<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<bible translation="Bulgarian CBT (Съвременен български превод (с DC books) 2013)" status="Съвременен български превод (с DC books) © Българско библейско дружество, 2013" link="https://www.bible.com/bible/901/2CO.9.НП">
	<testament name="Old">
		<book number="1">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">В начало Бог сътвори небето и земята.</verse>
				<verse number="2">А земята тогава беше безформена и пуста, тъмнина обгръщаше бездната и Божият Дух се носеше над водите.</verse>
				<verse number="3">Бог каза: „Да бъде светлина.“ И се появи светлина.</verse>
				<verse number="4">И Бог видя, че светлината е добро нещо, и Той отдели светлината от тъмнината.</verse>
				<verse number="5">И Бог нарече светлината ден, а тъмнината нарече нощ. Така настана вечер, настана утро — ден един.</verse>
				<verse number="6">И Бог каза: „Нека има предел посред водите, който да отделя вода от вода.“</verse>
				<verse number="7">И Бог създаде предела, и отдели водата, която беше под предела, от водата над предела.</verse>
				<verse number="8">Бог нарече предела небе. Така настана вечер, настана утро — втори ден.</verse>
				<verse number="9">И Бог каза: „Нека водата под небето се събере на едно място и да се появи сушата.“ И стана така.</verse>
				<verse number="10">Бог нарече сушата земя, а събраните води — морета. И Бог видя, че това е нещо добро.</verse>
				<verse number="11">И каза Бог: „Нека земята произведе свежа зеленина, растения, които дават семе, и дървета, които раждат плод, чието семе е в него, според вида си по земята.“ И така стана.</verse>
				<verse number="12">Земята произведе свежа зеленина, растения, които дават семе, и дървета, които раждат плод, чието семе е в него, според вида си. И Бог видя, че това е добро нещо.</verse>
				<verse number="13">Така настана вечер, настана утро — трети ден.</verse>
				<verse number="14">И Бог каза: „Нека има светила по небесния предел и да разграничават ден и нощ, и да са знаци за годишни времена, за дни и за години,</verse>
				<verse number="15">и те да бъдат светила на небесния предел, за да светят на земята.“ И стана така.</verse>
				<verse number="16">И Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило да определя деня и по-малкото светило да определя нощта, както и звездите.</verse>
				<verse number="17">И Бог ги постави на небесния предел, за да светят на земята,</verse>
				<verse number="18">да определят деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина. И Бог видя, че това беше добро нещо.</verse>
				<verse number="19">Така настана вечер, настана утро — четвърти ден.</verse>
				<verse number="20">И Бог каза: „Нека водите произведат множество живи същества и птици да полетят над земята и към небесния предел.“</verse>
				<verse number="21">И Бог сътвори големите морски животни и всякакъв вид живи същества, които пълзят и каквито водите произведоха, и всякакви крилати птици. И Бог видя, че това е добро.</verse>
				<verse number="22">И Бог ги благослови с думите: „Плодете се и се размножавайте, и пълнете водите и моретата, и птиците да се размножават по земята.“</verse>
				<verse number="23">Така настана вечер, настана утро — пети ден.</verse>
				<verse number="24">И Бог каза: „Нека земята произведе живи същества според вида им: добитък, влечуги и земни зверове според вида им.“ И стана така.</verse>
				<verse number="25">И Бог създаде земните зверове според вида им, различен по вид добитък, влечуги и земни зверове според вида им. И Бог видя, че това е добро.</verse>
				<verse number="26">След това Бог каза: „Да сътворим човека по Наш образ, по Наше подобие; и нека властва над рибите в морето, над птиците в небето, над добитъка и над цялата земя, над всички влечуги, които пълзят по земята.“</verse>
				<verse number="27">И Бог сътвори човека по Свой образ, по Божия образ го сътвори, мъж и жена ги сътвори.</verse>
				<verse number="28">И Бог ги благослови с думите: „Плодете се и се размножавайте, пълнете земята и я обладавайте, и владейте над рибите в морето, над птиците в небето и над всичките живи същества, които пълзят по земята.“</verse>
				<verse number="29">И Бог каза: „Ето давам ви за храна всяко растение по земята, което дава семе, и всяко дърво, което дава плод,</verse>
				<verse number="30">а на всички животни по земята и на всички птици в небето, и на всяко живо същество, което пълзи по земята, давам за храна всяка зеленина и трева.“ Така и стана.</verse>
				<verse number="31">И Бог видя всичко, което Той създаде; и ето то беше твърде добро. И настана вечер, настана утро — шести ден.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Така бяха завършени небето и земята, и всичко в тях.</verse>
				<verse number="2">И в седмия ден Бог завърши Своите дела, които направи, и си почина от всичките дела, които беше извършил.</verse>
				<verse number="3">Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, които бе сътворил и създал.</verse>
				<verse number="4">Това е произходът на небето и земята при сътворението им. Когато Господ Бог създаваше небето и земята,</verse>
				<verse number="5">все още нямаше полски храст по земята и никаква полска трева не растеше, защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята и нямаше човек, който да я обработва,</verse>
				<verse number="6">но пара се издигаше от земята и оросяваше цялата ѝ повърхност.</verse>
				<verse number="7">Тогава Господ Бог извая човека от земна пръст и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, и човекът стана живо същество.</verse>
				<verse number="8">И Бог насади райска градина в Едем, на изток, и настани там човека, когото създаде.</verse>
				<verse number="9">И Господ Бог направи да израснат от земята всякакви дървета, хубави наглед и добри за храна, и посред градината дърво на живота и дърво за познаване добро и зло.</verse>
				<verse number="10">И една река течеше в Едем да напоява градината; оттам тя се разклоняваше на четири реки.</verse>
				<verse number="11">Името на първата беше Пишон. Тя е, която обикаля по цялата Хавилска земя, където има злато.</verse>
				<verse number="12">Златото на тази земя е добро. Там има бделий и ониксов камък.</verse>
				<verse number="13">Името на втората река е Гихон. Тя обикаля през цялата земя Куш.</verse>
				<verse number="14">Името на третата река е Тигър и тече на изток от Ашур. Четвъртата река е Ефрат.</verse>
				<verse number="15">След това Господ Бог взе човека и го засели в градината Едем да я обработва и да я пази.</verse>
				<verse number="16">И Господ Бог заповяда на човека, като каза: „Ти можеш свободно да ядеш от всяко дърво в градината</verse>
				<verse number="17">освен от дървото за познаване на добро и зло — да не ядеш от него, защото в деня, когато ядеш от него, ти със сигурност ще умреш.“</verse>
				<verse number="18">И Господ Бог каза: „Не е добре за човека да бъде сам. Ще му създам подходящ помощник.“</verse>
				<verse number="19">И Господ Бог извая от земята всички полски животни и всички птици в небето и ги отведе при човека, за да види как той ще ги наименува, и както човекът нарече всяко едно живо същество, така да бъде името му.</verse>
				<verse number="20">И човекът наименува всеки вид добитък и птиците в небето, и всички полски зверове, но не се намери за човека помощник, подходящ за него.</verse>
				<verse number="21">Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и когато той заспа, взе едно от ребрата му и запълни мястото му с плът.</verse>
				<verse number="22">И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека.</verse>
				<verse number="23">И човекът каза: „Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа.</verse>
				<verse number="24">Затова човек ще остави баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и двамата ще бъдат една плът.“</verse>
				<verse number="25">И двамата, човекът и жена му, бяха голи, но не се срамуваха.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя каза на жената: „Наистина ли Бог каза да не ядете от никое дърво в градината?“</verse>
				<verse number="2">Но жената каза: „Ние можем да ядем плодове от дърветата.</verse>
				<verse number="3">Само за плода на дървото, което е посред градината, Бог каза: „Не яжте от него и не се докосвайте до него, за да не умрете!“</verse>
				<verse number="4">Тогава змията каза на жената: „Вие няма да умрете!</verse>
				<verse number="5">Не! Бог знае, че когато вие ядете от него, очите ви ще се отворят и ще бъдете като богове, които познават добро и зло.“</verse>
				<verse number="6">И жената видя, че дървото е добро за ядене и е приятно за очите, а също, че е дърво желано, защото дава знание; тя взе от плода му и яде, даде също и на мъжа си, та яде и той.</verse>
				<verse number="7">Тогава очите на двамата се отвориха и разбраха, че са голи. Затова те си съшиха смокинови листа и си направиха препасници.</verse>
				<verse number="8">Тогава те чуха гласа на Господ Бог, когато ходеше в градината по време на дневната прохлада привечер, и Адам и жена му се скриха от лицето на Господ Бог между дърветата на градината.</verse>
				<verse number="9">Но Господ Бог повика човека и му каза: „Къде си?“</verse>
				<verse number="10">Той отговори: „Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол, и се скрих.“</verse>
				<verse number="11">А Бог му рече: „Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, за което ти заповядах да не ядеш?“</verse>
				<verse number="12">Човекът отговори: „Жената, която Ти даде да бъде с мене, тя ми даде от дървото и аз ядох.“</verse>
				<verse number="13">Тогава Господ Бог каза на жената: „Защо си направила това?“ Жената отговори: „Змията ме подмами и аз ядох.“</verse>
				<verse number="14">Господ Бог каза на змията: „Понеже си направила това, проклета да си между всичкия добитък и всички полски зверове! По корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всички дни на живота си.</verse>
				<verse number="15">И ще поставя вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство; то ще те поразява в главата, а ти ще го хапеш по петата.“</verse>
				<verse number="16">На жената Той каза: „Ще умножа и преумножа болките ти, когато си бременна, с болка ще раждаш деца и към мъжа ти ще тегнеш, а той ще господарува над тебе.“</verse>
				<verse number="17">На мъжа Той каза: „Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: „Не яж от него“, проклета да е земята заради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всичките дни на живота си.</verse>
				<verse number="18">Тръни и бодили тя ще ти ражда и ти ще се храниш с полска трева.</verse>
				<verse number="19">С пот на лицето си ще ядеш хляба си, докато се върнеш в земята, от която си взет; понеже си пръст и ще се върнеш в пръстта.“</verse>
				<verse number="20">И човекът даде име на жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи.</verse>
				<verse number="21">И Господ Бог направи кожени дрехи на човека и на жена му.</verse>
				<verse number="22">И Господ Бог каза: „Ето човекът стана като един от Нас, да знае добро и зло; но сега той не трябва да протегне ръката си и да вземе също от дървото на живота, та да яде и да живее вечно!“</verse>
				<verse number="23">Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина — да обработва земята, от която беше взет.</verse>
				<verse number="24">Тогава, като изгони човека, постави на изток от Едемската градина херувим и пламенен меч, който се върти, да пазят пътя към дървото на живота.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Човекът позна жена си Ева и тя зачена, и роди Каин, като каза: „Придобих човек с помощта на Господа.“</verse>
				<verse number="2">Тя роди и брат му Авел. И Авел стана пастир на дребен добитък, а Каин беше земеделец.</verse>
				<verse number="3">И след време Каин принесе на Господ от плодовете на земята;</verse>
				<verse number="4">и Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината им. И Господ зачете Авел и неговия принос,</verse>
				<verse number="5">а приноса на Каин не зачете. Затова Каин се огорчи много и лицето му се помрачи.</verse>
				<verse number="6">Тогава Господ каза на Каин: „Защо се разсърди? И защо лицето ти се помрачи?</verse>
				<verse number="7">Ако постъпваш правилно, не би ли трябвало да повдигнеш лицето си? А ако не постъпваш правилно, грехът дебне при вратата ти, той те подстрекава, но ти господствай над него.“</verse>
				<verse number="8">А Каин каза на своя брат Авел: „Да идем на полето!“ И когато бяха на полето, Каин нападна брата си Авел и го уби.</verse>
				<verse number="9">Тогава Господ каза на Каин: „Къде е твоят брат Авел?“ Той отговори: „Не зная. Да не съм пазач на брат си?“</verse>
				<verse number="10">И Господ рече: „Какво направи? Кръвта на твоя брат вика към Мене от земята.</verse>
				<verse number="11">Затова сега проклет да си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брат ти от твоята ръка.</verse>
				<verse number="12">Когато обработваш земята, тя няма да ти дава силата си и ще бъдеш изгнаник и скитник по земята.“</verse>
				<verse number="13">Тогава Каин каза на Господ: „Наказанието ми е по-голямо, отколкото мога да го понеса.</verse>
				<verse number="14">Ето Ти днес ме прогонваш от земята и трябва да се крия от Твоето присъствие. Аз ще бъда изгнаник и скитник по земята и всеки, който ме намери, ще ме убие.“</verse>
				<verse number="15">И Господ му рече: „Затова, който убие Каин, ще му се отмъсти седмократно.“ И Господ постави белег на Каин, за да не го убие някой, който го намери.</verse>
				<verse number="16">След това Каин се отдалечи от присъствието на Господ и се засели в земята Нод, на изток от Едем.</verse>
				<verse number="17">А Каин позна жена си, тя зачена и роди Енох. Каин построи град и нарече града на името на сина си Енох.</verse>
				<verse number="18">И на Енох се роди Ирад, а на Ирад се роди Мехиаел; от Мехиаел се роди Матусал, а от Матусал се роди Ламех.</verse>
				<verse number="19">Ламех си взе две жени — името на едната беше Ада, а името на втората Цила.</verse>
				<verse number="20">Ада роди Явал; той беше родоначалник на онези, които живеят в шатри и имат стада.</verse>
				<verse number="21">Името на неговия брат беше Ювал, който беше родоначалник на всички, които свирят на лира и на флейта.</verse>
				<verse number="22">Цила пък роди Тувалкаин, ковач на различни сечива от мед и желязо. А сестра на Тувалкаин беше Ноема.</verse>
				<verse number="23">И Ламех каза на жените си: „Ада и Цила! Чуйте моя глас! Жени на Ламех, слушайте гласа ми! Аз ще убия мъж, който би ме наранил, юноша, който би ме ударил.</verse>
				<verse number="24">Ако за Каин се отмъщава седмократно, за Ламех ще се отмъсти седемдесет пъти по седем.“</verse>
				<verse number="25">Адам отново позна жена си и тя роди син, и му даде име Сит, понеже казваше: „Бог ми даде друг потомък вместо Авел, когото Каин уби.“</verse>
				<verse number="26">Също на Сит се роди син и той му даде име Енос. Тогава хората започнаха да призовават името на Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Това е родословието на Адам. Когато Бог сътвори човека, по Божие подобие го сътвори.</verse>
				<verse number="2">Той ги сътвори мъж и жена, благослови ги и им даде име „човек“ в деня на тяхното сътворяване.</verse>
				<verse number="3">Адам беше на сто и тридесет години и му се роди син по негово подобие, по негов образ и му даде име Сит.</verse>
				<verse number="4">А след раждането на Сит Адам живя осемстотин години и му се родиха синове и дъщери.</verse>
				<verse number="5">И всичките дни на Адамовия живот бяха деветстотин и тридесет години; тогава той умря.</verse>
				<verse number="6">Сит живя сто и пет години и му се роди син Енос.</verse>
				<verse number="7">След раждането на Енос Сит живя осемстотин и седем години и му се родиха синове и дъщери.</verse>
				<verse number="8">И всичките дни на Сит бяха деветстотин и дванадесет години; тогава той умря.</verse>
				<verse number="9">Енос живя деветдесет години и му се роди син Каинан.</verse>
				<verse number="10">След раждането на Каинан Енос живя осемстотин и петнадесет години и му се родиха синове и дъщери.</verse>
				<verse number="11">И всичките дни на Енос бяха деветстотин и пет години; тогава той умря.</verse>
				<verse number="12">Каинан живя седемдесет години и му се роди син Малелеил.</verse>
				<verse number="13">След раждането на Малелеил Каинан живя осемстотин и четиридесет години и му се родиха синове и дъщери.</verse>
				<verse number="14">И всичките дни на Каинан бяха деветстотин и десет години; тогава той умря.</verse>
				<verse number="15">Малелеил живя и му се роди син Яред.</verse>
				<verse number="16">След раждането на Яред Малелеил живя осемстотин и тридесет години и му се родиха синове и дъщери.</verse>
				<verse number="17">И всичките дни на Малелеил бяха осемстотин деветдесет и пет години; тогава той умря.</verse>
				<verse number="18">Яред живя сто шестдесет и две години и му се роди син Енох.</verse>
				<verse number="19">След раждането на Енох Яред живя осемстотин години и му се родиха синове и дъщери.</verse>
				<verse number="20">И всичките дни на Яред бяха деветстотин шестдесет и две години; тогава той умря.</verse>
				<verse number="21">Енох живя шестдесет и пет години и му се роди син Матусал.</verse>
				<verse number="22">А след като му се роди Матусал, Енох постъпваше според волята на Бога, живя триста години и му се родиха синове и дъщери.</verse>
				<verse number="23">И всичките дни на Енох бяха триста шестдесет и пет години.</verse>
				<verse number="24">И Енох постъпваше според волята на Бога, но тогава той изчезна, защото Бог го взе.</verse>
				<verse number="25">Матусал живя сто осемдесет и седем години и му се роди син Ламех.</verse>
				<verse number="26">И след раждането на Ламех Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и му се родиха синове и дъщери.</verse>
				<verse number="27">И всичките дни на Матусал бяха деветстотин шестдесет и девет години; тогава той умря.</verse>
				<verse number="28">Ламех живя сто осемдесет и две години и му се роди син,</verse>
				<verse number="29">и му даде име Ной, като каза: „Той ще ни утеши в работата ни и в труда на ръцете ни да получим блага от земята, която Господ прокле.“</verse>
				<verse number="30">И след раждането на Ной Ламех живя петстотин деветдесет и пет години и му се родиха синове и дъщери.</verse>
				<verse number="31">А всичките дни на Ламех бяха седемстотин седемдесет и седем години; тогава той умря.</verse>
				<verse number="32">Ной беше на петстотин години и му се родиха Сим, Хам и Яфет.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Когато човеците започнаха да се умножават по земята и им се родиха дъщери,</verse>
				<verse number="2">тогава Божиите синове видяха, че човешките дъщери са хубави, и си взимаха от тях за жени, който каквато си избереше.</verse>
				<verse number="3">Тогава Господ каза: „Духът Ми, който съм дал, няма да владее над хората завинаги, защото те са плът; нека дните им да бъдат сто и двадесет години.“</verse>
				<verse number="4">В онези дни, а също и след това по земята имаше исполини, когато Божиите синове се сношаваха с човешките дъщери и тези им раждаха; това бяха силните в древността именити човеци.</verse>
				<verse number="5">А когато Господ видя, че злото на хората по земята беше голямо и всичките техни замисли на сърцата им бяха зло по всяко време,</verse>
				<verse number="6">Господ съжали, че е създал на земята човека, и се наскърби в сърцето Си.</verse>
				<verse number="7">И Господ каза: „Ще изтребя от лицето на земята човеците, които сътворих — човек и добитък, влечуги и птици в небето, понеже съжалих, че съм ги създал.“</verse>
				<verse number="8">Но Ной намери благоволение в очите на Господ.</verse>
				<verse number="9">Това е родословието на Ной. Ной беше праведен и безупречен мъж в рода си. Ной постъпваше според волята на Бога.</verse>
				<verse number="10">На Ной се родиха синове Сим, Хам и Яфет.</verse>
				<verse number="11">А земята се разврати пред погледа на Бога и се изпълни земята с насилие.</verse>
				<verse number="12">И Господ погледна земята, и ето тя беше развратена, защото всяка плът се разврати по своя път на земята.</verse>
				<verse number="13">Тогава Бог каза на Ной: „Реших да поставя край на живите същества по нея, защото те изпълниха земята с насилие. И ето Аз ще ги изтребя заедно със земята.</verse>
				<verse number="14">Направи си ковчег от гоферово дърво с помещения в ковчега и го засмоли отвътре и отвън.</verse>
				<verse number="15">И да го направиш така: ковчегът да бъде дълъг триста лакътя, широк петдесет лакътя и висок тридесет лакътя.</verse>
				<verse number="16">Направи прозорец на един лакът от върха и врата отстрани на ковчега; направи го на три равнища — долно, средно и горно.</verse>
				<verse number="17">Ето Аз ще докарам на земята потоп от води, за да изтребя под небето всяка плът, в която има дух на живот; всичко, което е на земята, ще се лиши от живот, ще бъде унищожено.</verse>
				<verse number="18">Но с тебе Аз ще установя Своя завет и в ковчега ще влезеш ти, а с тебе — твоите синове, жена ти и жените на синовете ти.</verse>
				<verse number="19">Въведи също в ковчега от всеки вид живи същества по една двойка, за да останат с тебе живи; мъжко и женско те да бъдат.</verse>
				<verse number="20">От птиците, от всеки вид добитък, от всеки вид пълзящи по земята — по две от всички да влязат при тебе, за да останат живи.</verse>
				<verse number="21">А ти си вземи всякаква храна, която е за ядене, и я събери, да бъде храна за тебе и за тях.“</verse>
				<verse number="22">Това направи Ной — всичко направи така, както Бог му заповяда.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">И Господ каза на Ной: „Влезте ти и твоите домашни в ковчега, защото тебе единствен видях за истински праведен в този род.</verse>
				<verse number="2">И от всеки култово чист добитък вземи по седем, мъжко и женско, а от нечистия добитък — по две, мъжко и женско.</verse>
				<verse number="3">Така също по седем от птиците в небето, мъжко и женско, и да запазиш потомство по цялата земя,</verse>
				<verse number="4">защото още седем дни и Аз ще изливам дъжд по земята четиридесет дена и четиридесет нощи; и ще изтребя от повърхността на земята всички живи същества, които съм създал.“</verse>
				<verse number="5">Ной направи всичко, което му заповяда Господ.</verse>
				<verse number="6">А Ной беше на шестстотин години, когато стана водният потоп по земята.</verse>
				<verse number="7">Тогава поради водите на потопа в ковчега влязоха Ной със синовете му, жена му и снахите му.</verse>
				<verse number="8">И от култово чистия добитък, и от нечистите животни, и от всички влечуги по земята</verse>
				<verse number="9">влязоха при Ной в ковчега по две, мъжко и женско, както Господ беше заповядал на Ной.</verse>
				<verse number="10">След седемте дена водите на потопа започнаха да заливат земята.</verse>
				<verse number="11">И в шестстотната година на Ноевия живот, в седемнадесетия ден от втория месец — в този ден всички извори на огромната бездна избликнаха и небесните отвори се отприщиха.</verse>
				<verse number="12">Тогава валя дъжд на земята четиридесет дена и четиридесет нощи.</verse>
				<verse number="13">В същия ден влязоха в ковчега Ной и неговите синове Сим, Хам и Яфет, и жената на Ной, и трите му снахи —</verse>
				<verse number="14">те и всичкият добитък според вида му, и всички влечуги, които пълзят по земята според вида им, и всичките крилати птици.</verse>
				<verse number="15">Те влязоха при Ной в ковчега по двойка от всяко живо същество, в което има жизнено дихание;</verse>
				<verse number="16">и влязоха — мъжко и женско влязоха от всяко живо същество, както Бог беше заповядал на Ной. И Господ затвори ковчега зад него.</verse>
				<verse number="17">А потопът на земята продължи четиридесет дена и водите се умножиха, подеха ковчега и той се издигна над земята.</verse>
				<verse number="18">И водите се усилваха и прииждаха по земята, и ковчегът плаваше върху водите.</verse>
				<verse number="19">А водите се усилваха твърде много върху земята, така че всички високи планини под цялото небе бяха покрити.</verse>
				<verse number="20">Водите се издигнаха петнадесет лакътя над тях и планините се покриха.</verse>
				<verse number="21">И всяко живо същество по земята се лиши от живот: птици, добитък, зверове и всички влечуги, които пълзят по земята, и всички човеци;</verse>
				<verse number="22">всичко, което имаше в ноздрите си дихание на живот, всичко по сушата умря.</verse>
				<verse number="23">Всяко живо същество по земята беше изтребено: от човек до добитък, влечуги и птици в небето — всички от земята бяха изтребени. Останаха само Ной и онези, които бяха с него в ковчега.</verse>
				<verse number="24">А водите се усилваха над земята сто и петдесет дена.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">Тогава Бог си спомни за Ной и за всички негови живи същества, и за всичкия добитък, всички, които бяха с него в ковчега, и Бог допусна вятър да премине по земята, и водите започнаха да намаляват.</verse>
				<verse number="2">И се затвориха изворите на бездната и отворите на небето, така че дъждът от небето престана.</verse>
				<verse number="3">А водите постепенно се оттегляха от земята и след сто и петдесет дена започнаха да спадат.</verse>
				<verse number="4">И в седемнадесетия ден на седмия месец ковчегът заседна на Араратските планини.</verse>
				<verse number="5">Водите намаляваха постоянно до десетия месец. В първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове.</verse>
				<verse number="6">След четиридесет дена Ной отвори прозореца на ковчега, който той беше направил,</verse>
				<verse number="7">и пусна една врана. А тя, като излезе, отлиташе и прелиташе, докато водите пресъхваха по земята.</verse>
				<verse number="8">Тогава пусна гълъб, за да види дали водите са се отдръпнали от повърхността на земята.</verse>
				<verse number="9">Но гълъбът, като не можа да намери място за почивка на краката си, върна се при него в ковчега, защото водите все още покриваха повърхността на цялата земя. И Ной протегна ръката си, взе го и го внесе при себе си в ковчега.</verse>
				<verse number="10">След това почака седем дена и отново пусна гълъба от ковчега.</verse>
				<verse number="11">Гълъбът се върна при него привечер и ето в човката си имаше свеж откъснат маслинов лист. Така Ной разбра, че водите са спаднали по земята.</verse>
				<verse number="12">Той почака още седем дена и пусна гълъба, но той не се върна вече.</verse>
				<verse number="13">В шестстотин и първата година от Ноевия живот, в първия ден на първия месец водата престана по земята; тогава Ной отвори прозореца на ковчега и ето повърхността на земята беше поизсъхнала.</verse>
				<verse number="14">И в двадесет и седмия ден на втория месец земята беше вече изсъхнала.</verse>
				<verse number="15">И Бог каза на Ной:</verse>
				<verse number="16">„Излезте от ковчега ти и жена ти, синовете ти и снахите ти.</verse>
				<verse number="17">Изведи със себе си всички живи същества от всякакъв вид — птици, добитък и всичките влечуги по земята, за да се пръснат по земята, да се плодят и размножават на земята.“</verse>
				<verse number="18">След това Ной излезе със синовете си, жена си и снахите си.</verse>
				<verse number="19">Излязоха от ковчега и всички животни, и всички птици — всичко, което се движи по земята според вида си.</verse>
				<verse number="20">Тогава Ной изгради жертвеник на Господ и взе от всеки култово чист добитък и от всяка чиста птица и ги принесе в жертва за всеизгаряне на жертвеника.</verse>
				<verse number="21">А Господ помириса приятния мирис и каза в сърцето Си: „Няма вече да проклинам земята заради човека, понеже помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; няма да наказвам всичко живо, както направих.</verse>
				<verse number="22">Занапред, докато трае земята, сеитба и жетва, лято и зима, и ден, и нощ няма да престанат.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Тогава Бог благослови Ной и синовете му и им каза: „Плодете се, размножавайте се и пълнете земята.</verse>
				<verse number="2">Ще се боят от вас всички животни по земята и всички птици в небето; всичко, което се движи по земята, и всички риби в морето са дадени във вашите ръце.</verse>
				<verse number="3">Всичко живо, което се движи, ще ви бъде за храна; давам ви всичко като зелената трева.</verse>
				<verse number="4">Само месо с живеца му, тоест с кръвта му, не яжте.</verse>
				<verse number="5">Затова ще потърся сметка за вашата кръв — от всяко животно и от всеки човек; за кръвта на всеки човек ще потърся сметка от братята му.</verse>
				<verse number="6">Който пролее кръвта на човек, от човек ще бъде пролята неговата кръв; защото по Божий образ човекът беше създаден.</verse>
				<verse number="7">Плодете се и се размножавайте, населявайте земята и се умножавайте.“</verse>
				<verse number="8">След това Бог каза на Ной и на синовете му с него:</verse>
				<verse number="9">„Ето Аз сключвам Своя завет с вас и с потомството ви след вас,</verse>
				<verse number="10">и с всяко живо същество, което е при вас: с птиците и с добитъка, и с всички диви животни по земята, които са при вас, с всички, които излязат от ковчега — с всички животни по земята.</verse>
				<verse number="11">Аз сключвам Своя завет с вас, че всичките живи същества никога вече няма да бъдат изтребвани от водите на потоп, че никога няма друг потоп да опустоши земята.“</verse>
				<verse number="12">И Бог каза: „Ето знака на завета, който давам между Мене и вас и всяко живо същество, което е при вас, за всички поколения за вечни времена.</verse>
				<verse number="13">Аз поставям Своята дъга в облака да бъде знак на завета между Мене и земята.</verse>
				<verse number="14">И когато докарам облак над земята, ще се появи дъга в облаците</verse>
				<verse number="15">и ще Си спомня Моя завет, който е между Мене и вас и всяко живо същество, всяка твар; че водите няма вече да изтребят всяко живо същество.</verse>
				<verse number="16">Щом дъгата Ми се появи в облака и я погледна, ще си спомня вечния завет между Бога и между всяко живо същество твар по земята.“</verse>
				<verse number="17">И Бог каза на Ной: „Това е знакът на завета, който сключих между Мене и всяка твар по земята.“</verse>
				<verse number="18">Излезлите от ковчега синове на Ной бяха Сим, Хам и Яфет. Хам беше баща на Ханаан.</verse>
				<verse number="19">Тези трима бяха Ноевите синове и от тях бе населена цялата земя.</verse>
				<verse number="20">Тогава Ной започна да обработва земята и насади лозе.</verse>
				<verse number="21">Той пи вино, опи се и лежеше гол в шатрата си.</verse>
				<verse number="22">И Хам, баща на Ханаан, видя голотата на баща си и разказа на двамата си братя отвън.</verse>
				<verse number="23">А Сим и Яфет взеха дреха и като я поставиха на раменете си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; но лицата им бяха обърнати назад, така че те не видяха голотата на баща си.</verse>
				<verse number="24">Когато Ной се събуди от опиянението си и научи какво е направил младият му син,</verse>
				<verse number="25">рече: „Проклет да е Ханаан! Последен роб ще бъде на братята си.“</verse>
				<verse number="26">Той каза още: „Благословен да е Господ, Симовият Бог. Нека Ханаан бъде техен роб.</verse>
				<verse number="27">Нека Бог даде простор за Яфет и той да се засели в шатрите на Сим, и нека Ханаан бъде техен роб.“</verse>
				<verse number="28">И Ной живя триста и петдесет години след потопа.</verse>
				<verse number="29">А всички дни на Ной бяха девестотин и петдесет години; тогава той умря.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Това е родословието на синовете на Ной — Сим и Яфет, на които след потопа им се родиха синове.</verse>
				<verse number="2">Потомци на Яфет: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тувал, Мешех и Тирас.</verse>
				<verse number="3">Потомци на Гомер: Ашкеназ, Рифат и Тогарма.</verse>
				<verse number="4">Потомци на Яван: Елиша, Таршиш, Китим и Доданим.</verse>
				<verse number="5">От тях се разклониха островните народи в съответните им земи — всеки според езика си, според племето си в своята народност.</verse>
				<verse number="6">Потомци на Хам: Хуш, Мицраим, Пут и Ханаан.</verse>
				<verse number="7">Потомци на Куш: Сева, Хавила, Савта, Раама и Савтеха. Потомци на Раама: Шева и Дедан.</verse>
				<verse number="8">Хуш стана баща на Нимрод, който беше първият юначен мъж на земята.</verse>
				<verse number="9">Той беше силен ловец пред Господ, затова се казваше: „като Нимрод, силен пред Господ“.</verse>
				<verse number="10">Царството му първоначално обхващаше Вавилон, Ерех, Акад и Калне — в страната Сенаар.</verse>
				<verse number="11">От тази страна излезе Ашур и изгради Ниневия, Реховот, Калах</verse>
				<verse number="12">и Ресен, между Ниневия и Калах, който е голям град.</verse>
				<verse number="13">А от Мицраим се родиха Лудим, Анамим, Легавим и Нафтухим,</verse>
				<verse number="14">Патрусим, Каслухим, от които излязоха филистимците, и Кафторим.</verse>
				<verse number="15">От Ханаан се родиха Сидон, първородният му, и Хет,</verse>
				<verse number="16">Йевусей, Аморей, Гергесей,</verse>
				<verse number="17">Евей, Аркей, Синей,</verse>
				<verse number="18">Арвадей, Цемарей и Химатей. След това племената на ханаанците се разпръснаха,</verse>
				<verse number="19">а ханаанските предели се простряха от Сидон до пътя към Герар, близо до Газа, и към Содом, Гомора, Адма и Цевоим, близо до Лаша.</verse>
				<verse number="20">Тези са Хамовите потомци според племената им, според езиците им, в земите им, в народностите им.</verse>
				<verse number="21">И на Сим, баща на всички синове на Евер и по-голям брат на Яфет, също се родиха синове.</verse>
				<verse number="22">Потомци на Сим: Елам, Ашур, Арфаксад, Луд и Арам.</verse>
				<verse number="23">Потомци на Арам: Уц, Хул, Гетер и Маш.</verse>
				<verse number="24">От Арфаксад се роди Шела, а от Шела се роди Евер.</verse>
				<verse number="25">Двама синове се родиха на Евер: името на първия беше Фалех, защото в неговите дни земята беше разделена, а името на брат му беше Йоктан.</verse>
				<verse number="26">От Йоктан се родиха Алмодад, Шелеф, Хацармавет, Йерах,</verse>
				<verse number="27">Хадорам, Узал, Дикла,</verse>
				<verse number="28">Овал, Авимаил, Шева,</verse>
				<verse number="29">Офир, Хавила и Йовав; всички те бяха потомци на Йоктан.</verse>
				<verse number="30">Техните селища бяха от Меша към Сефар, докъм планината на изток.</verse>
				<verse number="31">Тези са потомците на Сим според племената им, според езиците им, в земите им, в народностите им.</verse>
				<verse number="32">Това са племената на потомците на Ной според произхода им в техните народности. И от тях се разклониха други народи по земята след потопа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">По цялата земя имаше един език и един говор.</verse>
				<verse number="2">Когато хората потеглиха от Изток, те намериха равнина в земята Сенаар и се заселиха там.</verse>
				<verse number="3">И си рекоха един на друг: „Елате, нека направим тухли и да ги изпечем на огън.“ Така тухли им служеха за камъни, а смола — за вар.</verse>
				<verse number="4">Тогава те казаха: „Елате, нека си построим един град и кула с връх до небето и да си спечелим име, за да не се пръснем по цялата земя.“</verse>
				<verse number="5">Тогава Господ слезе да погледне града и кулата, които хората градяха.</verse>
				<verse number="6">И Господ рече: „Ето един народ са и всички имат един език, а такова нещо са започнали да правят; и няма да се откажат от това, което са замислили да извършат.</verse>
				<verse number="7">Нека слезем и да смесим езика им, така че никой да не разбира езика на другия.“</verse>
				<verse number="8">И Господ ги разпръсна оттам по цялата земя; и те спряха да строят града.</verse>
				<verse number="9">Затова му е дадено името Вавилон, защото Господ смеси езика на цялата земя и оттам Господ ги разпръсна по цялата земя.</verse>
				<verse number="10">Ето родословието на Сим: Сим беше на сто години, когато му се роди Арфаксад, две години след потопа.</verse>
				<verse number="11">След раждането на Арфаксад Сим живя петстотин години и му се родиха синове и дъщери.</verse>
				<verse number="12">Арфаксад живя тридесет и пет години и му се роди Сала.</verse>
				<verse number="13">След раждането на Сала Арфаксад живя четиристотин и три години и му се родиха синове и дъщери.</verse>
				<verse number="14">Сала живя тридесет години и му се роди Евер.</verse>
				<verse number="15">След раждането на Евер Сала живя четиристотин и три години и му се родиха синове и дъщери.</verse>
				<verse number="16">Евер живя тридесет и четири години и му се роди Фалех.</verse>
				<verse number="17">След раждането на Фалех Евер живя четиристотин и тридесет години и му се родиха синове и дъщери.</verse>
				<verse number="18">Фалех живя тридесет години и му се роди Рагав.</verse>
				<verse number="19">След раждането на Рагав Фалех живя двеста и девет години и му се родиха синове и дъщери.</verse>
				<verse number="20">Рагав живя тридесет и две години и му се роди Серух.</verse>
				<verse number="21">След раждането на Серух Рагав живя двеста и седем години и му се родиха синове и дъщери.</verse>
				<verse number="22">Серух живя тридесет години и му се роди Нахор.</verse>
				<verse number="23">След раждането на Нахор Серух живя двеста години и му се родиха синове и дъщери.</verse>
				<verse number="24">Нахор живя двадесет и девет години и му се роди Тара.</verse>
				<verse number="25">След раждането на Тара Нахор живя сто и деветнадесет години и му се родиха синове и дъщери.</verse>
				<verse number="26">Тара живя седемдесет години и му се родиха Аврам, Нахор и Аран.</verse>
				<verse number="27">Ето родословието на Тара: от Тара се родиха Аврам, Нахор и Аран. От Аран се роди Лот.</verse>
				<verse number="28">И Аран умря преди баща си Тара в земята, в която се роди — в Ур Халдейски.</verse>
				<verse number="29">Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена беше Сара, а името на Нахоровата жена беше Милка, дъщеря на Харан, баща на Милка и на Иска.</verse>
				<verse number="30">А Сара беше безплодна и нямаше деца.</verse>
				<verse number="31">Тара взе сина си Аврам, внука си Лот, син на Аран, и снаха си Сара, жена на сина му Аврам, и излезе с тях от Ур Халдейски, за да отидат в ханаанската земя, но когато дойдоха в Харан, останаха там.</verse>
				<verse number="32">А дните на Тара бяха двеста и пет години и Тара умря в Харан.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Тогава Господ призова Аврам: „Тръгни от своята земя, от своя род и от семейството на баща си и потегли към земята, която ще ти посоча.</verse>
				<verse number="2">Аз ще направя да произлезе от тебе велик народ, ще те благословя и ще възвелича името ти и ти ще бъдеш щастлив.</verse>
				<verse number="3">Тези, които те благославят, Аз ще благословя, а онези, които те клеветят, ще предам на проклятие. Чрез тебе ще бъдат благословени всички земни племена.“</verse>
				<verse number="4">Аврам тръгна, както му заповяда Господ, а заедно с него тръгна и Лот. При излизането си от Харан Аврам беше на седемдесет и пет години.</verse>
				<verse number="5">Аврам взе със себе си жена си Сара, племенника си Лот, целия си имот, който бяха придобили, както и робите и робините си от Харан. Всички те странстваха за към ханаанската страна. Така дойдоха в страната Ханаан.</verse>
				<verse number="6">Аврам преброди тази земя до свещената дъбрава Море, близо до местността Сихем. Тогава тази земя беше населена от ханаанци.</verse>
				<verse number="7">А Господ се яви на Аврам и каза: „Тази земя Аз ще предам на твоето потомство.“ Там Аврам издигна жертвеник на Господ, Който му се яви.</verse>
				<verse number="8">Оттам той се насочи към планината, източно от Ветил, където разпъна шатрата си така, че Ветил оставаше на запад, а Гай — на изток. Там той издигна жертвеник на Господ и призова Господнето име.</verse>
				<verse number="9">След това Аврам се вдигна и продължи пътя си на юг.</verse>
				<verse number="10">Но в онази страна започна глад и Аврам потегли към Египет, за да намери там убежище, понеже гладът се беше усилил.</verse>
				<verse number="11">А когато наближи Египет, той каза на жена си Сара: „Аз зная, че ти си красива.</verse>
				<verse number="12">Щом египтяните те видят, ще разберат, че ти си моя жена. Тогава ще убият мене, а тебе ще оставят жива.</verse>
				<verse number="13">Затова им кажи, че си ми сестра — и всичко ще бъде добре; ти ще спасиш живота ми.“</verse>
				<verse number="14">Когато Аврам дойде в Египет, египтяните видяха, че жената е много красива.</verse>
				<verse number="15">Видяха я и фараоновите придворни и започнаха да я хвалят пред фараона. И отведоха жената в двореца на фараона.</verse>
				<verse number="16">Заради нея той се отнасяше добре към Аврам, който придоби дребен и едър добитък, осли, роби и робини, ослици и камили.</verse>
				<verse number="17">Но Господ порази с тежки удари фараона, както и неговите близки заради Сара, жената на Аврам.</verse>
				<verse number="18">Тогава фараонът повика Аврам и му рече: „Какво направи ти с мене? Защо не ми каза, че тя е твоя жена?</verse>
				<verse number="19">Защо заяви: „Тя ми е сестра“? Аз я взех за жена. А сега ето ти жената. Вземи я и си върви.“</verse>
				<verse number="20">Фараонът определи роби, които изпратиха Аврам и жена му заедно с всичко, което беше придобил.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Така Аврам излезе от Египет и се отправи към Негев — сам той и жена му заедно с всичко, което беше придобил, както и Лот.</verse>
				<verse number="2">Сега Аврам беше много богат с добитък, сребро и злато.</verse>
				<verse number="3">От юг той продължи да се придвижва до Ветил, до мястото, където по-напред беше шатрата му — между Ветил и Гай,</verse>
				<verse number="4">до мястото, където по-рано беше издигнал жертвеник. Там Аврам призова Господнето име.</verse>
				<verse number="5">Лот, който придружаваше Аврам, също притежаваше дребен и едър добитък, както и шатри.</verse>
				<verse number="6">Тази земя беше тясна, за да живеят заедно, понеже техният имот беше много голям и не можеха повече да живеят на едно място.</verse>
				<verse number="7">Така възникна раздор между пастирите на Аврам и пастирите на Лот. А по това време в тази местност живееха ханаанци и ферезейци.</verse>
				<verse number="8">Затова Аврам каза на Лот: „Не бива да има раздор между мене и тебе, между моите и твоите пастири, защото сме роднини.</verse>
				<verse number="9">Нали цялата тази земя е пред тебе? Нека се разделим. Ако ти отидеш наляво, аз ще отида надясно. Ако ти отидеш надясно, аз ще отида наляво.“</verse>
				<verse number="10">Лот видя, че цялата Йорданска долина чак до Сигор се напояваше с вода като Господния рай, като египетската земя. Това беше преди Господ да разори Содом и Гомора.</verse>
				<verse number="11">Така че Лот избра цялата Йорданска долина и се отправи на изток. Така те се разделиха един от друг.</verse>
				<verse number="12">Аврам се засели в ханаанската страна, а Лот се засели сред градовете на Йорданската долина, като разпъна шатри чак до Содом.</verse>
				<verse number="13">А содомските жители бяха много порочни и грешни пред Господ.</verse>
				<verse number="14">Господ каза на Аврам, след като Лот се отдели от него: „Огледай се! От мястото, където си сега, погледни на север и юг, на изток и запад.</verse>
				<verse number="15">Цялата тази земя, която виждаш, Аз ще дам на тебе и на потомството ти за вечни времена.</verse>
				<verse number="16">Потомството ти ще направя многочислено като пясъка, така че ако някой може да изброи земния пясък, тогава ще бъде изброено и твоето потомство.</verse>
				<verse number="17">Стани, обходи тази земя надлъж и нашир, защото Аз ще я дам на тебе.“</verse>
				<verse number="18">И Аврам събра шатрата си, отиде и се засели в свещената дъбрава Мамрѐ, която е в Хеврон. Там той издигна жертвеник на Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">При царуването на сенаарския цар Амрафел, еласарския цар Ариох,</verse>
				<verse number="2">еламския цар Кедорлаомер и гоимския цар Тидал избухна война. Те потеглиха на поход срещу содомския цар Бера, гоморския цар Бирша, срещу царя на Адма Шинав, срещу севоимския цар Шемевер, както и срещу царя на Бела, който днес е известен като Сигор.</verse>
				<verse number="3">Всички те се съюзиха в долина Сидим, сега Мъртво море.</verse>
				<verse number="4">Дванадесет години те бяха подчинени на Кедорлаомер, а в тринадесетата година въстанаха.</verse>
				<verse number="5">В четиринадесетата година дойде Кедорлаомер със своите съюзници царе. Те разбиха рефаимци в Ащерот-Карнаим, зузимци в Хам, емимци в Шаве-Кириатаим,</verse>
				<verse number="6">както и хорейци в планинската страна Сеир до Ел-Фаран, който е при пустинята.</verse>
				<verse number="7">Оттам се върнаха, дойдоха при извора Мишпат, тоест Кадес, и опустошиха цялата амаликитска страна, както и аморейците, които живееха в Хацацон-Тамар.</verse>
				<verse number="8">Тогава содомският цар, гоморският цар, царят на Адма, севоимският цар и царят на Бела, тоест Сигор, потеглиха и се сражаваха с тях в долината Сидим —</verse>
				<verse number="9">против еламския цар Кедорлаомер, гоимския цар Тидал, сенаарския цар Амрафел, еласарския цар Ариох, четирима царе против петима.</verse>
				<verse number="10">А долината Сидим беше пълна със смолни ями. Царете на Содом и Гомора, като удариха на бяг, паднаха в тях, а останалите избягаха в планините.</verse>
				<verse number="11">Победителите заграбиха всички богатства на Содом и Гомора и всичките им припаси и си заминаха.</verse>
				<verse number="12">Отведоха и Аврамовия племенник Лот, който живееше в Содом, заедно с имуществото му и си заминаха.</verse>
				<verse number="13">А един от оцелелите дойде и съобщи това на евреина Аврам, който живееше тогава при свещената дъбрава на аморееца Мамрѐ, братята му Ешкол и Анер бяха Аврамови съюзници.</verse>
				<verse number="14">Когато Аврам чу, че племенникът му е пленен, събра своите триста и осемнадесет мъже, родени в дома му, и преследва неприятелите до Дан.</verse>
				<verse number="15">През нощта, като разпредели дружината си, той и хората му ги нападнаха, разбиха ги и ги преследваха чак до Хова, която е на север от Дамаск.</verse>
				<verse number="16">Така той възвърна цялото си имущество, както и племенника си Лот, възвърна и неговото имущество, а също и жените и хората.</verse>
				<verse number="17">Когато Аврам се връщаше след поражението на Кедорлаомер и на неговите съюзници царе, содомският цар излезе да го посрещне в долината Шаве, която сега се нарича Царска долина.</verse>
				<verse number="18">Мелхиседек, цар на Салим, свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино.</verse>
				<verse number="19">Мелхиседек благослови Аврам с думите: „Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Творец на небето и земята.</verse>
				<verse number="20">Благословен да бъде и Всевишният Бог, Който предаде в твоите ръце враговете ти.“ Аврам даде на Мелкиседек десетата част от цялата плячка.</verse>
				<verse number="21">Тогава содомският цар каза на Аврам: „Върни моите хора, а плячката остави за себе си.“</verse>
				<verse number="22">А Аврам отговори на содомския цар: „Кълна се, като вдигам ръка към Господ, Всевишния Бог, Творец на небето и земята,</verse>
				<verse number="23">че няма да взема нищо твое — нито конец, нито ремък за обуща, за да не кажеш: „Аз обогатих Аврам.“</verse>
				<verse number="24">Взехме само това, което може да послужи за прехрана на моите хора, и дела на тези, които участваха с мене в похода — Анер, Ешкол и Мамрѐ.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">След тези събития във видение беше отправено Господне слово към Аврам: „Авраме, не се бой! Аз съм твой защитник. Твърде голяма ще бъде твоята награда.“</verse>
				<verse number="2">Аврам отговори: „Владико Господи! За какво са ми Твоите дарове, ако аз умра бездетен? С дома ми ще се разпорежда Елиезер от Дамаск.“</verse>
				<verse number="3">Аврам каза още: „Ето Ти не ми даде потомство и затова мой наследник ще бъде роб, роден в дома ми.“</verse>
				<verse number="4">Тогава прозвуча Господне слово към него: „Той няма да ти бъде наследник, а този, който произлезе от тебе, той ще бъде твой наследник.“</verse>
				<verse number="5">Господ изведе Аврам навън и му каза: „Погледни към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш.“ И продължи към него: „Толкова многобройно ще бъде и твоето потомство.“</verse>
				<verse number="6">Аврам повярва на Господ и това му се зачете за оправдание.</verse>
				<verse number="7">Господ каза още на Аврам: „Аз съм Господ, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам за наследство тази земя.“</verse>
				<verse number="8">Той отговори: „Владико Господи, по какво ще разбера, че ще я имам за наследство?“</verse>
				<verse number="9">Господ му каза: „Подготви Ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и млад гълъб.“</verse>
				<verse number="10">Аврам взе тези животни, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата; само птиците не разсече.</verse>
				<verse number="11">Тогава налетяха хищни птици върху труповете, но Аврам ги разгонваше.</verse>
				<verse number="12">По залез слънце тежък сън налегна Аврам. И ето обзе го силен и тъмен ужас.</verse>
				<verse number="13">След това Господ каза на Аврам: „Знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци в чужда земя, ще бъдат поробени и угнетявани четиристотин години.</verse>
				<verse number="14">Но Аз ще съдя народа, който ще ги пороби. След това те ще излязат на свобода с големи богатства.</verse>
				<verse number="15">А ти с мир ще отминеш при бащите си и ще бъдеш погребан в честита старост;</verse>
				<verse number="16">само четвъртото поколение от потомството ти ще се върне тука, защото греховете на аморейците още не са стигнали до върха си.“</verse>
				<verse number="17">А когато слънцето залезе и настана мрак, ето дим като от пещ и огнен пламък преминаха между разсечените животни.</verse>
				<verse number="18">Този ден Господ сключи завет с Аврам с думите: „На твоето потомство Аз давам цялата тази земя: от граничния Египетски поток до голямата река — река Ефрат,</verse>
				<verse number="19">земята на кенейци, кенезейци, кедмонейци,</verse>
				<verse number="20">хетейци, ферезейци, рефаимци,</verse>
				<verse number="21">аморейци, ханаанци, гергесейци и йевусейци.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">Но Сара, жената на Аврам, беше бездетна. Тя имаше робиня египтянка на име Агар.</verse>
				<verse number="2">Сара каза на Аврам: „Ето Господ не ми дава деца. Затова заживей с моята робиня — може би ще имам деца от нея.“ Аврам послуша Сара.</verse>
				<verse number="3">Десет години след като Аврам се беше преселил в ханаанската земя, Аврамовата жена Сара взе робинята си, египтянката Агар, и я даде на мъжа си Аврам за жена.</verse>
				<verse number="4">Той започна да живее с Агар и тя забременя. Когато Агар разбра, че е бременна, започна да гледа господарката си отвисоко.</verse>
				<verse number="5">Тогава Сара каза на Аврам: „Ти си виновен за унижението ми. Аз ти дадох робинята си в твоите обятия, а тя, като видя, че е бременна, започна да ме гледа отвисоко. Нека Господ бъде съдия между мене и тебе.“</verse>
				<verse number="6">Аврам отговори на Сара: „Ето твоята робиня е в твоя власт. Постъпи с нея, както ти е угодно.“ И Сара започна така да я притеснява, че тя избяга от нея.</verse>
				<verse number="7">Господен ангел я намери в пустинята при един воден извор на пътя към Сур</verse>
				<verse number="8">и ѝ каза: „Агар, робиньо на Сара! Откъде си дошла и накъде отиваш?“ Тя отговори: „Бягам от Сара, моята господарка.“</verse>
				<verse number="9">Господният ангел ѝ каза: „Върни се при господарката си и ѝ се покорявай.“</verse>
				<verse number="10">След това Господният ангел продължи: „Ще умножа и преумножа твоето потомство дотолкова, че да не може да се изброи поради своето множество.“</verse>
				<verse number="11">Господният ангел отново продължи: „Ето ти си бременна, ще родиш син и ще го наречеш с името Измаил, защото Господ те чу в скръбта ти.</verse>
				<verse number="12">Той ще бъде като див осел между човеците. Ще вдига ръка срещу всекиго и всеки ще вдига ръка против него. Ще живее в раздор с всичките си братя.“</verse>
				<verse number="13">Агар нарече Господ, Който ѝ говореше, Ел-Рои. Защото тя си каза: „Наистина тук видях Този, Който погледна към мене.“</verse>
				<verse number="14">Затова този извор беше наречен Беер-Лахай-Рои. Той се намира между Кадес и Баред.</verse>
				<verse number="15">Агар роди син на Аврам и той нарече сина си, който се роди от Агар, с името Измаил.</verse>
				<verse number="16">Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар му роди Измаил.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ му се яви и му рече: „Аз съм Всемогъщият Бог. Живей пред Мене и бъди непорочен.</verse>
				<verse number="2">Сега Аз сключвам Своя завет с тебе и ти ще придобиеш многобройно потомство.“</verse>
				<verse number="3">Тогава Аврам падна по лице, а Бог продължи да говори с него:</verse>
				<verse number="4">„Ето Моя завет с тебе: ти ще станеш баща на много народи.</verse>
				<verse number="5">Няма вече да се наричаш Аврам, а името ти ще бъде Авраам, защото ще те направя баща на много народи.</verse>
				<verse number="6">Ще направя твоя род многоброен, от тебе ще произлязат народи и царе ще бъдат твои потомци.</verse>
				<verse number="7">Сключвам Своя завет с тебе и с твоите потомци — вечен завет, от род в род. Аз ще бъда Бог за тебе и за твоите потомци след тебе.</verse>
				<verse number="8">На тебе и на твоите потомци след тебе ще дам земята, в която си пришелец, цялата ханаанска земя, за вечно владение; и ще бъда за тях Бог.“</verse>
				<verse number="9">Бог каза още на Авраам: „Но ти си длъжен да спазваш Моя завет — ти и твоите потомци след тебе, от род в род.</verse>
				<verse number="10">Аз сключих с вас завет и нека твоите потомци го спазват: всички мъже сред вас да бъдат обрязани.</verse>
				<verse number="11">Обрязвайте краекожието си; това ще бъде знак на завета, сключен между Мене и вас.</verse>
				<verse number="12">Всяко новородено дете от мъжки пол сред вас трябва да бъде обрязано на осмия ден след раждането си — нека това бъде от род в род. Този, който е роден в твоя дом, както и онзи, който е купен с пари от някой чужденец, който не е от твоя род — също трябва да бъдат обрязани.</verse>
				<verse number="13">Непременно да бъдат обрязани и роденият в дома ти, както и купеният с твоите пари. И така Моят завет ще бъде запечатан върху тялото ви като вечен завет.</verse>
				<verse number="14">А този от мъжки пол, чието краекожие не е обрязано, да бъде отстранен от своя народ затова, че е нарушил Моя завет.“</verse>
				<verse number="15">Бог каза още на Авраам: „Жена си Сара не наричай Сара, но името ѝ да бъде Сарра.</verse>
				<verse number="16">Аз ще я благословя и ще ти дам син от нея. Ще я благословя, цели народи ще произлязат от нея и царе ще бъдат нейни потомци.“</verse>
				<verse number="17">Авраам падна по лице, засмя се и каза в себе си: „Ще се роди ли син от стогодишен старец? Сарра ли ще роди на деветдесет години?“</verse>
				<verse number="18">Затова Авраам каза на Бога: „О, дано поне Измаил бъде жив пред Тебе!“</verse>
				<verse number="19">А Бог отговори: „Тъкмо Сарра, жена ти, ще ти роди син и ще го наречеш с името Исаак. Аз ще сключа с него и потомците му Своя завет — завет вечен.</verse>
				<verse number="20">И за Измаил те послушах: ето Аз ще го благословя, ще го направя плодовит и ще му дарувам множество потомци — дванадесет племенни вождове ще произлязат от него. И той ще стане прародител на велик народ.</verse>
				<verse number="21">Но Своя завет Аз ще сключа с Исаак, когото Сарра ще ти роди догодина по това време.“</verse>
				<verse number="22">След като Бог спря да говори на Авраам, Той се въздигна към небето.</verse>
				<verse number="23">Още същия ден Авраам взе сина си Измаил, както и всички мъже, родени в дома му, заедно с всички купени с пари роби — всички мъже в дома му, и обряза краекожието на плътта им, както му заповяда Бог.</verse>
				<verse number="24">Авраам беше на деветдесет и девет години, когато беше обрязано краекожието на плътта му.</verse>
				<verse number="25">А синът му Измаил беше на тринадесет години, когато му беше обрязано краекожието.</verse>
				<verse number="26">В един и същи ден бяха обрязани Авраам и синът му Измаил,</verse>
				<verse number="27">а заедно с него бяха обрязани всички от мъжки пол в дома му — както родените в дома, така и робите, купени с пари от чужденци.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">Господ се яви на Авраам при свещената дъбрава Мамрѐ, когато той седеше при входа на шатрата си в обедната жега.</verse>
				<verse number="2">И като вдигна очи, видя трима мъже да стоят срещу него. Той се затече от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята</verse>
				<verse number="3">и каза: „Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, не отминавай Своя роб.</verse>
				<verse number="4">Ще донесат малко вода, ще умият нозете ви и ще си починете под това дърво.</verse>
				<verse number="5">Аз пък ще донеса хляб, за да се подкрепите. После продължете пътя си, защото затова сте дошли при своя роб.“ Те отговориха: „Направи това, което казваш.“</verse>
				<verse number="6">Авраам влезе бързо в шатрата при Сарра и каза: „Бързо замеси три мери от най-доброто брашно и изпечи пити.“</verse>
				<verse number="7">След това той се затече при стадото, подбра едно младо и угоено теле и го даде на роба, който побърза да го сготви.</verse>
				<verse number="8">Взе също масло и мляко, както и сготвеното теле, и ги сложи пред тях, а сам той стоеше при тях под дървото, докато те се хранеха.</verse>
				<verse number="9">Тогава го попитаха: „Къде е жена ти Сарра?“ Той отговори: „Тук, в шатрата.“</verse>
				<verse number="10">Господ каза: „След година Аз ще се върна при тебе и жена ти Сарра ще има син.“ А Сарра слушаше зад него при входа на шатрата.</verse>
				<verse number="11">Авраам и Сарра бяха стари и в напреднала възраст, у Сарра беше престанало обичайното у жените.</verse>
				<verse number="12">Затова Сарра се засмя в себе си и каза: „Аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? А и господарят ми е вече стар.“</verse>
				<verse number="13">А Господ каза на Авраам: „Защо Сарра се засмя и каза: „Нима наистина мога да родя, след като съм остаряла?“</verse>
				<verse number="14">Има ли нещо невъзможно за Господ? Догодина на определеното време Аз ще се върна при тебе и Сарра ще има син.“</verse>
				<verse number="15">Но уплашена, Сарра се отрече и възрази: „Не съм се смяла.“ Той обаче ѝ каза: „Не, ти се засмя.“</verse>
				<verse number="16">След това тези мъже тръгнаха оттам и се отправиха към Содом. Също и Авраам тръгна с тях, за да ги изпрати.</verse>
				<verse number="17">Тогава Господ каза: „Няма да скрия от Авраам какво съм замислил да направя.</verse>
				<verse number="18">Нали Авраам ще бъде родоначалник на велик и силен народ и чрез него ще бъдат благословени всички народи на земята?</verse>
				<verse number="19">Затова Аз избрах него да наставлява своите синове и наследници да вървят по Господния път, да постъпват справедливо и по правда. Тогава Аз ще изпълня всичко, което съм обещал пред него.“</verse>
				<verse number="20">И каза Господ: „Голямо е оплакването против жителите на Содом и Гомора, тежък е грехът им.</verse>
				<verse number="21">Ще отида и ще разбера дали те постъпват точно така, каквото е оплакването против тях, което стига до Мене, или не. Ще проверя.“</verse>
				<verse number="22">Пътниците потеглиха оттам и отидоха в Содом. А Авраам още стоеше пред Господ.</verse>
				<verse number="23">Тогава Авраам се приближи и каза: „Нима ще погубиш праведници заедно с нечестивия?</verse>
				<verse number="24">Може би в този град има петдесет праведници — нима ще унищожиш това място и няма да го пощадиш заради петдесетте праведници в него?</verse>
				<verse number="25">Не може това да стане — Ти да постъпиш така, че да погубиш праведници заедно с нечестивеца, така че праведникът да пострада еднакво с нечестивеца. Не може Ти така да постъпиш! Няма ли Съдията на цялата земя да постъпи справедливо?“</verse>
				<verse number="26">Господ отговори: „Ако намеря в Содом петдесет праведници, заради тях ще пощадя цялото това място.“</verse>
				<verse number="27">Тогава Авраам продължи: „Ето осмелих се да говоря на Господ аз, който съм прах и пепел.</verse>
				<verse number="28">Може би до петдесетте праведници да не достигнат пет — нима заради петте Ти ще унищожиш целия град?“ Господ отговори: „Няма да го унищожа, ако намеря там четиридесет и пет праведници.“</verse>
				<verse number="29">Но Авраам продължаваше да го увещава: „Може би ще се намерят там четиридесет?“ В отговор Той каза: „Няма да направя това дори и заради четиридесет.“</verse>
				<verse number="30">Авраам продължи: „Да не се прогневи Господ за това, което ще кажа — може би ще се намерят там тридесет праведници?“ Той отговори: „Няма да направя това, ако се намерят там тридесет.“</verse>
				<verse number="31">Авраам пак каза: „Ето осмелих се да говоря на Господ — може би ще се намерят там двадесет праведници?“ Той отговори: „Няма да унищожа и заради двадесет праведници.“</verse>
				<verse number="32">Авраам отново каза: „Да не се разгневи Господ за това, което ще кажа още веднъж — може би там ще се намерят десет праведници?“ Той отговори: „Няма да го унищожа и заради десет праведници.“</verse>
				<verse number="33">След като престана да говори с Авраам, Господ си отиде, а Авраам се върна у дома си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">Привечер двамата ангели дойдоха в Содом, когато Лот седеше при градските порти. Като ги видя, той стана да ги посрещне. Поклони се с лице до земята</verse>
				<verse number="2">и каза: „Господари мои! Отбийте се в дома на вашия роб, пренощувайте и си умийте нозете. Като станете утре сутринта, ще продължите пътя си.“ Но те отговориха: „Не, на улицата ще пренощуваме.“</verse>
				<verse number="3">Но Лот така настояваше, че те тръгнаха след него и влязоха в къщата му. Той ги нагости, изпече безквасни пити и те ядоха.</verse>
				<verse number="4">Още не бяха легнали да спят и ето градските жители, мъжете от Содом — млади и стари, всички жители на града, обкръжиха къщата.</verse>
				<verse number="5">Те викаха на Лот: „Къде са мъжете, които дойдоха при тебе да нощуват? Изведи ни ги да се позабавляваме с тях.“</verse>
				<verse number="6">Лот излезе при тях до прага, заключи вратата след себе си</verse>
				<verse number="7">и каза: „Братя мои, не правете това зло.</verse>
				<verse number="8">Вижте, имам две дъщери, още девойки. По-добре тях да изведа при вас и правете с тях каквото искате, само на тези хора не правете нищо, понеже са дошли под покрива на къщата ми.“</verse>
				<verse number="9">Но те закрещяха: „Махни се оттука.“ И викаха: „Той е чужденец, а иска тук да се разпорежда. С тебе сега ще постъпим още по-лошо, отколкото с тях.“ Те връхлетяха върху Лот и се опитаха да разбият вратата.</verse>
				<verse number="10">Но гостите протегнаха ръка, издърпаха Лот при себе си вкъщи и заключиха вратата.</verse>
				<verse number="11">Те поразиха със слепота струпалите се при прага на къщата — от малък до голям, така че те напразно търсеха да улучат вратата.</verse>
				<verse number="12">Тогава гостите казаха на Лот: „Какви други близки имаш в града? Зет, синове, дъщери и каквито още имаш в града — отведи ги от това място,</verse>
				<verse number="13">защото ние ще унищожим този град. Голямо оплакване има против жителите му пред Господ и Господ ни прати да го унищожим.“</verse>
				<verse number="14">Тогава Лот излезе и каза на годениците на дъщерите си: „Станете и излезте от това място, защото Господ ще унищожи този град.“ Но на годениците им се видя, че той се шегува.</verse>
				<verse number="15">Призори ангелите започнаха да подканят Лот да бърза: „Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са при тебе, за да не загинеш заради този порочен град.“</verse>
				<verse number="16">Но понеже Лот се бавеше, мъжете взеха за ръце него, жена му и двете му дъщери. Така те го изведоха извън града, понеже Господ го пожали.</verse>
				<verse number="17">А когато ги изведоха навън, единият от ангелите каза: „Спасявай се! Назад не поглеждай и никъде не се спирай в тази долина! Спасявай се в планината, за да не загинеш.“</verse>
				<verse number="18">Но Лот им отговори: „Не, Господи!</verse>
				<verse number="19">Ето Твоят роб придоби Твоето благоволение пред очите Ти и е велика милостта, която Ти ми оказа, като спаси живота ми. Но аз не мога да се спася в планината, за да не ме постигне зло и да загина.</verse>
				<verse number="20">Виж, моля те, в този град наблизо мога да намеря убежище. Нека избягам там — той е малък и животът ми ще се запази.“</verse>
				<verse number="21">Ангелът му каза: „Добре, аз и това ще направя заради тебе — няма да разруша града, за който ти говориш.</verse>
				<verse number="22">Но побързай, спасявай се там! Аз няма да направя нищо, докато ти не отидеш там.“ Затова този град се нарича Сигор.</verse>
				<verse number="23">Слънцето изгряваше над земята, когато Лот стигна в Сигор.</verse>
				<verse number="24">Тогава Господ изля върху Содом и Гомора от небето като дъжд огън и жупел</verse>
				<verse number="25">и унищожи тези два града, цялата долина, всички жители на тези градове и цялата растителност по тази земя.</verse>
				<verse number="26">А жената на Лот погледна назад и се превърна в солен стълб.</verse>
				<verse number="27">Сутринта рано Авраам отиде на мястото, където беше стоял пред Господ.</verse>
				<verse number="28">Той погледна към Содом и Гомора и към цялата долина и видя, че от земята се издигаше дим като от пещ.</verse>
				<verse number="29">Когато разрушаваше градовете в долината, Бог си спомни за Авраам. Той спаси Лот от погибел, когато унищожаваше градовете, където той живееше.</verse>
				<verse number="30">А Лот заедно с двете си дъщери напусна Сигор и заживя в планината, понеже се боеше да остане в Сигор. Затова той се посели в пещера заедно с двете си дъщери.</verse>
				<verse number="31">Тогава по-голямата каза на по-малката: „Баща ни е стар, а няма вече мъж на земята, който да заживее с нас, както е прието по света.</verse>
				<verse number="32">Затова нека упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомство от баща си.“</verse>
				<verse number="33">През нощта те упоиха баща си с вино. По-голямата влезе при баща си и спа с него, а той не разбра нито кога тя е легнала, нито кога е станала.</verse>
				<verse number="34">На другия ден тя каза на сестра си: „Миналата нощ аз спах с баща си. Да го упоим с вино и тази нощ. Също и ти влез, спи с него, за да запазим потомство от баща си.“</verse>
				<verse number="35">Също и тази нощ те упоиха баща си с вино. По-малката сестра влезе и спа с него. А той не разбра нито кога тя е легнала, нито кога е станала.</verse>
				<verse number="36">Така двете дъщери на Лот заченаха от баща си.</verse>
				<verse number="37">По-голямата роди син и го нарече с името Моав. И до ден днешен той се смята за баща на моавците.</verse>
				<verse number="38">Така също по-малката роди син и го нарече с името Бен-Ами. И до ден днешен той се смята за баща на амонците.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">Оттам Авраам се отправи към Негев и се засели между Кадес и Сур. След това се засели в Герар.</verse>
				<verse number="2">Авраам каза за жена си Сарра: „Тя ми е сестра.“ Затова герарският цар Авимелех изпрати, та взе Сарра.</verse>
				<verse number="3">Но Бог се яви на Авимелех през нощта насън и му каза: „Ти ще умреш заради жената, която си взел, защото тя си има мъж.“</verse>
				<verse number="4">А Авимелех не се беше докоснал до нея. „Господи, нима ще погубиш невинния народ?</verse>
				<verse number="5">Нали той сам ми каза: „Тя ми е сестра“? А и тя самата каза: „Той ми е брат.“ С чисто сърце и невинни ръце направих това.“</verse>
				<verse number="6">Бог му отговори насън: „Да, Аз зная, че сърцето ти е чисто. Затова те и удържах, за да не съгрешиш пред Мене и не те оставих да се докоснеш до нея.</verse>
				<verse number="7">А сега върни жената на мъжа ѝ, защото той е пророк. Той ще се помоли за тебе и ти ще запазиш живота си. Ако не я върнеш, знай, че непременно ще загинете ти и целият твой род.“</verse>
				<verse number="8">Рано сутринта Авимелех събра всички свои приближени и им предаде всички тези думи. Те много се уплашиха.</verse>
				<verse number="9">Авимелех повика Авраам и му каза: „Какво ни стори ти? С какво съгреших пред тебе, та щеше да навлечеш страшен грях върху мене и царството ми? Ти постъпи с мене така, както не бива да се постъпва.“</verse>
				<verse number="10">Авимелех продължи към Авраам: „Какво си възнамерявал ти, когато постъпи така?“</verse>
				<verse number="11">Авраам отговори: „Помислих, че по тези места няма Божий страх и че могат да ме убият заради жена ми.</verse>
				<verse number="12">Но тя наистина ми е сестра, тъй като е дъщеря на моя баща, само че не е дъщеря на майка ми. Именно тя стана моя жена.</verse>
				<verse number="13">Когато Бог ми заповяда да напусна бащиния си дом и да се отправя на път, аз ѝ наредих: „Направи ми това добро — където и да отидем, казвай за мене: Той ми е брат.“</verse>
				<verse number="14">Тогава Авимелех взе дребен и едър добитък, роби и робини и ги даде на Авраам. Върна му и неговата жена Сарра</verse>
				<verse number="15">с думите: „Ето земята ми е пред тебе — където искаш, там се засели.“</verse>
				<verse number="16">А на Сарра каза: „Аз дадох на брат ти хиляда сикли сребро. Това ще покрие твоята обида в очите на твоите близки и твоята чест ще бъде възстановена.“</verse>
				<verse number="17">Авраам се помоли на Бога и Бог изцери Авимелех, жена му и робините му и те започнаха да раждат.</verse>
				<verse number="18">Защото заради Сарра, жената на Авраам, Господ беше направил безплодни всички жени в дома на Авимелех.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">А Господ, както беше обещал, си спомни за Сарра; и Господ изпълни обещанието Си към нея.</verse>
				<verse number="2">Сарра зачена и роди син на Авраам в старините му, в определеното от Бога време.</verse>
				<verse number="3">Авраам нарече с името Исаак сина си, който му се роди от Сарра.</verse>
				<verse number="4">На осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, както Бог му беше заповядал.</verse>
				<verse number="5">Авраам беше на сто години, когато му се роди неговият син Исаак.</verse>
				<verse number="6">А Сарра каза: „Смях породи у мене Бог. Който чуе за мене, ще се разсмее.“</verse>
				<verse number="7">И добави: „Кой би могъл да каже на Авраам: „Сарра ще кърми деца“? Защото родих син в старините му.“</verse>
				<verse number="8">Детето порасна и го отбиха. Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха Исаак.</verse>
				<verse number="9">Сарра видя, че синът на египтянката Агар, когото тя беше родила на Авраам, се присмива.</verse>
				<verse number="10">Затова тя каза на Авраам: „Прогони тази робиня и сина ѝ. Синът на тази робиня не трябва да получи наследство заедно с моя син Исаак.“</verse>
				<verse number="11">Авраам изживя това много болезнено заради сина си Измаил.</verse>
				<verse number="12">Но Бог каза на Авраам: „Не се огорчавай за момчето и робинята си. Постъпи така, както ти каже Сарра, защото твоят род ще продължи чрез Исаак.</verse>
				<verse number="13">Но Аз ще направя сина на робинята родоначалник на цял народ, защото той също е твое дете.“</verse>
				<verse number="14">Авраам стана рано сутринта, взе хляб и мех с вода. Той ги даде на Агар, като ги сложи на рамото ѝ. След това ѝ даде и момчето и я изпрати. Тя тръгна, но се заблуди в пустинята Вирсавия.</verse>
				<verse number="15">Водата в меха обаче свърши. Агар остави детето под един храст.</verse>
				<verse number="16">След това се отдалечи колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: „Не искам да видя как детето умира.“ И като седна насреща, тя заплака с висок глас.</verse>
				<verse number="17">Но Бог чу как плаче детето и Божий ангел извика от небето на Агар: „Какво ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е то.</verse>
				<verse number="18">Стани, вдигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще направя от него родоначалник на голям народ.“</verse>
				<verse number="19">Тогава Бог ѝ отвори очите и тя видя кладенец с вода. Отиде, напълни меха с вода и даде на момчето да пие.</verse>
				<verse number="20">Оттогава Бог не изостави момчето. То порасна, засели се в пустинята и стана стрелец с лък.</verse>
				<verse number="21">Засели се в пустинята Фаран и майка му му доведе съпруга от Египет.</verse>
				<verse number="22">В същото това време Авимелех, съпроводен от военачалника си Фихол, каза на Авраам: „Бог е с тебе във всичко, каквото вършиш.</verse>
				<verse number="23">А сега закълни ми се тук пред Бога, че няма да постъпиш коварно нито с мене, нито с моя син, нито с внука. Както аз постъпвах добре с тебе, така и ти ще постъпваш с мене и със земята, която те е приютила като пришълец.“</verse>
				<verse number="24">Авраам отговори: „Заклевам се.“</verse>
				<verse number="25">Тогава Авраам се оплака на Авимелех за водния кладенец, който му бяха отнели Авимелеховите роби.</verse>
				<verse number="26">Но Авимелех обясни: „Не зная кой е сторил това, а и ти нищо не си ми казал — чувам за това едва днес.“</verse>
				<verse number="27">Тогава Авраам взе дребен и едър добитък и ги подари на Авимелех. Така двамата сключиха съюз.</verse>
				<verse number="28">Авраам отдели седем женски агнета от стадото на дребния добитък.</verse>
				<verse number="29">Авимелех запита Авраам: „За какво са тук тези седем женски агнета, които ти си отделил?“</verse>
				<verse number="30">Авраам отговори: „Вземи от ръката ми тези седем женски агнета като знак на това, че аз съм изкопал този кладенец.“</verse>
				<verse number="31">Затова Авраам нарече това място Вирсавия, понеже там се заклеха и двамата.</verse>
				<verse number="32">След като сключиха съюз във Вирсавия, Авимелех заедно с военачалника си Фихол се завърна във филистимската земя.</verse>
				<verse number="33">Авраам насади във Вирсавия свещена дъбрава и призова там името на Господ, Вечния Бог.</verse>
				<verse number="34">И живя Авраам във филистимската земя като странник дълго време.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">А след тези събития Бог постави Авраам на изпитание. „Аврааме!“ — призова го Бог. Той отговори: „Ето ме!“</verse>
				<verse number="2">Бог продължи: „Вземи единствения си любим син Исаак, иди в земята Мория. Там, на една от планините, която Аз ще ти покажа, го принеси в жертва всеизгаряне.“</verse>
				<verse number="3">Авраам стана рано сутринта, оседла осела си, взе със себе си двама от своите роби, както и сина си Исаак. Нацепи дърва за всеизгаряне, стана и тръгна към мястото, за което Бог му беше говорил.</verse>
				<verse number="4">На третия ден Авраам вдигна очи и видя отдалеч това място.</verse>
				<verse number="5">Тогава Авраам нареди на робите си: „Останете вие тука с осела, а аз и синът ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас.“</verse>
				<verse number="6">Авраам взе дърва за всеизгаряне и ги натовари на сина си Исаак. Взе в ръце също огниво и нож и двамата тръгнаха заедно.</verse>
				<verse number="7">Тогава Исаак проговори на баща си Авраам: „Татко!“ Той отговори: „Да, синко.“ Исаак попита: „Имаме огниво и дърва, но къде е агнето за всеизгаряне?“</verse>
				<verse number="8">Авраам отговори: „Бог ще си предвиди, синко, агне за всеизгаряне.“ Така те двамата заедно вървяха нататък.</verse>
				<verse number="9">Най-после стигнаха до мястото, за което Бог му беше говорил. След това Авраам изгради там жертвеник и нареди дървата. Той свърза сина си Исаак, постави го върху дървата на жертвеника.</verse>
				<verse number="10">Тогава Авраам простря ръка и взе ножа, за да заколи сина си.</verse>
				<verse number="11">Но Господен ангел му викна от небето: „Аврааме, Аврааме!“ Той отговори: „Ето ме!“</verse>
				<verse number="12">„Не вдигай ръка върху момчето — заповяда ангелът — и не му прави нищо! Сега вече разбрах, че ти благоговееш пред Бога и не пожали за Мене своя единствен син.“</verse>
				<verse number="13">Авраам повдигна очи и видя: ето зад него стои овен, заплел рога в един храст. Авраам отиде, взе овена и го принесе в жертва всеизгаряне вместо сина си.</verse>
				<verse number="14">Авраам нарече онова място Яхве-Ире. Оттук и поговорката „На планината Господ ще предвиди“.</verse>
				<verse number="15">Господният ангел повторно възвести от небето към Авраам:</verse>
				<verse number="16">„Кълна се в Самия Себе Си — казва Господ — затова, че ти постъпи така и не пожали да отдадеш в жертва единствения си син,</verse>
				<verse number="17">Аз ще те благословя изобилно, ще те даря с богато потомство — многобройно като небесните звезди и пясъка по морския бряг. То ще завладее градовете на враговете си.</verse>
				<verse number="18">Чрез него ще бъдат благословени всички народи по земята затова, че ти послуша гласа Ми.“</verse>
				<verse number="19">След това Авраам се върна при робите си. Всички те отидоха заедно във Вирсавия и Авраам остана във Вирсавия.</verse>
				<verse number="20">След тези събития известиха на Авраам: „Ето и Милка роди синове на брат ти Нахор:</verse>
				<verse number="21">първородния му Уц, неговия брат Вуз, бащата на Арам Кемуил,</verse>
				<verse number="22">Кесед, Хазо, Пилдаш, Идлаф и Ватуил.“</verse>
				<verse number="23">От Ватуил се роди Ревека. Тези осем синове роди Милка на Авраамовия брат Нахор.</verse>
				<verse number="24">Също и наложницата му, на име Реума, роди синове: Тевах, Гахам, Тахаш и Мааха.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">Сарра живя сто двадесет и седем години — толкова бяха годините на живота ѝ.</verse>
				<verse number="2">Сарра умря в Кириат-Арба, сега Хеврон — в ханаанската земя. Авраам дойде да плаче и ридае за Сарра.</verse>
				<verse number="3">Като остави покойницата си, Авраам говори с хетите:</verse>
				<verse number="4">„Аз съм чужденец и пришълец сред вас. Продайте ми място за гробница между вас, което да си е мое, за да погреба моята покойница.“</verse>
				<verse number="5">Хетите отговориха на Авраам:</verse>
				<verse number="6">„Чуй ни, господарю наш. За нас ти си човек, любим на Бога. Погреби своята покойница на най-доброто от нашите погребални места. Никой от нас няма да ти откаже погребално място да погребеш покойницата си.“</verse>
				<verse number="7">Тогава Авраам стана и се поклони на хетите, жители на тази страна,</verse>
				<verse number="8">и каза: „Ако сте съгласни да погреба моята покойница, чуйте ме: помолете заради мене Цохаровия син Ефрон</verse>
				<verse number="9">да ми даде пещерата Махпела, която е в края на нивата му. Аз ще я купя с пълна цена, за да си е моя — за гробница между вас.“</verse>
				<verse number="10">А Ефрон седеше между хетите. Хетът Ефрон отговори на Авраам открито пред хетите — пред всички, събрани при градските порти:</verse>
				<verse number="11">„Не, господарю, чуй ме: „Давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея. Подарявам ти я пред Своите съплеменници — погреби тук покойницата си.“</verse>
				<verse number="12">Авраам се поклони пред жителите на тази земя.</verse>
				<verse number="13">Той каза на Ефрон открито пред жителите на тази земя: „Моля те, послушай ме, плащам ти цената на нивата. Вземи я от мене и аз ще погреба там покойницата си.“</verse>
				<verse number="14">Ефрон отговори на Авраам:</verse>
				<verse number="15">„Господарю мой, чуй ме: земята струва четиристотин сикли сребро; какво е това за мене и за тебе? Погреби покойницата си.“</verse>
				<verse number="16">Авраам се съгласи с Ефрон. Той претегли на Ефрон сребро, колкото беше обявил открито пред хетите — четиристотин сикли сребро, каквито вървяха между търговците.</verse>
				<verse number="17">Тогава Ефроновата нива, която е при Махпела, срещу Мамрѐ — нивата и пещерата, която беше в нея, както и всички дървета в нивата посред границите наоколо, станаха</verse>
				<verse number="18">владение на Авраам пред потомците на Хет — пред всички, събрани при градските порти.</verse>
				<verse number="19">След това Авраам погреба жена си Сарра в пещерата на нивата в Махпела срещу Мамрѐ, сега Хеврон, в ханаанската страна.</verse>
				<verse number="20">Така Авраам придоби от хетите за собствено гробище нивата и пещерата, която е в нея.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">Авраам остаря много и стана на преклонна възраст. Благословението Господне съпътстваше Авраам във всичко.</verse>
				<verse number="2">Тогава Авраам нареди на най-стария роб в дома си, който управляваше цялото му стопанство: „Докосни се до бедрото ми</verse>
				<verse number="3">и аз ще те закълна в Господ, Бога на небето и Бога на земята, че няма да вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, между които живея.</verse>
				<verse number="4">Но ти ще отидеш в моето отечество, в родното ми място и оттам ще вземеш жена за сина ми Исаак.“</verse>
				<verse number="5">Този роб попита: „Може би тази жена няма да пожелае да дойде с мене тук — трябва ли да върна твоя син в страната, от която ти си излязъл?“</verse>
				<verse number="6">Авраам му отговори: „Внимавай да не върнеш сина ми там.</verse>
				<verse number="7">Господ, небесният Бог, Който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя, Който ми говори и се кле пред мене, че ще даде на потомството ми тази земя — нека Той изпрати Своя ангел пред тебе, за да вземеш оттам жена за сина ми.</verse>
				<verse number="8">Ако жената не пожелае да тръгне с тебе, тогава ти си свободен от тази моя клетва. Само не връщай сина ми там.“</verse>
				<verse number="9">Тогава този роб докосна с ръка бедрото на своя господар Авраам и се закле пред него за това нещо.</verse>
				<verse number="10">Той взе от камилите на господаря си десет камили и тръгна, като носеше от всички богатства на господаря си. Отправи се на път и отиде в Месопотамия, в града, където живееше Нахор.</verse>
				<verse number="11">Надвечер разположи камилите си вън от града, при кладенеца, по време, когато жените излизат да налеят вода.</verse>
				<verse number="12">Тогава той се помоли: „Господи, Боже на господаря ми Авраам! Моля Те, дай ми днес успех, бъди милостив към моя господар Авраам.</verse>
				<verse number="13">Ето аз стоя при водния извор, където дъщерите на градските жители идват да налеят вода.</verse>
				<verse number="14">Нека девойката, на която аз кажа: „Наведи стомната си да пия“, и която ми отговори: „Пий, аз ще налея и за камилите ти да пият“ — нека тя бъде тази, която си избрал за Своя роб Исаак. Нека това бъде знак, че Ти си милостив към моя господар.“</verse>
				<verse number="15">Още не беше успял да изрече това и ето — със стомна на рамо се зададе Ревека, дъщеря на Ватуил, син на Милка и на Авраамовия брат Нахор.</verse>
				<verse number="16">Тя беше много красива, още девойка, която никой мъж не беше познал. Тя слезе при извора, напълни стомната си и се изкачи.</verse>
				<verse number="17">А робът побърза към нея и рече: „Дай ми да пия малко вода от твоята стомна.“</verse>
				<verse number="18">Тя отговори: „Пий, господарю!“ И веднага свали стомната в ръцете си и му даде да пие.</verse>
				<verse number="19">А когато той се напи, тя каза: „Аз ще налея вода и за твоите камили, докато утолят жаждата си.“</verse>
				<verse number="20">Тя бързо изля водата от стомната си в поилото за добитъка и пак се затече към кладенеца да налее вода за всичките му камили.</verse>
				<verse number="21">Авраамовият роб я наблюдаваше мълчаливо и искаше да разбере дали Господ му е дал успех или не.</verse>
				<verse number="22">След като камилите се напиха, той ѝ даде една златна обеца, тежка половин сикла, както и две златни гривни за ръцете ѝ, тежки десет сикли.</verse>
				<verse number="23">Попита я: „Кажи ми чия дъщеря си ти? Дали в бащиния ти дом има място за пренощуване?“</verse>
				<verse number="24">А тя му отговори: „Дъщеря съм на Ватуил, син на Милка и Нахор.“</verse>
				<verse number="25">След това добави: „У нас има много слама и храна за добитъка. Има и място за нощуване.“</verse>
				<verse number="26">Тогава той се наведе, поклони се пред Господ</verse>
				<verse number="27">с думите: „Благословен да е Господ, Бог на господаря ми Авраам, Който не лиши господаря ми от Своята милост и истина! Господ ме доведе право при роднините на моя господар.“</verse>
				<verse number="28">Ревека побърза към къщи при майка си и разказа всичко това.</verse>
				<verse number="29">Тя имаше брат на име Лаван. Лаван се затече към извора при новодошлия,</verse>
				<verse number="30">защото беше видял обецата и гривните на сестрините си ръце и беше чул разказаното от сестра си Ревека, която твърдеше: „Така ми говори този човек!“ Затова Лаван отиде при него, а той стоеше при камилите до извора.</verse>
				<verse number="31">Каза му: „Добре дошъл, благословен от Господ! Защо стоиш тук? Аз вече приготвих къщата, както и място за камилите!“</verse>
				<verse number="32">Тогава Авраамовият роб влезе. Лаван разтовари камилите, даде им слама и храна. Донесе и вода, за да умият краката си той и хората, които бяха с него.</verse>
				<verse number="33">Сложиха пред него да яде. Но той каза: „Няма да ям, докато не разкажа за какво съм дошъл.“ Отговориха му: „Казвай.“</verse>
				<verse number="34">Той започна да разказва: „Аз съм Авраамов роб.</verse>
				<verse number="35">Господ щедро благослови моя господар и той стана велик. Даде му овце и волове, сребро и злато, роби и робини, камили и осли.</verse>
				<verse number="36">Сарра, жената на моя господар, роди на господаря ми син вече на старини. На него той предаде всичко, което имаше.</verse>
				<verse number="37">Моят господар ме закле с думите: „Не взимай за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято страна живея,</verse>
				<verse number="38">а иди в бащиния ми дом и при сродниците ми — оттам вземи жена за сина ми.“</verse>
				<verse number="39">Аз казах на господаря си: „Може би тази жена няма да пожелае да дойде с мене тук.“</verse>
				<verse number="40">Но той ми отговори: „Господ, пред Когото премина животът ми, нека Той изпрати с тебе Своя ангел, Той да направи пътуването ти успешно, за да вземеш жена за моя син от сродниците ми, от бащиния ми дом.</verse>
				<verse number="41">Само тогава си свободен от тази моя клетва, когато отидеш при сродниците ми. Ако те не ти я дадат, ти си свободен от клетвата ми.“</verse>
				<verse number="42">Така аз дойдох днес при извора и се помолих: „Господи, Боже на господаря ми Авраам! Ако си благоволил да направиш пътуването ми успешно,</verse>
				<verse number="43">то ето аз стоя при извора. Нека девойката, която излезе да налее вода и на която кажа: „Дай ми да пия малко от твоята стомна“,</verse>
				<verse number="44">и която ми отговори: „Пий ти, а също и за камилите ти ще налея“ — нека тя бъде тази, която Господ е избрал за жена на сина на моя господар.“</verse>
				<verse number="45">Още не бях успял да изрека това — ето зададе се със стомна на рамо Ревека и слезе при извора да налее вода. Аз я помолих: „Дай ми да пия.“</verse>
				<verse number="46">Тя веднага свали стомната от рамо и предложи: „Пий ти, а аз ще напоя и камилите ти.“ Аз пих, а тя напои камилите ми.</verse>
				<verse number="47">Аз я попитах: „Кажи ми чия дъщеря си.“ Тя отговори: „Дъщеря съм на Ватуил, син на Нахор, когото Милка му роди.“ Тогава аз ѝ дадох златна обеца и гривни за ръцете ѝ.</verse>
				<verse number="48">Наведох се, поклоних се пред Господ и благослових Господ, Бога на господаря ми Авраам, Който пряко ме води дотук, за да взема за жена на сина му братовата дъщеря на моя господар.</verse>
				<verse number="49">Сега ви питам: Ще окажете ли милост и правда на моя господар или не? Кажете ми и аз ще си тръгна надясно или наляво.“</verse>
				<verse number="50">Лаван и Ватуил казаха: „От Господ дойде това. За доброто ние не можем да кажем, че е лошо.</verse>
				<verse number="51">Ето Ревека е пред тебе — вземи я и върви. Нека тя бъде жена на сина на твоя господар.“</verse>
				<verse number="52">Когато Авраамовият роб чу думите им, поклони се пред Господ до земята.</verse>
				<verse number="53">Тогава той извади сребърни и златни накити и дрехи, даде ги на Ревека, като даде също скъпи дарове на брат ѝ и на майка ѝ.</verse>
				<verse number="54">След това той и хората, които го придружаваха, ядоха и пиха, и пренощуваха там. А когато станаха сутринта, Аврамовият роб каза: „Позволете ми да се върна при господаря си.“</verse>
				<verse number="55">Но брат ѝ и майка ѝ отговориха: „Нека девойката поостане при нас още десетина дена. Тогава ще се върнеш.“</verse>
				<verse number="56">Но той настоя пред тях: „Не ме задържайте, защото Господ направи пътуването ми успешно. Позволете ми да се върна при господаря си.“</verse>
				<verse number="57">Те предложиха: „Да повикаме девойката и да я попитаме какво ще каже.“</verse>
				<verse number="58">Повикаха Ревека и я попитаха: „Тръгваш ли с този човек?“ Тя отговори: „Тръгвам.“</verse>
				<verse number="59">Тогава те пуснаха сестра си Ревека, бавачката ѝ, Авраамовия роб и придружаващите го,</verse>
				<verse number="60">като благословиха Ревека с тези думи: „Сестро наша, да се народят от тебе хиляди по хиляди и потомството ти да завладее жилищата на враговете си!“</verse>
				<verse number="61">След това Ревека и робините ѝ възседнаха камилите и тръгнаха след Авраамовия роб. Така той взе Ревека и си замина.</verse>
				<verse number="62">А Исаак току-що се беше върнал от Беер-Лахай-Рои, защото живееше в Негев.</verse>
				<verse number="63">Привечер Исаак излезе по полето да се разведри. Погледна и видя да се приближава керван от камили.</verse>
				<verse number="64">Ревека видя Исаак и скочи от камилата.</verse>
				<verse number="65">Тя попита Авраамовия роб: „Що за човек е този, който идва срещу нас по полето?“ Той отговори: „Това е моят господар.“ Тогава Ревека взе булото и се покри.</verse>
				<verse number="66">Авраамовият роб разказа на Исаак за всичко, което беше направил.</verse>
				<verse number="67">Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сарра и я взе. Тя му стана жена и той я обикна. Така стихна скръбта на Исаак по смъртта на майка му Сарра.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="25">
				<verse number="1">А Авраам отново се ожени за друга жена на име Хетура.</verse>
				<verse number="2">Тя му роди Зимран, Йокшан, Медан, Мадиам, Ишбак и Шуах.</verse>
				<verse number="3">На Йокшан се родиха Шева и Дедан. Синове на Дедан бяха Ашурим, Летушим и Леюмим.</verse>
				<verse number="4">А синове на Мадиан бяха: Ефа, Ефер, Ханох, Авида и Елдага. Всички те бяха потомци на Хетура.</verse>
				<verse number="5">Авраам предаде на Исаак всичко, каквото притежаваше.</verse>
				<verse number="6">А на синовете от наложниците си Авраам даде подаръци и приживе ги изпрати на изток — далече от сина си Исаак, в източните земи.</verse>
				<verse number="7">Числото на годините на Авраамовия живот, колкото той поживя, беше сто седемдесет и пет години.</verse>
				<verse number="8">Авраам почина, умря в честита старост, стар и сит на живот, и се прибра при своите праотци.</verse>
				<verse number="9">Синовете му Исаак и Измаил го погребаха в пещерата Махпела, в нивата на Ефрон, син на хета Цохар, която е срещу Мамрѐ,</verse>
				<verse number="10">в нивата, която Авраам беше купил от хетите. Там бяха погребани Авраам и жена му Сарра.</verse>
				<verse number="11">След смъртта на Авраам Бог благослови сина му Исаак. Исаак живееше при Беер-Лахай-Рои.</verse>
				<verse number="12">Ето родословието на Авраамовия син Измаил, когото Саррината робиня, египтянката Агар, роди на Авраам.</verse>
				<verse number="13">Това са имената на синовете на Измаил според тяхното родословие: първородният на Измаил — Навайот, след него идват Кедар, Адбеел, Мивсам,</verse>
				<verse number="14">Мишма, Дума, Маса,</verse>
				<verse number="15">Хадад, Тема, Йетур, Нафиш и Кедма.</verse>
				<verse number="16">Тези са синовете на Измаил, това са имената им — според поселищата им и според становете им; те са вождовете на дванадесетте им племена.</verse>
				<verse number="17">Годините на Измаиловия живот бяха сто тридесет и седем години. Почина и той, умря и се прибра при своите предци.</verse>
				<verse number="18">А потомците му се заселиха в земите от Хавила до Сур, който е до границата с Египет, на път към Асирия, и се противяха на всички свои братя.</verse>
				<verse number="19">Това е родословието на Исаак, Авраамовия син. От Авраам се роди Исаак.</verse>
				<verse number="20">Исаак беше на четиридесет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на арамееца Ватуил от Месопотамия, сестра на арамееца Лаван.</verse>
				<verse number="21">Исаак се молеше на Господ за своята жена, защото тя беше бездетна. Господ се вслуша в молбата му и жена му Ревека зачена.</verse>
				<verse number="22">Но децата в утробата ѝ започнаха да се удрят едно друго и тя рече: „Ако ще е така, защо ми са тогава?“ И отиде да се допита до Господ.</verse>
				<verse number="23">Господ ѝ рече: „Два народа са в утробата ти и две племена ще произлязат от тебе. Единият народ ще стане по-силен от другия и по-големият ще служи на по-малкия.“</verse>
				<verse number="24">Дойде ѝ време да роди и се родиха две близначета.</verse>
				<verse number="25">Първият излезе на бял свят целият космат, като кожа на звяр. Нарекоха го Исав.</verse>
				<verse number="26">След това се появи брат му, като се държеше с ръка за петата на Исав. Нарекоха го Яков. А Исаак беше на шестдесет години, когато те се родиха.</verse>
				<verse number="27">Децата пораснаха. Исав стана човек, умел в лова, живееше по полето; а Яков беше кротък и живееше в шатри.</verse>
				<verse number="28">Исаак повече харесваше Исав, защото неговият дивеч му се услаждаше, а Ревека обичаше повече Яков.</verse>
				<verse number="29">Веднъж Яков беше приготвил ядене. Исав се завърна от полето много уморен.</verse>
				<verse number="30">Исав каза на Яков: „Дай ми да ям от това червено ястие, защото съм много уморен.“ Затова го нарекоха още Едом.</verse>
				<verse number="31">В отговор Яков каза: „В замяна ти ми продай сега първородството си.“</verse>
				<verse number="32">Исав каза: „Ей, аз умирам от глад, защо ми е сега това първородство?“</verse>
				<verse number="33">Яков продължи: „Най-напред ми се закълни.“ Той се закле пред него и продаде първородството си.</verse>
				<verse number="34">Тогава Яков даде на Исав хляб и гозба от леща. Той яде и пи, стана и си отиде. Така Исав презря първородството си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="26">
				<verse number="1">В страната отново настана глад като предишния, който се случи по времето на Авраам. Исаак отиде при филистимския цар Авимелех в Герар.</verse>
				<verse number="2">Защото Господ се яви пред него и каза: „Не отивай в Египет. Живей в страната, която ще ти покажа.</verse>
				<verse number="3">Остани в тази страна и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на твоето потомство ще предам всички тези земи и ще изпълня клетвата, с която се заклех на баща ти Авраам.</verse>
				<verse number="4">Ще умножа потомството ти колкото небесните звезди и ще предам на потомството ти всичките тези земи. Чрез твоето потомство ще бъдат благословени всички народи по земята,</verse>
				<verse number="5">понеже Авраам послуша гласа Ми и опази Моите повели: заповедите, наредбите и законите, дадени от Мене.“</verse>
				<verse number="6">И така, Исаак се засели в Герар.</verse>
				<verse number="7">Когато местните жители го попитаха за Ревека, той отговори: „Тя ми е сестра“, защото се боеше да каже, че му е жена, за да не го убият заради Ревека, понеже тя беше много красива.</verse>
				<verse number="8">Но след като той беше престоял там много време, филистимският цар Авимелех, както гледаше през прозореца, видя, че Исаак се забавлява с жена си Ревека.</verse>
				<verse number="9">Тогава Авимелех повика Исаак и попита: „Така, тя е била твоя жена. А ти защо каза: „Тя ми е сестра?“ Исаак му отговори: „Защото се боях да не би да ме убият заради нея.“</verse>
				<verse number="10">Но Авимелех възрази: „Какво направи ти с нас? За малко някой от нас щеше да преспи с жена ти. Така ти щеше да ни въвлечеш в грях.“</verse>
				<verse number="11">Тогава Авимелех обяви пред народа си: „Всеки, който се докосне до този човек и до жена му, ще бъде предаден на смърт.“</verse>
				<verse number="12">Господ благослови Исаак: след като започна да сее жито в тази страна, той пожъна стократен урожай през онова лято.</verse>
				<verse number="13">Така той се възвеличаваше все повече и повече, докато стана твърде велик.</verse>
				<verse number="14">Той придоби толкова стада дребен и едър добитък, както и многобройна прислуга, че филистимците започнаха да му завиждат.</verse>
				<verse number="15">Затова те сринаха и затрупаха с пръст всички водни кладенци, които бащините му роби бяха изкопали приживе на баща му Авраам.</verse>
				<verse number="16">Тогава Авимелех каза на Исаак: „Махни се оттук, защото ти стана много по-силен от нас.“</verse>
				<verse number="17">Затова Исаак се вдигна оттам, разположи шатрите си в Герарската долина и се засели там.</verse>
				<verse number="18">Исаак отново изкопа водните кладенци, които бяха изкопани приживе на баща му Авраам и които филистимците бяха затрупали след смъртта му. Тях той нарече със същите имена, с които ги беше нарекъл баща му.</verse>
				<verse number="19">Докато Исааковите роби копаеха в долината, натъкнаха се на извор.</verse>
				<verse number="20">Но герарските пастири се скараха с пастирите на Исаак и викаха: „Наша е водата.“ Затова Исаак нарече кладенеца Есек заради тази препирня.</verse>
				<verse number="21">След това изкопаха друг кладенец, за който също се скараха. Затова той го нарече Ситна.</verse>
				<verse number="22">Тогава Исаак се придвижи оттам и изкопа друг кладенец, за който вече не се караха. Него пък нарече Реховот, защото, каза той, „сега Господ ни даде просторно място, за да се размножим по тази земя.“</verse>
				<verse number="23">Оттук той се върна във Вирсавия.</verse>
				<verse number="24">В същата онази нощ Господ се яви пред него и каза: „Аз съм Бог на баща ти Авраам. Не бой се, защото Аз съм с тебе. Ще те благословя и ще размножа потомството ти заради Своя роб Авраам.“</verse>
				<verse number="25">Исаак издигна на това място жертвеник и призова Господнето име. Там той разположи шатрата си, а Исааковите роби изкопаха кладенец.</verse>
				<verse number="26">От Герар при него дойде Авимелех заедно с приятеля си Ахузат и военачалника си Фихол.</verse>
				<verse number="27">Исаак ги попита: „Защо дойдохте при мене? Нали вие ме намразихте и прогонихте от вас?“</verse>
				<verse number="28">Те отговориха: „Виждаме, че Господ е с тебе и затова искаме да положим между нас и тебе клетва. Нека сключим с тебе договор,</verse>
				<verse number="29">че няма да ни правиш зло, както и ние не сме те докоснали, а само ти правихме добро и те изпратихме с мир. Сега разбираме, че ти си благословен от Господ.“</verse>
				<verse number="30">Той им даде гощавка и те ядоха и пиха.</verse>
				<verse number="31">А сутринта станаха рано и положиха клетва един пред друг. След това Исаак ги изпрати и те си отидоха от него с мир.</verse>
				<verse number="32">В същия ден робите на Исаак дойдоха и му съобщиха за кладенеца, който изкопаха, като му казаха: „Открихме вода.“</verse>
				<verse number="33">Той нарече кладенеца Шева. Затова името на този град и до ден днешен е Беер-Шева.</verse>
				<verse number="34">На четиридесет години Исав се ожени за Йехудита, дъщеря на хета Беер, както и за Васемата, дъщеря на хета Елон.</verse>
				<verse number="35">Но те бяха горест за Исаак и Ревека.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="27">
				<verse number="1">Когато Исаак остаря, очите му отслабнаха и не виждаха. Повика по-големия си син Исав и му каза: „Синко!“ Той отговори: „Тук съм!“</verse>
				<verse number="2">Исаак промълви: „Аз съм вече стар и не зная в кой ден ще умра.</verse>
				<verse number="3">Вземи сега оръжието си — колчана и лъка си, и иди на полето за дивеч.</verse>
				<verse number="4">Сготви ми вкусна гозба, каквато аз обичам. Донеси ми да ям, за да те благословя, преди да умра.“</verse>
				<verse number="5">А Ревека подслуша какво говореше Исаак на сина им Исав. Когато Исав тръгна за улов на дивеч,</verse>
				<verse number="6">тя каза на по-малкия си син Яков: „Чух баща ти да казва на брат ти Исав:</verse>
				<verse number="7">„Донеси ми дивеч и ми сготви вкусна гозба. Аз ще ям и ще те благословя пред Господ преди смъртта си.“</verse>
				<verse number="8">Сега, сине мой, послушай ме какво ще ти поръчам:</verse>
				<verse number="9">иди при стадото и ми донеси оттам две хубави ярета. От тях аз ще сготвя на баща ти вкусна гозба, каквато той обича.</verse>
				<verse number="10">Ти ще я занесеш на баща си и той ще яде, за да те благослови преди смъртта си.“</verse>
				<verse number="11">Но Яков възрази на майка си Ревека: „Брат ми Исав е космат, а моята кожа е гладка.</verse>
				<verse number="12">Баща ми може да ме попипа. Тогава аз ще се окажа пред очите му измамник и ще си навлека проклятие, а не благословия.“</verse>
				<verse number="13">Майка му обаче го успокои: „Нека твоето проклятие падне върху мене, сине мой. Само ме послушай и иди да ми донесеш.“</verse>
				<verse number="14">Той отиде, взе ги и донесе на майка си, а майка му сготви вкусна гозба, каквато обичаше баща му.</verse>
				<verse number="15">След това Ревека взе скъпите дрехи на по-големия си син Исав, които бяха при нея вкъщи. С тях тя облече по-малкия си син Яков.</verse>
				<verse number="16">Ръцете и гладката му шия зави с ярешките кожи.</verse>
				<verse number="17">Тогава даде в ръцете на сина си Яков гозбата и хляба, които беше приготвила.</verse>
				<verse number="18">Той влезе при баща си и каза: „Татко!“ Той отговори: „Да, синко, кой си ти?“</verse>
				<verse number="19">Яков отговори на баща си: „Аз съм Исав, твоят първороден син. Направих всичко, което ми нареди. Стани, седни и яж от лова ми, за да ме благословиш.“</verse>
				<verse number="20">И Исаак попита сина си: „Как можа толкова бързо да намериш дивеч, сине мой?“ Той отговори: „Господ, твоят Бог, ми даде добър успех.“</verse>
				<verse number="21">Исаак каза на Яков: „Приближи се, сине мой, да те попипам — дали си синът ми Исав или не.“</verse>
				<verse number="22">Яков се приближи до баща си Исаак. Той го попипа и каза: „Гласът е гласът на Яков, а ръцете са ръцете на Исав.“</verse>
				<verse number="23">Понеже ръцете му бяха космати като ръцете на брат му Исав, Исаак не го позна. Той даде благословията си на Яков.</verse>
				<verse number="24">После каза: „Ти ли си синът ми Исав?“ Яков отговори: „Аз съм.“</verse>
				<verse number="25">Исаак продължи: „Дай ми да ям от твоя улов, синко мой, за да те благословя.“ Яков му даде и той яде. Донесе му и вино и той пи.</verse>
				<verse number="26">Баща му Исаак му каза още: „Приближи се, сине мой, и ме целуни.“</verse>
				<verse number="27">Той се приближи и го целуна. Исаак усети дъха от облеклото му и го благослови с думите: „Дъхът от сина ми — това е дъх от полята, благословени от Господ.</verse>
				<verse number="28">Да ти даде Господ от небесната роса и от плодовете на земята, както и изобилие на жито и вино.</verse>
				<verse number="29">Нека народи да ти служат и племена да се покоряват пред тебе. Да бъдеш господар над братята си и да се покоряват пред тебе синовете на майка ти. Тези, които те кълнат, да бъдат проклети. Тези, които те благославят, да бъдат благословени!“</verse>
				<verse number="30">Тъкмо Исаак свърши благословията си над Яков — той едва беше излязъл от баща си Исаак — ето от лов се завърна брат му Исав.</verse>
				<verse number="31">Също и той сготви гозба, донесе я на баща си с думите: „Татко, стани, яж от лова на сина си, за да ме благословиш.“</verse>
				<verse number="32">А баща му Исаак го попита: „Кой си ти?“ Той отговори: „Аз съм синът ти — твоят първороден син Исав.“</verse>
				<verse number="33">Тогава Исаак се разтрепери силно и рече: „А кой беше този, който улови лов, донесе ми и аз ядох от всичко, преди да дойдеш ти? Аз него благослових. Да, той ще бъде благословеният!“</verse>
				<verse number="34">Като чу думите на баща си, Исав извика със силен и жалостен глас към него: „Благослови също и мене, татко!“</verse>
				<verse number="35">В отговор Исаак каза: „Брат ти дойде с измама и отне твоята благословия.“</verse>
				<verse number="36">Исав каза: „Право са го нарекли Яков, защото вече два пъти ме измества. Той отне първородството ми, а сега ми отне и благословията.“ След това продължи: „Нима не си оставил също и за мене благословия?“</verse>
				<verse number="37">Исаак отговори на Исав: „Аз го поставих господар над тебе, всичките му родственици превърнах в негови роби, обдарих го с жито и вино. А какво да направя за тебе, сине мой?“</verse>
				<verse number="38">Но Исав попита баща си: „Татко, нима само едно благословение имаш? Благослови също и мене, татко!“ Тогава Исав зарида.</verse>
				<verse number="39">А баща му Исаак каза: „Ти ще живееш от благодатта на земята и от небесната роса.</verse>
				<verse number="40">Ще се храниш от меча си и ще служиш на брат си. Но ще дойде време, когато ще въстанеш и ще отхвърлиш ярема от врата си.“</verse>
				<verse number="41">Тогава Исав намрази Яков заради благословията, с която го беше благословил баща му. Исав замисли в сърцето си: „Наближават дните, когато ще оплакваме баща си — ще убия брат си Яков.“</verse>
				<verse number="42">Съобщиха на Ревека замисъла на по-стария ѝ син Исав. Тогава тя повика по-малкия си син Яков и му каза: „Брат ти Исав възнамерява да те убие.</verse>
				<verse number="43">Затова, сине мой, послушай сега думите ми: стани, избягай при брат ми Лаван в Харан.</verse>
				<verse number="44">Поживей при него известно време, докато стихне яростта на брат ти,</verse>
				<verse number="45">докато премине гневът на брат ти против тебе и той позабрави какво си му сторил. Тогава ще пратя да те доведат оттам. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?“</verse>
				<verse number="46">Ревека каза на Исаак: „Дотегна ми животът от тия хетки. Ако Яков се ожени за местна — за хетка, подобна на тях, защо ми е този живот?“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="28">
				<verse number="1">Тогава Исаак повика Яков. След като го благослови, той му поръча: „Не се жени за хетка.</verse>
				<verse number="2">Стани, иди в Месопотамия, в дома на бащата на майка ти Ватуил, и си вземи жена оттам, от дъщерите на Лаван, брата на майка ти.</verse>
				<verse number="3">А Всемогъщият Бог да те благослови, да те наплоди и да те размножи, за да произлязат от тебе много народи.</verse>
				<verse number="4">Да ти даде благословията на Авраам — на тебе и на твоето потомство, за да наследиш земята, в която живееш и която Бог даде на Авраам!“</verse>
				<verse number="5">Исаак изпрати Яков и той отиде в Месопотамия при Лаван, син на арамееца Ватуил, при брата на Ревека, майка на Яков и Исав.</verse>
				<verse number="6">Исав видя, че Исаак благослови Яков и с благословение го изпрати в Месопотамия, за да си вземе оттам жена с поръка: „Не се жени за хетка“,</verse>
				<verse number="7">както и че Яков послуша баща си и майка си и отиде в Месопотамия.</verse>
				<verse number="8">Исав разбра, че ханаанките не са по угода на баща му Исаак.</verse>
				<verse number="9">Затова той отиде при Измаил и освен другите си жени взе за жена Махалата, дъщеря на Авраамовия син Измаил, сестра на Навайот.</verse>
				<verse number="10">А Яков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан.</verse>
				<verse number="11">Той стигна до едно място, където остана да пренощува, защото слънцето беше залязло. Взе камък, подложи си го за възглавница и легна на това място.</verse>
				<verse number="12">И насън той видя: ето стълба, изправена на земята с връх, достигащ до небето, а Божии ангели се качваха и слизаха по нея.</verse>
				<verse number="13">Отгоре на нея стоеше Господ и говореше: „Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраам и Бог на Исаак. Земята, на която лежиш, ще я предам на тебе и на потомството ти.</verse>
				<verse number="14">То ще бъде като земния пясък. Ти ще се разшириш към запад и изток, към север и юг. Чрез тебе и чрез потомството ти ще бъдат благословени всички племена по земята.</verse>
				<verse number="15">Аз съм с тебе — ще те запазя навсякъде, където и да отидеш. Отново ще те върна в тази страна — няма да те изоставя, докато не изпълня това, което съм ти обещал.“</verse>
				<verse number="16">Яков се събуди от съня си и рече: „Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел!“</verse>
				<verse number="17">Той почувства страх и каза: „Колко е страшно това място! Това не е нищо друго освен Божий дом, това са небесни врата.“</verse>
				<verse number="18">Сутринта Яков стана, взе камъка, който беше си сложил за възглавница, изправи го като паметник и изля масло върху него.</verse>
				<verse number="19">Това място Яков нарече Ветил, а преди това този град се наричаше Луз.</verse>
				<verse number="20">Яков даде обет с думите: „Ако Бог бъде с мене и ме закриля при това пътуване, ако ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,</verse>
				<verse number="21">ако аз благополучно се върна в бащиния си дом и Господ бъде мой Бог,</verse>
				<verse number="22">тогава този камък, който поставих за паметник, ще бъде Божий дом. Затова от всичко, което Ти, Боже, ми дадеш, ще Ти посветя десетата част.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="29">
				<verse number="1">След това Яков продължи пътя си и отиде в земята на източните народи.</verse>
				<verse number="2">Той видя в полето кладенец и там три стада дребен добитък, налягали около него, защото от този кладенец пояха стадата. Отгоре на кладенеца стоеше голям камък, който го затваряше.</verse>
				<verse number="3">Когато там се съберяха всичките стада, пастирите отместваха камъка от кладенеца и пояха овцете. После пак слагаха камъка на мястото му върху кладенеца.</verse>
				<verse number="4">Яков попита пастирите: „Откъде сте, братя?“ Те отговориха: „От Харан сме.“</verse>
				<verse number="5">Тогава той ги попита: „Познавате ли Нахоровия син Лаван?“ Те отговориха: „Познаваме го.“</verse>
				<verse number="6">Той продължи: „Здрав ли е?“ В отговор те казаха: „Здрав е, ето дъщеря му Рахил идва с овцете.“</verse>
				<verse number="7">Яков добави: „Още е много рано. Не е време да се прибира добитъкът. Напоете овцете и идете да ги пасете.“</verse>
				<verse number="8">Те казаха: „Не можем, докато не се съберат всички стада и докато не отместим камъка от кладенеца — тогава ще поим овцете.“</verse>
				<verse number="9">Докато той говореше с тях, дойде Рахил с дребния добитък на баща си, понеже тя пасеше стадото.</verse>
				<verse number="10">Когато Яков видя Рахил, дъщерята на вуйчо му Лаван, и овцете му, приближи се, отмести камъка от кладенеца и напои овцете.</verse>
				<verse number="11">Тогава Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.</verse>
				<verse number="12">Той каза на Рахил, че е роднина на баща ѝ и син на Ревека. А тя се затича към къщи и предаде това на баща си.</verse>
				<verse number="13">Като чу за своя племенник Яков, Лаван отиде да го посрещне и го прегърна. Целуна го и го заведе у дома си. Яков разказа на Лаван всичко за себе си.</verse>
				<verse number="14">Тогава Лаван му каза: „Наистина ти си моя кост и моя плът.“ Затова Яков живя при него цял месец.</verse>
				<verse number="15">След това Лаван каза на Яков: „Нима, като си ми роднина, ще ми работиш безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата?“</verse>
				<verse number="16">А Лаван имаше две дъщери — по-голямата се казваше Лия, по-малката Рахил.</verse>
				<verse number="17">Очите на Лия бяха болнави, но Рахил беше прекрасна по лице и по снага.</verse>
				<verse number="18">Яков обикна Рахил и каза на Лаван: „Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.“</verse>
				<verse number="19">Лаван отговори: „По-добре на тебе да я дам, отколкото на някой друг. Остани да живееш при мене.“</verse>
				<verse number="20">За Рахил Яков работи седем години. Но те му се видяха като няколко дена — толкова я беше обикнал.</verse>
				<verse number="21">След това Яков каза на Лаван: „Дай ми девойката, защото дойде вече време да я взема за жена.“</verse>
				<verse number="22">Лаван повика всички съседи и даде гощавка.</verse>
				<verse number="23">А когато се стъмни, той взе дъщеря си Лия и я въведе при него. Така Яков легна при нея.</verse>
				<verse number="24">Лаван даде робинята си Зелфа за робиня на дъщеря си Лия.</verse>
				<verse number="25">Но на сутринта се оказа, че това е било Лия. Яков викна към Лаван: „Какво направи ти с мене? Нали за Рахил ти работих? Защо ме измами?“</verse>
				<verse number="26">Лаван отговори: „В нашия край няма обичай по-малката дъщеря да се дава преди по-голямата.</verse>
				<verse number="27">Като приключи сватбената седмица на тази ми дъщеря, тогава ще ти дадем и другата, но за нея ще ми работиш още седем години.“</verse>
				<verse number="28">Яков така и направи. Когато приключи сватбената седмица на Лия, Лаван му даде за жена дъщеря си Рахил.</verse>
				<verse number="29">Лаван даде и робинята си Вала за робиня на дъщеря си Рахил.</verse>
				<verse number="30">Яков легна с Рахил. Той обичаше Рахил повече, отколкото Лия. За нея работи още седем години.</verse>
				<verse number="31">Понеже видя, че Лия беше нелюбима, Господ направи утробата ѝ плодовита, а Рахил се оказа безплодна.</verse>
				<verse number="32">Лия зачена и роди син. Тя го нарече Рувим, като каза: „Господ милостно погледна на нещастието ми. Сега вече мъжът ми ще ме обича.“</verse>
				<verse number="33">Лия отново зачена и роди син. Тя каза: „Понеже Господ чу, че не съм обичана, даде ми и този син.“ Затова го нарече Симеон.</verse>
				<verse number="34">Зачена пак и роди син, като си рече: „Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима синове.“ Затова нарече новороденото Левий.</verse>
				<verse number="35">Лия отново зачена и роди син. За него каза: „Сега аз ще възхваля Господ.“ Затова го нарече с името Юда. След това тя престана да ражда.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="30">
				<verse number="1">А Рахил видя, че тя не може да роди дете на Яков и се измъчваше от завист към сестра си. Затова тя заяви на Яков: „Дай ми деца! Ако ли не — ще умра.“</verse>
				<verse number="2">Яков се разсърди на Рахил. Той ѝ каза: „Какъв съм аз, нима съм Бог, Който ти е лишил утробата от плод?“</verse>
				<verse number="3">Тя отговори: „Ето робинята ми Вала. Живей с нея. Нека тя роди на коленете ми, за да придобия също и аз деца, макар и от нея.“</verse>
				<verse number="4">Рахил даде на Яков робинята си Вала за жена. Той заживя с Вала.</verse>
				<verse number="5">Тя зачена и роди син на Яков.</verse>
				<verse number="6">Тогава Рахил каза: „Бог отсъди за мене и послуша гласа ми, като ми даде син.“ Затова го нарече Дан.</verse>
				<verse number="7">Вала отново зачена и роди на Яков още един син.</verse>
				<verse number="8">Рахил каза: „Силна борба водих със сестра си и надвих.“ Затова нарече новороденото Нефталим.</verse>
				<verse number="9">Когато Лия видя, че престана да ражда, взе робинята си Зелфа и я даде на Яков за жена.</verse>
				<verse number="10">Така Лиината робиня Зелфа роди син на Яков.</verse>
				<verse number="11">Тогава Лия каза: „Щастие ми носи той.“ Затова нарече новороденото Гад.</verse>
				<verse number="12">Лиината робиня Зелфа роди и друг син на Яков.</verse>
				<verse number="13">Лия възкликна: „Честита съм аз, защото жените ще ме наричат честита.“ Затова нарече новороденото Асир.</verse>
				<verse number="14">По време на пшеничната жетва Рувим намери на полето мандрагори и ги донесе на майка си Лия. Рахил помоли Лия: „Дай ми от мандрагорите на сина си.“</verse>
				<verse number="15">Но тя ѝ възрази: „Малко ли е това, че си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш и мандрагорите на сина ми?“ Рахил отговори: „Като е така, нека той легне с тебе тази нощ за мандрагорите на сина ти.“</verse>
				<verse number="16">И тогава вечерта, когато Яков се завърна от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: „Ела при мене, защото те откупих с мандрагорите на сина ми.“ Онази нощ той спа с нея.</verse>
				<verse number="17">Бог прие молбата на Лия, тя зачена и роди на Яков пети син.</verse>
				<verse number="18">„Бог — каза Лия — ми даде награда за това, че дадох робинята си на мъжа ми.“ И го нарече Исахар.</verse>
				<verse number="19">Лия отново зачена и роди на Яков шести син.</verse>
				<verse number="20">Тя каза: „Щедро ме одари Бог. Сега мъжът ми ще живее само с мене, защото му родих шестима синове.“ И го нарече Завулон.</verse>
				<verse number="21">После роди дъщеря и я нарече Дина.</verse>
				<verse number="22">Но и за Рахил си спомни Бог, прие молбата ѝ и направи утробата ѝ плодоносна.</verse>
				<verse number="23">Тя зачена и роди син с думите: „Бог ме избави от позора.“</verse>
				<verse number="24">Нарече го Йосиф, като си казваше: „Господ ще ми даде и друг син.“</verse>
				<verse number="25">След като Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: „Позволи ми да се върна в моето родно място, в отечеството си.</verse>
				<verse number="26">При завръщането дай ми жените и децата, заради които ти работих. Ти сам знаеш колко съм ти работил.“</verse>
				<verse number="27">Лаван му отговори: „Дано намеря благоволение пред тебе! Чрез поличба разбрах, че Господ ме е благословил поради тебе.</verse>
				<verse number="28">Кажи ми какво възнаграждение искаш и аз ще ти го дам.“</verse>
				<verse number="29">Яков му отговори: „Ти сам знаеш как работих при тебе и колко много се умножиха твоите стада при мене.</verse>
				<verse number="30">Малко беше добитъкът ти преди мене, а сега стана много. С моето идване Господ те благослови. Но кога ще работя за своето семейство?“</verse>
				<verse number="31">Лаван попита: „Какво възнаграждение да ти дам?“ Яков отговори: „Не ми давай нищо. И по-нататък ще паса и обгрижвам овцете ти, но само ако направиш, каквото кажа аз:</verse>
				<verse number="32">да премина днес през всичките ти стада. А ти отлъчи от тях всички капчести, пъстри и черни овце, както и пъстрите и капчести кози. Този добитък да ми бъде наградата.</verse>
				<verse number="33">Занапред, когато дойдеш да огледаш моето възнаграждение, за мене ще говори моята честност. Всяка коза, която не е капчеста и пъстра, всяка овца при мене, която не е черна — това да се смята за крадено.“</verse>
				<verse number="34">Лаван отсъди: „Добре, нека бъде според думата ти!“</verse>
				<verse number="35">Същия ден Лаван отдели шарените и пъстрите козли, всички капчести и пъстри кози, всички, по които имаше бяло, както и всички черни овце — тях той предаде на синовете си.</verse>
				<verse number="36">Лаван определи между себе си и Яков разстояние три дена път. А Яков пасеше останалия дребен добитък на Лаван.</verse>
				<verse number="37">Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, бадем и явор, изряза по тях бели ивици, като махна кората до бялото на пръчките.</verse>
				<verse number="38">Той сложи пръчките с нарезите в коритата, където стадата отиваха да пият и където добитъкът, като пиеше, зачеваше пред пръчките.</verse>
				<verse number="39">Добитъкът зачеваше пред пръчките и така се раждаше шарен — капчест и пъстър добитък.</verse>
				<verse number="40">Яков отлъчваше агнетата, а останалия добитък обръщаше да гледа шарения и черен добитък на Лаван. Своите стада той държеше отделно, без да ги смесва със стадата на Лаван.</verse>
				<verse number="41">Всеки път когато яките животни зачеваха, Яков слагаше пред добитъка пръчките в коритата, за да зачева пред тях.</verse>
				<verse number="42">А когато зачеваха мършавите животни, тогава той не ги слагаше. Така мършавите животни оставаха за Лаван, а яките — за Яков.</verse>
				<verse number="43">Яков забогатя твърде много — той вече притежаваше овце и кози, роби и робини, както и камили и осли.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="31">
				<verse number="1">Донесено беше на Яков, че синовете на Лаван говорят за него така: „Яков заграби всичко, което притежаваше баща ни. От бащиния ни имот той натрупа цялото това богатство.“</verse>
				<verse number="2">Яков видя лицето на Лаван — то вече не беше към него такова, каквото беше преди.</verse>
				<verse number="3">Тогава Господ заповяда на Яков: „Върни се в земята на предците си и в родината си! Аз ще бъда с тебе!“</verse>
				<verse number="4">Затова Яков изпрати да повикат Рахил и Лия да дойдат на полето при дребния му добитък.</verse>
				<verse number="5">Той им каза: „Виждам лицето на баща ви, че вече не е към мене такова, каквото беше преди. Но с мене е Бог на моите предци.</verse>
				<verse number="6">А вие знаете, че аз с всички сили работих на вашия баща.</verse>
				<verse number="7">Баща ви обаче ме лъга и десет пъти променя възнаграждението ми. Но Бог не го допусна да ми напакости.</verse>
				<verse number="8">Когато той кажеше, че капчестият добитък ще бъде за мене като заплата — всичкият добитък раждаше капчести. А когато кажеше, че заплатата са шарените — всичкият добитък раждаше шарени.</verse>
				<verse number="9">Така Бог отне тези стада от баща ви и ги даде на мене.</verse>
				<verse number="10">Веднаж, когато стадото зачеваше, имах видение насън: ето козлите, които покриваха козите, бяха шарени, капчести и пъстри.</verse>
				<verse number="11">Божий ангел ми каза насън: „Якове!“ Аз отговорих: „Ето ме.“</verse>
				<verse number="12">Той продължи: „Вдигни очи и погледни — всичките козли, които са покрили козите, са шарени — капчести и пъстри. Аз виждам всичко, което Лаван ти направи.</verse>
				<verse number="13">Аз съм от Ветил, където ти изля масло върху паметника и където ти даде обет пред Мене. Стани сега, излез от тази страна и се върни в родната си земя.“</verse>
				<verse number="14">В отговор Рахил и Лия му казаха: „Нима имаме още дял и наследство в дома на баща си?</verse>
				<verse number="15">Не ни ли смята за чужди? Защото той ни продаде и дори изяде дадените за нас пари.</verse>
				<verse number="16">Цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше, както и на нашите деца. Затова ти прави всичко, каквото Бог ти е заповядал.“</verse>
				<verse number="17">Тогава Яков качи децата си и жените си на камили.</verse>
				<verse number="18">Той подкара пред себе си всичкия си добитък, взе цялото си богатство, придобито в Месопотамия, и се отправи на път, за да се върне при баща си Исаак в ханаанската земя.</verse>
				<verse number="19">А понеже Лаван беше отишъл да стриже добитъка си, Рахил открадна домашните терафими на баща си.</verse>
				<verse number="20">Така Яков измами арамееца Лаван, без да му извести, че си отива.</verse>
				<verse number="21">Той побягна с цялото си имущество, премина Ефрат и се насочи към планината Галаад.</verse>
				<verse number="22">На третия ден донесоха на Лаван, че Яков си е тръгнал.</verse>
				<verse number="23">Тогава той събра роднините си и след седем дена гонитба го настигна на планината Галаад.</verse>
				<verse number="24">Но през нощта насън Бог се яви на арамееца Лаван и му каза: „Внимавай, не говори на Яков нито добро, нито лошо.“</verse>
				<verse number="25">Най-после Лаван настигна Яков, който беше разположил шатрата си на планината. Там разпъна шатрата си и Лаван заедно с роднините си.</verse>
				<verse number="26">Лаван се обърна към Яков: „Какво правиш ти? Защо ме измами и отвлече дъщерите ми като пленници, придобити на война?</verse>
				<verse number="27">Защо побягна тайно, измами ме и нищо не ми каза? Щях да те изпратя с веселие и песни, с тимпани и арфи.</verse>
				<verse number="28">Ти дори не ми даде възможност да целуна внуците и дъщерите си на прощаване. Постъпи безразсъдно.</verse>
				<verse number="29">Бих могъл да ви отмъстя за това. Но Бог на вашия баща ми говори тази нощ с думите: „Внимавай, не говори на Яков нито добро, нито лошо.“</verse>
				<verse number="30">Е, добре, тръгнал си, защото много си се затъжил за бащиния си дом. Но защо си откраднал боговете ми?“</verse>
				<verse number="31">В отговор Яков каза на Лаван: „Уплаших се, защото си помислих: „Да не грабне от мене обратно дъщерите си.“</verse>
				<verse number="32">Но у когото намериш боговете си, той няма да остане жив. Пред роднините ни провери какво твое има у мене и си го вземи.“ Яков не знаеше, че Рахил беше откраднала тези богове.</verse>
				<verse number="33">Затова Лаван претърси шатрата на Яков, шатрата на Лия и шатрата на двете робини, но не намери нищо. А като излезе от шатрата на Лия, влезе в шатрата на Рахил.</verse>
				<verse number="34">А в това време Рахил беше взела идолите, беше ги поставила под седлото на една камила и беше седнала над тях. Лаван претърси цялата ѝ шатра, но не намери нищо.</verse>
				<verse number="35">Рахил каза на баща си: „Господарю мой, да не се разгневиш затова, че не мога да стана пред тебе, тъй като имам месечно течение.“ Лаван прерови всичко, но идолите не намери.</verse>
				<verse number="36">Тогава Яков се разсърди и се скара с Лаван. Яков заговори към него: „Каква е вината ми, какъв е грехът ми, че ме преследваш?</verse>
				<verse number="37">Ти прегледа всички мои вещи — какво твое намери от цялата си покъщнина? Покажи го тук, пред моите и твоите роднини — нека те отсъдят между двама ни.</verse>
				<verse number="38">Двадесет години аз работих при тебе. За това време твоите овце и кози не помятаха. Овни от стадото ти не ядох.</verse>
				<verse number="39">Разкъсано от зверове не ти донасях — това беше за моя сметка. От мене ти търсеше сметка за изгубеното денем и за пропадналото нощем.</verse>
				<verse number="40">Денем се изнурявах от жега, а нощем — от студ. Сънят бягаше от очите ми.</verse>
				<verse number="41">Така преминаха тези двадесет години в твоя дом. Работих ти четиринадесет години за двете ти дъщери и шест години за добитъка ти. А ти десет пъти промени възнаграждението ми.</verse>
				<verse number="42">Ако с мене не беше бащиният ми Бог — Бог на Авраам и Бог, Закрилник на Исаак, — ти сега щеше да ме изпратиш без нищо. Но Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми. Тази нощ Той Сам се застъпи за мене.“</verse>
				<verse number="43">Лаван отговори: „Нали това са мои дъщери, мои внуци, мой добитък? Всичко, което тук виждаш, е мое. Нима мога да оскърбя собствените си дъщери и родените от тях внуци?</verse>
				<verse number="44">А сега нека аз и ти сключим договор и това ще бъде свидетелство между мене и тебе.“</verse>
				<verse number="45">Тогава Яков взе един камък и го изправи като паметник.</verse>
				<verse number="46">Яков нареди на роднините си: „Натрупайте камъни!“ Те натрупаха могила от камъни и направиха грамада. Там при нея те ядоха.</verse>
				<verse number="47">Лаван ѝ даде име: Йегар-Сахадута, а Яков я нарече Галаад.</verse>
				<verse number="48">Лаван заговори: „Днес тази грамада е свидетелство между мене и тебе.“ Затова онова място се нарича Галаад,</verse>
				<verse number="49">а също и Мицпа, защото Лаван каза още: „Господ да бди над мене и над тебе, след като се разделим един от друг.</verse>
				<verse number="50">Ако се отнасяш лошо към дъщерите ми или ако вземеш други жени освен дъщерите ми, то макар че няма човек между нас, помни, че Бог е свидетел между мене и тебе.“</verse>
				<verse number="51">Лаван добави още към Яков: „Виж тази грамада, този паметник, който аз поставих между мене и тебе —</verse>
				<verse number="52">те са свидетели, че аз няма да премина с лоши замисли към тебе зад тази грамада, но и ти няма да преминаваш към мене зад тази грамада и зад този паметник.</verse>
				<verse number="53">Бог на Авраам и Бог на Нахор, Бог на баща им нека бъде съдия между нас.“ Яков се закле в Бога, Закрилник на баща си Исаак.</verse>
				<verse number="54">Тогава Яков закла жертва на планината и повика роднините си да ядат хляб. Така те ядоха хляб и пренощуваха на планината.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="32">
				<verse number="1">Сутринта рано Лаван целуна внуците и дъщерите си, благослови ги и се отправи на път, за да се върне у дома си.</verse>
				<verse number="2">След това Яков продължи своя път. Тогава го срещнаха Божии ангели.</verse>
				<verse number="3">Когато ги видя, Яков възкликна: „Това е Божие войнство.“ И нарече онова място Маханаим.</verse>
				<verse number="4">Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в земята Сеир, в страната Едом.</verse>
				<verse number="5">Той им заповяда да му предадат следното: „Господарю мой Исав, така говори твоят роб Яков: „Аз живях при Лаван.</verse>
				<verse number="6">Придобих говеда, осли, овце и кози, роби и робини. Сега изпращам да известят за мене на тебе — моя господар, за да намеря аз благоволение пред тебе.“</verse>
				<verse number="7">Вестителите се върнаха при Яков и му съобщиха: „Ходихме при брат ти Исав. Ето той идва сам да те посрещне, а с него има четиристотин мъже.“</verse>
				<verse number="8">Мъчителен страх обхвана Яков. Затова той раздели на два стана всички, които бяха заедно с него, а също дребния и едрия добитък, както и камилите.</verse>
				<verse number="9">Той си мислеше: „Ако Исав налети на единия стан и го избие, другият ще може да се спаси.“</verse>
				<verse number="10">Тогава Яков се помоли: „О, Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак! Господи, Ти беше ми заповядал: „Върни се в твоята земя, в родината си — Аз ще те закрилям!“</verse>
				<verse number="11">Не съм достоен за всички милости и благодеяния, които непрестанно си оказвал на Своя роб. Преминах Йордан само с една тояга, а сега имам два стана.</verse>
				<verse number="12">Спаси ме от моя брат, от Исав, защото съм в ужас — да не би той да дойде, да убие мене, както и майките с децата.</verse>
				<verse number="13">Ти обеща: „Аз ще те закрилям и ще направя твоето потомство да бъде като морския пясък, което поради множеството си ще бъде неизброимо“.“</verse>
				<verse number="14">Онази нощ Яков пренощува там. От това, което притежаваше, той подбра дарове за своя брат Исав</verse>
				<verse number="15">— двеста кози, двадесет козли, двеста овце, двадесет овни,</verse>
				<verse number="16">тридесет дойни камили с камилчетата им, четиридесет крави, десет бика, двадесет ослици и десет осела.</verse>
				<verse number="17">Той предостави на робите си всяко стадо поотделно. Нареди им: „Тръгнете пред мене и оставяйте разстояние между едно стадо и друго.“</verse>
				<verse number="18">След това заповяда на първия роб: „Когато те срещне брат ми Исав и те попита: „Чий роб си ти, къде отиваш и чие е това стадо пред тебе?“,</verse>
				<verse number="19">ти отговори: „Този добитък е на твоя роб Яков, пратен като дар на моя господар Исав. А сам той идва след нас“.“</verse>
				<verse number="20">Същото заповяда на втория роб, както и на третия — на всички, които вървяха след стадата: „Така кажете на Исав, когато го срещнете:</verse>
				<verse number="21">„Ето твоят роб Яков идва след нас“.“ Защото си мислеше: „Ще го умилостивя с даровете, които вървят пред мене. След това ще видя лицето му — може би ще ме приеме благосклонно.“</verse>
				<verse number="22">Като изпрати даровете пред себе си, през онази нощ той пренощува в стана.</verse>
				<verse number="23">А през нощта Яков стана, взе двете си жени и двете си робини, както и единадесетте си синове и преброди река Явок.</verse>
				<verse number="24">Всички тях той преведе на другия бряг, преведе и всичко, което притежаваше.</verse>
				<verse number="25">А Яков остана сам. И ето с него до зори се бори един Мъж.</verse>
				<verse number="26">Мъжът, като разбра, че не може да надвие Яков, по време на борбата го удари по бедрото така, че навехна ставата на Якововото бедро.</verse>
				<verse number="27">Той му каза: „Пусни Ме, защото вече се зазори.“ Яков отговори: „Няма да Те пусна, докато не ме благословиш.“</verse>
				<verse number="28">Мъжът попита: „Как ти е името?“ Той отговори: „Яков.“</verse>
				<verse number="29">Тогава мъжът каза: „Отсега няма да се наричаш Яков, а Израил — нали ти се бори с Бога, както и с човеци, и излизаше победител.“</verse>
				<verse number="30">Яков попита: „Кажи ми — какво е Твоето име?“ Но Той отговори: „Защо Ме питаш за Моето име? “ Тогава Мъжът благослови Яков там.</verse>
				<verse number="31">Това място Яков нарече Фануил. Защото, казваше той, „видях Бога лице в лице, а животът ми беше запазен.“</verse>
				<verse number="32">Слънцето вече беше изгряло, когато той отминаваше Фануил. Той куцаше с бедрото си.</verse>
				<verse number="33">Затова и досега потомците на Израил не ядат жилата, която е на бедрената става, защото Този, Който се бори с Яков, беше навехнал ставната жила на бедрото му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="33">
				<verse number="1">Яков се огледа и видя, че Исав идва, а с него — четиристотин мъже. Той разпредели децата на Лия, Рахил и двете робини.</verse>
				<verse number="2">Робините с децата им сложи отпред, Лия с децата ѝ — след тях, Рахил с Йосиф — най-отзад,</verse>
				<verse number="3">а сам той тръгна пред всички тях. Когато се приближи до брат си, Яков седем пъти се поклони до земята.</verse>
				<verse number="4">Исав се завтече насреща му, прегърна го, хвърли се на шията му и го целуна. И те заплакаха.</verse>
				<verse number="5">Когато видя жените и децата, Исав попита: „Какви са ти всички тези?“ Яков отговори: „Това са децата, които Бог подари на твоя роб.“</verse>
				<verse number="6">Тогава се приближиха робините заедно с децата си и се поклониха.</verse>
				<verse number="7">Лия също се приближи заедно с децата си и се поклониха. Най-после се приближиха Йосиф и Рахил и се поклониха.</verse>
				<verse number="8">Исав отново попита: „Какво беше това множество, което аз срещнах?“ Яков отговори: „Исках да придобия благоволение пред очите на господаря си.“</verse>
				<verse number="9">Исав каза: „Аз имам доволно, братко, нека твоето остане при тебе.“</verse>
				<verse number="10">Яков настоя: „Не, моля ти се, ако аз съм придобил благоволение пред тебе, приеми тогава моя дар от ръцете ми. Защото, когато видях лицето ти, като че ли видях Божието лице, понеже ти се оказа благосклонен към мен.</verse>
				<verse number="11">Приеми донесените от мене дарове, защото Бог щедро ме е обдарил и аз имам всичко.“ Така Яков придума Исав. Той взе даровете</verse>
				<verse number="12">и каза: „Да тръгнем и да вървим. Аз ще вървя с тебе.“</verse>
				<verse number="13">Но Яков му отговори: „Моят господар знае, че децата ми са крехки, а моят дребен и едър добитък е доен. Пресиля ли го само един ден — цялото стадо ще измре.</verse>
				<verse number="14">Затова нека моят господар тръгне пред своя роб. А аз ще вървя бавно, според вървежа на добитъка, който е пред мене, и според вървежа на децата, докато пристигна при господаря си в Сеир.“</verse>
				<verse number="15">Исав предложи: „Поне да оставя с тебе няколко от мъжете, които са при мене.“ Яков възрази: „Защо? Достатъчно ми е само да придобия благоволение пред Своя господар.“</verse>
				<verse number="16">Същия ден Исав се върна в Сеир.</verse>
				<verse number="17">А Яков потегли за Сокхот, където си построи къща, както и кошари за своя добитък. Затова той нарече това място Сокхот.</verse>
				<verse number="18">След като се завърна от Месопотамия, Яков пристигна благополучно в град Сихем, който се намира в ханаанската земя. Тук той се разположи на стан пред този град.</verse>
				<verse number="19">От синовете на Емор, Сихемовия баща, той купи за сто монети част от нивата, където разположи шатрата си.</verse>
				<verse number="20">Там той построи жертвеник и го нарече Ел-Елохе-Исраел.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="34">
				<verse number="1">Дина, дъщерята на Яков от Лия, излезе сред местните девойки.</verse>
				<verse number="2">Видя я Сихем, синът на евееца Емор, княз на тази страна, грабна я, спа с нея и я озлочести.</verse>
				<verse number="3">Той се привърза към Якововата дъщеря Дина, обикна девойката, като ѝ говореше с нежни слова.</verse>
				<verse number="4">Тогава Сихем каза на баща си Емор: „Вземи ми тази девойка за жена.“</verse>
				<verse number="5">Яков разбра, че дъщеря му Дина е обезчестена. По това време синовете му пасяха добитъка в полето. Яков си замълча до пристигането им.</verse>
				<verse number="6">След това Сихемовият баща Емор отиде при Яков, за да разговаря с него.</verse>
				<verse number="7">А синовете на Яков се завърнаха от полето. Когато чуха за всичко това, тези мъже се огорчиха и пламнаха от гняв, защото той беше нанесъл безчестие на Израил, като озлочести Якововата дъщеря — нещо, което не трябваше да става.</verse>
				<verse number="8">И така, Емор влезе в разговор с тях: „Синът ми Сихем се е привързал към девойката. Моля ви, дайте му я за жена.</verse>
				<verse number="9">Сродете се с нас — давайте ни вашите дъщери, а вземайте си нашите дъщери.</verse>
				<verse number="10">Живейте съвместно с нас. Тази земя е пред вас. Можете да се заселите, да търгувате в нея и да придобивате собственост в нея.“</verse>
				<verse number="11">А Сихем каза на нейния баща и на братята ѝ: „Само да спечеля благоволение пред очите ви — ще дам, каквото и да ми кажете.</verse>
				<verse number="12">Искайте от мене най-скъпия откуп и най-богатите дарове — ще дам, каквото и да ми кажете, само ми дайте девойката за жена.“</verse>
				<verse number="13">На това Якововите синове отговориха на Сихем и на баща му Емор с хитрост — нали той беше обезчестил сестра им Дина.</verse>
				<verse number="14">Затова те им казаха: „Не можем да направим това — да дадем сестра си на необрязан мъж, защото това е позорно за нас.</verse>
				<verse number="15">Само с това условие ще се съгласим с вас, ако вие станете като нас — да обрязвате всеки от мъжки пол сред вас.</verse>
				<verse number="16">Тогава ще ви даваме нашите дъщери и ще си вземаме вашите дъщери, ще се заселим сред вас и ще бъдем един народ.</verse>
				<verse number="17">Ако ли не се съгласите да се обрежете, ще вземем девойката и ще си отидем.“</verse>
				<verse number="18">Тези думи допаднаха на Емор, както и на Еморовия син Сихем.</verse>
				<verse number="19">Младежът веднага изпълни това, понеже обичаше дъщерята на Яков. А той беше най-уважаваният човек в бащиния си дом.</verse>
				<verse number="20">Емор и синът му Сихем дойдоха при портите на своя град. Те заговориха към градските жители:</verse>
				<verse number="21">„Тези хора са миролюбиви към нас. Затова нека се заселят в земята ни и нека търгуват в нея. В тази земя място за тях има много. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.</verse>
				<verse number="22">Тези хора се съгласяват да живеят с нас и да станат с нас един народ само при едно условие — да бъде обрязан сред нас всеки от мъжки пол така, както и те са обрязани.</verse>
				<verse number="23">Няма ли да станат наши техните стада, имуществото и всичкият им добитък? Само да се съгласим с тях и те ще живеят заедно с нас.“</verse>
				<verse number="24">Всички, които се събираха при градските порти, послушаха Емор и сина му Сихем. Така беше обрязан всеки от мъжки пол, както и всички, които се събираха при градските порти.</verse>
				<verse number="25">А на третия ден, докато още боледуваха, двамата синове на Яков, братя на Дина — Симеон и Левий, взеха мечовете си, нападнаха дръзко града и избиха всички от мъжки пол.</verse>
				<verse number="26">С меч убиха също и самия Емор и сина му Сихем. А Дина грабнаха от Сихемовия дом и си тръгнаха.</verse>
				<verse number="27">Синовете на Яков се спуснаха при убитите и оплячкосаха града, понеже сестра им беше обезчестена.</verse>
				<verse number="28">Те заграбиха дребния и едрия добитък, ослите и каквото намериха в града и по полето,</verse>
				<verse number="29">както и цялото богатство на градските жители. Откараха в плен всичките им деца и жените им, като разграбиха всичко, каквото имаше по къщите.</verse>
				<verse number="30">Тогава Яков упрекна Симеон и Левий: „Навлякохте ми беда, понеже ме направихте ненавистен за местните жители — ханаанци и ферезейци. Аз имам малко хора. А те ще се обединят против мене, ще ме поразят, ще убият мене и целия ми род.“</verse>
				<verse number="31">А те отговориха: „Нима бива да постъпват със сестра ни като с блудница?“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="35">
				<verse number="1">След това Бог заповяда на Яков: „Стани, иди във Ветил и се засели там. И там издигни жертвеник на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от брат си Исав.“</verse>
				<verse number="2">Затова Яков нареди на домашните си и на всички свои хора: „Премахнете чуждите богове, които се намират у вас, очистете се и се преоблечете!</verse>
				<verse number="3">Да станем и да отидем във Ветил. Там ще издигна жертвеник на Бога, Който послуша молбата ми в деня на бедствието ми и ме придружаваше при пътуването ми.“</verse>
				<verse number="4">Те дадоха на Яков всичките чужди богове, които бяха в ръцете им, както и обеците от ушите си. Яков ги зарови под дъба, който беше близо до Сихем.</verse>
				<verse number="5">След това всички потеглиха на път. Обхванати от страх Божий, жителите на околните градове не преследваха Якововите синове.</verse>
				<verse number="6">Така Яков дойде в Луз, който се намира в ханаанската земя, сега наречен Ветил — сам той и всички хора, които бяха с него.</verse>
				<verse number="7">Там издигна жертвеник. Това място той нарече Ел-Ветил, защото там му се беше явил Бог при бягството му от брат му Исав.</verse>
				<verse number="8">Тогава умря Ревекината кърмачка Девора. Погребаха я близо до Ветил, под дъба, който Яков нарече Алин-Бехут.</verse>
				<verse number="9">След връщането от Месопотамия Бог отново се яви на Яков и го благослови.</verse>
				<verse number="10">Бог му каза: „Твоето име е Яков. Но отсега няма вече да се наричаш Яков, а името ти ще бъде Израил.“ Затова го нарече Израил.</verse>
				<verse number="11">Още му каза Бог: „Аз съм Бог Всемогъщи. Плоди се и се размножавай! Ти ще бъдеш родоначалник на народ, и то на много народи, както и на царе.</verse>
				<verse number="12">Земята, която дадох на Авраам и Исаак, нея ще предам на тебе и на потомството ти след тебе.“</verse>
				<verse number="13">Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, където му беше говорил.</verse>
				<verse number="14">Затова Яков издигна паметник на мястото, където му беше говорил Бог — каменен паметник. Върху него той принесе възлияние и изля масло.</verse>
				<verse number="15">Мястото, където Бог му беше говорил, Яков нарече Ветил.</verse>
				<verse number="16">След това те тръгнаха от Ветил. А когато наближиха Ефрата̀, Рахил роди, но много се мъчи при раждането.</verse>
				<verse number="17">При родилните болки бабата ѝ каза: „Не бой се, защото имаш още един син.“</verse>
				<verse number="18">Докато береше душа, умиращата Рахил нарече новороденото Бенони. Но баща му го нарече Вениамин.</verse>
				<verse number="19">Така умря Рахил. Погребаха я на пътя за Ефрата̀, тоест Витлеем.</verse>
				<verse number="20">На гроба ѝ Яков издигна паметник. Това е и до днес надгробният паметник на Рахил.</verse>
				<verse number="21">Израил продължи своя път и разположи шатрата си зад кулата Гадер.</verse>
				<verse number="22">По време на престоя на Израил в онази страна Рувим отиде и спа с Вала, наложницата на баща си. Израил разбра това. А Яков имаше дванадесет синове.</verse>
				<verse number="23">Синове от Лия: първородният на Яков Рувим, след него Симеон, Левий, Юда, Исахар и Завулон.</verse>
				<verse number="24">Синове от Рахил: Йосиф и Вениамин.</verse>
				<verse number="25">Синове от Вала, робинята на Рахил: Дан и Нефталим.</verse>
				<verse number="26">Синове от Зелфа, робинята на Лия: Гад и Асир. Това са синовете на Яков, които му се родиха в Месопотамия.</verse>
				<verse number="27">След това Яков се завърна при баща си Исаак в Мамрѐ, в Кириат-Арба, тоест Хеврон, където някога бяха живели Авраам и Исаак.</verse>
				<verse number="28">Исаак проживя сто и осемдесет години.</verse>
				<verse number="29">Исаак издъхна и умря. При своите праотци той се прибра стар и наситен на живот. Погребаха го синовете му Исав и Яков.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="36">
				<verse number="1">Това е родословието на Исав, който се нарича още Едом.</verse>
				<verse number="2">Исав си взе за жени две ханаанки — Ада, дъщеря на хета Елон, и Оливема, дъщеря на Ана, внучка на евееца Цивеон,</verse>
				<verse number="3">както и Васемата, дъщеря на Измаил, сестра на Навайот.</verse>
				<verse number="4">Ада роди Елифаз на Исав, а Васемата роди Рагуил.</verse>
				<verse number="5">Оливема роди Йеус, Йеглом и Корей. Това са синовете на Исав, които му се родиха в ханаанската земя.</verse>
				<verse number="6">Исав събра своите жени, синове, дъщери, всички свои хора, стада, всичкия си добитък и цялото си имущество, придобито в ханаанската земя, и замина за друга страна, далече от брат си Яков.</verse>
				<verse number="7">Защото имуществото им беше толкова много, че не можеха да живеят заедно, а и земята, на която се заселиха, не можеше да ги побере поради многото им стада.</verse>
				<verse number="8">Така Исав, който се нарича още Едом, се засели в планинската област Сеир.</verse>
				<verse number="9">Това е родословието на Исав, родоначалник на идумейците в планинската област Сеир.</verse>
				<verse number="10">Това са имената на Исавовите синове: Елифаз, син от Исавовата жена Ада, и Рагуил, син от Исавовата жена Васемата.</verse>
				<verse number="11">Синове на Елифаз: Теман, Омар, Цефо, Гатам и Кеназ.</verse>
				<verse number="12">А Тамна беше наложница на Исавовия син Елифаз; на Елифаз тя роди Амалик. Това са потомците на Исав от Ада.</verse>
				<verse number="13">Синове на Рагуил: Нахат, Зерах, Шама и Миза. Това са потомци на Исав от Васемата.</verse>
				<verse number="14">А синовете на Исав от Оливема, дъщеря на Цивеоновия син Ана, са: Йеус, Йеглом и Корей.</verse>
				<verse number="15">Тези са вождовете от родовете на Исавовите синове — синовете на Исавовия първороден Елифаз: вожд на род Теман, вожд на род Омар, вожд на род Цефо, вожд на род Кеназ,</verse>
				<verse number="16">вожд на род Корей, вожд на род Гатам, вожд на род Амалик. Тези са Елифазовите вождове в едомската земя. Те са синове от Ада.</verse>
				<verse number="17">А тези са синовете на Исавовия син Рагуил: вожд на род Нахат, вожд на род Зерах, вожд на род Шама, вожд на род Миза. Това са Рагуиловите вождове в едомската земя — те са синове от Исавовата жена Васемата.</verse>
				<verse number="18">Тези са синовете от Исавовата жена Оливема: вожд на род Йеус, вожд на род Йеглом, вожд на род Корей. Това са вождове от Исавовата жена Оливема, дъщеря на Ана.</verse>
				<verse number="19">Тези са потомците на Исав, това са и техните вождове. А той се нарича Едом.</verse>
				<verse number="20">Тези са синовете на хорееца Сеир, които живееха в онази земя: Лотан, Шовал, Цивеон, Ана,</verse>
				<verse number="21">Дишон, Ецер и Дишан. Това са вождове на родовете на хорейците, потомци на Сеир, живели в едомската земя.</verse>
				<verse number="22">А синовете на Лотан бяха Хори и Хеман, а сестрата на Лотан е Тамна.</verse>
				<verse number="23">Тези са синовете на Шовал: Алван, Манахат, Евал, Шефо и Онам.</verse>
				<verse number="24">Това са синовете на Цивеон: Айя и Ана. Ана е този, който откри горещите води в пустинята, докато пасеше ослите на баща си Цивеон.</verse>
				<verse number="25">Тези са децата на Ана: Дишон и Оливема, дъщеря на Ана.</verse>
				<verse number="26">Тези са синовете на Дишон: Хемдан, Ешбан, Итран и Херан.</verse>
				<verse number="27">Тези са синовете на Ецер: Билган, Зааван и Акан.</verse>
				<verse number="28">Тези са синовете на Дишан: Уц и Аран.</verse>
				<verse number="29">Тези са вождовете на родовете на хорейците: вожд на род Лотан, вожд на род Шовал, вожд на род Цивеон, вожд на род Ана,</verse>
				<verse number="30">вожд на род Дишон, вожд на род Ецер, вожд на род Дишан. Това са вождовете на родовете на хорейците според старшинството им в Сеирската земя.</verse>
				<verse number="31">Тези са царете, които царуваха в едомската земя, преди да се възцари цар над израилтяните:</verse>
				<verse number="32">В Едом царува Бела, син на Веор, а името на града му беше Динхава.</verse>
				<verse number="33">Когато умря Бела, след него се възцари Йовав, син на Зераха, от Восора.</verse>
				<verse number="34">Когато умря Йовав, след него се възцари Хушам, от земята на теманците.</verse>
				<verse number="35">Когато умря Хушам, след него се възцари Хадад, син на Бедад, който порази мадиамците на Моавското поле, а името на града му беше Авит.</verse>
				<verse number="36">Когато умря Хадад, след него се възцари Самла, от Масрека.</verse>
				<verse number="37">Когато умря Самла, след него се възцари Саул от Реховот, който е при Ефрат.</verse>
				<verse number="38">Когато умря Саул, след него се възцари Баал-Ханан, син на Ахбор.</verse>
				<verse number="39">Когато умря Баал-Ханан, син на Ахбор, след него се възцари Хадар. Името на града му беше Пау. Името на жена му беше Мехетавеел, дъщеря на Матред, внучка на Мезахав.</verse>
				<verse number="40">Това са имената на вождовете от родовете на Исав според техните семейства, селища и имена: вожд на род Тимна, вожд на род Алва, вожд на род Йетет,</verse>
				<verse number="41">вожд на род Оливема, вожд на род Ела, вожд на род Пинон,</verse>
				<verse number="42">вожд на род Кеназ, вожд на род Теман, вожд на род Мивцар,</verse>
				<verse number="43">вожд на род Магдиил, вожд на род Ирам. Това са идумейските вождове според селищата им в притежаваната от тях земя. Родоначалник на идумейците е Исав.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="37">
				<verse number="1">Яков живееше в чужда земя, в която баща му беше пришълец — в земята Ханаан.</verse>
				<verse number="2">Ето какво потомство имаше Яков. Още като седемнадесетгодишно момче Йосиф пасеше добитъка заедно с братята си, синовете на бащините му жени Вала и Зелфа. Йосиф разказваше на баща си за слухове, които се носят за братята му.</verse>
				<verse number="3">Израил обичаше Йосиф повече от другите си синове, защото се беше родил в старините му, и специално за него направи шарена дреха.</verse>
				<verse number="4">Когато видяха братята му, че баща им го обича повече от всички тях, намразиха го и не можеха да говорят с него братски.</verse>
				<verse number="5">Йосиф имаше сън и го разказа на братята си, за което те го намразиха още повече.</verse>
				<verse number="6">„Чуйте какво сънувах! — каза им Йосиф —</verse>
				<verse number="7">Ето връзваме снопи на полето и моят сноп се вдигна и се изправи. А вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.“</verse>
				<verse number="8">А братята му казаха: „Нима ти ще царуваш над нас и ще ни владееш?“ И го намразиха още повече заради сънищата и думите му.</verse>
				<verse number="9">Той имаше и друг сън и отново разказа на братята си какво е сънувал: „Ето слънцето, луната и единадесет звезди ми се поклониха.“</verse>
				<verse number="10">Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри: „Какъв е този сън, който си имал? Да не би аз, майка ти и братята ти да дойдем и ниско да ти се поклоним?“</verse>
				<verse number="11">Братята му се разгневиха, а баща му запомни тези думи.</verse>
				<verse number="12">След време братята му отидоха да пасат бащиния добитък в Сихем.</verse>
				<verse number="13">Израил рече на Йосиф: „Нали братята ти пасат стадата в Сихем? Искам да отидеш при тях.“ Йосиф се съгласи.</verse>
				<verse number="14">Баща му каза още: „Иди, виж здрави ли са братята ти, цяло ли е стадото и се върни да ми кажеш.“ И го изпрати от Хевронската долина към Сихем.</verse>
				<verse number="15">И докато Йосиф се луташе из полето, срещна го един човек и го попита: „Какво търсиш?“</verse>
				<verse number="16">Той отговори: „Търся братята си. Кажи ми къде пасат стадата?“</verse>
				<verse number="17">Непознатият рече: „Те се махнаха оттук. Чух да казват, че отиват в Дотан.“ Тогава Йосиф последва братята си и ги намери в Дотан.</verse>
				<verse number="18">А те го видяха отдалече и докато той се приближаваше, сговориха се да го убият.</verse>
				<verse number="19">И си рекоха: „Съновидецът идва.</verse>
				<verse number="20">Хайде да го убием и да го хвърлим в някоя яма. Ще кажем, че го е изял див звяр, и да видим тогава как ще се сбъднат сънищата му.“</verse>
				<verse number="21">Рувим чу това и искаше да избави Йосиф. Каза им: „Нека да не го убиваме!“</verse>
				<verse number="22">И продължи: „Не проливайте кръв! Хвърлете го в онази яма в пустинята и не го погубвайте.“ Рувим искаше да го спаси и да го върне на баща му.</verse>
				<verse number="23">Когато Йосиф дойде при братята си, те му съблякоха шарената дреха, с която беше облечен,</verse>
				<verse number="24">и го хвърлиха в ямата, която беше празна, в нея нямаше вода.</verse>
				<verse number="25">И седнаха да ядат, но като погледнаха, видяха, че от Галаад се приближава керван, воден от измаилтяни. Камилите им бяха натоварени с благовонни смоли, балсам и смирна, които носеха за Египет.</verse>
				<verse number="26">Тогава Юда попита братята си: „Защо да убиваме брат си и да прикриваме делото си?</verse>
				<verse number="27">Хайде да го продадем на измаилтяните и да не го погубваме, защото е наш брат, наша плът.“ Братята го послушаха</verse>
				<verse number="28">и когато минаваха мадиамските търговци, извадиха Йосиф от ямата и го продадоха на измаилтяните за двадесет сребърника. Търговците отведоха Йосиф в Египет.</verse>
				<verse number="29">Рувим се върна при ямата и видя, че Йосиф го нямаше там. И той раздра дрехите си,</verse>
				<verse number="30">дойде при братята си и им каза: „Момчето го няма. Какво ще правя сега?“</verse>
				<verse number="31">И взеха Йосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв.</verse>
				<verse number="32">Изпратиха шарената дреха да я дадат на баща им с вестта: „Намерихме това. Виж, тази дреха не е ли на сина ти?“</verse>
				<verse number="33">Той я позна и каза: „Това е дрехата на сина ми. Сигурно Йосиф е мъртъв, див звяр го е разкъсал.“</verse>
				<verse number="34">И от мъка Яков раздра дрехите си, препаса с вретище кръста си и оплаква сина си дълго време.</verse>
				<verse number="35">А всичките му други синове и дъщери се мъчеха да го утешат, но той не намираше утеха и казваше: „С тази мъка ще си отида при сина си в преизподнята.“ Така го оплакваше баща му.</verse>
				<verse number="36">А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на фараоновия царедворец и началник на охраната Потифар.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="38">
				<verse number="1">В онова време Юда се отдели от братята си и се засели близо до одоламитеца Хира.</verse>
				<verse number="2">Там Юда видя дъщерята на един ханаанец, който се казваше Шуа. Той я взе за жена и заживя с нея.</verse>
				<verse number="3">Тя зачена и роди син, когото Юда нарече Ир.</verse>
				<verse number="4">И тя пак зачена, отново роди син и той го нарече Онан.</verse>
				<verse number="5">И третия път роди син и го нарече Шела. Когато тя го роди, Юда беше в Хезив.</verse>
				<verse number="6">И Юда взе за първородния си син Ир жена на име Тамар.</verse>
				<verse number="7">Ир, първородният син на Юда, вършеше беззакония и Господ го погуби.</verse>
				<verse number="8">Тогава Юда рече на Онан: „Иди при братовата си жена и с правото на девер се ожени за нея, за да оставиш потомство на брат си.“</verse>
				<verse number="9">Онан знаеше, че потомството няма да бъде негово, и затова, когато беше с братовата си жена, правеше така, че да не създаде потомство на брата си.</verse>
				<verse number="10">Неговата постъпка беше грях пред Господа и Той погуби и него.</verse>
				<verse number="11">А Юда каза на снаха си Тамар: „Живей като вдовица в бащиния си дом, докато порасне синът ми Шела.“ Той се опасяваше Шела да не умре като братята си. А Тамар се върна и заживя в бащиния си дом.</verse>
				<verse number="12">Мина много време и дъщерята на Шуа, жената на Юда, умря. След като Юда се утеши, замина с приятеля си, одоламитеца Хира, за Тамна, където стрижеха добитъка му.</verse>
				<verse number="13">Съобщиха на Тамар: „Ето свекърът ти отива в Тамна да стриже добитъка си.“</verse>
				<verse number="14">И тя съблече дрехите на вдовица, забради се и се забули, и седна при портите на Енаим, на пътя за Тамна. Направи това, защото видя, че Шела беше вече пораснал, а тя все още не беше му дадена за жена.</verse>
				<verse number="15">Юда я видя и я помисли за блудница, защото беше забулила лицето си.</verse>
				<verse number="16">Отби се от пътя си и се приближи до нея с думите: „Искам да бъда с тебе.“ Той не знаеше, че тази жена е снаха му. А тя го попита: „Какво ще ми дадеш, ако бъдеш с мене?“</verse>
				<verse number="17">Той отговори: „Ще ти пратя едно козле от стадото.“ А тя отвърна: „Остави ми залог, докато го изпратиш.“</verse>
				<verse number="18">„Какъв залог да ти дам?“ — попита той. Тя отговори: „Печата с връвта, на която виси, и тоягата, която носиш.“ Той ѝ ги даде и заживя с нея. А тя зачена от него.</verse>
				<verse number="19">Тогава стана и си тръгна, прибра се, разбули се и облече отново дрехите си на вдовица.</verse>
				<verse number="20">А Юда изпрати козлето по одоламитеца, своя приятел, който трябваше да прибере залога от жената, но той не я намери.</verse>
				<verse number="21">И попита местните жители: „Къде е блудницата, която беше край пътя в Енаим?“ Но те отговориха: „Тук никога не е имало блудница.“</verse>
				<verse number="22">Тогава той се върна при Юда и му каза: „Не я намерих. Пък и местните жители казаха, че там не е имало никога блудница.“</verse>
				<verse number="23">Юда рече: „Нека си ги задържи, за да не станем за подигравка. Ето пращах ѝ това козле, но ти не я намери.“</verse>
				<verse number="24">След около три месеца съобщиха на Юда: „Снаха ти Тамар е блудствала и заченала от това.“ Юда каза: „Изведете я и я изгорете!“</verse>
				<verse number="25">Но когато я поведоха, тя прати да кажат на свекъра ѝ: „Аз заченах от онзи, чиито са тези неща.“ И добави: „Познай чий е този печат с връвта и тоягата.“</verse>
				<verse number="26">Юда ги позна и рече: „Тя постъпи справедливо с мене, защото аз не я дадох на сина си Шела, за да бъде с нея.“</verse>
				<verse number="27">Когато дойде време Тамар да ражда, се оказа, че в утробата ѝ има близнаци.</verse>
				<verse number="28">При раждането се показа първо ръка. Бабата върза на ръката червена нишка и каза: „Това излезе първо.“</verse>
				<verse number="29">Но то върна ръката си и излезе братчето му. Бабата възкликна: „Е, ти как си прокара пътя!“ И затова го нарекоха Фарес.</verse>
				<verse number="30">После излезе братчето му с червената нишка на ръката. Него нарекоха Зара.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="39">
				<verse number="1">Йосиф беше отведен в Египет. Там от измаилтяните, които го бяха довели, го купи фараоновият царедворец, египтянинът Потифар, началник на охраната.</verse>
				<verse number="2">Господ беше с Йосиф и той имаше успех във всичко и живееше в дома на господаря си, египтянина.</verse>
				<verse number="3">Господарят му видя, че Господ е с него и той с Негова помощ има успех във всяко начинание.</verse>
				<verse number="4">Йосиф спечели благоволението на господаря си и му служеше. И той го постави за домоуправител и му повери всичко, каквото имаше.</verse>
				<verse number="5">А откакто Йосиф стана домоуправител и уредник на имотите му, заради него Господ благослови дома на египтянина. Благословът на Господа беше върху всичко, което Потифар имаше в дома си и в полето.</verse>
				<verse number="6">И той остави целия си имот в ръцете на Йосиф и не се грижеше за нищо освен за яденето си. Йосиф беше красив и строен.</verse>
				<verse number="7">И жената на господаря му го хареса и рече: „Спи с мене!“</verse>
				<verse number="8">Но той ѝ отказа с думите: „Виж, господарят ми не се грижи за нищо в дома си, защото аз съм тук, и всичко, каквото има, е моя отговорност.</verse>
				<verse number="9">В този дом няма по-голям от мене и той не ми е забранил нищо освен тебе, понеже си му жена. Как бих дръзнал да направя такова голямо зло и да съгреша пред Бога?“</verse>
				<verse number="10">И въпреки че тя всекидневно така настояваше пред Йосиф, той не я послуша да спи с нея.</verse>
				<verse number="11">Един ден той влезе вкъщи по работа, а там нямаше никой от домашните;</verse>
				<verse number="12">и тя го улови за дрехата му, и му каза: „Легни с мене.“ Но той остави дрехата си в ръцете ѝ и избяга навън.</verse>
				<verse number="13">А тя, като видя, че той остави дрехата си и побягна навън,</verse>
				<verse number="14">извика домашните си и им каза: „Ето довел ни е евреин да се подиграва с нас. Той дойде при мене, за да легне с мене. Но аз завиках високо,</verse>
				<verse number="15">а той, като чу, че викам, остави при мене дрехата си и набързо избяга навън.“</verse>
				<verse number="16">И тя запази неговата дреха при себе си, докато господарят му си дойде вкъщи.</verse>
				<verse number="17">Тя повтори и пред него същите думи: „Робът евреин, когото ни доведе вкъщи, искаше да се подиграе с мене,</verse>
				<verse number="18">но когато аз се развиках, той остави при мене дрехата си и бързо избяга вън.“</verse>
				<verse number="19">Господарят му пламна от гняв, като чу думите на жена си как е постъпил робът с нея.</verse>
				<verse number="20">Господарят взе Йосиф и го хвърли в тъмницата, където бяха затворени царските затворници. И той остана в затвора.</verse>
				<verse number="21">Но Господ беше милостив с Йосиф и му даде благоволението на началника на затвора.</verse>
				<verse number="22">Той постави Йосиф над всички затворници в тъмницата и го определи за отговорник на всичко, което се вършеше там.</verse>
				<verse number="23">Началникът на затвора не се грижеше за онова, за което отговаряше Йосиф, защото Господ беше с него и във всичко, което Йосиф правеше, Господ помагаше.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="40">
				<verse number="1">И стана така, че виночерпецът на египетския цар и хлебарят се провиниха пред господаря си, египетския цар.</verse>
				<verse number="2">Фараонът се разгневи на двамата си царедворци — главния виночерпец и главния хлебар,</verse>
				<verse number="3">и ги затвори в дома на началника на затвора, в тъмницата, където беше и Йосиф.</verse>
				<verse number="4">Началникът на затвора определи Йосиф да им прислугва. А те престояха в затвора доста време.</verse>
				<verse number="5">Една нощ виночерпецът и хлебарят на египетския цар сънуваха — всеки своя сън със съответното значение.</verse>
				<verse number="6">А на сутринта, когато Йосиф дойде при тях, видя ги, че бяха смутени.</verse>
				<verse number="7">Той попита фараоновите царедворци, с които беше заедно в тъмницата в дома на господаря си: „Защо сте тъжни днес?“</verse>
				<verse number="8">А те му отговориха, че са сънували, но няма кой да изтълкува сънищата им. „Тълкуването не е ли от Бога? — продължи Йосиф — Разкажете ми ги!“</verse>
				<verse number="9">И главният виночерпец разказа на Йосиф съня си: „Сънувах, че стоя пред една лоза,</verse>
				<verse number="10">а на нея имаше три пръчки. Лозата се разлисти, цъфна, даде плод, който узря.</verse>
				<verse number="11">Фараоновата чаша беше в ръката ми. Взех един грозд, изстисках го в нея и я подадох в ръката на фараона.“</verse>
				<verse number="12">А Йосиф му каза: „Ето изяснението на съня ти: трите пръчки — това са три дена;</verse>
				<verse number="13">след три дена фараонът ще те върне и ще те възстанови на твоето място, и ти ще подаваш чашата на фараона в ръката му, както правеше, когато му беше виночерпец;</verse>
				<verse number="14">но когато вече си добре, спомни си за мене и ми направи добрината да припомниш на фараона за мене и той да ме освободи оттук;</verse>
				<verse number="15">защото насила ме отведоха от еврейската земя; а тук не съм извършил нищо, за което да бъда наказан със затвор.“</verse>
				<verse number="16">Главният хлебар видя, че Йосиф добре изтълкува съня, и му каза: „В моя сън имах три кошници на главата,</verse>
				<verse number="17">а в най-горната кошница имаше всякакви храни за фараона, приготвени от мене. Птиците идваха и кълвяха от кошницата, която беше на главата ми.“</verse>
				<verse number="18">И Йосиф изтълкува съня така: „Трите кошници — това са три дена.</verse>
				<verse number="19">След три дена фараонът ще те обезглави и ще те увеси на дърво, а птиците ще кълват плътта ти.“</verse>
				<verse number="20">На третия ден фараонът имаше рожден ден и даде гощавка на всичките си служители. Тогава си спомни за главния виночерпец и за главния хлебар;</verse>
				<verse number="21">и възстанови главния виночерпец на мястото му, и той отново подаде чашата на фараона в ръка;</verse>
				<verse number="22">а главния хлебар обеси, както беше предсказал Йосиф.</verse>
				<verse number="23">Но главният виночерпец не си спомни за Йосиф, а го забрави.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="41">
				<verse number="1">Две години по-късно фараонът сънува, че стои край Нил</verse>
				<verse number="2">и ето от реката излязоха седем крави, хубави и тлъсти, и пасяха в тръстиката;</verse>
				<verse number="3">след тях от реката излязоха други седем крави, грозни и мършави, и се смесиха с другите крави на речния бряг;</verse>
				<verse number="4">грозните и мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. В този момент фараонът се събуди,</verse>
				<verse number="5">но пак заспа. И сънува този път как седем пълни и хубави класове израснаха на едно стъбло;</verse>
				<verse number="6">но ето след тях израснаха седем празни и изсушени от източния вятър класове;</verse>
				<verse number="7">и празните класове погълнаха седемте тлъсти и пълни класове. Тогава фараонът се събуди и разбра, че отново беше сънувал.</verse>
				<verse number="8">На сутринта фараонът беше смутен и изпрати да повикат всички египетски пророци и мъдреци. Разказа им съня си, но никой не го изтълкува.</verse>
				<verse number="9">Тогава главният виночерпец каза на фараона: „Сега си спомням задължението си;</verse>
				<verse number="10">когато фараонът се беше разгневил на мене и главния хлебар и ни хвърли в тъмницата в дома на началника на затвора,</verse>
				<verse number="11">там аз и хлебарят сънувахме в една нощ различни сънища;</verse>
				<verse number="12">с нас беше и един млад евреин, роб на началника на охраната. Ние му разказахме какво сме сънували и той изтълкува съня на всеки от нас;</verse>
				<verse number="13">каквото ни каза, се сбъдна: аз бях възстановен на своето място, а другият беше обесен.“</verse>
				<verse number="14">Тогава фараонът изпрати да повикат Йосиф. Изведоха го бързо от тъмницата, той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона.</verse>
				<verse number="15">Фараонът каза на Йосиф: „Сънувах и няма кой да изтълкува съня ми, а за тебе съм слушал, че можеш да тълкуваш сънища.“</verse>
				<verse number="16">Йосиф отговори на фараона: „Не аз, а Бог за доброто на фараона ще даде отговор.“</verse>
				<verse number="17">И фараонът каза на Йосиф: „Сънувах, че стоя на брега на реката</verse>
				<verse number="18">и ето от реката излязоха седем тлъсти и хубави крави и пасяха в тръстиката;</verse>
				<verse number="19">а след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави — никъде в цял Египет не бях виждал толкова грозни крави.</verse>
				<verse number="20">Занемарените и мършави крави изядоха първите седем угоени крави.</verse>
				<verse number="21">Тлъстите бяха погълнати, но по нищо не личеше, че бяха в стомасите на слабите. Те бяха все тъй мършави, както и преди това. И аз се събудих.</verse>
				<verse number="22">После сънувах, че на едно стъбло израснаха седем пълни и хубави класове;</verse>
				<verse number="23">но ето след тях израснаха седем тънки, празни и изсушени от източния вятър класове,</verse>
				<verse number="24">които погълнаха седемте хубави класове. Аз разказах това на мъдреците, но никой не ми го изтълкува.“</verse>
				<verse number="25">Тогава Йосиф рече на фараона: „Сънят е един и с него Бог иска да съобщи на фараона какво ще стори.</verse>
				<verse number="26">Седемте хубави крави са седем години и седемте хубави класа — също. Сънят е един.</verse>
				<verse number="27">Седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни и изсушени от източния вятър класове са седем гладни години.</verse>
				<verse number="28">Ето защо казах на фараона, че Бог иска да му покаже какво ще стори.</verse>
				<verse number="29">Следват седем години на голямо изобилие по цялата египетска земя;</verse>
				<verse number="30">след тях ще дойдат седем гладни години и ще се забрави всичкото онова изобилие в Египет, и глад ще изтощи земята.</verse>
				<verse number="31">Предишното изобилие ще бъде бързо забравено, защото гладът, който ще настане, ще бъде непоносим.</verse>
				<verse number="32">А щом се е присънило на фараона два пъти, това е потвърждение за истинността на Божието слово и Бог скоро ще го изпълни.</verse>
				<verse number="33">Нека фараонът си намери един разумен и мъдър човек и да го постави да управлява цялата египетска земя.</verse>
				<verse number="34">По заповед на фараона да бъдат поставени по земята надзиратели и през седемте изобилни години да се събира петата част от излишъка в Египет.</verse>
				<verse number="35">Надзирателите да събират всякаква храна през следващите плодородни години и според разпоредбата на фараона да складират житото в градовете и да го пазят;</verse>
				<verse number="36">и тази храна да бъде запазена за седемте гладни години, които ще настанат в Египет, за да не загинат жителите на тази земя от глад.“</verse>
				<verse number="37">Това се понрави на фараона и на всичките му служители.</verse>
				<verse number="38">Тогава фараонът попита служителите си: „Ще намерим ли човек като него, у когото да има Божий Дух?“</verse>
				<verse number="39">И фараонът каза на Йосиф: „След като тъкмо на тебе Бог откри всичко това, то няма друг по-подходящ, така разумен и мъдър като тебе.</verse>
				<verse number="40">Ти ще бъдеш първи в двореца и ще определяш прехраната на народа ми. Само с трона си ще стоя по-високо от тебе.“</verse>
				<verse number="41">И добави още: „Поставям те да управляваш цялата египетска земя.“</verse>
				<verse number="42">Тогава фараонът свали пръстена от ръката си и го сложи на ръката на Йосиф; облече го в скъпи дрехи и окачи на врата му златна огърлица;</verse>
				<verse number="43">заповяда да го возят на втората от своите колесници и глашатаи да възгласят пред него: „Поклонете се!“ И го постави за управител на цялата египетска земя.</verse>
				<verse number="44">И рече фараонът на Йосиф: „Тук аз съм фараон, но без твоята дума никой няма да извърши нещо, нито ще отиде някъде в цялата египетска земя.“</verse>
				<verse number="45">Фараонът нарече Йосиф Цафнат-Панеах и му даде за жена Асенета, дъщеря на Поти-Фера, жрец в Илиопол. И Йосиф тръгна да обиколи египетската земя.</verse>
				<verse number="46">Йосиф беше на тридесет години, когато се срещна с фараона, египетския цар. И сбогува се Йосиф с фараона, и тръгна да обикаля цялата египетска земя.</verse>
				<verse number="47">А през седемте плодородни години земята даваше преизобилно.</verse>
				<verse number="48">И Йосиф събра през седемте години на изобилие в Египет различни храни и ги складира по градовете. Във всеки град прибра храната от околните земи.</verse>
				<verse number="49">Йосиф събра и твърде много жито, колкото е морският пясък, и престана да смята количествата, защото те нямаха брой.</verse>
				<verse number="50">Преди да настанат гладните години, Асенета, дъщеря на илиополския жрец Поти-Фера, роди на Йосиф двама синове.</verse>
				<verse number="51">Йосиф нарече първородния Манасия, защото, както каза той: „Бог ми даде да забравя всички свои неволи и бащиния ми род“,</verse>
				<verse number="52">а на втория даде име Ефрем, защото, както каза той: „Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.“</verse>
				<verse number="53">Като изминаха седемте години на изобилие в египетската земя,</verse>
				<verse number="54">настъпиха седемте гладни години, както беше предсказал Йосиф. И настана глад по света, и само в египетската земя имаше хляб.</verse>
				<verse number="55">Всички в цялата египетска земя усетиха глада и поискаха от фараона хляб. И фараонът каза на всички египтяни: „Идете при Йосиф и правете, каквото той ви каже.“</verse>
				<verse number="56">Гладът се разпростря по цялата земя. Тогава Йосиф отвори всички житници и започна да продава жито на египтяните. А гладът се усилваше в египетската земя.</verse>
				<verse number="57">И от всички страни идваха в Египет да купуват жито от Йосиф, защото гладът беше навсякъде.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="42">
				<verse number="1">Когато Яков научи, че в Египет има жито, рече на синовете си: „Какво чакате?</verse>
				<verse number="2">Чух, че в Египет има жито. Идете и купете, за да преживеем.“</verse>
				<verse number="3">Десет от Йосифовите братя отидоха в Египет да купят жито;</verse>
				<verse number="4">Яков не пусна Йосифовия брат Вениамин с братята му, защото си помисли да не би да се случи нещо лошо с него.</verse>
				<verse number="5">И така, Израилевите синове, както и много други, дойдоха да купят жито, защото в цялата ханаанска земя цареше глад.</verse>
				<verse number="6">А тук управляваше Йосиф и той продаваше житото на хората. Братята на Йосиф дойдоха при него и дълбоко му се поклониха.</verse>
				<verse number="7">Като видя братята си, Йосиф ги позна, но се престори, че са му непознати, и се обърна троснато към тях: „Откъде идвате?“ А те отговориха: „От ханаанската земя, за да купим храна.“</verse>
				<verse number="8">Йосиф разпозна братята си, но те него — не.</verse>
				<verse number="9">Йосиф си спомни сънищата, които беше сънувал. Каза им: „Вие сте съгледвачи, дошли да огледат слабите места на тази земя.“</verse>
				<verse number="10">А те му отговориха: „Не, господарю, робите ти дойдоха само да купят жито за храна;</verse>
				<verse number="11">ние всички сме деца на един човек и сме честни хора. Робите ти не са съгледвачи.“</verse>
				<verse number="12">Той повтори: „Не, вие сте дошли да огледате слабите места на тази земя.“</verse>
				<verse number="13">А те отново му казаха: „Ние, твоите роби, сме дванадесет братя и сме синове на един човек, който живее в ханаанската земя. Най-малкият остана при баща ни, а един от нас вече го няма.“</verse>
				<verse number="14">Йосиф настояваше: „Нали ви казах, че сте съгледвачи.</verse>
				<verse number="15">Затова вие ще бъдете проверени. Кълна се във фараона, че вие няма да си тръгнете оттук, докато не дойде тук и най-малкият ви брат.</verse>
				<verse number="16">Пратете един от вас, който да доведе брат ви. А вие дотогава ще бъдете задържани. Така ще стане ясно дали казвате истината. Ако лъжете, кълна се във фараона, вие наистина сте съгледвачи.“</verse>
				<verse number="17">И ги затвори за три дена.</verse>
				<verse number="18">На третия ден Йосиф им каза: „Ето какво трябва да направите, за да останете живи, защото аз се боя от Бога.</verse>
				<verse number="19">Ако сте честни хора, нека един от вас остане в къщата, дето сте затворени, а другите идете, занесете жито на изгладнелите си домашни.</verse>
				<verse number="20">Доведете най-малкия си брат при мене, за да се оправдаят думите ви и да не умрете.“ Така и направиха.</verse>
				<verse number="21">И братята започнаха да говорят помежду си: „Наистина сме виновни пред нашия брат, чието страдание виждахме. Той ни молеше за милост, но ние не искахме да го чуем. Затова и сега ни постигна тази беда.“</verse>
				<verse number="22">Рувим им каза: „Нали ви казвах да не постъпвате така с момчето, но вие не ме послушахте. Ето сега дойде и възмездието.“</verse>
				<verse number="23">Те не подозираха, че Йосиф ги разбира, защото с него говореха чрез преводач.</verse>
				<verse number="24">А Йосиф излезе оттам и заплака. По-късно се върна и говори отново с тях. Избра от всички Симеон и заповяда да го вържат пред очите им.</verse>
				<verse number="25">И Йосиф нареди да напълнят чувалите им с жито, парите им да поставят обратно в чувала на всеки и да им дадат храна за път. Така и постъпиха с тях.</verse>
				<verse number="26">Те натовариха житото на ослите си и потеглиха оттам.</verse>
				<verse number="27">Привечер един от тях отвори своя чувал, за да нахрани осела си, и там най-отгоре видя парите си.</verse>
				<verse number="28">Той каза на братята си: „Парите са ми върнати и са в чувала ми.“ Притесниха се много и уплашени се питаха един друг: „Какво прави Бог с нас?“</verse>
				<verse number="29">Върнаха се при баща си Яков в ханаанската земя и му разказаха всичко, което им се случи:</verse>
				<verse number="30">„Управителят на онази земя беше груб с нас и ни помисли за съгледвачи.</verse>
				<verse number="31">Ние му казахме, че сме честни хора и не сме съгледвачи, че</verse>
				<verse number="32">сме дванадесет братя, синове на нашия баща, и единия от нас вече го няма. А най-малкият остана при баща ни в ханаанската земя.</verse>
				<verse number="33">А управителят на онази земя ни каза: „Ето как ще позная дали сте честни хора. Оставете при мене един от братята си, а вие вземете жито за гладното си домочадие и си вървете.</verse>
				<verse number="34">После се върнете и доведете при мене най-малкия си брат. Тогава ще се убедя, че не сте съгледвачи, а честни човеци. И ще пусна брат ви, а вие ще можете да търгувате в тази земя.“</verse>
				<verse number="35">Когато изпразваха чувалите си, намериха вътре парите. Като видяха кесиите си, те и баща им се изплашиха.</verse>
				<verse number="36">И баща им Яков каза: „Отнехте ми децата. Йосиф го няма и Симеон вече го няма, а сега искате и Вениамин да вземете. Защо ми се случва всичко това?“</verse>
				<verse number="37">Рувим отговори на баща си: „Убий двамата ми синове, ако най-малкия не ти го върна. Дай ми го и аз ще ти го доведа обратно.“</verse>
				<verse number="38">А Яков каза: „Синът ми няма да тръгне с вас, защото брат му умря и той остана сам. Ако с него се случи нещастие по пътя, по който отивате, ще ме вкарате мене, стария човек, с тъга в гроба.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="43">
				<verse number="1">В страната на Яков гладът ставаше все по-тежък.</verse>
				<verse number="2">А когато донесеното от Египет жито свърши, Яков им каза: „Идете пак и ни купете още храна!“</verse>
				<verse number="3">А Юда му каза: „Онзи човек беше категоричен и ни каза да не се явяваме пред него, ако с нас не е брат ни.</verse>
				<verse number="4">Ако разрешиш брат ни да тръгне с нас, ще отидем и ще купим храна,</verse>
				<verse number="5">а ако не позволиш, няма да отидем. Онзи човек ни каза да не се явяваме пред него, ако брат ни не е с нас.“</verse>
				<verse number="6">Израил попита: „Защо ми причинихте това, като казахте на онзи човек, че имате още един брат?“</verse>
				<verse number="7">А те му отговориха: „Онзи човек разпитваше за нас и за рода ни, дали е жив още баща ни, дали имаме друг брат. И ние му отговаряхме. Откъде да знаем, че ще поиска да доведем брат си?“</verse>
				<verse number="8">И Юда каза на баща си Израил: „Пусни момчето с мене и ние ще отидем за храна, за да преживеем и да не умре от глад никой от нас — нито ние, нито ти, нито децата ни.</verse>
				<verse number="9">Аз отговарям за него и от мене ще го искаш. Ако не ти го доведа обратно, ще съм виновен пред тебе до края на живота си.</verse>
				<verse number="10">Ако не бяхме се бавили досега, вече да се връщахме.“</verse>
				<verse number="11">Тогава техният баща Израил им каза: „Добре, ето какво ще направите: вземете със себе си най-добрите плодове от тази земя и ги занесете като дар на онзи човек. Занесете по малко благовонна смола и мед, балсам и смирна, фъстъци и бадеми.</verse>
				<verse number="12">Вземете и още пари, а онези, които бяха сложени в чувалите, върнете, защото вероятно е станала грешка!</verse>
				<verse number="13">Вземете още и брат си и идете при онзи човек!</verse>
				<verse number="14">И нека Всемогъщият Бог ви дари с милостта му и той да пусне другия ви брат и Вениамин. А пък аз, ако трябва да остана без деца, нека остана!“</verse>
				<verse number="15">И братята взеха подаръците, двойно повече пари и Вениамин и тръгнаха за Египет. Там се явиха пред Йосиф.</verse>
				<verse number="16">Йосиф, като видя заедно с тях Вениамин, каза на иконома си: „Заведи ги у дома, заколи животно и го приготви, защото днес ще обядвам с тези хора.“</verse>
				<verse number="17">Икономът направи така, както нареди Йосиф, и ги заведе в дома на господаря си.</verse>
				<verse number="18">Братята се изплашиха много, когато разбраха, че ги водят в дома на Йосиф, и си казаха: „Карат ни тук, за да ни обвинят заради парите, намерени в чувалите ни. Това ще е повод да ни нападнат, да вземат ослите ни и да ни превърнат в роби.“</verse>
				<verse number="19">Когато стигнаха до къщната врата, се спряха до иконома на Йосиф и го заговориха:</verse>
				<verse number="20">„Слушай, господарю, ние вече идвахме да купуваме храна и по-рано,</verse>
				<verse number="21">а когато по пътя спряхме да нощуваме и отворихме чувалите си, вътре в тях бяха парите на всеки от нас — толкова, колкото бяхме платили. Сега ги връщаме.</verse>
				<verse number="22">За закупуване на новата храна носим други пари. А онези не знаем кой ги е върнал в чувалите ни.“</verse>
				<verse number="23">Той им отговори: „Бъдете спокойни и не се страхувайте! Аз получих парите ви тогава, но вашият Бог, Богът на баща ви, ги върна в чувалите ви.“ След това доведе при тях Симеон.</verse>
				<verse number="24">Икономът въведе братята в Йосифовия дом и им даде вода да си измият нозете. Даде и храна за ослите им.</verse>
				<verse number="25">А те приготвиха подаръците, докато чакаха Йосиф за обяд, защото разбраха, че заедно ще ядат.</verse>
				<verse number="26">Йосиф се прибра вкъщи и те му поднесоха с дълбоки поклони даровете, които носеха.</verse>
				<verse number="27">След като се поинтересува дали са добре, той попита: „Здрав ли е вашият стар баща, за когото бяхте ми разказвали? Жив ли е още?“</verse>
				<verse number="28">А те отговориха: „Твоят роб, нашият баща, е жив и здрав още.“ И се поклониха.</verse>
				<verse number="29">Йосиф погледна и видя Вениамин, с когото бяха родени от една майка, и попита: „Този ли е най-малкият ви брат, за когото ми бяхте говорили?“ И го благослови: „Божията милост да бъде с тебе, сине мой!“</verse>
				<verse number="30">След това набързо излезе, развълнуван от чувствата към брат си и готов да заплаче. Скри се във вътрешната стая и там плака.</verse>
				<verse number="31">После изми лицето си и се върна. Като се стремеше да се сдържа, той нареди: „Донесете обяда!“</verse>
				<verse number="32">И поднесоха храна отделно на него, отделно на тях и отделно на египтяните, които обядваха с него, защото те не могат да ядат с евреи. За египтяните това е непозволено.</verse>
				<verse number="33">И насядаха те пред него, наредиха се по старшинство и бяха доста объркани от случващото се.</verse>
				<verse number="34">А Йосиф им изпращаше от храната си и на Вениамин даваха пет пъти повече, отколкото на всички останали.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="44">
				<verse number="1">Междувременно Йосиф нареди на иконома си: „Напълни чувалите на тези хора с храна, колкото могат да носят, а парите на всеки от тях сложи в чувала му.</verse>
				<verse number="2">Моята сребърна чаша сложи в чувала на най-малкия заедно с парите за купеното от него жито.“ Икономът направи така, както му нареди Йосиф.</verse>
				<verse number="3">Сутринта, щом се съмна, пуснаха братята да си тръгнат с ослите си.</verse>
				<verse number="4">Още не бяха се отдалечили от града, когато Йосиф каза на иконома си: „Иди настигни онези мъже и им кажи: „Защо отговорихте на доброто със зло?</verse>
				<verse number="5">Не пие ли господарят ми от тази чаша и не гадае ли с нея? Лошо постъпихте вие.“</verse>
				<verse number="6">Икономът ги настигна и им предаде тези думи.</verse>
				<verse number="7">А те му казаха: „Защо нашият господар говори така? Твоите роби не биха постъпили така.</verse>
				<verse number="8">Та ние ти върнахме от ханаанската земя парите, които бяха в чувалите ни. Как бихме откраднали злато и сребро от дома на господаря?</verse>
				<verse number="9">У когото от нас се намери чашата, нека да умре, а ние ще сме роби на господаря ни.“</verse>
				<verse number="10">Той се съгласи: „Нека бъде така, както казахте. У когото се намери чашата, той ще ми стане роб, а вие ще бъдете оневинени.“</verse>
				<verse number="11">Те бързо свалиха чувалите си на земята и ги разтвориха.</verse>
				<verse number="12">Икономът ги претърси, като започна от чувалите на най-стария и свърши с тези на най-малкия. В чувала на Вениамин той намери чашата.</verse>
				<verse number="13">В мъката си братята раздраха дрехите си. Всеки натовари отново осела си и всички се върнаха в града.</verse>
				<verse number="14">Юда и братята му отидоха направо в дома на Йосиф, който си беше още вкъщи, и паднаха в нозете му.</verse>
				<verse number="15">А Йосиф ги попита: „Какво направихте? Нима не знаехте, че човек като мене може да гадае?“</verse>
				<verse number="16">Юда отвърна: „Какво да ти кажем, господарю? Какво да измислим, за да се оправдаем пред тебе? Явно сме грешни пред Бога и нека станем твои роби ние и онзи, в чиито ръце се намери чашата.“</verse>
				<verse number="17">Йосиф каза: „Няма да постъпя така. Роб при мене ще остане само онзи, у когото беше намерена чашата, а вие се върнете при баща си с мир.“</verse>
				<verse number="18">Юда пристъпи плахо към него и му каза: „Господарю, нека ти кажа нещо откровено, въпреки че ти си като фараон и недей да се гневиш на роба си.</verse>
				<verse number="19">Преди господарят ми беше питал робите си дали имаме баща или брат.</verse>
				<verse number="20">Ние тогава отговорихме на нашия господар, че имаме възрастен баща и малък брат, роден в старините на баща ни. Най-малкият син имаше едноутробен брат, който умря, и така Вениамин остана единствен от тази майка и баща ни много го обича.</verse>
				<verse number="21">Ти тогава ни каза да го доведем при тебе да го видиш.</verse>
				<verse number="22">А ние отговорихме на господаря ни, че момчето не може да се отдели от баща си, защото, ако го изостави, баща ни ще умре.</verse>
				<verse number="23">Но ти ни каза тогава, че ако не дойде с нас най-малкият ни брат, да не се мяркаме пред тебе.</verse>
				<verse number="24">Когато се върнахме при твоя роб, нашия баща, ние му предадохме думите на господаря ни.</verse>
				<verse number="25">След време баща ни каза да дойдем и да купим пак малко жито.</verse>
				<verse number="26">Ние му отговорихме, че няма да тръгнем, освен ако не вземем с нас най-малкия си брат, защото не можем да се изправим пред тебе, ако с нас не е най-малкият ни брат.</verse>
				<verse number="27">А твоят роб, нашият баща, ни припомни, че жена му родила двама синове и</verse>
				<verse number="28">единият си отишъл от него завинаги, и сигурно наистина е разкъсан, защото не го е видял повече.</verse>
				<verse number="29">Сега, ако вземем и този и с него се случи нещо лошо, ще го вкараме него, стария човек, с тъгата му в гроба.</verse>
				<verse number="30">И така, ако се върна при твоя роб, нашия баща, без момчето, което той много обича,</verse>
				<verse number="31">и той разбере, че детето го няма с мене, ще умре. Тогава ние, робите ти, ще вкараме стария човек с тъга в гроба.</verse>
				<verse number="32">И освен това се наех да отговарям пред баща си за момчето и обещах: ако не го доведа обратно, да съм виновен пред баща си през целия си живот.</verse>
				<verse number="33">И така, нека аз, твоят роб, остана роб на господаря си вместо момчето, а то да се върне с братята си.</verse>
				<verse number="34">Как да застана пред баща си, ако момчето не е с мене? Не искам да видя и да преживея скръбта на баща си.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="45">
				<verse number="1">Йосиф не можеше повече да се владее. Около него имаше твърде много хора и той извика: „Отстранете всички оттук!“ И никой не остана от тях там, когато Йосиф се разкри пред братята си.</verse>
				<verse number="2">И така заплака, че се чуваше навън — чак до двореца.</verse>
				<verse number="3">А Йосиф каза на братята си: „Аз съм Йосиф! Как е баща ми?“ Но братята му бяха така смутени, че не можеха да му отговорят.</verse>
				<verse number="4">И каза им Йосиф: „Приближете се до мене!“ И когато те се приближиха до него, той повтори: „Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет.</verse>
				<verse number="5">Но сега не скърбете и не се укорявайте, че сте ме продали тук. Бог ме изпрати пред вас, за да спася живота ви.</verse>
				<verse number="6">Тъй като тази е едва втората година, откакто цари глад по земята. Още пет години няма нито да се оре, нито да се жъне.</verse>
				<verse number="7">Бог ме изпрати пред вас, за да останете на земята и да бъде спасен животът ви чрез едно чудно избавление.</verse>
				<verse number="8">И така, не вие ме изпратихте тука, а Бог. Той ме направи наставник на фараона и управител на дома му, господар на цялата египетска земя.</verse>
				<verse number="9">Сега идете бързо при баща ми и му предайте моите думи: Бог ме постави управител над цял Египет. Не се бави и ела при мене!</verse>
				<verse number="10">Ти ще живееш в земята Гесем и ще бъдеш близо до мене заедно със синовете и внуците си, с дребния и едрия добитък и цялото си имущество.</verse>
				<verse number="11">И ще се грижа за тебе, за да не изпаднеш в нищета заедно с твоите близки и добитък, защото още пет години ще има глад.</verse>
				<verse number="12">И ето вие и Вениамин виждате, че аз говоря с вас.</verse>
				<verse number="13">Разкажете на баща ми за славата, която имам в Египет, и за всичко, което видяхте. И бързо го доведете тук.“</verse>
				<verse number="14">После прегърна брат си Вениамин и дълго плака. Вениамин също плака на рамото на Йосиф.</verse>
				<verse number="15">И целува всичките си братя, и като ги прегръщаше, плачеше. А всички те искаха да говорят с него.</verse>
				<verse number="16">Новината, че братята на Йосиф са пристигнали, дойде и до двореца и фараонът, и служителите му се зарадваха.</verse>
				<verse number="17">Фараонът нареди на Йосиф какво да каже на братята си: „Натоварете животните си и вървете в ханаанската земя!</verse>
				<verse number="18">Вземете оттам баща си и семействата си и елате при мене. А аз ще ви дам най-доброто от египетската земя и вие ще се храните от плодовете на тази земя.</verse>
				<verse number="19">Кажи им още да вземат от египетската земя колесници за децата и жените си и да доведат баща си тук.</verse>
				<verse number="20">И да не жалят за вещите си, защото аз ще им дам най-доброто от цялата египетска земя.“</verse>
				<verse number="21">Така постъпиха синовете на Израил. Йосиф им предостави колесници, както беше заповядал фараонът, и им даде още храна за път.</verse>
				<verse number="22">На всеки от тях даде по два ката дрехи, а на Вениамин даде триста сребърника и пет ката дрехи.</verse>
				<verse number="23">На баща си изпрати десет осела, натоварени с всичко най-добро от Египет, и десет ослици, натоварени с жито, хляб и храна за обратния път на баща им.</verse>
				<verse number="24">После изпрати братята си, като им поръча: „Не се карайте по пътя!“</verse>
				<verse number="25">И те тръгнаха от Египет и пристигнаха при баща си Яков в ханаанската земя.</verse>
				<verse number="26">Съобщиха му: „Йосиф е жив и сега е управител над цялата египетска земя.“ Сърцето на Яков обаче не трепна, защото не им вярваше.</verse>
				<verse number="27">Но когато му предадоха казаното от Йосиф и като видя колесниците, изпратени от него да го вземат, Яков се оживи.</verse>
				<verse number="28">И каза Израил: „Стига ми това, че синът ми Йосиф е още жив. Искам да отида да го видя преди да умра.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="46">
				<verse number="1">И тръгна Израил с всичко, което имаше. Когато пристигна във Вирсавия, принесе жертва на Бога на баща си Исаак.</verse>
				<verse number="2">А Бог се яви на Израил в нощно видение и му каза: „Якове, Якове!“ А той Му отговори: „Ето ме.“</verse>
				<verse number="3">Бог му каза: „Аз съм Бог, Бог на предците ти. Не се страхувай да отидеш в Египет, защото ще направя така, че там от тебе да произлезе голям народ;</verse>
				<verse number="4">Аз ще дойда с тебе в Египет и Аз ще те изведа назад. А Йосиф ще склопи с ръката си твоите очи.“</verse>
				<verse number="5">След това Яков тръгна от Вирсавия. Синовете Израилеви качиха баща си Яков, децата и жените си на колесниците, които фараонът беше пратил, за да ги доведат.</verse>
				<verse number="6">И взеха добитъка и имуществото си, които бяха придобили в ханаанската земя, и дойдоха в Египет — Яков и роднините му.</verse>
				<verse number="7">Той доведе със себе си в Египет синовете и внуците си, дъщерите и внучките си, целия си род.</verse>
				<verse number="8">Ето имената на Израилевите синове, които дойдоха в Египет — Яков и синовете му. Рувим, първородният на Яков.</verse>
				<verse number="9">Синове на Рувим: Ханох и Фалу, Хецрон и Харми.</verse>
				<verse number="10">Синове на Симеон: Йемуил и Ямин, Охад и Яхин, Цохар и Саул, син от ханаанка.</verse>
				<verse number="11">Синове на Левий: Гирсон, Каат и Мерари.</verse>
				<verse number="12">Синове на Юда: Ир и Онан, Шела, Фарес и Зара. Ир и Онан умряха още в ханаанската земя. Синове на Фарес бяха: Есром и Хамул.</verse>
				<verse number="13">Синове на Исахар: Тола и Фува, Йов и Шимрон.</verse>
				<verse number="14">Синове на Завулон: Серед, Елон и Яхлеил.</verse>
				<verse number="15">Това са синове на Лия, които тя роди на Яков в Месопотамия. Освен тях роди и дъщеря му Дина. Всички те, синове и дъщери, бяха тридесет и трима.</verse>
				<verse number="16">Синове на Гад: Цифион и Хаги, Шуни и Ецбон, Ери, Арод и Арели.</verse>
				<verse number="17">Синове на Асир: Имна и Ишва, Ишви и Бриа, и сестра им Серах. Синове на Бриа: Хевер и Малхиил.</verse>
				<verse number="18">Това са синовете от Зелфа, която Лаван беше дал на дъщеря си Лия. Тя роди на Яков шестнадесет деца.</verse>
				<verse number="19">Синове на Яков от жена му Рахил са Йосиф и Вениамин.</verse>
				<verse number="20">В египетската земя Асенета, дъщеря на илиополския жрец Поти-Фера, роди на Йосиф Манасия и Ефрем.</verse>
				<verse number="21">Синове на Вениамин: Бела, Бехер и Ашбел, Гера и Нааман, Ехи и Рош, Мупим, Хупим и Ард.</verse>
				<verse number="22">Това са синове, които Рахил роди на Яков, всичко четиринадесет души.</verse>
				<verse number="23">Син на Дан: Хушим.</verse>
				<verse number="24">Синове на Нефталим: Яхцеил и Гуни, Йецер и Шилем.</verse>
				<verse number="25">Това са синовете на Вала, която Лаван беше дал на дъщеря си Рахил. Тя роди на Яков седем деца.</verse>
				<verse number="26">Всички, които дойдоха с Яков в Египет, негови потомци, без снахите му, бяха всичко шестдесет и шест души.</verse>
				<verse number="27">На Йосиф в Египет се родиха две деца. Всички, дошли в Египет с Яков, бяха седемдесет.</verse>
				<verse number="28">Яков изпрати Юда при Йосиф, за да научи пътя за Гесем. И стигнаха в областта Гесем.</verse>
				<verse number="29">И Йосиф впрегна колесницата си и отиде в Гесем, за да посрещне баща си Израил. Като го видя, прегърна го и дълго плака на рамото му.</verse>
				<verse number="30">Израил каза на Йосиф: „След като те видях и знам, че си жив, мога вече да умра.“</verse>
				<verse number="31">Йосиф каза на братята си и на роднините си: „Ще отида да съобщя на фараона, че братята ми и бащиното потомство, които бяха в ханаанската земя, дойдоха при мене.</verse>
				<verse number="32">Тези хора са овчари, занимават се със скотовъдство. Те водят със себе си всичкия си добитък и целия си имот.</verse>
				<verse number="33">А фараонът ще ви повика и ще попита с какво се занимавате,</verse>
				<verse number="34">а вие ще отговорите, че сте потомствени скотовъдци. Тогава ще ви заселят в областта Гесем, защото египтяните се отвращават от овчарите.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="47">
				<verse number="1">Йосиф дойде и съобщи на фараона, че баща му и братята му с всичкия си добитък и с целия си имот са пристигнали от ханаанската земя в областта Гесем.</verse>
				<verse number="2">И взе от братята си петима и ги представи на фараона.</verse>
				<verse number="3">Фараонът ги попита с какво се занимават, а те му отговориха: „Ние, твоите роби, и предците ни сме овчари.“</verse>
				<verse number="4">И му казаха още: „Дойдохме да живеем тук, защото в ханаанската земя цари голям глад и няма паша за добитъка ни. Позволи на твоите роби да се заселят в земята Гесем!“</verse>
				<verse number="5">А фараонът рече на Йосиф: „Баща ти и братята ти дойдоха при тебе.</verse>
				<verse number="6">египетската земя е пред тебе. Засели баща си и братята си на най-доброто място в страната. Нека живеят в земята Гесем! И ако знаеш, че между тях има способни скотовъдци, нека те се грижат за моя добитък.“</verse>
				<verse number="7">Тогава Йосиф доведе баща си Яков и го представи на фараона. Яков благослови фараона,</verse>
				<verse number="8">а той попита Яков на каква възраст е.</verse>
				<verse number="9">Яков му отговори: „Сто и тридесет са годините на странстването ми по този свят. Кратък и тежък е животът ми и не успях да достигна възрастта на моите предци.“</verse>
				<verse number="10">Яков благослови отново фараона и си излезе.</verse>
				<verse number="11">Йосиф засели баща си и братята си и им даде земя в Египет, в най-добрата част, в областта Раамсес, както беше заповядал фараонът.</verse>
				<verse number="12">Йосиф доставяше храна на баща си и братята си, и на целия род според нуждите им.</verse>
				<verse number="13">А хляб нямаше никъде по цялата земя, защото гладът беше станал непоносим. Жителите на египетската земя, както и в Ханаан, изнемощяха от глад.</verse>
				<verse number="14">Йосиф събра всички скъпоценности, дадени от жителите на Египет и Ханаан за закупуване на жито, и ги донесе в двореца.</verse>
				<verse number="15">Нямаше вече пари в египетската и в ханаанската земя. Тогава всички египтяни дойдоха при Йосиф и казваха: „Дай ни хляб! Парите свършиха. Нима искаш да умрем пред тебе?“</verse>
				<verse number="16">Йосиф им каза: „Щом сте свършили парите си, докарайте тук добитъка си. Ще раздавам жито срещу добитък.“</verse>
				<verse number="17">И караха добитъка си при Йосиф, а той им даваше жито срещу коне и осли, срещу дребен и едър добитък. Това продължи цяла година.</verse>
				<verse number="18">И премина тази година, а на следващата дойдоха при него отново и му казаха: „Няма да крием от нашия господар, че парите свършиха, а добитъкът вече му принадлежи. Нищо вече нямаме за даване освен земята и телата си.</verse>
				<verse number="19">Защо да мрем, а земята ни да запустява? Купи нас и земите ни срещу жито, а ние и земята ни ще станем собственост на фараона. Дай ни жито, за да не умрем и земята ни да не запустее.“</verse>
				<verse number="20">Йосиф откупи цялата египетска земя, защото всички египтяни, притиснати от глада, продадоха нивите си. Така земята стана собственост на фараона.</verse>
				<verse number="21">И принуди народа да се засели в градовете от единия до другия край на Египет.</verse>
				<verse number="22">Не изкупи само земята на жреците, защото те имаха определен от фараона дял и се хранеха от него. Затова те не продадоха земята си.</verse>
				<verse number="23">И Йосиф каза на народа: „Ето купих сега вас и земята ви за фараона. И ето ви семе да засявате земята.</verse>
				<verse number="24">Давайте на фараона една пета част от реколтата, а четири части оставяйте за себе си, за семе и за прехрана на вас и на семействата ви.“</verse>
				<verse number="25">Те викнаха: „Ти ни спаси живота. Ако си милостив към нас, господарю, ние ще сме покорни роби на фараона.“</verse>
				<verse number="26">И до днес тази наредба на Йосиф е в сила в египетската земя: една пета част от реколтата да се дава на фараона. Това не важи за земята на жреците, защото тя не принадлежи на фараона.</verse>
				<verse number="27">А Израил живееше в областта Гесем на египетската земя. Там неговите потомци се населиха, наплодиха и преумножиха.</verse>
				<verse number="28">Яков живя сто четиридесет и седем години, от които седемнадесет години в египетската земя.</verse>
				<verse number="29">Когато наближи часът Израил да умре, той повика Йосиф и му каза: „Ако ме обичаш, закълни се да постъпиш с мене милостиво и да изпълниш желанието ми. Не ме погребвай в Египет!</verse>
				<verse number="30">Искам да бъда при предците си. Изнеси ме от Египет и ме погреби в тяхната гробница!“ Йосиф му обеща, че ще направи, както иска баща му.</verse>
				<verse number="31">Израил го накара да се закълне и Йосиф се закле. А Израил се надигна от постелята и се поклони.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="48">
				<verse number="1">След известно време съобщиха на Йосиф: „Баща ти е болен.“ И той взе със себе си двамата си синове Манасия и Ефрем.</verse>
				<verse number="2">Казаха на Яков, че синът му Йосиф идва при него. Израил събра сили и седна на леглото.</verse>
				<verse number="3">И каза Яков на Йосиф: „Всемогъщият Бог ми се яви в Луз, в ханаанската земя, и ме благослови.</verse>
				<verse number="4">Каза ми: „Ето Аз ще те даря с наследници и ще те направя родоначалник на много народи. А тази земя ще дам за вечно владение на потомците ти.“</verse>
				<verse number="5">Двамата ти синове, които се родиха в египетската земя, преди аз да дойда тук, са мои. Ефрем и Манасия са мои, както са мои Рувим и Симеон.</verse>
				<verse number="6">Децата, които ще ти се родят след тях, ще бъдат твои. Те ще получат наследство като синове на Ефрем и Манасия.</verse>
				<verse number="7">Когато идвах от Месопотамия, в ханаанската земя близо до Ефрат умря Рахил и аз я погребах там, край пътя за Ефрат, който сега се нарича Витлеем.“</verse>
				<verse number="8">И Израил видя синовете на Йосиф и попита: „Кои са тези?“</verse>
				<verse number="9">Йосиф му отговори: „Това са синовете ми, които Бог ми даде в Египет.“ Яков му каза: „Доведи ги при мене да ги благословя.“</verse>
				<verse number="10">А очите на Израил бяха отслабнали от старостта и не виждаше добре. Йосиф приближи синовете си до него, а той ги целуна и ги прегърна.</verse>
				<verse number="11">И каза Израил на Йосиф: „Не се надявах да те видя отново, а ето Бог ми даде възможност да видя дори децата ти.“</verse>
				<verse number="12">Тогава Йосиф ги отдели от баща си и му се поклони дълбоко.</verse>
				<verse number="13">После Йосиф хвана двамата — Ефрем в дясната си ръка срещу лявата на Израил, а Манасия в лявата срещу дясната на Израил и ги приближи към него.</verse>
				<verse number="14">Но Израил протегна и възложи дясната си ръка върху главата на Ефрем, въпреки че той беше по-малкият, а лявата — върху главата на Манасия. Той нарочно кръстоса ръцете си, макар Манасия да беше първороден.</verse>
				<verse number="15">И благослови Йосиф с думите: „Бог, пред Когото ходиха предците ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до днес,</verse>
				<verse number="16">ангелът, който ме избави от беди, да благослови тези деца. Нека носят моето име и това на предците ми Авраам и Исаак и да се умножат по земята.“</verse>
				<verse number="17">Като видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка върху главата на Ефрем, възнегодува. И взе ръката на баща си, за да я премести от главата на Ефрем върху главата на Манасия,</verse>
				<verse number="18">като каза на баща си: „Татко, не така. Този е първородният, възложи върху неговата глава десницата си.“</verse>
				<verse number="19">Но баща му не се съгласи и каза: „Зная, сине мой, зная. От него също ще произлезе велик народ, но по-малкият му брат ще бъде по-велик от него и ще стане родоначалник на многоброен народ.“</verse>
				<verse number="20">Тогава ги благослови с думите: „Когато в Израил някой бъде благославян, нека се казва: „Бог да постъпи с тебе като с Ефрем и Манасия.“ Така той постави Ефрем пред Манасия.</verse>
				<verse number="21">Тогава Израил рече на Йосиф: „Ето аз умирам. Но Бог ще бъде с вас и ще ви върне в земята на предците ви.</verse>
				<verse number="22">На тебе давам един дял повече, отколкото на братята ти. Него завоювах от ръцете на аморейците с меча и лъка си.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="49">
				<verse number="1">И Яков повика синовете си и им каза: „Елате при мене, за да ви разкрия какво ще се случи с вас занапред.</verse>
				<verse number="2">Съберете се и послушайте вие, синове на Яков, чуйте баща си Израил.</verse>
				<verse number="3">Рувиме, първородни сине мой, ти си моя сила и начало на мъжествеността ми, първи по достойнство и могъщество.</verse>
				<verse number="4">Ти си като бушуващ порой, но няма да имаш преднина пред другите, защото легна в леглото на баща си и го оскверни.</verse>
				<verse number="5">Симеон и Левий са братя, мечовете им са смъртоносни оръжия.</verse>
				<verse number="6">Не искам да съм между тях, когато решават нещо, и не желая да участвам в техните събирания, защото, когато се разгневят, могат да убият човек и да осакатят животно.</verse>
				<verse number="7">Проклет да е гневът им, защото е жесток, и яростта им, защото е свирепа; ще ги разделя сред потомците на Яков и ще ги пръсна из Израил.</verse>
				<verse number="8">Юда, твоите братя те възхваляват. Ще побеждаваш враговете си и ще ги завладяваш, а бащините ти синове ще ти се покланят.</verse>
				<verse number="9">Юда е млад лъв. От плячка сит се оттегляш, сине мой. Доволен се е свил като лъв, като лъвица се е сгушил. Кой ще посмее да го обезпокои?</verse>
				<verse number="10">Скиптърът няма да се отнеме от Юда и жезълът ще стои здраво между нозете му, докато не дойде Този, на Когото те принадлежат. На Него ще се подчинят народите.</verse>
				<verse number="11">Той връзва за лоза своя осел и за най-добрата лоза в лозето — малкото на ослицата си. Във вино пере дрехата си и в гроздов сок — облеклото си.</verse>
				<verse number="12">Очите му блестят от вино и зъбите му са бели от мляко.</verse>
				<verse number="13">Завулон ще живее при морския бряг, близо до корабно пристанище, и ще граничи със Сидон.</verse>
				<verse number="14">Исахар е кокалест осел, легнал сред кошари.</verse>
				<verse number="15">И видя той, че мястото за почивка е добро и земята хубава. Преви гръб да носи товар и заработи ангария.</verse>
				<verse number="16">Дан ще бъде единствен от Израилевите племена, който ще съди народа си.</verse>
				<verse number="17">Дан ще бъде като змия на пътя и пепелянка на пътека, която кълве коня по крака, за да падне ездачът му.</verse>
				<verse number="18">На Твоята помощ се надявам, Господи!</verse>
				<verse number="19">Гад ще го нападат пълчища, но той ще ги преследва по петите им.</verse>
				<verse number="20">Хлябът на Асир е тлъст. Той ще доставя вкусни ястия за царя.</verse>
				<verse number="21">Нефталим е като бърза кошута. Той умее да говори красиво.</verse>
				<verse number="22">Йосиф е филиз на плодоносно дърво, издънка на полезно дърво, което расте до вода, и клоните му се извисяват над оградата.</verse>
				<verse number="23">Огорчаваха го, стреляха по него и воини враждуваха срещу него,</verse>
				<verse number="24">но лъкът му остана здрав и несъкрушима е силата на ръцете му, подкрепена чрез ръцете на Силния на Яков, на Пастира и Скалата на Израил,</verse>
				<verse number="25">на Бога на предците, Който да ти помогне, и на Всемогъщия, Който да те благослови с дъжд от небесата и с водните потоци на бездната, да те дари с многоброен добитък и многолюдно потомство.</verse>
				<verse number="26">Благословът на баща ти е по-ценен от благословиите на старите планини и желаните красоти на вечните хълмове. Нека всички тези благословии бъдат над главата на Йосиф, над избрания между братята си.</verse>
				<verse number="27">Вениамин е хищен вълк. Сутрин яде уловеното, а вечер дели плячка.“</verse>
				<verse number="28">Това са всички дванадесет племена на Израил и това им каза техният баща. Благослови ги, всеки с благословията, която заслужаваше.</verse>
				<verse number="29">И заповяда им още: „Прибирам се при народа си. Погребете ме при моите бащи в пещерата, която е в нивата на хета Ефрон;</verse>
				<verse number="30">в пещерата, която е в Ханаан, в полето Махпела пред Мамрѐ. Тази пещера Авраам беше купил за собствено гробище от хета Ефрон.</verse>
				<verse number="31">Там погребаха Авраам и жена му Сарра, Исаак и Ревека, а аз погребах Лия.</verse>
				<verse number="32">Този имот и пещерата в него са купени от хетите.“</verse>
				<verse number="33">Като завърши Яков това завещание към синовете си, издъхна и се прибра при бащите си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="50">
				<verse number="1">Йосиф се поклони пред баща си, целува го и плака над него.</verse>
				<verse number="2">И заповяда на лекарите, които му служеха, да балсамират баща му и те го направиха.</verse>
				<verse number="3">И минаха четиридесет дена, колкото са нужни за балсамирането. А пък египтяните го оплакваха до седемдесетия ден.</verse>
				<verse number="4">И когато изминаха дните на траур, Йосиф каза на фараоновите придворни: „Ако ме уважавате, кажете на фараона,</verse>
				<verse number="5">че баща ми ме закле, казвайки: „Ето аз умирам; погребете ме в моя гроб, който съм си изкопал в ханаанската земя“; искам да отида да погреба баща си и да се върна.“</verse>
				<verse number="6">А фараонът каза на Йосиф: „Иди погреби баща си, както те е заклел!“</verse>
				<verse number="7">Тогава Йосиф отиде да погребе баща си. А с него бяха служителите на фараона и неговите придворни, както и всички старейшини на египетската земя,</verse>
				<verse number="8">семейството на Йосиф, братята му и целият му бащин род. Само децата и добитъка оставиха в Гесем.</verse>
				<verse number="9">С него също тръгнаха още колесници и конници, така че процесията беше твърде голяма.</verse>
				<verse number="10">Когато пристигнаха в Горен-Хаатад, при Йордан, заплакаха силно. И Йосиф оплаква баща си седем дена.</verse>
				<verse number="11">Ханаанците, жители на онази земя, като чуха плача в Горен-Хаатад, си казаха: „Колко силно плачат египтяните!“ Затова нарекоха това място, което е при Йордан, Авел-Мицраим — Плачът на египтяните.</verse>
				<verse number="12">И синовете на Яков постъпиха с баща си така, както той беше наредил.</verse>
				<verse number="13">Синовете му го отнесоха в ханаанската земя и го погребаха в пещерата, която е в Ханаан, в полето Махпела пред Мамрѐ. Авраам беше купил тази пещера за собствено гробище от хета Ефрон.</verse>
				<verse number="14">След като погреба баща си, Йосиф се върна в Египет заедно с братята си и с всички, които бяха ходили на погребението.</verse>
				<verse number="15">След смъртта на баща им братята на Йосиф си казаха: „Ако сега Йосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за стореното от нас зло?“</verse>
				<verse number="16">И те пратиха да кажат на Йосиф: „Баща ти преди смъртта си поръча</verse>
				<verse number="17">да ти кажем да простиш на братята си вината и греха им за стореното зло, също и вината на робите си пред Бога на предците.“ Когато му предадоха тези думи, Йосиф се разплака.</verse>
				<verse number="18">Дойдоха и самите му братя, поклониха му се и казаха: „Ето твои роби сме.“</verse>
				<verse number="19">Йосиф им отговори: „Не се страхувайте. Та аз не съм Бог.</verse>
				<verse number="20">Ето вие ми мислехте злото, но Бог го обърна в добро, за да се случи всичко това и да се запази животът на много хора.</verse>
				<verse number="21">Затова не се страхувайте. Аз ще храня вас и децата ви.“ И ги успокои, като им каза това, което те искаха да чуят.</verse>
				<verse number="22">И живя Йосиф в Египет, той и родът на баща му. Йосиф живя всичко сто и десет години.</verse>
				<verse number="23">И доживя Йосиф трето поколение деца от Ефрем, а синовете на сина на Манасия Махир се родиха в коленете на Йосиф.</verse>
				<verse number="24">Един ден Йосиф каза на братята си: „Ето аз умирам. Но Бог ще бъде с вас и ще ви изведе от тази земя в земята, която обеща на Авраам, Исаак и Яков.“</verse>
				<verse number="25">И закле Йосиф Израилевите синове, като им каза: „Бог ще ви посети, а вие изнесете костите ми оттук.“</verse>
				<verse number="26">Йосиф умря на сто и десет години. Балсамираха го и го положиха в ковчег в Египет.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="2">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Тези са имената на родоначалниците на израилтяните, които бяха дошли в Египет заедно с Яков — всеки беше дошъл със семейството си:</verse>
				<verse number="2">Рувим, Симеон, Левий и Юда,</verse>
				<verse number="3">Исахар, Завулон и Вениамин,</verse>
				<verse number="4">Дан и Нефталим, Гад и Асир.</verse>
				<verse number="5">А всички потомци на Яков бяха седемдесет души; а Йосиф вече беше в Египет.</verse>
				<verse number="6">Тогава умряха Йосиф и всичките му братя, и цялото онова поколение;</verse>
				<verse number="7">а израилтяните бяха плодовити и се намножиха, увеличиха се и се усилиха толкова много, че египетската земя загъмжа от тях.</verse>
				<verse number="8">В Египет се възцари нов цар, който не знаеше нищо за Йосиф.</verse>
				<verse number="9">Той каза на своя народ: „Ето народът на израилтяните е по-многоброен и по-силен от нас;</verse>
				<verse number="10">нека измислим нещо предвидливо против тях, за да не се размножават повече; защото в случай на война те ще се съединят с нашите врагове, ще воюват против нас и ще побягнат от земята ни.“</verse>
				<verse number="11">Тогава поставиха над тях разпоредници на принудителен труд, които да ги измъчват с изнурителна работа. Така те съградиха за фараона градовете Питом и Раамсес като складове за жито.</verse>
				<verse number="12">Но колкото повече ги потискаха, толкова повече те се размножаваха и толкова повече се разпространяваха, така че египтяните бяха в ужас от израилтяните.</verse>
				<verse number="13">Затова египтяните се отнасяха жестоко към израилтяните като към роби</verse>
				<verse number="14">и огорчаваха живота им с тежка работа над глина и тухли, както и с всяка полска работа, с всяка работа, на която с жестокост ги принуждаваха.</verse>
				<verse number="15">Египетският цар отправи заповед към бабите акушерки, които оказваха родилна помощ на еврейките и от които едната се казваше Шифра, а другата Фуа:</verse>
				<verse number="16">„Когато оказвате родилна помощ на еврейките, внимавайте при раждането: ако е син, умъртвявайте го, ако е дъщеря, нека остане жива.“</verse>
				<verse number="17">Но бабите акушерки се бояха от Бога и не постъпваха така, както им заповяда египетският цар, а оставяха живи момчетата.</verse>
				<verse number="18">Тогава египетският цар повика бабите акушерки и им каза: „Защо постъпвате така, че оставяте живи момчетата?“</verse>
				<verse number="19">Бабите отговориха на фараона: „Понеже еврейките не приличат на египетските жени. Те са жизнени и раждат, преди още бабата акушерка да отиде при тях.“</verse>
				<verse number="20">Бог беше благосклонен към бабите акушерки, а народът се умножаваше и усилваше много.</verse>
				<verse number="21">Тъй като бабите се бояха от Бога, Той ги дари с наследство.</verse>
				<verse number="22">Тогава фараонът отправи заповед към целия си народ: „Всички синове, които се родят на евреите, хвърляйте в Нил, а всички момичета оставяйте живи.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Един човек от Левиевия род отиде и се ожени за левитянка.</verse>
				<verse number="2">Тази жена зачена и роди син. Понеже тя видя, че детето е красиво, кри го три месеца.</verse>
				<verse number="3">Но тъй като не можеше повече да го крие, взе кошче, изплетено от папирусна тръстика, намаза го с асфалт и смола, постави в него детето и го сложи сред тръстиката при брега на Нил.</verse>
				<verse number="4">А сестра му стоеше отдалеч, за да види какво ще стане с него.</verse>
				<verse number="5">Тогава фараоновата дъщеря дойде на Нил да се къпе, а придружаващите я слугини се движеха по речния бряг. Тя видя кошчето в тръстиката и прати робинята си да го донесе.</verse>
				<verse number="6">Когато го отвори, тя видя — ето плачещо дете. Тя се смили над него с думите: „Това е от еврейските деца.“</verse>
				<verse number="7">Тогава сестрата на детето каза на фараоновата дъщеря: „Да отида ли да ти повикам жена кърмачка от еврейките, за да ти откърми детето?“</verse>
				<verse number="8">Фараоновата дъщеря ѝ отговори: „Да, иди.“ Момичето отиде и повика майката на детето.</verse>
				<verse number="9">Фараоновата дъщеря ѝ поръча: „Вземи това дете и ми го откърми; ще ти давам заплата за това.“ Жената взе детето и го кърми.</verse>
				<verse number="10">А когато детето порасна, тя го заведе при фараоновата дъщеря. Тя го осинови и го нарече Мойсей, „защото, каза тя, от водата го извадих“.</verse>
				<verse number="11">В онова време, когато Мойсей порасна, отиде при братята си и видя робския им труд. Видя още, че един египтянин бие евреин, принадлежащ към братята му.</verse>
				<verse number="12">Тогава той се обърна на всички страни и след като се убеди, че няма никого, уби египтянина и го скри в пясъка.</verse>
				<verse number="13">Когато на другия ден отново излезе, двама евреи се караха помежду си и той каза на този, който не беше прав: „Защо биеш сънародника си?“</verse>
				<verse number="14">А този отговори: „Кой те постави за надзорник и съдия над нас? Да не възнамеряваш също и мене да убиеш, както уби египтянина?“ Мойсей се уплаши и си каза: „Явно нещо се е разбрало.“</verse>
				<verse number="15">Когато фараонът чу за това нещо, замисли смъртно наказание за Мойсей. Тогава Мойсей побягна от фараона, отправи се към мадиамската земя и там се установи до един кладенец.</verse>
				<verse number="16">Мадиамският свещеник имаше седем дъщери. Те дойдоха, наляха вода и напълниха коритата, за да напоят овците на своя баща.</verse>
				<verse number="17">Но овчарите дойдоха и ги изгониха. Тогава Мойсей стана, помогна им и напои овцете им.</verse>
				<verse number="18">Когато те се върнаха при баща си Рагуил, той попита: „Как така рано си дойдохте днес?“</verse>
				<verse number="19">Тогава те разказаха: „Един египтянин ни помогна пред овчарите, даже ни наля вода и напои овците.“</verse>
				<verse number="20">Той попита дъщерите си: „Къде е той? Защо го оставихте? Поканете го да се нахрани.“</verse>
				<verse number="21">На Мойсей допадна да остане да живее при този човек. Той даде на Мойсей за жена дъщеря си Сепфора.</verse>
				<verse number="22">Когато тя роди син, той го нарече Гирсам, защото казваше: „Чужденец станах в чужда земя.“</verse>
				<verse number="23">След дълго време египетският цар умря. Израилтяните стенеха от робското тегло и викаха, и викът им за помощ от робското тегло стигна до Бога.</verse>
				<verse number="24">Бог чу стенанията им и Бог си спомни за Своя завет с Авраам, Исаак и Яков.</verse>
				<verse number="25">Бог погледна благосклонно към израилтяните и се смили над тях.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Мойсей се грижеше за дребния добитък на тъста си Йотор, мадиамския свещеник. Веднъж той отведе стадото далеч в пустинята и дойде при Божията планина Хорив.</verse>
				<verse number="2">Тогава му се яви Господен ангел в огнен пламък изсред трънен храст. И той видя — ето тръненият храст гори в огън, но не изгаря.</verse>
				<verse number="3">Мойсей каза: „Ще отида и ще погледна това велико явление. Защо ли тръненият храст не изгаря?“</verse>
				<verse number="4">Когато Господ видя, че той отива да гледа, Бог извика към него изсред трънения храст: „Мойсее, Мойсее!“ Той отговори: „Ето аз съм тук.“</verse>
				<verse number="5">Тогава Бог заповяда: „Не се приближавай насам; събуй сандалите от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.“</verse>
				<verse number="6">И каза още: „Аз съм Бог на баща ти, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.“ Тогава Мойсей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.</verse>
				<verse number="7">И Господ каза: „Видях страданието на Своя народ, който е в Египет, и чух стенанията му поради разпоредниците му; Аз зная неволите му</verse>
				<verse number="8">и слизам да го избавя от ръцете на египтяните и да го заведа от тази земя в добра и обширна земя, дето текат мляко и мед, в земята на ханаанци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци и йевусейци.</verse>
				<verse number="9">Ето стенанията на израилтяните стигнаха вече до Мене и Аз виждам гнета, с който ги угнетяват египтяните.</verse>
				<verse number="10">И така, отиди! Аз ще те пратя при фараона. Изведи от Египет Моя народ, израилтяните.“</verse>
				<verse number="11">Тогава Мойсей отговори на Бога: „Кой съм аз, та да ида при фараона и да изведа от Египет израилтяните?“</verse>
				<verse number="12">Бог каза: „Аз ще бъда с тебе. Това трябва да ти бъде като знак, че Аз съм те изпратил — когато изведеш народа от Египет, на тази планина вие ще извършите служба на Бога.“</verse>
				<verse number="13">След това Мойсей каза на Бога: „Когато аз отида при израилтяните, ще им кажа: „Бог на вашите бащи ме изпрати при вас.“ А те ще ме попитат: „Как Му е името?“ Какво тогава да им кажа?“</verse>
				<verse number="14">Бог отговори на Мойсей: „Аз съм Вечният — Този, Който съм.“ И рече: „Така кажи на израилтяните: „Вечният — Този, Който съм, ме изпрати при вас.“</verse>
				<verse number="15">Бог каза на Мойсей: „Така кажи на израилтяните: „Господ, Бог на бащите ви, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков ме изпрати при вас. Това е Моето име за вечни времена и това е Моето наименование за следващите родове.“</verse>
				<verse number="16">Иди, призови старейшините на Израил и им извести: „Господ, Бог на бащите ви, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков, ми се яви и каза: Загрижено обърнах внимание на вас и на извършеното с вас в Египет.</verse>
				<verse number="17">Затова реших: ще ви избавя от потисничеството в Египет и ще ви заведа в земята на ханаанци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци и йевусейци, в земя, където текат мляко и мед.“</verse>
				<verse number="18">Когато те се съгласят с тебе, ще отидете ти и старейшините на Израил при египетския цар и ще му кажете: „Господ, Бог на евреите, ни срещна. А сега ние искаме да отидем на три дни път в пустинята, за да принесем жертва на Господа, нашия Бог.“</verse>
				<verse number="19">Но Аз зная, че египетският цар няма да ви позволи да отидете, ако не бъде принуден насила.</verse>
				<verse number="20">Тогава ще простра ръката Си и ще накажа Египет с всички Мои чудеса, които ще извърша сред него; след това той ще ви пусне.</verse>
				<verse number="21">Пред очите на египтяните Аз ще изразя благоволението Си към този народ. А когато тръгнете, няма да тръгвате с празни ръце:</verse>
				<verse number="22">всяка жена да измоли от съседката си и от жената, с която живее, сребърни и златни украшения и дрехи, предайте ги на синовете и дъщерите си и така ще оберете египтяните.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">А Мойсей отговори: „Ако те не ми повярват и не се вслушат в призива ми, а кажат: „Господ не ти се е явявал“?</verse>
				<verse number="2">Господ го попита: „Какво е това в ръката ти?“ Той отговори: „Тояга.“</verse>
				<verse number="3">Тогава Господ заповяда: „Хвърли я на земята.“ Той я хвърли на земята и тоягата стана на змия, и Мойсей побягна от нея.</verse>
				<verse number="4">Но Господ каза на Мойсей: „Протегни ръката си и я хвани за опашката.“ Той протегна ръката си и я хвана; и тя стана пак тояга в ръката му.</verse>
				<verse number="5">„Това е, за да повярват, че ти се е явил Господ, Бог на бащите им, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.“</verse>
				<verse number="6">Господ му каза още: „Постави ръка в пазвата си.“ Той постави ръка в пазвата си и я извади от пазвата си, и ето ръката му бе побеляла от проказа като сняг.</verse>
				<verse number="7">Тогава Той му заповяда: „Пак постави ръка в пазвата си.“ Той постави ръка в пазвата си и я извади от пазвата си, и ето тя пак стана такава, каквото бе тялото му.</verse>
				<verse number="8">„Ако те не повярват и не се убедят от първата личба, те ще повярват на втората личба;</verse>
				<verse number="9">ако ли не повярват и на тези две личби и не послушат гласа ти, вземи вода от Нил и я излей на сухата земя; и водата, взета от Нил, ще се превърне в кръв на сухата земя.“</verse>
				<verse number="10">Но Мойсей каза на Господа: „Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив. Такъв си бях по-рано, такъв съм и откак почна да говориш със Своя раб: аз говоря тежко и заеквам.“</verse>
				<verse number="11">Но Господ му възрази: „Кой е дал уста на човека? Кой го прави ням или глух, да има зрение или да е сляп? Нали Аз, Господ?</verse>
				<verse number="12">И така, отиди и Аз ще бъда с устата ти и ще ти посоча какво да говориш.“</verse>
				<verse number="13">Той обаче отговори: „Моля ти се, Господи, определи за пратеник друг, когото искаш да изпратиш.“</verse>
				<verse number="14">Тогава Господ се разгневи на Мойсей и каза: „Нали имаш брат — левита Аарон? Аз зная, че той може добре да говори. Ето той ще излезе да те посрещне и като те види, сърдечно ще се зарадва.</verse>
				<verse number="15">Ти ще говориш на него и ще поставяш думите в устата му, а Аз ще бъда с неговата и с твоята уста и ще ви посоча какво да правите.</verse>
				<verse number="16">Той ще говори на народа вместо тебе; и така той ще ти бъде уста, а ти ще го ръководиш като Бог.</verse>
				<verse number="17">А тази тояга вземи в ръката си: с нея ти ще извършваш личби.“</verse>
				<verse number="18">След това Мойсей тръгна и се върна при тъста си Йотор и му каза: „Искам да отида и да се завърна при сънародниците си, които живеят в Египет, за да видя дали са още живи.“ Йотор отговори на Мойсей: „Отиди с мир.“</verse>
				<verse number="19">В мадиамската земя Господ каза на Мойсей: „Отиди, върни се в Египет, защото умряха всички, които искаха да те погубят.“</verse>
				<verse number="20">Тогава Мойсей взе жена си и синовете си, качи ги на осел и тръгна за египетската земя; а Божията тояга той взе в ръката си.</verse>
				<verse number="21">Господ каза на Мойсей: „Когато се завърнеш в Египет, внимавай да извършиш пред фараона всички чудеса, които съм ти дал в твоя власт; но Аз ще направя упорито сърцето му и той няма да пусне народа.</verse>
				<verse number="22">Кажи на фараона: „Така говори Господ: Израил е Мой първороден син;</verse>
				<verse number="23">заповядвам ти: Пусни сина Ми да Ми извърши служба; ако откажеш да го пуснеш, ето Аз ще убия първородния ти син.“</verse>
				<verse number="24">По пътя, на мястото за нощуване, Господ срещна Мойсей и искаше да го умъртви.</verse>
				<verse number="25">Тогава Сепфора взе остър камък, обряза крайната плът на сина си и като я хвърли при краката на Мойсей, каза: „Ти си ми кръвен младоженец.“</verse>
				<verse number="26">Тогава Господ отстъпи от него. След това тя каза: „Кръвен младоженец — поради обрязването.“</verse>
				<verse number="27">А Господ беше казал на Аарон: „Отиди в пустинята да посрещнеш Мойсей.“ Той тръгна, срещна го при Божията планина и го целуна.</verse>
				<verse number="28">Мойсей извести на Аарон всички думи на Господа, с които Той му бе възложил пратеничество, и всички личби, които му бе определил да извърши.</verse>
				<verse number="29">Тогава Мойсей и Аарон отидоха и събраха всички старейшини на Израил.</verse>
				<verse number="30">Аарон оповести всички думи, които Господ бе говорил на Мойсей; а Мойсей извърши личбите пред народа.</verse>
				<verse number="31">Тогава народът повярва. Когато те чуха, че Господ проявил грижа за израилтяните и видял неволята им, наведоха се и се поклониха.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">След това Мойсей и Аарон дойдоха при фараона и казаха: „Така говори Господ, Бог на Израил: „Пусни Моя народ, за да Ми извърши празник в пустинята“.“</verse>
				<verse number="2">В отговор фараонът възрази: „Кой е този Господ, че да послушам гласа Му и да пусна Израил? Аз не познавам такъв Господ и няма да пусна Израил.“</verse>
				<verse number="3">Те казаха: „Бог на евреите ни срещна. Искаме да отидем на три дена път в пустинята и да извършим жертвоприношение на Господа, нашия Бог, за да не ни накаже Той с болест или с меч.“</verse>
				<verse number="4">Тогава египетският цар им възрази: „Защо вие, Мойсей и Аарон, отвличате народа от възложените му работи? Вървете си да вършите определената ви работа.“</verse>
				<verse number="5">Фараонът каза още: „Ето народът по тази земя е многоброен, а вие го отвличате от работите му.“</verse>
				<verse number="6">В същия ден фараонът издаде заповед към разпоредниците и надзорниците на народа:</verse>
				<verse number="7">„Не давайте в бъдеще на народа плява за правене на тухли, както досега. Те трябва сами да отиват и да се грижат за плява.</verse>
				<verse number="8">Принуждавайте ги да правят същото количество тухли, колкото правеха досега, без да го намалявате; те са мързеливи, затова и викат: „Да отидем и принесем жертва на нашия Бог.“</verse>
				<verse number="9">Нека им се възлагат по-тежки задължения, за да работят и да не обръщат внимание на лъжи.“</verse>
				<verse number="10">Тогава излязоха разпоредниците и надзорниците на народа и казаха на народа: „Така разпореди фараонът: „Повече плява не ви давам.“</verse>
				<verse number="11">Идете сами и си доставяйте плява оттам, откъдето намерите. Но от работата ви нищо няма да се намали.“</verse>
				<verse number="12">Тогава народът се разпръсна по цял Египет да събира стърнище за приготвяне на плява.</verse>
				<verse number="13">А разпоредниците настояваха и викаха: „Изпълнявайте всеки ден възложеното, както тогава, когато ви доставяха плява.“</verse>
				<verse number="14">Фараоновите разпоредници биеха израилските надзорници, които бяха определили, и викаха: „Защо не приготвихте нито вчера, нито днес възложеното количество тухли, както досега?“</verse>
				<verse number="15">Тогава израилските надзорници отидоха при фараона и заридаха с думите: „Защо се отнасяш така с робите си?</verse>
				<verse number="16">На твоите роби не дават плява, но ни нареждат: „Правете тухли.“ При това бият твоите роби. Ти се отнасяш несправедливо към своя народ!“</verse>
				<verse number="17">Но той отговори: „Мързеливи сте вие, мързеливи. Затова казвате: „Да отидем да извършим жертвоприношение на Господа.“</verse>
				<verse number="18">А сега отидете и работете. Плява няма да ви се дава, а възложеното количество тухли ще приготвяте.“</verse>
				<verse number="19">Тогава израилските надзорници видяха тежкото положение, понеже им бе заповядано: „Не намалявайте количеството тухли, което е възложено за всеки ден.“</verse>
				<verse number="20">Когато излязоха от двореца на фараона, срещнаха се с Мойсей и Аарон, които стояха и чакаха.</verse>
				<verse number="21">Те им казаха: „Господ да погледне към вас и да ви съди затова, че ни направихте противни пред очите на фараона и служителите му и им дадохте меч в ръце, за да ни убият.“</verse>
				<verse number="22">Тогава Мойсей се обърна към Господа с думите: „Господи! Защо се отнасяш толкова лошо с този народ? Защо ме изпрати?</verse>
				<verse number="23">Откак отидох при фараона, за да говоря от Твое име, той започна да се отнася още по-лошо с този народ. Но Ти не избави Своя народ.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">А Господ отговори на Мойсей: „Сега ще видиш какво ще направя пред фараона. Принуден от силна ръка, той ще ги пусне. Да, принуден от силна ръка, той ще ги прокуди от земята си.“</verse>
				<verse number="2">Бог говори още на Мойсей с думите: „Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="3">Аз се явявах на Авраам, Исаак и Яков с името „Всемогъщ Бог“. Но с името Си „Господ“ не съм им бил познат.</verse>
				<verse number="4">С тях Аз сключих Своя завет, за да им дам ханаанската земя, земята на тяхното странстване, в която те обитаваха като чужденци.</verse>
				<verse number="5">По-нататък Аз чух стенанията на израилтяните, които египтяните принуждаваха на робски труд, и си спомних за Своя завет.</verse>
				<verse number="6">Затова възвести на израилтяните: „Аз съм Господ и ще ви избавя от египетския принудителен труд, ще ви избавя от египетското робство и ще ви изкупя с простряна за възмездие ръка и със силен наказателен съд.</verse>
				<verse number="7">Ще ви превърна в Свой народ, ще ви бъда Бог и ще разберете, че Аз съм Господ, Бог ваш, Който ви избави от египетския робски труд;</verse>
				<verse number="8">и ще ви въведа в земята, за която Аз с клетва обещах да я дам на Авраам, Исаак и Яков. Аз, Господ, ще ви я дам за наследство.“</verse>
				<verse number="9">Така говори Мойсей на израилтяните, но от малодушие и поради тежкия робски труд те не послушаха Мойсей.</verse>
				<verse number="10">Тогава Господ заповяда на Мойсей:</verse>
				<verse number="11">„Отиди, кажи на фараона, египетския цар, да пусне израилтяните от страната си.“</verse>
				<verse number="12">А Мойсей отговори пред Господа с думите: „Ето израилтяните вече не ме слушат. Как тогава ще ме послуша фараонът? При това аз трудно говоря.“</verse>
				<verse number="13">Но Господ говори на Мойсей и Аарон и ги изпрати при фараона със заповед да изведат израилтяните от египетската земя.</verse>
				<verse number="14">Ето родоначалниците на поколенията им: синовете на Рувим, първороден син на Израил, бяха: Ханох, Фалу, Хеврон и Харми — това са поколенията на Рувим.</verse>
				<verse number="15">Синовете на Симеон: Йемуил, Ямин, Охад, Яхин, Цохар и Саул, син на ханаанката — това са поколенията на Симеон.</verse>
				<verse number="16">Ето имената на синовете на Левий според родовете им: Гирсон, Каат и Мерари. А годините на живота на Левий бяха сто тридесет и седем.</verse>
				<verse number="17">Синовете на Гирсон бяха: Ливни и Шимей с поколенията им.</verse>
				<verse number="18">Синовете на Каат бяха: Амрам, Ицхар, Хеърон и Узиил. А годините на живота на Каат бяха сто тридесет и три.</verse>
				<verse number="19">Синовете на Мерари бяха: Махли и Муши. Това са поколенията на Левий според родовете им.</verse>
				<verse number="20">Амрам взе за жена леля си Йохаведа и тя му роди Аарон и Мойсей. А годините на живота на Амрам бяха сто тридесет и седем.</verse>
				<verse number="21">Синовете на Ицхар бяха: Корей, Нефег и Зихри.</verse>
				<verse number="22">Синовете на Узиил бяха: Мисаил, Елцафан и Ситри.</verse>
				<verse number="23">Аарон взе за жена Елисавета, дъщеря на Аминадав, сестра на Наасон, и тя му роди Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар.</verse>
				<verse number="24">Синовете на Корей бяха: Асир, Елкана и Авиасаф — това са поколенията на Корей.</verse>
				<verse number="25">Елеазар, син на Аарон, взе за жена една от дъщерите на Футиил и тя му роди Финеес. Това са родоначалниците на поколенията на Левий според родовете им.</verse>
				<verse number="26">Това са Аарон и Мойсей, на които Господ заповяда: „Изведете израилтяните от Египет и водете родовите групи.“</verse>
				<verse number="27">Именно те двамата говориха на фараона, египетския цар, за да изведат израилтяните от Египет; това са Мойсей и Аарон.</verse>
				<verse number="28">Тогава, когато Господ говори на Мойсей в египетската земя,</verse>
				<verse number="29">Той каза на Мойсей: „Аз съм Господ. Обяви пред фараона, египетския цар, всичко, което ти възлагам.“</verse>
				<verse number="30">А Мойсей възрази на Господа: „Но аз трудно говоря, как ще ме послуша фараонът?“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Тогава Господ каза на Мойсей: „Ето Аз те определих да бъдеш като Бог пред фараона; а брат ти Аарон ще бъде твой говорител.</verse>
				<verse number="2">Ти ще говориш всичко, което ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на фараона да пусне израилтяните от земята си.</verse>
				<verse number="3">Но Аз ще направя упорито сърцето на фараона и ще умножа Своите знамения и Своите чудеса в Египет.</verse>
				<verse number="4">Фараонът няма да ви послуша. Затова Аз ще наложа ръката Си върху Египет и със силен наказателен съд ще изведа от Египет Своето войнство, Своя народ, израилтяните.</verse>
				<verse number="5">Тогава египтяните ще разберат, че Аз съм Господ, когато простра за възмездие ръката Си върху Египет и изведа израилтяните изсред тях.“</verse>
				<verse number="6">Мойсей и Аарон постъпиха така, както им възложи Господ.</verse>
				<verse number="7">Мойсей беше на осемдесет, а Аарон на осемдесет и три години, когато започнаха да преговарят с фараона.</verse>
				<verse number="8">Господ каза на Мойсей и Аарон:</verse>
				<verse number="9">„Ако фараонът ви нареди: „Направете чудо“, тогава ти кажи на Аарон: „Вземи тоягата си и я хвърли пред фараона.“ Тя ще се превърне в змия.“</verse>
				<verse number="10">Мойсей и Аарон дойдоха при фараона и постъпиха така, както бе заповядал Господ. Аарон хвърли тоягата си пред фараона и пред служителите му и тя се превърна в змия.</verse>
				<verse number="11">Тогава фараонът повика мъдреците и жреците заклинатели; и влъхвите на Египет извършиха същото с магиите си:</verse>
				<verse number="12">всеки от тях хвърли тоягата си и те се превърнаха в змии; но Аароновата тояга погълна техните тояги.</verse>
				<verse number="13">Фараоновото сърце се оказа упорито и той не ги послуша да извърши това, което Господ бе наредил.</verse>
				<verse number="14">След това Господ каза на Мойсей: „Сърцето на фараона е така упорито, че той отказва да пусне народа.</verse>
				<verse number="15">Отиди рано сутринта при фараона. Когато той излезе при водата, ти застани на пътя му, при брега на река Нил. Вземи в ръка тоягата, която се беше превърнала в змия,</verse>
				<verse number="16">и му извести: „Господ, Бог на евреите, ме изпрати да ти кажа: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба в пустинята“; но ето досега ти не се вслуша.</verse>
				<verse number="17">Така говори Господ: „По това ще разбереш, че Аз съм Господ: Ето с тази тояга, която е в ръката ми, ще ударя по водата, която е в Нил, и тя ще се превърне в кръв.</verse>
				<verse number="18">Рибите в Нил ще измрат, реката ще се вмирише, и египтяните ще се гнусят да пият вода от Нил“.“</verse>
				<verse number="19">Тогава Господ каза на Мойсей: „Кажи на Аарон: „Вземи тоягата си и простри ръката си върху водите на египтяните: върху техните речни ръкави и канали, върху техните блата и всяка водна повърхност, за да се превърнат в кръв, и ще има кръв по цялата египетска земя, даже в дървените и каменните съдове“.“</verse>
				<verse number="20">Мойсей и Аарон направиха, както Господ заповяда. Аарон вдигна тоягата си и удари по водата на Нил пред очите на фараона и на служителите му, и всичката вода в Нил се превърна в кръв.</verse>
				<verse number="21">Рибата в Нил измря и Нил засмърдя така, че египтяните не можеха да пият вода от Нил. Навсякъде в египетската земя имаше кръв.</verse>
				<verse number="22">Но и египетските влъхви извършиха същото с магиите си. Сърцето на фараона се оказа упорито и той не ги послуша, както предварително бе казал Господ.</verse>
				<verse number="23">Фараонът се завърна в своя дворец, без сърцето му да се трогне.</verse>
				<verse number="24">Всички египтяни копаха около Нил, за да намерят вода за пиене, защото не можеха да пият нилска вода.</verse>
				<verse number="25">Така изминаха седем дена, откакто Господ порази Нил.</verse>
				<verse number="26">Господ пак говори на Мойсей: „Отиди при фараона и му кажи: „Така казва Господ: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба.</verse>
				<verse number="27">Ако ти откажеш да го пуснеш, ето Аз ще поразя цялата ти страна с жаби:</verse>
				<verse number="28">Нил ще загъмжи от жаби. Те ще излязат и ще наскачат в твоята къща, в твоята спалня, в леглото ти, в къщите на твоите служители и на твоите поданици, в пещите ти и в нощвите ти;</verse>
				<verse number="29">върху тебе, върху твоя народ и върху всичките ти служители ще наскачат жаби“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">Господ каза на Мойсей: „Кажи на Аарон: „Простри си ръката с тоягата си върху речните ръкави, върху каналите и върху блатата и направи така, че да се появят жаби по египетската земя“.“</verse>
				<verse number="2">Аарон простря ръката си върху водите на Египет. Появиха се жаби и покриха египетската земя.</verse>
				<verse number="3">Но и влъхвите извършиха същото с магиите си и направиха така, че да се появят жаби в египетската земя.</verse>
				<verse number="4">Тогава фараонът повика Мойсей и Аарон и помоли: „Застъпете се пред Господа да премахне жабите от мене и от народа ми и аз ще пусна израилския народ да извърши жертвоприношение на Господа.“</verse>
				<verse number="5">Мойсей отговори на фараона: „Разпореди се кога да се помоля за тебе, за твоите служители и за твоя народ, за да бъдат премахнати жабите от тебе, от твоите домове и да останат само в Нил.“</verse>
				<verse number="6">Той каза: „Утре.“ Мойсей отговори: „Ще бъде според желанието ти, та да познаеш, че няма друг като Господа, нашия Бог;</verse>
				<verse number="7">и ще отстъпят жабите от тебе, от твоите домове, от служителите ти и от народа ти; само в Нил ще останат.“</verse>
				<verse number="8">След това Мойсей и Аарон излязоха от фараона и Мойсей призова Господа поради жабите, с които Той бе наказал фараона.</verse>
				<verse number="9">Господ чу молбата на Мойсей: жабите измряха по домовете, по дворовете и по нивите;</verse>
				<verse number="10">събраха ги на купища и от това засмърдя страната.</verse>
				<verse number="11">Като видя фараонът, че настана облекчение, упорстваше в сърцето си и не ги послуша, както предварително беше казал Господ.</verse>
				<verse number="12">Тогава Господ нареди на Мойсей: „Кажи на Аарон: „Простри тоягата си и удари земната пръст и тя ще се превърне в хапливи мухи по цял Египет“.“</verse>
				<verse number="13">Те така и постъпиха. Аарон простря ръката си, с тоягата си удари земната пръст, тъй че се появиха хапливи мухи по хора и по добитък. Всичката земна пръст стана на хапливи мухи по цял Египет.</verse>
				<verse number="14">Така също и влъхвите се опитаха с магиите си да породят мушици, но не можаха. Хапливите мухи се появиха по хората и по добитъка.</verse>
				<verse number="15">Тогава влъхвите казаха на фараона: „Това е Божий пръст.“ Но фараоновото сърце се оказа упорито, и той не ги послуша, както предварително беше казал Господ.</verse>
				<verse number="16">След това Господ нареди на Мойсей: „Утре стани рано и застани пред фараона, когато той дойде при Нил. Кажи му: „Така казва Господ: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба;</verse>
				<verse number="17">ако пък не пуснеш народа Ми, ето Аз ще накажа тебе, твоите служители, твоя народ по твоите домове с кучешки мухи и ще се напълнят домовете на египтяните и самата земя, на която живеят, с кучешки мухи.</verse>
				<verse number="18">В онзи ден по особен начин ще постъпя със земята Гесем, в която живее Моят народ. Там кучешки мухи няма да има, за да разбереш, че Аз, Господ, се изявявам посред тази страна.</verse>
				<verse number="19">Аз ще поставя преграда между Своя народ и твоя народ. Утре ще се извърши тази личба“.“</verse>
				<verse number="20">Така и направи Господ: налетяха много кучешки мухи в двореца на фараона, по домовете на служителите му и по цял Египет; страната тежко пострада от кучешките мухи.</verse>
				<verse number="21">Тогава фараонът повика Мойсей и Аарон и каза: „Отидете, принесете жертва на вашия Бог, но в тази земя.“</verse>
				<verse number="22">Мойсей обаче възрази: „Не можем да извършим това, защото жертвоприношението ни на Господа, нашия Бог, е гнусно за египтяните: ако вземем да принасяме гнусна за египтяните жертва пред очите им, няма ли да ни избият с камъни?</verse>
				<verse number="23">Ние ще отидем в пустинята, на три дена път, и ще принесем жертва на Господа, нашия Бог, както Той ни е наредил.“</verse>
				<verse number="24">Фараонът отговори: „Ще ви пусна да принесете в пустинята жертва на Господа, вашия Бог, но само не отивайте далеч; помолете се за мене.“</verse>
				<verse number="25">Мойсей каза: „Когато си тръгна от тебе и се помоля на Господа, кучешките мухи ще се махнат утре от фараона, от служителите му и от народа му. Дано само фараонът не продължава да ни мами и да не пуска народа да принесе жертва на Господа.“</verse>
				<verse number="26">Мойсей си тръгна от двореца на фараона и се помоли на Господа.</verse>
				<verse number="27">Господ постъпи според молитвата на Мойсей и премахна кучешките мухи от фараона, от служителите му и от народа му; не остана нито една.</verse>
				<verse number="28">Но и този път фараонът прояви упоритост в сърцето си и не пусна народа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Тогава Господ нареди на Мойсей: „Иди при фараона и му кажи: „Така говори Господ, Бог на евреите: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба.</verse>
				<verse number="2">Ако ти откажеш да го пуснеш и още го задържаш,</verse>
				<verse number="3">ето ръката на Господа ще бъде върху твоя добитък, който е на полето: върху коне, върху осли, върху камили, върху едър и дребен добитък. И ще започне тежък мор.</verse>
				<verse number="4">Но Господ ще постави преграда между израилския добитък и египетския добитък; нищо от това, което принадлежи на израилтяните няма да умре“.“</verse>
				<verse number="5">Господ определи времето с думите: „Утре Господ ще извърши това в тази страна.“</verse>
				<verse number="6">На другия ден Господ извърши това: измря целият египетски добитък; а от добитъка на израилтяните нищо не умря.</verse>
				<verse number="7">Фараонът изпрати пратеници да видят това и ето от добитъка на израилтяните не бе умряло нищо. Но сърцето на фараона се оказа упорито и той не пусна народа.</verse>
				<verse number="8">След това Господ заповяда на Мойсей и Аарон: „Вземете по една пълна шепа пепел от пещ и нека Мойсей я хвърли към небето пред очите на фараона.</verse>
				<verse number="9">Ще се вдигне прах по цялата египетска земя и тя ще причини възпаление с гнойни циреи по хората и по добитъка в цял Египет.“</verse>
				<verse number="10">Те взеха пепел от пещ и застанаха пред фараона. Мойсей я хвърли към небето и гнойни струпеи излязоха по хората и по добитъка.</verse>
				<verse number="11">Влъхвите не можеха да противостоят срещу Мойсей поради струпеите, защото те бяха нападнали влъхвите и всички египтяни.</verse>
				<verse number="12">Но Господ направи упорито сърцето на фараона и той не ги послуша, както Господ беше предсказал на Мойсей.</verse>
				<verse number="13">Господ нареди на Мойсей: „Утре стани рано, застани пред фараона и му кажи: „Така говори Господ, Бог на евреите: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба;</verse>
				<verse number="14">защото този път Аз ще отправя всички Свои наказания над тебе, над твоите служители и над твоя народ, за да разбереш, че няма подобен на Мене в цялата земя;</verse>
				<verse number="15">понеже простра ли сега ръка, ще накажа тебе и твоя народ с мор и ти ще бъдеш унищожен на земята.</verse>
				<verse number="16">Но Аз затова те запазих жив, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде възвестено Моето име по цялата земя.</verse>
				<verse number="17">Но ако ти продължаваш да възпираш Моя народ и да не го пускаш,</verse>
				<verse number="18">ето Аз ще изпратя утре по това време твърде силен град, какъвто не е имало в Египет от деня на основаването му досега.</verse>
				<verse number="19">Затова прати да приберат на сигурно място стадата си и всичко, което имаш по полето: защото град ще падне върху всички жители и добитък, които останат по полето и не бъдат прибрани по къщите, и те ще измрат“.“</verse>
				<verse number="20">Онези служители на фараона, които се уплашиха от словото на Господа, прибраха слугите си и стадата си на сигурно място в къщите.</verse>
				<verse number="21">А който от тях не взе присърце словото на Господа, той остави слугите си и стадата си на полето.</verse>
				<verse number="22">След това Господ заповяда на Мойсей: „Простри ръката си към небето, за да падне град по цялата египетска земя, върху жители, върху добитък и върху цялата полска трева в Египет.“</verse>
				<verse number="23">Мойсей простря тоягата си към небето и Господ прати гръм и град, и огън се сипеше по земята; и прати Господ град върху Египет.</verse>
				<verse number="24">Това бяха град и огън, смесен с много силен град, какъвто не е имало по цялата египетска земя, откак е заселена.</verse>
				<verse number="25">И градът порази по цял Египет всичко, което беше на полето, от човек до добитък; градът унищожи и цялата полска трева, и всички дървета в полето.</verse>
				<verse number="26">Само в земята Гесем, където живееха израилтяните, нямаше град.</verse>
				<verse number="27">Тогава фараонът изпрати и повика Мойсей и Аарон, и им каза: „Този път сгреших. Господ е праведен, а аз и моят народ сме виновни.</verse>
				<verse number="28">Помолете се на Господа: нека престанат Божиите гръмове и градът, ще ви пусна и няма вече да ви задържам.“</verse>
				<verse number="29">Мойсей му каза: „Щом изляза от града, ще простра ръцете си към Господа и гръмовете ще престанат, и град няма да има вече, за да разбереш, че земята е Господня;</verse>
				<verse number="30">Но аз зная, че ти и твоите служители пак няма да имате страх пред Господа Бога.“</verse>
				<verse number="31">Ленът и ечемикът бяха поразени, защото ечемикът беше изкласил, а ленът беше цъфнал;</verse>
				<verse number="32">пшеницата пък и бялото жито не бяха поразени, защото бяха късни.</verse>
				<verse number="33">Мойсей излезе от фараона извън града и простря ръцете си към Господа: престанаха гърмът и градът и спря да вали вече дъжд на земята.</verse>
				<verse number="34">Като видя фараонът, че дъждът, градът и гърмът престанаха, продължаваше да греши и се оказаха упорити неговото сърце и сърцата на служителите му.</verse>
				<verse number="35">Сърцето на фараона се оказа упорито и той не пусна израилтяните, както Господ бе предсказал чрез Мойсей.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">След това Господ каза на Мойсей: „Отиди при фараона, защото Аз направих упорито неговото сърце, както и сърцето на служителите му, за да покажа между тях тези Свои личби,</verse>
				<verse number="2">за да разказваш на синовете и внуците си за това, което извърших между египтяните, и за Моите личби, които показах между тях, та да разберете, че Аз съм Господ.“</verse>
				<verse number="3">Тогава Мойсей и Аарон дойдоха при фараона и му казаха: „Така говори Господ, Бог на евреите: „Докога ще отказваш да се смириш пред Мене? Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба.</verse>
				<verse number="4">Ако откажеш да пуснеш народа Ми, ето утре Аз ще докарам скакалци в твоята страна.</verse>
				<verse number="5">Те ще покрият повърхността на земята така, че земята няма да може вече да се види, и те ще изпоядат останалото при вас, оцеляло от градушката. Ще изпоядат и всички дървета, които растат по полето,</verse>
				<verse number="6">и ще напълнят твоите къщи, къщите на всичките ти служители и къщите на всички египтяни, каквото не са виждали твоите бащи, нито бащите на бащите ти, откакто съществуват на земята дори до днес“.“ След това Мойсей се обърна и си отиде от двореца на фараона.</verse>
				<verse number="7">Тогава фараоновите служители казаха на фараона: „Докога ще ни води този към погибел? Пусни тези мъже, за да извършат служба на Господа, своя Бог; още ли не си разбрал, че Египет загива?“</verse>
				<verse number="8">Мойсей и Аарон бяха доведени при фараона, който им разпореди: „Идете, извършете служба на Господа, вашия Бог. Но кои са тези, които ще отидат?“</verse>
				<verse number="9">Мойсей отговори: „Ние ще потеглим с нашите синове и дъщери, с нашите деца и старци, с нашите овци и волове ще тръгнем, защото имаме празник на Господа.“</verse>
				<verse number="10">Фараонът им каза: „Нека така да бъде, Господ да е с вас! Готов съм да ви пусна, но защо с децата? Виждате ли, замисляте нещо лошо!</verse>
				<verse number="11">Не така! Отидете само мъжете и извършете служба на Господа, защото това вие искахте.“ И ги прогониха от дома на фараона.</verse>
				<verse number="12">Тогава Господ нареди на Мойсей: „Простри ръката си над Египет и нека скакалци нападнат египетската страна и изпоядат цялата трева по земята и всичко, което е оцеляло от градушката.“</verse>
				<verse number="13">И Мойсей простря тоягата си над Египет, и Господ прати в тази земя източен вятър през целия този ден и цялата нощ. На сутринта източният вятър докара скакалците.</verse>
				<verse number="14">Огромно число скакалци нахлуха в целия Египет и нападнаха цялата египетска страна. Толкова много скакалци нито преди това е имало, нито след това ще има.</verse>
				<verse number="15">Те покриха повърхността на цялата земя, която поради това беше затъмнена, и изпоядоха цялата полска трева и всички плодове по дърветата, оцелели от градушката, и не остана никаква зеленина нито по дървета, нито от полска трева по цял Египет.</verse>
				<verse number="16">Фараонът бързо повика Мойсей и Аарон и каза: „Съгреших срещу Господа, вашия Бог, и срещу вас.</verse>
				<verse number="17">Сега простете греха ми и този път и се помолете на Господа, вашия Бог, само да премахне от мене тази смъртна напаст.“</verse>
				<verse number="18">Мойсей излезе от фараона и отправи молитва към Господа.</verse>
				<verse number="19">Тогава Господ превърна източния вятър в западен, твърде силен вятър, и той вдигна скакалците, та ги насмете в Червено море. Не остана нито един скакалец в цялата египетска област.</verse>
				<verse number="20">Но Господ направи упорито сърцето на фараона и той не пусна израилтяните.</verse>
				<verse number="21">Тогава Господ нареди на Мойсей: „Простри ръката си към небето, за да настъпи такава тъмнина в египетската земя, такъв мрак, че да може да се пипа.“</verse>
				<verse number="22">Мойсей простря ръката си към небето и настана пълна тъмнина по цял Египет три дни наред:</verse>
				<verse number="23">един друг не се виждаха и никой не ставаше от мястото си три дена; а в жилищата на всички израилтяни беше светло.</verse>
				<verse number="24">Фараонът повика Мойсей и нареди: „Отидете, извършете служба на Господа; да остане само вашият дребен и едър добитък, а децата ви нека да дойдат с вас.“</verse>
				<verse number="25">Мойсей обаче каза: „Но ти трябва да ни дадеш също жертви и всеизгаряния, които да принесем на Господа, нашия Бог.</verse>
				<verse number="26">Нека дойдат с нас и стадата ни с добитък, не бива да остане нито копито; защото от тях ние ще вземем за жертва на Господа, нашия Бог. Ние обаче не знаем какво ще принесем в жертва на Господа, докато не пристигнем там.“</verse>
				<verse number="27">Но Господ направи упорито сърцето на фараона и той не се съгласи да ги пусне.</verse>
				<verse number="28">Даже фараонът му нареди: „Гледай да не се явяваш повече пред очите ми; в който ден дойдеш пред мене, ще умреш.“</verse>
				<verse number="29">Мойсей отговори: „Ти го каза. Повече аз няма да се явявам пред тебе.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">След това Господ каза на Мойсей: „Още едно наказание ще отредя за фараона и за египтяните. След това той ще ви пусне да тръгнете оттук. А когато ви пусне, той окончателно ще ви прогони оттук.</verse>
				<verse number="2">Нареди на народа всеки да поиска от съседа си и всяка жена от съседката си сребърни и златни изделия.“</verse>
				<verse number="3">И Господ даде, че този народ спечели доверие пред египтяните, още повече, че Мойсей беше на висока почит в Египет, пред служителите на фараона и пред народа.</verse>
				<verse number="4">Мойсей каза: „Така говори Господ: „Около полунощ Аз ще мина през Египет.</verse>
				<verse number="5">Тогава ще умре всяко първородно в Египет — от първородния син на фараона, който седи на престола си, до първородния син на робинята, която мели с ръчната мелница, както и всичко първородно от добитъка.</verse>
				<verse number="6">По цял Египет ще се разнесе силен плач, какъвто не е бивал и какъвто няма вече да бъде.</verse>
				<verse number="7">А при всички израилтяни никъде куче няма да залае, нито против човек, нито против добитък, за да разберете каква разлика прави Господ между египтяни и израилтяни.</verse>
				<verse number="8">Тогава всички тези твои служители ще дойдат при Мене, ще Ми се поклонят и ще кажат: Излез ти и целият народ, който те следва. След това Аз ще си изляза“.“ И той излезе от фараона силно разгневен.</verse>
				<verse number="9">Господ каза на Мойсей: „Фараонът не ви послуша, поради което Моите чудеса в Египет ще се умножат.“</verse>
				<verse number="10">Мойсей и Аарон извършиха всички тези чудеса пред фараона, но Господ направи упорито сърцето на фараона и той не позволи израилтяните да напуснат страната.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Господ каза на Мойсей и Аарон в Египет:</verse>
				<verse number="2">„Този месец да бъде за вас начало на месеците, пръв да бъде за вас между месеците на годината.</verse>
				<verse number="3">Оповестете пред цялата израилска общност: „В десетия ден на този месец нека всеки си вземе по едно агне според семействата, по агне на семейство.</verse>
				<verse number="4">Ако пък семейството е толкова малко, че не може да изяде агнето, нека домакинът покани най-близкия на дома му съсед, като се съобразите колко души са на брой предвид на това колко всеки може да изяде от агнето.</verse>
				<verse number="5">Агнето ви трябва да бъде без недостатък, мъжко, едногодишно; вземете го от овците или от козите.</verse>
				<verse number="6">То трябва да се пази у вас до четиринадесетия ден на този месец. Тогава да го заколи цялото събрание на израилската общност, привечер.</verse>
				<verse number="7">Да вземат от кръвта му и да помажат и двата стълба на вратата и горния праг на вратата в къщите, където ще го ядат.</verse>
				<verse number="8">През тази същата нощ да изядат месото му, изпечено на огън; да го изядат с безквасни хлябове и с горчиви треви.</verse>
				<verse number="9">Не яжте от него сурово или сварено във вода, но яжте го изпечено на огън, с главата, краката и вътрешностите.</verse>
				<verse number="10">Не оставяйте от него остатъци до сутринта, а каквото е останало от него изгорете на огън до сутринта.</verse>
				<verse number="11">А яжте го така: препасани през кръста, с обути крака и с тояга в ръка, яжте го набързо: това е празник Пасха, посветен на Господа.</verse>
				<verse number="12">Аз пък същата тази нощ ще мина през Египет и ще погубя всяко първородно в Египет, от човек до добитък. Аз, Господ, ще устроя съд над всички египетски богове.</verse>
				<verse number="13">А кръвта по къщите, които вие обитавате, ще бъде за вас защитен знак; когато видя тази кръв, ще ви отмина. Между вас няма да има унищожителна напаст, когато нанеса опустошение в египетската земя.</verse>
				<verse number="14">Паметен да бъде този ден за вас. Празнувайте го във вашите поколения като празник, посветен на Господа. Празнувайте го като вечен закон.</verse>
				<verse number="15">Седем дни яжте безквасни хлябове. Още от първия ден премахнете квасното тесто от къщите си. Защото който яде квасно от първия до седмия ден, този човек ще бъде изтребен всред Израил.</verse>
				<verse number="16">В първия ден да имате свещено празнично събрание, както и в седмия ден пак свещено празнично събрание. Никаква работа да не се върши през тези два дена освен онова, което на всеки е нужно за ядене; само това можете да вършите.</verse>
				<verse number="17">Спазвайте празника на безквасните хлябове, защото в самия този ден Аз изведох вашите отряди от Египет. Този празничен ден да спазвате във вашите поколения като вечен закон.</verse>
				<verse number="18">От четиринадесетия ден на първия месец вечерта яжте безквасни хлябове до вечерта на двадесет и първия ден от същия месец.</verse>
				<verse number="19">Седем дена не трябва да има квасно тесто в къщите ви, защото този, който яде квасно, ще бъде премахнат от израилската общност — бил той чужденец или местен жител.</verse>
				<verse number="20">Нищо квасно да не ядете: където и да живеете, яжте безквасни хлябове“.“</verse>
				<verse number="21">Тогава Мойсей свика всички старейшини и им каза: „Изберете и си вземете агнета според семействата си и заколете пасхалната жертва.</verse>
				<verse number="22">След това вземете китка от исоп, потопете я в кръвта, която ще съберете в съд, и помажете горния праг и двата стълба на вратата с кръвта, която е в съда; и никой от вас да не излиза от вратата на дома си до сутринта.</verse>
				<verse number="23">Защото ще мине Господ да наказва със смърт Египет. Като види кръвта на горния праг и на двата стълба, Господ ще отмине вратата и няма да остави поразителя да влезе в къщите ви да опустошава.</verse>
				<verse number="24">Спазвайте това като закон за себе си и за потомците си за вечни времена.</verse>
				<verse number="25">Когато влезете в земята, която Господ ще ви даде, както бе казал, спазвайте този обряд.</verse>
				<verse number="26">А когато вашите потомци попитат: „Какво означава този обряд?“,</verse>
				<verse number="27">отговорете: „Това е пасхална жертва, посветена на Господа, Който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато погубваше египтяни, а нашите къщи избави“.“ Тогава народът се наведе и се поклони.</verse>
				<verse number="28">Тогава израилтяните отидоха и извършиха всичко това. Както Господ заповяда на Мойсей и Аарон, така те и постъпиха.</verse>
				<verse number="29">Около среднощ Господ погуби всички първородни в египетската земя, от първородния син на фараона, който седеше на престола си, до първородния син на пленника, който беше в тъмница, както и всичко първородно от добитъка.</verse>
				<verse number="30">Фараонът стана през нощта заедно с всичките си служители и цял Египет. Разнесе се силен плач из Египет, защото нямаше къща без мъртвец.</verse>
				<verse number="31">Тогава фараонът повика Мойсей и Аарон през нощта и нареди: „Станете, излезте изсред народа ми както вие, така и израилтяните, и отидете, за да извършите служба на Господа, както поискахте.</verse>
				<verse number="32">Вземете също и дребния и едрия си добитък, както поискахте; идете и се помолете за мене за благословение.“</verse>
				<verse number="33">Също и египтяните принуждаваха народа, за да го отпратят по-скоро от земята си, защото казваха: „Иначе всички ще измрем.“</verse>
				<verse number="34">Тогава народът вдигна тестото си, преди да втаса; а като увиха нощвите в дрехите си, взеха ги на раменете си.</verse>
				<verse number="35">Израилтяните постъпиха, както Мойсей беше наредил, и поискаха от египтяните сребърни и златни изделия и дрехи.</verse>
				<verse number="36">А Господ подбуди сред египтяните милост към народа и те му даваха, така че той ограби египтяните.</verse>
				<verse number="37">След това израилтяните потеглиха от Раамсес за Сокхот до шестстотин хиляди мъже, които вървяха пеша, освен децата.</verse>
				<verse number="38">С тях излязоха също и много хора от различни племена, както и твърде голямо стадо от дребен и едър добитък.</verse>
				<verse number="39">От тестото, което изнесоха от Египет, изпекоха безквасни питки, защото то още не беше втасало, понеже бяха прогонени от Египет и нямаха време дори и храна да си приготвят за път.</verse>
				<verse number="40">А времето, през което израилтяните пребиваваха в Египет, беше четиристотин и тридесет години.</verse>
				<verse number="41">След като се изминаха четиристотин и тридесетте години, в същия онзи ден през нощта излязоха всички Господни отряди от египетската земя.</verse>
				<verse number="42">Това е нощ на бдение за Господа за това, че Той ги изведе от египетската земя; тази същата нощ е бдение за Господа за всички израилтяни в поколенията им.</verse>
				<verse number="43">Господ каза на Мойсей и Аарон: „Ето закона за Пасхата: никой чужденец не бива да яде от нея;</verse>
				<verse number="44">а всеки роб, купен със сребро, ако си го обрязал, може да яде от нея;</verse>
				<verse number="45">преселник и наемник не бива да ядат от нея.</verse>
				<verse number="46">В една къща трябва да я ядете, не изнасяйте месо вън от къщата и костите ѝ не трошете.</verse>
				<verse number="47">Цялата израилска общност трябва да я извършва.</verse>
				<verse number="48">Ако пък се посели при тебе някой чужденец и поиска да извърши Пасха на Господа, трябва при него и роднините му да бъде обрязано всичко, което е от мъжки пол, и тогава нека пристъпи да я извърши и ще бъде като местен жител. Обаче никой необрязан не бива да яде от нея.</verse>
				<verse number="49">Един закон да бъде и за местния жител, и за чужденеца, който се е поселил между вас.“</verse>
				<verse number="50">Всички израилтяни постъпиха така, както заповяда Господ на Мойсей и Аарон.</verse>
				<verse number="51">В същия този ден Господ изведе израилтяните от египетската земя, според както бяха разделени на отряди.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">След това Господ каза на Мойсей:</verse>
				<verse number="2">„Посвети Ми всяко първородно, което се ражда при израилтяните, от човек до добитък — те са Мои.“</verse>
				<verse number="3">Тогава Мойсей нареди на народа: „Помнете този ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството, защото Господ със силна ръка ви изведе оттам. Никой да не яде нищо квасно.</verse>
				<verse number="4">Днес вие излизате в месец авив.</verse>
				<verse number="5">А когато Господ те въведе в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, евейците и йевусейците, за която Той се кле на твоите бащи, че ще ти я даде — земя, където текат мляко и мед, — извършвай този обряд през този месец.</verse>
				<verse number="6">Седем дена яж безквасни хлябове и в седмия ден да се състои празник, посветен на Господа.</verse>
				<verse number="7">Безквасни хлябове да се ядат седем дена и да не се намира у тебе квасен хляб, нито да се намира у тебе квасно.</verse>
				<verse number="8">В онзи ден разкажи на сина си: „Това е заради онова, което Господ извърши за мене, когато излязох от Египет.“</verse>
				<verse number="9">И това да бъде за тебе знак на ръката ти и възпоменателен знак на челото ти, за да бъде законът на Господа в устата ти; защото Господ със силна ръка те изведе от Египет.</verse>
				<verse number="10">Изпълнявай тази наредба в определеното време от година в година.</verse>
				<verse number="11">Когато Господ те въведе в ханаанската земя, както Той се кле на тебе и на бащите ти, и ти я даде,</verse>
				<verse number="12">отделяй за Господа всичко, което се ражда първо: всяко първородно мъжко от добитъка, който имаш, принадлежи на Господа.</verse>
				<verse number="13">А всяко от ослите, което се ражда първо, заменяй с агне; ако пък не го замениш, убий го; и всяко първородно от човек сред твоите потомци откупвай.</verse>
				<verse number="14">Когато в бъдеще те попита синът ти и каже: „Какво е това?“, ти му отговори: „Господ със силна ръка ни изведе от Египет, от дома на робството;</verse>
				<verse number="15">защото, когато фараонът упорито отказваше да ни пусне, Господ погуби всички първородни в Египет, от първородно на човек до първородно от добитък. Затова аз принасям в жертва на Господа всичко мъжко, което първо се ражда, а всеки първороден от моите синове откупвам.“</verse>
				<verse number="16">Това да бъде като знак на ръката ти и възпоменателен знак на челото ти; защото Господ със силна ръка ни изведе от Египет.“</verse>
				<verse number="17">А когато фараонът пусна народа, Бог не го поведе по пътя през филистимската страна, тъй като е близък. Защото Бог мислеше: „Да не би народът да се разкае, като види, че се води война, и да се върне в Египет.“</verse>
				<verse number="18">Така Бог поведе народа по обиколен път през пустинята към Червено море. А израилтяните излязоха въоръжени от египетската земя.</verse>
				<verse number="19">Тогава Мойсей взе със себе си костите на Йосиф, защото той строго бе заклел израилтяните с думите: „Тъй като Бог милостиво се грижеше за вас, вие вземете оттук със себе си костите ми.“</verse>
				<verse number="20">След това те се придвижиха от Сокхот и установиха лагера си в Етам, към края на пустинята.</verse>
				<verse number="21">А Господ вървеше пред тях денем в облачен стълб, за да им показва пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети. Така те можеха да вървят и денем, и нощем.</verse>
				<verse number="22">Пред народа облачният стълб не отстъпваше денем, нито огненият стълб нощем.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Господ каза на Мойсей:</verse>
				<verse number="2">„Нареди на израилтяните да завият и да установят лагера си пред Пи-Хахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал-Цефон; срещу него установете лагера си при морето.“</verse>
				<verse number="3">Тогава фараонът ще помисли: „Израилтяните са се заблудили в тези местности, пустинята ги е затворила.“</verse>
				<verse number="4">Аз ще направя упорито сърцето на фараона, и той ще започне да ги преследва. Ето ще се прославя над фараона и над всичките му войски; и египтяните ще разберат, че Аз съм Господ. Така и постъпиха израилтяните.</verse>
				<verse number="5">Съобщено беше на египетския цар, че народът избягал. Промени се решението на фараона и на служителите му спрямо този народ и те казаха: „Какво направихме? Ние пуснахме израилтяните и те не работят вече за нас.“</verse>
				<verse number="6">Фараонът впрегна бойната си колесница и поведе войската си.</verse>
				<verse number="7">Той подбра шестстотин бойни колесници, както и всички останали египетски колесници, с началници над всички тях.</verse>
				<verse number="8">Господ направи упорито сърцето на фараона, царя на Египет, и той се втурна след израилтяните; а израилтяните се движеха смело.</verse>
				<verse number="9">След тях се впуснаха египтяните — всички коне с колесниците на фараона, конниците и войската му. Настигнаха ги, установени на лагер край морето, при Пи-Хахирот, пред Ваал-Цефон.</verse>
				<verse number="10">Когато фараонът наближи, израилтяните видяха, че египтяните идват след тях. Израилтяните много се уплашиха и завикаха високо към Господа.</verse>
				<verse number="11">Те казаха на Мойсей: „В Египет нямаше ли гробове, та ни доведе да умрем в пустинята? Какво направи с нас, защо ни изведе от Египет?</verse>
				<verse number="12">Нали бяхме ти казали същото в Египет: „Остави ни! Нека работим за египтяните. Защото по-добре е да работим за египтяните, отколкото да умрем в пустинята.“</verse>
				<verse number="13">Но Мойсей отговори на народа: „Не се бойте! Почакайте и ще видите как Господ днес ще ви спаси. Египтяните, които сега виждате, вече няма да ги видите за вечни времена.</verse>
				<verse number="14">Господ ще воюва за вас, а вие бъдете спокойни.“</verse>
				<verse number="15">Господ каза на Мойсей: „Какъв е този вик към Мене? Кажи на израилтяните да продължават да вървят.</verse>
				<verse number="16">А ти вдигни тоягата си и простри ръката си над морето. Раздели го, за да могат израилтяните да минат по суха земя посред морето.</verse>
				<verse number="17">Аз пък ще направя упорито сърцето на египтяните и те ще тръгнат след тях; и ще се прославя над фараона и над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му.</verse>
				<verse number="18">Тогава египтяните ще разберат, че Аз съм Господ, когато се прославя над фараона, над колесниците му и над конниците му.“</verse>
				<verse number="19">Божият ангел, който предвождаше похода на израилтяните, се придвижи и застана след тях. Придвижи се и облачният стълб, който беше пред тях, и застана след тях.</verse>
				<verse number="20">Така той дойде между египетската войска и лагера на израилтяните. Облакът остана тъмен и нощта премина, без да се доближат двете страни.</verse>
				<verse number="21">Тогава Мойсей простря ръката си над морето. През цялата нощ Господ тласкаше морето със силен източен вятър. Той пресуши морето и водите се разцепиха.</verse>
				<verse number="22">Израилтяните потеглиха по сухата земя посред морето, докато водите стояха отдясно и отляво като стена.</verse>
				<verse number="23">А египтяните ги подгониха и тръгнаха след тях сред морето всички коне, колесници и конници на фараона.</verse>
				<verse number="24">По време на утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб към египетската войска и я приведе в смут.</verse>
				<verse number="25">Той направи да изскочат колелата от колесниците им, поради което те трудно се придвижваха. Тогава египтяните завикаха: „Да бягаме от израилтяните, защото Господ воюва на тяхна страна против египтяните.“</verse>
				<verse number="26">Сега Господ нареди на Мойсей: „Простри ръката си над морето, за да залеят водите египтяните, техните колесници и конници.“</verse>
				<verse number="27">Мойсей простря ръката си над морето и при настъпването на утрото морето се върна на мястото си. А египтяните бягаха срещу него. Така Господ вкара египтяните сред морето.</verse>
				<verse number="28">Водата се върна и потопи колесниците и конниците на цялата фараонова войска, които се бяха втурнали след тях в морето. От тях не остана нито един жив.</verse>
				<verse number="29">А израилтяните преминаха по сухата земя посред морето, докато водите стояха отдясно и отляво като стена.</verse>
				<verse number="30">Така в този ден Господ избави израилтяните от бойната сила на египтяните. Израилтяните видяха египтяните да лежат мъртви по морския бряг.</verse>
				<verse number="31">Когато израилтяните видяха, че Господ извърши чудното дело над египтяните, народът изпита страхопочитание пред Господа. Той повярва на Господа и на Неговия служител Мойсей.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">Тогава Мойсей заедно с израилтяните изпя следната песен за прослава на Господа. Те казаха: „Ще пея пред Господа, защото Той величествено се възвеличи; коня и ездача му потопи в морето!</verse>
				<verse number="2">Сила моя и песен моя е Господ. За мене Той стана спасение. Той е мой Бог. Аз ще Го прославя; Бога на моите бащи ще прославя.</verse>
				<verse number="3">Господ е силен в битка. Яхве е Неговото име.</verse>
				<verse number="4">Колесниците на фараона и войската му потопи Той в морето и най-добрите му военачалници потънаха в Червено море.</verse>
				<verse number="5">Бездните ги покриха: като камък потънаха те в дълбините.</verse>
				<verse number="6">Твоята десница, Господи, се прослави чрез проявена мощ; Твоята десница, Господи, разби неприятеля.</verse>
				<verse number="7">С преизобилната Си слава Ти срази противниците Си. Ти изпрати гнева Си и той ги изгори като слама.</verse>
				<verse number="8">От диханието на ноздрите Ти водите се натрупаха като хълмове, вълните застанаха като грамада, бездни се откроиха посред морето.</verse>
				<verse number="9">Тогава неприятелят каза: „Ще преследвам, ще догоня, плячка ще поделя, ще се насити с тях моята мъст, ще извадя меча си, моята ръка ще ги погуби.“</verse>
				<verse number="10">С диханието си Ти разрази буря и морето ги покри: те потънаха като олово в мощните води.</verse>
				<verse number="11">Кой е подобен на Тебе, Господи, сред божествените същества? Кой е подобен на Тебе, прославен сред светиите, достоен за благоговейна похвала, творец на чудеса?</verse>
				<verse number="12">Ти простря десницата Си, тогава земята ги погълна.</verse>
				<verse number="13">Ти поведе със Своята благост този народ, който Ти избави, и го водиш със Своята мощ към Своето свято обиталище.</verse>
				<verse number="14">Чуха народите и треперят; ужас обзе жителите на филистимската страна.</verse>
				<verse number="15">Уплашиха се тогава князете на Едом, трепет обзе вождовете на Моав, обезсилени са всички обитатели на Ханаан.</verse>
				<verse number="16">Страх и ужас да ги нападне, от силата на Твоята мишца да застинат като камък, докато достигне земята Твоят народ, Господи, докато достигне земята този народ, който е Твое притежание.</verse>
				<verse number="17">Въведи го и го насади в планината на Своето наследство, на мястото, което Ти, Господи, си приготвил за Свое обиталище, в светилището, което Твоите ръце, Владико, са създали!</verse>
				<verse number="18">Господ ще царува вовеки и вечно.“</verse>
				<verse number="19">Когато конете на фараона, неговите колесници и конници бяха навлезли в морето, Господ обърна върху тях морските води, а израилтяните преминаха по суха земя, посред морето.</verse>
				<verse number="20">Тогава пророчицата Мариам, сестра на Аарон, взе тимпан в ръката си и всички жени излязоха след нея с тимпани и заиграха хора.</verse>
				<verse number="21">И Мариам запя пред тях: „Пейте пред Господа, защото Той величествено се възвеличи; коня и ездача му потопи в морето!“</verse>
				<verse number="22">След това Мойсей поведе на път израилтяните от Червено море и те по-нататък влязоха в пустинята Сур. Три дена странстваха из тази пустиня, без да намерят вода.</verse>
				<verse number="23">Когато дойдоха към Мера, не можаха да пият вода от извора в Мера, защото тя беше горчива. Затова това място беше наречено Мера.</verse>
				<verse number="24">Поради това народът заропта против Мойсей с упрека: „Какво ще пием?“</verse>
				<verse number="25">Но той викна към Господа и Господ му показа дърво. Когато той го хвърли във водата, тя стана питейна. Там Бог даде на народа закон и правни наредби и там го постави на изпитание.</verse>
				<verse number="26">Той каза: „Ако си послушен към гласа на Господа, твоя Бог, и вършиш това, което Му е угодно, ако се вслушваш в заповедите Му и спазваш всичките Му наредби, няма да те накажа с нито една от болестите, с които наказах Египет. Защото Аз, Господ, съм твоят целител.“</verse>
				<verse number="27">След това дойдоха в Елим; там имаше дванадесет извора вода и седемдесет финикови дървета. Там се установиха на лагер до водите.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">След това потеглиха от Елим. Цялата израилска общност дойде в пустинята Син, която се намира между Елим и Синай, в петнадесетия ден на втория месец след излизането от Египет.</verse>
				<verse number="2">Тогава цялата общност от израилтяни заропта срещу Мойсей и Аарон в пустинята.</verse>
				<verse number="3">Израилтяните им казаха: „О, да бяхме умрели от ръката на Господа в Египет, когато седяхме при котлите с месо, когато предоволно ядяхме хляб. А вие ни доведохте в тази пустиня, за да уморите от глад цялата общност.“</verse>
				<verse number="4">Господ каза на Мойсей: „Ето ще направя да вали хляб от небето. Нека народът излиза всеки ден и да събира колкото му е необходимо за през деня, за да го изпитам ще постъпва ли според Моя закон или не.</verse>
				<verse number="5">А на шестия ден нека всички приготвят за ядене това, което донесат, и то ще бъде двойно повече от това, което събират през другите дни.“</verse>
				<verse number="6">Тогава Мойсей и Аарон казаха на цялата общност от израилтяни: „Довечера ще разберете, че Господ ви е извел от Египет,</verse>
				<verse number="7">а утре ще видите славата на Господа, защото Той чу вашия ропот, с който Го огорчавате. А какво сме ние, та роптаете против нас?“</verse>
				<verse number="8">Мойсей каза още: „Това ще стане, когато Господ вечер ви даде месо за храна, а сутрин — хляб до насита. Господ чу ропота ви, който вдигнахте против Него, ние какво сме? Вашият ропот не е против нас, а против Господа.“</verse>
				<verse number="9">Мойсей каза на Аарон: „Извести на цялата общност от израилтяни: „Застанете пред Господа, защото Той чу ропота ви.“</verse>
				<verse number="10">Когато Аарон говореше на общността от израилтяни, те обърнаха поглед към пустинята, и ето Господнята слава се яви в облак.</verse>
				<verse number="11">Тогава Господ каза на Мойсей:</verse>
				<verse number="12">„Аз чух ропота на израилтяните. Обяви им: „Вечер ще ядете месо, а сутрин ще се насищате с хляб и ще разберете, че Аз съм Господ, вашият Бог“.“</verse>
				<verse number="13">Вечерта долетя ято пъдпъдъци и покриха лагера, а на сутринта бе паднала роса около лагера.</verse>
				<verse number="14">Росата се вдигна и ето върху пустинната почва имаше нещо дребно, съсирено, ситно като скреж по земята.</verse>
				<verse number="15">Като видяха това, израилтяните недоумяваха един към друг: „Какво е това?“ Защото не знаеха какво е то. И Мойсей им отговори: „Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.</verse>
				<verse number="16">Това нарежда Господ: „Събирайте от него — всеки толкова, колкото му е нужно да яде. По гомор на човек, събирайте според броя на хората, всеки за тези, които живеят в шатрата му“.“</verse>
				<verse number="17">Така и постъпиха израилтяните: събраха — едни много, други малко.</verse>
				<verse number="18">А когато измериха събраното с гомор, тогава този, който беше събрал много, нямаше излишък и който беше събрал малко, нямаше недостиг: всеки събра толкова, колкото му беше нужно да изяде.</verse>
				<verse number="19">Мойсей им нареди още: „Никой да не оставя от това до утре.“</verse>
				<verse number="20">Но те не послушаха Мойсей и някои оставиха от това до сутринта. То червяса и се вмириса. Мойсей се разгневи на тези хора.</verse>
				<verse number="21">И те го събираха сутрин рано, всеки колкото му беше нужно да изяде. А когато припечеше слънце, то се топеше.</verse>
				<verse number="22">А в шестия ден събраха двойно от този хляб — по два гомора за всеки. Дойдоха всички началници на общността и съобщиха това на Мойсей.</verse>
				<verse number="23">А той им каза: „Ето какво нареди Господ: утре е ден на покоя — света събота, посветена на Господа. Каквото трябва да се опече, опечете, и каквото трябва да се сготви, сгответе днес, а каквото остане, отделете настрана и го запазете за утрешния ден.“</verse>
				<verse number="24">Останалото те отделиха настрана до сутринта според заповедта на Мойсей и то не се вмириса, нито червяса.</verse>
				<verse number="25">Тогава Мойсей каза: „Яжте го днес, защото днес е събота, посветена на Господа. Днес няма да го намерите на полето.</verse>
				<verse number="26">Шест дена го събирайте, а седмият ден е събота: тогава няма да го има.“</verse>
				<verse number="27">А някои от народа излязоха в седмия ден да събират, но нищо не намериха.</verse>
				<verse number="28">Тогава Господ каза на Мойсей: „Докога ще отказвате да спазвате заповедите Ми и наставленията Ми?</verse>
				<verse number="29">Вижте, Господ ви е дал събота, затова в шестия ден дава храна за два дена: всеки да остава вкъщи, в седмия ден никой да не излиза от жилището си.“</verse>
				<verse number="30">И така, на седмия ден народът празнуваше съботата.</verse>
				<verse number="31">Израилевият дом нарече тази храна манна. Тя беше бяла като кориандрово семе, а на вкус като медена питка.</verse>
				<verse number="32">След това Мойсей оповести: „Ето какво заповяда Господ: „Напълнете с нея един гомор и го запазете за вашите бъдещи поколения, за да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египет“.“</verse>
				<verse number="33">Мойсей нареди на Аарон: „Вземи един съд и сипи в него пълен гомор манна и го постави пред Господа, за да се пази за вашите бъдещи поколения.“</verse>
				<verse number="34">Както заповяда Господ на Мойсей, Аарон постави този съд пред скрижалите на свидетелството, за да се запази.</verse>
				<verse number="35">Израилтяните ядоха тази манна четиридесет години, докато влязоха в обитаема земя. Те ядоха манна, докато пристигнаха до границите на земята Ханаан.</verse>
				<verse number="36">А гоморът е една десета част от една ефа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">По Господня заповед цялата общност от израилтяни тръгна от пустинята Син на път от лагер на лагер. Установи се на лагер в Рефидим. Народът обаче нямаше вода да пие.</verse>
				<verse number="2">Тогава народът влезе в спор с Мойсей и викаше: „Дайте ни вода да пием.“ Мойсей им отговори: „Защо се карате с мене? Защо подлагате на изпитание Господа?“</verse>
				<verse number="3">Народът беше жаден. Затова народът роптаеше против Мойсей с думите: „Защо ни изведе от Египет, за да умориш от жажда нас, децата ни и стадата ни?“</verse>
				<verse number="4">Тогава Мойсей извика към Господа и каза: „Какво да правя с този народ? Още малко и ще ме убият с камъни.“</verse>
				<verse number="5">И Господ отговори на Мойсей: „Излез пред народа и вземи със себе си някои от старейшините на Израил. Вземи в ръка също и тоягата си, с която беше ударил в Нил, и върви.</verse>
				<verse number="6">Ето Аз ще застана пред тебе там на скалата в Хорив. Тогава ти удари в скалата и от нея ще потече вода, и народът ще пие.“ Мойсей така и постъпи пред очите на старейшините на Израил.</verse>
				<verse number="7">И нарече това място с име Маса и Мерива поради караницата на израилтяните и тъй като подлагаха на изпитание Господа с думите: „Дали Господ е между нас или не?“</verse>
				<verse number="8">След това извършиха нападение над амаликитците и воюваха с израилтяните в Рефидим.</verse>
				<verse number="9">Мойсей каза на Иисус Навин: „Подбери ни силни мъже и отиди, за да влезеш в сражение с амаликитците. Утре с Божията тояга в ръка аз ще застана на върха на хълма.“</verse>
				<verse number="10">Иисус постъпи така, както му нареди Мойсей, и влезе в сражение с амаликитците. А Мойсей, Аарон и Ор се качиха на върха на хълма.</verse>
				<verse number="11">Когато Мойсей вдигнеше ръцете си, надвиваше Израил, а когато спуснеше ръцете си, надвиваше Амалик.</verse>
				<verse number="12">Накрая ръцете на Мойсей се измориха. Тогава взеха камък, сложиха го там, където стоеше, и той седна на него. А Аарон и Ор подпираха ръцете му — единият от едната страна, а другият от другата. Така стояха ръцете му издигнати до залез слънце.</verse>
				<verse number="13">Така Иисус с остър меч победи Амалик и войската му.</verse>
				<verse number="14">Тогава Господ нареди на Мойсей: „Запиши това за спомен в книга и извести на Иисус, че Аз съвсем ще излича спомена за амаликитците под небето.“</verse>
				<verse number="15">След това Мойсей изгради жертвеник и го нарече с име Яхве Ниси.</verse>
				<verse number="16">„Защото, каза той, моята ръка е върху Господния престол. Господ ще воюва против Амалик от поколение на поколение.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">Йотор, свещеник на мадиамците, тъст на Мойсей, чу за всичко, което Бог извърши за Мойсей и за Своя народ Израил — това, че Господ изведе Израил от Египет.</verse>
				<verse number="2">Тогава Мойсеевият тъст Йотор взе със себе си Сепфора, жената на Мойсей, която по-рано той беше изпратил назад.</verse>
				<verse number="3">Също взе и двамата ѝ синове: името на единия беше Гирсам, „чужденец тук“, защото Мойсей беше казал: „Чужденец съм в чужда земя.“</verse>
				<verse number="4">А другият син се наричаше Елиезер, „Божия помощ“, защото Мойсей беше казал: „Бог на моите бащи беше за мене помощник и ме избави от фараоновия меч.“</verse>
				<verse number="5">Тъстът на Мойсей Йотор дойде със синовете му и с жена му при Мойсей в пустинята, където той се беше установил на лагер при Божията планина.</verse>
				<verse number="6">Беше известено на Мойсей: „Аз, твоят тъст Йотор, идвам при тебе, идват и жена ти, и двамата ѝ синове с нея.“</verse>
				<verse number="7">Тогава Мойсей излезе да посрещне тъста си, поклони се пред него и го целуна. След това се осведомиха за тяхното здраве и влязоха в шатрата.</verse>
				<verse number="8">Мойсей разказа на тъста си за всичко, което Господ извърши на фараона и на египтяните заради Израил, за всички трудности, които ги сполетяха по пътя, както и за това как Господ беше ги спасявал.</verse>
				<verse number="9">Йотор се зарадва за всички благодеяния, които Господ бе оказал на Израил, когато го спаси от властта на египтяните.</verse>
				<verse number="10">Тогава Йотор изповяда: „Благословен да е Господ, Който ви спаси от властта на египтяните и от господството на фараона, Който спаси този народ от потисничеството на египтяните.</verse>
				<verse number="11">Сега аз разбрах, че Господ е по-велик от всички богове — и то тъкмо в това, с което египтяните се превъзнасяха пред израилтяните.“</verse>
				<verse number="12">След това Мойсеевият тъст Йотор принесе всеизгаряне и жертви в прослава на Бога. Аарон и всички старейшини на Израил също дойдоха да ядат хляб с Мойсеевия тъст пред Бога.</verse>
				<verse number="13">Следващата сутрин Мойсей седна като съдия да раздава право пред народа, а народът стоеше пред Мойсей от сутрин до вечер.</verse>
				<verse number="14">Когато тъстът на Мойсей видя всичко, което той извършваше за народа, каза: „Какво е това, което правиш с този народ? Защо ти седиш сам, а цял народ стои пред тебе от сутрин до вечер?“</verse>
				<verse number="15">Мойсей отговори на тъста си: „Хората идват при мене да търсят правосъдие от Бога.</verse>
				<verse number="16">Когато имат дело, те идват при мене. Аз вземам решение по делото между тях и пояснявам Божиите закони и наставленията Му.“</verse>
				<verse number="17">Но Мойсеевият тъст му каза: „Не е добре това, което правиш.</verse>
				<verse number="18">Ти измъчваш и себе си, и народа, който е с тебе, защото много тежка е тази работа за тебе: сам ти не можеш да я вършиш.</verse>
				<verse number="19">Затова послушай думите ми. Ще те посъветвам и Бог ще бъде с тебе. Ти ще бъдеш между Бога и народа, за да представяш делата пред Бога.</verse>
				<verse number="20">Учи хората на Неговите закони и наставления и им посочвай пътя, по който те трябва да вървят, както и делата, които трябва да вършат.</verse>
				<verse number="21">Но ти гледай изсред целия народ за способни мъже, които се боят от Бога, такива, които обичат истината и мразят несправедливата печалба. Такива постави над народа за началници на по хиляда души, на по сто, петдесет и десет души.</verse>
				<verse number="22">Нека те раздават право сред народа във всяко време. Само за важните дела трябва да ти известяват, а за всички маловажни дела да съдят самите те. Така и на тебе ще е по-леко, а и те ще носят тежестите заедно с тебе.</verse>
				<verse number="23">Ако извършиш всичко това и ако Бог ти заповяда същото, тогава ти ще можеш да издържиш и целият този народ ще се разотиде доволен по домовете си.“</verse>
				<verse number="24">Мойсей послуша думите на тъста си и извърши всичко, както беше го посъветвал.</verse>
				<verse number="25">Мойсей избра изсред целия Израил способни мъже и ги постави над народа за началници на по хиляда души, на по сто, петдесет и десет души.</verse>
				<verse number="26">Те раздаваха право сред народа във всяко време. За важни дела те известяваха на Мойсей, а за всички маловажни дела съдеха самите те.</verse>
				<verse number="27">След това Мойсей се раздели с тъста си и той отиде в земята си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">В третия месец след излизането на израилтяните от Египет точно в същия ден те дойдоха в Синайската пустиня.</verse>
				<verse number="2">Те бяха потеглили от Рефидим, та дойдоха в Синайската пустиня и се установиха на лагер в пустинята — там, срещу планината, Израил се установи на лагер.</verse>
				<verse number="3">Когато Мойсей възлезе при Бога, Господ викна към него от планината с думите: „Така кажи на Якововия дом и възвести на израилтяните:</verse>
				<verse number="4">„Вие видяхте какво направих Аз на египтяните, как ви носих на орлови криле и ви доведох при Себе Си.</verse>
				<verse number="5">Сега обаче, ако наистина се вслушвате в гласа Ми и спазвате завета Ми, ще бъдете Моя особена собственост сред всички народи, защото на Мене принадлежи цялата земя.</verse>
				<verse number="6">Вие ще Ми бъдете царство от свещеници и свят народ.“ Това са думите, които ти трябва да известиш на израилтяните.“</verse>
				<verse number="7">Мойсей дойде и повика народните старейшини и представи пред тях всички тези думи, които му поръча Господ.</verse>
				<verse number="8">Целият народ отговори в един глас: „Всичко, което заповяда Господ, ще изпълним.“ И Мойсей предаде на Господа думите на народа.</verse>
				<verse number="9">След това Господ каза на Мойсей: „Ето Аз ще дойда при тебе в гъст облак, за да чуе народът, когато говоря с тебе, и за да ти повярва завинаги.“ Мойсей съобщи на Господа думите на народа.</verse>
				<verse number="10">Господ нареди на Мойсей: „Отиди при народа, нека те се осветят днес и утре да изперат дрехите си,</verse>
				<verse number="11">и да се приготвят за третия ден. Защото именно на третия ден Господ ще слезе на планината Синай пред очите на целия народ.</verse>
				<verse number="12">Очертай граница за народа и нареди: „Внимавайте да не се изкачите на планината, нито да се допрете до подножието ѝ: всеки, който се допре до планината, непременно ще бъде наказан със смърт.</verse>
				<verse number="13">Ръка да не се допре до нея, защото с камъни ще го убият или със стрела ще го застрелят — било то добитък или човек, жив да не остане. Когато тръбата засвири провлачено, могат да се качат на планината.“</verse>
				<verse number="14">Тогава Мойсей слезе от планината и дойде при народа. Той нареди да се освети народът и да опере дрехите си.</verse>
				<verse number="15">Мойсей заповяда на народа: „Бъдете готови за третия ден; не се приближавайте до жена.“</verse>
				<verse number="16">На третия ден при настъпването на утрото имаше гръмове и светкавици, и гъст облак над планината, и много силен тръбен звук. Целият народ, който беше в лагера, затрепери.</verse>
				<verse number="17">Мойсей изведе народа от лагера за среща с Господа и застанаха в подножието на планината.</verse>
				<verse number="18">А планината Синай беше цялата забулена в дим, защото Господ бе слязъл върху нея в огън. От нея се издигаше дим като дим от пещ. Цялата планина се тресеше силно.</verse>
				<verse number="19">Тръбният звук се усилваше все повече и повече. Мойсей говореше, а Бог му отговаряше с гръмовен глас.</verse>
				<verse number="20">Господ слезе на планината Синай, на върха на планината. Господ повика Мойсей на върха на планината и Мойсей се изкачи.</verse>
				<verse number="21">Господ нареди на Мойсей: „Слез и предупреди народа да не се втурне към Господа да Го види, защото тогава много хора ще загинат.</verse>
				<verse number="22">Също и свещениците, които иначе имат право да се приближават към Господа, трябва да осветят себе си, за да не ги порази Господ.“</verse>
				<verse number="23">Тогава Мойсей отговори на Господа: „Народът не може да се изкачи на планината Синай, понеже Ти Сам беше ни предупредил: „Очертай граница около планината и я освети.“</verse>
				<verse number="24">Тогава Господ му възрази: „Отиди, слез, после пак се изкачи заедно с Аарон. А свещениците и народът да не се втурват да се качват при Господа, за да не ги порази Той.“</verse>
				<verse number="25">След това Мойсей слезе при народа и му разказа това.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">Тогава Бог изговори следните слова. Той каза:</verse>
				<verse number="2">„Аз съм Господ, твоят Бог, Който те изведох от египетската земя, от дома на робите.</verse>
				<verse number="3">Да нямаш други богове освен Мене.</verse>
				<verse number="4">Не си прави кумир и никакво изображение на нещо, което е горе на небето, което е долу на земята и което е във водата под земята.</verse>
				<verse number="5">Не трябва да им се кланяш и да им служиш. Защото Аз, Господ, Своят Бог, съм ревнив Бог, Който налага наказание за греха на бащите върху деца, внуци и правнуци при тези, които Ме мразят,</verse>
				<verse number="6">но и Който показва милост към хиляди поколения от тези, които Ме обичат и спазват Моите заповеди.</verse>
				<verse number="7">Не злоупотребявай с името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан този, който злоупотребява с името Му.</verse>
				<verse number="8">Помни съботния ден, за да го светиш;</verse>
				<verse number="9">шест дена работи и върши всяка своя работа.</verse>
				<verse number="10">А седмият ден е събота, посветена на Господа, твоя Бог. Не извършвай в него никаква работа нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито твоят добитък, нито чужденецът ти, който обитава в жилищата ти.</verse>
				<verse number="11">Защото за шест дена Господ сътвори небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а в седмия ден си почина. Затова Господ благослови съботния ден и го обяви за свят.</verse>
				<verse number="12">Почитай баща си и майка си, за да ти се продължат дните на земята, която Господ, твоят Бог, ти дава.</verse>
				<verse number="13">Не убивай.</verse>
				<verse number="14">Не прелюбодействай.</verse>
				<verse number="15">Не кради.</verse>
				<verse number="16">Не свидетелствай лъжливо против ближния си.</verse>
				<verse number="17">Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито каквото и да е притежание на ближния ти.“</verse>
				<verse number="18">Целият народ гледаше и чуваше гръмовете, светкавиците, тръбния звук и димящата планина. Тогава народът се изплаши, ужаси се и застана надалеч.</verse>
				<verse number="19">Те казаха на Мойсей: „Говори ти с нас, а ние ще слушаме. Но нека с нас не говори Бог, за да не умрем.“</verse>
				<verse number="20">Мойсей отговори на народа: „Не бойте се! Бог дойде само за да ви постави на изпитание и да пробуди у вас страх пред Него, за да не грешите.“</verse>
				<verse number="21">Така целият народ остана надалече, а Мойсей влезе в гъстия облак, където беше Бог.</verse>
				<verse number="22">След това Господ каза на Мойсей: „Кажи на израилтяните: „Вие сами видяхте, че Аз говорих с вас от небето.</verse>
				<verse number="23">Не правете пред Мене сребърни божества, нито златни божества си правете.</verse>
				<verse number="24">Ти Ми направи жертвеник от земна пръст — принасяй на него своите всеизгаряния и мирните си жертви, овците и воловете си; на всяко място, където ще направя да се възпоменава името Ми, ще дойда при тебе и ще те благословя.</verse>
				<verse number="25">Ако Ми изградиш жертвеник от камъни, не го зидай от квадратно дялани камъни, защото щом ги обработваш с длетото си, ще ги оскверниш.</verse>
				<verse number="26">Не трябва да се изкачваш по стъпала към жертвеника Ми, за да не се открие голотата ти на него“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">„И ето правните наредби, които ще им представиш:</verse>
				<verse number="2">„Ако купиш роб евреин, нека работи шест години, а на седмата нека бъде освободен безвъзмездно.</verse>
				<verse number="3">Ако е дошъл сам, сам да си излезе. Ако е женен, да бъде освободена заедно с него и жена му.</verse>
				<verse number="4">Ако пък неговият господар му е дал жена и тя му е родила синове и дъщери, жената и децата ѝ да останат при господаря ѝ, а той да бъде освободен сам.</verse>
				<verse number="5">Но ако робът обяви: Обичам господаря си, жена си и децата си, не искам да бъда освободен,</verse>
				<verse number="6">тогава господарят му да го заведе пред Божия съд и да го изправи при градската порта или при стълба на градската порта, и нека господарят му продупчи с шило ухото му и той да остане завинаги негов роб.</verse>
				<verse number="7">Ако някой продаде дъщеря си да бъде робиня, тя не бива да бъде освобождавана, както робите.</verse>
				<verse number="8">Ако тя не бъде угодна на господаря си, след като се е сгодил за нея, нека позволи да я освободят; но на чужденци да я продаде той не е властен, когато сам я е отхвърлил.</verse>
				<verse number="9">Ако ли я сгоди за сина си, да постъпи с нея според правото на дъщерите.</verse>
				<verse number="10">Ако си вземе още една, първата не бива да се остави без храна, дрехи и съпружеско съжителство.</verse>
				<verse number="11">Не направи ли за нея тези три неща, нека тя си отиде от него безвъзмездно, без откуп“.“</verse>
				<verse number="12">Който удари човек смъртоносно, непременно да бъде предаден на смърт;</verse>
				<verse number="13">но ако това стане неволно, а Бог е допуснал това, тогава Аз ще ти покажа място за убежище.</verse>
				<verse number="14">Ако някой преднамерено и коварно убие ближния си, вземи го и от жертвеника Ми, за да бъде умъртвен.</verse>
				<verse number="15">Който удари баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.</verse>
				<verse number="16">Който открадне човек и го продаде или се намери в ръцете му, да бъде убит.</verse>
				<verse number="17">Който злослови за баща си или майка си, да бъде убит.</verse>
				<verse number="18">Когато някои се карат и единият човек удари другия с камък или с юмрук и този не умре, а легне на легло,</verse>
				<verse number="19">то, ако стане и излиза от къщи, подпирайки се с тояга, онзи, който е нанесъл удара, не заслужава смърт, а само да му плати за денгуба и да му плати за лекуване.</verse>
				<verse number="20">А който удари роба си или слугинята си с тояга и те умрат от ръката му, да бъде наказан;</verse>
				<verse number="21">но ако те преживеят един или два дена, той не бива да се наказва, защото те са негови пари.</verse>
				<verse number="22">Когато някои се бият и ударят бременна жена, така че тя пометне, но друга повреда няма, тогава от виновния да се вземе глоба, каквато му наложи мъжът на жената, и той да я заплати пред съдии.</verse>
				<verse number="23">Ако пък е нанесена повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,</verse>
				<verse number="24">око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак,</verse>
				<verse number="25">изгоряло за изгоряло, рана за рана, ударено за ударено.</verse>
				<verse number="26">Ако някой удари роба си в окото или робинята си в окото и го повреди, заради окото да ги освободи.</verse>
				<verse number="27">Ако избие зъб на роба си или на робинята си, да ги освободи заради зъба.</verse>
				<verse number="28">Ако вол причини смърт чрез убождане на мъж или жена, да бъде убит с камъни волът и месото му да не се яде; а притежателят на вола остава без наказание.</verse>
				<verse number="29">Ако обаче волът е бил бодлив от по-напред, като това е било известно на стопанина му, който обаче не го е ограничавал, и той е убил мъж или жена, тогава волът да бъде убит с камъни и стопанинът му да бъде предаден на смърт.</verse>
				<verse number="30">Ако му се определи откуп, нека за спасяване на живота си даде откуп, колкото му се определи.</verse>
				<verse number="31">Било, че вол прободе син или прободе дъщеря, да се постъпва с него според същата тази правна наредба.</verse>
				<verse number="32">Ако волът смъртно прободе роб или робиня, да се заплатят на господаря им тридесет сикли сребро, а волът да бъде убит с камъни.</verse>
				<verse number="33">Ако някой остави дълбока яма отворена или ако изкопае такава яма, без да я покрие, и в нея падне вол или осел,</verse>
				<verse number="34">собственикът на ямата трябва да заплати, да даде пари на стопанина им, а трупът остава за него.</verse>
				<verse number="35">Ако нечий вол причини смърт чрез убождане на вола на съседа му, да продадат живия вол и да разделят стойността му наполовина; също и убития да си разделят наполовина.</verse>
				<verse number="36">Ако пък се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, без стопанинът му да го е ограничавал, той да заплати вол за вол, а убитият остава за него.</verse>
				<verse number="37">Ако някой открадне вол или овца и ги заколи или продаде, да заплати пет вола за вол и четири овце за овца.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">В случай че някой завари крадец да подкопава и бъде ударен така, че той умре, да не се иска проливане на кръв за него.</verse>
				<verse number="2">Но ако над него слънцето вече е изгряло, да се иска проливане на кръв за него. Крадецът трябва да заплати. Ако това не му е възможно, да продадат самия него, за да се покрие откраднатото;</verse>
				<verse number="3">ако откраднатото се намери в ръцете му още живо, било вол, осел или овца, трябва да заплати двойно.</verse>
				<verse number="4">Ако някой допусне да се опасе нива или лозе, като пусне животното си да пасе в чужда нива, трябва да обезщети с най-доброто от нивата си и с най-доброто от лозето си.</verse>
				<verse number="5">Ако се появи огън, обхване трънака и изгори кръстците или класовете, или нивата, тогава този, който е причинил пожара, трябва да заплати.</verse>
				<verse number="6">Когато някой предаде на друг сребро или вещи за съхраняване и те бъдат откраднати от къщата му, ако се намери крадецът, той трябва да плати двойно.</verse>
				<verse number="7">Но ако не се намери крадецът, тогава собственикът на къщата трябва да се заведе пред Божия съд, за да се разбере дали е сложил ръка върху имота на ближния си.</verse>
				<verse number="8">При всяко тъжбено дело за вол, осел, овца, дреха, за всяко изгубено нещо, за което някой каже, че е негово, делото между двамата трябва да дойде пред Божия съд: когото осъдят съдиите, той да заплати на ближния си двойно.</verse>
				<verse number="9">Ако някой предаде на друг за пазене осел, вол, овца или друг някакъв добитък и този добитък умре или се нарани, или бъде откаран, без да го види някой,</verse>
				<verse number="10">нека бъде положена клетва пред Господа от двамата, че онзи, който е приел, не е сложил ръка върху имота на ближния си; и стопанинът трябва да приеме тази клетва, а другият да не плаща.</verse>
				<verse number="11">Но ако нещо бъде откраднато от него, трябва да заплати на стопанина му;</verse>
				<verse number="12">обаче ако бъде разкъсано от звяр, нека го донесе за доказателство: разкъсаното няма да се плаща.</verse>
				<verse number="13">Ако някой заеме от друг добиче и то бъде наранено или умре, без да е бил стопанинът му при него, трябва да заплати;</verse>
				<verse number="14">но ако стопанинът му е бил при него, няма да плаща; ако е било наето с пари, те ще отидат за наема.</verse>
				<verse number="15">Ако някой прелъсти несгодена девица и преспи с нея, да даде откуп за нея и да я вземе за жена.</verse>
				<verse number="16">Но ако бащата откаже да се съгласи, трябва да заплати в пари според откупа за девиците.</verse>
				<verse number="17">Магьосница жива да не оставиш.</verse>
				<verse number="18">Всеки скотоложник да бъде предаден на смърт.</verse>
				<verse number="19">Който принася жертви на божество освен само на Господа, да бъде изтребен.</verse>
				<verse number="20">Чужденец да не потискаш, нито да го угнетяваш, защото и вие бяхте чужденци в Египет.</verse>
				<verse number="21">Да не угнетявате нито вдовица, нито сираче.</verse>
				<verse number="22">Ако ги притесняваш и те извикат към Мене, Аз ще послушам вика им;</verse>
				<verse number="23">тогава гневът Ми ще се разпали, с меч ще ви избия, жените ви ще останат вдовици, а децата ви — сираци.</verse>
				<verse number="24">Ако дадеш назаем пари на някой беден твой съсед сред народа Ми, да не постъпваш с него като лихвар — не му налагай лихва.</verse>
				<verse number="25">Ако вземеш дрехата на ближния си в залог, върни я до залез слънце,</verse>
				<verse number="26">защото тя за него е единствената завивка, тя е покривало за тялото му: с какво ще спи той? И когато викне към Мене, Аз ще го чуя, защото съм милостив.</verse>
				<verse number="27">Бога не проклинай и началника на твоя народ не хули!</verse>
				<verse number="28">Не закъснявай да Ми принасяш първите плодове от вършитбата и от твоето ново вино. Първородния от синовете си да Ми посветиш.</verse>
				<verse number="29">Същото прави с вола си и с овцата си — седем дена да бъдат при майка си, а на осмия ден ги посвети на Мене.</verse>
				<verse number="30">Свети човеци трябва да бъдете за Мене! Затова не яжте месо, разкъсано от полски зверове, а го хвърляйте на псетата.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">Лъжлив слух не разпространявай, не съдействай на нечестивец, за да не свидетелстваш в полза на неправдата.</verse>
				<verse number="2">Не се присъединявай към тълпата да правиш зло, нито свидетелствай в съдебно дело, отстъпвайки от справедливостта поради множеството,</verse>
				<verse number="3">не проявявай предпочитание към силен човек в делото му.</verse>
				<verse number="4">Ако намериш заблуден вол или осел на неприятеля си, закарай му го.</verse>
				<verse number="5">Ако видиш, че оселът на твоя противник е паднал под товара си, не отбягвай врага си, а помогни заедно с него.</verse>
				<verse number="6">Не присъждай криво правото на бедняк в спорното му дело.</verse>
				<verse number="7">Отбягвай от всяка несправедливост и не убивай невинния и правия, защото Аз няма да оправдая виновния.</verse>
				<verse number="8">Подаръци не вземай, защото подаръците заслепяват и преобръщат делото на правите.</verse>
				<verse number="9">Чужденец да не угнетяваш: вие знаете какво е у чужденеца на сърце, защото и сами бяхте чужденци в Египет.</verse>
				<verse number="10">Шест години сей земята си и събирай плодовете ѝ,</verse>
				<verse number="11">а на седмата да я оставиш да си почине, за да се хранят бедняците от твоя народ, а с останалото след тях да се хранят полските зверове. Така прави с лозето си и с маслините си.</verse>
				<verse number="12">Шест дена върши работите си, а в седмия почивай, за да се отморят волът ти и оселът ти и за да си починат синът на робинята ти и чужденецът.</verse>
				<verse number="13">Спазвайте всичко, което съм ви казал. Името на чужди богове не призовавайте; да не се чува то от устата ви.</verse>
				<verse number="14">Три пъти на година чествай празници за Мене.</verse>
				<verse number="15">Спазвай празника Безквасници; седем дена яж безквасни хлябове, както ти заповядах, в определеното време на месец авив, защото през този месец ти си излязъл от Египет; и нека никой не се явява с празни ръце пред лицето Ми.</verse>
				<verse number="16">Спазвай и празника, посветен на жънене на първите плодове от твоя труд, които си посял на нивата, както и празника на събиране на плодовете в края на годината, когато събереш от нивата своя труд.</verse>
				<verse number="17">Три пъти на година всички твои от мъжки пол трябва да се явяват пред Господа Бога.</verse>
				<verse number="18">Не принасяй в жертва кръвта от закланата Ми жертва заедно с квасен хляб и тлъстината от празничната Ми жертва да не се оставя до другата сутрин.</verse>
				<verse number="19">Най-доброто от първите плодове от земята си принасяй в дома на Господа, твоя Бог. Не вари яре в млякото на майка му.</verse>
				<verse number="20">Ето Аз пращам ангел пред тебе, за да те пази по пътя и да те въведе в онова място, което съм приготвил.</verse>
				<verse number="21">Внимавай пред него и слушай гласа му; не му се противи, защото той няма да ви прости греха, понеже името Ми е в него.</verse>
				<verse number="22">Ако внимателно се вслушваш в гласа му и изпълняваш всичко, което говоря, ще бъда неприятел на твоите неприятели и противник на твоите противници.</verse>
				<verse number="23">Тогава пред тебе ще тръгне Моят ангел и ще те въведе при аморейци, хетейци, ферезейци, ханаанци, евейци и йевусейци и Аз ще ги изтребя.</verse>
				<verse number="24">Не се покланяй на боговете им, не им служи и не постъпвай според делата им, а ги строши и разруши стълбовете им.</verse>
				<verse number="25">На Господа, вашия Бог, служете и Той ще благослови хляба ти и водата ти; и ще премахне болестите изсред вас.</verse>
				<verse number="26">В твоята земя няма да има преждевременно раждаща и безплодна жена; числото на дните ти ще направя пълно.</verse>
				<verse number="27">Ще изпратя пред тебе Своя ужас и ще приведа в смут всеки народ, при който отидеш, и ще съдействам да побягнат пред тебе всички твои врагове.</verse>
				<verse number="28">Аз ще изпратя пред тебе стършели и те ще прогонят пред тебе евейци, ханаанци и хетейци.</verse>
				<verse number="29">Няма да ги изгоня пред тебе в първата година, да не би да запустее земята и да не би да се размножат в твоя вреда полските зверове.</verse>
				<verse number="30">Малко по малко ще ги изгонвам от тебе, докато се размножиш и завладееш тази земя.</verse>
				<verse number="31">Ще поставя границите ти от Червено море до Филистимско море и от пустинята до Ефрат, защото ще предам в ръцете ви жителите на тази земя и ти ще ги гониш пред себе си.</verse>
				<verse number="32">Не сключвай съюз нито с тях, нито с боговете им.</verse>
				<verse number="33">Те не трябва да живеят в земята ти, за да не те въведат в грях против Мене. Ако служиш на боговете им, това би било примка за тебе.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">А на Мойсей Бог още каза: „Възлез при Господа заедно с Аарон, Надав, Авиуд и седемдесет старейшини на Израил и се поклонете отдалече.</verse>
				<verse number="2">Само Мойсей нека се приближи до Господа, а те да не се приближават и народът да не възлиза с него.“</verse>
				<verse number="3">Мойсей дойде и възвести пред народа всички слова и правни разпоредби на Господа. А целият народ единодушно отговори с думите: „Всички слова, които е говорил Господ, ще спазваме!“</verse>
				<verse number="4">Тогава Мойсей написа всички думи на Господа. Сутринта, като стана рано, той построи жертвеник под планината и освен това дванадесет паметни стълба според броя на дванадесетте Израилеви племена.</verse>
				<verse number="5">След това изпрати млади мъже от израилтяните и те принесоха жертви всеизгаряне и пожертваха пред Господа млади бикове за умиротворителни жертви.</verse>
				<verse number="6">А Мойсей взе половината от кръвта и я наля в жертвени съдове, а с другата половина поръси жертвеника.</verse>
				<verse number="7">Тогава той взе Книгата на завета и прочете гласно пред народа. А те заявиха: „Всички слова, които е говорил Господ, ще спазваме и ще бъдем послушни!“</verse>
				<verse number="8">След това Мойсей взе кръвта и поръси народа с думите: „Това е кръвта на завета, който Господ сключи с вас въз основа на тези слова.“</verse>
				<verse number="9">После Мойсей възлезе заедно с Аарон, Надав и Авиуд и седемдесет старейшини на Израил</verse>
				<verse number="10">и видяха Израилевия Бог. Под нозете Му имаше нещо като повърхност, изваяна от сапфир и блестеше светло като самото небе.</verse>
				<verse number="11">Но Бог не отправи ръцете Си против избраните сред израилтяните. Те дори видяха Бога. След това те ядоха и пиха.</verse>
				<verse number="12">Тогава Господ каза на Мойсей: „Възкачи се при Мене на планината и стой там; ще ти дам каменните плочи, закона и заповедите, които съм написал за тяхна поука.“</verse>
				<verse number="13">И така, Мойсей стана заедно с Иисус, своя служител, и се изкачи на Божията планина.</verse>
				<verse number="14">А на старейшините той каза: „Останете тука, докато се върнем при вас; ето Аарон и Ор са с вас; който има тъжба, нека идва при тях.“</verse>
				<verse number="15">Мойсей се изкачи на тази планина и облак покри планината.</verse>
				<verse number="16">А славата на Господа осени планината Синай; и облакът я покриваше шест дена, а на седмия ден Господ извика към Мойсей изсред облака.</verse>
				<verse number="17">А славата на Господа на върха на планината се виждаше в очите на израилтяните като поглъщащ огън.</verse>
				<verse number="18">Мойсей влезе всред облака и се изкачи на планината; и стоя Мойсей на планината четиридесет дена и четиридесет нощи.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="25">
				<verse number="1">Тогава Господ каза на Мойсей:</verse>
				<verse number="2">Кажи на израилтяните да Ми съберат приноси: от всеки човек, който дава от сърце, вземайте принос за Мене.</verse>
				<verse number="3">Ето приносите, които трябва да приемате от тях: злато, сребро и мед,</verse>
				<verse number="4">вълна синя, пурпурна и червена, висон и козина,</verse>
				<verse number="5">овнешки червени кожи, сини кожи и дърво ситим,</verse>
				<verse number="6">масло за светилника, аромати за мирото за помазване и за благовонно кадене,</verse>
				<verse number="7">камък оникс и камъни за поставяне в ефода и в нагръдника.</verse>
				<verse number="8">Те ще Ми направят светилище и Аз ще живея между тях.</verse>
				<verse number="9">Според всичко, което Аз ти показвам: образеца на скинията и образеца на всичките ѝ съдове — така да направите.</verse>
				<verse number="10">Да направят ковчег от дърво ситим: дълъг два лакътя и половина, широк лакът и половина и висок лакът и половина;</verse>
				<verse number="11">обкови го с чисто злато, обкови го отвътре и отвън; направи отгоре около него златен венец;</verse>
				<verse number="12">излей за него четири златни халки и ги закрепи на четирите му долни ъгли: две халки на едната му страна, две халки на другата му страна.</verse>
				<verse number="13">Направи от дърво ситим върлини и ги обкови със злато;</verse>
				<verse number="14">прокарай върлините през халките отстрани на ковчега, за да може с тях да се носи ковчегът.</verse>
				<verse number="15">Върлините трябва да бъдат в халките на ковчега и не бива да се изваждат от него.</verse>
				<verse number="16">А в ковчега постави скрижалите на свидетелството, които Аз ще ти дам.</verse>
				<verse number="17">Направи също и очистилище от чисто злато: дълго два лакътя и половина и широко лакът и половина;</verse>
				<verse number="18">извай от злато два херувима: изковани ги направи на двата края на очистилището;</verse>
				<verse number="19">направи единия херувим на единия край, а другия херувим на другия край; направете херувимите да бъдат издадени от двата края на очистилището;</verse>
				<verse number="20">херувимите да бъдат с разперени отгоре крила, като покриват с крилата си очистилището, а лицата им да бъдат едно срещу друго; лицата на херувимите да бъдат към очистилището.</verse>
				<verse number="21">Очистилището постави върху ковчега, а в ковчега постави скрижалите на свидетелството, които ще ти дам.</verse>
				<verse number="22">Там, над очистилището, между двата херувима, които са над ковчега на свидетелството, Аз ще ти се явявам и ще говоря с тебе за всичко, каквото ще заповядам чрез тебе на израилтяните.</verse>
				<verse number="23">И направи маса от дърво ситим, два лакътя дълга, лакът широка и лакът и половина висока;</verse>
				<verse number="24">обкови я с чисто злато, а наоколо ѝ направи златен венец.</verse>
				<verse number="25">Наоколо ѝ направи издатина колкото една длан и на перваза ѝ направи златен венец наоколо.</verse>
				<verse number="26">Направи за нея четири златни халки и прикрепи халките на четирите ъгъла при четирите ѝ крака.</verse>
				<verse number="27">При издатината трябва да има халки, за да се провират върлини, за да може с тях да се носи масата;</verse>
				<verse number="28">а върлините направи от дърво ситим и ги обкови със злато, с тях да се носи масата.</verse>
				<verse number="29">Направи за нея блюда, кадилници и чаши, за да се извършва с тях възлияние; направи ги от чисто злато;</verse>
				<verse number="30">и полагай на масата хлябовете на предложението постоянно пред Моето присъствие.</verse>
				<verse number="31">Направи светилник от чисто злато. Този светилник трябва да бъде кован; стъблото му, клоните му, чашките му, наровете му и криновете трябва да излизат от него.</verse>
				<verse number="32">От страните му трябва да излизат шест клонки: три клонки от едната страна на светилника и три клонки от другата му страна;</verse>
				<verse number="33">три чашки като миндалов цвят, с нар и кринове, трябва да има на едната клонка и три чашки като миндалов цвят на другата клонка, с нар и кринове: така да има на всичките шест клонки, които излизат от светилника.</verse>
				<verse number="34">На стъблото на светилника трябва да има четири чашки като миндалов цвят, с нарове и кринове.</verse>
				<verse number="35">А на шестте клонки, които излизат от стъблото на светилника, да има нар под двете му клонки, нар под другите две клонки и нар под третите му две клонки;</verse>
				<verse number="36">наровете и клонките им трябва да излизат от него; той трябва да бъде изкован изцяло от чисто злато.</verse>
				<verse number="37">Направи му седем кандилца и постави на него кандилцата, за да светят пред него;</verse>
				<verse number="38">щипците му и пепелниците му да са от чисто злато;</verse>
				<verse number="39">от талант чисто злато да го направят с всички тези принадлежности.</verse>
				<verse number="40">Гледай да ги направиш по образеца, който ти бе показан на планината.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="26">
				<verse number="1">А скинията направи от десет платна препреден висон и синя, пурпурна и червена вълна, а на тях да извезеш изкусно изработени херувими.</verse>
				<verse number="2">Дължината на всяко платно да бъде двадесет и осем лакътя, а широчината на всяко платно — четири лакътя: една мярка за всички платна.</verse>
				<verse number="3">Петте платна да бъдат скачени едно с друго и другите пет платна да бъдат скачени едно с друго.</verse>
				<verse number="4">Направи сини петлици по края на първото платно, в края, където се съединяват двете половини; така направи и по края на последното платно, където се съединяват двете половини.</verse>
				<verse number="5">Направи петдесет петлици на едното платно и петдесет петлици по края на платното, което се съединява с другото; петлиците да съвпадат една с друга.</verse>
				<verse number="6">И направи петдесет златни куки и с куките съедини едно платно с друго и скинията ще бъде едно цяло.</verse>
				<verse number="7">Направи и платна от козина, за да покриваш скинията; направи единадесет такива платна;</verse>
				<verse number="8">едното платно да бъде дълго тридесет лакътя, а широко четири лакътя; това е едното платно: една мярка да бъде за единадесетте платна.</verse>
				<verse number="9">Скачи петте платна отделно и шестте платна отделно; шестото платно прегъни на две откъм лицето на скинията.</verse>
				<verse number="10">Направи петдесет петлици по края на крайното платно, за да се скачи то с другото, както и петдесет петлици по края на другото платно, за да се скачи с него.</verse>
				<verse number="11">Направи петдесет медни куки и постави куките в петлиците, и така сглоби покрива, за да бъде едно цяло.</verse>
				<verse number="12">А това от платната на скинията, което остава в повече — половината от излишното платно, да бъде спуснато на задната страна на скинията.</verse>
				<verse number="13">Това от дължината на платното на скинията, което остава в повече — лакът от едната страна и лакът от другата, — да бъде спуснато отстрани на скинията, от едната и от другата страна, за да я покрива.</verse>
				<verse number="14">Направи също покрив от червено боядисани овнешки кожи и отгоре още едно покривало от сини кожи.</verse>
				<verse number="15">От дърво ситим да изготвиш дъски за скинията, които да стоят прави:</verse>
				<verse number="16">всяка дъска да бъде десет лакътя дълга и лакът и половина широка.</verse>
				<verse number="17">На всяка дъска да има по два шипа, един срещу друг: така направи с всички дъски на скинията.</verse>
				<verse number="18">Дъските за скинията приготви така: двадесет дъски за южната страна</verse>
				<verse number="19">и под двадесетте дъски постави четиридесет сребърни подложки: две подложки под една дъска за двата ѝ шипа и две подложки под друга дъска за двата ѝ шипа;</verse>
				<verse number="20">също и двадесет дъски за втората северна страна;</verse>
				<verse number="21">и за тях — четиридесет сребърни подложки: по две подложки под всяка дъска.</verse>
				<verse number="22">А за задната западна страна на скинията приготви шест дъски,</verse>
				<verse number="23">както и две дъски за ъглите на скинията от задната страна;</verse>
				<verse number="24">те трябва да са скачени отдолу и свързани отгоре с една халка; така трябва да бъде за двете дъски; те да бъдат за двата ъгъла;</verse>
				<verse number="25">така ще бъдат осем дъски, а за тях — шестнадесет сребърни подложки: две подложки под една дъска, и две подложки под друга дъска.</verse>
				<verse number="26">Направи също върлини от дърво ситим, пет за дъските на едната страна на скинията,</verse>
				<verse number="27">пет върлини за дъските на другата страна на скинията и пет върлини за дъските на задната западна страна зад скинията;</verse>
				<verse number="28">а средната върлина, която е в средата на дъските, да минава от край до край.</verse>
				<verse number="29">Обкови със злато дъските, от злато приготви халките за провиране на върлините, както и върлините обкови със злато.</verse>
				<verse number="30">Скинията построй според образеца, който ти бе показан на планината.</verse>
				<verse number="31">Направи завеса от синя, пурпурна и червена вълна и препреден висон; на нея да извезеш изкусно изработени херувими.</verse>
				<verse number="32">Окачи я на четири, обковани със злато, стълба от ситим, със златни кукички, върху четири сребърни подложки.</verse>
				<verse number="33">Окачи завесата на кукичките и внеси там зад завесата ковчега на свидетелството; и завесата ще ви отделя светилището от Светая Светих.</verse>
				<verse number="34">Очистилището постави върху ковчега на свидетелството в Светая Светих.</verse>
				<verse number="35">Масата постави извън завесата, светилника — срещу масата към южната страна на скинията; а масата постави към северната страна.</verse>
				<verse number="36">За врата на скинията изготви извезана завеса от синя, пурпурна и червена вълна, както и от препреден висон.</verse>
				<verse number="37">За завесата приготви пет стълба от ситим и ги обкови със злато; кукичките за тях да са златни; и излей за тях пет медни подложки.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="27">
				<verse number="1">Направи жертвеник от дърво ситим — дълъг пет лакътя, широк пет лакътя; четвъртит да бъде жертвеникът, висок три лакътя.</verse>
				<verse number="2">На четирите му ъгъла постави рогове, които да са част от него; и го обкови с мед.</verse>
				<verse number="3">За него приготви гърнета, за да се изсипва в тях пепелта, лопатки, тасове, вилици и кадилни съдове — всички прибори направи от мед.</verse>
				<verse number="4">За него направи мрежеста решетка от мед, а на четирите ъгъла на тази мрежа направи четири медни халки.</verse>
				<verse number="5">Постави я в жертвеника отдолу, така че мрежата да дойде до половината на жертвеника.</verse>
				<verse number="6">За жертвеника приготви върлини от дърво ситим и ги обкови с мед.</verse>
				<verse number="7">Прокарай върлините през халките, така че когато жертвеникът се носи, върлините да бъдат от двете страни.</verse>
				<verse number="8">Изготви го от дъски кух — така, както ти бе показано на планината.</verse>
				<verse number="9">Направи двор на скинията: за южната страна завесите за двора да бъдат от препреден висон, дълги сто лакътя за едната страна.</verse>
				<verse number="10">Стълбовете за тях да бъдат двадесет, с двадесет медни подложки, а кукичките и скобите на стълбовете да бъдат сребърни.</verse>
				<verse number="11">Също и надлъж по северната страна да има завеси, дълги сто лакътя. Стълбовете за тях да бъдат двадесет, с двадесет медни подложки за тях, а кукичките и скобите на стълбовете да бъдат сребърни.</verse>
				<verse number="12">По-нататък, за двора от западната страна по широчина да има завеси дълги петдесет лакътя; стълбовете за тях да бъдат десет, с десет подложки.</verse>
				<verse number="13">От челната страна към изток широчината на двора да бъде петдесет лакътя.</verse>
				<verse number="14">От едната страна на входа да има петнадесет лакътя завеси — стълбовете за тях да бъдат три, както и подложките им три.</verse>
				<verse number="15">Също и от другата страна да има петнадесет лакътя завеси — стълбовете за тях да бъдат три, както и подложките им три.</verse>
				<verse number="16">А за врата на двора трябва да има дванадесет лакътя извезана завеса от синя, пурпурна и червена вълна и от препреден висон, везана работа; стълбовете за нея да бъдат четири, с четири подложки.</verse>
				<verse number="17">Всички стълбове около двора трябва да са свързани със сребърни скоби; трябва да имат сребърни кукички и медни подложки.</verse>
				<verse number="18">Дължината на двора да бъде сто лакътя, широчината навсякъде — петдесет, а височината — пет лакътя; завесите да бъдат от препреден висон, а подложките на стълбовете — медни.</verse>
				<verse number="19">Всички прибори на скинията, които се употребяват с някакво предназначение в нея, всичките ѝ колове, коловете в двора да са от мед.</verse>
				<verse number="20">Заповядай на израилтяните да ти донасят чисто маслиново масло, предназначено за светилника, за да има винаги светлина.</verse>
				<verse number="21">В скинията на събранието извън завесата, която е пред ковчега на свидетелството, Аарон и синовете му ще го палят да гори от вечер до сутрин пред Господа. Това да бъде за израилтяните вечно задължение, спазвано от поколенията им.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="28">
				<verse number="1">При себе си ти вземи между израилтяните брат си Аарон и синовете му, за да Ми служат като свещеници: Аарон заедно с Аароновите синове Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар.</verse>
				<verse number="2">Приготви свещени одежди на брат си Аарон, за слава и великолепие.</verse>
				<verse number="3">Говори с всички умни мъже, които Аз съм надарил с дух на премъдрост, да направят одежди на Аарон за посвещението му и той ще може да Ми служи като свещеник.</verse>
				<verse number="4">Ето одеждите, които те трябва да направят: нагръдник, ефод, горна риза, реснат хитон, кидар и пояс. Нека направят свещени одежди на брат ти Аарон и на синовете му, за да Ми служат като свещеници.</verse>
				<verse number="5">За тази цел нека използват злато, синя, пурпурна и червена вълна и висон</verse>
				<verse number="6">и да направят ефод като изкусно изделие от злато, от синя, пурпурна и червена вълна и от препреден висон.</verse>
				<verse number="7">На двата си края той трябва да има два презрамника, които да се връзват, за да се държи.</verse>
				<verse number="8">И поясът на ефода, който е отгоре му, да бъде еднакъв с него по направа — от злато, от синя, пурпурна и червена вълна и от препреден висон.</verse>
				<verse number="9">Вземи два ониксови камъка и начертай на тях имената на израилтяните:</verse>
				<verse number="10">шест от техните имена върху единия камък и шестте останали имена върху другия камък, по реда на рождението им.</verse>
				<verse number="11">С изкуството на каменоделец, както се гравират печати, начертай на двата камъка имената на израилтяните; и вложи ги в златни гнезденца.</verse>
				<verse number="12">Тези два камъка постави върху презрамниците на ефода — това са камъни за спомен на израилтяните; и нека Аарон носи имената им на двете си рамена за спомен пред Господа.</verse>
				<verse number="13">След това направи гнезденцата от злато,</verse>
				<verse number="14">както и две верижки от чисто злато, направи ги изплетени като венец; прикрепи плетените верижки за гнезденцата.</verse>
				<verse number="15">Направи съдийски нагръдник като изкусно изделие — направи го също такова изделие, както ефода: от злато, от синя, пурпурна и червена вълна и от препреден висон го направи;</verse>
				<verse number="16">той трябва да бъде четириъгълен, двоен, педя дълъг и педя широк.</verse>
				<verse number="17">Нареди по него четири реда изработени камъни, наред: рубин, топаз, смарагд — това е първи ред;</verse>
				<verse number="18">втори ред: карбункул, сапфир и елмаз;</verse>
				<verse number="19">трети ред: опал, ахат и аметист;</verse>
				<verse number="20">четвърти ред: хризолит, оникс и яспис; те трябва да се вложат в златни гнезденца.</verse>
				<verse number="21">Камъните трябва да бъдат според имената на израилтяните дванадесет, според имената им, както се гравира печат; да бъдат за дванадесетте племена, всеки камък според името му.</verse>
				<verse number="22">На нагръдника направи изплетени като венец верижки от чисто злато.</verse>
				<verse number="23">За нагръдника направи две златни халкички от злато и прикрепи двете халкички за двата края на нагръдника.</verse>
				<verse number="24">Съедини двете изплетени златни верижки с двете халкички в краищата на нагръдника,</verse>
				<verse number="25">а двата края на двете верижки прикрепи към двете гнезденца и ги сложи на презрамниците на ефода откъм лицето му.</verse>
				<verse number="26">Направи още две златни халкички и ги прикрепи към двата други края на нагръдника откъм онази страна, която е отвътре на ефода.</verse>
				<verse number="27">Направи и други две златни халкички и ги прикрепи към двата презрамника на ефода отдолу, откъм лицето му, където се събират краищата му, над пояса на ефода.</verse>
				<verse number="28">Нагръдника да вържат с халкичките му за халкичките на ефода с връв от синя вълна, за да стои над пояса на ефода и да не се отделя нагръдникът от ефода.</verse>
				<verse number="29">Така Аарон, когато влиза в светилището, ще носи имената на израилтяните върху съдийския нагръдник на сърцето си за постоянен спомен пред Господа.</verse>
				<verse number="30">На съдийския нагръдник положи Урим и Тумим, които да бъдат на Аароновото сърце, когато влиза пред Господа. Аарон трябва постоянно да носи на сърцето си „отсъждането“ за израилтяните пред Господа.</verse>
				<verse number="31">Направи връхната одежда за ефода цялата от син пурпур.</verse>
				<verse number="32">В средата ѝ отгоре трябва да има отвор за главата; около отвора ѝ трябва да има тъкана обшивка, както има отворът на броня, за да не се съдира.</verse>
				<verse number="33">По полите ѝ направи нарове от синя, пурпурна и червена вълна — наоколо по полите ѝ; както и златни звънчета наоколо да има между тях:</verse>
				<verse number="34">златно звънче и нар, златно звънче и нар, наоколо по полите на връхната одежда.</verse>
				<verse number="35">Аарон да я носи, когато служи, за да се слуша от него звънтене, като влиза в светилището пред Господа и като излиза, за да не умре.</verse>
				<verse number="36">Направи плочица от чисто злато, гравирай на нея, както гравират на печат: „Светиня Господня“,</verse>
				<verse number="37">и я привържи със син ширит за кидара, за да бъде отпред на кидара.</verse>
				<verse number="38">Тя да бъде на Аароновото чело и Аарон да бъде отговорен за пропуските на приносите, които израилтяните посвещават, и на всички дарове, които те принасят; тя да бъде постоянно на челото му, за да благоволи Господ към тях.</verse>
				<verse number="39">Хитона направи от висон, както и кидара от висон; направи и извезан пояс.</verse>
				<verse number="40">Така също направи и за синовете на Аарон хитони, пояси и превръзки за главата им — за слава и великолепие!</verse>
				<verse number="41">Облечи с тях брат си Аарон и синовете му с него, помажи ги, връчи им свещенство и ги освети, за да Ми служат като свещеници.</verse>
				<verse number="42">Направи им долни ленени дрехи за прикриване телесната им голота от кръста до под коленете.</verse>
				<verse number="43">Аарон и синовете му да ги носят, когато влизат в скинията на събранието или пристъпват към жертвеника да служат в светилището, за да не си навлекат вина и да не умрат. Това е вечна наредба за него и за потомството му след него.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="29">
				<verse number="1">Ето какво ще трябва да извършиш над тях, за да ги осветиш, за да Ми служат като свещеници: Вземи едно теле от едрия добитък и два овена без недостатък,</verse>
				<verse number="2">както и безквасни хлябове, безквасни пити, замесени с маслиново масло, и безквасни питки, намазани с маслиново масло. От пшенично брашно да ги направиш.</verse>
				<verse number="3">В една кошница ги постави и ги донеси в нея заедно с телето и двата овена.</verse>
				<verse number="4">Доведи тогава Аарон и синовете му при входа на скинията на събранието и ги умий с вода.</verse>
				<verse number="5">След това вземи одеждите и облечи Аарон с хитона и с връхната одежда, с ефода и нагръдника, и го препаши с пояса върху ефода;</verse>
				<verse number="6">на главата му постави кидар, а на кидара прикрепи венеца на светинята.</verse>
				<verse number="7">Вземи миро за помазване, излей го на главата му и го помажи.</verse>
				<verse number="8">Доведи тъй също и синовете му и ги облечи с хитони.</verse>
				<verse number="9">Препаши с пояси Аарон и синовете му, постави им превръзките за главата и тогава свещенството ще бъде тяхно според вечната наредба. Така да връчиш свещенството на Аарон и синовете му.</verse>
				<verse number="10">Тогава докарай телето пред скинията на събранието, а пък Аарон и синовете му да възложат ръцете си върху главата на телето.</verse>
				<verse number="11">След това заколи телето пред Господа при входа на скинията на събранието.</verse>
				<verse number="12">Вземи кръв от телето и с пръст помажи роговете на жертвеника, а всичката кръв излей в основата на жертвеника.</verse>
				<verse number="13">Вземи всичката тлъстина, която обвива вътрешностите, булото от черния дроб и двата бъбрека с тлъстината им — всичко това изгори на жертвеника,</verse>
				<verse number="14">а месото на телето, неговата кожа и нечистотиите изгори на огън извън лагера — това е жертва за грях.</verse>
				<verse number="15">След това вземи единия овен, Аарон и синовете му да възложат ръцете си върху главата на овена.</verse>
				<verse number="16">Заколи овена, вземи кръвта му и поръси жертвеника от всички страни.</verse>
				<verse number="17">Разсечи овена на късове, измий вътрешностите му и бутовете му, като ги поставиш върху разсечените му късове и върху главата му.</verse>
				<verse number="18">Изгори целия овен върху жертвеника: това е всеизгаряне, посветено на Господа, приятно благоухание, жертва чрез огън пред Господа.</verse>
				<verse number="19">Тогава вземи и другия овен, Аарон и синовете му да възложат ръцете си върху главата на овена.</verse>
				<verse number="20">Заколи овена, вземи от кръвта му и помажи края на дясното ухо на Аарон и края на дясното ухо на синовете му, както и палеца на дясната им ръка и палеца на десния им крак; с кръвта да поръсиш жертвеника от всички страни.</verse>
				<verse number="21">Вземи от кръвта, която е на жертвеника, и от мирото за помазване и поръси Аарон и одеждите му, както и синовете му и одеждите на синовете му с него. Така ще бъдат осветени той и одеждите му, синовете му и одеждите им с тях.</verse>
				<verse number="22">След това вземи от овена тлъстината, опашката и тлъстината, която обвива вътрешностите, булото от черния дроб, двата бъбрека с тлъстината по тях, дясната плешка,</verse>
				<verse number="23">един кръгъл хляб, една омесена с маслиново масло питка и една безквасна пита от кошницата, която е пред Господа.</verse>
				<verse number="24">Всичко това сложи върху ръцете на Аарон и върху ръцете на синовете му и го принеси с полюшване пред Господа.</verse>
				<verse number="25">Вземи ги от ръцете им и ги изгори върху жертвеника с всеизгарянето, за благоухание пред Господа — това е жертва, посветена на Господа.</verse>
				<verse number="26">Вземи гърдите от овена на посвещението, който е за Аарон, и ги донеси с полюшване пред Господа — и това ще бъде твой дял.</verse>
				<verse number="27">Също освети гърдите от приноса, които бяха полюлени, и плешката на възношението, която бе възнасяна, от овена на посвещението, който е за Аарон и за синовете му.</verse>
				<verse number="28">Това да бъде за Аарон и за синовете му вечен дял от израилтяните, понеже това е възношение. Това възношение трябва да бъде от израилтяните при примирителните жертви; тяхното възношение трябва да бъде за Господа.</verse>
				<verse number="29">А свещените одежди, които са за Аарон, да преминат след него на синовете му, за да бъдат помазвани в тях и да се посвещават в свещенство.</verse>
				<verse number="30">Седем дена да се облича с тях свещеник от синовете му, който го замества и който влиза в скинията на събранието, за да служи в светилището.</verse>
				<verse number="31">Вземи овена на посвещението и свари месото му на свято място.</verse>
				<verse number="32">Аарон и синовете му да ядат месото на този овен и хляба от кошницата при вратата на скинията на събранието,</verse>
				<verse number="33">понеже чрез това е извършено очистване, за да бъдат посветени в свещенство и за да бъдат осветени. Чужденец не бива да яде това, защото е светиня.</verse>
				<verse number="34">Ако от месото на посвещението и от хляба нещо остане до сутринта, изгори този остатък в огън; това не трябва да се яде, понеже е свято.</verse>
				<verse number="35">С Аарон и със синовете му постъпи във всичко така, както ти заповядах; седем дена наред ги посвещавай.</verse>
				<verse number="36">Всеки ден принасяй теле за грях за очистване, извършвай и жертва за грях върху жертвеника за очистване на самия жертвеник и го помажи, за да бъде осветен.</verse>
				<verse number="37">Седем дена очиствай жертвеника и го освети, и жертвеникът ще бъде пресвят — всичко, което се докосне до жертвеника, ще се освети.</verse>
				<verse number="38">Ето какво ще принасяш върху жертвеника: по две едногодишни агнета всеки ден, постоянно.</verse>
				<verse number="39">Едното агне принасяй сутрин, а другото агне вечер,</verse>
				<verse number="40">заедно с една десета ефа пшенично брашно, смесено с четвърт ин най-добро маслиново масло, а за възлияние — четвърт ин вино, за едното агне.</verse>
				<verse number="41">Другото агне принасяй вечер: с принос от брашно, както сутрешния принос, и със същото възлияние го принасяй за приятно благоухание, за жертва, посветена на Господа.</verse>
				<verse number="42">Това да бъде постоянно всеизгаряне във всичките ви поколения при вратата на скинията на събранието пред Господа, където ще ви се явявам, за да говоря с тебе;</verse>
				<verse number="43">там ще се явявам на израилтяните и това място ще се освещава чрез Моята слава.</verse>
				<verse number="44">Аз ще осветя скинията на събранието и жертвеника; ще осветя Аарон и синовете му, за да Ми бъдат свещеници.</verse>
				<verse number="45">Ще обитавам между израилтяните и ще им бъда Бог,</verse>
				<verse number="46">и те ще познаят, че Аз съм Господ, техен Бог, Който ги изведох от Египет, за да обитавам сред тях. Аз съм Господ, техният Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="30">
				<verse number="1">„Направи кадилен жертвеник, от дърво ситим го направи:</verse>
				<verse number="2">един лакът да бъде дълъг и един лакът широк. Той трябва да е четвъртит — на височина да е два лакътя; роговете му да са част от него.</verse>
				<verse number="3">Обкови го с чисто злато: горната му част, страните му наоколо и роговете му; и направи около него златен венец.</verse>
				<verse number="4">Под венеца му близо при двата му ъгъла направи две халки от злато, направи ги от двете му страни, в тях да се провират върлините, за да бъде носен с тях.</verse>
				<verse number="5">Върлините направи от дърво ситим и ги обкови със злато.</verse>
				<verse number="6">Жертвеника постави пред завесата, която е пред ковчега на свидетелството срещу очистилището, което е над ковчега на свидетелството, където ще ти се явявам.</verse>
				<verse number="7">Всяка сутрин Аарон да кади над него благовонно кадиво, всяка сутрин, когато приготвя кандилцата, да кади с кадивото.</verse>
				<verse number="8">Също когато Аарон пали кандилцата вечер, да кади с него; това е постоянно кадене пред Господа във всичките ви родове.</verse>
				<verse number="9">На този жертвеник не принасяйте нито чуждо кадиво, нито всеизгаряне или хлебен принос, не изливайте възлияние върху него.</verse>
				<verse number="10">Веднъж в годината Аарон да извършва очищение над роговете му; с кръвта на очистителната жертва за грях да го очиства веднъж в годината във всичките ви поколения. Той е пресвят пред Господа.“</verse>
				<verse number="11">Господ продължи още да говори на Мойсей:</verse>
				<verse number="12">„При преброяване на израилтяните, при разпределение на данъците нека всеки даде на Господа откуп за живота си, когато ги изброяваш; тогава няма да има между тях изтребителна пораза, когато ги изброяваш.</verse>
				<verse number="13">Всеки, който идва за преброяване, трябва да дава половин сикла, свещена сикла; в тази сикла има двадесет гери: половината сикла е принос на Господа.</verse>
				<verse number="14">Всеки от двадесет години нагоре, който идва за преброяване, трябва да дава принос на Господа.</verse>
				<verse number="15">Богатият трябва да дава принос на Господа не повече, а сиромахът не по-малко от половин сикла за откуп на живота ви.</verse>
				<verse number="16">Вземи средствата от откупа на израилтяните и ги употребявай за служба в скинията на събранието; това ще бъде спомен за израилтяните пред Господа, за откуп на живота ви.“</verse>
				<verse number="17">По-нататък Господ каза на Мойсей:</verse>
				<verse number="18">„Направи за миене умивалник от мед и подложката му от мед, постави го между скинията на събранието и жертвеника и налей в него вода,</verse>
				<verse number="19">за да могат Аарон и синовете му да измиват на него ръцете и нозете си.</verse>
				<verse number="20">Когато влизат в скинията на събранието, нека се измиват с вода, за да не умрат; или когато пристъпват към жертвеника за служба, за принасяне жертва на Господа.</verse>
				<verse number="21">Нека те измиват ръцете си и нозете си с вода, за да не умрат; това да бъде вечна наредба за тях, за него и потомците му във всичките им родове.“</verse>
				<verse number="22">Господ говори още на Мойсей:</verse>
				<verse number="23">„Вземи си най-добри благовонни вещества: чиста смирна — петстотин сикли, благовонна канела, колкото половината от това, тоест двеста и петдесет сикли, благовонна тръстика — двеста и петдесет сикли,</verse>
				<verse number="24">касия — петстотин сикли, според свещената сикла, и един ин маслиново масло.</verse>
				<verse number="25">От това направи миро за свещено помазване, елей приготвен според изкуството на мироварец: това да бъде миро за свещено помазване.</verse>
				<verse number="26">С него помажи скинията на събранието и ковчега на свидетелството,</verse>
				<verse number="27">масата и всичките ѝ принадлежности, светилника и всичките му принадлежности и кадилния жертвеник,</verse>
				<verse number="28">жертвеника за всеизгаряне и всичките му принадлежности, умивалника и подложката му.</verse>
				<verse number="29">Освети ги и ще бъдат пресвети: всичко, което се докосне до тях, ще се освети.</verse>
				<verse number="30">Помажи също Аарон и синовете му и ги освети, за да Ми бъдат свещеници.</verse>
				<verse number="31">А на израилтяните кажи: „Това да Ми бъде миро за свещено помазване във всичките ви поколения.</verse>
				<verse number="32">С него не трябва да се помазва тяло на друг човек и от същия състав миро да не приготвяте; то е свещено.</verse>
				<verse number="33">А който приготви такова миро или който помаже с него чужденец, да бъде умъртвен сред сънародниците си.“</verse>
				<verse number="34">Господ каза още на Мойсей: „Вземи си благовонни вещества: стакта, оних, миризлив халван и чист ливан — да бъдат по равни части.</verse>
				<verse number="35">Направи от тях кадилна смес според изкуството на мироварец — смес стрита, чиста, свята;</verse>
				<verse number="36">счукай я ситно и поставяй от нея пред ковчега на свидетелството в скинията на събранието, където ще ти се явявам: това кадиво ще бъде пресвято за вас.</verse>
				<verse number="37">Не правете за себе си кадиво, приготвено по тази смес: за тебе то да бъде пресвято за Господа;</verse>
				<verse number="38">а който направи такова кадиво, за да му бъде като аромат, такъв да бъде умъртвен сред сънародниците си.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="31">
				<verse number="1">Господ продължи да говори на Мойсей:</verse>
				<verse number="2">„Ето Аз призовах по име Веселиил, син на Урий, син на Ор, от Юдовото племе.</verse>
				<verse number="3">Изпълних го с Божий Дух, с мъдрост и разум, със знание и с всякакво изкуство,</verse>
				<verse number="4">да работи със злато, сребро и мед,</verse>
				<verse number="5">да изсича камъни за обковка и да изрязва дърво за всякаква работа.</verse>
				<verse number="6">Ето давам му за помощник Ахисамаховия син Ахолиав, от Дановото племе, и в сърцето на всеки мъдър съм вложил мъдрост, за да направят всичко, което ти заповядах:</verse>
				<verse number="7">скинията на събранието и ковчега на свидетелството, и очистилището над него, и всички принадлежности на скинията;</verse>
				<verse number="8">масата и нейните принадлежности; светилника от чисто злато и всичките му принадлежности, и кадилния жертвеник;</verse>
				<verse number="9">жертвеника за всеизгаряне и всичките му принадлежности, умивалника и подложката му;</verse>
				<verse number="10">служебните одежди и свещените одежди на свещеник Аарон и одеждите на синовете му за свещена служба;</verse>
				<verse number="11">мирото за помазване и благовонното кадиво за светилището — всичко така да направят, както Аз ти заповядах.“</verse>
				<verse number="12">Господ говори още на Мойсей:</verse>
				<verse number="13">„Така кажи на израилтяните: „Моите съботи непременно спазвайте, защото това е знак между Мене и вас във всичките ви поколения, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещава.</verse>
				<verse number="14">Затова спазвайте съботата, защото тя е свята за вас. Който я оскверни, да бъде наказан със смърт. Защото всеки, който работи в този ден, неговият живот трябва да бъде отнет сред сънародниците му.</verse>
				<verse number="15">Шест дни се работи, а в седмия е събота, ден за почивка, посветена на Господа. Всеки, който работи в съботен ден, да бъде наказан със смърт.</verse>
				<verse number="16">Нека израилтяните спазват съботата, като я празнуват във всичките си поколения като вечен завет.</verse>
				<verse number="17">Това е знак за вечни времена между Мене и израилтяните, защото в шест дена Господ сътвори небето и земята, а в седмия ден си почина и си отдъхна.“</verse>
				<verse number="18">След като Бог престана да говори с Мойсей на планината Синай, даде му два скрижала на свидетелството, каменните скрижали на свидетелството, скрижали, написани с Божия пръст.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="32">
				<verse number="1">Когато обаче народът видя, че Мойсей се забави да слезе от планината, събра се при Аарон и поиска от него: „Стани и ни направи богове, които да вървят пред нас, понеже не знаем какво се е случило с този човек, с Мойсей, който ни изведе от Египет.“</verse>
				<verse number="2">Аарон им отговори: „Вземете златните обеци, които носят вашите жени, синове и дъщери и ми ги донесете.“</verse>
				<verse number="3">Всички взеха златните обеци, които те носеха на ушите си, и ги донесоха на Аарон.</verse>
				<verse number="4">Той ги взе от ръцете им, изля от тях образ на теле и го обдяла с длето. Тогава те казаха: „Ето, Израилю, твоите богове, които те изведоха от Египет!“</verse>
				<verse number="5">Когато Аарон видя това, построи жертвеник пред телето и провъзгласи: „Утре е празник, посветен на Господа.“</verse>
				<verse number="6">На следващия ден станаха рано и принесоха всеизгаряне и предложиха мирни жертви. Народът седна да яде и да пие, а после започна да се весели.</verse>
				<verse number="7">Затова Господ каза на Мойсей: „Тръгни, слез, защото пропадна твоят народ, който ти беше извел от Египет.</verse>
				<verse number="8">Те бързо се отклониха от пътя, по който им заповядах да вървят. Изляха си теле, поклониха му се и принесоха пред него жертви с думите: „Ето Израилю, твоите богове, които те изведоха от Египет“!“</verse>
				<verse number="9">Господ каза още на Мойсей: „Наблюдавах този народ и видях, че това е твърдоглав народ.</verse>
				<verse number="10">И така, остави Ме, нека се разпали гневът Ми против тях и да ги изтребя. А тебе ще превърна във велик народ.“</verse>
				<verse number="11">Но Мойсей започна да умолява Господа, своя Бог, с думите: „Защо, Господи, да се разпалва гневът Ти против Твоя народ, който Ти изведе с велика сила и с мощна ръка от Египет?</verse>
				<verse number="12">Защо да казват египтяните: „Със зла умисъл ги изведе Той, за да ги погуби в планините и да ги изтреби от земята.“ Отклони разпаления Си гняв и отмени наказанието на Своя народ.</verse>
				<verse number="13">Спомни си за Своите служители Авраам, Исаак и Израил, на които Ти се кле в Себе Си с думите: „Ще умножа и преумножа потомството ви като небесните звезди, а цялата тази земя, за която говорих, ще дам на потомството ви и ще я притежават вечно“.“</verse>
				<verse number="14">Тогава Господ отмени тежката беда, която каза, че ще причини на Своя народ.</verse>
				<verse number="15">След това Мойсей тръгна и слезе от планината. В ръцете си държеше двете скрижали на свидетелството, начертани от двете страни с писмена: и на едната, и на другата страна бе писано.</verse>
				<verse number="16">Скрижалите бяха Божие дело и написаното, начертано на тях, беше Божие писмо.</verse>
				<verse number="17">Когато Иисус Навин чу гласовете на народа, който викаше силно, каза на Мойсей: „Това са бойни викове в лагера.“</verse>
				<verse number="18">Мойсей обаче отговори: „Това не са победни викове, нито рев поради поражение. Аз чувам звуци на хора, които пеят.“</verse>
				<verse number="19">Щом Мойсей наближи до лагера и видя телето и хората, пламна от гняв и хвърли скрижалите от ръцете си и ги строши в подножието на планината.</verse>
				<verse number="20">После взе телето, което бяха направили, изгори го в огън, стри го на прах, разпръсна го по водата и даде на израилтяните да пият от нея.</verse>
				<verse number="21">Затова Мойсей каза на Аарон: „Какво ти е направил този народ, че си го въвел в голям грях?“</verse>
				<verse number="22">В отговор Аарон каза: „Не се гневи, господарю мой! Ти сам знаеш колко зъл е този народ.</verse>
				<verse number="23">Те ми казаха: „Направи ни богове, които да вървят пред нас; защото не знаем какво стана с Мойсей, с този човек, който ни изведе от Египет.“</verse>
				<verse number="24">А аз им отговорих: „Който има злато, нека го представи.“ Те ми го дадоха. Аз го хвърлих в огъня. Така се получи това теле.“</verse>
				<verse number="25">Мойсей видя, че този народ се е изродил, понеже Аарон бе допуснал той да се изроди за срам сред враговете му.</verse>
				<verse number="26">Застана пред вратите на лагера и викна: „Който е за Господа, да дойде при мен!“ Тогава при него се събраха всички левити.</verse>
				<verse number="27">Той им нареди: „Така говори Господ, Бог Израилев: „Всеки да препаше своя меч на бедрата си! Минете навсякъде през лагера от врата до врата и всеки да убива брата си, всеки приятеля си, всеки сънародника си“!“</verse>
				<verse number="28">Левитите постъпиха според заповедта на Мойсей: в този ден от народа паднаха убити около три хиляди души.</verse>
				<verse number="29">Защото Мойсей беше казал: „Днес всеки един от вас да посвети ръцете си на Господа, насочени против сина му и брат му, за да ви се даде днес благословение.“</verse>
				<verse number="30">На другата сутрин Мойсей каза на народа: „Вие извършихте голям грях. Ето защо аз ще възляза при Господа. Може би ще мога да издействам прошка за вашия грях.“</verse>
				<verse number="31">Мойсей се върна при Господа и каза: „О, този народ съгреши, направи си божество от злато.</verse>
				<verse number="32">А сега, ако благоволиш — прости им техния грях. Ако ли не — заличи и мене от книгата Си, която Ти си написал.“</verse>
				<verse number="33">А Господ отговори на Мойсей: „Само този, който е съгрешил пред Мене, ще залича от книгата Си.</verse>
				<verse number="34">Но ти отиди, води този народ към мястото, за което съм ти заповядал. Ето Моят ангел ще върви пред тебе. Но когато настъпи денят на отмъщението Ми, ще се разплатя с тях за греха им.“</verse>
				<verse number="35">Господ порази народа за направеното теле, което Аарон бе изработил.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="33">
				<verse number="1">След това Господ каза на Мойсей: „Тръгни, потеглете оттук ти и народът, който изведе от Египет. Отиди в земята, за която се клех на Авраам, Исаак и Яков с думите: „На твоето потомство ще я дам.“</verse>
				<verse number="2">Пред тебе ще изпратя Ангел и ще прогоня ханаанци, аморейци, хетейци, ферезейци, евейци и йевусейци.</verse>
				<verse number="3">В земята, където текат мляко и мед; защото Аз няма да вървя между вас, за да не ви изтребя по пътя, понеже сте твърдоглав народ.“</verse>
				<verse number="4">Когато народът чу тези тежки думи, изпадна в покруса и никой не си постави украшенията.</verse>
				<verse number="5">Защото Господ бе казал на Мойсей: „Кажи на израилтяните: „Вие сте твърдоглав народ. Ако тръгна между вас, в един миг ще ви довърша. А сега, махнете от себе си украшенията. Аз ще видя какво да правя с вас“.“</verse>
				<verse number="6">Израилтяните махнаха украшенията си при планината Хорив.</verse>
				<verse number="7">А Мойсей взе скинията, разположи я извън лагера и я нарече скиния на събранието. Всеки, който търсеше Господа, идваше в скинията на събранието, която се намираше извън лагера.</verse>
				<verse number="8">Когато Мойсей излизаше, за да отиде в скинията, целият народ ставаше на крак и всеки стоеше пред входа на шатрата си и гледаше след Мойсей, докато влезе в скинията.</verse>
				<verse number="9">Щом Мойсей влизаше в скинията, облачният стълб слизаше и заставаше при входа на скинията. Тогава Той говореше с Мойсей.</verse>
				<verse number="10">Когато целият народ виждаше облачния стълб да стои при входа на скинията, всички ставаха на крак и всеки се покланяше при входа на шатрата си.</verse>
				<verse number="11">Тогава Господ говореше лице в лице с Мойсей, като човек с приятеля си. Когато Мойсей се връщаше в лагера, неговият служител младежът Иисус, син Навинов, не се отдалечаваше от скинията.</verse>
				<verse number="12">Мойсей каза на Господа: „Ето Ти ми заповядваш: „Предвождай този народ“, а не си ми открил кого ще изпратиш с мене, въпреки че беше ми казал: „Тебе Аз те познавам по име и ти придоби Моето благоволение.“</verse>
				<verse number="13">Ако съм придобил Твоето благоволение, то открий ми, моля Ти се, пътя Си, за да Те позная, за да придобия Твоето благоволение. Помисли, че тези хора са Твой народ.“</verse>
				<verse number="14">Господ отговори: „Моето присъствие ще те придружава и Аз ще те въведа в мястото на покоя.“</verse>
				<verse number="15">Мойсей Му възрази: „Ако Твоето присъствие не дойде, то изобщо не ни извеждай оттук.</verse>
				<verse number="16">Защото по какво ще се разбере, че аз и Твоят народ сме придобили Твоето благоволение, ако не по това, че Ти ще потеглиш с нас? Тогава аз и Твоят народ ще се отличаваме от всеки друг народ, който се намира на земята.“</verse>
				<verse number="17">В отговор Господ каза на Мойсей: „Също и това, за което ти се помоли, Аз ще извърша, защото ти придоби Моето благоволение и Аз те познавам по име.“</verse>
				<verse number="18">Мойсей помоли: „Покажи ми славата Си.“</verse>
				<verse number="19">Господ отговори: „Аз ще направя да мине пред тебе цялото Ми великолепие и ще възглася по име: „Яхве е пред тебе.“ Ще проявя милост към този, към когото ще проявя, ще съжаля този, когото ще съжаля.“</verse>
				<verse number="20">А после добави: „Не можеш да видиш лицето Ми, защото човек не може да Ме види и да остане жив.“</verse>
				<verse number="21">Господ каза още: „Ето място при Мене. Застани на тази скала.</verse>
				<verse number="22">Когато минава славата Ми, Аз ще те поставя в скален процеп и ще те закрия с ръката Си, докато премина.</verse>
				<verse number="23">Когато вдигна ръката Си, ти ще Ме видиш от обратната страна. Но Моето лице не може да бъде видяно.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="34">
				<verse number="1">След това Господ каза на Мойсей: „Изсечи две каменни скрижали като първите и Аз ще напиша върху тези скрижали думите, които стояха върху първите скрижали, които ти строши.</verse>
				<verse number="2">Бъди готов за утре — сутринта се изкачи на планината Синай и застани пред Мене там, на върха на планината.</verse>
				<verse number="3">С тебе да не идва никой и никой да не се мярка по цялата планина; дори добитък, дребен и едър, не бива да пасе близо до тази планина.“</verse>
				<verse number="4">Тогава Мойсей изсече две каменни скрижали като първите, стана сутринта рано и се изкачи на планината Синай, както му заповяда Господ. В ръцете си той взе двете каменни скрижали.</verse>
				<verse number="5">Господ слезе в облак, застана там при него и възвести името на Яхве.</verse>
				<verse number="6">Тогава Господ премина пред него и възвести: „Господ, Господ е Бог милостив и милосърден, дълготърпелив, многомилостив и истинен!</verse>
				<verse number="7">Той проявява милост към хиляди поколения; Той прощава вина, престъпление и грях, но не оставя без наказание, Той налага наказание за вината на бащите върху деца, внуци и правнуци.“</verse>
				<verse number="8">Мойсей веднага падна на земята, поклони се</verse>
				<verse number="9">и каза: „Ако съм придобил Твоето благоволение, Господи, нека дойде моят Господ между нас; защото този народ е твърдоглав; прости беззаконията и греховете ни и ни приеми като Твое наследство.“</verse>
				<verse number="10">Той отговори: „Ето Аз сключвам завет. Пред целия ти народ ще извърша чудеса, каквито не са ставали сред никой народ по цялата земя. Целият народ, между който ти живееш, ще види делото на Господа, защото благоговение ще породи това, което Аз ще извърша за тебе.</verse>
				<verse number="11">Придържай се към това, което ти заповядвам сега. Ето Аз прогонвам пред тебе аморейци, ханаанци, хетейци, ферезейци, евейци и йевусейци.</verse>
				<verse number="12">Пази се да не влизаш в съюз с жителите на земята, в която ще отидеш, за да не се превърнат те в примка за вас.</verse>
				<verse number="13">Жертвениците им да събориш, стълбовете им да разрушиш, ашерите им да изсечеш,</verse>
				<verse number="14">защото не бива да се покланяш на друго божество освен на Господа, понеже „Ревнител“ е името Му. Той е ревнив Бог.</verse>
				<verse number="15">Пази се да не влизаш в съюз с жителите на онази земя. Иначе, когато те се отдават на блуд с боговете си и им принасят жертви, ще те поканят и ти ще ядеш от жертвите им.</verse>
				<verse number="16">Пази се да не вземаш от дъщерите им жени за синовете си, да не би дъщерите им, като блудстват с боговете си, да вкарат и синовете ти в блудство с боговете им.</verse>
				<verse number="17">Не си прави излети богове.</verse>
				<verse number="18">Спазвай празника Безквасници: Както съм ти заповядал, седем дена да ядеш безквасни хлябове в определеното време през месец авив, защото в месец авив ти си излязъл от Египет.</verse>
				<verse number="19">Мое е всичко, което се ражда първо, както и всяко мъжко първородно от целия ти добитък, говеда и овци.</verse>
				<verse number="20">А първородното от ослите откупвай с агне; ако не го откупиш — пресечи му врата. Всички първородни от синовете си откупвай. Никой да не се явява с празни ръце пред Мене.</verse>
				<verse number="21">Шест дена работи, а в седмия ден си почивай. Почивай си даже и през време на сеитба и жетва.</verse>
				<verse number="22">Също и празника на седмиците празнувай, празника на първите плодове от жетвата на житото, както и празника на беритбата в края на годината.</verse>
				<verse number="23">Три пъти годишно пред Владиката, Господ Бог Израилев, да се явяват всички твои от мъжки пол.</verse>
				<verse number="24">Защото Аз ще прогоня народите пред тебе и ще разширя границите ти, и никой няма да пожелае земята ти, ако се явяваш три пъти годишно пред Господа, твоя Бог.</verse>
				<verse number="25">Да не принасяш кръвта от жертвата Ми заедно с квасен хляб и жертвата на празник Пасха не трябва да остава до сутринта.</verse>
				<verse number="26">Най-първите плодове от земята си принасяй в дома на Господа, твоя Бог. Не вари яре в млякото на майка му.“</verse>
				<verse number="27">Тогава Господ каза на Мойсей: „Запиши си тези думи, защото с тях Аз сключвам завет с тебе и с Израил.“</verse>
				<verse number="28">Там Мойсей престоя при Господа четиридесет дена и четиридесет нощи, без да яде хляб или да пие вода. Той написа върху скрижалите думите на завета, десетте заповеди.</verse>
				<verse number="29">Когато Мойсей слизаше от планината Синай — двете скрижали на свидетелството бяха в ръката на Мойсей при слизането. Мойсей не знаеше, че кожата на лицето му сияеше с лъчи, понеже Бог бе говорил с него.</verse>
				<verse number="30">Аарон и всички израилтяни видяха Мойсей, и ето кожата на лицето му сияеше с лъчи и те се страхуваха да се приближат до него.</verse>
				<verse number="31">Но Мойсей ги повика. Тогава при него дойдоха Аарон и всички началници на общността и Мойсей говори с тях.</verse>
				<verse number="32">След това се приближиха всички израилтяни и той им съобщи всичко, което Господ му бе говорил на планината Синай.</verse>
				<verse number="33">Когато Мойсей свърши словото си към тях, постави на лицето си покривало.</verse>
				<verse number="34">Щом Мойсей влизаше пред Господа да говори с Него, снемаше покривалото, докато отново излезеше. А когато излезеше, споделяше пред израилтяните всичко, което му бе възложено.</verse>
				<verse number="35">При това израилтяните видяха, че кожата на лицето на Мойсей сияе с лъчи. А Мойсей пак поставяше покривалото, докато отново влизаше да говори с Бога.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="35">
				<verse number="1">След това Мойсей събра цялата общност от израилтяни и им каза: „Ето какво заповяда Господ да правите:</verse>
				<verse number="2">„Шест дена работете, а седмият ден да бъде за вас свят, събота на почивката, посветена на Господа: всеки, който работи тогава, да бъде предаден на смърт;</verse>
				<verse number="3">в съботен ден не кладете огън в никое от вашите жилища“.“</verse>
				<verse number="4">Мойсей продължи да говори на цялата общност израилтяни: „Ето какво заповяда Господ:</verse>
				<verse number="5">„От това, което имате, съберете принос, посветен на Господа: всеки който дава на драго сърце, нека принесе принос за Господа — злато, сребро, мед,</verse>
				<verse number="6">синя, пурпурна и червена вълна, висон и козина,</verse>
				<verse number="7">овнешки червени кожи и сини кожи, и дърво ситим,</verse>
				<verse number="8">масло за светилника, аромати за миропомазване и за благовонно кадене,</verse>
				<verse number="9">камък оникс и камъни за поставяне в ефода и в нагръдника.</verse>
				<verse number="10">Всеки от вас, който е мъдър по разум, нека дойде и направи всичко заповядано от Господа:</verse>
				<verse number="11">скинията, нейните платна и горното ѝ покривало, кукичките и дъските ѝ, върлините ѝ, стълбовете ѝ и подложките ѝ,</verse>
				<verse number="12">ковчега и върлините му, очистилището и завесата за преграда,</verse>
				<verse number="13">масата с върлините ѝ и всичките ѝ принадлежности, хлябовете на предложението,</verse>
				<verse number="14">светилника за осветление с принадлежностите му, кандилцата му и маслото за осветление,</verse>
				<verse number="15">кадилния жертвеник, и върлините му, мирото за помазване, благовонното кадило, и завесата при входа на скинията,</verse>
				<verse number="16">жертвеника за всеизгаряне с медната му решетка, върлините му и всичките му принадлежности, умивалника и подложките му,</verse>
				<verse number="17">завесите на двора; стълбовете му и подложките им и завесата на дворния вход,</verse>
				<verse number="18">коловете на скинията и коловете на двора и въжетата им,</verse>
				<verse number="19">служебните одежди, за да свещенодействат в светилището, и свещените одежди на свещеник Аарон, и одеждите на синовете му, за да свещенодействат.“</verse>
				<verse number="20">Тогава цялата общност от израилтяни си отиде от Мойсей.</verse>
				<verse number="21">Започнаха да идват всички, сърцата на които се затрогнаха, и всички, които духът подбуждаше, и принасяха приноси, посветени на Господа, за направата на скинията на събранието и за всички служби при нея, както и за свещени одежди.</verse>
				<verse number="22">Идваха мъже с жените си и всички, според колкото им сърце даваше, принасяха гривни, обеци, пръстени и нанизи, всякакви златни украшения, както и всеки, който искаше да принесе принос от злато на Господа.</verse>
				<verse number="23">Всеки, който имаше синя, пурпурна и червена вълна, висон и козина, червени овнешки кожи, сини кожи, принасяше ги.</verse>
				<verse number="24">Всеки, който жертваше сребро или мед, принасяше го дар на Господа. Всеки, който имаше дърво ситим, принасяше го за нуждите на скинията.</verse>
				<verse number="25">Всички жени, мъдри по разум, предяха с ръцете си и принасяха синя, пурпурна и червена прежда и висон.</verse>
				<verse number="26">Всички жени, на които сърцата се затрогнаха, и които умееха да предат, предяха козина;</verse>
				<verse number="27">Началниците пък принасяха ониксов камък и камъни за поставяне в ефода и нагръдника,</verse>
				<verse number="28">също и масло за светилника и аромати за миро за помазване и за благовонно кадиво.</verse>
				<verse number="29">Всички мъже и жени изсред израилтяните, на които сърцата се затрогнаха да принасят за всяко нещо, което Господ чрез Мойсей заповяда да се направи, принасяха доброволен дар на Господа.</verse>
				<verse number="30">Тогава Мойсей каза на израилтяните: „Вижте, Господ призова по име Веселиил, син на Урий, син на Ор, от Юдовото племе.</verse>
				<verse number="31">Той го изпълни с Божий Дух, с мъдрост, с разум, със знание и с изкуство във всяка работа,</verse>
				<verse number="32">да изработва художествени тъкани, да работи със злато, сребро и мед,</verse>
				<verse number="33">да изсича камъни за облицовка, да прави дърворезби и да изготвя всякакви художествени изделия.</verse>
				<verse number="34">Той вложи в неговото сърце и в сърцето на Ахолиав, син на Ахисамах, от Дановото племе, способност да учат други.</verse>
				<verse number="35">Той изпълни разума им с мъдрост да изработват всякакви изделия на резбар, на изкусен тъкач и везач на син, пурпурен, червен и висонов плат, и на тъкачи, които изработват всякакви изделия и художествено тъкат платове.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="36">
				<verse number="1">И така, Веселиил и Ахолиав, и всички мъдри по разум мъже, на които Господ даде мъдрост и разум, за да знаят да работят всякаква работа, за служба на светилището, нека работят според всичко, което бе заповядал Господ.“</verse>
				<verse number="2">След това Мойсей определи Веселиил и Ахолиав и всички мъдри по разум мъже, на които Господ даде мъдрост, и всички, на които сърцата се затрогнаха — да пристъпят към работа.</verse>
				<verse number="3">Те взеха от Мойсей всички приноси, които израилтяните бяха принесли, за да изработят потребното за светилището. А в същото време всяка сутрин продължаваха да принасят при Мойсей още доброволни дарове.</verse>
				<verse number="4">Тогава дойдоха всички мъдри по разум мъже, които изработваха всякакви неща за светилището — всеки дойде от работата си, с която се занимаваше.</verse>
				<verse number="5">Те говориха с Мойсей и казаха: „Народът принася много повече, отколкото е необходимо за работите, които Господ заповяда да се направят.“</verse>
				<verse number="6">Затова Мойсей издаде заповед и в лагера беше обявено: „Никой мъж, никоя жена да не правят вече приноси в светилището.“ Така народът престана да прави приноси.</verse>
				<verse number="7">Имаше доста принесено за всякакви неща, които трябваше да се направят, дори оставаше повече.</verse>
				<verse number="8">Тогава всички мъдри по разум мъже, които се занимаваха с изграждането на скинията, приготвиха десет платна от препреден висон и от синя, пурпурна и червена вълна; а по тях извезаха изкусно изработени херувими.</verse>
				<verse number="9">Дължината на всяко платно беше двадесет и осем лакътя, и широчината на всяко платно — четири лакътя: всички платна бяха една мярка.</verse>
				<verse number="10">Веселиил скачи петте платна едно с друго и други пет платна скачи едно с друго.</verse>
				<verse number="11">Той направи още сини петлици по края на едното платно, където то се съединява с другото; такива той направи и по края на последното платно, за да го съедини с другото.</verse>
				<verse number="12">Петдесет петлици направи на едното платно и петдесет петлици направи по края на платното, където то се съединява с другото; тези петлици съвпадаха една с друга.</verse>
				<verse number="13">Той също направи петдесет златни куки и с куките съедини едно платно с друго, и скинията стана едно цяло.</verse>
				<verse number="14">После той направи платна от козина за покриване на скинията; направи единадесет такива платна;</verse>
				<verse number="15">едното платно беше дълго тридесет лакътя, а широко четири лакътя; единадесетте платна бяха една мярка.</verse>
				<verse number="16">Скачи пет платна отделно и шест платна отделно.</verse>
				<verse number="17">След това той направи петдесет петлици по края на крайното платно, където се скачва с другото, и петдесет петлици направи по края на платното, което се скачва с другото.</verse>
				<verse number="18">Направи петдесет медни куки, за да скачват покрива, та да стане едно цяло.</verse>
				<verse number="19">За скинията той направи покрив от червено боядисани овнешки кожи и за отгоре покривало от сини кожи.</verse>
				<verse number="20">От дърво ситим изготви дъски за скинията, за да стоят прави:</verse>
				<verse number="21">всяка дъска беше десет лакътя дълга, а един лакът и половина широка.</verse>
				<verse number="22">На всяка дъска имаше по два шипа, един срещу друг: така направи той на всички дъски на скинията.</verse>
				<verse number="23">И приготви за скинията двадесет такива дъски за южната страна;</verse>
				<verse number="24">постави и четиридесет сребърни подложки под двадесетте дъски: две подложки под една дъска за двата ѝ шипа и две подложки под друга дъска за двата ѝ шипа.</verse>
				<verse number="25">Също и за втората северна страна на скинията направи двадесет дъски</verse>
				<verse number="26">с четиридесет сребърни подложки: по две подложки под всяка дъска.</verse>
				<verse number="27">А за задната западна страна на скинията приготви шест дъски,</verse>
				<verse number="28">както и две дъски за ъгъла в скинията откъм задната страна.</verse>
				<verse number="29">Те бяха скачени отдолу и скачени отгоре с една халка. Така направи той с двете дъски на двата ъгъла.</verse>
				<verse number="30">И така, имаше осем дъски и шестнадесет сребърни подложки, по две подложки под всяка дъска.</verse>
				<verse number="31">Направи също върлини от дърво ситим: пет за дъските от едната страна на скинията,</verse>
				<verse number="32">пет върлини за дъските на другата страна на скинията и пет върлини за дъските на задната западна страна на скинията.</verse>
				<verse number="33">Направи и средната върлина, която е в средата на дъските, да минава от край до край.</verse>
				<verse number="34">Дъските обкова със злато, от злато приготви и халките за провиране на върлините, както и върлините обкова със злато.</verse>
				<verse number="35">Направи завеса от синя, пурпурна и червена вълна и от препреден висон, като на нея извеза изкусно изработени херувими.</verse>
				<verse number="36">За нея приготви четири стълба от ситим и ги обкова със злато; изработи и златни куки и изля за стълбовете четири сребърни подложки.</verse>
				<verse number="37">Направи извезана завеса за входа на скинията от синя, пурпурна и червена вълна и от препреден висон</verse>
				<verse number="38">и пет стълба за нея с куки; и обкова върховете им и скобите им със злато и изля пет медни подложки.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="37">
				<verse number="1">Веселиил направи ковчег от дърво ситим: дължината му беше два лакътя и половина, широчината му — лакът и половина, и височината му — лакът и половина;</verse>
				<verse number="2">и го обкова отвътре и отвън с чисто злато и около него направи златен венец;</verse>
				<verse number="3">и изля за него четири златни халки за четирите му долни ъгли: две халки на едната му страна и две халки на другата.</verse>
				<verse number="4">Направи от дърво ситим върлини и ги обкова със злато;</verse>
				<verse number="5">прокара върлините в халките отстрани на ковчега, за да може да се носи ковчегът.</verse>
				<verse number="6">Направи също очистилище от чисто злато: дължината му беше два лакътя и половина, а широчината му — лакът и половина.</verse>
				<verse number="7">От злато извая два херувима; изковани ги направи на двата края на очистилището</verse>
				<verse number="8">— единия херувим на единия край, а другия херувим на другия край; направи херувимите да се издават от двата края на очистилището.</verse>
				<verse number="9">Херувимите бяха с разперени отгоре крила, като покриваха с крилата си очистилището, а лицата им бяха едно срещу друго; лицата на херувимите бяха обърнати към очистилището.</verse>
				<verse number="10">Направи също маса от дърво ситим, два лакътя дълга, лакът широка и лакът и половина висока,</verse>
				<verse number="11">и я обкова с чисто злато, а около нея направи златен венец;</verse>
				<verse number="12">около нея направи издатина, колкото една длан, а на издатината ѝ направи златен венец.</verse>
				<verse number="13">За нея изля четири златни халки и прикрепи халките на четирите ъгли, при четирите ѝ крака;</verse>
				<verse number="14">при издатината имаше халки, за да се прокарат върлините, за да може с тях да се носи масата.</verse>
				<verse number="15">Направи върлините от дърво ситим за носене на масата и ги обкова със злато.</verse>
				<verse number="16">После направи от чисто злато съдове, определени за масата: блюда, кадилници, чаши и кани, за да се извършва възлияние с тях.</verse>
				<verse number="17">След това направи светилник от чисто злато; изкован направи светилника; стъблата му, клоните му, чашките му, наровете му и криновете му излизаха от него.</verse>
				<verse number="18">От страните му излизаха шест клонки: три клонки на светилника от едната му страна, и три клонки на светилника от другата;</verse>
				<verse number="19">три чашки като миндалов цвят, нар и кринове имаше на едната клонка; и три чашки като миндалов цвят, нар и кринове имаше на другата клонка; такива бяха шестте клонки, които излизаха от светилника.</verse>
				<verse number="20">А на стъблото на светилника имаше четири чашки като миндалов цвят с нарове и кринове;</verse>
				<verse number="21">на шестте клонки, които излизаха от него, имаше един нар под първите две клонки, един крин под вторите две клонки, и пак един нар под третите две клонки;</verse>
				<verse number="22">наровете и клонките им излизаха от него; той беше изкован изцяло от чисто злато.</verse>
				<verse number="23">И му направи седем кандилца, а също и щипци и пепелници за него от чисто злато;</verse>
				<verse number="24">направи го с всичките му принадлежности от талант чисто злато.</verse>
				<verse number="25">И направи кадилния жертвеник от дърво ситим: лакът дълъг и лакът широк, четвъртит, два лакътя висок; роговете му бяха част от него.</verse>
				<verse number="26">Обкова го с чисто злато: горната му част, страните му наоколо и роговете му; и направи наоколо му златен венец.</verse>
				<verse number="27">Под венеца му близо при двата му ъгъла направи две златни халки, направи ги от двете му страни, за да се прокарат в тях върлините, за да бъде носен.</verse>
				<verse number="28">Върлините направи от дърво ситим и ги обкова със злато.</verse>
				<verse number="29">Подготви миро за свещено помазване и чисто благовонно кадиво според изкуството на мироварец.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="38">
				<verse number="1">И направи жертвеника за всеизгарянето от дърво ситим, пет лакътя дълъг и широк пет лакътя, четвъртит, висок три лакътя.</verse>
				<verse number="2">На четирите му ъгъла постави рогове, които да са част от него, и го обкова с мед.</verse>
				<verse number="3">Приготви също всички принадлежности на жертвеника: гърнета, лопатки, тасове, вилици и кадилни съдове — всичките му принадлежности направи от мед.</verse>
				<verse number="4">За жертвеника направи още мрежеста решетка от мед и я постави в него отдолу до половината му.</verse>
				<verse number="5">Направи четири халки на четирите ъгъла на медната решетка, за да се прокарат върлините.</verse>
				<verse number="6">Върлините направи от дърво ситим и ги обкова с мед.</verse>
				<verse number="7">Върлините прокара в халките отстрани на жертвеника, за да бъде носен с тях. Изготви го от дъски, отвътре кух.</verse>
				<verse number="8">Умивалника направи от мед и подложката му от мед, при това от огледалата на прислужващите жени, които работеха до входа на скинията на събранието, с изящни изображения, които красяха входа.</verse>
				<verse number="9">Направи и двора: за южната страна завесите му бяха от препреден висон, сто лакътя дълги.</verse>
				<verse number="10">Стълбовете за тях бяха двадесет, с двадесет медни подложки; а куките и скобите на стълбовете им бяха сребърни.</verse>
				<verse number="11">Също и по северната страна завесите бяха сто лакътя дълги. Стълбовете за тях бяха двадесет, с двадесет медни подложки, а куките и скобите на стълбовете бяха сребърни.</verse>
				<verse number="12">Откъм западната страна завесите бяха петдесет лакътя дълги; за тях имаше десет стълба, подложките бяха десет, куките на стълбовете и скобите им бяха сребърни.</verse>
				<verse number="13">И от челната страна към изток завесите бяха петдесет лакътя.</verse>
				<verse number="14">От едната страна на входа завесите бяха петнадесет лакътя; стълбовете за тях бяха три, както и подложките три.</verse>
				<verse number="15">Също и от другата страна имаше петнадесет лакътя завеси; стълбовете за тях бяха три, както и подложките три.</verse>
				<verse number="16">Всички завеси в двора наоколо бяха от препреден висон,</verse>
				<verse number="17">подложките на стълбовете — медни; куките на стълбовете и скобите им — сребърни; върховете — обковани със сребро, и всички стълбове на двора бяха свързани със сребърни скоби.</verse>
				<verse number="18">А завесата на входа на двора беше извезано изделие от синя, пурпурна и червена вълна и от препреден висон, навсякъде дълга двадесет лакътя, висока пет лакътя, както и завесите на двора.</verse>
				<verse number="19">Стълбовете за тях бяха четири, както и медните подложки четири; куките им бяха сребърни, а върховете им — обковани със сребро, както и скобите им — сребърни.</verse>
				<verse number="20">Всички колове около скинията и двора бяха медни.</verse>
				<verse number="21">Ето равносметка на средствата, употребени за скинията на свидетелството. Тя е изготвена по заповед на Мойсей чрез левитите под ръководството на Итамар, син на свещеник Аарон.</verse>
				<verse number="22">Всичко, което Господ заповяда на Мойсей, извърши Веселиил, син на Урий, син на Ор, от Юдовото племе;</verse>
				<verse number="23">с него беше Ахолиав, син на Ахисамах, от Дановото племе, резбар, изкусен тъкач и везач на син, пурпурен, червен и висонов плат.</verse>
				<verse number="24">Всичкото злато, употребено за изработване на всички принадлежности на светилището, злато, принесено в дар, беше двадесет и девет таланта и седемстотин и тридесет сикли, свещени сикли.</verse>
				<verse number="25">А среброто, постъпило от данъци при преброяването в общността от израилтяните, беше сто таланта и хиляда седемстотин седемдесет и пет сикли, свещени сикли:</verse>
				<verse number="26">по половин сикла на човек, пресметнато според свещената сикла, от всеки, който идва за преброяване, от двадесет години и нагоре, а именно от шестстотин и три хиляди и петстотин и петдесет души.</verse>
				<verse number="27">Сто таланта сребро струваше изливането на подложките на светилището и подложките на завесите; сто подложки от сто таланта, по талант за подложка;</verse>
				<verse number="28">а за хиляда седемстотин седемдесет и пет сикли той изготви куки за стълбовете, обкова върховете им и направи за тях скоби.</verse>
				<verse number="29">А принесената в дар мед беше седемдесет таланта и две хиляди и четиристотин сикли.</verse>
				<verse number="30">От нея Веселиил изготви подложки за стълбовете при входа в скинията на свидетелството, меден жертвеник и медна решетка за него, всички съдове на жертвеника,</verse>
				<verse number="31">както и подложките за стълбовете на целия двор и подложките за стълбовете при входа на двора, и всички колове на скинията, и всички колове около двора.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="39">
				<verse number="1">А от синя, пурпурна и червена вълна направиха служебни одежди да свещенодействат в светилището; направиха и свещени одежди за Аарон, както Господ бе заповядал на Мойсей.</verse>
				<verse number="2">Направиха и ефод от злато, от синя, пурпурна и червена вълна и от препреден висон.</verse>
				<verse number="3">Изковаха листа от злато и ги нарязаха на нишки, за да ги втъкат между сините, пурпурните, червените и висоновите нишки — всичко изкусна изработка.</verse>
				<verse number="4">Направиха му презрамници, които да се връзват, за да се държи на двата си края.</verse>
				<verse number="5">Поясът на ефода, който беше отгоре му, еднакъв с него по направа, беше направен от злато, от синя, пурпурна и червена вълна и от препреден висон, както Господ бе заповядал на Мойсей.</verse>
				<verse number="6">Изработиха ониксови камъни, вложиха ги в златни гнезденца и начертаха на тях имената на синовете на Израил, както се гравира печат.</verse>
				<verse number="7">Тях той постави в презрамниците на ефода, за спомен на израилтяните, както Господ бе заповядал на Мойсей.</verse>
				<verse number="8">Направиха като изкусно изделие и нагръдник, също такава изработка като ефода, от злато, от синя, пурпурна и червена вълна и от препреден висон.</verse>
				<verse number="9">Той беше четвъртит. Направиха нагръдника двоен — педя дълъг и педя широк, той беше двоен.</verse>
				<verse number="10">По него наредиха четири реда благородни камъни; наред: рубин, топаз, смарагд — това е първи ред;</verse>
				<verse number="11">втори ред: антракс, сапфир и елмаз;</verse>
				<verse number="12">трети ред: опал, ахат и аметист;</verse>
				<verse number="13">четвърти ред: хризолит, оникс и яспис; те бяха вложени в златни гнезденца.</verse>
				<verse number="14">Камъните бяха според имената на дванадесетте синове на Израил. Както се гравира печат, на всеки от тях беше начертано по едно име за всяко от дванадесетте племена.</verse>
				<verse number="15">На нагръдника направиха изплетена като венец верижка от чисто злато.</verse>
				<verse number="16">Направиха също две златни гнезденца и две златни халкички и прикрепиха двете халкички за двата края на нагръдника.</verse>
				<verse number="17">Закачиха двете изплетени златни верижки за двете халкички по краищата на нагръдника,</verse>
				<verse number="18">а двата края на двете верижки прикрепиха към двете гнезденца и ги сложиха на презрамниците на ефода откъм лицето му.</verse>
				<verse number="19">Направиха още две златни халкички и ги прикрепиха към двата други края на нагръдника, на страната му, която е отвътре на ефода.</verse>
				<verse number="20">Направиха така също две златни халкички и ги прикрепиха към двата презрамника на ефода отдолу, откъм лицето му, където се събират краищата му, над пояса на ефода.</verse>
				<verse number="21">Нагръдника вързаха с халкичките му за халкичките на ефода с връв от синя вълна, за да стои над пояса на ефода и да не се отделя нагръдникът от ефода, както Господ бе заповядал на Мойсей.</verse>
				<verse number="22">За ефода беше изготвена връхна одежда, тъкана, цялата от синя вълна.</verse>
				<verse number="23">В средата на връхната одежда имаше отвор, като отвора на броня, и наоколо му имаше обшивка, за да не се съдира.</verse>
				<verse number="24">По полите на връхната одежда направиха нарове от синя, пурпурна и червена вълна.</verse>
				<verse number="25">Направиха и звънчета от чисто злато и окачиха звънчетата между наровете наоколо по полите на връхната одежда:</verse>
				<verse number="26">звънче и нар, звънче и нар, наоколо по полите на връхната одежда при свещенослужение, както Господ бе заповядал на Мойсей.</verse>
				<verse number="27">За Аарон и за синовете му изготвиха тъкани хитони от висон,</verse>
				<verse number="28">кидар от висон, превръзки за глава от висон, долна ленена дреха от препреден висон,</verse>
				<verse number="29">пояс от препреден висон и от синя, пурпурна и червена вълна, везана изработка, както Господ бе заповядал на Мойсей.</verse>
				<verse number="30">Направиха и плочица, венец на светинята, от чисто злато и гравираха на нея надпис, както гравират на печат: „Светиня Господня“;</verse>
				<verse number="31">за нея вързаха син вълнен ширит, за да се връзва за кидара отгоре, както Господ бе заповядал на Мойсей.</verse>
				<verse number="32">Така приключи цялата работа по скинията на събранието. Израилтяните извършиха всичко, както Господ бе заповядал на Мойсей — така те постъпиха.</verse>
				<verse number="33">Тогава донесоха при Мойсей скинията, покривката и всичките ѝ принадлежности — куките, дъските, върлините, стълбовете с подложките,</verse>
				<verse number="34">покривката от овнешки червени кожи, покривката от сини кожи и завесата за закриване,</verse>
				<verse number="35">ковчега на свидетелството и върлините му, очистилището,</verse>
				<verse number="36">масата с всичките ѝ принадлежности и хлябовете на предложението,</verse>
				<verse number="37">светилника от чисто злато, кандилцата му, кандилцата, наредени по него, и всичките му принадлежности, маслото за осветление,</verse>
				<verse number="38">златния жертвеник, мирото за помазване, ароматите за кадене, завесата за входа на скинията,</verse>
				<verse number="39">медния жертвеник с медната му решетка, върлините му и всичките му принадлежности, умивалника и подложката му,</verse>
				<verse number="40">дворните завеси, стълбовете и подложките, завесата при входа на двора, въжетата и коловете, и всички неща, необходими за свещенослужение в скинията на събранието,</verse>
				<verse number="41">служебните одежди за свещенослужение в светилището, свещените одежди на свещеник Аарон и одеждите на синовете му за свещенодействие.</verse>
				<verse number="42">Както Господ бе заповядал на Мойсей, така и израилтяните извършиха цялата работа.</verse>
				<verse number="43">След това Мойсей прегледа цялата работа; ето те бяха я извършили, както бе заповядал Господ, така я бяха извършили. И Мойсей ги благослови.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="40">
				<verse number="1">След това Господ говори още на Мойсей:</verse>
				<verse number="2">„В първия месец, на първия ден от месеца построй скинията на събранието,</verse>
				<verse number="3">постави в нея ковчега на свидетелството и покрий ковчега със завеса.</verse>
				<verse number="4">Внеси масата и нареди на нея това, което трябва да се нареди, внеси светилника и постави кандилцата му.</verse>
				<verse number="5">Постави златния жертвеник за кадене пред ковчега на свидетелството и окачи завесата при входа на скинията!</verse>
				<verse number="6">Постави и жертвеника за всеизгарянето пред входа на скинията на събранието!</verse>
				<verse number="7">Постави умивалника между скинията на събранието и жертвеника и налей в него вода!</verse>
				<verse number="8">Приготви двор наоколо и окачи завесата на входа на двора.</verse>
				<verse number="9">Вземи мирото за помазване, помажи скинията и всичко, което е в нея; освети я заедно с всичките ѝ принадлежности, за да бъде тя свята!</verse>
				<verse number="10">Помажи жертвеника за всеизгарянето и всичките му принадлежности и освети жертвеника, за да бъде жертвеникът велика светиня!</verse>
				<verse number="11">Помажи умивалника заедно с подложката му и го освети!</verse>
				<verse number="12">Тогава доведи Аарон и синовете му при входа на скинията на събранието и ги умий с вода!</verse>
				<verse number="13">Облечи Аарон в свещените одежди, помажи го и го освети, за да свещенодейства пред Мене!</verse>
				<verse number="14">Доведи също и синовете му, облечи ги с хитони,</verse>
				<verse number="15">помажи ги, както помаза баща им, за да свещенодействат пред Мене! Това помазване ще им придаде свещеническо достойнство за всички времена, от поколение на поколение.“</verse>
				<verse number="16">Мойсей извърши всичко точно така, както Господ му беше заповядал.</verse>
				<verse number="17">В първия месец на втората година, в първия ден от месеца, бе построена скинията.</verse>
				<verse number="18">Мойсей построи скинията, постави подложките ѝ, сложи дъските ѝ, намести върлините, изправи стълбовете ѝ,</verse>
				<verse number="19">разпъна покривката над скинията и постави покривалото върху покривката, както беше заповядал Господ на Мойсей.</verse>
				<verse number="20">Тогава той взе скрижалите, постави ги в ковчега на свидетелството, провря върлините през скобите на ковчега и постави очистилището върху ковчега.</verse>
				<verse number="21">Той внесе в скинията ковчега, окачи завесата и закри с нея ковчега на свидетелството, както беше заповядал Господ на Мойсей.</verse>
				<verse number="22">Постави масата в скинията на събранието, на северната страна на скинията, отвън на завесата;</verse>
				<verse number="23">нареди на нея хлябовете пред Господа, както беше заповядал Господ на Мойсей.</verse>
				<verse number="24">Той сложи светилника в скинията на събранието срещу масата, на южната страна на скинията,</verse>
				<verse number="25">и постави кандилцата пред Господа, както беше заповядал Господ на Мойсей.</verse>
				<verse number="26">Постави златния жертвеник в скинията на събранието пред завесата</verse>
				<verse number="27">и сложи на него да гори благовонна смес за кадене, както беше заповядал Господ на Мойсей.</verse>
				<verse number="28">Той окачи завеса при входа на скинията;</verse>
				<verse number="29">постави жертвеника за всеизгарянето при входа на скинията на събранието и принесе на него всеизгаряне и хлебен принос, както беше заповядал Господ на Мойсей.</verse>
				<verse number="30">Сложи умивалника между скинията на събранието и жертвеника и наля в него вода за миене.</verse>
				<verse number="31">В него Мойсей, Аарон и синовете му миеха ръцете си и краката си.</verse>
				<verse number="32">Когато влизаха в скинията на събранието и пристъпваха към жертвеника, те се умиваха, както беше заповядал Господ на Мойсей.</verse>
				<verse number="33">Той приготви двор около скинията и около жертвеника, като окачи завесата на входа на двора. Така Мойсей завърши делото.</verse>
				<verse number="34">Тогава облакът покри скинията на събранието и славата на Господа изпълни скинията.</verse>
				<verse number="35">Мойсей не можеше да влезе в скинията на събранието, защото облакът беше слязъл там и славата на Господа изпълваше скинията.</verse>
				<verse number="36">Когато облакът се вдигнеше от скинията, израилтяните тръгваха на път при всичките си пътувания.</verse>
				<verse number="37">Но ако облакът не се вдигнеше, те не тръгваха на път до деня, когато се вдигнеше.</verse>
				<verse number="38">Защото облакът на Господа стоеше над скинията през деня, а през нощта над нея имаше огън пред очите на цял Израил през цялото им странстване.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="3">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Тогава Господ извика Мойсей и му заговори от скинията на събранието:</verse>
				<verse number="2">„Кажи на израилтяните: „Когато някой от вас иска да принесе жертва на Господа, нека принесе едър или дребен добитък.</verse>
				<verse number="3">Ако жертвата му е всеизгаряне от едър добитък, нека принесе мъжко животно, което е без недостатък; да го принесе при входа на скинията, за да бъде прието от Господа;</verse>
				<verse number="4">да положи ръката си върху главата на жертвата за всеизгаряне и тя ще бъде приета за очистване от неговите грехове.</verse>
				<verse number="5">После да заколи телето пред Господа, а свещениците, Аароновите синове, да донесат кръвта и да поръсят с нея около жертвеника, който е при входа на скинията на събранието.</verse>
				<verse number="6">И да одере жертвата, да я разсече на части,</verse>
				<verse number="7">а синовете на свещеника Аарон да накладат на жертвеника огън и да наслагат на огъня дърва.</verse>
				<verse number="8">И свещениците, Аароновите синове, да сложат тези части, главата и тлъстината на дървата, които са върху огъня на жертвеника,</verse>
				<verse number="9">а вътрешностите на жертвата и краката ѝ да измият с вода и свещеникът да изгори всичко върху жертвеника като всеизгаряне, благоуханна жертва, приятна на Господа.</verse>
				<verse number="10">Ако жертвата му за всеизгаряне е от дребен добитък — овци или кози, нека принесе мъжко животно без недостатък;</verse>
				<verse number="11">да го заколи пред Господа от северната страна на жертвеника, а свещениците, Аароновите синове, да поръсят с кръвта му около жертвеника.</verse>
				<verse number="12">И да го разсече на части, като отдели главата и тлъстината му, а свещеникът да ги наслага върху дървата, които са на огъня върху жертвеника.</verse>
				<verse number="13">А вътрешностите и краката да измие с вода и свещеникът да донесе всичко, и да го изгори върху жертвеника като всеизгаряне, благоуханна жертва, приятна на Господа.</verse>
				<verse number="14">Но ако принася на Господа всеизгаряне от птици, нека принесе жертвата си от гургулици или от млади гълъби.</verse>
				<verse number="15">Свещеникът да я донесе при жертвеника и като отдели главата на жертвата, да я изгори върху жертвеника; а кръвта да изцеди по стената на жертвеника;</verse>
				<verse number="16">да отдели гушата ѝ заедно с перата и да я хвърли на изток от жертвеника, на пепелището.</verse>
				<verse number="17">И да пречупи жертвата между крилете ѝ, но без да ги отделя; а свещеникът да я изгори на жертвеника върху дървата, които са на огъня. Това е всеизгаряне, благоуханна жертва, приятна на Господа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Ако някой иска да принесе на Господа хлебна жертва, нека да бъде от пшенично брашно; да го полее с елей и да сложи върху него тамян.</verse>
				<verse number="2">И като го донесе на свещениците, Аароновите синове, свещеникът да вземе пълна шепа от брашното с елея и всичкия тамян, за да ги изгори на жертвеника за спомен като благоуханна жертва, приятна на Господа.</verse>
				<verse number="3">А останалото от хлебната жертва да бъде за Аарон и синовете му; това е най-святата част от жертвите за Господа.</verse>
				<verse number="4">Когато жертвата ти е от хлебен принос, печена в пещ, нека да бъде от безквасни пшенични хлябове, замесени с елей, или безквасни питки, намазани с елей.</verse>
				<verse number="5">Ако жертвата ти е хлебен принос, печен в тава, нека да бъде безквасен, от пшенично брашно, замесено с елей;</verse>
				<verse number="6">трябва да го разчупиш на късове и да го полееш с елей — това е хлебна жертва.</verse>
				<verse number="7">Но ако хлебната ти жертва е приготвена в тиган, нека бъде от пшенично брашно с елей.</verse>
				<verse number="8">Така приготвената хлебна жертва принеси на Господа. И когато я представиш на свещеника, той да я занесе при жертвеника.</verse>
				<verse number="9">Свещеникът да отдели част от хлебната жертва за спомен и да я изгори на жертвеника като благоуханна жертва, приятна на Господа.</verse>
				<verse number="10">А останалото от хлебната жертва да бъде за Аарон и синовете му; това е най-святата част от жертвите за Господа.</verse>
				<verse number="11">Никаква хлебна жертва, която принасяте на Господа, да не се прави с квас; защото не трябва да изгаряте нито квас, нито мед за жертва на Господа.</verse>
				<verse number="12">Тях принасяйте на Господа като принос от първите плодове, но да не се изгарят на жертвеника за благоухание.</verse>
				<verse number="13">И всяка от хлебните жертви принасяй посолена със сол; не оставяй жертвата си без солта на завета на твоя Бог. При всяка твоя хлебна жертва принасяй и сол.</verse>
				<verse number="14">Ако принасяш на Господа хлебна жертва от първите си плодове, принасяй дар от първи плодове, очукани зърна от пресни класове, изпечени на огън;</verse>
				<verse number="15">полей ги с елей и сложи отгоре тамян; това е хлебен принос.</verse>
				<verse number="16">И свещеникът да изгори за спомен част от зърната с елея и всичкия тамян; това е жертва за Господа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">И ако приносът му е мирна жертва и той я принася от едър добитък, било мъжко или женско животно, нека принесе на Господа жертва без недостатък;</verse>
				<verse number="2">да положи ръката си върху главата на жертвата си и да я заколи при входа на скинията на събранието. А свещениците, Аароновите синове, да поръсят с кръвта около жертвеника.</verse>
				<verse number="3">И от мирната жертва нека да принесе в жертва на Господа тлъстината, която обвива вътрешностите, и цялата тлъстина по вътрешностите,</verse>
				<verse number="4">двата бъбрека с тлъстината по тях до хълбоците и булото на черния дроб, като я отдели заедно с бъбреците.</verse>
				<verse number="5">Аароновите синове да изгорят всичко това на жертвеника заедно с всеизгарянето, което е върху дървата на огъня; това е благоуханна жертва, приятна на Господа.</verse>
				<verse number="6">Ако принася на Господа мирна жертва от дребен добитък, било мъжко или женско животно, то трябва да е без недостатък.</verse>
				<verse number="7">Ако принася агне за жертва, нека да го принесе пред Господа;</verse>
				<verse number="8">да положи ръката си върху главата на жертвата си и да я заколи пред скинията на събранието; синовете на Аарон да поръсят с кръвта ѝ около жертвеника.</verse>
				<verse number="9">И от мирния принос нека принесе в жертва на Господа тлъстината му, цялата опашка, като я отдели чак от гръбнака, тлъстината, която обвива вътрешностите, и цялата тлъстина по вътрешностите,</verse>
				<verse number="10">двата бъбрека с тлъстината по тях до хълбоците и булото на черния дроб, като я отдели заедно с бъбреците.</verse>
				<verse number="11">Свещеникът да изгори това на жертвеника, защото е храна, пожертвана чрез огън на Господа.</verse>
				<verse number="12">Ако принася за жертва коза, нека я принесе пред Господа;</verse>
				<verse number="13">да положи ръката си върху главата ѝ, да я заколи пред скинията на събранието, а синовете на Аарон да поръсят с кръвта ѝ около жертвеника.</verse>
				<verse number="14">И от нея да принесе в жертва на Господа тлъстината, която обвива вътрешностите, и цялата тлъстина на вътрешностите,</verse>
				<verse number="15">двата бъбрека с тлъстината по тях до хълбоците и булото на черния дроб, като я отдели заедно с бъбреците.</verse>
				<verse number="16">И свещеникът да ги изгори на жертвеника. Това е храна, пожертвана чрез огън за благоухание. Цялата тлъстина принадлежи на Господа.</verse>
				<verse number="17">Това ще бъде вечен закон за поколенията ви навред, където обитавате: да не ядете нито тлъстина, нито кръв!“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Господ заповяда още на Мойсей:</verse>
				<verse number="2">„Кажи на израилтяните: „Ако някой невинно съгреши, като извърши нещо, което Господ е заповядал да не се прави, тогава:</verse>
				<verse number="3">ако помазаният свещеник е съгрешил и с това е въвел народа в престъпление, тогава за греха, който е извършил, нека принесе на Господа теле без недостатък като жертва за грях;</verse>
				<verse number="4">да доведе телето пред Господа при входа на скинията на събранието и като положи ръката си върху главата на телето, да го заколи пред Господа.</verse>
				<verse number="5">Тогава помазаният свещеник да вземе от кръвта на телето и да я внесе в скинията на събранието;</verse>
				<verse number="6">да потопи пръста си в кръвта и да поръси с кръвта седем пъти пред Господа пред завесата на светилището.</verse>
				<verse number="7">След това свещеникът да помаже с кръвта пред Господа роговете на жертвеника за благоуханно кадене, който е в скинията на събранието, а останалата кръв на телето да излее в подножието на жертвеника за всеизгаряне, който е при входа на скинията на събранието.</verse>
				<verse number="8">И да извади цялата тлъстина от принесеното за грях теле: тлъстината, която обвива вътрешностите, цялата тлъстина по вътрешностите,</verse>
				<verse number="9">двата бъбрека с тлъстината по тях до хълбоците и булото на черния дроб, като я отдели от бъбреците,</verse>
				<verse number="10">както се отделя от телето за мирна жертва. И свещеникът да ги изгори на жертвеника за всеизгаряне.</verse>
				<verse number="11">А кожата на телето, всичкото му месо с главата и краката му, вътрешностите му и нечистотиите му</verse>
				<verse number="12">— всичко останало от телето да изнесе вън от стана на чисто място и да го изгори на дърва в огън; където се изсипва пепелта, там да бъде изгорено.</verse>
				<verse number="13">Ако цялото общество на Израил неволно съгреши, като извърши нещо, което Господ е заповядал да не се прави, и ако това е останало скрито и ги е направило виновни,</verse>
				<verse number="14">когато стане известен грехът, който са извършили, обществото да принесе теле в жертва за грях и да го доведат пред скинията на събранието.</verse>
				<verse number="15">Старейшините на обществото да положат ръцете си върху главата на телето пред Господа и да заколят телето пред Господа.</verse>
				<verse number="16">Тогава помазаният свещеник да внесе кръвта на телето в скинията на събранието</verse>
				<verse number="17">и като потопи пръста си в кръвта, да поръси пред завесата седем пъти пред Господа.</verse>
				<verse number="18">И да помаже с кръвта роговете на жертвеника, който е пред Господа в скинията на събранието; после да излее останалата кръв в подножието на жертвеника за всеизгаряне, който е при входа на скинията на събранието.</verse>
				<verse number="19">И да извади цялата му тлъстина, и да я изгори на жертвеника;</verse>
				<verse number="20">да извърши с телето онова, което се върши с него при принос за грях. Така трябва да направи с телето — свещеникът да извърши очистването им и ще им се прости.</verse>
				<verse number="21">След това да изнесе телето извън стана и да го изгори, както е изгорил първото теле. Това е жертва за грях от името на народа.</verse>
				<verse number="22">А когато някой водач неволно съгреши, като извърши нещо, което Господ, неговият Бог, е заповядал да не се прави, и е станал виновен,</verse>
				<verse number="23">като узнае за греха, който е извършил, нека да принесе в жертва козел без недостатък.</verse>
				<verse number="24">И като положи ръката си върху главата на козела, да го заколи на мястото, където се коли всеизгаряне пред Господа; това е жертва за грях.</verse>
				<verse number="25">Свещеникът да вземе с пръстта си от кръвта на жертвата за грях и да помаже роговете на жертвеника за всеизгаряне, а останалата кръв да излее в подножието на този жертвеник.</verse>
				<verse number="26">И цялата му тлъстина да изгори на жертвеника, както тлъстината от мирната жертва. Така свещеникът ще го очисти от греха му и ще му се прости.</verse>
				<verse number="27">Ако някой от народа неволно съгреши, като извърши нещо, което Господ е заповядал да не се прави, и е станал виновен,</verse>
				<verse number="28">като му бъде посочен грехът, който е извършил, да принесе в жертва коза без недостатък за извършения грях;</verse>
				<verse number="29">да положи ръката си върху главата на жертвата за грях и да заколи тази жертва на мястото за всеизгаряне.</verse>
				<verse number="30">Свещеникът да вземе с пръста си от кръвта ѝ, да помаже роговете на жертвеника за всеизгаряне, а останалата ѝ кръв да излее в подножието на жертвеника;</verse>
				<verse number="31">да отдели цялата ѝ тлъстина, както се отделя тлъстината от мирната жертва, и да я изгори на жертвеника за благоухание на Господа.</verse>
				<verse number="32">Или ако принесе агне като жертва за грях, да принесе женско животно без недостатък.</verse>
				<verse number="33">И като положи ръката си върху главата на жертвата за грях, да я заколи за жертва на мястото, където колят за всеизгаряне.</verse>
				<verse number="34">Свещеникът да вземе с пръста си от кръвта на жертвата за грях, да помаже роговете на жертвеника за всеизгаряне, а останалата ѝ кръв да излее в подножието на жертвеника.</verse>
				<verse number="35">И да отдели тлъстината ѝ, както се отделя тлъстината от агнето на мирната жертва, и да я изгори на жертвеника в жертва на Господа. Така свещеникът ще го очисти от греха, който е извършил, и ще му се прости.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Ако някой съгреши в това, че като свидетел бъде запитан дали е видял или знае нещо, а той не каже, тогава поема грях върху себе си.</verse>
				<verse number="2">Или ако се допре до нещо нечисто, било труп на нечисто животно или труп на нечист добитък, или труп на нечисто влечуго, дори без да е знаел за това, той пак ще е нечист и виновен.</verse>
				<verse number="3">Или ако някой се докосне до каквато и да било човешка нечистота, която осквернява, макар и да го е сторил неволно, когато узнае за това, ще бъде виновен.</verse>
				<verse number="4">Или ако се закълне необмислено и каже, че ще извърши нещо, без да знае дали то е лошо или добро, както става обикновено при хора, които необмислено дават клетва, когато после узнае, той ще бъде виновен за това.</verse>
				<verse number="5">А когато стане виновен за някое от тези неща, нека да изповяда онова, в което е съгрешил.</verse>
				<verse number="6">И да принесе на Господа жертва за вина — дребен добитък, овца или коза, заради греха, който е извършил; и свещеникът ще го очисти от греха му.</verse>
				<verse number="7">Но ако няма средства да принесе овца за греха, който е извършил, нека принесе на Господа две гургулици или два млади гълъба — в жертва за грях и за всеизгаряне.</verse>
				<verse number="8">Да ги донесе на свещеника, който да принесе първо жертвата за грях, като пречупи главата от шията ѝ, но да не я отделя;</verse>
				<verse number="9">и да поръси от кръвта на жертвата за грях стената на жертвеника, а останалата кръв да изцеди в подножието на жертвеника; това е жертва за грях,</verse>
				<verse number="10">а другата жертва да изгори за всеизгаряне според наредбите. Така свещеникът ще го очисти от греха, който е извършил, и ще му се прости.</verse>
				<verse number="11">Но ако няма средства да принесе две гургулици или два млади гълъба, нека принесе за това, за което е съгрешил, една десета от ефа пшенично брашно в жертва за грях; да не го полива с елей и да не слага върху него тамян, защото това е жертва за грях.</verse>
				<verse number="12">И да го донесе на свещеника, а свещеникът да вземе от него пълна шепа за спомен и да го изгори на жертвеника в жертва на Господа; това е жертва за грях.</verse>
				<verse number="13">Така свещеникът ще го очисти от греха му, който е извършил в някой от тези случаи, и ще му се прости; а останалото принадлежи на свещеника, както хлебният принос“.“</verse>
				<verse number="14">Господ каза още на Мойсей:</verse>
				<verse number="15">„Ако някой наруши закона и неволно съгреши относно посветените вещи на Господа, нека за вината си да принесе на Господа овен без недостатък от стадото си като жертва за вина; а стойността да се определи в сребърни сикли, както обикновено, съобразно сикъла на светилището.</verse>
				<verse number="16">За посветени вещи, относно които е съгрешил, да заплати, като прибави още една пета, и да даде това на свещеника; и свещеникът ще го очисти чрез овена, принесен в жертва за вина, и ще му се прости.</verse>
				<verse number="17">Ако някой съгреши и извърши нещо против заповедите на Господа, което не е трябвало да върши, и по незнание стане виновен и поеме върху себе си грях,</verse>
				<verse number="18">нека донесе на свещеника в жертва за вина овен без недостатък, както обикновено; и свещеникът ще го очисти от това, което е сторил поради незнание, и ще му се прости.</verse>
				<verse number="19">Това е жертва за вина, защото без съмнение той е съгрешил пред Господа.“</verse>
				<verse number="20">И Господ каза на Мойсей:</verse>
				<verse number="21">„Ако някой съгреши или извърши престъпление пред Господа, като отрече пред ближния си за нещо, което му е поверено или оставено като залог, или откраднато, или го изнуди за нещо,</verse>
				<verse number="22">или намери нещо изгубено и отрече това, или се закълне лъжливо за нещо, което е грях, ако хората го извършват,</verse>
				<verse number="23">тогава ако е съгрешил и стане виновен, нека да върне откраднатото или отнетото чрез неправда, или повереното му, или изгубеното, което е намерил,</verse>
				<verse number="24">или всичко онова, за което лъжливо се е заклел; нека да го върне в пълен размер и към това да прибави една пета; и да го даде на онзи, на когото принадлежи, в деня когато принася жертва за вина.</verse>
				<verse number="25">Заради вината си да принесе на Господа при свещеника жертва за вина, както обикновено — овен без недостатък от стадото;</verse>
				<verse number="26">свещеникът ще го очисти пред Господа и ще му се прости, каквото и да е сторил, за всичко, в което се е провинил.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Господ каза още на Мойсей:</verse>
				<verse number="2">„Заповядай на Аарон и синовете му: „Ето закона за всеизгаряне: всеизгарянето да бъде върху огнището на жертвеника цяла нощ до сутринта и огънят върху жертвеника да гори непрекъснато.</verse>
				<verse number="3">Свещеникът да облече ленената си одежда върху ленените дрехи, които носи на тялото си; и да снеме пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на жертвеника, и да я остави до жертвеника.</verse>
				<verse number="4">След това да съблече одеждите си, за да облече други дрехи, и да изнесе пепелта извън стана на чисто място.</verse>
				<verse number="5">А огънят на жертвеника нека гори и да не изгасва; всяка сутрин свещеникът да слага на него дърва, върху тях да поставя всеизгарянето и да изгаря на него тлъстината на мирните жертви.</verse>
				<verse number="6">Нека огънят гори винаги на жертвеника и да не изгасва.</verse>
				<verse number="7">Ето и закона за хлебния принос: Аароновите синове да го принасят пред Господа при жертвеника.</verse>
				<verse number="8">Свещеникът да вземе една пълна шепа пшенично брашно от хлебния принос, от елея и целия тамян, който е върху жертвата, и да ги изгори на жертвеника: това е благоухание за спомен на Господа.</verse>
				<verse number="9">А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; то трябва да се яде безквасно на свято място; да го ядат в двора на скинията на събранието.</verse>
				<verse number="10">То не бива да се пече с квас. От Моите приноси това им давам за дял — велика светиня, така както приносът за грях и приносът за вина.</verse>
				<verse number="11">Всички Ааронови потомци от мъжки пол могат да ядат от нея като вечно право от Господните жертви за поколенията ви. Всичко, което се допре до тях, ще бъде свято“.“</verse>
				<verse number="12">Господ каза още на Мойсей:</verse>
				<verse number="13">„Ето приноса, който Аарон и синовете му трябва да принесат на Господа в деня, когато бъдат помазани: една десета от ефа пшенично брашно за постоянна хлебна жертва — половината сутрин и половината вечер.</verse>
				<verse number="14">Жертвата трябва да бъде приготвена в тава с елей; трябва да я принесеш на късове с елей, както се принася хлебен принос за благоухание на Господа.</verse>
				<verse number="15">Това трябва да извършва онзи от синовете му, който бъде помазан за свещеник вместо него. Вечен закон е жертвата да се изгаря цяла за Господа.</verse>
				<verse number="16">Всеки хлебен принос от свещеника да се изгаря изцяло, да не се яде.“</verse>
				<verse number="17">Господ каза още на Мойсей:</verse>
				<verse number="18">„Заповядай на Аарон и синовете му: „Ето закона за приноса за грях: жертвата за грях да се коли пред Господа на мястото, където се коли всеизгарянето. Това е велика светиня.</verse>
				<verse number="19">Свещеникът, който принася жертва за грях, може да яде от нея; тя трябва да се яде на свято място — в двора на скинията на събранието.</verse>
				<verse number="20">Всичко, което се допре до месото на приноса, ще е свято; и ако дреха се опръска от кръвта му, опръсканото да се опере на свято място.</verse>
				<verse number="21">Глиненият съд, в който то се е варило, да бъде строшен; но ако се е варило в меден съд, той трябва да се изчисти и да се измие с вода.</verse>
				<verse number="22">Всеки мъж от свещенически род може да яде от него. Това е велика светиня.</verse>
				<verse number="23">А всяка жертва за грях, кръв от която се внася в скинията на събранието за очистване, не бива да се яде; тя трябва да се изгаря на огъня“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">„Ето и закона за жертвата за вина; това е велика светиня.</verse>
				<verse number="2">Жертвата за вина трябва да се коли на мястото, където се коли всеизгарянето, и свещеникът да поръси с кръвта ѝ около жертвеника.</verse>
				<verse number="3">Той трябва да принася всичко, което е тлъсто: опашката, тлъстината, която обвива вътрешностите,</verse>
				<verse number="4">двата бъбрека и тлъстината по тях до хълбоците и булото на черния дроб, като я отдели заедно с бъбреците.</verse>
				<verse number="5">После свещеникът да изгори това на жертвеника за жертва на Господа; това е жертва за вина.</verse>
				<verse number="6">Всеки мъж от свещенически род може да яде от нея. Тя трябва да се яде на свято място; това е велика светиня.</verse>
				<verse number="7">Да има един закон както за жертвата за грях, така и за жертвата за вина: тя принадлежи на свещеника, който извършва чрез нея очистването.</verse>
				<verse number="8">Който свещеник принася жертва за всеизгаряне на някого, кожата от всеизгарянето, което е принесъл, принадлежи на свещеника.</verse>
				<verse number="9">И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, приготвен в тиган или тава, принадлежи на свещеника, който го е принесъл.</verse>
				<verse number="10">И всеки хлебен принос, смесен с елей или сух, принадлежи по равен дял на Аароновите синове.</verse>
				<verse number="11">Ето и закона за мирната жертва, която се принася на Господа:</verse>
				<verse number="12">ако някой я принася от благодарност, тогава с благодарствената жертва да принесе безквасни хлябове, омесени с елей, безквасни питки, намазани с елей, пшенично брашно и кори, омесени с елей.</verse>
				<verse number="13">При благодарствена мирна жертва нека принесе като свой принос и квасен хляб.</verse>
				<verse number="14">От целия си принос да принесе едно от тези неща като принос за въздигане пред Господа; това да принадлежи на свещеника, който поръсва с кръвта на мирната жертва.</verse>
				<verse number="15">Месото от неговата благодарствена мирна жертва да изяде в деня, когато се принася, да не оставя нищо от него до сутринта.</verse>
				<verse number="16">Ако някой принесе жертва чрез оброк или доброволен принос, да се яде в деня, в който се принася; а каквото остане от нея, може да се яде и на другия ден;</verse>
				<verse number="17">а каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгори на огъня.</verse>
				<verse number="18">Но ако се изяде нещо от месото на мирната жертва на третия ден, тя няма да бъде благоприятна и няма да се зачете на онзи, който я принася; това е осквернение и онзи, който яде от нея, ще приеме грях върху себе си.</verse>
				<verse number="19">Ако това месо се допре до нещо нечисто, да не се яде, а да се изгори на огън; а от неоскверненото месо може да яде всеки, който е чист.</verse>
				<verse number="20">Но онзи, който яде от месото на мирната жертва за Господа и приеме нечистотата върху себе си, да бъде изтребен сред народа си.</verse>
				<verse number="21">Също и онзи, след като се е допрял до нещо нечисто — до човешка нечистота, нечисто животно или до каквато и да била нечиста гнусота, яде от месото на мирната жертва за Господа, да бъде изтребен сред народа си.“</verse>
				<verse number="22">И Господ каза още на Мойсей:</verse>
				<verse number="23">„Заповядай на израилтяните: „Да не ядете никаква тлъстина — нито от вол, нито от овца, нито от коза.</verse>
				<verse number="24">Тлъстината от умряло или от разкъсано от звяр животно може да се употребява за всичко, но не трябва да я ядете;</verse>
				<verse number="25">защото който яде тлъстина от животно, принесено в жертва на Господа, ще бъде изтребен сред народа си.</verse>
				<verse number="26">И никъде в жилищата си да не ядете кръв — било от птица или от животно.</verse>
				<verse number="27">Всеки, който яде каквато и да е кръв, ще бъде изтребен сред народа си“.“</verse>
				<verse number="28">Господ каза още на Мойсей:</verse>
				<verse number="29">„Заповядай на израилтяните: „Който принася мирна жертва на Господа, да принесе част от мирната жертва като принос на Господа;</verse>
				<verse number="30">с ръцете си да я принесе в жертва на Господа. Да донесе тлъстината с гръдната част, като ги представи по обичая пред Господа.</verse>
				<verse number="31">Свещеникът да изгори тлъстината върху жертвеника, а гръдната част принадлежи на Аарон и на синовете му.</verse>
				<verse number="32">Също и дясната плешка от мирните ви жертви давайте на свещеника като принос за възношение.</verse>
				<verse number="33">Който от Аароновите синове принася кръвта от мирната жертва и тлъстината, на него принадлежи като дял дясната плешка.</verse>
				<verse number="34">Защото Аз взимам от мирните жертви на израилтяните гръдната част, принесена по обичая пред Господа, и въздигнатата плешка и ги давам на свещеника Аарон и на синовете му като вечен дял от Израилевите потомци.</verse>
				<verse number="35">Това е делът от Господните приноси за Аарон и синовете му в деня, когато застанат пред Господа да свещенодействат, понеже са помазани.</verse>
				<verse number="36">Този дял Господ заповяда да им се дава в деня, когато ги помаза. Той е тяхно вечно право за поколенията им“.“</verse>
				<verse number="37">Това е законът за всеизгарянето, за хлебен принос, жертва за грях, жертва за вина, жертва за посвещение и за мирна жертва,</verse>
				<verse number="38">който Господ даде на Мойсей на планината Синай, когато заповяда на израилтяните да принасят на Господа своите приноси в Синайската пустиня.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">Тогава Господ каза на Мойсей:</verse>
				<verse number="2">„Вземи Аарон и синовете му с него, и одеждите, елей за помазване, телето на приноса за грях, два овена и кошница с безквасните хлябове</verse>
				<verse number="3">и събери целия народ при скинията на събранието.“</verse>
				<verse number="4">И Мойсей направи така, както му заповяда Господ; и народът се събра при входа на скинията на събранието.</verse>
				<verse number="5">Тогава Мойсей каза на народа: „Ето какво заповяда Господ да направим.“</verse>
				<verse number="6">И Мойсей доведе Аарон и синовете му и ги изми с вода.</verse>
				<verse number="7">После го облече в хитона, облече го с мантията, сложи му ефода, препаса го с пояса на ефода, като му стегна с него ефода,</verse>
				<verse number="8">сложи му нагръдника, а върху нагръдника положи Урим и Тумим.</verse>
				<verse number="9">Постави и митрата на главата му и отпред на митрата закачи златна плочица — святия венец, както Господ беше заповядал на Мойсей.</verse>
				<verse number="10">След това Мойсей взе от елея за помазване и като помаза скинията и всичко в нея, ги освети.</verse>
				<verse number="11">С него поръси жертвеника седем пъти и го помаза с всичките му принадлежности, както и умивалника и подножието му, за да ги освети.</verse>
				<verse number="12">Тогава изля от елея за помазване върху главата на Аарон и го помаза, за да го освети.</verse>
				<verse number="13">След това Мойсей доведе Аароновите синове, облече ги с хитони, препаса ги с пояси и постави покривало на главите им, както Господ беше заповядал на Мойсей.</verse>
				<verse number="14">После доведе телето на приноса за грях и Аарон и синовете му положиха ръцете си върху главата на принесеното за грях теле.</verse>
				<verse number="15">Мойсей го закла, взе от кръвта и с пръст помаза около роговете на жертвеника, и като очисти жертвеника, изля останалата кръв в неговото подножие; така го освети и извърши очистването му.</verse>
				<verse number="16">Тогава Мойсей взе цялата тлъстина, която е по вътрешностите, булото на черния дроб, двата бъбрека с тлъстините им и ги изгори на жертвеника.</verse>
				<verse number="17">А телето — кожата му, месото му и нечистотиите му — изгори на огън извън стана, както Господ беше заповядал на Мойсей.</verse>
				<verse number="18">След това доведе овена за всеизгаряне и Аарон и синовете му положиха ръцете си върху главата на овена.</verse>
				<verse number="19">Мойсей го закла и поръси с кръвта около жертвеника,</verse>
				<verse number="20">разсече овена на части и изгори главата, частите му и тлъстината.</verse>
				<verse number="21">А вътрешностите и краката Мойсей изми с вода и изгори на жертвеника целия овен; това е всеизгаряне, благоуханна жертва на Господа, както Господ беше заповядал на Мойсей.</verse>
				<verse number="22">Тогава доведе другия овен, овена на посвещението; и Аарон и синовете му положиха ръцете си върху главата на овена.</verse>
				<verse number="23">Мойсей го закла, взе от кръвта му и докосна с нея края на дясното ухо на Аарон, палеца на дясната му ръка и палеца на десния му крак.</verse>
				<verse number="24">След това Мойсей доведе и Аароновите синове, докосна с кръвта края на дясното им ухо, палеца на дясната им ръка и палеца на десния им крак и с кръвта поръси около жертвеника.</verse>
				<verse number="25">После взе тлъстината, опашката, цялата тлъстина по вътрешностите, булото на черния дроб, двата бъбрека с тлъстината им и дясната плешка;</verse>
				<verse number="26">и от кошницата с безквасните хлябове пред Господа взе един безквасен хляб, един хляб, омесен с елей, и една питка и ги сложи върху тлъстината и върху дясната плешка.</verse>
				<verse number="27">И като сложи всичко това в ръцете на Аарон и синовете му, принесе го по обичая пред Господа.</verse>
				<verse number="28">После Мойсей го взе от ръцете им и го изгори на жертвеника заедно с всеизгарянето. Това беше жертва на посвещение, благоуханна жертва за Господа.</verse>
				<verse number="29">Мойсей взе и гръдната част и я принесе по обичая пред Господа. Това беше Мойсеевият дял на посвещението, както Господ беше заповядал на Мойсей.</verse>
				<verse number="30">След това Мойсей взе от елея за помазване и от кръвта, която беше върху жертвеника, и поръси Аарон и одеждите му, и синовете му, и одеждите на синовете му; така освети Аарон и одеждите му, както и синовете му и одеждите им.</verse>
				<verse number="31">И Мойсей каза на Аарон и на синовете му: „Сварете месото пред входа на скинията на събранието и там го яжте с хляба от кошницата на посвещението, както ми беше заповядано от Господа: „Аарон и синовете му трябва да ги ядат.“</verse>
				<verse number="32">А остатъка от месото и от хляба изгорете на огъня.</verse>
				<verse number="33">И в продължение на седем дена не излизайте от входа на скинията на събранието, докато не изтекат дните на вашето посвещение; защото посвещаването ви трябва да се извършва през седем дена.</verse>
				<verse number="34">Както днес беше извършено по заповед от Господа, така ще се извършва за вашето очистване.</verse>
				<verse number="35">Седем дена и нощи стойте при входа на скинията на събранието и пазете наредбите на Господа, за да не умрете; защото така ми беше заповядано.“</verse>
				<verse number="36">И Аарон и синовете му извършиха всичко, което Господ беше заповядал чрез Мойсей.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">На осмия ден Мойсей повика Аарон и синовете му, и старейшините на Израил</verse>
				<verse number="2">и каза на Аарон: „Вземи си мъжко теле като жертва за грях и овен без недостатък за всеизгаряне и ги принеси пред Господа.</verse>
				<verse number="3">И кажи на израилтяните: „Вземете козел като жертва за грях и теле и агне без недостатък по на година за всеизгаряне</verse>
				<verse number="4">и за мирна жертва вол и овен, за да ги принесете пред Господа, както и хлебен принос, омесен с елей, защото днес ще ви се яви Господ.“</verse>
				<verse number="5">И те донесоха пред скинията на събранието това, което беше заповядал Мойсей; и дойде целият народ и застана пред Господа.</verse>
				<verse number="6">Мойсей рече: „Това е, което Господ заповяда да направите. И ще ви се яви славата на Господа.“</verse>
				<verse number="7">Тогава Мойсей каза на Аарон: „Пристъпи към жертвеника и принеси жертвата си за грях и всеизгарянето си и очисти себе си и народа; принеси жертвата за народа и го очисти, както заповяда Господ.“</verse>
				<verse number="8">Тогава Аарон пристъпи към жертвеника и закла телето като своя жертва за грях.</verse>
				<verse number="9">Аароновите синове му поднесоха кръвта; и той, след като натопи пръста си в кръвта, намаза роговете на жертвеника, а останалата кръв изля в подножието на жертвеника;</verse>
				<verse number="10">тлъстината, бъбреците и булото на черния дроб от жертвата изгори на жертвеника, както Господ беше заповядал на Мойсей.</verse>
				<verse number="11">А месото и кожата изгори на огън извън стана.</verse>
				<verse number="12">Закла и всеизгарянето и Аароновите синове му поднесоха кръвта, с която поръси около жертвеника.</verse>
				<verse number="13">Тогава му донесоха всеизгарянето на части, с главата, и той ги изгори на жертвеника.</verse>
				<verse number="14">После изми вътрешностите и краката и ги изгори на жертвеника, върху всеизгарянето.</verse>
				<verse number="15">Тогава принесе жертва от името на народа: взе козела, който се принасяше за народа, закла го и го принесе както преди това, като жертва за грях.</verse>
				<verse number="16">Аарон принесе всеизгарянето, както бяха разпоредбите.</verse>
				<verse number="17">Принесе и хлебния принос: напълни шепа от него и го изгори на жертвеника освен утринното всеизгаряне.</verse>
				<verse number="18">Закла още вола и овена, които бяха за мирна жертва от народа, и Аароновите синове му поднесоха кръвта, с която поръси около жертвеника.</verse>
				<verse number="19">Поднесоха и тлъстините от вола, опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите, бъбреците и булото на черния дроб на овена.</verse>
				<verse number="20">И като сложиха тлъстините върху гръдните части, той ги изгори върху жертвеника.</verse>
				<verse number="21">А гръдните части и дясната плешка Аарон принесе пред Господа по обичая, както беше заповядал Мойсей.</verse>
				<verse number="22">После Аарон вдигна ръце към народа и го благослови; и след като вече беше принесъл жертвата за грях, всеизгарянето и мирния принос, той слезе.</verse>
				<verse number="23">Тогава Мойсей и Аарон влязоха в скинията на събранието; и като излязоха, благословиха народа. И славата на Господа се яви на целия народ.</verse>
				<verse number="24">И огън излезе от Господа и изпепели всеизгарянето и тлъстината върху жертвеника. Като видя това, целият народ извика от радост и падна молитвено на земята.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Надав и Авиуд, синове на Аарон, взеха кадилниците си и като сложиха в тях огън и тамян, принесоха чужд огън пред Господа, което Той им беше забранил.</verse>
				<verse number="2">Затова излезе огън от Господа и ги изгори; и те умряха пред Господа.</verse>
				<verse number="3">Тогава Мойсей каза на Аарон: „Ето за това говореше Господ, когато рече: „Аз ще покажа святостта Си в онези, които се приближат към Мене, и ще се прославя пред целия народ.“ Аарон остана безмълвен.</verse>
				<verse number="4">И Мойсей повика Мисаил и Елцафан, синове на Узиил, Аароновия чичо, и им каза: „Идете и изнесете братята си от светилището извън стана.“</verse>
				<verse number="5">Те се приближиха и ги изнесоха с хитоните им извън стана, както каза Мойсей.</verse>
				<verse number="6">А на Аарон и синовете му Елеазар и Итамар Мойсей каза: „Не откривайте главите си и не раздирайте дрехите си, за да не умрете и да навлечете гняв на цялото общество; но братята ви и цял Израил могат да оплакват онези, които Господ погуби с огън.</verse>
				<verse number="7">И не излизайте от входа на скинията на събранието, за да не умрете; защото Господният елей за помазване е върху вас.“ И те направиха, както каза Мойсей.</verse>
				<verse number="8">След това Господ каза на Аарон:</verse>
				<verse number="9">„Когато влизате в скинията на събранието, не трябва да пиете вино или силно питие, нито ти, нито синовете ти с тебе, за да не умрете. Това ще бъде вечен закон за поколенията ви,</verse>
				<verse number="10">за да може да отличавате свещено от несвещено и нечисто от чисто</verse>
				<verse number="11">и да учите израилтяните на всички наредби, които Господ им е казал чрез Мойсей.“</verse>
				<verse number="12">После Мойсей каза на Аарон и останалите му синове Елеазар и Итамар: „Вземете хлебния принос, останал от жертвите за Господа, и го яжте безквасен при жертвеника, защото това е велика светиня;</verse>
				<verse number="13">яжте го на свято място, защото това е твой дял и дял на синовете ти от жертвите за Господа, защото така ми е заповядано.</verse>
				<verse number="14">Гръдната част, принесена по обичая, и плешката на възношението яжте на чисто място — ти, синовете ти и дъщерите ти с тебе, защото това ти е дадено като твой дял и като дял на синовете ти от мирните приноси на израилтяните.</verse>
				<verse number="15">Плешката на възношението и гръдната част трябва да се принасят заедно с жертвената тлъстина по обичая пред Господа, за да бъдат вечен дял за тебе и за синовете ти, както заповяда Господ.“</verse>
				<verse number="16">Мойсей потърси козела на жертвата за грях, но той беше вече изгорен. Затова той се разгневи на Елеазар и Итамар, двамата останали синове на Аарон, и каза:</verse>
				<verse number="17">„Защо не ядохте жертвата за грях на свято място? Тя е велика светиня и ви е дадена, за да снемете греховете на обществото и да го очиствате пред Господа.</verse>
				<verse number="18">Но кръвта на жертвата не беше внесена в светилището и вие трябваше да я изядете в светилището, както заповядах.“</verse>
				<verse number="19">Тогава Аарон отговори на Мойсей: „Ето днес те принесоха жертвата си за грях и всеизгарянето си пред Господа и на мене ми се случи такова нещо! Ако бях ял днес жертвата за грях, щеше ли това да се понрави на Господа?“</verse>
				<verse number="20">Като чу това, Мойсей одобри постъпката.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">И Господ каза на Мойсей и Аарон:</verse>
				<verse number="2">„Съобщете на израилтяните: „Ето кои животни можете да ядете сред всички животни по земята:</verse>
				<verse number="3">яжте всяко от животните, което има раздвоени копита, с дълбок разрез на копитата, и което преживя.</verse>
				<verse number="4">От преживните и с раздвоени копита не яжте само тези: камилата, защото преживя, но няма раздвоени копита; тя е нечиста за вас;</verse>
				<verse number="5">скокливия гризач, защото преживя, но няма раздвоени копита; той е нечист за вас;</verse>
				<verse number="6">заека, защото преживя, но няма раздвоени копита; той е нечист за вас;</verse>
				<verse number="7">свинята, защото има раздвоени копита с дълбок разрез, но не преживя; тя е нечиста за вас.</verse>
				<verse number="8">Месото им не яжте и до труповете им не се допирайте; те са нечисти за вас.</verse>
				<verse number="9">От всички животни, които са във водата, яжте всички с перки и люспи във водите на реки и морета; тях може да ядете.</verse>
				<verse number="10">А всички, които плават или обитават навред във водите — в моретата или реките, които нямат перки и люспи, всички те са скверни за вас.</verse>
				<verse number="11">Понеже трябва да бъдат скверни за вас, от месото им не яжте и от труповете им се гнусете!</verse>
				<verse number="12">Всичко във водата, което няма перки и люспи, да бъде скверно за вас.</verse>
				<verse number="13">А ето и птиците, от които трябва да се гнусите: орел, лешояд, черен лешояд,</verse>
				<verse number="14">пиляк и сокол от всякакъв вид,</verse>
				<verse number="15">всякакъв вид гарвани,</verse>
				<verse number="16">камилска птица, кукумявка, чайка и ястреб от всякакъв вид,</verse>
				<verse number="17">бухал, рибар, ибис,</verse>
				<verse number="18">лебед, пеликан, сврака,</verse>
				<verse number="19">щъркел, чапла от всякакъв вид, папуняк и прилеп.</verse>
				<verse number="20">Всички крилати четириноги са скверни за вас.</verse>
				<verse number="21">Но измежду крилатите четириноги можете да ядете само онези, които имат пищяли над краката си, за да скачат с тях по земята.</verse>
				<verse number="22">От тях можете да ядете: скакалец от всякакъв вид, зелен скакалец от всякакъв вид, щурец от всякакъв вид и малък скакалец от всякакъв вид.</verse>
				<verse number="23">Всяко друго крилато четириного е скверно за вас.</verse>
				<verse number="24">От тях ще се оскверняват: всеки, който се допре до трупа им, ще бъде нечист до вечерта;</verse>
				<verse number="25">и всеки, който носи нещо от трупа им, да изпере дрехата си; той ще бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="26">Всяко животно, което има раздвоени копита, но без дълбок разрез и не преживя, е нечисто за вас; всеки, който се допре до него, ще бъде нечист.</verse>
				<verse number="27">А от четириногите животни — онези, които ходят на лапи, са нечисти за вас; всеки, който се допре до трупа им, ще бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="28">Всеки, който носи трупа им, да изпере дрехите си; той ще бъде нечист до вечерта, понеже са нечисти за вас.</verse>
				<verse number="29">От животните, които пълзят по земята, ето кои са нечисти за вас: невестулка, мишка, гущер от всякакъв вид;</verse>
				<verse number="30">анака, саламандър, гущерче, къртица и хамелеон.</verse>
				<verse number="31">От всички влечуги те са нечисти за вас: който се допре до трупа им, ще бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="32">И всичко, върху което някое от тях падне мъртво, ще бъде нечисто: било дървен съд, дреха, кожа, чувал или някаква вещ, която се употребява за работа. Те трябва да се сложат във вода и ще останат нечисти до вечерта; след това ще бъдат чисти.</verse>
				<verse number="33">Ако някое от тях падне в глинен съд, всичко, каквото има в него, ще бъде нечисто; а самия съд трябва да строшите.</verse>
				<verse number="34">Всяка храна, върху която се сипе вода от такъв съд, ще бъде нечиста; и всяко питие в такъв съд ще бъде нечисто.</verse>
				<verse number="35">Всичко, върху което падне нещо от трупа им, ще бъде нечисто — било пещ или огнище, трябва да се разрушат, понеже са нечисти; и те ще бъдат нечисти за вас.</verse>
				<verse number="36">Само извор и кладенец, където има вода, си остават чисти; но който се допре до трупа им, той е нечист.</verse>
				<verse number="37">Ако нещо от трупа им падне върху семе за сеитба, то ще е нечисто.</verse>
				<verse number="38">И ако са полели семето с вода и върху него падне нещо от трупа им, то е нечисто за вас.</verse>
				<verse number="39">Ако умре някое от животните, които може да ядете, който се допре до трупа му, ще бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="40">Който яде от трупа му, трябва да изпере дрехите си; той ще бъде нечист до вечерта; и който носи трупа му, трябва да изпере дрехите си, той ще бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="41">Всяко животно, което пълзи по земята, е скверно, не трябва да го ядете.</verse>
				<verse number="42">Всяка животинка по земята, която пълзи или се движи на четири или повече крака, не трябва да я ядете, защото е скверна.</verse>
				<verse number="43">Не се осквернявайте от влечуги, за да не станете нечисти чрез тях; не се осквернявайте чрез тях,</verse>
				<verse number="44">защото Аз съм Господ, вашият Бог. Осветете се и бъдете святи, защото Аз съм свят; и не се осквернявайте с никакво влечуго, което пълзи по земята,</verse>
				<verse number="45">защото Аз съм Господ, Който ви изведе от египетската земя, за да ви бъда Бог. И така, бъдете святи, защото Аз съм свят.</verse>
				<verse number="46">Това е законът за добитъка, за птиците, за всички животни, които живеят във водите, и за всички животни, които пълзят по земята,</verse>
				<verse number="47">за да различавате чисто от нечисто и животните, които може да се ядат, от животните, които не трябва да се ядат“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">И Господ рече на Мойсей:</verse>
				<verse number="2">„Кажи на израилтяните: „Ако жена зачене и роди мъжко дете, ще бъде нечиста седем дена; тя ще бъде нечиста, както в дните на месечното си неразположение;</verse>
				<verse number="3">а на осмия ден да се обреже краекожието на детето.</verse>
				<verse number="4">Тя трябва да седи тридесет и три дена вкъщи, за да се очисти от кръвта си; да не се допира до нищо свещено и да не влиза в светилището, преди да изтекат дните на очистването ѝ.</verse>
				<verse number="5">Но ако роди женско дете, тя ще бъде нечиста две седмици, както в дните на месечното си неразположение; и трябва да седи шестдесет и шест дена вкъщи, за да се очисти от кръвта си.</verse>
				<verse number="6">А когато изтекат дните на очистването ѝ, за син или за дъщеря, да донесе на свещеника при входа на скинията едногодишно агне за всеизгаряне и млад гълъб или гургулица като жертва за грях.</verse>
				<verse number="7">И той ще принесе това пред Господа, за да я очисти, и тя ще бъде чиста от кръвотечението си. Това е законът за родилка на мъжко или женско дете.</verse>
				<verse number="8">Но ако няма средства да донесе агне, нека да вземе две гургулици или два млади гълъба, едното за всеизгаряне, а другото като жертва за грях; тогава свещеникът да извърши над нея очистване и тя ще бъде чиста“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Господ каза на Мойсей и Аарон:</verse>
				<verse number="2">„Когато човек има по кожата на тялото си оток или обрив, или петно и това се превърне в рана от проказа върху кожата на тялото му, да го доведат при свещеника Аарон или при един от свещениците, негови синове.</verse>
				<verse number="3">Свещеникът да прегледа раната върху кожата на тялото; и ако космите по раната са побелели и раната е проникнала през кожата на тялото му, това е рана от проказа; и свещеникът, като го прегледа, нека го обяви за нечист.</verse>
				<verse number="4">Но ако петното върху кожата на тялото му е бяло, но се вижда, че не е по-дълбоко от кожата и космите по него не са побелели, нека свещеникът да затвори човека с раната за седем дена.</verse>
				<verse number="5">На седмия ден свещеникът да го прегледа; и ако види, че раната не се е изменила и не се е разпростряла по кожата, свещеникът да го затвори за още седем дена.</verse>
				<verse number="6">На седмия ден свещеникът отново да го прегледа; и ако раната се е успокоила и не се е разпространила по кожата, свещеникът да го обяви за чист; и ще бъде чист.</verse>
				<verse number="7">Но ако след явяването му за очистване пред свещеника обривът започне да се разпростира върху кожата, той трябва да се яви отново пред свещеника.</verse>
				<verse number="8">И ако свещеникът види, че обривът се е разпрострял по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е проказа.</verse>
				<verse number="9">Ако на някого се появи рана от проказа, нека да го доведат при свещеника.</verse>
				<verse number="10">Свещеникът да го прегледа и ако има бял оток по кожата и космите са побелели, и в отока има живо месо,</verse>
				<verse number="11">това е стара проказа по кожата на тялото му; свещеникът трябва да го обяви за нечист и да не го затваря, тъй като е обявен вече за нечист.</verse>
				<verse number="12">Но ако, доколкото се вижда от свещеника, проказата се е разпростряла по кожата и е покрила цялата кожа от главата до нозете му,</verse>
				<verse number="13">тогава свещеникът да го прегледа. И ако проказата е покрила цялото му тяло, нека обяви болния за чист, понеже цялата му рана е побеляла; той е чист.</verse>
				<verse number="14">Но ако по него се появи засегната плът, той ще бъде нечист.</verse>
				<verse number="15">Като прегледа засегнатата плът, свещеникът да го обяви за нечист; засегнатата плът е нечиста, това е проказа.</verse>
				<verse number="16">Но ако засегнатата плът отново се промени и побелее, нека болният дойде при свещеника.</verse>
				<verse number="17">Свещеникът да го прегледа и ако раната е побеляла, свещеникът да обяви болния за чист; той е чист.</verse>
				<verse number="18">Ако някой е имал цирей върху кожата на тялото си, който е зараснал</verse>
				<verse number="19">и на мястото на цирея се е появил бял оток или червеникаво-бяло петно, той трябва да се покаже на свещеника.</verse>
				<verse number="20">Свещеникът да го прегледа и ако се вижда, че петното е проникнало през кожата и космите му са побелели, свещеникът да го обяви за нечист.</verse>
				<verse number="21">Но ако свещеникът види, че космите по него не са побелели и не е по-дълбоко от кожата, и едва се забелязва, свещеникът да го затвори за седем дена.</verse>
				<verse number="22">Ако петното започне да се разпростира върху кожата, свещеникът да го обяви за нечист; това е язва.</verse>
				<verse number="23">Но ако петното остава на мястото си и не се е разпростряло, това е белегът на цирея; свещеникът да го обяви за чист.</verse>
				<verse number="24">Или ако някой има по кожата на тялото си изгорено и върху заздравялото изгорено се появи червеникаво или бяло петно,</verse>
				<verse number="25">тогава свещеникът да го прегледа; и ако космите по петното са побелели и то е проникнало през кожата, това е проказа; тя се е развила върху изгореното и свещеникът да го обяви за нечист; това е язва от проказа.</verse>
				<verse number="26">Но ако свещеникът види, че космите върху петното не са побелели, и то не е проникнало през кожата, и едва се забелязва, тогава свещеникът да го затвори за седем дена.</verse>
				<verse number="27">На седмия ден свещеникът да го прегледа; и ако то се е разпростряло върху кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е язва от проказа.</verse>
				<verse number="28">Но ако петното остава на мястото си и не се е разпростряло върху кожата, и едва се забелязва, това е оток от изгорено.</verse>
				<verse number="29">Ако мъж или жена има рана на главата или на брадата,</verse>
				<verse number="30">свещеникът да прегледа раната; и ако тя е проникнала през кожата и космите върху нея са тънки и жълтеникави, свещеникът да ги обяви за нечисти; това е кел, проказа по главата или брадата.</verse>
				<verse number="31">Но ако свещеникът прегледа раната от кел и се окаже, че тя не е проникнала през кожата и по нея няма черни косми, свещеникът да затвори болния от кел за седем дена.</verse>
				<verse number="32">На седмия ден свещеникът да прегледа раната; и ако келът не се е разпрострял и по него няма жълтеникави косми, и се вижда, че не е проникнал през кожата,</verse>
				<verse number="33">болният да се остриже, без да се стриже мястото с кел; и свещеникът да затвори болния за още седем дена.</verse>
				<verse number="34">А на седмия ден свещеникът да прегледа кела; и ако келът не се е разпрострял по кожата и се вижда, че не е проникнал през нея, свещеникът да го обяви за чист; нека той да изпере дрехите си и ще бъде чист.</verse>
				<verse number="35">Но ако след очистването му келът започне да се разпростира по кожата,</verse>
				<verse number="36">свещеникът да го прегледа; и ако келът се е разпрострял по кожата, свещеникът да не търси жълтеникави косми; той е нечист.</verse>
				<verse number="37">Но ако келът не се е разпрострял и по него се виждат черни косми, келът е заздравял; човекът е чист и свещеникът да го обяви за чист.</verse>
				<verse number="38">Но ако мъж или жена има по кожата на тялото си петна, бели петна,</verse>
				<verse number="39">свещеникът да ги прегледа; и ако петната по кожата на тялото са белезникави, по кожата се е появил лишей, човекът е чист.</verse>
				<verse number="40">Ако на някого са окапали космите на главата, той е плешив, но е чист.</verse>
				<verse number="41">Ако са окапали космите от предната част на главата му, той е олисял, но е чист.</verse>
				<verse number="42">Но ако по плешивото или олисялото място има бяло или червеникаво петно, на това място се е развила проказа.</verse>
				<verse number="43">Свещеникът да го прегледа; и ако отокът на раната по плешивото или олисялото място е червеникаво-бял, подобен на проказа по кожата на тялото,</verse>
				<verse number="44">такъв човек е прокажен, той е нечист. Свещеникът трябва да го обяви за нечист, понеже на главата му има рана.</verse>
				<verse number="45">На прокажения с такава рана да се раздерат дрехите и главата му да остане открита; устата му трябва да се покрият и той да вика: „Нечист! Нечист!“</verse>
				<verse number="46">През цялото време, докато има тази рана, ще бъде нечист; той е нечист и трябва да живее отделно; неговото жилище да бъде извън стана.</verse>
				<verse number="47">Ако се появи зараза от проказа върху дреха, вълнена или ленена,</verse>
				<verse number="48">върху основа или вътък, ленен или вълнен, или върху кожа или кожено изделие</verse>
				<verse number="49">и петното е зеленикаво или червеникаво върху дрехата или кожата, било върху основата или вътъка, или върху някакво кожено изделие, това е зараза от проказа и трябва да се покаже на свещеника.</verse>
				<verse number="50">Свещеникът да прегледа заразата и да затвори онова, което е заразено, за седем дена.</verse>
				<verse number="51">На седмия ден свещеникът да прегледа заразеното; и ако заразата се е разпростряла по дрехата, по основата или по вътъка, по кожата или по каквото и да е кожено изделие, това е люта проказа, нечиста рана.</verse>
				<verse number="52">Тогава свещеникът да изгори дрехата, върху която е заразата, било основата или ленения, или вълнения вътък, или каквото и да било кожено изделие, защото е гибелна проказа, трябва да се изгори на огън.</verse>
				<verse number="53">Ако свещеникът види, че заразата не се е разпростряла върху дрехата, по основата или по вътъка, или върху каквото и да е кожено изделие,</verse>
				<verse number="54">свещеникът да заповяда да бъде изпрано онова, върху което има зараза, и да го затвори за още седем дена.</verse>
				<verse number="55">Ако след изпиране на заразеното свещеникът види, че заразата не е променила вида си, макар и да не се е разпростряла, то е нечисто и трябва да се изгори на огън, заразата е проникнала дълбоко, както отвътре, така и отвън.</verse>
				<verse number="56">Но ако свещеникът види, че след изпирането заразата едва се забелязва, нека я премахне от дрехата или от кожата, било от основата или от вътъка.</verse>
				<verse number="57">Но ако се появи отново върху дрехата, на основата или вътъка, или върху каквото и да е кожено изделие, проказата се е развила; онова, което е заразено, да се изгори на огън.</verse>
				<verse number="58">Ако след изпиране на дреха, било основа или вътък, или кожено изделие, заразата се премахне, те трябва повторно да се изперат и ще бъдат чисти.</verse>
				<verse number="59">Това е законът за заразата от проказа върху вълнена или ленена дреха, било в основата или вътъка, или върху кожено изделие, когато се обявяват за чисти или нечисти.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Господ каза още на Мойсей:</verse>
				<verse number="2">„Ето закона за прокажения в деня на неговото очистване: той трябва да бъде доведен при свещеника;</verse>
				<verse number="3">и свещеникът като излезе извън стана, да го прегледа. Ако прокаженият е оздравял от проказната рана,</verse>
				<verse number="4">да заповяда да вземат за онзи, който се очиства, две живи чисти птици, кедрово дърво, червена прежда и исоп.</verse>
				<verse number="5">Тогава свещеникът да заповяда да заколят едната птица в глинен съд над течаща вода.</verse>
				<verse number="6">После да вземе живата птица, кедровото дърво, червената прежда и исопа и да ги натопи с живата птица в кръвта на закланата над течаща вода птица.</verse>
				<verse number="7">И да поръси седем пъти онзи, който се очиства от проказа, да го обяви за чист и да пусне живата птица в полето.</verse>
				<verse number="8">А онзи, който се очиства, да изпере дрехите си, да обръсне цялата си коса, да се умие във вода и ще бъде чист. След това да влезе в стана, но да престои седем дена извън шатрата си.</verse>
				<verse number="9">На седмия ден да обръсне цялата си коса, брадата си, веждите и всичките си косми; да изпере дрехите си, да умие тялото си във вода и ще бъде чист.</verse>
				<verse number="10">А на осмия ден да вземе две мъжки агнета без недостатък, едно женско агне, едногодишно, без недостатък, три десети от ефа пшенично брашно за хлебен принос и един лог елей.</verse>
				<verse number="11">Свещеникът, който извършва очистването, да представи онзи, когото очиства, заедно с тези неща пред Господа при входа на скинията на събранието.</verse>
				<verse number="12">Тогава свещеникът да вземе едното мъжко агне и лога с елей и да ги принесе според обичая пред Господа като жертва за вина.</verse>
				<verse number="13">И да заколи агнето на мястото, където колят жертви за грях и всеизгаряне — на свято място, защото жертвата за вина, както и жертвата за грях принадлежат на свещеника; това е велика светиня.</verse>
				<verse number="14">После свещеникът да вземе от кръвта на жертвата за вина и да помаже крайчеца на дясното ухо на човека, който се очиства, палеца на дясната му ръка и палеца на десния му крак.</verse>
				<verse number="15">След това свещеникът да вземе елей от лога и да го излее в дланта на лявата си ръка;</verse>
				<verse number="16">да потопи десния си пръст в елея, който има в лявата си длан, и с пръста си да поръси седем пъти пред Господа;</verse>
				<verse number="17">и от останалия елей, който има в дланта си, свещеникът да помаже крайчеца на дясното ухо на човека, който се очиства, палеца на дясната му ръка и палеца на десния му крак, там където е кръвта на жертвата за вина.</verse>
				<verse number="18">А останалия елей, който е в дланта на свещеника, да излее върху главата на онзи, който се очиства и свещеникът да го очисти пред Господа.</verse>
				<verse number="19">Тогава свещеникът да извърши жертвоприношение за грях и да го очисти от нечистотата му, а след това да заколи жертвата за всеизгаряне;</verse>
				<verse number="20">свещеникът да постави всеизгарянето и хлебния принос върху жертвеника. Така ще очисти човека и той ще бъде чист.</verse>
				<verse number="21">Но ако някой е твърде беден и няма възможност, нека вземе едно мъжко агне и да го принесе като жертва за вина, за да се очисти, а също и една десета от ефа пшенично брашно, омесено с елей, за хлебен принос, един лог елей</verse>
				<verse number="22">и две гургулици или два млади гълъба, каквото намери — едното като жертва за грях, а другото — за всеизгаряне;</verse>
				<verse number="23">и на осмия ден да ги донесе за очистването си на свещеника при входа на скинията на събранието пред Господа.</verse>
				<verse number="24">Тогава свещеникът да вземе агнето на приноса за вина и лога с елей и да ги принесе според обичая пред Господа.</verse>
				<verse number="25">И след като заколи агнето на приноса за вина, свещеникът да вземе от кръвта на приноса за вина и да помаже крайчеца на дясното ухо на онзи, който се очиства, палеца на дясната му ръка и палеца на десния му крак.</verse>
				<verse number="26">След това свещеникът да излее от елея в дланта на лявата си ръка;</verse>
				<verse number="27">и от елея, който има в лявата си ръка, свещеникът да поръси с десния си пръст седем пъти пред Господа.</verse>
				<verse number="28">И свещеникът да помаже с елея, който има в дланта си, крайчеца на дясното ухо на онзи, който се очиства, палеца на дясната му ръка и палеца на десния му крак, там, където е кръвта от жертвата за вина.</verse>
				<verse number="29">А останалия елей, който е в дланта на свещеника, да излее върху главата на онзи, който се очиства, за да го очисти пред Господа.</verse>
				<verse number="30">После да принесе едната от гургулиците или единия от младите гълъби, доколкото е възможно за онзи, който се очиства —</verse>
				<verse number="31">едната птица като жертва за грях, а другата като всеизгаряне, заедно с хлебния принос; така свещеникът ще извърши очистването му пред Господа.</verse>
				<verse number="32">Това е законът за болния от проказа, който няма достатъчно средства за очистването си.“</verse>
				<verse number="33">Господ каза още на Мойсей и Аарон:</verse>
				<verse number="34">„Когато влезете в ханаанската страна, която ви давам да завладеете, и поразя с проказа някоя къща в земята, която владеете,</verse>
				<verse number="35">тогава онзи, на когото е къщата, трябва да отиде при свещеника и да каже: „Струва ми се, че зараза се е появила в къщата ми.“</verse>
				<verse number="36">А свещеникът, преди да влезе да прегледа заразата, да заповяда да изпразнят къщата, за да не стане нечисто всичко, което е в къщата; и след това свещеникът да влезе да прегледа къщата.</verse>
				<verse number="37">Ако той, след като прегледа заразата, види, че заразата по стените на къщата е образувала зеленикави или червеникави вдлъбнатини,</verse>
				<verse number="38">свещеникът да излезе до вратата на къщата и да затвори къщата за седем дена.</verse>
				<verse number="39">А на седмия ден свещеникът да дойде отново и ако види, че заразата се е разпространила по стените на къщата,</verse>
				<verse number="40">да заповяда да изкъртят камъните, по които има зараза, и да ги хвърлят извън града на нечисто място;</verse>
				<verse number="41">и да накара да остържат цялата къща отвътре, а останалата мазилка да изхвърлят извън града на нечисто място.</verse>
				<verse number="42">След това да вземат други камъни и да ги зазидат вместо онези камъни, и да вземат друга мазилка и да измажат къщата.</verse>
				<verse number="43">Но ако заразата се появи отново в къщата, след като са били изкъртени камъните и къщата е била остъргана и измазана с нова мазилка,</verse>
				<verse number="44">тогава свещеникът да дойде и да я прегледа: и ако заразата се е разпространила в къщата, в нея има гибелна проказа, тя е нечиста.</verse>
				<verse number="45">Тази къща трябва да се събори, а камъните, дървата и цялата мазилка на къщата да се изнесат извън града, на нечисто място.</verse>
				<verse number="46">Онзи, който влезе в къщата през времето, когато тя е била затворена, да бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="47">И който спи в тази къща, трябва да изпере дрехите си; и който яде в тази къща, трябва да изпере дрехите си.</verse>
				<verse number="48">Но ако свещеникът дойде и види, че заразата в къщата не се е разпространила, след като е била измазана, тогава свещеникът да обяви къщата за чиста, понеже заразата е преминала.</verse>
				<verse number="49">И за да очисти къщата, да вземе две птици, кедрово дърво, червена прежда и исоп;</verse>
				<verse number="50">и да заколи едната птица в глинен съд над течаща вода.</verse>
				<verse number="51">След това да вземе кедровото дърво, исопа, червената прежда и живата птица, да ги натопи в кръвта на закланата птица и в течащата вода и да поръси къщата седем пъти.</verse>
				<verse number="52">И да очисти къщата с кръвта на птицата и с течащата вода, с живата птица и с кедровото дърво, с исопа и с червената прежда.</verse>
				<verse number="53">След това да пусне живата птица в полето извън града. Така ще извърши очистването на къщата и тя ще бъде чиста.</verse>
				<verse number="54">Това е законът за всяка зараза от проказа и кел,</verse>
				<verse number="55">за проказа по дрехи и в къщите,</verse>
				<verse number="56">за оток, за обриви и петна,</verse>
				<verse number="57">за да се посочи кога нещо е нечисто и кога е чисто; това е законът за проказата.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">Господ рече още на Мойсей и Аарон:</verse>
				<verse number="2">„Кажете на израилтяните: „Ако болен човек има течение от тялото си, той е нечист поради течението си.</verse>
				<verse number="3">Ето закона за нечистотата от течението му: дали има течение от тялото му или е спряло, то остава нечисто.</verse>
				<verse number="4">Всяка постелка, на която е лежал онзи, който има течение, е нечиста; и всяко нещо, на което седне, е нечисто.</verse>
				<verse number="5">И който се допре до постелката му, трябва да изпере дрехите си и да се окъпе във вода, и ще бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="6">Който седне на нещо, върху което е седял онзи, който има течение, да изпере дрехите си и да се окъпе във вода, и ще бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="7">И който се допре до тялото на онзи, който има течение, да изпере дрехите си и да се окъпе във вода, и ще бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="8">Ако онзи, който има течение, плюе върху някой чист, тогава нека той изпере дрехите си и да се окъпе във вода, и ще бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="9">И всяко седло, на което е седял онзи, който има течение, ще бъде нечисто.</verse>
				<verse number="10">Всеки, който се допре до нещо, което е било под него, ще бъде нечист до вечерта; и ако го е носил, нека изпере дрехите си и да се окъпе във вода, и ще бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="11">И всеки, до когото онзи, който има течение, се е допрял с неизмити ръце, да изпере дрехите си и да се окъпе във вода, и ще бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="12">Глинен съд, до който се допре онзи, който има течение, да се строши, а всеки дървен съд да се измие с вода.</verse>
				<verse number="13">А когато онзи, който е страдал от течение, се очисти, тогава да отреди седем дена за очистването си, да изпере дрехите си и да окъпе тялото си в течаща вода, и ще бъде чист.</verse>
				<verse number="14">И на осмия ден да вземе две гургулици и два млади гълъба и да дойде пред Господа при входа на скинията на събранието, за да ги даде на свещеника.</verse>
				<verse number="15">Свещеникът да принесе едната от птиците като жертва за грях, а другата за всеизгаряне; така свещеникът ще го очисти пред Господа от течението му.</verse>
				<verse number="16">Ако на някого се случи изливане на семенна течност, да окъпе цялото си тяло във вода и да бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="17">Всяка дреха и всяка кожа, на която тя попадне, да се изпере с вода и ще бъде нечиста до вечерта.</verse>
				<verse number="18">Ако през това време мъжът е бил с жена в легло, и двамата трябва да се окъпят във вода и да бъдат нечисти до вечерта.</verse>
				<verse number="19">Когато жена има течение от тялото и то е от кръв, да бъде нечиста седем дена; и всеки, който се допре до нея, да бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="20">Всичко, на което тя легне през време на очистването си, ще бъде нечисто, и всичко, на което седне, ще бъде нечисто.</verse>
				<verse number="21">Всеки, който се допре до постелката ѝ, да изпере дрехите си и да се окъпе във вода и ще бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="22">И всеки, който се допре до нещо, на което тя е седяла, да изпере дрехите си, да се окъпе във вода, и ще бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="23">И ако има нещо върху постелката или върху това, на което е седяла, и той се допре до него, ще бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="24">И ако през това време с нея преспи мъж, той ще бъде нечист седем дена; и всяка постеля, на която той легне, ще бъде нечиста.</verse>
				<verse number="25">Ако при някоя жена месечното кръвотечение е повече от седем дена или има течение, което продължава по-дълго от обичайното месечно неразположение, през това време тя ще бъде нечиста, както през дните на месечното си неразположение.</verse>
				<verse number="26">Всяка постелка, на която легне, докато трае течението ѝ, ще бъде нечиста, както постелката през време на месечното ѝ неразположение.</verse>
				<verse number="27">И всеки, който се допре до тези неща, да бъде нечист, да изпере дрехите си и да се окъпе във вода, и да остане нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="28">А когато тя се очисти от течението си, да отброи седем дена и след това ще бъде чиста.</verse>
				<verse number="29">А на осмия ден да вземе две гургулици и два млади гълъба и да ги занесе на свещеника при входа на скинията на събранието.</verse>
				<verse number="30">Свещеникът да принесе едната от птиците като жертва за грях, а другата за всеизгаряне; така свещеникът ще я очисти пред Господа поради нечистотата на течението ѝ.</verse>
				<verse number="31">Така предпазвайте израилтяните от тяхната нечистота, за да не умрат поради нечистотата си, като оскверняват скинията Ми, която е сред тях.</verse>
				<verse number="32">Това е законът за онзи, който има течение, за онзи, когото семенната течност прави нечист,</verse>
				<verse number="33">за онази, която страда от кръвотечението си, за онзи, който има течение, било той мъж или жена и за онзи, който преспи с жена, която е нечиста“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">След смъртта на двамата Ааронови синове, които умряха, след като пристъпиха пред Господа с чужд огън, Господ</verse>
				<verse number="2">рече на Мойсей: „Кажи на брат си Аарон да не влиза по всяко време в светилището зад завесата на очистилището, което е върху ковчега, за да не умре; защото Аз ще се явявам над светилището в облак.</verse>
				<verse number="3">Ето с какво трябва да влиза Аарон в светилището: с теле в жертва за грях и овен за всеизгаряне;</verse>
				<verse number="4">да облича свещения ленен хитон, да носи ленени долни дрехи на тялото си, да се опасва с ленен пояс и да носи ленен кидар на главата си: това са свещени одежди; и след като измие тялото си с вода, нека се облече в тях.</verse>
				<verse number="5">И от обществото на израилтяните да вземе два козела в жертва за грях и един овен за всеизгаряне.</verse>
				<verse number="6">Аарон да принесе телето в жертва за грях за него и да очисти себе си и дома си.</verse>
				<verse number="7">Да вземе също двата козела и да ги постави пред Господа при входа на скинията на събранието.</verse>
				<verse number="8">Тогава Аарон да хвърли жребий за двата козела: един жребий за Господа и другия жребий — за отпускане.</verse>
				<verse number="9">И да доведе Аарон козела, върху който е паднал жребият за Господа, и да го принесе в жертва за грях;</verse>
				<verse number="10">а козела, върху който е паднал жребият за отпускане, да представи жив пред Господа, за да извърши над него очистване и да го изпрати в пустинята за отпускане.</verse>
				<verse number="11">После Аарон да доведе телето в жертва за грях за него, да очисти себе си и дома си и да заколи принесеното за грях теле, понеже то е за него.</verse>
				<verse number="12">След това да вземе кадилница, пълна с разгорени въглени от жертвеника, който е пред Господа, и пълни шепи с благоуханен тамян и да го внесе вътре зад завесата;</verse>
				<verse number="13">и да сложи тамяна на огъня пред Господа, за да покрие димът от тамяна очистилището, което е над ковчега на откровението, за да не умре.</verse>
				<verse number="14">Да вземе също от кръвта на телето и да поръси с пръста си източната част на очистилището; а пред очистилището да поръси от кръвта седем пъти с пръста си.</verse>
				<verse number="15">Тогава да заколи козела в жертва за грях за народа и да внесе кръвта му вътре зад завесата; и с кръвта му да извърши същото, каквото е извършил с кръвта на телето — да поръси с нея над очистилището и пред очистилището.</verse>
				<verse number="16">Така да очисти светилището от нечистотата на израилтяните и от престъпленията им, и от всичките им грехове; така трябва да постъпи и със скинията на събранието, която се намира сред тяхната нечистота.</verse>
				<verse number="17">Когато влиза да очисти светилището, докато не излезе, не трябва да има никой в скинията на събранието. Така той ще очисти себе си, дома си и цялото общество на Израил.</verse>
				<verse number="18">След това да пристъпи към жертвеника, който е пред Господа, и да го очисти, като вземе от кръвта на телето и от кръвта на козела и да помаже жертвеника наоколо;</verse>
				<verse number="19">и да поръси седем пъти върху него от кръвта с пръста си, за да го очисти и от нечистотата на израилтяните, и да го освети.</verse>
				<verse number="20">И като очисти светилището, скинията на събранието и жертвеника, да доведе живия козел;</verse>
				<verse number="21">и Аарон да положи двете си ръце върху главата на живия козел, да изповяда над него всички беззакония на израилтяните, всичките им престъпления и всичките им грехове и да го изпрати с определен за това човек в пустинята.</verse>
				<verse number="22">И като пусне козела в пустинята, козелът ще понесе на себе си всичките им беззакония в необитаема земя.</verse>
				<verse number="23">Тогава Аарон да влезе в скинията на събранието, да съблече ленените одежди, в които се е облякъл при влизането си в светилището, и да ги остави там.</verse>
				<verse number="24">И като измие тялото си с вода на свято място, да облече дрехите си, да излезе и да извърши всеизгаряне за себе си и всеизгаряне за народа, и така да очисти себе си и народа.</verse>
				<verse number="25">А тлъстината от жертвата за грях да изгори с дим върху жертвеника.</verse>
				<verse number="26">И онзи, който е отвел козела за отпускане, да изпере дрехите си, да измие тялото си с вода и тогава може да влезе в стана.</verse>
				<verse number="27">А телето в жертва за грях и козелът в жертва за грях, чиято кръв е била внесена за очистване на светилището, да бъдат изнесени извън стана, а кожата им, месото им и нечистотиите им да бъдат изгорени в огън.</verse>
				<verse number="28">Онзи, който ги изгори, да изпере дрехите си, да измие тялото си с вода и тогава може да влезе в стана.</verse>
				<verse number="29">И това да бъде наредба за вас завинаги: в седмия месец, на десетия ден от месеца да смирите душите си и да не вършите никаква работа — нито местен жител, нито пришълец, който се е заселил между вас;</verse>
				<verse number="30">защото в този ден се извършва очистване за вас, за да се очистите от всичките си грехове, за да сте чисти пред Господа.</verse>
				<verse number="31">Това е събота — ден за пълна почивка за вас, за да смирите душите си; това е наредба завинаги.</verse>
				<verse number="32">А очистването да се извършва от онзи свещеник, който бъде помазан и посветен да свещенодейства вместо баща си; той да облече ленени одежди, свещени одежди;</verse>
				<verse number="33">и да очисти Светая Светих и скинията на събранието, да очисти жертвеника, да извърши очистване на свещениците и на целия събран народ.</verse>
				<verse number="34">Това да бъде за вас вечен закон: веднъж в годината да се извършва очистване на израилтяните от всичките им грехове.“ И Аарон постъпи, както Господ беше заповядал на Мойсей.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">Господ рече още на Мойсей:</verse>
				<verse number="2">„Кажи на Аарон и на синовете му и на всички израилтяни: „Ето какво заповядва Господ:</verse>
				<verse number="3">Ако някой израилтянин заколи теле, овца или коза в стана или извън стана</verse>
				<verse number="4">и не го е довел при входа на скинията на събранието, за да го принесе на Господа пред Господнето жилище, на него да се вмени кръвна вина; този човек е пролял кръв и трябва да бъде изтребен измежду народа си.</verse>
				<verse number="5">Така трябва да се постъпва, за да довеждат израилтяните жертвите, които колят на полето, и да ги принасят на Господа пред входа на скинията на събранието, при свещеника, и да ги колят за мирни жертви на Господа.</verse>
				<verse number="6">И свещеникът да поръси с кръвта Господния жертвеник при входа на скинията на събранието и да изгори тлъстината за благоухание на Господа,</verse>
				<verse number="7">за да не принасят вече жертвите си на идолите, с които блудстват; това да им бъде вечен закон за техните поколения.</verse>
				<verse number="8">Кажи им още: ако някой израилтянин или пришълец, който живее сред вас, принася всеизгаряне или жертва</verse>
				<verse number="9">и не я доведе при входа на скинията на събранието, за да я принесе на Господа, този човек да бъде изтребен измежду народа си.</verse>
				<verse number="10">Ако някой израилтянин или пришълец, който живее сред вас, яде каквато и да е кръв, ще обърна лицето Си към него и ще го изтребя измежду народа му;</verse>
				<verse number="11">защото животът на тялото е в кръвта и Аз съм ви я отредил, за да извършвате чрез нея върху жертвеника очистване на душите си; защото кръвта, която е силата на живота, очиства душата.“</verse>
				<verse number="12">Затова казах на израилтяните: „Никой от вас, дори и пришълецът, който живее сред вас, да не яде кръв“.</verse>
				<verse number="13">И ако някой от израилтяните или пришълците, които живеят сред вас, хване по време на лов звяр или птица, която се яде, нека остави кръвта ѝ да изтече и да я засипе с пръст.</verse>
				<verse number="14">Защото животът на всяко тяло е в кръвта; затова казах на израилтяните: „Не яжте кръвта на никоя твар, защото животът на всяка твар е в кръвта ѝ; всеки, който я яде, ще бъде изтребен.“</verse>
				<verse number="15">И всеки, който яде мърша или разкъсана плячка от звяр, местен жител или пришълец, да изпере дрехите си, да се измие с вода и ще остане нечист до вечерта, а след това ще бъде чист.</verse>
				<verse number="16">И ако не изпере дрехите си и не измие тялото си, ще понесе беззаконието си.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">Господ рече още на Мойсей:</verse>
				<verse number="2">„Кажи на израилтяните: „Аз съм Господ, вашият Бог.</verse>
				<verse number="3">Не правете както правят в египетската страна, в която живяхте, и не правете, както правят в ханаанската страна, в която Аз ви водя, и не постъпвайте според техните наредби.</verse>
				<verse number="4">Изпълнявайте Моите закони, спазвайте Моите наредби и според тях постъпвайте. Аз съм Господ, вашият Бог.</verse>
				<verse number="5">Затова спазвайте Моите наредби и Моите закони; чрез тях ако човек ги изпълнява, ще бъде жив. Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="6">Никой да не се приближава до своя кръвна сродница, за да открие голотата ѝ. Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="7">Не откривай голотата на майка си, за да не позориш своя баща; тя ти е майка, не откривай голотата ѝ.</verse>
				<verse number="8">Голотата на бащината си жена не откривай; това е бащината ти голота.</verse>
				<verse number="9">Голотата на сестра си — бащината ти дъщеря или майчината ти дъщеря, родена вкъщи или навън, не откривай голотата им.</verse>
				<verse number="10">Голотата на дъщерята на твоя син или на дъщерята на твоята дъщеря — тяхната голота не откривай, защото това е твоя голота.</verse>
				<verse number="11">Голотата на дъщерята на бащината ти жена, родена от баща ти — нейната голота не откривай; тя ти е сестра.</verse>
				<verse number="12">Голотата на бащината си сестра не откривай; тя е кръвна сродница на баща ти.</verse>
				<verse number="13">Голотата на майчината си сестра не откривай, защото тя е кръвна сродница на майка ти.</verse>
				<verse number="14">Не се доближавай до жената на бащиния си брат и не откривай голотата ѝ; тя ти е леля.</verse>
				<verse number="15">Голотата на снаха си не откривай; тя е жена на сина ти; не откривай голотата ѝ.</verse>
				<verse number="16">Голотата на жената на своя брат не откривай; тя е голотата на брат ти.</verse>
				<verse number="17">Не откривай голотата на жена и дъщеря ѝ, нито вземай дъщерята на сина ѝ и дъщерята на дъщеря ѝ, за да откриеш голотата им; те са ѝ кръвни сродници, това е беззаконие.</verse>
				<verse number="18">Не вземай жена заедно със сестра ѝ, докато тя е жива, за да не откриеш голотата ѝ, така че да ѝ стане съперница.</verse>
				<verse number="19">И до жена, докато трае месечното ѝ неразположение, не се доближавай, за да откриеш голотата ѝ.</verse>
				<verse number="20">Не лягай и с жената на ближния, за да се оскверниш с нея.</verse>
				<verse number="21">Не принасяй в жертва на Молох от децата си и не скверни името на своя Бог. Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="22">Не лягай с мъж като с жена; това е гнусота.</verse>
				<verse number="23">Не лягай с никакво животно да се съвкупляваш и да се оскверниш с него; и жена да не застава пред добитък, за да се съвкуплява; това е осквернение.</verse>
				<verse number="24">Не се осквернявайте с тези неща, защото с всичко това са се осквернили народите, които Аз прогонвам пред вас.</verse>
				<verse number="25">Оскверни се и земята; затова Аз я наказвам за беззаконието ѝ и земята изхвърли своите жители.</verse>
				<verse number="26">А вие пазете Моите наредби и Моите закони и не вършете нищо от тези гнусоти — нито вие местните, нито пришълците между вас;</verse>
				<verse number="27">защото всички тези гнусоти вършеха хората, които са били преди вас на тази земя, и земята се оскверни;</verse>
				<verse number="28">така че не сквернете тази земя, за да не изхвърли земята и вас, както изхвърли народите, които бяха преди вас.</verse>
				<verse number="29">Защото всеки, който върши някоя от тези гнусоти — хората, които ги извършват, ще бъдат изтребени изсред народа си.</verse>
				<verse number="30">И така, пазете заръките Ми и не вършете нито един от тези гнусни обичаи, които са вършили преди вас, за да не се оскверните с тях. Аз съм Господ, вашият Бог“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">Господ рече още на Мойсей:</verse>
				<verse number="2">„Кажи на цялото общество израилтяни: „Бъдете святи, защото Аз, вашият Господ, съм свят.</verse>
				<verse number="3">Всеки да се бои от майка си и от баща си и да спазва Моите съботи. Аз съм Господ, вашият Бог.</verse>
				<verse number="4">Не се кланяйте на идоли и не си правете излети богове. Аз съм Господ, вашият Бог.</verse>
				<verse number="5">Когато принасяте мирна жертва на Господа, принасяйте я така, че да придобиете благоволение.</verse>
				<verse number="6">Тя трябва да се яде в деня, когато я принасяте, или на следващия ден; и ако остане нещо за третия ден, да се изгори на огън.</verse>
				<verse number="7">Ако някой яде от нея на третия ден, тя е вече нечиста и няма да бъде приета.</verse>
				<verse number="8">Онзи, който я яде, ще понесе грях върху себе си, понеже е осквернил святостта на Господа; този човек ще бъде изтребен изсред народа си.</verse>
				<verse number="9">Когато жънете в своята земя, не дожънвайте до края на нивата си и не събирайте падналите класове при жътвата.</verse>
				<verse number="10">И не обирай повторно лозето си, нито събирай падналите в лозето зърна; остави ги за бедния и за пришълеца. Аз съм Бог, вашият Господ.</verse>
				<verse number="11">Не крадете, не лъжете и не се мамете един друг.</verse>
				<verse number="12">Не се кълнете лъжливо в Моето име и не осквернявай името на твоя Бог. Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="13">Не притеснявай ближния си и не го ограбвай; заплатата на наемника да не остава у тебе до сутринта.</verse>
				<verse number="14">Не хули глухия и не слагай пред слепия нищо, в което може да се препъне. Ти трябва да се боиш от твоя Бог. Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="15">Не извършвайте неправда, когато съдите; не бъди пристрастен към бедния и не величай големеца; съди правдиво ближния си.</verse>
				<verse number="16">Не говори клевети сред народа си и не върши нищо против волята на ближния си. Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="17">Не крий в сърцето си омраза против брат си; изобличавай открито ближния си, за да не понесеш грях заради него.</verse>
				<verse number="18">Не отмъщавай и не изпитвай злоба против сънародниците си, а обичай ближния си, както себе си. Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="19">Спазвайте Моите наредби: не чифтосвай добитъка си с друга порода; не засявай нивата си с два вида семена и не обличай дреха, тъкана от разнородна прежда.</verse>
				<verse number="20">Ако някой преспи с жена, която е робиня, сгодена за мъж, но не е откупена, нито освободена, те трябва да бъдат наказани, но не със смърт, защото тя не е била свободна.</verse>
				<verse number="21">Този човек да доведе на Господа при входа на скинията на събранието жертва за вина, — един овен в жертва за вината си;</verse>
				<verse number="22">и чрез овена за вината свещеникът да го очисти пред Господа от греха, който е извършил; и стореният грях ще му бъде простен.</verse>
				<verse number="23">Когато дойдете в страната и посадите всякакви плодни дръвчета, смятайте плодовете им за нечисти; три години те трябва да се смятат за нечисти и плодовете им да не се ядат;</verse>
				<verse number="24">а на четвъртата година всичките им плодове да бъдат осветени за възхвала на Господа.</verse>
				<verse number="25">На петата година ще можете да ядете от плодовете им и да берете реколта от тях. Аз съм Господ, вашият Бог.</verse>
				<verse number="26">Не яжте месо с кръвта му. Не правете гадания и предсказания.</verse>
				<verse number="27">Не стрижете косите на главата си в кръг и не разваляйте края на брадите си.</verse>
				<verse number="28">Заради мъртвец не си нанасяйте рани върху тялото си и не оставяйте белези по себе си.</verse>
				<verse number="29">Не допускай дъщеря ти да се оскверни с блудство, за да не се изпълни с блудство земята и навред да настъпи безчестие.</verse>
				<verse number="30">Пазете съботите Ми и почитайте светилището Ми. Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="31">Не се обръщайте към онези, които извикват зли духове, и не ходете при магьосници; не се оставяйте да ви осквернят. Аз съм Господ, вашият Бог.</verse>
				<verse number="32">Пред белокосия ставай, почитай стареца и се бой от своя Бог. Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="33">Когато чужденец се засели при вас в страната ви, не му вършете зло;</verse>
				<verse number="34">нека чужденецът, който се е заселил при вас, да ви бъде като местен жител; обичайте го като себе си, защото и вие бяхте чужденци в египетската страна. Аз съм Господ, вашият Бог.</verse>
				<verse number="35">Не вършете неправда когато съдите, когато мерите, когато претегляте и когато отмервате.</verse>
				<verse number="36">Точни везни, точни теглилки, точна ефа и точен ин да имате. Аз съм Господ, вашият Бог, Който ви изведох от египетската страна.</verse>
				<verse number="37">Спазвайте всичките Ми наредби и всичките Ми закони и ги изпълнявайте. Аз съм Господ“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">Господ рече още на Мойсей:</verse>
				<verse number="2">„Кажи на израилтяните: „Който от израилтяните или от пришълците, заселени в Израил, даде на Молох от децата си, да бъде умъртвен; народът на страната да го убие с камъни;</verse>
				<verse number="3">и Аз ще се обърна против този човек и ще го изтребя изсред народа му, защото е дал на Молох от децата си, за да омърси Моето светилище и да оскверни Моето свято име.</verse>
				<verse number="4">И ако народът на страната затвори очите си пред този човек, който дава на Молох от децата си, и не го умъртви,</verse>
				<verse number="5">тогава Аз ще се обърна против този човек и против рода му и ще изтребя изсред народа му него и всички, които го последват в блудството и се кланят на Молох.</verse>
				<verse number="6">И ако някой се обърне към онези, които извикват зли духове, и към магьосници, за да им се кланят и да се водят по идолопоклонството, Аз ще се обърна против този човек и ще го изтребя изсред народа му.</verse>
				<verse number="7">И така, освещавайте се и бъдете святи, защото Аз съм Господ, вашият Бог.</verse>
				<verse number="8">Спазвайте Моите наредби и ги изпълнявайте, защото Аз съм Господ, Който ви освещавам.</verse>
				<verse number="9">Който хули баща си и майка си, да бъде умъртвен; той е хулил баща си и майка си и заслужава смърт.</verse>
				<verse number="10">Ако някой прелюбодейства с омъжена жена — жената на ближния си, да бъдат умъртвени и прелюбодеецът, и прелюбодейката.</verse>
				<verse number="11">Който легне с жената на баща си, той е открил голотата на своя баща; и двамата да бъдат умъртвени; те заслужават смърт.</verse>
				<verse number="12">Ако някой легне със снаха си, и двамата да бъдат умъртвени, защото са извършили безчестие; те заслужават смърт.</verse>
				<verse number="13">Ако някой легне с мъж като с жена, и двамата са извършили гнусота; да бъдат умъртвени, те заслужават смърт.</verse>
				<verse number="14">Ако някой се ожени за дъщеря и майка ѝ, това е беззаконие; с огън да бъдат изгорени и той, и те, за да няма беззаконие между вас.</verse>
				<verse number="15">Ако някой се съвкупи с добитък, да бъде умъртвен, а добитъка убийте.</verse>
				<verse number="16">И ако жена отиде при добитък, за да се съвкупи с него, трябва да убиеш и жената, и добитъка; да бъдат умъртвени, те заслужават смърт.</verse>
				<verse number="17">Ако някой вземе сестра си, дъщеря на баща си или дъщеря на майка си, и види голотата ѝ, и тя види голотата му — това е безчестие; да бъдат изтребени пред очите на народа си; той е открил голотата на своята сестра, той ще понесе греха си.</verse>
				<verse number="18">Ако някой легне с жена по време на месечното ѝ неразположение и открие голотата ѝ, той е открил кръвотечението ѝ и тя е открила кръвотечението си; и двамата да бъдат изтребени изсред народа си.</verse>
				<verse number="19">Голотата на майчината си сестра и голотата на бащината си сестра не откривай; защото който е сторил това, е открил голотата на кръвни сродници; те ще понесат греха си.</verse>
				<verse number="20">Ако някой легне с леля си, той е открил голотата на своя чичо; те ще понесат греха си, бездетни ще умрат.</verse>
				<verse number="21">Ако някой вземе жената на брат си, това е гнусота; той е открил голотата на своя брат, бездетни ще умрат.</verse>
				<verse number="22">И така, пазете всичките Ми наредби и закони и ги спазвайте, за да не ви изхвърли земята, в която ви отвеждам да живеете.</verse>
				<verse number="23">Не постъпвайте според обичаите на народите, които ще прогоня пред вас; защото те извършиха всичко това и Аз възнегодувах против тях.</verse>
				<verse number="24">А на вас казах: „Вие ще владеете земята им, на вас ще дам да я притежавате — земята, където текат мляко и мед.“ Аз съм Господ, вашият Бог, Който ви отделих от всички народи.</verse>
				<verse number="25">Затова правете разлика между чистите и нечистите животни, между чистите и нечистите птици; и не осквернявайте себе си с животно, птица или влечуго, което съм ви отделил като нечисто.</verse>
				<verse number="26">Бъдете святи пред Мене, защото Аз съм Господ, Аз съм свят и Аз ви отделих от народите, за да бъдете Мои.</verse>
				<verse number="27">И ако мъж или жена извикват зли духове, за да врачуват, да бъдат умъртвени; с камъни да ги убият, те заслужават смърт“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">Господ рече още на Мойсей: „Заповядай на свещениците, Аароновите синове: „Никой от вас да не се осквернява сред народа си заради докосване до мъртвец</verse>
				<verse number="2">освен до близък роднина — до майка си и до баща си, до сина си и до дъщеря си, до брат си</verse>
				<verse number="3">и до неомъжената си сестра, девица, заради която може да допусне нечистота.</verse>
				<verse number="4">Но ако сестра му е омъжена за някого от неговия род, той ще бъде нечист и ще се оскверни.</verse>
				<verse number="5">Свещениците не трябва да бръснат главите си, да подрязват краищата на брадите си и да нанасят рана върху тялото си.</verse>
				<verse number="6">Да бъдат святи пред своя Бог и да не оскверняват името на Бога си, защото принасят жертви на Господа, хляб на своя Бог и затова трябва да бъдат святи.</verse>
				<verse number="7">Да не вземат за жена блудница или осквернена, нито да се женят за жена, напусната от мъжа си, защото свещеникът е посветен на Бога си.</verse>
				<verse number="8">Почитай свещеника като свят, защото той принася хляб на твоя Бог; да бъде за тебе свят, защото Аз, Който ви освещавам, съм свят.</verse>
				<verse number="9">Ако свещеническа дъщеря се оскверни с блудство, не осквернява баща си; да бъде изгорена в огън.</verse>
				<verse number="10">А първосвещеникът измежду братята си, на когото върху главата се е излял миропомазан елей и който е осветен, за да облича свещени одежди, да не открива главата си и да не раздира дрехите си.</verse>
				<verse number="11">Той не трябва да се доближава до мъртвец, нито да се осквернява заради баща си или майка си.</verse>
				<verse number="12">И от светилището трябва да излиза, за да не осквернява светилището на Бога си, защото е осветен с изливане на миропомазването на неговия Бог върху него. Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="13">За жена той трябва да вземе девица;</verse>
				<verse number="14">вдовица или напусната, осквернена или блудница да не взема; трябва да вземе за жена девица от народа.</verse>
				<verse number="15">Той не трябва да осквернява своето потомство сред народа си, защото Аз съм Господ, Който го освещавам“.“</verse>
				<verse number="16">Господ рече още на Мойсей:</verse>
				<verse number="17">„Кажи на Аарон: „Никой от твоето потомство в поколенията занапред, който има телесен недостатък, да не пристъпва, за да принася хляб на своя Господ.</verse>
				<verse number="18">Никой, който има телесен недостатък, да не пристъпва — нито сляп човек, нито куц, нито със сплескан нос или уродлив,</verse>
				<verse number="19">със счупен крак или със счупена ръка,</verse>
				<verse number="20">гърбав или слабоват, с петно в окото или крастав, келяв или покрит с лишеи.</verse>
				<verse number="21">Никой от потомството на свещеника Аарон, който има телесен недостатък, да не пристъпва, за да принася жертви на Господа; той е с недостатък и не трябва да пристъпва, за да принася хляб на своя Бог;</verse>
				<verse number="22">от хляба на пресвятите и святите приноси на своя Бог той може да яде.</verse>
				<verse number="23">Но до завесата не трябва да се доближава и до жертвеника не трябва да пристъпва, защото е с недостатък; не трябва да осквернява светилището Ми, защото Аз съм Господ, Който ги освещавам“.“</verse>
				<verse number="24">И Мойсей каза това на Аарон и на синовете му, и на всички израилтяни.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">Господ рече още на Мойсей:</verse>
				<verse number="2">„Кажи на Аарон и на синовете му да се отнасят предпазливо към светините, които израилтяните Ми посвещават, за да не оскверняват Моето свято име. Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="3">Кажи им, че ако някой от цялото ви потомство във вашите родове, който има нечистота на себе си и пристъпи към светините, които израилтяните посвещават на Господа, този човек ще бъде изтребен пред Мене. Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="4">Който от Аароновото потомство е прокажен или има течение, да не яде от светините, докато не се очисти. И който се допре до нещо нечисто от мърша или който има семенно течение,</verse>
				<verse number="5">който се допре до някакво влечуго и стане нечист заради него или до човек с някаква нечистота и се оскверни от него,</verse>
				<verse number="6">този човек, който се е допрял до такива неща, да бъде нечист до вечерта и да не яде от светините, преди да измие тялото си с вода.</verse>
				<verse number="7">Но когато залезе слънцето и той се очисти, тогава може да яде от светините, понеже това е негова храна.</verse>
				<verse number="8">Мърша или плячка, разкъсана от звяр, да не яде, за да не се оскверни от тях. Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="9">И така, нека да пазят Моите заповеди, за да не си навлекат грях и да умрат заради това, че са се осквернили. Аз съм Господ, Който ги освещавам.</verse>
				<verse number="10">Никой чужденец да не яде от светините; нито гост на свещеник, нито наемник трябва да яде от светините.</verse>
				<verse number="11">Но ако свещеник си купи роб с пари, той ще може да яде от тях; също и родените в дома му могат да ядат от неговия хляб.</verse>
				<verse number="12">Ако дъщеря на свещеник се омъжи за чужденец, тя не трябва да яде от принасяните светини.</verse>
				<verse number="13">Но ако дъщеря на свещеник остане вдовица или бъде напусната и няма деца, когато се върне в бащиния си дом, където е живяла в младостта си, тогава тя може да яде от хляба на баща си; но никой чужденец не трябва да яде от него.</verse>
				<verse number="14">И ако някой несъзнателно изяде нещо от осветеното, да даде на свещеника равностойността му, като добави една пета част.</verse>
				<verse number="15">Свещениците да не допускат принасяните от израилтяните светини да бъдат осквернявани</verse>
				<verse number="16">и да не си навличат вина за престъпление, когато ядат техните светини, защото Аз съм Господ, Който ги освещавам.“</verse>
				<verse number="17">И Господ каза още на Мойсей:</verse>
				<verse number="18">„Заповядай на Аарон, на синовете му и на всички израилтяни: „Ако някой израилтянин или пришълец сред тях принесе по някакъв оброк или от добра воля жертва, която се принася на Господа за всеизгаряне,</verse>
				<verse number="19">за да бъде тя приета, трябва да бъде мъжко животно без недостатък, от едър добитък, овце или кози.</verse>
				<verse number="20">Не принасяйте никакво животно с недостатък, защото няма да придобиете благоволение.</verse>
				<verse number="21">Който принася на Господа мирна жертва, за да изпълни оброк или от добра воля, да принесе от едър или дребен добитък без недостатък, за да бъде приета, да няма в нея никакъв недостатък.</verse>
				<verse number="22">Животно, което е сляпо, сакато или болно, с отоци, гнойни рани или лишеи — такива не принасяйте на Господа, нито давайте за жертва на Господа върху жертвеника.</verse>
				<verse number="23">Теле или овца с недоразвити крайници можеш да принесеш като доброволна жертва; но ако тя е по оброк, няма да придобие благоволение.</verse>
				<verse number="24">Животно, което е с наранени, смазани или изтръгнати тестикули или е скопено, не принасяйте на Господа, нито правете това в страната си.</verse>
				<verse number="25">Не приемайте и от ръцете на чужденец такива животни за дар на вашия Бог, защото в тях има вреда, те имат недостатък; с тях няма да придобиете благоволение“.“</verse>
				<verse number="26">Господ каза още на Мойсей:</verse>
				<verse number="27">„Когато се роди теле или агне, или яре, да престои седем дена при майка си, а от осмия ден нататък да бъде прието за принасяне в жертва на Господа;</verse>
				<verse number="28">но не колете нито крава, нито овца в един ден с рожбата ѝ.</verse>
				<verse number="29">А когато принасяте благодарствена жертва на Господа, принасяйте я така, че да придобиете чрез нея благоволение;</verse>
				<verse number="30">тя трябва да се изяде в същия ден; не оставяйте нищо от нея до сутринта. Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="31">И така, спазвайте Моите заповеди и ги изпълнявайте. Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="32">Не осквернявайте Моето свято име, за да бъда свят между израилтяните. Аз съм Господ, Който ви освещавам,</verse>
				<verse number="33">Който ви изведох от египетската страна, за да бъда вашият Бог. Аз съм Господ.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">Господ рече още на Мойсей:</verse>
				<verse number="2">„Кажи на израилтяните за Господните празници, през които трябва да свикват свещени събрания. Ето Моите празници:</verse>
				<verse number="3">шест дена да се работи, а седмият ден е събота за почивка, ден за свещено събрание; в него не вършете никаква работа; това е събота на Господа, навсякъде, където живеете.</verse>
				<verse number="4">Ето Господните празници — свещени събрания, които трябва да свиквате в определеното за тях време.</verse>
				<verse number="5">В първия месец, на четиринадесетия ден от месеца, привечер е Пасха, посветена на Господа.</verse>
				<verse number="6">А на петнадесетия ден от същия месец е Господният празник Безквасници; седем дена ще ядете безквасни хлябове;</verse>
				<verse number="7">на първия ден ще имате свещено събрание; не вършете никаква работа.</verse>
				<verse number="8">И през седемте дена принасяйте по една жертва на Господа, на седмия ден да има свещено събрание; не вършете никаква работа.“</verse>
				<verse number="9">Господ рече още на Мойсей:</verse>
				<verse number="10">„Кажи на израилтяните: „Когато влезете в страната, която Аз ще ви дам, и започнете там да жънете, първия сноп от жътвата си донесете на свещеника;</verse>
				<verse number="11">и той да повдигне този сноп пред Господа, за да придобиете благоволение; свещеникът да извърши това по обичая, на другия ден след съботата.</verse>
				<verse number="12">И в деня, когато се повдигне снопът, принесете за всеизгаряне на Господа едногодишно агне без недостатък</verse>
				<verse number="13">и заедно с него хлебен принос, две десети от ефа пшенично брашно, смесено с елей, в жертва на Господа за благоухание; и за възлияние към Него една четвърт ин вино.</verse>
				<verse number="14">И от новата жътва не яжте хляб, печени или сурови зърна до деня, в който ще принесете жертвата на вашия Бог; това да бъде вечен закон за всичките ви поколения, където и да живеете.</verse>
				<verse number="15">От първия ден след съботата, в който сте принесли снопа по обичая, отбройте седем пълни седмици;</verse>
				<verse number="16">до следващия ден след седмата седмица отбройте петдесет дена и тогава принесете на Господа принос от ново жито.</verse>
				<verse number="17">Донесете от домовете си като първи плодове на Господа два хляба за изпичане по обичая, които да бъдат две десети от ефа пшенично брашно, изпечени с квас.</verse>
				<verse number="18">И заедно с хляба принесете седем едногодишни агнета без недостатък, едно теле и два овена; това да бъде за всеизгаряне на Господа заедно с хлебния принос и възлиянията към тях, — жертва за благоухание на Господа.</verse>
				<verse number="19">Принесете също и един козел, като жертва за грях, и две едногодишни агнета като мирна жертва.</verse>
				<verse number="20">Свещеникът трябва да принесе това по обичая пред Господа заедно с хляба от първите плодове и с двете агнета; този свещен принос пред Господа е отреден за свещеника.</verse>
				<verse number="21">На същия ден свикайте свещено събрание и не вършете никаква работа; това да бъде вечен закон, където и да живеете, за всичките ви поколения.</verse>
				<verse number="22">И когато жънете в своята земя, не дожънвайте до края на нивата си и не събирайте падналите класове при жътвата; оставете ги за бедния и за пришълеца. Аз съм Господ, вашият Бог“.“</verse>
				<verse number="23">Господ рече още на Мойсей:</verse>
				<verse number="24">„Кажи на израилтяните: „Първият ден от седмия месец да ви бъде за почивка — празник със зов на тръби, свещено събрание.</verse>
				<verse number="25">В него не вършете никаква работа и принасяйте жертва на Господа“.“</verse>
				<verse number="26">Господ каза още на Мойсей:</verse>
				<verse number="27">„Десетият ден на този седми месец да бъде ден на очищение със свещено събрание; смирете душите си и принесете жертва на Господа.</verse>
				<verse number="28">В този ден не вършете никаква работа, защото е ден за очистване, за да се очистите пред Господ, вашия Бог.</verse>
				<verse number="29">Защото който не се смири в този ден, ще бъде изтребен изсред народа си.</verse>
				<verse number="30">Всеки, който върши някаква работа в този ден, такъв човек ще бъде изтребен изсред народа си.</verse>
				<verse number="31">Не вършете никаква работа; това да бъде вечен закон за всичките ви поколения навсякъде, където живеете.</verse>
				<verse number="32">Това е за вас събота — празник, за да смирите душите си; от вечерта на деветия ден в този месец до следващата вечер празнувайте вашата събота.“</verse>
				<verse number="33">Господ рече още на Мойсей:</verse>
				<verse number="34">„Кажи на израилтяните: „От петнадесетия ден на този седми месец празнувайте празник Шатри — седем дена, посветени на Господа.</verse>
				<verse number="35">В първия ден да има свещено събрание, не вършете никаква работа.</verse>
				<verse number="36">През седемте дена принасяйте жертва на Господа, а на осмия ден да имате свещено събрание и да принесете жертва на Господа; това е ден за свещено събрание, не вършете никаква работа.</verse>
				<verse number="37">Тези са Господните празници, през които трябва да свиквате свещени събрания, за да принасяте жертва на Господа: всеизгаряния, хлебен принос, жертвени животни и възлияния, всяка на определения за това ден.</verse>
				<verse number="38">Освен това ще празнувате съботите на Господа и ще принасяте всички оброци и всички приноси от добра воля, които отдавате на Господа.</verse>
				<verse number="39">А на петнадесетия ден от седмия месец, когато вече сте прибрали добивите от земята, празнувайте Господния празник седем дена: първият ден да бъде за почивка и осмият ден — за почивка.</verse>
				<verse number="40">И на първия ден вземете най-хубавите плодове, клонки от палми, широколистни дървета и речни върби, и се веселете седем дена пред Господа, вашия Бог.</verse>
				<verse number="41">Празнувайте този празник на Господа седем дена в годината; това да бъде вечен закон за всичките ви поколения; празнувайте го в седмия месец.</verse>
				<verse number="42">През тези седем дена живейте в колиби от листа; всички местни израилтяни трябва да живеят в колиби,</verse>
				<verse number="43">за да знаят поколенията ви, че накарах израилтяните да живеят в колиби, когато ги изведох от египетската страна. Аз съм Господ, вашият Бог“.“</verse>
				<verse number="44">Така Мойсей обяви Господните празници на израилтяните.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">Господ рече още на Мойсей:</verse>
				<verse number="2">„Заповядай на израилтяните да ти донесат изстискан от маслини чист елей за светене, за да гори постоянно светилникът.</verse>
				<verse number="3">Аарон трябва да го поставя отвън, пред завесата на ковчега на откровението в скинията на събранието, за да свети всяка вечер до сутринта пред Господа; това да бъде вечен закон за всичките ви поколения;</verse>
				<verse number="4">той трябва редовно да пали кандилницата на светилника от чисто злато пред Господа.</verse>
				<verse number="5">Вземи и пшенично брашно, от което да опечеш дванадесет хляба; всеки хляб да бъде две десети от ефа;</verse>
				<verse number="6">постави ги в два реда, по шест в ред, на трапезата от чисто злато пред Господа.</verse>
				<verse number="7">И сложи на всеки ред чист тамян; той ще бъде върху хляба възпоменание за жертвата, принесена на Господа.</verse>
				<verse number="8">Всеки съботен ден свещеникът да слага тези хлябове пред Господа; това е вечен завет за израилтяните.</verse>
				<verse number="9">Те ще бъдат за Аарон и синовете му, за да ги ядат на свято място, защото са велика светиня за тях от Господните жертви; това е вечен закон.“</verse>
				<verse number="10">Тогава пред израилтяните излезе синът на една израилтянка, бащата на когото беше египтянин, и се скара в стана с един израилтянин;</verse>
				<verse number="11">майка му се казваше Саломит, дъщеря на Даври, от Дановото племе. Синът на израилтянката започна да хули името на Господа и да злослови. Тогава го заведоха при Мойсей</verse>
				<verse number="12">и го поставиха под стража, докато им бъде съобщена волята на Господа.</verse>
				<verse number="13">И Господ каза на Мойсей:</verse>
				<verse number="14">„Изведи вън от стана онзи, който е злословил; и всички, които са чули, нека сложат ръцете си на главата му и цялото общество да го убие с камъни.</verse>
				<verse number="15">И заповядай на израилтяните: „Който злослови против своя Бог, ще понесе греха си;</verse>
				<verse number="16">който хули името на Господа, трябва да умре. Цялото общество да го убие с камъни; бил той пришълец или местен, ако започне да хули името на Господа, да бъде умъртвен.</verse>
				<verse number="17">Който убие човек, да бъде умъртвен;</verse>
				<verse number="18">и който убие добитък, да го заплати; живот за живот.</verse>
				<verse number="19">Ако някой увреди тялото на ближния си, да му се направи същото, каквото той е направил:</verse>
				<verse number="20">строшено за строшено, око за око, зъб за зъб; каквото той е причинил на човека, такова и на него да му бъде направено.</verse>
				<verse number="21">Който убие добитък, да го заплати, а който убие човек, да бъде умъртвен.</verse>
				<verse number="22">Един закон да имате — както за пришълеца, така и за местния, защото Аз съм Господ, вашият Бог.“</verse>
				<verse number="23">Мойсей каза това на израилтяните; и те изведоха онзи, който беше богохулствал, извън лагера и го убиха с камъни; израилтяните направиха, както Господ беше заповядал на Мойсей.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="25">
				<verse number="1">Господ рече още на Мойсей на Синайската планина:</verse>
				<verse number="2">„Кажи на израилтяните: „Когато влезете в земята, която ще ви дам, тази земя трябва да почива в съботата на Господа:</verse>
				<verse number="3">шест години засявай нивата и шест години режи лозето си и прибирай плодовете на земята;</verse>
				<verse number="4">а седмата година нека бъде събота — почивка на земята, събота на Господа. В нея не засявай нивата си и не режи лозето си;</verse>
				<verse number="5">не трябва да жънеш самораслото жито, нито да обираш гроздето от неорязаното си лозе; нека това да бъде година за почивка на земята.</verse>
				<verse number="6">И добивите през тази събота на земята да бъдат за храна на всички: на тебе, на роба ти, на наемника ти и на пришълеца, който се е заселил при тебе;</verse>
				<verse number="7">всичко придобито да бъде за храна на добитъка ти и на зверовете в твоята земя.</verse>
				<verse number="8">И когато сте отпразнували седем пъти съботната година, което прави седем пъти по седем години, и така са изминали общо четиридесет и девет години,</verse>
				<verse number="9">тогава, на десетия ден от седмия месец затръбете с тръби; нека в деня на очищението цялата ви страна да се оглася от тръбния зов.</verse>
				<verse number="10">Тогава осветете петдесетата година и обявете в цялата страна ден за освобождение на всичките ѝ жители; това ще ви бъде юбилей — всеки да се върне при своя имот и всеки да се върне при племето си.</verse>
				<verse number="11">Петдесетата година да ви бъде юбилейна година; не сейте и не жънете самораслото жито и не берете грозде от нерязано лозе,</verse>
				<verse number="12">защото това е юбилей: нека той бъде свят за вас; яжте онова, което земята ви сама е родила.</verse>
				<verse number="13">В тази юбилейна година всеки да се върне в имота си.</verse>
				<verse number="14">Ако продадеш нещо на ближния си или купиш нещо от него, никой от вас не трябва да бъде онеправдан.</verse>
				<verse number="15">Ти трябва да купуваш от ближния си според броя на годините след юбилея; и според броя на годините за събиране на добив той трябва да ти продава;</verse>
				<verse number="16">ако остават много години, вдигни цената, ако остават малко години, намали цената, защото той ти продава добиви за определен брой години.</verse>
				<verse number="17">Да не се онеправдавате едни други; а да се боиш от своя Бог, защото Аз съм Господ, вашият Бог.</verse>
				<verse number="18">Изпълнявайте наредбите Ми, пазете и изпълнявайте законите Ми и ще живеете спокойно на земята.</verse>
				<verse number="19">Земята ще дава плодовете си; и вие ще ядете до насита и ще живеете спокойно на нея.</verse>
				<verse number="20">И ако попитате: „Какво ще ядем през седмата година, след като не сме сели, нито прибирали плодовете си?“</verse>
				<verse number="21">Тогава Аз ще заповядам така да бъде благословена за вас шестата година, че ще роди плод за три години.</verse>
				<verse number="22">А на осмата година ще сеете, но ще ядете от предишните плодове до деветата година; докато не узреят плодовете ѝ, ще ядете от предишните добиви.</verse>
				<verse number="23">Земята да не се продава завинаги, понеже земята е Моя; вие сте пришълци и заселници при Мене.</verse>
				<verse number="24">Затова по цялата земя, която владеете, позволявайте откупуване на земята.</verse>
				<verse number="25">Ако брат ти обеднее и продаде от имота си, нека дойде най-близкият му сродник и да откупи онова, което брат му е продал.</verse>
				<verse number="26">Но ако той няма сродник да го откупи, когато сам се замогне и намери колкото е необходимо за откупа,</verse>
				<verse number="27">тогава нека пресметне годините от продажбата му и да върне излишъка на онзи, на когото го е продал, и отново да си върне имота.</verse>
				<verse number="28">Но ако не намери колкото е необходимо да плати, тогава продаденото да остане за купувача до юбилейната година; а в юбилейната година да стане свободно и той отново да влезе във владение на имота си.</verse>
				<verse number="29">Ако някой продаде къща за живеене в град, укрепен със стена, той може да я откупи, докато изтече една година от продажбата ѝ; в продължение на една цяла година тя може да бъде откупена.</verse>
				<verse number="30">Но ако не бъде откупена до изтичането на една цяла година, къщата, която е в укрепен град, ще си остане завинаги притежание на купувача за всичките му поколения и по време на юбилей тя няма да му бъде отнета.</verse>
				<verse number="31">А къщите в села, които не са укрепени със стени, трябва да се смятат за полска земя; те могат да се откупуват и на юбилея да се отнемат.</verse>
				<verse number="32">Но по отношение на градовете на левитите те могат по всяко време да откупуват къщите си в градовете, които притежават;</verse>
				<verse number="33">който от левитите не я откупи, продадената къща в техните градове ще му бъде върната през юбилея, защото къщите в градовете на левитите са определени за тяхно владение сред израилтяните,</verse>
				<verse number="34">а полето около техните градове не трябва да се продава, понеже то е тяхно вечно притежание.</verse>
				<verse number="35">Ако твой брат обеднее и ръката му трепери от немощ, помогни му — бил той и пришълец или заселник, за да може да живее при тебе;</verse>
				<verse number="36">да не му вземаш лихва или да търсиш печалба, а да се боиш от своя Бог, за да може твоят брат да живее при тебе.</verse>
				<verse number="37">Не му давай парите си с лихва, нито му давай храната си за печалба.</verse>
				<verse number="38">Аз съм Господ, вашият Бог, Който ви изведе от египетската страна, за да ви дам ханаанската земя и да бъда ваш Бог.</verse>
				<verse number="39">Ако твой брат обеднее и е принуден да ти се продаде, не го товари с робска работа;</verse>
				<verse number="40">нека той да бъде при тебе като наемник или заселник, нека да ти работи до юбилейната година,</verse>
				<verse number="41">а тогава да си тръгне от тебе, той и децата му, и да се върне при рода си и да получи обратно притежаваното от бащите си.</verse>
				<verse number="42">Защото те са Мои роби, които Аз изведох от египетската страна; те не трябва да се продават, както се продават роби;</verse>
				<verse number="43">не трябва да се отнасяш с насилие над тях, а да се боиш от своя Бог.</verse>
				<verse number="44">Колкото до робите и робините, които искаш да имаш, купувай си роб или робиня от народите, които са около вас.</verse>
				<verse number="45">Така също и от децата на преселниците, които живеят между вас, можете да купувате; и колкото се родят от техния род, който живее сред вас в страната ви, и те могат да бъдат ваша собственост;</verse>
				<verse number="46">тях можете да ги предавате в наследство и на синовете си след вас като имот и да ги владеете вечно като роби. А с израилтяните, вашите братя, не се отнасяйте един към друг с насилие.</verse>
				<verse number="47">Ако пришълец или заселник при тебе се замогне, а твой брат обеднее и се продаде на пришълеца, заселен при тебе, или на някого от рода на пришълеца,</verse>
				<verse number="48">тогава, макар и продаден, той може да бъде откупен; някой от неговите братя трябва да го откупи —</verse>
				<verse number="49">или чичо му, или синът на чичо му, или роднина от племето му трябва да го откупи.</verse>
				<verse number="50">Тогава да се разплати с купувача си от годината, когато му се е продал, до юбилейната година, така че цената, за която се е продал, да бъде според броя на годините, а изминалото време да бъде пресметнато като работа на наемник;</verse>
				<verse number="51">и ако остават още много години, да върне в съответствие с тях за откупуването си от парите, с които е бил купен.</verse>
				<verse number="52">Но ако остават малко години до юбилейната година, нека пресметне и в съответствие с тях да върне парите за откупуването си.</verse>
				<verse number="53">През всичките тези години да бъде като наемен работник при господаря си, а той не бива да се отнася пред вас с насилие към него.</verse>
				<verse number="54">Но ако междувременно не се откупи по този начин, в юбилейната година е свободен да си тръгне — той и децата му с него,</verse>
				<verse number="55">защото израилтяните са Мои слуги; те са Мои слуги, които изведох от египетската страна. Аз съм Господ, вашият Бог“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="26">
				<verse number="1">„Не си правете идоли или кумири, не си издигайте стълбове и не поставяйте в земята си камъни с изображения, за да им се кланяте, защото Аз съм Господ, вашият Бог.</verse>
				<verse number="2">Пазете Моите съвети и почитайте Моето светилище. Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="3">Ако постъпвате според Моите наредби и спазвате Моите заповеди,</verse>
				<verse number="4">ще ви дам дъждове, когато е нужно, земята ще дава своята жътва и дърветата в полето ще принасят своя плод.</verse>
				<verse number="5">Вършитбата ви ще трае до гроздобер и гроздоберът ще трае до сеитба; и ще ядете хляба си до насита, и ще живеете в безопасност на земята си.</verse>
				<verse number="6">Ще дам мир на страната, ще си лягате и никой няма да ви безпокои; ще пропъдя хищните зверове от земята ви и меч няма да мине през страната ви.</verse>
				<verse number="7">Ще гоните враговете си и те ще падат от меч пред вас.</verse>
				<verse number="8">Петима от вас ще гонят стотина, а стотина от вас ще гонят десет хиляди и враговете ви ще падат от меч пред вас.</verse>
				<verse number="9">Аз ще погледна благосклонно към вас, ще ви се народят деца, ще ви размножа и ще утвърдя завета Си с вас.</verse>
				<verse number="10">Ще ядете миналогодишно жито и ще изхвърлите старото заради новото.</verse>
				<verse number="11">Ще поставя скинията Си сред вас и няма да се погнуся от вас.</verse>
				<verse number="12">Ще ходя между вас и ще бъда ваш Бог, а вие ще бъдете Мой народ.</verse>
				<verse number="13">Аз съм Господ, вашият Бог, Който ви изведох от страната на египтяните, за да не бъдете техни роби; и строших жеглите на ярема ви, за да ви поведа с вдигнати глави.</verse>
				<verse number="14">Но ако не Ме послушате и не изпълнявате всички тази заповеди,</verse>
				<verse number="15">ако презрете Моите наредби и душата ви се погнуси от Моите закони, и не изпълнявате всичките Ми заповеди, и нарушите завета Ми,</verse>
				<verse number="16">тогава ето какво ще ви сторя: ще изпратя върху вас беди, изнемога и болести, от които зрението ви ще отслабне и душите ви ще залинеят; тогава напразно ще засявате семената си, защото вашите врагове ще ядат плодовете ви.</verse>
				<verse number="17">Ще отвърна лицето Си от вас и ще бъдете погубени от враговете си; онези, които ви мразят, ще ви завладеят и вие ще бягате, когато никой не ви гони.</verse>
				<verse number="18">Ако и тогава не Ме послушате, ще ви накажа седемкратно за греховете ви.</verse>
				<verse number="19">Ще сломя гордата ви упоритост и ще направя небето ви като желязо и земята ви като мед.</verse>
				<verse number="20">Напразно ще хвърляте усилия, защото земята ви няма да ви дава житото си и дърветата в полето няма да ви дават своите плодове.</verse>
				<verse number="21">И ако тогава тръгнете против Мене и не искате да Ме слушате, ще ви прибавя седемкратно наказание за греховете ви.</verse>
				<verse number="22">Ще изпратя сред вас диви зверове, за да ви лишат от децата ви, да изтребят добитъка ви и да погубят толкова от вас, че пътищата ви да опустеят.</verse>
				<verse number="23">Ако и след това не се поправите и тръгнете против Мене,</verse>
				<verse number="24">тогава Аз ще тръгна против вас и ще ви поразя седемкратно за греховете ви.</verse>
				<verse number="25">Ще ви изпратя меч на отмъщение заради завета; и ако поискате да се укриете в градовете си, ще ви изпратя напаст и ще бъдете предадени в ръцете на враговете си.</verse>
				<verse number="26">Хлябът ви ще стане толкова оскъден, че десет жени ще го пекат само в една пещ и ще ви го дават с теглилка; и ще ядете от този хляб, но няма да сте сити.</verse>
				<verse number="27">Но ако и след това не Ме послушате и тръгнете против Мене,</verse>
				<verse number="28">и Аз ще тръгна с ярост против вас и ще ви накажа седемкратно за греховете ви;</verse>
				<verse number="29">и ще ядете плътта на синовете си, и плътта на дъщерите си ще ядете.</verse>
				<verse number="30">Ще разоря вашите оброчища, ще съборя кумирите ви и ще хвърля труповете ви върху развалините от вашите идоли, и душата Ми ще се погнуси от вас.</verse>
				<verse number="31">Ще превърна градовете ви в пустиня, ще запустеят светилищата ви и за Мене няма да се издига приятно благоухание от жертвите ви.</verse>
				<verse number="32">Ще опустоша земята ви така, че ще бъдат изумени от нея враговете ви, които се заселят тук.</verse>
				<verse number="33">А вас ще разпръсна между народите и ще размахам меч след вас; земята ви ще бъде пуста и градовете ви — разорени.</verse>
				<verse number="34">И когато земята ви запустее и вие бъдете пленници в страната на враговете си, тя ще бъде възмездена за своите съботи; тогава земята ще намери покой и награда за своите съботи.</verse>
				<verse number="35">Докато бъде пуста, тя ще си почива толкова дни, колкото не си е почивала през съботите, когато вие живяхте в нея.</verse>
				<verse number="36">На останалите от вас ще вселя страх в сърцата, докато са в страната на враговете си; и шумът от разлюлян лист ще ги подгони и те ще бягат, както от меч се бяга, и ще падат, когато никой не ги преследва;</verse>
				<verse number="37">те ще се спъват един друг, сякаш бягат от меч, макар че никой няма да ги преследва; вие ще бъдете безсилни да устоите на враговете си</verse>
				<verse number="38">и ще загинете между другите народи; земята на вашите врагове ще ви погълне.</verse>
				<verse number="39">Онези от вас, които оцелеят, ще изчезнат в земите на враговете ви заради своите беззакония и заради беззаконията на предците си.</verse>
				<verse number="40">Но ако изповядат своето беззаконие и беззаконието на предците си, за това, че са вършили престъпления против Мене и са вървели против Мене,</verse>
				<verse number="41">и че Аз тръгнах против тях и ги отведох в страната на враговете им — ако накрая усмирят горделивите си сърца и приемат наказание за беззаконието си,</verse>
				<verse number="42">тогава Аз ще си спомня завета Си с Яков; ще си спомня и завета Си с Исаак и завета Си с Авраам, и за страната ще си спомня.</verse>
				<verse number="43">Те трябваше да напуснат страната, за да бъде тя възнаградена за своите съботи, след като я оставят да запустее; те трябваше да приемат наказанието за беззаконията си, защото презряха Моите закони и душата им се погнуси от Моите наредби.</verse>
				<verse number="44">Но дори и когато те бъдат в страната на своите врагове, Аз няма да ги презра и няма да се отвратя от тях така, че да ги изтребя и да наруша завета Си с тях, защото Аз съм Господ, техен Бог.</verse>
				<verse number="45">Ще си спомня заради тях завета, който сключих с техните предци, които изведох от египетската страна пред очите на народите, за да бъда техен Бог. Аз съм Господ.“</verse>
				<verse number="46">Това са наредбите, заповедите и законите, които Господ отреди чрез Мойсей между Себе Си и израилтяните на Синайската планина.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="27">
				<verse number="1">Господ рече още на Мойсей:</verse>
				<verse number="2">„Кажи на израилтяните: „Ако някой дава оброк да посвети на Господа човек по твоя оценка,</verse>
				<verse number="3">ето каква трябва да бъде оценката ти: за мъж от двадесет до шестдесет години да бъде петдесет сребърни сикли, според свещената сикла.</verse>
				<verse number="4">Ако е жена, оценката ти да бъде тридесет сикли.</verse>
				<verse number="5">За възраст от пет до двадесет години оценката ти да бъде двадесет сикли за момче и десет сикли за момиче.</verse>
				<verse number="6">За възраст от един месец до пет години оценката ти да бъде пет сребърни сикли за момче и три сребърни сикли за момиче.</verse>
				<verse number="7">За мъж от шестдесет години нагоре оценката ти да бъде петнадесет сребърни сикли, а за жена — десет сикли.</verse>
				<verse number="8">Но ако човекът, който прави оброк, е твърде беден, за да плати цената, да представи онзи, когото е обрекъл на Господа пред свещеника; и свещеникът да го оцени според средствата на онзи, който е направил оброка.</verse>
				<verse number="9">Ако оброкът е за животно от тези, които се принасят на Господа, всичко, което се дава на Господа, трябва да бъде свято.</verse>
				<verse number="10">То не трябва да се подменя, нито да се заменя добро с лошо или лошо с добро; ако някой все пак го замени, тогава и едното животно, и другото, с което е заменено, ще бъдат святи.</verse>
				<verse number="11">Но ако оброкът е за някое нечисто животно, което не се принася на Господа, тогава животното да бъде представено пред свещеника;</verse>
				<verse number="12">и свещеникът да го оцени добро ли е то или лошо; както го оцени свещеникът, така да бъде.</verse>
				<verse number="13">Но ако човекът поиска да го откупи, нека прибави към оценката ти една пета.</verse>
				<verse number="14">Ако някой посвещава на Господа къщата си за светиня, нека свещеникът я оцени добра ли е тя или лоша; както свещеникът я оцени, така да бъде.</verse>
				<verse number="15">Но ако онзи, който я посвети, поиска да откупи къщата си, нека прибави към оценката ти една пета от парите и тогава тя ще бъде негова.</verse>
				<verse number="16">Ако някой посвети на Господа нива от имота си, оценката ти да бъде съразмерна със засятото: един хомер засят ечемик — за петдесет сребърни сикли.</verse>
				<verse number="17">Ако някой посвети нивата си от юбилейната година, това трябва да стане след оценката.</verse>
				<verse number="18">Но ако посвети нивата си след юбилея, свещеникът да пресметне парите според годините, които остават до юбилейната година, като приспадне това от оценката ти.</verse>
				<verse number="19">Ако човекът, който е посветил нивата си, поиска да я откупи, нека прибави една пета към парите, с които си я оценил, и тя ще стане негова.</verse>
				<verse number="20">Но ако той не откупи нивата си или я продаде на друг човек, тя не може вече да бъде откупена.</verse>
				<verse number="21">Тази нива, след като бъде освободена през юбилейната година, ще бъде светиня на Господа като посветена нива; тя ще стане притежание на свещеника.</verse>
				<verse number="22">Ако някой посвети на Господа купена нива, която не принадлежи към имота му,</verse>
				<verse number="23">свещеникът да му пресметне цената ѝ до юбилейната година според твоята оценка; и в същия ден нека пресметнатата цена да бъде дадена като светиня на Господа.</verse>
				<verse number="24">А в юбилейната година нивата да бъде върната на онзи, от когото е била купена и който е бил неин притежател.</verse>
				<verse number="25">Всяка твоя оценка да става според свещената сикла — една сикла да е равна на двадесет гери.</verse>
				<verse number="26">Но никой да не посвещава първороден добитък, вол или овца, защото първородното принадлежи на Господа; то е Господне.</verse>
				<verse number="27">Ако добитъкът е нечист, да се откупи според оценката ти, като се прибави към нея една пета; но ако не се откупи, да се продаде според оценката.</verse>
				<verse number="28">Нищо, което е посветено и което някой е обрекъл на Господа от онова, което притежава — било човек, добитък или нива от имота си, да не се продава, нито да се откупува; всичко посветено е велика светиня на Господа.</verse>
				<verse number="29">Нищо, което е посветено от човек, да не се откупува; то трябва да бъде умъртвено.</verse>
				<verse number="30">И всеки десятък, придобит от земята — било посеви или плодове от дървета, принадлежи на Господа; това е Господня светиня;</verse>
				<verse number="31">ако някой поиска да откупи десятъка си, да прибави към цената му една пета.</verse>
				<verse number="32">И всеки десятък от едър и дребен добитък, всяко десето животно, преброено с пастирска тояга, да бъде посветено на Господа.</verse>
				<verse number="33">Не трябва да се гледа дали то е лошо или добро, нито да се заменя; но ако някой го замени, тогава и едното животно, и другото, с което е заменено, ще бъдат светиня и не може да се откупят“.“</verse>
				<verse number="34">Това са заповедите, които Господ даде на Мойсей за израилтяните на Синайската планина.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="4">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">На първия ден от втория месец, на втората година, откакто бяха излезли от египетската страна, Господ говори на Мойсей в Синайската пустиня, в скинията на събранието и му каза:</verse>
				<verse number="2">„Пребройте цялото общество израилтяни според родовете им, според семействата им, един по един според броя на имената им —</verse>
				<verse number="3">всички боеспособни мъже от двадесет години нагоре. Ти и Аарон извършете преброяване според мястото им в опълченията.</verse>
				<verse number="4">Заедно с вас трябва да има по един човек от всяко племе, който да е глава на семейството си.</verse>
				<verse number="5">А ето имената на мъжете, които ще бъдат заедно с вас: от Рувим — Елицур, Шедеуровият син;</verse>
				<verse number="6">от Симеон — Шелумиил, Цуришадаевият син;</verse>
				<verse number="7">от Юда — Наасон, Аминадавовият син;</verse>
				<verse number="8">от Исахар — Натанаил, Цуаровият син;</verse>
				<verse number="9">от Завулон — Елиав, Хелоновият син;</verse>
				<verse number="10">от потомците на Йосиф: от Ефрем — Елишама, Амиудовият син; от Манасия — Гамалиил, Педацуровият син;</verse>
				<verse number="11">от Вениамин — Авидан, Гидеониевият син;</verse>
				<verse number="12">от Дан — Ахиезер, Амишадаевият син;</verse>
				<verse number="13">от Асир — Пагиил, Охрановият син;</verse>
				<verse number="14">от Гад — Елиасаф, Регуиловият син;</verse>
				<verse number="15">от Нефталим — Ахира, Енановият син.</verse>
				<verse number="16">Това са избраниците на обществото, предводителите на бащините племена, хилядници на израилтяните.“</verse>
				<verse number="17">Тогава Мойсей и Аарон взеха тези поименно назовани мъже</verse>
				<verse number="18">и свикаха цялото общество на първия ден от втория месец; и те се записаха един по един според родовете си, според семействата си, според броя на имената на мъжете от двадесет години нагоре,</verse>
				<verse number="19">както Господ бе заповядал на Мойсей. И той извърши преброяването им в Синайската пустиня.</verse>
				<verse number="20">Най-напред бяха потомците на Рувим, първородния син на Израил, техните поколения според родовете им, според семействата им, един по един според броя на имената им — всички боеспособни мъже от двадесет години нагоре.</verse>
				<verse number="21">От Рувимовото племе бяха преброени четиридесет и шест хиляди и петстотин души.</verse>
				<verse number="22">След това потомците на Симеон, техните поколения според родовете им, според семействата им, един по един според броя на имената им — всички боеспособни мъже от двадесет години нагоре.</verse>
				<verse number="23">От Симеоновото племе бяха преброени петдесет и девет хиляди и триста души.</verse>
				<verse number="24">След това потомците на Гад, техните поколения според родовете им, според семействата им, един по един според броя на имената им — всички боеспособни мъже от двадесет години нагоре.</verse>
				<verse number="25">От Гадовото племе бяха преброени четиридесет и пет хиляди шестстотин и петдесет души.</verse>
				<verse number="26">След това потомците на Юда, техните поколения според родовете им, според семействата им, един по един според броя на имената им — всички боеспособни мъже от двадесет години нагоре.</verse>
				<verse number="27">От Юдовото племе бяха преброени седемдесет и четири хиляди и шестстотин души.</verse>
				<verse number="28">След това потомците на Исахар, техните поколения според родовете им, според семействата им, един по един според броя на имената им — всички боеспособни мъже от двадесет години нагор.</verse>
				<verse number="29">От Исахаровото племе бяха преброени петдесет и четири хиляди и четиристотин души.</verse>
				<verse number="30">След това потомците на Завулон, техните поколения според родовете им, според семействата им, един по един според боря на имената им — всички боеспособни мъже от двадесет години нагоре.</verse>
				<verse number="31">От Заволоновото племе бяха преброени петдесет и седем хиляди и четиристотин души.</verse>
				<verse number="32">След това потомците на Йосиф: от Ефремовите синове, техните поколения според родовете им, според семействата им, един по един според боря на имената им — всички боеспособни мъже от двадесет години нагоре;</verse>
				<verse number="33">от Ефремовото племе бяха преброени четиридесет хиляди и петстотин души.</verse>
				<verse number="34">От Манасиевите синове, техните поколения според родовете им, според семействата им, един по един според броя на имената им — всички боеспособни мъже от двадесет години нагоре.</verse>
				<verse number="35">От Манасиевото племе бяха преброени тридесет и две хиляди и двеста души.</verse>
				<verse number="36">След това потомците на Вениамин, техните поколения според родовете им, според семействата им, един по един според броя на имената им — всички боеспособни мъже от двадесет години нагоре.</verse>
				<verse number="37">От Вениаминовото племе бяха преброени тридесет и пет хиляди и четиристотин души.</verse>
				<verse number="38">След това потомците на Дан, техните поколения според родовете им, според семействата им, един по един според броя на имената им — всички боеспособни мъже от двадесет години нагоре.</verse>
				<verse number="39">От Дановото племе бяха преброени шестдесет и две хиляди и седемстотин души.</verse>
				<verse number="40">След това потомците на Асир, техните поколения според родовете им, според семействата им, един по един според броя на имената им — всички боеспособни мъже от двадесет години нагоре.</verse>
				<verse number="41">От Асировото племе бяха преброени четиридесет и една хиляди и петстотин души.</verse>
				<verse number="42">След това потомците на Нефталим, техните поколения според родовете им, според семействата им, един по един според броя на имената им — всички боеспособни мъже от двадесет години нагоре.</verse>
				<verse number="43">От Нефталимовото племе бяха преброени петдесет и три хиляди и четиристотин души.</verse>
				<verse number="44">Това са изброените, които Мойсей и Аарон преброиха заедно с предводителите на Израил — дванадесетте мъже, всеки глава на семейството си.</verse>
				<verse number="45">Така всички преброени израилтяни според семействата им от двадесет години нагоре, всички боеспособни в Израил,</verse>
				<verse number="46">всички те бяха общо на брой шестстотин и три хиляди петстотин и петдесет души.</verse>
				<verse number="47">А тези сред тях, които бяха левити според бащиното им племе, не бяха преброени.</verse>
				<verse number="48">Защото Господ рече на Мойсей:</verse>
				<verse number="49">„Само броя на Левиевото племе не прибавяй към израилтяните;</verse>
				<verse number="50">на левитите повери скинията на откровението, всичките ѝ принадлежности и всичко, което е при нея; нека те носят скинията и всичките ѝ принадлежности, да извършват служението около нея и да се разполагат на стан около скинията.</verse>
				<verse number="51">И когато трябва да се пренася скинията, левитите да я вдигат, и когато трябва да се разпъва скинията, левитите да я поставят; ако пък външен човек се доближи до нея, да бъде умъртвен.</verse>
				<verse number="52">Израилтяните трябва да се разполагат на стан, всеки на своето място и всеки при знамето си — според мястото си в опълченията,</verse>
				<verse number="53">а левитите трябва да се разполагат на стан около скинията на откровението, за да не падне Божият гняв върху обществото на израилтяните; левитите да стоят на стража при скинията на откровението.“</verse>
				<verse number="54">Така и сториха израилтяните; както бе заповядал Господ на Мойсей, така и сториха.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">И Господ каза на Мойсей и Аарон:</verse>
				<verse number="2">„Нека израилтяните се разполагат на стан около скинията на събранието с лице към нея, като всеки застане под знамето си със знаците на семейството си.</verse>
				<verse number="3">На източната страна, под знамето на Юда, да застанат трите племена според мястото си в опълченията. Предводители да им бъдат: Наасон, Аминадавовият син — на Юдовите синове,</verse>
				<verse number="4">с хората си, на брой седемдесет и четири хиляди и петстотин души.</verse>
				<verse number="5">До него да се разположи на стан племето на Исахар. Предводител на Исахаровите синове да бъде Натанаил, Цуаровият син,</verse>
				<verse number="6">с хората си, на брой петдесет и четири хиляди и четиристотин души.</verse>
				<verse number="7">След това Завулоновото племе; предводител на Завулоновите синове да бъде Елиав, Хелоновият син,</verse>
				<verse number="8">с хората си, на брой петдесет и седем хиляди и четиристотин души.</verse>
				<verse number="9">Така всички преброени в стана на Юда според мястото им в опълченията бяха сто осемдесет и шест хиляди и четиристотин души. Те първи трябваше да потеглят.</verse>
				<verse number="10">На южната страна, под знамето на Рувим, да застанат трите племена според мястото си в опълченията. Предводител да им бъде Елицур, Шедеуровият син — на Рувимовите синове,</verse>
				<verse number="11">с хората си, на брой четиридесет и шест хиляди и петстотин души.</verse>
				<verse number="12">До него да се разположи на стан племето на Симеон. Предводител на Симеоновите синове да бъде Шелумиил, Цуришадаевият син,</verse>
				<verse number="13">с хората си, на брой петдесет и девет хиляди и триста души.</verse>
				<verse number="14">След това Гадовото племе; предводител на Гадовите синове да бъде Елиасаф, Регуиловият син,</verse>
				<verse number="15">с хората си, на брой четиридесет и пет хиляди и шестстотин и петдесет души.</verse>
				<verse number="16">Така всички преброени в стана на Рувим според мястото им в опълченията бяха сто петдесет и една хиляди четиристотин и петдесет души. Те втори трябваше да потеглят.</verse>
				<verse number="17">И когато скинията на събранието се вдигне, станът на левитите да е сред стана на останалите. Както са се разположили на стан, така и да се вдигат — всеки на своето място при знамето си.</verse>
				<verse number="18">На западната страна, под знамето на Ефрем, да застанат трите племена според мястото им в опълченията. Предводител да им бъде Елишама, Елиудовият син — на Ефремовите синове,</verse>
				<verse number="19">с хората си, на брой четиридесет хиляди и петстотин души.</verse>
				<verse number="20">До него да се разположи на стан племето на Манасия. Предводител на Манасиевите синове да бъде Гамалиил, Педацуровият син,</verse>
				<verse number="21">с хората си, на брой тридесет и две хиляди и двеста души.</verse>
				<verse number="22">След това Вениаминовото племе; предводител на Вениаминоновите синове да бъде Авидан, Гидеониевият син,</verse>
				<verse number="23">с хората си на брой тридесет и пет хиляди и четиристотин души.</verse>
				<verse number="24">Така всички преброени в стана на Ефрем според мястото им в опълченията бяха сто и осем хиляди и сто души. Те трети трябваше да потеглят.</verse>
				<verse number="25">На северната страна, под знамето на Дан, да застанат трите племена според мястото им в опълченията. Предводител да им бъде Ахиезер, Амишадаевият син — на Дановите синове,</verse>
				<verse number="26">с хората си, на брой шестдесет и две хиляди и седемстотин души.</verse>
				<verse number="27">До него да се разположи на стан племето на Асир. Предводител на Асировите синове да бъде Пагиил, Охрановият син,</verse>
				<verse number="28">с хората си, на брой четиридесет и една хиляди и петстотин души.</verse>
				<verse number="29">След това Нефталимовото племе; предводител на Нефталимовите синове да бъде Ахира, Енановият син,</verse>
				<verse number="30">с хората си, на брой петдесет и три хиляди и четиристотин души.</verse>
				<verse number="31">Така всички преброени в стана на Дан бяха сто петдесет и седем хиляди и шестстотин души. Те последни трябваше да потеглят под знамената си.“</verse>
				<verse number="32">Тези са преброените израилтяни според семействата им. Всички, които бяха преброени в становете според мястото им в опълченията, бяха шестстотин и три хиляди петстотин и петдесет души.</verse>
				<verse number="33">А левитите, както Господ бе заповядал на Мойсей, не бяха преброени заедно с израилтяните.</verse>
				<verse number="34">И така, израилтяните във всичко изпълняваха това, което Господ бе заповядал на Мойсей: така се разполагаха на стан при знамената си, така и потегляха — всеки според племето си, според семейството си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Ето родословието на Аарон и Мойсей по времето, когато Господ говори на Мойсей на Синайската планина.</verse>
				<verse number="2">Ето и имената на Аароновите синове: първородният Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар.</verse>
				<verse number="3">Това са племената на Аароновите синове, помазаните свещеници, които бяха посветени в свещенодействие.</verse>
				<verse number="4">Надав и Авиуд умряха пред Господа, когато принасяха непозволено жертвоприношение пред Господа в Синайската пустиня; те нямаха деца. А Елеазар и Атамар свещенодействаха при баща си Аарон.</verse>
				<verse number="5">И Господ каза на Мойсей:</verse>
				<verse number="6">„Доведи Левиевото племе и го представи пред свещеника Аарон, за да му служи.</verse>
				<verse number="7">Нека те стоят на стража при скинията на събранието и се грижат за него и за цялото общество по време на служението при скинията.</verse>
				<verse number="8">И нека пазят всички принадлежности на скинията и да се грижат за израилтяните по време на служенето при скинията.</verse>
				<verse number="9">Предай левитите на Аарон и на синовете му; нека те всецяло му бъдат предадени от страна на израилтяните.</verse>
				<verse number="10">А на Аарон и на синовете му възложи да извършват свещеническото служене; ако пък външен човек се доближи, да бъде умъртвен.“</verse>
				<verse number="11">И каза още Господ на Мойсей:</verse>
				<verse number="12">„Ето Аз взех левитите измежду израилтяните вместо всички първородни от Израилевите синове, които отварят утроба. Левитите ще бъдат Мои,</verse>
				<verse number="13">защото всички първородни са Мои. В деня, когато поразих всички първородни в египетската страна, Аз осветих за Себе Си всички първородни в Израил — било човек или добитък. Те ще бъдат Мои, Аз съм Господ.“</verse>
				<verse number="14">И каза Господ на Мойсей в Синайската пустиня:</verse>
				<verse number="15">„Преброй Левиевите синове според семействата им, според родовете им, преброй всички от мъжки пол от един месец и нагоре.“</verse>
				<verse number="16">И Мойсей ги преброи според думите на Господа, както му бе заповядано.</verse>
				<verse number="17">Ето Левиевите синове според имената им: Гирсон, Каат и Мерари.</verse>
				<verse number="18">И ето имената на Гирсоновите синове според родовете им: Ливни и Шимей;</verse>
				<verse number="19">и Каатовите синове според родовете им: Амрам, Ицхар, Хеврон и Узиил;</verse>
				<verse number="20">и Мерариевите синове според родовете им: Махли и Муши. Това са Левиевите родове според семействата им.</verse>
				<verse number="21">От Гирсон произлизат родът на Ливни и родът на Шимей. Това са родовете на Гирсоновите синове.</verse>
				<verse number="22">Преброените от тях, всички от мъжки пол от един месец и нагоре, бяха седем хиляди и петстотин души.</verse>
				<verse number="23">Родовете на Гирсон се разположиха на стан зад скинията, на западната страна.</verse>
				<verse number="24">Предводител на бащиния дом на Гирсоновите синове беше Елиасаф, Лаеловият син.</verse>
				<verse number="25">На Гирсоновите синове при скинията на събранието беше поверена грижата за скинията и покрива ѝ, за завесата от входа на скинията на събранието,</verse>
				<verse number="26">за завесите от двора, за завесата от входа на двора, който е около скинията и жертвеника, и за всичко необходимо при служенето.</verse>
				<verse number="27">От Каат произлизат родът на Амрам, родът на Ицхар, родът на Хеврон и родът на Узиил. Това са родовете на Каатовите синове.</verse>
				<verse number="28">Техният брой, всички от мъжки пол от един месец нагоре, беше осем хиляди и шестстотин души, които пазеха светилището.</verse>
				<verse number="29">Родовете на Каат се разположиха на стан на южната страна на скинията.</verse>
				<verse number="30">Предводител на семейството на Каатовите синове беше Елуатан, Узииловият син.</verse>
				<verse number="31">На тях беше поверена грижата за ковчега, трапезата, светилника, жертвениците, за свещените съдове, с които си служат, за завесата и за всичко необходимо при служенето.</verse>
				<verse number="32">Началник на левитските началници беше Елеазар, син на свещеника Аарон; под негов надзор бяха онези, на които бе поверено да пазят светилището.</verse>
				<verse number="33">От Мерари произлизат родът на Махли и родът на Муши. Това са родовете на Мерариевите синове.</verse>
				<verse number="34">Преброените от тях, всички от мъжки пол от един месец и нагоре, бяха шест хиляди и двеста души.</verse>
				<verse number="35">Предводител на семейството на Мерариевите синове беше Цуриил, Авихаиловият син. Те се разположиха на стан на северната страна на скинията.</verse>
				<verse number="36">На Мерариевите синове беше поверена грижата за дъските на скинията, напречните ѝ греди, стълбовете ѝ, подложките ѝ, всички вещи, необходими за това служене,</verse>
				<verse number="37">а също стълбовете около двора и подложките им, колчетата им и въжетата им.</verse>
				<verse number="38">А пред входа на скинията, на изток пред скинията на събранието, се разположиха на стан Мойсей и Аарон и синовете му. На тях беше поверено да пазят светилището за израилтяните; ако пък външен човек се приближи, да бъде умъртвен.</verse>
				<verse number="39">Числото на всички левити, преброени от Мойсей и Аарон според родовете им по заповед на Господа — всички от мъжки пол от един месец и нагоре, беше двадесет и две хиляди души.</verse>
				<verse number="40">Тогава Господ каза на Мойсей: „Преброй всички от мъжки пол от един месец и нагоре; като ги броиш поименно,</verse>
				<verse number="41">запази левитите за Мене — Аз съм Господ — вместо всички първородни сред израилтяните; запази така и добитъка на левитите вместо всички първородни сред добитъка на Израилевите синове.“</verse>
				<verse number="42">И Мойсей преброи всички първородни сред израилтяните, както му беше заповядал Господ.</verse>
				<verse number="43">И всички първородни от мъжки пол според броя на племената, от един месец и нагоре, бяха двадесет и две хиляди двеста седемдесет и три.</verse>
				<verse number="44">Тогава Господ рече на Мойсей:</verse>
				<verse number="45">„Вземи левитите вместо всички първородни сред израилтяните и добитъка на левитите вместо техния добитък. Левитите ще бъдат Мои, Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="46">А за откуп на двеста седемдесет и трима първородни израилтяни, които са повече от броя на левитите,</verse>
				<verse number="47">вземи по пет сикли на човек, според свещената сикла вземи — по двадесет гери за сикла,</verse>
				<verse number="48">и дай парите, с които те са откупени, на Аарон и синовете му.“</verse>
				<verse number="49">И така, Мойсей взе парите от откупа на онези, които бяха в повече след размяната с левитите.</verse>
				<verse number="50">Парите, които взе от първородните израилтяни, възлизаха на хиляда триста шестдесет и пет сикли според свещената сикла.</verse>
				<verse number="51">И Мойсей стори, както Господ беше заповядал — даде парите от откупа на Аарон и синовете му съгласно думите на Господа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">И Господ каза на Мойсей и Аарон:</verse>
				<verse number="2">„Преброй Каатовите потомци сред левитите според родовете им, според бащините им домове,</verse>
				<verse number="3">от тридесет години нагоре до петдесет години, всички, които са способни да изпълняват задълженията при служенето в скинията на събранието.</verse>
				<verse number="4">Ето службата на Каатовите потомци в скинията на събранието — да носят Светая Светих.</verse>
				<verse number="5">Когато станът трябва да се вдигне за път, Аарон и синовете му да влязат, да снемат закриващата завеса и да покрият с нея ковчега на откровението;</verse>
				<verse number="6">върху него да сложат покривало от делфинови кожи, а над него да разпрострат син плат и да проврат прътовете му.</verse>
				<verse number="7">Върху трапезата за хлябовете на предложението да разпрострат син плат и да наредят отгоре блюдата, паниците, чашите и съдовете за възлияние; постоянните хлябове също да бъдат на нея;</verse>
				<verse number="8">и да разпрострат върху тях червен плат, да сложат върху него покривало от делфинови кожи и да проврат прътовете му.</verse>
				<verse number="9">После да вземат син плат и да покрият светилника и кадилницата му, щипците му, подставките му и всички съдове за елей, с които си служат при него;</verse>
				<verse number="10">да разпрострат върху него и всичките му принадлежности покривало от делфинови кожи и да го поставят на носилка.</verse>
				<verse number="11">А върху златния жертвеник да разпрострат син плат, да го покрият с покривало от делфинови кожи и да проврат прътите му.</verse>
				<verse number="12">Да вземат всички прибори за служене, с които си служат в светилището, да ги обвият в син плат, да ги покрият с покривало от делфинови кожи и да ги поставят на носилка.</verse>
				<verse number="13">Като очистят жертвеника от пепелта, да го покрият с пурпурен плат</verse>
				<verse number="14">и да поставят върху него всички прибори, с които извършват служенето при него: въгленици, вилици, лопатки, чаши — всички прибори на жертвеника; върху тях да разпрострат покривало от делфинови кожи и да проврат прътите му.</verse>
				<verse number="15">Когато станът трябва да се вдигне за път и Аарон и синовете му покрият цялото светилище и всички свещени прибори, тогава Каатовите потомци да пристъпят, за да ги носят; но те не трябва да се докосват до светилището, за да не умрат. Това са вещите от скинията на събранието, които трябва да носят Каатовите потомци.</verse>
				<verse number="16">На Елеазар, сина на Аарон, се поверяват елеят на светилника, благоуханният тамян, постоянният хлебен принос и елеят за помазване; поверява му се надзорът над цялата скиния и на всичко в нея — над светилището и принадлежностите му.“</verse>
				<verse number="17">И каза Господ на Мойсей и Аарон:</verse>
				<verse number="18">„Не погубвайте измежду левитите племето на Каатовите родове;</verse>
				<verse number="19">за да останат живи и да не умрат, когато пристъпват към Светая Светих, ето какво трябва да сторите: „Аарон и синовете му да влизат, за да показват на всеки от тях как да служи и какво да носи;</verse>
				<verse number="20">но те самите няма да влизат и нито за миг няма да видят светинята, за да не умрат“.“</verse>
				<verse number="21">Тогава Господ каза на Мойсей:</verse>
				<verse number="22">„Преброй и Гирсоновите синове според бащините им домове и според родовете им,</verse>
				<verse number="23">от тридесет години нагоре до петдесет години, способни да служат, за да извършват служенето при скинията на събранието.</verse>
				<verse number="24">Ето задълженията на Гирсоновите потомци при служенето и при носенето на товари:</verse>
				<verse number="25">да носят платнищата на скинията и скинията на събранието, покрива ѝ, покривалото от делфинови кожи, което е върху него, завесата от входа на скинията на събранието,</verse>
				<verse number="26">дворните завеси, завесата от входа на двора, който е около скинията и жертвеника, въжетата им и всичките им принадлежности; всичко, което трябва да се върши за тези неща, е тяхно задължение.</verse>
				<verse number="27">Цялото служене на Гирсоновите потомци при носене на товари или при други задължения винаги да се извършва по заповед на Аарон и на синовете му; на тях поверявайте всичко, което те са длъжни да носят.</verse>
				<verse number="28">Това са службите на Гирсоновите потомци в скинията на събранието; тяхното служене да бъде под надзора на Итамар, син на свещеника Аарон.</verse>
				<verse number="29">Преброй Мерариевите синове според родовете им, според бащините им домове,</verse>
				<verse number="30">от тридесет години и нагоре до петдесет години, преброй всички, способни да служат, за да извършват служенето при скинията на събранието.</verse>
				<verse number="31">Ето какво са длъжни да носят те, когато служат при скинията на събранието: дъските на скинията, напречните ѝ греди, стълбовете ѝ, подложките ѝ,</verse>
				<verse number="32">а също стълбовете около двора, подложките им, колчетата им, въжетата им и всички вещи, необходими за това служене; определете им всяко нещо, което те са длъжни да носят.</verse>
				<verse number="33">Това са службите на Мерариевите потомци, всичките им задължения при скинията на събранието, под надзора на Итамар, сина на Аарон.“</verse>
				<verse number="34">Тогава Мойсей и Аарон и предводителите на обществото преброиха Каатовите синове според родовете им и според семействата им,</verse>
				<verse number="35">от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички, способни да служат, за да извършват служенето при скинията на събранието.</verse>
				<verse number="36">Преброените от тях според родовете им бяха две хиляди седемстотин и петдесет души.</verse>
				<verse number="37">Това са преброените Каатови потомци, всички служещи при скинията на събранието, които Мойсей и Аарон преброиха, както Господ заповяда чрез Мойсей.</verse>
				<verse number="38">Преброени бяха и Гирсоновите синове според родовете им и според семействата им,</verse>
				<verse number="39">от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички, способни да служат, за да извършват служенето при скинията на събранието.</verse>
				<verse number="40">Преброените от тях според родовете им, според семействата им бяха две хиляди шестстотин и тридесет души.</verse>
				<verse number="41">Това са преброените от родовете на Гирсоновите синове, всички служещи при скинията на събранието, които Мойсей и Аарон преброиха по заповед на Господа.</verse>
				<verse number="42">Преброени бяха и родовете на Мерариевите синове според родовете им, според семействата им,</verse>
				<verse number="43">от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички, способни да служат, за да извършват служенето при скинията на събранието.</verse>
				<verse number="44">Преброените от тях според родовете им бяха три хиляди и двеста души.</verse>
				<verse number="45">Това са преброените от родовете на Мерариевите синове, които Мойсей и Аарон преброиха, както Господ заповяда чрез Мойсей.</verse>
				<verse number="46">Така всички, преброени от левитите, които Мойсей и Аарон и предводителите на Израил преброиха според родовете им и според семействата им,</verse>
				<verse number="47">от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички, способни да служат и да носят товари в скинията на събранието,</verse>
				<verse number="48">бяха общо на брой осем хиляди петстотин и осемдесет.</verse>
				<verse number="49">По заповед на Господа чрез Мойсей всеки от тях бе определен за своето служене и товар и бяха преброени, както Господ заповяда на Мойсей.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">И Господ каза на Мойсей:</verse>
				<verse number="2">„Заповядай на израилтяните да изведат вън от стана всички прокажени, всички, които имат течение, и всички, които са се осквернили от мъртвец;</verse>
				<verse number="3">и мъже, и жени изведете, вън от стана ги изведете, за да не оскверняват становете, в които Аз живея сред вас.“</verse>
				<verse number="4">Израилтяните така и направиха, и ги изведоха вън от стана; както каза Господ на Мойсей, така и направиха израилтяните.</verse>
				<verse number="5">И Господ каза още на Мойсей:</verse>
				<verse number="6">„Ако израилтянин, мъж или жена, като човек стори какъвто и да е грях и извърши престъпление против Господа, и този човек стане виновен,</verse>
				<verse number="7">нека изповяда греха, който е сторил, да върне онова, за което е виновен, и като прибави към него една пета част, да го даде на онзи, пред когото се е провинил.</verse>
				<verse number="8">Ако пък този човек няма сродник, на когото да се върне за вината, то да се посвети на Господа; нека то бъде за свещеника заедно с овена за очистването, чрез който той ще го очисти.</verse>
				<verse number="9">Всеки принос от всички осветени дарове на израилтяните, които те донасят на свещеника, нека принадлежи на него;</verse>
				<verse number="10">посветеното от когото и да е нека принадлежи на него; всичко, което някой даде на свещеника, нека принадлежи на него.“</verse>
				<verse number="11">И Господ рече на Мойсей:</verse>
				<verse number="12">„Кажи така на израилтяните: „Ако жената на някого изневери и наруши верността си към него,</verse>
				<verse number="13">и някой преспи с нея и излее семе, и това остане скрито за мъжа ѝ, и тя се оскверни тайно, без да има свидетел против нея и без да бъде изобличена,</verse>
				<verse number="14">а мъжът ѝ, обзет от ревност, започне да ревнува жена си, когато тя е осквернена, или обзет от ревност, започне да ревнува жена си, когато тя не е осквернена,</verse>
				<verse number="15">тогава той нека доведе жена си при свещеника и да принесе за нея в жертва една десета от ефа ечемичено брашно; но с елей да не го полива, нито да слага отгоре ливан, защото това е принос за ревност, принос за спомен, който напомня за беззаконие.</verse>
				<verse number="16">А свещеникът да я заведе и изправи пред Господа;</verse>
				<verse number="17">той трябва да вземе свята вода в глинен съд, да вземе и пръст от пода на скинията и да я сложи във водата.</verse>
				<verse number="18">Свещеникът да я изправи пред Господа, като открие главата ѝ, а върху ръцете ѝ да постави приноса за спомен — това е принос за ревност; свещеникът да държи в ръце горчивата вода, която носи проклятие.</verse>
				<verse number="19">Тогава свещеникът да я закълне, като каже на жената: „Ако никой не е преспал с тебе и ти не си се осквернила и не си изневерила на мъжа си, нека не ти навреди тази горчива вода, която носи проклятие;</verse>
				<verse number="20">но ако ти си изневерила на мъжа си и си се осквернила, и ако някой друг освен мъжа ти е преспал с тебе“,</verse>
				<verse number="21">тогава свещеникът да закълне жената с клетвата на проклятието и да ѝ каже: „Нека Господ те предаде на проклятие и клетва сред твоя народ и да даде Господ утробата ти да изсъхне и коремът ти да се подуе;</verse>
				<verse number="22">нека тази вода, която носи проклятие, проникне в тебе и коремът ти да се надуе, и утробата ти да изсъхне.“ И жената да отвърне: „Амин, амин.“</verse>
				<verse number="23">И свещеникът да напише тези клетви на книга и да ги заличи с горчивата вода.</verse>
				<verse number="24">После да даде на жената да изпие горчивата вода, която носи проклятие, така че водата, която носи проклятие, да проникне в нея и да ѝ причини горчива болка.</verse>
				<verse number="25">И свещеникът да вземе от ръцете на жената приноса за ревност, да издигне този принос пред Господа и да го принесе на жертвеника.</verse>
				<verse number="26">Тогава свещеникът да вземе една шепа от хлебния принос за спомен, да го изгори на жертвеника и след това да даде на жената да изпие водата.</verse>
				<verse number="27">И когато ѝ даде да изпие водата, тогава, ако е осквернена и е нарушила верността си към своя мъж, горчивата вода, която носи проклятие, ще проникне в нея и ще ѝ причини горчива болка; коремът ѝ ще се подуе и утробата ѝ ще изсъхне; и тази жена ще бъде предадена на проклятие сред народа си.</verse>
				<verse number="28">Но ако жената не се е осквернила и е останала чиста, водата няма да ѝ стори нищо и тя ще може да ражда деца.“</verse>
				<verse number="29">Такъв е законът за ревността: когато жена изневери на мъжа си и се оскверни</verse>
				<verse number="30">или когато мъжът, обзет от ревност, започне да ревнува жена си, тогава нека той я изправи пред Господа, а свещеникът да извърши над нея всичко според този закон.</verse>
				<verse number="31">Така мъжът няма да има вина, а жената ще понесе вината си.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">И Господ каза още на Мойсей:</verse>
				<verse number="2">„Кажи така на израилтяните: „Ако мъж или жена се реши да даде оброк за назорейство, за да посвети себе си на Господа,</verse>
				<verse number="3">трябва да се въздържа от вино и силни питиета, да не пие оцет от вино или оцет от силно питие, да не пие каквото и да е питие, направено от грозде, и да не яде нито прясно, нито сушено грозде;</verse>
				<verse number="4">през цялото време на своето назорейство не трябва да яде нищо, приготвено от лоза — от семките до люспите.</verse>
				<verse number="5">През цялото време на оброка му за назорейство бръснач не трябва да се докосва до главата му; докато изтекат дните, в които се е посветил на Господа, той е свят, нека остави да растат космите на главата му.</verse>
				<verse number="6">През цялото време, в което се е посветил на Господа, да не се доближава до мъртвец;</verse>
				<verse number="7">дори когато умрат баща му или майка му, брат му или сестра му, той не бива да се осквернява, защото носи на главата си знак, че се е посветил на своя Бог.</verse>
				<verse number="8">През всички дни на своето назорейство той е посветен на Господа.</verse>
				<verse number="9">Ако ли при него умре някой ненадейно и той го докосне с коси и така оскверни своето назорейство, да остриже главата си в деня на своето очистване; на седмия ден да я остриже.</verse>
				<verse number="10">А на осмия ден да занесе на свещеника при входа на скинията на събранието две гургулици или два млади гълъба.</verse>
				<verse number="11">Свещеникът да принесе едната в жертва за грях, а другата за всеизгаряне, да го очисти, понеже се е осквернил чрез мъртвото тяло, и в същия ден да освети главата му.</verse>
				<verse number="12">А той отново трябва да посвети на Господа дните на своето назорейство и да принесе едногодишно агне в жертва за вина; предишните дни да не се смятат, защото назорейството му е осквернено.</verse>
				<verse number="13">Ето какъв е законът за назорея: когато се навършат дните на назорейството му, трябва да го доведат при входа на скинията на събранието</verse>
				<verse number="14">и той да принесе в жертва на Господа едно мъжко едногодишно агне без недостатък за всеизгаряне, едно женско едногодишно агне без недостатък в жертва за грях и един овен без недостатък за мирна жертва;</verse>
				<verse number="15">освен това кошница с безквасни хлябове от пшенично брашно, изпечени с елей, безквасни питки, намазани с елей, както и хлебен принос и възлияние.</verse>
				<verse number="16">Свещеникът да представи това пред Господа и да принесе жертвата му за грях и всеизгарянето му,</verse>
				<verse number="17">като принесе овена за мирна жертва на Господа заедно с кошницата с безквасни хлябове; свещеникът да принесе също хлебния му принос и възлиянието му.</verse>
				<verse number="18">А назореят трябва да остриже посветената си глава при входа на скинията на събранието, да вземе косите, които е посветил, и да ги сложи на огъня, който е под мирната жертва.</verse>
				<verse number="19">Тогава свещеникът да вземе сварената плешка от овена, един безквасен хляб от кошницата и една безквасна питка и да ги постави върху ръцете на назорея, след като той остриже посветените си коси.</verse>
				<verse number="20">И свещеникът да ги повдигне като принос, отреден за Господа; тази светиня е за свещеника заедно с принесените според реда гърди и бут на жертвата. След това назореят може да пие вино.</verse>
				<verse number="21">Това е законът за назорея, който е дал оброк, и такава е жертвата му пред Господа за неговото назорейство освен останалото, което би могъл да стори. Какъвто оброк е дал, така и трябва да постъпва съгласно закона за назорейството си“.“</verse>
				<verse number="22">И Господ рече на Мойсей:</verse>
				<verse number="23">„Кажи на Аарон и на синовете му: „Ето думите, с които ще благославяте израилтяните:</verse>
				<verse number="24">„Господ да те благослови и да те опази!</verse>
				<verse number="25">Господ да те озари с лицето Си и да бъде милостив към тебе!</verse>
				<verse number="26">Господ да обърне лицето Си към тебе и да ти даде мир!“</verse>
				<verse number="27">И когато така призовават името Ми над Израилевите синове, Аз ще ги благославям.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">В деня, когато Мойсей въздигна скинията, той я помаза и я освети; той помаза и освети всичките ѝ принадлежности, както и жертвеника и всичките му прибори.</verse>
				<verse number="2">Тогава дойдоха предводителите на Израил, глави на семействата си — това бяха предводителите на племената, които надзираваха преброяването, —</verse>
				<verse number="3">и представиха приносите си пред Господа, шест покрити коли и дванадесет вола, по една кола от двама предводители и по един вол от всеки; това те представиха пред скинията.</verse>
				<verse number="4">Тогава Господ каза на Мойсей:</verse>
				<verse number="5">„Приеми тези неща от тях; те ще послужат за извършване на работите при скинията на събранието. Предай ги на левитите, на всеки според службата му.“</verse>
				<verse number="6">И така, Мойсей взе колите и воловете и ги предаде на левитите:</verse>
				<verse number="7">две коли и четири вола даде на Гирсоновите потомци според службата им;</verse>
				<verse number="8">и четири коли и осем вола даде на Мерариевите потомци според службата им, под надзора на Итамар, син на свещеника Аарон.</verse>
				<verse number="9">А на Каатовите потомци не даде, защото тяхната работа в светилището беше да носят на рамене.</verse>
				<verse number="10">В деня, когато жертвеникът беше помазан, предводителите принесоха жертва за освещаването му и представиха приносите си пред жертвеника.</verse>
				<verse number="11">И Господ рече на Мойсей: „Нека на ден по един от предводителите да донася своя принос за освещаване на жертвеника.“</verse>
				<verse number="12">В първия ден донесе приноса си Наасон, Аминадавовият син, от племето на Юда.</verse>
				<verse number="13">Приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикли, една сребърна чаша от седемдесет сикли, според свещената сикла — и двете пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос;</verse>
				<verse number="14">една златна кадилница от десет сикли, пълна с тамян;</verse>
				<verse number="15">едно теле, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;</verse>
				<verse number="16">един козел като жертва за грях</verse>
				<verse number="17">и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Наасон, Аминадавовия син.</verse>
				<verse number="18">На втория ден принесе Натанаил, Цуаровият син, предводител на Исахаровото племе.</verse>
				<verse number="19">Неговият принос беше: едно сребърно блюдо, тежко тридесет сикли, една сребърна чаша от седемдесет сикли, според свещената сикла — и двете пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос;</verse>
				<verse number="20">една златна кадилница от десет сикли, пълна с тамян;</verse>
				<verse number="21">едно теле, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;</verse>
				<verse number="22">един козел като жертва за грях</verse>
				<verse number="23">и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Натанаил, Цуаровия син.</verse>
				<verse number="24">На третия ден принесе предводителят на Завулоновите потомци Елиав, Хелоновият син.</verse>
				<verse number="25">Приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикли, една сребърна чаша от седемдесет сикли, според свещената сикла — и двете пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос;</verse>
				<verse number="26">една златна кадилница от десет сикли, пълна с тамян;</verse>
				<verse number="27">едно теле, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;</verse>
				<verse number="28">един козел като жертва за грях</verse>
				<verse number="29">и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елиав, Хелоновия син.</verse>
				<verse number="30">На четвъртия ден принесе Елицур, Шедеуровият син, предводителят на Рувимовите потомци.</verse>
				<verse number="31">Приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикли, една сребърна чаша от седемдесет сикли, според свещената сикла — и двете пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос;</verse>
				<verse number="32">една златна кадилница от десет сикли, пълна с тамян;</verse>
				<verse number="33">едно теле, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;</verse>
				<verse number="34">един козел като жертва за грях</verse>
				<verse number="35">и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елицур, Шедеуровия син.</verse>
				<verse number="36">На петия ден принесе предводителят на Симеоновите потомци Шелумиил, Цуришадаевият син.</verse>
				<verse number="37">Приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикли, една сребърна чаша от седемдесет сикли, според свещената сикла — и двете пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос;</verse>
				<verse number="38">една златна кадилница от десет сикли, пълна с тамян;</verse>
				<verse number="39">едно теле, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;</verse>
				<verse number="40">един козел като жертва за грях</verse>
				<verse number="41">и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Шелумиил, Цуришадаевия син.</verse>
				<verse number="42">На шестия ден принесе предводителят на Гадовите потомци Елиасаф, Регуиловият син.</verse>
				<verse number="43">Приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикли, една сребърна чаша от седемдесет сикли, според свещената сикла — и двете пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос;</verse>
				<verse number="44">една златна кадилница от десет сикли, пълна с тамян;</verse>
				<verse number="45">едно теле, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;</verse>
				<verse number="46">един козел като жертва за грях</verse>
				<verse number="47">и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елиасаф, Регуиловия син.</verse>
				<verse number="48">На седмия ден принесе предводителят на Ефремовите потомци Елишама, Амиудовият син.</verse>
				<verse number="49">Приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикли, една сребърна чаша от седемдесет сикли, според свещената сикла — и двете пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос;</verse>
				<verse number="50">една златна кадилница от десет сикли, пълна с тамян;</verse>
				<verse number="51">едно теле, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;</verse>
				<verse number="52">един козел като жертва за грях</verse>
				<verse number="53">и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елишама, Амиудовия син.</verse>
				<verse number="54">На осмия ден принесе предводителят на Манасиевите потомци Гамалиил, Педацуровият син.</verse>
				<verse number="55">Приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикли, една сребърна чаша от седемдесет сикли, според свещената сикла — и двете пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос;</verse>
				<verse number="56">една златна кадилница от десет сикли, пълна с тамян;</verse>
				<verse number="57">едно теле, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;</verse>
				<verse number="58">един козел като жертва за грях</verse>
				<verse number="59">и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Гамалил, Педацуровия син.</verse>
				<verse number="60">На деветия ден принесе предводителят на Вениаминовите потомци Авидан, Гидеониевият син.</verse>
				<verse number="61">Приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикли, една сребърна чаша от седемдесет сикли, според свещената сикла — и двете пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос;</verse>
				<verse number="62">една златна кадилница от десет сикли, пълна с тамян;</verse>
				<verse number="63">едно теле, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;</verse>
				<verse number="64">един козел като жертва за грях</verse>
				<verse number="65">и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Авидан, Гидеониевия син.</verse>
				<verse number="66">На десетия ден принесе предводителят на Дановите потомци Ахиезер, Амишадаевият син.</verse>
				<verse number="67">Приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикли, една сребърна чаша от седемдесет сикли, според свещената сикла — и двете пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос;</verse>
				<verse number="68">една златна кадилница от десет сикли, пълна с тамян;</verse>
				<verse number="69">едно теле, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;</verse>
				<verse number="70">един козел като жертва за грях</verse>
				<verse number="71">и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Ахиезер, Амишадаевия син.</verse>
				<verse number="72">На единадесетия ден принесе предводителят на Асировите потомци Пагиил, Охрановият син.</verse>
				<verse number="73">Приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикли, една сребърна чаша от седемдесет сикли, според свещената сикла — и двете пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос;</verse>
				<verse number="74">една златна кадилница от десет сикли, пълна с тамян;</verse>
				<verse number="75">едно теле, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;</verse>
				<verse number="76">един козел като жертва за грях</verse>
				<verse number="77">и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Пагиил, Охрановия син.</verse>
				<verse number="78">На дванадесетия ден принесе Ахира, Енановият син, предводителят на Нефталимовите потомци.</verse>
				<verse number="79">Приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикли, една сребърна чаша от седемдесет сикли, според свещената сикла — и двете пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос;</verse>
				<verse number="80">една златна кадилница от десет сикли, пълна с тамян;</verse>
				<verse number="81">едно теле, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;</verse>
				<verse number="82">един козел като жертва за грях</verse>
				<verse number="83">и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Ахира, Енановия син.</verse>
				<verse number="84">Това бяха приносите от предводителите на израилтяните при освещаването на жертвеника в деня на помазването му: дванадесет сребърни блюда, дванадесет сребърни чаши, дванадесет кадилници.</verse>
				<verse number="85">Всяко сребърно блюдо тежеше сто и тридесет сикли, всяка чаша — седемдесет сикли; и така, всичкото сребро на съдовете беше две хиляди и четиристотин сикли, според свещената сикла;</verse>
				<verse number="86">а дванадесетте златни кадилници, пълни с тамян, тежаха по десет сикли всяка, според свещената сикла; всичкото злато на кадилниците беше сто и двадесет сикли.</verse>
				<verse number="87">Добитъкът за всеизгаряне беше общо: дванадесет телета, дванадесет овена, дванадесет едногодишни агнета, заедно с хлебния им принос, и дванадесет козела като жертва за грях;</verse>
				<verse number="88">а добитъкът за мирна жертва беше общо: двадесет и четири вола, шестдесет овена, шестдесет козела и шестдесет едногодишни агнета. Това бяха приносите при освещаване на жертвеника, след като беше помазан.</verse>
				<verse number="89">И когато Мойсей влизаше в скинията на събранието, за да говори с Бога, чуваше глас, който му говореше от очистилището над ковчега на откровението, между двата херувима; и Той му говореше.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">И Господ каза на Мойсей:</verse>
				<verse number="2">„Така кажи на Аарон: „Когато поставяш седемте кандилца, гледай кандилцата да пръскат светлина пред светилника.“</verse>
				<verse number="3">Аарон така и направи: постави кандилцата така, че да пръскат светлина пред светилника, както Господ заповяда на Мойсей.</verse>
				<verse number="4">А ето направата на светилника: изкован беше целият от злато — от стъблото до цветовете му беше изкован от злато; Мойсей направи светилника по образеца, който Господ му беше показал.</verse>
				<verse number="5">И каза още Господ на Мойсей:</verse>
				<verse number="6">„Вземи левитите измежду израилтяните и ги очисти.</verse>
				<verse number="7">А за да ги очистиш, постъпи с тях така: поръси ги с очистителна вода; те трябва да обръснат с бръснач тялото си, да изперат дрехите си и ще се очистят.</verse>
				<verse number="8">После да вземат едно теле заедно с хлебния му принос от пшенично брашно, смесено с елей, а ти вземи друго теле като жертва за грях.</verse>
				<verse number="9">След това доведи левитите пред скинията на събранието и свикай цялото общество на Израил.</verse>
				<verse number="10">И когато доведеш левитите пред Господа, нека израилтяните възложат ръцете си върху левитите.</verse>
				<verse number="11">Аарон пък да извърши посвещението им пред Господа като принос от израилтяните, за да служат те на Господа.</verse>
				<verse number="12">След като левитите възложат ръцете си върху главите на жертвените телета, ти принеси едното като жертва за грях, а другото за всеизгаряне пред Господа, за да се очистят левитите.</verse>
				<verse number="13">Нека левитите застанат пред Аарон и синовете му, за да извършиш над тях посвещението им пред Господа.</verse>
				<verse number="14">Така ти трябва да отделиш левитите от израилтяните и те ще бъдат Мои.</verse>
				<verse number="15">Тогава левитите да влязат, за да служат в скинията на събранието, след като си ги очистил и си извършил над тях посвещението им. Защото те са дадени и посветени на Мене измежду всички израилтяни.</verse>
				<verse number="16">Аз ги вземам за Себе Си вместо всички първородни сред израилтяните — всички, които отварят утроба,</verse>
				<verse number="17">защото всички първородни в Израил са Мои — било човек или добитък; в деня, когато поразих всички първородни в египетската страна, Аз ги осветих за Себе Си</verse>
				<verse number="18">и взех левитите вместо всички първородни сред израилтяните.</verse>
				<verse number="19">Аз предадох левитите на Аарон и синовете му, защото измежду израилтяните те са посветени да служат при скинията на събранието и да пазят синовете на Израил от напаст, ако те се приближат до светилището.“</verse>
				<verse number="20">Тогава Мойсей и Аарон и цялото общество на израилтяните постъпиха с левитите така, както Господ заповяда на Мойсей за левитите; така постъпиха с тях израилтяните.</verse>
				<verse number="21">И така, левитите се очистиха и изпраха дрехите си; и Аарон извърши над тях посвещение пред Господа, както и необходимото за тяхното очистване.</verse>
				<verse number="22">След това левитите влязоха в скинията на събранието, за да служат пред Аарон и синовете му; както Господ заповяда на Мойсей за левитите, така и постъпиха с тях.</verse>
				<verse number="23">И Господ рече на Мойсей:</verse>
				<verse number="24">„Ето какво е отредено за левитите: от двадесет и пет години и нагоре да постъпват на служба при скинията на събранието;</verse>
				<verse number="25">а от петдесет години нататък да престанат да служат и повече да не работят.</verse>
				<verse number="26">Тогава те нека помагат на братята си, като стоят на стража при скинията на събранието, но работа да не работят; така постъпвай с левитите, колкото се отнася до тяхното служене.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">В първия месец от втората година, откакто бяха излезли от египетската страна, Господ говори на Мойсей в Синайската пустиня и му каза:</verse>
				<verse number="2">„Нека израилтяните направят Пасха в определеното за нея време.</verse>
				<verse number="3">На четиринадесетия ден от този месец привечер да я направите, в определеното за нея време; според всички наредби и според всички обреди за нея да я направите.“</verse>
				<verse number="4">И така, Мойсей каза на израилтяните да направят Пасха.</verse>
				<verse number="5">И направиха Пасха на четиринадесетия ден от първия месец, привечер, в Синайската пустиня; точно както Господ заповяда, така направиха израилтяните.</verse>
				<verse number="6">Но имаше някои, които бяха нечисти от допир до мъртво човешко тяло и не можеха да направят Пасха в онзи ден; и тези хора дойдоха в същия ден при Мойсей и Аарон</verse>
				<verse number="7">и казаха: „Ние сме нечисти от допир до мъртво човешко тяло; защо трябва да ни спират да принесем и ние принос на Господа с израилтяните в отреденото време?“</verse>
				<verse number="8">А Мойсей им отговори: „Почакайте да чуя какво ще заповяда Господ за вас.“</verse>
				<verse number="9">И Господ каза на Мойсей:</verse>
				<verse number="10">„Кажи на израилтяните: „Ако някой от вас или от потомците ви бъде нечист поради допир до мъртво тяло или бъде на дълъг път, и той да направи Пасха на Господа;</verse>
				<verse number="11">нека я направят на четиринадесетия ден от втория месец привечер и нека я ядат с безквасни хлябове и с горчиви треви;</verse>
				<verse number="12">и да не оставят от нея за утрешния ден, нито да трошат кост от нея; нека я направят според всички наредби за Пасха.</verse>
				<verse number="13">А който е чист и не е на път, и не направи Пасха — този човек да бъде изтребен сред своя народ, защото той не е принесъл на Господа принос в определеното време; нека този човек носи греха си.</verse>
				<verse number="14">Ако сред вас живее пришълец и той желае да направи Пасха на Господа, нека я направи според наредбите за Пасха и според обреда за нея; една наредба ще имате — и за пришълеца, и за местния.“</verse>
				<verse number="15">В деня, когато беше поставена скинията, облак покри скинията на откровението; и от вечерта до сутринта над скинията се виждаше огнено сияние.</verse>
				<verse number="16">Така ставаше винаги: облак я покриваше денем и огнено сияние — нощем.</verse>
				<verse number="17">И всеки път когато облакът се вдигаше от скинията, израилтяните тръгваха на път; и където облакът заставаше, там израилтяните се разполагаха на стан.</verse>
				<verse number="18">По заповед на Господа израилтяните тръгваха на път и по заповед на Господа се спираха; през цялото време, докато облакът стоеше над скинията, и те стояха на стан.</verse>
				<verse number="19">И ако облакът дълго време оставаше над скинията, израилтяните спазваха този знак на Господа и не тръгваха.</verse>
				<verse number="20">Понякога пък облакът оставаше малко време над скинията; но те отново по заповед на Господа се спираха и по заповед на Господа тръгваха на път.</verse>
				<verse number="21">Понякога облакът стоеше само от вечерта до зазоряване. И когато сутрин облакът се вдигаше, тогава и те тръгваха; било денем или нощем, щом облакът се вдигнеше, тогава и те тръгваха.</verse>
				<verse number="22">Или ако облакът оставаше над скинията за два дена, месец или за дълго време, тогава и израилтяните оставаха в стана си и не тръгваха на път; а когато той се вдигнеше, едва тогава тръгваха.</verse>
				<verse number="23">По заповед на Господа се спираха и по заповед на Господа тръгваха на път; те спазваха знака на Господа, както Господ беше заповядал чрез Мойсей.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">И Господ каза на Мойсей:</verse>
				<verse number="2">„Направи си две тръби, направи ги от ковано сребро; те ще ти служат при свикването на народа и при вдигането на становете.</verse>
				<verse number="3">Когато затръбят с тях, нека цялото общество се събере при тебе до входа на скинията на събранието.</verse>
				<verse number="4">Когато затръбят с едната тръба, да дойдат при тебе предводителите и хилядниците на Израил.</verse>
				<verse number="5">Когато затръбите за тревога, да се вдигнат становете, които са разположени на източната страна.</verse>
				<verse number="6">Когато затръбите втори път за тревога, да се вдигнат становете, които са разположени на южната страна; да се тръби за тревога, когато тръгват на път.</verse>
				<verse number="7">Когато пък се свиква събрание, тръбете, но не за тревога.</verse>
				<verse number="8">С тръбите да тръбят Аароновите синове, свещениците; това да ви бъде вечен закон за поколенията ви.</verse>
				<verse number="9">И когато се вдигнете на война в страната си против врага, който ви напада, тръбете за тревога с тръбите; тогава Господ, вашият Бог, ще си спомни за вас и вие ще се избавите от враговете си.</verse>
				<verse number="10">И в дни на веселие, на празници, на новолунията ви тръбете с тръби при всеизгарянията си и при мирните си жертви; и това ще бъде напомняне за вас пред вашия Бог. Аз съм Господ, вашият Бог.“</verse>
				<verse number="11">Във втората година, на двадесетия ден от втория месец, облакът се вдигна от скинията на откровението.</verse>
				<verse number="12">Тогава израилтяните потеглиха от Синайската пустиня стан по стан; и облакът се спря във Фаранската пустиня.</verse>
				<verse number="13">Така те за пръв път се вдигнаха по заповед на Господа, дадена чрез Мойсей.</verse>
				<verse number="14">Първо бе вдигнато знамето в стана на потомците на Юда според опълченията им. Предводител на опълчението на Юда беше Наасон, Аминадавовият син,</verse>
				<verse number="15">предводител на опълчението от племето на Исахаровите потомци беше Натанаил, Цуаровият син,</verse>
				<verse number="16">а предводител на опълчението от племето на Завулоновите потомци беше Елиав, Хелоновият син.</verse>
				<verse number="17">И когато скинията бе вдигната, тръгнаха Гирсоновите и Мерариевите потомци, които носеха скинията.</verse>
				<verse number="18">След това бе вдигнато знамето в стана на Рувимовите потомци според опълченията им. Предводител на Рувимовото опълчение беше Елицур, Шедеуровият син.</verse>
				<verse number="19">Предводител на опълчението от племето на Симеоновите потомци беше Шелумиил, Цуришадаевият син,</verse>
				<verse number="20">а предводител на опълчението от племето на Гадовите потомци беше Елиасаф, Регуиловият син.</verse>
				<verse number="21">Тогава тръгнаха Каатовите потомци, които носеха светилището; докато те пристигнат в новия стан, скинията трябваше да бъде издигната.</verse>
				<verse number="22">После беше вдигнато знамето в стана на Ефремовите потомци според опълченията им; предводител на Ефремовото опълчение беше Елишама, Амиудовият син,</verse>
				<verse number="23">предводител на опълчението от племето на Манасиевите потомци беше Гамалиил, Педацуровият син,</verse>
				<verse number="24">а предводител на опълчението от племето на Вениаминовите потомци беше Авидан, Гидеониевият син.</verse>
				<verse number="25">Последно сред всички станове бе вдигнато знамето в стана на Дановите потомци според опълченията им. Предводител на Дановото опълчение беше Ахиезер, Амишадаевият син;</verse>
				<verse number="26">предводител на опълчението от племето на Асировите потомци беше Пагиил, Охрановият син,</verse>
				<verse number="27">а предводител на опълчението от племето на Нефталимовите потомци — беше Ахира, Енановият син.</verse>
				<verse number="28">Такъв беше редът, по който потеглиха израилтяните според опълченията им; и те тръгнаха.</verse>
				<verse number="29">Тогава Мойсей каза на Ховав, Рагуиловия син, мадиамтец, Мойсеев сродник: „Ние отиваме на онова място, за което Господ беше казал: „Ще го дам на вас“. Ела заедно с нас и ще ти направим добро; защото Господ е обещал добро за Израил.“</verse>
				<verse number="30">Но той му отвърна: „Няма да дойда, а ще отида в своята страна и при своя род.“</verse>
				<verse number="31">А Мойсей рече: „Не ни оставяй, защото ти знаеш къде да разполагаме стан в пустинята и ще ни сочиш пътя.</verse>
				<verse number="32">Ако дойдеш с нас, доброто, което Господ ще стори на нас, и ние ще сторим на тебе.“</verse>
				<verse number="33">Така изминаха три дена път от планината на Господа и ковчегът на Господния завет вървеше на три дена път пред тях, за да им избере място, където да се спрат.</verse>
				<verse number="34">И Господният облак се явяваше денем над тях, когато тръгваха от стана.</verse>
				<verse number="35">Когато ковчегът се вдигаше за път, Мойсей казваше: „Стани, Господи, нека се разпръснат враговете Ти и да побягнат пред Тебе онези, които Те мразят!“</verse>
				<verse number="36">А когато ковчегът се спираше, той казваше: „Върни се, Господи, при безбройните хиляди на Израил!“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">След време народът взе да роптае силно пред Господа. Господ чу и гневът Му пламна; сред тях се разпали огън Господен и изтреби покрайнините на стана.</verse>
				<verse number="2">Тогава народът извика за помощ към Мойсей. Мойсей се помоли на Господа и огънят утихна.</verse>
				<verse number="3">И нарекоха това място Тавера, защото сред тях беше пламнал Господният огън.</verse>
				<verse number="4">Сред тях имаше пришълци, които проявяваха алчност, а заедно с тях и израилтяните пак се оплакваха и казваха: „Кой ще ни нахрани с месо?</verse>
				<verse number="5">Помним рибата, която ядяхме безплатно в Египет, краставиците, дините, праза и лука, и чесъна.</verse>
				<verse number="6">А сега са ни пресъхнали гърлата; освен манна нищо няма пред очите ни.“</verse>
				<verse number="7">А манната приличаше на кориандрово семе, на цвят като смола.</verse>
				<verse number="8">Народът ходеше да я събира, мелеше я с хромели или я разбиваше в чутури; след това я варяха в котли, за да правят от нея питки; по вкус приличаше на питки, приготвени с елей.</verse>
				<verse number="9">Когато нощем падаше роса в стана, с нея падаше и манна в него.</verse>
				<verse number="10">Мойсей чуваше как народът плаче, всеки със семейството си, при входа на своята шатра. И понеже Господният гняв се разпали, на Мойсей му стана мъчно.</verse>
				<verse number="11">Тогава Мойсей запита Господа: „Защо измъчваш така Своя раб? Заради какво не намерих Твоето благоволение, а си оставил върху мене бремето на целия този народ?</verse>
				<verse number="12">Нима аз съм носил в утробата си целия този народ и нима аз съм го родил, че ми казваш: „Носи го на ръце, както бавачка носи детето, до земята, която Ти с клетва бе обещал на предците му?“</verse>
				<verse number="13">Откъде да взема месо, за да им дам на целия този народ? Защото те плачат пред мене и казват: „Дай ни месо да ядем.“</verse>
				<verse number="14">Аз сам не мога да нося целия този народ, защото е тежък за мене.</verse>
				<verse number="15">Щом така постъпваш с мене, по-добре ме убий, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не гледам злочестината си.“</verse>
				<verse number="16">Тогава Господ каза на Мойсей: „Събери ми седемдесет мъже измежду старейшините на Израил, за които наистина знаеш, че са неговите старейшини и предводители, и ги доведи при скинията на събранието, за да застанат там заедно с тебе.</verse>
				<verse number="17">Аз ще сляза и ще говоря там с тебе; и ще взема от Духа, Който е върху тебе, и ще възложа върху тях, за да носят заедно с тебе бремето на народа, а не ти сам да го носиш.</verse>
				<verse number="18">А на народа кажи: „Очистете се за утрешния ден и ще ядете месо. Вие плакахте пред Господа и викахте: „Кой ще ни нахрани с месо? Добре ни беше в Египет.“ Затова Господ ще ви даде месо и ще ядете;</verse>
				<verse number="19">ще ядете не ден, не два, не пет дена, не десет и не двадесет дена,</verse>
				<verse number="20">а цял месец, докато не ви излезе през носа и не ви омръзне. Защото вие презряхте Господа, Който е между вас, плакахте пред Него и казвахте: „Защо ни трябваше да излизаме от Египет?“.“</verse>
				<verse number="21">Мойсей отговори: „Шестстотин хиляди души народ върви заедно с мене, а Ти казваш: „Ще им дам месо, че да имат да ядат цял месец!“</verse>
				<verse number="22">Нима ще се изколят всички овци и волове, за да им стигне? Или ще бъде събрана всичката риба в морето, за да им е достатъчно?“</verse>
				<verse number="23">А Господ рече на Мойсей: „Нима е къса ръката на Господа? Сега ще видиш дали ще се сбъднат думите Ми към тебе или не.“</verse>
				<verse number="24">И така, Мойсей излезе и каза пред народа думите на Господа; и събра седемдесет мъже измежду народните старейшини и ги постави около скинията.</verse>
				<verse number="25">Тогава Господ слезе в облака и говори с него. И като взе от Духа, Който беше върху него, възложи го върху седемдесетте старейшини. И докато беше върху тях Духът, те пророкуваха, но след това престанаха.</verse>
				<verse number="26">Двама от мъжете бяха останали в стана; името на единия беше Елдад, а на другия — Модад. Духът слезе върху тях, защото бяха сред записаните. Те бяха останали в стана, но не излязоха до скинията. И те пророкуваха в стана.</verse>
				<verse number="27">Един младеж се затича и извести на Мойсей: „Елдад и Модад пророкуват в стана.“</verse>
				<verse number="28">Тогава Иисус, Навиновият син, служител на Мойсей, един от неговите избрани, рече: „Господарю мой, Мойсей, възпри ги!“</verse>
				<verse number="29">А Мойсей му отвърна: „Нима завиждаш толкова заради мене? Дано всички от Господния народ бъдат пророци, за да им прати Господ Своя Дух!“</verse>
				<verse number="30">И Мойсей се върна в стана заедно със старейшините на Израил.</verse>
				<verse number="31">Тогава излезе вятър, пратен от Господа, и докара откъм морето пъдпъдъци; натрупа ги около стана на един ден път в едната посока и на един ден път в другата посока — около два лакътя над земята.</verse>
				<verse number="32">И наизлезе народът да събира пъдпъдъци, цял ден и цяла нощ, и целия следващ ден. Онзи, който беше събрал най-малко, и той събра десет хомери. След това ги разпростряха да се сушат около стана.</verse>
				<verse number="33">Но докато месото беше още несдъвкано по зъбите им, пламна Господният гняв против народа и Господ порази народа със страшна напаст.</verse>
				<verse number="34">И нарекоха това място Киброт-Хатава, защото там погребаха обзетите от алчност.</verse>
				<verse number="35">От Киброт-Хатава се отправиха към Асирот и в Асирот се разположиха на стан.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">В това време Мариам и Аарон укоряваха Мойсей заради жената етиопка, която беше взел, защото той се беше оженил за етиопка.</verse>
				<verse number="2">И те казаха: „Само на Мойсей ли говори с Господ? Не говори ли Той и на нас?“ И Господ чу това.</verse>
				<verse number="3">А Мойсей беше най-кроткият човек сред всички хора на земята.</verse>
				<verse number="4">И Господ веднага рече на Мойсей, на Аарон и на Мариам: „Излезте вие тримата пред скинията на събранието.“ Те излязоха и тримата.</verse>
				<verse number="5">Тогава Господ слезе в облачен стълб, застана пред входа на скинията и повика Аарон и Мариам; те двамата излязоха</verse>
				<verse number="6">и Той каза: „Чуйте Моите думи! Ако между вас има пророк, Аз, Господ, ще му се открия във видение и насън ще му говоря.</verse>
				<verse number="7">Но Моят служител Мойсей не е такъв пророк; единствен той е верен в целия Ми дом.</verse>
				<verse number="8">Аз ще говоря с него уста с уста, открито, а не загадъчно и той ще вижда образа на Господа. Как не изпитахте боязън да укорявате Моя служител Мойсей!“</verse>
				<verse number="9">И гневът на Господа се разпали против тях и Той се оттегли.</verse>
				<verse number="10">Оттегли се и облакът от скинията и ето Мариам бе обрината с проказа — бяла като сняг. Аарон погледна към Мариам и ето тя бе цялата в проказа.</verse>
				<verse number="11">Тогава Аарон каза на Мойсей: „Господарю мой, не ни смятай това за грях, макар че постъпихме безумно и съгрешихме.</verse>
				<verse number="12">Нека не бъде тя като мъртвородено, чиято плът вече наполовина е изтляла, когато излиза от майчината си утроба.“</verse>
				<verse number="13">И Мойсей извика към Господа: „Господи, моля Ти се, изцели я!“</verse>
				<verse number="14">А Господ рече на Мойсей: „Ако беше я заплюл баща ѝ в лицето, не трябваше ли тя да се срамува седем дена? Затова нека бъде изведена седем дена вън от стана, а след това отново да се върне!“</verse>
				<verse number="15">И така, Мариам бе изведена седем дена вън от стана и народът не тръгна на път, докато не се върна Мариам.</verse>
				<verse number="16">След това народът потегли от Асирот и се разположи на стан във Фаранската пустиня.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">И Господ каза на Мойсей:</verse>
				<verse number="2">„Изпрати мъже да огледат ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните; по един човек от всяко племе на бащите им изпратете, всички да са от първенците между тях.“</verse>
				<verse number="3">И така, по заповед на Господа Мойсей ги изпрати от Фаранската пустиня и те всички бяха предводители на израилтяните.</verse>
				<verse number="4">Ето техните имена: от Рувимовото племе — Самуа, Закхуровият син;</verse>
				<verse number="5">от Симеоновото племе — Сафат, Хориевият син;</verse>
				<verse number="6">от Юдовото племе — Халев, Йефониевият син;</verse>
				<verse number="7">от Исахаровото племе — Игал, Йосифовият син;</verse>
				<verse number="8">от Ефремовото племе — Осия, Навиновият син;</verse>
				<verse number="9">от Вениаминовото племе — Фалтий, Рафиевият син;</verse>
				<verse number="10">от Завулоновото племе — Гадиил, Содиевият син;</verse>
				<verse number="11">от Йосифовото племе, от Манасия — Гадий, Сусиевият син;</verse>
				<verse number="12">от Дановото племе — Амиил, Гемалиевият син;</verse>
				<verse number="13">от Асировото племе — Сетур, Михаилевият син;</verse>
				<verse number="14">от Нефталимовото племе — Нахбий, Вофсиевият син;</verse>
				<verse number="15">от Гадовото племе — Геуил, Махиевият син.</verse>
				<verse number="16">Това са имената на мъжете, които Мойсей изпрати да огледат земята; а Мойсей нарече Осия, Навиновия син, Иисус.</verse>
				<verse number="17">Когато ги изпрати да огледат ханаанската земя, Мойсей им каза: „Тръгнете по южната страна и се изкачете на планината;</verse>
				<verse number="18">вижте какви са земята и народът, който живее там, силен ли е или слаб, малко ли е или е много;</verse>
				<verse number="19">каква е земята, на която той живее, добра ли е или лоша; и какви са градовете, в които живее — в шатри ли живее или в укрепления?</verse>
				<verse number="20">И каква е почвата, плодовита ли е или оскъдна, има ли по нея дървета или не? Бъдете смели и донесете от плодовете на земята.“ А това беше време, когато зрее гроздето.</verse>
				<verse number="21">И така, те се изкачиха и огледаха земята от Синайската пустиня до Рехов при прохода на Емат.</verse>
				<verse number="22">После се изкачиха по южната страна и стигнаха до Хеврон, където живееха Енаковите синове Ахиман, Сесай и Талмай; а Хеврон беше построен седем години по-рано от египетския град Цоан.</verse>
				<verse number="23">И като дойдоха в долината Есхол, отрязаха там лозова пръчка с един грозд и двама я понесоха на върлина; взеха и нарове и смокини.</verse>
				<verse number="24">Това място те нарекоха долина Есхол заради грозда, който отрязаха там израилтяните.</verse>
				<verse number="25">След като огледаха страната, те се върнаха в края на четиридесетте дена.</verse>
				<verse number="26">И като пристигнаха, дойдоха при Мойсей и Аарон и при цялото общество на Израил във Фаранската пустиня, в Кадес; там дадоха отчет пред тях и пред цялото общество и им показаха плодовете на онази земя.</verse>
				<verse number="27">И те разказаха на Мойсей: „Ходихме в страната, в която ни изпрати; и наистина, там текат мляко и мед, ето и плодовете ѝ.</verse>
				<verse number="28">Но народът, който живее в тази страна, е силен, а градовете са укрепени и твърде големи; там видяхме и Енаковите синове.</verse>
				<verse number="29">Амаликитците обитават южната част на страната; хетите, йевусейците и аморейците живеят по планините, а хананейците живеят край морето и по бреговете на Йордан.“</verse>
				<verse number="30">Но Халев успокои народа пред Мойсей с думите: „Нека тръгнем незабавно и да я превземем, защото можем да я завладеем.“</verse>
				<verse number="31">Онези обаче, които бяха отишли заедно с него, казаха: „Не можем да излезем против този народ, защото е по-силен от нас.“</verse>
				<verse number="32">И пръснаха ужасни слухове сред израилтяните за страната, която бяха огледали, като казваха: „Страната, която обходихме, за да огледаме, е страна, която поглъща своите жители, и всички, които видяхме в нея, са хора, огромни на ръст.</verse>
				<verse number="33">Там видяхме исполините — Енаковите синове са от исполинския род; пред тях ние изглеждаме като скакалци, такива бяхме и в техните очи.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Тогава цялото общество надигна глас; народът викаше и плачеше през цялата нощ.</verse>
				<verse number="2">Всички израилтяни роптаеха против Мойсей и Аарон и целият народ им казваше: „Да бяхме измрели в египетската земя! Или в тази пустиня да бяхме измрели!</verse>
				<verse number="3">И защо Господ ни води в тази страна, за да паднем от меч и жените и децата ни да станат плячка? Нямаше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?“</verse>
				<verse number="4">И си казаха един на друг: „Да си изберем предводител и да се върнем в Египет.“</verse>
				<verse number="5">Тогава Мойсей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото събрание на Израил.</verse>
				<verse number="6">А Иисус, Навиновият син, и Халев, Йефониевият син, които бяха сред онези, които огледаха страната, раздраха дрехите си</verse>
				<verse number="7">и казаха пред цялото събрание на израилтяните: „Страната, през която минахме, за да я огледаме, наистина е много добра.</verse>
				<verse number="8">Ако Господ е милостив към нас, ще ни въведе в тази страна и ще ни я даде — страна, където текат мляко и мед.</verse>
				<verse number="9">Само недейте въстава против Господа и не се бойте от народа на тази страна, защото те ще станат плячка за нас. Те нямат защитник, а с нас е Господ; не се бойте от тях.“</verse>
				<verse number="10">Но цялото събрание извика: „Да ги избием с камъни!“ Тогава се яви славата на Господа над скинията на събранието пред целия Израил.</verse>
				<verse number="11">И Господ каза на Мойсей: „Докога ще Ме презира този народ? И докога няма да Ми вярва въпреки всички знамения, които Аз извърших пред него?</verse>
				<verse number="12">Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а от тебе ще направя народ, по-многоброен и по-силен от тях.“</verse>
				<verse number="13">Но Мойсей отговори на Господа: „За това ще чуят египтяните, понеже Ти със силата Си изведе този народ от страната им,</verse>
				<verse number="14">и ще го кажат на жителите на тази страна; а те също са чули, че Ти, Господи, им се явяваш лице в лице, когато Твоят облак стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб.</verse>
				<verse number="15">И ако изтребиш този народ като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще кажат:</verse>
				<verse number="16">„Понеже Господ не можа да въведе този народ в страната, която им бе обещал с клетва, затова ги погуби в пустинята.“</verse>
				<verse number="17">И тъй, нека се възвеличи силата на Господа, както си говорил:</verse>
				<verse number="18">„Господ е дълготърпелив и проявява голяма милост; Той прощава беззаконията и престъпленията, но не оставя без наказание; за беззаконието на бащите наказва децата до трето и четвърто поколение.“</verse>
				<verse number="19">Прости греха на този народ поради голямата Си милост, както си прощавал на този народ от Египет дотук.“</verse>
				<verse number="20">И Господ каза: „Прощавам им поради молбата ти.</verse>
				<verse number="21">Но се заклевам, че целият свят ще се изпълни със славата на Господа!</verse>
				<verse number="22">Всички, които видяха славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и Ме изкушаваха вече десет пъти, и не послушаха гласа Ми,</verse>
				<verse number="23">няма да видят страната, която с клетва съм обещал на предците им; никой от онези, които Ме презряха, няма да я види.</verse>
				<verse number="24">Но понеже Моят служител Халев беше изпълнен с друг дух и Ме следваше във всичко, Аз ще го въведа в страната, в която той влезе, и неговото потомство ще я наследи.</verse>
				<verse number="25">Сега, докато амаликитци и хананейци живеят в долината, утре се върнете и навлезте в пустинята при Червено море.“</verse>
				<verse number="26">И Господ каза още на Мойсей и Аарон:</verse>
				<verse number="27">„Докога този зъл народ ще роптае против Мене? Аз чувам ропота, който вдигат против Мене израилтяните.</verse>
				<verse number="28">Кажи им: „Кълна се, казва Господ, ще постъпя с вас така, както вие говорехте пред Мене!</verse>
				<verse number="29">В тази пустиня ще паднат телата ви, както всички сте преброени, всички, от двадесет години и нагоре, които роптахте против Мене.</verse>
				<verse number="30">Никога няма да влезете в страната, в която дадох клетва да ви заселя, освен Халев, Йефониевия син, и Иисус, Навиновия син.</verse>
				<verse number="31">Но децата ви, за които казвахте, че ще станат плячка, тях ще въведа; и те ще познаят страната, която вие презряхте.</verse>
				<verse number="32">А вашите трупове ще паднат в тази пустиня.</verse>
				<verse number="33">И децата ви ще се скитат в пустинята четиридесет години и ще теглят заради вашето блудство, докато телата ви не погинат в пустинята.</verse>
				<verse number="34">Според броя на тези четиридесет дена, през които вие огледахте страната, ще теглите за греховете си четиридесет години — година за ден, за да узнаете какво значи да се отвърна от вас.</verse>
				<verse number="35">Аз, Господ, казвам: наистина така ще постъпя с целия този зъл народ, който се е опълчил против Мене; в тази пустиня ще намерят гибелта си и в нея ще измрат.“</verse>
				<verse number="36">И онези, които Мойсей бе изпратил да огледат страната, и като се върнаха, разпространяваха ужасни слухове за тази страна и настройваха против него цялото общество,</verse>
				<verse number="37">умряха, поразени от Господа заради тези ужасни слухове за страната.</verse>
				<verse number="38">Само Иисус, Навиновият син, и Халев, Йефониевият син, останаха живи от мъжете, които бяха ходили да огледат страната.</verse>
				<verse number="39">Когато Мойсей изрече тези думи пред всички израилтяни, голяма скръб обзе народа.</verse>
				<verse number="40">И като станаха рано сутринта, изкачиха се навръх планината и казаха: „Ето ние ще отидем на мястото, което Господ ни е обещал, понеже съгрешихме.“</verse>
				<verse number="41">А Мойсей рече: „Защо престъпвате заповедта на Господа? Няма да успеете!</verse>
				<verse number="42">Не вървете напред, защото Господ не е сред вас, за да ви брани от враговете ви.</verse>
				<verse number="43">Там пред вас са амаликитците и хананейците и ще паднете от меч; вие отстъпихте от Господа, затова Господ няма да бъде с вас.“</verse>
				<verse number="44">И те, в упорството си, се изкачиха навръх планината; но нито ковчегът на завета Господен, нито Мойсей се отделиха от стана.</verse>
				<verse number="45">Тогава амаликитците и хананейците, които живееха на онази планина, слязоха, разбиха ги и ги преследваха чак до Хорма.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">И Господ каза на Мойсей:</verse>
				<verse number="2">„Така кажи на израилтяните: „Когато влезете в страната, която ви давам да живеете в нея,</verse>
				<verse number="3">и започнете да принасяте жертва на Господа, било всеизгаряне или за изпълнение на оброк, или мирен принос, или на празниците си, за да сторите благоухание на Господа,</verse>
				<verse number="4">тогава онзи, който принася жертвата си на Господа, нека принесе за хлебен принос една десета от ефа пшенично брашно, смесено с четвърт ин елей;</verse>
				<verse number="5">и за всяко агне при всеизгаряне или при жертва принасяй по четвърт ин вино за възлияние.</verse>
				<verse number="6">Ако принасяш овен, принасяй за хлебен принос две десети от ефа пшенично брашно, смесено с една трета ин елей;</verse>
				<verse number="7">и за възлияние принасяй една трета ин за благоухание на Господа.</verse>
				<verse number="8">А когато принасяш теле за всеизгаряне или жертва за изпълнение на оброк, или мирен принос на Господа,</verse>
				<verse number="9">принеси заедно с телето хлебен принос три десети от ефа пшенично брашно, смесено с половин ин елей;</verse>
				<verse number="10">принеси и вино за възлияние половин ин; това е жертва чрез огън за благоухание пред Господа.</verse>
				<verse number="11">Така трябва да се прави при всеки принос било теле, овен, агне или яре;</verse>
				<verse number="12">според жертвите, които принасяте, така правете за всяка от тях — колкото е техният брой.</verse>
				<verse number="13">Всеки от местните трябва да прави така, когато принася жертва чрез огън за благоухание на Господа.</verse>
				<verse number="14">И ако някой пришълец между вас или който и да било от поколенията ви принесе жертва за благоухание на Господа, той трябва да прави така, както вие правите.</verse>
				<verse number="15">За вас и за пришълеца между вас да има един закон, един вечен закон за поколенията ви; каквото сте вие, това да бъде и пришълецът пред Господа.</verse>
				<verse number="16">Един закон да има за вас и за пришълеца, който живее между вас“.“</verse>
				<verse number="17">Господ каза още на Мойсей:</verse>
				<verse number="18">„Така кажи на израилтяните: „Когато влезете в страната, в която ви водя,</verse>
				<verse number="19">и започнете да ядете от хляба на тази страна, принесете на Господа принос за възношение;</verse>
				<verse number="20">от първото си тесто принесете пита за възношение; възнасяйте я, както правите възношение от хармана.</verse>
				<verse number="21">От първото си тесто възнесете на Господа принос за всичките ви поколения.</verse>
				<verse number="22">Ако поради незнание престъпите и не изпълните всички тези заповеди, които Господ изрече пред Мойсей —</verse>
				<verse number="23">всичко, което Господ ви е заповядал чрез Мойсей, от деня, когато Господ даде заповедта за вас и за сетнешните ви поколения,</verse>
				<verse number="24">и ако това е станало поради недоглеждане от страна на обществото, тогава нека цялото общество принесе едно теле за всеизгаряне, за благоухание на Господа заедно с хлебния му принос и възлиянието според разпоредбите и един козел като жертва за грях.</verse>
				<verse number="25">Тогава свещеникът да извърши очистване на цялото общество израилтяни и ще им бъде простено; защото това е станало поради незнание и те са принесли своя принос за жертва на Господа и приноса си за грях пред Господа поради недоглеждането си.</verse>
				<verse number="26">И ще бъде простено на цялото общество израилтяни и на пришълеца, който живее между тях, защото целият народ е сторил това поради незнание.</verse>
				<verse number="27">Ако пък някой сам съгреши поради незнание, нека принесе едногодишна коза като жертва за грях.</verse>
				<verse number="28">И свещеникът да извърши очистване на този човек, който неволно е сторил грях пред Господа; и когато бъде очистен, ще му бъде простено.</verse>
				<verse number="29">Един закон да има за вас — както за местния израилтянин, така и за пришълеца между вас, когато някой стори нещо поради незнание.</verse>
				<verse number="30">Но ако някой съгреши поради своята надменност, било той местен или пришълец, той презира Господа; този човек да бъде изтребен измежду народа си.</verse>
				<verse number="31">Понеже е презрял словото на Господа и е престъпил заповедта Му, този човек наистина трябва да бъде изтребен и да бъде наказан за беззаконието си“.“</verse>
				<verse number="32">Когато израилтяните бяха в пустинята, намериха един човек, който събираше дърва в съботен ден.</verse>
				<verse number="33">Онези, които го намериха, докато събираше дърва, го доведоха при Мойсей и Аарон и цялото общество.</verse>
				<verse number="34">И го поставиха под стража, понеже не беше още определено какво да правят с него.</verse>
				<verse number="35">Тогава Господ каза на Мойсей: „Този човек трябва да умре; цялото общество да го убие с камъни вън от стана.“</verse>
				<verse number="36">И цялото общество го изведе вън от стана и го убиха с камъни; и той умря, както Господ заповяда на Мойсей.</verse>
				<verse number="37">И Господ каза още на Мойсей:</verse>
				<verse number="38">„Така кажи на израилтяните: „Нека направят ресни по краищата на дрехите си за всички бъдни поколения, а по ресните на всички краища да сложат син ширит.</verse>
				<verse number="39">И когато гледате тези ресни, да си спомняте за всички заповеди на Господа и да ги изпълнявате, за да не вървите след сърцата и очите си, които ви влекат към блудства.</verse>
				<verse number="40">Така ще помните и изпълнявате всички Мои заповеди и ще бъдете святи пред вашия Бог.</verse>
				<verse number="41">Аз съм Господ, вашият Бог, Който ви изведе от египетската страна, за да ви бъда Бог. Аз съм Господ, вашият Бог“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">Корей, син на Ицхар, син на Каат, син на Левий, заедно с Рувимовите потомци Датан и Авирон, синове на Елиав, и Он, син на Фалет,</verse>
				<verse number="2">се вдигнаха против Мойсей с двеста и петдесет души от израилтяните, предводители на народа, избрани за съветници и именити мъже.</verse>
				<verse number="3">Те се събраха против Мойсей и Аарон и им казаха: „Стига толкова! Цялото общество, всички са святи и Господ е сред тях! Защо вие се поставяте по-горе от народа на Господа?“</verse>
				<verse number="4">Когато чу това, Мойсей падна на лицето си</verse>
				<verse number="5">и каза на Корей и на всичките му съучастници: „Утре Господ ще покаже кой е Негов и кой е свят, и кой може да се приближи до Него; и когото Господ избере, той може да се приближи до Него.</verse>
				<verse number="6">А вие направете това: ти, Корей, и всички твои съучастници вземете си кадилници,</verse>
				<verse number="7">сложете утре в тях огън и сипете в тях тамян пред Господа; и когото Господ избере, той ще бъде свят. Стига толкова и на вас, Левиеви синове!“</verse>
				<verse number="8">Тогава Мойсей се обърна към Корей с думите:</verse>
				<verse number="9">„Малко ли ви е това, че Бог на Израил е отделил вас от Израилевото общество и ви е приближил до Себе Си, за да стоите на стража при скинията на Господа и да извършвате служение пред обществото?</verse>
				<verse number="10">Нали Той приближи тебе и заедно с тебе всичките ти братя, Левиевите синове, до Себе Си, а вие искате още и свещенството!</verse>
				<verse number="11">Така че ти и всичките ти съучастници сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, за да роптаете против него?“</verse>
				<verse number="12">И Мойсей изпрати да повикат Датан и Авирон, Елиавовите синове. Но те отговориха: „Няма да дойдем!</verse>
				<verse number="13">Малко ли ти е, че ни изведе от страната, в която текат мляко и мед, за да ни погубиш в пустинята, или искаш още и да господстваш над нас?</verse>
				<verse number="14">В страната, в която текат мляко и мед, ти не ни заведе, нито ни даде да владеем ниви и лозя, нима мислиш, че хората са слепи? Няма да дойдем!“</verse>
				<verse number="15">Тогава Мойсей много се разгневи и каза на Господа: „Не приемай техния принос; от тях не съм взел дори един осел, нито съм сторил зло на някого от тях.“</verse>
				<verse number="16">И Мойсей се обърна към Корей: „Утре ти и всичките ти съмишленици застанете пред Господа — ти, те и Аарон;</verse>
				<verse number="17">и всички вземете кадилниците си, сипете в тях тамян и занесете пред Господа всеки своята кадилница — двеста и петдесет кадилници; също и ти, и Аарон, всеки своята кадилница.“</verse>
				<verse number="18">И така, те взеха всеки кадилницата си, сложиха в тях огън, сипаха тамян и застанаха пред входа на скинията на събранието заедно с Мойсей и Аарон.</verse>
				<verse number="19">Корей събра на своя страна против тях цялото общество пред входа на скинията на събранието; и славата на Господа се яви на цялото общество.</verse>
				<verse number="20">Тогава Господ каза на Мойсей и Аарон:</verse>
				<verse number="21">„Отделете се от това общество, за да ги изтребя в един миг!“</verse>
				<verse number="22">А те паднаха на лицата си и извикаха: „О, Боже, Боже на духовете, които дават живот на всяка плът! Ако един човек е съгрешил, нима ще се гневиш на цялото общество?“</verse>
				<verse number="23">И Господ рече на Мойсей:</verse>
				<verse number="24">„Кажи на народа: „Стойте далеч от жилищата на Корей, Датан и Авирон.“</verse>
				<verse number="25">Мойсей стана и отиде при Датан и Авирон; след него отидоха и старейшините на Израил.</verse>
				<verse number="26">Тогава Мойсей се обърна към народа с думите: „Отдръпнете се от шатрите на тези нечестиви хора и не се допирайте до нищо тяхно, за да не загинете заради всичките им грехове.“</verse>
				<verse number="27">И те се отдръпнаха далеч от жилищата на Корей, Датан и Авирон; Датан и Авирон излязоха и застанаха пред шатрите си с жените, синовете и малките си деца.</verse>
				<verse number="28">А Мойсей каза: „От това, което ще се случи, ще познаете дали Господ ме е пратил да извърша всички тези дела, или съм постъпил самоволно:</verse>
				<verse number="29">ако те умрат, както умират всички, или ги постигне такова наказание, каквото постига всички хора, то не Господ ме е изпратил;</verse>
				<verse number="30">но ако Господ извърши нещо необикновено, ако земята разтвори устата си и погълне тях и всичко, което имат, и те слязат живи в ада, тогава знайте, че тези хора са презрели Господа.“</verse>
				<verse number="31">Щом изговори тези думи, земята се раздели под тях;</verse>
				<verse number="32">земята разтвори устата си и погълна тях, семействата им, всички близки на Корей и целия им имот.</verse>
				<verse number="33">И те слязоха живи в ада с всичко, което имаха; земята ги покри и те бяха изличени от обществото.</verse>
				<verse number="34">А всички израилтяни, които бяха около тях, се разбягаха при техните викове с думите: „Дано и нас не погълне земята!“</verse>
				<verse number="35">От Господа излезе огън и изгори онези двеста и петдесет мъже, които бяха принесли тамян.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">След това Господ каза на Мойсей:</verse>
				<verse number="2">„Заповядай на Елеазар, сина на свещеник Аарон, да прибере кадилниците от пепелта, а ти разпръсни тамяна от тях надалеч, защото те са святи.</verse>
				<verse number="3">Кадилниците на тези мъже, които заради греха си загубиха своя живот, да бъдат направени на листове за обковаване на жертвеника; те са святи, понеже бяха принесени пред Господа. И те ще бъдат знамение за израилтяните.“</verse>
				<verse number="4">Тогава свещеник Елеазар взе медните кадилници, които изгорелите бяха донесли, и ги направиха на листове за обковаване на жертвеника,</verse>
				<verse number="5">за да напомнят на израилтяните, че никой чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася тамян пред Господа, за да не стане и с него това, което стана с Корей и съучастниците му. Всичко стана така, както Господ каза чрез Мойсей на Елеазар.</verse>
				<verse number="6">На другия ден цялото общество на Израил заропта против Мойсей и Аарон с думите: „Вие избихте народа на Господа!“</verse>
				<verse number="7">И когато народът се беше събрал против Мойсей и Аарон, погледнаха към скинията на събранието и ето облак я покри и се яви славата на Господа.</verse>
				<verse number="8">Тогава Мойсей и Аарон дойдоха при скинията на събранието.</verse>
				<verse number="9">И Господ каза на Мойсей:</verse>
				<verse number="10">„Отстранете се от това общество и Аз в един миг ще ги погубя.“ Но те паднаха на лицата си.</verse>
				<verse number="11">Тогава Мойсей каза на Аарон: „Вземи кадилницата, сложи в нея огън от жертвеника, сипи тамян и я занеси по-скоро при народа, за да се застъпиш за тях; защото, ето излезе от Господа гняв и настана мор.“</verse>
				<verse number="12">Аарон взе кадилницата си, както каза Мойсей, и се затича сред събранието; а морът сред народа беше започнал; и той сипа тамяна и се помоли за народа.</verse>
				<verse number="13">И като застана между мъртвите и живите, морът престана.</verse>
				<verse number="14">От мора измряха четиринадесет хиляди и седемстотин души освен умрелите в Кореевия бунт.</verse>
				<verse number="15">Тогава Аарон се върна при Мойсей до входа на скинията на събранието, понеже морът престана.</verse>
				<verse number="16">И Господ каза на Мойсей:</verse>
				<verse number="17">„Заповядай на израилтяните да ти дадат дванадесет жезъла — по един жезъл от племе, от всичките ти предводители според племената, и напиши името на всеки върху жезъла му.</verse>
				<verse number="18">На Левиевия жезъл напиши името на Аарон, защото трябва да има по един жезъл за всеки предводител на племе.</verse>
				<verse number="19">Положи ги в скинията на събранието, пред ковчега на откровението, където Аз ви се явявам.</verse>
				<verse number="20">И когото Аз избера, неговият жезъл ще покара; така ще усмиря ропота на израилтяните, който вдигат против вас.“</verse>
				<verse number="21">Мойсей изрече това пред израилтяните; и всеки от предводителите им му даде по един жезъл — дванадесет жезъла от всички според племената си; и Аароновият жезъл беше между жезлите им.</verse>
				<verse number="22">Тогава Мойсей положи жезлите пред Господа в скинията на откровението.</verse>
				<verse number="23">На другия ден Мойсей влезе в скинията на откровението и ето Аароновият жезъл, от Левиевия дом, беше покарал, напъпил, цъфнал и завързал зрели бадеми.</verse>
				<verse number="24">И Мойсей изнесе всички жезли, положени пред Господа, и ги показа на целия Израил; като видяха това, всеки взе своя жезъл.</verse>
				<verse number="25">Тогава Господ каза на Мойсей: „Върни Аароновия жезъл пред ковчега на откровението, за да се пази като знамение за непокорните, така че ропотът им против Мене да престане и те да не измрат!“</verse>
				<verse number="26">И Мойсей направи така; както Господ му заповяда, така направи.</verse>
				<verse number="27">Тогава израилтяните казаха на Мойсей: „Ето ние загиваме, погубени сме, всички сме погубени!</verse>
				<verse number="28">Всеки, който се приближи до скинията на Господа, умира; нима ние всички ще измрем?“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">И Господ каза на Аарон: „Ти, синовете ти и семейството ти заедно с тебе ще носите отговорността за светилището; и ти, и синовете ти с тебе ще носите отговорността за свещенството си.</verse>
				<verse number="2">Вземи при себе си братята си, Левиевото племе — племето на своя баща; нека те бъдат при тебе и ти служат, докато ти и синовете ти заедно с тебе бъдете при скинията на откровението.</verse>
				<verse number="3">Те ще служат на тебе и ще извършват службата в цялата скиния; само до принадлежностите на светилището и до олтара да не се приближават, за да не умрете — и те, и вие.</verse>
				<verse number="4">Нека те бъдат при тебе и да извършват службата в скинията на събранието, като отговарят за всичко в скинията; а външен човек да не се приближава до вас.</verse>
				<verse number="5">Служете така в светилището и при жертвеника, че да не падне вече гняв върху израилтяните.</verse>
				<verse number="6">Ето аз взех братята ви, левитите, измежду израилтяните като дар за вас, отдадени на Господа, за да извършват службата при скинията на събранието.</verse>
				<verse number="7">А ти и синовете ти заедно с тебе служете във всичко, което се отнася до жертвеника и което е вътре зад завесата, и свещенодействайте; ако пък външен човек се доближи, да бъде умъртвен.“</verse>
				<verse number="8">И Господ каза на Аарон: „Ето Аз дадох над теб надзора на възношенията, които се правят на Мене; от всичко, което израилтяните посвещават, Аз давам на тебе и на синовете ти като вечно право заради вашето свещенство;</verse>
				<verse number="9">от великите светини, от онова, което не се изгаря, на тебе ще принадлежи: всеки техен хлебен принос, всяка тяхна жертва за грях и всяка тяхна жертва за вина, които те ще Ми принесат; това е велика светиня за тебе и за синовете ти.</verse>
				<verse number="10">Това да ядете на най-святото място; всички от мъжки пол могат да ядат; това да бъде светиня за тебе.</verse>
				<verse number="11">Ето какво от даровете, които израилтяните въздигат, е за тебе: всички техни възношения Аз давам на тебе, на синовете ти и на дъщерите ти като вечно право; който е чист в дома ти, може да яде от тях.</verse>
				<verse number="12">Всичко най-добро от елея и всичко най-добро от виното и от пшеницата — първите плодове, които те дават на Господа, на тебе ги давам;</verse>
				<verse number="13">всички първи плодове от земята им, които те принасят на Господа, ще бъдат твои; който е чист в дома ти, може да яде от тях.</verse>
				<verse number="14">Всичко в Израил, което е посветено на Господа, ще бъде твое.</verse>
				<verse number="15">Всичко първородно от всяка плът, което принасят на Господа — било човек или добитък, ще бъде твое; но за първородното от човек трябва да вземеш откуп и за първородното от нечист добитък да вземеш откуп.</verse>
				<verse number="16">Откупването да става така: като станат на един месец, вземай откуп по твоя преценка — пет сребърни сикли, според свещената сикла, която има двадесет гери.</verse>
				<verse number="17">Но за първородно от волове, за първородно от овци и за първородно от кози не взимай откуп: те са святи; с кръвта им поръсвай жертвеника, а тлъстината им изгаряй в жертва за благоухание на Господа;</verse>
				<verse number="18">месото им пък принадлежи на тебе, както ти принадлежат гърдите за възношение и дясната плешка.</verse>
				<verse number="19">Всички приноси за възнасяне като светини, които израилтяните принасят на Господа, давам на тебе, на синовете ти и на дъщерите ти заедно с тебе като ваше вечно право; това е вечен завет със сол пред Господа за тебе и за потомството ти с тебе.“</verse>
				<verse number="20">Господ каза още на Аарон: „Ти няма да имаш наследство в тяхната земя, нито ще имаш дял между тях; Аз съм твоят дял и твоето наследство сред израилтяните.</verse>
				<verse number="21">А на Левиевите синове ето Аз давам в наследство десятъка от всичко в Израил заради службата, която извършват в скинията на събранието.</verse>
				<verse number="22">Занапред израилтяните не бива да се доближават до скинията на събранието, за да не понесат наказание и да умрат.</verse>
				<verse number="23">Нека левитите да извършват службата в скинията на събранието и те да носят отговорността си за това; това е вечен закон за поколенията ви. Но те няма да имат наследство сред израилтяните.</verse>
				<verse number="24">Понеже на левитите давам в наследство десятъка, който израилтяните принасят за възношение на Господа, затова им казах: „Те няма да имат наследство сред израилтяните.“</verse>
				<verse number="25">И Господ каза на Мойсей:</verse>
				<verse number="26">„Така кажи на левитите: „Когато вземате от израилтяните десятъка, който ви дадох от тях за ваше наследство, тогава принасяйте от него десятък от десятъка за възношение на Господа.</verse>
				<verse number="27">И тези ваши приноси ще ви се зачетат като жито от хармана и като вино от лина.</verse>
				<verse number="28">Така и вие принасяйте за възношение на Господа от всички десятъци, които вземате от израилтяните, и давайте от тях за възношение на Господа на свещеника Аарон.</verse>
				<verse number="29">От всичко, което ви даряват, принасяйте за възношение на Господа — най-доброто от всичко, което се освещава.“</verse>
				<verse number="30">Кажи им още: „Когато принасяте най-доброто от това, останалото ще се зачете на левитите като добито от хармана и като добито от лина;</verse>
				<verse number="31">можете да го ядете на всяко място, вие и семействата ви, защото това ви е заплата за служенето ви в скинията на събранието.</verse>
				<verse number="32">И вие няма да понесете наказание, когато принасяте най-доброто от това за възношение на Господа; така няма да оскверните посветеното от израилтяните и няма да умрете“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">И Господ каза на Мойсей и Аарон:</verse>
				<verse number="2">„Ето наредбата от закона, който Господ заповяда: „Нека израилтяните да ти доведат рижа телица без повреда и недостатък, на която не е слаган ярем;</verse>
				<verse number="3">дайте я на свещеника Елеазар и той ще я изведе вън от стана, за да я заколят пред него.</verse>
				<verse number="4">След това свещеникът Елеазар да вземе с пръста си от кръвта ѝ и да поръси с тази кръв седем пъти към предната страна на скинията на събранието;</verse>
				<verse number="5">и да изгорят телицата пред очите му: да изгорят кожата ѝ, месото ѝ, кръвта ѝ заедно с нечистотиите ѝ.</verse>
				<verse number="6">И свещеникът да вземе кедрово дърво, исоп и червена прежда и да ги хвърли в огъня, където гори телицата.</verse>
				<verse number="7">После свещеникът да изпере дрехите си, да измие тялото си с вода и след това да влезе в стана; но до вечерта свещеникът остава нечист.</verse>
				<verse number="8">Също и онзи, който я е изгорил, да изпере дрехите си във вода, да измие тялото си с вода и да бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="9">Тогава един чист човек да събере пепелта от телицата и да я остави вън от стана на чисто място; и тя да се пази за обществото израилтяни за приготвяне на вода за очистване от грях;</verse>
				<verse number="10">и който е събирал пепелта от телицата, да изпере дрехите си и да бъде нечист до вечерта. Нека това бъде вечен закон за израилтяните и за пришълците, които живеят между тях.</verse>
				<verse number="11">Който се допре до мъртво тяло на човек, да бъде нечист седем дена.</verse>
				<verse number="12">С тази вода той трябва да се очисти на третия ден и на седмия ден ще бъде чист; но ако не се очисти на третия ден, то и на седмия ден няма да бъде чист.</verse>
				<verse number="13">Всеки, който се е допрял до мъртво тяло на човек и не се е очистил, ще оскверни жилището на Господа. Този човек ще бъде изтребен сред Израил, понеже не е поръсен с очистителна вода; нечистотата му е още върху него.</verse>
				<verse number="14">Ето и закона, когато някой умре в шатра: всеки, който влезе в шатрата, и всеки, който се намира в шатрата, да бъде нечист седем дена;</verse>
				<verse number="15">всеки съд, оставен непокрит и незавързан, е нечист.</verse>
				<verse number="16">И всеки, който се допре на полето до убит с нож или до умрял, или до човешка кост, или до гроб, да бъде нечист седем дена.</verse>
				<verse number="17">За нечистия да вземат в съд от пепелта на телицата, изгорена като жертва за грях, и да я полеят с течаща вода.</verse>
				<verse number="18">Тогава някой чист да вземе исоп, да го натопи във водата и да поръси шатрата, всички вещи и хората, които се намират там, както и онзи, който се е допрял до кост или до убит човек, или до умрял, или до гроб.</verse>
				<verse number="19">И чистият да поръси нечистия на третия и на седмия ден; и на седмия ден да го очисти; тогава нека изпере дрехите си и нека измие тялото си с вода; и вечерта ще бъде чист.</verse>
				<verse number="20">А онзи, който е нечист и не се очисти, този човек да бъде изтребен изсред народа, защото е осквернил светилището на Господа; той не е поръсен с очистителна вода, той е нечист.</verse>
				<verse number="21">Това да им бъде вечен закон. Също и онзи, който е поръсил с очистителна вода, да изпере дрехите си; а онзи, който се е допрял до очистителната вода, да бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="22">И всичко, до което се допре нечистият, да бъде нечисто; и който се допре до него, ще бъде нечист до вечерта“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">В първия месец цялото общество на Израил стигна до Цинската пустиня и народът остана в Кадес. Там умря Мариам и там беше погребана.</verse>
				<verse number="2">За хората нямаше вода и те се събраха против Мойсей и Аарон.</verse>
				<verse number="3">Народът заропта против Мойсей и казваше: „О, да бяхме измрели и ние, когато братята ни измряха пред Господа!</verse>
				<verse number="4">Защо доведохте народа на Господа в тази пустиня, да измрем тука и ние, и добитъкът ни?</verse>
				<verse number="5">И защо ни изведохте от Египет, за да ни доведете на това лошо място, където не може да се сее, нито има смокини, нито има лозя, нито нарове, нито дори вода за пиене?“</verse>
				<verse number="6">Тогава Мойсей и Аарон се оттеглиха от събранието към входа на скинията, паднаха на лицата си и славата на Господа им се яви.</verse>
				<verse number="7">И Господ каза на Мойсей:</verse>
				<verse number="8">„Вземи жезъла и свикай народа, ти и брат ти Аарон, и пред очите им говорете на скалата; и ще бликне от нея вода. Така ти ще изкараш вода от скалата и ще напоиш народа и добитъка му.“</verse>
				<verse number="9">И Мойсей взе жезъла пред Господа, както Той му заповяда.</verse>
				<verse number="10">След това Мойсей и Аарон събраха народа пред скалата и той им каза: „Чуйте сега, вие, непокорни! Можем ли от тази скала да ви изкараме вода?“</verse>
				<verse number="11">След това Мойсей вдигна ръката си и удари с жезъла си два пъти по скалата; и потече много вода, и народът и добитъкът пиха.</verse>
				<verse number="12">Но Господ каза на Мойсей и Аарон: „Понеже не Ми повярвахте, за да се яви Моята святост пред израилтяните, вие няма да въведете този народ в страната, която Аз му давам.“</verse>
				<verse number="13">Това е водата на Мерива, при която израилтяните влязоха в разпра с Господа и Той им се яви в святостта Си.</verse>
				<verse number="14">Тогава Мойсей изпрати посланици от Кадес до едомския цар: „Ето посланието на твоя брат Израил: ти знаеш всички трудности, които ни сполетяха;</verse>
				<verse number="15">предците ни се бяха преселили в Египет и ние живяхме в Египет дълго време; но египтяните се отнасяха зле към нас и към нашите предци;</verse>
				<verse number="16">тогава ние призовахме Господа и Той чу гласа ни, изпрати един ангел и ни изведе от Египет. И ето ни в Кадес, град в края на твоите предели.</verse>
				<verse number="17">Позволи ни да преминем през страната ти; няма да минем през ниви или през лозя, нито ще пием вода от кладенците; ще вървим по царския път, няма да се отбиваме нито надясно, нито наляво, докато не преминем твоите предели.“</verse>
				<verse number="18">Но Едом му отговори: „През моята страна няма да минеш, иначе ще изляза с меч против тебе!“</verse>
				<verse number="19">А израилтяните отново му казаха: „Ще вървим по големия път; и ако ние и добитъкът ни пием от водата ти, ще плащаме за нея; остави ни само с нозете си да преминем и нищо друго.“</verse>
				<verse number="20">Но той отговори: „Няма да преминете!“ И излезе против тях с многоброен народ и със силна ръка.</verse>
				<verse number="21">Така Едом отказа да пусне Израил да мине през неговите предели; затова Израил тръгна по друг път.</verse>
				<verse number="22">Израилтяните напуснаха Кадес и целият народ стигна до планината Ор.</verse>
				<verse number="23">И на планината Ор, до пределите на едомската страна, Господ каза на Мойсей и Аарон:</verse>
				<verse number="24">„Сега Аарон ще се прибере при предците си; той няма да влезе в страната, която съм дал на израилтяните, понеже не се покорихте на заповедта Ми при водите на Мерива.</verse>
				<verse number="25">Вземи Аарон и сина му Елеазар и ги изведи на планината Ор;</verse>
				<verse number="26">снеми от Аарон одеждите му и облечи с тях сина му Елеазар; и Аарон ще се прибере при предците си и ще умре там.“</verse>
				<verse number="27">И Мойсей направи така, както Господ заповяда; те се изкачиха на планината Ор пред очите на цялото общество.</verse>
				<verse number="28">Мойсей сне от Аарон одеждите му и облече с тях сина му Елеазар; и Аарон умря там, навръх планината. А Мойсей и Елеазар слязоха от планината.</verse>
				<verse number="29">Когато цялото общество видя, че Аарон умря, всички израилтяни оплакваха Аарон тридесет дена.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">Царят на Арад, един от ханаанските царе, който живееше на юг, като чу, че израилтяните идват по пътя за Атарим, влезе в бой с Израил и взе пленници от тях.</verse>
				<verse number="2">Тогава Израил даде обет на Господа с думите: „Ако предадеш този народ в ръцете ни, ние ще разорим техните градове.“</verse>
				<verse number="3">Господ послуша гласа на Израил и му предаде ханаанците; и те ги подложиха на разорение заедно с градовете им. Затова мястото беше наречено Хорма.</verse>
				<verse number="4">Но когато тръгнаха от планината Ор към Червено море, за да заобиколят едомската страна, народът изгуби търпение по пътя</verse>
				<verse number="5">и заговори против Бога и против Мойсей: „Защо ни изведохте от Египет, за да измрем в пустинята? Тук няма нито хляб, нито вода, стана ни противно от тази лоша храна.“</verse>
				<verse number="6">Затова Господ изпрати сред народа отровни змии, които хапеха хората и мнозина израилтяни измряха.</verse>
				<verse number="7">Тогава народът дойде при Мойсей и каза: „Сторихме грях затова, че говорихме против Господа и против тебе; помоли се на Господа да ни избави от змиите.“ И Мойсей се помоли за народа.</verse>
				<verse number="8">И Господ каза на Мойсей: „Направи си от мед една змия и я постави на върлина; и всеки, който бъде ухапан, щом погледне към нея, ще остане жив.“</verse>
				<verse number="9">И така, Мойсей направи медна змия и я постави на върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше към медната змия, оставаше жив.</verse>
				<verse number="10">След това израилтяните тръгнаха на път и се разположиха на стан в Овот.</verse>
				<verse number="11">А като се вдигнаха от Овот, достигнаха до Е-Аварим, в пустинята, която е на изток от Моав.</verse>
				<verse number="12">Оттам тръгнаха и се спряха в долината Заред.</verse>
				<verse number="13">Оттам тръгнаха и се разположиха на стан оттатък река Арнон, в пустинята, която се простира от аморейските предели до Арнон; Арнон е границата между Моав и аморейците.</verse>
				<verse number="14">Затова е казано в книгата на Господните войни за Вахеб в Суфа и потоците на Арнон:</verse>
				<verse number="15">„Потоците и вододелът, който се простира до селището Ар и допира границите на Моав.“</verse>
				<verse number="16">А оттам дойдоха при Беер; това е онзи кладенец, за който Господ каза на Мойсей: „Събери народа и ще им дам вода.“</verse>
				<verse number="17">Тогава Израил запя песен: „Нека водите ти бликат, кладенче, възпявайте</verse>
				<verse number="18">кладенеца, който изкопаха князете; изкопаха го знатните сред народа със своите жезли по заповед на законодателя.“ От пустинята тръгнаха за Матана,</verse>
				<verse number="19">от Матана — за Нахалиил, от Нахалиил — за Вамот,</verse>
				<verse number="20">от Вамот — за долината, която е в моавитските предели, до връх Фасга, който гледа към пустинята.</verse>
				<verse number="21">Тогава Израил изпрати пратеници при аморейския цар Сихон да му кажат:</verse>
				<verse number="22">„Позволи ми да мина през страната ти; няма да се отклоняваме нито по нивите, нито по лозята, няма да пием вода от кладенците; по царския път ще вървим, докато преминем твоите предели.“</verse>
				<verse number="23">Но Сихон не позволи на Израил да мине през пределите му; той събра целия си народ, излезе срещу Израил в пустинята и като достигна до Яса, влезе в битка с Израил.</verse>
				<verse number="24">Израил го порази с острието на меча и завладя страната му от Арнон до Явок, до пределите на амонитците, защото амонитската граница беше укрепена.</verse>
				<verse number="25">Израил завладя всички тези градове и се засели във всички градове на аморейците — в Есевон и в останалите, които бяха под неговата власт;</verse>
				<verse number="26">защото Есевон беше град на аморейския цар Сихон, който бе воювал с предишния моавски цар и бе отнел от ръцете му цялата му земя до Арнон.</verse>
				<verse number="27">Затова певците казват: „Елате в Есевон. Нека се съгради и укрепи Сихоновият град;</verse>
				<verse number="28">защото огън излезе от Есевон, пламък от Сихоновия град и изгори Ар-Моав и онези, които владеят Арнонските височини.</verse>
				<verse number="29">Горко ти, Моаве! Погина ти, Амосов народ! Предаде синовете си на бягство и дъщерите си на плен при Сихон, аморейския цар.</verse>
				<verse number="30">Поразихме ги със стрелите си, Есевон е сразен чак до Дивон, оставихме пустош до Нова, близо до Медева.“</verse>
				<verse number="31">Така Израил се засели в страната на аморейците.</verse>
				<verse number="32">После Мойсей изпрати хора да огледат Язер; и като превзеха подвластните му села, прогониха аморейците, които бяха в тях.</verse>
				<verse number="33">Тогава се обърнаха и тръгнаха по пътя към Васан; и васанският цар Ог излезе срещу тях, той и целият му народ, на битка при Едреи.</verse>
				<verse number="34">И Господ каза на Мойсей: „Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, целия му народ и страната му; ще постъпиш с него, както постъпи с аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон.“</verse>
				<verse number="35">И те поразиха него, синовете му и целия му народ, така че никой от тях не остана жив; и завладяха страната му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">След това израилтяните тръгнаха и се спряха в Моавската равнина оттатък Йордан, срещу Йерихон.</verse>
				<verse number="2">Валак, Сепфоровият син, видя всичко, което Израил бе сторил на аморейците.</verse>
				<verse number="3">И моавците се уплашиха много от този народ, понеже беше многоброен; затова те изпитваха страх пред израилтяните.</verse>
				<verse number="4">Тогава моавците казаха на мадиамските старейшини: „Сега този народ ще опустоши всичко около нас, както добитък — полската трева.“ И Валак, Сепфоровият син, който по това време беше цар на моавците,</verse>
				<verse number="5">изпрати пратеници при Валаам, Веоровия син, в Петор, при река Ефрат, в земята на народа му, за да го повикат. Те трябваше да му съобщят следното: „Ето един народ е излязъл от Египет; той е покрил лицето на земята и се е разположил срещу мене.</verse>
				<verse number="6">Затова ела и прокълни този народ заради мене, защото ме превъзхожда по сила. Тогава може би ще успея да го надвия и да го изгоня от страната си, понеже зная, че онзи, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш, е проклет.“</verse>
				<verse number="7">И така, моавските и мадиамските старейшини се отправиха на път с дарове за врачуване в ръце; и когато дойдоха при Валаам, предадоха му Валаковите думи.</verse>
				<verse number="8">А той им отговори: „Пренощувайте тук и аз ще ви дам отговор, както ми каже Господ.“ И така, моавските предводители останаха у Валаам.</verse>
				<verse number="9">И Бог дойде при Валаам и му каза: „Какви са тези хора при тебе?“</verse>
				<verse number="10">Валаам отвърна на Бога: „Валак, Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил при мене да кажат:</verse>
				<verse number="11">„Ето един народ е излязъл от Египет и е покрил лицето на земята; затова ела и прокълни този народ заради мене. Тогава може би ще съм в състояние да воювам с него и да го изгоня“.“</verse>
				<verse number="12">А Бог нареди на Валаам: „Не отивай с тях и не проклинай този народ, защото е благословен.“</verse>
				<verse number="13">И така, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите предводители: „Върнете се в страната си, защото Господ не иска да ми позволи да дойда с вас.“</verse>
				<verse number="14">Тогава моавските предводители станаха и се върнаха при Валак, и казаха: „Валаам отказва да дойде с нас.“</verse>
				<verse number="15">А Валак пак изпрати предводители, повече и на по-голяма почит от онези.</verse>
				<verse number="16">И те, като дойдоха при Валаам, му казаха: „Така казва Валак, Сепфоровият син: „Не отказвай да дойдеш при мене;</verse>
				<verse number="17">ще те възнаградя богато и ще сторя за тебе всичко, което ми кажеш. Ела и прокълни заради мене този народ“.“</verse>
				<verse number="18">В отговор Валаам каза на Валаковите слуги: „Дори Валак да би ми дал къщата си, пълна със сребро и злато, аз не бих престъпил заповедта на Господа, моя Бог, за да сторя каквото и да било;</verse>
				<verse number="19">но все пак пренощувайте и вие тук, за да науча какво ще ми каже Господ.“</verse>
				<verse number="20">През нощта Бог дойде при Валаам и му каза: „Щом хората са дошли да те повикат, стани, иди с тях; но прави само това, което Аз ще ти кажа.“</verse>
				<verse number="21">На сутринта Валаам стана, оседла ослицата си и тръгна с моавските предводители.</verse>
				<verse number="22">Но Божият гняв се разпали затова, че той тръгна, и Господен ангел застана на пътя, за да му попречи, докато Валаам яздеше на ослицата, придружен от двама свои слуги.</verse>
				<verse number="23">И понеже ослицата видя Господния ангел, застанал на пътя с гол меч в ръка, тя се отби от пътя и тръгна през полето; а Валаам започна да бие ослицата, за да я върне в пътя.</verse>
				<verse number="24">Тогава Господният ангел застана на един тесен път между лозята, където от едната и от другата страна имаше зидове.</verse>
				<verse number="25">Ослицата, като видя Господния ангел, се притисна към зида, като притисна към зида и крака на Валаам; и той пак започна да я бие.</verse>
				<verse number="26">После Гопсподният ангел тръгна напред и застана на едно толкова тясно място, че нямаше накъде да се отбие нито надясно, нито наляво.</verse>
				<verse number="27">Ослицата, като видя Господният ангел, се смъкна под Валаам; обзет от ярост, Валаам започна да я бие с тояга.</verse>
				<verse number="28">Тогава Господ отвори устата на ослицата и тя проговори на Валаам: „Какво ти сторих, че ме биеш вече трети път?“</verse>
				<verse number="29">А Валаам каза на ослицата: „Защото се измъчих с тебе; да имах нож в ръката, досега да съм те убил!“</verse>
				<verse number="30">Ослицата отвърна на Валаам: „Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил цял живот? Нима съм постъпвала някога така?“ А той отговори: „Не.“</verse>
				<verse number="31">И Господ отвори очите на Валаам и той видя Господния ангел, застанал на пътя с гол меч в ръката си; тогава преклони глава и падна на лицето си.</verse>
				<verse number="32">Господният ангел му каза: „Защо би ослицата си вече три пъти? Ето сам излязох, за да ти попреча, защото пътят ти не е прав пред мене;</verse>
				<verse number="33">и ослицата, като ме видеше, вече три пъти се отбиваше от мене; ако тя не се беше отбила от мене, досега да съм те убил, а нея да съм оставил жива!“</verse>
				<verse number="34">Тогава Валаам каза на Господния ангел: „Съгреших, понеже не знаех, че ти стоиш на пътя пред мене; но сега, ако не ти е угодно, аз ще се върна.“</verse>
				<verse number="35">И Господният ангел рече на Валаам: „Иди с тези хора, но говори само това, което аз ще ти кажа.“ И така, Валаам отиде с предводителите на Валак.</verse>
				<verse number="36">А Валак, като чу, че идва Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град, разположен на самата граница, при река Арнон.</verse>
				<verse number="37">Тогава Валак се обърна към Валаам с думите: „Нима не пращах настойчиво пратеници при тебе, за да те повикат? Защо не дойде при мене? Или не съм достоен да ти въздам почести?“</verse>
				<verse number="38">А Валаам отговори на Валак: „Ето аз дойдох при тебе. Но имам ли власт да говоря нещо от свое име? Каквото Бог вложи в устата ми, това и ще кажа.“</verse>
				<verse number="39">След това Валаам тръгна с Валак и пристигнаха в Кириат-Хуцот.</verse>
				<verse number="40">И Валак принесе в жертва волове и овци и изпрати от тях на Валаам и на предводителите, които бяха с него.</verse>
				<verse number="41">А на сутринта взе Валаам със себе си и се изкачиха на Вааловите височини, откъдето той видя най-близката част от стана на израилтяните.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">Тогава Валаам каза на Валак: „Издигни ми тук седем жертвеника и ми приготви седем телета и седем овена.“</verse>
				<verse number="2">Валак направи така, както каза Валаам; и Валак и Валаам принесоха по едно теле и по един овен на всеки жертвеник.</verse>
				<verse number="3">После Валаам каза на Валак: „Застани близо до всеизгарянето си; аз пък ще отида по-нататък, дано Господ ме посрещне. Каквото Той ми открие, аз ще ти кажа.“ И Валаам се изкачи на една гола височина.</verse>
				<verse number="4">И Бог срещна Валаам, а Валаам Му каза: „Издигнах седем жертвеника и принесох по едно теле и по един овен на всеки жертвеник.“</verse>
				<verse number="5">Господ вложи слово в устата на Валаам и рече: „Върни се при Валак и говори така!“</verse>
				<verse number="6">И като се върна при него, той стоеше при всеизгарянето си заедно с всички моавски предводители.</verse>
				<verse number="7">Тогава Валаам започна притчата си с думите: „От Арам, от източните планини ме доведе Валак, моавският цар, и ми рече: „Ела, прокълни заради мене Яков, ела и кажи зла дума против Израил!“</verse>
				<verse number="8">Как да прокълна, когото Бог не проклина? Как да кажа зла дума, против когото Бог не казва зла дума?</verse>
				<verse number="9">Защото от връх канарите го виждам и от хълмовете го гледам: „Ето народ, който ще се засели отделно и няма да е сред останалите народи.</verse>
				<verse number="10">Кой може да преброи безбройния като пясъка Яков и десетките хиляди на Израил? Дано смъртта ми да е като смъртта на праведните и сетнините ми да бъдат като техните!“</verse>
				<verse number="11">Тогава Валак каза на Валаам: „Какво стори ти с мене? Аз те взех да прокълнеш враговете ми, а ето, ти дори ги благослови!“</verse>
				<verse number="12">А той отговори: „Нима не трябва да казвам тъкмо онова, което Господ влага в устата ми?“</verse>
				<verse number="13">Тогава Валак му рече: „Ела с мене на друго място, откъдето ще ги видиш; но ще видиш само най-близката част от стана им, всичките няма да ги видиш; и прокълни ги оттам заради мене.“</verse>
				<verse number="14">И така, той го заведе на мястото за стража на върха на Фасга; там издигна седем жертвеника и принесе по едно теле и по един овен на всеки жертвеник.</verse>
				<verse number="15">Тогава Валаам му каза: „Застани близо до всеизгарянето си, а пък аз ще отида по-нататък да срещна Бога.“</verse>
				<verse number="16">И Господ срещна Валаам и вложи слово в устата му, като каза: „Върни се при Валак и говори така!“</verse>
				<verse number="17">Валаам се върна при него, а той стоеше при всеизгарянето си заедно с моавските предводители. Валак го попита: „Какво каза Господ?“</verse>
				<verse number="18">Тогава той започна притчата си с думите: „Стани, Валак, и слушай! Чуй ме добре, сине Сепфоров!</verse>
				<verse number="19">Бог не е смъртен, за да лъже, нито човек, за да се отмята от думите Си. Нима Той е казал нещо и не го е сторил или е обещал нещо и не го е изпълнил?</verse>
				<verse number="20">Ето нареди ми да благославям; което Той е благословил, аз не мога да отменя.</verse>
				<verse number="21">Той не е видял неправда у Яков, нито е съзрял злочестие у Израил. Господ, неговият Бог, е с него, провъзгласен сред тях като цар.</verse>
				<verse number="22">Бог ги изведе от Египет и силата Му е като на бивол.</verse>
				<verse number="23">И няма магьосничество у Яков, нито заклинание у Израил. Сега ще се говори за Яков и за Израил: „Ето какво стори Бог!“</verse>
				<verse number="24">Един народ ще се върне като лъвица, като лъв ще скочи и няма да легне, докато не изяде плячката си и не изпие кръвта на убитите.“</verse>
				<verse number="25">Тогава Валак каза на Валаам: „Като не искаш да го проклинаш, поне не го благославяй.“</verse>
				<verse number="26">А Валаам отговори на Валак: „Не ти ли говорих: „Ще върша всичко, каквото Господ ми каже“?“</verse>
				<verse number="27">След това Валак отново рече на Валаам: „Ела, ще те заведа на друго място; дано бъде угодно на Бога оттам да ги прокълнеш заради мене“.</verse>
				<verse number="28">И Валак заведе Валаам на върха на Фегор, който гледа към пустинята.</verse>
				<verse number="29">След това Валаам каза на Валак: „Издигни ми тук седем жертвеника и ми приготви седем телета и седем овена.“</verse>
				<verse number="30">Валак направи така, както каза Валаам, и принесе по едно теле и по един овен на всеки жертвеник.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">А Валаам, като видя, че на Господ беше угодно да благославя Израил, не отиде както друг път да търси знамения, а обърна лицето си към пустинята.</verse>
				<verse number="2">Валаам отправи поглед и видя Израил, разположен на стан по племена; тогава Божият Дух слезе върху него.</verse>
				<verse number="3">И той започна притчата си с думите: „Говори Валаам, син Веоров; говори мъж с отворени очи;</verse>
				<verse number="4">говори онзи, който чува Божиите думи, който съзря видение от Всемогъщия, когато падна с отворени очи:</verse>
				<verse number="5">„Колко са хубави твоите шатри, Якове, твоите жилища, Израилю!</verse>
				<verse number="6">Те се разстилат като долини, като градини край река, като алоени дървета, които Господ е насадил, като кедри край вода;</verse>
				<verse number="7">ще потече вода от ведрата му и потомството му ще расте край обилни води; царят му ще надрасне Агаг и царството му ще се въздигне.</verse>
				<verse number="8">Бог го изведе от Египет и силата Му е като на бивол; той ще погълне враждебните му народи; ще строши костите им и ще ги порази със стрелите си.</verse>
				<verse number="9">Прострял се е, лежи като лъвица; кой ще се осмели да безпокои лъва! Благословен да бъде, който те благославя, и проклет — който те проклина“.“</verse>
				<verse number="10">Тогава пламна гневът на Валак; той плесна с ръце и каза на Валаам: „Аз те повиках да прокълнеш враговете ми, а ти ето вече трети път ги благославяш.</verse>
				<verse number="11">Затова върви си, откъдето си дошъл! Мислех да ти въздам почит, но ето Господ ти отнема почитта.“</verse>
				<verse number="12">А Валаам отвърна на Валак: „Нима не казах на твоите пратеници, които беше пратил:</verse>
				<verse number="13">„Дори Валак да би ми дал и къщата си, пълна със сребро и злато, аз не бих престъпил заповедта на Господа, за да сторя каквото и да било; каквото каже Господ, това и ще говоря.“</verse>
				<verse number="14">Сега аз отивам при народа си; ела да ти кажа какво ще направи след време този народ на народа ти.“</verse>
				<verse number="15">И той започна притчата си с думите: „Говори Валаам, син Веоров; говори мъж с отворени очи;</verse>
				<verse number="16">говори онзи, който чува Божиите думи, който притежава знание от Всевишния, който съзря видение от Всемогъщия, когато падна с отворени очи.</verse>
				<verse number="17">Виждам го, но не сега, гледам го, но не отблизо. Изгрява звезда от Яков и се въздига жезъл от Израил; той ще порази моавските предводители и ще съкруши Ситовите потомци.</verse>
				<verse number="18">Едом ще бъде завладян, Сеир ще бъде завладян от враговете си, а Израил ще покаже силата си.</verse>
				<verse number="19">Владетел ще стане потомък на Яков и той ще погуби оцелелите от града.“</verse>
				<verse number="20">А като видя Амалик, продължи своята притча и каза: „Амалик е пръв сред народите, но краят му е гибелен.“</verse>
				<verse number="21">А като видя кенейците, продължи своята притча и каза: „Непристъпно е твоето жилище, на скала си свил гнездото си,</verse>
				<verse number="22">но Каин ще бъде разорен и не след дълго Асур ще те отведе в плен.“</verse>
				<verse number="23">И продължи своята притча и каза: „Уви! Кой ще оцелее, когато Бог стори това?</verse>
				<verse number="24">Но кораби ще дойдат от Китим и ще усмирят Асур, ще усмирят и Евер; но и за тях краят ще е гибелен!“</verse>
				<verse number="25">След това Валаам стана и се отправи към земите си; Валак също тръгна по своя път.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="25">
				<verse number="1">Докато израилтяните бяха в Ситим, народът започна да блудства с дъщерите на Моав;</verse>
				<verse number="2">те приканваха народа да принася жертви на боговете им и народът ядеше и се кланяше на техните богове.</verse>
				<verse number="3">Израил се привърза към Ваал-Фегор и Господният гняв пламна против Израил.</verse>
				<verse number="4">Тогава Господ каза на Мойсей: „Хвани всички предводители на народа и ги обеси пред Господа срещу слънцето, за да се отвърне от Израил яростният гняв на Господа.“</verse>
				<verse number="5">И Мойсей нареди на Израилевите съдии: „Нека всеки убие своите хора, които са се привързали към Ваал-Фегор.“</verse>
				<verse number="6">Но един от израилтяните дойде и доведе при братята си една мадиамка пред очите на Мойсей и пред очите на цялото общество израилтяни, когато те плачеха при входа на скинията на събранието.</verse>
				<verse number="7">Финеес, син на Елеазар, син на свещеника Аарон, като видя това, стана изсред народа, взе копие в ръката си,</verse>
				<verse number="8">влезе след израилтянина в спалнята и прободе и двамата — израилтянина и жената в корема ѝ. Така бе премахната напастта сред израилтяните.</verse>
				<verse number="9">А умрелите от тази напаст бяха двадесет и четири хиляди души.</verse>
				<verse number="10">Тогава Господ каза на Мойсей:</verse>
				<verse number="11">„Финеес, син на Елеазар, син на свещеника Аарон, отвърна яростта Ми от израилтяните, защото показа сред тях ревност като Мене и Аз не трябваше да изтребвам израилтяните в ревността Си.</verse>
				<verse number="12">Затова му кажи: „Ето Аз му давам Своя мирен завет;</verse>
				<verse number="13">и той ще бъде за него и за потомството му след него завет за вечно свещенство, защото показа ревност за своя Бог и стори изкупление за израилтяните.“</verse>
				<verse number="14">Името на израилтянина, който беше убит с мадиамката, беше Замри, син на Салу, предводител на едно от семействата на Симеоновото племе.</verse>
				<verse number="15">А името на убитата мадиамка — Хазва, дъщеря на Сура, предводител на едно от семействата в Мадиам.</verse>
				<verse number="16">След това Господ каза на Мойсей:</verse>
				<verse number="17">„Нападайте мадиамците и ги поразявайте,</verse>
				<verse number="18">защото те коварно ви нападнаха; прелъстиха ви чрез Фегор и чрез Хазва, дъщерята на един мадиамски предводител, убита в деня, когато ви сполетя напаст заради Фегор.“</verse>
				<verse number="19">А след тази напаст</verse>
			</chapter>
			<chapter number="26">
				<verse number="1">Господ каза на Мойсей и на Елеазар, син на свещеника Аарон:</verse>
				<verse number="2">„Пребройте цялото общество израилтяни от двадесет години нагоре според семействата им, всички боеспособни в Израил.“</verse>
				<verse number="3">Тогава Мойсей и свещеникът Елеазар се обърнаха към народа на Моавските полета при Йордан, близо до Йерихон,</verse>
				<verse number="4">към всички, които бяха от двадесет години нагоре, както Господ бе заповядал на Мойсей. Ето израилтяните, които излязоха от египетската страна:</verse>
				<verse number="5">Рувим, първородният на Израил. Рувимовите потомци бяха: от Енох — Еноховото поколение,</verse>
				<verse number="6">от Есрон — Есроновото поколение, от Харми — Хармиевото поколение.</verse>
				<verse number="7">Това са Рувимовите поколения; на брой те бяха четиридесет и три хиляди седемстотин и тридесет души.</verse>
				<verse number="8">Син на Фалу беше Елиав,</verse>
				<verse number="9">а синове на Елиав: Немуил, Датан и Авирон. Това са същите Датан и Авирон, избрани от обществото, които се надигнаха против Мойсей и Аарон заедно със съучастниците на Корей, надигнали се против Господа.</verse>
				<verse number="10">Тогава земята разтвори устата си и ги погълна заедно с Корей; с тях умряха и съучастниците им, когато огън изгори двеста и петдесет души и това беше знамение;</verse>
				<verse number="11">но Кореевите синове не умряха.</verse>
				<verse number="12">Симеоновите потомци според поколенията им бяха: от Немуил — Немуиловото поколение; от Ямин — Яминовото поколение; от Яхин — Яхиновото поколение;</verse>
				<verse number="13">от Зара — Заровото поколение; от Саул — Сауловото поколение.</verse>
				<verse number="14">Това са Симеоновите поколения, двадесет и две хиляди и двеста души.</verse>
				<verse number="15">Гадовите потомци според поколенията им бяха: от Цефон — Цефоновото поколение; от Хаги — Хагиевото поколение; от Шуни — Шуниевото поколение;</verse>
				<verse number="16">от Озни — Озниевото поколение; от Ери — Ериевото поколение;</verse>
				<verse number="17">от Арод — Ародовото поколение; от Арели — Арелиевото поколение.</verse>
				<verse number="18">Това са поколенията на Гадовите потомци според преброяването им: четиридесет хиляди и петстотин души.</verse>
				<verse number="19">Потомци на Юда бяха: Ир и Онан; но Ир и Онан умряха в ханаанската страна.</verse>
				<verse number="20">Останалите потомци на Юда според поколенията им бяха: от Шела — Шеловото поколение; от Фарес — Фаресовото поколение; от Зара — Заровото поколение.</verse>
				<verse number="21">Фаресовите потомци бяха: от Есром — Есромовото поколение; от Хамуил — Хамуиловото поколение.</verse>
				<verse number="22">Това са поколенията на Юда според преброяването им: седемдесет и шест хиляди и петстотин души.</verse>
				<verse number="23">Исахаровите синове според поколенията им бяха: от Тола — Толовото поколение; от Фува — Фувовото поколение;</verse>
				<verse number="24">от Яшув — Яшувовото поколение; от Шимрон — Шимроновото поколение.</verse>
				<verse number="25">Това са Исахаровите поколения според преброяването им: шестдесет и четири хиляди и триста души.</verse>
				<verse number="26">Завулоновите потомци според поколенията им бяха: от Серед — Середовото поколение; от Елон — Елоновото поколение; от Яхлеил — Яхлеиловото поколение.</verse>
				<verse number="27">Това са Завулоновите поколения според преброяването им: шестдесет хиляди и петстотин души.</verse>
				<verse number="28">Йосифовите потомци според поколенията им бяха Манасия и Ефрем.</verse>
				<verse number="29">Манасиевите потомци бяха: от Махир — Махировото поколение; от Махир се роди Галаад, а от Галаад — Галаадовото поколение.</verse>
				<verse number="30">Ето Галаадовите потомци: от Йезер — Йезеровото поколение; от Хелек — Хелековото поколение;</verse>
				<verse number="31">от Асриил — Асрииловото поколение; от Шехем — Шехемовото поколение;</verse>
				<verse number="32">от Шемид — Шемидовото поколение; от Хефер — Хеферовото поколение.</verse>
				<verse number="33">Салпаад, Хеферовият син, нямаше синове, а само дъщери; имената на Салпаадовите дъщери бяха: Махла, Ноа, Хогла, Милка и Тирца.</verse>
				<verse number="34">Това са Манасиевите поколения според преброяването им: петдесет и две хиляди и седемстотин души.</verse>
				<verse number="35">А ето Ефремовите потомци според поколенията им: от Шутел — Шутеловото поколение; от Бехер — Бехеровото поколение; от Тахан — Тахановото поколение.</verse>
				<verse number="36">Ето и Шутеловите потомци: от Арана — Арановото поколение.</verse>
				<verse number="37">Това са поколенията на Ефремовите потомци според преброяването им: тридесет и две хиляди и петстотин души. Те са Йосифовите потомци според поколенията им.</verse>
				<verse number="38">Вениаминовите потомци според поколенията им бяха: от Бела — Беловото поколение; от Ашбел — Ашбеловото поколение; от Ахирам — Ахирамовото поколение;</verse>
				<verse number="39">от Шефуфам — Шефуфамовото поколение; от Хуфам — Хуфамовото поколение.</verse>
				<verse number="40">А Беловите потомци бяха: Ард и Нааман; от Ард — Ардовото поколение; от Нааман — Наамановото поколение.</verse>
				<verse number="41">Това са Вениаминовите потомци според поколенията им, а на брой те бяха четиридесет и пет хиляди и шестстотин души.</verse>
				<verse number="42">Ето Дановите потомци според поколенията им: от Шухама — Шухамовото поколение. Това са Дановите поколения, поколение по поколение.</verse>
				<verse number="43">А всички Шухамови поколения според преброяването им бяха шестдесет и четири хиляди и четиристотин души.</verse>
				<verse number="44">Асировите синове според поколенията им бяха: от Имна — Имновото поколение; от Ишва — Ишвовото поколение; от Верия — Вериевото поколение.</verse>
				<verse number="45">Вериевите потомци бяха: от Хевер — Хеверовото поколение; от Малхиил — Малхииловото поколение.</verse>
				<verse number="46">А името на Асировата дъщеря беше Сара.</verse>
				<verse number="47">Това са поколенията на Асировите потомци според преброяването им: петдесет и три хиляди и четиристотин души.</verse>
				<verse number="48">Нефталимовите потомци според поколенията им бяха: от Яцхеил — Яцхеиловото поколение; от Гуния — Гуниевото поколение;</verse>
				<verse number="49">от Йецер — Йецеровото поколение, от Шилем — Шилемовото поколение.</verse>
				<verse number="50">Това са Нефталимовите поколения, поколение по поколение; а на брой те бяха четиридесет и пет хиляди и четиристотин души.</verse>
				<verse number="51">Числото на преброените израилтяни беше шестстотин и една хиляди седемстотин и тридесет души.</verse>
				<verse number="52">Тогава Господ каза на Мойсей:</verse>
				<verse number="53">„Между тях трябва да се подели земята за наследство, според броя на имената им.</verse>
				<verse number="54">На по-многобройните дай по-голямо наследство, а на по-малобройните дай по-малко наследство; на всяко племе да се даде наследството му според числото при неговото преброяване.</verse>
				<verse number="55">Освен това земята трябва да се подели по жребий, като наследството се получава според имената на бащините им племена.</verse>
				<verse number="56">По жребий да се подели наследството между по-многобройните и по-малобройните племена.“</verse>
				<verse number="57">А ето левитите, които бяха преброени според поколенията им: от Гирсон — Гирсоновото поколение; от Каат — Каатовото поколение; от Мерари — Мерариевото поколение.</verse>
				<verse number="58">Ето Левиевите поколения: Либниевото поколение, Хеброновото поколение, Махлиевото поколение, Мушиевото поколение, Кореевото поколение. А от Каат се роди Амрам.</verse>
				<verse number="59">Името на Амрамовата жена беше Йохавед, Левиева дъщеря, която се роди на Левий в Египет; тя роди на Амрам Аарон, Мойсей и сестра им Мариам.</verse>
				<verse number="60">На Аарон се родиха Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар;</verse>
				<verse number="61">но Надав и Авиуд умряха, когато принасяха непозволено жертвоприношение пред Господа.</verse>
				<verse number="62">А преброените левити бяха двадесет и три хиляди, всички от мъжки пол, от един месец нагоре. Те бяха преброени отделно от израилтяните, понеже на тях не бе дадено наследство между израилтяните.</verse>
				<verse number="63">Това са преброените от Мойсей и свещеника Елеазар, които преброиха израилтяните на Моавските полета при Йордан, близо до Йерихон.</verse>
				<verse number="64">И сред тях нямаше нито един човек от онези, които Мойсей и свещеникът Аарон преброиха, когато извършиха преброяването на израилтяните в Синайската пустиня;</verse>
				<verse number="65">защото за тях Господ беше казал: „Те ще измрат в пустината!“ И от тях не остана никой освен Халев, Ефониевия син, и Иисус, Навиновия син.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="27">
				<verse number="1">Тогава дойдоха дъщерите на Салпаад, сина на Хефер, син на Галаад, син на Махир, син на Манасия, Йосифовия син. А ето имената на дъщерите му: Махла, Ноа, Хогла, Милка и Тирца.</verse>
				<verse number="2">Те застанаха пред Мойсей и пред свещеника Елеазар, пред предводителите на цялото общество при входа на скинията на събранието и казаха:</verse>
				<verse number="3">„Баща ни умря в пустинята и беше между съучастниците, които се събраха против Господа заедно с хората на Корей. Той умря заради своя грях и нямаше синове.</verse>
				<verse number="4">Защо трябва името на баща ни да изчезне сред племето му, понеже не е имал син? Дай ни дял наследство, както на братята на баща ни.“</verse>
				<verse number="5">И Мойсей представи молбата им пред Господа.</verse>
				<verse number="6">Тогава Господ каза на Мойсей:</verse>
				<verse number="7">„Право е това, което говорят Салпаадовите дъщери. Трябва да им дадеш наследство, както на братята на баща им, като прехвърлиш на тях бащиния им дял.</verse>
				<verse number="8">А на израилтяните разпореди така: „Ако някой умре, без да има син, прехвърлете наследството му на дъщеря му.</verse>
				<verse number="9">Ако няма дъщеря, тогава прехвърлете неговото наследство на братята му.</verse>
				<verse number="10">Ако няма братя, дайте наследството му на братята на баща му.</verse>
				<verse number="11">Ако баща му няма братя, дайте наследството му на най-близкия сродник от племето му; нека той да го наследи. И това да бъде закон за израилтяните, както заповяда Господ на Мойсей“.“</verse>
				<verse number="12">След това Господ каза на Мойсей: „Изкачи се там, на планината Аварим, и огледай страната, която съм дал на израилтяните.</verse>
				<verse number="13">И като я огледаш, прибери се и ти при народа си, както се прибра твоят брат Аарон;</verse>
				<verse number="14">защото в пустинята Цин, когато се появи разпра в обществото, вие не послушахте заповедта Ми да покажете пред тях Моята святост при водите на Мерива.“</verse>
				<verse number="15">И Мойсей каза на Господа:</verse>
				<verse number="16">„Нека Господ Бог, Който одухотворява всяка плът, отреди над обществото човек,</verse>
				<verse number="17">който да ги води в битка и да ги връща в стана, да стои начело при всичките им изпитания, за да не бъде Господният народ като овци без пастир.“</verse>
				<verse number="18">Тогава Господ каза на Мойсей: „Вземи при себе си Иисус, Навиновия син, човек, у когото е Духът, и възложи ръката си на него!</verse>
				<verse number="19">И като го представиш пред свещеника Елеазар и пред цялото общество, дай му наставления пред техните очи.</verse>
				<verse number="20">Отдай на него част от славата си, за да го слуша цялото общество израилтяни!</verse>
				<verse number="21">А за своите решения той да се отнася до свещеника Елеазар, който ще се допитва чрез Урим до Господа. И съгласно неговите думи ще тръгват в битка и ще се връщат в стана той и всички израилтяни с него, и цялото общество.“</verse>
				<verse number="22">Мойсей направи, както му заповяда Господ — взе при себе си Иисус и го представи пред свещеника Елеазар и пред цялото общество.</verse>
				<verse number="23">И като възложи ръцете си на него, даде му наставления, както Господ заповяда чрез Мойсей.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="28">
				<verse number="1">Господ каза още на Мойсей:</verse>
				<verse number="2">„Заповядай на израилтяните да принасят Моите приноси — хляба Ми, благоуханните Ми жертви — винаги в определеното време.</verse>
				<verse number="3">Затова им кажи: „Ето жертвата, която трябва да принасяте на Господа: две едногодишни агнета на ден, без недостатък, за постоянно всеизгаряне.</verse>
				<verse number="4">Едното агне принасяй сутрин, а другото агне принасяй вечер;</verse>
				<verse number="5">а за хлебен принос принасяй една десета от ефа пшенично брашно, смесено с четвърт ин изстискан елей.</verse>
				<verse number="6">Това е постоянно всеизгаряне, определено на Синайската планина, за благоуханна жертва на Господа.</verse>
				<verse number="7">И възлиянието към нея да бъде четвърт ин за едното агне; възлияние на Господа извършвай с вино в светилището.</verse>
				<verse number="8">Другото агне принасяй вечер; принасяй го с такъв хлебен принос и с такова възлияние, както сутрин, за благоуханна жертва на Господа.</verse>
				<verse number="9">А в съботния ден принасяйте две едногодишни агнета без недостатък и две десети от ефа пшенично брашно, смесено с елей за хлебен принос с възлиянието му.</verse>
				<verse number="10">Това е всеизгарянето за всяка събота освен постоянното всеизгаряне и възлиянието му.</verse>
				<verse number="11">В първия ден на месеца принасяйте всеизгаряне на Господа две телета, един овен и седем едногодишни агнета без недостатък;</verse>
				<verse number="12">освен това две десети от ефа пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос на всяко теле, две десети от ефа пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос на овена,</verse>
				<verse number="13">и по една десета от ефа пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос на всяко агне; това е всеизгаряне за благоуханна жертва на Господа.</verse>
				<verse number="14">А възлиянието им трябва да бъде вино: половин ин за телето, една трета ин за овена и четвърт ин за агнето. Това е всеизгаряне при новолуние за всички месеци на годината.</verse>
				<verse number="15">Освен постоянното всеизгаряне принасяйте на Господа и един козел като жертва за грях; него трябва да принасяте заедно с възлиянието му.</verse>
				<verse number="16">На четиринадесетия ден от първия месец е Господнята Пасха.</verse>
				<verse number="17">А на петнайстия ден от този месец е празник; седем дена да се яде безквасен хляб.</verse>
				<verse number="18">На първия ден трябва да имате свещено събрание; не вършете никаква работа,</verse>
				<verse number="19">а принесете всеизгаряне на Господа — две телета, един овен и седем едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък.</verse>
				<verse number="20">А за хлебен принос към тях принасяйте пшенично брашно, смесено с елей — три десети от ефа за всяко теле, две десети от ефа за овена</verse>
				<verse number="21">и по една десета от ефа за всяко от седемте агнета,</verse>
				<verse number="22">а също и един козел, като жертва за грях, за вашето очистване.</verse>
				<verse number="23">Това трябва да принасяте освен утринното всеизгаряне, което е постоянно всеизгаряне.</verse>
				<verse number="24">Така принасяйте във всеки един от седемте дена — хляб, благоуханна жертва на Господа; това е принос, който трябва да се извършва с възлиянието му освен постоянното всеизгаряне.</verse>
				<verse number="25">А на седмия ден трябва да имате свещено събрание; не вършете никаква работа.</verse>
				<verse number="26">Също и на Петдесетница, когато в деня на първите плодове принасяте нов хлебен принос на Господа, трябва да имате свещено събрание; не вършете никаква работа,</verse>
				<verse number="27">а принесете за благоухание на Господа всеизгаряне — две телета, един овен и седем едногодишни агнета.</verse>
				<verse number="28">Хлебният им принос да бъде от пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа за всяко теле, две десети от ефа за овена</verse>
				<verse number="29">и по една десета от ефа за всяко от седемте агнета,</verse>
				<verse number="30">също и един козел за вашето очистване.</verse>
				<verse number="31">Принасяйте тези жертви с възлиянието им освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос; те трябва да бъдат без недостатък.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="29">
				<verse number="1">В седмия месец, на първия ден от месеца, трябва да имате свещено събрание; не вършете никаква работа. Той трябва да ви бъде празник, огласян с тръбен зов.</verse>
				<verse number="2">Принесете всеизгаряне като благоуханна жертва на Господа: едно теле, един овен, седем едногодишни агнета без недостатък,</verse>
				<verse number="3">а към тях — хлебен принос от пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа за телето, две десети от ефа за овена</verse>
				<verse number="4">и по една десета от ефа за всяко от седемте агнета,</verse>
				<verse number="5">а също и един козел, като жертва за грях, за вашето очистване;</verse>
				<verse number="6">това трябва да се прибави към всеизгарянето при новолуние и хлебния му принос и към постоянното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянията им, според наредбите за благоуханна жертва на Господа.</verse>
				<verse number="7">А на десетия ден от този седми месец трябва да имате свещено събрание; смирете душите си и не вършете никаква работа.</verse>
				<verse number="8">И принесете всеизгаряне като благоуханна жертва на Господа: едно теле, един овен, седем едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък;</verse>
				<verse number="9">към тях — хлебен принос от пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа за телето, две десети от ефа за овена</verse>
				<verse number="10">и по една десета от ефа за всяко от седемте агнета,</verse>
				<verse number="11">а също и един козел, като жертва за грях, освен жертвата за грях при обреда за очистване и освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянията им.</verse>
				<verse number="12">И на петнадесетия ден от седмия месец трябва да имате свещено събрание; не вършете никаква работа и празнувайте празника на Господа седем дена.</verse>
				<verse number="13">И принесете всеизгаряне като благоуханна жертва на Господа: тринадесет телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък;</verse>
				<verse number="14">към тях прибавете хлебен принос от пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа за всяко от тринадесетте телета, две десети от ефа за всеки овен</verse>
				<verse number="15">и по една десета от ефа за всяко едно от четиринадесетте агнета,</verse>
				<verse number="16">а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.</verse>
				<verse number="17">На втория ден принесете дванадесет телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък,</verse>
				<verse number="18">към тях — хлебен принос с възлияния за телетата, за овните и за агнетата, според броя им, както е определено,</verse>
				<verse number="19">а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянията им.</verse>
				<verse number="20">На третия ден принесете единадесет телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък,</verse>
				<verse number="21">към тях — хлебен принос с възлиянията за телетата, за овните и за агнетата според броя им, както е определено,</verse>
				<verse number="22">а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.</verse>
				<verse number="23">На четвъртия ден принесете десет телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък,</verse>
				<verse number="24">към тях — хлебен принос с възлиянията за телетата, за овните и за агнетата според броя им, както е определено,</verse>
				<verse number="25">а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.</verse>
				<verse number="26">На петия ден принесете девет телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък,</verse>
				<verse number="27">към тях — хлебен принос с възлиянията за телетата, за овните и за агнетата според броя им, както е определено,</verse>
				<verse number="28">а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.</verse>
				<verse number="29">На шестия ден принесете осем телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък,</verse>
				<verse number="30">към тях — хлебен принос с възлиянията за телетата, за овните и за агнетата според броя им, както е определено,</verse>
				<verse number="31">а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.</verse>
				<verse number="32">На седмия ден принесете седем телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък,</verse>
				<verse number="33">към тях — хлебен принос с възлиянията за телетата, за овните и за агнетата според броя им, както е определено,</verse>
				<verse number="34">а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.</verse>
				<verse number="35">На осмия ден трябва да имате тържествено събрание; не вършете никаква работа.</verse>
				<verse number="36">И принесете всеизгаряне като благоуханна жертва на Господа: едно теле, един овен, седем едногодишни агнета без недостатък,</verse>
				<verse number="37">към тях — хлебен принос с възлиянията за телето, за овните и за агнетата според броя им, както е определено,</verse>
				<verse number="38">а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.</verse>
				<verse number="39">Принасяйте това на Господа на вашите празници освен всеизгарянията ви, хлебните ви приноси, възлиянията ви и мирните ви жертви, които принасяте като оброк или доброволни приноси.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="30">
				<verse number="1">И Мойсей разказа на израилтяните всичко, което Господ му беше заповядал.</verse>
				<verse number="2">Мойсей каза още на предводителите на израилтяните: „Ето какво заповяда Господ:</verse>
				<verse number="3">„Ако някой мъж даде оброк на Господа и се зарече, като се закълне с клетва, той не бива да престъпва думата си, а да изпълни всичко, което е изрекъл.</verse>
				<verse number="4">Ако някоя жена даде оброк на Господа и се зарече, докато е млада и живее в бащиния си дом,</verse>
				<verse number="5">и баща ѝ чуе оброка и онова, за което се е зарекла, но не каже нищо, тогава всичките ѝ оброци и всичко, за което се е зарекла, остават в сила.</verse>
				<verse number="6">Но ако нейният баща чуе и в същия ден ѝ забрани, тогава всичките ѝ оброци и всичко, за което се е зарекла, няма да останат в сила и Господ ще ѝ прости, понеже нейният баща ѝ е забранил.</verse>
				<verse number="7">Ако една жена, преди да се омъжи, е обвързана с оброк или с необмислена дума, за която се е зарекла,</verse>
				<verse number="8">и мъжът ѝ чуе и в същия ден не каже нищо, тогава оброците и онова, за което се е зарекла, остават в сила.</verse>
				<verse number="9">Но ако нейният мъж чуе и в същия ден ѝ забрани, тогава той ще отхвърли оброка, с който е обвързана, и необмислената дума, за която се е зарекла, и Господ ще ѝ прости.</verse>
				<verse number="10">Оброкът на вдовица или напусната жена, в каквото и да се е зарекла, остава в сила върху нея.</verse>
				<verse number="11">Но ако една жена е дала оброк в дома на мъжа си или се е зарекла с клетва за нещо</verse>
				<verse number="12">и мъжът ѝ е чул, но е замълчал и не ѝ е забранил, тогава всичките ѝ оброци и всичко, за което се е зарекла, остават в сила.</verse>
				<verse number="13">Но ако нейният мъж чуе и в същия ден ги отхвърли, тогава всичките ѝ оброци и всичко, за което се е зарекла, няма да останат в сила; мъжът ѝ ги е отхвърлил и Господ ще ѝ прости.</verse>
				<verse number="14">Мъжът ѝ може да утвърди и мъжът ѝ може да отхвърли всеки неин оброк и всичко, за което се е зарекла с клетва, за да смири душата си.</verse>
				<verse number="15">Но ако мъжът ѝ е мълчал дни наред, тогава той е утвърдил всичките ѝ оброци и всичко, за което се е зарекла; утвърдил ги е, защото в деня, когато ги е чул, не ѝ е казал нищо за това.</verse>
				<verse number="16">Но ако ги е отхвърлил много дни, след като е чул, тогава ще носи греха ѝ върху себе си“.“</verse>
				<verse number="17">Това са наредбите, които Господ заповяда на Мойсей да се спазват между мъж и жена, между баща и дъщеря му, докато е млада и живее в бащиния си дом.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="31">
				<verse number="1">След това Господ каза на Мойсей:</verse>
				<verse number="2">„Отмъсти на мадиамците заради израилтяните и след това се прибери при народа си.“</verse>
				<verse number="3">И Мойсей се обърна към народа с думите: „Нека се въоръжат сред вас мъже, за да тръгнат против мадиамците и да изпълнят отмъщението на Господа против Мадиам.</verse>
				<verse number="4">Изпратете на война по хиляда души от племе, от всички племена на Израил.“</verse>
				<verse number="5">И така, от хилядите израилтяни бяха отделени по хиляда души от всяко племе — дванадесет хиляди, въоръжени за бой.</verse>
				<verse number="6">Мойсей ги изпрати на война, по хиляда души от всяко племе, тях и Финеес, син на свещеника Елеазар, със свещените съдове и с тръбите за тревога в ръка.</verse>
				<verse number="7">И те отидоха на война срещу Мадиам, както заповяда Господ на Мойсей, и избиха всичките им мъже.</verse>
				<verse number="8">Сред убитите погубиха и мадиамските царе Евий, Рекем, Сур, Ур и Рева — петима царе на Мадиам; убиха с меч и Валаам, Веоровия син.</verse>
				<verse number="9">А жените и децата им израилтяните взеха в плен, като заграбиха всичкия им добитък, всички стада и целия им имот.</verse>
				<verse number="10">Всички градове в техните владения и всички селища изгориха с огън</verse>
				<verse number="11">и взеха цялата плячка, която бяха заграбили — хора и добитък.</verse>
				<verse number="12">След това представиха пленените и заграбената плячка пред Мойсей, пред свещеника Елеазар и пред обществото на израилтяните в стана, разположен на Моавските полета при Йордан, срещу Йерихон.</verse>
				<verse number="13">Мойсей, свещеникът Елеазар и всички предводители на обществото излязоха да ги посрещнат вън от стана.</verse>
				<verse number="14">Тогава Мойсей се разгневи на военачалниците, хилядниците и стотниците, които се бяха върнали от военния поход,</verse>
				<verse number="15">и им каза: „Защо оставихте всички жени?</verse>
				<verse number="16">Нали те по съвета на Валаам накараха израилтяните да отстъпят от Господа заради Фегор и така дойде онази напаст върху Господния народ!</verse>
				<verse number="17">Затова убийте сега всички деца от мъжки пол, убийте всяка жена, познала мъж в леглото му.</verse>
				<verse number="18">А всички момичета, които не са познали мъж в леглото му, оставете живи за себе си.</verse>
				<verse number="19">И останете вън от стана седем дена — всички, които сте убили човек или сте се допрели до убит; очистете се на третия ден и на седмия ден, вие и вашите пленници.</verse>
				<verse number="20">Очистете и всички дрехи и всички кожени вещи, всичко, направено от козина, и всички дървени съдове.“</verse>
				<verse number="21">А свещеникът Елеазар каза на войниците: „Ето наредбите на закона, който Господ заповяда на Мойсей:</verse>
				<verse number="22">злато, сребро, мед, желязо, калай и олово</verse>
				<verse number="23">и всичко, устойчиво на огън, прекарайте през огън, за да се очисти; но то трябва да се очисти и с очистителна вода; а всичко, което не може да устои на огън, прекарайте през вода.</verse>
				<verse number="24">А на седмия ден изперете дрехите си и се очистете, и след това влезте в стана.“</verse>
				<verse number="25">И Господ каза на Мойсей:</verse>
				<verse number="26">„Ти и свещеникът Елеазар, и предводителите на племената от обществото пребройте заграбената плячка — хора и добитък,</verse>
				<verse number="27">и раздели по половина между онези, които воюваха, и цялото общество.</verse>
				<verse number="28">От онези, които воюваха, отдели като данък за Господа по едно на петстотин — от хора, добитък, осли и овци;</verse>
				<verse number="29">вземи това от тяхната половина и го дай на свещеника Елеазар като принос за въздигане пред Господа.</verse>
				<verse number="30">А от половината, определена за израилтяните, вземи по едно на петдесет — от хора, добитък, осли и овци, и дай на левитите, които служат при скинията на Господа.“</verse>
				<verse number="31">Мойсей и свещеникът Елеазар направиха така, както Господ заповяда на Мойсей.</verse>
				<verse number="32">А плячката от грабежа, който извършиха онези, които воюваха, беше: овци — шестстотин седемдесет и пет хиляди,</verse>
				<verse number="33">добитък — седемдесет и две хиляди,</verse>
				<verse number="34">осли — шестдесет и една хиляди,</verse>
				<verse number="35">и хора — жени, които не са познали мъж в леглото му, всичко тридесет и пет хиляди.</verse>
				<verse number="36">Половината, делът на онези, които бяха воювали, наброяваше: овци — триста тридесет и седем хиляди и петстотин,</verse>
				<verse number="37">а данъкът за Господа от овците беше шестстотин седемдесет и пет;</verse>
				<verse number="38">добитък — тридесет и шест хиляди, а данъкът от него за Господа беше седемдесет и две;</verse>
				<verse number="39">осли — тридесет хиляди и петстотин, а данъкът от тях за Господа беше шестдесет и един,</verse>
				<verse number="40">и хората бяха шестнадесет хиляди, а данъкът от тях за Господа — тридесет и двама души.</verse>
				<verse number="41">И Мойсей даде данъка — принос за въздигане пред Господа, на свещеника Елеазар, както Господ заповяда на Мойсей.</verse>
				<verse number="42">А половината от плячката на онези, които бяха воювали и която Мойсей отдели за израилтяните,</verse>
				<verse number="43">тази половина, определена за обществото, беше: овци — триста тридесет и седем хиляди и петстотин;</verse>
				<verse number="44">добитък — тридесет и шест хиляди;</verse>
				<verse number="45">осли — тридесет и пет хиляди и петстотин,</verse>
				<verse number="46">и хора — шестнадесет хиляди.</verse>
				<verse number="47">От тази половина, определена за израилтяните, Мойсей взе едно на петдесет — от хора и добитък, и даде това на левитите, които служат при скинията на Господа, както Господ заповяда на Мойсей.</verse>
				<verse number="48">Тогава към Мойсей се приближиха предводителите на войските, хилядниците и стотниците</verse>
				<verse number="49">и казаха на Мойсей: „Твоите слуги преброиха войниците, които са ни поверени, и нито един от нас не липсва.</verse>
				<verse number="50">Затова принасяме дар на Господа, всеки, каквото златно украшение е намерил — верижки, гривни, пръстени, обеци и нанизи, за да очистим душите си пред Господа.“</verse>
				<verse number="51">Мойсей и свещеникът Елеазар взеха от тях златото — различни по изработка украшения.</verse>
				<verse number="52">А цялото злато, донесено от хилядниците и стотниците като принос за въздигане пред Господа, беше шестнадесет хиляди седемстотин и петдесет сикли.</verse>
				<verse number="53">Освен това войниците бяха грабили и за себе си.</verse>
				<verse number="54">И така, Мойсей и свещеникът Елеазар взеха златото от хилядниците и стотниците и го донесоха в скинията на събранието за спомен на израилтяните пред Господа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="32">
				<verse number="1">Рувимовото и Гадовото племе имаха многобройни стада добитък. И когато видяха, че язерската и галаадската земя са добра паша за стадата им,</verse>
				<verse number="2">Гадовите и Рувимовите потомци дойдоха и казаха на Мойсей, на свещеника Елеазар и на народните предводители:</verse>
				<verse number="3">„Градовете Атарот, Дивон, Язер и Нимра, Есевон и Елеале, Севам, Нево и Веон</verse>
				<verse number="4">в страната, която Господ порази пред обществото на Израил, е земя за паша на добитък, а твоите слуги имат добитък.</verse>
				<verse number="5">Затова, казаха те, ако имаме твоето благоволение, предай тази земя във владение на твоите слуги и не ни превеждай през Йордан!“</verse>
				<verse number="6">А Мойсей отговори на Гадовите и Рувимовите потомци: „Нима искате братята ви да тръгнат на бой, а вие да останете тук?</verse>
				<verse number="7">Защо обезсърчавате израилтяните да преминат в страната, която Господ им е дал?</verse>
				<verse number="8">Така постъпиха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-Варни да огледат страната;</verse>
				<verse number="9">те стигнаха до долината Есхол, огледаха страната, но след това обезсърчиха израилтяните и те не влязоха в страната, която Господ им беше дал.</verse>
				<verse number="10">И тогава пламна гневът на Господа и Той се закле:</verse>
				<verse number="11">„Никой от онези, които излязоха от Египет, от двадесет години нагоре, няма да види страната, която с клетва съм обещал на Авраам, Исаак и Яков, защото не Ме следваха с цялото си сърце,</verse>
				<verse number="12">освен Халев, син на кенезитеца Йефония, и Иисус, Навиновия син, защото те последваха Господа с цялото си сърце.“</verse>
				<verse number="13">И пламна гневът на Господа против Израил и Той ги накара да се скитат из пустинята четиридесет години, докато не изгина цялото поколение, което беше сторило зло пред Господа.</verse>
				<verse number="14">И ето вместо бащите си се надигнахте вие, ново поколение грешници, за да разпалите още повече Господния гняв против Израил.</verse>
				<verse number="15">Защото, ако се отвърнете от Него, Той ще остави отново Израил в пустинята и вие ще погубите целия този народ.“</verse>
				<verse number="16">Но те пристъпиха към него и казаха: „Ще направим тук кошари за стадата си и градове за децата си,</verse>
				<verse number="17">а самите ние първи ще се въоръжим и ще тръгнем пред израилтяните, докато ги заведем в страната им; само децата ни ще останат в укрепените градове заради местните жители.</verse>
				<verse number="18">Няма да се завърнем по домовете си, докато всички израилтяни не влязат в своя дял от наследството,</verse>
				<verse number="19">защото ние няма да вземем дял заедно с тях отвъд Йордан и по-нататък, ако ни се даде наследство тук, на изток от Йордан.“</verse>
				<verse number="20">Тогава Мойсей им каза: „Ако направите това, ако тръгнете въоръжени на бой пред Господа,</verse>
				<verse number="21">ако всеки един от вас премине с оръжие Йордан пред Господа, докато Той изгони враговете Си,</verse>
				<verse number="22">страната бъде покорена пред Него и вие след това се върнете, тогава няма да имате вина пред Господа и пред Израил; тази земя тук ще ви бъде дадена от Господа, за да я владеете.</verse>
				<verse number="23">Но ако не постъпите така, ще съгрешите пред Господа; и тогава, знайте, грехът ви ще бъде възмезден.</verse>
				<verse number="24">Затова правете градове за децата си и кошари за овците си и сторете онова, което изрекоха устата ви!“</verse>
				<verse number="25">И Гадовите и Рувимовите потомци отговориха на Мойсей: „Твоите слуги ще направят, както господарят ни заповяда;</verse>
				<verse number="26">децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук, в Галаадските градове,</verse>
				<verse number="27">а слугите ти, всички, въоръжени като за война, ще отидат в битка пред Господа, както казва господарят ни.“</verse>
				<verse number="28">И Мойсей даде заради тях заръка на свещеника Елеазар, на Иисус, Навиновия син, и на предводителите на израилските племена;</verse>
				<verse number="29">той им каза: „Ако Гадовите и Рувимовите потомци преминат заедно с вас Йордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и бъде завладяна страната пред вас, дайте им да владеят галаадската земя.</verse>
				<verse number="30">Но ако не искат да преминат въоръжени заедно с вас, нека да вземат земя за наследство сред вас в страната Ханаан.“</verse>
				<verse number="31">Тогава Гадовите и Рувимовите потомци отговориха: „Както каза Господ на слугите ти, така ще направим.</verse>
				<verse number="32">Ние ще тръгнем въоръжени пред Господа за ханаанската страна, а делът, който ще владеем, нека бъде отсам Йордан.“</verse>
				<verse number="33">И така, Мойсей даде на Гадовите и Рувимовите потомци и на половината от племето на Манасия, Йосифовия син, царството на Сихон, аморейския цар, и царството на Ог, васанския цар, и цялата страна с градовете и техните околности.</verse>
				<verse number="34">Тогава Гадовите потомци съградиха Дивон, Атарот и Ароер,</verse>
				<verse number="35">Атарот-Шофан, Язер и Йогбеха,</verse>
				<verse number="36">Бет-Нимра и Бет-Харан, укрепени градове и кошари за овци.</verse>
				<verse number="37">А Рувимовите потомци съградиха Есевон, Елеале, Кириатаим,</verse>
				<verse number="38">Нево и Ваал-Меон — чиито имена бяха променени, както и Симва; на съградените от тях градове те дадоха други имена.</verse>
				<verse number="39">Потомците на Махир, Манасиевия син, се отправиха към Галаад; и като го превзеха, прогониха аморейците, които живееха там.</verse>
				<verse number="40">Затова Мойсей даде Галаад на Махир, Манасиевия син, и той се засели в него.</verse>
				<verse number="41">А Манасиевият син Яир отиде и завладя селата им и ги нарече Яирови села.</verse>
				<verse number="42">Новах отиде и завладя Кенат и околните му села, като ги нарече на своето име — Новах.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="33">
				<verse number="1">Ето преходите на израилтяните по време на пътуването им, след като излязоха от египетската страна, наредени по опълчения под водачеството на Мойсей и Аарон.</verse>
				<verse number="2">По заповед на Господа Мойсей описа тяхното пътуване според преходите им; и ето преходите им при тяхното пътуване:</verse>
				<verse number="3">от Раамес потеглиха на петнадесетия ден от първия месец — на сутринта след Пасха израилтяните тръгнаха под закрилата на Господа, пред очите на цял Египет.</verse>
				<verse number="4">В това време египтяните погребваха всички първородни, които Господ порази сред тях; така Господ предаде на съд техните божества.</verse>
				<verse number="5">След като тръгнаха от Раамес, израилтяните се разположиха на стан в Сокхот.</verse>
				<verse number="6">От Сокхот тръгнаха и се разположиха на стан в Етам, който е на края на пустинята.</verse>
				<verse number="7">Като тръгнаха от Етам, те се отбиха настрани към Пи-Хахирот, който се намира срещу Ваал-Цефон, и се разположиха на стан пред Мигдол.</verse>
				<verse number="8">А когато тръгнаха от Пи-Хахирот, преминаха през морето в пустината; след това пътуваха три дни през пустинята Етам и се разположиха на стан в Мера.</verse>
				<verse number="9">И като тръгнаха от Мера, дойдоха в Елим; а в Елим имаше дванадесет водни извора и седемдесет палмови дървета; там те се разположиха на стан.</verse>
				<verse number="10">Като тръгнаха от Елим, разположиха се на стан при Червено море.</verse>
				<verse number="11">Като тръгнаха от Червено море, разположиха се на стан в пустинята Син.</verse>
				<verse number="12">Като тръгнаха от пустинята Син, разположиха се на стан в Дофка.</verse>
				<verse number="13">Като тръгнаха от Дофка, разположиха се на стан в Алуш.</verse>
				<verse number="14">Като тръгнаха от Алуш, разположиха се на стан в Рефидим; а там нямаше къде народът да пие вода.</verse>
				<verse number="15">Като тръгнаха от Рефидим, разположиха се на стан в Синайската пустиня.</verse>
				<verse number="16">Като тръгнаха от Синайската пустиня, разположиха се на стан в Киброт-Хатаава.</verse>
				<verse number="17">Като тръгнаха от Киброт-Хатаава, разположиха се на стан в Асирот.</verse>
				<verse number="18">Като тръгнаха от Асирот, разположиха се на стан в Ритма.</verse>
				<verse number="19">Като тръгнаха от Ритма, разположиха се на стан в Римнон-Фарец.</verse>
				<verse number="20">Като тръгнаха от Римнон-Фарец, разположиха се на стан в Ливна.</verse>
				<verse number="21">Като тръгнаха от Ливна, разположиха се на стан в Риса.</verse>
				<verse number="22">Като тръгнаха от Риса, разположиха се на стан в Кехелата.</verse>
				<verse number="23">Като тръгнаха от Кехелата, разположиха се на стан на хълма Шафер.</verse>
				<verse number="24">Като тръгнаха от хълма Шафер, разположиха се на стан в Харада.</verse>
				<verse number="25">Като тръгнаха от Харада, разположиха се на стан в Макелот.</verse>
				<verse number="26">Като тръгнаха от Макелот, разположиха се на стан в Тахат.</verse>
				<verse number="27">Като тръгнаха от Тахат, разположиха се на стан в Тарах.</verse>
				<verse number="28">Като тръгнаха от Тарах, разположиха се на стан в Митка.</verse>
				<verse number="29">Като тръгнаха от Митка, разположиха се на стан в Хашмона.</verse>
				<verse number="30">Като тръгнаха от Хашмона, разположиха се на стан в Мосерот.</verse>
				<verse number="31">Като тръгнаха от Мосерот, разположиха се на стан в Бене-Яакан.</verse>
				<verse number="32">Като тръгнаха от Бене-Яакан, разположиха се на стан в Хор-Ашдгад.</verse>
				<verse number="33">Като тръгнаха от Хор-Ашдгад, разположиха се на стан в Йотвата.</verse>
				<verse number="34">Като тръгнаха от Йотвата, разположиха се на стан в Аврон.</verse>
				<verse number="35">Като тръгнаха от Аврон, разположиха се на стан в Ецион-Гавер.</verse>
				<verse number="36">Като тръгнаха от Ецион-Гавер, разположиха се на стан в пустинята Син, в Кадес.</verse>
				<verse number="37">Като тръгнаха от Кадес, разположиха се на стан в планината Ор, до пределите на едомската страна.</verse>
				<verse number="38">Тогава по заповед на Господа свещеникът Аарон се изкачи на планината Ор и умря там на четиридесетата година след излизането на израилтяните от Египет — в първия ден на петия месец.</verse>
				<verse number="39">Аарон беше на сто двадесет и три години, когато умря на планината Ор.</verse>
				<verse number="40">Тогава ханаанският цар Арад, който живееше в южната част на ханаанската страна, чу за идването на израилтяните.</verse>
				<verse number="41">А те, като тръгнаха от планината Ор, се разположиха на стан в Салмон.</verse>
				<verse number="42">Като тръгнаха от Салмон, разположиха се на стан в Пунон.</verse>
				<verse number="43">Като тръгнаха от Пунон, разположиха се на стан в Овот.</verse>
				<verse number="44">Като тръгнаха от Овот, разположиха се на стан в Иим-Аварим, до моавските предели.</verse>
				<verse number="45">Като тръгнаха от Иим, разположиха се на стан в Дивон-Гад.</verse>
				<verse number="46">Като тръгнаха от Дивон-Гад, разположиха се на стан в Алмон-Дивлатаим.</verse>
				<verse number="47">Като тръгнаха от Алмон-Дивлатаим, разположиха се на стан в Аваримската планина, източно от Нево.</verse>
				<verse number="48">Като тръгнаха от Аваримската планина, разположиха се на стан в Моавската равнина при Йордан, срещу Йерихон.</verse>
				<verse number="49">Станът им в Моавската равнина при Йордан се простираше от Бет-Йешемот до Аве-Ситим.</verse>
				<verse number="50">Там, в Моавската равнина при Йордан, срещу Йерихон, Господ рече на Мойсей:</verse>
				<verse number="51">„Кажи на израилтяните: „Когато преминете отвъд Йордан в ханаанската страна,</verse>
				<verse number="52">прогонете всички жители на тази страна, унищожете всичките им идоли от камък и от бронз, съборете всичките им жертвеници.</verse>
				<verse number="53">Завладейте страната и се заселете в нея, защото Аз ви давам тази страна, за да я притежавате.</verse>
				<verse number="54">И поделете страната за наследство по жребий между вашите племена: на по-многобройните дайте по-голямо наследство, а на по-малобройните — по-малко наследство. Където се падне по жребий, там да бъде и делът от наследството. Поделете наследството според племената на бащите си.</verse>
				<verse number="55">Но ако не прогоните жителите на страната, тогава онези от тях, които оставите, ще бъдат тръни в очите ви и бодли в ребрата ви и ще ви измъчват в страната, в която живеете.</verse>
				<verse number="56">И тогава, каквото мислех да го сторя на тях, ще го сторя на вас“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="34">
				<verse number="1">Господ каза още на Мойсей:</verse>
				<verse number="2">„Заповядай на израилтяните: „Когато влезете в ханаанската страна, която ще наследите, вие ще владеете тази страна в нейните граници:</verse>
				<verse number="3">на юг земите ви ще достигат до пустинята Син и едомската област, като южната ви граница ще започва от края на Соленото море на изток,</verse>
				<verse number="4">ще завива към Акравимските височини, след това ще прекосява Син и ще продължава на юг до Кадис-Варни, докато излезе при Хацар-Адар и достигне до Ацмон.</verse>
				<verse number="5">От Ацмон границата ще завие към Египетския поток и ще стигне до морето.</verse>
				<verse number="6">А западна граница ще ви бъде Голямото море; то ще ви бъде границата на запад.</verse>
				<verse number="7">А ето и границата ви на север: тя ще преминава от Голямото море до планината Ор;</verse>
				<verse number="8">от планината Ор ще я продължите до Емат и след това ще достигне Цедад;</verse>
				<verse number="9">оттам ще продължава към Цифрон и ще достига до Хацар-Енан; това ще бъде северна граница.</verse>
				<verse number="10">На изток ще прокарате граница от Хацар-Енан до Шефам;</verse>
				<verse number="11">от Шефам границата ще се спуска до Рибла, източно от Айн, а по-нататък ще продължава, докато стигне до бреговете на езерото Кинерет на изток.</verse>
				<verse number="12">След това границата ще се спуска към Йордан и ще достига до Соленото море. Това ще бъдат границите на страната ви“.“</verse>
				<verse number="13">И така, Мойсей заповяда на израилтяните: „Това е страната, която ще наследите чрез жребий и която Господ заповяда да се даде на деветте племена и на половината Манасиево племе,</verse>
				<verse number="14">защото племето на Рувимовите потомци, според поколенията им, племето на Гадовите потомци, според поколенията им, и половината от Манасиевото племе получиха своето наследство.</verse>
				<verse number="15">Тези две и половина племена бяха получили наследството си отсам Йордан, на изток от Йерихон.“</verse>
				<verse number="16">И Господ каза на Мойсей:</verse>
				<verse number="17">„Ето имената на мъжете, които ще разделят тази страна като наследство между вас: свещеникът Елеазар и Иисус, Навиновият син.</verse>
				<verse number="18">Вземете също и по един предводител от племе, за да разделят страната, която ще наследите.</verse>
				<verse number="19">А ето имената на тези мъже: от Юдовото племе — Халев, Йефониевият син;</verse>
				<verse number="20">от племето на Симеоновите потомци — Самуил, Амиудовият син;</verse>
				<verse number="21">от Вениаминовото племе — Елидад, Кислоновият син;</verse>
				<verse number="22">от племето на Дановите потомци — предводителят Букий, Йоглевият син;</verse>
				<verse number="23">от Йосифовите потомци, от племето на Манасиевите потомци — предводителят Ханиил, Ефодовият син;</verse>
				<verse number="24">от племето на Ефремовите потомци — предводителят Кемуил, Шифтановият син;</verse>
				<verse number="25">от племето на Завулоновите потомци — предводителят Елицафан, Фарнаковият син;</verse>
				<verse number="26">от племето на Исахаровите потомци — предводителят Фалтиил, Азановият син;</verse>
				<verse number="27">от племето на Асировите потомци — предводителят Ахиуд, Шеломиевият син;</verse>
				<verse number="28">от племето на Нефталимовите потомци — предводителят Педаил, Амиудовият син.“</verse>
				<verse number="29">Това са онези, на които Господ заповяда да разделят наследството на израилтяните в ханаанската страна.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="35">
				<verse number="1">И Господ каза още на Мойсей в Моавската равнина при Йордан, срещу Йерихон:</verse>
				<verse number="2">„Заповядай на израилтяните да дадат на левитите от дяловете си за владеене градове, в които да се заселят; дайте на левитите и пасища около градовете им.</verse>
				<verse number="3">Те ще живеят в градовете, а пасищата ще бъдат за добитъка им и за всякакви стада животни, които притежават.</verse>
				<verse number="4">Пасищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират на хиляда лакътя от средата на града във всяка посока.</verse>
				<verse number="5">Измерете извън града две хиляди лакътя източна граница, две хиляди лакътя южна граница, две хиляди лакътя западна граница и две хиляди лакътя северна граница, като в средата бъде градът; такива да бъдат пасищата около градовете им.</verse>
				<verse number="6">Между градовете, които ще дадете на левитите, да има шест града, определени като убежище на извършили убийство; и освен това трябва да им дадете още четиридесет и два града.</verse>
				<verse number="7">Всички градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града заедно с пасищата около тях.</verse>
				<verse number="8">И когато давате градовете от дяловете на израилтяните, от племето, което има много, давайте много, а от племето, което има малко, давайте малко; всяко племе да даде от своите градове на левитите според своя дял, който ще наследи.“</verse>
				<verse number="9">И Господ каза на Мойсей:</verse>
				<verse number="10">„Нареди на израилтяните: „Когато минете през Йордан в ханаанската страна,</verse>
				<verse number="11">определете си градове за убежище, където би могъл да забегне убиец, който е убил човек без умисъл.</verse>
				<verse number="12">Тези градове да ви бъдат убежище от сродник, който иска да отмъсти, така че убиецът да не бъде погубен, преди да се яви на съд пред обществото.</verse>
				<verse number="13">А градовете, които ще дадете за убежище, трябва да са шест:</verse>
				<verse number="14">три града дайте отсам Йордан и три града дайте в ханаанската страна; те трябва да бъдат градове за убежище.</verse>
				<verse number="15">Тези шест града да бъдат убежище за израилтяните, за чужденеца и за преселника, за да забягва в тях всеки, който е убил човек без умисъл.</verse>
				<verse number="16">Ако някой удари някого с нещо от желязо и онзи умре, той е убиец; убиецът да бъде умъртвен.</verse>
				<verse number="17">Ако държи в ръката камък, който може да причини смърт, удари го и онзи умре, той е убиец; убиецът да бъде умъртвен.</verse>
				<verse number="18">Или ако държи в ръка нещо от дърво, което може да причини смърт, удари го и онзи умре, той е убиец; убиецът да бъде умъртвен.</verse>
				<verse number="19">Сродникът, който иска да отмъсти, може сам да умъртви убиеца; щом го срещне, може да го умъртви.</verse>
				<verse number="20">Ако някой блъсне от омраза някого или хвърли с умисъл нещо върху него и онзи умре,</verse>
				<verse number="21">или от омраза го удари с ръка и онзи умре, тогава този, който е ударил, да бъде умъртвен; той е убиец. Сродникът, който иска да отмъсти, може да умъртви убиеца; щом го срещне.</verse>
				<verse number="22">Но ако неволно го блъсне, без да изпитва омраза, или хвърли върху него нещо без умисъл,</verse>
				<verse number="23">или без да види, събори върху него камък, който може да причини смърт, и онзи умре, макар и да не е бил враждебен към него и не е искал да му стори зло,</verse>
				<verse number="24">тогава нека обществото да реши делото между убиеца и сродника, който иска да отмъсти според тези наредби;</verse>
				<verse number="25">обществото трябва да спаси убиеца от сродника, който иска да отмъсти, и обществото трябва да го върне в града, където е потърсил убежище; и той трябва да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със свещен елей.</verse>
				<verse number="26">Но ако убиецът излезе извън пределите на града, който му е станал убежище,</verse>
				<verse number="27">и сродникът, който иска да отмъсти, го намери извън пределите на този град, тогава той може да умъртви убиеца, без да носи вина за пролята кръв;</verse>
				<verse number="28">защото убиецът трябва да живее в града, който му е станал убежище, до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника убиецът може да се върне в своите владения.</verse>
				<verse number="29">Това трябва да ви бъде законна наредба за всичките ви поколения, където и да живеете.</verse>
				<verse number="30">Ако някой убие човек, убиецът да бъде умъртвен според думите на свидетели; но само един свидетел не е достатъчен, за да бъде някой осъден на смърт.</verse>
				<verse number="31">Не вземайте откуп за живота на убиеца, който е заслужил смъртно наказание; той трябва да бъде предаден на смърт.</verse>
				<verse number="32">Не вземайте откуп и за онзи, който е забегнал в град, определен за убежище, за да може той да се върне и живее в страната си преди смъртта на първосвещеника.</verse>
				<verse number="33">Не осквернявайте земята, на която живеете, защото кръвта осквернява земята; земя, върху която е пролята кръв, може да се очисти само с кръвта на онзи, който я е пролял.</verse>
				<verse number="34">Не осквернявайте земята, на която живеете и която Аз обичам; защото Аз, Господ, живея сред израилтяните“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="36">
				<verse number="1">Тогава дойдоха старейшини на родове от племето на потомците на Галаад, син на Махир, син на Манасия, Йосифовия син, и казаха пред Мойсей и пред предводителите — старейшини на израилските родове:</verse>
				<verse number="2">„Господ заповяда на господаря ни да даде земята за наследство на израилтяните по жребий; и господарят ни получи заповед от Господа да даде наследството на брат ни Салпаад — на неговите дъщери.</verse>
				<verse number="3">Но ако те се омъжат за синове от някое друго племе на израилтяните, тогава наследството им ще бъде отнето от наследството на нашите бащи и ще бъде прибавено към наследството на онова племе, в което те бъдат омъжени; така то ще бъде отнето от наследството, което ни се пада по жребий.</verse>
				<verse number="4">Дори когато дойде юбилеят на израилтяните, наследството им ще бъде прибавено към наследството на онова племе, в което те бъдат омъжени; така наследството им ще бъде отнето от наследството на бащиното ни племе.“</verse>
				<verse number="5">И така, според словото на Господа Мойсей заповяда на израилтяните: „Право е това, което говори племето на Йосифовите потомци.</verse>
				<verse number="6">Ето какво заповяда Господ за Салпаадовите дъщери: „Те могат да се омъжат за когото им се нрави, стига само да се омъжат в род от бащиното си племе,</verse>
				<verse number="7">за да не минава наследството на израилтяните от племе в племе; защото всеки от израилтяните трябва да бъде привързан към наследството на бащиното си племе;</verse>
				<verse number="8">и всяка дъщеря, която има наследство в някое племе на израилтяните, трябва да стане жена на някого от рода на бащиното си племе, така че всеки от израилтяните да получава бащиното си наследство.</verse>
				<verse number="9">Наследството да не преминава от едно племе в друго, а всяко племе на израилтяните да се привързва към своето наследство.“</verse>
				<verse number="10">И Салпаадовите дъщери направиха, както Господ заповяда на Мойсей,</verse>
				<verse number="11">защото Махла, Тирца, Хогла, Милка и Ноа — дъщерите на Салпаад, се омъжиха за синовете на чичовците си.</verse>
				<verse number="12">Те се омъжиха в род от потомците на Манасия, Йосифовия син; и така наследството им остана в племето на бащиния им род.</verse>
				<verse number="13">Тези са законите и наредбите, които Господ даде на израилтяните чрез Мойсей в Моавската равнина при Йордан, срещу Йерихон.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="5">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Ето думите, които Мойсей говори на цял Израил отвъд Йордан, сред пустинята, в равнината срещу Суф, между Фаран и Тофел Лаван, Асирот и Дизаав.</verse>
				<verse number="2">А от Хорив, по посока на планината Сеир има единадесет дена път до Кадис-Варни.</verse>
				<verse number="3">На четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца Мойсей каза на Израилевите синове всичко, което Господ му бе заповядал за тях.</verse>
				<verse number="4">След като порази аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Ащарот, в Едрея,</verse>
				<verse number="5">Мойсей започна отвъд Йордан, в страната Моав, да изяснява този закон:</verse>
				<verse number="6">„Господ, нашият Бог, ни говори на Хорив и каза: „Достатъчно дълго живяхте на тази планина.</verse>
				<verse number="7">Обърнете се, тръгнете на път и се отправете към планината на аморейците и към всички техни съседи в равнината, в планината, по низините и на юг, и към морския бряг, в ханаанската земя и към Ливан, чак до голямата река, реката Ефрат.</verse>
				<verse number="8">Ето давам ви тази земя! Навлезте и завладейте страната, за която Господ се е клел на предците ви — на Авраам, Исаак и Яков, че ще я даде на тях и на техните потомци.“</verse>
				<verse number="9">По онова време бях ви казал: „Аз сам не мога да ви нося.</verse>
				<verse number="10">Господ, вашият Бог, ви умножи. И ето вие сега сте многобройни като звездите на небето.</verse>
				<verse number="11">Господ, Бог на предците ви, нека ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и нека ви благослови така, както ви е обещал!</verse>
				<verse number="12">Как ще мога аз сам да нося тази тежест — вас, бремето ви, препирните ви?</verse>
				<verse number="13">Изберете сред племената си мъже мъдри, разумни и изпитани, и аз ще ги поставя за ваши предводители.“</verse>
				<verse number="14">И вие ми отговорихте: „Добре е това, което ти предлагаш да направим!“</verse>
				<verse number="15">Тогава взех предводителите на племената ви, мъже мъдри и изпитани, и ги поставих за ваши предводители: хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзорници на племената ви.</verse>
				<verse number="16">И наредих по онова време на съдиите ви: „Изслушвайте споровете между братята си и съдете справедливо между брат и брат или пък чужденец!</verse>
				<verse number="17">Не взимайте страна в съда, изслушвайте и малък, и голям! Не се страхувайте от никого, понеже съдът е дело Божие! Ако пък има дело, което ви затруднява, отнасяйте се до мене и аз ще го изслушвам.“</verse>
				<verse number="18">Така аз ви заповядах тогава всичко, което трябва да извършите.</verse>
				<verse number="19">И ние тръгнахме от Хорив и преминахме през цялата тази голяма и страшна пустиня, която вие видяхте по пътя към планината на аморейците, така както Господ, нашият Бог, ни бе заповядал, и пристигнахме в Кадис-Варни.</verse>
				<verse number="20">Тогава аз ви казах: „Вие пристигнахте при планината на аморейците, която Господ, нашият Бог, ни дава.</verse>
				<verse number="21">Ето Господ, твоят Бог, ти дава тази страна. Върви напред, завладей я, така както ти е говорил Господ, Бог на предците ти. Не се бой и не се страхувай!“</verse>
				<verse number="22">Но вие всички дойдохте при мене и казахте: „Нека изпратим пред нас хора, за да огледат страната и да ни известят по кой път да вървим и до кои градове ще стигнем.“</verse>
				<verse number="23">Това ми се видя добро. Затова избрах дванадесет души сред вас — по един от всяко племе.</verse>
				<verse number="24">И те се отправиха натам, изкачиха планината и като стигнаха долината Есхол, отвред я огледаха.</verse>
				<verse number="25">После събраха плодове от страната, донесоха ни и ни известиха: „Добра е страната, която Господ, нашият Бог, иска да ни даде!“</verse>
				<verse number="26">Но вие не пожелахте да тръгнете и се възпротивихте на повелята на Господа, вашия Бог.</verse>
				<verse number="27">Роптахте в шатрите и си казвахте: „Господ от омраза към нас ни изведе от египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и те да ни погубят.</verse>
				<verse number="28">Къде да вървим? Нашите братя ни обезсърчиха, като казаха: „Това е народ, по-многоброен и по-едър от нас, а градовете са големи и със стени до небето. Дори синове на Енак видяхме там!“</verse>
				<verse number="29">Тогава аз ви казах: „Не бойте се и не се страхувайте от тях!</verse>
				<verse number="30">Господ, вашият Бог, Който върви пред вас, ще се сражава за вас, както направи за вас в Египет пред очите ви.</verse>
				<verse number="31">Така стори и в пустинята, където ти видя как Господ, твоят Бог, те носеше, както човек носи сина си, по целия път, по който преминахте, докато стигнахте на това място.“</verse>
				<verse number="32">Но въпреки това никой не повярва на Господ, вашия Бог,</verse>
				<verse number="33">Който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място, където да разположите стана си — нощем с огън, за да ви показва пътя, а денем с облак.</verse>
				<verse number="34">Ала Господ чу ропота в гласовете ви, разгневи се и се закле:</verse>
				<verse number="35">„Никой от това зло поколение няма да види някога добрата страна, за която се клех, че ще дам на предците ви!</verse>
				<verse number="36">Само Халев, синът на Йефония, ще я види. На него и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото се покоряваше на Господа.“</verse>
				<verse number="37">Заради вас Господ и на мене се разгневи, като каза: „И ти няма да влезеш там!</verse>
				<verse number="38">Иисус, Навиновият син, който ти служи, той ще влезе там. Него подкрепи, защото той ще даде страната в наследство на Израил!</verse>
				<verse number="39">Децата ви, за които казахте, че ще станат плячка, и синовете ви, които днес не познават нито добро, нито зло, те ще влязат там, на тях ще я дам и те ще я завладеят.</verse>
				<verse number="40">А вие се обърнете и тръгнете към пустинята по пътя за Червеното море.“</verse>
				<verse number="41">Тогава ми отговорихте: „Съгрешихме пред Господа. Сега искаме да вървим напред и да се сражаваме, както ни заповяда Господ, нашият Бог.“ И всеки от вас препаса оръжието си и се втурна да изкачва планината.</verse>
				<verse number="42">А Господ ми рече: „Кажи им: Не се изкачвайте и не се сражавайте, защото Аз не съм сред вас. Не искам да бъдете сразени от вашите врагове!“</verse>
				<verse number="43">Така ви отговорих, ала вие не ме послушахте, а престъпихте повелята на Господа и надменно навлязохте в планината.</verse>
				<verse number="44">Тогава аморейците, които обитаваха онази планина, се нахвърлиха срещу вас. Като пчели ви преследваха и ви разпръснаха от Сеир до Хорма.</verse>
				<verse number="45">Когато се върнахте, вие плакахте пред Господа, но Господ не даде ухо на плача ви и не искаше да ви слуша.</verse>
				<verse number="46">Така останахте за дълго в Кадес, колкото беше престоят ви там.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Тогава се обърнахме и тръгнахме през пустинята по пътя към Червено море, така както ми беше говорил Господ. И в продължение на много дни обикаляхме планината Сеир.</verse>
				<verse number="2">После Господ ми каза:</verse>
				<verse number="3">„Достатъчно дълго обикаляхте тази планина. Обърнете се на север!</verse>
				<verse number="4">Дай заповед на народа и кажи: Ще минете през пределите на вашите братя, синовете на Исав, които обитават Сеир. Те ще се изплашат от вас, затова внимавайте добре!</verse>
				<verse number="5">Не влизайте в разпри с тях, защото няма да ви дам и педя от земята им! Планината Сеир Аз съм дал в наследство на Исав.</verse>
				<verse number="6">Храна купувайте с пари от тях, за да ядете, и вода купувайте с пари от тях, за да пиете!</verse>
				<verse number="7">Защото Господ, твоят Бог, те е благословил във всяко дело на ръцете ти, закрилял те е, докато пътуваше из тази голяма пустиня. Ето четиридесет години Господ, твоят Бог, е с тебе, не си останал лишен от нищо.“</verse>
				<verse number="8">Така преминахме през страната на нашите братя, синовете на Исав, които обитаваха Сеир, по Аравския път от Елат и Ецион-Гавер, обърнахме се и се отправихме по пътя към пустинята Моав.</verse>
				<verse number="9">Тогава Господ ми каза: „Не предизвиквай моавците и не започвай война с тях! Аз няма да ти дам да владееш нищо от страната им, понеже дадох Ар във владение на Лотовите синове.“</verse>
				<verse number="10">Преди там живееха емимите, голям народ, многоброен и едър като енакимите.</verse>
				<verse number="11">И те като енакимите бяха смятани за исполини, но моавците ги наричат емими.</verse>
				<verse number="12">В Сеир живееха преди и хорейците. Но синовете на Исав ги прогониха и изтребиха. Заселиха се на мястото им, така както стори Израил със страната, която Господ им даде в наследство.</verse>
				<verse number="13">„Станете сега и преминете потока Заред!“ И ние преминахме потока Заред.</verse>
				<verse number="14">Времето на нашето пътуване от Кадис-Варни до прехода през потока Заред беше тридесет и осем години, докато в стана ни изгинаха всички мъже, годни за война, така както Господ им се закле.</verse>
				<verse number="15">И наистина, ръката на Господа се издигна против тях, за да ги изтреби до един от стана.</verse>
				<verse number="16">А когато всички годни за война мъже сред народа измряха,</verse>
				<verse number="17">Господ ми каза:</verse>
				<verse number="18">„Днес ти ще минеш покрай Ар, областта на моавците,</verse>
				<verse number="19">и ще се приближиш до синовете на Амон. Но не ги предизвиквай и не влизай в разпра с тях! Аз няма да ти дам да владееш нищо от страната на амонците, понеже я дадох във владение на Лотовите синове.“</verse>
				<verse number="20">Тя също се смяташе за земя на исполините. Исполините живееха там преди, наричани от амонците занзумими —</verse>
				<verse number="21">голям народ, многоброен и едър като енакимите. Но Господ ги изтреби пред очите им; те ги прогониха и се заселиха на мястото им.</verse>
				<verse number="22">Стори така, както за синовете на Исав, които живееха в Сеир — изтреби пред очите им хорейците; те ги прогониха и се заселиха на мястото им, където са и до днес.</verse>
				<verse number="23">Така стана и с авейците, населяващи селата чак до Газа — кафторимците, които излязоха от Кафтор, ги изтребиха и се заселиха на мястото им.</verse>
				<verse number="24">„Станете, тръгнете и преминете потока Арнон! Ето предавам в ръката ти аморееца Сихон, есевонския цар, и страната му. Започни да я завладяваш и влез в бой с него!</verse>
				<verse number="25">От днес ще започна да всявам страх и ужас от тебе сред народите навред под небето. Щом чуят за тебе, те ще тръгнат съкрушени пред тебе.“</verse>
				<verse number="26">Тогава аз пратих пратеници от пустинята Кедемот при есевонския цар Сихон, за да му предадат мирно послание:</verse>
				<verse number="27">„Позволи ми да мина през страната ти. Ще вървя само по пътя; няма да се отбия нито надясно, нито наляво.</verse>
				<verse number="28">С пари ще ми продадеш храна, за да ям, и с пари ще ми продадеш вода, за да пия. Искам само пеш да премина,</verse>
				<verse number="29">така както ми позволиха синовете на Исав, които обитават Сеир, и моавците, които живеят в Ар, докато мина през Йордан в страната, която Господ, нашият Бог, ни дава.“</verse>
				<verse number="30">Ала Сихон, есевонският цар, не склони да минем през страната му, понеже Господ, твоят Бог, даде упорство на духа му и дързост на сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е до днес.</verse>
				<verse number="31">А Господ ми каза: „Ето Аз ти предавам Сихон и страната му. Започни да завладяваш страната му, за да я наследиш!“</verse>
				<verse number="32">Тогава Сихон излезе против нас, той и целият му народ, на бой при Яса.</verse>
				<verse number="33">И Господ, нашият Бог, го предаде в ръцете ни. Поразихме него, синовете му и целия му народ.</verse>
				<verse number="34">Тогава превзехме всичките му градове. Навред в градовете предадохме на изтребление мъжете, жените и децата — не оставихме никого жив.</verse>
				<verse number="35">Само добитъка им взехме и плячката от превзетите градове.</verse>
				<verse number="36">От Ароир, на брега на реката Арнон, и от града, разположен в долината, чак до Галаад не се намери град, непристъпен за нас. Господ, нашият Бог, ги предаде всичките в ръцете ни.</verse>
				<verse number="37">Само до страната на амонитците не си се приближил, нито до местата край река Явок, нито до планинските градове — до всичко, което Господ, нашият Бог, ни беше забранил.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Тогава се обърнахме и се отправихме към Васан. А васанският цар Ог тръгна на бой против нас с целия си народ при Едрея.</verse>
				<verse number="2">И Господ ми каза: „Не се страхувай от него, защото предадох в ръцете ти него, целия му народ и страната му; ти ще постъпиш с него така, както постъпи с аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон.“</verse>
				<verse number="3">Господ, нашият Бог, предаде в ръцете ни и васанския цар Ог, и целия му народ. И ние го разбихме така, че никой не успя да се спаси.</verse>
				<verse number="4">Тогава превзехме всичките му градове; не остана от тях град, който да не превзехме — шестдесет града, цялата Арговска област, царството на Ог във Васан.</verse>
				<verse number="5">Всички тези градове бяха укрепени с високи стени, порти и лостове, а освен тях имаше твърде много неукрепени градове.</verse>
				<verse number="6">Всички тях ние подложихме на изтребление, както сторихме със Сихон, есевонския цар — изтребихме мъжете, жените и децата на всеки град,</verse>
				<verse number="7">а всичкия добитък и плячката от градовете разграбихме.</verse>
				<verse number="8">Така, в онези дни превзехме от ръцете на двамата аморейски царе страната, която е отвъд Йордан, от река Арнон до планината Ермон“</verse>
				<verse number="9">— сидонците наричат Ермон Сирион, а пък аморейците Сенир, —</verse>
				<verse number="10">„всички градове в равнината, целия Галаад и целия Васан до Салха и Едрея, градове от царството на Ог във Васан.</verse>
				<verse number="11">Защото само васанският цар Ог беше оцелял от исполините; ето леглото му, легло от желязо — то още е в Рава, града на амонците. Дължината му е девет лакътя, а ширината четири лакътя, мъжки лакти.</verse>
				<verse number="12">Тази страна превзехме тогава: от Ароир при река Арнон заедно с половината от планината Галаад и нейните градове дадох на Рувимовите и Гадовите синове.</verse>
				<verse number="13">А остатъка от Галаад и целия Васан, царството на Ог, дадох на половината от Манасиевото племе — цялата област Аргов“ — целият този Васан се нарича страна на исполините, —</verse>
				<verse number="14">„Яир, Манасиев потомък, взе цялата област Аргов до пределите на гесурците и маахатите и нарече Васан на своето име — Яирови селища, както се наричат и до днес.</verse>
				<verse number="15">На Махир дадох Галаад.</verse>
				<verse number="16">А на Рувимовите и на Гадовите синове дадох част от Галаад до река Арнон, като средата на речната долина беше граница, както и до река Явок, границата на амонците.</verse>
				<verse number="17">Също и равнината с Йордан беше граница, от Кинерет до морето на равнината — Соленото море, под склоновете на Фасга на изток.</verse>
				<verse number="18">Тогава ви заповядах: „Господ, вашият Бог, ви даде да владеете тази страна. Всички вие, които сте способни за война, вземете оръжие и тръгнете пред своите братя, Израилевите синове!</verse>
				<verse number="19">Само вашите жени, деца и добитъкът ви — понеже зная, че имате много добитък — нека останат в градовете, които ви дадох,</verse>
				<verse number="20">докато Господ не даде покой на вашите братя, както на вас, и докато те не наследят страната, която Господ, вашият Бог, им дава отвъд Йордан; тогава нека всеки се завърне в наследството, което съм ви дал!“</verse>
				<verse number="21">А на Иисус тогава заповядах: „Очите ти видяха всичко, което Господ, вашият Бог, стори на тези двама царе. Така ще стори Господ на всички царства, през които минаваш.</verse>
				<verse number="22">Не се бойте от тях, защото Господ, вашият Бог, Сам се сражава за вас!“</verse>
				<verse number="23">И отправих тогава молитва към Господа:</verse>
				<verse number="24">„Владико, Господи, Ти започна да показваш на Своя служител величието Си и крепката Си ръка. Защото кой е този Бог, на небето или на земята, който може да твори такива дела като Твоите и с такава мощ като Твоята!</verse>
				<verse number="25">Позволи ми да премина и видя онази хубава страна отвъд Йордан, онази хубава планинска страна и Ливан!“</verse>
				<verse number="26">Ала заради вас Господ беше гневен към мене и не искаше да ме чуе. И ми рече Господ: „Стига, не ми говори вече за това!</verse>
				<verse number="27">Възлез на връх Фасга и вдигни очи на запад и на север, на юг и на изток, погледни сам, защото няма да преминеш през този Йордан!</verse>
				<verse number="28">Обърни се към Иисус, насърчи го и го подкрепи, защото той ще предвожда този народ и той ще им подели за наследство страната, която ще видиш.“</verse>
				<verse number="29">И така, останахме в долината срещу Бет-Фегор.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Сега слушай, Израилю, наредбите и законите, които ви уча да спазвате, за да живеете и да влезете и наследите страната, която ви дава Господ, Бог на предците ви!</verse>
				<verse number="2">Не трябва да прибавяте нищо към това, което ви заповядвам, нито да отнемате от него. Пазете заповедите на Господа, вашия Бог, които ви заповядвам!</verse>
				<verse number="3">Очите ви видяха какво стори Господ заради Ваал-Фегор; защото Господ, вашият Бог, изтреби всеки сред вас, който беше последвал Ваал-Фегор.</verse>
				<verse number="4">А вие, които се придържахте към Господа, вашия Бог, всички сте живи и днес.</verse>
				<verse number="5">Ето аз ви научих на наредби и закони, така както Господ, моят Бог, ми заповяда, за да живеете според тях в страната, в която влизате, за да я владеете.</verse>
				<verse number="6">Затова спазвайте ги и ги изпълнявайте! В това са вашата мъдрост и благоразумие пред народите — да чуят за всички тези наредби и да рекат: „Само този велик народ е мъдър и разумен народ!“</verse>
				<verse number="7">Защото има ли някой велик народ, към който боговете му да са тъй близо, както е близък към нас Господ, нашият Бог, когато и да Го призовем?</verse>
				<verse number="8">Има ли някой велик народ с такива справедливи наредби и закони, какъвто е целият този закон, който днес излагам пред вас?</verse>
				<verse number="9">Само пази себе си и се погрижи за душата си, да не забравиш делата, които са видели твоите очи. Нека те останат в твоето сърце до края на дните ти и напомняй за тях на синовете си и на внуците си!</verse>
				<verse number="10">Напомняй им за деня, в който ти стоеше пред Господа, своя Бог, на Хорив, когато Господ ми каза: „Събери при Мене народа и Аз ще им възвестя Своите думи, за да се научат да се боят от Мене през всичките дни на своя земен живот и да учат синовете си на това!“</verse>
				<verse number="11">Вие се приближихте и застанахте в подножието на планината; планината гореше в огън до небесата, а навред тъмнина, облаци и мрак.</verse>
				<verse number="12">Тогава Господ ви говори изсред огъня. Вие чувахте екот и думи, ала образ не виждахте; чувахте само как думите отекват.</verse>
				<verse number="13">И Той ви възвести завета Си, който ви заповяда да изпълнявате — десетте заповеди, и ги написа на две каменни плочи.</verse>
				<verse number="14">Тогава Господ ми заповяда да ви науча на наредбите и законите, за да ги изпълнявате в страната, в която влизате, за да я завладеете.</verse>
				<verse number="15">И така, внимавайте добре за себе си, понеже в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня, вие образ не видяхте!</verse>
				<verse number="16">Затова бягайте от покварата и не си правете идол, образ на някакъв кумир, подобие на мъж или жена,</verse>
				<verse number="17">подобие на някакъв звяр по земята, подобие на някаква птица перната, която лети в небето,</verse>
				<verse number="18">подобие на някаква твар, която пълзи по земята, подобие на някаква риба във водите на земните недра.</verse>
				<verse number="19">Ако пък отправиш взор към небето и видиш слънцето, месечината, звездите и цялото небесно множество, не се подвеждай да им се кланяш и да им служиш, защото Господ, твоят Бог, ги е отредил за всички народи под цялото небе!</verse>
				<verse number="20">А вас Господ взе и ви изведе от желязната пещ, от Египет, за да бъдете народ, който е Негов дял, както е и днес.</verse>
				<verse number="21">Но Господ се разгневи на мене заради вас и се закле да не премина Йордан и да не вляза в хубавата страна, която Господ, твоят Бог, ти дава като дял.</verse>
				<verse number="22">Аз ще умра в тази страна, аз няма да премина Йордан. Но вие ще преминете и ще завладеете онази хубава страна.</verse>
				<verse number="23">Гледайте да не забравите завета на Господа, вашия Бог, който Той сключи с вас, и да не си правите идоли, образ на нещо, което Господ, твоят Бог, ти е забранил;</verse>
				<verse number="24">защото Господ, твоят Бог, е огън всепоглъщащ, Той е Бог ревнив!</verse>
				<verse number="25">Ако пък ти се родят синове и внуци и живеете дълго на земята, ако поквара ви обземе и направите идол, образ на нещо, вършите зло пред очите на Господа и Го разгневите,</verse>
				<verse number="26">то призовавам днес небето и земята да свидетелстват против вас, че наистина скоро ще бъдете изличени от страната, която отивате да наследите отвъд Йордан. Дълго в нея няма да останете, а ще бъдете напълно изтребени.</verse>
				<verse number="27">И ще ви разпилее Господ сред народите, малцина от вас ще оцелеят сред народите, при които Господ ви отведе.</verse>
				<verse number="28">Там вие ще служите на богове, дело на човешка ръка, от дърво и камък, които нито виждат, нито чуват, нито ядат, нито помирисват.</verse>
				<verse number="29">Но и оттам ще търсите Господ, вашия Бог. И ще Го намери всеки, който Го търси от все сърце и душа,</verse>
				<verse number="30">попаднал в нещастие. И когато в сетни дни те сполети всичко това, ти ще се обърнеш към Господа, твоя Бог, и ще послушаш гласа Му.</verse>
				<verse number="31">Господ, твоят Бог, е Бог милостив. Той няма да те изостави, няма да те погуби и няма да забрави завета, за който е дал клетва на предците ти.</verse>
				<verse number="32">Защото разпитай за отминалите времена, които са били преди тебе, от деня, когато Бог сътвори човека на земята, разпитай от единия край на небето до другия: ставало ли е нещо толкова велико или чувало ли се е нещо, подобно на това?</verse>
				<verse number="33">Чувал ли е някой народ Божия глас да говори изсред огън, както ти си чул, и да остане жив?</verse>
				<verse number="34">Или опитвал ли се е някой бог да отиде и да си вземе народ изсред друг народ чрез изпитания, знамения и чудеса, чрез война, силна ръка, високо вдигната десница и дела, които всяват ужас, както стори за вас Господ, вашият Бог, в Египет пред очите ти?</verse>
				<verse number="35">На тебе е отредено да видиш това, за да знаеш, че само Господ е Бог и няма друг освен Него.</verse>
				<verse number="36">От небето Той ти даде да чуеш гласа Му, за да те научи, а на земята ти показа великия Си огън и ти чу думите Му изсред огъня.</verse>
				<verse number="37">И понеже Той обикна предците ти и избра вас, потомците им след тях, Сам те изведе с голямата Си сила от Египет,</verse>
				<verse number="38">за да прогони пред тебе народи, по-големи и по-силни от тебе, да те въведе в земята им и да ти я даде в наследство, както стана днес.</verse>
				<verse number="39">И така, знай сега и приеми в сърцето си, че Господ е Бог на небето горе и на земята долу; и няма друг!</verse>
				<verse number="40">И спазвай наредбите Му и заповедите Му, които днес ти давам, за да ти бъде добре на тебе и на потомците ти след тебе и да живееш дълго в страната, която Господ, твоят Бог, ти дава завинаги.“</verse>
				<verse number="41">Тогава Мойсей отдели три града отвъд Йордан, откъм изгрева на слънцето,</verse>
				<verse number="42">за да търси убежище там онзи, който неволно убие ближния си, без да го е мразил преди — ако потърси убежище в един от тези градове, да остане жив.</verse>
				<verse number="43">Те са: Бецер в пустинята на равнината за Рувимовите синове, Рамот в Галаад за Гадовите синове и Голан във Васан за Манасиевите синове.</verse>
				<verse number="44">А ето закона, който Мойсей изложи пред израилтяните;</verse>
				<verse number="45">ето заповедите, наредбите и законите, които Мойсей изрече пред израилтяните, след като излязоха от Египет.</verse>
				<verse number="46">Това стана отвъд Йордан, в долината срещу Бет-Фегор, в страната на аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон. Него Мойсей и израилтяните разбиха, след като излязоха от Египет.</verse>
				<verse number="47">Те превзеха страната му и страната на Ог — двамата аморейски царе отвъд Йордан, откъм изгрева на слънцето,</verse>
				<verse number="48">от Ароер, на брега на река Арнон, до планината Сион — това е Ермон, —</verse>
				<verse number="49">а също и цялата равнина отвъд Йордан на изток до самото море на равнината в подножието на Фасга.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Тогава Мойсей свика цял Израил и им каза: „Слушай, Израил, наредбите и законите, които ще изрека днес пред всички, за да ги научите, съблюдавате и изпълнявате!</verse>
				<verse number="2">Господ, нашият Бог, сключи с нас завет на Хорив.</verse>
				<verse number="3">Този завет Господ сключи не с нашите предци, а с нас, живите, всички, които днес сме тук.</verse>
				<verse number="4">Лице в лице говори Господ с вас на планината изсред огъня.</verse>
				<verse number="5">А пък аз стоях тогава между Господа и вас, за да ви възвестявам думите Господни, защото вие се бояхте от огъня и не се изкачихте на планината. Той каза:</verse>
				<verse number="6">„Аз съм Господ, твоят Бог, Който те изведох от египетската страна, от дома на робството;</verse>
				<verse number="7">да нямаш други богове освен Мене.</verse>
				<verse number="8">Не си прави кумир, изображение на нещо, което е на небето горе или което е на земята долу, или което е във водите под земята;</verse>
				<verse number="9">не им се кланяй и не им служи. Защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който за греха на бащите наказвам онези, които Ме мразят, до трето и четвърто поколение потомци</verse>
				<verse number="10">и Който показвам милост до хиляди поколения към онези, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.</verse>
				<verse number="11">Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог; защото Господ няма да остави ненаказан онзи, който изговаря напразно името Му.</verse>
				<verse number="12">Спазвай съботния ден, за да го светиш, както ти е заповядал Господ, твоят Бог.</verse>
				<verse number="13">Шест дена работи и върши всичките си дела,</verse>
				<verse number="14">а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог. В него не върши никаква работа, нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито робът ти, нито робинята ти, нито волът ти, нито оселът ти, нито някой твой добитък, нито пришълецът, който е у тебе, за да си починат робът ти и робинята ти, както и ти.</verse>
				<verse number="15">И помни, че ти беше роб в египетската страна, но Господ, твоят Бог, те изведе оттам с твърда ръка и мощна десница. Затова Господ, твоят Бог, ти заповяда да пазиш съботния ден.</verse>
				<verse number="16">Почитай баща си и майка си, както ти заповяда Господ, твоят Бог, за да живееш дълго и да ти бъде добре в страната, която Господ, твоят Бог, ти дава.</verse>
				<verse number="17">Не убивай.</verse>
				<verse number="18">Не прелюбодействай.</verse>
				<verse number="19">Не кради.</verse>
				<verse number="20">Не лъжесвидетелствай против ближния си.</verse>
				<verse number="21">Не пожелавай жената на ближния си. И не пожелавай дома на ближния си, нито нивата му, нито роба му, нито робинята му, нито вола му, нито осела му, нито нещо друго, което е на ближния ти.“</verse>
				<verse number="22">Тези думи изрече Господ на планината с мощен глас към цялото ви събрание изсред огън, облак и мрак и друго не добави. После ги написа на две каменни плочи и ми ги предаде.</verse>
				<verse number="23">И когато чухте гласа изсред мрака, докато планината гореше в огън, вие се приближихте до мене — всички предводители на племената ви и вашите старейшини,</verse>
				<verse number="24">и казахте: „Ето Господ, нашият Бог, ни показа славата Си и величието Си и чухме гласа Му изсред огъня; днес разбрахме, че Бог може да говори с човек и той да остане жив.</verse>
				<verse number="25">А сега защо трябва да измрем; понеже този голям огън ще ни погълне. Ако чуем още веднъж гласа на Господа, нашия Бог, ще измрем.</verse>
				<verse number="26">Та нима има смъртен, който е чул гласа на живия Бог, както ние, и да е останал жив?</verse>
				<verse number="27">Ти сам пристъпи и слушай всичко, което ще каже Господ, нашият Бог; тогава ни предай всичко, което ти е говорил Господ, нашият Бог, а ние ще слушаме и ще изпълняваме.“</verse>
				<verse number="28">И Господ чу думите ви, когато говорихте с мене, и Господ ми каза: „Чух думите на този народ, които изрекоха към тебе. Всичко, което говориха, е добро.</verse>
				<verse number="29">Дано имат все такова сърце, че да се боят от Мене винаги и да спазват всичките Ми заповеди, за да благоденстват вечно, те и потомците им!</verse>
				<verse number="30">Иди и им кажи: „Върнете се в шатрите си!“</verse>
				<verse number="31">А ти остани тук при Мене и Аз ще ти кажа всички заповеди, наредби и закони, на които трябва да ги научиш и които трябва да спазват в страната, която ще им дам да владеят.</verse>
				<verse number="32">Постъпвайте точно така, както ви заповяда Господ, вашият Бог; не се отклонявайте нито надясно, нито наляво.</verse>
				<verse number="33">Ходете само по пътя, по който ви заповяда Господ, вашият Бог, за да бъдете живи и да благоденствате, и да останете дълго в земята, която трябва да завладеете.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">А ето заповедите, наредбите и законите, на които Господ, вашият Бог, заповяда да ви науча, за да ги следвате в страната, в която преминавате, за да я завладеете.</verse>
				<verse number="2">Ако докато си жив, се боиш от Господа, твоя Бог, и спазваш всичките Му наредби и заповеди, които ти давам — ти, синът ти и внукът ти, ще имаш дълъг живот.</verse>
				<verse number="3">И така, слушай, Израилю, и се старай да ги изпълняваш, за да благоденстваш и да се размножите в страната, където текат мляко и мед, както Господ, Бог на твоите предци, ти обеща.</verse>
				<verse number="4">Слушай, Израилю, Господ, нашият Бог, единствен е Господ!</verse>
				<verse number="5">Обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, от цялата си душа и с всичките си сили.</verse>
				<verse number="6">Тези думи, които ти заповядвам днес, да останат в сърцето ти!</verse>
				<verse number="7">Повтаряй ги на децата си, говори за тях, когато седиш вкъщи, когато си на път, когато си лягаш и когато ставаш.</verse>
				<verse number="8">Вържи ги като знак на ръката си и нека бъдат превръзка на челото ти.</verse>
				<verse number="9">Напиши ги върху гредите на къщата си и на портите си.</verse>
				<verse number="10">А когато Господ, твоят Бог, те въведе в страната, за която се е клел на предците ти Авраам, Исаак и Яков, да ти я даде с големи и хубави градове, които ти не си съграждал,</verse>
				<verse number="11">и с къщи, пълни с всякакви блага, които ти не си напълнил, с изкопани кладенци, които ти не си копал, и с лозя и маслини, които ти не си садил — тогава, когато ядеш и се наситиш,</verse>
				<verse number="12">пази се да не забравяш Господа, Който те изведе от египетската земя, от дома на робството.</verse>
				<verse number="13">Бой се от Господа, твоя Бог, на Него служи и в Негово име се кълни.</verse>
				<verse number="14">Не следвайте други богове, богове на народи, които са около вас</verse>
				<verse number="15">— защото Господ, твоят Бог сред тебе, е Бог ревнив, — за да не пламне гневът на Господа, твоя Бог, против тебе и да те изтреби от лицето на земята.</verse>
				<verse number="16">Не поставяйте на изпитание Господа, вашия Бог, както Го поставихте на изпитание в Маса.</verse>
				<verse number="17">Съблюдавайте точно заповедите на Господа, своя Бог, законите и наредбите Му, които Той ти заповяда,</verse>
				<verse number="18">и върши това, което е право и добро пред Господа, за да ти бъде добре и да влезеш и да завладееш хубавата страна, която Господ с клетва обеща на предците ти.</verse>
				<verse number="19">Тогава Господ ще прогони всички твои врагове, както обеща.</verse>
				<verse number="20">И ако някой ден синът ти те попита: „Какво означават тези заповеди, наредби и закони, които Господ, нашият Бог, ви е заповядал?“,</verse>
				<verse number="21">ти отговори на своя син: „Роби бяхме на фараона в Египет, ала Господ ни изведе от Египет с крепката Си десница.</verse>
				<verse number="22">Господ показа пред очите ни големи и страшни знамения и чудеса против Египет, против фараона и против целия му дом;</verse>
				<verse number="23">а нас изведе оттам, за да ни въведе и ни даде страната, както се закле на нашите предци.</verse>
				<verse number="24">И ни заповяда Господ да изпълняваме всички тези наредби, да се боим от Господа, своя Бог, за да благоденстваме през всичките ни дни и за да пази живота ни, така както и днес.</verse>
				<verse number="25">Само тогава ще сме праведни пред Бога, ако се стараем да изпълняваме всички тези заповеди пред Господа, както Той ни заповяда.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Когато Господ, твоят Бог, те въведе в страната, в която навлизаш, за да я завладееш, и прогони пред тебе много народи: хетейците, гергесейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и йевусейците — седем народа, които са по-многобройни и по-силни от тебе,</verse>
				<verse number="2">и когато Господ, твоят Бог, ти ги предаде и ти ги разбиеш, тогава трябва да ги унищожиш. Не влизай с тях в съюз и не ги щади!</verse>
				<verse number="3">И не се сродявай с тях: дъщеря си не давай на сина му и дъщеря му не взимай за сина си.</verse>
				<verse number="4">Защото те ще отвърнат сина ти от Мене, за да служи на други богове, и тогава гневът на Господа ще се разпали върху вас и Той скоро ще те изтреби.</verse>
				<verse number="5">С тях постъпете така: жертвениците им разрушете, кумирите им изпотрошете, дървените им стълбове изсечете, изображенията на боговете им с огън изгорете,</verse>
				<verse number="6">защото ти си свят народ на Господа, твоя Бог. Тебе избра Господ, твоят Бог, за да Му бъдеш собствен народ измежду всички народи, които са на земята.</verse>
				<verse number="7">Не затова, че сте по-многобройни от всички народи, Господ ви прие и ви избра — та вие сте от всички народи най-малобройни, —</verse>
				<verse number="8">а защото Господ ви обича, и за да опази клетвата, с която се е клел на предците ви, затова Господ ви изведе със силна ръка и ви избави от дома на робството, от ръката на фараона, царя на Египет.</verse>
				<verse number="9">И така, знай, че Господ, твоят Бог, е Бог, Бог верен, Който пази до хиляда поколения завета и милостта Си към онези, които Го обичат и пазят заповедите Му.</verse>
				<verse number="10">А на онези, които Го мразят, отвръща веднага, като ги погубва. Той не забавя да въздаде лично на онзи, който Го мрази.</verse>
				<verse number="11">Затова спазвай заповедите, наредбите и законите, които днес ти заповядвам да изпълняваш.</verse>
				<verse number="12">И ако слушате тези закони и ги спазвайте и изпълнявате, Господ, твоят Бог, ще спазва завета и милостта Си към тебе, за която се е клел на предците ти.</verse>
				<verse number="13">Той ще те обикне, ще те благослови и ще те направи народ многоброен; ще благослови плода на утробата ти и плода на земята ти, житото ти, виното ти, маслото ти, народеното от добитъка и от овцете ти, в страната, за която се е клел на предците ти да ти даде.</verse>
				<verse number="14">Благословен ще бъдеш повече от всички народи: няма да има ни безплоден, ни безплодна нито у тебе, нито сред добитъка ти.</verse>
				<verse number="15">Господ ще те брани от всяка болест и няма да докара върху тебе египетските злини и напасти, които ти видя, а ще ги стовари върху всички онези, които те мразят.</verse>
				<verse number="16">Ти ще изтребиш всички народи, които Господ, твоят Бог, ти предава; нека окото ти не гледа жалостиво към тях. И не служи на боговете им, понеже това е примка за тебе.</verse>
				<verse number="17">Ако пък си помислиш: „Тези народи са по-многобройни от мене, как ще мога да ги прогоня?“ —</verse>
				<verse number="18">тогава не бива да се боиш от тях! Припомни си какво стори Господ, твоят Бог, на фараона и на всички египтяни,</verse>
				<verse number="19">големите изпитания, които видяха очите ти, знаменията и чудесата, силната ръка и издигнатата десница, с която Господ, твоят Бог, те изведе! Така ще стори Господ, твоят Бог, с всички народи, от които ти се боиш;</verse>
				<verse number="20">и смут ще причини Господ, твоят Бог, сред тях, докато не изгинат останалите, които са се скрили от тебе.</verse>
				<verse number="21">Не изпитвай ужас от тях, защото Господ, твоят Бог, е сред тебе, Бог велик и страшен.</verse>
				<verse number="22">И Господ, твоят Бог, малко по малко ще прогони тези народи пред тебе — не бива да ги изтребваш наведнъж, иначе дивите зверове около тебе ще се развъдят прекомерно.</verse>
				<verse number="23">Господ, твоят Бог, ще ти ги предаде и ще причини сред тях голям смут, докато бъдат изтребени.</verse>
				<verse number="24">Той ще предаде и царете им в твоите ръце и ти ще заличиш името им под небето. Никой няма да устои пред тебе, докато не ги изтребиш.</verse>
				<verse number="25">Кумирите на боговете им изгорете с огън! И не си пожелавай да туриш ръка на златото и среброто върху тях, за да не се превърнат в примка за тебе, понеже това е мерзост пред Господа, твоя Бог.</verse>
				<verse number="26">И не внасяй мерзост в дома си, за да не бъдеш обречен като нея на гибел. Изпитвай погнуса и отвращение към нея, защото е обречена на гибел.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">Всички заповеди, които днес ви заповядвам, изпълнявайте усърдно, за да живеете и да се умножите, да влезете и да завладеете страната, за която Господ се е клел на предците ви.</verse>
				<verse number="2">И да помниш целия път, по който Господ, твоят Бог, те е водил през тези четиридесет години в пустинята, за да те смири и да те изпита, за да узнае какво има в сърцето ти, дали ще пазиш заповедите Му или не.</verse>
				<verse number="3">Той те смиряваше, като те караше да гладуваш, и те хранеше с манна, която ти не познаваше, нито твоите предци познаваха, за да ти покаже, че човек не само с хляб живее, но че човек живее с всяко слово, което излиза от устата на Господа.</verse>
				<verse number="4">Дрехата ти не овехтя, нито кракът ти отече през тези четиридесет години.</verse>
				<verse number="5">И така, проумей, че Господ, твоят Бог, те наказва, както човек наказва своя син.</verse>
				<verse number="6">Затова пази заповедите на Господа, твоя Бог, като ходиш по пътищата Му и като се боиш от Него.</verse>
				<verse number="7">Защото Господ, твоят Бог, те води в хубава страна, в страна, богата на потоци и на извори, на подпочвени води, които бликат в долини и планини;</verse>
				<verse number="8">в земя, богата на жито, ечемик, лозя, смокини и нарове; в земя, богата с маслинови гори и мед;</verse>
				<verse number="9">в земя, в която хлябът ти няма да е оскъден и в която няма да ти липсва нищо; в земя, където камъните са желязо, и от планините на която ще копаеш мед.</verse>
				<verse number="10">И когато ядеш и се наситиш, благославяй Господа, своя Бог, за хубавата страна, която ти е дал.</verse>
				<verse number="11">Не трябва да забравяш Господа, своя Бог, и да престъпваш заповедите Му, законите Му и наредбите Му, които днес ти заповядвам!</verse>
				<verse number="12">Когато ядеш и се наситиш, съградиш хубави къщи и заживееш в тях,</verse>
				<verse number="13">когато имаш много добитък и овце, много сребро и злато и от всичко имаш много —</verse>
				<verse number="14">гледай да не се възгордееш у себе си и да забравиш Господа, своя Бог, Който те изведе от египетската земя, от дома на робството;</verse>
				<verse number="15">Който те преведе през голямата и страшна пустиня със змии усойници, скорпиони и сухи, безводни земи; Който ти изкара вода от най-твърдите скали;</verse>
				<verse number="16">Който те храни в пустинята с манна, която твоите предци не познаваха, за да те смири и да те изпита, за да ти стори по-късно добро,</verse>
				<verse number="17">така че да не си кажеш: „С моята сила и с крепката си десница спечелих това богатство.“</verse>
				<verse number="18">Помни, че Господ, твоят Бог, е Този, Който ти дава сила да придобиеш богатство, за да изпълни завета Си, за който се е клел на предците ти, както прави и днес.</verse>
				<verse number="19">Но ако забравиш Господа, своя Бог, и тръгнеш след други богове, като им служиш и им се покланяш, кълна ви се днес, че ще бъдете унищожени.</verse>
				<verse number="20">Както народите, които Господ изтребва пред вас, така и вие ще бъдете изтребени, защото не послушахте гласа на Господа, своя Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Слушай, Израилю! Днес ти преминаваш Йордан, за да навлезеш и да завладееш народи, по-големи и по-силни от тебе, градове големи и със стени до небето,</verse>
				<verse number="2">а също народ многоброен и едър — синовете на Енак, за които знаеш и си чувал да казват: „Кой може да устои пред Енаковите синове?“</verse>
				<verse number="3">Но сега знай, че Господ, твоят Бог, върви пред тебе като огън всепоглъщащ. Той ще ги изтреби и ще ги повали пред тебе и ти ще ги прогониш, и скоро ще ги погубиш, както Господ ти каза.</verse>
				<verse number="4">И когато Господ, твоят Бог, ги прогони пред тебе, не си казвай: „Заради моята праведност ме доведе Господ да завладея тази страна“, понеже заради безчестието на тези народи Господ ги прогонва пред тебе.</verse>
				<verse number="5">Не заради своята праведност и чистото си сърце идваш да завладееш страната им, а заради безчестието на тези народи Господ, твоят Бог, ги прогонва пред тебе, за да изпълни думата, с която Господ се е клел на предците ти Авраам, Исаак и Яков.</verse>
				<verse number="6">И така, знай, че не заради твоята праведност Господ, твоят Бог, ти дава да завладееш тази хубава страна. Защото вие сте твърдоглав народ!</verse>
				<verse number="7">Помни и не забравяй колко си гневил Господа, своя Бог, в пустинята — от деня, когато излязохте от египетската страна, докато стигнахте на това място, вие се противихте на Господа!</verse>
				<verse number="8">И на Хорив предизвикахте Господния гняв и Господ в гнева Си щеше да ви изтреби.</verse>
				<verse number="9">Тогава аз възлязох на планината, за да приема каменните плочи, плочите на завета, който Господ сключи с вас. На планината прекарах четиридесет дена и четиридесет нощи и нито ядох, нито пих.</verse>
				<verse number="10">И Господ ми даде двете каменни плочи, написани с Божия пръст, а на тях — всички думи, които Господ изрече пред вас на планината изсред огъня, в деня на събранието.</verse>
				<verse number="11">Така след четиридесет дена и четиридесет нощи Господ ми даде двете каменни плочи, плочите на завета.</verse>
				<verse number="12">И Господ ми каза: „Стани, слез бързо оттук! Защото твоят народ, който ти изведе от Египет, се отвърна от Мене. Бързо се отклониха от пътя, който им заповядах. Направиха си излят идол.“</verse>
				<verse number="13">И отново Господ ми каза: „Видях този народ, това е твърдоглав народ.</verse>
				<verse number="14">Остави ме да ги изтребя и да излича името им под небето! А от теб ще създам народ, по-силен и по-голям от тях.“</verse>
				<verse number="15">Тогава се обърнах и слязох от планината. А планината гореше в огън и двете плочи на завета бяха в ръцете ми.</verse>
				<verse number="16">Погледнах и видях, че вие бяхте съгрешили против Господа, своя Бог; бяхте си направили излят телец и бързо се бяхте отклонили от пътя, който Господ ви беше заповядал.</verse>
				<verse number="17">Тогава взех двете плочи, хвърлих ги с двете си ръце и ги строших пред очите ви.</verse>
				<verse number="18">После паднах на лицето си пред Господа, както преди четиридесет дена и четиридесет нощи. И нито хляб ядох, нито вода пих заради всичките ви грехове, с които съгрешихте, като сторихте зло пред Господа и Го разгневихте.</verse>
				<verse number="19">Защото аз се страхувах от гнева и яростта, с които Господ бе решил да ви погуби. Но и този път Господ ме послуша.</verse>
				<verse number="20">И на Аарон беше Господ силно разгневен и искаше да го погуби; но аз се молих тогава и за Аарон.</verse>
				<verse number="21">А греха, който вие сторихте — телеца, взех и го изгорих в огъня, счуках го и целия го стрих на ситен прах. И хвърлих праха му в потока, който течеше от планината.</verse>
				<verse number="22">Но и в Тавера, в Маса и в Киброт-Хатаава предизвикахте гнева на Господа.</verse>
				<verse number="23">И когато Господ ви пращаше от Кадис-Варни с думите: „Вървете, завладейте страната, която ви давам“ — вие се възпротивихте на заповедта на Господа, своя Бог, не Му повярвахте и не послушахте гласа Му.</verse>
				<verse number="24">Вие бяхте непокорни на Господа още от деня, откогато ви познавам.</verse>
				<verse number="25">И така, паднах на лицето си пред Господа и прекарах четиридесет дена и четиридесет нощи в молитва, защото Господ искаше да ви изтреби.</verse>
				<verse number="26">Помолих се на Господа и казах: „Владико Господи, не погубвай Своя народ и Своя дял, който Ти избави с величието Си и който ти изведе от Египет със силната Си ръка.</verse>
				<verse number="27">Спомни си за Своите слуги Авраам, Исаак и Яков! Отвърни поглед от упорството на този народ, от безчестието му и от греховете му,</verse>
				<verse number="28">за да не кажат в страната, от която ни изведе: „Понеже Господ не можа да ги въведе в страната, която им беше обещал, и понеже ги мразеше, затова ги изведе, за да ги погуби в пустинята“;</verse>
				<verse number="29">а пък те са Твой народ и Твой дял, които Ти изведе с голямата Си сила и издигнатата Си десница.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Тогава Господ ми рече: „Издялай си две каменни плочи като предишните и възлез при Мене на планината; направи си и дървен ковчег.</verse>
				<verse number="2">И Аз ще напиша на плочите онези думи, които бяха на първите плочи, които ти строши, а ти ги положи в ковчега.“</verse>
				<verse number="3">И така, направих ковчега от акациево дърво, издялах две каменни плочи като предишните и възлязох на планината с двете плочи в ръце.</verse>
				<verse number="4">И Той написа на плочите, както бе написано преди това, десетте заповеди, които Господ изрече пред вас на планината изсред огъня в деня на събранието. И Господ ми ги предаде.</verse>
				<verse number="5">Тогава се обърнах, слязох от планината и положих плочите в ковчега, който бях направил. И те останаха там, както Господ ми заповяда.</verse>
				<verse number="6">След това израилтяните тръгнаха от Берот-Бене-Яакан за Мозер. Там умря Аарон и там беше погребан, а вместо него свещеник стана синът му Елеазар.</verse>
				<verse number="7">Оттам се отправиха към Гудгод, а от Гудгод към Йотвата — страна с пълноводни потоци.</verse>
				<verse number="8">Тогава Господ отдели Левиевото племе, за да носи ковчега на Господния завет, да стои пред Господа, за да Му служи и да благославя в името Му, както е до днес.</verse>
				<verse number="9">Затова и левитите нямат дял или наследство, както братята си. Сам Господ им е наследство, както Господ, твоят Бог, им обеща.</verse>
				<verse number="10">И престоях на планината, както и преди, четиридесет дена и четиридесет нощи. Господ ме послуша и този път и не поиска Господ да те погуби.</verse>
				<verse number="11">Тогава Господ ми каза: „Стани, предвождай този народ; нека отидат и завладеят страната, за която на техните предци се бях клел да им я дам.“</verse>
				<verse number="12">А сега, Израилю, какво иска от тебе Господ, твоят Бог, освен да се боиш от Господа, своя Бог, да ходиш по всичките Му пътища, да Го обичаш и да служиш на Господа, своя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа,</verse>
				<verse number="13">да спазваш заповедите на Господа и наредбите Му, които днес ти заповядвам за твое добро?</verse>
				<verse number="14">Ето небето и небето над небесата, земята и всичко върху нея принадлежат на Господа, твоя Бог.</verse>
				<verse number="15">Но само предците ти прие Господ в сърцето Си и ги обикна. Измежду всички народи избра вас, техните потомци, както е и днес.</verse>
				<verse number="16">И така, обрежете се по сърце и занапред не бъдете твърдоглави!</verse>
				<verse number="17">Защото Господ, вашият Бог, е Бог на боговете и Господар на господарите, Бог велик, силен и страшен, Който не гледа кой какъв е и не приема дарове,</verse>
				<verse number="18">Който отдава правото на сирачето и на вдовицата, обича пришълеца и му дава хляб и облекло.</verse>
				<verse number="19">Обичайте и вие пришълеца, понеже сами бяхте пришълци в египетската страна!</verse>
				<verse number="20">Бой се от Господа, своя Бог, на Него служи, към Него бъди привързан и в Негово име се кълни!</verse>
				<verse number="21">За Него трябва да е твоята възхвала, Той е твоят Бог, Който върши за тебе онези велики и страшни дела, които ти сам видя с очите си.</verse>
				<verse number="22">Седемдесет души бяха предците ти, когато се отправиха към Египет, а сега Господ, твоят Бог, те е направил многоброен като звездите на небето.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">И така, обичай Господа, своя Бог, и спазвай винаги заръките Му, наредбите Му, законите Му и заповедите Му.</verse>
				<verse number="2">Днес трябва да проумеете, че не вашите деца са тези, които не познаха и не преживяха наказанието от Господа, вашия Бог — Неговото величие, Неговата силна ръка и вдигнатата Му десница,</verse>
				<verse number="3">знаменията Му и делата Му, които Той извърши в Египет против фараона, египетския цар, и против цялата му страна,</verse>
				<verse number="4">какво направи Той с войската на египтяните, с конете и с колесниците им, които Той потопи във водите на Червено море, когато те ви преследваха, и как Господ ги изтреби до ден днешен,</verse>
				<verse number="5">какво направи Той за вас в пустинята, докато дойдете на това място,</verse>
				<verse number="6">и какво направи Той на Датан и Авирон, синовете на Елиав, Рувимовия син, как земята разтвори уста и ги погълна пред цял Израил — със семействата им, с шатрите им и с всичко, каквото имаха,</verse>
				<verse number="7">а вие самите видяхте с очите си всички велики дела, които Господ извърши.</verse>
				<verse number="8">Затова пазете всички заповеди, които ви заповядвам днес, за да бъдете силни, да отидете и да завладеете страната, в която преминавате, за да я владеете;</verse>
				<verse number="9">за да живеете дълго в страната, за която Господ се е клел на предците ви да я даде на тях и на техните потомци — земя, в която текат мляко и мед.</verse>
				<verse number="10">Защото страната, в която отиваш, за да я завладееш, не е като египетската земя, от която излязохте, където ти засяваше семена и сам я напояваше като зеленчукова градина.</verse>
				<verse number="11">Не, страната, в която влизате, за да я завладеете, е страна с планини и долини, която пие вода от дъжда на небето —</verse>
				<verse number="12">страна, за която твоя Господ Бог се грижи. Очите на Господа, твоят Бог, са отправени непрестанно към нея, от началото на годината до края на годината.</verse>
				<verse number="13">„Ако слушате заповедите Ми, които днес ви заповядвам, казва Господ, да обичате Господа, своя Бог, и да Му служите от все сърце и душа,</verse>
				<verse number="14">тогава навреме ще давам на земята ви дъжд — пролет и есен, и ти ще събираш жито, вино и елей.</verse>
				<verse number="15">За твоя добитък ще давам трева на полята ти и ти ще ядеш и ще бъдеш сит.“</verse>
				<verse number="16">Но се пазете да не бъде измамено сърцето ви и да се отклоните, като служите на други богове и им се покланяте!</verse>
				<verse number="17">Тогава гневът на Господа ще пламне против вас и Той ще заключи небето, за да няма дъжд и да не дава земята своя плод. И вие скоро ще изчезнете от хубавата страна, която Господ ви дава!</verse>
				<verse number="18">И така, вложете тези мои думи в сърцето и в душата си, вържете ги като знак на ръката си и нека бъдат като превръзки на челата ви.</verse>
				<verse number="19">Повтаряйте на децата си, говорете за тях, когато седите вкъщи, когато сте на път, когато си лягате и когато ставате.</verse>
				<verse number="20">Напиши ги върху гредите на къщата си и на портите си,</verse>
				<verse number="21">за да живеете дълго вие и вашите деца в страната, за която Господ се е клел да я даде на предците ви, докато има небе над земята.</verse>
				<verse number="22">Защото ако усърдно пазите всички тези заповеди, които ви заповядвам, и ги изпълнявате — да обичате Господа, своя Бог, да ходите по всичките Му пътища и да сте привързани към Него,</verse>
				<verse number="23">тогава Господ ще прогони всички тези народи пред вас и вие ще прогоните народи, по-големи и по-силни от вас.</verse>
				<verse number="24">Всяко място, където стъпи кракът ви, ще бъде ваше: от пустинята до Ливан, от реката — река Ефрат, та чак до морето, което е на запад, ще се простират вашите предели.</verse>
				<verse number="25">Никой няма да устои срещу вас. Страх и ужас ще всява Господ, вашият Бог, от вас върху цялата земя, на която стъпите, както ви е обещал.</verse>
				<verse number="26">Ето днес поставям пред вас благословение и проклятие:</verse>
				<verse number="27">благословение — ако слушате заповедите на Господа, своя Бог, които днес ви заповядвам;</verse>
				<verse number="28">и проклятие — ако не слушате заповедите на Господа, своя Бог, а се отклоните от пътя, който днес ви заповядвам, и следвате други богове, които вие не познавате.</verse>
				<verse number="29">А когато Господ, твоят Бог, те въведе в страната, в която отиваш, за да я завладееш, тогава произнеси благословение от планината Гаризим, а проклятие от планината Гевал.</verse>
				<verse number="30">Не са ли те отвъд Йордан, оттатък западния път, в страната на ханаанците, които живеят в равнината срещу Галгал, близо до дъбравата Морѐ?</verse>
				<verse number="31">И когато вие преминете Йордан, за да отидете да завладеете страната, която Господ, вашият Бог, ви дава, когато я завладеете и заживеете в нея,</verse>
				<verse number="32">вие трябва да съблюдавате и изпълнявате всички наредби и закони, които ви предлагам днес.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Ето наредбите и законите, които сте длъжни да съблюдавате и изпълнявате в страната, която Господ, Бог на твоите предци, ти дава да владееш през всичките дни, през които ще живеете в тази страна:</verse>
				<verse number="2">Разорете всички места, където народите, които ще завладеете, са служили на боговете си: по високите планини, по хълмовете и под всяко клонесто дърво.</verse>
				<verse number="3">Разрушете жертвениците им, потрошете кумирите им, изсечете дървените им стълбове, изгорете с огън изображенията на боговете им, изличете и техните имена от онова място.</verse>
				<verse number="4">И не така трябва да почитате Господа, своя Бог,</verse>
				<verse number="5">а търсете онова място, което Господ, вашият Бог, избере измежду всичките ви племена, за да пребъдва там името Му, и там идете,</verse>
				<verse number="6">там принасяйте своите всеизгаряния, жертви, десятък, приносите, които издигаш с ръцете си, оброците си, доброволните приноси и първородните си от едрия си и дребен добитък.</verse>
				<verse number="7">И там яжте пред Господа, своя Бог, веселете се, вие и вашите домове, за всичко, сторено от ръцете ви, защото Господ, твоят Бог, те е благословил.</verse>
				<verse number="8">И не трябва да постъпвате така, както сега тук постъпваме — всеки каквото смята за добро,</verse>
				<verse number="9">защото още не сте дошли в мястото, където ще намерите покой, и в наследството, което Господ, твоят Бог, ти дава.</verse>
				<verse number="10">Но когато преминете Йордан и се заселите в страната, която Господ, вашият Бог, ви дава да наследите, когато ви даде покой от всички врагове наоколо и заживеете безопасно,</verse>
				<verse number="11">тогава на мястото, което Господ, вашият Бог, избере, за да пребъдва там името Му, там принасяйте всичко, което ви заповядвам: своите всеизгаряния, жертви, десятък, приносите, които издигаш с ръцете си, и всички, подбрани от вас оброци, които сте обещали на Господа.</verse>
				<verse number="12">И се веселете пред Господа, своя Бог, вие и вашите синове, дъщери, роби, робини и левитът в селищата ви, понеже той няма дял, нито наследство като вас!</verse>
				<verse number="13">Но внимавай да не принасяш всеизгарянията си на всяко място, където ти видят очите,</verse>
				<verse number="14">а само на място, което Господ избере в едно от племената ти; там принасяй всеизгарянията си и извършвай всичко, което ти заповядвам.</verse>
				<verse number="15">Може обаче да колиш и да ядеш месо във всичките си селища, когато пожелаеш, според благословията, която Господ, твоят Бог, ти е дал; нечистият и чистият могат да ядат от него, както се яде газела или елен.</verse>
				<verse number="16">Само кръв не бива да ядете, изливайте я на земята като вода.</verse>
				<verse number="17">Не бива да ядеш в селищата си десятъка от своето жито, своето вино, своето маслиново масло, първородните от едрия си и дребния си добитък, а също нищо от оброците, които си обещал, нито доброволните си приноси или приносите, които издигаш с ръцете си;</verse>
				<verse number="18">тях ще ги ядете пред Господа, своя Бог, на мястото, което Господ, твоят Бог, избере — ти, синът ти, дъщеря ти, робът ти, робинята ти и левитът в селището ти; и се весели пред Господа, своя Бог, за всичко, сторено от ръцете ти.</verse>
				<verse number="19">Старай се никога да не оставяш левита в беда, докато живееш в страната си.</verse>
				<verse number="20">Когато Господ, твоят Бог, разшири пределите ти, както ти е обещал, и ти кажеш: „Ще ям месо“, защото ти се яде месо — тогава яж месо, колкото пожелаеш.</verse>
				<verse number="21">Ако мястото, което Господ, твоят Бог, избере, за да пребъдва там името Му, е много далеч от тебе, тогава коли от едрия и дребния си добитък, който Господ ти е дал, както ти заповядах, и яж в селищата си, колкото пожелаеш;</verse>
				<verse number="22">но го яж така, както се яде сърна или елен — и чистият, и нечистият могат да го ядат.</verse>
				<verse number="23">Само се въздържай да не ядеш кръв, защото кръвта е животворна сила. Не яж животворната сила на месото.</verse>
				<verse number="24">Не бива да я ядеш, изливай я на земята като вода.</verse>
				<verse number="25">Не бива да я ядеш, за да ти бъде добре на тебе и на децата ти след тебе, когато вършиш онова, което е справедливо в очите на Господа.</verse>
				<verse number="26">Не взимай само от посветеното, което трябва да имаш, и от оброците си, когато идваш на мястото, избрано от Господа.</verse>
				<verse number="27">Там принасяй всеизгарянията си, месо и кръв, върху жертвеника на Господа, своя Бог — кръвта на жертвите да се излива върху жертвеника на Господа, твоя Бог, а месото можеш да ядеш.</verse>
				<verse number="28">Слушай внимателно всички тези думи, които ти заповядвам, за да ти бъде винаги добре, на тебе и на децата ти след тебе, когато вършиш онова, което е добро и справедливо в очите на Господа, твоя Бог.</verse>
				<verse number="29">Когато Господ, твоят Бог, изтреби пред тебе народите, които отиваш да завладееш, и ти ги завладееш и се заселиш в страната им,</verse>
				<verse number="30">пази се да не се подведеш да ги последваш, когато бъдат изтребени пред тебе, и да не разпитваш за боговете им, като казваш: „Както са служили тези народи на боговете си, така ще постъпвам и аз!“</verse>
				<verse number="31">Не постъпвай така спрямо Господа, своя Бог. Защото всяка мерзост, която Господ мрази, те са извършили за своите богове; за боговете си дори са изгаряли с огън синовете и дъщерите си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Изпълнявайте усърдно всичко, което ви заповядвам: не прибавяй нищо към него и не отнемай нищо от него.</verse>
				<verse number="2">Ако се въздигне сред тебе пророк или съновидец и ти покаже знамение или чудо,</verse>
				<verse number="3">и се сбъдне това знамение или чудо, за което той ти е говорил, и тогава рече: „Да вървим след други богове, които ти не знаеш, и да им служим“ —</verse>
				<verse number="4">ти не слушай думите на такъв пророк или на такъв съновидец. Защото Господ, вашият Бог, ви изпитва, за да узнае дали обичате Господа, своя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа.</verse>
				<verse number="5">Господа, своя Бог, следвайте, от Него се бойте, Неговите заповеди спазвайте и Неговия глас слушайте, на Него служете и към Него се привързвайте!</verse>
				<verse number="6">А онзи пророк или онзи съновидец да бъде предаден на смърт, защото е проповядвал да отстъпите от Господа, своя Бог, Който ви изведе от египетската страна и те избави от дома на робството; той е искал да те отклони от пътя, по който Господ, твоят Бог, ти бе заповядал да вървиш, но ти трябва да премахнеш злото сред тебе.</verse>
				<verse number="7">Ако твоят кръвен брат или синът ти, или дъщеря ти, или обичната ти жена, или приятелят ти, който ти е скъп като живота ти, се опита да те изкуши с думите: „Да вървим и да служим на други богове“ — които нито ти си знаел, нито твоите предци, —</verse>
				<verse number="8">на боговете на народите, които са около вас, близо до тебе или далече от тебе, от единия край на света до другия,</verse>
				<verse number="9">ти не се съгласявай с него и не го слушай, не гледай към него със съжаление, не го щади и не го укривай,</verse>
				<verse number="10">а непременно го умъртви. Нека твоята ръка се вдигне първа срещу него, за да го убие — а после ръката на целия народ.</verse>
				<verse number="11">Убий го с камъни; нека да умре, защото поиска да те отклони от Господа, твоя Бог, Който те изведе от египетската земя, от дома на робството.</verse>
				<verse number="12">Цял Израил ще чуе за това и обзети от страх, няма да вършат занапред такива злини сред тебе.</verse>
				<verse number="13">Ако чуеш за някой от градовете ти, които Господ, твоят Бог, ти дава да заселиш,</verse>
				<verse number="14">че са се появили в него нечестиви хора изсред тебе и са подвели жителите на техния град с думите: „Да вървим и да служим на други богове, които вие не познавате“,</verse>
				<verse number="15">тогава издири, разпитай и разучи добре. И ако се окаже вярно, че такава мерзост е сторена сред тебе,</verse>
				<verse number="16">порази жителите на този град с острия си меч, предай на гибел него и всичко в него, нека и добитъкът загине от острия меч.</verse>
				<verse number="17">Събери цялата плячка от него насред площада му и изгори с огън града и цялата плячка от него за всеизгаряне на Господа, своя Бог. Завинаги ще остане той куп развалини, за да не бъде никога създаден отново.</verse>
				<verse number="18">И нищо от обреченото на унищожение да не остане в ръката ти, за да се отвърне Господ от яростния Си гняв, да се смили над тебе, да ти даде прошка и да те умножи, както се е клел на предците ти,</verse>
				<verse number="19">ако послушаш гласа на Господа, своя Бог, пазиш всичките Му заповеди, които днес ти заповядвам, и вършиш това, което е справедливо в очите на Господа, твоя Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Вие сте синове на Господа, вашия Бог; не се самонаранявайте и не стрижете косата си над очите заради мъртвец.</verse>
				<verse number="2">Защото ти си свят народ за Господа, своя Бог, и от всички народи, които са по земята, Господ тебе избра да бъдеш Негов народ.</verse>
				<verse number="3">Не яж нищо нечисто.</verse>
				<verse number="4">Ето животните, които може да ядете: говеда, овци, кози,</verse>
				<verse number="5">елени, газели, сръндаци, диви кози, зубри, антилопи и диви овце.</verse>
				<verse number="6">Може да ядете всяко животно, което има раздвоени, но напълно раздвоени копита, и което преживя.</verse>
				<verse number="7">Но от онези, които преживят и които имат раздвоени копита, не яжте камилата, заека и язовеца, защото те преживят, но нямат раздвоени копита; те са нечисти за вас.</verse>
				<verse number="8">Също и свинята, понеже има раздвоено копито, но не преживя; тя е нечиста за вас. Месото ѝ не яжте и до трупа ѝ не се допирайте.</verse>
				<verse number="9">От всичко, което живее във водата, яжте всичко, което има перки и люспи.</verse>
				<verse number="10">Всичко, което няма перки и люспи, не яжте; то е нечисто за вас.</verse>
				<verse number="11">Всички чисти птици може да ядете.</verse>
				<verse number="12">Тези, които не бива да ядете, са: орел, черен лешояд, брадат лешояд,</verse>
				<verse number="13">каня, мишелов, всякакъв вид соколи,</verse>
				<verse number="14">всякакъв вид врани,</verse>
				<verse number="15">щраус, кукумявка, чайка, всякакъв вид ястреби,</verse>
				<verse number="16">сова, ибис, лебед,</verse>
				<verse number="17">пеликан, корморан, рибар,</verse>
				<verse number="18">щъркел, всякакъв вид чапли, папуняк и прилеп.</verse>
				<verse number="19">Всякакви крилати насекоми са нечисти за вас, не ги яжте.</verse>
				<verse number="20">Всички чисти птици може да ядете.</verse>
				<verse number="21">Не яжте никаква мърша; дай я на чужденеца в града, той може да я яде, или пък я продай на пришълец, защото вие сте свят народ за Господа, своя Бог. Не вари яре в млякото на майка му.</verse>
				<verse number="22">Отделяй ежегодно десятък от всичко, което си посял и нивата ти е родила.</verse>
				<verse number="23">И яж десятъка от житото си, виното си, маслото си, от първородните на едрия си и дребен добитък пред Господа, своя Бог, на мястото, което Той избере, за да пребъдва името Му там, така че да се научиш да се боиш от Господа, своя Бог, през всички дни.</verse>
				<verse number="24">Но ако пътят ти е дълъг и ти не можеш да го занесеш, понеже е далеч от тебе мястото, което Господ, твоят Бог, ще избере, за да утвърди там името Си, и Господ, твоят Бог, така те е благословил,</verse>
				<verse number="25">тогава го размени за пари, вземи парите и иди на мястото, което ще избере Господ, твоят Бог.</verse>
				<verse number="26">И накупи с тези пари всичко, каквото душата ти иска — волове, овци, вино, сикер и всичко, каквото си пожелаеш. И яж там пред Господа, своя Бог, и се веселете, ти и твоят дом.</verse>
				<verse number="27">А левита, който е в селищата ти, не оставяй в беда, понеже той няма дял, нито наследство като тебе!</verse>
				<verse number="28">В края на всяка трета година отделяй всички десятъци от произведеното през годината и го давай на съхранение в селищата си.</verse>
				<verse number="29">И нека тогава дойдат и левитът — понеже той няма дял, нито наследство като тебе, — и пришълецът, и сирачето, и вдовицата, и нека ядат и бъдат сити, за да те благослови Господ, твоят Бог, във всичко, което вършиш.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">В края на всяка седма година трябва да опрощаваш.</verse>
				<verse number="2">Опрощаването пък се състои в това: всеки, който е дал назаем, да опрости заема на ближния си; да не го изисква от ближния си или от брат си, понеже е прогласено опрощаване заради Господа.</verse>
				<verse number="3">От чужденец можеш да изискваш, но каквото имаш у брат си, опрости му го,</verse>
				<verse number="4">за да няма сред вас сиромах. Защото Господ ще те благослови богато в страната, която Господ, твоят Бог, ти дава, за да я владееш,</verse>
				<verse number="5">стига само да слушаш гласа на Господа, своя Бог, и старателно да изпълняваш всички тези заповеди, които днес ти заповядвам.</verse>
				<verse number="6">Господ, твоят Бог, ще те благослови, както е обещал, и ти ще даваш назаем на много народи, но няма да вземаш назаем, ще владееш над много народи, но те няма да владеят над тебе.</verse>
				<verse number="7">Ако пък имаш брат сиромах в някое от твоите селища в страната ти, която Господ, твоят Бог, ти дава, не показвай коравосърдечие и не стискай ръката си пред бедния си брат,</verse>
				<verse number="8">а отвори ръката си за него и му дай назаем толкова, колкото му е нужно.</verse>
				<verse number="9">Само гледай да не ти мине през ум зла мисъл и да си речеш: „Наближава седмата година, годината на опрощаването“, да погледнеш недоброжелателно към бедния си брат и нищо да не му дадеш, така че той да извика против тебе към Господа и така да сториш грях.</verse>
				<verse number="10">Винаги бъди готов да му дадеш и когато му даваш, да не ти се свива сърцето, понеже Господ, твоят Бог, ще те благослови за това във всичките ти дела и във всичките ти начинания.</verse>
				<verse number="11">И понеже винаги ще има сиромаси в твоята страна, затова ти заповядвам: „Нека ръката ти щедро е отворена за твоя брат, за бедния и за изпадналия в нужда в страната ти.“</verse>
				<verse number="12">Ако твоят брат — евреин или пък еврейка, ти се продаде, нека ти слугува шест години, а на седмата година го пусни като свободен.</verse>
				<verse number="13">И когато го пускаш на свобода, не го отпращай с празни ръце;</verse>
				<verse number="14">дари го щедро с нещо от стадата си, от хармана и от лина си, дай му с каквото Господ, твоят Бог, те е благословил.</verse>
				<verse number="15">Помни, че и ти беше роб в египетската страна и че Господ, твоят Бог, те избави; затова днес така ти заповядвам.</verse>
				<verse number="16">Но ако той каже: „Няма да си тръгна от тебе, понеже обичам тебе и дома ти“, защото при тебе му е добре,</verse>
				<verse number="17">тогава вземи шило и промуши ухото му на вратата — и той ще ти бъде роб завинаги; така постъпвай и с робинята си.</verse>
				<verse number="18">И нека не ти тежи, че си длъжен да го пуснеш като свободен; за шест години той ти е изработил двойно повече от платен наемник и Господ, твоят Бог, ще те благослови във всичко, каквото вършиш.</verse>
				<verse number="19">Всяко първородно, което се роди от едрия и дребния добитък, ако е мъжко, посвещавай на Господа, своя Бог; с първороден добитък не работи и не стрижи първородните на добитъка си.</verse>
				<verse number="20">Тях яжте ежегодно, ти и твоят дом, пред Господа, своя Бог, на мястото, което избере Господ.</verse>
				<verse number="21">Но ако животното е с недостатък — куцо, сляпо или с какъвто и да било недостатък, не го принасяй в жертва на Господа, своя Бог,</verse>
				<verse number="22">а го яж там, където живееш; нечистият и чистият могат да ядат от него, както се яде газела или елен.</verse>
				<verse number="23">Само кръвта му не бива да ядеш, изливай я на земята като вода.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">Съблюдавай месец авив и празнувай Пасха на Господа, своя Бог, защото в месец авив Господ, твоят Бог, те изведе нощем от Египет.</verse>
				<verse number="2">И коли пасхална жертва на Господа, своя Бог, от дребен и едър добитък, на мястото, което избере Господ, за да пребъдва там името Му.</verse>
				<verse number="3">Не яж с нея квасен хляб! Седем дена яж с нея безквасни хлябове — хляба на неволята, понеже набързо излезе от египетската земя, — за да помниш през всички дни на живота си деня на излизането си от египетската земя.</verse>
				<verse number="4">Седем дена да не се намира квас навред в пределите ти и от месото, което си принесъл в жертва вечерта на първия ден, нищо не бива да остане до сутринта.</verse>
				<verse number="5">Не можеш да колиш пасхална жертва в което и да е от твоите селища, които Господ, твоят Бог, ще ти даде,</verse>
				<verse number="6">а само на мястото, което избере Господ, твоят Бог, за да пребъдва там името Му. Там коли пасхалната жертва вечер, при залез слънце, по същото време, когато излезе от Египет.</verse>
				<verse number="7">Ти трябва да я опечеш и изядеш на мястото, което избере Господ, твоят Бог, и едва на сутринта можеш да си тръгнеш и да се завърнеш в шатрата си.</verse>
				<verse number="8">Шест дена яжте безквасни хлябове, а седмия ден отдайте на празника на Господа, своя Бог, и не вършете никаква работа.</verse>
				<verse number="9">Отброй си седем седмици, като започнеш да броиш седемте седмици от деня, в който хванеш сърп за жетва.</verse>
				<verse number="10">Тогава празнувай празника Седмици на Господа, своя Бог, с доброволен принос, който можеш да дадеш от това, с което Господ, твоят Бог, те е благословил.</verse>
				<verse number="11">И се веселете пред Господа, своя Бог, ти, синът ти, дъщеря ти, робът ти, робинята ти и левитът, който е в селищата ти, и пришълецът, сирачето и вдовицата, които са сред вас, на мястото, което избере Господ, твоят Бог, за да пребъдва там името Му.</verse>
				<verse number="12">Помни, че ти беше роб в Египет и трябва да спазваш и да изпълняваш тези наредби.</verse>
				<verse number="13">Седем дена празнувай празника Шатри, след като прибереш житото и виното си.</verse>
				<verse number="14">Веселете се на празника си, ти, синът ти, дъщеря ти, робът ти, робинята ти, левитът и пришълецът, сирачето и вдовицата, които са в селищата ти.</verse>
				<verse number="15">Седем дена празнувай пред Господа, своя Бог, на мястото, което избере Господ, твоят Бог. Защото Господ, твоят Бог, ще те благослови във всичко, което си придобил, и във всяко твое начинание и ти наистина ще бъдеш радостен.</verse>
				<verse number="16">Три пъти в годината всеки мъж да се явява пред Господа, твоя Бог, на мястото, което избере Той: в празника Безквасници, в празника Седмици и в празника Шатри. Но да не се явяват пред Господа с празни ръце,</verse>
				<verse number="17">а всеки с доброволен дар според благословението, което Господ, твоят Бог, ти е дал.</verse>
				<verse number="18">Във всичките си селища постави съдии и надзорници, които Господ, твоят Бог, ще ти даде според племената ти, за да съдят народа справедливо.</verse>
				<verse number="19">Недей да съдиш криво, не гледай кой какъв е и не вземай дарове, защото даровете заслепяват очите на мъдрите и изкривяват думите на праведните.</verse>
				<verse number="20">Търси само правдата, за да живееш и да завладееш страната, която Господ, твоят Бог, ти дава.</verse>
				<verse number="21">Не поставяй ашери от каквото и да е дърво при жертвеника на Господа, своя Бог, който ще си издигнеш,</verse>
				<verse number="22">и не поставяй такъв стълб, понеже това е омразно на Господа, твоя Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">Не принасяй в жертва на Господа, своя Бог, вол или овца с недостатък или с някакъв недъг, понеже това е мерзост пред Господа, твоя Бог.</verse>
				<verse number="2">Ако се намери сред вас в някое от твоите селища, които Господ, твоят Бог, ще ти даде, мъж или жена, които да извършат зло пред Господа, твоя Бог, като престъпят завета Му</verse>
				<verse number="3">и тръгнат да служат на други богове, и им се поклонят — на слънцето, на месечината или на цялото небесно войнство, което съм забранил,</verse>
				<verse number="4">когато ти съобщят това и ти чуеш, разучи добре. И ако наистина е така, ако е сторена такава мерзост в Израил,</verse>
				<verse number="5">изведи мъжа или жената, които са извършили това зло, вън при портите на града си и ги пребий с камъни до смърт.</verse>
				<verse number="6">Ако някой бъде осъден на смърт, да бъде убиван по думите на двама или трима свидетели; да не бъде убиван по думите само на един свидетел.</verse>
				<verse number="7">И нека първо ръката на свидетелите да го погуби и тогава ръката на целия народ; така изтребвай злото сред вас.</verse>
				<verse number="8">Ако в случай на кръвопролитие, съдебен спор или нараняване настъпят затруднения в твоите съдилища, стани и се отправи към мястото, което избере Господ, твоят Бог,</verse>
				<verse number="9">иди при свещениците левити и при съдията, който се случи тогава да е там. Попитай ги и те ще ти кажат как да отсъдиш.</verse>
				<verse number="10">Постъпи така, както ти кажат на мястото, което избере Господ, и гледай да изпълниш всичко, на каквото те научат.</verse>
				<verse number="11">Придържай се към закона, който ти разяснят, и към присъдата, която ти обявят. Не се отклонявай нито надясно, нито наляво от онова, което ти кажат.</verse>
				<verse number="12">Ако някой прояви дързост и не послуша свещеника, който е там на служба пред Господа, твоя Бог, или пък съдията, той трябва да умре — така изтребвай злото от Израил.</verse>
				<verse number="13">Целият народ ще чуе за това, ще се бои и занапред няма да проявява дързост.</verse>
				<verse number="14">Когато дойдеш в страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде, завладееш я и се заселиш в нея, и кажеш: „Ще си поставя цар, както другите народи около мене“,</verse>
				<verse number="15">тогава си постави за цар онзи, когото Господ, твоят Бог, избере. Постави си цар измежду твоите братя; не бива да поставяш над себе си чужденец, който не ти е брат.</verse>
				<verse number="16">Ала той да не се сдобива с много коне и да не връща народа в Египет, за да увеличи броя на конете си, защото Господ ви е казал: „Не се връщайте вече по този път!“</verse>
				<verse number="17">Да не си взема много жени, за да не се отклонява умът му от правия път; да не трупа прекомерно сребро и злато.</verse>
				<verse number="18">А когато се възкачи на царския престол, нека си направи препис на този закон от книгата, която се съхранява от свещениците левити.</verse>
				<verse number="19">Нека той да бъде у него и нека го чете през всичките дни на живота си, за да се научи да се бои от Господа, своя Бог, да съблюдава всички думи на този закон и тези наредби и да ги изпълнява,</verse>
				<verse number="20">за да не се възгордява в сърцето си над своите братя и да не се отклонява от заповедта нито надясно, нито наляво, така че дълго да пребъдва като цар сред Израил. Той и потомците му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">За свещениците левити, за цялото Левиево племе няма да има дял и наследство в Израил; те ще се хранят от жертвите за Господа и от Неговото наследство.</verse>
				<verse number="2">Затова няма да имат наследство сред братята си. Сам Господ е техен дял, както Той им говори.</verse>
				<verse number="3">Ето какво трябва да бъде отредено за свещениците от народа — от онези, които принасят в жертва вол или овца: да дават на свещеника плешката, челюстите и вътрешностите;</verse>
				<verse number="4">давай му също и първия плод — от житото си, от виното си и от елея си, и първата вълна от овцете си,</verse>
				<verse number="5">понеже него избра Господ, твоят Бог, измежду всичките ти племена, за да стои да служи в името на Господа — той и синовете му за вечни времена.</verse>
				<verse number="6">И ако дойде левит от някое от твоите селища в целия Израил, където е бил пришълец, той може да дойде, когато пожелае, на мястото, което избере Господ,</verse>
				<verse number="7">и да служи в името на Господа, своя Бог, както всичките негови братя левити, които стоят там пред Господа.</verse>
				<verse number="8">Нека те получават по равно от яденето, независимо какъв е техният бащин имот.</verse>
				<verse number="9">Когато влезеш в страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде, не бива да се учиш да вършиш мерзости, каквито са вършили тези народи.</verse>
				<verse number="10">Нека няма сред вас такъв, който да предава сина си или дъщеря си на огъня, който да предсказва, да гадае, да врачува или да прави магии,</verse>
				<verse number="11">да омайва, да вика духове, да върши вълшебства или да говори с мъртви.</verse>
				<verse number="12">Защото всеки, който прави това, е омразен на Господа и поради тези мерзости Господ, твоят Бог, ги прогонва пред тебе.</verse>
				<verse number="13">Бъди непорочен пред Господа, своя Бог.</verse>
				<verse number="14">Защото тези народи, които ти ще прогониш, слушат гадатели и прорицатели, а на тебе Господ, твоят Бог, не ти е позволил това.</verse>
				<verse number="15">Пророк като мене ще издигне Господ, твоят Бог, изсред тебе, измежду твоите братя. Него слушайте!</verse>
				<verse number="16">Защото ти така моли Господа, своя Бог, на Хорив, когато се бяхте събрали, с думите: „Нека не чуя вече гласа на Господа, своя Бог, и да не видя вече този голям огън, за да не умра!“</verse>
				<verse number="17">Тогава Господ ми рече: „Добро е това, което казаха.</verse>
				<verse number="18">Пророк като тебе ще им издигна измежду братята им, ще вложа думите Си в устата Му и Той ще им говори всичко, което Аз Му заповядам.</verse>
				<verse number="19">А който не послуша думите Ми, които ще говори от Мое име, Аз ще искам сметка от него.</verse>
				<verse number="20">Но пророк, който дръзне да говори от Мое име, каквото Аз не съм му заповядал да говори, или говори от името на други богове, този пророк трябва да умре.“</verse>
				<verse number="21">И ако си кажеш: „Как ще познаем думите, които Господ не е изрекъл?“</verse>
				<verse number="22">трябва да знаеш: когато някой пророк говори от името на Господа и думите му не се сбъднат и не се изпълнят, това са думи, които Господ не е говорил. Говорил ги е пророкът в своята дързост; от него не трябва да се боиш.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">Когато Господ, твоят Бог, изтреби народите, чиято земя Господ, твоят Бог, ще ти даде, и ти ги прогониш и се заселиш в градовете им и в къщите им,</verse>
				<verse number="2">тогава си отдели три града в страната си, която Господ, твоят Бог, ще ти даде да завладееш.</verse>
				<verse number="3">Направи си път за тях и раздели на три части цялата страна, която Господ, твоят Бог, ще ти даде да наследиш, за да може в тези градове да потърси убежище всеки, който извърши убийство.</verse>
				<verse number="4">А ето какъв убиец може да забегне там и да остане жив: онзи, който убие ближния си без умисъл и преди това не е изпитвал омраза към него;</verse>
				<verse number="5">например отиде с него в гората да сече дърва, замахне с брадва в ръка да отсече дървото, а желязото изскочи от дръжката, улучи другия и той умре — такъв нека забегне в един от тези градове и ще остане жив.</verse>
				<verse number="6">Пътят не трябва да е дълъг, за да не може онзи, който, обзет от гняв, иска да отмъсти за кръвта, да погне убиеца, да го настигне и да го убие, макар той да не заслужава смърт, защото преди това не е изпитвал омраза към него.</verse>
				<verse number="7">Затова ти заповядвам: отдели си три града.</verse>
				<verse number="8">А когато Господ, твоят Бог, разшири пределите ти, както се е клел на твоите предци, и ти даде цялата страна, която бе обещал на предците ти,</verse>
				<verse number="9">защото пазиш и изпълняваш всички тези заповеди, които днес ти заповядвам — да обичаш Господа, своя Бог, и винаги да вървиш по Неговите пътища, — тогава към тези три града прибави още три,</verse>
				<verse number="10">за да не се пролива невинна кръв в страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде да наследиш, и да не пада върху тебе вината за кръвта.</verse>
				<verse number="11">Но ако някой мрази ближния си, причака го и като го нападне, го удари, така че той умре, и тогава потърси убежище в един от тези градове,</verse>
				<verse number="12">старейшините от града му нека пратят да го вземат оттам и да го предадат в ръцете на онзи, който трябва да отмъсти за кръвта, за да умре.</verse>
				<verse number="13">Не гледай към него с пощада, измий от Израил кръвта на невинния, за да ти бъде добре.</verse>
				<verse number="14">Не премествай междата на ближния си, която предците ти са поставили в твоя дял, който ще наследиш в страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде да завладееш.</verse>
				<verse number="15">Един свидетел не е достатъчен против някого заради каквото и да било беззаконие или прегрешение, което би извършил; по свидетелствата на двама или трима свидетели да се води всяко дело.</verse>
				<verse number="16">Ако против някого се яви лъжесвидетел, за да свидетелства против него за беззаконие,</verse>
				<verse number="17">нека двамата, между които е съдебният спор, застанат пред Господа, пред свещениците и съдиите, които съдят в тези дни.</verse>
				<verse number="18">Съдиите са длъжни да разследват подробно и ако се окаже, че това е лъжесвидетел и дава лъжливи показания против брат си,</verse>
				<verse number="19">накажете го с това, което е намислил да стори на брат си; така изтребвай злото сред вас.</verse>
				<verse number="20">А другите, като чуят, ще се уплашат и занапред няма да вършат такива злини сред вас.</verse>
				<verse number="21">Не гледай към него с пощада: живот за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">Когато излезеш на бой против враговете си и видиш коне, колесници и народ, по-многоброен от тебе, не се плаши от тях, защото Господ, твоят Бог, Който те изведе от египетската страна, е с тебе.</verse>
				<verse number="2">И когато влизате в битка, нека свещеникът пристъпи напред, да се обърне към народа</verse>
				<verse number="3">и да му каже: „Слушай, Израилю! Днес вие влизате в битка с вашите врагове. Нека сърцето ви не трепне, не се бойте, не бъдете малодушни и не изпитвайте ужас пред тях,</verse>
				<verse number="4">защото Господ, вашият Бог, върви с вас, за да се бие против враговете ви и да ви спаси.“</verse>
				<verse number="5">А надзорниците нека известят на народа: „Който е съградил нова къща и не я е осветил, нека си тръгне и се върне у дома си, да не би да умре в битката и друг да я освети;</verse>
				<verse number="6">който е насадил лозе и не го е обрал, нека си тръгне и се върне у дома си, да не би да умре в битката и друг да го обере;</verse>
				<verse number="7">който се е сгодил и не се е оженил, нека си тръгне и се върне у дома си, да не би да умре в битката и друг да вземе жена му.“</verse>
				<verse number="8">Надзорниците да известят още на народа: „Който е страхлив и малодушен, нека си тръгне и се върне у дома си, за да не прави малодушни сърцата на братята си, както своето сърце.“</verse>
				<verse number="9">След като надзорниците известят това на народа, да се поставят военачалници начело на народа.</verse>
				<verse number="10">Когато приближиш някой град, за да го превземеш, първо му предложи мир.</verse>
				<verse number="11">И ако приеме предложението ти за мир и ти отвори портите, целият народ, който се намира в него, да ти станат поданици и да ти работят.</verse>
				<verse number="12">Но ако не сключи мир с тебе, а започне против тебе война, подложи го на обсада.</verse>
				<verse number="13">И когато Господ, твоят Бог, го предаде в ръцете ти, погуби с острието на меча всички мъже в него;</verse>
				<verse number="14">а жените, децата, добитъка и всичко, което се намира в града — цялата плячка от него, вземи за себе си. И каквото си взел като плячка от враговете си, можеш да ядеш, защото Господ, твоят Бог, ти го е дал.</verse>
				<verse number="15">Така постъпвай с всички градове, които са твърде далеч от тебе и не са градове на тукашните народи.</verse>
				<verse number="16">Но в градовете на тези народи, които Господ, твоят Бог, ще ти даде да завладееш, не оставяй жива душа,</verse>
				<verse number="17">а ги предай на гибел — хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците, йевусейците, — както Господ, твоят Бог, ти заповяда,</verse>
				<verse number="18">за да не ви научат да вършите всичките мерзости, които те са вършили за боговете си, и така да съгрешите против Господа, своя Бог.</verse>
				<verse number="19">Когато обсаждаш дълго някой град и воюваш против него, за да го превземеш, не погубвай дърветата, като замахваш с брадва към тях. Те ти служат за храна, затова не ги сечи! Нима дървото в полето е човек, та да го подлагаш на обсада?</verse>
				<verse number="20">Само дървета, за които знаеш, че не дават плодове за ядене, можеш да погубваш и сечеш; тях използвай при обсадата на града, който ти се противопоставя, докато бъде превзет.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">Ако в страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде да завладееш, се намери убит да лежи сред полето и не се знае кой го е убил,</verse>
				<verse number="2">нека твоите старейшини и съдии излязат и измерят разстоянието от убития до градовете наоколо.</verse>
				<verse number="3">Старейшините на града, който е най-близо до убития, да вземат телица, с която не е работено и не е теглила ярем;</verse>
				<verse number="4">и нека старейшините на този град отведат телицата в долина с пресъхнал поток, неорана и незасявана, и там да пречупят врата на телицата.</verse>
				<verse number="5">Тогава да пристъпят напред свещениците, Левиевите потомци, понеже Господ, твоят Бог, ги избра да Му служат и да благославят в името на Господа, и по тяхната дума да се отсъжда всяка разпра и насилие.</verse>
				<verse number="6">А всички старейшини от този град, който е най-близо до убития, да умият ръцете си над закланата в долината телица</verse>
				<verse number="7">и да изрекат като свидетелство: „Нашите ръце не са пролели тази кръв и нашите очи нищо не са видели.</verse>
				<verse number="8">Очисти своя народ Израил, който Ти, Господи, си изкупил, и не вменявай на народа Си, Израил, невинна кръв.“ И те ще се очистят от кръвта.</verse>
				<verse number="9">А ти трябва да измиваш от себе си кръвта на невинния, като вършиш онова, което е право в очите на Господа.</verse>
				<verse number="10">Когато тръгнеш на битка против враговете си и Господ, твоят Бог, ги предаде в твоите ръце, и ти вземеш пленници,</verse>
				<verse number="11">а сред пленените съзреш красива жена, обикнеш я и поискаш да я вземеш за жена,</verse>
				<verse number="12">заведи я у дома си; и нека тя остриже главата си и изреже ноктите си;</verse>
				<verse number="13">и като махне дрехите, с които е пленена, да остане у дома ти и да оплаква баща си и майка си цял месец. След това можеш да влезеш при нея, да ѝ станеш мъж и тя да ти бъде жена.</verse>
				<verse number="14">Но ако не останеш доволен от нея, пусни я, където желае. Ала не бива да я продаваш за пари или да я правиш робиня, защото ти си я унизил.</verse>
				<verse number="15">Ако някой има две жени, едната обичана, а другата необичана, и те му народят синове — и обичаната, и онази, която не е обичана, и ако първородният син е от онази, която не е обичана,</verse>
				<verse number="16">то когато дели своя имот между синовете си, не може да даде първенство на сина от обичаната пред първородния син от онази, която не е обичана,</verse>
				<verse number="17">а трябва да признае за първороден сина от онази, която не е обичана, и да му даде двоен дял от целия си имот, защото той е пръв плод на мъжката му сила — на него принадлежи правото на първородството.</verse>
				<verse number="18">Ако някой има буен и непокорен син, който не слуша наставленията на баща си и на майка си и колкото и да са го наказвали, той пак не иска да ги слуша,</verse>
				<verse number="19">то нека баща му и майка му го вземат и го заведат при старейшините на града си — при портите, където заседават,</verse>
				<verse number="20">и да кажат на старейшините от града: „Нашият син е буен и непокорен, не слуша думите ни, разюздан е и е пияница.“</verse>
				<verse number="21">Тогава всички жители на града му нека го пребият с камъни до смърт; така изтребвай злото сред вас, цял Израил ще чуе и ще се страхува.</verse>
				<verse number="22">Ако някой извърши престъпление, което се наказва със смърт, и бъде осъден, и ти го обесиш на дърво,</verse>
				<verse number="23">тялото му не бива да остане през нощта на дървото. Погреби го в същия ден, защото обесеният е проклет от Бога и ти не трябва да оскверняваш страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде да завладееш.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">Когато видиш, че волът или овцата на твоя брат са се изгубили, не ги оставяй, а ги върни при брат си.</verse>
				<verse number="2">Ако пък брат ти не живее наблизо или не знаеш кой е, прибери ги у дома си; нека стоят при тебе, докато брат ти ги потърси, и тогава му ги върни.</verse>
				<verse number="3">Така постъпвай с осела му, така постъпвай с дрехата му, с всяко нещо, изгубено от брат ти — каквото е изгубил и ти си го намерил; не постъпвай така, сякаш не те засяга.</verse>
				<verse number="4">Когато видиш осела на брат си или вола му, паднали на пътя, не ги оставяй, а му помогни да ги вдигне.</verse>
				<verse number="5">Жена да не носи мъжка дреха, нито мъж да се облича в женско облекло, защото всеки, който върши това, е мерзост пред Господа, твоя Бог.</verse>
				<verse number="6">Ако видиш по пътя си птиче гнездо на някое дърво или на земята, с пиленца или яйца, и майката лежи върху пиленцата или върху яйцата, не вземай майката заедно с малките.</verse>
				<verse number="7">Майката пусни, а малките можеш да вземеш, за да ти бъде добре и да живееш дълго.</verse>
				<verse number="8">Когато строиш нова къща, огради покрива, за да не навлечеш кръв върху къщата, ако някой падне от него.</verse>
				<verse number="9">Не засявай лозето си с различни семена, за да не отиде всичко напразно — и семето, което си засял, и плодът от лозето.</verse>
				<verse number="10">Не впрягай за оран вол и осел заедно.</verse>
				<verse number="11">Не обличай дреха от вълна и лен, тъкани заедно.</verse>
				<verse number="12">Направи си ресни по четирите краища на връхната си дреха, с която се намяташ.</verse>
				<verse number="13">Ако някой вземе жена и след като влезе при нея, я намрази</verse>
				<verse number="14">и я набеди в постъпки, заради които тръгне мълва, и ѝ излезе лошо име, като казва: „Взех тази жена, влязох при нея и не я намерих девица“,</verse>
				<verse number="15">тогава бащата на момичето и майка ѝ нека вземат и изнесат девствените белези на момичето пред градските старейшини при портите</verse>
				<verse number="16">и бащата на момичето да каже на старейшините: „Дадох дъщеря си за жена на този човек, а сега той я намрази;</verse>
				<verse number="17">и ето набеждава я в постъпки, заради които тръгна мълва, и ѝ излезе лошо име, като казва: „Не намерих дъщеря ти девица“, но ето девствените белези на дъщеря ми.“ И да разгънат долната дреха пред градските старейшини.</verse>
				<verse number="18">Тогава старейшините на града да заловят този мъж и да го накажат,</verse>
				<verse number="19">като го глобят сто сикли сребро, а той да ги даде на бащата на момичето затова, че заради него е излязло лошо име на израилска девица. Тя пък да остане негова жена и той да не може да се разведе с нея през целия си живот.</verse>
				<verse number="20">Но ако казаното излезе истина и момичето не бъде намерена девица,</verse>
				<verse number="21">тогава да изведат момичето пред вратата на бащиния ѝ дом и мъжете от града да я пребият с камъни до смърт, защото е извършила нещо срамно в Израил, като е блудствала в бащината си къща; така изтребвай злото сред вас.</verse>
				<verse number="22">Ако някой бъде хванат в легло с омъжена жена, нека и двамата да бъдат предадени на смърт — и мъжът, който е лежал с жената, и тази жена. Така изтребвай злото от Израил.</verse>
				<verse number="23">Ако някой срещне в града млада девица, сгодена за мъж, и легне с нея,</verse>
				<verse number="24">тогава изведете и двамата пред градските порти и ги пребийте с камъни до смърт — момичето, защото не е викала в града за помощ, а мъжа, защото е унизил жената на ближния си; така изтребвай злото сред вас.</verse>
				<verse number="25">Но ако някой срещне на полето сгодено момиче и я насили да легне с него, да бъде погубен само мъжът, който е лежал с нея.</verse>
				<verse number="26">А на момичето не причинявай нищо, момичето не е съгрешило в нищо, достойно за смърт; това е все едно някой да се нахвърли върху ближния си и да го убие.</verse>
				<verse number="27">Защото той я е срещнал на полето — сгоденото момиче и да е викало, не е имало кой да го спаси.</verse>
				<verse number="28">Ако някой срещне несгодена девойка и я насили да легне с нея, но ги намерят,</verse>
				<verse number="29">тогава онзи, който е лежал с нея, да даде на бащата на девойката петдесет сикли сребро, а тя да му стане жена, понеже я е унизил; през целия си живот той не може да се разведе с нея.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">Никой не трябва да взима жената на баща си и да осквернява бащиното легло.</verse>
				<verse number="2">Онзи, който е скопен или му е отрязан детеродният член, не бива да влиза в обществото на Господа.</verse>
				<verse number="3">Незаконно роденият да не влиза в обществото на Господа и никой от потомците му до десето племе не бива да влиза в обществото на Господа.</verse>
				<verse number="4">Амонитец и моавец да не влизат в обществото на Господа и никой от потомците им не бива да влиза никога в обществото на Господа;</verse>
				<verse number="5">защото те не ви посрещнаха с хляб и вода по пътя, когато излизахте от Египет, и защото наеха против тебе Валаам, Веоровия син, от Петор в Месопотамия, за да те прокълне.</verse>
				<verse number="6">Но Господ, твоят Бог, не поиска да слуша Валаам и обърна Господ, твоят Бог, клетвата му в благословение за тебе, понеже Господ, твоят Бог, те обича.</verse>
				<verse number="7">Не им пожелавай нито мир, нито благополучие през всичките си дни за вечни времена.</verse>
				<verse number="8">Не се отвращавай от идумеец, защото е твой брат; не се отвращавай от египтянин, защото си бил пришълец в страната му.</verse>
				<verse number="9">Децата, които им се родят от трето племе, могат да влязат в обществото на Господа.</verse>
				<verse number="10">Когато отиваш на бой против враговете си, пази се от всичко нечисто.</verse>
				<verse number="11">Ако някой сред вас е станал нечист поради случилото му се през нощта, нека излезе вън от стана и да не влиза в стана,</verse>
				<verse number="12">а привечер да се окъпе във вода и когато слънцето залезе, да влезе в стана.</verse>
				<verse number="13">Трябва да имаш също така място вън от стана, където да излизаш по нужда;</verse>
				<verse number="14">сред оръжията си да имаш и лопатка; и когато клекнеш вън, да изкопаеш пръст и да заровиш онова, което излиза от тебе.</verse>
				<verse number="15">Понеже Господ, твоят Бог, пребивава в стана ти, за да те избавя и да предава твоите врагове в ръцете ти, затова станът ти трябва да бъде свят, за да не види Той у тебе нищо нечисто и да се отвърне от тебе.</verse>
				<verse number="16">Не предавай роб на господаря му, когато е търсил закрила при тебе от господаря си.</verse>
				<verse number="17">Да остане при тебе, нека живее сред вас, там, където иска да живее, в някое от твоите селища; не го притеснявай!</verse>
				<verse number="18">Да няма блудница от Израилевите дъщери и блудник от Израилевите синове да няма!</verse>
				<verse number="19">Срещу никакъв облог не внасяй в дома на Господа заплата на блудница или на блудник, защото и двете са мерзост пред Господа, твоя Бог.</verse>
				<verse number="20">Не взимай лихва от брат си: нито лихва за пари, нито лихва за храна, нито за нещо друго, за което се взима лихва.</verse>
				<verse number="21">От чужденец можеш да вземаш лихва, но от брат си не вземай лихва, за да те благослови Господ, твоят Бог, във всичките ти начинания в страната, която отиваш да завладееш.</verse>
				<verse number="22">Ако дадеш оброк на Господа, своя Бог, побързай да го изпълниш, защото Господ, твоят Бог, непременно ще го изиска от тебе и върху тебе ще легне грях.</verse>
				<verse number="23">Ако пък не си дал оброк, няма да имаш грях.</verse>
				<verse number="24">Каквото излезе от устата ти, спазвай и изпълнявай според оброка, който си дал на Господа, своя Бог, и устата ти сама е изрекла.</verse>
				<verse number="25">Когато влезеш в лозето на ближния си, можеш да ядеш грозде, колкото искаш, докато се наситиш, но в кошницата си не слагай.</verse>
				<verse number="26">Когато влезеш в нивата на ближния си, късай класове с ръце, но не жъни със сърп нивата на ближния си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">Когато някой вземе жена и се ожени за нея, ако тя не му допадне, понеже намира у нея нещо противно, да ѝ напише разводно писмо, да ѝ го връчи и да я изпрати от дома си.</verse>
				<verse number="2">А тя, когато излезе от къщата му, може да отиде и да се омъжи за друг мъж.</verse>
				<verse number="3">Но ако я намрази и вторият ѝ мъж и ѝ напише разводно писмо, и като ѝ го връчи я изпрати от дома си, или ако умре вторият мъж, който я е взел за жена,</verse>
				<verse number="4">то първият ѝ мъж, който я е напуснал, не може да я вземе отново за жена, понеже е осквернена; защото това е мерзост пред Господа, а ти не бива да навличаш грях на страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде да наследиш.</verse>
				<verse number="5">Ако някой се е оженил наскоро, да не отива на война и да не му се възлага нищо. Нека една година остане свободен у дома си и да радва жената, която си е взел.</verse>
				<verse number="6">Никой да не взема в залог мелница и мелничен камък, защото така взема в залог живот.</verse>
				<verse number="7">Ако се установи, че някой е отвлякъл някого от братята си, израилтяните, направил го е роб и го е продал, този поробител трябва да умре; така изтребвай злото сред вас.</verse>
				<verse number="8">При проказа спазвай и изпълнявай всичко, което ви учат свещениците левити; постъпвайте така, както съм ви заповядал.</verse>
				<verse number="9">Помни как постъпи Господ, твоят Бог, с Мариам по пътя, когато бяхте излезли от Египет.</verse>
				<verse number="10">Когато дадеш на ближния си нещо назаем, не влизай в къщата му, за да вземеш залог от него,</verse>
				<verse number="11">а почакай вън и онзи, на когото си дал назаем, ще ти донесе залога.</verse>
				<verse number="12">Ако пък човекът е в нужда, не си лягай да спиш със залога при тебе.</verse>
				<verse number="13">Върни му залога до залез слънце, за да си легне той с дрехата си и да те благославя; така ще бъдеш праведен пред Господа, своя Бог.</verse>
				<verse number="14">Не онеправдавай изпадналия в нужда сиромах, когото си наел на работа — бил той от братята ти или от пришълците, които живеят в твоята страна, в твоите селища.</verse>
				<verse number="15">Дай му заплатата същия ден преди слънце да залезе — той е сиромах и на нея се надява, — за да не извика против тебе към Господа и да не легне грях върху тебе.</verse>
				<verse number="16">Бащите да не бъдат наказвани със смърт заради децата и децата да не бъдат наказвани със смърт заради бащите; всеки да бъде наказван със смърт заради своя грях.</verse>
				<verse number="17">Не изопачавай правото на пришълеца и сирачето и не вземай от вдовица дреха в залог.</verse>
				<verse number="18">Помни, че и ти беше роб в Египет и че Господ, твоят Бог, те освободи оттам; затова ти заповядвам да вършиш това.</verse>
				<verse number="19">Когато жънеш нивите си и забравиш сноп на нивата, не се връщай да го вземеш; нека остане за пришълец, сираче и вдовица, за да те благослови Господ, твоят Бог, във всичко, което вършиш.</verse>
				<verse number="20">Когато брулиш маслините от дървото, не отърсвай повторно клоните; нека остане за пришълец, сираче и вдовица.</verse>
				<verse number="21">Когато береш лозето си, не се връщай да го обираш повторно, нека остане за пришълец, сираче и вдовица.</verse>
				<verse number="22">Помни, че и ти беше роб в Египет; затова ти заповядвам да вършиш това.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="25">
				<verse number="1">Когато възникне разпра между хора и те дойдат и застанат пред съда, нека оправдаят правия и осъдят виновния.</verse>
				<verse number="2">И ако виновният е наказан с бой, съдията да заповяда да го повалят и пред него да му ударят толкова удари, колкото е наказанието му.</verse>
				<verse number="3">Може да му нанесат четиридесет удара, но не повече — да не би, ако ударите са повече, твоят брат да бъде унизен в очите ти.</verse>
				<verse number="4">Не връзвай устата на вола, когато вършее.</verse>
				<verse number="5">Ако братя живеят заедно и един от тях умре, а няма син, жената на умрелия не трябва да става жена на чужд мъж, извън семейството. Нейният девер да влезе при нея и да я вземе за своя жена, за да изпълни задължението си като девер.</verse>
				<verse number="6">И първородният, когото тя роди, да носи името на умрелия брат, за да не се изличи името му в Израил.</verse>
				<verse number="7">Но ако той не поиска да вземе снаха си, снаха му да отиде при градските порти и да каже пред старейшините: „Моят девер не иска да съхрани името на брат си в Израил и отказва да изпълни задължението си като девер.“</verse>
				<verse number="8">Тогава старейшините на града му да го извикат и да поговорят с него. Но ако той упорства и рече: „Не искам да я взема за жена“,</verse>
				<verse number="9">нека снаха му пристъпи към него пред очите на старейшините и като събуе обувката от крака му, да плюе в лицето му и да каже: „Така се постъпва с човек, който не съзижда дома на брат си.“</verse>
				<verse number="10">И тогава в Израил ще му излезе име „Дом на събутия“.</verse>
				<verse number="11">Ако се сбият двама души и жената на единия се намеси, за да освободи мъжа си от ръката на този, който го бие, и посегне и го хване за срамните му части,</verse>
				<verse number="12">отсечи ѝ ръката; окото ти да не я пожали!</verse>
				<verse number="13">Да нямаш в торбата си различни теглилки, тежки и леки.</verse>
				<verse number="14">В дома си да нямаш различни ефи, голяма и малка.</verse>
				<verse number="15">Верни и точни теглилки да имаш и вярна и точна ефа да имаш, за да живееш дълго в страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде.</verse>
				<verse number="16">Защото мерзост е пред Господа, твоя Бог, всеки, който върши неправда.</verse>
				<verse number="17">Помни какво ти стори Амалик по пътя, когато излязохте от Египет;</verse>
				<verse number="18">как излезе насреща ти по пътя, когато ти беше изнемощял от умора, и без да се побои от Бога, погуби онези, които изнурени изостанаха от тебе.</verse>
				<verse number="19">Затова когато Господ, твоят Бог, ти даде покой от всичките ти врагове около страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде да завладееш, изтрий спомена за Амалик под небето, не забравяй това!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="26">
				<verse number="1">Когато дойдеш в страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде да завладееш, и се заселиш в нея,</verse>
				<verse number="2">вземи първите плодове, които си добил от полето в страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде, сложи ги в кошница и иди на мястото, което Господ, твоят Бог, избере, за да пребъдва името Му там.</verse>
				<verse number="3">Тогава се яви пред свещеника, който по това време ще бъде там, и му кажи: „Днес изповядвам пред Господа, твоя Бог, че влязох в страната, за която Господ се е клел на предците ни, че ще ни даде.“</verse>
				<verse number="4">Свещеникът да вземе кошницата от ръката ти и да я сложи пред жертвеника на Господа, твоя Бог.</verse>
				<verse number="5">А ти в отговор кажи пред Господа, своя Бог: „Моят баща беше скитащ арамеец, той отиде в Египет и живя като пришълец с малък брой хора, но там от него произлезе голям, силен и многоброен народ.</verse>
				<verse number="6">Но египтяните се отнасяха зле с нас, унизяваха ни и ни налагаха тежка работа.</verse>
				<verse number="7">Тогава ние се обърнахме към Господа, Бога на предците ни, и Господ чу нашите вопли, видя бедите ни, мъките ни и неволите ни.</verse>
				<verse number="8">И Господ ни изведе от Египет със силна ръка и издигната десница, със страшни знамения и чудеса,</verse>
				<verse number="9">доведе ни на това място и ни даде тази страна — страна, където текат мляко и мед.</verse>
				<verse number="10">Затова, ето сега донесох първите плодове от страната, която Ти, Господи, ми даде.“ Тогава ги постави пред Господа, своя Бог,</verse>
				<verse number="11">и се веселете за всички блага, които Господ, твоят Бог, даде на тебе и на дома ти — ти, левитът и пришълецът, който живее сред вас.</verse>
				<verse number="12">Когато в третата година, годината за плащане на десятъка, отделиш десятъка от всичко, което е родила земята ти, и го дадеш на левита, на пришълеца, на сирачето и вдовицата, за да ядат в селищата ти и да се наситят,</verse>
				<verse number="13">тогава кажи пред Господа, своя Бог: „Събрах всичко, което е свято в къщата ми, и го дадох на левита, на пришълеца, на сирачето и на вдовицата според всички заповеди, които си ми дал; аз не престъпих Твоите заповеди и не ги забравих;</verse>
				<verse number="14">не съм ял от него по време на скръб, не съм го изразходвал за нещо нечисто, нито съм давал от него за мъртвец. Послушах гласа на Господа, своя Бог, изпълних всичко, каквото Ти ми заповяда.</verse>
				<verse number="15">Погледни от святото Си жилище, от небесата, и благослови Своя народ Израил и страната, която ни даде, както си се клел на предците ни — страна, където текат мляко и мед.“</verse>
				<verse number="16">Днес Господ, твоят Бог, ти заповядва да изпълняваш тези наредби и закони: спазвай ги и ги изпълнявай с цялото си сърце и с цялата си душа!</verse>
				<verse number="17">Днес ти изрече пред Господа, че Той ще бъде твой Бог, че ще ходиш по Неговите пътища, ще пазиш наредбите Му, заповедите Му и законите Му и ще слушаш Неговия глас.</verse>
				<verse number="18">И днес Господ изрече пред тебе, че ти ще бъдеш Негов народ, както ти е обещал, ако пазиш всичките Му заповеди,</verse>
				<verse number="19">и че Той ще те постави по-високо от всички народи, които е създал — за почит, слава и великолепие, — за да бъдеш свят народ на Господа, своя Бог, както Той ти е обещал.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="27">
				<verse number="1">Тогава Мойсей и старейшините на Израил заповядаха на народа: „Следвайте всички заповеди, които днес ви даваме!</verse>
				<verse number="2">В деня, когато преминеш отвъд Йордан в страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде, постави големи камъни, измажи ги с вар</verse>
				<verse number="3">и напиши на тях всички думи на този закон, когато преминеш отвъд, за да навлезеш в страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде — страна, където текат мляко и мед, както ти е обещал Господ, Бог на предците ти.</verse>
				<verse number="4">Затова когато преминете Йордан, поставете на планината Гевал тези камъни, за които ви заповядвам днес, и ги измажете с вар.</verse>
				<verse number="5">Там издигни жертвеник на Господа, своя Бог, жертвеник от камъни, без сечива от желязо.</verse>
				<verse number="6">Жертвеника на Господа, своя Бог, издигни от цели камъни и принасяй върху него всеизгаряния на Господа, своя Бог.</verse>
				<verse number="7">И мирни жертви принасяй, и яж там, и се весели пред Господа, своя Бог.</verse>
				<verse number="8">А върху камъните ясно и грижливо напиши всички думи на този закон.“</verse>
				<verse number="9">Тогава Мойсей и свещениците левити се обърнаха към целия Израил: „Слушай внимателно, Израилю! Ти днес стана народ на Господа, своя Бог.</verse>
				<verse number="10">Затова слушай гласа на Господа, своя Бог, и изпълнявай Неговите заповеди и наредби, които днес ти заповядвам.“</verse>
				<verse number="11">И в същия ден Мойсей заповяда на народа:</verse>
				<verse number="12">„Когато преминете Йордан, ето кои трябва да застанат на планината Гаризим, за да благославят народа: Симеон, Левий, Юда, Исахар, Йосиф и Вениамин;</verse>
				<verse number="13">и ето кои трябва да застанат на планината Гевал, за да изрекат проклятие: Рувим, Гад, Асир, Завулон, Дан и Нефталим.</verse>
				<verse number="14">Тогава левитите с висок глас да изрекат пред всички израилтяни:</verse>
				<verse number="15">„Проклет да е, който направи издялан или излят кумир, мерзост пред Господа, сътворен от ръката на художник, и го постави на тайно място!“ И целият народ да отговори и каже: „Амин!“</verse>
				<verse number="16">„Проклет да е, който хули баща си и майка си!“ И целият народ да каже: „Амин!“</verse>
				<verse number="17">„Проклет да е, който премести междата на ближния си!“ И целият народ да отговори и каже: „Амин!“</verse>
				<verse number="18">„Проклет да е, който отбие слепия от пътя!“ И целият народ да каже: „Амин!“</verse>
				<verse number="19">„Проклет да е, който изопачава правото на пришълеца, на сирачето и на вдовицата!“ И целият народ да каже: „Амин!“</verse>
				<verse number="20">„Проклет да е, който легне с жената на баща си, защото осквернява бащиното легло!“ И целият народ да каже: „Амин!“</verse>
				<verse number="21">„Проклет да е, който легне с каквото и да е животно!“ И целият народ да каже: „Амин!“</verse>
				<verse number="22">„Проклет да е, който легне със сестра си — дъщеря на баща си или дъщеря на майка си!“ И целият народ да каже: „Амин!“</verse>
				<verse number="23">„Проклет да е, който легне с тъща си!“ И целият народ да каже: „Амин!“</verse>
				<verse number="24">„Проклет да е, който тайно убие ближния си!“ И целият народ да каже: „Амин!“</verse>
				<verse number="25">„Проклет да е, който приеме подкуп, за да убие невинен човек!“ И целият народ да каже: „Амин!“</verse>
				<verse number="26">„Проклет да е, който не спазва думите на този закон и не ги изпълнява!“ И целият народ да каже: „Амин!“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="28">
				<verse number="1">Ако се вслушваш в гласа на Господа, своя Бог, спазваш и изпълняваш всичките Му заповеди, които днес ти заповядвам, тогава Господ, твоят Бог, ще те постави по-високо от всички народи на земята.</verse>
				<verse number="2">И всички тези благословии ще те достигнат и ще се изпълнят върху тебе, ако слушаш гласа на Господа, своя Бог.</verse>
				<verse number="3">Благословен ще бъдеш в града, благословен ще бъдеш и на полето.</verse>
				<verse number="4">Благословени ще бъдат плодът на твоята утроба, плодът на земята ти и народеното от добитъка ти — телета и агънца.</verse>
				<verse number="5">Благословени ще бъдат кошът и нощвите ти.</verse>
				<verse number="6">Благословен ще бъдеш, когато влизаш у дома, и благословен, когато излизаш.</verse>
				<verse number="7">Господ ще поразява пред тебе враговете ти, които се надигат против тебе: по един път те ще тръгват против тебе, а по седем пътища ще бягат пред тебе.</verse>
				<verse number="8">Господ ще ти прати благословение и върху житниците ти, и върху всичките ти начинания и ще те благославя в страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде.</verse>
				<verse number="9">Господ ще те въздигне за Свой свят народ, както ти се е клел, ако спазваш заповедите на Господа, своя Бог, и ходиш по Неговите пътища;</verse>
				<verse number="10">тогава всички народи на земята ще видят, че ти се наричаш с името на Господа, и ще се боят от тебе.</verse>
				<verse number="11">И Господ ще ти даде изобилие на блага: обилен плод на твоята утроба, на добитъка ти и на нивите ти в страната, за която Господ се е клел на предците ти да ти даде.</verse>
				<verse number="12">Господ ще ти разкрие богатствата на Своята съкровищница — небето, за да дава дъжд на земята ти навреме и да благославя всички дела на ръцете ти; и ще даваш назаем на много народи, но нищо няма да взимаш назаем.</verse>
				<verse number="13">Господ ще те направи глава, а не опашка, и ти ще си винаги горе и никога долу, ако слушаш заповедите на Господа, своя Бог, които днес ти заповядвам да спазваш и да изпълняваш.</verse>
				<verse number="14">От всички думи, които днес ти заповядвам, не се отклонявай нито надясно, нито наляво и не тръгвай след други богове, за да им служиш.</verse>
				<verse number="15">Но ако не слушаш гласа на Господа, своя Бог, не спазваш и не изпълняваш всичките Му заповеди и наредбите Му, които днес ти давам, тогава всички тези проклятия ще те достигнат и ще се изпълнят върху тебе.</verse>
				<verse number="16">Проклет ще бъдеш в града, проклет ще бъдеш и в полето.</verse>
				<verse number="17">Проклети ще бъдат кошът ти и нощвите ти.</verse>
				<verse number="18">Проклети ще бъдат плодът на твоята утроба, плодът на земята ти и народените телета и агънца.</verse>
				<verse number="19">Проклет ще бъдеш, когато влизаш у дома, и проклет — когато излизаш.</verse>
				<verse number="20">Господ ще праща върху тебе проклятие, смут и разруха във всяко начинание, с което се заемеш, докато бъдеш изтребен; и ти скоро ще загинеш заради злите си дела, тъй като Ме изостави.</verse>
				<verse number="21">Господ ще прати мор върху тебе, докато те изтреби от страната, в която отиваш да я завладееш.</verse>
				<verse number="22">Господ ще те порази с немощ и огън, с треска и възпаление, с жега, суша и главня по житата и те ще те преследват, докато погинеш.</verse>
				<verse number="23">Небето над главата ти ще стане мед, а земята под тебе — желязо.</verse>
				<verse number="24">Господ ще превърне дъжда в страната ти на прах и на пепел и ще пада върху тебе от небето, докато бъдеш изтребен.</verse>
				<verse number="25">Господ ще те остави да бъдеш поразен от враговете ти: по един път ще тръгваш против тях, а по седем пътища ще бягаш пред тях. И гибелта ти ще бъде пример за всички царства на земята.</verse>
				<verse number="26">Трупът ти ще стане плячка за птици и зверове и няма да има кой да ги прогони.</verse>
				<verse number="27">Господ ще те порази с египетска язва, със струпеи, с краста и с обриви, за които лек няма да намериш.</verse>
				<verse number="28">Господ ще те порази с лудост, със слепота и с умопомрачение.</verse>
				<verse number="29">И ще ходиш пипнешком по пладне, както слепец ходи пипнешком в мрак, и по пътя си няма да стигнеш до успех. Цял живот ще бъдеш потискан и ограбван и няма да има кой да ти се притече на помощ.</verse>
				<verse number="30">За жена ще се сгодиш, но друг ще спи с нея; къща ще построиш, но няма да живееш в нея; лозе ще насадиш, но няма да вкусиш от плода му.</verse>
				<verse number="31">Вола ти пред тебе ще заколят и няма да ядеш от него; осела ти ще отнемат и няма да ти го върнат; овцете ти ще бъдат дадени на враговете ти и няма да има кой да те защити.</verse>
				<verse number="32">Синовете ти и дъщерите ти ще бъдат продадени на друг народ; очите ти ще гледат и всеки ден ще чезнат по тях, и няма да можеш да сториш нищо.</verse>
				<verse number="33">Плода на земята ти и всичко, което си придобил, ще яде непознат народ и ти цял живот ще бъдеш притесняван и измъчван.</verse>
				<verse number="34">И ще полудееш от това, което виждат очите ти.</verse>
				<verse number="35">Господ ще те порази с гнойни рани по коленете и бедрата — от стъпалата на краката до темето на главата ти, за които няма да намериш лек.</verse>
				<verse number="36">Господ ще отведе тебе и царя, когото ще поставиш над себе си, при народ, който не си познавал, нито ти, нито предците ти; и там ще служиш на други богове — богове от дърво и камък.</verse>
				<verse number="37">И всички народи, при които Господ те отведе, ще изпитват отвращение към тебе, ще злословят и ще ти се присмиват.</verse>
				<verse number="38">Много семе ще засееш на полето, но малко ще пожънеш, защото скакалци ще го изядат.</verse>
				<verse number="39">Лозя ще садиш и обработваш, но вино няма да пиеш, нито грозде ще береш, защото червеи ще го изядат.</verse>
				<verse number="40">Навред ще имаш маслинови дървета, но с елей няма да се помажеш, защото маслините ти ще окапят.</verse>
				<verse number="41">Синове и дъщери ще родиш, но те няма да са твои, защото ще бъдат отведени в плен.</verse>
				<verse number="42">Всички твои дървета и плода на земята ти главня ще погуби.</verse>
				<verse number="43">Пришълецът сред вас ще се издига все по-високо над тебе, а ти ще пропадаш по-ниско и по-ниско.</verse>
				<verse number="44">Той ще ти дава назаем, но ти няма да можеш да му даваш назаем; той ще бъде глава, а ти ще бъдеш опашка.</verse>
				<verse number="45">Всички тези проклятия ще връхлетят върху тебе, ще те гонят и ще те застигат, докато бъдеш погубен; защото ти не послуша гласа на Господа, своя Бог, и не спази Неговите заповеди и наредби, които ти даде.</verse>
				<verse number="46">Те ще останат винаги върху тебе и потомството ти като знамение и чудо,</verse>
				<verse number="47">понеже не си служил на Господа, своя Бог, с веселие и радост в сърцето, макар и всичко да бе в изобилие.</verse>
				<verse number="48">Затова ти ще служиш на враговете си, които Господ ще прати против тебе, в глад и жажда, в голота и всякакви лишения. Той ще сложи на шията ти железен ярем, докато те погуби.</verse>
				<verse number="49">Господ ще прати против тебе народ отдалеч, от края на земята; като орел ще се спусне народ, чийто език ти не разбираш,</verse>
				<verse number="50">свиреп народ, който нито стар ще почита, нито млад ще пожали.</verse>
				<verse number="51">Той ще яде плода на добитъка и плода на земята ти, докато те унищожи, защото няма да ти остави нито жито, нито вино, нито елей, нито телетата ти, нито агнетата ти, докато не те погуби.</verse>
				<verse number="52">И ще те подложи на обсада във всичките ти градове, докато по цялата земя рухнат високите ти и укрепени стени, на които си се уповавал; ще те подложи на обсада във всичките ти градове по цялата земя, която Господ, твоят Бог, ти даде,</verse>
				<verse number="53">и при тази обсада и гнет, на които твоят враг ще те подложи, ти ще ядеш плода на утробата си, плътта на синовете и дъщерите си, които Господ, твоят Бог, ти е дал.</verse>
				<verse number="54">Мъжът сред вас, изнежен от разкош, безжалостно ще гледа на своя брат, на любимата жена и на оцелелите деца, които още има,</verse>
				<verse number="55">и на никого от тях няма да даде от плътта на децата си, които ще яде, защото няма да му остане нищо друго при обсадата и гнета, на който ще те подложи врагът ти във всичките ти градове.</verse>
				<verse number="56">Жената сред вас, изнежена от разкош, която от изисканост и изтънченост не стъпва на земята, безжалостно ще гледа на любимия си мъж, на сина си и на дъщеря си,</verse>
				<verse number="57">на изтърсака, излязъл между краката ѝ, на децата, които ще роди; защото тайно ще ги яде от недоимък при обсадата и гнета, на който ще те подложи врагът ти в твоите градове.</verse>
				<verse number="58">Ако не изпълняваш точно всички думи на този закон, които са написани в тази книга, и не се боиш от това славно и страшно име — Господ, твой Бог,</verse>
				<verse number="59">тогава Господ ще прати върху тебе и твоето потомство невиждани напасти, напасти големи и дълготрайни и болести тежки и неизлечими.</verse>
				<verse number="60">И ще навлече върху тебе всички египетски болести, от които ти се боеше, и от тях няма да се отървеш;</verse>
				<verse number="61">Господ ще те порази и с всяка болест и напаст, които не са написани в книгата на този закон, докато бъдеш изтребен.</verse>
				<verse number="62">И ще останете малцина вие, които бяхте многобройни като звездите на небето, понеже не слушахте гласа на Господа, своя Бог.</verse>
				<verse number="63">И както Господ се радваше, когато ви правеше добро и ви умножаваше, така ще се радва Господ, когато ви погубва и изтребва; и вие ще бъдете изгонени от страната, в която отивате, за да я завладеете.</verse>
				<verse number="64">Господ ще те разпръсне сред всички народи — от единия край на света до другия край на света; и там ще служиш на други богове, които нито ти, нито предците ти са познавали — богове от дърво и камък.</verse>
				<verse number="65">Но и сред тези народи няма да намериш покой, нито ще има къде кракът ти да стъпи за отмора; там Господ ще направи сърцето ти боязливо, очите ти угаснали, а душата ти отчаяна.</verse>
				<verse number="66">Животът ти ще виси на косъм, ще трепериш денем и нощем и няма да бъдеш сигурен за живота си.</verse>
				<verse number="67">Ще си казваш сутрин: „Дано да се мръкне!“ И ще си казваш вечер: „Дано да се съмне!“ — заради страха в сърцето ти и заради онова, което ще виждат очите ти.</verse>
				<verse number="68">И Господ ще те върне в Египет на кораби по онзи път, за който ти казах: „Ти вече няма да го видиш!“, и там ще искате да се продадете на враговете си за роби и робини, но няма да има кой да ви купи.</verse>
				<verse number="69">Ето думите на завета, който Господ заповяда на Мойсей да сключи с израилтяните в моавската страна, освен завета, който сключи с тях в Хорив.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="29">
				<verse number="1">Тогава Мойсей свика целия Израил и им каза: „Вие видяхте всичко, което Господ стори пред очите ви в египетската земя с фараона, с всичките му служители и с цялата му страна —</verse>
				<verse number="2">големите изпитания, които видяха очите ти, големите знамения и чудеса;</verse>
				<verse number="3">но до този ден Господ не ви даде разум, за да разбирате, очи, за да виждате, и уши, за да слушате.</verse>
				<verse number="4">Четирийсет години ви водих през пустинята и дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ви не се скъсаха на нозете ви;</verse>
				<verse number="5">хляб не ядохте и вино и сикер не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ, вашият Бог.</verse>
				<verse number="6">И когато дойдохте на това място, на бой срещу нас излязоха есевонският цар Сихон и васанският цар Ог, ала ние ги сразихме,</verse>
				<verse number="7">завладяхме страната им и я дадохме като дял на Рувимовото и Гадовото племе и на половината Манасиево племе.</verse>
				<verse number="8">Затова пазете думите на този завет и ги изпълнявайте, за да имате успех във всичко, което вършите.</verse>
				<verse number="9">Днес всички вие стоите пред Господа, своя Бог — предводителите на племената ви, старейшините ви, надзорниците ви, всички мъже на Израил,</verse>
				<verse number="10">децата ви, жените ви, пришълците във вашия стан, от дърваря до водоносеца,</verse>
				<verse number="11">за да встъпиш в завета на Господа, своя Бог, и в клетвения договор, който Господ, твоят Бог, ще сключи днес с тебе,</verse>
				<verse number="12">за да те утвърди днес за Свой народ и да ти бъде Бог, както ти е казал и както се е клел на предците ти Авраам, Исаак и Яков.</verse>
				<verse number="13">И аз не сключвам този завет и този клетвен договор само с вас,</verse>
				<verse number="14">а както с онези, които днес стоят тук с нас пред Господа, нашия Бог, така и с онези, които не са днес тук с нас.</verse>
				<verse number="15">Защото вие знаете как живяхме в египетската страна и как вървяхме сред народите, през които преминахте,</verse>
				<verse number="16">и видяхте мерзостите им и кумирите от дърво, камък, сребро и злато, които са при тях.</verse>
				<verse number="17">Затова да няма между вас мъж или жена, род или племе, чието сърце да се отвърне днес от Господа, за да отиде да служи на боговете на тези народи; да няма между вас корен, който да ражда отрова и пелин —</verse>
				<verse number="18">някой, който, като чуе думите на тази клетва, сам да се благослови с думите: „Ще ми е добре, дори да правя каквото си поискам!“ Тогава покрай сухото и мокрото ще изгори.</verse>
				<verse number="19">На такъв Господ няма да прости; веднага гневът на Господа и яростта Му ще пламнат против този човек и всяко проклятие, което е написано в тази книга, ще падне върху него и Господ ще изличи името му под небето.</verse>
				<verse number="20">И ще го отдели Господ от всички племена на Израил за погибел според всички проклятия на завета, написани в тази книга на закона.</verse>
				<verse number="21">Тогава идното поколение, децата ви, които ще ви наследят, и чужденецът, който ще дойде от далечна земя, като видят бедите на тази страна и напастите, които Господ е пратил върху нея, ще кажат:</verse>
				<verse number="22">„Жупел и сол е навред, цялата страна е пожарище; нито засяват, нито ражда, нито никне върху нея трева, както при гибелта на Содом и Гомора, на Адма и Севоим, които Господ съсипа в гнева Си и в яростта Си.“</verse>
				<verse number="23">И всички народи ще питат: „Защо Господ стори това на тази страна? Защо е този яростен гняв?“</verse>
				<verse number="24">А отговорът ще бъде: „Защото изоставиха завета на Господа, Бога на предците си, който Той сключи с тях, когато ги изведе от египетската страна,</verse>
				<verse number="25">и отидоха да служат на други богове и да им се покланят — богове, които те не знаеха и които Той не бе им отредил.</verse>
				<verse number="26">Затова се разпали гневът на Господа против тази страна и Той прати върху нея всички проклятия, които са написани в тази книга.</verse>
				<verse number="27">И ги изтръгна Господ от страната им с гняв, ярост и страшно негодувание и ги прати в друга страна, където са и днес.“</verse>
				<verse number="28">Онова, което е скрито, принадлежи на Господа, нашия Бог, а което е явно — на нас и на децата ни за вечни времена, за да изпълняваме всички думи на този закон.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="30">
				<verse number="1">Когато над тебе се сбъднат всички тези думи — благословиите и проклятията, които ти изложих, и ти ги вземеш присърце сред всички народи, между които Господ, твоят Бог, те разпилее,</verse>
				<verse number="2">и от все сърце и душа се обърнеш към Господа, своя Бог, и послушаш гласа Му, ти и твоите синове, както днес ти заповядвам,</verse>
				<verse number="3">тогава Господ, твоят Бог, ще промени твоята участ, ще се смили над тебе и пак ще те събере от всички народи, между които Господ, твоят Бог, те е разпръснал.</verse>
				<verse number="4">Дори да бъдеш разпилян от единия до другия край на небето, и оттам ще те събере Господ, твоят Бог, и оттам ще те вземе.</verse>
				<verse number="5">И ще те доведе Господ, твоят Бог, в страната, която са владели твоите предци, и ти ще я владееш. И Той ще ти стори добро и ще те направи по-многоброен от предците ти.</verse>
				<verse number="6">Господ, твоят Бог, ще обреже сърцето ти и сърцето на потомството ти, за да обичаш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, за да живееш.</verse>
				<verse number="7">И ще обърне Господ, своят Бог, всички тези проклятия върху враговете ти и върху онези, които те ненавиждат и те преследват.</verse>
				<verse number="8">А ти отново ще слушаш гласа на Господа и ще изпълняваш всичките Му заповеди, които днес ти заповядвам.</verse>
				<verse number="9">И Господ ще ти даде изобилие на блага във всяко твое начинание, обилен плод на твоята утроба, на добитъка ти и на нивите ти, защото Господ отново ще се радва на твоето благоденствие, както се е радвал на предците ти,</verse>
				<verse number="10">ако слушаш гласа на Господа, своя Бог, и спазваш заповедите Му и наредбите Му, написани в тази книга на закона, и ако се обърнеш към Господа, своя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа.</verse>
				<verse number="11">Тази заповед, която днес ти давам, не е непосилна за тебе, нито е далечна.</verse>
				<verse number="12">Тя не е на небето, та да речеш: „Кой би възлязъл за нас на небето и би ни я донесъл, за да я чуем и да я изпълняваме?“</verse>
				<verse number="13">Нито е отвъд морето, та да речеш: „Кой би прекосил морето и би ни я донесъл, за да я чуем и да я изпълняваме?“</verse>
				<verse number="14">Напротив, това слово е много близо до тебе, в устата ти и в сърцето ти — за да го изпълняваш.</verse>
				<verse number="15">Ето днес полагам пред тебе живота и доброто, смъртта и злото:</verse>
				<verse number="16">ако слушаш заповедите на Господа, своя Бог, които днес ти заповядвам — да обичаш Господа, своя Бог, да ходиш по Неговите пътища и да изпълняваш заповедите, наредбите и законите Му, тогава ще живееш и ще станеш многоброен, и Господ, твоят Бог, ще те благослови в страната, в която отиваш, за да я завладееш;</verse>
				<verse number="17">но ако се отвърне сърцето ти и не слушаш, ако се заблудиш и започнеш да се кланяш на други богове и да им служиш,</verse>
				<verse number="18">днес ви заявявам, че вие ще загинете и няма да останете за дълго в страната, в която преминавате през Йордан, за да я завладеете.</verse>
				<verse number="19">Призовавам днес небето и земята за свидетели против вас: положих днес пред тебе живот и смърт, благословение и проклятие. Затова избери живота, за да живете ти и твоето потомство!</verse>
				<verse number="20">Обичай Господа, своя Бог, слушай гласа Му и бъди привързан към Него, защото в това са твоят живот и твоето дълголетие; така ти ще пребъдваш в страната, за която Господ се е клел на предците ти Авраам, Исаак и Яков, че ще им я даде.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="31">
				<verse number="1">След това Мойсей излезе пред цял Израил и като изрече тези думи,</verse>
				<verse number="2">добави: „Сега съм на сто и двадесет години, не мога вече да ви водя; а и Господ ми каза: „Ти няма да преминеш през Йордан.“</verse>
				<verse number="3">Господ, твоят Бог, Сам ще тръгне пред тебе, Той ще изтреби тези народи пред тебе и ти ще ги завладееш; Иисус ще тръгне пред тебе, както Господ е казал.</verse>
				<verse number="4">И ще постъпи Господ с тях така, както постъпи със Сихон и Ог, аморейските царе, и със страните им, които съсипа.</verse>
				<verse number="5">А когато Господ ги предаде на вас, и вие ще постъпите с тях според всички заповеди, които съм ви дал.</verse>
				<verse number="6">Бъдете силни и храбри, не се бойте и не изпитвайте ужас от тях, защото Господ, твоят Бог, Сам ще тръгне с тебе; Той няма да отстъпи от тебе и няма да те изостави.“</verse>
				<verse number="7">Тогава Мойсей повика Иисус и му рече пред цял Израил: „Бъди силен и храбър, защото ти ще влезеш с този народ в страната, за която Господ се е клел на предците им, че ще им я даде, и ти ще им я разделиш за наследство.</verse>
				<verse number="8">Сам Господ ще тръгне пред тебе, Той ще бъде с тебе, няма да отстъпи от тебе и няма да те изостави. Не се бой и не унивай!“</verse>
				<verse number="9">И Мойсей написа този закон и го предаде на свещениците, Левиевите потомци, които носеха ковчега на Господния завет, и на всички старейшини на Израил.</verse>
				<verse number="10">Мойсей се обърна към тях и направи завещание: „В края на всяка седма година, в годината на опрощаването, през празника Шатри,</verse>
				<verse number="11">когато цял Израил се събира пред Господа, своя Бог, на мястото, което Той избере, чети на глас този закон пред всички израилтяни!</verse>
				<verse number="12">Събери народа — мъже, жени, деца и пришълците в твоите селища, за да слушат и да се научат да се боят от Господа, вашия Бог, и усърдно да изпълняват всички думи на този закон!</verse>
				<verse number="13">Нека синовете им, които не знаят, да чуят и да се научат да се боят от Господа, вашия Бог, през всички дни, докато живеете в страната, в която преминавате през Йордан, за да я завладеете!“</verse>
				<verse number="14">Тогава Господ каза на Мойсей: „Ето приближава краят на дните ти! Повикай Иисус и застанете в скинията на събранието, за да му дам Своите наставления.“ Мойсей и Иисус отидиха и застанаха в скинията на събранието.</verse>
				<verse number="15">И Господ се яви в скинията в облачен стълб; и облачният стълб застана при входа на скинията.</verse>
				<verse number="16">И Господ каза на Мойсей: „Ето ти скоро ще бъдеш положен при предците си, а този народ ще тръгне да блудства след чуждите богове на страната, в която ще отиде — ще Ме изостави и ще престъпи завета, който сключих с него.</verse>
				<verse number="17">И в онзи ден ще пламне гневът Ми против него и Аз ще ги изоставя, и ще скрия лицето Си от тях, и ще се превърнат в хищна плячка, много злини и скърби ще ги сполетят и ще се питат в онзи ден: „Не ни ли сполетя това зло, защото нашият Господ не е вече с нас?“</verse>
				<verse number="18">Но в онзи ден Аз наистина ще скрия лицето Си от тях заради всичките злини, които са сторили, като са се обърнали към други богове.</verse>
				<verse number="19">А сега запишете си тази песен и научи израилтяните на нея; вложи я в устата им, за да ми бъде тази песен свидетелство против синовете на Израил.</verse>
				<verse number="20">Защото Аз ще ви въведа в страната, където текат мляко и мед, както се клех на предците им, и те ще ядат до насита и ще се преситят; тогава ще се обърнат към други богове и ще им служат, а Мене ще отхвърлят и ще нарушат завета Ми.</verse>
				<verse number="21">И когато ги сполетят много злини и скърби, тази песен ще говори против тях като свидетел, защото ще бъде в устата на потомството им и няма да бъде забравена. Аз знам какви са техните помисли още отсега, преди да съм ги въвел в страната, за която им се клех.“</verse>
				<verse number="22">И така, Мойсей записа тази песен в същия ден и научи израилтяните на нея.</verse>
				<verse number="23">А Господ даде заръка на Иисус, Навиновия син, и му каза: „Бъди силен и храбър, защото ти ще въведеш синовете на Израил в страната, за която им се клех, и Аз ще бъда с тебе.“</verse>
				<verse number="24">И когато Мойсей написа в книга наредбите на този закон докрай,</verse>
				<verse number="25">заповяда на левитите, които носеха ковчега на Господния завет:</verse>
				<verse number="26">„Вземете тази книга на закона и я сложете до ковчега на завета на Господа, вашия Бог, за да бъде там свидетелство против вас.</verse>
				<verse number="27">Защото аз зная вашето упорство и твърдоглавието ви. Дори днес, когато съм още жив и съм сред вас, вие сте непокорни на Господа, а какви ли ще сте след смъртта ми!</verse>
				<verse number="28">Съберете при мене всички старейшини на племената си и вашите надзорници, за да изрека пред тях тези думи и да призова против тях за свидетели небето и земята;</verse>
				<verse number="29">защото зная, че след смъртта ми вие ще се покварите и ще се отклоните от пътя, който ви завещах. И не след дълго ще ви сполетят злини, защото постъпвате нечестиво пред Господа и с делата си предизвиквате гнева Му.“</verse>
				<verse number="30">Тогава Мойсей изрече открай докрай, пред цялото събрание на Израил, думите на следната песен:</verse>
			</chapter>
			<chapter number="32">
				<verse number="1">„Слушай, небе, аз ще говоря; и нека чуе земята моите думи.</verse>
				<verse number="2">Да се разлее като дъжд учението ми, да бликнат като роса словата ми, като ситен дъждец по злакове, като из ведро да вали по тревите!</verse>
				<verse number="3">Името на Господа ще прославя; въздайте слава на нашия Бог!</verse>
				<verse number="4">Той е твърдината! Делата Му са съвършени, всичките Му пътища са праведни! Бог е верен и няма неправда у Него. Той е справедлив и истинен!</verse>
				<verse number="5">Но децата Му извършиха светотатство пред Него — твърдоглаво и покварено потомство!</verse>
				<verse number="6">Така ли въздаваш благодарност на Господа, глупав и неразумен народе? Не е ли Той твоят Отец, Който те е изкупил, Който те е създал и утвърдил?</verse>
				<verse number="7">Спомни си отдавна минали дни, помисли за годините на толкова поколения. Попитай своя баща — и той ще ти каже, старците си — и те ще ти дадат отговор.</verse>
				<verse number="8">Когато Всевишният даваше наследство на народите, когато разселваше потомците на Адам, постави граници между народите според броя на Израилевите синове;</verse>
				<verse number="9">защото дял на Господа е Неговият народ, Яков Му е наследство по жребий.</verse>
				<verse number="10">Той го намери в безлюдна земя, в степ, огласяна от вой на зверове, закриляше го и бдеше над него, пазеше го като зеницата на окото Си.</verse>
				<verse number="11">Както орлица избутва полека своите пилци от гнездото и кръжи над тях с разперени криле, за да ги вдигне и понесе в полета си,</verse>
				<verse number="12">така Господ Сам го водеше и нямаше с него чужд бог.</verse>
				<verse number="13">Той го издигна на хълмиста земя, нахрани го с плодове от полето, накърми го с мед от камъка и с елей от скала като кремък;</verse>
				<verse number="14">и с краве масло, и с овче мляко; с тлъстина от агнета, от васански овни и от козли, с най-отбрана пшеница; ти пи и вино — кръвта на лозата.</verse>
				<verse number="15">И се охрани Израил и стана твърдоглав; затлъстя, надебеля и се угои. Тогава изостави Бога, Който го създаде, презря Твърдината на спасението си.</verse>
				<verse number="16">С чужди богове разпалиха Неговата ревност, с мерзости Го разгневиха.</verse>
				<verse number="17">Принасяха жертви на бесове, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на нови богове, появили се отскоро, които предците ви не са почитали.</verse>
				<verse number="18">Твърдината, Която те роди, ти изостави и забрави Бога, Който те е създал.</verse>
				<verse number="19">Господ видя това и в гнева Си отхвърли Своите синове и дъщери;</verse>
				<verse number="20">и рече: „Ще скрия лицето Си от тях и ще видя края, който ги очаква; защото те са покварено поколение, деца, в които няма вярност.</verse>
				<verse number="21">Те разпалиха ревността Ми с един бог, който не е Бог, с мерзостите си Ме оскърбиха; затова и Аз ще разпаля ревността им с един народ, който не е народ — с неразбран народ ще ги оскърбя.</verse>
				<verse number="22">Защото огън пламна от ноздрите Ми и ще се разгори до дъното на преизподнята; той ще погълне земята и плодовете ѝ, ще разтопи основите на планините.</verse>
				<verse number="23">Ще стоваря върху тях беди и ще ги обсипя със стрелите Си.</verse>
				<verse number="24">Силите им ще сломи гладът, ще бъдат покосени от треска и от страшна напаст; ще ги хвърля срещу зъбите на хищници и срещу отровата на земните влечуги.</verse>
				<verse number="25">На улицата — меч, а в домовете ужас ще погубва техните деца, младежа и девицата, кърмачето и стареца.</verse>
				<verse number="26">Дори бих казал: ще ги разпръсна и ще излича спомена за тях сред хората,</verse>
				<verse number="27">ако не се безпокоях от неприятелската злост — да не би враговете им да си въобразят и да рекат: „Нашата ръка е могъща, а не Господ стори всичко това!“</verse>
				<verse number="28">Защото те са народ неразумен и нямат разсъдък.</verse>
				<verse number="29">О, да бяха разумни да проумеят и осъзнаят каква ще е тяхната участ!</verse>
				<verse number="30">Как би могъл един да прогони хиляда, а двама да обърнат десет хиляди в бягство, ако Твърдината им не би ги предала и Господ не би ги изоставил!</verse>
				<verse number="31">Но тяхната твърдина не е като нашата Твърдина; враговете ни нека сами да отсъдят това!</verse>
				<verse number="32">Защото тяхното лозе е от содомската лоза и от гоморските полета; гроздето им е грозде отровно, това са гроздове горчиви.</verse>
				<verse number="33">Виното им е змийска отрова, гибелна отрова на пепелянка.</verse>
				<verse number="34">Нима това не е скрито у Мене, запечатано в съкровищницата Ми</verse>
				<verse number="35">до деня на възмездието и отплатата, когато се подхлъзне кракът им? Защото е близо денят на тяхната гибел, скоро ще видят своята участ.</verse>
				<verse number="36">Господ ще съди Своя народ и ще се смили над слугите Си, когато види, че силата ги е напуснала и не е останал никой, било роб или свободен.</verse>
				<verse number="37">И тогава ще попита: „Къде са боговете им, твърдината, която им беше упование?“</verse>
				<verse number="38">Боговете, които ядяха тлъстина от жертвите им и пиеха вино от възлиянията им, нека те станат и ви помогнат! Нека ви бъдат закрила!</verse>
				<verse number="39">Вижте сега, че Аз съм Този, Който съм, и освен Мене няма Бог! Аз погубвам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам и няма кой да избави подвластен на ръката Ми.</verse>
				<verse number="40">Ето издигам десницата Си към небето и заявявам: „Жив съм за вечни времена!“</verse>
				<verse number="41">Когато блесне острият Ми меч, за да въздава съд ръката Ми, ще отмъстя на враговете Си и ще дам отплата на ненавистниците Си.</verse>
				<verse number="42">Ще напоя стрелите Си с кръв и мечът Ми ще се насити на месо, на кръв от убити и пленени, на глави от вражески началници.“</verse>
				<verse number="43">Ликувайте, небеса, заедно с Него и Му се поклонете, всички ангели Божии! Защото Той ще отмъсти за кръвта на слугите Си, ще отмъсти на враговете Си и ще очисти страната на народа Си.“</verse>
				<verse number="44">Тогава Мойсей дойде при народа заедно с Иисус, Навиновия син, и изрече открай докрай думите на тази песен.</verse>
				<verse number="45">И когато Мойсей изрече всички тези думи пред целия Израил,</verse>
				<verse number="46">той им каза: „Вложете в сърцето си всички думи, които днес изрекох пред вас, и ги завещайте на децата си, за да изпълняват усърдно всички думи на този закон.</verse>
				<verse number="47">Защото това не са празни думи за вас, а ваш живот; чрез тези думи ще живеете дълго в страната, в която преминавате през Йордан, за да я завладеете.“</verse>
				<verse number="48">И в същия онзи ден Господ каза на Мойсей:</verse>
				<verse number="49">„Изкачи се на планината Аварим, на възвишението Нево, което се намира в моавската страна срещу Йерихон, и погледни към ханаанската страна, която Аз ще дам за владение на Израилевите синове!</verse>
				<verse number="50">Там, на планината, на която си се изкачил, ти ще умреш и ще се върнеш при предците си, както твоят брат Аарон умря на планината Ор и се върна при предците си;</verse>
				<verse number="51">защото не Ми се покорихте пред израилтяните при водите на Мерива-Кадес в пустинята Цин, защото не почетохте святостта Ми пред Израилевите синове.</verse>
				<verse number="52">Оттам ще видиш страната пред тебе, но в нея ти няма да влезеш — в страната, която ще дам на израилтяните.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="33">
				<verse number="1">Ето благословията, с която Мойсей, Божият човек, благослови израилтяните преди смъртта си.</verse>
				<verse number="2">Той каза: „Господ дойде от Синай, яви им се от Сеир, възсия от планината Фаран и с него бяха хиляди светии; от десницата Му пред тях пламна огънят на закона.</verse>
				<verse number="3">Той наистина възлюби народа Си; всичките му светии са в ръцете Ти, паднали на лицата си при Твоите нозе, за да приемат думите Ти.</verse>
				<verse number="4">Мойсей ни даде закон, наследство за народа на Яков.</verse>
				<verse number="5">И се яви Цар в Йесурун, когато се събраха народните предводители заедно с племената на Израил.</verse>
				<verse number="6">„Да е жив Рувим, да не умира, защото малко са мъжете му!“</verse>
				<verse number="7">А за Юда каза това: „Чуй, Господи, гласа на Юда и го доведи при народа му; бъди десница, която го брани, и му помагай против враговете му!“</verse>
				<verse number="8">За Левий каза: „Твоят „Тумим“ и „Урим“ е за святия Ти мъж, когото Ти изпита в Маса и с когото Ти се препира при водите на Мерива;</verse>
				<verse number="9">който каза за баща си и майка си: „Към тях не гледам“, който не призна своите братя, нито позна синовете си. Защото те, потомците на Левий, съблюдаваха Твоите думи и опазиха Твоя завет.</verse>
				<verse number="10">Те ще учат Яков на Твоите заповеди и Израил — на Твоя закон; ще поставят тамян пред лицето Ти и всеизгаряне на жертвеника Ти.</verse>
				<verse number="11">Благослови, Господи, силата му и бъди благосклонен към делата на ръцете му! Смажи слабините на онези, които въстават против него, и на онези, които го мразят, за да не станат вече!“</verse>
				<verse number="12">За Вениамин каза: „Когото Господ обича, ще живее безопасно у Него, винаги ще го закриля и той ще почива на плещите Му.“</verse>
				<verse number="13">За Йосиф каза: „Благословена от Господа да бъде земята му със скъпоценните дарове на небето, с роса, с дълбинни води,</verse>
				<verse number="14">със скъпоценните плодове на слънцето и със скъпоценните плодове на всеки от месеците,</verse>
				<verse number="15">с най-доброто от древните планини и с най-доброто от вечните хълмове,</verse>
				<verse number="16">със скъпоценните дарове на земята и на всичко, което е в нея. Нека благословията на Онзи, Който се яви в бодливия храст, да слезе върху главата на Йосиф, върху темето на най-личния сред братята си.</verse>
				<verse number="17">Като на първородно теле е неговата сила, а рогата му — като рога на бивол; с тях ще избоде всички народи до края на земята. Те са десетки хиляди от Ефрем, те са хиляди от Манасия.“</verse>
				<verse number="18">За Завулон каза: „Весели се, Завулоне, където и да си, и ти, Исахаре, в своите шатри!</verse>
				<verse number="19">Те ще свикат народа на планината; там ще принасят жертви според закона, понеже ще черпят от богатствата на морето и от съкровища, скрити сред пясъка.“</verse>
				<verse number="20">За Гад каза: „Благословен да е онзи, който ще разшири Гад; като лъв дебне той и откъсва ръка и глава.</verse>
				<verse number="21">Той си избра лъвската плячка, защото там бе отреден делът за владетеля. Тогава дойде при водачите на народа и изпълни правдата на Господа и разпоредбите Му за Израил.“</verse>
				<verse number="22">За Дан каза: „Дан е млад лъв, който прави скок от Васан.“</verse>
				<verse number="23">За Нефталим каза: „Нефталим е сит с благоволение и изпълнен с благословията на Господа. Той ще владее запад и юг.“</verse>
				<verse number="24">За Асир каза: „Най-благословен сред синовете е Асир. Той ще е благоугоден на братята си и в елей ще натопи нозете си!</verse>
				<verse number="25">С желязо и мед ще бъдеш обкован и ще бъдеш силен, докато си жив!“</verse>
				<verse number="26">Няма подобен на Йесуруновия Бог, Който в небето се носи към тебе на помощ и в облаците — в Своята слава!</verse>
				<verse number="27">Вечният Бог е твое убежище, ръцете Му са твоята вечна опора; Той ще прогони пред тебе врага ти и ще каже: „Изтребвай!“</verse>
				<verse number="28">Израил ще се засели в мир, ще заживее Яков отделно в страна, богата с жито и с вино, а от небето му ще пада роса.</verse>
				<verse number="29">Блажен си ти, Израилю! Кой е подобен на тебе — народ, пазен от Господа, Който ти е щит за закрила и меч на твоята слава! Враговете ти ще ти угодничат, а ти ще тъпчеш вратовете им!“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="34">
				<verse number="1">Тогава Мойсей се изкачи на Моавските полета нагоре по планината Нево, на връх Фасга, който е срещу Йерихон. И Господ му показа цялата галаадска страна чак до Дан,</verse>
				<verse number="2">цялата Нефталимова страна, Ефремовата и Манасиевата страна и цялата Юдова страна, чак до Западното море,</verse>
				<verse number="3">Негев, областта около Йордан, долината на Йерихон, града на палмите, чак до Сигор.</verse>
				<verse number="4">И Господ му каза: „Ето земята, за която се клех на Авраам, Исаак и Яков с думите: „На твоето потомство ще я дам. Аз ти дадох да я видиш с очите си, но в нея ти няма да влезеш“.“</verse>
				<verse number="5">И там, в моавската страна, умря Мойсей, Господен служител, както Господ беше определил.</verse>
				<verse number="6">Погребаха го в долината, в моавската страна, срещу Ветфегор; и до днес никой не знае къде е гробът му.</verse>
				<verse number="7">Мойсей беше на сто и двадесет години, когато умря; очите му не помътняха и силата му не беше го напуснала.</verse>
				<verse number="8">Израилтяните оплакваха Мойсей в моавските полета тридесет дена. Така отминаха дните за плач и тъга по Мойсей.</verse>
				<verse number="9">А Иисус, Навиновият син, беше изпълнен с дух на мъдрост, защото Мойсей беше възложил ръце върху него; и синовете на Израил му се покоряваха и постъпваха така, както Господ бе заповядал на Мойсей.</verse>
				<verse number="10">В Израил вече не се яви такъв пророк като Мойсей, на когото Господ е говорил очи в очи,</verse>
				<verse number="11">с всички знамения и чудеса, които Господ го изпрати да извърши в Египет над фараона, над всичките му служители и над цялата му страна,</verse>
				<verse number="12">със силната ръка и със страховитите дела, които Мойсей извърши пред очите на цял Израил.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="6">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">След смъртта на Господния служител Мойсей Господ каза на Иисус Навин, Мойсеевия помощник:</verse>
				<verse number="2">„Моят служител умря. Сега стани, премини през Йордан — ти и целият този народ — в земята, която Аз давам на израилтяните.</verse>
				<verse number="3">Давам ви всяко място, където стъпи кракът ви, както казах на Мойсей:</verse>
				<verse number="4">от пустинята и Ливан до голямата река — реката Ефрат, цялата земя на хетейците и до Голямото море на запад, където залязва слънцето — това ще бъдат ваши предели.</verse>
				<verse number="5">Никой няма да устои пред тебе през всичките дни на живота ти. Както бях с Мойсей, така ще бъда с тебе. Няма да отстъпя от тебе, нито ще те изоставя.</verse>
				<verse number="6">Бъди твърд и храбър, понеже ти ще дадеш на този народ да наследи земята, за която се клех на предците му да му я дам.</verse>
				<verse number="7">Само бъди твърд и много смел. Грижливо пази и изпълнявай целия закон, който ти разпореди Моят служител Мойсей. Не се отклонявай от него нито надясно, нито наляво, за да имаш успех, където и да отидеш и каквото и да предприемеш.</verse>
				<verse number="8">Тази книга на Закона да не се отделя от устата ти, но размишлявай върху нея ден и нощ, за да изпълняваш точно всичко, написано в нея. Защото тогава ще имаш успех в своя път и тогава ще постъпваш благоразумно.</verse>
				<verse number="9">Нали ти заповядах: бъди твърд и храбър! Не се бой и не се ужасявай, защото твоят Господ Бог е с тебе, където и да отидеш.“</verse>
				<verse number="10">Тогава Иисус заповяда на надзорниците на народа и каза:</verse>
				<verse number="11">„Преминете през лагера и заповядайте на народа и кажете: „Пригответе си храна, защото след три дена ще прекосите този Йордан, за да влезете и завладеете земята, която Господ, вашият Бог, ви дава в притежание“.“</verse>
				<verse number="12">А Иисус каза на рувимците, гадците и на половината племе на Манасия:</verse>
				<verse number="13">„Спомнете си поръката, която Господният служител Мойсей ви даде, казвайки: „Господ, вашият Бог, ви даде и тази земя.“</verse>
				<verse number="14">Жените ви, децата ви и добитъкът ви нека останат в земята, която Мойсей ви даде отвъд Йордан. А вие, всичките силни войни, преминете пред братята си в боен ред и им помагайте,</verse>
				<verse number="15">докато Господ ви даде отдих както на вас, така и на братята ви, и те получат в наследство земята, която Господ, вашият Бог, им дава. Тогава се върнете във вашето притежание и го владейте — земята, която служителят Господен Мойсей ви е дал отвъд Йордан, където изгрява слънцето.“</verse>
				<verse number="16">В отговор те казаха на Иисус: „Ще направим всичко, което ни заповядваш. Ще отидем, където и да ни изпратиш.</verse>
				<verse number="17">Както слушахме Мойсей, така ще слушаме и тебе. Само Господ, твоят Бог, да бъде с тебе, както беше с Мойсей.</verse>
				<verse number="18">Всеки, който се противопостави на твоята заповед и не послуша думите ти във всичко, което му заповядаш, да бъде умъртвен. Само ти бъди твърд и смел.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Тогава Навиновият син Иисус тайно изпрати от Шитим двама мъже да разузнаят и каза: „Идете, огледайте земята и Йерихон!“ Те тръгнаха и дойдоха в дома на една блудница на име Раав, и пренощуваха там.</verse>
				<verse number="2">И казаха на йерихонския цар: „Ето мъже от израилтяните дойдоха нощес тук, за да огледат страната“.</verse>
				<verse number="3">Тогава Йерихонският цар изпрати да кажат на Раав: „Изведи мъжете, които дойдоха при тебе и влязоха нощес в къщата ти, защото са дошли да огледат цялата страна.“</verse>
				<verse number="4">Жената взе двамата мъже, но скри това, че ги е приела в къщата си, и каза: „Наистина, мъжете идваха при мене, но не зная откъде бяха те.</verse>
				<verse number="5">И когато привечер портата трябваше да се затваря, мъжете излязоха. Но не зная къде отидоха. Спуснете се бързо след тях! Ще ги настигнете!“</verse>
				<verse number="6">А тя ги беше качила на покрива и скрила между ленените стъбла, натрупани върху покрива ѝ.</verse>
				<verse number="7">Тогава преследвачите се втурнаха след тях по Йорданския път, към бродовете. И затвориха портата. Веднага щом като преследвачите излязоха след тях и</verse>
				<verse number="8">преди да си легнат да спят, Раав се качи при мъжете на покрива</verse>
				<verse number="9">и им каза: „Аз зная, че Господ е дал на вас страната. Наистина ни обхвана страх от вас и всичките жители на тази земя се разтрепериха заради вас!</verse>
				<verse number="10">Чухме как Господ пресуши пред вас водите на Червено море, когато излязохте от Египет, и как постъпихте с двамата аморейски царе отвъд Йордан — Сихон и Ог, които погубихте.</verse>
				<verse number="11">Чухме и сърцата ни се свиха. У никого не останаха кураж и смелост поради вас. Настина Господ, вашият Бог, е Бог на небесата горе и на земята долу.</verse>
				<verse number="12">И сега, закълнете ми се в Господа, че както аз ви сторих милост, така и вие ще сторите милост на бащиния ми дом. И дайте ми знак за уверение.</verse>
				<verse number="13">Нека останат живи баща ми и майка ми, братята ми и сестрите ми, и всичко, което е у тях. Избавете живота ни от смърт.“</verse>
				<verse number="14">И мъжете ѝ казаха: „Нашият живот за вашия живот! Ако не издадете това наше дело, когато Господ ни предаде страната, ще ти окажем милост и вярност.“</verse>
				<verse number="15">И тя ги спусна с въже през прозореца, тъй като домът ѝ беше между двете стени и беше част от градската стена.</verse>
				<verse number="16">И тя им каза: „Идете в планината, за да не ви срещнат преследвачите. Крийте се там три дена, докато преследвачите не се върнат. И след това тръгнете по пътя си.“</verse>
				<verse number="17">Мъжете ѝ казаха: „Ние сме свободни от тази твоя клетва, с която ни накара да се закълнем.</verse>
				<verse number="18">Ето, когато влезем в страната, привържи това червено въже към прозореца, през който ни спускаш. И събери вкъщи при себе си баща си, майка си и братята си — целия си бащин дом.</verse>
				<verse number="19">И ако някой излезе вън от вратата на твоята къща, неговата кръв да е върху главата му и ние ще бъдем свободни от твоята клетва. Но всеки, който бъде с тебе в къщата, кръвта му да е върху главата ни, ако ръка се докосне до него.</verse>
				<verse number="20">Но ако издадеш нашето дело, ние ще бъдем свободни от твоята клетва, с която ти ни накара се закълнем.“</verse>
				<verse number="21">Тя каза: „Да бъде според вашите думи!“ И ги отпрати. Те си отидоха, а тя привърза червеното въже за прозореца.</verse>
				<verse number="22">Те тръгнаха и отидоха в планината, и останаха там три дена, докато преследвачите се върнаха. А преследвачите ги търсеха по целия път и не ги намериха.</verse>
				<verse number="23">Тогава двамата мъже се върнаха. Слязоха от планината, прекосиха Йордан и дойдоха при Иисус Навин. Те му разказаха всичко, което им се беше случило.</verse>
				<verse number="24">И казаха още на Иисус: „Наистина Господ предаде цялата страна в ръцете ни. И дори всичките жители на страната се страхуват заради нас.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Тогава Иисус стана рано сутринта и потеглиха от Ситим. Той и всичките израилтяни дойдоха при Йордан и там нощуваха, преди да го преминат.</verse>
				<verse number="2">А след три дена предводителите тръгнаха по стана</verse>
				<verse number="3">и заповядаха на народа, като казаха: „Когато видите ковчега на завета на Господа, вашия Бог, и свещениците от Левиевото племе да го носят, тогава станете от мястото си и вървете след него.</verse>
				<verse number="4">Но разстоянието между вас и него да бъде около две хиляди лакътя, не се доближавайте до него, за да знаете пътя, по който да вървите, понеже не сте ходили по този път нито вчера, нито завчера.“</verse>
				<verse number="5">Тогава Иисус каза на народа: „Очистете се ритуално, защото утре Господ ще извърши чудеса сред вас.“</verse>
				<verse number="6">Иисус каза на свещениците: „Вземете ковчега на завета и тръгнете пред народа.“ И те взеха ковчега на завета и вървяха пред народа.</verse>
				<verse number="7">Тогава Господ каза на Иисус: „Днес ще започна да те прославям пред очите на всички израилтяни, за да узнаят, че както бях с Мойсей, така ще бъда и с тебе.</verse>
				<verse number="8">Заповядай на свещениците, които носят ковчега на завета, казвайки: „Когато дойдете при брега на водите на Йордан, застанете в Йордан“.“</verse>
				<verse number="9">Тогава Иисус каза на израилтяните: „Приближете се и чуйте думите на Господа, вашия Бог.“</verse>
				<verse number="10">След това Иисус каза: „По това ще разберете, че сред вас е живият Бог, Който ще изгони пред вас ханаанци и хетейци, евейци и ферезейци, гергесейци, аморейци и йевусейци.</verse>
				<verse number="11">Ето ковчегът на завета на Господа на цялата земя ще премине пред вас през Йордан.</verse>
				<verse number="12">А сега, вземете си дванадесет мъже от Израилевите племена, по един мъж от всяко племе.</verse>
				<verse number="13">И когато стъпалата на краката на свещениците, които носят ковчега на Господа, Господаря на цялата земя, стъпят във водите на Йордан, водата на Йордан ще пресекне. Водата, която слиза отгоре, ще застане като стена.“</verse>
				<verse number="14">И така, когато народът потегли от шатрите си, за да премине Йордан, и свещениците понесоха ковчега на завета пред народа,</verse>
				<verse number="15">и когато тези, които носеха ковчега, дойдоха до Йордан и стъпалата на свещениците, които носеха ковчега, се потопиха при брега на водите — Йордан прелива всичките си брегове през цялото време на жетва, —</verse>
				<verse number="16">водата, която слизаше отгоре, се спря като стена на голямо разстояние от Адам, града, който е до Царетан. А водите, слизащи в Аравийското море, Соленото море, изцяло се оттекоха. И народът премина през Йордан срещу Йерихон.</verse>
				<verse number="17">Свещениците, които носеха ковчега на завета на Господа, стояха здраво на суха земя по средата на Йордан. И целият Израил премина по сухото дъно, докато накрая всичкият народ премина през Йордан.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Когато целият народ премина Йордан, Господ каза на Иисус:</verse>
				<verse number="2">„Вземете си от народа дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе,</verse>
				<verse number="3">и им заповядайте, като кажете: „Вземете си оттук, от това място на Йордан — от мястото, където са стоели здраво краката на свещениците — дванадесет камъка. Пренесете ги със себе си и ги поставете на мястото, където ще пренощувате тази нощ“.“</verse>
				<verse number="4">Иисус повика дванадесетте мъже, които беше определил от израилтяните, по един мъж от всяко племе,</verse>
				<verse number="5">и им каза: „Излезте, минете пред ковчега на Господа, вашия Бог, по средата на Йордан и всеки от вас да вдигне по един камък на рамената според броя на племената на израилтяните,</verse>
				<verse number="6">за да бъдат знак за вас. Защото когато вашите синове ви запитат: „Какви са тези камъни у вас?“ —</verse>
				<verse number="7">ще им отговорите, че водите на Йордан се разделиха пред ковчега на завета на Господа бяха извадени, когато той минаваше през Йордан. Така тези камъни ще бъдат за вечни времена за спомен на Израилевите синове.“</verse>
				<verse number="8">И израилтяните постъпиха така, както им заповяда Иисус. Те взеха дванадесет камъка от средата на Йордан, както Господ заповяда на Иисус, според броя на племената на Израилевите синове. И ги пренесоха със себе си на мястото, където пренощуваха, и ги положиха там.</verse>
				<verse number="9">А Иисус постави други дванадесет камъка посред Йордан на мястото, където стояха свещениците, носещи ковчега на завета. И те са там до днес.</verse>
				<verse number="10">И по времето, когато свещениците, носещи ковчега, стояха посред Йордан, докато не беше свършено всичко, което Господ беше заповядал на Иисус да говори на народа — според всичко, което Мойсей беше заповядал на Иисус, — народът премина бързо.</verse>
				<verse number="11">Свещениците бяха пред народа заедно с ковчега на завета на Господа, когато накрая премина целият народ.</verse>
				<verse number="12">Рувимовите синове и Гадовите синове, и половината от Манасиевото племе преминаха в боен ред пред израилтяните, както им беше казал Мойсей.</verse>
				<verse number="13">Около четиридесет хиляди въоръжени за бой войни преминаха пред Господа на Йерихонското поле.</verse>
				<verse number="14">В този ден Господ възвеличи Иисус пред очите на цял Израил. И започнаха да имат страхопочитание пред него, както почитаха Мойсей през всичките дни на живота му.</verse>
				<verse number="15">И Господ каза на Иисус:</verse>
				<verse number="16">„Заповядай на свещениците, които носят ковчега на завета на Господа, да излязат от Йордан.“</verse>
				<verse number="17">Тогава Иисус заповяда на свещениците: „Излезте от Йордан.“</verse>
				<verse number="18">И когато свещениците, които носеха ковчега на завета на Господа, излязоха от Йордан и стъпалата на краката на свещениците стъпиха на сухата земя, водите на Йордан се върнаха на своето място и потекоха по всичките му брегове, както беше преди.</verse>
				<verse number="19">И народът излезе от Йордан в десетия ден на първия месец и се разположи на лагер при Галгал на източната граница на Йерихон.</verse>
				<verse number="20">А Иисус постави в Галгал дванадесетте камъка, които взеха от Йордан.</verse>
				<verse number="21">И каза на израилтяните: „Когато в бъдеще потомците ви запитат бащите си, казвайки: „Какви са тези камъни?“,</verse>
				<verse number="22">кажете на вашите синове: „Израил е преминал тук Йордан по сухо.“</verse>
				<verse number="23">Защото Господ, вашият Бог, пресуши водите на Йордан пред вас, докато преминавахте, както Господ, вашият Бог, направи с Червено море, което пресуши пред нас, докато го преминахме,</verse>
				<verse number="24">за да разберат всички народи по земята колко силна е Господнята ръка, за да се боите винаги пред Господа, вашия Бог.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Когато всичките аморейски царе, които бяха отвъд Йордан на запад към Средиземно море, и всичките ханаански царе при морето чуха как Господ пресуши водите на Йордан пред израилтяните, докато те преминаваха, сърцата им се свиха и у тях вече не остана смелост пред Израилевите синове.</verse>
				<verse number="2">По това време Господ каза на Иисус: „Направи си остри каменни ножове и обрежи пак израилтяните.“</verse>
				<verse number="3">Тогава Иисус си направи каменни ножове и обряза израилтяните на Хълма на обрязването.</verse>
				<verse number="4">И тази е причината, че Иисус ги обряза: всички мъже, които излязоха от Египет, всички бойци бяха родени в пустинята по пътя след излизането им от Египет.</verse>
				<verse number="5">Всъщност целият народ, който излезе от Египет, беше обрязан, а всички, родени по пътя в пустинята след излизането от Египет, не бяха обрязани.</verse>
				<verse number="6">Защото израилтяните четиридесет години ходиха по пустинята, докато измряха всички бойци, които бяха излезли от Египет, които не послушаха гласа на Господа и на които Господ се закле, че няма да видят земята, която Господ с клетва беше обещал на бащите им да даде — земята, където текат мед и мляко.</verse>
				<verse number="7">А вместо тях Той издигна синовете им. Тях Иисус обряза, тъй като бяха необрязани, понеже не ги бяха обрязали по пътя.</verse>
				<verse number="8">След като накрая целият народ беше обрязан, те останаха в лагера, докато се възстановят.</verse>
				<verse number="9">Тогава Господ каза на Иисус: „Днес Аз снех от вас египетския позор.“ Затова името на онова място до днес е Галгал.</verse>
				<verse number="10">И Израилевите синове бяха на лагер в Галгал и извършиха Пасха на Йерихонските полета вечерта на четиринадесетия ден от месеца.</verse>
				<verse number="11">И на другия ден след Пасхата започнаха да ядат от плодовете на земята — безквасни хлябове и печени зърна в същия ден.</verse>
				<verse number="12">А манната престана след това. Когато започнаха да ядат от плодовете на земята, нямаше повече манна за Израилевите синове. Те ядяха от плодовете на ханаанската земя през онази година.</verse>
				<verse number="13">И когато Иисус беше при Йерихон, вдигна очи и видя, ето пред него стоеше мъж с изваден меч в ръка. Иисус отиде към него и го попита: „Наш ли си или от неприятелите ни?“</verse>
				<verse number="14">Той отговори: „Не! Като вожд на войнството на Господа аз сега дойдох!“ Иисус падна по лице до земята, поклони му се и му каза: „Какво ще заповяда моят господар на своя служител?“</verse>
				<verse number="15">А вождът на войнството на Господа каза на Иисус: „Събуй сандалите от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свято.“ Иисус така инаправи.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">А Йерихон беше добре заключен поради Израилевите синове. Никой не излизаше и никой не влизаше.</verse>
				<verse number="2">Тогава Господ каза на Иисус: „Ето Аз предавам в твоите ръце Йерихон, царя му и силните войни в него.</verse>
				<verse number="3">Обкръжете града, всички готови за война да обиколят града веднъж. Така правете шест дена.</verse>
				<verse number="4">Седем свещеници да носят пред ковчега седем овнешки рогове за тръбене. И на седмия ден обиколете града седем пъти и свещениците да тръбят с овнешките рога.</verse>
				<verse number="5">При изсвирването на овнешкия рог, когато чуете звука на тръбата, целият народ да извика с висок глас. Тогава стените на града ще рухнат долу и народът да се изкачи, всеки воин напред.“</verse>
				<verse number="6">И Иисус Навин повика свещениците и им каза: „Вземете ковчега на завета! Седем свещеници да носят седем овнешки тръби пред ковчега на Господа!</verse>
				<verse number="7">Наредете на народа: „Преминете и обиколете в кръг града. Въоръжените да преминат пред ковчега на Господа.“</verse>
				<verse number="8">И след като Иисус каза това на народа, седемте свещеници, които носеха седем овнешки рога пред Господа, тръгнаха. Те затръбиха и ковчегът на завета вървеше след тях.</verse>
				<verse number="9">И въоръжените вървяха пред свещениците, които тръбяха с тръбите, а събраните отзад вървяха след ковчега на завета на Господа, докато тръбите ехтяха.</verse>
				<verse number="10">А Иисус заповяда на народа: „Не викайте и да не се чува вашият глас! Дума да не излиза от вашата уста до деня, в който ви кажа „Викнете!“ Тогава трябва да викнете силно.“</verse>
				<verse number="11">Така той направи ковчегът на Господа да обиколи в кръг веднъж. След това дойдоха в лагера и пренощуваха в него.</verse>
				<verse number="12">На сутринта Иисус стана рано и свещениците понесоха ковчега на Господа.</verse>
				<verse number="13">Седемте свещеници, които носеха седемте овнешки рога пред ковчега на Господа, тръгнаха напред. Те затръбиха с тръбите. Въоръжените вървяха пред тях, а множеството от народа отзад следваше след ковчега на завета на Господа — вървейки, тръбите ехтяха.</verse>
				<verse number="14">Така и на другия ден обиколиха в кръг града веднъж и се върнаха в лагера. Те правеха това шест дена.</verse>
				<verse number="15">А на седмия ден станаха рано призори и обиколиха в кръг по същия начин седем пъти. Само в този ден те обиколиха в кръг града седем пъти.</verse>
				<verse number="16">Когато на седмия път свещениците затръбиха, Иисус каза на народа: „Викнете силно и надайте боен вик, понеже Господ ви предаде града!</verse>
				<verse number="17">Градът и всичко, което е в него, ще бъдат обречени на Господа. Само блудницата Раав и всички, които са в къщата ѝ, да останат живи, защото тя скри пратениците, които изпратихме.</verse>
				<verse number="18">А вие се пазете от обреченото, да не би да пожелаете да вземете нещо от него и така да подхвърлите лагера на Израил на проклятие и да му причините беда.</verse>
				<verse number="19">Всичкото сребро и злато, медните и железните съдове да бъдат посветени на Господа. Те да се внесат в съкровищницата на Господа.“</verse>
				<verse number="20">И народът нададе боен вик. Затръбиха с тръбите и щом като народът чу тръбния глас, нададе силен боен вик. Стената се срути долу. Народът се изкачи в града, всеки напред и превзеха града.</verse>
				<verse number="21">И предадоха на проклятие всичко, което беше в града: мъже и жени, млади и стари, волове, дребен добитък и осли, всичко изтребиха с меч.</verse>
				<verse number="22">Тогава Иисус каза на двамата мъже, които бяха разузнавали земята: „Влезте в къщата на блудницата и изведете оттам жената и всичко, което ѝ принадлежи, както сте ѝ се заклели.“</verse>
				<verse number="23">Тогава мъжете, които бяха разузнавали, отидоха и изведоха Раав, баща ѝ, майка ѝ, братята ѝ и всичко, което ѝ принадлежи. Изведоха всичките родственици и ги поставиха вън от Израилевия лагер.</verse>
				<verse number="24">Изгориха с огън града и всичко, което беше в него. Само среброто и златото, медните и железните съдове предадоха в съкровишницата на дома Господен.</verse>
				<verse number="25">Иисус избави и блудницата Раав, и бащиния ѝ дом и всичко, което ѝ принадлежи. Тя живее в Израил до днес, понеже скри пратениците, които Иисус беше изпратил да разузнаят Йерихон.</verse>
				<verse number="26">По онова време Иисус се закле пред Господа, като каза: „Проклет да бъде пред Господа мъжът, който стане да построи този град, Йерихон; ще положи основите му върху първородния си син, върху най-малкия си син ще постави портите му.“</verse>
				<verse number="27">И Господ беше с Иисус и славата му се разнасяше по цялата земя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">А Израилевите синове постъпиха вероломно спрямо посветеното на Господа. Ахан, син на Хармия, син на Завдия, син на Зара, от Юдовото племе, взе от посветеното на Господа. И гневът Господен се разпали против израилтяните.</verse>
				<verse number="2">От Йерихон Иисус изпрати мъже в Гай, който е близо до Бет Авен, на изток от Ветил, и им каза: „Идете, огледайте земята.“ Тогава мъжете отидоха и огледаха Гай.</verse>
				<verse number="3">Те се върнаха при Иисус и му казаха: „Нека не тръгва целият народ, защото около две или три хиляди мъже могат да се изкачат и да победят Гай. Не измъчвай целия народ натам, където те са малко на брой.“</verse>
				<verse number="4">И така, там се изкачиха около три хиляди души от народа. Но те се разбягаха пред гайските жители.</verse>
				<verse number="5">Гайските мъже убиха тридесет и шест души от хората им, които преследваха от портата до Севарим, и ги поразиха при наклона на планината. Сърцето на народа се стопи — стана като вода.</verse>
				<verse number="6">Иисус раздра дрехите си и падна по лице на земята пред ковчега на Господа и стояха така до вечерта — той и Израилевите старейшини, — посипвайки с пепел главите си.</verse>
				<verse number="7">Тогава Иисус каза: „О, Господи Боже, защо настоя този народ да мине през Йордан? Да ни предадеш в ръцете на аморейците ли? Да ни погубят ли? Ако не за друго, поне да бяхме се съгласили да живеем отвъд Йордан! Ако не за друго, поне да бяхме доволни да живеем отвъд Йордан!</verse>
				<verse number="8">О, Господи, какво да кажа, след като Израил обърна гръб пред неприятелите си?</verse>
				<verse number="9">Когато ханаанците и всички жители на страната чуят, ще ни обкръжат и ще направят да изчезне името ни от земята. Какво ще сториш тогава за великото Си име?“</verse>
				<verse number="10">А Господ отговори на Иисус: „Стани! Защо си паднал по лицето си?</verse>
				<verse number="11">Израил съгреши. Те престъпиха завета Ми, който им бях разпоредил. Взеха от посветеното. Те откраднаха и потулиха кражбата. Поставиха го между своите вещи.</verse>
				<verse number="12">Поради това израилтяните не можаха да устоят на враговете си. Обърнаха гръб пред лицето на враговете си и попаднаха под проклятието. Няма да продължавам да бъда с вас, ако не премахнете сред вас проклетото.</verse>
				<verse number="13">Стани, очисти народа и кажи: „Очистете се за утре, защото така казва Господ, Израилевият Бог: „Проклетото е сред тебе, Израилю. Няма да можеш да устоиш пред враговете си, докато не премахнете сред вас проклетото.“</verse>
				<verse number="14">Утре ще се съберете по племената си. Племето, което Господ посочи, да се приближи по родове. Родът, който Господ посочи, да се приближи по семейства. И семейството, което Господ посочи, да се приближи един по един.</verse>
				<verse number="15">Онзи, който бъде хванат с проклетото, с огън да бъде изгорен, той и всичко, което е у него, понеже е престъпил завета на Господа и е извършил престъпление сред Израил.“</verse>
				<verse number="16">Като стана рано на сутринта, Иисус разпореди на Израил да се приближи по племената си и бе посочено Юдовото племе.</verse>
				<verse number="17">И той накара да подходят родовете на Юда и беше посочен родът на Зара. И накара Заровият род да се приближи един по един и бе посочен Завдий.</verse>
				<verse number="18">И той накара да се приближи неговият дом един по един, и беше посочен Ахан, син на Хармия, син на Завдия, син на Зара, от Юдовото племе.</verse>
				<verse number="19">Тогава Иисус каза на Ахан: „Сине мой, въздай слава на Господа, Бога Израилев, изповядай Му се и Му благодари. Кажи какво си сторил. Не скривай нищо от мене.“</verse>
				<verse number="20">И Ахан отговори на Иисус: „Наистина, съгреших пред Господа, Израилевия Бог, и това е, което извърших:</verse>
				<verse number="21">когато видях между плячката една хубава сенаарска дреха, двеста сикли сребро и слитък злато, тежък петдесет сикли, пожелах да ги имам и ги взех. Ето те са скрити под земята вътре в шатрата ми, а среброто е под тях.“</verse>
				<verse number="22">Тогава Иисус изпрати пратеници и те се затичаха към шатрата. И ето това беше скрито в шатрата му и среброто беше отдолу.</verse>
				<verse number="23">Те взеха нещата от шатрата и ги занесоха при Иисус и всички израилтяни. Поставиха ги пред Господа.</verse>
				<verse number="24">Тогава Иисус взе Ахан, сина на Зара, среброто, дрехата и слитъка злато, синовете и дъщерите му, едрия добитък и ослите му, дребния добитък, шатрата му и всичко, каквото имаше у него. Всички израилтяни бяха с него. Те ги заведоха в долината Ахор.</verse>
				<verse number="25">Иисус каза: „Защо ни навлече беда? Господ ще причини беда на тебе днес.“ И всички израилтяни го убиха с камъни. Те ги изгориха с огън и убиха с камъни.</verse>
				<verse number="26">И издигнаха върху него грамада камъни, която стои и до днес. След това Господ отстъпи от Своя яростен гняв. Поради това името на това място и до днес е долина Ахор.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">Господ каза на Иисус: „Не се бой и не се ужасявай! Вземи със себе си целия боеспособен народ, стани и иди към Гай. Виж, предавам в ръцете ти царя на Гай — народа му, града му и земята му.</verse>
				<verse number="2">Постъпи с Гай и царя му, както постъпи с Йерихон и с царя му, а плячката от него и добитъка му пленете за себе си. Постави засада срещу града откъм тила му.“</verse>
				<verse number="3">Така Иисус и всички боеспособни мъже станаха да отидат към Гай. Иисус избра тридесет хиляди силни и храбри мъже и ги изпрати през нощта.</verse>
				<verse number="4">Той им заповяда, като каза: „Вижте, поставете засада срещу града — до тила на града. Не се отдалечавайте твърде много от града и всички бъдете готови.</verse>
				<verse number="5">А аз и целият народ, който е с мене, ще се приближим към града. Когато гайските жители излязат срещу нас, както преди, ние ще побегнем пред тях.</verse>
				<verse number="6">Те ще се втурнат след нас и ще ги отдалечим от града, защото ще кажат: „Бягат пред нас, както преди.“ Така ние ще побегнем от тях.</verse>
				<verse number="7">Тогава вие станете от засадата и завладейте града. Господ, вашият Бог, ще го предаде в ръката ви.</verse>
				<verse number="8">След като превземете града, запалете го с огън. Направете това, както Господ заповяда. Ето давам ви заповед.“</verse>
				<verse number="9">Тогава Иисус ги изпрати. Те отидоха на мястото за засада и се разположиха между Ветил и Гай, на запад от Гай. Иисус прекара онази нощ сред народа.</verse>
				<verse number="10">Рано сутринта Иисус стана и събра народа. Той тръгна за Гай заедно с Израилевите стареи, начело пред народа.</verse>
				<verse number="11">Всичките боеспособни от народа, които бяха с него, тръгнаха и се приближиха, докато дойдоха до града откъм изток, а засадата беше на запад от града.</verse>
				<verse number="12">Те се разположиха на лагер северно от Гай, така че между тях и Гай имаше долина. Иисус взе пет хиляди мъже и ги постави в засада между Ветил и Гай, на запад от града.</verse>
				<verse number="13">И хората разположиха целия лагер на север от града и ариергарда — западно от града. А Иисус отиде през онази нощ в долината.</verse>
				<verse number="14">Щом царят на Гай видя това, той и жителите на града побързаха да станат рано и излязоха да срещнат Израил за битка. Той и целият му народ бяха готови за схватка на определеното място с лице към равнината. Той не знаеше, че против него има засада в тила на града.</verse>
				<verse number="15">Тогава Иисус и всички израилтяни се престориха на разгромени пред тях и побягнаха към пустинята.</verse>
				<verse number="16">Всички хора, които бяха в града, бяха призовани да ги преследват. Те тръгнаха след Иисус и се отдалечиха от града.</verse>
				<verse number="17">В Гай и Ветил не беше останал никой, който да не беше излязъл след израилтяните. Те оставиха града отворен и преследваха израилтяните, и тръгнаха след тях.</verse>
				<verse number="18">Тогава Господ каза на Иисус: „Простри копието, което е в ръката ти, към Гай, понеже ще го предам в ръката ти.“ И Иисус простря копието, което беше в ръката му, към града.</verse>
				<verse number="19">Засадата стана бързо от мястото си и се втурна, когато той простря ръката си. Те влязоха в града и го превзеха. И побързаха да запалят града с огън.</verse>
				<verse number="20">Когато жителите на Гай се обърнаха назад, видяха, че от града се издига дим нагоре към небето. Невъзможно беше да бягат — нито нататък, нито насам, защото народът, който бягаше към пустинята, се обърна срещу преследвачите си.</verse>
				<verse number="21">Когато Иисус и всички израилтяни видяха, че засадата превзе града и че от града се вдига дим, те се върнаха и започнаха да поразяват гайските жители.</verse>
				<verse number="22">Те бяха излезли от града, за да ги срещнат, така че се озоваха посред израилтяните, от които едни бяха от едната страна, а други — от другата. Те ги разбиха, така че Иисус не остави нито жив, нито избягал,</verse>
				<verse number="23">освен царя на Гай, когото те хванаха жив и го доведоха при Иисус.</verse>
				<verse number="24">След като израилтяните избиха всички жители на Гай напълно — по полето и в пустинята, където ги преследваха, докато всички до един паднаха от острието на меча — тогава всички израилтяни се върнаха към Гай и го поразиха с острието на меча.</verse>
				<verse number="25">И падналите в този ден мъже и жени бяха дванадесет хиляди — всичките жители на Гай.</verse>
				<verse number="26">Иисус не отдръпна ръката си, с която беше прострял копието, докато всичките жители на Гай не бяха предадени на проклятие.</verse>
				<verse number="27">Израилтяните плениха или плячкосаха само добитъка и плячката от този град оставиха за себе си според словото на Господ, с което Той заповяда на Иисус.</verse>
				<verse number="28">Иисус изгори Гай и го обърна във вечна развалина до днес.</verse>
				<verse number="29">Царя на Гай той окачи на дърво и го остави да виси до вечерта. Когато слънцето залезе, Иисус издаде заповед и снеха трупа му от дървото, хвърлиха го при входа на градската порта и натрупаха върху него голяма грамада камъни, която стои и до днес.</verse>
				<verse number="30">Тогава Иисус съгради жертвеник на Господа, Бога Израилев, на планината Гевал,</verse>
				<verse number="31">както Господният служител Мойсей беше заповядал на Израилевите синове, за което е писано в книгата на Мойсеевия закон — жертвеник от цели камъни, до които не се е докосвало нищо желязно. И принесоха на него всеизгаряне на Господа и извършиха мирни жертви.</verse>
				<verse number="32">И там, на камъните, той написа препис от закона на Мойсей, който Мойсей бе написал пред Израилевите синове.</verse>
				<verse number="33">Цял Израил, стареите му, първенците и съдиите му застанаха от едната и от другата страна на ковчега срещу свещениците левити, които носеха ковчега на завета Господен — както пришълците, така и местните жители, едната половина от тях към планината Гаризим, а другата — към планината Гевал, както служителят Господен Мойсей бе заповядал преди, за благословение на народа на Израил.</verse>
				<verse number="34">След това Иисус прочете всичките думи на Закона, благословията и проклятието, всичко, както е написано в книгата на Закона.</verse>
				<verse number="35">От всичко, което Мойсей заповяда, нямаше дума, която Иисус да не прочете пред цялото събрание на Израил: жените, децата и чужденците, които пребиваваха с тях.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Когато всички царе, които бяха на запад от Йордан, по планинската страна и равнината и по цялото крайбрежие на голямото море, към Ливан — хетейци, аморейци, ханаанци, ферезейци, евейци и йевусейци, — чуха това,</verse>
				<verse number="2">те се събраха заедно, за да се сражават с Иисус и израилтяните под едно командване.</verse>
				<verse number="3">Жителите на Гаваон чуха какво бе извършил Иисус в Йерихон и Гай</verse>
				<verse number="4">и постъпиха хитро. Те взеха провизии и се представиха за пратеници. Поставиха вехти чували на ослите си и вехти, скъсани и закърпени мехове за вино.</verse>
				<verse number="5">На краката им имаше стари, кърпени сандали и бяха облечени с кърпени дрехи. Всичкият им хляб за път беше сух, плесенясал.</verse>
				<verse number="6">Те дойдоха при Иисус в лагера в Галгал и казаха на него и на всички израилтяни: „Дойдохме от далечна земя. Сключете с нас съюз.“</verse>
				<verse number="7">А израилтяните казаха на евейците: „Ако вие живеете в нашата територия, как тогава ще сключим съюз с вас?“</verse>
				<verse number="8">Те казаха на Иисус: „Ние сме твои слуги.“ А Иисус ги попита: „Кои сте вие и откъде идвате?“</verse>
				<verse number="9">Те му казаха: „Твоите слуги идват от твърде далечна земя заради името на Господа, твоя Бог. Защото чухме много за Него и за всичко, което е извършил в Египет,</verse>
				<verse number="10">и за всичко, което е сторил на двамата аморейски царе, които бяха отсам Йордан — на есевонския цар Сихон и на васанския цар Ог, който беше в Аштарот.</verse>
				<verse number="11">Затова нашите стареи и всичките жители на нашата земя ни казаха: „Вземете си храна за път и идете да ги посрещнете. Кажете им: „Ние сме ваши слуги и сключете сега съюз с нас.“</verse>
				<verse number="12">Това е нашият хляб. Беше топъл, когато го взехме от къщите си в деня, когато тръгнахме да дойдем при вас, и сега, ето той е станал сух и плесенясал.</verse>
				<verse number="13">И това са меховете за вино, които бяха нови, когато ги напълнихме, а ето те се скъсаха. И тези наши дрехи и сандали овехтяха поради твърде дългия път.“</verse>
				<verse number="14">Израилтяните взеха храната им, но Господа не попитаха.</verse>
				<verse number="15">И Иисус сключи с тях мир и се задължи с договор да пази живота им. И старейшините на народа им се заклеха.</verse>
				<verse number="16">Три дена след сключването на този договор те чуха, че тези били техни съседи и живеят близо до тях,</verse>
				<verse number="17">защото израилтяните преместиха лагера и дойдоха до градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Кефира, Беерот и Кириат-Ярим.</verse>
				<verse number="18">Но Иисус и израилтяните не ги погубиха, защото старейшините на народа бяха им се заклели в Господа, Израилевия Бог. Затова цялата общност заропта против старейшините.</verse>
				<verse number="19">Всички старейшини казаха на целия народ: „Заклехме им се в Господа, Бога Израилев, и затова не можем да им сторим нищо.</verse>
				<verse number="20">Това можем да им направим: да ги оставим живи, за да не бъде върху нас Божият гняв поради клетвата, с която им се заклехме.“</verse>
				<verse number="21">И старейшините им казаха още: „Нека останат живи, но ще станат секачи на дърва и носачи на вода за цялата общност.“ И те направиха, както старейшините им бяха казали.</verse>
				<verse number="22">Тогава Иисус ги повика и им каза: „Защо ни измамихте, като казахте: „Ние живеем много далече от вас“, когато сте живеели в пределите ни?</verse>
				<verse number="23">И сега вие сте проклети. Вечно ще слугувате като секачи и водоносци за дома на моя Бог!“</verse>
				<verse number="24">Те отговориха на Иисус: „Дошли бяха сведения до твоите слуги, че Господ, твоят Бог, е заповядал на Своя служител Мойсей да ви даде цялата земя и да погуби нас и всички жители на цялата земя пред лицето ви. Затова много се уплашихме за живота си поради вас и направихме това дело.</verse>
				<verse number="25">Сега ето ние сме в твоите ръце. Стори с нас каквото според тебе е добро и справедливо — направи го.“</verse>
				<verse number="26">И той постъпи с тях така: избави ги от ръцете на Израилевите синове и те не ги погубиха.</verse>
				<verse number="27">И в същия ден Иисус ги постави да секат дърва и да носят вода за цялата общност и за Господния жертвеник до днес, на мястото, което Господ би избрал.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Когато йерусалимският цар Адониседек чу, че Иисус е превзел Гай и го предал на проклятие, постъпвайки с Гай и царя му, както бе постъпил с Йерихон и царя му, и че жителите на Гаваон са сключили мир с Израил, въпреки че живеят сред тях,</verse>
				<verse number="2">той и народът му се уплашиха много, понеже Гаваон беше голям град, като един от царските градове, и той беше по-голям от Гай, и всичките му жители — храбри.</verse>
				<verse number="3">И йерусалимският цар Адониседек изпрати да кажат на хевронския цар Хохам, на ярмутския цар Фирам, на лахишкия цар Яхия и на еглонския цар Давир:</verse>
				<verse number="4">„Елате при мене и ми помогнете! Да съсипем Гаваон, защото е сключил мир с Иисус и израилтяните!“</verse>
				<verse number="5">И така, петимата аморейски царе — йерусалимският цар, хевронският цар, ярмутският цар, лахишкият цар, еглонският цар, — те и цялата им войска, се събраха и тръгнаха. Те се разположиха на лагер срещу Гаваон, за да воюват срещу него.</verse>
				<verse number="6">Тогава гаваонците изпратиха до Иисус в лагера при Галгал да кажат: „Не оттегляй ръката си от своите слуги. Ела по-скоро при нас и ни избави. Помогни ни, защото против нас се събраха всички аморейски царе, които живеят по хълмистите места.“</verse>
				<verse number="7">Така Иисус тръгна от Галгал — той, всички боеспособни хора с него и всички храбри войни.</verse>
				<verse number="8">Тогава Господ каза на Иисус: „Не се страхувай от тях, понеже ги предадох в ръката ти и никой от тях няма да устои пред тебе.“</verse>
				<verse number="9">Иисус дойде срещу тях внезапно. Цялата нощ бе вървял от Галгал.</verse>
				<verse number="10">Господ ги обърка пред израилтяните. Той направи да им нанесат голямо поражение в Гаваон. Иисус ги преследва до възвишението на Веторон и ги разбиваше до Азека и Македа.</verse>
				<verse number="11">А когато те бягаха от израилтяните по склона на Веторонската планина, Господ хвърляше върху тях големи камъни от небето — чак до Азека — и те умираха. Убитите от камъните на градушката бяха много повече, отколкото онези, които израилтяните убиха с меч.</verse>
				<verse number="12">Тогава Иисус се обърна към Господа в онзи ден, когато Господ предаде аморейците в ръцете на израилтяните. Той каза пред израилтяните: „Спри се, слънце, над Гаваон и ти, месечино, над Аялонската долина!“</verse>
				<verse number="13">И слънцето се спря, и месечината застана на място, докато народът отмъщаваше на враговете си. Не е ли това записано в Книгата на праведния: „Слънцето се спря сред небето и не побърза да залезе почти цял ден“?</verse>
				<verse number="14">Такъв ден не е имало нито преди, нито след това — Господ да се вслушва в човешки глас. Наистина Господ се сражаваше за Израил.</verse>
				<verse number="15">След това Иисус и цял Израил с него се върнаха на лагер в Галгал.</verse>
				<verse number="16">А онези петима царе избягаха и се скриха в пещерата при Македа.</verse>
				<verse number="17">Това бе известено на Иисус с думите: „Петимата царе бяха намерени скрити в пещерата при Македа.“</verse>
				<verse number="18">Иисус каза: „Претъркаляйте големи камъни при входа на пещерата и поставете при нея мъже да ги пазят.</verse>
				<verse number="19">Но вие не стойте там! Преследвайте враговете си и ги поразявайте в убежищата им. Не им давайте да влязат в градовете си, понеже Господ, вашият Бог, ги предаде в ръцете ви.“</verse>
				<verse number="20">И след като Иисус и Израилевите синове им нанесоха твърде голямо поражение, въпреки че останалите избягаха в укрепените градове,</verse>
				<verse number="21">целият народ се върна благополучно в лагера при Иисус край Македа и никой не злословеше против израилтяните.</verse>
				<verse number="22">Тогава Иисус каза: „Отворете входа на пещерата и доведете при мене от пещерата онези петима царе.“</verse>
				<verse number="23">Така и направиха. Доведоха при него петимата царе от пещерата: йерусалимския цар, хевронския цар, ярмутския цар, лахишкия цар и еглонския цар.</verse>
				<verse number="24">След като доведоха тези царе при Иисус, той повика всичките Израилеви мъже и каза на военачалниците, които бяха ходили с него: „Приближете се! Стъпете с крак върху вратовете на тези царе.“ И те се приближиха и стъпиха с краката си върху вратовете им.</verse>
				<verse number="25">Иисус им каза: „Не се бойте и не се ужасявайте! Бъдете твърди и храбри! Защото така Господ ще постъпи с всички ваши врагове, против които ще воювате.“</verse>
				<verse number="26">След това Иисус ги порази и ги уби. И ги обеси на пет дървета. Те висяха по дърветата до вечерта.</verse>
				<verse number="27">При залез слънце Иисус издаде заповед и ги снеха от дърветата. Хвърлиха ги в пещерата, където се бяха скрили, и претъркулиха на входа на пещерата големи камъни; те са там и до днес.</verse>
				<verse number="28">В същия ден Иисус превзе град Македа и уби царя му с острието на меч. Той го предаде на проклятие заедно с всичко живо, което беше в него. Не остана нито един оцелял. Той постъпи с македския цар така, както постъпи с йерихонския цар.</verse>
				<verse number="29">След това Иисус и целият Израил с него преминаха от Македа в Ливна и воюваха против Ливна.</verse>
				<verse number="30">И Господ предаде и града, и царя в ръцете на Израил. Той изби с острието на меча всички, които бяха в нея. Никого не остави да избяга. И с нейния цар постъпи така, както беше постъпил с царя на Йерихон.</verse>
				<verse number="31">И от Ливна Иисус и целият Израил с него преминаха в Лахиш. Той разположи близо до него лагер и воюваше против него.</verse>
				<verse number="32">И Господ предаде Лахиш в ръцете на Израил. Той го превзе на другия ден и го изби с меч — него и всичко живо, което беше в него, тъй както постъпи с Ливна.</verse>
				<verse number="33">Тогава на помощ на Ливна дойде гезерският цар Хорам, но Иисус порази и него, и народа му, така че от него не остави никого, който да оцелее.</verse>
				<verse number="34">Тогава Иисус потегли с всички израилтяни от Лахиш за Еглон. Той се разположи близо до него на лагер и воюваха против него.</verse>
				<verse number="35">В същия ден и го превзеха, и го поразиха с острието на меч. И той предаде на проклятие всичко живо, което беше в него в този ден, както постъпи с Лахиш.</verse>
				<verse number="36">След това Иисус и всички израилтяни с него потеглиха от Еглон за Хеврон и воюваха против него.</verse>
				<verse number="37">Те го превзеха и го поразиха с острието на меч: царя му, всичките му градове и всичко живо, което се намираше в него. Той не остави никого, който да избяга, както постъпи и с Еглон: предаде го на проклятие с всичко живо, което се намираше в него.</verse>
				<verse number="38">След това Иисус и израилтяните с него се обърнаха към Давир и воюваха против него.</verse>
				<verse number="39">Превзеха го с царя му и с всичките му градове. Поразиха го с острието на меч. Те предадоха на проклятие тях и всичко живо, което беше в него. Никого не оставиха да оцелее. Както постъпиха с Хеврон, с Ливна и царя ѝ, така постъпиха и с Давир и царя му.</verse>
				<verse number="40">Така Иисус порази цялата планинска южна земя, низините и склоновете, и всичките им царе. Не остави никого, който да избяга. Всичко живо предаде на проклятие, както беше заповядал Господ, Израилевият Бог.</verse>
				<verse number="41">Иисус ги порази от Кадис-Варни до Газа заедно с цялата ханаанска земя на Гошен и чак до Гаваон.</verse>
				<verse number="42">Всички тези царе и земите им Иисус превзе с един удар, понеже Господ, Израилевият Бог, се сражаваше за Израил.</verse>
				<verse number="43">След това Иисус и всички израилтяни с него се върнаха в лагера в Галгал.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Когато царят на Хацор Явин чу това, изпрати до мадонския цар Йовав, до царя на Шимрон и царя на Аксаф,</verse>
				<verse number="2">и до царете на север по планината, по равнината на юг от Генисарет, в Шефела, и в Нафа и Дор на запад,</verse>
				<verse number="3">при ханаанците на изток и на запад, при аморейците: хетейците, ферезейците и йевусейците по хълмовете и евейците под Хермон, в земята Масифа.</verse>
				<verse number="4">Те излязоха с цялото си войнство — многоброен народ като пясъка по морския бряг — с голямо множество коне и колесници.</verse>
				<verse number="5">Всички тези царе се събраха и заедно се разположиха на лагер близо до Мером, за да се сражават против израилтяните.</verse>
				<verse number="6">Тогава Господ каза на Иисус: „Не се бой от тях, защото утре до това време Аз ще пронижа всички тях пред очите на израилтяните. На конете им прережи жилите и колесниците им изгори с огън.“</verse>
				<verse number="7">Иисус и целият боеспособен народ с него ги изненадаха при водите на Мером и ги нападнаха.</verse>
				<verse number="8">И Господ ги предаде в ръцете на израилтяните. Те ги поразяваха и преследваха до Големия Сидон и Мисрефот-Майм и до долината Масифа на изток. Поразяваха ги така, че от тях не остана никой оцелял.</verse>
				<verse number="9">Иисус постъпи с тях така, както му каза Господ: на конете преряза жилите и колесниците изгори с огън.</verse>
				<verse number="10">В същото време Иисус се върна да превземе Хацор и порази царя му с меч, защото Хацор беше преди начело на всички тези царства.</verse>
				<verse number="11">И избиха с острието на меч всичко живо, което беше в него. Те ги предадоха на проклятие. Нищо живо не остана. И изгориха Хацор с огън.</verse>
				<verse number="12">Иисус превзе всички тези царски градове и уби всичките им царе с острието на меч. Предаде ги на проклятие, както Господният служител Мойсей беше заповядал.</verse>
				<verse number="13">Обаче Израил не изгори никой от градовете, които стояха по хълмовете, освен Хацор. Иисус изгори единствено него.</verse>
				<verse number="14">Израилтяните разграбиха, оплячкосаха за себе си цялата плячка от тези градове и добитъка. А всичките хора поразяваха с острието на меч, докато не ги избиха. Те не оставиха нищо живо.</verse>
				<verse number="15">Както Господ беше заповядал на служителя Си Мойсей, така Мойсей заповяда на Иисус и така постъпи Иисус. Той не се отклони от нито една дума във всичко, което Господ беше заповядал на Мойсей.</verse>
				<verse number="16">Така Иисус превзе цялата тази хълмиста земя, цялата южна земя, цялата земя на Гошен, Шефела и Арава — планината Израилева и равнината.</verse>
				<verse number="17">От планината Халак, която се издига към Сеир, до Ваал-Гад в Ливанската долина под планината Хермон — всичките им царе хвана, порази и изби.</verse>
				<verse number="18">Дълго време Иисус воюва против всички тези царе.</verse>
				<verse number="19">Нямаше град, който да не се предаде пред Израил, освен евейците, жители на Гаваон. Всички те бяха превзети в битка.</verse>
				<verse number="20">Защото от Господа беше да вкоравят сърцата си и да излязат в битка срещу Израил — за да бъдат предадени на проклятие и да не бъдат помилвани, а да бъдат изтребени така, както Господ беше заповядал на Мойсей.</verse>
				<verse number="21">В същото време Иисус дойде и изтреби енакимците от високата страна-планина, в Хеврон, Давир, Анав и цялата израилска хълмиста страна, и по цялата Юдина планина Иисус ги предаде на проклятие с градовете им.</verse>
				<verse number="22">От енакимците не остана никой в земята на Израилевите синове. Те останаха само в Газа, в Гет и Азот.</verse>
				<verse number="23">Когато Иисус превзе цялата земя, както Господ беше казал на Мойсей, тогава Иисус я предаде за наследствен дял на израилтяните според делението им на племена. И земята се успокои от война.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Тези са царете на страната, която Израилевите синове поразиха и чиято земя превзеха източно от Йордан, от потока Арнон до планината Хермон, с цялата източна равнина:</verse>
				<verse number="2">аморейският цар Сихон, който живееше в Есевон и владееше от Ароир, който е при брега на потока Арнон, и от града по средата на потока, до потока Явок, областта на амонците, т.е. половината Галаад,</verse>
				<verse number="3">и източната равнина чак до Генисаретското езеро. И по посока на Бет-Йешимот до морето на равнината, Соленото море, а на юг до подножието на Фасга.</verse>
				<verse number="4">И пределите на васанския цар Ог от останалия Рефаимов род, който живееше в Аштарот и Едреи,</verse>
				<verse number="5">и владееше планината Хермон и Салха, и целия Васан до Гесурския и Маакския предел, т.е. половината Галаад, чак до границата на есевонския цар Сихон.</verse>
				<verse number="6">Господният служител Мойсей и израилтяните ги убиха. А Господният служител Мойсей даде земята в наследствен дял на рувимците и гадците и на половината Манасиево племе.</verse>
				<verse number="7">И тези са царете на страната, която Иисус и Израилевите синове поразиха западно от Йордан — от Ваалга, Ливанската долина, до планината Халак, издигаща се към Сеир. Иисус я даде на Израилевите племена в наследствен дял, според разпределението им —</verse>
				<verse number="8">по хълмистата земя, по низините, по равнината, по местата, лежащи при подножията на планините, в пустинята и в Негев — страната на хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и йевусейците:</verse>
				<verse number="9">йерихонският цар — един, царят на Гай, който е край Ветил — един,</verse>
				<verse number="10">царят на Йерусалим — един, царят на Хеврон — един;</verse>
				<verse number="11">царят на Ярмут — един, царят на Лахиш — един;</verse>
				<verse number="12">царят на Еглон — един, царят на Гезер — един;</verse>
				<verse number="13">царят на Давир — един, царят на Гедер — един;</verse>
				<verse number="14">царят на Хорма — един, царят на Арад — един;</verse>
				<verse number="15">царят на Ливна — един, царят на Одолам — един;</verse>
				<verse number="16">царят на Македа — един, царят на Ветил — един;</verse>
				<verse number="17">царят на Тапуах — един, царят на Хефер — един;</verse>
				<verse number="18">царят на Афек — един, царят на Шарон — един;</verse>
				<verse number="19">царят на Мадон — един, царят на Хацор — един;</verse>
				<verse number="20">царят на Шимрон-Мерон — един, царят на Аксаф — един;</verse>
				<verse number="21">царят на Таанах — един, царят на Мегидон — един;</verse>
				<verse number="22">царят на Кедеш — един, царят на Йокнеам в Кармил — един;</verse>
				<verse number="23">царят на Дор в Нафат-Дор — един, царят на Гоим в Галгал — един;</verse>
				<verse number="24">царят на Тирца — един. Всичките царе бяха тридесет и един.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Когато Иисус достигна до дълбока старост, Господ му каза: „Макар че ти достигна до дълбока старост, още много земя остава да се овладее.</verse>
				<verse number="2">Тази е земята, която остава: всички области на филистимците и на гешуритите.</verse>
				<verse number="3">От Сихор, който е на изток от Египет, до границата на Екрон на север, която се смята за ханаанска: има петима филистимски владетели — на Газа, Азот, Аскалон, Гет и Екрон; също и на евейците на юг.</verse>
				<verse number="4">Цялата земя на ханаанците, т.е. от Меара, която принадлежи на сидонците, до Афек, до аморейските граници,</verse>
				<verse number="5">и земята на гиблитите, и на целия Ливан на изток, от Ваал-Гад под Хермон до входа на Лебо-Хамат.</verse>
				<verse number="6">Всички жители на хълмистата страна от Ливан до Мисрефот-Майм, всички сидонци ще ги изгоня пред Израилевите синове. А ти я раздели на израилтяните за наследствен дял, както ти заповядах.</verse>
				<verse number="7">Сега раздели тази земя като наследствен дял на деветте племена и на половината Манасиево. От Йордан до голямото море на запад я дай, голямото море ще е граница.“</verse>
				<verse number="8">Рувимовото и Гадовото, и другата половина на Манасиевото племе бяха вече получили своя дял, който Мойсей им беше дал отвъд Йордан на изток:</verse>
				<verse number="9">от Ароер при края на долината на поток Арнон и града по средата на потока, и цялата равнина на Медева до Дивон,</verse>
				<verse number="10">и всичките градове на аморейския цар Сихон, който царуваше в Есевон, до предела на амонските синове;</verse>
				<verse number="11">също и Галаад, и Гесурската и Маахската област, и цялата планина Хермон, и цял Васан до Салха,</verse>
				<verse number="12">цялото царство на Ог във Васан, който царуваше в Аштарот и Едреи. Той беше от остатъка на рефаимците. Мойсей ги порази и прогони.</verse>
				<verse number="13">Но Израилевите синове не изгониха жителите на Гешур и Мааха, и гешурците и маахците живеят сред Израил до днес.</verse>
				<verse number="14">Само на Левиевото племе той не даде наследствен дял; всеизгарянията, принасяни на Господ, Израилевия Бог, са негов дял, както му беше казал Господ.</verse>
				<verse number="15">Мойсей даде наследства на племето на рувимците според техните родове —</verse>
				<verse number="16">тяхната граница беше Ароер, при края на долината на поток Арнон, и града по средата на потока, включително цялата равнина около Медева;</verse>
				<verse number="17">Есевон и всичките му градове в равнината: Девон, Вамот-Ваал, Бет-Балмеон,</verse>
				<verse number="18">Яса, Кедемот, Мофаат,</verse>
				<verse number="19">Кириатаим, Сивма, Церет-Хашахар на планината Емек,</verse>
				<verse number="20">Бет-Пеор, Ашдод-Хаписга и Бет-Хайешимот;</verse>
				<verse number="21">и всичките градове в равнината, т.е. цялото царство на аморейския цар Сихон, който царуваше в Есевон и когото Мойсей уби; мадиамските вождове Евия, Рекем, Цур, Хур и Рева — Сихонови старейшини, които обитаваха страната,</verse>
				<verse number="22">и предсказвача Валаам, Веоров син, израилтяните убиха с меч, наред с онези вече убити.</verse>
				<verse number="23">Това е наследственият дял на рувимците според родовете им: градовете и техните села.</verse>
				<verse number="24">Мойсей даде дял и на Гадовото племе — на Гадовите синове според родовете им.</verse>
				<verse number="25">Областта им беше Язер и всички галаадски градове, т.е. половината от земята на амонските синове до Ароер, който е близо до Рава,</verse>
				<verse number="26">и от Есевон до Рамат-Мицпе и Ветоним; и от Маханаим до границите на Давир;</verse>
				<verse number="27">и в долината Бет-Харам, Бет-Нимра, Сукхот и Цафон; остатъка от царството на есевонския цар Сихон с Йордан като негова граница до края на Генисаретското езеро отвъд Йордан на изток.</verse>
				<verse number="28">Това е наследственият дял на Гадовите синове според родовете им: градовете и селата им.</verse>
				<verse number="29">Мойсей даде дял и на половината Манасиево племе според родовете им.</verse>
				<verse number="30">Пределът им беше от Маханаим, целият Васан, цялото царство на васанския цар Ог и всичките Яирови селища във Васан — шестдесет града.</verse>
				<verse number="31">Половината от Галаад, включително Аштарот и Едреи, градове в царството на Ог във Васан бяха дадени на синовете на Махир, Манасиевия син — т.е. на половината Махирови синове според родовете им.</verse>
				<verse number="32">Това даде за наследствен дял Мойсей отвъд Йордан в Моавските равнини, източно от Йерихон.</verse>
				<verse number="33">Но на Левиевото племе Мойсей не даде дял — Господ, Израилевият Бог, Той е техен дял, както им обеща.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Това е, което израилтяните получиха за наследствен дял в ханаанската земя и което им разделиха на дялове свещеникът Елеазар и Иисус, син Навинов, и родоначалниците на племената на израилтяните.</verse>
				<verse number="2">Влизането им във владение беше чрез жребий, както беше заповядал Господ чрез Мойсей за деветте племена и за половината Манасиево.</verse>
				<verse number="3">Защото Мойсей беше предал дял на двете племена и половината отвъд Йордан, а не беше дал дял на левитите сред тях.</verse>
				<verse number="4">Тъй като от Йосифовите потомци бяха две племена — Манасиевото и Ефремовото, те не дадоха на левитите дял от земята, освен да живеят в някои градове с места за пасища за добитъка им и за тяхното имущество.</verse>
				<verse number="5">Както Господ беше заповядал на Мойсей, така и направиха израилтяните. И те разделиха земята на дялове.</verse>
				<verse number="6">Когато Юдовите синове дойдоха при Иисус в Галгал, тогава кенезеецът Халев, Йефониевият син, му каза: „Ти знаеш какво е говорил Господ на Мойсей, Божия мъж, при Кадис-Варни за мене и за тебе.</verse>
				<verse number="7">Аз бях на четиридесет години, когато Господният служител ме изпрати от Кадис-Варни да огледам земята. И му донесох известие, както ми беше по сърце.</verse>
				<verse number="8">Но братята ми, които ходиха с мене, обезсърчиха народа, докато аз точно следвах Господа, своя Бог.“</verse>
				<verse number="9">В онзи ден Мойсей се закле, като каза: „Земята, на която е стъпил твоят крак, ще бъде твой наследствен дял — за тебе и за синовете ти за вечни времена. Защото ти точно следваше Господа, моя Бог.</verse>
				<verse number="10">И така, ето Господ ме запази жив, както беше казал. Има четиридесет и пет години, откакто Господ беше казал тези думи на Мойсей, през които Израил странстваше през пустинята. А сега, ето аз съм на осемдесет и пет години.</verse>
				<verse number="11">Но и днес съм силен, както тогава, когато Мойсей ме изпрати. Колкото сила имах тогава, толкова сила имам и сега на тръгване и завръщане от битка.</verse>
				<verse number="12">Затова дай ми тази планина, за която Господ беше говорил в онзи ден. Защото ти чу в онзи ден, че там са Енаковите синове с големи и укрепени градове. Ако Господ е с мене, аз ще ги прогоня, както каза Господ.“</verse>
				<verse number="13">Иисус го благослови и даде Хеврон за наследствен дял на Йефониевия син Халев.</verse>
				<verse number="14">Затова Хеврон е до днес дял на Йефониевия син кенезееца Халев, защото напълно и точно следва Господа, Израилевия Бог.</verse>
				<verse number="15">Името на Хеврон преди беше Кириат-Арба, както се наричаше един голям човек между Енаковите синове. И земята се успокои от война.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">Полагащият се по жребий дял на Юдовите синове според родовете им се простираше до границата на Едом, т.е. пустинята Цин по посока на Негев при нейния южен край.</verse>
				<verse number="2">Южната им граница започваше от края на Солено море, което е на юг от полуострова с форма на език.</verse>
				<verse number="3">Тя вървеше на юг от възвишението Акравим, преминаваше около Цин и се изкачваше на юг към Кадис-Варни. Преминаваше край Хецрон, изкачваше се до Адар, завиваше към Карка,</verse>
				<verse number="4">преминаваше около Ацмон и следваше течението на Египетския поток. Границата свършваше при морето. Това ще бъде южната им граница.</verse>
				<verse number="5">А границата на изток беше Соленото море до устието на Йордан. Северната страна на границата беше откъм залива на морето при устието на Йордан.</verse>
				<verse number="6">Границата се изкачва към Бет-Хогла и преминава северно на Бет-Арава. И върви нагоре до камъка на Рувимовия син Бохан.</verse>
				<verse number="7">Тя върви към Давир от долината Ахор и се насочва на север към Галгал, който е срещу възвишението Адумим, южно от потока. После границата минава към водите на Ен-Шемеш и завършва при Ен-Рогел.</verse>
				<verse number="8">Оттук границата се изкачва към долината на Еномовия син, на южната страна на Йевус, който е Йерусалим, върви към върха на планината, който е срещу Еномовата долина на запад при северния край на Рефаимската долина.</verse>
				<verse number="9">От върха на планината завива към извора Води на Нефтоах и върви към градовете на планината Ефрон. Границата завива към Баала, която е Кириат-Ярим.</verse>
				<verse number="10">После границата прави завой от Баала на запад към планината Сеир, преминава около северния хребет на планината Йеарим, която е Кесалон, слиза към Бет-Шемеш и върви към Тимна.</verse>
				<verse number="11">Оттук границата излиза към северната страна на Екрон. Границата завива към Шикарон, преминава около планината Баала и стига до Явнеил. Границата свършва при морето.</verse>
				<verse number="12">Западната граница е Голямото море. Това са границите на родовете на Юдовите синове околовръст.</verse>
				<verse number="13">На Йефоновия син Халев Иисус даде дял между Юдовите синове, както му беше заповядал Господ. Той даде на Халев Кириат-Арба — Арба, града на бащата на Енак — т.е. Хеврон.</verse>
				<verse number="14">И Халев изгони оттам тримата Енакови синове Шешая, Ахиман и Талмай, Енакови потомци.</verse>
				<verse number="15">Оттам той отиде против жителите на Давир, а името на Давир преди беше Кириат-Сефер.</verse>
				<verse number="16">И Халев каза: „Който порази Кириат-Сефер и го превземе, ще му дам дъщеря си Ахса за жена.“</verse>
				<verse number="17">И го превзе Готониил, син на Кеназ, Халевов брат; и той му даде дъщеря си Ахса за жена.</verse>
				<verse number="18">И когато дойде, тя го подбуди да поиска от баща ѝ земя. Когато тя слезе от осела, Халев ѝ каза: „Какво желаеш?“</verse>
				<verse number="19">А тя каза: „Дай ми благословение! Ти ми даде южна земя, дай ми водни извори.“ И той ѝ даде горни и долни извори.</verse>
				<verse number="20">Това е наследственият дял на племето на Юдовите синове според родовете им.</verse>
				<verse number="21">Най-далечните градове на племето на Юдовите синове бяха близо до границата на Едом на юг: Кавцел, Едер, Ягур,</verse>
				<verse number="22">Кина, Димона, Адада,</verse>
				<verse number="23">Кедеш, Хацор, Итнан,</verse>
				<verse number="24">Зиф, Телем, Балот,</verse>
				<verse number="25">Хацор-Хадата, Кериот-Хецрон, който е Хацор,</verse>
				<verse number="26">Амам, Шема, Молада,</verse>
				<verse number="27">Хацар-Гада, Хешмон, Бет-Пелет,</verse>
				<verse number="28">Хацар-Шуал, Вирсавия, Венотея и подчинените ѝ селища,</verse>
				<verse number="29">Баала, Иим, Ецем,</verse>
				<verse number="30">Елтолад, Кесил, Хорма,</verse>
				<verse number="31">Циклаг, Мадмана, Сансана,</verse>
				<verse number="32">Леваот, Шелихим и Ен-Римон. Всичките градове със селата са двадесет и девет.</verse>
				<verse number="33">В низината: Ещаол, Цора, Ашна,</verse>
				<verse number="34">Заноах, Ен-Ганим, Тапуах, Енам,</verse>
				<verse number="35">Ярмут, Одолам, Сохо, Азека,</verse>
				<verse number="36">Шаарайм, Адитайм, Гедера и Гедеротайм — четиринадесет града със селата им.</verse>
				<verse number="37">Ценан, Хадаша, Мигдал-Мад,</verse>
				<verse number="38">Дилеан, Мицпе, Йоктеил,</verse>
				<verse number="39">Лахиш, Боцкат, Еглон,</verse>
				<verse number="40">Хабон, Лахмас, Хитлиш,</verse>
				<verse number="41">Гедерот, Бет-Дагон, Наама и Македа — шестнадесет града със селата им.</verse>
				<verse number="42">Ливна, Етер, Ашан,</verse>
				<verse number="43">Ифта, Ашна, Нецив,</verse>
				<verse number="44">Кеила, Ахзив, Мареша девет града със селата им.</verse>
				<verse number="45">Екрон и зависимите от него селища и селата му,</verse>
				<verse number="46">от Екрон към морето — всички градове около Азот със селата им,</verse>
				<verse number="47">Азот и зависимите от него селища и селата му, Газа и зависимите от него селища, до Египетския поток и до Голямото море, което е и граница.</verse>
				<verse number="48">А в хълмистата област: Шамир, Ятир, Сохо,</verse>
				<verse number="49">Дана, Кириат-Санна, т.е. Давир,</verse>
				<verse number="50">Анав, Ещемоа, Аним,</verse>
				<verse number="51">Гошен, Холон и Гило — единадесет града със селата им.</verse>
				<verse number="52">Арав, Дума, Ешан,</verse>
				<verse number="53">Янум, Бет-Тапуах, Афека,</verse>
				<verse number="54">Хумта, Кириат-Арба, който е Хеврон, и Цигор — девет града със селата им.</verse>
				<verse number="55">Маон, Кармил, Зиф, Юта,</verse>
				<verse number="56">Йезреел, Йокдам, Заноах,</verse>
				<verse number="57">Каин, Гива и Тимна — десет града със селата им.</verse>
				<verse number="58">Халхул, Бет-Цур, Гедор,</verse>
				<verse number="59">Маарат, Бет-Анот и Елтекон — шест града със селата им.</verse>
				<verse number="60">Кириат-Баал, който е Кириат-Ярим, и Рава — два града със селата им.</verse>
				<verse number="61">В пустинята: Бет-Харава, Мидин, Сехаха,</verse>
				<verse number="62">Нившан, Ир-Хаамелах и Ен-Геди — шест града със селата им.</verse>
				<verse number="63">Но Юдовите синове не можаха да изгонят йевусейците, жители на Йерусалим, и затова йевусейците живеят с Юдовите синове в Йерусалим и до днес.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">Границата на разпределеното по жребий на Йосифовите синове тръгваше от Йордан и Йерихон, от Йерихонските води на изток, простираше се от Йерихон към пустинята до Ветилския хълм, който е Луз.</verse>
				<verse number="2">Тя излизаше от Ветил към Луз и преминаваше към границата на Арки до Атарот.</verse>
				<verse number="3">Тя се спускаше на запад към областта на яфлетците чак до Долни Бет-Хорон и до Гезер и завършваше при морето.</verse>
				<verse number="4">Това получиха за наследствен дял Йосифовите синове Манасия и Ефрем.</verse>
				<verse number="5">Областта на Ефремовите синове според родовете им беше: границата на дела беше на изток Атарот-Адар до горния Бет-Хорон;</verse>
				<verse number="6">на север от Михмета границата отива към морето, завива на изток от Таанат-Шило и преминава оттам към Яноах.</verse>
				<verse number="7">Тя слиза от Яноах към Атарот и Наара, среща Йерихон и отива до Йордан.</verse>
				<verse number="8">От Тапуах границата върви в западна посока към потока на Кана и завършва при морето. Това е наследственият дял на племето на Ефремовите синове според родовете им</verse>
				<verse number="9">заедно с градовете, отделени за Ефремовите синове в дела на Манасиевите синове — всичките градове със селата им.</verse>
				<verse number="10">Но те не изгониха ханаанците, които живееха в Гезер. Ханаанците живеят сред ефремците и до днес, те полагат принудителен труд.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">И хвърли се жребият за племето на Манасия, защото беше първородният на Йосиф. На Манасиевия първороден син Махир, баща на Галаад, защото той беше готов за битка, на него се паднаха Галаад и Васан.</verse>
				<verse number="2">Паднаха се дялове и на другите Манасиеви синове според родовете им — на синовете на Авиезер, на синовете на Хелек, на синовете на Асриел, на синовете на Шехем, на синовете на Хефер и на синовете на Шемида. Тези са потомците от мъжки пол от Йосифовия син Манасия според родовете им:</verse>
				<verse number="3">Салпаад, син на Хефер, син на Галаад, син на Махир, Манасиевия син, нямаше синове, а само дъщери. Тези са имената на дъщерите му: Махла, Ноа, Хогла, Милка и Тирца.</verse>
				<verse number="4">Те дойдоха пред свещеника Елеазар, Иисус, Навиновия син, и старейшините и казаха: „Господ беше заповядал на Мойсей да ни даде наследствен дял между братята ни.“ И така той им даде дял, според заповедта на Господа, между братята на баща им.</verse>
				<verse number="5">И на Манасия се паднаха десет дяла, освен галаадската земя и васанската земя отвъд Йордан,</verse>
				<verse number="6">защото потомците на Манасия получиха наследствен дял между синовете му. А галаадската земя се падна на останалите Манасиеви потомци.</verse>
				<verse number="7">Границата на Манасия беше от Асир към Михметат, който е срещу Сихем. Границата върви в южна посока до жителите на Ен-Тапуах.</verse>
				<verse number="8">Земята на Тапуах беше на Манасия, но Тапуах при границта на Манасия — на Ефремовите синове.</verse>
				<verse number="9">Границата слиза към потока на Кана, южно от потока. Тези градове сред Манасиевите градове са на ефремците. Манасиевата граница е северно от потока и свършва при морето.</verse>
				<verse number="10">На юг е на Ефрем, а на север — на Манасия, и морето е границата им. Те срещат Асир на север и Исахар на изток.</verse>
				<verse number="11">В земите на Исахар и на Асир на Манасия са: Бет-Шан и подчинените му селища, жителите на Ивлеам и подчинените му селища, жителите на Дор и подчинените му селища, жителите на Ен-Дор и подчинените му селища, жителите на Таанах и подчинените му селища, жителите на Мегидон и подчинените му селища, и третата част от Нафет със селата му.</verse>
				<verse number="12">Но Манасиевите синове не можаха да овладеят тези градове. И ханаанците продължаваха да живеят на тази земя.</verse>
				<verse number="13">И когато Израилевите синове укрепнаха, те направиха ханаанците свои поданици, караха ханаанците да вършат принудителна работа, но не можаха да ги изгонят.</verse>
				<verse number="14">Йосифовите синове казаха на Иисус: „Защо ни даде с жребий само един наследствен дял и една част, когато сме многолюдни, понеже Господ така ни благослови?“</verse>
				<verse number="15">Иисус им отговори: „Понеже сте многолюдни, идете в горите. Разчистете място там за себе си в земята на ферезейците и рефаимците, щом като Ефремовата планина ви е твърде тясна.“</verse>
				<verse number="16">Йосифовите синове казаха: „Планината не ни достига и всички ханаанци, които живеят в долината, имат железни колесници — както онези в Бет-Шан и подчинените му селища, така и онези в Йезреелската долина.“</verse>
				<verse number="17">Тогава Иисус каза на Йосифовия дом, на Ефрем и на Манасия: „Ти си многолюден и имаш голяма сила. Няма да имате само един дял с жребий.</verse>
				<verse number="18">Хълмистата част ще бъде твоя, въпреки че сега е гора. Вие ще я разчистите. И тя ще бъде ваша до краищата си и ще култивирате подстъпите ѝ. Понеже ще изгоните ханаанците, макар да имат железни колесници и да са силни.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">Цялата общност на израилтяните се събра в Силом. Там те поставиха скинията на събранието. Земята беше завладяна.</verse>
				<verse number="2">Между Израилевите синове оставаха седем племена, които все още не бяха получили своята наследствена част.</verse>
				<verse number="3">Тогава Иисус каза на Израилевите синове: „Колко ще отлагате да отидете да завладеете земята, която Господ, вашият Бог, даде на предците ви?</verse>
				<verse number="4">Изберете си по трима мъже от племе и аз ще ги изпратя. Нека отидат да огледат страната и да я опишат, според както трябва да се раздели наследствената част, и да се върнат при мене.</verse>
				<verse number="5">Да я разделят помежду си на седем дяла. Юда да остане в пределите си на юг, а Йосифовият дом да остане в пределите си на север.</verse>
				<verse number="6">След като разделите земята на седем части и ми съобщите, аз ще хвърля за вас жребий тук пред Господа, нашия Бог.</verse>
				<verse number="7">Левитите не трябва да имат дял, защото между вас техен наследствен дял е свещенството на Господа. Гад, Рувим и половината племе на Манасия вече получиха своя наследствен дял на изток отвъд Йордан, който Мойсей, Господният служител, им беше дал.“</verse>
				<verse number="8">Тогава мъжете станаха и тръгнаха. Иисус възложи на онези, които излязоха да опишат земята, като каза: „Вървете обходете земята, опишете я и се върнете при мене, а аз ще хвърля жребий пред Господа в Силом.“</verse>
				<verse number="9">Мъжете тръгнаха и обходиха земята. Те я описаха в книга по градове в седем дяла. Тогава дойдоха при Иисус в лагера в Силом.</verse>
				<verse number="10">Иисус хвърли за тях жребий пред Господа в Силом. Там Иисус раздели земята между Израилевите синове по наследствени дялове.</verse>
				<verse number="11">Първият жребий излезе за племето на Вениаминовите синове според родовете им. Границата на полагащия им се по жребий дял минаваше между Юдовите синове и Йосифовите синове.</verse>
				<verse number="12">Границата им на север започва при Йордан, изкачва се по хребета на север от Йерихон към хълмистата област на запад и завършва в пустинята на Бет Авен.</verse>
				<verse number="13">Оттам границата преминава към Луз, покрай южната страна на Луз, който е Ветил, и слиза към Атрот Адар, към планината, която е на юг от Долни Бет-Орон.</verse>
				<verse number="14">След това границата извива и заобикаля към западната страна на планината, която е на юг от Бет-Хорон, и завършва при Кириат-Баал, което е Кириат-Ярим, град на Юдовите синове. Това е западната страна.</verse>
				<verse number="15">Южната страна на границата започва от покрайнините на Кириат-Ярим и продължава надолу, следвайки водното течение до извора Води на Нефтоах.</verse>
				<verse number="16">След това границата слиза до подножието на планината, която е срещу Еномовата долина, на север до Рефаимската долина и се спуска до Еномовата долина към южната страна на Йевус и стига до Ен-Рогел.</verse>
				<verse number="17">Тя завива северно и отива към Айн Шемеш, след това излиза към Гелилот, който е срещу възвишението Адумим, и слиза към Камъка на Бохан, Рувимовия син.</verse>
				<verse number="18">След това преминава северно на склона на Йорданската долина и се спуска надолу в Арава.</verse>
				<verse number="19">Границата минава около северния хребет на Бет-Хогла и се връща на полуострова с форма на език на Соленото море при южния край на Йордан. Това е южната граница.</verse>
				<verse number="20">От изток граница е Йордан. Това е наследственият дял на Вениаминовите синове с границата му околовръст според родовете им.</verse>
				<verse number="21">На племето на Вениаминовите синове според родовете им принадлежат градовете: Йерихон, Бет-Хогла, Емек-Кециц,</verse>
				<verse number="22">Бет-Хаарава, Цемараим, Ветил,</verse>
				<verse number="23">Авим, Пара, Офра,</verse>
				<verse number="24">Кефар-Амони, Офни и Гева — дванадесет града със селата им.</verse>
				<verse number="25">Гаваон, Рама, Беерот,</verse>
				<verse number="26">Масифа, Кефире, Моца,</verse>
				<verse number="27">Рекем, Ирпеел, Тарала,</verse>
				<verse number="28">Цела, Елеф и Йевус, който е Йерусалим, Гиват и Кириат-Ярим — тринадесет града и селата им. Това е наследственият дял на Вениаминовите синове според родовете им.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">Вторият жребий беше за Симеон, за племето на Симеоновите синове според родовете им. Техният наследствен дял беше сред дела на Юдовите синове.</verse>
				<verse number="2">В наследствения им дял бяха: Вирсавия, Шема, Молада,</verse>
				<verse number="3">Хацар-Шуал, Вала, Ецем,</verse>
				<verse number="4">Елтолад, Бетул, Хорма,</verse>
				<verse number="5">Циклаг, Бет-Маркавот, Хацар-Суса,</verse>
				<verse number="6">Бет-Леваот и Шарухен — тринадесет града със селата им.</verse>
				<verse number="7">Айн, Римон, Етер и Ашан — четири града със селата им,</verse>
				<verse number="8">пръснати около тези градове до Баалат-Беер, южна Рама. Това е наследственият дял на племето на Симеоновите синове според родовете им.</verse>
				<verse number="9">Част от земята на Юдовите синове е наследствен дял за Симеоновите синове, защото делът на Юдовите синове е твърде голям за тях; и така Симеоновите синове получиха дела в техния дял.</verse>
				<verse number="10">Третият жребий се падна на Завулоновите синове според родовете им. Границата на наследствения им дял е до Сарид.</verse>
				<verse number="11">А границата им отива към Марала, среща Дабешет и достига до потока, който е срещу Йокнеам.</verse>
				<verse number="12">В обратна посока от Сарид, т.е. източно, тя се движи към границата на Кислот-Тавор. Оттук върви към Доврат и стига до Яфия.</verse>
				<verse number="13">Оттам преминава на изток към Гат-Хефер, до Итах-Кацин, върви към Римон и завива към Неа.</verse>
				<verse number="14">От север границата прави завой към Ханатон и завършва с долината Ифтах-Ел;</verse>
				<verse number="15">включва и Катат, Нахалал, Шимрон, Идеала и Витлеем — дванадесет града със селата им.</verse>
				<verse number="16">Това е наследственият дял на Завулоновите синове според родовете им — тези градове и селата им.</verse>
				<verse number="17">За Исахар излезе чевъртият жребий — за Исахаровите синове според родовете им.</verse>
				<verse number="18">Тяхната граница е: Йезреел, Кесулот, Сунем,</verse>
				<verse number="19">Хафараим, Шион, Анахарат,</verse>
				<verse number="20">Рабит, Кишион, Евец,</verse>
				<verse number="21">Ремет, Ен-Ганим, Ен-Хада и Бет-Пацец.</verse>
				<verse number="22">Границата среща Тавор, Шагацом и Бет-Шемеш и свършва при Йордан — шестнадесет града със селата им.</verse>
				<verse number="23">Това е наследственият дял на племето на Исахаровите синове според родовете им — градовете и селата им.</verse>
				<verse number="24">Петият жребий излезе за племето на Асировите синове според родовете им.</verse>
				<verse number="25">Тяхната граница е: Хелкат, Хали, Ветен, Аксаф,</verse>
				<verse number="26">Аламелех, Амад и Мишал. Тя среща Кармил на запад и Шихор-Ливнат.</verse>
				<verse number="27">Връща се в източна посока към Бет-Дагон, за да срещне Завулон и долината Ифтах-Ел на север. Границата продължава в северна посока към Бет-Емек и Неиел и върви към Кавул,</verse>
				<verse number="28">Еврон, Рехов, Хамон и Кана чак до големия Сидон.</verse>
				<verse number="29">Границата се връща към Рама и след това до укрепения град Тир. Тя завива към Хоса и завършва при морето от Хевел до Ахзив.</verse>
				<verse number="30">Обхваща и Ума, Афек и Рехов — двадесет и два града и селата им.</verse>
				<verse number="31">Това е наследственият дял на племето на Асировите синове според родовете им: тези градове и селата им.</verse>
				<verse number="32">За Нефталимовите синове излезе шестият жребий според родовете им.</verse>
				<verse number="33">Границата им е от Хелеф и от дъба в Цананим, по пътя за Адами-Некев и Явнеел, след това до Лакум и завършва при Йордан.</verse>
				<verse number="34">На запад границата се връща към Азнот-Тавор, оттам върви към Хукок, като среща Завулон на юг и Асир на запад, и Юда при Йордан на изток.</verse>
				<verse number="35">Укрепените градове са: Цидим, Цер, Хамат, Ракат, Кинерет,</verse>
				<verse number="36">Адама, Рама, Хацор,</verse>
				<verse number="37">Кедеш, Едреи, Ен-Хацор,</verse>
				<verse number="38">Ирон, Мигдал-Ел, Хорем, Бет-Анат и Бет-Шемеш — деветнадесет града със селата им.</verse>
				<verse number="39">Това е наследственият дял на племето на Нефталимовите синове според родовете им: градовете и селата им.</verse>
				<verse number="40">Седмият жребий излезе за племето на Дановите синове според родовете им.</verse>
				<verse number="41">Областта на наследствения им дял включва: Цора, Ещаол, Ир-Шемеш,</verse>
				<verse number="42">Шаалавин, Айалон, Итла,</verse>
				<verse number="43">Елон, Тимна, Екрон,</verse>
				<verse number="44">Елтеке, Гиветон, Баалат,</verse>
				<verse number="45">Ихуд, Бене, Гат-Римон,</verse>
				<verse number="46">Ме-Яркон и Ракон с граница срещу Яфа. И областта на Дановите синове беше малка за тях.</verse>
				<verse number="47">И Дановите синове излязоха на война срещу Лешем и го превзеха. Те го поразиха с острието на меч. Влязоха в негово владение и се заселиха там. И Лешем нарекоха Дан по името на своя прадядо. И аморейците продължиха да живеят в Едом и Шааламин. Когато ръката на Ефрем взе надмощие над тях, те им станаха данъкоплатци.</verse>
				<verse number="48">Това е наследственият дял на племето на Дановите синове според родовете им: тези градове и селата им.</verse>
				<verse number="49">След като завършиха с разделянето на земята по границите ѝ, тогава Израилевите синове дадоха между тях наследствен дял на Иисус, Навинов син.</verse>
				<verse number="50">По заповед на Господа дадоха му града, който той поиска — Тимнат-Серах на Ефремовата планина. Той възстанови града и живееше в него.</verse>
				<verse number="51">Това са наследствените дялове, които свещеникът Елеазар, Иисус, син Навинов, и родоначалниците на племената на Израилевите синове разделиха по жребий в Силом пред Господа, при входа на скинията на събранието. И завършиха разпределянето на земята.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">Тогава Господ се обърна към Иисус и каза:</verse>
				<verse number="2">„Говори на Израилевите синове: „Определете си градове за убежище, за които съм ви говорил чрез Мойсей,</verse>
				<verse number="3">за да избяга там убиец, който е погубил човек по погрешка, непреднамерено, без умисъл. У вас да бъдат убежище заради отмъстителя за кръвта, преди да застане пред събранието на съд.</verse>
				<verse number="4">Който избяга в един от тези градове, нека застане при портата на града и да изложи случая си в присъствието на стареите на този град. Те да го приемат в града си и да му дадат убежище, и той да живее у тях.</verse>
				<verse number="5">Ако отмъстителят за кръвта го преследва, те да не предават в ръката му убиеца, защото той е убил ближния си по незнание. Той никога не го е мразил.</verse>
				<verse number="6">И да живее в този град, докато не застане пред общността на съд, до смъртта на този, който и да е първосвещеник по онова време. Тогава убиецът може да се върне и да отиде в своя град и в своя дом — в града, от който е избягал“.“</verse>
				<verse number="7">Те избраха Кадес в Галилея, в Нефталимовата планина, Сихем на Ефремовата планина и Кириат-Арба, който е Хеврон, на Юдовата планина.</verse>
				<verse number="8">Отвъд Йордан, източно от Йерихон, избраха Бецер на пустинното плато, от Рувимовото племе, Рамот в Галаад, от племето на Гад, и Голан във Васан, от Манасиевото племе.</verse>
				<verse number="9">Тези бяха градовете, отредени за всички Израилеви синове и за пришълците сред тях, така че всеки, който убие човек по погрешка, да може да избяга там и така да не умре от ръката на отмъстителя за кръвта, докато не застане пред общността.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">Левитските родоначалници се приближиха към свещеника Елеазар, при Иисус, син Навинов, и при родоначалниците на племената на израилтяните.</verse>
				<verse number="2">Те им говориха в Силом в ханаанската земя и казаха: „Господ заповяда чрез Мойсей да ни дадете градове за живеене и околностите им за нашия добитък.“</verse>
				<verse number="3">Така израилтяните дадоха на левитите от своите наследствени дялове тези градове и околностите им според заповедта на Господа.</verse>
				<verse number="4">Беше хвърлен жребий и за Каатовите родове. И по жребий на Аароновите синове, свещениците, на левитите се паднаха тринадесет града от Юдовото племе, от Симеоновото племе и от Вениаминовото племе.</verse>
				<verse number="5">А за останалите Каатови синове по жребий се паднаха десет града от родовете на Ефремовото племе, от Дановото племе и от половината Манасиево племе.</verse>
				<verse number="6">И за родовете на Гирсон с жребий се паднаха тринадесет града от родовете на Асировото племе, от Нефталимовото племе и от половината Манасиево племе във Васан.</verse>
				<verse number="7">За Мерариевите синове според родовете им се паднаха дванадесет града от Рувимовото племе, от племето на Гад и от Завулоновото племе.</verse>
				<verse number="8">Израилевите синове дадоха чрез жребий на левитите тези градове с пасищата им, както заповяда Господ чрез Мойсей.</verse>
				<verse number="9">От племето на Юдовите синове, от племето на Симеоновите синове и от Вениаминовото племе те определиха градове, назовани тук по име.</verse>
				<verse number="10">Те бяха за синовете на Аарон, които бяха от родовете на Корей, от синовете на Левий, понеже жребият се падна първи на тях.</verse>
				<verse number="11">Дадоха им Кириат-Арба — Арба беше баща на Енак, т.е. Хеврон, на Юдовата планина и околностите му.</verse>
				<verse number="12">А нивите на града и селата му дадоха на Йефониевия син Халев като негово притежание.</verse>
				<verse number="13">Наред с Хеврон и околността му дадоха на синовете на свещеника Аарон града за убежище за убийци Ливна с околностите му,</verse>
				<verse number="14">Ятир с околностите му, Ещемоа с околностите му,</verse>
				<verse number="15">Холон с околностите му, Давир с околностите му,</verse>
				<verse number="16">Айн с околностите му, Юта с околностите му, Бет-Шемеш с околностите му — девет града от тези две племена;</verse>
				<verse number="17">от Вениаминовото племе: Гаваон с околностите му, Гева с околностите му,</verse>
				<verse number="18">Анатот с околностите му, Алмон с околностите му — четири града.</verse>
				<verse number="19">Всичките градове на синовете на Аарон, свещениците, бяха тринадесет града с околностите им.</verse>
				<verse number="20">А на останалите левитски родове от Каатовите синове според жребий им се паднаха следните градове с околностите им: от Ефремовото племе</verse>
				<verse number="21">им дадоха Сихем — град за убежище на убийци, с околностите му, на Ефремовата планина, Гезер с околностите му,</verse>
				<verse number="22">Кивцаим с околностите му, Бет-Хорон с околностите му — четири града;</verse>
				<verse number="23">от Дановото племе: Елтеке с околностите му, Гибетон с околностите му,</verse>
				<verse number="24">Аялон с околностите му, Гат-Римон с околностите му — четири града;</verse>
				<verse number="25">от половината Манасиево племе: Таанах с околностите му, Гат-Римон с околностите му — два града.</verse>
				<verse number="26">За родовете на останалите Каатови синове бяха дадени всичко десет града с околностите им.</verse>
				<verse number="27">А на Гирсоновите синове от левитските родове от половината Манасиево племе дадоха: Голан — град за убежище на убийци във Васан с околностите му, и Беештера с околностите му — два града;</verse>
				<verse number="28">от Исахаровото племе: Кишион с околностите му, Доврат с околностите му,</verse>
				<verse number="29">Ярмут с околностите му, Ен-Ганим с околностите му — четири града;</verse>
				<verse number="30">от Асировото племе: Мишал с околностите му, Авдон с околностите му,</verse>
				<verse number="31">Хелкат с околностите му, Рехов с околностите му — четири града.</verse>
				<verse number="32">И от Нефталимовото племе: Кедеш в Галилея — град за убежище на убийци, с околностите му, Хамот-Дор с околностите му, Картан с околностите му — три града.</verse>
				<verse number="33">Всичките Гирсонови градове според родовете им бяха тринадесет града с околностите им.</verse>
				<verse number="34">И от Завулоновото племе за родовете на Мерариевите синове, останалите левити: Йокнеам с околностите му, Карта с околностите му,</verse>
				<verse number="35">Димна с околностите му, Нахалал с околностите му — четири града;</verse>
				<verse number="36">от областта отвъд Йордан срещу Йерихон от Рувимовото племе: Бецер с околностите му — град за убежище на убийци в пустинята на платото, Яса с околностите му,</verse>
				<verse number="37">Кедемот с околностите му, Мефаат с околностите му — четири града.</verse>
				<verse number="38">От племето на Гад: града за убежище на убийци Рамот в Галаад с околностите му, Маханаим с околностите му,</verse>
				<verse number="39">Есевон с околностите му, Яазер с околностите му — всичко четири града.</verse>
				<verse number="40">Всичките градове за Мерариевите синове според родовете им — дванадесет града, бяха полагащата се част по жребий на останалите от левитските родове.</verse>
				<verse number="41">Всичките левитски градове сред владенията на Израилевите синове бяха четиридесет и осем града с околностите им.</verse>
				<verse number="42">Всеки от тези градове имаше околности, които го обграждаха. Така беше за всички тези градове.</verse>
				<verse number="43">Така Господ предаде на Израил цялата земя, която се закле да даде на предците им. И те я овладяха и се заселиха в нея.</verse>
				<verse number="44">И Господ им даде спокойствие от всички страни, както се беше клел на предците им. И никой от противниците им не устоя пред тях. Господ предаде всичките им противници в ръката им.</verse>
				<verse number="45">Не остана неизпълнена нито една дума, която Господ беше изрекъл пред Израилевия дом. Всичко се сбъдна.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">Тогава Иисус повика рувимците, гадците и половината Манасиево племе. Той им каза:</verse>
				<verse number="2">„Вие изпълнихте всичко, което Господният служител Мойсей ви заповяда и се вслушахте в гласа ми за всичко, което ви заповядах.</verse>
				<verse number="3">Вие не изоставяхте братята си през цялото време и до този ден точно спазихте заповедта на Господа, вашия Бог.</verse>
				<verse number="4">И сега Господ, вашият Бог, даде спокойствие на братята ви, както им беше говорил. Върнете се сега и идете в шатрите си, в земята на вашето владение, която Господният служител Мойсей ви беше дал отвъд Йордан.</verse>
				<verse number="5">Но внимавайте добре да изпълнявате заповедите и закона, който ви даде Господният служител Мойсей: да обичате Господа, своя Бог, да следвате всички Негови пътища, да спазвате заповедите Му, да се държите за Него и да Му служите от цялото си сърце и от цялата си душа.“</verse>
				<verse number="6">Тогава Иисус ги благослови и ги изпрати по техния път. И те отидоха по шатрите си.</verse>
				<verse number="7">На едната половина от Манасиевото племе Мойсей беше дал наследствен дял във Васан, а на другата половина Иисус даде дял с братята му в областта отсам Йордан на запад. Освен това когато Иисус ги отпращаше по шатрите им и ги благослови,</verse>
				<verse number="8">им каза: „С голямо богатство се връщате по шатрите си, с твърде много добитък, със сребро и злато, с мед, с желязо и с голямо изобилие от дрехи. Поделете плячката от враговете си със сродниците си.“</verse>
				<verse number="9">Тогава синовете на Рувим, синовете на Гад и половината Манасиево племе от Израилевите синове се обърнаха и тръгнаха от Силом, който е в ханаанската земя, за да отидат в земята Галаад, земята на Израилевите синове, от своите притежания, в която бяха въведени във владение чрез заповед на Господа чрез Мойсей.</verse>
				<verse number="10">Когато дойдоха в йорданската околност, която е в ханаанската земя, синовете на Рувим, синовете на Гад и половината племе на Манасия изградиха там жертвеник край Йордан — внушителен жертвеник.</verse>
				<verse number="11">И Израилевите синове чуха да се говори: „Ето синовете на Рувим, синовете на Гад и половината Манасиево племе изградиха жертвеник срещу ханаанската земя, близо до околността на Йордан, близо до областта на Израилевите синове.“</verse>
				<verse number="12">Когато Израилевите синове чуха това, цялата общност на Израилевите синове се събра в Силом, за да отидат на война против тях.</verse>
				<verse number="13">И Израилевите синове изпратиха Финеес, син на свещеника Елеазар, до синовете на Рувим, до синовете на Гад и половината Манасиево племе в галаадската земя.</verse>
				<verse number="14">С него бяха десет предводители, по един родоначалник от всички племена на Израил. Всеки беше глава на дома на своите предци. Те бяха от селищата на Израил.</verse>
				<verse number="15">Те дойдоха при Рувимовите синове, синовете на Гад и половината Манасиево племе в галаадската земя и се обърнаха към тях с думите:</verse>
				<verse number="16">„Така казва цялата общност на Господа: „Какво е това непокорство, което извършихте срещу Израилевия Бог, отстъпвайки от Господа, като си изграждате жертвеник и се бунтувате против Господа?</verse>
				<verse number="17">Малко ли ни е престъплението на Фегор, от което не сме се очистили до днес? Това беше наказание върху обществото на Господа.</verse>
				<verse number="18">И вие днес отстъпвате от Господа! Ако се бунтувате против Господа днес, утре Той ще се разгневи против цялата Израилева общност.</verse>
				<verse number="19">Но ако земята, която е ваше притежание, е нечиста, преминете в земята на владението на Господа, където Господ е разпънал скинията, и влезте във владение сред нас. Обаче не се бунтувайте против Господа! Не се бунтувайте против нас, изграждайки си жертвеник настрана от жертвеника на Господа, нашия Бог.</verse>
				<verse number="20">Не извърши ли Заровият син Ахан коварно престъпление спрямо проклетото? И гневът беше върху цялата Израилева общност, въпреки че той беше само един човек. Не погина ли той поради своето беззаконие?“</verse>
				<verse number="21">Тогава синовете на Рувим, синовете на Гад и половината от Манасиевото племе отговориха на родоначалниците:</verse>
				<verse number="22">„Бог на боговете е Господ, Бог на боговете е Господ, Той е, Който знае, и Израил ще разбере! Ако се бунтуваме или отстъпваме от Господа, Той няма да ни пощади днес.</verse>
				<verse number="23">Ако сме съзидали жертвеник, за да отстъпим от Господа, и ако принасяме върху него всеизгаряния, хлебни жертви или извършваме върху него мирни жертви, нека Сам Господ отсъди!</verse>
				<verse number="24">Наистина сторихме това, изпълнени със страх да не би утре вашите синове да кажат на нашите синове: „Какво общо имате вие с Израилевия Бог?“</verse>
				<verse number="25">Господ постави Йордан за граница между нас и вас, синовете на Рувим и Гад. Вие нямате дял в Господа! Вашите синове могат да станат причина нашите синове да не се боят от Господа.</verse>
				<verse number="26">Затова ние казахме: „Да сторим съобразно нашето положение, като издигнем жертвеник — не за всеизгаряния, нито за други жертви.</verse>
				<verse number="27">По-скоро той да бъде свидетелство между нас и вас, между нашите потомци след нас да изпълняваме служба на Господа в Негово присъствие с нашите всеизгаряния, нашите други жертви и благодаренията ни.“ И утре вашите синове няма да могат да кажат на нашите синове: „Вие нямате дял в Господа.“</verse>
				<verse number="28">И ние си казахме: „Когато утре се обърнат към нас или към нашите потомци, ние ще кажем: „Виждате ли подобието на Господния жертвеник, което направиха нашите предци? Той не е за всеизгаряния, нито за други жертви, но за да бъде свидетелство между нас и вас.“</verse>
				<verse number="29">Но да бъдем проклети, ако се бунтуваме против Господа или отстъпваме днес от Господа, като изграждаме жертвеник за всеизгаряния, за хлебни жертви и други жертви настрана от жертвеника на Господа, нашия Бог, който е пред скинията!“</verse>
				<verse number="30">Свещеникът Финеес, първенците на общността и Израилевите предводители на области, които бяха с него, чуха това, което казаха синовете на Рувим, синовете на Гад и синовете на Манасия. Според тях това беше добро.</verse>
				<verse number="31">Тогава синът на свещеника Елеазар, Финеес, каза на синовете на Рувим, синовете на Гад и на синовете на Манасия: „Днес разбрахме, че Господ е сред нас. Тъй като вие не сте извършили това престъпление против Господа, избавихте Израилевите синове от ръката на Господа.“</verse>
				<verse number="32">И синът на свещеника Елеазар, Финеес, се върна с първенците от синовете на Рувим и синовете на Гад от галаадската страна в ханаанската земя при Израилевите синове. Те донесоха вестта за случилото се.</verse>
				<verse number="33">И израилтяните одобриха тази вест. Те благословиха Бога и вече не говореха за тръгване на война против тях, за да унищожат земята, на която живееха синовете на Рувим, и синовете на Гад.</verse>
				<verse number="34">И синовете на Рувим и синовете на Гад дадоха име на жертвеника: Ед, т.е. свидетелство между нас, че Господ е истинският Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">След доста време, откакто Господ даде спокойствие на Израил от всичките му врагове наоколо, Иисус достигна дълбока старост,</verse>
				<verse number="2">Иисус свика целия Израил, старейшините му, предводителите му, съдиите му и надзорниците му и им каза: „Достигнах дълбока старост.</verse>
				<verse number="3">И вие видяхте всичко, което Господ, вашият Бог, извърши спрямо всички тези народи заради вас. Защото Господ, вашият Бог, Той е, Който се сражаваше за вас.</verse>
				<verse number="4">Ето за вас разделих по жребий в наследствен дял според вашите племена тези народи, както и всички народи, които изтребих от Йордан до голямото море на запад.</verse>
				<verse number="5">И Господ, вашият Бог е, Който ще ги изгони заради вас, докато не ги унищожи напълно. Тогава ще завладеете земята им, както Господ, вашият Бог, ви е казал.</verse>
				<verse number="6">Бъдете силни, грижливо спазвайте всичко, записано в книгата на закона Мойсеев, без да се отклонявате от него надясно или наляво,</verse>
				<verse number="7">нито да се смесвате с тези народи, които останаха между вас. В името на боговете им не възхвалявайте, нито се кълнете. Не им служете и не им се покланяйте.</verse>
				<verse number="8">Но се дръжте за Господа, вашия Бог, както правехте до днес.</verse>
				<verse number="9">Господ изгони заради вас велики и силни народи и никой не е устоял пред вас до днес.</verse>
				<verse number="10">Един от вас е прогонил хиляда. Защото Господ е вашият Бог. Той е, Който се сражаваше за вас, както ви беше казал.</verse>
				<verse number="11">Затова бъдете много усърдни към себе си — да обичате Господа, вашия Бог.</verse>
				<verse number="12">Защото наистина, ако се отвърнете и се привържете към остатъка от тези народи, които са останали между вас, сродите се с тях и ходите при тях, и те ходят при вас,</verse>
				<verse number="13">бъдете напълно сигурни, че Господ, вашият Бог, няма вече да изгони заради вас тези народи. Но те ще бъдат за вас клопка, капан и мрежа, и бич за ребрата ви, и тръни в очите ви, докато не бъдете изтребени от тази добра земя, която Господ, вашият Бог, ви даде.</verse>
				<verse number="14">И ето аз сега си отивам от този свят. Но вие разберете с цялото си сърце и цялата си душа, че не е пропаднала нито една дума от всички добри неща, които Господ, вашият Бог, е изговорил за вас — всичко се сбъдна за вас, нито една дума не остана неизпълнена.</verse>
				<verse number="15">Но както се сбъдна за вас всяко добро, което ви е обещал Господ, вашият Бог, така Господ ще докара върху вас всяко зло, докато ви изтреби от тази добра земя, която ви даде Господ, вашият Бог.</verse>
				<verse number="16">Когато престъпите завета с Господа, вашия Бог, който Той ви е разпоредил, и тръгнете след други богове и им служите, и се покланяте на тях, тогава ще пламне против вас Господният гняв. И вие бързо ще изчезнете от тази добра земя, която Той ви даде.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">След това Иисус събра всичките Израилеви племена в Сихем. Той повика Израилевите стареи, предводителите му, съдиите му и надзорниците му и те застанаха пред Господа.</verse>
				<verse number="2">Тогава Иисус каза на целия народ: „Така говори Господ, Израилевият Бог: „Вашите предци Тара, баща на Авраам и баща на Нахор, живееха в старо време отвъд реката и служеха на други богове.</verse>
				<verse number="3">И Аз взех баща ви Авраам от другата страна на реката. Накарах го да обходи цялата ханаанска земя. Умножих потомството му и му дадох Исаак.</verse>
				<verse number="4">На Исаак дадох Яков и Исав. И на Исав дадох във владение планината Сеир, но Яков и синовете му слязоха в Египет. Там те станаха голям народ, силен и многоброен, но египтяните ги притесняваха.</verse>
				<verse number="5">Тогава изпратих Мойсей и Аарон. Поразих Египет с бедствия чрез това, което сторих сред него, и след това ви изведох.</verse>
				<verse number="6">Аз изведох предците ви от Египет и вие дойдохте до морето. Египтяните преследваха предците ви с колесници и конници до Червеното море.</verse>
				<verse number="7">Когато те викнаха към Господ, Той постави облак и мрак между вас и египтяните, надигна върху тях морето и то ги покри. Вие видяхте и с очите си какво направих в Египет и живяхте дълго време в пустинята.</verse>
				<verse number="8">След това ви доведох в земята на аморейците, които живееха отвъд Йордан, и те се сражаваха с вас. Но ги предадох в ръката ви и получихте в наследство земята им. Аз ги изтребих заради вас.</verse>
				<verse number="9">Тогава моавският цар Валак, син на Сепфор, се надигна и воюва против Израил. Той изпрати да повикат Валаам, син Веоров, за да ви прокълне.</verse>
				<verse number="10">Но Аз не исках да послушам Валаам. Той наистина ви благослови и Аз ви избавих от ръката му.</verse>
				<verse number="11">Тогава преминахте Йордан и дойдохте до Йерихон. И жителите на Йерихон воюваха против вас: аморейци и ферезейци, ханаанци, хетейци, гергесейци, евейци и йевусейци, но Аз ги предадох в ръката ви.</verse>
				<verse number="12">И Аз изпратих пред вас стършели и те ги изгониха заради вас — двамата аморейски царе. Не чрез твоя меч, нито чрез твоя лък стана това.</verse>
				<verse number="13">Дадох ви земя, над която не сте се трудили, и градове, които не сте строили, и живеете в тях. Ядете от лозята и маслиновите градини, които не сте садили.“</verse>
				<verse number="14">Затова бойте се от Господа и Му служете вярно и искрено. Отхвърлете боговете, на които са служили вашите предци отвъд реката и в Египет, и служете на Господа!</verse>
				<verse number="15">Но ако според вас не можете да служите на Господа, изберете си днес на кого ще служите — или на боговете, на които вашите предци служеха отвъд реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Но аз и моят дом ще служим на Господа, защото е свят.“</verse>
				<verse number="16">В отговор народът каза: „Проклети да сме, ако изоставим Господа и служим на други богове!</verse>
				<verse number="17">Защото Господ е нашият Бог! Той е, Който изведе нас и предците ни от египетската земя, от дома на робството, Който извърши пред очите ни тези големи знамения. Той ни пази по целия път, по който вървяхме, и сред всички народи, през които преминавахме.</verse>
				<verse number="18">И Господ беше, Който прогони заради нас аморейците, т.е. всички народи, които живееха в тази страна. Затова и ние ще служим на Господа, понеже Той е нашият Бог.“</verse>
				<verse number="19">Иисус каза на народа: „Няма да можете да служите на Господа, защото Той е свят Бог, Бог ревнител. Той няма да търпи прегрешенията, беззаконията и вашите грехове.</verse>
				<verse number="20">Когато оставите Господа и служите на чужди богове, Той ще се отвърне и ще ви причини бедствие. Той ще ви изтреби, след като ви е правил добро.“</verse>
				<verse number="21">И народът каза на Иисус: „Никога! Защото на Господа ще служим.“</verse>
				<verse number="22">Тогава Иисус каза на народа: „Вие сте свидетели за себе си, че си избрахте Господа, за да Му служите.“ Те отговориха: „Свидетели сме.“</verse>
				<verse number="23">„И така, отхвърлете чуждите богове, които са между вас, и обърнете сърцата си към Господа, Израилевия Бог.“</verse>
				<verse number="24">И народът каза на Иисус: „На Господа, нашия Бог, ще служим и гласа Му ще слушаме.“</verse>
				<verse number="25">В същия ден Иисус сключи завет с народа и му даде закони и съд в Сихем пред скинията на Господа, Израилевия Бог.</verse>
				<verse number="26">Тогава Иисус написа тези думи в книгата на Божия закон. Той взе голям камък и го изправи там под дъба, който е при светилището на Господа.</verse>
				<verse number="27">И Иисус каза на целия народ: „Ето този камък ще бъде като свидетелство за нас, защото той чу всички думи на Господа, които Той говори на нас. Той ще бъде като свидетелство против вас, за да не би да излъжете пред своя Бог.“</verse>
				<verse number="28">Тогава Иисус отпрати народа, всеки в наследствения си дял.</verse>
				<verse number="29">След това Господният служител Иисус, син Навинов, умря на сто и десет години.</verse>
				<verse number="30">И го погребаха в предела на наследствения му дял в Тимнат Херес, който е на Ефремовата планина на север от хълма Гааш.</verse>
				<verse number="31">И Израил служи на Господа през всичките дни на Иисус и през всичките дни на стареите, които надживяха Иисус и които знаеха всичките дела на Господа, които Той извърши за Израил.</verse>
				<verse number="32">А костите на Йосиф, които израилтяните изнесоха от Египет, погребаха в Сихем в частта на нивата, която Яков беше купил от синовете на Емор, бащата на Сихем, за сто къса сребро. Тя беше наследствен дял на синовете на Йосиф.</verse>
				<verse number="33">След това умря Аароновият син Елеазар и го погребаха на хълма на сина му Финеес, който му беше даден на Ефремовата планина.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="7">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">След смъртта на Иисус израилтяните се допитаха до Господа с думите: „Кой от нас пръв да потегли, за да воюва против ханаанците?“</verse>
				<verse number="2">Тогава Господ отговори: „Юда да потегли първи. Ето Аз вече предавам тази земя под негова власт.“</verse>
				<verse number="3">А мъжете от племето на Юда казаха на мъжете от братовото племе на Симеон: „Потеглете заедно с нас към областта, която ни е определена с жребий, за да воюваме с ханаанците. След това ние ще потеглим заедно с вас към определената ви с жребий област.“ Така Симеоновото племе тръгна с тях.</verse>
				<verse number="4">Тогава мъжете от племето на Юда потеглиха. Господ предаде ханаанците и ферезейците под тяхна власт и те избиха десет хиляди души от тях във Везек.</verse>
				<verse number="5">В град Везек се натъкнаха на цар Адони-Везек, воюваха с него и разбиха ханаанците и ферезейците.</verse>
				<verse number="6">Адони-Везек побягна, но те го подгониха, хванаха го и отсякоха палците на ръцете и на краката му.</verse>
				<verse number="7">Тогава Адони-Везек каза: „Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката си са събирали трохи под трапезата ми; както съм правил аз, така ми въздаде и Бог.“ Доведоха го в Йерусалим, където и умря.</verse>
				<verse number="8">Мъжете от племето на Юда воюваха против Йерусалим, превзеха го и го поразиха с меч, града предадоха на огън.</verse>
				<verse number="9">След това те тръгнаха да воюват с ханаанците, които живееха в планините, в южната земя и в низините.</verse>
				<verse number="10">Те воюваха също с ханаанците, които живееха в Хеврон — името на Хеврон по-рано беше Кириат-Арба; те убиха Шешай, Ахиман и Талмай.</verse>
				<verse number="11">Оттук потеглиха против жителите на Давир — името Давир по-рано беше Кириат-Сефер.</verse>
				<verse number="12">Тогава Халев каза: „Този, който порази Кириат-Сефер и го превземе, на него ще дам за жена дъщеря си Ахса.“</verse>
				<verse number="13">Превзе го Готониил, син на Кеназ, по-малкия брат на Халев. Затова Халев му даде за жена дъщеря си Ахса.</verse>
				<verse number="14">Когато тя беше доведена при него, Готониил я уговори да измоли от баща си една нива. Тогава тя слезе от осела. Халев я попита: „Какво искаш?“</verse>
				<verse number="15">Тя му отговори: „Прояви към мене благоволение — понеже ти ми даде южна суха земя, дай ми сега и водни извори.“ Затова Халев ѝ даде горните извори и долните извори.</verse>
				<verse number="16">Потомците на кенееца Йотор, тъст на Мойсей, тръгнаха от Града на палмите заедно с юдеите за юдейската пустиня, която е на юг от Арад, дойдоха и се заселиха сред народа.</verse>
				<verse number="17">Мъжете от племето на Юда потеглиха заедно със сънародниците си от племето на Симеон и поразиха ханаанците, които живееха в Цефат, обрекоха града на изтребление и нарекоха този град Хорма.</verse>
				<verse number="18">Мъжете от племето на Юда превзеха също така и Газа с околностите ѝ, Аскалон с околностите му, както и Екрон с околностите му.</verse>
				<verse number="19">Господ беше с мъжете от племето на Юда. Така завладяха планината, но не можаха да прогонят жителите на долината, защото те имаха железни колесници.</verse>
				<verse number="20">А на Халев те дадоха Хеврон, както бе говорил Мойсей, и Халев изгони оттам тримата синове на Енак.</verse>
				<verse number="21">Но мъжете от племето на Вениамин не можаха да прогонят йевусейците, които живееха в Йерусалим. Затова и до днес йевусейците живеят заедно с вениаминците в Йерусалим.</verse>
				<verse number="22">Също и мъжете от племето на Йосиф потеглиха против Ветил и Господ беше с тях.</verse>
				<verse number="23">Те пратиха хора да огледат Ветил; а името на града беше по-рано Луз.</verse>
				<verse number="24">Съгледвачите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: „Покажи ни откъде може да се влезе в града и ние ще проявим милост към тебе.“</verse>
				<verse number="25">Той им показа входа на града и те поразиха града с меч, а този човек с всичките му роднини оставиха живи.</verse>
				<verse number="26">Този човек отиде в земята на хетейците и построи град, и го нарече Луз. Това е името му и до днес.</verse>
				<verse number="27">Но Манасиевото племе не можа да прогони жителите на Бет-Сан и принадлежащите му области, жителите на Таанах и принадлежащите му области, жителите на Дор и принадлежащите му области, жителите на Ивлеам и принадлежащите му области, жителите на Мегидон и принадлежащите му области. Така ханаанците успяха да останат да живеят в тази земя.</verse>
				<verse number="28">А когато израилтяните станаха силен народ, наложиха на ханаанците принудителен труд, но не ги прогониха съвсем от страната.</verse>
				<verse number="29">Ефремовото племе също не можа да прогони живеещите в Газер ханаанци; и ханаанците живееха в Газер между тях.</verse>
				<verse number="30">Завулоновото племе също не можа да прогони жителите на Китрон, нито жителите на Нахлол и ханаанците живееха между тях, но бяха подложени на принудителен труд.</verse>
				<verse number="31">Асировото племе също не можа да прогони жителите на Ако, нито жителите на Сидон и Ахлав, на Ахзив, Хелва, Афек и Рехов.</verse>
				<verse number="32">Затова от Асировото племе живеят между местните жители, ханаанците, понеже не ги прогониха.</verse>
				<verse number="33">Също и Нефталимовото племе не можа да прогони жителите на Ветсамис и на Бет-Анат и затова живее заедно с местните жители, ханаанците. Но все пак жителите на Ветсамис и на Бет-Анат бяха подложени на принудителен труд.</verse>
				<verse number="34">Аморейците принудиха мъжете от Дановото племе да се оттеглят в планинската област, понеже не им позволяваха да слизат в равнината.</verse>
				<verse number="35">Така аморейците успяха да останат да живеят в планината Херес, в Айалон и Шаалвим. Но по-късно Йосифовото племе ги победи и те също бяха подложени на принудителен труд.</verse>
				<verse number="36">Границите на аморейците се простираха от възвишението Акравим към Села и по-нататък.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Ангел от Господа дойде от Галгал в Бохим и каза: „Аз ви изведох от Египет и ви въведох в тази земя, за която се бях клел на праотците ви с думите: „Няма да наруша Своя завет с вас довека.</verse>
				<verse number="2">Но вие не сключвайте съюз с жителите на тази земя, а разрушете жертвениците им.“ Но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това?</verse>
				<verse number="3">Затова и Аз казах: „Няма да ги прогоня пред очите ви и те ще ви бъдат за падение, като постоянна съблазън за почитане на боговете им“.“</verse>
				<verse number="4">Когато Господният ангел каза тези думи пред всички израилтяни, народът заплака с висок глас.</verse>
				<verse number="5">Поради това и нарекоха това място Бохим. Там те принесоха жертва на Господа.</verse>
				<verse number="6">След като Иисус разпусна народа, израилтяните си заминаха — всеки в своето наследство, за да завладеят тази земя.</verse>
				<verse number="7">Народът служи на Господа през всички дни на Иисус и през всички дни на старейшините, които надживяха Иисус и които бяха видели всички велики дела на Господа, каквито Той извърши за Израил.</verse>
				<verse number="8">Иисус, син Навинов, Господен служител, умря на сто и десет години.</verse>
				<verse number="9">Погребаха го в областта на неговото наследство в Тамнат-Сараи, в Ефремовата планина, на север от планината Гааш.</verse>
				<verse number="10">Също и цялото това поколение се прибра при предците си. Но последва друго поколение, което не познаваше Господа и делата Му, които бе извършил за Израил.</verse>
				<verse number="11">Тогава израилтяните започнаха да извършват лоши дела пред очите на Господа, като се покланяха на ваали.</verse>
				<verse number="12">Така те изоставиха Господа, Бога на предците си, Който ги бе извел от египетската земя, и последваха други богове — боговете на племената около тях. Започнаха да им се покланят и разгневиха Господа;</verse>
				<verse number="13">изоставиха Господа и започнаха да служат на божеството Ваал и на богинята Астарта.</verse>
				<verse number="14">Тогава гневът на Господа пламна против израилтяните и Той ги предаде под властта на грабители, които ги подложиха на грабеж, и ги предаде под робството на племената около тях, така че те вече не можеха да устояват пред враговете си.</verse>
				<verse number="15">Всеки път когато потегляха за битка, Господ беше против тях за зло, както им беше говорил Господ и както им се беше клел Господ. И те бяха много притеснени.</verse>
				<verse number="16">Но Господ въздигаше съдии, които ги спасяваха от насилието на техните грабители,</verse>
				<verse number="17">при все това те не се вслушваха и в съдиите, а се увличаха след други богове и на тях се покланяха. Скоро се отбиха от пътя, по който предците им вървяха, покорявайки се на Господните заповеди. Те не постъпваха така.</verse>
				<verse number="18">Когато Господ им въздигаше съдии, Сам Господ беше със съдията и ги спасяваше от враговете им през всички дни на съдията, защото Господ се смиляваше над тях поради стенанията им от онези, които ги угнетяваха и потискаха.</verse>
				<verse number="19">След смъртта на съдията те отново започваха да извършват още по-лоши дела от бащите си, като следваха други богове, за да им служат и да им се покланят. Не изоставяха лошите си дела и упорстваха в лошия си път.</verse>
				<verse number="20">Тогава гневът на Господа пламна против Израил и Той каза: „Понеже този народ престъпва Моя завет, който сключих с предците им, и не се вслуша в Моя глас,</verse>
				<verse number="21">затова и Аз вече няма да прогонвам пред очите им нито един от народите, които остави Иисус при смъртта си,</verse>
				<verse number="22">за да подложа Израил на изпитание чрез тях — дали ще започнат да се придържат в пътя Господен и да ходят по него, както постъпваха предците им, или не.“</verse>
				<verse number="23">И така Господ остави тези народи, без да ги прогони веднага, и не ги предаде във властта на Иисус.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Ето народите, които Господ остави в страната, за да подложи чрез тях на изпитание всички онези израилтяни, които вече нищо не знаеха за всички войни, водени за Ханаан</verse>
				<verse number="2">— само за да знаят и да се научат да воюват следващите поколения на израилтяните, които по-напред не са ги знаели:</verse>
				<verse number="3">петима вождове на филистимците, всички ханаанци, сидонци и евейци, които живееха в планината Ливан, от планината Ваал-Ермон до входа в Емат.</verse>
				<verse number="4">Те бяха оставени, за да бъдат израилтяните подложени чрез тях на изпитание и да се разбере дали те се вслушват в заповедите на Господа, които Той бе заповядал чрез Мойсей на предците им.</verse>
				<verse number="5">Така израилтяните се заселиха между ханаанци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци и йевусейци,</verse>
				<verse number="6">вземаха си дъщерите им за жени и даваха дъщерите си на синовете им, като служеха на боговете им.</verse>
				<verse number="7">Израилтяните извършваха лоши дела пред Господа и забравиха своя Господ Бог, и служеха на разни вааловци и астарти.</verse>
				<verse number="8">Тогава гневът на Господа пламна против Израил и Той ги предаде във властта на месопотамския цар Хусарсатем, и израилтяните робуваха на Хусарсатем в продължение на осем години.</verse>
				<verse number="9">След това израилтяните викнаха към Господа за помощ и Господ им въздигна спасител, който ги избави — Готониил, син на Кеназ, по-малък брат на Халев.</verse>
				<verse number="10">Господният Дух въздейства мощно над него и го въздигна като съдия над Израил. Той потегли на война против Хусарсатем и Господ му помогна, така че месопотамският цар Хусарсатем претърпя тежко поражение.</verse>
				<verse number="11">Тогава земята беше спокойна в продължение на четиридесет години. И Готониил, син на Кеназ, умря.</verse>
				<verse number="12">Израилтяните започнаха пак да извършват лоши дела пред Господа и Господ даде сила на моавския цар Еглон против израилтяните, понеже те извършваха лоши дела пред Господа.</verse>
				<verse number="13">Той събра при себе си амонци и амаликитци, потегли на война, та порази Израил и завладя Града на палмите.</verse>
				<verse number="14">Затова израилтяните робуваха на моавския цар Еглон в продължение на осемнадесет години.</verse>
				<verse number="15">Тогава израилтяните викнаха към Господа за помощ и Господ им въздигна за спасител Аод, син на Гера, от Вениаминовото племе, който беше левичар. Чрез него израилтяните изпратиха дарове на моавския цар Еглон.</verse>
				<verse number="16">Аод си направи двуостър меч, дълъг един лакът, и го препаса под горната си дреха на дясното бедро,</verse>
				<verse number="17">и поднесе даровете на моавския цар Еглон. А Еглон беше човек много дебел.</verse>
				<verse number="18">Когато Аод поднесе всички дарове и изпрати мъжете, които донесоха даровете,</verse>
				<verse number="19">върна се сам при каменните идоли, които са в Галгал, и каза: „Царю, имам тайно послание за тебе!“ Тогава царят заповяда да не се говори и всички, които стояха при него, излязоха.</verse>
				<verse number="20">Тогава Аод дойде при него — той седеше в прохладната си горна стая, която беше приготвена само за него. Аод каза: „Имам за тебе послание от Бога.“ Еглон се надигна от стола.</verse>
				<verse number="21">Аод простря лявата си ръка и взе меча от дясното си бедро и го прониза в корема му</verse>
				<verse number="22">толкова, че след острието влезе и дръжката. Тлъстината обхвана острието, така че Аод не можеше да извади от корема му меча, който излезе отзад.</verse>
				<verse number="23">Тогава Аод излезе в преддверието, затвори след себе си вратата на горната стая и я заключи.</verse>
				<verse number="24">След като излезе, слугите на Еглон дойдоха и видяха, че вратата на горната стая е заключена. Тогава си казаха: „Навярно той е по нужда в прохладната стая.“</verse>
				<verse number="25">Чакаха доста дълго, но напразно, защото той не отваряше вратата на горната стая. Затова взеха ключ и отключиха, и ето — господарят им лежеше мъртъв на земята.</verse>
				<verse number="26">Докато всички се чудеха, Аод избяга, мина покрай каменните идоли и се спаси в Сеират.</verse>
				<verse number="27">Когато пристигна там, той засвири с тръба на Ефремовата планина и израилтяните слязоха заедно с него от планината, а той вървеше начело.</verse>
				<verse number="28">И им каза: „Вървете след мене, защото Господ предаде вашите врагове, моавците, под ваша власт.“ Те тръгнаха след него, превзеха бродовете през Йордан откъм Моавската земя и не допуснаха никой да премине.</verse>
				<verse number="29">Тогава избиха около десет хиляди мъже от моавците, все здрави и силни воини, и никой не се избави.</verse>
				<verse number="30">Така в онзи ден моавците се покориха под властта на Израил. Тогава земята беше спокойна от врагове в продължение на осемдесет години.</verse>
				<verse number="31">След Аод дойде Самегар, син на Анат, който с волски остен изби шестстотин мъже от филистимците. Така и той допринесе за спасението на Израил.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">След като Аод умря, израилтяните отново започнаха да извършват лоши дела пред очите на Господа.</verse>
				<verse number="2">Затова Господ ги предаде под властта на ханаанския цар Явин, който царуваше в Асор; негов военачалник беше Сисар, който живееше в Харошет-Гоим.</verse>
				<verse number="3">Тогава израилтяните викнаха към Господа за помощ, защото Явин имаше деветстотин железни колесници и жестоко притесняваше израилтяните в продължение на двадесет години.</verse>
				<verse number="4">В това време като съдия над Израил беше въздигната пророчицата Девора, жена на Лапидот.</verse>
				<verse number="5">Тя живееше под Деворината палма, между Рама и Ветил, в Ефремовата планина; при нея отиваха израилтяните за съд.</verse>
				<verse number="6">Девора изпрати пратеници до Варак, потомък на Авиноам, от Кедес в Нефталимовото племе, повика го и му каза: „Господ, Бог Израилев, заповядва: „Иди, възлез на планината Тавор и вземи със себе си десет хиляди мъже от племената на Нефталим и Завулон.</verse>
				<verse number="7">А Аз ще насоча към тебе при потока Кисон военачалника на Явин — Сисар, както и неговите колесници и многобройната му войска, и ще го предам под твоя власт“.“</verse>
				<verse number="8">Варак ѝ отговори: „Ако дойдеш с мене, ще отида и аз; но ако не дойдеш с мене, няма да отида.“</verse>
				<verse number="9">В отговор тя каза: „Да, аз ще дойда с тебе. Но няма да бъде твоя славата при похода, на който отиваш, защото под властта на женска ръка Господ ще предаде Сисар.“ И така Девора пое на път и дойде заедно с Варак в Кедес.</verse>
				<verse number="10">Варак свика мъжете от племената на Завулон и Нефталим в Кедес и след него потеглиха десет хиляди мъже. Така също и Девора тръгна заедно с него.</verse>
				<verse number="11">А кенеецът Евер, Мойсеев сродник, който се беше отделил от кенейците, потомци на Ховав, разпъна шатрата си при дъбравата в Цааним, близо до Кедес.</verse>
				<verse number="12">И съобщиха на Сисар, че Авиноам, потомък на Варак, се е изкачил на планината Тавор.</verse>
				<verse number="13">Сисар призова всичките си деветстотин железни колесници, както и всички мъже, които бяха заедно с него, и потегли за битка от Харошет-Гоим при потока Кисон.</verse>
				<verse number="14">Тогава Девора каза на Варак: „Тръгни, понеже днес е денят, в който Господ ще предаде Сисар под твоя власт. Ето Сам Господ тръгва пред тебе!“ И така, Варак слезе от планината Тавор заедно с десет хиляди мъже.</verse>
				<verse number="15">Тогава Господ приведе в уплах Сисар пред меча на Варак и всичките му колесници и цялата му войска, и Сисар слезе от колесницата си и побягна пеша.</verse>
				<verse number="16">Варак преследва тези колесници и войската до Харошет-Гоим. Цялата войска на Сисар беше поразена от меч — не остана жив нито един.</verse>
				<verse number="17">А Сисар побягна пеша в шатрата на Яил, жената на кенееца Хевер, защото между асорския цар Явин и племето на кенееца Хевер имаше приятелски отношения.</verse>
				<verse number="18">Тогава Яил посрещна Сисар и му каза: „Свърни, господарю мой, свърни при мене, не се бой.“ Когато той влезе при нея в шатрата, тя го покри с черга.</verse>
				<verse number="19">Сисар я помоли: „Дай ми да пия малко вода, жаден съм.“ Тя развърза мех с мляко, даде му да пие и пак го покри.</verse>
				<verse number="20">Сисар продължи: „Застани при входа на шатрата и ако някой дойде да те попита: „Има ли някой тука?“, ти отговори: „Няма.“</verse>
				<verse number="21">Яил, жената на Хевер, взе един кол от шатрата, взе и чук в ръката си, полекичка отиде при него и заби кола в слепите му очи, така че той се заби чак в земята. А Сисар беше дълбоко заспал от умора — така той издъхна.</verse>
				<verse number="22">След това се появи Варак, който преследваше Сисар. Яил го посрещна с думите: „Ела, ще ти покажа мъжа, когото ти търсиш.“ Когато той свърна при нея, ето Сисар лежеше мъртъв, с кол в слепите си очи.</verse>
				<verse number="23">Така в онзи ден Бог покори ханаанския цар Явин на израилтяните.</verse>
				<verse number="24">Израилтяните усилваха все повече и повече натиска си над ханаанския цар Явин, докато най-после го унищожиха.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Тогава Девора запя тази песен заедно с Варак, потомъка на Авиноам:</verse>
				<verse number="2">„Затова, че храбри воини предвождаха Израил, затова че народът прояви усърдие — прославете Господа!</verse>
				<verse number="3">Слушайте, царе, внимавайте, вождове! Аз ще пея и свиря за възхвала на Господа, на Господа, Бога Израилев.</verse>
				<verse number="4">Когато Ти, Господи, потегли от Сеир, когато Ти тръгна от страната на Едом, тогава земята се разтърси, от небето валеше дъжд и от облаците се изляха води;</verse>
				<verse number="5">планините се топяха от присъствието на Господа — самият Синай потрепери от присъствието на Господа, Бога Израилев.</verse>
				<verse number="6">В дните на Самегар, наследник на Анат, в дните на Яил пътищата пустееха и пътниците тогава вървяха по околни пътеки вместо по преки пътища.</verse>
				<verse number="7">Изчезнаха жителите по селата, изчезнаха сред Израил, докато аз, Девора, не се въздигнах, докато не се въздигнах аз — майката на Израил.</verse>
				<verse number="8">Народът избра нови богове, затова се разрази войната пред вратата му. Видяха ли се щит и копие сред четиридесет хиляди мъже от Израил?</verse>
				<verse number="9">Сърцето ми е към вас, храбри вождове на Израил, към мъжете доброволци сред народа — прославете Господа!</verse>
				<verse number="10">Вие, които гордо яздите на бели осли, които седите на килими и шествате по улиците — пейте песен!</verse>
				<verse number="11">Сред хорови песнопения при кладенци, там, където черпят вода за стадата си — там възхваляват спасителните дела на Господа, спасителните дела на владичеството Му в Израил! Тогава Господният народ потегли към портите.</verse>
				<verse number="12">Вдигни се, Деворо, вдигни се! Запей песен! Вдигни се и ти, Варак, и води своите пленници, ти, потомък на Авиноам!</verse>
				<verse number="13">Дойдоха всички, които бяха още останали, присъединиха се към вождовете на Израил; Господ ми подчини силните.</verse>
				<verse number="14">Тези, които са от корена на Ефремовото племе, тръгнаха против Амалик след тебе, Вениамине, между твоето племе; от Махира идваха вождове, а от племето на Завулон — онези, които държаха жезъл.</verse>
				<verse number="15">Също и вождовете на Исахаровото племе заедно с Девора, както и Исахар заедно с Варак, се спуснаха пеша в долината. В областите на Рувимовото племе се правят дълги съвещания.</verse>
				<verse number="16">Защо си ми седнал между кошарите и слушаш блеенето на стадата? В областите на Рувимовото племе ехтят силни прения.</verse>
				<verse number="17">Галаад обитава отвъд Йордан, а защо племето на Дан седи в корабите? Племето Асирово стои на морския бряг и спокойно си живее при своите заливи.</verse>
				<verse number="18">Племето на Завулон е народ, изложил на смърт живота си, както и племето на Нефталим — по полските височини.</verse>
				<verse number="19">Дойдоха царе, влязоха в битки, тогава влязоха в битки ханаанските царе в Танаах, при водите на Мегидон, но плячка от сребро не взеха.</verse>
				<verse number="20">Звездите от небето воюваха, воюваха с небесните си движения против Сисар.</verse>
				<verse number="21">Поток Кисон с буйни води завлече враговете, поток Кедумим, поток Кисон. Мощно се устреми ти, душо моя!</verse>
				<verse number="22">Тогава се чупеха конски копита от стремглава езда, от ездата на силните им ездачи.</verse>
				<verse number="23">Прокълнете Мероз — казва Господният ангел, — горко прокълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на Господа, на помощ на Господа срещу храбрите.</verse>
				<verse number="24">Да бъде благословена между жените Яил, жената на кенееца Хевер, да бъде благословена между жените в шатрите!</verse>
				<verse number="25">Той вода поиска; тя мляко му даде, във великолепна чаша най-добрата напитка му предложи.</verse>
				<verse number="26">Лявата си ръка тя протегна към кола, а дясната — към ковашкия чук; удари Сисар, разби главата му, смаза и прониза слепите му очи.</verse>
				<verse number="27">При нозете ѝ се сгърчи, падна и се простря, при нозете ѝ се сгърчи, падна; където се сгърчи, там падна мъртъв.</verse>
				<verse number="28">През прозореца надничаше Сисаровата майка. През решетката крещеше тя: „Защо се бави да дойде конницата му, защо закъсняват колелетата на колесницата му?“</verse>
				<verse number="29">Нейните мъдри придворни ѝ отговарят и даже сама тя дава отговор на себе си:</verse>
				<verse number="30">„Навярно плячкосват, поделят си плячка и я делят — по девойка робиня, по две девойки на всеки воин; та това е плячка за Сисар от пъстрошарени дрехи, плячка от пъстрошарени везани дрехи, от пъстрошарени дрехи, от две страни везани, снети от рамене на пленници.“</verse>
				<verse number="31">Така да погинат всички Твои врагове, Господи! А онези, които обичат Господа, да бъдат като слънце, което изгрява в целия си блясък.“ След това по тази страна настъпи спокойствие от врагове в продължение на четиридесет години.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Израилтяните отново започнаха да извършват лоши дела пред Господа. Затова Господ ги предаде под властта на мадиамците в продължение на седем години.</verse>
				<verse number="2">Когато мадиамците удържаха победа над Израил, израилтяните си правеха убежища в пещери и укрепления в планини.</verse>
				<verse number="3">Щом израилтяните посееха жито, нахлуваха мадиамците заедно с амаликитците и бедуините от изток и нападаха страната.</verse>
				<verse number="4">Те разполагаха стан против тях, опустошаваха полята чак до Газа и не оставяха храна на Израил, нито овца, нито вол, нито осел.</verse>
				<verse number="5">Защото те идваха с добитъка си и с шатрите си, многобройни като скакалци; те и камилите им брой нямаха. Така те нахлуха и опустошиха земята.</verse>
				<verse number="6">Поради мадиамците Израил обедня твърде много и затова израилтяните викнаха към Господа за помощ.</verse>
				<verse number="7">Когато израилтяните викнаха към Господа за помощ против мадиамците,</verse>
				<verse number="8">Господ им изпрати пророк, който им каза: „Така говори Господ, Бог Израилев: „Аз ви изведох от Египет, изведох ви от дома на робството.</verse>
				<verse number="9">Избавих ви от властта на египтяните и от властта на тези, които ви потискаха, прогоних ги от вас и ви дадох земята им.</verse>
				<verse number="10">След това ви казах: „Аз съм Господ, вашият Бог; не почитайте боговете на аморейците, в чиято земя живеете.“ Но вие не се вслушахте в гласа Ми.“</verse>
				<verse number="11">Тогава дойде Господен ангел и седна в Офра под дъба, който принадлежеше на Йоас, потомък на Авиезер. Неговият син Гедеон чукаше жито в лин, за да го скрие от мадиамците.</verse>
				<verse number="12">Яви му се Господен ангел и му каза: „Господ е с тебе, храбри воине!“</verse>
				<verse number="13">В отговор Гедеон му възрази: „Господарю мой! Ако Господ е с нас, защо ни постигна всичко това? Къде са всичките Му чудеса, за които са ни разказвали нашите бащи с думите: „Господ ни изведе от Египет?“ Сега Господ ни изостави и ни предаде под властта на мадиамците.“</verse>
				<verse number="14">Тогава Господ се обърна към него и каза: „Иди с тази своя сила и спаси Израил от властта на мадиамците. Да, Аз те изпращам!“</verse>
				<verse number="15">Гедеон Му се възпротиви с думите: „Как ще спася Израил? Ето родът ми е най-беден сред Манасиевото племе и аз съм най-малък в бащиния си дом.“</verse>
				<verse number="16">Господ го увери: „Аз ще бъда с тебе и ти ще поразиш мадиамците, като да са един човек.“</verse>
				<verse number="17">Гедеон настоя пред Него: „Ако съм придобил Твоето благоволение, дай ми личба, за да зная кой си Ти, Който говориш с мене.</verse>
				<verse number="18">Не си отивай оттук, докато не дойда при Тебе — искам да донеса дара си и да го предложа пред Тебе.“ Ангелът каза: „Аз ще остана тук, докато ти се върнеш.“</verse>
				<verse number="19">Гедеон отиде в къщата си и приготви козле и погачи от една ефа брашно; месото сложи в кошница, а бульона — в гърне, изнесе ги при Него под дъба и ги постави пред Него.</verse>
				<verse number="20">И Божият ангел му каза: „Вземи месото и погачите и ги постави на този камък, а бульона излей.“ Той така и направи.</verse>
				<verse number="21">Тогава Господният ангел простря върха на жезъла, който беше в ръката му, и се докосна до месото и погачите; от камъка излезе огън и изгори месото и погачата. След това Господният ангел изчезна.</verse>
				<verse number="22">Като видя Гедеон, че това беше Господен ангел, възкликна: „Горко ми, Владико Господи! Защото видях лице в лице Господния ангел.“</verse>
				<verse number="23">Господ му отговори: „Мир на тебе! Не се бой, няма да умреш.“</verse>
				<verse number="24">И Гедеон издигна там жертвеник на Господа и го нарече „Господ е мир“. Той стои и до днес в Офра, в областта на рода на Авиезер.</verse>
				<verse number="25">През същата нощ Господ му каза: „Вземи едно теле от бащиното си стадо, както и друго, седемгодишно теле, и разруши жертвеника на Ваал, който принадлежи на баща ти, отсечи свещеното дърво до него.</verse>
				<verse number="26">На върха на тази скала издигни, както се полага, жертвеник на своя Господ Бог. После вземи второто теле и го принеси за всеизгаряне върху цепениците от свещеното дърво, което вече си отсякъл.“</verse>
				<verse number="27">Гедеон взе десет мъже, свои слуги, и изпълни това, което му заповяда Господ. Но понеже се боеше от домашните на баща си и от градските жители да направи това денем, направи го нощем.</verse>
				<verse number="28">Когато сутринта градските жители станаха, ето жертвеникът на Ваал беше разрушен, свещеното дърво до него отсечено и второто теле принесено за всеизгаряне върху новопостроения жертвеник.</verse>
				<verse number="29">И си казаха един на друг: „Кой е извършил това?“ Търсиха, разпитваха и казаха: „Йоасовият син Гедеон го е извършил.“</verse>
				<verse number="30">Тогава градските жители казаха на Йоас: „Изведи сина си. Той трябва да бъде предаден на смърт, защото е разрушил жертвеника на Ваал и е отсякъл свещеното дърво до него.“</verse>
				<verse number="31">Йоас каза на всички, които заплашително го бяха заобиколили: „Вие ли ще се застъпвате за Ваал, вие ли ще го защитавате? Който се застъпи за него, ще бъде предаден на смърт още тази сутрин. Ако той е бог, нека сам се застъпи за себе си, тъй като е разрушен неговият собствен жертвеник.“</verse>
				<verse number="32">От този ден започнаха да наричат Гедеон Йероваал, което означава „Нека Ваал сам се съди с него“, тъй като е разрушен неговият собствен жертвеник.</verse>
				<verse number="33">Тогава всички мадиамци и амаликитци, както и бедуините от Изток, се събраха заедно, преминаха Йордан и се разположиха на стан в долината Йезреел.</verse>
				<verse number="34">И ето Господният Дух въздейства мощно над Гедеон. Той засвири с тръба и родът на Авиезер се събра да го последва.</verse>
				<verse number="35">След това изпрати пратеници до цялото Манасиево племе, та и то се отзова да го последва. Също така изпрати пратеници до племената на Асир, Завулон и Нефталим — и те също дойдоха, за да ги посрещнат.</verse>
				<verse number="36">Гедеон каза на Бога: „Ако спасиш Израил чрез моята ръка, както Ти обеща,</verse>
				<verse number="37">то ето — ще простра тук на мястото за вършеене руно вълна: ако падне роса само на руното, а по цялата земя бъде сухо, ще разбера, че Ти чрез мене ще спасиш Израил, както Сам обеща.“</verse>
				<verse number="38">Така и стана: като се събуди рано сутринта, той изстиска руното и от руното изтече цяла купа вода.</verse>
				<verse number="39">Гедеон отново се помоли на Бога: „Не се гневи против мене, ако отново направя опит с руното вълна: нека бъде сухо само руното, а по цялата земя да има роса.“</verse>
				<verse number="40">Същото извърши Бог през онази нощ: само руното беше сухо, а по цялата земя падна роса.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Йероваал, тоест Гедеон, стана рано сутринта заедно с всички хора, които бяха с него, и се разположиха на стан при извора Харод, а мадиамският стан беше на север от него — в долината, при хълма Морѐ.</verse>
				<verse number="2">Но Господ каза на Гедеон: „Твоята войска е твърде голяма. Не мога да предам мадиамците под ваша власт. Иначе Израил накрая ще се хвали: „Моята ръка ме спаси.“</verse>
				<verse number="3">Затова разгласи на всеослушание пред всички: „Който е страхлив и се бои, нека се върне и си отиде от планината Галаад“.“ Върнаха се двадесет и две хиляди мъже, а десет хиляди останаха.</verse>
				<verse number="4">Господ отново каза на Гедеон: „Твоята войска все още е многобройна. Заведи ги при водата, там ще извърша избора. За когото кажа: „Да върви с тебе“, нека върви с тебе; а за когото ти кажа: „Не бива да върви с тебе“, нека не върви!“</verse>
				<verse number="5">Той заведе хората при водата. Тогава Господ каза на Гедеон: „Който лочи вода с езика си, както лочи куче, него поставяй отделно от онези, които коленичат, за да пият.“</verse>
				<verse number="6">И броят на онези, които лочиха като поднесоха ръка до устата си, беше триста мъже; а всички останали коленичеха, за да пият вода.</verse>
				<verse number="7">Господ каза на Гедеон: „Чрез тези триста мъже, които лочеха, ще ви избавя и ще предам мадиамците под ваша власт. А всички други нека си отидат — всеки на мястото си.“</verse>
				<verse number="8">Гедеон разпусна всички израилтяни по шатрите им и задържа при себе си тристата души, които взеха за себе си храната от народа и тръбите им. А мадиамският стан беше под него — в долината.</verse>
				<verse number="9">През онази нощ Господ каза на Гедеон: „Стани, потегли на битка към този стан, защото го предавам под твоя власт.</verse>
				<verse number="10">Ако пък се боиш да тръгнеш сам, потегли на битка към този стан заедно със слугата си Фура;</verse>
				<verse number="11">чуй какво си говорят един друг там. Когато се укрепи силата ти, потегли на битка към стана.“ Той тръгна заедно със слугата си Фура и стигна до първия отряд на въоръжените, които бяха в стана.</verse>
				<verse number="12">А мадиамците, амаликитците, както и всички бедуини от Изток, се бяха разположили нагъсто по долината, подобно на скакалци; камилите им бяха безброй като пясъка край морето.</verse>
				<verse number="13">Когато Гедеон пристигна, ето един човек разказваше съня си на другия с думите: „Сънувах, че кръгъл ечемичен хляб се търкаля по мадиамския стан и като се търкулна до шатрата, удари се в нея така, че тя рухна, разби я и шатрата се разпадна.“</verse>
				<verse number="14">В отговор другият му каза: „Това не е нищо друго освен меча на Гедеон, потомък на израилтянина Йоас. Бог вече е предал под властта му мадиамците и целия им стан.“</verse>
				<verse number="15">Като чу разказа за съня и тълкуването му, Гедеон се поклони пред Господа, върна се в израилския стан и каза: „Ставайте! Господ предаде под властта ви мадиамския стан!“</verse>
				<verse number="16">Той раздели тристата души на три отряда и даде на всички тръби и празни стомни с факли в тях.</verse>
				<verse number="17">Тогава им нареди: „Гледайте мене и правете същото. Ето аз ще се приближа до стана и каквото аз правя, това правете и вие.</verse>
				<verse number="18">Когато аз и тези, които са с мене, засвирим с тръби, засвирете и вие с вашите тръби около целия стан и завикайте: „За Господа и за Гедеон!“</verse>
				<verse number="19">И така Гедеон заедно с отряд от сто воини дойде до мадиамския стан около началото на средната стража тъкмо когато бяха поставили часовите. Те засвириха с тръби и строшиха стомните, които бяха в ръцете им.</verse>
				<verse number="20">И трите отряда засвириха с тръби и строшиха стомните, като държаха факлите в левите си ръце, а тръбите — в десните си ръце, за да свирят. Така те завикаха: „За Господа и за Гедеон!“</verse>
				<verse number="21">При това всички застанаха около стана, всеки на мястото си. Тогава по целия стан всички се разтичаха, развикаха и удариха на бяг.</verse>
				<verse number="22">Защото, когато тристата воини засвириха с тръби, Господ породи смут по целия стан и всички обърнаха мечовете си един против друг. Цялата войска се разбяга по посока на Бетшита, Царера, Авел-Мехола и Табат.</verse>
				<verse number="23">Тогава израилтяните от Нефталимовото, Асировото и Манасиевото племе се събраха и започнаха да преследват мадиамците.</verse>
				<verse number="24">Гедеон изпрати пратеници по цялата Ефремова планина да известят: „Тръгнете срещу мадиамците, превземете водоизточниците им до Бетвара и завладейте бродовете през Йордан.“ Тогава се събраха всички мъже от Ефремовото племе и превзеха водоизточниците до Бетвара, както и до Йордан.</verse>
				<verse number="25">Те заловиха двамата мадиамски вождове Орив и Зив. Убиха Орив в Цур-Орив, а Зив — в Йекев-Зив. След това преследваха мадиамците и донесоха главите на Орив и Зив на Гедеон отвъд Йордан.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">Тогава мъжете от Ефремовото племе казаха на Гедеон: „Защо направи така, че не ни призова, когато потегли на битка с мадиамците?“ И започнаха горещо да спорят с него.</verse>
				<verse number="2">В отговор Гедеон им каза: „Победата, която извоювах, е нищо в сравнение с това, което ви се удаде. Вие знаете поговорката: „Баберките на Ефрем са по-добри от гроздобера на Авиезер.“</verse>
				<verse number="3">Бог предаде под ваша власт мадиамските князе Орив и Зив — това засенчва всичко, което аз можах да извърша.“ Щом им каза тези думи, негодуванието им срещу него се уталожи.</verse>
				<verse number="4">След това Гедеон дойде при Йордан, премина го — той и тристата мъже, които бяха заедно с него. Те бяха изтощени от преследването.</verse>
				<verse number="5">Затова той помоли жителите на град Сокхот: „Дайте няколко самуна хляб на тези мъже, които са заедно с мене, защото са гладни; аз преследвам мадиамските царе Зевей и Салман.“</verse>
				<verse number="6">Но първенците на Сокхот отговориха: „Покорил ли си вече Зевей и Салман? Защо трябва да даваме хляб на войската ти?“</verse>
				<verse number="7">Тогава Гедеон отправи заплаха: „Ето точно затова, когато Господ предаде Зевей и Салман под властта ми, аз ще накажа тялото ви с пустинни тръни и с бодили.“</verse>
				<verse number="8">Оттук Гедеон отиде във Фануил и помоли неговите жители за същото, но и фануилските жители му отговориха това, което отговориха жителите на Сокхот.</verse>
				<verse number="9">Затова той заплаши фануилските жители: „Когато се завърна победоносно, ще разруша тази ваша крепост.“</verse>
				<verse number="10">А Зевей и Салман бяха се разположили на стан в Каркора заедно с войските си, наброяващи до петнадесет хиляди мъже — това беше всичко, което бе оцеляло от цялата войска на източните жители. Бяха паднали убити сто и двадесет хиляди мъже, въоръжени с мечове.</verse>
				<verse number="11">Гедеон потегли на поход по пътя на бедуините източно от Нова и Йогбега и разби мадиамския стан, докато в него царуваше безгрижие.</verse>
				<verse number="12">А Зевей и Салман побягнаха. Но Гедеон се втурна след тях и залови двамата мадиамски царе Зевей и Салман, а войската им унищожи напълно.</verse>
				<verse number="13">Тогава Гедеон, наследник на Йоас, когато се завръщаше от битката с мадиамците през възвишенията на Херес,</verse>
				<verse number="14">залови един младеж от сокхотските жители и го подложи на разпит. Заловеният младеж му написа имената на първенците и старейшините на Сокхот — седемдесет и седем мъже.</verse>
				<verse number="15">След това Гедеон дойде при сокхотските жители и каза: „Ето ви Зевей и Салман, за които ми се подиграхте с думите: „Покорил ли си вече Зевей и Салман? Защо да даваме хляб на твоите изморени хора?“</verse>
				<verse number="16">Взе пустинни тръни и бодили и наказа с тях градските старейшини, жители на Сокхот, а</verse>
				<verse number="17">крепостта на Фануил разруши и изби градските жители.</verse>
				<verse number="18">След това каза на Зевей и Салман: „Какви бяха тези мъже, които убихте на Тавор?“ Те отговориха: „Те приличаха на тебе — всеки изглеждаше като царски син.“</verse>
				<verse number="19">„Те бяха мои братя, синове на собствената ми майка!“, викна Гедеон. „Жив ми Господ: ако бяхте запазили живота им, не бих ви убил.“</verse>
				<verse number="20">Той заповяда на своя първороден син Йетер: „Стани, убий ги!“ Но младежът не изтегли меча си, уплаши се от това, тъй като беше още млад.</verse>
				<verse number="21">Тогава Зевей и Салман казаха: „Стани сам ти и го извърши. Какъвто е човекът, такава е и силата му.“ Гедеон стана и уби Зевей и Салман. Той взе за себе си златните огърлия, които висяха по шиите на камилите им като амулети.</verse>
				<verse number="22">Тогава израилтяните казаха на Гедеон: „Бъдете наши владетели — както ти, така и синът ти и внукът ти, понеже ти ни освободи от властта на мадиамците.“</verse>
				<verse number="23">Гедеон им отговори: „Нито аз ще ви бъда владетел, нито моят син. Само Господ да ви ръководи.“</verse>
				<verse number="24">След това той продължи: „Искам да ви помоля за нещо — всеки от вас да ми даде по обица от плячката си.“ А неприятелите имаха много златни обици, защото бяха измаилтяни.</verse>
				<verse number="25">Те отговориха: „На драго сърце ще дадем.“ Като постлаха една горна дреха, всеки хвърляше там по обица от плячката си.</verse>
				<verse number="26">Златните обици, които той измоли, тежаха хиляда и седемстотин златни сикли, освен малките огърлия, златните украшения за обици и пурпурните одежди, които носеха мадиамските царе, както и златните верижки по шиите на камилите им.</verse>
				<verse number="27">От това Гедеон направи ефод и го постави в родния си град Офра. Всички израилтяни започнаха да се покланят на този ефод, който беше провал за Гедеон и за цялото му семейство.</verse>
				<verse number="28">Така мадиамците бяха покорени от израилтяните и повече не вдигнаха глава, и докато Гедеон беше жив, тази страна имаше спокойствие от врагове в продължение на четиридесет години.</verse>
				<verse number="29">Йероваал, син на Йоас, се прибра у дома си и заживя при своето семейство.</verse>
				<verse number="30">От Гедеон се родиха седемдесет синове, понеже имаше много жени.</verse>
				<verse number="31">Също и наложницата му, която живееше в Сихем, роди син и той го нарече Авимелех.</verse>
				<verse number="32">Гедеон, синът на Йоас, умря в дълбока старост и беше погребан в гроба на баща си Йоас в Офра, в областта на рода на Авиезер.</verse>
				<verse number="33">След като Гедеон умря, израилтяните отново започнаха да се покланят на вааловци и си поставиха за бог Ваал-Верит.</verse>
				<verse number="34">Израилтяните вече не си спомняха за Господа, своя Бог, Който ги беше освободил от властта на всичките им врагове наоколо,</verse>
				<verse number="35">нито изразиха благодарност на Йероваал, тоест на Гедеон, за всичките велики дела, които той беше извършил за Израил.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Авимелех, син на Йероваал, отиде в Сихем при ханаанските сродници на майка си и им заговори — на тях и на цялото семейство на майка си:</verse>
				<verse number="2">„Обявете на всички сихемски жители: „Кое е по-добре за вас — да владеят над вас всичките седемдесет синове на Йероваал или над вас да владее само един мъж? Спомнете си също, че аз съм ваша плът и кръв“.“</verse>
				<verse number="3">Сродниците на майка му известиха на сихемските жители всички тези неща за него. Тогава сърцата на тези жители склониха към Авимелех, защото си казаха: „Той е наш брат.“</verse>
				<verse number="4">Тогава му дадоха седемдесет сикли сребро от храма на Ваал-Верит. С тях Авимелех нае хора безделници, които вървяха след него, готови на всичко.</verse>
				<verse number="5">Той дойде в дома на баща си в Офра и изкла върху един камък братята си, седемдесетте синове на Йероваал. Само Йотам, най-малкият син на Йероваал, оцеля, защото се беше скрил.</verse>
				<verse number="6">Тогава се събраха всички жители на Сихем и на Мило, отидоха при дъба, който се намира до Сихем, и помазаха за цар Авимелех.</verse>
				<verse number="7">За всичко това бе известено на Йотам. Тогава той отиде и застана на върха на планината Гаризим, и викна към тях с висок глас: „Чуйте ме, вие, сихемски жители, за да чуе и вас Бог!</verse>
				<verse number="8">Някога дърветата тръгнали да си помажат цар и казали на маслината: „Стани ни цар.“</verse>
				<verse number="9">Но маслината отговорила: „Да престана ли да давам маслото си, чрез което отдават чест на богове и човеци, и да тръгна да началствам над дърветата?“</verse>
				<verse number="10">Тогава дърветата казали на смокинята: „Ела ти да ни станеш цар.“</verse>
				<verse number="11">Смокинята им казала: „Да престана ли да давам сладост и хубав плод и да тръгна да началствам над дърветата?“</verse>
				<verse number="12">След това дърветата казали на лозата: „Ела ти да ни станеш цар.“</verse>
				<verse number="13">Лозата им отговорила: „Да престана ли да давам сок, който весели богове и човеци, и да тръгна да началствам над дърветата?“</verse>
				<verse number="14">Накрая всички дървета казали на тръна: „Ела ти да ни станеш цар.“</verse>
				<verse number="15">А трънът казал на дърветата: „Ако наистина ме помазвате за цар над вас, тогава елате да си отдъхнете под сянката ми. Иначе огън ще излезе от тръна и ще изгори ливанските кедри.“</verse>
				<verse number="16">И така, вие постъпихте ли истински и справедливо, когато помазахте Авимелех за цар, постъпихте ли добре с Йероваал и рода му — според заслугите му ли постъпихте?</verse>
				<verse number="17">Баща ми воюва за вас, постави в опасност живота си и ви освободи от властта на мадиамците.</verse>
				<verse number="18">А вие сега сте въстанали против дома на баща ми и изклахте върху един камък седемдесетте му синове, и помазахте за цар над сихемските жители Авимелех, сина на робинята му, само защото е ваш съплеменник.</verse>
				<verse number="19">Ако днес постъпихте истински и справедливо с Йероваал и с рода му, тогава радвайте се на Авимелех и нека той да ви се радва.</verse>
				<verse number="20">Ако ли не — нека огън да излезе от Авимелех и да изгори всички вас, жителите на Сихем и на Мило; така също да излезе огън от жителите на Сихем и на Мило и да изгори Авимелех.“</verse>
				<verse number="21">Когато Йотам свърши да говори, побягна от брат си Авимелех, отиде в Беер и остана да живее там.</verse>
				<verse number="22">Когато Авимелех беше цар на Израил в продължение на три години,</verse>
				<verse number="23">Бог изпрати дух на вражда между него и жителите на Сихем, така че те се настроиха против Авимелех.</verse>
				<verse number="24">Така наказанието за насилието, извършено над седемдесетте синове на Йероваал, застигна брат им Авимелех, който ги изкла, както и сихемските жители, които го подкрепиха да изколи братята си.</verse>
				<verse number="25">Сихемските жители поставиха по планинските върхове засади против него и обираха всеки, който минаваше край тях по пътя. За това беше съобщено на Авимелех.</verse>
				<verse number="26">В Сихем пристигна и Гаал, син на Евед, заедно с братята си. Те заминаха за Сихем и сихемските жители се довериха на него.</verse>
				<verse number="27">И като излязоха на полето, беряха гроздето си, тъпчеха го в линове, веселяха се и отиваха в дома на своя бог. Тук те ядяха и пиеха, и проклинаха Авимелех.</verse>
				<verse number="28">Тогава Гаал, син на Евед, каза: „Кой е Авимелех и какво е Сихем, че да им слугуваме? Той е син на Йероваал, а Зевул е негов управител. По-добре служете на потомците на Емор, баща на Сихем, а на него защо да служим?</verse>
				<verse number="29">Защо не беше този народ под моя власт — аз бих прогонил Авимелех.“ На Авимелех бе наредено: „Свикай войската си и потегли на бой!“</verse>
				<verse number="30">Зевул, управителят на града, чу думите на Гаал, син на Евед, и се разгневи силно.</verse>
				<verse number="31">Той изпрати тайно пратеници при Авимелех да му кажат: „Гаал, син на Евед, заедно с братята си е дошъл в Сихем, и ето те настройват града против тебе.</verse>
				<verse number="32">Затова стани през нощта — ти и мъжете, които са с тебе, и постави засада по полето.</verse>
				<verse number="33">А сутринта, на изгрев слънце, стани рано и нападни града. А когато Гаал и мъжете, които са с него, тръгнат на бой срещу тебе, тогава постъпи с тях, както намериш за добре.“</verse>
				<verse number="34">Авимелех стана през нощта заедно с всички мъже, които бяха с него, и поставиха в засада четири дружини при Сихем.</verse>
				<verse number="35">Когато Гаал, син на Евед, тръгна на бой и застана при градските порти, Авимелех и мъжете, които бяха с него, излязоха от засадата.</verse>
				<verse number="36">Гаал, като видя хората, каза на Зевул: „Ето хора се спускат от върховете на планините.“ Зевул му отговори: „Сянката на планините ти се привижда като хора.“</verse>
				<verse number="37">Гаал пак му каза: „Ето хора се спускат от височините и един отряд идва откъм дъба на вълшебниците.“</verse>
				<verse number="38">А Зевул му заяви: „Къде е сега самохвалството ти, когато ти заявяваше: „Кой е Авимелех, че да му слугуваме?“ Ето това са онези мъже, които ти презираше; тръгни сега и се бий с тях.“</verse>
				<verse number="39">Тогава Гаал излезе начело на сихемските жители и влезе в бой с Авимелех.</verse>
				<verse number="40">Авимелех започна да го преследва. Той успя да се спаси от него, но мнозина паднаха убити чак до самите градски порти.</verse>
				<verse number="41">Авимелех се върна в Арум и се спря там, а Зевул прогони Гаал и братята му от Сихем.</verse>
				<verse number="42">На другия ден мъжете на Сихем потеглиха към полето. Когато съобщиха това на Авимелех,</verse>
				<verse number="43">той взе своите хора, раздели ги на три отряда и ги постави в засада на полето. Когато видя, че хората са потеглили от града, нападна ги и ги изби.</verse>
				<verse number="44">Авимелех тръгна на бой заедно с отряда, който беше при него. Те застанаха при градските порти, а другите два отряда нападнаха всички, които бяха по полето, и ги избиха.</verse>
				<verse number="45">Авимелех се сражава с града през целия ден, превзе го, изби жителите му, разруши града и го посипа със сол.</verse>
				<verse number="46">Като чуха това, всички, които се намираха в крепостта на Сихем, отидоха в крепостта на капището на Ваал-Верит.</verse>
				<verse number="47">Известено беше на Авимелех, че там са се събрали всички, които бяха в крепостта на Сихем.</verse>
				<verse number="48">Тогава Авимелех отиде на планината Селмон, сам той и всички мъже, които бяха заедно с него. Авимелех взе със себе си брадва, насече вейки от дърветата, постави ги на плещите си и каза на своите хора, които бяха заедно с него: „Каквото видяхте, че направих — направете го веднага и вие като мене.“</verse>
				<verse number="49">И така, всеки от неговите хора насече вейки, тръгнаха след Авимелех, натрупаха ги при крепостта и с тях я изгориха. Загинаха всички, които бяха в крепостта на Сихем — около хиляда мъже и жени.</verse>
				<verse number="50">После Авимелех отиде в Тевец, обсади го и го превзе.</verse>
				<verse number="51">Сред града имаше здрава крепост. Там намериха убежище всички мъже и жени — всички градски жители, затвориха се и се качиха върху покрива на крепостта.</verse>
				<verse number="52">Авимелех дойде до крепостта, заобиколи я и се приближи до вратата на крепостта, за да я изгори с огън.</verse>
				<verse number="53">Тогава една жена хвърли воденичен камък върху главата на Авимелех и му разби черепа.</verse>
				<verse number="54">Авимелех веднага повика оръженосеца си и му заповяда: „Бързо изтегли меча си и ме убий, за да не кажат за мене: „Жена го уби.“ Оръженосецът му го прободе и той умря.</verse>
				<verse number="55">Израилтяните, като видяха, че Авимелех умря, всички се разотидоха по родните си места.</verse>
				<verse number="56">Така Бог въздаде на Авимелех за злодеянието, което той извърши на баща си, като уби седемдесетте си братя.</verse>
				<verse number="57">Бог също въздаде и на сихемските жители за всичките им злодеяния. Така ги постигна проклятието на Йотам, син на Йероваал.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">След Авимелех да спасява Израил беше въздигнат Тола, син на Туя, син на Додо, от Исахаровото племе. Той живееше в Шамир, на Ефремовата планина.</verse>
				<verse number="2">Той управляваше като съдия над Израил в продължение на двадесет и три години. След това той умря и беше погребан в Шамир.</verse>
				<verse number="3">След него беше въздигнат Йаир от Галаад, който управляваше като съдия над Израил в продължение на двадесет и две години.</verse>
				<verse number="4">Той имаше тридесет синове, които яздеха на тридесет осли, и те имаха в галаадската страна тридесет града, които и до днес се наричат Йаирови селища.</verse>
				<verse number="5">След това Йаир умря и беше погребан в Камон.</verse>
				<verse number="6">Израилтяните продължаваха да извършват лоши дела пред Господа и се покланяха на различни вааловци и астарти, както и на боговете на сирийци, сидонци, моавци, амонци и филистимци, а служението пред Господа изоставиха.</verse>
				<verse number="7">Затова гневът на Господа се разпали против Израил и Той ги предаде под властта на филистимците и амонците.</verse>
				<verse number="8">Оттогава те измъчваха и потискаха цели осемнадесет години всички израилтяни, които живееха оттатък Йордан в областта на аморейците, която се намира в Галаад.</verse>
				<verse number="9">При това амонитците преминаха Йордан, за да воюват с Юдовото, Вениаминовото и Ефремовото племе. Тогава израилтяните бяха в голямо притеснение.</verse>
				<verse number="10">Затова израилтяните викнаха за помощ към Господа с думите: „Съгрешихме пред Тебе, Господи, защото оставихме Тебе, нашия Бог, и служихме на вааловци.“</verse>
				<verse number="11">Господ отговори на израилтяните: „Ето досега ви освобождавах от египтяни, аморейци, амонци и филистимци.</verse>
				<verse number="12">Сидонци, амаликитци и моавци ви потискаха, а когато викнехте към Мене за помощ, Аз ви освобождавах от властта им,</verse>
				<verse number="13">но сега вие Ме изоставихте и започнахте да служите на други богове. Затова няма повече да ви освобождавам.</verse>
				<verse number="14">Отидете, викайте за помощ към боговете, които сте предпочели — нека те ви освободят в това време на притеснение.“</verse>
				<verse number="15">Но израилтяните се съкрушиха пред Господа с думите: „Съгрешихме! Прави с нас всичко, което Ти справедливо си отредил, само ни освободи!“</verse>
				<verse number="16">Така те отхвърлиха чуждите богове и започнаха отново да служат на Господа. Тогава Господ не можеше повече да понася страданията на Израил.</verse>
				<verse number="17">Амонците се събраха и се разположиха на стан в Галаад; също и израилтяните се събраха и се разположиха на стан в Масифа.</verse>
				<verse number="18">Вождовете от областта Галаад си казваха един на друг: „Който започне битка против амонците, той ще бъде владетел на всички галаадски жители.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Йефтай от Галаад беше силен и храбър мъж. Той беше син на една блудница; баща му беше Галаад.</verse>
				<verse number="2">Съпругата на Галаад му роди синове. Когато синовете на тази жена пораснаха, те прокудиха Йефтай с думите: „Ти не си наследник в бащиния ни дом, защото си син на друга жена.“</verse>
				<verse number="3">Така Йефтай побягна от братята си и заживя в страната Тов. При Йефтай се събраха безделници, които излизаха с него.</verse>
				<verse number="4">След известно време амонците потеглиха на война срещу Израил.</verse>
				<verse number="5">По време на войната на амонците с израилтяните дойдоха старейшините от Галаад да доведат Йефтай от страната Тов.</verse>
				<verse number="6">Те казаха на Йефтай: „Ела да ни станеш вожд, за да воюваме с амонците.“</verse>
				<verse number="7">Йефтай възрази на галаадските старейшини: „Вие ме намразихте и прокудихте от бащиния ми дом. Защо сте дошли при мене сега, когато сте изпаднали в беда?“</verse>
				<verse number="8">Галаадските старейшини отговориха на Йефтай: „Затова дойдохме сега при тебе, за да тръгнеш заедно с нас и да воюваш с амонците, и ще станеш за нас вожд на всички галаадски жители.“</verse>
				<verse number="9">А Йефтай заяви на галаадските старейшини: „Ако ме върнете у дома, за да воювам с амонците, и ако Господ ги предаде в моя власт — наистина ли ще ви стана вожд?“</verse>
				<verse number="10">Галаадските старейшини отговориха на Йефтай: „Господ да бъде свидетел помежду ни, че ще изпълним казаното от тебе!“</verse>
				<verse number="11">След това Йефтай тръгна заедно с галаадските старейшини и народът го издигна за свой вожд и предводител. Тогава Йефтай потвърди всичко това в светилището на Господа в Масифа.</verse>
				<verse number="12">Йефтай изпрати пратеници при амонския цар да му кажат: „Какво имаш с мене, че си дошъл при мене да воюваш в страната ми?“</verse>
				<verse number="13">Амонският цар отговори чрез пратениците на Йефтай: „Когато Израил дойде от Египет, той заграби страната ми от Арнон до Явок и Йордан. Затова върни ми я по мирен начин.“</verse>
				<verse number="14">След това Йефтай още веднъж изпрати пратеници при амонския цар</verse>
				<verse number="15">да му известят: „Така отсъжда Йефтай — Израил не е заграбвал Моавската страна, нито страната на амонците!</verse>
				<verse number="16">Защото когато Израил дойде от Египет, отиваше през пустинята към Червено море и беше дошъл в Кадес,</verse>
				<verse number="17">тогава израилтяните изпратиха пратеници при едомския цар да кажат: „Позволи ни да преминем през твоята земя.“ Но едомският цар не се съгласи. За същото помолихме и моавския цар, но и той не се съгласи; затова Израил остана в Кадес.</verse>
				<verse number="18">Тогава те тръгнаха през пустинята, заобиколиха едомската страна и моавската страна и дойдоха до източната граница на моавската страна, като се разположиха на стан оттатък Арнон; но в моавските предели не навлязоха, защото Арнон е моавската граница.“</verse>
				<verse number="19">След това израилтяните изпратиха пратеници при Сихон, аморейския цар, който управляваше в Есевон, и помолиха: „Позволи ни да минем през твоята страна на път за нашата страна.“</verse>
				<verse number="20">Но Сихон не се съгласи да пропусне Израил през границите си. Затова Сихон събра всичките си мъже, разположи се на стан в Яац и започна да воюва с Израил.</verse>
				<verse number="21">Но Господ, Бог Израилев, предаде Сихон и всичките му мъже под властта на израилтяните. Те ги победиха. Така те превзеха цялата земя на аморейците, жителите на онази страна, като</verse>
				<verse number="22">завладяха всички области на аморейците от Арнон до Явок и от пустинята до Йордан.</verse>
				<verse number="23">„А сега, след като Господ, Бог Израилев, прогони аморейците пред своя народ Израил, ти искаш да я оспорваш?</verse>
				<verse number="24">Не владееш ли ти това, което ти е дал твоят бог Хамос? А ние владеем всичко онова, което ни е дал като наследство Господ, нашият Бог.</verse>
				<verse number="25">Нима ти си по-добър от моавския цар Валак, син на Сепфор? Спорил ли е той с израилтяните, или воювал ли е някога против тях?</verse>
				<verse number="26">Израил живее вече триста години в Есевон и в подвластните му селища, в Ароер и в подвластните му селища, както и във всички градове, които са разположени край Арнон. А защо през това дълго време не сте ги завзели?</verse>
				<verse number="27">Що се отнася до мене, аз не съм ти сторил нищо лошо, но ти постъпваш несправедливо спрямо мене, като безпричинно започваш война. Господ Сам е Съдия — нека Той разреши спора между израилтяни и амонци!“</verse>
				<verse number="28">Но амонският цар не се вслуша в посланието на Йефтай, което той изпрати до него.</verse>
				<verse number="29">Тогава Господният Дух въздейства мощно над Йефтай и той тръгна на поход през цялата област на Галаад и Манасия, през Масифа при Галаад, за да потегли оттук на бой срещу амонците.</verse>
				<verse number="30">Йефтай даде оброк пред Господа с думите: „Ако ти действително предадеш амонците под моя власт,</verse>
				<verse number="31">тогава този, който пръв излезе от вратата на къщата ми, за да ме посрещне при победоносното ми завръщане от битка с амонците, ще принадлежи на Господа, и аз ще го принеса в жертва всеизгаряне.“</verse>
				<verse number="32">Тогава Йефтай потегли към амонците, за да воюва с тях, и Господ ги предаде под властта му.</verse>
				<verse number="33">Той им нанесе силно поражение, превзе цялата област от Ароер до Минит по посока на Авел-Карамим, завладя двадесет града. Така амонците бяха усмирени пред израилтяните.</verse>
				<verse number="34">А когато Йефтай се завръщаше към Масифа в дома си — ето собствената му дъщеря излезе да го посрещне, играейки хоро с песни в съпровод на цимбали. Тя му беше единствено дете — нямаше нито син, нито друга дъщеря.</verse>
				<verse number="35">Веднага щом Йефтай я видя, раздра дрехите си и викна: „Уви, дъще моя! Ти ме направи нещастен, ти ми докара беда! Със собствената си уста дадох обещание пред Господа и не мога да се отрека.“</verse>
				<verse number="36">Тя му отговори: „Татко мой! Щом си дал такова обещание пред Господа, тогава постъпи с мене според обета, който ти вече си обявил, тъй като Господ чрез тебе наложи възмездие на враговете ти — амонците!“</verse>
				<verse number="37">След това тя продължи към баща си: „Само една молба ми удовлетвори: дай ми още два месеца време, за да отида да се изкача на планините и заедно с моите приятелки да оплача своето девство.“</verse>
				<verse number="38">Той отговори: „Иди!“ И я пусна за два месеца. Тя отиде с приятелките си и оплаква своето девство в планините.</verse>
				<verse number="39">Когато минаха двата месеца, тя се завърна при своя баща. Тогава той извърши над нея оброка си, който бе обещал пред Господа. Тя обаче още не беше докосната от мъж. Оттук произлезе обичай у израилтяните —</verse>
				<verse number="40">девойките сред Израил всяка година да отиват в планините, за да възпяват и оплакват дъщерята на галаадеца Йефтай, по четири дена годишно.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Тогава мъжете от Ефремовото племе се събраха, потеглиха към Цафон и казаха на Йефтай: „Ти защо ходи да воюваш против амонците, а нас не повика да дойдем с тебе? Ние с огън ще изгорим къщата ти заедно с тебе.“</verse>
				<verse number="2">Йефтай им отговори: „Само аз и моят народ имахме голям спор с амонците. Аз ви повиках, но вие не ме освободихте от властта им.</verse>
				<verse number="3">Като видях, че вие няма да ме освободите, изложих живота си на опасност и тръгнах на бой срещу амонците, и Господ ги предаде под моя власт. А сега защо сте дошли при мене днес — да започнете битка ли?“</verse>
				<verse number="4">Тогава Йефтай събра всички галаадски мъже и влезе в битка с Ефремовото племе. Галаадските мъже избиха ефремците. А ефремците бяха казали: „Вие сте бежанци от Ефремовото племе, а Галаад е посред Ефремовото и Манасиевото племе.“</verse>
				<verse number="5">Галаадците завзеха бродовете, водещи през Йордан към областта на Ефремовото племе. А когато някой от ефремските бегълци кажеше: „Позволете ми да премина“, тогава галаадските мъже му отговаряха: „Ти не си ли ефремец?“ Когато такъв кажеше: „Не“,</verse>
				<verse number="6">те му нареждаха: „Кажи шиболет“, а той казваше: „Сиболет“, защото не можеше да го произнесе правилно. Тогава те го хващаха и заколваха при бродовете през Йордан. По онова време от ефремците паднаха убити четиридесет и две хиляди мъже.</verse>
				<verse number="7">Йефтай управляваше като съдия над Израил в продължение на шест години. След това галаадецът Йефтай умря и беше погребан в един от галаадските градове.</verse>
				<verse number="8">След него като съдия над Израил беше въздигнат Есевон от Витлеем.</verse>
				<verse number="9">Той имаше тридесет синове и тридесет дъщери, които омъжи извън дома си, а взе отвън тридесет снахи за синовете си. Той управляваше като съдия над Израил в продължение на седем години.</verse>
				<verse number="10">След това Есевон умря и беше погребан във Витлеем.</verse>
				<verse number="11">След него като съдия над Израил беше въздигнат Елон от Завулоновото племе. Той управляваше като съдия над Израил в продължение на десет години.</verse>
				<verse number="12">След това завулонецът Елон умря и беше погребан в Айалон, в областта на Завулоновото племе.</verse>
				<verse number="13">След него като съдия над Израил беше въздигнат Авдон, син на пиратонеца Хилела.</verse>
				<verse number="14">Той имаше четиридесет синове и тридесет внуци, които яздеха на седемдесет осела. Той управляваше като съдия над Израил в продължение на осем години.</verse>
				<verse number="15">След това Авдон, син на Хилела от Пиратон, умря и беше погребан в Пиратон, в областта на Ефремовото племе, в Амаликовата планина.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Израилтяните продължаваха да извършват лоши дела пред Господа. Затова Господ ги предаде във властта на филистимците в продължение на четиридесет години.</verse>
				<verse number="2">Имаше един човек от Цора, от Дановото племе, на име Маной. Неговата жена беше бездетна и не раждаше.</verse>
				<verse number="3">Господен ангел се яви на тази жена и ѝ каза: „Ето ти си безплодна и не раждаш. Но ще заченеш и ще родиш син.</verse>
				<verse number="4">Затова пази се, не пий вино и сикер и не яж нищо нечисто.</verse>
				<verse number="5">Защото ти ще заченеш и ще родиш син. Косата му никога не бива да бъде бръсната, понеже това дете още от рождението си ще бъде назорей, посветен на Бога. С него ще започне избавлението на Израил от филистимска власт.“</verse>
				<verse number="6">Тогава тази жена отиде в къщата си и каза на своя мъж: „Един Божий човек дойде при мене. Той изглеждаше като Божий ангел — тъй страховит. Аз не го попитах откъде е, нито пък той ми назова името си.</verse>
				<verse number="7">Но той ми каза: „Ето ти ще заченеш и ще родиш син; затова не пий вино и сикер и не яж нищо нечисто, понеже това дете още от рождението си до своята смърт ще бъде назорей, посветен на Бога.“</verse>
				<verse number="8">Тогава Маной се помоли на Господа с думите: „Господи! Нека още веднъж дойде при нас този Божий човек, когото Ти си изпратил, и нека той ни научи какво да правим с детето, което ще се роди.“</verse>
				<verse number="9">Бог чу гласа на Маной и Божият ангел пак дойде при тази жена, когато тя се намираше на нивата, но мъжът ѝ Маной не беше с нея.</verse>
				<verse number="10">Тя бързо се затече да разкаже на мъжа си и му извести: „Ето яви ми се човекът, който онзи ден беше дошъл при мене.“</verse>
				<verse number="11">Маной стана и последва жена си. Като дойде при онзи човек, той го попита: „Ти ли си човекът, който е говорил на жена ми?“ Ангелът отговори: „Да, аз съм!“</verse>
				<verse number="12">А тогава Маной попита по-нататък: „Ако се изпълни възвестеното от тебе, как да постъпваме с това дете? Каквото трябва или не трябва да прави?“</verse>
				<verse number="13">Господният ангел отговори на Маной: „Нека то се пази от всичко, за което говорих на твоята жена.</verse>
				<verse number="14">Нека не яде нищо, което лозата ражда; нека не пие вино и сикер, да не яде нищо нечисто и да спазва всичко, каквото ѝ заповядах.“</verse>
				<verse number="15">След това Маной каза на Господния ангел: „Иска ни се да те задържим, за да ти сготвим яре.“</verse>
				<verse number="16">Господният ангел отговори на Маной: „Дори и да ме задържиш, аз няма да ям от твоя хляб. А ако искаш да приготвиш жертва всеизгаряне пред Господа, принеси я.“ Маной така и не разбра, че това е Господен ангел.</verse>
				<verse number="17">Затова Маной попита Господния ангел: „Как ти е името? Ние искаме да те възвеличим с благодарност, когато се сбъдне възвестеното от тебе.“</verse>
				<verse number="18">Господният ангел му отговори: „Защо питаш за името ми? То е изпълнено с тайнственост.“</verse>
				<verse number="19">Тогава Маной взе ярето и хлебния принос и ги принесе върху един камък като жертва пред Господа, Който извършва тайнствени неща пред погледите на Маной и жена му.</verse>
				<verse number="20">Когато пламъкът се издигна от жертвеника към небето, Господният ангел се издигна сред пламъка на жертвеника пред погледите на Маной и жена му и те паднаха по лице на земята.</verse>
				<verse number="21">Оттук нататък Господният ангел повече не се яви на Маной и на жена му. Тогава Маной разбра, че това е бил ангел от Господа.</verse>
				<verse number="22">Затова Маной каза на жена си: „Сигурно ще умрем, понеже видяхме Бога.“</verse>
				<verse number="23">Жена му отговори: „Ако Господ искаше да ни умъртви, нямаше да приеме жертва всеизгаряне и хлебен принос от ръцете ни, нито би показал пред нас всичко това и не би ни възвестил всичко това сега.“</verse>
				<verse number="24">Тази жена роди син и го нарече с името Самсон. Детето растеше и Господ го благославяше.</verse>
				<verse number="25">Когато Самсон беше в Дановия стан, между Цора и Естаол, тогава Господният Дух започна да действа мощно чрез него.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Когато веднъж Самсон пристигна в Тимна, тук той видя между филистимките една девойка.</verse>
				<verse number="2">Когато се завърна, той разказа на баща си и на майка си следното: „В Тимна между филистимките видях една девойка. Вземете ми я за жена.“</verse>
				<verse number="3">Но баща му а и майка му отговориха: „Между дъщерите на твоите съплеменници и сред целия ни народ няма ли девойка за твоя жена, че отиваш да вземаш жена от необрязаните филистимци?“ А Самсон отговори на баща си: „Не, вземи ми само тази, понеже тя ми харесва.“</verse>
				<verse number="4">Баща му и майка му обаче не знаеха, че това е предвидено от Господа и че Той търси повод да се потегли на поход срещу филистимците. А тъкмо тогава филистимците владееха над Израил.</verse>
				<verse number="5">След това Самсон отиде заедно с баща си и майка си в Тимна и когато стигнаха до лозята на Тимна, ето един млад лъв се спусна с рев насреща му.</verse>
				<verse number="6">Тогава Господният Дух въздейства мощно над него и той с голи ръце разкъса лъва, както се разкъсва яре на трапеза. Но той не разказа на баща си и майка си за това, което беше извършил.</verse>
				<verse number="7">След това отиде и говори с девойката и тя се хареса на Самсон.</verse>
				<verse number="8">След няколко дни той пак отиде в Тимна, за да я вземе за жена. Пътьом се отби, за да види мъртвия лъв. Но ето — рой пчели и мед в трупната мърша на лъва.</verse>
				<verse number="9">Той събра меда в ръцете си, тръгна и яде по пътя. А когато се завърна при баща си и майка си, даде и на тях. Също и те ядоха. Но той не им каза, че беше взел този мед от трупната мърша на лъва.</verse>
				<verse number="10">Неговият баща дойде в Тимна при тази девойка. Там Самсон даде гощавка, както е обичай при младоженците.</verse>
				<verse number="11">Когато го видяха да идва, жителите на Тимна избраха тридесет брачни другари, които да празнуват заедно с него.</verse>
				<verse number="12">Самсон им каза: „Ще ви задам една гатанка. Ако можете да ми я отгатнете и точно я разгадаете през седемте дена на гощавката, ще ви дам тридесет ленени ризи и тридесет празнични дрехи.</verse>
				<verse number="13">Но ако не можете да я отгатнете, тогава вие ще ми дадете тридесет ленени ризи и тридесет празнични дрехи.“ Те му отговориха: „Задай гатанката си да я чуем.“</verse>
				<verse number="14">Той заговори: „Ястие дойде от такъв, който яде; сладост — от такъв, който е силен.“ В продължение на три дена никой не можа да отгатне гатанката.</verse>
				<verse number="15">На седмия ден брачните другари казаха на Самсоновата жена: „Уговори мъжа си, да ни отгатне гатанката. Иначе с огън ще изгорим тебе и бащиния ти дом. Затова ли ни поканихте, за да ни оберете?“</verse>
				<verse number="16">И така, жената на Самсон заплака пред него и занарежда: „Ти ме мразиш и не ме обичаш. Ти зададе гатанка на сънародниците ми, а и на мене не я отгатваш.“ Той ѝ отговори: „На баща си и майка си не съм я отгатнал, та на тебе ли ще я отгатна?“</verse>
				<verse number="17">Но тя седем дена плака пред него, докато продължаваше гощавката им. Накрая на седмия ден той я отгатна пред нея, понеже не го оставяше на мира. А тя отгатна гатанката на своите сънародници.</verse>
				<verse number="18">И на седмия ден преди залез слънце те му казаха: „Какво е по-сладко от мед, какво е по-силно от лъв?“ Той им възрази: „Да не бяхте орали с моята телица, никога нямаше да отгатнете гатанката ми.“</verse>
				<verse number="19">След това Господният Дух въздейства мощно над него и той отиде в Аскалон, където уби тридесет мъже, смъкна от тях облеклата им и даде дрехите им на онези, които бяха отгатнали гатанката. Тогава той, силно разгневен, се завърна в къщата на баща си.</verse>
				<verse number="20">А жената на Самсон беше омъжена за неговия приятел, който му беше станал сватбен другар.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">След известно време, когато се жънеше пшеницата, Самсон посети жена си, като донесе едно яре, и каза на баща ѝ: „Ще вляза в стаята при жена си.“ Но баща ѝ не му позволи да влезе.</verse>
				<verse number="2">Той каза: „Аз наистина помислих, че ти е омръзнало от нея и я дадох на приятеля ти! Ето по-малката сестра е по-хубава от нея — нека тя бъде твоя вместо нея.“</verse>
				<verse number="3">Но Самсон каза пред всички: „Сега ще бъда свободен от вина пред филистимците, ако им причиня нещо лошо.“</verse>
				<verse number="4">Тогава Самсон отиде и налови триста лисици, взе факли, свърза опашка с опашка и привърза по една факла между две опашки.</verse>
				<verse number="5">След това запали факлите и пусна лисиците из житните ниви на филистимците. Така той изгори и снопи, и непожънато жито, както и лозя и маслинови градини.</verse>
				<verse number="6">Когато филистимците попитаха: „Кой направи това?“, отговориха: „Самсон, зетят на тимненеца, понеже той отнел жена му и я дал на приятеля му.“ Тогава филистимците отидоха и изгориха с огън нея и баща ѝ.</verse>
				<verse number="7">Самсон им каза: „Щом постъпвате така, аз ще си отмъстя на вас самите и само тогава ще престана.“</verse>
				<verse number="8">Със силни удари той им изпотроши пищялите и бедрата. След това се завърна в скалната пещера при Етам и заживя там.</verse>
				<verse number="9">Тогава филистимците потеглиха за битка, разположиха стан в Юдея и се разпростряха чак до Лехи.</verse>
				<verse number="10">Юдеите ги попитаха: „Защо сте тръгнали против нас?“ Те отговориха: „Дойдохме да вържем Самсон, за да постъпим с него така, както той постъпи с нас.“</verse>
				<verse number="11">Затова три хиляди юдеи отидоха в скалната пещера при Етам и казаха на Самсон: „Не знаеш ли, че филистимците владеят над нас? Какво ни докара?“ Той им отговори: „Както те постъпиха с мене, така постъпих и аз с тях.“</verse>
				<verse number="12">Тогава те му казаха: „Дошли сме да те свържем, за да те предадем под властта на филистимците.“ А Самсон настоя пред тях: „Закълнете ми се, че няма да ме убиете.“</verse>
				<verse number="13">Те му отговориха: „Не, ние само ще те вържем и ще те предадем под властта им, но да те убием — това няма да направим.“ И така, те го вързаха с две нови въжета и го изведоха от скалната пещера.</verse>
				<verse number="14">Когато Самсон беше доведен до Лехи, филистимците го посрещнаха с радостни викове. Тогава Господният Дух въздейства мощно над него и той разкъса въжетата, с които бяха вързани раменете му, като да бяха нишки, обгорели от огън, и оковите му сякаш се стопиха от ръцете му.</verse>
				<verse number="15">Намери прясна, още кървава челюст от осел, грабна я с ръка и уби с нея хиляда мъже.</verse>
				<verse number="16">Тогава Самсон викна: „С челюст от осел натрупах аз купища върху купища, с челюст от осел убих хиляда мъже.“</verse>
				<verse number="17">След като изговори това, той хвърли челюстта надалече и нарече това място Рамат-Лехи.</verse>
				<verse number="18">После Самсон изпита изгаряща жажда и викна към Господа с думите: „Ти извърши чрез Своя служител тази голяма победа. А сега — да умра ли от жажда и да падна в плен на необрязаните?“</verse>
				<verse number="19">Тогава Бог отвори яма в Лехи и от нея бликна вода. След като се напи, жизненият му дух се възвърна, и той отново оживя. Затова изворът при Лехи и до ден днешен се нарича Ен-Хакоре.</verse>
				<verse number="20">Самсон управляваше като съдия над Израил в дните на филистимците в продължение на двадесет години.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">Оттук Самсон тръгна към Газа. Там видя една блудница и се отби при нея.</verse>
				<verse number="2">Когато съобщиха на жителите на Газа: „Самсон е дошъл тука“, филистимците бродеха наоколо, дебнеха го цяла нощ при градските порти и се спотаяваха цяла нощ, като казваха: „Ще чакаме до съмване, тогава ще го убием.“</verse>
				<verse number="3">А Самсон спа до среднощ. Тогава стана, грабна двете крила на градските порти с двата им стълба, изкърти ги заедно с напречната греда, сложи ги на раменете си и ги изнесе на върха на планината, която се намира срещу Хеврон.</verse>
				<verse number="4">След това той се влюби в една филистимка от долината Сорек на име Далида.</verse>
				<verse number="5">Дойдоха при нея филистимските князе и ѝ казаха: „Уговори го и разбери откъде идва неговата огромна сила и още — как можем да го надвием и да го вържем така, че да го омаломощим. А всеки от нас ще ти даде за това по хиляда и сто сикли сребро.“</verse>
				<verse number="6">Тогава Далида попита Самсон: „Кажи ми откъде идва твоята огромна сила и с какво да те вържат така, че да те омаломощят?“</verse>
				<verse number="7">Самсон ѝ отговори: „Ако ме вържат със седем още сурови, неизсъхнали тетиви, тогава аз ще загубя силата си и ще стана обикновен човек.“</verse>
				<verse number="8">Филистимските князе ѝ донесоха седем още сурови, неизсъхнали тетиви и тя го върза с тях.</verse>
				<verse number="9">В това време в другата стая стояха в засада няколко мъже. Тя викна: „Самсоне! Филистимците нападат!“ Той разкъса тетивите, както се разкъсва кълчищен конец, когато се доближи до огън. Така и не се разбра тайната на силата му.</verse>
				<verse number="10">След това Далида каза на Самсон: „Ето ти ми се подигра и ме измами. Кажи ми сега с какво трябва да те вържат?“</verse>
				<verse number="11">Той ѝ отговори: „Ако ме вържат с нови, още неупотребявани въжета, аз ще загубя силата си и ще стана обикновен човек.“</verse>
				<verse number="12">Далида взе нови въжета, върза го и извика към него: „Самсоне! Филистимци идват срещу тебе!“ В това време в другата стая стояха в засада няколко мъже. Той обаче разкъса като конци въжетата по раменете.</verse>
				<verse number="13">Далида пак каза на Самсон: „Ти все ми се подиграваш и ме мамиш. Кажи ми с какво трябва да те вържат?“ В отговор той каза: „Ако втъчеш седемте плитки по главата ми в основата на платното на твоя стан и здраво ги забиеш с клин към кросното.“</verse>
				<verse number="14">И тя ги заби с клин. Тогава му викна: „Самсоне! Филистимците нападат!“ Той се събуди от съня си и измъкна клина от стана заедно с платното.</verse>
				<verse number="15">Тогава Далида заговори пред него: „Защо казваш: „Обичам те“, а сърцето ти не е с мене? Ето ти вече три пъти ме излъга и не ми откри в какво се състои огромната ти сила.“</verse>
				<verse number="16">А понеже тя му досаждаше с думите си всеки ден и го притесняваше все повече и повече, той страдаше до смърт.</verse>
				<verse number="17">Най-после Самсон разкри всичко с думите: „Косата ми никога не е била бръсната, защото аз още от рождението си съм назорей, посветен на Бога. Ако някой ме обръсне, силата ми ще ме напусне; аз ще отслабна и ще бъда като всеки друг човек.“</verse>
				<verse number="18">Като разбра Далида, че той ѝ разкри всичко, изпрати пратеници и повика филистимските князе. Тя им каза: „Елате и този път — той ми разкри всичко.“ Тогава филистимските князе дойдоха при нея и ѝ донесоха пари на ръка.</verse>
				<verse number="19">Далида приспа Самсон на коленете си, повика един човек, заповяда му да обръсне седемте плитки по главата му. Тогава той започна да отслабва и силата му го напусна.</verse>
				<verse number="20">Тя викна: „Самсоне! Филистимците нападат!“ Той се събуди от съня си и си каза: „И този път, както досега, ще се изплъзна.“ Но той не знаеше, че Господ беше отстъпил от него.</verse>
				<verse number="21">Филистимците го заловиха и му избодоха очите, доведоха го в Газа, оковаха го с двойни медни вериги и той беше заставен да мели в затвора.</verse>
				<verse number="22">Но косата на главата му започна пак да расте, както беше обръсната.</verse>
				<verse number="23">Филистимските князе се събраха, за да принесат голяма жертва на своя бог Дагон и да се веселят, защото си казаха: „Нашият бог предаде под властта ни врага ни Самсон.“</verse>
				<verse number="24">Когато го видя, народът също прославяше своя бог с думите: „Нашият бог предаде под наша власт врага ни и опустошителя на земята ни, който изби много наши сънародници.“</verse>
				<verse number="25">А когато се развеселиха сърцата им, князете казаха: „Доведете Самсон да ни развлича.“ И така, доведоха Самсон от затвора и той ги развличаше; поставиха го обаче между стълбовете.</verse>
				<verse number="26">Но Самсон каза на младежа, който го водеше за ръка: „Заведи ме да напипам стълбовете, на които се крепи този храм, за да се подпра на тях.“</verse>
				<verse number="27">А храмът беше пълен с мъже и жени. Там бяха всички филистимски князе, а на покрива имаше до три хиляди мъже и жени, които гледаха Самсон, който беше станал за посмешище на всички тях.</verse>
				<verse number="28">Тогава Самсон молитвено призова Господа с думите: „Господи Боже! Спомни си за мене и ми дай само този път сила, о, Боже, за да си отмъстя изведнъж на филистимците за двете си очи!“</verse>
				<verse number="29">Тогава Самсон обгърна двата средни стълба, на които се крепеше храмът, и силно ги налегна: единия с дясната си ръка, а другия — с лявата.</verse>
				<verse number="30">Самсон викна: „Така ще умра аз заедно с филистимците!“ Той наблегна с всички сили и храмът рухна върху князете и върху целия народ, който се намираше в него. Така умрелите, които Самсон уби при смъртта си, бяха повече, отколкото той беше убил през живота си.</verse>
				<verse number="31">След това дойдоха неговите братя и цялото семейство на баща му, взеха го, отнесоха го и го погребаха в гроба на баща му Маной, между Цора и Естаол. Той управляваше като съдия над Израил в продължение на двадесет години.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">В Ефремовата планина живеше един човек на име Миха.</verse>
				<verse number="2">Той каза на майка си: „Хилядата и сто сикли сребро, които бяха откраднати и за които те чух да изричаш пред мене проклятие, това сребро се намира у мене — аз го взех.“ Майка му каза: „Благословен да бъде синът ми от Господа!“</verse>
				<verse number="3">Той върна на майка си хилядата и сто сикли сребро. Но майка му заяви: „Това мое сребро посветих на Господа, та ти, моят син, да направиш от него истукан — излят кумир. И така, давам ти го обратно.“</verse>
				<verse number="4">Обаче той върна среброто на майка си. Майка му взе двеста сикли сребро и ги даде на златар. Той направи един истукан, излят кумир, който беше изложен в дома на Миха.</verse>
				<verse number="5">И така, Миха имаше капище за богове. След това той направи ефод и терафим и посвети един от синовете си, за да му служи като свещеник.</verse>
				<verse number="6">В онези дни в Израил още нямаше цар — всеки правеше това, което смяташе за правилно.</verse>
				<verse number="7">Тогава там живееше един младеж от юдейския град Витлеем, от Юдовото племе, който беше левит.</verse>
				<verse number="8">Този човек напусна града, за да намери друго място за живеене. При своето странстване той дойде до дома на Миха в Ефремовата планина.</verse>
				<verse number="9">Миха го попита: „Откъде идваш?“ Той му отговори: „Аз съм левит от юдейския град Витлеем и отивам да намеря друго място за живеене.“</verse>
				<verse number="10">А Миха му каза: „Остани при мене и бъди ми духовен баща и свещеник. Годишно ще ти давам по десет сикли сребро, потребното облекло и прехрана.“</verse>
				<verse number="11">Левитът се съгласи да остане при този човек и този младеж беше за Миха като син.</verse>
				<verse number="12">Миха посвети левита и младежът му стана свещеник. Така той заживя в дома на Миха.</verse>
				<verse number="13">Тогава Миха си каза: „Сега зная, че Господ ще ми оказва добро, защото имам левит за свещеник.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">В онези дни в Израил още нямаше цар. Дановото племе си търсеше своя дял земя, където да се засели, защото дотогава не му се беше паднал дял по наследство между Израилевите племена.</verse>
				<verse number="2">Затова Дановите потомци изпратиха от племето си петима храбри мъже от Цора и Естаол, за да огледат тази земя и да я проучат, като им казаха: „Отидете проучете тази земя.“ Те дойдоха в Ефремовата планина близо до дома на Миха и там пренощуваха.</verse>
				<verse number="3">Когато дойдоха при дома на Миха, те познаха гласа на младия левит, влязоха там и го попитаха: „Как си дошъл тука? Какво правиш на това място и защо си тука?“</verse>
				<verse number="4">Той им отговори: „Това и това направи Миха за мене, нае ме и аз му станах свещеник.“</verse>
				<verse number="5">Те му казаха: „Допитай се до Бога, за да разберем дали ще бъде благоприятен пътят, по който сме тръгнали.“</verse>
				<verse number="6">Свещеникът им каза: „Вървете с мир — пътят, по който сте тръгнали, е пред Господа.“</verse>
				<verse number="7">Петимата мъже тръгнаха и дойдоха в Лаис. Тук те видяха, че тамошните хора живеят спокойно и безгрижно, подобно на сидонци — тихо и без страх, защото в онази земя нямаше владетел и потисник. Те живееха далече от сидонците и с никого нямаха нищо общо.</verse>
				<verse number="8">Петимата души се завърнаха при съплеменниците си в Цора и Естаол и бяха попитани: „Какви вести носите?“</verse>
				<verse number="9">Те отговориха: „Станете да тръгнем на поход срещу тях. Огледахме тази земя, тя е твърде добра. Какво се двоумите? Не се колебайте, тръгвайте да завладеете тази земя.</verse>
				<verse number="10">Когато отидете, ще намерите един безгрижен народ, а онази земя е широка. Бог я предава под ваша власт. Мястото е такова, че няма оскъдица от нищо, което ражда земята.“</verse>
				<verse number="11">И така, те всички потеглиха оттам, от Дановото племе, от Цора и Естаол — шестстотин мъже, въоръжени с войнишки оръжия.</verse>
				<verse number="12">Те тръгнаха на битка и се разположиха на стан в Кириат-Ярим, в Юдея. Затова и до днес наричат онова място Махане-Дан. То се намира оттатък Кириат-Ярим.</verse>
				<verse number="13">Оттам поеха за Ефремовта планина и дойдоха до дома на Миха.</verse>
				<verse number="14">И петимата мъже, които бяха ходили да оглеждат земята Лаис, казаха на съплеменниците си: „Знаете ли, че в тези домове има ефод, терафим, истукан и излят кумир? Сега помислете какво да се прави.“</verse>
				<verse number="15">Там те се отбиха от пътя и влязоха в дома на младия левит, в дома на Миха, и го поздравиха.</verse>
				<verse number="16">Докато шестстотинте мъже от Дановото племе, въоръжени с войнишки оръжия, стояха при вратата,</verse>
				<verse number="17">петимата души, които бяха ходили да оглеждат тази земя, отидоха, влязоха там, взеха истукана и ефода, терафима и излетия кумир. А свещеникът стоеше при вратата с шестстотинте мъже, въоръжени с войнишки оръжия.</verse>
				<verse number="18">Когато влязоха в дома на Миха и взеха истукана, ефода, терафима и излетия кумир, свещеникът им каза: „Какво правите?“</verse>
				<verse number="19">Те му отговориха: „Мълчи! Сложи си ръката на устата си, ела с нас и бъди ни духовен отец и свещеник. По-добре ли е за тебе да бъдеш свещеник в дома на един човек, отколкото да бъдеш свещеник на племе или род в Израил?“</verse>
				<verse number="20">Това допадна на свещеника, той взе ефода, терафима и истукана и дойде при въоръжените хора.</verse>
				<verse number="21">Тогава те тръгнаха по обратния път и поставиха начело на похода децата, добитъка и скъпоценните си вещи.</verse>
				<verse number="22">Когато те се отдалечиха от дома на Миха, обитателите на домовете, съседни с Миховия дом, вдигнаха тревога, втурнаха се да преследват Дановите потомци</verse>
				<verse number="23">и викнаха към тях. Дановите потомци се обърнаха и казаха на Миха: „Какво става с тебе, че си събрал толкова хора?“</verse>
				<verse number="24">Миха отговори: „Вие ми взехте боговете, които бях направил, както и свещеника, а след това заминахте. Какво ми остава още, та казвате: „Какво става с тебе?“</verse>
				<verse number="25">Дановите потомци му казаха: „Замълчи пред нас! Иначе някои от нас ще се разсърдят и ще ви нападнат. Така ти ще загубиш живота си и семейството си.“</verse>
				<verse number="26">След това Дановите потомци поеха по пътя си, а Миха като видя, че те са по-силни от него, върна се и се прибра в своя дом.</verse>
				<verse number="27">Дановите потомци взеха това, което бе направил Миха, както и свещеника, който беше при него, и тръгнаха към Лаис срещу спокойния и безгрижен народ. Те го избиха с меч, а града изгориха с огън.</verse>
				<verse number="28">Никой не се притече на помощ на Лаис, защото той беше отдалечен от Сидон и жителите му живееха съвсем уединено. Този град се намираше в долина, в близост до Бет-Рехов. Там данци отново изградиха град и се заселиха в него.</verse>
				<verse number="29">Града нарекоха Дан по името на баща си Дан, потомък на Яков — а преди това този град се наричаше Лаис.</verse>
				<verse number="30">Тогава Дановите потомци поставиха взетия истукан. А Йонатан, син на Гирсон, Манасиевия син, както и синовете му, бяха свещеници в Дановото племе до деня, когато жителите на тази земя бяха отведени в плен.</verse>
				<verse number="31">Така те си поставиха направения от Миха истукан, който остана там през цялото време, докато Божият дом се намираше в Силом.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">В онези дни, когато Израил още нямаше цар, на отвъдната страна на Ефремовата планина живееше един левит. Той си беше взел наложница, родом от юдейския град Витлеем.</verse>
				<verse number="2">Наложницата беше в разпра с него. Затова тя го напусна и се завърна в бащиния си дом във Витлеем юдейски. Там живя още четири месеца.</verse>
				<verse number="3">Тогава мъжът ѝ тръгна на път и отиде при нея, за да я уговори да я върне обратно. Със себе си водеше слугата си и два осела. Тя го въведе в бащината си къща.</verse>
				<verse number="4">Като го видя, тъстът му, бащата на тази млада жена, го посрещна радостно и го задържа. Той прекара три дена при него. Те ядоха, пиха и нощуваха там.</verse>
				<verse number="5">Когато на четвъртия ден станаха рано сутринта и той започна да се стяга за път, бащата на младата жена каза на зет си: „Подкрепи се още с къшей хляб, а след това можете да тръгнете.“</verse>
				<verse number="6">Те седнаха и двамата ядоха и пиха заедно. А бащата на младата жена каза на този мъж: „Съгласи се да останеш още една нощ и се повесели от сърце.“</verse>
				<verse number="7">Мъжът беше поел, за да продължи пътя си, но тъстът му го уговори и той пак пренощува там.</verse>
				<verse number="8">А на петия ден той стана рано сутринта, за да си върви. Но бащата на младата жена отново каза: „Подкрепи се още и остани, докато денят превали.“ И те двамата пак ядоха заедно.</verse>
				<verse number="9">След това този мъж стана и тръгна да си върви — сам той, наложницата му и слугата му. А неговият тъст, бащата на младата жена, му каза: „Ето започна вече да се стъмва. Моля ви, пренощувайте. Та денят е на свършване, пренощувай тука и се повесели от сърце. Тръгнете на път утре рано и ще се прибереш у дома си.“</verse>
				<verse number="10">Но мъжът не пожела повече да нощува тук, стана и пое на път. Така той наближи до околностите на Йевус, тоест Йерусалим, като водеше със себе си два натоварени осела, а и наложницата му беше с него.</verse>
				<verse number="11">Когато бяха близо до Йевус, денят вече беше превалил. Слугата каза на господаря си: „Да се отбием в този йевусейски град и да пренощуваме в него.“</verse>
				<verse number="12">Господарят му отговори: „Няма да се отбиваме в град на чужденци, които не са израилтяни, а ще продължим към Гива.“</verse>
				<verse number="13">И допълни към слугата си: „Върви! Нека стигнем до друго място. Ще нощуваме в Гива или в Рама.“</verse>
				<verse number="14">И така, те тръгнаха, вървяха, а при залез слънце бяха близо до Гива, която спада към Вениаминовото племе.</verse>
				<verse number="15">Там те се отбиха, за да пренощуват в Гива. След като влезе в града, левитът спря на градския площад, но не се намери никой, който да ги покани у дома си да пренощуват.</verse>
				<verse number="16">И ето привечер един старец се връщаше от работа по полето. Той беше родом от Ефремовата планина и живееше като чужденец в Гива. А местните жители бяха вениаминци.</verse>
				<verse number="17">Той повдигна очи и видя пътника на градския площад. Старецът попита: „Накъде си тръгнал и откъде идваш?“</verse>
				<verse number="18">Той му отговори: „Идваме от Витлеем в Юдея и отиваме за Ефремовата планина, откъдето съм аз. Бях дошъл във Витлеем в Юдея, а сега съм на път към дома си. Но никой не ме поканва в къщата си.</verse>
				<verse number="19">При това ние си имаме всичко — и слама, и храна за ослите си, а също хляб и вино за мене и за твоята слугиня, както и за този слуга, който е заедно с твоите слуги. Наистина нямаме нужда от нищо.“</verse>
				<verse number="20">Старецът го увери: „Бъди спокоен — всичките ти нужди ще поема аз, само да не останеш да нощуваш на улицата.“</verse>
				<verse number="21">И така, той го заведе у дома си, даде фураж на ослите, а те си умиха нозете, ядоха и пиха.</verse>
				<verse number="22">Когато те се подкрепяха с ядене на трапезата, някои мъже от града — скверна сган, заобиколиха къщата, заблъскаха по вратата и викнаха на стареца, стопанин на къщата: „Изведи дошлия в къщата ти мъж, за да го познаем.“</verse>
				<verse number="23">Стопанинът на къщата излезе при тях и им каза: „Недейте, братя мои, не правете такова зло! Този мъж е гост в къщата ми, не проявявайте такова безумие!</verse>
				<verse number="24">Ето ви дъщеря ми, девица, както и неговата наложница — тях ще изведа. Опозорете ги и правете с тях каквото искате. А с този мъж не правете такова безумие!“</verse>
				<verse number="25">Но мъжете не искаха да го слушат. Тогава левитът грабна наложницата си и им я изведе на улицата. Те я познаха, изнасилваха я цяла нощ до сутринта и я пуснаха едва призори.</verse>
				<verse number="26">Тази жена се довлече, падна до вратата на къщата на стареца, в която пренощува господарят ѝ, и лежа там до разсъмване.</verse>
				<verse number="27">А на сутринта господарят ѝ стана, отвори вратата на къщата и излезе, за да тръгне на път. Но ето — наложницата му лежи пред вратата на къщата, а ръцете ѝ на прага.</verse>
				<verse number="28">Той ѝ каза: „Стани да си вървим!“ Но отговор нямаше. Той я постави на осела си, тръгна на път и пое за родното си място.</verse>
				<verse number="29">Като пристигна у дома си, взе нож, хвана наложницата си, разчлени я на дванадесет части и ги разпрати по всички области на Израил.</verse>
				<verse number="30">Всеки, който виждаше това, казваше: „Не е бивало и не се е виждало такова нещо от деня, когато израилтяните излязоха от египетската земя и до днес. Помислете за всичко това и вземете решение — какво да се направи!“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">Тогава потеглиха за битка всички израилтяни и цялото общество от Дан до Вирсавия и галаадската земя се събра като един човек пред Господа в Масифа.</verse>
				<verse number="2">Вождовете на целия народ, на всички Израилеви племена — четиристотин хиляди въоръжени с мечове мъже пешаци, се представиха пред събранието на Божия народ.</verse>
				<verse number="3">Вениаминците чуха, че израилтяните отишли в Масифа. Израилтяните попитаха: „Разкажете ни как стана това зло?“</verse>
				<verse number="4">В отговор левитът, мъж на убитата жена, каза: „Дойдох с наложницата си в Гива от Вениаминовото племе, за да пренощуваме.</verse>
				<verse number="5">А мъжете на Гива се вдигнаха против мене и заради мене обсадиха къщата през нощта. Имаха намерение мене да убият, а наложницата ми измъчиха така, че тя умря.</verse>
				<verse number="6">Затова аз взех наложницата си, разсякох я и я разпратих по всички области на Израил, понеже те извършиха срамно дело и безумие в Израил.</verse>
				<verse number="7">Ето всички вие, израилтяни, разгледайте това деяние и вземете решение!“</verse>
				<verse number="8">Тогава целият народ застана като един човек и каза: „Никой няма да отиде в шатрата си, нито някой ще се върне у дома си.</verse>
				<verse number="9">Ето какво ще направим сега с Гива — да тръгнем на битка с нея по жребий!</verse>
				<verse number="10">От всички Израилеви племена ще вземем по десет от сто мъже, по сто на хиляда и по хиляда на десет хиляди. Те трябва да се грижат за изхранването на народа, който ще тръгне против Гива във Вениаминовото племе, за да я накаже за безумието, което е извършила против Израил.“</verse>
				<verse number="11">И така, всички израилтяни се събраха единодушно като един човек против този град.</verse>
				<verse number="12">Израилевите племена изпратиха мъже да кажат на цялото Вениаминово племе: „Какво е това зло, което е извършено у вас?</verse>
				<verse number="13">Предайте ония от скверната сган, живеещи в Гива! Ние ще ги убием и ще изкореним това зло от Израил.“ Но вениаминците отказаха да се вслушат в гласа на съплеменниците си, израилтяните.</verse>
				<verse number="14">Тогава вениаминците напуснаха градовете си и се събраха в Гива, за да тръгнат на битка с израилтяните.</verse>
				<verse number="15">И в онзи ден вениаминците, които дойдоха от градовете, наброяваха двадесет и шест хиляди въоръжени с мечове мъже, освен жителите на Гива, които наброяваха седемстотин отбрани мъже.</verse>
				<verse number="16">Между тях имаше седемстотин отбрани мъже, които бяха левичари — те всички безпогрешно хвърляха камъни с прашки с точност до косъм.</verse>
				<verse number="17">А израилтяните, без вениаминците, бяха на брой четиристотин хиляди въоръжени с мечове мъже — всички те бяха обучени за водене на война.</verse>
				<verse number="18">Тогава израилтяните тръгнаха и отидоха във Ветил, и се допитаха до Бога: „Кой от нас да излезе първи на бой против вениаминците?“ И Господ отговори: „Юдовото племе да бъде първо!“</verse>
				<verse number="19">На сутринта израилтяните станаха и се разположиха на стан пред Гива.</verse>
				<verse number="20">Тук израилтяните се придвижиха за битка с вениаминците, като се подредиха в боен ред пред Гива.</verse>
				<verse number="21">А вениаминците излязоха от Гива и в онзи ден повалиха на земята двадесет и две хиляди израилтяни.</verse>
				<verse number="22">Но Израилското воинство придоби кураж и отново се подреди в боен ред на онова място, където се бяха опълчили първия ден.</verse>
				<verse number="23">Защото израилтяните бяха ходили и плакали в светилището пред Господа до вечерта и бяха се допитали до Господа: „Да тръгнем ли отново за битка с потомците на нашия брат Вениамин?“ Господ беше казал: „Тръгнете против тях.“</verse>
				<verse number="24">И така, на втория ден израилтяните се придвижиха близо до вениаминците.</verse>
				<verse number="25">На втория ден Вениаминовото племе потегли от Гива против израилтяните и повали на земята още осемнадесет хиляди мъже от тях въоръжени с мечове.</verse>
				<verse number="26">Тогава отново всички израилтяни, целият народ, потеглиха за битка и дойдоха във Ветил. Тук те оплакваха поражението си пред Господа, престояха, постиха онзи ден до вечерта и принесоха пред Господа всеизгаряния и мирни жертви.</verse>
				<verse number="27">Израилтяните се допитаха до Господа — в онези дни там беше ковчегът на Божия завет</verse>
				<verse number="28">и пред него стоеше Финеес, син на Елеазар, син на Аарон, — казвайки: „Да тръгнем ли отново за битка с потомците на нашия брат Вениамин или не?“ Господ каза: „Тръгнете. Утре ще ги предам под властта ви.“</verse>
				<verse number="29">Тогава израилтяните поставиха засада около Гива.</verse>
				<verse number="30">На третия ден израилтяните тръгнаха на битка против вениаминците и както преди се подредиха в боен ред пред Гива.</verse>
				<verse number="31">Вениаминците се опълчиха против тях и се отдалечиха от града. Както и преди те започнаха да избиват хора по пътищата, един от които води за Ветил, а друг за Гива, през полето, така че избиха около тридесет мъже израилтяни.</verse>
				<verse number="32">Затова вениаминците си казаха: „Те падат пред нас, както и преди.“ А израилтяните бяха казали: „Ще побегнем от тях и ще ги измамим, за да се отдалечат от града към пътищата.“</verse>
				<verse number="33">Тогава всички израилтяни се придвижиха от мястото си и се подредиха готови за битка, във Ваал-Тамар. израилски воини от засадата се спуснаха от мястото си западно от Гива.</verse>
				<verse number="34">Срещу Гива се опълчиха десет хиляди отбрани мъже от цял Израил и почна ожесточена битка. Но вениаминците не знаеха, че ще ги сполети беда.</verse>
				<verse number="35">Господ порази вениаминците пред израилтяните и в онзи ден израилтяните избиха от вениаминците двадесет и пет хиляди и сто въоръжени с мечове воини.</verse>
				<verse number="36">Вениаминците разбраха, че са разбити, защото израилтяните отстъпиха пред вениаминците, понеже се надяваха на засадата, която бяха поставили срещу Гива.</verse>
				<verse number="37">Воините от засадата се устремиха и щурмуваха Гива. Те навлязоха в града и поразиха с меч всички.</verse>
				<verse number="38">Израилтяните си бяха определили заедно със засадата също и знак — когато се издигне дим от града, тогава да нападнат.</verse>
				<verse number="39">Когато израилтяните отстъпиха от полесражението и вениаминците започнаха да поразяват и убиха около тридесет мъже израилтяни, защото си казваха: „Отново падат пред нас, както и в предишните битки“,</verse>
				<verse number="40">— тогава от града започна да се издига дим като стълб. Вениаминците погледаха назад и ето — от целия град се издигаше дим към небето.</verse>
				<verse number="41">Тогава израилтяните се върнаха, а вениаминците се уплашиха, понеже видяха, че ги е сполетяло бедствие.</verse>
				<verse number="42">Затова вениаминците побягнаха от израилтяните по пътя за пустинята, но вражеската войска ги преследваше по петите, а онези, които излизаха от градовете, ги избиваха там.</verse>
				<verse number="43">Така те обкръжиха вениаминците и ги преследваха и поразяваха от Ноха до самата източна страна на Гива.</verse>
				<verse number="44">От вениаминците паднаха убити осемнадесет хиляди мъже — всички те бяха храбри мъже.</verse>
				<verse number="45">Оцелелите се обърнаха и побягнаха към пустинята, към скалата Римон. От тях израилтяните съсякоха по пътищата пет хиляди мъже, после ги преследваха до Гидом и от тях убиха още две хиляди мъже.</verse>
				<verse number="46">А всички вениаминци, които паднаха убити онзи ден, бяха двадесет и пет хиляди въоръжени с мечове мъже — все храбри мъже.</verse>
				<verse number="47">Само шестстотин мъже успяха да избягат към скалата Римон в пустинята, където останаха четири месеца.</verse>
				<verse number="48">А израилтяните се върнаха обратно към областта на вениаминците и ги поразиха с меч — и хората в града, и добитъка, и всичко, каквото се намери. Те изгориха с огън всички градове, разположени по пътя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">Израилтяните се заклеха в Масифа с думите: „Никой от нас да не дава дъщеря си за жена на човек от Вениаминовото племе.“</verse>
				<verse number="2">Но народът дойде във Ветил. Там всички седяха пред Бога чак до вечерта и заплакаха горко със силен глас</verse>
				<verse number="3">с думите: „Господи, Боже Израилев! Защо стана това в Израил — днес изчезна едно цяло Израилско племе?“</verse>
				<verse number="4">На другия ден народът стана рано, издигна жертвеник във Ветил и бяха принесени всеизгаряния и мирни жертви.</verse>
				<verse number="5">Тогава израилтяните запитаха: „От всичките Израилеви племена кой не беше дошъл на събранието на цялото общество пред Господа?“ Защото велико проклятие беше отправено срещу онези, които не бяха дошли на събранието пред Господа в Масифа. Заедно с това беше определено, че такива ще бъдат предадени на смърт.</verse>
				<verse number="6">Но израилтяните се съжалиха над братското си Вениаминово племе и казаха: „Днес беше отсечено едно племе от Израил.</verse>
				<verse number="7">Как да постъпим с оцелелите от тях относно жените, тъй като сме се заклели пред Господа да не им даваме дъщерите си за жени?“</verse>
				<verse number="8">Затова пак казаха: „От Израилевите племена кой не беше дошъл на събранието, кой не е дохождал пред Господа в Масифа?“ Оказа се, че никой от Явис Галаадски не бе дошъл на събранието в стана пред Господа.</verse>
				<verse number="9">Защото, след като преброиха хората, участвали в това събрание, оказа се, че не е имало нито един от жителите на Явис Галаадски.</verse>
				<verse number="10">Затова израилската общност изпрати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже и им беше заповядано: „Отидете и поразете с меч жителите на Явис Галаадски заедно с жените и децата.</verse>
				<verse number="11">Ето какво трябва да направите — избийте всеки мъж и всяка жена, която е познала мъжко легло.“</verse>
				<verse number="12">Между жителите на Явис Галаадски се намериха четиристотин девойки, непознали мъжко легло. Те бяха доведени в стана при Силом, който е в ханаанската земя.</verse>
				<verse number="13">Тогава цялото Израилско общество изпрати представители да преговарят с вениаминците, които бяха в скалата Римон, и да им обявят мир.</verse>
				<verse number="14">Така вениаминците се завърнаха при израилтяните и им бяха дадени за жени оцелелите живи изсред жените на Явис Галаадски. Но се оказа, че те не стигаха.</verse>
				<verse number="15">А народът жалеше за Вениаминовото племе — затова, че Господ е допуснал да се накърни целостта на Израилевите племена.</verse>
				<verse number="16">Тогава старейшините на Израилското общество разсъждаваха: „Какво да направим за оцелелите вениаминци по отношение на жени за тях, понеже жените от Вениаминовото племе са избити?“</verse>
				<verse number="17">И казаха още: „Наследствената земя нека остане за оцелелите вениаминци, за да не изчезне едно племе от Израил.</verse>
				<verse number="18">Но ние не можем да им дадем за жени от нашите дъщери, защото израилтяните се заклеха с думите: „Проклет да е този, който даде жена на мъже от Вениаминовото племе!“</verse>
				<verse number="19">Затова решиха: „Ето всяка година в Силом се провежда празник, посветен на Господа, на север от Ветил и на изток от пътя, който отива от Ветил към Сихем, както и на юг от Левона.“</verse>
				<verse number="20">Ето защо заповядаха на вениаминците: „Идете, скрийте се в лозята</verse>
				<verse number="21">и гледайте, когато излязат силомските девойки да играят на хоро, изскочете от лозята и всеки да си грабне за жена по една от силомските девойки. След това се върнете във Вениаминовата земя.</verse>
				<verse number="22">Ако бащите на тези девойки дойдат при нас и започнат да спорят, ние ще им кажем: „Бъдете снизходителни към вениаминците заради нас, понеже през войната ние не запазихме за всеки от тях жена, а и вие не им дадохте — така че сега вие не сте виновни.“</verse>
				<verse number="23">Вениаминците постъпиха точно така и според броя си взеха жени от танцуващите на хорото девойки, отвлечени от тях. След това си тръгнаха, отново се завърнаха в земята си, получена в наследство, изградиха градове и заживяха в тях.</verse>
				<verse number="24">Тогава израилтяните се разотидоха оттам — всеки в племето си и в рода си, оттам всеки замина за земята си, получена в наследство.</verse>
				<verse number="25">В онези дни в Израил още нямаше цар — всеки правеше това, което смяташе за правилно.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="8">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">По времето, когато в Израил управляваха съдиите, в страната настана глад. Тогава един човек от Витлеем в Юдея отиде да живее като пришелец в земята Моав заедно с жена си и двамата си синове.</verse>
				<verse number="2">Този човек се казваше Елимелех, жена му — Ноемин, а двамата му синове — Махлон и Хилеон; те бяха ефратци от Витлеем в Юдея. Всичките дойдоха в земята Моав и се заселиха там.</verse>
				<verse number="3">Но Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана сама с двамата си синове.</verse>
				<verse number="4">Те си взеха за жени моавки. Едната се наричаше Орфа, а другата — Рут; и живяха там около десет години.</verse>
				<verse number="5">Тогава умряха и двамата — Махлон и Хилеон, и тази жена остана сама, без двамата си синове и без мъжа си.</verse>
				<verse number="6">Тогава тя реши да се върне заедно със снахите си от земята Моав, понеже бе чула в Моав, че Господ се е погрижил милостиво за Своя народ и отново му е дал хляб.</verse>
				<verse number="7">Затова тя напусна мястото, където живееше — тя и заедно с нея двете ѝ снахи. Така те вървяха по пътя, за да се завърнат в юдейската земя.</verse>
				<verse number="8">Ноемин каза на двете си снахи: „Хайде, върнете се всяка в майчината си къща; нека Господ ви окаже милост тъй, както вие постъпихте с умрелите и с мене!</verse>
				<verse number="9">Да ви даде Господ да намерите покой всяка в къщата на своя мъж.“ Тогава тя ги целуна на раздяла. Но те заплакаха с висок глас</verse>
				<verse number="10">и ѝ казаха: „Не, ние искаме да се върнем с тебе при твоя народ.“</verse>
				<verse number="11">А Ноемин отговори: „Върнете се, дъщери мои; защо ще вървите с мене? Нима имам още синове в утробата си, които биха ви били съпрузи?</verse>
				<verse number="12">Върнете се, мои дъщери, идете си, защото аз съм вече твърде стара, за да се омъжа отново. Даже и да помислех „Имам още надежда“ и ако тази нощ да бих се омъжила, и дори да бих родила синове,</verse>
				<verse number="13">бихте ли чакали, докато те пораснат? Можете ли заради тях да се откажете от омъжване? Не, дъщери мои, ще ми бъде мъчно за вас, защото ръката на Господа се насочи против мене.“</verse>
				<verse number="14">Но те отново заплакаха с висок глас. Орфа целуна на раздяла свекърва си и се върна при народа си, а Рут последва свекърва си.</verse>
				<verse number="15">Ноемин каза на Рут: „Ето етърва ти се върна при народа си и при своя бог. Върни се и ти след етърва си.“</verse>
				<verse number="16">Но Рут отвърна: „Не ме умолявай да те изоставя и да се върна без тебе. Където отидеш ти, там ще дойда и аз, и където се заселиш ти, там ще се заселя и аз. Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог — мой Бог.</verse>
				<verse number="17">Където умреш ти, там ще умра и аз и там ще бъда погребана. Нека Господ постъпи с мене така и това да ми отреди. Само смъртта ще ни раздели.“</verse>
				<verse number="18">Като видя, че твърдо е решила да тръгне с нея, Ноемин престана да ѝ говори.</verse>
				<verse number="19">И така, двете вървяха, докато стигнаха до Витлеем. Когато пристигнаха, целият град ги одумваше и жените казваха: „Не е ли това Ноемин?“</verse>
				<verse number="20">Но тя им отговори: „Не ме наричайте вече Ноемин, наричайте ме Мара, защото Всесилният ме изпълни с голяма горест.</verse>
				<verse number="21">Оттук потеглих богата, а Господ ме върна бедна. Защо ще ме наричате Ноемин, когато Господ ме унизи и Всесилният ми прати нещастие?“</verse>
				<verse number="22">И така Ноемин се върна заедно със снаха си, моавката Рут, която дойде от земята Моав. Те пристигнаха във Витлеем в началото на ечемичната жетва.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Ноемин имаше роднина от страна на мъжа си, човек знатен, от рода на Елимелех, и той се наричаше Вооз.</verse>
				<verse number="2">Моавката Рут каза на Ноемин: „Да отида на полето и да събирам класове при този, при когото намеря благоволение.“ Тя ѝ отговори: „Иди, дъще моя.“</verse>
				<verse number="3">Тя отиде и започна да събира в полето класове след жетварите. Случи се да попадне на нивата, която принадлежеше на Вооз, който беше от рода на Елимелех.</verse>
				<verse number="4">И ето там Вооз дойде от Витлеем и поздрави жетварите: „Господ да бъде с вас!“ Те му отговориха: „Господ да те благослови!“</verse>
				<verse number="5">Тогава Вооз запита младия си слуга, надзорник на жетварите: „На кого принадлежи тази млада жена?“</verse>
				<verse number="6">Младият слуга, надзорник на жетварите, отговори с думите: „Тази млада жена е моавка, дошла с Ноемин от земята Моав.</verse>
				<verse number="7">Тя ни помоли: „Нека да събирам класове между снопите след жетварите.“ Така тя дойде и остана тук. От сутринта досега само за малко си е почивала.“</verse>
				<verse number="8">Вооз каза на Рут: „Чуй добре, дъще моя, не ходи да събираш класове на друга нива и не си отивай оттук, а остани тук при моите слугини.</verse>
				<verse number="9">Гледай на коя нива жънат те и върви след тях. Аз забраних на младите си слуги да те оскърбяват. Когато ожаднееш, отивай при съдовете и пий от водата, която са донесли слугите ми.“</verse>
				<verse number="10">Тя коленичи, поклони се ниско до земята и го попита: „С какво съм придобила твоето благоволение, че ме почиташ, макар да съм чужденка?“</verse>
				<verse number="11">В отговор Вооз ѝ каза: „Вече ми е разказано за всичко, което си направила за свекърва си след смъртта на своя мъж — как си оставила своя баща, своята майка и своята родина и си дошла между народ, който не си познавала преди това.</verse>
				<verse number="12">Нека Господ да те възнагради за това твое дело и да приемеш пълна награда от самия Господ, Който е Бог на Израил, при Когото си дошла, за да намериш покой под Неговите криле!“</verse>
				<verse number="13">Тя отвърна: „Дано спечеля твоето благоволение, господарю мой! Защото ти ме утеши и сърдечно говори на слугинята си, а аз не струвам дори колкото една твоя слугиня.“</verse>
				<verse number="14">Когато дойде време за ядене, Вооз ѝ каза: „Ела тук, яж хляб и топи залъка си в гозбата с вино.“ Тя седна при жетварите. Той ѝ даде хляб и тя яде. Нахрани се и дори още ѝ остана.</verse>
				<verse number="15">А когато започна да събира класове, Вооз нареди на слугите си: „Нека събира и между снопите и не я обиждайте.</verse>
				<verse number="16">Дори изпускайте от ръкойките и го оставяйте за нея, така че тя да събира, без да я укорявате!“</verse>
				<verse number="17">Така тя събира класове на нивата до вечерта. Очука събраното и то беше около една ефа ечемик.</verse>
				<verse number="18">Тя го взе, върна се в града и показа на свекърва си колко е събрала. Също ѝ показа и даде това, което ѝ беше останало от яденето, след като се беше нахранила.</verse>
				<verse number="19">Нейната свекърва я запита: „Къде си събирала днес, къде работи? Да бъде благословен този, който те е приел!“ Рут разказа на свекърва си при кого бе работила. Тя каза: „Човекът, при когото днес работих, се нарича Вооз.“</verse>
				<verse number="20">Тогава Ноемин отвърна на снаха си: „Да бъде благословен той от Господа, Който не е лишил от милостта Си нито живите, нито умрелите.“ После Ноемин добави: „Този човек ни е близък, той е от нашите близки роднини, имащи право да купят наследство.“</verse>
				<verse number="21">Моавката Рут каза: „Освен това той ми рече: „Остани при слугините ми, докато свършат цялата ми жетва.“</verse>
				<verse number="22">Ноемин каза на снаха си Рут: „Добре е, дъще моя, че ще ходиш със слугините му и няма да те наскърбяват на друга нива.“</verse>
				<verse number="23">Така тя се присъедини към хората на Вооз и събираше класове чак до свършването на ечемичната и пшеничната жътва. Тя и по-нататък остана да живее при свекърва си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Нейната свекърва Ноемин ѝ каза: „Дали да не потърся за тебе спокоен дом, за да добруваш?</verse>
				<verse number="2">Ето Вооз, при слугините на когото ти беше, не е ли наш роднина? Тази вечер той вее ечемик на гумното.</verse>
				<verse number="3">Затова ти се умий, помажи се, премени се и слез на гумното, но гледай той да не те забележи, докато не свърши да яде и пие.</verse>
				<verse number="4">А когато си ляга да спи, намери мястото, където си ляга. Тогава открий завивката откъм краката му и легни там. Той ще ти каже какво да правиш.“</verse>
				<verse number="5">Рут ѝ отвърна: „Ще изпълня всичко, което ми нареди.“</verse>
				<verse number="6">И тя слезе на гумното и изпълни всичко, което ѝ поръча нейната свекърва.</verse>
				<verse number="7">След като Вооз яде, пи и развесели сърцето си, отиде да спи до купа ечемик. Тогава тя тихо пристъпи, отметна завивката откъм краката му и легна там.</verse>
				<verse number="8">Посреднощ той се стресна, повдигна се и ето откъм краката му лежи жена.</verse>
				<verse number="9">Тогава той викна: „Коя си ти?“ Тя отговори: „Аз съм Рут, твоя слугиня, окажи закрила над твоята слугиня, защото си ми роднина.“</verse>
				<verse number="10">Вооз каза: „Благословена да си от Господа, дъще моя! Сега ти извърши по-добро дело, отколкото преди, като не отиде да търсиш младежи, бедни или богати.</verse>
				<verse number="11">Затова не бой се, дъще моя! Аз ще направя за тебе всичко, за което ти ме помоли, защото целият мой народ в града знае, че ти си силна жена.</verse>
				<verse number="12">Макар да е вярно, че съм ти роднина, имащ право да купи наследство, но има друг роднина, по-близък от мене.</verse>
				<verse number="13">Остани тази нощ тук. А утре, ако той приеме да ти бъде роднина, имащ право да купи наследство, добре, нека те вземе; ако ли не те вземе, аз ще те взема. Жив е Господ! Остани тук до утре.“</verse>
				<verse number="14">И тя преспа откъм краката му до разсъмване и си тръгна преди да могат хората да се разпознават един друг, защото Вооз беше казал: „Нека не се знае, че е идвала жена на гумното.“</verse>
				<verse number="15">Той ѝ каза още: „Дай горната дреха, която е на тебе, и я дръж.“ Тя държеше и той отмери шест мери ечемик и го сложи на гърдите ѝ. Така тя се върна в града.</verse>
				<verse number="16">Когато Рут дойде при свекърва си, тя попита: „Какво стана, дъще моя?“ Тя ѝ разказа всичко, каквото беше направил за нея този човек.</verse>
				<verse number="17">И добави още: „Той ми даде тези шест мери ечемик и ми каза: „Не се връщай с празни ръце при свекърва си.“</verse>
				<verse number="18">Тя ѝ каза: „Бъди спокойна, дъще моя, и ти ще разбереш как ще свърши всичко това. Защото този човек няма да се спре, докато не изведе до добър край това нещо още днес.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Вооз излезе при градските порти и седна там. И ето мина онзи роднина, имащ право да купи наследство, за когото Вооз бе говорил. И Вооз му каза: „Отбий се и седни тук.“ Той се отби и седна.</verse>
				<verse number="2">Вооз взе десет мъже от градските стареи и каза: „Седнете тук.“ И те седнаха.</verse>
				<verse number="3">След това Вооз каза на роднината: „Ноемин, която се завърна от земята Моав, продава дела от нивата, която принадлежи на брата ни Елимелех.</verse>
				<verse number="4">Аз реших да ти съобщя това и да ти предложа в присъствието на седналите тук и на старейшините на моя народ: ако искаш да го откупиш като роднина, откупи го; ако ли не искаш да го откупиш, кажи ми, та да зная, защото освен тебе няма кой да го откупи, а след тебе идвам аз.“ Той отговори: „Да, аз искам да го откупя.“</verse>
				<verse number="5">Тогава Вооз продължи: „В деня, когато ти купуваш нивата от Ноемин, трябва да я купиш също и от моавката Рут, жена на умрелия, и следва ти да възстановиш името на умрелия в дяла му чрез женитба.“</verse>
				<verse number="6">А роднината отговори: „Аз не мога да извърша това, за да не навредя на моето наследство. Направи го ти вместо мене, откупи нивата.“</verse>
				<verse number="7">По-рано сред израилския народ имаше такъв обичай: при покупка или размяна за потвърждение човек събуваше обувката си и я даваше на другия, който приемаше правото на роднина, имащ право да купи наследство — това служеше за свидетелство сред израилския народ.</verse>
				<verse number="8">И онзи роднина каза на Вооз: „Направи покупката в своя полза.“ И събу обувката си и му я подаде.</verse>
				<verse number="9">Тогава Вооз каза на старейшините и на целия народ: „Вие сега сте свидетели, че аз купувам от Ноемин всичко, което принадлежеше на Елимелех, Хилеон и Махлон.</verse>
				<verse number="10">Също така вземам за жена моавката Рут, вдовицата на Махлон, за да възстановя името на умрелия при наследството му, за да не изчезне името на умрелия между братята му и от рода му: вие сте днес свидетели на това.“</verse>
				<verse number="11">И всички хора, които бяха при градските порти, както и старейшините, казаха: „Свидетели сме. Господ да направи така, че жената, която влиза в къщата ти, да бъде като Рахил и като Лия — двете, от които произлезе израилският народ. Бъди силен в Ефрат и да се възвеличи името ти във Витлеем.</verse>
				<verse number="12">От потомството, което Господ ще ти даде от тази млада жена, домът ти да бъде като дома на Фарес, когото Тамар роди на Юда.“</verse>
				<verse number="13">Така Вооз се ожени за Рут и тя стана негова жена. Той живя с нея и Господ я дари с бременност и тя роди син.</verse>
				<verse number="14">Тогава жените казваха на Ноемин: „Да бъде благословен Господ, че не те остави днес без роднина — наследник! И нека се слави Неговото име сред израилския народ.</verse>
				<verse number="15">Този наследник ще ти бъде утеха и опора в старините ти, защото е рожба на снаха ти, която те обича. Тя за тебе е по-ценна от седем синове.“</verse>
				<verse number="16">Ноемин взе детето, прегърна го в обятията си и се грижеше за него.</verse>
				<verse number="17">Съседките му дадоха име с думите: „На Ноемин се роди син.“ Те го нарекоха Овид. Той е бащата на Йесей, който пък е бащата на Давид.</verse>
				<verse number="18">И ето родословието на Фарес: от Фарес се роди Есром.</verse>
				<verse number="19">От Есром се роди Арам. От Арам се роди Аминадав.</verse>
				<verse number="20">От Аминадав се роди Наасон. От Наасон се роди Салмон.</verse>
				<verse number="21">От Салмон се роди Вооз. От Вооз се роди Овид.</verse>
				<verse number="22">От Овид се роди Йесей. От Йесей се роди Давид.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="9">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Имаше един човек от Рама — от племето Цофим от планинската земя Ефрем. Той се казваше Елкана, ефратец, син на Йерохам, син на Илий, син на Тоху, син на Цуф.</verse>
				<verse number="2">Той имаше две жени: едната се наричаше Ана, а другата — Фенана. Фенана имаше деца, а Ана беше бездетна.</verse>
				<verse number="3">Този човек всяка година отиваше от града си в Силом, за да се поклони и принесе жертва на Господ Вседържител. Там служеха като свещеници на Господа Офни и Финеес, двамата синове на Илий.</verse>
				<verse number="4">В деня, когато Елкана принасяше жертва, той даваше съответните дялове на жена си Фенана и на всичките ѝ синове и дъщери.</verse>
				<verse number="5">А на Ана даваше най-добрия дял, тъй като тя нямаше деца, понеже обичаше Ана повече от Фенана, макар че Господ бе заключил утробата ѝ.</verse>
				<verse number="6">Съперницата ѝ често я огорчаваше, за да я натъжава, понеже Господ бе заключил утробата ѝ.</verse>
				<verse number="7">Така биваше всяка година. Когато тя отиваше в дома Господен, Фенана я огорчаваше. Ана плачеше и тъжеше, и не ядеше.</verse>
				<verse number="8">Мъжът ѝ Елкана я утеши с думите: „Ано!“ Тя му отговори: „Ето ме.“ И каза ѝ: „Защо плачеш и защо не ядеш, и защо е тъжно сърцето ти? Не съм ли аз по-ценен за тебе от десет синове?“</verse>
				<verse number="9">След като се нахраниха в Силом, Ана стана. А свещеникът Илий седеше тогава на стол при входа на Господния храм.</verse>
				<verse number="10">Душата ѝ беше огорчена и тя се молеше на Господа със силен плач.</verse>
				<verse number="11">Тя даде оброк с думите: „Господи, Всемогъщи Вседържителю! Ако Ти погледнеш милостиво на скръбта на Своята служителка и си спомниш за мене, и ако не забравиш служителката Си и ѝ дариш мъжка рожба, аз ще я посветя на Господа за цял живот и вино и сикер няма да пие, и бръснач няма да се допре до главата на това дете.“</verse>
				<verse number="12">Тя дълго се молеше пред Господа, а Илий наблюдаваше устата ѝ.</verse>
				<verse number="13">Ана говореше тихо в сърцето си, само устните ѝ се мърдаха, гласът ѝ не се чуваше, затова Илий я сметна за пияна.</verse>
				<verse number="14">Илий я попита: „Докога ще бъдеш пияна? Изтрезней от виното си и се махни от лицето на Господа.“</verse>
				<verse number="15">В отговор Ана рече: „Не, господарю мой; аз съм нещастна жена. Нито вино, нито сикер съм пила, а разкрих сърцето си пред Господа.</verse>
				<verse number="16">Не смятай слугинята си за лоша жена, защото поради голямата си печал аз се молих поради скръбта си досега.“</verse>
				<verse number="17">Илий ѝ отговори с думите: „Иди си в мир. Бог Израилев ще изпълни молбата, която си отправила към Него.“</verse>
				<verse number="18">А тя отговори: „Дано слугинята ти намери милост в твоите очи.“ Тогава тя тръгна по пътя си и яде, и лицето ѝ не беше вече печално.</verse>
				<verse number="19">На другата сутрин те станаха рано и се поклониха благоговейно пред Господа. След това се завърнаха у дома си в Рама. Елкана спа с жена си Ана и Господ си спомни за нея.</verse>
				<verse number="20">Ана зачена и когато дойде време, роди син. Тя му даде име Самуил, понеже от Господа го измоли.</verse>
				<verse number="21">Когато мъжът ѝ Елкана отиде с целия си дом в Силом, за да принесе годишната жертва пред Господа и оброците си,</verse>
				<verse number="22">Ана не тръгна. Тя каза на мъжа си: „Ще остана тук, докато детето бъде отбито и порасне. Тогава ще го заведа, за да се яви пред Господа и да остане там завинаги.“</verse>
				<verse number="23">Нейният мъж Елкана ѝ отговори: „Прави, каквото смяташ за добре. Остани, докато го откърмиш; само Господ да утвърди думата.“ Така жена му остана и кърми сина си, докато го отби.</verse>
				<verse number="24">А когато го откърми, тя го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле, една ефа брашно и мех с вино и отиде в дома Господен в Силом, макар че детето беше още малко.</verse>
				<verse number="25">След като заклаха телето, доведоха детето при Илий.</verse>
				<verse number="26">И каза: „Прощавай, господарю мой! Жива да бъде душата ти, господарю мой! Аз съм същата онази жена, която беше застанала тук при тебе и се молеше на Господа.</verse>
				<verse number="27">Молих се за това дете и Господ изпълни молбата, която отправих към Него.</verse>
				<verse number="28">Затова аз го предавам на Господа. През всички дни на живота Си то ще служи на Господа“. След това тя благоговейно се поклони там пред Господа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Тогава Ана се молеше с думите: „Сърцето ми ликува чрез Господа, моят Господ ми даде голяма сила. Устата ми се разтвориха широко против моите врагове, защото се радвам заради спасението от Тебе.</verse>
				<verse number="2">Никой не е тъй свят като Господ, защото няма друг освен Тебе и няма скала за опора като нашия Бог.</verse>
				<verse number="3">Не продължавайте да говорите надменно; нищо дръзко да не излиза от устата ви; защото Господ е Бог всезнаещ и Той претегля делата Си.</verse>
				<verse number="4">Лъкът на силните ще се строши, а слабите ще се препашат със сила.</verse>
				<verse number="5">Ситите работят за хляб, а гладните празнуват. Безплодната ражда седем деца, а многодетната изнемощява.</verse>
				<verse number="6">Господ умъртвява и съживява, сваля в преизподнята и извежда.</verse>
				<verse number="7">Господ прави човека беден, а също и богат. Той смирява и Той въздига.</verse>
				<verse number="8">Той изправя слабия от праха, извисява бедния от калта, за да им даде място при велможите и да им даде в наследство славен престол. Наистина, основите на земята принадлежат на Господа, върху тях Той утвърди Вселената.</verse>
				<verse number="9">Той закриля стъпките на Своите светии, а нечестивите изчезват в тъмнината; защото чрез собствена сила човек не може да постигне нищо.</verse>
				<verse number="10">Господ ще сломи тези, които влизат в спор с Него. Всевишният ще загърми от небето върху тях. Господ е свят. Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, силният да не се хвали със силата си, богатият да не се хвали с богатството си, но онзи, който желае да се хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Господа. Господ ще бъде съдия над различните краища на земята, ще даде сила на Своя цар и ще извиси мощта на помазаника Си.“</verse>
				<verse number="11">И оставиха там Самуил пред Господа. Елкана замина за Рама у дома си, а детето беше оставено за служба на Господа под надзора на свещеника Илий.</verse>
				<verse number="12">Но синовете на Илий бяха покварени. Те не почитаха Господа,</verse>
				<verse number="13">нито изпълняваха задълженията на свещениците спрямо народа. Когато някой принасяше кръвна жертва, слугата на свещеника идваше с тризъба вилица в ръка, докато се вареше месото,</verse>
				<verse number="14">и я забождаше в котела или в котлето, в тигана или в гърнето. Каквото измъкваше вилицата, това свещеникът вземаше за себе си. Така постъпваха те в Силом с всички израилтяни, които идваха там.</verse>
				<verse number="15">Дори преди да са изгорили тлъстината, слугата на свещеника идваше и казваше на принасящия жертва: „Дай на свещеника месо за печене. Той няма да вземе от тебе варено месо, а дай сурово.“</verse>
				<verse number="16">Кажеше ли му някой: „Нека първо изгорят тлъстината, както му е редът, и после си вземи, колкото желаеш“, той отсичаше: „Не, веднага дай, иначе насила ще взема.“</verse>
				<verse number="17">И грехът на тези млади хора беше много голям пред Господа, защото те отклоняваха жертвоприношенията, предназначени за Господа.</verse>
				<verse number="18">Самуил още като дете се беше отдал в служба на Господа, облечен в ленен ефод.</verse>
				<verse number="19">Неговата майка постоянно му приготвяше малка горна дреха и му я донасяше всяка година, когато идваше с мъжа си, за да принесе годишната жертва.</verse>
				<verse number="20">А Илий благослови Елкана и жена му с думите: „Господ да те дари с потомство от тази жена вместо онова, което ти посвети на Господа!“ И те си заминаха за родното си място.</verse>
				<verse number="21">Господ благоволи към Ана и тя зачена и роди още трима синове и две дъщери. А момчето Самуил растеше при Господа.</verse>
				<verse number="22">Илий остаря твърде много. Когато чу за това, което синовете му са правили с всички израилтяни и как спели с жените, които служат при входа в скинията на събранието,</verse>
				<verse number="23">той им каза: „Защо правите такива работи? Защото чувам лоши думи за вас от целия народ Господен.</verse>
				<verse number="24">Не, синове мои, не са добри слуховете, които чувам. Вие изкушавате народа, който вярва в Господа.</verse>
				<verse number="25">Ако човек съгреши пред някого, Бог ще го съди. Но ако човек съгреши против Господа, кой ще се застъпи за него?“ Но те не се вслушаха в гласа на баща си, защото Господ вече беше решил да ги предаде на смърт.</verse>
				<verse number="26">А момчето Самуил все повече и повече растеше и придобиваше благоволение пред Господа и пред хората.</verse>
				<verse number="27">И дойде един Божий човек при Илий и му каза: „Така говори Господ: „Не се ли открих явно пред твоите предци, когато те бяха още роби в Египет, в дома на фараона?</verse>
				<verse number="28">От всички Израилеви племена Аз избрах тях за свещеници, за да пристъпват към Моя жертвеник, да кадят, да носят ефод пред Мене. Не дадох ли Аз на твоите предци от всички с огън изгаряни жертви на Израилевите синове?</verse>
				<verse number="29">А вие защо осквернявате Моите жертви и хлебните приноси, които съм заповядал да се принасят в Моето жилище, защо почиташ синовете си по-високо, отколкото Мене, и защо се гоите от най-доброто на всички приноси от Моя народ Израил.“</verse>
				<verse number="30">Затова словото на Господа, Израилевия Бог, гласи така: „Аз наистина бях казал: „Домът ти и домът на баща ти ще служат пред Мене за вечни времена.“ Но сега словото на Господ гласи: „Далеч от Мене!“ Защото Аз ще прославя онези, които Мене прославят, а онези, които Ме презират, ще бъдат посрамени.</verse>
				<verse number="31">Ето настъпват дни, когато ще сломя силната ти ръка, както и мощта на бащиния ти дом, така че повече няма да има старец в твоя дом;</verse>
				<verse number="32">и ти ще видиш нещастието на Моето жилище, въпреки че Господ оказва благодеяния на Израил. Никога повече няма да има старец в твоя дом.</verse>
				<verse number="33">Аз няма да отстраня всичките твои от жертвеника Си, та да изнурявам очите ти и да разбивам сърцето ти. Но цялото потомство на дома ти ще умира на средна възраст.</verse>
				<verse number="34">Това, което ще стане с двамата ти синове Офни и Финеес, ще бъде за тебе знамение — в един ден ще умрат и двамата.</verse>
				<verse number="35">Ще си поставя верен свещеник; той ще постъпва според сърцето Ми и според душата Ми. Ще му съградя непоколебим дом и той ще служи на Моя помазаник вечно.</verse>
				<verse number="36">А всеки, който остане в твоя дом, ще дойде да му се кланя за малка сребърна монета и късче хляб и ще каже: „Назначи ме към една от твоите левитски служби, за да се препитавам.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Малкият Самуил служеше на Господа под надзора на Илий. В онези дни рядко прозвучаваше слово от Господа. Пророческите видения не бяха чести.</verse>
				<verse number="2">В онова време се случи следното: Илий беше легнал да спи на мястото си. Очите му бяха почнали да се премрежват и той не можеше да вижда.</verse>
				<verse number="3">Божият светилник още не беше угаснал и Самуил лежеше в Господния храм, където беше Божият ковчег.</verse>
				<verse number="4">Тогава Господ викна към Самуил: „Самуиле! Самуиле!“ Той отговори: „Ето ме!“</verse>
				<verse number="5">Завтече се при Илий и каза: „Ето ме! Ти ме повика.“ Но той отвърна: „Не съм те викал. Иди си легни.“ И той си отиде и си легна да спи.</verse>
				<verse number="6">Но Господ викна отново към Самуил: „Самуиле, Самуиле!“ Той стана и отиде пак при Илий, и каза: „Ето ме. Ти ме повика.“ Но той отговори: „Не съм те викал, синко, иди си легни.“</verse>
				<verse number="7">Самуил не беше разбрал, че това е Господ, защото словото на Господа още не беше му се откривало.</verse>
				<verse number="8">Господ викна към Самуил и трети път. Той стана, отиде при Илий и каза: „Ето ме. Ти ме повика.“ Тогава Илий разбра, че Господ е Този, Който призовава момчето.</verse>
				<verse number="9">Затова Илий каза на Самуил: „Иди си легни и ако Призоваващият те повика, отговори така: „Говори, Господи, понеже Твоят служител слуша.“ Самуил отиде и легна на мястото си.</verse>
				<verse number="10">И Господ дойде, застана и викна, както преди това: „Самуиле! Самуиле!“ Той отговори: „Говори, понеже Твоят служител слуша.“</verse>
				<verse number="11">Тогава Господ каза на Самуил: „Ето Аз ще извърша в Израил такова дело, че ще писнат и двете уши на всеки, който чуе за него.</verse>
				<verse number="12">В онзи ден Аз отначало докрай ще изпълня над Илий всичко, което предизвестих за дома му.</verse>
				<verse number="13">Аз му известих, че ще накажа дома му за вечни времена за онази вина, защото той знаеше как синовете му богохулстват и не ги обуздаваше.</verse>
				<verse number="14">Поради това, кълна се за дома на Илий: вината на Илиевия дом няма да се заличи за вечни времена нито с жертви, нито с хлебни приноси.“</verse>
				<verse number="15">Самуил спа до сутринта и отвори вратите на Господния дом. Но Самуил се боеше да съобщи на Илий за това видение.</verse>
				<verse number="16">Тогава Илий повика Самуил и каза: „Самуиле, сине мой!“ Той отговори: „Ето ме!“</verse>
				<verse number="17">Илий попита: „Какво е това, за което Той ти говори? Не скривай от мене нищо. Бог може сега и в бъдеще да те накаже, ако скриеш от мене нещо от всичко онова, което Той ти е говорил.“</verse>
				<verse number="18">Тогава Самуил му разказа всичко и не скри от него нищо. Илий каза: „Той е Господ. Нека постъпи, както Му е угодно.“</verse>
				<verse number="19">Самуил израсна и Господ беше с него. Той не остави неизпълнена нито една негова дума.</verse>
				<verse number="20">Цял Израил от Дан до Вирсавия разбра, че Самуил е засвидетелстван като истинен Господен пророк.</verse>
				<verse number="21">Господ се явяваше в Силом и по-нататък, защото се откриваше на Самуил в Силом чрез словото на Господа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Филистимците се подготвяха да воюват с израилтяните. А Самуиловото слово се беше разпространило по цял Израил. Тогава израилтяните тръгнаха на война против филистимците и се разположиха на лагер при Авен-Езер, а филистимците — при Афек.</verse>
				<verse number="2">Филистимците се наредиха за бой против израилтяните. Разрази се тежко сражение, филистимците разбиха израилтяните и избиха на бойното поле около четири хиляди души от тях.</verse>
				<verse number="3">Когато народът дойде в стана, Израилевите старейшини казаха: „Защо Господ остави днес да ни победят филистимците? Да си вземем от Силом ковчега на Господния завет и като дойде сред народа, ще ни спаси от ръката на враговете ни.“</verse>
				<verse number="4">Така народът изпрати пратеници в Силом и те донесоха оттам ковчега на завета на Господ Вседържител, Който седи на херувими. А при ковчега на Божия завет бяха и двамата синове на Илий — Офни и Финеес.</verse>
				<verse number="5">И когато ковчегът на завета Господен пристигна в стана, цял Израил нададе такъв силен вик на ликуване, че земята ехтеше.</verse>
				<verse number="6">Филистимците чуха радостните викове и попитаха: „Какво е това страшно викане в стана на евреите?“ И разбраха, че в стана е пристигнал Господният ковчег.</verse>
				<verse number="7">Филистимците се изплашиха, защото си казаха: „Техният Бог е дошъл в стана им. Горко ни! Защото такова нещо не се е случвало по-рано.</verse>
				<verse number="8">Горко ни! Кой ще ни избави от ръката на този силен Бог? Този Бог порази египтяните с всякакви напасти в пустинята.</verse>
				<verse number="9">Бъдете храбри, филистимци, и бъдете мъжествени, иначе ще станете роби на евреите, както те са ваши роби. Бъдете мъжествени и влезте в битка с тях.“</verse>
				<verse number="10">Филистимците влязоха в битка и израилтяните бяха разбити, така че всеки побягна към шатрата си. Поражението беше твърде голямо — от израилтяните паднаха убити тридесет хиляди пешаци.</verse>
				<verse number="11">Божият ковчег беше пленен и загинаха двамата синове на Илий Офни и Финеес.</verse>
				<verse number="12">Един човек от Вениаминовото племе тръгна от полесражението в същия ден и отиде в Силом с раздрана дреха и прах по главата.</verse>
				<verse number="13">Когато той пристигна, Илий седеше на стол при входа и гледаше към улицата в очакване, понеже сърцето му трепереше за Божия ковчег. И когато този човек пристигна в града и съобщи това, целият град високо застена.</verse>
				<verse number="14">Илий чу риданията и виковете и попита: „Какъв е този шум?“ Човекът веднага се приближи и съобщи на Илий.</verse>
				<verse number="15">Тогава Илий беше на деветдесет и осем години; очите му бяха помътнели и той не можеше да вижда.</verse>
				<verse number="16">Човекът каза на Илий: „Аз дойдох от стана, днес пристигнах от полесражението.“ Илий запита: „Какво стана, синко?“</verse>
				<verse number="17">Вестителят отговори: „Израилтяните побягнаха пред филистимците, народът претърпя голямо поражение. Също и двамата ти синове, Офни и Финеес, загинаха, а Божият ковчег беше пленен.“</verse>
				<verse number="18">Когато той спомена за Божия ковчег, Илий падна по гръб от стола при входа; понеже беше стар и тежък, той си строши гръбнака и умря. Той беше съдия на Израил четиридесет години.</verse>
				<verse number="19">Снаха му, жената на Финеес, беше в напреднала бременност. Щом чу известието за пленяването на Божия ковчег и за смъртта на свекъра си и мъжа си, припадна на земята и роди, понеже болките дойдоха внезапно.</verse>
				<verse number="20">Когато тя лежеше на умиране, жените около нея ѝ казваха: „Радвай се, ти роди син.“ Но тя не отговори и не обърна внимание.</verse>
				<verse number="21">Тя даде име на детето Ихавод, с което искаше да каже: „Славата си отиде от Израил“ — поради загубата на Божия ковчег и на свекъра си и на мъжа си.</verse>
				<verse number="22">И рече: „Славата си отиде от Израил, понеже Божият ковчег е пленен.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Като плениха Божия ковчег, филистимците го пренесоха от Авен-Езер в Азот.</verse>
				<verse number="2">Филистимците взеха Божия ковчег, внесоха го в капището на Дагон и го поставиха до Дагон.</verse>
				<verse number="3">На другата сутрин, когато жителите на Азот станаха, ето Дагон лежи по лице на земята пред Господния ковчег. И взеха Дагон, и го поставиха пак на мястото му.</verse>
				<verse number="4">Когато на следната сутрин станаха рано, ето Дагон лежи по лице на земята пред Господния ковчег. Главата на Дагон и двете му ръце отсечени, всяка отделно, на прага. Беше останало само туловището на Дагон.</verse>
				<verse number="5">Поради това жреците на Дагон и всички, които посещават капището на Дагон в Азот, не стъпват върху прага на Дагон до днес, а го прескачат.</verse>
				<verse number="6">Ръката на Господа тежко притисна жителите на Азот, Бог ги порази и ги наказа с циреи в Азот и околностите му.</verse>
				<verse number="7">Като видяха това, азотците казаха: „Да не остава у нас ковчегът на Бога Израилев, защото Неговата ръка е тежка и за нас, и за нашия бог Дагон.“</verse>
				<verse number="8">Затова изпратиха пратеници и събраха при себе си всички филистимски началници, и попитаха: „Какво да правим с ковчега на Израилевия Бог?“ И рекоха гетци: „Нека ковчегът на Израилевия Бог премине у нас в Гет.“ И изпратиха ковчега на Бога Израилев в Гет.</verse>
				<verse number="9">След като го пренесоха, ръката на Господа притисна града и причини твърде голям ужас. Господ порази градските жители, от малък до голям, и по тях се появиха циреи.</verse>
				<verse number="10">И те изпратиха Божия ковчег в Аскалон. И когато Божият ковчег пристигна в Аскалон, аскалонци завикаха и всеки казваше: „Донесоха при нас ковчега на Израилевия Бог, за да погубят нас и народа ни.“</verse>
				<verse number="11">Тогава изпратиха и събраха всички филистимски началници и всеки казваше: „Отпратете ковчега на Израилевия Бог; нека се върне на мястото си, за да не погуби нас и народа ни.“ Защото целият град беше обхванат от смъртен ужас: Божията ръка твърде тежко ги притисна, откакто ковчегът на Израилевия Бог дойде тук.</verse>
				<verse number="12">И онези, които не умряха, бяха поразени с циреи, така че писъците от града се издигаха до небето.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Господният ковчег остана във филистимската земя седем месеца и тази земя се напълни с мишки.</verse>
				<verse number="2">Тогава филистимците повикаха жреци и предсказатели и запитаха: „Какво да правим с ковчега Господен? Научете ни как да го върнем на мястото му.“</verse>
				<verse number="3">Те отговориха: „Ако искате да върнете ковчега на завета на Господа, Бога Израилев, не го изпращайте без дарове, а му принесете жертва за вина; тогава ще се изцелите и ще разберете защо не отстъпва от вас ръката Му.“</verse>
				<verse number="4">По-нататък те попитаха: „Каква жертва за вина трябва да Му принесем?“ В отговор те казаха: „Според броя на филистимските началници — пет златни цирея и пет златни мишки; защото бедата върху всички вас и върху вашите началници е еднаква.</verse>
				<verse number="5">И така, направете изваяни подобия на вашите циреи и изваяни подобия на вашите мишки, които опустошават земята, и така въздайте слава на Израилевия Бог. Може би Той ще направи по-лека ръката Си над вас, над боговете ви и над земята ви.</verse>
				<verse number="6">Защо да ожесточавате сърцата си, както ожесточиха сърцата си египтяните и фараонът? Нали когато Господ прояви силата Си над тях, те ги пуснаха и онези тръгнаха.</verse>
				<verse number="7">А сега, пригответе нова кола и вземете две крави първескини, на които още не е поставян хомот; впрегнете кравите в колата, а телетата им отстранете от тях в обора.</verse>
				<verse number="8">След това вземете Господния ковчег и го поставете на колата, а златните неща, които ще Му принесете като жертва за вина, поставете в сандъче до ковчега. Тогава го пуснете да тръгне.</verse>
				<verse number="9">Но внимавайте, ако се насочи към Ветсамис, следователно Той ни е направил това голямо зло. Ако ли пък не, ще знаем, че не ръката Му ни е поразила, а това е станало с нас случайно.“</verse>
				<verse number="10">Така и постъпиха: взеха две крави първескини и ги впрегнаха в кола, а телетата им отведоха в обора.</verse>
				<verse number="11">Поставиха на колата Господния ковчег, сандъчето със златните мишки и изваяните циреи.</verse>
				<verse number="12">Тогава кравите тръгнаха право по направление Ветсамис. Вървяха точно по пътя и мучаха, но не се отбиваха ни надясно, ни наляво. А филистимските началници ги следваха до областта Ветсамис.</verse>
				<verse number="13">Жителите на Ветсамис тъкмо жънеха жито в долината. Когато погледнаха, те видяха Господния ковчег и радостни се завтекоха насреща.</verse>
				<verse number="14">Когато колата дойде в нивата на Иисус от Ветсамис, тя спря. Там имаше един голям камък. Нацепиха дървената кола, а кравите принесоха като всеизгаряне пред Господа.</verse>
				<verse number="15">Левитите снеха Господния ковчег и сандъчето, което беше до него и в което се намираха златните неща, и ги поставиха на големия камък. В онзи ден мъжете от Ветсамис принесоха пред Господа всеизгаряне и заклаха жертви.</verse>
				<verse number="16">Петимата филистимски началници видяха това и се върнаха същия ден в Акарон.</verse>
				<verse number="17">Тези златни циреи, които филистимците принесоха пред Господа като жертва за вина, бяха: един за Азот, един за Газа, един за Аскалон, един за Гет, един за Акарон.</verse>
				<verse number="18">А златните мишки бяха според броя на всички филистимски градове, които принадлежаха на петимата началници, от укрепения град до неукрепените села. Големият камък, върху който поставиха Господния ковчег, и до днес се намира в нивата на ветсамисеца Иисус.</verse>
				<verse number="19">Затова Бог наказа тяхната земя Ветсамис, задето те надничаха в Господния ковчег, и изби от народа петдесет хиляди и седемдесет души. Тогава народът заплака, понеже Господ го наказа с много тежко изтребление.</verse>
				<verse number="20">Затова жителите на Ветсамис викнаха: „Кой може да служи пред Господа, пред този свят Бог? При кого от нас трябва да отиде Той?“</verse>
				<verse number="21">И така, те пратиха пратеници при жителите на Кириат-Ярим да известят: „Филистимците върнаха Господния ковчег. Елате и го вземете при вас.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Тогава жителите на Кириат-Ярим дойдоха, взеха Господния ковчег и го донесоха в къщата на Аминадав на хълма, а сина му Елеазар посветиха да пази Господния ковчег.</verse>
				<verse number="2">От онзи ден, когато ковчегът беше донесен в Кириат-Ярим, се измина много време — двадесет години. Целият Израилев дом с ридания се обърна към Господа.</verse>
				<verse number="3">Затова Самуил обяви пред целия Израилев дом: „Ако от все сърце искате да се обърнете към Господа, изхвърлете от средата си чуждоземните богове и астартите, пригответе сърцата си за Господа и само на Него, Единия, служете. Тогава Той ще ви избави от властта на филистимците.“</verse>
				<verse number="4">Израилтяните премахнаха ваали и астарти и започнаха да служат само на Господа.</verse>
				<verse number="5">Самуил разпореди: „Съберете целия Израил в Масифа и аз ще се помоля за вас пред Господа.“</verse>
				<verse number="6">Тогава се събраха в Масифа, наливаха вода и я изливаха пред Господа. Те постиха през онзи ден и казваха: „Съгрешихме пред Господа.“ И Самуил съдеше синовете Израилеви в Масифа.</verse>
				<verse number="7">Филистимците чуха, че израилтяните се събрали в Масифа, и филистимските началници тръгнаха на битка против Израил. Като чуха това, израилтяните се изплашиха от филистимците.</verse>
				<verse number="8">Тогава израилтяните молеха Самуил: „Не преставай да издигаш глас към Господа, нашия Бог, за нас, та да ни избави от филистимските ръце.“ А Самуил отговори: „Аз няма да отстъпя от Господа, своя Бог, няма да престана да викам за вас в молитвите си!“</verse>
				<verse number="9">Самуил взе едно агне сукалче и с целия народ го принесе като жертва всеизгаряне пред Господа. Самуил се помоли с висок глас пред Господа за Израил и Господ го чу.</verse>
				<verse number="10">А когато Самуил принасяше всеизгаряне, филистимците тръгнаха да се сражават с Израил. Но този ден Господ изпрати буря със силен гръм над филистимците и те изпаднаха в такъв ужас, че бяха поразени от Израил.</verse>
				<verse number="11">Израилтяните излязоха от Масифа, преследваха филистимците и им нанасяха поражения чак до Ветхор.</verse>
				<verse number="12">Самуил взе един камък, постави го между Масифа и Сен и го нарече Авен-Езер, като каза: „Дотук Господ ни помогна.“</verse>
				<verse number="13">Така филистимците бяха усмирени и вече не нахлуваха в израилската област. Ръката на Господа тегнеше върху филистимците през всички дни на Самуил.</verse>
				<verse number="14">Така на Израил бяха върнати градовете, които филистимците бяха превзели от Израил — от Акарон чак до Гет. Израил освободи от филистимска власт също и околностите им. Настъпи мир също между Израил и аморейците.</verse>
				<verse number="15">Самуил беше съдия над Израил през всички дни на живота си.</verse>
				<verse number="16">Всяка година той тръгваше да обикаля Ветил, Галгал и Масифа и съдеше Израил по всички тези места.</verse>
				<verse number="17">След това се връщаше в Рама, понеже там беше неговият дом. Там той съдеше Израил и там построи жертвеник на Господа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">А когато Самуил остаря, постави своите синове за съдии над Израил.</verse>
				<verse number="2">Името на първородния му син беше Йоил, а името на втория му син — Авия; те бяха съдии във Вирсавия.</verse>
				<verse number="3">Но синовете му не вървяха по неговите пътища, а търсеха своята изгода: вземаха подкупи и опорочаваха правосъдието.</verse>
				<verse number="4">Тогава всички израилски старейшини се събраха, дойдоха при Самуил в Рама</verse>
				<verse number="5">и му заявиха: „Ето ти остаря, а синовете ти не вървят по твоите пътища. Затова постави ни цар, който да ни управлява, както е при другите народи.“</verse>
				<verse number="6">Това нещо беше лошо в очите на Самуил — когато те настояваха: „Дай ни цар, който да ни управлява.“ Затова Самуил отправи молитва към Господа.</verse>
				<verse number="7">И Господ рече на Самуил: „Послушай народния глас за всичко, което ти казват; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам повече над тях.</verse>
				<verse number="8">Както те постъпват от времето, когато ги изведох от Египет, и до днес, като Ме изоставиха и служеха на други богове, така постъпват и с тебе.</verse>
				<verse number="9">Затова послушай гласа им. Но ги предупреди и им съобщи какви права има царят, който ще господарува над тях.“</verse>
				<verse number="10">Самуил извести на народа, който искаше от него цар, всички тези думи на Господа.</verse>
				<verse number="11">Той каза също: „Ето какви ще бъдат правата на царя, който ще царува над вас: той ще взема синовете ви и ще ги поставя на своите колесници като свои конници. Те ще препускат пред колесницата му.</verse>
				<verse number="12">Едни ще постави да му бъдат хилядници и петдесетници, други да му обработват нивите, да жънат житото му и да му правят бойно оръжие и всичко необходимо за колесниците му.</verse>
				<verse number="13">Ще взима дъщерите ви да варят миро, да готвят ястие и да пекат хляб.</verse>
				<verse number="14">Ще взима най-добрите от вашите ниви, лозя и маслинови градини и ще ги раздаде на слугите си.</verse>
				<verse number="15">Ще взима десятъка от посевите ви и от лозята ви и ще го дава на евнусите си и на слугите си.</verse>
				<verse number="16">Ще взима слугите ви и слугините ви, най-добрите ви младежи и ослите ви и ще ги използва за своя работа.</verse>
				<verse number="17">Ще взима десятък от дребния ви добитък, а и самите вие ще му бъдете слуги.</verse>
				<verse number="18">Тогава ще завикате за помощ заради царя, когото сте си избрали, но Господ няма да ви чуе.“</verse>
				<verse number="19">Обаче народът не пожела да послуша Самуил и потвърди: „Не, нека има цар над нас</verse>
				<verse number="20">и ние ще бъдем като всички народи. Нашият цар ще ни съди, ще бъде наш предводител и ще води нашите войни.“</verse>
				<verse number="21">След като Самуил изслуша всички тези думи на народа, той ги предаде на Господа.</verse>
				<verse number="22">А Господ каза на Самуил: „Послушай желанието им и им постави цар.“ Затова Самуил каза на израилтяните: „Разотидете се — всеки в града си.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Тогава във Вениаминовото племе имаше един знатен човек на име Кис, син на Авиил, син на Церон, син на Бехорат, син на Афия, родом вениаминец.</verse>
				<verse number="2">Той имаше син на име Саул, млад и хубавец. Между израилтяните нямаше по-хубав от него; от рамената си нагоре той беше по-висок от всички.</verse>
				<verse number="3">Един ден се загубиха ослиците на Сауловия баща Кис и Кис каза на сина си Саул: „Вземи със себе си един от слугите и станете, за да отидете и потърсите ослиците.“</verse>
				<verse number="4">Така пребродиха Ефремовата хълмиста земя, пребродиха и областта Шалиша, но не ги намериха; пребродиха и областта Шаалим, и там ги няма; пребродиха и областта на Вениаминовото племе и не ги намериха.</verse>
				<verse number="5">Когато дойдоха в местността Цув, Саул каза на слугата си, който го придружаваше: „Да се върнем, иначе баща ми ще започне да се безпокои за нас вместо за ослиците.“</verse>
				<verse number="6">Но слугата му каза: „Ето в този град има един Божий човек — този човек е на висока почит. Всичко, което той каже, се сбъдва точно. Да отидем сега там — може би той ще ни посочи нашия път, по който да вървим.“</verse>
				<verse number="7">Саул възрази: „Ако наистина отидем, какво ще занесем като подарък на този човек? Защото хляб не остана в торбите ни и подарък няма, за да предложим на Божия човек. Какво имаме още при себе си?“</verse>
				<verse number="8">Слугата отново отговори на Саул: „Ето аз имам четвърт сикла сребро. Ще я дам на Божия човек, за да посочи пътя ни.“</verse>
				<verse number="9">В миналото в Израил, когато някой отивал да пита Бога, се е казвало: „Да отидем при ясновидеца.“ Защото този, когото днес наричат пророк, в миналото се е наричал ясновидец.</verse>
				<verse number="10">Саул каза на слугата: „Предложението ти е добро — да отидем!“ И така те отидоха в града, където живееше Божият човек.</verse>
				<verse number="11">Когато се изкачваха по възвишението в града, срещнаха девойки, които бяха излезли да си налеят вода. И ги попитаха: „Дали е тука ясновидецът?“</verse>
				<verse number="12">Те им отговориха: „Тук е. Ето той е пред вас. Само побързайте. Точно сега той дойде в града, понеже днес народът има жертвоприношение на възвишението.</verse>
				<verse number="13">Щом влезете в града, ще го намерите, преди още да е отишъл на възвишението на празничния обяд. Народът няма да започне да яде, докато той не дойде, понеже той ще благослови жертвата и след това поканените ще започнат да ядат. Затова вървете, тъкмо по това време ще го намерите.“</verse>
				<verse number="14">И се изкачиха в града. А когато дойдоха в центъра на града, ето Самуил излезе насреща им, за да отиде на възвишението.</verse>
				<verse number="15">А един ден преди Саул да дойде, Господ даде на Самуил следното откровение:</verse>
				<verse number="16">„Утре по това време ще ти изпратя един човек от областта на Вениаминовото племе — него ти помажи за цар на Моя народ Израил. Той ще избави народа Ми от филистимската власт. Защото Аз погледнах милостиво към Своя народ, понеже неговият зов за помощ достигна до Мене.“</verse>
				<verse number="17">Когато Самуил видя Саул, Господ му каза: „Ето човека, за когото ти говорих; той ще царува над Моя народ.“</verse>
				<verse number="18">Саул се приближи до Самуил при вратите и го попита: „Кажи ми, къде е домът на ясновидеца?“</verse>
				<verse number="19">Самуил отговори на Саул: „Аз съм ясновидецът, върви пред мене към възвишението. Днес вие ще обядвате с мене. Утре рано аз ще те пусна да си отидеш, след като ти обясня всичко, което имаш на сърце.</verse>
				<verse number="20">Не се грижи за ослиците, които ти се изгубиха преди три дни, защото те се намериха. И за кого е всичко, което е най-ценно в Израил? Не е ли за тебе и за целия ти бащин дом?“</verse>
				<verse number="21">Саул отговори: „Не съм ли аз вениаминец от най-малкото Израилево племе? Моят род не е ли най-незначителен между родовете от Вениаминовото племе? Защо ми говориш всичко това?“</verse>
				<verse number="22">Самуил взе със себе си Саул и слугата му, въведе ги в гостната стая и им даде почетно място между поканените, които бяха тридесетина души.</verse>
				<verse number="23">Тогава Самуил каза на готвача: „Донеси онази част, която ти бях дал и за която ти бях наредил да я запазиш при себе си.“</verse>
				<verse number="24">Готвачът донесе плешката и това, което беше с нея, и ги сложи пред Саул. Самуил каза: „Ето това е запазено. Сложи го пред себе си и яж, понеже за този случай то е запазено за тебе, когато свиках народа.“ И в онзи ден Саул обядва със Самуил.</verse>
				<verse number="25">Тогава те слязоха от възвишението в града и Самуил разговаряше със Саул на покрива.</verse>
				<verse number="26">Рано сутринта, при зазоряване, Самуил повика Саул на покрива и каза: „Стани, аз ще те изпратя.“ Саул стана и двамата, той и Самуил, излязоха навън.</verse>
				<verse number="27">Когато наближаваха края на града, Самуил рече на Саул: „Кажи на слугата да върви пред нас, а ти спри сега и аз ще ти открия какво каза Бог.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Тогава Самуил взе съд с елей, изля го върху главата му, целуна го и каза: „Ето Господ те помаза за цар на Своето наследство в Израил:</verse>
				<verse number="2">когато ти днес си тръгнеш от мене, ще срещнеш двама души при гроба на Рахил в Целцах. Те ще ти кажат: „Намериха се ослиците, които тръгна да търсиш. Ето баща ти забрави за ослиците, а се безпокои за вас и казва: „Какво да направя за своя син?“</verse>
				<verse number="3">Когато оттам продължиш и отидеш до дъба на Тавор, там ще те срещнат трима души, които отиват на Божието място във Ветил: единият ще носи три ярета, другият — три хляба, а третият — мех с вино.</verse>
				<verse number="4">Те ще те поздравят, ще ти дадат двата хляба и ти ще ги вземеш от тях.</verse>
				<verse number="5">След това ще отидеш на Божия хълм, където е филистимската стража; и когато влезеш там в града, ще срещнеш групата от пророци, които слизат от възвишението, и пред тях звучат псалтир и тимпан, флейта и гусла, и те ще пророкуват.</verse>
				<verse number="6">Тогава Господният Дух ще слезе върху тебе и ти ще пророкуваш заедно с тях, и ще станеш друг човек.</verse>
				<verse number="7">Когато тези знамения се сбъднат над тебе, тогава прави това, което ти е възможно, защото с тебе е Бог.</verse>
				<verse number="8">Иди преди мене в Галгал, където и аз ще дойда при тебе, за да принеса всеизгаряния и мирни жертви; седем дена чакай, докато дойда при тебе, и тогава ще ти възвестя какво да правиш.“</verse>
				<verse number="9">Щом Саул се обърна, за да си тръгне от Самуил, Бог му даде друго сърце и всички онези знамения се сбъднаха в същия ден.</verse>
				<verse number="10">Когато оттам дойдоха до хълма, ето че ги срещна групата от пророци и Божият Дух слезе върху него, и той пророкуваше сред тях.</verse>
				<verse number="11">Всички, които го познаваха от по-рано, като видяха, че той пророкува заедно с пророците, питаха се един друг: „Какво е станало с Кисовия син? Нима и Саул принадлежи към пророците?“</verse>
				<verse number="12">Тогава един от онези, които бяха там, попита: „А кой е техният баща?“ Затова се появи поговорката: „Нима и Саул принадлежи към пророците?“</verse>
				<verse number="13">Когато престана да пророкува, Саул отиде на хълма.</verse>
				<verse number="14">И чичото на Саул попита него и слугата му: „Къде ходихте?“ Той отговори: „Търсихме ослиците, но като разбрахме, че ги няма, отбихме се при Самуил.“</verse>
				<verse number="15">Сауловият чичо го помоли: „Разкажи ми какво ви каза Самуил.“</verse>
				<verse number="16">И Саул отговори на чичо си: „Той точно ни извести, че ослиците са намерени.“ Но не му съобщи това, което Самуил му беше казал за царството.</verse>
				<verse number="17">След това Самуил свика народа при Господа в Масифа</verse>
				<verse number="18">и каза на израилтяните: „Така говори Господ, Бог Израилев: „Аз изведох Израил от Египет и ви освободих от властта на Египет и на всички царства, които ви притесняваха.</verse>
				<verse number="19">А вие сега отхвърлихте вашия Бог, Който ви спасява от всички ваши бедствия и мъки, и Му заявихте: „Не, непременно ни постави цар.“ И така, застанете сега пред Господа според племената си и според родовете си.“</verse>
				<verse number="20">Тогава Самуил заповяда да дойдат всички Израилеви племена и Вениаминовото племе беше посочено с жребий.</verse>
				<verse number="21">След това заповяда на Вениаминовото племе да пристъпи според родовете си и с жребий беше посочен родът на Матри. А когато доведоха рода на Матри по мъже, с жребий беше посочен Саул, син на Кис. Търсиха го, но не го намериха.</verse>
				<verse number="22">Затова пак се допитаха до Господа: „Дали изобщо този човек е дошъл тук?“ И Господ отговори: „Ето той се крие в обоза.“</verse>
				<verse number="23">Бързо отидоха и го доведоха оттам. Когато застана сред народа, от раменете си нагоре той беше по-висок от всички.</verse>
				<verse number="24">Тогава Самуил каза на целия народ: „Виждате ли кого е избрал Господ? Като него няма сред всички вас.“ Тогава целият народ започна да ликува и завика: „Да живее царят!“</verse>
				<verse number="25">След това Самуил възвести на народа правата на царската власт, записа ги в книга и я положи пред Господа. Тогава той разпусна целия народ, всеки да си отиде в своя дом.</verse>
				<verse number="26">Също и Саул си отиде вкъщи, в Гива. Придружаваха го онези храбреци, до чиито сърца се беше докоснал Бог.</verse>
				<verse number="27">Но злостни хора заявяваха: „Как може да ни спаси такъв!“ И го презряха и не му поднесоха дарове. Но той се правеше, че не забелязва това.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Тогава, след месец време, дойде амонецът Наас и се разположи на лагер срещу Явис в Галаад. Тогава всички жители на Явис казаха на Наас: „Сключи с нас съюз и ние ще ти служим.“</verse>
				<verse number="2">В отговор амонецът Наас им каза: „Ще сключа с вас договор, но при условие че извадя на всеки от вас дясното око и чрез това навлека позор върху цял Израил.“</verse>
				<verse number="3">Старейшините на Явис му казаха: „Дай ни срок седем дена, за да изпратим пратеници по цялата израилска област. Не дойде ли никой да ни помогне, ще се съгласим с тебе.“</verse>
				<verse number="4">Пратениците отидоха в града на Саул, Гива, и оповестиха на народа всичко това. Тогава целият народ издигна вопъл и заплака.</verse>
				<verse number="5">И ето, Саул се прибираше от полето и вървеше след воловете. Той попита: „Какво е станало с народа, та плаче?“ И му съобщиха думите на жителите на Явис.</verse>
				<verse number="6">Когато Саул чу това известие, Божият Дух слезе върху него и той се разгневи силно.</verse>
				<verse number="7">Взе два впрегнати вола, разсече ги на части и ги разпрати по цялата израилска област чрез онези пратеници със съобщението: „Така ще бъде постъпено с воловете на всеки, който не тръгне след Саул.“ Страх от Господа обзе народа и всички потеглиха като един човек.</verse>
				<verse number="8">Когато Саул им направи преглед във Везек, оказаха се триста хиляди израилтяни и тридесет хиляди юдеи.</verse>
				<verse number="9">Поръчаха на дошлите пратеници: „Съобщете на жителите на Явис в Галаад това: „Утре, когато слънцето припече силно, ще получите помощ“.“ Пратениците отидоха, съобщиха това на жителите на Явис и те се зарадваха.</verse>
				<verse number="10">Жителите на Явис казаха на амонците: „Утре ще ви се предадем. Постъпете с нас, както намерите за добре.“</verse>
				<verse number="11">На следния ден Саул раздели народа на три отряда. Те проникнаха в стана по време на утринната стража и преди дневния пек поразиха амонците; оцелелите от тях бяха разпръснати така, че от тях не останаха даже и двама души заедно.</verse>
				<verse number="12">Тогава народът каза на Самуил: „Кои са тези, които бяха възкликнали: „Саул ли ще царува над нас?“ Дайте ни тези хора, за да ги избием.“</verse>
				<verse number="13">Но Саул възрази: „На днешния ден не бива да се убива никой, защото днес Господ извърши спасително дело в Израил.“</verse>
				<verse number="14">Самуил каза на народа: „Да отидем в Галгал и да осветим там царството.“</verse>
				<verse number="15">Тогава целият народ тръгна за Галгал. Там, в Галгал, поставиха Саул за цар пред Господа и принесоха мирни жертви пред Господа. Саул и всички израилтяни се веселиха там твърде много.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">След това Самуил каза на целия Израил: „Ето аз ви послушах за всичко, което ми говорихте, и поставих цар над вас.</verse>
				<verse number="2">Ето царят ви предвожда по време на война. А аз вече съм стар и беловлас и синовете ми живеят сред вас. Аз бях ваш предводител от младини до днес.</verse>
				<verse number="3">Ето застанал съм тук — свидетелствайте против мене пред Господа и Неговия помазаник! На кого съм взел вола, на кого съм взел осела, кого съм измамил и кого съм онеправдал, от кого съм взел подкуп, за да затворя очи спрямо делото му — и аз ще ви го върна.“</verse>
				<verse number="4">А те отговориха: „Ти не си ни измамвал, нито си ни онеправдавал и от никого нищо не си взел.“</verse>
				<verse number="5">Той им каза: „Свидетел ви е Господ, свидетел е и помазаникът Му в този ден, че не намерихте нищо против мене.“ Те отговориха: „Свидетел е.“</verse>
				<verse number="6">Тогава Самуил каза на народа: „Господ е Този, Който постави Мойсей и Аарон и Който изведе вашите предци от египетската земя.</verse>
				<verse number="7">А сега застанете, за да разсъждавам с вас пред Господа за всички благодеяния, които Той оказа на вас и на вашите предци.</verse>
				<verse number="8">Когато Яков дойде в Египет, предците ви завикаха към Господа. Господ прати Мойсей и Аарон и те изведоха предците ви от Египет, и им дадоха това място за заселване.</verse>
				<verse number="9">Но те забравиха Господа, своя Бог, и Той ги предаде в ръцете на асорския военачалник Сисара, на филистимците и на моавския цар, които воюваха против тях.</verse>
				<verse number="10">Затова те викнаха към Господа: „Съгрешихме, защото изоставихме Господа и започнахме да служим на ваали и астарти. А сега, избави ни от ръцете на враговете ни и ние ще служим на Тебе.“</verse>
				<verse number="11">Тогава Господ изпрати Йероваал и Варак, Йефтай и Самуил и ви избави от ръцете на окръжаващите ви врагове, и вие живяхте в безопасност.</verse>
				<verse number="12">Но като видяхте, че амонският цар Наас е потеглил против вас, вие ми казахте: „Не, нека цар царува над нас“ — когато Господ, вашият Бог, е ваш цар.</verse>
				<verse number="13">И така, ето царя, когото избрахте, когото измолихте. Ето Господ постави цар над вас.</verse>
				<verse number="14">Ако се боите от Господа и Му служите, ако слушате гласа Му и не се отклонявате от Господните заповеди както вие, така и царят ви, който царува над вас, и следвате Господа, вашия Бог, то ръката на Господа няма да бъде против вас.</verse>
				<verse number="15">Ако пък не слушате гласа на Господа и започнете да се отклонявате от Неговите заповеди, то ръката на Господа ще бъде против вас и против царя ви, както беше против бащите ви.</verse>
				<verse number="16">А сега станете и погледнете знамението, което Господ ще извърши пред очите ви.</verse>
				<verse number="17">Нали сега е пшеничена жътва? Но аз ще призова Господа, за да изпрати гръм и дъжд. Така вие ще разберете и ще видите колко голямо е лошото дело, което сте извършили пред очите на Господа, като поискахте за себе си цар.“</verse>
				<verse number="18">Тогава Самуил призова Господа и Господ изпрати мълнии и дъжд в онзи ден, така че целият народ изпадна в голям страх пред Господа и пред Самуил.</verse>
				<verse number="19">Тогава целият народ каза на Самуил: „Помоли се за слугите си пред Господа, твоя Бог, за да не загинем; защото към всичките си грехове прибавихме още едно лошо дело, тъй като искахме за себе си цар.“</verse>
				<verse number="20">Но Самуил отговори на народа: „Не се бойте, вие вече извършихте това лошо дело. Само повече не спирайте да следвате Господа и служете на Господа от все сърце.</verse>
				<verse number="21">Не се отклонявайте след нищожни богове, които не могат да ви принесат полза и да ви избавят, понеже са нищо.</verse>
				<verse number="22">А Господ няма да отхвърли народа Си заради Своето велико име, понеже Господ благоволи да ви направи Свой народ.</verse>
				<verse number="23">А що се отнася до мене — нека бъда далеч от грях пред Господа. Няма да престана да се моля за вас, но ще ви поучавам в добрия и правия път.</verse>
				<verse number="24">Само имайте страх пред Господа и Му служете вярно и от сърце, защото видяхте какви велики дела извърши Той за вас.</verse>
				<verse number="25">Но ако извършвате лоши дела, тогава ще загинете и вие, и вашият цар.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Саул беше на години, когато се възцари, и царува две години над Израил. Той си избра три хиляди мъже от Израил:</verse>
				<verse number="2">две хиляди бяха със Саул в Михмас и на хълма Ветил, а хиляда бяха с Йонатан в Гива от Вениаминовата област. Останалата част от народа той разпусна — всеки в своята шатра.</verse>
				<verse number="3">Йонатан порази началника на филистимската стража, който се намираше в Гива. Филистимците чуха за това, а Саул извести с тръба по цялата страна и обяви: „Нека чуят евреите!“</verse>
				<verse number="4">Така цял Израил беше известен, че Саул поразил началника на филистимската стража, поради което Израил стана омразен на филистимците. Тогава народът беше призован в Галгал да следва Саул.</verse>
				<verse number="5">А и филистимците се събраха да воюват с Израил: тридесет хиляди колесници и шест хиляди конници, както и войска, многобройна като пясъка по морския бряг. Те дойдоха и се разположиха на стан в Михмас, на изток от Бет-Авен.</verse>
				<verse number="6">Когато израилтяните видяха, че са в опасност и че народът беше силно притиснат, криеха се в пещери, проломи, скални цепнатини, подземия и ровове.</verse>
				<verse number="7">Други от евреите преминаха отвъд Йордан, в областите Гад и Галаад. Саул тогава се намираше още в Галгал и целият народ, който го следваше, се беше изплашил силно.</verse>
				<verse number="8">Той чака в Галгал седем дена до времето, определено от Самуил, но Самуил не дойде. Когато народът започна да се разбягва от него,</verse>
				<verse number="9">Саул нареди: „Доведете при мене отреденото за жертва всеизгаряне и за мирни приношения.“ И принесе всеизгаряне.</verse>
				<verse number="10">Щом свърши с принасянето на всеизгаряне, ето че дойде Самуил. Саул излезе насреща му, за да го поздрави.</verse>
				<verse number="11">А Самуил попита: „Какво си направил?“ Саул отговори: „Видях, че народът се разбягва от мене, а ти не дойде в определеното време, филистимците пък се събраха в Михмас.</verse>
				<verse number="12">Затова си помислих: „Сега ще се спуснат върху мене филистимците в Галгал, а аз още не съм се помолил на Господа“ — и затова се реших да принеса всеизгаряне.“</verse>
				<verse number="13">Тогава Самуил каза на Саул: „Неразумно си постъпил, като не си изпълнил заповедта на Господа, своя Бог, която Той беше дал, защото днес Господ щеше завинаги да затвърди царската ти власт над Израил.</verse>
				<verse number="14">Но сега твоята царска власт няма да устои. Господ ще Си намери мъж по сърцето Си и ще му заповяда да бъде вожд на народа Му, защото ти не изпълни, каквото Господ ти бе заповядал.“</verse>
				<verse number="15">Самуил стана и си отиде от Галгал в Гива от Вениаминовата област. Саул преброи хората, които още бяха с него — те бяха около шестстотин души.</verse>
				<verse number="16">Саул със сина си Йонатан и хората, които се намираха при тях, се установиха в Гива от Вениаминовата област; а филистимците се разположиха на стан в Михмас.</verse>
				<verse number="17">От филистимския стан излезе отряд разбойници, разделен на три дружини: едната тръгна по пътя за Офра, в областта Суал,</verse>
				<verse number="18">другата дружина тръгна по пътя за Веторон, а третата тръгна по пътя към областта, която гледа към долината Цевоим, към пустинята.</verse>
				<verse number="19">А в цялата израилска земя нямаше нито един ковач, понеже филистимците се бяха наговорили да не позволяват евреите да си правят мечове, нито копия.</verse>
				<verse number="20">Затова всички израилтяни трябваше да ходят при филистимците да коват палешника си, мотиката си, брадвата си и остена си.</verse>
				<verse number="21">Цената за острене на палешници и мотики беше един пим, а за острене на брадва и приготвяне на остен — една трета сикла.</verse>
				<verse number="22">Затова по време на войната нямаше нито меч, нито копие в ръцете на хората, които бяха със Саул и Йонатан. Такива имаха само Саул и синът му Йонатан.</verse>
				<verse number="23">А филистимската стража се изнесе към Михмаския проход.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Един ден Сауловият син Йонатан каза на своя оръженосец: „Ела да нападнем филистимската стража, която е отсреща.“ Но на баща си той не каза нищо.</verse>
				<verse number="2">А Саул се намираше край Гива, под наровото дърво, което е в Мигрон; хората, които бяха с него, наброяваха около шестстотин мъже.</verse>
				<verse number="3">Ахия, син на Ахитув, брат на Йохавед, син на Финеес, син на Илий, беше свещеник Господен в Силом и носеше ефод. А хората не разбраха, че Йонатан е тръгнал.</verse>
				<verse number="4">Между проходите, през които Йонатан искаше да се промъкне до филистимската стража, имаше остра скала от едната страна и остра скала от другата: едната наричаха Боцец, а другата — Сене;</verse>
				<verse number="5">едната скала се издигаше от север към Михмас, другата — от юг към Гива.</verse>
				<verse number="6">Йонатан каза на своя оръженосец: „Нека нападнем стражата на тези необрязани. Може би Господ ще ни помогне, понеже за Господа не е трудно да спаси чрез мнозина или чрез малцина.“</verse>
				<verse number="7">Оръженосецът отговори: „Прави това, което си намислил. Аз съм с тебе; върви, където желаеш.“</verse>
				<verse number="8">Йонатан каза: „Ще отидем към тези хора и ще се покажем.</verse>
				<verse number="9">Ако те ни кажат така: „Спрете се, докато дойдем при вас“, ние ще се спрем на местата си и няма да се изкачим при тях.</verse>
				<verse number="10">Но ако кажат: „Изкачете се при нас“ — ние ще се изкачим, защото Господ ги е предал в ръцете ни. Това ще бъде знак за нас.“</verse>
				<verse number="11">Когато и двамата се показаха на филистимската стража, филистимците казаха: „Вижте, евреите излизат от дупките, в които се бяха изпокрили.“</verse>
				<verse number="12">Стражата извика на Йонатан и оръженосеца му: „Изкачете се при нас и ние ще ви кажем нещо.“ Тогава Йонатан каза на оръженосеца си: „Върви след мене, защото Господ ги предаде в ръцете на Израил.“</verse>
				<verse number="13">Тогава Йонатан започна да се катери с ръце и с крака и оръженосецът му след него. И филистимците падаха поразени пред Йонатан, а след него оръженосецът ги доубиваше.</verse>
				<verse number="14">При това първо поражение, нанесено от Йонатан и оръженосеца му, паднаха убити около двадесет души в едно пространство от половин нива, обработвана от впряг волове за един ден.</verse>
				<verse number="15">И настъпи ужас в лагера на филистимците, на полето и сред целия народ: стражата и онези, които опустошаваха земята, се изплашиха много; цялата земя се разтресе и настана страх от Господа.</verse>
				<verse number="16">Когато Сауловите стражи наблюдаваха от Гива от Вениаминовата област суматохата, видяха, че тълпата се разпръсваше насам и натам.</verse>
				<verse number="17">Саул каза на хората, които бяха с него: „Направете оглед и разберете кои от нашите са излезли.“ Направиха оглед и разбраха, че ги нямаше Йонатан и оръженосеца му.</verse>
				<verse number="18">И Саул рече на Ахия: „Донеси Божия ковчег.“ В онова време Божият ковчег беше заедно с израилтяните.</verse>
				<verse number="19">Докато Саул още говореше на свещеника, суматохата във филистимския лагер все повече се увеличаваше. Тогава Саул каза на свещеника: „Събери ръцете си за молитва.“</verse>
				<verse number="20">Саул и всички хора, които бяха с него, се събраха и се придвижиха към мястото на битката. Те видяха, че в лагера на филистимците мечът на всеки поразяваше ближния му. Суматохата беше твърде голяма.</verse>
				<verse number="21">Тогава евреите, които преди това бяха с филистимците и които бяха тръгнали на битка на тяхна страна, се присъединиха към израилтяните, които бяха със Саул и Йонатан.</verse>
				<verse number="22">Също и всички израилтяни, които се криеха в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците са побягнали, се присъединиха към своите в битката.</verse>
				<verse number="23">И през онзи ден Господ избави Израил; а битката се разпростря чак над Бет-Авен.</verse>
				<verse number="24">Тъй като тогава израилтяните бяха изпаднали в тежко положение, Саул закле народа с думите: „Проклет да бъде този, който яде до довечера, докато не отмъстя на своите врагове.“ Затова никой от народа не вкуси храна.</verse>
				<verse number="25">Тогава целият народ отиде в гората, а там по повърхността на земята имаше пити с мед.</verse>
				<verse number="26">Когато народът влезе в гората, ето тече мед. Но никой не доближи ръка към устата си, понеже народът се боеше от клетвата.</verse>
				<verse number="27">Йонатан не беше чул, че баща му е заклел народа, и като протегна края на тоягата, която беше в ръката му, натопи я в медената пита и я поднесе с ръка към устата си. Очите му светнаха.</verse>
				<verse number="28">Един от народа проговори: „Баща ти закле народа с думите: „Проклет да бъде, който днес вкуси храна“. Поради това народът изнемощя“.</verse>
				<verse number="29">А Йонатан каза: „Баща ми смути страната. Вижте как ми светнаха очите, щом вкусих малко от този мед.</verse>
				<verse number="30">Ако народът се беше нахранил днес от плячката, която придоби от враговете си, нямаше ли да бъде по-голямо поражението на филистимците?“</verse>
				<verse number="31">Така в онзи ден израилтяните разбиха филистимците от Михмас до Айалон, но народът беше много изнемощял.</verse>
				<verse number="32">Тогава хората се нахвърлиха върху плячката, вземаха овце, волове и телета, колеха ги на земята и ги ядяха с кръвта.</verse>
				<verse number="33">Тогава съобщиха на Саул: „Народът съгреши пред Господа, яде месото с кръвта.“ Той отвърна: „Вие съгрешихте. Дотъркаляйте сега при мене голям камък.“</verse>
				<verse number="34">После Саул нареди: „Идете между хората и им кажете всеки да доведе при мене бика си и всеки — овцата си. Колете тук и яжте, и не съгрешавайте пред Господа, като ядете с кръвта.“ През онази нощ всички довеждаха това, което им бе подръка, и го колеха там.</verse>
				<verse number="35">А Саул съгради жертвеник на Господа. Това беше първият жертвеник, въздигнат от него на Господа.</verse>
				<verse number="36">Тогава Саул каза: „Да нападнем филистимците тази нощ, да ги разграбим до съмване и да не оставим нито един от тях жив.“ А те отговориха: „Прави всичко, което намираш за добре.“ Но свещеникът рече: „Да пристъпим тук към Бога.“</verse>
				<verse number="37">Саул се допита до Бога: „Да нападна ли филистимците? Ще ги предадеш ли в ръцете на Израил?“ Но в онзи ден Той не му даде никакъв отговор.</verse>
				<verse number="38">Тогава Саул заповяда: „Явете се тук всички вие, народни началници, разпитайте и разберете кой е извършил днес греха?</verse>
				<verse number="39">Защото — жив е Господ, Който спаси Израил! — дори това да е Йонатан, и той непременно ще умре.“ Но никой от целия народ не му отговори.</verse>
				<verse number="40">Саул каза на всички израилтяни: „Вие застанете на едната страна, а аз и синът ми Йонатан ще застанем от другата страна.“ Народът отвърна на Саул: „Прави, каквото намериш за добре.“</verse>
				<verse number="41">Саул се помоли на Господа: „Боже на Израил, покажи това.“ Жребият се падна на Йонатан и Саул, а народът беше освободен.</verse>
				<verse number="42">Тогава Саул рече: „Хвърлете жребий между мене и сина ми Йонатан “, и жребият се падна на Йонатан.</verse>
				<verse number="43">Саул попита Йонатан: „Разкрий ми какво си извършил.“ Йонатан му разказа: „Вкусих малко мед с края на тоягата, която беше в ръката ми, затова аз трябва да умра.“</verse>
				<verse number="44">Тогава Саул заяви: „Нека Бог ме накаже и да приложи наказанието, ако ти, Йонатане, не умреш.“</verse>
				<verse number="45">Но народът каза на Саул: „Да умре Йонатан, който извърши такъв спасителен подвиг за Израил? Не, това не може да бъде! Жив е Господ! И косъм няма да падне от главата му на земята, защото само с помощта на Бога днес той извърши това дело.“ Така народът избави Йонатан и той не умря.</verse>
				<verse number="46">След това Саул престана да преследва филистимците. Така филистимците можаха да се разотидат по градовете си.</verse>
				<verse number="47">След като пое царуването над Израил, Саул воюва с всичките си околни врагове: с Моав и с амонците, с Едом и с царете на Сова, както и с филистимците. Навсякъде, където и да се обърнеше, все побеждаваше.</verse>
				<verse number="48">Той прояви храброст, разби Амалик и освободи Израил от ръцете на грабителите му.</verse>
				<verse number="49">Синовете на Саул бяха: Йонатан, Йесуй и Мелхисуа. Имената на двете му дъщери бяха: името на първородната — Мерова, а името на по-малката — Мелхола.</verse>
				<verse number="50">Жената на Саул се наричаше Ахиноама, дъщеря на Ахимаас; името на началника на войската му беше Авенир, син на Нир, чичо на Саул.</verse>
				<verse number="51">А Кис, баща на Саул, и Нир, баща на Авенир, бяха синове на Авиил.</verse>
				<verse number="52">През целия живот на Саул се водеше тежка война с филистимците. Когато Саул виждаше някой силен и храбър мъж, вземаше го на служба при себе си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">След това Самуил каза на Саул: „Господ ме изпрати да те помажа за цар над Неговия народ, над Израил; сега чуй думите на Господа.</verse>
				<verse number="2">Така каза Господ Вседържител: „Аз наблюдавах онова, което Амалик стори на Израил, как застана на пътя му, когато той идваше от Египет.“</verse>
				<verse number="3">Иди сега и порази Амалик и изтреби всичко негово; не го щади, а предай на смърт мъже и жени, деца и кърмачета, волове и овце, камили и осли.“</verse>
				<verse number="4">Тогава Саул призова народа и го преброи в Телаим. Оказаха се двеста хиляди израилтяни пешаци, а освен това десет хиляди от племето на Юда.</verse>
				<verse number="5">Саул се придвижи до града на Амалик и постави засада в долината.</verse>
				<verse number="6">Саул каза на кинейците: „Идете, отделете се, напуснете амаликитците, за да не ви изтребя с тях, понеже вие се държахте благосклонно към всички израилтяни, когато идваха от Египет.“ И така, кинейците се отделиха от амаликитците.</verse>
				<verse number="7">Тогава Саул разби Амалик от Хавила до местността Сур, която се намира срещу Египет.</verse>
				<verse number="8">Той хвана жив амаликитския цар Агаг, а целия народ изтреби с меч.</verse>
				<verse number="9">Но Саул и народът пощадиха Агаг и най-доброто от едрия добитък, от угоените животни и агнетата — те изобщо не искаха да изтребят всичко, което беше добро, а изтребиха всичко лошо и нищожно.</verse>
				<verse number="10">И словото на Господа беше отправено към Самуил:</verse>
				<verse number="11">„Разкайвам се, че поставих Саул за цар, понеже той се отвърна от Мене и не изпълни Моите заповеди.“ Натъжи се Самуил и цяла нощ призоваваше Господа.</verse>
				<verse number="12">А рано сутринта Самуил стана и тръгна да пресрещне Саул. На Самуил беше известено, че Саул е ходил на Кармил и там си е поставил паметник, а оттам се е върнал и е отишъл в Галгал.</verse>
				<verse number="13">Когато Самуил дойде при Саул, Саул му каза: „Благословен да си от Господа. Изпълних заповедта на Господа.“</verse>
				<verse number="14">Но Самуил попита: „Какво е това блеене на овце в ушите ми и този рев на добитък, който чувам?“</verse>
				<verse number="15">Саул отговори: „Докараха ги от Амалик, защото народът пощади най-доброто от дребния и едрия добитък за жертвоприношение на Господа, твоя Бог; а другото изтребихме.“</verse>
				<verse number="16">Самуил каза на Саул: „Стига! Ще ти известя какво ми каза Господ нощес.“ Саул му отговори: „Казвай.“</verse>
				<verse number="17">Самуил запита: „Нима ти не се имаше за незначителен, когато стана вожд на Израилевите племена и Господ те помаза за цар над Израил?</verse>
				<verse number="18">Господ те изпрати на път и заповяда: „Иди, предай на унищожение нечестивите амаликитци и воювай против тях, докато ги изтребиш.“</verse>
				<verse number="19">Защо тогава ти не послуша Господния глас, а се хвърли по плячка и извърши зло пред очите на Господа?“</verse>
				<verse number="20">Саул отговори на Самуил: „Но аз послушах Господния глас, поех, където ме изпрати Господ, доведох амаликския цар Агаг и изтребих амаликитците.</verse>
				<verse number="21">А от плячката, дребен и едър добитък, народът взе най-доброто от това, което трябва да бъде унищожено, за да принесе в Галгал жертва на Господа, твоя Бог.“</verse>
				<verse number="22">Но Самуил възрази: „Нима всеизгарянията и жертвите са толкова приятни на Господа, колкото послушанието спрямо Господния глас? Наистина, послушанието е по-добро от жертвата и покорността — по-добра от тлъстината на овните.</verse>
				<verse number="23">Защото непокорството е също грях като магьосничеството и упорството е също като нечестието и идолопоклонството. Тъй като ти пренебрегна словото на Господа, затова и Той те отхвърля, за да не бъдеш цар.“</verse>
				<verse number="24">Тогава Саул каза на Самуил: „Съгреших, понеже наруших заповедта на Господа и твоите наставления, но се уплаших от народа и послушах желанието му.</verse>
				<verse number="25">А сега, прости ми моя грях и се върни с мене, за да се поклоня на Господа.“</verse>
				<verse number="26">Но Самуил заяви на Саул: „Няма да се върна с тебе, защото ти пренебрегна словото на Господа и Господ те отхвърли, за да не бъдеш цар над Израил.“</verse>
				<verse number="27">А когато Самуил се обърна да си отиде, Саул хвана края на мантията му и тя се скъса.</verse>
				<verse number="28">Тогава Самуил каза: „Така днес Господ изтръгва Израилското царство от тебе и го дава на друг, който е по-добър от тебе.</verse>
				<verse number="29">Той, Славата на Израил, нито лъже, нито се разкайва. Той не е човек, за да се разкайва.“</verse>
				<verse number="30">Саул отвърна: „Съгреших. Но окажи ми сега чест пред старейшините на моя народ и пред Израил — тръгни с мене, за да се поклоня пред Господа, твоя Бог.“</verse>
				<verse number="31">Самуил тръгна след Саул и Саул се поклони пред Господа.</verse>
				<verse number="32">След това Самуил заповяда: „Доведете пред мене амаликитския цар Агаг.“ Агаг дойде при него във вериги. Тогава Агаг каза: „Навярно горчивината на смъртта е отминала.“</verse>
				<verse number="33">Но Самуил каза: „Както мечът ти е лишавал жени от деца, така и майка ти между жените ще бъде лишена от деца.“ След това Самуил съсече на части Агаг пред Господа в Галгал.</verse>
				<verse number="34">Тогава Самуил тръгна за Рама, а Саул потегли към дома си в Гива Саулова.</verse>
				<verse number="35">Самуил вече не видя Саул до деня на смъртта си, но тъгуваше за него, защото Господ беше се разкаял, че беше поставил Саул за цар над Израил.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">Господ запита Самуил: „Докога ще тъгуваш за Саул — Аз го отхвърлих, за да не бъде вече цар над Израил? Напълни рога си с елей и тръгни на път. Аз ще те изпратя във Витлеем при Йесей, защото Си избрах цар измежду неговите синове.“</verse>
				<verse number="2">Самуил отговори: „Как да отида? Ако Саул чуе, ще ме убие.“ Господ каза: „Вземи със себе си една телица и кажи: „Дойдох да принеса жертва пред Господа.“</verse>
				<verse number="3">Покани и Йесей на жертвоприношението. Аз сам ще ти покажа какво да правиш и ти ще Ми помажеш онзи, когото ти посоча.“</verse>
				<verse number="4">Самуил постъпи така, както му каза Господ. Когато дойде във Витлеем, градските старейшини изплашени го посрещнаха и запитаха: „С мир ли идваш?“</verse>
				<verse number="5">Той отговори: „С мир. Дойдох да принеса жертва пред Господа. Осветете се и елате с мене на жертвоприношение.“ Той освети Йесей и синовете му и ги покани на жертвоприношението.</verse>
				<verse number="6">Когато те пристигнаха и Самуил видя Елиав, помисли си: „Наистина, този е Негов помазаник пред Господа!“</verse>
				<verse number="7">Но Господ каза на Самуил: „Не гледай външността му и високия му ръст; Аз го отхвърлих. Бог не гледа така, както гледа човек, защото човек гледа лицето, а Господ гледа сърцето.“</verse>
				<verse number="8">Йесей повика Аминадав и го представи пред Самуил. Самуил каза: „Господ не е избрал и него.“</verse>
				<verse number="9">Йесей представи Сама. Но Самуил каза: „Господ не е избрал и него.“</verse>
				<verse number="10">Така Йесей представи пред Самуил седмината си синове, но Самуил каза на Йесей: „Господ не е избрал тези.“</verse>
				<verse number="11">Самуил попита Йесей: „Това ли са всичките ти синове?“ Йесей отговори: „Остава още най-малкият. Той пасе овцете.“ Самуил каза на Йесей: „Изпрати да го доведат, защото няма да седнем на жертвената трапеза, докато той не дойде тука.“</verse>
				<verse number="12">Тогава Йесей изпрати и го доведоха. Той беше рус, с хубави очи и красив на вид. Тогава Господ каза: „Стани, помажи го, защото това е самият той.“</verse>
				<verse number="13">Самуил взе рога с елей и го помаза сред братята му, и Господният Дух слезе върху Давид и го съпътстваше от онзи ден и нататък. След това Самуил стана и се прибра в Рама.</verse>
				<verse number="14">Господният Дух обаче беше отстъпил от Саул и зъл дух от Господа го измъчваше.</verse>
				<verse number="15">Слугите на Саул му казаха: „Ето зъл дух от Бога те измъчва.</verse>
				<verse number="16">Нека нашият господар заповяда на служителите си, които стоят пред тебе, да потърсят човек, който знае да свири на арфа. Когато злият дух от Бога дойде върху тебе, нека той свири с ръка. Тогава отново ще ти бъде по-добре.“</verse>
				<verse number="17">Саул нареди на слугите си: „Намерете ми човек, който знае добре да свири, и ми го доведете.“</verse>
				<verse number="18">Тогава един от младите му слуги заговори: „Аз видях във Витлеем един син на Йесей, който знае да свири. Той е храбър и добър боец, говори умно и е хубавец, и Господ е с него.“</verse>
				<verse number="19">Саул изпрати вестители до Йесей да му кажат: „Изпрати при мене сина си Давид, който е при стадото.“</verse>
				<verse number="20">Йесей взе осел, натовари го с хляб, един мях вино и едно яре и ги изпрати заедно със сина си Давид при Саул.</verse>
				<verse number="21">Така Давид дойде при Саул и стана негов служител. Той се хареса много на Саул и му стана оръженосец.</verse>
				<verse number="22">А Саул изпрати да кажат на Йесей: „Нека Давид остане на служба при мене, понеже придоби моето благоволение.“</verse>
				<verse number="23">Когато духът от Бога дойдеше върху Саул, Давид вземаше арфата и свиреше. На Саул му ставаше леко и по-весело и злият дух отстъпваше от него.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">Филистимците свикаха своите отряди за битка и се събраха при Сокхот в Юдея, и се разположиха на лагер между Сокхот и Азек при Ефес-Дамим.</verse>
				<verse number="2">А Саул и израилтяните се събраха и лагеруваха в дъбовата долина, и се приготвяха за битката против филистимците.</verse>
				<verse number="3">Филистимците застанаха от едната страна на планината, а израилтяните — от другата страна на планината, така че долината беше между тях.</verse>
				<verse number="4">От филистимския лагер излезе юнак на име Голиат, от Гет, висок шест лакътя и една педя.</verse>
				<verse number="5">На главата си имаше шлем от бронз и беше облечен с люспеста броня, а бронята му тежеше пет хиляди сикли.</verse>
				<verse number="6">На краката си той имаше бронзови наколенки и между плещите си — бронзово леко копие.</verse>
				<verse number="7">Дръжката на копието му беше дебела като кросно за тъкане, а желязното острие на копието тежеше шестстотин сикли. И пред него вървеше оръженосец с голям щит.</verse>
				<verse number="8">Той застана и завика към израилските редици, казвайки: „Защо сте излезли, подредени за битка? Не съм ли аз филистимец, а вие — слуги на Саул? Изберете си един мъж и нека слезе при мене.</verse>
				<verse number="9">Ако той може да се бие с мене и ме убие, ние ще ви бъдем роби. Но ако аз го надвия и го убия, вие ще ни бъдете роби и ще ни робувате.“</verse>
				<verse number="10">Филистимецът каза също: „Днес аз ще посрамя израилските бойни редици. Дайте ми един мъж и ще се бием двамата.“</verse>
				<verse number="11">Когато Саул и всички израилтяни чуха тези думи на филистимеца, разтрепериха се и много се уплашиха.</verse>
				<verse number="12">Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем в Юдея на име Йесей, който имаше осем синове. В дните на Саул този мъж беше най-стар сред мъжете.</verse>
				<verse number="13">Тримата по-големи Йесееви синове отидоха на война със Саул. Имената на тримата му синове, които потеглиха на война, бяха: на първородния — Елиав, на втория — Аминадав, на третия — Сама.</verse>
				<verse number="14">Давид беше най-малък. Тримата по-големи отидоха със Саул,</verse>
				<verse number="15">а Давид се върна във Витлеем, за да пасе овцете на баща си.</verse>
				<verse number="16">Филистимецът излизаше сутрин и се представяше вечер четиридесет дена.</verse>
				<verse number="17">Йесей каза на сина си Давид: „Вземи за братята си тази ефа препечено жито и тези десет хляба и ги занеси бързо на братята си в лагера.</verse>
				<verse number="18">А тези десет пити сирене занеси на хилядника, виж дали братята ти са добре и донеси вест от тях.</verse>
				<verse number="19">Саул и братята на Давид, и всички израилски“ мъже бяха в дъбовата долина, воювайки с филистимците.</verse>
				<verse number="20">И Давид стана сутринта рано, остави овцете на пазач, натовари храната и тръгна, както му беше заповядал Йесей. Пристигна в лагера, когато войската излизаше в боен ред и надаваше боен вик.</verse>
				<verse number="21">Тогава израилтяните и филистимците разположиха бойните си редици едни срещу други.</verse>
				<verse number="22">Давид остави товара си при пазача на обоза, изтича към бойните редици и като ги достигна, попита братята си как са.</verse>
				<verse number="23">Докато той разговаряше с тях, ето юнакът филистимец от Гет на име Голиат излезе от филистимските редици и започна да изрича обичайните си думи; и Давид го чу.</verse>
				<verse number="24">А всички израилтяни, като видяха мъжа, избягаха от него и много се уплашиха.</verse>
				<verse number="25">Израилтяните казаха: „Виждате ли този мъж, който излезе? Той излезе, за да хули Израил. Но царят ще възнагради мъжа, който би го убил, с голямо богатство и дъщеря си ще му даде, а и дома на баща му би освободил от данък.“</verse>
				<verse number="26">Тогава Давид попита мъжете, които стояха с него: „Какво ще бъде направено за мъжа, който убие този филистимец и заличи позора на Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, който хули бойните редици на живия Бог?“</verse>
				<verse number="27">И народът му повтори същите думи: „Царят ще направи това и това за мъжа, който го убие.“</verse>
				<verse number="28">А Елиав, най-големият брат, чу какво той говореше на мъжете. Елиав се разгневи много срещу Давид и каза: „Защо си дошъл? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз познавам твоята горделивост и лошото ти сърце. Дошъл си само да гледаш сражението.“</verse>
				<verse number="29">А Давид каза: „Какво съм сторил сега? Това са само думи!“</verse>
				<verse number="30">И се обърна към един друг и попита същото, а народът му отвърна със същите думи както преди.</verse>
				<verse number="31">Разчуха се думите, които Давид говореше, и ги съобщиха на Саул, и той го повика.</verse>
				<verse number="32">И Давид каза на Саул: „Нека никой не пада духом. Твоят служител ще отиде и ще се бие с този филистимец.“</verse>
				<verse number="33">Но Саул каза на Давид: „Не можеш да отидеш срещу този филистимец и да се сражаваш с него. Ти си още юноша, а той е войн от младини.“</verse>
				<verse number="34">А Давид отвърна на Саул: „Твоят служител пасеше овцете на своя баща. Когато дойдеше лъв или мечка и отвлечеше овца от стадото,</verse>
				<verse number="35">аз се спусках след тях, удрях ги и ги изтръгвах от устата им. А когато се надигаха срещу мене, сграбчвах ги за гърлото, удрях ги и ги убивах.</verse>
				<verse number="36">Така твоят слуга е убивал лъв и мечка и на този необрязан филистимец ще се случи същото като с тях, понеже похули бойните редици на живия Бог.“</verse>
				<verse number="37">Давид каза още: „Господ, Който ме избавяше от лапата на лъва и от лапата на мечката, Той ще ме спаси от ръката на този филистимец.“ И Саул каза на Давид: „Върви и нека Господ да бъде с тебе!“</verse>
				<verse number="38">Саул облече Давид с дрехата си, постави на главата му бронзов шлем и му надяна ризница.</verse>
				<verse number="39">Давид запаса меча му върху дрехите си и се опита да ходи, понеже не се беше опитвал да ходи с такова въоръжение. И Давид каза на Саул: „Не мога да ходя с това, понеже не съм свикнал.“ Давид сне всичко това от себе си.</verse>
				<verse number="40">И той взе своята тояга в ръката си и си избра пет гладки камъка от потока, и ги постави в овчарската торбичка, която му служеше за паласка. С прашката в ръка той тръгна към филистимеца.</verse>
				<verse number="41">И филистимецът тръгна, като вървеше и се приближаваше към Давид, а щитоносецът му беше пред него.</verse>
				<verse number="42">И когато филистимецът погледна и видя Давид, презря го, понеже беше юноша, рус и с хубави очи.</verse>
				<verse number="43">Тогава филистимецът попита Давид: „Куче ли съм, че си тръгнал към мене с тояга?“ И филистимецът прокле Давид в името на боговете си.</verse>
				<verse number="44">Филистимецът каза на Давид още: „Само ела при мене и ще дам тялото ти на небесните птици и на дивите животни.“</verse>
				<verse number="45">Тогава Давид отвърна на филистимеца: „Ти идваш срещу мене с меч, дълго копие и късо копие за хвърляне, но аз идвам против тебе в името на Господ Вседържител, Бога на Израилевото войнство.</verse>
				<verse number="46">Днес Господ ще те предаде в ръката ми и аз ще те убия и ще отсека главата ти. Тогава ще дам още днес твоя труп и труповете на филистимската войска на небесните птици и на дивите животни и цялата земя ще узнае, че в Израил има Бог.</verse>
				<verse number="47">И всички, които са се събрали, ще узнаят, че не с меч или копие спасява Господ, защото сражението е на Господа и Той ще ви предаде в ръцете ни.“</verse>
				<verse number="48">Филистимецът продължи да върви и да се приближава към Давид и тогава Давид побърза и изтича към бойните редици, за да пресрещне филистимеца.</verse>
				<verse number="49">И Давид бръкна с ръка в торбичката, взе оттам един камък, хвърли го с прашката и улучи филистимеца в челото. Камъкът се заби в челото му и той падна по лице на земята.</verse>
				<verse number="50">Така Давид надви с прашка и камък филистимеца; удари го и го уби, без Давид да има меч в ръка.</verse>
				<verse number="51">Тогава Давид се затича и застана до филистимеца, взе меча му, изтегли го от ножницата, уби го и отсече главата му. Когато филистимците видяха, че техният юнак умря, побягнаха.</verse>
				<verse number="52">Тогава мъжете от Израил и Юдея се вдигнаха, нададоха боен вик и преследваха филистимците до входа на Гет и портите на Екрон. И убитите филистимци лежаха по пътя от Шаарим до Гет и Екрон.</verse>
				<verse number="53">След като израилтяните се върнаха от голямото преследване на филистимците, оплячкосаха и лагера им.</verse>
				<verse number="54">А Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Йерусалим, но оръжието му постави в шатрата си.</verse>
				<verse number="55">Когато Саул видя Давид да излиза срещу филистимеца, попита военачалника Авенир: „Авенире, чий син е този юноша?“ Авенир отвърна: „Жив да си, царю, не зная.“</verse>
				<verse number="56">Тогава царят каза: „Запитай сега чий син е този младеж!“</verse>
				<verse number="57">И когато Давид се връщаше, след като уби филистимеца, Авенир го взе и го доведе при Саул, а главата на филистимеца беше в ръката му.</verse>
				<verse number="58">И Саул го попита: „Чий син си, млади човече?“ Давид отговори на Саул: „Син съм на твоя слуга Йесей от Витлеем.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">Когато Давид завърши разговора със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна като себе си.</verse>
				<verse number="2">В онзи ден Саул задържа Давид и не го остави да се върне в дома на баща си.</verse>
				<verse number="3">А понеже го обикна като себе си, Йонатан сключи съюз с Давид.</verse>
				<verse number="4">Тогава Йонатан сне горната си дреха, която носеше, и я даде на Давид, също — снаряжението си, меча си, лъка си и пояса си.</verse>
				<verse number="5">И Давид отиваше навсякъде, където го изпращаше Саул, като действаше разумно. Тогава Саул го постави над своите воини. И това се хареса на целия народ и дори на Сауловите служители.</verse>
				<verse number="6">Когато се връщаха след Давидовата победа над филистимеца, жените от всички израилски градове излизаха с песни и хора да срещнат цар Саул с тимпани, с радостен вик и цимбали.</verse>
				<verse number="7">И жените, които танцуваха и пееха, и казваха: „Саул уби хиляди, а Давид — десетки хиляди.“</verse>
				<verse number="8">Тогава Саул се разгневи много. Тези думи му бяха неприятни и каза: „На Давид дадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди. Не му достига само царска власт.“</verse>
				<verse number="9">И от този ден Саул гледаше Давид подозрително.</verse>
				<verse number="10">На следващия ден върху Саул дойде зъл дух от Бога и той буйстваше в дома си. А Давид свиреше с ръка на арфа, както всеки ден. Саул държеше копие в ръка.</verse>
				<verse number="11">И Саул хвърли копието, като си помисли: „Ще прикова Давид към стената.“ Но Давид го отбягна на два пъти.</verse>
				<verse number="12">Тогава Саул започна да се бои от Давид, понеже Господ беше с Давид, а от Саул се отдръпна.</verse>
				<verse number="13">И Саул отстрани Давид от себе си и го постави за хилядник. Така Давид потегляше и влизаше в битка пред хората си.</verse>
				<verse number="14">И Давид беше благоразумен във всичките си дела и Господ беше с него.</verse>
				<verse number="15">Когато Саул видя, че той беше твърде разумен, започна да се страхува от него още повече.</verse>
				<verse number="16">А цял Израил и Юдея обичаха Давид, защото той ги водеше в битка и ги връщаше.</verse>
				<verse number="17">И Саул каза на Давид: „Ето по-голямата ми дъщеря Мерова. Ще ти я дам за жена. Само бъди ми храбър и води войните Господни!“ Саул си казваше: „Нека ръката ми да не се вдигне срещу него, но ръката на филистимците да бъде срещу него.“</verse>
				<verse number="18">Но Давид каза на Саул: „Кой съм аз? И какви са моят живот, моето семейство и родът на моя баща, за да стана царски зет?“</verse>
				<verse number="19">Когато настъпи време Сауловата дъщеря Мерова да бъде дадена на Давид, тя беше дадена за жена на Адриел от Мехола.</verse>
				<verse number="20">Обаче другата Саулова дъщеря Мелхола обичаше Давид. И когато съобщиха това на Саул, стана му приятно.</verse>
				<verse number="21">И Саул си каза: „Ще му я дам, за да му бъде примка и ръката на филистимците да бъде против него.“ Тогава Саул за втори път рече на Давид: „Ти може да ми станеш зет.“</verse>
				<verse number="22">И Саул заповяда на служителите си: „Говорете тайно на Давид и кажете: „Ето ти се понрави на царя и всичките му служители те обичат. Хайде, стани зет на царя.“</verse>
				<verse number="23">И служителите на Саул говореха на Давид на ухо всички тези думи. А Давид попита: „Може ли един обикновен в очите ви мъж да стане царски зет? Аз съм беден и незначителен човек.“</verse>
				<verse number="24">Тогава служителите известиха на Саул, казвайки: „Ето какво казва Давид.“</verse>
				<verse number="25">Тогава Саул рече: „Така кажете на Давид: „Царят не желае друг брачен откуп освен сто филистимски краекожия като възмездие спрямо царските врагове.“ Саул мислеше всъщност Давид да падне в ръцете на филистимците.</verse>
				<verse number="26">Когато неговите служители съобщиха на Давид тези думи, стори му се правилно да стане зет на царя. Още не бяха изминали определените дни,</verse>
				<verse number="27">Давид стана и тръгна, той и мъжете му, и уби двеста души филистимци. И Давид донесе краекожията им и ги представи на царя в пълен брой, за да стане зет на царя. И Саул му даде дъщеря си Мелхола за жена.</verse>
				<verse number="28">Когато Саул видя и разбра, че Господ е с Давид, а Сауловата дъщеря Мелхола го обича,</verse>
				<verse number="29">Саул започна да се бои от Давид още повече. Така Саул стана враг на Давид завинаги.</verse>
				<verse number="30">А филистимските военачалници тръгнаха да се сражават и от излизането им на бой Давид често действаше по-съобразително от всички Саулови служители и неговото име се прослави твърде много.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">А Саул говореше на сина си Йонатан и на всичките си служители да убият Давид. Но Давид се харесваше много на Сауловия син Йонатан.</verse>
				<verse number="2">И Йонатан съобщи на Давид, казвайки: „Моят баща Саул иска да те убие. Затова пази се утре. Остани на тайно място и се скрий.</verse>
				<verse number="3">Аз пък ще изляза и ще застана до своя баща на нивата, където ще си ти. Ще поговоря на баща си за тебе, ще видя какво е положението и ще ти съобщя.“</verse>
				<verse number="4">Йонатан говорѝ на баща си Саул добро за Давид и му каза: „Да не съгрешава царят спрямо своя слуга Давид, защото той не е съгрешил против тебе, а делата му са твърде полезни за тебе.</verse>
				<verse number="5">Той излага живота си, когато сразява филистимците, и Господ извърши голямо избавление за целия Израил. Ти виждаше това и се радваше. Защо искаш да съгрешиш против невинна кръв и да убиеш Давид?“</verse>
				<verse number="6">Саул послуша гласа на Йонатан и се закле: „Жив е Господ! Давид няма да бъде убит.“</verse>
				<verse number="7">Тогава Йонатан повика Давид и му съобщи всички тези думи. И Йонатан доведе Давид при Саул. И той присъстваше при него, както преди.</verse>
				<verse number="8">Започна се пак война. Давид потегли, сражава се с филистимците и им нанесе голямо поражение. И те побягнаха от него.</verse>
				<verse number="9">Обаче зъл дух, допуснат от Господа, дойде върху Саул, когато седеше в дома си с копие в ръка, а Давид свиреше с ръката си на арфата.</verse>
				<verse number="10">И Саул поиска да прикове Давид с копието в стената. Но Давид го отбягна и се спаси в тази нощ.</verse>
				<verse number="11">Саул изпрати пратеници в дома на Давид да го причакат и на сутринта да го убият. Това съобщи на Давид жена му Мелхола и каза: „Ако не се спасиш тази нощ, утре ще бъдеш убит.“</verse>
				<verse number="12">Тогава Мелхола спусна Давид през прозореца. И той тръгна, избяга и се спаси.</verse>
				<verse number="13">А Мелхола взе един домашен идол и го постави в леглото, а при главата му — козя кожа, и го покри с дреха.</verse>
				<verse number="14">Когато Саул изпрати пратениците да доведат Давид, тя каза: „Той е болен.“</verse>
				<verse number="15">Тогава Саул изпрати отново пратеници да видят Давид и каза: „Докарайте ми го с леглото, за да бъде умъртвен!“</verse>
				<verse number="16">Когато пратениците влязоха, и ето в леглото имаше домашен идол и козя кожа под главата му.</verse>
				<verse number="17">Тогава Саул каза на Мелхола: „Защо ме измами така, като остави моя враг да си отиде и да се спаси?“ Мелхола отговори на Саул: „Той ми каза: „Не ме задържай! Ще те убия!“</verse>
				<verse number="18">Давид избяга, спаси се, отиде при Самуил в Рама и му съобщи всичко, което Саул извърши с него. Той и Самуил тръгнаха и се установиха в Нават.</verse>
				<verse number="19">И известиха на Саул, казвайки: „Ето Давид е в Нават в Рама.“</verse>
				<verse number="20">Тогава Саул изпрати пратеници да хванат Давид. Когато те видяха събраните пророци, които пророчестваха, и Самуил да стои начело на тях, Божият Дух слезе върху Сауловите пратеници и те също започнаха да пророчестват.</verse>
				<verse number="21">И съобщиха на Саул и той изпрати други пратеници. Но и те започнаха да пророкуват.</verse>
				<verse number="22">Тогава сам той отиде в Рама. Когато стигна при големия кладенец, който е в Сеф, запита: „Къде са Самуил и Давид?“ Отвърнаха му: „В Нават в Рама.“</verse>
				<verse number="23">И той тръгна към Нават в Рама. И върху него слезе също Божият Дух и той вървеше, като пророкуваше, докато стигна в Нават в Рама.</verse>
				<verse number="24">Съблече и той горните си дрехи и пророкуваше също пред Самуил, и лежа през целия ден и цялата нощ необлечен. Затова казват: „Нима и Саул спада към пророците?“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">А Давид побягна от Нават, който е в Рама, отиде при Йонатан и каза: „Какво съм направил? Каква е вината ми и с какво съм съгрешил пред баща ти, че посяга на живота ми?“</verse>
				<verse number="2">А Йонатан му отвърна: „Пази, Боже! Ти няма да умреш. Ето баща ми не върши нищо голямо или малко, без да ми съобщи. Защо баща ми ще крие това от мене? Това няма да стане.“</verse>
				<verse number="3">Но Давид се кълнеше и казваше: „Твоят баща знае добре, че спечелих твоето благоволение, и си казва: „Нека Йонатан не знае това, за да не се опечали.“ Но както Господ е жив и ти си жив, така има само една крачка между мене и смъртта.“</verse>
				<verse number="4">Тогава Йонатан каза на Давид: „Ще сторя за тебе каквото кажеш.“</verse>
				<verse number="5">А Давид рече на Йонатан: „Ето утре е новолуние и аз трябва да седя на трапезата с царя. Но пусни ме и аз ще се скрия в полето до вечерта на третия ден.</verse>
				<verse number="6">Ако твоят баща ме потърси, кажи: „Давид измоли от мене настоятелно да отиде до своя град Витлеем, защото там се принася годишната жертва за целия род.“</verse>
				<verse number="7">Ако той каже: „Добре“, твоят слуга ще има спокойствие. Ако се разгневи много, знай, че е решил нещо лошо за мене.</verse>
				<verse number="8">А ти окажи милост към твоя слуга, защото той сключи съюз с тебе пред Господа; а ако има вина у мене, убий ме ти. Защо да ме водиш при твоя баща?“</verse>
				<verse number="9">Но Йонатан каза: „Това няма да ти се случи, защото, ако бях узнал, че баща ми е решил да ти стори зло, не бих ли ти съобщил?“</verse>
				<verse number="10">А Давид каза на Йонатан: „Кой ще ми обади, ако твоят баща ти отговори сърдито?“</verse>
				<verse number="11">Йонатан пък рече на Давид: „Ела да излезем на полето.“ И двамата излязоха на полето.</verse>
				<verse number="12">Тогава Йонатан каза на Давид: „Господ, Бог Израилев, е свидетел, че утре или вдругиден ще науча от своя баща и ако е добро за Давид, не пратя ли при тебе и не ти ли съобщя,</verse>
				<verse number="13">нека Господ стори на Йонатан това и това. Ако обаче на баща ми се понрави да ти стори зло, ще ти съобщя и ще те пусна. Тогава върви си с мир и нека Господ да бъде с тебе, както е бил с моя баща.</verse>
				<verse number="14">Ако все още съм жив, покажи към мене милост от Господа; ако умра,</verse>
				<verse number="15">никога не оттегляй милостта си от моя дом дори и когато Господ изтреби до един Давидовите врагове от лицето на земята.“</verse>
				<verse number="16">Така Йонатан сключи съюз с Давидовия дом, като каза: „Нека Господ отмъщава на враговете на Давид!“</verse>
				<verse number="17">И Йонатан се закле отново на Давид в обичта си към него, понеже го обичаше като себе си.</verse>
				<verse number="18">Тогава Йонатан му каза: „Утре е новолуние и ще те потърсят, понеже твоето място ще бъде празно.</verse>
				<verse number="19">Затова на третия ден слез и иди на мястото, където се криеше преди, и седни при скалата Азел.</verse>
				<verse number="20">Аз пък ще изстрелям три стрели към нея, като че ли стрелям в цел.</verse>
				<verse number="21">И ето ще изпратя едно момче и ще му кажа: „Иди, намери стрелите!“ Ако кажа на момчето: „Ето стрелите са зад тебе. Донеси ги!“ — ела при мене, понеже е спокойно, заклевам се в Господа, няма нищо да ти се случи.</verse>
				<verse number="22">Но ако кажа на младежа: „Ето стрелите са пред тебе оттатък“, върви, понеже Господ те отпраща.</verse>
				<verse number="23">А за това дело, за което говорихме аз и ти, Господ е мой и твой свидетел за вечни времена.“</verse>
				<verse number="24">И Давид се криеше на полето. Настъпи новолунието и царят седна да се храни.</verse>
				<verse number="25">Както винаги, царят седна на мястото си до стената. Йонатан беше отсреща, Авенир седна до Саул, а мястото на Давид остана празно.</verse>
				<verse number="26">В този ден Саул не каза нищо, понеже си помисли: „Случайност е. Давид е нечист, сигурно не се е очистил.“</verse>
				<verse number="27">На следващия ден, втория от новолунието, мястото на Давид пак остана празно. Затова Саул попита своя син Йонатан: „Защо синът на Йесей не дойде нито вчера, нито днес?“</verse>
				<verse number="28">Йонатан отговори на Саул: „Давид измоли настойчиво от мене да отиде във Витлеем,</verse>
				<verse number="29">като казваше: „Пусни ме да отида, понеже имаме жертвоприношение за рода ни в града и моят брат ми нареди. Затова сега, ако съм получил твоето благоволение, нека отида и да се видя с братята си.“ Затова той не дойде на царската трапеза.“</verse>
				<verse number="30">Тогава Саул се разгневи много на Йонатан и му каза: „Недостойни и непокорни сине! Нима не зная, че си избрал сина на Йесей за твой срам и за срам на голотата на майка ти!</verse>
				<verse number="31">Защото през всички дни, докато Йесеевият син живее на земята, няма да устоиш нито ти, нито твоята царска власт. А сега изпрати хора и ми го доведи, защото е обречен на смърт.“</verse>
				<verse number="32">Но Йонатан отвърна на баща си и го попита: „Защо трябва да умре? Какво е сторил?“</verse>
				<verse number="33">Тогава Саул хвърли копието по него, за да го убие. И Йонатан разбра, че баща му е решил да убие Давид.</verse>
				<verse number="34">И Йонатан стана от трапезата много разгневен и не яде през втория ден на месеца, защото скърбеше за Давид и тъй като неговият баща го посрами.</verse>
				<verse number="35">На сутринта Йонатан излезе на полето в уговореното с Давид време и едно момче беше с него.</verse>
				<verse number="36">И той каза на момчето: „Тичай, потърси стрелите, които пускам!“ Когато момчето тичаше, той пускаше стрелите си над него.</verse>
				<verse number="37">И когато момчето дойде до мястото, към което Йонатан пусна стрелите си, тогава Йонатан извика на момчето и попита: „Не е ли пред тебе стрелата, която пуснах?“</verse>
				<verse number="38">И Йонатан викаше на момчето: „Побързай! Тичай! Не се спирай!“ Момчето вдигна Йонатановата стрела и се върна при господаря си.</verse>
				<verse number="39">А момчето не знаеше нищо. Само Йонатан и Давид знаеха уговорката.</verse>
				<verse number="40">Тогава Йонатан даде на момчето оръжието си и му каза: „Иди, занеси го в града!“</verse>
				<verse number="41">Когато момчето си отиде, Давид излезе иззад скалата, падна в поклон до земята и се поклони три пъти. И се целунаха един друг и плакаха заедно, но Давид плака повече.</verse>
				<verse number="42">И Йонатан каза на Давид: „Иди си с мир, така, както се клехме в името на Господа, казвайки „Господ е мой и твой свидетел, свидетел на моето и твоето потомство за вечни времена“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">Давид стана и си отиде, а Йонатан се върна в града.</verse>
				<verse number="2">И Давид отиде в Номва при свещеник Ахимелех. Изплашен, Ахимелех посрещна Давид и попита: „Защо си сам и няма никой с тебе?“</verse>
				<verse number="3">Давид отговори на свещеник Ахимелех: „Царят ми възложи една работа и ми каза: „Никой не трябва да знае за каква работа съм те изпратил и какво съм ти заповядал.“ Затова оставих моите момчета на това и това място.</verse>
				<verse number="4">А сега, какво имаш подръка? Дай ми пет хляба или каквото се намира!“</verse>
				<verse number="5">А свещеникът каза на Давид: „Нямам подръка обикновен хляб, но има осветен хляб само ако твоите момчета се въздържат от жена.“</verse>
				<verse number="6">Тогава Давид отвърна на свещеника: „Въздържахме се от жена още вчера и завчера, откакто съм потеглил, и съдовете на момчетата са чисти.“</verse>
				<verse number="7">И свещеникът му даде от осветения хляб, защото нямаше друг хляб там освен хлябовете на предложението, които бяха пред лицето на Господа и бяха взети, за да се постави топъл хляб в деня, когато се вземат.</verse>
				<verse number="8">И там, пред Господа, беше един от служителите на Саул на име Доик, едомец, началник на Сауловите пастири.</verse>
				<verse number="9">Давид запита Ахимелех: „Нямаш ли тук подръка копие или меч, защото не взех нито своя меч, нито друго свое оръжие, понеже поръчението на царя беше спешно.“</verse>
				<verse number="10">Свещеникът отговори: „Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в дъбовата долина, ето той е увит в дреха зад ефода. Ако искаш да го вземеш, вземи го! Освен него нямам тук друго оръжие.“ Тогава Давид каза: „Като него няма друг. Дай ми го!“</verse>
				<verse number="11">Тогава Давид стана и избяга от Саул. И отиде при гетския цар Анхус.</verse>
				<verse number="12">И служителите на Анхус му казаха: „Това не е ли Давид, царят на онази страна? Не пееха ли за него по хората: „Саул уби хиляди, а Давид десетки хиляди“?“</verse>
				<verse number="13">И Давид вложи тези думи в сърцето си и се боеше много от гетския цар Анхус.</verse>
				<verse number="14">И Давид промени държанието си пред тях и се държеше безумно в тяхно присъствие, драскаше по крилата на портата и пускаше слюнки по брадата си.</verse>
				<verse number="15">Тогава Анхус каза на служителите си: „Ето виждате, този мъж е луд. Защо сте го довели при мене?</verse>
				<verse number="16">Малко ли са лудите при мене, та сте довели този да буйства пред мене? Би ли трябвало да влезе този в дома ми?“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">И Давид тръгна оттам и избяга в пещерата Одолам. Когато братята му и целият дом на баща му чуха за това, слязоха там при него.</verse>
				<verse number="2">И при него се събраха всякакви потиснати, всякакви длъжници и всички огорчени душевно. И той им стана водач. С него бяха около четиристотин мъже.</verse>
				<verse number="3">Оттам Давид отиде в Масифа в Моав и каза на моавския цар: „Моят баща и моята майка искат да дойдат и да останат при вас, докато узная какво Бог ще направи с мене.“</verse>
				<verse number="4">И ги доведе при моавския цар и те живееха при него през всичкото време, докато Давид беше в планинското убежище.</verse>
				<verse number="5">Но пророк Гад каза на Давид: „Не оставай в това убежище! Върви и иди в земята на племето на Юда.“ И Давид тръгна и отиде в гората Херет.</verse>
				<verse number="6">Саул чу, че Давид и мъжете, които бяха с него, били разпознати. Саул седеше тогава в Гива, под дъба на хълма и с копието си в ръка, и всичките му служители стояха около него.</verse>
				<verse number="7">И Саул каза на служителите си, които стояха около него: „Чуйте, Вениаминови синове! Ще даде ли Йесеевият син на всички ви ниви и лозя? Всички ли от вас ще постави за хилядници и стотници,</verse>
				<verse number="8">та всички вие сте се сговорили против мене и никой не ми разкри, че синът ми е сключил съюз с Йесеевия син, и никой от вас не ме съжали, че синът ми, дебнейки, е подстрекавал моя слуга против мене, както се вижда днес.“</verse>
				<verse number="9">Едомецът Доик, който стоеше със служителите на Саул, отвърна: „Видях Йесеевия син, който дойде в Номва при Ахимелех, син на Ахитув,</verse>
				<verse number="10">и той запита за него Господа и му даде храна, даде му и меча на филистимеца Голиат.“</verse>
				<verse number="11">Тогава царят изпрати да повикат свещеник Ахимелех, син на Ахитув, и целия му бащин дом — свещениците, които бяха в Номва. И всички те дойдоха при царя.</verse>
				<verse number="12">И Саул каза: „Чуй, сине на Ахитув!“ А този отвърна: „Ето ме, господарю мой.“</verse>
				<verse number="13">А Саул го попита: „Защо сте се наговорили против мене, ти и Йесеевият син; дал си му хляб и меч и Бога си питал за него, за да въстане против мене и да дебне, както се вижда днес?“</verse>
				<verse number="14">Но Ахимелех отговори на царя: „А кой между всичките твои служители е така верен като Давид, който е и царски зет, и началник на твоята гвардия, и на почит в твоя дом?</verse>
				<verse number="15">Днес ли започнах да питам Бога за него? В никакъв случай. Царят няма да обвини слугата си, както и целия ми бащин дом, защото твоят слуга не знае за цялата тази работа нито малко, нито много.“</verse>
				<verse number="16">Обаче царят каза: „Ахимелехе, непременно ще умрете ти и целият ти бащин дом!“</verse>
				<verse number="17">И царят каза на телохранителите, които бяха около него: „Обградете и убийте свещениците Господни, защото и те са с Давид, тъй като знаеха, че той е избягал, но не ми казаха.“ Но царските служители не искаха да вдигнат ръка да посегнат на Господните свещеници.</verse>
				<verse number="18">Тогава царят каза на Доик: „Обърни се ти и посегни на свещениците Господни!“ И Доик се обърна и уби свещениците; умъртви в този ден осемдесет и пет души, които носеха ленен ефод.</verse>
				<verse number="19">Той порази с остър меч Номва, града на свещениците, мъже и жени, и кърмачета, говеда, магарета и овце.</verse>
				<verse number="20">Но един син на Ахимелех, син на Ахитув, на име Авиатар, се спаси и избяга при Давид.</verse>
				<verse number="21">Авиатар извести на Давид, че Саул е избил Господните свещеници.</verse>
				<verse number="22">Тогава Давид каза на Авиатар: „В онзи ден, когато едомецът Доик беше там, знаех, че непременно ще съобщи на Саул. Аз съм отговорен за живота на всички от бащиния ти дом.</verse>
				<verse number="23">Остани при мене. Не се бой, защото този, който иска моя живот, ще иска и твоя живот и ти ще бъдеш под закрила при мене.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">Съобщиха на Давид: „Ето филистимци нападнаха Кеил и разграбват харманите.“</verse>
				<verse number="2">И Давид попита Господа: „Да отида ли да разбия тези филистимци?“ И Господ отговори на Давид: „Иди и ще разбиеш филистимците, и ще избавиш Кеил.“</verse>
				<verse number="3">Но хората на Давид му казаха: „Ето ние още оттук в Юдея се страхуваме, а как ще тръгнем към Кеил срещу бойните редове на филистимците?“</verse>
				<verse number="4">Тогава Давид запита Господа отново. И Господ му отговори: „Стани, слез в Кеил, понеже Аз ще предам филистимците в ръцете ти.“</verse>
				<verse number="5">И Давид потегли с хората си за Кеил, би се с филистимците, отне им стадата и им нанесе голямо поражение. Така той спаси жителите на Кеил.</verse>
				<verse number="6">Когато Авиатар, син на Ахимелех, избяга при Давид в Кеил, той дойде с ефод в ръката си.</verse>
				<verse number="7">И известиха на Саул, че Давид е дошъл в Кеил. Саул каза: „Бог го предаде в ръцете ми, защото сам се затвори, тъй като е влязъл в град, който има порти и заключалки.“</verse>
				<verse number="8">И Саул призова целия народ на война, за да слезе при Кеил, да обсади Давид и хората му.</verse>
				<verse number="9">Когато Давид узна, че Саул е замислил нещо лошо против него, каза на свещеник Авиатар: „Донеси ефода!“</verse>
				<verse number="10">И Давид каза: „Господи, Боже Израилев! Твоят слуга чу със сигурност, че Саул иска да дойде в Кеил и да разруши града заради мене.</verse>
				<verse number="11">Ще ме предадат ли жителите на Кеил в ръцете му? Ще дойде ли Саул, както чу Твоят слуга? Господи, Боже Израилев, извести на своя слуга!“ И Господ каза: „Ще дойде.“</verse>
				<verse number="12">И Давид попита: „Ще предадат ли жителите на Кеил мене и моите хора в ръцете на Саул?“ И Господ каза: „Ще предадат.“</verse>
				<verse number="13">Тогава Давид и хората му, около шестстотин души, станаха и излязоха от Кеил, и странстваха, където можеха. Когато беше съобщено на Саул, че Давид е избягал от Кеил, той се отказа от похода.</verse>
				<verse number="14">А Давид остана в пустинята по непристъпни места и живееше по планинските места в пустинята Зиф. И Саул го търсеше всеки ден, но Бог не го предаде в ръцете му.</verse>
				<verse number="15">Обаче Давид видя, че Саул е потеглил, за да посегне на живота му, и остана в пустинята Зиф, в гората.</verse>
				<verse number="16">И Сауловият син Йонатан стана, отиде при Давид в Хореш, укрепи надеждата му в Бога</verse>
				<verse number="17">и му каза: „Не се страхувай, защото ръката на баща ми Саул няма да те стигне и ти ще царуваш над Израил, а аз ще бъда втори след тебе. Също и баща ми Саул знае, че ще бъде така.“</verse>
				<verse number="18">Тогава двамата сключиха съюз пред Господа. Давид остана в гората, а Йонатан се завърна в дома си.</verse>
				<verse number="19">Но зифците отидоха при Саул в Гива и казаха: „Давид се крие при нас на непристъпни места в гората по хълма Хахил, надясно от Йесимон.</verse>
				<verse number="20">И сега, царю, ако желаеш, ела, а наша работа ще бъде да го предадем в ръцете на царя.“</verse>
				<verse number="21">И Саул отвърна: „Благословени да сте от Господа, защото ме пожалихте.</verse>
				<verse number="22">Идете и установете още, узнайте и вижте мястото, където е той, кой го е видял там, понеже ми казаха, че е твърде хитър.</verse>
				<verse number="23">Вижте и разузнайте всички укрития, в които би могъл да се скрие там, и се върнете при мене със сигурно известие. Тогава ще дойда с вас. И ако е в страната, ще го търся между всички родове на племето на Юда.“</verse>
				<verse number="24">Те станаха и отидоха в Зиф преди Саул. Но Давид и неговите хора бяха в пустинята Маон, в долината Арава на юг от Йесимон.</verse>
				<verse number="25">Саул и неговите хора потеглиха да го търсят. Съобщиха на Давид и той слезе към скалата, и пребиваваше в пустинята Маон. Като чу това, Саул започна да преследва Давид в пустинята Маон.</verse>
				<verse number="26">И Саул вървеше от едната страна на хълма, а Давид и неговите хора бяха от другата страна на хълма. Когато Давид уплашено бягаше да се отдалечи от лицето на Саул, а Саул и хората му искаха да обградят Давид и неговите хора, за да ги уловят,</verse>
				<verse number="27">дойде пратеник при Саул и каза: „Побързай и ела, понеже филистимците нападнаха страната!“</verse>
				<verse number="28">Тогава Саул се върна от преследването на Давид и потегли срещу филистимците, поради което мястото беше наречено Села-Хамамлекот.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">А Давид се махна оттам и живееше в недостъпни места край Ен-Гади.</verse>
				<verse number="2">И когато Саул се завърна от преследването на филистимците, съобщиха му: „Ето Давид е в пустинните места при Ен-Гади“.</verse>
				<verse number="3">Тогава Саул взе три хиляди мъже, подбрани от цял Израил, и тръгна да търси Давид и хората му по скалите на планината Дивите кози.</verse>
				<verse number="4">И по пътя отиде при овчите кошари и там имаше пещера. Саул влезе по нужда, а Давид и хората му седяха навътре в пещерата.</verse>
				<verse number="5">И хората на Давид му казаха: „Ето деня, за който Господ ти каза: „Ето Аз ще предам твоя враг в ръцете ти и ще направиш с него, каквото смяташ за добро.“ Тогава Давид стана и отряза края на Сауловата горна дреха.</verse>
				<verse number="6">Но след това сърцето на Давид трепна поради това, че отряза края на Сауловата горна дреха.</verse>
				<verse number="7">И каза на хората си: „Да ме пази Господ да не сторя това на своя господар, на помазаника Господен, да сложа ръка на него, понеже той е помазаник на Господа.“</verse>
				<verse number="8">И Давид сдържа хората си с тези думи и не им позволи да нападнат Саул. А Саул стана, излезе от пещерата и потегли по пътя.</verse>
				<verse number="9">След това Давид стана, излезе от пещерата и викна към Саул: „Господарю мой, царю!“ Саул се огледа назад, а Давид сведе лице до земята и се поклони.</verse>
				<verse number="10">Тогава Давид попита Саул: „Защо се вслушваш в думите на хората, които казват: „Ето Давид ти желае злото“?</verse>
				<verse number="11">Ето днес твоите очи виждат, че Господ те предаваше сега в моите ръце в пещерата и ми казваха да те убия. Но аз те пощадих и казах: „Няма да вдигна ръката си срещу своя господар, понеже е помазаник на Господа.“</verse>
				<verse number="12">Погледни, татко мой, и виж края на твоята връхна дреха в ръката ми, защото отрязах края на дрехата ти, но не те убих. Знай и разбери, че в ръката ми няма зло и престъпление и не съм съгрешил против тебе, а ти искаш да отнемеш живота ми.</verse>
				<verse number="13">Нека Господ отсъди между мене и тебе. Нека Господ да ти въздаде за мене, но моята ръка няма да се вдигне срещу тебе.</verse>
				<verse number="14">Както казва старата поговорка: „От беззаконници произлиза беззаконие.“ Затова моята ръка няма да се вдигне срещу тебе.</verse>
				<verse number="15">Против кого е излязъл израилският цар? Кого преследваш? Едно мъртво куче! Една бълха!</verse>
				<verse number="16">Нека Господ да бъде съдията и да отсъди между мене и тебе. Нека види, да разследва делото ми и да ме избави от ръката ти.“</verse>
				<verse number="17">И след като Давид завърши с тези думи, тогава Саул каза: „Твоят глас ли е това, Давиде, сине мой?“ И Саул извиси гласа си, заплака</verse>
				<verse number="18">и каза на Давид: „Ти си по-справедлив от мене, защото ми отвърна с добро, а аз ти мислех злото.</verse>
				<verse number="19">Ти показа днес това, като ми направи добро: не ме уби, когато Господ ме предаде в ръката ти.</verse>
				<verse number="20">Защото, ако някой намери врага си в притеснение, ще го остави ли по пътя невредим? Господ да ти въздаде добро за това, което ти направи днес.</verse>
				<verse number="21">И ето сега аз зная, че наистина ще бъдеш цар и че царството на Израил ще се укрепи чрез ръката ти.</verse>
				<verse number="22">Закълни ми се сега в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мене и няма да заличиш името ми от бащиния ми дом.“</verse>
				<verse number="23">И Давид се закле на Саул и Саул тръгна за дома си, а Давид и хората му се върнаха на недостъпното място.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="25">
				<verse number="1">Тогава умря Самуил. Всички израилтяни се събраха, оплакаха го и го погребаха в къщата му в Рама. А Давид стана и слезе към пустинята Фаран.</verse>
				<verse number="2">В Маон имаше един човек, а имотът му беше на Кармил. Той беше много богат и имаше три хиляди овце и хиляда кози. Той стрижеше овцете си в Кармил.</verse>
				<verse number="3">Името на този мъж беше Навал, а името на жена му — Авигея. Жената беше умна и красива, а мъжът — суров и зъл. Той беше от рода на Халев.</verse>
				<verse number="4">Когато Давид чу в пустинята, че Навал стриже овцете си,</verse>
				<verse number="5">той изпрати десет слуги и им каза: „Качете се на Кармил, идете при Навал, поздравете го от мое име</verse>
				<verse number="6">и му кажете така: „Мир на тебе, мир на дома ти, мир и на всичко, което имаш!</verse>
				<verse number="7">Сега чух, че имаш стригачи при тебе. Когато твоите пастири бяха с нас в пустинята, не ги обиждахме и нищо у тях не се загуби през цялото време, докато бяха на Кармил.</verse>
				<verse number="8">Попитай слугите си и нека да ти кажат. Затова нека слугите ми намерят благоволение в очите ти, защото идваме в подходящ ден. Дай, прочее, на слугите си и на сина си Давид каквото свое намериш подръка.“</verse>
				<verse number="9">Давидовите слуги отидоха, изрекоха пред Навал всички тези думи от името на Давид и замълчаха.</verse>
				<verse number="10">Навал отговори на Давидовите слуги: „Кой е Давид? И кой е Йесеевият син? Много станаха днес робите, които бягат от господарите си.</verse>
				<verse number="11">Нима да взема хляба си, водата си и месото си, което приготвих за стригачите на овцете си, и да ги дам на хора, които не зная откъде са?“</verse>
				<verse number="12">Тогава слугите на Давид си отидоха. Когато се върнаха, съобщиха му всички тези думи.</verse>
				<verse number="13">Тогава Давид заповяда на хората си: „Препашете всеки меча си!“ И всички препасаха мечовете си, и сам Давид препаса меча си. Тогава тръгнаха около четиристотин мъже, а двеста останаха при обоза.</verse>
				<verse number="14">Но един от слугите каза на Авигея, жената на Навал: „Ето Давид изпрати от пустинята пратеници да поздравят господаря ни, но той ги отблъсна.</verse>
				<verse number="15">А тези хора са твърде добри към нас, не ни обиждат и нищо не се загуби у нас през цялото време, докато се движехме с тях, когато бяхме на полето.</verse>
				<verse number="16">Те бяха за нас защитна стена и денем, и нощем, докато бяхме наблизо до тях и пасяхме стадата.</verse>
				<verse number="17">А сега помисли и виж какво можеш да направиш, понеже беда заплашва господаря ни и целия му дом. А той е зъл и не може да се говори с него.“</verse>
				<verse number="18">Тогава Авигея набързо взе двеста хляба, два меха с вино и пет сготвени овце, пет мери жито, сто грозда сухо грозде и двеста низи смокини, натовари ги на магарета</verse>
				<verse number="19">и рече на слугите си: „Тръгвайте пред мене! Ето аз ще вървя след вас.“ А на мъжа си Навал не каза нищо.</verse>
				<verse number="20">А когато се спускаше по склона на планината, яздейки магарето си, ето Давид и хората му дойдоха срещу нея и тя ги срещна.</verse>
				<verse number="21">Давид си каза: „Напразно пазех всичко, което принадлежеше на този мъж в пустинята. Нищо от това, което беше негово, не се изгуби. Но той ми отплаща със зло за доброто.</verse>
				<verse number="22">Нека Бог стори това на враговете на Давид и дори повече да прибави, ако утре до разсъмване оставя живо и едно мъжко същество от всичко, което е на Навал.“</verse>
				<verse number="23">Когато Авигея видя Давид, бързо слезе от магарето, падна по лице пред Давид и се поклони до земята.</verse>
				<verse number="24">Когато падна пред краката му, тя каза: „Нека да е върху мене вината, господарю мой. Нека твоята слугиня говори пред тебе и изслушай нейните думи.</verse>
				<verse number="25">Нека моят господар не обръща внимание на този зъл Навал, понеже каквото е името му, такъв е и той. Навал е името му и неговото безумие е с него. А аз, слугинята ти, не видях твоите слуги, които беше изпратил.</verse>
				<verse number="26">И сега, господарю мой, жив е Господ и жив да си и ти, Господ те въздържа от проливане на кръв и те спаси от отмъщение с твоята ръка, а сега нека твоите врагове и всички, които замислят зло срещу моя господар, да бъдат като Навал.</verse>
				<verse number="27">Ето дара, който слугинята ти донесе на своя господар, за да се раздаде на слугите, които следват моя господар.</verse>
				<verse number="28">Прости вината на твоята слугиня! Господ ще въздигне непременно крепък дома на моя господар, защото моят господар се сражава във войните на Господа. И нека не се намери зло у тебе през целия ти живот.</verse>
				<verse number="29">Ако някой стане да те преследва и търси да отнеме живота ти, нека животът на моя господар бъде на запазеното място на живота при Господа, твоя Бог, а живота на твоите врагове Той да запрати като с прашка.</verse>
				<verse number="30">И когато Господ окаже на моя господар всичкото добро, което му е обещал, и го постави за водач на Израил,</verse>
				<verse number="31">за сърцето на моя господар да няма да бъде упрек, че не е пролял напразно кръв и сам се е опазил от позор. Когато Господ стори на господаря ми това добро, спомни си за слугинята си.“</verse>
				<verse number="32">Тогава Давид каза на Авигея: „Благословен е Господ, Бог на Израил, Който те изпрати днес насреща ми.</verse>
				<verse number="33">Благословен да е твоят разум и благословена да си ти, която не ме остави днес да поема кръвна вина върху себе си и спаси ръката ми от самия мене.</verse>
				<verse number="34">Жив е Господ, Бог на Израил, Който ме задържа да не ти сторя зло, но ако не беше побързала и не беше дошла насреща ми, то утре призори нямаше да оставя живо нищо мъжко у Навал.“</verse>
				<verse number="35">Тогава Давид взе от ръцете ѝ това, което му беше донесла, и ѝ каза: „Иди у дома си с мир! Ето послушах гласа ти и те почетох.“</verse>
				<verse number="36">Авигея се върна при Навал. И ето в дома му имаше гощавка като царски пир и сърцето на Навал беше в добро настроение. Той беше твърде пиян. Затова тя не му съобщи нищо до сутринта, нито много, нито малко.</verse>
				<verse number="37">А на сутринта, когато Навал изтрезня, неговата жена му разказа какво се беше случило. Сърцето му примря и той стана като камък.</verse>
				<verse number="38">След десет дни Господ порази Навал и той умря.</verse>
				<verse number="39">Когато Давид чу, че Навал е умрял, каза: „Благословен е Господ, Който въздаде за срама, нанесен ми от Навал, и Който запази Своя служител от зло. Господ обърна злобата на Навал върху неговата глава.“ Тогава Давид изпрати да кажат на Авигея, че иска да я вземе за жена.</verse>
				<verse number="40">И Давидовите служители дойдоха при Авигея на Кармил и ѝ казаха: „Давид ни изпрати при тебе, за да те вземем за негова жена.“</verse>
				<verse number="41">Тя стана и се поклони до земята, казвайки: „Ето слугинята ти е готова да бъде твоя слугиня, за да мие краката на слугите у своя господар.“</verse>
				<verse number="42">Авигея се приготви набързо, възседна магарето си и последвана от пет слугини, тръгна след пратениците на Давид и стана негова жена.</verse>
				<verse number="43">Давид взе и Ахиноама от Йезреел, така че и двете му бяха жени.</verse>
				<verse number="44">А Саул даде дъщеря си Мелхола, Давидовата жена, на Фалтия, син на Лаиш, от Галим.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="26">
				<verse number="1">Давид избяга, спаси се, отиде при Самуил в Рама и му съобщи всичко, което Саул извърши с него. Той и Самуил тръгнаха и се установиха в Нават.</verse>
				<verse number="2">Тогава Саул стана, спусна се в пустинята Зиф, за да търси Давид в пустинята, и с него бяха три хиляди отбрани мъже от Израил.</verse>
				<verse number="3">И Саул се разположи на лагер на хълма Хахил по пътя срещу Йесимон. Но Давид се намираше в пустинята и видя, че Саул идва след него в пустинята.</verse>
				<verse number="4">Тогава Давид изпрати съгледвачи и се увери, че Саул е пристигнал.</verse>
				<verse number="5">Давид стана и отиде на мястото, където Саул лагеруваше. И Давид видя мястото, на което спяха Саул и военачалникът му Авенир, син на Нир. Саул спеше в средата на лагера, а войниците се бяха разположили край него наоколо.</verse>
				<verse number="6">Тогава Давид се обърна и попита хета Ахимелех и Авеса, сина на Саруя, брат на Йоав: „Кой ще дойде с мене при Саул в лагера?“ Авеса отговори: „Аз ще дойда с тебе.“</verse>
				<verse number="7">Давид отиде с Авеса при хората на Саул през нощта. И ето Саул спи в средата и копието му е забито в земята при главата му, а Авенир и хората спят около него.</verse>
				<verse number="8">Тогава Авеса каза на Давид: „Днес Бог предаде твоя враг в ръцете ти. Затова сега остави ме, ще го прикова в земята с един удар на копието. Няма нужда от втори!“</verse>
				<verse number="9">Но Давид каза на Авеса: „Не го убивай! Защото кой, който е вдигнал ръката си срещу помазаник, ще остане ненаказан?“</verse>
				<verse number="10">Давид каза още: „Жив е Господ! Нека Господ го порази. Или неговият ден ще дойде и той ще умре, или ще отиде на война и ще загине. А на мене да не ми дава Господ да вдигна ръка срещу помазаника на Господа.</verse>
				<verse number="11">Така че сега вземи копието му, което е при главата му, и стомната с вода и да си вървим!“</verse>
				<verse number="12">Така Давид взе копието и стомната с вода при главата на Саул и си отидоха. И никой не видя, и никой не узна, и никой не се събуди, а всички спяха, понеже Господ спусна дълбок сън върху тях.</verse>
				<verse number="13">Тогава Давид премина на отсрещната страна и застана на върха на планината надалеч, а между тях имаше голямо разстояние.</verse>
				<verse number="14">И Давид викна към хората и към Авенир, син на Нир, казвайки: „Авенире, обади се.“ Тогава Авенир отговори: „Кой си ти, който викаш към мене?“</verse>
				<verse number="15">Давид отвърна на Авенир: „Не си ли ти мъжът, на когото няма равен в Израил? А защо не пазиш господаря си, царя? В лагера дойде един човек да погуби царя, твоя господар.</verse>
				<verse number="16">Това, което направи, не е добро. Жив е Господ! Вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, помазаника на Господа. А сега, виж къде са копието на царя и стомната с вода, които бяха при главата му?“</verse>
				<verse number="17">Тогава Саул позна гласа на Давид и попита: „Това не е ли твоят глас, сине мой Давид?“ А Давид отвърна: „Моят глас е, господарю мой, царю.“</verse>
				<verse number="18">И запита още: „Защо господарят ми преследва своя слуга? Какво сторих и какво зло намери у мене?</verse>
				<verse number="19">А сега моят господар, царят, нека изслуша думите на своя слуга: ако Господ те е подбудил против мене, нека това Му бъде благоуханна жертва. Ако пък подбудители са били човешките синове, проклети да са пред Господа, понеже ме прогониха, така че сега нямам дял в наследството на Господа, казвайки: „Иди да служиш на други богове!“</verse>
				<verse number="20">И сега нека моята кръв да не се пролее на земята пред Господа, защото израилският цар е потеглил да търси една бълха, както се тича след яребица по планините.“</verse>
				<verse number="21">А Саул каза: „Съгреших. Върни се, Давиде, сине мой, защото няма вече да ти сторя зло, понеже днес моят живот беше скъп в очите ти. Ето безумно постъпвах и твърде много съгреших.“</verse>
				<verse number="22">Тогава Давид отговори: „Ето копието на царя. Нека дойде един от слугите и да го вземе.</verse>
				<verse number="23">И нека Господ да въздаде на всеки според справедливостта му и според верността му, защото днес Господ те предаде в ръцете ми, но не исках да вдигна ръка върху помазаника на Господа.</verse>
				<verse number="24">И нека както днес твоят живот беше скъпоценен в моите очи, така да се цени и моят живот в очите на Господа и Той да ме защити и да ме избави от всяка беда.“</verse>
				<verse number="25">Тогава Саул каза на Давид: „Благословен да си ти, сине мой Давид. Ти сигурно ще извършиш, каквото си предприел, и ще победиш непременно.“ И Давид потегли по своя път, а Саул се върна на постоянното си място.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="27">
				<verse number="1">И Давид каза: „Някой ден ще падна в ръцете на Саул. Няма по-добро за мене освен да избягам във филистимската земя. Тогава Саул ще престане да ме търси вече по всички предели на Израил, така че ще се избавя от ръцете му.“</verse>
				<verse number="2">Затова Давид стана и заедно с шестстотин мъже, които бяха с него, отиде при Анхус, син на Маах.</verse>
				<verse number="3">И Давид живееше при Анхус в Гет, той и хората му, всеки с домашните си, също Давид и двете му жени — йезреелката Ахиноама и кармилката Авигея, бивша Навалова жена.</verse>
				<verse number="4">Когато беше известено на Саул, че Давид е избягал в Гет, той не го потърси вече.</verse>
				<verse number="5">А Давид каза на Анхус: „Ако съм спечелил благоволение в очите ти, нека ми бъде дадено място в един от твоите градове в полето и аз ще живея там. Защо твоят слуга да живее в царския град при тебе?“</verse>
				<verse number="6">В същия ден Анхус му даде Секелаг. Затова Секелаг принадлежи на юдейските царе и до днес.</verse>
				<verse number="7">Всичкото време, през което Давид пребиваваше във филистимската земя, беше година и четири месеца.</verse>
				<verse number="8">И Давид излизаше с хората си и нападаше гесурците, гирзейците и амаликитците, тъй като населяваха земята от отдавна, до Сур и до египетската земя.</verse>
				<verse number="9">Давид опустошаваше страната и не оставяше живи нито мъже, нито жени, а вземаше овце и говеда, магарета, камили и дрехи. Когато се връщаше и идваше при Анхус,</verse>
				<verse number="10">Анхус питаше: „Къде нападнахте днес?“ Давид отговаряше: „Юга на Юдея“ или „Юга на Йерахмеел“, или „Южната земя на кенейците“.</verse>
				<verse number="11">И Давид не оставяше жив нито мъж, нито жена, за да ги доведе в Гет, като си казваше: „Те може да известят за нас, казвайки: „Така направи Давид!“ И постъпваше така през цялото време, когато живееше във филистимската страна.</verse>
				<verse number="12">Тогава Анхус се доверяваше, като казваше: „Той наистина стана омразен на народа си Израил и ще ми бъде слуга за вечни времена.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="28">
				<verse number="1">В това време филистимците събраха своите войски за война, за да се сражават с Израил. Тогава Анхус каза на Давид: „Да знаеш, че ти и хората ти ще тръгнете с мене да се сражавате.“</verse>
				<verse number="2">А Давид каза на Анхус: „Добре, ти ще разбереш какво ще направи твоят слуга.“ Анхус пък отвърна на Давид: „Затова ще те направя пазител на своята глава през цялото време.“</verse>
				<verse number="3">А Самуил беше умрял и всички израилтяни бяха го оплакали и го бяха погребали в Рама, неговия град. Саул пък беше изгонил от страната заклинателите на духове на мъртъвци и гадателите.</verse>
				<verse number="4">Филистимците се събраха, дойдоха и се разположиха на лагер в Сонам. Тогава Саул събра целия израилски народ и се разположи на лагер на планината Гелвуй.</verse>
				<verse number="5">Когато Саул видя лагера на филистимците, уплаши се и сърцето му трепна силно.</verse>
				<verse number="6">Тогава Саул се допита до Господа, но Господ не му отговаряше — нито насън, нито чрез Урим, нито чрез пророците.</verse>
				<verse number="7">И Саул каза на слугите си: „Потърсете ми жена, заклинателка на духове на мъртви, за да отида при нея и да я попитам.“ И неговите слуги му казаха: „Ето жена заклинателка има в Ен-Дор.“</verse>
				<verse number="8">Тогава Саул преобрази лицето си, облече други дрехи, тръгна заедно с двама души и отидоха при жената през нощта. Тогава Саул ѝ каза: „Моля те, поврачувай ми с извикване на духове и извикай когото ти кажа.“</verse>
				<verse number="9">А жената му отвърна: „Ето ти знаеш какво направи Саул — изгони от страната извиквачите на духове и гадателите. Защо поставяш примка за живота ми, за да ме погубиш?“</verse>
				<verse number="10">А Саул ѝ се закле в Господа и каза: „Жив е Господ! Няма да имаш вина за това нещо.“</verse>
				<verse number="11">Тогава жената попита: „А кого да ти извикам?“ Той отговори: „Извикай ми Самуил!“</verse>
				<verse number="12">Когато жената видя Самуил, извика високо. И се обърна към Саул: „Защо ме измами? Ти си Саул!“</verse>
				<verse number="13">А царят ѝ каза: „Не се бой! Кажи какво виждаш!“ И жената отговори на Саул: „Виждам един като бог да излиза от земята.“</verse>
				<verse number="14">Тогава той запита: „Какъв е той наглед?“ А тя отговори: „Стар мъж излиза, облечен в дълга дреха!“ Тогава Саул разбра, че е Самуил, падна по лице на земята и се поклони.</verse>
				<verse number="15">А Самуил каза на Саул: „Защо ме безпокоиш, като ме накара да изляза?“ Саул отвърна: „Много съм притеснен. Филистимците воюват срещу мене, а Бог се отвърна от мене и вече не ми отговаря нито чрез пророци, нито чрез сънища. Затова те призовах, за да ме научиш какво да правя.“</verse>
				<verse number="16">Тогава Самуил каза: „А защо питаш мене, след като Господ е отстъпил от тебе и е станал твой неприятел?</verse>
				<verse number="17">Господ ще ти направи това, което е казал чрез мене: Господ ще отнеме царството от твоите ръце и ще го даде на твоя ближен Давид.</verse>
				<verse number="18">Тъй като ти не послуша гласа на Господа и не постъпи спрямо Амалик съобразно силния Му гняв, поради това Господ върши това нещо спрямо тебе днес.</verse>
				<verse number="19">И Господ ще предаде във филистимските ръце Израил заедно с тебе. Утре ти и синовете ти ще бъдете с мене, а израилския лагер Господ ще предаде във филистимските ръце.“</verse>
				<verse number="20">Тогава Саул падна изведнъж, цял проснат на земята, и много се уплаши от думите на Самуил. И нямаше сила у него, защото не беше ял през целия онзи ден и цялата нощ.</verse>
				<verse number="21">Тогава жената влезе при Саул и видя, че беше много уплашен. И тя му рече: „Ето слугинята ти чу гласа ти и изложи живота си на опасност, и изпълних каквото ми каза.</verse>
				<verse number="22">А сега все пак чуй гласа на своята слугиня! Аз ще ти предложа къшей хляб и си хапни. Тогава ще имаш сила, когато тръгнеш по своя път.“</verse>
				<verse number="23">Но той отказа и рече: „Няма да ям!“ Тогава слугите му, а също и жената, го придумаха. И той ги послуша, стана от земята и седна на леглото.</verse>
				<verse number="24">А жената имаше вкъщи угоено теле, побърза, закла го, взе брашно, замеси го и опече безквасни пити.</verse>
				<verse number="25">Предложи ги на Саул и на слугите му и те ядоха. И станаха, и заминаха през същата нощ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="29">
				<verse number="1">Филистимците събраха своите войски в Афек, докато израилтяните се разположиха на лагер при извора, който е в Йезреел.</verse>
				<verse number="2">Филистимските управници вървяха по стотици и хиляди, а Давид и хората му вървяха отзад с Анхус.</verse>
				<verse number="3">И филистимските управници казваха: „Какви са тези евреи?“ Анхус отговаряше на филистимските военачалници: „Не е ли това Давид, слуга на Саул, израилския цар, който беше с мене повече от година и не открих у него нищо лошо, откакто е дошъл, до днес?“</verse>
				<verse number="4">Но филистимските военачалници се разгневиха срещу него и му казаха: „Върни този човек на мястото, което си му отредил, за да не дойде с нас на война и да не стане наш противник в битката. С какво би могъл да допадне на господаря си освен с главите на нашите мъже?</verse>
				<verse number="5">Не е ли това Давид, за когото пееха на хорото: „Саул уби хиляди, а Давид — десетки хиляди“?“</verse>
				<verse number="6">Тогава Анхус повика Давид и му каза: „Жив е Господ! Ти си честен и за мене е приятно да служиш в лагера. Не намерих у тебе нищо лошо от деня, когато дойде при мене, до днес, но в очите на управниците ти не си добър.</verse>
				<verse number="7">Затова върни се и си иди с мир. И не трябва да правиш нищо лошо в очите на филистимските управници.“</verse>
				<verse number="8">Тогава Давид попита Анхус: „Какво направих и какво откри у своя слуга от деня, откогато се явих при тебе, до днес? Защо да не дойда и да не воювам с враговете на своя господар, царя?“</verse>
				<verse number="9">Но Анхус отговори на Давид: „Зная, че ти си добър в очите ми като ангел Божий, но филистимските управници казаха: „Той да не идва с нас на война“.</verse>
				<verse number="10">А сега стани утре рано със слугите на господаря си, които са дошли с тебе. Станете утре рано и щом се съмне, си идете.“</verse>
				<verse number="11">И Давид стана рано сутринта заедно с хората си, за да тръгнат и да се върнат във филистимската земя. А филистимците отидоха в Йезреел.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="30">
				<verse number="1">И случи се така, че на третия ден след като Давид и хората му тръгнаха за Циклаг, амаликитците нападнаха Негев и Секелаг. Те атакуваха Секелаг и го опожариха,</verse>
				<verse number="2">но не убиха никого, а откараха в плен жените и всички, които бяха в него — от малък до голям, и тръгнаха по пътя си.</verse>
				<verse number="3">Когато Давид и хората му пристигнаха до града и ето — той беше изгорен с огън, а жените им, синовете им и дъщерите им бяха пленени.</verse>
				<verse number="4">Тогава Давид и хората, които бяха с него, издигнаха своя глас и заплакаха, докато не им остана сила да плачат.</verse>
				<verse number="5">Бяха пленени също и двете жени на Давид: Ахиноама, йезреелка, и Авигея от Кармил, бившата Навалова жена.</verse>
				<verse number="6">А Давид беше много притеснен, понеже народът искаше да го убие с камъни, тъй като всички бяха огорчени, всеки поради загубата на синовете си и дъщерите си. Но Давид укрепна с надежда в Господа, своя Бог.</verse>
				<verse number="7">Тогава Давид каза на свещеника Авиатар, син на Ахимелех: „Донеси ми ефода!“ И Авиатар донесе ефода при Давид.</verse>
				<verse number="8">А Давид запита Господа: „Да преследвам ли това пълчище и ще го стигна ли?“ И Той му каза: „Преследвай го, защото непременно ще го стигнеш и ще спасиш пленените.“</verse>
				<verse number="9">И Давид тръгна заедно с шестстотин мъже, които бяха с него. И стигнаха до потока Восор, където прекалено изморените спряха.</verse>
				<verse number="10">А Давид продължи преследването заедно с четиристотин души, а двеста души не успяха да преминат потока Восор.</verse>
				<verse number="11">Тогава намериха един египтянин на полето и го доведоха при Давид. Дадоха му хляб, той яде и го напоиха с вода.</verse>
				<verse number="12">Дадоха му и част от низа смокини и два грозда сухо грозде. И той яде и възвърна силата си, защото не беше ял хляб и не беше пил вода три дена и три нощи.</verse>
				<verse number="13">И Давид го попита: „Кой си ти и откъде си?“ А младежът каза: „Аз съм египтянин, роб на амаликитец, и моят господар ме изостави, защото заболях преди три дена.</verse>
				<verse number="14">Ние нападнахме Негев и земята на племето на Юда, и южната част на Халев, а Секелаг опожарихме.“</verse>
				<verse number="15">Тогава Давид го запита: „Ще ме заведеш ли до това пълчище?“ А той каза: „Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш и няма да ме предадеш в ръцете на господаря ми, и аз ще те заведа до това пълчище.“</verse>
				<verse number="16">Давид му се закле и той го заведе. И ето намериха амаликитците, пръснати по цялата онази страна, ядяха и пиеха, и празнуваха заради голямата плячка, която бяха взели от филистимската земя и от юдейската земя.</verse>
				<verse number="17">Давид ги поразяваше от зазоряване до вечерта на следващия ден и никой от тях не се избави освен четиристотин младежи, които възседнаха камили и избягаха.</verse>
				<verse number="18">Тогава Давид отне всичко, което амаликитците бяха взели, избави и двете си жени.</verse>
				<verse number="19">Така че не им се изгуби нищо — нито малко, нито голямо, нито синове, нито дъщери, нито нещо от плячката, нито каквото и да е, което амаликитците бяха взели от тях. Давид възвърна всичко.</verse>
				<verse number="20">И Давид взе всичките овце и говеда, а пред плячката вървяха хората му и казваха: „Това е Давидовата плячка!“</verse>
				<verse number="21">И Давид стигна до двестата мъже, които бяха безсилни да го последват и той ги беше оставил при потока Восор. Те излязоха да посрещнат Давид и хората му, а когато Давид се приближи до тях, поздрави ги.</verse>
				<verse number="22">Тогава злобните и негодниците, които бяха с Давид, започнаха да казват: „Тъй като те не бяха с нас, няма да им дадем от плячката, която отнехме. Нека всеки вземе жена си и децата си и да си върви.“</verse>
				<verse number="23">Но Давид рече: „Не правете така, братя мои, след като Господ ни даде това и ни запази, като даде в ръцете ни и пълчището, което беше дошло против нас.</verse>
				<verse number="24">И кой би трябвало да ви послуша? Каквато е частта на онези, които участваха в сражението, такава част трябва да бъде и за онези, които останаха при обоза: те трябва да делят по равно.“</verse>
				<verse number="25">И стана така от това време насетне. Давид направи това правило и право за Израил и до днес.</verse>
				<verse number="26">Когато Давид пристигна в Циклаг, изпрати от плячката и на старейшините в Юдея, които му бяха близки, като каза: „Ето ви подарък от плячката, взета от враговете на Господа“,</verse>
				<verse number="27">— на онези, които са във Ветил и в южния Рамот, в Ятир,</verse>
				<verse number="28">които са в Ароир, в Шифмот и които са в Естемоа,</verse>
				<verse number="29">и на онези, които са в Рахал, на онези, които са в йерахмеелските градове и в кенейските градове,</verse>
				<verse number="30">на онези в Хорма и в Хорашан, в Атах</verse>
				<verse number="31">и в Хеврон, и по всички места, където Давид обикаляше, той и хората му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="31">
				<verse number="1">А филистимците воюваха срещу Израил. И израилските мъже побягнаха от филистимците и много от тях паднаха ранени на планината Гелвуй.</verse>
				<verse number="2">Филистимците настигнаха Саул и синовете му и убиха Йонатан, Аминадав и Мелхисуа.</verse>
				<verse number="3">Тежка битка се водеше около Саул и стрелците с лък го улучваха, и той беше тежко ранен от тях.</verse>
				<verse number="4">Тогава Саул каза на оръженосеца си: „Изтегли меча си и ме прободи с него, за да не дойдат тези необрязани, да ме прободат и да ме измъчват!“ Но оръженосецът не искаше, понеже се страхуваше много. Тогава Саул сам взе меча и сам се прободе с него.</verse>
				<verse number="5">Когато оръженосецът му видя, че Саул умря, и той се хвърли върху меча си и умря от него.</verse>
				<verse number="6">Така умряха в онзи ден Саул, тримата му синове и оръженосецът му с всичките си хора.</verse>
				<verse number="7">Когато израилските мъже, които живееха на другата страна на долината и отвъд Йордан, видяха, че израилските мъже побягнаха и че Саул и синовете му умряха, изоставиха градовете си и избягаха. Тогава дойдоха филистимците и се заселиха в тях.</verse>
				<verse number="8">И случи се така, че на другия ден филистимците дойдоха да ограбват убитите и намериха Саул и тримата му синове, които бяха паднали на планината Гелвуй.</verse>
				<verse number="9">Те му отсякоха главата, снеха въоръжението му и изпратиха по филистимската земя да разгласят това по идолските си светилища и пред народа си.</verse>
				<verse number="10">Те поставиха въоръжението му в светилището на Астарта, а тялото му окачиха на стената на Бет-Сан.</verse>
				<verse number="11">Когато жителите на Явис в Галаад чуха какво бяха направили филистимците със Саул,</verse>
				<verse number="12">вдигнаха се всички боеспособни мъже, всички вървяха цяла нощ и взеха тялото на Саул и телата на синовете му от стената на Бет-Сан, върнаха се обратно в Явис в Галаад и там ги изгориха.</verse>
				<verse number="13">Тогава взеха костите им, погребаха ги под дъба в Явис и постиха седем дена.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="10">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">След смъртта на Саул, след като амаликитците бяха разбити, Давид се завърна и престоя в Секелаг два дена.</verse>
				<verse number="2">Тогава на третия ден дойде един човек от Сауловия стан. Дрехите му бяха раздрани и главата му беше в пръст. Когато влезе при Давид, направи поклон до земята</verse>
				<verse number="3">Давид го попита: „Откъде идваш?“ Той отговори: „Избягах от лагера на израилтяните.“</verse>
				<verse number="4">Но Давид отново го попита: „Как се случи това? Разкажи ми!“ А той отговори: „Воюващите се разбягаха от сражението и много от тях са мъртви. Умряха също Саул и синът му Йонатан.“</verse>
				<verse number="5">Тогава Давид попита младия воин, който му съобщаваше това: „Откъде разбра, че Саул и синът му Йонатан са мъртви?“</verse>
				<verse number="6">Младият воин, който му съобщаваше това, продължи: „Аз случайно бях отишъл на Гелвуйската планина. Видях, че Саул се беше подпрял на копието си, а колесниците и конниците го настигнаха.</verse>
				<verse number="7">Той се огледа назад и като ме видя, повика ме.</verse>
				<verse number="8">Аз отговорих: „Ето ме.“ Той ме попита: „Кой си ти?“ Отговорих му, че съм амаликитец.</verse>
				<verse number="9">След това той ми заповяда: „Приближи се към мене и ме убий, защото безсилие ме е обзело, а все още съм жив.“</verse>
				<verse number="10">Тогава аз се приближих до него и го убих, понеже бях уверен, че той не може повече да живее, тъй като вече беше паднал. Взех диадемата, която беше на главата му, както и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук при господаря си.“</verse>
				<verse number="11">Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото сториха и всички мъже, които бяха заедно с него.</verse>
				<verse number="12">Ридаха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и за сина му Йонатан, за Господните воини и за Израилевия дом, затова, че бяха загинали от меч.</verse>
				<verse number="13">А Давид попита младия воин, който му съобщи това: „Ти откъде си?“ Той му отговори: „Аз съм син на един чужденец амаликитец.“</verse>
				<verse number="14">Тогава Давид му каза: „Как се осмели да вдигнеш ръка, за да убиеш царя — Господния помазаник?“</verse>
				<verse number="15">След това Давид повика един друг млад воин и му заповяда: „Пристъпи, нападни го!“ И войнът го порази смъртно.</verse>
				<verse number="16">Давид продължи да говори на амаликитеца: „Ти си виновен за тази смърт, понеже устата ти свидетелстваха против тебе при думите ти: „Убих Господния помазаник“.“</verse>
				<verse number="17">Тогава Давид оплака Саул и сина му Йонатан със следната плачевна песен,</verse>
				<verse number="18">като заповяда юдеите да я научат на струнен инструмент, както е записана в „Книгата на храбрите“:</verse>
				<verse number="19">„Твоята слава, о, Израилю, е поразена върху твоите планини! Как паднаха героите!</verse>
				<verse number="20">Не възвестявайте това в Гет, не го разгласявайте по улиците на Аскалон, за да не се радват филистимските дъщери, за да не тържествуват дъщерите на необрязаните!</verse>
				<verse number="21">Проклети бъдете, планини Гелвуй! Да не падат на вас ни роса, ни дъжд, нито реколта да има по нивите ви, защото там бяха захвърлени щитовете на героите, щитът на Саул, като че ли беше той помазан с елей.</verse>
				<verse number="22">Без кръв от убити, без поразени тела на храбри воини не се е връщал никога назад лъкът на Йонатан и мечът на Саул никога не се е връщал празен.</verse>
				<verse number="23">Саул и Йонатан, обични и почитани през живота си бяха те, не се разделиха и в смъртта си. Бяха по-бързи от орли, по-силни от лъвове.</verse>
				<verse number="24">Израилеви дъщери, плачете за Саул, който ви обличаше в багреница с украшения и кичеше със златни накити дрехите ви.</verse>
				<verse number="25">Как паднаха в битка най-храбрите! Загина Йонатан върху планините.</verse>
				<verse number="26">Жалея за тебе, братко Йонатане — ти ми беше много скъп. Твоята обич за мене беше прекрасна като обич на жена.</verse>
				<verse number="27">Ах, как паднаха жертва героите, как погинаха бойните оръжия!“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">След това Давид се допита до Господ: „Да отида ли в някой от градовете на племето на Юда?“ И Господ му отговори: „Иди.“ Давид отново каза: „Къде да отида?“ Той му отговори: „В Хеврон.“</verse>
				<verse number="2">И така, Давид отиде там с двете си жени: йезреелката Ахиноама и кармелитката Авигея, бивша жена на Навал.</verse>
				<verse number="3">Давид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му. Така те се заселиха в селищата около град Хеврон.</verse>
				<verse number="4">Тогава дойдоха мъже от племето на Юда и помазаха там Давид за свой цар. Известиха на Давид, че жителите от Явис в Галаад погребали Саул.</verse>
				<verse number="5">Давид изпрати пратеници до жителите на Явис в Галаад да им кажат: „Благословени да сте пред Господ затова, че проявихте любов към своя господар Саул и сте го погребали.</verse>
				<verse number="6">Нека сега Господ ви възнагради със Своето благоволение и вярност. Така и аз ще ви се отблагодаря с добро, тъй като сторихте това.</verse>
				<verse number="7">И така, нека се укрепят ръцете ви и бъдете мъжествени, защото господарят ви Саул умря, а племето на Юда помаза мене за свой цар.“</verse>
				<verse number="8">Но Авенир, син на Нир и началник над Сауловата войска, взе Йевостей, Сауловия син, заведе го в Маханаим</verse>
				<verse number="9">и го обяви за цар над цял Израил, над Галаад, Ашур и Йезреел, над Ефрем и Вениамин.</verse>
				<verse number="10">Сауловият син Йевостей беше на четиридесет години, когато се възцари над Израил, и царува две години. Само племето на Юда последва Давид.</verse>
				<verse number="11">Царуването на Давид в Хеврон над племето на Юда продължи седем години и шест месеца.</verse>
				<verse number="12">И така, Авенир, син на Нир, потегли заедно с войните на Сауловия син Йевостей от Маханаим към Гаваон.</verse>
				<verse number="13">Също и Йоав, син на Саруя, потегли заедно с Давидовите бойци и се срещнаха при Гаваонския водоем. Едните застанаха на едната страна на водоема, а другите — на другата страна.</verse>
				<verse number="14">Тогава Авенир каза на Йоав: „Нека мъже започнат военна игра пред нас.“ Йоав отговори: „Нека започнат.“</verse>
				<verse number="15">Дванадесет млади мъже от племето на Вениамин застанаха на страната на Йевостей, Сауловия син, а срещу тях застанаха дванадесет Давидови бойци.</verse>
				<verse number="16">Те се хванаха един друг за главите, забиха един на друг меч в хълбока и паднаха заедно. Затова онова място беше наречено Хелкат-Хацурим, което се намира в Гаваон.</verse>
				<verse number="17">През онзи ден се разрази много жестоко сражение и Авенир с израилтяните бяха победени от Давидовите бойци.</verse>
				<verse number="18">Там бяха тримата синове на Саруя: Йоав, Авеса и Асаил. А Асаил беше лек в нозете, като сърна в полето.</verse>
				<verse number="19">Асаил се спусна след Авенир и го гони, без да се отбива ни надясно, ни наляво при преследването му.</verse>
				<verse number="20">Авенир погледна назад и каза: „Ти ли си, Асаиле?“ Той отговори: „Аз съм.“</verse>
				<verse number="21">Тогава Авенир му каза: „Отбий се надясно или наляво, хвани някого от младите мъже и вземи оръжието му.“ Но Асаил отказа да го остави.</verse>
				<verse number="22">След това Авенир повторно каза на Асаил: „Остави ме, иначе ще те поваля на земята. С какви очи после ще погледна брат ти Йоав?“</verse>
				<verse number="23">Но Асаил отказа да отстъпи. Затова Авенир обърна копието и го прободе в корема. Копието премина през него, той падна там и умря на това място. Всички, които минаваха през мястото, където падна и умря Асаил, се спираха.</verse>
				<verse number="24">А Йоав и Авеса преследваха Авенир. Слънцето бе вече залязло, когато стигнаха до хълма Ама, който е срещу Гиах на пътя за Гаваонската степ.</verse>
				<verse number="25">Мъжете от племето на Вениамин се събраха около Авенир, сформираха войска и застанаха на върха на един хълм.</verse>
				<verse number="26">Тогава Авенир се провикна към Йоав: „Винаги ли ще се върти меч за изтребление? Не знаеш ли, че краят ще бъде горчив? Кога ще заповядаш на твоите воини да престанат да преследват братята си?“</verse>
				<verse number="27">Йоав отговори: „Заклевам се в живия Бог! Ако ти не беше изговорил казаното, още в зори мъжете щяха да престанат да преследват братята си.“</verse>
				<verse number="28">И ето Йоав засвири с тръба и всички мъже престанаха да преследват вече израилтяните. Така битката престана.</verse>
				<verse number="29">А Авенир и неговите мъже вървяха през равнината цяла нощ, преминаха Йордан, пропътуваха през цял Битрон и достигнаха до Маханаим.</verse>
				<verse number="30">Йоав се върна от преследването на Авенир. Събраха се всички мъже — от Давидовите бойци, освен Асаил, липсваха деветнадесет души.</verse>
				<verse number="31">А Давидовите бойци бяха поразили мъжете от племето на Вениамин, както и мъжете на Авенир, от които паднаха убити триста и шестдесет души.</verse>
				<verse number="32">След това вдигнаха Асаил и го погребаха във Витлеем, в бащиния му гроб. А Йоав заедно с мъжете си вървеше цяла нощ и призори стигнаха в Хеврон.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Войната между привържениците на Саул и Давид се проточи. Давид все повече се налагаше, докато Сауловият дом все повече отслабваше.</verse>
				<verse number="2">На Давид се родиха в Хеврон следните синове: първородният беше Амнон от йезреелката Ахиноама;</verse>
				<verse number="3">втори — Далуя от кармелитката Авигея, бивша Навалова жена; трети — Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай;</verse>
				<verse number="4">четвърти — Адония, син от Агита; пети — Сафатия, син от Авитала;</verse>
				<verse number="5">шести — Йетераам от Давидовата жена Егла. Тези синове се родиха на Давид в Хеврон.</verse>
				<verse number="6">Докато траеше войната между привържениците на Саул и Давид, Авенир беше на страната на Сауловия дом.</verse>
				<verse number="7">А Саул имаше наложница, на име Рицпа, дъщеря на Айя. Йевустей упрекна Авенир: „Защо си лежал с бащината ми наложница?“</verse>
				<verse number="8">Авенир силно се разяри от тези думи и отговори: „Нима аз съм кучешка глава от племето на Юда? Днес аз оказах милост към дома на баща ти Саул, към семейството му и приятелите му и не те предадох във властта на Давид, а ти сега заради една жена ме обвиняваш в грях.</verse>
				<verse number="9">Така да направи Бог на Авенир и повече от това да направи, ако аз не направя за Давид така, както Господ му се е клел:</verse>
				<verse number="10">ще отнема царството от Сауловия дом и ще поставя Давидовия престол над Израил и над Юда от Дан до Вирсавия.“</verse>
				<verse number="11">А Йевустей не можа да отговори на Авенир, понеже изпитваше страх от него.</verse>
				<verse number="12">Тогава Авенир изпрати вестители до Давид да кажат: „Чия е тази земя?“ И още: „Сключи с мене съюз и аз ще бъда с тебе. Така под твоя власт ще поставя целия израилски народ.“</verse>
				<verse number="13">А Давид отговори: „Добре, ще сключа с тебе съюз. Само за едно те моля, а именно — ти няма да видиш лицето ми, ако не доведеш със себе си Сауловата дъщеря Мелхола, когато дойдеш да се видиш с мене.“</verse>
				<verse number="14">След това Давид изпрати вестители до Сауловия син Йевостей да кажат: „Върни жена ми Мелхола, която аз придобих за сто филистимски краеобрязъци.“</verse>
				<verse number="15">Тогава изпрати пратеници да я вземат от мъжа ѝ Фалтий, син на Лаиш.</verse>
				<verse number="16">С нея тръгна и мъжът ѝ, като я придружи с плач до Бахурим. Но Авенир му заповяда: „Върни се.“ И той се върна.</verse>
				<verse number="17">А Авенир се посъветва с Израилевите старейшини с думите: „Вие отдавна искахте Давид да ви бъде цар.</verse>
				<verse number="18">Време е сега да действате, защото Господ е казал на Давид: „Чрез ръката на Своя служител Давид ще избавя народа Си Израил от властта на филистимците и на всички врагове.“</verse>
				<verse number="19">Същото каза Авенир и на мъжете от племето на Вениамин. След това Авенир отиде в Хеврон, за да съобщи на Давид тези желания на Израил и на цялото племе на Вениамин.</verse>
				<verse number="20">Авенир заедно с двадесет мъже дойде при Давид в Хеврон и Давид даде угощение на Авенир и на тези, които бяха с него.</verse>
				<verse number="21">Тогава Авенир каза на Давид: „Ще отида и ще събера около тебе, своя господар, царя, целия израилски народ, за да сключат завет с тебе, и ти ще царуваш над всички, както ти сам желаеш.“ След това Давид изпрати Авенир и той си отиде с мир.</verse>
				<verse number="22">И ето Давидовите слуги заедно с Йоав се завърнаха от похода и донесоха със себе си голяма плячка; но Авенир го нямаше вече при Давид в Хеврон, защото Давид го беше отпратил и той си бе отишъл с мир.</verse>
				<verse number="23">Когато Йоав и цялата войска, която беше с него, дойдоха, тогава съобщиха на Йоав: „При царя дойде Авенир, Нировият син, и той го изпрати, и онзи си отиде с мир.“</verse>
				<verse number="24">Тогава Йоав дойде при царя и каза: „Какво си направил? Ето Авенир е идвал при тебе, защо си го изпратил и той си е отишъл?</verse>
				<verse number="25">Ти познаваш Авенир, Нировия син. Той е идвал да те измами, да разбере кога идваш и кога тръгваш и да разузнае всичко, което правиш.“</verse>
				<verse number="26">Йоав излезе от Давид и изпрати след Авенир вестители, които го върнаха от кладенеца Сира, без Давид да знае това.</verse>
				<verse number="27">Когато Авенир се завърна в Хеврон, Йоав го отведе настрана — навътре от градските порти, уж да говори с него тайно. Там той го прободе в корема като отмъщение за кръвта на брат си Асаил.</verse>
				<verse number="28">А по-късно, като чу за това Давид, каза: „Невинни сме за вечни времена пред Господа аз и царството ми за кръвта на Авенир, Нировия син.</verse>
				<verse number="29">Нека тя падне върху главата на Йоав и върху цялото му семейство. Нека в него винаги има човек с кървящи рани или прокажен, или такъв, който се подпира на тояга, или който пада от меч, или който се нуждае от хляб.“</verse>
				<verse number="30">Така Йоав и брат му Авеса убиха Авенир, защото беше убил брат им Асаил в битката при Гаваон.</verse>
				<verse number="31">Тогава Давид каза на Йоав и на тези, които бяха заедно с него: „Раздерете дрехите си и се облечете във вретища, и оплаквайте Авенир.“ И цар Давид вървеше след носилката му.</verse>
				<verse number="32">Погребаха Авенир в Хеврон. Царят плака с висок глас над Авенировия гроб. Плакаха и всички с него.</verse>
				<verse number="33">Царят оплака Авенир, нареждайки: „Нима като безумен трябваше да умре Авенир?</verse>
				<verse number="34">Ръцете ти не бяха свързани, краката ти не бяха оковани — ти падна, както пада човек от престъпници.“ Тогава всички заридаха още повече.</verse>
				<verse number="35">Когато дойдоха да предложат на Давид да яде хляб, докато още не беше се стъмнило, Давид се закле с думите: „Така Бог да ми стори, да! И повече да ми прибави, ако вкуся хляб или друго нещо до залез слънце.“</verse>
				<verse number="36">Когато целият народ научи за станалото, това му допадна; всичко, което царят вършеше, допадаше на целия народ.</verse>
				<verse number="37">Защото в онзи ден целият израилски народ разбра, че убийството на Авенир, Нировия син, не беше извършено от царя.</verse>
				<verse number="38">След това царят каза на придворните си: „Знаете ли, че днес велик вожд падна в Израил?</verse>
				<verse number="39">Аз сега съм още слаб, ако и да съм помазан за цар, а тези мъже, Сауловите синове, са по-силни от мене. Но Господ ще въздаде на онзи, който извършва зло, според злодеянието му.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Когато Сауловият син Йевостей чу, че Авенир е умрял в Хеврон, ръцете му отслабнаха и израилтяните се смутиха.</verse>
				<verse number="2">Този Саулов син имаше двама военачалници: единият се казваше Баана, а другият — Рихав, синове на Ремон от Беерот. Те принадлежаха към племето на Вениамин, понеже и Беерот се числеше към областта на това племе.</verse>
				<verse number="3">И бееротци избягаха в Гитаим и останаха да живеят там като чужденци и досега.</verse>
				<verse number="4">Сауловият син Йонатан имаше син, който беше недъгав в краката. Той беше на пет години, когато от Йезреел дойде вест за Саул и Йонатан. Кърмачката му, като го взела, побягнала. Както бягала бързо, той паднал и окуцял. Името му беше Мемфивостей.</verse>
				<verse number="5">Синовете на бееротеца Ремон — Рихав и Баана, тръгнаха и стигнаха по най-големия дневен пек до къщата на Йевостей, който по пладне спеше в леглото си.</verse>
				<verse number="6">Рихав и брат му Баана влязоха в тази къща, уж да вземат жито, прободоха го в корема и избягаха.</verse>
				<verse number="7">Защото, когато те влязоха в къщата, Йевостей лежеше на леглото си в своята спалня; те го прободоха и го убиха. Отсякоха главата му, взеха я със себе си и вървяха през полето цяла нощ.</verse>
				<verse number="8">Те донесоха в Хеврон на Давид Йевостеевата глава и казаха на царя: „Ето главата на Йевостей, син на Саул, твой неприятел, който искаше да те погуби. Сега Господ отмъсти на Саул и на потомството му заради моя господар — царя.“</verse>
				<verse number="9">Давид отговори на Рихав и на брата му Баана, синове на бееротеца Ремон: „Жив е Господ, Който избави душата ми от всякакво бедствие!</verse>
				<verse number="10">Ако тогава този, който ми извести: „Ето Саул умря“, мислейки се за радостен вестител, аз хванах и убих в Секелаг, вместо да го възнаградя,</verse>
				<verse number="11">то сега, когато престъпници убиха невинен човек в къщата му в неговото легло — няма ли сега да изискам кръвта му от вашата ръка и няма да ли ви изтребя от земята?“</verse>
				<verse number="12">Тогава Давид отправи заповед към приближените си и те ги убиха, отсякоха ръцете и краката им и ги обесиха край водоема в Хеврон. А Йевостеевата глава взеха и погребаха в гроба на Авенир в Хеврон.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Тогава всички Израилеви племена дойдоха при Давид в Хеврон и говореха: „Ето ние сме твоя плът и кости.</verse>
				<verse number="2">И по-напред, когато Саул царуваше над нас, ти беше, който предвождаше в битки воините на Израил и Господ даде пред тебе обещание: „Ти ще ръководиш Моя народ Израил и ти ще бъдеш негов вожд“.“</verse>
				<verse number="3">Тогава всички Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон. Цар Давид сключи с тях завет пред Господа в Хеврон. Помазаха Давид за цар над Израил.</verse>
				<verse number="4">Когато се възцари, Давид беше на тридесет години. Той царува четиридесет години.</verse>
				<verse number="5">В Хеврон царува над Юдея седем години и шест месеца, а в Йерусалим царува тридесет и три години над цял Израил и над Юдея.</verse>
				<verse number="6">След това царят потегли заедно с воините си към Йерусалим против йевусейците, жители на тази земя. А те казваха на Давид: „Ти няма да влезеш тук; слепи и куци ще те отблъснат“, което означаваше: Давид няма да влезе тук.</verse>
				<verse number="7">Обаче Давид превзе крепостта Сион и тя стана Давидов град.</verse>
				<verse number="8">И в онзи ден Давид каза: „Всеки, който иска да победи йевусейците, нека поразява с копие и слепи, и куци, които са омразни на Давид.“ Затова се и казва: „Слепи и куци няма да влязат в дома.“</verse>
				<verse number="9">След това Давид се засели в тази крепост и ѝ даде името Давидов град. Той построи здания наоколо — от Мило чак навътре до крепостта.</verse>
				<verse number="10">Така Давид преуспяваше и ставаше все по-велик. Господ Бог Вседържител беше с него.</verse>
				<verse number="11">Царят на Тир Хирам изпрати при Давид пратеници, както и кедрови дървета, дърводелци и каменоделци — те съградиха дворец на Давид.</verse>
				<verse number="12">Давид разбра, че Господ го е утвърдил за цар над Израил и е въздигнал царството му заради Своя народ Израил.</verse>
				<verse number="13">Давид си взе още наложници и жени от Йерусалим, след като дойде от Хеврон.</verse>
				<verse number="14">И на Давид се родиха още синове и дъщери. Ето имената на онези, които му се родиха в Йерусалим: Самус, Совав, Натан и Соломон,</verse>
				<verse number="15">Евеар, Елисуа, Нафек и Яфия,</verse>
				<verse number="16">Елисама, Елидае и Елифалет.</verse>
				<verse number="17">Когато филистимците чуха, че Давид е помазан за цар над Израил, те дойдоха, за да пленят Давид. Като чу за това, Давид отиде в крепостта.</verse>
				<verse number="18">А филистимците дойдоха и се разположиха в долината Рефаим.</verse>
				<verse number="19">И Давид се допита до Господ: „Да нападна ли филистимците? Ще ги предадеш ли под моя власт?“ И Господ отговори на Давид: „Нападни ги, защото Аз ще предам филистимците под твоя власт.“</verse>
				<verse number="20">Тогава Давид потегли към Ваал-Перацим и там ги победи, като каза: „Господ разби пред очите ми редица врагове, както вода разбива дига.“ Поради това и онова място бе наречено Ваал-Перацим.</verse>
				<verse number="21">Там филистимците изоставиха идолите си, а Давид с войните си ги взе като плячка.</verse>
				<verse number="22">Филистимците пак дойдоха и се разположиха в долината Рефаим.</verse>
				<verse number="23">Когато Давид се допита до Господ, Той му отговори: „Не потегляй срещу тях, а ги заобиколи отзад и ги нападни откъм черниците.</verse>
				<verse number="24">А когато чуеш шум като от стъпки по върховете на черниците, потегли, защото тогава Господ тръгва пред тебе, за да порази филистимската войска.“</verse>
				<verse number="25">Давид постъпи, както Господ му заповяда, и порази филистимците от Гавая чак до Газер.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Давид пак събра всички отбрани млади войни от Израил, тридесет хиляди.</verse>
				<verse number="2">Той стана и тръгна от Ваал, в областта на племето на Юда, заедно с цялата войска, която беше с него, за да пренесе оттам Божия ковчег, над който се призовава името на Господа Вседържител, Чийто трон е върху херувими.</verse>
				<verse number="3">Сложиха Божия ковчег на нова колесница и го изнесоха от къщата на Аминадав, която се намираше на хълма. А синовете на Аминадав — Оза и Ахио — водеха новата колесница.</verse>
				<verse number="4">И я поведоха с Божия ковчег от Аминадавовата къща, която се намираше на хълма. Ахио вървеше пред ковчега.</verse>
				<verse number="5">А Давид и всички израилтяни свиреха пред Господ на различни инструменти от кипарисово дърво — на арфи, псалтири, тимпани, цитри и на цимбали.</verse>
				<verse number="6">И когато дойдоха до мястото за вършеене на Нахон, Оза протегна ръка към Божия ковчег и се улови за него, понеже воловете го бяха наклонили.</verse>
				<verse number="7">Тогава Господният гняв пламна срещу Оза. За тази дързост Бог го порази на същото място и той умря там, при Божия ковчег.</verse>
				<verse number="8">Давид се развълнува поради това, че Господ порази Оза. Това място и досега се нарича Перец Оза.</verse>
				<verse number="9">В онзи ден Давид изпита страх пред Господа и каза: „Как ще дойде при мене Господният ковчег?“</verse>
				<verse number="10">Затова Давид се отказа да пренесе Господния ковчег при себе си в Давидовия град, а го остави в къщата на Аведар от Гет.</verse>
				<verse number="11">И Господният ковчег стоя в къщата на гетеца Аведар три месеца и Господ благослови Аведар и цялото му семейство.</verse>
				<verse number="12">Когато съобщиха на цар Давид, че Господ е благословил Аведаровото семейство и целия му имот заради Божия ковчег, той отиде и тържествено пренесе Божия ковчег от Аведаровата къща в Давидовия град.</verse>
				<verse number="13">Когато тези, които носеха Господния ковчег, изминеха шест крачки, той принасяше в жертва по един бик и по едно теле.</verse>
				<verse number="14">Давид играеше свещен танц с всичката си сила пред Господа. А той беше облечен с ленен ефод.</verse>
				<verse number="15">Така Давид и мъжете от целия Израил носеха Господния ковчег с възклицания и тръбни звуци.</verse>
				<verse number="16">Когато Господният ковчег влизаше в Давидовия град, Мелхола, Сауловата дъщеря, гледаше от прозореца и като видя цар Давид да играе свещен танц пред Господа, презря го в сърцето си.</verse>
				<verse number="17">Донесоха Господния ковчег и го поставиха на мястото му сред скинията, която Давид бе направил за него. След това той принесе пред Господа всеизгаряния и мирни жертви.</verse>
				<verse number="18">Когато Давид свърши да принася всеизгаряния и мирни жертви, благослови народа в името на Господа Вседържител.</verse>
				<verse number="19">Той раздаде на целия народ, на цялото множество израилтяни, и на мъже, и на жени, на всеки по един хляб, по къс печено месо и по една питка. След това целият народ се разотиде, всеки в къщата си.</verse>
				<verse number="20">Когато Давид се върна, за да благослови дома си, Сауловата дъщеря Мелхола излезе да го посрещне с думите: „Колко славен беше днес Израилевият цар, като се съблече пред очите на слугините на поданиците си, както се разсъблича един малоумник.“</verse>
				<verse number="21">А Давид отговори на Мелхола: „Пред Господа извърших това, Който ме предпочете пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави за вожд на Господния народ Израил. Аз пред Господа свирих и танцувах свещен танц.</verse>
				<verse number="22">Още повече ще се унижа и ще се смиря пред собствените си очи. И при всичко това аз ще бъда почитан от слугините, за които говориш.“</verse>
				<verse number="23">Затова Сауловата дъщеря Мелхола остана бездетна до деня на смъртта си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Когато царят живееше в своя дом, Господ го беше дарил със спокойствие от всичките му врагове наоколо.</verse>
				<verse number="2">Тогава царят каза на пророк Натан: „Ето аз живея в дворец, построен от кедри, а Божият ковчег стои под шатъра.“</verse>
				<verse number="3">Натан отговори на царя: „Иди, извърши всичко, което ти е на сърце, защото Господ е с тебе.“</verse>
				<verse number="4">Но през същата нощ беше отправено Господне слово към Натан:</verse>
				<verse number="5">„Иди и кажи на Моя служител Давид: „Така говори Господ: „Ти ли ще Ми съградиш дом, за да обитавам в него?</verse>
				<verse number="6">Аз не съм обитавал в дом от деня, когато изведох израилтяните от Египет, дори и до днес, но съм ходил в шатъра и в скиния.</verse>
				<verse number="7">Където и да съм ходил с всички израилтяни, питал ли съм някое от племената, на което съм възлагал да ръководи Моя народ Израил: Защо не Ми съгради кедров дом?“</verse>
				<verse number="8">„А сега така кажи на Моя служител Давид: „Така говори Господ Вседържител: Аз те взех от стадото овце, за да бъдеш вожд на Моя народ Израил.</verse>
				<verse number="9">Навсякъде съм бил с тебе, където и да ходеше. Изтребих пред тебе всички твои врагове и възвеличих името ти, както името на най-великите на земята.</verse>
				<verse number="10">Аз ще определя място за Своя народ Израил, ще го утвърдя и той спокойно ще живее на своето място и няма вече да се страхува, и престъпници няма вече да го потискат както преди,</verse>
				<verse number="11">по времето, когато Аз поставих съдии над Своя народ Израил. Аз ще ти дам покой от всички твои врагове. При това Господ ти заявява, че Той ще ти съгради дом.</verse>
				<verse number="12">А когато се навършат твоите дни и ти легнеш при предците си, Аз ще въздигна след тебе наследника ти, който ще произлезе от тебе, и ще утвърдя неговото царство.</verse>
				<verse number="13">Той ще съгради дом за Мене и Аз ще утвърдя престола на царството му за вечни времена.</verse>
				<verse number="14">Аз ще му бъда отец, а той ще Ми бъде син. Ако нещо съгреши, ще го накажа по човешки — с тояга и с удари,</verse>
				<verse number="15">но няма да отнема милостта Си от него, както я отнех от Саул, когото Аз отхвърлих пред тебе.</verse>
				<verse number="16">Твоят дом и твоето царство ще бъдат непоколебими за вечни времена пред Мене и твоят престол ще пребъде за вечни времена.“</verse>
				<verse number="17">Натан възвести на Давид всички тези думи и цялото това видение.</verse>
				<verse number="18">Тогава цар Давид отиде, застана пред Господа и каза: „Кой съм аз, Господи Боже, какъв е домът ми, та толкова ме възвеличи!</verse>
				<verse number="19">И това дори е било малко пред Тебе, Господи Боже, защото Ти възвести за дома на Своя служител и далечното бъдеще. Това е откровение, определено за човек, Господи Боже!</verse>
				<verse number="20">Какво още може да Ти каже Давид? Защото Ти, Господи Боже, познаваш Своя служител.</verse>
				<verse number="21">Заради Своето слово и по сърце Ти си извършил всички тези велики неща, като ги откриваш на Своя служител.</verse>
				<verse number="22">Затова Ти си велик, Господи Боже, Господи, защото подобен на Тебе няма, нито има друг бог освен Тебе според всичко, което сме чули с ушите си.</verse>
				<verse number="23">Има ли подобен на Твоя народ Израил — единственият народ на земята, за който Бог дойде да Си го придобие за Свой народ, като прослави името Си и извърши велики и удивителни неща пред Своя народ: него Ти придоби от египтяните, като прогони народите и боговете им.</verse>
				<verse number="24">Ти утвърди за Себе Си Своя народ Израил като Свой собствен народ за вечни времена и Ти, Господи, стана негов Бог.</verse>
				<verse number="25">А сега, Господи Боже, утвърди за вечни времена словото, изречено за Твоя служител и за дома му, като изпълниш това, което си обещал.</verse>
				<verse number="26">Тогава ще се възвеличи името Ти за вечни времена, за да казват: „Господ Вседържител е Бог над Израил.“ И нека домът на Твоя служител Давид бъде утвърден пред Тебе.</verse>
				<verse number="27">Понеже Ти, Господи Вседържителю, Боже Израилев, откри в откровение на Своя служител и изрече: Ще ти въздигна дом — затова Твоят служител приготви сърцето си да се моли пред Тебе с тази молитва.</verse>
				<verse number="28">Да, Господи, Боже мой, Ти си Бог и Твоето слово е неизменно, и Ти обеща на Своя служител това благо.</verse>
				<verse number="29">А сега благослови милостиво дома на Своя служител, та той да пребивава вечно пред Тебе, защото Ти, Господи, Боже мой, си възвестил всичко това, и чрез Твоя благослов домът на Твоя служител ще бъде благословен за вечни времена.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">След това Давид порази филистимците и ги покори. Той отне властта на филистимците от Метег-Гаама.</verse>
				<verse number="2">Той порази също и моавците. Простря ги на земята и отмери поредицата легнали с мерилна връв: две върви за убиване, една връв за помилване. Така моавците станаха роби на Давид и плащаха данък.</verse>
				<verse number="3">Давид порази и Адраазар, син на Рехова, цар на Сува, когато той отиваше да възстанови властта си при река Ефрат.</verse>
				<verse number="4">От него Давид взе хиляда и седемстотин конници, както и двадесет хиляди бойци. Той преряза жилите на всички колеснични коне, като остави от тях за сто колесници.</verse>
				<verse number="5">Когато от Дамаск дойдоха сирийци да помогнат на сувския цар Адраазар, Давид порази двадесет и две хиляди сирийци.</verse>
				<verse number="6">Тогава Давид постави гарнизони в Сирия и Дамаск. Сирийците станаха роби на Давид и плащаха данък. И Господ запазваше Давид навсякъде, където и да отидеше.</verse>
				<verse number="7">След това Давид взе златните щитове, които носеха робите на Адраазар, и ги донесе в Йерусалим.</verse>
				<verse number="8">Цар Давид взе като плячка твърде много мед от градовете Бет и Берот, принадлежащи на областта на Адраазар.</verse>
				<verse number="9">Когато Тоа, цар на Имат, чу, че Давид победил цялата Адраазарова войска,</verse>
				<verse number="10">той изпрати сина си Йорам при него да го поздрави и да му благодари затова, че е воювал с Адраазар и го е победил, тъй като Адраазар често воюваше с Тоа. А Йорам донесе със себе си сребърни, златни и медни съдове.</verse>
				<verse number="11">И тях още цар Давид посвети на Господа, заедно със среброто и златото, взето от народите, покорени от него:</verse>
				<verse number="12">от сирийци, моавци, амонци, филистимци и амаликитци, както и взетото от Адраазар, сина на сувския цар Рехова.</verse>
				<verse number="13">Така Давид си спечели слава, като се завърна от поражението на осемнадесет хиляди едомци в Долината на солта.</verse>
				<verse number="14">Той постави гарнизони по цяла Идумея. Така всички идумейци станаха роби на Давид. Господ запазваше Давид, където и да отидеше.</verse>
				<verse number="15">Така Давид царува над целия Израил, съдеше и отсъждаше право на целия си народ.</verse>
				<verse number="16">А Йоав, син на Саруя, беше началник над войската; Йосафат, син на Ахилуд, беше летописец;</verse>
				<verse number="17">Садок, син на Ахитув, както и Ахимелех, син на Авиатар, бяха свещеници; Серая беше книжовник;</verse>
				<verse number="18">Ванея, син на Йодай, беше началник над хелетейци и фелетейци, а Давидовите синове бяха придворни свещеници.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">След това Давид попита: „Не е ли останал още някой от Сауловия дом? Аз бих проявил към него милост заради Йонатан.“</verse>
				<verse number="2">В Сауловия дом имаше един служител на име Сива. Повикаха го при Давид и царят го попита: „Ти ли си Сива?“ Той отговори: „Аз, твоят служител, съм този.“</verse>
				<verse number="3">Царят продължи: „Не остана ли още някой от Сауловия дом? Бих проявил към него Божия милост.“ Сива отговори: „Има още един Йонатанов син, който е куц.“</verse>
				<verse number="4">И царят го попита: „Къде е той?“ Сива отговори: „Ето той е в къщата на Махир, син на Амиел, в Лодевар.“</verse>
				<verse number="5">Тогава цар Давид изпрати пратеници, за да го вземат от къщата на Махир, Амиеловия син, от Лодевар.</verse>
				<verse number="6">И Мемфивостей, син на Йонатан, Саулов син, дойде при Давид, падна по лице и се поклони. Давид каза: „Мемфивостее!“ Той отговори: „Ето ме, аз съм твоят служител.“</verse>
				<verse number="7">Давид продължи: „Не бой се! Аз ще окажа милост към тебе заради баща ти Йонатан и ще ти върна всичките земи на дядо ти Саул, и ти винаги ще ядеш хляб на моята трапеза.“</verse>
				<verse number="8">А той му се поклони с думите: „Какво е твоят служител, та погледна милостно на такова мъртво куче като мене?“</verse>
				<verse number="9">Тогава царят повика Сауловия слуга Сива и му нареди: „Всичко, което принадлежеше на Саул и на целия му дом, дадох на сина на твоя господар.</verse>
				<verse number="10">Ти ще му обработваш земите — ти, твоите синове и твоите слуги, и ще донасяш доходите, за да има синът на господаря ти хляб за прехрана. А Мемфивостей, синът на господаря ти, винаги ще яде на моята трапеза.“ А Сива имаше петнадесет синове и двадесет слуги.</verse>
				<verse number="11">Сива отговори на царя: „Служителят ти ще изпълни всичко, което моят господар, царят, заповядва на своя служител.“ Мемфивостей ядеше на Давидовата трапеза като един от царските синове.</verse>
				<verse number="12">А Мемфивостей имаше малък син на име Миха. Всички, които живееха в къщата на Сива, бяха служители на Мемфивостей.</verse>
				<verse number="13">Така Мемфивостей живееше в Йерусалим, понеже винаги ядеше на царската трапеза. Той беше куц с двата си крака.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">След известно време умря амонският цар и вместо него се възцари синът му Анон.</verse>
				<verse number="2">Тогава Давид каза: „Ще окажа милост към Анон, син на Наас, заради доброто, което ми стори баща му.“ Затова Давид изпрати слугите си да утешат Анон заради баща му. И Давидовите слуги отидоха в страната на амонците.</verse>
				<verse number="3">Но амонските князе казаха на господаря си Анон: „Мислиш ли, че Давид от почит към твоя баща ти е изпратил утешители? Не е ли изпратил Давид слугите си при тебе, за да разузнаят града и да го огледат изцяло, а след това да го разрушат?“</verse>
				<verse number="4">Затова Анон хвана Давидовите слуги и на всеки от тях обръсна половината брада и отряза дрехите им наполовина до седалището, и ги пусна.</verse>
				<verse number="5">Когато съобщиха това на Давид, той изпрати вестители да ги посрещнат, понеже бяха силно посрамени. Царят заповяда да им кажат: „Останете в Йерихон, докато ви пораснат брадите, и след това се върнете.“</verse>
				<verse number="6">Когато амонците видяха, че станаха омразни на Давид, изпратиха да наемат двадесет хиляди пеши войни — сирийци от Бет-Рехов и от Сува, както и хиляда мъже от царя на Мааха и дванадесет хиляди мъже от Истов.</verse>
				<verse number="7">Когато Давид чу за това, изпрати Йоав с цяла войска воини.</verse>
				<verse number="8">Амонците се придвижиха и се разположиха за битка при градските порти, а сирийците от Сува и Рехов, от Истов и Мааха стояха отделно на полето.</verse>
				<verse number="9">Като видя, че неприятелската войска беше се разположила срещу него и отпред, и отзад, Йоав подбра воини измежду всички израилтяни и ги разгърна против сирийците.</verse>
				<verse number="10">А останалите воини той повери на брат си Авеса, за да ги разгърне срещу амонците.</verse>
				<verse number="11">След това Йоав нареди: „Ако сирийците надделеят над мене, тогава ти ще ми окажеш помощ. Ако обаче амонците вземат връх над тебе, тогава аз ще ти окажа помощ.</verse>
				<verse number="12">Бъди храбър! Нека мъжествено да се сражаваме за нашия народ и за градовете на нашия Бог! Нека Господ извърши това, което Му е угодно.“</verse>
				<verse number="13">И така Йоав и воините, които бяха с него, встъпиха в битка със сирийците и те побягнаха от него.</verse>
				<verse number="14">А амонците, като видяха, че сирийците бягат, побягнаха от Авеса и влязоха в града. Затова Йоав се оттегли от амонците и дойде в Йерусалим.</verse>
				<verse number="15">Като видяха, че бяха победени от израилтяните, сирийците пак се събраха заедно.</verse>
				<verse number="16">И Адраазар изпрати пратеници, за да повика сирийците, които бяха оттатък реката, и те отидоха в Елам. Предвождаше ги Адраазаровият военачалник Совак.</verse>
				<verse number="17">Когато съобщиха на Давид за това, той свика всички израилтяни, премина Йордан и отиде в Елам. Сирийците се подредиха в боен ред срещу Давид и влязоха в сражение с него.</verse>
				<verse number="18">Но сирийците побягнаха от израилтяните. Давид изтреби седемстотин сирийски колесници и четиридесет хиляди конници, порази и военачалника Совак, който и умря там.</verse>
				<verse number="19">Когато всички царе, подвластни на Адраазар, видяха, че са победени от израилтяните, сключиха мир с израилтяните и им се подчиниха. Така сирийците не посмяха повече да помагат на амонците.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">След една година по времето, когато царете тръгват на война, Давид изпрати Йоав, а заедно с него и слугите, както и всички израилтяни. Те разбиха амонците и обсадиха Рава. А Давид остана в Йерусалим.</verse>
				<verse number="2">Веднъж привечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царския дворец. От покрива той видя една жена, която се къпеше. А тази жена беше много красива на външен вид.</verse>
				<verse number="3">Давид изпрати свой служител да разпита коя е тази жена. Известено му беше: „Това е Вирсавия, дъщеря на Елиам, съпруга на хетееца Урия.“</verse>
				<verse number="4">Давид изпрати пратеник да я доведе. Когато тя дойде при него, той спа с нея. А когато се очисти от месечното си течение, тя се завърна у дома си.</verse>
				<verse number="5">Тази жена забременя и изпрати пратеник да съобщи на Давид: „Бременна съм.“</verse>
				<verse number="6">Тогава Давид изпрати пратеник до Йоав с нареждане: „Изпрати ми хетееца Урия.“ И Йоав изпрати Урия при Давид.</verse>
				<verse number="7">Когато Урия дойде, Давид го разпита дали е добре Йоав, дали са добре воините и дали е победоносен ходът на сраженията.</verse>
				<verse number="8">След това Давид предложи на Урия: „Прибери се у дома си и отдъхни.“ Урия излезе от царския дворец, а след него занесоха дял от царската трапеза.</verse>
				<verse number="9">Но Урия преспа при вратата на царския палат заедно с всички служители на господаря си и не се прибра у дома си.</verse>
				<verse number="10">Съобщиха на Давид: „Урия не се прибра у дома си.“ Давид попита Урия: „Извървял си дълъг път — защо не се прибра у дома си?“</verse>
				<verse number="11">Урия отговори на Давид: „ковчегът, Израил и мъжете от племето на Юда пребивават под шатри и господарят ми Йоав, и служителите на господаря ми са разположени на лагер на полето, мога ли аз да вляза в къщата си — да ям, да пия и да спя с жена си! Заклевам се в твоя живот и в живота на твоята душа — това аз няма да направя.“</verse>
				<verse number="12">Тогава Давид каза на Урия: „Престой тук и днес, а утре ще те изпратя.“ И така Урия остана в Йерусалим и на следващия ден.</verse>
				<verse number="13">Давид го покани и Урия яде пред него и пи, и Давид го опи. Но вечерта Урия отиде да спи на леглото си със служителите на своя господар, а у дома си не отиде.</verse>
				<verse number="14">Затова сутринта Давид написа писмо до Йоав и даде на Урия да го занесе.</verse>
				<verse number="15">В писмото написа: „Поставете Урия там, където най-силно се разразява сражението. После се оттеглете от него, тъй че той да бъде поразен и да умре.“</verse>
				<verse number="16">Затова Йоав, когато обсаждаше град Рава, постави Урия на такова място, където знаеше, че има храбри мъже.</verse>
				<verse number="17">От града излязоха воини, сражаваха се с Йоав и няколко от Давидовите войни паднаха убити. Убит беше също и хетеецът Урия.</verse>
				<verse number="18">Тогава Йоав съобщи на Давид за случилото се в сражението.</verse>
				<verse number="19">Той заповяда на вестител: „Когато разкажеш на царя какво се случи при сражението,</verse>
				<verse number="20">може би той ще се разгневи и ще попита: „Защо се приближихте толкова близо до града да се сражавате? Не знаехте ли, че ще стрелят по вас от градската стена?</verse>
				<verse number="21">Кой уби Авимелех, син на Йероваал? Една жена не хвърли ли от градските стени върху него отломка от воденичен камък и той не умря ли в Тевец? А вие защо се приближихте толкова близо до стената?“ Тогава ти отговори: „Така също и твоят слуга, хетеецът Урия, умря.“</verse>
				<verse number="22">След това вестителят замина и като пристигна, разказа на Давид всичко, което му беше поръчал Йоав.</verse>
				<verse number="23">Вестителят каза на Давид: „Враговете надделяваха над нас и излязоха срещу нас на полето, и ние ги преследвахме до входа на градските порти.</verse>
				<verse number="24">Тогава защитниците стреляха от градските стени върху служителите ти и някои от царските служители паднаха убити. Убит беше и твоят служител, хетеецът Урия.“</verse>
				<verse number="25">Тогава Давид каза на вестителя: „Съобщи на Йоав следното: „Не се смущавай от случилото се, защото мечът посича веднъж един, друг път друг. Засили още повече сражението против града и го разруши.“ Така да го насърчиш.“</verse>
				<verse number="26">Когато Уриевата жена чу, че нейният съпруг Урия е мъртъв, тя оплака мъжа си.</verse>
				<verse number="27">Когато премина времето на жалейката, Давид изпрати пратеници и я прибра в своя дворец. Така тя му стана жена и му роди син. Но деянието, което Давид извърши, беше зло пред Господа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Тогава Господ изпрати Натан при Давид. Той отиде при него и му каза: „В един град имаше двама души — единият богат, а другият сиромах.</verse>
				<verse number="2">Богатият имаше твърде много овце и кози, както и едър добитък,</verse>
				<verse number="3">а сиромахът нямаше нищо освен едно-единствено женско агне, което беше купил и което хранеше. То беше пораснало при него заедно с децата му — ядеше от хляба му, пиеше от чашата му, спеше на гърдите му и му беше като дъщеря.</verse>
				<verse number="4">Веднъж един странник посети богатия човек. Тогава му се досвидя да вземе от овцете или от воловете си, за да предложи угощение на дошлия при него, а взе агнето на сиромаха и го сготви на дошлия при него човек.“</verse>
				<verse number="5">Давид силно се разгневи против този човек и каза на Натан: „Жив ми Господ! Онзи човек, който е извършил това, заслужава смърт.</verse>
				<verse number="6">А за агнето той трябва да плати четирикратно, понеже е извършил това и не е имал милост.“</verse>
				<verse number="7">Тогава Натан каза на Давид: „Ти си този човек. Така говори Господ, Бог Израилев: „Аз те помазах за цар над Израил, избавих те от преследването на Саул,</verse>
				<verse number="8">дадох ти притежанието на твоя господар, както и жените на господаря в твоя дворец, поставих те цар над Израил и Юда; ако това е малко, бих ти придал още повече.</verse>
				<verse number="9">А ти защо пренебрегна словото на Господа, като извърши зло пред Него? Ти порази с меч Урия, взе жена му за своя жена, а него уби с амонски меч.</verse>
				<verse number="10">Затова мечът няма да се оттегли от твоя дом за вечни времена, понеже ти Ме презря и взе жената на хетееца Урия, за да бъде твоя жена.“</verse>
				<verse number="11">Така говори Господ: „Ето в твоя дворец Аз ще изпратя против тебе злини, ще взема твоите жени и ще ги дам на ближния ти, и той ще спи с жените ти под това слънце.</verse>
				<verse number="12">Ти извърши това тайно, а Аз ще го извърша пред цял Израил и посред бял ден.“</verse>
				<verse number="13">Тогава Давид отговори на Натан: „Съгреших пред Господа.“ А Натан каза на Давид: „Господ опрости греха ти — ти няма да умреш.</verse>
				<verse number="14">Но тъй като с това даде повод на Господните врагове да Го хулят, затова родилият ти се син ще умре.“</verse>
				<verse number="15">След това Натан отиде у дома си. И ето, Господ даде да се разболее детето, което Уриевата жена бе родила на Давид.</verse>
				<verse number="16">Давид се моли пред Бога за детето, пости и усамотен прекара нощта, легнал на земята.</verse>
				<verse number="17">При него влязоха придворните му, за да го вдигнат от земята; но той отказа, нито яде хляб с тях.</verse>
				<verse number="18">На седмия ден детето умря и Давидовите служители се страхуваха да му съобщят, че детето е умряло. Защото си казваха: „Докато детето беше още живо, ние му говорехме, а той не се вслушваше. Как сега да му кажем, че детето е умряло? Той ще направи нещо лошо.“</verse>
				<verse number="19">Но Давид видя, че служителите му си шепнат нещо, и разбра, че детето вече е умряло. Затова той ги запита: „Умря ли детето?“ Отговориха: „Умря.“</verse>
				<verse number="20">Тогава Давид стана от земята, уми се, помаза се, преоблече се, отиде в Господния дом и отправи молитва. Като се върна вкъщи, поиска да му донесат хляб и яде.</verse>
				<verse number="21">А служителите му го попитаха: „Какво е това, което вършиш? Докато детето беше още живо, ти пости и плака; след като то умря, ти стана и яде хляб.“</verse>
				<verse number="22">Давид отговори: „Докато детето беше живо, аз постих и плаках, понеже мислех: „Кой знае дали Господ няма да ми окаже милост и детето да остане живо?“</verse>
				<verse number="23">А сега то умря — защо да постя? Мога ли да го върна? Аз ще отида при него, но то няма да се върне при мене.“</verse>
				<verse number="24">И Давид утеши жена си Вирсавия, влезе при нея и спа с нея; и тя роди син, когото нарече Соломон. Господ възлюби това дете</verse>
				<verse number="25">и изпрати пророк Натан, който го нарече Йедидия, както Господ беше казал.</verse>
				<verse number="26">Йоав воюва против Рава, главен град на амонците, и обсади този царски град.</verse>
				<verse number="27">Той изпрати пратеник да съобщи на Давид: „Аз щурмувах Рава и завладях вътрешния град до реката.</verse>
				<verse number="28">А сега събери останалите боеспособни воини и потегли към този град, и сам го превземи. Защото, ако го превзема аз, ще му се даде моето име.“</verse>
				<verse number="29">Давид събра воините, потегли към град Рава, воюва против него и го превзе.</verse>
				<verse number="30">Давид взе короната от главата на царя им, която тежеше талант злато и беше украсена със скъпоценни камъни. Давид сам я сложи на главата си и изнесе от града много голяма плячка.</verse>
				<verse number="31">А жителите на този град той принуди да работят с триони, железни дикани, железни брадви и в пещи за печене на тухли. Така постъпи той с всички амонски градове. След това Давид се завърна с цялата си войска в Йерусалим.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">После се случи следното: Давидовият син Авесалом имаше красива сестра на име Тамар. Давидовият син Амнон се влюби в нея.</verse>
				<verse number="2">Амнон толкова се измъчваше, че се разболя по сестра си Тамар. Защото тя беше девица и Амнон не виждаше възможност да се доближи до нея.</verse>
				<verse number="3">Но Амнон имаше приятел на име Йонадав, син на Давидовия брат Самая, а Йонадав беше много хитър човек.</verse>
				<verse number="4">Той каза на Амнон: „Защо ти, царски сине, тъй линееш от ден на ден — няма ли да ми откриеш причината?“ Амнон отговори: „Обичам Тамар, сестрата на брат си Авесалом.“</verse>
				<verse number="5">Йонадав го посъветва: „Легни в леглото си и се престори на болен. Когато дойде баща ти да те види, кажи му: „Нека дойде сестра ми Тамар и да ми даде да ям, като сготви пред мене ястие, за да видя и да ям от ръцете ѝ“.“</verse>
				<verse number="6">И така, Амнон легна и се престори на болен. Когато царят дойде да го види, Амнон му каза: „Нека сестра ми Тамар дойде, да направи пред мене няколко питки, за да похапна от ръцете ѝ.“</verse>
				<verse number="7">Давид поръча вкъщи да кажат на Тамар: „Иди в къщата на брат си Амнон и му сготви ястие.“</verse>
				<verse number="8">Тя отиде в къщата на брат си Амнон, а той лежеше. Тя взе брашно, замеси тесто и пред него приготви и опече питки.</verse>
				<verse number="9">След това взе тавата и ги изсипа пред него. Но той отказа да яде. Амнон нареди: „Нека излязат всички, които са при мене.“ И всички излязоха.</verse>
				<verse number="10">Тогава Амнон каза на Тамар: „Занеси ми ястието в спалнята и аз ще хапна от приготвеното от тебе.“ Тамар взе питките, които беше направила, и ги занесе в спалнята на брат си Амнон.</verse>
				<verse number="11">Когато тя ги донесе близо до него, за да яде, той я хвана и ѝ каза: „Ела, легни с мене, сестро!“</verse>
				<verse number="12">Но тя отговори: „Не, братко, не ме обезчестявай, защото така не се постъпва в Израил. Не прави срамно нещо!</verse>
				<verse number="13">След това аз къде да скрия срама си? А ти, ти ще бъдеш най-мерзкият човек в Израил. Поговори с царя — той няма да откаже да ме даде на тебе.“</verse>
				<verse number="14">Но той отказа да я послуша. Нападна я, изнасили я и спа с нея.</verse>
				<verse number="15">Тогава Амнон я намрази твърде много, така че омразата му към нея беше по-силна от любовта, с която я беше обикнал. Амнон ѝ каза: „Стани, върви си.“</verse>
				<verse number="16">А Тамар му каза: „Не така. Защото да ме изпъдиш е зло, по-голямо от първото, което ми причини.“ Но той отказа да я послуша.</verse>
				<verse number="17">Повика младия си прислужник, който го обслужваше, и заповяда: „Изхвърли я тая навън и заключи вратата след нея.“</verse>
				<verse number="18">Тя беше облечена в шарена дреха, понеже в такива дрехи бяха облечени неомъжените царски дъщери. Прислужникът изведе Тамар навън и заключи вратата след нея.</verse>
				<verse number="19">Тамар посипа с пепел главата си, раздра шарената си дреха, с която бе облечена, хвана с ръце главата си. Така тя вървеше и стенеше.</verse>
				<verse number="20">А брат ѝ Авесалом ѝ каза: „Нали Амнон, брат ти, беше с тебе? Но сега мълчи, сестро, нали ти е брат! Не си го слагай на сърце.“ И така, Тамар живееше самотно в дома на брат си Авесалом, без да общува с други.</verse>
				<verse number="21">Цар Давид чу за всичко това и силно се разгневи.</verse>
				<verse number="22">А Авесалом не каза нито дума на Амнон — ни лошо, ни добро. Но той намрази Амнон затова, че обезчести сестра му Тамар.</verse>
				<verse number="23">Две години по-късно Авесалом стрижеше овцете си във Ваал-Хацор, който е близо до Ефрем, и покани всички царски синове.</verse>
				<verse number="24">Дойде Авесалом и при цар Давид и каза: „Ето твоят служител има днес стригане на овце, нека царят и приближените му дойдат да празнуват заедно с твоя служител.“</verse>
				<verse number="25">Обаче царят каза на Авесалом: „Не, синко, няма да дойдем всички, за да не те отегчаваме.“ Авесалом го молеше силно, но той отказа да отиде, а го благослови.</verse>
				<verse number="26">Тогава Авесалом му каза: „Поне брат ми Амнон да дойде с нас.“ А царят му отговори: „Защо да дойде с тебе?“</verse>
				<verse number="27">Но понеже Авесалом настоя, той позволи с него да отидат Амнон и всички царски синове.</verse>
				<verse number="28">На своите млади служители Авесалом заповяда: „Гледайте, като се развесели сърцето на Амнон от виното и аз ви кажа: „Убийте Амнон“, тогава го умъртвете, без да се страхувате. Това аз ви заповядвам, бъдете смели и храбри!“</verse>
				<verse number="29">Авесаломовите служители постъпиха с Амнон, както заповяда Авесалом. Тогава наскочиха всички царски синове, всеки възседна мулето си и побягнаха.</verse>
				<verse number="30">Когато те бяха още на път, дойде слух до Давид, че Авесалом избил всички царски синове и че от тях не останал нито един.</verse>
				<verse number="31">Тогава царят стана, раздра дрехите си и се хвърли на земята. Всички негови служители, които бяха при него, също раздраха дрехите си.</verse>
				<verse number="32">Но Йонадав, син на Давидовия брат Самая, каза на Давид: „Да не мисли моят господар, че са избити всички млади царски синове. Само Амнон е убит, защото Авесалом беше замислил това в деня, когато Амнон обезчести сестра му.</verse>
				<verse number="33">Затова нека моят господар, царят, да не взима това присърце и да не помисли, че всички царски синове са измрели, защото само Амнон е умрял.“</verse>
				<verse number="34">А Авесалом беше избягал. В това време младият воин, който стоеше на стража, вдигна очи и видя много народ да върви из пътя по нанадолнището.</verse>
				<verse number="35">Тогава Йонадав каза на царя: „Това са царските синове, които идват. Както каза твоят служител, така е станало.“</verse>
				<verse number="36">Щом той изговори това, ето пристигнаха царските синове и плачеха с висок глас. Също и царят, и всичките му придворни плакаха твърде много.</verse>
				<verse number="37">Авесалом пък избяга и отиде при Талмай, син на гесурския цар Емиуда. А Давид оплакваше сина си всеки ден.</verse>
				<verse number="38">Авесалом побягна, дойде в Гесур и там живя три години.</verse>
				<verse number="39">Цар Давид престана да преследва Авесалом, защото се утеши за смъртта на Амнон.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Йоав, син на Саруя, забеляза, че сърцето на царя клони към Авесалом.</verse>
				<verse number="2">Йоав пожела да доведат от Текоя една умна жена, като ѝ каза: „Престори се, че плачеш, облечи жалейна дреха, не се мажи с маслиново масло и се представи за жена, която много дни е оплаквала мъртвец.</verse>
				<verse number="3">След това иди при царя и му кажи това и това.“ Тогава Йоав вложи в устата ѝ какво да каже.</verse>
				<verse number="4">Жената текоянка влезе при царя, падна по лице на земята, поклони се и каза: „Помогни ми, царю!“</verse>
				<verse number="5">Царят я попита: „Какво ти е?“ Тя отговори: „Вдовица съм, мъжът ми умря.</verse>
				<verse number="6">Рабинята ти имаше двама синове. Те се скараха на полето, нямаше кой да ги разтърве, единият удари другия и го уби.</verse>
				<verse number="7">И ето всички роднини се вдигнаха срещу слугинята ти с думите: „Предай онзи, който уби брат си. Ние ще го убием заради отнетия живот на брат му, ще погубим дори и наследника.“ Така те ще угасят искрата, която още ми е останала, и няма да оставят на мъжа ми нито име, нито потомство по земното лице.“</verse>
				<verse number="8">И царят каза на жената: „Иди си спокойно вкъщи, аз ще разпоредя за тебе.“</verse>
				<verse number="9">Но жената текоянка отговори на царя: „Царю, мой господарю, нека бъде върху мене вината, както и върху бащиния ми дом, а царят и престолът нека бъдат невинни.“</verse>
				<verse number="10">Тогава царят каза: „Доведи ми онзи, който бъде против тебе, и той вече няма да те докосне.“</verse>
				<verse number="11">Тя отговори: „Закълни се, царю, в Господ, своя Бог, че няма да има повече отмъстители за кръв, които да погубят сина ми.“ И царят обеща: „Жив ми Господ! Даже и косъм от твоя син няма да падне на земята.“</verse>
				<verse number="12">А жената каза: „Позволи на слугинята си да каже още една дума на своя цар господар.“</verse>
				<verse number="13">Той рече: „Говори.“ И жената продължи: „Защо си замислил такова нещо против Божия народ? Като казва това, излиза, че царят е виновен за това, че не е върнал своя изгнаник.</verse>
				<verse number="14">Ние ще умрем и ще станем като разлята на земята вода, която не може да се събере. Но Бог не желае да отнеме живот и се грижи да не отхвърли от Себе Си и изгнаника.</verse>
				<verse number="15">А сега аз дойдох да кажа на царя, своя господар, всичко това, защото роднините ми ме плашат. Затова твоята слугиня си каза: „Ще поговоря с царя, дали няма да изпълни молбата на слугинята си.</verse>
				<verse number="16">Защото царят ще послуша и ще избави слугинята си от онези, които се стремят да ме погубят заедно със сина ми и да ни лишат от наследство.“</verse>
				<verse number="17">И твоята слугиня си каза: „Думата на моя господар, царя, нека ми бъде утеха, защото моят господар, царят, е като Божий ангел — той може да изслуша и доброто, и лошото. Нека Господ, твоят Бог, бъде с тебе.“</verse>
				<verse number="18">Царят отговори на жената: „Не крий от мене това, за което ще те попитам.“ А жената каза: „Говори, господарю мой, царю!“</verse>
				<verse number="19">Царят продължи: „Не се ли намесва във всичко това ръката на Йоав?“ Жената отговори: „Жива да е душата ти, господарю мой, царю. От това, което изрече моят господар цар, не може да има отклонение ни надясно, ни наляво. Наистина твоят служител Йоав ми заповяда и вложи всички тези думи в устата на слугинята ти.</verse>
				<verse number="20">Твоят служител Йоав извърши това, за да промени положението. Но моят господар е мъдър, както е мъдър Божият ангел, и знае всичко, което е на земята.“</verse>
				<verse number="21">След това царят каза на Йоав: „Ето ще направя това — иди, върни младия Авесалом.“</verse>
				<verse number="22">Тогава Йоав падна по лице на земята и се поклони, като благослови царя с думите: „Сега вече служителят ти разбра, че е намерил благоволение пред твоите очи, господарю мой, царю, понеже царят изпълни молбата на своя служител.“</verse>
				<verse number="23">И така, Йоав стана, отиде в Гесур, като доведе Авесалом в Йерусалим.</verse>
				<verse number="24">Тогава царят нареди: „Нека Авесалом се завърне в къщата си, но моето лице да не вижда.“ Затова Авесалом се завърна в къщата си, но лицето на царя той не видя.</verse>
				<verse number="25">Между всички израилтяни нямаше по-красив и по-възхваляван от Авесалом — от петите на краката му до върха на главата му нямаше у него никакъв недостатък.</verse>
				<verse number="26">Когато пък острижеше косата си, а той я стрижеше всяка година, понеже му тежеше, то косите от главата му тежаха двеста сикли според царската теглилка.</verse>
				<verse number="27">На Авесалом се родиха трима синове и една дъщеря на име Тамар, която беше много красива жена, хубавица.</verse>
				<verse number="28">В Йерусалим Авесалом живя две години, но лицето на царя той не видя.</verse>
				<verse number="29">Тогава Авесалом повика Йоав, за да го изпрати при царя. Но той отказа да дойде при него. Повика го втори път, но той пак отказа да дойде.</verse>
				<verse number="30">Затова Авесалом нареди на служителите си: „Ето нивата на Йоав се намира до моята. Там той има засят ечемик. Идете и я изгорете с огън.“ И така, Авесаломовите служители изгориха с огън тази нива.</verse>
				<verse number="31">Затова Йоав стана, отиде при Авесалом в къщата му и попита: „Защо твоите служители са изгорили с огън нивата ми?“</verse>
				<verse number="32">Авесалом отговори на Йоав: „Ето аз изпратих вест до тебе с думите: „Ела тук и аз ще те изпратя при царя да го попиташ защо съм дошъл от Гесур. По-добре да си бях още там. Аз искам да видя лицето на царя. Ако пък съм виновен, нека той ме убие“.“</verse>
				<verse number="33">Йоав отиде при царя и му разказа всичко това. Царят повика Авесалом. Той дойде при царя и падна по лице на земята пред него. Тогава царят целуна Авесалом.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">След това Авесалом си приготви колесници и коне, и лична охрана от петдесет воини.</verse>
				<verse number="2">Авесалом ставаше сутрин рано и се спираше край пътя при градските порти. Когато някой имаше спор и отиваше при царя на съд, той го повикваше и питаше: „От кой град си?“ А когато онзи отговореше: „Твоят служител е от еди-кое си Израилево племе“ —</verse>
				<verse number="3">тогава Авесалом му казваше „Ето твоето дело е добро и справедливо, но при царя няма кой да те изслуша.“</verse>
				<verse number="4">И Авесалом продължаваше: „О, да бяха поставили мене за съдия в тази страна! Тогава при мене би идвал всеки, който има спор или дело, и аз бих устроил справедлив съд.“</verse>
				<verse number="5">А когато някой се доближеше да му се поклони, той простираше ръка, прегръщаше го и го целуваше.</verse>
				<verse number="6">Авесалом постъпваше по този начин с всеки израилтянин, който идваше при царя за съд. Така Авесалом хитро спечели сърцата на израилтяните.</verse>
				<verse number="7">След като изминаха четиридесет години от царуването на Давид, Авесалом каза на царя: „Нека отида и изпълня своя оброк, който бях дал пред Господа в Хеврон.</verse>
				<verse number="8">Защото аз, твоят раб, когато живеех в Гесур, в Сирия, дадох оброк: „Ако Господ ме върне в Йерусалим, ще принеса жертва пред Господ“.“</verse>
				<verse number="9">Царят му отговори: „Иди с мир.“ И така, той стана и отиде в Хеврон.</verse>
				<verse number="10">А Авесалом разпрати вестители между всички Израилеви племена с нареждането: „Когато чуете звук от тръба, кажете: „Авесалом се възцари в Хеврон“.“</verse>
				<verse number="11">Заедно с Авесалом от Йерусалим тръгнаха двеста мъже, които беше поканил. Те отидоха простодушно, без да знаят нищо.</verse>
				<verse number="12">По време на жертвоприношението Авесалом покани Давидовия съветник, гилонеца Ахитофел, от жилището му в град Гило. Съзаклятието беше силно, тъй като многоброен народ се стичаше около Авесалом.</verse>
				<verse number="13">Тогава при Давид дойде вестител и съобщи: „Сърцето на израилтяните се обърна към Авесалом.“</verse>
				<verse number="14">Затова Давид заповяда на всички свои служители, които бяха при него в Йерусалим: „Ставайте да бягаме, защото не можем да се избавим от Авесалом. Побързайте да заминем, за да не ни застигне и залови, да не ни навлече зло и да не изтреби с меч жителите на града.“</verse>
				<verse number="15">Царските служители заявиха на царя: „Ето твоите служители са готови да направят всичко, което пожелае нашият господар, царят.“</verse>
				<verse number="16">И така, царят потегли пеша, а след него и целият му дом. Царят остави десет свои жени — наложници, да пазят двореца.</verse>
				<verse number="17">След като царят и всичките му воини излязоха, те се спряха при Бет-Мерхат.</verse>
				<verse number="18">И всичките му служители вървяха от двете му страни, а пред него вървяха всички хелетейци, фелетейци и гетци — личната му охрана от шестстотин души, които бяха дошли заедно с него от Гет.</verse>
				<verse number="19">И царят каза на гетеца Етей: „Защо идваш и ти с нас? Върни се и остани с онзи цар Авесалом, понеже си чужденец и си избягал от своята страна.</verse>
				<verse number="20">Ти вчера дойде, а днес да те карам да бродиш с нас ли? Аз отивам, където мога. А ти се върни, върни и братята си. Господ ще те възнагради с блага и вярност!“</verse>
				<verse number="21">В отговор Етей каза: „Жив Господ и да живее моят господар, царят! Където и да бъде моят господар, царят, жив или мъртъв, там ще бъде и твоят служител!“</verse>
				<verse number="22">Тогава Давид каза на Етей: „Ела и върви с мене!“ Така гетецът Етей тръгна заедно с всичките си мъже и деца, които бяха с него.</verse>
				<verse number="23">Жителите на цялата тази местност плакаха с висок глас, когато хората на Давид преминаваха. След това царят премина потока Кедрон и всички тръгнаха по пътя към пустинята.</verse>
				<verse number="24">Ето дойде свещеник Садок. Заедно с него всички левити носеха ковчега на Божия завет и положиха Божия ковчег. А Авиатар принесе жертвоприношение, докато всички хора от града преминаха към Давид.</verse>
				<verse number="25">Царят каза на Садок: „Върни Божия ковчег в града. Ако придобия благоволение пред Господа, Той ще ме върне и ще ми даде да видя Него и Неговото обиталище.</verse>
				<verse number="26">Но ако Той каже: „Не благоволя към тебе“, тогава, ето ме — нека прави с мене, както Той пожелае.“</verse>
				<verse number="27">Царят продължи към свещеник Садок: „Виж, върни се в града с мир, както и синът ти Ахимаас и Авиатаровият син Йонатан, двамата ваши синове.</verse>
				<verse number="28">Вижте, аз ще се забавя по равнината в пустинята, докато пристигне известие от вас.“</verse>
				<verse number="29">Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Йерусалим и останаха там.</verse>
				<verse number="30">А Давид тръгна към Елеонската планина, вървеше и плачеше. Главата му беше покрита и той вървеше бос. Всички, които бяха с него, покриха главите си, вървяха и плачеха.</verse>
				<verse number="31">Съобщиха на Давид и казаха: „Също и Ахитофел е между съзаклятниците заедно с Авесалом.“ Давид каза: „Господи, осуети съветите на Ахитофел.“</verse>
				<verse number="32">Когато Давид се изкачи навръх планината, където се поклони на Бога, ето насреща му архитецът Хусий, Давидов приятел; дрехата му бе раздрана и главата му беше в прах.</verse>
				<verse number="33">И Давид му каза: „Ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш в тежест.</verse>
				<verse number="34">Но ако се върнеш в града и кажеш на Авесалом: „Царю, ще бъда твой служител, както досега бях служител на баща ти, така ще бъда твой служител — тогава ти ще осуетиш съвета на Ахитофел за мене.</verse>
				<verse number="35">Ето там с тебе ще бъдат свещениците Садок и Авиатар и съобщавай на тези свещеници всяка дума, която чуеш от дома на царя.</verse>
				<verse number="36">Заедно с тях там са и двамата им синове: Ахимаас, син на Садок, както и Йонатан, син на Авиатар. Чрез тях ми съобщавайте всичко, което чуете“.“</verse>
				<verse number="37">И така, Хусий, Давидовият приятел, влезе в града. Също и Авесалом влезе в Йерусалим.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">Когато Давид беше прехвърлил върха на планината, ето насреща му Сива, служител на Мемфивостей, с два осела, натоварени с двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто низи смокини и мях с вино.</verse>
				<verse number="2">Царят попита Сива: „Защо носиш това?“ Сива отговори: „Ослите са за яздене в царския дом, хлябът и плодовете са храна за младите хора, а виното — за изнемощелите в пустинята.“</verse>
				<verse number="3">Царят попита: „А къде е синът на господаря ти?“ Сива му отговори: „Ето той остана в Йерусалим, защото каза: „Тъкмо сега Израилевият дом ще ми върне бащиното ми царство“.“</verse>
				<verse number="4">Царят каза още на Сива: „Ето твое е всичко, което има Мемфивостей.“ А Сива отговори с поклон: „Дано намеря милост пред очите на моя господар царя!“</verse>
				<verse number="5">Когато цар Давид стигна до Бахурим, ето оттам излезе един човек от рода на Сауловия дом на име Семей, син на Гера. Той вървеше, злословеше</verse>
				<verse number="6">и хвърляше камъни върху Давид и върху всички служители на цар Давид. В това време всички воини и всички храбри бойци бяха отдясно и отляво на царя.</verse>
				<verse number="7">Като злословеше, Семей крещеше така: „Махай се, махай се, ти, който си убиец и злосторник!</verse>
				<verse number="8">Господ стовари върху тебе цялата вина за пролятата кръв на дома на Саул, вместо когото ти се възцари, и Господ даде царството на сина ти Авесалом. Затова ти си в неволя, тъй като си кръвопиец!“</verse>
				<verse number="9">Тогава Авеса, син на Саруя, каза на царя: „Защо тази кучешка мърша клевети против моя господар, царя? Ще отида да му отсека главата.“</verse>
				<verse number="10">А царят отговори: „Какво общо има между мене и вас, Саруеви синове? Когато той злослови и когато Господ му е казал да злослови против Давид — кой може да попита: „Защо правиш това?“.“</verse>
				<verse number="11">Давид продължи към Авеса и към всичките си служители: „Ето синът ми, който е произлязъл от мене, търси да отнеме живота ми, а колко повече един син на вениаминец. Оставете го, нека злослови, защото Господ така му е заповядал.</verse>
				<verse number="12">Може би Господ ще погледне милостиво на унижението ми и ще ми въздаде добро вместо днешното му злословие.“</verse>
				<verse number="13">И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя си, а Семей вървеше по планинското възвишение наред с него, постоянно злословеше и хвърляше камъни и пръст към него.</verse>
				<verse number="14">Най-после царят и всички, които бяха с него, пристигнаха уморени и отпочинаха там.</verse>
				<verse number="15">А пък Авесалом и всички мъже на Израил дойдоха в Йерусалим заедно с Ахитофел.</verse>
				<verse number="16">В това време архитецът Хусий, Давидов приятел, дойде при Авесалом и го поздрави с думите: „Да живее царят!“</verse>
				<verse number="17">А пък Авесалом в отговор попита Хусий: „Такава ли е любовта ти към твоя приятел! Защо не отиде с него?“</verse>
				<verse number="18">Хусий отговори на Авесалом: „Не, аз ще отида след този, който е избран от Господа и от всички израилски мъже — негов съм аз и с него ще остана.</verse>
				<verse number="19">И при това на кого ще служа? Нали на сина му? Както съм служил на баща ти, така ще служа и на тебе.“</verse>
				<verse number="20">Тогава Авесалом каза на Ахитофел: „Посъветвайте ме какво да правим.“</verse>
				<verse number="21">Ахитофел отговори на Авесалом: „Влез при наложниците на баща си, които той остави да пазят двореца му. Като чуят всички израилтяни, че си станал омразен за баща си, ще се окуражат всички, които са с тебе.“</verse>
				<verse number="22">И така, поставиха шатра на покрива на двореца, предназначена за Авесалом. Пред цял Израил Авесалом влезе и спа с наложниците на баща си.</verse>
				<verse number="23">А по онова време съветите на Ахитофел, които той даваше, се смятаха за допитване до Бога. Такъв беше всеки Ахитофелов съвет както за Давид, така и за Авесалом.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">След това Ахитофел каза на Авесалом: „Ще избера дванадесет хиляди души и ще започна да преследвам Давид още тази нощ.</verse>
				<verse number="2">Ще го нападна, когато бъде изморен и с отпуснати ръце. Така ще го уплаша. Тогава всички, които са заедно с него, ще се разбягат. А аз ще убия само царя.</verse>
				<verse number="3">По този начин ще върна при тебе целия народ, както младоженка се връща при мъжа си. Ти посягаш на живота само на един-единствен човек. Тогава целият народ ще миряса.“</verse>
				<verse number="4">Тези думи допаднаха на Авесалом и на всички Израилеви старейшини.</verse>
				<verse number="5">Между това Авесалом нареди: „Повикайте архитеца Хусий. Да чуем какво ще каже той.“</verse>
				<verse number="6">Хусий дойде при Авесалом, който му каза: „Така и така каза Ахитофел. Да постъпя ли според предложението му? Ако ли не, говори ти.“</verse>
				<verse number="7">А Хусий каза на Авесалом: „Този път съветът, който Ахитофел е дал, не е добър.“</verse>
				<verse number="8">И Хусий продължи: „Ти познаваш баща си и неговите мъже — те са храбри и силно раздразнени като мечка в полето, лишена от малките си. А баща ти е човек войнствен; той няма да престане да нощува с войните.</verse>
				<verse number="9">Ето сега той се крие в някоя пещера или на друго място. Ако някой падне поразен при първото нападение върху тях, тогава всеки, който чуе, ще каже: „Воините, които тръгнаха след Авесалом, са разбити.“</verse>
				<verse number="10">Поради това и най-храбрият, сърцето на когото е като лъвско сърце, ще падне духом. Защото цял Израил знае колко е храбър баща ти и колко храбри са воините, които са с него.</verse>
				<verse number="11">Затова моят съвет е: „Нека при тебе да се събере цял Израил — от Дан до Вирсавия, многоброен като морския пясък, и ти лично ще го поведеш на бой.</verse>
				<verse number="12">Тогава ще потеглим против него, където и да е той, и ще го нападнем, както роса пада на земята. От всички мъже, които са с него, няма да остане нито един човек.</verse>
				<verse number="13">Ако пък той се оттегли в някой град, тогава цял Израил ще донесе при този град въжета и ние ще го завлечем в реката, така че от него и камъче няма да остане“.“</verse>
				<verse number="14">В отговор Авесалом и цял Израил заявиха: „Съветът на архитеца Хусий е по-добър от Ахитофеловия съвет.“ Така Господ отсъди да се осуети добрият Ахитофелов съвет, за да навлече Той злочестина върху Авесалом.</verse>
				<verse number="15">И Хусий каза на свещениците Садок и Авиатар: „Ахитофел съветва Авесалом и старейшините Израилеви така и така, но аз посъветвах така и така.</verse>
				<verse number="16">А сега бързо съобщете на Давид следното: „Тази нощ не оставай при равнинните бродове в пустинята, а по-бързо премини оттатък Йордан, за да не загинат царят и всички воини, които са заедно с него“.“</verse>
				<verse number="17">Йонатан и Ахимаас стояха при извора Рогел, защото не смееха да влязат явно в града. Затова една слугиня отиде да им съобщи това, а те отидоха и съобщиха всичко на цар Давид.</verse>
				<verse number="18">Но ги видя един млад мъж и съобщи на Авесалом. Тогава и двамата тръгнаха бързо и отидоха в къщата на един човек в Бахурим, който имаше кладенец в двора си, и те се спуснаха в него.</verse>
				<verse number="19">А жена му взе една покривка и я простря върху отвора на кладенеца, насипа върху нея грухано жито, така че нищо не се забелязваше.</verse>
				<verse number="20">Когато мъжете на Авесалом дойдоха при жената в тази къща, те попитаха: „Къде са Ахимаас и Йонатан?“ А жената им отговори: „Преминаха реката през брода.“ Те търсиха, но не ги откриха и се завърнаха в Йерусалим.</verse>
				<verse number="21">Когато си заминаха, двамата излязоха от кладенеца, отидоха и съобщиха на цар Давид: „Ставайте и бързо преминете през реката, защото Ахитофел даде такъв и такъв съвет против вас.“</verse>
				<verse number="22">Тогава Давид и всички, които бяха заедно с него, тръгнаха и преминаха Йордан. До зори не остана нито един, който да не беше преминал Йордан.</verse>
				<verse number="23">Ахитофел, като видя, че съветът му не е възприет, оседла осела си и се върна в родния си град. След като даде на домашните си последни наставления, се обеси. Така той умря и го погребаха в бащиния му гроб.</verse>
				<verse number="24">Давид стигна в Маханаим, а Авесалом премина Йордан заедно с цял Израил.</verse>
				<verse number="25">Вместо Йоав за вожд над войската Авесалом постави Амесай. А Амесай беше син на един човек на име Йефер от Йезреел, майка му беше Авигея, дъщеря на Наас, сестра на Саруя, майката на Йоав.</verse>
				<verse number="26">А Израил се разположи на лагер в галаадската страна заедно с Авесалом.</verse>
				<verse number="27">Когато Давид стигна в Маханаим, Наасовият син Сови от Рава Амонска, Махир, Амиилов син от Лодавар, както и галаадецът Верзелий от Роглим</verse>
				<verse number="28">донесоха постелки, блюда и пръстени съдове, пшеница и ечемик, брашно и печени зърна, боб и леща и други печени зърна,</verse>
				<verse number="29">мед и масло, овче и краве сирене. Всичко това бе донесено за храна на Давид и на тези, които бяха заедно с него, защото казаха: „Хората са гладни, уморени и жадни в тази пустиня.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">След това Давид направи оглед на своята войска и назначи хилядоначалници и стотници.</verse>
				<verse number="2">Давид оформи три групи — една третина под началството на Йоав, една третина под началството на Авеса, син на Саруя, брат на Йоав, една третина под началството на Етей от Гет. Царят каза на воините: „Непременно ще дойда и аз заедно с вас.“</verse>
				<verse number="3">Но неговите воини му отговориха: „Не идвай, защото, ако ние се обърнем в бяг, това няма да се забележи. Дори и половината от нас да загинат, също и това няма да се забележи. А ти струваш колкото десет хиляди от нас. Затова по-добре е за нас да ни помагаш от града.“</verse>
				<verse number="4">Царят заяви пред тях: „Ще постъпя така, както вие намирате за добре.“ И така, царят се спря при градските порти, а всички мъже излизаха по стотици и по хиляди.</verse>
				<verse number="5">Тогава царят заповяда на Йоав, Авеса и Етей: „Пощадете заради мене младия мъж.“ Всички воини чуха какво заповяда царят на всички началници за Авесалом.</verse>
				<verse number="6">И така, воините излязоха в полето срещу израилтяните. Сражението се разрази в Ефремовата гора.</verse>
				<verse number="7">Израилевите воини бяха разбити от Давидовите мъже. През този ден там стана голямо клане — избити бяха двадесет хиляди души.</verse>
				<verse number="8">Това сражение се разпростря по цялата страна. В онзи ден гората погълна повече мъже, отколкото мечът изтреби.</verse>
				<verse number="9">И стана така, че Авесалом се срещна с Давидовите мъже. Той яздеше на муле. Когато мулето се мушна заедно с него под гъстия клонак на един голям дъб, косата на Авесалом се заплете в клонака на дъба и той увисна във въздуха между небето и земята, а мулето под него избяга.</verse>
				<verse number="10">Един човек видя това и съобщи на Йоав: „Ето видях Авесалом да виси на дъба.“</verse>
				<verse number="11">Йоав каза на човека, който му съобщи това: „Ето ти си го видял. А защо не го порази още на земята? Щях да ти дам десет сикли сребро и един пояс.“</verse>
				<verse number="12">А човекът отговори на Йоав: „И хиляда сикли сребро да сложеха в ръцете ми, пак не бих вдигнал ръка върху царския син. Защото ние чухме как царят заповяда на тебе, на Авеса и на Етей: „Пощадете заради мене младия мъж.“</verse>
				<verse number="13">А ако бих постъпил иначе и посегнех на живота му, това не би останало скрито от царя, пък и той би се обърнал против мене.“</verse>
				<verse number="14">Йоав каза: „Няма защо да губя време с тебе.“ Тогава той взе три стрели и ги заби в сърцето на Авесалом, който беше още жив на дъба.</verse>
				<verse number="15">Десетте оръженосци на Йоав заобиколиха Авесалом, удариха го смъртоносно и го умъртвиха.</verse>
				<verse number="16">След това Йоав затръби с тръба и воините, които преследваха Израил, се завърнаха, понеже Йоав беше заповядал отбой.</verse>
				<verse number="17">Взеха Авесалом, хвърлиха го в дълбока яма вътре в гората и натрупаха отгоре голяма грамада камъни. Тогава всички израилтяни се разбягаха, всеки в шатрата си.</verse>
				<verse number="18">Още приживе Авесалом си беше въздигнал паметник в Царската долина, защото беше казал: „Нямам син, който да пази спомен за името ми.“ И нарече паметника на своето име. Затова той и до днес се нарича Авесаломов паметник.</verse>
				<verse number="19">След това Ахимаас, син на Садок, каза на Йоав: „Ще побързам да съобщя на царя, че Господ чрез Своя справедлив съд го избави от ръцете на враговете му.“</verse>
				<verse number="20">Но Йоав нареди: „Няма да занесеш днес това известие — друг ден ще го направиш, а не днес, защото царският син умря.“</verse>
				<verse number="21">Йоав каза на Хусий: „Иди, съобщи на царя това, което си видял.“ Хусий се поклони на Йоав и тръгна бързо.</verse>
				<verse number="22">Но Ахимаас, син на Садок, настояваше и казваше на Йоав: „Каквото и да стане, нека и аз тръгна бързо след Хусий.“ А Йоав му отговори: „Защо искаш да тичаш, синко? Награда за такава новина няма да получиш.“</verse>
				<verse number="23">Ахимаас каза: „Нека да бъде така, но аз ще се завтека.“ Йоав му каза: „Тогава тръгвай.“ Ахимаас се завтече по прекия път и изпревари Хусий.</verse>
				<verse number="24">В това време Давид седеше между двете градски порти. Стражът се изкачи на покрива на градската порта, вдигна очи и видя, че един човек тича сам.</verse>
				<verse number="25">Тогава стражът извика и съобщи на царя. Царят каза: „Ако е самичък, това е вестоносец.“ А онзи все повече и повече се приближаваше.</verse>
				<verse number="26">Стражът видя и друг човек да тича и викна към вратаря: „Ето още един човек тича.“ Царят каза: „Също и това е вестоносец.“</verse>
				<verse number="27">Стражът каза: „Струва ми се, че тичането на първия прилича на тичането на Садоковия син Ахимаас.“ А царят каза: „Добър човек е той — идва с добра вест.“</verse>
				<verse number="28">Ахимаас се провикна към царя: „Поздрав!“ Поклони се на царя с лице до земята и каза: „Благословен да бъде Господ, Бог твой, Който победи тези, които бяха се вдигнали против моя господар, царя!“</verse>
				<verse number="29">След това царят попита: „Как е моето момче Авесалом?“ Ахимаас отговори: „Когато царският служител Йоав изпращаше твоя раб, аз видях голямо смущение, ала не знаех какво става.“</verse>
				<verse number="30">Царят каза: „Обърни се и застани тук.“ Той веднага се обърна и застана.</verse>
				<verse number="31">Ето пристигна и Хусий. Хусий каза: „Добра вест има за господаря ми, царя! Господ въздаде днес справедливост, като те избави от всички, които се бяха вдигнали против тебе.“</verse>
				<verse number="32">Царят попита Хусий: „Как е моето момче Авесалом?“ Хусий отговори: „Дано същото, което сполетя този млад мъж, сполети враговете на моя господар, царя, както и всички, които се опълчват против тебе със зло!“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">Царят силно се смути, качи се в стаята над градските порти и заплака. Когато отиваше, той ридаеше така: „Сине Авесаломе! Сине, сине Авесаломе! О, да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине!“</verse>
				<verse number="2">След това съобщиха на Йоав: „Ето царят плаче и тъжи за Авесалом.“</verse>
				<verse number="3">И в онзи ден победата се обърна в печал за целия народ. Защото народът чу да се говори, че царят скърби за сина си.</verse>
				<verse number="4">Тогава мъжете влизаха в града скришно като посрамени воини, побегнали от битка.</verse>
				<verse number="5">А царят покри лицето си и ридаеше с висок глас: „Сине Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!“</verse>
				<verse number="6">А Йоав дойде при царя в двореца и каза: „Ти днес посрами всичките си служители, които избавиха живота ти, живота на синовете и дъщерите си, живота на жените и живота на наложниците си.</verse>
				<verse number="7">Ти обичаш онези, които те мразят, а мразиш онези, които те обичат, понеже днес ти показа, че за тебе са нищо и вождове, и служители. Днес аз разбрах, че щеше да ти бъде по-приятно, ако Авесалом останеше жив, а ние всички бяхме измрели.</verse>
				<verse number="8">Затова стани, излез и поговори насърчително на своите служители. Защото, заклевам се в Господа — ако не излезеш, тази нощ с тебе няма да остане нито един човек. А това ще бъде за тебе по-лошо, отколкото всички беди, които са те сполели от младостта ти досега.“</verse>
				<verse number="9">Тогава царят стана и седна при градските порти. Съобщиха на целия народ, че царят седи при градските порти. Затова целият народ дойде при царя, а израилтяните се разбягаха по шатрите си.</verse>
				<verse number="10">Целият народ от всички Израилеви племена спореше и казваше: „Цар Давид ни избави от враговете ни и ни освободи от филистимците, а сега сам побягна от страната заради Авесалом.</verse>
				<verse number="11">Но Авесалом, когото помазахме за цар над нас, умря в сражение. Защо се бавите да възстановите царя?“</verse>
				<verse number="12">Цар Давид изпрати вестител до свещениците Садок и Авиатар с нареждането: „Кажете на старейшините от Юдовото племе: „Защо искате да сте последните, които желаят завръщането на царя в неговия дворец? Това се говори по цял Израил и достигна до царя в двореца му!</verse>
				<verse number="13">Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът, защо искате да сте последните, които желаят завръщането на царя в двореца му?“</verse>
				<verse number="14">Най-вече на Амесай кажете: „Не си ли ти моя кост и моя плът? Нека Бог ми стори това и това, и още повече да ми стори, ако ти не бъдеш завинаги военачалник при мене вместо Йоав“!“</verse>
				<verse number="15">Така Давид склони единодушно сърцата на всички мъже от Юдовото племе. Затова те изпратиха пратеници да заявят на царя: „Върнете се ти и всички твои служители!“</verse>
				<verse number="16">Царят се завърна и стигна до Йордан, а юдеите дойдоха в Галгал да го посрещнат и преведат през Йордан.</verse>
				<verse number="17">Тогава Семей, син на Гера, вениаминец от Бахурим, побърза и отиде с юдеите да посрещне цар Давид.</verse>
				<verse number="18">Заедно с него бяха хиляда мъже от Вениаминовото племе, както и Сива, служител от Сауловия дом, със своите петнадесет синове и с двадесет служители. Всички те преминаха Йордан пред царя.</verse>
				<verse number="19">След това премина кораб, за да пренесе семейството на царя. Всички те имаха готовност да му служат. Тогава Семей, син на Гера, падна по лице пред царя, когато той премина Йордан.</verse>
				<verse number="20">Семей му каза: „Господарю, не ми вменявай престъпление и не си спомняй онова, в което съгреши служителят ти в онзи ден, когато моят господар царят, излизаше от Йерусалим, и не си го слагай на сърце, царю.</verse>
				<verse number="21">Защото служителят ти признава, че е съгрешил. Ето днес първи дойдох от целия Йосифов дом да посрещна тебе, своя господар, царя.“</verse>
				<verse number="22">Саруевият син Авеса проговори: „Не трябва ли да бъде убит Семей затова, че е злословил за Господния помазаник?“</verse>
				<verse number="23">А Давид отсъди: „Какво има между мене и вас, Саруеви синове, че днес ми ставате противници? Трябва ли сега да убивате когото и да било, след като аз от днес съм отново цар над Израил?“</verse>
				<verse number="24">Затова царят каза на Семей: „Ти няма да умреш.“ И царят се закле пред него.</verse>
				<verse number="25">Царят излезе да посрещне и Мемфивостей, син на Сауловия син Йонатан. Той не беше си мил нозете, не беше се грижил за брадата си и не беше прал дрехите си оттогава, когато царят беше заминал, до деня, когато се завърна.</verse>
				<verse number="26">Когато той дойде от Йерусалим да посрещне царя, царят го попита: „Мемфивостее, защо не дойде с мене?“</verse>
				<verse number="27">Той отговори: „Господарю мой, царю, моят слуга ме измами, защото аз, твоят служител, си помислих — ще оседлая осела си, ще го възседна и ще отида с царя, понеже твоят служител е куц.</verse>
				<verse number="28">А той наклевети твоя служител пред господаря ми, царя. Но моят господар, царят, е като Божий ангел — постъпи, както желаеш.</verse>
				<verse number="29">Макар и целият ми бащин дом да беше заслужил смърт пред моя господар, царя, ти обаче постави своя служител между твоите сътрапезници. Затова какво право имам да се оплаквам още на царя?“</verse>
				<verse number="30">А царят му възрази: „Защо говориш всичко това? Аз наредих ти и Сива да си поделите нивите.“</verse>
				<verse number="31">Но Мемфивостей отговори на царя: „Нека той вземе всичките, тъй като моят господар — царят, се завърна с мир у дома си.“</verse>
				<verse number="32">От Роглим дойде също и галаадецът Верзелий, който премина Йордан заедно с царя, за да го придружи оттатък Йордан.</verse>
				<verse number="33">А Верзелий беше много стар, на осемдесет години. Той се грижеше за прехраната на царя, докато той живееше в Маханаим, тъй като беше заможен човек.</verse>
				<verse number="34">Царят каза на Верзелий: „Ела с мене и аз ще се грижа за прехраната ти в Йерусалим.“</verse>
				<verse number="35">Но Верзелий му отговори: „Много ли ми остава да живея, та да отивам с царя в Йерусалим?</verse>
				<verse number="36">Сега съм на осемдесет години — мога ли да различа добро от зло? Ще усети ли служителят ти вкуса на това, което ще яде и ще пие? Ще мога ли вече да чувам гласа на певците и на певиците? Защо твоят служител да бъде в тежест на своя цар господар?</verse>
				<verse number="37">Служителят ти ще придружи още малко царя отвъд Йордан. Защо царят ще ме награждава с такава милост?</verse>
				<verse number="38">Позволи на служителя си да се върне и да умре в своя град, при гроба на баща си и на майка си. Но ето служителят ти, синът ми Кимхам, нека отиде с моя цар господар. С него ти постъпи според желанието си.“</verse>
				<verse number="39">Тогава царят каза: „Нека Кимхам дойде с мене и аз ще направя за него според твоето желание. За тебе ще направя всичко, каквото поискаш от мене.“</verse>
				<verse number="40">И така целият народ, както и царят, преминаха Йордан. След това той целуна Верзелий и го благослови. А Верзелий се върна у дома си.</verse>
				<verse number="41">Царят продължи пътя си за Галгал. С него тръгна и Кимхам. Също и всички воини от племето на Юда, както и половината от израилските воини, придружиха царя.</verse>
				<verse number="42">При царя дойдоха всички израилтяни и му казаха: „Защо нашите братя — мъжете от Юдовото племе, грабнаха и преведоха през Йордан тебе, царя, със семейството ти, а заедно с тебе и всички Давидови мъже?“</verse>
				<verse number="43">А мъжете от Юдовото племе отговориха на израилтяните: „Затова, защото царят ни е кръвно близък. Защо се сърдите за това нещо? Нима сме изяли нещо от храната на царя или сме взели от него дарове?“</verse>
				<verse number="44">А израилтяните отговориха на Юдовите мъже: „Ние имаме десет дяла при царя, а не един; при Давид имаме по-големи права от вас. Защо тогава ни презряхте? Нали ние първи заговорихме за връщането на нашия цар?“ Но думите на Юдовите мъже бяха по-силни от думите на израилтяните.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">Случайно в Галгал се намираше също и един недостоен човек на име Савей, син на Бихри от Вениаминовото племе. Той затръби с тръба и каза: „За нас няма дял заедно с Давид и няма за нас наследство с Йесеевия син. Израилтяни, всички в шатрите!“</verse>
				<verse number="2">Тогава всички израилтяни се отделиха от Давид и последваха Савей, син на Бихри, а юдеите останаха на страната на своя цар — от Йордан до Йерусалим.</verse>
				<verse number="3">Давид дойде в двореца си в Йерусалим и взе десетте си жени наложници, които бе оставил да пазят двореца. Той ги настани в отделна къща под стража, хранеше ги, но не влизаше при тях. Така те останаха затворени до смъртта си и живееха там като вдовици.</verse>
				<verse number="4">След това Давид каза на Амесай: „Събери за три дена юдеите при мене и сам ти се яви тук.“</verse>
				<verse number="5">Амесай отиде да събере юдеите, но закъсня повече от определеното му време.</verse>
				<verse number="6">Затова Давид каза на Авеса: „Сега Бихриевият син Савей ще ни причини повече пакости, отколкото Авесалом. Ти вземи служителите на своя господар и го преследвай да не би да си намери укрепени градове, за да се скрие от нас.“</verse>
				<verse number="7">Бойците на Йоав потеглиха от Йерусалим, както и хелетейци, фелетейци и всички храбри воини, за да преследват Бихриевия син Савей.</verse>
				<verse number="8">Когато стигнаха до големия камък при Гаваон, срещна ги Амесай. Йоав беше облечен във военното си облекло и беше препасан с меч в ножница, свързана на бедрото му.</verse>
				<verse number="9">Йоав попита Амесай: „Здрав ли си, брате мой?“ И Йоав хвана с дясната си ръка брадата на Амесай, за да го целуне.</verse>
				<verse number="10">Но Амесай не се предпази от меча, който беше в ръката на Йоав. С него Йоав го прободе в корема така, че вътрешностите му се изсипаха на земята, и без да го удари втори път, той умря. Йоав и брат му Авеса тръгнаха да преследват Бихриевия син Савей.</verse>
				<verse number="11">А един от младите воини на Йоав застана при Амесай и каза: „Който е верен на Йоав и който е за Давид, нека върви след Йоав!“</verse>
				<verse number="12">А Амесай лежеше насред пътя, овалян в кръвта си. Тогава този човек, като видя, че всички мъже се спираха, премести Амесай от пътя в една нива в полето и хвърли върху него дреха, понеже видя, че всеки, който минеше покрай него, се спираше.</verse>
				<verse number="13">След като той бе преместен от пътя, целият израилски народ тръгна след Йоав, за да преследват Бихриевия син Савей.</verse>
				<verse number="14">А Йоав премина през всички Израилеви племена чак до Авел-Бет-Мааха. Всички жители на Берим се събраха около него и вървяха след него.</verse>
				<verse number="15">Когато Йоав с войската си достигна град Авел-Бет-Мааха, те го обсадиха и издигнаха насип срещу външните стени на града. Приближиха до градската стена и всички, които бяха с Йоав, я разбиваха със стеноломи.</verse>
				<verse number="16">Тогава една мъдра жена извика от градската стена: „Чуйте, чуйте! Кажете на Йоав да се приближи насам и аз ще поговоря с него.“</verse>
				<verse number="17">Йоав се приближи до нея и жената попита: „Ти ли си Йоав?“ А той отговори: „Аз съм.“ Тогава тя му каза: „Чуй думите на слугинята си.“ А той отговори: „Слушам.“</verse>
				<verse number="18">И тя каза: „Едно време казваха: „Нека се допитат до Авел“ и така решаваха спора.</verse>
				<verse number="19">Градът ни спада към най-мирните и верни градове в Израил, а ти искаш да го разрушиш, и то майката на градовете в Израил. Защо да разоряваш наследството на Господа?“</verse>
				<verse number="20">Йоав отговори: „Далеч съм от намерението да разрушавам или разорявам!</verse>
				<verse number="21">Това не е така. Но един човек от планинската страна на Ефрем на име Савей, син на Бихри, е вдигнал ръка против цар Давид. Предайте ми само него и аз ще отстъпя от града.“ Жената каза на Йоав: „Ето неговата глава ще ти бъде хвърлена от стената.“</verse>
				<verse number="22">Тогава тази жена отиде при градските жители и говори пред всички с мъдрите си слова. И те отсякоха главата на Бихриевия син Савей и я хвърлиха на Йоав. След това Йоав затръби с тръба и воините се разотидоха от града по шатрите си, а Йоав пък се завърна в Йерусалим при царя.</verse>
				<verse number="23">Йоав беше назначен за вожд на цялата израилска войска, а Ванея, син на Йодай — на хелетейци и фелетейци;</verse>
				<verse number="24">Адорам — отговорен за данъците; Йосафат, син на Ахилуд — за летописец;</verse>
				<verse number="25">Суса — за писар; Садок и Авиатар — за свещеници;</verse>
				<verse number="26">също и яритецът Ира беше свещеник при Давид.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">При царуването на Давид три години наред настъпи глад по земята. Давид се допита до Господа за причината. А Господ изрече: „Това е поради Саул и кръвожадния му дом, защото изби гаваонците.“</verse>
				<verse number="2">Тогава царят повика гаваонците и говори с тях. Гаваонците не бяха от израилтяните, а остатъци от аморейците. Израилтяните се бяха заклели пред тях да ги пощадят, но Саул в ревността си към израилтяните и юдеите искаше да ги избие.</verse>
				<verse number="3">Затова Давид каза на гаваонците: „Какво да направя за вас? Как да постигна примирение с вас, за да благословите Господнето наследство?“</verse>
				<verse number="4">Гаваонците му отговориха: „Не е въпрос нито за сребро, нито за злато между нас и Саул или неговия дом, нито е наша работа да убием човек в Израил.“ Давид пак попита: „Каквото поискате, това ще направя за вас.“</verse>
				<verse number="5">А те отговориха на царя: „От наследниците на онзи човек, който ни е погубвал и възнамеряваше да ни избие, така че да не остане повече нито един от нас по цялата израилска страна</verse>
				<verse number="6">— от неговите потомци ни предай седем души. Ние ще ги обесим пред Господа в Гива, града на Саул, Господния избраник.“ След това царят обеща: „Ще ги предам.“</verse>
				<verse number="7">Но той искаше да пощади Мемфивостей, син на Йонатан, Сауловия син, поради клетвата в името на Господа помежду им — между Давид и Сауловия син Йонатан.</verse>
				<verse number="8">Царят взе Армон и Мемфивостей, двамата синове на Рицпа, дъщерята на Айя, които тя бе родила на Саул, както и петимата синове на Сауловата дъщеря Мелхола, които тя бе родила на Адриел, син на мехолатеца Верзелий.</verse>
				<verse number="9">Тях той предаде в ръцете на гаваонците и те ги обесиха на планината пред Господа. Така загинаха и седемте души заедно, те бяха умъртвени в първите дни на жътвата, в началото на ечемичната жътва.</verse>
				<verse number="10">Тогава Рицпа, дъщерята на Айя, взе вретище, постла си го на скалата и остана там при убитите от началото на жътвата, докато падна върху тях дъжд от небето. Така тя не остави да се докоснат до тях денем небесните птици и нощем — полските зверове.</verse>
				<verse number="11">Съобщено беше на Давид какво е извършила Сауловата наложница Рицпа, дъщерята на Айя.</verse>
				<verse number="12">Тогава Давид отиде, взе костите на Саул и костите на сина му Йонатан от жителите на Явис в Галаад, които тайно ги бяха взели от улицата на Бет-Сан, където филистимците ги бяха обесили, когато убиха Саул в Гелвуй.</verse>
				<verse number="13">Оттам той пренесе костите на Саул и на сина му Йонатан; събраха и костите на обесените.</verse>
				<verse number="14">След това погребаха костите на Саул и на сина му Йонатан в земята на Вениаминовото племе, в Цела, в гроба на баща му Кис. Така беше извършено всичко, което царят беше заповядал. След това Бог се умилостиви над страната.</verse>
				<verse number="15">Отново избухна война между филистимците и израилтяните. Давид потегли заедно с воините си и воюваха с филистимците. Но Давид се умори.</verse>
				<verse number="16">Йесвий, един от потомците на исполините, чието копие тежеше триста медни сикли и който беше препасан с нов меч, възнамеряваше да убие Давид.</verse>
				<verse number="17">Но Саруевият син Авеса му помогна, порази филистимеца и го уби. Тогава Давидовите воини положиха клетва пред него с думите: „Ти няма вече да участваш заедно с нас при сражения, за да не угасне светилото на Израил.“</verse>
				<verse number="18">След това отново имаше война с филистимците в Гоб, когато хушатецът Совохай уби Сафут, един от потомците на исполините.</verse>
				<verse number="19">И друго сражение се разрази в Гоб. Тогава Елханан, син на витлеемеца Ягаре-Оргим, уби Голиат от Гет, дръжката на чието копие беше като кросно на тъкач.</verse>
				<verse number="20">И пак избухна война в Гет. И там също имаше един едър човек, пак от потомците на исполините, с по шест пръсти на ръцете и краката си, всичко двадесет и четири на брой.</verse>
				<verse number="21">Когато той хулеше израилтяните, синът на Давидовия брат Сафай го уби.</verse>
				<verse number="22">Тези четиримата бяха от рода на исполините в Гет — паднаха поразени от Давид и воините му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">Тогава Давид изрече към Господ следните песенни слова в деня, когато Господ го избави от всичките му врагове и от Саул:</verse>
				<verse number="2">„Господ е моя твърдина, моя крепост и мой избавител.</verse>
				<verse number="3">Моят Бог е моя скала — на Него аз се уповавам. Ти, мой щит, мое сигурно спасение, моя защита и мое прибежище, Ти, Спасителю мой, Ти ме избави от беди!</verse>
				<verse number="4">Ще призова достойния за възхвала Господ и така ще се избавя от враговете си.</verse>
				<verse number="5">Смъртоносни вълни ме обгърнаха и порой от злини ме уплашиха;</verse>
				<verse number="6">веригите на ада ме обвиха и примките на смъртта ме омотаха.</verse>
				<verse number="7">Но в терзанието си призовах Господ и викнах към своя Бог; от светилището Си Той чу моя глас и викът ми стигна до Него.</verse>
				<verse number="8">Потресе се, разтърси се земята, поклатиха се и се разлюляха основите на небето, защото се разпали Неговият гняв.</verse>
				<verse number="9">Дим се вдига от ноздрите Му и поглъщащ огън — от устата Му; живи въглени се сипеха от Него.</verse>
				<verse number="10">Той сведе небесата и слезе; и мрак се стелеше под нозете Му.</verse>
				<verse number="11">Седна на херувими, полетя и се понесе на крилете на вятъра.</verse>
				<verse number="12">Покри се с мрак като с шатра и сбра водите на небесните облаци.</verse>
				<verse number="13">От светкавиците пред Него се разпалиха огнени въглени.</verse>
				<verse number="14">Загърмя Господ от небесата и Всевишният издаде Своя глас.</verse>
				<verse number="15">Изпрати стрели и ги разпръсна; блесна със светкавици и ги изтреби.</verse>
				<verse number="16">От страховития глас на Господа се разкриха морските извори, от диханието на Неговия гняв се показаха основите на вселената.</verse>
				<verse number="17">Той простря ръка от висините, обгърна ме и ме извлече от големи води;</verse>
				<verse number="18">избави ме от силния ми враг — от онези, които ме мразеха, които бяха по-силни от мене.</verse>
				<verse number="19">Те ме нападнаха в деня на моята неволя; но Господ беше опора за мене</verse>
				<verse number="20">и ме изведе на широко място, избави ме, защото Той благоволи към мене.</verse>
				<verse number="21">Господ ми въздаде награда, защото съм справедлив, възнагради ме, защото ръцете ми са чисти.</verse>
				<verse number="22">Опазил съм пътищата Господни и не съм се отклонявал от своя Бог,</verse>
				<verse number="23">понеже всичките Му заповеди са пред мене и от наредбите Му не отстъпвах,</verse>
				<verse number="24">избягвах да съгрешавам пред Него и се стараех да не изпадам в грях.</verse>
				<verse number="25">И Господ ме възнагради, защото съм справедлив, защото съм чист пред Него.</verse>
				<verse number="26">Ти, Господи, с милостивия постъпваш милостиво, с искрения човек — искрено,</verse>
				<verse number="27">с чистия — чисто, а с лицемерния — според лицемерието му.</verse>
				<verse number="28">Ти си спасение за угнетените и с погледа Си смиряваш горделивите.</verse>
				<verse number="29">Ти, Господи, си мое светило; Господ осиява моята тъмнина.</verse>
				<verse number="30">С Тебе разбивам войска; със своя Бог прескачам стена.</verse>
				<verse number="31">Колкото за Бога — съвършен е Неговият път, чисто е словото на Господа, Той е щит за всички, които на Него се надяват.</verse>
				<verse number="32">Защото кой е Бог, освен Господ, и кой е защита, освен нашия Бог?</verse>
				<verse number="33">Бог ме обдарява с мощ, прави съвършен моя път;</verse>
				<verse number="34">прави краката ми като на елен и извисява ме във висините;</verse>
				<verse number="35">учи ръцете ми да воюват, така че те опъват меден лък.</verse>
				<verse number="36">Ти ми даряваш щит за спасение чрез Тебе и Твоята благост ме възвеличава.</verse>
				<verse number="37">Ти си ми дарил свобода да бродя и моите нозе не се люлеят.</verse>
				<verse number="38">Аз преследвам враговете си и ги изтребвам — не се връщам, докато не ги унищожа;</verse>
				<verse number="39">изтребвам ги и ги поразявам, и те не можаха да се надигнат и паднаха под нозете ми.</verse>
				<verse number="40">Ти ме обдаряваш с мощ за бой и поваляш пред мене онези, които ме нападат.</verse>
				<verse number="41">Ти обръщаш в бяг моите врагове и аз изтребвам онези, които ме мразят.</verse>
				<verse number="42">Те викат, но няма кой да ги избави — викат към Господа, но Той не ги чува.</verse>
				<verse number="43">Тогава ги стрих като земен прах, като улична кал ги сгазих и ги стъпках.</verse>
				<verse number="44">Ти ме избави от бунт сред моя народ; поставил си ме да бъда глава над цели народи; народ, който не познавах, ми прислужва.</verse>
				<verse number="45">Чужденците се прекланят пред мене; чуят ли за мене — покоряват ми се.</verse>
				<verse number="46">Чужденците отслабнаха, изнемощяха и треперят в своите крепости.</verse>
				<verse number="47">Жив е Господ и благословен е моят Защитник! Да бъде възвеличен Бог, прибежище на моето спасение,</verse>
				<verse number="48">Бог, Който налага възмездие заради мене, Който покорява народите под моя власт</verse>
				<verse number="49">и Който ме избавя от враговете ми! Ти ме въздигаш над онези, които се надигат против мене; Ти ме избавяш от насилници.</verse>
				<verse number="50">Затова между езичниците ще прославя Тебе, Господи, и ще възпявам Твоето име —</verse>
				<verse number="51">Тебе, Който славно избавяш Своя цар и проявяваш милост към Своя помазаник Давид и към потомството му за вечни времена.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">Това са последните Давидови слова, словото на Йесеевия син Давид, речта на този мъж, който е много възвеличен, на помазаника на Бога на Яков и на сладкия псалмопевец сред Израил:</verse>
				<verse number="2">„Духът на Господа говори чрез мене и словото Му е на езика ми.</verse>
				<verse number="3">Израилевият Бог изрича слова към мене, Той, Който е скала за Израил: „Този, който владее над народите, ще бъде справедлив, като господства с благоговение пред Бога.</verse>
				<verse number="4">Като утринна виделина на разсъмване, при изгрев слънце на безоблачно небе; като свежа трева, която израства от земята от светлината и дъжда —</verse>
				<verse number="5">такъв ще бъде моят дом, утвърден пред Бога. Защото Той сключи с мене завет вечен, твърд и неизменен. От Бога извира цялото ми спасение и всичкото ми желание.“</verse>
				<verse number="6">А нечестивите ще бъдат изринати като тръни, които не се хващат с ръка;</verse>
				<verse number="7">който се докосне до тях, трябва да е въоръжен с желязо или с дръжка на копие — такива ще бъдат изгорени на място с огън.“</verse>
				<verse number="8">Ето имената на силните воини на Давид: ахаманецът Исбосет, главният между тримата храбри воини. Той вдигна копието си против осемстотин души и наведнъж ги порази.</verse>
				<verse number="9">След него беше Елеазар, синът на Додо, Ахоховия син, един от тримата храбри воини, които бяха с Давид и със закани предизвикваха филистимците, когато те се бяха събрали да воюват.</verse>
				<verse number="10">Израилтяните излязоха против тях и той стана, и поразяваше филистимците дотолкова, че ръката му се умори и залепна към меча. Така в онзи ден Господ даде голяма победа и народът последва Елеазар само за да събира плячката.</verse>
				<verse number="11">След него идва Шама, син на хараритеца Аге. Когато филистимците се събраха в Тирия, където имаше нива, засята с леща, и израилските войски побягнаха от филистимците,</verse>
				<verse number="12">тогава той застана сред нивата, отблъсна нападението и порази филистимците. Също и тогава Господ дари голяма победа.</verse>
				<verse number="13">Тези трима главни воини измежду тридесетте герои отидоха и влязоха по жътва в Одоламската пещера при Давид, докато филистимският лагер беше разположен в равнината на рефаимците.</verse>
				<verse number="14">В това време Давид се намираше в укрепено място, а филистимската войска — във Витлеем.</verse>
				<verse number="15">Давид поиска да пие с думите: „Кой ще ми донесе да пия вода от кладенеца във Витлеем, който е при градските порти?“</verse>
				<verse number="16">Тогава тези трима храбри воини се промъкнаха през филистимския лагер, начерпиха вода от кладенеца във Витлеем, който се намира при градските порти, взеха я и я занесоха на Давид. Но той отказа да пие, а я изля за слава на Господа</verse>
				<verse number="17">с думите: „Да ме пази Господ да направя това! Не е ли това кръвта на хората, които рискуваха с опасност за живота си?“ И отказа да пие от тази вода. Ето какво извършиха тези трима храбри воини!</verse>
				<verse number="18">Авеса, брат на Саруевия син Йоав, беше главен между тях. Той е този, който изби с копието си триста души и се прослави между тримата.</verse>
				<verse number="19">Той беше прославян като тримата храбри воини и затова им стана началник, но не беше равен на предишните трима.</verse>
				<verse number="20">Ванея, син на храбрия мъж Йодай от Кавцеил, велик по дела, порази двамата синове на Ариил от Моав. Този, същият, слезе в един ров и уби лъв по време на снеговалеж.</verse>
				<verse number="21">Пак той уби един виден египтянин — египтянинът имаше копие в ръката, а той излезе срещу него с тояга и отне копието от ръката му, като го уби със собственото му копие.</verse>
				<verse number="22">Именно това извърши Йодаевият син Ванея — и затова той беше прославен като един от тримата храбри воини.</verse>
				<verse number="23">Той беше прославен като един от тридесетте храбри войни, но не беше равен на тези трима. Затова Давид го назначи за началник на телохранителите си.</verse>
				<verse number="24">Към тридесетте храбри воини при цар Давид спадаха: Асаил, брат на Йоав; Елханан, син на Додо, от Витлеем;</verse>
				<verse number="25">Шама хародитец, Елика хародитец,</verse>
				<verse number="26">Херец палтитец, Ира текоитец, син на Икеша,</verse>
				<verse number="27">Авиезер анатотец, Мебунай хушатец,</verse>
				<verse number="28">Цалмон ахохитец, Махарай нетофатец,</verse>
				<verse number="29">Хелев нетофатец, син на Баана; Итай, син на Рибая; потомците на Вениаминовото племе от Гива;</verse>
				<verse number="30">Ванея пиратонец, Идай от Нахле-Гааш,</verse>
				<verse number="31">Ави-Алгон арбатитец, Азмавед бархюмитец,</verse>
				<verse number="32">Елияхба шалбонец; от синовете на Яшен — Йонатан,</verse>
				<verse number="33">Шама хараритец, Ахиам араритец, син на Шарара,</verse>
				<verse number="34">Елифелет, син на Ахасбая, син на Маахаха; Елиам гилонец, син на Ахитофел;</verse>
				<verse number="35">Хецрай кармелитец, Паарай арбитец,</verse>
				<verse number="36">Игал, Натанов син, от Цоба; Бани гадитец,</verse>
				<verse number="37">Целек амонец, Нахарай беротец, оръженосец на Йоав, Саруевия син;</verse>
				<verse number="38">Ира итритец, Гареб итритец,</verse>
				<verse number="39">Урия хетеец. Всичко — тридесет и седем души.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">След всичко това Господ отново прояви Своя гняв против израилтяните. Той подбуди Давид и му нареди: „Иди, преброй мъжете от Израил и Юда.“</verse>
				<verse number="2">Тогава царят заповяда на военачалника си Йоав, който беше при него: „Обиколи всички Израилеви племена — от Дан до Вирсавия, и пребройте народа, за да зная колко са на брой.“</verse>
				<verse number="3">Йоав отговори на царя: „Господ, твоят Бог, да преумножи народа стократно! Нека очите на господаря ми, царя, да видят това. Но защо моят цар господар иска да предприема такова нещо?“</verse>
				<verse number="4">Обаче царската заповед към Йоав и военачалниците надделя. Затова Йоав заедно с военачалниците напусна царя и започна да преброява израилския народ.</verse>
				<verse number="5">Те преминаха Йордан и се спряха в Ароер, отдясно на града, който е в областта на племето на Гад, към Язер.</verse>
				<verse number="6">Така те отидоха в Галаад, както и в земята Тахтим-Ходши, като стигнаха в Дан-Яан и заобиколиха Сидон.</verse>
				<verse number="7">Отидоха в крепостта на Тир и във всички хивейски и хананейски градове. Така те потеглиха в Южна Юдея към Вирсавия,</verse>
				<verse number="8">обходиха цялата страна и след девет месеца и двадесет дена стигнаха в Йерусалим.</verse>
				<verse number="9">Йоав представи на царя общото число при преброяването на народа: израилтяните наброяваха осемстотин хиляди бойци, годни да въртят меч, а юдеите — петстотин хиляди.</verse>
				<verse number="10">След като Давид преброи народа, съвестта му започна да го бори. Затова Давид се помоли пред Господа: „Съгреших тежко, че постъпих така. А сега се моля пред Тебе, Господи, прости греха на Своя служител, защото аз постъпих твърде неразумно.“</verse>
				<verse number="11">Когато на другия ден Давид стана сутринта, дойде слово на Господ към пророка Гад, ясновидец при Давид:</verse>
				<verse number="12">„Иди и кажи на Давид: „Така говори Господ: „Три наказания ти предлагам. Избери си едно, което да те постигне“.“</verse>
				<verse number="13">Гад дойде при Давид и му извести това с думите: „Избери си — глад ли да те сполети в твоята страна в продължение на седем години, или три месеца да бягаш, преследван от неприятелите си, и те да те гонят, или пък три дена да върлува тежка епидемия по твоята страна? Сега размисли и реши — какво трябва да отговоря на Този, Който ме е изпратил?“</verse>
				<verse number="14">В отговор Давид каза на Гад: „Силно съм изплашен. Но предпочитам да попадна в ръцете на Господа, защото голямо е Неговото милосърдие — само да не попадна в човешки ръце.“</verse>
				<verse number="15">Тогава Господ изпрати тежка епидемия сред израилтяните от онази сутрин до определеното време. Поради това измряха седемдесет хиляди мъже сред народа — от Дан до Вирсавия.</verse>
				<verse number="16">Но когато ангелът на смъртта простря ръка над Йерусалим, за да го опустоши, Господ се разкая за това тежко бедствие и каза на ангела, който поразяваше народа: „Достатъчно, оттегли сега ръката си.“ А Господният ангел беше тогава при мястото за вършеене на йевусееца Орна.</verse>
				<verse number="17">Когато Давид видя ангела, който поразяваше народа, проговори пред Господа: „Ето аз съгреших, аз извърших зло. Но тези овце какво са извършили? Умолявам Те, нека против мене и против бащиния ми дом се издигне Твоята ръка.“</verse>
				<verse number="18">В онзи ден Гад дойде при Давид и каза: „Иди, съгради жертвеник на Господа на мястото за вършеене на йевусееца Орна.“</verse>
				<verse number="19">И така, Давид отиде според заповедта на Господа, която Гад му беше предал.</verse>
				<verse number="20">Орна погледна и видя, че при него идват царят и служителите му. Той излезе и се поклони пред царя по лице до земята.</verse>
				<verse number="21">Орна попита: „Защо е дошъл моят цар господар при своя служител?“ Давид отговори: „Да купя от тебе мястото за вършеене, за да съградя жертвеник, посветен на Господа, за да престане тежката епидемия сред народа.“</verse>
				<verse number="22">А Орна заяви на Давид: „Господарят ми, царят, нека вземе и принесе в жертва каквото той желае. Ето воловете за всеизгаряне, както и диканята, и яремите за впрягане на воловете като дърва.</verse>
				<verse number="23">Всичко това, о, царю, Орна дава на царя.“ Орна продължи да говори на царя: „Господ, твоят Бог, да прояви благоволение към тебе!“</verse>
				<verse number="24">Обаче царят възрази на Орна: „Не, аз искам да купя от тебе всичко това срещу заплащане. Защото няма да принеса на Господа, своя Бог, жертва, взета безплатно.“ И така, Давид купи мястото за вършеене и воловете за петдесет сикли сребро.</verse>
				<verse number="25">Там Давид съгради жертвеник, посветен на Господа, и принесе всеизгаряне и мирни жертви. А Господ се смили над тази страна и тежката епидемия сред израилтяните престана.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="11">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Когато цар Давид остаря и стигна преклонна възраст, завиваха го с дрехи, но той не можеше да се стопли.</verse>
				<verse number="2">Тогава неговите хора му казаха: „Нека потърсят за господаря, нашия цар, млада девица, за да стои при царя, да се грижи за него и да поляга на гърдите му; и ще бъде топло на нашия господар, царя.“</verse>
				<verse number="3">И след като потърсиха по всички предели на Израил красива девица, намериха сунамитката Ависага и я доведоха при царя.</verse>
				<verse number="4">Девицата беше много красива, прислужваше и се грижеше за царя, но царят не я позна.</verse>
				<verse number="5">Тогава Адония, син на Давидовата жена Агита, като се възгордя, казваше: „Аз ще бъда цар“. И си приготви колесница и конници, и петдесет воини, които го охраняваха.</verse>
				<verse number="6">Но баща му никога не го дразнеше с въпроса: „Защо правиш това?“ Той беше голям хубавец и се беше родил след Авесалом.</verse>
				<verse number="7">И той заговорничеше със Саруевия син Йоав и свещеника Авиатар и те подкрепяха Адония.</verse>
				<verse number="8">Но свещеник Садок, Йодаевият син Ванея, пророк Натан, Семей и Реи, и Давидовите храбреци не бяха с Адония.</verse>
				<verse number="9">И Адония принесе в жертва овце, говеда и охранен добитък при камъка Зохелет, който е край извора Рогел, и покани всичките си братя царски синове и всички юдеи, които служеха при царя.</verse>
				<verse number="10">А пророк Натан, Ванея, Давидовите храбреци и брат си Соломон не покани.</verse>
				<verse number="11">Тогава Натан заговори на Соломоновата майка Вирсавия: „Чу ли, че Адония, Агитиният син, се е възцарил, без господарят ни Давид да знае това?</verse>
				<verse number="12">Затова аз те съветвам как да спасиш живота си и живота на своя син Соломон.</verse>
				<verse number="13">Иди, влез при цар Давид и му кажи: „Господарю мой, царю, не се ли закле пред слугинята си, към която се отнасяш благосклонно, като каза, че твоят син Соломон ще царува след тебе и ще седне на престола ти, и попита защо тогава Адония се е провъзгласил за цар?“</verse>
				<verse number="14">И ето, докато ти все още говориш с царя, аз ще дойда след тебе и ще потвърдя твоите думи.“</verse>
				<verse number="15">Вирсавия отиде в спалнята при царя, а царят беше много стар и сунамитката Ависага му прислужваше.</verse>
				<verse number="16">Вирсавия се наведе и се поклони пред царя. Тогава царят я попита: „Какво има? Какво искаш?“</verse>
				<verse number="17">А тя му каза: „Господарю мой, царю, ти се закле на слугинята си в Господа, своя Бог: „Твоят син Соломон ще царува след мене и той ще седне на моя престол.“</verse>
				<verse number="18">А сега, ето Адония се е провъзгласил за цар, а ти, господарю мой, царю, не знаеш това.</verse>
				<verse number="19">Той е принесъл в жертва много говеда, охранени телета и овце и е поканил всички царски синове и свещеника Авиатар, и военачалника Йоав, обаче не е поканил твоя син Соломон.</verse>
				<verse number="20">А ти, мой господарю, царю, още си цар, към тебе са обърнати очите на цял Израил да им оповестиш кой ще седне на престола на моя господар, царя, след него.</verse>
				<verse number="21">Иначе, когато моят господар, царят, почине при предците си, аз и синът ми Соломон ще бъдем обявени за заговорници.“</verse>
				<verse number="22">И докато тя говореше с царя, ето дойде и пророк Натан.</verse>
				<verse number="23">И известиха на царя: „Ето пророк Натан.“ И той влезе при царя и му се поклони до земята.</verse>
				<verse number="24">След това Натан каза: „Господарю мой, царю, казал ли си, че Адония ще царува след тебе, и че той ще седне на твоя престол?</verse>
				<verse number="25">Защото той сега е слязъл, принесъл е в жертва много говеда, угоени телета и овце, поканил е всичките царски синове, военачалниците и свещеника Авиатар и ето те ядат и пият пред него и викат: „Да живее цар Адония!“</verse>
				<verse number="26">А не е поканил мене, твоя служител, свещеник Садок, Йодаевия син Ванея и твоя служител Соломон.</verse>
				<verse number="27">Станало ли е това по волята на моя господар, царя? И защо ти не откри на своя служител кой ще седне на престола на моя господар, царя, след него?“</verse>
				<verse number="28">Тогава цар Давид в отговор каза: „Повикайте ми Вирсавия.“ Тя влезе и застана пред него.</verse>
				<verse number="29">И царят се закле, като каза: „Жив е Господ, Който е избавял живота ми от всяка беда!</verse>
				<verse number="30">Както ти се заклех в Господа, Израилевия Бог, че твоят син Соломон ще царува след мене и ще седне на престола ми вместо мене, така и ще направя това днес.“</verse>
				<verse number="31">Тогава Вирсавия се наведе до земята, поклони се на царя и каза: „Да живее моят господар, царят Давид, за вечни времена!“</verse>
				<verse number="32">А цар Давид каза: „Повикайте при мене свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевия син Ванея.“ И те влязоха при царя.</verse>
				<verse number="33">Тогава царят им каза: „Вземете със себе си служителите на вашия господар, качете моя син Соломон на мулето ми и го заведете долу при извора Гион.</verse>
				<verse number="34">Нека там свещеник Садок и пророк Натан го помажат за цар на Израил и засвирете с рог, и извикайте: „Да живее цар Соломон!“</verse>
				<verse number="35">След това се качете след него, той да дойде и да седне на престола ми, защото ще царува вместо мене и аз го определих да бъде вожд на Израил и Юда“.</verse>
				<verse number="36">Йодаевият син Ванея отвърна на царя: „Амин! Нека Господ Бог така да каже на моя господар, царя.</verse>
				<verse number="37">Както Господ беше с моя господар, царя, така да бъде Той със Соломон и да възвеличи престола му повече от престола на господаря ми цар Давид!“</verse>
				<verse number="38">Тогава свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевият син Ванея с хелетейците и фелетейците слязоха долу и поставиха Соломон на Давидовото муле, и го заведоха при Гион.</verse>
				<verse number="39">И свещеник Садок взе рога с маслиново масло от скинията и помаза Соломон. След това засвириха с рог и целият народ извика: „Да живее цар Соломон!“</verse>
				<verse number="40">И целият народ се изкачи след Соломон, като хората свиреха с флейти и се радваха толкова много, че земята ехтеше от виковете им.</verse>
				<verse number="41">Адония и всички поканени от него чуха глъчката и престанаха да ядат. А когато Йоав чу тръбния звук, каза: „Какъв е този шум на вълнение в града?“</verse>
				<verse number="42">Докато още говореше, ето дойде Йонатан, синът на свещеник Авиатар. Тогава Адония каза: „Влез! Ти си честен човек и носиш добра вест.“</verse>
				<verse number="43">А Йонатан в отговор каза на Адония: „Обратно. Нашият господар, цар Давид, е поставил Соломон за цар.</verse>
				<verse number="44">И царят е изпратил с него свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевия син Ванея, хелетейците и фелетейците и те го качиха на царското муле.</verse>
				<verse number="45">А свещеник Садок и пророк Натан го помазаха за цар при Гион. И оттам се изкачиха, като се радваха, и градът се развълнува. Ето какъв е шумът, който чувате.</verse>
				<verse number="46">И Соломон седна на престола на царството.</verse>
				<verse number="47">Тогава царските служители дойдоха да поздравят нашия господар цар Давид и казаха: „Твоят Бог да прослави името на Соломон повече от твоето име и да възвеличи престола му повече от твоя престол.“ И царят се поклони в леглото си.</verse>
				<verse number="48">Тогава царят каза: „Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който даде днес мой син да седне на моя престол, докато очите ми виждат това“.“</verse>
				<verse number="49">И всички поканени от Адония се уплашиха и тръгнаха всеки по своя път.</verse>
				<verse number="50">Тогава Адония, понеже се уплаши заради Соломон, стана, отиде и се хвана за роговете на жертвеника.</verse>
				<verse number="51">И известиха на Соломон: „Ето Адония се бои от цар Соломон и се държи за роговете на жертвеника, казвайки: „Нека ми се закълне сега цар Соломон, че няма да умъртви своя служител с меч“.“</verse>
				<verse number="52">А Соломон каза: „Ако той бъде достоен човек, и косъм няма да падне от него на земята; но ако се намери злотворство у него, ще бъде умъртвен.“</verse>
				<verse number="53">И Соломон изпрати да го доведат от жертвеника. Той дойде и се поклони на цар Соломон. Тогава Соломон му каза: „Иди в дома си.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">И когато наближи времето Давид да умре, той поръча на сина си Соломон:</verse>
				<verse number="2">„Както всички на този свят, си отивам, а ти бъди твърд и мъжествен.</verse>
				<verse number="3">Спазвай завета на Господа, своя Бог, следвайки Неговите пътища, като пазиш наредбите Му, заповедите Му, решенията и определенията Му, както е писано в Мойсеевия закон, за да преуспееш във всичко, което правиш, и накъдето се обърнеш,</verse>
				<verse number="4">за да изпълни Господ обещанието Си, което бе дал за мене: „Ако синовете ти спазват пътя си пред Мене според истината от все сърце и от цялата си душа, на Израилевия престол няма да липсва мъж от тебе.“</verse>
				<verse number="5">Освен това ти знаеш какво ми стори Саруевият син Йоав и как постъпи с двамата военачалници на Израил — с Нировия син Авенир и с Йетеровия син Амесай, които уби. И в мирно време проля кръв като в сражение, като обагри с кръв, както в сражение, слабините си и сандалите на краката си.</verse>
				<verse number="6">Затова постъпи според мъдростта си, за да не отпуснеш неговата старост с мир в преизподнята.</verse>
				<verse number="7">Но прояви милост към синовете на галаадеца Верзелий, за да бъдат между онези, които се хранят на твоята трапеза, понеже те ми дойдоха на помощ, когато бягах от твоя брат Авесалом.</verse>
				<verse number="8">При тебе е вениаминецът Семей, син на Гера, от Бахурим, който ме проклинаше с тежки клетви, когато отивах към Маханаим. Но той излезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в Господа: „Няма да те убия с меч.“</verse>
				<verse number="9">Обаче не го смятай за невинен, защото си мъдър и знаеш какво трябва да му сториш, за да свалиш побелялата му глава окървавена в гроба.“</verse>
				<verse number="10">И така, Давид почина и беше погребан в Давидовия град при предците си.</verse>
				<verse number="11">А времето на царуването на Давид над Израил беше четиридесет години: седем години беше царувал в Хеврон и тридесет и три години беше царувал в Йерусалим.</verse>
				<verse number="12">Соломон седна на престола на своя баща Давид и царуването му беше крепко.</verse>
				<verse number="13">Тогава Адония, синът на Агита, отиде при майката на Соломон Вирсавия. А тя попита: „С мир ли идваш?“ Той отговори: „С мир.“</verse>
				<verse number="14">След това каза: „Имам нещо да ти кажа.“ Тя рече: „Говори!“</verse>
				<verse number="15">Тогава той каза: „Ти знаеш, че царството се падаше на мене и че целият Израил беше обърнал лицето си към мене да царувам, обаче царската власт беше отнета от мене и беше дадена на моя брат, защото това му беше определено от Господа.</verse>
				<verse number="16">А сега, моля те за едно, не ми отказвай.“ Тя му отвърна: „Говори.“</verse>
				<verse number="17">И той каза: „Моля те, кажи на цар Соломон, понеже той няма да ти откаже, да ми даде сунамитката Ависага за жена.“</verse>
				<verse number="18">А Вирсавия отговори: „Добре. Аз ще говоря с царя за тебе.“</verse>
				<verse number="19">И така, Вирсавия влезе при цар Соломон да му говори за Адония. Царят стана пред нея, поклони ѝ се и седна на своя престол. Имаше и престол, поставен за майката на царя, и тя седна отдясно на Соломон.</verse>
				<verse number="20">Тогава тя каза: „Имам една малка молба към тебе. Не ми отказвай.“ А царят ѝ отговори: „Поискай, майко, и няма да ти откажа.“</verse>
				<verse number="21">И тя му каза: „Нека сунамитката Ависага да бъде дадена на брат ти Адония за негова жена.“</verse>
				<verse number="22">Тогава цар Соломон отговори на майка си: „А защо искаш само сунамитката Ависага за Адония? Искай за него и царството, защото е мой старши брат. И на негова страна са свещеникът Авиатар и Саруевият син Йоав.“</verse>
				<verse number="23">И цар Соломон се закле в Господ, като каза: „Нека Бог ме осъди сурово, ако Адония не е изговорил това против живота си.</verse>
				<verse number="24">А сега, жив е Господ, Който ме укрепи и ме постави на престола на моя баща Давид и Който ми създаде дом, както е говорил — днес Адония трябва непременно да бъде умъртвен.“</verse>
				<verse number="25">И цар Соломон изпрати лично Йодаевия син Ванея, който го порази и Адония умря.</verse>
				<verse number="26">И царят каза на свещеник Авиатар: „Иди в Анатот при нивите си. Наистина, ти заслужаваш смърт, но сега няма да те убия, понеже си носил ковчега на Господа Бога пред моя баща Давид и си изтърпял всичко, което е изтърпял моят баща.“</verse>
				<verse number="27">Така Соломон отстрани Авиатар да не бъде повече свещеник на Господа. И се изпълни словото на Господа, казано в Силом за Илий.</verse>
				<verse number="28">Когато за това стигна слух до Йоав — а Йоав държеше страната на Адония, макар и не на Авесалом някога, — Йоав избяга в Господнята скиния и се хвана за роговете на жертвеника.</verse>
				<verse number="29">Тогава беше известено на цар Соломон, че Йоав е избягал в Господнята скиния и че беше при жертвеника. И Соломон изпрати Йодаевия син Ванея и му каза: „Иди да го убиеш.“</verse>
				<verse number="30">Ванея отиде в Господнята скиния и му каза: „Царят каза така: „Излез!“ А онзи отговори: „Не, защото искам да умра тук!“ Ванея съобщи това на царя, като каза: „Това говори Йоав и така ми отговори.“</verse>
				<verse number="31">А царят му рече: „Направи, каквото ти казах, погуби го и го погреби, и по този начин ще измиеш от мене и от дома на моя баща пролятата от Йоав невинна кръв.</verse>
				<verse number="32">Господ ще обърне неговата кръв върху главата му, защото той уби с меч двама невинни и по-добри от него мъже; и той ги уби с меч, а моят баща не знаеше — Нировия син Авенир, израилски военачалник, и Йетеровия син Амесай, юдейски военачалник.</verse>
				<verse number="33">Така кръвта за тях ще се върне върху главата на Йоав и върху главата на потомството му за вечни времена, а за Давид, за потомството му, за дома му и за престола му нека има мир от Господа за вечни времена.“</verse>
				<verse number="34">Тогава Йодаевият син Ванея отиде, погуби Йоав и го уби; и той беше погребан в дома си в степта.</verse>
				<verse number="35">А царят постави вместо него Йодаевия син Ванея над войската; царят постави за свещеник Садок вместо Авиатар.</verse>
				<verse number="36">Тогава царят изпрати да повикат Семей и му каза: „Построй си дом в Йерусалим и живей там; и никъде не излизай оттам;</verse>
				<verse number="37">и знай, че в този ден, в който излезеш и прекосиш потока Кедрон, непременно ще умреш; кръвта ти ще бъде върху твоята глава.“</verse>
				<verse number="38">Семей каза на царя: „Добро е това, което ти каза. Твоят служител ще направи така, както каза моят господар, царят.“ Така Семей живееше в Йерусалим дълго време.</verse>
				<verse number="39">А след три години двама от робите на Семей избягаха и отидоха при Анхус, син на Маахи, царя на Гет. Казаха на Семей: „Ето твоите роби са в Гет.“</verse>
				<verse number="40">Тогава Семей стана, оседла осела си и тръгна за Гет при Анхус да търси своите роби. След това Семей се върна и доведе робите си от Гет.</verse>
				<verse number="41">И беше известено на Соломон, че Семей е ходил от Йерусалим до Гет и се е върнал.</verse>
				<verse number="42">Царят изпрати да повикат Семей и му каза: „Не те ли заклех в Господа и не ти ли заявих: „Знай, че в този ден, в който ти излезеш и тръгнеш, където и да е, непременно ще умреш“, а ти ми отвърна: „Добро е това, което ти каза.“</verse>
				<verse number="43">Защо не спази клетвата в Господа и заповедта, която ти дадох?“</verse>
				<verse number="44">И царят каза на Семей: „Ти знаеш в сърцето си всичкото зло, което си направил на моя баща Давид. Затова Господ обърна твоята злоба върху твоята глава!</verse>
				<verse number="45">А цар Соломон ще бъде благословен и престолът на Давид ще бъде утвърден пред Господа за вечни времена.“</verse>
				<verse number="46">Тогава царят заповяда на Йодаевия син Ванея и той излезе и погуби Семей, и той умря. Така царската власт се утвърди в Соломоновата ръка.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Соломон се сроди с фараона, египетския цар, и взе фараоновата дъщеря за жена, и я доведе да живее в Давидовия град, докато довърши своя дворец, Господния храм и стените около Йерусалим.</verse>
				<verse number="2">Тогава народът още принасяше жертви по високите места, защото по онова време не беше построен храм на името на Господа.</verse>
				<verse number="3">Соломон възлюби Господа, като живееше съгласно наредбите на своя баща Давид, при все че принасяше жертви и приношения по високите места.</verse>
				<verse number="4">И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото там беше главното високо място. Соломон принесе на този жертвеник хиляда всеизгаряния.</verse>
				<verse number="5">В Гаваон Господ се яви на Соломон нощем насън. И Бог му каза: „Пожелай, за да ти дам.“</verse>
				<verse number="6">Соломон отвърна: „Ти оказа велика милост на Своя служител, баща ми Давид; и понеже той постъпваше пред Тебе с истина и правда и с искрено сърце, Ти му запази тази велика милост, като му дари син, който седи на престола му, както е и днес.</verse>
				<verse number="7">А сега, Господи, Боже мой, Ти си поставил Своя служител за цар вместо баща ми, но аз съм твърде неопитен и не зная как да постъпвам в различни случаи.</verse>
				<verse number="8">Твоят служител е сред Твоя народ, който си избрал, народ така многочислен, че не може да се изброи, нито да се изчисли.</verse>
				<verse number="9">Затова дай на Своя служител разум, за да съди Твоя народ и да различава кое е добро и кое е зло, защото кой може да управлява този Твой многоброен народ?“</verse>
				<verse number="10">И на Господа беше угодно, че Соломон поиска това.</verse>
				<verse number="11">Тогава Бог му каза: „Тъй като ти пожела това и не поиска за себе си дълъг живот, нито помоли за богатство за себе си, нито пожела живота на враговете си, а за себе си разум, за да умееш да съдиш —</verse>
				<verse number="12">ето направих според твоята дума: дадох ти мъдрост и разум, така че преди тебе подобен на тебе не е имало и след тебе няма да се издигне подобен на тебе.</verse>
				<verse number="13">Аз ти давам и това, което ти не поиска: и богатство, и слава, така че няма да има подобен на тебе между царете през всичките твои дни.</verse>
				<verse number="14">Затова, ако ти ходиш по Моите пътища, като спазваш Моите наредби и Моите заповеди, както ходеше твоят баща Давид, и дните ти ще продължа.“</verse>
				<verse number="15">Соломон се събуди и ето — това беше сън. И той дойде в Йерусалим и застана пред ковчега на завета Господен, принесе всеизгаряния и извърши мирни жертви. И даде голямо угощение за всички свои служители.</verse>
				<verse number="16">След това при царя дойдоха две блудници и застанаха пред него.</verse>
				<verse number="17">Едната каза: „Аз и тази жена живеем в една и съща къща и родих, когато тя беше в къщата.</verse>
				<verse number="18">И на третия ден, след като родих, тази жена също роди. А ние бяхме сами заедно, нямаше с нас външен човек в къщата — само двете бяхме в къщата.</verse>
				<verse number="19">И през нощта синът на тази жена умря, понеже беше легнала върху него.</verse>
				<verse number="20">Тогава тя е станала през нощта, взела е сина ми от мене, докато аз, твоята слугиня, съм спала, и го сложила на своите гърди, а своя мъртъв син поставила на моите гърди.</verse>
				<verse number="21">Сутринта станах да накърмя сина си и ето той беше мъртъв, а когато на светло се взрях в него, това не беше моят син, когото бях родила.“</verse>
				<verse number="22">Другата жена каза: „Не, моят син е живият, а твоят син е мъртвият.“ А първата каза: „Не, мъртвият е твоят син, а живият е моят син.“ И се препираха пред царя.</verse>
				<verse number="23">Тогава царят каза: „Едната казва: „Живият е моят син, а мъртвият е твоят син“, и другата казва: „Не, твоят син е мъртвият, а моят син е живият“.“</verse>
				<verse number="24">И царят нареди: „Донесете ми меча!“ Донесоха един меч на царя.</verse>
				<verse number="25">Тогава царят каза: „Разсечете живото дете на две и дайте половината на едната и половината на другата.“</verse>
				<verse number="26">Но едната жена, чийто беше живият син, понеже цяла беше потресена от жалост за сина си, каза на царя: „О, господарю мой, дайте ѝ живото дете, не го убивайте.“ А другата каза: „Нека то не бъде ни мое, ни твое. Сечете!“</verse>
				<verse number="27">Тогава царят отвърна: „Дайте на тази живото дете и не го убивайте. Тя е неговата майка.“</verse>
				<verse number="28">И целият Израил чу за присъдата, с която царят отсъди, и започнаха да се боят от царя, защото разбраха, че у него има Божия мъдрост, с която съди.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Цар Соломон беше цар над целия Израил.</verse>
				<verse number="2">И негови висши сановници бяха: Азария, син на първосвещеника Садок,</verse>
				<verse number="3">Елихореф и Ахия, синове на Сива — секретари; Йосафат, син на Ахилуд — секретар;</verse>
				<verse number="4">Ванея, син на Йодай — военачалник; Садок и Авиатар — свещеници;</verse>
				<verse number="5">Азария, син на Натан — надзорник над областните управители; Завуд, син на Натан — свещеник и приближен на царя;</verse>
				<verse number="6">Ахисар — надзорник над двореца; Адонирам, син на Авди — отговорник за повинностите.</verse>
				<verse number="7">Соломон имаше дванадесет управители над целия Израил и те осигуряваха снабдяването на царя и на неговия дворец; всеки доставяше храна за по един месец в годината.</verse>
				<verse number="8">Ето имената им: Бен-Хур в Ефремовата планинска област;</verse>
				<verse number="9">Бен Декер — в Макац, Шаалбим, Бет-Шемеш, Елон-Бетханан;</verse>
				<verse number="10">Хеседовият син — в Арубот; под негово управление бяха и Сохо, и цялата земя Хефер;</verse>
				<verse number="11">Авинадавовият син — над цялата област на Нафат-Дор, а Соломоновата дъщеря Тафат беше негова жена;</verse>
				<verse number="12">Ахилудовият син Ваана в Таанах, Мегидон и цялата земя на Бет-Шеан, при Цартан, южно от Йезреел — от Бет-Шеан до Авел-Мехола и дори отвъд Йокмеам;</verse>
				<verse number="13">под управлението на сина на Гевер в Рамот Галаадски бяха селищата на Яир, Манасиев син, които са в Галаад, и областта Аргов, която е във Васан — шестдесет големи града със стени и бронзови резета;</verse>
				<verse number="14">Идовият син Ахинадав — в Маханаим;</verse>
				<verse number="15">Ахимаас в Нефталимовата земя — той си беше взел за жена Соломоновата дъщеря Васема;</verse>
				<verse number="16">Хушаевият син Ваана — в Асировата земя и Беалот;</verse>
				<verse number="17">Фаруевият син Йосафат — в Исахаровата земя;</verse>
				<verse number="18">Шимей, син на Ела — във Вениаминовата земя;</verse>
				<verse number="19">Уриевият син Гевер — в галаадската земя, земята на аморейския цар Сихон и на Васанския цар Ог; той беше управител в тази земя.</verse>
				<verse number="20">Юда и Израил бяха многобройни като морския пясък, ядяха, пиеха и се веселяха.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Соломон владееше всички царства от Ефрат до египетската граница. Тези управители плащаха данъци и служеха на Соломон през всичките дни на живота му.</verse>
				<verse number="2">Всекидневната прехрана на Соломон се състоеше от тридесет кора чисто пшенично брашно и шестдесет друго брашно,</verse>
				<verse number="3">десет угоени говеда и двадесет — хранени на пасбище, сто овце, освен елени, сърни, диви кози и охранени птици.</verse>
				<verse number="4">Защото той управляваше цялата земя от Типсах до Газа, беше над всички царе отсам реката и имаше мир с всички околни страни.</verse>
				<verse number="5">Така Израил и Юда живееха спокойно, всеки под лозата си и под смоковницата си — от Дан до Вирсавия, — през всички Соломонови дни.</verse>
				<verse number="6">Соломон имаше четиридесет хиляди ясли за колесничните коне и дванадесет хиляди за конницата.</verse>
				<verse number="7">И тези управители доставяха всичко на цар Соломон и на всички, които бяха на трапезата му — всеки в своя месец, и не допускаха да има недостиг от нещо.</verse>
				<verse number="8">Всеки доставяше също и ечемик, и слама за конете и за мулетата поредно в мястото, където беше царят.</verse>
				<verse number="9">И Бог даде на Соломон мъдрост, разум и всеобхватен ум като пясъка край морето.</verse>
				<verse number="10">Така Соломоновата мъдрост беше по-голяма от мъдростта на всичките синове на Изтока и от цялата египетска мъдрост.</verse>
				<verse number="11">Той беше по-мъдър от всички хора — от езрахиеца Етан, от Еман, Халкол и Дарда, синовете на Махол, и името му се славеше сред всички околни народи.</verse>
				<verse number="12">Той знаеше три хиляди притчи, а песните му бяха хиляда и пет.</verse>
				<verse number="13">Той говори и за растенията — от кедъра на Ливан до исопа, който расте по стените; той говори за животните и птиците и за пълзящите, и за рибите.</verse>
				<verse number="14">Хора от всички народи и от страна на всички царе по земята, които бяха слушали за неговата мъдрост, идваха да послушат Соломоновата мъдрост.</verse>
				<verse number="15">След като чу, че е помазан за цар вместо баща си, царят на Тир Хирам изпрати свои служители при Соломон, защото Хирам винаги беше приятел на Давид.</verse>
				<verse number="16">Също и Соломон изпрати да кажат на Хирам:</verse>
				<verse number="17">„Ти знаеш, че баща ми Давид не можа да изгради храм на името на Господа, своя Бог, поради войните с околните народи, докато Господ не ги покори под краката му.</verse>
				<verse number="18">Но сега Господ, моят Бог, ми даде спокойствие отвсякъде; няма противник, нито опасности.</verse>
				<verse number="19">И ето аз имам намерение да издигна храм на Господа, своя Бог, както Господ беше казал на баща ми Давид: „Твоят син, когото ще поставя на престола ти вместо тебе, той ще съгради храм на Моето име.“</verse>
				<verse number="20">Затова заповядай да ми насекат кедри от Ливан и моите слуги ще бъдат с твоите слуги, и ще ти заплатя за твоите слуги, каквото кажеш, тъй като ти знаеш, че между нас няма хора, които умеят да секат дървета, както сидонците.“</verse>
				<verse number="21">Като чу думите на Соломон, Хирам много се зарадва и каза: „Благословен да бъде днес Господ, Който даде на Давид мъдър син да царува над този многоброен народ!“</verse>
				<verse number="22">И Хирам изпрати да кажат на Соломон: „Аз изслушах това, за което беше изпратил до мене. И ще изпълня всичко, което пожела относно кедровия и кипарисовия дървен материал.</verse>
				<verse number="23">Моите слуги ще го свлекат от Ливан при морето и ще разпоредя да го превозват на салове до мястото, което ти ще ми известиш — там ще го разтоварят и ти ще го отнесеш. Но и ти изпълни желанието ми — да доставяш храна за моя дом.“</verse>
				<verse number="24">И така, Хирам даваше на Соломон кедрови и кипарисови дървета, колкото той искаше.</verse>
				<verse number="25">А Соломон доставяше на Хирам двадесет хиляди кора пшеница за храна и двадесет кора чисто маслиново масло. Соломон даваше това на Хирам всяка година.</verse>
				<verse number="26">Господ даде на Соломон мъдрост, както му беше обещал, и имаше мир между Хирам и Соломон. И те сключиха договор помежду си.</verse>
				<verse number="27">Цар Соломон наложи повинност на цял Израил и повинността носеха тридесет хиляди мъже.</verse>
				<verse number="28">И той ги изпращаше на смени по десет хиляди на месец — един месец бяха на работа в Ливан, а два месеца в дома си. Адонирам беше техен началник.</verse>
				<verse number="29">Соломон имаше и седемдесет хиляди носачи на товари и седемдесет хиляди каменоделци в планините,</verse>
				<verse number="30">освен трите хиляди и триста надзиратели, поставени от Соломон над хората, които извършваха работите.</verse>
				<verse number="31">И царят заповяда да бъдат докарвани големи, скъпи дялани камъни за основата на храма.</verse>
				<verse number="32">Соломоновите работници, Хирамовите строители и гевалците ги дялаха и приготвяха дървета и камъни, за да изградят храма.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">В четиристотин и осемдесетата година след излизането на израилтяните от египетската земя, в четвъртата година на царуването си над Израил, във втория месец на годината, зиф, Соломон започна да изгражда храма на Господа.</verse>
				<verse number="2">Храмът, който Соломон съгради за Господа, беше дълъг шестдесет лакътя, двадесет широк и тридесет лакътя висок.</verse>
				<verse number="3">Притворът на храма беше двадесет лакътя дълъг, според ширината на храма, и широк десет лакътя.</verse>
				<verse number="4">И направи на храма прозорци с решетки.</verse>
				<verse number="5">След това изгради пристройка покрай стените на храма — около храма и давира; и в нея околовръст направи странични стаи.</verse>
				<verse number="6">Една най-долна стая на пристройката имаше ширина пет лакътя, тази на средния етаж — шест лакътя, а на третия — седем лакътя ширина, защото около храма бяха направени отвън издатини, така че гредите на пристройката да не се допират до стените на храма.</verse>
				<verse number="7">И когато храмът се градеше, за строежа се използваха дялани камъни, но край храма при строежа му не се чуваше ни чук, ни топор, ни длето, нито друго някакво желязно сечиво.</verse>
				<verse number="8">Входът за средния етаж на пристройката беше от дясната страна на храма. По вити стълби се стигаше до средния етаж, а от средния до следващия.</verse>
				<verse number="9">Така той построи храма. Завърши го и го покри с кедрови греди и дъски.</verse>
				<verse number="10">И пристрои покрай целия храм странични стаи, високи пет лакътя, които бяха прикрепени към храма посредством издатини от кедрови греди.</verse>
				<verse number="11">И Господ отправи слово към Соломон и каза:</verse>
				<verse number="12">„Ето ти строиш този храм. Ако спазваш Моите наредби, постъпваш според Моите присъди, изпълняваш всичките Ми заповеди и постъпваш според тях, тогава ще изпълня Своето обещание, което дадох на Давид, твоя баща,</verse>
				<verse number="13">и ще пребивавам сред израилтяните, и няма да изоставя народа Си Израил.“</verse>
				<verse number="14">Така Соломон изгради храма и го завърши.</verse>
				<verse number="15">Той облицова стените на храма отвътре с кедрови дъски — от пода на храма до гредите на покрива, а пода на храма покри с кипарисови дъски.</verse>
				<verse number="16">И издигна стена в задната част на храма, на двадесет лакътя открая, покри стените и тавана с кедрови дъски и направи давир за мястото на Светая Светих.</verse>
				<verse number="17">Светилището, т.е. предната част на храма, беше дълго четиридесет лакътя.</verse>
				<verse number="18">И по кедъра вътре в храма имаше резби на пъпки и цъфнали цветове. Всичко беше от кедър; не се виждаше камък.</verse>
				<verse number="19">А в задната част на храма той приготви давира, където щеше да бъде ковчегът на завета.</verse>
				<verse number="20">Давирът беше дълъг двадесет лакътя, широк двадесет лакътя и висок двадесет лакътя. Той го обкова с чисто злато, както и кедровия кадилен жертвеник.</verse>
				<verse number="21">Така Соломон облицова храма отвътре с чисто злато, обтегна златни вериги пред давира и го обкова със злато.</verse>
				<verse number="22">Той обкова със злато целия храм открай докрай, както и целия кадилен жертвеник в светилището.</verse>
				<verse number="23">В давира той направи два херувима от маслиново дърво, на височина по десет лакътя.</verse>
				<verse number="24">Едното крило на единия херувим беше пет лакътя дълго и другото крило на херувима — пет лакътя; десет лакътя имаше от единия край на крилете му до другия.</verse>
				<verse number="25">Също така и другият херувим имаше десет лакътя — двата херувима бяха еднакви по мярка и форма.</verse>
				<verse number="26">Височината на единия херувим беше десет лакътя, както и на другия херувим.</verse>
				<verse number="27">И той постави херувимите по средата на вътрешното помещение, давира, а крилата на херувимите бяха разперени, така че крилото на единия достигаше до едната стена, а крилото на другия херувим — до другата стена. Другите им крила пък се допираха в средата на давира.</verse>
				<verse number="28">Той обкова херувимите със злато.</verse>
				<verse number="29">И по всички стени на храма околовръст изряза изображения на херувими, палмови дървета и разпукващи се цветове, отвътре и отвън.</verse>
				<verse number="30">Той обкова и пода на храма със злато, отвътре и отвън.</verse>
				<verse number="31">За входа на давира направи петоъгълна врата от маслиново дърво.</verse>
				<verse number="32">Върху двете врати от маслиново дърво той изряза херувими, палми и разпукващи се цветове и ги обкова със злато.</verse>
				<verse number="33">А при входа на храма направи стълбове от маслинови дървета във вид на четириъгълник</verse>
				<verse number="34">и две врати от кипарисово дърво с подвижни половинки.</verse>
				<verse number="35">И изряза върху тях херувими, палми и разпукващи се цветове и ги покри със злато, положено върху резбата.</verse>
				<verse number="36">Изгради стените на вътрешния двор с три реда дялани камъни и с един ред кедрови дървета.</verse>
				<verse number="37">В четвъртата година, в месец зиф, бяха положени основите на Господния храм;</verse>
				<verse number="38">а на единадесетата година, в осмия месец на годината, бул, той привърши храма с всичките му принадлежности и според предначертаното. Той го строи седем години.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Соломон изграждаше своя дворец тринадесет години и целия го завърши.</verse>
				<verse number="2">Той съгради двореца си, наречен Ливанска гора, от ливански кедър. Той беше дълъг сто лакътя, широк петдесет и висок тридесет лакътя и се крепеше върху четири реда кедрови стълбове, върху които бяха положени кедрови греди.</verse>
				<verse number="3">Покривът му беше от кедър и се крепеше върху четиридесет и петте стълба, по петнадесет в редица.</verse>
				<verse number="4">Имаше три реда прозорци, прозорец срещу прозорец.</verse>
				<verse number="5">Всичките врати и рамките им бяха четириъгълни, а срещуположните прозорци бяха в три реда.</verse>
				<verse number="6">Той направи и притвор на колони, чиято дължина беше петдесет лакътя и тридесет лакътя широк — с преддверие, стълбове и корниз пред тях.</verse>
				<verse number="7">И направи три притвора: притвор с престол, където да съди, наречен съдилищен притвор; той беше покрит с кедър от пода до покрива.</verse>
				<verse number="8">В двореца, където живееше, имаше друг двор, по-навътре от притвора, който беше направен по същия начин. Той направи и дом, подобен на притвора, за фараоновата дъщеря, която Соломон си беше взел за жена.</verse>
				<verse number="9">Всички тези постройки бяха от скъпи камъни, изсечени по мярка и изрязани с трион от вътрешната и от външната страна — от основата до корниза и отвън до големия двор.</verse>
				<verse number="10">В основата бяха положени скъпи и големи камъни по десет и по осем лакътя.</verse>
				<verse number="11">И върху тях също така имаше скъпи камъни, издялани по мярка, и кедрови дървета.</verse>
				<verse number="12">Големият двор наоколо имаше три реда камъни и ред кедрови греди, също като вътрешния двор на Господния храм и притвора при двореца.</verse>
				<verse number="13">Цар Соломон беше изпратил да доведат Хирам от Тир.</verse>
				<verse number="14">Той беше син на вдовица от Нефталимовото племе, а неговият баща беше от Тир, работещ изкусно с бронз. Той умееше да изработва всякакви неща от бронз. Тогава той дойде при цар Соломон и му изработваше всякакви неща от бронз.</verse>
				<verse number="15">Той направи два медни стълба, всеки по осемнадесет лакътя висок, отвътре празен, и връв от дванадесет лакътя можеше да го обхване.</verse>
				<verse number="16">И той направи от излят бронз два капитела, за да ги постави върху стълбовете. Единият капител беше висок пет лакътя и другият — висок също пет лакътя.</verse>
				<verse number="17">И направи мрежеста плетеница и верижки за капителите, които бяха върху стълбовете, седем за единия капител и седем за другия.</verse>
				<verse number="18">Така той направи стълбовете, както и два реда нарове около плетеницата, за да покрие с тях капителите, които бяха върху стълбовете; същото направи и за другия капител.</verse>
				<verse number="19">И капителите, които бяха на върха на стълбовете — във формата на лилии, в главното светилище, бяха от по четири лакътя.</verse>
				<verse number="20">А капителите, които бяха на двата стълба, имаха по двеста нара, наредени около всеки капител, горе, близо до изпъкналата част, върху която беше плетеницата.</verse>
				<verse number="21">И разположи стълбовете при храмовия притвор: постави стълб отдясно и му даде име Яхин, постави стълб и отляво и му даде име Воаз;</verse>
				<verse number="22">а над стълбовете направи капители, подобни на лилии. И така завърши работата над стълбовете.</verse>
				<verse number="23">Тогава направи излят от бронз водоем като море — от единия му край до другия имаше десет лакътя в диаметър, а пет лакътя беше висок; и мерилна връв тридесет лакътя можеше да го обхване околовръст.</verse>
				<verse number="24">Под извития му ръб имаше орнаменти във вид на краставички по десет на лакът; те бяха наредени в два реда около водоема от всички страни и бяха излети заедно с него.</verse>
				<verse number="25">Той стоеше върху дванадесет вола — три гледаха към север, три гледаха към запад, три бяха обърнати към юг и три гледаха към изток. Водоемът лежеше върху тях, а задните им части бяха обърнати навътре.</verse>
				<verse number="26">Дебелината му беше една длан, а краищата му бяха направени като чаша, във вид на цъфнала лилия. Той побираше две хиляди бата вода.</verse>
				<verse number="27">Той направи и десет медни стойки. Всяка беше дълга четири лакътя, широка — четири лакътя, и висока — три лакътя.</verse>
				<verse number="28">Ето направата на стойките: те имаха плочи, поставени отвесно в рамки от напречни панели, които бяха поставени между ъгловите стълбци.</verse>
				<verse number="29">Върху плочите, които бяха в рамките, а също и върху рамките, имаше изобразени лъвове, волове и херувими; а над и под лъвовете и воловете имаше гирлянди.</verse>
				<verse number="30">Всяка стойка имаше четири бронзови колела и бронзови оси. На четирите ѝ крака имаше излети издатини като рамене, които бяха под самия умивалник, под всяко венче от гирляндата.</verse>
				<verse number="31">Отворът на стойката, отвътре на венчето до върха, беше един лакът; отворът беше кръгъл, както в основата на стълбците на стойката, лакът и половина, и при отвора имаше изваяния; но страните отвън бяха четириъгълни, а не кръгли.</verse>
				<verse number="32">Под страничните панели имаше четири колела с оси, прикрепени към поставките. Височината на всяко колело беше лакът и половина.</verse>
				<verse number="33">Направата на колелата беше като направата на колело на колесница: осите им и средната част, ръбът им и спиците, и главите им — всички бяха излети.</verse>
				<verse number="34">При четирите ъгъла на всяка стойка имаше издатини и издатините бяха прикрепени към стойката.</verse>
				<verse number="35">И върху горната част на стойката имаше кръгъл ръб, висок половин лакът, а дръжките на стойката и страничните ѝ плочи бяха едно цяло с нея.</verse>
				<verse number="36">Той изряза върху плочите на дръжките ѝ и на страничните ѝ панели херувими, лъвове и палми и според пространството — гирлянди.</verse>
				<verse number="37">Така той направи десетте стойки, всяка беше излята, еднакви по мярка и вид.</verse>
				<verse number="38">Направи и десет бронзови умивалника; всеки умивалник побираше четиридесет бата вода, имаше четири лакътя ширина и стоеше на една от десетте стойки.</verse>
				<verse number="39">Той разположи умивалниците така: пет от дясната и пет от лявата страна на храма, а водоема постави от дясната страна на храма на югоизток.</verse>
				<verse number="40">Хирам направи умивалниците, лопатките и купите за възлияние. И Хирам извърши всички работи, които вършеше на цар Соломон за Господния храм:</verse>
				<verse number="41">двата стълба, двата капитела с изпъкнали части на върха на двете колони, двете плетеници за покриване изпъкналите части на капителите, които бяха на върха на колоните,</verse>
				<verse number="42">четиристотинте нара за двете плетеници — два реда нарове за всяка плетеница за покриване на двете изпъкналости на капителите върху стълбовете,</verse>
				<verse number="43">десетте стойки и десетте умивалника върху стойките,</verse>
				<verse number="44">един водоем, наречен море, и дванадесет вола под водоема,</verse>
				<verse number="45">котлите, лопатките и купите — всички тези неща, които Хирам направи на цар Соломон за Господния храм, бяха от излъскан бронз.</verse>
				<verse number="46">Царят ги лееше край Йордан във форми от глинена пръст, между Сукхот и Царетан.</verse>
				<verse number="47">Соломон направи много от всички тези принадлежности. Поради големия им брой тежестта на бронза не беше определяна.</verse>
				<verse number="48">Соломон направи и всичките принадлежности, които бяха за Господния храм: златния жертвеник и златната трапеза, на която се поставяха хлябовете на предложението,</verse>
				<verse number="49">светилниците, пет отдясно и пет отляво в светилището на храма, от чисто злато, цветя, кандилца и щипци от злато,</verse>
				<verse number="50">купите, ножовете, чашите, купелите, кадилниците и огнищата от чисто злато, скобите за вратите на давира в Светая светих — от злато, и за вратите на храма, също от злато.</verse>
				<verse number="51">Така цялата работа, която цар Соломон извърши за Господния храм, беше завършена. И Соломон принесе посветеното от баща му Давид — среброто, златото и принадлежностите, и ги предаде в съкровищницата на Господния храм.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">Тогава Соломон свика при себе си в Йерусалим Израилевите старейшини — всички първенци на племената и родоначалниците на израилтяните, за да пренесат ковчега на завета Господен от Давидовия град — Сион.</verse>
				<verse number="2">И всички израилтяни се събраха при цар Соломон на празника Шатри през седмия месец, етаним.</verse>
				<verse number="3">Дойдоха всички Израилеви старейшини; и свещениците вдигнаха ковчега</verse>
				<verse number="4">и понесоха ковчега Господен и скинията с всичките свещени принадлежности, които бяха в скинията; всичко това носеха свещениците и левитите.</verse>
				<verse number="5">А цар Соломон и цялото събрано при него Израилево общество вървяха пред ковчега, принасяйки като жертви овце и волове, които поради множеството си не можеха да се изброят и пресметнат.</verse>
				<verse number="6">И свещениците внесоха ковчега на Господния завет на неговото място, в давира на храма, в Светая светих, под крилата на херувимите,</verse>
				<verse number="7">защото херувимите простираха крилата си над мястото за ковчега и върлините му.</verse>
				<verse number="8">А върлините се издаваха така, че краищата им се виждаха откъм светилището, което е пред давира, но не излизаха навън; те са там и до днес.</verse>
				<verse number="9">В ковчега нямаше нищо освен двете плочи, които Мойсей беше поставил там на Хорив, където Господ сключи завет с израилтяните след излизането им от египетската земя.</verse>
				<verse number="10">Когато свещениците излязоха от светилището, облакът изпълни Господния храм</verse>
				<verse number="11">и свещениците не можеха да стоят да служат, понеже славата на Господа изпълни Господния храм.</verse>
				<verse number="12">Тогава Соломон каза: „Господ каза, че би обитавал в тъмен облак.</verse>
				<verse number="13">Аз Ти съградих храм за прекрасно жилище, Господи, място да пребиваваш за вечни времена.“</verse>
				<verse number="14">И царят се обърна с лице към народа и благослови цялото събрание, а цялото Израилево общество стоеше.</verse>
				<verse number="15">Тогава той каза: „Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който обеща с устата Си на моя баща Давид и изпълни с ръката Си обещаното! Той каза:</verse>
				<verse number="16">„От деня, когато изведох Своя народ Израил от Египет, Аз не избрах нито в едно Израилево племе град, за да бъде построен в него храм, така че Моето име да бъде там; но избрах Давид да бъде над Моя народ Израил.“</verse>
				<verse number="17">Баща ми Давид силно желаеше да изгради храм за името на Господа, Бога Израилев.</verse>
				<verse number="18">Но Господ каза на баща ми Давид: „Понеже ти имаш силно желание да построиш храм на Моето име, хубаво е, че това желаеш;</verse>
				<verse number="19">обаче ти няма да изградиш храма, а синът ти, произлязъл от тебе, той ще съгради храм на името Ми.“</verse>
				<verse number="20">И Господ изпълни обещанието Си, което даде. И когато аз застанах на мястото на своя баща Давид и седнах на Израилевия престол, както каза Господ, построих храм на името на Господа, Бога Израилев.</verse>
				<verse number="21">В него приготвих място за ковчега, в който е Господният завет, който Той сключи с нашите предци, когато ги изведе от египетската земя.“</verse>
				<verse number="22">И Соломон застана към жертвеника на Господа в присъствието на цялото събрание израилтяни, простря ръцете си към небето</verse>
				<verse number="23">и каза: „Господи, Боже Израилев, няма Бог като Тебе нито на небето горе, нито на земята долу. Ти пазиш завета и проявяваш милостта Си към служителите Си, които правят добро пред Тебе от цялото си сърце.</verse>
				<verse number="24">Ти спази това, което беше обещал на Своя служител Давид, моя баща — Ти говори със Своята уста и го изпълни днес.</verse>
				<verse number="25">Сега, Господи, Боже Израилев, спази, каквото бе обещал на Своя служител Давид, моя баща, когато каза: „Пред лицето Ми винаги ще седи на Израилевия престол мъж от твоето потомство, но само ако твоите синове се придържат в пътя си, ходейки пред Мене, както ти ходеше пред Мене.“</verse>
				<verse number="26">Затова сега, Боже Израилев, нека бъде потвърдено Твоето слово, което си изрекъл пред Своя служител Давид, моя баща!</verse>
				<verse number="27">Наистина ли Бог ще живее на земята? Ето небето, дори небето на небесата, не могат да Те поберат, колко по-малко — този храм, който построих.</verse>
				<verse number="28">Но погледни милостиво към молитвата на Своя служител и към молбата му, Господи, Боже мой, вслушай се в молбата и молитвата, с която Твоят служител Ти се моли днес,</verse>
				<verse number="29">така че очите Ти да бъдат отворени към този храм денем и нощем, към мястото, за което си казал: „Името Ми ще бъде там“ — и изслушвай молитвата, с която Твоят служител ще се моли на това място.</verse>
				<verse number="30">Вслушвай се в молбата на Своя служител и на Своя народ Израил, когато се молят на това място. Чуй в Своето място на обитаване в небето, чуй и прости.</verse>
				<verse number="31">Когато някой съгреши против ближния си и поискат от него да се закълне, и поради това дойдат пред Твоя жертвеник в този храм,</verse>
				<verse number="32">тогава чуй на небето и извърши правосъдие за служителите Си — обяви беззаконния, така че да стовариш постъпката му върху неговата глава, и оправдай невинния, като му въздадеш според правдата му.</verse>
				<verse number="33">Когато Твоят народ Израил претърпи поражение от неприятели заради греха си против Тебе, когато се обърне към Тебе, прослави името Ти и Те помоли в този храм,</verse>
				<verse number="34">тогава чуй и прости греха на Своя народ Израил, и го върни в земята, която си дал на предците му.</verse>
				<verse number="35">Когато небето се затвори и не вали дъжд, защото израилтяните са съгрешили пред Тебе, когато се помолят на това място, изповядат името Ти и се обърнат от греха си, понеже Ти си ги смирил,</verse>
				<verse number="36">чуй тогава от небето и прости греха на служителите Си и на Своя народ Израил, тъй като си им посочил добрия път, по който да вървят, и дай дъжд на Своята земя, която си дал на Своя народ в наследство.</verse>
				<verse number="37">Ако настанат глад в страната или мор, палещ вятър, мана, скакалци или пояждащи насекоми, или неприятел го притесни в земята му, както и някакво бедствие или болест,</verse>
				<verse number="38">тогава при всяка молитва, при всяка молба, която се отправи от някой човек от целия Ти народ Израил, когато почувства болка в сърцето си и простре ръцете си към този храм,</verse>
				<verse number="39">чуй от небето, от мястото, което обитаваш, и помилвай; стори и въздай на всеки според всичките му постъпки като Сърцеведец, защото само Ти познаваш сърцето на всички човешки синове,</verse>
				<verse number="40">за да се боят от Тебе през цялото време, докато живеят на земята, която си дал на предците ни.</verse>
				<verse number="41">Ако чужденец, който не е от Твоя народ Израил, дойде от далечна земя заради Твоето име,</verse>
				<verse number="42">защото всички ще чуят за Твоето велико име, за Твоята силна мощна ръка и за Твоята простряна ръка — дойде и се помоли в този храм,</verse>
				<verse number="43">чуй от небето, от мястото, което обитаваш, и стори всичко, за което чужденецът Те призовава, за да познаят Твоето име всички народи по земята и да се боят от Тебе, както Твоят народ Израил, и да разберат, че този храм, който изградих, е наречен на Твоето име.</verse>
				<verse number="44">Ако Твоят народ тръгне на война против свой неприятел, където Ти го изпращаш, и се помоли на Господа, като се обърне към града, който Ти си избрал, и към храма, който построих на Твоето име,</verse>
				<verse number="45">тогава чуй от небето молитвата и молбата му и стори за него, каквото му е нужно.</verse>
				<verse number="46">Когато съгрешат пред Тебе — защото няма човек, който да не греши — и Ти се разгневиш срещу тях, и ги предадеш на неприятелите им, и завелите ги в плен ги отведат във вражеската страна, далечна или близка,</verse>
				<verse number="47">и когато в земята, където ще бъдат в плен, дойдат на себе си, обърнат се и Ти се помолят, като кажат: „Съгрешихме, беззаконствахме, виновни сме“,</verse>
				<verse number="48">и когато се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в страната на неприятелите си, които са ги пленили, и се помолят, като се обърнат към своята земя, която си дал на предците им, към града, който си избрал, и към храма, който изградих на Твоето име,</verse>
				<verse number="49">тогава чуй от небето, от мястото, което Ти обитаваш, тяхната молитва и молба, стори за тях, каквото им е нужно;</verse>
				<verse number="50">и прости на Своя народ това, което е съгрешил против Тебе, и всичките му престъпления, които е извършил пред Тебе, и възбуди състрадание към него в онези, които са го пленили, за да бъдат милостиви към него:</verse>
				<verse number="51">защото той е Твой народ и Твой дял, който Ти изведе от Египет, от желязната пещ.</verse>
				<verse number="52">Нека очите Ти бъдат открити към молбата на Твоя служител и молитвата на Твоя народ Израил, за да се вслушваш, когато Те призовават,</verse>
				<verse number="53">защото Ти си ги отделил за Свой дял измежду всички народи на земята, както си казал чрез Своя служител Мойсей, когато изведе предците ни от Египет, Господи Боже.“</verse>
				<verse number="54">След като Соломон коленичил произнесе към Господа цялата тази молитва и молба, той стана пред жертвеника Господен с ръце, прострени към небето.</verse>
				<verse number="55">И като застана, благослови на висок глас цялото Израилево събрание, казвайки:</verse>
				<verse number="56">„Благословен да бъде Господ, Който даде спокойствие на Своя народ Израил, както беше обещал. Не остана нито една неизпълнена дума от всички Негови добри обещания, които беше изрекъл чрез Своя служител Мойсей.</verse>
				<verse number="57">Нека да бъде с нас Господ, нашият Бог, както Той беше с нашите предци. Да не ни изоставя, да не ни напуска,</verse>
				<verse number="58">да склони сърцата ни към Себе Си, за да ходим по всичките Му пътища и да спазваме заповедите Му, наредбите и решенията Му, които е дал на предците ни.</verse>
				<verse number="59">И тези думи, с които се помолих пред Господа, нека бъдат близо до Господа, нашия Бог, за да върши всеки ден, каквото е нужно за Неговия служител и за Неговия народ Израил,</verse>
				<verse number="60">за да разберат всички народи по света, че Господ е Бог и няма друг.</verse>
				<verse number="61">И нека вашето сърце да бъде напълно предано на Господа, нашия Бог, за да постъпвате според наредбите и да спазвате заповедите Му, както е днес.“</verse>
				<verse number="62">Тогава царят и цял Израил с него принесоха жертва на Господа.</verse>
				<verse number="63">Соломон принесе мирна жертва на Господа двадесет и две хиляди глави едър добитък и сто и двадесет хиляди глави дребен добитък. Така царят и всички израилтяни осветиха Господния храм.</verse>
				<verse number="64">В същия ден царят освети средната част на двора, който е пред Господния храм — принесе там всеизгаряния и хлебен принос, и тлъстината на мирните жертви. Защото бронзовият жертвеник, който е пред храма на Господа, беше малък да побере всеизгарянията, хлебния принос и тлъстината от мирните жертви.</verse>
				<verse number="65">Така Соломон отпразнува по онова време празника Шатри. И цял Израил беше с него — голямо събрание, от Емат до Египетския поток спазиха празника пред Господа, нашия Бог: седем дена и още седем дена — четиринадесет дена.</verse>
				<verse number="66">На осмия ден Соломон разпусна народа. И всички благословиха царя и се разотидоха по домовете си, като се радваха и веселяха от сърце за всичкото добро, което Господ направи на Своя служител Давид и на Своя народ Израил.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">След като Соломон завърши строежа на Господния храм, на царския дворец и на всичко, което Соломон желаеше да направи,</verse>
				<verse number="2">Господ се яви на Соломон втори път, както му се беше явил в Гаваон.</verse>
				<verse number="3">И Господ му каза: „Чух молитвата и молбата ти, с които ти се молеше пред Мене. Осветих този храм, който ти изгради, за да пребивава там името Ми за вечни времена и ще пребъдват там очите Ми и сърцето Ми през всички дни.</verse>
				<verse number="4">А пък ти, ако желаеш да вървиш пред Моето лице, както е ходил твоят баща Давид, с чисто сърце и в правота, вършейки всичко, което ти заповядах, и ако спазваш Моите наредби и заповедите Ми,</verse>
				<verse number="5">тогава ще издигна твоя царски престол над Израил за вечни времена, както съм казал на баща ти Давид: „Винаги ще седи на Израилевия престол мъж от твоето потомство.“</verse>
				<verse number="6">Ако вие и синовете ви отстъпите от Мене и не спазвате Моите заповеди и Моите наредби, които съм ви дал, и тръгнете да служите на други богове и да им се покланяте,</verse>
				<verse number="7">ще изтребя Израил от лицето на земята, която съм му дал, и ще отхвърля от лицето Си храма, който осветих на името Си. И ще стане за приказки и подигравки у всички народи.</verse>
				<verse number="8">И всеки, който мине покрай този славен храм, ще се ужаси, ще подсвирне и ще попита: „Защо Господ е постъпил така с тази страна и с този храм?“</verse>
				<verse number="9">И ще кажат: „Понеже изоставиха Господа, своя Бог, Който изведе предците им от египетската земя, и се привързаха към други богове, покланяха им се и им служеха, затова Господ изпрати върху тях цялото това бедствие“.“</verse>
				<verse number="10">След като изминаха двадесет години, в които Соломон построи двата дома — Господния храм и царския дворец, —</verse>
				<verse number="11">за които тирският цар Хирам доставяше на Соломон кедров и кипарисов материал и злато, колкото той желаеше, тогава цар Соломон даде на Хирам двадесет града в Галилейската земя.</verse>
				<verse number="12">Когато Хирам дойде от Тир да огледа градовете, които Соломон му даде, и те не му се понравиха,</verse>
				<verse number="13">тогава той каза: „Какви са тези градове, които си ми дал, брате мой?“ И ги нарече земя Кавул, както се казват и до днес.</verse>
				<verse number="14">А Хирам бе изпратил на царя сто и двадесет таланта злато.</verse>
				<verse number="15">Поради тази причина излезе наредбата за повинността, която цар Соломон наложи, за да построи Господния храм, своя дворец, Мило, Йерусалимските стени, Хацор, Мегидон и Гезер.</verse>
				<verse number="16">Фараонът, египетският цар, беше дошъл и превзел Гезер, и го беше изгорил с огън, а ханаанците, които живееха в града, беше избил и го беше дал като зестра на дъщеря си, Соломоновата жена.</verse>
				<verse number="17">Тогава Соломон съгради Гезер и Долни Веторон,</verse>
				<verse number="18">Ваалат, Тадмор в степта,</verse>
				<verse number="19">всичките градове за припаси, които Соломон имаше, градовете за колесниците, градовете за конницата и всичко, което Соломон поиска да изгради в Йерусалим, в Ливан и в цялата земя на владението си.</verse>
				<verse number="20">Всичките хора, останали от аморейците, хетейците, ферезейците, евейците, йевусейците, които не бяха от Израилевите синове,</verse>
				<verse number="21">от техните потомци, останали след тях в страната, които израилтяните не можаха да изтребят, на тях Соломон нареди да носят повинността, както е и до днес.</verse>
				<verse number="22">Но никого от израилтяните Соломон не постави на принудителна работа. Те бяха негови войници, служители, велможи, военачалници и водачи на неговите колесници и на неговите конници.</verse>
				<verse number="23">Главните надзорници над Соломоновите работи пък, които разпореждаха над народа, който извършваше тази работа, бяха петстотин и петдесет.</verse>
				<verse number="24">А дъщерята на фараона отиде от Давидовия град в дома, който Соломон построи за нея. След това той изгради Мило.</verse>
				<verse number="25">Соломон принасяше три пъти в годината всеизгаряния и мирни жертви върху жертвеника, който той изгради за Господа, и принасяше кадива върху жертвеника, който беше пред Господа в светилището, след като завърши изграждането на храма.</verse>
				<verse number="26">Цар Соломон направи и кораби в Ецион-Гевер, близо до Елат, на брега на Червено море, в едомската страна.</verse>
				<verse number="27">Хирам изпрати за тези кораби свои служители, опитни мореплаватели, заедно със Соломоновите служители.</verse>
				<verse number="28">И те отидоха в Офир, откъдето придобиха четиристотин и двадесет таланта злато и го донесоха на цар Соломон.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Савската царица, като чу за славата на Соломон в името на Господа, дойде да го подложи на изпитание с трудни въпроси.</verse>
				<verse number="2">Тя пристигна в Йерусалим с много голямо богатство: камили, натоварени с благоухания, с твърде много злато и скъпоценни камъни. Тя дойде при Соломон и разговаря с него за всичко, което ѝ беше на сърцето.</verse>
				<verse number="3">Соломон ѝ обясни всички нейни въпроси и нямаше нищо непознато за царя, което да не ѝ обясни.</verse>
				<verse number="4">Когато Савската царица видя цялата мъдрост на Соломон и двореца, който беше построил,</verse>
				<verse number="5">и ястията на трапезата му, и жилището на служителите му, и държането на служителите, и облеклото им, и виночерпците, и всеизгарянията, които той принасяше в храма, тя се удиви.</verse>
				<verse number="6">И каза на царя: „Истина е, което чух в моята страна за твоите дела и за мъдростта ти.</verse>
				<verse number="7">Но докато не дойдох и не видях с очите си, аз не вярвах на казаното. А ето че и половината не ми е било казано; ти имаш повече мъдрост и богатство, отколкото съм слушала.</verse>
				<verse number="8">Блажени са твоите хора, блажени са твоите служители, които винаги стоят пред тебе и слушат мъдростта ти.</verse>
				<verse number="9">Благословен да бъде Господ, твоят Бог, Който има благоволение към тебе да те постави на Израилевия престол! Понеже Господ е възлюбил Израил за вечни времена, затова те е поставил за цар, за да раздаваш съд и правосъдие.“</verse>
				<verse number="10">Тогава тя даде на царя сто и двадесет таланта злато от Офир, твърде много ароматни растения и скъпоценни камъни. Нямаше вече такова изобилие от аромати, каквото Савската царица даде на Соломон.</verse>
				<verse number="11">И Хирамовите кораби, които носеха злато от Офир, докараха голямо множество сандалово дърво и скъпоценни камъни.</verse>
				<verse number="12">Царят направи от това дърво перила в Господния храм и в царския дворец, също и арфи и псалтири за певците. Такова сандалово дърво не беше донасяно и не беше виждано до този ден.</verse>
				<verse number="13">А цар Соломон даде на Савската царица всичко, което тя пожела, без да се брои онова, което цар Соломон ѝ подари лично. И тя се върна със служителите си в своята страна — тя и всичките ѝ служители.</verse>
				<verse number="14">Златото, което Соломон придобиваше всяка година, тежеше шестстотин шестдесет и шест таланта</verse>
				<verse number="15">освен онова, което се получаваше от разните продавачи на стока, от търговците, които внасяха стока, от всички арабски царе и от областните управители.</verse>
				<verse number="16">И цар Соломон направи двеста големи щита от ковано злато — за всеки щит бяха изразходвани по шестстотин сикли злато,</verse>
				<verse number="17">и триста малки щита от ковано злато — за един щит бяха изразходвани по три мини злато. Тогава царят ги постави в двореца, наречен Ливанска гора.</verse>
				<verse number="18">Царят направи и голям престол от слонова кост и го обкова с чисто злато.</verse>
				<verse number="19">Престолът имаше шест стъпала, а отзад горната част на престола беше закръглена и имаше облегалки от двете страни на седалището, а до облегалките бяха поставени два лъва;</verse>
				<verse number="20">и върху шестте стъпала бяха поставени дванадесет лъва от двете страни. Подобно нещо не е имало в никое царство.</verse>
				<verse number="21">И всичките съдове за пиене на цар Соломон бяха златни и всичките съдове в двореца Ливанска гора бяха от чисто злато — нищо нямаше от сребро, тъй като в дните на Соломон среброто се смяташе за нищо,</verse>
				<verse number="22">защото царят имаше таршишки презморски кораби заедно с корабите на Хирам. Веднъж на три години таршишките кораби идваха и докарваха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.</verse>
				<verse number="23">Така цар Соломон надминаваше всички царе по земята по богатство и мъдрост.</verse>
				<verse number="24">И всички царе по земята търсеха Соломон, за да чуят мъдростта му, която Бог бе вложил в сърцето му.</verse>
				<verse number="25">Всяка година всеки от тях му поднасяше съответен дар: сребърни и златни съдове, облекла, оръжие и благоухания, коне и мулета.</verse>
				<verse number="26">Соломон събра колесници и конници — имаше хиляда и четиристотин колесници и дванадесет хиляди конници, които бяха настанени по градовете за колесниците и при царя в Йерусалим.</verse>
				<verse number="27">И царят направи среброто в Йерусалим равноценно с обикновените камъни, а кедрите поради тяхното множество — равноценни със смоковниците по Шефела.</verse>
				<verse number="28">От Египет и Кува докарваха конете за цар Соломон. Царските търговци ги купуваха от Кува на стада.</verse>
				<verse number="29">Една колесница, купена и изнесена от Египет, струваше шестстотин сикли сребро, а всеки кон — сто и петдесет. По същия начин те лично изнасяха за всичките хетейски и арамейски царе.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Освен фараоновата дъщеря цар Соломон залюби много чужденки: моавки, амонки, едомки, сидонки и хетейки —</verse>
				<verse number="2">от народите, за които Господ беше казал на израилтяните: „Не влизайте при тях и те да не влизат при вас, за да не привлекат сърцата ви към боговете си.“ Към тях Соломон се привърза с любовта си.</verse>
				<verse number="3">Той имаше седемстотин жени и триста наложници; и неговите жени развратиха сърцето му.</verse>
				<verse number="4">Защото, когато Соломон остаря, неговите жени отклониха сърцето му към други богове и сърцето му не беше напълно предано на неговия Господ Бог, както сърцето на неговия баща Давид.</verse>
				<verse number="5">Соломон служеше на сидонското божество Астарта и на амонската мерзост Милком.</verse>
				<verse number="6">Така Соломон извърши зло пред очите на Господа и не следваше напълно Господа, както неговият баща Давид.</verse>
				<verse number="7">Тогава Соломон издигна високо място на моавската гнусота Хамос, на планината, която е срещу Йерусалим, и на амонската мерзост Молох.</verse>
				<verse number="8">Това той направи за всичките си жени чужденки, които кадяха и принасяха жертви на своите богове.</verse>
				<verse number="9">И Господ се разгневи на Соломон, задето отклони сърцето си от Господа, Израилевия Бог, Който два пъти му се бе явявал</verse>
				<verse number="10">и му беше заповядал да не следва други богове. Но той не спази това, което Господ му беше заповядал.</verse>
				<verse number="11">Затова Господ каза на Соломон: „Понеже това се върши у тебе и не спази Моя завет и Моите наредби, които ти заповядах, Аз непременно ще изтръгна от тебе царството ти и ще го дам на твой служител.</verse>
				<verse number="12">Но Аз няма да направя това през твоите дни заради твоя баща Давид, но ще го откъсна от ръката на твоя син;</verse>
				<verse number="13">само че цялото ти царство няма да изтръгна; едно племе ще дам на твоя син заради Моя служител Давид и заради Йерусалим, който Аз избрах.“</verse>
				<verse number="14">И Господ издигна за противник на Соломон едомеца Адад, който беше от едомския царски род.</verse>
				<verse number="15">По-рано, когато Давид беше в Едом и военачалникът Йоав дойде да погребе убитите, тъй като беше избил всяко мъжко в Едом</verse>
				<verse number="16">— защото Йоав и всички израилтяни престояха шест месеца там, докато бъде изтребен всеки от мъжки пол в Едом, —</verse>
				<verse number="17">Адад с няколко едомци от служителите на баща му избяга в Египет, а Адад беше младеж.</verse>
				<verse number="18">Те тръгнаха от Мадиам, отидоха във Фаран и като взеха със себе си мъже водачи от Фаран, потеглиха и стигнаха в Египет при фараона, египетския цар. Той му даде дом и му определи издръжка, и му даде земя.</verse>
				<verse number="19">Адад се ползваше с голямо благоволение пред фараона и той му даде за жена своя балдъза, сестра на царицата Тахпенес.</verse>
				<verse number="20">Сестрата на Тахпенес му роди син Генуват, когото Тахпенес възпитаваше във фараоновия дом; и Генуват живееше във фараоновия дом с фараоновите синове.</verse>
				<verse number="21">Когато Адад чу, че Давид е заспал при предците си и че военачалникът Йоав е умрял, каза на фараона: „Пусни ме да отида в своята страна.“</verse>
				<verse number="22">Фараонът го попита: „Нима си лишен от нещо при мене, че желаеш да отидеш в страната си?“ А той отговори: „Не, но ме пусни.“</verse>
				<verse number="23">Бог издигна против Соломон и друг противник, Разон, син на Елиада, който беше избягал от господаря си Адраазар, сувски цар.</verse>
				<verse number="24">И след като Давид разби сувците, Разон събра около себе си мъже и стана вожд на група от мародери. Те отидоха в Дамаск, заселиха се там и той стана цар на Дамаск.</verse>
				<verse number="25">Той беше противник на Израил през всичките дни на Соломон. Освен че Адад пакостеше, и той вредеше на Израил и стана арамейски цар.</verse>
				<verse number="26">Също Йеровоам, син на Нават, ефремец от Цареда — майка му беше вдовица и се казваше Церуа, — служител на Соломон, и той вдигна ръка против царя.</verse>
				<verse number="27">И ето причината, поради която той вдигна ръка против царя: Соломон строеше Мило и поправяше повредите в Давидовия град.</verse>
				<verse number="28">Соломон, като забеляза Йеровоам, мъж юначен, че този млад човек умее да работи, го постави за надзорник на работниците от Йосифовото племе, които си отбиваха повинността.</verse>
				<verse number="29">В това време се случи, че Йеровоам излезе от Йерусалим. По пътя го срещна пророк Ахия, силомец, облечен в нова дреха. И двамата бяха сами на полето.</verse>
				<verse number="30">Тогава Ахия сграбчи новата дреха, която беше на него, раздра я на дванадесет части</verse>
				<verse number="31">и каза на Йеровоам: „Вземи си десет части, защото така говори Господ, Бог Израилев: „Ето аз изтръгвам царството от Соломоновите ръце и ти давам десет племена.</verse>
				<verse number="32">А едно племе ще остане на него заради служителя Ми Давид и заради град Йерусалим, който избрах измежду всички Израилеви племена.</verse>
				<verse number="33">Това ще стане, защото Ме изоставиха и се покланят на сидонската богиня Астарта, на бога на моавците Хамос и на бога на амонците Милком, и не вървят по Моите пътища, за да вършат онова, което е угодно пред очите Ми, и да спазват Моите наредби и заповедите Ми, както неговият баща Давид.</verse>
				<verse number="34">Аз още не отнемам цялото царство от ръцете му, но ще го оставя да владее през всички дни на живота си заради служителя Си Давид, когото избрах, който спазваше Моите заповеди и наредби.</verse>
				<verse number="35">Обаче ще отнема царството от ръката на сина му и десет племена от него ще дам на тебе,</verse>
				<verse number="36">а на сина му ще дам едно племе, така че да има светилник на Давид, Моя служител, във всички дни пред Мене в град Йерусалим, който си избрах, за пребъдва там името Ми.</verse>
				<verse number="37">А тебе ще взема и ще владееш над всичко, което пожелае душата ти, и ще бъдеш цар над Израил.</verse>
				<verse number="38">И ако спазваш всичко, което ти заповядвам, и вървиш по Моите пътища, и вършиш угодното пред очите Ми, като спазваш Моите наредби и заповеди, както правеше Моят служител Давид, Аз ще бъда с тебе и ще ти въздигна крепък дом, какъвто създадох на Давид, и ще ти дам Израил;</verse>
				<verse number="39">и ще унижа Давидовото потомство с това, но не завинаги“.“</verse>
				<verse number="40">Затова Соломон искаше да убие Йеровоам, но Йеровоам стана и избяга в Египет при Сусаким, египетския цар, и остана в Египет до Соломоновата смърт.</verse>
				<verse number="41">Останалите дела на Соломон и всичко, което той извърши, и мъдростта му са описани в Книгата за Соломоновите дела.</verse>
				<verse number="42">Времето на Соломоновото царуване в Йерусалим над цял Израил беше четиридесет години.</verse>
				<verse number="43">И Соломон почина при предците си и беше погребан в града на баща си Давид, а вместо него се възцари синът му Ровоам.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Ровоам отиде в Сихем, понеже целият Израил беше дошъл, за да го направи цар.</verse>
				<verse number="2">За това чу Йеровоам, Наватовият син, който още пребиваваше в Египет, където беше избягал.</verse>
				<verse number="3">И изпратиха за него и го повикаха. Тогава Йеровоам и цялото израилско събрание дойдоха и говориха на Ровоам:</verse>
				<verse number="4">„Твоят баща ни наложи тежко иго, ти пък облекчи наложеното от баща ти тежко робство и тежко иго, което той ни е наложил, и ще ти служим.“</verse>
				<verse number="5">А той им каза: „Идете си и след три дни се върнете отново при мене.“ И народът си отиде.</verse>
				<verse number="6">Тогава цар Ровоам се посъветва със старейшините, които служеха при баща му Соломон, когато беше жив, и ги попита: „Как ще ме посъветвате да отговоря на този народ?“</verse>
				<verse number="7">Те му отговориха: „Ако ти днес бъдеш слуга на този народ и удовлетвориш желанието му, и му говориш с добро, той ще бъде твой служител през всички дни.“</verse>
				<verse number="8">Но той не послуша съвета на старейшините, които го посъветваха, и се съветва с младежите, които бяха пораснали заедно с него,</verse>
				<verse number="9">като ги попита: „Как ще ме посъветвате да отговорим на този народ, който ми говори и каза: „Облекчи игото, което твоят баща ни наложи?“</verse>
				<verse number="10">Младежите, пораснали заедно с него, му отговориха: „Така да речеш на този народ, който ти говори: „Твоят баща ни направи тежко иго, а ти ни го облекчи!“ Така му кажи: „Кутрето ми е по-дебело от бедрата на баща ми.</verse>
				<verse number="11">И така, ако баща ми ви е налагал тежко иго, аз ще увелича вашето иго; ако моят баща ви е наказвал с камшици, аз ще ви наказвам с бичове“.“</verse>
				<verse number="12">На третия ден Йеровоам и целият народ дойдоха при Ровоам, както царят беше заповядал, като им каза: „Елате при мене на третия ден.“</verse>
				<verse number="13">Царят отговори на народа сурово и пренебрегна съвета, който му бяха дали старейшините.</verse>
				<verse number="14">И според съвета на младежите им каза: „Моят баща ви наложи тежко иго, аз пък ще увелича вашето иго; баща ми ви наказваше с бичове, аз пък ще ви наказвам със скорпиони.“</verse>
				<verse number="15">Царят не послуша народа, защото така беше отсъдено от Господа, за да се изпълни словото Му, което Господ отправи чрез силомеца Ахия към Наватовия син Йеровоам.</verse>
				<verse number="16">Когато всички израилтяни разбраха, че царят не ги послуша, народът отвърна на царя: „Какво общо имаме с Давид? За нас няма дял при Йесеевия син! В шатрите си, Израилю! Сега гледай, Давиде, своя дом!“ И израилтяните се разотидоха по своите домове.</verse>
				<verse number="17">Така Ровоам царуваше само над израилтяните, които живееха в градовете на Юдея.</verse>
				<verse number="18">Тогава цар Ровоам изпрати при израилтяните Адорам, надзорника за повинността. Но всички израилтяни започнаха да хвърлят камъни по него и той умря, а цар Ровоам бързо се качи на колесницата и избяга в Йерусалим.</verse>
				<verse number="19">Така Израил се обърна против Давидовия дом, както е и до днес.</verse>
				<verse number="20">А когато цял Израил чу, че Йеровоам се е върнал, изпратиха и го повикаха в събранието, и го обявиха за цар над цял Израил. С Давидовия дом не остана никой освен племето на Юда.</verse>
				<verse number="21">След като Ровоам пристигна в Йерусалим, събра всички юдеи и Вениаминовото племе — сто и осемдесет хиляди отбрани воини — да воюват с Израилевия дом, за да възвърнат царството на Ровоам, Соломоновия син.</verse>
				<verse number="22">Но беше отправено следното Божие слово към Шемайя, Божия човек:</verse>
				<verse number="23">„Кажи на Соломоновия син Ровоам, юдейския цар, и на целия дом на Юда и Вениамин, и на останалия народ:</verse>
				<verse number="24">„Така казва Господ: „Не излизайте и не воювайте срещу вашите братя, израилтяните; върнете се всеки в своя дом, защото това беше допуснато от Мене“.“ И те послушаха думите на Господа и се върнаха назад според Неговото слово.</verse>
				<verse number="25">А Йеровоам укрепи Сихем в Ефремовата планина и се засели в него. След това излезе оттам и застрои Фануил.</verse>
				<verse number="26">Йеровоам си мислеше: „Царството може пак да се върне към Давидовия дом,</verse>
				<verse number="27">защото, ако този народ отива в Йерусалим да принася жертви в Господния храм, сърцето на този народ ще се обърне към своя господар, Ровоам, юдейския цар, и ще ме убият, и ще се върнат при юдейския цар Ровоам.“</verse>
				<verse number="28">И като се посъветва, цар Йеровоам направи два златни телеца и каза: „Вие ходихте в Йерусалим достатъчно дълго. Ето твоя бог, Израилю, който те изведе от египетската земя.“</verse>
				<verse number="29">И единия постави във Ветил, а другия — в Дан.</verse>
				<verse number="30">Това вкара всички в грях, защото народът започна да ходи при единия от тях — чак до Дан.</verse>
				<verse number="31">Царят изгради светилища на високи места и постави свещеници от народа, които не бяха от Левиевите синове.</verse>
				<verse number="32">Йеровоам установи празник на петнадесетия ден в осмия месец, подобен на празника, който беше в Юдея, и принасяше жертви на жертвеника. Така направи и във Ветил, за да принасят жертви на златните телета, които направи. И на високите места, които направи във Ветил, постави свещеници.</verse>
				<verse number="33">И на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който сам замисли, принесе жертва на жертвеника, който бе издигнал във Ветил. Така установи празник за израилтяните и пристъпи към жертвеника, за да принесе кадене.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">И ето по внушение на Господа Божий човек дойде от Юдея във Ветил, когато Йеровоам стоеше при жертвеника да принесе кадилна жертва.</verse>
				<verse number="2">И срещу жертвеника възвести словото на Господа, казвайки: „Жертвенико, жертвенико, така говори Господ: „Ето в Давидовия дом ще се роди син на име Йосия; той ще принесе върху тебе в жертва свещениците на високите места, които принасят кадиво, и ще изгори върху тебе човешки кости, за да те оскверни“.“</verse>
				<verse number="3">И в същия ден той даде знамение, че Господ е казал: „Ето знамението на Господа: жертвеникът ще се разцепи и пепелта, която е по него, ще се разпилее.“</verse>
				<verse number="4">Когато цар Йеровоам чу думите, които Божият човек произнесе срещу жертвеника във Ветил, простря ръката си откъм жертвеника и каза: „Хванете го!“ И ръката, която беше прострял, се вцепени и не можеше да я отдръпне към себе си.</verse>
				<verse number="5">Жертвеникът се разцепи и пепелта от него се разпиля според знамението, което Божият човек даде чрез словото Господне.</verse>
				<verse number="6">Тогава цар Йеровоам каза на Божия човек: „Поискай милост от Господа, своя Бог, и се помоли за мене, за да мога да отдръпна ръката си.“ Божият човек помоли Господа за милост и ръката на царя се отдръпна към него и стана, както преди.</verse>
				<verse number="7">Тогава царят се обърна към Божия човек: „Ела с мене у дома, подкрепи се с храна и ще ти дам подарък.“</verse>
				<verse number="8">Но Божият човек отговори на царя: „Да ми даваш и половината от своя дом, няма да дойда с тебе, няма да ям хляб, нито ще пия вода на това място,</verse>
				<verse number="9">защото така ми беше заповядано чрез словото Господне: „Не яж хляб там, не пий вода и не се връщай по пътя, по който си вървял“!“</verse>
				<verse number="10">Така той си тръгна по друг път и не се върна по същия път, по който беше дошъл във Ветил.</verse>
				<verse number="11">А във Ветил живееше един стар пророк. Един от неговите синове дойде и му разказа за всички неща, които Божият пророк беше направил в този ден във Ветил; а синовете преразказаха на баща си също словата, които той беше изговорил на царя.</verse>
				<verse number="12">Тогава баща им каза: „По кой път си отиде?“ Синовете му бяха видели по кой път тръгна Божият човек, който беше дошъл от Юдея.</verse>
				<verse number="13">И той каза на синовете си: „Оседлайте осела ми!“ Те оседлаха един осел за него и той се качи на него,</verse>
				<verse number="14">и тръгна след Божия човек, и го намери, седнал под един дъб, и го попита: „Ти ли си Божият човек, който беше дошъл от Юдея.“ А той отговори: „Аз съм.“</verse>
				<verse number="15">Тогава му каза: „Ела с мене у дома и се нахрани.“</verse>
				<verse number="16">А той отговори: „Не мога да се върна с тебе, нито да дойда у тебе, нито ще ям или пия вода с тебе на това място,</verse>
				<verse number="17">защото чрез словото Господне ми е казано: „Не яж хляб, нито пий вода там и не се връщай по пътя, по който си дошъл“!“</verse>
				<verse number="18">А той му каза: „Аз съм пророк като тебе и ангел ми съобщи словото на Господа, казвайки: „Върни го при себе си у дома си, за да яде хляб и да пие вода“!“ Но той го лъжеше.</verse>
				<verse number="19">Така човекът се върна с него, яде хляб и пи вода в неговия дом.</verse>
				<verse number="20">А докато те седяха на трапезата, слово от Господа беше изречено до пророка, който го върна,</verse>
				<verse number="21">и той каза на Божия човек, който беше дошъл от Юдея: „Така казва Господ: „Тъй като не се покори на словото на Господа и не спази заповедта, която ти заповяда Господ, твоят Бог,</verse>
				<verse number="22">но се върна, яде хляб и пи вода на това място, за което Той ти беше казал да не ядеш, нито да пиеш вода там, тялото ти няма да влезе в гробницата на предците ти“.“</verse>
				<verse number="23">След като човекът беше ял и пил, старият пророк оседла осела на пророка, когото беше върнал,</verse>
				<verse number="24">и пророкът си замина. По пътя го срещна лъв и го уби. И тялото му лежеше захвърлено на пътя; оселът пък стоеше при него, а лъвът стоеше до тялото.</verse>
				<verse number="25">И ето хора, които минаваха, видяха тялото, захвърлено на пътя, и лъва, стоящ до тялото. И след като отидоха в града, в който живееше старецът пророк, разказаха това.</verse>
				<verse number="26">Когато пророкът, който го беше върнал от път, чу това, каза: „Този е Божият човек, който не послуша заповедта на Господа. Затова Господ го предаде на лъва и той го разкъса и го уби според думите на Господа.“</verse>
				<verse number="27">Тогава той рече на синовете си: „Оседлайте ми осела.“ И те го оседлаха.</verse>
				<verse number="28">Той отиде и намери тялото му, захвърлено на пътя, а оселът стоеше край тялото и лъвът нито беше изял тялото, нито беше разкъсал осела.</verse>
				<verse number="29">Тогава пророкът вдигна тялото на Божия човек, качи го на осела и го занесе обратно. Така пророкът тръгна за града си, за да го оплаче и да го погребе.</verse>
				<verse number="30">И положи тялото му в своята гробница и те го оплакваха: „Горко, брате мой.“</verse>
				<verse number="31">След като го погреба, той каза на синовете си: „Когато умра, погребете и мене в гробницата, в която е погребан Божият човек; до неговите кости положете моите кости,</verse>
				<verse number="32">защото непременно ще се сбъдне словото на Господа, което той произнесе срещу жертвеника във Ветил и срещу всички светилища по високите места, които са в самарийските градове.“</verse>
				<verse number="33">Но и след това събитие Йеровоам не се отвърна от лошия си път, а продължи да поставя за високите места свещеници от народа — който пожелаеше, той го посвещаваше и ставаше свещеник на високо място.</verse>
				<verse number="34">И това нещо водеше към грях Йеровоамовия дом, към гибел и към изтребването му от лицето на земята.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">В онова време Йеровоамовият син Авия се разболя.</verse>
				<verse number="2">И Йеровоам каза на жена си: „Стани, преоблечи се, за да не те познаят, че си Йеровоамовата жена, и иди в Силом. Там е пророк Ахия. Той ми предсказа, че ще бъда цар на този народ.</verse>
				<verse number="3">Вземи със себе си десет хляба, сладки и гърне мед и иди при него. Той ще ти каже какво ще стане с момчето.“</verse>
				<verse number="4">Йеровоамовата жена така и направи. Тя стана, отиде в Силом и в Ахиевия дом. Ахия вече не можеше да вижда, защото очите му бяха отслабнали от старост.</verse>
				<verse number="5">А Господ каза на Ахия: „Ето Йеровоамовата жена идва да се допита до тебе за сина си, понеже е болен. Кажи ѝ това и това. Тя ще влезе преоблечена.“</verse>
				<verse number="6">Когато Йеровоамовата жена влезе през вратата, Ахия чу шума от краката ѝ и попита: „Защо трябваше да се преобличаш? Изпратена ми е за тебе лоша вест.</verse>
				<verse number="7">Иди кажи на Йеровоам: „Така казва Господ, Израилевият Бог: „Аз те прославих сред народа, поставих те за вожд над израилтяните,</verse>
				<verse number="8">изтръгнах царството от Давидовия дом и го дадох на тебе, но ти не си като Моя служител Давид, който спазваше заповедите Ми и който Ме следваше от все сърце, като вършеше само угодното пред очите Ми.</verse>
				<verse number="9">Но ти постъпваше по-лошо от всички, които бяха преди тебе, и си направи други богове и идоли, и Ме огорчи, и Ми обърна гръб.</verse>
				<verse number="10">Затова Аз ще изпратя бедствия върху Йеровоамовия дом и ще изтребя всичко Йеровоамово, дори което е затворено и изоставено в Израил, и ще измета Йеровоамовия дом, както се измита смет;</verse>
				<verse number="11">който от Йеровоамовия дом умре в града, него псетата ще го изядат, а който умре на полето, него птиците ще го изкълват“ — така каза Господ.</verse>
				<verse number="12">А ти стани, иди в дома си и щом влезеш в града, детето ще умре.</verse>
				<verse number="13">Всички израилтяни ще го оплачат и ще го погребат, защото само то от Йеровоамовия дом ще влезе в гробница, понеже у него се намери нещо добро пред Господа, Израилевия Бог.</verse>
				<verse number="14">А Господ ще издигне цар на Израил, който ще изтреби Йеровоамовия дом в онзи ден. Но какво говоря? Още днес!</verse>
				<verse number="15">И Господ ще порази Израил като тръстика, която се люшка във вода, и ще пропъди израилтяните от тази добра земя, която е дал на предците им, и ще ги разпилее отвъд реката Ефрат, понеже си направиха ашери и разгневиха Господ.</verse>
				<verse number="16">И Той ще отхвърли Израил поради греховете, с които Йеровоам съгреши и с които въведе Израил в грях“.“</verse>
				<verse number="17">Тогава Йеровоамовата жена стана, тръгна и отиде в Тирца. И щом прекрачи прага на дома, детето умря.</verse>
				<verse number="18">Целият Израил го оплака и го погреба според словото, което Господ изговори чрез служителя Си, пророк Ахия.</verse>
				<verse number="19">А останалите дела на Йеровоам — как е воювал и как е царувал — те са записани в летописите на израилските царе.</verse>
				<verse number="20">Времето, през което Йеровоам беше царувал, беше двадесет и две години. И той почина с предците си и вместо него се възцари неговият син Надав.</verse>
				<verse number="21">Соломоновият син Ровоам царуваше в Юдея. Ровоам беше на четиридесет и една години, когато стана цар, и царува седемнадесет години в Йерусалим — в града, който Господ избра измежду всички Израилеви племена, за да пребъдва там името Му. А името на неговата майка, амонка, беше Наама.</verse>
				<verse number="22">Юдеите вършеха зло пред очите на Господа и Го огорчаваха повече, отколкото техните предци, с греховете си, които бяха сторили.</verse>
				<verse number="23">Те си изградиха високи места, каменни стълбове и ашери на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво.</verse>
				<verse number="24">В тази страна имаше и блудници при ашерите, които вършеха всички мерзости на народите, които Господ беше прогонил пред лицето на израилтяните.</verse>
				<verse number="25">И в петата година на Ровоамовото царуване египетският цар Сусаким тръгна против Йерусалим,</verse>
				<verse number="26">отнесе съкровищата на Господния храм и съкровищата на царския дворец, отнесе и всичките златни щитове, които Соломон беше направил.</verse>
				<verse number="27">Тогава вместо тях цар Ровоам направи бронзови щитове и ги повери в ръцете на началниците на телохранителите, които пазеха входа на царския дворец.</verse>
				<verse number="28">И когато царят влизаше в Господния храм, телохранителите ги носеха, а след това ги отнасяха в сградата на телохранителите.</verse>
				<verse number="29">Останалите дела на Ровоам и всичко, което е извършил, са записани в летописите на юдейските царе.</verse>
				<verse number="30">А между Ровоам и Йеровоам имаше война през всичките дни.</verse>
				<verse number="31">И Ровоам почина и беше погребан при предците си в Давидовия град. Името на амонката, негова майка, беше Наама. А вместо него се възцари синът му Авия.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">В осемнадесетата година от царуването на Наватовия син Йеровоам над Юдея се възцари Авия.</verse>
				<verse number="2">Той царува три години в Йерусалим. Името на майка му беше Мааха, Авесаломова дъщеря.</verse>
				<verse number="3">Той вършеше всички грехове, които баща му правеше преди него, и сърцето му не беше предано на Господа, неговия Бог, както беше сърцето на неговия предшественик Давид.</verse>
				<verse number="4">Но заради Давид Господ му даде светилник в Йерусалим, като издигна сина му след него и го утвърди в Йерусалим —</verse>
				<verse number="5">защото Давид вършеше угодното пред очите на Господа и през всичките дни на живота си не се отклоняваше от нито една Негова заповед освен чрез постъпката си с хетееца Урия.</verse>
				<verse number="6">И между Ровоам и Йеровоам имаше война през всичките дни.</verse>
				<verse number="7">А останалите дела на Авия и всичко, което е извършил, са записани в летописите на юдейските царе. И имаше постоянна война между Авия и Йеровоам.</verse>
				<verse number="8">И Авия почина като предците си и го погребаха в Давидовия град. Тогава вместо него се възцари неговият син Аса.</verse>
				<verse number="9">Аса се възцари над Юдея в двадесетата година от царуването на израилския цар Йеровоам</verse>
				<verse number="10">и царува в Йерусалим четиридесет и една година. Името на майка му беше Мааха, Авесаломова дъщеря.</verse>
				<verse number="11">И Аса вършеше угодното пред очите на Господа, както неговият предшественик Давид.</verse>
				<verse number="12">Той изгони блудниците при ашерите от страната и премахна всички идоли, които бяха направили предците му.</verse>
				<verse number="13">Дори лиши своята майка Мааха от званието на царица, понеже тя беше направила идол на Ашера. Аса съсече нейния идол и го изгори при потока Кедрон.</verse>
				<verse number="14">Макар че високите места не бяха премахнати, сърцето на Аса беше предано на Господа.</verse>
				<verse number="15">И той внесе в Господния храм посветеното от баща му и от самия него — сребро, злато и съдове.</verse>
				<verse number="16">Между Аса и израилския цар Вааса също имаше война през всичките им дни.</verse>
				<verse number="17">израилският цар Вааса тръгна против Юдея и започна да изгражда Рама, за да не остави никой да излиза, нито да отива при юдейския цар Аса.</verse>
				<verse number="18">Тогава Аса взе всичкото сребро и злато, останало в съкровищницата на Господния храм и в съкровищницата на двореца, и го даде в ръцете на служителите си. И цар Аса го изпрати при арамейския цар Венадад, син на Тавримон, син на Хезион, който владееше в Дамаск, казвайки:</verse>
				<verse number="19">„Нека има договор между мене и тебе, както беше между моя и твоя баща. Ето изпращам ти в дар сребро и злато; развали съюза си с израилския цар Вааса, за да се оттегли от мене.“</verse>
				<verse number="20">Венадад послуша цар Аса и изпрати военачалниците си против израилските градове, и разори Ийон, Дан, Авел-Бет-Мааха и целия Кинерот, както и по цялата Нефталимова земя.</verse>
				<verse number="21">Когато Вааса чу това, престана да гради Рама и се върна в Тирца.</verse>
				<verse number="22">Тогава цар Аса събра всички юдеи без изключение и вдигнаха от Рама камъните и дървения материал, с които Вааса градеше, и с тях съгради Гива Вениаминова и Мицпа.</verse>
				<verse number="23">А всички останали дела и подвизите му, и всичко, което беше сторил, и градовете, които укрепи, са записани в летописите на юдейските царе, освен че на старини имаше болни крака.</verse>
				<verse number="24">И Аса почина като предците си и беше погребан при тях в града на Давид, неговия прадядо; и вместо него се възцари синът му Йосафат.</verse>
				<verse number="25">А Йеровоамовият син Нават се възцари над Израил във втората година на юдейския цар Аса и царува над Израил две години.</verse>
				<verse number="26">Той вършеше зло пред очите на Господа, следваше пътя на баща си и греховете му, с които той беше вкарал Израил в грях.</verse>
				<verse number="27">И Вааса, Ахиевият син, направи заговор против него; и Вааса го уби в Гиветон Филистимски, когато Нават и всички израилтяни обсаждаха Гиветон.</verse>
				<verse number="28">Вааса го уби в третата година на юдейския цар Аса и се възцари вместо него.</verse>
				<verse number="29">И когато се възцари, той изби целия Йеровоамов дом, като не остави нищо живо, докато не го изтреби, според думите, които Господ изрече чрез служителя Си Ахия силомец,</verse>
				<verse number="30">поради греховете, които стори Йеровоам и чрез които вкара Израил в грях, и поради огорчението, с което той оскърби Господа, Израилевия Бог.</verse>
				<verse number="31">А останалите дела на Нават и всичко, което е извършил, не са ли записани в летописите на израилските царе?</verse>
				<verse number="32">И между Аса и израилския цар Вааса имаше постоянна война през всичките им дни.</verse>
				<verse number="33">В третата година на юдейския цар Аса в Тирца над целия Израил се възцари Ахиевият син Вааса и царува двадесет и четири години.</verse>
				<verse number="34">Той вършеше зло пред очите на Господа и следваше пътя на Йеровоам в греховете му, с които той беше вкарал Израил в грях.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">И изречено беше слово от Господа за Вааса чрез Иуй, Ананиев син:</verse>
				<verse number="2">„Аз те издигнах от праха и те поставих за вожд на Своя народ Израил, а ти тръгна по пътя на Йеровоам и въвлече в грях Моя народ Израил, за да Ме огорчава с греховете си.</verse>
				<verse number="3">Ето ще изтребя Вааса и дома на потомството му и ще направя с твоя дом, както с дома на Йеровоам, Наватовия син —</verse>
				<verse number="4">който от Ваасовия дом умре в града, него псетата ще го изядат, а който умре в полето, него птиците ще го изкълват.“</verse>
				<verse number="5">А останалите дела на Вааса и всичко, което е извършил, и подвизите му са записани в летописите на израилските царе.</verse>
				<verse number="6">И Вааса почина и беше погребан в Тирца, а вместо него се възцари синът му Ила.</verse>
				<verse number="7">Нещо повече, беше вече изречено слово Господне чрез пророк Иуй, Ананиевия син, против Вааса и неговия дом заради всичкото зло, което той беше извършил пред очите на Господа, като Го огорчаваше с делата на своите ръце, подобно на дома на Йеровоам, за което той беше изтребен.</verse>
				<verse number="8">Ваасовият син Ила се възцари над Израил в Тирца през двадесет и шестата година на юдейския цар Аса и царува две години.</verse>
				<verse number="9">Неговият служител Замврий, командир на половината от колесниците, направи заговор против Ила. Когато той пиеше и се опиваше в дома на Арца, управител на двореца в Тирца,</verse>
				<verse number="10">Замврий влезе, удари го и го уби — в двадесет и седмата година на юдейския цар Аса, — и се възцари вместо него.</verse>
				<verse number="11">И когато се възцари и седна на престола си, той изтреби целия дом на Вааса, — унищожи всичко: и сродници, и приятели.</verse>
				<verse number="12">Така Замврий изтреби дома на Вааса според словото, което Господ беше изрекъл против Вааса чрез пророк Иуй,</verse>
				<verse number="13">поради всички грехове на Вааса и греховете на неговия син Ила, с които съгрешиха и с които вкараха в грях Израил, огорчавайки с идолите си Господа, Израилевия Бог.</verse>
				<verse number="14">А останалите дела на Ила и всичко, което е извършил, са записани в летописите на израилските царе.</verse>
				<verse number="15">Замврий се възцари в двадесет и седмата година на юдейския цар Аса. И Замврий царува седем дена в Тирца, докато народът беше на лагер против Гиветон Филистимски.</verse>
				<verse number="16">А народът, който обсаждаше, узна, че Замврий е направил заговор и също е умъртвил царя. В същия ден всички израилтяни възцариха в стана Амврий, военачалника на Израил.</verse>
				<verse number="17">Амврий и всички израилтяни с него изоставиха Геветон и обсадиха Тирца.</verse>
				<verse number="18">Когато Замврий видя, че градът е завладян, влезе във вътрешната крепост на царския дворец, запали двореца и загина в него</verse>
				<verse number="19">заради греховете, с които той съгреши, вършейки зло пред очите на Господа, следвайки пътя на Йеровоам в греховете, който той беше извършил, за да въвлече Израил в грях.</verse>
				<verse number="20">Останалите дела на Замврий и заговорът, който беше направил, са записани в летописите на израилските царе.</verse>
				<verse number="21">Тогава израилският народ се раздели на две: половината от народа беше на страната на Тимни, син на Гинат, за да възцари него, а другата половина — на страната на Амврий.</verse>
				<verse number="22">Но народът, който беше с Амврий, надделя над народа, който беше с Тимни, син на Гинат, и Тимни загина, а Амврий се възцари.</verse>
				<verse number="23">Амврий се възцари над Израил в тридесет и първата година на юдейския цар Аса и царува дванадесет години. Той царува в Тирца шест години.</verse>
				<verse number="24">Той купи от Семира планината Симерон за два таланта сребро. След това направи постройки на планината и построения от него град нарече Самария, по името на Семира, притежателя на планината.</verse>
				<verse number="25">Амврий вършеше зло пред очите на Господа и постъпваше по-лошо от всички, които бяха преди него.</verse>
				<verse number="26">Той следваше пътя на Наватовия син Йеровоам и греховете му, с които той беше вкарал в грях Израил с идолите си, за да огорчава Господа, Бога Израилев.</verse>
				<verse number="27">А останалите дела, които Амврий извърши, и юначествата, които показа, са записани в летописите на израилските царе.</verse>
				<verse number="28">И Амврий почина при предците си и беше погребан в Самария, а вместо него се възцари синът му Ахав.</verse>
				<verse number="29">Амвриевият син Ахав се възцари над Израил в тридесет и осмата година на юдейския цар Аса. След това Амвриевият син Ахав царува в Самария над Израил двадесет и две години.</verse>
				<verse number="30">И Ахав, Амвриевият син, вършеше зло пред очите на Господа повече от всички преди него.</verse>
				<verse number="31">И ако за него беше малко, че следваше греховете на Наватовия син Йеровоам, той си взе за жена Йезавел, дъщеря на Етваал, царя на Сидон, и започна да ходи да служи на Ваал и да му се покланя.</verse>
				<verse number="32">Така той издигна жертвеник на Ваал в светилището на Ваал, което съгради в Самария.</verse>
				<verse number="33">Ахав направи и ашера, така че повече от всички израилски царе, които бяха преди него, Ахав вършеше това, което огорчаваше Господа, Бога Израилев.</verse>
				<verse number="34">По неговото време ветилецът Ахиил изгради Йерихон. Върху първородния си син Авирон той постави основите му, а върху най-малкия си син Сегув издигна портите му според словото, което Господ беше изрекъл чрез Навиновия син Иисус.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">И пророк Илия Тесвитец, който беше от галаадските жители, каза на Ахав: „Жив е Господ, Бог Израилев, на Когото служа, няма да има роса, нито дъжд през тези години освен по моя дума.“</verse>
				<verse number="2">И Господ отправи слово към него:</verse>
				<verse number="3">„Замини оттук, като вървиш на изток, и се скрий при потока Херит, който е срещу Йордан.</verse>
				<verse number="4">Ще пиеш от потока, а на враните заповядах да те хранят там.“</verse>
				<verse number="5">Той тръгна и направи според словото на Господа — отиде и остана при потока Херит, който е срещу Йордан.</verse>
				<verse number="6">Враните му донасяха хляб и месо вечер и пиеше вода от потока.</verse>
				<verse number="7">А след известно време потокът пресъхна, защото нямаше дъжд.</verse>
				<verse number="8">И Господ отправи слово към него:</verse>
				<verse number="9">„Стани, тръгни за Сарепта Сидонска и там живей. Аз заповядах там на една жена вдовица да те храни.“</verse>
				<verse number="10">И той стана и тръгна за Сарепта. Когато дойде при градските порти, ето там имаше една вдовица, която събираше дърва. Той я извика, казвайки: „Донеси ми малко вода в съд да пия.“</verse>
				<verse number="11">Тя отиде, за да вземе, а той извика към нея: „Донеси ми и къс хляб в ръката си.“</verse>
				<verse number="12">А тя отговори: „Жив е Господ, твоят Бог, нямам никакъв изпечен хляб освен шепа брашно в делвата и малко маслиново масло в гърненцето. Аз ще взема две дръвчета, ще отида и ще приготвя за себе си и за сина ми. Ще го изядем и ще умрем.“</verse>
				<verse number="13">А Илия ѝ каза: „Не се бой. Иди в дома си и направи, както казах, но по-напред ми омеси малка прясна питка от това, което имаш, и ми я донеси, а после направи за себе си и за сина си,</verse>
				<verse number="14">защото така казва Господ, Израилевият Бог: „Делвата с брашното няма да се свърши, нито маслиновото масло в гърненцето ще намалява до деня, в който Господ ще даде дъжд в страната“.“</verse>
				<verse number="15">Тя стана и направи, както ѝ каза Илия — и тя, и той, и домът ѝ се изхранваха много дни.</verse>
				<verse number="16">Брашното в делвата не се свършваше и маслиновото масло в гърненцето не намаляваше според словото, което Господ изрече чрез Илия.</verse>
				<verse number="17">След това се разболя синът на тази жена, домакинята, и болестта му беше толкова тежка, че той почти престана да диша.</verse>
				<verse number="18">Тогава тя попита Илия: „Какво общо имаш с мене, Божий човече? Дошъл си да ми припомниш греховете и да умъртвиш сина ми ли?“</verse>
				<verse number="19">А той ѝ отвърна: „Дай ми сина си!“ И като го взе от ръцете ѝ, отнесе го в горницата, където живееше, и го сложи на леглото си.</verse>
				<verse number="20">Тогава викна към Господа: „Господи, Боже мой, ще направиш ли зло на вдовицата, при която пребивавам, като погубиш сина ѝ?“</verse>
				<verse number="21">После се наведе три пъти върху детето и се обърна към Господа, казвайки: „Господи, Боже мой, нека животът на това дете се върне у него!“</verse>
				<verse number="22">И Господ се вслуша в гласа на Илия, върна живота на момчето у него и то оживя.</verse>
				<verse number="23">Илия взе момчето, свали го от горницата в дома и го даде на майка му. Тогава Илия каза: „Погледни, синът ти е жив.“</verse>
				<verse number="24">А жената каза на Илия: „Сега вече узнах, че си Божий човек и че словото Господне в твоите уста е истинско.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">След като се измина много време, в третата година Господ отправи слово към Илия и каза: „Иди и се яви пред Ахав, и ще дам дъжд на земята.“</verse>
				<verse number="2">Така Илия тръгна, за да се яви пред Ахав. А гладът в Самария беше станал голям.</verse>
				<verse number="3">Ахав беше повикал своя домоуправител Авдий. А Авдий беше твърде богобоязлив.</verse>
				<verse number="4">Когато Йезавел изтребваше Господните пророци, Авдий взе сто пророци и ги скри в пещери, по петдесет, и ги поддържаше с хляб и вода.</verse>
				<verse number="5">Ахав беше казал на Авдий: „Хайде да тръгнем по страната към всички водни извори и към всички потоци по земята ѝ. Дано някъде намерим трева, за да изхраним конете и мулетата си и да не се лишим от добитъка.“</verse>
				<verse number="6">И те разделиха помежду си израилската земя, за да я обходят. Ахав тръгна по един път, а Авдий вървеше по друг път.</verse>
				<verse number="7">И когато Авдий беше на път, ето срещна го Илия. Той го позна, поклони се до земята и каза: „Ти ли си, господарю мой Илия?“</verse>
				<verse number="8">А той отговори: „Аз съм. Иди, кажи на господаря си Ахав: „Илия е тук“.“</verse>
				<verse number="9">Авдий попита: „В какво съм се провинил, че предаваш своя служител в ръката на Ахав, за да ме умъртви?</verse>
				<verse number="10">Жив да е Господ, твоят Бог, че няма народ и царство, където господарят ми да не е изпращал да те търси. И когато казваха: „Няма го“, той изискваше клетва от царството и народа, че не са те намерили.</verse>
				<verse number="11">А ти сега казваш: „Иди, кажи на господаря си, че Илия е тук.“</verse>
				<verse number="12">А когато аз си отида от тебе, кой знае къде ще те отнесе Господният Дух. И така, когато дойда да известя на Ахав и той не те намери, ще ме убие, а аз, твоят раб, съм богобоязлив от младини.</verse>
				<verse number="13">Нима не е известено на тебе, господаря ми, какво направих, когато Йезавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души в пещери, по петдесет, и ги поддържах с хляб и вода?</verse>
				<verse number="14">А ти сега казваш: „Иди, кажи на господаря си Ахав, че Илия е тук“, и той ще ме убие.“</verse>
				<verse number="15">Тогава Илия каза: „Жив да е Господ Вседържител, на Когото служа! Днес ще се явя пред него.“</verse>
				<verse number="16">Така Авдий отиде да пресрещне Ахав и да му извести. И Ахав тръгна към Илия.</verse>
				<verse number="17">Когато Ахав видя Илия, го попита: „Ти ли си този, който смущава Израил?“</verse>
				<verse number="18">А той отговори: „Не аз смущавам Израил, но ти и твоят бащин дом, понеже изоставихте Господните заповеди и сам ти ходиш по разни ваали.</verse>
				<verse number="19">Сега изпрати и събери при мене целия Израил на планината Кармил и четиристотин и петдесет Ваалови пророци, и четиристотин пророци на Астарта, които се изхранват от трапезата на Йезавел.“</verse>
				<verse number="20">И така, Ахав изпрати вест до всички израилтяни и събра на планината Кармил пророците.</verse>
				<verse number="21">Тогава Илия се приближи до хората и каза: „Още ли се колебаете? Ако Господ е истинският Бог, следвайте Го, а ако е Ваал, следвайте него.“ И народът не му отговори нито дума.</verse>
				<verse number="22">Тогава Илия каза на народа: „Аз останах единствен от Господните пророци, а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет души.</verse>
				<verse number="23">Нека ни бъдат дадени два млади бика. И те да си изберат единия, да го разсекат и да го поставят върху дървата, но нека не запалват огъня, а аз ще приготвя другия и ще го поставя на дървата, а огън няма да подклаждам.</verse>
				<verse number="24">Тогава вие призовете името на вашия бог, а аз ще призова името на Господа. Тогава онзи бог, който отговори чрез огън, той е истинският Бог.“ И целият народ отговори: „Добре каза!“</verse>
				<verse number="25">А на Вааловите пророци Илия каза: „Изберете си едния бик и го пригответе първо, понеже сте мнозина, и призовете името на вашия бог, но огън не подклаждайте.“</verse>
				<verse number="26">Те взеха бика, който им бе даден, приготвиха го и призоваваха името на Ваал от сутринта до пладне, казвайки: „Ваале, отговори ни!“ Но не се чу глас и нямаше отговор. И те скачаха около жертвеника, който бяха направили.</verse>
				<verse number="27">А около пладне Илия им се присмиваше, като казваше: „Викайте по-силно, защото той е бог, може би размишлява или е зает с нещо, или е на път, а може би и спи — така ще се събуди!“</verse>
				<verse number="28">И те завикаха със силен глас и се бодяха с ножове по обичая, така че кръв течеше по тях.</verse>
				<verse number="29">И като мина пладне, те все още буйстваха до вечерното приношение, но нямаше нито глас, нито отговор, никакъв отзвук.</verse>
				<verse number="30">Тогава Илия повика целия народ: „Приближете се към мене!“ И целият народ се приближи към него. И той възстанови срутения жертвеник на Господа.</verse>
				<verse number="31">Илия взе дванадесет камъка, според числото на племената на синовете на Яков, на когото Господ беше казал така: „Твоето име ще бъде Израил!“</verse>
				<verse number="32">И съгради от тези камъни жертвеник на името на Господа и около жертвеника направи окоп с вместимост две сати зърно,</verse>
				<verse number="33">и постави дърва, разсече бика и го постави върху дървата.</verse>
				<verse number="34">След това той нареди: „Напълнете четири делви вода и я излейте върху жертвата всеизгаряне и върху дървата! “ После каза: „Повторете!“ И повториха. И каза: „Направете го трети път!“ И те направиха същото трети път.</verse>
				<verse number="35">Така водата се разля около жертвеника и окопът се напълни с вода.</verse>
				<verse number="36">По времето, когато се принасяше вечерната жертва, пророк Илия се приближи и каза: „Господи, Боже Авраамов, Исааков и Израилев! Нека познаят днес, че Ти си Бог в Израил и че аз съм Твой служител, и че аз направих всички тези неща според Твоето слово.</verse>
				<verse number="37">Чуй ме, Господи, чуй ме! Нека този народ разбере, че Ти, Господи, си истинският Бог, и Ти ще обърнеш сърцата им.“</verse>
				<verse number="38">Тогава огън от Господа падна и изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и погълна водата, която беше в окопа.</verse>
				<verse number="39">Когато целият народ видя това, падна по лицето си и каза: „Господ, Той е Бог! Господ, Той е Бог!“</verse>
				<verse number="40">Тогава Илия им отвърна: „Хванете Вааловите пророци. Нито един от тях да не се спаси!“ Хванаха ги и Илия ги отведе при потока Кисон и там ги изкла.</verse>
				<verse number="41">И Илия каза на Ахав: „Изкачи се, яж и пий, защото се чува шум от бурен дъжд.“</verse>
				<verse number="42">Така Ахав отиде да яде и да пие, докато Илия се изкачи на върха на Кармил. Той се наведе до земята и постави лицето си между своите колена.</verse>
				<verse number="43">Тогава каза на слугата си: „Изкачи се, погледни към морето.“ И той се изкачи по-нагоре и каза: „Няма нищо.“ И така Илия каза седем пъти: „Иди пак!“</verse>
				<verse number="44">На седмия път слугата каза: „Ето от морето се издига малък облак като човешка длан.“ Тогава пророкът каза: „Иди и кажи на Ахав: „Впрегни колесницата си и слез, за да не ти попречи дъждът“.“</verse>
				<verse number="45">А междувременно небето се помрачи от облаци и вятър и се изливаше силен дъжд. Ахав се качи на колесницата и тръгна за Йезреел.</verse>
				<verse number="46">И силата на Господ беше с Илия. Той препаса кръста си и тичаше пред Ахав до Йезреел.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">Ахав съобщи на Йезавел какво стори Илия и че е избил с меч всички пророци.</verse>
				<verse number="2">Тогава Йезавел изпрати пратеник при Илия да каже: „Нека така да постъпят с мене боговете и още повече да сторят, ако утре по това време не направя твоя живот като живота на един от тях.“</verse>
				<verse number="3">Като разбра това, Илия стана и тръгна да спасява живота си, и дойде във Вирсавия, която е в Юдея, и там остави слугата си;</verse>
				<verse number="4">когато сам отиде в степта на разстояние един ден път, седна под една хвойна и искаше да умре, казвайки: „Достатъчно е! Сега, Господи, вземи живота ми, защото не съм по-добър от предците си.“</verse>
				<verse number="5">Тогава легна и заспа под хвойната. И ето ангел го докосна и му каза: „Стани, яж!“</verse>
				<verse number="6">Когато погледна, до главата му имаше питка, печена на жарава, и стомна с вода. Той яде и пи, легна и заспа.</verse>
				<verse number="7">Господният ангел се върна и втори път се докосна до него, и каза: „Стани, яж, защото те чака дълъг път.“</verse>
				<verse number="8">Той стана, хапна и пийна и като се подкрепи с храната, вървя четиридесет дена и четиридесет нощи до Божията планина Хорив.</verse>
				<verse number="9">Там той влезе в една пещера, където пренощува. И ето, Господ отправи слово към него и го попита: „Какво правиш тук, Илия?“</verse>
				<verse number="10">А той отговори: „Аз съм много ревнив за Господа, Бога Вседържителя, защото Израилевите синове изоставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах и те търсят да погубят моя живот.“</verse>
				<verse number="11">Господ каза: „Излез и застани на планината пред Господа. Точно тогава Господ преминава; и голям и силен вятър разтърси планината и събаря скалите пред Господа. Но Господ не е във вятъра; и след вятъра ще има земетръс, но Господ не е в земетръса.</verse>
				<verse number="12">И след земетръса — огън, но Господ не е в огъня, а след огъня има полъх на тих вятър.“</verse>
				<verse number="13">Когато Илия чу това, покри лицето си със своя кожух, излезе и застана при входа на пещерата. И ето дойде към него глас и го запита: „Какво правиш тук, Илия?“</verse>
				<verse number="14">Той отговори: „Пламнах от ревност за Господа, Бога Вседържителя, защото Израилевите синове изоставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах и те търсят да погубят моя живот.“</verse>
				<verse number="15">И Господ му каза: „Тръгни обратно по своя път през степта към Дамаск и когато пристигнеш там, помажи Азаил за арамейски цар,</verse>
				<verse number="16">а Иуй, Нимесиевия син, помажи за израилски цар. Сафатовия син Елисей, от Авел-Мехола, помажи за пророк вместо тебе.</verse>
				<verse number="17">Който избегне меча на Азаил, Иуй ще убие него, а Елисей ще умъртви онзи, който се избави от меча на Иуй.</verse>
				<verse number="18">Но все пак ще оставя в Израил седем хиляди души — всички, които не са преклонили колена пред Ваал, и всички, чиито уста не са го целували.“</verse>
				<verse number="19">Така Илия тръгна оттам и намери Елисей, Сафатовия син. Той ореше с дванадесет чифта волове и сам беше с дванадесетия. Когато Илия преминаваше покрай него, хвърли върху него своето наметало.</verse>
				<verse number="20">Елисей остави воловете, изтича след Илия и каза: „Позволи ми да целуна баща си и майка си, и ще тръгна след тебе.“ А той му отговори: „Иди и се върни, защото аз съм направил много за тебе.“</verse>
				<verse number="21">И той се отдалечи от него, взе чифт волове, закла ги и като запали ралото, изпече месото, раздаде на народа и ядоха. А той стана и тръгна след Илия, и му служеше.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">Тогава арамейският цар Венадад събра цялата си войска и освен коне и колесници с него имаше тридесет и двама царе. Той възлезе, обсади Самария и започна да воюва срещу нея.</verse>
				<verse number="2">И изпрати пратеници до израилския цар Ахав в града</verse>
				<verse number="3">да му кажат: „Така казва Венадад: „Твоето сребро и твоето злато са мои; и твоите жени, и твоите синове са мои“.“</verse>
				<verse number="4">израилският цар отвърна: „Да бъде, както каза, господарю мой, царю: аз и всичко мое сме твои.“</verse>
				<verse number="5">А пратениците се върнаха и съобщиха: „Венадад казва така: „Аз изпратих да ти кажат, че ще ми дадеш своето сребро и своето злато, и своите жени, и своите синове.</verse>
				<verse number="6">Действително утре по това време ще изпратя при тебе мои служители и те ще претърсят твоя дом, служителите при тебе и всичко, което е ценно в очите ти, за да го вземат лично и да го изнесат“.“</verse>
				<verse number="7">Тогава израилският цар повика всички старейшини на страната и каза: „Вижте и знайте, че той замисля зло. Когато изпращаше при мене за моите жени и за синовете ми, и за моето сребро, и за моето злато, аз не му отказах.“</verse>
				<verse number="8">А всички старейшини и целият народ казаха: „Не го слушай и не се съгласявай.“</verse>
				<verse number="9">Така той отговори на Венададовите пратеници: „Кажете на моя господар, царя: „Аз съм готов да направя всичко, за което ти изпрати първия път при твоя раб, но не мога да направя това, което сега искаш“.“ И пратениците тръгнаха и му занесоха отговора.</verse>
				<verse number="10">Тогава Венадад изпрати до него да кажат: „Нека боговете да ми сторят това и още повече, ако пепелта от Самария бъде достатъчна за по една шепа за всички хора, които вървят след мене.“</verse>
				<verse number="11">израилският цар отговори: „Кажете му: „Онзи, който се препасва, да не се хвали, както онзи, който се разпасва“.“</verse>
				<verse number="12">Когато Венадад, който пиеше заедно с неговите царе в шатрите си, чу тези думи, каза на своите служители: „Нападнете града!“ И те атакуваха града.</verse>
				<verse number="13">И ето един пророк отиде при израилския цар Ахав и каза: „Така казва Господ: „Видя ли това голямо пълчище? Ето Аз днес го предавам в ръката ти и ти ще познаеш, че Аз съм Господ“.“</verse>
				<verse number="14">И Ахав попита: „Чрез кого?“ Той отговори: „Така казва Господ: „Чрез младите воини при областните управители“.“ И Ахав запита: „Кой ще започне?“ Той отвърна: „Ти.“</verse>
				<verse number="15">Тогава Ахав събра младите хора при областните управители и се оказа, че те бяха двеста тридесет и двама души, и после изброи целия народ, всички израилтяни — седем хиляди.</verse>
				<verse number="16">И те излязоха по пладне, докато Венадад пиеше и се опиваше в шатрите заедно с тридесет и двамата царе, които му помагаха.</verse>
				<verse number="17">Първи излязоха младите хора при областните управители. Венадад изпрати съгледвачи и те му известиха, че хората са излезли от Самария.</verse>
				<verse number="18">А той каза: „Ако са излезли за мир, хванете ги живи, ако са излезли за война, пак ги хванете живи“.</verse>
				<verse number="19">Така младите хора при областните управители излязоха от града, последвани от войската.</verse>
				<verse number="20">И всеки поразяваше противника си. Арамейците побягнаха и израилтяните започнаха да ги преследват, а арамейският цар Венадад се изплъзна на кон с конница.</verse>
				<verse number="21">Тогава израилският цар излезе и порази бягащите коне и колесници, и нанесе голямо поражение на арамейците.</verse>
				<verse number="22">След това пророкът се приближи при израилския цар и му каза: „Тръгни, бъди решителен и внимавай какво ще правиш, защото след като измине една година, арамейският цар ще тръгне отново против тебе.“</verse>
				<verse number="23">А на арамейския цар служителите казаха: „Техният Бог е Бог на планините; затова те надделяха над нас. Но ако се сражаваме в равнината, непременно ще ги надвием.</verse>
				<verse number="24">Затова ето какво да направиш: отстрани царете, всеки от мястото му, и вместо тях постави областни управители.</verse>
				<verse number="25">И събери си толкова войска, колкото падна, и коне, колкото имаше, и колесници, колкото имаше. Ще се сражаваме с тях в равнината и непременно ще ги надвием.“ Той ги послуша и постъпи така.</verse>
				<verse number="26">След като измина година, Венадад събра арамейците и отиде към Афек, за да се сражава с Израил.</verse>
				<verse number="27">Събрани бяха и израилтяните и като се снабдиха с продоволствие, потеглиха насреща им. Така израилците се разположиха на стан пред тях като две малки стада кози, а арамейците изпълниха земята.</verse>
				<verse number="28">Тогава Божият човек се приближи и каза на израилския цар: „Така казва Господ: „Понеже арамейците казват, че Господ е Бог на планините, а не Бог на долините, ще предам в ръката ти цялото това множество и ще разберете, че Аз съм Господ“.“</verse>
				<verse number="29">И те стояха на стан един срещу друг седем дена, а на седмия ден започна сражението. И израилтяните поразиха сто хиляди арамейски пехотинци в един ден.</verse>
				<verse number="30">Останалите избягаха в град Афек. Но там крепостната стена падна върху тези останали двадесет и седем хиляди души. А Венадад побягна в главната сграда и тичаше от една стая в друга.</verse>
				<verse number="31">Тогава неговите служители му казаха: „Ето слушали сме, че царете от Израилевия дом са милостиви. Нека препашем с вретище кръста си и да поставим върви на главите си, и да отидем при израилския цар. Може би той ще пощади твоя живот.“</verse>
				<verse number="32">И така, те се препасаха с вретище около кръста си и навиха върви на главите си, отидоха при израилския цар и казаха: „Твоят служител Венадад казва: „Пощади живота ми“.“ А той отговори: „Той жив ли е още? Той е мой брат.“</verse>
				<verse number="33">И мъжете приеха това за добър знак и бързо взеха думата от устата му, и казаха: „Венадад е наистина твой брат.“ Тогава той отговори: „Идете и го доведете.“ Когато Венадад излезе при него, той го качи в колесницата си.</verse>
				<verse number="34">И Венадад му каза: „Ще върна градовете, които баща ми превзе от твоя баща, и ще си поставиш пазари в Дамаск, както си направи баща ми в Самария.“ Ахав каза: „След договора ще те пусна.“ И след като сключи с него договор, го освободи.</verse>
				<verse number="35">Тогава един мъж от пророческите синове каза на свой близък според слово Господне: „Удари ме!“ Но мъжът не се съгласи да го удари.</verse>
				<verse number="36">Затова му каза: „Понеже ти не послуша гласа на Господа, когато се отдалечиш от мене, лъв ще те убие.“ Той се отдалечи от него и лъв го намери и го уби.</verse>
				<verse number="37">После той намери друг мъж и каза: „Удари ме!“ Този човек го удари и го нарани.</verse>
				<verse number="38">Тогава пророкът тръгна и застана на пътя пред царя, като се беше прикрил с покривало на очите.</verse>
				<verse number="39">Когато царят минаваше, той извика към царя и каза: „Твоят слуга излезе от битката и ето един човек, като се отби настрана, доведе при мене пленник и каза: „Пази този мъж. Ако не го опазиш, животът ще ти бъде взет вместо неговия или ще трябва да отмериш един талант сребро.“</verse>
				<verse number="40">И докато слугата ти беше зает с туй-онуй, пленникът изчезна.“ Тогава израилският цар каза: „Такава е присъдата ти; ти сам я определи.“</verse>
				<verse number="41">Тогава той бързо махна покривалото от очите си и израилският цар го позна, че беше от пророците.</verse>
				<verse number="42">А той му каза: „Така казва Господ: „Понеже изпусна от ръцете си човека под заклятие от Мене, твоят живот ще бъде вместо неговия живот, твоят народ вместо неговия народ“.“</verse>
				<verse number="43">И израилският цар тръгна за дома си унил и намръщен и дойде в Самария.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">И след тези събития се случи следното. Йезреелецът Навутей имаше лозе край двореца на самарийския цар Ахав.</verse>
				<verse number="2">И Ахав каза на Навутей: „Продай ми лозето си. То ще бъде моя зеленчукова градина, защото е близо до моя дом, а вместо него ще ти дам по-добро лозе от него или ако ти е угодно, ще ти дам сребро, колкото ти струва.“</verse>
				<verse number="3">Но Навутей отговори на Ахав: „Да ме пази Господ да ти дам наследството от моите предци.“</verse>
				<verse number="4">Ахав се върна в дома си унил и намръщен поради думите, които йезреелецът Навутей му каза: „Няма да ти дам наследството от предците ми.“ Духом смутен, царят легна в леглото си, обърна се с лице към стената и не яде хляб.</verse>
				<verse number="5">Тогава жена му Йезавел дойде при него и го попита: „Защо духът ти е унил, че и хляб не ядеш?“</verse>
				<verse number="6">А той ѝ отговори: „Когато говорех с йезреелеца Навутей, му казах: „Дай ми твоето лозе за сребро или ако желаеш, ще ти дам друго лозе вместо него.“ А той ми каза, че няма да ми даде лозето.“</verse>
				<verse number="7">Тогава жена му Йезавел каза: „Ти сега трябва да покажеш, че си цар на Израил. Стани, яж хляб и бъди спокоен; аз ще ти дам лозето на йезреелеца Навутей.“</verse>
				<verse number="8">И тя написа писма от името на Ахав и като ги запечата с неговия печат, изпрати ги до старейшините и знатните, които живееха с Навутей.</verse>
				<verse number="9">В писмата тя написа дословно: „Обявете пост и поставете Навутей на предно място сред народа.</verse>
				<verse number="10">А срещу него поставете двама безотговорни човека, които да свидетелстват и да казват: „Ти похули Бога и царя“ — и след това го изведете и го убийте с камъни, за да умре.“</verse>
				<verse number="11">Тогава мъжете от града му, старейшините и знатните, които живееха в неговия град, направиха, както Йезавел им изпрати разпореждането, точно както беше писала в писмата, които им изпрати.</verse>
				<verse number="12">Те обявиха пост и поставиха Навутей на почетно място сред народа.</verse>
				<verse number="13">И двама безотговорни човека дойдоха, седнаха срещу него и свидетелстваха против него пред народа, като казаха: „Навутей похули Бога и царя.“ След това го изведоха от града, убиха го с камъни и той умря.</verse>
				<verse number="14">Тогава изпратиха да кажат на Йезавел: „Навутей е убит с камъни и вече умря.“</verse>
				<verse number="15">А Йезавел, като чу, че Навутей е бил убит с камъни и умрял, каза на Ахав: „Стани, вземи в притежание лозето на йезреелеца Навутей, който отказваше да ти го даде за сребро, понеже Навутей не е вече между живите. Той умря.“</verse>
				<verse number="16">Когато Ахав чу, че Навутей е мъртъв, стана и отиде на лозето на йезреелеца Навутей, за да го завладее.</verse>
				<verse number="17">И Господ отправи слово към тесвитеца Илия и каза:</verse>
				<verse number="18">„Стани и иди при израилския цар Ахав, който живее в Самария. Ето сега той е в Навутеевото лозе, където е отишъл да го завладее.</verse>
				<verse number="19">И кажи му: „Така казва Господ: „Ти уби, а пък още заграбваш наследствен имот?“ Така казва Господ: „На това място, където кучетата лизаха кръвта на Навутей, ще лижат и твоята“.“</verse>
				<verse number="20">Тогава Ахав каза на Илия: „Мой враже! Ти ме намери!“ А Илия отвърна: „Намерих те, защото ти се увлече да вършиш зло пред очите на Господа.</verse>
				<verse number="21">Така говори Господ: „Ето ще докарам бедствие върху тебе, ще те измета и ще изтребя всяко мъжко у Ахав,</verse>
				<verse number="22">и ще постъпя с дома ти, както с дома на Йеровоам, Наватовия син, и както с дома на Вааса, Ахиевия син, заради огорчението, с което ти Ме оскърби и увлече Израил в грях.“</verse>
				<verse number="23">Също за Йезавел Господ каза: „Кучетата ще ядат Йезавел при стената на Йезреел.</verse>
				<verse number="24">Който от Ахавовия род умре в града, него псетата ще го изядат; който умре на полето, него птиците ще го изкълват.“</verse>
				<verse number="25">Наистина, не е имало някой, подобен на Ахав, който да се е увличал да върши зло пред очите на Господа, към което го е подучвала жена му Йезавел;</verse>
				<verse number="26">той постъпваше отвратително, като следваше идолите, както правеха аморейците, които Господ беше изгонил пред лицето на израилтяните.“</verse>
				<verse number="27">И когато изслуша всички тези думи, Ахав раздра дрехите си, надяна своето вретище, постеше, спеше с вретището и ходеше обезсърчен.</verse>
				<verse number="28">Тогава Господ отправи слово към тесвитеца Илия и каза:</verse>
				<verse number="29">„Видя ли как Ахав се смири пред Мене? Поради това, че той се смири пред Мене, няма да изпратя бедствие в неговото време, но ще изпратя бедствия върху дома му в дните на неговия син.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">Изминаха три години без война между арамейците и Израил.</verse>
				<verse number="2">А в третата година юдейският цар Йосафат отиде при израилския цар.</verse>
				<verse number="3">И израилският цар каза на служителите си: „Знаете ли, че Рамот Галаадски ни принадлежи? А ние мълчим и не го отнемаме от ръцете на арамейския цар?“</verse>
				<verse number="4">Той попита Йосафат: „Ще тръгнеш ли с мене на война против Рамот в Галаад?“ А Йосафат отговори на израилския цар: „Както ти ще отидеш, така и аз; както твоят народ, така и моят народ; както твоите коне, така и моите коне.“</verse>
				<verse number="5">И Йосафат каза на израилския цар още: „Попитай за Господното слово.“</verse>
				<verse number="6">Тогава израилският цар събра пророците си — около четиристотин души — и ги запита: „Да ида ли на война срещу Рамот в Галаад или не?“ Те казаха: „Иди! Господ го предава в ръцете на царя.“</verse>
				<verse number="7">А Йосафат попита: „Няма ли още и някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?“</verse>
				<verse number="8">израилският цар отговори на Йосафат: „Има още един мъж — Михей, син на Йемвлай, чрез когото може да се запита Господ, но аз го ненавиждам, защото не пророчества за мене добро, но само лошо.“ Но Йосафат каза: „Царят не би трябвало да казва така.“</verse>
				<verse number="9">Тогава израилският цар повика един евнух и каза: „Бързо доведи Михей, син на Йемвлай!“</verse>
				<verse number="10">Израилският цар и юдейският цар Йосафат седнаха всеки на своя престол, облечени в царските одежди, при портата на Самария и всички пророци предсказваха пред тях.</verse>
				<verse number="11">А Седекия, син на Кенаана, си беше направил железни рога и каза: „Така говори Господ: „С тези ще промушваш арамейците, докато ги довършиш“.“</verse>
				<verse number="12">И всички пророци предсказваха същото, като казваха: „Тръгни срещу Рамот в Галлад и ще имаш успех, защото Господ ще го предаде в ръката на царя.“</verse>
				<verse number="13">Изпратеният, който беше отишъл да повика Михей, казваше на пророка: „Ето словата на пророците единогласно са добри за царя. Нека и твоята дума да бъде като словото на всеки от тях. Изречи и ти добро.“</verse>
				<verse number="14">А Михей каза: „Жив е Господ, ще кажа, което Господ ми каже.“</verse>
				<verse number="15">И той отиде при царя и царят го попита: „Михей, да тръгнем ли на война срещу Рамот в Галаад или не?“ И той му отговори: „Иди, ще имаш успех, Господ ще го предаде в ръцете на царя.“</verse>
				<verse number="16">А царят го попита: „Колко пъти трябва да те заклевам да не ми казваш нищо освен истината в името на Господа?“</verse>
				<verse number="17">Тогава той каза: „Аз видях всички израилтяни, пръснати по планините като овци, които нямат пастир, и Господ каза: „Тези нямат господар; нека всеки се върне в дома си в мир“.“</verse>
				<verse number="18">А израилският цар каза на Йосафат: „Не ти ли казах, че той не предсказва добро, а само лошо.“</verse>
				<verse number="19">Но Михей продължи: „Послушай словото на Господа. Аз видях Господа да седи на Своя престол и цялото небесно войнство стоеше при Него, отдясно и отляво на Него.</verse>
				<verse number="20">И Господ каза: „Кой би подмамил Ахав да тръгне и падне при Рамот в Галаад? Един дух казваше така, а друг иначе.</verse>
				<verse number="21">Един дух излезе, застана пред лицето на Господа и каза: „Аз ще го подмамя.“ И Господ го запита: „С какво?“</verse>
				<verse number="22">И той отговори: „Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всички негови пророци.“ И Господ каза: „Ти би го подмамил и би изпълнил това. Излез и го направи“.“</verse>
				<verse number="23">И ето сега Господ допусна лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци, обаче Господ е изговорил за тебе зло.“</verse>
				<verse number="24">А Кенаановият син Седекия се приближи, удари Михей по бузата и каза: „Как, нима е преминал Господният Дух от мене, за да говори в тебе?“</verse>
				<verse number="25">Тогава Михей отвърна: „Ето ще разбереш, когато бягаш от стая в стая, за да се скриеш.“</verse>
				<verse number="26">Тогава израилският цар каза: „Хванете Михей и го отведете при градския управител Амон и при царския син Йоас</verse>
				<verse number="27">и кажете: „Така говори царят: „Затворете този в тъмницата, хранете го с хляб и вода оскъдно, докато се завърна с мир“.“</verse>
				<verse number="28">А Михей каза: „Ако се върнеш с мир, Господ не е говорил чрез мене.“ И каза още: „Слушайте вие, цял народе!“</verse>
				<verse number="29">И така, израилският цар и юдейският цар Йосафат отидоха към Рамот в Галаад.</verse>
				<verse number="30">Тогава израилският цар каза на Йосафат: „Аз ще се преоблека и ще вляза в бой, а ти облечи своите царски одежди.“ И израилският цар се преоблече и влезе в бой.</verse>
				<verse number="31">А арамейският цар беше заповядал на своите тридесет и двама командири на колесници: „Не се бийте с малък или голям, а само с израилския цар!“</verse>
				<verse number="32">Когато командирите на колесниците видяха Йосафат, си помислиха: „Този трябва да е израилският цар“, и се отбиха да се сразят с него. Но Йосафат нададе юдейския боен вик.</verse>
				<verse number="33">И като разбраха, че той не е израилският цар, командирите на колесниците го оставиха.</verse>
				<verse number="34">А един воин случайно опъна лък и рани израилския цар през шевовете на ризницата му, поради което той каза на колесничаря си: „Обърни назад и ме изведи от битката, защото съм ранен.“</verse>
				<verse number="35">Но в този ден сражението се ожесточи, а царят стоеше в колесницата срещу арамейците и умря вечерта. А кръвта от неговата рана изтичаше по дъното на колесницата.</verse>
				<verse number="36">И към залеза на слънцето се понесе вик в редиците: „Всеки в своя град! Всеки в своята земя!“</verse>
				<verse number="37">Така царят умря, беше докаран в Самария и го погребаха там.</verse>
				<verse number="38">А колесницата измиха при Самарийския водоем, където се миеха блудници, и кучета лижеха кръвта му според думите на Господа, които Той беше казал.</verse>
				<verse number="39">А останалите дела на Ахав, всичко, което извърши, и дворецът от слонова кост, който изгради, и всичките градове, които е построил, са записани в летописите на израилските царе.</verse>
				<verse number="40">Така Ахав почина и вместо него се възцари синът му Охозия.</verse>
				<verse number="41">А над Юдея се беше възцарил Йосафат, син на Аса, в четвъртата година на израилския цар Ахав.</verse>
				<verse number="42">Йосафат беше на тридесет и пет години, когато се възцари, и царува в Йерусалим двадесет и пет години, а името на майка му беше Азума, Салаилева дъщеря.</verse>
				<verse number="43">Той следваше във всичко пътя на баща си Аса, не се отклоняваше от него, като вършеше угодното пред Господа.</verse>
				<verse number="44">Само светилищата по високите места не бяха премахнати. Народът все още принасяше жертви и кадеше по високите места.</verse>
				<verse number="45">Йосафат сключи мир с израилския цар.</verse>
				<verse number="46">А останалите дела на Йосафат и юначествата, които извърши, и как воюваше са записани в летописите на юдейските царе.</verse>
				<verse number="47">Той изтреби от страната колкото блудници бяха останали от времето на баща му Аса.</verse>
				<verse number="48">В Едом тогава нямаше цар, а само царски наместник.</verse>
				<verse number="49">Йосафат построи таршишки кораби, за да отиват в Офир за злато, но те не отплаваха, понеже се разбиха в Ецион-Гевер.</verse>
				<verse number="50">Тогава Ахавовият син Охозия каза на Йосафат: „Нека моите служители тръгнат с твоите служители на корабите.“ Но Йосафат не се съгласи.</verse>
				<verse number="51">И Йосафат почина и беше погребан при тях в града на баща си Давид, и вместо него се възцари синът му Йорам.</verse>
				<verse number="52">Ахавовият син Охозия се възцари над Израил в Самария в седемнадесетата година на юдейския цар Йосафат и царува над израилтяните две години.</verse>
				<verse number="53">Той вършеше зло пред очите на Господа, като ходеше по пътя на баща си и по пътя на майка си, и по пътя на Йеровоам, който въвлече в грях Израил.</verse>
				<verse number="54">Той също служеше на Ваал, покланяше му се и огорчи Господа, Бога Израилев, с всичко, което беше вършил баща му.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="12">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">След смъртта на Ахав Моав се разбунтува против Израил.</verse>
				<verse number="2">Охозия падна през решетъчния прозорец на горната си стая, в Самария, и се нарани. Тогава той изпрати пратеници, като им поръча: „Идете, попитайте Ваал-Зевув, бога на Екрон, дали ще оздравея от това нараняване.“</verse>
				<verse number="3">Но Господен ангел каза на тесвитеца Илия: „Стани! Иди да пресрещнеш пратениците на самарийския цар и им кажи: „Няма ли Бог у Израил, че отивате да питате Ваал-Зевув, бога на Екрон?</verse>
				<verse number="4">Затова така казва Господ: „Ти няма да станеш от леглото, на което лежиш, защото непременно ще умреш“!“ И Илия отиде.</verse>
				<verse number="5">И пратениците се върнаха при Охозия. Той ги попита: „Защо се върнахте?“</verse>
				<verse number="6">Те му отговориха: „Един мъж дойде да ни посрещне и ни каза: „Идете си, върнете се при царя, който ви е изпратил, и му кажете, че Господ пита: „Няма ли Бог у Израил, че отивате да се допитате до Ваал-Зевув, бога на Екрон? Затова няма да станеш от леглото, на което лежиш, защото непременно ще умреш“.“</verse>
				<verse number="7">Той им отвърна: „Как изглеждаше мъжът, който ви пресрещна и ви каза тези думи?“</verse>
				<verse number="8">Те му отговориха: „Онзи човек беше космат, препасан с кожен колан около кръста.“ Тогава царят каза: „Това е тесвитецът Илия.“</verse>
				<verse number="9">И царят изпрати при него един петдесетник с петдесетте му войници. Петдесетникът се изкачи при Илия и ето намери го седящ на върха на хълма и му каза: „Божий човече! Царят каза: Слез долу!“</verse>
				<verse number="10">Но Илия отговори на петдесетника: „Ако съм Божий човек, нека слезе огън от небето и да погълне тебе и твоите петдесет души.“ И слезе огън от небето и погълна и него, и петдесетте му войници.</verse>
				<verse number="11">И втори път царят изпрати при Илия друг петдесетник с петдесетте му войници. Той се изкачи и му каза: „Божий човече, така каза царят: „Бързо слез долу!“</verse>
				<verse number="12">Отговорът на Илия на тези хора беше: „Ако съм Божий човек, нека слезе огън от небето и погълне тебе и твоите петдесет войници.“ И Божий огън слезе от небето и погълна и него, и неговите петдесет войници.</verse>
				<verse number="13">И още веднъж царят изпрати трети петдесетник с неговите петдесет войници. Но третият петдесетник се изкачи, дойде и падна на коленете си пред Илия, и го умоляваше с думите: „Божий човече, нека бъде пощаден животът ми и животът на тези твои петдесет служители пред тебе.</verse>
				<verse number="14">Ето огън слезе от небето и погълна предишните двама петдесетници с техните петдесет войници. Но сега нека бъде пощаден животът ми пред твоите очи!“</verse>
				<verse number="15">Тогава Господният ангел каза на Илия: „Слез долу с него. Не се бой от него.“ И той стана и слезе долу с него при царя.</verse>
				<verse number="16">След това той каза на царя: „Така говори Господ: „Понеже изпрати пратеници да попитат Ваал-Зевув, бога на Екрон, като че ли нямаше в Израил Бог да се допиташ до Неговото слово, затова ти няма да станеш от леглото, на което лежиш, защото непременно ще умреш“!“</verse>
				<verse number="17">И той умря според словото на Господа, което Илия изрече. И вместо него се възцари Йорам — това беше във втората година на юдейския цар Йосафат, понеже Охозия нямаше син.</verse>
				<verse number="18">Останалите дела на Охозия, които той извърши, са записани в книгата на летописите на израилските царе.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">И когато дойде време Господ да възнесе Илия на небето във вихрушка, Илия и Елисей идваха от Галгал.</verse>
				<verse number="2">Илия каза на Елисей: „Стой тук, моля те, защото Господ ме изпраща във Ветил.“ Но Елисей отвърна: „Жив е Господ и ти да си жив, никога няма да те изоставя.“ Така те отидоха във Ветил.</verse>
				<verse number="3">Пророческите синове, които бяха във Ветил, излязоха при Елисей и го попитаха: „Знаеш ли, че днес Господ ще вземе твоя господар от тебе и ще го възнесе?“ Той отговори: „Разбира се, зная! Мълчете!“</verse>
				<verse number="4">Илия пак му каза: „Елисей, стой тук, моля те, защото Господ ме изпраща в Йерихон.“ И отново Елисей отвърна: „Жив е Господ и ти да си жив, никога няма да те изоставя.“ Така те достигнаха до Йерихон.</verse>
				<verse number="5">Тогава учениците на пророка, които бяха в Йерихон, се приближиха до Елисей и му казаха: „Знаеш ли, че днес Господ ще вземе твоя господар от тебе?“ Той отговори: „Разбира се, зная! Мълчете!“</verse>
				<verse number="6">И още веднъж Илия му каза: „Стой тук, моля те, защото Господ ме изпраща към Йордан.“ Отново Елисей отговори: „Жив е Господ и ти да си жив, никога няма да те изоставя.“ Така двамата продължиха.</verse>
				<verse number="7">Тогава петдесет души от учениците на пророка тръгнаха и се спряха недалече отстрани, а двамата стояха с лице към Йордан.</verse>
				<verse number="8">Илия взе кожуха си, нави го и удари с него по водата, и тя се раздели на две страни. И двамата преминаха по сухо.</verse>
				<verse number="9">Когато те преминаваха, Илия каза на Елисей: „Искай каквото желаеш да направя за тебе, преди да бъда взет от тебе.“ Елисей каза: „Нека да бъде мой двоен дял от твоя дух.“</verse>
				<verse number="10">Той отговори: „Ти искаш трудно нещо. Ако ме видиш как ще бъда взет от тебе, така и ще стане. Ако ли пък не видиш, това няма да стане.“</verse>
				<verse number="11">Както вървяха по пътя и разговаряха, изведнъж се появи огнена колесница с огнени коне и ги разделиха един от друг. Илия бе грабнат във вихрушката към небето.</verse>
				<verse number="12">Елисей гледаше това и извика: „Татко мой, татко мой! Колесницата на Израил и конницата му!“ И вече не го видя. Тогава сграбчи дрехите си и ги раздра на две.</verse>
				<verse number="13">След това той вдигна кожуха на Илия, който бе паднал от него, върна се и застана на брега на Йордан.</verse>
				<verse number="14">Тогава той взе кожуха на Илия, който бе паднал от него, удари с него по водата и каза: „Къде е сега Господ, Бог на Илия?“ И удари по водата и тя се раздели на две страни, и Елисей премина.</verse>
				<verse number="15">Отдалече го видяха учениците на пророка, които бяха срещу Йерихон, и казаха: „Илиевият дух почива върху Елисей.“ След това излязоха, за да го посрещнат, и му се поклониха до земята.</verse>
				<verse number="16">Тогава му казаха: „Ето сред нас, твоите служители, има петдесет души силни мъже. Нека те отидат да потърсят твоя господар. Може би Господният Дух го е вдигнал и го е оставил на някоя планина или в някоя долина.“ Но той отговори: „Не ги изпращайте!“</verse>
				<verse number="17">Но те настояваха много пред него, докато му дотегнаха и каза: „Изпратете ги!“ Така те изпратиха петдесетте души, който го търсиха три дена, но не го намериха.</verse>
				<verse number="18">Те се върнаха при Елисей, който пребиваваше в Йерихон. Той им припомни: „Не ви ли казах да не ходите?“</verse>
				<verse number="19">Жителите на града казаха на Елисей: „Ето, както виждаш, господарю мой, разположението на този град е добро. Но водата е лоша и земята е безплодна.“</verse>
				<verse number="20">Той отвърна: „Дайте ми нова, плитка купа и поставете сол в нея.“ И му дадоха.</verse>
				<verse number="21">Тогава той излезе при водния извор, хвърли там солта и рече: „Така казва Господ: „Аз направих тази вода добра; занапред от нея няма да извира нито смърт, нито безплодие“.“</verse>
				<verse number="22">И водата си е добра и до днес според думите, които изрече Елисей.</verse>
				<verse number="23">Оттам той тръгна към Ветил и докато вървеше, по пътя от града излязоха малки деца и му се присмиваха, като казваха: „Влизай, плешивецо. Влизай, плешивецо!“</verse>
				<verse number="24">Той се озърна, погледна ги втренчено и ги прокле в името на Господа. В това време от гората излязоха две мечки и разкъсаха четиридесет и две деца от тях.</verse>
				<verse number="25">Оттук Елисей отиде на планината Кармил и оттам се завърна в Самария.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">След това Ахавовият син Йорам се възцари над Израил в Самария в осемнадесетата година на юдейския цар Йосафат и царува дванадесет години.</verse>
				<verse number="2">И той вършеше зло пред Господа, но не като баща си или майка си, защото премахна Вааловия идол, който баща му беше направил.</verse>
				<verse number="3">Само се придържаше към греховете на Йеровоам, Наватовия син, с които той беше въвлякъл в грях Израил, и не се отклоняваше от тях.</verse>
				<verse number="4">Моавският цар Меша имаше много стада и плащаше данък на израилския цар по сто хиляди агнета и вълната на сто хиляди овни.</verse>
				<verse number="5">Но щом Ахав умря, моавският цар се разбунтува против израилския цар.</verse>
				<verse number="6">Затова в онези дни цар Йорам излезе от Самария и направи преглед на всички боеспособни израилтяни,</verse>
				<verse number="7">върна се и изпрати да кажат на юдейския цар Йосафат: „Моавският цар се разбунтува против мене. Ще дойдеш ли с мене на война против Моав?“ Той отговори: „Ще дойда! Аз съм готов наравно с тебе, моят боен народ е както твоя народ, моите коне са готови, както твоите коне.“</verse>
				<verse number="8">Тогава той попита: „По кой път ще отидем?“ Отговорът беше: „По пътя през едомската пустиня.“</verse>
				<verse number="9">Така израилският цар тръгна заедно с юдейския цар и едомския цар и те заобикаляха по този път седем дена. Нямаше вода нито за войската, нито за животните, които пехотинците водеха със себе си.</verse>
				<verse number="10">Тогава израилският цар каза: „Горко ни! Това е, защото Господ повика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав.“</verse>
				<verse number="11">Но Йосафат каза: „Няма ли тук Господен пророк, чрез когото можем да попитаме Господа?“ И един от служителите на израилския цар каза: „Елисей, Сафатовият син, е тук, онзи, който е прислужвал на пророк Илия.“</verse>
				<verse number="12">Йосафат каза: „С него е словото на Господа.“ Така израилският цар, съпровождан от Йосафат и едомския цар, слязоха при него.</verse>
				<verse number="13">Тогава Елисей каза на израилския цар: „Какво общо имам с тебе? Иди при пророците на своя баща или при пророците на своята майка.“ Но израилският цар му каза: „Не! Защото Господ повика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав.“</verse>
				<verse number="14">Тогава Елисей каза: „Жив е Господ Вседържител, на Когото служа! Ако не почитах юдейския цар Йосафат, нито бих те погледнал, нито бих се отнесъл с внимание към тебе.“</verse>
				<verse number="15">Сега доведете ми един музикант. И докато музикантът свиреше, ръката на Господа беше върху Елисей</verse>
				<verse number="16">и той каза: „Така казва Господ: „Превърни това корито на река в дълбоки водоеми“.</verse>
				<verse number="17">Защото така казва Господ: „Няма да видите нито вятър, нито дъжд, а това корито на река ще се напълни с вода, от която ще пиете вие с войската си и добитъка си.“</verse>
				<verse number="18">Това е лесно в очите на Господа и Той ще предаде Моав във вашите ръце.</verse>
				<verse number="19">Вие ще разрушите всеки укрепен град и всички главни градове. Ще повалите всички плодни дървета и ще запушите всички водни извори. След това ще засипете цялата плодородна земя с камъни.“</verse>
				<verse number="20">На сутринта по времето, когато се принася безкръвната жертва, водата дойде откъм Едом и страната се изпълни с нея.</verse>
				<verse number="21">Когато всички моавците чуха, че царете се приближават, за да воюват с тях, те събраха мъжете — т.е. всички младежи на възраст за военна служба — и се струпаха край границата.</verse>
				<verse number="22">Те станаха рано сутринта и слънцето огряваше водата, и моавците видяха от отсрещната страна, че водата е червена като кръв.</verse>
				<verse number="23">Тогава те извикаха: „Това е кръв! Царете са се сбили помежду си и са се изтребили един друг. Сега, Моав, на плячка!“</verse>
				<verse number="24">Когато отидоха при израилския стан, израилтяните се надигнаха и започнаха да разбиват моавците и те побягнаха пред тях, а израилтяните продължаваха да налитат върху тях и да ги избиват.</verse>
				<verse number="25">Те събаряха градовете и всеки хвърляше камък върху всяко парче плодородна земя, докато се напълнеше. Те запушиха всички водни извори, повалиха всички плодни дървета, така че остана само Кир-Харешет с крепостта. И въоръжените с прашки го обкръжиха и го обстрелваха.</verse>
				<verse number="26">Когато моавският цар видя, че губи битката, взе със себе си седемстотин мечоносци, за да пробият фронтовата линия на едомския цар, но не успя.</verse>
				<verse number="27">Тогава той взе първородния си син, който трябваше да царува вместо него, и го принесе в жертва на градската стена. Това причини голямо възмущение сред израилтяните, те се оттеглиха и се завърнаха в земята си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Една жена от жените на пророческите ученици с плач казваше на Елисей: „Твоят служител, мъжът ми, умря. Ти знаеш, че той се боеше от Господа, но лихварят дойде да вземе двете ми деца за роби.“</verse>
				<verse number="2">Елисей я попита: „Какво да направя за тебе? Кажи ми какво имаш вкъщи.“ Тя отговори: „Твоята слугиня няма нищо вкъщи освен един съд за маслиново масло.“</verse>
				<verse number="3">Тогава Елисей каза: „Иди и вземи назаем празни съдове от всички твои съседи, много на брой.</verse>
				<verse number="4">Тогава влез и затвори вратата след себе си и своите синове, и наливай маслиново масло във всички тези съдове. Когато един се напълни, поставяй го настрана.“</verse>
				<verse number="5">Тя си отиде и затвори вратата след себе си и синовете си. Те ѝ носеха съдове, докато тя наливаше.</verse>
				<verse number="6">Когато съдовете се напълниха, тя каза на един от синовете си: „Донеси ми още съдове!“ Но той ѝ отговори: „Няма повече.“ Тогава маслиновото масло престана да тече.</verse>
				<verse number="7">Тя отиде и съобщи на Божия човек, а той ѝ каза: „Иди, продай маслиновото масло и плати на кредиторите си, а ти и синовете ти можете да живеете с останалото.“</verse>
				<verse number="8">Един ден Елисей пътуваше за Сунам, където живееше една заможна жена, която обикновено го канеше у дома си да се храни. И колкото пъти минаваше, той всякога се отбиваше и се хранеше с нея.</verse>
				<verse number="9">Тя каза на мъжа си: „Ето зная, че Божият човек, който често минава край нас, е свят.</verse>
				<verse number="10">Нека направим за него малка, оградена със стени горна стая и да му поставим там легло, маса, стол и лампа. Така че когато идва при нас, да може да стои там.“</verse>
				<verse number="11">Един ден Елисей отиде пак там, качи се в горната стая и полегна.</verse>
				<verse number="12">Тогава той каза на Гиезий, младия си служител: „Повикай тази сунамитка!“ Гиезий я повика и тя застана пред него.</verse>
				<verse number="13">Тогава Елисей му каза: „Кажи ѝ сега: Ето ти полагаш целия този труд заради нас, какво да направим за тебе? Има ли нещо, което да бъде казано за тебе на царя или на военачалника?“ Тя отговори: „Не, аз живея сред народа си.“</verse>
				<verse number="14">Но Елисей настояваше: „Какво може да се направи за нея?“ Тогава Гиезий каза: „Виж, тя няма дете, а мъжът ѝ е стар.“</verse>
				<verse number="15">Тогава Елисей отвърна: „Повикай я.“ Той я повика и тя застана при входа.</verse>
				<verse number="16">Той каза: „След година пак по това време ти ще притискаш в прегръдките си син.“ Тогава тя рече: „Не, господарю мой! Ти, Божий човече, не лъжи своята слугиня.“</verse>
				<verse number="17">Но жената забременя и роди син на другата година по същото време, както ѝ каза Елисей.</verse>
				<verse number="18">Детето порасна и един ден излезе при баща си, при жътварите.</verse>
				<verse number="19">То каза на баща си: „Главата, главата ме боли!“ И той нареди на слугата: „Отнеси го на майка му.“</verse>
				<verse number="20">Слугата го вдигна, занесе го на майка му и то седя в скута ѝ до пладне. Тогава умря.</verse>
				<verse number="21">Тя се качи горе и го постави на леглото на Божия човек, затвори вратата след него и излезе.</verse>
				<verse number="22">След това повика мъжа си и каза: „Изпрати ми един от слугите си и една ослица, аз ще отида бързо при Божия човек и ще се върна.“</verse>
				<verse number="23">Но той запита: „Защо искаш да ходиш при него днес? Нито е новолуние, нито събота.“ Но тя отговори: „Това не пречи!“</verse>
				<verse number="24">И тя оседла ослицата и каза на слугата си: „Води и върви! Не забавяй, докато не ти кажа.“</verse>
				<verse number="25">Така тя тръгна и отиде при Божия човек на планината Кармил. Когато Божият човек я видя отдалече, каза на служителя си Гиезий: „Ето това е сунамитката.</verse>
				<verse number="26">Сега изтичай да я посрещнеш и я попитай: „Здрава ли си? Здрав ли е мъжът ти? Здрав ли е твоят син?“ И тя отговори: „Всичко е наред.“</verse>
				<verse number="27">Когато тя дойде при Божия човек на планината, сграбчи краката му. Гиезий се приближи, за да я пропъди, но Божият човек каза: „Остави я, защото душата ѝ е огорчена, а Господ скри от мене и не ми откри.“</verse>
				<verse number="28">Тя каза: „Поисках ли син от моя господар? И не казвах ли да не ме заблуждава?“</verse>
				<verse number="29">Тогава той се обърна към Гиезий с думите: „Приготви се. Вземи тоягата ми в ръката си и върви. Ако срещнеш някого, не го поздравявай и ако някой те поздрави, не му отговаряй. И сложи тоягата ми върху лицето на момчето.“</verse>
				<verse number="30">Тогава майката на детето каза: „Жив е Господ, жив е, бъди и ти жив, няма да те изоставя!“ И той стана и тръгна след нея.</verse>
				<verse number="31">Гиезий вървеше пред тях и сложи тоягата върху лицето на момчето, но нямаше нито звук, нито отговор. Той се върна, излезе срещу Елисей и му каза: „Момчето не се събуди.“</verse>
				<verse number="32">Тогава Елисей влезе в къщата и момчето, лежащо на постелята си, беше мъртво.</verse>
				<verse number="33">Той влезе, затвори вратата след себе си и се помоли на Господа.</verse>
				<verse number="34">След това се покачи на леглото и легна върху момчето лице в лице и очи в очи, и се простря върху него, и тялото на момчето се затопли.</verse>
				<verse number="35">Елисей слезе, започна да ходи напред-назад пред къщата, после пак се покачи на леглото и се наведе над него, и момчето кихна седем пъти и отвори очите си.</verse>
				<verse number="36">Тогава той повика Гиезий и каза: „Повикай сунамитката!“ Той я повика, тя дойде при него и той каза: „Вземи сина си!“</verse>
				<verse number="37">Тя влезе, падна в краката му и се поклони до земята, след това взе сина си и излезе.</verse>
				<verse number="38">Елисей се завърна в Галгал, а в страната имаше глад. Пророческите ученици се събраха пред него и той каза на прислужника си: „Постави голямото гърне и свари вариво за пророческите ученици!“</verse>
				<verse number="39">И един от тях излезе на полето, за да събира растения, и намери дива лоза, набра от нея пълен скут диви плодове. Върна се, наряза ги на парчета и ги хвърли в гърнето с варивото, без да ги познава.</verse>
				<verse number="40">Сипаха на мъжете да ядат. Но щом започнаха да ядат от варивото, те извикаха и казаха: „Божий човече, в гърнето има смърт!“ И не можеха да ядат.</verse>
				<verse number="41">Тогава той каза: „Донесете брашно!“ И той го изсипа в гърнето. След това каза на Гиезий: „Сипи на хората!“ И ядоха, и нямаше в гърнето нищо вредно.</verse>
				<verse number="42">И един мъж дойде от Ваалшалиша и донесе на Божия човек хляб от първите плодове — двадесет ечемични самуна и сурови зърна с люспите. Той каза: „Дай на хората да ядат.“</verse>
				<verse number="43">Но прислужникът му попита: „Как мога да дам това на сто души?“ Той настояваше: „Дай на хората да ядат, защото така казва Господ: „Ще ядат, и ще остане“.“</verse>
				<verse number="44">Така той им даде, те се наядоха и остана още според словото на Господа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Нееман, военачалник на арамейския цар, беше виден човек пред господаря си. Той беше уважаван, защото чрез него Господ беше дал освобождение на арамейците. Но този храбър воин беше прокажен.</verse>
				<verse number="2">Веднъж арамейците бяха излезли на отряди да плячкосват и плениха младо момиче от израилската земя и то прислужваше на жената на Нееман.</verse>
				<verse number="3">То каза на господарката си: „О, да би могъл моят господар да отиде при пророка, който е в Самария, той положително ще премахне от него проказата.“</verse>
				<verse number="4">Нееман отиде и извести господаря си: „Това и това каза момичето, което е от израилската страна.“</verse>
				<verse number="5">Тогава арамейският цар отвърна: „Стани и върви, а аз пък ще изпратя писмо до израилския цар.“ Така Нееман тръгна и взе със себе си десет таланта сребро, шест хиляди сикли злато и десет празнични одежди.</verse>
				<verse number="6">Той носеше писмото до израилския цар, в което се казваше: „Ето заедно с това изпращам при тебе Нееман, своя служител, да го излекуваш от проказата му.“</verse>
				<verse number="7">И когато израилският цар прочете гласно писмото, той съдра дрехите си и възкликна: „Нима съм Бог да умъртвявам и да съживявам, че да премахна от този човек проказата му? Знаете много добре, че той търси повод за вражда с мене.“</verse>
				<verse number="8">Когато Божият човек Елисей чу, че израилският цар раздрал дрехите си, той изпрати да попитат царя: „Защо раздираш дрехите си? Нека човекът дойде при мене и ще разбере, че има пророк в Израил.“</verse>
				<verse number="9">Така Нееман дойде с конете си и колесницата си и спря пред входа на дома на Елисей.</verse>
				<verse number="10">Елисей изпрати пратеник при него, казвайки: „Върви и се окъпи седем пъти в Йордан и тялото ти ще стане здраво, както преди, и ще бъдеш чист.“</verse>
				<verse number="11">Но Нееман се разгневи и понечи да си тръгне. Той каза: „Ето аз мислех, че той наистина ще излезе, ще застане и ще призове името на Господа, своя Бог, ще възложи ръката си на болното място и ще премахне проказата.</verse>
				<verse number="12">Не са ли Авана и Парпар, реките на Дамаск, по-добри от всички реки на Израил? Не мога ли да се изкъпя в тях и да се очистя?“ Той се обърна и си тръгна ядосан.</verse>
				<verse number="13">Тогава неговите служители се приближиха до него и го попитаха: „Татко наш, ако пророкът ти беше казал да направиш велико нещо, не би ли го сторил? Още повече, когато ти казва: „Окъпи се и ще бъдеш чист“.“</verse>
				<verse number="14">Така той слезе долу, потопи се седем пъти в Йордан според думите на Божия човек и тялото му стана пак здраво като тялото на малко дете, и той се очисти.</verse>
				<verse number="15">Тогава той се върна при Божия човек с всички, които го придружаваха, застана пред него и каза: „Ето разбрах, че по цялата земя няма Бог освен в Израил. Приеми, моля, дар от своя служител!“</verse>
				<verse number="16">Но отговорът беше: „Жив е Господ, на Когото служа! Няма да приема.“ Той настояваше да приеме, но Елисей не се съгласи.</verse>
				<verse number="17">Тогава Нееман каза: „Щом е така, нека твоят служител да вземе товар за две мулета пръст от тази земя, защото служителят ти няма вече да принася всеизгаряне и жертви на други богове освен на Господа.</verse>
				<verse number="18">Относно този въпрос нека Господ да прости на твоя служител, когато моят господар влезе в капището на Римон, за да се поклони там, опрян върху ръката ми, и аз ще се поклоня в капището на Римон — аз трябва да се поклоня в капището на Римон, — нека Господ ми прости това нещо.“</verse>
				<verse number="19">А Елисей му каза: „Иди си с мир.“ И той се отдалечи малко от него.</verse>
				<verse number="20">Тогава Гиезий, прислужникът на Божия човек, каза: „Ето моят господар не поиска да вземе от ръката на арамееца Нееман това, което той е донесъл. Жив е Господ! Ще се затичам след него и ще взема нещо от него.“</verse>
				<verse number="21">Така Гиезий тръгна след Нееман и Нееман видя, че някой тича след него. Той слезе от колесницата, за да го посрещне, и запита: „Всичко ли е наред?“</verse>
				<verse number="22">Той отговори: „Наред е, но моят господар ме изпрати да кажа, че току-що дойдоха при мене от Ефремовата планина двама млади мъже от пророческите ученици. Дай им талант сребро и две празнични одежди.“</verse>
				<verse number="23">Отговорът на Нееман беше: „Моля те, вземи два таланта!“ И много го молеше. Тогава Нееман завърза два таланта сребро в две торби и две премени дрехи и ги даде на двама от слугите си, които ги понесоха пред Гиезий.</verse>
				<verse number="24">Когато дойдоха до едно възвишение, Гиезий взе даровете от ръцете им и ги скри у дома си. Освободи хората и те си отидоха.</verse>
				<verse number="25">Той отиде и застана пред господаря си. Елисей го попита: „Бил ли си някъде, Гиезий?“ Той отговори: „Твоят слуга никъде не е ходил.“</verse>
				<verse number="26">Но той му отвърна: „Нима духом не те придружавах, когато онзи човек се върна от колесницата си да те посрещне? Не взе ли сребро и дрехи, и маслинови градини и лозя, дребен и едър добитък, слуги или слугини?</verse>
				<verse number="27">Затова нека Неемановата проказа да постигне тебе и потомството ти за вечни времена.“ И Гиезий излезе от него бял като сняг от проказа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Пророческите ученици казаха на Елисей: „Мястото, където живеем при тебе, е тясно за нас.</verse>
				<verse number="2">Нека отидем до Йордан и всеки да вземе по една греда оттам и да си направим място за подслон.“ Той каза: „Вървете!“</verse>
				<verse number="3">Тогава един от тях попита: „Искаш ли да съпроводиш слугите си?“ И той отговори: „Идвам.“</verse>
				<verse number="4">Така той отиде с тях и те отидоха до Йордан, и започнаха да секат дървета.</verse>
				<verse number="5">Но когато един от тях поваляше греда, желязото на брадвата му падна във водата. Той завика: „Горко ми, господарю! Тя беше взета назаем!“</verse>
				<verse number="6">Но Божият човек запита: „Къде падна?“ Той му показа мястото и Елисей отсече парче дърво и го хвърли натам, и желязото на брадвата изплува.</verse>
				<verse number="7">Тогава той каза: „Вземи го!“ Той протегна ръката си и го взе.</verse>
				<verse number="8">Когато арамейският цар тръгна на война против израилтяните, той се посъветва със служителите си и каза: „Ще разположа своя стан на такова и такова място.“</verse>
				<verse number="9">Тогава Божият човек изпрати да кажат на израилския цар следното: „Пази се! Не преминавай през онова място, защото арамейците са залегнали там.“</verse>
				<verse number="10">И израилският цар изпрати мъже към мястото, за което му каза Божият човек. Той го предупреждаваше и предприемаше подобни предпазни мерки не веднъж и не два пъти.</verse>
				<verse number="11">И поради това сърцето на арамейския цар се смути; той повика служителите си и ги попита: „Ще ми кажете ли кой от нас ме предава на израилския цар?“</verse>
				<verse number="12">Тогава един от служителите му отговори: „Никой, господарю мой, царю! Това е Елисей, пророкът в Израил. Той известява на израилския цар дори онези думи, които ти говориш в спалнята си!“</verse>
				<verse number="13">И той нареди: „Идете и вижте къде е той и аз ще изпратя да го хванат.“ И му известиха, че той е в Дотан.</verse>
				<verse number="14">Тогава сирийският цар изпрати коне, колесници и силна войска. Те пристигнаха през нощта и обкръжиха града.</verse>
				<verse number="15">На сутринта прислужникът на Божия човек стана рано и излезе. Но войската беше обкръжила града с коне и колесници и младият човек попита: „Ах, господарю, какво ще правим?“</verse>
				<verse number="16">Елисей отговори: „Не се бой, защото тези, които са с нас, са много повече от онези, които са с тях.“</verse>
				<verse number="17">И Елисей се помоли: „Господи, отвори му очите да види!“ И Господ отвори очите на прислужника и той видя, че цялата планина беше пълна с огнени коне и колесници около Елисей.</verse>
				<verse number="18">Когато арамейците отидоха при Елисей, той се помоли на Господа и каза: „Порази, моля Те, тези хора със слепота.“ Той ги порази със слепота според молбата на Елисей.</verse>
				<verse number="19">Елисей извика към тях: „Този не е истинският път и това не е градът. Вървете след мене и ще ви заведа при човека, когото търсите.“ И ги заведе в Самария.</verse>
				<verse number="20">Когато те влязоха в Самария, Елисей рече: „Господи, отвори очите им да видят!“ Така Господ им отвори очите и те видяха, че са сред Самария.</verse>
				<verse number="21">Като ги видя, израилският цар каза на Елисей: „Да ги поразя ли, отче мой?“</verse>
				<verse number="22">Но той отговори: „Не ги поразявай! Ти би ли поразил онези, които си пленил с меча си или с лъка си? Сложи хляб и вода пред тях и нека ядат и пият. След това ги върни на господаря им.“</verse>
				<verse number="23">Така той им приготви изобилна гощавка и те ядоха и пиха. След това ги освободи и те се завърнаха при господаря си. И никога повече грабещи банди от Сирия не влизаха в израилската земя.</verse>
				<verse number="24">По-късно арамейският цар Венадад събра цялата си войска, излезе и обсади Самария.</verse>
				<verse number="25">През време на обсадата настана голям глад в Самария, така че една глава на магаре се продаваше за осемдесет сикли сребро, а четвърт каб гълъбова тор — за пет сикли сребро.</verse>
				<verse number="26">Веднъж израилският цар минаваше отгоре по градската стена и една жена извиси към него глас на ридание: „Помогни ми, господарю царю!“</verse>
				<verse number="27">Той отвърна: „Ако Господ не ти помогне, с какво ще ти помогна аз? От хармана ли ще взема или от лина?“</verse>
				<verse number="28">Тогава царят я запита: „Какво те мъчи?“ Тя отговори: „Тази жена ми каза: „Дай своя син, за да го изядем днес, а моя син ще изядем утре.“</verse>
				<verse number="29">Така ние сварихме моя син и го изядохме. На следващия ден аз ѝ казах: „Дай своя син, за да го изядем.“ Но тя скри сина си.“</verse>
				<verse number="30">Когато царят чу думите на жената, той раздра дрехите си. Той стори това, докато вървеше по градската стена, и народът видя, че той носи само вретище върху тялото си.</verse>
				<verse number="31">Той каза: „Нека Господ ми направи това и още повече, ако днес главата на Елисей, Сафатовия син, остане на раменете му!“</verse>
				<verse number="32">А Елисей седеше в дома си и стареите седяха при него. И царят изпрати при него един от своите хора. Преди пратеникът да дойде при Елисей, той каза на стареите: „Виждате ли, че синът на убиеца прати да ми отсекат главата? Сега, когато пратеникът дойде, затворете вратата и го притиснете с нея. Защото, ето — след пратеника идва и тропотът от нозете на господаря му.“</verse>
				<verse number="33">Докато той още говореше с тях, пратеникът пристигна при него и царят каза: „Ето какво бедствие ме постигна от Господа! Какво още да очаквам от Него?“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Елисей каза: „Чуйте словото от Господа! Така говори Господ: Утре по това време при портите на Самария една мярка чисто брашно ще струва една сикла и двойна мярка ечемик — една сикла.“</verse>
				<verse number="2">Тогава сановникът, дясната ръка на царя, каза на Божия човек: „Господ е Този, Който прави прозорци на небето. Ще стане ли това нещо?“ И Елисей отговори: „С очите си ще видиш това, но няма да ядеш.“</verse>
				<verse number="3">При входа извън портите имаше четирима прокажени, които говореха помежду си: „Защо да седим тук, очаквайки смъртта?</verse>
				<verse number="4">Ако речем да влезем в града, в града има глад и ще умрем там. Но ако седим тук, ще умрем. Така че да вървим и да се предадем в арамейския стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; ако ни убият, ще умрем така или иначе.“</verse>
				<verse number="5">И те станаха в здрач, за да отидат в арамейския стан, но когато достигнаха до границата на арамейския стан, там нямаше никого.</verse>
				<verse number="6">Господ беше направил в арамейския стан да се чува шум от колесници, коне и от голяма войска. И арамейците си бяха казали един на друг: „израилският цар е наел хетските и египетските царе да дойдат против нас.“</verse>
				<verse number="7">Поради това те също станаха в здрач и избягаха, изоставяйки шатрите си, конете си и магаретата си. Станът си беше, както те го оставиха. Те избягаха, за да останат живи.</verse>
				<verse number="8">Когато тези прокажени дойдоха до границата на стана, те влязоха в една шатра, ядоха, пиха и задигнаха оттам сребро, злато и дрехи, и отидоха да ги скрият. След това се върнаха и влязоха в друга шатра, и задигнаха оттам неща, и отидоха да ги скрият.</verse>
				<verse number="9">И си казаха един на друг: „Ние не трябва да правим така. Този ден е ден за добри вести, а ние мълчим. Ако чакаме до зазоряване и продължаваме да мълчим, ще бъдем хванати в лъжа. Хайде, нека отидем и съобщим в царския дворец.“</verse>
				<verse number="10">Така те отидоха и завикаха към пазачите на портата: „Идваме от арамейския стан. Там няма никого, нито се чува човешки глас, само вързани коне и осли и шатрите са непокътнати.“</verse>
				<verse number="11">Тогава пазачите извикаха и предадоха вестта в царския дворец.</verse>
				<verse number="12">Царят стана през нощта и каза на служителите си: „Аз ще ви кажа какво мислят да направят с нас арамейците. Те знаят, че сме гладни, и са напуснали своя стан, за да се скрият в полето, казвайки си: „Ако те излязат от града, ще ги хванем живи и ще влезем в града“.“</verse>
				<verse number="13">Един от неговите служители отвърна: „Нека вземат пет от конете, които са останали в града — ето от цялото Израилско множество само това остана. Те са като цялото множество на Израил, което се свърши — да изпратим и да видим.“</verse>
				<verse number="14">И взеха две двойки коне, впрегнати в колесници, които царят прати в арамейския стан и казаха: „Идете и вижте!“</verse>
				<verse number="15">Те вървяха по стъпките им чак до Йордан и целият път беше осеян с дрехи и вещи, които арамейците бяха изхвърляли в бързината. След това пратениците се завърнаха и известиха на царя.</verse>
				<verse number="16">Тогава народът излезе и плячкоса арамейския стан. И така се случи, че една мярка чисто брашно се продаваше за една сикла и две мерки ечемик — за една сикла, според словото на Господа.</verse>
				<verse number="17">И царят назначи сановника си, своята дясна ръка, да отговаря за портата, но народът го стъпка при портата и той умря. Това стана, както бе казал Божият човек, когато царят ходи при него.</verse>
				<verse number="18">Това се случи според словото на Божия човек към царя: „Две мерки ечемик за една сикла, една мярка чисто брашно за една сикла, утре по това време при портата на Самария.“</verse>
				<verse number="19">Но сановникът отвърна на Божия човек: „Ето Господ прави прозорци на небето. Ще стане ли това нещо?“ А той беше отговорил: „С очите си ще видиш това, но няма да ядеш.“</verse>
				<verse number="20">И случи се с него точно това. Народът го стъпка при портите и той умря.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">И Елисей каза на жената, чийто син беше върнал към живот: „Стани и тръгнете, ти и твоят дом, и поживейте временно някъде другаде. Защото Господ призова глада и той ще обхване страната за седем години.“</verse>
				<verse number="2">Жената се приготви и направи така, както каза Божият човек. Тя отиде с дома си и живя като чужденка седем години във филистимската земя.</verse>
				<verse number="3">Тогава, в края на седемте години, жената се завърна от филистимската земя и отиде да подаде жалба при царя относно къщата си и нивата си.</verse>
				<verse number="4">Царят разговаряше с Гиезий, прислужника на Божия човек, казвайки: „Разкажи ми сега за всички големи дела, които Елисей е извършил.“</verse>
				<verse number="5">И докато той разказваше на царя за възкресяването на мъртвото момче, самата жена, чийто син той бе възкресил, дойде да помоли царя за къщата си и за нивата си. Гиезий каза: „Господарю мой, царю, тази е жената, и този е нейният син, когото Елисей върна обратно към живот.“</verse>
				<verse number="6">Царят запита жената и тя му разказа всичко. И царят ѝ даде един от царедворците си и каза: „Да ѝ се върне всичко и всички приходи от нивата, откакто е напуснала страната досега.“</verse>
				<verse number="7">След това Елисей отиде в Дамаск, а арамейският цар Венадад беше болен. Някой му каза: „Божият човек пристигна тук.“</verse>
				<verse number="8">Тогава царят нареди на Азаил: „Вземи със себе си дар и иди да посрещнеш Божия човек и попитай чрез него Господа дали ще оздравея от тази болест?“</verse>
				<verse number="9">Азаил отиде да го посрещне и взе със себе си дар — всичко най-добро в Дамаск, товар от четиридесет камили. Той дойде, застана пред Елисей и каза: „Твоят син Венадад, арамейският цар, ме изпрати при тебе с тези думи: „Ще оздравея ли от тази болест“?“</verse>
				<verse number="10">Тогава Елисей му каза: „Иди му кажи: „Ти сигурно ще оздравееш. Но Господ ми откри, че той непременно ще умре от друго“.“</verse>
				<verse number="11">Елисей не си махна погледа от лицето му, докато онзи не се почувства неловко, и Божият човек заплака.</verse>
				<verse number="12">Азаил попита: „Защо моят господар плаче?“ А той отговори: „Защото знам какво зло ще сториш на израилтяните. Крепостите им ще опожариш, младите им хора с меч ще погубиш, кърмачетата им ще смажеш и ще разпориш бременните им жени.“</verse>
				<verse number="13">Азаил попита: „Твоят слуга псе ли е, че да може да направи такова чудовищно престъпление?“ Елисей отговори: „Господ ми показа, че ти ще бъдеш арамейски цар.“</verse>
				<verse number="14">Азаил си тръгна от Елисей и се върна при господаря си, който го запита: „Какво ти каза Елисей?“ Той отговори: „Каза ми, че сигурно ще оздравееш.“</verse>
				<verse number="15">Но на следващия ден той взе завивката, натопи я във вода и я простря на лицето му, и той умря. Тогава Азаил се възцари вместо него.</verse>
				<verse number="16">След юдейския цар Йосафат се възцари синът му Йорам. Това стана в петата година на израилския цар Йорам, Ахавовия син.</verse>
				<verse number="17">Той беше на тридесет и две години, когато стана цар, и царува осем години в Йерусалим.</verse>
				<verse number="18">Но се държеше като израилските царе, по същия начин, както правеше Ахавовият дом, понеже Ахавовата дъщеря му стана жена. Той вършеше зло пред очите на Господа.</verse>
				<verse number="19">Но заради Своя служител Давид Господ не искаше да погуби Юдея. Защото Той бе обещал да даде светило на него и на потомците му за вечни времена.</verse>
				<verse number="20">В неговите дни Едом се разбунтува срещу властта на Юдея и издигна свой цар.</verse>
				<verse number="21">Така Йорам отиде в Цаир с всичките си колесници. Една нощ той събра хората и разби едомците, които го бяха обкръжили, и началниците, и колесниците им, а останалата част от войската се разбяга по шатрите си.</verse>
				<verse number="22">Въпреки това Едом се измъкна изпод ръката на Юдея до този ден. По същото време се измъкна и Ливна.</verse>
				<verse number="23">Останалите дела на Йорам и всичко, което той извърши, са записани в книгата на летописите на юдейските царе.</verse>
				<verse number="24">След това Йорам почина при предците си и беше погребан при тях в града на Давид. Охозия, неговият син, се възцари вместо него.</verse>
				<verse number="25">В дванадесетата година на Йорам, син на израилския цар Ахав, започна да царува Охозия, син на юдейския цар Йорам.</verse>
				<verse number="26">Той беше на двадесет и две години, когато се възцари, и царува една година в Йерусалим. Името на майка му беше Готолия, дъщеря на израилския цар Амврий.</verse>
				<verse number="27">Той се държеше като Ахавовия дом и вършеше зло пред очите на Господа, както Ахавовия дом, защото той беше зет в Ахавовия дом.</verse>
				<verse number="28">Той подкрепи Йорам, Ахавовия син, във войната му против арамейския цар Азаил при Рамот в Галаад, но арамейците раниха Йорам.</verse>
				<verse number="29">Тогава цар Йорам се върна в Йезреел, за да лекува раните си, които арамейците му нанесоха при Рамот във войната му с арамейския цар Азаил. И Охозия, синът на юдейския цар Йорам, дойде да види Ахавовия син Йорам в Йезреел, понеже той беше болен.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">И пророк Елисей повика един от пророческите ученици и му каза: „Препаши се през кръста, вземи този съд с маслиново масло в ръката си и иди в Рамот Галаадски.</verse>
				<verse number="2">Когато пристигнеш там, намери Иуй, син на Йосафат, Немесиев син. Влез, накарай го да стане измежду братята си и го въведи във вътрешната стая.</verse>
				<verse number="3">Тогава вземи съда с маслиново масло, излей го върху главата му и кажи: „Така казва Господ: „Аз те помазвам за цар на Израил.“ След това отвори вратата и не чакай, а бягай.“</verse>
				<verse number="4">Тогава младежът, пророчески служител, тръгна към Рамот в Галаад.</verse>
				<verse number="5">Когато пристигна, военачалниците бяха насядали и той каза: „Военачалнико, имам нещо да ти кажа.“ Иуй попита: „На мене от всички, които са тук?“ Той каза: „На тебе, военачалнико.“</verse>
				<verse number="6">Така той стана и влезе в къщата и пророческият служител изля маслиновото масло върху главата му и му каза: „Така каза Господ, Израилевият Бог: „Аз те помазвам за цар на народа Господен, на Израил.</verse>
				<verse number="7">Ти ще поразиш дома на своя господар Ахав, за да отплатя за кръвта на Своите служители, пророците, и за кръвта на всички Господни служители, които страдаха от ръката на Йезавел.</verse>
				<verse number="8">Целият дом на Ахав ще загине и ще изтребя всичко Ахавово — всички мъже в Израил.</verse>
				<verse number="9">Аз ще направя дома на Ахав като дома на Наватовия син Йеровоам и като дома на Ахиевия син Вааса.</verse>
				<verse number="10">А псета ще изядат Йезавел в Йезреелското поле и няма да има никой, който да я погребе“.“ След това отвори вратата и побягна.</verse>
				<verse number="11">Тогава Иуй излезе при служителите на своя господар и някой го попита: „Всичко наред ли е? Защо този безумец те посети?“ Той им отговори: „Вие добре познавате този човек и какво той говори.“</verse>
				<verse number="12">Но те настояваха: „Това не е истина, кажи ни.“ Тогава той отвърна: „Той ми извести: „Така говори Господ: „Помазах те за цар на Израил“.“</verse>
				<verse number="13">Тогава всеки се втурна и грабна дрехата си, и ги сложиха на земята под него върху откритите места, където може да се стъпи. Те затръбиха с рог и обявиха: „Иуй се възцари!“</verse>
				<verse number="14">И Иуй, синът на Йосафат, син на Немесий, направи заговор против Йорам. А Йорам с всички израилтяни защитаваше Рамот в Галаад против арамейския цар Азаил.</verse>
				<verse number="15">Но самият цар Йорам се беше върнал в Йезреел, за да се лекува от раните, които арамейците му нанесоха по време на войната с Азаил, арамейския цар. Иуй каза: „Ако сте съгласни, нека никой не излиза от града, за да отиде и да извести в Йезреел.“</verse>
				<verse number="16">Тогава Иуй се качи на колесницата си и тръгна за Йезреел, защото Йорам си почиваше там, а юдейският цар Охозия беше дошъл да види Йорам.</verse>
				<verse number="17">На кулата в Йезреел стоеше страж и той видя множеството на Иуй, когато той приближаваше, и каза: „Виждам множество.“ Йорам отвърна: „Вземи конник, изпрати го при него и нека попита дали всичко е наред.“</verse>
				<verse number="18">Така ездачът излезе на кон да го срещне и каза: „Така говори царят: „С мир ли идваш?“ Иуй отговори: „Тебе какво те засяга с мир ли идвам? Кръгом и влез в строя след мене!“ Тогава стражът извести: „Пратеникът стигна до тях, но не се връща“.</verse>
				<verse number="19">Така царят изпрати втори конник и той ги доближи и каза: „Така говори царят: „С мир ли идваш?“ А Иуй отговори: „Какво е мир за тебе? Кръгом и влез в строя след мене!“</verse>
				<verse number="20">Така наблюдателят извести: „Стигна до тях, но не се връща. А вървежът на началника на множеството като че ли е на Немесиевия син Иуй, защото той върви така яростно.“</verse>
				<verse number="21">Тогава Йорам каза: „Впрегнете!“ И те впрегнаха колесницата му. И израилският цар Йорам, и юдейският цар Охозия, всеки в своята колесница, излязоха да пресрещнат Иуй. Те го намериха при зеленчуковата градина на йезреелеца Навутей.</verse>
				<verse number="22">Когато Йорам видя Иуй, той също попита: „Всичко ли е наред, Иуйе?“ Иуй отговори: „Какво да е наред при блудствата на майка ти Йезавел и при многото ѝ чародейства?“</verse>
				<verse number="23">Тогава Йорам обърна назад колесницата, побягна и извика на Охозия: „Това е капан, Охозие!“</verse>
				<verse number="24">Иуй грабна лъка в ръцете си и порази Йорам между плещите му, и стрелата прониза сърцето му, и той падна на колене в колесницата си.</verse>
				<verse number="25">Тогава Иуй каза на сановника си Бидкар: „Вдигни го и го хвърли в градината на йезреелеца Навутей на открито. Спомни си, ти и аз яздехме един до друг зад баща му Ахав и Господ изрече против него това пророчество:</verse>
				<verse number="26">„О, да не бях видял вчера кръвта на Навутей и кръвта на синовете му“ — говори Господ. „Аз ще ти се отплатя на това място“ — казва Господ. И така, вдигни го и го хвърли в градината според словото Господне.“</verse>
				<verse number="27">И когато юдейският цар Охозия видя това, той побягна по пътя към Бет Хагган, а Иуй се спусна след него и казваше: „Него също!“ Поразиха го в колесницата на склона Гур, близо до Йокнеам, и той избяга в Мегидон и там умря.</verse>
				<verse number="28">Тогава служителите му го пренесоха в Йерусалим и го погребаха в гробницата му при предците му в Давидовия град.</verse>
				<verse number="29">В единадесетата година на Ахавовия син Йорам в Юдея се възцари Охозия.</verse>
				<verse number="30">Докато Иуй се връщаше в Йезреел, Йезавел чу това, постави си черен грим на очите и си накичи косите. И гледаше внимателно от прозореца.</verse>
				<verse number="31">Когато Иуй влезе през портите, тя извика: „Всичко наред ли е Зимрий, убиецо на господаря си?“</verse>
				<verse number="32">Иуй погледна към прозореца и запита: „Кой е на моя страна? Кой?“ Тогава двама или трима придворни погледнаха в негова посока.</verse>
				<verse number="33">Той каза: „Хвърлете я!“ Те я хвърлиха и кръвта ѝ изпръска стената и конете, и те я стъпкаха.</verse>
				<verse number="34">Тогава Иуй влезе, яде, пи и след това каза: „Погрижете се за онази проклетница и я погребете, понеже е царска дъщеря!“</verse>
				<verse number="35">Те отидоха да я погребат, но не намериха нищо от нея освен череп, крака и дланите на ръцете.</verse>
				<verse number="36">Те се върнаха и му известиха. Той каза: „Това е словото на Господ, което Той изрече чрез Своя служител Илия Тесвитеца: „Псета ще изядат трупа на Йезавел в Йезреелското поле</verse>
				<verse number="37">и Йезавелиният труп ще бъде като тор за почвата на нива в Йезреел, така че никой да не може да каже, че това е Йезавел“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Ахав имаше седемдесет синове в Самария. Иуй написа писма и ги изпрати в Самария до израилските началници, старейшини и възпитатели на Ахавовите синове със следното съдържание:</verse>
				<verse number="2">„Когато стигне до вас това писмо, то — понеже синовете на вашия господар са при вас и при това вие имате колесници и конница, укрепени градове и оръжия —</verse>
				<verse number="3">изберете най-добрия и най-подготвения от синовете на господаря си и го поставете на бащиния му престол, и се сражавайте за дома на господаря си.“</verse>
				<verse number="4">Но те много се уплашиха и казаха: „Двамата царе не устояха пред него, как ще можем ние да устоим?“</verse>
				<verse number="5">Тогава царският домоуправител, градоначалникът, старейшините и възпитателите изпратиха да кажат на Иуй: „Ние сме твои слуги и ще направим каквото ни кажеш. Никого няма да поставяме за цар. Прави, каквото намираш за добре.“</verse>
				<verse number="6">Тогава той им написа друго писмо, съдържащо следните думи: „Ако сте с мене и ако се покорявате на думата ми, вземете главите на синовете на вашия господар и ми ги донесете утре по това време в Йезреел.“ А царските синове бяха седемдесет души и ги възпитаваха най-видните в града.</verse>
				<verse number="7">Когато писмото стигна до тях, те взеха седемдесетте царски синове и ги заклаха, сложиха главите им в кошове и му ги изпратиха в Йезреел.</verse>
				<verse number="8">Когато пратеникът пристигна, той извести на Иуй: „Донесоха главите на царските синове.“ Той каза: „Сложете ги на два купа при градските порти до сутринта.“</verse>
				<verse number="9">На сутринта той излезе, застана и каза на целия народ: „Вие сте невинни! Ето аз направих заговор против моя господар и го убих. А всички тези кой ги уби?</verse>
				<verse number="10">Знайте сега, че няма да пропадне нито едно от словата на Господа, които Той изрече против дома на Ахав. Господ направи това, което изрече чрез Своя служител Илия.“</verse>
				<verse number="11">Иуй изби в Йезреел всички останали от Ахавовия дом — всички първенци, негови близки приятели и свещениците му, така че не остана нито един.</verse>
				<verse number="12">След това Иуй стана, тръгна и отиде в Самария. И той стигна до мястото Бет-Екед.</verse>
				<verse number="13">Тук Иуй срещна другари от войската на юдейския цар Охозия и попита: „Кои сте вие?“ Те отговориха: „Ние сме братя по служба на Охозия и отиваме в Самария да научим здрави ли са синовете на царя и синовете на царицата майка.“</verse>
				<verse number="14">Той нареди: „Хванете ги живи!“ Така те ги хванаха живи и ги заклаха при водоема на Бет-Екед, всичко четиридесет и двама. И от тях не остана нито един.</verse>
				<verse number="15">Оттам той тръгна и срещна Рехавовия син, Йонадав, който идваше насреща му, и го запита: „Искрено ли е твоето сърце, както моето сърце към твоето?“ И Йонадав отговори: „Да! Искрено е! Подай ми ръката си.“ И той си подаде ръката, а Иуй го качи на колесницата при себе си.</verse>
				<verse number="16">И каза: „Тръгни с мене и виж моята ревност за Господа“ И го намести в колесницата си.</verse>
				<verse number="17">Когато дойде в Самария, той уби всички останали от Ахав в Самария, докато ги изтреби според словото на Господа, което беше говорил на Илия.</verse>
				<verse number="18">Иуй събра целия народ и му каза: „Ахав служеше на Ваал малко, Иуй ще му служи много!</verse>
				<verse number="19">Затова повикайте при мене всичките пророци на Ваал, всичките негови поклонници и всичките му жреци. Да не отсъства никой, защото аз организирам голямо жертвоприношение за Ваал; всеки, който отсъства, няма да остане жив.“ Но Иуй правеше това с лукавство, за да изтреби поклонниците на Ваал.</verse>
				<verse number="20">Тогава Иуй каза: „Свикайте празнично събрание за Ваал!“ И обявиха събрание.</verse>
				<verse number="21">Иуй прати вест по целия Израил и всички поклонници на Ваал дойдоха. Не остана никой, който да не дойде. И влязоха в капището на Ваал и то се напълни открай докрай.</verse>
				<verse number="22">Той каза на пазителя на одеждите: „Извади одеждите на всички Ваалови поклонници.“ И той им извади одеждите.</verse>
				<verse number="23">Тогава Иуй влезе с Рехавовия син Йонадав в капището на Ваал и каза на Вааловите служители: „Проверете и вижте дали тук между вас няма някой от служителите на Господа, защото тук трябва да има само Ваалови поклонници.“</verse>
				<verse number="24">И пристъпиха да принасят жертви и всеизгаряния и Иуй постави отвън на капището осемдесет души и каза: „Ако някой допусне един от тези мъже, които предавам в ръцете ви, да избяга, от вас ще изискам живот за живот.“</verse>
				<verse number="25">Когато завършиха принасянето на всеизгарянето, Иуй каза на пазачите и началниците: „Идете и ги избийте! Нека никой да не излезе!“ Те ги убиха с меч и пазачите и началниците ги захвърлиха и отидоха във вътрешността на Вааловото капище.</verse>
				<verse number="26">Тогава те изнесоха свещените стълбове от Вааловото капище и ги изгориха.</verse>
				<verse number="27">Освен събарянето на свещения стълб на Ваал те разрушиха Вааловото капище и го превърнаха в място за нечистотии и така е до днес.</verse>
				<verse number="28">Така Иуй премахна служението на Ваал от израилската земя.</verse>
				<verse number="29">Но от греховете на Наватовия син Йеровоам, с които той беше вкарал в грях Израил — от златните телета, които бяха във Ветил и в Дан, — от тях Иуй не отстъпи.</verse>
				<verse number="30">И Господ каза на Иуй: „Тъй като ти постъпи почтено в това, което беше праведно в очите Ми, като изпълни над Ахавовия дом всичко, което Ми беше по сърце, твоите синове ще седят до четвърто поколение на Израилевия престол.“</verse>
				<verse number="31">Но Иуй не се стараеше да постъпва от все сърце според закона на Господа, Бога Израилев. Той не отстъпваше от греховете на Йеровоам, с които той беше вкарал в грях Израил.</verse>
				<verse number="32">В онези дни Господ започна да къса части от израилската земя и Азаил побеждаваше израилтяните по всички техни предели:</verse>
				<verse number="33">на изток от Йордан — цялата галаадска земя, територията на Гад, Рувим и Манасия, като се започне от Ароер, който е при потока Арнон, също Галаад и Васан.</verse>
				<verse number="34">Останалите дела на Иуй и всичко, което той извърши, и юначните му подвизи са описани в книгата на летописите на израилските царе.</verse>
				<verse number="35">И почина Иуй при предците си, и го погребаха в Самария. И вместо него се възцари неговият син Йоахаз.</verse>
				<verse number="36">Иуй царува над Израил в Самария двадесет и две години.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Когато Готолия, майка на Охозия, видя, че нейният син умря, започна да погубва всички царски потомци.</verse>
				<verse number="2">Но Йосавета, дъщеря на цар Йорам и сестра на Охозия, взе Охозиевия син Йоас измежду избиваните царски синове и тайно го отведе с кърмачката му в спалнята. Той бе скрит от Готолия и не бе убит.</verse>
				<verse number="3">И той бе скрит шест години при Йосавета в Господния храм, докато Готолия царуваше над страната.</verse>
				<verse number="4">Но в седмата година Йодай изпрати и взе стотниците на телохранителите и пазачите, доведе ги в Господния храм, уговориха се, закле ги в Господния храм и им показа царския син.</verse>
				<verse number="5">След това им заповяда следното: „Ето какво ще направите: една от вашите части от онези, които дежурят в събота, ще стои на стража при двореца.</verse>
				<verse number="6">Друга от тези части ще застане при портата Сур, а последната част — при градската порта зад стражите. Ще пазите двореца, като се редувате.</verse>
				<verse number="7">Две от отделенията ви, онези, които не са дежурни в събота, да пазят Господния храм в помощ на царя.</verse>
				<verse number="8">Ще заобиколите царя от всички страни, всеки с оръжието си в ръка, и който се доближи до редиците ви, да бъде убит. Бъдете при царя, когато излиза и когато влиза.“</verse>
				<verse number="9">Стотниците направиха всичко, което свещеник Йодай заповяда. Всеки взе хората си, които дежурят и които не дежурят в събота, и отидоха при свещеник Йодай.</verse>
				<verse number="10">И свещеникът раздаде на стотниците копията и щитовете, които някога принадлежаха на цар Давид и които се намираха в Господния храм.</verse>
				<verse number="11">Пазачите застанаха, всеки с оръжието си в ръка, от дясната страна на храма чак до лявата страна на храма, при жертвеника и при светилището около царя.</verse>
				<verse number="12">Тогава Йодай изведе царския син и му даде короната и царските пълномощия. Те го обявиха за цар, помазаха го, ръкопляскаха и викаха: „Да живее царят!“</verse>
				<verse number="13">Когато Готолия чу шума от пазачите и народа, тя дойде при народа в Господния храм.</verse>
				<verse number="14">Тогава тя видя царя, стоящ при колоната според обичая, и князете и тръбачите, свирещи за царя, докато целият народ на страната се радваше и надуваше тръби. И Готолия раздра дрехите си и извика: „Заговор! Заговор!“</verse>
				<verse number="15">Свещеник Йодай даде заповед на стотниците, онези, поставени да командват армията, като им каза: „Изведете я пред храма до войниците. И убийте с меч всеки, който тръгне след нея!“ Защото свещеникът си каза: „Тя не трябва да бъде умъртвена в Господния храм.“</verse>
				<verse number="16">Те я хванаха и тя премина през конския вход към двореца и там бе убита.</verse>
				<verse number="17">Йодай сключи договор между Господа, царя и народа, че те ще бъдат народ на Господа, а също така — и между царя и народа.</verse>
				<verse number="18">Тогава целият народ на страната се стече в капището на Ваал и го срутиха. Жертвениците му и идолите му разбиха съвсем и убиха пред жертвениците Матан, Вааловия жрец. След това свещеник Йодай постави стражи на Господния храм.</verse>
				<verse number="19">Стотниците заедно с телохранителите, стражата и целия народ на страната взеха царя от храма и го отведоха към двореца по пътя към портата на стражата. Тогава той седна на царския престол.</verse>
				<verse number="20">И целият народ на страната се радваше и градът се успокои. А Готолия беше убита с меч в двореца.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Йоас беше на седем години, когато се възцари.</verse>
				<verse number="2">Йоас се възцари в седмата година на Иуй и царува в Йерусалим четиридесет години. И името на майка му беше Цивия от Вирсавия.</verse>
				<verse number="3">Йоас вършеше това, което беше правилно в очите на Господа, през всичките си дни, докато свещеник Йодай го наставляваше.</verse>
				<verse number="4">Но високите места не бяха премахнати и народът все още принасяше жертви и кадения по високите места.</verse>
				<verse number="5">И Йоас каза на всички свещеници: „Относно парите от обещаните дарения, които са принасяни в Господния храм — парите, пресметнати за всеки изобщо, парите, пресметнати за всеки човек, и всичките пари, които хората доброволно принасят в храма на Господа, да се донесат в дома Господен;</verse>
				<verse number="6">нека всеки свещеник вземе за себе си от своя доход и да поправят повредите на храма навсякъде, където се намери такава повреда.“</verse>
				<verse number="7">Но понеже до двадесет и третата година на цар Йоас свещениците не бяха поправяли повредите в храма,</verse>
				<verse number="8">цар Йоас повика свещеник Йодай и другите свещеници и ги попита: „Защо не поправяте повредите на храма? Отсега няма да взимате пари от вашия доход, защото той е предназначен за поправка на храма.“</verse>
				<verse number="9">И свещениците се съгласиха да не взимат вече при себе си сребро от народа, нито да правят поправки на храма.</verse>
				<verse number="10">Тогава свещеник Йодай взе едно ковчеже, направи дупка на капака му и го постави до жертвеника отдясно при входа на Господния храм. И свещениците, които стояха на стража при прага, поставяха там всичките пари, принасяни в Господния храм.</verse>
				<verse number="11">И всеки път когато виждаха, че в ковчежето има много пари, царският писар и първосвещеникът идваха, събираха парите, намерени в Господния храм, и ги преброяваха.</verse>
				<verse number="12">Тогава те предаваха отмерените пари на съхранение на онези, които бяха определени в Господния храм, и те плащаха с тях на дърводелците и строителите, които работеха в Господния храм.</verse>
				<verse number="13">Те отиваха също за зидари и каменоделци, за купуване на дървен материал и дялани камъни, за поправката на повредите в Господния храм и за всички други разноски за поправката на храма.</verse>
				<verse number="14">Но за Господния храм не бяха направени сребърни чаши, щипци за фитили, чаши за пръскане, тръби — никакви златни и сребърни съдове не бяха направени от парите, принасяни в Господния храм.</verse>
				<verse number="15">По-скоро те бяха давани особено на работниците, които поправяха Господния храм.</verse>
				<verse number="16">И не изискваха сметка от мъжете, на които поверяваха парите, да ги дават на онези, които работят, защото те постъпваха честно.</verse>
				<verse number="17">Парите от жертви за вина и от жертви за грях не се внасяха в Господния храм, те бяха за свещениците.</verse>
				<verse number="18">Тогава арамейският цар Азаил тръгна на поход, отиде да воюва против Гет и го превзе; след това Азаил намисли да отиде против Йерусалим.</verse>
				<verse number="19">Но юдейският цар Йоас взе всички свещени предмети, които неговите предци, юдейските царе Йосафат, Йорам и Охозия, бяха пожертвали на храма, заедно с неговите свещени предмети и всичкото злато, което се намираше в съкровищниците на Господния храм и на двореца, и го изпрати на арамейския цар Азаил. И той вдигна обсадата от Йерусалим.</verse>
				<verse number="20">Останалите дела на Йоас и всичко, което той извърши, е записано в книгата на летописите на юдейските царе.</verse>
				<verse number="21">И служителите на Йоас въстанаха, направиха заговор и го убиха в Бет-Мило по пътя за Сила.</verse>
				<verse number="22">Убиха го служителите му Йозакар, син на Шимеат, и Йехозавад, син на Шомер. Йоас умря и го погребаха при предците му в Давидовия град. Тогава неговият син Амасия се възцари вместо него.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">В двадесет и третата година на Йоас, син на юдейския цар Охозия, Йоахаз, син на Иуй, се възцари над Израил в Самария и царува седемнадесет години.</verse>
				<verse number="2">Той вършеше зло пред очите на Господа и следваше греховете на Наватовия син Йеровоам, с които той въвлече в грях Израил. Той не отстъпваше от него.</verse>
				<verse number="3">Гневът на Господа против израилтяните се разпали и Той ги предаваше в ръката на арамейския цар Азаил и в ръката на Азаиловия син Венадад за доста време.</verse>
				<verse number="4">Тогава Йоахаз се помоли пред Господа и Господ го чу, защото видя притеснението на израилтяните, как ги притесняваше арамейският цар.</verse>
				<verse number="5">И Господ даде на Израил избавител и те се освободиха от властта на арамейския цар, и израилтяните заживяха в шатрите си както преди.</verse>
				<verse number="6">Обаче те не се отклониха от греховете на Йеровоамовия дом, с които той въвлече Израил в грях, но го следваха. Дори ашерата стоеше в Самария.</verse>
				<verse number="7">На Йоахаз не остана никаква войска освен петдесет конници, десет колесници и десет хиляди пехотинци, защото арамейският цар ги изтреби и ги превърна в прах, по която се тъпче.</verse>
				<verse number="8">Останалите дела на Йоахаз и всичко, което той извърши, и юначните му подвизи са описани в книгата на летописите на израилските царе.</verse>
				<verse number="9">И почина Йоахаз при предците си и беше погребан в Самария. И вместо него се възцари неговият син Йоас.</verse>
				<verse number="10">Йоахазовият син Йоас се възцари над Израил в Самария в тридесет и седмата година на юдейския цар Йоас и царува шестнадесет години.</verse>
				<verse number="11">Той вършеше зло пред очите на Господа и не се отвръщаше от всичките грехове на Наватовия син Йеровоам, с които той въвлече в грях Израил, а постъпваше като тях.</verse>
				<verse number="12">Останалите дела на Йоас и всичко, което той извърши, и юначните му подвизи — как воюва с юдейския цар Амасия — са описани в книгата на летописите на израилските царе.</verse>
				<verse number="13">И почина Йоас при предците си, а на престола му седна Йеровоам. Йоас беше погребан в Самария при израилските царе.</verse>
				<verse number="14">Елисей се разболя от болест, от която впоследствие и умря. И израилският цар Йоас отиде при него и заплака пред него, изричайки думите: „Татко мой, татко мой! Колесницата на Израил и неговата конница!“</verse>
				<verse number="15">Елисей му каза: „Вземи лък и стрели!“ И той взе лък и стрели.</verse>
				<verse number="16">След това Елисей каза на израилския цар: „Постави ръката си на лъка.“ И той постави ръката си на лъка, а Елисей положи своите ръце върху ръцете на царя.</verse>
				<verse number="17">Тогава каза: „Отвори прозореца към изток.“ И той го отвори. Тогава Елисей каза: „Стреляй!“, и той стреля. Елисей извика: „Стрела за победа от Господа! Стрела за победа над арамейците! Ти ще победиш напълно арамейците при Афек.“</verse>
				<verse number="18">След това той каза: „Вземи стрелите“. И той ги взе. Тогава каза на израилския цар: „Удряй земята!“ Той удари три пъти и спря.</verse>
				<verse number="19">И Божият човек му се разгневи и извика: „Трябваше да удариш пет или шест пъти, тогава щеше да победиш напълно арамейците. А сега ще ги разбиеш само три пъти.“</verse>
				<verse number="20">Елисей умря и го погребаха. В началото на следващата година разбойници от Моав нахлуха в страната.</verse>
				<verse number="21">И се случи така, че когато погребваха един човек, хората забелязаха група разбойници. Те бързо хвърлиха мъртвеца в гроба на Елисей и си отидоха. Но когато мъртвецът докосна костите на Елисей, оживя и се изправи на краката си.</verse>
				<verse number="22">Арамейският цар Азаил притесняваше израилтяните през всичките дни на Йоахаз,</verse>
				<verse number="23">но Господ се смили над тях, съжали ги и се обърна към тях заради завета Си с Авраам, Исаак и Яков. Не пожела да ги изтреби и до днес не ги отхвърли от лицето Си.</verse>
				<verse number="24">Когато арамейският цар Азаил умря, вместо него се възцари неговият син Венадад.</verse>
				<verse number="25">Тогава Йоахазовият син Йоас си възвърна градовете от Венадад, сина на Азаил, които бяха завзети във война от Йоахаз, баща му. Йоас три пъти го разби и така възвърна градовете на Израил.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Във втората година на Йоас, син на израилския цар Йоахаз, се възцари Амасия, син на юдейския цар Йоас.</verse>
				<verse number="2">Той беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Йерусалим. Името на майка му беше Йехоядан от Йерусалим.</verse>
				<verse number="3">Той вършеше това, което беше угодно пред Господа, но не както баща му Давид. Той постъпваше точно както баща му Йоас беше правил.</verse>
				<verse number="4">Само че високите места не бяха премахнати и народът още принасяше жертви и кадеше там.</verse>
				<verse number="5">След като закрепи царската власт в ръцете си, той умъртви онези от служителите си, които бяха убили царя, неговия баща.</verse>
				<verse number="6">Но той не уби децата на убийците, защото така гласи заповедта на Господа, записана в книгата на Мойсеевия закон: „Бащите не трябва да бъдат наказвани със смърт заради децата и децата не трябва да бъдат наказвани със смърт заради бащите им. Но всеки трябва да се наказва със смърт за своите собствени грехове.“</verse>
				<verse number="7">Той разби Едом в Солната долина и повали десет хиляди мъже. Той превзе града Села в сражение и го наименува Йоктеил, както се казва и до днес.</verse>
				<verse number="8">Тогава Амасия изпрати пратеници до израилския цар Йоас, син на Йоахаз, син на Иуй, с тези думи: „Излез да премерим силите си.“</verse>
				<verse number="9">Тогава израилският цар Йоас изпрати да кажат на юдейския цар Амасия: „Веднъж ливанският трън пратил да кажат на ливанския кедър: „Дай дъщеря си за жена на сина ми.“ Но диво животно, преминаващо през Ливан, стъпкало тръна.</verse>
				<verse number="10">Разбира се, ти порази Едом и се заблуждаваш. Радвай се на славата и стой у дома си. Защо си търсиш белята, така че и ти, и Юдея да паднете?“</verse>
				<verse number="11">Но Амасия не послуша. Тогава израилският цар Йоас излезе и се срещнаха лице с лице, той и юдейският цар Амасия при Бет-Шемеш, който е в Юдея.</verse>
				<verse number="12">Юдеите бяха напълно разгромени от израилтяните и всеки избяга в дома си.</verse>
				<verse number="13">израилският цар Йоас плени при Бет-Шемеш юдейския цар Амасия, син на Йоас, Охозиев син, и го доведе в Йерусалим, и направи пролом в йерусалимската стена от Ефремовите порти до ъгловите порти, дълъг четиристотин лакти.</verse>
				<verse number="14">И той взе всичкото злато, сребро и всичките съдове, каквито се намериха в Господния храми в царските съкровищници, взе и заложници и се върна в Самария.</verse>
				<verse number="15">Останалите дела на Йоас, които той извърши, и юначните му подвизи — как той воюва с юдейския цар Амасия — са описани в книгата на летописите на израилските царе.</verse>
				<verse number="16">И легна Йоас при предците си и беше погребан в Самария при израилските царе. И вместо него се възцари неговият син Йеровоам.</verse>
				<verse number="17">Юдейският цар Амасия, синът на Йоас, живя петнадесет години след смъртта на Йоахазовия син Йоас, израилски цар.</verse>
				<verse number="18">Останалите дела на Амасия са записани в книгата на летописите на юдейските царе.</verse>
				<verse number="19">И в Йерусалим направиха заговор против него и той избяга в Лахис. Изпратиха преследвачи след него в Лахис и там го убиха.</verse>
				<verse number="20">И го докараха на коне и той беше погребан в Йерусалим при предците си в Давидовия град.</verse>
				<verse number="21">Тогава целият юдейски народ взе Азария, който беше на шестнадесет години, и го възцари вместо баща му Амасия.</verse>
				<verse number="22">Той възстанови Елат и го върна на Юдея, след като царят, баща му, легна при бащите си.</verse>
				<verse number="23">В петнадесетата година на юдейския цар Амасия, син на Йоас, Йеровоам, син на Йоас, се възцари над Израил в Самария и царува четиридесет и една година.</verse>
				<verse number="24">Той вършеше зло пред очите на Господа, като не отстъпваше от нито един от греховете на Наватовия син Йеровоам, с които той въвлече в грях Израил.</verse>
				<verse number="25">Той възстанови пределите на Израил от входа на Емат до Мъртво море според словото на Господа, Бога Израилев, което Той изказа чрез Своя служител Йона, син на Амитай, пророк от Гат-Хефер.</verse>
				<verse number="26">Защото Господ видя бедствието на Израил, което беше толкова тежко, че нямаше нито един човек, който да помогне на Израил.</verse>
				<verse number="27">И Господ не поиска да изличи името на израилтяните под небето, а ги избави чрез силата на Йеровоам, син на Йоас.</verse>
				<verse number="28">Останалите дела на Йеровоам и всичко, което той извърши, и юначните му подвизи — как се сражаваше и как възвърна на Израил Дамаск и Емат, които дотогава принадлежеха на Юдея — са описани в книгата на летописите на израилските царе.</verse>
				<verse number="29">И почина Йеровоам при предците си, при израилските царе, и вместо него се възцари синът му Захария.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">В двадесет и седмата година на израилския цар Йеровоам се възцари юдейският цар Азария, син на Амасия.</verse>
				<verse number="2">Той беше на шестнадесет години, когато се възцари, и царува петдесет и две години в Йерусалим. Името на майка му беше Йехолия, от Йерусалим.</verse>
				<verse number="3">Той постъпваше правилно в очите на Господа точно както баща му Амасия беше правил.</verse>
				<verse number="4">Но високите места не бяха премахнати и народът още принасяше жертви и кадения по високите места.</verse>
				<verse number="5">Господ порази царя и той беше прокажен до деня на смъртта си. Той живееше в отделен дом и царският син Йотам беше поставен над двореца и управляваше народа на страната.</verse>
				<verse number="6">Останалите дела на Азария и всичко, което той извърши, са описни в книгата на летописите на юдейските царе.</verse>
				<verse number="7">И легна Азария при бащите си и го погребаха в Давидовия град при тях. След това синът му Йотам се възцари вместо него.</verse>
				<verse number="8">В тридесет и осмата година на юдейския цар Азария Захария, син на Йеровоам, се възцари над Израил в Самария за шест месеца.</verse>
				<verse number="9">Той вършеше зло пред очите на Господа, както правеха бащите му, като не отстъпваше от греховете на Наватовия син Йеровоам, с които той въвлече в грях Израил.</verse>
				<verse number="10">Тогава Селум, син на Явис, направи заговор против него и го уби, нападайки го пред народа. И той се възцари вместо него.</verse>
				<verse number="11">Останалите дела на Захария са описани в книгата на летописите на израилските царе.</verse>
				<verse number="12">Това беше според словото на Господа, което Той произнесе за Иуй, като каза: „Синовете ти ще седят вместо тебе на престола на Израил до четвърто поколение.“ Така и стана.</verse>
				<verse number="13">Селум, син на Явис, стана цар в тридесет и деветата година на юдейския цар Азария и царува в Самария един месец.</verse>
				<verse number="14">Менаим, син на Гадия от Тирца, предприе военни действия, дойде в Самария и порази Селум, син на Явис. Той го уби и се възцари вместо него.</verse>
				<verse number="15">Останалите дела на Селум и заговорът, който той направи, са описани в книгата на летописите на израилските царе.</verse>
				<verse number="16">Менаим опустоши Типсах и всичко, което беше в него и в пределите му, като се започне от Тирца, защото този град не му отвори портите си; унищожи го и разсече всички бременни жени, които бяха в него.</verse>
				<verse number="17">В тридесет и деветата година на юдейския цар Азария Менаим, син на Гадия, се възцари над Израил и царува пет години в Самария.</verse>
				<verse number="18">Той вършеше зло пред очите на Господа. През цялото си царуване не отстъпваше от греховете на Наватовия син Йеровоам, с които той въвлече в грях Израил.</verse>
				<verse number="19">Тогава асирийският цар Фул излезе срещу израилската земя и Менаим даде на Фул хиляда таланта сребро, за да му помогне да затвърди царската власт в свои ръце.</verse>
				<verse number="20">Менаим изиска среброто от Израил за заплащането на войниците си, за да ги даде на асирийския цар. Сумата беше петдесет сикли сребро за всеки войник. Тогава асирийският цар се върна назад и не остана в страната.</verse>
				<verse number="21">Останалите дела на Менаим и всичко, което той извърши, са описани в книгата на летописите на израилските царе.</verse>
				<verse number="22">Така Менаим почина при предците си и вместо него се възцари синът му Факия.</verse>
				<verse number="23">В петдесетата година на юдейския цар Азария Менаимовият син Факия започна двугодишното си царуване над Израил в Самария.</verse>
				<verse number="24">Той вършеше зло в очите на Господа и не отстъпваше от греховете на Наватовия син Йеровоам, с които той въвлече в грях Израил.</verse>
				<verse number="25">Против него направи заговор неговият сановник Факей, син на Ремалия. Той го нападна в Самария в крепостта на царския дворец, водейки със себе си петдесет галаадци; уби го и се възцари вместо него.</verse>
				<verse number="26">Останалите дела на Факия и всичко, което той извърши, са описани в книгата на летописите на израилските царе.</verse>
				<verse number="27">В петдесет и втората година на юдейския цар Азария Ремалиевият син Факей се възцари над Израил и царува в Самария двадесет години.</verse>
				<verse number="28">Той вършеше зло в очите на Господа и не отстъпваше от греховете на Наватовия син Йеровоам, с които той въвлече в грях Израил.</verse>
				<verse number="29">В дните на израилския цар Факей асирийският цар Теглатфеласар дойде и превзе Йон, Авел-Бет-Мааха, Янох, Кедес, Асор, Галаад, Аргов и Арие, т.е. цялата Галилейска и Нефталимова земя, и изсели жителите им в Асирия.</verse>
				<verse number="30">Тогава Осия, син на Ила, направи заговор против Ремалиевия син Факей, нападна го и го уби. След това се възцари вместо него в двадесетата година на Йонатан, Озиевия син.</verse>
				<verse number="31">Останалите дела на Факей и всичко, което той извърши, са описани в книгата на летописите на израилските царе.</verse>
				<verse number="32">Във втората година на израилския цар Факей, Ремалиев син, се възцари Йоатам, син на юдейския цар Озия.</verse>
				<verse number="33">Той беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува в Йерусалим шестнадесет години. Името на майка му беше Йеруша, дъщеря на Садок.</verse>
				<verse number="34">Той вършеше всичко, което беше правилно в очите на Господа, както правеше баща му Озия.</verse>
				<verse number="35">Но високите места не бяха премахнати, защото народът още принасяше жертви и кадеше по високите места. Той построи Горните порти на Господния храм.</verse>
				<verse number="36">Останалите дела на Йоатам, които той извърши, са описани в книгата на летописите на израилските царе.</verse>
				<verse number="37">В онези дни Господ започна да изпраща против Юдея арамейския цар Рецин и Ремалиевия син Факей.</verse>
				<verse number="38">И Йоатам почина при предците си и беше погребан при тях в града на праотеца си Давид. И вместо него се възцари неговият син Ахаз.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">В седемнадесетата година на Ремалиевия син Факей се възцари Ахаз, син на юдейския цар Йотам.</verse>
				<verse number="2">Ахаз беше на двадесет години, когато се възцари, и царува шестнадесет години в Йерусалим. Той не вършеше добро в очите на Господа, своя Бог, както правеше баща му Давид.</verse>
				<verse number="3">Всъщност той ходеше по пътя на израилските царе и дори принесе в жертва сина си, подражавайки на мерзостите на народите, които Господ беше изпъдил пред израилтяните.</verse>
				<verse number="4">Той принасяше жертви и кадеше по високи места и по хълмове, и под всяко зелено дърво.</verse>
				<verse number="5">Тогава арамейският цар Рецин и израилският цар Факей потеглиха да се сражават против Йерусалим. Те обсадиха Ахаз, но не можеха да го надвият.</verse>
				<verse number="6">По онова време арамейският цар Рецин възвърна Елат на Арам, като изгони юдеите от Елат. Тогава арамейците и едомците дойдоха в Елат и живеят там и до днес.</verse>
				<verse number="7">Затова Ахаз изпрати пратеници до асирийския цар Теглатфеласар с тези думи: „Аз съм твой слуга и твой син. Ела и ме избави от ръката на арамейския цар и от ръката на израилския цар, които се надигнаха против мене.“</verse>
				<verse number="8">Ахаз взе среброто и златото, което се намираше в Господния храм и в съкровищницата на царския дворец, и ги изпрати като дар на асирийския цар.</verse>
				<verse number="9">Асирийският цар го послуша, тръгна против Дамаск и го превзе. Той отведе в плен населението в Кир и уби Рецин.</verse>
				<verse number="10">Когато цар Ахаз отиде да се срещне с асирийския цар Теглатфеласар в Дамаск, той видя жертвеника, който беше в Дамаск. Тогава цар Ахаз изпрати на свещеника Урия размера на жертвеника и формата на цялата му направа.</verse>
				<verse number="11">Свещеникът Урия изгради копие на жертвеника според образеца, който цар Ахаз му беше изпратил от Дамаск. Свещеникът Урия направи това, преди цар Ахаз да пристигне от Дамаск.</verse>
				<verse number="12">Царят се завърна от Дамаск, видя жертвеника, приближи се до него, изкачи се</verse>
				<verse number="13">и принесе своите всеизгаряния и своята мирна жертва; той изля възлиянието си и поръси кръвта на мирната си жертва върху жертвеника.</verse>
				<verse number="14">А бронзовият жертвеник, който беше пред Господа, той премести от предната страна на храма — от мястото му между новия жертвеник и храма — и го постави отстрани на новия жертвеник откъм север.</verse>
				<verse number="15">Тогава цар Ахаз даде на свещеника Урия следните разпореждания: „Върху големия жертвеник изгаряй сутрешното всеизгаряне и вечерната хлебна жертва — всеизгарянето от царя и хлебния принос от него, както и всеизгарянето от целия народ на страната и хлебното му приношение, и неговото възлияние. Поръсвай върху него цялата кръв от всеизгарянето и цялата кръв от всяка кръвна жертва. Бронзовият жертвеник ще бъде за мене, за да се моля.“</verse>
				<verse number="16">И свещеникът Урия направи така, както цар Ахаз заповяда.</verse>
				<verse number="17">Тогава цар Ахаз сряза рамките на стойките, извади съдовете за умиване от тях и свали морето от бронзовите волове, които бяха под него. След това го постави на каменна платформа.</verse>
				<verse number="18">Той премахна от Господния храм покрития вход за събота, който бяха построили в двореца, и външния вход за царя заради асирийския цар.</verse>
				<verse number="19">Останалите дела на Ахаз, които той извърши, са описани в книгата на летописите на юдейските царе.</verse>
				<verse number="20">И Ахаз почина при предците си и беше погребан при тях в Давидовия град. И вместо него се възцари синът му Езекия.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">В дванадесетата година на юдейския цар Ахаз Осия, син на Ила, се възцари над Израил в Самария и царува девет години.</verse>
				<verse number="2">Той вършеше зло пред очите на Господа, но не както израилските царе, които бяха преди него.</verse>
				<verse number="3">Против него тръгна асирийският цар Салманасар, а Осия стана негов подвластен и му плащаше данък.</verse>
				<verse number="4">Но когато асирийският цар забеляза Осиевата измяна, защото той беше изпратил пратеници до египетския цар Сове и вече не даваше от годишния данък на асирийския цар, асирийският цар го задържа под стража и го хвърли в затвор.</verse>
				<verse number="5">И асирийският цар потегли против цялата страна, включително Самария, и я държа в обсада три години.</verse>
				<verse number="6">В деветата година на Осия асирийският цар превзе Самария и отведе в плен израилтяните в Асирия. Той ги засели в Халах и при река Хабор в Гозан, и в мидийски градове.</verse>
				<verse number="7">А това стана, понеже израилтяните съгрешиха против Господа, своя Бог, Който ги изведе от египетската земя, от властта на египетския цар, фараона, и се покланяха пред други богове.</verse>
				<verse number="8">Те следваха обичаите на народите, които Господ прогони пред израилтяните, и правеха като израилските царе.</verse>
				<verse number="9">Израилтяните тайно действаха против Господа, своя Бог, нещо, което те не трябваше да правят. Издигаха високи места по всичките си градове, като се започне от стражева кула до укрепен град.</verse>
				<verse number="10">Поставиха си свещени каменни стълбове и ашери на всеки хълм и под всяко зелено дърво.</verse>
				<verse number="11">Те кадяха по всичките високи места, както народите, които Господ бе прогонил пред тях, и вършеха лоши работи, които разгневяваха Господа.</verse>
				<verse number="12">Служеха на идолите, за които Господ беше им казал: „Не вършете това!“</verse>
				<verse number="13">Господ предупреждаваше Израил и Юдея чрез всеки Свой пророк и прозорливец с тези думи: „Отвърнете се от злите си пътища и спазвайте заповедите, разпоредбите според целия закон, който Аз съм дал на предците ви и които съм ви предал чрез Своите служители, пророците.“</verse>
				<verse number="14">Но те не послушаха. Бяха толкова твърдоглави, колкото бяха предците им, които не останаха верни на Господа, своя Бог.</verse>
				<verse number="15">Те отхвърлиха Неговите определения и завета Му, който беше сключил с предците им, и предупрежденията Му, с които ги бе предпазвал. Те тръгнаха след безполезни неща и сами станаха безполезни. Последваха народите, които ги заобикаляха, което Господ им беше заповядал да не правят.</verse>
				<verse number="16">Те изоставиха всички заповеди на Господа, своя Бог, и си направиха две излети изображения на телета. Направиха си ашери, покланяха се на цялото небесно войнство и служеха на Ваал.</verse>
				<verse number="17">Те принасяха в жертва синовете си и дъщерите си. Гадаеха и правеха магии и се отдадоха на злото пред очите на Господа, с което Го разгневяваха.</verse>
				<verse number="18">И гневът на Господа се разпали против израилтяните и Той ги отхвърли от лицето Си. Само Юдовото племе остана.</verse>
				<verse number="19">Но и юдеите не спазваха заповедите на Господа, своя Бог, и постъпваха според обичаите на израилтяните.</verse>
				<verse number="20">Така Господ отхвърли всички потомци на Израил. Унижи ги, като ги предваше в ръцете на грабители, докато ги пропъди от лицето Си.</verse>
				<verse number="21">Когато Той откъсна Израил от Давидовия дом, те направиха цар Йеровоам, Наватовия син, и Йеровоам отклони израилтяните от Господа и ги въвлече в голям грях.</verse>
				<verse number="22">И израилтяните постъпваха според всички грехове на Йеровоам, които той вършеше. Те не отстъпваха от тях,</verse>
				<verse number="23">докато Господ не отхвърли Израил от лицето Си, както беше обявил чрез всички Свои служители, пророците. И Той прогони Израил от земята му в Асирия, където е и до днес.</verse>
				<verse number="24">Тогава асирийският цар пресели хора от Вавилон, от Хута, от Ава, от Емат и от Сепарваим и ги засели в самарийските градове вместо израилтяните. И те овладяха Самария и населиха градовете ѝ.</verse>
				<verse number="25">В началото на своето пребиваване там те не почитаха Господа и Господ изпращаше сред тях лъвове, които убиха някои от тях.</verse>
				<verse number="26">И известиха на асирийския цар: „Народите, които си преселил и заселил в самарийските градове, не познават закона на Бога на страната. И Бог им изпраща лъвове и те ги убиват, понеже не знаят Божия закон на онази страна.“</verse>
				<verse number="27">И асирийският цар заповяда: „Доведете един от свещениците, които изселихте оттам, да се завърне и да живее там. И нека ги учи на закона на Бога на страната.“</verse>
				<verse number="28">Така един от откараните в плен свещеници от Самария се върна и заживя във Ветил. И той ги учеше как да почитат Господа.</verse>
				<verse number="29">Но всеки народ си направи идоли на свои богове и ги постави в капищата по високите места, които самаряните си бяха направили — всеки народ в градовете си, където живееше.</verse>
				<verse number="30">Например вавилонските мъже направиха Сукот Бенот, мъжете от Кута направиха Нергал, а мъжете от Емат направиха Ашима.</verse>
				<verse number="31">Авийците направиха Нивхаз и Тартак, а сепарваимци изгориха в огън свои деца в чест на Адрамелех и Анамелех, сепарваимски богове.</verse>
				<verse number="32">В същото време те почитаха Господа, но си поставиха и свои жреци по високите места, които служеха за тях по капищата на високите места.</verse>
				<verse number="33">Те почитаха Господа, но и служеха на своите богове според обичая на народите, от които бяха изселени.</verse>
				<verse number="34">И до днес те постъпват според предишните си обичаи. Нямаше никой, изпълнен със страхопочитание единствено към Господа, нямаше никой, който да следваше наредбите или постановленията, закона или заповедите, които Господ беше определил на синовете на Яков, на когото бе дал името Израил.</verse>
				<verse number="35">Някога Господ сключи с тях завет и им заповяда: „Не трябва да почитате други богове не трябва да им се покланяте, нито да им служите, нито да им принасяте жертва!</verse>
				<verse number="36">Но почитайте Господа, Който ви изведе от египетската земя с голяма сила и с протегната ръка. На Него се покланяйте и на Него принасяйте жертва.</verse>
				<verse number="37">Наредбите и постановленията, закона и заповедите, които Той ви написа, старайте се да ги изпълнявате всеки ден. Но не почитайте други богове!</verse>
				<verse number="38">Не забравяйте завета, който сключих с вас. И не почитайте други богове.</verse>
				<verse number="39">По-скоро почитайте единствено Господа, вашия Бог, и Той ще ви избави от всичките ви врагове.“</verse>
				<verse number="40">Но те не послушаха, а постъпваха според предишния си обичай.</verse>
				<verse number="41">Така тези народи почитаха и Господа, и своите идоли. Същото правеха и техните деца и внуци. Те подражаваха на своите предци и правят така дори до днес.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">В третата година на израилския цар Осия, син на Ила, се възцари Езекия, син на юдейския цар Ахаз.</verse>
				<verse number="2">Той беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува в Йерусалим двадесет и девет години. Името на майка му беше Авия, дъщеря на Захария.</verse>
				<verse number="3">Той вършеше добро пред очите на Господа точно така, както бе правил баща му Давид.</verse>
				<verse number="4">Той премахна високите места, изпочупи свещените стълбове и разруши ашерите. Също така разби бронзовата змия, която Мойсей беше направил, понеже дотогава израилтяните принасяха кадилна жертва пред нея и я наричаха Нехущан.</verse>
				<verse number="5">Той се уповаваше на Господа, Бога Израилев, и в сравнение с всичките юдейски царе, които бяха преди него и след него, нямаше такъв като него.</verse>
				<verse number="6">Той се привърза към Господа и не отстъпваше от Него. Спазваше заповедите, които Господ даде на Мойсей.</verse>
				<verse number="7">Господ беше с него и във всичко, което предприемаше, имаше успех. Той дори се отметна и от асирийския цар и не му служеше.</verse>
				<verse number="8">Той победи филистимците чак до Газа и пределите ѝ, от стражева кула до укрепен град.</verse>
				<verse number="9">В четвъртата година на цар Езекия, която е също така седмата година на израилския цар Осия, син на Ила, асирийският цар Салманасар потегли против Самария и я обсади.</verse>
				<verse number="10">В края на третата година асирийците я превзеха. Самария беше превзета в шестата година на Езекия, която е деветата година на израилския цар Осия.</verse>
				<verse number="11">И асирийският цар Саргон пресели израилтяните в Асирия, засели ги в Халах и при Хавор, при река Гозан и в градовете на Мидия.</verse>
				<verse number="12">Всичко това стана, защото те не се подчиниха на гласа на Господа, техния Бог, и погазиха завета Му: всичко, което Той бе заповядал на Мойсей, служителя Господен. Те нито послушаха, нито се подчиниха.</verse>
				<verse number="13">В четиринадесетата година на цар Езекия асирийският цар Сенахирим тръгна против всички градове, т.е. крепостите на Юдея, и ги превзе.</verse>
				<verse number="14">Тогава юдейският цар Езекия изпрати до асирийския цар в Лахис да кажат: „Виновен съм. Оттегли се от мене и аз ще понеса каквото и наказание да ми наложиш.“ И асирийският цар наложи на юдейския цар Езекия да заплати триста таланта сребро и триста таланта злато.</verse>
				<verse number="15">Така Езекия му даде всичкото сребро, което се намери в Господния храм и в съкровищниците на царския дворец.</verse>
				<verse number="16">По същото време Езекия свали златото от вратата на Господния храм и от стълбовете при нея, които сам юдейският цар Езекия бе позлатил, и го даде на асирийския цар.</verse>
				<verse number="17">След това асирийският цар изпрати Тартан, Рабсарис и Рабсак от Лахис с голяма войска при цар Езекия към Йерусалим. След като тръгнаха, те стигнаха до Йерусалим и се спряха при водопровода на Горния водоем, който е на пътя за нивата на тепавичаря.</verse>
				<verse number="18">Те повикаха царя, но Елиаким, син на Хелкия, управителя на двореца, излезе при тях заедно със Севна, писаря, и Йоах, син на Асаф, летописеца.</verse>
				<verse number="19">Тогава Рабсак им каза: „Кажете на Езекия: „Така говори великият цар, царят на Асирия: „Каква е тази увереност, на която се уповаваш?</verse>
				<verse number="20">Изглежда смяташ, че празните думи, ум и сила са достатъчни за битка. И у кого е твоето упование, че се бунтуваш против мене?</verse>
				<verse number="21">Ето ти се уповаваш на тази скършена тръстика Египет. Но тя ще прониже ръката на всеки, който се облегне на нея за подкрепа! Това е фараонът, египетският цар, за всички, които се уповават на него!</verse>
				<verse number="22">Ако пък ми кажете: Уповаваме се на Господа, нашия Бог, то на този ли, чиито високи места и жертвеници Езекия премахна, обявявайки в Юдея и Йерусалим, че трябва да се покланяте само пред жертвеника тук в Йерусалим?“</verse>
				<verse number="23">И така, обзаложи се с моя господар, царя на Асирия. Ще ти дам две хиляди коня, ако би могъл да си намериш конници за тях.</verse>
				<verse number="24">Как ще надделееш и на един военачалник от най-малките служители на господаря ми или разчиташ на Египет за колесници и коне?</verse>
				<verse number="25">При това нима съм тръгнал против това място без волята на Господа, за да го разоря? Той ми каза да тръгна против тази земя и да я разоря“!“</verse>
				<verse number="26">Тогава Елиаким, син на Хелкия, Севна и Йоах отвърнаха на Рабсак: „Говори на слугите си на арамейски, защото разбираме, а недей ни говори по юдейски, защото народът, който е на стената на града, слуша.“</verse>
				<verse number="27">Но Рабсак им отговори: „Нима само до твоя господар и до тебе ме е изпратил господарят ми, за да кажа тези думи? Не! А и на хората, които са поставени по протежение на стената, които заедно с вас ще ядат изпражненията си и ще пият урината си.“</verse>
				<verse number="28">И Рабсак стана и извика с висок глас по юдейски: „Чуйте думите на царя, на великия асирийски цар!</verse>
				<verse number="29">Така казва царят: „Нека Езекия не ви мами, защото той не може да ви избави от моята ръка.</verse>
				<verse number="30">И нека Езекия не ви обнадеждава с Господа, казвайки, че Господ непременно ще ви спаси и този град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.“</verse>
				<verse number="31">Не слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: „Сключете мир с мене и минете на моя страна. И нека всеки яде от лозето си и от смокинята си и пие от своя водоем,</verse>
				<verse number="32">докато дойда и ви заведа в също такава земя като вашата — земя с жито и вино, земя с хляб и лозя, земя с маслинови дървета и мед. И вие ще живеете и няма да умрете. Така че не слушайте Езекия, когато ви заблуждава, че Господ ще ви избави.</verse>
				<verse number="33">Могъл ли е някой от боговете на народите да избави земята си от ръката на асирийския цар?</verse>
				<verse number="34">Къде са боговете на Емат и Арпад? Къде са боговете на Сепарваим, Ена и Ива? Избавиха ли те Самария от ръката ми?</verse>
				<verse number="35">Кой от всичките богове на тези страни избави земята си от моята ръка? Как тогава може Господ да избави Йерусалим от моята ръка?“</verse>
				<verse number="36">А народът мълчеше и не му отговаряше нито дума, защото царят беше заповядал: „Не му отговаряйте!“</verse>
				<verse number="37">И Елиаким, син на Хелкия, управител на двореца, заедно с писаря Севна и летописеца Йоах, син на Асаф, отидоха при Езекия с раздрани дрехи и му предадоха думите на Рабсак.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">Когато цар Езекия чу думите, раздра дрехите си, надяна вретище и влезе в Господния храм.</verse>
				<verse number="2">След това той изпрати управителя Елиаким, писаря Севна заедно с по-старите свещеници, наденали вретища, при пророк Исаия, син на Амоц.</verse>
				<verse number="3">Те му казаха: „Така говори Езекия: „Това е ден на притеснение, на наказание и посрама, защото децата тъкмо се раждат, но сила няма да се родят.</verse>
				<verse number="4">Може би Господ, твоят Бог, чу всичките думи на Рабсак, когото неговият господар, царят на Асирия, изпрати, за да излива презрение срещу живия Бог, и може би Той ще укори думите, които Господ, твоят Бог е чул. Затова помоли се за остатъка, който е оцелял“.“</verse>
				<verse number="5">Така казаха служителите на цар Езекия, които дойдоха при Исаия,</verse>
				<verse number="6">и Исаия им отвърна: „Така кажете на вашия господар: „Така говори Господ: „Не се бой от думите, които чу и с които служителите на асирийския цар Ме хулеха.</verse>
				<verse number="7">Ето Аз ще поставя в него дух и той ще чуе мълва, и ще се завърне в своята страна. И Аз ще го погубя с меч в неговата земя“.“</verse>
				<verse number="8">Междувременно Рабсак се завърна и намери асирийския цар, сражаващ се против Ливна, защото беше чул, че царят е потеглил от Лахис.</verse>
				<verse number="9">Когато асирийският цар чу донесението за етиопския цар Тирхака: „Ето той излезе да воюва с тебе“ тогава отново изпрати пратеници при Езекия да кажат:</verse>
				<verse number="10">„Така кажете на юдейския цар Езекия: „Нека не те лъже твоят Бог, на Когото се уповаваш, като мислиш, че Йерусалим няма да бъде предаден в ръцете на асирийския цар.</verse>
				<verse number="11">Ето ти си чул какво асирийските царе са направили с всички страни, изцяло опустошавайки ги, така че ти как ще се избавиш?</verse>
				<verse number="12">Избавиха ли ги боговете на народите, които предците ми съсипаха, като Гозан, Харан, Рецеф и еденците, които бяха в Таласар?</verse>
				<verse number="13">Къде са царят на Емат или царят на Арпад, или царят на града Сепарваим, на Ена или Ива“?“</verse>
				<verse number="14">Езекия получи писмата от пратениците и гласно ги прочете. Тогава отиде в Господния храм и ги разгъна пред лицето на Господа.</verse>
				<verse number="15">Езекия се молеше пред Господа и казваше: „О, Господи, Боже Израилев, Който седиш на херувими, Ти наистина си Бог над всички земни царства. Ти си сътворил небето и земята.</verse>
				<verse number="16">Наклони ухото Си и чуй, Господи. Отвори очите Си и виж, Господи. Чуй думите на Сенахирим, които той изпрати, за да похули живия Бог!</verse>
				<verse number="17">Наистина, Господи, асирийските царе опустошиха народи и земите им.</verse>
				<verse number="18">И хвърлиха боговете им в огън, въпреки че те не са богове, а само произведение на човешки ръце, парчета от дърво и камък. Затова ги унищожиха.</verse>
				<verse number="19">И сега, Господи, Боже наш, избави ни от неговата ръка. Нека всички земни царства узнаят, че Ти, Господи, единствен си Бог.“</verse>
				<verse number="20">Тогава Амоцовият син Исаия изпрати да кажат на Езекия: „Така говори Господ, Бог Израилев, Онзи, Когото ти призова срещу асирийския цар Сенахирим: „Чух те“.“</verse>
				<verse number="21">Това е словото, което Господ обяви за него: „Тя те презря, тя ти се присмя, Девицата, дъщерята на Сион, зад тебе ще поклати главата си дъщерята на Йерусалим.</verse>
				<verse number="22">Кого си укорил и похулил? Против кого си надигнал глас или си вдигнал очите си в присмех? Против Светия Израилев!</verse>
				<verse number="23">Чрез твоите пратеници ти укоряваше Господа и казваше: „С моята колеснична мощ аз се изкачих на планинските височини, по склоновете на Ливан. Изсякох високите му кедри, най-хубавите му кипариси. И стигнах до крайния му подслон сред най-добрите насаждения в градината му.</verse>
				<verse number="24">Аз изкопах кладенци и пих чужда вода, и ще пресуша със стъпалата на нозете си всички египетски реки.</verse>
				<verse number="25">Не сте ли чули? Аз отдавна съм подготвил това, в древни времена Аз измислих това, което сега правя да се случи — че ти ще превърнеш укрепените градове в купища развалини,</verse>
				<verse number="26">така че техните жители, лишени от сила, да треперят и да са смутени, и да станат като полска трева, като зелено пасище, като краткотрайна зеленина по покривите, попарена преди да изкласи.</verse>
				<verse number="27">Аз зная твоето седене, твоето излизане, твоето влизане и твоето дръзко говорене против Мене.</verse>
				<verse number="28">Поради твоето дръзко говорене против Мене и твоето високомерие, което дойде до ушите Ми, Аз поставих Моята кука в ноздрите ти, Моята юзда на устните ти и ще те върна по пътя, по който си дошъл.</verse>
				<verse number="29">И това ще бъде знамението за тебе. Тази година ще ядете от израсналото без обработване. Следващата година — самораслото. А на третата година сейте и жънете, садете лозя и яжте плодове.</verse>
				<verse number="30">И спасеният в Юдиния дом остатък пак ще пусне корен и ще даде много плод,</verse>
				<verse number="31">защото от Йерусалим ще излезе остатъкът, а от хълма Сион — оцелялото. Ревността на Господ Бог ще направи това.</verse>
				<verse number="32">Затова така говори Господ относно асирийския цар: той няма да влезе в този град, нито ще изстреля стрела по него, нито ще се изправи пред него с щит, нито ще издигне обсаден вал против него.</verse>
				<verse number="33">Ще се върне по същия път, по който е дошъл. Той няма да влезе в този град — говори Господ.</verse>
				<verse number="34">Аз ще защитя този град и ще го спася, но заради Себе Си и заради Своя служител Давид.“</verse>
				<verse number="35">И ето какво се случи същата нощ: ангел Господен ангел излезе и погуби сто осемдесет и пет хиляди мъже в асирийския стан. На сутринта, когато трябваше да станат, всички те бяха мъртви.</verse>
				<verse number="36">Тогава асирийският цар Сенахирим стана, потегли, върна се и живееше в Ниневия.</verse>
				<verse number="37">И когато се покланяше в капището на своя бог Нисрох, синовете му Адрамелех и Шарецер го убиха с меч и избягаха в араратската страна. Тогава неговият син Асардан се възцари вместо него.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">В онези дни Езекия се разболя смъртно и Амоцовият син пророк Исаия дойде при него и му каза: „Така казва Господ: „Оправи дома си, защото ще умреш и няма да оздравееш“.“</verse>
				<verse number="2">Тогава Езекия се обърна с лице към стената и се помоли на Господа с тези думи:</verse>
				<verse number="3">„О Господи, спомни си как вървях пред Тебе с вярност и с предано на Тебе сърце и вършех всичко, което е праведно в Твоите очи.“ И Езекия се разплака силно.</verse>
				<verse number="4">А Исаия още не бе излязъл от средния двор на двореца и ето бе изречено слово на Господа към него:</verse>
				<verse number="5">„Върни се и кажи на Езекия, владетеля на Моя народ: „Така казва Господ, Бог на Давид, твоя отец: „Чух твоята молитва и видях сълзите ти. Ето Аз ще те изцеля и на третия ден ще отидеш в Господния храм.</verse>
				<verse number="6">И ще прибавя петнадесет години към твоя живот. Ще избавя тебе и този град от ръката на асирийския цар и ще защитя този град заради Себе Си и заради Давид, Моя служител“.“</verse>
				<verse number="7">Тогава Исаия каза: „Вземете и смачкайте смокини.“ И те донесоха и поставиха на болното място и той оздравя.</verse>
				<verse number="8">Езекия попита Исаия: „Какво е знамението, че Господ ще ме изцели и че на третия ден ще отида в Господния храм?“</verse>
				<verse number="9">Исаия отговори: „Това е знамението от Господа, че Той ще изпълни словото, което е изрекъл: може ли сянката да се придвижи напред или да се върне десет стъпки?“</verse>
				<verse number="10">Езекия каза: „По-лесно е да се измести сянката десет стъпала, отколкото тя да се върне десет стъпала назад.“</verse>
				<verse number="11">Но пророк Исаия призова Господа и Той върна сянката назад на същото разстояние, на което тя вече беше залязла по стъпалата на Ахаз, десет стъпала.</verse>
				<verse number="12">В онова време Меродах-Валадан, син на вавилонския цар Валадан, изпрати писма и подарък на Езекия, защото беше чул, че Езекия е болен.</verse>
				<verse number="13">Езекия ги изслуша и показа на пратениците цялата съкровищница, среброто и златото, ароматите, подправките и финото маслиново масло, своята оръжейна и всичко, което се намираше в съкровищниците му. Не остана нищо в двореца му или в царството му, което да не им показа.</verse>
				<verse number="14">Тогава пророк Исаия дойде при цар Езекия и го попита: „Какво ти казаха тези хора? Откъдете дойдоха при тебе?“ Езекия отговори: „Дойдоха от далечна страна, от Вавилон.“</verse>
				<verse number="15">Тогава той попита: „Какво видяха в твоя дворец?“ На това Езекия отговори: „Те видяха всичко, което е в моя дворец. Не остана нищо от страната ми, което да не видяха.“</verse>
				<verse number="16">Исаия каза на Езекия: „Чуй словото Господне:</verse>
				<verse number="17">„Ето ще дойдат дни, когато всичко в твоя дворец, всичко, което твоите бащи са събрали до днес, ще бъде откарано във Вавилон. Нищо няма да остане — казва Господ</verse>
				<verse number="18">— И някои от потомците ти, които ще ти се родят, ще ги вземат и те ще станат царедворци в двореца на вавилонския цар“.“</verse>
				<verse number="19">Езекия отговори на Исаия с думите: „Словото Господне, което ти изговори, е добро. Но самият ти казваше: „Защо не, ако ще има мир и сигурност в моите дни“!“</verse>
				<verse number="20">Останалите дела на Езекия и всичко, което той извърши, всичкото му юначество — как направи водоем и водопровод и прокара вода в града, са описани в книгата на летописите на юдейските царе.</verse>
				<verse number="21">Езекия почина при предците си и вместо него се възцари синът му Манасия.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">Манасия беше на дванадесет години, когато се възцари, и царува в Йерусалим петдесет и пет години. Името на майка му беше Ефсива.</verse>
				<verse number="2">Той вършеше зло пред очите на Господа, като следваше мерзостите на народите, които Господ бе пропъдил пред израилтяните.</verse>
				<verse number="3">Той възстанови високите места, които баща му Езекия беше разрушил. Дори издигна жертвеници на Ваал и направи ашера, както беше сторил израилският цар Ахав, и се покланяше на цялото небесно войнство и им служеше.</verse>
				<verse number="4">Той изгради и жертвеници в Господния храм, за който Господ беше казал: „В Йерусалим ще пребъдва името Ми.“</verse>
				<verse number="5">И изгради жертвеници на цялото небесно войнство в двата двора на Господния храм.</verse>
				<verse number="6">Той дори принесе в жертва сина си. Правеше магии и врачуваше, назначи извиквачи на мъртъвци и магьосници. Той извърши много зло пред очите на Господа, за да Го разгневи.</verse>
				<verse number="7">Изваяният идол на ашерата, който той направи, постави в храма, за който Господ беше казал на Давид и на сина му Соломон: „Нека пребъдва името Ми за вечни времена в този храм и в Йерусалим, който град Аз избрах измежду всички израилски племена.</verse>
				<verse number="8">И занапред няма да оставя кракът на Израил да излезе от земята, която съм дал на предците им, само ако те се стараят да постъпват според всичките заповеди и закона, който Моят служител Мойсей им е дал.</verse>
				<verse number="9">Но те не послушаха и Манасия ги разврати дотам, че вършеха повече зло от народите, които Господ погуби пред израилтяните.“</verse>
				<verse number="10">Така Господ говореше чрез Своите служители пророците, като казваше:</verse>
				<verse number="11">„Понеже юдейският цар Манасия извърши много повече мерзости от всичко, което бяха вършили аморейците, които бяха преди него, и въведе юдеите в грях чрез идолите си,</verse>
				<verse number="12">затова така говори Господ, Израилевият Бог: „Аз ще изпратя върху Йерусалим и Юдея такова бедствие, че ушите на всеки, който чуе за него, ще писнат.</verse>
				<verse number="13">Ще опъна над Йерусалим мерилната връв на Самария и отвеса на Ахавовия дом и ще избърша Йерусалим, така както избърсват паница — избърсват я и я обръщат на обратната страна.</verse>
				<verse number="14">И ще отхвърля останалите от Своя дял и ще ги предам в ръката на враговете им. Те ще бъдат разграбени и плячкосани от всичките си врагове.</verse>
				<verse number="15">Това е, защото вършеха зло пред Моите очи и Ме огорчаваха от деня, когато предците им излязоха от Египет, до днес“.“</verse>
				<verse number="16">И нещо повече, Манасия проля твърде много невинна кръв, така че Йерусалим се изпълни с нея открай докрай. Това беше в допълнение към греха му, чрез който той въвлече Юдея в грях и извърши такова зло пред очите на Господа.</verse>
				<verse number="17">Останалите дела на Манасия и всичко, което той извърши, и греховете му, с които бе съгрешил, са описани в книгата на летописите на юдейските царе.</verse>
				<verse number="18">И Манасия почина при предците си и беше погребан в градината на двореца му, т.е. в градината на Уза, и Амон, неговият син, се възцари вместо него.</verse>
				<verse number="19">Амон беше на двадесет и две години, когато се възцари, и царува в Йерусалим две години. Името на майка му беше Мешулемет, дъщеря на Харуц от Йотва.</verse>
				<verse number="20">Той вършеше зло пред очите на Господа, както правеше баща му Манасия.</verse>
				<verse number="21">Той ходеше точно по същия път, по който ходеше баща му — служеше на идолите, на които служеше баща му, и им се покланяше.</verse>
				<verse number="22">Той изостави Господа, Бога на своите предци, и не вървеше по пътя на Господа.</verse>
				<verse number="23">Служителите на Амон направиха заговор против него и го убиха в двореца му.</verse>
				<verse number="24">Но народът на страната изби всички заговорници против цар Амон и възцари сина му Йосия вместо него.</verse>
				<verse number="25">Останалите дела на Амон, които той извърши, са описани в книгата на летописите на юдейските царе.</verse>
				<verse number="26">И го погребаха в гробницата му — в градината на Уза, а Йосия, синът му, се възцари вместо него.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">Йосия беше на осем години, когато се възцари, и царува в Йерусалим тридесет и една години. Името на майка му беше Йедида, дъщеря на Адая, от Боцкат.</verse>
				<verse number="2">Той вършеше добро в очите на Господа и постъпваше във всичко, както Давид, неговият праотец. Той не се отклоняваше нито надясно, нито наляво.</verse>
				<verse number="3">В осемнадесетата година от царуването си цар Йосия прати писаря Шафан, син на Ацалия, Мешуламов син, в Господния храм с тази заповед:</verse>
				<verse number="4">„Иди при първосвещеник Хелкия и нека измери среброто, донесено в Господния храм, което пазачите, стоящи при прага, са събрали от народа.</verse>
				<verse number="5">Нека след това го дадат в ръцете на служителите, определени към Господния храм, и те да го раздадат на работниците, които са в Господния храм, за да поправят светилището,</verse>
				<verse number="6">а именно дърводелците, строителите, зидарите, за покупка на греди и на дялани камъни за поправка на храма.</verse>
				<verse number="7">Обаче никакво пресмятане да не бъде правено на парите, предадени на тях, защото те са честни служители.“</verse>
				<verse number="8">Тогава първосвещеникът Хелкия каза на писаря Шафан: „Аз намерих в Господния храм Книгата на закона на Господа.“ Хелкия даде книгата на Шафан и той я прочете гласно.</verse>
				<verse number="9">Писарят Шафан отиде при царя и донесе на царя отговор за възложената му работа, като каза: „Слугите ти взеха среброто, което се намираше в храма, и го предадоха на определените служители в храма Господния храм.“</verse>
				<verse number="10">Писарят Шафан извести на царя също: „Свещеникът Хелкия ми даде книга.“ След това Шафан я прочете пред царя.</verse>
				<verse number="11">Когато царят чу думите на книгата, той раздра дрехите си</verse>
				<verse number="12">и заповяда на свещеника Хелкия, на Ахикам, Шафановия син, на Ахбор, син на Михей, на писаря Шафан и на царския служител Асайа следното:</verse>
				<verse number="13">„Идете и попитайте Господа за мене, за целия народ и за цяла Юдея относно казаното в тази намерена книга, защото гневът на Господа, който се е разпалил против нас, е голям. Защото нашите предци не са послушали казаното в тази книга, за да вършат според заповяданото ни.“</verse>
				<verse number="14">И свещеникът Хелкия отиде заедно с Ахикам, Ахбор, Шафан и Асая при пророчицата Олдама, жена на пазителя на одеждите Шалум, син на Тиква, син на Харкас — а тя живееше в Йерусалим, в Мишна, — и говориха с нея.</verse>
				<verse number="15">И тя им каза: „Така говори Господ, Израилевият Бог: „Кажете на човека, който ви е изпратил при Мене, че Господ казва:</verse>
				<verse number="16">„Ето Аз ще изпратя бедствие върху това място и върху жителите му според всичко, казано в книгата, която юдейският цар прочете.</verse>
				<verse number="17">Това е, защото те Ме изоставиха и принасят кадилни жертви на други богове, за да Ме огорчават с всичките дела на ръцете си. Затова гневът Ми се разпали против това място и няма да стихне.“</verse>
				<verse number="18">На юдейския цар, който ви изпрати, за да попитате Господа, кажете това: „Така казва Господ, Израилевият Бог, относно думите, които ти изслуша:</verse>
				<verse number="19">Понеже сърцето ти се разкая и ти самият се смири пред Господа, когато чу думите против това място и жителите му — че те ще бъдат ужасен пример и за проклятие, — и раздра дрехите си, и плака пред Мене, Аз те чух — говори Господ,</verse>
				<verse number="20">— затова, ето Аз ще те прибера при предците ти и ти ще бъдеш положен в своя гроб в мир. Твоите очи няма да видят всичките тези злини, които Аз ще докарам върху това място“.“ И занесоха отговора на царя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">Тогава царят изпрати вест и при него се събраха всички стареи на Юдея и Йерусалим.</verse>
				<verse number="2">Царят отиде в Господния храм и с него отидоха всички юдеи и всички йерусалимски жители заедно със свещениците и пророците, целият народ, от най-малкия до най-големия. Той им прочете гласно всичко, казано в Книгата на завета, която беше намерена в Господния храм.</verse>
				<verse number="3">След това царят застана до колоната и сключи завет пред лицето на Господа да следва от все сърце и душа Господа, като спазва заповедите Му, откровенията Му и наредбите Му, за да утвърди думите на този завет, написани в тази книга, и целият народ възприе словата на завета.</verse>
				<verse number="4">Царят заповяда на първосвещеника Хелкия, на втория свещеник и на пазачите при прага да изнесат от Господния храм всички неща, направени за Ваал, за Астарта и за цялото небесно войнство, и да ги изгорят извън Йерусалим в долината на Кедрон. След това те отнесоха пепелта им във Ветил.</verse>
				<verse number="5">Той отстрани идолопоклонните жреци, които юдейските царе бяха поставили, за да принасят кадилни жертви на високите места в юдейските градове и в околностите на Йерусалим, заедно с онези, които кадяха на Ваал, на слънцето, на луната, на съзвездията и на цялото небесно войнство.</verse>
				<verse number="6">Той изнесе ашерата от Господния храм в Кедронската долина извън Йерусалим и я изгори при потока Кедрон. След това я стри на прах и хвърли прахта ѝ в общите места за погребване на хората.</verse>
				<verse number="7">Събори също постройките, които бяха в двора на Господния храм, на тези жени, посветени на ашерата, и в които те тъчеха дрехи за ашерата.</verse>
				<verse number="8">Той изведе всички жреци от юдейските градове и оскверни високите места, където жреците принасяха кадилни жертви, от Гева до Вирсавия. Разори високите места при портите — това при входа на портата на градоначалника Иисус и онова, което бе отляво на градската порта.</verse>
				<verse number="9">Макар свещениците при високите места да не принасяха вече жертви върху жертвеника Господен в Йерусалим, но те ядяха безквасен хляб заедно с братята си.</verse>
				<verse number="10">Той оскверни мястото Тофет, което е в Еномовата долина, така че никой да не може да принуждава сина си или дъщеря си да бъдат принасяни в жертва на Молох.</verse>
				<verse number="11">Премахна също конете, които юдейските царе бяха поставили в чест на слънцето пред входа на Господния храм в пристройките близо до стаите на царедвореца Нетан-Мелех, а посветените на слънцето колесници изгори с огън.</verse>
				<verse number="12">Царят събори жертвениците по покрива на горната стая на Ахаз, които юдейските царе бяха направили, и жертвениците на Манасия в двата двора на Господния храм. Той ги разби и хвърли прахта им в потока Кедрон.</verse>
				<verse number="13">Царят оскверни и високите места пред Йерусалим, южно от Елеонската планина, които израилският цар Соломон беше съградил за Астарта, сидонската мерзост, и за Хамос, моавската мерзост, и за Милком, амонската мерзост.</verse>
				<verse number="14">Той строши свещените стълбове, насече ашерите и запълни мястото им с човешки кости.</verse>
				<verse number="15">И жертвеника във Ветил, високото място, което беше направил Наватовият син Йеровоам, с което той въвлече Израил в грях — този жертвеник и високото място той разори. Той изгори високото място и го направи на прах, и изгори ашерата.</verse>
				<verse number="16">Когато Йосия се обърна и видя гробовете, които бяха там на планината, изпрати хора, за да вземат костите от гробовете и да ги изгорят на жертвеника, така осквернявайки го, според словото на Господа, което Божият човек провъзгласи — онзи, който бе говорил за тези неща.</verse>
				<verse number="17">Тогава Йосия попита: „Какъв е този паметник, който виждам?“ И жителите на града му отговориха: „Гробът на Божия човек, който дойде от Юдея и възвести всички тези неща, които ти направи с жертвеника във Ветил.“</verse>
				<verse number="18">Той отвърна: „Оставете го! Нека никой да не мести костите му.“ Така те оставиха единствено неговите кости заедно с костите на пророка, който беше дошъл от Самария.</verse>
				<verse number="19">Йосия премахна всички капища по високите места в градовете на Самария, които израилските царе бяха направили, огорчавайки Господа. Той направи с тях същото, което беше направил във Ветил.</verse>
				<verse number="20">Той закла всички жреци на високите места, които бяха там, върху жертвениците и изгори върху тях човешките кости. Тогава се върна в Йерусалим.</verse>
				<verse number="21">Царят заповяда на целия народ: „Извършете Пасхата на Господа, вашия Бог, както е писано в тази Книга на завета.“</verse>
				<verse number="22">Защото точно такава Пасха не бе извършвана от дните на съдиите, които управляваха Израил през всичките дни на царете на Израил и Юдея</verse>
				<verse number="23">освен в осемнадесетата година от царуването на цар Йосия; тази Пасха беше извършена за Господа в Йерусалим.</verse>
				<verse number="24">Освен това Йосия изтреби извиквачите на мъртъвци и духове, гадателите, терафимите, идолите и всички подобни мерзости, които се появяваха в юдейската страна и в Йерусалим, за да се изпълнят думите на Закона, написан в книгата, която свещеникът Хелкия намери в Господния храм.</verse>
				<verse number="25">Нямаше цар като Йосия, нито след него се появи такъв, който да се е обърнал към Господа от цялото си сърце и душа и с всичките си сили в съответствие с целия закон на Мойсей.</verse>
				<verse number="26">Но Господ още не се отвръщаше от яростта на големия Си гняв, който пламна против Юдея поради всичките огорчения, с които Манасия Го бе разгневил.</verse>
				<verse number="27">Господ бе заявил: „Аз ще отстраня Юдея от Своето лице, както отстраних Израил. Аз ще отхвърля този град, който избрах, Йерусалим, и храма, за който бях казал: „Там ще бъде името Ми“.“</verse>
				<verse number="28">Останалите дела на Йосия и всичко, което той извърши, са описани в книгата на летописите на юдейските царе.</verse>
				<verse number="29">По негово време фараонът Нехао, египетският цар, потегли към асирийския цар при река Ефрат. Когато цар Йосия излезе срещу него, този, когато го видя при Мегидон, го умъртви.</verse>
				<verse number="30">Неговите служители пренесоха тялото му от Мегидон и го донесоха в Йерусалим, където го погребаха в неговата гробница. Тогава народът на страната взе Йоахаз, сина на Йосия, помаза го и го възцари вместо баща му.</verse>
				<verse number="31">Йоахаз беше на двадесет и три години, когато се възцари, и царува три месеца в Йерусалим. Името на майка му беше Хамутал, дъщеря на Йеремия от Ливна.</verse>
				<verse number="32">Той вършеше зло пред очите на Господа точно така, както вършеха всичките негови предци.</verse>
				<verse number="33">Фараонът Нехао задържа Йоахаз в Ривла, в земята на Емат, за да не царува в Йерусалим; след това наложи глоба на страната сто таланта сребро и един талант злато.</verse>
				<verse number="34">Фараонът Нехао възцари Йосиевия син Елиаким вместо баща му Йосия и му промени името на Йоаким. Той взе Йоахаз и го отведе в Еипет, но там той умря.</verse>
				<verse number="35">Йоаким даваше на фараона златото и среброто, но той обложи с данък страната, за да внася парите във фараоновата хазна. От народа на страната той изискваше среброто и златото от всеки според данъчната му оценка, за да плаща на фараона Нехао.</verse>
				<verse number="36">Йоаким беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува единадесет години в Йерусалим. Името на майка му беше Зебуда, дъщеря на Федая от Рума.</verse>
				<verse number="37">Той вършеше зло в очите на Господа, точно както вършеха предците му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">В неговото време вавилонският цар Навуходоносор се надигна и Йоаким му стана подвластен в продължение на три години. След това той се отметна и въстана против него.</verse>
				<verse number="2">Господ изпращаше против него разбойнически пълчища от халдеи, арамейци, моавци и амонци. Той ги изпращаше против Юдея, за да я съсипват според словото на Господа, което Той изговори чрез Своите служители, пророците.</verse>
				<verse number="3">Това всъщност се случи с Юдея по заповед на Господа, за да я отхвърли от Своя поглед, заради греховете на Манасия и всичко, което той извърши,</verse>
				<verse number="4">и заради невинната кръв, която той проля, защото Йерусалим се изпълни с невинна кръв — това Господ не искаше да прости.</verse>
				<verse number="5">Останалите дела на Йоаким и всичко, което той извърши, са описани в книгата на летописите на юдейските царе.</verse>
				<verse number="6">И Йоаким легна при предците си и синът му Йехония се възцари вместо него.</verse>
				<verse number="7">Египетският цар вече не излизаше от страната си, защото вавилонският цар бе превзел всичко, което принадлежеше на египетския цар — от Египетския поток до река Ефрат.</verse>
				<verse number="8">Йехония беше на петнадесет години, когато се възцари, и царува три месеца в Йерусалим. Името на майка му беше Нехуща, дъщеря на Елиатан от Йерусалим.</verse>
				<verse number="9">И той вършеше зло пред очите на Господа точно така, както бе правил баща му.</verse>
				<verse number="10">По онова време военачалниците на вавилонския цар Навуходоносор настъпиха против Йерусалим и градът беше обсаден.</verse>
				<verse number="11">Докато военачалниците му обсаждаха града, вавилонският цар Навуходоносор пристигна.</verse>
				<verse number="12">Тогава юдейският цар Йехония отиде при вавилонския цар заедно с майка си, служителите си, князете и царедворците си и вавилонският цар го взе в плен в осмата година на царуването си.</verse>
				<verse number="13">И изнесе от Йерусалим всички съкровища на Господния храм и на двореца, и иззе златото, както бе казал Господ, от всички златни съдове, които израилският цар Соломон бе направил за светилището на Господа.</verse>
				<verse number="14">Той отведе в плен всички от Йерусалим — всички князе и всички храбри воини — десет хиляди пленници заедно с всички дърводелци и ковачи. Никой не остана освен бедните от народа на страната.</verse>
				<verse number="15">Той отведе в плен във Вавилон Йехония, майка му, жените на царя, царедворците му и първенците на страната. Той изсели заточениците от Йерусалим във Вавилония.</verse>
				<verse number="16">Всичките седем хиляди воини, хиляда занаятчии и ковачи — всъщност всички онези, които биха били от полза във война — вавилонският цар ги отведе в плен във Вавилон.</verse>
				<verse number="17">Тогава вавилонският цар постави Матания, чичо му, за цар вместо Йехония и промени името му на Седекия.</verse>
				<verse number="18">Седекия беше на двадесет и една години, когато се възцари, и царува единадесет години в Йерусалим. Името на майка му беше Хамутал, дъщеря на Йеремия от Ливна.</verse>
				<verse number="19">Той вършеше зло пред очите на Господа точно така, както правеше Йоаким.</verse>
				<verse number="20">Господ пропъди от лицето Си Йерусалим и Юдея, защото гневът Му беше против тях. След време Седекия се отметна от вавилонския цар.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="25">
				<verse number="1">В деветата година на царуването си, в десетия ден на десетия месец, вавилонският цар Навуходоносор отиде лично с всичката си войска против Йерусалим. Той разположи лагера си близо до града и издигна около него обсаден вал.</verse>
				<verse number="2">Градът беше в обсада до единадесетата година на цар Седекия.</verse>
				<verse number="3">На деветия ден от четвъртия месец гладът беше толкова голям, че нямаше хляб за народа на страната.</verse>
				<verse number="4">Така градската стена беше пробита от врага и поради това всички войници побягнаха през нощта по пътя към портите, между двете стени, които са близо до царската градина. Докато халдеите обсаждаха града, Седекия се отправи по пътя към Йорданската долина.</verse>
				<verse number="5">Една халдейска част преследва царя, настигна го в йерихонската равнина и цялата му войска се разпръсна.</verse>
				<verse number="6">Халдеите хванаха царя, отведоха го при вавилонския цар в Ривла и той произнесе присъда над него.</verse>
				<verse number="7">Те заклаха синовете на Седекия пред очите му, след това ослепиха Седекия, поставиха го в окови и го закараха във Вавилон.</verse>
				<verse number="8">В седмия ден на петия месец — това беше деветнадесетата година на цар Навуходоносор, вавилонски цар — в Йерусалим дойде Навузардан, началник на телохранителите и служител на вавилонския цар.</verse>
				<verse number="9">Той изгори Господния храм и двореца, както и много сгради в Йерусалим — всички големи сгради изгори с огън.</verse>
				<verse number="10">И всички халдейски воини, които бяха с началника на телохранителите, събориха стените около Йерусалим.</verse>
				<verse number="11">Навузардан, началникът на телохранителите, отведе в плен и другите хора, които бяха останали в града, и онези, които доброволно се бяха предали на вавилонския цар, и останалото множество.</verse>
				<verse number="12">Началникът на телохранителите остави в града от най-бедното население за лозари и земеделци.</verse>
				<verse number="13">Халдеите начупиха на парчета бронзовите стълбове, които бяха в Господния храм, заедно с поставките и бронзовото море; след това те изпратиха бронза във Вавилон.</verse>
				<verse number="14">Задигнаха и котли, лопати, щипци, купи за кадене — всички медни съдове, които се употребяваха при богослужението.</verse>
				<verse number="15">Началникът на телохранителите взе и кадилниците, и чашите за възлияние — всичко, което беше златно и сребърно.</verse>
				<verse number="16">А бронзът на двете колони, бронзовото море и поставките, които Соломон бе направил за Господния храм, нямаха тегло.</verse>
				<verse number="17">Височината на една колона беше осемнадесет лакътя и нейните капители бяха от бронз. А височината на капитела беше три лакътя с мрежа от нарове на върха, всичко от бронз. Втората колона с мрежата имаше същите размери.</verse>
				<verse number="18">Началникът на телохранителите взе първосвещеника Серая и втория свещеник Софония, и тримата пазачи при прага.</verse>
				<verse number="19">От града той взе един царедворец, който отговаряше за войниците, заедно с петимата най-близки служители на царя, които се намираха в града. Освен това той взе писаря на главнокомандващия, който отговаряше за набирането на народно опълчение, както и шестдесет мъже от народното опълчение, които се намираха в града.</verse>
				<verse number="20">Началникът на телохранителите Навузардан ги взе и ги заведе при вавилонския цар в Ривла.</verse>
				<verse number="21">И вавилонският цар ги посече и ги умъртви в Ривла в земята на Емат. Така юдеите бяха преселени в плен от страната си.</verse>
				<verse number="22">Над останалия в юдейската страна народ, който вавилонският цар Навуходоносор беше пощадил, той назначи Годолия, син на Ахикам, син на Шафан.</verse>
				<verse number="23">Когато всички военачалници и хората им чуха, че вавилонският цар е назначил Годолия, дойдоха при Годолия в Масифа. Те бяха Исмаил, син на Нетания, Йоханан, син на Карея, Серайя, син на нетуфатеца Танхумет, и Язания, син на маакитец, те и техните хора.</verse>
				<verse number="24">И Годолия се закле на тях и на хората им и им каза: „Не се бойте от халдейските служители. Заселвайте се в страната и служете на вавилонския цар, и ще ви бъде добре.“</verse>
				<verse number="25">Но в седмия месец Исмаил, син на Нетания, син на Елишама, от царския род, дойде с десет души и порази Годолия, и той умря заедно с юдеите и халдеите, които бяха с него в Масифа.</verse>
				<verse number="26">Тогава целият народ, от малък до голям, и военачалниците отидоха в Египет, защото се бояха от халдеите.</verse>
				<verse number="27">В тридесет и седмата година от отвеждането в плен на юдейския цар Йехония, на двадесет и седмия ден от дванадесетия месец, в годината на възцаряването си, вавилонският цар Евил-Меродах помилва юдейския цар Йехония и го освободи от затвора.</verse>
				<verse number="28">Той се отнесе с него любезно и постави престола му над престолите на царете, които бяха с него във Вавилон.</verse>
				<verse number="29">Той промени затворническите му дрехи и ядеше хляб постоянно заедно с него, докато беше жив.</verse>
				<verse number="30">И докато беше жив, постоянната му издръжка се даваше от царя всеки ден.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="13">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Адам, Сит, Енос,</verse>
				<verse number="2">Каинан, Малелеил, Яред,</verse>
				<verse number="3">Енох, Матусал, Ламех,</verse>
				<verse number="4">Ной, Сим, Хам и Яфет.</verse>
				<verse number="5">Синове на Яфет: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тувал, Мешех и Тирас.</verse>
				<verse number="6">Синове на Гомер: Аскеназ, Рифат и Тогарма.</verse>
				<verse number="7">Синове на Яван: Елиса, Тарсис, Китим и Доданим.</verse>
				<verse number="8">Синове на Хам: Хуш, Мицраим, Фут и Ханаан.</verse>
				<verse number="9">Синове на Хуш: Сева, Хавила, Савта, Раама и Савтеха. Синове на Раам: Шева и Дедан.</verse>
				<verse number="10">От Хуш се роди Нимрод, който беше велик по земята.</verse>
				<verse number="11">От Мицраим се родиха: Лудима, Анамима, Лехавима, Навтухима,</verse>
				<verse number="12">Патрусима, Каслухима, от когото произлязоха филистимците, и Кафторима.</verse>
				<verse number="13">От Ханаан се родиха Сидон, първородният му син и Хет,</verse>
				<verse number="14">а също йевусейците, аморейците, гергесейците,</verse>
				<verse number="15">евейците, арукейците, асенейците,</verse>
				<verse number="16">арвадците, цемарейците и аматейците.</verse>
				<verse number="17">Синовете на Сим: Елам, Асур, Арфаксад, Луд и Арам, а синове на Арам: Уц, Хул, Гетер и Мешех.</verse>
				<verse number="18">От Арфаксад се роди Сала, а от Сала се роди Евер.</verse>
				<verse number="19">И на Евер се родиха двама синове — името на единия беше Фалек, защото в неговите дни земята беше разделена, а името на брат му беше Йоктан.</verse>
				<verse number="20">От Йоктан се родиха Алмодад, Шалеф, Хацармавет, Ярах,</verse>
				<verse number="21">Хадорам, Узал, Дикла,</verse>
				<verse number="22">Евал, Авимаил, Шева,</verse>
				<verse number="23">Офир, Хавила и Йовав. Всички те бяха Йоктанови синове.</verse>
				<verse number="24">Сим, Арфаксад, Сала,</verse>
				<verse number="25">Евер, Фалек, Рагав,</verse>
				<verse number="26">Серуг, Нахор, Тара,</verse>
				<verse number="27">Аврам, който се нарича и Авраам.</verse>
				<verse number="28">Синовете на Авраам: Исаак и Измаил.</verse>
				<verse number="29">Ето техните поколения: Навайот, първородният на Измаил, след него Кедар, Адбеел, Мивсам,</verse>
				<verse number="30">Мисима, Дума, Маса, Хадад, Тема,</verse>
				<verse number="31">Йетур, Нафиш и Кедма. Това са Измаиловите синове.</verse>
				<verse number="32">А ето синовете на Хетура, Авраамовата наложница: тя роди Зимран, Йокшан, Медана, Мадиам, Ишбак и Шуах. Синовете на Йокшан: Шева и Дедан.</verse>
				<verse number="33">Синовете на Мадиам: Ефа, Ефер, Ханох, Авида и Елдага. Всички те са синове на Хетура.</verse>
				<verse number="34">И от Авраам се роди Исаак. А синове на Исаак бяха: Исав и Израил.</verse>
				<verse number="35">Синове на Исав: Елифаз, Рагуил, Йеус, Йеглом и Корей.</verse>
				<verse number="36">Синове на Елифаз: Теман, Омар, Цефо, Гатам, Кеназ, Тимна и Амалик.</verse>
				<verse number="37">Синовете на Рагуил: Нахат, Зерах, Шама и Миза.</verse>
				<verse number="38">Синовете на Сеир: Лотан, Шовал, Цивеон, Ана, Дишон, Ецер и Дишан.</verse>
				<verse number="39">Синовете на Лотан: Хори и Хемам; а сестра на Лотан беше Тимна.</verse>
				<verse number="40">Синовете на Шовал: Алеан, Манахат, Евал, Шефо и Онам. Синовете на Цивеон: Ая и Ана.</verse>
				<verse number="41">Син на Анов беше Дишон. Дишоновите синове: Хемдан, Ешбан, Итран и Херан.</verse>
				<verse number="42">Синовете на Ецер: Билхан, Зааван и Акан. Синовете на Дишан: Уц и Аран.</verse>
				<verse number="43">Ето и царете, които царуваха в земята на Едом, преди да се възцари над израилтяните цар Бела, Веоровият син, а градът му се казваше Динхава.</verse>
				<verse number="44">А като умря Бела, след него се възцари Йовав, Зераховият син от Восора.</verse>
				<verse number="45">А като умря Йовав, след него се възцари Хушам, от земята на теманците.</verse>
				<verse number="46">А като умря Хушам, след него се възцари Хадад, Бедадовият син, който срази мадиамците на Моавското поле. Той беше в град Авив.</verse>
				<verse number="47">А като умря Хадад, след него се възцари Самла, от Масрека.</verse>
				<verse number="48">А като умря Самла, след него се възцари Саул, от Реховот, който е при реката.</verse>
				<verse number="49">А като умря Саул, след него се възцари Баал-Ханан, Ахборовият син.</verse>
				<verse number="50">А като умря Баал-Ханан, след него се възцари Хадар. Той беше от град Пау; жена му — Мехетавеел, дъщеря на Матред, Мезахавовата внучка.</verse>
				<verse number="51">А като умря Хадар, над Едом властваха племенните водачи Тимна, Алва, Йетет,</verse>
				<verse number="52">Оливема, Ела, Пинон,</verse>
				<verse number="53">Кеназ, Теман, Мивцар,</verse>
				<verse number="54">Магдиил, Ирам. Това бяха едомските водачи.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Ето синовете на Израил: Рувим, Симеон, Левий, Юда, Исахар, Завулон,</verse>
				<verse number="2">Дан, Йосиф, Вениамин, Нефталим, Гад и Асир.</verse>
				<verse number="3">Тримата синове на Юда — Ир, Онан и Силом, се родиха от ханаанка, дъщерята на Шуя. Първородният син на Юда — Ир, беше неугоден на Господа и Той го умъртви.</verse>
				<verse number="4">Неговата снаха, Тамар, му роди Фарес и Зара. Всички синове на Юда бяха петима.</verse>
				<verse number="5">Синовете на Фарес: Есром и Хамул.</verse>
				<verse number="6">Синовете на Зара: Зимри, Етан, Еман, Халкол и Дара — всичко петима.</verse>
				<verse number="7">Синът на Харми беше Ахар, който навлече беда на Израил, защото посегна на посветеното на Господа.</verse>
				<verse number="8">Син на Етан беше Азария.</verse>
				<verse number="9">Синовете, които се родиха на Есром: Йерахмеил, Арам и Хелувай.</verse>
				<verse number="10">От Арам се роди Аминадав; от Аминадав се роди Наасон, водач на потомците на Юда.</verse>
				<verse number="11">От Наасон се роди Салмон, от Салмон се роди Вооз;</verse>
				<verse number="12">от Вооз се роди Овид, от Овид се роди Йесей;</verse>
				<verse number="13">Елиав беше първородният син на Йесей, втори — Аминадав, трети — Сама,</verse>
				<verse number="14">четвърти — Натанаил, пети — Радай,</verse>
				<verse number="15">шести — Оцем, седми — Давид.</verse>
				<verse number="16">А техни сестри бяха Саруя и Авигея. Синовете на Саруя бяха трима: Авеса, Йоав и Азаил.</verse>
				<verse number="17">Авигея роди Амеса; а баща на Амеса беше измаилтянинът Йетер.</verse>
				<verse number="18">Халев, Есромовият син, имаше деца от жена си Азува и от Йериот. А неговите синове бяха Йешер, Шовав и Ардон.</verse>
				<verse number="19">И като умря Азува, Халев си взе за жена Ефрата, която му роди Хур.</verse>
				<verse number="20">От Хур се роди Урий, а от Урий се роди Веселиил.</verse>
				<verse number="21">След това Есром взе за жена дъщерята на Махир, Галаадовия баща. Тогава той беше на шестдесет години и тя му роди Сегув.</verse>
				<verse number="22">От Сегув се роди Яир, който имаше двадесет и три града в галаадската земя.</verse>
				<verse number="23">Но Гешур и Арам превзеха селищата на Яир, както и Кенат и подвластните му градове. Всички те бяха синове на Махир, Галаадовия баща.</verse>
				<verse number="24">А след като Есром умря в Халев-Ефрата, Есромовата жена Авия му роди Ашхура, бащата на Текоа.</verse>
				<verse number="25">Синовете на Йерахмеил, първородния на Есром, бяха: първо — Рам, след него Вуна, Орен, Оцем и Ахия.</verse>
				<verse number="26">Йерахмеил имаше и друга жена, която се казваше Атара. Тя беше майка на Онам.</verse>
				<verse number="27">Синовете на Рам, първородния на Йерахмеил, бяха: Маац, Ямин и Екер.</verse>
				<verse number="28">Синовете на Онам бяха: Шамай и Яда. Синове на Шамай: Надав и Авишур.</verse>
				<verse number="29">Жената на Авишур се казваше Авихаил и тя му роди Ахбан и Молид.</verse>
				<verse number="30">Синовете на Надав бяха Селед и Афаим. Селед умря бездетен.</verse>
				<verse number="31">А син на Афаим беше Иший, Ишиевият син — Шешан, Шешановият син — Ахлай.</verse>
				<verse number="32">Синове на Яда, Шамаевия брат, бяха Йетер и Йонатан. Йетер умря бездетен.</verse>
				<verse number="33">А синове на Йонатан бяха Пелет и Заза. Това са потомците на Йерахмеил.</verse>
				<verse number="34">Шешан нямаше синове, а само дъщери. Шешан имаше един роб, египтянин, който се казваще Ярха.</verse>
				<verse number="35">Шешан даде една от дъщерите си за жена на своя роб Ярха, а тя му роди Атай.</verse>
				<verse number="36">От Атай се роди Натан, от Натан се роди Завад;</verse>
				<verse number="37">от Завад се роди Ефлал, от Ефлал се роди Овид;</verse>
				<verse number="38">от Овид се роди Йеуй, от Йеуй се роди Азария;</verse>
				<verse number="39">от Азария се роди Хелец, от Хелец се роди Елеас;</verse>
				<verse number="40">от Елеас се роди Сисмай, от Сисмай се роди Салум;</verse>
				<verse number="41">от Салум се роди Йекамия, от Йекамия се роди Елишам.</verse>
				<verse number="42">Синовете на Халев, Йерахмеиловия брат, бяха: Меша — неговият първороден, който беше баща на Зиф, и другият му син Мареша, Хевроновият баща.</verse>
				<verse number="43">Синовете на Хеврон: Корей, Тапуах, Рекем и Шема.</verse>
				<verse number="44">От Шема се роди Рахама, Йоркеамовият баща, а от Рекем се роди Шамая.</verse>
				<verse number="45">Син на Шамая беше Маон, а Маон беше баща на Бет-Цура.</verse>
				<verse number="46">А наложницата на Халев, Ефа, роди Харан, Моца и Газез.</verse>
				<verse number="47">Синовете на Йегдай: Регем, Йотам, Гешан, Пелет, Ефа и Шааф.</verse>
				<verse number="48">Наложницата на Халев, Мааха, роди Шевер и Тирхан;</verse>
				<verse number="49">тя роди още Шааф, бащата на Мадман, Шева, бащата на Махбен и на Гивея. А дъщеря на Халев беше Ахса.</verse>
				<verse number="50">Ето синовете на Халев: Хур — първороден от Ефрата; Шовал, баща на Кириат-Ярим;</verse>
				<verse number="51">Салма, Витлеемовия баща; Харев, Бедгадеровия баща.</verse>
				<verse number="52">А синове на Шовал, бащата на Кириат-Ярим, бяха: Харое, Хаци и половината от менухотците.</verse>
				<verse number="53">Кириат-Яримовите племена бяха итрийците, футийците, шуматците и мидраитците. От тях произлязоха цорците и ещаолците.</verse>
				<verse number="54">Синове на Салма: витлеемците и нетофатците, жителите на Атарот-Вит-Йоав, половината от менухотците, цорците.</verse>
				<verse number="55">Племената на соферийците, които живеят в Ябец, тирейците, шимейците и сухайците са кинейци, произлезли от Хамат, Бетрехавовия баща.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">А синовете на Давид, които му се родиха в Хеврон, бяха: първородният Амнон, от израелката Ахиноама; вторият — Далуия, от кармилката Авигея;</verse>
				<verse number="2">третият — Авесалом, син от Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай; четвъртият — Адония, син на Агита;</verse>
				<verse number="3">петият — Сафатия, от Авитала; шестият — Итреам, от жена му Аглая;</verse>
				<verse number="4">шестимата му се родиха в Хеврон, където той царува седем години и шест месеца. А тридесет и три години Давид царува в Йерусалим.</verse>
				<verse number="5">А ето тези, които му се родиха в Йерусалим: Шима, Шовав, Натан и Соломон — четиримата от Вирсавия, Амииловата дъщеря;</verse>
				<verse number="6">и още: Ивхар, Елишама, Елифалет,</verse>
				<verse number="7">Ногаг, Нефег, Яфия,</verse>
				<verse number="8">Елишама, Елиада и Елифелет — деветима.</verse>
				<verse number="9">Това са всички синове на Давид, освен синовете, които имаше от наложниците. А тяхна сестра беше Тамар.</verse>
				<verse number="10">Син на Соломон беше Ровоам, негов син — Авия, негов син — Аса, негов син — Йосафат,</verse>
				<verse number="11">негов син — Йорам, негов син — Охозия, негов син — Йоас,</verse>
				<verse number="12">негов син — Амасия, негов син — Азария, негов син — Йотам,</verse>
				<verse number="13">негов син — Ахаз, негов син — Езекия, негов син — Манасия,</verse>
				<verse number="14">негов син — Амон, негов син — Йосия.</verse>
				<verse number="15">А синове на Йосия бяха: първородният Йоахаз, вторият — Йоаким, третият — Седекия, четвъртият — Селум.</verse>
				<verse number="16">А синове на Йоаким: Йехония и Седекия.</verse>
				<verse number="17">А синове на Йехония, който беше пленник: Салатиил,</verse>
				<verse number="18">Малкирам, Федая, Шенацар, Йезекия, Хошама и Савадия.</verse>
				<verse number="19">Синове на Федая: Зоровавел и Шимей, а синове на Зоровавел бяха: Мешулам и Ханания, сестра им Шеломита,</verse>
				<verse number="20">както и още петима: Хашува, Охел, Берехия, Хасадия и Юшав-Хесед.</verse>
				<verse number="21">Синовете на Ханания: Фелатия, Исая, Рефая, Арнан, Овадия, Шехания.</verse>
				<verse number="22">Син на Шехания беше Шемая, а синовете на Шемая: Хатуш, Игеал, Бариах, Неария и Шафат — шестима.</verse>
				<verse number="23">Синовете на Неария: Елиоенай, Езекия и Азрикам — трима.</verse>
				<verse number="24">Синовете на Елиоенай: Ходавяху, Елеашив, Фелая, Акув, Йоханан, Делая и Анани — седмина.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Синовете на Юда: Фарес, Есром, Харми, Хур и Шовал.</verse>
				<verse number="2">От Реая, Шоваловия син, се роди Яхат; от Яхат се родиха Ахума и Лахад: от тях произхождат родовете на цорците.</verse>
				<verse number="3">А ето синовете на Етам: Изреел, Ишма и Идбаш; а сестра им се казваше Гацлелпони.</verse>
				<verse number="4">Фануил, баща на Гедор, а Езер — баща на Хуш. Това са потомците на Хур, първородния на Ефрата, Витлеемовия баща.</verse>
				<verse number="5">Ахшур, бащата на Текоа, имаше две жени: Хела и Наара.</verse>
				<verse number="6">Наара му роди Ахузам, Хефер, Тимни и Ахаштари: това бяха синовете от Наара.</verse>
				<verse number="7">Синовете на Хела: Церет, Цохар и Етнан.</verse>
				<verse number="8">От Коц се родиха Анув и Цовева и родовете на Ахархел, Харумовия син.</verse>
				<verse number="9">Явис беше най-почитан сред братята си. Майка му го нарече Явис, като казваше: „Родих го в болки.“</verse>
				<verse number="10">И Явис призова Бога на Израил с думите: „Дано наистина ме благословиш, дано разшириш пределите ми и ръката Ти да бъде с мен, за да ме пазиш от зло и да не изпитвам скръб!“ И Бог му даде това, което той искаше.</verse>
				<verse number="11">А от Хелув, брата на Шуха, се роди Махира; той беше Ещоновият баща.</verse>
				<verse number="12">От Ещон се родиха Бет-Рафа, Пасеах и Техин, основателят на град Нааса; това са жителите на Реха.</verse>
				<verse number="13">Синовете на Кеназ: Готониил и Серая, а син на Готониил беше Хатат.</verse>
				<verse number="14">От Меонотай се роди Офра, а от Серая се роди Йоав — родоначалник на живеещите в Долината на дърводелците, тъй като те бяха дърводелци.</verse>
				<verse number="15">Синовете на Халев, Йефониевия син: Ир, Ила и Наам. Син на Ила беше Кеназ.</verse>
				<verse number="16">Синовете на Йехалелел: Зиф, Зифа, Тирия и Асареел.</verse>
				<verse number="17">Синовете на Езра: Йетер, Меред, Ефер и Ялон; от Йетер се родиха Мером, Шамая и Ишбана, бащата на Ещемоя.</verse>
				<verse number="18">А от жена му Юдия се родиха Яред, Гедоровият баща, Хевер, Сохотовият баща, и Йекутиил, Занаоховият баща. Това бяха синовете на фараоновата дъщеря Бития, която Меред беше взел за жена.</verse>
				<verse number="19">А синовете на Ходиевата жена, сестрата на Нахам, бяха гармийците, основатели на Кеила, и маахитците, жители на Ещемоа.</verse>
				<verse number="20">Синовете на Симеон: Амнон, Рина, Бенханан и Тилон, а Ишиевите синове — Зохев и Бензохет.</verse>
				<verse number="21">Синовете на Силом, Юдовия син: Ир — баща на Леха, Лаеда — баща на Мареша, и родовете, които обитаваха Ашбея и обработваха висон;</verse>
				<verse number="22">и още Йоким, жителите на Хозева, Йоаш и Сараф, които имаха владения в Моав и в Яшувилихем, но това са стари предания.</verse>
				<verse number="23">Те бяха грънчари и живееха в Натаим и Гедера, за да служат на царя.</verse>
				<verse number="24">Синовете на Симеон бяха: Немуил, Ямин, Ярив, Зерах и Саул,</verse>
				<verse number="25">а негов син беше Шалум, негов син Мивсам, негов син Мишма.</verse>
				<verse number="26">Синовете на Мишма: Хамуил — синът му; негов син Закур, негов син Шимей.</verse>
				<verse number="27">Шимей имаше шестнадесет синове и шест дъщери, но братята му нямаха много синове и целият им род не беше така многоброен, както родът на синовете на Юда.</verse>
				<verse number="28">Те се заселиха във Вирсавия, Молада и Хацар-Шуал,</verse>
				<verse number="29">в Билха, в Ецем и Толад,</verse>
				<verse number="30">в Бетуил, в Хорма и Циклаг,</verse>
				<verse number="31">в Бет-Маркавот, в Хацар-Сусим, в Бет-Бирей и в Шаарим. Това са градовете им до царуването на Давид.</verse>
				<verse number="32">Освен тях още и Етам, Айн, Римон, Токен и Ашан — пет града</verse>
				<verse number="33">и всички села в околностите на тези градове до Ваал. Това бяха техните селища и родословия.</verse>
				<verse number="34">А Мешовав, Ямлех и Йосия, синът на Амасия,</verse>
				<verse number="35">Йоил и Йеху, син на Йошива, син на Серая, Асииловия син,</verse>
				<verse number="36">Елиоенай, Яков, Ишохаия, Асайя, Адиил, Ишимиил и Ванея,</verse>
				<verse number="37">и Зиза, синът на Шифия, син на Алон, син на Йедая, син на Шимри, син на Шемая — всички те, изброени поименно, бяха водачи</verse>
				<verse number="38">на своите племена и бащините им родове се умножиха много.</verse>
				<verse number="39">Затова те достигнаха чак до Герара, на изток от долината, за да търсят пасища за стадата си.</verse>
				<verse number="40">И намериха сочни и хубави пасища и обширна земя, мирна и безопасна, защото преди това я населяваха Хамови потомци.</verse>
				<verse number="41">И по време на юдейския цар Езекия споменатите вече поименно нахлуха, разрушиха шатрите им и ги избиха заедно с моавците, които се намираха там; изтребиха ги завинаги и се заселиха на тяхното място, защото там имаше пасища за стадата им.</verse>
				<verse number="42">И от тях петстотин от Симеоновите потомци се отправиха към планината Сеир; техни водачи бяха: Фелатия, Неария, Рефая и Узиил — синове на Ишия.</verse>
				<verse number="43">Те избиха останалите амаликитци, които бяха оцелели, и живеят там и до днес.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Синовете на първородния на Израил. Рувим, той беше първороден, но след като оскверни леглото на баща си, правото на първородство му бе отнето и дадено на Йосиф, Израилевия син. Но в родословието Йосиф не беше приет като първороден,</verse>
				<verse number="2">защото Юда доби надмощие над братята си и от него произлезе водачът на Израил. Въпреки това правото на първородство остана на Йосиф.</verse>
				<verse number="3">Синовете на Рувим — първородния на Израил, бяха: Ханох, Фалу, Хецрон и Харми.</verse>
				<verse number="4">Синовете на Йоил: неговият син Шемая, негов син Гог, негов син Шимей,</verse>
				<verse number="5">негов син Миха, негов син Реая, негов син Ваал,</verse>
				<verse number="6">негов син Беера, когото асирийският цар Теглатфеласар отведе в плен. Той беше водач на Рувимовите синове.</verse>
				<verse number="7">А негови братя, според родовете им, както са вписани в техните родословия, бяха: пръв беше Йеиел, после Захария</verse>
				<verse number="8">и Бела, синът на Азаз, син на Шема, син на Йоил; той се засели в Ароер, до Нево и до Ваал-Меон,</verse>
				<verse number="9">а на изток обитаваше до началото на пустинята от река Ефрат, защото имаше многобройни стада добитък в галаадската земя.</verse>
				<verse number="10">По времето на Саул те воюваха против агаряните, победиха ги и завладяха домовете им по цялата източна страна на Галаад.</verse>
				<verse number="11">Потомците на Гад се заселиха от другата страна във васанската земя до Салха.</verse>
				<verse number="12">Във Васан техен водач беше Йоил, след него Шафан, а след тях Янай и Шафат.</verse>
				<verse number="13">Техните братя от бащините им родове бяха седем: Михаил, Мешулам, Шева, Йорай, Яакан, Зия и Евер.</verse>
				<verse number="14">Ето синовете на Авихаил, Хуриевия син, син на Яроах, син на Галаад, син на Михаил, син на Йешишая, син на Яхдо, син на Буз.</verse>
				<verse number="15">Ахи, синът на Авдиил, Гуниевия син, беше водач на рода им.</verse>
				<verse number="16">Те се заселиха в Галаад, във Васан и подвластните му градове и в цялата околност на Сарон.</verse>
				<verse number="17">Всички те бяха преброени по времето на цар Йоатам и при царуването на израилския цар Йеровоам.</verse>
				<verse number="18">Една част от потомците на Рувим и на Гад и на половината от Манасиевото племе бяха боеспособните мъже, въоръжени с щит, меч и лък, на брой четиридесет и четири хиляди седемстотин и шестдесет души.</verse>
				<verse number="19">Те воюваха с агаряните, с Йетур, Нафиш и Надав.</verse>
				<verse number="20">И в тези битки те получиха помощ, защото в битката те призоваваха Бога. А агаряните и техните съюзници бяха победени. И Бог ги послуша заради упованието им в Него.</verse>
				<verse number="21">Те взеха в плен стадата им — петдесет хиляди камили, двеста и петдесет хиляди овце, две хиляди от магаретата им, както и сто хиляди пленници.</verse>
				<verse number="22">Мнозина паднаха убити, защото Бог им помогна в битката. И те заживяха по техните места чак до отвеждането им в плен.</verse>
				<verse number="23">А половината от Манасиевото племе се засели в земята от Васан до Ваал-Ермон, до Сенир и до планината Ермон. Те също бяха много на брой.</verse>
				<verse number="24">Ето водачите на техните родове: Ефер, Иши, Елиил, Азриил, Йеремия, Ходавия и Яхдиил — тези силни и именити мъже предвождаха родовете им.</verse>
				<verse number="25">Но те съгрешиха против Бога на предците си и се отдадоха като блудници на чуждите богове на онези народи, които Бог беше прогонил пред израилтяните.</verse>
				<verse number="26">Затова Израилевият Бог пробуди духа на асирийския цар Фул, наричан още Теглатфеласар, и той изсели потомците на Рувим, потомците на Гад и половината от Манасиевото племе и ги отведе на заточение в Халах, Хавор, в Ара и при река Гозан, където те живеят и до днес.</verse>
				<verse number="27">Левиевите синове бяха Гирсон, Каат и Мерари.</verse>
				<verse number="28">Синовете на Каат: Амрам, Ицхар, Хеврон и Узиил.</verse>
				<verse number="29">Децата на Амрам: Аарон, Мойсей и Мариам. Синовете на Аарон: Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар.</verse>
				<verse number="30">От Елеазар се роди Финеес, от Финеес се роди Авишуй,</verse>
				<verse number="31">от Авишуй се роди Букий, от Букий се роди Озия,</verse>
				<verse number="32">от Озия се роди Зерахия, от Зерахия се роди Мерайот,</verse>
				<verse number="33">от Мерайот се роди Амария, от Амария се роди Ахитув,</verse>
				<verse number="34">от Ахитув се роди Садок, от Садок се роди Ахимаас,</verse>
				<verse number="35">от Ахимаас се роди Азария, от Азария се роди Йоанан,</verse>
				<verse number="36">от Йоанан се роди Азария; това е онзи, който беше свещеник в съградения от Соломон Йерусалимски храм.</verse>
				<verse number="37">От Азария се роди Амария, от Амария се роди Ахитув,</verse>
				<verse number="38">от Ахитув се роди Садок, от Садок се роди Селум,</verse>
				<verse number="39">от Селум се роди Хелкия, от Хелкия се роди Азария,</verse>
				<verse number="40">от Азария се роди Серая, от Серая се роди Йоседек.</verse>
				<verse number="41">Йоседек попадна в плен, когато Господ чрез Навуходоносор отведе юдеите и йерусалимците в плен.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">И така, Левиевите синове бяха Гирсон, Каат и Мерари.</verse>
				<verse number="2">А ето имената на Гирсоновите синове: Ливни и Шимей.</verse>
				<verse number="3">Каатовите синове: Амрам, Ицхар, Хеврон и Узиил.</verse>
				<verse number="4">Мерариевите синове: Махли и Муши. А ето Левиевите потомци според бащините им родове:</verse>
				<verse number="5">на Гирсон: негов син Ливни, негов син — Яхав, негов син — Зима,</verse>
				<verse number="6">негов син — Йоах, негов син — Идо, негов син — Зерах, негов син — Йеатрай.</verse>
				<verse number="7">Синовете на Каат: негов син Аминадав, негов син — Корей, негов син — Асир,</verse>
				<verse number="8">негов син — Елкана, негов син — Евиасаф, негов син — Асир,</verse>
				<verse number="9">негов син Тахат, негов син — Уриил, негов син — Узия, негов син — Саул.</verse>
				<verse number="10">Синовете на Елкана: Амасай, Ахимот и</verse>
				<verse number="11">Елкана, а негов син — Цотай, негов син — Нахат,</verse>
				<verse number="12">негов син — Елиаф, негов син — Йерохам, негов син — Елкана.</verse>
				<verse number="13">А Самуиловите синове: първороден Йоил, а вторият — Авия.</verse>
				<verse number="14">Мерариевите синове: Махли, негов син — Ливни, негов син — Шимей, негов син — Уза,</verse>
				<verse number="15">негов син — Шима, негов син — Хатия, негов син — Асая.</verse>
				<verse number="16">А ето тези, които Давид назначи за началници на певците в Господния дом, откакто ковчегът на завета беше за постоянно там.</verse>
				<verse number="17">Те служеха като певци пред скинията на събранието, докато Соломон построи Господния дом в Йерусалим. Те изпълняваха това служение според реда си.</verse>
				<verse number="18">Тези, които встъпваха със синовете си на служба, бяха: от Каатовите синове — Еман, певец, син на Йоил, син на Самуил,</verse>
				<verse number="19">син на Елкан, син на Йерохам, син на Елиил, син на Тоах,</verse>
				<verse number="20">син на Цуфа, син на Елкана, син на Махат, син на Амасай,</verse>
				<verse number="21">син на Елкана, син на Йоил, син на Азария, син на Цефания,</verse>
				<verse number="22">син на Тахат, син на Асир, син на Авиасаф, син на Корей,</verse>
				<verse number="23">син на Ицхар, син на Каат, син на Левий, син на Израил;</verse>
				<verse number="24">и брат му Асаф, който стоеше на дясната му страна. Той беше син на Берехия, син на Шима,</verse>
				<verse number="25">син на Михаил, син на Ваасея, син на Малахия,</verse>
				<verse number="26">син на Етния, син на Зераха, син на Адая,</verse>
				<verse number="27">син на Етан, син на Зима, син на Шимия,</verse>
				<verse number="28">син на Яхат, син на Гирсон, син на Левий.</verse>
				<verse number="29">А ето братята им, Мерариевите синове, които бяха отляво: Етан — син на Кишия, син на Авдий, син на Малух,</verse>
				<verse number="30">син на Хашавия, син на Амасий, син на Хелкия,</verse>
				<verse number="31">син на Амций, син на Ваний, син на Шемер,</verse>
				<verse number="32">син на Махли, син на Муши, син на Мерари, син на Левий.</verse>
				<verse number="33">Техните братя, левитите, бяха определени да извършват службата при Божия дом.</verse>
				<verse number="34">Аарон и потомците му изгаряха приносите върху жертвеника за всеизгаряния и върху кадилния жертвеник; те бяха определени да извършват всяко свещенодействие в Светая Светих и жертвоприношенията за очистване на Израил така, както бе заповядал Божият избраник Мойсей.</verse>
				<verse number="35">Това са Аароновите потомци: Елеазар — неговият син; негов син — Финеес, негов син — Авишуй,</verse>
				<verse number="36">негов син — Букий, негов син — Узий, негов син — Зерахия,</verse>
				<verse number="37">негов син — Мерайот, негов син — Амария, негов син — Ахитув,</verse>
				<verse number="38">негов син — Садок, негов син — Ахимаас.</verse>
				<verse number="39">Ето и местата и селищата, където живееха левитите. На Аароновите потомци от рода на Каат, на които се падна първият жребий,</verse>
				<verse number="40">дадоха Хеврон, в Юдината земя, и околните пасища;</verse>
				<verse number="41">а нивите на града и околните села дадоха на Халев, Йефониевия син.</verse>
				<verse number="42">На Аароновите потомци дадоха освен прибежищния град Хеврон Ливна с околните ѝ пасища, Ятир и Ещемоа, заедно с околните му пасища,</verse>
				<verse number="43">Хилен с пасищата му, Давир с пасищата му,</verse>
				<verse number="44">Ашан с пасищата му и Ветсамис с пасищата му;</verse>
				<verse number="45">а на Вениаминовото племе — Гева с пасищата му, Алемет с пасищата му и Анатот с пасищата му. Всичките им градове според техните родове бяха тринадесет.</verse>
				<verse number="46">На останалите Каатови потомци от племето дадоха по жребий десет града от дела на Манасиевата половина.</verse>
				<verse number="47">На Гирсоновите потомци от Исахаровото племе, от Асировото племе, от Нефталимовото племе и от Манасиевото във Васан дадоха, според родовете им, тринадесет града.</verse>
				<verse number="48">На Мерариевите потомци от Рувимовото племе, от Гадовото племе и от Завулоновото племе дадоха, според родовете им, дванадесет града.</verse>
				<verse number="49">Така израилтяните дадоха на левитите тези градове с околните им пасища.</verse>
				<verse number="50">Градовете, споменати поименно, бяха дадени по жребий от земите на племето на потомците на Юда на племето на Симеоновите потомци и на племето на Вениаминовите потомци.</verse>
				<verse number="51">А на някои от родовете на Каатовите потомци бяха дадени градове от земите на Ефремовото племе.</verse>
				<verse number="52">Дадоха им още: Сихем, прибежищния град и пасищата му на Ефремовата планина, Гезер с пасищата му,</verse>
				<verse number="53">Йокмеам с пасищата му, Бет-Орон с пасищата му,</verse>
				<verse number="54">Аялон с пасищата му и Гат-Риман с пасищата му;</verse>
				<verse number="55">а от земите на Манасиевата половина — Анер с пасищата му и Билеам с пасищата му; те бяха дадени на родовете на останалите Каатови потомци.</verse>
				<verse number="56">На Гирсоновите потомци дадоха: от Манасиевата половина — Голан във Васан с пасищата му и Ащарот с пасищата му;</verse>
				<verse number="57">от Исахаровото племе — Кедес с пасищата му, Даврат с пасищата му,</verse>
				<verse number="58">Рамот с пасищата му и Анем с пасищата му;</verse>
				<verse number="59">от Асировото племе — Машал с пасищата му, Авдон с пасищата му,</verse>
				<verse number="60">Хукок с пасищата му и Рехов с пасищата му;</verse>
				<verse number="61">от Нефталимовото племе — Кедес в Галилея с пасищата му, Хамон с пасищата му и Кириатаим с пасищата му.</verse>
				<verse number="62">А на останалите Мерариеви потомци дадоха: от Завулоновото племе — Римон с пасищата му и Тавор с пасищата му;</verse>
				<verse number="63">а отвъд Йордан при Йерихон, на изток от Йордан, дадоха от земите на Рувимовото племе: Восор в пустинята с пасищата му, Яаца с пасищата му,</verse>
				<verse number="64">Кедемот с пасищата му и Мефаат с пасищата му;</verse>
				<verse number="65">от земите на Гадовото племе — Рамот в Галаад с пасищата му, Маханаим с пасищата му,</verse>
				<verse number="66">Есевон с пасищата му и Язер с пасищата му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Исахаровите синове бяха четирима — Тола, Фуа, Яшув и Шимрон;</verse>
				<verse number="2">а Толовите синове — Узий, Рефая, Йериил, Яхмай, Ивсам и Самуил, водачи в наследниците на Тола, всички те боеспособни мъже в родовете си. По времето на Давид техният брой беше двадесет и две хиляди и шестстотин.</verse>
				<verse number="3">Син на Узий беше Израхия; а Израхиевите синове бяха Михаил, Овадия, Йоил и Ишия — петима. Те всички бяха водачи.</verse>
				<verse number="4">Според родословията им те имаха многобройна боеспособна войска от тридесет и шест хиляди души, защото имаха много жени и синове.</verse>
				<verse number="5">А братята им във всички Исахарови племена бяха осемдесет и седем хиляди боеспособни мъже, записани в родословните списъци.</verse>
				<verse number="6">Вениаминовите синове бяха трима — Бела, Бехер и Йедиаил.</verse>
				<verse number="7">Синове на Бела: Ецбон, Узий, Узиил, Йеримот и Ири — петима, водачи на родове и боеспособни мъже. В родословните списъци бяха записани двадесет и две хиляди тридесет и четирима души.</verse>
				<verse number="8">А Бехеровите синове бяха Земира, Йоаш, Елиезер, Елиоенай, Омри, Иремот, Авия, Анатот и Алемет. Те всички бяха синове на Бехер.</verse>
				<verse number="9">Броят им според родословните списъци, по поколение и водачи, беше двадесет хиляди и двеста боепособни мъже.</verse>
				<verse number="10">Син на Йедиаил беше Билхан, а Билхановите синове — Йеус, Вениамин, Ехуд, Хенаан, Зетан, Тарсис и Ахишахар.</verse>
				<verse number="11">Всички тези Йедиаилови потомци, боеспособни водачи на родове, бяха седемнадесет хиляди и двеста.</verse>
				<verse number="12">Шупим и Хупим бяха синове на Ир; Хушим беше син на Ахер.</verse>
				<verse number="13">Нефталимовите синове Яхцеил, Гуни, Йецер и Шилем бяха внуци на Вала.</verse>
				<verse number="14">Манасиевите синове: Асриил, когото роди наложницата му арамейка, тя роди също и Махир, Галаадовия баща.</verse>
				<verse number="15">Махир взе за жена сестрата на Хупим и Шупим, която се казваше Мааха. А вторият Манасиев син се казваше Салпаад. Салпаад имаше само дъщери.</verse>
				<verse number="16">Мааха, Махировата жена, роди син и го нарече Кереш; брат му се казваше Шереш, а синове му бяха Улам и Рекем.</verse>
				<verse number="17">Син на Улам беше Бедан. Това бяха синовете на Галаад, Махировия син, син Манасиев.</verse>
				<verse number="18">Сестра му Молехет роди Ишход, Авиезер и Махла.</verse>
				<verse number="19">Шемидовите синове бяха Ахиан, Шехем, Ликхи и Аниам.</verse>
				<verse number="20">Ефремовите синове: Шутелах; неговият син Беред, негов син — Тахат, негов син — Елеад, негов син — Тахат,</verse>
				<verse number="21">негов син — Завад, негов син Шутелах, а също Езер и Елеад. Те бяха убити от жители на Гет, когато се опитаха да заграбят добитъка им.</verse>
				<verse number="22">Баща им Ефрем дълго жалеше за тях, а братята му идваха да го утешават.</verse>
				<verse number="23">След това той отново беше с жена си, тя забременя и роди син; нарече го Берия, заради нещастието, което сполетя дома му.</verse>
				<verse number="24">Той имаше и дъщеря Шеера, която построи долния и горния Бет-Орон и Узен-Шеера.</verse>
				<verse number="25">Негов син беше и Рефай, а негови синове — Решеф и Телах. Всичките негови потомци са: неговият син Тахан,</verse>
				<verse number="26">негов син — Лаедан, негов син Амиуд, негов син — Елишам,</verse>
				<verse number="27">негов син — Нон, и негов син Иисус.</verse>
				<verse number="28">И те владееха и живееха във Ветил и подвластните му градове: на изток — Нааран, на запад — Гезер и подвластните му градове; Сихем и подвластните му градове, чак до Газа и подвластните ѝ градове.</verse>
				<verse number="29">В ръцете на Манасиевите потомци бяха Бет-Сан и подвластните му градове, Таанах и подвластните му градове, Мегидон и подвластните му градове, Дор и подвластните му градове. В тях се заселиха потомците на Йосиф, Израилевия син.</verse>
				<verse number="30">Асировите синове: Имна, Ишва, Ишви, Берия и сестра им Серах.</verse>
				<verse number="31">Бериевите синове: Хевер и Малхиил, който е баща на Бирзаит.</verse>
				<verse number="32">От Хевер се родиха Яфлет, Шомер, Хотам и сестра им Шуя.</verse>
				<verse number="33">Яфлетовите синове: Пасах, Бимхал и Ашват; това бяха синовете на Яфлет.</verse>
				<verse number="34">Шомеровите синове: Ахи, Рохга, Ихуба и Арам.</verse>
				<verse number="35">Синовете на Хелем, неговия брат: Цофах, Имна, Шелеш и Амал.</verse>
				<verse number="36">Цофаховите синове: Суах, Харнефер, Шуал, Бери, Имра,</verse>
				<verse number="37">Бецер, Ход, Шама, Шилша, Итран и Беера.</verse>
				<verse number="38">Йетеровите синове: Йефуни, Фиспа и Ара.</verse>
				<verse number="39">А Уловите синове бяха Арах, Ханиил и Риция.</verse>
				<verse number="40">Всички те бяха Асирови потомци, които бяха избрани за родоначалници, боеспособни мъже, водачи на хората си. Техният брой, според родословните списъци за военна служба, възлизаше на двадесет и шест хиляди души.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">А от Вениамин се роди Бела, първородният му син, втори — Ашбел, трети — Ахрая,</verse>
				<verse number="2">четвърти — Ноха, и пети — Рафа.</verse>
				<verse number="3">Синове на Бела бяха: Адар, Гера, Авиуд,</verse>
				<verse number="4">Авишуй, Нааман, Ахоах,</verse>
				<verse number="5">Гера, Шефуфан и Хурам.</verse>
				<verse number="6">Ето синовете на Ехуда — водачи на родовете, които живееха в Гева и бяха отведени в Манахат:</verse>
				<verse number="7">Нааман, Ахия и Гера, който ги отведе в плен и от когото се родиха Уза и Ахихуд.</verse>
				<verse number="8">От Шехараим се родиха синове в Моавската земя, след като той напусна жените си Хушима и Баара.</verse>
				<verse number="9">От жена му Ходеша му се родиха Йовав, Цивия, Меша, Малхам,</verse>
				<verse number="10">Йеуца, Шахия и Мирма; това бяха синовете му, водачи на родове.</verse>
				<verse number="11">От Хушима му се родиха Авитув и Елпаал.</verse>
				<verse number="12">А Елпааловите синове бяха Евер, Мишам, Шемер — който построи Оно, Лод и подвластните му градове, —</verse>
				<verse number="13">Берия и Шема. Те бяха водачи на родовете, които живееха в Айалон и които прогониха гетските жители.</verse>
				<verse number="14">А Ахио, Шашак, Йеремот,</verse>
				<verse number="15">Зевадия, Арад, Едер,</verse>
				<verse number="16">Михаил, Ишва и Йоха бяха Бериеви синове.</verse>
				<verse number="17">Зевадия, Мешулам, Хизкий, Хевер,</verse>
				<verse number="18">Ишмерай, Излия и Йовав бяха синове на Елпаал.</verse>
				<verse number="19">Иаким, Зихрий, Завдий,</verse>
				<verse number="20">Елиенай, Цилтай, Елиил,</verse>
				<verse number="21">Адая, Берая и Шимрат бяха Шимееви синове.</verse>
				<verse number="22">Ишпан, Евер, Елиил,</verse>
				<verse number="23">Авдон, Зихрий, Ханан,</verse>
				<verse number="24">Ханания, Елам, Антотия,</verse>
				<verse number="25">Ифдия и Фенуил бяха Шашакови синове.</verse>
				<verse number="26">Шамшерай, Шехария, Аталия,</verse>
				<verse number="27">Ярешия, Елия и Зихрий бяха синове на Йерохам.</verse>
				<verse number="28">Те бяха родоначалници, потомствени водачи и живееха в Йерусалим.</verse>
				<verse number="29">В Гаваон се засели Гаваоновият баща Йеил, а името на жена му беше Мааха;</verse>
				<verse number="30">първородният му син беше Авдон, а след него Цур, Кис, Ваал, Надав,</verse>
				<verse number="31">Гедор, Ахио, Зехер и Миклот.</verse>
				<verse number="32">От Миклот се роди Шимея. Те също се заселиха до братята си в Йерусалим.</verse>
				<verse number="33">От Нер се роди Кис; от Кис се роди Саул; от Саул се родиха Йонатан, Мелхисуа, Авинадав и Ешбаал.</verse>
				<verse number="34">Йонатанов син беше Мерибаал, а от Мерибаал се роди Миха.</verse>
				<verse number="35">А синовете на Миха бяха Питон, Мелех, Таарея и Ахаз.</verse>
				<verse number="36">От Ахаз се роди Йоиада; от Йоиада се родиха Алемет, Азмавет и Замврий; от Замврий се роди Моца;</verse>
				<verse number="37">от Моца се роди Бинея, негов син беше Рефая, негов син — Елеас, негов син — Ацел.</verse>
				<verse number="38">Ацел имаше шестима синове, а техните имена бяха Азрикам, Бохру, Исмаил, Шеария, Овадия и Ханан; всички те бяха Ацелови синове.</verse>
				<verse number="39">Синовете на Ешек, неговия брат: Улам — неговият първороден, втори — Йеуш, трети — Елифелет.</verse>
				<verse number="40">Уламовите синове бяха боеспособни мъже, стрелци с лък, и имаха много синове и внуци — сто и петдесет души. Всички те бяха от Вениаминовите потомци.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Така всички израилтяни бяха преброени според техните родословия и бяха записани в книгата на израилските царе. А поради беззаконията си юдеите бяха отведени в плен във Вавилон.</verse>
				<verse number="2">Първите жители, които се настаниха отново по своите владения в израилските градове, бяха израилтяните, свещениците, левитите и нетинеите.</verse>
				<verse number="3">В Йерусалим се заселиха някои от синовете на Юда, от синовете на Вениамин, от Ефремовите и от Манасиевите синове:</verse>
				<verse number="4">Утай, синът на Амиуд, син на Омри, син на Имрия, син на Вани, от синовете на Фарес, Юдовия син;</verse>
				<verse number="5">от Шилоновите синове — Асайя — първородният, и синовете му;</verse>
				<verse number="6">от синовете на Зара — Йеуил и братята му, шестстотин и деветдесет души;</verse>
				<verse number="7">от Вениаминовите синове — Салу, синът на Мешулам, син на Ходавия, син на Хасенуй;</verse>
				<verse number="8">Ивния, синът на Йерохам, Ела, синът на Узия, синът на Михри, Мешулам, синът на Фатия, син на Регуил, син на Ивни,</verse>
				<verse number="9">а също и братята им, всеки от своя род — деветстотин петдесет и шест души. Всички те бяха водачи на своите родове.</verse>
				<verse number="10">От свещениците: Йедая, Йоярив, Яхин,</verse>
				<verse number="11">Азария, синът на Хелкия, син на Мешулам, син на Садок, син на Мерайот, син на Ахитув, който беше първосвещеник в Божия дом;</verse>
				<verse number="12">а така също: Адая, синът на Йерохам, син на Пашхур, Малхиевия син; Маасай, синът на Адиил, син на Яхзер, син на Мешулама, син на Мешилемит, Имеровия син,</verse>
				<verse number="13">и братята им, водачи на родовете си — хиляда седемстотин и шестдесет души, способни да служат в Божия дом.</verse>
				<verse number="14">А от левитите: Шемая, синът на Хашув, син на Азрикам, син на Хашави — от Мерариевите синове;</verse>
				<verse number="15">Вакбакар, Хереш, Галал и Матания, синът на Миха, син на Зихрия, Асафовия син;</verse>
				<verse number="16">Овадия, синът на Шемая, син на Галал, син на Идитун, и Берехия, синът на Аса, син на Елкана, който се засели в Нетофатските села.</verse>
				<verse number="17">Стражи при портите: Шалум, Акуб, Талмон, Ахиман и братята им; началник беше Шалум.</verse>
				<verse number="18">Те и до днес са стражи при царските порти на изток и пазят стана на левитите.</verse>
				<verse number="19">Шалум, синът на Коре, син на Евиасаф, Кореевия син, и братята му служеха като стражи при праговете на скинията, а техните бащи пазеха входа на Господния дом.</verse>
				<verse number="20">Техен началник беше Финеес, Елеазаровият син, и Господ беше с него.</verse>
				<verse number="21">Захария, Мешелемиевият син, беше на стража при портите на скинията на събранието.</verse>
				<verse number="22">Всички онези, които бяха избрани за стража при входовете, бяха двеста и дванадесет души. Давид и ясновидецът Самуил ги бяха поставили на тази служба и те бяха преброени в списъка според селищата им.</verse>
				<verse number="23">И така, те и потомците им стояха на стража при портите на Господния дом и пред дома на скинията.</verse>
				<verse number="24">Стражите на портите бяха поставени на четирите страни: на източната, западната, северната и южната.</verse>
				<verse number="25">А братята им, които живееха по селата си, трябваше да идват в определено време за седем дена на служба при тях.</verse>
				<verse number="26">Четиримата пазачи на портата бяха постоянно на служба, а левитите надзираваха стаите и съкровищата на Божия дом.</verse>
				<verse number="27">Прекарваха и нощта около Божия дом, защото на тях беше възложено да го пазят, и бяха длъжни всяка сутрин да го отварят.</verse>
				<verse number="28">Някои от тях се грижеха за служебните съдове, които внасяха под брой и изнасяха под брой.</verse>
				<verse number="29">На други от тях бяха поверени останалите вещи — всички свещени съдове, а също и най-доброто брашно, вино, елей, тамян и благовония.</verse>
				<verse number="30">А някои от свещеническото съсловие приготвяха миро от благовонни вещества.</verse>
				<verse number="31">На левита Мататия, първородния на корееца Селум, беше поверено пекарството.</verse>
				<verse number="32">А някои от братята им, потомци на Каатовите синове, се грижеха за хлябовете на предложението, които се приготвяха всяка събота.</verse>
				<verse number="33">Измежду тях бяха певците, водачи на левитските родове. Свободни от други задължения, те живееха в стаите, за да се подготвят денем и нощем за своята служба.</verse>
				<verse number="34">Всички те стояха начело на левитските родове, бяха водачи на племената си и живееха в Йерусалим.</verse>
				<verse number="35">А в Гаваон се засели Йеил — бащата на гаваонците; неговата жена се казваше Мааха.</verse>
				<verse number="36">Първородният му син беше Авдон, а след него Цур, Кис, Ваал, Нер, Надав,</verse>
				<verse number="37">Гедор, Ахио, Захария и Миклот.</verse>
				<verse number="38">От Миклот се роди Шимеам. Те също се заселиха заедно с братята си в Йерусалим, до своите родове.</verse>
				<verse number="39">А от Нер се роди Кис, от Кис се роди Саул, от Саул се родиха Йонатан, Мелхисуй, Авинадав и Ешбаал.</verse>
				<verse number="40">Син на Йонатан беше Мерибаал; от Мерибаал се роди Миха.</verse>
				<verse number="41">Синове на Миха: Питон, Малех, Тарей</verse>
				<verse number="42">и Ахаз, от когото се роди Яера; от Яера се родиха Алемет, Азмавет и Замврий; от Замврий се роди Моца.</verse>
				<verse number="43">От Моца се роди Биней, а негов син беше Рефая; негов син — Елеас, негов син — Ацел.</verse>
				<verse number="44">Ацел имаше шестима синове, а техните имена бяха Азрикам, Бохру, Исмаил, Шеария, Овадия и Ханан. Това бяха Ацеловите синове.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">А когато филистимците излязоха на война с Израил, израилтяните побягнаха от филистимците и бяха избити на планината Гелвуй.</verse>
				<verse number="2">Филистимците преследваха Саул и неговите синове и убиха Йонатан, Авинадав и Мелхисуй, синове на Саул.</verse>
				<verse number="3">Битката около Саул се ожесточи, стрелците се целеха в него и го раниха.</verse>
				<verse number="4">Тогава Саул каза на своя оръженосец: „Изтегли меча си и ме прободи с него, за да не дойдат тези необрязани и да се поругаят с мене!“ Но понеже оръженосецът от уплаха не се решаваше, Саул взе меча си и падна върху него.</verse>
				<verse number="5">Оръженосецът му, като видя, че Саул умря, сам падна върху меча си и умря.</verse>
				<verse number="6">Така умряха Саул и тримата му синове, а заедно с него умря и целият му род!</verse>
				<verse number="7">Когато израилтяните в долината видяха, че всички бягат и че Саул и синовете му са мъртви, напуснаха градовете си и избягаха. Филистимци дойдоха и се заселиха в тях.</verse>
				<verse number="8">На другия ден, когато филистимците се върнаха, за да обират плячката от убитите, намериха Саул и синовете му, загинали на Гелвуйската планина.</verse>
				<verse number="9">И като го съблякоха, взеха главата и оръжието му и ги разпратиха по филистимската земя, за да разгласят това пред народа и пред своите идоли.</verse>
				<verse number="10">Оръжието му оставиха в светилището на божествата си, а главата му приковаха в храма на Дагон.</verse>
				<verse number="11">Когато жителите на Явис в Галаад чуха всичко, което бяха извършили филистимците със Саул,</verse>
				<verse number="12">събраха се всички храбри мъже и отидоха да вземат телата на Саул и неговите синове. Те донесоха костите им в Явис, погребаха ги под местния дъб и постиха седем дена.</verse>
				<verse number="13">Така умря Саул заради беззаконието, което стори пред Господа. Той не се съобрази с Господните думи, допита се чрез магьосница до зли духове,</verse>
				<verse number="14">а не потърси Господа. Затова Той го умъртви и предаде царството на Давид, Йесеевия син.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Тогава целият Израил се събра при Давид в Хеврон и каза: „Ето ние сме твоя кост и твоя плът.</verse>
				<verse number="2">Още по-рано, когато Саул беше цар, ти беше онзи, който водеше и връщаше войската на Израил, и на тебе Господ, твоят Бог, каза: „Ти ще пасеш Моя народ и ти ще бъдеш вожд на Моя народ Израил“.“</verse>
				<verse number="3">И така, всички старейшини на Израил дойдоха при царя в Хеврон; и Давид сключи завет с тях пред Господа, и те помазаха Давид за цар над Израил според словото на Господа, изречено чрез Самуил.</verse>
				<verse number="4">След това Давид и целият Израил се отправиха към Йерусалим, наричан тогава Йевус. Там се бяха заселили йевусейците, които владееха тази земя.</verse>
				<verse number="5">Жителите на Йевус викаха на Давид: „Няма да влезеш тук!“ Но Давид превзе крепостта Сион и той стана градът на Давид.</verse>
				<verse number="6">Давид се обърна към всички с думите: „Който пръв победи йевусейците, ще стане военачалник на войската.“ Пръв от всички на крепостта се изкачи Йоав, Саруевият син, и той стана военачалник.</verse>
				<verse number="7">Тогава Давид се засели в крепостта и тя беше наречена Давидов град.</verse>
				<verse number="8">Той застрои града отвсякъде, като започна от Мило, а Йоав възстанови останалата част на града.</verse>
				<verse number="9">Давид преуспяваше и укрепваше, защото Господ Вседържител беше с него.</verse>
				<verse number="10">А ето и водачите на храбрите мъже, които заедно с всички израилтяни подрепяха Давид, за да се възцари и да се изпълни словото на Господа той да бъде цар на Израил.</verse>
				<verse number="11">Броят и имената на военачалниците, които бяха при Давид, са: Йесваал, син Ахаманий, главен военачалник, който с копието си порази наведнъж триста души.</verse>
				<verse number="12">След него Елеазар, син на ахохитеца Додо — един от тримата предводители;</verse>
				<verse number="13">той беше с Давид във Фасдамим, където сред поле, засято с ечемик, филистимците се бяха събрали за битка. И когато народът побягна пред филистимците,</verse>
				<verse number="14">застана сред полето, оглави отбраната и отблъсна филистимците. Тогава Господ даде чудно избавление!</verse>
				<verse number="15">После трима от тридесетте водачи слязоха до скалата при пещерата Одолам, където се криеше Давид, докато филистимците се бяха разположили на стан в Рефаимската долина.</verse>
				<verse number="16">Давид в това време беше в скривалището си, а филистимската стража във Витлеем.</verse>
				<verse number="17">И Давид, като ожадня, попита: „Кой ще ми донесе да пия вода от Витлеемския кладенец, който е при градските порти?“</verse>
				<verse number="18">Тогава тримата се промъкнаха през филистимския стан, гребнаха вода от Витлеемския кладенец, който е при портите, и я донесоха на Давид. Той обаче отказа да пие, а я изля за слава на Господа</verse>
				<verse number="19">и каза: „Да не дава Господ да сторя това! Нима ще пия кръвта на тези мъже, които се изложиха на опасност! Защото те заложиха живота си, за да донесат тази вода.“ И той отказа да пие. Това извършиха тези трима силни мъже.</verse>
				<verse number="20">Пръв сред тридесетте беше Авеса, братът на Йоав. Той уби с копието си триста души и се прослави между сънародниците си.</verse>
				<verse number="21">Сред тридесетте той беше най-виден и беше техен началник, но не беше равен на онези тримата.</verse>
				<verse number="22">Ванея, син на храбрия Йодай от Кавцеил, беше извършил велики дела. Той порази двама моавци, синове на Ариил, и уби лъв в снежно време до един кладенец.</verse>
				<verse number="23">Същият той уби и един египтянин, висок пет лакътя. Египтянинът държеше в ръка копие като кросно за тъкане, а Ванея пристъпи към него с тояга, но измъкна копието от ръката на египтянина и го уби с него.</verse>
				<verse number="24">Това стори Йодаевият син Ванея и се прослави сред тридесетте храбри мъже.</verse>
				<verse number="25">Той беше по-силен от тридесетте, но не достигна славата на онези тримата. И Давид го постави начело на телохранителите си.</verse>
				<verse number="26">А силните мъже сред войската бяха: Асаил, брат на Йоав; Елханам, син на Додо от Витлеем;</verse>
				<verse number="27">Шама хародитецът; Херец пелонитецът;</verse>
				<verse number="28">Ира, синът на текоитеца Икеш; Авиезер анатотецът;</verse>
				<verse number="29">Сивхай хушатецът; Илай ахохиецът;</verse>
				<verse number="30">Махарай нетофатецът; Хелец, син на нетофатеца Ваана;</verse>
				<verse number="31">Итай, Рибаевият син от Гива на Вениамин; Ванея пиратонецът;</verse>
				<verse number="32">Хурай от Нахале-Гааш; Авиил от Арава;</verse>
				<verse number="33">Азмавет бахарумиецът; Ялияхба шаалбонецът.</verse>
				<verse number="34">Синовете на гизонеца Хашем: Йонатан, син на харареца Шаге;</verse>
				<verse number="35">Ахиам, син на харареца Сахар; Елифал, син на Ура;</verse>
				<verse number="36">Хефер от Махера; Ахия пелонитецът;</verse>
				<verse number="37">Хецрой, кармилецът; Наарай, син на Езбай;</verse>
				<verse number="38">Йоил, Натановият брат; Мивхар, Хагриевият син;</verse>
				<verse number="39">Целек амонецът; Нахарай беротецът, оръженосец на Йоав, Саруевия син;</verse>
				<verse number="40">Ира итриецът; Гареб итриецът;</verse>
				<verse number="41">Урия хетеецът; Завад, Ахлаевият син;</verse>
				<verse number="42">Адида, син на рувимеца Шиза, водач на рувимците, и тридесет души с него;</verse>
				<verse number="43">Ханан, син на Мааха; Йосафат митниецът;</verse>
				<verse number="44">Узия аштеротецът; Шама и Йеиел, синове на ароереца Хотам;</verse>
				<verse number="45">Йедиаел, Шимриевият син, и брат му Йоха, тициянецът;</verse>
				<verse number="46">Елиел от Махавим и Йеривай и Йошавия — Елиаамовите синове, Итма моавецът;</verse>
				<verse number="47">Елиел, Овед и Йасиел от Мецовая.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Ето и онези, които дойдоха при Давид в Секелаг, докато той още се криеше от Кисовия син Саул. Те бяха силни мъже и му помагаха в битките.</verse>
				<verse number="2">Бяха въоръжени с лъкове и стреляха точно с тях, хвърляха с прашка камъни както с дясна, така и с лява ръка. Те бяха Саулови братя, потомци на Вениамин.</verse>
				<verse number="3">Водач беше Ахизер, а след него Йоас — Шемаевите синове от Гива; Йезиел и Фелет, синове на Азмавет; Бераха и Йеху от Анатот;</verse>
				<verse number="4">Ишмая гаваонецът, един силен мъж сред тридесетте и техен водач;</verse>
				<verse number="5">Йеремия, Яхазиил, Йоханан и Йозават от Гедера;</verse>
				<verse number="6">Елузай, Йеримот, Веалия, Шемария, Сафатия харитиецът;</verse>
				<verse number="7">Елкана, Ишияху, Азариил, Йоезер и Йошавам — Кореевите синове;</verse>
				<verse number="8">а също Йоела и Зевадия, синове на Йерохам, от Гедор.</verse>
				<verse number="9">И от Гадовите синове преминаха на страната на Давид и дойдоха в пустинната крепост силни и боеспособни мъже, въоръжени с щитове и копиия. Те бяха смели като лъвове и бързи като сърни в планините.</verse>
				<verse number="10">Водач беше Езер, втори — Овадия, трети — Елиав,</verse>
				<verse number="11">четвърти — Мишман, пети — Йеремия,</verse>
				<verse number="12">шести — Атай, седми — Елиел,</verse>
				<verse number="13">осми — Йоханан, девети — Елзават,</verse>
				<verse number="14">десети — Йеремия, единадесети — Махбанай.</verse>
				<verse number="15">Тези, Гадовите потомци, бяха водачи във войската: най-малкият — на повече от сто души, а най-големият — на повече от хиляда.</verse>
				<verse number="16">Те са онези, които преминаха Йордан в първия месец, когато реката излизаше от коритото си, и прогониха всички жители на долините на изток и на запад.</verse>
				<verse number="17">И от синовете на Вениамин и на Юда дойдоха в крепостта при Давид.</verse>
				<verse number="18">А Давид излезе и ги посрещна с думите: „Ако сте дошли при мене с мир, за да ми помогнете, аз ви посрещам с открито сърце; но ако идвате с коварство, за да ме предадете на моите врагове, без да съм сторил неправда, нека Бог на предците ни види това и отсъди!“</verse>
				<verse number="19">Тогава дух се спусна над Амасий, водача на тридесетте, и той каза: „Твои сме, Давиде, и на твоя страна заставаме, сине Йесеев! Мир, мир на тебе, мир и на твоите помощници! Защото твоят Бог ти помага!“ Тогава Давид ги прие и ги постави за водачи на войската си.</verse>
				<verse number="20">И от Манасиевото племе се присъединиха към Давид, когато тръгна с филистимците против Саул. Но това не стана, защото филистимските водачи, след като се посъветваха помежду си, отпратиха Давид, казвайки си: „За наша беда може да премине на страната на своя господар Саул.“</verse>
				<verse number="21">А когато Давид се връщаше в Секелаг, от Манасиевото племе към него преминаха Аднах, Йозавад, Йедиаел, Михаил, Йозавад, Елиху и Цилтай — Манасиеви хилядници.</verse>
				<verse number="22">Те помагаха на Давид срещу разбойници, защото бяха боеспособни мъже и станаха военачалници.</verse>
				<verse number="23">Така ден след ден при Давид прииждаха мъже, за да му помагат, докато се събра голяма войска, като Божие опълчение.</verse>
				<verse number="24">Ето броя на дееспособните водачи, които дойдоха при Давид в Хеврон, за да му помогнат да се възцари над Сауловото царство, според словото, изречено от Господа:</verse>
				<verse number="25">от Юдовите потомци — шест хиляди и осемстотин, въоръжени за битка с щитове и копия;</verse>
				<verse number="26">от Симеоновите потомци — седем хиляди и сто боеспособни мъже;</verse>
				<verse number="27">от Левиевите потомци — четири хиляди и шестстотин души;</verse>
				<verse number="28">Йодай, водач от Аароновия род, с три хиляди и седемстотин души;</verse>
				<verse number="29">Садок, храбър младеж, и от бащиния му род — двадесет и двама водачи;</verse>
				<verse number="30">от Вениаминовите потомци — Сауловите сродници, три хиляди, защото дотогава по-голямата част от тях поддържаха Сауловия род;</verse>
				<verse number="31">от Ефремовите потомци — двадесет хиляди и осемстотин боеспособни мъже, познати в родовете си;</verse>
				<verse number="32">от половината Манасиево племе — осемнадесет хиляди, определени поименно, за да дойдат и възцарят Давид;</verse>
				<verse number="33">от Исахаровите потомци, които знаеха какво изисква времето и какво е предопределено на Израил; водачите им бяха двеста души и всичките им потомци изпълняваха техните заповеди;</verse>
				<verse number="34">от Завулоновото племе — петдесет хиляди храбри и непоколебими мъже, в боен ред и въоръжени с всякакви военни оръжия;</verse>
				<verse number="35">от Нефталимовото племе — хиляда водачи и с тях тридесет и седем хиляди, въоръжени с щит и копие;</verse>
				<verse number="36">от Дановото племе — двадесет и осем хиляди и шестстотин, готови за битка;</verse>
				<verse number="37">от Асировото племе — четиридесет хиляди в строй, готови за битка;</verse>
				<verse number="38">а отвъд Йордан, от Рувимовото, Гадовото и половината от Манасиевото племе — сто и двадесет хиляди, с всякакви оръжия.</verse>
				<verse number="39">Всички тези непоколебими мъже дойдоха в боен ред в Хеврон, за да възцарят Давид над цял Израил; а и всички други израилтяни бяха единодушни, че Давид трябва да бъде цар.</verse>
				<verse number="40">И останаха там при Давид три дена, ядоха и пиха, защото братята им бяха приготвили всичко за тях.</verse>
				<verse number="41">Дори и онези, които живееха по-близо до тях, чак до Исахаровото, Завулоновото и Нефталимовото племе, им носеха на магарета, камили, мулета и волове всичко за ядене: брашно, смокини, сухо грозде, вино, масло, както и много говеда и овце, защото голяма радост настана в Израил.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Тогава Давид се посъветва с хилядниците, стотниците и всички водачи</verse>
				<verse number="2">и се обърна към целия Израилев народ с думите: „Ако вие сте съгласни и ако това е волята на Господа, нашия Бог, нека изпратим пратеници до нашите братя навред по цялата израилска земя, а също и до свещениците и левитите в техните градове и села, за да дойдат при нас;</verse>
				<verse number="3">и нека пренесем при нас ковчега на нашия Бог, защото по времето на Саул ние не се грижихме за него.“</verse>
				<verse number="4">И цялото множество се съгласи да се извърши това, защото в очите на целия народ това изглеждаше справедливо.</verse>
				<verse number="5">Тогава Давид събра всички израилтяни от Сихор в Египет чак до прохода Емат, за да пренесат Божия ковчег от Кириат-Ярим.</verse>
				<verse number="6">И Давид се отправи с целия Израил към Кириат-Ярим в Юдея, за да пренесат оттам Божия ковчег, върху който се призовава името на Господа, а престолът Му е над херувимите.</verse>
				<verse number="7">Те изнесоха Божия ковчег от дома на Аминадав на нова колесница, а Оза и Ахио караха колесницата.</verse>
				<verse number="8">По пътя Давид и всички израилтяни се отдадоха на танци и песни в чест на Господа, съпровождани от арфи, псалтири, тимпани, цимбали и тръби.</verse>
				<verse number="9">А когато стигнаха до Хидоновия харман, Оза протегна ръка, за да придържа ковчега, понеже воловете го разтърсиха.</verse>
				<verse number="10">Но Господ се разгневи на Оза и го порази затова, че протегна ръка към ковчега; и той умря там пред Бога.</verse>
				<verse number="11">Давид се наскърби, че Господ порази Оза, и нарече това място Пролом на Оза, както се нарича и до днес.</verse>
				<verse number="12">И в онзи ден Давид се уплаши от Бога и си каза: „Нима ще внеса при себе си Божия ковчег?“</verse>
				<verse number="13">Затова Давид не остави ковчега при себе си в Давидовия град, а го премести в къщата на гетеца Овид-Едом.</verse>
				<verse number="14">Божият ковчег престоя в Овидедомовия дом три месеца и Господ благослови дома на Аведар и всичко, което той имаше.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Тирският цар Хирам изпрати пратеници при Давид, каменоделци и дърводелци, и материал от кедрово дърво, за съградят Давидовия дом.</verse>
				<verse number="2">Давид разбра, че Господ го е избрал за цар над израилтяните и че царството му се издига заради народа Му Израил;</verse>
				<verse number="3">той си взе още жени в Йерусалим и му се родиха още синове и дъщери.</verse>
				<verse number="4">Ето имената на онези, които се родиха в Йерусалим: Самус, Совав, Натан, Соломон,</verse>
				<verse number="5">Евеар, Елисуа, Елфалет,</verse>
				<verse number="6">Ногах, Нафек, Яфия,</verse>
				<verse number="7">Елисама, Веелиада и Елифалет.</verse>
				<verse number="8">Когато филистимците чуха, че Давид е помазан за цар на целия Израил, те се вдигнаха, за да го пленят. Давид разбра за това и излезе срещу тях.</verse>
				<verse number="9">И така, филистимците дойдоха и се разположиха в Рефаимската долина.</verse>
				<verse number="10">А Давид се допита до Бога: „Да изляза ли против филистимците? Ще ги предадеш ли в ръцете ми?“ А Господ отговори: „Излез и Аз ще ги предам в ръцете ти!“</verse>
				<verse number="11">Филистимците отидоха във Ваал-Перацим и там Давид ги порази. Тогава Давид каза: „Бог помете моите врагове чрез ръката ми като воден порой.“ Затова онова място беше наречено Ваал-Перацим.</verse>
				<verse number="12">Филистимците изоставиха своите идоли и Давид заповяда да ги изгорят.</verse>
				<verse number="13">Но филистимците отново нахлуха в долината.</verse>
				<verse number="14">И Давид пак се допита до Бога, а Той му отговори: „Не излизай право пред тях, а ги заобиколи и ги нападни откъм черниците.</verse>
				<verse number="15">А когато чуеш шум като стъпки по върховете на черниците, излез на бой, защото Господ ще излезе с теб и ще порази стана на филистимците.“</verse>
				<verse number="16">Давид направи така, както Бог му заповяда, и порази филистимския стан от Гаваон чак до Газер.</verse>
				<verse number="17">А името на Давид се разнесе по всички земи и Господ всели у всички народи страх от него.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">Давид си построи палати в града, приготви място за Божия ковчег и направи скиния за него.</verse>
				<verse number="2">Тогава Давид каза: „Никой не трябва да докосва Божия ковчег освен левитите, защото тях избра Господ да носят ковчега на Бога и да Му служат завинаги.“</verse>
				<verse number="3">И Давид събра целия Израил в Йерусалим, за да пренесат ковчега на Господа на мястото, което беше приготвил за него.</verse>
				<verse number="4">Тогава Давид свика Аароновите потомци и левитите:</verse>
				<verse number="5">от Каатовите потомци — водача Уриил и братята му, сто и двадесет души;</verse>
				<verse number="6">от Мерариевите потомци — водача Асая и братята му, двеста и двадесет души;</verse>
				<verse number="7">от Гирсоновите потомци — водача Йоил и братята му, сто и тридесет души;</verse>
				<verse number="8">от Елисафановите потомци — водача Шемая и братята му, двеста души;</verse>
				<verse number="9">от Хевроновите потомци — водача Елиел и братята му, началника Елиела и братята му, осемдесет души;</verse>
				<verse number="10">от Узииловите потомци — водача Аминадав и братята му, сто и двадесет души.</verse>
				<verse number="11">След това Давид повика свещениците Садок и Авиатар и левитите Уриил, Асая, Йоил, Шемая, Елиеел и Аминадав</verse>
				<verse number="12">и им каза: „Вие сте водачи на левитските родове, осветете се, вие и братята ви, и занесете ковчега на Господа, Израилевия Бог, на мястото, което съм приготвил за него.</verse>
				<verse number="13">Първия път това не бе извършено от вас и Господ, нашият Бог, ни порази затова, че не изпълнихме Неговите наредби.“</verse>
				<verse number="14">И така, свещениците и левитите се осветиха, за да пренесат ковчега на Господа, Бог на Израил.</verse>
				<verse number="15">И Левиевите потомци понесоха върху пръти Божия ковчег на рамената си, както беше заповядал Мойсей по думите на Господа.</verse>
				<verse number="16">Давид нареди на левитските водачи да определят някои от своите братя за певци, които под съпровод на псалтири, арфи и цимбали да пеят радостни песни за възхвала.</verse>
				<verse number="17">Левитите поставиха Еман, Йоилевия син, а от братята му — Асаф, Верехиевия син; от Мерариевите потомци, техни братя — Етан, Кушаиевия син;</verse>
				<verse number="18">след тях бяха братята им от втори чин на служене: Захария, Бена, Яазиил, Шемирамот, Йехиил, Уний, Елиав, Ванея, Маасея, Мататия, Елифелуй, Микнея, Овед-Едом и Йеиел, които бяха стражи при портите.</verse>
				<verse number="19">Певците Еман, Асаф и Етан удряха медни цимбали,</verse>
				<verse number="20">а Захария, Азиил, Шемирамот, Йехиил, Уний, Елиав, Маасея и Ванея свиреха на псалтири;</verse>
				<verse number="21">Мататия, Елифлуй, Микней, Овед-Едом, Йеиел и Азазия бяха с арфи и водеха пеенето.</verse>
				<verse number="22">Хенания, левитски водач, ръководеше пеенето, защото беше изкусен в това.</verse>
				<verse number="23">Верехия и Елкана бяха стражи при ковчега.</verse>
				<verse number="24">Свещениците Шевания, Йосафат, Натанаил, Амасай, Захария, Ванея и Елиезер свиреха с тръби пред Божия ковчег, а Овед-Едом и Йехия стояха на стража при ковчега.</verse>
				<verse number="25">И така, Давид, старейшините на Израил и хилядниците отидоха да пренесат с веселие ковчега на Господния завет от дома на Овед-Едом.</verse>
				<verse number="26">И понеже Бог помагаше на левитите, които носеха ковчега на Господния завет, те принесоха в жертва седем телета и седем овена.</verse>
				<verse number="27">Давид беше облечен със скъпи дрехи, както и всички левити, които носеха ковчега, певците и Хенания, водач на певците. Давид носеше и свещеническа одежда от фин лен.</verse>
				<verse number="28">Така цял Израил с песни, с тръбене на рог, тръби, гусли, със свирене на псалтири и арфи придружаваше ковчега на Завета до новото му място.</verse>
				<verse number="29">А когато внасяха ковчега на Господния завет в Давидовия град, Мелхола, Сауловата дъщеря, погледна през прозореца на дома си и като видя цар Давид да танцува и да се весели, презря го от цялото си сърце.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">Донесоха Божия ковчег и го поставиха в скинията, която Давид беше направил за него; и принесоха пред Бога всеизгаряния и мирни жертви.</verse>
				<verse number="2">Когато Давид привърши с всеизгарянията и принасянето на мирни жертви, благослови народа в името Господа.</verse>
				<verse number="3">И раздаде на всички израилтяни — мъже или жени, по един хляб, по един къс месо и по чаша вино.</verse>
				<verse number="4">Тогава постави на служба пред ковчега на Господа някои от левитите, за да славят, благодарят и възхваляват Господа, Бога на Израил:</verse>
				<verse number="5">първи — Асаф, втори — Захария, след това Йеиел, Шемирамот, Йехиил, Мататия, Елиав, Ванея, Овед-Едом и Йеиел — с псалтири и арфи; Асаф трябваше да свири на цимбали,</verse>
				<verse number="6">а свещениците Ванея и Озиил — постоянно да тръбят с тръби пред ковчега на Божия завет.</verse>
				<verse number="7">В онзи ден Давид за първи път нареди чрез Асаф и братята му да славословят Господа, като каза:</verse>
				<verse number="8">„Славете Господа; призовавайте името Му; възвестявайте делата Му сред народите;</verse>
				<verse number="9">пейте и свирете в Негова възхвала; разказвайте за всичките Му чудеса;</verse>
				<verse number="10">хвалете се с Неговото свято име; нека се весели сърцето на онези, които търсят Господа;</verse>
				<verse number="11">търсете Господа и Неговата сила, бъдете винаги пред Неговия взор;</verse>
				<verse number="12">помнете чудесата, които е извършил, знаменията Му и наредбите, които е изрекъл;</verse>
				<verse number="13">вие, потомци на Неговия служител Израил, синове на Яков, Негови избраници!</verse>
				<verse number="14">Той е Господ, нашият Бог, Неговите наредби властват над цялата земя.</verse>
				<verse number="15">Помнете винаги завета Му, словото, което отреди за хиляди поколения,</verse>
				<verse number="16">завета, който сключи с Авраам, и клетвата, която даде на Исаак</verse>
				<verse number="17">и която отреди на Яков за закон и на Израил за вечен завет</verse>
				<verse number="18">с думите: „На тебе ще дам ханаанската земя за ваш наследствен дял.“</verse>
				<verse number="19">Тогава те бяха малцина на брой, шепа пришълци в тази страна,</verse>
				<verse number="20">които преминаваха от народ към народ, от царство в царство,</verse>
				<verse number="21">но Той не позволи на никого да им стори зло и заради тях изобличи царе.</verse>
				<verse number="22">„Не пакостете на Моите помазаници и не вършете зло на Моите пророци!“</verse>
				<verse number="23">Възпявайте Господа, жители на цялата земя, благовестете от ден на ден спасението Му!</verse>
				<verse number="24">Разгласявайте сред езичниците славата Му и между всички народи чудесата Му!</verse>
				<verse number="25">Защото Господ е велик и достоен за прослава, по-достоен за почит от всички богове.</verse>
				<verse number="26">Защото чуждите богове са лъжливи, а Господ сътвори небесата.</verse>
				<verse number="27">Слава и величие Го обгръщат, сила и радост са около Него.</verse>
				<verse number="28">Въздайте на Господа, племена и народи, въздайте на Господа слава и чест,</verse>
				<verse number="29">въздайте на Господа слава на името Му; вземете дар и идете пред Него, поклонете се на Господа пред Неговото великолепие и святост!</verse>
				<verse number="30">Треперете пред Него, жители на цялата земя, защото Той основа вселената и тя няма да се поклати.</verse>
				<verse number="31">Да се веселят небесата, да тържествува земята и да говорят между народите: „Господ е цар!“</verse>
				<verse number="32">Да бушува морето и всичко, което го обитава, да се радва полето и всичко, което расте върху него.</verse>
				<verse number="33">Да ликуват пред Господа гори и дъбрави, защото Той идва да съди света.</verse>
				<verse number="34">Прославяйте Господа, защото милостта Му е вечна,</verse>
				<verse number="35">и кажете: „Спаси ни, Боже, Спасителю наш! Събери ни и ни избави от народите, за да славим святото Ти име и да тържествуваме в Твоята слава!“</verse>
				<verse number="36">Благословен да бъде Господ, Бог на Израил, от векове за векове!“ И целият народ каза: „Амин, слава на Господа!“</verse>
				<verse number="37">И Давид остави Асаф и братята му пред ковчега на Господния завет, за да извършват богослужение според ежедневната служба;</verse>
				<verse number="38">за стража пред портите остави Овед-Едом, Удитуновия син, и братята му — шестдесет и осем души; сред тях беше и Хоса;</verse>
				<verse number="39">свещеника Садок и братята му свещеници остави пред Господния дом, който беше на височината при Гаваон,</verse>
				<verse number="40">за да принасят всеизгаряния на Господа — всяка сутрин и вечер върху жертвеника, така както е написано в закона, който Господ даде на Израил.</verse>
				<verse number="41">С тях бяха Еман и Идитун, и другите избраници, които бяха назначени поименно и задачата им бе да славят Господа, защото Неговата милост е вечна.</verse>
				<verse number="42">При Еман и Идитун имаше тръби, цимбали и други инструменти за онези, които трябваше да възхваляват с песните си Бога; а синовете на Идитун постави като стража при портите.</verse>
				<verse number="43">След това целият народ си тръгна и всеки се прибра у дома си. Отиде си и Давид, за да благослови своя дом.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">След като Давид се настани в новия си дом, каза на пророк Натан: „Ето аз живея в палат от кедър, а ковчегът на Господния завет е под шатра.“</verse>
				<verse number="2">И Натан отговори на Давид: „Върши всичко, което ти е на сърце, защото Бог е с тебе.“</verse>
				<verse number="3">Но в същата нощ Бог каза на Натан:</verse>
				<verse number="4">„Иди и съобщи на Моя служител Давид: „Така казва Господ: „Ти няма да Ми съградиш дом, в който да пребъдвам,</verse>
				<verse number="5">защото от деня, в който изведох израилтяните от Египет чак до днес, Аз не съм обитавал дом, а съм бил от шатра в шатра и от място на място.</verse>
				<verse number="6">Където и да съм живял с целия Израил, нима съм казал и дума на някой от Израилевите съдии, които по Моя заповед пасяха народа ми: Защо не сте Ми съградили кедров дом?“</verse>
				<verse number="7">Затова сега съобщи на Моя служител Давид: „Така казва Господ Вседържител: „Взех те от овчето стадо, за да те направя водач на Своя народ Израил;</verse>
				<verse number="8">бях с тебе навред, където ходеше, изтребих пред тебе всички твои врагове и те направих велик като другите велики по земята.</verse>
				<verse number="9">Аз ще приготвя място на Своя народ Израил и ще го вкореня там, за да живее той в сигурност на това място. Няма вече да го притесняват нечестивите, както преди,</verse>
				<verse number="10">в дните, когато поставих съдии над Своя народ Израил. Аз ще усмиря всички твои врагове и ти възвестявам, че Господ ще ти съгради дом.</verse>
				<verse number="11">А когато настъпи краят на дните ти и ти отидеш при своите предци, ще въздигна след тебе твой наследник, който ще бъде един от синовете ти, и ще утвърдя неговото царство.</verse>
				<verse number="12">Той ще Ми съгради дом и Аз ще утвърдя престола му за вечни времена.</verse>
				<verse number="13">Аз ще му бъда Отец и той ще Ми бъде син, и няма да отнема милостта Си от него, както я отнех от онзи, който беше преди тебе,</verse>
				<verse number="14">ще го утвърдя в Своя дом и в Своето царство за вечни времена и престолът му ще бъде завинаги непоклатим“.“</verse>
				<verse number="15">Натан разказа всичко това на Давид и му предаде точно цялото видение.</verse>
				<verse number="16">Тогава цар Давид дойде, коленичи пред Господа и каза: „Кой съм аз, Господи Боже, и какъв е моят дом, че така си ме въздигнал?</verse>
				<verse number="17">Но дори и това е било малко в Твоите очи, Боже! Ти си възвестил за дома на Своя служител далечно потомство и благосклонно си погледнал на мене като на велик човек, Господи Боже!</verse>
				<verse number="18">Какво още може да прибави пред Тебе Давид, за да се издигне Твоят раб, защото Ти познаваш Своя раб!</verse>
				<verse number="19">Господи, за Своя служител Ти извърши всички тези велики неща, желани от Тебе, и така показа цялото Си величие.</verse>
				<verse number="20">Господи, всичко, което сме чували с ушите си, потвърди: няма друг, подобен на Тебе!</verse>
				<verse number="21">И кой друг народ на света е като Твоя народ Израил? При него дойде Бог, за да донесе избавление на народа Си. Така Ти придоби име чрез велики и страховити дела — прогони народите пред Своя народ и го избави от Египет.</verse>
				<verse number="22">Ти направи народа Си Израил Свой народ за вечни времена и Ти, Господи, стана негов Бог.</verse>
				<verse number="23">И сега, Господи, нека се утвърди за вечни времена словото, което си изрекъл за Своя служител и неговия дом, и извършй това, което си обещал.</verse>
				<verse number="24">Да пребъде и да се възвеличи Твоето име за вечни времена, за да казват: „Господ Вседържител, Израилевият Бог, е Бог над Израил.“ Нека бъде утвърден пред Тебе домът на Твоя служител Давид!</verse>
				<verse number="25">Защото Ти, Боже мой, откри пред Своя раб, че ще му съградиш дом; затова и Твоят служител се осмели да се помоли пред Тебе.</verse>
				<verse number="26">И сега, Господи, Ти си Бог и Ти обеща тези блага на Своя раб.</verse>
				<verse number="27">Затова бъди милостив и благослави дома на Своя раб, за да пребъдва пред Тебе за вечни времена; защото, ако Ти, Господи, си го благословил, ще бъде благословен завинаги.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">След това Давид нападна филистимците, покори ги и превзе от тях Гет и подвластните му околности.</verse>
				<verse number="2">Той нападна и моавците, те му станаха роби и му плащаха данък.</verse>
				<verse number="3">Давид победи и сувския цар Адраазар при Емат, който искаше да укрепи властта си на река Ефрат.</verse>
				<verse number="4">Давид плени от него хиляда колесници, седем хиляди конници и двадесет хиляди пехотинци. Разруши всички колесници, като остави от тях само сто.</verse>
				<verse number="5">А когато дамаските сирийци дойдоха, за да помогнат на сувския цар Адраазар, Давид погуби двадесет и две хиляди сирийци.</verse>
				<verse number="6">Давид остави в Арам и Дамаск стража и сирийците му станаха роби и му плащаха данък. Така Господ помагаше на Давид, каквото и да започнеше.</verse>
				<verse number="7">Давид плени и златните щитове, които робите на Адраазар носеха, и ги донесе в Йерусалим.</verse>
				<verse number="8">А от Тивхата и Кун, градове на Адраазар, Давид взе голямо количество мед, от която Соломон направи медния басейн, стълбовете и медните съдове.</verse>
				<verse number="9">Когато иматският цар Тоа чу, че Давид е поразил цялата войска на сувския цар Адраазар,</verse>
				<verse number="10">изпрати сина си Йорам при цар Давид, за да го поздрави и му благодари, че е воювал с Адраазар и го е поразил — понеже Тоа беше във война с Адраазар. Той изпрати и дарове — всякакви съдове от злато, сребро и мед.</verse>
				<verse number="11">Цар Давид ги посвети на Господа заедно със среброто и златото, което беше отнел от всички народи: идумейци, моавци, амонци, филистимци и амаликитци.</verse>
				<verse number="12">Саруевият син Авеса също порази осемнадесет хиляди идумейци в Солната долина.</verse>
				<verse number="13">Давид постави стража и в Идумея и всички идумейци бяха подчинени на Давид. И Господ помагаше на Давид, където и да отидеше той.</verse>
				<verse number="14">Така Давид царуваше над цял Израил и раздаваше правосъдие и справедливост на целия си народ.</verse>
				<verse number="15">Йоав, Саруевият син, беше начело на войската, а Йосафат, Ахилудовият син — летописец,</verse>
				<verse number="16">Садок, Ахитувовият син, и Авимелех, Авиатаровият син, бяха свещеници, а Суса — писар,</verse>
				<verse number="17">Ванея, Йодаиевият син, беше начело на хелетейците и фелетейците, а потомците на Давид бяха най-видните на служба при царя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">След това царят на амонците Наас умря и вместо него се възцари синът му.</verse>
				<verse number="2">Тогава Давид каза: „Ще бъда благосклонен към Анон, Наасовия син, понеже баща му показа благосклонност към мене.“ И Давид изпрати свои хора да го утешат от мъката по баща му. Но когато Давидовите слуги дойдоха в земята на амонците при Анон, за да го утешат,</verse>
				<verse number="3">амонитските водачи попитаха Анон: „Нима мислиш, че от почит към баща ти Давид е изпратил при тебе утешители? Нима слугите му не са дошли тук, за да разузнаят и огледат земята, за да я нападнат?“</verse>
				<verse number="4">Тогава Анон хвана пратениците на Давид, обръсна ги, подряза дрехите им наполовина до кръста и ги отпрати.</verse>
				<verse number="5">Някои известиха на Давид за стореното с неговите пратеници. А Давид изпрати хора да ги посрещнат и тъй като бяха така унизени, нареди да им предадат от името на царя: „Останете в Йерихон, докато пораснат брадите ви, и тогава се върнете.“</verse>
				<verse number="6">И когато амонците разбраха, че са станали омразни на Давид, Анон и амонците изпратиха хиляда таланта сребро, за да си наемат колесници и конници от Месопотамия, от Сирия на Маах и от Сува.</verse>
				<verse number="7">И наеха също тридесет и две хиляди колесници и царя на Маах с народа му. Те дойдоха и се разположиха на стан пред Медева. Събраха се и амонците от своите градове и излязоха на война.</verse>
				<verse number="8">Когато чу за това, Давид изпрати Йоав с цялата войска боеспособни мъже.</verse>
				<verse number="9">Амонците излязоха и се наредиха за битка пред градските порти, а царете, които дойдоха, застанаха отделно в открито поле.</verse>
				<verse number="10">Като видя бойния им ред пред и зад себе си, Йоав извика част от отбраните мъже на Израил и ги разположи срещу сирийците;</verse>
				<verse number="11">а останалия народ повери на брат си Авеса, за да застанат срещу амонците.</verse>
				<verse number="12">След това Йоав нареди: „Ако сирийците надделеят над мене, ще ми дойдеш на помощ; ако амонците надделеят над тебе, тогава аз ще ти помогна.</verse>
				<verse number="13">Бъди смел и нека твърдо да браним народа си и градовете на нашия Бог; а Господ да стори това, което Му е угодно.“</verse>
				<verse number="14">И така, Йоав и хората му влязоха в битка срещу сирийците и те побягнаха пред него.</verse>
				<verse number="15">А когато амонците видяха, че сирийците бягат, и те побягнаха пред брат му Авеса и се оттеглиха в града. Тогава Йоав се върна в Йерусалим.</verse>
				<verse number="16">Сирийците, като видяха, че са победени от Израил, пратиха пратеници за помощ при сирийците отвъд река Ефрат; те бяха предвождани от Совак, военачалника на Адраазар.</verse>
				<verse number="17">Щом известиха за това на Давид, той събра всички израилтяни и се изправи срещу сирийците за бой. Давид влезе в битка със сирийците и те се сражаваха.</verse>
				<verse number="18">Но сирийците бяха прогонени от израилтяните и при преследването Давид изтреби седем хиляди колесници на сирийците и четиридесет хиляди пехотинци. Уби и военачалника Совак.</verse>
				<verse number="19">Слугите на Адраазар, като видяха, че бяха победени от Израил, сключиха мир с Давид и му се подчиниха. А сирийците се отказаха да помагат на амонците.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">След една година по времето, когато царете тръгват на война, Йоав изведе войската и започна да опустошава страната на амонците. И като достигна до Рава, обсади града, а в това време Давид остана в Йерусалим. Когато Йоав завоюва Рава и я разруши,</verse>
				<verse number="2">Давид взе короната на царя от главата му. Оказа се, че тя тежеше един талант злато и по нея имаше скъпоценни камъни; сложиха я на главата на Давид и той си тръгна от града с огромна плячка.</verse>
				<verse number="3">Жителите, които вземаше в плен, караше да работят с триони, кирки и секири. След като постъпи така с всички амонски градове, Давид се върна с целия си народ в Йерусалим.</verse>
				<verse number="4">Тогава настана война с филистимците при Газер, понеже хушатецът Совахай уби Сафа, един от Рефаимовите потомци, но и тогава филистимците бяха усмирени.</verse>
				<verse number="5">След това отново имаше война с филистимците. Тогава Елханам, Яировият син, уби Лахмия, брат на гетеца Голиат, а дръжката на копието му беше като кросно за тъкане.</verse>
				<verse number="6">До война се стигна и при Гет. Там имаше един човек, огромен на ръст с по шест пръста на ръцете и краката — всичко двадесет и четири. Той също беше от Рефаимовите потомци.</verse>
				<verse number="7">И той започна да хули израилтяните, но Йонатан, син на Давидовия брат Шима, го уби.</verse>
				<verse number="8">Тези бяха потомци на Рафа в Гет, които паднаха от ръката на Давид и от ръцете на слугите му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">Но Сатана се надигна против Израил и подбуди Давид да извърши преброяване на израилтяните.</verse>
				<verse number="2">И Давид се обърна към Йоав и към народните водачи с думите: „Идете, пребройте израилтяните от Вирсавия до Дан и ми съобщете, за да знам броя им.“</verse>
				<verse number="3">А Йоав отговори: „Дано Господ умножи народа Си сто пъти повече, отколкото е! Господарю мой, царю, нима всички те не са служители на господаря ми? Защо моят господар желае това? Защо това да се сметне за грях на Израил?“</verse>
				<verse number="4">Но царската заповед надделя над думите на Йоав. И така, Йоав тръгна и като обходи целия Израил, се върна в Йерусалим.</verse>
				<verse number="5">След това Йоав предаде на Давид списъка на преброения народ. И целият Израил беше един милион и сто хиляди мъже, а юдеите — четиристотин и седемдесет хиляди: тези, които можеха да държат меч.</verse>
				<verse number="6">Сред тях той не преброи левитите и потомците на Вениамин, защото царската заповед не се нравеше на Йоав.</verse>
				<verse number="7">Но стореното не беше угодно на Бога и Той наказа Израил.</verse>
				<verse number="8">Тогава Давид се обърна към Бога: „Съгреших, като извърших това; но сега прости вината на Своя раб, защото постъпих твърде безразсъдно.“</verse>
				<verse number="9">И Господ каза на Гад, Давидовия ясновидец:</verse>
				<verse number="10">„Иди и кажи на Давид: „Така казва Господ: „Три наказания ти предлагам; избери си едно от тях и Аз ще те накажа с него“.“</verse>
				<verse number="11">Гад дойде при Давид и му рече: „Така казва Господ: „Избери си едно наказание:</verse>
				<verse number="12">три години глад или три месеца да те преследват враговете ти и техният меч да те достига, или три дена Господен меч и мор по земята и Господен ангел да погубва наред из пределите на Израил.“ Помисли какво да отговоря на Онзи, Който ме е изпратил.“</verse>
				<verse number="13">А Давид отговори на Гад: „Много ми е тежко! Но по-добре да съм в ръцете на Господа — голяма е Неговата милост, само да не падна в човешки ръце.“</verse>
				<verse number="14">И Господ прати мор на Израил и погинаха седемдесет хиляди израилтяни.</verse>
				<verse number="15">Бог изпрати ангел в Йерусалим, за да го изтреби; но когато той започна да изтребва, Господ видя и се разкая за злото, и каза на ангела, който изтребваше: „Стига вече, свали ръката си!“ А в това време Господният ангел беше над хармана на йевусееца Орна.</verse>
				<verse number="16">Давид повдигна очи и видя Господния ангел да стои между земята и небето, в ръката си с изваден меч, прострян над Йерусалим. Тогава Давид и първенците, покрити с вретища, паднаха в поклон.</verse>
				<verse number="17">И Давид се обърна към Бога: „Нали аз заповядах да преброят народа? Аз съгреших, аз сторих зло. А тези овце какво са сторили? Господи, Боже мой! Нека наказанието Ти е върху мене и върху моя бащин дом, а не върху Твоя народ, за да не погине той!“</verse>
				<verse number="18">Тогава Господният ангел заповяда на Гад да каже на Давид да отиде и да издигне жертвеник на Господа върху хармана на йевусееца Орна.</verse>
				<verse number="19">И така, Давид отиде, както от името на Господа му говори Гад.</verse>
				<verse number="20">Орна се обърна и видя ангела, и четиримата му синове, които бяха с него, се скриха веднага. Тогава Орна вършееше жито.</verse>
				<verse number="21">Когато Давид идваше към него, Орна го видя, излезе от хармана и се поклони на Давид ниско до земята.</verse>
				<verse number="22">И Давид му каза: „Дай ми мястото, където е този харман, за да издигна върху него жертвеник на Господа, за да престане изтребването на народа. Продай ми го за толкова, колкото струва.“</verse>
				<verse number="23">А Орна отговори на Давид: „Вземи го и нека моят господар, царят, направи това, което трябва; ето давам и воловете за всеизгаряне, диканите — за дърва, и житото — за принос; всичко това подарявам.“</verse>
				<verse number="24">Цар Давид каза на Орна: „Не, аз искам да купя това от тебе за колкото струва, защото няма да принеса на Господа твой имот и няма да принасям като всеизгаряне нещо, взето безплатно.“</verse>
				<verse number="25">Давид плати на Орна за онова място шестстотин сикли злато.</verse>
				<verse number="26">И издигна Давид жертвеник на Господа и принесе всеизгаряния и мирни жертви. Тогава призова Господа и Той му отговори от небето с огън, който падна върху жертвеника за всеизгаряния.</verse>
				<verse number="27">След това Господ заповяд на ангела да върне меча в ножницата си.</verse>
				<verse number="28">Когато Давид видя, че Господ го послуша на хармана на йевусееца Орна, започна да принася там жертви,</verse>
				<verse number="29">защото по това време скинията на Господа, която Мойсей направи в пустинята, и жертвеникът за всеизгаряния се намираха на Гаваонската височина,</verse>
				<verse number="30">а Давид не можеше да отиде там и да се допита до Бога, понеже се страхуваше от меча на Господният ангел.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">Тогава Давид каза: „Тук трябва да са домът на Господа Бога, също и жертвеникът за всеизгаряния на Израил.“</verse>
				<verse number="2">И Давид заповяда да съберат пришълците, които бяха в земята на Израил, и накара каменоделци да издялат камъни за построяването на Божия дом.</verse>
				<verse number="3">Царят приготви много желязо за гвоздеи за вратите и за скобите и такова голямо количество мед, което не можеше да се претегли,</verse>
				<verse number="4">както и голямо количество дървен материал от кедър, който сидонците и тирците му доставиха.</verse>
				<verse number="5">А Давид си мислеше: „Моят син Соломон е млад и неопитен, а домът, който ще бъде съграден на Господа, трябва да бъде твърде величествен — за слава и чест по всички земи. Затова аз ще му приготвя всичко.“ И така, Давид направи много приготовления преди смъртта си.</verse>
				<verse number="6">Тогава повика сина си Соломон и му завеща да построи дом на Господа, Бога на Израил.</verse>
				<verse number="7">Давид каза на Соломон: „Сине, аз имах на сърце да построя дом за името на Господа, моя Бог.</verse>
				<verse number="8">Но Господ ми изпрати следните думи: „Много кръв си пролял и големи войни си водил. Не гради дом в Мое име, защото предизвика големи кръвопролития по земята пред лицето Ми.</verse>
				<verse number="9">Ето ще ти се роди син и той ще бъде мирен човек. Ще му даря спокойствие и мир с всички околни врагове, защото името му ще бъде Соломон и в дните му ще дам на Израил и мир, и спокойствие.</verse>
				<verse number="10">Той ще построи дом в Мое име и ще Ми бъде син и Аз на него — Отец. И ще утвърдя престола на царството му над Израил завинаги“.</verse>
				<verse number="11">Сега, сине мой, Господ да бъде с тебе, за да успееш да построиш дом на Господа, своя Бог, както Той е предрекъл за тебе.</verse>
				<verse number="12">Да ти даде Господ мъдрост и разум и да те постави над Израил, за да пазиш закона на Господа, своя Бог.</verse>
				<verse number="13">Ако усърдно изпълняваш наредбите и законите, които Господ даде на Мойсей за Израил, тогава ти ще успееш. Бъди силен и храбър, не бой се и не падай духом!</verse>
				<verse number="14">Ето аз, доколкото успях, приготвих за дома на Господа сто хиляди таланта злато, един милион таланта сребро, а медта и желязото са толкова много, че не могат да бъдат претеглени. Приготвил съм дървен материал и камъни — към тях ти можеш да прибавиш още.</verse>
				<verse number="15">А имаш работници много — каменоделци, зидари, дърводелци, сръчни в работата.</verse>
				<verse number="16">Злато, сребро, мед и желязо — огромни количества. Захващай се и работи! Господ да бъде с тебе!“</verse>
				<verse number="17">А на всички израилски водачи Давид заповяда да подкрепят сина му Соломон:</verse>
				<verse number="18">„Нима Господ, нашият Бог, не е с вас? Нима Той не ви даде отвсякъде спокойствие? Защото Той предаде в моите ръце жителите на тази страна и страната се покори пред Господа и пред Неговия народ.</verse>
				<verse number="19">И така, потърсете със сърце и душа Господа, вашия Бог. Заемете се и съградете светилище на Господа Бога, за да донесете ковчега на Господния завет и свещените Божии съдове в дома, който ще бъде съграден за името на Господа.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">Когато Давид остаря и годините му натежаха, въздигна за цар на Израил сина си Соломон.</verse>
				<verse number="2">И събра всички израилски водачи, свещеници и левити.</verse>
				<verse number="3">А левитите, по-възрастни от тридесет години, бяха преброени и общият им брой беше тридесет и осем хиляди души.</verse>
				<verse number="4">От тях да служат в дома на Господа бяха назначени двадесет и четири хиляди, а шест хиляди да бъдат управители и съдии.</verse>
				<verse number="5">За стража при портите бяха назначени четири хиляди и четири хиляди бяха определени да славят Господа с инструменти, направени от Давид за прослава на Господа.</verse>
				<verse number="6">Давид ги раздели на смени според Левиевите синове — Гирсон, Каат и Мерари.</verse>
				<verse number="7">От Гирсоновите синове бяха Лаедан и Шимей.</verse>
				<verse number="8">Синовете на Лаедан: първи Йехиил, Зетам и Йоил — общо трима.</verse>
				<verse number="9">Синовете на Шимей: Шеломит, Хазиил и Харан — трима. Те бяха водачи на Лаедановите родове.</verse>
				<verse number="10">И още синове на Шимей: Йахат, Зиза, Йеуш и Берия. Тези четирима бяха Шимееви синове.</verse>
				<verse number="11">Яхат беше първи, Зиза — втори, а Йеуш и Берия нямаха много синове; затова бяха преброени заедно с бащиния си род.</verse>
				<verse number="12">Синовете на Каат: Амрам, Ицхар, Хеврон и Озиил — четирима.</verse>
				<verse number="13">Синовете на Амрам: Аарон и Мойсей. Аарон беше избран и посветен завинаги при Светая Светих. Той и синовете му трябваше да кадят пред Господа, да Му служат и да благославят Неговото име завинаги.</verse>
				<verse number="14">А Мойсей, Божий човек, и синовете му бяха причислени към Левиевото племе.</verse>
				<verse number="15">Синовете на Мойсей: Гирсон и Елиезер.</verse>
				<verse number="16">Синовете на Гирсон: Шевуил — първият.</verse>
				<verse number="17">Синовете на Елиезер: първи — Рехавия. Други синове Елиезер нямаше, а синовете на Рехавия бяха много.</verse>
				<verse number="18">Синовете на Ицхар: първи — Шеломит.</verse>
				<verse number="19">Синовете на Хеврон: първи — Йерия, втори — Амария, трети — Яхазиил, и четвърти — Йекамам.</verse>
				<verse number="20">Синовете на Озиил: първи — Миха и втори — Ишия.</verse>
				<verse number="21">Мерариеви синове: Махли и Муши. Синове Махлиеви: Елеазар и Кис.</verse>
				<verse number="22">Елеазар умря, без да има синове, а само дъщери; затова техните братовчеди, Кисовите синове, ги взеха за жени.</verse>
				<verse number="23">Синовете на Муши: Махли, Едер и Йеримот — трима.</verse>
				<verse number="24">Това бяха Левиевите синове, подредени по родове, водачи, както бяха преброени поименно всички до един. Те всички бяха по-възрастни от двадесет години и извършваха службите в Господния дом.</verse>
				<verse number="25">Защото Давид каза: „Господ, Бог на Израил, дари спокойствие на Своя народ, за да живее вечно в Йерусалим.</verse>
				<verse number="26">И левитите вече няма да носят скинията и всичките вещи, които се употребат при служене в нея.“</verse>
				<verse number="27">Вместо това според последните думи на Давид левитите, по-възрастни от двадесет години, бяха преброени и определени</verse>
				<verse number="28">да помагат на Аароновите потомци в службата при Господния дом, в дворовете, в стаите, в очистването на всички светини и в изпълняването на всякакви задължения при Божия дом.</verse>
				<verse number="29">Те трябваше да се грижат за хлябовете на предложението, за пшеничното брашно при хлебните приноси, за безквасните питки, за печеното и пърженото и за всички мерки и теглилки.</verse>
				<verse number="30">Всяка сутрин да славят и възхваляват Господа и същото да вършат и вечер.</verse>
				<verse number="31">Да извършват всички всеизгаряния, принасяни на Господа в съботните и празнични дни, както и в дните на новолунията. А броят на левитите, които служат на Господа, да бъде толкова, колкото е определен.</verse>
				<verse number="32">Те трябваше още да пазят скинията на откровението и светилището и да помагат на своите братя, Аароновите потомци, при службите в дома на Господа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">Ето и разпределението на Аароновите потомци: синовете на Аарон: Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар.</verse>
				<verse number="2">Надав и Авиуд умряха преди баща си, те нямаха синове и затова свещенодействаха Елеазар и Итамар.</verse>
				<verse number="3">Давид заедно със Садок от Елеазаровите потомци и Ахимелех от Итамаровите потомци ги разпределиха според отредената им служба.</verse>
				<verse number="4">Но бе установено, че между Елеазаровите потомци има повече водачи, отколкото между Итамаровите потомци. Затова ги разпределиха така: от Елеазаровите потомци — шестнадесет водачи на родове, а от Итамаровите потомци — осем водачи.</verse>
				<verse number="5">Разпределиха ги с хвърлянето на жребий; защото предстоятели в светилището и предстоятели пред Бога имаше както от Елеазаровите потомци, така и от Итамаровите потомци.</verse>
				<verse number="6">Имената им записваше Шемая, Натанаиловият син, писар от левитите, в присъствието на царя, на водачите, на свещениците Садок и Ахимелех, Авиатаровия син, и на водачите на свещеническите и на левитските родове. А жребият се теглеше последователно — един жребий за рода на Елеазар, един за Итамар.</verse>
				<verse number="7">А първият жребий излезе за Йехоиарив, вторият — за Йедая,</verse>
				<verse number="8">третият — за Харим, четвъртият — за Сеорим,</verse>
				<verse number="9">петият — за Малхия, шестият — за Миямин,</verse>
				<verse number="10">седмият — за Хакоц, осмият — за Авия,</verse>
				<verse number="11">деветият — за Йешуа, десетият — за Шехания,</verse>
				<verse number="12">единадесетият — за Елиашив, дванадесетият — за Яким,</verse>
				<verse number="13">тринадесетият — за Хушай, четиринадесетият — за Йешевав,</verse>
				<verse number="14">петнадесетият — за Вилга, шестнадесетият — за Имер,</verse>
				<verse number="15">седемнадесетият — за Хезир, осемнадесетият — за Хапицец,</verse>
				<verse number="16">деветнадесетият — за Петахия, двадесетият — за Йезекиил,</verse>
				<verse number="17">двадесет и първият — за Яхин, двадесет и вторият — за Гамул,</verse>
				<verse number="18">двадесет и третият — за Делая, двадесет и четвъртият — за Маазия.</verse>
				<verse number="19">Такъв беше редът на служенето им, който трябваше да спазват при влизането в дома на Господа, и това са разпоредбите, дадени им от баща им Аарон според думите на Господа, Бог на Израил.</verse>
				<verse number="20">А останалите Левиеви синове бяха: от Амрамовите синове — Шуваил; от Шуваиловите синове — Йедия;</verse>
				<verse number="21">от Рехавия — първи от Рехавиевите синове беше Ишия;</verse>
				<verse number="22">от Ицхар — Шеломот; от Шеломотовите синове — Яхав;</verse>
				<verse number="23">от Хевроновите синове първи беше Йерия, втори — Амария, трети — Яхазиил, четвърти — Йекамам.</verse>
				<verse number="24">От Озииловите синове — Миха; от Миховите синове — Шамир;</verse>
				<verse number="25">брат на Миха беше Ишия; от Ишиевите синове — Захария.</verse>
				<verse number="26">От Мерариевите синове — Махли и Муши; от синовете на Яазия — Бено.</verse>
				<verse number="27">Мерариеви потомци от Яазия — Бено, Шохам, Закур и Иври.</verse>
				<verse number="28">От Махлия — Елеазар, който нямаше синове.</verse>
				<verse number="29">От Киса — Кисовият син Йерахмиил;</verse>
				<verse number="30">и Мушиеви синове: Махли, Едер и Йеримот. Това бяха Левиевите потомци, подредени по родове.</verse>
				<verse number="31">И те, както братята им, Аароновите синове, хвърляха жребий в присъствието на цар Давид, на Садок, на Ахимелех и на водачите на свещеническите и на левитските родове; той беше еднакъв както за водачите на родове, така и за по-малките им братя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="25">
				<verse number="1">Давид и военачалниците определиха за службата и синовете на Асаф, Еман и Идитун, за да изпълняват песни в съпровод на арфи, псалтири и цимбали. Ето кои бяха отределени за това служене:</verse>
				<verse number="2">от синовете на Асаф: Закур, Йосиф, Нетания и Ашарела. Те бяха ръководени от Асаф, който свиреше по нареждане на царя.</verse>
				<verse number="3">От синовете на Идитун: Гедалия, Ицрий, Исая, Семей, Хашавия и Мататия — шестима, под ръководство на баща си Идитун, който свиреше на арфа, за възхвала на Господа.</verse>
				<verse number="4">От синовете на Еман: Букия, Матания, Озиил, Шевуил, Йеримот, Ханания, Ханани, Елиата, Гидалти, Ромамти-Езер, Йошбекаша, Малотия, Хотир и Махазиот.</verse>
				<verse number="5">Всички те бяха синове на Еман, царския ясновидец, отредени по Божиите думи да пеят за възхвала. Бог беше дал на Еман четиринадесет синове и три дъщери.</verse>
				<verse number="6">Всички те под ръководство на бащите си Асаф, Идитун и Еман пееха в Господния дом в съпровод на цимбали, псалтири и арфи по нареждането на царя.</verse>
				<verse number="7">А броят им заедно с техните братя, обучени да пеят изкусно в прослава на Господа, беше двеста осемдесет и осем.</verse>
				<verse number="8">Те хвърлиха жребий за реда на служенето си — малките заедно с големите, учителите заедно с учениците.</verse>
				<verse number="9">Първият жребий се падна на Йосиф, сина на Асаф; вторият — на Гедалия заедно с братята му и синовете му. Те бяха дванадесет души.</verse>
				<verse number="10">Третият жребий — на Закур. Те бяха заедно със синовете и братята му дванадесет души.</verse>
				<verse number="11">Четвъртият — на Ицрий. Те бяха заедно със синовете и братята му дванадесет души.</verse>
				<verse number="12">Петият — на Нетания. Те бяха заедно със синовете и братята му дванадесет души.</verse>
				<verse number="13">Шестият — за Букия. Те бяха заедно със синовете и братята му дванадесет души.</verse>
				<verse number="14">Седмият — за Ашарела. Те бяха заедно със синовете и братята му дванадесет души.</verse>
				<verse number="15">Осмият — за Исая. Те бяха заедно със синовете и братята му дванадесет души.</verse>
				<verse number="16">Деветият — за Матания. Те бяха заедно със синовете и братята му дванадесет души.</verse>
				<verse number="17">Десетият — за Семей. Те бяха заедно със синовете и братята му дванадесет души.</verse>
				<verse number="18">Единайсетият — за Озиил. Те бяха заедно със синовете и братята му дванадесет души.</verse>
				<verse number="19">Дванайсетият — за Хашавия. Те бяха заедно със синовете и братята му дванадесет души.</verse>
				<verse number="20">Тринайсетият — за Шевуил. Те бяха заедно със синовете и братята му дванадесет души.</verse>
				<verse number="21">Четиринайсетият — за Мататия. Те бяха заедно със синовете и братята му дванадесет души.</verse>
				<verse number="22">Петнайсетият — за Йеримот. Те бяха заедно със синовете и братята му дванадесет души.</verse>
				<verse number="23">Шестнайсетият — за Ханания. Те бяха заедно със синовете и братята му дванадесет души.</verse>
				<verse number="24">Седемнайсетият — за Йошбекаша. Те бяха заедно със синовете и братята му дванадесет души.</verse>
				<verse number="25">Осемнайсетият — на Ханани. Те бяха заедно със синовете и братята му дванадесет души.</verse>
				<verse number="26">Деветнайсетият — за Малотия. Те бяха заедно със синовете и братята му дванадесет души.</verse>
				<verse number="27">Двайсетият — за Елиата. Те бяха заедно със синовете и братята му дванадесет души.</verse>
				<verse number="28">Двайсет и първият — за Хотир. Те бяха заедно със синовете и братята му дванадесет души.</verse>
				<verse number="29">Двайсет и вторият — за Гидалтия. Те бяха заедно със синовете и братята му дванадесет души.</verse>
				<verse number="30">Двайсет и третият — за Махазиот. Те бяха заедно със синовете и братята му дванадесет души.</verse>
				<verse number="31">Двайсет и четвъртият — за Ромамти-Езер. Те бяха заедно със синовете и братята му дванадесет души.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="26">
				<verse number="1">Ето разпределението на стражите при портите: от Кореевите синове — Мешелемия, потомък на Корей от Асафовите синове.</verse>
				<verse number="2">Мешелемиевите синове: първороден — Захария, втори — Йедиаил, трети — Зевадия, четвърти — Ятниил,</verse>
				<verse number="3">пети — Елам, шести — Йехоханан, седми — Елиехоенай.</verse>
				<verse number="4">Овед-Едомовите синове: първороден — Шемая, втори — Йехозавад, трети — Йоах, четвърти — Сахар, пети — Натанаил,</verse>
				<verse number="5">шести — Амиил, седми — Исахар, осми — Пеултай, защото Бог го беше благословил.</verse>
				<verse number="6">А на сина му Шемая също се родиха синове. Те бяха водачи в рода си, защото бяха храбри мъже.</verse>
				<verse number="7">Шемайевите синове: Отни, Рефаил, Овед, Елзавад и неговите братя Елия и Семахия. Те бяха храбри мъже.</verse>
				<verse number="8">Всички те — потомци на Овед-Едом заедно със синовете си и братята си бяха храбри мъже, способни да служат. Общо от Овед-Едом бяха шестдесет и двама души.</verse>
				<verse number="9">Мешелемий имаше осемнадесет синове и братя, храбри мъже.</verse>
				<verse number="10">Синовете на Хоса, от Мерариевите потомци: първи — Шимри; макар и да не беше първороден, баща му го определи за пръв;</verse>
				<verse number="11">втори — Хелкия, трети — Тевалия, четвърти — Захария; всички синове и братя на Хоса бяха тринадесет души.</verse>
				<verse number="12">Това беше разпределението на стражите при портите; те бяха водачи на родове, способни да служат, заедно с братята си, в дома на Господа.</verse>
				<verse number="13">И за всяка от портите хвърлиха жребий, равноправен за малки и големи според родовете им.</verse>
				<verse number="14">Жребият за източната порта се падна на Шелемия, а хвърленият жребий определи северната порта за сина му Захария, мъдър съветник.</verse>
				<verse number="15">На Овед-Едом се падна южната порта, а на синовете му — дарохранителницата.</verse>
				<verse number="16">Западната, както и Шелехетската порта, които се намират на мястото, където пътят тръгва нагоре, се паднаха на Шупим и Хоса — стража срещу стража.</verse>
				<verse number="17">Дневно стояха на изток по шестима левити, на север — по четирима, на юг — по четирима, а при дарохранителницата — по двама;</verse>
				<verse number="18">на запад, по пътя, който върви нагоре към притвора, имаше по четирима, а при самия притвор — по двама.</verse>
				<verse number="19">Това беше разпределението между Кореевите потомци и Мерариевите потомци за местата на стражите при портите.</verse>
				<verse number="20">Техните братя левити се грижеха за съкровищниците на Божия дом и хранилището на посветените вещи.</verse>
				<verse number="21">Потомци на Лаедан от племето на Герсон и водачи на родове бяха Йехиел</verse>
				<verse number="22">и синовете на Йехиел: Зетам и брат му Йоил. Те се грижеха за съкровищата на Господния дом</verse>
				<verse number="23">заедно с потомците на Амрам, Ицхар, Хеврон и Озиил.</verse>
				<verse number="24">Шевуил, син на Гирсон, Мойсеевия син, беше главен надзорник на съкровищата.</verse>
				<verse number="25">Брат му Елиезер имаше син Рехавия, а той — син Исая, той — син Йорам, той — син Зихрий, той — син Шеломит.</verse>
				<verse number="26">Шеломит и братята му охраняваха всички хранилища за посветените вещи — от цар Давид, от водачите, от хилядниците, от стотниците и военачалниците.</verse>
				<verse number="27">Те ги бяха посветили за поддържането на Господния дом, а вещите бяха от завоювана плячка.</verse>
				<verse number="28">Освен всичко това другото, посветено от пророк Самуил, Саул, Кисовия син, Авенир, Нировия син, и Йоав, Саруевия син, беше под надзора на Шеломит и братята му.</verse>
				<verse number="29">От Ицхаровия род: Хенания и синовете му бяха определени да служат като министри и съдии по външните дела на Израил.</verse>
				<verse number="30">От Хевроновия род: Хашавия и братята му, които бяха хиляда и седемстотин храбри мъже, бяха определени за надзорници над частта от Израил, която е западно от Йордан. Тук те се грижеха за служението пред Господа и делата, засягащи царската власт.</verse>
				<verse number="31">Водач от Хевроновия род беше Йерия. В четиридесетата година от царуването на Давид този род беше преброен по родословието си и в него имаше силни и храбри мъже, които живееха в Язер при Галаад.</verse>
				<verse number="32">Неговите братя — боеспособни мъже, на брой две хиляди и седемстотин души, бяха водачи на родовите клони. Цар Давид ги постави над Рувимовото племе, над Гадовото племе и над половината от Манасиевото племе, за да се грижат за служението пред Господа и делата, засягащи царската власт.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="27">
				<verse number="1">А ето броя на израилтяните, които изпълняваха различни служби при царя — водачите на родове, хилядници, стотници и управители. Те служеха на смени, които идваха и си отиваха всеки месец целогодишно. Всяка смяна наброяваше по двадесет и четири хиляди души.</verse>
				<verse number="2">Началник на първата смяна за първия месец беше Яшовам, Завдииловият син. В смяната му имаше двадесет и четири хиляди души.</verse>
				<verse number="3">Той беше от Фаресовите потомци и главен на всички военачалници за първия месец.</verse>
				<verse number="4">Началник за втория месец беше ахохиецът Додай. Водач на неговата смяна от двадесет и четири хиляди души беше Миклот.</verse>
				<verse number="5">Началник за третия месец беше Ванея, син на свещеник Йодай. И в неговата смяна имаше двадесет и четири хиляди души.</verse>
				<verse number="6">Това беше Ванея, един от тридесетте, които го бяха избрали за свой водач. В неговата смяна беше и синът му Амизавад.</verse>
				<verse number="7">Началник за четвъртия месец беше Асаил, брат на Йоав, а негов син беше Завадия. И в неговата смяна имаше двадесет и четири хиляди души.</verse>
				<verse number="8">Началник за петия месец беше израхитецът Шамхут. И в неговата смяна имаше двадесет и четири хиляди души.</verse>
				<verse number="9">Началник за шестия месец беше текоецът Ира, Икешовият син. И в неговата смяна имаше двадесет и четири хиляди души.</verse>
				<verse number="10">Началник за седмия месец беше пелонитецът Хелец, от Ефремовите синове. И в неговата смяна имаше двадесет и четири хиляди души.</verse>
				<verse number="11">Началник за осмия месец беше хушатецът Совохай, от Заровия род. И в неговата смяна имаше двадесет и четири хиляди души.</verse>
				<verse number="12">Началник за деветия месец беше анатотецът Авиезер, от Вениаминовите синове. И в неговата смяна имаше двадесет и четири хиляди души.</verse>
				<verse number="13">Началник за десетия месец беше нетофатецът Махарай, от Заровия род. И в неговата смяна имаше двадесет и четири хиляди души.</verse>
				<verse number="14">Началник за единадесетия месец беше пиратонецът Ванея, от Ефремовите синове. И в неговата смяна имаше двадесет и четири хиляди души.</verse>
				<verse number="15">Началник за дванадесетия месец беше нетофатецът Хелдай от Хотонииловите потомци. И в неговата смяна имаше двадесет и четири хиляди души.</verse>
				<verse number="16">А за водачи на Израилевите племена бяха определени: на Рувимовите синове — Елиезер, Захриевият син; на Симеоновите синове — Сафатия, Маахиевият син;</verse>
				<verse number="17">на Левиевите синове — Хашавия, Кемуиловият син; на Аароновите синове — Садок;</verse>
				<verse number="18">на Юдовите синове — Елиав, от Давидовите братя; на Исахаровите синове — Омри, Михаиловият син;</verse>
				<verse number="19">на Завулоновите синове — Ишмая, Овадиевият син; на Нефталимовите синове — Йеримот, Азрииловият син;</verse>
				<verse number="20">на Ефремовите синове — Осия, Азазиевият син; на половината Манасиево племе — Йоил, Федаиевият син;</verse>
				<verse number="21">на другата половина от Манасиевото племе в Галаад — Идо, Захариевият син; на Вениаминовите синове — Яасиил, Авенировият син;</verse>
				<verse number="22">на Дановите синове — Азариил, Йерохамовият син. Това бяха водачите на Израилевите племена.</verse>
				<verse number="23">Давид не преброи онези, които бяха по-млади от двадесет години. Нали Господ беше обещал да умножи Израил, както звездите по небето.</verse>
				<verse number="24">Йоав, Саруевият син, започна преброяването, но не го довърши, понеже Божий гняв наказа Израил заради това преброяване и то не бе описано в летописите на цар Давид.</verse>
				<verse number="25">Азмавет, Адииловият син, беше надзирател на царските съкровища, а за складовете в полето, в градовете, в селата и в крепостите отговаряше Йонатан, Узиевият син;</verse>
				<verse number="26">Езрий, Хелувовият син, беше надзирател над работниците на полето, които се занимаваха със земеделска работа;</verse>
				<verse number="27">Шимей от Рама наблюдаваше лозята, а Завдий от Шефам — запасите от вино;</verse>
				<verse number="28">гедеритецът Баал-Ханан — маслините и смокините, а Йоас — складовете за дървено масло;</verse>
				<verse number="29">шаронецът Шитрай — едрия добитък, който пасеше в Шарон, а Шафат, Адлаевият син — добитъка в долините.</verse>
				<verse number="30">За камилите се грижеше исмаилецът Овил, а за магаретата — меронитецът Йехдия;</verse>
				<verse number="31">за дребния добитък се грижеше агаритецът Язис. Всички те бяха надзиратели на имотите на цар Давид.</verse>
				<verse number="32">Йонатан, човек разумен и начетен, чичо на Давид, беше съветник; Йехиил, Хахмониевият син, обучаваше царските синове;</verse>
				<verse number="33">Ахитофел беше царски съветник, а архитецът Хусий — доверен човек на царя.</verse>
				<verse number="34">Други съветници след Ахитофел бяха Йодай, Ваниевият син, и Авиатар. Началник на царската войска беше Йоав.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="28">
				<verse number="1">Давид събра в Йерусалим първенците на Израил — водачите на племената, началниците на смени, които по ред служеха при царя, хилядниците, стотниците и надзирателите на всички имоти и стада на царя, синовете си, заедно с евнусите си военачалниците и всички храбри мъже.</verse>
				<verse number="2">И цар Давид се изправи и каза: „Чуйте ме, братя мои и народе мой! Исках от сърце да построя постоянен дом за ковчега на Господния завет и за подножието на нашия Бог и приготвих каквото беше потребно, за да бъде той построен.</verse>
				<verse number="3">Но Бог ми каза: „Ти няма да построиш дом на името Ми, защото си войнствен човек и си пролял много кръв.“</verse>
				<verse number="4">Господ, Бог на Израил, избра мене от целия ми бащин род да бъда за вечни времена цар на Израил. Тогава Той избра сред израилските племена Юда за водач, а от рода на Юда — бащиния ми дом. И между синовете на моя баща благоволи да направи мене цар над целия Израил;</verse>
				<verse number="5">а от всичките ми синове, защото много синове ми даде Господ, Той избра сина ми Соломон да седи върху Господния престол над Израил;</verse>
				<verse number="6">и ми каза: „Твоят син Соломон ще построи дома Ми и дворовете Ми, защото него избрах да бъде Мой син и Аз ще бъда негов Отец.</verse>
				<verse number="7">И ще утвърдя царството му за вечни времена, ако той изпълнява Моите заповеди и Моите наредби, както до днес.“</verse>
				<verse number="8">И ето пред обществото на Господа — цял Израил, пред Бога, Който ни слуша, казвам: Пазете и следвайте всички заповеди на Господа, вашия Бог, за да владеете тази хубава земя и да я оставите завинаги след себе си като наследство за вашите деца!</verse>
				<verse number="9">А ти, сине мой, Соломоне, да познаваш Бога на своя баща и да Му служиш от все сърце и душа, защото Господ изпитва всички и знае всички помисли на ума! Ако Го търсиш, ще Го намериш, но ако Го изоставиш, Той ще те отхвърли завинаги.</verse>
				<verse number="10">Затова внимавай! Господ е избрал тебе да Му построиш дом за светилище, бъди твърд и работи!“</verse>
				<verse number="11">Тогава Давид даде на сина си Соломон чертежа за притвора на храма, за сградите му, за съкровищниците му, за горните и вътрешните му стаи и за помещението, където ще бъде ковчегът,</verse>
				<verse number="12">за всичко, което беше замислил — за дворовете на Господния дом и всички стаи наоколо, за съкровищниците на Божия дом и за хранилищата на посветените неща.</verse>
				<verse number="13">Той даде указания и за свещеническите и левитските смени, за всички служби в дома на Господа и за всички служебни съдове в него;</verse>
				<verse number="14">определи поотделно какво трябва да е теглото на всеки златен съд и за какво трябва да служи; и на всеки сребърен съд — и за какво трябва да служи;</verse>
				<verse number="15">определи и теглото на златото за всеки от златните светилници и златните им кандилца, за всеки от сребърните светилници и кандилцата им, както и тяхното предназначение.</verse>
				<verse number="16">Давид даде наставления и за теглото на златото за всяка от трапезите за хлябовете на предложението, а също и за теглото на среброто, използвано за направата на сребърните трапези;</verse>
				<verse number="17">още и за вилиците, чашите и съдовете от чисто злато, за теглото на всяко от златните блюда и за теглото на сребърните блюда.</verse>
				<verse number="18">Определи теглото на кадилния жертвеник от пречистено злато и на златото за направа на колесница със златни херувими, разперили крила и надвесени над ковчега на Господния завет.</verse>
				<verse number="19">„Всичко това — каза Давид — Господ ми даде да разбера, след като с ръката Си написа всяко нещо, което трябва да се свърши по чертежа.“</verse>
				<verse number="20">Давид каза още на сина си Соломон: „Бъди твърд и мъжествен и се залови за работа. Не бой се и не се страхувай, защото Господ Бог, моят Бог, е с тебе; Той няма да се откаже от тебе и няма да те изостави, докато не извършиш всичко, което е нужно за службата при дома на Господа.“</verse>
				<verse number="21">Ето смените на свещениците и левитите за всяка от службите при Божия дом. За всяка работа ти ще имаш усърдни и можещи мъже, а водачите на целия народ са готови да изпълняват всички твои заповеди.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="29">
				<verse number="1">Тогава цар Давид каза на цялото събрание: „Синът ми Соломон, когото Бог избра за мой наследник, е млад и неопитен, а делото е велико, защото този градеж не е за човек, а за Господа Бога.</verse>
				<verse number="2">Аз положих всички усилия да приготвя за дома на своя Бог злато за златните предмети, сребро за сребърните, мед за медните, желязо за железните, дърво за дървените, скъпоценни и полускъпоценни камъни, красиви и разноцветни, и много мрамор.</verse>
				<verse number="3">И още, понеже домът на моя Бог ми е на сърце, за него давам и съкровищата си от злато и сребро освен всичко онова, което съм приготвил за святия дом,</verse>
				<verse number="4">а именно: три хиляди таланта чисто злато от Офир и седем хиляди таланта чисто сребро за покриване стените на сградите,</verse>
				<verse number="5">за всички изделия от злато и сребро и за всичко, което изисква работа на изкусни ръце. А от вас ще направи ли днес някой доброволен принос на Господа?“</verse>
				<verse number="6">Тогава водачите на израилските родове и племена, хилядниците, стотниците и царските надзорници дадоха своите пожертвувания.</verse>
				<verse number="7">И дариха за работата при Божия дом пет хиляди таланта и десет хиляди драхми злато, десет хиляди таланта сребро, осемнадесет хиляди таланта мед и сто хиляди таланта желязо.</verse>
				<verse number="8">И онези, които имаха скъпоценни камъни, ги предадоха на герсонеца Йехиил за съкровищницата на Господния дом.</verse>
				<verse number="9">Народът се зарадва на тяхната щедрост, защото те от цялото си сърце принасяха на Господа. Цар Давид също много се зарадва.</verse>
				<verse number="10">Затова Давид благослови Господа пред цялото събрание и каза: „Благословен си, Господи, Боже на нашия баща Израил, от векове за векове!</verse>
				<verse number="11">Твои са, Господи, величието и силата, и славата, и великолепието, и блясъкът, защото всичко на небето и на земята е Твое. Твое е, Господи, царството и Ти си Владетел над всичко!</verse>
				<verse number="12">От Тебе са богатството и славата. Ти властваш над всичко и в Твоята ръка са могъществото и силата, и в Твоята власт е да въздигнеш и укрепиш всеки.</verse>
				<verse number="13">Сега, Боже наш, ние Ти благодарим и възхваляваме Твоето величествено име.</verse>
				<verse number="14">Защото кой съм аз и кой е моят народ, че да можем да принесем доброволен принос като този? Всичко е от Тебе и от Твоята ръка даваме на Тебе!</verse>
				<verse number="15">Защото сме чужденци пред Тебе и пришълци, както и всичките ни бащи; нашите дни са като сянка на земята и няма нищо трайно.</verse>
				<verse number="16">Господи, Боже наш! Всичкото това богатство, което приготвихме, за да съградим дом за Твоето свято име, е от Твоята ръка и всичко е Твое.</verse>
				<verse number="17">Аз зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и Те радва чистосърдечието; и аз с чисто сърце пожертвах всичко това, и сега виждам, че и Твоят народ, събран тук, е готов на жертва.</verse>
				<verse number="18">Господи, Боже на предците ни Авраам, Исаак и Израил, запази за вечни времена този стремеж в мислите на Своя народ и насочи сърцата им към Тебе.</verse>
				<verse number="19">А на сина ми Соломон дай праведно сърце, за да спазва Твоите заповеди, Твоите откровения и Твоите наредби, за да изпълни всичко това и да завърши градежа, който съм подготвил.“</verse>
				<verse number="20">След това Давид каза на цялото събрание: „Благословете сега Господа, нашия Бог.“ И цялото събрание благослови Господа, Бога на предците си, и като коленичиха, се поклониха на Господа и на царя.</verse>
				<verse number="21">На другия ден принесоха жертва на Господа, като извършиха за Него всеизгаряне: хиляда телета, хиляда овена и хиляда агнета заедно с възлиянията им, и много жертви от целия Израил.</verse>
				<verse number="22">И на същия ден ядоха и пиха пред Господа с голяма радост; тогава за втори път провъзгласиха Соломон, Давидовия син, за цар и го помазаха пред Господа за върховен владетел, а Садок — за свещеник.</verse>
				<verse number="23">Соломон седна на Господния престол като цар и във всичко преуспяваше. И целият Израил му се покори.</verse>
				<verse number="24">На цар Соломон се покориха и всички първенци, военачалници, както и всички синове на цар Давид.</verse>
				<verse number="25">И Господ възвеличи Соломон пред целия Израил и го дари с царско величие, каквото никой цар преди него не беше имал в Израил.</verse>
				<verse number="26">Давид, Йесеевият син, беше цар на целия Израил.</verse>
				<verse number="27">Той царуваше над Израил четиридесет години: в Хеврон седем години и в Йерусалим — тридесет и три години.</verse>
				<verse number="28">И умря в дълбока старост, живял дълго в богатство и слава. Вместо него се възцари синът му Соломон.</verse>
				<verse number="29">Делата на цар Давид, по-ранни и по-късни, са записани в книгите на ясновидеца Самуил, в книгите на пророк Натан и книгите на ясновидеца Гад.</verse>
				<verse number="30">Те описват цялото му царуване, неговото могъщество, както и събитията, станали с него, с Израил и с всички царства по земята.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="14">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Соломон, Давидовият син, се утвърди в царството си, защото Господ, неговият Бог, беше с него и го прослави навред.</verse>
				<verse number="2">Соломон говори на всички израилтяни, на хилядниците и стотниците, на съдиите и на всичките първенци на Израил, на родоначалниците.</verse>
				<verse number="3">И всички те отидоха заедно с него на възвишението край Гаваон, защото там беше Божията скиния, която рабът Господен Мойсей беше направил в пустинята.</verse>
				<verse number="4">Давид пък беше пренесъл Божия ковчег от Кириат-Ярим на предварително приготвено за него място в построената в Йерусалим скиния.</verse>
				<verse number="5">А там пред жилището на Господа беше останал медният жертвеник, който Веселиил, синът на Урия, Оровият син, беше направил. Него търсиха Соломон и тези, които бяха с него.</verse>
				<verse number="6">На жертвеника на скинията Соломон принесе в жертва хиляда всеизгаряния пред Господа.</verse>
				<verse number="7">В онази нощ Бог се яви на Соломон и го попита: „Какво желаеш, за да ти го дам?“</verse>
				<verse number="8">А Соломон отговори на Бога: „Ти прояви голямата Си милост към баща ми Давид, а мен постави за цар след него.</verse>
				<verse number="9">И нека сега се изпълни обещанието Ти към баща ми Давид, защото ме възцари над народ, многоброен като земния прах.</verse>
				<verse number="10">Затова дай ми мъдрост и разум, за да мога да постъпвам правилно с този народ. Защото кой би могъл да води такъв многоброен народ?“</verse>
				<verse number="11">Бог отговори на Соломон: „Понеже това ти е на сърце, а не поиска богатство, имоти и слава, нито смъртта на онези, които те мразят, нито дори дълъг живот, а поиска за себе си мъдрост и разум, за да водиш Моя народ, над който те поставих за цар,</verse>
				<verse number="12">дават ти се мъдрост и радост, а такива богатства, имоти и слава ще ти дам, каквито не са имали царете преди тебе, нито ще имат след тебе.“</verse>
				<verse number="13">След това Соломон се върна от възвишението край Гаваон, от скинията, в Йерусалим, за да царува над Израил.</verse>
				<verse number="14">Соломон събра войска от колесници и конници, хиляда и четиристотин колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в изградените за това градове, а също и при царя в Йерусалим.</verse>
				<verse number="15">И умножи царят среброто и златото в Йерусалим колкото камъните, а кедрите — колкото смокиновите дървета в полето.</verse>
				<verse number="16">Докарваха за Соломон коне от Египет, откъдето търговците на царските кервани ги купуваха на стада за добра цена.</verse>
				<verse number="17">Една колесница се купуваше и докарваше от Египет за шестстотин сребърни сикли, а един кон — за сто и петдесет. Тези търговци доставяха коне за всички хетейски и арамейски царе.</verse>
				<verse number="18">И Соломон реши да построи дом в името на Господа и дворец за себе си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Соломон отброи седемдесет хиляди души за носачи, осемдесет хиляди каменоделци в планината и три хиляди надзиратели над тях.</verse>
				<verse number="2">След това изпрати вест до тирския цар Хирам: „Както постъпваше с баща ми Давид и му пращаше кедри, за да си построи дом за живеене, постъпи така и с мене.</verse>
				<verse number="3">Ето аз строя дом за името на Господа, своя Бог, и да го посветя на Него, за да се кади пред Него благоуханен тамян и да се принасят постоянно хлябове на предложението и всеизгаряния — сутрин и вечер, в съботите, на новолунията и в празниците на Господа, нашия Бог, както е заповядано завинаги на Израил.</verse>
				<verse number="4">Домът, който строя, е голям, защото нашият Бог е по-велик от всички други богове.</verse>
				<verse number="5">Но кой може да Му построи дом, когато небето, необятните небеса не могат да Го поберат? И кой съм аз, за да Му построя дом, освен за да принасям благоуханна жертва пред Него.</verse>
				<verse number="6">Затова изпрати ми човек, който умело работи със злато и сребро, с мед и желязо, с пурпурна, червена и синя прежда, резбар, който да работи в Юдея и Йерусалим заедно с изкусните майстори, подготвени от баща ми Давид.</verse>
				<verse number="7">Изпрати ми кедър, кипарис и сандалово дърво от Ливан, защото зная, че твоите слуги умеят да секат дървета в планината. А моите слуги ще бъдат с твоите,</verse>
				<verse number="8">за да ми приготвят много дървета, защото домът, който строя, трябва да бъде голям и великолепен.</verse>
				<verse number="9">А на твоите слуги, които ще секат дървета, ще дам за храна двадесет хиляди кора пшеница и двадесет хиляди кора ечемик, двадесет хиляди бата вино и двадесет хиляди бата елей.“</verse>
				<verse number="10">А тирският цар Хирам отговори с писмо, изпратено до Соломон: „Понеже Господ обича Своя народ, затова те е поставил да царуваш над него.“</verse>
				<verse number="11">И Хирам каза още: „Благословен да бъде Господ, Бог на Израил, Който е създал небето и земята, че даде на Давид мъдър син, надарен с разсъдливост и благоразумие, за да построи храм на Господа и царски дворец за себе си.</verse>
				<verse number="12">И ето, изпращам ти човек мъдър и надарен със знания — Хирам, своя майстор,</verse>
				<verse number="13">син на жена от Дановите дъщери, а баща му беше от Тир. Той умее да работи със злато и сребро, с мед и желязо, с камък и дърво, с пурпурна, червена и синя прежда, резбар, който умее да изработва всичко, което му бъде поръчано, заедно с изкусните хора при тебе и определените за това от господаря ми, твоя баща Давид.</verse>
				<verse number="14">Нека сега моят господар да изпрати на слугите си пшеницата, ечемика, елея и виното, които е обещал.</verse>
				<verse number="15">А ние ще насечем от Ливан необходимите ти дървета и ще ги докараме на салове по море до Яфа. Оттам ти ще ги превозиш до Йерусалим.“</verse>
				<verse number="16">Тогава Соломон извърши преброяване на всички чужденци в израилската страна, както беше сторил и баща му Давид. Броят им беше сто петдесет и три хиляди и шестстотин души.</verse>
				<verse number="17">От тях Соломон определи седемдесет хиляди за носачи, осемдесет хиляди за каменоделци в планините и три хиляди и шестстотин надзиратели, за да подканят хората към работа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Соломон започна да строи дом на Господа в Йерусалим на хълма Мория, където Господ се яви на баща му Давид, на онова място, което Давид беше приготвил върху хармана на йевусееца Орна.</verse>
				<verse number="2">Започна го на втория ден от втория месец през четвъртата година на своето царуване.</verse>
				<verse number="3">Това са и размерите, които Соломон определи за строежа на Божия дом: дължината беше шестдесет лакътя според старата мярка, а ширината — двадесет лакътя.</verse>
				<verse number="4">Притворът беше дълъг колкото ширината на дома — двадесет лакътя, а височината му — сто и двадесет. Отвътре той го облицова с чисто злато.</verse>
				<verse number="5">Главната част обкова с кипарисово дърво, облицова го с чисто злато и извая палми и орнаменти.</verse>
				<verse number="6">Украси дома с красиви скъпоценни камъни, а златото беше от Парваим.</verse>
				<verse number="7">Облицова със злато дома, гредите, праговете, стените и вратите му, а по стените гравира херувими.</verse>
				<verse number="8">И направи Светая Светих, чиято дължина беше според ширината на дома — двадесет лакътя, и на ширина — двадесет лакътя. Облицова я с шестстотин таланта чисто злато.</verse>
				<verse number="9">Теглото на гвоздеите беше петдесет сикли злато. Облицова и горните помещения със злато.</verse>
				<verse number="10">В Светая Светих извая два херувима и ги позлати.</verse>
				<verse number="11">Разперени, крилата на херувимите бяха двадесет лакътя. Крилото на единия — пет лакътя, допираше стената на храма, а другото крило, също пет лакътя, допираше крилото на другия херувим.</verse>
				<verse number="12">По същия начин едното крило на другия херувим — пет лакътя, допираше стената на храма, а другото крило — пет лакътя, допираше крилото на другия херувим.</verse>
				<verse number="13">Крилата на херувимите се простираха на двадесет лакътя, а те стояха на нозете си, обърнати с лице към централната част на храма.</verse>
				<verse number="14">И направи завеса от син, пурпурен и червен плат и от фин лен, на която бяха избродирани херувими.</verse>
				<verse number="15">Пред дома Соломон постави два стълба, високи по тридесет и пет лакътя, а върху всеки от тях имаше капител, висок пет лакътя.</verse>
				<verse number="16">Върху колоните направи орнаменти, както в светилището. Направи сто нара и ги постави заедно с орнаментите.</verse>
				<verse number="17">Соломон изправи стълбовете пред храма — единия отдясно, а другия отляво; десния нарече Яхин, а левия — Воаз.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Направи меден жертвеник, дълъг двадесет лакътя, широк двадесет лакътя и висок десет лакътя.</verse>
				<verse number="2">Направи още излят от бронз кръгъл басейн — десет лакътя широк и пет лакътя висок, а обиколката му — повече от тридесет лакътя.</verse>
				<verse number="3">Околовръст под ръба му имаше изображения на волове, по десет на един лакът. Те обикаляха басейна отвсякъде и бяха на два реда, отлети заедно с него.</verse>
				<verse number="4">А басейнът беше върху дванадесет вола: три обърнати на север, три — на запад, три — на юг, и три — на изток; басейнът се опираше на тях, а всички те бяха обърнати със задната си част навътре.</verse>
				<verse number="5">Дебелината му беше една длан, а ръбът — като ръб на чаша, наподобяваща цвят на лилия. Когато беше пълен, басейнът побираше три хиляди бата вода.</verse>
				<verse number="6">Направи и десет умивалника, като постави пет отдясно и пет отляво за измиване. В тях миеха онова, което беше приготвено за всеизгаряне. Басейнът обаче беше за измиването на свещениците.</verse>
				<verse number="7">Направи още и десет златни светилника според указанията и ги постави в храма — пет отдясно и пет отляво.</verse>
				<verse number="8">Направи и десет златни трапези, които също постави в храма — пет отдясно и пет отляво; направи и сто златни чаши.</verse>
				<verse number="9">След това устрои двор за свещениците и централния двор и порти към него, обковани с мед.</verse>
				<verse number="10">Басейна постави от дясната страна, на югоизток.</verse>
				<verse number="11">Най-накрая Хирам изработи котлите, лопатите и тасовете и с това завърши работите, които му бяха поръчани от цар Соломон за Божия дом:</verse>
				<verse number="12">двата стълба; двата кръгли капитела, обвити с метални решетки; двете мрежи за покриване на капителите върху стълбовете;</verse>
				<verse number="13">четиристотин нара за двете мрежи, разпределени в два реда за всяка мрежа, за да покриват овалните капители върху стълбовете.</verse>
				<verse number="14">Постави станоци и върху тях котли, а</verse>
				<verse number="15">освен това и басейна с дванадесетте вола под него.</verse>
				<verse number="16">Котлите, лопатите и вилиците — всички тези неща майсторът Хирам направи от лъскава мед, както му бе поръчал цар Соломон, за дома на Господа.</verse>
				<verse number="17">Всички тези неща бяха излети по заповед на царя в околностите на Йордан между Сокхот и Цереда.</verse>
				<verse number="18">Соломон направи всички тези предмети от толкова много мед, че теглото на медта не можеше да бъде пресметнато.</verse>
				<verse number="19">Той направи всички вещи за Божия дом: златния жертвеник, трапезата за хлябовете на предложението,</verse>
				<verse number="20">светилниците с кандилца от чисто злато, за да горят пред светилището според разпоредбите;</verse>
				<verse number="21">и цветята, кандилцата и щипците от злато, от чисто злато,</verse>
				<verse number="22">ножовете, тасовете, кадилниците и пепелниците от чисто злато. Също и вратите на храма, Светая Светих и светилището бяха от злато.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Така беше завършена цялата работа, която Соломон извърши за Господния дом. И Соломон внесе посветеното от баща му Давид — среброто, златото и всички вещи, и ги положи в съкровищниците на Божия дом.</verse>
				<verse number="2">Соломон свика в Йерусалим старейшините на Израил, всички водачи на племена и глави на бащините родове на израилтяните, за да пренесат ковчега на Господния завет от Давидовия град Сион.</verse>
				<verse number="3">И в седмия месец, за празника, всички израилтяни се събраха при царя.</verse>
				<verse number="4">Когато всички старейшини на Израил дойдоха, левитите вдигнаха ковчега</verse>
				<verse number="5">и го понесоха заедно със скинията на събранието, с всички свещени принадлежности, които бяха в скинията. Носеха ги свещениците и левитите.</verse>
				<verse number="6">А цар Соломон и всички израилтяни, които се бяха събрали около него, стояха пред ковчега и принасяха в жертва овце и волове, толкова много, че не можеха да се изброят и пресметнат.</verse>
				<verse number="7">Свещениците донесоха ковчега на Господния завет на мястото му в светилището на храма, в Светая Светих, под крилата на херувимите,</verse>
				<verse number="8">които те простираха над мястото на ковчега и го покриваха отгоре заедно с прътовете му.</verse>
				<verse number="9">А прътовете бяха толкова дълги, че се виждаха краищата им, издадени от ковчега към светилището, но навън не стърчаха. Те са там и до днес.</verse>
				<verse number="10">В ковчега нямаше нищо друго освен двете плочи, които Мойсей беше поставил там, когато Господ сключи на Хорив съюз с израилтяните след излизането им от Египет.</verse>
				<verse number="11">И когато всички свещеници излязоха от светилището, където се бяха осветили, без да спазват реда на смените си,</verse>
				<verse number="12">когато всички певци левити — Асаф, Еман, Идутун с всичките си братя, облечени в скъпи дрехи, с цимбали, китари и арфи — стояха на изток от жертвеника и с тях сто и двадесет свещеници, които тръбяха с тръбите си,</verse>
				<verse number="13">свиреха и пееха като един, като хвалеха и славеха Господа. И когато екна звукът от тръби, цимбали и различни други инструменти и всички хвалеха благостта на Господа и вечната Му милост, тогава домът, Господният дом, се изпълни с облак</verse>
				<verse number="14">и заради него свещениците не можеха да застанат да служат, защото славата на Господа изпълни Божия дом.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Тогава Соломон рече: „Господ е казал, че волята Му е да живее в мрак;</verse>
				<verse number="2">затова аз Ти построих разкошен дом, място, в което да пребъдваш вечно.“</verse>
				<verse number="3">После царят обърна лице и благослови събралото се множество израилтяни, докато те стояха прави.</verse>
				<verse number="4">И каза: „Благословен да бъде Господ, Бог на Израил, Който извърши обещаното на баща ми Давид:</verse>
				<verse number="5">„От деня, в който изведох Своя народ от египетската земя, Аз не избрах измежду племената на Израил нито един град, където да бъде построен дом, за да пребъдва там името Ми, нито избрах мъж за владетел на Моя народ Израил,</verse>
				<verse number="6">но избрах Йерусалим, за да пребъдва там името ми, избрах Давид, за да властва над Моя народ.“</verse>
				<verse number="7">Баща ми Давид силно желаеше да построи дом на името на Господа, Бога на Израил.</verse>
				<verse number="8">Но Господ каза на баща ми Давид: „Ти имаш на сърце да построиш храм на името Ми и е хубаво, че имаш такова намерение.</verse>
				<verse number="9">Ти обаче няма да построиш храм, а родният ти син. Той ще построи храм на името Ми.“</verse>
				<verse number="10">И Господ изпълни словото Си, което беше изрекъл: аз наследих баща си Давид, седнах на престола на Израил, както беше казал Господ, и построих дом на името на Господа, Бога на Израил.</verse>
				<verse number="11">И там положих ковчега, в който е заветът на Господа, който Той сключи с израилтяните.“</verse>
				<verse number="12">След тези думи Соломон се изправи пред жертвеника на Господа пред множеството израилтяни и вдигна ръце.</verse>
				<verse number="13">Застана зад амвона на двора, който беше направил от мед, дълъг и широк пет лакътя и висок три лакътя, коленичи пред цялото събрало се множество и вдигна ръце към небето.</verse>
				<verse number="14">И каза: „Господи, Боже на Израил! Няма друг Бог като Тебе нито на небето, нито на земята. Ти пазиш завета и даряваш милост към Своите слуги, в чиито сърца си.</verse>
				<verse number="15">Ти изпълни за Своя избраник Давид, баща ми, каквото си му обещал. Ръцете Ти извършиха днес това, което бе изрекла устата Ти.</verse>
				<verse number="16">Сега, Господи, Боже на Израил, изпълни за Своя избраник Давид, баща ми, другото, което си му обещал: „Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израилевия престол, ако синовете ти вървят по правилния път и живеят по Моя закон, както ти си живял пред Мене.“</verse>
				<verse number="17">И така, нека сега, Господи, Боже на Израил, да се потвърди словото Ти, което си изрекъл на Своя служител Давид!</verse>
				<verse number="18">Но нима Бог наистина ще живее с хората на земята? Нали небесата и небесата на небесата не могат да Те поберат, колко по-малко би го сторил този дом, който построих!</verse>
				<verse number="19">Погледни благосклонно към молитвата на Своя служители към молбата му, Господи, Боже мой, за да чуеш зова и молитвата, с която Твоят служител се обръща към Тебе.</verse>
				<verse number="20">Бди над този дом денем и нощем, над мястото, където си обещал да пребъдва името Ти, за да чуваш молитвата, с която рабът Ти ще се моли на това място.</verse>
				<verse number="21">Слушай молбите на Своя служители на Своя народ Израил, когато се молят на това място, и като ги слушаш от Твоето небесно жилище, чуй ги и бъди милостив!</verse>
				<verse number="22">Ако някой съгреши против ближния си и поискат от него да се закълне с клетва, и той дойде и го направи пред жертвеника Ти в този храм,</verse>
				<verse number="23">Ти чуй от небесата и въздай съд над Своите слуги, като осъдиш виновния и той получи присъдата си, а оправдаеш невинния и го оневиниш.</verse>
				<verse number="24">Ако Твоят народ Израил бъде поразен от неприятел, понеже са съгрешили пред Тебе, и изповядат името Ти с гореща молитва пред Тебе в този храм,</verse>
				<verse number="25">чуй от небето и прости греха на Своя народ Израил, и ги върни в страната, която си дал на тях и на предците им.</verse>
				<verse number="26">Ако небето се затвори и не вали дъжд, понеже са съгрешили пред Тебе, и се помолят на това място, изповядат името Ти и се отвърнат от греховете си, защото си ги смирил,</verse>
				<verse number="27">чуй това от небето и прости греха на Своите слуги и на Своя народ Израил, като им посочиш добрия път, по който трябва да вървят, и изпрати дъжд на Своята земя, която си дал в наследство на народа Си.</verse>
				<verse number="28">Ако настанат на земята глад или мор, суша или мана, скакалци или гъсеници, ако неприятелите им ги обсадят в страната, която владеят, ако се появи някаква беда или болест,</verse>
				<verse number="29">тогава приеми всяка молитва, всяка молба от когото и да е човек или от целия Свой народ Израил; когато някой усети болка и тъга и простре ръце към Твоя храм,</verse>
				<verse number="30">чуй от небето тяхната молитва и молба и въздай това, което те заслужават, защото Ти познаваш сърцето им. Само Ти си сърцеведец.</verse>
				<verse number="31">Нека се боят от Тебе, за да вървят по Твоите пътища през всичките си дни, докато живеят на земята, която си дал на предците ни.</verse>
				<verse number="32">Дори и за чужденеца, който не е от Твоя народ Израил, но идва от далечна страна заради Твоето велико име, да усети Твоята мощна ръка и Твоята готова за действие десница — когато дойде и се помоли в този храм,</verse>
				<verse number="33">чуй от небето, от Своето небесно жилище, и стори всичко, за което чужденецът Те призове, за да познаят името Ти всички народи на света и да се боят от Тебе, както Твоят народ Израил, и да знаят, че този дом, който аз построих, е наречен на Твоето име.</verse>
				<verse number="34">Когато Твоят народ излезе на война против неприятелите си там, където би го изпратил, и Ти се помоли, като се обърне към града, който Ти си избрал, и към храма, който построих на Твое име,</verse>
				<verse number="35">чуй от небето тяхната молитва и молба и въздай това, което те заслужават.</verse>
				<verse number="36">Ако те съгрешат пред Тебе, защото няма човек, който да не греши, и Ти им се разгневиш и ги предадеш на неприятеля, и пленените бъдат отведени в чужда страна,</verse>
				<verse number="37">когато разберат, какво ги е сполетяло и се обърнат, за да ти се помолят от страната на плена, и се обърнат към Тебе с думите: „Съгрешихме, виновни сме, сторихме беззаконие“,</verse>
				<verse number="38">когато се обърнат към Тебе с цялото си сърце и душа в страната на своя плен и се помолят, като се обърнат към страната си, която си дал на предците им, към града, който си избрал, и към храма, който построих в Твое име,</verse>
				<verse number="39">чуй от небето тяхната молитва и молба и въздай това, което те заслужават, и прости на народа Си, каквото е съгрешил пред Тебе.</verse>
				<verse number="40">Боже мой, нека очите Ти бъдат отворени и ушите ти се вслушат в молитвата, изричана на това място!</verse>
				<verse number="41">И сега, Господи Боже, влез в храма Си, Ти и ковчегът на Твоята слава! Твоите свещеници, Господи Боже, да се облекат в спасение и светиите Ти да се наслаждават на блага.</verse>
				<verse number="42">Господи Боже, не отвръщай лице от Своя помазаник, помни милостите, които си показал към Своя служител Давид!“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Когато Соломон свърши молитвата, огън слезе от небето и погълна всеизгарянията и жертвите, и славата на Господа изпълни дома.</verse>
				<verse number="2">Затова и свещениците не можаха да влязат в Господния дом, защото славата на Господа изпълни дома Му.</verse>
				<verse number="3">А всички израилтяни, като видяха как слезе огън и славата на Господа беше над храма, коленичиха с лице към земята върху плочника, поклониха се и прославиха Господа, защото е благ и милостта Му е вечна.</verse>
				<verse number="4">Тогава царят и целият народ принесоха жертви пред Господа.</verse>
				<verse number="5">Цар Соломон принесе в жертва двадесет и две хиляди вола и сто и двадесет хиляди овце. Така царят и целият народ осветиха Божия дом.</verse>
				<verse number="6">Свещениците стояха според смените си, а левитите — с музикални инструменти, които цар Давид беше направил за прослава на Господа, защото милостта Му е вечна; свещениците, застанали срещу тях, свиреха с тръбите си и всички израилтяни стояха прави.</verse>
				<verse number="7">Соломон освети и вътрешната част на двора, която е пред дома на Господа. Там принесе всеизгарянията и тлъстината от мирните жертви, понеже медният жертвеник, направен от Соломон, не можеше да побере всеизгарянията, безкръвните приноси и тлъстините.</verse>
				<verse number="8">Така Соломон и всички израилтяни с него, огромно множество, стекло се от прохода в Емат до египетската река, празнуваха в онова време седемдневен празник.</verse>
				<verse number="9">А на осмия ден свикаха тържествено събрание; така те празнуваха освещаването на жертвеника седем дена и празникът за това освещаване беше седемдневен.</verse>
				<verse number="10">На двадесет и третия ден от седмия месец царят разпусна народа да се прибере по домовете си с радостни и весели сърца заради доброто, което Господ стори на Давид, Соломон и на Своя народ Израил.</verse>
				<verse number="11">Така Соломон завърши храма на Господа и царския дом. Той завърши благополучно всичко, което искаше да направи в Господния храм и в своя дом.</verse>
				<verse number="12">Господ се яви на Соломон през нощта и му каза: „Чух молитвата ти и избрах това място да Ми бъде дом за жертвоприношения.</verse>
				<verse number="13">Ако заключа небето, за да не падне дъжд, ако заповядам на скакалците да изпоядат всичко на земята или изпратя мор върху народа Си</verse>
				<verse number="14">и народът Ми, който се именува с Моето име, се смири, отправи молитва към Мене и се отвърне от нечестивия си път, Аз ще чуя от небето, ще простя греховете му и ще изцеля земята му.</verse>
				<verse number="15">Отсега очите Ми ще бъдат отворени и ушите Ми ще се вслушат в молитвата на това място.</verse>
				<verse number="16">Защото Аз избрах и осветих този дом, за да бъде името Ми там за вечни времена; очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там завинаги.</verse>
				<verse number="17">И ако ти живееш така, както живееше баща ти Давид, изпълняваш заповедите Ми и пазиш наредбите и законите Ми,</verse>
				<verse number="18">Аз ще утвърдя престола на царството ти според завета, който сключих с баща ти Давид, като казах: „Няма да липсва мъж, който да властва над Израил.“</verse>
				<verse number="19">Но ако се отречете от Мене, ако не зачитате Моите заповеди и наредби, които съм ви дал, и тръгнете да служите на други богове и да им се покланяте,</verse>
				<verse number="20">Аз ще изтребя Израил от лицето на Своята земя, която съм му дал, и този храм, който съм осветил в Свое име, ще го отхвърля от лицето Си, за да му се присмиват и да го презират всички народи.</verse>
				<verse number="21">Всеки, който мине край този храм, ще се зачуди и ще попита защо Господ е постъпил така с тази земя и с този храм.</verse>
				<verse number="22">И ще им отговарят: „Защото те изоставиха Господа, Бога на предците си, Който ги изведе от египетската земя, и последваха други богове, на които се покланяха и служеха. Затова Той им изпрати това наказание“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">След като изминаха двадесетте години, през които Соломон построи Господния храм и своя дом,</verse>
				<verse number="2">той съгради и градовете, които бе получил от Хирам, и засели в тях израилтяни.</verse>
				<verse number="3">След това Соломон се отправи към Емат-Сува и го превзе.</verse>
				<verse number="4">Укрепи и пустинния Тадмор и всички градове в Емат, които служеха за складове.</verse>
				<verse number="5">Построи още Горен и Долен Бет Хорон, градове, укрепени със стени, порти и лостове за затваряне,</verse>
				<verse number="6">а също Ваалат и всички градове, в които Соломон имаше складове, всички градове за колесници и конници. Той изгради в Йерусалим, в Ливан и по цялата му подвластна земя всичко, което бе запланувал.</verse>
				<verse number="7">Всички, които не бяха израилтяни — хетейци, аморейци, ферезейци, евейци и йевусейци,</verse>
				<verse number="8">потомците им, останали неизтребени от израилтяните, Соломон определи за принудителна работа и до днес.</verse>
				<verse number="9">Израилтяните не бяха определяни от Соломон за принудителна работа, а служеха във войската като военачалници, водачи на колесници и конници.</verse>
				<verse number="10">Надзорниците, които управляваха народа при цар Соломон, бяха двеста и петдесет.</verse>
				<verse number="11">След това Соломон премести дъщерята на фараона от Давидовия град в дома, който построи за нея, защото той казваше, че жена не бива да живее с него в дома на Давид, цар на Израил, място свято, защото в него е бил Господният ковчег.</verse>
				<verse number="12">И започна Соломон да принася всеизгаряния на Господа върху Господния жертвеник, който беше издигнат пред притвора.</verse>
				<verse number="13">Всеизгарянията се принасяха според наредбите за всеки ден и според заповедите на Мойсей в съботите, на новолуния и на трите големи празника — Безквасници, Петдесетница и Шатри.</verse>
				<verse number="14">Според разпоредбите на баща си Давид определи смените на свещениците за служене, на левитите, които да помагат на свещениците и да пеят според дежурствата си, както е определено за всеки ден. Бяха определени и смените на вратарите при всяка от портите, както беше завещано от Божия угодник Давид.</verse>
				<verse number="15">И в нищо не бе отстъпено от царските заповеди — нито по отношение на свещениците и левитите, нито по отношение на съкровищата.</verse>
				<verse number="16">Така беше завършено цялото дело на Соломон от деня на полагане на основите на дома на Господа до пълното му завършване. Господният храм беше построен.</verse>
				<verse number="17">Тогава Соломон отиде в Ецион-Гавер и в Елат, който е на морския бряг, в едомската земя.</verse>
				<verse number="18">А Хирам му прати по хората си кораби и опитни в морското дело слуги. Заедно с хората на Соломон те отплаваха към Офир, откъдето взеха четиристотин и петдесет таланта злато и го донесоха на цар Соломон.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Савската царица, като чу за славата на Соломон, дойде в Йерусалим, за да изпита мъдростта на Соломон с гатанки. Пристигна с многобройна свита, с камили, натоварени с благовония, много злато и скъпоценни камъни, с желанието да говори с него за всичко, което искаше.</verse>
				<verse number="2">Соломон отговори на всичките ѝ въпроси и нямаше нищо неизвестно за него, на което той да не ѝ даде отговор.</verse>
				<verse number="3">Савската царица, като видя мъдростта на Соломон и дома, който беше построил,</verse>
				<verse number="4">ястията на трапезата му, служителите, седнали според своя сан, прислугата и виночерпците в подходящо облекло и жертвата всеизгаряне, принасяна в Господния храм, остана без дъх.</verse>
				<verse number="5">И тя каза на царя: „Истина е това, което бях слушала в страната си за твоите дела и за твоята мъдрост.</verse>
				<verse number="6">Аз не вярвах на думите им, докато не дойдох да видя с очите си. Но дори и половината за твоята голяма мъдрост не ми е била казана. Ти надминаваш всичко, което бях чула за теб.</verse>
				<verse number="7">Щастливи са хората ти, щастливи са и слугите ти, които винаги стоят пред тебе и слушат мъдростта ти!</verse>
				<verse number="8">Благословен да бъде Господ, твоят Бог, Който е благоволил да те постави на Своя престол за цар пред Господа, твоя Бог, понеже Твоят Бог е възлюбил Израил и за да го утвърди за вечни времена, те е поставил да царуваш над него, да раздаваш правосъдие и справедливост.“</verse>
				<verse number="9">И тя подари на царя сто и двадесет таланта злато, много благовония и скъпоценни камъни. Никога не е имало благовония като тези, които Савската царица подари на Соломон.</verse>
				<verse number="10">Също и хората на Хирам и Соломон, които доставяха злато от Офир, докараха и сандалово дърво, и скъпоценни камъни.</verse>
				<verse number="11">От това сандалово дърво царят направи стълби за храма на Господа и за царския дом, а също арфи и псалтири за певците. Този вид дърво не беше познато дотогава в Юдея.</verse>
				<verse number="12">Цар Соломон даде на Савската царица всичко, което тя пожела. А то беше много повече от подаръците, които тя беше донесла. След това царицата се върна заедно със своите слуги в страната си.</verse>
				<verse number="13">Теглото на златото, което се доставяше на Соломон за една година, възлизаше на шестстотин шестдесет и шест таланта</verse>
				<verse number="14">без онова, което внасяха търговците и продавачите. Също и всички арабски царе, както и управителите на области, доставяха злато и сребро на Соломон.</verse>
				<verse number="15">Цар Соломон направи двеста щита от ковано злато, като за всеки щит бяха употребени по шестстотин сикли,</verse>
				<verse number="16">и още триста по-малки щита от ковано злато и за всеки щит бяха употребени по триста сикли злато. Царят заповяда да ги наредят в залата „Ливанската гора“.</verse>
				<verse number="17">Царят направи също и голям престол от слонова кост и го обкова с чисто злато.</verse>
				<verse number="18">Престолът имаше шест стъпала и златен фундамент, закрепен към престола, облегалки от двете страни и два лъва до тях, и място за сядане.</verse>
				<verse number="19">От двете страни на шестте стъпала стояха още дванадесет лъва. Такова нещо не е правено в никое царство.</verse>
				<verse number="20">Всички съдове за пиене на цар Соломон бяха златни, както и всички съдове в залата „Ливанската гора“. Среброто по времето на Соломон не се ценеше за нищо.</verse>
				<verse number="21">Защото царят имаше кораби, които плаваха до Тарсис с хората на Хирам, и на всеки три години корабите се връщаха от Тарсис и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.</verse>
				<verse number="22">Така цар Соломон надмина всички царе на света по богатство и мъдрост.</verse>
				<verse number="23">Затова всички царе на света идваха при Соломон, за да чуят мъдростта, с която Бог беше го дарил.</verse>
				<verse number="24">Всеки от тях му поднасяше годишно своя дар: сребърни и златни съдове, облекла, оръжия, благовония, коне и мулета.</verse>
				<verse number="25">Соломон имаше обори за четири хиляди коня и колесници, и дванадесет хиляди конници, които бяха настанени в градовете за колесници и при царя в Йерусалим.</verse>
				<verse number="26">Той властваше над всички царе — от река Ефрат до филистимската земя и до пределите на Египет.</verse>
				<verse number="27">Така при царя среброто беше в изобилие като камъните, а кедрите бяха колкото черниците в полето.</verse>
				<verse number="28">Докарваха коне за Соломон от Египет и от други страни.</verse>
				<verse number="29">Останалите дела на Соломон отначало докрай са описани в книгата на пророк Натан, в пророчеството на силонеца Ахия и във виденията на ясновидеца Йоил за Йеровоам, Наватовия син.</verse>
				<verse number="30">Соломон царува в Йерусалим над цял Израил четиридесет години.</verse>
				<verse number="31">А когато Соломон почина, погребаха го при предците му в града на баща му Давид. И като негов наследник се възцари синът му Ровоам.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Ровоам отиде в Сихем, защото там се бе събрал целият Израил, за да го направи цар.</verse>
				<verse number="2">Когато Йеровоам, Наватовият син, чу за това, завърна се от Египет, където беше избягал от Соломон.</verse>
				<verse number="3">Израилтяните изпратиха да го повикат и той дойде заедно с целия Израил при Ровоам и казаха:</verse>
				<verse number="4">„Твоят баща ни наложи тежки данъци, затова ни облекчи от непоносимия труд и тежкото иго, което той ни наложи, и тогава ние ще ти служим.“</verse>
				<verse number="5">А той им отговори: „Върнете се при мене след три дена.“ И народът се разотиде.</verse>
				<verse number="6">Тогава цар Ровоам се посъветва със старейшините, които служеха на баща му Соломон, докато беше още жив, и ги попита: „Как ще ме посъветвате да отговоря на този народ?“</verse>
				<verse number="7">Те му отговориха: „Ако се отнесеш благосклонно към този народ и постъпваш в негова угода, ако му говориш благи думи, той ще ти служи през всичките ти дни.“</verse>
				<verse number="8">Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, и реши да се посъветва с младите си служители, които бяха отраснали заедно с него.</verse>
				<verse number="9">И се обърна към тях с думите: „Какво ще ме посъветвате да отговоря на този народ, който поиска от мене да облекча игото, наложено от баща ми?“</verse>
				<verse number="10">И младежите, които бяха отраснали заедно с него, му отговориха: На хората, които са ти казали, че твоят баща им е наложил тежко иго, което ти трябва да облекчиш, им кажи: „Малкият ми пръст е по-дебел от бедрата на баща ми!</verse>
				<verse number="11">Моят баща ви е наложил тежко иго, аз ще ви наложа още по-тежко; моят баща ви е наказвал с бичове, аз ще ви наказвам със скорпиони.“</verse>
				<verse number="12">Тогава Йеровоам и целият народ отидоха при Ровоам на третия ден, както царят беше казал: „Върнете се при мене след три дена.“</verse>
				<verse number="13">Цар Ровоам им отговори сурово, защото бе отхвърлил съвета на старейшините</verse>
				<verse number="14">и прие съвета на връстниците си, и им каза: „Моят баща Ви е наложил тежко иго, аз ще ви наложа още по-тежко. Моят баща ви е наказвал с бичове, аз ще ви наказвам със скорпиони.“</verse>
				<verse number="15">И царят не послуша народа, защото е било наредено от Бога, за да изпълни думите Си, Които Господ беше изрекъл чрез силонеца Ахия на Йеровоам, Наватовия син.</verse>
				<verse number="16">Когато целият Израил видя, че царят не ги послуша, народът отговори на царя: „Какво общо имаме ние с Давид, с наследството на Йесеевия син? По шатрите си, мъже на Израил! Сега се погрижи за своя дом, Давиде!“ И всички израилтяни се разотидоха по шатрите си.</verse>
				<verse number="17">И Ровоам остана цар само над израилтяните, които живееха в градовете на Юдея.</verse>
				<verse number="18">И когато Ровоам изпрати Адонирам, надзорника над извършителните работи, израилтяните го убиха с камъни. А цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да избяга в Йерусалим.</verse>
				<verse number="19">Така израилтяните се отметнаха от Давидовия дом и останаха отделени до днес.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Тогава Ровоам пристигна в Йерусалим и свика родовете на Юда и Вениамин — сто и осемдесет хиляди отбрани войници, за да воюват с Израил и да върнат царството на Ровоам.</verse>
				<verse number="2">Но Господ говори на Самей, Божий човек, като му каза:</verse>
				<verse number="3">„Кажи на Ровоам, сина на Соломон, юдейския цар, и на всички израилтяни от родовете на Юда и Вениамин:</verse>
				<verse number="4">„Така казва Господ: „Не излизайте да воювате против братята си. Върнете се всеки у дома си, защото Аз така отредих“.“ И те послушаха думите на Господа и се отказаха да воюват против Йеровоам.</verse>
				<verse number="5">Ровоам се установи в Йерусалим и изгради градове крепости в Юдея:</verse>
				<verse number="6">укрепи Витлеем, Етам, Техоя,</verse>
				<verse number="7">Вет-Цур, Сохо, Одолам,</verse>
				<verse number="8">Гет, Мареша, Зиф,</verse>
				<verse number="9">Адораим, Лахис, Азека,</verse>
				<verse number="10">Цора, Айалон и Хеврон. Това бяха крепостите в племената на Юда и Вениамин.</verse>
				<verse number="11">Царят ги укрепи добре, назначи им военачалници и ги снабди със запаси от жито, елей и вино.</verse>
				<verse number="12">За сигурността им предостави на всеки град щитове и копия. Така племената на Юда и Вениамин останаха под негова власт.</verse>
				<verse number="13">И всички свещеници и левити от целия Израил се стекоха при него от всички краища.</verse>
				<verse number="14">Левитите напуснаха своите пасища и владенията си и дойдоха в Юдея, в Йерусалим, защото Йеровоам и неговите синове ги отстраниха от свещенодействие пред Господа</verse>
				<verse number="15">и си поставиха свои жреци за оброчищата с идоли на козли и телета, които бяха направени по заповед на Йеровоам.</verse>
				<verse number="16">А след тях в Йерусалим дойдоха и всички израилтяни, които с цялото си сърце търсеха Господа, Бога на Израил, за да принасят жертви на Господа, Бога на предците им.</verse>
				<verse number="17">Така за три години те бяха опора на Юдейското царство и подкрепяха Ровоам, Соломоновия син, защото три години вървяха по пътя на Давид и Соломон.</verse>
				<verse number="18">Ровоам си взе за жена Махалат, дъщеря на Еримот, син на Давид. Майка ѝ беше Авихаил, дъщеря на Елиав, Йесеевия син.</verse>
				<verse number="19">И тя му роди синове: Йеуса, Шемария и Захама.</verse>
				<verse number="20">А след нея той взе Мааха, дъщеря на Авесалом. Тя му роди Авия, Атая, Зиза и Шеломита.</verse>
				<verse number="21">Ровоам обичаше Мааха, Авесаломовата дъщеря, повече от всичките си жени и наложници. А той имаше осемнадесет жени и шестдесет наложници, от които му се родиха двадесет и осем синове и шестдесет дъщери.</verse>
				<verse number="22">Затова той определи Авия, сина на Мааха, за пръв сред братята му и мислеше да го направи цар.</verse>
				<verse number="23">Той постъпваше благоразумно и с останалите си синове, като ги разпрати по крепостните градове във всички области на племената на Юда и Вениамин, даваше им изобилно храна и им намери много жени.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Когато царството на Ровоам се утвърди и той укрепна, Ровоам изостави Господния закон. Изостави го и целият Израил.</verse>
				<verse number="2">И тъй като бяха отстъпили от Господа, на петата година от царуването на Ровоам египетският цар Сусаким нападна Йерусалим</verse>
				<verse number="3">с хиляда и двеста колесници и шестдесет хиляди конници, а египетската войска от ливийци, сукхити и етиопци нямаше брой.</verse>
				<verse number="4">И като превзе укрепените градове в Юдея, той стигна до Йерусалим.</verse>
				<verse number="5">Тогава пророк Самей дойде при Ровоам и при юдейските военачалници, които се бяха събрали в Йерусалим, за да се спасят от Сусаким, и им рече: „Така казва Господ: „Понеже вие Ме изоставихте, затова и Аз ви предавам в ръцете на Сусаким“.“</verse>
				<verse number="6">Военачалниците и царят се смириха и казаха: „Справедлив е Господ!“</verse>
				<verse number="7">И когато Господ видя, че те се смириха, каза на Самей: „Няма да ги погубя и скоро ще ги избавя. Моят гняв няма да се излее върху Йерусалим чрез Сусаким.</verse>
				<verse number="8">Но те ще му станат слуги, за да знаят какво е да служат на Мене и какво е да служат на земни царства.“</verse>
				<verse number="9">Египетският цар Сусаким нападна Йерусалим и отнесе съкровищата на Господния храм и съкровищата на царския дом. Отнесе всичко, дори и златните щитове, които Соломон беше направил.</verse>
				<verse number="10">Цар Ровоам нареди да направят вместо тях медни щитове и ги предаде в ръцете на началниците на стражата, която пазеше входа на царския дом.</verse>
				<verse number="11">Когато царят ходеше в храма на Господа, телохранителите носеха щитовете, а после ги връщаха обратно в помещението на стражата.</verse>
				<verse number="12">След като Ровоам се смири, Господ отвърна гнева Си от него, за да не го погуби напълно, защото в Юдея се случваха и добри неща.</verse>
				<verse number="13">Така Ровоам укрепи отново царската си власт в Йерусалим. Като се възцари, той беше на четиридесет и една години и царува седемнадесет години в Йерусалим — града, който Господ беше избрал измежду всички племена на Израил, за да пребъдва там името Му. Майката на царя се казваше Наама и беше амонка.</verse>
				<verse number="14">Ровоам вършеше зло, защото не търсеше Господа със сърцето си.</verse>
				<verse number="15">Делата на Ровоам отначало докрай са описани в книгите за родословията на пророк Самей и ясновидеца Идо. Между Ровоам и Йеровоам се водеха постоянни войни.</verse>
				<verse number="16">Когато Ровоам почина, го погребаха при предците му в града на Давид. Като негов наследник се възцари синът му Авия.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">В осемнадесетата година от царуването на Йеровоам Авия стана цар на Юдея.</verse>
				<verse number="2">Той властваше в Йерусалим три години. Майка му се казваше Михая, дъщеря на Уриил от Гива. Между Авия и Йеровоам също започна война.</verse>
				<verse number="3">Авия излезе на бой с храбра войска от четиристотин хиляди отбрани мъже, а Йеровоам застана против него с осемстотин хиляди души, също така силни и храбри.</verse>
				<verse number="4">Тогава Авия се изкачи на Цемараим, една от Ефремовите планини, и извика: „Чуйте ме, Йеровоаме и всички вие, израилтяни!</verse>
				<verse number="5">Не знаете ли, че Господ, Бог на Израил, даде право на Давид чрез ненарушим завет той и потомците му да царуват завинаги над израилтяните?</verse>
				<verse number="6">И въпреки това Йеровоам, синът на Нават, който беше слуга на Давидовия син Соломон, се надигна срещу господаря си.</verse>
				<verse number="7">Около него се събраха долни хора и беззаконници. Те превъзхождаха Ровоам, защото беше още млад и неопитен и не можеше да им се противопостави.</verse>
				<verse number="8">И сега вие възнамерявате да се противите на царството, което Господ е дал в ръцете на Давидовите потомци, понеже сте многобройни и имате златни телета, които Ровоам ви е определил за богове.</verse>
				<verse number="9">Нали вие изгонихте свещениците на Господа, Аароновите потомци и левитите, и си поставихте свещеници, както правят другите народи? Всеки, който дойде с теле и седем овена, става свещеник, но на лъжливи богове.</verse>
				<verse number="10">А у нас Господ е нашият Бог! Ние не сме го изоставили. Аароновите потомци служат като свещеници на Господа, а левитите изпълняват своята служба.</verse>
				<verse number="11">Всяка сутрин и вечер те изгарят всеизгаряния и кадят благоуханен тамян, нареждат хлябове върху чиста трапеза и палят златния светилник и кандилцата му, за да горят всяка вечер, защото ние пазим наредбата на Господа, а вие Го изоставихте.</verse>
				<verse number="12">И ето с нас е Бог, Който ни води! Неговите свещеници тръбят гръмогласно против вас бойни звуци. Синове на Израил, не воювайте против Господа, Бога на вашите предци, защото няма да успеете!“</verse>
				<verse number="13">В това време Йеровоам изпрати хора в тила им, така че той и част от войската му стояха пред юдеите, а останалите направиха засада.</verse>
				<verse number="14">Когато юдеите се огледаха, видяха, че боят се водеше пред тях и в тила им. Тогава те призоваха Господа и свещениците затръбиха с тръбите.</verse>
				<verse number="15">Юдеите нададоха боен вик. При този вик на юдейската войска Бог порази Йеровоам и израилтяните пред Авия и юдеите.</verse>
				<verse number="16">Израилтяните побягнаха пред юдеите, защото Бог ги предаде в ръцете им.</verse>
				<verse number="17">Авия и неговият народ им нанесоха тежко поражение. Загинаха петстотин хиляди отбрани мъже на Израил.</verse>
				<verse number="18">Тогава израилтяните се смириха, а потомците на Юда надделяха, защото се уповаваха на Господа, Бога на предците си.</verse>
				<verse number="19">Авия преследва Йеровоам и му отне градовете Ветил, Йешана и Ефрон с техните околности.</verse>
				<verse number="20">Йеровоам не успя повече да се съвземе по времето на Авия. Накрая Господ го порази и той умря.</verse>
				<verse number="21">А Авия се укрепи, взе си четиринадесет жени и му се родиха двадесет и двама синове и шестнадесет дъщери.</verse>
				<verse number="22">Останалите дела на Авия, постъпките му и изреченото от него са описани в книгите на пророк Идо.</verse>
				<verse number="23">Когато Авия почина, погребаха го при предците му в града на Давид. Като негов наследник на трона се възцари синът му Аса. По негово време следващите десет години в страната имаше мир.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Аса вършеше това, което беше добро и праведно пред Господа, неговия Бог.</verse>
				<verse number="2">Той премахна жертвениците на чуждите богове и оброчищата, изпотроши идолите и лъжливите им знаци,</verse>
				<verse number="3">и заповяда на юдеите да потърсят Господа, Бога на предците си, и да изпълняват Неговите закони и заповеди.</verse>
				<verse number="4">Премахна оброчищата и капищата и в останалите градове на Юдея, така че по негово време в царството беше спокойно.</verse>
				<verse number="5">И тъй като страната се успокои и през тези години не се водеха войни, той построи укрепени градове в Юдея, защото Господ му беше дал спокойствие.</verse>
				<verse number="6">Тогава Аса каза на юдеите: „Да построим тези градове и да издигнем около тях стени и кули с порти, които се залостват. Нашата страна е още свободна, защото потърсихме Господа, нашия Бог, и Той ни даде отвред спокойствие.“ Те започнаха да строят и успяваха в делата си.</verse>
				<verse number="7">Войската на Аса беше от триста хиляди души от племето на Юда, въоръжени с големи щитове и копия, и осемдесет хиляди от Вениаминовото племе — с малки щитове и лъкове. Всички те бяха силни и храбри мъже.</verse>
				<verse number="8">Срещу тях излезе етиопецът Зарай с войска от един милион души с триста колесници и стигна до Мареша.</verse>
				<verse number="9">Аса тръгна срещу него и се наредиха за битка в Цефатската долина при Мареша.</verse>
				<verse number="10">И Аса отправи молитва към Господа, своя Бог, с думите: „Господи, само Ти си помощник на силни и слаби. Помогни сега, Господи, Боже наш, защото на Тебе се уповаваме и в Твое име се изправихме пред тази огромна войска! Господи, Ти си наш Бог, покажи, че никой човек не може да надделее над Твоята воля!“</verse>
				<verse number="11">Тогава Господ порази етиопците пред Аса и пред юдеите и етиопците побягнаха.</verse>
				<verse number="12">Аса и хората му ги преследваха до Герар. От етиопците паднаха толкова много, че останалите не можеха да се окопитят и бяха поразени пред Господа и Неговото войнство. А плячката, която взеха юдеите, беше много голяма.</verse>
				<verse number="13">Те разрушиха всички градове около Герар, защото страхът пред Господа беше обзел жителите им. И разграбиха тези градове, защото в тях имаше голяма плячка.</verse>
				<verse number="14">Ограбиха и пастирските колиби и се върнаха в Йерусалим с много стада овце и камили.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">Тогава Божият Дух слезе върху Азария, сина на Одед,</verse>
				<verse number="2">и той излезе да посрещне Аса с думите: „Послушайте ме, Аса и всички вие от Юдея и Вениаминовото племе! Господ е с вас, докато вие сте с Него: ако Го търсите, ще Го намерите, но ако Го изоставите, и Той ще ви изостави.</verse>
				<verse number="3">Дълго време Израил остана без истинския Бог, без свещеник, който да го поучава, и без закон.</verse>
				<verse number="4">Но когато в бедствието си се обърнаха към Господа, Бога на Израил, и Го потърсиха, те Го намериха.</verse>
				<verse number="5">Заради смутове навред по земята в онези времена нямаше сигурност нито за онези, които идваха, нито за онези, които си отиваха.</verse>
				<verse number="6">И се биеха народ с народ и град с град, понеже Бог им изпращаше всякакви неволи.</verse>
				<verse number="7">Но вие бъдете силни и не се отказвайте, защото делото ви ще бъде възнаградено!“</verse>
				<verse number="8">Като чу предсказанията, които Азария, син на пророк Одед, изрече, Аса се осмели и премахна езическите мерзости от цялата земя на Юда и Вениамин, както и от градовете, които беше превзел в Ефремовата планина след това поднови жертвеника на Господа, който беше пред Господния притвор.</verse>
				<verse number="9">И събра всички юдеи, виниаминци и преселниците от Ефрем, Манасия и Симеон, които живееха сред тях, защото много израилтяни преминаха към него, като видяха, че Господ, неговият Бог, е с него.</verse>
				<verse number="10">Те се събраха в третия месец на петнадесетата година от царуването на Аса</verse>
				<verse number="11">и принесоха в онзи ден жертва на Господа от плячката, която докараха — седемстотин вола и седем хиляди овце.</verse>
				<verse number="12">Тогава сключиха завет с Господа, Бога на предците си, да Му служат от все сърце и душа;</verse>
				<verse number="13">и всеки, бил той малък или голям, мъж или жена, който не потърси Господа, Бога на Израил, да бъде наказан със смърт.</verse>
				<verse number="14">И се заклеха на Господа с викове и възгласи под звуците на тръби и рогове.</verse>
				<verse number="15">Всички юдеи се радваха на тази клетва, защото се заклеха искрено да служат всеотдайно на Господа. И Господ се обърна към тях и те се успокоиха.</verse>
				<verse number="16">Аса лиши и майка си от царско достойнство, понеже беше издигнала статуи на Ашера. Той събори нейния идол, насече го и го изгори в долината при Кедрон.</verse>
				<verse number="17">И макар че оброчищата в Израил не бяха премахнати, сърцето на Аса остана предано на Господа до края на живота му.</verse>
				<verse number="18">Той донесе в Божия храм посветените от баща му дарове и посвети сам на Бога сребро, злато и съдове.</verse>
				<verse number="19">И до тридесет и петата година от царуването на Аса вече нямаше война.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">В тридесет и шестата година от царуването на Аса израилският цар Вааса се вдигна против Юдея и започна да строи Рама, за да не може никой да влиза или излиза от царството на Аса юдейски.</verse>
				<verse number="2">Тогава Аса изнесе сребро и злато от съкровищницата на Господния храм и на царския дом и го изпрати на сирийския цар Венадад в Дамаск с посланието:</verse>
				<verse number="3">„Нека установим съюз между мене и тебе, какъвто имаше между моя и твоя баща. Затова ти изпращам сребро и злато, иди и развали съюза си с израилския цар Вааса, за да се оттегли от границите ми.“</verse>
				<verse number="4">Венадад послуша Аса и изпрати военачалниците на войските против израилските градове. И те опустошиха Йон, Дан, Авел-Маим, както и всички складове в Нафталимовите градове.</verse>
				<verse number="5">Като чу за това, Вааса се отказа да строи в Рама и прекрати работата по укреплението.</verse>
				<verse number="6">Тогава цар Аса събра всички юдеи, за да отнесат камъните и дърветата, които Вааса беше приготвил за укрепването на Рама. С тях той построи Гева и Мицфа.</verse>
				<verse number="7">В това време при юдейския цар Аса дойде ясновидецът Ананий и му каза: „Понеже ти се уповаваше на царя на Сирия, а не на Господа, своя Бог, затова войската на сирийския цар не попадна в ръцете ти.</verse>
				<verse number="8">Не бяха ли етиопците и ливийците по-многобройни и с много повече колесници и конници? Тогава обаче ти се довери на Господа и Той ги предаде в твоите ръце.</verse>
				<verse number="9">Защото Господ оглежда цялата земя, за да помага на онези, чиито сърца са изцяло предани на Него. Но ти сега постъпи безразсъдно и затова отсега нататък ще водиш войни.“</verse>
				<verse number="10">Аса се разгневи на ясновидеца, думите против него го подразниха и той го хвърли в затвор. По това време Аса преследваше някои от народа.</verse>
				<verse number="11">Делата на Аса отначало докрай са описани в Книгата на юдейските и израилските царе.</verse>
				<verse number="12">На тридесет и деветата година от царуването си болест засегна краката му. Макар страданията му да се увеличаваха, той не потърси лек от болестта при Господа, а от лекари.</verse>
				<verse number="13">Аса почина при предците си на четиридесет и първата година от царуването си.</verse>
				<verse number="14">Той беше погребан в гробницата, която сам си беше изградил в града на Давид; положиха го на легло, изпълнено с благовонни масла, приготвени според обичая, и в негова памет запалиха голям огън.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">Вместо него се възцари синът му Йосафат, който укрепи страната против израилтяните.</verse>
				<verse number="2">Той разположи войски във всички крепости на Юдея и изпрати стражи по юдейската земя и в градовете на Ефрем, които баща му Аса беше завладял.</verse>
				<verse number="3">И Господ беше с Йосафат, понеже той следваше пътя на баща си Давид, а не последва Ваал.</verse>
				<verse number="4">Потърси Бога на предците си и постъпваше по Неговите заповеди, а не подражаваше на израилтяните.</verse>
				<verse number="5">Затова Господ утвърди царската му власт. От цяла Юдея носеха дарове на Йосафат и той твърде много забогатя и се прослави.</verse>
				<verse number="6">Понеже следваше със сърцето си Господните пътища, той премахна оброчищата и езическите стълбове в Юдея.</verse>
				<verse number="7">А на третата година от царуването си изпрати предводителите си Бен-Хаил, Овадия, Захария, Натанаил и Михея да поучават в юдейските градове.</verse>
				<verse number="8">С тях изпрати и левитите Шемая, Нетания, Зевадия, Азаил, Шемирамот, Йонатан, Адония, Товия и Товадония, а също и свещениците Елишема и Йорам.</verse>
				<verse number="9">Те носеха със себе си книгата на Господния закон и поучаваха юдеите; обикаляха всички градове в Юдея и учеха народа, както им беше наредено.</verse>
				<verse number="10">И страх от Господа обзе всички царства в земите около Юдея и те не воюваха против Йосафат.</verse>
				<verse number="11">Филистимците носеха на Йосафат дарове и сребро като данък, арабите му докарваха дребен добитък — седем хиляди и седемстотин овена и седем хиляди и седемстотин козела.</verse>
				<verse number="12">Мощта на Йосафат все повече нарастваше и той строеше в Юдея крепости и градове за складове.</verse>
				<verse number="13">В юдейските градове той разполагаше с много припаси, а в Йерусалим — със силни и храбри мъже.</verse>
				<verse number="14">Ето техния списък по имена: хилядниците от Юда: предводител Адна с триста хиляди боеспособни мъже;</verse>
				<verse number="15">след него: предводител Йоханан с двеста и осемдесет хиляди;</verse>
				<verse number="16">последван от Амасия, Зихриевия син, който се беше посветил на Господа. Той имаше двеста хиляди боеспособни мъже.</verse>
				<verse number="17">И от Вениамин: Елиада, който беше опитен във военното дело, с двеста хиляди въоръжени с лъкове и щитове,</verse>
				<verse number="18">а след него Йехозавад със сто и осемдесет хиляди души, въоръжени за битка.</verse>
				<verse number="19">Това бяха боеспособните мъже, които служеха при царя, освен онези, които той беше разположил в укрепените градове из цяла Юдея.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">Йосафат имаше много богатство и слава. Той се сроди с Ахав.</verse>
				<verse number="2">След няколко години отиде при Ахав в Самария. Ахав закла много овце и волове за него и хората му и го убеждаваше да тръгне с него против град Рамот в Галаад.</verse>
				<verse number="3">израилският цар Ахав попита Йосафат, царя на Юдея: „Ще тръгнеш ли с мене против Рамот в Галаад?“ А той му отговори: „Каквото ти желаеш, това и аз желая; моят народ е и твой народ. Ще тръгна с тебе на война.“</verse>
				<verse number="4">Но Йосафат помоли царя на Израил: „Преди това попитай какво ще каже Господ.“</verse>
				<verse number="5">И израилският цар събра пророците си, четиристотин мъже, и ги попита: „Да тръгнем ли на война против Рамот в Галаад или да се откажем?“ А те отговориха: „Иди и Господ ще го предаде в царските ти ръце!“</verse>
				<verse number="6">Но Йосафат продължи да пита: „Няма ли тук друг някой пророк на Господа, за да се допитаме и чрез него?“</verse>
				<verse number="7">израилският цар отвърна на Йосафат: „Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до Господа — Михей, Йемлаевият син. Но аз го ненавиждам, защото не пророчества добро за мен, а само лошо.“ А Йосафат каза: „Не бива цар да говори така.“</verse>
				<verse number="8">Тогава израилският цар нареди да повикат един евнух и му каза: „Доведи бързо Михей, Йемвлаевия син!“</verse>
				<verse number="9">Израилският цар и Йосафат, царят на Юдея, бяха седнали, всеки на престола си, облечени в царски одежди. Те седяха на открито пред самарийските порти и всички пророци пророчестваха пред тях.</verse>
				<verse number="10">Седекия, синът на Хенаан, който си беше направил шлем с железни рога, рече: „Така казва Господ: „С тези рога ще нападаш сирийците, докато ги изтребиш“.“</verse>
				<verse number="11">И всички пророци предвиждаха същото и казваха: „Тръгни против Рамот в Галаад и ще победиш! Господ ще го предаде в царските ти ръце.“</verse>
				<verse number="12">А пратеникът, който отиде да повика Михей, му каза: „Всички пророци в един глас предричат добро на царя. Нека и твоите думи бъдат като думите на всеки от тях, кажи и ти нещо добро.“</verse>
				<verse number="13">Но Михей отвърна: „Кълна се в живия Господ! Каквото ми каже моят Бог, това ще говоря.“</verse>
				<verse number="14">И когато дойде при царя, царят го попита: „Михей, да тръгнем ли на война против Рамот в Галаад, или да се откажем?“ Пророкът отговори: „Тръгнете и ще победите, защото градът ще бъде предаден в ръцете ви!“</verse>
				<verse number="15">А царят му каза: „Колко пъти ще те заклевам в името на Господа да ми пророчестваш само истината!“</verse>
				<verse number="16">Михей отвърна: „Видях целия Израил, пръснат по планините като овце без пастир. И Господ каза: Те нямат господар и нека всеки се върне в дома си с мир.“</verse>
				<verse number="17">Тогава израилският цар се обърна към Йосафат с думите: „Не ти ли казах, че не предсказва за мене добро, а само лошо?“</verse>
				<verse number="18">А Михей отвърна: „Чуйте тогава словото на Господа. Видях Господа, седнал на Своя престол, а цялото небесно войнство стоеше около него отдясно и отляво.</verse>
				<verse number="19">И Господ каза: „Кой ще подмами Ахав, царя на Израил, да отиде и да загине при Рамот в Галаад?“ Един предлагаше едно, друг — друго.</verse>
				<verse number="20">Един дух излезе и застана пред Господа, и каза: „Аз ще го подмамя.“ А Господ го попита: „С какво?“</verse>
				<verse number="21">А той отвърна: „Ще стана дух на лъжата и ще говоря чрез устата на всичките му пророци.“ Тогава Господ рече: „Ти можеш да го подмамиш, затова иди и направи това, което каза.“</verse>
				<verse number="22">И сега, ето Господ е оставил лъжливия дух да влезе в устата на тези твои пророци. Но Господ изрече присъда над тебе.“</verse>
				<verse number="23">Тогава Седекия, Ханаановият син, пристъпи, удари плестница на Михей и каза: „По какъв начин премина духът на Господа от мене, за да говори в тебе?“</verse>
				<verse number="24">А Михей отвърна: „Ще разбереш в деня, в който ще бягаш от стая в стая, за да се скриеш.“</verse>
				<verse number="25">Тогава царят на Израил заповяда: „Хванете Михей и го заведете при градоначалника Амон и при Йоас, царския син,</verse>
				<verse number="26">и предайте заповедта на царя: Хвърлете този човек в тъмница и го хранете оскъдно с хляб и вода, докато се върна жив и невредим.“</verse>
				<verse number="27">А Михей отвърна: „Ако някога се върнеш жив и невредим, тогава Господ не е говорил чрез мене.“ И добави: „Нека целият народ чуе това!“</verse>
				<verse number="28">И така, израилският цар и Йосафат, царят на юдеите, тръгнаха към Рамот в Галаад.</verse>
				<verse number="29">По пътя израилският цар каза на Йосафат: „Аз ще се преоблека и ще вляза в битката, а ти си носи царските одежди.“ И царят на Израил се преоблече, и те влязоха в битката.</verse>
				<verse number="30">Сирийският цар беше заповядал на водачите на колесници: „Не се сражавайте нито с войници, нито с военачалници, а само с царя на Израил.“</verse>
				<verse number="31">И когато водачите на колесници видяха Йосафат, си казаха: „Това е израилският цар.“ И го нападнаха от всички страни. Но Йосафат призова Господа да му помогне и Бог ги отблъсна от него.</verse>
				<verse number="32">Тогава водачите на колесници разбраха, че той не е царят на Израил, и престанаха да го преследват.</verse>
				<verse number="33">В това време един стрелец стреля напосоки и улучи израилския цар на незащитено от бронята място. Затова той заповяда на колесничаря: „Обърни назад и ме изведи от битката, защото съм тежко ранен.“</verse>
				<verse number="34">Но понеже в онзи ден сражението се ожесточи, израилският цар остана в колесницата до вечерта и към залез слънце умря.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">Когато Йосафат, юдейският цар, се връщаше жив и невредим у дома си в Йерусалим,</verse>
				<verse number="2">ясновидецът Ииуй, Ананевият син, излезе да го посрещне и попита цар Йосафат: „Трябваше ли да помагаш на нечестивия и да обичаш тези, които мразят Господа? Затова Господ изпраща гнева Си върху тебе!</verse>
				<verse number="3">Все пак ти направи и добри неща, като премахна идолите в страната и усърдно търсеше Бога.“</verse>
				<verse number="4">Йосафат отседна в Йерусалим, но отново обхождаше народа си от Вирсавия до Ефремовата планина и ги обръщаше към Господа, Бога на предците им.</verse>
				<verse number="5">Той постави съдии във всеки един от укрепените градове из цяла Юдея,</verse>
				<verse number="6">като им нареди: „Внимавайте в това, което вършите! Защото вие съдите не от името на човек, а от името на Господа и Бог ще бъде с вас, когато произнасяте присъда.</verse>
				<verse number="7">И нека страхът от Господа ви кара да постъпвате по съвест, понеже Господ не допуска неправда, пристрастие и подкупност.“</verse>
				<verse number="8">Освен това Йосафат назначи левити, свещеници и водачи на израилските племена, които да съдят в Йерусалим от името на Господа и да разглеждат възникналите сред жителите спорове.</verse>
				<verse number="9">На тях той разпореди: „Съдете със страх от Господа, вярно и с чисто сърце.</verse>
				<verse number="10">Ако до вас достигне спор между сънародниците ви в градовете за случай на убийство, за закон, заповед, разпоредби или обичай, предпазвайте ги да не грешат пред Господа, за да не пада върху вас и сънародниците ви Неговият гняв. Постъпвайте така, за да не носите вина.</verse>
				<verse number="11">Първосвещеникът Амария ще ви съветва за всяко дело пред Господа, Зевадия, синът на Исмаил, предводител на Юдовото племе — за всяка царска разпоредба, а служителите ще бъдат надзиратели пред вас. Бъдете твърди и работете, и Господ ще върви с праведния.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">След това моавците и амонците, а с тях и някои от маонците тръгнаха на война против Йосафат.</verse>
				<verse number="2">Тогава дойдоха хора и известиха на Йосафат: „Против тебе идва голямо множество от другата страна на Мъртво море, от Сирия, и вече са в Хацацон-Тамар, наричан още Ен-Геди.“</verse>
				<verse number="3">А Йосафат се уплаши, обърна се към Господа и обяви пост по цяла Юдея.</verse>
				<verse number="4">И юдеите се събраха, за да молят за помощ Господа; дойдоха да Го молят от всички юдейски градове.</verse>
				<verse number="5">Йосафат застана сред насъбралите се юдеи и йерусалимци в дома на Господа, пред двора,</verse>
				<verse number="6">и каза: „Господи, Боже на предците ни! Не си ли Ти Бог на небето? Не си ли Ти владетел на всички царства на народите? В Твоята ръка са силата и могъществото и никой не може да Ти се противи!</verse>
				<verse number="7">Нали Ти, Боже наш, изгони жителите на тази страна пред Своя народ Израил и я даде завинаги на потомците на Своя възлюбен Авраам!</verse>
				<verse number="8">И те се заселиха в нея и Ти построиха светилище в Свое име, и казаха:</verse>
				<verse number="9">„Ако ни сполети нещастие — меч, наводнение, мор или глад, ще застанем пред този дом и пред Тебе, защото тук се почита името Ти. И в нещастието си ще извикаме към Тебе и Ти ще ни чуеш и избавиш.“</verse>
				<verse number="10">И сега ето амонците, моавците и жителите на планината Сеир, през чиито земи Ти не позволи на израилтяните да преминат, когато идваха от египетската страна, и така те ги отминаха и не ги изтребиха,</verse>
				<verse number="11">ето как ни се отплащат, като идват да ни прогонят от Твоето владение, което си ни дал за наследство.</verse>
				<verse number="12">Боже наш! Нима няма да ги съдиш? Защото нямаме сила да противостоим на това голямо множество, което идва против нас, и ние не знаем какво да правим. Нашият взор е отправен към Тебе.“</verse>
				<verse number="13">И всички родове в Юдея стояха пред Господа с жените и децата си.</verse>
				<verse number="14">Тогава Господният Дух слезе върху Йозиил, сина на Захария, син на Ванея, син на Йеиел, син на Матания, левит от Асафовите потомци,</verse>
				<verse number="15">и каза: „Слушайте, цяла Юдея, вие, жители на Йерусалим, и ти, царю Йосафате! Не бойте се и не се страхувайте от това голямо множество, защото тази война не е ваша, а Божия!</verse>
				<verse number="16">Утре излезте против тях. Ето те се изкачват по възвишението Циц и вие ще ги намерите при изхода на долината към пустинята Йеруил.</verse>
				<verse number="17">В този бой няма да се сражавате вие. Пристъпете, жители на Юда и Йерусалим, застанете и гледайте спасението си, което Господ ви изпраща! Не бойте се и не се страхувайте, а излезте утре против тях и Господ ще бъде с вас.“</verse>
				<verse number="18">Тогава Йосафат коленичи, цяла Юдея и жителите на Йерусалим паднаха пред Господа, за да Му се поклонят.</verse>
				<verse number="19">А левитите, Каатови и Корееви потомци, прославиха Господа с мощни гласове.</verse>
				<verse number="20">На сутринта станаха рано, за да се отправят към Текойската пустиня. Но преди да тръгнат, Йосафат застана отпред и каза: „Чуйте ме, юдеи и вие, жители на Йерусалим! Вярвайте в Господа, своя Бог, и ще се утвърдите, вярвайте в пророците Му и ще успеете!“</verse>
				<verse number="21">И като се посъветва с народа, определи певци, които да вървят пред войската във великолепните си одежди и да славят Господа с думите: „Хвалете Господа, защото милостта Му е вечна!“</verse>
				<verse number="22">Като започнаха хвалебните песни, Господ причини раздор сред амонците, моавците и жителите на планината Сеир, които бяха тръгнали против Юдея, и те бяха разбити,</verse>
				<verse number="23">защото амонците и моавците се вдигнаха против жителите на планината Сеир, за да ги нападнат и изтребят. А като погубиха жителите на планината Сеир, те започнаха да се изтребват помежду си.</verse>
				<verse number="24">Когато юдеите стигнаха до мястото, откъдето се виждаше пустинята, и погледнаха към вражеските позиции, видяха навсякъде по земята трупове и никой не се беше спасил.</verse>
				<verse number="25">Тогава Йосафат и хората му отидоха да съберат плячката. Сред мъртвите те намериха огромно богатство, облекла и скъпоценни вещи. Плячката, която събраха, беше толкова много, че не можеха да я отнесат. Тя беше толкова много, че три дена я събираха.</verse>
				<verse number="26">А на четвъртия ден се събраха в долината Бераха и там благословиха Господа. Затова и тази долина се нарича и до днес Бераха — долина на благословението.</verse>
				<verse number="27">След това всички юдеи и жители на Йерусалим, начело с Йосафат, си тръгнаха радостни към Йерусалим, понеже Господ им даде възможност да тържествуват над враговете.</verse>
				<verse number="28">Те се върнаха в Йерусалим пред дома на Господа с псалтири, арфи и тръби.</verse>
				<verse number="29">И страх от Бога обзе всички царства по земята, като чуха, че Господ е воювал против враговете на Израил.</verse>
				<verse number="30">И така, царството на Йосафат се успокои, защото неговият Бог му даде спокойствие отвред.</verse>
				<verse number="31">Така Йосафат царуваше над Юдея. Когато се възцари, беше на тридесет и пет години, а царуването му в Йерусалим продължи двадесет и пет години. Майка му се казваше Азува, дъщеря на Салаил.</verse>
				<verse number="32">Той вървеше по пътя на баща си Аса и не се отклони от него, а вършеше това, което беше праведно пред Господа.</verse>
				<verse number="33">Само оброчищата не бяха премахнати, понеже народът още не беше обърнал сърцето си към Бога на своите предци.</verse>
				<verse number="34">А останалите дела на Йосафат отначало докрай са описани в записките на Ииуй, Ананиевия син, които са добавени към Книгата на израилските царе.</verse>
				<verse number="35">Но след това юдейският цар Йосафат се сдружи с Охозия, царя на Израил, който вършеше беззаконие.</verse>
				<verse number="36">Той се сдружи с него, за да построят кораби, които да плават до Тарсис. И построиха корабите в Ецион-Гавер.</verse>
				<verse number="37">Тогава Елиезер, Додавовият син от Мареша, изрече пророчество против Йосафат: „Понеже си се сдружил с Охозия, Господ ще съсипе твоето дело.“ И така, корабите се разбиха и не можаха да отплават към Тарсис.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">Йосафат почина при предците си и беше погребан при тях в града на Давид. Вместо него се възцари синът му Йорам.</verse>
				<verse number="2">А Йорам имаше братя — Йосафатовите синове: Азария, Йехиил, Захария, Азария, Михаил и Сафатия. Всички те бяха синове на израилския цар Йосафат.</verse>
				<verse number="3">Техният баща им беше завещал много подаръци — сребро, злато, скъпоценности, наред с укрепените градове в Юдея. Царството обаче предаде на Йорам, понеже той беше първородният му син.</verse>
				<verse number="4">Когато Йорам се възкачи на бащиния си престол и се утвърди, той изби с меч всичките си братя, а също и някои предводители на Израил.</verse>
				<verse number="5">Йорам беше на тридесет и две години, когато се възцари, и престоя на трона в Йерусалим осем години.</verse>
				<verse number="6">Той вървеше по пътя на израилските царе, както постъпваха в Ахавовия род, защото жена му беше дъщеря на Ахав. Така той стори много злини пред Господа.</verse>
				<verse number="7">Но Господ не искаше да погуби Давидовия род заради завета, който беше сключил с Давид, и понеже беше обещал да даде светилник на него и на синовете му за всички времена.</verse>
				<verse number="8">По негово време едомците се освободиха от властта на Юдея и си поставиха свой цар.</verse>
				<verse number="9">Затова Йорам тръгна против тях с военачалниците си и всичките си колесници. И макар че едомците го обкръжиха заедно с колесниците му, през нощта той ги нападна и ги победи.</verse>
				<verse number="10">Въпреки това Едом и до днес е независим от властта на Юдея. По същото време и Ливна отхвърли властта ѝ, понеже беше изоставила Господа, Бога на предците си.</verse>
				<verse number="11">Направи капища по юдейските планини и въведе в идолопоклонство жителите на Йерусалим, и поквари Юдея.</verse>
				<verse number="12">Тогава до него дойде писмо от пророк Илия, в което се казваше: „Така говори Господ, Бог на баща ти Давид: „Понеже ти не вървеше по пътя на баща си Йосафат и по пътя на Аса, юдейския цар,</verse>
				<verse number="13">а тръгна по пътя на израилските царе и поквари Юдея и жителите на Йерусалим, както вършеше това Ахавовият род, а освен това умъртви братята си от бащиния си род, които бяха по-добри от тебе,</verse>
				<verse number="14">затова Господ ще порази тежко народа ти, синовете ти, жените ти и всичко, което имаш,</verse>
				<verse number="15">а ти ще страдаш от страшна болест, която от ден на ден ще поразява вътрешностите ти“.“</verse>
				<verse number="16">И Господ вдъхна смелост на филистимците и арабите, съседи на етиопците, да въстанат против Йорам.</verse>
				<verse number="17">И те се вдигнаха против Юдея и нахълтаха в пределите ѝ, като заграбиха всичко, което намериха в царския дом, а също и синовете и жените на царя, така че не му остана нищо освен Охозия, най-младия син.</verse>
				<verse number="18">А след всичко това Господ порази вътрешностите му с неизлечима болест.</verse>
				<verse number="19">Така, от ден на ден към края на втората година вътрешностите му се разпаднаха и той умря в тежки страдания. Но народът не му кади благовонния, както бяха правили за предците му.</verse>
				<verse number="20">Той беше на тридесет и две години, когато се възцари, и царува в Йерусалим осем години. Отиде си неоплакан и го погребаха в града на Давид, но не в царските гробници.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">Жителите на Йерусалим провъзгласиха за негов наследник Охозия, най-малкия му син, понеже тълпа разбойници, които заедно с арабите се промъкнаха в стана, изби всички по-големи синове. Така се възцари Охозия, син на юдейския цар Йорам.</verse>
				<verse number="2">Когато се възцари, Охозия беше на двадесет и две години и царуваше в Йерусалим една година. Майка му се казваше Готолия, дъщеря на Амврий.</verse>
				<verse number="3">И той също вървеше по пътя на Ахавовия род, защото майка му беше негова съучастничка в беззаконията.</verse>
				<verse number="4">Охозия вършеше неправди пред Господа, също както Ахавовия род, защото след смъртта на баща му ахавовци му станаха съветници до неговата гибел.</verse>
				<verse number="5">И като следваше техния съвет, той тръгна на война заедно с израилския цар Йорам, сина на Ахав, против Азаил, сирийския цар, и срещу Рамот в Галаад. Там сирийците раниха Йорам.</verse>
				<verse number="6">Затова той се върна в Изреел, за да лекува раните си, които му нанесоха в Рама, когато воюваше против сирийския цар Азаил. Тогава Охозия, син на Йорам, юдейския цар, дойде в Изреел, за да посети Йорам, Ахавовия син, понеже беше болен.</verse>
				<verse number="7">Бог беше отредил гибел за Охозия заради посещението му при Йорам, защото той се съюзи с Йорам против Ииуй, Намесиевия син, когото Бог беше избрал да унищожи рода на Ахав.</verse>
				<verse number="8">И когато Ииуй изпълняваше присъдата над Ахавовия род, той попадна на юдейските предводители и синовете на Охозиевите братя, които служеха при Охозия, и ги умъртви.</verse>
				<verse number="9">След това издаде заповед да търсят Охозия. Заловиха го, докато се криеше в Самария, доведоха го при Ииуй и го убиха. След това му устроиха погребение, като казваха: „Той е син на Йосафат, който търсеше Господа с цялото си сърце.“ Така в рода на Охозия не остана никой, който би могъл да царува.</verse>
				<verse number="10">Когато Готолия, майката на Охозия, узна, че синът ѝ е умрял, нареди да погубят всички потомци от царското семейство на Юдовия род.</verse>
				<verse number="11">Но Йосафет, царската дъщеря, тайно взе сина на Охозия Йоас, когато избиваха царските синове, и го скри с дойката му в спалнята. Така Йосафет, дъщеря на Йорам и сестра на Охозия, жена на свещеник Йодай, скри Йоас от Готолия и тя не го уби.</verse>
				<verse number="12">В продължение на шест години остана скрит в Божия дом, докато Готолия царуваше над страната.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">Но в седмата година Йодай доби сила и влезе в съюз със стотници: Азария, Йерохамовия син, Исмаил, Йехоханомовия син, Азария, Оведовия син, Маасея, Адаиевия син, и Елишафат, Сахриевия син.</verse>
				<verse number="2">Те обходиха Юдея, събраха левитите от всички юдейски градове и водачите на израилските родове и отидоха в Йерусалим.</verse>
				<verse number="3">Тогава в Божия дом цялото събрание сключи съюз с царя. А Йодай им каза: „Царският син ще се възцари, както е казал Господ за потомците на Давид.</verse>
				<verse number="4">Ето какво трябва да направите: една трета от вас, свещениците и левитите, които започват смяната си в събота, да застанат като стражи при вратите,</verse>
				<verse number="5">една трета — при дома на царя, и една трета — при главните порти. А целият народ ще бъде в дворовете на Господния храм.</verse>
				<verse number="6">И никой да не влиза в Господния храм освен свещениците и онези от левитите, които служат. Те могат да влязат, защото са осветени. А целият народ да спазва наредбите на Господа.</verse>
				<verse number="7">Левитите да застанат около царя, всеки с оръжието си в ръка. А ако влезе някой друг в Господния дом, да бъде убит. Вие трябва да сте постоянно до царя.“</verse>
				<verse number="8">Левитите и всички юдеи постъпиха, както заповяда свещеникът Йодай. И всеки взе своите хора, и онези, които започваха службата в събота, и онези, които бяха завършили. Свещеникът Йодай не разпусна смените.</verse>
				<verse number="9">Свещеникът Йодай раздаде на стотниците копията, а също малките и големите щитове на цар Давид, които бяха в Божия дом.</verse>
				<verse number="10">И постави целия народ около царя — всеки един с оръжието си в ръка, от дясната до лявата страна край жертвеника и край храма.</verse>
				<verse number="11">Тогава изведоха царския син, сложиха му короната, връчиха му царското свидетелство и го обявиха за цар. Йодай и синовете му го помазаха и извикаха: „Да живее царят!“</verse>
				<verse number="12">А Готолия, като чу глъчката и виковете за възхваляване на царя, дойде в Господния храм при народа.</verse>
				<verse number="13">И видя царя да стои до царския стълб на храмовия вход, заобиколен от военачалници при тръбни звуци, и целият народ на страната се радваше и свиреше с тръбите. Там бяха и певците, които под съпровод на музикални инструменти пееха хвалебни песни. Тогава Готолия раздра дрехите си и извика: „Заговор! Заговор!“</verse>
				<verse number="14">А свещеникът Йодай събра стотниците и им каза: „Изведете я навън от храма и който тръгне след нея, да бъде убит с меч.“ Защото свещеникът беше казал да не се убива в Господния храм.</verse>
				<verse number="15">Те се отдръпнаха да ѝ направят път да мине. Когато стигна до конските порти на царския дом, там я убиха.</verse>
				<verse number="16">Тогава Йодай, като свещеник, сключи съюз с целия народ и с царя, за да бъдат Господен народ.</verse>
				<verse number="17">И целият народ отиде във Вааловото капище, събори го, унищожи идолите и жертвениците му, а Вааловия жрец, Матан, убиха пред жертвениците.</verse>
				<verse number="18">Йодай повери богослужението в Господния храм на свещениците от Левиевото племе, както Давид ги беше разпределил в Господния дом, за да принасят всеизгаряния на Господа според написаното в Мойсеевия закон, с радост и песни, както Давид беше наредил.</verse>
				<verse number="19">Той постави и стражи при портите на Господния храм, за да не влиза някой нечист от каквото и да е.</verse>
				<verse number="20">Тогава взе стотниците, знатните, предводителите на народа и целия народ и с тях съпроводи царя до Господния храм; и като минаха през горните порти в царския дом, поставиха царя на престола му.</verse>
				<verse number="21">И целият народ се радваше и градът се успокои. А Готолия убиха с меч.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">Йоас беше на седем години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим четиридесет години; майка му се казваше Цивия, от Вирсавия.</verse>
				<verse number="2">Йоас вършеше това, което беше праведно пред Господа, през всичките дни на свещеник Йодай.</verse>
				<verse number="3">А Йодай му взе две жени и той имаше от тях синове и дъщери.</verse>
				<verse number="4">След това Йоас намисли да поднови храма на Господа.</verse>
				<verse number="5">И събра свещениците и левитите и им каза: „Идете по градовете на Юдея и бързо съберете от всички израилтяни пари, за да се поддържа ежегодно дом на вашия Бог.“ Но левитите не бързаха.</verse>
				<verse number="6">Тогава царят повика първосвещеника Йодай и го попита: „Защо не изискваш от левитите да съберат от Юдея и Йерусалим данъка за скинията на събранието, определен от Мойсей, служител на Господа, и от Израилското общество?“</verse>
				<verse number="7">По това време нечестивата Готолия и синовете ѝ бяха разорили Божия храм и бяха използвали за Ваалите всичко, посветено за дома на Господа.</verse>
				<verse number="8">Затова по заповед на царя направиха едно ковчеже и го поставиха отвън пред входа на Господния храм.</verse>
				<verse number="9">И разгласиха в Юдея и Йерусалим да принасят на Господа данък, наложен върху Израил от Божия служител Мойсей в пустинята.</verse>
				<verse number="10">Всички първенци и целият народ се зарадваха, принасяха своя дар, пускаха в ковчежето и то се пълнеше.</verse>
				<verse number="11">Когато левитите донасяха ковчежето при царедворците и те виждаха, че е пълно, идваха царският писар и служителят на първосвещеника, те изпразваха ковчежето и го връщаха на мястото му. Така правеха всеки ден и събираха много пари.</verse>
				<verse number="12">А царят и Йодай ги предаваха на онези, на които бяха възложени работите в храма на Господа, а те наемаха зидари и дърводелци за обновяването на Господния храм, както и ковачи и медникари, за да поправят дома на Господа.</verse>
				<verse number="13">Избраните работници си вършеха работата, обновяването напредваше с техния труд, така че възстановиха Божия храм в предишното му състояние и той беше поправен.</verse>
				<verse number="14">Когато свършиха всичко, донесоха останалите пари при царя и Йодай. От тях направиха съдове за Господния дом, съдове за богослужение и жертвоприношение, чаши и други съдове от злато и сребро. Така постоянно принасяха жертви в дома на Господа, докато Йодай беше жив.</verse>
				<verse number="15">А Йодай доживя до дълбока старост и умря на сто и тридесет години.</verse>
				<verse number="16">Погребаха го в града на Давид при царете, понеже беше вършил добро за Израил и Бога, и за дома Му.</verse>
				<verse number="17">Но след смъртта на Йодай дойдоха юдейските водачи и се поклониха на царя. Оттогава царят започна да се вслушва в съветите им.</verse>
				<verse number="18">А те изоставиха дома на Господа, Бога на предците си, и започнаха да служат на статуите на Ашера и други идоли. Заради това тяхно престъпление Господният гняв се стовари върху Юдея и Йерусалим.</verse>
				<verse number="19">И макар Той да им пращаше пророци да ги обърнат към Господа и да ги изобличават, те не послушаха.</verse>
				<verse number="20">Тогава Божият дух обзе Захария, син на свещеника Йодай. Той застана на високо място пред народа и му заговори: „Така казва Бог: „Защо престъпвате Господните заповеди! Така няма да успеете! Както вие изоставихте Господа, така и Той ще ви изостави“.“</verse>
				<verse number="21">Но те направиха заговор против него и го убиха с камъни по заповед на царя в двора на Господния храм.</verse>
				<verse number="22">Защото цар Йоас не си спомни доброто, което му беше сторил Йодай, и уби сина му. Умирайки, Захария извика: „Нека Господ види и въздаде!“</verse>
				<verse number="23">В края на годината сирийската войска излезе против него, нахлу в Юдея и Йерусалим, изби всички първенци, а цялата плячка, която взеха от тях, изпратиха на царя в Дамаск.</verse>
				<verse number="24">Макар че сирийската войска, която дойде, бе малобройна, Господ предаде в ръцете им многобройното Юдейско войнство, което беше изоставило Господа, Бога на предците си. Така сирийците изпълниха присъдата над Йоас.</verse>
				<verse number="25">Когато те си заминаха, оставиха царя тежко ранен, а слугите му направиха заговор против него заради пролятата кръв на сина на свещеник Йодай. Убиха го в леглото му и той умря. Погребаха го в града на Давид, но не в царските гробници.</verse>
				<verse number="26">А съзаклятници против него бяха: Завад, син на амонката Шимеата, и Йехозавад, син на моавката Шимрита.</verse>
				<verse number="27">За синовете му, за многото пророчества против него и за поправянето на Божия дом е писано в книгата на царете. И вместо него се възцари синът му Амасия.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="25">
				<verse number="1">Когато се възцари, Амасия беше на двадесет и пет години и царуваше в Йерусалим двадесет и девет години. Майка му се казваше Йехоадан, от Йерусалим.</verse>
				<verse number="2">Той вършеше това, което беше праведно пред Господа, но не чистосърдечно.</verse>
				<verse number="3">Когато се утвърди царството му, той погуби слугите си, които бяха убили царя, неговия баща.</verse>
				<verse number="4">Но децата им не умъртви, понеже Господ заповядва в Мойсеевия Закон: „Да не бъдат убивани бащите заради децата и децата — заради бащите, а онзи, който бъде наказан със смърт, то да е поради собствения му грях.“</verse>
				<verse number="5">Тогава Амасия събра целия народ на Юдея и Вениаминовото племе и определи от тях хилядници и стотници според племената им. Отдели по-възрастните от двадесет години, които се оказаха триста хиляди боеспособни мъже, които можеха да воюват с копие и щит.</verse>
				<verse number="6">А от Израил нае още сто хиляди храбри мъже за сто таланта сребро.</verse>
				<verse number="7">Тогава при него дойде един Божий човек и каза: „Царю, нека израилската войска да не тръгва с тебе, защото Господ не е с израилтяните, нито с някого от Ефремовите синове.</verse>
				<verse number="8">Но ако си решил да се сражаваш, храбро тръгни сам; иначе Бог ще те повали пред врага, защото Бог е Този, Който поваля или издига.“</verse>
				<verse number="9">Амасия попита Божия човек: „А какво ще стане със стоте таланта, които дадох на израилските войници?“ Божият човек отговори: „Господ може да ти даде много повече от това.“</verse>
				<verse number="10">Тогава Амасия отдели войниците, дошли при него от Ефремовата земя, и ги изпрати да се върнат у дома си. А те се ядосаха и се върнаха гневни по своите места.</verse>
				<verse number="11">Амасия смело поведе народа си и стигна до Солната долина, където изби десет хиляди от Сеировите потомци.</verse>
				<verse number="12">Други десет хиляди юдеите плениха живи, заведоха ги на върха на една скала и ги хвърлиха от нейния връх, така че всички загинаха.</verse>
				<verse number="13">В това време войниците, които Амасия отпрати, за да не участват във войната, нападнаха юдейските градове — от Самария до Веторон. Там избиха три хиляди души и заграбиха много плячка.</verse>
				<verse number="14">Когато Амасия се върна след поражението на идумейците, носеше със себе си боговете на Сеировите потомци и ги постави като свои богове, кланяше им се и им кадеше тамян.</verse>
				<verse number="15">Затова гневът на Господа пламна против Амасия и Той изпрати при него пророк, който го попита: „Защо се обърна към боговете на този народ, които не избавиха народа си от твоята ръка?“</verse>
				<verse number="16">Но докато той говореше, царят му каза: „Да не би да съм те избрал за съветник? Престани, за да не бъдеш убит!“ И пророкът престана, като каза: „Зная, че Господ е решил да те погуби, понеже ти стори това и не ме послуша.“</verse>
				<verse number="17">Тогава юдейският цар Амасия се посъветва и изпрати пратеници при израилския цар Йоас, сина на Йоахаз, Ииуевия син, за да му предадат: „Излез да се срещнем!“</verse>
				<verse number="18">А Йоас, царят на Израил, изпрати отговор до юдейския цар Амасия: „Ливанският трън пратил да кажат на ливанския кедър: „Дай дъщеря си за жена на сина ми.“ Но животно от ливанската гора минало и стъпкало този трън.</verse>
				<verse number="19">Мислиш си: „Ето поразих Едом и съм доволен.“ По-добре сега си седи у дома. Защо да се захващаш с опасна работа? Ще погубиш и себе си, и Юдея!“</verse>
				<verse number="20">Но Амасия не искаше да слуша. А това беше от Бога, Който искаше да ги предаде в ръцете на Йоас като наказание за това, че се обърнаха към идумейските богове.</verse>
				<verse number="21">И така, Йоас, царят на Израил, излезе срещу юдейския цар Амасия при Ветсамис в Юдея.</verse>
				<verse number="22">Войската на Юдея беше разбита от Израил и всички се разбягаха по домовете си.</verse>
				<verse number="23">Йоас, царят на Израил, плени във Ветсамис юдейския цар Амасия, син на Йоас, Йоахазовия син, доведе го в Йерусалим и нареди да съборят четиристотин лакътя от йерусалимската стена — от Ефремовите порти до ъгловите порти.</verse>
				<verse number="24">И като взе цялото злато и сребро и всичките съдове, които се намираха в Божия дом, пазени от Овед-Едом, съкровищата на царската къща и заложници, върна се в Самария.</verse>
				<verse number="25">А след смъртта на израилския цар Йоас, Йоахазовия син, юдейският цар Амасия, Йоасовият син, живя петнадесет години.</verse>
				<verse number="26">Останалите дела на Амасия отначало докрай са описани в книгата на юдейските и израилските царе.</verse>
				<verse number="27">След като Амасия беше отстъпил от Господа, в Йерусалим направиха заговор против него и той избяга в Лахис. Но те пратиха хора след него в Лахис и там го убиха.</verse>
				<verse number="28">Докараха го на коне и го погребаха при предците му в Юдовия град.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="26">
				<verse number="1">Тогава целият юдейски народ избра Озия, който беше на шестнадесет години, и го направи цар вместо баща му Амасия.</verse>
				<verse number="2">Той съгради Елат и го върна на Юдея, след като царят, неговият баща, почина при предците си.</verse>
				<verse number="3">Озия беше на шестнадесет години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим петдесет и две години. Майка му се казваше Йехолия от Йерусалим.</verse>
				<verse number="4">Той вършеше това, което беше праведно пред Господа, така, както постъпваше и баща му Амасия.</verse>
				<verse number="5">И търсеше Бога, докато беше жив Захария, който го съветваше за Божиите дела. В дните, когато царят търсеше Господа, Бог му помагаше.</verse>
				<verse number="6">Озия излезе на война против филистимците и разруши стените на Гет, Явния и Азот. След това съгради градове в околността на Азот и в други филистимски области.</verse>
				<verse number="7">Бог му помагаше против филистимците, арабите, които живееха в Гур-Ваал, и против меунците.</verse>
				<verse number="8">Амонците плащаха данък на Озия, който се прочу до пределите на Египет, защото беше станал твърде силен.</verse>
				<verse number="9">Озия съгради кули в Йерусалим над ъгловите порти, над портите към долината и над ъгъла, където се събираха стените, и ги укрепи.</verse>
				<verse number="10">Съгради кули и в пустинята и изкопа там много кладенци; той имаше много добитък по долините и равнините, орачи и лозари по планините и в плодородните земи, понеже обичаше земеделието.</verse>
				<verse number="11">Озия имаше и боеспособна войска, която встъпваше в бой на отряди според списъка, съставен от писаря Йеиел и надзирателя Маасия, под ръководството на Ханания, един от царските военачалници.</verse>
				<verse number="12">Всички предводители на родове, силни и храбри мъже, бяха две хиляди и шестстотин.</verse>
				<verse number="13">Под тяхно ръководство имаше военна сила от триста и седем хиляди и петстотин души, които храбро влизаха в битка, за да защитят царя от неприятели.</verse>
				<verse number="14">Озия въоръжи цялата тази войска с щитове и копия, шлемове и брони, лъкове и камъни за прашки,</verse>
				<verse number="15">а в Йерусалим постави на кулите и на ъглите на крепостните стени добре направени машини за хвърляне на стрели и големи камъни. И неговото име се прочу навред, защото Бог му помагаше по чуден начин, докато царят се утвърди.</verse>
				<verse number="16">Но когато се утвърди, сърцето му се възгордя и го поведе към гибел. Той извърши беззаконие пред Господа, своя Бог, защото влезе в Господния храм, за да запали тамян върху кадилния жертвеник.</verse>
				<verse number="17">Но свещеник Азария влезе след него с осемдесет храбри свещеници на Господа</verse>
				<verse number="18">и се възпротивиха на цар Озия, и му казаха: „Не се полага на Тебе, Озия, да кадиш на Господа, а на свещениците, Аароновите синове. Те са посветени да принасят кадилна жертва. Излез от светилището, защото извърши беззаконие и жертвата ти няма да бъде благословена от Господа Бога.“</verse>
				<verse number="19">Тогава Озия, който държеше в ръката си кадилница за благоуханна жертва, се разгневи. И докато се гневеше на свещениците, проказа се появи на челото му. Това стана пред свещениците в храма на Господа, пред кадилния жертвеник.</verse>
				<verse number="20">Първосвещеникът Азария и всички свещеници погледнаха към него и видяха проказата на челото му и го принудиха да излезе оттам, защото Господ го беше поразил.</verse>
				<verse number="21">И цар Озия остана прокажен до деня на смъртта си. Живееше като прокажен в отделна къща и беше отлъчен от храма на Господа. Неговият син Йоатам застана начело на царския дом и управляваше народа на страната.</verse>
				<verse number="22">Останалите дела на Озия отначало докрай описа пророк Исаия, Амоцовият син.</verse>
				<verse number="23">Когато Озия почина, погребаха го при предците му в полето до царските гробници, защото казаха: „Той е прокажен.“ И вместо него се възцари синът му Йоатам.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="27">
				<verse number="1">Йоатам беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим шестнадесет години. Майка му се казваше Йеруша, дъщеря на Садок.</verse>
				<verse number="2">Той вършеше това, което беше праведно пред Господа, така, както постъпваше и баща му Озия. Но не влизаше в храма на Господа и народът все още беше покварен.</verse>
				<verse number="3">Йоатам построи горните порти на Господния храм и укрепи на много места Офеловата стена.</verse>
				<verse number="4">Съгради и градове в хълмистата част на Юдея, а в горите издигна крепости и кули.</verse>
				<verse number="5">Излезе на война против царя на амонците и го победи. Амонците му дадоха в същата година сто таланта сребро, десет хиляди кора пшеница и десет хиляди кора ечемик. Толкова му платиха амонците и през следващите две години.</verse>
				<verse number="6">Йоатам стана толкова силен, защото постъпваше според волята на Господа, своя Бог.</verse>
				<verse number="7">А останалите дела на Йоатам, всичките му битки и дела са описани в книгата на израилските и юдейските царе.</verse>
				<verse number="8">Той беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царуваше шестнадесет години в Йерусалим.</verse>
				<verse number="9">Йоатам почина при предците си и го погребаха в града на Давид. И вместо него се възцари синът му Ахаз.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="28">
				<verse number="1">Ахаз беше на двадесет години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим шестнадесет години. Но той не постъпваше праведно пред Господа, както правеше праотецът му Давид,</verse>
				<verse number="2">А вървеше по пътя на израилските царе и дори направи излети статуи на Ваал.</verse>
				<verse number="3">Той принасяше кадилна жертва в Еномовата долина и изгаряше синовете си, подобно на отвратителния обичай на народите, които Господ прогони пред израилтяните.</verse>
				<verse number="4">Ахаз принасяше жертви и ходеше по оброчищата, по височините и под всяко клонесто дърво.</verse>
				<verse number="5">Затова Господ, неговият Бог, го предаде в ръцете на сирийския цар. Сирийците го разбиха, взеха много пленници и ги отведоха в Дамаск. Той беше предаден и в ръцете на израилския цар, който му нанесе голямо поражение.</verse>
				<verse number="6">Факей, син Ремалиев, изби в един ден сто и двадесет хиляди боеспособни юдеи, защото бяха изоставили Господа, Бога на предците си.</verse>
				<verse number="7">А Зихрий, храбър мъж от Ефрем, уби царския син Маасея, надзирателя на двореца Азрикам и втория след царя, Елкана.</verse>
				<verse number="8">Израилтяните плениха от братята си, юдеите, двеста хиляди жени, синове и дъщери, и много плячка, която откараха в Самария.</verse>
				<verse number="9">А там имаше един пророк на Господа на име Одед. Той излезе да посрещне войската, която идваше в Самария, и им каза: „Ето Господ, Бог на предците ви, в гнева Си против юдеите ги предаде във вашите ръце. Вие ги избихте с такава радост, която стигна до небето.</verse>
				<verse number="10">Сега вие искате да направите пленените от Юдея и Йерусалим ваши роби и робини. Но нямате ли и вие самите грехове пред Господа, вашия Бог?</verse>
				<verse number="11">Затова послушайте ме и върнете пленниците, ваши братя, които сте заробили, защото яростният гняв на Господа ще падне върху вас.“</verse>
				<verse number="12">Тогава някои от военачалниците на Ефремовите родове — Азария, син Йехохананов, Берехия, син Мешилемотов, Езекия, син Шалумов, и Амаса, син Хадлаев, застанаха срещу тези, които се връщаха от войната,</verse>
				<verse number="13">и им казаха: „Не водете тук пленниците, защото бихме съгрешили пред Господа. Нима искате да прибавите още към нашите грехове и престъпления? Вината ни е голяма и яростен гняв ще падне върху Израил.“</verse>
				<verse number="14">Тогава войниците оставиха пленниците и плячката пред военачалниците и пред всички събрали се.</verse>
				<verse number="15">Военачалниците станаха, взеха пленниците и облякоха от плячката всички голи между тях. Облякоха ги, обуха ги, дадоха им храна и вода, помазаха ги с елей, а отпадналите от тях качиха на магарета и ги изпратиха в Йерихон — града на палмите, при братята им. А те се върнаха в Самария.</verse>
				<verse number="16">В това време Ахаз изпрати вестоносци при асирийските царе да иска помощ,</verse>
				<verse number="17">защото идумейците отново бяха нахлули, избиха в Юдея и отведоха пленници.</verse>
				<verse number="18">Филистимците бяха нападнали градовете в равнината и южната част на Юдея и превзеха Ветсамис, Айалон, Гедерот и Сохо с околните им селища, Тимна и Гимзо с околните им селища, и се заселиха там.</verse>
				<verse number="19">Така Господ унизи Юдея заради юдейския цар Ахаз, понеже той беше развратил Юдея и беше извършил тежки грехове пред Господа.</verse>
				<verse number="20">А асирийският цар Теглатфеласар, вместо да му помогне, тръгна против него и го притесни,</verse>
				<verse number="21">защото Ахаз, макар че взе съкровищата от храма на Господа, от царския дворец и от знатните граждани и даде всичко на асирийския цар, това не му помогна.</verse>
				<verse number="22">Дори в това затруднение цар Ахаз вършеше още беззакония пред Господа.</verse>
				<verse number="23">Той принасяше жертви на боговете от Дамаск, понеже мислеше, че те са го поразили, и казваше: „Боговете на сирийските царе им помагат, затова и аз ще принеса жертва, за да ми помогнат.“ Но те причиниха беди на него и на целия Израил.</verse>
				<verse number="24">Ахаз събра съдовете от дома на Бога, нареди да ги строшат, затвори вратите на Господния храм и си издигна жертвеници на всеки ъгъл в Йерусалим.</verse>
				<verse number="25">Той направи оброчища и във всички юдейски градове, за да принасят кадилни жертви на чуждите богове, и разгневи Господа, Бога на предците си.</verse>
				<verse number="26">Останалите дела и всичките му постъпки, отначало докрай, са описани в книгата на юдейските и израилските царе.</verse>
				<verse number="27">Ахаз почина при предците си. Погребаха го в Йерусалим, но не в гробницата на израилските царе. И вместо него се възцари синът му Езекия.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="29">
				<verse number="1">Езекия се възцари на двадесет и пет години и беше цар в Йерусалим двадесет и девет години. Майка му се казваше Авия, дъщеря на Захария.</verse>
				<verse number="2">Той постъпваше праведно пред Господа така, както правеше това баща му Давид.</verse>
				<verse number="3">Още в първия месец на първата година от царуването си той отвори вратите на Господния храм и го обнови.</verse>
				<verse number="4">И като заповяда на свещениците и левитите да дойдат, събра ги на източния площад</verse>
				<verse number="5">и им каза: „Слушайте ме, левити! Осветете се сега, осветете и храма на Господа, Бога на предците ви, и изхвърлете гнусотата от светилището,</verse>
				<verse number="6">защото предците ни вършеха беззакония и не постъпваха праведно пред Господа, нашия Бог — изоставиха Го и Му обърнаха гръб, отвърнаха се от Господния дом.</verse>
				<verse number="7">Затвориха вратите на притвора, угасиха светилниците, не принасяха кадилна жертва и всеизгаряне в светилищито на Бога на Израил.</verse>
				<verse number="8">Затова Господният гняв се изля над Юдея и Йерусалим и Той ги предаде на опустошение, позор и презрение, както виждате с очите си.</verse>
				<verse number="9">И ето бащите ни паднаха от меч, а синовете, дъщерите и жените ни са отведени в плен.</verse>
				<verse number="10">Сега желая от все сърце да сключа завет с Господа, Бога на Израил, за да отвърне гнева Си от нас.</verse>
				<verse number="11">Деца мои, не губете време! Защото Господ ви избра да заставате пред Него и да Му служите. Вие сте Негови слуги и Му принасяте кадилна жертва.“</verse>
				<verse number="12">Тогава станаха левитите: Махат, Амасаевият син, и Йоел, Азариевият син, от Каатовите потомци; от потомците на Мерария — Кис, Авдиевият син, и Азария, Йехалеловият син; от потомците на Гирсон — Йоах, Земовият син, и Еден, Йоаховият син;</verse>
				<verse number="13">от Елицифановите потомци — Шимри и Йеиел; от Асафовите потомци — Захария и Матания;</verse>
				<verse number="14">от Емановите потомци — Йехиел и Шимей; и от Идутуновите — Шемая и Узиел.</verse>
				<verse number="15">Всички те събраха братята си, осветиха се и изпълниха заповедта на царя да очистят храма според словото на Господа.</verse>
				<verse number="16">Свещениците влязоха във вътрешната част на дома Господен, за да го очистят. Изнесоха в двора на храма всичко нечисто, което намериха там. Левитите го взеха и го изнесоха навън при потока Кедрон.</verse>
				<verse number="17">На първия ден от първия месец започнаха да освещават дома Господен, а на осмия ден от месеца стигнаха до Господния притвор. Освещаваха дома на Господа осем дена и на шестнадесетия ден от първия месец свършиха.</verse>
				<verse number="18">Тогава дойдоха в двореца на цар Езекия и казаха: „Очистихме изцяло Господния храм — жертвеника за всеизгаряния, всичките му съдове, трапезата за хлябовете на предложението и всичките ѝ прибори.</verse>
				<verse number="19">Приготвихме и осветихме всички съдове, които цар Ахаз оскверни и захвърли по време на царуването си, и те сега са пред Господния жертвеник.“</verse>
				<verse number="20">Тогава цар Езекия стана рано и като събра първенците на града, отиде в храма на Господа.</verse>
				<verse number="21">И докараха седем телета, седем овена, седем агнета и седем козела като жертва за грях — за царството, за светилището и за Юдея. Царят заповяда на свещениците, Аароновите потомци, да принесат всеизгаряния върху Господния жертвеник.</verse>
				<verse number="22">Те заклаха телетата, а свещениците взеха кръв и поръсиха жертвеника; заклаха овните и агнетата и поръсиха с кръв жертвеника.</verse>
				<verse number="23">След това докараха пред царя и общността козлите, които бяха жертва за грях, и положиха ръцете си върху тях.</verse>
				<verse number="24">Тогава свещениците ги заклаха и поръсиха с кръвта им жертвеника, за да очистят от грехове целия Израил, защото царят беше заповядал да се принесе всеизгаряне и жертва за грях за целия народ.</verse>
				<verse number="25">Той постави отново левитите в Господния храм с цимбали, псалтири и арфи според заповедта на Давид, на Гад, царския ясновидец, и на пророк Натан — наредба, която беше дадена от Господа чрез пророците му.</verse>
				<verse number="26">И левитите застанаха с инструментите, направени от Давид, а свещениците — с тръбите.</verse>
				<verse number="27">Тогава Езекия заповяда да принесат всеизгаряне върху жертвеника. А когато започна всеизгарянето, бяха запени и хвалебните песни за Господа под съпровод на тръби и инструменти, изработени от Давид, царя на Израил.</verse>
				<verse number="28">И цялото събрание се молеше, певците пееха и звучаха тръби, докато траеше всеизгарянето.</verse>
				<verse number="29">А когато жертвоприношението свърши, царят и всички, които присъстваха с него, коленичиха и се поклониха.</verse>
				<verse number="30">После царят и първенците казаха на левитите да славят Господа с думите на Давид и на ясновидеца Асаф. Те с радост изпяха славословието, поклониха се и се помолиха.</verse>
				<verse number="31">Накрая Езекия отново се обърна към тях и каза: „Сега вие се посветихте на Господа. Пристъпете и принесете жертви и благодарствени приноси в Господния храм.“ И всички събрали се принесоха своите жертви и благодарствени приноси, а някой и всеизгаряне.</verse>
				<verse number="32">Общността принесе във всеизгаряне седемдесет вола, сто овена, двеста агнета, всички те всеизгаряния за Господа.</verse>
				<verse number="33">А останалите жертви бяха: петстотин глави едър добитък и три хиляди — дребен добитък.</verse>
				<verse number="34">Но свещениците бяха малко на брой и не можеха да одерат кожите на всички животни за всеизгаряне. Затова помагаха братята им, левитите, докато се свърши работата и се осветят другите свещеници, понеже левитите се бяха подготвили по-усърдно за освещаването, отколкото свещениците.</verse>
				<verse number="35">Освен това и всеизгарянията бяха много, с тлъстини от мирните жертви и възлиянията при всеизгарянията. Така беше възстановена службата в Господния храм.</verse>
				<verse number="36">А Езекия и целият народ много се радваха на стореното от Бога, защото не бяха го очаквали да се случи.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="30">
				<verse number="1">Тогава Езекия изпрати вестоносци по цялата израилска и юдейска земя и написа писма до Ефрем и Манасия да дойдат в Господния дом в Йерусалим, за да отпразнуват Пасха на Господа, Бога на Израил.</verse>
				<verse number="2">Царят, първенците му и цялото събрание в Йерусалим решиха да отпразнуват Пасха на втория месец.</verse>
				<verse number="3">Те не можаха да я организират в определеното време, понеже нямаше още достатъчно осветени свещеници и народът не беше се събрал в Йерусалим.</verse>
				<verse number="4">Царят и цялото събрание одобриха това.</verse>
				<verse number="5">Те решиха да разгласят решението в цял Израил — от Вирсавия до Дан, за да дойдат в Йерусалим и да празнуват Пасха на Господа, Бога на Израил, защото отдавна не бяха я празнували.</verse>
				<verse number="6">И вестоносците тръгнаха с писма от царя и първенците му по цялата израилска и юдейска земя, като казваха по заповед на царя: „Деца на Израил! Обърнете се към Господа, Бога на Авраам, Исаак и Израил! Тогава и Той ще се обърне към останалите от вас, които се избавихте от ръцете на асирийските царе.</verse>
				<verse number="7">Не бъдете като вашите бащи и братя, които извършваха беззаконие пред Господа, Бога на предците си, и Той ги предаде на изтребление, на което самите вие сте свидетели.</verse>
				<verse number="8">Не бъдете твърдоглави като бащите си! Примирете се с Господа и влезте в светилището Му, което Той освети за вечни времена, и служете на Господа, вашия Бог, за да отвърне от вас Своя гняв.</verse>
				<verse number="9">Защото, ако се обърнете към Господа, вашите братя и деца ще намерят милост сред онези, които са ги пленили, и те ще се върнат в тази страна. Господ, вашият Бог, е благ и милостив и няма да ви изостави, ако се обърнете към Него.“</verse>
				<verse number="10">И вестоносците минаваха от град на град през земята на Ефрем и Манасия, чак до Завулон, но навред им се присмиваха и подиграваха.</verse>
				<verse number="11">Само малцина от племената на Асир, Манасия и Завулон се смириха и отидоха в Йерусалим.</verse>
				<verse number="12">Но Божията десница беше над Юдея и подкрепи сърцата им, за да изпълнят според словото на Господа заповедта на царя и първенците.</verse>
				<verse number="13">И в Йерусалим се събра много народ, за да празнува празника Безквасници през втория месец, и това събрание беше твърде многобройно.</verse>
				<verse number="14">И хората се вдигнаха и премахнаха жертвениците, които бяха в Йерусалим — всички кадилни жертвеници изхвърлиха в потока Кедрон.</verse>
				<verse number="15">Заклаха пасхалните агнета на четиринадесетия ден от втория месец, а свещениците и левитите се засрамиха, осветиха се и принесоха всеизгаряне в дома на Господа.</verse>
				<verse number="16">Те застанаха по смените си според своя чин съгласно закона на Божия човек Мойсей. Свещениците ръсеха с кръв, която вземаха от ръцете на левитите.</verse>
				<verse number="17">Но понеже мнозина не бяха се осветили, левитите колеха вместо тях пасхалните агнета, за да ги посветят на Господа.</verse>
				<verse number="18">Някои от народа, най-вече от Ефремовото, Манасиевото, Исахаровото и Завулоновото племе, не се очистиха и ядоха Пасха, но не според предписанието. Но Езекия се помоли за тях и каза: „Дано Господ, Който е благ, да прости на всеки,</verse>
				<verse number="19">който с цялото си сърце търси Господа, Бога на предците си, макар да не се е очистил, както е редно пред светилището.“</verse>
				<verse number="20">И Господ послуша Езекия и прости на народа.</verse>
				<verse number="21">Така израилтяните, които се намираха в Йерусалим, празнуваха весело Безквасници седем дена. И всеки ден левитите и свещениците славеха Господа под съпровод на инструменти, свирещи в Негова чест.</verse>
				<verse number="22">А Езекия насърчаваше всички левити, които знаеха да служат добре на Господа. Ядоха седем дена, принасяха мирни жертви и славеха Господа, Бога на предците си.</verse>
				<verse number="23">Тогава всички те решиха да празнуват още седем дена. И отпразнуваха тези дни с веселие,</verse>
				<verse number="24">защото юдейският цар Езекия дари на обществото хиляда телета и десет хиляди овце. И първенците също дариха хиляда телета и десет хиляди овце.</verse>
				<verse number="25">И всички се веселиха — народът на Юдея, свещениците, левитите, всички, които бяха дошли в Израил, както и пришълците в Израил и Юдея.</verse>
				<verse number="26">В Йерусалим настана голямо веселие, защото от времето на цар Соломон, Давидовия син, в Йерусалим такова нещо не се бе случвало.</verse>
				<verse number="27">Накрая свещениците и левитите станаха и благословиха народа. Техният глас беше чут от Господа и молитвата им възлезе към небесното Му обиталище.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="31">
				<verse number="1">След като свърши всичко това, всички израилтяни, които се намираха там, тръгнаха по градовете на Юдея. Те изпотрошиха идолите, събориха статуите на Ашера и разрушиха оброчищата и жертвениците в цяла Юдея и в земите на Вениамин, Ефрем и Манасия. След това всички израилтяни се върнаха в градовете си, всеки в своя дом.</verse>
				<verse number="2">А Езекия разпредели смените на свещениците и левитите според задълженията им и определи свещеник и левит за принасяне на всеизгаряне и мирна жертва, да служат и да отправят възхвала с музика и песни пред вратите на Господния дом.</verse>
				<verse number="3">Царят определи и дял от собствеността си за всеизгарянията: за утринните и вечерните всеизгаряния, за всеизгарянията в събота и при новолуния, както и на празници, според предписаното в Господния закон.</verse>
				<verse number="4">Той заповяда на народа в Йерусалим също и да предостави определена издръжка на свещениците и левитите, за да служат ревностно на Господния закон.</verse>
				<verse number="5">И когато тази заповед беше разгласена, израилтяните донесоха много от първите плодове — жито, вино, елей, мед и от всичко, каквото прибраха от полето. Донесоха още в изобилие десятък от всичко.</verse>
				<verse number="6">Израилтяните и юдеите, които живееха в градовете на Юдея, също донесоха десятък от едрия и дребния добитък и десятък от приносите, посветени на Господа, техния Бог. Те трупаха всичко на купове.</verse>
				<verse number="7">Започнаха да ги трупат в третия месец и свършиха тази работа в седмия месец.</verse>
				<verse number="8">А когато Езекия и първенците дойдоха и видяха куповете, благословиха Господа и Неговия народ Израил.</verse>
				<verse number="9">И Езекия попита свещениците за куповете,</verse>
				<verse number="10">а първосвещеникът Азария, от Садоковия род, му отговори: „Откакто започнаха да носят приносите в дома на Господа, ядохме до насита и пак остана много, защото Господ благослови народа Си. Това изобилие е от остатъка.“</verse>
				<verse number="11">Тогава Езекия заповяда да приготвят помещения в Господния дом. А когато ги приготвиха,</verse>
				<verse number="12">занесоха там грижливо всички приноси, десятъка и посветените дарове. За техен надзирател беше определен левитът Хонания, а като негов заместник — брат му Самей.</verse>
				<verse number="13">А по заповед на цар Езекия и на предстоятеля на Божия дом Азария — Йехиил, Азазия, Нахат, Асаил, Йеримот, Йозавад, Елиел, Исмахия, Махат и Бенания станаха надзиратели, подвластни на Хонания и брат му Самей.</verse>
				<verse number="14">А левитът Коре, син на Имна, страж при източните порти, наблюдаваше доброволните приноси за Бога да бъдат използвани за Господа и светилището.</verse>
				<verse number="15">Подчинени му бяха пратеници в свещеническите градове — Еден, Миниамин, Йешуа, Шемая, Амария и Шехания, за да раздават на братята техния дял от смените на малки и големи,</verse>
				<verse number="16">на всички от мъжки пол от три години нагоре и тези, които отиват в Божия храм според служението им и смените им, според задълженията и задачите им.</verse>
				<verse number="17">Свещениците бяха определени според родовете им, а на левитите от двадесет години нагоре — спред тяхната служба и смените им.</verse>
				<verse number="18">Те бяха изброени с техните деца и жени, синове и дъщери, защото и те се освещаваха от тяхното богослужение.</verse>
				<verse number="19">От потомците на Аарон, свещениците, живеещи по крайградските пасища, имаше поименно определени, които да раздават на всички от мъжки пол в родовете на свещениците, както и на всички записани левити.</verse>
				<verse number="20">Така направи Езекия в цяла Юдея. Той вършеше това, което е добро, праведно и вярно пред Господа, своя Бог.</verse>
				<verse number="21">Той търсеше своя Бог, действаше от все сърце и имаше успех във всичко, което предприемаше, за да служи на Божия дом, да пази закона и заповедите.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="32">
				<verse number="1">След тези събития и тази проявена вярност дойде Сенахирим, асирийският цар, и навлезе в Юдея, обсади укрепените градове с намерението да ги превземе.</verse>
				<verse number="2">А Езекия, като видя, че Сенахерим е дошъл, за да воюва против Йерусалим,</verse>
				<verse number="3">се посъветва със знатните и военачалниците си дали да не засипят водните извори извън града. Те се съгласиха.</verse>
				<verse number="4">И се събраха много хора, засипаха всички извори и потока, течащ през долината, с мисълта: „Нека като дойдат асирийските царе, да не намерят достатъчно вода!“</verse>
				<verse number="5">Езекия укрепна, изгради отново цялата стена, където беше съборена, издигна кулите по-високи, построи отвън втора стена, укрепи Мило в Давидовия град и направи много копия и щитове.</verse>
				<verse number="6">Постави военачалници над народа, събра всички при себе си на площада при градските порти и ги насърчи с думите:</verse>
				<verse number="7">„Бъдете силни и храбри, не бойте се и не се страхувайте от асирийския цар и от многобройната му войска, защото на наша страна има повече, отколкото на негова.</verse>
				<verse number="8">С него са десници от плът, а с нас е Господ, нашият Бог, за да ни помага и да се сражава в битките ни.“ И народът се успокои от думите на Езекия, царя на юдеите.</verse>
				<verse number="9">Тогава асирийският цар Сенахерим, който все още държеше под обсада Лахис с цялата си войска, изпрати свои слуги в Йерусалим, за да съобщят на юдейския цар Езекия и на всички юдеи.</verse>
				<verse number="10">Ето посланието на Сенахерим, асирийския цар: „На какво се надявате? Как ще издържите обсадата на Йерусалим?</verse>
				<verse number="11">Не ви ли мами Езекия, за да ви предаде на смърт от глад и жажда, като ви казва: „Господ, нашият Бог, ще ни избави от ръката на асирийския цар“?</verse>
				<verse number="12">Нали този Езекия премахна оброчищата Му и жертвениците Му и заповяда на Юдея и Йерусалим: „Пред един жертвеник се покланяйте и на него кадете!“</verse>
				<verse number="13">Нима не знаете какво направихме аз и предците ми с всички народи по земята? Съумяха ли народите по земята да избавят страната си от моята ръка?</verse>
				<verse number="14">Кой от всички богове на онези народи, които предците ми изтребиха, е могъл да избави своя народ от ръката ми, за да може и вашият Бог да ви спаси от моята ръка?</verse>
				<verse number="15">Затова не се оставяйте Езекия да ви мами така и да ви увещава и не му вярвайте. След като никой бог на нито един народ или царство не е избавил народа си от моята ръка, нима вашият Бог ще направи това?“</verse>
				<verse number="16">И много още говореха слугите му против Господа Бога и против Езекия, Неговия раб.</verse>
				<verse number="17">Той написа и писмо, в което хулеше Господа, Бога на Израил, и говореше против Него, като твърдеше: „Както боговете на народите по земята не спасиха своите народи от ръката ми, така и Езекиевият Бог няма да спаси народа Си от моята ръка.“</verse>
				<verse number="18">Всичко това асирийците викаха на еврейски език към жителите на Йерусалим, които бяха по градските стени, за да ги уплашат и обезкуражат и така да превземат града.</verse>
				<verse number="19">Те говореха за Бога на Йерусалим, както за боговете на другите народи — дело на човешките ръце.</verse>
				<verse number="20">Цар Езекия и пророк Исая, Амоцовият син, отправиха молитва за помощ към небето.</verse>
				<verse number="21">И Господ изпрати ангел, който погуби всички храбри мъже, предводители и военачалници във войската на асирийския цар. Така той се върна посрамен в страната си. И когато влезе в светилището на своя бог, неговите синове го убиха с меч.</verse>
				<verse number="22">Така Господ избави Езекия и жителите на Йерусалим от ръката на асирийския цар и от всички врагове и им дари мир отвред.</verse>
				<verse number="23">И мнозина донесоха дарове на Господа в Йерусалим и скъпоценности на юдейския цар Езекия, който след тези събития беше особено почитан от всички народи.</verse>
				<verse number="24">По това време Езекия легна смъртно болен и се помоли на Господа. И Господ го послуша и му даде знамение.</verse>
				<verse number="25">Но Езекия не благодари за сторените му добрини, напротив, сърцето му се възгордя. Затова наказание сполетя него, Юдея и Йерусалим.</verse>
				<verse number="26">Тогава Езекия и жителите на Йерусалим смириха гордостта в сърцата си и наказанието от Господа ги отмина в дните на Езекия.</verse>
				<verse number="27">И Езекия натрупа голямо богатство и много слава. Затова си направи съкровищница за сребро, злато и скъпоценни камъни, за благовония, за щитове и всякакви отбрани съдове;</verse>
				<verse number="28">направи още хранилища за жито, вино, елей, обори за добитък и кошари за стадата.</verse>
				<verse number="29">Изгради и градове. А стада от дребен и едър добитък имаше в изобилие, защото Бог бе твърде щедър към него.</verse>
				<verse number="30">Именно той, Езекия, отби горния приток на Геон и отведе водите му на запад към Давидовия град. Езекия успяваше във всяко от своите начинания.</verse>
				<verse number="31">Така беше и когато вавилонските първенци изпратиха при него пратениците си, за да разпитат за знамението, станало в страната. Тогава Господ го остави да постъпи по своя воля, за да го изпита и разбере какво е в сърцето му.</verse>
				<verse number="32">А останалите дела на Езекия и неговите добродетели са описани във видението на пророк Исаия, Амоцовия син, и в книгата на юдейските и израилските царе.</verse>
				<verse number="33">Езекия почина при предците си и го погребаха при гробниците на Давидовите потомци. И цяла Юдея и жителите на Йерусалим му отдадоха почест при смъртта му. И вместо него се възцари синът му Манасия.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="33">
				<verse number="1">Манасия беше на дванадесет години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим петдесет и пет години.</verse>
				<verse number="2">Но той не постъпваше праведно пред Господа, а подражаваше в мерзостите на народите, които Господ беше прогонил пред израилтяните;</verse>
				<verse number="3">построи отново оброчищата, които баща му Езекия беше съборил, издигна жертвеници на Ваал и статуи на Ашера и се кланяше и служеше на всички небесни светила.</verse>
				<verse number="4">Той издигна жертвеници в Господния храм, за който Господ беше казал: „В Йерусалим ще пребъде името Ми за вечни времена.“</verse>
				<verse number="5">Издигна жертвеници и в двата двора на Господния храм, посветени на всички небесни светила.</verse>
				<verse number="6">Принасяше в жертва чрез изгаряне синовете си в долината Бен-Хином, гадаеше, врачуваше и правеше магии, общуваше с предсказатели и хора, които призоваваха мъртъвци.</verse>
				<verse number="7">В дома на Господа постави изваяния идол, който нареди да направят и за който Бог беше казал на Давид и на сина му Соломон: „Ще положа името Си за вечни времена в този дом и в Йерусалим, който избрах от всички племена на Израил.</verse>
				<verse number="8">И ако слушат и вършат всичко, което им заповядах — закона, наредбите и заповедите, дадени чрез Мойсей, кракът на Израил няма да напусне земята, която отредих за предците им.“</verse>
				<verse number="9">Но Манасия подведе Юдея и жителите на Йерусалим да постъпват по-лошо и от народите, които Господ изтреби пред израилтяните.</verse>
				<verse number="10">И Господ напомни за това на Манасия и на хората му, но те не послушаха.</verse>
				<verse number="11">Затова Господ прати против тях военачалниците на асирийския цар. Те заловиха Манасия, оковаха го във вериги и го отведоха във Вавилон.</verse>
				<verse number="12">А когато беше в беда, той се помоли на Господа, своя Бог, и дълбоко се смири пред Бога на предците си.</verse>
				<verse number="13">След като се помоли на Бога, Той прояви милостта Си, чу молитвата му и го върна в Йерусалим, в неговото царство. Тогава Манасия разбра, че Господ е истинският Бог.</verse>
				<verse number="14">След това Манасия построи външната стена на Давидовия град в долината, западно от Геон, чак до Рибните порти, прекара я около Офел и я издигна високо. Постави военачалници във всички укрепени градове на Юдея.</verse>
				<verse number="15">Царят премахна чуждите божества и идоли от Господния храм и всички жертвеници, които беше издигнал върху хълма на Господния храм и в Йерусалим, и ги изхвърли извън града.</verse>
				<verse number="16">Той поправи жертвеника на Господа и принесе върху него мирни и благодарствени жертви, и заповяда на юдеите да служат на Господа, Бога на Израил.</verse>
				<verse number="17">Но народът все още принасяше жертви по оброчищата, макар и само на Господа, своя Бог.</verse>
				<verse number="18">Останалите дела на Манасия, молитвата към Бога и думите на пророците, които му говориха от името на Господа, Бога на Израил, са записани при делата на израилските царе.</verse>
				<verse number="19">А молитвите му и как Бог прояви милостта Си към него, всичките му грехове, беззаконията му, местата, по които беше издигнал оброчища, статуи на Ашера и други идоли, преди да се покае, са описани в записките на Хозая.</verse>
				<verse number="20">Манасия почина при предците си и го погребаха в дома му. Вместо него се възцари синът му Амон.</verse>
				<verse number="21">Амон беше на двадесет и две години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим две години.</verse>
				<verse number="22">Той не постъпваше праведно пред Господа, както правеше и неговият баща, Манасия. Амон принасяше жертви на всички идоли, направени от баща му Манасия; и им служеше.</verse>
				<verse number="23">Той не се смири пред Господа, както се смири баща му Манасия, напротив, Амон вършеше все повече грехове.</verse>
				<verse number="24">Тогава слугите му направиха заговор против него и го убиха в дома му.</verse>
				<verse number="25">А народът изби всички участници в заговора против цар Амон и издигна вместо него сина му Йосия за цар.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="34">
				<verse number="1">Йосия беше на осем години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим тридесет и една години.</verse>
				<verse number="2">Той вършеше това, което беше праведно пред Господа, следваше пътя на праотеца си Давид и не се отбиваше нито надясно, нито наляво.</verse>
				<verse number="3">На осмата година от царуването си още като момче започна да търси Бога на праотеца си Давид, а на двадесетата година се зае да премахне от Юдея и Йерусалим оброчищата, статуите на Ашера, изваяните и отлети идоли.</verse>
				<verse number="4">В присъствие на царя разрушиха жертвениците на Ваал и фигурите, които се издигаха над тях. А той отряза статуите на Ашера, изваяните и отлетите идоли разби на прах и ги разпиля по гробовете на онези, които им бяха принасяли жертва.</verse>
				<verse number="5">Изгори костите на жреците върху техните жертвеници и така очисти Юдея и Йерусалим.</verse>
				<verse number="6">Всичко това направи и в градовете на племената на Манасия, Ефрем, Симеон и Нефталим, като опустоши околностите им,</verse>
				<verse number="7">събори жертвениците и статуите на Ашера, разби на прах идолите, строши всички кумири и се върна в Йерусалим.</verse>
				<verse number="8">А на осемнадесетата година от царуването си, след като очисти страната си и Божия дом, царят прати Шафан, Ацалевия син, градоначалника Маасея и летописеца Йоах, Йоахазовия син, да поправят храма на Господа, своя Бог.</verse>
				<verse number="9">Те отидоха при първосвещеника Хелкия и предадоха среброто, принесено в Божия дом, което левитите при храмовите порти бяха събрали от племената на Манасия, Ефрем, от всички израилтяни, от цяла Юдея и Вениаминовото племе и от жителите на Йерусалим.</verse>
				<verse number="10">Приеха го надзирателите при дома на Господа, а те го предадоха на работниците, които работеха в Господния дом, за да поправят и обновят храма.</verse>
				<verse number="11">Те пък го дадоха на дърводелците и зидарите, за да купуват дялани камъни и греди, с които да покрият постройките, съборени от юдейските царе.</verse>
				<verse number="12">Тези хора работеха съвестно. Техни надзиратели бяха Йахат и Овадия, левити от Мерариевите потомци, Захария и Мешулам от Каатовите потомци и всички левити, които умееха да свирят на музикални инструменти.</verse>
				<verse number="13">Имаше още и надзиратели на носачите и над всички останали работници. Левитите бяха още писари, управители и стражи при портите.</verse>
				<verse number="14">Когато изнасяха среброто, внесено в храма на Господа, свещеникът Хелкия намери книгата на Господния закон, даден чрез Мойсей.</verse>
				<verse number="15">Тогава Хелкия каза на писаря Шафан: „Намерих книгата на закона в Господния дом.“ И Хелкия даде книгата на Шафан.</verse>
				<verse number="16">А Шафан занесе книгата на царя и му съобщи: „Твоите слуги извършват всичко, каквото им е поръчано;</verse>
				<verse number="17">те събраха среброто, намерено в Господния дом, и го предадоха на надзирателите и на работниците.“</verse>
				<verse number="18">Писарят Шафан съобщи на царя още, че свещеникът Хелкия му е дал тази книга и той я прочете пред царя.</verse>
				<verse number="19">Царят, като чу думите на закона, раздра дрехите си</verse>
				<verse number="20">и заповяда на Хелкия, на Ахикам, Шафановия син, на Авдон, Михеевия син, на писаря Шафон и на царския слуга Асая:</verse>
				<verse number="21">„Идете и се допитайте до Господа за мене и за останалите в Израил и Юда относно думите в намерената книга, защото голям е Господният гняв, който ни сполетя, след като предците ни не опазиха словото на Господа и не постъпваха във всичко така, както е писано в тази книга.“</verse>
				<verse number="22">Тогава Хелкия и хората, определени от царя, отидоха при пророчицата Олдама, жена на пазача на дрешника Шалум, син на Тавкегат, Хасраовия син. Тя живееше в новата част на Йерусалим. Пратениците ѝ разказаха за какво бяха дошли.</verse>
				<verse number="23">А тя им отговори: „Така казва Господ, Бог на Израил: „Кажете на човека, който ви е изпратил при мене:</verse>
				<verse number="24">Така казва Господ: „Аз ще изпратя беди върху това място и върху жителите му — всички онези проклятия, написани в книгата, която прочетоха пред юдейския цар.</verse>
				<verse number="25">Гневът Ми ще се излее на това място и няма да угасне затова, че Ме изоставиха и кадиха на други богове, и Ме разгневиха с всичко, което сториха с ръцете си.“</verse>
				<verse number="26">А на юдейския цар, който ви е изпратил да се допитате до Бога, кажете: „Така казва Господ, Бог на Израил, относно думите, които си чул:</verse>
				<verse number="27">Понеже сърцето ти се смири и ти потърси Господа, когато чу думите Му за това място и за жителите му, и в смирението си раздра дрехите си и заплака пред Мене, затова и Аз чух молитвата ти — казва Господ, —</verse>
				<verse number="28">ето Аз ще те прибера при предците ти и ще бъдеш положен с мир в гробницата си. Очите ти няма да видят злото, което ще пратя върху това място и върху жителите му“.“ Пратениците съобщиха този отговор на царя.</verse>
				<verse number="29">Тогава царят заповяда да съберат всички старейшини от Юдея и Йерусалим.</verse>
				<verse number="30">И царят отиде в Господния храм заедно с всички юдеи и жители на Йерусалим — свещениците, левитите и целия народ — малки и големи. Пред тях прочете на всеослушание всички думи на книгата на завета, намерена в дома на Господа.</verse>
				<verse number="31">След това царят се изправи на мястото си и сключи завет пред Господа да следват Господа, да пазят заповедите Му, откровенията Му и наредбите Му от цялото си сърце и душа, за да изпълняват думите на завета, записани в тази книга.</verse>
				<verse number="32">И накара всички в Йерусалим и в страната на Вениамин да потвърдят своята вярност към завета. Оттогава жителите на Йерусалим постъпваха според завета на Бога, Бога на предците им.</verse>
				<verse number="33">Йосия премахна всички скверни идоли навред по земите на израилтяните и заповяда на всички, които населяваха Израил, да служат на Господа, своя Бог. И през всичките дни на живота му те не отстъпваха от Господа, Бога на техните предци.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="35">
				<verse number="1">Йосия направи Пасха на Господа в Йерусалим и заклаха пасхалното агне на четиринадесетия ден от първия месец.</verse>
				<verse number="2">Той нареди на свещениците да поемат задълженията си и ги насърчи да служат в храма на Господа.</verse>
				<verse number="3">Тогава каза на левитите, които бяха посветени на Господа и поучаваха всички израилтяни: „Поставете светия ковчег в храма, който построи Соломон, Давидовият син, царят на Израил. Няма да го носите вече на рамене. Служете сега на Господа, вашия Бог, и на народа Му Израил.</verse>
				<verse number="4">Застанете според родовете си, според смените си, както е отредено от Давид, царя на Израил, както определи и синът му Соломон;</verse>
				<verse number="5">стойте в светилището и всеки от вас да представлява родовете на братята си. Това да сторят и левитите.</verse>
				<verse number="6">Заколете пасхалното агне, осветете се и го пригответе за братята си, като постъпвате съгласно словото на Господа, дадено чрез Мойсей.“</verse>
				<verse number="7">Йосия подари на народа, на всички, които бяха там, дребен добитък за пасхална жертва — тридесет хиляди агнета и ярета и три хиляди вола. Те бяха от царския имот.</verse>
				<verse number="8">Предводителите му също направиха дарения за народа, за свещениците и за левитите. А управителите на Божия храм — Хелкия, Захария и Йехиил, подариха на свещениците за пасхална жертва две хиляди и шестстотин агнета и ярета и триста вола.</verse>
				<verse number="9">А Хонания и братята му Шемая и Натанаил, и началниците на левитите Хашавия, Йеил и Йозавад подариха на левитите за пасхална жертва пет хиляди агнета и ярета и петстотин вола.</verse>
				<verse number="10">Така беше подготвено богослужението. По заповед на царя свещениците застанаха на местата си и левитите според задълженията си.</verse>
				<verse number="11">Тогава започнаха до колят пасхалните жертви и свещениците поръсваха с кръвта, която им подаваха левитите. А левитите освен това деряха кожите на животните.</verse>
				<verse number="12">И разпределиха определеното за всеизгаряне, за да го раздадат на народа според родовете им, за принос на Господа, както е писано в Мойсеевата книга. Така направиха и с воловете.</verse>
				<verse number="13">Опекоха на огън пасхалните агнета според разпоредбите, а жертвеното месо свариха в казани, котли и гърнета и го раздадоха на народа.</verse>
				<verse number="14">След това приготвиха за себе си и за свещениците, защото Аароновите потомци бяха заети с принасянето на всеизгаряния до нощта. Затова левитите готвеха за себе си, но и за свещениците, Аароновите синове.</verse>
				<verse number="15">По местата си оставаха и певците, Асафовите потомци, според наредбите на Давид, Асаф, Еман и на царския ясновидец Идутун. И стражите при портите бяха на поста си. Нямаше нужда да напускат службата си, понеже братята им, левитите, готвеха за тях.</verse>
				<verse number="16">Така беше подготвено цялото богослужение в този ден, за да отбележат Пасха и да принесат всеизгаряния върху Господния жертвеник по заповед на цар Йосия.</verse>
				<verse number="17">Израилтяните, които бяха там, празнуваха Пасха и Безквасници седем дена,</verse>
				<verse number="18">Такава Пасха не бе празнувана в Израил от дните на пророк Самуил. Нито един от всички царе на израилтяните не беше правил такава Пасха, каквато направиха Йосия, свещениците, левитите, всички жители на Юдея и Израил, които бяха там, и жителите на Йерусалим.</verse>
				<verse number="19">Тази Пасха беше извършена в осемнадесетата година от царуването на Йосия.</verse>
				<verse number="20">А след всичко това, когато Йосия възстанови Божия дом, египетският цар Нехао поведе войска към Кархемис, близо до Ефрат, и Йосия излезе против него.</verse>
				<verse number="21">Тогава Нехао изпрати при него пратеници да кажат: „Какво общо има между мене и тебе, царю юдейски? Днес не съм тръгнал против тебе, а към царството, с което съм във война. Бог ми е заповядал да бързам. Не се противи на Бога, Който е с мене, за да не те погуби.“</verse>
				<verse number="22">Но Йосия не отстъпи и се приготви за битка. Той не послуша думите на Нехао, които бяха думи на Бога, а влезе в бой с него в долината Мегидон.</verse>
				<verse number="23">Стрелците улучиха цар Йосия. Тогава той каза на слугите си: „Изведете ме оттук, защото съм тежко ранен!“</verse>
				<verse number="24">Слугите му го свалиха от бойната колесница, качиха го на друга кола и го откараха в Йерусалим, където умря. Той беше погребан в гробниците на своите предци и цяла Юдея и Йерусалим оплакаха Йосия.</verse>
				<verse number="25">А Йеремия оплака Йосия в песен. Всички певци и певици напомнят и до днес за Йосия в скръбните си песни. Те са записани в книгата на песните за оплакване. Това стана обичай в Израил.</verse>
				<verse number="26">Останалите дела на Йосия и добродетелите му, извършени според заповедите в Господния закон,</verse>
				<verse number="27">и неговите постъпки отначало докрай са описани в книгата на израилските и юдейските царе.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="36">
				<verse number="1">Тогава народът въздигна Йосиевия син Йоахаз и го възцари в Йерусалим вместо баща му.</verse>
				<verse number="2">Йоахаз беше на двадесет и три години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим три месеца.</verse>
				<verse number="3">Но египетският цар го свали от престола в Йерусалим и наложи на страната данък от сто таланта сребро и един талант злато.</verse>
				<verse number="4">Царят на Египет постави брат му Елиаким за цар над Юдея и над Йерусалим, като промени името му на Йоаким. А неговият брат Йоахаз беше взет в плен от Нехао, който го отведе в Египет.</verse>
				<verse number="5">Йоаким беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим единадесет години.</verse>
				<verse number="6">Нападна го вавилонският цар Навуходоносор, победи го и го окова, за да го отведе във Вавилон.</verse>
				<verse number="7">Навуходоносор отнесе във Вавилон и част от съдовете на Господния храм и ги постави в своя дворец.</verse>
				<verse number="8">Останалите дела на Йоаким, скверностите, които той извърши, и какво се случи с него е описано в книгата на израилските и юдейските царе. И вместо него се възцари синът му Йехония.</verse>
				<verse number="9">Йехония беше на осемнадесет години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим три месеца и десет дена. Той не постъпваше праведно пред Господа.</verse>
				<verse number="10">Когато изтече една година, цар Навуходоносор прати да го доведат във Вавилон заедно със скъпоценните съдове на Господния храм. А над Юдея възцари брат му Седекия.</verse>
				<verse number="11">Седекия беше на двадесет и една години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим единадесет години.</verse>
				<verse number="12">И той не постъпваше праведно пред Господа, своя Бог, и не се смири пред пророк Йеремия, който му говореше с думите на Господа.</verse>
				<verse number="13">Измени и на цар Навуходоносор, макар че му беше дал клетва за вярност в името на Бога. Той се показа упорит и своенравен и не се обърна към Господа, Бога на Израил.</verse>
				<verse number="14">Всички първенци сред свещениците и народа вършеха грехове, като подражаваха на всички скверности на езичниците и така оскверниха дома на Господа, който Той беше осветил в Йерусалим.</verse>
				<verse number="15">Господ, Бог на предците им, непрекъснато ги предупреждаваше чрез Своите пратеници, защото искаше да предпази Своя народ и Своето жилище.</verse>
				<verse number="16">Но те се присмиваха на Божиите пратеници, презряха славата Му и се подиграха с пророците Му, докато гневът на Господа не падна върху народа Му и за него вече нямаше спасение.</verse>
				<verse number="17">И Той изпрати против тях халдейския цар, който изби с меч младежите им в тяхното светилище. Не пощади нито юноша, нито девойка, нито дори беловласи старци — Бог предаде всички в ръцете му.</verse>
				<verse number="18">Всички съдове на Божия храм, големи и малки, съкровищата на дома на Господа и богатствата на царя и придворните му — всичко отнесе във Вавилон.</verse>
				<verse number="19">След това изгориха Божия храм, събориха стените на Йерусалим, изгориха всички дворци в него, унищожиха всичките му скъпоценности.</verse>
				<verse number="20">А онези, които оцеляха от меча, Навуходоносор отведе като пленници във Вавилон. И те бяха поробени от него и потомците му до въздигането на персийското царство.</verse>
				<verse number="21">Така се изпълниха думите на Господа, изречени чрез пророк Йеремия: „Страната ще запустее за седемдесет години, за да се изпълнят онези съботни години, които израилтяните не спазиха.“</verse>
				<verse number="22">И в първата година от царуването на Кир се изпълниха думите на Господа, изречени от Йеремия: „Господ подбуди персийския цар и той заповяда да разгласят и да изпратят писмена заповед навред в царството му:</verse>
				<verse number="23">„Кир, царят на персите, обявява: „Господ, Бог Небесен, ми даде всички земни царства и ми заповяда да Му построя дом в Йерусалим, в Юдея. Който от вас принадлежи към народа Му, нека се върне там и Господ, неговият Бог, да бъде с него“.“</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="15">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">В първата година от царуването на персийския цар Кир Господ изпълни това, което възвести чрез думите на пророк Йеремия. Господ вдъхнови Кир, персийския цар, да издаде заповед, устна и писмена, която беше разгласена навред в царството му:</verse>
				<verse number="2">„Кир, царят на Персия, обявява: „Господ, Небесният Бог, ми даде всички земни царства и ми заповяда да построя за Него храм в Йерусалим, който е в Юдея.</verse>
				<verse number="3">Който от вас принадлежи към Неговия народ, нека неговият Бог бъде с него и той да отиде в Йерусалим, който е в Юдея, и да построи храм на Господа, Бога на Израил, защото Той е Бог, Който обитава в Йерусалим.</verse>
				<verse number="4">И на всеки от юдеите, където и да се е заселил той, нека неговите съседи в областта му помогнат със сребро, злато, имот и добитък, както и с доброволни дарове за храма на Господа в Йерусалим“.“</verse>
				<verse number="5">Тогава предводителите на родове от племената на Юда и Вениамин, свещениците и левитите — всички, които Бог беше вдъхновил — се отправиха към Йерусалим, за да построят храм на Господа.</verse>
				<verse number="6">И всички техни съседи им помагаха със сребърни съдове, злато, имот, добитък и скъпоценни вещи, както и с доброволни дарове за храма.</verse>
				<verse number="7">А цар Кир извади съдовете на Господния храм, които Навуходоносор беше отнесъл от Йерусалим и ги беше поставил в дома на своя бог.</verse>
				<verse number="8">Също така персийският цар нареди на ковчежника Митридат да ги изнесе и той ги предаде под брой на Шешбацар, предводителя на племето на Юда.</verse>
				<verse number="9">А ето техния брой: златни блюда — тридесет, сребърни блюда — хиляда, ножове — двадесет и девет,</verse>
				<verse number="10">златни чаши — тридесет, сребърни чаши, двойни — четиристотин и десет, други съдове — хиляда.</verse>
				<verse number="11">Общо съдовете от злато и сребро бяха пет хиляди и четиристотин. Всичко това Шешбацар взе със себе си, когато преселниците тръгнаха от Вавилон за Йерусалим.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">А ето и потомците на преселените от Юдея, които се завърнаха от плен в Йерусалим в своите градове в Юдея; вавилонският цар Навуходоносор беше отвел техните родове, за да ги засели във Вавилон.</verse>
				<verse number="2">Техни предводители бяха Зоровавел, Иисус, Неемия, Сарая, Реелая, Мардохей, Вилшан, Мисфар, Бигвая, Рехум и Ваана. Ето броя на мъжете от народа на Израил:</verse>
				<verse number="3">потомци на Парош — две хиляди сто седемдесет и двама;</verse>
				<verse number="4">потомци на Сафатия — триста седемдесет и двама;</verse>
				<verse number="5">потомци на Арах — седемстотин седемдесет и пет;</verse>
				<verse number="6">потомци на Пахат-Моав от Иисус и Йоав — две хиляди осемстотин и дванадесет;</verse>
				<verse number="7">потомци на Елам — хиляда двеста петдесет и четири;</verse>
				<verse number="8">потомци на Зату — деветстотин четиридесет и пет;</verse>
				<verse number="9">потомци на Закхай — седемстотин и шестдесет;</verse>
				<verse number="10">потомци на Вани — шестстотин четиридесет и двама;</verse>
				<verse number="11">потомци на Бебай — шестстотин двадесет и трима;</verse>
				<verse number="12">потомци на Азгад — хиляда двеста двадесет и двама;</verse>
				<verse number="13">потомци на Адоникам — шестстотин шестдесет и шест;</verse>
				<verse number="14">потомци на Бигвай — две хиляди петдесет и шест;</verse>
				<verse number="15">потомци на Адин — четиристотин петдесет и четири;</verse>
				<verse number="16">потомци на Атер от Езекия — деветдесет и осем;</verse>
				<verse number="17">потомци на Бецай — триста двадесет и трима;</verse>
				<verse number="18">потомци на Йора — сто и дванадесет;</verse>
				<verse number="19">потомци на Хашум — двеста двадесет и трима;</verse>
				<verse number="20">потомци на Гибар — деветдесет и пет;</verse>
				<verse number="21">мъже от Витлеем — сто двадесет и трима;</verse>
				<verse number="22">мъже от Нетофа — петдесет и шест;</verse>
				<verse number="23">мъже от Анатот — сто двадесет и осем;</verse>
				<verse number="24">мъже от Азмавет — четиридесет и двама;</verse>
				<verse number="25">мъже от Кириат-Ярим, Кефира и Беерот — седемстотин четиридесет и трима;</verse>
				<verse number="26">мъже от Рама и Гева — шестстотин двадесет и един;</verse>
				<verse number="27">мъже от Михмас — сто двадесет и двама;</verse>
				<verse number="28">мъже от Ветил и Гай — двеста двадесет и трима;</verse>
				<verse number="29">мъже от Нево — петдесет и двама;</verse>
				<verse number="30">мъже от Магбиш — сто петдесет и шест;</verse>
				<verse number="31">потомци на другия Елам — хиляда двеста петдесет и четири;</verse>
				<verse number="32">потомци на Харим — триста и двадесет;</verse>
				<verse number="33">мъже от Лида, Хадид и Оно — седемстотин двадесет и пет;</verse>
				<verse number="34">мъже от Йерихон — триста четиридесет и пет;</verse>
				<verse number="35">мъже от Сенай — три хиляди шестстотин и тридесет.</verse>
				<verse number="36">От свещениците: потомци на Йедая от Иисус — деветстотин седемдесет и трима;</verse>
				<verse number="37">потомци на Имер — хиляда петдесет и двама;</verse>
				<verse number="38">потомци на Пашхур — хиляда двеста четиридесет и седем;</verse>
				<verse number="39">потомци на Харим — хиляда и седемнадесет.</verse>
				<verse number="40">От левитите: потомци на Иисус от Кадмиил и Годав — седемдесет и четири.</verse>
				<verse number="41">От певците: потомци на Асаф — сто двадесет и осем.</verse>
				<verse number="42">От стражите при портите: потомци на Шалум, потомци на Атер, потомци на Талмон, потомци на Акув, потомци на Хатит, потомци на Шовай — всичко сто тридесет и девет.</verse>
				<verse number="43">От храмовите служители — потомци на Циха, потомци на Хасуфа, потомци на Таваот,</verse>
				<verse number="44">потомци на Керос, потомци на Сиаха, потомци на Фадон,</verse>
				<verse number="45">потомци на Лебана, потомци на Хагаба, потомци на Акув,</verse>
				<verse number="46">потомци на Хагав, потомци на Шамлай, потомци на Ханан,</verse>
				<verse number="47">потомци на Гидел, потомци на Гахар, потомци на Реая,</verse>
				<verse number="48">потомци на Рецин, потомци на Некода, потомци на Газам,</verse>
				<verse number="49">потомци на Уза, потомци на Пасеах, потомци на Безай,</verse>
				<verse number="50">потомци на Асна, потомци на Меуним, потомци на Нефисим,</verse>
				<verse number="51">потомци на Бакбук, потомци на Хакуфа, потомци на Хархур,</verse>
				<verse number="52">потомци на Бацлут, потомци на Мехида, потомци на Харша,</verse>
				<verse number="53">потомци на Баркос, потомци на Сисра, потомци на Тамах,</verse>
				<verse number="54">потомци на Нециах, потомци на Хатифа.</verse>
				<verse number="55">От потомците на Соломоновите слуги: потомци на Сотай, потомци на Гасоферет, потомци на Феруда,</verse>
				<verse number="56">потомци на Яала, потомци на Даркон, потомци на Гидел,</verse>
				<verse number="57">потомци на Сефатия, потомци на Хатил, потомци на Похерет-Гацебаим, потомци на Ами.</verse>
				<verse number="58">Общо броят на храмовите служители и на потомците на Соломоновите служители беше триста деветдесет и двама.</verse>
				<verse number="59">А ето и тези, които излязоха от Тел-Мелах, Тел-Харша, Херуб-Адан-Имер, но не можеха да докажат, че родът и потеклото им са от Израил:</verse>
				<verse number="60">потомци на Делая, потомци на Товия, потомци на Некода — шестстотин петдесет и двама.</verse>
				<verse number="61">А от потомците на свещениците: потомци на Хабия, потомци на Хакоц, потомци на Верзелия, който взе за жена от дъщерите на галаадеца Верзелия и се нарече на тяхното име.</verse>
				<verse number="62">Те потърсиха родословието си в списъците, но не го намериха, затова бяха обявени за нечисти и изключени от свещеническа служба.</verse>
				<verse number="63">И управителят им заповяда да не ядат от пресветите жертви, докато не бъде издигнат първосвещеник с Урим и Тумим.</verse>
				<verse number="64">Цялото общество наброяваше общо четиридесет и две хиляди триста и шестдесет души</verse>
				<verse number="65">освен слугите и слугините им, които бяха седем хиляди триста тридесет и седем. Те имаха и двеста певци и певици.</verse>
				<verse number="66">Конете им наброяваха седемстотин тридесет и шест, мулетата им — двеста четиридесет и пет,</verse>
				<verse number="67">камилите — четиристотин тридесет и пет, а ослите им — шест хиляди седемстотин и двадесет.</verse>
				<verse number="68">А когато пристигнаха при храма на Господа в Йерусалим, някои от предводителите на родове направиха доброволни дарения за Божия дом, за да го възстановят на старото му място.</verse>
				<verse number="69">Според възможностите си те внесоха за извършването на работите шестдесет и една хиляди драхми злато, пет хиляди сребърни мини и сто свещенически одежди.</verse>
				<verse number="70">Така свещениците, левитите, певците, стражите при портите, храмовите служители и всички израилтяни отново се заселиха в градовете си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Когато настъпи седмият месец, откакто израилтяните вече бяха по градовете си, целият народ се събра в Йерусалим.</verse>
				<verse number="2">Тогава Иисус, Йоседековият син, и братята му, свещениците, и Зоровавел, Салатиилевият син, и братята му издигнаха отново жертвеника на Бога на Израил, за да възнасят върху него всеизгаряния, както беше предписано в закона на Божия човек Мойсей.</verse>
				<verse number="3">И макар да имаше заплаха от съседните народи, те издигнаха жертвеника на старото му място и започнаха да принасят върху него сутрин и вечер всеизгаряния на Господа.</verse>
				<verse number="4">Там празнуваха празника Шатри според заповедите с всекидневни всеизгаряния, отредени за всеки един от дните.</verse>
				<verse number="5">Оттогава извършваха редовно всеизгаряния при новолунията, при всички празници, посветени на Господа, както и доброволни приноси на Господа от всеки, който желаеше да стори това.</verse>
				<verse number="6">В първия ден на седмия месец започнаха отново да принасят всеизгаряния на Господа, но основите на Господния храм още не бяха положени.</verse>
				<verse number="7">Затова наеха на заплата каменоделци и дърводелци, а на работници от Сидон и Тир даваха храна, пиене и зехтин, за да доставят по море кедрово дърво от Ливан в Ява по нареждане на Кир, персийския цар.</verse>
				<verse number="8">На втория месец от втората година след завръщането им при Божия дом в Йерусалим Зоровавел, Салатиилевият син, и Иисус, Йоседековият син, другите им братя, свещеници и левити, и всички, завърнали се от плен в Йерусалим, започнаха възстановяването му, като поставиха левитите от двадесет години нагоре да надзирават работите при Господния храм.</verse>
				<verse number="9">Иисус, неговите синове и братята му, Кадмиил и синовете му — потомци от племето на Юда, — всички те заедно надзираваха работниците при дома на Господа; това вършеха и левитите, синове на Хенадод, техните синове и братя.</verse>
				<verse number="10">И когато зидарите положиха основите на Господния храм, свещениците застанаха в своите одежди и с тръби, а левитите, Асафовите потомци — с кимвали, за да славят Господа според наредбите на Давид, царя на Израил.</verse>
				<verse number="11">Те запяха поред във възхвала и за слава на Господа, защото е благ и милостта Му към Израил е за вечни времена. И навред сред народа се носеха възгласи в прослава на Господа, понеже основите на Господния храм бяха положени.</verse>
				<verse number="12">Много свещеници, левити, предводители и старейшини, които бяха виждали предишния храм, плачеха на глас, като гледаха основите на новия храм, но и мнозина ликуваха от радост.</verse>
				<verse number="13">И никой сред народа не можеше да различи радостното ликуване от стоновете и плача, защото гласовете отвред бяха силни и се носеха надалече.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Но когато враговете на племената на Юда и Вениамин чуха, че завърналите се от плен строят храм на Господа, Бога на Израил,</verse>
				<verse number="2">дойдоха при Зоровавел и при предводителите на родове и им казаха: „Нека и ние строим с вас, защото и ние като вас търсим вашия Бог и Му принасяме жертви от времето на Асардан, асирийския цар, който ни пресели тук.“</verse>
				<verse number="3">Но Зоровавел, Иисус и другите израилски предводители на родове им отговориха: „Не можете да строите заедно с нас храм на нашия Бог; ние сами ще построим дом на Господа, Бога на Израил, както ни заповяда Кир, персийският цар.“</verse>
				<verse number="4">Оттогава жителите на страната правеха всичко, за да обезсърчат юдейския народ и да пречат в строежа.</verse>
				<verse number="5">Те подкупваха съветници против тях, за да спрат делото им, през всичките дни на персийския цар Кир до царуването на персийския цар Дарий.</verse>
				<verse number="6">А скоро след възцаряването на Ахашверош написаха обвинение против жителите на Юдея и Йерусалим.</verse>
				<verse number="7">По времето на Артаксеркс Бишлам, Митридат, Табеел и други служители като тях писаха писмо до персийския цар Артаксеркс, което беше написано с арамейски букви и на арамейски език.</verse>
				<verse number="8">Управителят Рехум и писарят Шимшай написаха следното писмо против Йерусалим до цар Артаксеркс:</verse>
				<verse number="9">„От подателите: управителя Рехум, държавния писар Шимшай и техните съмишленици — динейци, афарсахейци, тарпелейци, апарси, арехейци, вавилонци, сусанци, даги, еламитци</verse>
				<verse number="10">и останалите народи, които великият и славният Аснафар доведе и засели в градовете на Самария и в другите градове отвъд реката.“</verse>
				<verse number="11">А ето и препис от писмото, което те му изпратиха: „До цар Артаксеркс от твоите слуги, които живеят оттатък река Ефрат.</verse>
				<verse number="12">Нека бъде известно на царя, че юдеите, които напуснаха твоите околности и дойдоха при нас в Йерусалим, изграждат отново този размирен и враждебен град и издигат стените, след като вече са положили основите им.</verse>
				<verse number="13">Нека бъде известно отсега на царя, че ако този град бъде построен и стените му възстановени, те няма да плащат вече данъци, мито и налози и това ще навреди на царската хазна.</verse>
				<verse number="14">И понеже сме доказали предаността си към царя, не можем да гледаме безучастно как му се нанасят вреди, затова изпращаме известие на царя,</verse>
				<verse number="15">за да се проучат летописите на твоите предци. От намереното в тези летописи ще узнаеш, че това е бунтовен град, причинил беди на царете и областите, и че в него от стари времена са възниквали бунтове, поради което този град е бил разрушен.</verse>
				<verse number="16">Затова известяваме на царя, че ако този град бъде възстановен и стените му довършени, няма да имаш вече владения оттатък река Ефрат.“</verse>
				<verse number="17">Царят изпрати следния отговор: „Желая мир на управителя Рехум, на писаря Шимшай и на техните съмишленици, които живеят в Самария и в другите градове отвъд реката.</verse>
				<verse number="18">Писмото, което ни изпратихте, беше старателно преведено и прочетено пред мене.</verse>
				<verse number="19">По мой указ беше издирено и потвърдено, че този град от стари времена се е бунтувал против царете и че в него са ставали вълнения и размирици.</verse>
				<verse number="20">В Йерусалим е имало силни царе, които владеели всички области оттатък река Ефрат, и на тях са се плащали данъци, мито и налози.</verse>
				<verse number="21">Затова заповядайте на тези хора да спрат строителните работи. Този град да не се възстановява, докато аз не издам заповед!</verse>
				<verse number="22">Бъдете внимателни, за да не допуснете небрежност! Иначе ще възникне голямо зло във вреда на царската власт.“</verse>
				<verse number="23">И когато писмото на цар Артаксеркс беше прочетено пред Рехум, държавния писар Шимшай и техните съмишленици, те незабавно отидоха при юдеите в Йерусалим и с въоръжена сила ги принудиха да спрат работата.</verse>
				<verse number="24">Тогава беше спрян и строежът на Божия храм в Йерусалим и работата беше преустановена до втората година от царуването на персийския цар Дарий.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">По това време пророците Агей и Захария, син на Ада, пророкуваха на юдеите в Юдея и Йерусалим в името на Израилевия Бог.</verse>
				<verse number="2">Затова Зоровавел, син на Салатиил, и Иисус, син на Йоседек, започнаха възстановяването на Божия храм в Йерусалим, а пророците застанаха на тяхна страна и ги подкрепиха.</verse>
				<verse number="3">Но скоро при тях дойдоха Татнай, областният управител оттатък река Ефрат, и Шетар-Бознай със съмишлениците си и ги запитаха кой им е позволил да строят този храм и да издигат тези стени.</verse>
				<verse number="4">Попитаха още за имената на хората, които издигат това здание.</verse>
				<verse number="5">Но Бог беше отправил взор върху юдейските старейшини, така че строежът не беше спрян, докато нещата не стигнаха до Дарий и не дойде писмено решение по случая.</verse>
				<verse number="6">Ето препис от писмото, което Татнай, областният управител, и Шетар-Бознай и съмишлениците му — афарсахейците, изпратиха до цар Дарий.</verse>
				<verse number="7">В писмото, което изпратиха до него, беше написано следното: „До цар Дарий, с пожелание за благополучие във всичко!</verse>
				<verse number="8">Нека бъде известно на царя, че ние посетихме храма на великия Бог в областта Юдея. Той се гради с големи камъни, а стените се покриват с дърво; работи се старателно и работата напредва бързо.</verse>
				<verse number="9">Тогава попитахме техните старейшини кой им е позволил да строят този храм и да издигат тези стени.</verse>
				<verse number="10">Попитахме още и за имената им, за да ти предоставим списък на онези, които стоят начело.</verse>
				<verse number="11">Те ни отговориха така: „Ние сме служители на Бога на небето и земята и възстановяваме храма, който е бил строен много години преди това, един велик цар на Израил го е строил и довършил.</verse>
				<verse number="12">Но понеже предците ни разгневиха Бога на небето, Той ги предаде в ръцете на вавилонския цар, халдееца Навуходоносор, той разруши този храм и пресели народа във Вавилон.</verse>
				<verse number="13">Но в първата година на царуването си вавилонският цар Кир издаде наредба този Божий храм да бъде възстановен.</verse>
				<verse number="14">Цар Кир заповяда също златните и сребърните съдове, които Навуходоносор беше взел от храма в Йерусалим и отнесъл във вавилонския храм, да бъдат изнесени оттам. Те бяха предадени на един човек на име Шешбацар, когото царят назначи за областен управител.</verse>
				<verse number="15">Той му заповяда да вземе тези съдове, да отиде и ги занесе в Йерусалимския храм и Божият дом да бъде построен на своето място.</verse>
				<verse number="16">Тогава този Шешбацар дойде и положи основите на Божия дом в Йерусалим; и оттогава насам той се строи и още не е довършен.</verse>
				<verse number="17">Затова, ако царят сметне за добре, нека се издири във Вавилон в царската съкровищница дали наистина цар Кир е издал наредба за възстановяването на този Божий храм в Йерусалим и нека бъдем известени за решението на царя по случая“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Тогава цар Дарий издаде наредба за преглеждане на архивите в съкровищницата на Вавилон.</verse>
				<verse number="2">В дворцовата част, която се намираше в областта Мидия, беше открит в Екбатана един свитък със следното съдържание: „Удостоверява се,</verse>
				<verse number="3">че в първата година от царуването си цар Кир издаде наредба за Господния храм в Йерусалим: „Храмът да бъде възстановен, за да се принасят жертви на това място; той да бъде издигнат върху старите основи на височина шестдесет лакътя и на ширина — шестдесет лакътя.</verse>
				<verse number="4">При това върху три реда големи камъни да се постави един ред ново дърво. Разноските да се покрият от царския дом.</verse>
				<verse number="5">Също така златните и сребърните съдове, които Навуходоносор беше взел от храма в Йерусалим и отнесъл във Вавилон, да бъдат върнати отново в йерусалимския храм, за да бъдат положени отново на мястото си в Божия дом.</verse>
				<verse number="6">Затова вие, Татнай, областен управител на запад от реката, и Шетар-Бознай със съмишлениците си афарсахейци на другия бряг на река Ефрат стойте далече оттам</verse>
				<verse number="7">и не спирайте работата при Божия дом; нека областният управител и старейшините на юдеите да построят този Божий дом на мястото му.</verse>
				<verse number="8">Освен това ви заповядвам с какво трябва да помагате на старейшините от Юдея при строежа на Божия храм: разноските да се покриват от царския данък оттатък река Ефрат, а на хората да се плаща редовно, за да не се спира работата им.</verse>
				<verse number="9">Това, което е необходимо за всеизгаряне на небесния Бог — телета, овни, агнета, също и пшеница, сол, вино, елей, — да се доставя всеки ден, без забавяне според изискването на йерусалимските свещеници,</verse>
				<verse number="10">за да принасят благоуханни жертви на небесния Бог и да се молят за живота на царя и синовете му.</verse>
				<verse number="11">Заповядвам още: който престъпи тази наредба, да извадят греда от къщата му, да я изправят и да го приковат на нея, а къщата му да бъде превърната в развалини заради постъпката му.</verse>
				<verse number="12">И Бог, Който пожела там да се слави името Му, нека погуби всеки цар и народ, вдигнал ръка срещу тази наредба, за да разруши този Божий храм в Йерусалим. Аз, Дарий, издадох наредбата и тя да се изпълнява дословно“!“</verse>
				<verse number="13">Тогава Татнай, областният управител оттатък река Ефрат, Шетар-Бознай и техните съмишленици постъпиха незабавно така, както беше заповядал цар Дарий.</verse>
				<verse number="14">Така юдейските старейшини продължиха строителните работи и напредваха бързо, насърчавани от пророчествата на Агей и Захария, Адовия син. Те работиха и завършиха храма по волята на Израилевия Бог и според наредбите на персийските царе Кир, Дарий и Артаксеркс.</verse>
				<verse number="15">Храмът беше завършен на третия ден от месец адар в шестата година от царуването на цар Дарий.</verse>
				<verse number="16">Тогава израилтяните, свещениците, левитите и останалите, които се бяха завърнали от плен, с радост извършиха освещаването на този Божий храм.</verse>
				<verse number="17">За освещаването му принесоха в жертва сто вола, двеста овена и четиристотин агнета, а като жертва за грях за целия Израил — дванадесет козела, според броя на Израилевите племена.</verse>
				<verse number="18">И определиха свещениците според смените им и левитите според отделенията им за служба пред Бога в Йерусалим, както е предписано в Мойсеевата книга.</verse>
				<verse number="19">Завърналите се от плен направиха Пасха на четиринадесетия ден от първия месец,</verse>
				<verse number="20">защото свещениците и левитите вече се бяха очистили — те всички до един бяха чисти. А левитите заклаха пасхални агнета за всички, които се бяха върнали от плен, за своите братя свещеници и за себе си.</verse>
				<verse number="21">И не само завърналите се от плен израилтяни ядоха Пасхата, но и всички, които се отделиха от нечистото население на страната и се присъединиха към тях, за да търсят Господа, Бога на Израил.</verse>
				<verse number="22">Седем дена празнуваха с радост празника Безквасници, защото Господ ги зарадва, като благоразположи към тях асирийския цар и даде сила на ръцете им да възстановят храма на Господа, Бога на Израил.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">След тези събития по времето на персийския цар Артаксеркс се прояви Ездра — син на Серая, сина на Азария, син на Хелкия,</verse>
				<verse number="2">син на Шалум, син на Садок, син на Ахитув,</verse>
				<verse number="3">син на Амария, син на Азария, син на Марайот,</verse>
				<verse number="4">син на Захария, син на Узия, син на Букия,</verse>
				<verse number="5">син на Авишуй, син на Финеес, син на Елеазар, син на първосвещеника Аарон.</verse>
				<verse number="6">Този Ездра излезе от Вавилон, беше книжовник и познаваше Мойсеевия закон, даден от Господа, Бога на Израил. И царят беше благосклонен към всичките му молби, защото ръката на Господа, неговия Бог, го закриляше.</verse>
				<verse number="7">Така в седмата година от управлението на цар Артаксеркс много израилтяни, както и свещеници, левити, певци, стражи на портите и храмови прислужници, се отправиха с него от Вавилон към Йерусалим.</verse>
				<verse number="8">Ездра пристигна в Йерусалим на петия месец от седмата година на царя.</verse>
				<verse number="9">Той тръгна от Вавилон в първия ден на първия месец, а пристигна в Йерусалим в първия ден на петия месец. Неговият Бог благосклонно го закриляше,</verse>
				<verse number="10">защото Ездра се беше посветил с цялото си сърце да изучава Господния закон, да го изпълнява и да учи в Израил на закони и наредби.</verse>
				<verse number="11">А ето препис от писмото, което цар Артаксеркс даде на свещеника Ездра — книжовника, който учеше израилтяните на Господните заповеди и наредби:</verse>
				<verse number="12">„Артаксеркс, цар на царете, до свещеника Ездра, вещия учител по закона на небесния Бог, с пожелание за благополучие!</verse>
				<verse number="13">По моя заповед всеки в царството ми, който принадлежи към народа на Израил, неговите свещеници и левити, ако пожелае да се върне в Йерусалим, нека тръгне с тебе!</verse>
				<verse number="14">Царят и седемте му съветници те изпращат в Юдея и в Йерусалим, за да проучиш как се прилага там законът на твоя Бог, който ти носиш в ръце,</verse>
				<verse number="15">както и да занесеш среброто и златото, което царят и съветниците му даряват на Бога на Израил, Който обитава Йерусалим.</verse>
				<verse number="16">Вземи също и всичкото сребро и злато, което ще събереш от цялата Вавилонска област, заедно с даровете на народа и на свещениците, които те доброволно принасят за храма на своя Бог в Йерусалим.</verse>
				<verse number="17">С тези пари купи добросъвестно волове, овни, агнета, хлебните приноси към тях и възлияния за тях и ги принеси върху жертвеника в дома на вашия Бог в Йерусалим.</verse>
				<verse number="18">А останалото сребро ти и твоите братя употребете както намерите за добре — направете го по волята на вашия Бог.</verse>
				<verse number="19">Също положи пред Бога в Йерусалим и съдовете, които ти бяха предадени за служене в храма на твоя Бог.</verse>
				<verse number="20">Ако сметнеш, че и друго нещо ще е нужно за дома на твоя Бог, разходите ще бъдат от царската съкровищница.</verse>
				<verse number="21">Аз, цар Артаксеркс, издавам заповед до всички ковчежници, които са оттатък реката. Всичко, което поиска от вас свещеникът Ездра, вещият учител по закона на небесния Бог, добросъвестно да се предоставя, а именно:</verse>
				<verse number="22">до сто таланта сребро, до сто кора жито, до сто бата вино, до сто бата елей и неограничено количество сол.</verse>
				<verse number="23">Всичко, което е заповядано от небесния Бог за Неговия дом, трябва да се извърши грижливо, за да не се излее гневът Му върху царството, царя и синовете му.</verse>
				<verse number="24">При това ви известяваме, че на никого от свещениците, певците, стражите при портите, служителите и прислужниците при този Божий дом не трябва да се налагат данък, налози и мито.</verse>
				<verse number="25">А ти, Ездра, според мъдростта, която имаш от своя Бог, назначи всички, които познават законите на твоя Бог, управници и съдии, за да съдят целия народ оттатък река Ефрат. А онези, които не ги познават, поучавайте ги.</verse>
				<verse number="26">И който не изпълнява закона на твоя Бог и царския закон, незабавно да бъде осъждан — на смърт, заточение, парична глоба или затвор.“</verse>
				<verse number="27">Благословен да бъде Господ, Бог на прадедите ни, Който насърчи царя да прослави Господния храм в Йерусалим</verse>
				<verse number="28">и склони царя, съветниците му и всичките му знатни да проявят благосклонност към мене! И понеже Господ, моят Бог, ме закриляше, аз се осмелих и събрах предводителите на Израил, за да тръгнат с мене.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">А ето предводителите на родове и родословието на онези, които тръгнаха с мене от Вавилон при царуването на цар Артаксеркс:</verse>
				<verse number="2">от Финеесовите потомци — Гирсон; от Итамаровите потомци — Даниил; от Давидовите потомци — Хатуш,</verse>
				<verse number="3">син на Шехания; от Парошевите потомци — Захария и с него сто и петдесет мъже, вписани в родословния списък;</verse>
				<verse number="4">от Пахат-Моавовите потомци — Елехоенай, син на Зерахия, и с него двеста мъже;</verse>
				<verse number="5">от Затоевите потомци — Шехания, син на Яхазиил, и с него триста мъже;</verse>
				<verse number="6">от Адиновите потомци — Евед, син на Йонатан, и с него петдесет мъже;</verse>
				<verse number="7">от Еламовите потомци — Йешая, син на Аталия, и с него седемдесет мъже;</verse>
				<verse number="8">от Сафатиевите потомци — Зевадия, син на Михаил, и с него осемдесет мъже;</verse>
				<verse number="9">от Йоавовите потомци — Овадия, син на Йехиел, и с него двеста и осемдесет мъже;</verse>
				<verse number="10">от Вааниевите потомци — Шеломит, син на Йосифия, и с него сто и шестдесет мъже;</verse>
				<verse number="11">от Веваевите потомци — Захария, син на Бевай, и с него двадесет и осем мъже;</verse>
				<verse number="12">от Азгадовите потомци — Йоханан, син на Хакатан, и с него сто и десет мъже;</verse>
				<verse number="13">от Адоникамовите потомци — последните от тях по име са Елифелет, Йейел и Шемая, и с тях шестдесет мъже;</verse>
				<verse number="14">от Бигваевите потомци — Утай и Забуд, и с тях седемдесет мъже.</verse>
				<verse number="15">Събрах ги при реката, която тече към Ахава. Там престояхме три дена. Тогава направих преглед на народа и на свещениците, но не открих нито един от Левиевите потомци.</verse>
				<verse number="16">Затова повиках предводителите Елиезер, Ариел, Шемая, Елнатан, Ярив, Елнатан, Натан, Захария и Мешулам, както и Йоярив и Елнатан. Всички те бяха благоразумни мъже.</verse>
				<verse number="17">Тях аз изпратих до Идо, началника на местността Касифия. При това ги посъветвах какво трябва да говорят пред Идо и братята му, които служат при храма в местността Касифия, за да ни изпратят служители за дома на нашия Бог.</verse>
				<verse number="18">И понеже благосклонната ръка на нашия Бог ни закриляше, те ни доведоха Шеревия, благоразумен човек, потомък на Малхия, син на Левий, син на Израил, а заедно с него синовете и братята му — осемнадесет мъже.</verse>
				<verse number="19">С тях дойдоха Хашавия и Йешая от Мерариевите потомци с техните братя и синовете им — общо двадесет мъже,</verse>
				<verse number="20">както и потомците на онези, които Давид и предводителите му бяха определили за прислуга на левитите. Тези храмови слуги — двеста и двадесет на брой, бяха вече споменати поименно.</verse>
				<verse number="21">Там при река Ахава аз обявих ден за пост, за да се смирим пред нашия Бог и да измолим от Него благополучен път за нас, за децата си и за цялото ни имущество.</verse>
				<verse number="22">Аз изпитвах срам да поискам от царя войска и конници да ни пазят от врагове по пътя, понеже бяхме казали на царя: „Нашият Бог закриля всички, които Го търсят, а силата и гневът Му достигат всички, които Го изоставят.“</verse>
				<verse number="23">Така ние постихме и се молихме на нашия Бог за помощ и Той чу молбата ни.</verse>
				<verse number="24">Тогава отделих дванадесет от главните свещеници — Шеревия, Хашавия и още десет от братята им.</verse>
				<verse number="25">Пред тях аз претеглих среброто, златото и съдовете, които царят, съветниците, предводителите му и всички израилтяни, които се намираха там, бяха дарили за дома на нашия Бог.</verse>
				<verse number="26">След това им предадох претегленото: шестстотин и петдесет кюлчета сребро, сто кюлчета сребърни съдове, сто кюлчета злато,</verse>
				<verse number="27">двадесет златни чаши за хиляда персийски златни монети и два съда добре обработена лъскава мед, ценна като злато.</verse>
				<verse number="28">При това им казах: „Вие сте светиня на Господа и съдовете са светиня, защото среброто и златото са доброволен принос на Господа, Бога на вашите прадеди.</verse>
				<verse number="29">Бъдете бдителни и го пазете, докато го претеглите в съкровищницата на Господния храм в Йерусалим пред началниците на свещениците и левитите и пред предводителите на Израилевите родове.“</verse>
				<verse number="30">И така, свещениците и левитите приеха претегленото сребро, злато и съдове, за да ги занесат в Йерусалим, в дома на Господа.</verse>
				<verse number="31">След това на дванадесетия ден от първия месец тръгнахме от река Ахава, за да отидем в Йерусалим. Нашият Бог ни закриляше от неприятели и от засади по пътя.</verse>
				<verse number="32">След като пристигнахме в Йерусалим, престояхме там три дена.</verse>
				<verse number="33">А на четвъртия ден среброто, златото и съдовете бяха претеглени в дома на нашия Бог пред свещеника Меремот, Уриевия син; с него беше и Елеазар, Финеесовият син, както и левитите Йозавад, Иисусовият син, и Ноадия, Винуевият син.</verse>
				<verse number="34">Всички предмети бяха преброени и претеглени, като същевременно беше записано и общото им тегло.</verse>
				<verse number="35">Тогава завърналите се от плен принесоха всеизгаряне на Израилевия Бог: дванадесет телета за целия Израил, деветдесет и шест овена, седемдесет и седем агнета и дванадесет козела в жертва за грях — всичко това за всеизгаряне на Господа.</verse>
				<verse number="36">И предадоха царските заповеди на царските сатрапи и градоначалниците оттатък река Ефрат и те подкрепиха народа и Божия храм.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Когато свърши това, предводителите дойдоха при мене и казаха: „израилският народ, свещениците и левитите не пожелаха да се отделят от другите племена по тези земи с техните мерзости: хананейци, хетейци, ферезейци, йевусейци, амонци, моавци, египтяни и аморейци.</verse>
				<verse number="2">Те си взеха техни дъщери за себе си и за синовете си и потомството на светия народ се смеси с другите племена; дори предводителите и знатните първи извършиха това беззаконие.“</verse>
				<verse number="3">Като чух тези думи, раздрах дрехите си, скубех косите и брадата си и седях опечален.</verse>
				<verse number="4">Така седях в печал до вечерната жертва, а около мене се събраха всички, които се бояха от присъдата на Израилевия Бог заради престъпленията на завърналите се от плен.</verse>
				<verse number="5">А по време на вечерната жертва се отърсих от своето вцепенение и с раздрани дрехи паднах на колене, прострях ръце към Господа, своя Бог,</verse>
				<verse number="6">с думите: „Боже мой, страхувам се, обзет от срам, да се изправя пред Тебе, Боже мой, защото потънахме в беззакония, а вината ни достигна небесата.</verse>
				<verse number="7">От времето на нашите прадеди до днес вината ни е голяма и поради нашите беззакония ние, царете ни и свещениците ни бяхме предадени във властта на чуждоземни царе, на меч, плен, ограбване и унижение, както е сега.</verse>
				<verse number="8">И ето за много малко време Господ, нашият Бог, ни дарява с милост, за да останат от нас неколцина оцелели и да се утвърдим на святото Му място. Нашият Бог просветли очите ни и ни даде малко отдих в робството ни.</verse>
				<verse number="9">Ние сме роби, но и в робството ни нашият Бог не ни изостави. Той е причина персийските царе да проявят милост към нас и ни съживи, за да издигнем дома на нашия Бог, да го възстановим от руините му и да намерим сигурност в Юдея и в Йерусалим.</verse>
				<verse number="10">Но сега какво да кажем, Боже наш, след това, което се случи? Защото ние отстъпихме от Твоите заповеди,</verse>
				<verse number="11">които ни даде чрез Своите слуги, пророците, като каза: „Земята, която отивате да завладеете, е нечиста земя. Тя е осквернена от мерзостите на народите, които я населяват. Техните скверни идоли са я изпълнили открай докрай.</verse>
				<verse number="12">Затова не давайте дъщерите си на синовете им и не взимайте техните дъщери за синовете си. Не спомагайте никога за техния мир и благоденствие, ако искате да се утвърдите и да се прехранвате с благата на тази земя и да я предадете на синовете си като наследство за вечни времена.“</verse>
				<verse number="13">И след всичко, което ни сполетя заради нашите беззакония и голямата ни вина — макар че Ти, Боже, се смили и не ни наказа строго за греховете ни и ни даде такова избавление, —</verse>
				<verse number="14">отново ли ще нарушаваме Твоите заповеди и ще се сродяваме с тези народи, отдали се на идолопоклонство? Трябва ли Твоят гняв към нас докрай да ни погуби, за да не оцелее никой и да няма никакво спасение!</verse>
				<verse number="15">Господи, Боже на Израил! Ти си праведен, защото ни позволи да оцелеем до днес. Ето ние стоим пред Тебе със своята вина, защото след всичко, което извършихме, ние не можем да се изправим молитвено пред Тебе.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Докато Ездра се молеше коленичил пред Божия храм и се изповядваше, при него се събра голямо множество израилтяни: мъже, жени и деца, които също плачеха горчиво.</verse>
				<verse number="2">Тогава Шехания, син на Йехиил, от Еламовите потомци, се обърна към Ездра с думите: „Извършихме грях пред нашия Бог, като си взехме чужденки за жени от другите езически племена в страната. Но все пак има още надежда за израилтяните.</verse>
				<verse number="3">Ние трябва да сключим завет с нашия Бог и да напуснем всички тези жени и децата им, както ни съветва Господ, както и тези, които благоговеят пред заповедите на нашия Бог; така ние ще постъпим според закона!</verse>
				<verse number="4">Затова стани, това е твое дело и ние сме с тебе — бъди храбър и действай!“</verse>
				<verse number="5">Тогава Ездра стана и нареди на началниците на свещениците, на левитите и на целия Израил да положат клетва, че ще постъпят така. Те веднага се заклеха.</verse>
				<verse number="6">След това Ездра стана и тръгна от Божия храм към жилището на Йоханан, Елияшивовия син. И когато стигна там, не яде хляб и не пи вода, защото скърбеше за престъпленията на преселниците.</verse>
				<verse number="7">Тогава разгласиха сред всички завърнали се от плен, че трябва да се съберат в Йерусалим.</verse>
				<verse number="8">По решение на предводителите и старейшините на всеки, който не се яви до три дена, имуществото му ще бъде иззето, а самият той ще бъде отлъчен от обществото на преселниците.</verse>
				<verse number="9">И така, за три дена в Йерусалим се събраха всички мъже от племената на Юда и Вениамин. Това се случи в двадесетия ден от деветия месец. И целият народ седеше в двора пред Божия дом и трепереше както от това събитие, така и от проливния дъжд.</verse>
				<verse number="10">Тогава свещеникът Ездра стана и се обърна към тях с думите: „Вие извършихте престъпление, като си взехте чужденки за жени. Така направихте вината на Израил още по-голяма.</verse>
				<verse number="11">Затова, покайте се пред Господа, Бога на вашите прадеди, и изпълнете волята Му — отлъчете се от племената на тази страна и от жените си чужденки!“</verse>
				<verse number="12">Тогава цялото събрание отвърна на висок глас: „Както ти нареди, така ще постъпим.</verse>
				<verse number="13">Но тук народът е многоброен, времето е дъждовно, не можем да стоим на открито; а и работата не е за ден или за два, защото мнозина от нас са сторили такъв грях.</verse>
				<verse number="14">Затова нека нашите началници бъдат представители на цялото общество; всички в нашите градове, които са взели чужденки за жени, да идват тук в определеното време заедно със старейшините и съдиите на всеки град. Едва когато извършим това, ще ни отмине яростният гняв на нашия Бог.“</verse>
				<verse number="15">На това се възпротивиха само Йонатан, Асаиловият син, и Яхзея, Тиквасовият син; подкрепиха ги Мешулам и левитът Шавтай.</verse>
				<verse number="16">Но завърналите се от плен постъпиха според това решение. Свещеникът Ездра си избра мъже, предводители на всеки от бащините родове. Те бяха призовани поименно и се събраха на първия ден от десетия месец, за да извършат проучване.</verse>
				<verse number="17">И до първия ден от първия месец проучиха всички мъже, които си бяха взели чужденки за жени.</verse>
				<verse number="18">Сред свещеническите потомци чужденки за жени си бяха взели: от потомците на Иисус, Йоседековия син, и братята му Маасея, Елиезер, Ярив и Гедалия;</verse>
				<verse number="19">те се задължиха по обичая да напуснат жените си и като виновни да принесат в жертва един овен за вината си.</verse>
				<verse number="20">От Имеровите потомци — Хананий и Завадия;</verse>
				<verse number="21">от Харимовите потомци — Маасея, Елия, Шемая, Йехиил и Узия;</verse>
				<verse number="22">от Пашхуровите потомци — Елиоенай, Маасея, Исмаил, Натанаил, Йозавад и Еласа.</verse>
				<verse number="23">От левитите — Йозавад, Шимей, Келая, наричан още Клита, Патахия, Юда и Елиезер;</verse>
				<verse number="24">от певците — Елияшив; от стражите при портите — Шалум, Телем и Урий.</verse>
				<verse number="25">От останалите израилтяни — от Парошовите потомци: Рамая, Изия, Малахия, Миямин, Елеазар, Малхия и Веная;</verse>
				<verse number="26">от Еламовите потомци — Матания, Захария, Йехиел, Авдий, Иремот и Елия;</verse>
				<verse number="27">от Затовите потомци — Елиоенай, Елияшив, Матания, Иремот, Завад и Азиса;</verse>
				<verse number="28">от Беваевите потомци — Йоханан, Ханания, Забвай и Атлай;</verse>
				<verse number="29">от Ваниевите потомци — Мешулам, Малух, Адая, Яшув, Шеал и Йерамот;</verse>
				<verse number="30">от Пахат-Моавиевите потомци — Адна, Хелал, Веная, Маасея, Матания, Веселиил, Бинуй и Манасия;</verse>
				<verse number="31">от Харимовите потомци — Елиезер, Ишия, Малхия, Шемая, Симеон,</verse>
				<verse number="32">Вениамин, Малух, Шемария;</verse>
				<verse number="33">от Хашумовите потомци — Матнай, Матата, Завад, Елифелет, Йеремай, Манасия и Шимей;</verse>
				<verse number="34">от Ваниевите потомци — Маадай, Амрам и Уел,</verse>
				<verse number="35">Беная, Бидия, Келухи,</verse>
				<verse number="36">Ванея, Меремот, Елиашив,</verse>
				<verse number="37">Матания, Матнай, Йаасай,</verse>
				<verse number="38">Ваний, Бинуй, Шимей,</verse>
				<verse number="39">Шелемия, Натан, Адая,</verse>
				<verse number="40">Махнадбай, Шашай, Шарай,</verse>
				<verse number="41">Азариел, Шелемяху, Шемария,</verse>
				<verse number="42">Шалум, Амария и Йосиф;</verse>
				<verse number="43">от Невовите потомци — Йейел, Мататия, Завад, Зевина, Ядай, Йоел и Беная.</verse>
				<verse number="44">Всички те си бяха взели чужденки за жени, а някои от тях им бяха родили деца.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="16">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Разказ от Неемия, Ахалиевия син. През месец кислев, в двадесетата година, когато бях в престолния град Суза,</verse>
				<verse number="2">един от моите братя, Ханани, дойде с няколко души от Юдея. Тогава ги попитах за оцелелите юдеи, които не отидоха в плен, както и за Йерусалим.</verse>
				<verse number="3">Те ми отговориха: „Останалите, които не отидоха в плен, живеят там, в страната, в голяма неволя и унижение. Градските стени на Йерусалим са съборени, а портите му — изгорени от огън.“</verse>
				<verse number="4">Като чух тези думи, седнах и заплаках. Обзет от скръб, няколко дни постих и се молих така:</verse>
				<verse number="5">„Господи, Боже небесни, велики и страшни Боже, Който спазваш Завета и проявяваш милост към тези, които Те обичат и изпълняват Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="6">Отправи взор и изслушай молитвата на Своя служител, която отправям към Тебе за израилтяните, Твоите служители, ден и нощ, и се изповядвам за греховете им, с които съгрешихме пред Тебе — и аз, и бащиният ми дом.</verse>
				<verse number="7">Много беззакония извършихме пред Тебе и не спазихме заповедите, наредбите и законите, които Ти даде на Своя служител Мойсей.</verse>
				<verse number="8">Но спомни си, че Ти беше казал на Своя служител Мойсей: „Ако извършвате беззакония, ще ви разпръсна сред народите.</verse>
				<verse number="9">Но ако се обърнете към Мене и спазвате Моите заповеди, и ги изпълнявате, дори да сте прогонени накрай света, и оттам ще ви прибера и ще ви заведа на мястото, което съм избрал, за да живее там името Ми.“</verse>
				<verse number="10">А те са Твои слуги и Твой народ, който Ти си избавил с голямата Си сила и мощната Си ръка.</verse>
				<verse number="11">Умолявам Те, Господи, изслушай молитвата на Своя служител и молитвите на Своите слуги, които с трепет благоговеят пред името Ти. Помогни сега на Своя служител, за да получи той благоволение пред царя“, защото аз бях виночерпец на царя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">В двадесетата година от царуването на Артаксеркс, през месец нисан, взех виното, което беше пред царя, и му го подадох. И понеже никога преди не изглеждах натъжен пред него,</verse>
				<verse number="2">царят ме попита: „Защо е натъжено лицето ти, след като не си болен? Това не е от болест, навярно имаш тъга на сърцето.“ Аз много се уплаших</verse>
				<verse number="3">и казах на царя: „Да си жив за вечни времена, царю! Как да не съм натъжен, когато градът, където са гробовете на прадедите ми, е запустял и портите му са изгорени от огън!“</verse>
				<verse number="4">А царят ме попита: „Какво е твоето желание?“ Тогава се помолих на небесния Бог</verse>
				<verse number="5">и отговорих на царя: „Ако е угодно на царя и ако твоят служител е заслужил твоето благоволение, изпрати ме в Юдея, в града, където са гробовете на прадедите ми, за да го съградя отново.“</verse>
				<verse number="6">Тогава царят в присъствието на царицата ме попита: „Колко време ще трае пътуването ти и кога ще се завърнеш?“ И когато определих срока, царят благоволи да ме изпрати.</verse>
				<verse number="7">След това казах на царя и това: „Ако е угодно на царя, нека да ми бъдат дадени писма до областните управители оттатък река Ефрат, за да ме пропускат, докато стигна до Юдея;</verse>
				<verse number="8">а също и писмо до Асаф, пазителя на царските гори, за да ми даде дървета за направа на вратите за крепостта, която е при храма, за градинските стени и за къщата, в която да живея.“ Тогава царят ми даде разрешение, защото щедрата ръка на моя Бог беше над мене.</verse>
				<verse number="9">И така, придружен от военачалници и конници, които царят беше изпратил с мене, отидох при областните управители оттатък река Ефрат и им предадох царските писма.</verse>
				<verse number="10">Но като чуха за това, хоронитът Саваналат и служителят Товия, амонец, изпитаха неприязън от това, че е дошъл човек, който да се застъпи за доброто на израилтяните.</verse>
				<verse number="11">Така пристигнах в Йерусалим и прекарах там три дена.</verse>
				<verse number="12">Една нощ, без да казвам на никого какво ми е дал на сърце моят Бог да сторя за Йерусалим, станах с няколко души, които бяха с мене. Но освен магарето, на което яздех, друго животно за придвижване нямаше.</verse>
				<verse number="13">Така излязох през нощта през портата на Долината по посока на Змейския извор и тръгнах към Портата на сметището, за да разгледам разрушените стени на Йерусалим и портите му, изгорени от огън.</verse>
				<verse number="14">След това отидох до портата на извора и до царския водоем. Но понеже там нямаше място, откъдето да мина с магарето, което яздех,</verse>
				<verse number="15">излязох през нощта край потока и погледнах стената. Тогава се обърнах и като минах отново през Портата на долината, се завърнах.</verse>
				<verse number="16">А предводителите не знаеха къде съм ходил и какво съм правил; дотогава не бях казал за това на никого от юдеите, нито на свещениците, нито на знатните, нито на предводителите, нито на останалите, които трябваше да участват в делото.</verse>
				<verse number="17">Тогава се обърнах към тях с думите: „Вие виждате в каква неволя се намираме — Йерусалим е запустял, а портите му са изгорени от огън. Да отидем и отново да изградим стените на Йерусалим, за да се избавим от това унижение!“</verse>
				<verse number="18">След това им разказах как ръката на моя Бог благосклонно ме закриляше и какво ми беше казал царят. А те ми отговориха: „Ще строим и ние!“ И с голямо желание се захванаха за това добро дело.</verse>
				<verse number="19">Като чуха това, моавецът Саваналат, амонецът Товия, служител, както и арабинът Гешем, започнаха да се присмиват и да говорят с презрение: „Какво е това, с което сте се захванали? Нима искате да се бунтувате против царя?“</verse>
				<verse number="20">И аз им отговорих: „Небесният Бог ще ни помогне в това начинание. Ние сме Негови служители и затова ще градим отново. А вие нямате нито дял, нито власт над Йерусалим и никой няма да си спомня за вас.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Тогава първосвещеник Елияшив и другите свещеници се захванаха и построиха отново Овчата порта; те я осветиха и поставиха вратите ѝ от кулата Меа до кулата Хананела.</verse>
				<verse number="2">До тях строяха йерихонците, а до тях строеше Закхур, Имриевият син.</verse>
				<verse number="3">Потомците на Сенай построиха Рибната порта; те я покриха с греди и поставиха вратите, ключалките и лостовете ѝ.</verse>
				<verse number="4">До тях поправяше стената Меремот, синът на Урия, Хакоцовия син; до тях поправяше Мешулам, синът на Берехия, Мешизабеловия син; до тях поправяше Садок, син на Баана.</verse>
				<verse number="5">До тях поправяха текойците, но знатните от тях не превиха врат да изпълнят дълга си към своя Господ.</verse>
				<verse number="6">А старата порта поправиха Йояда, Пасеаховият син, и Мешулам, Бесодиевият син; те я покриха и поставиха вратите, ключалките и лостовете ѝ.</verse>
				<verse number="7">До тях поправяха гаваонецът Мелатия и меронотецът Ядон, както и мъже от Гаваон и Мицфа, подвластни на областния управител оттатък река Ефрат.</verse>
				<verse number="8">До тях поправяше Узиил, Хархаевият син, един от златарите, а до него поправяше аптекарят Ханания, Харакахимовият син. Те укрепиха Йерусалим до Широката стена.</verse>
				<verse number="9">До тях поправяше Рефая, Хуровият син, управител на половината от Йерусалимския окръг.</verse>
				<verse number="10">По-нататък срещу къщата си поправяше Йедая, Харумафовият син, а до него работеше Хатуш, Хашавниевият син.</verse>
				<verse number="11">Другата част от стената и кулата на пещите поправяха Малхия, Харимовият син, Хашув и Пахат — Моавовият син.</verse>
				<verse number="12">До тях работеха Шалум, Халохешовият син, управител на другата половина от Йерусалимския окръг, както и неговите дъщери.</verse>
				<verse number="13">Портата на долината поправиха Ханун и жителите на Заноах. Те я възстановиха и поставиха вратите, ключалките и лостовете ѝ; поправиха и хиляда лакътя от стената до Портата на сметището.</verse>
				<verse number="14">А Портата на сметището поправи Малхия, Рехавовият син, управител на Беткаремския окръг; той я възстанови и постави вратите, ключалките и лостовете ѝ.</verse>
				<verse number="15">Портата на извора поправи Шалум, Колхозеевият син, управител на окръг Мицфа. Той я възстанови, покри и постави вратите, ключалките и лостовете ѝ; поправи и стената при водоема Селах при царската градина, чак до стъпалата, които слизат от Давидовия град.</verse>
				<verse number="16">До него поправяше Неемия, Абуковият син, управител на половината от Бетцурския окръг; той работеше срещу Давидовите гробници до изкуственото езеро и до казармата на стражите.</verse>
				<verse number="17">След него поправяха левитите начело с Рехум, Ваниевия син; до него поправяше Хашавия, управител на половината от Кеилския окръг, като представител на своя кръг.</verse>
				<verse number="18">След тях поправяха останалите левити начело с Бавай, Хенадовия син, управител на другата половина от Кеилския окръг.</verse>
				<verse number="19">До него Езер, Иисусовият син, управител на Мицфа, поправяше другата част срещу нанагорнището към оръжейницата при ъгъла на стената.</verse>
				<verse number="20">До него Варух, Забваевият син, усърдно работеше на част от стената, от ъгъла до вратата на къщата на първосвещеника Елияшив.</verse>
				<verse number="21">След него Меремот, синът на Урия, Хакоцовия син, поправяше другата част от вратата на Елияшивовата къща до нейния край.</verse>
				<verse number="22">По-нататък поправяха свещениците от околността.</verse>
				<verse number="23">Вениамин и Хашув работеха до тях срещу своята къща; след тях, близо до къщата си, поправяше Азария, синът на Маасея, Ананиевия син.</verse>
				<verse number="24">След него Бинуй, Хенанадовият син, поправяше друга част — от къщата на Азария до завоя, чак до ъгъла на стената.</verse>
				<verse number="25">Фалал, Узаевият син, укрепваше стената срещу ъгъла и кулата, която се издава от горния царски дворец при двора на стражата. А след него поправяше Федая, Парошовият син.</verse>
				<verse number="26">А храмовите слуги, които живееха в Офел, поправяха до кулата, която се издигаше на изток при Водната порта.</verse>
				<verse number="27">По-нататък от издадената кула до стената на Офел работеха текойците.</verse>
				<verse number="28">От горната страна на Конските порти поправяха свещениците, всеки срещу къщата си.</verse>
				<verse number="29">След тях поправяха Садок, Имеровия син, срещу къщата си, а след него — Шемая, Шехановият син, пазач на източните порти.</verse>
				<verse number="30">Другата част от стената поправяха Ханания, Шелемиевият син, и Ханун, шестият син на Цалаф. След тях поправяше Мешулам, Берехиевият син, срещу жилището си.</verse>
				<verse number="31">След него поправяше златарят Малхия — до къщата на храмовите слуги и на търговците, която е срещу стражевата кула, и до него нанагорнището при ъгъла на стената.</verse>
				<verse number="32">А между нанагорнището при ъгъла и Овчите порти поправяха златарите и търговците.</verse>
				<verse number="33">Когато Санавалат чу, че отново изграждаме градските стени, обзе го силен гняв и започна да се подиграва на юдеите.</verse>
				<verse number="34">Пред сънародниците си и пред самарийската войска той каза: „Какво си въобразяват тези окаяни юдеи? Нима си мислят, че ще се укрепят и ще извършват жертвоприношения и че това е работа за един ден? Как ще съживят тези обгорени камъни от руините?“</verse>
				<verse number="35">А Товия, амонецът, който стоеше до него, добави: „Нека градят — и лисица да мине, ще събори каменните им стени.“</verse>
				<verse number="36">Тогава казах: „Чуй, Боже наш, как ни презират и обърни презрението им върху техните глави; нека и те да бъдат ограбени и да живеят в някоя страна като пленници.</verse>
				<verse number="37">Не забравяй беззаконията им. Нека грехът им бъде винаги пред Тебе, защото те оскърбиха онези, които изграждаха стените.“</verse>
				<verse number="38">А ние все пак изградихме стената и я свързахме до половината ѝ височина, защото народът взе работата присърце.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Но когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че стените на Йерусалим се възстановяват и пробивите се запълват, много се разгневиха.</verse>
				<verse number="2">И всички се наговориха да тръгнат заедно да воюват против Йерусалим и да причинят там безредици.</verse>
				<verse number="3">А ние отправихме молитва към нашия Бог и поставихме денонощна стража против тях, за да ги отблъсне.</verse>
				<verse number="4">Но сред юдеите се заговори: „Носачите работят със сетни сили, а срутената пръст е много; не можем да се справим с изграждането на стената.“</verse>
				<verse number="5">Нашите неприятели пък си казаха: „Нито ще ни видят, нито ще ни усетят как ще проникнем сред тях, ще ги избием и ще спрем работата.“</verse>
				<verse number="6">Юдеите, които живееха при тях, десет пъти ни предупреждаваха: „Накъдето и да се обърнете, оттам ще ни нападнат.“</verse>
				<verse number="7">Затова на по-ниските и открити места зад стената поставих хората по редове с техните мечове, копия и лъкове.</verse>
				<verse number="8">След като видях безпокойството им, станах и се обърнах към предводителите, знатните и останалия народ: „Не бойте се от тях. Помнете великия и страшен Бог и се бийте за своите братя, синове и дъщери, за жените и домовете си.“</verse>
				<verse number="9">Тогава неприятелите разбраха, че знаем какво са замислили и че Бог е провалил техния заговор. А ние всички се върнахме при стената и всеки се зае с работата си.</verse>
				<verse number="10">От този ден нататък половината от хората ми бяха заети с работа, а другата половина стояха с копия, щитове и лъкове и в брони. Предводителите насърчаваха всички юдеи,</verse>
				<verse number="11">които изграждаха стената. Носачите носеха определения им товар с едната ръка, докато с другата държаха оръжието си.</verse>
				<verse number="12">Всички строители носеха препасан меч през кръста и така строяха; а до мене беше тръбачът.</verse>
				<verse number="13">Тогава казах на предводителите, знатните и останалия народ: „Работата е много и се простира надалече, а ние сме разпръснати по стената далече един от друг.</verse>
				<verse number="14">Затова откъдето чуете зов на тръба, там се събирайте при мене. Нашият Бог ще се сражава с нас.“</verse>
				<verse number="15">Така продължихме да работим. Половината от хората стояха на строежа с копията си от зазоряване, докато изгреят звездите.</verse>
				<verse number="16">В същото време наредих на хората да нощуват заедно с помощниците си в Йерусалим, така че нощем да ни бъдат стража, а денем да работят.</verse>
				<verse number="17">И така нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито стражите, които ме придружаваха, никой от нас не събличаше дрехите си; всеки държеше в готовност оръжието си дори когато отиваше за вода.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">По това време започна голям ропот сред народа — сред мъжете и жените, против събратята им юдеи.</verse>
				<verse number="2">Едни казваха: „Ние, нашите синове и дъщери, сме много. Затова нека да ни бъде дадено жито, за да ядем и да живеем.“</verse>
				<verse number="3">Други казваха: „Заложихме и ниви, и лозя, и къщи, за да се снабдим с жито в тоя глад.“</verse>
				<verse number="4">А имаше и такива, които се оплакваха: „Наложи се срещу нивите и лозята си да заемем пари заради царския данък.</verse>
				<verse number="5">Нима не сме от една плът и кръв като нашите събратя, а децата ни — като техните деца; ето принудени сме да даваме синовете и дъщерите си като роби, дори някои от дъщерите ни вече са робини. И ние не можем нищо да сторим, защото нивите и лозята ни вече са на други.“</verse>
				<verse number="6">Като чух ропота им и тези думи, обзе ме гняв.</verse>
				<verse number="7">Размислих дълбоко и реших да порицая предводителите и знатните, които взимаха лихва от своите събратя. Затова свиках против тях голямо събрание</verse>
				<verse number="8">и им казах: „Ние, доколкото ни стигат силите, откупихме нашите събратя юдеи, които бяха продадени на чужди народи. А сега вие ли ще продавате събратята си, или те трябва да се продават на нас?“ А те мълчаха и не знаеха какво да отговорят.</verse>
				<verse number="9">После добавих: „Не е добро това, което правите. Трябва да живеете със страх пред нашия Бог, ако искате да избегнете присмеха на враждебните ни народи.</verse>
				<verse number="10">И аз, и братята ми, и моите служители сме им дали назаем пари и жито, но сме готови да им опростим този дълг.</verse>
				<verse number="11">Върнете им и вие още днес нивите, лозята, маслиновите им градини и къщите, както и лихвата, която сте взели от тях за парите, житото, виното и елея.“</verse>
				<verse number="12">А те отговориха: „Ще ги върнем и нищо няма да искаме от тях. Ще постъпим така, както ти казваш.“ Тогава повиках свещениците и ги накарах да положат клетва, че ще спазват обещанието си.</verse>
				<verse number="13">И като отърсих дрехата си, казах: „Така да отърси Бог от неговата къща и имот всеки, които не изпълни това обещание. Да, така да бъде той отърсен и опустошен!“ Тогава цялото събрание изрече: „Амин!“ И всички прославиха Господа и хората изпълниха тази клетва.</verse>
				<verse number="14">От деня, когато бях назначен от царя за областен управител над тях в юдейската страна от двадесетата година до тридесет и втората година от управлението на Артаксеркс, в продължение на дванадесет години аз и роднините ми не сме взимали заплатата ми като областен управител.</verse>
				<verse number="15">Предишните областни управители бяха бреме за народа и освен четиридесетте сикли сребро вземаха от него жито и вино, дори и служителите им потискаха народа. Но аз не постъпвах така от страх пред Бога.</verse>
				<verse number="16">Всичките си сили бях вложил в строежа на градските стени, дори една нива не сме купили, а и всичките ми служители бяха събрани там за работа.</verse>
				<verse number="17">На трапезата ми бяха сто и петдесет знатни юдеи освен гостите от съседните народи.</verse>
				<verse number="18">Ежедневно за готвене при мене се доставяха един бик, шест отбрани овци, а също и птици, на всеки десет дена се доставяха и всякакви вина в изобилие. И въпреки това аз не пожелах да получа средствата, които ми се полагаха като областен управител, защото тежка работа тегнеше върху този народ.</verse>
				<verse number="19">Помни ме, Боже мой, и бъди милостив заради всичко, което направих за този народ!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Когато Санавалат, Товия, арабинът Гешем и другите ни неприятели чуха, че аз съм изградил градската стена и по нея вече няма пробиви — макар и още да не бях поставил врати на портите, —</verse>
				<verse number="2">тогава Санавалат и Гешем изпратиха вестители да ми кажат: „Ела, искаме да се срещнем в едно от селата в равнината Оно!“ Но понеже възнамеряваха да ми сторят зло,</verse>
				<verse number="3">аз изпратих пратеници да им отговорят: „Зает съм с една важна работа и не мога да дойда. Ако я оставя и сляза при вас, работата ще спре.“</verse>
				<verse number="4">Четири пъти те изпращаха при мене такива покани, но аз им отговарях по същия начин.</verse>
				<verse number="5">Тогава Санавалат за пети път изпрати при мене служителя си с отворено писмо в ръце.</verse>
				<verse number="6">В него беше написано: „Сред народите се говори, а и Гешем твърди, че ти и юдеите сте намислили да се разбунтувате и затова ти изграждаш градските стени. Говори се също, че ти искаш да им станеш цар.</verse>
				<verse number="7">Дори си наредил на пророци да говорят за тебе в Йерусалим: „Юдея има вече цар!“ И сега тези слухове ще стигнат до царя. Затова ела да поговорим заедно по този въпрос.“</verse>
				<verse number="8">Тогава аз пратих да му отговорят: „Нищо от това, което казваш, не е вярно. Това е твоя измислица.“</verse>
				<verse number="9">Защото всички те искаха да всеят страх сред нас, като си мислеха: „Ръцете им ще отмалеят от работа и те няма да я свършат!“ Но аз се помолих: „Боже мой, дай ми сили сега!“</verse>
				<verse number="10">Тогава отидох в къщата на Шемая, син на Делая, Мехетавеловия син, понеже той беше възпрепятстван да дойде при мене. Той ми каза: „Нека да се срещнем в Божия дом, вътре в храма, и да заключим храмовите врати, защото те ще дойдат да те убият през нощта.“</verse>
				<verse number="11">Но аз отговорих: „Бива ли човек като мене да бяга? Нима човек като мене трябва да влезе в храма, за да спаси живота си! Аз няма да вляза!“</verse>
				<verse number="12">Макар и да ми говореше като пророк, аз съзнавах, че Товия и Санавалат го бяха подкупили.</verse>
				<verse number="13">Той беше подкупен, за да се уплаша, да постъпя така, като извърша грях, а те щяха да имат повод да злословят против мене и да опетнят името ми.</verse>
				<verse number="14">Спомни си, Боже мой, за делата на Товия и Санавалат, а също и за пророчицата Ноадия и другите пророци, които искаха да вселят страх у мене!</verse>
				<verse number="15">Въпреки всичко стената беше завършена на двадесет и петия ден на месец елул за петдесет и два дена.</verse>
				<verse number="16">А когато чуха това, всичките ни неприятели и народите около нас се уплашиха и ги обзе униние, защото разбраха, че това дело беше извършено от нашия Бог.</verse>
				<verse number="17">Освен това по онова време някои от знатните юдеи често изпращаха писма до Товия и писма от него идваха до тях.</verse>
				<verse number="18">Защото в Юдея имаше мнозина, които бяха положили клетва за вярност пред него, тъй като той беше зет на Шемахния, Араховия син, а синът му Йоханан беше женен за дъщерята на Мешулам, Верехиевия син.</verse>
				<verse number="19">Те дори ми споменаваха за неговите благодеяния и му донасяха всичко, каквото съм изрекъл. Дори Товия ми пращаше писма, за да ме заплашва.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Когато възстановяването на градските стени беше завършено и поставих вратите, бяха определени стражите при портите, певците и левитите.</verse>
				<verse number="2">Тогава предадох защитата на Йерусалим на брат си Ханани и на началника на крепостта Ханания, понеже последният беше верен човек и се боеше от Бога повече от мнозина.</verse>
				<verse number="3">Издадох заповед пред тях: „Да не се отварят йерусалимските порти, докато слънцето не напече. Още преди то да залезе, вратите да се заключват и да се залостват. Жителите на Йерусалим да застанат на стража, всеки на своето място срещу къщата си.“</verse>
				<verse number="4">Но градът беше обширен и голям, населението малко, а къщите незастроени.</verse>
				<verse number="5">Тогава моят Бог ме дари с разум да събера знатните, предводителите и народа, за да извърша преброяване. И намерих книгата с родословието на онези, които първи се бяха завърнали от плен. В нея беше написано:</verse>
				<verse number="6">Ето жителите на страната, които потеглиха от плен, където бяха преселени от вавилонския цар Навуходоносор, и се върнаха в Йерусалим и Юдея, всеки в своя град.</verse>
				<verse number="7">Техни водачи бяха Зоровавел, Иисус, Неемия, Азария, Раамия, Нахмания, Мардохей, Бишлан, Мисферет, Бигвая, Нехум и Ваана. Броят на мъжете от народите на Израил беше следният:</verse>
				<verse number="8">Парошеви потомци — две хиляди сто седемдесет и двама.</verse>
				<verse number="9">Сафатиеви потомци — триста седемдесет и двама.</verse>
				<verse number="10">Арахови потомци — шестотин петдесет и двама.</verse>
				<verse number="11">Пахат-Моавови потомци: от потомците на Иисус и Йоав — две хиляди осемстотин и осемнадесет.</verse>
				<verse number="12">Еламови потомци — хиляда двеста петдесет и четири.</verse>
				<verse number="13">Затови потомци — осемстотин четиридесет и пет.</verse>
				<verse number="14">Закхаеви потомци — осемстотин и шестдесет.</verse>
				<verse number="15">Биниеви потомци — шестстотин четиридесет и осем.</verse>
				<verse number="16">Беваеви потомци — шестстотин двадесет и осем.</verse>
				<verse number="17">Азгадови потомци — две хиляди триста двадесет и двама.</verse>
				<verse number="18">Адоникамови потомци — шестстотин шестдесет и седем.</verse>
				<verse number="19">Бигваеви потомци — две хиляди шестстотин и седем.</verse>
				<verse number="20">Адинови потомци — шестстотин петдесет и пет.</verse>
				<verse number="21">Атерови потомци, от Езекиевия род — деветдесет и осем.</verse>
				<verse number="22">Хашумови потомци — триста двадесет и осем.</verse>
				<verse number="23">Бацаеви потомци — триста двадесет и четири.</verse>
				<verse number="24">Харихови потомци — сто и дванадесет.</verse>
				<verse number="25">Родени в Табоан — деветдесет и пет.</verse>
				<verse number="26">Жители от Витлеем и Нетофа — сто седемдесет и осем.</verse>
				<verse number="27">Жители от Анатот — сто двадесет и осем.</verse>
				<verse number="28">Жители от Бет-Азмавет — четиридесет и двама.</verse>
				<verse number="29">Жители от Кириат-Ярим, Кафера и Беерот — седемстотин четиридесет и трима.</verse>
				<verse number="30">Жители от Рама и Гева — шестдесет и двама.</verse>
				<verse number="31">Жители от Михмас — сто двадесет и двама.</verse>
				<verse number="32">Жители от Ветил и Гай — сто двадесет и трима.</verse>
				<verse number="33">Жители от другия Нево — петдесет и двама.</verse>
				<verse number="34">Потомци на един друг Елам — хиляда двеста петдесет и четири.</verse>
				<verse number="35">Харилови потомци — триста и двадесет.</verse>
				<verse number="36">Родени в Йерихон — триста четиридесет и пет.</verse>
				<verse number="37">Родени в Лод, Хадид и Оно — седемстотин двадесет и един.</verse>
				<verse number="38">Родени в Сеная — три хиляди деветстотин и тридесет.</verse>
				<verse number="39">Свещеници: Едаеви потомци, от Иисусовия род — деветстотин седемдесет и трима.</verse>
				<verse number="40">Имерови потомци — хиляда петдесет и двама.</verse>
				<verse number="41">Пашрухови потомци — хиляда двеста четиридесет и седем.</verse>
				<verse number="42">Харимови потомци — хиляда и седемнадесет.</verse>
				<verse number="43">Левитите: Иисусови потомци, от Кадмииловия род, от рода на Гедовите потомци — седемдесет и осем.</verse>
				<verse number="44">Певци: Асафови потомци — сто четиридесет и осем.</verse>
				<verse number="45">Стражи при портите: Шалумови потомци, Атерови потомци, Талмонови потомци, Акувови потомци, Хатитови потомци, Шоваеви потомци — сто тридесет и осем.</verse>
				<verse number="46">Храмовите прислужници: Цихаеви потомци, Хасуфови потомци, Табаотови потомци,</verse>
				<verse number="47">Киросови потомци, Сияеви потомци, Фадонови потомци,</verse>
				<verse number="48">Леванови потомци, Хагавови потомци, Салмаеви потомци,</verse>
				<verse number="49">Хананови потомци, Геделови потомци, Гахарови потомци,</verse>
				<verse number="50">Реаиеви потомци, Рацинови потомци, Некодови потомци,</verse>
				<verse number="51">Газамови потомци, Узаеви потомци, Пасеахови потомци,</verse>
				<verse number="52">Весаеви потомци, Меунимови потомци, Нефишсимови потомци,</verse>
				<verse number="53">Ваквукови потомци, Хакуфови потомци, Хархурови потомци,</verse>
				<verse number="54">Вацлитови потомци, Мехидаеви потомци, Харшаеви потомци,</verse>
				<verse number="55">Варкоцови потомци, Сисарови потомци, Тамахови потомци,</verse>
				<verse number="56">Неупахови потомци, Хатифаеви потомци.</verse>
				<verse number="57">Потомци на Соломоновите служители: Сотаеви потомци, Соферетови потомци, Феридови потомци,</verse>
				<verse number="58">Ялгаеви потомци, Дарконови потомци, Гиделови потомци,</verse>
				<verse number="59">Сафатиеви потомци, Хатилови потомци, Похерет-Гацеваимови потомци, Амонови потомци.</verse>
				<verse number="60">Всичките храмови прислужници и потомците на Соломоновите слуги бяха триста деветдесет и двама.</verse>
				<verse number="61">А ето и тези, които излязоха от Телмелех, Телхарши, Херув-Адон и Имер, но не можеха да докажат дали родът и потомците им са от Израил:</verse>
				<verse number="62">Делайеви потомци, Товиеви потомци, Некодови потомци — шестстотин четиридесет и двама.</verse>
				<verse number="63">Също и от свещениците: Ховайеви потомци, Хакоцови потомци, потомци на Верзелия, който взе за жена дъщеря на галаадеца Верзелия и беше наречен на тяхното име.</verse>
				<verse number="64">Тези свещеници потърсиха родословието си в списъка, но понеже не се намериха, те бяха обявени за нечисти и изключени от свещенството.</verse>
				<verse number="65">И управителят им забрани да ядат от осветеното, докато не бъде определен първосвещеник.</verse>
				<verse number="66">Всички завърнали се от плен наброяваха общо четиридесет и две хиляди триста и шестдесет души</verse>
				<verse number="67">освен слугите и слугините им, които бяха седем хиляди триста тридесет и седем, както и певците и певиците при тях — двеста четиридесет и пет.</verse>
				<verse number="68">Камилите — четиристотин тридесет и пет, ослите — шест хиляди седемстотин и двадесет.</verse>
				<verse number="69">Някои предводители направиха дарение за делото: управителят внесе в съкровищницата хиляда драхми злато, петдесет чаши, шестстотин и тридесет свещенически одежди.</verse>
				<verse number="70">Други предводители внесоха за делото в съкровищницата двадесет хиляди драхми злато и две хиляди и двеста мини сребро.</verse>
				<verse number="71">А внесеното от останалия народ беше двадесет хиляди драхми злато, две хиляди мини сребро и шестдесет и седем свещенически одежди.</verse>
				<verse number="72">Така свещениците, левитите, стражите при портите, певците, други от народа, храмовите слуги, както и част от израилтяните, се заселиха в градовете си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">И когато настъпи седмият месец, израилтяните живееха отново в своите градове. Тогава целият народ се събра като един човек на площада, който е пред Водната порта. И казаха на книжовника Ездра да донесе книгата на Мойсеевия закон, който Господ беше дал на Израил.</verse>
				<verse number="2">И така, на първия ден от седмия месец, свещеникът Ездра донесе закона пред събранието от мъже, жени и всички, които, като слушаха, можеха да разберат.</verse>
				<verse number="3">Той чете от него на площада пред Водната порта от зори до пладне пред мъжете, жените и пред онези, които можеха да разберат. Целият народ внимателно слушаше книгата на закона.</verse>
				<verse number="4">Книжовникът Ездра стоеше на дървен подиум, направен за тази цел. От дясната му страна стояха Метатия, Шема, Анания, Урия, Хелкия, Маасея, а от лявата — Федая, Мисаил, Малхия, Хашум, Хашбадан, Захария и Мешулам.</verse>
				<verse number="5">Ездра отвори книгата пред целия народ, защото стоеше по-високо от всички. А когато я отвори, целият народ стана.</verse>
				<verse number="6">Тогава Ездра благослови Господа, великия Бог, и целият народ отговори: „Амин, амин!“ След това, като издигнаха ръце, поклониха се на Господа с лице до земята.</verse>
				<verse number="7">А левитите Иисус, Ваная, Шеревия, Ямин, Акув, Шатвай, Ходия, Маасея, Клита, Азария, Йозавад, Ханан и Фелая обясняваха закона пред народа и всички останаха по местата си.</verse>
				<verse number="8">Те четяха от книгата на закона на откъси и ги тълкуваха, така че прочетеното да бъде разбрано.</verse>
				<verse number="9">И понеже всички се разплакаха, докато слушаха закона, областният управител Неемия, свещеникът Ездра, книжникът, и левитите, които поучаваха народа, се обърнаха към целия народ с думите: „Този ден е свят пред Господа, вашия Бог. Не скърбете и не плачете!“</verse>
				<verse number="10">Тогава Ездра каза: „А сега си вървете, яжте тлъсто и пийте сладко, и пратете от това на онези, които нямат нищо! Този ден е свят пред Господа. Затова не скърбете, защото радостта пред Господа е вашата опора.“</verse>
				<verse number="11">А левитите утешаваха народа с думите: „Не бива да скърбите, този ден е свят!“</verse>
				<verse number="12">И всички се разотидоха да ядат и пият и да пращат на онези, които нямаха. Те празнуваха с голямо веселие, защото разбраха това, което им беше прочетено.</verse>
				<verse number="13">А на другия ден предводителите на родовете от целия народ, свещениците и левитите се събраха при книжника Ездра, за да разтълкуват по-добре думите на закона.</verse>
				<verse number="14">И намериха написано в закона, който Господ беше дал чрез Мойсей, че на празника в седмия месец израилтяните трябва да живеят в колиби.</verse>
				<verse number="15">Затова разгласиха навред по всичките си градове, както и в Йерусалим: „Идете в планината и донесете клони от питомна маслина, клони от дива маслина, миртови клони, палмови клони и клони от широколистни дървета, за да направим колиби, както е писано в закона.“</verse>
				<verse number="16">Всички наизлязоха, донесоха клони и направиха колиби на покривите си, в дворовете си, в дворовете на Божия храм, на площада при Водната порта и на площада при Ефремовите порти.</verse>
				<verse number="17">Всички завърнали се от плен направиха колиби и заживяха в тях. Обхвана ги голяма радост, защото от времето на Иисус Навин до този ден израилтяните не бяха постъпвали така.</verse>
				<verse number="18">Всеки ден — от първия до последния — те четяха от книгата на Божия закон. И празнуваха празника седем дена, а на осмия ден устроиха събрание според разпоредбите.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">На двадесет и четвъртия ден от същия месец израилтяните, облечени във вретища, се събраха за пост и си посипаха главите с пепел.</verse>
				<verse number="2">Тогава хората от Израилевия род се отделиха от всички чужди родове и застанаха да изповядват греховете си и престъпленията на предците си.</verse>
				<verse number="3">Една четвърт от деня те стояха и четяха от книгата на Господния закон, а другата четвърт се изповядваха и се покланяха на Господа, своя Бог.</verse>
				<verse number="4">А Иисус, Вания, Кадмиил, Шевания, Вуний, Шеревия, Вания и Хенани застанаха на левитския подиум и на висок глас призоваваха Господа, своя Бог.</verse>
				<verse number="5">След това левитите Иисус, Кадмиил, Вания, Хашавния, Шеревия, Ходия, Шевания и Петахия извикаха: „Станете и славете Господа, вашия Бог, от века и до века! Нека всички благославят славното Ти име, извисено над всяко славословие и възхвала.“</verse>
				<verse number="6">Тогава Ездра започна своята молитва: „Ти си Господ, единствен Ти! Ти сътвори необятните небеса и всичките им съзвездия, земята и всичко, което е на нея, моретата и всичко, което е в тях. Ти даваш живот на всичко това и небесните войнства се покланят пред Тебе.</verse>
				<verse number="7">Ти Сам, Господи Боже, избра Аврам, изведе го от Ур, града на халдейците, и му даде името Авраам.</verse>
				<verse number="8">Като видя, че той е верен пред Тебе от цялото си сърце, сключи с него завет, за да дадеш на него и на потомците му земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, йевусейци и гергесейци. И Ти изпълни думата Си, защото си справедлив.</verse>
				<verse number="9">Ти видя и теглото на предците ни в Египет и чу вика им при Червено море.</verse>
				<verse number="10">Затова показа знамения и чудеса против фараона, всичките му служители и целия народ на страната му, понеже Ти знаеше, че постъпват горделиво с прадедите ни. Така прослави името Си и то се слави и до днес.</verse>
				<verse number="11">Ти раздели пред тях морето и те минаха по сухо през него, а техните гонители Ти хвърли в дълбините като скала в буйни води.</verse>
				<verse number="12">Денем ги водеше с облачен стълб, нощем — със стълб от огън, за да им дадеш светлина по пътя, по който трябваше да вървят.</verse>
				<verse number="13">Ти слезе на планината Синай и говори с тях от небето, даде им справедлив съд, истински закони и добри наредби и заповеди.</verse>
				<verse number="14">Ти ги научи да почитат Твоята свята събота и чрез Твоя служител Мойсей им даде заповеди, наредби и закон.</verse>
				<verse number="15">Ти им даде хляб от небето, когато гладуваха, и от скалата им извади вода, когато изпитваха жажда. Ти им заповяда да тръгнат и да завладеят земята, за която се беше заклел, че ще им я дадеш.</verse>
				<verse number="16">Но те, нашите предци, се възгордяха, проявиха упорство и не се вслушаха в Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="17">Те отказаха да се покоряват и не искаха да си спомнят чудесата, които Ти извърши за тях. Разбунтуваха се и решиха да се върнат в Египет като роби. Но понеже си Бог, Който обича да прощава, благ и милосърден, дълготърпелив, изпълнен с милост, Ти не ги изостави.</verse>
				<verse number="18">Дори когато направиха излято теле и казаха: „Ето твоя бог, който те изведе от Египет“, и продължиха да богохулстват,</verse>
				<verse number="19">Ти поради голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята: облачният стълб беше непрестанно над тях денем, за да ги води по пътя, а огненият стълб — нощем, за да им свети по пътя, по който трябваше да вървят.</verse>
				<verse number="20">Ти им даде Своя благ Дух, за да ги вразумява, утоли глада им с манната Си, даде им вода, за да не изпитват жажда.</verse>
				<verse number="21">Четиридесет години ги храни в пустинята и не ги лиши от нищо. Дрехите им не овехтяваха, нозете им не отекоха.</verse>
				<verse number="22">Ти им даде царства и народи и ги подели между тях. Така те завладяха земята на Сихон, царя на Есевон, и земята на Ог, царя на Васан.</verse>
				<verse number="23">Дари ги с многобройни потомци, колкото звездите на небето, и ги въведе в земята, за която беше говорил на предците им, че ще дойдат да я завладеят.</verse>
				<verse number="24">И потомците им влязоха в страната и я завладяха. Ти покори пред тях жителите на тази страна — ханаанците, и ги предаде в техните ръце с царете им и народите, които я населяваха, за да постъпят с тях, както пожелаят.</verse>
				<verse number="25">След това те превзеха укрепените градове и плодородната земя; сдобиха се с къщи, пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслинени градини и много плодни дървета. Те ядоха до насита, охраниха се и заживяха в охолство поради Твоята голяма благост.</verse>
				<verse number="26">Но те се изпълниха с високомерие. Надигнаха се против Тебе и пренебрегнаха Твоя закон; избиха пророците, които ги увещаваха да се обърнат към Тебе, и извършиха тежки престъпления.</verse>
				<verse number="27">Затова Ти ги предаваше под гнева на техните потисници. Всеки път обаче, когато те, угнетени, отправяха молитви към Тебе, Ти ги чуваше от небето и проявяваше голямото Си милосърдие, като им даваше избавители, които ги избавяха от техните потисници.</verse>
				<verse number="28">Но щом настъпваше спокойствие, те отново започваха да вършат злини пред Тебе. И тогава Ти ги предаваше във властта на враговете им, за да ги покорят. А когато отново отправяха молитви към Тебе, Ти ги чуваше от небето и проявяваше голямото Си милосърдие, като ги избавяше много пъти.</verse>
				<verse number="29">Тогава Ти ги увещаваше да се върнат към Твоя закон, но те упорстваха и не слушаха Твоите заповеди, престъпваха Твоите наредби, които даваха живот на всеки, който ги спазва, пренебрегваха ги, проявяваха високомерие и не се вслушваха.</verse>
				<verse number="30">Въпреки това Ти ги търпя много години, увещаваше ги чрез Своя Дух и Своите пророци, но те не Те слушаха. Тогава Ти ги предаде във властта на чуждоземни народи.</verse>
				<verse number="31">Но поради голямото Си милосърдие Ти не ги изтреби и не ги изостави, понеже си Бог благ и милостив.</verse>
				<verse number="32">Затова сега, Боже наш, велики, силни и пораждащ страхопочитание, Боже, Който вярно пазиш завет и милост, нека не изглежда пред Тебе малко нашето страдание, което е постигнало нас, царете ни, предводителите ни, свещениците ни, предците ни, пророците ни и целия Твой народ от времето на асирийските царе до днес.</verse>
				<verse number="33">Ти си бил справедлив във всичко, което ни е сполетяло, защото изяви верността Си, а ние съгрешихме.</verse>
				<verse number="34">Нашите царе, предводители, свещеници и предци не изпълняваха Твоя закон и не се вслушваха в Твоите заповеди и знамения, с които ги увещаваше.</verse>
				<verse number="35">И макар да се сдобиха с царство и изобилие от блага, които Ти им даде, с обширна и плодородна земя, която Ти им остави — те не Ти служиха и не се отвърнаха от нечестивите си дела.</verse>
				<verse number="36">И ето сега сме роби. В земята, която Ти даде на предците ни, за да се наслаждават на плодовете и благата ѝ, ето ние сме роби в нея!</verse>
				<verse number="37">Тя дава в изобилие своите плодове на царете, на които Ти ни подчини заради греховете ни; те имат пълна власт над нашите тела и над добитъка ни и голяма е неволята ни.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Поради всичко това ние съставяме писмено задължение за вярност, а над подписите ни стои печатът на предводителите, левитите и свещениците ни.“</verse>
				<verse number="2">А тези, които вписаха имената си в подпечатания лист, бяха: областният управител Неемия, Хахалиевият син, и Седекия;</verse>
				<verse number="3">следват: Серая, Азария, Йеремия,</verse>
				<verse number="4">Пашхур, Амария, Малхия,</verse>
				<verse number="5">Хатуш, Шевания, Мелух,</verse>
				<verse number="6">Харим, Меремот, Овадия,</verse>
				<verse number="7">Даниил, Гинетон, Варух,</verse>
				<verse number="8">Мешулам, Авия, Миямин,</verse>
				<verse number="9">Маазия, Вилгай, Шемая; това бяха свещениците.</verse>
				<verse number="10">Левитите: Иисус, Азаниевият син, Бинуй от потомците на Хенадад и Кадмиил;</verse>
				<verse number="11">техните родственици: Шевания, Ходия, Клита, Фелая, Ханан,</verse>
				<verse number="12">Миха, Рехов, Хашавия,</verse>
				<verse number="13">Закхур, Шеревия, Шевания,</verse>
				<verse number="14">Ходия, Ваний, Венинуй.</verse>
				<verse number="15">Предводителите на народа: Парош, Пахат-Моав, Елам, Зату, Вания,</verse>
				<verse number="16">Вуний, Азгад, Бевай,</verse>
				<verse number="17">Адония, Бигвай, Адин,</verse>
				<verse number="18">Атер, Езокия, Акур,</verse>
				<verse number="19">Ходия, Хашум, Бецай,</verse>
				<verse number="20">Хариф, Анатот, Невай,</verse>
				<verse number="21">Магпиаш, Мешулам, Хезир,</verse>
				<verse number="22">Мешезавел, Садок, Ядуй,</verse>
				<verse number="23">Фелатия, Ханан, Аная,</verse>
				<verse number="24">Осия, Ханания, Хашув,</verse>
				<verse number="25">Лохеш, Пилха, Шовек,</verse>
				<verse number="26">Рехум, Хашовна, Маасея,</verse>
				<verse number="27">Ахия, Ханан, Анан,</verse>
				<verse number="28">Малух, Харим, Ваана.</verse>
				<verse number="29">Към тях се присъедини и останалият народ — свещеници, левити, стражи на портите, храмови прислужници, както и всички, които се бяха отделили от чуждите племена в страната към Божия закон, заедно с жените си, синовете и дъщерите си, всички, които бяха достигнали съзнателна възраст.</verse>
				<verse number="30">Те се присъединиха към знатните си събратя и под клетва за проклятие се задължиха да живеят по Божия закон, даден чрез Божия служител Мойсей, както и да спазват и изпълняват всички заповеди на Господа, нашия Бог, Неговите повели и разпоредби.</verse>
				<verse number="31">Заклеха се още: „Да не даваме дъщерите си на чужди народи и да не вземаме дъщерите им за синовете си;</verse>
				<verse number="32">и ако чужди народи докарат стока и храни за продан в събота, да не купуваме от тях в събота или в някой от святите дни. На всяка седма година да не обработваме земята и да опрощаваме всички дългове.</verse>
				<verse number="33">Наложихме си също като наредба да предоставяме по една трета сикла на година за богослуженията в дома на нашия Бог,</verse>
				<verse number="34">за хлябовете на предложението, за постоянния хлебен принос, за постоянните всеизгаряния, за стълбите, за новолунията, за празниците, за свещените вещи, за жертвите за грях, принасяни от израилтяните, и за всичко, което се извършва в храма на нашия Бог.</verse>
				<verse number="35">Ние — свещениците, левитите и народът, ще хвърлим жребий за доставянето на дърво от всеки род ежегодно в определеното време в дома на нашия Бог, за да горят върху жертвеника на Господа, нашия Бог, както е писано в Закона.</verse>
				<verse number="36">Задължихме се да принасяме всяка година първите плодове от нивите си и от всяко плодно дърво</verse>
				<verse number="37">и да довеждаме в дома на нашия Бог при свещениците, които служат там, първородните от синовете и добитъка си, както е писано в закона — първородните от своя едър и дребен добитък;</verse>
				<verse number="38">да даваме на свещениците в складовете на дома на нашия Бог първото тесто от житото ни и нашите приноси, плодове от всяко дърво, вино и елей, а на левитите — десятък от всички градове, където обработваме земята.</verse>
				<verse number="39">Когато левитите събират десятък, да присъства свещеник, Ааронов потомък, а левитите да откарват десятък от десятъците в дома на нашия Бог, в помещенията на съкровищницата.</verse>
				<verse number="40">На тези места израилтяните и левитите трябва да оставят приносите от жито, вино и елей. Там са и свещените съдове, свещениците, които служат, стражите при портите и певците. Затова ние няма да изоставим храма на нашия Бог.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Предводителите на народа се заселиха в Йерусалим. За останалото население беше хвърлен жребий, така че на десет рода един да живее в Йерусалим, а останалите девет — в другите градове.</verse>
				<verse number="2">И народът благослови всички, които се съгласиха да живеят в Йерусалим.</verse>
				<verse number="3">Предводителите на страната се заселиха в Йерусалим. В другите градове също се заселиха израилтяни, свещеници, левити, храмови слуги, потомци на Соломоновите роби — всеки в своя град и владение.</verse>
				<verse number="4">В Йерусалим заживяха някои от потомците на племената на Юда и Вениамин. От потомците на Юда: Атая, синът на Узия, син на Захария, син на Амария, син на Сафтия, син на Малалеил, от Фаресовите потомци;</verse>
				<verse number="5">както и Маасея, синът на Варух, син на Колхозея, син на Хазая, син на Адая, син на Йокарив, син на Захария, син на Шилония.</verse>
				<verse number="6">Всички Фаресови потомци, които живееха в Йерусалим, бяха четиристотин шестдесет и осем храбри мъже.</verse>
				<verse number="7">А ето и Вениаминовите потомци: Салу, синът на Мешулам, син на Йоед, син на Федая, син на Колая, син на Маасея, син на Итиил, син на Исая;</verse>
				<verse number="8">освен тях още Габай и Салай — деветстотин двадесет и осем души.</verse>
				<verse number="9">Техен предводител беше Йоил, Зихриевият син, а Юда, Сенуевият син, беше втори в града.</verse>
				<verse number="10">От свещениците: Йедая, синът на Йоарив, Яхин,</verse>
				<verse number="11">Серая, синът на Хелкия, син на Мешулам, син на Садок, син на Мерайот, син на Ахитув, управителя на Божия дом,</verse>
				<verse number="12">както и техни сродници, които служеха в храма — осемстотин двадесет и двама души; освен тях и Адая, синът на Йерохам, син на Фелалия, син на Амция, син на Захария, син на Патхур, син на Малхия,</verse>
				<verse number="13">както и сродниците му, предводители на родове — двеста четиридесет и двама души. Следват: Амашсай, синът на Азариил, син на Ахзая, син на Мешилимот, син на Имер</verse>
				<verse number="14">и сродниците му, храбри мъже, — сто двадесет и осем души. Началник им беше Завдиил, Хагедолимовият син.</verse>
				<verse number="15">От левитите: Шемая, синът на Хашув, син на Азрикам, син на Хашавия, син на Вунит;</verse>
				<verse number="16">Шавтай и Йозавад, левитски надзорници за външните дейности при Божия храм;</verse>
				<verse number="17">следват: Матания, синът на Миха, син на Завдия, син на Асаф, който ръководеше славословието при молитвата; негов заместник беше сродникът му Бакбукия; и Авда, синът на Шамуя, син на Галал, син на Идитун.</verse>
				<verse number="18">Всички левити в святия град бяха двеста осемдесет и четири.</verse>
				<verse number="19">Стражи при портите: Акув, Талмон и сродниците им, които стояха на стража — сто седемдесет и двама души.</verse>
				<verse number="20">Останалите израилтяни, свещеници и левити живееха по другите градове на Юдея, всеки в своето владение.</verse>
				<verse number="21">А храмовите прислужници живееха в Офел. Техни надзорници бяха Циха и Гатфа.</verse>
				<verse number="22">Надзорник на левитите в Йерусалим беше Узий, синът на Вания, син на Хашавия, син на Матания, син на Миха. Той принадлежеше към потомците на Асаф, които бяха певци при богослуженията в Божия храм.</verse>
				<verse number="23">За тях имаше издадена царска заповед, която определяше какво трябва да се пее през всеки един от дните.</verse>
				<verse number="24">А Петахия, син на Мешезавел и потомък на Зера, син на Юда, беше представител на царя за всичко, което се отнасяше до народа.</verse>
				<verse number="25">Някои от племето на Юда се заселиха и по селата близо до нивите си: в Кириат-Арба и в селищата му; в Дивон и селищата му, в Йекавцеил и селищата му;</verse>
				<verse number="26">в Йешуа, в Мелада и в Бет-Палет;</verse>
				<verse number="27">в Хацар-Шуар, във Вирсавия и селищата му;</verse>
				<verse number="28">в Секелаг, в Мекона и селищата му;</verse>
				<verse number="29">в Ен-Римон, в Цора и в Ярмут;</verse>
				<verse number="30">в Заноах, Одолам и селищата му, в Лахис и околността му; в Азеха и селищата му. Така те населиха областта от Вирсавия до Еномовата долина.</verse>
				<verse number="31">А Вениаминовите потомци се заселиха от Гева нататък — в Мухмас, Хая, Ветил и селищата му;</verse>
				<verse number="32">в Анатот, Нов и Анания;</verse>
				<verse number="33">в Хацор, Рама и Гитаим;</verse>
				<verse number="34">в Хадид, Цевоим и Невалат;</verse>
				<verse number="35">в Лод, Оно и в Харашимската долина.</verse>
				<verse number="36">Някои от левитите от племето на Юда се заселиха в областта на Вениаминовото племе.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Ето свещениците и левитите, които се завърнаха със Зоровавел, сина на Салатиил, и с Иисус: Серая, Йеремия, Ездра,</verse>
				<verse number="2">Амария, Малух, Хатуш,</verse>
				<verse number="3">Шехания, Рехум, Меремот,</verse>
				<verse number="4">Идо, Гинетой, Авия,</verse>
				<verse number="5">Миямин, Маадия, Вилга,</verse>
				<verse number="6">Шемая, Йонарив, Йедая,</verse>
				<verse number="7">Саул, Амок и Йедая. Това бяха началниците на свещениците и сродниците им по времето на Иисус.</verse>
				<verse number="8">А ето и левитите: Иисус, Бинуй, Кадмиил, Шеревия, Юда, Матания, който заедно със сродниците си беше отворен за славословията,</verse>
				<verse number="9">Бакбукия и Уний, които заедно със сродниците си заставаха на стража до тях.</verse>
				<verse number="10">От Иисус се роди Йоаким, от Йоаким се роди Елиашив, от Елиашив се роди Йояд,</verse>
				<verse number="11">от Йояд се роди Йонатан, а от Йонатан се роди Ядуя.</verse>
				<verse number="12">По времето на Йоаким предводители на родове бяха свещениците: от Серайевия род — Мерая, от Йерелиевия род — Ханания,</verse>
				<verse number="13">от Ездровия род — Мешулам,</verse>
				<verse number="14">от Мелиховия род — Йонатан, от Шеваниевия род — Йосиф,</verse>
				<verse number="15">от Хариновия род — Адна, от Мерайотовия род — Хелкия,</verse>
				<verse number="16">от Идовия род — Захария, от Гинетоновия род — Мешулам,</verse>
				<verse number="17">от Авиевия род — Захрий, от Мениаминовия род и от Моадиевия род — Пилтай,</verse>
				<verse number="18">от Вилгиевия род — Шамуй, от Шемайовия род — Йонатан,</verse>
				<verse number="19">от Йояривовия род — Матнай, от Йедайевия род — Узий,</verse>
				<verse number="20">от Салаевия род — Калай, от Амоковия род — Евер,</verse>
				<verse number="21">от Хелкиевия род — Хашавия, и от Йерайевия род — Натанаил.</verse>
				<verse number="22">Левитите бяха вписани в списъка на предводителите на родовете по времето на Елиашив, Йоад, Йоханан и Ядуя, а свещениците — при царуването на персиеца Дарий.</verse>
				<verse number="23">Левитите, предводители на родове, бяха вписани в книгата на летописите до времето на Йоханан, Елиашивовия син.</verse>
				<verse number="24">Началници на левитите бяха: Хашавия, Шеревия и Иисус, Кадмииловият син, и техните сродници, поставени срещу тях, за да отправят възхвала и благодарност, смяна по смяна, съгласно разпоредбата на Давид, Божия човек.</verse>
				<verse number="25">Матания, Бакбукия, Овадия, Мешулам, Талмон и Акув бяха стражи и стояха пред складовете при портите.</verse>
				<verse number="26">Те служеха по времето на Йоаким, сина на Иисус, Йоседековия син, и по времето на управителя Неемия и книжника Ездра.</verse>
				<verse number="27">И когато се освещаваха градските стени на Йерусалим, потърсиха левитите навсякъде по родните им места, за да ги доведат в Йерусалим и освещаването да се извърши с радостно празнуване — с възхвала и песни в съпровод на цимбали, арфи и гусли.</verse>
				<verse number="28">Събраха се певци от околностите на Йерусалим, от Нетофатските села,</verse>
				<verse number="29">от Бет-Хегилгали и от полетата при Гева и Азмавет, защото си бяха построили селища близо до Йерусалим.</verse>
				<verse number="30">А свещениците и левитите, след като се поръсиха с очистителна вода, поръсиха народа, портите и стените.</verse>
				<verse number="31">Тогава се изкачих заедно с юдейските предводители на градските стени и определих два големи хора за празничното шествие, като единият тръгна надясно по стената към Портата при сметището.</verse>
				<verse number="32">След тях вървеше Хашая с половината от юдейските предводители, както</verse>
				<verse number="33">и Азария, Ездра, Мешулам,</verse>
				<verse number="34">Юда, Вениамин, Шемая и Йеремия.</verse>
				<verse number="35">Следваха ги свещеници с тръби: Захария, син на Йонатан, син на Шемая, син на Матания, син на Михей, син на Закхур, Асафевия син,</verse>
				<verse number="36">както и сродниците му: Шемая, Азариил, Милалай, Гилалай, Маай, Натанаил, Юда и Хананий с музикалните инструменти, направени от Давид, Божия човек. Пред тях вървеше книжникът Ездра.</verse>
				<verse number="37">Когато дойдоха до Портата при извора, те се изкачиха по стъпалата пред тях, които водеха към Давидовия град, където стената се издига над Давидовия дворец и стигнаха до Водната порта на изток.</verse>
				<verse number="38">Другият хор, след който тръгнах и аз с останалата половина от предводителите на народа, се отправи в противоположна посока по стената край Кулата на пещите, където стената се разширява.</verse>
				<verse number="39">Така минахме Ефремовата порта, над Старата порта, над Рибната порта, след това край Хананеловата кула, край кулата Меа и над Овчата порта и спряхме при Портата на стражата.</verse>
				<verse number="40">След това и двата хора застанаха пред Божия храм. Застанах и аз заедно с половината от предводителите, които ме съпровождаха,</verse>
				<verse number="41">както и със свещениците Елиаким, Маасея, Миниамин, Михей, Елиоенай, Захария, Ханания, които свиреха с тръби.</verse>
				<verse number="42">С тях бяха и Маасея, Шемая, Елеазар, Узий, Йоханан, Малхия, Елам и Езер. В това време певците, водени от Израхия, запяха на висок глас.</verse>
				<verse number="43">В този ден принесоха многобройни жертви и се радваха, защото Бог ги беше дарил с голяма радост. Радваха се и жени, и деца и веселието в Йерусалим се чуваше надалече.</verse>
				<verse number="44">В същия ден бяха определени и надзорници на складовете, в които съхраняваха приносите, дяловете от първите плодове и десятъците, събрани от околностите на градовете и предназначени по закон за свещениците и левитите. Юдеите бяха благодарни на свещениците и левитите,</verse>
				<verse number="45">понеже те служеха на своя Бог и извършваха очистването. Певците и стражите при портите също извършваха своето служение съгласно наредбата на Давид и сина му Соломон.</verse>
				<verse number="46">Защото отдавна, от времето на Давид и Асаф, имаше главни певци и песни за възхвала и благодарност към Бога.</verse>
				<verse number="47">И по времето на Зоровавел, и по времето на Неемия всички израилтяни даваха дялове на певците и стражите при портите според ежедневните им нужди. Освен това посвещаваха дарове на левитите, а левитите посвещаваха дарове на Аароновите потомци.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">В същия ден, когато четяха от Мойсеевата книга на глас пред народа, откриха в нея, че амонци и моавци не трябва никога да влизат в Божието общество,</verse>
				<verse number="2">защото те не посрещнаха израилтяните с хляб и вода, а наеха против тях Валаам, за да ги прокълне; но нашият Бог обърна проклятието в благословия.</verse>
				<verse number="3">И като чуха този закон, те отлъчиха всички чужденци, смесени с израилския народ.</verse>
				<verse number="4">Но преди това свещеник Елиашив, отговорен за помещенията в храма, беше предоставил на своя роднина Товия</verse>
				<verse number="5">една голяма стая. Преди там слагаха хлебния принос, ливана, съдовете и десятъка от житото, виното и елея, определени за левитите, певците и стражите на портите, както и приносите за свещениците.</verse>
				<verse number="6">Но когато се е случило всичко това, аз не бях в Йерусалим, защото през тридесет и втората година от управлението на вавилонския цар Артаксеркс бях отишъл при царя и не след дълго време измолих позволение да се върна.</verse>
				<verse number="7">Когато се върнах в Йерусалим и научих за злото, извършено от Елиашив, след като беше построил стая на Товия в двора на Божия дом,</verse>
				<verse number="8">стана ми много неприятно. Затова изхвърлих цялата покъщнина на Товия навън от стаята</verse>
				<verse number="9">и заповядох да изхвърлят от това помещение всичко и отново да внесат там съдовете на Божия дом, хлебния принос и ливана.</verse>
				<verse number="10">Научих още, че на левитите не са давани дяловете и поради това левитите и певците, които участваха в богослужението, се разбягали всеки по нивите си.</verse>
				<verse number="11">Затова попитах с укор предводителите: „Защо Божият храм е изоставен?“ След това отново събрах левитите и певците и ги поставих по местата им.</verse>
				<verse number="12">И всички юдеи започнаха да принасят десятък от жито, вино и елей в складовете.</verse>
				<verse number="13">Надзора на складовете предоставих на свещеника Шелемия, книжника Садок и левита Федая, а помощник им беше Ханан, синът на Закхур, Матаниевия син. Те изглеждаха благонадеждни и на тях беше поверено раздаването на дялове за техните събратя.</verse>
				<verse number="14">Помни ме, Боже мой, затова и не заличавай добрините, които сторих за дома на своя Бог и за богослуженията при него!</verse>
				<verse number="15">В онези дни видях някои в Юдея да тъпчат грозде в линове, да возят снопи, да товарят магарета с вино, грозде, смокини и всякакъв товар и да го откарват в Йерусалим в съботен ден и ги предупредих още тогава, когато продаваха храните си.</verse>
				<verse number="16">В Юдея имаше и жители на Тир, които докарваха риба и всякакви стоки и ги продаваха в събота на юдеите в Йерусалим.</verse>
				<verse number="17">Тогава отправих укор към юдейските предводители и ги попитах: „Защо вършите това зло и осквернявате съботния ден?</verse>
				<verse number="18">Нали така постъпваха и предците ви, поради което Бог изпрати всичкото това зло върху нас и върху този град? А вие сега осквернявате съботата и разпалвате гнева Му против Израил.“</verse>
				<verse number="19">Затова наредих, когато срещу събота започне да се свечерява над градските порти в Йерусалим, вратите да се затварят. Наредих още те да не се отварят, докато съботата не отмине. А при портите поставих свои служители, така че никакъв товар да не преминава в съботен ден.</verse>
				<verse number="20">Така търговците и продавачите на всякакви стоки прекарваха нощ или две извън Йерусалим.</verse>
				<verse number="21">Но аз ги предупредих и им казах: „Защо нощувате пред градските стени? Ако постъпите така още веднъж, ще наредя да ви арестуват.“ Оттогава те не идваха вече в събота.</verse>
				<verse number="22">А на левитите заповядах да извършат над себе си очищение, преди да застанат на стража пред портите, за да пазят святостта на съботния ден. Помни ме и за това, Боже мой, и се смили над мене, защото е велика милостта Ти.</verse>
				<verse number="23">В онези дни видях и юдеи, които си бяха взели за жени азотки, амонки и моавки.</verse>
				<verse number="24">Половината от техните синове говореха азотски или езика на някои от другите народи, но не знаеха да говорят по юдейски.</verse>
				<verse number="25">Затова ги изобличих, проклех ги, бих някои от тях, скубах им косите и ги накарах да се закълнат в Бога, че няма да дават дъщерите си на синовете им и няма да вземат дъщерите им за синовете си и за себе си.</verse>
				<verse number="26">Нима така не съгреши и Соломон, царят на Израил? Такъв цар като него не е имало сред много народи. Той беше възлюбен от своя Бог и Бог го постави за цар над всички израилтяни. Но и него жените чужденки го доведоха до грях.</verse>
				<verse number="27">Трябва ли да търпим и вие да извършите това голямо зло, да постъпвате нечестиво пред нашия Бог, като взимате за жени чужденки?</verse>
				<verse number="28">Затова прогоних от владенията си и един от синовете на Йоад, сина на първосвещеника Елиашив, понеже беше зет на хоронеца Санавалат.</verse>
				<verse number="29">Спомни за тях, Боже мой, защото те оскверниха свещенството и завета на свещениците и левитите!</verse>
				<verse number="30">Така очистих народа от всичко чуждо и възстанових реда на богослуженията на свещениците и левитите, така че всеки да знае задълженията си.</verse>
				<verse number="31">Погрижих се и за превоза на дърва в определено време, както и за приносите от първите плодове. Но Ти си спомни за мене, Боже мой, за мое добро!</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="17">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Това се случи по времето на Артаксеркс — царя, който управляваше сто двадесет и седем области от Индия до Етиопия.</verse>
				<verse number="2">След като се възкачи на престола си в двореца в столицата Суза, цар Артаксеркс</verse>
				<verse number="3">по повод на третата година от своето царуване даде тържествено угощение на съветниците си и на князете на останалите народи. Там бяха и знатните персийци и мидийци, и управителите и първенците на областите.</verse>
				<verse number="4">И в продължение на половин година той им показваше богатствата на своето царство, разкоша и величието си.</verse>
				<verse number="5">А след като дните на празненството свършиха, царят устрои за всички други, които се намираха в Суза, седемдневно пиршество в градината на царския дворец.</verse>
				<verse number="6">Там между стълбове от мрамор и алабастър висяха завеси от скъп лен и памук, закачени на ленена пурпурна връв със златни и сребърни куки. Върху мозаичен плочник от зелен камък, мрамор и седеф бяха поставени златни и сребърни дивани.</verse>
				<verse number="7">Напитките се наливаха в златни чаши, които не си приличаха една с друга. Царят щедро раздаваше от любимото си вино.</verse>
				<verse number="8">И всеки можеше да пие колкото и когато желае. Така бе пожелал царят и разпореди на прислугата си: всеки да прави това, което иска.</verse>
				<verse number="9">По същото време царица Астин устрои пиршество за жените в самия дворец на цар Артаксеркс.</verse>
				<verse number="10">На седмия ден от пиршеството, поразвеселен, царят нареди на Аман, Вазан, Тара, Варази, Затопа, Аватаз, Тарава — седемте евнуси, придворни на цар Артаксеркс,</verse>
				<verse number="11">да въведат пред него царицата с корона на главата, за да покаже нейната хубост на управителите и на останалите гости. Тя наистина беше хубава жена.</verse>
				<verse number="12">Но царица Астин отказа да изпълни заповедта му да дойде с царедворците. Това раздразни царя и го изпълни с гняв</verse>
				<verse number="13">и той каза на съветниците си, които познаваха обичаите, защото царят се допитваше до онези, които познават закона и правдата.</verse>
				<verse number="14">Аркесей, Сарсатей и Мализеар, управители на персите и мидийците, които се намираха близо до царя и заемаха най-високите длъжности след него, пристъпиха към него</verse>
				<verse number="15">и му съобщиха как трябва да се постъпи според закона с царица Астин заради това, че не се е подчинила на заповедта на царя, която царедворците са ѝ предали.</verse>
				<verse number="16">Тогава Мухей каза на царя и другите управители: „Царица Астин нанесе оскърбление не само на царя, но и на всички негови управители и служители от подчинените му области.</verse>
				<verse number="17">Тази постъпка на царицата ще стане достояние на всички жени и те ще пренебрегнат съпрузите си и ще казват: „Цар Артаксеркс заповяда на царица Астин да дойде при него, но тя не пожела.“</verse>
				<verse number="18">Сега и останалите съпруги на персийските и мидийските управители, като чуят какво е отвърнала тя на царя, ще дръзнат по същия начин да се отнасят с неуважение към своите съпрузи.</verse>
				<verse number="19">Ако царят одобри, нека издаде ненарушима заповед, която да се впише в законите на Мидия и Персия: никога вече Астин да не се явява пред царя, а той да удостои за царица друга жена, по-достойна от нея.</verse>
				<verse number="20">Нека заповедта, която царят постанови, да бъде разгласена навред в голямото му царство, така че всички жени, бедни и богати, да се отнасят с почитание към своите съпрузи.“</verse>
				<verse number="21">Това предложение бе одобрено от царя и управителите му. Царят постъпи така, както го бе посъветвал Мухей.</verse>
				<verse number="22">Разпрати заповед до всяка област на царството си, написана на съответния език: на всеки съпруг да се отдава почит в неговия дом.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">След тези събития гневът на царя се уталожи и той си спомни за Астин и за присъдата, която ѝ бе отредил.</verse>
				<verse number="2">Тогава слугите, които обслужваха царя, му казаха: „Да потърсим за царя добри и хубави девойки!</verse>
				<verse number="3">Царят може да назначи във всяка област на царството служители, които да изберат хубави девици и да ги доведат в харема в столицата Суза. Там ще бъдат поверени на царския евнух Хегай, който надзирава жените. Той ще им даде всичко необходимо, за да се грижат за красотата си.</verse>
				<verse number="4">Девойката, която се хареса на царя, да стане царица вместо Астин.“ Това се понрави на царя и той постъпи така.</verse>
				<verse number="5">Имаше в столицата Суза един юдеин на име Мардохей, синът на Яир — син на Семей, син на Кисей, от Вениаминовото племе.</verse>
				<verse number="6">Той беше сред пленниците, които вавилонският цар Навуходоносор бе откарал на заточение от Йерусалим заедно с юдейския цар Йехония.</verse>
				<verse number="7">Мардохей беше настойник на едно момиче — Хадаса. Това е всъщност Естир, дъщеря на чичо му Аминадав, чиито родители бяха починали. След смъртта на нейните родители той я отгледа. Момичето беше наистина много красиво.</verse>
				<verse number="8">След като царската наредба беше огласена, много девойки бяха доведени в столицата Суза под надзора на Хегай. Естир също беше доведена при надзирателя на харема.</verse>
				<verse number="9">Момичето му се понрави и спечели неговото благоволение. Той незабавно разпореди да ѝ дадат всичко необходимо за нейната красота, храна и седем девойки, подбрани от царския дворец, за да ѝ служат. Хегай премести нея и прислугата ѝ в най-добрите помещения на двореца.</verse>
				<verse number="10">Естир пък не разкри нито потеклото си, нито отечеството си, понеже Мардохей ѝ беше наредил така.</verse>
				<verse number="11">А Мардохей всеки ден обикаляше пред двора на харема, за да разбере как е Естир и какво става с нея.</verse>
				<verse number="12">Редът на всяка девойка идваше, когато изтече дванадесетият месец. Затова те се подготвяха, като шест месеца се мажеха със смирново масло и шест месеца с благовония и други масла, които обикновено жените употребяват.</verse>
				<verse number="13">И тогава момичето се явяваше пред царя. За тази среща девойката вземаше от харема със себе си всичко, което пожелаеше.</verse>
				<verse number="14">Вечерта тя влизаше, а сутринта се връщаше в друг харем под надзора на Шаасгаза, царския управител на харема. И тя вече не влизаше при царя, освен ако той не заповядаше да я повикат.</verse>
				<verse number="15">Когато дойде време за Естир, дъщерята на Авихаил, чичото на Мардохей, да отиде при царя, тя не пожела нищо освен определеното от надзорника Хегай, пазач на жените. С това Естир спечели благосклонността на всички, които я познаваха.</verse>
				<verse number="16">Така Естир бе въведена при цар Артаксеркс в дванадесетия месец — месец тебет, в седмата година на царуването му.</verse>
				<verse number="17">Царят обикна Естир, която му се понрави повече от всички други девойки, и той я короняса и я направи царица на мястото на Астин.</verse>
				<verse number="18">След това царят даде голямо угощение на всички свои съветници и царедворци в чест на Естир и обяви намаление на данъците за своите поданици.</verse>
				<verse number="19">А когато отвеждаха девойките, Мардохей вече беше на служба на царските порти.</verse>
				<verse number="20">Естир не разкри своето потекло, както ѝ бе наредил Мардохей. Тя изпълняваше неговите наредби така, както и когато живееше при него.</verse>
				<verse number="21">А когато Мардохей седеше при царските порти, двама царски служители, Гавата и Тара, които пазеха входа, замисляха да убият цар Артаксеркс.</verse>
				<verse number="22">Мардохей разбра това и предупреди Естир. Тя разказа за това на царя.</verse>
				<verse number="23">Случаят беше проверен и двамата царедворци бяха намерени за виновни. Те бяха обесени, а събитието беше вписано в царските летописи.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">След това цар Артаксеркс издигна вугееца Аман, син на Амадат, като го постави за свой пръв съветник.</verse>
				<verse number="2">И всички царедворци при дворцовите порти се покланяха на Аман, защото така бе наредил царят. Само Мардохей не му се кланяше.</verse>
				<verse number="3">Царедворците го питаха: „Мардохей, защо нарушаваш разпоредбите на царя?“</verse>
				<verse number="4">Всеки ден го питаха, но той не ги слушаше. Тогава те съобщиха на Аман, за да видят дали Мардохей ще продължи да упорства, тъй като той им беше казал, че е юдеин.</verse>
				<verse number="5">Когато Аман научи, че Мардохей не иска да му се покланя, го обзе силен гняв.</verse>
				<verse number="6">Но му се стори, че не е достатъчно да унищожи само Мардохей, а и като знаеше от кой народ е той, замисли да изтреби всички юдеи в царството на Артаксеркс, сънародниците на Мардохей.</verse>
				<verse number="7">В първия месец — нисан, в дванадесетата година от царуването на Артаксеркс, беше хвърлян жребий пред Аман, ден по ден и месец по месец. Жребият отреди тринадесетия ден на дванадесетия месец — адар.</verse>
				<verse number="8">Тогава Аман каза на Артаксеркс: „Има един народ, разпръснат сред другите народи в твоето царство, а законите му са различни от законите на всеки друг народ. Те не се подчиняват на царските наредби и царят не бива да ги търпи.</verse>
				<verse number="9">И ако царят сметне за добре, нека заповяда те да бъдат изтребени. Тогава аз ще направя така, че чрез ръцете на царските служители в съкровищницата да влязат десет хиляди таланта сребро.“</verse>
				<verse number="10">Царят свали пръстена си и го даде на вугееца Аман, син на Амадат, неприятеля на юдеите.</verse>
				<verse number="11">След това рече на Аман: „Среброто задръж, а с този народ прави каквото искаш.“</verse>
				<verse number="12">На тринадесетия ден от първия месец бяха свикани царските писари и по нареждане на Аман те написаха заповед до сатрапите на царя, владетелите и управниците на всички области, а така също и до князете на всички народи, написана на техния език и с тяхната писменост. Заповедта беше от името на цар Артаксеркс и подпечатана с неговия печат.</verse>
				<verse number="13">Чрез бързоходци бяха разпратени писма до всички области на цялото царство с указание да бъде изтребен юдейският народ — млади и стари, жени и деца, в един ден, тринадесетия на дванадесетия месец, месец адар, а имотът им да бъде разграбен.</verse>
				<verse number="14">Препис от разпоредбата да бъде изпратен до всички области като закон. Всички народи да се запознаят с него и да са готови за този ден.</verse>
				<verse number="15">Бързоходците потеглиха. А заповедта беше оповестена в Суза. И докато царят и Аман пируваха, столицата Суза беше обхваната от голям смут.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Когато Мардохей узна какво се извършва, раздра дрехите си, препаса вретище и като посипа главата си с пепел, започна да тича из града и да вика със силен глас.</verse>
				<verse number="2">Но като дойде до вратите на царския дворец, се спря, понеже не беше позволено да се влиза в двореца с вретище.</verse>
				<verse number="3">И във всяка област, където биваше разгласявана царската разпоредба, сред юдеите наставаха голяма скръб и плач, и пост. Бичуваха се, препасваха вретище и се посипваха с пепел.</verse>
				<verse number="4">Когато слугините на царицата и евнусите дойдоха и ѝ разказаха, Естир се изплаши много. Изпрати дрехи на Мардохей, за да се преоблече и свали вретището, но той не пожела.</verse>
				<verse number="5">Тогава Естир повика царедвореца Хатах, който винаги беше на нейно разположение, и го изпрати при Мардохей, за да разбере защо постъпва така.</verse>
				<verse number="6">Хатах отиде при Мардохей, който беше на улицата пред царските порти.</verse>
				<verse number="7">Мардохей му разказа за всичко, което се бе случило, и за обещанието на Аман пред царя да внесе в царската съкровищница десет хиляди таланта, ако му бъде позволено да погуби юдеите.</verse>
				<verse number="8">Връчи му и препис от оповестената в Суза разпоредба за изтребването на юдеите, за да я покаже на Естир и тя да знае. Призова я да отиде при царя и да му се помоли, като поиска прошка за народа си.</verse>
				<verse number="9">Хатах се върна при Естир и ѝ съобщи всичко, което Мардохей ѝ каза.</verse>
				<verse number="10">Тогава Естир върна Хатах при Мардохей, за да му каже:</verse>
				<verse number="11">„Всеки царедворец и всички подчинени народи знаят, че всеки мъж или жена, който влезе при царя във вътрешния двор, без да е повикан, го чака смърт. Само онзи, към когото царят простре златния си скиптър, остава жив. А аз не съм викана при царя вече тридесет дена.“</verse>
				<verse number="12">Предадоха на Мардохей думите, казани от Естир.</verse>
				<verse number="13">А той ѝ отговори: „Не мисли, че ти единствена от юдеите ще си спасиш живота в царския дом.</verse>
				<verse number="14">Ако в този час ти замълчиш, то от другаде ще дойдат помощ и закрила за юдеите. Но ти и бащиното ти семейство ще загинете. И кой знае дали тъкмо заради този час ти не стана царица?“</verse>
				<verse number="15">А Естир отговори така на Мардохей:</verse>
				<verse number="16">„Събери юдеите, които са в Суза, и постете заедно с мене три дена, денем и нощем, не яжте и не пийте. Аз и слугините ми също ще постим. И тогава ще отида при царя, макар това да е противозаконно, пък ако ще и да загина.“</verse>
				<verse number="17">И отиде Мардохей и извърши всичко така, както бе наредила Естир.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">На третия ден Естир облече царските си дрехи и влезе във вътрешния двор на двореца срещу дома на царя. А царят седеше на престола в дома си точно срещу входа.</verse>
				<verse number="2">И като видя царица Естир в двора, царят се умилостиви и простря към нея скиптъра, който държеше в ръката си. Естир се приближи и докосна върха на скиптъра.</verse>
				<verse number="3">Царят я попита: „Как си, Естир, и какво желаеш? Дори да е половината ми царство — твое ще е!“</verse>
				<verse number="4">Естир отговори: „Ако царят благоволи, нека той дойде заедно с Аман на угощение, което ще приготвя днес.“</verse>
				<verse number="5">И царят нареди: „Идете и доведете Аман, за да стане така, както пожела Естир.“ И дойде царят заедно с Аман на угощението, което Естир бе устроила.</verse>
				<verse number="6">По време на пиршеството царят каза на Естир: „Каквато и да е молбата ти, царице Естир, тя ще бъде удовлетворена, и каквото и да е желанието ти, то трябва да се сбъдне, било то и притежаването на половината царство.“</verse>
				<verse number="7">А тя му отвърна: „Ето моята молба и моето желание:</verse>
				<verse number="8">ако съм спечелила благоволението на царя и ако му е приятно да удовлетвори молбата ми и да сбъдне желанието ми, нека царят дойде с Аман отново утре на угощението, което ще приготвя за тях. Утре ще отговоря на въпросите на царя.“</verse>
				<verse number="9">Този ден Аман си тръгна весел и доволен. Но при царските порти видя Мардохей, който не стана и не се поклони пред него, и това го разгневи.</verse>
				<verse number="10">Но Аман се въздържа, дойде си у дома и извика приятелите си и жена си Зереш.</verse>
				<verse number="11">Пред тях разказа за своето богатство, за челядта си, за почитта, която царят му е оказал, и как го е въздигнал за пръв над князете и слугите.</verse>
				<verse number="12">Каза също: „Царица Естир не покани с царя никого другиго на угощението освен мене. За утре отново имам покана.</verse>
				<verse number="13">Всичко това обаче не ме задоволява, докато виждам Мардохей да седи до царските порти.“</verse>
				<verse number="14">А жена му Зереш и неговите приятели го посъветваха: „Нека приготвят дърво, високо петдесет лакътя, и утре кажи на царя да обесят Мардохей на него. После иди с царя на угощението да се веселиш.“ Този съвет се хареса на Аман и той нареди да приготвят дървото.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">През нощта царят не можа да заспи и заповяда на слугата да донесе летописната книга за събитията по време на царуването му и да му ги прочете.</verse>
				<verse number="2">И се откри, че там беше записано как Мардохей известил на царя за двама евнуси, Гавата и Тара, които бяха от царската стража и замисляха да убият цар Артаксеркс.</verse>
				<verse number="3">Царят попита: „Каква почит и награда са дадени на Мардохей за това?“ Слугите отвърнаха: „Нищо не му е дадено.“</verse>
				<verse number="4">В това време Аман се появи в двора на царския дом. Беше дошъл да увещава царя да обесят Мардохей на дървото, което беше приготвил за него.</verse>
				<verse number="5">Слугите съобщиха, че Аман е в двора, а царят нареди да го повикат.</verse>
				<verse number="6">А когато Аман влезе, царят се обърна към него: „Какво трябва да направя за човек, когото искам да отлича?“ Аман си рече: „Кого ли иска царят да почете, ако не мене?“</verse>
				<verse number="7">И каза на царя: „За човек, когото царят иска да почете,</verse>
				<verse number="8">нека слугите ти донесат царска дреха, каквато царят носи, кон, който царят вече е яздил, и корона като царската;</verse>
				<verse number="9">да ги предадат на някого от най-знатните царедворци и той да облече човека, към когото царят благоволи. След това да бъде качен на коня и когато се разхожда по градския площад, да се възглася: „Така ще се постъпва с всеки, когото царят почита“!“</verse>
				<verse number="10">Тогава царят рече на Аман: „Побързай! Вземи дреха и коня ми, както каза, и постъпи така с юдеина Мардохей, който стои при царските порти. И гледай да не пропуснеш нещо от онова, което каза.“</verse>
				<verse number="11">Аман взе дрехата и коня, облече Мардохей, качи го на коня и като го разхождаше по градския площад, викаше: „Така ще се постъпва с всеки, когото царят почита!“</verse>
				<verse number="12">После Мардохей се върна при царските порти, а Аман пък забърза към дома си натъжен и с покрита глава.</verse>
				<verse number="13">И разказа Аман на своята жена Зереш и на приятелите си какво му се беше случило, а приятелите и жена му казаха: „Ако Мардохей, заради когото ти си загубил влияние и вече се чувстваш унизен, е от юдейско племе, ще се преклониш, защото няма да можеш да му надделееш.“</verse>
				<verse number="14">И докато още разговаряха, пристигнаха пратеници на царя и подканиха Аман да побърза за угощението, което Естир беше приготвила.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">И дойде царят с Аман на угощението у царицата.</verse>
				<verse number="2">По време на пиршеството, на втория ден царят каза на Естир: „Каквато и да е молбата ти, царице Естир, тя ще бъде удовлетворена, и каквото и да е желанието ти, то трябва да се сбъдне, било то и притежаването на половината царство.“</verse>
				<verse number="3">Естир му отговори: „Ако съм спечелила благоволението на царя и ако той пожелае, нека изпълни моята молба да подари живота ми и моето желание да спаси живота на народа ми.</verse>
				<verse number="4">Защото аз и моят народ сме продадени, за да бъдем избити, ограбени и унищожени. Ако бяхме продадени като роби и робини, нищо не бих казала, защото това би било дело на враг, заради когото не си заслужава да се безпокои царят.“</verse>
				<verse number="5">Царят попита: „Кой е този, който се е осмелил да направи това?“</verse>
				<verse number="6">Естир отговори: „Врагът ни е този злодей Аман!“ Обзет от ужас, Аман стоеше пред царя и царицата.</verse>
				<verse number="7">Царят стана ядосано от трапезата и излезе в градината. И Аман започна да моли царицата за милост, защото виждаше, че царят му се разгневи.</verse>
				<verse number="8">Когато царят се върна от градината, завари Аман да се моли на царицата, наведен над леглото, на което лежеше Естир. И царят извика: „Да не би да искаш да насилиш жена ми в собствения ми дом?“ Като чу това, Аман се засрами.</verse>
				<verse number="9">А Харбон, един от царедворците, рече на царя: „Ето в дома на Аман има една греда, висока петдесет лакътя, на която трябваше да бъде обесен Мардохей, онзи, който спаси царя.“ А царят заповяда: „Обесете Аман на нея!“</verse>
				<verse number="10">Аман беше обесен на дървото, което беше приготвил за Мардохей, и едва тогава гневът на царя утихна.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">Още същия ден цар Артаксеркс подари на Естир цялото имущество на клеветника Аман, а Мардохей беше повикан при царя, понеже Естир беше разкрила, че той е неин роднина.</verse>
				<verse number="2">Царят свали пръстена със своя печат, който бе отнел от Аман, и го даде на Мардохей, а Естир го назначи за управител на цялото имущество на Аман.</verse>
				<verse number="3">И още веднъж Естир се обърна към царя, като падна в краката му и го молеше да отмени злото, което Аман беше замислил против юдеите.</verse>
				<verse number="4">Царят простря към Естир златния си скиптър, тя се изправи, застана пред царя</verse>
				<verse number="5">и продължи: „Ако царят желае, ако съм намерила благоволение в очите му и му се нравя, нека бъде издадена заповед да се върнат писмата, разпратени от Аман, син на Амадат, според плана, по който трябваше да бъдат погубени юдеите по всички области.</verse>
				<verse number="6">Как бих могла да гледам нещастието на своя народ и гибелта на своите сънародници?“</verse>
				<verse number="7">Тогава царят каза на Естир и на юдеина Мардохей: „Ето аз подарих къщата на Аман на Естир, а него обесих, защото бе вдигнал ръка срещу юдеите.</verse>
				<verse number="8">Напишете и вие от мое име писмо относно юдеите, както сметнете за добре, и го подпечатайте с моя печат. Никой не може да отмени писмо, написано от царя и подпечатано с царския печат.“</verse>
				<verse number="9">И на двадесет и третия ден от третия месец — сиван, бяха повикани царските писари, за да запишат онова, което Мардохей им диктуваше. Писмото беше до юдеите и до сатрапите на царя, до владетелите и управниците на сто двадесет и седем области от Индия до Етиопия, за всяка област на нейната писменост и за всеки народ на неговия език, както и за юдеите на тяхната писменост и техния говор.</verse>
				<verse number="10">Заповедта беше написана от името на Артаксеркс, подпечатана с царския пръстен и разпратена по бързоходци, яздещи добри коне.</verse>
				<verse number="11">Заповедта даваше право на юдеите, където и да се намират, да се обединяват и да пазят живота си, да избиват, погубват и изтребват онези, които враждуват с тях, техните семейства и да разграбват имота им</verse>
				<verse number="12">в цялото царството на Артаксеркс в един точно определен ден — тринадесетия ден от дванадесетия месец — адар.</verse>
				<verse number="13">Препис от заповедта да бъде обнародван като закон пред всички в царството, за да знаят всички юдеи, че в този ден трябва да бъдат готови да отмъстят на враговете си.</verse>
				<verse number="14">Пратениците, които яздеха царските коне, бързо се отправиха, за да изпълнят царската наредба. Заповедта беше разгласена и в Суза.</verse>
				<verse number="15">Мардохей излезе от двореца, облечен в синьо-бяла царска дреха, със златна корона и пурпурна мантия от фин лен. Жителите на Суза празнуваха и възклицаваха,</verse>
				<verse number="16">а юдеите бяха весели, доволни и усмихнати.</verse>
				<verse number="17">Във всеки град и област, където биваше разгласявана заповедта на царя, сред юдеите наставаха радост и веселие, пиршество и празненство. И мнозина от местното население ставаха юдеи, понеже се страхуваха от тях.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">В тринадесетия ден от дванадесетия месец, наречен адар, когато трябваше да се изпълни заповедта на царя и когато враговете на юдеите се надяваха да нападнат юдеите, се случи обратното — юдеите подчиниха враговете си.</verse>
				<verse number="2">Юдеите се събраха в градовете и във всички области на царството, за да подчинят онези, които им мислеха зло. И никой не им се противопостави, защото се страхуваха от тях.</verse>
				<verse number="3">Сатрапите на царя и управителите на области, военачалниците и царските писари бяха на страната на юдеите, защото се страхуваха от Мардохей.</verse>
				<verse number="4">Така гласеше царската разпоредба — неговото име да се почита навред в царството.</verse>
				<verse number="5">Така юдеите поразиха неприятелите си с меч в едно голямо кръвопролитие. Постъпиха с тях, както си пожелаха.</verse>
				<verse number="6">В столицата Суза юдеите избиха петстотин човека.</verse>
				<verse number="7">Това са Паршандата, Далфон, Асфата,</verse>
				<verse number="8">Пората, Адалия, Аридата,</verse>
				<verse number="9">Пармаща, Арисая, Аридая, Вакезата,</verse>
				<verse number="10">както и десетте синове на врага на юдеите Аман, син на Амадат. Но нищо не плячкосаха.</verse>
				<verse number="11">В същия ден на царя бе съобщен броят на избитите в Суза.</verse>
				<verse number="12">И царят рече на Естир: „Само в Суза юдеите са избили петстотин човека и десетте синове на Аман. Какво ли са направили по другите области? Ако имаш друго желание или молба, ще се изпълни и удовлетвори.“</verse>
				<verse number="13">Естир му отговори: „Нека бъде позволено на юдеите утре да вършат същото, а телата на десетте синове на Аман да бъдат обесени.“</verse>
				<verse number="14">Царят се съгласи с това. И последва втора заповед за юдеите в Суза и синовете на Аман бяха обесени.</verse>
				<verse number="15">На четиринадесетия ден от месец адар юдеите от Суза отново се събраха и избиха триста човека, но нищо не плячкосаха.</verse>
				<verse number="16">Останалите юдеи от всички области на царството също се събраха да се бранят. Те се избавиха от враговете си, като избиха седемдесет и пет хиляди, но нищо не плячкосаха.</verse>
				<verse number="17">Това стана на тринадесетия ден от месец адар. А на четиринадесетия ден от същия месец юдеите се успокоиха и го прекараха като празник с гощавка и веселие.</verse>
				<verse number="18">Юдеите в Суза, които се събираха в два поредни дена, тринадесетия и четиринадесетия, отпразнуваха петнадесетия с гощавка и веселие.</verse>
				<verse number="19">Затова и юдеите, разпръснати навред по околностите, празнуват с гощавка и веселие четиринадесетия ден от месец адар и се даряват взаимно с подаръци.</verse>
				<verse number="20">И Мардохей описа тези събития в книга, която разпрати до юдеите, населяващи царството на Артаксеркс, отблизо и далеч,</verse>
				<verse number="21">за да се установят четиринадесетият и петнадесетият ден от месец адар ежегодно като празници,</verse>
				<verse number="22">в които юдеите са се избавили от своите врагове. А адар е месецът, в който скръбта им се е превърнала в радост, а тъгата — в празник. Този празник трябва да се отбелязва с гощавка, веселие и даряване с подаръци на ближни и бедни.</verse>
				<verse number="23">Юдеите приеха това, което сториха и което Мардохей бе описал, като обичай:</verse>
				<verse number="24">как вугеецът Аман, Амадатовият син, враг на юдеите, започна да ги преследва и чрез жребий определи ден, в който да ги погуби;</verse>
				<verse number="25">и как отиде Естир при царя и той изпрати ново писмо, чрез което обърна плановете на Аман срещу него, така че да бъдат обесени той и синовете му.</verse>
				<verse number="26">Ето защо нарекоха тези дни Пурим, тъй като на техния език „пур“ означава „жребий“. И така, заради написаното в това писмо и заради събитията, които видяха и преживяха,</verse>
				<verse number="27">юдеите установиха този празник като задължителен и неотменен и го приеха в обичаите си за себе си, за своите потомци и за онези, които биха се присъединили към тях. Възпоменанието за тези два дена да е ежегодно според предписанията.</verse>
				<verse number="28">Тези дни трябва да се помнят от всички поколения, във всички семейства и всички области и градове. Юдеите да не забравят Пурим и споменът за него да не изчезне през поколенията.</verse>
				<verse number="29">Царица Естир, дъщеря на Авихаил, заедно с юдеина Мардохей написа второ писмо, с което да утвърдят празнуването на Пурим.</verse>
				<verse number="30">И той изпрати това писмо с мир и вярност до всички сто двадесет и седем области в царството на Артаксеркс,</verse>
				<verse number="31">за да приемат всички те празника Пурим така, както юдеинът Мардохей и царица Естир разпоредиха и го вмениха като задължение на себе си и на наследниците си в дните на пост и плач.</verse>
				<verse number="32">Естир установи с разпоредба този празник и това бе вписано за възпоменание в летописите.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">След това цар Артаксеркс наложи данъци на жителите на страната и на островите.</verse>
				<verse number="2">А неговите дела, силата и могъществото му и особеното възвеличаване на Мардохей от царя са описани в летописите на мидийските и персийските царе.</verse>
				<verse number="3">Юдеинът Мардохей беше вторият човек след цар Артаксеркс, велик сред юдеите и любимец на своите приятели, защото желаеше само доброто за народа си и говореше добре за рода си.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="18">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">В земята Уц някога живееше един човек на име Йов. Той беше безукорен и справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло.</verse>
				<verse number="2">Родиха му се седем синове и три дъщери.</verse>
				<verse number="3">Той притежаваше седем хиляди броя дребен добитък, три хиляди камили, петстотин впряга волове, петстотин ослици и многобройна прислуга. По благосъстояние този човек превъзхождаше всички жители на Изтока.</verse>
				<verse number="4">Синовете му имаха обичай да се събират и устройват празнични гощавки у дома си всеки в определения си ден. Те изпращаха пратеници и поканваха трите си сестри да ядат и да пият заедно с тях.</verse>
				<verse number="5">Всеки път когато завършваше поредицата дни на празнични гощавки, Йов изпращаше пратеници да ги повикат, за да ги очисти. Той ставаше рано сутрин, принасяше жертви всеизгаряния за всеки от тях поотделно и един телец за грях за душите им. Защото Йов казваше: „Може би синовете ми са съгрешили и похулили Бога в сърцето си.“ Това Йов правеше всеки път.</verse>
				<verse number="6">Един ден, когато Божиите синове дойдоха да се представят пред Господа, дойде също и Сатана между тях.</verse>
				<verse number="7">Тогава Господ каза на Сатана: „Откъде идваш?“ Сатана отговори на Господ: „Обикалях по земята и странствах по нея.“</verse>
				<verse number="8">А Господ рече на Сатана: „Забеляза ли Моя служител Йов? Няма на земята такъв човек като него: безукорен и справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло.“</verse>
				<verse number="9">Сатана възрази на Господ с думите: „Нима случайно Йов благоговее пред Бога?</verse>
				<verse number="10">Нали Ти Самият пазиш от всяко зло него, семейството му и целия му имот? Ти благослови неговите дела и трудове — затова стадата му се ширят по земята.</verse>
				<verse number="11">Но простри ръка и се докосни до всичко, което той притежава, тогава дали няма да се отрече от Тебе пред Твоето лице.“</verse>
				<verse number="12">Тогава Господ каза на Сатана: „Ето всичко, което той притежава, нека бъде в твоя власт; само него самия не засягай.“ След това Сатана се отдалечи от Господа.</verse>
				<verse number="13">Един ден, когато синовете и дъщерите на Йов ядяха и пиеха вино в дома на първородния си брат,</verse>
				<verse number="14">при Йов дойде вестител и съобщи: „Говедата бяха при ралата и ослиците пасяха около тях,</verse>
				<verse number="15">когато савейци ги нападнаха и откараха, а слугите поразиха с остър меч. Спасих се само аз, за да ти известя.“</verse>
				<verse number="16">Този още говореше, когато дойде друг и каза: „Огън Божий падна от небето, изгори овците и слугите и ги умъртви. Спасих се само аз, за да ти съобщя.“</verse>
				<verse number="17">Докато и този говореше, ето дойде друг и каза: „Халдейци се разположиха в три орди, нападнаха камилите и ги отведоха, а слугите поразиха с меч. Спасих се само аз, за да ти известя.“</verse>
				<verse number="18">Този не беше още свършил, дойде друг и извести: „Твоите синове и дъщери ядяха и пиеха вино в дома на своя първороден брат.</verse>
				<verse number="19">Тогава откъм пустинята дойде силна буря и разтърси четирите ъгъла на къщата. Тя се събори върху децата ти и те умряха. Единствен аз се спасих, за да ти известя всичко това.“</verse>
				<verse number="20">Тогава Йов стана, раздра връхната си дреха, острига главата си, падна на земята, благоговейно се поклони до земята</verse>
				<verse number="21">и рече: „Гол излязох от утробата на майка си и гол ще си отида. Господ дал, Господ взел; да бъде благословено името на Господ!“</verse>
				<verse number="22">При всички тези изпитания Йов не съгреши и не похули Бога.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Един ден, когато Божиите синове дойдоха да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.</verse>
				<verse number="2">Тогава Господ каза на Сатана: „Откъде идваш?“ Сатана отговори на Господ: „Обикалях по земята и странствах по нея.“</verse>
				<verse number="3">Господ рече на Сатана: „Забеляза ли Моя служител Йов? Няма на земята такъв човек като него: безукорен, справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло. Той все още устоява в своята безукорност, а ти Ме подбуждаше против него да го погубя без причина.“</verse>
				<verse number="4">Сатана възрази на Господа с думите: „Човек заменя кожа за кожа! А за живота си той ще даде в замяна всичко, което притежава.</verse>
				<verse number="5">Но Ти простри ръка и се докосни до костите му и месата му — тогава дали няма да се отрече от Тебе пред Твоето лице?“</verse>
				<verse number="6">Тогава Господ каза на Сатана: „Добре, нека той бъде в твоя ръка, само запази живота му!“</verse>
				<verse number="7">След това Сатана се отдалечи от Господа. Той порази Йов с тежки гнойни струпеи — от ходилата на нозете му до самото му теме.</verse>
				<verse number="8">А Йов взе една глинена отломка да се чеше с нея и седеше в пепелта на бунището.</verse>
				<verse number="9">Неговата жена му каза: „Ти още упорстваш в своята безукорност. Отречи се от Бога и умри! “</verse>
				<verse number="10">Но той ѝ отговори: „Ти говориш, както говорят безумни жени: щом доброто приемаме от Бога, не трябва ли и злото да приемаме?“ При всички тези изпитания Йов не съгреши с устата си.</verse>
				<verse number="11">И трима приятели на Йов чуха за всички тези нещастия, които го бяха сполетели. Те тръгнаха — всеки от мястото, където живееше: Елифаз Теманец, Вилдад Савхеец и Софар Наамец. Те се уговориха да отидат, за да споделят скръбта му и да го утешат.</verse>
				<verse number="12">Но когато го видяха отдалеч, не го познаха. Те викнаха с глас и заплакаха. Раздраха връхните си дрехи и хвърляха към небето прах над главите си.</verse>
				<verse number="13">До него те преседяха на земята седем дена и седем нощи, но никой и дума не му казваше, понеже виждаха, че страданието му е много голямо.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">След това Йов отвори уста и прокълна деня на раждането си.</verse>
				<verse number="2">Йов заговори с думите:</verse>
				<verse number="3">„Да бъде заличен денят, в който съм роден, и нощта, в която рекоха: „Зачена се момче!“</verse>
				<verse number="4">Нека този ден потъне в мрак; Бог от висините да не се погрижи за него и да не изгрее над него светлина!</verse>
				<verse number="5">Да го погълнат тъмата и смъртната сянка, черен облак да го покрие, да се страхуват от него като от ден, помрачен от буря!</verse>
				<verse number="6">А онази нощ — тъмнина да владее над нея, да не се числи към дните на годината, да не влезе в числото на месеците!</verse>
				<verse number="7">Ето онази нощ да бъде безлюдна; никакво веселие да не влезе в нея!</verse>
				<verse number="8">Да я прокълнат тези, които кълнат дните, тези, които са способни да разбудят левиатана!</verse>
				<verse number="9">Да потъмнеят нейните звезди — зорници при нейния изгрев; нека тя чака светлината, но такава да не блясва, и нека не види първите лъчи на зората,</verse>
				<verse number="10">задето не затвори дверите на майчината ми утроба; тогава тя би скрила скръбта от очите ми!</verse>
				<verse number="11">Защо ли не умрях, когато се раждах, защо не издъхнах при излизане от утробата?</verse>
				<verse number="12">Защо ли ме прие скутът на майка ми? Защо ли ме откърмиха нейните гърди?</verse>
				<verse number="13">Тогава щях да лежа и почивам и щях да спя, несмущаван от нищо,</verse>
				<verse number="14">при царе и велможи — съветници земни, които издигаха за себе си гробници,</verse>
				<verse number="15">или при князе, които имат злато и домове, пълни със сребро.</verse>
				<verse number="16">Като пометнато зарито да бях се поминал, както дечицата, които не са видели светлина!</verse>
				<verse number="17">Там злодеите престават да вилнеят, там почиват изнурените.</verse>
				<verse number="18">Там затворниците са свободни от грижи и не слушат гласа на надзирателя.</verse>
				<verse number="19">Малки и големи там са едно и също и робът е свободен от господаря си.</verse>
				<verse number="20">Защо Бог дава на страдалеца светлина и живот — на огорчените душевно?</verse>
				<verse number="21">Те очакват смъртта, а я няма, търсят я повече, отколкото скрито имане.</verse>
				<verse number="22">Те биха се зарадвали до възторг, биха ликували, че са намерили гроб.</verse>
				<verse number="23">За какво Бог дава светлина на човек, чийто път е закрит и пред когото Той е поставил преграда?</verse>
				<verse number="24">Преди залък хляб да хапна, въздишам горчиво и стенанията ми се леят като вода,</verse>
				<verse number="25">защото се ужасявах от ужаса и ето — той ме постигна. От което се боях, то ме и връхлетя.</verse>
				<verse number="26">Няма за мене мир, ни покой, няма утеха: настъпи безпокойство.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Тогава Елифаз Теманец отговори:</verse>
				<verse number="2">„Ако някой се опита да ти каже една дума, няма ли да ти бъде тежко? Но кой може да се сдържи да не говори?</verse>
				<verse number="3">Ето ти мнозина си вразумявал и си подкрепял изнемощели ръце,</verse>
				<verse number="4">твоите думи са ободрявали отчаяни и си укрепвал отмалели колене.</verse>
				<verse number="5">А сега, когато дойде твоят ред, ти изнемощя; страданието се допря до тебе и ти отпадна духом.</verse>
				<verse number="6">Твоето упование не е ли в твоята богобоязън и твоята надежда — в безукорността на твоите постъпки?</verse>
				<verse number="7">Спомни си! Кой загива без вина и къде правдиви хора биват изтребвани?</verse>
				<verse number="8">Доколкото съм виждал — тези, които са орали нечестие и са сели печал, същото жънат:</verse>
				<verse number="9">всички те от диханието на Бога загиват и от дъха на гнева Му изчезват.</verse>
				<verse number="10">Ревът на лъва и ръмженето на млад лъв замлъкват, и зъбите на младите лъвове се изкъртват.</verse>
				<verse number="11">Без плячка загива силният лъв и рожбите на лъвицата се разпръсват.</verse>
				<verse number="12">Ето към мене долетя скритом дума и ухото ми долови шепот от нея.</verse>
				<verse number="13">По време на размишления върху нощни видения, когато сън наляга хората,</verse>
				<verse number="14">обхвана ме ужас и трепет, тъй че всичките ми кости прониза.</verse>
				<verse number="15">Тогава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха.</verse>
				<verse number="16">Той застана, но аз не го разпознах. Само образ имаше пред очите ми и приглушен глас можах да чуя:</verse>
				<verse number="17">„Може ли човек да бъде праведен пред Бога и мъж да бъде чист пред своя Творец?</verse>
				<verse number="18">Нали Той и на служителите Си не се доверява и в ангелите Си намира грешки</verse>
				<verse number="19">— колко повече в тези хора, които обитават в тяло: в къщи от глина, с основи в праха. Тях ги смазват като молци.</verse>
				<verse number="20">От сутрин до вечер те гинат, без да забележи някой, те изчезват завинаги.</verse>
				<verse number="21">Не се ли скъсва нишката на живота у тях? Те умират, непознали мъдрост“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Викай! Има ли кой да ти отговори? И към кого от светите ангели ти ще се обърнеш?</verse>
				<verse number="2">Гневливостта убива глупав човек, а ревността погубва безразсъден.</verse>
				<verse number="3">Видях как глупав човек пуска здраво корен и веднага проклех дома му.</verse>
				<verse number="4">Децата му са далеч от спасение, ще ги бият при градските врати и няма кой да ги защити.</verse>
				<verse number="5">Гладният ще изяде жетвата му, даже от тръни той ще я измъкне. Жадните ще погълнат имота му.</verse>
				<verse number="6">Защото злото излиза не от праха и страданието изниква не от земята.</verse>
				<verse number="7">Но човек се ражда за мъка, както искрите — за да летят нагоре.</verse>
				<verse number="8">Но аз бих се обърнал към Бога и бих поверил делото си на Бога,</verse>
				<verse number="9">Който твори дела велики и непостижими и безброй чудеса.</verse>
				<verse number="10">Той оросява с дъжд земята и дава от небето вода на полетата,</verse>
				<verse number="11">за да постави унижените нависоко, тъй че опечалените намират спасение.</verse>
				<verse number="12">Той осуетява замислите на коварните, така че ръцете им да не довършат предприетото.</verse>
				<verse number="13">Той улавя мъдруващите със собствената им хитрост и замисълът на хитрите се осуетява:</verse>
				<verse number="14">посред бял ден те се натъкват на тъмнина и по обед ходят пипнешком, както нощем.</verse>
				<verse number="15">Бедния Той спасява от меча на техните уста, както и от ръката на силния.</verse>
				<verse number="16">И затова за слабия има надежда и се затваря устата на злия.</verse>
				<verse number="17">Ето блажен е този човек, когото Бог наставлява, и затова не отхвърляй наказанието на Всемогъщия,</verse>
				<verse number="18">защото Той наранява и Сам превързва; Той поразява и Неговите ръце лекуват.</verse>
				<verse number="19">В шест беди Той ще те спаси и в седмата зло няма да те докосне.</verse>
				<verse number="20">Във време на глад ще те откупи от смъртта и при война ще те избави от меч.</verse>
				<verse number="21">От бича на езика ще бъдеш предпазен и няма да се уплашиш от опустошение, ако то настъпи.</verse>
				<verse number="22">На опустошение и глад ти ще се надсмееш и от дивите зверове няма да се уплашиш,</verse>
				<verse number="23">защото си се съюзил с полските камъни и дивите зверове са в мир с тебе.</verse>
				<verse number="24">Тогава ще разбереш, че шатрата ти е в безопасност, ще огледаш къщата си и ще се окаже, че нищо не липсва.</verse>
				<verse number="25">Ще се увериш, че потомството ти е многобройно и рожбите ти — като трева по земята.</verse>
				<verse number="26">В дълбока старост ти ще стигнеш до своя гроб, тъй както житните снопове се подреждат, когато им дойде времето.</verse>
				<verse number="27">Ето ние това сме научили: то е вярно. Чуй го и го приеми.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Тогава Йов отговори:</verse>
				<verse number="2">„О, ако вярно премерят моята печал, ако поставят на везни заедно с нея страданието ми!</verse>
				<verse number="3">Това сега би излязло по-тежко от морския пясък! Затова думите ми са налудничави.</verse>
				<verse number="4">Защото стрелите на Всемогъщия стоят забити в мене; духът ми всмуква отровата им; ужасите Божии се опълчиха против мене.</verse>
				<verse number="5">Реве ли див осел на паша? Мучи ли бик на пълна ясла?</verse>
				<verse number="6">Яде ли се нещо прясно без сол и има ли вкус безсолно яйце?</verse>
				<verse number="7">Душата ми не иска да се докосне до тях — те са като противна храна за мене.</verse>
				<verse number="8">О, ако се сбъдне това, за което аз просих, и ако Бог изпълни очакването ми!</verse>
				<verse number="9">Ах, ако би пожелал Бог да ме погуби, да простре ръката Си и да свърши с мене!</verse>
				<verse number="10">Това би ми било все още утеха и аз бих бил радостен в моето безпощадно страдание, понеже не се отрекох от думите на Светия.</verse>
				<verse number="11">Каква е моята сила, за да се надявам на себе си? И какъв ще е краят, за да очаквам дълго?</verse>
				<verse number="12">Силата ми сила ли е? Моето тяло от мед ли е изковано?</verse>
				<verse number="13">Не съм ли вече безсилен да си помогна и има ли за мене някаква опора?</verse>
				<verse number="14">Към падналия духом трябва да се оказва милост от приятеля му, макар той да е престанал да се бои от Всемогъщия.</verse>
				<verse number="15">Но моите братя са непостоянни като потоци, които бързо се оттичат,</verse>
				<verse number="16">и са размътени от лед, и в които се топи сняг.</verse>
				<verse number="17">В знойно време те намаляват, а във време на жега изчезват от местата си.</verse>
				<verse number="18">Към тях керваните отклоняват посоката на пътищата си, но навлизат в пустинята и се изгубват;</verse>
				<verse number="19">поглеждат към тях темайските кервани, надяват им се савейските пътници.</verse>
				<verse number="20">Но остават излъгани в своята надежда: отиват там и се червят от срам.</verse>
				<verse number="21">Такива сте и вие сега за мене: видяхте бедата и се уплашихте.</verse>
				<verse number="22">Нима казах: „Донесете ми“? Или: „Подарете ми от вашето богатство“?</verse>
				<verse number="23">Или: „Спасете ме от ръката на врага“? Или: „Изкупете ме от ръката на мъчителите“?</verse>
				<verse number="24">Поучете ме и аз ще млъкна, пояснете ми в какво съм неволно съгрешил.</verse>
				<verse number="25">Колко силни са искрените думи, но вашите доводи какво доказват?</verse>
				<verse number="26">Вие измисляте думи за изобличение, но на вятър хвърляте думите си.</verse>
				<verse number="27">Хвърляте жребий за сирака и сте готови да продадете своя приятел.</verse>
				<verse number="28">А сега благоволете да ме погледнете: ще започна ли да ви лъжа право в лицето?</verse>
				<verse number="29">Размислете — да не се дойде до несправедливост? Размислете — моето право е още у мене.</verse>
				<verse number="30">Има ли в езика ми неправда? Нима небцето ми не разбира това, което е гибелно?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Нали човек на земята е като воин на служба и дните му не са ли като дни на наемник?</verse>
				<verse number="2">Той е като роб, който жадува за сянка, и като надничар, който очаква надницата си.</verse>
				<verse number="3">Така и аз получих за притежание месеци на разочарование и горестни нощи ми са отброени.</verse>
				<verse number="4">Когато лягам казвам: „Кога ще настъпи ден?“ А нощта се провлича и аз се мятам на земята, докато ми омръзне, до зори.</verse>
				<verse number="5">Тялото ми е покрито с червеи и със замърсени струпеи; кожата ми се пука и гноясва.</verse>
				<verse number="6">Дните ми летят по-бързо от совалка и чезнат без надежда.</verse>
				<verse number="7">Спомни си, че животът ми е само едно подухване, че окото ми никога няма да види добро.</verse>
				<verse number="8">Повече няма да види окото на този, който ме гледа; обърнеш очите си към мен — а мен ме няма.</verse>
				<verse number="9">Както се разпилява облакът и изчезва, тъй слизащият в преизподнята няма да възлезе пак,</verse>
				<verse number="10">няма вече да се върне в своя дом, повече няма да го види своето място на живот.</verse>
				<verse number="11">Затова аз няма да въздържам устата си, ще говоря в угнетението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.</verse>
				<verse number="12">Нима съм море или морско чудовище, че Ти си поставил стража над мене?</verse>
				<verse number="13">Когато си казвам: „Моята постелка ще ме утеши, моето легло ще ме облекчи в страданието ми“,</verse>
				<verse number="14">Ти ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш.</verse>
				<verse number="15">Тогава душата ми предпочита да се прекрати дишането, предпочита смърт, отколкото страданието ми.</verse>
				<verse number="16">Опротивя ми животът. Нали вечно няма да живея! Остави ме на мира, защото дните ми отминават като духване.</verse>
				<verse number="17">Какво е човек, че толкова много го възвеличаваш и обръщаш вниманието Си към него?</verse>
				<verse number="18">Проверяваш го всяка сутрин, изпитваш го всеки миг?</verse>
				<verse number="19">Кога ще свалиш от мен поглед, кога ще ме оставиш, че да мога спокойно да преглътна слюнката си?</verse>
				<verse number="20">Дори да съм съгрешил, какво мога да направя на Тебе, Който пазиш човека? Защо си ме поставил за Свой прицел, тъй че дотегнах и на самия себе си?</verse>
				<verse number="21">Изобщо не би ли могло да ми простиш греха и да снемеш от мене прегрешението ми? Защото ето ако сега аз лежа в праха, утре ще ме потърсиш, а няма да ме има.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">В отговор Вилдад Савхеец каза:</verse>
				<verse number="2">„Докога ще говориш така? Думите от устата ти са бурен вятър!</verse>
				<verse number="3">Нима Бог съди несправедливо и Всемогъщият изопачава правдата?</verse>
				<verse number="4">Ако твоите деца са съгрешили против Него, Той ги е и предал на произвола на беззаконието им.</verse>
				<verse number="5">Но ако търсиш Бога и се молиш на Всемогъщия,</verse>
				<verse number="6">и ако си чист и правдив, Той още сега ще застане като страж над тебе и по достойнство ще възстанови твоето жилище.</verse>
				<verse number="7">Ако отначало си притежавал малко, след това ще придобиеш твърде много.</verse>
				<verse number="8">И така, запитай предишните поколения и вникни в това, което техните бащи придобиха;</verse>
				<verse number="9">тъй като ние сме вчерашни и нищо не знаем, нашите дни на земята са само сянка.</verse>
				<verse number="10">Няма ли да те научат, да ти кажат и от сърцето си да изговорят думите:</verse>
				<verse number="11">„Никне ли папирусна тръстика там, където няма блато? Расте ли камъш без вода?</verse>
				<verse number="12">Той още е свеж и не е за отрязване, а изсъхва преди всяка трева.“</verse>
				<verse number="13">Такива са пътищата на всички, които забравят Бога, и надеждата на злодея ще пропадне.</verse>
				<verse number="14">Неговото упование е подкосено и опората му е като мрежа на паяк.</verse>
				<verse number="15">Опре на къщата си и тя рухва; ще се хване за нея и няма да устои.</verse>
				<verse number="16">Пълен със сок е той на слънцето, клоните му се разстилат отвъд градината.</verse>
				<verse number="17">Корените му се вплитат в грамада камъни, между камъните се е укрепил той.</verse>
				<verse number="18">Но когато го изтръгнат от мястото му, то ще се откаже от него: „Не съм те виждало!“</verse>
				<verse number="19">Ето каква е радостта на неговия път в живота! А из пръстта изниква друг нечестив човек.</verse>
				<verse number="20">Ето Бог няма да отхвърли безукорен човек и не поддържа ръката на злосторника.</verse>
				<verse number="21">Твоята уста Той ще запълни отново със смях и устните ти — с радостно възклицание.</verse>
				<verse number="22">Тези, които те ненавиждат, ще потънат в срам, няма да имат шатри нечестивите.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">В отговор Йов каза:</verse>
				<verse number="2">„Да, вярно е — аз зная, че това е така. Но може ли човек да бъде оправдан пред Бога?</verse>
				<verse number="3">Ако пожелае да заспори с Него в съда, няма да може да Му отговори нито на един от хиляда въпроса.</verse>
				<verse number="4">Той е премъдър по разум и мощен по сила. Кой е дръзнал да се обяви против Него и е останал невредим?</verse>
				<verse number="5">Той премества планини и те не разбират, че ги преобръща в гнева Си;</verse>
				<verse number="6">Той разтърсва земята от мястото ѝ, така че нейните стълбове треперят.</verse>
				<verse number="7">Той заповядва на слънцето — и то не изгрява, и Той запечатва звездите.</verse>
				<verse number="8">Той Сам разпростира небесата и ходи по водните висини;</verse>
				<verse number="9">сътворил е съзвездията Мечки, Орион и Плеяди и тайните чертози на Юга;</verse>
				<verse number="10">твори дела велики, непостижими и безброй чудеса.</verse>
				<verse number="11">Ето Той ще мине над мене и аз няма да Го видя; ще отмине и няма да Го съзра.</verse>
				<verse number="12">Ако грабне нещо, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: „Какво правиш?“</verse>
				<verse number="13">Бог няма да спре гнева Си; пред Него ще паднат помощниците на Рахав.</verse>
				<verse number="14">И така, как аз да Му отговоря? И да подбирам думи пред Него?</verse>
				<verse number="15">На Него дори и да бях прав, не бих могъл да отговарям, а бих помолил своя Съдия.</verse>
				<verse number="16">Ако бях извикал, Той би ми отговорил! Но не бих повярвал, че се вслушва в гласа ми Този,</verse>
				<verse number="17">Който може в бурен вихър да ме унищожи и е умножил раните ми без моя вина,</verse>
				<verse number="18">не ми дава да си отдъхна, а ме пресища с горчивина.</verse>
				<verse number="19">Ако става дума за сила, ето — Той е могъщ; ако ли пък — за съд, кой ще Го призове?</verse>
				<verse number="20">Ако бих се оказал прав, самите ми уста щяха да ме обвинят; ако бих бил невинен, Той щеше да ме признае за виновен.</verse>
				<verse number="21">Невинен съм; няма да пощадя живота си, опротивя ми този мой живот.</verse>
				<verse number="22">Затова аз говоря едно и също: Той погубва и невинния, и виновния.</verse>
				<verse number="23">Когато Неговият бич поразява внезапно, тогава Той се надсмива над отчаянието на невинните.</verse>
				<verse number="24">Земята е отдадена в ръка на нечестиви; очите на нейните съдии Той закрива. Ако това не прави Той, то кой?</verse>
				<verse number="25">А моите дни бягат по-бързо от бързоходец — бягат, без да видят щастие,</verse>
				<verse number="26">летят като тръстикови ладии, като орел, който се спуска върху плячка.</verse>
				<verse number="27">Ако си кажа: „Ще забравя оплакването си, ще отмахна мрачния си вид и ще се развеселя“,</verse>
				<verse number="28">то страхувам се от всичките си страдания. Зная, че Ти няма да ме оправдаеш.</verse>
				<verse number="29">Ако ли съм осъден, защо да се измъчвам напразно?</verse>
				<verse number="30">Даже и ако се умиех и със снежна вода и с луга да бих очистил ръцете си,</verse>
				<verse number="31">и тогава Ти би ме потопил в яма с нечистотии, тъй че и дрехите ми да се погнусят от мене.</verse>
				<verse number="32">Защото Той не е като мен човек, за да мога да Му отговарям и да отида заедно с Него на съд!</verse>
				<verse number="33">О, ако помежду ни имаше съдник, който би сложил ръката си на нас двамата.</verse>
				<verse number="34">Нека Той свали от мене жезъла Си и нека Неговият страх не ме заплашва —</verse>
				<verse number="35">тогава аз ще говоря, без да се страхувам от Него, понеже не е такъв случаят с мене.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Душата ми се отегчи от моя живот; ще се предам на тъгата си; ще заговоря с горчива мъка в душата.</verse>
				<verse number="2">Ще кажа на Бога: „Не ме обвинявай; покажи защо се бориш с мене?</verse>
				<verse number="3">Нима е добре за Тебе да угнетяваш, да отхвърляш делото на ръцете Си, а към замислите на нечестивите благоволяваш?</verse>
				<verse number="4">Нима Ти имаш плътски очи, нима гледаш, както гледа човек?</verse>
				<verse number="5">Нима Твоите дни са като дните на човек или Твоите години са като дни на мъж,</verse>
				<verse number="6">че търсиш вина у мене и търсиш грях у мене,</verse>
				<verse number="7">макар и да знаеш, че не съм вършил нечестие, но няма кой да ме избави от ръката Ти?</verse>
				<verse number="8">Твоите ръце са ме образували и са ме създали изцяло — при все това Ти искаш да ме погубиш?</verse>
				<verse number="9">Спомни си, че Ти си ме изваял от глина, а в праха ли ще ме възвърнеш?</verse>
				<verse number="10">Нали Ти ме изля като мляко и ме сгъсти като сирене,</verse>
				<verse number="11">с кожа и мускули ме облече, с кости и жили ме скрепи,</verse>
				<verse number="12">живот и милост ми дарува и Твоята закрила запазва моя дух?</verse>
				<verse number="13">Ето какво Ти криеше в сърцето Си и аз зная, че то беше в Твоя помисъл:</verse>
				<verse number="14">Ако съгреша, Ти ще забележиш и от моя грях няма да ме очистиш.</verse>
				<verse number="15">Ако съм извършил нечестие, горко ми! Ако съм прав, пак няма да вдигна глава, преситена на унижение. Погледни бедствието ми</verse>
				<verse number="16">— то се увеличава. Ти ме преследваш като лъв и отново явяваш чудеса над мене.</verse>
				<verse number="17">Издигаш против мене нови Свои свидетели; усилваш гнева Си против мене; въвеждаш все нови войски против мене.</verse>
				<verse number="18">Защо Ти от утроба ме извади? Да бях умрял, когато никакво око още не беше ме видяло;</verse>
				<verse number="19">бих бил тогава, както да не ме е имало — от утроба пренесен в гроба.</verse>
				<verse number="20">Дните ми не са ли малко? Престани, отстъпи от мене, за да се ободря малко,</verse>
				<verse number="21">преди да отида безвъзвратно в земята на тъмата и на смъртната сянка,</verse>
				<verse number="22">в тази земя на тъмнина, където е като мрак на смъртна сянка и няма порядък, където тъмнее като в дълбок мрак“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">В отговор Софар Наамец каза:</verse>
				<verse number="2">„Нима на многото думи не трябва да се отговори и нима бърборещият ще се окаже прав?</verse>
				<verse number="3">Твоите лъжи ще накарат ли мъжете да мълчат, тъй че ти да се присмиваш, и да няма кой да те посрами?</verse>
				<verse number="4">Ти рече: „Учението ми е чисто и аз съм чист в Твоите очи.“</verse>
				<verse number="5">О, да проговореше Бог, да отвореше уста към тебе</verse>
				<verse number="6">и ти възвестеше тайните на премъдростта, които са двойно трудни за разбиране. И тъй, знай, че Бог заради тебе предаде на забрава част от твоите грехове.</verse>
				<verse number="7">Нима можеш да издириш неизследимия Бог? Нима можеш докрай да постигнеш Всемогъщия?</verse>
				<verse number="8">Това е като небесните висини — какво можеш да направиш? Какво е по-дълбоко от преизподнята — какво можеш да узнаеш?</verse>
				<verse number="9">По-дълга е от земята мярката Му и по-широка от морето.</verse>
				<verse number="10">Ако Той мине и затвори някого, и устрои съд, кой може да Го възпрепятства?</verse>
				<verse number="11">Защото Той знае порочните хора и вижда беззаконието; ще го остави ли без внимание?</verse>
				<verse number="12">Глупав човек може да се вразуми, както и човек, родил се като диво осле.</verse>
				<verse number="13">Ако устроиш сърцето си и простреш към Бога ръце</verse>
				<verse number="14">— и ако има нечестив грях в ръката ти, премахни го и нека несправедливостта да не живее в твоите шатри, —</verse>
				<verse number="15">тогава ти ще повдигнеш неопетненото си лице, ще бъдеш твърд и няма да се боиш.</verse>
				<verse number="16">Тогава ще забравиш бедствието: ще си спомняш за него като за оттекла се вода.</verse>
				<verse number="17">И животът ти ще блесне като по слънчево пладне; тъмнината ще стане като утро.</verse>
				<verse number="18">И ще бъдеш уверен, че има надежда; ще се огледаш — и можеш да почиваш спокойно.</verse>
				<verse number="19">Ще лежиш и никой няма да те застрашава, и мнозина ще те ласкаят.</verse>
				<verse number="20">А очите на нечестивите ще изтекат, бърлогата им ще рухне и надеждата им ще се превърне в отчаяние.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">В отговор Йов каза:</verse>
				<verse number="2">„Естествено, вие сте само човеци и с вас ще умре мъдростта ви.</verse>
				<verse number="3">Имам разум, както и вие; не падам по-долу от вас и у кого не се срещат подобни разсъждения?</verse>
				<verse number="4">За присмех станах пред приятеля си аз, който призовавах Бога и на когото Той отговаряше — за присмех е справедливият, безукорният човек.</verse>
				<verse number="5">На нещастието — презрение! Така мисли безгрижният. То е подготвено за тези, които се люшкат.</verse>
				<verse number="6">Спокойни са шатрите на грабителите и в безопасност са тези, които разгневяват Бога — те в силата на ръцете си виждат своя Бог.</verse>
				<verse number="7">И наистина: попитай животните и ще те научат, попитай хвърчащите птици и ще ти изяснят,</verse>
				<verse number="8">или поговори с влечугите и ще те поучат, ще ти кажат и морските риби.</verse>
				<verse number="9">Кой от всички тези не знае, че ръката на Господа е сътворила това?</verse>
				<verse number="10">В Негова ръка са душата на всичко живо и духът на всяко човешко същество.</verse>
				<verse number="11">Нали ухото изпитва думите и нали езикът опитва вкуса на храната?</verse>
				<verse number="12">Старците имат мъдрост, дълголетните — разум.</verse>
				<verse number="13">Бог има премъдрост и сила, Той притежава съвет и разум.</verse>
				<verse number="14">Ето това, което Той разруши, няма да се съгради; затвори ли някого, такъв няма да се освободи.</verse>
				<verse number="15">Ето спира водите и всичко изсъхва; пуска ги и земята ще опустошат.</verse>
				<verse number="16">Той има сила и премъдрост, в Негова власт са и този, който се заблуждава, и този, който въвежда в заблуда.</verse>
				<verse number="17">Той докарва съветниците до безразсъдство и прави съдиите глупави.</verse>
				<verse number="18">Той развързва веригите на царе и препасва с препаска бедрата им;</verse>
				<verse number="19">свещеници отвежда в плен боси и владетели поваля;</verse>
				<verse number="20">отнема езика на ползващите се с доверие и лишава от разум старци;</verse>
				<verse number="21">покрива със срам благородни и разслабва пояса на силните;</verse>
				<verse number="22">открива изсред тъмата скритото дълбоко и изважда на светло смъртната сянка;</verse>
				<verse number="23">увеличава народите и ги изтребва; разпространява народите и ги събира;</verse>
				<verse number="24">лишава от ум вождовете на народите по земята и ги оставя да блуждаят там, където няма път:</verse>
				<verse number="25">пипнешком ходят те в тъмнина, а не в светлина, и ги оставя да политат като пияни.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Ето всичко това окото ми видя, ухото ми чу и го разбрах.</verse>
				<verse number="2">Това, което знаете вие, зная и аз: не падам по-долу от вас.</verse>
				<verse number="3">Но аз бих искал да говоря към Всемогъщия, бих желал да се защитавам пред Бога.</verse>
				<verse number="4">А вие измисляте лъжи; всички вие сте негодни лекари.</verse>
				<verse number="5">О, да бяхте съвсем замълчали! Това би ви се вменило за мъдрост.</verse>
				<verse number="6">Изслушайте моите предупреждения и вникнете в порицанията на устата ми.</verse>
				<verse number="7">Трябваше ли да говорите за Бога неправда и за Него да говорите лъжа?</verse>
				<verse number="8">Трябваше ли да бъдете лицеприятни към Него и в защита на Бога тъй да се препирате?</verse>
				<verse number="9">Добре ли ще бъде, ако Той ви подложи на изпитание? Нима ще Го измамите, както измамват човек?</verse>
				<verse number="10">Той ще ви осъди, макар и прикрито да лицемерите.</verse>
				<verse number="11">Нима величието Му не ви плаши и страх пред Него не ви обзема?</verse>
				<verse number="12">Вашите мъдрости са като прах, укрепление от глина е вашата защита.</verse>
				<verse number="13">Замълчете пред мен, ще говоря аз, каквото и да ме постигне.</verse>
				<verse number="14">Ще понеса тялото си със своите зъби и душата си ще положа в своята ръка.</verse>
				<verse number="15">Ето Той ме убива, но аз не треперя. За постъпките си пред лицето Му аз бих желал да споря.</verse>
				<verse number="16">И това ми е вече за утеха, понеже злодей няма да се яви пред лицето Му.</verse>
				<verse number="17">Слушайте, изслушайте внимателно със своите уши думите ми и разясненията ми.</verse>
				<verse number="18">Ето аз подготвих своето дело за съда; зная, че съм прав.</verse>
				<verse number="19">Кой може да ме оспори? Защото тогава бих замлъкнал и умрял.</verse>
				<verse number="20">Само две неща не прави с мене и тогава аз няма да се укривам от Твоето лице:</verse>
				<verse number="21">оттегли от мене ръката Си и Твоят ужас да не ме плаши.</verse>
				<verse number="22">Тогава ме призови и аз ще отговарям; или аз ще говоря, а Ти ми възразявай.</verse>
				<verse number="23">Колко са простъпките и греховете ми? Покажи ми престъплението ми и греха ми?</verse>
				<verse number="24">За какво скриваш лицето Си и мислиш, че съм станал Твой враг?</verse>
				<verse number="25">Не мачкаш ли Ти лист отронен и не гониш ли сламчица суха?</verse>
				<verse number="26">Защото Ти отреждаш против мене горести и ми вменяваш във вина греховете на моята младост,</verse>
				<verse number="27">поставяш в стегалки краката ми и дебнеш всичките ми постъпки, по ходилата ми си оставил следи.</verse>
				<verse number="28">А аз тлея като гниещо дърво, като дреха, изядена от молец.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Роден от жена, земният човек е кратковременен, преситен с безпокойство.</verse>
				<verse number="2">Цъфти като цвете, но и повяхва; бяга като сянка и не се задържа.</verse>
				<verse number="3">И към него ли насочваш Ти поглед и го водиш на съд с Тебе?</verse>
				<verse number="4">Кой може да направи нещо чисто от нечисто? Никой!</verse>
				<verse number="5">Щом като дните му са отмерени и броят на месеците му Ти е известен, и си му поставил предел, който той няма да премине,</verse>
				<verse number="6">то отклони погледа Си от него: нека се успокои, за да се радва, подобно наемник на своя ден.</verse>
				<verse number="7">За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще израсне и филизи от него няма да престанат да никнат.</verse>
				<verse number="8">Макар и да е остарял коренът му в земята и пънът му да е умрял в пръстта,</verse>
				<verse number="9">но щом усети вода, той дава младочки и пуска клонки, като че ли е посаден отново.</verse>
				<verse number="10">А мъжът умира и губи цялата си сила. Издъхва човек — и къде е той?</verse>
				<verse number="11">Изтичат водите из езерото и реката пресеква и пресъхва.</verse>
				<verse number="12">Така човек ще легне и няма да стане; до свършека на небето няма да се пробудят и няма да се вдигнат от своя сън.</verse>
				<verse number="13">О, ако беше ме скрил и укривал в преизподнята, докато не отмине Твоят гняв, Ти би ми определил срок, после щеше да се спомниш за мене!</verse>
				<verse number="14">След като умре човек, ще оживее ли пак? През всички дни на тежката ми воинска служба бих чакал, докато ми дойде смяната.</verse>
				<verse number="15">Ти би ме призовал и аз бих Ти дал отговор, и Ти би възлюбил делото на Своите ръце.</verse>
				<verse number="16">Защото тогава Ти би изброявал стъпките ми и не би дебнал прегрешението ми.</verse>
				<verse number="17">В кожена кесия би запечатал греховете ми, би прикрил вината ми.</verse>
				<verse number="18">Но както планина пада и се разпада и скала се измества от мястото си,</verse>
				<verse number="19">както водата изтрива камъните и разливът ѝ измива земния прах, така и Ти съсипваш надеждата на човека.</verse>
				<verse number="20">Притискаш го докрай и той отминава. Той изменя лицето си и Ти го отпращаш.</verse>
				<verse number="21">На почит ли са децата му — той не знае, унижени ли са — той не различава.</verse>
				<verse number="22">Но докато е жив, плътта му страда, а душата му ридае.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">В отговор Елифаз Теманец каза:</verse>
				<verse number="2">„Мъдрият ще отговаря ли с вятърничаво знание и ще пълни ли корема си с горещия източен вятър?</verse>
				<verse number="3">Ще се препира ли с безполезни думи и с речи, от които няма полза?</verse>
				<verse number="4">При това ти и страха пред Бога рушиш и унизяваш молитвата пред присъствието на Бога.</verse>
				<verse number="5">Защото твоята уста разкрива твоята вина и ти си избрал езика на лукавите.</verse>
				<verse number="6">Тебе те обвинява устата ти, а не аз, и собствените ти устни свидетелстват против тебе.</verse>
				<verse number="7">Нима ти си се родил пръв сред хората, нима си създаден преди хълмовете?</verse>
				<verse number="8">Нима си слушал тайния съвет Божий и си придобил мъдрост?</verse>
				<verse number="9">Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разбираш ти, което и ние да не проумяваме?</verse>
				<verse number="10">Сред нас има и беловлас, и старец, който по дни е надживял баща ти.</verse>
				<verse number="11">Не ти ли стигат утешителните и благите слова на Бога, отправени към тебе?</verse>
				<verse number="12">Какво така подбужда сърцето ти и защо очите ти са заблестели?</verse>
				<verse number="13">Защо обръщаш против Бога своя дух и с устата си бълваш такива речи?</verse>
				<verse number="14">Какво е човек, че да е чист, и роденият от жена, че да е праведен?</verse>
				<verse number="15">Ето Бог не се доверява дори и на Своите святи ангели, в очите Му и небесата не са чисти.</verse>
				<verse number="16">Колко повече е нечист, отвратителен и безпътен човек, който пие беззаконието като вода.</verse>
				<verse number="17">Аз ще те поуча, послушай ме. Това аз съм видял и ще ти разкажа</verse>
				<verse number="18">това, което мъдрите са възвестили, понеже техните бащи не са го укрили от тях.</verse>
				<verse number="19">Само на тях е била дадена земята и между тях чужденец още не е ходил.</verse>
				<verse number="20">Всичките си дни нечестив човекът прекарва в терзания и броят на годините е пресметнат за насилник.</verse>
				<verse number="21">Ужасяващи звуци кънтят в ушите му, в мирни дни върху му налита опустошител.</verse>
				<verse number="22">Той не се надява да се спаси от тъмнината, предназначен е вече за меч.</verse>
				<verse number="23">За късче хляб той се скита навред; знае само, че е обречен, денят на тъмата е вече съвсем близо.</verse>
				<verse number="24">Плаши го нужда и притеснение го обладава като цар, приготвен за нападение.</verse>
				<verse number="25">Защото е вдигнал ръка против Бога и се е надигал против Всемогъщия,</verse>
				<verse number="26">устремявал се е против Него с вирната глава под здравата опора на своите щитове.</verse>
				<verse number="27">Така тлъстина е покрила лицето му и се е наслоила по бедрата му.</verse>
				<verse number="28">Той се заселва в разрушени градове, в необитаеми къщи, обречени на разруха.</verse>
				<verse number="29">Такъв не забогатява, имотът му няма да оцелее, нито владението му ще се разшири по земята.</verse>
				<verse number="30">Такъв няма да избегне тъмата, суховей ще изсуши младочките му и Бог с духването от устата Си ще го отвее.</verse>
				<verse number="31">Заблуденият нека не се доверява на суетата, защото суета ще бъде и наградата му.</verse>
				<verse number="32">Той изчезва несвоевременно и клонките му няма да се зеленеят.</verse>
				<verse number="33">Като лоза ще изръси той неузрелия си плод и като маслина ще отърси цвета си.</verse>
				<verse number="34">Така домът — сборище на нечестивия, е безплоден и огън ще погълне шатрите на подкупа.</verse>
				<verse number="35">Той е заченал зло и е родил нечестие и в сърцето му се заражда измама.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">В отговор Йов каза:</verse>
				<verse number="2">„Такива приказки съм слушал премного. Тягостни утешители сте всички вие!</verse>
				<verse number="3">Ще имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда така да отговаряш?</verse>
				<verse number="4">И аз можех да говоря също като вас, ако вие бяхте на мое място; бих ви говорил красиви думи и бих поклащал глава против вас;</verse>
				<verse number="5">бих ви подкрепял с езика си и движението на устните си не бих сдържал.</verse>
				<verse number="6">Говоря ли, болката ми не се уталожва; млъкна ли, тя не отминава.</verse>
				<verse number="7">Да, накрая Той ме изтощи. Ти съсипа цялото ми семейство.</verse>
				<verse number="8">Ти ме изтощи. Моето страдание свидетелства и се издига против мене; в лицето ми говорят против мене.</verse>
				<verse number="9">Гневът Му ме изтезава и враждува против мене, скърца със зъбите си против мене като мой неприятел; заостря поглед върху мене.</verse>
				<verse number="10">Раззинали са уста против мене; с ругатни ме удрят по бузите; всички заедно са се сплотили против мене.</verse>
				<verse number="11">Бог ме предаде на несправедливия и ме хвърли в ръцете на нечестиви.</verse>
				<verse number="12">Бях спокоен, но Той ме разтърси; хвана ме за шията, разби ме на късове и ме постави за прицел на Себе Си.</verse>
				<verse number="13">Обсипаха ме стрелите Му; Той разсече моите вътрешности безпощадно, проля на земята жлъчката ми,</verse>
				<verse number="14">нанася в тялото ми рана до рана, нахвърля се върху мене като могъщ воин.</verse>
				<verse number="15">Вретище съших върху кожата си и в прах скрих своя рог.</verse>
				<verse number="16">Почервеня от плач лицето ми и мрачна сянка има върху клепките ми,</verse>
				<verse number="17">макар че ръцете ми са далеч от насилие и молитвата ми е чиста.</verse>
				<verse number="18">Земя! Не покривай кръвта ми, за да не престане моят плачевен вик.</verse>
				<verse number="19">И сега, ето на небесата е моят Свидетел, Свидетелят ми е във висините!</verse>
				<verse number="20">Моите приятели са тези, които ми се присмиват. Окото ми пролива сълзи към Бога.</verse>
				<verse number="21">О, да можеше човек да влиза в спор с Бога, както човек със своя приятел.</verse>
				<verse number="22">Защото малко години ми остават и аз заминавам на път, откъдето връщане няма.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">Духът ми е сломен, дните ми гаснат, гроб ме чака.</verse>
				<verse number="2">Да не беше този присмех над мене! Окото ми трябва постоянно да гледа техните огорчения.</verse>
				<verse number="3">Застъпи се, поръчителствай сам за мене пред Себе Си! Кой друг ще поръчителства за мене?</verse>
				<verse number="4">Тъй като Ти си лишил сърцето им от разум, затова няма да допуснеш те да възтържествуват.</verse>
				<verse number="5">Приятели той е поканил за делене на плячка, докато очите на децата му се топят.</verse>
				<verse number="6">Направи ме предмет за приказки сред народа и за отвращение пред него.</verse>
				<verse number="7">Очите ми гаснат от тъга и всичките ми телесни части са като сянка.</verse>
				<verse number="8">Справедливите хора ще се ужасят от това и невинният ще възнегодува против престъпника.</verse>
				<verse number="9">Но праведникът ще се придържа здраво в своя път и този, чиито ръце са чисти, ще увеличи силата си.</verse>
				<verse number="10">Ако всички вие отново дойдете, няма да намеря мъдър между вас.</verse>
				<verse number="11">Дните ми преминаха, сърдечните ми помисли са разбити.</verse>
				<verse number="12">А те нощта превръщат на ден, светлината за тях е близка до тъмата.</verse>
				<verse number="13">Имам ли на какво да се надявам? Не е ли преизподнята мой дом; в тъмата ще постеля постелката си;</verse>
				<verse number="14">на гроба ще кажа: „Ти си ми баща“, на червея: „Ти си ми майка и сестра.“</verse>
				<verse number="15">Къде е надеждата ми тогава? Моята надежда — кой ще я види?</verse>
				<verse number="16">Няма ли да слезе тя с мене в преизподнята, за да почиваме заедно в праха?“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">В отговор Вилдад Савхеец каза:</verse>
				<verse number="2">„Кога най-после ще престанете с такива думи? Помислете и после ще говорим.</verse>
				<verse number="3">Защо ще се държим като животни, за да изглеждаме глупави в твоите очи?</verse>
				<verse number="4">О, ти, който в гнева си терзаеш душата си! Нима заради тебе ще запустее земята и скалата ще се премести от мястото си?</verse>
				<verse number="5">Наистина светлината на нечестивия човек ще угасне и пламъкът на огъня му няма да свети.</verse>
				<verse number="6">Светлината в неговата шатра ще се превърне в мрак и светилникът му ще угасне над нея.</verse>
				<verse number="7">Силата на крачките му ще намалее и собствените му замисли ще го съборят,</verse>
				<verse number="8">защото ще се заблуди в мрежа с краката си и по примки ще ходи.</verse>
				<verse number="9">Примката ще го улови за петата и клопката ще го хване.</verse>
				<verse number="10">Нагласена уловка за него има скрита в земята, както и капан за него по пътеката.</verse>
				<verse number="11">От всички страни ужаси ще го плашат и ще го гонят по стъпките му.</verse>
				<verse number="12">От глада ще се изтощи силата му и гибелта е готова за неговото проваляне.</verse>
				<verse number="13">Изядена от болест ще бъде кожата му, първенецът на смъртта ще изпояде телесните му части.</verse>
				<verse number="14">От безопасната си шатра ще бъде прокуден той и ще бъде заведен при царя на ужасите.</verse>
				<verse number="15">Чужд човек ще се засели в шатрата му, понеже той си няма никого; жилището му ще бъде със сяра посипано.</verse>
				<verse number="16">Отдолу ще изсъхнат корените му, отгоре ще увехнат клонките му.</verse>
				<verse number="17">Споменът за него ще се изличи от земята и по улиците няма да се чува името му.</verse>
				<verse number="18">Ще го прогонят от светлината в тъмата и ще го прокудят от вселената.</verse>
				<verse number="19">Нито потомък свой, ни внук няма да остави той сред народа си и никой няма да остане в неговите жилища.</verse>
				<verse number="20">В съдния му ден ще се ужасят жителите от запад и жителите от изток ще бъдат обзети от трепет.</verse>
				<verse number="21">Ето такава е съдбата на беззаконника и такава е участта на този, който не познава Бога.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">В отговор Йов каза:</verse>
				<verse number="2">„Докога ще огорчавате душата ми и ще ме измъчвате с думи?</verse>
				<verse number="3">Ето вече десет пъти ме посрамвате и не ви е срам да се отнасяте зле с мене.</verse>
				<verse number="4">Даже ако наистина съм съгрешил, грешката засяга лично мене.</verse>
				<verse number="5">Ако ли искате да се превъзнасяте спрямо мен и да ме укорявате за моя позор,</verse>
				<verse number="6">знайте, че Бог ме повали и в мрежата Си ме обгърна.</verse>
				<verse number="7">Ето аз викам: „Насилие!“, и никой не ми отговаря, викам за помощ, а съд няма.</verse>
				<verse number="8">Пътя ми Бог прегради и не мога да премина, пътеките ми Той обгърна с тъма.</verse>
				<verse number="9">Отне от мене славата ми и сне венеца от главата ми.</verse>
				<verse number="10">Отвсякъде ме е съкрушил и аз отминавам; и надеждата ми изтръгна Той като дърво от корен.</verse>
				<verse number="11">Той разпали гнева Си против мене и ме причисли към Своите врагове.</verse>
				<verse number="12">Неговите войнства настъпиха заедно, прокараха срещу мене път и се разположиха на стан около шатрата ми.</verse>
				<verse number="13">Братята ми се отдалечиха от мене и моите познати странят от мен.</verse>
				<verse number="14">Далеч останаха моите сродници и моите доверени хора ме забравиха.</verse>
				<verse number="15">Гостувалите в моя дом и слугините ми ме презират като чужденец, външен станах в техните очи.</verse>
				<verse number="16">Викам слугата си, той не откликва; аз самият трябва да го моля.</verse>
				<verse number="17">Дъхът ми опротивя на жена ми и станах противен за своите сродници.</verse>
				<verse number="18">Дори малките деца ме презират: когато се появя, те ме одумват.</verse>
				<verse number="19">От мене се отвращава най-близкият ми кръг от приятели и тези, които аз обичах, се обърнаха против мене.</verse>
				<verse number="20">Станах кожа и кости; косите ми се оголиха като зъбите.</verse>
				<verse number="21">Смилете се над мене, пожалете ме, вие, приятели мои — защото Божията ръка ме порази.</verse>
				<verse number="22">Защо и вие ме преследвате, както Бог, и не се насищате да разкъсвате плътта ми?</verse>
				<verse number="23">О, ако бяха записани моите речи! Ако бяха в свитък начертани,</verse>
				<verse number="24">с железен резец врязани и чрез олово увековечени върху скала!</verse>
				<verse number="25">Но аз зная, Моят Изкупител е жив. Накрая Той ще се издигне над праха.</verse>
				<verse number="26">И аз, без своята разлагаща се кожа и без своята плът, ще видя Бога.</verse>
				<verse number="27">Аз сам ще Го видя; моите очи ще Го видят не като очи на противник. Сърцето ми се топи в гърдите ми в очакване!</verse>
				<verse number="28">Ако вие още продължавате да говорите: „Как можем да го преследваме, причината на това страдание е у него самия?“ —</verse>
				<verse number="29">Бойте се от меча. Защото яростно е наказанието с меч, за да разберете, че има съд.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">В отговор Софар Наамец каза:</verse>
				<verse number="2">„И така, моите мисли ме принуждават да отговоря, тъй като силно съм развълнуван.</verse>
				<verse number="3">Обиден укор чух за мене, но духът на моя разум ме подбужда да възразя.</verse>
				<verse number="4">Не знаеш ли ти това, че от прадревни времена, откакто Бог е поставил човек на земята,</verse>
				<verse number="5">тържеството на нечестивите е кратковременно и радостта на нечестивия човек трае само миг?</verse>
				<verse number="6">Макар до небесата да се извиси гордостта му и главата му да се докосне чак до облаците,</verse>
				<verse number="7">той ще изчезне за вечни времена, подобно на нечистотията му. Тези, които са го виждали, ще ахнат: „Къде е той?“</verse>
				<verse number="8">Като сън ще отлети и няма да го намерят, и ще изчезне като нощно видение.</verse>
				<verse number="9">Очи, които са го видели, няма вече да го видят и мястото му вече няма да го съгледа.</verse>
				<verse number="10">Синовете му ще просят при бедните и децата му ще върнат заграбеното богатство.</verse>
				<verse number="11">Телесните му части са още пълни със силата на младостта му, но с него тя ще легне в пръстта.</verse>
				<verse number="12">Ако и да е сладко злото за устата му и той го крие под езика си,</verse>
				<verse number="13">пази го и не го оставя, а го държи в устата си —</verse>
				<verse number="14">то във вътрешностите му тази негова храна ще се превърне в отрова от кобра в тялото му.</verse>
				<verse number="15">Той е гълтал богатство, но ще го избълва: Бог ще го изтръгне от неговото тяло.</verse>
				<verse number="16">Отрова от усойница смуче той; езикът на пепелянка ще го умъртви.</verse>
				<verse number="17">Няма вече радостно да гледа потоци от масло, нито реки, пълни с мед и мляко.</verse>
				<verse number="18">Придобитото ще върне, без да му се наслаждава; съобразно богатството му ще дойде и неговата разплата — такъв няма да се зарадва.</verse>
				<verse number="19">Защото той потискаше, изоставяше бедни, заграбваше къщи, които не беше строил,</verse>
				<verse number="20">нямаше покой вътре у себе си, затова и богатствата му няма да го спасят.</verse>
				<verse number="21">От лакомията му нищо не убягваше, затова и благоденствието му ще е нетрайно.</verse>
				<verse number="22">При пълно изобилие той ще изпадне в нужда; ръцете на всички обидени ще се надигнат срещу него.</verse>
				<verse number="23">Ще стане тъй: за да напълни корема му, Бог ще изсипе върху му яростта на Своя гняв и ще направи стрели да завалят като дъжд върху му, по неговото тяло.</verse>
				<verse number="24">Ако се спаси от желязното оръжие, меден лък ще го прониже.</verse>
				<verse number="25">Ще извлече стрелата и ще излезе от тялото, но би излязла с бляскавия си връх от жлъчката му. Смъртен ужас ще го обхване.</verse>
				<verse number="26">Пълна тъмнина е подготвена за него; ще го гори от никого нераздухван огън, който ще погълне последния човек в шатрата му.</verse>
				<verse number="27">Небесата ще разкрият беззаконието му и земята ще въстане против него.</verse>
				<verse number="28">Ще рухне благосъстоянието на дома му като разляна вода в деня на гнева Му.</verse>
				<verse number="29">Ето участта на нечестивия човек, отредена от Бога, и определеното му от Всемогъщия!“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">В отговор Йов каза:</verse>
				<verse number="2">„Изслушайте внимателно речта ми; това да замести вашите утешения.</verse>
				<verse number="3">Потърпете ме, а аз ще говоря, а след като поговоря, тогава ми се присмивайте.</verse>
				<verse number="4">Нима към човек е отправена жалбата ми? А как да не загубя търпение?</verse>
				<verse number="5">Обърнете към мене лица, ужасете се и поставете ръка на устата си,</verse>
				<verse number="6">щом само си спомня — ужасявам се и трепет обзема тялото ми.</verse>
				<verse number="7">Защо нечестивите живеят, достигат старост, дори стават много силни?</verse>
				<verse number="8">Потомството им е с тях, пред лицето им, и младочките им са пред очите им.</verse>
				<verse number="9">Къщите им тънат в благоденствие и не знаят страх, и няма Божий бич върху тях.</verse>
				<verse number="10">Бикът им покрива и не изхвърля напразно, кравата им ражда и не помята.</verse>
				<verse number="11">Оставят дечицата си на свобода като стадо и ето те скачат радостно.</verse>
				<verse number="12">Пеят високо при съпровод на тимпани и цитри и се веселят при звуци на флейти.</verse>
				<verse number="13">В благополучие прекарват дните си и спокойно слизат в преизподнята.</verse>
				<verse number="14">Но те казват на Бога: „Махни се от нас!“, и още: „За Твоите пътища ние не искаме да знаем нищо!</verse>
				<verse number="15">Какво е Всемогъщият, за да Му служим? И каква ни е ползата, ако Му се молим?“</verse>
				<verse number="16">Ето не е ли в техните ръце благополучието им? Нека бъде далеч от мене този начин на мислене у нечестивите!</verse>
				<verse number="17">Често ли светилникът на нечестивите гасне и ги връхлетява нещастие, а Той в гнева Си им отрежда страдания?</verse>
				<verse number="18">Често ли те биват като сламка пред вятъра и като плява, понасяна от вихрушка?</verse>
				<verse number="19">Бог пази ли за децата му неговото нещастие? Нека Той въздаде на него самия, за да разбере той това!</verse>
				<verse number="20">Нека очите му видят такова бедствие и нека сам той пие от гнева на Всемогъщия.</verse>
				<verse number="21">Защото какво го е грижа за дома му след неговото отминаване, когато отброените му месеци изтекат?</verse>
				<verse number="22">Но Бога ли ще учим на знание, когато Той съди и ангелите?</verse>
				<verse number="23">Един умира в щастие, напълно спокоен и доволен;</verse>
				<verse number="24">изобилна е маста по неговите бедра и костите му са напоени с мозък.</verse>
				<verse number="25">А друг умира с огорчено сърце, без да е вкусил добро.</verse>
				<verse number="26">Но в праха те ще лежат заедно и червеи по тях ще плъпнат.</verse>
				<verse number="27">Ето аз зная вашите помисли и намерения, които сте замислили против мене.</verse>
				<verse number="28">Нали вие казвате: „Къде е домът на велможата и къде е шатрата — жилище на нечестивите?“</verse>
				<verse number="29">Разпитвайте пътувалите и се запознайте с тяхното свидетелство,</verse>
				<verse number="30">че в ден на нещастие злодеецът бива пощадяван, но е отвеждан настрана до деня за погубване.</verse>
				<verse number="31">Кой ще му каже в лицето истината за неговия път? И за това, което е извършил, кой ще му въздаде?</verse>
				<verse number="32">С почит го съпровождат до гробищата и се грижат за гроба му.</verse>
				<verse number="33">Буците пръст от долината на погребението стават за него сладки; след него върви цяла тълпа, а тези, които са отишли преди него, са неизброими.</verse>
				<verse number="34">Как тогава желаете да ме утешавате с празни мисли? Вашите отговори се оказват лъжа.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">Тогава Елифаз Теманец отговори:</verse>
				<verse number="2">„Нима човек може да бъде от полза за Бога? Но разумният принася полза за себе си.</verse>
				<verse number="3">Има ли полза Всемогъщият от това, че ти си благочестив? И ще има ли облага за Него, ако твоите постъпки са безупречни?</verse>
				<verse number="4">Поради твоята богобоязън ли те наказва и поради това ли те привлича?</verse>
				<verse number="5">Не е ли голяма твоята злоба и не е ли безкрайна греховната ти вина?</verse>
				<verse number="6">Наистина ти вземаше залози от своите братя без основание и на голия събличаше дрехите.</verse>
				<verse number="7">На изтощения от жажда не даваше вода да пие и на гладен отказваше хляб,</verse>
				<verse number="8">а на силния даваше земята, знатният може да живее на нея.</verse>
				<verse number="9">Вдовици отпращаше без нищо и просещите ръце на сираци отхвърляше.</verse>
				<verse number="10">Затова около тебе има примки и страх те обзе внезапно,</verse>
				<verse number="11">от мрак не виждаш и потоп от вода те покри.</verse>
				<verse number="12">Бог не е ли високо, както небето? Погледни горе звездите, колко далече са те!</verse>
				<verse number="13">А ти говориш: „Какво знае Бог? Може ли да съди въпреки облаците?</verse>
				<verse number="14">Облаци Го обвиват, така че Той не вижда, а обикаля по небесния кръг.“</verse>
				<verse number="15">Искаш ли да се придържаш в древния път, по който са вървели порочните,</verse>
				<verse number="16">които преди време са били отвлечени, когато водите отвлекли почвата под тях?</verse>
				<verse number="17">Те казвали на Бога: „Отстрани се от нас!“ И си мислели какво ли може Всемогъщият да им стори.</verse>
				<verse number="18">А Той пълнеше домовете им с блага. Но нека бъде далече от мене съветът на нечестивите.</verse>
				<verse number="19">Праведниците виждаха това и се радваха. И непорочният им се присмиваше:</verse>
				<verse number="20">„Наистина нашите противници са изтребени и огън изгори техния остатък“.</verse>
				<verse number="21">Повери се на Бога и имай мир; и доброто отново ще дойде при теб.</verse>
				<verse number="22">Приеми от устата Му Закона и съхрани думите Му в сърцето си.</verse>
				<verse number="23">Обърнеш ли се към Всемогъщия и се преклониш, ще премахнеш злото от шатрата си</verse>
				<verse number="24">и ще хвърляш злато в праха, офирско злато в камъните на потока,</verse>
				<verse number="25">защото тогава Всемогъщият ще бъде твое злато, бляскаво сребро за тебе.</verse>
				<verse number="26">Тогава Всемогъщият ще бъде извор на твоята радост и ще вдигаш лице с упование към Него.</verse>
				<verse number="27">Ти ще Му се молиш и Той ще се откликне, и обетите си ще изпълниш.</verse>
				<verse number="28">Каквото възнамеряваш, ще направи да стане, и върху твоите пътища ще блесне светлина.</verse>
				<verse number="29">Тъй като Той унижава, който се превъзнася, ще спаси този, който се смирява,</verse>
				<verse number="30">Ще спаси този, който е без вина, ще се спаси чрез чистотата на ръцете си.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">Тогава Йов в отговор каза:</verse>
				<verse number="2">„Дори и днес моята жалба прозвучава горчиво и Неговата ръка тегне върху стенанието ми.</verse>
				<verse number="3">О, да знаех къде да Го намеря и как бих могъл да достигна до Неговия престол!</verse>
				<verse number="4">Пред Него бих изложил своето дело и устата си бих изпълнил с доказателства.</verse>
				<verse number="5">Бих желал да узная отговора, който би ми дал, и бих разбрал това, което би ми казал.</verse>
				<verse number="6">Би ли се съдил с мене с всички сили? Не! Поне да би ме изслушал.</verse>
				<verse number="7">Тогава праведният би спорил с Него и в съдебния си спор бих бил освободен.</verse>
				<verse number="8">Но ето обръщам се напред — няма Го, назад — не Го виждам;</verse>
				<verse number="9">наляво ли върши нещо — не виждам, свия ли надясно — не съзирам,</verse>
				<verse number="10">тъй като Той знае всички мои пътища. Изпита ли ме, ще изляза чист като злато.</verse>
				<verse number="11">Моят крак се придържа здраво към Неговите стъпки; запазвах Неговия път и не се отклонявах.</verse>
				<verse number="12">От заповедта на устата Му не отстъпвах; Неговото слово запазвах в сърцето си.</verse>
				<verse number="13">Той сам решава — кой ще Го отклони? Каквото Той пожелае, извършва.</verse>
				<verse number="14">Така Той ще изпълни това, което е решил за мене; и Той има много подобни замисли за мене.</verse>
				<verse number="15">Затова се боя пред Неговото лице; помисля ли — плаша се от Него.</verse>
				<verse number="16">Бог ме обезсърчи и Всемогъщият ме уплаши,</verse>
				<verse number="17">понеже не изчезнах, и мрак закрива пред мене Неговото присъствие.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">Защо Всемогъщият знае времената, а онези, които Му се уповават, не виждат дните Му за въздаяние?</verse>
				<verse number="2">Преместват межди, грабят стада и ги пасат като свои;</verse>
				<verse number="3">от сираци откарват осел, от вдовица вземат в залог вол;</verse>
				<verse number="4">сиромаси изтикват от пътя, притеснените по земята са принудени да се крият.</verse>
				<verse number="5">Ето като диви осли в пустиня те потеглят на своята работа, като търсят плячка; в степта се оглеждат за хляб за децата си.</verse>
				<verse number="6">Жънат остатък по полето на негодници, берат остатъка грозде в лозето на нечестив човек;</verse>
				<verse number="7">нощуват голи без връхна дреха и на студ без завивка;</verse>
				<verse number="8">прогизнали са от проливен планински дъжд и останали без убежище, се притискат към скали;</verse>
				<verse number="9">откъсват сираче от майчина гръд, на сиромаха вземат в залог връхната дреха.</verse>
				<verse number="10">Бедните обикалят голи без дреха и гладни мъкнат снопове на богати;</verse>
				<verse number="11">изстискват маслиново масло между стени, като нямат камъни за изстисквачка, тъпчат в лин и жадуват.</verse>
				<verse number="12">В града човеци охкат и душата на смъртно ранените надава вик, а Бог не обръща внимание.</verse>
				<verse number="13">И други са врагове на светлината, не знаят пътищата ѝ, не минават по пътеките ѝ.</verse>
				<verse number="14">Призори става убиецът, убива сиромах и беден, а нощем обикаля крадецът.</verse>
				<verse number="15">И окото на прелюбодееца изчаква здрача. Той си казва: „Ничие око няма да ме види“, и забулва лице.</verse>
				<verse number="16">В тъмнината се промъкват в домовете, денем се прибират и не искат да знаят за светлината.</verse>
				<verse number="17">За тях денят почва, когато е тъмнина, понеже знаят ужаса на смъртната сянка.</verse>
				<verse number="18">Леко ще бъде отвлечен такъв по водната повърхност, проклет е неговият дял от земя и няма да поеме по пътя към лозята.</verse>
				<verse number="19">Жега и суша ще ги ограбят, подобно на снежна вода, така и преизподнята ще погълне грешника.</verse>
				<verse number="20">Нека майчина утроба го забрави; нека се храни с него червеят, помен да не остане от него, нека беззаконникът падне като дърво.</verse>
				<verse number="21">Такъв угнетява бездетната, нераждалата и на вдовица не прави добро.</verse>
				<verse number="22">Все пак Бог помага на силните; те стават, когато вече не са уверени за живота си,</verse>
				<verse number="23">дава им сигурност, така че имат подкрепа, и Неговите очи бдят над техните пътища.</verse>
				<verse number="24">Те се издигат високо и ги няма; пропадат и загиват като всички, и ще бъдат изрязани като върховете на класовете.</verse>
				<verse number="25">Не е ли така? Кой би ме наказал за лъжа? Кой би обърнал думата ми в нищо?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="25">
				<verse number="1">В отговор Вилдад Савхеец каза:</verse>
				<verse number="2">„Бог господства с власт, внушаваща страх; Той твори мир в небесните Си висини.</verse>
				<verse number="3">Имат ли брой Неговите служещи сили? И върху кого не изгрява Неговата светлина?</verse>
				<verse number="4">Но как би могъл човек да бъде прав пред Бога, как би могъл роденият от жена да бъде чист?</verse>
				<verse number="5">Ето дори месечината, и тя не е светла пред Него, и звездите не са чисти в очите Му,</verse>
				<verse number="6">а още по-малко един човек, който е като червей, и човешкият син, който е като земен червей.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="26">
				<verse number="1">В отговор Йов каза:</verse>
				<verse number="2">„Как ти помогна на останалия без сили, как подкрепи немощната ръка!</verse>
				<verse number="3">Какъв прекрасен съвет даде на немъдрия и как го поучаваш да вниква в пълнота!</verse>
				<verse number="4">На кого ти извести тези думи и чий дух излизаше от тебе?</verse>
				<verse number="5">Ето рефаими треперят, водите и всичко, което живее в тях.</verse>
				<verse number="6">Преизподнята е разбулена пред Него и няма покривало за ада.</verse>
				<verse number="7">Разпрострял е Той север над празнотата, окачил е земята на нищо.</verse>
				<verse number="8">Той връзва водите в облаците Си и облакът под тях не се разкъсва от тежестта им.</verse>
				<verse number="9">Обвил е престола Си и е разпрострял Своя облак над него.</verse>
				<verse number="10">Очертал е граница на водната повърхност там, където е пределът между светлината и тъмнината.</verse>
				<verse number="11">Стълбовете, на които е опряно небето, треперят и се ужасяват, когато Бог ги заплаши с наказание.</verse>
				<verse number="12">Със Своята сила Той вълнува морето и с разума Си поразява бушуването му.</verse>
				<verse number="13">Неговото дихание е дало блясъка на небето, Неговата ръка е пронизала бягащата змия.</verse>
				<verse number="14">Ето това са покрайнините на пътя Му! Това е само шепот, чут от Него! А кой може да разбере гърма на Неговата мощ?“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="27">
				<verse number="1">Йов продължи своето слово:</verse>
				<verse number="2">„Жив е Бог, Който ме лиши от право, и Всемогъщият, Който опечали душата ми.</verse>
				<verse number="3">Докато диханието ми е у мене и Божият дух в ноздрите ми,</verse>
				<verse number="4">моите устни няма да проговорят неправда и езикът ми няма да произнесе измама!</verse>
				<verse number="5">Далече съм от мисълта да ви отдам право и до смъртта си няма да се откажа от своята невинност.</verse>
				<verse number="6">Поддържам здраво своето право, няма да престана; няма да ме укори моето сърце в никой от моите дни.</verse>
				<verse number="7">Врагът ми е като нечестив човек и моят противник е като злодей.</verse>
				<verse number="8">Защото каква е надеждата за беззаконника, когато Бог прекъсне живота му, изтръгне душата му?</verse>
				<verse number="9">Ще се вслуша ли Бог във вика му, когато го сполети беда?</verse>
				<verse number="10">Ще има ли утеха за него във Всемогъщия и ще призовава ли той Бога по всяко време?</verse>
				<verse number="11">Ще ви поуча какво има в Божията ръка, няма да скрия какво възнамерява Всемогъщият.</verse>
				<verse number="12">Ето вие всички видяхте, а защо празнословите?</verse>
				<verse number="13">Това е участта от Бога, отредена за нечестив човека, и наследството, което потисниците получават от Всемогъщия.</verse>
				<verse number="14">Ако се умножават синовете на такъв човек, ще загинат от меч, и потомците му няма да се насищат с хляб.</verse>
				<verse number="15">Останалите след него смъртта ще погребе, а вдовиците им няма да плачат.</verse>
				<verse number="16">Дори да натрупа и куп сребро като многобройните песъчинки и да приготви дрехи като големите купове глина</verse>
				<verse number="17">— всичко това той ще приготви, но праведникът ще се облича и чистият ще наследи среброто.</verse>
				<verse number="18">Своята къща изгражда като молец и си прави колиба, както пазач;</verse>
				<verse number="19">ляга да спи богат, а не се събужда такъв: отваря очи и вече не е такъв.</verse>
				<verse number="20">Като потоп ще го постигне ужас; нощем ще го грабне буря.</verse>
				<verse number="21">Ще го вдигне източен палещ вятър и ще тръгне, но вятърът ще го отвлече от мястото му.</verse>
				<verse number="22">Безжалостно ще налети бедствие върху него колкото и да иска да избегне от него.</verse>
				<verse number="23">Ще се пляска с ръце по него и ще се подсвирва от мястото му.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="28">
				<verse number="1">Наистина среброто има своя рудна жила и златото има място, където го промиват.</verse>
				<verse number="2">Желязото се добива от земята, от камениста маса се извлича мед в пещ.</verse>
				<verse number="3">Поставя се край на тъмнината и грижливо се търси руда в мрак и смъртна сянка.</verse>
				<verse number="4">Изкопават рудник по места, където крак не е стъпвал, увисват и се клатят далече от човек.</verse>
				<verse number="5">Земята, от която идва храна, е ровена сякаш от огън.</verse>
				<verse number="6">Скалите там са източник на сапфир и златен прах в тях.</verse>
				<verse number="7">Пътеката за там орел не знае, око на ястреб не я е съзирало.</verse>
				<verse number="8">Не е пристъпвал там горд див звяр, лъв не е ходил по нея.</verse>
				<verse number="9">На гранит човек слага ръката си, издъно преобръща планини,</verse>
				<verse number="10">тунели изсича в скалата. Окото му съзира всякаква скъпоценност.</verse>
				<verse number="11">Спира прилива на потоците и скритото изважда на светло.</verse>
				<verse number="12">Но къде се намира мъдростта и къде е мястото на разума?</verse>
				<verse number="13">Човек не знае нейната цена. Тя не се намира в земята на живите.</verse>
				<verse number="14">Бездната казва: „Не е у мене тя!“ И морето казва: „Не е у мене!“</verse>
				<verse number="15">Не се дава за пречистено злато и не се отмерва сребро като покупна цена за нея.</verse>
				<verse number="16">Не се отмерва за нея офирско злато, нито се купува с карнеол или със сапфир.</verse>
				<verse number="17">Не се равняват с нея злато и кристал; не се разменя за съд от злато.</verse>
				<verse number="18">За корали и планински кристал защо да се говори, тя е повече от бисери.</verse>
				<verse number="19">С нея не се равнява и топазът от Куш; с чисто злато тя не се оценява.</verse>
				<verse number="20">Но откъде идва мъдростта и къде е мястото на разума?</verse>
				<verse number="21">Утаена е тя пред очите на всичко живо, скрита е тя от птиците по небето.</verse>
				<verse number="22">Адът и смъртта казват: „Само с уши сме слушали слух за нея.“</verse>
				<verse number="23">Само Бог знае нейния път и Той познава нейното място,</verse>
				<verse number="24">защото Той прониква със Своя взор до краищата на земята и вижда всичко под цялото небе.</verse>
				<verse number="25">Когато Той определяше тежестта на вятъра и отреждаше мярка за водата,</verse>
				<verse number="26">когато даваше наредбата за дъжда и пътя за гръмотевичната мълния,</verse>
				<verse number="27">тогава Той я видя и установи, уреди я и я изпита.</verse>
				<verse number="28">Тогава каза на човека: „Ето страхът пред Господа — това е мъдростта, а отбягването от злото е разум.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="29">
				<verse number="1">Тогава Йов продължи своето слово и каза:</verse>
				<verse number="2">„О, да бях, както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше,</verse>
				<verse number="3">когато светилото Му светеше над главата ми и под Неговата светлина вървях спокойно в мрака;</verse>
				<verse number="4">когато бях в зрелите си години и Божията закрила беше над моята шатра;</verse>
				<verse number="5">когато Всемогъщият беше още с мене и моите деца ме заобикаляха;</verse>
				<verse number="6">когато моите стъпки се обливаха с мляко и от маслиновите дървета по скалите се лееха за мене потоци масло!</verse>
				<verse number="7">Когато излизах пред градските порти и заемах мястото си на площада,</verse>
				<verse number="8">видеха ли ме младите, отдръпваха се, а старите ставаха и стояха прави,</verse>
				<verse number="9">князете се спираха да говорят и поставяха длан пред устата си,</verse>
				<verse number="10">гласът на първенците се сдържаше и езикът им прилепваше към небцето им.</verse>
				<verse number="11">Когато някой ме чуваше с ухото си, облажаваше ме, видеше ли ме с око, прославяше ме,</verse>
				<verse number="12">защото спасявах бедния, който викаше за помощ, и сирака, който си нямаше човек да му помогне.</verse>
				<verse number="13">Благословението на изоставения идваше върху мене и на сърцето на вдовица давах радост.</verse>
				<verse number="14">Справедливостта беше моето красиво облекло. Нея раздавах, тя ми беше като наметало и покривало на главата.</verse>
				<verse number="15">Аз бях очи за слепия и крак за сакатия,</verse>
				<verse number="16">баща бях за сиромаси и внимателно проучвах тъжбата на този, когото не познавах.</verse>
				<verse number="17">На беззаконника чупех челюстите и изтръгвах от зъбите му заграбеното.</verse>
				<verse number="18">Казвах си: „В гнездото си ще почина и дните ми ще бъдат много — като пясъка;</verse>
				<verse number="19">коренът ми ще е открит за водата, и росата ще нощува в клоните ми,</verse>
				<verse number="20">славата ми няма да остарее с мене, лъкът ми е здраво в ръката ми!“</verse>
				<verse number="21">Слушаха ме и чакаха, и мълчаливо очакваха моя съвет</verse>
				<verse number="22">След думите ми те не отговаряха нищо, речта ми се стичаше върху тях като капки.</verse>
				<verse number="23">Очакваха ме като ранен дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд.</verse>
				<verse number="24">Усмихвах им се, когато бяха унили, и светлото ми лице не помрачаваха.</verse>
				<verse number="25">Определях им пътя, седях като цар сред войска и ги ръководех като утешител на плачещи.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="30">
				<verse number="1">„А сега ми се присмиват по-младите от мене, тези, чиито бащи не биха били достойни да ги поставя заедно с кучетата на дребния си добитък.</verse>
				<verse number="2">За какво ми биха били силата и силата на техните ръце? Изчезнала е тяхната пълна сила.</verse>
				<verse number="3">От недостиг и глад изтощени, огризват сухи корени в степта, храсталак по пусти места и в пустинята,</verse>
				<verse number="4">късат храст със соленовидни листа и корени на гениста им служат за хляб.</verse>
				<verse number="5">Прогонват ги от обществото, викат по тях като по крадци,</verse>
				<verse number="6">за да живеят в ужасни пещери, в кухини, пълни с прах и скални дупки.</verse>
				<verse number="7">Викат между храстите, врат се под трънаците —</verse>
				<verse number="8">подли и безименни човеци, измет на земята.</verse>
				<verse number="9">На тези станах подигравателна песен и прицел за бръщолевене.</verse>
				<verse number="10">Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят в лицето ми.</verse>
				<verse number="11">Тъй като Бог развърза юздата и ме прегъна, те смъкнаха задръжките на устата си.</verse>
				<verse number="12">Отдясно се надига тълпа, хвърлят камъни по краката ми, насочват гибелните си пътища срещу мене,</verse>
				<verse number="13">а прекъснаха моя път, спомогнаха за моята гибел и нямаха чужда помощ за това.</verse>
				<verse number="14">Дойдоха при мене като през широк пролом, бурно се нахвърляха срещу мене като през опустошено място.</verse>
				<verse number="15">Ужаси ме връхлетяха; достойнството ми се разсея като вятър и благополучието ми отмина като облак.</verse>
				<verse number="16">И сега у мене се топи душата ми; дни на беда ме притиснаха.</verse>
				<verse number="17">Нощем ме пронизва болка в костите, боли ме, не ми дава покой.</verse>
				<verse number="18">С всичка сила бива съблечена дрехата ми; Той ме стяга като отвора на ризата ми.</verse>
				<verse number="19">Хвърли ме в калта и аз станах като прах и пепел.</verse>
				<verse number="20">Викам към Тебе и не ми отговаряш; стоя, а Ти само ме гледаш.</verse>
				<verse number="21">Ти стана жесток към мене, със силната Си ръка враждуваш против мене.</verse>
				<verse number="22">Ти ме вдигна, остави ме да се нося по вятъра и ме съсипваш под шума на гърма.</verse>
				<verse number="23">Да, зная, че ще ме докараш до смъртта — в дома, където се събират всички живи.</verse>
				<verse number="24">Наистина, при опустошение няма ли Той да простре ръка и не се ли вика в беда?</verse>
				<verse number="25">Не съм ли плакал за онзи, който беше в тежко притеснение, не е ли скърбяла душата ми за бедните?</verse>
				<verse number="26">Чаках добро, а дойде зло, надявах се на светлина, а дойде мрак.</verse>
				<verse number="27">Моите вътрешности се бунтуват и не се уталожват, постигнаха ме дни на скърби.</verse>
				<verse number="28">Ходя мрачен, без утеха, ставам в събранието и викам.</verse>
				<verse number="29">Станах брат на чакалите и приятел на щраусите.</verse>
				<verse number="30">Кожата по мене е почерняла и моите кости изгоряха от жега.</verse>
				<verse number="31">Свиренето ми на арфа стана тъжно и флейтата ми издава плачевен глас.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="31">
				<verse number="1">„Договор сключих с очите си да не поглеждам девица.</verse>
				<verse number="2">Но каква ми е участта от Бога свише и какво е наследството ми от Всемогъщия от висините?</verse>
				<verse number="3">Бедствието не е ли за нечестив човека и злото не е ли за злосторника?</verse>
				<verse number="4">Бог не видя ли моите пътища и не изброи ли моите стъпки?</verse>
				<verse number="5">Ако съм постъпвал с лъжа и ако моят крак е бързал към измама,</verse>
				<verse number="6">нека ме претеглят на точни везни и Бог ще установи моята невинност.</verse>
				<verse number="7">Ако стъпките ми са се отклонявали от пътя и ако сърцето ми е следвало очите ми, и по дланите ми се е залепило петно,</verse>
				<verse number="8">нека сея, а друг да яде и нека потомците ми да бъдат изкоренени.</verse>
				<verse number="9">Ако сърцето ми се е прелъстявало от жена и ако съм дебнел при вратата на ближния си,</verse>
				<verse number="10">нека жена ми да мели за друг и нека други да се надвесват над нея,</verse>
				<verse number="11">защото това е безчестие и е беззаконие, което се наказва от съд;</verse>
				<verse number="12">защото е огън, който изяжда до преизподнята и би изгорил всичко, което ми принадлежи.</verse>
				<verse number="13">Ако не зачитах правата на слугата си и на слугинята си, когато са имали спор с мене,</verse>
				<verse number="14">какво щях да правя, ако Бог би се надигнал срещу мене, и ако Той би ме наказал, какво можех да Му отговоря?</verse>
				<verse number="15">Нали Този, Който ме е създал в утробата на майка ми, Същият е създал всички ни в майчина утроба?</verse>
				<verse number="16">Отказвал ли съм да изпълня просбата на бедни и оставях ли очите на вдовица да линеят?</verse>
				<verse number="17">Самичък ли съм изяждал своя залък и не е ли ял от него и сирак?</verse>
				<verse number="18">Защото от младини е расъл той с мене като с баща и от утробата на майка си съм го водел.</verse>
				<verse number="19">Ако виждах някой загубен без дреха и осиромашал без връхна дреха,</verse>
				<verse number="20">не ме ли е благославяло неговото потомство и не е ли бил стоплян с вълна от моите агнета?</verse>
				<verse number="21">Ако съм издигал ръката си срещу сирак, понеже съм видял подкрепа при портите,</verse>
				<verse number="22">нека рамото ми се отдели от гърба и нека горната част на ръката ми се откъсне от лакътя,</verse>
				<verse number="23">тъй като наказанието от Бога ме плаши: пред Неговото величие не бих устоял.</verse>
				<verse number="24">Взимал ли съм златото за своя опора и казвал ли съм на чисто злато: „Ти си мое упование?“</verse>
				<verse number="25">Ако съм се радвал, че богатството ми беше голямо и че моята ръка толкова много е спечелила,</verse>
				<verse number="26">ако гледах слънцето как блести и луната как величествено върви,</verse>
				<verse number="27">прелъстих ли се тайно в сърцето си и поднесе ли се ръката ми на устата ми за целувка —</verse>
				<verse number="28">това щеше да е също престъпление за наказване от съдия, защото бих се отрекъл от Бога във висините.</verse>
				<verse number="29">Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, когато го постигаше нещастие?</verse>
				<verse number="30">Не, аз не позволявах на своята уста да съгреши, с проклятие да търси гибелта на неговия живот.</verse>
				<verse number="31">Не казваха ли хората от шатрата ми: „Кой ли не се е насищал от неговите месни гозби?“</verse>
				<verse number="32">Чужд човек не нощуваше на улицата, вратата ми беше отворена за всеки пътник.</verse>
				<verse number="33">Ако бях скривал като човек своите простъпки, бях прикривал в гърдите си своята вина,</verse>
				<verse number="34">понеже съм се боял от голямото множество, плашел съм се от подигравката на роднините, тогава щях да си мълча и не щях да излизам вън от вратата.</verse>
				<verse number="35">Ах, би ли имало някой, който да ме чуе! Това е моята последна дума: нека Всемогъщият да ми отговори! И нека този, с когото споря, напише отговора на свитък.</verse>
				<verse number="36">Наистина, бих искал да го нося на рамо, да го навия като венец на главата си.</verse>
				<verse number="37">Щях да известя на Бога броя на крачките си, щях да се приближа без страх до Него като към княз.</verse>
				<verse number="38">Ако нивите ми са викали срещу мене и браздите им са се оплаквали от мене,</verse>
				<verse number="39">ако безплатно съм ял добива им и бях причинявал грижи на стопаните,</verse>
				<verse number="40">нека вместо жито да растат бодили и вместо ечемик — бурени.“ Край на думите на Йов.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="32">
				<verse number="1">Когато тези трима мъже престанаха да отговарят на Йов, защото в своите очи той беше прав,</verse>
				<verse number="2">разпали се гневът на Елиуй, син на Варахиил, вузитец от Рамовия род. Той се разгневи на Йов, понеже този изкарваше себе си прав пред Бога,</verse>
				<verse number="3">а гневът му се разпали против тримата му приятели затова, че не намериха отговор, но обвиняваха Йов.</verse>
				<verse number="4">Елиуй чакаше, докато Йов говореше, понеже всички бяха по-стари от него.</verse>
				<verse number="5">Когато Елиуй видя, че тримата мъже не знаят какво да отговорят, гневът му се разпали.</verse>
				<verse number="6">Тогава Елиуй, син на Варахиил, вузитец, в отговор каза: „Аз съм млад на години, а вие сте стари. Затова се сдържах боязливо да изявя пред вас моите познания.</verse>
				<verse number="7">Аз си казвах: „Нека дните говорят и нека многолетието поучава на мъдрост.“</verse>
				<verse number="8">Все пак у човека има дух и диханието на Всемогъщия го вразумява.</verse>
				<verse number="9">Възрастните не са винаги мъдри, правото не разбират само старците.</verse>
				<verse number="10">Затова казвам: изслушайте ме! Ще ви съобщя мнението си.</verse>
				<verse number="11">Ето чаках вашите думи, вслушвах се в умните ви мисли, докато търсехте точни думи.</verse>
				<verse number="12">С внимание ви проследявах и ето никой не се противопостави на Йов и никой от вас не отговори на думите му.</verse>
				<verse number="13">Не казвайте: „Намерихме мъдростта: нека Бог го опровергае, а не човек.“</verse>
				<verse number="14">Ако той би отправил думите си към мене, не щях да му отговоря с вашите думи.</verse>
				<verse number="15">Смутени стоят, не отговарят вече. Свършиха се думите им.</verse>
				<verse number="16">Трябва ли да чакам, понеже те не говорят, стоят и повече не отговарят?</verse>
				<verse number="17">Ще отговоря и аз от своя страна. Така и аз ще изявя това, което зная,</verse>
				<verse number="18">понеже съм пълен с мисли и Божият дух у мене напира.</verse>
				<verse number="19">Ето вътрешността ми е като неотпушено вино, готова е да се пръсне като нови мехове.</verse>
				<verse number="20">Нека говоря и ще си поема въздух, ще отворя устните си и ще отговоря.</verse>
				<verse number="21">Няма да гледам на лице и никого няма да лаская,</verse>
				<verse number="22">защото не умея да лаская: иначе моят Творец би ме наказал веднага.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="33">
				<verse number="1">„И така, Йов, слушай речта ми и обърни внимание върху всички мои думи!</verse>
				<verse number="2">Ето отварям устата си, езикът ми говори в устата ми.</verse>
				<verse number="3">От искрено сърце говоря и устата ми ще произнесе чиста истина.</verse>
				<verse number="4">Божият Дух ме е създал и Духът на Всемогъщия ме е оживил.</verse>
				<verse number="5">Ако можеш, отговори ми; приготви се и застани пред мене.</verse>
				<verse number="6">Ето пред Бога аз съм равен на тебе и аз съм взет от глина.</verse>
				<verse number="7">Затова страх пред мене не може да те смути и товар от мене няма да те притиска.</verse>
				<verse number="8">Да, ти каза пред моите уши и аз чух да прозвучават думите:</verse>
				<verse number="9">„Чист съм, без грях, без петно и нямам вина,</verse>
				<verse number="10">а Той търси предлози против мене и ме гледа като враг.</verse>
				<verse number="11">Краката ми постави в стегалки и следи всичките ми пътища.“</verse>
				<verse number="12">Ето в това ти не си прав и затова ти отговарям, понеже Бог превъзхожда човека.</verse>
				<verse number="13">Защо спориш с Него затова, че Той не ти дава отговор за Своите дела?</verse>
				<verse number="14">Но Бог говори веднъж и два пъти — но на това не се обръща внимание.</verse>
				<verse number="15">Насън, в нощно видение, когато хората потъват в дълбок сън и когато дремят в леглото,</verse>
				<verse number="16">тгава Той отваря ухото на човека и на даденото от Него наставление полага печат,</verse>
				<verse number="17">за да отклони човека от някое дело и да премахне от него гордостта,</verse>
				<verse number="18">за да спаси душата му от пропаст и живота му от смъртоносно оръжие.</verse>
				<verse number="19">А човек бива вразумяван и чрез страдание в леглото, и с постоянна болка в неговите кости.</verse>
				<verse number="20">Хлябът става противен на живота му и душата му се отвръща от любимото ястие.</verse>
				<verse number="21">Неговата плът чезне, повече не се вижда и костите му, които иначе не се виждат, се оголват.</verse>
				<verse number="22">Животът му се приближава до гроба, животът му — към смъртния край.</verse>
				<verse number="23">Ако има над него ангел осредник, един от многото ангели, за да показва на човека кое е правилно,</verse>
				<verse number="24">тогава Бог ще се умилостиви над него, ще каже: „Освободи го да не потъва в гроба. Откупа за него намерих.“</verse>
				<verse number="25">Тогава плътта му ще процъфти като на младини; той ще се върне към дните на младостта си.</verse>
				<verse number="26">Ще се помоли на Бога и Той ще се умилостиви над него, така че ще поглежда лицето му с радост и ще възвърне на човека справедливостта му.</verse>
				<verse number="27">Той ще пее на хората и ще казва: „Грешил съм и правдата съм изкривявал, и не ми се въздаде.</verse>
				<verse number="28">Той избави душата ми от слизане в гроба и животът ми вижда светлина.“</verse>
				<verse number="29">Ето всичко това Бог прави два-три пъти с човека:</verse>
				<verse number="30">да спасява душата му от гроба, за да блесне светлината на живота му.</verse>
				<verse number="31">Йов, внимавай и ме слушай, мълчи, а аз ще говоря!</verse>
				<verse number="32">Ако у тебе има думи, дай ми отговор! И говори, защото бих желал да се оправдаеш.</verse>
				<verse number="33">Ако ли не, слушай ме! Мълчи и ще те науча на мъдрост.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="34">
				<verse number="1">Тогава Елиуй продължи да говори:</verse>
				<verse number="2">„Чуйте, вие, мъдри, речта ми, слушайте ме, вие, знаещи!</verse>
				<verse number="3">Защото ухото проверява думите, така както небцето — вкуса на ястието.</verse>
				<verse number="4">Нека изследваме за нас правото, да познаем кое е доброто.</verse>
				<verse number="5">Ето Йов казва: „Аз съм прав, но Бог ме лиши от съд.</verse>
				<verse number="6">Трябва ли да отрека с лъжа своето право? Раната ми е неизцерима — без вина.“</verse>
				<verse number="7">Кой човек е като Йов, който пие хулите като вода,</verse>
				<verse number="8">общува със злосторници и ходи с нечестиви?</verse>
				<verse number="9">Защото беше казал: „Човек няма полза, когато върши приятното за Бога.“</verse>
				<verse number="10">Затова чуйте ме, разумни мъже! У Бога не може да има неправда и у Всемогъщия нечестие,</verse>
				<verse number="11">понеже Той въздава на човека според това, което е вършил, и човек си го получава според постъпките си.</verse>
				<verse number="12">Наистина Бог не върши нечестие и Всемогъщият не изкривява съда.</verse>
				<verse number="13">Кой Му повери земята и Му е възложил грижата за цялата Вселена?</verse>
				<verse number="14">Ако Той би обърнал сърцето Си към Себе Си и би привлякъл Своя Дух и диханието само към Себе Си,</verse>
				<verse number="15">всяко живо същество щеше да загине веднага и човекът щеше да се върне в праха.</verse>
				<verse number="16">И ако имаш разум, чуй това и ухото ти да обърне внимание върху гласа на думите ми!</verse>
				<verse number="17">Наистина може ли да управлява онзи, който мрази правото? Тогава можеш ли да обвиниш Всеправедния?</verse>
				<verse number="18">Може ли да се каже на царя: „Ти си негодяй“, а на князете: „Вие сте нечестиви“?</verse>
				<verse number="19">Но Той не гледа и на лицата на князете и не предпочита богат пред беден, защото всички те са дело на ръцете Му.</verse>
				<verse number="20">Те умират внезапно, посред нощ; разбунтува се народът и те изчезват; силния Той отстранява не с човешка сила.</verse>
				<verse number="21">Защото очите Му бдят над пътищата на човека и Той вижда всичките му стъпки.</verse>
				<verse number="22">Няма мрак, нито смъртна сянка, където биха могли да се укрият злосторниците.</verse>
				<verse number="23">И така, Той повече няма нужда да възлага на човека да отиде при Него на съд.</verse>
				<verse number="24">Той съкрушава силните без изследване и поставя други на техни места,</verse>
				<verse number="25">защото Той проследява техните дела и ги поразява нощем, и те биват унищожени.</verse>
				<verse number="26">На място, където всички виждат, Той ги наказва, подобно на престъпници,</verse>
				<verse number="27">понеже са се отклонили от Него и не спазват всички Негови пътища,</verse>
				<verse number="28">така че до Него дойде викът на бедните и Той чу стенанието на потиснатите.</verse>
				<verse number="29">Държи ли се Той спокойно, никой не може да Го обяви за виновен; скрие ли лицето Си, кой може да Го види — било за един народ, било за един човек,</verse>
				<verse number="30">така че нечестив човек да не царува за съблазън на народа.</verse>
				<verse number="31">Пред Бога трябва да се говори: „Възгордях се, няма вече да греша,</verse>
				<verse number="32">За това, което не виждам, Ти ме научи. Ако съм допуснал беззаконие, няма да продължа да го върша.“</verse>
				<verse number="33">Трябва ли Бог да въздава според твоето мнение, понеже ти отхвърли това? Ти трябва да избираш, не аз. Каквото знаеш, това говори!</verse>
				<verse number="34">Ще ми кажат разумните хора, както и мъдрият човек, който ме е слушал:</verse>
				<verse number="35">„Йов не говореше умно и думите му не са разумни.“</verse>
				<verse number="36">Нека той да бъде подлаган непрестанно на изпитание според отговорите му, свойствени на зли хора,</verse>
				<verse number="37">понеже към греховете си прибавя нечестие, между нас си устройваше да му пляскат одобрително с ръце и умножава думите си против Бога.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="35">
				<verse number="1">Елиуй продължи да говори и каза:</verse>
				<verse number="2">„Смяташ ли за правилно това, което изрече: „По-прав съм от Бога“,</verse>
				<verse number="3">както и това, че казваш: „Каква ми е ползата от невинността и каква ми е изгодата, ако бих грешал?“</verse>
				<verse number="4">Аз ще отвърна с думи — на тебе и на приятелите ти с тебе.</verse>
				<verse number="5">Погледни небето и виж, взри се в облаците високо над тебе!</verse>
				<verse number="6">Ако си съгрешил, какво Му причиняваш? И ако престъпленията ти са много, какво ще Му направиш?</verse>
				<verse number="7">Ако си праведен, какво Му даваш или какво Той получава от ръката ти?</verse>
				<verse number="8">Грехът ти засяга човек като тебе, а вършиш ли справедливото, за човешки син е.</verse>
				<verse number="9">Потисканите викат от многото потисници и поради насилието на силните зоват за помощ,</verse>
				<verse number="10">но никой не казва: „Къде е Бог, моят Творец, Който дава помощ през нощта,</verse>
				<verse number="11">Който ни поучава повече, отколкото добитъка по земята, и ни вразумява повече от птиците в небето?“</verse>
				<verse number="12">Там те викат, но Той не им отговаря поради гордостта на злите хора.</verse>
				<verse number="13">Да, наистина напразно викат и Всемогъщият не взима под внимание това.</verse>
				<verse number="14">Въпреки че казваш, че не Го виждаш, но съдът е пред Него и ти го очаквай.</verse>
				<verse number="15">А сега, понеже Той не проявява гнева Си и не обръща твърде внимание на гордост,</verse>
				<verse number="16">затова Йов отвори лекомислено устата си и безразсъдно лее думи.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="36">
				<verse number="1">Елиуй продължи да говори и каза:</verse>
				<verse number="2">„Почакай ме малко и ще те поуча! Понеже имам още какво да кажа за Бога.</verse>
				<verse number="3">Ще започна мисълта си отдалече и ще въздам на своя Творец справедливост,</verse>
				<verse number="4">понеже думите ми не са измама, но пред тебе стои съвършен в познанията.</verse>
				<verse number="5">Ето Бог е мощен и все пак не отхвърля духовно силен.</verse>
				<verse number="6">Той не оставя нечестив човека жив, но на потиснатите въздава правото.</verse>
				<verse number="7">Не отвръща очи от праведните, но ги поставя с царе на престол завинаги и те се въздигат.</verse>
				<verse number="8">Ако пък са оковани с вериги и се държат в оковите на неволята,</verse>
				<verse number="9">Той им напомня за техните дела и нечестия, понеже са се възгордели,</verse>
				<verse number="10">и отваря ушите им за предупреждение, и им казва, че трябва да се обърнат от греха.</verse>
				<verse number="11">Ако послушат и Му служат, ще прекарат дните си в благополучие и годините си в радост.</verse>
				<verse number="12">Ако не послушат, ще загинат от стрела и ще умрат в безумие.</verse>
				<verse number="13">Но нечестивите таят у себе си ярост, не Му се молят, когато Той ги окове.</verse>
				<verse number="14">Затова диханието им свършва на младини, а животът им е като на ханаанските храмови блудници.</verse>
				<verse number="15">Бог спасява бедния в неволята му и когато е потиснат, отваря му ухото.</verse>
				<verse number="16">И тебе би изтръгнал от теснотата на простора, където няма притеснение и поставеното на трапезата е богато на тлъстина.</verse>
				<verse number="17">Но изпълваш ли се с вина за нечестие, ще те постигнат съд и осъждане.</verse>
				<verse number="18">Не оставяй гневът да те подведе към хула и да те съблазни богат жертвен откуп.</verse>
				<verse number="19">Ще обърне ли внимание Бог на твоето богатство? Не, нито на златото, нито на мощната ти сила.</verse>
				<verse number="20">Не жадувай онази нощ, в която народите се изтребват.</verse>
				<verse number="21">Пази се, не се поддавай на нечестие, което ти си избрал пред бедата.</verse>
				<verse number="22">Ето Бог е възвишен по силата Си и кой би могъл да даде поучение като Него?</verse>
				<verse number="23">Кой би могъл да Му посочи Неговия път? Кой би могъл да каже: „Ти постъпваш несправедливо?“</verse>
				<verse number="24">Помни това, за да прославяш делата Му, които хората възпяват.</verse>
				<verse number="25">Всички хора могат да ги видят, ако и човек да ги съзре отдалече.</verse>
				<verse number="26">Ето Бог е велик и непознаваем, броят на годините Му е неизследим.</verse>
				<verse number="27">Той извлича капките от морето; в мъглата те се изливат в дъжд.</verse>
				<verse number="28">Те капят от облаците и се изливат изобилно върху хората.</verse>
				<verse number="29">И все пак, кой би могъл да разбере широтата на облаците, гърма от Неговата шатра?</verse>
				<verse number="30">Ето Той разпростира над тях Своята светлина и покрива морските дълбини в мрак.</verse>
				<verse number="31">От тях Той съди народите, дава им храна в изобилие.</verse>
				<verse number="32">В дланите Си Той крие светкавица и ѝ заповядва кого да удари.</verse>
				<verse number="33">Нейният гръм я известява, самият добитък също усеща, че тя идва.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="37">
				<verse number="1">„И от това трепери сърцето ми и трепка от мястото си.</verse>
				<verse number="2">Слушайте, слушайте бушуването на гласа на Бога, трясъка, който излиза от устата Му.</verse>
				<verse number="3">Той го разгръща по цялото небе да гърми, а светкавицата Си — до краищата на земята.</verse>
				<verse number="4">След Него реве гърмът, гърми с мощния Му глас. Той не задържа светкавицата, когато се чуе Неговият гръм.</verse>
				<verse number="5">Бог гърми с чудния Си глас, върши велики дела, които не разбираме.</verse>
				<verse number="6">Защото Той казва на снега: „Падай на земята!“, и на проливния дъжд властно: „Изливай се още по-силно!“</verse>
				<verse number="7">Той слага печат върху ръката на всеки човек, за да знаят Неговите дела.</verse>
				<verse number="8">Тогава звярът отива в убежището си и си остава в леговището.</verse>
				<verse number="9">От юг идва буря, от север — студ.</verse>
				<verse number="10">От Божието духване се образува лед и широката водна повърхност се втвърдява.</verse>
				<verse number="11">И с влага натоварва облаците и облаците пръскат светкавиците Му.</verse>
				<verse number="12">И според замислите Му те тръгват насам-натам, за да изпълнят Неговата заповед по краищата на земята,</verse>
				<verse number="13">било за наказание на земята Му или за милост — така ги изпраща.</verse>
				<verse number="14">Ти, Йов, вслушай се в това, стой и размишлявай за Божиите чудеса!</verse>
				<verse number="15">Знаеш ли как Бог се разпорежда с тях, как се появява светкавица от Неговия облак?</verse>
				<verse number="16">Разбираш ли как висят облаците — това чудо на Всесъвършения в знанието?</verse>
				<verse number="17">Ти, който се потиш в дрехата си от жеги, когато земята притихне при южния вятър,</verse>
				<verse number="18">ти ли разпростря с Него облаците, твърди като излято метално огледало?</verse>
				<verse number="19">Научи ни какво да Му кажем! Поради помрачение нищо не можем да представим.</verse>
				<verse number="20">Ще Му бъде ли казано: „Аз искам да говоря?“ Би ли казал някой, че би искал да загине?</verse>
				<verse number="21">А сега светлината не се вижда, макар тя ярко да блести зад облаците, но след като вятър премине и ги прочисти.</verse>
				<verse number="22">От север идва златното влияние, а Бог е Сам обкръжен с величие, което внушава благоговение.</verse>
				<verse number="23">Всемогъщият е непостижим. Велик е по сила, по съд. Богат на справедливост, Той не угнетява.</verse>
				<verse number="24">Нека поради това хората да благоговеят пред Него и Той да бъде почитан от всички мъдри по сърце!“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="38">
				<verse number="1">След като Елиуй престана да говори, Господ отговори на Йов от бурята и каза:</verse>
				<verse number="2">„Кой е този, който омрачава Провидението с думи без познание?</verse>
				<verse number="3">Препаши кръста си като героичен мъж! Ще те питам и ти Ми отговаряй!</verse>
				<verse number="4">Къде беше ти, когато полагах основите на земята? Обясни, ако знаеш.</verse>
				<verse number="5">Кой е определил размерите, нима знаеш това? Или кой е опъвал по нея въже за измерване?</verse>
				<verse number="6">На какво са закрепени основите и, и кой е положил крайъгълния ѝ камък,</verse>
				<verse number="7">когато утринните звезди ликуваха и всички Божии ангели възклицаваха?</verse>
				<verse number="8">Кой затвори морето с врати, когато избликна и излезе като от майчина утроба,</verse>
				<verse number="9">когато превърнах облаците в негово облекло, а мъглата — в негови пелени,</verse>
				<verse number="10">когато му утвърдих Моя наредба и поставих ключалки и врата?</verse>
				<verse number="11">Тогава казах: „Дотук ще дойдеш, но не по-нататък, и тук ще се разбиват твоите горди вълни!“</verse>
				<verse number="12">Заповядвал ли си през живота си на утринта? Посочвал ли си на зората мястото ѝ,</verse>
				<verse number="13">за да обгърне краищата на земята и да прогони нечестивите?</verse>
				<verse number="14">Тя се изменя като глина под печат и застава като оцветена дреха.</verse>
				<verse number="15">На нечестивите ще се отнеме светлината им и ще се сломи вдигнатата им ръка.</verse>
				<verse number="16">Достигал ли си морските извори и изследвал ли си бездната?</verse>
				<verse number="17">Отваряла ли се е за тебе вратата на смъртта и видял ли си вратата на смъртната сянка?</verse>
				<verse number="18">Разглеждал ли си ширините на земята? Кажи, ако знаеш всичко!</verse>
				<verse number="19">Къде е пътят към обиталището на светлината и къде е мястото на тъмнината?</verse>
				<verse number="20">Водиш ли ги до тяхната граница, познаваш ли пътеките към техния дом?</verse>
				<verse number="21">Нима ти знаеш това, понеже тогава си бил роден и броят на дните ти е голям.</verse>
				<verse number="22">Идвал ли си в хранилищата на снега и виждал ли си хранилищата на градушката,</verse>
				<verse number="23">които пазя за злополучно време, за ден на борба и на битка?</verse>
				<verse number="24">Къде е пътят, по който светлината се разлива, където източният вятър се разнася по земята?</verse>
				<verse number="25">Кой разделя проливния дъжд на потоци и прави път за буреносни облаци,</verse>
				<verse number="26">за да вали дъжд върху безлюдната земя, върху пустинята, където няма човек,</verse>
				<verse number="27">за да насища пустинята и степта и за да поникне зеленина?</verse>
				<verse number="28">Дъждът има ли баща и кой поражда капките на росата?</verse>
				<verse number="29">От чия утроба излиза ледът, а небесния скреж — кой го ражда?</verse>
				<verse number="30">Водите се втвърдяват като камък и повърхността на морската бездна замръзва.</verse>
				<verse number="31">Можеш ли да вържеш връзките на Плеядите и да отвържеш вървите на Орион?</verse>
				<verse number="32">Можеш ли да извеждаш съзвездията навреме и да водиш Мечката с нейните деца?</verse>
				<verse number="33">Знаеш ли законите на небето, ти ли установи неговото господство над земята?</verse>
				<verse number="34">Можеш ли да надигнеш гласа си до облаците, за да те покрие изобилно вода?</verse>
				<verse number="35">Можеш ли да пращаш светкавици, така че те да тръгнат и да ти кажат: „Ето ни?“</verse>
				<verse number="36">Кой влага мъдрост в тъмните облаци или кой е вложил в петела досетливост?</verse>
				<verse number="37">Кой може да преброи облаците с мъдростта си и да излее небесните водни мехове,</verse>
				<verse number="38">когато прахта става като излята и буците се слепват?</verse>
				<verse number="39">Ти ли ловиш плячка за лъвицата и можеш ли да заситиш глада на лъвчетата,</verse>
				<verse number="40">когато те почиват в леговищата, лежат под сянка в засада?</verse>
				<verse number="41">Кой дава на враната храната ѝ, когато малките ѝ викат към Бога, обикаляйки без храна?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="39">
				<verse number="1">Знаеш ли времето, когато скалните кози раждат, и забелязал ли си кога елените са в родилна болка?</verse>
				<verse number="2">Можеш ли да преброиш месеците на тяхната бременност? И знаеш ли времето, когато раждат?</verse>
				<verse number="3">Те се превиват, раждат своите малки, освобождават се от болките.</verse>
				<verse number="4">Техните рожби заякват, порастват на воля, отиват и не се връщат при тях.</verse>
				<verse number="5">Кой е дал свобода на дивия осел? Кой е развързал връзките на степния осел,</verse>
				<verse number="6">на който съм дал пустинята за дом и солната степ — за жилище.</verse>
				<verse number="7">Той се присмива на градския шум, не чува гласа на подкарващия го,</verse>
				<verse number="8">претърсва планините, своята паша, и търси всякаква зеленина.</verse>
				<verse number="9">Ще поиска ли дивият бик да ти служи и ще пренощува ли на твоите ясли?</verse>
				<verse number="10">Можеш ли да привържеш дивия бик с въже към браздата? Ще разорава ли нивата след тебе?</verse>
				<verse number="11">Ще се довериш ли на него, понеже силата му е голяма, и ще разчиташ ли в работата си на него?</verse>
				<verse number="12">Ще му повярваш ли, че ще се върне при поникналото зърно и ще го донесе на твоето място за вършеене?</verse>
				<verse number="13">Женската на щрауса маха с криле радостно, но може ли да лети с тях като щъркела?</verse>
				<verse number="14">Тя оставя яйцата си на земята и в горещия пясък ги съгрява,</verse>
				<verse number="15">но забравя, че крак може да ги смаже и диво животно да ги стъпче.</verse>
				<verse number="16">Сурова е към малките си, като да не са нейни, и не се страхува, че трудът ѝ може да е напразен.</verse>
				<verse number="17">Защото Бог е пожелал да не ѝ даде мъдрост и не я е надарил с разум.</verse>
				<verse number="18">Затича ли се нависоко, тя се присмива на коня и на ездача му.</verse>
				<verse number="19">Ти ли даде сила на коня и украси неговата шия с грива?</verse>
				<verse number="20">Можеш ли да направиш той да скача като скакалец? Неговото величествено пръхтене всява страх.</verse>
				<verse number="21">Той рови с крак долината и се радва, благодарение на силата си отива срещу оръжие.</verse>
				<verse number="22">Надсмива се на страха и не се плаши, и не се стъписва пред меч.</verse>
				<verse number="23">Над него звънти колчан и бляскат копия.</verse>
				<verse number="24">В порив на луд бяг налапва пръст, при звука на тръба не остава спокоен.</verse>
				<verse number="25">Щом като прозвучи тръба, почва да цвили и отдалеч усеща битката, гръмовния глас на князете и бойния вик.</verse>
				<verse number="26">Чрез твоя ли разум хвърчи соколът и разперва крила на юг?</verse>
				<verse number="27">По твоя ли дума орелът се издига нависоко да свие своето гнездо?</verse>
				<verse number="28">Той живее на скала и обитава зъбера ѝ и канарите.</verse>
				<verse number="29">Оттам си съглежда храна и очите му гледат надалече.</verse>
				<verse number="30">Малките му се хранят стръвно, пият кръв; където има трупове, там е и той.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="40">
				<verse number="1">В отговор Господ продължи да говори на Йов:</verse>
				<verse number="2">„С Мене ли, Всемогъщия, искаш да спориш? Онзи, който обвинява Бога, той трябва да даде отговор!“</verse>
				<verse number="3">Тогава Йов отговори на Господа и каза:</verse>
				<verse number="4">„Виж, твърде съм нищожен. Какво трябва да Ти отговоря? Ръката си поставям на своята уста.</verse>
				<verse number="5">Веднъж говорих и няма да отговарям, два пъти дори говорих, но повече няма.“</verse>
				<verse number="6">От бурята Господ каза на Йов в отговор:</verse>
				<verse number="7">„Препаши кръста си като героичен мъж, Аз ще те питам, а ти ми отговаряй!</verse>
				<verse number="8">Съда Ми ли искаш да обориш, да Ме обвиниш ли, за да оправдаеш себе си?</verse>
				<verse number="9">Твоята ръка като Божията ли е? И можеш ли да извисиш гръмовит глас като Бога?</verse>
				<verse number="10">Със слава и величие се украси тогава и се облечи в блясък и великолепие!</verse>
				<verse number="11">Излей потока на своя гняв, погледни всичко, което е горделиво, и го унизи!</verse>
				<verse number="12">Погледни всичко, което е високомерно, и го принизи, смажи нечестивите на тяхното място!</verse>
				<verse number="13">Зарий ги всички заедно в праха на нищожеството и забули лицата им в мрак.</verse>
				<verse number="14">Тогава ще те възхваля, понеже твоята десница те спасява.</verse>
				<verse number="15">Ето бехемота, който съм създал, както и тебе! Трева пасе той като вол.</verse>
				<verse number="16">Ето неговата сила е в бедрата му и неговата мощ е в мускулите на корема му.</verse>
				<verse number="17">Размахва като кедър опашката си, сухожилията на бедрата му са преплетени.</verse>
				<verse number="18">Костите му са като бронзови тръби, а кокалите му са като железни колове.</verse>
				<verse number="19">Той е първенец на Божиите творения. Само Този, Който го е създал, може да приближи меча си до него.</verse>
				<verse number="20">Планините му носят храна и всички диви животни играят край него там.</verse>
				<verse number="21">Той си почива под лотосови храсталаци, в убежище от тръстика и в тресавище.</verse>
				<verse number="22">Лотосовите стъбла го покриват със сянка, върби край потока го прикриват.</verse>
				<verse number="23">Ето когато реката бушува, той не бърза; остава спокоен, дори Йордан да се влива в устата му.</verse>
				<verse number="24">Кой би застанал насреща му и би прокарал ловно въже през ноздрите му?</verse>
				<verse number="25">Можеш ли да ловиш левиатан с въдица и с връв да вържеш езика му?</verse>
				<verse number="26">Ще прекараш ли през носа му тръстикова връв? Ще пробиеш ли бузата му с кука?</verse>
				<verse number="27">Ще ти се моли ли много, ще ти говори ли кротко?</verse>
				<verse number="28">Ще сключи ли съюз с тебе? Ще го вземеш ли завинаги за свой роб?</verse>
				<verse number="29">Ще се забавляваш ли с него като с птичка? Може ли да го вържеш на връв заради своето момиче?</verse>
				<verse number="30">Ще го спазаряват ли риболовци, ще го делят ли между търговци?</verse>
				<verse number="31">Можеш ли да намушкаш кожата му с остриета и с риболовен харпун — неговата глава?</verse>
				<verse number="32">Опитай, постави ръката си на него! Помни за борбата! Не прави това повторно!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="41">
				<verse number="1">Ето твоята надежда е лъжлива. Неговият поглед ще те повали.</verse>
				<verse number="2">Никой няма да се осмели да го дразни. А кой би устоял пред Мене?</verse>
				<verse number="3">Кой Ми е послужил по-напред, та Аз да му върна? Под цялото небе всичко е Мое.</verse>
				<verse number="4">Няма да премълча за частите на бехемота, за силата и неговата красота.</verse>
				<verse number="5">Кой може да отгърне горната му дреха? Кой ще се промъкне в двойната му броня?</verse>
				<verse number="6">Кой може да отвори вратата на лицето му? Около зъбите му — ужас!</verse>
				<verse number="7">Яки щитове на гърба му, скрепени като със здрав печат.</verse>
				<verse number="8">Един до друг се допират, никакъв въздух не прониква между тях.</verse>
				<verse number="9">Здраво се държат един до друг, затворени са един към друг и не се отделят.</verse>
				<verse number="10">Когато киха, той излъчва светлина и очите му са като ресниците на зората.</verse>
				<verse number="11">От устата му излизат пламъци, като огнени искри изскачат.</verse>
				<verse number="12">От ноздрите му излиза пара като от врящо гърне и котел.</verse>
				<verse number="13">Дъхът му разпалва въглищна жар и от устата му излиза пламък.</verse>
				<verse number="14">На врата му обитава сила и неговото лице всява ужас.</verse>
				<verse number="15">Месестите части на корема му са съединени плътно; като слети са — не помръдват.</verse>
				<verse number="16">Сърцето му е твърдо като камък, яко като долен мелничен камък.</verse>
				<verse number="17">Когато се надига, юнаци се разтреперват, в смущение отстъпват.</verse>
				<verse number="18">Улучи ли го, мечът не издържа, нито копието, ни изстрел, ни острие на стрела.</verse>
				<verse number="19">За слама смята желязото, за гнило дърво — бронза.</verse>
				<verse number="20">Синът на лъка — стрелата, няма да го обърне в бягство; в слама се превръщат за него камъните за прашка.</verse>
				<verse number="21">Като сламка посреща боздугана и се присмива на фученето на копието за хвърляне.</verse>
				<verse number="22">Под него има остри отломки и лежи той в калта като в диканя.</verse>
				<verse number="23">Водната дълбочина той прави да ври като котел и морето превръща в гърне за мас.</verse>
				<verse number="24">След себе си оставя светла пътека; бездната изглежда като сребърносива.</verse>
				<verse number="25">На земята няма подобен на него, създаден да бъде безстрашен.</verse>
				<verse number="26">На всичко, което е високо, гледа с презрение; цар е на всички горди хищници.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="42">
				<verse number="1">Тогава Йов в отговор каза на Господа:</verse>
				<verse number="2">„Познах, че Ти всичко можеш и че няма замисъл, който не можеш да осъществиш.</verse>
				<verse number="3">Ти каза: „Кой е този, който омрачава Провидението с думи без познание?“ Ето защо аз говорих, без да разбирам, за чудни на мене дела, които не познавах.</verse>
				<verse number="4">Ти каза още: „Послушай и Аз ще говоря, и каквото питам, обясни Ми!“</verse>
				<verse number="5">Слушал бях с ухо за Тебе от мълва, а сега очите ми Те виждат.</verse>
				<verse number="6">Затова се отричам и се разкайвам в прах и пепел.“</verse>
				<verse number="7">И след като изказа тези думи към Йов, Господ каза на Елифаз Теманеца: „Моят гняв се разпали против тебе и твоите двама приятели, понеже вие не говорихте за Мене така искрено, както моят служител Йов.</verse>
				<verse number="8">А сега вземете седем бика и седем овена, идете при моя служител Йов и принесете всеизгаряне за вас. Моят служител Йов трябва да се помоли за вас, защото само неговата молитва ще приема, за да не ви въздам наказание, тъй като не говорихте за Мене така искрено, както Моят служител Йов.“</verse>
				<verse number="9">Елифаз Теманец, Вилдад Савхеец и Софар Наамец отидоха и направиха така, както Господ им заповяда. И Господ прие Йов.</verse>
				<verse number="10">Господ обърна съдбата на Йов, след като той се помоли за приятелите си. И Господ даде на Йов двойно повече от онова, което той имаше по-рано.</verse>
				<verse number="11">Тогава дойдоха при него всичките му братя и всичките му сестри, и всичките му познати. Те ядоха с него хляб в дома му, изказаха му съчувствие и го утешаваха за всичкото зло, което Господ му бе изпратил. И дадоха му всеки по една кешита и по един златен пръстен.</verse>
				<verse number="12">И Господ благослови следващите години на живот на Йов: той имаше четиринадесет хиляди глави дребен добитък, шест хиляди камили, хиляда впряга едър добитък и хиляда ослици.</verse>
				<verse number="13">Имаше и седем синове и три дъщери.</verse>
				<verse number="14">И нарече първата Йемима, втората — Кециа, и третата — Керен Хапух.</verse>
				<verse number="15">И по цялата земя нямаше толкова красиви жени като дъщерите на Йов. И техният баща им даде наследствени части между братята им.</verse>
				<verse number="16">И живя Йов сто и четиридесет години и видя синове и внуци от четири поколения.</verse>
				<verse number="17">Тогава Йов умря стар и сит на живот.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="19">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Блажен е човек, който не отива на сбирки на нечестивите, не ходи по пътя на грешници и не седи в събранието на беззаконници,</verse>
				<verse number="2">но му е приятно да се подчинява на закона на Господа и размишлява върху него ден и нощ.</verse>
				<verse number="3">И той ще бъде като дърво, посадено край водни пътища, което дава своя плод навреме и чийто лист не вехне. И той ще успее във всичко, което върши.</verse>
				<verse number="4">Не е така с нечестивите. Защото те са като плявата, отвявана от вятъра.</verse>
				<verse number="5">Затова нечестивите няма да устоят пред съд, нито грешните — в събрание на праведните.</verse>
				<verse number="6">Да, Господ одобрява пътя на праведните, а пътят на нечестивите ще ги провали.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Защо се развълнуваха народите и племената кроят безсмислени неща?</verse>
				<verse number="2">Земните царе въстават и князете заговорничат против Господа и Неговия помазаник.</verse>
				<verse number="3">Те казват: „Да разкъсаме техните окови и да отхвърлим от нас техните вериги.“</verse>
				<verse number="4">Този, Който обитава небесата, ще се изсмее, Господ ще ги подиграе.</verse>
				<verse number="5">Тогава ще им заговори в гнева Си и ще ги смути с яростта Си.</verse>
				<verse number="6">„Аз помазах Своя Цар над Сион, Своята свята планина.“</verse>
				<verse number="7">Помазаният цар каза: „Ще възвестя решението на Господа. Той ми каза: „Ти си Мой Син. Аз днес Те родих!“</verse>
				<verse number="8">Искай от Мене и ще Ти дам народите в Твое наследство и всичко до края на земята — за Твое притежание.</verse>
				<verse number="9">Ще ги управляваш с железен жезъл, ще ги строшиш като глинен съд.“</verse>
				<verse number="10">Затова, вразумете се вие, царе! Поучете се, земни съдии!</verse>
				<verse number="11">Служете на Господа със страх! И в радостта си треперете!</verse>
				<verse number="12">Отдайте почит на Сина, за да не се разгневи и да не ви отведе пътят ви към гибел, защото Неговият гняв ще пламне скоро. Блажени са всички, които се уповават на Него!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Псалом на Давид, когато бягаше от сина си Авесалом.</verse>
				<verse number="2">	 Господи, колко са многобройни враговете ми! Мнозина въстават против мене.</verse>
				<verse number="3">Мнозина казват за мене: „За него няма спасение от Бога.“</verse>
				<verse number="4">Но Ти, Господи, си щит за мене, моя слава, и Ти изправяш главата ми.</verse>
				<verse number="5">Призовавам Господа и Той ми отговаря от святата Си планина.</verse>
				<verse number="6">Лягам, спя и ставам, защото Господ ме закриля.</verse>
				<verse number="7">Няма да се уплаша от десетки хиляди хора, които отвред са се опълчили против мене.</verse>
				<verse number="8">Стани, Господи! Спаси ме, Боже мой! Защото Ти удряш по лицето всички мои врагове, трошиш зъбите на нечестивите.</verse>
				<verse number="9">Спасението е от Господа. Твоето благословение да дойде върху народа Ти.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">За първия певец. В съпровод на струнни инструменти. Псалом на Давид.</verse>
				<verse number="2">	 Когато повикам, чуй ме, Боже на моята правда! Когато бях в притеснение, Ти ми даде простор. Бъди милостив към мене Ти и изслушай моята молитва.</verse>
				<verse number="3">О, хора, докога славата Ми ще бъде поругавана, докога ще обичате суетата и ще търсите лъжата?</verse>
				<verse number="4">Знайте, че Господ си е отделил благочестивия! Господ чува, когато зова към Него.</verse>
				<verse number="5">Когато се гневите, не съгрешавайте! Когато си лягате, размислете в сърцето си и се успокойте!</verse>
				<verse number="6">Принасяйте истинни жертви и се уповавайте на Господа!</verse>
				<verse number="7">Мнозина казват: „Кой ще ни покаже добрини?“ Господи, нека светлината на Твоето лице просияе над нас!</verse>
				<verse number="8">Ти ме зарадва повече, отколкото онези, у които се умножиха жито, вино и елей.</verse>
				<verse number="9">Спокойно лягам и спя, защото Ти, Господи, ми даваш да живея в безопасност.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">За първия певец. За духови инструменти. Псалом на Давид.</verse>
				<verse number="2">	 Господи, чуй думите ми, вникни в моя зов!</verse>
				<verse number="3">Вслушай се в гласа на моите вопли, Царю мой и Боже мой, защото се моля пред Тебе!</verse>
				<verse number="4">Господи, чуй гласа ми рано сутрин. Призори ще застана пред Тебе и ще Те очаквам,</verse>
				<verse number="5">защото Ти си Бог, Който не обича беззаконието. Злият не може да се приюти при Тебе.</verse>
				<verse number="6">Горделивите няма да устоят пред Тебе — Ти ненавиждаш всички, които извършват беззаконие.</verse>
				<verse number="7">Ти ще погубиш всички лъжци. Убиец и измамник са противни за Господа.</verse>
				<verse number="8">По Твоята велика милост аз обаче ще вляза в Твоя дом и ще се поклоня в святия Ти храм с благоговение пред Тебе.</verse>
				<verse number="9">Господи, нека Твоята справедливост ме води заради враговете ми! Направи равен Твоя път пред мене!</verse>
				<verse number="10">Защото в устата им няма истина, а сърцето им носи разруха. Гърлото им е отворен гроб, а езикът им — коварен.</verse>
				<verse number="11">Накажи ги, Боже, нека се провалят в своите кроежи! Отхвърли ги поради многото им престъпления, защото се надигнаха против Тебе.</verse>
				<verse number="12">И нека се радват всички, които се уповават на Тебе; те винаги ще тържествуват, защото Ти ще ги закриляш. Затова нека се радват с Тебе всички, които обичат Твоето име.</verse>
				<verse number="13">Защото Ти, Господи, благославяш праведника, като с щит го обгръщаш с благоволение.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">За първия певец. В съпровод на осмострунен инструмент. Псалом на Давид.</verse>
				<verse number="2">	 Господи, не ме упреквай в гнева Си, нито ме наказвай в яростта Си.</verse>
				<verse number="3">Бъди милостив към мене, Господи, защото аз съм немощен. Изцели ме, Господи, понеже страдам чак до мозъка на костите си.</verse>
				<verse number="4">Моята душа страда силно, а Ти, Господи, докога ще се бавиш?</verse>
				<verse number="5">Обърни се, Господи, избави ме! Спаси ме заради милостта Си,</verse>
				<verse number="6">защото сред мъртвите никой няма да Те споменава, в преизподнята кой ще Те прославя?</verse>
				<verse number="7">Уморен съм от своите въздишки. Всяка нощ се обливам в сълзи в леглото си.</verse>
				<verse number="8">Помръкнаха от скръб очите ми, състариха се поради всичките ми врагове.</verse>
				<verse number="9">Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие.</verse>
				<verse number="10">Господ чу молбата ми, Господ приема молитвата ми.</verse>
				<verse number="11">Да бъдат засрамени и ужасени всичките ми врагове! Те трябва да отстъпят и в миг да станат за позор.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Плачевна песен на Давид, която изпя пред Господа заради делата на вениаминеца Хус.</verse>
				<verse number="2">	 Господи, Боже мой, на Тебе се уповавам! Спаси ме от всички, които ме преследват, и ме избави,</verse>
				<verse number="3">за да не изтръгне някой като лъв живота ми и да не ме разкъса, когато няма кой да ме избави.</verse>
				<verse number="4">Господи, Боже мой! Ако съм сторил нещо, ако има неправда в моите ръце,</verse>
				<verse number="5">ако съм отплащал със зло на онзи, който е бил в мир с мене, ако съм обирал този, който ме е притеснявал без причина,</verse>
				<verse number="6">нека врагът да ме преследва и да ме хване; нека стъпче живота ми в пръстта и да захвърли славата ми в праха.</verse>
				<verse number="7">Стани, Господи, в гнева Си, вдигни се против пламналата ярост на моите врагове! Бди над мене, Боже мой, в съда, който си разпоредил.</verse>
				<verse number="8">Множество народи ще Те заобиколят. Седни на трона над тях във висините.</verse>
				<verse number="9">Господ ще съди народите. Съди ме, Господи, според праведните ми дела и моята невинност.</verse>
				<verse number="10">Нека престане злобата на нечестивите, а праведния укрепи, защото подлагаш на изпитание мислите и чувствата, справедливи Боже!</verse>
				<verse number="11">Моята защита е Бог, Който спасява справедливите по сърце.</verse>
				<verse number="12">Бог е справедлив Съдия, силен и дълготърпелив, Който всеки ден наказва.</verse>
				<verse number="13">Ако някой не се покае, Господ изостря меча Си, изопва Своя лък и се прицелва,</verse>
				<verse number="14">приготвя за него смъртоносни оръжия, подготвя Своите палещи стрели.</verse>
				<verse number="15">Ето нечестивият зачена зло, бременен е с нещастие и ражда лъжа.</verse>
				<verse number="16">Изрови ров и го издълба, но падна в направената яма.</verse>
				<verse number="17">Неговата злоба ще се обърне върху собствената му глава и насилието му ще падне върху неговото теме.</verse>
				<verse number="18">Ще прославя Господа заради Неговата справедливост и ще възпявам името на Всевишния Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">За първия певец. На гетски струнен инструмент. Псалом на Давид.</verse>
				<verse number="2">	 Господи, Боже наш, колко е величествено Твоето име по цялата земя! Твоята слава се простира над небесата.</verse>
				<verse number="3">От устата на деца и кърмачета Ти си подготвил похвала.</verse>
				<verse number="4">Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, луната и звездите, които си поставил, казвам си:</verse>
				<verse number="5">„Какво е човекът, та го помниш, и човешкото същество, та се грижиш за него?“</verse>
				<verse number="6">Понижил си го малко спрямо ангелите, със слава и чест си го увенчал.</verse>
				<verse number="7">Поставил си го да владее над делата на Твоите ръце. Покорил си всичко под краката му:</verse>
				<verse number="8">волове и овце, така също и дивите животни;</verse>
				<verse number="9">птиците в небето и рибите в морето, всичко, което прекосява морските води.</verse>
				<verse number="10">Господи, Боже наш, колко е величествено Твоето име по цялата земя!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">(9:1-21) [1] За първия певец. По мут-лабен. Псалом на Давид.</verse>
				<verse number="2">	 Господи, ще Те прославя от цялото си сърце, ще разказвам за всичките Ти чудеса.</verse>
				<verse number="3">Ще се радвам и ще ликувам за Тебе! Ще възпея Твоето име, Всевишни!</verse>
				<verse number="4">Когато враговете ми отстъпят, ще паднат и ще загинат пред Твоето лице,</verse>
				<verse number="5">защото Ти извърши съд над мене и отсъди моето дело. Ти седна на престола и реши справедливо.</verse>
				<verse number="6">Ти възнегодува против народите, погуби нечестивите, заличи името им завинаги и за вечни времена.</verse>
				<verse number="7">Врагът е унищожен завинаги. Ти разруши градовете. С тях загина и споменът за тях.</verse>
				<verse number="8">А Господ пребъдва вечно; Той е поставил престола Си за съд</verse>
				<verse number="9">и ще съди света справедливо, Той ще отреди справедлива присъда за народите.</verse>
				<verse number="10">И така, Господ ще бъде защита за потиснатия, прибежище в трудни времена.</verse>
				<verse number="11">Затова ще се уповават на Тебе онези, които познават Твоето име, защото Ти, Господи, не изоставяш онези, които Те търсят.</verse>
				<verse number="12">Възпявайте Господа, Който обитава Сион! Възвестявайте Неговите дела сред народите!</verse>
				<verse number="13">Защото Този, Който търси вината за пролятата кръв, Той помни потиснатите, не забравя вика на бедните.</verse>
				<verse number="14">Бъди милостив към мене, Господи! Погледни как страдам от онези, които ме мразят! Избави ме от смъртта,</verse>
				<verse number="15">за да разгласявам възхвалата за Тебе; ще се радвам пред жителите на Йерусалим, защото Ти ме спаси.</verse>
				<verse number="16">Народите паднаха в ямата, която бяха изкопали; заплетоха се в примката, която бяха заложили.</verse>
				<verse number="17">Господ се познава по присъдите, които отрежда; нечестивият се оплита в делата на ръцете си.</verse>
				<verse number="18">Нечестивите отиват в преизподнята, както и всички народи, които забравят Господа.</verse>
				<verse number="19">Защото смиреният няма да бъде забравен завинаги, надеждата на бедните няма да загине за вечни времена.</verse>
				<verse number="20">Откликни, Господи! Не оставяй човекът да вземе надмощие! Нека народите да бъдат съдени пред Тебе!</verse>
				<verse number="21">Господи, нека изпаднат в ужас! Нека народите да знаят, че те са просто хора.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">(9:22-39) [1] Защо, Господи, стоиш далече и се криеш във време на неволя?</verse>
				<verse number="2">Нечестивият преследва сиромаха заради гордостта си. Нека да се хване в кроежите, които е замислил.</verse>
				<verse number="3">Защото нечестивият се хвали с желанията на душата си, алчният кощунства и презира Господа.</verse>
				<verse number="4">В гордостта си нечестивият, навирил нос, си казва: „Бог не търси сметка. Няма Бог.“ Това са неговите мисли.</verse>
				<verse number="5">Пътищата му са неуспешни във всяко време. Твоите присъди са високо и далече от него. Всички свои неприятели презира.</verse>
				<verse number="6">Той си казва в сърцето си: „Непоклатим съм, зло няма да ме сполети от род в род.“</verse>
				<verse number="7">Устата му е пълна с проклятия, измами и насилие, а езикът му е несправедлив и пагубен.</verse>
				<verse number="8">Той стои в засада край селищата, убива невинния в потайни места, очите му дебнат бедния.</verse>
				<verse number="9">Той се таи като лъв в храсталака, причаква, за да хване сиромаха. Той хваща сиромаха и го въвлича в мрежата си.</verse>
				<verse number="10">Той сразява, удря и слабите падат в неговата примка.</verse>
				<verse number="11">Казва си: „Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.“</verse>
				<verse number="12">Откликни, Господи, Боже! Вдигни ръката Си! Не забравяй потиснатите.</verse>
				<verse number="13">Защото нечестивият може да се отрича от Бога и да си казва: „Ти няма да търсиш сметка.“</verse>
				<verse number="14">Ти Сам виждаш, понеже забелязваш страдания и притеснения, за да въздадеш с Твоята ръка. Бедните се уповават на Тебе. Ти си помощник на сираците.</verse>
				<verse number="15">Сломи ръката на злия и нечестивия, така че потърси ли се нечестието му, да не се намери нищо.</verse>
				<verse number="16">Господ е Цар за вечни времена и завинаги! Онези, които се покланят на други богове, ще изчезнат от Неговата земя.</verse>
				<verse number="17">Господи, Ти чуваш желанието на смирените. Ти укрепваш сърцата им, вслушваш се,</verse>
				<verse number="18">за да въздадеш правосъдие на сираците и потиснатите и повече никой човек да не всява страх по земята.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">(10) [1] За първия певец. Псалом на Давид. На Господа се уповавам. Как тогава ми казвате: „Отлети на планината като птица“?</verse>
				<verse number="2">Защото ето нечестивите опънаха лъка, поставиха стрелата си на тетивата, за да стрелят в тъмнината по благочестивите.</verse>
				<verse number="3">Когато са разрушени основите, какво може да направи праведникът?</verse>
				<verse number="4">Господ е в святия Си храм. Престолът на Господа е на небесата. Очите Му бдят. Погледът Му изпитва хората.</verse>
				<verse number="5">Господ изпитва праведните, а душата Му мрази нечестивия и насилника.</verse>
				<verse number="6">Той ще излее върху нечестивите дъжд от разпалени въглени, огън и жупел. Палещ вятър е тяхната участ.</verse>
				<verse number="7">Защото Господ е праведен и обича праведни дела. Благочестивите ще виждат Неговото лице.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">(11) [1] За първия певец. На осмострунен инструмент. Псалом на Давид.</verse>
				<verse number="2">	 Спаси ме, Господи, защото не останаха благочестиви, изчезват верните сред хората.</verse>
				<verse number="3">Всеки лъже ближния си, лицемерна е устата, говори с престорено сърце.</verse>
				<verse number="4">Господ ще изтреби всички, които имат лицемерна уста и високомерен език,</verse>
				<verse number="5">онези, които казват: „С езика си ще надделеем. Силата ни е в говоренето — кой е наш господар?“</verse>
				<verse number="6">„Заради насилието над потиснатите, заради въздишките на угнетените сега ще стана, казва Господ, ще дам закрила на онзи, който я търси.“</verse>
				<verse number="7">Думите на Господа са чисти думи — сребро, пречистено в пещ, седем пъти претопено.</verse>
				<verse number="8">Ти, Господи, ще ги запазиш и ще ги съхраниш от този род за вечни времена.</verse>
				<verse number="9">Навред бродят нечестиви, понеже низостта се издига сред хората.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">(12) [1] За първия певец. Псалом на Давид.</verse>
				<verse number="2">	 Докога, Господи, съвсем ще ме забравяш? Докога ще скриваш лицето Си от мене?</verse>
				<verse number="3">Докога моята душа ще понася страдания, сърцето ми ще скърби ден и нощ? Докога врагът ми ще се издига над мене?</verse>
				<verse number="4">Погледни, отговори ми, Боже мой! Просветли моите очи, за да не заспя смъртен сън,</verse>
				<verse number="5">за да не каже врагът ми: „Надвих му“ Тогава моите потисници ще се радват, ако се огъна.</verse>
				<verse number="6">	 Но аз се надявам на Твоята милост. Сърцето ми ще се зарадва за даденото ми от Тебе спасение. Ще пея на Господа, понеже ми е сторил милост, и ще възпея името на Всевишния Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">(13) [1] За първия певец. Псалом на Давид. Неразумният казва в сърцето си: „Няма Бог, Който да търси сметка!“ Хората се развратиха, извършиха отвратителни дела. Няма кой да прави добро.</verse>
				<verse number="2">Господ погледна от небесата към хората, за да види има ли разумен, който да търси Бога.</verse>
				<verse number="3">Всички се отклониха, всички станаха покварени; няма кой да прави добро, няма дори един.</verse>
				<verse number="4">Без разум ли са всички? Те вършат беззаконие, разкъсват народа ми, сякаш ядат хляб, и не призовават Господа.</verse>
				<verse number="5">Страх ще ги обземе там, където няма страх, защото Бог е на страната на онези, които постъпват праведно.</verse>
				<verse number="6">Вие отнехте надеждите на бедния, но Господ е неговото прибежище.</verse>
				<verse number="7">„Кой ще даде спасение на Израил от Сион?“ Когато Господ избави Своя народ от робство, тогава Яков ще се зарадва, Израил ще се развесели.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">(14) [1] Псалом на Давид. Господи, кой може да пребивава в Твоя шатър? Кой може да пребивава на Твоята свята планина?</verse>
				<verse number="2">Онзи, който е непорочен и постъпва справедливо и който говори истината от сърце,</verse>
				<verse number="3">който не клевети с езика си, не прави зло на ближния си и не хули съседа си;</verse>
				<verse number="4">онзи, в чиито очи отхвърленият от Господа е презрян, и който почита тези, които се боят от Господа, който не се отмята от клетвата си, дори да е в негова вреда,</verse>
				<verse number="5">който не дава парите си с лихва, не взема подкупи против невинния — онзи, който постъпва така, няма да се огъне за вечни времена.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">(15) [1] Миктам. Песен на Давид. Запази ме, Боже, защото на Тебе се уповавам.</verse>
				<verse number="2">Казах на Господа: „Ти си мой Господ. Без Тебе няма добро за мене.“</verse>
				<verse number="3">Към посветилите се на Бога по земята и Твоите избраници — към тях е моят стремеж.</verse>
				<verse number="4">Ще се умножат скърбите на онези, които тичат към други богове. Аз няма да им принеса възлияния от кръв, устата ми няма да произнесе техните имена.</verse>
				<verse number="5">Господ е делът на моето наследство и моята чаша. Ти държиш жребия за мене.</verse>
				<verse number="6">Отреденото за мене се падна в хубава земя. Това наследство е добро за мене.</verse>
				<verse number="7">Ще прославям Господа, Който ми е дал разсъдък. Дори и нощем моето сърце ме поучава.</verse>
				<verse number="8">Поставям Господа винаги пред мене, понеже Той е от дясната ми страна, няма да се огъна.</verse>
				<verse number="9">Затова се зарадва сърцето ми, развесели се душата ми и тялото ми ще живее в безопасност.</verse>
				<verse number="10">Защото Ти няма да оставиш душата ми в преизподнята и няма да допуснеш посветения на Тебе да види тление.</verse>
				<verse number="11">Ще ми посочиш пътя на живота. Пълната радост е в Твоето присъствие, при Тебе е вечното блаженство.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">(16) [1] Молитва на Давид. Господи, вслушай се в правото ми дело, обърни внимание на моя зов, чуй молитвата ми от искрена уста.</verse>
				<verse number="2">От Тебе да излезе моята присъда. Нека Твоите очи погледнат справедливо.</verse>
				<verse number="3">Ти вникна в сърцето ми, посети ме нощем, постави ме на изпитание, но не намери нищо. Моята уста не съгреши.</verse>
				<verse number="4">В човешките дела се придържах към словото на Твоята уста, опазих се от пътищата на насилниците.</verse>
				<verse number="5">Стъпките ми са твърдо в Твоите пътища, моите крака не се отклониха от тях.</verse>
				<verse number="6">Боже, аз Те призовах, защото ще ми отговориш. Вслушай се в мене, чуй моята дума.</verse>
				<verse number="7">Ти, Който спасяваш с десницата Си надяващите се на Тебе от враговете, които се надигат против тях, яви чудните Си милости.</verse>
				<verse number="8">Пази ме като зеница на око, скрий ме под сянката на Своите криле</verse>
				<verse number="9">от лицето на нечестивите, които ме съсипват, от враговете на живота ми, които ме обсаждат.</verse>
				<verse number="10">Затвориха закоравялото си сърце, устата им говорят надменно.</verse>
				<verse number="11">И ето вече ме нападат; впериха поглед, искат да ме повалят на земята.</verse>
				<verse number="12">Те са като лъв, който жадува за плячка, като млад лъв, който дебне на потайни места.</verse>
				<verse number="13">Стани, Господи, изправи се срещу тях, повали ги! Със Своя меч избави живота ми от нечестивия,</verse>
				<verse number="14">от смъртни хора, Господи, хората на този свят, чиято утроба оставяш да се пълни с богатства. Те имат много синове и ще оставят богатството си на своите деца.</verse>
				<verse number="15">А аз, праведен, ще гледам Твоето лице. Когато се събудя, ще се наситя с Твоя образ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">(17) [1] За първия певец. Псалом на Давид, Господен служител, който каза на Господа думите на тази песен, когато Господ го избави от ръката на всичките му врагове и от ръката на Саул.</verse>
				<verse number="2">Тогава той каза: Ще Те възлюбя, Господи, сило моя!</verse>
				<verse number="3">Господ е моя твърдина и моя крепост, мой Избавител, мой Бог, моя скала. На него се уповавам. Той е мой щит, рог на моето спасение и мое прибежище.</verse>
				<verse number="4">Ще призова Господа, Който е достоен за прослава, и ще бъда спасен от враговете си.</verse>
				<verse number="5">Вълните на смъртта ме обхванаха, стихиите на злото ме надвиха.</verse>
				<verse number="6">Веригите на преизподнята ме стегнаха, примките на смъртта ме срещнаха.</verse>
				<verse number="7">В бедата си призовах Господа и извиках към своя Бог. Тогава Той чу гласа ми от Своя храм и моят зов за помощ стигна до Неговия слух.</verse>
				<verse number="8">Тогава земята се разтърси и разклати, основите на планините затрепериха, размърдаха се, защото Той се разгневи.</verse>
				<verse number="9">Дим се издигна от Неговия нос и от устата му излизаше поглъщащ огън. Разпалени въглени се пръснаха от него.</verse>
				<verse number="10">Той сведе небесата и слезе. И под нозете Му беше мрак.</verse>
				<verse number="11">Той се възкачи на херувими и полетя, понесе се на крилете на вятъра.</verse>
				<verse number="12">И направи мрака Свое скривалище, тъмните води и гъстите облаци — Свое покривало.</verse>
				<verse number="13">От блясъка пред Него през облаците Му дойдоха градушка и горящи въглени.</verse>
				<verse number="14">Господ загърмя в небесата и Всевишният остави да проехти гласът Му сред изсипващите се градушка и горящи въглени.</verse>
				<verse number="15">Пусна стрелите Си и ги разпръсна, множество мълнии — и ги разсипа.</verse>
				<verse number="16">Тогава се видяха дълбините на морето и се разкриха основите на света от Твоя страшен вик, Господи, от диханието на Твоя гняв.</verse>
				<verse number="17">Той протегна ръка от висините и ме взе, и ме извлече от буйните води,</verse>
				<verse number="18">избави ме от мощния враг, от онези, които ме мразят, понеже те са много по-силни от мене.</verse>
				<verse number="19">Те се надигнаха срещу мене в деня на бедствието ми, но Господ беше моята опора.</verse>
				<verse number="20">Тогава ме изведе на простора, избави ме, защото благоволи към мене.</verse>
				<verse number="21">Господ ми въздаде според моята праведност, възнагради ме за чистотата на моите ръце,</verse>
				<verse number="22">защото спазвах пътищата на Господа и не вършех беззаконие пред своя Бог;</verse>
				<verse number="23">защото се придържах към всички Негови разпоредби и не отстъпвах от Неговите закони.</verse>
				<verse number="24">Бях непорочен пред Него и се пазех от съгрешаване.</verse>
				<verse number="25">Затова Господ ми въздаде според моята праведност, според чистотата на ръцете ми пред Неговите очи.</verse>
				<verse number="26">Към благочестивия Ти постъпваш милостиво, спрямо безупречния — безупречно.</verse>
				<verse number="27">Към чистия си чист; към развратения — според развратеността му,</verse>
				<verse number="28">защото Ти спасяваш бедния и унижаваш надменните очи.</verse>
				<verse number="29">Господи, Ти запалваш моето светило; моят Бог осветява тъмнината ми.</verse>
				<verse number="30">С Тебе ще разбия нападатели и със своя Бог ще прескоча стената.</verse>
				<verse number="31">Бог — Неговият път е непорочен; изпитано е словото на Господа. Той е щит за всички, които се уповават на Него.</verse>
				<verse number="32">Защото кой е Бог, освен Господ, и кой е защита освен нашия Бог?</verse>
				<verse number="33">Защото Бог ме опасва със сила и ме води по непорочен път,</verse>
				<verse number="34">прави краката ми като краката на елен и ме поставя на високи недостъпни места,</verse>
				<verse number="35">учи ръцете ми да воюват и мишците ми да прегъват бронзов лък.</verse>
				<verse number="36">Ти ми даде щита на Своето спасение; Твоята десница ме подкрепя и Твоята благосклонност ме възвеличава.</verse>
				<verse number="37">Даваш простор на крачките ми и пазиш краката ми да не се подхлъзнат.</verse>
				<verse number="38">Преследвам враговете си и ги настигам. Не се завръщам, докато не ги унищожа.</verse>
				<verse number="39">Поразявам ги и те не могат да станат; падат пред краката ми,</verse>
				<verse number="40">тъй като Ти ме препаса със сила за сражение и поваляш на колене пред мене онези, които се надигнаха против мене.</verse>
				<verse number="41">Ти обърна към мене тила на моите врагове; съкруши онези, които ме мразят.</verse>
				<verse number="42">Те викат, но няма кой да ги избави, зоват към Господа, но Той не ги послуша.</verse>
				<verse number="43">Стривам ги като носен от вятъра прах, тъпча ги като улична кал.</verse>
				<verse number="44">Ти ме избави от бунта на враждебния народ, постави ме за водач на езичници; народ, който не познавах, ми служи.</verse>
				<verse number="45">Щом чуят за мене, покоряват ми се. Чужденците се прекланят пред мене.</verse>
				<verse number="46">Чужденците униват и треперят, когато излизат от укрепленията си.</verse>
				<verse number="47">Жив е Господ! Да бъде прославяна моята Скала. Да бъде превъзнесен Бог, Който ме спасява —</verse>
				<verse number="48">Бог, Който въздава за мене, Който покорява народите на мене,</verse>
				<verse number="49">Който ме избавя от враговете ми! Ти ме издигна над онези, които се надигнаха против мене, и ме отърва от насилника.</verse>
				<verse number="50">Затова ще Ти благодаря сред чуждите народи и ще възпявам Твоето име, Господи,</verse>
				<verse number="51">Който възвеличаваш царя Си с избавления и оказваш милост на Своя помазаник, на Давид и на потомството му, за вечни времена.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">(18) [1] За първия певец. Псалом на Давид.</verse>
				<verse number="2">	 Небесата разказват за Божията слава и твърдта разгласява за делата на ръцете Му.</verse>
				<verse number="3">Ден на деня предава слово и нощ на нощта разкрива знание</verse>
				<verse number="4">без говор или думи, без да се чува гласът им.</verse>
				<verse number="5">Техният зов се носи по цялата земя и техните думи — до краищата на света. В тях е поставил шатър за слънцето.</verse>
				<verse number="6">И то излиза като младоженец от брачните покои, радва се като юнак да тича по своя път.</verse>
				<verse number="7">То изгрява от края на небесата и шества до техния край. От топлината му нищо не може да се укрие.</verse>
				<verse number="8">Законът на Господа е съвършен и запазва душата. Разпоредбите на Господа правят необразованите мъдри.</verse>
				<verse number="9">Предписанията на Господа са справедливи и веселят сърцето; заповедта на Господа е ясна — просветлява очите.</verse>
				<verse number="10">Страхът пред Господа очиства, пребъдва за вечни времена. Разпоредбите на Господа са истинни — всички са справедливи.</verse>
				<verse number="11">Те са по-желани от злато, от много чисто злато, по-сладки са от капките на медената пита.</verse>
				<verse number="12">И твоят служител е предупреждаван чрез тях. В спазването им е голямата награда.</verse>
				<verse number="13">Кой може да осъзнае своите грешки? За онези, които не съзнавам, освободи ме от вина.</verse>
				<verse number="14">Опази Своя служител и от умишлените грехове, за да не ме обладаят. Тогава ще бъда непорочен и чист от тежка вина.</verse>
				<verse number="15">Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, моя защита и мой Избавител!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">(19) [1] За първия певец. Псалом на Давид.</verse>
				<verse number="2">	 Нека Господ да те чуе в скръбен ден! Нека името на Бога на Яков да те защити!</verse>
				<verse number="3">Да ти изпрати помощ от светилището и от Сион да те укрепи!</verse>
				<verse number="4">Да си спомни всички твои безкръвни жертви и да приеме твоите всеизгаряния благосклонно.</verse>
				<verse number="5">Да ти даде, каквото сърцето ти желае, и да изпълни всяко твое намерение.</verse>
				<verse number="6">Ще се зарадваме за твоето спасение и в името на нашия Бог ще издигнем знаме. Господ да изпълни всички твои молби.</verse>
				<verse number="7">Сега разбрах, че Господ спасява Своя помазаник, откликва от святите Си небеса с мощта на Своята спасяваща десница.</verse>
				<verse number="8">Едни се надяват на колесници, други — на коне, но ние призоваваме името на Господа, нашия Бог.</verse>
				<verse number="9">Те се препънаха и паднаха, а ние станахме и стоим прави.</verse>
				<verse number="10">Господи, спаси царя и ни послушай, когато Те призоваваме.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">(20) [1] За първия певец. Псалом на Давид.</verse>
				<verse number="2">	 Господи, с Твоята сила царят се весели и безмерно се радва за спасението, дошло от Тебе.</verse>
				<verse number="3">Ти му даде, каквото желае сърцето му, и не отхвърли молбата на сърцето му,</verse>
				<verse number="4">защото Ти го срещна с добри благословения, сложи корона от злато на главата му.</verse>
				<verse number="5">Той поиска от Тебе да му дадеш живот; Ти му даде дълголетие завинаги.</verse>
				<verse number="6">Голяма е Неговата слава чрез спасението от Тебе. Ти положи върху него чест и величие,</verse>
				<verse number="7">защото го благослови за вечни времена. Развесели го чрез присъствието Си,</verse>
				<verse number="8">защото царят се уповава на Господа и благодарение на Всевишния няма да се огъне.</verse>
				<verse number="9">Твоята ръка ще достигне всичките Ти врагове; Твоята десница ще намери всички, които Те мразят.</verse>
				<verse number="10">Ще ги поставиш в огнена пещ, когато се явиш; Господ ще ги погуби в гнева Си и огън ще ги изгори.</verse>
				<verse number="11">Ти ще изтребиш плода им от земята, тяхното поколение сред човешките синове,</verse>
				<verse number="12">защото предприеха зло срещу Тебе, скроиха заговори, но не можаха нищо да изпълнят.</verse>
				<verse number="13">Защото ще ги накараш да отстъпят, когато се прицелиш със Своя лък срещу тях.</verse>
				<verse number="14">Издигни се, Господи, в силата Си, ще възпеем и ще прославим Твоята мощ!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">(21) [1] За първия певец. По мелодията на „Когато се сипва зора“. Псалом на Давид.</verse>
				<verse number="2">	 Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил? Няма помощ след думите на моя стон.</verse>
				<verse number="3">Боже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем — но няма покой за мене.</verse>
				<verse number="4">Но Ти си Светият, живееш сред славословията на Израил.</verse>
				<verse number="5">На Тебе се уповаваха нашите предци — уповаваха се и Ти ги избавяше;</verse>
				<verse number="6">към Тебе викаха за помощ и биваха спасени.</verse>
				<verse number="7">Но аз съм като червей, не човек; подигравка за хората и презрян от народа.</verse>
				<verse number="8">Всички, които ме гледат, осмиват ме, поклащайки глава, и разтваряйки уста, казват:</verse>
				<verse number="9">„Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, щом Му е угоден, нека Го спаси.“</verse>
				<verse number="10">Защото Ти ме извади от майчина утроба, вдъхна ми упование на майчини гърди.</verse>
				<verse number="11">На Тебе бях предаден от майчина утроба, от майчина утроба Ти си мой Бог.</verse>
				<verse number="12">Не се отдалечавай от мене, понеже скръбта е близо, а помощник няма.</verse>
				<verse number="13">Много бикове ме обграждат, мощни бикове от Васан ме обкръжават,</verse>
				<verse number="14">разтвориха своите уста срещу мене като лъвове, ревящи и разкъсващи.</verse>
				<verse number="15">Разлях се като вода. Всичките ми кости се разглобиха. Сърцето ми стана като восък, разтопи се във вътрешностите ми.</verse>
				<verse number="16">Силата ми изсъхна като парче от глинен съд; езикът ми прилепна на небцето и Ти ме сведе в прахта на смъртта.</verse>
				<verse number="17">Защото кучета ме обградиха, сбирщина от злосторници ме обкръжи. Те прободоха ръцете и краката ми.</verse>
				<verse number="18">Всичките ми кости се броят. Враговете ми се взират и ме гледат.</verse>
				<verse number="19">Делят моите дрехи помежду си и за връхната ми дреха хвърлят жребий.</verse>
				<verse number="20">Но Ти, Господи, не се отдалечавай! Ти, сило моя, побързай ми на помощ!</verse>
				<verse number="21">Избави от меч живота ми и от лапите на кучета — душата ми самотна.</verse>
				<verse number="22">Спаси ме от устата на лъва и от рогата на дивите животни! Ти ме послуша.</verse>
				<verse number="23">Ще възвестявам Твоето име на сънародниците си. Посред събранието ще Те славя.</verse>
				<verse number="24">Вие, които се отнасяте със страхопочитание към Господа, прославете Го. Всички потомци на Яков, възвеличете Го. С благоговение бъдете пред Него вие, всички потомци на Израил,</verse>
				<verse number="25">защото Той не презря и не пренебрегна страданието на страдащия, не скри лицето Си от него, вслуша се в неговите викове.</verse>
				<verse number="26">Ти си причината за моята възхвала във великото събрание. Ще изпълня своите обети пред онези, които имат страхопочитание пред Него.</verse>
				<verse number="27">Нека бедните да ядат и да се насищат; да възхваляват Господа онези, които Го търсят; да живеят сърцата ви завинаги!</verse>
				<verse number="28">Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всички краища на земята и ще се поклонят пред Него всички езически родове,</verse>
				<verse number="29">защото царството е на Господа и Той е владетел на народите.</verse>
				<verse number="30">Ще ядат и ще се поклонят всички мощни на земята пред Него ще се преклонят всички, които почиват в пръстта, и онези, които не могат да запазят душата си за живот.</verse>
				<verse number="31">Потомството ми ще Му служи за вечни времена. За Господа ще разказва следващото поколение.</verse>
				<verse number="32">Ще дойдат и ще възвестяват Неговата справедливост на народ, който ще се роди, понеже Той е сторил това.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">(22) [1] Псалом на Давид. Господ е мой пастир, от нищо няма да се нуждая.</verse>
				<verse number="2">Той ме настанява на сочни пасища и ме води при изворни води на почивка,</verse>
				<verse number="3">подкрепя моята душа, насочва ме по правилния път и изпълнява Своето обещание.</verse>
				<verse number="4">Ако тръгна и през долината, тъмна като смърт, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене — Твоята сила и Твоята грижа ми дават упование.</verse>
				<verse number="5">Ти приготви угощение на мене, а не на моите противници, помаза главата ми с елей, чашата ми е препълнена.</verse>
				<verse number="6">Нека благостта и милостта Ти да ме придружават през целия ми живот. И ще пребивавам в дома Господен завинаги.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">(23) [1] Псалом на Давид. На Господа принадлежат земята и всичко, което я изпълва — светът и всичките му обитатели.</verse>
				<verse number="2">Той е Този, Който положи нейните основи върху морета и върху реки я затвърди.</verse>
				<verse number="3">Кой ще се изкачи на планината на Господа, кой ще застане на Неговото свято място?</verse>
				<verse number="4">Този, чиито ръце са невинни и сърцето — чисто, който не е мамил и не се е клел лъжливо, —</verse>
				<verse number="5">той ще получи благословение от Господа и справедливост от Бога, своя Спасител.</verse>
				<verse number="6">Такъв е родът на онези, които Го търсят, които търсят Твоето лице, Боже на Яков!</verse>
				<verse number="7">Повдигнете, порти, свода си, широко се разтворете, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!</verse>
				<verse number="8">Кой е този Цар на славата? — Могъщият и силният Господ, силният в битки Господ.</verse>
				<verse number="9">Повдигнете, порти, свода си, широко се разтворете, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!</verse>
				<verse number="10">Кой е този Цар на славата? — Господ Вседържител, Той е Царят на славата.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="25">
				<verse number="1">(24) [1] Псалом на Давид. Господи, към Тебе въздигам душата си.</verse>
				<verse number="2">Боже мой, на Тебе се уповавам. Нека да не се посрамя никога, нека да не тържествуват над мене враговете ми,</verse>
				<verse number="3">нека да не се посрамят и всички, които се надяват на Тебе; да се посрамят онези, които постъпват коварно без причина.</verse>
				<verse number="4">Покажи ми, Господи, Своите пътища и научи ме на Своите пътеки.</verse>
				<verse number="5">Води ме по пътя на Своята истина и ме поучавай, защото Ти си Бог, моят Спасител. На Тебе се надявам всеки ден.</verse>
				<verse number="6">Господи, спомни си за Своята милост и за Своята любов, защото те са от векове.</verse>
				<verse number="7">Не си спомняй греховете на моята младост и заблудите ми. Господи, в Своята любов спомни си за мене заради Своята благост!</verse>
				<verse number="8">Благ и справедлив е Господ, затова показва пътя на грешниците,</verse>
				<verse number="9">насочва кротките към правда и ги учи на Своите пътища.</verse>
				<verse number="10">Всички пътища на Господа са милост и истина за тези, които спазват завета Му и Неговите заповеди.</verse>
				<verse number="11">Господи, заради Своето име прости греха ми, защото е голям.</verse>
				<verse number="12">Кой е човекът, който благоговее пред Господа? На него Той ще посочи кой път да избере.</verse>
				<verse number="13">Тогава той ще живее щастливо и потомството му ще наследи земята.</verse>
				<verse number="14">Тайната на Господа е за онези, които благоговеят пред Него. На тях Той открива Своя завет.</verse>
				<verse number="15">Очите ми са винаги обърнати към Господа, защото Той освобождава от примка краката ми.</verse>
				<verse number="16">Погледни към мене и се смили, защото съм самотен и угнетен.</verse>
				<verse number="17">Премахни скърбите на сърцето ми; избави ме от моите беди.</verse>
				<verse number="18">Погледни моето страдание и моите беди и прости всичките ми грехове.</verse>
				<verse number="19">Погледни колко много стават враговете ми и как ме мразят до смърт.</verse>
				<verse number="20">Запази живота ми и ме избави, за да не се посрамя, защото на Тебе се уповавам.</verse>
				<verse number="21">Невинност и правота нека ме пазят, защото на Тебе се надявам.</verse>
				<verse number="22">Боже, избави Израил от всичките му беди.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="26">
				<verse number="1">(25) [1] Псалом на Давид. Съди ме, Господи: живях невинно и се уповавам на Господа, без да се колебая.</verse>
				<verse number="2">Господи, подложи ме на изпитание, провери ме, изпитай моите чувства и моя разум;</verse>
				<verse number="3">защото Твоята милост е пред очите ми и аз постъпвах според Твоята истина.</verse>
				<verse number="4">Сред измамници не седях и с коварни няма да общувам.</verse>
				<verse number="5">Мразя сборището на злосторниците и с нечестиви няма да живея.</verse>
				<verse number="6">Ще умивам ръцете си в невинност и ще обикалям жертвеника Ти, Господи.</verse>
				<verse number="7">Ще Те възхвалявам на висок глас и ще разказвам за всички Твои чудеса.</verse>
				<verse number="8">Господи, обичам дома, в който Ти живееш, и мястото, където живее Твоята слава.</verse>
				<verse number="9">Не погубвай душата ми заедно с грешниците и живота ми — заедно с онези, които проливат кръв,</verse>
				<verse number="10">в чиито ръце има злодеяния и чиято десница е пълна с подкупи.</verse>
				<verse number="11">Аз пък съм невинен; спаси ме и се смили над мене.</verse>
				<verse number="12">Кракът ми крачи по равен път, в събранията ще възхвалявам Господа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="27">
				<verse number="1">(26) [1] Псалом на Давид. Господ е моя светлина и мое спасение; от кого ще се боя? Господ е сила на моя живот; от кого ще се плаша?</verse>
				<verse number="2">Нападат ме злодеи, противниците ми и моите врагове, за да ме погълнат. Но те ще се спънат и ще паднат.</verse>
				<verse number="3">И войска да се опълчи против мене, няма да трепне сърцето ми. И война да пламне против мене, и тогава ще се надявам.</verse>
				<verse number="4">За едно само молих Господа, само към това се стремя: да живея в дома на Господа през всички дни на живота си, да съзерцавам красотата на Господа и да размишлявам в Неговия храм.</verse>
				<verse number="5">Защото в злочест ден Той ще ме укрие в Своя дом, ще ме запази под закрилата на Своята скиния, ще ме издигне на скала.</verse>
				<verse number="6">Тогава главата ми ще се издигне над враговете, които ме обкръжават; и аз ще принеса хвалебни жертви в Неговата скиния, ще пея и ще възпявам Господа.</verse>
				<verse number="7">Чуй, Господи, гласа ми, аз викам смили се над мене и ме послушай.</verse>
				<verse number="8">Сърцето ми повтаря Твоите думи: „Търсете лицето Ми.“ Аз ще търся, Господи, Твоето лице.</verse>
				<verse number="9">Не скривай лицето Си от мене; не отхвърляй с гняв Своя служител. Ти беше мой помощник; не ме отхвърляй и не ме изоставяй, Боже, Спасителю мой!</verse>
				<verse number="10">Защото, ако баща ми и майка ми ме изоставиха, то Господ ще ме приеме.</verse>
				<verse number="11">Господи, покажи ми Своя път и води ме по равна пътека заради враговете ми.</verse>
				<verse number="12">Не ме предавай на произвола на моите врагове, защото против мене се надигнаха лъжливи свидетели, които дишат злоба.</verse>
				<verse number="13">Но аз вярвам: ще видя благостта на Господа в земята на живите.</verse>
				<verse number="14">Надявай се на Господа, бъди мъжествен и да се укрепи сърцето ти; надявай се на Господа!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="28">
				<verse number="1">(27) [1] Псалом на Давид. Аз викам към Тебе, Господи, моя скала: не бъди безмълвен към мене, за да не би при Твоето безмълвие да стана като тези, които слизат в гроб.</verse>
				<verse number="2">Чуй моята гореща молитва, когато викам към Тебе, когато вдигам ръце към святия Твой храм.</verse>
				<verse number="3">Не ме събирай с нечестиви и със злосторници, които говорят с ближните си за мир, а в сърцата си таят злоба.</verse>
				<verse number="4">Въздай им според техните дела, според техните злодейства, въздай им според делата на техните ръце, отплати им се с каквото заслужават.</verse>
				<verse number="5">Понеже не прозряха делата на Господа и извършеното от Неговите ръце, Той ще ги съсипе и няма да ги възстанови.</verse>
				<verse number="6">Да величаем Господа, защото Той чу моята гореща молитва.</verse>
				<verse number="7">Господ е моя сила и моя защита. На Него се уповаваше сърцето ми и Той ми помогна. Затова сърцето ми ликува. Със своите песни Му благодаря.</verse>
				<verse number="8">Господ е сила за Своя народ и спасителна защита за Своя помазаник.</verse>
				<verse number="9">Спаси народа Си и благослови наследството Си, води го и го възвеличи за вечни времена!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="29">
				<verse number="1">(28) [1] Псалом на Давид. Отдайте на Господа, вие, синове Божии, отдайте на Господа слава и величие!</verse>
				<verse number="2">Отдайте слава на името на Господа. Поклонете се пред Господа при Неговата свещена поява!</verse>
				<verse number="3">Гласът на Господа ехти над водите; Бог на славата гърми. Господ е над многото води.</verse>
				<verse number="4">Гласът на Господа мощно звучи, гласът на Господа е величествен.</verse>
				<verse number="5">Гласът на Господа поваля кедри; Господ събаря даже ливанските кедри:</verse>
				<verse number="6">Той кара планината Ливан да скача като телец и планината Хермон — като млад бик.</verse>
				<verse number="7">Гласът на Господа мята огнен пламък.</verse>
				<verse number="8">Гласът на Господа разтърсва пустиня, Господ разтърсва пустинята Кадес.</verse>
				<verse number="9">Гласът на Господа прави да раждат кошутите и оголва горите. И в храма Му всичко възклицава: „Слава!“</verse>
				<verse number="10">Господ е седял на трон над потопа. Господ ще седи като цар за вечни времена.</verse>
				<verse number="11">Господ ще даде сила на Своя народ, Господ ще благослови с мир Своя народ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="30">
				<verse number="1">(29) [1] Псалом на Давид. Песен при освещаване на храма.</verse>
				<verse number="2">	 Господи, ще Те възхваля, защото ме въздигна и не остави враговете ми да тържествуват над мене.</verse>
				<verse number="3">Господи, Боже мой, виках към Тебе и Ти ме изцели.</verse>
				<verse number="4">Господи, Ти изведе душата ми от ада и ме запази, за да не сляза в гроба.</verse>
				<verse number="5">Пейте пред Господа, вие, които сте Негови, прославяйте Неговото свято име.</verse>
				<verse number="6">Защото гневът Му е за миг, благоволението Му — за цял живот. Вечер настъпва плач, а сутрин — отново радост.</verse>
				<verse number="7">В своето благоденствие си казах: „Няма да се поколебая никога.“</verse>
				<verse number="8">Господи, Ти беше ме поставил на здрава планина по благоволението Си. Но Ти скри лицето Си и аз се смутих.</verse>
				<verse number="9">Към Тебе, Господи, тогава виках и на своя Господ се помолих:</verse>
				<verse number="10">„Каква полза от кръвта ми, когато сляза в гроба? Ще Те слави ли пръстта? Ще възвестява ли тя Твоята истина?</verse>
				<verse number="11">Чуй, Господи, и се смили над мене. Господи, бъди ми помощник!“</verse>
				<verse number="12">Ти превърна тъгата ми в ликуване, сне от мене вретището и ме заобиколи с веселие.</verse>
				<verse number="13">Затова Те прославям и няма да замлъкна. Господи, Боже мой, вечно ще Те славя!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="31">
				<verse number="1">(30) [1] За първия певец. Псалом на Давид.</verse>
				<verse number="2">Господи, при Тебе търся убежище, за да не се посрамя никога. Избави ме по силата на Своята справедливост,</verse>
				<verse number="3">наклони ухо към мене, побързай да ме избавиш. Бъди ми здрава скала, дом за прибежище, за да ме спасиш,</verse>
				<verse number="4">защото Ти си моя скала и моя крепост; води ме и ме насочвай заради Своето име.</verse>
				<verse number="5">Ти ме избавяш от примката, която тайно са ми поставили, защото Ти си моето спасение.</verse>
				<verse number="6">В Твоята ръка предавам своя дух; Господи, Боже на истината, Ти ще ме избавиш.</verse>
				<verse number="7">Мразя почитателите на суетните идоли, а се уповавам на Господа.</verse>
				<verse number="8">Ще се радвам и ще се веселя заради Твоето милосърдие, защото Ти милостиво погледна на злочестието ми, п омогна на моята душа в притеснението</verse>
				<verse number="9">и не ме предаде в ръцете на врага; постави краката ми на просторно място.</verse>
				<verse number="10">Господи, смили се над мене, защото се страхувам; чезнат от скръб окото ми, моята душа и моето тяло.</verse>
				<verse number="11">Животът ми отминава в скръб и годините ми — във въздишки; силата ми изнемощя от моето страдание и моите кости изсъхнаха.</verse>
				<verse number="12">Станах за присмех на всичките си врагове, посмешище пред моите съседи и плашило за моите познати; които ме видят на улицата, бягат от мене.</verse>
				<verse number="13">Забравен съм в сърцата, като че съм мъртъв; заприличах на разбит съд,</verse>
				<verse number="14">защото слушам клеветите на мнозина; около мене е само ужас — те се наговарят против мене и замислят да отнемат живота ми.</verse>
				<verse number="15">Но на Тебе, Господи, аз се уповавам и казвам: „Ти си мой Бог.“</verse>
				<verse number="16">Броят на годините ми е в Твоята ръка; избави ме от ръцете на моите врагове — от тези, които ме преследват.</verse>
				<verse number="17">Яви на Своя служител светлината на Своето лице; спаси ме със Своето милосърдие.</verse>
				<verse number="18">Господи, нека не се посрамя, защото Тебе призовавам; а нечестивите да се посрамят и да слязат в ада.</verse>
				<verse number="19">Да онемеят лъжливите уста, които говорят против праведните с дръзка гордост и презрение.</verse>
				<verse number="20">Господи, колко много са у Тебе благата, които пазиш за онези, които благоговеят пред Тебе, и които приготви пред хората за онези, които се уповават на Тебе.</verse>
				<verse number="21">Ти ги укриваш под закрилата на Своя поглед от човешки замисли, скриваш ги под сянка от заговори.</verse>
				<verse number="22">Да бъде прославен Господ, защото прояви Своята чудна милост към мене, когато бях като крепост под обсада.</verse>
				<verse number="23">В смущението си аз мислех: отхвърлен съм от Твоите очи. Но Ти чу гласа на молитвата ми, когато Те призовавах.</verse>
				<verse number="24">Обичайте Господа, вие, всички Негови праведници. Господ закриля верните и наказва онези, които постъпват горделиво, както заслужават.</verse>
				<verse number="25">Бъдете силни и нека крепне сърцето ви, всички вие, които се уповавате на Господа!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="32">
				<verse number="1">(31) [1] Псалом на Давид. Поучителен. Блажен е онзи, чието беззаконие е простено и чийто грях е покрит!</verse>
				<verse number="2">Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях и в чийто дух няма лукавство!</verse>
				<verse number="3">Костите ми отъняха от всекидневното ми охкане, когато не изповядвах своите грехове,</verse>
				<verse number="4">защото Твоята ръка ден и нощ тежеше над мене; изчезна моята сила като през лятна засуха.</verse>
				<verse number="5">Но аз изповядах греха си пред Тебе и не скрих вината си. Аз казах: „Ще изповядам пред Господа своите престъпления“, и Ти прости вината за греха ми.</verse>
				<verse number="6">Затова нека всеки праведник Ти се помоли, когато се нуждае, и тогава големите вълни няма да го достигнат.</verse>
				<verse number="7">Ти си моя закрила: Ти ме пазиш от скръб, обграждаш ме с песни на избавление.</verse>
				<verse number="8">„Ще те надаря с разум — казва Бог, — ще ти посоча пътя, по който да вървиш; ще те съветвам, Моето око бди над тебе.“</verse>
				<verse number="9">„Не бъдете като кон и като муле, които нямат разум. Техните челюсти трябва да се обуздават с юзда и оглавник, за да ти се покоряват.“</verse>
				<verse number="10">Много са бедите, отредени за нечестивия, а този, който се уповава на Господа, него го обгръща милост.</verse>
				<verse number="11">Радвайте се заради Господа и ликувайте, праведници; тържествувайте вие, всички чисти по сърце.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="33">
				<verse number="1">(32) [1] Радвайте се, праведни, заради Господа: на праведните подобава да въздават хвалебствена песен.</verse>
				<verse number="2">Славете Господа с гусла, възпявайте Го с десетострунна арфа;</verse>
				<verse number="3">пейте Му нова песен; свирете Му благозвучно, с радостни възгласи.</verse>
				<verse number="4">Защото словото на Господа е истинно и всичките Му дела са надеждни.</verse>
				<verse number="5">Той обича справедливост и правосъдие; земята е изпълнена с милостта на Господа.</verse>
				<verse number="6">Небесата са сътворени чрез словото на Господа и цялото им войнство — чрез диханието на устата Му.</verse>
				<verse number="7">Той събра накуп морските води; постави бездните в складове.</verse>
				<verse number="8">Цялата земя да изпитва страхопочитание пред Господа. Да благоговеят пред Него всички, които обитават земята.</verse>
				<verse number="9">Защото Той каза — и всичко сътвори; Той заповяда — и всичко започна да съществува.</verse>
				<verse number="10">Господ осуетява намеренията на езичниците, обезсилва замислите на народите.</verse>
				<verse number="11">А намеренията на Господа устояват за вечни времена; замислите на сърцето Му — от род в род.</verse>
				<verse number="12">Блажен е онзи народ, чийто Бог е Господ, народът, който Той си е избрал за наследство!</verse>
				<verse number="13">Господ гледа от небесата, наблюдава всички хора.</verse>
				<verse number="14">Обглежда от трона Си всички, които живеят по земята:</verse>
				<verse number="15">Той е създал сърцата на всички тях и знае всичките техни дела.</verse>
				<verse number="16">Никой цар не може да се спаси благодарение на многото войска; храбрият воин няма да се избави благодарение на голямата си сила.</verse>
				<verse number="17">Конят е измамна надежда за спасяване; с голямата си сила няма да избави никого.</verse>
				<verse number="18">Ето окото на Господа бди над тези, които благоговеят пред Него и които се надяват на милостта Му:</verse>
				<verse number="19">Той ще ги спаси от смърт и в глад ще ги опази живи.</verse>
				<verse number="20">Нашата душа се уповава на Господа: Той е наша помощ и наша защита.</verse>
				<verse number="21">Сърцето ни се весели чрез Него, защото възлагаме надеждата си на Неговото свято име.</verse>
				<verse number="22">Господи, милостта Ти да бъде над нас, тъй както се надявахме на Тебе.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="34">
				<verse number="1">(33) [1] Псалом на Давид, когато той се бе престорил на безумен пред Авимелех, беше изгонен от него и си отиде.</verse>
				<verse number="2">	 Ще величая Господа по всяко време; възхвалата за Него нека винаги да бъде в устата ми.</verse>
				<verse number="3">Душата ми ще се хвали с Господа; смирените ще чуят и ще се зарадват.</verse>
				<verse number="4">Величайте Господа заедно с мене и да възхвалим заедно името Му.</verse>
				<verse number="5">Помолих се на Господа и Той ме чу, от всички мои страхове ме избави.</verse>
				<verse number="6">Обърнете поглед към Него и ще засияете от радост, и лицата ви няма да се посрамят.</verse>
				<verse number="7">Ето безпомощният викна и Господ чу и го спаси от всичките му неволи.</verse>
				<verse number="8">Ангелът на Господа закриля тези, които благоговеят пред Него, и ги избавя.</verse>
				<verse number="9">Вкусете и ще видите колко благ е Господ! Блажен е човекът, който се уповава на Него!</verse>
				<verse number="10">Бъдете благоговейни пред Господа всички вие, които сте Негови, защото онези, които благоговеят пред Него, ще имат всичко, от което се нуждаят.</verse>
				<verse number="11">Дори лъвовете изпадат в беда и търпят глад, а онези, които търсят Господа, няма да бъдат лишени от никакво благо.</verse>
				<verse number="12">Елате, деца, послушайте ме: на страхопочитание пред Господа ще ви науча.</verse>
				<verse number="13">Иска ли човекът да живее и обича ли дълголетие, за да се наслаждава на блага?</verse>
				<verse number="14">Нека да пази езика си от зло и своята уста — от лъжливи думи;</verse>
				<verse number="15">нека се отклонява от зло и да прави добро; да търси мир и да се стреми към него.</verse>
				<verse number="16">Очите на Господа бдят над праведните и ушите Му слушат техните вопли.</verse>
				<verse number="17">Но лицето на Господа е против злодеите, за да изличи спомена за тях от земята.</verse>
				<verse number="18">Праведните викат и Господ ги чува и ги избавя от всичките им скърби.</verse>
				<verse number="19">Господ е близо до съкрушените сърца и ще спаси смирените по дух.</verse>
				<verse number="20">Много са страданията на праведника, но Господ ще го избави от всички тях.</verse>
				<verse number="21">Той ще запази всичките му кости; ни една от тях няма да се строши.</verse>
				<verse number="22">Злото убива грешника и онези, които мразят праведника, загиват.</verse>
				<verse number="23">Господ избавя душите на Своите служители и никой от онези, които се уповават на Него, няма да бъде осъден.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="35">
				<verse number="1">(34) [1] Псалом на Давид. Господи, води борба с онези, които се борят с мене, и срази онези, които се сражават с мене;</verse>
				<verse number="2">вземи оръжие и щит и се вдигни да ми помогнеш.</verse>
				<verse number="3">Размахай копие и секира срещу моите гонители. Кажи на душата ми: „Аз съм твое спасение!“</verse>
				<verse number="4">В безчестие и срам да потънат онези, които посягат на живота ми; да отстъпят и да се покрият с безчестие онези, които замислят зло срещу мене.</verse>
				<verse number="5">Да бъдат те като плява пред вятъра и Господен ангел да ги прогонва.</verse>
				<verse number="6">Да бъде пътят им тъмен и хлъзгав и Господен ангел да ги преследва,</verse>
				<verse number="7">защото без причина заложиха мрежата си за мене, без причина изкопаха яма за душата ми.</verse>
				<verse number="8">Върху всеки един от тях да дойде неочаквана погибел и мрежата му, която е скрил за мене, да улови самия него; нека падне в нея и да загине.</verse>
				<verse number="9">А моята душа ще се радва заради това, което стори Господ, ще се весели за спасението, дошло от Него.</verse>
				<verse number="10">Цялото ми същество ще възвести: „Господи, кой е като Тебе, Който избавяш слаб от силен, беден от грабителя му?“</verse>
				<verse number="11">Злостни свидетели се надигнаха против мене: разпитват ме за това, което аз не зная;</verse>
				<verse number="12">отвръщат ми със зло за доброто, аз съм изоставен и самотен.</verse>
				<verse number="13">А когато те бяха болни, обличах вретище, изтощавах душата си с пост и сърцето ми се изля в молитва.</verse>
				<verse number="14">Постъпвах така, като че за мой приятел, за мой брат се молех; ходех тъжен, с наведена глава, като че ли майка оплаквах.</verse>
				<verse number="15">Но когато аз срещах пречки по пътя си, те се радваха и се съюзяваха. Съюзиха се против мене хора, които не познавам. Не преставаха да ме охулват;</verse>
				<verse number="16">в сборището на безбожниците присмехулниците злостно точеха зъби срещу мене.</verse>
				<verse number="17">Господи, докога само ще гледаш това? Спаси живота ми от техните злодейства, избави ме от тези лъвове.</verse>
				<verse number="18">Аз ще Те прославя във великото събрание, ще Те възхваля пред целия народ,</verse>
				<verse number="19">за да не тържествуват над мене онези, които несправедливо враждуват против мене, нито да се присмиват с очи тези, които ме мразят без причина.</verse>
				<verse number="20">Защото не за мир говорят те, а против мирните хора по земята кроят коварни замисли;</verse>
				<verse number="21">разтварят уста против мене; злорадстват с думите: „Добре! Добре! Ние го видяхме със собствените си очи!“</verse>
				<verse number="22">Ти, Господи, видя — недей мълча; Господи, не се отдалечавай от мене!</verse>
				<verse number="23">Пробуди се, застъпи се за моето право! Боже мой и Господи мой, Ти води моето дело!</verse>
				<verse number="24">Ти, Господи, Боже мой, си справедлив и нека те да не тържествуват над мене.</verse>
				<verse number="25">Да не казват в сърцето си: „Добре! Ето това ние желаехме!“ Да не казват: „Погълнахме го.“</verse>
				<verse number="26">В безчестие и срам да потънат всички, които се радват на моето нещастие. Да се облекат в срам и позор онези, които говорят надменно срещу мене.</verse>
				<verse number="27">Да се радват и да се веселят онези, които подкрепят правото ми дело, и винаги да казват: „Велик е Господ, Който желае спасение на Своя служител!“</verse>
				<verse number="28">А езикът ми ще възвестява Твоята справедливост и ще отправя прослава към Тебе всеки ден.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="36">
				<verse number="1">(35) [1] За първия певец. Псалом на Давид, служител Господен.</verse>
				<verse number="2">	 Беззаконието на нечестивия е в сърцето му; няма страх от Бога пред очите му.</verse>
				<verse number="3">Той се мами сам в очите си, че беззаконието му няма да се открие и осъди.</verse>
				<verse number="4">Думите, изречени от него, са измама и лукавство; той се е отказал да постъпва разумно и да върши добро.</verse>
				<verse number="5">Замисля беззаконие на леглото си, тръгнал е по лош път, не се гнуси от зло.</verse>
				<verse number="6">Господи, Твоята милост е до небесата, Твоята истина стига до облаците!</verse>
				<verse number="7">Твоята справедливост е като високи планини и Твоето правосъдие е като дълбините на морето! Ти, Господи, се грижиш за хора и животни!</verse>
				<verse number="8">Колко е скъпоценна Твоята милост, Боже! Хората са в безопасност под сянката на Твоите криле.</verse>
				<verse number="9">Те се насищат от богатството на Твоя дом и от потока на Твоите блага ги напояваш.</verse>
				<verse number="10">Защото Ти си изворът на живота: в Твоята светлина можем да видим светлината.</verse>
				<verse number="11">Продължи да бъдеш милостив към тези, които Те познават, и справедлив към искрените по сърце.</verse>
				<verse number="12">Нека не попадна под краката на горделивец и ръката на грешник да не ме изгони.</verse>
				<verse number="13">Ето падналите, които вършат беззаконие; повалени са и не могат да станат.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="37">
				<verse number="1">(36) [1] Псалом на Давид. Не се дразни заради злодеите, не завиждай на онези, които вършат беззаконие,</verse>
				<verse number="2">защото те изсъхват бързо като трева и повяхват като зеленина.</verse>
				<verse number="3">Уповавай се на Господа и върши добро, живей на земята и следвай истината.</verse>
				<verse number="4">Виждай радостта си в Господа и Той ще изпълни желанието на сърцето ти.</verse>
				<verse number="5">Предай пътя си на Господа и на Него се уповавай. Той ще те насочва</verse>
				<verse number="6">и ще направи твоята справедливост да блесне като светлина и твоето правосъдие — като светъл ден.</verse>
				<verse number="7">Покори се на Господа и на Него се надявай. Не се дразни заради онзи, който успява в пътя си, заради човек, който замисля коварства.</verse>
				<verse number="8">Стой далече от гнева и остави яростта; не се горещи, това води само до зло.</verse>
				<verse number="9">Тези, които вършат зло, ще бъдат изтребени, а онези, които се уповават на Господа, ще наследят земята.</verse>
				<verse number="10">Още малко — и нечестивият ще изчезне. Ще го потърсиш в жилището му, но няма да го намериш.</verse>
				<verse number="11">А кротките ще наследят земята и ще се радват на много голямо благополучие.</verse>
				<verse number="12">Нечестивият замисля зло против праведния и скърца със зъби против него,</verse>
				<verse number="13">но Господ ще се надсмее над него, защото вижда, че идва денят за равносметка.</verse>
				<verse number="14">Нечестивите вадят меч, изопват своя лък, за да повалят немощния и сиромаха, за да погубят тези, които постъпват праведно.</verse>
				<verse number="15">Но мечът им ще се забие в собственото им сърце и лъковете им ще се пречупят.</verse>
				<verse number="16">Малкото, което притежава праведният, е по-добро от голямото богатство на нечестивите,</verse>
				<verse number="17">защото силата на нечестивите ще се сломи, а Господ подкрепя праведните.</verse>
				<verse number="18">Господ бди над дните на невинните и тяхното притежание ще пребъде вечно.</verse>
				<verse number="19">В злощастно време те няма да бъдат в нужда и в гладни дни ще бъдат сити.</verse>
				<verse number="20">А нечестивите ще загинат и враговете на Господа ще отминат, както отлита красотата на ливадите, ще изчезнат като дим.</verse>
				<verse number="21">Нечестивият взема назаем и не връща, а праведният проявява милосърдие и подарява,</verse>
				<verse number="22">защото благословените от Господа ще наследят земята, а проклетите от Него ще бъдат изтребени.</verse>
				<verse number="23">Господ укрепва стъпките на човека и е благосклонен към неговите пътища:</verse>
				<verse number="24">препъне ли се, той не пада, защото Господ го подкрепя за ръка.</verse>
				<verse number="25">Млад бях, остарях и не съм виждал изоставен праведник, нито децата му да просят хляб;</verse>
				<verse number="26">той винаги е милосърден и назаем дава, и неговите деца ще бъдат благословени.</verse>
				<verse number="27">Избягвай злото и върши добро, тогава ще живееш вечно.</verse>
				<verse number="28">Защото Господ обича справедливостта и не изоставя онези, които са Му верни. Те ще бъдат запазени за вечни времена, а потомството на нечестивите ще бъде изтребено.</verse>
				<verse number="29">Праведните ще наследят земята и ще живеят на нея вечно.</verse>
				<verse number="30">Устата на праведния изрича мъдри слова и езикът му изговаря това, което е справедливо.</verse>
				<verse number="31">Той носи Закона на своя Бог в сърцето си; стъпките му няма да се поколебаят.</verse>
				<verse number="32">Нечестивият дебне праведния и се стреми да го убие,</verse>
				<verse number="33">но Господ няма да го предаде в неговите ръце и няма да допусне да го осъдят в съда.</verse>
				<verse number="34">Уповавай се на Господа и се придържай към Неговия път. Тогава Той ще те въздигне, за да наследиш земята, и ти ще видиш как нечестивите ще бъдат изтребвани.</verse>
				<verse number="35">Видях нечестив човек, готов за насилие, който гордо се ширеше като зеленеещ се кедър.</verse>
				<verse number="36">Но той изчезна и го няма; търсих го, но не можах да го намеря.</verse>
				<verse number="37">Погледни добрия и обърни внимание на праведния, защото краят на такъв човек е спасението.</verse>
				<verse number="38">А грешниците всички заедно ще бъдат изтребени; бъдещето на нечестивите е гибел.</verse>
				<verse number="39">Избавлението на праведните идва от Господа. Той е защита за тях във време на беди.</verse>
				<verse number="40">Господ ще им помогне и ще ги избави; ще ги избави от нечестивите и ще ги спаси, защото при Него те търсят убежище.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="38">
				<verse number="1">(37) [1] Псалом на Давид. За възпоменателна жертва.</verse>
				<verse number="2">	 Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай,</verse>
				<verse number="3">защото Твоите стрели ме улучиха и Твоята ръка тежи върху мене.</verse>
				<verse number="4">Няма здраво място в плътта ми, понеже Ти си разгневен. Няма спокойствие за моите кости заради греховете ми,</verse>
				<verse number="5">защото моите беззакония надвишиха главата ми, като тежък товар ме притиснаха.</verse>
				<verse number="6">Вонят и гноясват моите рани поради безумието ми.</verse>
				<verse number="7">Аз се прегърбих и съвсем се наведох, цял ден ходя нажален,</verse>
				<verse number="8">защото цял се треса от треска и нищо здраво няма в тялото ми.</verse>
				<verse number="9">Изнемощях и съвсем съм разбит; аз викам от мъките на своето сърце.</verse>
				<verse number="10">Господи, пред Тебе са всичките ми желания и моето стенание не е скрито от Тебе.</verse>
				<verse number="11">Сърцето ми бие силно; моите сили ме напуснаха, изчезва и светлината на очите ми.</verse>
				<verse number="12">Моите приятели и моите близки се отдалечиха заради раните ми и моите роднини ме избягват.</verse>
				<verse number="13">А онези, които посягат на живота ми, слагат примки и които ми желаят зло, говорят за моето загиване и замислят коварства всеки ден.</verse>
				<verse number="14">Но аз като глух — не чувам, и съм като ням, който не отваря устата си.</verse>
				<verse number="15">Станах като човек, който не чува, и няма в устата си отговор,</verse>
				<verse number="16">защото на Тебе, Господи, се уповавам; Ти ще ме чуеш, Господи, Боже мой.</verse>
				<verse number="17">И аз казах: „Нека да не тържествуват над мене моите врагове; когато кракът ми се подхлъзне, да не важничат над мене.</verse>
				<verse number="18">Близко съм до това да падна и страданието не ме напуска никога.</verse>
				<verse number="19">Беззаконието си признавам, съкрушен съм заради греха си.</verse>
				<verse number="20">А онези, които враждуват с мене без причина, са силни; онези, които ме ненавиждат без вина, са многобройни.</verse>
				<verse number="21">Те ми отвръщат със зло за доброто, враждуват против мене, защото следвам доброто.</verse>
				<verse number="22">Господи, Боже мой, не ме изоставяй, не се отдалечавай от мене;</verse>
				<verse number="23">Господи, Спасителю мой, побързай ми на помощ!“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="39">
				<verse number="1">(38) [1] За първия певец. От Йедутун. Псалом на Давид.</verse>
				<verse number="2">	 Казах си: „Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си, ще обуздавам устата си, докато нечестивият е пред мене.“</verse>
				<verse number="3">Бях ням и безгласен и мълчах, лишен от блага; и моето страдание се усили.</verse>
				<verse number="4">Пламна сърцето в гърдите ми, огън се разгоря в мислите ми. Тогава проговорих с езика си:</verse>
				<verse number="5">„Господи, дай ми да узная кога ще бъде моят край, открий ми числото на моите дни, за да разбера, че съм преходен.</verse>
				<verse number="6">Ето кратки са дните, които Ти си ми определил, и възрастта ми е като нищо пред Тебе. Наистина, животът на всеки човек е като полъх.</verse>
				<verse number="7">Наистина, човек е като сянка; напразно вдига шум, трупа съкровища и не знае кой ще ги получи.</verse>
				<verse number="8">И сега какво ми остава да очаквам, Господи? Надеждата ми е единствено в Тебе.</verse>
				<verse number="9">Избави ме от всичките ми беззакония, не ме предавай на безумен за поругание.</verse>
				<verse number="10">Станах ням, не отварям устата си, защото Ти направи това.</verse>
				<verse number="11">Отклони от мене Своите удари, аз изнемогвам от Твоята поразяваща ръка.</verse>
				<verse number="12">Когато с изобличение наказваш човека за беззаконията, Ти накърняваш неговата хубост, както молци развалят дреха. Така че всеки човек е само полъх!</verse>
				<verse number="13">Господи, чуй молитвата ми, вслушай се в моя вопъл, не стой безмълвен пред моите сълзи, защото аз съм гост пред Тебе и странник, както и всички мои предци.</verse>
				<verse number="14">Отвърни гневен поглед от мене, та да мога да отдъхна, преди да си замина и да ме няма вече.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="40">
				<verse number="1">(39) [1] За първия певец. Псалом на Давид.</verse>
				<verse number="2">	 Уповавах се на Господа с надежда и Той бе благосклонен към мене, и чу моя вопъл.</verse>
				<verse number="3">Той ме извлече от гибелен ров, от тинесто блато, постави краката ми на скала и укрепи стъпките ми;</verse>
				<verse number="4">и вложи в устата ми нова песен за Него — възхвала на нашия Бог. Мнозина ще видят, благоговейно ще се удивят и ще се надяват на Господа.</verse>
				<verse number="5">Блажен е човекът, който възлага надеждата си на Господа и не общува с горделиви, нито с изменчиви лъжци!</verse>
				<verse number="6">Господи, Боже мой, много са извършените от Тебе чудеса и благите Ти замисли за нас — няма равен на Тебе! Поискам ли да възвестявам и да говоря за тях, те са безчет.</verse>
				<verse number="7">Жертви и приношения Ти не пожела; отвори Ми ушите; всеизгаряне и жертва за грях не са Ти приятни.</verse>
				<verse number="8">Тогава казах: „Ето идвам; в свитъка е писано за Мене.</verse>
				<verse number="9">Желая да изпълня волята Ти, Боже Мой, както и Твоя закон, който е в Моето сърце.“</verse>
				<verse number="10">Възвестявах Твоята справедливост във великото събрание; не възпирах устата си: Ти знаеш това, Господи.</verse>
				<verse number="11">Не скривах в сърцето си Твоята справедливост, възвестявах за Твоята вярност и за спасението от Тебе и не премълчавах Твоето милосърдие и Твоята истина пред великото събрание.</verse>
				<verse number="12">Господи, не прекратявай проявите на Своето милосърдие. Твоята милост и Твоята истина нека винаги ме пазят,</verse>
				<verse number="13">защото безброй злини ме обкръжиха. Беззаконията ми ме постигнаха, така че дори да виждам не мога; те са повече от космите на главата ми; сърцето ми се изтощи.</verse>
				<verse number="14">Благоволи, Господи, да ме избавиш; побързай, Господи, да ми помогнеш.</verse>
				<verse number="15">Нека в безчестие и срам потънат всички, които посягат на живота ми! Да отстъпят посрамени онези, които злорадстват над нещастието ми.</verse>
				<verse number="16">Да се смутят и се засрамят тези, които злорадстват за мене, като казват: „Добре, добре!“</verse>
				<verse number="17">Да се радват и да се веселят заради Тебе всички, които Те търсят, и онези, които се стремят към спасение от Тебе, винаги да казват: „Велик е Господ!“</verse>
				<verse number="18">Аз съм беден и сиромах, но Господ се грижи за мене. Ти си моя помощ и мой спасител. Боже мой, не се бави!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="41">
				<verse number="1">(40) [1] За първия певец. Псалом на Давид.</verse>
				<verse number="2">	 Блажен е онзи, който наглежда беден. Господ ще го избави в злочест ден.</verse>
				<verse number="3">Господ ще го запази и ще съхрани живота му. И ще бъде блажен на земята. Ти няма да го предадеш на волята на враговете му.</verse>
				<verse number="4">Господ ще го подкрепи на болничното му легло. Ти ще промениш болестта му в здраве.</verse>
				<verse number="5">Аз казах: „Господи, смили се над мене; изцели душата ми, защото съгреших спрямо Тебе.“</verse>
				<verse number="6">Моите врагове говорят лошо за мене: „Кога ще умре и ще изчезне името му?“</verse>
				<verse number="7">И ако някой идва да ме види, говори лъжи. Той трупа у себе си лошите неща за мене, разказва ги, щом излезе на улицата.</verse>
				<verse number="8">Всички, които ме мразят, шепнат против мене:</verse>
				<verse number="9">„Злощастна болест го е хванала. Той легна и няма вече да стане.“</verse>
				<verse number="10">Дори моят близък приятел, на когото аз се доверявах, който яде моя хляб, той се надигна против мене.</verse>
				<verse number="11">Но Ти, Господи, бъди милостив към мене и ме изправи, и аз ще им отплатя.</verse>
				<verse number="12">Ще разбера, че си благосклонен към мене, ако моят враг не възтържествува над мене,</verse>
				<verse number="13">но ме запазиш здрав и ме поставиш пред лицето Си завинаги.</verse>
				<verse number="14">Славете Господа, Бог Израилев, за вечни времена. Амин, амин!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="42">
				<verse number="1">(41) [1] За първия певец. Песен на Кореевия хор.</verse>
				<verse number="2">	 Както елен жадува за изворна вода, така душата ми жадува за Тебе, Боже!</verse>
				<verse number="3">Душата ми жадува за Бога, за живия Бог: „Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?“</verse>
				<verse number="4">Сълзите ми бяха хляб за мене ден и нощ, докато околните ми говореха по цял ден: „Къде е сега твоят Бог?“</verse>
				<verse number="5">Сърцето ми се свива, когато си спомня как ходех с множеството хора, влизах с тях в Божия храм, като възклицавах и благодарях заедно с празнуващото множество.</verse>
				<verse number="6">Защо униваш, моя душо, и защо се безпокоиш? Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог заради спасението, идващо от Него.</verse>
				<verse number="7">Боже мой, душата ми унива в мене. Затова си спомням за Тебе молитвено в земята на Йордан, на планината Хермон, на планината Мицар.</verse>
				<verse number="8">Бездна призовава бездна с гласа на Твоите водопади. Всички Твои вълни и талази преминаха над мене.</verse>
				<verse number="9">Денем Господ ще покаже милосърдието Си и нощем песента ми за Него ще бъде с мене, моята молитва към Бога на моя живот.</verse>
				<verse number="10">Ще кажа на Бога, Който е моя скала: „Защо си ме забравил? Защо ходя натъжен заради притеснението от неприятеля?</verse>
				<verse number="11">Сякаш костите ми се трошат, когато враговете ми се гаврят с мене и казват: „Къде е твоят Бог?“</verse>
				<verse number="12">Защо униваш, моя душо, и защо се безпокоиш? Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог заради спасението, идващо от Него.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="43">
				<verse number="1">(42) [1] Съди ме, Боже, и защити ме в делото ми против този неблагочестив народ! Избави ме от лукав и зъл човек,</verse>
				<verse number="2">защото Ти си Бог на моето прибежище! Защо си ме отхвърлил? Защо трябва да ходя натъжен заради притеснението от неприятеля?</verse>
				<verse number="3">Изпрати Своята светлина и Своята истина! Нека те ме водят и ме доведат до Твоята свята планина и до мястото, където Ти пребиваваш.</verse>
				<verse number="4">Тогава ще се доближа до Божия жертвеник, до Бога на моята радост и веселие, и с гусла ще Те славословя, Боже, Боже мой!</verse>
				<verse number="5">Защо униваш, моя душо, и защо се безпокоиш? Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог заради спасението, идващо от Него.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="44">
				<verse number="1">(43) [1] За първия певец. Песен на Кореевия хор.</verse>
				<verse number="2">	 Боже, с ушите си чухме, нашите предци ни разказваха за делото, което си сторил през техните дни, в древните времена.</verse>
				<verse number="3">Ти със Своята ръка си изгонил народи, а тях си настанил; съкрушил си други племена, а тях си разширил.</verse>
				<verse number="4">Защото те не са придобили с меча си земята и тяхната ръка не им е дала победа, а Твоята десница и Твоята мощ, и светлината на Твоето лице, понеже си оказал благоволение към тях.</verse>
				<verse number="5">Боже, Ти си мой Цар, Който заповядваш победа на Яков.</verse>
				<verse number="6">С Тебе ще прободем нашите врагове, в Твое име ще стъпчем онези, които се надигат против нас.</verse>
				<verse number="7">Защото не се уповавам на моя лък и моят меч не може да ме спаси.</verse>
				<verse number="8">Но Ти ни спасяваш от враговете ни и посрамваш онези, които ни мразят.</verse>
				<verse number="9">С Бога се хвалим всеки ден и Твоето име ще прославяме вечно.</verse>
				<verse number="10">Но сега Ти ни отхвърли и не излизаш с нашите войски;</verse>
				<verse number="11">обърна ни в бягство пред врага и онези, които ни мразят, ни ограбват.</verse>
				<verse number="12">Даде ни като овце за ядене и ни разпръсна между народите.</verse>
				<verse number="13">Продаде народа Си без печалба и не поиска висока цена за него.</verse>
				<verse number="14">Ти ни направи за подигравка на нашите съседи, за присмех и за хула на всички, които са около нас.</verse>
				<verse number="15">Направи ни за укор сред народите, за презрително поклащане на глава сред тях.</verse>
				<verse number="16">Моето унижение е пред мене всеки ден и срам покрива моето лице</verse>
				<verse number="17">заради гласа на присмехулника и на хулителя, заради погледите на врага и отмъстителя.</verse>
				<verse number="18">Всичко това се стовари върху нас, но не Те забравихме и не нарушихме Твоя завет.</verse>
				<verse number="19">Нашето сърце не Те предаде, нашите стъпки не се отбиха от Твоя път,</verse>
				<verse number="20">макар че Ти ни съкруши в мястото на чакали и ни покри със сянката на смъртта.</verse>
				<verse number="21">Ако бяхме забравили нашия Бог и бяхме протегнали ръцете си към чужд бог,</verse>
				<verse number="22">нямаше ли Бог да открие това, защото Той знае тайните на сърцето?</verse>
				<verse number="23">Но заради Тебе ни убиват всеки ден, гледат на нас като на овце за клане.</verse>
				<verse number="24">Стани, Господи! Защо спиш? Събуди се, не ни отхвърляй завинаги!</verse>
				<verse number="25">Защо скриваш лицето Си, забравяш нашето страдание и притеснението ни?</verse>
				<verse number="26">Защото душата ни е съкрушена в прахта, тялото ни е повалено на земята.</verse>
				<verse number="27">Ела ни на помощ и ни спаси заради Своето милосърдие!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="45">
				<verse number="1">(44) [1] За първия певец. По мелодията на шошаним. Песен на Кореевия хор. Песен за любовта.</verse>
				<verse number="2">	 От сърцето ми извира блага дума. Моята песен е за царя. Езикът ми е перо на бързописец.</verse>
				<verse number="3">Ти си по-прекрасен от синовете на човека, благост се излива от Твоята уста. Затова Бог Те благослови за вечни времена.</verse>
				<verse number="4">Силни, препаши меча Си на Своето бедро! Препаши се със Своята слава и със Своето величие!</verse>
				<verse number="5">И в Своето величие язди победоносно в колесница заради истината, благостта и правдата! И Твоята десница ще Те води към величествени дела.</verse>
				<verse number="6">Твоите стрели са остри, проникват в сърцата на враговете на Царя; народите падат пред Тебе.</verse>
				<verse number="7">Престолът Ти, Боже, е вечен и жезълът на правдата е жезъл на Твоето царство.</verse>
				<verse number="8">Ти обикна правдата и намрази беззаконието. Затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от другите властници.</verse>
				<verse number="9">	На смирна, алое и касия ухаят всички Твои дрехи; струнна музика Те весели в дворци, украсени със слонова кост.</verse>
				<verse number="10">Царски дъщери са между Твоите знатни; царицата стои отдясно на Тебе с накити от офирско злато.</verse>
				<verse number="11">Чуй, дъще, и разбери, забрави своя народ и своя бащин дом!</verse>
				<verse number="12">И Царят ще пожелае твоята красота, защото Той е Твоят господар. И ти Му се подчини!</verse>
				<verse number="13">Дъщерята на Тир ще дойде с дар; богатите от народа ще търсят Твоето благоволение.</verse>
				<verse number="14">Величествена е царската дъщеря в двореца, златотъкана е нейната дреха.</verse>
				<verse number="15">Ще я доведат при царя в пъстровезани дрехи; девици, нейни приближени, ще я доведат при Тебе.</verse>
				<verse number="16">Водят ги с радост и ликуване, те влизат в царския дворец.</verse>
				<verse number="17">На мястото на Твоите бащи ще бъдат Твоите синове; ще ги поставяш за князе по цялата земя.</verse>
				<verse number="18">Ще направя Твоето име да се споменава от род в род; затова народите ще Те славят за вечни времена.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="46">
				<verse number="1">(45) [1] За първия певец. Песен на Кореевия хор. По мелодията на аламот.</verse>
				<verse number="2">	 Бог е прибежище и сила за нас, помощник в беди.</verse>
				<verse number="3">Затова няма да се уплашим, когато земята се клати и когато планините се срутят посред морето,</verse>
				<verse number="4">когато водите му бучат и бушуват, планините треперят от вълнението му.</verse>
				<verse number="5">Струи на река ще веселят Божия град, святото място, където пребивава Всевишният.</verse>
				<verse number="6">Бог е посред този град. Той няма да се поклати. Бог ще му помага от зазоряване.</verse>
				<verse number="7">Народите се развълнуваха, царствата се разклатиха. Бог издигна глас, земята се разтопи.</verse>
				<verse number="8">Господ Вседържител е с нас, Бог на Яков е наше прибежище.</verse>
				<verse number="9">Елате и вижте делата на Господа, Който стори чудесни дела по земята.</verse>
				<verse number="10">Той прекрати войните до края на земята; счупи лък и строши копие, с огън изгори колесници.</verse>
				<verse number="11">Той каза: „Спрете и разберете, че Аз съм Бог! Възвисен съм над народите, ще се възвися над земята!“</verse>
				<verse number="12">Господ Вседържител е с нас. Бог на Яков е наше прибежище.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="47">
				<verse number="1">(46) [1] За първия певец. Песен на Кореевия хор.</verse>
				<verse number="2">	 Ръкопляскайте с ръце, всички народи, възкликнете към Бога с радостен глас!</verse>
				<verse number="3">Защото Всевишният Господ е страшен, велик Цар над цялата земя.</verse>
				<verse number="4">Той покори народи под нас и страни под краката ни;</verse>
				<verse number="5">избра за нас наследството ни, чудесната земя на Яков, когото възлюби.</verse>
				<verse number="6">Бог възлезе при възклицания, при тръбен звук.</verse>
				<verse number="7">Възпявайте нашия Бог, възпявайте нашия Цар, пейте,</verse>
				<verse number="8">защото Бог е Цар на цялата земя! Пейте празнична песен!</verse>
				<verse number="9">Бог се възцари над народите, Бог седна на святия Си престол.</verse>
				<verse number="10">Велможите на народите се събраха с народа на Бога на Авраам, защото земните царе принадлежат на Бога. Той се извисява над тях.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="48">
				<verse number="1">(47) [1] Песен. Псалом на Кореевия хор.</verse>
				<verse number="2">	 Велик е Господ и високо е прославян в града на нашия Бог, на святата Му планина.</verse>
				<verse number="3">Прекрасно възвишение, радост на цялата земя е планината Сион, далече на север, и той е градът на великия Цар.</verse>
				<verse number="4">Бог е в Своите дворци, Той е познат като прибежище.</verse>
				<verse number="5">Защото ето на, царете се събират и потеглят срещу него.</verse>
				<verse number="6">Щом те го видяха, почудиха се, вцепениха се от страх и избягаха.</verse>
				<verse number="7">Страх ги обзе там, мъка като на жена, когато ражда;</verse>
				<verse number="8">	Ти съкрушаваш тарсийските кораби с източния вятър.</verse>
				<verse number="9">Каквото чухме, това и видяхме в града на Господа Вседържител, в града на нашия Бог. Бог ще го утвърди за вечни времена.</verse>
				<verse number="10">Размишляваме, Боже, за Твоето милосърдие всред Твоя храм.</verse>
				<verse number="11">Както Твоето име, Боже, така и Твоята слава се простират до краищата на земята. Твоята десница е изпълнена със справедливост.</verse>
				<verse number="12">Нека да се радва планината Сион, да се радват дъщерите на Юдея заради Твоите справедливи присъди.</verse>
				<verse number="13">Огледайте Сион и го заобиколете, пребройте неговите кули!</verse>
				<verse number="14">Внимателно разгледайте неговите крепостни стени, неговите укрепления, за да разкажете на следващия род.</verse>
				<verse number="15">Защото този Бог е наш Бог за вечни времена. Той винаги ще ни ръководи.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="49">
				<verse number="1">(48) [1] За първия певец. Псалом на Кореевия хор.</verse>
				<verse number="2">	 Чуйте това, всички народи! Внимавайте всички, които живеете по света:</verse>
				<verse number="3">синове на обикновени хора и синове на знатни, заедно богати и бедни!</verse>
				<verse number="4">Устата ми ще говори мъдро и размислите ми ще са разумни.</verse>
				<verse number="5">Ще наклоня ухото си към притча; ще разкрия загадката си с арфа.</verse>
				<verse number="6">Защо да се боя в дни на бедствие, когато беззаконието на лоши хора ме обкръжи?</verse>
				<verse number="7">Те се осланят на своето богатство и се хвалят с големия си имот.</verse>
				<verse number="8">Но човек не може да откупи брат, не може да даде на Бога откуп за него,</verse>
				<verse number="9">защото прекалено скъп е откупът за живота му и трябва да се откаже завинаги от това —</verse>
				<verse number="10">че ще живее винаги и няма да види гроб.</verse>
				<verse number="11">Защото всеки вижда, че и мъдрите умират, тъй както глупавият и неразумният загиват и оставят имота си на други.</verse>
				<verse number="12">Те си мислят, че домовете им са вечни, техни жилища от род в род, а земите си назовават със своите имена.</verse>
				<verse number="13">Но човекът не пребъдва в почест; той загива като добитъка.</verse>
				<verse number="14">Този техен път е тяхното безумие и такъв е краят на онези след тях, които с големи уста ги одобряват.</verse>
				<verse number="15">Те са предназначени като овце за преизподнята; смъртта ще бъде техен пастир. И праведните ще ги управляват на сутринта. И техните тела ще се разпаднат; преизподнята ще бъде техен дом.</verse>
				<verse number="16">Но Бог ще изкупи душата ми от властта на преизподнята, тъй като ще ме приеме.</verse>
				<verse number="17">Не се страхувай, когато някой забогатява, когато славата на дома му расте,</verse>
				<verse number="18">тъй като няма да вземе нищо със себе си при смъртта си. Славата му няма да го последва.</verse>
				<verse number="19">Ако и да се смята за щастлив приживе, защото го хвалят, когато му е добре,</verse>
				<verse number="20">пак ще отиде в поколението на своите предци, които няма никога да видят светлина.</verse>
				<verse number="21">Човекът, който пребивава в почест, но без разум, той загива като добитък.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="50">
				<verse number="1">(49) [1] Псалом на Асаф. Великият Бог, Господ, заговори и призовава земята от изток до запад.</verse>
				<verse number="2">Бог просиява с блясък от Сион, съвършената красота.</verse>
				<verse number="3">Нашият Бог идва и няма да мълчи. Пред Него е всепоглъщащ огън и около Него е твърде буреносно.</verse>
				<verse number="4">Той призовава небето горе и земята, за да видят как съди Своя народ:</verse>
				<verse number="5">„Съберете при Мене Моите благочестиви, които сключиха завет с Мене чрез жертвоприношение.“</verse>
				<verse number="6">И небесата възвестяват Неговата правда, защото Самият Бог е Съдия.</verse>
				<verse number="7">„Слушай, народе Мой, и Аз ще говоря, Израиле, и ще свидетелствам срещу тебе. Аз съм Бог, Аз съм твой Бог.</verse>
				<verse number="8">Няма да те укорявам за твоите жертви — твоите всеизгаряния са пред Мене постоянно.</verse>
				<verse number="9">Не Ми е нужно да вземам телета от твоя дом, нито козли от твоите кошари,</verse>
				<verse number="10">понеже всички животни в гората са Мои и добитъкът по хилядите хълмове.</verse>
				<verse number="11">Познавам всички птици, които са във въздуха, и всичко, което се движи по полето, е Мое.</verse>
				<verse number="12">Ако бих огладнял, не бих ти казал, понеже Мои са светът и всичко, което го изпълва.</verse>
				<verse number="13">Ям ли месо от теле и пия ли кръв от козли?</verse>
				<verse number="14">Принеси възхвала на Бога като хвалебна жертва и изпълни своите обети към Всевишния.</verse>
				<verse number="15">Призови Ме в ден на беда. Аз ще те избавя и ти ще Ме прославиш.“</verse>
				<verse number="16">А на нечестивия Бог ще каже: „Защо разгласяваш Моите разпоредби и обсъждаш завета Ми,</verse>
				<verse number="17">а ти мразиш наставлението и Моите думи захвърляш зад себе си?</verse>
				<verse number="18">Ако видиш крадец, сближаваш се с него и ставаш съучастник с прелюбодейци.</verse>
				<verse number="19">Устата си отваряш за зло и езикът ти мами.</verse>
				<verse number="20">Седиш и говориш против брата си, оклеветяваш сина на майка си.</verse>
				<verse number="21">Ти извърши това, а Аз мълчах; ти мислеше, че Аз съм като тебе. Но ще те изоблича и ще представя стореното пред очите ти.</verse>
				<verse number="22">Разберете вие, които забравяте вашия Бог, че ще ви грабна и няма кой да ви избави.</verse>
				<verse number="23">Който принася прослава като жертва, почита Ме, и който изправя пътя си, ще получи Божието спасение.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="51">
				<verse number="1">(50) [1] За първия певец. Псалом на Давид,</verse>
				<verse number="2">когато пророк Натан отиде при него, след като той бе влязъл при Вирсавия.</verse>
				<verse number="3">	 Боже, смили се над мене заради Своята милост и заличи беззаконията ми заради голямото Си милосърдие.</verse>
				<verse number="4">Измий ме напълно от моята вина и ме очисти от моя грях!</verse>
				<verse number="5">Защото аз съзнавам своята вина и моят грях е винаги пред мене.</verse>
				<verse number="6">Пред Тебе, само пред Тебе съгреших и сторих зло пред очите Ти, така че Ти си прав да ме осъждаш със Своята справедлива присъда.</verse>
				<verse number="7">Ето, откакто съм роден, съм в беззаконие, в грях ме зачена моята майка.</verse>
				<verse number="8">Ето Ти желаеш да има истина в сърцето на човека и ще ми дадеш мъдрост вътре в мене.</verse>
				<verse number="9">	Поръси ме с китка от исоп и ще бъда чист от грях, умий ме и ще бъда по-бял от сняг!</verse>
				<verse number="10">Дай ми да усетя радост и веселие и ще се зарадват костите, строшени от Тебе!</verse>
				<verse number="11">Не поглеждай към моите грехове и заличи цялата ми вина!</verse>
				<verse number="12">Сътвори чисто сърце у мене, Боже, и дух на правда ми дай!</verse>
				<verse number="13">Не ме отхвърляй от лицето Си и не отдалечавай Светия Си Дух от мене!</verse>
				<verse number="14">Върни ми радостта от спасението, идващо от Тебе, и с дух на послушание ме укрепи!</verse>
				<verse number="15">Ще науча беззаконниците на Твоите пътища и грешниците ще се обърнат към Тебе.</verse>
				<verse number="16">Боже, избави ме от кръвната вина Ти, Боже на моето спасение, и езикът ми ще възхвалява Твоята справедливост!</verse>
				<verse number="17">Господи, отвори устните ми и устата ми ще възвести Твоята слава!</verse>
				<verse number="18">Защото да би искал жертва, щях да Ти дам, но към всеизгаряне Ти не си благосклонен.</verse>
				<verse number="19">Жертва за Бога е смиреният дух, смирено и разкаяно сърце Ти, Боже, няма да презреш.</verse>
				<verse number="20">Господи, стори добро на Сион заради благоволението Си към него, издигни стените на Йерусалим!</verse>
				<verse number="21">Тогава ще благоволиш към праведните жертви, към възношение и всеизгаряне; тогава ще принесат телетата на Твоя жертвеник.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="52">
				<verse number="1">(51) [1] За първия певец. Поучение на Давид,</verse>
				<verse number="2">когато едомецът Доик дойде да съобщи на Саул и да му каже, че Давид е отишъл в дома на Ахимелех.</verse>
				<verse number="3">	 Защо, насилнико, се хвалиш със своето злодейство? Божията милост е всеки ден с мене.</verse>
				<verse number="4">Твоят език измисля как да разруши; като изострен нож си ти, измамнико.</verse>
				<verse number="5">Ти обичаш злото повече от доброто, обичаш лъжата повече, отколкото да говориш истината.</verse>
				<verse number="6">Ти, коварни езико, обичаш всички гибелни думи.</verse>
				<verse number="7">Затова Бог ще те съкруши завинаги; ще те грабне и ще те изтръгне от твоя шатър, и ще те изкорени от страната на живите.</verse>
				<verse number="8">А праведните ще видят и ще се уплашат, и ще му се присмеят, като кажат:</verse>
				<verse number="9">„Ето мъж, който не прие Бога за свой защитник, а се надяваше на голямото си богатство и се уповаваше на злодеянията си.“</verse>
				<verse number="10">Но аз съм като зеленеещо се маслиново дърво в Божия храм и се надявам на Божията милост, сега и винаги.</verse>
				<verse number="11">Вечно ще Те прославям за това, което стори. Аз се надявам на Тебе сред Твоите благочестиви, защото Ти си благ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="53">
				<verse number="1">(52) [1] За първия певец. По мелодията на махалат. Поучение на Давид.</verse>
				<verse number="2">	 Неразумният каза в сърцето си: „Няма Бог.“ Хората се поквариха и сториха отвратителни неща. Няма кой да върши добро.</verse>
				<verse number="3">Бог погледна от небесата, за да види има ли разумен човек, който да търси Бога.</verse>
				<verse number="4">Всички се отклониха, всички се поквариха. Няма кой да върши добро, няма нито един.</verse>
				<verse number="5">Нима няма да се вразумят онези, които вършат зло? Те поглъщат моя народ, както ядат хляб, а не призовават Бога.</verse>
				<verse number="6">Те се ужасяват там, където няма нищо за страх, защото Бог ще разпръсне костите на онези, които те притесняват. Ще ги посрамиш, защото Той ги е отхвърлил.</verse>
				<verse number="7">Кой ще даде спасение на Израил от Сион? Когато Бог върне пленените от Своя народ, Израил ще се развесели.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="54">
				<verse number="1">(53) [1] За първия певец. За съпровод със струнни инструменти. Поучителен. На Давид,</verse>
				<verse number="2">когато дойдоха зифейците и казаха на Саул: „Не се ли крие у нас Давид?“</verse>
				<verse number="3">	 Боже, спаси ме чрез Своето име и ме защити чрез Своята сила!</verse>
				<verse number="4">Боже, вслушай се в молитвата ми, обърни внимание какво ще кажа!</verse>
				<verse number="5">Защото чужденци се надигнаха против мене, насилници се обръщат против живота ми — те нямат Бога пред очите си.</verse>
				<verse number="6">Но Бог е мой помощник, Господ подкрепя живота ми.</verse>
				<verse number="7">Ще въздаде на враговете ми за злото. Погуби ги, Боже, заради Своята истина.</verse>
				<verse number="8">Ще Ти принеса жертвата си с усърдие, ще Те прославя, защото Ти си благ,</verse>
				<verse number="9">защото ме избави от бедата и очите ми видяха повалянето на моите неприятели.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="55">
				<verse number="1">(54) [1] За първия певец. За съпровод със струнни инструменти. Поучителен. На Давид.</verse>
				<verse number="2">	 Боже, вслушай се в молитвата ми и не пренебрегвай молбата ми.</verse>
				<verse number="3">Чуй ме и ми отговори. Безпокоя се в грижата си и стена</verse>
				<verse number="4">от гласа на врага, заради притеснението от нечестивия, понеже ми приписват беззакония и с гняв враждуват против мене.</verse>
				<verse number="5">Сърцето ми трепери вътре в мене и смъртен ужас ме нападна.</verse>
				<verse number="6">Страх и трепет ме връхлетяха, ужас ме обзе.</verse>
				<verse number="7">И аз казах: „Кой би ми дал криле на гълъб? Щях да отлетя и да намеря покой.</verse>
				<verse number="8">Ето бих отлетял далече и щях да нощувам в пустинята.</verse>
				<verse number="9">Побързал бих да се скрия в прибежище от силния вятър и бурята.“</verse>
				<verse number="10">Господи, раздели и объркай техните езици, защото виждам насилия и разпри в града.</verse>
				<verse number="11">Обикалят върху стените му денем и нощем, злодейства и злини са в него.</verse>
				<verse number="12">Всред него вилнее нечестие. Насилието и измамата не напускат площадите му.</verse>
				<verse number="13">Ако враг бе ме похулил, щях да понеса това; и ако някой се бе отнесъл високомерно към мене, бих се скрил от него.</verse>
				<verse number="14">Но това си ти, човек, на мене равен, мой другар и близък мой приятел!</verse>
				<verse number="15">Споделяхме мисли с доверие, ходехме заедно сред множеството в Божия храм.</verse>
				<verse number="16">Смърт да ги сполети тези клеветници! Да слязат живи у преизподнята, понеже има злодейства в жилището им и вътре в тях.</verse>
				<verse number="17">Аз пък ще призова Бога и Господ ще ме спаси.</verse>
				<verse number="18">Вечер, сутрин и по пладне ще въздишам и ще стена, и Той ще чуе моя глас.</verse>
				<verse number="19">Той ще избави моята душа от онези, които ме нападат, и ще ми дари мир, защото мнозина са против мене.</verse>
				<verse number="20">Бог, Който от вечност седи на трона, ще чуе и ще им отговори, понеже у тях няма промяна и те не се боят от Бога.</verse>
				<verse number="21">Враждуващият простря ръце срещу онези, които бяха в мир с него, той оскверни своя съюз.</verse>
				<verse number="22">Устата му са по-мазни от масло, но вражда владее сърцето му. Думите му са по-меки от маслиново масло, но са като остри мечове.</verse>
				<verse number="23">Възложи на Господа своето бреме и Той ще те подкрепи. Той няма да допусне никога праведният да падне.</verse>
				<verse number="24">Но Ти, Боже, ще ги хвърлиш в дълбоката яма. Кръвожадни и измамници няма да изживеят и половината от дните си, а аз се уповавам на Тебе, Господи.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="56">
				<verse number="1">(55) [1] За първия певец. По мелодията на „Гълъбицата, занемяла надалече“. Поучение на Давид, когато филистимци го хванаха в Гет.</verse>
				<verse number="2">	 Смили се над мене, Боже, защото човек ме напада, всеки ден ме притеснява.</verse>
				<verse number="3">Моите врагове цял ден ме дебнат, защото мнозина са онези, които надменно се бият против мене.</verse>
				<verse number="4">В деня, когато се страхувам, аз се уповавам на Тебе.</verse>
				<verse number="5">С Божията помощ прославям словото Му, на Бога се уповавам. Няма да се уплаша — какво може да ми стори човек?</verse>
				<verse number="6">Всеки ден изопачават думите ми, всичките им помисли са за зло против мене.</verse>
				<verse number="7">Събират се, спотайват се, наблюдават стъпките ми, дебнат за моя живот.</verse>
				<verse number="8">Ще се избавят ли въпреки своята вина? Боже, повали с гняв тези хора!</verse>
				<verse number="9">Ти преброи скитанията ми. Събери сълзите ми в Своя съд. Не са ли отбелязани те в Твоята книга?</verse>
				<verse number="10">Когато извися глас към Тебе, тогава враговете ми отстъпват назад. Това узнах, че Бог е с мене.</verse>
				<verse number="11">С Божията помощ ще прославя словото Му, в името на Господа ще прославя обещанието Му.</verse>
				<verse number="12">На Бога аз се уповавам. Няма да се уплаша — какво може да ми стори човек?</verse>
				<verse number="13">Боже, длъжен съм да изпълня обетите си, ще Ти въздам благодарствени приноси.</verse>
				<verse number="14">Защото Ти избави живота ми от смърт, краката ми — от препъване, за да ходя пред Божието лице в светлината на живите.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="57">
				<verse number="1">(56) [1] За първия певец. По мелодията на „Не погубвай“. Миктам, на Давид, когато Давид избяга в пещерата от Саул.</verse>
				<verse number="2">	 Боже, смили се над мене, помилвай ме, защото към Тебе прибягва душата ми. Ще се скрия в сянката на Твоите криле, докато преминат бедите.</verse>
				<verse number="3">Ще призовавам Бога, Всевишния Бог, Който прави всичко за мене.</verse>
				<verse number="4">Той ще изпрати помощ от небесата и ще ме спаси; ще посрами онзи, който иска да ме погълне. Бог ще изпрати Своята милост и Своята вярност.</verse>
				<verse number="5">Душата ми живее сред лъвове; лежа при пламнали от алчност хора. Зъбите им са стрели и копия, езикът им е остър меч.</verse>
				<verse number="6">Боже, прояви величието Си над небесата, Твоята слава да се разпростре над цялата земя!</verse>
				<verse number="7">Сложиха пред мене примка за краката ми. Моята душа е пречупена. Те ми изкопаха яма, но сами паднаха в нея.</verse>
				<verse number="8">Непоколебимо е сърцето ми, непоклатимо. Ще пея и ще свиря.</verse>
				<verse number="9">Събуди се от сън, моя душо! Събудете се вие, арфа и гусла! Зората искам да събудя.</verse>
				<verse number="10">Ще Те прославям, Господи, ще Те възпявам между народите,</verse>
				<verse number="11">защото Твоята милост е до небесата и Твоята вярност достига до облаците.</verse>
				<verse number="12">Боже, прояви величието Си над небесата, Твоята слава да се разпростре над цялата земя!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="58">
				<verse number="1">(57) [1] За първия певец. По мелодията на „Не погубвай“. Поучение на Давид.</verse>
				<verse number="2">	 Наистина ли, съдии, изричате правда? Справедливо ли съдите хората?</verse>
				<verse number="3">Не! В сърцето си замисляте неправда по земята, с ръцете си отмервате насилие.</verse>
				<verse number="4">Нечестивите станаха отстъпници от майчина утроба; заблуждават, говорейки лъжи от майчина утроба.</verse>
				<verse number="5">Тяхната отрова е като отровата на змия, подобни са на глуха кобра, затворила ухото си,</verse>
				<verse number="6">която не се вслушва в гласа на заклинателя, на заклинателя, изкусен в заклинания.</verse>
				<verse number="7">Боже, строши зъбите в устата им! Господи, счупи челюстите на младите лъвове!</verse>
				<verse number="8">Нека изчезнат те като вода, която се оттича! Когато съдията опъне стрелите си, те да бъдат като притъпени.</verse>
				<verse number="9">Да си отидат като охлюви, излезли от къщичките си, да не видят слънце като пометнато дете.</verse>
				<verse number="10">Преди вашите котли да усетят пламналите тръни, както сурови, така и горящи, вихър да ги отнесе.</verse>
				<verse number="11">Невинният ще се зарадва, когато види отмъщение; ще потопи крака си в кръвта на нечестивия.</verse>
				<verse number="12">И човек ще каже: „Наистина има награда за невинния. И така, има Бог, Който съди по земята!“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="59">
				<verse number="1">(58) [1] За първия певец. По мелодията на „Не погубвай“. Поучение на Давид, когато Саул изпрати мъже около дома му, за да го убият.</verse>
				<verse number="2">	 Боже, избави ме от моите врагове и ме спаси от надигналите се против мене.</verse>
				<verse number="3">Избави ме от онези, които вършат беззаконие, и ме спаси от кръвожадни хора,</verse>
				<verse number="4">защото те дебнат живота ми. Господи, силните се събират срещу мене без мое престъпление и без мой грях.</verse>
				<verse number="5">Без моя вина се стичат и се готвят за нападение. Вдигни се, ела и виж!</verse>
				<verse number="6">И Ти, Господи Боже, Боже Вседържителю, Боже Израилев, стани да посетиш всички народи. Не пощадявай никого!</verse>
				<verse number="7">Вечер те се връщат, вият като псета и обикалят града.</verse>
				<verse number="8">Ето те бълват с устата си хули. Мечове са на устата им, защото те си мислят: „Кой ще чуе?“</verse>
				<verse number="9">Но Ти, Господи, ще се надсмееш над тях, ще посрамиш всички тези народи.</verse>
				<verse number="10">Боже, Сило моя, аз гледам към Тебе, понеже Бог е моята защита.</verse>
				<verse number="11">Моят милостив Бог върви пред мене. Бог ще ми даде да видя повалени моите врагове.</verse>
				<verse number="12">Не ги убивай, та моят народ да не забравя това. Разпръсни ги и ги повали със силата Си, Господи, Защитниче наш.</verse>
				<verse number="13">Думите на устните им са грехове на тяхната уста. Нека бъдат уловени в гордостта си заради проклятията и лъжата, които изговарят.</verse>
				<verse number="14">Разпръсни ги с гняв, разпръсни ги, за да ги няма. Тогава ще узнаят, че Бог е, Който господства над Яков и над цялата земя.</verse>
				<verse number="15">Нека да се връщат вечер, да вият като псета и да обикалят града;</verse>
				<verse number="16">нека се скитат да търсят храна, щом не са се наситили.</verse>
				<verse number="17">Аз пък ще възпея Твоята сила и ще прославя милостта Ти сутрин, защото Ти си моя защита и прибежище в ден на беда.</verse>
				<verse number="18">Боже, Сило моя, ще Те възпявам, понеже Бог е моята защита, Бог е милостив към мене.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="60">
				<verse number="1">(59) [1] За първия певец. По мелодията на шушан едут. Поучителен. На Давид. За изучаване,</verse>
				<verse number="2">когато той се сражаваше с Арам-Нахараим и Арам-Цова и Йоав се върна в Солната долина и порази едомците, дванадесет хиляди души.</verse>
				<verse number="3">	 Боже, Ти ни отхвърли и ни разпръсна. Ти беше разгневен на нас. Обърни се пак към нас!</verse>
				<verse number="4">Ти разтърси земята и я разпука. Заздрави нейните пукнатини, защото е разклатена.</verse>
				<verse number="5">Ти донесе на Своя народ големи страдания и ни опияни със зашеметяващо вино.</verse>
				<verse number="6">Даде знаме на онези, които Те почитат, за да намерят прибежище под него.</verse>
				<verse number="7">Спаси ме с десницата Си и ме изслушай, за да се избавят Твоите възлюбени.</verse>
				<verse number="8">Бог каза в Своето светилище: „Ще тържествувам, ще разделя Сихем и ще размеря долината на Сокхот.</verse>
				<verse number="9">Мой е Галаад и Мой — Манасия, а Ефрем е шлем на Моята глава. Юдея е Мой скиптър.</verse>
				<verse number="10">Моав е Моят умивалник, върху Едом ще простра обувката Си, над филистимската земя ще тържествувам!“</verse>
				<verse number="11">Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме доведе до Едом?</verse>
				<verse number="12">Не Ти ли, Боже, Който сега ни отхвърли и не излизаш вече с нашите войски?</verse>
				<verse number="13">Дай ни помощ против притеснителя, защото човешката помощ е безполезна.</verse>
				<verse number="14">С Бога ние ще сме силни. Той ще стъпче нашите врагове.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="61">
				<verse number="1">(60) [1] За първия певец. За съпровод със струнен инструмент. На Давид.</verse>
				<verse number="2">	 Боже, вслушай се в моя вопъл, обърни внимание на моята молитва.</verse>
				<verse number="3">От края на земята Те призовавам, когато сърцето ми е изнемощяло. Отведи ме на скалата, която е прекалено висока за мене,</verse>
				<verse number="4">защото си мое прибежище, силна кула против врага.</verse>
				<verse number="5">Нека винаги живея в Твоя шатър и да прибегна до закрилата на Твоите криле.</verse>
				<verse number="6">Понеже Ти, Боже, се вслуша в моите обещания, даде ми наследство като на онези, които благоговеят пред Твоето име.</verse>
				<verse number="7">Прибави още дни към дните на царя, продължи годините му от род в род.</verse>
				<verse number="8">Нека винаги да седи на престола пред Бога; закриляй го със Своята милост и вярност!</verse>
				<verse number="9">И така, винаги ще възпявам името Ти, както и ще изпълнявам обетите си ден след ден.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="62">
				<verse number="1">(61) [1] За първия певец. По Йедутун. Псалом на Давид.</verse>
				<verse number="2">	 Само в Бога се успокоява моята душа, от Него е моето спасение.</verse>
				<verse number="3">Само Той е моя скала и мое спасение. Той е моя крепост. Няма да се огъна.</verse>
				<verse number="4">Докога ще нападате човека? Всички сте убийци, опасни като наклонена стена и полусрутена ограда.</verse>
				<verse number="5">Те намислиха да го съборят от високото място. Харесва им лъжата. С устата си благославят, а в сърцето си проклинат.</verse>
				<verse number="6">Само в Бога се успокоява моята душа, в Него е моята надежда.</verse>
				<verse number="7">Само Той е моя скала и мое спасение. Той е моя крепост. Няма да се огъна.</verse>
				<verse number="8">В Бога са моето спасение и моята чест. Бог е моя силна защита, мое прибежище.</verse>
				<verse number="9">Народе Божий! Уповавай се на Него по всяко време! Изливай сърцето си пред Него! Бог е наше прибежище.</verse>
				<verse number="10">Хората са нищо, хората са лъжа поставени на везни, те политат нагоре; те всички са по-леки от дихание;</verse>
				<verse number="11">Не се уповавайте на насилие, не се мамете чрез грабеж! Когато богатството расте, не привързвайте сърцето си към него.</verse>
				<verse number="12">Едно каза Бог, два пъти го чух: „Силата е у Бога“,</verse>
				<verse number="13">и на Тебе, Господи, принадлежи милостта, защото Ти въздаваш на всекиго според делото му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="63">
				<verse number="1">(62) [1] Псалом на Давид, когато беше в юдейската пустиня.</verse>
				<verse number="2">	 Боже, Ти си мой Бог! Търся Те от ранни зори. Душата ми жадува за Тебе, плътта ми чезне за Тебе като земя пуста, суха и безводна.</verse>
				<verse number="3">Затова аз Те съзерцавах в светилището, за да видя Твоята сила и слава,</verse>
				<verse number="4">защото Твоята милост е по-добра от живота. Затова моите устни ще Те прославят.</verse>
				<verse number="5">Така ще Ти благодаря, докато съм жив. В Твое име ще вдигам ръцете си с упование.</verse>
				<verse number="6">Както добра храна ме насища, така и моята уста с радостни устни ще Те прославя.</verse>
				<verse number="7">Мисля за Тебе през нощните часове, когато си спомням за Тебе в леглото си.</verse>
				<verse number="8">Защото Ти си моят помощник и под сянката на Твоите криле ще се радвам.</verse>
				<verse number="9">Моята душа се привърза към Тебе; Твоята десница ме поддържа.</verse>
				<verse number="10">А които искат да погубят живота ми, ще слязат в дълбините на земята.</verse>
				<verse number="11">Ще бъдат съсипани със силата на меча, ще станат плячка на чакали.</verse>
				<verse number="12">А царят ще се зарадва заради Божието дело; ще бъде възхвален всеки, който се кълне в Него, защото ще се затворят устата на лъжците.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="64">
				<verse number="1">(63) [1] За първия певец. Псалом на Давид.</verse>
				<verse number="2">	 Боже, вслушай се в гласа ми, когато се оплаквам пред Тебе! Запази живота ми от враг, който ме застрашава.</verse>
				<verse number="3">Скрий ме от заговора на нечестивите, от сбирщината на злодеите,</verse>
				<verse number="4">които изостриха езика си като меч; опънаха горчивите си думи като стрели,</verse>
				<verse number="5">за да стрелят тайно върху невинния, да го прострелят внезапно, без да се боят.</verse>
				<verse number="6">Те се окуражават за зли дела. Замислят да поставят примки и си казват: „Кой ще ни види?“</verse>
				<verse number="7">Измислят беззакония, като си казват: „Готови сме с добре обмислен план.“ А и непроницаемо е това, което е вътре у човека и дълбоко в сърцето му.</verse>
				<verse number="8">Но Бог ще ги улучи със стрела, ще бъдат внезапно наранени.</verse>
				<verse number="9">Езикът им ще ги провали. Всички, които ги видят, ще поклащат глава.</verse>
				<verse number="10">И всички хора ще се уплашат, ще възвестят делото на Бога и ще разберат това, което е сторил.</verse>
				<verse number="11">А праведникът ще се развесели заради делата на Господа и ще се уповава на Него. И ще бъдат похвалени всички благочестиви хора.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="65">
				<verse number="1">(64) [1] За първия певец. Псалом на Давид. Песен.</verse>
				<verse number="2">	 Боже, ще Те възхваля в тишина на Сион и пред Тебе ще изпълня обещанието си.</verse>
				<verse number="3">Ти изслушваш молитвата, към Тебе прибягва всяка плът.</verse>
				<verse number="4">Грешни дела ме надвиха, но Ти ще ги простиш.</verse>
				<verse number="5">Блажен е онзи, когото си избрал и си приближил да живее в Твоите дворове. Ще се наситим с благата на Твоя дом, на святия Ти храм.</verse>
				<verse number="6">Ти си величествен в правосъдието, чуй ни, Боже, Спасителю наш, упование по всички земни краища и на онези, които са далече по море,</verse>
				<verse number="7">Ти укрепи планините със Своята сила и си препасан с мощ,</verse>
				<verse number="8">Ти укротяваш бушуването на моретата, грохота на вълните им и бунтовете на народите!</verse>
				<verse number="9">И живеещите по всички краища на земята ще се уплашат от Твоите знамения. Ти правиш да се радват от изтока до запада.</verse>
				<verse number="10">Ти посещаваш земята и я напояваш, даваш ѝ изобилно плодородие: Божият поток винаги е пълен с вода; Ти подготвяш посевите.</verse>
				<verse number="11">Ти напояваш богато браздите ѝ, уравняваш буците ѝ, правиш я мека с напоителен дъжд, благославяш растителността.</verse>
				<verse number="12">Увенчаваш годината на Своята доброта и Твоите пътеки изобилстват с богатство.</verse>
				<verse number="13">Капки се стичат по пасищата на пусти места и хълмовете се опасват с радост;</verse>
				<verse number="14">пасищата се обличат с овце и долините се покриват с жита. Всичко това възклицава и пее.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="66">
				<verse number="1">(65) [1] За първия певец. Песен и псалом. Ликувайте заради Бога, всички хора.</verse>
				<verse number="2">	 Възпейте славата на името Му, въздайте Му слава и хвала!</verse>
				<verse number="3">Кажете на Бога: „Какво страхопочитание заслужават Твоите дела! Твоите врагове ще се преклонят пред Тебе заради величието на Твоята сила!</verse>
				<verse number="4">Нека цялата земя Ти се поклони и да Ти пее, да възпява Твоето име!“</verse>
				<verse number="5">Елате и вижте делата на Бога! Потресаващо е това, което Той извърши за хората.</verse>
				<verse number="6">Той превърна морето в суша — минаха пешком през водната шир; там се радвахме заради Неговата помощ.</verse>
				<verse number="7">Той владее вечно с мощта Си. Неговите очи наглеждат народите, та размирните да не се надигнат.</verse>
				<verse number="8">Народи, възхвалявайте нашия Бог и възгласете високо, за да бъде чут гласът на прославата Му.</verse>
				<verse number="9">Той пази живота на душите ни и не допуска да се подхлъзнат краката ни.</verse>
				<verse number="10">Защото, Боже, Ти ни подложи на изпитание, изпробва ни, както се пречиства среброто.</verse>
				<verse number="11">Ти ни остави да попаднем в примка, постави тежко бреме на гърба ни.</verse>
				<verse number="12">Постави човек да ни язди. Преминахме през огън и вода, но ни изведе на широк простор.</verse>
				<verse number="13">Затова ще вляза в Твоя дом с всеизгаряния, ще изпълня обетите, които дадох пред Тебе,</verse>
				<verse number="14">които езикът ми изрече и устните ми произнесоха, когато бях в беда.</verse>
				<verse number="15">Ще ти принеса всеизгаряния от тлъст добитък и мирисът от жертвата ще се издигне, ще принеса в жертва телета и козли.</verse>
				<verse number="16">Елате, чуйте всички, които благоговеете пред Бога, и ще ви разкажа какво е сторил Той за мене.</verse>
				<verse number="17">Него призовах с устата си и Го превъзнесох с езика си.</verse>
				<verse number="18">Ако носех неправда в сърцето си, Господ никога нямаше да ме чуе.</verse>
				<verse number="19">Обаче Господ чу, вслуша се в гласа на моята молба.</verse>
				<verse number="20">Нека да възхвалявам Бога, Който не отхвърли молитвата ми и не ме лиши от милостта Си!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="67">
				<verse number="1">(66) [1] За първия певец. За съпровод със струнни инструменти. Псалом. Песен.</verse>
				<verse number="2">Боже, бъди милостив към нас и ни благослови! Нека засияе лицето Ти над нас.</verse>
				<verse number="3">Така да познаят на земята Твоя път; всички народи да знаят за спасението, идващо от Тебе.</verse>
				<verse number="4">Боже, нека Те възхваляват народите, нека Те възхваляват всички народи!</verse>
				<verse number="5">Нека народите да се радват и да тържествуват, понеже ги съдиш справедливо и ръководиш всеки народ по земята.</verse>
				<verse number="6">Боже, нека Те възхвалят народите, нека Те възхвалят всички народи!</verse>
				<verse number="7">Земята даде своя плод. Нека Бог, нашият Бог, да ни благослови!</verse>
				<verse number="8">Бог да ни благослови и пред Него да благоговеят всички земни краища!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="68">
				<verse number="1">(67) [1] За първия певец. Псалом на Давид. Песен.</verse>
				<verse number="2">	 Да се надигне Бог и да се разпръснат враговете Му, и нека да бягат от лицето Му онези, които Го мразят.</verse>
				<verse number="3">Разнеси ги, както дим се разнася! Както восък се топи от огън, така да загинат нечестивите пред лицето на Бога.</verse>
				<verse number="4">А благочестивите да се зарадват, да се развеселят пред лицето на Бога и да възтържествуват с радост.</verse>
				<verse number="5">Пейте на Бога, възпявайте името Му! Превъзнасяйте Онзи, Който шества в небесата! Името Му е Господ, радвайте се пред лицето Му!</verse>
				<verse number="6">Бог е баща на сираци и защитник на вдовици в святото Си жилище.</verse>
				<verse number="7">Бог настанява в семейство самотните, освобождава затворниците, а въставащите срещу Неговата воля оставя в пуста земя.</verse>
				<verse number="8">Боже, когато Ти предвождаше Своя народ, шествайки през пустинята,</verse>
				<verse number="9">земята се тресеше, дори небесата се изливаха пред лицето на Бога — на този Синай, който се тресеше пред Бога, Бога на Израил.</verse>
				<verse number="10">Боже, Ти оставяш да падне изобилен дъжд върху Твоето наследство и когато то изнемогваше, подкрепяше го.</verse>
				<verse number="11">Твоят народ живееше там. Боже, Ти се грижиш за бедния в Своята благост.</verse>
				<verse number="12">Господ ще обяви послание. Вестителките са голямо множество.</verse>
				<verse number="13">Царе с войските си бягат ли, бягат, а жената, която си седи вкъщи, дели плячката;</verse>
				<verse number="14">когато се разположихте сред дяловете си, станахте като гълъбица, чиито криле са покрити със сребро и перата ѝ блестят като злато.</verse>
				<verse number="15">Когато Всемогъщият разпръсна царете в тази земя, тя се белна като сняг на планината Цалмон.</verse>
				<verse number="16">Васанската планина е Божия планина. Васанската планина е висока планина.</verse>
				<verse number="17">Защо вие, високи планини, завиждате на планината, където Бог благоволи да обитава? Да! Господ винаги ще обитава там!</verse>
				<verse number="18">Божиите колесници са безброй — хиляди, хиляди. Господ е сред тях на святата планина Синай.</verse>
				<verse number="19">Ти се изкачи на височината, плени пленници, получи дарове от хората. Дори някои от бунтуващите се са готови да приемат, че Бог обитава там.</verse>
				<verse number="20">Да бъде прославян Господ всеки ден! Бог ни възлага бреме, но Той ни и спасява.</verse>
				<verse number="21">Бог е Бог Спасител за нас. Избавлението от смъртта е във властта на Господа.</verse>
				<verse number="22">Да! Бог ще строши главите на враговете Си и окосменото теме на онзи, който продължава да върши грях.</verse>
				<verse number="23">Господ е казал: „Аз ще ги върна от Васан, ще ги върна и от морската дълбочина“,</verse>
				<verse number="24">за да потопиш крака си в кръв, а кучетата ти да ядат от враговете.</verse>
				<verse number="25">Боже, видяхме Твоето шествие, шествие на моя Бог, на моя Цар към светилището:</verse>
				<verse number="26">отпред вървяха певци, отзад — свирещите музиканти, а в средата — девиците с тимпани.</verse>
				<verse number="27">„Благославяйте Бога Господа в събранието си, вие, които сте от Израилевия извор!“</verse>
				<verse number="28">Там най-напред са малкият Вениамин, велможите на Юдея с тяхната дружина, князете на Завулон, князете на Нефталим.</verse>
				<verse number="29">Боже, покажи силата Си, укрепи това, което си сторил за нас!</verse>
				<verse number="30">Царете ще Ти поднесат дарове от Твоя храм в Йерусалим.</verse>
				<verse number="31">Отблъсни животното в тръстиката, многото бикове сред народите, които са алчни за сребро. Разпръсни народите, които желаят война!</verse>
				<verse number="32">Ще дойдат велможи от Египет. Хус ще простре ръце към Бога.</verse>
				<verse number="33">Земни царства, пейте на Бога, възпявайте Господа,</verse>
				<verse number="34">Който шества по небето, по прастарите небеса. Ето Той изпраща Своя глас, мощния Си глас.</verse>
				<verse number="35">Прославете силата на Бога. Неговото величие е над Израил, Неговото могъщество е над облаците.</verse>
				<verse number="36">Боже, Ти си внушителен в Своето светилище. Той е Бог на Израил, Той дава мощ и сила на Своя народ. Нека да бъде прославян Бог!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="69">
				<verse number="1">(68) [1] За първия певец. По мелодията на Шошаним. Псалом на Давид.</verse>
				<verse number="2">	 Боже, спаси ме! Водите стигнаха до шията ми.</verse>
				<verse number="3">Затънах в дълбоко тресавище и няма твърда почва. Навлязох в дълбочините на водата и вълните ме покриват.</verse>
				<verse number="4">Изнемощях от викане, гласът ми пресипна; очите ми се помрачиха от чакане на Бога.</verse>
				<verse number="5">Онези, които ме мразят без причина, са повече от космите на моята глава. Укрепнаха моите врагове, които искат да ме унищожат несправедливо. Трябва да върна онова, което не съм отнемал.</verse>
				<verse number="6">Боже, Ти познаваш безумието ми и моите грехове не са скрити от Тебе.</verse>
				<verse number="7">Господи, Боже Вседържителю, нека не се посрамят заради мене онези, които се надяват на Тебе! Да не се посрамят заради мене онези, които търсят Тебе, Боже Израилев.</verse>
				<verse number="8">Защото заради Тебе понасям хули. Безчестие покрива лицето ми.</verse>
				<verse number="9">Станах чужд за братята си и чужденец за децата на своята майка,</verse>
				<verse number="10">защото ревността за Твоя дом ме изяде и хулите на онези, които Те хулят, паднаха върху мене.</verse>
				<verse number="11">Когато душата ми плаче в пост, хулите на онези, които Те хулят, падат върху мене.</verse>
				<verse number="12">Когато навличах вретище като дреха, им станах за присмех.</verse>
				<verse number="13">Онези, които седят при портите, говорят за мене, пеят за мене в пиянски сбирки.</verse>
				<verse number="14">Но аз се обръщам към Тебе в молитвата си, Господи. Боже, отговори ми в благоприятно време заради голямата Си милост, според истината за Твоето спасение.</verse>
				<verse number="15">Избави ме от тресавището, за да не потъна, но да се избавя от своите врагове и от дълбоките води.</verse>
				<verse number="16">Нека водите да не ме залеят и бездната да не ме погълне, и пропастта да не затвори устата си над мене.</verse>
				<verse number="17">Чуй ме, Господи, защото Твоята милост е блага. Обърни се към мене заради голямата Си милост.</verse>
				<verse number="18">Не скривай лицето Си от Своя служител, защото съм в беда, послушай ме!</verse>
				<verse number="19">Приближи се към душата ми! Избави я! Освободи ме от моите врагове.</verse>
				<verse number="20">Ти знаеш упрека към мене, моя срам и моето безчестие; всичките ми врагове са пред Тебе.</verse>
				<verse number="21">Присмех съкруши сърцето ми и съм отчаян; очаквах състрадание, но няма; и утешители, но не намерих.</verse>
				<verse number="22">А ми дадоха жлъчка за храна и в моята жажда ме напоиха с оцет.</verse>
				<verse number="23">Нека тяхната трапеза бъде примка пред лицето им и мирните трапези — за примамка.</verse>
				<verse number="24">Нека да се помрачат очите им, за да не виждат. И нека слабините им да треперят постоянно!</verse>
				<verse number="25">Излей негодуванието Си върху тях и пламъкът на гнева Ти нека ги постигне!</verse>
				<verse number="26">Жилището им да запустее и в шатрите им да няма кой да живее,</verse>
				<verse number="27">защото те преследват онзи, когото Ти си поразил, и умножават болката на онези, които Ти си наранил.</verse>
				<verse number="28">Прибави беззаконие към тяхното беззаконие и нека те да не влязат в Твоята правда.</verse>
				<verse number="29">Да бъдат заличени от книгата на живите и да не бъдат записани с праведните.</verse>
				<verse number="30">Но аз съм беден и отчаян, Боже, въздигни ме и ме спаси!</verse>
				<verse number="31">Ще прославям името на своя Бог в песен, ще го превъзнасям с благодарност.</verse>
				<verse number="32">И това ще допадне повече на Господа, отколкото жертвен вол или телец с рога и копита.</verse>
				<verse number="33">Потиснатите ще видят това и ще се зарадват; и на вас, които търсите Бога, сърцето ви ще се съживи,</verse>
				<verse number="34">защото Господ слуша бедните и не пренебрегва Своите затворници.</verse>
				<verse number="35">Нека Го прославят небесата и земята, моретата и всичко, което се движи в тях.</verse>
				<verse number="36">Защото Бог ще спаси Сион и ще изгради градовете на Юдея, и ще се заселят там и ще го притежават.</verse>
				<verse number="37">Потомството на служителите Му ще го наследи. И онези, които обичат Неговото име, ще живеят в него.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="70">
				<verse number="1">(69) [1] За първия певец. Псалом на Давид. За възпоменание.</verse>
				<verse number="2">	 Боже, побързай да ме избавиш, Господи, побързай да ми помогнеш.</verse>
				<verse number="3">Нека в безчестие и срам потънат всички, които посягат на живота ми; да отстъпят посрамени онези, които злорадстват над нещастието ми!</verse>
				<verse number="4">Да се смутят и се засрамят тези, които злорадстват, като казват: „Нека! Нека!“</verse>
				<verse number="5">Да се радват и веселят заради Твоите дела всички, които Те търсят, и онези, които се стремят към Твоето спасение, винаги да казват: „Велик е Бог!“</verse>
				<verse number="6">Аз пък съм беден и сиромах; Боже, бързай към мене! Ти си ми Помощник и Спасител! Боже мой, не се бави!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="71">
				<verse number="1">(70) [1] На Тебе, Господи, се надявам, за да не се посрамя никога.</verse>
				<verse number="2">Чрез Твоята справедливост ме освободи и избави, чуй ме и ме спаси.</verse>
				<verse number="3">Бъди ми закрила, на която винаги мога да разчитам. Ти си отредил моето спасение, защото си моя твърдина и моя крепост.</verse>
				<verse number="4">Боже мой, освободи ме от ръката на нечестивия и от ръката на несправедливия и потисника,</verse>
				<verse number="5">Защото Ти, Господи, си моята надежда. Господи, от младините ми си мое упование.</verse>
				<verse number="6">На Тебе разчитам от майчина утроба, Ти ме отдели по рождение. За Тебе е моята непрестанна прослава.</verse>
				<verse number="7">За мнозина бях като чудо. Ти обаче си мое сигурно прибежище.</verse>
				<verse number="8">Устата ми е пълна с прослава за Тебе и цял ден Те възпявам.</verse>
				<verse number="9">Не ме отхвърляй, когато остарея, не ме изоставяй, когато губя силата си.</verse>
				<verse number="10">Защото враговете ми говорят за мене; тези, които искат да ме убият, се съветват помежду си</verse>
				<verse number="11">и казват: „Бог го изостави. Преследвайте го и го хванете, защото няма кой да го спаси.“</verse>
				<verse number="12">Боже, не се отдалечавай от мене; Боже, побързай да ми помогнеш!</verse>
				<verse number="13">Да се посрамят и да загинат противниците на душата ми; със срам и безчестие да се покрият тези, които ми желаят зло.</verse>
				<verse number="14">Аз пък винаги ще се надявам и ще постоянствам в Твоята прослава.</verse>
				<verse number="15">Устата ми ще разказва за Твоята справедливост и всеки ден за безбройните Ти благодеяния.</verse>
				<verse number="16">Аз ще вникна във великите дела на Господа, своя господар; вечно ще припомням само Твоята справедливост.</verse>
				<verse number="17">Боже, Ти ме наставляваш от моята младост и досега известявам за Твоите чудеса.</verse>
				<verse number="18">Не ме изоставяй, когато остарея и побелея, Боже, докато мога да свидетелствам на този род за Твоята сила и на всички следващи — за Твоята мощ.</verse>
				<verse number="19">Господи, Твоята справедливост достига до небесата. Ти твориш велики неща. Господи, кой е велик като Тебе?</verse>
				<verse number="20">Ти ми даде да усетя много страдания и беди, но ме върна към живот, изведе ме обратно от земните бездни.</verse>
				<verse number="21">Ти ме умножи и възвеличи; обърнат към мене, ме утеши.</verse>
				<verse number="22">Боже мой, ще те славя с арфа заради Твоята вярност; ще възпявам с гусла Тебе, Светия Израилев.</verse>
				<verse number="23">Устата ми ще се радва, когато Те възпявам, ще се радва и моята душа, спасена от Тебе.</verse>
				<verse number="24">Езикът ми всеки ден ще говори за Твоята справедливост, защото онези, които ми желаят зло, са посрамени и унизени.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="72">
				<verse number="1">(71) [1] На Соломон. Боже, дай на царя Своето правосъдие и на царския син — Своята правда,</verse>
				<verse number="2">за да съди Твоя народ справедливо и да раздава правосъдие за угнетените.</verse>
				<verse number="3">Планините да донесат мир за народа Ти, а хълмовете — правда.</verse>
				<verse number="4">Той ще съди бедните сред народа; ще спаси децата на сиромаха и ще унищожи нечестивия.</verse>
				<verse number="5">И родовете ще се боят от Тебе, докато има слънце, докато луната съществува.</verse>
				<verse number="6">Той ще слезе като дъжд над окосена ливада, като дъждовни капки, напояващи земята.</verse>
				<verse number="7">Праведникът ще благоденства в неговите дни и ще има мир в изобилие, докато луната съществува.</verse>
				<verse number="8">Той ще владее от море до море и от река Ефрат до краищата на света.</verse>
				<verse number="9">Жителите на пустинята ще коленичат пред него и враговете му ще лижат прахта.</verse>
				<verse number="10">	Царете на Тарсис и островите ще му донесат подаръци, а царете на Шева и Сева ще му поднесат дарове.</verse>
				<verse number="11">И всички царе ще му се поклонят и всички народи ще му служат,</verse>
				<verse number="12">защото ще спаси бедния, викащ за помощ, нуждаещия се, както и безпомощния.</verse>
				<verse number="13">Ще се смили над унижения и сиромаха и ще спаси живота на бедните.</verse>
				<verse number="14">Ще ги избави от притеснение и насилие, защото тяхната кръв е скъпоценна в очите му.</verse>
				<verse number="15">И той ще живее и ще му се предаде златото на Шева. И ще се молят за него непрестанно и всеки ден ще го благославят.</verse>
				<verse number="16">Ще има изобилие на жито по земята, стигащо до върховете на планините, гъсто и буйно като горите на Ливан. А жителите на градовете ще се размножават като тревата по земята.</verse>
				<verse number="17">Името му ще бъде вечно и ще се предава, докато грее слънцето. Чрез него ще бъдат благословени всички народи и ще го славят.</verse>
				<verse number="18">Славете Господа, Бог Израилев, единствен Той прави чудеса.</verse>
				<verse number="19">Славното Му име да бъде възхвалявано завинаги и цялата земя да се изпълва с него. Амин, амин.</verse>
				<verse number="20">Завършиха молитвите на Давид, Йесеевия син.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="73">
				<verse number="1">(72) [1] Псалом на Асаф. Наистина добър е Бог към Израил и към чистите по сърце.</verse>
				<verse number="2">Колкото до мене — краката ми почти се разклатиха, едва не се подхлъзнах,</verse>
				<verse number="3">защото завиждах на надменните, като виждах благоденствието на нечестивите.</verse>
				<verse number="4">Няма мъки при тяхната смърт, пълни и здрави са телата им.</verse>
				<verse number="5">Те нямат грижи като другите хора и не са измъчвани като тях.</verse>
				<verse number="6">Затова и гордостта ги е обвила като огърлица; покрили са се с насилие като с дреха.</verse>
				<verse number="7">Очите им са изпъкнали от тлъстина; мечтанията на сърцето ги заливат.</verse>
				<verse number="8">Присмиват се и говорят за насилие; надменни са, когато говорят.</verse>
				<verse number="9">Гласът им се издига към небето и думите им обикалят земята.</verse>
				<verse number="10">Затова и народът Му се обръща към тях, защото при тях се пие вода в изобилие.</verse>
				<verse number="11">И казват: „Как ще узнае Бог? Знае ли Всевишният?“</verse>
				<verse number="12">Ето това са нечестивите. Те са винаги здрави и увеличават богатството си.</verse>
				<verse number="13">Наистина напразно ли пазех сърцето си чисто и миех ръцете си в невинност;</verse>
				<verse number="14">бях изтезаван всеки ден и наказван всяка сутрин.</verse>
				<verse number="15">Ако бях си казал: „Тъкмо така искам да разсъждавам“ — щях да изневеря на рода на синовете Ти.</verse>
				<verse number="16">Размишлявах, за да разбера това, но то бе трудно за очите ми,</verse>
				<verse number="17">докато не отидох в Божието светилище и не помислих за края.</verse>
				<verse number="18">Наистина си ги поставил на хлъзгаво място и ги оставяш да паднат в заблуда.</verse>
				<verse number="19">Как внезапно опустяха и изчезнаха, загинаха от ужас.</verse>
				<verse number="20">Както сън изчезва след събуждане, така и Ти, Господи, ще забравиш образа им.</verse>
				<verse number="21">Когато сърцето ми се огорчаваше и вътрешностите ми се разкъсваха,</verse>
				<verse number="22">бях обезумял и не разбирах. Бях като животно.</verse>
				<verse number="23">Но въпреки това бях винаги до Тебе и Ти държеше десницата ми.</verse>
				<verse number="24">Ти ме ръководиш чрез съвета Си и след това ще ме приемеш в слава.</verse>
				<verse number="25">Кого имам на небесата? Ако съм с Тебе, нищо не желая на земята.</verse>
				<verse number="26">Плътта и сърцето ми изнемогват, но Бог е моя закрила и съм завинаги с Него.</verse>
				<verse number="27">Защото тези, които са далече от Тебе, ще загинат. Ти погубваш всички, които не са Ти верни.</verse>
				<verse number="28">На мене ми е добре близо до Бога. Уповавам се на Господа Бога и ще разгласявам всичките Му дела.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="74">
				<verse number="1">(73) [1] Поучение на Асаф. Боже, защо ни отхвърли завинаги, защо се разпалва гневът Ти към овцете на Твоето пасище?</verse>
				<verse number="2">Спомни си за народа Си, който притежаваш от древност, който спаси като начало на Своето наследство. Спомни си и тази планина Сион, на която се засели.</verse>
				<verse number="3">Простри ръцете Си към вековните развалини. Врагът разруши всичко в светилището.</verse>
				<verse number="4">Твоите врагове крещят сред храма Ти. Поставиха своите знаци за знамена.</verse>
				<verse number="5">Приличаха на секачи в гъсталак.</verse>
				<verse number="6">Ето разбиват в него всички украси с брадви и чукове.</verse>
				<verse number="7">Запалиха Твоето светилище и оскверниха жилището на Твоето име.</verse>
				<verse number="8">Замислиха да ни изтребят до крак и изгориха всички места на Божиите събрания по земята.</verse>
				<verse number="9">Знамения за нас не се виждат. Нямаме вече пророк и няма между нас някой, който да знае — докога още?</verse>
				<verse number="10">Докога, Господи, врагът ще ни укорява и противникът ще пренебрегва Твоето име?</verse>
				<verse number="11">Защо отдръпваш ръката Си, десницата Си? Извади я от дрехата Си и ги изтреби.</verse>
				<verse number="12">Бог е мой цар от древността. Той е спасението по земята.</verse>
				<verse number="13">Ти раздели морето със силата Си и строши главите на водните чудовища.</verse>
				<verse number="14">	Строши главата на левиатана и я даде за храна на пустинните животни.</verse>
				<verse number="15">Ти раздели извори и потоци, пресуши буйни реки.</verse>
				<verse number="16">Твой е денят, също и нощта. Ти създаде светлината и слънцето.</verse>
				<verse number="17">Ти установи всички граници на земята, направи лятото и зимата.</verse>
				<verse number="18">Спомни си, че врагът хулеше Господа; един безумен народ пренебрегва Твоето име.</verse>
				<verse number="19">Не давай на зверовете душата на Своята гургулица! Не забравяй живота на Своите сиромаси.</verse>
				<verse number="20">	Погледни към Своя завет! Всички тайни кътчета по земята се изпълниха с насилие.</verse>
				<verse number="21">Не оставяй потиснатият да се върне посрамен! Нека бедният и сиромахът да прославят името Ти!</verse>
				<verse number="22">Стани, Боже, защити делото Си; припомни си всекидневните хули на неразумния към Тебе.</verse>
				<verse number="23">Не забравяй вика на Твоите противници, растящия рев на въстаналите против Тебе.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="75">
				<verse number="1">(74) [1] За първия певец. По мелодията на „Не погубвай!“ Псалом на Асаф. Песен.</verse>
				<verse number="2">	 Славим Те, Боже, славим Те; Твоите чудеса разгласяват, че Твоето име е близко.</verse>
				<verse number="3">„Когато дойде времето, ще съдя справедливо.</verse>
				<verse number="4">Когато се тресе земята и всички, които живеят по нея, Аз ще държа здраво основите ѝ.“</verse>
				<verse number="5">Казвам на безумните: „Не обезумявайте“, и на нечестивите: „Не безчинствайте!“</verse>
				<verse number="6">Не вдигайте високо своя рог и не говорете горделиво!</verse>
				<verse number="7">Защото нито от изток, нито от запад, нито от юг се задава възвеличаването.</verse>
				<verse number="8">Бог е съдията: един унижава, а друг възвеличава;</verse>
				<verse number="9">Господ държи в ръката Си чаша и в нея кипи вино, пълно с аромат. Той налива от нея. Те ще пият, дори утайката ще изсърбат нечестивите по земята.</verse>
				<verse number="10">Аз пък вечно ще говоря и ще възпявам Бога на Яков.</verse>
				<verse number="11">Ще строша всички рогове на нечестивите, а роговете на праведните ще въздигна.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="76">
				<verse number="1">(75) [1] За първия певец. За съпровод със струнен инструмент. Псалом на Асаф. Песен.</verse>
				<verse number="2">	 Бог е познат в Юдея; името Му е велико в Израил.</verse>
				<verse number="3">В Салим беше Неговият шатър и Неговото жилище — на Сион.</verse>
				<verse number="4">Там Той строши стрелите на лъка и щита, меча и копието.</verse>
				<verse number="5">Ти си сияен и по-могъщ от вечните планини.</verse>
				<verse number="6">Храбрите по сърце са разоръжени и заспиват своя сън; ръцете на силните мъже отказаха да им служат.</verse>
				<verse number="7">От Твоята заплаха, Боже на Яков, застинаха кон и колесница.</verse>
				<verse number="8">Страшен си Ти и кой ще издържи на Твоя гняв.</verse>
				<verse number="9">Ти възвести от небесата правосъдие. Земята се изплаши и утихна,</verse>
				<verse number="10">когато Бог се зае да съди, за да спаси всички угнетени по земята,</verse>
				<verse number="11">защото човешката ярост ще се превърне в Твоя възхвала, а остатъците от нея ще усмириш.</verse>
				<verse number="12">Посветете обети на Господа, своя Бог, и ги изпълнявайте. Всички, които са около Него, да принесат дарове на Страшния.</verse>
				<verse number="13">Той укротява духа на князете, Той е страшен за земните царе.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="77">
				<verse number="1">(76) [1] На първия певец. По Йедутун. Псалом на Асаф.</verse>
				<verse number="2">Моят глас е към Бога и ще викам; моят глас е към Бога и Той ще ме чуе.</verse>
				<verse number="3">В тежък за мене ден търся Господа и неуморно простирам нощем ръката си към Него, защото душата ми отказва да се утеши.</verse>
				<verse number="4">Мисля за Бога и въздишам; размишлявам, но духът ми изнемогва.</verse>
				<verse number="5">Ти държиш очите ми отворени, безпокоя се и онемявам.</verse>
				<verse number="6">Премислям отминалите дни и годините на древните времена.</verse>
				<verse number="7">Шептя песните си нощем; със сърцето си размислям и духът ми се пита:</verse>
				<verse number="8">„Завинаги ли ни отхвърли Господ и няма да ли бъде вече благосклонен?</verse>
				<verse number="9">Завинаги ли спряха делата на Неговата милост, завинаги ли секна Неговото слово?</verse>
				<verse number="10">Забрави ли Бог да бъде милостив или в гнева Си се отказа от всички благодеяния?“</verse>
				<verse number="11">Тогава си казах: „Затова страдам аз, защото десницата на Всевишния се е отдръпнала.“</verse>
				<verse number="12">Ще си спомням делата Ти, Господи; всички онези древни дела ще припомням.</verse>
				<verse number="13">Ще размишлявам над всичко, което си извършил, и ще вниквам във всички Твои дела.</verse>
				<verse number="14">Боже, Твоят път е свят. Кой бог е велик като нашия Бог?</verse>
				<verse number="15">Ти си този Бог, Който прави чудеса. Ти показа на народите мощта Си.</verse>
				<verse number="16">Ти избави чрез десницата Си Своя народ, потомците на Яков и Йосиф.</verse>
				<verse number="17">Водите Те видяха, Боже, водите Те видяха и се изплашиха, а бездните затрепериха.</verse>
				<verse number="18">Небесата изляха порой и от облаците се чу глас, а Твоите стрели летяха навсякъде.</verse>
				<verse number="19">Тътенът на Твоя гръм беше във вихрушката, светкавици осветяваха света, а земята трепереше и се тресеше.</verse>
				<verse number="20">Твоят път бе през морето и Твоите пътеки — през големите води. Твоите следи никой не видя.</verse>
				<verse number="21">Ти водеше Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="78">
				<verse number="1">(77) [1] Поучение на Асаф. Народе мой, слушай Закона ми; чуй думите, които изрекох.</verse>
				<verse number="2">Ще отворя устата си и чрез притчи ще разкрия тайните на миналите времена,</verse>
				<verse number="3">това, което чухме и узнахме и каквото ни разказаха нашите бащи.</verse>
				<verse number="4">Няма да скрием от децата си, а ще разказваме пред следващото поколение за славата на Господа и за Неговата сила, за чудесата, които Той извърши.</verse>
				<verse number="5">Той даде наредби на Яков и установи закон в Израил, като заповяда на предците ни да разказват на потомците си,</verse>
				<verse number="6">за да знае следващото поколение, потомците, които ще бъдат родени, та да разказват те на децата си.</verse>
				<verse number="7">Да се доверяват на Бога и да не забравят делата Му, а да пазят заповедите Му.</verse>
				<verse number="8">И да не бъдат като предците си, род непокорен и непослушен, поколение, което не утвърди сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога.</verse>
				<verse number="9">Синовете на Ефрем, въоръжени и стрелящи с лъкове, отстъпиха в деня на битката.</verse>
				<verse number="10">Не опазиха завета на Бога и отказаха да изпълняват Неговите наредби;</verse>
				<verse number="11">забравиха делата Му и чудесата, които им бе показал.</verse>
				<verse number="12">Пред очите на предците им извърши чудеса в египетската земя, в полето Цоан.</verse>
				<verse number="13">Раздели морето и ги преведе през него, а водите направи като стена.</verse>
				<verse number="14">Денем ги води чрез облак, а цяла нощ — с огнена светлина.</verse>
				<verse number="15">Разсече скала в пустинята и ги напои изобилно с вода.</verse>
				<verse number="16">И направи така, че да потекат потоци от скалата, водите да потекат като реки.</verse>
				<verse number="17">Но те продължиха да съгрешават спрямо Него; в пустинята се противиха на Всевишния.</verse>
				<verse number="18">Подлагаха на изпитание Бога в сърцето си, като искаха храна да задоволят лакомията си.</verse>
				<verse number="19">И говореха против Бога, казвайки: „Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?</verse>
				<verse number="20">Ето Той удари скалата и потекоха води, рукнаха потоци. Може ли Той да даде хляб и да приготви месо за Своя народ?“</verse>
				<verse number="21">Господ чу и се разгневи; разпали огън против Яков и изсипа гняв над Израил,</verse>
				<verse number="22">защото не повярваха в Бога и не се надяваха на спасение от Него.</verse>
				<verse number="23">Той заповяда на облаците и отвори вратите на небето,</verse>
				<verse number="24">за да излее манна за храна и да им даде небесен хляб.</verse>
				<verse number="25">Всеки ядеше ангелски хляб. Изпрати им и храна до насита.</verse>
				<verse number="26">Изгони източния вятър на небето и със силата Си доведе на неговото място южния.</verse>
				<verse number="27">И върху тях се изсипаха месо, изобилно като прах, и птици като морски пясък,</verse>
				<verse number="28">които падаха сред стана им, около техните шатри.</verse>
				<verse number="29">И те ядоха и се наситиха, тъй като им даде това, което те желаеха.</verse>
				<verse number="30">А докато не бяха се отказали от лакомията си и храната им беше още в устата,</verse>
				<verse number="31">гневът Божий се изсипа върху тях и изби силните сред тях, повали младите мъже на Израил.</verse>
				<verse number="32">Въпреки всичко това те продължаваха да съгрешават и не вярваха на Неговите чудеса.</verse>
				<verse number="33">Затова Той направи дните им да минават напразно, а годините им — в смут.</verse>
				<verse number="34">Когато ги избиваха, тогава Го търсеха; отвръщаха се от делата си и ревностно търсеха Бога.</verse>
				<verse number="35">И си спомниха, че Бог е тяхната закрила, че Всевишният е техен изкупител.</verse>
				<verse number="36">Лицемереха пред Него с устата си; изричаха лъжи,</verse>
				<verse number="37">защото сърцата им не бяха с Него и не бяха верни на завета Му.</verse>
				<verse number="38">Той обаче беше милостив, прощаваше вината им и не ги погубваше. Много пъти отклоняваше гнева Си и потискаше Своята ярост.</verse>
				<verse number="39">И помнеше, че те са плът, дихание, което отминава и не се връща.</verse>
				<verse number="40">Колко пъти Му се противиха в пустинята и го натъжаваха в безводната земя?</verse>
				<verse number="41">И продължаваха да подлагат Бога на изпитание и да огорчават Тебе, Светия Израилев.</verse>
				<verse number="42">Не си спомняха за силата на ръката Му, за деня, когато ги избави от потисника,</verse>
				<verse number="43">когато извърши в Египет Своите знамения и на полето Цоан — чудесата Си.</verse>
				<verse number="44">Превърна реките им в кръв, за да не се пият течащите им води;</verse>
				<verse number="45">изпрати им мухи да ги ядат и жаби да ги погубват;</verse>
				<verse number="46">даде на насекомите плода на труда им, а изработеното — на скакалците;</verse>
				<verse number="47">лозята им уби с град, а плодните дървета — със слана;</verse>
				<verse number="48">добитъка порази с градушка, стадата им — с мълнии.</verse>
				<verse number="49">Изпрати им Своя пламенен гняв, негодуванието и яростта Си, нещастия и цяло нашествие пратеници на злото.</verse>
				<verse number="50">Проправи път на гнева Си и не запази душите им от смърт, а живота им предаде на мор;</verse>
				<verse number="51">порази всеки първороден в Египет, първенците по сила в шатрите на Хам;</verse>
				<verse number="52">а народа Си изведе като добитък и го водеше като стадо в пустинята.</verse>
				<verse number="53">Водеше ги сигурно и те не се бояха, а враговете им ги заля морето;</verse>
				<verse number="54">и ги доведе до границите на Своята светиня, на тази планина, която десницата Му бе придобила.</verse>
				<verse number="55">И изгони оттам народите, а земята раздели чрез жребий и засели Израилевите племена в чуждите шатри.</verse>
				<verse number="56">Но те подлагаха на изпитание Всевишния и упорстваха, като не спазваха наредбите Му;</verse>
				<verse number="57">отстъпваха и изменяха като бащите си, измятаха се като негоден лък;</verse>
				<verse number="58">огорчаваха Го със своето идолопоклонство, а със своите идоли пробуждаха гнева Му.</verse>
				<verse number="59">Бог чу и се разгневи, и силно възнегодува против Израил,</verse>
				<verse number="60">като напусна дома Си в Сило, шатъра, в който пребиваваше между хората;</verse>
				<verse number="61">и остави в плен Своята Сила, а Славата Си — във вражески ръце.</verse>
				<verse number="62">Предаде на меч Своя народ и презря Своето наследство.</verse>
				<verse number="63">Огън погълна младежите му, а сватбена песен не се изпя за девиците му.</verse>
				<verse number="64">Свещениците му падаха от меч, а вдовиците им не можеха да ги оплакват.</verse>
				<verse number="65">Но Господ се събуди като от сън, като воин, опиянен от вино;</verse>
				<verse number="66">отблъсна враговете Си и ги посрами завинаги.</verse>
				<verse number="67">И отхвърли дома на Йосиф, и не избра племето на Ефрем,</verse>
				<verse number="68">а избра племето на Юда и планината Сион, която обичаше.</verse>
				<verse number="69">И съгради светилището Си като във висините и като земята го утвърди завинаги.</verse>
				<verse number="70">Избра служителя Си Давид и го взе от кошарите на овцете;</verse>
				<verse number="71">отдели го от кърмачките, за да пасе народа Му — Яков, и наследството Му — Израил.</verse>
				<verse number="72">И той ги пасеше с чисто сърце и ги водеше с умението на ръцете си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="79">
				<verse number="1">(78) [1] Псалом на Асаф. Боже, другите народи дойдоха в Твоето наследство, оскверниха святия Ти храм; превърнаха Йерусалим в развалини.</verse>
				<verse number="2">Труповете на Твоите служители дадоха за храна на птиците небесни, телата на Твоите благочестиви хора — на дивите зверове.</verse>
				<verse number="3">Проляха кръвта им около Йерусалим като вода, без да има кой да ги погребе.</verse>
				<verse number="4">Станахме за присмех на съседите си, за срам и укор на околните.</verse>
				<verse number="5">Докога, Господи, ще продължаваш да се гневиш, докога ще пламти ревността Ти като огън?</verse>
				<verse number="6">Излей гнева Си върху народите, които не Те познават, и над царствата, които не призовават Твоето име.</verse>
				<verse number="7">Защото те разкъсаха Яков и опустошиха жилището му.</verse>
				<verse number="8">Не припомняй греховете на нашите предшественици и нека Твоята милост бързо да ни срещне, защото сме измъчени.</verse>
				<verse number="9">Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на Своето име! Спаси ни и прости греховете ни заради името Си!</verse>
				<verse number="10">Защо трябва другите народи да казват: „Къде е техният Бог?“ Нека пред очите ни народите да разберат, че ще отмъстиш за пролятата кръв на Своя народ.</verse>
				<verse number="11">Нека стонът на затворника стигне до Тебе; освободи осъдените на смърт със силата на десницата Си!</verse>
				<verse number="12">Седемкратно върни на нашите съседи хулите, коите те изрекоха срещу Тебе, Господи.</verse>
				<verse number="13">Ние обаче сме Твоят народ и стадото на Твоето пасище. Винаги ще Те славим и ще Те величаем от род в род.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="80">
				<verse number="1">(79) [1] За първия певец. По мелодията на Шошаним едут. Псалом на Асаф.</verse>
				<verse number="2">	 Пастирю на Израил, Който водиш потомците на Йосиф като стадо, слушай! Ти, Който седиш на херувими, сияй!</verse>
				<verse number="3">Прояви силата Си пред племената на Ефрем, Вениамин и Манасия и ела да ни спасиш.</verse>
				<verse number="4">Боже, възстанови ни! Нека засияе лицето Ти и ще се спасим.</verse>
				<verse number="5">Господи, Боже Вседържителю, докога ще се гневиш въпреки молитвите на Твоя народ?</verse>
				<verse number="6">Храниш ни с хляб, напоен със сълзи, и ни поиш изобилно със сълзи.</verse>
				<verse number="7">Противопоставяш ни на нашите съседи, а нашите врагове ни се подиграват.</verse>
				<verse number="8">Боже Вседържителю, възстанови ни! Нека засияе лицето Ти и ще се спасим.</verse>
				<verse number="9">Ти извади лозата от Египет, изгони народите и я посади;</verse>
				<verse number="10">направи ѝ място, вкорени я и тя изпълни земята.</verse>
				<verse number="11">Планините се покриха със сянката ѝ, а кедрите Божии — с нейните клони.</verse>
				<verse number="12">Тя простря клоните си до морето и филизите си — до реката.</verse>
				<verse number="13">Защо събори нейната ограда и сега берат от нея всички, които вървят по пътя?</verse>
				<verse number="14">Глиганът я подкопава, а полските животни я гризат.</verse>
				<verse number="15">Боже Вседържителю, обърни се! Погледни от небесата и виж, и посети това лозе!</verse>
				<verse number="16">Запази онова, което е насадила десницата Ти, и филизите, които Ти укрепи за Себе Си.</verse>
				<verse number="17">То е обгорено и изпорязано. Те ще загинат от заплахите на лицето Ти.</verse>
				<verse number="18">Да бъде ръката Ти върху мъжа, който седи отдясно на Тебе; върху човешкия син, когото Ти укрепи.</verse>
				<verse number="19">Така няма да се отделим от Тебе. Съживи ни и ние ще изповядаме Твоето име.</verse>
				<verse number="20">Боже Вседържителю, възстанови ни! Нека засияе лицето Ти и ще се спасим.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="81">
				<verse number="1">(80) [1] За първия певец. За съпровод с гетски музикален инструмент. На Асаф.</verse>
				<verse number="2">Радостно пейте на Бога, нашата крепост, възпявайте Бога на Яков!</verse>
				<verse number="3">Издигнете глас, ударете тимпани, да засвирят сладкогласна гусла и арфа.</verse>
				<verse number="4">Тръбете в началото на месеца, на пълнолуние, в деня на нашия празник,</verse>
				<verse number="5">защото това е обичай за Израил, наредба от Бога на Яков.</verse>
				<verse number="6">Той установи това като свидетелство за Йосиф при излизането от египетската земя. Тогава аз чух език, който беше непознат за мене.</verse>
				<verse number="7">„Снех товара от раменете му и ръцете му освободих от кошниците.</verse>
				<verse number="8">В затруднение Ме повика и Аз те избавих. Свидетелствах за тебе от гръмоносните облаци; изпитах те край водите на Мерива.</verse>
				<verse number="9">Слушай, народе Мой, предупреждавам те! Израиле, да беше Ме послушал.</verse>
				<verse number="10">Да нямаш друг бог и да не се покланяш на такъв чуждоземен бог.</verse>
				<verse number="11">А съм Господ, твоят Бог, Който те изведе от египетската земя; отвори устата си и Аз ще я напълня.“</verse>
				<verse number="12">Но Моят народ не се вслуша в гласа Ми, Израил не беше с Мене.</verse>
				<verse number="13">Изоставих ги, водени от упорството на сърцата си, да следват своите помисли.</verse>
				<verse number="14">Ако Моят народ Ме беше послушал, ако Израил беше ходил по Моите пътища,</verse>
				<verse number="15">веднага бих укротил враговете им, бих обърнал ръката Си против техните угнетители.</verse>
				<verse number="16">Онези, които мразят Господа, Му угодничат и тяхната участ ще продължи вечно.</verse>
				<verse number="17">Щях да храня Израил с най-добра пшеница, щях да го насищам с планински мед.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="82">
				<verse number="1">(81) [1] Псалом на Асаф. Бог застана в съвета на боговете, произнесе присъда сред него:</verse>
				<verse number="2">„Докога ще съдите несправедливо и ще подкрепяте нечестиви?</verse>
				<verse number="3">Съдете справедливо беден и сирак; бъдете справедливи към потиснат и нуждаещ се.</verse>
				<verse number="4">Спасявайте бедния и сиромаха; от ръката на нечестивия ги избавете!“</verse>
				<verse number="5">Не знаят, не разбират, в мрак се лутат; основите на земята се разклащат.</verse>
				<verse number="6">Аз рекох: богове сте и всички вие сте синове на Всевишния,</verse>
				<verse number="7">но вие ще умрете като хора, ще загинете като всички земни князе.</verse>
				<verse number="8">Боже, управлявай земята, защото всички народи Ти принадлежат!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="83">
				<verse number="1">(82) [1] Песен. Псалом на Асаф.</verse>
				<verse number="2">	 Боже, недей мълча, не бъди безмълвен и тих,</verse>
				<verse number="3">защото Твоите врагове негодуват и онези, които Те мразят, надигат глава.</verse>
				<verse number="4">Подготвят коварен заговор против Твоя народ и се обединяват против тези, които са под Твоя закрила.</verse>
				<verse number="5">Казаха си: „Хайде да ги изтребим като народ, за да не се споменава вече името Израил.“</verse>
				<verse number="6">Съветваха се заедно в сърцата си и сключиха съюз против Тебе:</verse>
				<verse number="7">жителите на Едом и измаилтяните, моавците и агаритците;</verse>
				<verse number="8">жителите на Гевал и Амон, както и на Амалик, филистимците и жителите на Тир.</verse>
				<verse number="9">Към тях се присъединиха и асирийците. Те станаха подкрепа за потомците на Лот.</verse>
				<verse number="10">Постъпи с тях, както с мадиамците, както със Сисара и с Явин при потока Кисон.</verse>
				<verse number="11">Те бяха унищожени при Ен-Дор и Ти натори с тях земята.</verse>
				<verse number="12">Постъпи с тях и с техните князе, както с Орев и Зев; и с всички техни първенци — както със Зевей и Салман.</verse>
				<verse number="13">Защото те казаха: „Да завладеем Божиите земи!“</verse>
				<verse number="14">Боже мой, разпръсни ги като плява, като слама от вятър.</verse>
				<verse number="15">Както огън изгаря гората и както пламък обгаря планината,</verse>
				<verse number="16">така и Ти ги преследвай със Своята буря, смути ги със Своя вихър;</verse>
				<verse number="17">посрами лицата им и те ще търсят Твоето име, Господи!</verse>
				<verse number="18">Нека да се засрамят и завинаги да се смутят, да се посрамят и да загинат.</verse>
				<verse number="19">И нека да разберат, че единствено Твоето име е Господ, че Ти си Всевишният над цялата земя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="84">
				<verse number="1">(83) [1] За първия певец. За съпровод с гетски музикален инструмент. Псалом на Кореевите синове.</verse>
				<verse number="2">	 Колко са ми любими Твоите жилища, Господи Вседържителю!</verse>
				<verse number="3">Душата ми копнее и жадува за Господните дворове; сърцето ми и плътта ми възхваляват живия Бог.</verse>
				<verse number="4">Птицата си намира жилище и лястовицата — гнездо за себе си и за своите малки при Твоите олтари, Господи Вседържителю, Царю мой и Боже мой!</verse>
				<verse number="5">Блажени са, които живеят в Твоя дом; те постоянно ще Те хвалят.</verse>
				<verse number="6">Блажени са онези, чиято сила е в Тебе и сърцата им се издигат към Тебе.</verse>
				<verse number="7">Те преминават през долината на плача, превръщат я в извор и ранен дъжд я благославя;</verse>
				<verse number="8">силата им расте с всяка крачка, представят се пред Бога на Сион.</verse>
				<verse number="9">Господи, Боже Вседържителю! Чуй молбата ми, послушай ме, Боже на Яков!</verse>
				<verse number="10">Боже, Закрилнико наш, погледни и виж лицето на Своя помазаник,</verse>
				<verse number="11">защото един ден в Твоите дворове е по-добър от хиляда, а да стоя на прага на дома на моя Бог е по-добре, отколкото в шатрата на греха!</verse>
				<verse number="12">Понеже Господ Бог е слънце и щит; Той раздава благост и слава. Не лишава от добрини тези, които ходят по пътя на истината.</verse>
				<verse number="13">Господи Вседържителю, блажен е онзи, който се надява на Тебе.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="85">
				<verse number="1">(84) [1] На първия певец. Псалом на Кореевите синове.</verse>
				<verse number="2">	 Господи, Ти се смили над Своята земя и върна Яков от плен.</verse>
				<verse number="3">Ти прости беззаконията на Своя народ и заличи всичките му грехове,</verse>
				<verse number="4">оттегли цялата Си ярост и отклони пламтящия Си гняв.</verse>
				<verse number="5">Възстанови ни, Боже на нашето спасение, и нека да спре Твоето негодувание против нас.</verse>
				<verse number="6">Вечно ли ще се гневиш и яростта Ти ще продължава ли от род в род?</verse>
				<verse number="7">Няма ли да ни върнеш към живот, за да се зарадва Твоят народ на това, което Ти направи?</verse>
				<verse number="8">Господи, покажи ни Своята благост и ни дай Своето спасение.</verse>
				<verse number="9">Да чуя какво ще каже Господ Бог, защото Той говори за мир на Своя народ и на Своите избраници, ако те не се връщат към безчестието си.</verse>
				<verse number="10">Да, спасението Му е близко за онези, които благоговеят пред Него, за да пребъдва славата по нашата земя.</verse>
				<verse number="11">Милост и вярност ще се срещнат, правда и мир ще се прегърнат.</verse>
				<verse number="12">Истината ще поникне от земята, а правдата ще надникне от небесата.</verse>
				<verse number="13">И Господ ще даде добрини, а нашата земя — своя плод;</verse>
				<verse number="14">и правдата ще върви пред Него и ще проправя път за стъпките Му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="86">
				<verse number="1">(85) [1] Молитва на Давид. Господи, вслушай се в мене и ме чуй, защото съм слаб и беден.</verse>
				<verse number="2">Запази душата ми, защото благоговея пред Тебе; запази Своя служител, Боже мой, който се надява на Тебе.</verse>
				<verse number="3">Господи, смили се над мене, защото Тебе призовавам всеки ден.</verse>
				<verse number="4">Развесели душата на служителя Си, защото аз я издигам към Тебе, Господи.</verse>
				<verse number="5">Защото Ти, Господи, си добър и милостив, богат на щедрости към всички, които Те призовават.</verse>
				<verse number="6">Господи, чуй моята молитва и се вслушай в думите на молбата ми!</verse>
				<verse number="7">Призовавам Те в скърбен за мене ден, защото Ти ще ме чуеш.</verse>
				<verse number="8">Господи, няма друг като Тебе между боговете, и няма дела като Твоите.</verse>
				<verse number="9">Всички народи, които сътвори, ще дойдат да Ти се поклонят и ще прославят Твоето име, Господи,</verse>
				<verse number="10">защото Ти си велик и правиш чудеса. Само Ти си Бог.</verse>
				<verse number="11">Господи, покажи ми Своя път и аз ще постъпвам според Твоята истина. Сърцето ми благоговее пред Твоето име.</verse>
				<verse number="12">Ще Те възхвалявам, Господи, Боже мой, от все сърце и вечно ще славя името Ти,</verse>
				<verse number="13">защото Твоята милост към мене е голяма и Ти избави душата ми от преизподнята.</verse>
				<verse number="14">Боже, горделивите се надигнаха против мене и тълпа насилници искаше да ме убие — Ти не си пред очите им.</verse>
				<verse number="15">Ти Господи обаче си Бог добросърдечен и милостив, дълготърпелив и щедър на добрини и истина.</verse>
				<verse number="16">Погледни ме и бъди милостив към мене. Дай силата Си на Своя служител и спаси сина на Своята слугиня.</verse>
				<verse number="17">Дай ми знак за благоволението Си, та тези, които ме мразят, да видят и да се засрамят, защото Ти, Господи, ми помогна и ме утеши.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="87">
				<verse number="1">(86) [1] Псалом на Кореевите синове. Песен. Неговите основи са на святи планини.</verse>
				<verse number="2">Господ обича вратите на Сион повече от всички жилища на Яков.</verse>
				<verse number="3">Славни неща се разказват за тебе, о, град на Бога!</verse>
				<verse number="4">	Раав и Вавилон са между тези, които Ме познават; същото се отнася за филистимците; Тир и Етиопия — и те ще кажат: „Този и онзи са оттам.“</verse>
				<verse number="5">А за Сион ще казват: „Този и онзи са родени в него и сам Всевишният го утвърди.“</verse>
				<verse number="6">Когато се преброяват народите, Господ ще напише: „Този е роден там.“</verse>
				<verse number="7">И онези, които пеят и които свирят, ще казват: „Всичките ми извори са у тебе.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="88">
				<verse number="1">(87) [1] Песен. Псалом на Кореевите синове. За първия певец. По мелодията на махалат. Поучение на Еман Езрахит.</verse>
				<verse number="2">	 Господи, Боже на моето спасение, ден и нощ зова към Тебе.</verse>
				<verse number="3">Дано да стигне до Тебе молитвата ми; вслушай се в молбата ми,</verse>
				<verse number="4">защото душата ми се насити на страдание, а животът ми се приближи до преизподнята.</verse>
				<verse number="5">Бях равен с мъртвите, станах като юнак без сила.</verse>
				<verse number="6">Проснат бях сред мъртвите; бях сред убитите, лежащи в гроба, за които Ти вече не си спомняш, тъй като са отхвърлени от Твоята ръка.</verse>
				<verse number="7">Ти ме положи в яма, постави ме в бездна и мрак.</verse>
				<verse number="8">Над мене тегне Твоята ярост и всички Твои вълни ме заливат.</verse>
				<verse number="9">Ти отдалечи от мене тези, които ми се доверяваха, и ги накара да се отвращават от мене. Затворен съм и не мога да изляза.</verse>
				<verse number="10">Окото ми се умори от тъга; цял ден викам към Тебе и простирам ръката си към Тебе.</verse>
				<verse number="11">Ще направиш ли чудеса с умрелите? Нима мъртвите ще се надигнат и ще Те прославят?</verse>
				<verse number="12">В гроба ли ще се разгласява Твоята милост, а Твоята истина — в преизподнята?</verse>
				<verse number="13">В мрака ли ще се проявят Твоите чудеса или Твоята правда — в земята на забравата?</verse>
				<verse number="14">Обаче аз, Господи, Тебе призовавам. Молитвата ми ще Те срещне сутрин рано.</verse>
				<verse number="15">Господи, защо отхвърляш душата ми и криеш лицето Си от мене?</verse>
				<verse number="16">Аз съм нещастен и болнав от младини. В страха пред Тебе изнемогвам.</verse>
				<verse number="17">Пламтящият Ти гняв премина над мене; Твоите ужаси ме унищожиха,</verse>
				<verse number="18">всеки ден ме заливаха като вода и от всички страни ме обкръжаваха.</verse>
				<verse number="19">Ти отдалечи от мене другар и близък; само мракът остана мой приятел.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="89">
				<verse number="1">(88) [1] Поучение на Еман Езрахит.</verse>
				<verse number="2">	 Вечно ще възпявам милостите на Господа; устата ми ще разгласява винаги Твоята истина.</verse>
				<verse number="3">Защото казвам: съгради милост завинаги; утвърди Своята истина, както небесата.</verse>
				<verse number="4">Сключих завет с Моя избраник; клех се на своя служител Давид.</verse>
				<verse number="5">Ще утвърдя завинаги твоето потомство; ще запазя твоя престол за всички родове.</verse>
				<verse number="6">Господи, небесата прославят Твоите чудеса и в събранието на светиите — Твоята истина,</verse>
				<verse number="7">защото кой може да се сравни с Господа от тези, които са на небесата, и кой е подобен на Него сред синовете Божии?</verse>
				<verse number="8">Страшен е Бог в съвета на светиите. Той е велик и страшен за всички около Него.</verse>
				<verse number="9">Господи, Боже Вседържителю, кой е силен като Тебе, Господи? Твоята истина Те обгражда.</verse>
				<verse number="10">Ти владееш над яростното море. Надигнат ли се вълните му, Ти ги укротяваш.</verse>
				<verse number="11">	Съкруши Раав като смъртно ранен; със силната Си ръка разпръсна Своите врагове.</verse>
				<verse number="12">Твои са небесата и Твоя е земята; Ти създаде земята и всичко, което я изпълва.</verse>
				<verse number="13">Ти създаде север и юг; Тавор и Хермон прославят Твоето име.</verse>
				<verse number="14">Твоята мишца е крепка. Ръката Ти е силна, а десницата — готова за действие.</verse>
				<verse number="15">Твоят трон е основан на правосъдие и справедливост. Милост и истина вървят пред Тебе.</verse>
				<verse number="16">Щастлив е народът, който познава звука на рога. Господи, те живеят в светлината на Твоето лице.</verse>
				<verse number="17">Ежедневно се радват заради Твоето име и се въздигат с правдата Ти,</verse>
				<verse number="18">защото Ти си украсата на силата им и нашият рог ще се издигне с Твоето благоволение.</verse>
				<verse number="19">Нашият щит е от Господа и нашият цар — от Светия Израилев.</verse>
				<verse number="20">Някога беше говорил на Своя посветен във видение и беше казал: „Помогнах на един герой. Измежду народа издигнах избраник.</verse>
				<verse number="21">Намерих Своя служител Давид и го помазах със святия Си елей.</verse>
				<verse number="22">Ръката Ми ще пребъде с него, а Моята мишца ще го подкрепя.</verse>
				<verse number="23">Врагът няма да го притесни; беззаконникът няма да го потиска.</verse>
				<verse number="24">Ще разпръсна пред него враговете му; ще поразя тези, които го мразят.</verse>
				<verse number="25">Моята вярност и Моята милост ще бъдат с него; чрез Моето име ще се издигне рогът му.</verse>
				<verse number="26">Ще простра над морето ръката му и над реките — десницата му.</verse>
				<verse number="27">Той ще ми казва: „Ти си мой Отец, мой Бог и твърдина на моето спасение.“</verse>
				<verse number="28">И ето Аз ще го направя първороден син, върховен сред земните царе.</verse>
				<verse number="29">Завинаги ще съхраня милостта Си към него и заветът Ми с него ще остане непокътнат.</verse>
				<verse number="30">И потомството му ще бъде вечно и неговият престол — като дните на небето.</verse>
				<verse number="31">Ако синовете му изоставят Моя закон и не спазват Моите заповеди;</verse>
				<verse number="32">ако оскверняват Моите наредби и не се придържат към Моите повели,</verse>
				<verse number="33">ще накажа тяхното безчинство с жезъл и тяхната неправда — с удари.</verse>
				<verse number="34">Обаче няма да оттегля милостта Си от него и няма да изневеря на верността Си към него.</verse>
				<verse number="35">Няма да наруша завета Си и няма да променя нищо от онова, което излезе от устата Ми.</verse>
				<verse number="36">Веднъж се клех в святостта Си, как сега да лъжа Давид.</verse>
				<verse number="37">Потомството му ще пребъде вечно, а престолът му ще бъде като слънцето пред Мене.</verse>
				<verse number="38">Завинаги ще стои твърдо като луната; ще бъде верен свидетелят на небесата.“</verse>
				<verse number="39">Ти обаче отхвърли и презря Своя помазаник, Ти се разгневи срещу него.</verse>
				<verse number="40">Пренебрегна завета със Своя служител и оскверни короната му.</verse>
				<verse number="41">Разруши всичките му огради, превърна крепостите му в развалини.</verse>
				<verse number="42">Плячкосваха го всички, които минаваха по пътя; стана за присмех на своите съседи.</verse>
				<verse number="43">Ти издигна десницата на неговите потисници; зарадва враговете му.</verse>
				<verse number="44">Ти затъпи острието на меча му и не го подкрепи в битка.</verse>
				<verse number="45">Отне блясъка от него и хвърли престола му на земята.</verse>
				<verse number="46">Ти съкрати младостта му и го покри със срам.</verse>
				<verse number="47">Докога, Господи, ще се криеш от мене? Докога ядът Ти ще пламти като огън?</verse>
				<verse number="48">Спомни си колко е кратък животът ми; че всички хора сътвори смъртни.</verse>
				<verse number="49">Кой от хората е живял, без да види смърт, и животът му спасен ли е от силата на царството на мъртвите?</verse>
				<verse number="50">Господи, къде са оказаните вече от Тебе милости? Ти се закле на Давид в Своята вярност.</verse>
				<verse number="51">Спомни си, Господи, хулите към Твоите служители, укора от всички народи, който си нося у себе си.</verse>
				<verse number="52">Господи, Твоите врагове Те хулят, подиграват се над стъпките на Твоя помазаник.</verse>
				<verse number="53">Славете Господа за вечни времена! Амин, амин!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="90">
				<verse number="1">(89) [1] Молитва на Божия човек Мойсей. Господи, Ти си наше прибежище сега и завинаги.</verse>
				<verse number="2">Още преди да се появят планините, Ти сътвори земята и света; от вечност и завинаги си Бог.</verse>
				<verse number="3">Ти превръщаш човека в прах, като казваш: „Върнете се, хора!“</verse>
				<verse number="4">Защото в Твоите очи хиляда години преминават като един ден, като една нощна стража.</verse>
				<verse number="5">	 Отнасяш ги като порой и те отминават като сън, като трева, поникнала сутрин.</verse>
				<verse number="6">Сутрин никне и цъфти, вечер вехне и съхне.</verse>
				<verse number="7">И ето Твоят гняв ще ни грабне и чрез Своята ярост ще ни погубиш.</verse>
				<verse number="8">Ти постави нашите беззакония пред Себе Си, скритите дела са пред светлината на Твоето лице,</verse>
				<verse number="9">защото всички наши дни преминаха под знака на Твоя гняв, годините ни преминаха като въздишка.</verse>
				<verse number="10">Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма крепкост — осемдесет, и най-доброто време от тях е страдание и болест; бързо отминават и след това изчезваме.</verse>
				<verse number="11">Кой познава силата на Твоя гняв и в страха пред Тебе — Твоята ярост?</verse>
				<verse number="12">Научи ни така да броим дните си, че да станем мъдри.</verse>
				<verse number="13">Господи, обърни се най-после! Смили се над Своите служители!</verse>
				<verse number="14">Насити ни с милостта Си от ранни зори и ние ще се радваме и ще се веселим цял живот.</verse>
				<verse number="15">Развесели ни отново след преживените дни на наказания; заради отминалите години на страдание.</verse>
				<verse number="16">Нека да се яви Твоето дело на служителя Ти и Твоята слава пред синовете Му!</verse>
				<verse number="17">Благоволението на Господа, нашия Бог, да бъде над нас и да укрепват делата на ръцете ни! Да, делата на ръцете ни укрепвай!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="91">
				<verse number="1">(90) [1] Този, който живее под покрива на Всевишния и пребъдва под сянката на Всемогъщия,</verse>
				<verse number="2">той казва на Господа: „Ти си мое прибежище и моя крепост, Бог мой, на Когото се уповавам.“</verse>
				<verse number="3">Бог ще те спаси от капана на ловеца и от смъртоносна напаст.</verse>
				<verse number="4">С перата Си ще те покрие и под крилете Му ще се скриеш; щит и закрила е Неговата вярност.</verse>
				<verse number="5">Ти няма да се изплашиш от ужасите на нощта и от стрелите, летящи през деня;</verse>
				<verse number="6">от мора, който те обгръща в мрака, и от заразата, която вилнее по обед.</verse>
				<verse number="7">От твоята страна ще паднат хиляди, а отдясно на тебе — десет хиляди, но тебе няма да те застигне беда.</verse>
				<verse number="8">Само ще гледаш с очите си и ще виждаш възмездието за грешните.</verse>
				<verse number="9">Защото ти каза: „Господ е мое упование“; ти избра Всевишния за свое прибежище.</verse>
				<verse number="10">Зло няма да те сполети и мъка няма да се приближи до твоето жилище,</verse>
				<verse number="11">защото Той ще заповяда на ангелите Си за тебе да те пазят по твоите пътища;</verse>
				<verse number="12">ще те носят на ръце, да не би да удариш крака си в камък;</verse>
				<verse number="13">ще стъпчеш лъв и усойница, ще мачкаш млади лъвове и змии.</verse>
				<verse number="14">„Затова, че Ме обикна, ще го спася; ще го запазя, защото изповяда Моето име.</verse>
				<verse number="15">Ще Ме призове и Аз ще му отвърна. С него ще бъда в нужда; ще го избавя и ще го прославя.</verse>
				<verse number="16">Ще му дам дълъг живот и ще му покажа спасението, което идва от Мене.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="92">
				<verse number="1">(91) [1] Псалом. Песен за съботния ден.</verse>
				<verse number="2">	 Добро е да славим Господа и да възпяваме името Ти, Всевишни.</verse>
				<verse number="3">Да възвестяваме в ранни зори Твоята милост и през нощта Твоята истина,</verse>
				<verse number="4">	на десетострунна арфа и на невел, с мелодия на гусла.</verse>
				<verse number="5">Защото Ти, Господи, ме развесели с делата Си; възхищавам се на творенията на Твоите ръце.</verse>
				<verse number="6">Колко са велики делата Ти, Господи! Чудно дълбоки са Твоите помисли!</verse>
				<verse number="7">Един неразумен човек не знае и един глупак не го разбира:</verse>
				<verse number="8">ако нечестивите никнат като трева, а беззакониците благоденстват, то е, за да бъдат унищожени завинаги,</verse>
				<verse number="9">защото Ти, Господи, си вечно във висините.</verse>
				<verse number="10">Ето враговете Ти, Господи, те ще загинат. Всички ще се разпръснат, всички, които вършат беззакония.</verse>
				<verse number="11">А Ти ме правиш силен като бивол; ще ме помажеш с пресен елей.</verse>
				<verse number="12">И ми е приятно да гледам враговете си да падат и да чувам виковете на нечестивите, които се обявяват против мене.</verse>
				<verse number="13">Праведникът ще разцъфне като палма; ще се издигне като ливански кедър.</verse>
				<verse number="14">Те са насадени в дома на Господа, зеленеят се в дворовете на Бога.</verse>
				<verse number="15">И в старостта си са плодоносни, сочни и свежи,</verse>
				<verse number="16">за да възвестяват, че Господ е справедлив. Той е моя крепост и в Него няма неправда.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="93">
				<verse number="1">(92) [1] Господ е Цар, облечен с величие; Господ е облечен и препасан със сила, затова светът е укрепен и няма да се поклати.</verse>
				<verse number="2">Твоят престол е утвърден открай време. Ти си вечен.</verse>
				<verse number="3">Господи, реките се надигат, водните потоци усилват шума си, речните вълни бушуват.</verse>
				<verse number="4">Силни са бученето на водите и тътенът на морския вълнолом, но по-силен е Господ от небесните висини.</verse>
				<verse number="5">Твоите правила са неизменни и Твоят дом, Господи, наистина е свят завинаги.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="94">
				<verse number="1">(93) [1] Боже на възмездието, Господи! Боже на възмездието, възсияй!</verse>
				<verse number="2">Надигни се, о, Съдия на земята, и въздай на горделивите, каквото заслужават.</verse>
				<verse number="3">Господи, докога нечестивите, докога тъкмо те ще ликуват?</verse>
				<verse number="4">Бунтуват се и говорят дръзко онези, които вършат беззаконие.</verse>
				<verse number="5">Господи, тъпчат Твоя народ и покоряват Твоето наследство.</verse>
				<verse number="6">Убиват вдовица и чужденец; изтребват сираци.</verse>
				<verse number="7">И казват: „Господ няма да види; Богът на Яков няма да разбере.“</verse>
				<verse number="8">Вразумете се вие, безумци между народа. Кога ще поумнеете, глупаци?</verse>
				<verse number="9">Този, Който извая ухото, няма ли да чуе? Този, Който сътвори окото, няма ли да види?</verse>
				<verse number="10">Онзи, Който вразумява народите, Който учи човека на знание, няма ли Той да изобличи?</verse>
				<verse number="11">Господ познава човешките мисли и знае, че те са суетни.</verse>
				<verse number="12">Блажен е онзи човек, когото Ти, Господи, вразумяваш и поучаваш със Своя закон,</verse>
				<verse number="13">за да му дадеш утеха в тежки дни, докато бъде приготвена ямата на нечестивия.</verse>
				<verse number="14">Господ няма да отхвърли Своя народ и няма да изостави Своето наследство.</verse>
				<verse number="15">Защото съдът ще се завърне към правдата и ще го следват тези, които са с чисти сърца.</verse>
				<verse number="16">Кой ще се надигне в моя полза срещу насилниците? Кой ще се застъпи за мене срещу тези, които вършат беззаконния?</verse>
				<verse number="17">Ако Господ не беше мой помощник, много скоро душата ми щеше да живее в царството на мълчанието.</verse>
				<verse number="18">Когато казвах: „Краката ми са колебливи“ — Твоето милосърдие, Господи, ме подкрепяше.</verse>
				<verse number="19">Когато бях изпълнен с тежки мисли, Твоята утеха ощастливяваше душата ми.</verse>
				<verse number="20">Ще се съюзи ли с Тебе тронът на покварата, творящ насилие срещу закона,</verse>
				<verse number="21">който връхлита към душата на праведника и осъжда невинния?</verse>
				<verse number="22">Господ обаче е моя защита и мой Бог, скала за мое убежище.</verse>
				<verse number="23">Той ще им върне беззаконията и ще ги унищожи чрез тяхното зло. Господ, нашият Бог, ще ги изтреби.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="95">
				<verse number="1">(94) [1] Елате да ликуваме пред Господа и да възкликнем към нашата спасителна скала.</verse>
				<verse number="2">Да застанем пред лицето Му със славословие, да възкликнем към Него с песни,</verse>
				<verse number="3">защото Господ е велик Бог и велик Цар над всички божества.</verse>
				<verse number="4">В Неговата ръка са земните глъбини, Негови са и планинските върхове;</verse>
				<verse number="5">Негово е морето и Той го е създал, и Неговите ръце са изваяли сушата.</verse>
				<verse number="6">Влезте да се поклоним и да паднем по лице, да коленичим пред лицето на Господа, нашия Създател.</verse>
				<verse number="7">Защото Той е наш Бог и ние сме народ от Неговото паство, и овце под Неговата закрила. А сега чуйте Неговия глас:</verse>
				<verse number="8">„Не ожесточавайте сърцата си, както в Мерива, както в деня на изкушението в пустинята,</verse>
				<verse number="9">където вашите предци Ме изкушаваха, подлагаха Ме на изпитание и видяха Моите дела.</verse>
				<verse number="10">Четирийсет години негодувах срещу онова поколение и казах: „Тези хора се заблуждават в сърцето си и не опознаха Моите пътища.“</verse>
				<verse number="11">Затова се заклех в гнева Си, че те няма да влязат в страната, където ще им дам покой.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="96">
				<verse number="1">(95) [1] Запейте на Господа нова песен, пей на Господа ти, цяла земьо!</verse>
				<verse number="2">Пейте на Господа, възхвалявайте името Му, всеки ден разгласявайте извършеното от Него спасение.</verse>
				<verse number="3">Разгласявайте между народите Неговата слава и Неговите чудеса между всички племена.</verse>
				<verse number="4">Господ е велик и достоен за възхвала, Той е по-страшен от всички божества.</verse>
				<verse number="5">Всички божества на народите са само идоли, а Господ създаде небесата.</verse>
				<verse number="6">Славата и величието са пред Него, силата и великолепието са в светилището Му.</verse>
				<verse number="7">Вие, племена на народите, възхвалявайте Господа, възхвалявайте славата и силата на Господа;</verse>
				<verse number="8">въздайте слава на името на Господа, носете жертвени приноси и идете в Неговите храмови дворове.</verse>
				<verse number="9">Поклонете се на Господа при святото Му явяване. Трепери пред Него ти, цяла земьо!</verse>
				<verse number="10">Възвестете сред народите: „Господ царува! Той утвърди земята и тя няма да се поклати. Той ще съди народите справедливо.“</verse>
				<verse number="11">Да се веселят небесата и да тържествува земята; да ликува морето и всичко, което го изпълва;</verse>
				<verse number="12">нека се радват полето и всичко, което е по него, и да ликуват всички дървета в гората</verse>
				<verse number="13">пред Господа, защото Той идва, идва да съди земята. Той ще съди света справедливо и народите — със Своята истина.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="97">
				<verse number="1">(96) [1] Господ царува: да се радва земята; да се веселят многобройните далечни острови.</verse>
				<verse number="2">Облаци и мрак има около Него; справедливост и правосъдие са основа на престола Му.</verse>
				<verse number="3">Огън върви пред Него и изгаря враговете Му наоколо.</verse>
				<verse number="4">Неговите светкавици осветяват света; земята вижда и се тресе.</verse>
				<verse number="5">Планините се топят като восък пред лицето на Господа, пред лицето на Господаря на цялата земя.</verse>
				<verse number="6">Небесата разгласяват Неговата правда и всички народи виждат Неговата слава.</verse>
				<verse number="7">Нека се посрамят всички, които служат на кумири, които се хвалят с идоли. Преклонете се пред Него, всички ангели.</verse>
				<verse number="8">Сион чу и се зарадва, юдейските дъщери се развеселиха заради Твоите присъди, Господи,</verse>
				<verse number="9">защото, Ти, Господи, стоиш високо над цялата земя, застанал си превисоко над всички ангели.</verse>
				<verse number="10">Вие, които обичате Господа, ненавиждайте злото! Той закриля живота на Своите благочестиви хора, избавя ги от ръцете на нечестивите.</verse>
				<verse number="11">Светлина изгрява за праведника и веселие — за справедливите по сърце.</verse>
				<verse number="12">Радвайте се, праведни, заради делата на Господа и прославяйте Неговото свято име.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="98">
				<verse number="1">(97) [1] Запейте нова песен на Господа, защото Той извърши чудеса. Неговата десница и Неговата свята мишца Му донесоха победа.</verse>
				<verse number="2">Господ показа Своята спасителна помощ, пред очите на народите откри Своята справедливост.</verse>
				<verse number="3">Той си спомни Своята милост и вярност към Израилевия дом. Всички земни краища видяха, че нашият Бог ще ги спаси.</verse>
				<verse number="4">Нека целият свят ликува пред Господа; тържествувайте, веселете се и пейте;</verse>
				<verse number="5">възпейте Господа с гусли, с гусли и с пеене на псалми;</verse>
				<verse number="6">тържествувайте пред Царя, Господа, с тръби и при звук на рог.</verse>
				<verse number="7">Морето да се радва шумно заедно с всичко, което го изпълва, светът с всичките му жители;</verse>
				<verse number="8">реките да ръкопляскат, планините да ликуват заедно с тях</verse>
				<verse number="9">пред Господа, защото Той идва да съди земята. Той ще съди света справедливо и народите — със Своята правда.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="99">
				<verse number="1">(98) [1] Господ царува — народите благоговеят! Той седи на херувими — земята се тресе!</verse>
				<verse number="2">Велик е Господ в Сион и стои високо над всички народи.</verse>
				<verse number="3">Нека славословят Твоето велико и страшно име: то е свято!</verse>
				<verse number="4">Ти утвърди справедливо силата на царя, който обича правосъдие. Ти създаде правосъдие и справедливост у Яков.</verse>
				<verse number="5">Превъзнасяйте Господа, нашия Бог, и се покланяйте пред трона Му, защото Той е свят!</verse>
				<verse number="6">Мойсей и Аарон сред множеството Негови свещеници, както и Самуил между онези, които призовават името Му, викаха към Господа и Той ги чуваше.</verse>
				<verse number="7">Той им говореше от облачен стълб и те спазваха Неговите заповеди и наредбите, които им беше дал.</verse>
				<verse number="8">Господи, Боже наш! Ти ги чуваше, Ти беше за тях Бог, Който прощава и наказва за техните грехове.</verse>
				<verse number="9">Величайте нашия Господ Бог и Му се покланяйте на Неговата свята планина, защото нашият Господ Бог е свят.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="100">
				<verse number="1">(99) [1] Псалом за прослава. Възкликни към Господа ти, цяла земьо!</verse>
				<verse number="2">Служете на Господа с радост, идете пред Него с ликуване!</verse>
				<verse number="3">Знайте, че Господ е Бог. Той ни е създал и ние сме Негови, Негов народ и овце от Неговото паство.</verse>
				<verse number="4">Влизайте през Неговите порти с възхвала и с песнопение в Неговите храмови дворове. Възхвалявайте Го и прославяйте името Му,</verse>
				<verse number="5">защото Господ е благ; Неговата милост е вечна и Неговата вярност преминава от род в род.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="101">
				<verse number="1">(100) [1] Псалом на Давид. Милостта и правосъдието ще възпявам; на Тебе, Господи, ще пея.</verse>
				<verse number="2">Ще размислям за непорочен път: кога ще дойдеш при мене? Тогава ще живея с чисто сърце в своя дом.</verse>
				<verse number="3">Няма да насоча очите си към нищо беззаконно; мразя престъпно дело; то няма да се докосне до мене.</verse>
				<verse number="4">Ще държа далече от мене развратеното сърце; няма да имам нищо общо със злото.</verse>
				<verse number="5">Ще погубя онзи, който тайно злослови срещу ближния си; няма да търпя онзи, който е с горделиви очи и надменно сърце.</verse>
				<verse number="6">Очите ми са насочени към верните на земята, за да бъдат те винаги с мене; който ходи в непорочен път, той ще ми служи.</verse>
				<verse number="7">Онзи, който е коварен, няма да живее в моя дом, а онзи, който е лъжец, няма да стои пред очите ми.</verse>
				<verse number="8">От ранни зори ще изтребвам всички нечестиви по страната, за да изкореня от Господния град всички, които вършат беззаконие.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="102">
				<verse number="1">(101) [1] Молитва на страдалец, когато унива и излива жалбата си пред Господа.</verse>
				<verse number="2">	 Господи, чуй моята молитва и нека моите ридания да стигнат до Тебе!</verse>
				<verse number="3">Не скривай лицето Си от мене; наклони ухо към мене, когато съм в беда; побързай да ме чуеш, когато викам,</verse>
				<verse number="4">защото дните ми изчезнаха като дим и костите ми са обгорени като от огън;</verse>
				<verse number="5">сърцето ми е като попарена и изсъхнала трева; забравям и хляба си да ям;</verse>
				<verse number="6">станах кожа и кости от силата на своите стенания.</verse>
				<verse number="7">Заприличах на пеликан в пустиня; станах като бухал в развалини;</verse>
				<verse number="8">будувам и ридая като самотна птица на покрив.</verse>
				<verse number="9">Враговете ми ме хулят по цял ден и онези, които ме възхваляваха, сега ме проклинат.</verse>
				<verse number="10">Ям пепел като хляб, размесвам питието си със сълзи</verse>
				<verse number="11">заради Твоя гняв и Твоето негодувание, защото Ти ме въздигна и Ти ме свали.</verse>
				<verse number="12">Дните ми чезнат като сянка и аз изсъхнах като трева.</verse>
				<verse number="13">А Ти, Господи, пребъдваш вечно и споменът за Твоето име преминава от род в род.</verse>
				<verse number="14">Ти ще се надигнеш, ще се смилиш над Сион, защото е време да бъдеш милостив към него, понеже настъпи определеният час.</verse>
				<verse number="15">Твоите служители копнеят за камъните на Сион и жалеят за неговата пръст.</verse>
				<verse number="16">Тогава народите ще благоговеят пред името на Господа и всичките земни царе — пред Неговата слава.</verse>
				<verse number="17">Когато Господ съгради Сион, ще се появи в славата Си,</verse>
				<verse number="18">ще погледне милостиво към молитвата на немощните и няма да презре молбите им.</verse>
				<verse number="19">Това ще се запише за бъдещото поколение и народът, който тогава ще се роди, ще възхвали Господа,</verse>
				<verse number="20">защото Той надникна от святата Си висота, Господ погледна от небесата към земята,</verse>
				<verse number="21">за да чуе стоновете на затворниците, да освободи от смърт обречените.</verse>
				<verse number="22">Тогава ще възвестяват името на Господа сред Сион и ще го прославят в Йерусалим,</verse>
				<verse number="23">когато народите и царствата се съберат заедно, за да служат на Господа.</verse>
				<verse number="24">Той изтощи силите ми по моя път, съкрати дните ми.</verse>
				<verse number="25">Аз казах: „Боже мой, не ме грабвай по средата на моите дни. Твоите години надживяват всички родове.</verse>
				<verse number="26">В началото Ти сътвори основите на земята и небесата са създание на Твоите ръце.</verse>
				<verse number="27">Те ще загинат, а Ти ще пребъдеш; те всички ще овехтеят като дреха и Ти ще ги смениш като облекло — и ще се променят;</verse>
				<verse number="28">но Ти винаги си Същият и Твоите години няма да се свършат.</verse>
				<verse number="29">Синовете на Твоите служители ще живеят спокойно и потомството им ще се утвърди пред Тебе.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="103">
				<verse number="1">(102) [1] Псалом на Давид. Величай, душо моя, Господа, както и ти, цяло мое същество, възхвалявай Неговото свято име.</verse>
				<verse number="2">Величай, душо моя, Господа и не забравяй всички Негови благодеяния.</verse>
				<verse number="3">Той е Този, Който прощава всички твои прегрешения, изцелява всички твои болести;</verse>
				<verse number="4">избавя от изтление живота ти, увенчава те с благост и милосърдие,</verse>
				<verse number="5">насища с блага душата ти и твоята младост се обновява, подобно на орел.</verse>
				<verse number="6">Господ проявява милосърдие и съди справедливо всички потиснати.</verse>
				<verse number="7">Той разкри Своите пътища на Мойсей и Своите дела — на израилтяните.</verse>
				<verse number="8">Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив;</verse>
				<verse number="9">Той не се гневи безкрайно, нито се сърди вечно.</verse>
				<verse number="10">Той не постъпи с нас според нашите грехове и не ни въздаде според нашите неправди.</verse>
				<verse number="11">Защото колкото високо стои небето над земята, толкова е голямо милосърдието Му към онези, които благоговеят пред Него;</verse>
				<verse number="12">колкото е отдалечен изтокът от запада, толкова Той отдалечи от нас нашите грехове.</verse>
				<verse number="13">Както бащата проявява милост към своите синове, така и Господ е милостив към тези, които благоговеят пред Него,</verse>
				<verse number="14">защото Той знае как ни е създал, Той знае, че сме пръст.</verse>
				<verse number="15">Дните на човека са като трева, като полски цвят — така прецъфтява той:</verse>
				<verse number="16">вятър се понася над него и той изчезва, и от мястото му не остава никаква следа.</verse>
				<verse number="17">А милостта на Господа е вечна към онези, които благоговеят пред Него,</verse>
				<verse number="18">и правдата Му е за внуците на онези, които спазват завета Му, помнят Неговите заповеди и ги изпълняват.</verse>
				<verse number="19">Господ постави Своя престол на небесата и царската Му власт владее всичко.</verse>
				<verse number="20">Величайте Господа вие, Негови ангели, мощни по сила, които изпълнявате Неговите разпоредби и сте послушни на словото Му.</verse>
				<verse number="21">Величайте Господа, всички Негови войнства, Негови служители, които изпълнявате волята Му!</verse>
				<verse number="22">Величайте Господа вие, всички Негови творения, величайте Го навсякъде, където Той господства! Величай, душо моя, Господа!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="104">
				<verse number="1">(103) [1] Величай, душо моя, Господа! Господи, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен.</verse>
				<verse number="2">Ти се обличаш в светлина като с дреха, разпростираш небесата като покрив на шатър;</verse>
				<verse number="3">Ти градиш над небесните води Своите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шестваш върху крилете на вятъра.</verse>
				<verse number="4">Ти правиш ветровете Свои вестители, огнените пламъци — Свои служители.</verse>
				<verse number="5">Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати за вечни времена.</verse>
				<verse number="6">Покрита беше с водни стихии като с дреха; водите покриваха планините.</verse>
				<verse number="7">От Твоята заплаха те побягваха, от трясъка на Твоя гръм бързо отминаваха;</verse>
				<verse number="8">издигаха се по планините, снишаваха се в долините до мястото, което им беше определил.</verse>
				<verse number="9">Ти си поставил предел, който водните стихии няма да преминат и няма да се върнат отново да покрият земята.</verse>
				<verse number="10">Ти превърна изворите в потоци и те текат между планините,</verse>
				<verse number="11">поят всички диви зверове и дивите магарета утоляват жаждата си.</verse>
				<verse number="12">Край тях обитават небесни птици, сред клоните издигат гласовете си.</verse>
				<verse number="13">Ти напояваш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята.</verse>
				<verse number="14">Ти правиш да растат трева за добитъка и растения за полза на човека и така произвеждаш от земята храна</verse>
				<verse number="15">и вино, което весели сърцето на човека, и маслиново масло, от което блести лицето му, и хляб, който дава сила на човешкото сърце.</verse>
				<verse number="16">Насищат се дърветата на Господа, ливанските кедри, които Той насади;</verse>
				<verse number="17">по тях птиците си правят гнезда, кипарисите са жилища на щъркелите,</verse>
				<verse number="18">високите планини са жилища на козлите, а скалите са убежища на зайците.</verse>
				<verse number="19">Той направи луната да отмерва времената, слънцето да знае кога да залязва.</verse>
				<verse number="20">Ти разстилаш тъмнина, настъпва нощ и тогава бродят всички горски зверове;</verse>
				<verse number="21">млади лъвове реват за плячка и искат от Бога храна за себе си.</verse>
				<verse number="22">Когато слънцето изгрее, те се прибират и лягат в своите леговища.</verse>
				<verse number="23">Човек отива по делата си и се труди до вечерта.</verse>
				<verse number="24">Господи, колко многобройни са делата Ти! Всички тях Си създал с мъдрост; земята е пълна с Твоите творения.</verse>
				<verse number="25">Ето това огромно и пространно море! Там има безброй морски твари, малки и големи живи същества.</verse>
				<verse number="26">Там плават кораби, там е онзи левиатан, който си създал да се гмурка в него.</verse>
				<verse number="27">Всички те от Тебе очакват да им дадеш храна навреме.</verse>
				<verse number="28">Даваш им и те я събират, отваряш ръката Си и те се насищат изобилно.</verse>
				<verse number="29">Скриваш лицето Си и те се ужасяват, отнемаш диханието им и те умират, и отново се връщат в пръстта.</verse>
				<verse number="30">Изпращаш Духа Си и те биват създадени. Така обновяваш лицето на земята.</verse>
				<verse number="31">Славата на Господа да пребъдва за вечни времена! Да се весели Господ за делата Си!</verse>
				<verse number="32">Погледне ли към земята, тя се тресе; допре ли се до планините, те димят.</verse>
				<verse number="33">Ще пея на Господа, докато съм жив, ще величая моя Бог, докато съществувам.</verse>
				<verse number="34">Нека Му бъде приятна моята песен; ще се веселя в името на Господа.</verse>
				<verse number="35">Нека изчезнат грешниците от земята и да няма вече нечестиви! Величай, душо моя, Господа! Алилуя!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="105">
				<verse number="1">(104) [1] Прославяйте Господа; призовавайте Неговото име; разгласявайте делата Му между народите;</verse>
				<verse number="2">възпейте Го и пейте Му; разказвайте за всичките Му чудеса.</verse>
				<verse number="3">Хвалете се с Неговото свято име; нека да се весели сърцето на онези, които търсят Господа.</verse>
				<verse number="4">Търсете Господа и Неговата сила, винаги търсете Неговата близост.</verse>
				<verse number="5">Спомняйте си чудните дела, които е извършил, чудесата Му и присъдите от устата Му,</verse>
				<verse number="6">вие, които сте потомство на Авраам, Негов служител, и синове на Яков, Негов избраник.</verse>
				<verse number="7">Той е Господ, Бог наш: Неговите присъди се простират върху цялата земя.</verse>
				<verse number="8">Той вечно помни завета Си, обещанието, което е дал на хиляди поколения,</verse>
				<verse number="9">това, което е завещал на Авраам, и клетвата Си към Исаак,</verse>
				<verse number="10">и утвърди това като закон за Яков и вечен завет за Израил</verse>
				<verse number="11">с думите: „На тебе ще дам ханаанската земя като дял от вашето наследство.“</verse>
				<verse number="12">Когато те бяха още малко на брой, твърде малко, и бяха пришълци в нея,</verse>
				<verse number="13">и преминаваха от народ в народ, от едно царство в друго,</verse>
				<verse number="14">тогава Той на никого не позволяваше да ги потиска и изобличаваше царе заради тях:</verse>
				<verse number="15">„Не се докосвайте до Моите помазаници, не правете зло на Моите пророци.“</verse>
				<verse number="16">Изпрати глад на тяхната земя; пречупи всяко хлебно стъбло.</verse>
				<verse number="17">Изпрати преди тях човек: Йосиф беше продаден като роб.</verse>
				<verse number="18">Стегнаха краката му в окови; вратът му бе окован в желязо,</verse>
				<verse number="19">докато се изпълни казаното от Него и словото на Господа го потвърди.</verse>
				<verse number="20">Царят изпрати пратеници и владетелят на народите го развърза и го освободи.</verse>
				<verse number="21">Постави го за господар над дома си и за управител над всички свои владения,</verse>
				<verse number="22">за да поучава велможите му според волята си и да учи старейшините му на мъдрост.</verse>
				<verse number="23">Тогава Израил потегли към Египет и Яков се пресели в земята на Хам.</verse>
				<verse number="24">И Бог размножи твърде много Своя народ и го направи по-силен от притеснителите му.</verse>
				<verse number="25">Възбуди в сърцето на египтяните омраза против народа Си и лукавство — против Своите служители.</verse>
				<verse number="26">Изпрати Своя служител Мойсей и Аарон, когото избра.</verse>
				<verse number="27">Те показаха сред тях Негови знамения и чудеса в земята на Хам.</verse>
				<verse number="28">Той изпрати тъмнина и разпростря мрак, и те не се възпротивиха на словото Му.</verse>
				<verse number="29">Превърна водата им в кръв и умъртви рибата им.</verse>
				<verse number="30">Жаби загъмжаха в земята им, дори в спалнята на техните царе.</verse>
				<verse number="31">Той заповяда и се разнесоха разни насекоми и мушици по всеки кът на тяхната земя.</verse>
				<verse number="32">Изпрати върху тях град вместо дъжд, светкавици и гръмотевици върху земята им</verse>
				<verse number="33">и унищожи лозята и смокиновите им дървета, изпотроши всички дървета в техните предели.</verse>
				<verse number="34">Заповяда и връхлетяха безброй скакалци и гъсеници;</verse>
				<verse number="35">те изпоядоха всичката трева по земята им, унищожиха плодовете на нивите им.</verse>
				<verse number="36">И порази всичко първородно по земята им, първите рожби на тяхната сила.</verse>
				<verse number="37">И изведе израилтяните заедно със среброто и златото им и нямаше болен сред дванадесетте им племена.</verse>
				<verse number="38">Египет се зарадва поради тяхното излизане, понеже го беше страх от израилтяните.</verse>
				<verse number="39">Той разпростря върху тях облак за сянка и изпрати огън, за да им свети през нощта.</verse>
				<verse number="40">Искаха и Той им изпрати пъдпъдъци и ги насищаше с небесен хляб.</verse>
				<verse number="41">Разцепи скала и потекоха води, потекоха като река в пустинята.</verse>
				<verse number="42">Защото Той си спомни Своето свято обещание към Своя служител Авраам</verse>
				<verse number="43">и изведе Своя народ с ликуване, Своите избраници — с веселие,</verse>
				<verse number="44">и им даде земите на езичниците, и те получиха плодовете от техния труд,</verse>
				<verse number="45">за да спазват разпоредбите Му и да изпълняват законите Му. Алилуя!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="106">
				<verse number="1">(105) [1] Прославяйте Господа, защото е благ, защото Неговата милост е вечна.</verse>
				<verse number="2">Кой може да изрази могъществото на Господа, кой може да изрече всички похвали за Него?</verse>
				<verse number="3">Блажени са онези, които спазват Закона и постъпват праведно по всяко време.</verse>
				<verse number="4">Господи, спомни си за мене, понеже обичаш Своя народ; спаси ме, като ми окажеш помощ,</verse>
				<verse number="5">за да видя благоденствието на Твоите избраници, да се веселя с веселието на Твоя народ, да се хваля заедно с Твоите избраници.</verse>
				<verse number="6">Ние и нашите предци съгрешихме, извършихме беззаконие, постъпихме несправедливо.</verse>
				<verse number="7">Нашите предци не разбраха Твоите чудеса в Египет, не си спомниха многото Ти милости и възроптаха при морето, при Червеното море.</verse>
				<verse number="8">Но Той ги спаси заради името Си, за да покаже Своето могъщество.</verse>
				<verse number="9">Властно заповяда на Червеното море и то пресъхна. Той ги преведе по бездните като по сухо,</verse>
				<verse number="10">спаси ги от ръката на противника и ги избави от ръката на врага.</verse>
				<verse number="11">Водите покриха враговете им, не остана нито един от тях.</verse>
				<verse number="12">Тогава израилтяните повярваха на Неговите думи, изпяха хвалебна песен за Него.</verse>
				<verse number="13">Но скоро забравиха делата Му, не дочакаха Неговия съвет;</verse>
				<verse number="14">увлякоха се от лакомия в пустинята и изкусиха Бога в необитаемата местност.</verse>
				<verse number="15">И Той изпълни това, което искаха, но изпрати болест на телата им.</verse>
				<verse number="16">Тогава завидяха в стана на Мойсей и на Аарон, посветен на Господа.</verse>
				<verse number="17">Земята се разтвори, погълна Датан и покри хората на Авирон.</verse>
				<verse number="18">И огън пламна в тяхното сборище, пламък изгори нечестивите.</verse>
				<verse number="19">Направиха телец на Хорив и се поклониха на идола;</verse>
				<verse number="20">и замениха славата на своя Бог с образа на вол, който яде трева.</verse>
				<verse number="21">Забравиха Бога, своя Спасител, Който извърши велики дела в Египет,</verse>
				<verse number="22">дела, достойни за учудване в земята на Хам, страшни при Червено море.</verse>
				<verse number="23">И щеше да ги унищожи, ако избраният от Него Мойсей не бе застанал пред Него в пролома да отклони яростта Му, за да не ги погуби.</verse>
				<verse number="24">	После те презряха желаната земя, не вярваха на Неговото обещание</verse>
				<verse number="25">и роптаеха в шатрите си, не се вслушваха в гласа на Господа.</verse>
				<verse number="26">И Той вдигна ръката Си против тях, за да ги повали в пустинята,</verse>
				<verse number="27">да повали потомците им сред народите и да ги разсее по другите земи.</verse>
				<verse number="28">Те се присъединиха към Ваал-Фегор и ядоха жертви, принасяни на мъртви божества,</verse>
				<verse number="29">и разгневиха Бога с делата си, и върху тях връхлетя голяма гибел.</verse>
				<verse number="30">Но стана Финеес и ги осъди, и гибелта престана.</verse>
				<verse number="31">И това му се зачете за праведно дело от род в род за вечни времена.</verse>
				<verse number="32">И пак разгневиха Бога при водите на Мерива и заради тях Мойсей трябваше да пострада,</verse>
				<verse number="33">защото те огорчиха духа му и той говори необмислено с устата си.</verse>
				<verse number="34">Те не изтребиха народите, както им бе заповядал Господ,</verse>
				<verse number="35">а се смесиха с езичниците и се научиха на техните постъпки;</verse>
				<verse number="36">служиха на техните идоли, които им станаха примка.</verse>
				<verse number="37">Синовете и дъщерите си принасяха в жертва на злите духове;</verse>
				<verse number="38">проливаха невинна кръв, кръвта на синовете и дъщерите си, които принасяха в жертва на ханаанските идоли, и земята се оскверни от кръвопролитие.</verse>
				<verse number="39">Така се оскверниха чрез делата си, блудстваха с постъпките си.</verse>
				<verse number="40">И Господ се разгневи силно срещу Своя народ, погнуси се от Своите избраници.</verse>
				<verse number="41">Предаде ги в ръцете на езичниците и започнаха да ги владеят онези, които ги мразеха.</verse>
				<verse number="42">Враговете им ги потискаха и те бяха сломени под тяхната власт.</verse>
				<verse number="43">Много пъти Той ги избавяше, но те Го огорчаваха с упорството си.</verse>
				<verse number="44">Но Той милостиво поглеждаше към техните страдания винаги, когато чуваше техните вопли,</verse>
				<verse number="45">и си спомняше Своя завет с тях, и се разкайваше поради голямата Си милост;</verse>
				<verse number="46">и възбуждаше към тях състрадание у всички, които ги вземаха в плен.</verse>
				<verse number="47">Господи, Боже наш, спаси ни и ни събери измежду народите, за да прославяме Твоето свято име, да се хвалим с Твоята слава!</verse>
				<verse number="48">Благословен да бъде Господ, Бог Израилев, отвека и довека! И цял народ да каже: „Амин! Алилуя!“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="107">
				<verse number="1">(106) [1] Прославяйте Господа, защото е благ, защото милосърдието Му е вечно!</verse>
				<verse number="2">Нека така възвестяват избавените от Господа, които Той освободи от вража ръка</verse>
				<verse number="3">и ги събра от всички земи: от изток и запад, от север и юг.</verse>
				<verse number="4">Те скитаха в пустинята по безлюден път и не намираха населен град;</verse>
				<verse number="5">търпяха глад и жажда, душата им чезнеше в тях.</verse>
				<verse number="6">Но в скръбта си призоваха Господа и Той ги избави от техните неволи,</verse>
				<verse number="7">поведе ги по правия път, за да вървят към населен град.</verse>
				<verse number="8">Нека прославят Господа за Неговото милосърдие и за чудните Му дела спрямо хората;</verse>
				<verse number="9">защото Той насити гладната душа и жадната душа изпълни с блага.</verse>
				<verse number="10">Те седяха в тъма и в сянката на смъртта, оковани в скръб и желязо,</verse>
				<verse number="11">защото не се покоряваха на Божиите слова и нехаеха за волята на Всевишния.</verse>
				<verse number="12">Той смири техните сърца с мъки; те паднаха, но нямаше кой да им помогне.</verse>
				<verse number="13">Тогава призоваха Господа в скръбта си и Той ги спаси от техните неволи;</verse>
				<verse number="14">изведе ги от тъмата и от сянката на смъртта, разкъса оковите им.</verse>
				<verse number="15">Нека прославят Господа за Неговото милосърдие и за чудните Му дела спрямо хората;</verse>
				<verse number="16">защото Той строши медните порти и счупи железните ключалки.</verse>
				<verse number="17">Безразсъдните страдаха заради беззаконните си постъпки и заради своите неправди.</verse>
				<verse number="18">Те се отвращаваха от всяка храна и се приближаваха към вратата на смъртта.</verse>
				<verse number="19">Тогава призоваха Господа в скръбта си и Той ги спаси от бедствията им;</verse>
				<verse number="20">изпрати Своето слово, изцели ги и ги избави от изтление.</verse>
				<verse number="21">Нека прославят Господа за Неговото милосърдие и за чудните Му дела спрямо хората!</verse>
				<verse number="22">Нека Му принасят благодарствена жертва и да разгласяват делата Му с пеене!</verse>
				<verse number="23">Онези, които тръгват по море с кораби и търгуват по безбрежните води,</verse>
				<verse number="24">виждат делата на Господа и Неговите чудеса в дълбините:</verse>
				<verse number="25">по Негова заповед настъпва бурен вятър и морските вълни се издигат високо;</verse>
				<verse number="26">изкачват се до небесата, слизат до бездната; хората изпадат в неволя;</verse>
				<verse number="27">въртят се, залитат като пияни и цялата им мъдрост изчезва.</verse>
				<verse number="28">Тогава призоваха Господа в скръбта си и Той ги избави от техните неволи.</verse>
				<verse number="29">Той превръща бурята в тих ветрец и морските вълни замлъкват.</verse>
				<verse number="30">Плаващите се радват, че вълните са утихнали и Той ги довежда на желано пристанище.</verse>
				<verse number="31">Нека прославят Господа за Неговото милосърдие и за чудните Му дела спрямо хората!</verse>
				<verse number="32">Да Го възхваляват в събранието на народа и да Го прославят в съвета на старейшините!</verse>
				<verse number="33">Той превръща реки в пустиня и водни извори — в суха земя,</verse>
				<verse number="34">земя плодородна — в суха степ, за нещастие на тези, които живеят там.</verse>
				<verse number="35">Той превръща пустиня в езеро и суха земя — във водни извори;</verse>
				<verse number="36">и заселва там гладуващи, и те строят град за живеене;</verse>
				<verse number="37">засяват ниви, засаждат лозя, които им принасят обилни плодове.</verse>
				<verse number="38">Той благославя заселниците и те твърде много се размножават, и добитъкът им не намалява.</verse>
				<verse number="39">При все това те намаляха и изнемогнаха поради угнетение, нещастие и скръб.</verse>
				<verse number="40">Той проявява презрение към князете и ги оставя да скитат в пустинята без път.</verse>
				<verse number="41">А бедния Той избавя от нещастие и умножава рода му като стадо овце.</verse>
				<verse number="42">Праведните виждат това и се радват, а всички нечестиви хора затварят устата си.</verse>
				<verse number="43">Който е мъдър, ще помисли за това и ще разбере милосърдието на Господа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="108">
				<verse number="1">(107) [1] Песен. Псалом на Давид.</verse>
				<verse number="2">	 Боже, непоколебимо е сърцето ми! Ще пея и ще Те възпявам с душата си.</verse>
				<verse number="3">Събудете се вие, арфа и гусла! Зората искам да събудя.</verse>
				<verse number="4">Господи, ще Те прославя между народите и ще Те възпявам между хората,</verse>
				<verse number="5">защото Твоята милост надвишава небесата и Твоята вярност достига до облаците.</verse>
				<verse number="6">Боже, възвеличен си над небесата! Твоята слава да се разпростре над цялата земя.</verse>
				<verse number="7">Да се избавят Твоите възлюбени, спаси ме с десницата Си и ме изслушай.</verse>
				<verse number="8">Бог каза в Своето светилище: „Ще възтържествувам, ще разделя Сихем и ще размеря долината на Сокхот;</verse>
				<verse number="9">Мой е Галаад и Мой — Манасия, а Ефрем е шлем на Моята глава. Юдея е Мой скиптър.</verse>
				<verse number="10">Моав е Моят умивалник, върху Едом ще простра обувката Си, над филистимската земя ще тържествувам.“</verse>
				<verse number="11">Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме доведе до Едом?</verse>
				<verse number="12">Не Ти ли, Боже, Който сега ни отхвърли и не излизаш вече с нашите войски?</verse>
				<verse number="13">Дай ни помощ против притеснителя сега, защото човешката защита е безполезна.</verse>
				<verse number="14">С Бога ние ще сме силни и Той ще стъпче нашите врагове.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="109">
				<verse number="1">(108) [1] За първия певец. Псалом на Давид. Боже, Когото аз възхвалявам, недей да мълчиш,</verse>
				<verse number="2">защото против мене са зинали уста на нечестив и уста на коварен човек; говорят ми с лъжлив език;</verse>
				<verse number="3">обкръжават ме с думи на омраза и неоснователно воюват срещу мене.</verse>
				<verse number="4">Те враждуват против мене, докато аз се моля за тях;</verse>
				<verse number="5">отвръщат ми със зло за доброто, с омраза — за моята обич.</verse>
				<verse number="6">Постави над него нечестив човек и Сатаната да застане от дясната му страна.</verse>
				<verse number="7">Когато бива съден, да излезе виновен и дори молитвата му да бъде смятана за грях.</verse>
				<verse number="8">Дните му да бъдат малко и званието му друг да вземе.</verse>
				<verse number="9">Децата му да останат сираци, а жена му — вдовица.</verse>
				<verse number="10">Дано децата му да се скитат и да станат просяци, да търсят хляб далече от разрушените си домове.</verse>
				<verse number="11">Лихвар да заграби всичко, което притежава, и чужди хора да разграбят всичко, за което е работил.</verse>
				<verse number="12">Да няма кой над него да се съжали, да няма кой да се погрижи за сираците му.</verse>
				<verse number="13">Потомството му да загине и името му да се заличи още в следващия род.</verse>
				<verse number="14">Нечестието на предците му да бъде споменато пред Господа и грехът на майка му да не бъде заличен.</verse>
				<verse number="15">Те да бъдат винаги пред Господа и Той да заличи спомена за тях от земята</verse>
				<verse number="16">— затова, че такъв човек не е помислил да бъде милостив, а преследва беден и безпомощен, както и човек със съкрушено сърце, за да го умъртви;</verse>
				<verse number="17">той обикна проклятието и то ще падне върху него; не пожела благословението и то ще се отдалечи от него;</verse>
				<verse number="18">той се облече в проклятие като с дреха; то се вля като вода в неговите вътрешности и като елей — в неговите кости;</verse>
				<verse number="19">нека то му бъде като дреха, с която се облича, и като пояс, с който постоянно се опасва.</verse>
				<verse number="20">Такава да бъде отплатата от Господа на обвинителите ми и на онези, които злостно заговорничат срещу мене.</verse>
				<verse number="21">Но Ти, Господи, Владико, защити ме заради Своето име, защото Твоята милост е голяма; избави ме,</verse>
				<verse number="22">защото съм беден и безпомощен и сърцето ми е наранено в моите гърди.</verse>
				<verse number="23">Аз чезна като избледняваща сянка; гонят ме като скакалец.</verse>
				<verse number="24">Коленете ми изнемощяха от пост и тялото ми стана кожа и кости.</verse>
				<verse number="25">Станах за присмех пред хората; които ме виждат, поклащат глава.</verse>
				<verse number="26">Помогни ми, Господи, Боже Мой, спаси ме заради Своята милост.</verse>
				<verse number="27">Нека се разбере, че това е Твоята ръка и че Ти, Господи, си извършил това.</verse>
				<verse number="28">Те проклинат, Ти пък благославяй; те въстават, но да бъдат посрамени, а Твоят служител нека се зарадва.</verse>
				<verse number="29">Да се облекат в безчестие моите обвинители и нека като с дреха да се покрият със своя срам.</verse>
				<verse number="30">А пък аз с уста непрестанно ще славя Господа и сред мнозина ще Го възхвалявам,</verse>
				<verse number="31">защото Той закриля бедния, за да го спаси от онези, които го осъждат.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="110">
				<verse number="1">(109) [1] Псалом на Давид. Господ каза на моя Господ: „Седи от дясната Ми страна, докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти.“</verse>
				<verse number="2">Господ ще ти изпрати от Сион жезъла на Твоята сила; владей сред враговете Си.</verse>
				<verse number="3">В деня на Твоята сила Твоят народ е готов със свято благоговение. Аз те родих из утроба преди зората като роса.</verse>
				<verse number="4">Кле се Господ и няма да се разкае: „Ти си свещеник за вечни времена според служението на Мелхиседек.“</verse>
				<verse number="5">Господ е от дясната Ти страна, Той ще съкруши царе в деня на гнева Си;</verse>
				<verse number="6">ще съди народите, ще изпълни земята с трупове, ще строши глави по обширната земя.</verse>
				<verse number="7">Ще пие от поток по пътя и отново високо ще издигне глава.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="111">
				<verse number="1">(110) [1] Алилуя. Ще прославям Господа от все сърце в съвета на праведните и в събранието им.</verse>
				<verse number="2">Велики са делата на Господа, достойни за възхищение от всички, които Го обичат.</verse>
				<verse number="3">Неговото дело е славно и великолепно и Неговата справедливост пребъдва вечно.</verse>
				<verse number="4">Той направи незабравими Своите чудеса; Господ е щедър и милостив.</verse>
				<verse number="5">Дава храна на онези, които изпитват страхопочитание пред Него; Той помни вечно Своя завет.</verse>
				<verse number="6">Той показа силата на делата Си пред Своя народ, за да му даде езичниците за наследство.</verse>
				<verse number="7">Делата на ръцете Му са истина и правосъдие; заповедите Му са неотменими,</verse>
				<verse number="8">винаги непоклатими, основани върху истина и правда.</verse>
				<verse number="9">Той предостави спасение на Своя народ; установи за вечни времена Своя завет. Свято и достойно за почит е Неговото име!</verse>
				<verse number="10">Страхопочитанието пред Господа е начало на мъдростта; всички, които изпълняват Неговите заповеди, постъпват благоразумно. Възхвалата за Него ще пребъдва вечно.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="112">
				<verse number="1">(111) [1] Алилуя. Блажен е човекът, който изпитва страхопочитание пред Господа и който обича Неговите заповеди.</verse>
				<verse number="2">Неговите потомци ще бъдат силни на земята; родът на праведните ще бъде благословен.</verse>
				<verse number="3">В неговия дом ще има изобилие и богатство и неговата справедливост пребъдва вечно.</verse>
				<verse number="4">Светлина изгрява за праведните в тъмнината; тя е благодатна, милосърдна и пълна с правда.</verse>
				<verse number="5">Блажен е човекът, който се смилява и дава назаем; той ще е непоколебим в думите си пред съда.</verse>
				<verse number="6">Той няма да се поколебае никога. Праведникът се помни вечно.</verse>
				<verse number="7">Той няма да се уплаши от клевета, сърцето му е непоколебимо, защото се уповава на Господа.</verse>
				<verse number="8">Сърцето му е силно: той няма да се уплаши, когато види враговете си.</verse>
				<verse number="9">Той щедро пръска средства, раздава на бедните; благодеянието му пребъдва вечно; неговата мощ ще се възвиси със слава.</verse>
				<verse number="10">Нечестивият вижда това и изпада в ярост, скърца със зъби и се стопява. Желанието на нечестивите ще пропадне.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="113">
				<verse number="1">(112) [1] Алилуя. Възхвалявайте, служители Господни, възхвалявайте името на Господа.</verse>
				<verse number="2">Да бъде прославено името на Господа отсега и завинаги.</verse>
				<verse number="3">От изток до запад да бъде възхвалявано името на Господа.</verse>
				<verse number="4">Господ е възвисен над всички народи; Неговата слава надвишава небесата.</verse>
				<verse number="5">Кой е като Господа, нашия Бог, Който обитава във висините,</verse>
				<verse number="6">навежда се надолу, за да гледа по небето и по земята;</verse>
				<verse number="7">издига слабия от прахта и въздига бедния от калта,</verse>
				<verse number="8">за да го постави наред с князете, с благородниците от народа му;</verse>
				<verse number="9">Той настанява бездетната вкъщи като майка, радваща се на деца! Алилуя!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="114">
				<verse number="1">(113:1-8) [1] Когато Израил — домът на Яков — излезе от Египет, от другоезичен народ,</verse>
				<verse number="2">тогава Юдея стана светиня на Господа, Израил — Негово владение.</verse>
				<verse number="3">Морето видя и побягна; река Йордан се върна назад.</verse>
				<verse number="4">Планините скачаха като овни и хълмовете — като агнета.</verse>
				<verse number="5">Какво ти е, море, че бягаш, и ти, Йордане, защо се върна назад?</verse>
				<verse number="6">Защо скачате, планини, като овни и вие, хълмове — като агнета?</verse>
				<verse number="7">Трепери ти, земьо, в присъствието на Господа, в присъствието на Бога на Яков,</verse>
				<verse number="8">Който превръща скалата в езеро и твърдия камък — в бликащ извор.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="115">
				<verse number="1">(113:9-26) [1] Не нас, Господи, не нас, а Своето име прослави заради Своята милост, заради Своята вярност.</verse>
				<verse number="2">Защо езичниците да казват: „Къде е техният Бог?“</verse>
				<verse number="3">Нашият Бог е на небесата; това, което желае, това прави.</verse>
				<verse number="4">А техните идоли са от сребро и злато, създадени са от човешки ръце.</verse>
				<verse number="5">Уста имат, но не говорят; очи имат, но не виждат;</verse>
				<verse number="6">уши имат, но не чуват; ноздри имат, но нямат обоняние;</verse>
				<verse number="7">ръце имат, но не пипат; крака имат, но не ходят; не издават звук с гърлото си.</verse>
				<verse number="8">Подобни на тях да бъдат онези, които ги правят, и всички, които се надяват на тях.</verse>
				<verse number="9">Израилю, уповавай се на Господа: Той е ваша помощ и защита.</verse>
				<verse number="10">Доме Ааронов, уповавай се на Господа: Той е ваша помощ и защита.</verse>
				<verse number="11">Вие, които имате страхопочитание пред Господа, уповавайте се на Господа: Той е ваша помощ и защита.</verse>
				<verse number="12">Господ ни помни, благославя, благославя Израилевия дом, благославя Аароновия дом;</verse>
				<verse number="13">благославя онези, малки и големи, които имат страхопочитание пред Господа.</verse>
				<verse number="14">Да ви даде Господ все повече и повече, на вас и на вашите потомци.</verse>
				<verse number="15">Благословени сте вие от Господа, Който сътвори небето и земята.</verse>
				<verse number="16">Небето принадлежи на Господа, а земята Той определи за хората.</verse>
				<verse number="17">Мъртвите няма да възхвалят Господа, нито тези, които слизат в страната на мълчанието,</verse>
				<verse number="18">а ние ще благославяме Господа отсега и за вечни времена. Алилуя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="116">
				<verse number="1">(114-115) [1] Радвам се, че Господ чу моя молитвен глас.</verse>
				<verse number="2">Той наклони ухо към мене и затова ще Го призовавам през всичките си дни.</verse>
				<verse number="3">Вълните на смъртта ме обзеха, адски мъки ме постигнаха, понесох притеснение и скръб.</verse>
				<verse number="4">Тогава призовах името на Господа: „Господи, спаси живота ми!“</verse>
				<verse number="5">Господ е милостив и справедлив; нашият Бог проявява милост.</verse>
				<verse number="6">Господ закриля простодушните: бях изнемогнал и Той ме спаси.</verse>
				<verse number="7">Върни се, душо моя, към спокойствие, защото Господ ти стори добро.</verse>
				<verse number="8">Ти спаси живота ми от смърт, очите ми — от сълзи, и краката ми — от препъване.</verse>
				<verse number="9">	 Ще вървя по своя път пред Господа в земята на живите.</verse>
				<verse number="10">Повярвах и затова казах: „Аз съм много съкрушен.“</verse>
				<verse number="11">В своята скръб си казах: „Всеки човек е лъжец.“</verse>
				<verse number="12">Какво да въздам на Господа за всичките Му благодеяния към мене?</verse>
				<verse number="13">Ще приема чашата на спасението и ще призова името на Господа.</verse>
				<verse number="14">Ще изпълня моите обещания към Господа пред целия Негов народ.</verse>
				<verse number="15">Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите святи люде.</verse>
				<verse number="16">О, Господи, аз съм Твой раб, аз съм Твой раб и син на Твоята слугиня. Ти строши моите окови.</verse>
				<verse number="17">На Тебе ще принеса жертва със славословие и името на Господа ще призова.</verse>
				<verse number="18">Ще изпълня своите обещания към Господа пред целия Му народ</verse>
				<verse number="19">в храмовите дворове на Господа, посред тебе, Йерусалиме! Алилуя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="117">
				<verse number="1">(116) [1] Прославяйте Господа, всички езичници, прославяйте Го, всички народи;</verse>
				<verse number="2">защото Неговата милост към нас е велика и верността на Господа пребъдва вечно. Алилуя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="118">
				<verse number="1">(117) [1] Прославяйте Господа, защото Той е благ, защото Неговата милост е вечна.</verse>
				<verse number="2">Израил нека каже: „Неговата милост е вечна.“</verse>
				<verse number="3">Аароновият дом нека каже: „Неговата милост е вечна.“</verse>
				<verse number="4">Тези, които имат страхопочитание пред Господа, нека кажат: „Неговата милост е вечна.“</verse>
				<verse number="5">Призовах Господа в притеснението си и Господ ме чу и ме изведе на свобода.</verse>
				<verse number="6">Господ е с мене, няма да се уплаша: какво може да ми стори човек?</verse>
				<verse number="7">Господ ми е помощник и аз ще гледам победоносно враговете си.</verse>
				<verse number="8">По-добре да се уповаваме на Господа, отколкото да се надяваме на човек.</verse>
				<verse number="9">По-добре да се уповаваме на Господа, отколкото да се надяваме на князе.</verse>
				<verse number="10">Всички народи бяха ме обкръжили, но аз ги отблъснах в името на Господа;</verse>
				<verse number="11">обсадиха ме и ме обкръжиха, но аз ги отблъснах в името на Господа.</verse>
				<verse number="12">Обкръжиха ме като пчели и угаснаха като огън в тръни, но аз ги отблъснах в името на Господа.</verse>
				<verse number="13">Ти ме блъсна силно, за да падна, но Господ ми помогна.</verse>
				<verse number="14">Господ е моя сила и моя песен; Той стана спасител за мене.</verse>
				<verse number="15">Глас на радост и на спасение се чува в шатрите на праведните: „Десницата на Господа направи това!</verse>
				<verse number="16">Десницата на Господа е силна; да, десницата на Господа направи това!“</verse>
				<verse number="17">Няма да умра, а ще живея и ще възвестявам делата на Господа.</verse>
				<verse number="18">Господ ме наказа строго, но на смърт не ме предаде.</verse>
				<verse number="19">Отворете ми вратите на праведните и аз ще вляза през тях, ще прославя Господа.</verse>
				<verse number="20">„Това са вратите Господни, праведните ще влязат през тях.“</verse>
				<verse number="21">Прославям Те, понеже ме чу и стана мое спасение.</verse>
				<verse number="22">Камъкът, който отхвърлиха зидарите, стана глава на ъгъла:</verse>
				<verse number="23">това е от Господа и е чудо в нашите очи.</verse>
				<verse number="24">Това е денят, който Господ определи: нека в този ден да се радваме и да се веселим.</verse>
				<verse number="25">О, Господи, прати спасение! О, Господи, дай сполука!</verse>
				<verse number="26">Благословен е Идващият в името на Господа! Благославяме ви от дома на Господа.</verse>
				<verse number="27">Господ е Бог и ни осия; връзвайте жертвеното животно и го водете към роговете на жертвеника.</verse>
				<verse number="28">Ти си мой Бог и ще Те славя; Ти си мой Бог и ще Те величая.</verse>
				<verse number="29">Прославяйте Господа, защото е благ, защото Неговата милост е вечна!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="119">
				<verse number="1">(118) [1] Блажени са тези, които живеят безупречно, които търсят опора в Закона на Господа.</verse>
				<verse number="2">Блажени са тези, които спазват наредбите Му и от все сърце Го търсят.</verse>
				<verse number="3">Те не извършват беззакония, вървят по Неговите пътища.</verse>
				<verse number="4">Ти заповяда да спазвам неотклонно Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="5">О, да бяха насочени моите пътища към спазване на Твоите наредби!</verse>
				<verse number="6">Тогава нямаше да съм посрамен, защото щях да съблюдавам всички Твои заповеди;</verse>
				<verse number="7">бих Те прославил с чисто сърце, като се поучавам от Твоите справедливи решения.</verse>
				<verse number="8">Ще спазвам Твоите наредби; никога не ме изоставяй.</verse>
				<verse number="9">Как младежът ще запази в чистота пътя си? Като спазва Твоето слово.</verse>
				<verse number="10">От все сърце Те търся, не ме оставяй да се отклоня от Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="11">Скрих в сърцето си Твоето слово, за да не греша пред Тебе.</verse>
				<verse number="12">Прославен си Ти, Господи, научи ме на Своите наредби.</verse>
				<verse number="13">С устните си разгласявах всичките решения на Твоите уста.</verse>
				<verse number="14">Когато постъпвам според Твоите наредби, аз се радвам като за всяко богатство.</verse>
				<verse number="15">Размислям за Твоите заповеди и се вглеждам в Твоите пътища.</verse>
				<verse number="16">Утешавам се с Твоите наредби, не забравям Твоето слово.</verse>
				<verse number="17">Покажи милост към Своя служител и ще бъда жив, и ще спазвам Твоето слово.</verse>
				<verse number="18">Отвори очите ми и ще видя чудесата на Твоя закон.</verse>
				<verse number="19">Гост съм на земята, не скривай от мене Своите заповеди.</verse>
				<verse number="20">Душата ми се изтощи да копнее непрестанно за Твоите наредби.</verse>
				<verse number="21">Ти укроти проклетите горделивци, които се отклоняват от Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="22">Снеми от мене укора и срама, защото спазвам Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="23">Ето князете седят и се наговарят против мене, а Твоят служител размишлява за Твоите наредби.</verse>
				<verse number="24">Твоите наредби са моя утеха, те са мои съветници.</verse>
				<verse number="25">Душата ми е стъпкана в прахта: дай ми живот според словото Си.</verse>
				<verse number="26">Разказах за своите пътища и Ти ме чу: научи ме на Своите наредби.</verse>
				<verse number="27">Дай ми да разбера пътя на Твоите наредби и ще размислям за Твоите чудеса.</verse>
				<verse number="28">Душата ми чезне от скръб, насочи ме според Своето слово.</verse>
				<verse number="29">Отдалечи от мене пътя на лъжата и бъди милостив към мене чрез Своя закон.</verse>
				<verse number="30">Избрах пътя на истината, винаги помня Твоите решения.</verse>
				<verse number="31">Привързах се към Твоите наредби; Господи, не допускай да загина.</verse>
				<verse number="32">С ревност ще изпълнявам Твоите заповеди, защото Ти ме изпълваш с благоразумие.</verse>
				<verse number="33">Господи, посочи ми пътя на Своите наредби и ще се придържам към него докрай.</verse>
				<verse number="34">Вразуми ме и ще спазвам Твоя закон, ще го следвам от все сърце.</verse>
				<verse number="35">Поведи ме по пътеката на Своите заповеди, защото аз я пожелах.</verse>
				<verse number="36">Наклони сърцето ми към Своите наредби, а не към печалбарство.</verse>
				<verse number="37">Отвърни очите ми, за да не виждам суета, дай ми да живея чрез Твоето слово.</verse>
				<verse number="38">Спази обещанието Си към Своя служител, както към всеки, който Ти се подчинява.</verse>
				<verse number="39">Отклони от мене хулата, от която се страхувам; Твоите решения са добри.</verse>
				<verse number="40">Ето аз силно пожелах Твоите заповеди, дай ми да живея според Твоята правда.</verse>
				<verse number="41">Господи, нека ме споходят Твоята милост и Твоето спасение според обещанието Ти.</verse>
				<verse number="42">Тогава ще дам отговор на този, който ме хули, защото се уповавам на Твоето слово.</verse>
				<verse number="43">Не отнемай напълно от устата ми словото на истината, защото аз се уповавам на Твоите решения</verse>
				<verse number="44">и ще следвам Закона Ти винаги, до вечни векове.</verse>
				<verse number="45">Ще ходя свободно по Твоя път, защото търсих Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="46">Ще говоря за Твоите откровения пред царе, без да изпитвам срам.</verse>
				<verse number="47">Ще се утешавам с Твоите заповеди, които силно обикнах.</verse>
				<verse number="48">Ще простирам ръцете си към Твоите заповеди, които обикнах, и ще размислям за Твоите наредби.</verse>
				<verse number="49">Помни обещанието към Своя служител, на което Ти ми заповяда да се уповавам.</verse>
				<verse number="50">Това е утеха в неволята ми — че Твоето слово ми дава живот.</verse>
				<verse number="51">Горделивите ме хулиха твърде много, но аз не се отклоних от Твоя Закон.</verse>
				<verse number="52">Господи, спомнях си Твоите решения от древни времена и се утешавах.</verse>
				<verse number="53">Ярост ме обхваща при вида на нечестивите хора, които изоставят Твоя Закон.</verse>
				<verse number="54">Твоите наредби бяха мои песни там, където странствах.</verse>
				<verse number="55">Нощем си спомням Твоето име и спазвам Твоя Закон.</verse>
				<verse number="56">Той стана мой, защото спазвам Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="57">Казах си: Господи, мое задължение е да спазвам Твоето слово.</verse>
				<verse number="58">Молих се пред Тебе от все сърце: бъди милостив към мене според Своето слово.</verse>
				<verse number="59">Размислях за моите пътища и насочвах живота си към Своите наредби.</verse>
				<verse number="60">Бързах и не се забавих да спазвам Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="61">Примки на нечестиви хора ме окръжаваха, но аз не забравях Твоя Закон.</verse>
				<verse number="62">Ставах посреднощ да Те славословя за Твоите справедливи решения.</verse>
				<verse number="63">Верен другар съм на всички, които имат страхопочитание пред Тебе и спазват Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="64">Господи, земята е пълна с Твоята милост — научи ме на Своите наредби.</verse>
				<verse number="65">Добро си сторил, Господи, на Своя служител според Своето слово.</verse>
				<verse number="66">Научи ме добре да разсъждавам и ми дай знание, защото вярвам на Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="67">Преди да пострадам, аз живеех в заблуда, но сега спазвам Твоето слово.</verse>
				<verse number="68">Ти си благ и правиш добро; научи ме на Своите наредби.</verse>
				<verse number="69">Горделивите плетат лъжи против мене; но аз от все сърце ще спазвам Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="70">Тяхното сърце е безразсъдно и безчувствено; но аз се утешавам с Твоя Закон.</verse>
				<verse number="71">Полезно е за мене, че пострадах, защото така научих Твоите наредби.</verse>
				<verse number="72">Законът на Твоите уста за мене е по-добър от хиляди късове злато и сребро.</verse>
				<verse number="73">Твоите ръце ме сътвориха и ме оформиха; надари ме с разум, за да мога да науча Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="74">Тези, които имат страхопочитание пред Тебе, ще ме видят и ще се зарадват, защото се уповавам на Твоето слово.</verse>
				<verse number="75">Господи, зная, че Твоите решения са справедливи и Ти справедливо ме наказа.</verse>
				<verse number="76">Нека Твоята милост да бъде утеха за мене според Твоето слово към Своя служител.</verse>
				<verse number="77">Да дойде върху мене Твоето милосърдие и аз ще живея, защото Твоят Закон е моя утеха.</verse>
				<verse number="78">Нека бъдат посрамени горделивите, защото несправедливо ме угнетяват; аз пък ще размислям за Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="79">Нека се обърнат към мене тези, които благоговеят пред Тебе и които познават Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="80">Нека сърцето ми да бъде чисто чрез Твоите наредби, за да не се посрамя.</verse>
				<verse number="81">Душата ми копнее за спасение от Тебе; аз се уповавам на Твоето слово.</verse>
				<verse number="82">Очите ми копнеят за Твоето слово; те питат кога ще ме утешиш.</verse>
				<verse number="83">Станах като мях, който изсъхва от дима, но Твоите наредби не забравих.</verse>
				<verse number="84">Колко са дните на Твоя служител? Кога ще накажеш моите гонители?</verse>
				<verse number="85">Горделивите, които не постъпват според Твоя Закон, изкопаха яма за мене.</verse>
				<verse number="86">Всички Твои заповеди са истинни. Гонят ме несправедливо, помогни ми.</verse>
				<verse number="87">Без малко щяха да ме погубят на земята, но аз не изоставих Твоите разпоредби.</verse>
				<verse number="88">Дай ми да живея по Твоята милост и ще спазвам заповедите, изречени от Тебе.</verse>
				<verse number="89">Господи, Твоето слово е утвърдено за вечни времена в небесата;</verse>
				<verse number="90">Твоята истина преминава от род в род. Ти си поставил земята на твърди основи и тя стои.</verse>
				<verse number="91">По Твоите решения всичко съществува досега, защото всичко служи на Тебе.</verse>
				<verse number="92">Ако Твоят Закон не беше утеха за мене, аз щях да загина в скръбта си.</verse>
				<verse number="93">Няма никога да забравя Твоите заповеди, защото чрез тях Ти ми даряваш живот.</verse>
				<verse number="94">Аз съм Твой, спаси ме, защото вниквах в Твоите разпоредби.</verse>
				<verse number="95">Нечестивите ме причакват, за да ме погубят, но аз размишлявам над Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="96">Видях, че всяко съвършенство има граница, но Твоята заповед е безкрайно богата.</verse>
				<verse number="97">Колко обичам Твоя Закон! Цял ден размишлявам върху него.</verse>
				<verse number="98">Ти ме направи по-мъдър от враговете ми със Своята заповед, защото тя е моето вечно наследство.</verse>
				<verse number="99">Станах по-разумен от всички мои учители, защото размишлявам над Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="100">Аз съм по-мъдър от старите, защото спазвам Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="101">Отклонявам стъпките си от всеки лош път, за да следвам Твоето слово.</verse>
				<verse number="102">Няма да се отклоня от Твоите решения, защото Ти ме наставляваш.</verse>
				<verse number="103">Колко сладки са за вкуса ми Твоите думи! По-сладки са от мед за моята уста.</verse>
				<verse number="104">Чрез Твоите заповеди станах разумен, затова мразя всички пътища на лъжата.</verse>
				<verse number="105">Твоето слово е светилник за краката ми, светлина за пътеките ми.</verse>
				<verse number="106">Дадох клетва и постоянствам да спазвам Твоите справедливи решения.</verse>
				<verse number="107">Господи, силно съм угнетен; запази живота ми според Своето слово.</verse>
				<verse number="108">Господи, благоволи да приемеш доброволните приноси на моята уста и ме научи на Своите решения.</verse>
				<verse number="109">Животът ми постоянно е в опасност, но аз не забравям Твоя Закон.</verse>
				<verse number="110">Нечестиви хора заложиха примка за мене, но аз не се отклоних от Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="111">Възприех Твоите разпоредби като вечно наследство, защото те са радост за сърцето ми.</verse>
				<verse number="112">Реших в сърцето си винаги да изпълнявам Твоите наредби.</verse>
				<verse number="113">Аз мразя колебливите, а обичам Твоя Закон.</verse>
				<verse number="114">Ти си моя закрила и моя защита; аз се уповавам на Твоето слово.</verse>
				<verse number="115">Махнете се от мене, беззаконници! Аз ще спазвам заповедите на своя Бог.</verse>
				<verse number="116">Укрепи ме според Своето слово, за да продължавам да живея; не ме посрамяй в моята надежда.</verse>
				<verse number="117">Подкрепи ме и ще се спася; в Твоите заповеди непрестанно ще вниквам.</verse>
				<verse number="118">Ти отхвърляш всички, които отстъпват от Твоите наредби, защото техните замисли са лъжа.</verse>
				<verse number="119">Ти отхвърляш нечестивите по земята като сгурия, затова обикнах Твоите наредби.</verse>
				<verse number="120">Цялото ми тяло трепери от страх пред Тебе, боя се от Твоите присъди.</verse>
				<verse number="121">Аз се придържах към правосъдие и правда; не ме предавай на моите противници.</verse>
				<verse number="122">Защити Своя служител за негово добро, за да не ме угнетяват горделивите.</verse>
				<verse number="123">Очите ми копнеят да ме спасиш и да изпълниш Своето справедливо обещание.</verse>
				<verse number="124">Постъпи със Своя служител според милостта Си и ме научи на Твоите наредби.</verse>
				<verse number="125">Аз съм Твой служител, вразуми ме, за да разбирам Твоите наредби.</verse>
				<verse number="126">Господи, време е да действаш — Те потъпкаха Твоя Закон.</verse>
				<verse number="127">Но аз обичам Твоите заповеди повече от злато, повече от чисто злато.</verse>
				<verse number="128">Признавам всички Твои разпоредби за справедливи; мразя всички пътища на лъжата.</verse>
				<verse number="129">Дивни са Твоите разпоредби, затова сърцето ми ги спазва.</verse>
				<verse number="130">Изясняването на Твоите слова просвещава, вразумява незнаещите.</verse>
				<verse number="131">Отварям уста и въздишам, защото копнея за Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="132">Погледни ме благосклонно и се смили над мене, както постъпваш с тези, които Те обичат.</verse>
				<verse number="133">Утвърди стъпките ми според Своето слово и не давай да ме завладее никакво зло;</verse>
				<verse number="134">избави ме от потисничество на хора и ще спазвам Твоите заповеди;</verse>
				<verse number="135">осияй Своя служител със светлината на лицето Си и ме научи на Своите наредби.</verse>
				<verse number="136">Очите ми изливат потоци сълзи, понеже мнозина не спазват Твоя Закон.</verse>
				<verse number="137">Господи, Ти си справедлив и Твоите присъди са правилни.</verse>
				<verse number="138">Разпоредбите, които Ти си дал, са правда и съвършена истина.</verse>
				<verse number="139">Моята любов към Твоето дело ме изгаря, защото враговете ми забравиха Твоето слово.</verse>
				<verse number="140">Твоето слово е напълно сигурно и Твоят служител го обича.</verse>
				<verse number="141">Аз съм много млад и презрян, но Твоите заповеди не забравям.</verse>
				<verse number="142">Твоята правда е вечна правда и Твоят Закон е истина.</verse>
				<verse number="143">Скръб и тъга ме постигнаха, но Твоите заповеди са моя утеха.</verse>
				<verse number="144">Твоите разпоредби са за всички времена; вразуми ме и ще живея.</verse>
				<verse number="145">Зова от все сърце: „Чуй ме, Господи, и ще спазвам Твоите заповеди.“</verse>
				<verse number="146">Тебе призовавам: Спаси ме и ще следвам Твоите разпоредби.</verse>
				<verse number="147">Изпреварвам зората и се моля, и на Твоето слово се уповавам.</verse>
				<verse number="148">Очите ми винаги са будни още преди утринната стража, за да се вдълбочавам в Твоето слово.</verse>
				<verse number="149">Господи, чуй моя глас заради Своята милост; запази живота ми, тъй както си отсъдил.</verse>
				<verse number="150">Онези, които злостно ме преследват, се приближиха; те са далече от Твоя Закон.</verse>
				<verse number="151">Господи, Ти си близо и всички Твои заповеди са истина.</verse>
				<verse number="152">Аз отдавна зная за Твоите разпоредби, които Ти за вечни времена си установил.</verse>
				<verse number="153">Виж скръбта ми и ме избави, защото не забравям Твоя Закон.</verse>
				<verse number="154">Защити моето дело и ме спаси; запази живота ми според Своето слово.</verse>
				<verse number="155">Спасението е далече от нечестивите, защото те не търсят Твоите наредби.</verse>
				<verse number="156">Господи, Твоята милост е голяма, запази живота ми, тъй както си отсъдил.</verse>
				<verse number="157">Моите гонители и врагове са много, но от Твоите заповеди не отстъпвам.</verse>
				<verse number="158">Виждам отстъпниците и с погнуса се отвръщам, понеже те не се придържат към Твоето слово.</verse>
				<verse number="159">Виж колко обичам Твоите заповеди; Господи, заради Своята милост запази живота ми.</verse>
				<verse number="160">Истината е основа на Твоето слово и всяко Твое справедливо решение е вечно.</verse>
				<verse number="161">Князете ме гонят, без да имам вина, но сърцето ми изпитва страхопочитание пред Твоето слово.</verse>
				<verse number="162">Радвам се на Твоето слово, както онзи, който получава голяма печалба.</verse>
				<verse number="163">Мразя лъжата и се гнуся от нея, а Твоя Закон обичам.</verse>
				<verse number="164">Седем пъти на ден Те прославям за Твоите справедливи решения.</verse>
				<verse number="165">Тези, които обичат Твоя Закон, се радват на голямо благоденствие и те не могат да се препънат.</verse>
				<verse number="166">Господи, очаквам от Тебе спасение и изпълнявам Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="167">Душата ми следва Твоите разпоредби и много ги обичам.</verse>
				<verse number="168">Следвам Твоите заповеди и Твоите разпоредби — Ти виждаш всичките ми пътища.</verse>
				<verse number="169">Господи, нека да стигне моят вик до Тебе; вразуми ме чрез Своето слово.</verse>
				<verse number="170">Нека да дойде молбата ми пред Тебе; избави ме, както обеща.</verse>
				<verse number="171">Устата ми ще произнесе възхвала, защото ме научи на Твоите закони.</verse>
				<verse number="172">Езикът ми ще възвести Твоето слово, защото всички Твои заповеди са справедливи.</verse>
				<verse number="173">Простри ръката Си да ми помогнеш, защото аз избрах Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="174">Господи, копнея за спасение от Тебе и Твоят Закон е утеха за мене.</verse>
				<verse number="175">Надари ме с живот, за да мога да Те славя и Твоите решения да ми помагат.</verse>
				<verse number="176">Заблудих се като изгубена овца: потърси Своя служител, защото не съм забравил Твоите заповеди.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="120">
				<verse number="1">(119) [1] Поклонническа песен. Изпаднал в беда, викнах към Господа и Той ме послуша.</verse>
				<verse number="2">„Господи, спаси живота ми от лъжци, от лукав език.“</verse>
				<verse number="3">Човече, какво ще ти даде и какво ще ти прибави лукавият език? —</verse>
				<verse number="4">Изострени стрели на воин с нажежени въглени от хвойна.</verse>
				<verse number="5">Горко ми, че съм като изгнаник в Мосох, като живеещ сред шатрите на Кидар.</verse>
				<verse number="6">Дълго живях с противниците на мира.</verse>
				<verse number="7">Аз съм за мир; но когато заговоря, те са за война.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="121">
				<verse number="1">(120) [1] Поклонническа песен. Повдигам очи към планините: откъде ще ми дойде помощ?</verse>
				<verse number="2">Моята помощ идва от Господа, Който сътвори небето и земята.</verse>
				<verse number="3">Той няма да допусне да се поклатят краката ти; няма да заспи Този, Който е твой пазител.</verse>
				<verse number="4">Не спи и не почива, Който пази Израил.</verse>
				<verse number="5">Господ е твой пазител; Господ е като твоята сянка от дясната ти страна.</verse>
				<verse number="6">Денем слънцето няма да ти навреди, нито луната нощем.</verse>
				<verse number="7">Господ ще те запази от всяко зло. Той ще опази твоя живот.</verse>
				<verse number="8">Господ ще бди над тебе, когато влизаш и излизаш, отсега и завинаги.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="122">
				<verse number="1">(121) [1] Поклонническа песен. На Давид. Зарадвах се, когато ми казаха: „Да отидем на поклонение в дома на Господа.“</verse>
				<verse number="2">Краката ни вече стъпват в твоите порти, Йерусалиме.</verse>
				<verse number="3">Йерусалиме, построен си като град, сглобен в едно.</verse>
				<verse number="4">Там се изкачват дванадесетте племена, племената, принадлежащи на Господа според Израилевия закон, за да възхвалят името на Господа,</verse>
				<verse number="5">защото там стоят престолите за съдене, престолите на Давидовия дом.</verse>
				<verse number="6">Молете се за мир в Йерусалим: да живеят в мир онези, които те обичат!</verse>
				<verse number="7">Нека да има мир между твоите крепостни стени, благоденствие — в твоите дворци!</verse>
				<verse number="8">Заради своите братя и своите близки казвам: „Мир да има в тебе!“</verse>
				<verse number="9">Заради дома на Господа, нашия Бог, желая ти доброто.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="123">
				<verse number="1">(122) [1] Поклонническа песен. Повдигам очи към Тебе, Който имаш Своя престол на небето!</verse>
				<verse number="2">Ето както очите на слугите гледат към ръката на господаря им, както очите на слугинята — към ръката на господарката ѝ, така и нашите очи са обърнати към Господа, нашия Бог, докато Той се смили над нас.</verse>
				<verse number="3">Бъди милостив към нас, Господи, бъди милостив, защото сме подложени на презрение;</verse>
				<verse number="4">душата ни е достатъчно преситена на хули от надменни и на унижение от горделиви.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="124">
				<verse number="1">(123) [1] Поклонническа песен. На Давид. Ако Господ не беше с нас — нека Израил да каже сега, —</verse>
				<verse number="2">ако Господ не беше с нас, когато хората се вдигнаха против нас,</verse>
				<verse number="3">тогава живи щяха да ни погълнат, когато се разпали техният гняв против нас;</verse>
				<verse number="4">тогава водите щяха да ни отнесат, порой щеше да премине над нас;</verse>
				<verse number="5">тогава яростните води биха ни потопили.</verse>
				<verse number="6">Да бъде прославен Господ, Който не ни предаде за плячка на техните зъби.</verse>
				<verse number="7">Душата ни се изплъзна като птица от примката на ловец: примката се скъса и ние се спасихме.</verse>
				<verse number="8">Нашата помощ идва в името на Господа, Който сътвори небето и земята.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="125">
				<verse number="1">(124) [1] Поклонническа песен. Тези, които се уповават на Господа, са като планината Сион, която няма да се поклати: тя пребъдва вечно.</verse>
				<verse number="2">Планините обкръжават Йерусалим, а Господ е около Своя народ сега и за вечни времена.</verse>
				<verse number="3">Защото Той няма да остави жезъла на нечестивите върху участта на праведните, та праведните да не протягат ръце към беззаконието.</verse>
				<verse number="4">Господи, прави добро на добрите и на чистите по сърце.</verse>
				<verse number="5">А тези, които се отклоняват по свои криви пътища, Господ ще ги остави да погинат със злодеите. Мир да бъде в Израил!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="126">
				<verse number="1">(125) [1] Поклонническа песен. Когато Господ ни върна от плен в Йерусалим, ние като че ли сънувахме.</verse>
				<verse number="2">Тогава устата ни беше пълна с радост и езикът ни — с възторг. Тогава се говореше сред народите: „Господ извърши велико дело за тях!“</verse>
				<verse number="3">Господ извърши велико нещо за нас: ние сме радостни.</verse>
				<verse number="4">Господи, възнагради ни за нашето пленничество, както пълниш потоците в южната земя.</verse>
				<verse number="5">Които сяха със сълзи, с радост ще събират плодовете.</verse>
				<verse number="6">Който излиза и плаче, когато носи семе за посев, той непременно ще се върне с радост, като носи снопите си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="127">
				<verse number="1">(126) [1] Поклонническа песен. На Соломон. Ако Господ не изгради дома, напразно ще се трудят строителите; ако Господ не пази града, напразно ще бди пазачът.</verse>
				<verse number="2">Напразно вие ставате рано, до късно седите будни, ядейки хляба на страданието, докато Той дава сън на онзи, когото обича.</verse>
				<verse number="3">Ето дар от Господа са децата, награда — плодът на утробата.</verse>
				<verse number="4">Синовете от млади години са като стрелите в ръката на силния.</verse>
				<verse number="5">Блажен е човекът, напълнил колчана си с тях! Те няма да се провалят при съдебното дело с враговете си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="128">
				<verse number="1">(127) [1] Поклонническа песен. Блажен е всеки, който благоговее пред Господа и ходи по Неговите пътища!</verse>
				<verse number="2">Ти ще се изхранваш от труда на своите ръце: блажен си, ще живееш добре!</verse>
				<verse number="3">Жена ти ще бъде като плодовита лоза в покоите на твоя дом; синовете ти — като фиданки на маслиново дърво около твоята трапеза.</verse>
				<verse number="4">Ето така ще бъде благословен този, който благоговее пред Господа!</verse>
				<verse number="5">Нека Господ от Сион да те благослови и да виждаш благополучието на Йерусалим през всички дни на живота си!</verse>
				<verse number="6">Ти ще видиш дори и внуци! Мир да бъде в Израил!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="129">
				<verse number="1">(128) [1] Поклонническа песен. Много пъти ми причиняваха страдания от младини — нека да каже сега Израил;</verse>
				<verse number="2">много пъти ми причиняваха страдания от младини, но не ме надвиха.</verse>
				<verse number="3">Орачи ораха върху гърба ми, теглейки своите дълги бразди.</verse>
				<verse number="4">Но Господ е справедлив — Той разкъса примката на злите.</verse>
				<verse number="5">Нека бъдат посрамени и да отстъпят назад всички врагове на Сион!</verse>
				<verse number="6">Нека бъдат като тревата по покривите, която преди да е изскубана, изсъхва,</verse>
				<verse number="7">с която жътварят не напълва ръката си, нито обятията си онзи, който връзва снопите;</verse>
				<verse number="8">минувачите няма да поздравят: „Господ да ви благослови“; „благославяме ви в името на Господа!“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="130">
				<verse number="1">(129) [1] Поклонническа песен. От глъбините на душата си зова към Тебе, Господи:</verse>
				<verse number="2">„Господи, чуй гласа ми, вслушай се внимателно в моите молби.</verse>
				<verse number="3">Господи, ако Ти помниш прегрешенията — кой би могъл да избегне осъждането, Господи?</verse>
				<verse number="4">Но у Тебе е опрощението и затова Ти вдъхваш благоговение.“</verse>
				<verse number="5">Надявам се на Господа, душата ми се надява; на Неговото слово се уповавам.</verse>
				<verse number="6">Душата ми копнее за Господа повече, отколкото нощната стража очаква утрото, много повече, отколкото стражата очаква утрото.</verse>
				<verse number="7">Нека Израил да се уповава на Господа! Защото милосърдието е у Господа и пълното спасение е у Него.</verse>
				<verse number="8">Той ще спаси Израил от всичките му прегрешения.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="131">
				<verse number="1">(130) [1] Поклонническа песен. На Давид. Господи, сърцето ми не се превъзнасяше, очите ми не гледаха отвисоко и аз не се домогвах до велики и непосилни за мене дела.</verse>
				<verse number="2">Аз се смирявах и успокоявах душата си като дете в майчин скут. Душата ми беше у мене като дете, накърмено от майчината гръд.</verse>
				<verse number="3">Нека Израил да се надява на Господа сега и за вечни времена.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="132">
				<verse number="1">(131) Поклонническа песен [1] Господи, спомни си за Давид и за всичките му скърби —</verse>
				<verse number="2">как той се е клел на Господа, как е дал обет на силния Бог на Яков:</verse>
				<verse number="3">„Никога няма да вляза в шатъра си, няма да легна на леглото си;</verse>
				<verse number="4">няма да дам сън на очите си и дрямка на клепачите си,</verse>
				<verse number="5">докато не намеря място за Господа, жилище за силния Бог на Яков.“</verse>
				<verse number="6">	Ето ние слушахме за това място във Витлеем, намерихме го в полетата на Ярим.</verse>
				<verse number="7">Да идем в Неговото жилище, да се помолим пред подножието на нозете Му.</verse>
				<verse number="8">Господи, влез в мястото на Своя покой — Ти и ковчегът на Твоето величие.</verse>
				<verse number="9">Твоите свещеници ще се облекат в правда и Твоите верни хора ще ликуват от радост.</verse>
				<verse number="10">Не отвръщай лице от Своя помазаник заради Давид, Твоя служител.</verse>
				<verse number="11">Господ се закле на Давид със сигурна клетва и няма да се отклони от думите Си: „Ще поставя потомък от твоите наследници на престола ти.</verse>
				<verse number="12">Ако твоите синове спазват Моя завет и Моите заповеди, на които ще ги науча, тогава синовете им вечно ще седят на твоя престол.“</verse>
				<verse number="13">Защото Господ избра Сион, пожела го за Свое жилище.</verse>
				<verse number="14">„Това е Мое вечно жилище: тук ще се поселя, защото силно го пожелах.</verse>
				<verse number="15">Ще благословя и преблагословя неговото препитание, ще наситя бедните му с хляб,</verse>
				<verse number="16">а свещениците му ще облека в спасение и верните му хора ще ликуват от радост.</verse>
				<verse number="17">Там Аз ще издигна величието на Давид, ще приготвя светилник на Своя помазаник.</verse>
				<verse number="18">Враговете му ще покрия с позор, а на него ще засияе короната му.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="133">
				<verse number="1">(132) [1] Поклонническа песен. На Давид. Колко е хубаво и колко е прекрасно, когато братя живеят в съгласие!</verse>
				<verse number="2">Това е като скъп елей върху глава, разливащ се по брада, брадата на Аарон, елей, който се стича по ръба на дрехата му;</verse>
				<verse number="3">като роса от Ермон, която пада върху планините на Сион, защото там Господ възвести благословението за живот за вечни времена.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="134">
				<verse number="1">(133) [1] Поклонническа песен. Прославяйте Господа, всички служители на Господа, които стоите нощем в Господния дом.</verse>
				<verse number="2">Вдигнете ръцете си към светилището и прославете Господа!</verse>
				<verse number="3">Нека да те благослови Господ от Сион, Който сътвори небето и земята.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="135">
				<verse number="1">(134) [1] Алилуя. Възхвалявайте името на Господа, възхвалявайте го, Господни служители,</verse>
				<verse number="2">вие, които стоите в дома на Господа, в храмовите дворове на дома на нашия Бог.</verse>
				<verse number="3">Възхвалявайте Господа, защото Господ е благ; възпявайте името Му, защото то е чудно;</verse>
				<verse number="4">защото Господ избра за Себе Си Яков, за Свое притежание — Израил.</verse>
				<verse number="5">Това аз зная — че Господ е велик и че нашият Господ е по-велик от всички богове.</verse>
				<verse number="6">Всичко, което Господ иска, Той го прави — на небето и на земята, в моретата и във всички бездни.</verse>
				<verse number="7">Той издига облаци от земните предели, прави светкавици при дъжд, извежда вятър от Своите хранилища.</verse>
				<verse number="8">Той порази първородните в Египет — от човека до добитъка.</verse>
				<verse number="9">Изпрати знамения и чудеса сред тебе, Египет, върху фараона и върху всички негови служители.</verse>
				<verse number="10">Той порази много народи и погуби силни царе:</verse>
				<verse number="11">Сихон, аморейския цар, и Ог, васанския цар, и всички ханаански царства.</verse>
				<verse number="12">И даде земята им за наследство, за наследство на Израил, Своя народ.</verse>
				<verse number="13">Господи, Твоето име е вечно; Господи, споменът за Тебе преминава от род в род.</verse>
				<verse number="14">Защото Господ ще защити в съда Своя народ и ще се смили над Своите слуги.</verse>
				<verse number="15">Езическите идоли са само сребро и злато, дело на човешки ръце:</verse>
				<verse number="16">имат уста, но не говорят; имат очи, но не виждат;</verse>
				<verse number="17">имат уши, но не чуват; дори в устата им няма дихание.</verse>
				<verse number="18">Подобни на тях са онези, които ги ваят, всеки, който се уповава на тях.</verse>
				<verse number="19">Израилтяни, величайте Господа! Свещеници от Аароновия дом, величайте Господа!</verse>
				<verse number="20">Левити, величайте Господа! Вие, които благоговеете пред Господа, величайте Господа!</verse>
				<verse number="21">Прославен да бъде от Сион Господ, Който е в Йерусалим! Алилуя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="136">
				<verse number="1">(135) [1] Алилуя. Славете Господа, защото Той е благ, защото е вечна милостта Му.</verse>
				<verse number="2">Славете Бога на боговете, защото е вечна милостта Му.</verse>
				<verse number="3">Славете Господа на господарите, защото е вечна милостта Му.</verse>
				<verse number="4">Славете Онзи, Който единствен прави велики чудеса, защото е вечна милостта Му;</verse>
				<verse number="5">Този, Който премъдро създаде небето, защото е вечна милостта Му;</verse>
				<verse number="6">Този, Който разпростря земята върху водите, защото е вечна милостта Му;</verse>
				<verse number="7">Този, Който създаде големите светила, защото е вечна милостта Му;</verse>
				<verse number="8">направи слънцето да управлява деня, защото е вечна милостта Му;</verse>
				<verse number="9">направи луната и звездите да управляват нощта, защото е вечна милостта Му.</verse>
				<verse number="10">Той порази Египет с неговите първородни, защото е вечна милостта Му;</verse>
				<verse number="11">изведе оттам израилтяните, защото е вечна милостта Му,</verse>
				<verse number="12">със силна ръка и простряна мишца, защото е вечна милостта Му.</verse>
				<verse number="13">Той раздели на две Червеното море, защото е вечна милостта Му,</verse>
				<verse number="14">и преведе израилтяните през него, защото е вечна милостта Му,</verse>
				<verse number="15">и хвърли фараона и войската му в Червеното море, защото е вечна милостта Му.</verse>
				<verse number="16">Той водеше Своя народ през пустинята, защото е вечна милостта Му.</verse>
				<verse number="17">Той порази велики царе, защото е вечна милостта Му,</verse>
				<verse number="18">и уби силни царе, защото е вечна милостта Му:</verse>
				<verse number="19">Сихон, аморейски цар, защото е вечна милостта Му,</verse>
				<verse number="20">и Ог, васански цар, защото е вечна милостта Му.</verse>
				<verse number="21">Даде земята им за наследство, защото е вечна милостта Му,</verse>
				<verse number="22">за наследство на Израил, Своя служител, защото е вечна милостта Му.</verse>
				<verse number="23">Той си спомни за нас в нашето унижение, защото е вечна милостта Му,</verse>
				<verse number="24">и ни избави от враговете ни, защото е вечна милостта Му.</verse>
				<verse number="25">Той дава храна на всяко живо същество, защото е вечна милостта Му.</verse>
				<verse number="26">Прославяйте Небесния Бог, защото е вечна милостта Му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="137">
				<verse number="1">(136) [1] Край реките на Вавилония — там стояхме и плачехме, когато си спомняхме за Сион.</verse>
				<verse number="2">Ние окачихме арфите си на върбите в тази земя,</verse>
				<verse number="3">защото там искаха песни от нас, пленените, а нашите мъчители — ликувания: „Пейте ни от сионските песни!“</verse>
				<verse number="4">Как да запеем песен за Господа на чужда земя?</verse>
				<verse number="5">Десницата ми да изсъхне, ако те забравя, Йерусалиме!</verse>
				<verse number="6">Езикът ми да залепне на небцето ми, ако не те помня, ако не поставя Йерусалим по-високо от радостта си!</verse>
				<verse number="7">Припомни, Господи, на Едомовите синове деня, когато Йерусалим беше завладян! Те крещяха: „Срутете го, срутете го до основите му!“</verse>
				<verse number="8">Дъще Вавилонска, опустошителко, блажен е онзи, който ти въздаде за това, което ти ни направи!</verse>
				<verse number="9">Блажен е онзи, който грабне и разбие в скала малките ти деца!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="138">
				<verse number="1">(137) [1] На Давид. Ще Те славя с цялото си сърце, ще Те възпявам пред боговете.</verse>
				<verse number="2">Ще падна на колене пред святия Ти храм и ще славя името Ти заради Твоята милост и Твоята истина, защото Ти въздигна словото Си над всяко Свое име.</verse>
				<verse number="3">В деня, когато извиках, Ти ми отговори; Ти изпълни със сила душата ми.</verse>
				<verse number="4">Господи, ще Те прославят всички земни царе, защото чуха изреченото от Тебе слово,</verse>
				<verse number="5">и ще възпеят пътищата на Господа, защото е велика Неговата слава,</verse>
				<verse number="6">защото макар Господ да е високо издигнат, вижда и смирения и отдалече познава горделивия.</verse>
				<verse number="7">Ако изпадна в беда, Ти ще ме запазиш жив, ще простреш ръката Си върху гнева на моите врагове и ще ме спасиш със Своята десница.</verse>
				<verse number="8">Господ ще отмъсти за мене. Господи, Твоята милост е вечна; не изоставяй делата на Своите ръце.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="139">
				<verse number="1">(138) [1] За първия певец. Псалом на Давид. Господи, Ти ме изпита и ме познаваш.</verse>
				<verse number="2">Ти знаеш кога сядам и кога ставам, Ти разбираш отдалече моите мисли.</verse>
				<verse number="3">Ти определяш кога да странствам и кога да почивам и всички мои пътища са Ти известни.</verse>
				<verse number="4">Защото няма още дума на езика ми, а Ти, Господи, я знаеш цялата.</verse>
				<verse number="5">Обграждаш ме от всички страни и поставяш върху мене Своята ръка.</verse>
				<verse number="6">Чудно знание — недостижимо е за мене, не мога да го достигна.</verse>
				<verse number="7">Къде да се скрия от Твоя Дух и къде да избягам от Твоето присъствие?</verse>
				<verse number="8">Ако възляза на небето — Ти си там; ако легна в преизподнята — Ти си също там!</verse>
				<verse number="9">Ако взема крилете на зората, ако живея на запад край отдалеченото море,</verse>
				<verse number="10">и там Твоята ръка ще ме води и Твоята десница ще ме обгърне.</verse>
				<verse number="11">И ще кажа: сигурно тъмнината ще ме скрие и светлината около мене ще стане тъмнина.</verse>
				<verse number="12">Така и тъмнината не скрива от Тебе нищо и нощта блести като ден — тъмнината е точно като светлината.</verse>
				<verse number="13">Защото Ти си ме създал, оформил си ме в утробата на моята майка.</verse>
				<verse number="14">Славя Те, защото удивително и чудесно съм създаден. Чудни са Твоите дела и душата ми превъзходно знае това.</verse>
				<verse number="15">Моите кости не са били скрити от Тебе, когато съм бил създаден тайно, бил съм образуван в дълбините на земята.</verse>
				<verse number="16">Твоите очи видяха как произлязох и в Твоята книга са записани всичките определени за мене дни, преди да съществува нито един от тях.</verse>
				<verse number="17">Колко трудни за разбиране за мене са Твоите замисли, Боже, колко са многобройни те!</verse>
				<verse number="18">Ако ги преброя, те са по-многобройни от пясъка. Събудих се и все още съм с Тебе.</verse>
				<verse number="19">Ти, Боже, погубваш нечестивите, отдръпни от мен кръвожадните мъже,</verse>
				<verse number="20">които говорят злобно против Тебе! Твоите врагове се вдигнаха напразно.</verse>
				<verse number="21">Господи, не мразя ли Твоите врагове и не се ли отвращавам от онези, които въстават против Тебе?</verse>
				<verse number="22">От цялото си сърце ги мразя — те са врагове за мене.</verse>
				<verse number="23">Изпитай ме, Боже, и разбери сърцето ми! Подложи ме на изпитание и разбери моите тревожни мисли!</verse>
				<verse number="24">Виж дали не вървя по лош път, води ме по вечния път!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="140">
				<verse number="1">(139) [1] За първия певец. Псалом на Давид.</verse>
				<verse number="2">	 Избави ме, Господи, от лоши хора, запази ме от мъже насилници,</verse>
				<verse number="3">които кроят злини в сърцата си, всеки ден подхващат спорове;</verse>
				<verse number="4">изострят езиците си като змия; зад устните им — отрова на усойница.</verse>
				<verse number="5">Защити ме, Господи, от ръце на зли хора, запази ме от мъже насилници, които са замислили да препънат моите крака.</verse>
				<verse number="6">Горделивите поставиха тайно капан и примки за мене, простряха мрежа на пътеката, заложиха клопки за мене.</verse>
				<verse number="7">Казах на Господа: „Ти си мой Бог. Чуй, Господи, гласа на моите молби.“</verse>
				<verse number="8">Господи, Господи, сила на моето спасение! Ти защити главата ми в деня на битката.</verse>
				<verse number="9">Господи, не давай на злите това, което желаят. Не давай успех на техния замисъл, за да не се възгордеят.</verse>
				<verse number="10">Нека злото от устните на хората, които ме обграждат, да обгърне тях самите.</verse>
				<verse number="11">Да паднат върху тях горящи въглени; да бъдат хвърлени в бездънни ями, за да не излязат.</verse>
				<verse number="12">Клеветник да не остане на земята; злото ще завлече насилника към погибел.</verse>
				<verse number="13">Зная, че Господ ще извърши съд за смирените, ще признае правото на бедните.</verse>
				<verse number="14">Несъмнено праведните ще славят Твоето име; честните ще живеят в Твоето присъствие.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="141">
				<verse number="1">(140) [1] Псалом на Давид. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Тебе призовавам!</verse>
				<verse number="2">Нека се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва.</verse>
				<verse number="3">Господи, постави стража на устата ми, пази вратата на устните ми;</verse>
				<verse number="4">не насочвай сърцето ми към лоша дума, за да върша безсмислени дела на неправда с хора, които правят зло, и няма да вкуся от техните трапези.</verse>
				<verse number="5">Накаже ли ме праведникът — това е милост; изобличи ли ме — това е най-добър елей, който главата ми няма да отхвърли, защото и моята молитва е винаги против техните злини.</verse>
				<verse number="6">Техните управници бяха захвърлени в скалисти места и чуха думите ми, защото са приятни.</verse>
				<verse number="7">Нашите кости са разпръснати като разцепени и раздробени в земята камъни в устата на преизподнята.</verse>
				<verse number="8">Защото към Тебе, Господи Боже, са отправени очите ми; в Тебе намерих убежище; не отхвърляй душата ми!</verse>
				<verse number="9">Запази ме от уловките на капани, поставени за мене, от клопките на онези, които правят злини.</verse>
				<verse number="10">Неправедните нека паднат в собствените си мрежи, докато аз единствен ще премина.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="142">
				<verse number="1">(141) [1] Поучителна песен. От Давид, когато беше в пещерата. Молитва.</verse>
				<verse number="2">	 С гласа си призовах Господа, с гласа си на Господа се моля.</verse>
				<verse number="3">Ще излея пред лицето Му своята тъжна песен; ще обявя пред Него затрудненията си.</verse>
				<verse number="4">Когато почувствам немощен своя дух, Ти знаеш моята пътека. Поставиха тайно капан за мене на пътя, по който вървя.</verse>
				<verse number="5">Поглеждам надясно и виждам, че никой не ми обръща внимание; изгуби се убежището за мене, никой не се грижи за моята душа.</verse>
				<verse number="6">Господи, Тебе призовах и казах: „Ти си мое прибежище, мой дял в земята на живите.</verse>
				<verse number="7">Вслушай се в моето ридание, защото станах твърде незначителен; избави ме от онези, които ме преследват, защото те са по-силни от мене.</verse>
				<verse number="8">Изведи от затвора душата ми, за да славя Твоето име. Праведните се събират около мене, защото Ти се грижиш за мене.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="143">
				<verse number="1">(142) [1] Псалом на Давид. Господи, чуй молитвата ми, вслушай се в молбите ми заради Своята вярност; отговори ми според Своята правда.</verse>
				<verse number="2">Не влизай в съд със Своя служител, защото пред Твоето лице няма да се оправдае нито един жив човек.</verse>
				<verse number="3">Защото врагът преследваше душата ми, смаза на земята живота ми, принуди ме да живея в тъмнина като онези, които са умрели отдавна.</verse>
				<verse number="4">И моят дух изнемощя, сърцето ми се скова вътре в мене.</verse>
				<verse number="5">Спомних си за отминалите дни, замислих се за всичко, сторено от Тебе, размишлявах за делата на Твоите ръце.</verse>
				<verse number="6">Простирах към Тебе ръцете си; душата ми жадува като суха земя.</verse>
				<verse number="7">Господи, по-скоро ми отговори! Моят дух отпадна. Не скривай лицето Си от мене и няма да съм като тези, които слизат в гроб.</verse>
				<verse number="8">Дай ми да чуя гласа на Твоята милост на разсъмване, защото на Тебе се уповавах. Извести ми пътя, по който да вървя, защото към Тебе издигнах душата си.</verse>
				<verse number="9">Господи, избави ме от моите врагове — при Тебе намерих убежище.</verse>
				<verse number="10">Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си моят Бог. Твоят благ Дух ще ме води по равен път.</verse>
				<verse number="11">Господи, запази ме жив заради Своето име. Избави от беди душата ми заради Своята правда.</verse>
				<verse number="12">И със Своята милост унищожи моите врагове и погуби всички, които измъчват душата ми, защото аз съм Твой служител.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="144">
				<verse number="1">(143) [1] На Давид. Да бъде прославен Господ, моята скала, Който учи ръцете ми на бой, пръстите ми на война!</verse>
				<verse number="2">Ти си моя милост и моя крепост, мое прибежище и мой избавител, моя защита — у Тебе намерих убежище; Ти правиш народите да ми се подчиняват.</verse>
				<verse number="3">Господи! Какво е човекът, че се грижиш за него, човешкият син, че му обръщаш внимание?</verse>
				<verse number="4">Човекът е като дъх; дните му приличат на изчезваща сянка.</verse>
				<verse number="5">Господи, наведи Своите небеса и слез; удари планините и те ще задимят;</verse>
				<verse number="6">изпрати светкавица и ги разпилей; прати стрелите Си и ги разпръсни;</verse>
				<verse number="7">простри ръцете Си от висините, избави ме и ме спаси от буйните води, от насилието на чужденци,</verse>
				<verse number="8">на които устата им говори невъздържано и десницата им е десница на лъжата.</verse>
				<verse number="9">Боже, нова песен ще изпея за Тебе, на десетострунна арфа ще възпея Тебе,</verse>
				<verse number="10">Който даваш победа на царете, избавяш Своя служител Давид от погубващ меч.</verse>
				<verse number="11">Избави ме и ме спаси от насилието на чужденци, на които устата им говори невъздържано и десницата им върши клетвопрестъпление.</verse>
				<verse number="12">Нека нашите синове бъдат като отгледани растения, когато напълно израснат през времето на младостта си, нашите дъщери — като изваяни колони, предназначени за палати.</verse>
				<verse number="13">Нека нашите хамбари да бъдат пълни с всякакви храни; нашите стада да се плодят с хиляди по пасищата ни;</verse>
				<verse number="14">добитъкът ни да бъде угоен; да няма по нашите площади нито нещастие, нито несполука, нито плач.</verse>
				<verse number="15">Блажен е този народ, който има това! Блажен е онзи народ, на когото Господ е Бог!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="145">
				<verse number="1">(144) [1] Хвалебна песен на Давид. Ще Те величая, Боже мой, Царю, и ще прославям Твоето име отвека и довека.</verse>
				<verse number="2">Всеки ден ще Те прославям и за вечни времена ще величая Твоето име.</verse>
				<verse number="3">Велик е Господ и достоен за възхвала и Неговото величие е неизследимо.</verse>
				<verse number="4">Възхвалата на делата Ти ще преминава от род в род и те ще свидетелстват за Твоето величие.</verse>
				<verse number="5">Ще възвестявам великолепната слава на Твоето величие и словата за Твоите чудни дела.</verse>
				<verse number="6">И те ще говорят за силата на Твоите страшни дела и за Твоето величие ще разгласявам.</verse>
				<verse number="7">Ще възвестяват спомена за Твоята велика благост и ще ликуват поради Твоята правда.</verse>
				<verse number="8">Милостив и благ е Господ, дълготърпелив и многомилостив.</verse>
				<verse number="9">Господ е благ към всички и Неговата милост се разпростира върху всичките Му дела.</verse>
				<verse number="10">Всички Твои творения да Те прославят, Господи, и нека вярващите в Тебе Те величаят!</verse>
				<verse number="11">Да говорят за славата на Твоето царство и да разказват за Твоето величие,</verse>
				<verse number="12">за да знаят хората за Твоето величие и за великолепната слава на Твоето царство!</verse>
				<verse number="13">Твоето царство е царство вечно и Твоята власт преминава от род в род.</verse>
				<verse number="14">Господ поддържа всички падащи и въздига всички сломени.</verse>
				<verse number="15">Очите на всички гледат с надежда към Тебе и Ти навреме им даваш тяхната храна;</verse>
				<verse number="16">отваряш ръката Си и насищаш с блага всичко живо.</verse>
				<verse number="17">Господ е справедлив във всичките Си пътища и благ във всичките Си дела.</verse>
				<verse number="18">Господ е близо до всички, които Го призовават, до всички, които искрено Го призовават.</verse>
				<verse number="19">Той изпълнява желанието на онези, които благоговеят пред Него, чува техния вик за помощ и ги спасява.</verse>
				<verse number="20">Господ пази всички, които Го обичат, а всички неправедни изтребва.</verse>
				<verse number="21">Устата ми ще изрече възхвала на Господа и всяко живо същество да прославя Неговото свято име отвека и довека.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="146">
				<verse number="1">(145) [1] Алилуя. Душо моя, възхвалявай Господа!</verse>
				<verse number="2">Ще възхвалявам Господа, докато съм жив; ще пея на своя Бог, докато съществувам.</verse>
				<verse number="3">Не се доверявайте на князе, на човешко същество, от което не идва помощ.</verse>
				<verse number="4">Диханието на човека излиза и той се връща в пръстта; в този ден завършват неговите замисли.</verse>
				<verse number="5">Блажен е онзи, за когото Бог на Яков е помощник, надеждата му е у Господа, неговия Бог,</verse>
				<verse number="6">Който сътвори небето и земята, морето и всичко, което е в тях, Който е верен вечно,</verse>
				<verse number="7">раздава правосъдие за потиснатите, дава хляб на гладните. Господ освобождава пленените,</verse>
				<verse number="8">Господ отваря очите на слепите, Господ въздига сломените, Господ обича праведните.</verse>
				<verse number="9">Господ пази странниците, помага на сираци и вдовици, а пътя на неправедните проваля.</verse>
				<verse number="10">Господ ще царува вечно; твоят Бог, Сионе, владее от род в род. Алилуя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="147">
				<verse number="1">(146-147) [1] Алилуя. Добре е да се възпява нашият Бог, приятно е да Му се въздава възхвала.</verse>
				<verse number="2">Господ изгражда Йерусалим, събира разпръснатите синове на Израил.</verse>
				<verse number="3">Той изцелява съкрушените сърца и превързва техните рани;</verse>
				<verse number="4">определя броя на звездите; дава имена на всички тях.</verse>
				<verse number="5">Нашият Господ е велик, силата Му е велика и всемогъщият Му разум е неизмерим.</verse>
				<verse number="6">Господ помага на съкрушените да се изправят, унижава неправедните до земята.</verse>
				<verse number="7">Възпейте Господа с благодарствена песен, пейте на нашия Бог в съпровод на гусли!</verse>
				<verse number="8">Той покрива небето с облаци, приготвя дъжд за земята, прави да расте трева по планините;</verse>
				<verse number="9">дава храна на добитъка, както и на малките на гарвана, когато викат към Него.</verse>
				<verse number="10">Не се радва на силните коне, нито се възхищава на храбрите воини.</verse>
				<verse number="11">Господ е благосклонен към онези, които благоговеят пред Него, към онези, които се уповават на Неговата милост.</verse>
				<verse number="12">Йерусалиме, възхвалявай Господа; Сионе, величай своя Бог,</verse>
				<verse number="13">защото Той прави здрави резетата на твоите порти, благославя твоите синове;</verse>
				<verse number="14">установява мир в твоите предели, насища те с едра пшеница;</verse>
				<verse number="15">изпраща Своето слово на земята; изреченото от Него бързо се разпространява;</verse>
				<verse number="16">Той дава сняг като вълна; сипе скреж като прах;</verse>
				<verse number="17">изпраща градушката Си като късове; пред Неговия студ кой ще устои?</verse>
				<verse number="18">Изпраща словото Си и всичко се разтапя; духне с вятъра Си и потичат води.</verse>
				<verse number="19">Съобщава Своето слово на Яков, Своите наредби и Своите решения — на Израил.</verse>
				<verse number="20">С никой друг народ не е постъпвал така; те не знаят Неговите решения. Алилуя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="148">
				<verse number="1">Алилуя. Величайте Господа от небесата, величайте Го във висините!</verse>
				<verse number="2">Величайте Го, всички Негови ангели, величайте Го, всички Негови войнства!</verse>
				<verse number="3">Величайте Го, слънце и луна, величайте Го, всички сияйни звезди.</verse>
				<verse number="4">Величайте Го, небесни висини и води, които сте над небесата.</verse>
				<verse number="5">Ще величаят името на Господа, защото Той заповяда — и те бяха сътворени.</verse>
				<verse number="6">Той ги постави за вечни векове; даде закон, който няма да отмине.</verse>
				<verse number="7">Величайте Господа от земята вие, морски чудовища и всички бездни,</verse>
				<verse number="8">огън и град, сняг и мъгла, ти, силен вятър, който изпълняваш наредбите Му,</verse>
				<verse number="9">вие, планини и всички хълмове, плодни дървета и всички кедри,</verse>
				<verse number="10">зверове и всякакъв добитък, влечуги и летящи птици,</verse>
				<verse number="11">земни царе и всички народи, князе и всички земни властелини,</verse>
				<verse number="12">младежи, както и девойки, старци и момчета!</verse>
				<verse number="13">Величайте името на Господа, защото единствено Неговото име е над всички, Неговото величие е над земята и над небесата!</verse>
				<verse number="14">Господ ще въздигне величието на Своя народ, славата на всички вярващи в Него, на потомците на Израил, близкия до сърцето Му народ. Алилуя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="149">
				<verse number="1">Алилуя. Пейте на Господа нова песен; възхвала за Него подобава в събранието на вярващите.</verse>
				<verse number="2">Нека Израил се радва на Този, Който го създаде; соновете на Сион да се радват на своя Цар.</verse>
				<verse number="3">Нека величаят името Му с хора, с тимпани и с арфи да Му пеят,</verse>
				<verse number="4">защото Господ е благосклонен към Своя народ, възнаграждава смирените с победа.</verse>
				<verse number="5">Нека тържествуват вярващите в слава, да ликуват в своите домове.</verse>
				<verse number="6">Възхвалата към Господа е в устата им и двуостър меч в техните ръце,</verse>
				<verse number="7">за да въздадат отмъщение върху народите, да наложат наказания върху племената,</verse>
				<verse number="8">да вържат техните царе в окови и техните водачи — с железни вериги,</verse>
				<verse number="9">да изпълнят над тях присъдата, така както е написано. Тази чест е за всички, които вярват в Него. Алилуя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="150">
				<verse number="1">Алилуя. Величайте Бога в светилището Му, величайте Го за Неговата могъща небесна твърд!</verse>
				<verse number="2">Величайте Го за Неговите могъщи дела, възхвалявайте Го заради голямото Му величие!</verse>
				<verse number="3">Величайте Го с тръбен звук, величайте Го с арфи и гусли!</verse>
				<verse number="4">Величайте Го с тимпани и ликуване, хвалете Го със струнни инструменти и флейти!</verse>
				<verse number="5">Величайте Го със звучни чинели. Величайте Го с гръмогласни чинели!</verse>
				<verse number="6">Всичко, което има дихание, да величае Господа! Алилуя.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="20">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Притчи на Соломон, син на Давид, цар на Израил,</verse>
				<verse number="2">записани, за да се познаят мъдрост и поука, да се разбират разумните слова;</verse>
				<verse number="3">да се усвоят правилата на мъдростта, справедливостта, правосъдието и правдата;</verse>
				<verse number="4">да се даде разум на глупавите, знание и разсъдливост — на младежите.</verse>
				<verse number="5">Мъдрият се вслушва и увеличава познанието си и разумният ще придобие мъдър съвет,</verse>
				<verse number="6">за да разбира притчата и образната реч, думите на мъдреците и техните загадки.</verse>
				<verse number="7">Начало на знанието е страхопочитанието пред Господа; само глупците презират мъдростта и наставлението.</verse>
				<verse number="8">Сине мой, слушай поучението на баща си и не пренебрегвай наставлението на майка си,</verse>
				<verse number="9">защото те са скъпоценен венец за главата ти и огърлица за шията ти.</verse>
				<verse number="10">Сине мой, ако грешници те примамват, не скланяй.</verse>
				<verse number="11">Ако кажат: „Ела с нас да устроим засада за убийство, противозаконно да причакаме невинен,</verse>
				<verse number="12">ще го погълнем, както преизподнята поглъща, и изцяло ще го глътнем, както слизащите в гроба,</verse>
				<verse number="13">ще намерим всякакво скъпоценно имущество, ще напълним къщите си с плячка,</verse>
				<verse number="14">ще изтегляш жребия си заедно с нас, ще има една кесия за всички ни“ —</verse>
				<verse number="15">сине мой, не ходи на път с тях, не стъпвай с крака си на пътеките им,</verse>
				<verse number="16">защото краката им тичат към зло и бързат да проливат кръв.</verse>
				<verse number="17">Безполезно е да се разпъва мрежа пред погледа на птицата.</verse>
				<verse number="18">Но те устройват засада против кръвта си, дебнат против живота си.</verse>
				<verse number="19">Такива са пътищата на всеки, който придобива чрез грабеж. Заграбеното отнема живота на новия си господар.</verse>
				<verse number="20">Мъдростта вика високо на улицата, издига глас по площадите;</verse>
				<verse number="21">вика високо сред уличния шум; изрича словата си при входа на градските порти:</verse>
				<verse number="22">„Докога, неразумни, ще обичате безумието, докога присмехулниците ще се наслаждават на подигравките и глупците ще мразят знанието?</verse>
				<verse number="23">Обърнете се към моите поучения! Ето ще излея духа си върху вас, ще известя думите си.</verse>
				<verse number="24">Защото повиках, а вие не послушахте; прострях ръка и нямаше кой да внимава.</verse>
				<verse number="25">И пренебрегнахте всички мои съвети, и не приехте напомнянията ми.</verse>
				<verse number="26">Затова ще се надсмея на вашето нещастие; ще се подиграя, когато ви сполети напаст,</verse>
				<verse number="27">когато ви връхлети ужас като буря и нещастие се спусне върху вас, когато ви постигнат беда и притеснение.</verse>
				<verse number="28">Тогава ще ме зоват, но няма да отговоря; отрано ще ме търсят и няма да ме намерят.</verse>
				<verse number="29">Тъй като намразиха знанието и не избраха да почитат Господа;</verse>
				<verse number="30">не приеха съвета ми и презряха моите укори,</verse>
				<verse number="31">затова ще ядат от плодовете на своя път и ще се насищат от своите съвети.</verse>
				<verse number="32">Защото неразумните ще бъдат убити от своето отстъпничество, а глупците — погубени от безгрижието си;</verse>
				<verse number="33">но онзи, който се вслушва в мене, ще живее безопасно и спокойно, без да се страхува от зло.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Сине, ако приемеш думите ми и спазваш заповедите ми у себе си,</verse>
				<verse number="2">да наклониш ухото си към мъдростта и да склониш сърцето си към разбиране;</verse>
				<verse number="3">ако призоваваш знанието и извисяваш гласа си за разбиране,</verse>
				<verse number="4">ако го търсиш като сребро и го издирваш като скрито съкровище,</verse>
				<verse number="5">ще разбереш страха Господен и ще намериш знание за Бога.</verse>
				<verse number="6">Защото Господ дава мъдрост и от устата Му излизат знание и разум.</verse>
				<verse number="7">Той запазва спасение за праведните; Той е щит за постъпващите непорочно.</verse>
				<verse number="8">Той бди над пътищата на правосъдието и пази пътя на Своите благочестиви.</verse>
				<verse number="9">Тогава ще разбереш правдата и правосъдието, правотата и всяка добра пътека.</verse>
				<verse number="10">Защото мъдростта ще влезе в сърцето ти и знанието ще бъде наслада за твоята душа.</verse>
				<verse number="11">Тогава разсъдливостта ще те пази, благоразумието ще те закриля,</verse>
				<verse number="12">за да те избави от пътя на злото, от човек, който говори развратено,</verse>
				<verse number="13">от онези, които изоставят пътеките на правдата, за да вървят по пътя на тъмнината;</verse>
				<verse number="14">от онези, които се радват да вършат зло, възхищават се от развратеността на злото,</verse>
				<verse number="15">чиито пътища са криви и в заблуда вървят по тях;</verse>
				<verse number="16">за да те спаси от жена на друг, от чужда, която подхлъзва с думи,</verse>
				<verse number="17">която е изоставила другаря на младостта си и е забравила завета на своя Бог,</verse>
				<verse number="18">така че домът ѝ води надолу към смъртта и пътеките ѝ — към мъртъвците;</verse>
				<verse number="19">никой, който влезе в нейния дом, не се връща и не достига пътищата на живота.</verse>
				<verse number="20">Затова върви по пътя на добрите и опазвай пътеките на праведните;</verse>
				<verse number="21">защото праведните ще населяват земята и непорочните ще обитават по нея,</verse>
				<verse number="22">а нечестивите ще бъдат изтребени от земята и коварните ще бъдат изтръгнати от нея.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Сине, не забравяй поуката ми и сърцето ти да пази моите заповеди,</verse>
				<verse number="2">защото те ще ти дадат дълги дни и ще ти прибавят години на живот и благополучие.</verse>
				<verse number="3">Милостта и истината да не те изоставят. Завържи на шията си законите за тях, напиши ги върху сърцето си</verse>
				<verse number="4">и ще намериш милост и благоволение пред Бога и хората.</verse>
				<verse number="5">Уповавай се на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.</verse>
				<verse number="6">Във всичките си пътища познавай само Него и Той ще изправя пътеките ти.</verse>
				<verse number="7">Не смятай себе си за мъдрец. Бой се от Господа и избягвай злото.</verse>
				<verse number="8">Това ще бъде здраве за твоето тяло и освежаване на костите ти.</verse>
				<verse number="9">Почитай Господа с принос от имота си и от първите плодове на придобитото от тебе.</verse>
				<verse number="10">И твоите житници ще се напълнят, и твоите линове ще преливат от ново вино.</verse>
				<verse number="11">Сине, не отхвърляй наказанието от Господа и да не ти дотяга, когато те изобличава.</verse>
				<verse number="12">Защото Господ наказва, когото обича, и проявява благоволение към него, както баща към син.</verse>
				<verse number="13">Блажен е човекът, който придобива мъдрост, и човекът, който е спечелил разум,</verse>
				<verse number="14">защото да придобиеш мъдрост е по-добре, отколкото сребро, и нейното добиване е по-добро от злато.</verse>
				<verse number="15">Тя е по-скъпа от скъпоценни камъни и нищо, което ти желаеш, не може да се сравни с нея.</verse>
				<verse number="16">Дълъг живот е в дясната ѝ ръка; богатство и слава са в лявата ѝ ръка.</verse>
				<verse number="17">Нейните пътища са приятни пътища, а всичките ѝ пътеки са благополучни.</verse>
				<verse number="18">Тя е дървото на живота за онези, които се държат здраво за нея. И блажени са онези, които се придържат към нея.</verse>
				<verse number="19">Господ положи основите на земята с премъдрост, утвърди небесата с разум.</verse>
				<verse number="20">Чрез Неговото знание се разтварят бездните и от облаците прокапва роса.</verse>
				<verse number="21">Сине, не изпускай от очите си тези неща, пази мъдростта и разсъдливостта</verse>
				<verse number="22">и те ще бъдат живот за душата ти и украса за шията ти.</verse>
				<verse number="23">Тогава ще вървиш безопасно по пътя си и кракът ти няма да бъде хванат в примка.</verse>
				<verse number="24">Няма да се боиш, когато легнеш, и сънят ти ще бъде приятен, когато заспиш.</verse>
				<verse number="25">Няма да се уплашиш от внезапен страх или от бурята, която връхлита върху нечестивите,</verse>
				<verse number="26">защото Господ ще бъде твое упование и Той ще пази крака ти да не бъде хванат в примка.</verse>
				<verse number="27">Не отказвай да сториш добро на онзи, който се нуждае, когато ръката ти има сила да го стори.</verse>
				<verse number="28">Не казвай на ближния си: „Иди си и ела пак! Утре ще ти дам“, когато го имаш.</verse>
				<verse number="29">Не замисляй зло против ближния си, когато живее с доверие при тебе.</verse>
				<verse number="30">Не повдигай обвинение срещу човек без причина, когато не ти е сторил зло.</verse>
				<verse number="31">Не завиждай на насилник и не избирай нито един от пътищата му,</verse>
				<verse number="32">защото Господ се отвращава от развратените, а общува с праведните.</verse>
				<verse number="33">Проклятие от Господа тегне върху дома на нечестивия, а Той благославя дома на праведните.</verse>
				<verse number="34">Той презира надменните, а на смирените дарява милост.</verse>
				<verse number="35">Мъдрите ще наследят славата, а глупците — безчестието.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Синове мои, вслушайте се в бащината поука и внимавайте да се научите на разум,</verse>
				<verse number="2">защото ви дадох добро учение. Не изоставяйте моето наставление.</verse>
				<verse number="3">Тъй като бях син на баща си, нежен и едничък на майка си,</verse>
				<verse number="4">тогава той ме поучаваше и казваше: „Нека сърцето ти задържи думите ми. Спазвай заповедите ми и живей!“</verse>
				<verse number="5">Придобивай мъдрост, придобивай разум! Не забравяй това и не се отклонявай от думите ми!</verse>
				<verse number="6">Не я изоставяй и тя ще те пази; обичай я и тя ще те закриля.</verse>
				<verse number="7">Най-важното е мъдростта: придобивай мъдрост и постигай разум с цялото си имущество!</verse>
				<verse number="8">Цени я високо и тя ще те въздигне. Тя ще те прослави, ако я прегърнеш,</verse>
				<verse number="9">ще постави на главата ти венец на слава, ще ти даде великолепна корона.</verse>
				<verse number="10">Сине, слушай и приеми думите ми, тогава годините на живота ти ще се умножат.</verse>
				<verse number="11">Наставлявам те по пътя на мъдростта, водя те по прави пътеки.</verse>
				<verse number="12">Когато тръгнеш, ходът ти няма да бъде притеснен, а затичаш ли се, няма да се спънеш.</verse>
				<verse number="13">Придържай се здраво към поуката, не я изоставяй. Пази я, понеже тя е твоят живот.</verse>
				<verse number="14">Не стъпвай в пътеката на нечестивите и не ходи в пътя на лошите.</verse>
				<verse number="15">Отбегни го, не минавай по него, отстрани се от него и не го пресичай,</verse>
				<verse number="16">защото те не заспиват, докато не сторят зло, и сън не ги хваща, докато не спънат някого.</verse>
				<verse number="17">Защото те ядат хляб от беззаконие и пият вино от неправда.</verse>
				<verse number="18">Но пътеката на праведните е като бляскава светлина, която свети все по-силно към пладне.</verse>
				<verse number="19">А пътят на нечестивите е като тъмнина — те не знаят в какво ще се спънат.</verse>
				<verse number="20">Сине, внимавай в думите ми и наведи ухото си към словата ми;</verse>
				<verse number="21">да не се отделят от твоите очи, пази ги вътре в сърцето си,</verse>
				<verse number="22">защото те са живот за онзи, който ги е намерил, и здраве за цялото тяло.</verse>
				<verse number="23">От всичко, което трябва да пазиш, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.</verse>
				<verse number="24">Отхвърли от себе си развратеността на устата, отдалечи от себе си лъжливостта на устните.</verse>
				<verse number="25">Очите ти да гледат право и погледът ти да бъдат отправен право пред тебе.</verse>
				<verse number="26">Обмисли пътеката за краката си и всичките ти пътища да бъдат здраво насочени направо.</verse>
				<verse number="27">Не се отбивай нито надясно, нито наляво, отдалечи краката си от злото.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Сине, внимавай в мъдростта ми и наведи ухото си към моето разбиране,</verse>
				<verse number="2">за да запазиш разумност и устните ти да следват знанието,</verse>
				<verse number="3">защото от устните на чуждата жена тече мед и нейните думи са по-мазни от зехтин,</verse>
				<verse number="4">но сетнините от нея са горчиви като пелин, остри като двуостър меч.</verse>
				<verse number="5">Нейните крака слизат към смъртта; стъпките ѝ стигат до преизподнята.</verse>
				<verse number="6">Така че пътят на живота ѝ не се проумява — нейните пътища са непостоянни, но тя не знае.</verse>
				<verse number="7">И така, синове, слушайте ме и не отстъпвайте от думите ми.</verse>
				<verse number="8">Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до входа на дома ѝ,</verse>
				<verse number="9">за да не дадеш силата си на други и годините си на жесток човек;</verse>
				<verse number="10">за да не насища чужди твоята сила и трудът ти да не отива за чужд дом.</verse>
				<verse number="11">И накрая ще охкаш, когато плътта ти и тялото ти бъдат изтощени,</verse>
				<verse number="12">и ще кажеш: „Защо мразех поучението и сърцето ми презираше упрека;</verse>
				<verse number="13">защо не се вслушах в гласа на своите учители и не скланях ухото си към моите наставници?</verse>
				<verse number="14">Почти изпаднах във всякакво зло сред култовото събрание и обществото!“</verse>
				<verse number="15">Пий вода от своя водоем и от онази, която извира от твоя кладенец.</verse>
				<verse number="16">Трябва ли изворите ти да се разливат по улицата, водните струи — по площадите?</verse>
				<verse number="17">Нека те бъдат само твои, а не и на чужди.</verse>
				<verse number="18">Нека твоят извор да бъде благословен и весели се с жената на своята младост</verse>
				<verse number="19">като с обична кошута и мила сърна: нейните гърди да те упояват по всяко време, винаги се опивай с любовта ѝ.</verse>
				<verse number="20">И защо, сине, ще се увличаш от чужда жена и да прегръщаш гърди на чужденка?</verse>
				<verse number="21">Защото пътищата на човека са пред очите на Господа и Той измерва всичките му пътеки;</verse>
				<verse number="22">собствените му престъпления хващат нечестивия и той е завързан с въжетата на своя грях.</verse>
				<verse number="23">Той умира, без да се поучи, и е заблуден от голямото си безумие.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Сине, ако си поръчителствал за своя ближен и си подал ръка за договореност на чужд човек,</verse>
				<verse number="2">ти си се впримчил с думите на своята уста, хванат си с думите на устата си.</verse>
				<verse number="3">Затова, сине, тъй като си паднал в ръцете на ближния си, избави се, като направиш това: иди, падни на колене и объркай ближния си.</verse>
				<verse number="4">Не давай сън на очите си и дрямка на клепачите си.</verse>
				<verse number="5">Спасявай се като сърна от ръката на ловеца и като птица от ръката на птицеловеца.</verse>
				<verse number="6">Иди при мравката, ленивецо, виж нейните постъпки и бъди мъдър.</verse>
				<verse number="7">Тя няма началник, нито надзирател или управител,</verse>
				<verse number="8">но приготвя храната си лете, събира по жътва, каквото ще яде.</verse>
				<verse number="9">Докога ще спиш, ленивецо? Кога ще станеш от сън?</verse>
				<verse number="10">Малко сън, малко дрямка, малко леност със сгънати ръце,</verse>
				<verse number="11">но сиромашията ще дойде върху тебе като пътник и немотията ти като въоръжен мъж.</verse>
				<verse number="12">Лукав човек, човек грешник е онзи, който ходи с измамна уста,</verse>
				<verse number="13">намигва с очите си, говори с краката си, дава знак с пръстите си,</verse>
				<verse number="14">сърцето му е коварно: измисля зло по всяко време, сее раздори.</verse>
				<verse number="15">Затова неговата гибел ще дойде внезапно, изведнаж ще бъде съсипан непоправимо.</verse>
				<verse number="16">Ето шест неща, които Господ мрази, дори седем, които са отвращение за Него:</verse>
				<verse number="17">горделиви очи, лъжлив език и ръце, които проливат невинна кръв,</verse>
				<verse number="18">сърце, което замисля зли кроежи, крака, които тичат бързо към зло,</verse>
				<verse number="19">лъжесвидетел, който изрича лъжи, и онзи, който сее раздор между братя.</verse>
				<verse number="20">Сине, спазвай заповедите на баща си и не отхвърляй поуката от майка си.</verse>
				<verse number="21">Привържи ги завинаги към сърцето си, закачи ги на шията си.</verse>
				<verse number="22">Когато ходиш, те ще те ръководят; когато легнеш да спиш, ще те пазят; събудиш ли се, ще ти говорят:</verse>
				<verse number="23">защото заповедта е светилник и поуката — светлина, а поучителните назидания са пътят към живота,</verse>
				<verse number="24">за да те пазят от порочна жена, от ласкателния език на чужда.</verse>
				<verse number="25">Не пожелавай хубостта ѝ в сърцето си и да не те плени с клепките си,</verse>
				<verse number="26">защото заради блудница човек изпада в нужда за парче хляб, а жената на друг улавя многоценната душа.</verse>
				<verse number="27">Може ли някой да постави огън в пазвата си, без да изгорят дрехите му?</verse>
				<verse number="28">Може ли някой да ходи по нажежени въглени, без да изгори краката си?</verse>
				<verse number="29">Това същото става и с онзи, който влиза при жената на ближния си: който се допре до нея, няма да остане без вина.</verse>
				<verse number="30">Не се прощава на крадеца, дори ако краде, за да се насити, когато е гладен.</verse>
				<verse number="31">Хванат ли го, той трябва да заплати седмократно, би могъл да даде целия имот на дома си.</verse>
				<verse number="32">Онзи, който прелюбодейства с жена, е безумен; който прави това, би погубил душата си.</verse>
				<verse number="33">Той ще намери бой и срам и безчестието му няма да се изглади,</verse>
				<verse number="34">защото ревнивостта разгаря яростта на мъжа и той няма да щади в деня на възмездието;</verse>
				<verse number="35">няма да приеме никакъв откуп и няма да се задоволи, дори ако увеличаваш даровете.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Сине мой, пази думите ми и съхранявай заповедите ми в себе си.</verse>
				<verse number="2">Пази заповедите ми и ще живееш, пази и поуката ми като зеницата на очите си.</verse>
				<verse number="3">Вържи ги и на пръстите си, напиши ги на скрижалите на сърцето си.</verse>
				<verse number="4">Кажи на премъдростта: „Ти си моя сестра!“, и наречи разума свой сродник,</verse>
				<verse number="5">за да те пазят от чужда жена, която ласкае с думите си.</verse>
				<verse number="6">Защото погледнах от прозореца на къщата си през решетката му</verse>
				<verse number="7">и видях между неопитните, различих между младежите един неразумен млад,</verse>
				<verse number="8">който минаваше по улицата близо до ъгъла ѝ и който вървеше по пътя към нейната къща</verse>
				<verse number="9">по здрач, когато се свечеряваше, в тъмнината на нощта и в мрака.</verse>
				<verse number="10">И ето насреща му жена, облечена като блудница и с коварно сърце,</verse>
				<verse number="11">бъбрива и необуздана, краката ѝ не се спират вкъщи:</verse>
				<verse number="12">ту на улицата, ту по площадите, и при всеки ъгъл причаква някого.</verse>
				<verse number="13">Тя го сграбчи, целуна го и с безсрамно лице му каза:</verse>
				<verse number="14">„Имам мирни жертви. Днес изпълних оброците си.</verse>
				<verse number="15">Затова излязох насреща ти, за да те потърся, и те намерих.</verse>
				<verse number="16">Постлала съм леглото си с покривки, с разноцветни тъкани от Египет.</verse>
				<verse number="17">Покадих леглото си със смирна, алое и канела.</verse>
				<verse number="18">Ела, ще се опиваме от любов, ще се насладим на милувки,</verse>
				<verse number="19">защото мъжът ми не е у дома. Той замина на дълъг път.</verse>
				<verse number="20">Взе кесия сребро със себе си. Ще се върне вкъщи при пълнолуние.“</verse>
				<verse number="21">Тя го увлече с многото си убеждаващи думи, завладя го с ласкави уста.</verse>
				<verse number="22">Той тръгна веднага след нея, както вол отива на клане, както елен — срещу изстрел,</verse>
				<verse number="23">докато стрелата прониже черния му дроб, както птица се хвърля в примка и не знае, че е за нейна гибел.</verse>
				<verse number="24">И така, синове, чуйте ме и внимавайте в думите ми!</verse>
				<verse number="25">Да не се отклонява сърцето по нейния път; не скитай по пътеките ѝ,</verse>
				<verse number="26">защото тя мнозина е повалила ранени и мнозина са убити от нея.</verse>
				<verse number="27">Нейният дом е път към преизподнята, който води надолу към помещенията на смъртта.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">Не зове ли мъдростта? И разумът не издига ли своя глас?</verse>
				<verse number="2">Тя застава навръх височините край пътя, по кръстовищата.</verse>
				<verse number="3">Тя зове край отворените порти на града, при входа на вратите:</verse>
				<verse number="4">„Към вас, хора, отправям зов и моят глас призовава човешките синове!</verse>
				<verse number="5">Научете се, неразумни, на благоразумие и вие, глупци, придобийте разум.</verse>
				<verse number="6">Слушайте, защото ще говоря важни неща и устните ми ще произнесат справедливи думи,</verse>
				<verse number="7">защото езикът ми ще изговори истината, а нечестието е отвратително за устата ми.</verse>
				<verse number="8">Всички думи на устата ми са справедливи; в тях няма коварство и извратеност.</verse>
				<verse number="9">Всички те са ясни за разумния и за онези, които намират знанието.</verse>
				<verse number="10">Приемете поуката ми, а не сребро, и по-добре знание, отколкото отбрано злато,</verse>
				<verse number="11">защото мъдростта е по-добра от бисери и всички желани неща не могат да се сравнят с нея.</verse>
				<verse number="12">Аз, премъдростта, живея с разума и търся знание и благоразумие.</verse>
				<verse number="13">Страх от Господа е да се отхвърля злото; мразя гордостта и високомерието, лошия път и развратените думи.</verse>
				<verse number="14">Мои са съветът и здравомислието, аз съм разумът, у мене е силата.</verse>
				<verse number="15">Чрез мене царуват царете и властителите узаконяват правдата.</verse>
				<verse number="16">Чрез мене управляват князете и велможите, всички отсъждат справедливо.</verse>
				<verse number="17">Обичам тези, които ме обичат, и ще ме намерят онези, които ме търсят.</verse>
				<verse number="18">Аз притежавам богатството и славата, трайното съкровище и правдата.</verse>
				<verse number="19">Плодовете ми са по-добри от злато, дори от най-чисто злато, и ползата от мене е по-добра от фино сребро.</verse>
				<verse number="20">Аз вървя по пътя на правдата, по пътеките на правосъдието,</verse>
				<verse number="21">за да дам на тези, които ме обичат, да наследят правдата и да напълнят съкровищниците.</verse>
				<verse number="22">Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време.</verse>
				<verse number="23">Аз бях поставена преди векове, отначало, преди земята да бъде създадена.</verse>
				<verse number="24">Аз съм родена, когато бездните ги нямаше, когато нямаше извори, изобилни с вода.</verse>
				<verse number="25">Бях родена преди планините да бъдат поставени, преди хълмовете,</verse>
				<verse number="26">преди Бог да беше създал земята и полетата, нито първите прашинки на вселената.</verse>
				<verse number="27">Аз бях там, когато установяваше небесата. Когато очертаваше хоризонта по лицето на бездната,</verse>
				<verse number="28">когато укрепяваше облаците, когато правеше изворите на бездната силни,</verse>
				<verse number="29">когато даваше закона Си на морето, водите да не престъпват неговите граници, когато полагаше основите на земята —</verse>
				<verse number="30">аз бях до Бога — вярна, и бях радост всеки ден, веселяща се пред лицето Му през цялото време.</verse>
				<verse number="31">Веселях се на обитаемата част на Неговата земя и радостта ми беше с човешките синове.</verse>
				<verse number="32">И така, деца, послушайте ме: блажени са тези, които спазват пътищата ми!</verse>
				<verse number="33">Послушайте поуката, бъдете мъдри и не отстъпвайте от нея.</verse>
				<verse number="34">Блажен е онзи човек, който ме слуша, като бодърства всеки ден при моите врати и стои на стража при входа ми,</verse>
				<verse number="35">защото онзи, който ме е намерил, ще получи благоволение от Господа.</verse>
				<verse number="36">А онзи, който пропуска да ме намери, нанася вреда на душата си, и които ме мразят, обичат смъртта.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Премъдростта си създаде дом, издяла седемте му стълба,</verse>
				<verse number="2">закла жертва, размеси виното, приготви трапезата си.</verse>
				<verse number="3">Тя изпрати слугините си да призовават по най-високите места на града:</verse>
				<verse number="4">„Който е неразумен, нека се обърне насам!“ И на безумните тя каза:</verse>
				<verse number="5">„Елате, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила.</verse>
				<verse number="6">Изоставете неразумността и ще живеете, и вървете по пътя на разума.“</verse>
				<verse number="7">Който поучава присмехулника, ще получи безславие, и който изобличава нечестивия — петно.</verse>
				<verse number="8">Не изобличавай присмехулника, за да не те намрази. Изобличавай мъдрия, той ще те обикне.</verse>
				<verse number="9">Дай съвет на мъдрия и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния и той ще напредне в знанието.</verse>
				<verse number="10">Страхопочитанието пред Господа е начало на мъдростта, и познанието на Всесвятия е разум,</verse>
				<verse number="11">защото заради мене ще се умножат дните ти и ще ти се прибавят години на живот.</verse>
				<verse number="12">Ако си мъдър, ти си мъдър за себе си, и ако си присмехулник, ти сам ще понесеш последствията.</verse>
				<verse number="13">Безразсъдната жена е бъбрива, глупава и нищо не разбира.</verse>
				<verse number="14">Тя седи при вратата на къщата си, на стол по най-високите места в града,</verse>
				<verse number="15">за да вика на минувачите, които вървят по пътя си:</verse>
				<verse number="16">„Който е глупав, нека се отбие тука!“ На неразумния казва:</verse>
				<verse number="17">„Крадената вода е сладка и укритият хляб е приятен“.</verse>
				<verse number="18">Но той не знае, че там са мъртъвците и че поканените от нея са в дълбочините на преизподнята.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Мъдрият син радва баща си, а глупавият син е тъга за майка си.</verse>
				<verse number="2">Съкровищата, придобити неправедно, не са полезни, а правдата избавя от смърт.</verse>
				<verse number="3">Господ няма да остави душата на праведника да гладува, а алчността на нечестивите отхвърля.</verse>
				<verse number="4">Ленивата ръка докарва сиромашия, а ръката на прилежния обогатява.</verse>
				<verse number="5">Който събира през лятото, е разумен син, а който спи по жътва, е син за срам.</verse>
				<verse number="6">Благословии почиват върху главата на праведника, а в устата на нечестивите се крие насилие.</verse>
				<verse number="7">Споменът за праведника ще пребъде благословен, а името на нечестивия ще бъде заличено.</verse>
				<verse number="8">Мъдрият по сърце възприема заповедите, а говорещият глупости пропада.</verse>
				<verse number="9">Който постъпва непорочно, ходи безопасно, а който изкривява пътищата си, ще бъде разкрит.</verse>
				<verse number="10">Който намига с око, причинява тъга, говорещият глупости пропада.</verse>
				<verse number="11">Устата на праведника е извор за живот, а в устата на нечестивите се крие насилие.</verse>
				<verse number="12">Омразата повдига раздори, а любовта покрива всички грехове.</verse>
				<verse number="13">В устата на разумния има мъдрост, а тоягата е за гърба на неразумния.</verse>
				<verse number="14">Мъдрите съхраняват знанието, а устата на глупеца носи близка гибел.</verse>
				<verse number="15">Имотът на богатия е неговият укрепен град, а съсипия за бедните е тяхната сиромашия.</verse>
				<verse number="16">Придобивката на праведния води към живот, успехът на нечестивия — към грях.</verse>
				<verse number="17">Който спазва поуката, той е на пътя към живота, а онзи, който изоставя изобличението, се заблуждава.</verse>
				<verse number="18">Който спотайва омраза, има лъжлива уста; и който пръска клевети, е глупав.</verse>
				<verse number="19">При много говорене грехът е неизбежен, а който въздържа устата си, е разумен.</verse>
				<verse number="20">Езикът на праведника е отбрано сребро, а сърцето на нечестивите е нищожно.</verse>
				<verse number="21">Устата на праведника храни мнозина, а глупавите умират от недостиг на разум.</verse>
				<verse number="22">Благословението от Господа обогатява и не носи скръб със себе си.</verse>
				<verse number="23">Забава за глупака е да върши срамно нещо, а на разумния е свойствена мъдрост.</verse>
				<verse number="24">Това, от което се плаши нечестивият, ще го постигне, а което желае праведният, ще му се изпълни.</verse>
				<verse number="25">Нечестивият ще изчезне, както минава вихърът, а праведният е върху вечни основи.</verse>
				<verse number="26">Каквото е оцетът за зъбите и димът за очите, това е ленивецът за онези, които го изпращат за нещо.</verse>
				<verse number="27">Страхопочитанието към Господа прибавя дни, а годините на нечестивите ще бъдат съкратени.</verse>
				<verse number="28">Надеждата на праведния създава радост, а надеждата на нечестивите пропада.</verse>
				<verse number="29">Пътят на Господа е крепост на непорочните, а е гибел за онези, които вършат беззаконие.</verse>
				<verse number="30">Праведникът няма да се поклати за вечни времена, а нечестивите няма да живеят на земята.</verse>
				<verse number="31">Устата на праведника носи плода на мъдростта, а лъжливият език ще бъде отсечен.</verse>
				<verse number="32">Устата на праведника носи благоприятното, а устата на нечестивите — развратеност.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Неточни везни са отвратителни за Господа, а точно измерване Му е приятно.</verse>
				<verse number="2">Дойде ли гордост, ще дойде безчестие, а мъдростта е със скромните.</verse>
				<verse number="3">Невинността на справедливите ще ги води, а извратеността на коварните ще ги погуби.</verse>
				<verse number="4">Богатството не е от полза в Деня на гнева, а правдата спасява от смърт.</verse>
				<verse number="5">Правдата на непорочния ще изправя пътя му, а нечестивият ще падне поради своето нечестие.</verse>
				<verse number="6">Правдата на справедливите ще ги спаси, а отстъпниците ще бъдат пленени от беззаконните си желания.</verse>
				<verse number="7">Със смъртта на нечестивия човек изчезва очакването му и надеждите на беззаконните ще загинат.</verse>
				<verse number="8">Праведникът се избавя от бедата, а нечестивият вместо него пада в нея.</verse>
				<verse number="9">Лицемерът погубва с уста ближния си, а праведниците се спасяват чрез знание.</verse>
				<verse number="10">Когато праведниците благоденстват, градът се весели, а когато нечестивите загиват, тържествува.</verse>
				<verse number="11">Градът се въздига чрез благословението на правдолюбците, а чрез устата на нечестивите се разрушава.</verse>
				<verse number="12">Който презира ближния си, е неразумен, а разумният човек запазва мълчание.</verse>
				<verse number="13">Сплетникът обикаля и издава тайната, а верният човек запазва тайната.</verse>
				<verse number="14">Когато няма обмисленост в ръководството, народът пропада, а при много съветници има благоденствие.</verse>
				<verse number="15">Който поръчителства за чужд човек, ще получи зло, а който отклонява поръчителството, ще бъде в безопасност.</verse>
				<verse number="16">Добронравната жена придобива почит, а усърдните придобиват богатство.</verse>
				<verse number="17">Милосърдният мъж прави добро на душата си, а жестокосърдечният донася скръб на плътта си.</verse>
				<verse number="18">Нечестивият получава измамна печалба, но който сее правда, наградата му е истинска.</verse>
				<verse number="19">Истинската праведност носи живот, а който се стреми към злото, насочва се към смъртта си.</verse>
				<verse number="20">Развратените по сърце са отвратителни за Господа, а непорочните в пътя си са Му приятни.</verse>
				<verse number="21">Можеш да бъдеш сигурен, че порочният няма да остане ненаказан, а потомството на праведниците ще се избави.</verse>
				<verse number="22">Каквото е златната халка на носа на свиня, това е красивата, но без разум жена.</verse>
				<verse number="23">Желанието на праведните е за добро, а очакването на нечестивите е нахалство.</verse>
				<verse number="24">Който раздава щедро, ще му се прибави още, а който пести без мярка, остава беден.</verse>
				<verse number="25">Добротворната душа ще бъде наситена и който утолява жаждата на други, ще бъде напоен.</verse>
				<verse number="26">Който задържа житото, народът ще го проклина, а който го продава, благословението ще бъде върху главата му.</verse>
				<verse number="27">Който се стреми прилежно към добро, търси благоволение, а който търси зло, то ще го намери.</verse>
				<verse number="28">Който се надява на богатството си, ще пропадне, а праведниците ще бъдат като зелен лист.</verse>
				<verse number="29">Който разсипва дома си, ще наследи вятъра, а глупавият ще слугува на мъдрия.</verse>
				<verse number="30">Плодът на праведника е дърво на живот и мъдрият привлича душите.</verse>
				<verse number="31">Ако на праведника се въздава на земята, толкова повече на нечестивия и на грешника.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Който обича поуката, обича знанието, а който мрази изобличението, е глупав.</verse>
				<verse number="2">Добрият намира благоволение пред Господа, а който замисля зло, Той ще го осъди.</verse>
				<verse number="3">Човек не може да се утвърди чрез нечестие, а коренът на праведните е непоклатим.</verse>
				<verse number="4">Добродетелната жена е венец на мъжа си, а безсрамната е като гнилота в костите му.</verse>
				<verse number="5">Помислите на праведните са справедливи, а кроежите на нечестивите са измамни.</verse>
				<verse number="6">Думите на нечестивите дебнат да пролеят кръв, а устата на праведните ги избавят.</verse>
				<verse number="7">Нечестивите ще бъдат съборени и ще изчезнат, а домът на праведните ще устои.</verse>
				<verse number="8">Човекът е хвален според разума му, а този с развратено сърце ще бъде презиран.</verse>
				<verse number="9">По-добре човек да е малко зачитан, но да има слуга, отколкото да претендира да бъде почитан, а да няма хляб.</verse>
				<verse number="10">Праведникът се грижи за живота на добитъка си, а сърцето на нечестивите е жестоко.</verse>
				<verse number="11">Който обработва земята си, ще се насища с хляб, а който се стреми към безполезни неща, е без разум.</verse>
				<verse number="12">Нечестивият желае капана на злите, а коренът на праведните дава добър плод.</verse>
				<verse number="13">Нечестивият се хваща в примка чрез греховната уста, а праведникът ще се отърве от беда.</verse>
				<verse number="14">Човек се насища с добрина от плода на устата си и му се въздава според делата на ръцете му.</verse>
				<verse number="15">Пътят на глупака е прав в неговите очи, но който слуша съвет, е мъдър.</verse>
				<verse number="16">Глупавият изказва веднага негодуванието си, а благоразумният скрива, че е оскърбен.</verse>
				<verse number="17">Който разпространява истината, възвестява правда, а лъжесвидетелят — измама.</verse>
				<verse number="18">Който празнослови, пронизва като с меч, а езикът на мъдрите изцелява.</verse>
				<verse number="19">Правдивата уста пребъдва вечно, а лъжливият език — само миг.</verse>
				<verse number="20">В сърцето на тези, които замислят зло, има коварство, а тези, които съветват за мир, имат радост.</verse>
				<verse number="21">Бедата няма да докосне праведника, а нечестивите ще се изпълнят със злощастие.</verse>
				<verse number="22">Лъжливите уста са отвратителни за Господа, а онези, които говорят истината, са Му приятни.</verse>
				<verse number="23">Умният човек прикрива знанието си скромно, а сърцето на глупавите изказва глупост.</verse>
				<verse number="24">Ръката на прилежните ще управлява, а ленивата ръка ще робува.</verse>
				<verse number="25">Тъгата в сърцето на човека го сломява, а добрата дума му дава радост.</verse>
				<verse number="26">Праведният води ближния си по правилен път, а пътят на нечестивите ги вкарва в заблуда.</verse>
				<verse number="27">Ленивецът не пече лова си, а имотът на човека е ценен за прилежния.</verse>
				<verse number="28">В пътя на правдата има живот и в нейната пътека няма смърт.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Мъдрият син слуша бащината поука, а необузданият не чува изобличаването.</verse>
				<verse number="2">Човек ще вкуси добро от плода на устата си, а душата на лъжливите носи насилие.</verse>
				<verse number="3">Който пази устата си, той предпазва душата си; който широко разтваря устата си, той ще загине.</verse>
				<verse number="4">Душата на ленивеца желае, но напразно, а душата на прилежните ще се насити.</verse>
				<verse number="5">Праведникът мрази лъжливата дума, а нечестивият постъпва подло и срамно.</verse>
				<verse number="6">Правдата пази онзи, който живее непорочно, а нечестието съсипва грешника.</verse>
				<verse number="7">Един се прави на богат, а няма нищо, друг се преструва на беден, а има голямо богатство.</verse>
				<verse number="8">С богатството си човек откупва живота си, а бедният не обръща внимание на заплаха.</verse>
				<verse number="9">Светлината на праведниците блести весело, а светилникът на нечестивите угасва.</verse>
				<verse number="10">От гордостта произлиза раздор, а мъдростта е с онези, които се съветват.</verse>
				<verse number="11">Богатство, спечелено без труд, намалява, а който събира постепенно, ще го умножи.</verse>
				<verse number="12">Несбъдната надежда потиска сърцето, а изпълненото желание е дърво за живот.</verse>
				<verse number="13">Който не обръща внимание на словото, ще си плати, а който почита Божията заповед, ще бъде възнаграден.</verse>
				<verse number="14">Поуката на мъдрия е извор за живот — отдалечава от мрежите на смъртта.</verse>
				<verse number="15">Добрият разум дава милост, а пътят на неверните е жесток.</verse>
				<verse number="16">Всеки благоразумен работи със знание, а глупавият разпространява глупост.</verse>
				<verse number="17">Нечестивият пратеник изпада в беда, а верният посланик носи избавление.</verse>
				<verse number="18">Немотията и срамът идват върху този, който пренебрегва поуката, а който се съобразява с укора, ще бъде почетен.</verse>
				<verse number="19">Изпълненото желание е наслада за душата, но за глупавите отклоняването от злото е отвратително.</verse>
				<verse number="20">Който общува с мъдри, ще стане мъдър, а който другарува с глупави, ще страда зле.</verse>
				<verse number="21">Злото преследва грешниците, а на праведниците ще се въздава добро.</verse>
				<verse number="22">Добрият оставя наследството и на внуци, а богатството на грешния се запазва за праведния.</verse>
				<verse number="23">Много храна има и на нивата на бедния, но някои загиват от липса на справедливост.</verse>
				<verse number="24">Който жали тоягата си, мрази сина си, който го обича, отрано го наказва.</verse>
				<verse number="25">Праведникът яде до насита, а коремът на нечестивите ще търпи лишение.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Мъдрата жена съгражда дома си, а глупавата го съсипва с ръцете си.</verse>
				<verse number="2">Който се бои от Господа, ходи в правия път, а който е извратен в своя път, нехае за Него.</verse>
				<verse number="3">В устата на глупеца е пръчката на гордостта му, а устата на мъдрите ще ги пазят.</verse>
				<verse number="4">Където няма волове, яслите са празни, а чрез силата на вола идват големите добиви.</verse>
				<verse number="5">Истинният свидетел не лъже, а лъжливият свидетел пръска лъжа.</verse>
				<verse number="6">Необузданият търси мъдрост и не я намира, а за разумния знанието е лесно.</verse>
				<verse number="7">Отмини от глупавия човек, у когото не забелязваш разумна уста.</verse>
				<verse number="8">Мъдростта на умния е да знае пътя си, а глупостта на неразумните е заблуда.</verse>
				<verse number="9">Глупците се присмиват над вината, а сред праведните има Божие благоволение.</verse>
				<verse number="10">Сърцето познава горчивината на живота си и чуждият човек не споделя радостта му.</verse>
				<verse number="11">Къщата на нечестивите ще се съсипе, а шатрата на праведните ще преуспее.</verse>
				<verse number="12">Има път, който изглежда прав на човека, а краят му е по пътищата на смъртта.</verse>
				<verse number="13">И при смях понякога сърцето боли; и краят на радостта може да бъде тъга.</verse>
				<verse number="14">Развратеният ще се насити на своите пътища, а добрият — на своите.</verse>
				<verse number="15">Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в своите стъпки.</verse>
				<verse number="16">Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а глупавият е надменен и самонадеян.</verse>
				<verse number="17">Сприхавият върши глупости, а който замисля зло, е омразен.</verse>
				<verse number="18">Неразумният получава за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание.</verse>
				<verse number="19">Злите ще се преклонят пред добрите и нечестивите — при портите на праведника.</verse>
				<verse number="20">Сиромахът е мразен дори от своите ближни, а мнозина обичат богатия.</verse>
				<verse number="21">Който презира ближния си, съгрешава, а който проявява милост към бедните, е благословен.</verse>
				<verse number="22">Не се ли заблуждават онези, които замислят зло? Но към онези, които мислят добро, ще има милост и вярност.</verse>
				<verse number="23">От всеки труд има полза, а от празнословие има само вреда.</verse>
				<verse number="24">Венец на мъдрите е богатството им, а глупостта на глупците си остава глупост.</verse>
				<verse number="25">Истинният свидетел спасява живот, а който разпространява лъжи, носи измама.</verse>
				<verse number="26">В страха пред Господа има твърда увереност и Той ще бъде прибежище за Своите синове.</verse>
				<verse number="27">Страхопочитанието пред Господа е извор на живот, отдалечава от мрежите на смъртта.</verse>
				<verse number="28">Многоброният народ е слава за царя, а малобройният народ е съсипия за княза.</verse>
				<verse number="29">Който е търпелив, показва благоразумие, а който се гневи бързо, проявява глупост.</verse>
				<verse number="30">Спокойното сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите.</verse>
				<verse number="31">Който притеснява сиромаха, укорява Твореца му, а който проявява милост към нуждаещите се, почита Твореца.</verse>
				<verse number="32">Нечестивият ще бъде отхвърлен за своето зло, а праведникът има упование и при смъртта си.</verse>
				<verse number="33">Мъдростта почива в сърцето на разумния, а и сред неразумните се вижда.</verse>
				<verse number="34">Правдата възвисява народа, а грехът безчести народите.</verse>
				<verse number="35">Царят е добронамерен към разумния слуга, а се гневи на онзи, който върши срамни дела.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">Кроткият отговор отклонява от гняв, а обидната дума възбужда гняв.</verse>
				<verse number="2">Езикът на мъдрите изразява добри знания, а устата на неразумния изригва глупост.</verse>
				<verse number="3">Очите на Господа са на всяко място, наблюдават зли и добри.</verse>
				<verse number="4">Кроткият език е дърво на живота, а необузданият съкрушава духа.</verse>
				<verse number="5">Неразумният нехае към бащината поука, а който се съобразява с изобличението, е благоразумен.</verse>
				<verse number="6">В дома на праведника има изобилно съкровище, а в придобивката на нечестивия — разсипия.</verse>
				<verse number="7">Устата на мъдрите разнася знание, а сърцето на неразумните не прави така.</verse>
				<verse number="8">Жертвата на нечестивите е отвратителна за Господа, а молитвата на праведните Му е приятна.</verse>
				<verse number="9">Пътят на нечестивия е отвратителен за Господа, а който следва правдата, Той него обича.</verse>
				<verse number="10">Има тежко наказание за онзи, който се отбива от пътя, и който мрази изобличението, ще загине.</verse>
				<verse number="11">Преизподнята и погибелта са открити пред Господа, още повече и сърцата на човешките синове.</verse>
				<verse number="12">Който не обича онзи, който го изобличава, няма да отиде при мъдрите.</verse>
				<verse number="13">Веселото сърце прави лицето засмяно, а при сърдечна скръб духът е съкрушен.</verse>
				<verse number="14">Разумното сърце търси знание, а устата на неразумните се хранят с глупости.</verse>
				<verse number="15">За изпадналия всички дни са лоши, а на когото сърцето е весело, у него винаги е празник.</verse>
				<verse number="16">По-добре малко, но със страх пред Господа, отколкото голямо богатство и с него тревога.</verse>
				<verse number="17">По-добре ястие от зеленчук и с него любов, отколкото угоен вол и с него омраза.</verse>
				<verse number="18">Гневният човек причинява раздор, а търпеливият уталожва разприте.</verse>
				<verse number="19">Пътят на мързеливия е като плет от тръни, а пътят на праведния е равен.</verse>
				<verse number="20">Мъдрият син радва баща си, а неразумният син нехае за майка си.</verse>
				<verse number="21">Глупостта е радост за неразумния, а разумният човек ходи по правия път.</verse>
				<verse number="22">Където няма обсъждане, намеренията пропадат, а при множество съветници те се утвърждават.</verse>
				<verse number="23">Човек изпитва радост от подходящия отговор на устата си, а колко добра е думата, казана навреме!</verse>
				<verse number="24">За мъдрия пътят на живота върви нагоре, за да се отклони от преизподнята долу.</verse>
				<verse number="25">Господ ще съсипе дома на горделивия, а ще утвърди междата на вдовицата.</verse>
				<verse number="26">Лошите замисли са отвратителни пред Господа, а чистите думи са му приятни.</verse>
				<verse number="27">Користолюбивият разваля своя дом, а който мрази подкупи, ще живее.</verse>
				<verse number="28">Сърцето на праведния обмисля отговора си, а устата на нечестивите изригват зло.</verse>
				<verse number="29">Господ е далече от нечестивите, а чува молитвата на праведните.</verse>
				<verse number="30">Светлият поглед весели сърцето, добрата вест укрепва костите.</verse>
				<verse number="31">Ухото, внимателно към животворната поука, обитава сред мъдрите.</verse>
				<verse number="32">Който отхвърля поуката, нехае за душата си, а който се вслушва в изобличението, придобива разум.</verse>
				<verse number="33">Страхопочитанието пред Господа учи на мъдрост и смирението предшества славата.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">Замислите на сърцето принадлежат на човека, а отговорът на езика е от Господа.</verse>
				<verse number="2">Всички пътища на човека са чисти в очите му, но Господ преценява душите.</verse>
				<verse number="3">Предайте делата си на Господа и замислите ще се утвърдят.</verse>
				<verse number="4">Господ е направил всичко заради Себе Си, дори нечестивия пази за злочестия ден.</verse>
				<verse number="5">Всеки горделив по сърце е отвратителен пред Господа, сигурно е, че няма да остане ненаказан.</verse>
				<verse number="6">Вината се очиства с милосърдие и вярност и злото се избягва със страхопочитание пред Господа.</verse>
				<verse number="7">Когато пътищата на човека са приятни на Господа, Той примирява и враговете му с него.</verse>
				<verse number="8">По-добре малко с правда, отколкото много печалби с неправда.</verse>
				<verse number="9">Сърцето на човека замисля своя път, а Господ насочва стъпките му.</verse>
				<verse number="10">Вдъхновението идва чрез устата на царя; неговата уста не трябва да греши за присъдата.</verse>
				<verse number="11">Точните теглилки и везни са от Господа, всички тежести за мерене в торбата са Негово дело.</verse>
				<verse number="12">Вършенето на беззаконие е отвратително за царете, защото престол се утвърждава с правда.</verse>
				<verse number="13">Правдивите уста са приятни за царете; те обичат онзи, който говори истината.</verse>
				<verse number="14">Царският гняв е вестител за смърт, а мъдрият човек ще го усмири.</verse>
				<verse number="15">Във ведрото лице на царя има живот, а благоволението му е като облак закъснял дъжд.</verse>
				<verse number="16">Много по-добре е да придобиеш мъдрост, отколкото злато, и за предпочитане е да придобиеш разум, отколкото отбрано сребро.</verse>
				<verse number="17">Пътят на праведните е да се отклоняват от злото; който спазва своя път, пази живота си.</verse>
				<verse number="18">Гордостта върви преди гибелта и надменността — преди падението.</verse>
				<verse number="19">По-добре да има духовно смирение заедно с кротки, отколкото да се дели плячка с горделиви.</verse>
				<verse number="20">Който върши делото си мъдро, ще намери добро; и блажен е онзи, който се уповава на Господа.</verse>
				<verse number="21">Мъдрият по сърце ще бъде наричан благоразумен и благостта на устата ще увеличи кръгозора.</verse>
				<verse number="22">Разумът е извор на живот за онези, които го имат, а поучаването от страна на неразумните е глупост.</verse>
				<verse number="23">Сърцето на мъдрия прави устата му разумна и увеличава убедителността на думите му.</verse>
				<verse number="24">Благите думи са пита мед — сладка за душата, лековита за тялото.</verse>
				<verse number="25">Има път, който изглежда прав за човека, но след него следват пътища към смъртта.</verse>
				<verse number="26">Желанието на работника работи за него, защото гладната му уста го насилва.</verse>
				<verse number="27">Човекът на злото подготвя зло и на устата му като че ли има разпален огън.</verse>
				<verse number="28">Развратеният човек пръска раздор и клюкарят разделя приятелите.</verse>
				<verse number="29">Насилникът измамва ближния си и го води по недобър път;</verse>
				<verse number="30">присвива очите си, за да измисли развратени неща; прехапвайки устни, извършва зло.</verse>
				<verse number="31">Белите коси са венец на славата, когато човек се намира по пътя на правдата.</verse>
				<verse number="32">Който не се гневи бързо, е по-добър от храбреца; и който владее духа си — от завоевателя на града.</verse>
				<verse number="33">Жребий се хвърля в полите на дрехата, но всичко, което той решава, е от Господа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">По-добре залък сух хляб и с него мир, отколкото къща, в която изобилно се пирува с жертвено месо, но в нея бушува раздор.</verse>
				<verse number="2">Благоразумният слуга владее над разпътния син и ще вземе дял от наследството с братята му.</verse>
				<verse number="3">Съдът за топене изпробва среброто, пещта — златото, а Господ подлага на изпитание сърцата.</verse>
				<verse number="4">Злосторникът се вслушва в беззаконието, лъжецът слуша езика на злото.</verse>
				<verse number="5">Който се надсмива над сиромаха, хули неговия Творец; който се радва на нещастието, няма да остане ненаказан.</verse>
				<verse number="6">Синовете на синовете са венец за старците и слава за децата са техните бащи.</verse>
				<verse number="7">Хубавата реч не подхожда на глупеца, още по-малко лъжливата уста — на знатен човек.</verse>
				<verse number="8">Подаръкът е безценен камък в очите на онзи, който го предлага; накъдето и да се обърне, ще успее.</verse>
				<verse number="9">Който прикрива грешките, търси дружба, а който отново напомня за тях, отдалечава приятеля.</verse>
				<verse number="10">Опасението от изобличаване въздейства по-силно на благоразумния, отколкото сто удара — на глупавия.</verse>
				<verse number="11">Злият човек търси само смутове, затова против него ще бъде изпратен страшен посланик.</verse>
				<verse number="12">По-добре е човек да срещне мечка, от която са грабнати мечетата, отколкото глупец с неговата глупост.</verse>
				<verse number="13">Който отплаща със зло за добро, нещастието няма да напусне къщата му.</verse>
				<verse number="14">Началото на свадата е като пробив на вода: отстъпи от свадата, преди да се е разпалила.</verse>
				<verse number="15">Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния — и двамата са гнусота пред Господа.</verse>
				<verse number="16">За какво са парите в ръцете на глупеца? Той няма разум, за да купи мъдрост.</verse>
				<verse number="17">Приятелят обича по всяко време и ще се яви като брат във време на бедствие.</verse>
				<verse number="18">Малоумният човек подава ръка и става поръчител за ближния си.</verse>
				<verse number="19">Който обича свадата, обича греха и който високо издига вратата си, търси да падне.</verse>
				<verse number="20">Коварното сърце няма да намери добро и онзи, който има лукав език, ще изпадне в беда.</verse>
				<verse number="21">Ако на някого се роди глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост.</verse>
				<verse number="22">Веселото сърце е благотворно за тялото, а отпадналият дух суши костите.</verse>
				<verse number="23">Нечестивият приема подкуп скрито, за да изкриви пътя на правосъдието.</verse>
				<verse number="24">Мъдростта стои пред лицето на благоразумния, а очите на глупеца блуждаят чак накрай земята.</verse>
				<verse number="25">Глупавият син създава неприятности за баща си и е мъка за тази, която го е родила.</verse>
				<verse number="26">Не е добро да наказваш невинния, нито да биеш благородния в разрез със справедливостта.</verse>
				<verse number="27">Човекът, който е въздържан в думите си, е умен, и благоразумният е хладнокръвен.</verse>
				<verse number="28">Дори глупецът може да се покаже мъдър, докато мълчи, и който затваря устата си, е благоразумен.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">Своенравният върви след своите прищевки и се обявява против всякакъв умен съвет.</verse>
				<verse number="2">Глупавият не се наслаждава от благоразумието, а само от показване на ума си.</verse>
				<verse number="3">С идването на нечестивия идва и презрението, а със срама — позорът.</verse>
				<verse number="4">Думите на човешките уста са дълбоки води, изворът на мъдростта е бликащ поток.</verse>
				<verse number="5">Не е добре да си благосклонен към виновния, за да отхвърлиш справедливия в съда.</verse>
				<verse number="6">Устата на глупеца водят към свада и думите му предизвикват побой.</verse>
				<verse number="7">Езикът на глупеца е гибел за него и устата му са примка за живота му.</verse>
				<verse number="8">Думите на клеветника звучат вълшебно, те се възприемат надълбоко.</verse>
				<verse number="9">Немарливият в работата си е брат на разсипника.</verse>
				<verse number="10">Името на Господа е яка кула; праведникът се скрива в нея и е сигурен.</verse>
				<verse number="11">Имотът на богатия е укрепен град за него и е като висока ограда във въображението му.</verse>
				<verse number="12">Сърцето на човека се възгордява преди падение, а преди прослава то се смирява.</verse>
				<verse number="13">Безумие и срам е за човека да дава отговор, преди да е изслушал.</verse>
				<verse number="14">Духът на човека го подкрепя в немощ, а кой може да подкрепи сломения дух?</verse>
				<verse number="15">Сърцето на благоразумния придобива знание, а ухото на мъдрите търси още знание.</verse>
				<verse number="16">Подаръкът, който дава човек, му отваря път и го довежда до големци.</verse>
				<verse number="17">В тъжбата си прав изглежда този, който започва пръв, но идва съперникът му и го подлага на изпитание.</verse>
				<verse number="18">Жребият прекъсва разприте и решава делата между силните.</verse>
				<verse number="19">Онеправданият брат е по-недостъпен от укрепен град и свадите са като ключалки на крепост.</verse>
				<verse number="20">От плода на човешката уста ще се насити коремът му; от произведеното от устата си той се нахранва добре.</verse>
				<verse number="21">Смърт и живот има в силата на езика и които го владеят, ще ядат от плодовете му.</verse>
				<verse number="22">Който е намерил съпруга, намерил е съкровище и е получил благоволение от Господа.</verse>
				<verse number="23">Сиромахът говори с молба, а богатият отговаря дръзко.</verse>
				<verse number="24">Има приятели, които си причиняват зло един на друг; но има и приятел, по-привързан и от брат.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">По-добре сиромах, който води непорочен живот, отколкото човек с лъжлива уста, при това и глупав.</verse>
				<verse number="2">Желание без знание е нещо недобро и който бърза с краката си, се препъва.</verse>
				<verse number="3">Глупостта на човека изкривява пътя му; сърцето на такъв безумец негодува даже против Господа.</verse>
				<verse number="4">Богатството привлича много приятели, а сиромаха го напуска и единственият му приятел.</verse>
				<verse number="5">Лъжесвидетелят няма да остане ненаказан и който говори лъжа, няма да се спаси от възмездие.</verse>
				<verse number="6">Мнозина търсят благоволението на големците и всеки иска да е приятел на щедрия човек.</verse>
				<verse number="7">Сиромахът е мразен от всичките си братя по плът, приятелите му странят от него още повече. Той тича след тях, за да поговори, но и това не постига.</verse>
				<verse number="8">Който придобива разум, обича живота си; който спазва благоразумие, намира добро.</verse>
				<verse number="9">Лъжесвидетелят няма да остане без наказание и който говори лъжа, ще загине.</verse>
				<verse number="10">Разкошът не подхожда на глупеца, още повече на роба — властване над князе.</verse>
				<verse number="11">Благоразумието прави човека дълготърпелив и най-достойното за него е да бъде снизходителен към грешките.</verse>
				<verse number="12">Гневът на царя е като рев на млад лъв, а благоволението му — като роса по тревата.</verse>
				<verse number="13">Глупавият син е нещастие за баща си и свадливата жена е като неспирно течащ улук.</verse>
				<verse number="14">Къщата и имотът са наследство от родителите, а благоразумната жена е от Господа.</verse>
				<verse number="15">Леността потопява в дълбок сън и ленивото същество ще търпи глад.</verse>
				<verse number="16">Който спазва заповедта, запазва живота си, а който не е внимателен в своите пътища, ще загине.</verse>
				<verse number="17">Който прави добро на сиромаха, дава в заем на Господа и Той ще му се отплати за извършеното благодеяние.</verse>
				<verse number="18">Наказвай сина си, докато има надежда, и не се смущавай от плача му.</verse>
				<verse number="19">Избухливият човек ще бъде наказан, защото, ако го съжалиш, трябва да прибавиш още наказание.</verse>
				<verse number="20">Слушай съвета и приемай наставлението, за да бъде завършекът ти край на мъдрец.</verse>
				<verse number="21">Много замисли изпълват сърцето на човека, но се сбъдва само предвиденото от Господа.</verse>
				<verse number="22">Радост за човека е да оказва милост и по-добре сиромах, отколкото лъжец.</verse>
				<verse number="23">Страхопочитанието пред Господа благославя за живот и който го има, ще спи спокойно нощем и няма да го постигне нещастие.</verse>
				<verse number="24">Ленивият човек потапя ръка в блюдото, но не иска да я повдигне до устата си.</verse>
				<verse number="25">Ако накажеш присмехулника, простият ще се вразуми; изобличиш ли благоразумния, той ще придобие знания.</verse>
				<verse number="26">Синът, който се отнася зле с баща си и прогонва майка си, постъпва безсрамно и безчестно.</verse>
				<verse number="27">Престани, сине мой, да се вслушваш в съвети, които те отклоняват от мъдрите слова.</verse>
				<verse number="28">Безсъвестният свидетел се гаври със съда и устата на нечестивите изригват злост.</verse>
				<verse number="29">Съдилища са подготвени за присмехулници, а ударите — за гърба на глупците.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">Виното е присмехулник, сикерът е шумящ; който се увлича по тях, е неблагоразумен.</verse>
				<verse number="2">Заплахата на царя е като рев на млад лъв: който раздразва гнева му, рискува своя живот.</verse>
				<verse number="3">Чест е за човека да се въздържа от спорове, а всеки глупец е избухлив.</verse>
				<verse number="4">Мързеливецът не иска да оре през есента; а потърси ли през лятото — тогава няма нищо.</verse>
				<verse number="5">Помислите в сърцето на човека са като дълбоки води, но разумният човек знае как да ги овладее.</verse>
				<verse number="6">Мнозина се хвалят с добродетелността си, но кой ще посочи истинския човек?</verse>
				<verse number="7">Праведният човек живее непорочно; неговите деца са щастливи наследници.</verse>
				<verse number="8">Царят, който седи на съдийски престол, отсява с очи всяко зло.</verse>
				<verse number="9">Кой може да каже: „Запазих чисто сърцето си, чист съм от греха си“?</verse>
				<verse number="10">Нееднаквите теглилки, нееднаквите мерки — и едното, и другото са мерзост пред Господа.</verse>
				<verse number="11">Дори и дете се изявява чрез постъпките си — дали поведението му е чисто и правилно.</verse>
				<verse number="12">Ухо, което слуша, и око, което гледа — Господ е създал и двете.</verse>
				<verse number="13">Не обичай спането, за да не осиромашееш; дръж будни очите си и ще имаш предостатъчна прехрана.</verse>
				<verse number="14">„Колко е лошо, колко е лошо“, казва купувач при покупко-продажба, а когато отмине, се хвали.</verse>
				<verse number="15">Може да има злато и много бисери, но истинската скъпоценност са разумните уста.</verse>
				<verse number="16">Вземи връхната дреха на този, който е станал поръчител за чужд човек в съда, и вземи него за залог вместо чужденеца.</verse>
				<verse number="17">Хляб, спечелен с измама, е сладък за човека, но после устата му се напълват с чакъл.</verse>
				<verse number="18">Намеренията се утвърждават при съвещания, затова води борба само след мъдро обсъждане.</verse>
				<verse number="19">Който ходи да клевети, изнася тайни, и ти не се събирай с такъв, чиято уста е зинала.</verse>
				<verse number="20">Който злослови за баща си и майка си, светилникът му ще угасне сред дълбока тъма.</verse>
				<verse number="21">Наследството, бързо заграбено първоначално, няма да получи благословение в края.</verse>
				<verse number="22">Не казвай: „Ще отплатя за злото“; надявай се на Господа и Той ще ти помогне.</verse>
				<verse number="23">Нееднаквите грамове са мерзост пред Господа и неверните теглилки са недобро нещо.</verse>
				<verse number="24">Ходът на човешкия живот е във властта на Господа; тогава как човек да разбере пътя си?</verse>
				<verse number="25">Примка за човека е да дава необмислено оброк, а да размисля след оброка.</verse>
				<verse number="26">Мъдрият цар отсява нечестивите и обръща върху тях колелото на вършачката.</verse>
				<verse number="27">Духът на човека е светилник на Господа, той изпитва цялата му вътрешност.</verse>
				<verse number="28">Любовта и верността опазват царя и той поддържа своя престол с проява на любов.</verse>
				<verse number="29">Слава за младите е тяхната сила, а сивата коса е украшение за старците.</verse>
				<verse number="30">Кървавите рани отстраняват злото и ударите очистват цялата вътрешност.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">Сърцето на царя е в ръката на Господа, както водните потоци: Той го насочва натам, накъдето поиска.</verse>
				<verse number="2">Всички пътища на човека са прави в собствените му очи, но Сам Господ преценява сърцата.</verse>
				<verse number="3">Да се придържаш към правдата и правосъдието е по-угодно на Господа, отколкото жертвата.</verse>
				<verse number="4">Горделивите очи и надутото сърце, които са светилник за нечестивите, са грях.</verse>
				<verse number="5">Помислите на прилежния водят към печалба, а всеки припрян търпи немотия.</verse>
				<verse number="6">Придобиването на съкровища с лъжлив език е като отлитащо дихание за онези, които търсят смъртта.</verse>
				<verse number="7">Насилието на нечестивите ще се струпа върху тях, защото отказват да се придържат към правдата.</verse>
				<verse number="8">Крив е пътят на виновния човек, а на чистия човек делата са прави.</verse>
				<verse number="9">По-добре е да живееш в ъгъл на покрива, отколкото в обща къща със свадлива жена.</verse>
				<verse number="10">Душата на нечестивия желае зло; ближният му не намира никакво състрадание в неговите очи.</verse>
				<verse number="11">Когато наказват присмехулник, простият помъдрява, а когато вразумяват мъдрия, той придобива знания.</verse>
				<verse number="12">Справедливият проучва дома на нечестивия и вижда как нечестивите падат в злочестие.</verse>
				<verse number="13">Който затуля ухо за вопъла на сиромаха, и сам той ще викне, но няма да го чуят.</verse>
				<verse number="14">Тайният подарък потушава гнева, а дарът в пазвата укротява силната ярост.</verse>
				<verse number="15">Когато правосъдието се спазва, това е радост за праведника, а за онези, които вършат зло, е мъчение.</verse>
				<verse number="16">Човекът, който се отбива от пътя на благоразумието, ще се окаже сред обитателите на ада.</verse>
				<verse number="17">Който обича веселбите, ще изпадне в беда, а който обича виното и тлъстината, няма да забогатее.</verse>
				<verse number="18">Нечестивият ще бъде откупна цена за праведния и измамникът — за чистосърдечните.</verse>
				<verse number="19">По-добре да живееш сам в пустинно място, отколкото със свадлива и гневлива жена.</verse>
				<verse number="20">В къщата на мъдрия има съкровище, ценно като благоуханно масло, а глупавият човек го разпилява.</verse>
				<verse number="21">Който се стреми към вярност и благост, ще постигне живот, правда и почит.</verse>
				<verse number="22">Мъдрият човек превзема с пристъп града на силните войни и разрушава крепостта, на която са се надявали.</verse>
				<verse number="23">Който въздържа устата и езика си, опазва живота си от опасности.</verse>
				<verse number="24">Надменният горделивец — името му е присмехулник — постъпва с необуздана гордост.</verse>
				<verse number="25">Алчността на ленивия човек ще го погуби, защото ръцете му не помръдват да работят;</verse>
				<verse number="26">той е обхванат от голяма алчност всеки ден, а праведникът дава и не му се свиди.</verse>
				<verse number="27">Жертвата на нечестивите е мерзост пред Бога, най-вече когато се принася със зла умисъл.</verse>
				<verse number="28">Лъжливият свидетел ще бъде постигнат от гибел, а човекът, който се вслушва, ще говори предпазливо.</verse>
				<verse number="29">Нечестивият човек има дръзко лице, за показ, а праведният насочва правилно пътя си.</verse>
				<verse number="30">Нито мъдрост, нито разум, нито замисъл устояват срещу Господа.</verse>
				<verse number="31">Подготвят коня за ден на битка, но успехът идва от Господа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">По-ценно е името, отколкото голямото богатство; по-добре е изисканата външност, отколкото среброто и златото.</verse>
				<verse number="2">Богатият и сиромахът се срещат един с друг; Господ е създал и тях двамата.</verse>
				<verse number="3">Благоразумният предвижда нещастието и се укрива, а неопитните отиват напред и биват наказвани.</verse>
				<verse number="4">Богатството, славата и животът са награда за смирението, за страхопочитанието пред Господа.</verse>
				<verse number="5">По пътя на коварния има тръни и примки; който мисли за живота си, стои далече от тях.</verse>
				<verse number="6">Възпитай детето с оглед на предстоящия му път; то няма да се отклони от него, когато остарее.</verse>
				<verse number="7">Богатият човек властва над бедния; който взема назаем, е роб на заемодавеца.</verse>
				<verse number="8">Който сее неправда, ще пожъне злини, и тоягата, с която безчинства, ще бъде сломена.</verse>
				<verse number="9">Милосърдният ще бъде благославян, защото дава хляба си на бедния.</verse>
				<verse number="10">Изгони присмехулника и раздорът ще се намали, ще престанат и свадата, и позорът.</verse>
				<verse number="11">Царят е приятел на този, който обича чистото сърце и има приятна реч.</verse>
				<verse number="12">Очите на Господа закрилят благоразумния, Той осуетява брътвежите на вероломния.</verse>
				<verse number="13">Ленивецът се оправдава: „Лъв има на улицата; насред улицата ще ме убият!“</verse>
				<verse number="14">Устата на прелюбодейките са дълбока пропаст: в нея ще падне този, на когото Господ се разгневи.</verse>
				<verse number="15">Ако глупостта е обхванала сърцето на младежа, пръчката за наказание ще я премахне от него.</verse>
				<verse number="16">Който угнетява сиромаха, иска да придобие печалба, и който дава на богатия — има само загуба.</verse>
				<verse number="17">Наклони ухо и слушай думите на мъдреците, и обърни сърцето си към моето поучение;</verse>
				<verse number="18">те ще бъдат приятни за тебе, ако ги съхраниш в сърцето си и ако всякога бъдат готови в устата ти.</verse>
				<verse number="19">Да се уповаваш на Господа — така аз те поучавам и днес, именно тебе.</verse>
				<verse number="20">Нали ти писах наистина три пъти, като те съветвах и поучавах,</verse>
				<verse number="21">за да ти възвестя верността на думите на истината, за да ги предаваш на онези, които те изпращат.</verse>
				<verse number="22">Не ограбвай сиромаха, защото той е беден, и не притеснявай угнетения при градските порти.</verse>
				<verse number="23">Защото Господ ще води съдебното им дело и ще ограби живота на грабителите им.</verse>
				<verse number="24">Не ставай приятел с гневливия човек и не общувай със сприхавия,</verse>
				<verse number="25">за да не привикнеш на неговите пътища и да не навлечеш примка за живота си.</verse>
				<verse number="26">Не бъди от тези, които с подаване на ръка се задължават и стават поръчители за дългове;</verse>
				<verse number="27">ако няма с какво да заплатиш, защо да ти вземат постелката изпод тебе?</verse>
				<verse number="28">Не премествай отдавна прокараните граници, които са дело на твоите бащи.</verse>
				<verse number="29">Ето човек, трудолюбив в работата си — такъв ще служи при царете, а не при простите.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">Когато седнеш да ядеш с властник, гледай добре какво е сложено пред тебе</verse>
				<verse number="2">и обуздай гърлото си, ако си лаком.</verse>
				<verse number="3">Да не се прелъстиш от вкусните му гозби — те са измамна храна.</verse>
				<verse number="4">Не се старай да придобиеш богатство; не насочвай мислите си към това.</verse>
				<verse number="5">Отправиш ли взор към него, ето — няма го вече: то си е направило криле и полита към небето като орел.</verse>
				<verse number="6">Не яж на трапеза у недоброжелател и не се съблазнявай от вкусните му гозби.</verse>
				<verse number="7">Защото подобно на човек, който пресмята всичко, така се държи и той. „Яж и пий“ — казва ти той, но сърцето му не е с тебе.</verse>
				<verse number="8">Ще избълваш залъка, който си изял, и напразно си изхабил приветливите си думи.</verse>
				<verse number="9">Не говори пред ушите на глупец, защото той ще презре разумните ти думи.</verse>
				<verse number="10">Не премествай отдавна прокараната граница, нито влизай в нивите на вдовиците,</verse>
				<verse number="11">защото техният Закрилник е силен; Той ще води делото им против тебе.</verse>
				<verse number="12">Насочи сърцето си към учение и ушите си — към думи, изпълнени със знание.</verse>
				<verse number="13">Не оставяй детето без наказание; ако го накажеш с пръчка, то няма да умре.</verse>
				<verse number="14">Като го накажеш с пръчка, ти ще спасиш душата му от гибел.</verse>
				<verse number="15">Сине мой, ако твоето сърце бъде мъдро, също и моето сърце ще се радва;</verse>
				<verse number="16">и моята вътрешност ще ликува, когато твоята уста говори справедливо.</verse>
				<verse number="17">Нека сърцето ти не завижда на грешниците, но да се стреми по всяко време към страхопочитание пред Господа,</verse>
				<verse number="18">защото предстои щастливо бъдеще и твоята надежда не е изгубена.</verse>
				<verse number="19">Слушай, сине мой, и бъди мъдър, и насочвай сърцето си по правия път.</verse>
				<verse number="20">Не бъди между онези, които се опиват с вино, между онези, които се отдават на плътски удоволствия,</verse>
				<verse number="21">защото пияницата и похотливецът ще обеднеят и сънливият ще бъде облечен в дрипи.</verse>
				<verse number="22">Слушай баща си, от когото си роден; не презирай майка си, когато тя остарее.</verse>
				<verse number="23">Купувай истина, но не продавай мъдрост, поука и разум.</verse>
				<verse number="24">Бащата на праведен човек ликува и който е родил мъдър син, му се радва.</verse>
				<verse number="25">Нека се веселят баща ти и твоята майка, която те е родила.</verse>
				<verse number="26">Сине мой, предай сърцето си на мене и нека моите пътища допаднат на очите ти,</verse>
				<verse number="27">защото блудницата е дълбока пропаст и прелюбодейката — тесен ров.</verse>
				<verse number="28">Тя дебне в засада като разбойник и умножава престъпниците между хората.</verse>
				<verse number="29">У кого има горестни възклицания? У кого — плач? У кого — побоища без причина? У кого — мътни очи?</verse>
				<verse number="30">У онези, които засядат около вино, които търсят да опитат питие, смесено с аромати.</verse>
				<verse number="31">Не гледай как се червенее виното, как показва блясъка си в чашата, как се лее гладко.</verse>
				<verse number="32">Накрая то ще ухапе като змия и ще жилне като отровна пепелянка.</verse>
				<verse number="33">Пред очите ти ще се привиждат чудновати неща и сърцето ти ще заговори развратно,</verse>
				<verse number="34">и ти ще бъдеш като заспал сред море и като задрямал навръх мачта.</verse>
				<verse number="35">„Удряха ме, не ме заболя; блъскаха ме, не усетих. Когато се пробудя, пак ще търся същото.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">Не завиждай на лошите хора, нито пожелавай да бъдеш с тях,</verse>
				<verse number="2">защото сърцето им крои насилие и устата им говорят зло.</verse>
				<verse number="3">Къща се поддържа с мъдрост, а се укрепва с разум;</verse>
				<verse number="4">и с умение нейните помещения се напълват с всякакви скъпи и ценни богатства.</verse>
				<verse number="5">Мъдрият човек е силен и разумният човек усилва мощта си.</verse>
				<verse number="6">Затова ще водиш война благоприятно с обмисляне и ще имаш успех с много съветници.</verse>
				<verse number="7">Мъдростта е недостъпна за глупеца; той не отваря уста при портите.</verse>
				<verse number="8">Който замисля да извърши зло, наричат го интригант.</verse>
				<verse number="9">Каквото намисли глупостта, е грях, и присмехулникът е мерзост за хората.</verse>
				<verse number="10">Покажеш ли се малодушен в усилно време, силата ти е недостатъчна.</verse>
				<verse number="11">Освобождавай влачените на смърт и се застъпвай за обречените на убиване.</verse>
				<verse number="12">Ако кажеш „Ето ние не сме знаели за това“ — тогава Този, Който подлага на изпитание сърцата, нима не знае? Онзи, Който бди над живота ти, знае това и ще въздаде на човека според делата му.</verse>
				<verse number="13">Сине мой, яж мед, защото е приятен, и медена пита, която е сладка за вкуса ти.</verse>
				<verse number="14">Знай, такава е и мъдростта за душата ти. Ако си я постигнал, има щастливо бъдеще и твоята надежда не е изгубена.</verse>
				<verse number="15">Не поглеждай с престъпни намерения към жилището на праведника, не разрушавай мястото на покоя му,</verse>
				<verse number="16">защото праведникът пада седем пъти и пак се изправя, а нечестивите ще паднат в погибел.</verse>
				<verse number="17">Недей се радва, когато врагът ти падне, и сърцето ти да не ликува, когато той се подхлъзне,</verse>
				<verse number="18">да не би Господ да види това и да не го одобри, и да отвърне от него гнева Си.</verse>
				<verse number="19">Не се смущавай от злодеи и не завиждай на нечестиви,</verse>
				<verse number="20">защото добър край не очаква злия — светилникът на нечестивите ще угасне.</verse>
				<verse number="21">Сине мой, имай страхопочитание от Господа, както и от царя — ти не се обявявай срещу тях.</verse>
				<verse number="22">Защото от тях двамата неочаквано идват допуснато нещастие и непредвидена погибел.</verse>
				<verse number="23">Още притчи идват от мъдреците: не е добре да се проявява лицеприятие в съд.</verse>
				<verse number="24">Който казва на виновния: „Ти си прав“, него хората ще проклинат и мразят.</verse>
				<verse number="25">А към тези, които изобличават такъв, ще се окаже благоволение и върху тях ще дойде благословение.</verse>
				<verse number="26">В уста целува онзи, който дава верен отговор.</verse>
				<verse number="27">Уреди работите си извън жилището си, свърши ги на нивата си и едва тогава изграждай къщата си.</verse>
				<verse number="28">Не ставай лъжесвидетел против ближния си — защо да мамиш с устата си?</verse>
				<verse number="29">Не казвай: „Както той постъпи с мене, така и аз ще постъпя с него; ще въздам на човека според делата му.“</verse>
				<verse number="30">Минавах край нивата на ленивец и покрай лозето на нехаен човек.</verse>
				<verse number="31">Ето всичко бе обрасло с тръни, коприва бе покрила всичко наоколо и каменната му ограда беше съборена.</verse>
				<verse number="32">Тогава, като погледнах, размислих в сърцето си, погледах и усвоих поука:</verse>
				<verse number="33">още малко сладък сън, още малко сладка дрямка, още малко ще полежиш със скръстени ръце</verse>
				<verse number="34">и сиромашията ще дойде при тебе като грабител и немотията — като натрапчив бедняк.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="25">
				<verse number="1">Така също това са притчи на Соломон, които хората на юдейския цар Езекия събраха и прибавиха.</verse>
				<verse number="2">Славата Божия е в това — всички неща да се държат в тайна, а славата на царете е в това — те да проучват нещата.</verse>
				<verse number="3">Небесните висини и земните дълбини, както и сърцата на царете, са непознаваеми.</verse>
				<verse number="4">Отдели оловния примес от среброто и изделието на златаря вече е готово.</verse>
				<verse number="5">Отстрани нечестивия от близост с царя, така престолът му ще се укрепи със справедливост.</verse>
				<verse number="6">Не се големей пред цар и не заемай мястото на големците.</verse>
				<verse number="7">Защото по-добре е да ти кажат: „Премести се тука по-напред“, отколкото да те унижат пред велможата. Това, което очите ти са видели,</verse>
				<verse number="8">не бързай да го отнесеш в съда. Защото какво ще правиш накрая, ако твоят ближен те засрами?</verse>
				<verse number="9">Влизай в съд с ближния си, но не откривай чуждите тайни,</verse>
				<verse number="10">за да не те укори онзи, който чуе това, и тогава твоят позор няма да престане.</verse>
				<verse number="11">Думата, казана на място, е като златни ябълки в сребърни съдове.</verse>
				<verse number="12">Мъдрият изобличител е като чисто злато за ухото, което внимателно слуша.</verse>
				<verse number="13">Каквото е прохладата от сняг по жътва, това е верният пратеник за онзи, който го изпраща — той доставя отрада за душата на своя господар.</verse>
				<verse number="14">Каквото са облаците и ветровете без дъжд, това е човекът, който се хвали с измамни подаръци.</verse>
				<verse number="15">Управникът може да се убеди с търпение и мекият език троши костите.</verse>
				<verse number="16">Намериш ли мед, яж само колкото ти е нужно, за да не се преситиш от него и да го повърнеш.</verse>
				<verse number="17">Не ходи често в къщата на ближния си, ходи рядко, за да не му досадиш и да не те намрази.</verse>
				<verse number="18">Каквото са бойният чук, мечът и острата стрела — това е човекът, който става лъжесвидетел против ближния си.</verse>
				<verse number="19">Доверието в неверен човек в усилно време е като развален зъб и изкълчен крак.</verse>
				<verse number="20">Този, който пее песни на едно натъжено сърце, е като онзи, който съблича дрехата си в студен ден, като оцет върху рана.</verse>
				<verse number="21">Ако врагът ти е гладен, нахрани го с хляб; и ако е жаден, дай му да пие вода.</verse>
				<verse number="22">Тогава ти натрупваш жар върху главата му и Господ ще те възнагради.</verse>
				<verse number="23">Северният вятър докарва дъжд, а тайният език — гневни лица.</verse>
				<verse number="24">По-добре да живееш в ъгъл на покрива, отколкото в обща къща със свадлива жена.</verse>
				<verse number="25">Добрата вест от далечна страна е като студената вода за изтощената от жажда душа.</verse>
				<verse number="26">Праведникът, който отстъпва пред нечестивия, е като размътен извор и замърсен кладенец.</verse>
				<verse number="27">Лошо е да се яде много мед; така и който ламти за слава, остава без слава.</verse>
				<verse number="28">Човекът, който не владее духа си, е като разрушен град без стени.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="26">
				<verse number="1">Както снегът в лятно време и дъждът по жътва, така и оказването на чест не подхожда на глупеца.</verse>
				<verse number="2">Както птицата хвръква, както лястовицата отлита, така незаслуженото проклятие няма да се сбъдне.</verse>
				<verse number="3">Бичът е за коня, юздата — за магарето, а тоягата — за гърба на глупците.</verse>
				<verse number="4">Не отговаряй на глупеца според глупостта му, за да не станеш и ти подобен на него;</verse>
				<verse number="5">не отговаряй на глупеца според глупостта му, за да не се помисли той за мъдър.</verse>
				<verse number="6">Който отправя поръчка чрез глупец, отсича краката си, причинява си неприятности.</verse>
				<verse number="7">Както краката на куция отслабват, така и умната дума куца в устата на глупците.</verse>
				<verse number="8">Който удостоява глупеца с чест, е като онзи, който слага объл камък в прашката.</verse>
				<verse number="9">Каквото е трънът, попаднал в ръката на пияница, това е умната дума в устата на глупците.</verse>
				<verse number="10">Онзи, който наема глупец, е като стрелец, който наранява със стрела всеки минувач.</verse>
				<verse number="11">Както псе се връща при бълвоча си, така и глупецът само повтаря глупостите си.</verse>
				<verse number="12">Видиш ли човек, който се мисли за мъдър, надявай се повече на глупеца, отколкото на него.</verse>
				<verse number="13">Ленивецът се оправдава: „На пътя има лъв! Лъв насред улицата!“</verse>
				<verse number="14">Вратата се върти на пантите си, а ленивецът на леглото си.</verse>
				<verse number="15">Ленивецът потапя ръка в блюдото, но му е тежко да я повдигне до устата си.</verse>
				<verse number="16">Ленивецът се има за по-мъдър от седем души, способни да дадат смислен отговор.</verse>
				<verse number="17">Който се намесва в чужд спор, е като онзи, който хваща за ушите минаващото куче.</verse>
				<verse number="18">Както шутът стреля с огнени и смъртоносни стрели,</verse>
				<verse number="19">така е и човекът, който коварно измамва ближния си и казва: „Аз само се пошегувах.“</verse>
				<verse number="20">Където няма дърва, огънят угасва, и където няма клеветник, раздорът престава.</verse>
				<verse number="21">Въглищата са за жар, дървата — за огън, а свадливият човек — за разпалване на раздори.</verse>
				<verse number="22">Думите на клеветника са вълшебни като сладкиши и проникват дълбоко в човека.</verse>
				<verse number="23">Измамният език и злобното сърце са като глинен съд със сребърна глазура.</verse>
				<verse number="24">Ненавистникът лицемери с устата си, а в сърцето си крои коварство.</verse>
				<verse number="25">Когато такъв говори сладко, не му вярвай, защото има седем мерзости в сърцето му.</verse>
				<verse number="26">Който прикрива омразата си с измама, злобата му ще лъсне пред всички, събрани в съда.</verse>
				<verse number="27">Който копае яма на ближния си, сам ще падне в нея, и който търкаля камък нагоре за другия, той върху самия него ще падне.</verse>
				<verse number="28">Лъжливият език води до крушение и ласкателната уста причинява падение.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="27">
				<verse number="1">Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди днешният ден.</verse>
				<verse number="2">Нека те хвали друг, а не устата ти — чужд човек, а не твоят език.</verse>
				<verse number="3">Камъните и пясъкът тежат много. Но гневът на глупеца е по-тежък и от двете.</verse>
				<verse number="4">Лютият гняв и неукротимата ярост са поносими, но кой ще устои пред ревнивостта?</verse>
				<verse number="5">Открито изказаното порицание е по-добро от неискрената любов.</verse>
				<verse number="6">Ударите от приятел са искрени, а целувките на ненавистника са опасни.</verse>
				<verse number="7">Ситият човек тъпче меда с крака, а за гладната душа всичко горчиво е сладко.</verse>
				<verse number="8">Каквото е птицата, отлетяла от гнездото си, това е бежанецът, далеч от мястото си.</verse>
				<verse number="9">Както благоуханията и каденията усилват сърдечната радост, така и нежното приятелство утешава душата.</verse>
				<verse number="10">Не изоставяй приятеля си, нито приятеля на баща си. Не влизай в къщата на брат си в деня на твоето нещастие. По-добре близък съсед, отколкото отдалечен брат.</verse>
				<verse number="11">Бъди мъдър, сине мой, и радвай сърцето ми, за да имам какво да отговоря на онзи, който злослови за мене.</verse>
				<verse number="12">Благоразумният предвижда злото и се укрива, а наивните вървят напред и биват наказвани.</verse>
				<verse number="13">Вземи връхната дреха на този, който е станал поръчител в съда за чужд човек; и вместо чужденеца вземи него за залог.</verse>
				<verse number="14">Който хвали приятеля си с висок глас от ранно утро, ще го сметнат за такъв, който го проклина.</verse>
				<verse number="15">Неспирно течащият улук в дъждовен ден и свадливата жена са едно и също.</verse>
				<verse number="16">Който иска да я укроти, иска да укроти вятъра и да задържи маслото с десницата си.</verse>
				<verse number="17">Желязото се остри с желязо; така се облагородява човекът в общението с ближните си.</verse>
				<verse number="18">Който пази смокиновото дърво, ще яде от плодовете му, и който се грижи за господаря си, ще бъде на почит.</verse>
				<verse number="19">Както водата отразява лице срещу лице, така и сърцето на човека е насочено към човека.</verse>
				<verse number="20">Всепоглъщащият ад и преизподнята са ненаситни: също така и човешките очи са ненаситни.</verse>
				<verse number="21">Съдът за топене изпробва среброто, пещта — златото. Човекът обаче се изпитва чрез изговореното от устата на тези, които го хвалят.</verse>
				<verse number="22">И да счукаш глупеца в хаван със счукано жито, глупостта му няма да излезе от него.</verse>
				<verse number="23">Наглеждай дребния си добитък добре, грижи се и за стадата си,</verse>
				<verse number="24">защото имотът не е вечен, а и богатството нима преминава от род в род?</verse>
				<verse number="25">Когато тревата поникне и се появи зеленината, и се събират планинските билки,</verse>
				<verse number="26">тогава ще има овце за твоето облекло, и козли за покупка на ниви,</verse>
				<verse number="27">ще има достатъчно козе мляко за храна на тебе и на твоите домашни и за прехрана на твоите слугини.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="28">
				<verse number="1">Злодеят бяга, без някой да го гони; а праведникът е смел като лъв.</verse>
				<verse number="2">Поради греховете на страната нейните началници се сменят често; а при мъдър и благоразумен управник порядъкът е траен.</verse>
				<verse number="3">Властният човек, който потиска слабите, е като пороен дъжд, който завлича храните.</verse>
				<verse number="4">Тези, които отстъпват от Божия закон, хвалят нечестивите, а които спазват Закона, се обявяват против тях.</verse>
				<verse number="5">Злодеите не разбират какво е справедливост, а онези, които търсят Господа, разбират всичко.</verse>
				<verse number="6">По-добре сиромах, който живее непорочно, отколкото онзи, чийто живот е лош, макар и да е богат.</verse>
				<verse number="7">Който спазва Закона, е разумен син, а който се събира с гуляйджии, е позор за баща си.</verse>
				<verse number="8">Който умножава имота си чрез лихва и грабителство, той го събира за този, който се смилява над бедните.</verse>
				<verse number="9">Който отклонява ухото си от слушане на закона, и молитвата на такъв е мерзост.</verse>
				<verse number="10">Който насочва праведните в пътя на злото, сам ще падне в ямата си, а невинните ще наследят доброто.</verse>
				<verse number="11">Богатият човек сам се смята за мъдрец, но умният бедняк ще го изобличи.</verse>
				<verse number="12">Когато праведниците постигнат победа, настъпват блестящи времена, но когато нечестиви се издигнат, хората се крият.</verse>
				<verse number="13">Който укрива престъпленията си, няма да има успех; а който ги изповядва и изоставя, ще бъде помилван.</verse>
				<verse number="14">Блажен е онзи човек, който винаги е благоговеен; а който ожесточава сърцето си, ще попадне в бедствие.</verse>
				<verse number="15">Каквото са ревящият лъв и гладната мечка, това е властникът — злодей над беден народ.</verse>
				<verse number="16">Има управник, беден откъм разум, но велик като потисник. Който мрази несправедливата печалба, ще живее дълго.</verse>
				<verse number="17">Човек, виновен за пролята човешка кръв, ще бяга до гроб; такъв никой няма да го подкрепи.</verse>
				<verse number="18">Който живее непорочно, ще бъде спасен; а който ходи по погрешни пътища, ще пропадне по един от тях.</verse>
				<verse number="19">Който обработва земята си, ще се насища с хляб, а който се увлича по суетни неща, ще се насища с беднотия.</verse>
				<verse number="20">Верният човек постига изобилно благословение, а който бърза да се обогати, няма да остане ненаказан.</verse>
				<verse number="21">Не е добре да си пристрастен; и за късче хляб човек става престъпник.</verse>
				<verse number="22">Завистливият човек бърза да се обогати и не мисли, че ще го постигне недоимък.</verse>
				<verse number="23">Който изобличава някого, ще намери по-късно по-голямо благоволение, отколкото онзи, който ласкае с език.</verse>
				<verse number="24">Който краде от баща и майка и казва „Това не е грях“, той е съпричастен с убиеца.</verse>
				<verse number="25">Надменният човек разпалва раздори, а който се надява на Господа, ще добрува.</verse>
				<verse number="26">Който се надява само на себе си, е наистина глупав; а който постъпва мъдро, ще бъде спасен.</verse>
				<verse number="27">Който дава на бедните, няма да осиромашее; а който закрива очи, ще пожъне много проклятия.</verse>
				<verse number="28">Когато нечестивите се въздигат, хората се крият, а когато те падат, праведниците се увеличават.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="29">
				<verse number="1">Човек, който, макар и изобличаван, остава твърдоглав, неочаквано ще бъде съкрушен, без надежда за изцеление.</verse>
				<verse number="2">Управляват ли праведници, народът се весели, а когато нечестив човек е на власт, народът стене.</verse>
				<verse number="3">Човекът, който обича мъдростта, радва баща си; а който общува с блудници, разпилява имот.</verse>
				<verse number="4">Царят изгражда царството с правосъдие, а който изисква подаръци, го разорява.</verse>
				<verse number="5">Човек, който ласкае приятеля си, залага примка пред стъпките му.</verse>
				<verse number="6">Лошият човек е вплетен в греха, а праведникът ликува и се радва.</verse>
				<verse number="7">Справедливият вниква грижливо в съдебното дело на бедните, а нечестивият няма никакво разбиране за него.</verse>
				<verse number="8">Подстрекателите подбуждат града към бунт, а мъдрите усмиряват яростта.</verse>
				<verse number="9">Умният човек, като се съди с глупав човек, се гневи, смее се и няма покой.</verse>
				<verse number="10">Кръвожадните хора мразят невинния, а праведните се грижат за неговия живот.</verse>
				<verse number="11">Глупавият излива целия си гняв, а мъдрият го сдържа.</verse>
				<verse number="12">Ако управникът се вслушва в лъжливи донесения, тогава и всичките му служители стават нечестиви.</verse>
				<verse number="13">Беднякът и потисникът се срещат един с друг. Господ е Този, Който дарява светлина на очите и на двамата.</verse>
				<verse number="14">Ако царят съди бедните справедливо, престолът му завинаги ще се утвърди.</verse>
				<verse number="15">Пръчката и порицанието дават мъдрост; но разпуснатото момче е срам за майка си.</verse>
				<verse number="16">Когато злодеи са на власт, престъпността се увеличава; но праведниците ще видят техния провал.</verse>
				<verse number="17">Наказвай сина си и той ще ти подготви утеха и ще дари с радост душата ти.</verse>
				<verse number="18">Без пророческо откровение народът подивява, а който спазва Божия закон, е блажен.</verse>
				<verse number="19">Робът няма да се поправи само с думи; защото той разбира, но не обръща внимание.</verse>
				<verse number="20">Видиш ли човек, прибързан в думите си, надявай се повече на глупеца, отколкото на такъв.</verse>
				<verse number="21">Ако роб е изнежен от детинство, такъв накрая става неблагодарник.</verse>
				<verse number="22">Гневливият човек възбужда раздори, а сприхавият изпада в много грехове.</verse>
				<verse number="23">Гордостта унижава човека, а смиреният по дух ще придобие чест.</verse>
				<verse number="24">Който дели кражба с крадец, мрази живота си; той чува за проклятия към съдията, но не го известява.</verse>
				<verse number="25">Страхът се превръща в примка пред хората; а който се надява на Господа, ще бъде в безопасност.</verse>
				<verse number="26">Мнозина търсят благоволението на управника, но истинската присъда за всеки идва от Господа.</verse>
				<verse number="27">Злодеят е мерзост за праведниците, а мерзост за злодея е този, който живее праведно.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="30">
				<verse number="1">Слова на Агур от Маса, син на Яке. Пророческо слово на този човек, възвестено за Итиил и Укал.</verse>
				<verse number="2">Наистина, аз съм по-невежа от всеки човек и нямам човешки разум.</verse>
				<verse number="3">Не се научих и на мъдрост, така че да имам знание за светите мъдреци.</verse>
				<verse number="4">Кой е възлязъл на небето и е слязъл от него? Кой е събрал вятъра в шепите си? Кой е свързал водите в дреха? Кой е утвърдил здраво всички граници на земята? Как е името му? И как е името на сина му? Знаеш ли?</verse>
				<verse number="5">Всяко Божие слово е чиста истина. Той е щит за онези, които се уповават на Него.</verse>
				<verse number="6">Не притуряй към Неговите слова, за да не те изобличи Той и да не се окажеш лъжец.</verse>
				<verse number="7">Две неща моля от Тебе; не ми отказвай, преди да умра:</verse>
				<verse number="8">отдалечавай от мене измамата и лъжата, не ми давай беднотия и богатство. Храни ме с хляба, който ми се полага,</verse>
				<verse number="9">та да не би да се преситя, да се отрека от Тебе и да кажа: „Кой е Господ?“; да не би да обеднея, да започна да крада и да оскверня името на своя Бог.</verse>
				<verse number="10">Не порицавай слуга пред господаря му, за да не прокълне самия тебе и ти да се окажеш виновен.</verse>
				<verse number="11">Горко на такъв род, който кълне баща си и не благославя майка си;</verse>
				<verse number="12">на такъв род, който само себе си смята за чист, а не е умит от нечистотията си,</verse>
				<verse number="13">на такъв род — о, колко високомерни са очите му и колко горд е погледът му;</verse>
				<verse number="14">на такъв род, чиито зъби са мечове и челюстите — ножове, за да изяжда нещастните по земята и бедните между хората.</verse>
				<verse number="15">Пиявицата има две дъщери, които викат: „Давай, давай!“ Има три неща, които са ненаситни, дори четири, които не казват: „Стига!“ Това са:</verse>
				<verse number="16">адът и безплодната утроба, земята, която не се насища на вода, и огънят, който не казва: „Стига!“</verse>
				<verse number="17">Око, което се присмива на баща и презира покорността към майка, ще бъде изкълвано от гарвани при потока и изядено от малки орлета!</verse>
				<verse number="18">Три неща са непостижими за мене, дори четири, които не разбирам:</verse>
				<verse number="19">пътят на орела по небето, пътят на змията по скалата, пътят на кораба посред морето и пътят на мъжа към девойката.</verse>
				<verse number="20">Такъв е пътят и на жена прелюбодейка: яде, обърсва устата си и казва: „Нищо лошо не съм направила.“</verse>
				<verse number="21">От три неща се тресе земята, дори от четири, които тя не може да понася:</verse>
				<verse number="22">от роба, когато стане цар; от глупеца, когато яде хляб до насита,</verse>
				<verse number="23">от отхвърлената жена, когато се омъжва, и от слугинята, когато измести господарката си.</verse>
				<verse number="24">Ето четири неща на земята, които са малки, но са извънредно мъдри:</verse>
				<verse number="25">мравките — слаб народ, но лете приготвят храната си;</verse>
				<verse number="26">планинските мишки — слаб народ, но строят къщите си на скала;</verse>
				<verse number="27">скакалците нямат цар, но излизат всички стройно;</verse>
				<verse number="28">гущера можеш да хванеш с ръце, но пък живее в царски палати.</verse>
				<verse number="29">Ето три неща, които вървят внушително, дори четири, които ходят величаво:</verse>
				<verse number="30">лъвът, най-силен между животните, който не отстъпва пред никого;</verse>
				<verse number="31">конят и козелът, както и царят, когато излиза пред своя народ.</verse>
				<verse number="32">Ако при възгордяване ти си постъпил като глупав човек или ако си намислил зло, постави ръка на устата си.</verse>
				<verse number="33">Защото, както когато се бие мляко, се добива масло, както когато при удар в носа потича кръв, така и когато се възбужда гняв, произлиза свада.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="31">
				<verse number="1">Слова към Лемуил, цар на Маса, с които го е поучила майка му:</verse>
				<verse number="2">„Чуй, сине мой! Чуй, сине на утробата ми! Чуй, сине на оброците ми!</verse>
				<verse number="3">Не отдавай силите си на жени, нито усилията си на тези, които погубват царе.</verse>
				<verse number="4">Не подобава на царете, Лемуиле, не подобава на царете да пият вино, нито на князете — сикер,</verse>
				<verse number="5">за да не би, като се опият, да забравят закона и произволно да променят присъдата на угнетените.</verse>
				<verse number="6">Дайте сикер на загиващия и вино на тези, чиито сърца са огорчени.</verse>
				<verse number="7">Нека такъв пийне и забрави своята беднотия, и да не си спомня вече за своята мъка.</verse>
				<verse number="8">Отваряй устата си за безгласния и за правата на всички сираци.</verse>
				<verse number="9">Отваряй устата си, съди справедливо, въздавай право на потиснатия и бедния.</verse>
				<verse number="10">Кой може да намери добродетелна жена? Нейната цена е по-висока от скъпоценните камъни.</verse>
				<verse number="11">Мъжът ѝ се доверява на нея сърдечно и той няма да остане без печалба.</verse>
				<verse number="12">Тя му прави добрини, а не злини, през всички дни на живота си.</verse>
				<verse number="13">Набавя си вълна и лен и изработва с ръцете си това, което ѝ е присърце.</verse>
				<verse number="14">Тя е като търговските кораби — осигурява прехраната си отдалече.</verse>
				<verse number="15">Тя става още през нощта и раздава храна в дома си и се разпорежда на слугините си.</verse>
				<verse number="16">Замисли да има нива и я купува; от плода на ръчната си работа насажда лозе.</verse>
				<verse number="17">Препасва здраво кръста си и раздвижва ръцете си.</verse>
				<verse number="18">Тя разбира, че придобитото от нея е добро, и светилникът ѝ не угасва през нощта.</verse>
				<verse number="19">Протяга ръце към хурката и пръстите ѝ хващат вретеното.</verse>
				<verse number="20">Щедро отваря ръка за изпадналия в беда — подава ръка и на беден.</verse>
				<verse number="21">Не се бои от студ за дома си, защото цялата ѝ челяд е облечена с двойни дрехи.</verse>
				<verse number="22">Тя си тъче завивки сама; висон и пурпур е нейното облекло.</verse>
				<verse number="23">Мъжът ѝ е на висока почит при градските порти, когато стои там със старейшините на страната.</verse>
				<verse number="24">Тя изработва ризи и ги продава, доставя пояси на морските търговци.</verse>
				<verse number="25">Сила и достойнство са нейното облекло и гледа радостно към бъдещето.</verse>
				<verse number="26">Тя отваря уста, изпълнена с мъдрост, и блага поука е на езика ѝ.</verse>
				<verse number="27">Следи за вървежа на работите в дома си и не яде хляба напразно.</verse>
				<verse number="28">Децата стават и се хвалят от нея, мъжът ѝ също я прославя:</verse>
				<verse number="29">„Много добродетелни жени е имало, но ти надмина всички.“</verse>
				<verse number="30">Миловидността е измамна и хубостта — преходна; но жена, която има страхопочитание пред Господа, е достойна за възхвала.</verse>
				<verse number="31">Отдайте ѝ признание заради плода на ръцете ѝ и нека нейните дела се прославят при градските порти!“</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="21">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Думи на Еклисиаст, син на Давид, цар в Йерусалим.</verse>
				<verse number="2">Суета на суетите, тъй каза Еклисиаст, суета на суетите — всичко е суета.</verse>
				<verse number="3">Каква полза за човека от целия му труд, с който той се труди под слънцето?</verse>
				<verse number="4">Род отминава, род идва, а земята остава за вечни времена.</verse>
				<verse number="5">Слънце изгрява и слънце залязва, като се стреми към своето място: там, където изгрява.</verse>
				<verse number="6">Вятър вее към юг и отива към север, върти се, кръжи по своя път и пак започва своя кръговрат.</verse>
				<verse number="7">Всички реки се вливат в морето, но морето не се напълва: реките се завръщат там, отдето почват да текат, за да текат реки отново.</verse>
				<verse number="8">Думите са немощни — човек не може всичко да изкаже. Око не се насища с гледане, ухо не се напълва от чуване.</verse>
				<verse number="9">Каквото е било, пак ще бъде, каквото се е вършило — пак ще се върши. Няма нищо ново под слънцето.</verse>
				<verse number="10">Казва се за нещо: „Ето това е ново.“ Но то вече е ставало през вековете, които са съществували преди нас.</verse>
				<verse number="11">Изчезнал е споменът за отминалите хора, а също и за бъдните няма да остане спомен у онези, които ще се явят по-късно.</verse>
				<verse number="12">Аз, Еклисиаст, аз царувах над Израил в Йерусалим.</verse>
				<verse number="13">И ето насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдър размисъл това, което става под небето. Този тежък труд Бог отреди за човеците, за да се мъчат с него.</verse>
				<verse number="14">Обгледах всяко дело, което се върши под слънцето. И ето — всичко е суета и гонене на вятър.</verse>
				<verse number="15">Криво не се изправя и което липсва, не се брои.</verse>
				<verse number="16">Размислих тъй в сърцето си и рекох: ето аз се възвеличих и придобих мъдрост повече от всички, които властваха преди мен над Йерусалим — и сърцето ми прие много мъдрост, както и познание.</verse>
				<verse number="17">И след като обърнах сърцето си да познае мъдрост, да опознае глупост и безумие — разбрах, че и това е гонене на вятър.</verse>
				<verse number="18">Наистина — голямата мъдрост е голямо терзание и щом познанието се увеличи, увеличава се тъгата.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Размислих тъй в сърцето си: ще те изпитам с веселие — наслади се с блага. Но ето и това е суета.</verse>
				<verse number="2">Отсъдих за смеха: „глупост“, а за веселието — „Какво ти носи?“</verse>
				<verse number="3">Реших в сърцето си да усладя плътта си с вино и макар сърцето ми да ходеше след мъдростта, реших да се предам и на глупостта, докато вникна кое е добро за хората, какво би трябвало да вършат те под небето през преброените дни на живота си.</verse>
				<verse number="4">Наченах велики начинания: съградих си палати, насадих си лозя,</verse>
				<verse number="5">оградих се с райски градини и ги залесих с всякакви овощни дървета.</verse>
				<verse number="6">Съградих водоеми да напояват райските градини, в които растат дървета.</verse>
				<verse number="7">Сдобих се със слуги и слугини и прибавих слугите, родени в моя дом; аз имах едър и дребен добитък повече от всички, живели преди мен в Йерусалим.</verse>
				<verse number="8">Натрупах сребро и злато, а също скъпоценности от разни земни царе и земи, отбрах си певци и певици, както и разкоши, услаждащи човека — многобройни жени.</verse>
				<verse number="9">И се възвеличих, и забогатях повече от всички, които властваха преди мен в Йерусалим. Но въпреки това аз запазих мъдростта си.</verse>
				<verse number="10">Нищо, каквото пожелаеха очите ми, не им отказвах, не удържах сърцето си от никакво веселие. Затуй сърцето ми ликуваше при всички мои трудове. Нали това ми бе наградата за всички мои трудове?</verse>
				<verse number="11">Но ето обърнах се, огледах всичко, извършено от моите ръце, и моя труд, с който бях се трудил, за да го постигна. И ето — всичко е суета и гонене на вятър и няма полза от нищо под слънцето.</verse>
				<verse number="12">Обърнах се, за да разгледам мъдростта наред с безумието и глупостта. Кой ли може да извърши нещо след царя освен извършеното вече?</verse>
				<verse number="13">Тогава аз разбрах, че мъдростта стои над глупостта, тъй както светлината превъзхожда тъмнината.</verse>
				<verse number="14">Мъдрецът има на главата си очи, глупецът броди из тъмата, но аз разбрах — една съдба постига всички тях.</verse>
				<verse number="15">И аз размислих в сърцето си: щом и мен съдбата на глупеца ще постигне, защо съм станал толкова премъдър? Затуй си казах пак в сърцето — и това е суета.</verse>
				<verse number="16">Защото, както за глупеца, така и за мъдреца споменът не трае вечно, и двамата ще ги забравят напълно бъдещите дни. Уви, мъдрецът не умира ли тъй, както и глупецът?</verse>
				<verse number="17">Затуй намразих аз живота, опротивя ми всяко дело, извършено под слънцето. Защото всичко е суета и гонене на вятър.</verse>
				<verse number="18">Възненавидях и целия си труд, с който съм се трудил под слънцето, защото го оставям на човека, идващ след мене.</verse>
				<verse number="19">Кой знае: дали ще бъде мъдър той, или пък глупав? Той ще владее всичко мое, което с труд и мъдрост аз придобих под слънцето. И това е суета.</verse>
				<verse number="20">Дойдох дотам да се отчаям в сърцето си за целия си труд, с който се трудих под слънцето:</verse>
				<verse number="21">един се труди с мъдрост, знание, сполука, но го оставя в дял на друг, който не се е трудил за него. Това също е суета и голямо зло.</verse>
				<verse number="22">А и какво остава за човека от целия му труд и стремежи на сърцето, с които се изнурява под слънцето?</verse>
				<verse number="23">Наистина — всичките му дни са страдания, целият му труд — тревога; дори и през нощта сърцето му е без покой. Това е също суета.</verse>
				<verse number="24">Няма по-добро за човека освен това да яде и да пие, да позволи на душата си наслада от мъчителния труд. Но и това е, както аз видях, пак от Божията ръка.</verse>
				<verse number="25">Та „Кой може да яде и се наслаждава, ако не аз?“</verse>
				<verse number="26">Бог дарява с мъдрост, знание и радост благоугодния пред Него, а на грешния отрежда грижи: да притуря и да трупа, за да го отреди на този, който е благоугоден пред Бога. Това е също суета и гонене на вятър.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Идва час за всичко, има време, отредено за всяко нещо под небето:</verse>
				<verse number="2">време за раждане и време за умиране, време за садене и време за изкореняване на насаденото,</verse>
				<verse number="3">време за убиване и време за изцеление, време за събаряне и време за градене,</verse>
				<verse number="4">време за ридание и време за смях, време за тъга и време за ликуване,</verse>
				<verse number="5">време за разхвърляне на камъни и време за събирането им, време за прегръдки и време да ги отбягваш,</verse>
				<verse number="6">време за търсене и време за загубване, време за пазене и време за пилеене,</verse>
				<verse number="7">време за раздиране и време за зашиване, време за мълчание и време за говорене,</verse>
				<verse number="8">време за любов и време за омраза, време за война и време за мир.</verse>
				<verse number="9">Каква полза за работещия от онова, над което той се труди?</verse>
				<verse number="10">Съзрях онази грижа, която Бог даде на хората да се терзаят с нея.</verse>
				<verse number="11">Той е устроил всичко да бъде прекрасно в своето време. Той вложи вечността в сърцето на човека, макар и човек да не вниква отначало докрай в онова, което Бог извършва.</verse>
				<verse number="12">Аз узнах, че за хората няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си.</verse>
				<verse number="13">И ако някой яде и пие, и вкусва блага от всеки свой труд — това е дар от Бога.</verse>
				<verse number="14">Разбрах, че всичко, което Бог твори, пребъдва вечно. Към това не може да се прибави нищо, нито да се отнеме от него. А Бог е направил така — да благоговеят пред Него.</verse>
				<verse number="15">Каквото е сега, то отдавна съществува, което ще бъде, то вече е било, и ще потърси Бог това, което е изчезнало.</verse>
				<verse number="16">Съзрях под слънцето: място за правосъдие, а там — нечестие; място за справедливост, а там — неправда.</verse>
				<verse number="17">Помислих си още: Бог ще съди праведния и нечестивия — идва времето за всяко нещо и за всяко дело.</verse>
				<verse number="18">Размислях за хората: нека Бог ги подложи на изпитание — да разберат, че те сами по себе си са като животни.</verse>
				<verse number="19">Защото участта на хората и участта на животните е еднаква: както едните, така и другите умират, диханието е еднакво у всичките и човек не превъзхожда животното, защото всичко е суета.</verse>
				<verse number="20">И всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръстта и всичко ще се върне в пръстта.</verse>
				<verse number="21">Кой знае дали духът на човека възлиза нагоре, дали диханието на животното слиза надолу в земята?</verse>
				<verse number="22">Тогава проумях, че за човека няма нищо по-добро, освен да се весели заради делата си, понеже това е неговата награда. Защото кой ще го върне после да види онова, което ще бъде след него?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Тогава се обърнах и видях греха, извършващ се под слънцето: сълзите на угнетените, а утешител нямат; и силата в ръката на тези, които угнетяват, и утешител нямаше за тях.</verse>
				<verse number="2">Затова аз облажавах мъртвите, починали отдавна, повече от живите, от живите сега.</verse>
				<verse number="3">Но по-щастлив от всички тях е онзи, който не е живял все още, който не е видял лошите дела, които се извършват под слънцето.</verse>
				<verse number="4">Видях също така, че всеки труд и всяко дело с успех събуждат завист сред хората. Това е също суета и гонене на вятър.</verse>
				<verse number="5">Стои глупакът, скръстил ръцете си, а завист го разяжда.</verse>
				<verse number="6">По-добре една шепа, придружена с покой, отколкото шепа, пълна с труд и мъка.</verse>
				<verse number="7">Аз се обърнах отново и видях друга суета под слънцето:</verse>
				<verse number="8">ето — самотник, той си няма никого. Няма ни син, нито брат, а пък за тежкия му труд няма край. Очите му са ненаситни на богатство. Той казва: „За кого ли се трудя и себе си лишавам от блага?“ И това е пак суета и мъчителен гнет.</verse>
				<verse number="9">По-добре са двама, отколкото един, те имат добра награда за своя труд.</verse>
				<verse number="10">И ако паднат, единият ще вдигне другия. Горко пък на самотник като падне, защото няма кой да го повдигне.</verse>
				<verse number="11">И ако двама легнат — ще се стоплят; как самотник би могъл да се сгрее?</verse>
				<verse number="12">Надвие ли някой единия, ще надделеят двамата насреща му; усуканата тройно връв няма да се скъса лесно.</verse>
				<verse number="13">По-добре беден, но умен юноша, отколкото стар и безумен цар, който не се вслушва вече в съвети.</verse>
				<verse number="14">Юношата ще излезе от затвора да царува, макар че е роден беден в царството му.</verse>
				<verse number="15">Видях живите под слънцето да ходят с юношата, който ще заеме неговото място.</verse>
				<verse number="16">Народът, който той предвожда, няма край. Но които се родят след него, няма да му се радват. Това е също суета и гонене на вятър.</verse>
				<verse number="17">Внимавай, когато пристъпваш в Божия дом. Приближи се, за да слушаш. Това е по-добро, отколкото когато глупци изгарят жертви — глупците не съзнават, че извършват зло.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Не прибързвай с устата си и сърцето ти да не бърза да изговаря думи пред Господа. Защото Бог е на небето, а ти — на земята. Затуй думите ти да бъдат малко.</verse>
				<verse number="2">И както сънища идват от много грижи, така по многото слова се познава гласът на глупеца.</verse>
				<verse number="3">Ако си дал оброк пред Бога, не се бави да го изпълниш — Той не благоволява към глупци. Каквото си обрекъл — изпълни го.</verse>
				<verse number="4">По-добре е да не даваш обети, отколкото да даваш и да не изпълняваш.</verse>
				<verse number="5">Не позволявай на устата си да вкарва в грях плътта ти и не говори пред Божия посланик: „От недоглеждане е.“ Защо навличаш с думите си Божия гняв, та да погуби Той делото на твоите ръце?</verse>
				<verse number="6">И ето: подобно на много сънища, и многото думи са суетни. Но ти благоговей пред Бога.</verse>
				<verse number="7">Видиш ли по земята насилие над бедняк и нарушение на съд и на правда, не се удивлявай. Защото над високия бди по-висок, а пък над тях — още по-висок.</verse>
				<verse number="8">При все това предимство за една страна е цар, който полага грижи за нея.</verse>
				<verse number="9">Който обича сребро, няма да се насити на сребро; който обича богатство, няма полза от него. И това е също суета.</verse>
				<verse number="10">Умножат ли се благата, умножават се и тези, които ги използват. Каква е ползата за притежателя, освен да гледа само с очите си?</verse>
				<verse number="11">Дали е ял достатъчно или оскъдно, сладък е сънят за онзи, който полага труд, а пък богатият не мигва от преяждане.</verse>
				<verse number="12">Съгледах тежко зло под слънцето — богатство, събирано от притежателя му за негова вреда.</verse>
				<verse number="13">Пропада то от случай лош и ето че роди се син, а празна е ръката му.</verse>
				<verse number="14">И както е излязъл гол от майчина утроба, гол ще се върне, както е дошъл; и нищо той няма да вземе от изнурителния си труд, нищо, което би могъл да отнесе в ръка.</verse>
				<verse number="15">Това е тежко зло: както е дошъл, така си и отива. Каква е ползата от него, щом напразно се е трудил?</verse>
				<verse number="16">А цял живот той е ял на тъмно, сред много скърби, болести и ядове.</verse>
				<verse number="17">И ето какво съзирам за добро: приятно е да се яде и пие — наслада от благата на целия му труд, с който някой се е трудил под слънцето през всички дни на живота си, които Бог е отредил за него; нали това е негова награда?</verse>
				<verse number="18">И ако Бог е дал на някого богатство и блага и власт да ги използва, да получава награда и наслада от труда си — това е дар от Бога.</verse>
				<verse number="19">Бог му дарява весело сърце, защото няма дълго да помни дните на живота си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Има зло, което видях под слънцето, то тежко терзае хората:</verse>
				<verse number="2">Ето човек, на когото Бог е дал богатство, слава и имот без никаква оскъдност в нищо, всичко, каквото би поискала душата му. Но Бог не му е отредил да им се радва, а им се радва чужд човек. Това е суета и тежко страдание.</verse>
				<verse number="3">Дори да има някой сто деца, много години да натрупа и дните му да станат дълги, ако не се е наслаждавал на добро и няма той прилично погребение, бих казал тъй: „Пометнато дете от него по-честито е,</verse>
				<verse number="4">защото то напразно е дошло и е отишло в тъмнина, и името му в мрак е скрито.</verse>
				<verse number="5">Дори не е видяло, ни познало слънцето, но има по-добър покой от онзи.“</verse>
				<verse number="6">И ако онзи би живял дори две хиляди години без наслада от доброто — няма ли всичко да отиде на същото място?</verse>
				<verse number="7">Целият труд на човека е за устата му, а душата му не се насища.</verse>
				<verse number="8">С какво мъдрецът превъзхожда глупеца, с какво пък — сиромаха, който умее да живее сред живите?</verse>
				<verse number="9">По-добре ли е да гледаш с очите си, отколкото да блуждаеш с желанията си? И това е суета и гонене на вятър.</verse>
				<verse number="10">Всичко, което е получило битие, получило е вече име. Знайно е какво означава човек. Затова не може той да спори в съд с по-силния от него.</verse>
				<verse number="11">Има много думи, които само умножават суетата. Каква полза за човека тогава?</verse>
				<verse number="12">Защото кой знае що е добро за човека в живота през преброените дни на суетния му живот, които преживява като сянка? А и кой ще извести на човека какво ще се случи след него под слънцето?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">По-добре е добро име, отколкото многоценно миро; по-добре е денят на смъртта, отколкото денят на раждането.</verse>
				<verse number="2">По-добре е да отиваш в дом на ридание за покойник, отколкото в дом, където се пирува, защото такъв е краят на всеки човек — който още живее, ще приеме това в сърцето си.</verse>
				<verse number="3">Скръб е по-добре от смях, защото, когато лицето е печално, сърцето става по-добро.</verse>
				<verse number="4">Сърцето на мъдрите е в дома на плача, а сърцето на неразумните — в дома на веселието.</verse>
				<verse number="5">По-добре е човек да слуша изобличения от мъдрец, отколкото — песни на глупец,</verse>
				<verse number="6">защото смехът на глупавия е като пращенето на тръни под котел. И това е суета.</verse>
				<verse number="7">Насилието отнема ума на мъдрия, подарък също развращава.</verse>
				<verse number="8">Краят на нещо извършено е по-добър, отколкото началото му; търпелив човек е по-добър, отколкото горделив.</verse>
				<verse number="9">Не бързай с духа си към гняв, защото гневът се таи в гърдите на глупците.</verse>
				<verse number="10">Да не речеш: „Как стана така, че предишните ми дни бяха по-добри от сегашните?“ Неразумно питаш за това.</verse>
				<verse number="11">Мъдростта е благо, както и наследството, придобивка за онези, които виждат слънцето.</verse>
				<verse number="12">Защото сянката на мъдростта е сянката на среброто; но предимството на знанието е това, че мъдростта оживява онзи, който я притежава.</verse>
				<verse number="13">Вгледай се в Божиите дела: кой може да изправи онова, което Той е създал криво?</verse>
				<verse number="14">В щастливи дни бъди блажен, в злочестни дни се отдай на размисъл: и двете са дело на Бога, за да не може човек да отгатне какво ще дойде след него.</verse>
				<verse number="15">През дните на своята суета се нагледах на всичко: случва се праведник да загине при цялата си праведност, случва се нечестив да дългоденства в злодеянието си.</verse>
				<verse number="16">Не прекалявай с праведността, не се изтъквай с много мъдруване: защо да се погубваш?</verse>
				<verse number="17">Не се предавай на грях и не бъде неразумен: защо да умреш преждевременно?</verse>
				<verse number="18">Добре е да се придържаш о едното, а и от другото да не оттегляш ръка. Защото, който се бои от Бога, ще избегне всичко това.</verse>
				<verse number="19">Мъдростта дава на мъдрия повече сила, отколкото силата на десет властника в един град.</verse>
				<verse number="20">Няма човек на земята толкова праведен, че да върши само добро и никак да не греши.</verse>
				<verse number="21">Не обръщай внимание на всяка мълва, да не чуеш роба си, че злослови срещу тебе.</verse>
				<verse number="22">Защото колко пъти е било — сърцето ти знае това, — когато ти сам си злословил срещу други хора.</verse>
				<verse number="23">Всичко това изпитах с разум. Казах си: „Искам да добия мъдрост“, но тя се отдалечи от мене.</verse>
				<verse number="24">Далеч остава това, което вече е било, и дълбоко, дълбоко е потънало — кой ще го достигне?</verse>
				<verse number="25">Аз насочих размислите си, за да узная, изследвам и търся мъдрост и разум — за да разбера, че нечестието е глупост, а глупостта — безумие.</verse>
				<verse number="26">И ето, аз открих, че по-горчива от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето ѝ е примка, ръцете ѝ — окови. Благоугодният пред Бога ще се избави от такава, а грешникът ще бъде уловен от нея.</verse>
				<verse number="27">Ето това открих, каза Еклисиаст, като изследвах нещата едно след друго, за да постигна сигурна преценка:</verse>
				<verse number="28">каквото търсеше душата ми, аз не го намерих — един мъж открих сред хиляда, но ни една жена сред всички не намерих.</verse>
				<verse number="29">Ето само това открих, че Бог е сътворил човека справедлив, но хората са се впуснали в различни мъдрувания.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">Кой е подобен на мъдреца? И кой разбира значението на думите? Мъдростта на човека осиява лика му и строгият му поглед се омекотява.</verse>
				<verse number="2">Аз казах: ти спазвай царска заповед поради клетва, дадена пред Бога.</verse>
				<verse number="3">Не отстъпвай прибързано от него и не упорствай в нечестиви деяния, защото той може да извърши всичко, каквото поиска.</verse>
				<verse number="4">В заповедта на царя има власт — кой ще му рече: „Какво вършиш ти?“</verse>
				<verse number="5">Който съблюдава заповед, няма да види зло: размисълът на мъдреца знае и времето, и наредбата.</verse>
				<verse number="6">Защото за всяко нещо си има време и наредба. Злото, извършено от човека, тежи като опасност за самия него.</verse>
				<verse number="7">Никой не знае какво ще се случи. Кой може да предскаже какво ще се случи?</verse>
				<verse number="8">Никой няма власт над вятъра така, че да го удържи. Човек също няма власт над деня на своята смърт, нито има изход в тази битка. Нечестието няма да избави нечестивия.</verse>
				<verse number="9">Аз видях всичко това, когато насочвах мислите си към всяко нещо, което става под слънцето — във време, когато човек властва над човека, за да му вреди.</verse>
				<verse number="10">Така също тогава аз видях, че погребваха нечестивите — идваха и отминаваха от святото място. Но в града бяха забравени тези, които постъпваха праведно. И това е суета.</verse>
				<verse number="11">Понеже не се произнася веднага присъда над злите деяния — от това се одързостява човешкото сърце да извършва зло.</verse>
				<verse number="12">Ако и грешникът стократно да извършва зло, ако и да остава дълго да живее, все пак аз зная, че ще има добро за онези, които се боят от Бога, защото те благоговеят пред Него.</verse>
				<verse number="13">А за грешника няма да има щастие и онзи, който не благоговее пред Бога, като сянка няма да живее дълго.</verse>
				<verse number="14">Ето друга суета на земята: праведници, постигнати от участ, която заслужават грешници за своите деяния. А има грешници с участ, която заслужават праведни за своите дела. Пак си помислих: и това е суета.</verse>
				<verse number="15">Тогава аз възхвалих веселието, защото за човека няма по-добро под слънцето, освен да яде, да пие и се весели: това ще му остане от труда му през дните от живота му, които Бог му е дарил под слънцето.</verse>
				<verse number="16">Когато насочих стремежа си да постигна мъдрост и да обгледам делата, които се вършат по земята — как очите на някои ни денем, ни нощем не виждат сън, —</verse>
				<verse number="17">тогава аз казах: Божие дело е всичко, макар човек и да не може да постигне същността на делата, които се вършат под слънцето. Какъвто и труд да полага човек и да търси, той няма да успее да я отгатне. И дори мъдрецът да рече, че знае тази същност, той не може да я открие.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Ето към всичко това насочих размислите си, за да проумея, че делата на праведници и на мъдреци са в ръцете на Бога. Човек не знае кое стои пред него: любов или омраза — всичко е възможно.</verse>
				<verse number="2">Всичко може да се случи еднакво на всички: една е участта на праведника и на нечестивия, на добрия, на чистия и на нечистия, на този, който принася жертви, и на този, който не принася, на добродетелния и на грешния; на този, който полага клетва, и на този, който се бои от клетва.</verse>
				<verse number="3">Това е лошото във всичко, което се случва под слънцето: една участ е отредена за всички и сърцето на човека е пълно със злина, безумие обладава техните сърца, докато са живи, а после отиват при мъртвите.</verse>
				<verse number="4">Който е между живите, има надежда: защото по-добре е живо куче, отколкото мъртъв лъв.</verse>
				<verse number="5">Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят. Няма повече за тях награда, защото паметта за тях е изчезнала.</verse>
				<verse number="6">А тяхната любов, омраза и завист — всичко е умряло и нямат вече дял за вечни времена в нищо, което става под слънцето.</verse>
				<verse number="7">Иди, яж хляба си с веселие, пий с весело сърце виното си, щом Бог сега е благосклонен към твоите дела.</verse>
				<verse number="8">Нека бъдат бели твоите дрехи във всяко време и маслиновото масло на главата ти да не оскъднява.</verse>
				<verse number="9">Радвай се на живота с жената, възлюбена от тебе, през всичките дни на суетния си живот, които Бог ти е дал под слънцето — та това е твоят дял в живота, в твоя труд, с който се трудиш под слънцето.</verse>
				<verse number="10">Направи всичко, което твоята ръка може да извърши според силите си. Защото в царството на мъртвите, където ще отидеш, няма ни деяние, ни разум, ни знание, ни мъдрост.</verse>
				<verse number="11">По-нататък аз видях под слънцето, че не бързоноги печелят надбягването, не герои — битката. Също тъй и мъдреците не получават хляб, разумните — богатство, разсъдливите — благосклонност. На една съдба и случай са подвластни всички те.</verse>
				<verse number="12">Защото човек не знае отреденото му време. Както риби се заплитат в пагубна мрежа и както птици налитат на примка, така и човекът се улавя в злочесто време, когато внезапно то го настигне.</verse>
				<verse number="13">Аз съзрях под слънцето следното — пример за поука, която е важна за мене:</verse>
				<verse number="14">имаше малък град и малко хора в него; силен цар се отправи срещу него и го обсади, и съгради наоколо му могъщи обсадни валове.</verse>
				<verse number="15">Но в него се намери човек сиромах, но мъдрец, и той успя да избави града с мъдростта си; но никой не си спомни за този сиромах.</verse>
				<verse number="16">Тогава размислих: мъдростта струва повече от силата; макар че мъдростта на сиромаха се презира и не се вслушват в думите му.</verse>
				<verse number="17">В словата на мъдрите, изречени спокойно, се вслушват повече, отколкото в крясъка на онзи, който властва сред глупци.</verse>
				<verse number="18">Мъдростта е по-добра от военните оръжия, но един единствен грешник може да погуби много блага.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Мъртви мухи развалят и правят зловонно благовонното масло на онзи, който го вари. Така и малко глупост накърнява достойнството и мъдростта.</verse>
				<verse number="2">Разумът на мъдреца избира правия път, а разсъдъкът на глупеца — погрешния.</verse>
				<verse number="3">По който и път да ходи глупецът, на него разум не му достига: той се изявява като глупак пред всички.</verse>
				<verse number="4">Ако духът на управника се надигне против тебе, остани спокоен, защото кротостта преодолява и големи грешки.</verse>
				<verse number="5">Има зло, което аз видях под слънцето — грешки, правени от властник:</verse>
				<verse number="6">глупец да се издига на голяма висота, а пък богати да се унизяват.</verse>
				<verse number="7">Видях роби на коне, а князе да ходят като роби по земята.</verse>
				<verse number="8">Който копае яма, сам ще падне в нея; който руши ограда, него змия ще ухапе.</verse>
				<verse number="9">Който кърти камъни, може да бъде ударен от тях; и който сече дърва, може да бъде наранен от тях.</verse>
				<verse number="10">Ако някому брадвата се притъпи и не наточи острието ѝ, такъв ще трябва да напряга сили; от полза ще е мъдрост тук да се приложи.</verse>
				<verse number="11">Ухапе ли змия, преди да е обаяна, полза от обаятеля вече няма да има.</verse>
				<verse number="12">Словата от устата на мъдреци са благодат, а устата на глупеца самия него ще погуби.</verse>
				<verse number="13">Началото на словото, изречено от него, е безумие, а свършекът на говора му — празнословие.</verse>
				<verse number="14">Също така и много думи глупецът наговаря. Човек не знае що ще бъде и кой ли може да му извести какво ще се случи след него?</verse>
				<verse number="15">Усилията на глупеца уморяват и самия него, така че вече той не знае дори пътя за града.</verse>
				<verse number="16">Горко ти, земьо, когато имаш невръстен цар, когато твоите князе начеват рано да ядат!</verse>
				<verse number="17">Блажена си ти, земьо, щом твоят цар е от благороден род и щом князете ти ядат навреме — за подкрепа, не и за пируване.</verse>
				<verse number="18">Таванът се продънва от голяма леност, прокапва къщата при скръстени ръце.</verse>
				<verse number="19">Гощавки се правят за наслада и виното весели живота; а всичкото това осигуряват го парите.</verse>
				<verse number="20">Не проклинай цар дори в помислите си, нито пък богат — на своето ложе, защото птица по въздуха ще пренесе гласа ти и хвъркато ще извести казаното от тебе.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Хляба си хвърли върху вода — след много дни ти пак ще го намериш.</verse>
				<verse number="2">От дела си дай на седем души, даже и на осем, защото не знаеш какво нещастие ще настъпи на земята.</verse>
				<verse number="3">Напълнят ли се облаците, изливат дъжд на земята; и ако дърво падне към юг или към север, на мястото, където падне, си остава.</verse>
				<verse number="4">Който се взира във вятъра, няма да сее и който гледа към облаците, няма да жъне.</verse>
				<verse number="5">Тъй както ти не знаеш откъде идва диханието и как се образуват кости в утробата на бременна, така не знаеш също делата на Бога, Който твори всичко това.</verse>
				<verse number="6">Сей семето си сутрин и до вечерта да не почива ръката ти, защото ти не знаеш дали едното или другото зърно ще преуспее, или и двете ще бъдат еднакво добри.</verse>
				<verse number="7">Светлината е приятна, наистинаи хубаво е за очите да гледат слънцето.</verse>
				<verse number="8">Да, макар човек да преживее много години, нека се весели през всички тях, но нека и за това да се замисли, че дните на тъмата са много. Всичко, което идва, е суета.</verse>
				<verse number="9">Весели се в младостта си ти, млади човече, и сърцето ти от радост да прелива през твоите млади години. Ходи по пътищата, дето те води сърцето ти, където те теглят очите ти. Но знай, че за всичкото това Бог ще те призове на съд.</verse>
				<verse number="10">Пропъди всяка печал от сърцето си, всичко неприятно отстрани от себе си, защото и младостта, и възрастта на черните коси са суета.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Помни своя Творец в дните на своята младост, преди да дойдат изпълнени с тежки страдания дни, преди да дойдат години, за които ще кажеш: „Те не са ми по сърце“;</verse>
				<verse number="2">преди да са помръкнали слънце, светлина, луна и звезди, преди да се завърнат облаците след дъжда.</verse>
				<verse number="3">В деня, когато стражите на дома затреперят и силните мъже отслабнат; когато престанат мелничарите да мелят, тъй като са оредели; когато мрак покрие тези, които гледат през прозорец;</verse>
				<verse number="4">когато се затворят пътните врати; когато стихне звукът на мелниците и по гласа на птица започне човек да се пробужда, а дъщерите на песента притихнат;</verse>
				<verse number="5">когато човек се бои от височините и по пътя се страхува; когато зацъфти бадемът и скакалецът натежи, и всяко желание заглъхне — тогава човек отива в своя вечен дом. Ето оплаквачките кръжат по улиците,</verse>
				<verse number="6">преди да се скъса сребърната нишка и златният светилник да се разбие, преди да се строши стомната при извора, и да се разломи колелото над кладенеца.</verse>
				<verse number="7">И ще се върне пръстта в земята, както е била, а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.</verse>
				<verse number="8">Суета на суетите, тъй каза Еклисиаст — всичко е суета.</verse>
				<verse number="9">Не само мъдрец беше Еклисиаст, но и учеше народа на знание. Той вникна във всичко, издири и натрупа много мъдри изрази.</verse>
				<verse number="10">Еклисиаст се постара да намери уместни слова, вярно да запише думите на истината.</verse>
				<verse number="11">Словата на мъдреца са като остени, като пирони заковани; съставителите им са поставени от един и същ Пастир.</verse>
				<verse number="12">А и освен това, сине мой, предпазвай се от писане на много книги, това няма край; а многото учение е изтощение за тялото.</verse>
				<verse number="13">Да чуем и завършека на всички тези думи: благоговей пред Бога и спазвай заповедите Му — това е всичко за човека.</verse>
				<verse number="14">Защото Бог ще призове на съд всяко дело и всичко тайно — зло или добро.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="22">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Соломоновата песен на песните.</verse>
				<verse number="2">	 Нека ме целува, с целувки на устата си, защото неговите милувки са по-желателни от вино.</verse>
				<verse number="3">Благоуханни са твоите масла; името ти е като разлято миро. Затова те обичат момичетата.</verse>
				<verse number="4">Привлечи ме, нека побързаме след тебе; нека царят ме въведе в чертозите си — ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе, ще хвалим твоите милувки повече от вино. Заслужено те обичат!</verse>
				<verse number="5">Дъщери йерусалимски, почерняла съм, но съм хубава като шатри на Кидар, като Соломонови завеси.</verse>
				<verse number="6">Не ме гледайте, че съм почерняла, защото слънцето ме е обгорило. Синовете на моята майка ми се разгневиха, поставиха ме да пазя лозето, но моето собствено лозе не опазих.</verse>
				<verse number="7">Кажи ми ти, когото обича душата ми: къде пасеш стадото си? Къде пладнуваш и почиваш? Защо да съм като скитница край стадата на твоите другари?</verse>
				<verse number="8">Оприличил съм те на моя кобилка между фараонови колесници.</verse>
				<verse number="9">Ако не знаеш, о, най-хубава между жените, върви си след овците и си паси агънцата покрай пастирските шатри.</verse>
				<verse number="10">Прекрасни са твоите бузи под нанизи, твоята шия с огърлици.</verse>
				<verse number="11">Ще ти направим златни висулки със сребърни украшения.</verse>
				<verse number="12">Докато царят беше на трапезата, моят народ излъчваше благоуханието си.</verse>
				<verse number="13">Моят възлюбен е като китка смирна, поставена между гърдите.</verse>
				<verse number="14">Моят възлюбен е за мене като китка кипър в лозята на Ен-Геди.</verse>
				<verse number="15">Ето ти си хубава, моя мила, хубава си! Твоите очи са като на гълъби.</verse>
				<verse number="16">О, колко си хубав, мой мили и възхитителен! И леглото ни е в зеленина.</verse>
				<verse number="17">Гредите над нас са кедри, кипарисите над нас са като покривни греди на спалнята.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Аз съм саронски шафран, лилия от долините.</verse>
				<verse number="2">Каквото е лилия между тръни, това е моята възлюбена между девойките.</verse>
				<verse number="3">Каквото е ябълка между горски дървета, това е моят възлюбен между младежите. Под сянката ѝ обичам да седя и плодовете ѝ са сладки за мене.</verse>
				<verse number="4">Той ме въведе в къщата за пируване и ме погледна с любов.</verse>
				<verse number="5">Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки, защото изнемогвам от любов.</verse>
				<verse number="6">Лявата му ръка е под главата ми, а с дясната ме прегръща.</verse>
				<verse number="7">Заклевам ви, дъщери йерусалимски, в сърните и полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, преди да пожелае.</verse>
				<verse number="8">Гласа на своя възлюбен чувам! Ето той идва! Припка по планините, скача по хълмовете.</verse>
				<verse number="9">Моят възлюбен прилича на газела или на млад елен. Ето стои зад стената ни, поглежда през прозореца, наднича през решетките.</verse>
				<verse number="10">Моят възлюбен ме заговори: „Стани, моя мила, прекрасна моя, излез с мене!</verse>
				<verse number="11">Ето зимата вече мина, дъждът преваля, престана.</verse>
				<verse number="12">Цветя се показаха по земята. Настана време за песни и гласът на гургулицата се чува по нашата земя.</verse>
				<verse number="13">Смокините разтвориха пъпките си и цъфналите лози в лозята издават благоуханието си. Стани, моя мила, прекрасна моя, излез с мене!</verse>
				<verse number="14">Гълъбице моя, скрита в скални цепнатини, под каменни заслони, покажи ми лицето си, дай ми да чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък и лицето ти е приятно.“</verse>
				<verse number="15">Ловете ни лисиците, лисичетата, които повреждат лозята, защото нашето лозе е цъфнало.</verse>
				<verse number="16">Моят възлюбен е мой и аз съм негова. Той пасе стадото си между лилиите.</verse>
				<verse number="17">Докато денят лъха прохлада и сенките бягат, върни се, мой мили, и бъди като газела или като млад елен по планински скали.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Нощем на леглото си търся този, когото обича моята душа. Търсих го и не го намерих.</verse>
				<verse number="2">Казах си: „Ще стана, ще тръгна по града, по улици и по площади; ще търся онзи, когото обича душата ми.“ Търсих го, но не го намерих.</verse>
				<verse number="3">Срещнаха ме стражи, които обикалят града. Запитах ги: „Не видяхте ли онзи, когото обича душата ми?“</verse>
				<verse number="4">Но щом ги отминах, намерих онзи, когото обича душата ми, хванах се за него здраво и не го пуснах, докато не го заведох в къщата на майка си и в спалнята, където ме е родила.</verse>
				<verse number="5">Заклевам ви, дъщери йерусалимски, в сърните и полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, преди да пожелае.</verse>
				<verse number="6">Кой идва от пустинята като стълб дим, ухаещ на смирна и тамян, и на всякакви ароматни прахове.</verse>
				<verse number="7">Ето Соломоновото носило! Около него са шестдесет юнаци, Израилеви юнаци.</verse>
				<verse number="8">Всички са опасани с меч и са опитни в бой. Всеки държи меча си на бедрото поради нощния страх.</verse>
				<verse number="9">Цар Соломон си е направил носилото от ливански кедри.</verse>
				<verse number="10">Колонките му е направил от сребро, облегалата му — от злато, частта му за сядане е от пурпурен плат, а отвътре са я украсили с кожа.</verse>
				<verse number="11">Излезте, дъщери сионски, и погледнете цар Соломон с венеца, с който го е увенчала майка му в деня на сватбата му, в радостния за сърцето му ден.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Ето ти си хубава, моя мила, хубава си! Твоите очи са като на гълъби. Косата ти е като стадо кози, когато слизат от галаадската планина.</verse>
				<verse number="2">Твоите зъби са бели като стадо остригани овци, когато излизат от къпалня, всяка от която е като близначка и никоя не липсва между тях.</verse>
				<verse number="3">Устните ти са като алена панделка и устата ти е сладкодумна. Страните ти зад булото са като половинки нар.</verse>
				<verse number="4">Шията ти е като Давидова кула, изградена от редове камъни и висящи на нея хиляда щитове — все щитове на юнаци.</verse>
				<verse number="5">Двете ти гърди са като две сърнета, близнаци на газела, които пасат между лилии.</verse>
				<verse number="6">Когато денят лъха прохлада и сенките бягат, ще ида при тебе на планина със смирна и на хълм ухаен.</verse>
				<verse number="7">Цялата си хубава, моя мила, и недостойнство няма у тебе.</verse>
				<verse number="8">Слез с мене от Ливан, невесто моя, слез с мене от Ливан! Слез от билото на Амана, от върха на Сенир и Хермон, от лъвски леговища, от планински свърталища на леопарди.</verse>
				<verse number="9">Ти плени моето сърце, сестрице невесто, плени сърцето ми с блясъка на очите си, със скъпоценния камък на огърлицата на шията си.</verse>
				<verse number="10">О, как възхитителна е твоята любов, сестрице невесто! По-сладки от вино са твоите милувки и уханието на твоите масла е по-приятно от всички аромати.</verse>
				<verse number="11">От устата ти капе сладост като вощен мед, невесто, мед и мляко са под езика ти, уханието на дрехите ти е като ухание на Ливан!</verse>
				<verse number="12">Затворена градина е моята сестрица невеста, заключен кладенец, запечатан извор.</verse>
				<verse number="13">Твоите фиданки са царска градина с нарове, с отбрани плодове и с мирис на най-фини благоухания —</verse>
				<verse number="14">нард и шафран, тръстика и канела с всякакви ухания на смирна и алое, с всякакви най-хубави аромати.</verse>
				<verse number="15">Ти си градински извор, кладенец с жива вода, изтичаща от Ливан.</verse>
				<verse number="16">Вдигни се, ветре, от север, завей и ти, ветре от юг, и повей над градината ми, и ще се разсеят ароматите ѝ! Нека моят възлюбен да дойде в градината си и да вкуси прекрасните ѝ плодове.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Дойдох в градината си, сестрице невесто, обрах своята смирна със своите ухания, ядох медените си пити със своя мед, пих си виното със своето мляко. Яжте, приятели, пийте, обични, и се насищайте.</verse>
				<verse number="2">Заспала съм, но сърцето ми е будно. Ето гласът на моя възлюбен, който чука: „Отвори ми, сестрице, моя мила, моя гълъбице, моя съвършена! Защото главата ми е цяла с роса покрита, и косата с нощна влага.“</verse>
				<verse number="3">Но аз отговорих: „Съблякла съм туниката си, пак ли ще я обличам? Умила съм краката си, трябва ли да ги калям?“</verse>
				<verse number="4">Моят възлюбен протегна ръка през пролуката и моята вътрешност се развълнува от него.</verse>
				<verse number="5">Станах да отворя на своя възлюбен. От ръцете ми капеше смирна, от пръстите ми се стичаше смирна по дръжката на ключалката.</verse>
				<verse number="6">Отворих на своя възлюбен, а моят възлюбен бе се обърнал и беше си отишъл. Душата ми примря, докато говореше. Търсих го, но не го намерих; зовях го, но не ми отговори.</verse>
				<verse number="7">Срещнаха ме стражите, които обикалят града, набиха ме, израниха ме. Снеха ми булото стражите, които пазят стените.</verse>
				<verse number="8">Заклевам ви, дъщери йерусалимски: ако срещнете моя възлюбен, какво да му кажете — че изнемогвам от любов.</verse>
				<verse number="9">С какво твоят възлюбен е по-добър от другите възлюбени, о, най-прекрасна между жените? С какво твоят възлюбен е по-добър от другите, че ни заклеваш така?</verse>
				<verse number="10">Моят възлюбен е бял и румен, личен между десет хиляди други.</verse>
				<verse number="11">Главата му е чисто злато, къдрите му са вълнисти, черни като врана;</verse>
				<verse number="12">очите му — като гълъби край водни потоци, къпещи се в мляко, седящи в доволство;</verse>
				<verse number="13">Бузите му са като лехи, пълни с балсамови дървета, принасящи благовония. Устните му са лилия, от която капе смирна.</verse>
				<verse number="14">Ръцете му са златни колове, обсипани с топази. Коремът му е като лъскава слонова кост, обложена със сапфири.</verse>
				<verse number="15">Краката му са като мраморни стълбове, поставени върху подложки от чисто злато — изглед има като Ливан, величествен е като кедър.</verse>
				<verse number="16">Устата му е сладост. Той цял е прелест. Ето какъв е моят възлюбен, ето какъв е моят приятел, дъщери йерусалимски.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Къде отиде твоят възлюбен, о, най-хубава между жените? Накъде свърна твоят възлюбен, та да го търсим с тебе?</verse>
				<verse number="2">Моят възлюбен отиде в градината си, в лехите с балсам, за да пасе стадото в градините и да събира лилии.</verse>
				<verse number="3">Аз принадлежа на своя възлюбен, а моят възлюбен е мой. Той пасе стадото си между лилиите.</verse>
				<verse number="4">Хубава си, моя мила, като Тирца, прелестна като Йерусалим, величествена като войнство със знамена.</verse>
				<verse number="5">Отвърни очите си от мене, защото ме вълнуват. Косата ти е като стадо кози, когато слизат от планината Галаад.</verse>
				<verse number="6">Зъбите ти са като стадо овци, когато излизат от къпалня, всяка от която има близнета и никоя не липсва.</verse>
				<verse number="7">Страните ти зад булото са като половинки нар.</verse>
				<verse number="8">Нека царят има шестдесет царици, осемдесет наложници и безброй девойки,</verse>
				<verse number="9">но едничка е тя за мене, моята гълъбица, моята съвършена. Едничка е тя на майка си, изящна на родителката си. Видяха я девойките и я възвеличиха, видяха я царици и наложници и я възхвалиха:</verse>
				<verse number="10">„Коя е тази, която блести като зора, хубава като месечина, бляскава като слънце, величествена като войнство със знамена?“</verse>
				<verse number="11">Слязох в ореховата градина да погледам цветята на долината, да видя дали е напъпило лозето, дали са цъфнали наровете.</verse>
				<verse number="12">Преди да узная това, моята душа ме хвърли между царските колесници на големците от моя народ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">	 Обърни се, обърни се Шуламит, обърни се, обърни се да те погледаме. Какво ще гледате на Шуламит като на хоро манаимско?</verse>
				<verse number="2">О, колко са хубави твоите крака, дъще знатна! Заоблените ти бедра са като огърлица, изработка на изкусен майстор.</verse>
				<verse number="3">Пъпът ти е като кръгла чаша, в която благоуханното вино не свършва; коремът ти е като купен хълм пшеница, обиколен от лилии.</verse>
				<verse number="4">Твоите две гърди са като две яренца, две сърнета близначета.</verse>
				<verse number="5">Шията ти е като кула от слонова кост. Твоите очи са Есевонски езерца при портите на Бат-Рабим. Носът ти е като Ливанска кула, която гледа към Дамаск.</verse>
				<verse number="6">Главата ти, която те увенчава, е като Кармил и косата ти е пурпур; царят е запленен от твоите къдрици.</verse>
				<verse number="7">Колко си хубава, колко приятна, моя възлюбена, със своята миловидност.</verse>
				<verse number="8">Тази твоя снага прилича на палма и твоите гърди са като гроздове.</verse>
				<verse number="9">Помислих си: „Да се качех на палмата, бих се хванал за плодните стъбла. И твоите гърди биха били като гроздове, и мирисът от твоето дихание е като кайсия.</verse>
				<verse number="10">Устата ти е като най-добро вино.“ То тече право за моя възлюбен, хлъзга се през устни на уморени.</verse>
				<verse number="11">Аз съм на възлюбения си и той копнее за мене.</verse>
				<verse number="12">Ела, мой мили, да излезем на полето, да прекараме нощта в селата.</verse>
				<verse number="13">Да станем рано за лозята; да видим дали са се разтворили пъпките, цъфнали ли са наровете. Там ще те обсипя с милувки, ще ти дам любовта си.</verse>
				<verse number="14">Мандрагорите вече ухаят, над вратите ни са всякакви най-вкусни плодове, нови и стари — запазила съм ги за тебе, мой любими.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">О, да беше мой брат, който е сукал от гърдите на моята майка! Тогава, ако те срещнех на улицата, щях да те целувам и никой нямаше да ме осъди.</verse>
				<verse number="2">Щях да те поведа, щях да те заведа в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш, а аз щях да ти давам ухайно вино, със сок от моите нарове.</verse>
				<verse number="3">Лявата му ръка е под главата ми, а дясната ме прегръща.</verse>
				<verse number="4">Заклевам ви, дъщери йерусалимски, да не възбудите, нито да събудите любовта ми, преди възлюбената да пожелае.</verse>
				<verse number="5">Коя е тази, която идва от пустинята, опирайки се на своя възлюбен? Събудих се под ябълката — там майка ти е изпитала родилни болки, там те е родила твоята родителка.</verse>
				<verse number="6">Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт, ревността — люта като преизподня, пламъците ѝ са огнени.</verse>
				<verse number="7">Големи води не могат да угасят любовта и реки няма да я залеят. Ако някой би дал всичкото богатство на своя дом за любов, той щеше да бъде презрян.</verse>
				<verse number="8">Имаме малка сестра, няма още гърди. Какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници?</verse>
				<verse number="9">Да беше стена, щяхме да съградим на нея зъбери от сребро; да би била порта, щяхме да я обложим с кедрови дъски.</verse>
				<verse number="10">Аз съм стена и гърдите ми са като крепостни кули. Затова ще намеря любов в очите му.</verse>
				<verse number="11">Соломон имаше лозе на Ваал-Хамон. Той предаде лозето на пазачи. Всеки беше длъжен да даде хиляда сикли сребро за плодовете от него.</verse>
				<verse number="12">А моето лозе си е при мене. Хилядата нека са за тебе, Соломоне, а двеста сикли са за пазачите на плодовете му.</verse>
				<verse number="13">Ти, която живееш в градините, в гласа ти се вслушват приятелите. Нека и аз го послушам.</verse>
				<verse number="14">Тичай, мой възлюбени, и бъди като сърна или като млад елен по благоуханни планини.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="23">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Видение на Исаия, син на Амоц, което видя за Юдея и Йерусалим в дните на юдейските царе Озия, Йотам, Ахаз и Езекия:</verse>
				<verse number="2">Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: „Отгледах и издигнах синове, а те се разбунтуваха против Мене.</verse>
				<verse number="3">Волът познава своя притежател и магарето — яслата на своя господар, но Израил не Ме познава, народът не Ме разбира.</verse>
				<verse number="4">Уви, народе грешни, народ, натоварен с вина, зло потомство, синове покварени! Изоставихте, отхвърлихте Светия на Израил, отвърнахте се назад.</verse>
				<verse number="5">Защо трябва още да ви бият вас, които все още сте отстъпници? Цялата глава е в рани и цялото сърце е сломено.</verse>
				<verse number="6">От главата до петите няма здраво място по тялото ви: рани, синини и пресни рани — непочистени, непревързани и ненамазани със зехтин.</verse>
				<verse number="7">Земята ви е опустошена, градовете ви са изгорени с огън; чужденци погубват пред вашите очи земята ви и става пустош, както е след разоряване от чужденци.</verse>
				<verse number="8">Изоставена е дъщерята на Сион като колиба в лозе, като заслон в градина с краставици, като обсаден град.“</verse>
				<verse number="9">Ако Господ Вседържител не беше оставил от нас един малък остатък, щяхме да станем като Содом и да заприличаме на Гомора.</verse>
				<verse number="10">Чуйте словото на Господа, управители на Содом! Слушай поучението на нашия Бог, народе на Гомора!</verse>
				<verse number="11">„За какво са Ми многото Ви жертви — казва Господ — преситен съм с всеизгаряния от овни и с тлъстина от угоени телета. И кръв от телета, агнета и овни не желая.</verse>
				<verse number="12">Кой изисква от вас да тъпчете дворовете Ми, когато идвате да се явите пред Мене?</verse>
				<verse number="13">Не принасяйте напразни дарове. Кадилната жертва е отвратителна за Мене. Не понасям празнуване на новолуния, съботи и празнични събрания.</verse>
				<verse number="14">Мразя вашите новомесечия и празниците ви. Те са товар за Мене, уморен съм да ги понасям.</verse>
				<verse number="15">И когато протягате ръцете си към Мене, отвръщам очите Си от вас. Също така, макар много да се молите, не ви слушам, защото ръцете ви са изцапани с кръв.</verse>
				<verse number="16">Измийте се! Очистете се! Отстранете злите си дела от очите Ми!</verse>
				<verse number="17">Научете се да правите добро! Търсете правото! Отнасяйте се справедливо към потиснатите! Съдете справедливо сираците, застъпвайте се за вдовиците!“</verse>
				<verse number="18">„Елате и ще отсъдим — казва Господ — дори греховете ви да бяха като тъмночервено, като сняг ще побелеят; ако бяха като червено, ще станат бели като вълна.</verse>
				<verse number="19">Ако поискате и послушате, ще вкусвате благата на земята.</verse>
				<verse number="20">Ако пък не искате и не Ме слушате, меч ще ви погуби, защото Господ е казал това.“</verse>
				<verse number="21">Ах, как верният град стана блудница! Някога правосъдие обитаваше в него, а сега господстват убийци.</verse>
				<verse number="22">Среброто ти стана шлака, твоето вино е смесено с вода.</verse>
				<verse number="23">Твоите князе са размирници и съучастници на крадци. Всички те обичат подкупи и ламтят за отплата. Не съдят справедливо сирака и не се застъпват за вдовиците.</verse>
				<verse number="24">Поради това Господ, Господ Вседържител, мощният на Израил, казва: „Горко, ще въздам на противниците Си, ще отмъстя на Своите врагове.</verse>
				<verse number="25">Тогава ще обърна ръката Си срещу тебе, ще стопя твоята шлака като луга и ще отстраня примесите.</verse>
				<verse number="26">И ще ти дам отново твоите съдии, както в началото, и съветниците ти, както отначало. Тогава ще те назоват „град на справедливостта, град на верността“.</verse>
				<verse number="27">Сион ще бъде спасен чрез правосъдие и обърналите се негови жители — чрез правда,</verse>
				<verse number="28">а изменниците и грешниците ще бъдат съкрушени заедно и онези, които са изоставили Господа, ще загинат.</verse>
				<verse number="29">Защото ще бъдат посрамени заради езическите горички, за които жадувате, и ще се зачервят заради идолопоклонническите градини, които избрахте,</verse>
				<verse number="30">тъй като ще бъдат като дъб, чиито листа са изпадали, и като градина, в която няма вода.</verse>
				<verse number="31">Тогава силният ще стане като кълчища и неговото дело — искра, така че ще горят заедно и никой няма да ги угаси.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Слово, което Исаия, син на Амоц, получи във видение за жителите на Юдея и Йерусалим:</verse>
				<verse number="2">„В последните дни планината на дома Господен ще се утвърди над планините и ще се възвиси над хълмовете. Тогава към нея ще се стекат всички народи.</verse>
				<verse number="3">И много народи ще тръгнат и ще кажат: „Елате да се изкачим на планината Господня, да влезем в дома на Бога на Яков, за да ни покаже Своите пътища, и ще вървим по Неговите пътеки, тъй като от Сион излиза Законът и от Йерусалим — словото на Господа.“</verse>
				<verse number="4">И Той ще съди народите и ще укори много народи. Тогава ще изковат своите мечове в рала и копията си — в сърпове. Народ срещу народ няма да вдига меч и вече няма да се учат на война.</verse>
				<verse number="5">Потомци на Яков, елате! И нека вървим в светлината на Господа.</verse>
				<verse number="6">Защото Ти отблъсна Своя народ, потомците на Яков, тъй като е изпълнен с прорицатели от Изтока и с гадатели като филистимците и се свързват с децата на чужденци.</verse>
				<verse number="7">А тяхната страна е пълна със сребро и злато и съкровищата им са безброй. И страната им е пълна с коне и техните колесници са безчислени.</verse>
				<verse number="8">Но тяхната страна е пълна с идоли. Всички се покланят на произведенията на ръцете си, които техните пръсти направиха.</verse>
				<verse number="9">Така и обикновеният човек се навежда и големецът се унижава. А Ти не им прощавай!</verse>
				<verse number="10">Иди до скалата и се скрий в праха от страхопочитание пред Господа и пред блясъка на Неговото величие!</verse>
				<verse number="11">Защото горделивите очи на човека трябва да се сведат и гордите мъже да бъдат унизени. А в този ден единствен Господ остава високо.</verse>
				<verse number="12">Защото ще дойде денят на Господа Вседържителя против всички горделиви и надменни и срещу всеки, който се въздига; и ще ги унизи;</verse>
				<verse number="13">и срещу всички високи и горди ливански кедри и срещу всички васански дъбове;</verse>
				<verse number="14">и срещу всички високи планини и срещу всички издигащи се хълмове;</verse>
				<verse number="15">и срещу всички високи кули и срещу всяка крепостна стена;</verse>
				<verse number="16">и срещу всички презморски кораби и срещу всички скъпи изделия.</verse>
				<verse number="17">Тогава гордостта на човека ще бъде унизена. А в този ден единствен Господ ще остава високо,</verse>
				<verse number="18">идолите ще изчезнат напълно.</verse>
				<verse number="19">Хората ще влязат в скални пещери и в земни ями заради страх от Господа и заради Неговата величествена слава, когато Той се надигне да унищожи земята.</verse>
				<verse number="20">В този ден човекът ще захвърли сребърните си и златните си идоли, които му бяха направени за покланяне — за да изпълзят къртиците и прилепите</verse>
				<verse number="21">към скалните процепи и скалните дупки от страх пред Господа и заради Неговата величествена слава, когато Той се надигне да унищожи земята.</verse>
				<verse number="22">Спрете да се надявате на човека, в чиито ноздри има само дъх, спрете да го смятате за нещо.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Ето Господ, Господ Вседържител, ще отнеме от жителите на Йерусалим и на Юдея подкрепата и помощта — всяка подкрепа с хляб и всяка подкрепа с вода,</verse>
				<verse number="2">храбреца и воина, съдията и пророка, също гадателя и старея,</verse>
				<verse number="3">петдесетника и велможата, също — съветника и изкусния в занаятите, и сръчния заклинател.</verse>
				<verse number="4">И ще им дам за князе момчета и деца ще ги управляват.</verse>
				<verse number="5">И народът ще бъде потискан — човек от човека, всеки от ближния си. Момче ще оскърбява стареца и презираният — почитания.</verse>
				<verse number="6">Тогава някой ще се хване за своя брат в бащиния си дом и ще каже: „Ти имаш връхна дреха, бъди ни вожд! И тези развалини нека бъдат под твоята ръка.“</verse>
				<verse number="7">И в този ден той ще издигне глас, казвайки: „Не съм лекар да лекувам обществените рани. В дома ми няма нито хляб, нито връхна дреха. Не ме поставяйте за вожд на народа“.</verse>
				<verse number="8">Защото както Йерусалим рухна, така Юдея падна, тъй като езикът им и делата им са против Господа, за да оскърбяват Неговата слава.</verse>
				<verse number="9">Изразът на лицето им свидетелства срещу тях и говорят открито за греховете си, както содомци, не крият. Горко на душата им, защото си навличат зло.</verse>
				<verse number="10">Кажете на праведния, че ще му бъде добре, понеже ще вкуси плода на делата си.</verse>
				<verse number="11">Горко на нечестивеца — зло ще го постигне, защото ще има отплата за това, което вършат ръцете му!</verse>
				<verse number="12">Жестоки притеснители притесняват народа Ми и жени го управляват. Народе Мой, твоите водачи са изкусители, те отклоняват от правия път!</verse>
				<verse number="13">Господ се вдигна на съд и застана да съди народите.</verse>
				<verse number="14">Господ отива на съд със стареите на Своя народ и с неговите князе: „Вие опасохте лозето, заграбеното от бедния е във вашите къщи.</verse>
				<verse number="15">Защо потъпквате Моя народ и угнетявате бедните?“ — казва Господ, Господ Вседържител.</verse>
				<verse number="16">И Господ каза: „Защото дъщерите Сионски са горделиви и ходят с вирната глава и с блеснали очи, и прелъстяват с погледи и с гривни на краката, които звънтят —</verse>
				<verse number="17">затова Господ ще оголи темето на дъщерите на Сион и Господ ще открие голотата им.</verse>
				<verse number="18">И в този ден Господ ще отнеме украшенията на краката, превръзките на главата и огърлиците като луна,</verse>
				<verse number="19">обеците, гривните и булата,</verse>
				<verse number="20">украсата на главата и верижките на глезените, и поясите, и съдовете с благовония, и амулетите,</verse>
				<verse number="21">пръстените и халките за нос,</verse>
				<verse number="22">празничните дрехи и връхните облекла, и кесийките,</verse>
				<verse number="23">ръчните огледала и ризите, тюрбаните и воалите.</verse>
				<verse number="24">И вместо благоухание ще има зловоние, и вместо пояс — връв, вместо къдрави коси — плешивост, и вместо фина — груба дреха, вместо красота — жигосване.</verse>
				<verse number="25">Твоите мъже ще паднат от меч и твоите юнаци — в битка.“</verse>
				<verse number="26">Тогава ще плачат и скърбят при портите на Сион. Опустошен седи той на земята.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">И в този ден седем жени ще се хванат за един мъж и ще кажат: „Свой хляб ще ядем и своя горна дреха ще носим, стига само да се наричаме с твоето име. Снеми от нас срама!“</verse>
				<verse number="2">В този ден фиданката на Господа ще се яви в красота и слава и плодът на земята — за величие и слава за спасените в Израил.</verse>
				<verse number="3">Тогава останалите на Сион и оцелелите в Йерусалим, записани между живите в Йерусалим, ще се нарекат святи.</verse>
				<verse number="4">Защото Господ ще измие мръсотията от дъщерите на Сион и ще очисти кръвната вина на Йерусалим от него с дух на съд и с дух на пречистване.</verse>
				<verse number="5">Тогава Господ ще сътвори облак над всяко място на планината Сион и над събранията денем като дим, а нощем като блясък на пламнал огън, защото над цялата слава там ще има закрила.</verse>
				<verse number="6">И денем ще има шатър за сянка от пек и убежище и подслон при буря и дъжд.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Ще запея за своя възлюбен, песен за лозето на своя възлюбен. Моят възлюбен имаше лозе на плодородната височина.</verse>
				<verse number="2">Той го огради, очисти го от камъни и засади в него отбрани лози. Тогава съгради кула посред него. И очакваше то да роди сладко грозде, но то роди кисело.</verse>
				<verse number="3">„А сега, жители йерусалимски и мъже от племето на Юда, отсъдете между Мене и Моето лозе!</verse>
				<verse number="4">Какво трябваше да сторя за Своето лозе и не го направих? Защо, когато очаквах да роди сладко грозде, то роди кисело?</verse>
				<verse number="5">А сега ще ви известя какво ще направя Аз със Своето лозе: ще премахна оградата му и то ще бъде повреждано; ще съборя стената му и то ще бъде тъпкано.</verse>
				<verse number="6">И ще го оставя да запустее: няма да бъде рязано, няма да бъде копано и ще обрасне с тръни и бодили. И ще заповядам на облаците да не изливат дъжд върху него.“</verse>
				<verse number="7">Защото лозе на Господ Вседържител са потомците на Израил, а мъжете на Юдея са насаждение за радост. И Той очакваше правосъдие, но ето — насилие в него, очакваше справедливост, но ето — в него има писъци.</verse>
				<verse number="8">Горко на онези, които прибавят къща към къщата, присъединяват нива към нивата, докато не остане повече място, като че ли вие единствени обитавате земята.</verse>
				<verse number="9">Господ Вседържител каза в ушите ми: „Наистина, тези множество къщи ще опустеят. Големи и хубави са те, но няма да имат обитател.</verse>
				<verse number="10">Защото десет акра лозе ще дава един бат вино и един хомер семе ще роди една ефа плод.“</verse>
				<verse number="11">Горко на онези, които от ранна сутрин търсят спиртно питие, които до късно вечер вино ги разгорещява.</verse>
				<verse number="12">На техните пиршества има гусла и арфа, тимпан и флейта, и вино, но не поглеждат към това, което Господ прави, не виждат делата на Неговите ръце.</verse>
				<verse number="13">Затова Моят народ ще отиде в плен, тъй като нямат познание за Господа. Неговите велможи ще гладуват, а множеството хора ще страда от жажда.</verse>
				<verse number="14">Затова преизподнята се е разширила и е разтворила безмерно устата си. И техните велможи и множеството видни хора ще слязат в нея, както и шумът им, и радостният вик.</verse>
				<verse number="15">Тогава човекът ще се преклони и ще се смири и очите на гордите ще бъдат сведени надолу.</verse>
				<verse number="16">А Господ Вседържител ще се възвеличи чрез присъдата и Светият Бог ще се прояви чрез Своята справедливост.</verse>
				<verse number="17">И овцете ще пасат на воля и чужди ще се хранят с изоставените тлъсти пасбища на богатите.</verse>
				<verse number="18">Горко на онези, които довличат грях с лъжа и беззаконие като с ремъци на колесница,</verse>
				<verse number="19">казвайки: „Нека Той побърза да ускори делото Си, за да видим; нека се приближи и дойде решението на Светия на Израил, тогава ще разберем.“</verse>
				<verse number="20">Горко на онези, които наричат доброто зло и злото — добро; които смятат тъмнината за светлина и светлината — за тъмнина; които смятат горчивото за сладко и сладкото — за горчиво.</verse>
				<verse number="21">Горко на онези, които са мъдри в своите очи и себе си смятат за разумни.</verse>
				<verse number="22">Горко на онези, които са смели да пият вино и способни да правят спиртно питие;</verse>
				<verse number="23">които оправдават виновния заради подарък, а правия лишават от справедливост.</verse>
				<verse number="24">Затова както огненият пламък изгаря слама и пламъкът изтребва сено, така ще загине коренът им и техният цвят ще бъде разнесен като прах, тъй като те отхвърлиха поучението на Господа Вседържителя и презряха словото на Светия на Израил.</verse>
				<verse number="25">Затова гневът на Господа ще се разгори срещу Неговия народ и Той ще простре ръката Си срещу него, и ще го накаже така, че планините ще потреперят и труповете им ще бъдат като смет по улиците. И при всичко това гневът Му няма да се отвърне и ръката Му ще бъде още простряна.</verse>
				<verse number="26">И отдалече ще издигне знаме за народите и ще затръби за тях от края на земята и ето — те ще дойдат бързо.</verse>
				<verse number="27">Между тях няма да има нито уморен, нито отмалял; никой няма да задреме и няма да заспи; на никого няма да се разпаше поясът на кръста и няма да се скъса ремъкът на обувката.</verse>
				<verse number="28">Стрелите им са изострени и всичките им лъкове са изопнати. Копитата на конете им са като кремък, колелата им са като вихрушка.</verse>
				<verse number="29">Ревът им е като на лъвица; те ще реват като млади лъвове. Те заръмжават тогава, сграбчват плячката и я отнасят на сигурно място и няма кой да я изтръгне.</verse>
				<verse number="30">И в този ден ще зареве срещу тях като бушуващо море. И ще погледне към земята и ето — ужасна тъмнина, а светлината — затъмнена в облаците ѝ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">В годината, когато умря цар Озия, видях Господ, седнал на висок и издигнат престол. И полите на дрехата Му изпълваха целия храм.</verse>
				<verse number="2">Над него стояха серафими. Всеки от тях имаше шест крила: с две покриваше лицето си, с две покриваше краката си и с две летеше.</verse>
				<verse number="3">И извисяваха глас един към друг: „Свят, свят, свят е Господ Вседържител! Цялата земя е изпълнена с Неговата слава!“</verse>
				<verse number="4">И праговете се разклатиха от гласа на викащия и храмът се изпълни с дим.</verse>
				<verse number="5">Тогава казах: „Горко ми, понеже загинах, понеже съм човек с нечисти устни и живея сред народ с нечисти устни, а очите ми видяха Царя, Господ Вседържител.“</verse>
				<verse number="6">Тогава при мене долетя един от серафимите. Той носеше в ръката си разпален въглен, взет с клещи от жертвеника,</verse>
				<verse number="7">докосна устата ми и каза: „Ето това докосна устните ти и твоето беззаконие се отне и твоят грях се очисти.“</verse>
				<verse number="8">И чух гласа на Господа, Който казваше: „Кого да изпратя? И кой ще отиде заради нас?“ И аз казах: „Ето ме, изпрати мене.“</verse>
				<verse number="9">Тогава Той каза: „Иди и кажи на този народ: „С уши ще чуете и няма да разберете, с очи ще гледате и няма да видите.“</verse>
				<verse number="10">Защото сърцето на този народ е закоравяло — с уши трудно слушат и са затворили очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, и да се обърнат да ги спася.“</verse>
				<verse number="11">Тогава попитах: „Колко дълго, Господи?“ Той отговори: „Докато градовете станат развалини и запустеят, къщите останат без обитатели; и докато тази земя се разруши и опустоши.“</verse>
				<verse number="12">И Господ ще изгони надалече хората и изоставените места сред страната ще бъдат много.</verse>
				<verse number="13">А ако остане и една десета от тях, ще се върне и ще бъде като терпентиново дърво и като дъб, дървото е паднало, но неговият дънер е останал; святото семе ще бъде дънерът ви.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">В дните на юдейския цар Ахаз, син на Йоатам, син на Озия, сирийският цар Рецин и израилският цар Факей, син на Ремалия, воюваха срещу Йерусалим, но не го победиха.</verse>
				<verse number="2">Тогава беше съобщено на потомците на Давид: „Сирийци се разположиха в областта на Ефрем.“ И разтрепераха се Ахаз и неговият народ, както се люлеят от вятър дърветата в гората.</verse>
				<verse number="3">Тогава Господ каза на Исаия: „Излезте ти и синът ти Шеар-Яшув да посрещнете Ахаз при края на водопровода от Горния водоем, по пътя към нивата на тепавичаря,</verse>
				<verse number="4">и му кажи: „Пази се, запази спокойствие и не се страхувай! И сърцето ти да не отпада пред двете димящи главни заради разпаления гняв на Рецин, на сирийците и на сина на Ремалия.</verse>
				<verse number="5">Сирийците замислиха зло против тебе заедно с Ефрем и сина на Ремалия и казват:</verse>
				<verse number="6">„Нека потеглим срещу Юдея, да го изплашим и я завладеем за нас, и да ѝ поставим за цар сина на Тавиил“.“</verse>
				<verse number="7">Така казва Господ, нашият Господ: „Това няма да стане и няма да се случи.</verse>
				<verse number="8">Главата на сирийците е Дамаск и Рецин е главата на Дамаск, но след шестдесет и пет години Ефрем ще бъде съкрушен.</verse>
				<verse number="9">А столицата на Ефрем е Самария и главата на Самария е синът на Ремалия. Ако не вярвате, няма да пребъдете.“</verse>
				<verse number="10">И Господ продължи да говори на Ахаз:</verse>
				<verse number="11">„Поискай си знамение от Господа, своя Бог, било долу от преизподнята, било горе във висините.“</verse>
				<verse number="12">Но Ахаз каза: „Не искам и няма да изпитвам Господа.“</verse>
				<verse number="13">Тогава Исаия каза: „Чуйте вие, потомци на Давид! Малко ли ви е да досаждате на хората, та досаждате също на моя Бог?</verse>
				<verse number="14">Затова Господ Сам ще ви даде знамение: ето девица ще зачене и ще роди син, и ще Го назоват с името Емануил.</verse>
				<verse number="15">Той ще яде масло и мед, докато се научи да отхвърля злото и да избира доброто.</verse>
				<verse number="16">Преди детето да се научи да отхвърля злото и да избира доброто, земята, чиито двама царе те заплашват, ще бъде опустошена.</verse>
				<verse number="17">Господ ще изпрати върху тебе, върху твоя народ и върху твоя бащин дом чрез царя на Асирия дни, каквито не са идвали от времето на отделянето на Ефрем от Юдея.</verse>
				<verse number="18">Тогава Господ ще свирне на мухите при устието на египетската река Нил и на пчелите, които са в страната Асирия.</verse>
				<verse number="19">И те ще дойдат и всички ще се настанят в долините, в процепите, по трънаците и на всяко пасбище.</verse>
				<verse number="20">В този ден с бръснач, взет отвъд реката, Господ ще обръсне чрез царя на Асирия главата и космите на краката ви, а също и брадата ви.</verse>
				<verse number="21">В този ден човекът, който отглежда млада крава и две овце,</verse>
				<verse number="22">ще яде масло поради изобилието на мляко, което дават, защото всеки останал в страната ще яде масло и мед.</verse>
				<verse number="23">И в този ден на всяко място, където е имало хиляда лози за хиляда сребърни сикли, ще има глогове и трънак.</verse>
				<verse number="24">Там ще дойдат със стрели и лъкове, защото цялата страна ще бъде само в глогове и трънаци.</verse>
				<verse number="25">И няма да отидеш на хълмовете, които са били култивирани, поради страх от глоговете и трънаците. Там ще изкарват говеда и дребен добитък ще тъпче по тях.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">И Господ ми каза: „Вземи си голям свитък и напиши на него с човешки букви: Махер шалал хаш баз.“</verse>
				<verse number="2">Тогава си взех надеждни свидетели: свещеника Урия и Захария, син на Йеберехия.</verse>
				<verse number="3">И пристъпих към пророчицата; и тя зачена и роди син. Тогава Господ ми каза: „Дай му името Махер шалал хаш баз!</verse>
				<verse number="4">Защото преди момчето да знае да каже „татко“ и „мамо“, богатството от Дамаск и плячката от Самария ще бъдат отнесени на асирийския цар.“</verse>
				<verse number="5">И Господ продължи да ми говори:</verse>
				<verse number="6">„Понеже този народ отхвърли водите на Силоам, които текат спокойно, и се радва за Рецин и за сина на Ремалия,</verse>
				<verse number="7">ето затова Господ довежда върху него мощните и пълноводни води на река Ефрат — асирийския цар и цялото му величие — и те ще излязат от своите речни легла и ще прехвърлят бреговете.</verse>
				<verse number="8">И ще нахлуят в Юдея, ще я наводнят и потопят — до шията ще стигнат. А разпрострените им крила ще покрият цялата ти земя, о, Емануиле!</verse>
				<verse number="9">Бушувайте, народи, но треперете! И наострете уши докрай земя! Пригответе се за битка, но ще бъдете разгромени. Въоръжете се, но ще бъдете разбити.</verse>
				<verse number="10">Кройте планове, но те ще рухнат! Уговаряйте действия, но те няма да се осъществят, защото Бог е с нас.“</verse>
				<verse number="11">Защото Господ така ми каза, като ме подкрепяше с мощната Си ръка и ме предпазваше от това да вървя по пътя на този народ, казвайки:</verse>
				<verse number="12">„Не наричай заговор всичко онова, което този народ нарича заговор. Не се бойте от това, от което той се страхува, и не се страхувайте от него.</verse>
				<verse number="13">Трябва да почитате Господа Вседържител свято и Той ще бъде ваш страх, и Той ще бъде ваш трепет.</verse>
				<verse number="14">И Той ще служи за светилище и камък за препъване, за скала за падане на двата израилски дома, за мрежа и примка за жителите на Йерусалим.</verse>
				<verse number="15">И мнозина ще се препънат, ще паднат и ще се разбият, ще попаднат в примка и ще бъдат уловени.</verse>
				<verse number="16">Завържи свидетелството, запечатай поучението пред Моите ученици.“</verse>
				<verse number="17">И аз ще чакам своя Господ, Който е скрил лицето Си от потомците на Яков, и на Него се надявам.</verse>
				<verse number="18">Ето аз и децата, които Господ ми даде, сме знаци и предзнаменование в Израил от Господ Вседържител, Който пребивава на планината Сион.</verse>
				<verse number="19">И когато ви кажат: „Потърсете онези, които викат духове на умрели и духове на предсказване, които шептят и мърморят“, отвърнете така: „Не трябва ли един народ да търси своя Бог? Защо трябва да пита умрелите за живите?“</verse>
				<verse number="20">Обърнете се към учението и свидетелството! Ако не говорите според това слово, за вас няма зазоряване.</verse>
				<verse number="21">И ще се скитат потиснати и гладни. И когато страдат от глада, ще възнегодуват и ще проклинат своя цар и неговия Бог. Тогава ще обърнат лице нагоре</verse>
				<verse number="22">и ще се вгледат в земята. И навсякъде ще видят бедствия: беда и тъмнина, потискащ мрак. И ще бъдат натикани в тъмнината.</verse>
				<verse number="23">Защото няма да има тъмнина на измъчената земя, както в предишното време Той унизи земята на Завулон и земята на Нефталим. Но в следващото време ще възвеличи крайезерния път, страната отвъд Йордан и езическата Галилея.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Народът, който живее в тъмнината, ще види силна светлина; тези, които пребивават в страната на смъртната сянка, ще ги озари светлина.</verse>
				<verse number="2">Ти ще умножиш народа, ще увеличиш радостта му. Ще се веселят по жътва, както се радват при деленето на плячка.</verse>
				<verse number="3">Защото ще строшиш тежкия му ярем и тоягата, която е върху плещите му, и бича на потисника му, както в деня на Мадиам.</verse>
				<verse number="4">Защото всеки ботуш на влезлите в шума на битката и всяка опръскана с кръв връхна дреха ще бъдат изгорени от огън.</verse>
				<verse number="5">Защото Младенец ни се роди, Син ни се даде и властта е на рамото Му. И ще бъде името Му Чудесен, Съветник, могъщ Бог, Отец на вечността, Княз на мира.</verse>
				<verse number="6">Неговата власт ще се увеличава и мирът няма да има край на трона на Давид, и царството Му ще се утвърди чрез право и справедливост отсега и за вечни времена. Ревността на Господа Вседържител ще извърши това.</verse>
				<verse number="7">Господ изпрати думата Си срещу Яков и тя връхлетя върху Израил.</verse>
				<verse number="8">И цял народ ще знае, Ефрем и жителите на Самария, които с гордо и надменно сърце казват:</verse>
				<verse number="9">„Тухлите паднаха — ще градим с дялан камък. Черниците са изсечени, ще ги заместим с кедри.“</verse>
				<verse number="10">Затова Господ ще надигне срещу него враговете на Рецин и ще подбуди срещу него неприятелите му —</verse>
				<verse number="11">сирийци от Изток и филистимци от Запад. И ще глътнат Израил с отворена уста. При все това гневът Му няма да се отвърне и ръката Му все още е простряна за наказание.</verse>
				<verse number="12">Но народът не се обръща към Онзи, Който ги наказва, не търси Господ Вседържител.</verse>
				<verse number="13">Затова Господ ще отсече в един ден от Израил и главата, и опашката, палмовия клон и тръстиката.</verse>
				<verse number="14">Стареят и велможата са главата, а лъжепророкът е опашката.</verse>
				<verse number="15">Защото водачите на този народ въвеждат в заблуда и водените от тях ще загинат.</verse>
				<verse number="16">Затова Господ няма да се радва за неговите младежи и няма да се смили над сираците и вдовиците му, защото всички те са нечестиви и злосторници. И всяка уста говори неправда. Поради всичко това гневът Му няма да се отвърне и ръката Му все още е простряна за наказание.</verse>
				<verse number="17">Защото беззаконието изгаря като огън, който поглъща тръните и бодилите и пламти в горските гъсталаци така, че се издигат стълбове дим.</verse>
				<verse number="18">Яростта на Господ Вседържител ще обгори земята и народът ще стане храна на огъня. И брат брата няма да пожали.</verse>
				<verse number="19">И ще поглъщат надясно — и ще си остават гладни; ще ядат наляво и няма да се наситят. Всеки ще яде собствената си плът.</verse>
				<verse number="20">Манасия ще поглъща Ефрем и Ефрем — Манасия, а двамата заедно ще бъдат срещу Юдея. Все пак гневът Му няма да се отвърне и ръката Му остава все още простряна за наказание.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Горко на онези, които създават несправедливи закони, и на онези, които пишат неправилни решения,</verse>
				<verse number="2">за да лишат бедния от правосъдие и да отнемат правото на бедния от Моя народ, за да станат тяхна плячка вдовиците и да ограбят сираците.</verse>
				<verse number="3">Какво ще поискате да правите в деня на наказанието и по време на бурята, която идва отдалече? Към кого ще прибегнете за помощ и къде ще оставите богатството си?</verse>
				<verse number="4">Без Мене няма да сте между пленените и ще бъдете между падналите. Но при все това гневът Му няма да се отвърне и ръката Му остава все още простряна за наказание.</verse>
				<verse number="5">Горко ви, асирийци — жезъла на Моя гняв и бича в Моята яростна ръка!</verse>
				<verse number="6">Срещу беззаконен народ ще ви изпратя и ще заповядам да вземете плячка от народ, който Ме е разгневил, и да го ограбите и стъпчете като улична кал.</verse>
				<verse number="7">А той не мисли така и сърцето му не замисля това, но в сърцето си има замисъл да изтреби немалко народи.</verse>
				<verse number="8">Защото Той казва: „Моите князе не са ли всички царе?“</verse>
				<verse number="9">Калне не е ли като Каркемиш, Хамат не е ли като Арпад, Самария не е ли като Дамаск?</verse>
				<verse number="10">Както ръката Ми намери за наказание царствата на кумирите, в които издяланите идоли бяха повече, отколкото в Йерусалим и Самария,</verse>
				<verse number="11">няма ли да сторя на Йерусалим и неговите идоли същото, което сторих на Самария и нейните кумири?</verse>
				<verse number="12">И когато Господ извърши цялото Си дело спрямо планината Сион и спрямо Йерусалим, „ще накажа плода — казва Господ — на възгордялото се сърце на царя на Асирия и блясъка на високомерните му очи.“</verse>
				<verse number="13">Понеже той е казал: „Чрез силата на своята ръка направих това и с мъдростта на своя ум премахнах границите между народите и завладях съкровищата им, и свалях от престолите, понеже съм силен;</verse>
				<verse number="14">и ръката ми достигна богатството на народите като гнездо и както някой събира изоставените яйца, събрах цялата земя и никой не раздвижи крило за защита, и уста не отвори, и звук не издаде.“</verse>
				<verse number="15">Брадвата хвали ли се спрямо този, който сече с нея? Трионът големее ли се спрямо онзи, който го движи? Това би било, както ако тоягата би се надигнала срещу този, който я вдига, или както ако пръчката се надига срещу онзи, който не е дърво.</verse>
				<verse number="16">Затова Господ, Господ Вседържител, ще изпрати на затлъстелите мършавост, ще разпали пожар като пламък от огън между първенците.</verse>
				<verse number="17">И светлината на Израил ще бъде като огън и Светият негов — като пламък. И в един ден Той ще изгори и ще изяде тръните и бодилите.</verse>
				<verse number="18">И ще унищожи славната му гора и неговата плодородна градина — душа и плът, тъй че ще бъде като немощен, който умира.</verse>
				<verse number="19">Тогава останалите дървета от гората му ще се броят на пръсти и дори момче ще може да ги опише.</verse>
				<verse number="20">И в този ден останалите от Израил и избягалите от потомците на Яков няма повече да се осланят на онези, които ги поразяват, но ще се уповават с вярност на Господа, Светия на Израил.</verse>
				<verse number="21">Останалите потомци на Яков ще се обърнат към могъщия Бог.</verse>
				<verse number="22">Защото, макар народът ти, Израилю, да е многоброен като пясъка на морския бряг, само един остатък от него ще се обърне. Унищожението е решено, изпълнено със справедливост.</verse>
				<verse number="23">Защото Господ, Бог Вседържител, ще изпълни решеното унищожение в цялата земя.</verse>
				<verse number="24">Затова така казва Господ, Бог Вседържител: „Народе Мой, който живееш на Сион, не се страхувай от асирийците, които те удрят с жезъл и които надигнаха тояга срещу тебе, както някога стори Египет.</verse>
				<verse number="25">Защото скоро Моето негодувание ще премине и гневът Ми ще ги унищожи.“</verse>
				<verse number="26">Тогава Господ Вседържител ще размаха бич над него, както някога срази Мадиам при скалата Орив, и както простря Своя жезъл над морето, така ще го възвиси, както спрямо Египет.</verse>
				<verse number="27">И в този ден ще се свали бремето му от твоето рамо и яремът му — от твоята шия, и игото му ще се строши заради затлъстяването.</verse>
				<verse number="28">Той ще отиде против Аяд, ще премине през Мигрон, ще трупа товара си при Михмас.</verse>
				<verse number="29">Ще преминат теснина, ще нощуват в Гева. Рама ще се тресе, Гива Саулова ще се разбяга.</verse>
				<verse number="30">Дъще на Галим, викай високо! Лаис, слушай! И ти, бедни Анатоте!</verse>
				<verse number="31">Мадмена избяга. Жителите на Гевим потърсиха убежище.</verse>
				<verse number="32">Днес ще остане все още в Нов, ще простре ръката си срещу планината на дъщерята на Сион, срещу височината на Йерусалим.</verse>
				<verse number="33">Ето Господ, Господ Вседържител, със страшна сила ще откъсне клоните. Израсналите високо ще бъдат отсечени, надигналите се ще се снишат.</verse>
				<verse number="34">И ще изсече с желязо горския гъстак и Ливан ще падне чрез Всесилния Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">И ще израсне фиданка от Йесеевия пън и издънка от корените му.</verse>
				<verse number="2">И Господният Дух ще пребъдва върху нея, дух на мъдрост и разум, дух на съвет и мощ, дух на познание и страхопочитание пред Господа.</verse>
				<verse number="3">И ще изпитва задоволство от страхопочитанието към Господа, и няма да съди според каквото очите му виждат, и няма да решава според това, което ушите му чуват.</verse>
				<verse number="4">Но ще съди сиромасите със справедливост и безпомощните в страната с правда. С жезъла на устата Си ще порази земята и с дъха на устните Си ще погуби нечестивците.</verse>
				<verse number="5">Справедливостта ще бъде поясът на кръста Му, а истината — поясът на хълбоците Му.</verse>
				<verse number="6">Тогава вълк ще живее с агне и леопард ще лежи заедно с козле; теле, млад лъв и тлъсто говедо ще бъдат заедно и малко момче ще ги води.</verse>
				<verse number="7">Крава и мечка ще пасат заедно, малките им ще лежат едно до друго; лъв ще яде слама като вол.</verse>
				<verse number="8">И кърмаче ще играе при дупката на усойница и вече отбито дете ще протяга ръката си към змийска дупка.</verse>
				<verse number="9">Няма да вършат зло и няма да вредят по цялата Ми свята планина, защото земята ще се изпълни с познаване на Господа, както водите изпълват морето.</verse>
				<verse number="10">И в този ден племената ще търсят Йесеевия корен, който е за знак на народите. И неговото място на покой е славно.</verse>
				<verse number="11">В този ден Господ ще вдигне отново ръката Си, за да Си възвърне остатъка от Своя народ, който остана в Асирия и Египет, Патрос, Етиопия, Елам, Сенаар и Хамат, и по морските острови.</verse>
				<verse number="12">И ще издигне знаме за народите, и ще събере заедно от четирите края на земята изгнаниците от Израил и разпръснатите от Юдея.</verse>
				<verse number="13">И завистта на Ефрем ще престане, и враждуващите от Юдея ще бъдат изтребени. Ефрем няма да завижда на Юдея, а Юдея няма да враждува с Ефрем.</verse>
				<verse number="14">И ще налетят по склоновете на Филистия на запад. Заедно ще ограбват синовете на Изтока, Едом и Моав ще грабнат в ръка, а синовете на Амон ще им се покорят.</verse>
				<verse number="15">Тогава Господ ще пресуши залива на Египетското море, ще простре ръката Си със силния Си вятър върху реката и ще я раздели на седем ръкава, така че да се преминат със сандали.</verse>
				<verse number="16">Тогава ще има път за остатъка от Моя народ, оцелял в Асирия, както беше с израилтяните, когато излизаха от египетската земя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">И в този ден ще кажеш: „Ще те прославям, Господи, защото макар Ти да се разгневи срещу мене, Твоят гняв се отвърна и Ти ме утеши.</verse>
				<verse number="2">Ето Бог е моето спасение. Уповавам се на Него и не се страхувам, защото Господ е моята сила и моята песен. Той стана моето спасение.“</verse>
				<verse number="3">Затова с радост ще черпите вода от изворите на спасението</verse>
				<verse number="4">и ще кажете в този ден: „Славете Господа, призовавайте Неговото име, възвестявайте делата Му между народите, припомняйте, че Неговото име е велико.</verse>
				<verse number="5">Възпявайте Господа, защото извърши величествени дела! Това трябва да се знае по цялата земя.</verse>
				<verse number="6">Възклицавай и се радвай, жителко на Сион, защото Светият на Израил е велик в тебе.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Пророчество за Вавилон, което Исаия, син на Амоц, видя във видение.</verse>
				<verse number="2">Издигнете знаме на гола планина, извисете висок глас към тях, помахайте с ръка да влязат през портите на благородниците.</verse>
				<verse number="3">Аз заповядах на посветените Си, призовах храбреците Си, които тържествуват заради Моето величие, да изпълнят гневния Ми съд.</verse>
				<verse number="4">Шумен вик е по планините, подобен на множество народ, на вълнение на събрани заедно от царства и народи. Господ Вседържител преглежда готовата за бой войска.</verse>
				<verse number="5">Те идват от далечна земя, от хоризонта — Господ и оръдията на негодуванието Му, — за да опустошат целия свят.</verse>
				<verse number="6">Ридайте, защото денят Господен наближи и идва като разрушителна сила от Всемогъщия.</verse>
				<verse number="7">Затова всички ръце ще отслабнат и сърцата на всички хора ще се стопят.</verse>
				<verse number="8">Ще се ужасят, спазми и скърби ще ги обхванат, ще се мъчат като жена, когато ражда. Ще се гледат един друг втренчено, лицата им ще пламтят.</verse>
				<verse number="9">Ето денят Господен идва страшен, лют, с негодувание и пламенен гняв, за да обърне света в пустиня и да изтреби грешниците му.</verse>
				<verse number="10">Защото небесните звезди и техните съзвездия няма да дават своята светлина; слънцето ще помръкне, когато изгрява, луната няма да сияе със светлината си.</verse>
				<verse number="11">И ще накажа света за неговото зло и нечестивите за беззаконията им, и ще сложа край на високомерието на горделивите, и ще унижа надменните злодеи.</verse>
				<verse number="12">Ще направя така, че човекът да бъде по-скъп от чисто злато, по-скъп от офирско злато.</verse>
				<verse number="13">Затова ще разтърся небесата и земята ще се разлюлее из основи поради гнева на Господ Вседържител в деня на пламенната Му ярост.</verse>
				<verse number="14">И всеки ще бъде като подгонена сърна и като стадо овце, които никой не събира. Така всеки ще бяга при своя народ и всеки към земята си.</verse>
				<verse number="15">Всеки, който бъде намерен, ще бъде пронизан и всеки заловен ще падне от меч.</verse>
				<verse number="16">Децата им ще бъдат смазани пред очите им. Техните къщи ще бъдат оплячкосани, а жените им обезчестени.</verse>
				<verse number="17">Ето Аз ще подбудя срещу тях мидяните, за които среброто е нищо, а златото не им допада.</verse>
				<verse number="18">Но с лъковете си ще смажат младежите и няма да се смилят над плода на утробата. Окото им няма да пощади децата.</verse>
				<verse number="19">И Вавилон, красота на царствата, гордост на халдеите, ще бъде разрушен от Бога, както Бог разруши Содом и Гомора.</verse>
				<verse number="20">Няма да бъде заселен и няма да бъде обитаван непрекъснато. И арабин няма да разпъва шатър там и пастири няма да разполагат там стада.</verse>
				<verse number="21">Но там ще се разполагат диви зверове и разрушените домове ще са пълни с бухали; там ще се заселят щрауси и козли ще скачат наоколо.</verse>
				<verse number="22">И хиени ще вият в дворците и чакали — в чертозите им. Близко е времето на края му и дните на Вавилон няма да бъдат продължени.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Защото Господ се смили над потомците на Яков и отново ще избере Израил и ще го засели в земята му; към тях ще се присъединят чужденци и ще се приобщят към потомците на Яков.</verse>
				<verse number="2">Тогава народите ще ги вземат и ще ги заведат на мястото им. И Израилевият дом ще ги наследи в земята на Господа като слуги и слугини, ще вземе в плен своите пленители и ще владее потисниците си.</verse>
				<verse number="3">И ще дойде ден, когато Господ ще те освободи от твоето страдание, от твоята тревога и от тежката работа, в която ти беше поробен.</verse>
				<verse number="4">Тогава ти ще подемеш тази подигравателна песен срещу вавилонския цар и ще кажеш: „Ах, как дойде краят на потисника, как си отиде бедата!“</verse>
				<verse number="5">Господ съкруши тоягата на нечестивите, скиптъра на властелините,</verse>
				<verse number="6">които яростно поразяваха народите с непрестанни удари и ги угнетяваха с гняв без задръжки.</verse>
				<verse number="7">Цялата земя си отпочина, спокойна е. Хората се радват с песен.</verse>
				<verse number="8">Също кипарисите се радват за тебе и ливанските кедри, казвайки: „Откакто ти лежиш повален, дървар не е идвал при нас.“</verse>
				<verse number="9">Преизподнята долу се раздвижи заради тебе — да те срещне, когато влизаш. Заради тебе разбуди покойниците, земните властници, вдигна всички царе на народите от престолите им.</verse>
				<verse number="10">Всички те ще кажат в отговор: „И ти стана безсилен като нас, ти стана подобен на нас.</verse>
				<verse number="11">Великолепието ти е свалено в преизподнята заедно със звука на твоите арфи. Червеи са твоя постелка и червеи са твоя завивка.</verse>
				<verse number="12">Как падна от небето, Деннице, сине на зората! Повален си на земята ти, който насилваше народите.“</verse>
				<verse number="13">А ти си каза: „Ще се изкача на небето, ще поставя престола си над Божиите звезди и в крайния Север на планината ще седна в събранието на боговете.“</verse>
				<verse number="14">Ще се издигна над облаците, ще бъда подобен на Всевишния.</verse>
				<verse number="15">Но ти си свален в преизподнята, до основите на земята.</verse>
				<verse number="16">Които те виждат, чудят се и питат: „Този ли е мъжът, който караше земята да трепери, разтърсваше царствата,</verse>
				<verse number="17">който обърна света в пустиня и разрушаваше градовете му, който не пускаше пленниците в домовете им?“</verse>
				<verse number="18">Всички царе на народите почиват в слава, всеки в своята гробница.</verse>
				<verse number="19">А ти си изхвърлен от гроба си като презряно клонче, като изпотъпкан труп, покрит с убити, прободени с меч, слизащи в изградени с камъни ями.</verse>
				<verse number="20">Ти няма да се съединиш с тях в гроба, защото ти разори страната си, уби народа си и няма за вечни времена да се споменава родът на злодеите.</verse>
				<verse number="21">Пригответе заколение за синовете му заради греховете на предците им, за да не се надигнат, да завладеят земята и да изпълнят лицето на света с градове.</verse>
				<verse number="22">„И ще се надигна против тях — казва Господ Вседържител — и ще залича името на Вавилон и остатъка: и син, и внук“ — казва Господ.</verse>
				<verse number="23">„И ще го превърна в таралежово владение и блато, и ще го измета с метлата на унищожението“ — казва Господ Вседържител.</verse>
				<verse number="24">Господ Вседържител се закле, казвайки: „Както намислих, така ще бъде, и както реших, така ще стане.</verse>
				<verse number="25">Ще пречупя Асирия в Своята страна и ще я стъпча на планините Си. Тогава от тях ще се отстрани нейният ярем и нейното бреме ще падне от плещите им.“</verse>
				<verse number="26">Това е решението, определено за целия свят, и тази ръка е простряна върху всички народи.</verse>
				<verse number="27">Защото решението е на Господа Вседържител и кой може да го отмени? Ръката Му е протегната все още и кой ще я отклони?</verse>
				<verse number="28">Това пророчество беше в годината на смъртта на цар Ахаз.</verse>
				<verse number="29">„Не се радвай ти, цяла филистимска земьо, че е съкрушен жезълът, който те поразяваше, понеже от змийския корен произлиза усойница и нейният плод ще бъде летяща змия.</verse>
				<verse number="30">Тогава най-бедните ще бъдат нахранени и сиромасите ще живеят в безопасност, но ще умъртвя с глад твоя корен и ще убия остатъка.</verse>
				<verse number="31">Ридайте, порти! Викай високо, граде! Стопи се цялата филистимска земя! Защото от север идва дим и никой не се отделя от своите редици.</verse>
				<verse number="32">Тогава какъв отговор ще дадат вестоносците на народа? Това, че Господ е утвърдил Сион и че бедстващите от народа ще намерят в него прибежище.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">Пророчество за Моав — Ар-Моав ще бъде разорен и унищожен нощем; Кир-Моав ще бъде разорен и унищожен нощем.</verse>
				<verse number="2">Той ще се изкачи към езическия храм и Дивон на височините да плаче, Моав ридае за него и за Медева. Всяка негова глава е остригана до голо, всички са с обръснати глави.</verse>
				<verse number="3">Обличат си вретища по улиците, всички ридаят по покривите си и по площадите, потънали в сълзи.</verse>
				<verse number="4">Пищят Хебшон и Елале; гласът им се чува до Яхаз. Затова въоръжените моавци викат, душата им се вълнува.</verse>
				<verse number="5">Сърцето ми вика високо заради Моав — неговите бежанци са до Сигор, до Еглат Шелишия, изкачват се с плач нагоре. По пътя за Хоронайн плачат високо заради разрушението.</verse>
				<verse number="6">Водите на Нимрим пресекнаха, ливадите изсъхнаха, тревата изгоря и</verse>
				<verse number="7">затова те прекарват отвъд потока Арава остатъка от имуществото и онова, което скътаха.</verse>
				<verse number="8">Писъци обикалят в областта на Моав: до Еглаим се чува риданието ѝ, до Беер-Елим,</verse>
				<verse number="9">защото водите на Димон са пълни с кръв. Затова ще изпратя върху Димон още повече бедствия — лъвове срещу избягалите от Моав, срещу останалите от страната.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">Изпращайте агнета на владетеля на страната, изпращайте от Села в пустинята към планината на дъщерята на Сион.</verse>
				<verse number="2">Моавските дъщери ще бъдат като скитащи птици и изхвърлени от гнездото при бреговете на Арнон.</verse>
				<verse number="3">„Дай съвет, вземи решение! По обед простри своята сянка като нощ, скрий прогонените, не издавай бежанеца.</verse>
				<verse number="4">Остави изгонените от Моав да бъдат пришълци при вас, юдеите! Бъди им закрила от опустошителя, защото противникът вече не е тук. Разорителите ще изчезнат, потисниците ще бъдат премахнати от земята.</verse>
				<verse number="5">И един престол ще се утвърди чрез Божията милост. И на него, в шатъра на Давид, заедно с истината ще седне съдията, който търси правосъдие и изисква справедливост.“</verse>
				<verse number="6">Чухме за гордостта на Моав — твърде голяма гордост — и за неговата надменност, за суетното му самохвалство.</verse>
				<verse number="7">Затова Моав ще заридае за Моав. Всеки ще заридае за сладкиши с изсушено грозде, които вече ги няма.</verse>
				<verse number="8">Защото полетата на Есевон са изсъхнали, господарите на народите опустошиха лозята на Севама, които се простираха до Йезер и се губеха в пустинята; техните ластари се разпространиха, минаха през морето.</verse>
				<verse number="9">Затова с плача на Йезер ще оплаквам лозето на Севама и ще ви обливам със сълзите си, Есевоне и Елале. Защото вече няма радостни възклицания за твоя летен плод и за твоя гроздобер.</verse>
				<verse number="10">Радостта и веселието изчезнаха от плодоносната земя и по лозята няма радостна веселба, никой не тъпче грозде в линове. Радостната глъчка замлъкна.</verse>
				<verse number="11">Затова сърцето ми стене като гусла и моята душа — за Кир-Харешет.</verse>
				<verse number="12">И когато Моав се яви изморен на високо оброчище и отиде да се помоли в своето светилище, тогава нищо няма да постигне.</verse>
				<verse number="13">Това е словото, което Господ изрече за Моав отдавна.</verse>
				<verse number="14">А сега Господ каза: „След три години, както наемник отброява определени години, величието на Моав ще се унизи с целия му многоброен народ. И остатъкът ще бъде съвсем малък и незначителен.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">Пророчество за Дамаск Ето Дамаск не е вече град и ще стане купчина развалини.</verse>
				<verse number="2">Градовете на Ароер ще са напуснати, ще принадлежат на стадата — да стануват там, и няма да има кой да ги плаши.</verse>
				<verse number="3">И няма да има крепост в Ефрем и царство в Дамаск. И с останалите от сирийците ще стане така, както със славата на израилевите синове — казва Господ Вседържител.</verse>
				<verse number="4">И в този ден славата на Яков ще се намали и затлъстялото му тяло ще измършавее.</verse>
				<verse number="5">Ще стане така, както когато жътварят с ръката си жъне класовете и събира заедно стъблата. Тогава ще стане така, както когато пожънат класовете в долината Рефаим.</verse>
				<verse number="6">В него ще остане остатък, както е при тръскането на маслиново дърво — две-три маслини в горните клончета, четири-пет — на плодородните клони — казва Господ, Бог на Израил.</verse>
				<verse number="7">В този ден човек ще се обърне към Създателя си и очите му ще гледат към Светия на Израил.</verse>
				<verse number="8">И няма да поглежда повече жертвениците, дело на ръцете си. И няма да гледа към това, което направиха пръстите му — към дървените и към другите идоли.</verse>
				<verse number="9">В този ден укрепените му градове ще бъдат като изоставените светилища в горите и на планинските височини, които бяха напуснати при идването на израилевите синове, и ще бъдат опустошени.</verse>
				<verse number="10">Тъй като си забравил Бога на спасението си и не си спомняше за скалата на прибежището си, затова насаждаш приятни градини, разсади от чужди места.</verse>
				<verse number="11">В деня, когато насаждаше, ти се грижеше насаденото да расте. Но в деня, когато събираш реколтата, ще бъде един куп на скръб и тежка болест.</verse>
				<verse number="12">Ах, шум от много народи бучи, както бушува море. Рев на племена! Реват те, както реват буйни води.</verse>
				<verse number="13">Реват народите, както реват буйни води; но Той ги заплаши — и те побягнаха далеч, и бидоха разгонени като плява по планини от вятър и като прах от вихър.</verse>
				<verse number="14">По вечерно време настъпва ужас! Но преди утрото го няма. Това е участта на тези, които ни плячкосват, съдбата на онези, които ни разграбват.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">Горко ти, земьо, в която бръмчат крилати, която е отвъд реките на Етиопия,</verse>
				<verse number="2">която изпраща пратеници по море и в тръстикови лодки по реки! Вървете, бързи пратеници, при народ с гладка кожа, при народ страшен от началото и досега, народ мощен и потисник, чиято страна разделят реки.</verse>
				<verse number="3">Всички вие, жители по света и обитатели на земята, гледайте, когато се издигне знаме на планините, и слушайте, когато прозвучи тръба.</verse>
				<verse number="4">Защото Господ, моят Бог, казва така: „Ще бъда безмълвен и ще наблюдавам от Своето място ясно, както е при палеща горещина по обед, както роса в горещина по жътва.“</verse>
				<verse number="5">Защото преди беритбата, когато цъфтежът отмине и цветът става узряващо грозде, Той ще подреже пръчките с ножица, ще отстрани безплодните и ще ги изхвърли.</verse>
				<verse number="6">Всички те ще бъдат оставени на хищните планински птици и на полските животни. Хищните птици ще летуват върху тях, а полските животни ще зимуват върху тях.</verse>
				<verse number="7">В това време ще поднеса дар на Господ Вседържител — народ висок и с гладка кожа и народ страшен от началото и досега, народ мощен и потисник, чиято страна разделят реки — на мястото, където е името на Господ Вседържител, на планината Сион.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">Ето Господ ще седне на лек облак и ще дойде в Египет. Тогава идолите на Египет ще се разтреперят пред лицето Му и сърцето на египтяните ще се разтопи в тях.</verse>
				<verse number="2">И ще подтикна египтяните да се сражават брат против брата и приятел против приятеля, град против град и царство против царство.</verse>
				<verse number="3">И духът на Египет ще изнемогне и ще разруша кроежите му. Тогава ще прибягнат до идолите и заклинателите, до онези, които говорят с мъртъвци и гадателите.</verse>
				<verse number="4">И ще предам египтяните в ръцете на жесток господар и свиреп цар ще ги владее — казва Господ Вседържител.</verse>
				<verse number="5">И водите в морето ще пресъхнат, а реката Нил ще пресекне и изсъхне.</verse>
				<verse number="6">И реките ще разнасят смрад, и каналите на Египет ще станат маловодни и ще пресъхнат, а тръстиката и папирусът ще увехнат.</verse>
				<verse number="7">Ливадите при устието на реката Нил и всичко, посято край реката, ще изсъхне, ще се разпилее и ще изчезне,</verse>
				<verse number="8">а рибарите ще се оплакват и всички, които хвърлят въдици в реката, ще скърбят. И онези, които хвърлят мрежи във водата, ще посърнат.</verse>
				<verse number="9">Онези, които изработват фин лен и които тъкат фино платно, ще се посрамят.</verse>
				<verse number="10">А неговите стълбове ще бъдат съкрушени, всички наемни работници ще се обезкуражат.</verse>
				<verse number="11">Да, князете на Цоан оглупяха, мъдрите съветници на фараона съветват безсмислено. Как бихте могли да кажете на фараона: „Син съм на мъдреци, син на древни царе“?</verse>
				<verse number="12">Къде са те — твоите мъдреци? Нека те да ти известят и да ти изяснят какво е решил Господ Вседържител за Египет.</verse>
				<verse number="13">Князете на Цоан обезумяха, измамиха се князете на Мемфис и водачите на областите въведоха Египет в заблуда,</verse>
				<verse number="14">понеже Господ им изпрати дух на измама, така че те заблудиха Египет във всичко, което вършеше, както пиян полита в повърнатото от него.</verse>
				<verse number="15">И в Египет няма да има дело, което биха могли да извършат главата и опашката, палмата и тръстиката.</verse>
				<verse number="16">И в този ден египтяните ще бъдат като жени. Ще затреперят и ще се уплашат от движението на ръката на Господ Вседържител, когато Той замахне срещу тях.</verse>
				<verse number="17">И юдейската земя ще стане ужас за Египет. Всеки, който си спомни за нея, ще се уплаши заради решението на Господ Вседържител за него.</verse>
				<verse number="18">В този ден пет града в египетската земя ще говорят на ханаански език и ще се кълнат в Господа Вседържител, единият ще се нарече Ир-Херес.</verse>
				<verse number="19">В този ден ще има жертвеник за Господа в египетската земя и паметен стълб за Господа при границата</verse>
				<verse number="20">и той ще бъде знак и свидетелство за Господ Вседържител в египетската земя, защото викнат ли Египтяните заради потисници, Той ще им изпрати защитник и спасител и ще ги избави.</verse>
				<verse number="21">И Господ ще разкрие Себе Си, ще се яви и в този ден египтяните ще познаят Господа — ще принасят жертви и приношения и ще дават оброци на Господа, които ще изпълняват,</verse>
				<verse number="22">и Господ ще наказва египтяните, ще удря и лекува, и те ще се обърнат към Господа, ще се молят за себе си и ще ги изцели.</verse>
				<verse number="23">В този ден ще има широк път от Египет за Асирия и асирийците ще отиват в Египет, а египтяните — в Асирия. И египтяните, и асирийците ще служат на Господа.</verse>
				<verse number="24">В този ден Израил ще бъде третият в съюза на Египет и Асирия, на земята ще има благословение.</verse>
				<verse number="25">Господ Вседържител ще благослови земята, казвайки: „Благословен да бъде Моят народ — египетският, и асирийците — дело на Моите ръце, и израилтяните — Моето наследство.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">В годината, когато Тартан дойде до Азот, тъй като го беше изпратил асирийският цар Саргон, и той воюва срещу Азот и го превзе,</verse>
				<verse number="2">в това време Господ говори на Исаия, син на Амоц, и каза: „Иди и свали вретището от себе си, и събуй сандалите от краката си!“ Той така и направи — ходеше гол и бос.</verse>
				<verse number="3">И Господ каза след това: „Както Моят слуга Исаия ходи гол и бос три години за знамение и предвещание против Египет и Етиопия,</verse>
				<verse number="4">така асирийският цар ще отведе пленници от Египет и изгнаници от Етиопия, млади и стари, голи и боси, с разголени задни части за срам на Египет.</verse>
				<verse number="5">Тогава ще се ужасят и посрамят заради Етиопия, тяхна надежда, и заради Египет, който беше тяхна слава.“</verse>
				<verse number="6">И в този ден жителите на крайбрежието ще кажат: „Ето каква беше надеждата ни, с която прибягвахме за помощ, за да се избавим от асирийския цар. Как щяхме да се спасим?“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">Пророчество за крайморската пустиня. Както ветровете духат от юг, така дойде то от земята на ужаса.</verse>
				<verse number="2">Страшно видение ми се откри: грабител граби, опустошител опустошава. Издигни се, Еламе! Обсаждай, Мидийо! Аз ще прекратя всички стенания.</verse>
				<verse number="3">Затова краката ми се разтрепериха, болки ме обзеха като на родилка. Замаян съм от това, което чувам, и поразен от това, което виждам.</verse>
				<verse number="4">Сърцето ми бие и тръпки ме побиват; дългоочакваната нощ се превърна в ужас за мен.</verse>
				<verse number="5">Слага се трапезата, поставя се стража; яде се, пие се. „Ставайте, князе! Слагайте щитове!“</verse>
				<verse number="6">Защото така ми каза Господ: „Иди и постави страж, който да възвестява каквото вижда.“</verse>
				<verse number="7">И той видя впрягове от чифтове коне, върволица от магарета и керван от камили. Слушаше старателно и много внимаваше.</verse>
				<verse number="8">Тогава изрева като лъв: „Господарю мой, стоя ежедневно на стража и оставах по цели нощи на мястото си.</verse>
				<verse number="9">И ето идват големи групи мъже и колона от чифтове коне.“ И той извика: „Падна, падна Вавилон и всички ръкотворни идоли на неговите божества лежат разбити на земята.“</verse>
				<verse number="10">Ти, мой измъчен и потъпкан народе, това, което чух от Господ Вседържител, това ви и съобщавам.</verse>
				<verse number="11">Пророчество за Дума. Вика се към мене от Сеир: „Стражнико, кой нощен час е? Стражнико, кой нощен час е?“</verse>
				<verse number="12">Стражата отговаря: „Утрото дойде и въпреки това е още нощ. Ако искате пак да питате, върнете се и питайте!“</verse>
				<verse number="13">Пророчество за Арабия. В горите на Арабия трябва да нощувате, кервани дедански!</verse>
				<verse number="14">Посрещнете с вода жадния, жители на областта на Тема; с хляб приемете бежанците,</verse>
				<verse number="15">защото те избягаха от оръжията, от извадения меч и опънатия лък, от трудностите на войната.</verse>
				<verse number="16">Така ми рече Господ: „Още една година като на наемник и цялото величие на Кидар ще изчезне,</verse>
				<verse number="17">а останалите лъкове в храбрите синове на Кидар ще са твърде малко, защото Господ, Бог на Израил, каза така.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">Пророчество за долината на откровението. Какво става с тебе, та си се покатерил на покривите?</verse>
				<verse number="2">Граде, крепост на веселието, изпълнен с шум и видение. Твоите убити не са изтребени с меч и не са загинали във война.</verse>
				<verse number="3">Всичките ти водачи побягнаха заедно, но бяха хванати без нито един изстрел от лък. Всички, които бяха намерени, колкото и далеч да бяха избягали, бяха хванати.</verse>
				<verse number="4">Затова рекох: „Не ми обръщайте внимание, защото горчиво плача. И не се опитвайте да ме утешите за опустошението на дъщерята на моя народ,</verse>
				<verse number="5">защото в долината на откровението идва ден на Господа, Господ Вседържител; ден за поражение, смут и бъркотия. Стените се рушат, а викът за помощ стига до планината.“</verse>
				<verse number="6">И ето Елам понесе оръжие с колесници и конници, а Кир взе щита си.</verse>
				<verse number="7">И ще стане така, че долините ти ще се напълнят с колесници, а конниците ще застанат пред портите.</verse>
				<verse number="8">Ще се вдигне закрилата над Юдея и в този ден всеки ще обръща взор към оръжейната в кедровия дом.</verse>
				<verse number="9">И когато видяхте колко многобройни са пукнатините в стените на Давидовия град, започнахте да събирате вода в долния водоем.</verse>
				<verse number="10">Затова прегледайте къщите в Йерусалим и съборете някои, за да укрепите с техния материал стената.</verse>
				<verse number="11">И строите между двете стени водохранилище за водата на стария водоем. Но не поглеждате към Онзи, Който го е направил, и не обръщате внимание на Този, Който го е приготвил отдавна.</verse>
				<verse number="12">А Господ, Господ Вседържител, призовава да плачете и тъгувате, да се острижете и да препашете вретище.</verse>
				<verse number="13">Но ето веселие и радост. Убиват се говеда и се колят овце, яде се месо и се пие вино, и си казват: „Да ядем и пием, защото утре ще умрем!“</verse>
				<verse number="14">Тогава Господ Вседържител откри за моя слух думите: „Докато умрете, няма да ви се прости това нечестие“ — каза Господ, Господ Вседържител.</verse>
				<verse number="15">Така говори Господ, Господ Вседържител: „Стани, иди при онзи царедворец, при Севна, управителя на двореца!</verse>
				<verse number="16">Какво правиш тук и кой си ти, та си изсичаш тук гроб? Подготвяш си гроб на високо място и си правиш жилище в скалите.“</verse>
				<verse number="17">И ето Господ ще те подхвърли така, както силен мъж подхвърля, и ще те стисне здраво.</verse>
				<verse number="18">Ще те свие на кълбо и ще те захвърли като топка в просторната земя. Там ще умреш и там твоите славни колесници ще са срам за дома на господаря ти.</verse>
				<verse number="19">И ще се отнемат постът и мястото ти,</verse>
				<verse number="20">и ще стане така, че в онзи ден ще призова слугата си Елиаким, син на Хелкия.</verse>
				<verse number="21">И ще го облека в твоите дрехи, и здраво ще го опаша с твоя пояс, а властта ти ще предам в ръцете му. Тогава ще стане баща на жителите на Йерусалим и на дома на Юдея.</verse>
				<verse number="22">И ще поставя на раменете му ключа на Давидовия дом. Той ще отвори и никой няма да затвори; той ще затвори и никой няма да отвори.</verse>
				<verse number="23">Аз ще го укрепя като гвоздей в здраво място и ще бъде трон на славата за дома на баща си.</verse>
				<verse number="24">И на него ще закачат цялата слава на бащиния му дом — деца и внуци, и всички малки съдове, от купите до делвите.</verse>
				<verse number="25">„В онзи ден — казва Господ Вседържител — укрепеният на здраво място гвоздей ще поддаде, ще бъде изваден и ще падне. Закаченото на него ще падне и ще се строши.“ Така говори Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">Пророчество за Тир. Ридайте, таршишки кораби, защото Тир е разрушен. Не остана здрава къща. Това ви бе известено при връщането от земята Китим.</verse>
				<verse number="2">Млъкнете, жители на острова, които бяхте снабдявани по море от сидонските търговци.</verse>
				<verse number="3">Житата на Сихор и реколтата на Нил стигнаха по голямата вода до Сидон, който стана пазар за чуждите народи.</verse>
				<verse number="4">Засрами се, Сидоне, защото ето какво казват морето и морската крепост: „Не съм раждала и не съм имала родилни мъки, не съм отглеждала момчета и не съм възпитавала момичета.“</verse>
				<verse number="5">Когато се чуе вестта за Тир между египтяните, те ще се разтреперят.</verse>
				<verse number="6">Заминавайте за Таршиш! Ридайте, островни жители!</verse>
				<verse number="7">Това ли е вашият ликуващ град, чието начало е в древността, чиито нозе го водят в скитането му по далечна страна.</verse>
				<verse number="8">Кой реши това за Тир, коронясания, чиито купувачи бяха князе, а търговците му — най-почитани по земята.</verse>
				<verse number="9">Господ Вседържител определи това, за да посрами гордостта на разкоша и да унижи първенците по земята.</verse>
				<verse number="10">Дъще Таршишка, обработи земята си, както около Нил, защото няма вече пречка за теб.</verse>
				<verse number="11">Господ простря ръката Си над морето и накара царства да треперят. Заповяда да бъдат разрушени крепостите на Ханаан.</verse>
				<verse number="12">И каза още: „Ти няма да се радваш вече, посрамена девице, дъще Сидонска. Стани, замини за Китим, но и там няма да има спокойствие за теб.“</verse>
				<verse number="13">Ето земята на халдейците, чиито народ вече го няма. Асур го бе предопределил за своите кораби. Издигнаха обсадни кули и разрушиха крепостите му, превърнаха го в руина.</verse>
				<verse number="14">Стенете, таршишки кораби, защото крепостта ви е опустошена.</verse>
				<verse number="15">Тогава Тир ще бъде забравен за седемдесет години, колкото живее един цар. А след седемдесет години ще се случи с Тир това, за което се пее в песента на блудницата:</verse>
				<verse number="16">„Вземи арфа, обходи града, блуднице забравена! Пей и дълго свири, за да те помнят!“</verse>
				<verse number="17">След седемдесет години Господ отново ще си спомни за Тир. Градът ще получи своята печалба от блудството си с всички земни царства по света.</verse>
				<verse number="18">Но печалбата и заплатата му ще бъдат посвещавани на Господа. Няма да бъдат съхранявани и пазени, а ще служат за обилна храна и разкошно облекло на онези, които живеят с Господа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">Ето Господ опустошава земята и я обезлюдява, променя вида ѝ и разпръсква живеещите по нея.</verse>
				<verse number="2">И каквото се случи с народа, това ще стане и със свещениците; каквото — със слугата, такова и с господаря му; каквото — със слугинята, същото и с господарката ѝ; каквото — с купувача, такова и с продавача; каквото — с вземащия заем, същото и с даващия; каквото — с лихваря, такова и с даващия лихва.</verse>
				<verse number="3">Земята е опустошена докрай и напълно разграбена, защото Господ изрече това слово.</verse>
				<verse number="4">Тъгува и унива земята, чезне и изнемогва Вселената. Първенците между хората на земята отпаднаха.</verse>
				<verse number="5">Земята е осквернена от тези, които я обитават, защото те престъпиха законите, измениха на наредбите и нарушиха вечния завет.</verse>
				<verse number="6">Затова проклятие постига земята и жителите ѝ понасят наказание. Чезнат земните жители и малко хора ще останат.</verse>
				<verse number="7">Младото вино жалее, лозето боледува, въздишат всички, които имаха весело сърце.</verse>
				<verse number="8">Секна веселието, придружено с тъпани, затихна шумът на веселбата и замлъкна звукът на гуслата.</verse>
				<verse number="9">Пеят, а не пият вино, защото спиртното питие им горчи.</verse>
				<verse number="10">Разрушен е плячкосаният град и в къщите не може да се влезе.</verse>
				<verse number="11">Търси се вино по улиците. Всяка радост помръкна и веселието престана.</verse>
				<verse number="12">Градът се превърна в пустош, а портите — в развалини.</verse>
				<verse number="13">А между народите по земята ще е същото като при друсане на маслина и дообиране на лозе.</verse>
				<verse number="14">Те ще се провикнат и ще ликуват. От морето ще възклицават за величието на Господа.</verse>
				<verse number="15">Славете Господа в източните страни, и по морските острови — името на Господа, Бога Израилев.</verse>
				<verse number="16">От края на земята чуваме песни: „Слава на праведния.“ Тогава си казах: „Чезна, чезна аз! Горко ми! Грабители грабят, грабителски грабят грабители.“</verse>
				<verse number="17">Ужас, яма и клопка за земните жители.</verse>
				<verse number="18">Така ще стане, че който е побягнал от вика на ужаса, ще падне в яма, а този, който излезе от ямата, ще попадне в клопка. Небето ще се разтвори и земните недра ще се разклатят.</verse>
				<verse number="19">Земята се разпуква, тресе се и се руши.</verse>
				<verse number="20">Земята полита като пияница и се клати като шатра. Беззаконието ѝ ще натежи върху нея, тя ще се срути и няма да се изправи повече.</verse>
				<verse number="21">Така ще стане, че в онзи ден Господ ще посети небесното войнство във висините и земните царе по земята.</verse>
				<verse number="22">Те ще бъдат събрани като затворници в ров, ще бъдат хвърлени в тъмница и след много дни ще бъдат наказани.</verse>
				<verse number="23">Тогава луната ще се изчерви и слънцето ще се засрами, когато Господ Вседържител се възцари над планината Сион и в Йерусалим, пред чиито първенци ще се прослави.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="25">
				<verse number="1">Господи, Ти си Бог мой! Ще Те възвелича и Твоето име ще възхваля, защото си извършил чудеса и Твоите наредби от древност са верни и истински.</verse>
				<verse number="2">Ти превърна града в купчина камъни, твърдата крепост — в развалини, а палатите на чужденците не са вече част от града и никога няма да бъдат възстановени.</verse>
				<verse number="3">Затова ще Те прославя силен народ и ще се страхуват от Тебе градовете на насилниците.</verse>
				<verse number="4">Ти беше закрила за бедните и упование за сиромасите в бедствие, защита от буря и сянка при зной. Гневното дихание на насилниците е като леденостудена буря, като жега в безводна земя.</verse>
				<verse number="5">Ти укротяваш буйството на враговете. Тъй както небесната сянка заглушава жегата, така ще утихне веселбата на угнетителя.</verse>
				<verse number="6">И Господ Вседържител ще приготви на този връх угощение от тлъсти гозби и напитки, месни храни и бистри вина.</verse>
				<verse number="7">И на тази планина Той ще отметне покривалото, което е над всички народи, завивката, която е над всички племена.</verse>
				<verse number="8">Вечно съществуващият Господ Бог ще погълне смъртта завинаги и ще изтрие сълзите от всяко лице. Ще заличи срама от Своя народ по цялата земя, защото така казва Господ.</verse>
				<verse number="9">И ще бъде казано в онзи ден: „Ето този е нашият Бог! На Него се надяваме и Той ще ни спаси. Това е Господ, на Когото се уповаваме. Нека ликуваме и да се радваме на помощта Му,</verse>
				<verse number="10">защото ръката на Господа ще почива върху тази планина. А Моав ще бъде стъпкан на мястото си като слама на бунище.</verse>
				<verse number="11">И макар той да простира ръце като плувец, когато плува, то Господ ще пречупи гордостта му и лукавите му намерения.</verse>
				<verse number="12">Твоите високи и защитни стени Той ще събори, ще ги разруши и ще ги превърне в прах.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="26">
				<verse number="1">В онзи ден ще бъде изпята в Юдея тази песен: „Градът ни е силен; Господ ни е дал спасение вместо стени и окопи.</verse>
				<verse number="2">Отворете портите, за да дойде праведният народ, който пази истината.“</verse>
				<verse number="3">Ще запазиш в мир непоколебимия ум, защото той на Тебе се надява.</verse>
				<verse number="4">Уповавайте се на Господа, защото Господ Бог е вечна закрила.</verse>
				<verse number="5">Защото Той принизява онези, които се големеят; събаря величествения град и го изоставя в пепелта.</verse>
				<verse number="6">Крака го тъпчат — нозете на сиромаха и ходилата на бедния.</verse>
				<verse number="7">Пътят на праведника е прав, защото Ти му го проправяш.</verse>
				<verse number="8">Да, надявахме се на идването на Твоя съд, Господи, душата ни се стремеше към Твоето име и към спомена за Тебе.</verse>
				<verse number="9">Душата ми се стреми към Тебе нощем, а духът у мене Те търси от ранни зори, защото хората ще се учат на правда от Твоите присъди по земята.</verse>
				<verse number="10">Ако нечестивец бъде помилван, той няма да разбере що е правда. Там, където е правдата, ще върши зло и няма да види величието на Господа.</verse>
				<verse number="11">Господи, ръката Ти е високо вдигната, но те не я видяха. Ще я забележат те и ще се посрамят от ревността Ти към народа. Огън ще погълне Твоите врагове.</verse>
				<verse number="12">Господи, Ти ще ни дадеш мир, защото Ти направи възможни всичките ни дела.</verse>
				<verse number="13">Господи, Боже наш, и други господари освен Тебе са властвали над нас, но само Твоето име ще прославяме.</verse>
				<verse number="14">Мъртвите няма да оживеят и жителите на преизподнята няма да се надигнат, защото Ти ги посети и изтреби.</verse>
				<verse number="15">Ти умножи народа, Господи, преумножи го и така прослави Себе Си. Ти разшири и пределите на земята.</verse>
				<verse number="16">Господи, в беда Те търсиха. Шепнеха тихо молитви, когато ги застигаше Твоето наказание.</verse>
				<verse number="17">Както родилка в мъките си вика за помощ, така сме ние пред Тебе, Господи.</verse>
				<verse number="18">Бяхме бременни, мъчехме се, но напразно. Спасение не донесохме на земята и жители на света не се родиха.</verse>
				<verse number="19">Твоите мъртви ще оживеят и мъртвите им тела ще възкръснат. Събудете се и ликувайте вие от прахта, защото Твоята роса е като утринната и земята ще изхвърли заселниците на преизподнята.</verse>
				<verse number="20">Иди, народе мой, влез в стаята си и затвори вратата след себе си. Скрий се някъде за малко, докато премине страшното.</verse>
				<verse number="21">И ето Господ излиза от жилището Си, за да накаже земните жители и тяхното беззаконие. Земята ще разкрие кръвта, погълната от нея, и няма да крие своите убити.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="27">
				<verse number="1">В онзи ден Господ ще порази със Своя твърд, голям и здрав меч левиатана, бягащия змей, левиатана, ранения змей. Ще убие дракона, който е в морето.</verse>
				<verse number="2">Тогава възпейте изобилно раждащото лозе.</verse>
				<verse number="3">Аз, Господ, съм негов пазач и постоянно го напоявам. Ден и нощ го пазя, да не му навреди някой.</verse>
				<verse number="4">У Мене няма гняв. Но ако видя в него тръни и бодли, ще се боря с тях и всички ще ги изгоря,</verse>
				<verse number="5">освен ако някой не потърси защитата Ми и не сключи мир с Мене. Тогава нека бъде в мир с Мене.</verse>
				<verse number="6">В идните времена Яков здраво ще се вкорени, Израил ще покълне и разцъфти, а светът ще се изпълни с плодове.</verse>
				<verse number="7">Така ли го поразяваше Господ, както поразява онези, които поразяваха Израил Така ли го убиваше Господ, както са избити онези, които избиваха израилтяните?</verse>
				<verse number="8">С мярка го наказваш и с мярка го отхвърляш. Прогони го със силата на диханието Си в деня, когато духа източният вятър.</verse>
				<verse number="9">С това ще се заличи вината на Яков и превръщането на олтарните камъни във вар ще е знак за отстъпването от греха, за да няма вече идоли и кумири.</verse>
				<verse number="10">Защото укрепеният град е самотен, пасището е запустяло. Там пасе младо добиче, почива и пасе младите филизи.</verse>
				<verse number="11">Когато филизите изсъхнат, жените ще ги чупят и ще палят огън с тях. Този народ е безразсъден и Творецът му няма да го помилва, Създателят му няма да бъде милостив към него.</verse>
				<verse number="12">В онзи ден Господ ще унищожи всичко от голямата река до Египетския поток, а вие, синове на Израил, ще бъдете събрани заедно.</verse>
				<verse number="13">И пак тогава ще затръби големият рог и ще дойдат изгубените в Асирийската земя и прогонените в Египет, за да се поклонят на Господа в Йерусалим на Светата планина.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="28">
				<verse number="1">Горко на венеца на гордостта на пияните жители на Ефрем и на повяхналото цвете, на блестящото му украшение, което е на възвишението на плодородната долина на замаяните от вино.</verse>
				<verse number="2">Ето от Господа идва един силен и могъщ, като градушка и опустошителен вихър, като силна буря и порои от придошли води, който със сила ще повали венеца на земята.</verse>
				<verse number="3">С крака ще тъпче гордостта на пияните ефремци.</verse>
				<verse number="4">А повяхналото цвете, блестящото му украшение, което е над плодородната долина, ще бъде откъснато като ранноузряла смокиня, която, щом я видят, късат я и я изяждат.</verse>
				<verse number="5">Тогава Господ Вседържител ще бъде красив венец и славна корона за остатъка от народа Си,</verse>
				<verse number="6">дух на правосъдие за съдещия и сила за онези, които във война отблъскват врага до портите.</verse>
				<verse number="7">Но и тези се опиха с вино и се замаяха от силно питие. Свещеник и пророк се опиха с питие и се замаяха от вино. Съмняват се във виденията си и се колебаят в присъдата си,</verse>
				<verse number="8">защото трапезите са залети от гнусен бълвоч и не остана чисто място.</verse>
				<verse number="9">Кого да научи той на знание и на кого да разясни учението? На онези, които са отбити от мляко и отделени от майчина гръд.</verse>
				<verse number="10">Така заповед след заповед, заповед след заповед; правило след правило, правило след правило; ту тук малко, ту там малко.</verse>
				<verse number="11">С неразбрани думи и непознат език ще говори Той на този народ.</verse>
				<verse number="12">Онзи, който им беше казал: „Това е покой. Успокойте отрудените, защото това е подкрепа.“ Но те не искаха да слушат.</verse>
				<verse number="13">И затова словото Господне ще бъде за тях заповед след заповед, заповед след заповед и правило след правило, правило след правило; тук малко и там малко, така че да ходят и да се спъват, да падат заднешком и да се уплитат в примка, и да бъдат улавяни.</verse>
				<verse number="14">Затова чуйте словото на Господа вие, присмехулници, които управлявате народа, който живее в Йерусалим.</verse>
				<verse number="15">Понеже си казвате: „Сключихме съюз със смъртта и договор с преизподнята; когато бедата дойде, да не ни сполети, тъй като направихме лъжата наше прибежище и зад нея се скрихме“,</verse>
				<verse number="16">затова и Господ Бог казва така: „Ето Аз поставям на Сион основополагащия камък, камък изпитан, крайъгълен, скъпоценен и здраво утвърден; който вярва в него, няма да бърза да бяга;</verse>
				<verse number="17">ще направя съда мерило и правдата — везна; град ще унищожи прибежището на лъжата и води ще залеят скривалището;</verse>
				<verse number="18">съюзът ви със смъртта ще бъде разрушен и договорът с преизподнята — разрушен; и когато бедата дойде, тя ще ви унищожи;</verse>
				<verse number="19">колкото и пъти да минава, все ще ви застига. А тя ще минава всяка сутрин, ден и нощ. И мълвата за нея ще носи само страх,</verse>
				<verse number="20">защото леглото е твърде късо, за да се изпъне някой на него, и завивката — твърде къса, за да може да се завие някой с нея.“</verse>
				<verse number="21">А Господ ще се надигне като на връх Перазим и ще се разгневи като в Гаваонската долина, за да извърши необикновеното Си дело и да изпълни чудния Си план.</verse>
				<verse number="22">И така, не продължавайте да хулите, за да не се стегнат още по-силно оковите, защото аз чух от Господа, Господ Вседържител, за предрешено наказание за цялата земя.</verse>
				<verse number="23">Вслушайте се в гласа ми! Внимавайте и слушайте думите ми!</verse>
				<verse number="24">Орачът всеки ден ли оре, за да сее? Всеки ден ли брани и бразди земята?</verse>
				<verse number="25">Нали като я изравни, поръсва с черника и кимион, хвърля пшеницата наред, сее овеса на определеното място, а лимеца в края.</verse>
				<verse number="26">Така мъдро го наставлява неговият Бог. Поучава го,</verse>
				<verse number="27">защото не се вършее черниката с диканя, нито с колело мачкат кимиона, а с тояга очукват черницата и с тояга — кимиона.</verse>
				<verse number="28">Троши ли се хлебното жито? Не, не се троши, защото не се тъпче постоянно от колелата на колата и от копитата на конете.</verse>
				<verse number="29">И това също произлиза от Господа Вседържител. Чуден е Неговият съвет и велика е Неговата мъдрост.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="29">
				<verse number="1">Горко на Ариел, на Ариел, града, в който отседна Давид. Живейте година след година и празнувайте празник след празник.</verse>
				<verse number="2">Тогава ще притесня Ариел, така че да страда и стене. Едва тогава той ще стане Мой жертвеник.</verse>
				<verse number="3">Ще се разположа на стан около тебе и ще те обсадя. Ще издигна валове насреща ти.</verse>
				<verse number="4">Ще бъдеш унизен и ще говориш изпод земята. Речта ти ще бъде глуха и гласът ти ще шепне от прахта, като че ли говори духът на мъртвец.</verse>
				<verse number="5">Множеството ти врагове ще са като ситен прах, а тълпата потисници — като разпръсната плява. И това ще стане внезапно, за един миг.</verse>
				<verse number="6">Господ Вседържител ще те навести с гръм, трус и силен шум, с вятър и буря, и с унищожаващ огън.</verse>
				<verse number="7">И като сън, като нощно видение ще бъде множеството от народи, които воюват срещу крепостите му и го притесняват.</verse>
				<verse number="8">И както гладният сънува, че уж яде, а като се събуди, стомахът му е празен; и както жадният сънува, че уж пие, когато обаче се събуди, е изтощен и още жаден, така ще се случи и с всички народи, които воюват със Сион.</verse>
				<verse number="9">Удивлявайте се и се чудете! Обърквайте се и бъдете заслепени! Пияни са, но не от вино са омаяни те, нито от силна напитка,</verse>
				<verse number="10">защото Господ ви изпрати дълбок сън и затвори очите ви, пророци, и закри главите ви, ясновидци.</verse>
				<verse number="11">Всяко откровение за вас е като думи в запечатана книга, която дават на някого, който може да чете и казват: „Прочети!“, а той отговаря: „Не мога, защото е запечатана.“</verse>
				<verse number="12">Тогава дават книгата на друг, който не може да чете и казват: „Прочети това!“, а той отговаря: „Не мога да чета.“</verse>
				<verse number="13">Господ каза: „Този народ се доближава до Мене с думи и с устни Ме почита, но държи сърцето си далеч от Мене и благоговението му пред Мене почива на добре научени човешки наредби.</verse>
				<verse number="14">Затова, ето и Аз ще постъпя с този народ странно и чудновато. Ще се загуби мъдростта от неговите мъдреци и ще изчезне разумът на разумните.“</verse>
				<verse number="15">Горко на онези, които искат да скрият от Господа намеренията си и вършат делата си в мрака, като казват: „Кой ще ни види и кой ще ни познае?“</verse>
				<verse number="16">О, безразсъдство ваше! Трябва ли да смятаме глината и грънчаря за равни. Ще каже ли изделието за своя майстор: „Той не ме е направил.“ И ще каже ли сътвореното за своя творец: „Той нищо не разбира.“</verse>
				<verse number="17">Още съвсем малко и Ливан ще се превърне в овощна градина, а Кармил ще се смята за гора.</verse>
				<verse number="18">В онзи ден глухите ще чуят думите, написани в книгата, а очите на слепите ще виждат в мрака и тъмнината.</verse>
				<verse number="19">Онеправданите все повече ще се радват в Господа, а бедните ще ликуват в Светия Израилев,</verse>
				<verse number="20">защото тиранинът не е вече тук и угнетителят изчезна. Бяха изтребени всички, които замислят зло,</verse>
				<verse number="21">които обвиняват хората пред съда и залагат капани на онези, които търсят от съдията при портите справедливост, като с безпочвени лъжи оспорват правото на невинния.</verse>
				<verse number="22">Ето затова Господ, който изкупи Авраам, говори така на Якововия дом: „Сега вече Яков никога няма да се срами и притеснява.</verse>
				<verse number="23">Като видят децата му делата на Моите ръце около себе си, ще прославят името Ми. Те ще почитат Светия на Яков и ще благоговеят пред Бога Израилев.</verse>
				<verse number="24">И заблудените ще се вразумят, а непокорните ще се изучат.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="30">
				<verse number="1">„Горко на непокорните синове — казва Господ, — които кроят планове и сключват съюзи, но без Мене, така трупат грях след грях.</verse>
				<verse number="2">Без да се допитат до Мене, отиват в Египет, за да се приютят под закрилата на фараона и да търсят подслон под сянката на Египет.</verse>
				<verse number="3">За вас фараоновата сила ще бъде срам, а приютът под сянката на Египет — безчестие,</verse>
				<verse number="4">защото князете са вече в Цоан, а пратениците са стигнали вече до Ханес.</verse>
				<verse number="5">Срам е за тях този народ, който е безполезен, от който няма нито полза, нито помощ, а само позор и укор.“</verse>
				<verse number="6">Видение за животните на южната земя. През страна на бедност и страх, откъдето излизат лъвици и лъвове, отровни змии и летящи змейове, те носят на гърба на осли своето богатство и на самарите на камилите своите съкровища на един народ, който е безполезен.</verse>
				<verse number="7">Помощта на Египет е ненужна и безполезна, затова го нарекох бездеен самохвалец.</verse>
				<verse number="8">Сега иди, напиши това пред очите им на дъсчица. Запиши го на книга, за да е свидетелство за бъдни времена.</verse>
				<verse number="9">Защото те са непокорен народ, лъжливи деца, синове, които не искат да слушат Закона Господен,</verse>
				<verse number="10">които казват на гледачите: „Не предсказвайте!“, и на пророците: „Не пророкувайте вярно! Ласкайте ни! Заблуждавайте ни!</verse>
				<verse number="11">Отклонете се от пътя и се отбийте от пътеката, махнете от очите ни Светия Израилев!“</verse>
				<verse number="12">Поради това Светият Израилев казва така: „Тъй като презирате това слово, а се надявате на измама и се уповавате на фалш,</verse>
				<verse number="13">затова тази вина ще бъде за вас като наклонила се пукната стена, чието рухване ще стане внезапно, в един миг.“</verse>
				<verse number="14">И Той ще я разруши, както се чупи глинен съд; безмилостно ще я разбие, така че да не остане чиреп, с който да се вземе въглен от огъня или да се нагребе вода от извора.</verse>
				<verse number="15">Защото Господ Бог, Светият Израилев, казва така: „В обръщане и кротост е вашето спасение; спокойствие и доверие са вашата сила.“ Но вие не желаехте,</verse>
				<verse number="16">а казахте: „Не, ние на коне ще побегнем.“ Затова и ще бягате. „Ще препускаме с бързи коне.“ Но тези, които ви гонят, и те ще са бързи.</verse>
				<verse number="17">Хиляди ще треперят при заплахата от един. Ако обаче ви заплашват петима, ще бягате всички, докато остатъкът от вас стане като пръчка на върха на планина, като знаме на хълм.</verse>
				<verse number="18">Затова Бог изчаква, за да прояви милостта Си и се подготвя да ви помилва. Тъй като Господ е Бог на правдата, щастливи са онези, които се надяват на Него.</verse>
				<verse number="19">О, народе от Сион, който живееш в Йерусалим, няма да плачеш повече. Господ ще се смили над твоя вик за помощ и щом Го викаш, ще ти отговори.</verse>
				<verse number="20">И Господ ще ви дава хляб без нужда и вода без мъка. Тогава вашият Учител няма да се крие от вас, а с очите си постоянно ще Го виждате.</verse>
				<verse number="21">И ако криввате наляво или надясно, ще чувате зад гърба си напътствия: „Това е пътят! По него вървете!“</verse>
				<verse number="22">Тогава ще оскверниш твоите позлатени и посребрени идоли и кумири и ще ги изхвърлиш като смет, казвайки: „Боклук!“</verse>
				<verse number="23">И ето Господ ще даде дъжд за семето, което си засял, и зърното, което ще се роди, ще бъде пълно и изобилно. Добитъкът ти ще пасе по просторни пасища.</verse>
				<verse number="24">Воловете и магаретата, които обработват земята, ще получат посолена веяна зоб.</verse>
				<verse number="25">И на всеки висок връх и издигнат хълм ще има пълноводни потоци в деня на унищожение, когато паднат кулите.</verse>
				<verse number="26">Тогава луната ще свети като слънце, а светлината на слънцето ще е седем пъти по-силна, отколкото светлината на седем дена, и Господ ще превърже раната на Своя народ и ще излекува язвите му.</verse>
				<verse number="27">Ето името на Господа идва отдалече с Неговия изгарящ и заплашителен гняв. Устните Му са пълни с възмущение, а езикът Му е като унищожаващ огън;</verse>
				<verse number="28">диханието Му е като прелял поток, стигащ до гърлото, за да пресее Той народите и да им постави юзда на челюстите, която ще ги води в заблуда.</verse>
				<verse number="29">А вие ще пеете, както в нощта срещу празник, и ще се радвате като поклонник, който под съпровод на свирня се изкачва на Господнята планина, към Скалата Израилева.</verse>
				<verse number="30">Тогава Господ ще загърми с величествения Си глас и ще спусне десницата Си с яростен гняв и с погубващ пламък в буря, порой и град.</verse>
				<verse number="31">От този глас се изплаши асириецът. Господ ще го удря с жезъла Си</verse>
				<verse number="32">и всеки удар с жезъла ще бъде съпроводен с радостни звуци на тимпани и цитри. Боят против асирийците ще бъде жесток.</verse>
				<verse number="33">Защото отдавна е приготвена ямата за изгаряне, дори и за царя. Направена е дълбока и широка. На кладата има много дърва и въглени. Диханието на Господа ще го възпламени като със сяра.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="31">
				<verse number="1">Горко на онези, които търсят помощ в Египет, като се надяват на коне и се осланят на колесници, защото били многобройни, както и на конници, защото били много силни, а не поглеждат към Светия Израилев и не вярват в Господа.</verse>
				<verse number="2">Но тъкмо Той е премъдър. Ще изпраща нещастие и няма да оттегли словото Си, а ще тръгне против дома на нечестивците и против беззаконниците, които им помагат.</verse>
				<verse number="3">А египтяните са хора, а не богове и конете им са плът, а не дух. Господ ще простре ръката Си и защитникът ще се спъне, и онзи, на когото помагат, ще падне. Те всички заедно ще загинат.</verse>
				<verse number="4">Ето какво ми каза Господ: „Както лъв, млад лъв, ръмжи надвесен над плячката си, без да се плаши от множеството викащи срещу него овчари, така Господ Вседържител ще слезе и ще се бори за планината Сион, за Своя връх.</verse>
				<verse number="5">Както птиците бдят над своите, така Господ Вседържител ще закриля Йерусалим, ще го пази и избави, ще го пожали и спаси.</verse>
				<verse number="6">Обърнете се, синове Израилеви, към Онзи, от Когото сте отстъпили толкова далече.</verse>
				<verse number="7">В онова време всеки ще отхвърли сребърните и златните идоли, греха, който ръцете ви направиха.</verse>
				<verse number="8">И Асур ще падне, но не от човек и не човешки меч ще го довърши. Той ще избяга от меча, но младите му бойци ще бъдат взети в робство.</verse>
				<verse number="9">Неговата крепост ще се огъне пред страха, а първенците му ще се уплашат от знамето“, казва Господ, Който притежава огън на Сион и огнище в Йерусалим.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="32">
				<verse number="1">Ето един цар ще царува справедливо, а князете ще управляват по закон.</verse>
				<verse number="2">Всеки от тях ще бъде като заслон от вятър, като навес при порой, като водни потоци в пустош, като сянка на голяма скала в суха земя.</verse>
				<verse number="3">Няма да бъдат вече затворени очите на виждащите, а с ушите си чуващите ще внимават.</verse>
				<verse number="4">Сърцето на безразсъдния ще помъдрее, а езикът на заекващия ще изговаря думите бързо и ясно.</verse>
				<verse number="5">Глупакът няма да бъде смятан за великодушен, нито коварният ще бъде наричан щедър,</verse>
				<verse number="6">защото глупакът говори глупости, а сърцето му върши беззаконие. Делата му са нечестиви и той богохулства. Лишава от хляб гладния и на жадния отнема питието.</verse>
				<verse number="7">Средствата на коварния са зли. Той крои лукави планове, за да погуби с лъжливи думи сиромаха, който казва истината.</verse>
				<verse number="8">А великодушният решава великодушно и стои твърдо зад своето великодушие.</verse>
				<verse number="9">Изправете се вие, безгрижни жени, и слушайте гласа ми! Чуйте ме какво говоря, дъщери нехайни!</verse>
				<verse number="10">Година след година ще треперите вие, безгрижни, защото няма да има нито гроздобер, нито жътва.</verse>
				<verse number="11">Стреснете се вие, безгрижни! Страхувайте се, самонадеяни! Съблечете се, разголете се и се препашете с вретище!</verse>
				<verse number="12">Ще се биете в гърдите от мъка за загубените тучни поля и плодородни лозя.</verse>
				<verse number="13">По земята на Моя народ ще никнат тръни и бодили, както и из изпълнените с веселие домове в ликуващия град.</verse>
				<verse number="14">Затова и палатът ще бъде изоставен и ще заглъхне шумът в града. Хълмът и стражевата кула ще станат скривалище за магарета и пасбище за стадата,</verse>
				<verse number="15">докато Духът не бъде излят върху нас свише и пустинята не стане плодна градина, а градината не бъде сравнена с гора.</verse>
				<verse number="16">Тогава правосъдието ще се засели в пустинята, а справедливостта ще обитава плодородното поле.</verse>
				<verse number="17">Делото на правдата ще бъде мир, а плодът на справедливостта ще е спокойствие и сигурност завинаги.</verse>
				<verse number="18">Моят народ ще живее в мирни селища, в сигурни жилища и тихи и спокойни места,</verse>
				<verse number="19">а върху гората ще се изсипе градушка и градът ще пропадне в подлост.</verse>
				<verse number="20">Щастливи сте вие, които сеете навсякъде, където има вода, и пускате свободно добитъка си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="33">
				<verse number="1">Горко ти, опустошителю, който сам не си опустошаван, и ти, грабителю, когото не са ограбвали. Тъкмо когато престанеш да опустошаваш, ще бъдеш опустошен и тъкмо когато престанеш с грабежите, ще бъдеш ограбен.</verse>
				<verse number="2">Господи, смили се над нас! На Тебе се надяваме. Бъди ни подкрепа от ранни зори и спасение във време на нужда!</verse>
				<verse number="3">От грохота на Твоя глас се разбягват народите и племената се разпръскват при Твоето появяване.</verse>
				<verse number="4">И плячката ви ще бъде отнесена като от гъсеници и ще се нахвърлят на нея като скакалци.</verse>
				<verse number="5">Величествен е Господ, защото живее във висините. Той изпълва Сион с правосъдие и справедливост.</verse>
				<verse number="6">Спокойните ти времена, Сионе, ще бъдат изпълнени със спасение, мъдрост и знание, а страхът от Господа ще е съкровище.</verse>
				<verse number="7">Ето навън юнаците им крещят, а пратениците за мир горчиво ридаят.</verse>
				<verse number="8">Пътищата са пусти и пътници по тях няма. Той наруши договора, разруши градовете и презря хората.</verse>
				<verse number="9">Земята жалее и изнемогва. Ливан е посрамен и вехне. Сарон стана като пустиня, а листата от дърветата на Васан и Кармил опадаха.</verse>
				<verse number="10">„Сега ще стана — казва Господ, — сега ще се надигна и възвелича.</verse>
				<verse number="11">Със слама сте бременни и плява ще родите. Вашето дихание е огън, който ви изгаря.</verse>
				<verse number="12">И народите ще бъдат изпепелени като отсечени тръни, изгорени в огън.</verse>
				<verse number="13">Чуйте вие в далечни земи какво съм сторил и вие, тукашни, признайте мощта Ми.“</verse>
				<verse number="14">Грешниците на Сион се изплашиха; треска затресе безбожниците: „Кой от нас може да живее до унищожаващия огън; кой от нас може да живее до вечния пламък?“</verse>
				<verse number="15">Онзи, който живее праведно и говори справедливо, който отхвърля печалбата от насилствени дела, който не взема подкуп, който не иска да чува за кръвопролития и не иска да вижда злото,</verse>
				<verse number="16">той ще живее на високо място и скалите ще са негова крепост и защита. Хляб ще му се даде и вода няма да му липсва.</verse>
				<verse number="17">Очите ти ще видят царя в неговото великолепие, ще видят и обширна земя.</verse>
				<verse number="18">Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас: „Къде е този, който тогава мереше, и този, който тогава теглеше? Къде е този, който броеше кулите?“</verse>
				<verse number="19">Няма да видиш вече злия народ с неясната и непонятна реч, с неразбрания и безсмислен език.</verse>
				<verse number="20">Погледни Сион, град на празничните наши събрания. Очите ти ще видят Йерусалим, едно спокойно място, шатър, който няма да помръдне, чиито колчета никога няма да бъдат извадени и нито едно негово въже няма да бъде скъсано.</verse>
				<verse number="21">Защото там е нашият велик Господ. А онова място е с реки и широки потоци, по които няма да плава лодка с весла, нито ще минава величествен кораб.</verse>
				<verse number="22">Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар. Той ще ни спаси.</verse>
				<verse number="23">Въжетата ти изтъняха и не могат да крепят мачтата, не могат да изпъват платната. Плячката ще бъде разделена набързо и дори сакатите ще се доберат до дял от нея.</verse>
				<verse number="24">И нито един от жителите няма да каже: „Болен съм“, защото ще бъдат простени греховете на народа, който живее там.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="34">
				<verse number="1">Пристъпете, народи, и чуйте, и вие, племена, внимавайте! Нека слуша земята и всичко, което я изпълва, и светът с всичко, което е в него.</verse>
				<verse number="2">Гневът на Господа е върху всички народи и яростта Му — срещу тяхното войнство. За тях е отредено изгнание, те са определени за клане.</verse>
				<verse number="3">Техните убити ще бъдат разхвърляни, а труповете им ще вдигнат смрад. Планините ще подгизнат от кръвта им.</verse>
				<verse number="4">И ще изчезнат всички небесни звезди. Небето ще се навие като свитък и звездите ще паднат от него като повяхнал лозов лист, като изсъхнал смокинов плод.</verse>
				<verse number="5">Защото мечът Ми ще се покаже на небесата и ето той ще се спусне над Едом, над народа, върху който е Моята присъда.</verse>
				<verse number="6">Мечът Господен е окървавен и напоен с тлъстина от кръвта на агнета и козли, от лойта на овнешки бъбреци, тъй като Господ има жертвоприношение във Восор и голямо клане в Едом.</verse>
				<verse number="7">Наред с тях ще паднат волове, бичета и телета. Земята им ще се напои с тяхната кръв, а пръстта — с тлъстината им.</verse>
				<verse number="8">Защото Господ има ден за отмъщение, година за отплата за стореното на Сион.</verse>
				<verse number="9">Реките на Едом ще се превърнат в катран, а почвата — в сяра. Земята му ще бъде горящ катран.</verse>
				<verse number="10">Ден и нощ няма да изгасне и ще дими постоянно. За поколения ще остане пуста, така че никой вече няма да преминава през нея.</verse>
				<verse number="11">Затова пеликани и таралежи ще я населят и сови и гарги ще живеят там. И Господ ще опъне в нея канап за опустошение и ще пусне отвеса за унищожение.</verse>
				<verse number="12">Никой от неговите първенци няма да остане, за да провъзгласи царство; всичките му князе са нищожества.</verse>
				<verse number="13">В неговите палати ще растат тръни, а в крепостите — коприва и бодли. Ще стане свърталище на чакали и място на щрауси.</verse>
				<verse number="14">Там ще са заедно пустинни животни и хиени, а дивите козли ще си определят среща. Там почива нощният призрак и си търси място за отдих.</verse>
				<verse number="15">Там гнезди смокът, полага яйцата си и ги мъти под сянката си и лешояди се събират.</verse>
				<verse number="16">Намерете в книгата на Господа и прочетете. Нито едно животно от тези няма да липсва и никое няма да търси другото, защото Неговата уста заповяда и Неговият Дух ги събра заедно.</verse>
				<verse number="17">Той Сам хвърли за тях жребий и с ръката Си оразмери и раздаде онази земя. Те вечно ще я притежават, поколения наред ще живеят по нея.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="35">
				<verse number="1">Ще се веселят пустинята и сухата земя; ще се зарадва степта и ще разцъфне като цвете.</verse>
				<verse number="2">Ще разцъфти с едър цвят и ще ликува; ще се радва и ще се весели. Ще ѝ се дадат великолепието на Ливан, както и разкошът на Кармил и Сарон. Така ще видят те славата на Господа и величието на нашия Бог.</verse>
				<verse number="3">Укрепете изморените си ръце и успокойте разтрепераните си нозе.</verse>
				<verse number="4">Кажете на боязливите: „Бъдете силни и не се плашете. Ето го Бог. Отмъщението, Божията отплата идва. Той ще дойде и ще ви спаси.“</verse>
				<verse number="5">Тогава очите на слепците ще се отворят, а ушите на глухите ще се отпушат.</verse>
				<verse number="6">Тогава куците ще скочат като елен, а езикът на немия ще възклицава. В пустинята ще бликнат извори и потоци ще потекат в степта.</verse>
				<verse number="7">Парещият пясък ще се превърне в езеро, а жадната земя — в бликащи извори. На мястото, където сега почиват чакали, ще израстат тръстика и ракита.</verse>
				<verse number="8">И там ще има място за път, който ще се нарече „свят път“. Нечистият не може да ходи по него. Този път ще е само за онези, които вървят по него, и макар да са неопитни, те няма да се объркат.</verse>
				<verse number="9">Там няма да има лъв, нито друг хищник, който да пристъпва по пътя. По него ще ходят изкупените.</verse>
				<verse number="10">Освободените от Господа ще се върнат и ще дойдат на Сион, ликувайки и възклицавайки. Постоянна радост ще има над главите им. Те ще намерят веселие и празненство, а скръбта и въздишката ще се отдалечат от тях.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="36">
				<verse number="1">В четиринадесетата година от царуването на цар Езекия асирийският цар Сенахерим нападна всички укрепени градове в Юдея и ги превзе.</verse>
				<verse number="2">От Лахис царят на Асирия изпрати Рабсак с голяма войска срещу Езекия. Той спря при водопровода на горния водоем, на пътя за тепавичаровата нива.</verse>
				<verse number="3">При него излязоха началникът на двореца Елиаким, Хелкиев син, и писарят Шевна, и секретарят Йоах, Асафов син.</verse>
				<verse number="4">И Рабсак им рече: „Кажете на Езекия: „Ето какво пита великият цар, царят асирийски: „На чия защита се надяваш?</verse>
				<verse number="5">Мислиш, че празнословието е достатъчна сила и план за война. На какво се надяваш, та си тръгнал срещу мен.</verse>
				<verse number="6">Сигурно на Египет, тази прекършена тръстика, на която всеки, който се облегне, пробожда ръката си. Такъв е фараонът, египетският цар, за всички, които се уповават на него“.“</verse>
				<verse number="7">Ако ми кажеш: „На Господ, нашия Бог се надяваме“ — на този ли, чиито оброчища и жертвеници премахна Езекия, като каза на Юдея и Йерусалим: „Само пред този жертвеник трябва да се покланяте“;</verse>
				<verse number="8">хайде, обзаложи се с моя господар асирийския цар. Аз ще ти дам две хиляди коне, а ти трябва да им намериш ездачи.</verse>
				<verse number="9">Как тогава искаш да отблъснеш един военачалник измежду най-нищожните служители на моя господар? И защо се надяваш на Египет заради неговите колесници и коне?</verse>
				<verse number="10">Нима против волята на Господа съм тръгнал против тази земя, за да я разоря? Господ ми каза: „Нападни тази земя и я разори!“</verse>
				<verse number="11">Тогава Елиаким, Шевна и Йоах казаха на Рабсак: „Говори на арамейски със слугите си, ние го знаем. Не ни говори на еврейски, за да не разбират хората, които са на градската стена.“</verse>
				<verse number="12">Но Рабсак отговори: „Моят господар ме изпрати да кажа тези думи не само на твоя господар и на тебе, а и на онези, които са по градската стена и ядат изпражненията си и пият урината си.“</verse>
				<verse number="13">И Рабсак пристъпи напред и извика силно на еврейски: „Слушайте думите на великия цар, царя на Асирия.</verse>
				<verse number="14">Така казва царят: „Не вярвайте на Езекия, защото той не може да ви спаси!“</verse>
				<verse number="15">И нека не ви обнадеждава с Господа, казвайки: „Господ непременно ще ни спаси. Този град няма да бъде предаден в ръцете на асирийския цар.“</verse>
				<verse number="16">Не слушайте Езекия, защото ето какво казва асирийският цар: „Примирете се с мене и излезте пред мене. Тогава всеки ще яде от лозето и смокинята си и ще пие вода от кладенеца си,</verse>
				<verse number="17">докато дойда и ви заведа в земя като вашата, пълна с жито и лозя, земя, изобилна на хляб и вино.“</verse>
				<verse number="18">Езекия да не ви заблуждава, като казва: „Господ ще ни избави.“ Спасиха ли боговете на другите народи земята си от асирийския цар?</verse>
				<verse number="19">Къде са боговете на Хамат и Арпад? Къде са боговете на Сефарваим? Спасиха ли боговете Самария от моите ръце?</verse>
				<verse number="20">Кои измежду боговете на тези страни избавиха земята си от моята ръка? Как тогава Господ ще спаси Йерусалим от ръката ми?“</verse>
				<verse number="21">Но те мълчаха и не му отговориха нито дума, защото царят бе заповядал да не му се отговаря.</verse>
				<verse number="22">Тогава началникът на двореца Елиаким, Хелкиев син, и писарят Шевна, и секретарят Йоах, Асафов син, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи и му предадоха думите на Рабсак.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="37">
				<verse number="1">Когато цар Езекия чу това, раздра дрехите си, покри се с вретище и отиде в Господния дом.</verse>
				<verse number="2">И изпрати началника на двореца Елиаким и писаря Шевна, както и най-старшите между свещениците, облечени във вретища, при пророк Исаия, Амоцовия син.</verse>
				<verse number="3">Те му казаха: „Ето какво казва Езекия: „Днес е тъжен ден, ден за срам и страдание, защото децата вече излизат от майчината утроба, а майките нямат сила да ги родят.</verse>
				<verse number="4">Може би Господ, твоят Бог, ще чуе думите на Рабсак, когото неговият господар, асирийският цар, изпрати да укорява живия Бог, и ще изобличи думите му, които Господ, твоят Бог, чу. Затова помоли се за останалите живи“.“</verse>
				<verse number="5">И отидоха слугите на цар Езекия при Исаия.</verse>
				<verse number="6">А Исаия им рече: „Така кажете на вашия господар: „Това е словото на Господа: „Не се страхувай от думите, които чу, с които слугите на Асирия Ме похулиха.</verse>
				<verse number="7">Ето Аз ще вложа в него такъв дух, че да чуе вест и веднага да се върне в страната си. Там ще го поразя с меч“.“</verse>
				<verse number="8">И Рабсак се върна, защото бе чул, че господарят му се е изтеглил от Лахис и намери царя си във война срещу Ливна.</verse>
				<verse number="9">А царят чу още, че Тирхака, етиопският цар, е тръгнал на война срещу него. Като разбра това, изпрати пратеници при Езекия, за да му кажат:</verse>
				<verse number="10">„Ето какво ще кажете на Езекия, царя на Юдея: „Нека да не те заблуждава твоят Бог, на Когото се надяваш и си казваш: Йерусалим няма да бъде предаден в ръцете на асирийския цар.</verse>
				<verse number="11">Чул си какво са направили асирийските царе с другите земи, обричайки ги на изгнание. Ти ли ще се избавиш?</verse>
				<verse number="12">Боговете спасиха ли народите, които моят баща унищожи: Гозан, Харан, Рецеф и синовете на Еден, които са в Таласар.</verse>
				<verse number="13">Къде са царете на Хамат и Ариад, къде е царят на град Сефарваим, Ена и Ива?“</verse>
				<verse number="14">Езекия взе писмото от ръцете на пратениците и го прочете. Изкачи се в Божия дом и го разтвори пред Господа.</verse>
				<verse number="15">И Езекия се помоли на Господа, казвайки:</verse>
				<verse number="16">„Господи Вседържителю, Боже Израилев, Който седиш на херувими. Ти едничък си Бог на всички земни царства. Ти си сътворил небето и земята.</verse>
				<verse number="17">Господи, наклони ухото Си и чуй! Отвори очите Си и виж, Господи! Чуй всички думи на Сенахерим, които той изпрати, за да похули живия Бог.</verse>
				<verse number="18">Наистина, Господи, асирийските царе унищожиха всички народи и опустошиха земите им,</verse>
				<verse number="19">и изгориха техните богове, защото те не бяха богове, а дело на човешка ръка, дърво и камък. Затова ги и унищожиха.</verse>
				<verse number="20">А сега, Господи, Боже наш, спаси ни от ръката му, за да разберат всички земни царства, че Ти единствен си Господ.“</verse>
				<verse number="21">Тогава Исаия, Амоцовият син, изпрати да кажат на Езекия: „Това каза Господ, Бог Израилев: Чух молитвата ти срещу асирийския цар Сенахерим.“</verse>
				<verse number="22">Ето това са думите, които Господ каза за него: „Ще те презре и ще ти се присмее девицата, Сионовата дъщеря. Дъщерята Йерусалимска ще ти се закани.</verse>
				<verse number="23">Кого обиждаше и хулеше? Срещу кого надигаше глас и надменно поглеждаше? Срещу Светия Израилев.</verse>
				<verse number="24">Чрез слугите си хулеше Господа. Ти каза: „С множеството си колесници изкачих високите планини, най-далечните кътчета на Ливан. Изсякох високите му кедри и отбраните му кипариси и стигнах до самия му връх, в най-гъстия шубрак.</verse>
				<verse number="25">Разкопах и пих вода, а със стъпалото на нозете си ще пресуша всички реки на Египет.“</verse>
				<verse number="26">Не си ли чувал, че Аз отдавна направих това и го планирах в древност, и сега оставям това да се сбъдне, затова и ти опустошаваш укрепените градове и ги превръщаш в руини.</verse>
				<verse number="27">А техните жители бяха безсилни, трепереха и се срамуваха. Бяха като полски растения, като трева, израснала на покрив, която бързо съхне при източния вятър.</verse>
				<verse number="28">Ще седнеш ли, ще влезеш ли или ще излезеш — Аз зная за всяко твое действие и за дързостта ти към Мене.</verse>
				<verse number="29">Заради непокорството ти пред Мене и надменността ти, които стигнаха до Мене, ще сложа халка на ноздрата ти и юзда в устата ти и ще те върна по пътя, по който си дошъл.“</verse>
				<verse number="30">И ето ти, Езекия, знак: тази година ще се яде поникналото от падналото зърно, догодина от самораслото. Но третата година сейте и жънете, насаждайте лозя и яжте плода им.</verse>
				<verse number="31">И останалите от дома на Юда пак ще се вкоренят и ще дадат плод,</verse>
				<verse number="32">защото от Йерусалим ще произлезе остатък, а от Сион — спасение. Ревността на Господа Вседържител ще извърши това.</verse>
				<verse number="33">Затова така казва Господ за асирийския цар: „Няма да влезе в този град. Няма да хвърли стрела по него и няма да го доближи с щит, нито пък ще вдигне вал срещу него.</verse>
				<verse number="34">По пътя, по който е дошъл, по него ще се върне и няма да влезе в този град,</verse>
				<verse number="35">защото Аз ще го защитя заради Себе Си и заради Своя служител Давид.“</verse>
				<verse number="36">Тогава Господен ангел премина през лагера на асирийците и погуби сто осемдесет и пет хиляди души. На сутринта, като станаха, намериха трупове.</verse>
				<verse number="37">Тогава Сенахерим отстъпи и си тръгна. Асирийският цар се върна в Ниневия и живееше там.</verse>
				<verse number="38">Веднъж, когато се кланяше в дома на бога си Нисрох, синовете му Адрамелех и Шарецер го убиха с меч и избягаха в Арарат. Вместо него се възцари синът му Асархадон.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="38">
				<verse number="1">В онези дни Езекия се разболя смъртно и при него дойде пророк Исаия, Амоцов син, и му каза: „Ето така говори Господ: „Уреди домашните си дела, защото няма да оздравееш и ще умреш!“</verse>
				<verse number="2">Тогава Езекия се обърна на другата страна и се помоли на Господа:</verse>
				<verse number="3">„Господи, спомни си, че вървях пред Тебе предано, с чисто сърце и вършех само онова, което е угодно в очите Ти.“ И Езекия силно зарида.</verse>
				<verse number="4">И последва слово Господне към Исаия, което гласеше:</verse>
				<verse number="5">„Иди и кажи на Езекия: „Така казва Господ, Бог на баща ти Давид: „Чух молитвите ти и видях сълзите ти, затова ще удължа живота ти с петнадесет години.</verse>
				<verse number="6">И ще избавя тебе и града ти от ръката на асирийския цар и ще закрилям този град.</verse>
				<verse number="7">Това ще бъде знак от Господа, че върши онова, за което е говорил.</verse>
				<verse number="8">И ето ще върна сянката на стрелките на слънчевия часовник с десет стъпки назад, толкова, колкото вече беше отмерил слънчевият часовник на Ахаз“.“ И така, слънцето се върна назад с десет стъпки, които вече беше извървяло.</verse>
				<verse number="9">Песен на юдейския цар Езекия, когато беше болен и оздравя:</verse>
				<verse number="10">„Казах си: в средата на живота си трябваше да сляза до портите на преизподнята. Бяха ми отнети останалите години живот.</verse>
				<verse number="11">Казах: няма да видя Господа, Господа в земята на живите, нито ще видя човек сред обитателите на земята.</verse>
				<verse number="12">Жилището ми се вдигна и се премести като овчарски шатър. Живота си навих като платно, а Тъкачът ще го отреже от основата; денем и нощем аз чувствам, че се приближава краят ми.</verse>
				<verse number="13">Виках за помощ чак до сутринта, а Той трошеше костите ми като лъв; денем и нощем аз чувствам, че се приближава краят ми.</verse>
				<verse number="14">Писуках като лястовица и гуках като гълъб. Очите ми изнемогваха да гледат нагоре. В беда съм, Господи, застъпи се за мен!</verse>
				<verse number="15">Какво мога да кажа? Както ми бе казал, така и стори. Ще прекарам всичките си години с тъга в душата си.</verse>
				<verse number="16">Господи, чрез Твоите обещания живеят хората и у тях е животът на моя дух, затова излекувай ме и ми дай живот.</verse>
				<verse number="17">И ето за спасение ми е била голямата беда. Ти запази живота ми от смъртоносната опасност, защото загърби всичките ми грехове.</verse>
				<verse number="18">Тъй като не преизподнята ще те прослави, нито смъртта ще те възпее, не се надяват на Твоята вярност и онези, които са в гробовете;</verse>
				<verse number="19">живият, живият, той ще те прослави, както аз днес. Баща ще разказва на синове за Твоята вярност.</verse>
				<verse number="20">Господ ще ме спаси и затова ще пеем и ще свирим в дома на Господа, докато сме живи.“</verse>
				<verse number="21">И рече Исаия: „Да донесат каша от смокини и да я наложат върху цирея и царят ще оздравее.“</verse>
				<verse number="22">А Езекия попита: „По какво да позная, че мога отново да се изкача до Божия дом?“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="39">
				<verse number="1">В онова време цар Меродах-Баладан, Баладанов син и цар на Вавилон, изпрати писмо и дар на Езекия, понеже беше чул, че бил болен и оздравял.</verse>
				<verse number="2">Езекия се зарадва много на пратениците и им показа своята съкровищница, среброто и златото, ароматите и маслата, цялото свое снаряжение и всичко онова, което беше в съкровищницата. Не остана нищо в къщата и в цялото му владение, което да не беше им показал.</verse>
				<verse number="3">Тогава при цар Езекия дойде пророк Исаия и го попита: „Какво казват тези хора и откъде идват?“ Езекия му отговори: „Идват при мене от далечна земя, от Вавилон.“</verse>
				<verse number="4">Пророкът продължи: „И какво видяха те в дома ти?“ Езекия отговори: „Видяха всичко, което е в дома ми. Не остана нищо в съкровищницата, което да не съм им показал.“</verse>
				<verse number="5">Тогава Исаия каза на Езекия: „Чуй словото на Господа Вседържител!</verse>
				<verse number="6">„Ето идват дни, когато всичко, което е в дома ти и което бащите са събирали, ще бъде отнесено във Вавилон. Нищо няма да остане“ — казва Господ.</verse>
				<verse number="7">„И ще вземат от твоите синове, които ще произлязат от тебе, които ще се родят от тебе, и те ще бъдат служители в двореца на вавилонския цар“.“</verse>
				<verse number="8">Тогава Езекия рече на Исаия: „Словото на Господа, което ми каза, е добро.“ След това добави: „Докато царувам, ще има мир и сигурност.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="40">
				<verse number="1">„Утешавайте, утешавайте Моя народ“ — призовава вашият Бог.</verse>
				<verse number="2">Говорете убедително на Йерусалим и благовестете на този град, че времето на неговото воюване завърши, че неговият грях е опростен; наистина, той получи от ръката на Господа двойно наказание за всички свои грехове.</verse>
				<verse number="3">Гласът на викащия в пустинята призовава: „Пригответе пътя за Господа, правете прави в пустошта пътеките за нашия Бог.</verse>
				<verse number="4">Всеки дол ще се изпълни, всяка планина и хълм ще се снишат, кривите места ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки.</verse>
				<verse number="5">Тогава ще се яви славата на Господа и всички хора ще видят, че устата на Господа изрекоха това.“</verse>
				<verse number="6">Гласът прозвуча: „Възвестявай!“ Аз попитах: „Какво да възвестявам?“ „Всеки смъртен човек е като трева и цялата му красота е като полски цвят.</verse>
				<verse number="7">Тревата изсъхва, цветът увяхва, когато върху него духне диханието на Господа. Точно така и народът е трева.</verse>
				<verse number="8">Тревата изсъхва, цветът увяхва, а словото на нашия Бог ще пребъдва вечно.“</verse>
				<verse number="9">Изкачи се на висока планина ти, който носиш добри вести за Сион, издигни силно гласа си ти, който носиш добри вести за Йерусалим! Издигни гласа си, не се бой, кажи на юдейските градове: „Ето вашия Бог!“</verse>
				<verse number="10">Ето Господ идва с мощ, Той владее със силна десница. Ето Неговата награда е с Него и придобитото от Него е пред самия Него.</verse>
				<verse number="11">Той ще пасе Своето стадо като пастир; Той ще вземе на ръце агнетата и ще ги носи на гърдите Си, и ще води дойния добитък.</verse>
				<verse number="12">Кой е измерил водите с шепата си и е премерил небето с педя, и е вместил земната пръст в мярка, и е претеглил на теглилка планините и на везни — хълмовете?</verse>
				<verse number="13">Кой е вникнал в Духа на Господа и Го е наставлявал като Негов съветник?</verse>
				<verse number="14">С кого Той се съветва, за да Му даде мъдрост и да Го насочи в правилния път, да Го учи на знание и да Му покаже пътя на разума?</verse>
				<verse number="15">Ето народите са като капка от ведро и изглеждат като прашец върху теглилка. Ето Той повдига островите като ситен прах.</verse>
				<verse number="16">Ливан не е достатъчен за жертвен огън, нито животните по него са достатъчни за всеизгаряне.</verse>
				<verse number="17">Всички народи пред Него са като нищо, Той ги смята за по-малко от нищо, за нищожество.</verse>
				<verse number="18">С кого ще сравните Бога и какво подобие ще намерите за Него?</verse>
				<verse number="19">Занаятчията излива идола, златарят го обковава със злато и прибавя сребърни верижки.</verse>
				<verse number="20">А този, който е беден, избира за такъв принос дърво, което не гние, търси за него изкусен ваятел, за да направи идол, който да стои неподвижно.</verse>
				<verse number="21">Нима не знаете, нима не сте слушали, нима не ви е говорено отначало, нима не сте разбрали полагането на земните основи?</verse>
				<verse number="22">Той е, Който царува над земния кръг, и живеещите по него са като скакалци; Той е разпрострял небето като фина тъкан и го е разпънал като шатър за живеене.</verse>
				<verse number="23">Той превръща князете в нищо, земните управници прави нищожни.</verse>
				<verse number="24">Едва посадени, едва посети, едва пуснали корен в земята, те изсъхват и бурята ги отнася като плява, щом Той духне върху тях.</verse>
				<verse number="25">И така, на кого искате да Ме уподобите и с кого искате да ме сравните — казва Всесвятият Господ.</verse>
				<verse number="26">Повдигнете очите си към висините и вижте: кой е сътворил звездите? Кой определя броя на звездните множества? Той назовава по име всички тях и никой не може да се скрие поради Неговото всемогъщество и велика сила.</verse>
				<verse number="27">Тогава защо ти, Якове, говориш и ти, Израилю, казваш: „Животът ми е скрит от Господа и правото ми се пренебрегва от Моя Бог.“</verse>
				<verse number="28">Нима не знаеш? Нима не си слушал, че вечният Бог Господ е сътворил земните предели, че Той не се уморява и не изнемогва, че Неговият разум е непознаваем?</verse>
				<verse number="29">Той дарява сила на изнурения и подкрепя изнемощелия.</verse>
				<verse number="30">Даже юноши се уморяват и отслабват, и отбрани воини отпадат напълно,</verse>
				<verse number="31">а тези, които се надяват на Господа, ще възстановят силата си като орли. Те ще се вдигнат на криле, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да изнемогват.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="41">
				<verse number="1">В безмълвие Ме слушайте вие, острови, и нека народите обновят силите си. Нека те да се явят и да кажат: „Да излезем заедно на съд.“</verse>
				<verse number="2">Кой въздигна от изток такъв човек, чиито стъпки следват победа? Кой му предаде народи и покори царе? Неговият меч ги превърна в прах, Неговият лък ги развя като плява.</verse>
				<verse number="3">Той ги преследва, шества победно по път, по който никога не бе ходил пеша.</verse>
				<verse number="4">Кой замисли и извърши това? Онзи, Който отначало призова поколенията: „Аз, Господ, съм първият, и с последните Аз съм същият.“</verse>
				<verse number="5">Островите видяха и се ужасиха, земните предели затрепераха. Те се приближиха и дойдоха тук.</verse>
				<verse number="6">Всеки помага на ближния си и казва на брат си: „Дръж се!“</verse>
				<verse number="7">Ковачът насърчава леяря; този, който обработва с чук листовете, насърчава онзи, който кове на наковалня, и казва за спойката „Добра е“, и я заякчава с гвоздеи, за да стане неподвижна.</verse>
				<verse number="8">А ти, Израилю, Мой служител, Якове, когото Аз избрах, потомство на Авраам, Моя приятел,</verse>
				<verse number="9">Тебе Аз взех от земните краища, повиках те от най-далечните ѝ предели с обещанието: „Ти си Мой служител, Аз те избрах и няма да те отхвърля.</verse>
				<verse number="10">Не се бой, защото Аз съм с тебе; не се смущавай, защото Аз съм твой Бог; Аз ще те укрепя, ще ти помогна и ще те поддържам със Своята победоносна десница.</verse>
				<verse number="11">Ето всички, които са настроени против тебе, ще потънат в срам и позор. Те ще бъдат като нищо и всички, които са в спор с тебе, ще загинат.</verse>
				<verse number="12">Ще търсиш, но няма да намериш тези, които враждуват с тебе; тези, които воюват с тебе, ще бъдат напълно унищожени.</verse>
				<verse number="13">Защото Аз съм Господ, твоят Бог, Аз те държа за твоята дясна ръка с призива: „Не се бой, Аз ти помагам“.“</verse>
				<verse number="14">„Не се бой, Якове, ти, който си малък като червей. Малоброен Израилю, Аз ти помагам — гласи словото на Господа — и твоят Изкупител е Всесвятият на Израил.</verse>
				<verse number="15">Ето Аз те превърнах в нова диканя с остри зъби — планините ще вършееш и ще стриваш, хълмове ще правиш на дребна плява.</verse>
				<verse number="16">Ти ще ги отвееш, стихийният вятър ще ги разнесе и бурята ще ги развее. А ти ще намериш радост чрез Господа, ще се хвалиш с Всесвятия Господ на Израил.</verse>
				<verse number="17">Сиромасите и бедните търсят вода, но няма, езикът им пресъхва от жажда. Аз, Господ, ще ги чуя, Аз, Бог Израилев, няма да ги изоставя.</verse>
				<verse number="18">Ще направя така, че по голите хълмове да бликнат потоци, и сред долините — извори, ще превърна пустинята в езеро и сухата земя — във водни извори.</verse>
				<verse number="19">Ще посадя кедър, акация, мирта и маслиново дърво в пустинята, а в степите — кипарис, явор и бук заедно,</verse>
				<verse number="20">за да видят и да се убедят, да разгледат и да разберат, че ръката на Господа е направила това и Всесвятият Господ на Израил е сътворил всичко това.“</verse>
				<verse number="21">„Представете спора по съдебното си дело — казва Господ. Приведете доказателствата си — казва Царят на Яков.</verse>
				<verse number="22">Нека те да ги приведат и да ни кажат какво ще стане. Обяснете ни какво означават миналите събития, ние ще вникнем и ще разберем техния завършек; или ни предскажете бъдещите събития.</verse>
				<verse number="23">Възвестете какво предстои в бъдеще, за да разберем, че вие сте богове. Направете нещо добро или нещо лошо, за да се удивим, като го видим всички заедно.</verse>
				<verse number="24">Но, ето вие сте нищо и делото ви е нищожно; мерзост е онзи, който ви избира.</verse>
				<verse number="25">Този, когото Аз въздигнах от север, ще дойде от изток. Аз ще го призова по име и той ще тъпче управителите като кал, както грънчарят мачка глината.</verse>
				<verse number="26">Кой е възвестил това отначало, за да знаем, и то много по-отрано, за да можем да кажем: „Това е правилно?“ Напротив, никой не е възвестил, никой не е съобщил, никой не е чувал от вас нито една дума.</verse>
				<verse number="27">Аз пръв възвестих на Сион: „Ето ги!“ И дадох на Йерусалим вестител на добри вести.</verse>
				<verse number="28">И така, Аз се огледах, но нямаше никого; между тях не се намери съветник, който да отговори, когато ги попитам.</verse>
				<verse number="29">Ето всички те са нищо, нищо са и делата им: вятър и безсмислица са образите на божествата им.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="42">
				<verse number="1">„Ето Моя Служител, за Когото Аз съм опора; това е Моят Избраник, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си върху Него, за да възвести Той съдебна присъда над народите.</verse>
				<verse number="2">Той няма да вика, няма да шуми, нито гласът Му ще се разнася по улиците.</verse>
				<verse number="3">Той няма да строши пречупена тръстика и няма да угаси тлеещ фитил; ще раздава правосъдие според истината.</verse>
				<verse number="4">Няма да отслабне, нито ще изнемогне, докато не утвърди на земята правосъдието и народите ще очакват поучение от Него.</verse>
				<verse number="5">Така говори Бог Господ, Който е сътворил небето и го е разгърнал, Който е разпрострял земята с нейните творения, Който дава дихание на живеещия на нея народ, както и дух на ходещите по нея.</verse>
				<verse number="6">Аз, Господ, Те призовах към справедливост. Ще Те взема за ръка и ще Те извая, ще Те поставя като завет за народа, светлина за езичниците,</verse>
				<verse number="7">за да отвориш очите на слепите, да изведеш окованите от затвора и седящите в тъмнина — от тъмницата.</verse>
				<verse number="8">Аз съм Господ, това е Моето име и няма да дам на никого другиго славата, която следва да Ми се въздава, нито възхвалата за Себе Си — на кумири.</verse>
				<verse number="9">Ето предсказаното се сбъдна отдавна, сега Аз възвестявам нещо ново. Аз го възвестявам, преди то да се появи.“</verse>
				<verse number="10">„Пейте нова песен на Господа, възхвала за Него да звучи до крайните земни предели. Да ликуват морето и всичко, на което то дава живот, островите и живеещите по тях.</verse>
				<verse number="11">Нека пустинята и нейните градове, селищата, където живее Кидар, да се радват на глас. Нека ликуват живеещите по скали, нека възклицават от планинските върхове.</verse>
				<verse number="12">Нека въздадат слава на Господа и възхвала за Него да прозвучи по островите.</verse>
				<verse number="13">Господ ще излезе като исполин, ще възбуди ревност в Себе Си като воин, ще извика и ще нададе боен вик, ще се изяви като герой против враговете Си.</verse>
				<verse number="14">Аз дълго мълчах, бях безмълвен и се сдържах, сега ще викам като родилка, ще стена и ще дишам тежко.</verse>
				<verse number="15">Ще опустоша планини и хълмове и ще направя така, че всичката им трева да изсъхне, ще преобърна реките на острови и ще пресуша езерата.</verse>
				<verse number="16">Ще поведа слепите по път, който те не са знаели, ще ги водя по незнайни пътеки, ще превърна тъмата в светлина пред тях и неравните места ще направя равни. Ето какво ще извърша Аз за тях и няма да ги изоставя.</verse>
				<verse number="17">Тогава ще отстъпят назад и ще се засрамят онези, които се надяват на идоли, които казват на кумирите: „Вие сте наши богове“.“</verse>
				<verse number="18">Слушайте, глухи, и вдигнете поглед вие, слепи, за да видите.</verse>
				<verse number="19">Кой е толкова сляп като Моя служител и глух като Вестителя, изпратен от Мене? Кой е толкова сляп като Моя пратеник, толкова сляп като Служителя на Господа?</verse>
				<verse number="20">Ти си видял много, но не си забелязал; ушите ти са били отворени, но не си чул нищо.</verse>
				<verse number="21">Господ пожела заради справедливостта Си да възвеличи и да прослави закона.</verse>
				<verse number="22">Но те са разорен и разграбен народ; лежат вързани в пещери и са заключени в тъмници; взети са в плен и няма кой да ги избави; ограбени са и никой не казва: „Върни заграбеното!“</verse>
				<verse number="23">Кой от вас е възприел чутото, кой е вникнал и се е вслушал в казаното за бъдещето?</verse>
				<verse number="24">Кой предаде Яков на разорение и Израил — на грабители? Не беше ли това Господ, против Когото съгрешихме? Те не искаха да вървят по пътищата Му, нито се вслушваха в учението Му.</verse>
				<verse number="25">Тогава Той изля върху Израил силния Си гняв и ужаса на войната. Гневът ги обкръжи с пламък от всички страни, но те не разбраха, той гореше в тях, но те не приеха това присърце.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="43">
				<verse number="1">А сега така казва Господ, Който те е сътворил, Якове, и Който е определил предназначението ти, Израилю: „Не се бой, защото Аз те спасих, призовах те по име — ти си Мой.</verse>
				<verse number="2">Когато минаваш през водите, Аз съм с тебе; минаваш ли през реките — те няма да те потопят. Когато тръгнеш през огъня, няма да се изгориш и пламъкът няма да те обгори.</verse>
				<verse number="3">Защото Аз съм Господ, твоят Бог, Всесветият Господ на Израил, твой Спасител. Дадох Египет за твой откуп, предложих Куш и Савея за тебе.</verse>
				<verse number="4">Понеже си скъп и ценен в очите Ми, затова Аз те възлюбих, ще дам други като откуп за тебе и народи — за твоя живот.</verse>
				<verse number="5">Не се бой, защото Аз съм с тебе; от изток ще доведа твоето потомство и от запад ще те събера.</verse>
				<verse number="6">На севера ще кажа: „Върни“, на юга — „Не задържай“. Доведи синовете Ми отдалече и дъщерите Ми — от крайните предели на земята,</verse>
				<verse number="7">както и всеки, който се нарича с Моето име, когото съм сътворил за Моя прослава, устроил и създал.“</verse>
				<verse number="8">Изведи народа, който е сляп, макар да има очи, и е глух, макар да има уши.</verse>
				<verse number="9">Нека всички народи се съберат заедно и нека се стекат племената. Кой измежду тях е предсказал това? Нека възвестят това, което е било отначало, нека представят свои свидетели, за да получат оправдателна присъда, за да може да се чуе и да се каже: „Наистина е така!“</verse>
				<verse number="10">„А Мои свидетели — казва Господ — сте вие и Моят служител, когото избрах, за да разберете и да повярвате в Мене, и да знаете, че това съм Аз: преди Мене нямаше бог и след Мене няма да има.</verse>
				<verse number="11">Аз, Аз съм Господ, и освен Мене няма Спасител.</verse>
				<verse number="12">Аз възвестих и ви спасих, показах, че между вас не е имало чужд бог. Вие сте Мои свидетели, че Аз съм Бог“ — казва Господ.</verse>
				<verse number="13">„Аз съм вечно един и същ и никой не може да избави от ръката Ми. Аз действам и кой ще ми попречи?</verse>
				<verse number="14">Така казва Господ, вашият Изкупител, Всесвятият Господ на Израил. За вас изпратих пратеници към Вавилон и разбих всички укрепващи приспособления, разбих и халдейците — ликуването им се превърна в ридания.</verse>
				<verse number="15">Аз съм Всесветият ваш Господ, Творец на Израил, ваш Цар.</verse>
				<verse number="16">Така казва Господ, Който проправи път в морето, сред буйните води — пътека;</verse>
				<verse number="17">Който изведе египетските колесници и коне, войската и силните воини. Те легнаха на земята, но повече не станаха; бяха унищожени и угаснаха като фитил.</verse>
				<verse number="18">Но вие не си спомняте за онова, което е било преди, нито мислите за предишните събития.</verse>
				<verse number="19">Ето Аз творя нещо ново. То вече се появява — нима не искате да го забележите? Аз ще прокарам път през пустинята, улици — през пуста земя.</verse>
				<verse number="20">Полските зверове, чакалите и щраусите ще Ме прославят, защото ще направя така, че да потече вода в пустините, реки — в безводната земя, за да напоя избрания от Мене народ.</verse>
				<verse number="21">Този народ, който Аз създадох за Самия Себе Си, ще възвести Моята слава.“</verse>
				<verse number="22">„А ти, Якове, не Ме призоваваше; ти, Израилю, не се потруди за Мене.</verse>
				<verse number="23">Не Ми принасяше свои агнета за всеизгаряне, нито Ме почиташе с жертвите си. Не те принуждавах да Ми служиш с хлебни приноси и не изисквах от тебе кадения.</verse>
				<verse number="24">Ти не Ми купуваше благовонна тръстика с пари, нито Ме насищаше с тлъстина от жертвите си. Но Ме затрудняваше със своите грехове, дотягаше Ми със своите злодеяния.</verse>
				<verse number="25">Аз, Аз Сам заличавам твоите беззакония заради Самия Себе Си и няма да си спомням повече греховете ти.</verse>
				<verse number="26">Призови Ме, ще се съдим един друг. Говори, за да се оправдаеш.</verse>
				<verse number="27">Твоят баща съгреши и твоите защитници отстъпиха от Мене.</verse>
				<verse number="28">Затова отнех свещенството от ръководителите на светилището, предадох потомците на Яков на проклятие и Израил — на поругание.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="44">
				<verse number="1">„А сега слушай, Якове, Мой служителю, слушай и ти, Израилю, когото Аз избрах.</verse>
				<verse number="2">Господ, Който те създаде и те устрои, Който ти помага от майчина утроба, казва така: „Не се бойте, служителю Мой, Якове, и ти, Израилю, когото Аз избрах.</verse>
				<verse number="3">Ето Аз ще излея вода върху жадната земя и потоци — върху изсъхналата почва. Ще излея Духа Си върху твоето племе и благослова Си — върху рожбите ти.</verse>
				<verse number="4">Те ще растат между тревата като тополи край водни потоци.</verse>
				<verse number="5">Един ще каже: „Аз принадлежа на Господа.“ Друг ще се назове с името на Яков. Трети ще напише с ръката си: „Аз съм Притежание на Господа.“ И ще бъдат призовавани с името на Израил“.“</verse>
				<verse number="6">Така казва Господ, Царят на Израил и негов Спасител, Господ Вседържител: „Аз съм първият, Аз съм и последният; освен Мене няма друг Бог.</verse>
				<verse number="7">Кой е като Мене? Нека такъв се изяви, да възвести, да изложи пред Мене подред всичко случило се след времето, когато устроих вечния народ. Нека такива разгласят онова, което предстои да настъпи в бъдеще.</verse>
				<verse number="8">Не се бойте и не се плашете. Нима не ти възвестих и не ти предсказах всичко това отдавна? Вие сте Мои свидетели. Има ли друг Бог освен Мене? Наистина няма друга скала. Друг аз не зная.</verse>
				<verse number="9">Всички, които ваят идоли, са нищожни и любимите им божества са безполезни. Те самите са им свидетели за това: не виждат, нито разбират и затова ще бъдат посрамени.</verse>
				<verse number="10">Който е направил божество и е излял идол, той не донася никаква полза.</verse>
				<verse number="11">Всички негови съучастници ще бъдат посрамени, защото и самите ваятели на идоли са хора. Нека всички те се съберат и се явят пред Мене. Тогава те ще се уплашат и всички ще бъдат посрамени.</verse>
				<verse number="12">Ковачът ваятел обработва желязото, раздухва жарта от въглища, оформя с чук изделието си, труди се над него с яката си ръка дотолкова, че изгладнява и се изнурява, не пие вода и изнемогва.</verse>
				<verse number="13">Дърводелецът измерва с връв дървото, очертава го с островръх резец, после го обработва с длето и го заглажда. Така той прави фигура на мъж, хубав образ на човек, за да го постави в капището.</verse>
				<verse number="14">Отсича си кедри, взема бор и дъб, които си избира измежду горските дървета, сади лаврово дърво, което расте благодарение на дъжда.</verse>
				<verse number="15">И това служи на човека за горене и той го употребява да се топли, пали огън и пече хляб. И пак от него прави божество и му се покланя, прави идол и коленичи за молитва пред него.</verse>
				<verse number="16">Част от дървото изгаря в огън, готви месо за ядене, пече си печено и яде до насита, а също се грее и казва: „Ех, стоплих се, усетих огън.“</verse>
				<verse number="17">А от остатъка на дървото прави божество, свой идол, коленичи за молитва пред него, покланя се и му се моли: „Избави ме, защото ти си мой бог.“</verse>
				<verse number="18">Те не знаят, нито разбират. Очите им са затворени, така че да не могат да виждат, сърцата им са затворени, за да не разбират.</verse>
				<verse number="19">И той не размишлява, нито има разбиране и разум, за да каже: „Изгорих на огъня половината от дървото и опекох хляб на жарта му, изпекох месо и ядох. Нима ще направя гнусота от останалото дърво? Нима ще се покланям на къс дърво?“</verse>
				<verse number="20">Той тича след пепел, измамното му сърце го заблуждава. Но той не може да спаси живота си и да каже: „Не е ли лъжлив образ това, което държа в дясната си ръка“?“</verse>
				<verse number="21">Помнете това, Якове и Израилю. Вие сте Мои служители. Аз ви създадох. Мой служител си ти, Израилю, няма да бъдеш забравен от Мене!</verse>
				<verse number="22">Ще излича като мъгла беззаконията ти и като облак — твоите грехове. Върни се при Мене, защото Аз те освободих.</verse>
				<verse number="23">Ликувай, небе, защото Господ извърши това. Възкликнете, земни дълбини. Запейте радостно, планини, гори и всички техни дървета, защото Господ освободи Яков и ще се прослави сред Израил.</verse>
				<verse number="24">Така казва Господ, Който те спаси и Който определи предназначението ти още от майчината утроба: Аз съм Господ, Който създаде всичко. Аз Сам прострях небето и със силата Си разстлах земята.</verse>
				<verse number="25">Аз осуетявам личбите на прорицателите и правя така, че да обезумяват магьосниците, Аз отхвърлям мъдреците и обръщам знанието им на глупост.</verse>
				<verse number="26">Аз потвърждавам истинността на словото на Своя служител и изпълнявам възвестеното от Моите пратеници. Аз казвам за Йерусалим: „Ти ще бъдеш заселен“, и на градовете в Юдея: „Вие ще бъдете построени отново.“ И Аз ще възстановя развалините им.</verse>
				<verse number="27">Аз съм, Който казвам на водната бездна: „Изсъхни!“ Аз казвам: „Аз ще пресуша реките ти.“</verse>
				<verse number="28">Аз съм, Който казвам за Кир: „Мой пастир!“ Той ще изпълни всичко, което пожелая, възвестявайки за Йерусалим: „Ти ще бъдеш отново съграден!“, и за храма: „Ти ще бъдеш възстановен!“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="45">
				<verse number="1">Така казва Господ на Своя помазаник Кир, когото Аз държа за дясната ръка, за да покоря пред него народи и да разоръжа царе, за да се отварят пред него врати и порти да не се затварят:</verse>
				<verse number="2">„Аз ще вървя пред тебе, ще изравнявам хълмовете, ще разбивам медните врати и ще троша железните лостове на крепостите.</verse>
				<verse number="3">Ще предам на тебе пазените на тъмно съкровища и скритите богатства, за да разбереш, че Аз съм Господ, Бог Израилев, Който те призовавам по име.</verse>
				<verse number="4">Аз те призовах по име, дадох ти почетно име, макар ти да не Ме познаваше, заради Своя служител Яков, заради Своя избраник Израил.</verse>
				<verse number="5">Аз съм Господ, и няма друг; няма бог освен Мене. Аз те препасах, макар и да не Ме познаваше,</verse>
				<verse number="6">за да разберат от изток до запад, че няма друг освен Мене; Аз съм Господ и няма друг.</verse>
				<verse number="7">Аз създавам светлината и творя тъмнината, пораждам благополучие и причинявам бедствие. Аз съм Господ, Който прави всичко това.</verse>
				<verse number="8">Нека небесата да росят отгоре и облаците да изливат благополучие! Земята да разкрие силата си и да принася блага, а същевременно да пониква справедливост. Аз, Господ, правя това.</verse>
				<verse number="9">Горко на такъв, който спори със Създателя си. Глинен съд сред глинените съдове по земята! Ще каже ли глината на ваятеля си: „Какво правиш?“ И твоето произведение ще каже ли за тебе: „Липсва му умение“?</verse>
				<verse number="10">Горко на онзи, който казва на баща си: „Защо си ме създал на света?“; а на майка си: „Защо си ме родила“?“</verse>
				<verse number="11">Така казва Господ, Всесвятият Господ на Израил, неговият Създател: „Ще Ме питате ли за бъдещето? Ще искате ли да Ми давате съвети за синовете Ми и за делата на ръцете Ми?</verse>
				<verse number="12">Аз създадох земята и сътворих човечеството на нея. Аз със Своите ръце прострях небесата и устроих всички техни сили.</verse>
				<verse number="13">Аз въздигнах Кир с благоволение и ще изравня всичките му пътища. Той отново ще построи Моя град и ще освободи Моя отведен в плен народ не срещу откуп, нито срещу дарове“ — казва Господ Вседържител.</verse>
				<verse number="14">Така казва Господ: „Печалбите на египтяните, както и търговските стоки на етиопците и на снажните савейци ще преминат към тебе и ще бъдат твои. Те ще те последват, във вериги ще дойдат, ще се поклонят пред тебе и молитвено ще изповядат: „Само ти имаш Бог и няма друг Бог.“</verse>
				<verse number="15">Наистина, Ти си Бог невидим, Бог Израилев, Спасител.</verse>
				<verse number="16">Всички те ще бъдат посрамени и опозорени. Ще си отидат в срам и всички, които правят идоли.</verse>
				<verse number="17">А Израил ще бъде спасен от Господа, избавен завинаги. Вие няма да бъдете посрамени и опозорени до вечни векове.</verse>
				<verse number="18">Защото така казва Господ, Творец на небесата, Бог, Който създаде земята и Който я устрои; Който я утвърди; Който я сътвори не като пустош; Който я устрои така, че да бъде обитавана: „Аз съм Господ и няма друг.“</verse>
				<verse number="19">Аз не говорих тайно, нито на тъмно място някъде по земята, не казах на потомството на Яков: „Напразно Ме търсите.“ Аз съм Господ, Който говори справедливо, Който възвестява онова, което е истинно.</verse>
				<verse number="20">Съберете се и пристъпете, приближете се всички, избягали от народите. Невежи са онези, които носят дървения си идол и се молят на божество, което не спасява.</verse>
				<verse number="21">Обявете и кажете, като се посъветвате помежду си: „Кой е възвестил това от стари времена, кой го е казал отначало?“ Нали Аз, Господ? И няма друг Бог освен Мене — освен Мене няма справедлив Бог и Който да спасява.</verse>
				<verse number="22">Обърнете се към Мене и ще бъдете спасени вие, от всички краища на земята, защото Аз съм Бог и няма друг.</verse>
				<verse number="23">Кълна се в Себе Си: „От устата Ми излиза справедливо слово, дума неизменна, че пред Мене ще се преклони всяко племе, в Мене ще се кълне всеки език.“</verse>
				<verse number="24">Ще се говори: „Само у Господа има справедливост и сила, при Него ще дойдат и ще се засрамят всички, които Му се противопоставят.“</verse>
				<verse number="25">Чрез Господа ще се постигне справедливост и ще бъде прославено цялото потомство на Израил.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="46">
				<verse number="1">Падна Вил, разрушен е Нево. Кумирите им са натоварени върху животни и добитък. Вашият товар стана бреме за уморените животни.</verse>
				<verse number="2">Те се събориха, паднаха заедно, не можаха да спасят товара и сами паднаха в плен.</verse>
				<verse number="3">Чуйте Ме вие, от потомството на Яков, и всички вие, които сте останали от потомството на Израил, за които съм полагал грижи още от майчината утроба, които съм носил от раждането.</verse>
				<verse number="4">Дори и до вашата старост Аз ще бъда същият и ще ви нося, докато побелеете. Аз ще извърша това — ще ви нося, ще ви поддържам и ще ви спася.</verse>
				<verse number="5">На кого искате да Ме уподобите, с кого искате да Ме сравните и съпоставите, за да си приличаме?</verse>
				<verse number="6">Онези, които изсипват злато от торбичка и претеглят сребро на теглилки, те наемат златар, за да направи от него божество, кланят се пред това божество и коленичат за молитва,</verse>
				<verse number="7">вдигат го на рамо, носят го и го поставят на мястото му, то стои, не помръдва от мястото си, викат му — то не отговаря, не ги спасява от беда.</verse>
				<verse number="8">Спомнете си това и се засрамете; вземете това присърце, отстъпници;</verse>
				<verse number="9">спомнете си всичко отминало открай време, защото Аз съм Бог и няма друг, Аз съм Бог и никой не е като Мене.</verse>
				<verse number="10">Аз съм възвестил отначало бъдещето и предварително онова, което още не е станало. Аз казвам: Моето решение ще се сбъдне и ще извърша всичко, което пожелая.</verse>
				<verse number="11">Аз ще призова орела от изток, от далечна страна, изпълнителя на Моето решение. Аз казах и ще изпълня това, предначертах и ще го извърша.</verse>
				<verse number="12">Послушайте Ме, безсърдечни, вие, които сте далече от правдата:</verse>
				<verse number="13">близо е Моята правда — тя не е далече и спасението няма да се забави, и ще дам спасение на Сион, на Израил — Своята слава.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="47">
				<verse number="1">Слез и седни в праха ти, девице, дъще Вавилонска! Седни на земята без престол, дъще Халдейска! Не, повече няма да те наричат изнежена и изтънчена.</verse>
				<verse number="2">Вземи ръчната мелница и мели брашното! Свали булото си, запретни полите си, разголи краката си, премини реките.</verse>
				<verse number="3">Твоят срам ще се открие, ще се разкрие също и твоят позор. Ще раздавам възмездие и никого няма да пощадя.</verse>
				<verse number="4">Името на Нашия Изкупител е Господ Вседържител — Той, Всесветият на Израил, говори:</verse>
				<verse number="5">„Седни, мълчи и се скрий в тъмнината, дъще Халдейска, защото вече няма да те наричат господарка на царствата.</verse>
				<verse number="6">Аз се разгневих на Своя народ, унизих Своето наследство и ги предадох в твоите ръце. Но ти не оказа милост към тях, като и на стареца налагаше най-тежкото си иго.</verse>
				<verse number="7">Ти си мислеше: „Вечно ще бъда господарка.“ Ето защо не обръщаше внимание на всичко това, не помисляше какъв ще бъде краят.</verse>
				<verse number="8">Но сега изслушай това ти, сладострастнице, която живееш в сигурност, която мислиш за себе си: „Аз съм единствена и освен мене няма друга; няма да стоя вдовица, нито ще бъда без деца.“</verse>
				<verse number="9">Но внезапно в един ден ще те сполетят и двете — загубата на децата и овдовяването; в пълна мярка ще те сполетят те въпреки многото ти вълшебства и голямата сила на магиите ти.</verse>
				<verse number="10">Защото ти се надяваше на злодейството си и си мислеше: „Никой не ме вижда.“ Твоята мъдрост и твоето знание те увлякоха и ти си мислеше: „Аз съм единствена и освен мене няма друга.“</verse>
				<verse number="11">Ще те сполети нещастие и няма да го отблъснеш с вълшебства; ще те връхлети беда, която няма да можеш да избегнеш; внезапно ще те сполети гибел, за която не можеш и да си помислиш.</verse>
				<verse number="12">Прави си своите магии и многото си вълшебства, с които се занимаваш от младини: може би ще си помогнеш, може би ще устоиш.</verse>
				<verse number="13">Ти си уморена от многото си съветници; нека сега да станат и да те спасят онези, които гадаят по небето, звездобройците и прорицателите по новолуния, за да кажат какво ти предстои.</verse>
				<verse number="14">Ето те са като слама: огън ги изгори; не избавиха душата си от пламъка; не остана въглен да се погрее някой, нито огън да поседи пред него.</verse>
				<verse number="15">Такива са станали твоите гадатели, за които си се трудила, с които си търгувала от младостта си. Ще се разбягат всеки по своя път; няма кой да те спаси.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="48">
				<verse number="1">Слушайте това вие, от потомството на Яков, които се наричате с името Израил и които сте потомци на Юда, които се кълнете в името на Господа и призовавате Бога на Израил, макар и не искрено и справедливо.</verse>
				<verse number="2">Те са получили името си от святия град и имат за опора Бога на Израил; Господ Вседържител е името Му.</verse>
				<verse number="3">Аз отдавна известявах миналите събития. Това излизаше от устата Ми и Аз го възвестявах и извършвах внезапно — всичко се сбъдваше.</verse>
				<verse number="4">Тъй като Аз знаех, че ти си жесток и че в твоята шия има железни жили, че челото ти е медно,</verse>
				<verse number="5">затова ти възвестявах отпреди това да се е случило и ти предвестявах, за да не можеш да кажеш: „Моят идол извърши това, моят кумир, моят излят образ заповяда да стане това.“</verse>
				<verse number="6">За това ти вече си чул. А сега чуй всичко това! И нима няма да признаеш това? От днес ти възвестявам нови и скрити неща, които ти не знаеш.</verse>
				<verse number="7">Те се извършват сега, а не са извършени отдавна и не — преди ден; ти още не си чул за тях, за да не можеш да кажеш: „Ето аз знаех за тях.“</verse>
				<verse number="8">Ти не си чул, нито си знаел за това и преди ухото ти не беше отворено, защото Аз знаех, че ти ще постъпиш коварно и ще се наречеш изменник от майчина утроба.</verse>
				<verse number="9">Забавям Своя гняв заради името Си и заради славата Си се сдържам да не те предам на възмездие.</verse>
				<verse number="10">Ето очистих те, но не като сребро, а те подложих на изпитание в пещта на страданията.</verse>
				<verse number="11">Заради Себе Си, само заради Себе Си върша това, защото как да се допусне богохулство! Няма да дам славата Си на друг.</verse>
				<verse number="12">Чуй Ме, Якове, чуй Ме, Израилю, призован от Мене: Аз съм Този, Който е и първият, и последният.</verse>
				<verse number="13">Моята ръка положи основите на земята и Моята десница разпростря небесата; ще ги призова и те ще застанат тук заедно.</verse>
				<verse number="14">Съберете се всички и слушайте: „Кой измежду божествата е предсказал това? Господ обикна Кир и той ще изпълни волята Му над Вавилон и над потомството на халдеите.“</verse>
				<verse number="15">Аз, Аз Сам предсказах, призовах го, доведох го и направих пътя му благополучен.</verse>
				<verse number="16">Елате при Мене, чуйте това, което ще кажа: още отначало Аз не говорих скрито; Аз съм там, откакто става това; и сега Ме изпрати Господ Бог и Неговият Дух.</verse>
				<verse number="17">Така казва Господ, Твоят Изкупител, Всесветият на Израил: Аз съм Господ, твой Бог, Който те учи на онова, което е полезно, Който те води по онзи път, по който трябва да вървиш.</verse>
				<verse number="18">О, ако се беше вслушвал в Моите заповеди! Тогава твоето щастие щеше да бъде като река и твоето благополучие — като морски вълни.</verse>
				<verse number="19">И твоето потомство щеше да бъде като пясъка, и онези, които произлизат от тебе, щяха да са като зърна: твоето име нямаше да се заличи, нямаше да се унищожи пред Мене.</verse>
				<verse number="20">Излизайте от Вавилон, бягайте от Халдея, с ликуване разгласявайте и възвестявайте това, разпространявайте тази вест до край земя и казвайте: „Господ изкупи своя служител Яков.“</verse>
				<verse number="21">Те не страдаха от жажда в пустинята, през която ги води: Той им източи вода от камъка; разсече скалата и бликна вода.</verse>
				<verse number="22">А за нечестивите няма мир — казва Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="49">
				<verse number="1">Слушайте Ме, острови, и внимавайте, далечни народи: Господ Ме призова още от раждането Ми, от утробата на майка Ми призова Моето име.</verse>
				<verse number="2">Той превърна устата Ми в остър меч, покри Ме със сянката на ръката Си, изостри Ме като лъскава стрела и Ме пазеше в Своя колчан.</verse>
				<verse number="3">Той Ми каза: „Ти, Израилю, си Мой служител, чрез Тебе Аз ще се прославя.“</verse>
				<verse number="4">Но Аз си помислих: „Напразно се трудих, изтощавах силата Си за нищо и напразно, стремежът Ми към правота е към Господа и наградата Ми е у Моя Бог.“</verse>
				<verse number="5">Ето сега говори Господ, Който още от майчината утроба Ме направи Свой служител, за да върна към Него Яков и да се събере при Него Израил; така аз бях прославен в очите на Господа и Моят Бог беше Моята сила.</verse>
				<verse number="6">Той каза: „Малко нещо е Ти да Ми бъдеш служител, за да се възстановят племената на Яков и да се завърнат останалите от Израил. Но Аз ще Те превърна в светлина за народите, та спасението да достигне чрез Мене до краищата на земята.“</verse>
				<verse number="7">Така Господ, Изкупителят на Израил, Всесветият му Бог, говори към този, който е презиран от всички, от когото народът се гнуси, към Служителя на владетелите: „Царе ще видят всичко това и ще станат с благоговение; князе ще се поклонят заради Господа, Който е верен, заради Всесветия на Израил, Който Те е избрал.“</verse>
				<verse number="8">Господ говори така: „В благоприятно време Те чух и в ден на спасение Ти помогнах; и Аз ще Те пазя и ще Те определя да бъдеш завет за народа, за да въздигнеш страната, да раздадеш опустошените имущества като наследство,</verse>
				<verse number="9">да кажеш на затворниците „Излезте“ и на ония, които се намират в тъмнина, „Покажете се“. Те ще пасат стадата си край пътищата и по голите хълмове ще има пасища за тях.</verse>
				<verse number="10">Те няма да страдат от глад и жажда и няма да пострадат от пек и слънце. Защото ще ги води Онзи, Който проявява милост към тях, и ще ги заведе при водни извори.</verse>
				<verse number="11">Ще превърна всички планини в пътища и Моите пътеки ще бъдат прокарани.</verse>
				<verse number="12">Ето едни ще дойдат отдалече; едни от север и от запад, а други — от земята Синим.</verse>
				<verse number="13">Ликувай, небе, и тържествувай ти, земьо, и възклицавайте от радост, планини, защото Господ утеши Своя народ и се смили над Своите страдалци.</verse>
				<verse number="14">А Сион казваше: „Господ ме изостави и Моят Бог ме забрави.“</verse>
				<verse number="15">Ще забрави ли жена кърмачето си, няма ли да се смили над роденото от утробата си? Но дори и тя да забрави, Аз няма да те забравя.</verse>
				<verse number="16">Ето изобразих те на двете Си длани; твоите стени са винаги пред Мене.</verse>
				<verse number="17">Твоите строители ще се раздвижат, а твоите разорители и опустошители ще си отидат от тебе.</verse>
				<verse number="18">Вдигни очи и погледни наоколо — всички те са се събрали, дошли са при тебе. Жив съм Аз, гласи словото на Господа, всички тях ще употребиш като накит и ще се премениш с тях като невеста.</verse>
				<verse number="19">Защото твоите развалини, твоите пустини и твоята опустошена земя сега ще бъдат твърде тесни за жителите и твоите опустошители ще бъдат далече от тебе.</verse>
				<verse number="20">Децата, които ще имаш, след като си останала без деца, ще ти кажат високо: „Мястото е много тясно за мене; отстъпи ми, за да мога да живея.“</verse>
				<verse number="21">Тогава ти ще кажеш в сърцето си: „Кой ми ги роди, след като аз бях без деца и безплодна, отведена в плен и прогонена? Прочее, кой ги възпита? Ето аз бях съвсем сама, а те къде бяха?“</verse>
				<verse number="22">Така казва Господ: „Ето ще вдигна ръката Си към езическите народи, ще отправя Своя знак към племената и те ще донесат синовете ти в обятията си и дъщерите ти — на раменете си.</verse>
				<verse number="23">Царе ще полагат грижи за тебе и техните царици ще бъдат кърмачки на децата ти. Те ще ти се покланят с лице до земята и ще ближат праха от краката ти. Тогава ти ще разбереш, че Аз съм Господ, че онези, които се надяват на Мене, няма да бъдат посрамени.</verse>
				<verse number="24">Може ли да бъде отнета плячката от силния и пленникът да бъде избавен от могъщия?“</verse>
				<verse number="25">Наистина Господ казва: „Дори пленникът да може да бъде избавен от могъщия и плячката на силния да бъде изтръгната, то е, защото Аз Сам ще се съдя с твоите противници и ще освободя твоите синове.</verse>
				<verse number="26">Ще нахраня твоите потисници със собствената им плът и те ще бъдат упоени от своята кръв като от ново вино. Тогава всяка твар ще разбере, че Аз, Господ, съм твой Спасител и твой Изкупител, Силният на Яков.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="50">
				<verse number="1">Така говори Господ: „Къде е разводното писмо на майка ви, с което я напуснах? Кои са Моите заемодавци, на които ви продадох? Ето вие сте продадени заради греховете си и майка ви е прогонена заради вашите престъпления.</verse>
				<verse number="2">Защо когато идвах, там нямаше никого, и когато виках, никой не отговори? Нима ръката Ми е станала безсилна, за да извърша освобождение или нямам сила да спасявам? Ето със заплашителното Си слово пресушавам морето, превръщам реките в пустиня, рибите в тях вонят, защото няма вода и умират от жажда.</verse>
				<verse number="3">Аз обличам небето с мрак и го покривам с траурна дреха.“</verse>
				<verse number="4">Господ Бог Ми даде език за поука, за да мога с думи да подпомогна изнурените. Сутрин Той пробужда ухото Ми, за да слушам като онези, които се учат.</verse>
				<verse number="5">Господ Бог ми отвори ухото и Аз не се възпротивих, не отстъпих назад.</verse>
				<verse number="6">Подложих гърба си на тези, които Ме биеха, бузите Си — на тези, които скубят косми; не скривах лицето Си от оскърбления и заплюване.</verse>
				<verse number="7">Но Господ Бог ще Ми помага, затова не се посрамих, затова превърнах лицето Си на кремък и зная, че няма да бъда посрамен.</verse>
				<verse number="8">Близо е Онзи, Който Ме оправдава: кой иска да спори с Мене? Нека застанем заедно. Кой е Моят противник в съдебното дело? Нека се приближи към Мене.</verse>
				<verse number="9">Ето Господ ще Ми помогне — кой може да Ме изправи на съд? Ето те ще бъдат поразени като гниеща дреха, молец ще ги изяде.</verse>
				<verse number="10">Който между вас се бои от Господа, нека слуша гласа на Неговия служител. Който ходи в мрак и няма светлина, нека се уповава на името на Господа и да има за опора своя Бог.</verse>
				<verse number="11">Но всички вие, които палите огън, които сте въоръжени със запалени стрели, идете в пламъка на вашия огън и на стрелите, които сте нажежили! Чрез Моята ръка ще ви сполети това — ще легнете в място на мъка.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="51">
				<verse number="1">Послушайте Ме вие, които се стремите към справедливост, които търсите Господа! Погледнете към скалата, от която сте изсечени, и към дълбокия ров, от който сте извлечени.</verse>
				<verse number="2">Погледнете към Авраам, вашия праотец, и към Сарра, която ви е родила, защото Аз призовах единствено него, за да го благословя и да го даря с много наследници.</verse>
				<verse number="3">Наистина, Господ ще утеши Сион, ще утеши всичките му развалини и ще превърне неговата пустиня в рай и неговата пустош — в градина на Господа. Радост и веселие ще има в него, славословие и хвалебствени песни.</verse>
				<verse number="4">Послушайте Ме, народе Мой и племе Мое, внимавайте в казаното от Мене! Да, от Мене ще излезе закон и Аз ще поставя правосъдието Си за светлина на народите.</verse>
				<verse number="5">Наближава да се открие Моята справедливост; Моето спасение изгрява и Аз ще съдя народите със Своята сила; островите ще се уповават на Мене и ще се надяват на силата Ми.</verse>
				<verse number="6">Вдигнете очи към небето и погледнете надолу към земята, защото небето ще изчезне като дим и земята ще овехтее като дреха, и жителите ѝ също ще изчезнат; а Моето спасение е вечно и справедливостта Ми няма да се отмени.</verse>
				<verse number="7">Послушайте Ме вие, които познавате справедливостта, народе, който имаш Моя закон в сърцето си! Не се бойте от присмеха на хората, нито се страхувайте от поруганието им.</verse>
				<verse number="8">Защото молец ще ги разяде като дреха и червей ще ги разяде като вълна, а Моята справедливост е вечна и Моето спасение ще преминава от род в род.</verse>
				<verse number="9">Надигни се, надигни се, облечи се в сила, деснице Господня! Надигни се, както в древните дни, в отдавнашните родове! Ти не срази ли Рахав, не порази ли крокодила?</verse>
				<verse number="10">Не пресуши ли ти морето, водите на голямата бездна, не превърна ли морските дълбини в път, за да преминат спасените?</verse>
				<verse number="11">И избавените от Господа ще се върнат и ще дойдат на Сион с ликуване, и вечна радост ще сияе над главите им. Радост и веселие ще настъпят, скръбта и въздишките ще изчезнат.</verse>
				<verse number="12">Аз, Аз съм вашият Утешител. Кой си ти, че се боиш от смъртни хора и от човешкия син, който е същото, каквото е тревата?</verse>
				<verse number="13">Ти забрави Господа, Който те е сътворил, Който е устроил небето и е положил основите на земята, и непрестанно всеки ден се плашиш от гнева на потисника, като че той е готов да те погуби. Но къде е сега гневът на потисника?</verse>
				<verse number="14">Отведеният в плен ще бъде освободен и няма да умре в затвора, нито ще му липсва хляб.</verse>
				<verse number="15">Аз съм Господ, твоят Бог, Който вълнува морето така, че вълните му бушуват. Господ Вседържител е Моето име.</verse>
				<verse number="16">Аз вложих Своите слова в устата ти и те скрих в сянката на ръката Си, за да устроя небето, да положа основите на земята и да кажа на Сион: „Ти си Мой народ.“</verse>
				<verse number="17">Надигни се, надигни се, стани, Йерусалиме, ти, който от ръката на Господа си изпил до дъно чашата на гнева Му, който си изпил чашата на опиянението.</verse>
				<verse number="18">Измежду всички синове, родени от него, нямаше кой да го води, и измежду всички синове, отгледани от него, нямаше кой да го подкрепя за ръка.</verse>
				<verse number="19">Две беди те сполетяха, кой ще прояви състрадание към тебе? Кой ще те утеши във време на погибел и разруха, на глад и меч?</verse>
				<verse number="20">Синовете ти паднаха безпомощни, лежат като сърна в примка по всички кръстопътища, поразени от Господния гняв, от угрозата на твоя Бог.</verse>
				<verse number="21">И така, изслушай това ти, който си нещастен и пиян, но не от вино.</verse>
				<verse number="22">Така казва твоят Господ, Господ, твоят Бог, Който защитава Своя народ: „Ето Аз вземам от ръката ти чашата на опиянението, чашата на Своя гняв и ти няма вече да пиеш от нея.</verse>
				<verse number="23">И ще я предам в ръката на твоите мъчители, които ти казваха: „Падни по очи, за да минем по тебе.“ И ти превръщаш гърба си в земя и път за тези, които преминават.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="52">
				<verse number="1">Надигни се, надигни се, облечи се в силата си, Сионе! Облечи се във великолепните си дрехи ти, Йерусалиме, който си свещен, защото отсега нататък в тебе няма да влиза вече необрязан и нечист.</verse>
				<verse number="2">Отърси от себе си праха, стани, пленен Йерусалиме! Махни веригите от врата си, пленена дъще Сионска!</verse>
				<verse number="3">Защото така казва Господ: „За нищо бяхте продадени и не заради пари ще бъдете откупени.“</verse>
				<verse number="4">Защото така казва Господ: „Моят народ първо беше слязал в Египет, за да живее там, и Асирия неоснователно го потискаше.</verse>
				<verse number="5">А сега какво да правя тука?“ — гласи словото на Господа. Народът Ми бе взет за нищо, притеснителите му злорадстват — гласи словото на Господа — и постоянно, всеки ден, името Ми се хули.</verse>
				<verse number="6">Затова Моят народ ще узнае името Ми. Той ще разбере в този ден, че Аз съм Този, Който казва: „Аз съществувам!“</verse>
				<verse number="7">Колко желани са върху планините стъпките на благовестника, който възвестява мир, благовестява радост, проповядва спасение, който казва на Сион: „Твоят Бог се възцари!“</verse>
				<verse number="8">Чуй, твоите стражи издигат глас и всички заедно започват да ликуват, защото с очите си виждат как Господ се връща в Сион.</verse>
				<verse number="9">Тържествувайте, ликувайте вие, развалини на Йерусалим, защото Господ утешава народа Си — изкупва Йерусалим.</verse>
				<verse number="10">Господ разкри святата Си спасителна мощ пред очите на всички народи и всички земни краища ще видят спасение от нашия Бог.</verse>
				<verse number="11">Оттеглете се, оттеглете се, излезте оттам, не се допирайте до нечисто; излезте от него, очистете се вие, които носите Господните съдове!</verse>
				<verse number="12">Да, вие няма да излезете набързо, нито ще тичате, защото пред вас ще тръгне Господ, Израилевият Бог ще бъде стража след вас.</verse>
				<verse number="13">Ето Моят Служител ще преуспее. Той ще се извиси, ще се прослави и ще се възвеличи.</verse>
				<verse number="14">Мнозина бяха изумени от Него — дотолкова видът Му беше нечовешки изтерзан и образът Му не приличаше вече на човешки.</verse>
				<verse number="15">Той обаче ще удиви много народи, царе ще занемеят от удивление пред Него, защото ще видят онова, за което не им е било разказвано, и ще разберат това, което не са чували.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="53">
				<verse number="1">Кой повярва на това, което е чул от нас, и пред кого се откри силата на Господа?</verse>
				<verse number="2">Защото Той израсна пред Него като фиданка и като филиз на корен от суха земя. Той нямаше благообразен, нито благороден вид, така че ние да Го гледаме; Той нямаше образ, който да ни привлича към Него.</verse>
				<verse number="3">Той беше презрян и отхвърлен от хората, страдалец, изпитал болести, и ние отвръщахме лицето си от Него, Той беше презрян и ние Го смятахме за нищо.</verse>
				<verse number="4">Наистина Той взе върху Себе Си нашите болести и понесе нашите страдания, а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога.</verse>
				<verse number="5">А Той беше прободен заради нашите грехове и подложен на удари заради нашите беззакония. На Него беше отредено наказанието, довело до нашето спасение, и чрез Неговите рани ние се изцелихме.</verse>
				<verse number="6">Всички ние се заблудихме като овце, всеки беше тръгнал по свой път. Но Господ натовари Него с всички наши грехове.</verse>
				<verse number="7">Той беше измъчван, но понасяше смирено страданията и не отваряше устата Си. Той беше заведен на клане като овца и както агнето е безгласно пред стригачите си, така и Той не отваряше устата Си.</verse>
				<verse number="8">Той беше грабнат чрез тъмница и съд, но за рода Му кой ще разкаже? Защото Той беше отстранен от земята на живите; заради престъпленията на Моя народ Го постигна смърт.</verse>
				<verse number="9">Гробът Му беше определен между злодеи, но Той беше погребан при богатия, защото не беше извършил престъпление, нито устата Му беше изрекла лъжа.</verse>
				<verse number="10">Но Господ допусна Той да бъде съкрушен от страдание и да бъде прободен. А когато душата Му принесе Себе Си в жертва за грях, Той ще види потомство и много години живот, и волята на Господа успешно ще се изпълнява чрез Неговата ръка.</verse>
				<verse number="11">Освободена от страдания, душата Му ще види светлина и ще се насити. Той, Праведникът, Моят Служител, ще оправдае мнозина чрез познанието за Него и ще понесе греховете им върху Себе Си.</verse>
				<verse number="12">Затова Аз ще Му определя дял между великите и Той ще дели плячка със силните затова, че предаде живота Си на смърт и беше причислен към грешниците. Защото Той взе върху Себе Си греховете на мнозина и стана ходатай за престъпниците.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="54">
				<verse number="1">Ликувай, неплодна, която не си раждала, ликувай от радост и възкликни ти, която не си се превивала от родилни болки, защото синовете на самотната са много повече от синовете на омъжената — казва Господ.</verse>
				<verse number="2">Разшири мястото на шатъра си и завесите на твоите жилища ще се разширят; не пести — удължи въжетата си и укрепи колчетата си.</verse>
				<verse number="3">Защото ти ще се разпростреш надясно и наляво и потомството ти ще прогони народите и опустошените градове ще се изпълнят с живот.</verse>
				<verse number="4">Не се бой, защото няма да се срамуваш и няма да се смущаваш, защото няма да се чувстваш засрамена, защото ще забравиш позора на младостта си и няма вече да си спомняш срама на вдовството си.</verse>
				<verse number="5">Защото твоят съпруг е твой Творец, Господ Вседържител е името Му и твой изкупител е Светият Израилев; Той ще се нарече Бог на цялата земя.</verse>
				<verse number="6">Защото Господ те призова като изоставена и дълбоко натъжена жена, като непорочна жена, която е била отхвърлена — казва твоят Бог.</verse>
				<verse number="7">Само за малко те изоставих, но ще те приема с голяма милост.</verse>
				<verse number="8">В изблик на гняв скрих лицето Си за малко от тебе, но ще се смиля над тебе с вечна милост — казва твоят Изкупител Господ.</verse>
				<verse number="9">Защото Аз ще постъпя както в дните на Ной: както се заклех, че водата от времето на Ной няма вече да дойде върху земята, така се заклех да не ти се гневя и да не те укорявам.</verse>
				<verse number="10">Дори планините да отстъпят и хълмовете да се поклатят, Моята милост няма да отстъпи от тебе и Моят мирен завет няма да се промени — казва Господ, Който се смили над тебе.</verse>
				<verse number="11">Ти, клетата, която си прогонена, си без утеха! Ето Аз ще укрепя твоите камъни върху малахит и ще положа твоите основи върху сапфири.</verse>
				<verse number="12">И ще изработя от рубин щитовете пред кулите на крепостните ти стени и твоите порти — от берил, а цялата ти ограда — от скъпоценни камъни.</verse>
				<verse number="13">И всички твои потомци ще бъдат научени от Господ и голямо ще бъде благоденствието между синовете ти.</verse>
				<verse number="14">Ще се утвърдиш върху правдата. Ще бъдеш далеч от притеснението, защото няма да се страхуваш, и от ужаса, защото няма да се доближи до тебе.</verse>
				<verse number="15">Когато се съберат срещу тебе, това не идва от Мене. Който се нахвърля върху тебе, той ще падне пред тебе.</verse>
				<verse number="16">Ето Аз създадох ковача, който разпалва въглените в жаравата и изковава сечивата за работата си. И Аз създадох този, който руши, за да поражда гибел.</verse>
				<verse number="17">Всяко сечиво, което той изработи против тебе, няма да успее, и ще осъдиш всеки език, който се издигне срещу тебе за осъждане. Това е наследството на служителите на Господа и тяхното спасение идва от Мене — казва Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="55">
				<verse number="1">О, всички вие, които сте жадни, елате при водата! И които нямате пари, елате, купувайте и яжте! Елате, купувайте вино и мляко без пари и без заплащане!</verse>
				<verse number="2">Защо плащате пари за нещо, което не е хляб, но придобивката ви от това не ви е достатъчна? Чуйте Ме внимателно и яжте това, което е добро, и това ще ви достави голямо удоволствие.</verse>
				<verse number="3">Послушайте Ме и елате при Мене! Чуйте и вие ще живеете! И ще сключа с вас вечен завет върху основата на милостите, обещани на Давид.</verse>
				<verse number="4">Ето Аз определих него за свидетел на народите, за техен вожд и наставник.</verse>
				<verse number="5">Ето ти ще призовеш народ, който не познаваш, и народ, който не те познава, ще побърза да дойде при тебе заради Господа, твоя Бог, и заради Светия Израилев, защото Той те прослави.</verse>
				<verse number="6">Търсете Господа, сега можете да Го намерите! Призовавайте Го, сега е близо!</verse>
				<verse number="7">Нека грешникът изостави пътя си и злодеят — помислите си, и ще се обърне към Господа, към нашия Бог, и Той ще се смили над него, защото е многомилостив.</verse>
				<verse number="8">Защото Моите мисли не са ваши мисли и вашите пътища не са Мои пътища — казва Господ.</verse>
				<verse number="9">Както небесата са по-високи от земята, така Моите пътища са по-възвишени от вашите пътища и мислите Ми — от вашите мисли.</verse>
				<verse number="10">Защото както падат дъждът и снегът от небето и не се връщат там, а напояват земята и я правят способна да ражда и да се усилва, и тя дава семе на онзи, който сее, и хляб на онзи, който яде,</verse>
				<verse number="11">така Моето слово, което излиза от устата Ми, не се връща при Мене празно, а извършва това, което искам, и обогатява онзи, при когото съм го изпратил.</verse>
				<verse number="12">И ще излезете с радост, и ще бъдете водени с мир; планините и хълмовете ще възклицават пред вас от радост и всички дървета по полето ще ръкопляскат с ръце.</verse>
				<verse number="13">Вместо трън ще израсте кипарис; вместо коприва ще израсте мирта. И това ще бъде за слава на Господа, за вечен спомен, който няма да изчезне.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="56">
				<verse number="1">Така казва Господ: „Спазвайте справедливостта и постъпвайте според правдата, защото спасението от Мене е близко и Моята правда ще дойде и ще се разкрие.“</verse>
				<verse number="2">Блажен е мъжът, който прави това, и онзи човешки син, който здраво се придържа към това, който не допуска да оскверни съботата и въздържа ръцете си да не вършат никакво зло.</verse>
				<verse number="3">Нека не казва потомъкът на чужденеца, който се е присъединил към Господа: „Да, Господ ме отдели от Своя народ“; и нека не казва скопецът: „Ето аз съм изсъхнало дърво.“</verse>
				<verse number="4">Защото така каза Господ за скопците: „На онези, които спазват Моите съботи и избират това, което Ми е угодно, и се придържат здраво към завета с Мене,</verse>
				<verse number="5">на тях ще дам място и по-добро име в дома Си и между стените Си, отколкото на синовете и дъщерите; ще им дам вечно име, което няма да се заличи.</verse>
				<verse number="6">И синовете на другоплеменниците, които се присъединиха към Господа, за да Му служат и да обичат името на Господа, да бъдат Негови служители — всички, които не допускат да осквернят съботата и се придържат здраво към завета с Мене,</verse>
				<verse number="7">Аз ще заведа на святата Си планина и ще ги зарадвам в Своя дом за молитва. Всеизгарянията им и жертвите им ще бъдат приятни на Моя жертвеник, защото домът Ми ще се нарече дом за молитва на всички народи.“</verse>
				<verse number="8">Така гласи словото на Господ Бог, Който събира прогонените израилтяни в страната им: „Още и други ще събера и ще обединя с тях.“</verse>
				<verse number="9">Елате вие, всички негови полски зверове, за да ядете, а също така и всички негови горски зверове!</verse>
				<verse number="10">Всичките му стражи са слепи, никой нищо не забелязва, всички те са неми кучета, не могат да лаят, почиват, бълнувайки, и обичат да спят.</verse>
				<verse number="11">И това са кучета, жадни за храна, които не знаят насищане; и това са пастири, които не са внимателни; всички те се обръщат, вървят по своя път, всеки според своята печалба, от всички краища.</verse>
				<verse number="12">Те казват: „Елате, аз ще донеса вино и нека се напием със спиртно питие! И утрешният ден ще бъде също като днешния — много тържествен.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="57">
				<verse number="1">Праведникът умира и никой не се трогва от това. Благочестиви хора биват отвличани и никой не забелязва, че злото грабва праведника.</verse>
				<verse number="2">Но той е постигнал мир. Ще почиват на леглата си тези, които постъпват правилно.</verse>
				<verse number="3">Но приближете се вие, синове на магьосница, рожби на прелюбодеец и на блудница!</verse>
				<verse number="4">С кого се подигравате? Срещу кого разтваряте уста, изплезвате език? Не сте ли вие рожби на прегрешение, потомство на лъжа,</verse>
				<verse number="5">вие, които сте обзети от ярост, разпалени от развратен огън към идолите, които се тълпите до дъбовете, под всяко раззеленило се дърво, които колите децата край потоци, под скалисти долове?</verse>
				<verse number="6">Твоят дял е в гладките камъни на потоците; те, те са твой жребий; дори на тях правиш възлияние и принасяш жертва. Мога ли да бъда доволен от това?</verse>
				<verse number="7">Ти слагаш леглото си на висока и величава планина, дори там се изкачваш, за да принесеш жертва.</verse>
				<verse number="8">Ти поставяш своя възпоменателен знак зад вратата и стълбата, защото, като се откажеш от Мене, откриваш голотата си и се изкачваш; разширяваш леглото си и се обвързваш с тях, обичаш тяхното легло, откриваш място.</verse>
				<verse number="9">Ти ходеше при царя с елей и умножаваше своите мазила, и изпращаше свои пратеници надалече, и се унижаваше до преизподнята.</verse>
				<verse number="10">При странстването по своите многобройни пътища ти се уморяваше, но не казваше: „Напразно е, отказвам се!“ Намираше още сила в ръката си, затова не отпадаше.</verse>
				<verse number="11">И от кого се уплаши и се страхуваш, та да излъжеш и да не си спомняш за Мене, и да не Ме пазиш в своето сърце? Не съм ли Аз Този, Който замълчах, и то отдавна? И не се ли страхуваш от Мене?</verse>
				<verse number="12">Аз ще разкрия твоята правда и твоите дела; те няма да ти бъдат от полза.</verse>
				<verse number="13">Могат ли да те спасят твоите тълпи при твоя вик? Вятърът ще грабне всички тях, полъхът ще ги отнесе далече оттук. А който се уповава на Мене, ще наследи земята и ще владее Моята свята планина.</verse>
				<verse number="14">И заповяда: „Проправяйте, проправяйте, разчистете пътя, махнете препятствията от пътя на Моя народ.“</verse>
				<verse number="15">Защото Всевишният и Възвишеният, Който вечно царува, Чието име е Светият, каза така: „Аз царувам във висините и в светилището. Аз съм със съкрушените и смирените, за да поддържам духа на смирените и да оживявам сърцата на съкрушените.</verse>
				<verse number="16">Защото няма вечно да съдя и постоянно да се гневя, иначе всеки дух пред Мене ще погине, както и душите, които Аз сътворих.</verse>
				<verse number="17">Аз се разгневих и го поразих заради греха на неговото користолюбие, като се скрих и се разсърдих. Но той упорито продължи пътя на сърцето си.</verse>
				<verse number="18">Видях пътищата му и ще го изцеля. И ще го водя, и ще давам утешение на него и на тъгуващите за него.</verse>
				<verse number="19">Аз съм, Който създавам плода на устните.“ Господ казва: „Мир, мир на далечния и на ближния, и ще го изцеля!“</verse>
				<verse number="20">А грешниците са като развълнувано море, което не може да се успокои и чиито води изхвърлят тиня и кал.</verse>
				<verse number="21">Няма мир за грешниците — казва моят Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="58">
				<verse number="1">Викай с пълно гърло, не се въздържай! Издигни гласа си като тръба и посочи на Моя народ прегрешението му и на потомците на Яков — греховете им!</verse>
				<verse number="2">Те всеки ден Ме търсят и желаят да познават Моя път като народ, който постъпва справедливо и не изоставя Закона на своя Бог. Искат от Мене праведен съд, желаят приближаването до Бога.</verse>
				<verse number="3">„Защо постим, а Ти не виждаш? Смиряваме душите си, а Ти не знаеш?“ Ето през време на вашия пост се отдавате на удоволствия, а изисквате от всичките си работници да работят.</verse>
				<verse number="4">Ето вие постите с кавги и караници и за да поразявате със злосторнически юмрук. Сега не постите, за да бъде чут вашият глас във висините.</verse>
				<verse number="5">Такъв ли е постът, който Аз избрах — ден, в който човек се самоизмъчва, навежда главата си като тръстика и се облича с вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, приятен на Господа?</verse>
				<verse number="6">Не е ли това постът, който избрах: да разкъсаш оковите на несправедливостта, да свалиш въжето на ярема, да пуснеш на свобода угнетените и да счупиш всеки ярем;</verse>
				<verse number="7">не е ли да отчупиш от хляба си на гладния и да заведеш вкъщи бездомни сиромаси; когато видиш гол, да го облечеш, и да не се криеш от твоя ближен?</verse>
				<verse number="8">Тогава твоята светлина ще се появи като утринна зора и твоите рани бързо ще заздравеят. И твоята правда ще върви пред тебе и славата на Господа ще обгражда своя път.</verse>
				<verse number="9">Тогава ще повикаш и Господ ще отговори, ще извикаш за помощ и Той ще каже: „Ето Ме!“ Когато отстраниш от себе си ярема, престанеш да сочиш с пръст и да говориш злобно,</verse>
				<verse number="10">предложиш хляба си на гладния и нахраниш живеещия в нищета, тогава твоята светлина ще изгрее в тъмнината и твоят мрак ще бъде като пладне.</verse>
				<verse number="11">И Господ ще те води непрестанно и ще утолява глада на твоята душа в неплодородни степи, и ще дава сила на твоите кости, и ще бъдеш като напоена градина и като извор, чиито води не се скриват.</verse>
				<verse number="12">И твоите потомци ще застроят вековните развалини: отново ще издигнеш това, което стои разрушено от много поколения, и ще те наричат зазиждащ пукнатини на градските стени, възстановител на пътищата за хората, които живеят.</verse>
				<verse number="13">Ако заради съботата възпираш краката си да изпълняват твоите работи в Моя свят ден и наричаш съботата радост, свята за Господа, почитана, и я почиташ така, че не ходиш по своите пътища, не си гледаш своите работи и не говориш празни думи,</verse>
				<verse number="14">тогава ще имаш радост заради Господа, ще те възкача на земните висини и ще ти дам за храна наследството на Яков, твоя отец, защото устата на Господа каза това.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="59">
				<verse number="1">Ръката на Господа не е толкова къса, за да не може да спасява, и ухото Му не е толкова мъчно чуващо, та да не чува.</verse>
				<verse number="2">А вашите престъпления ви отделиха от вашия Бог и вашите грехове скриха лицето Му от вас, за да не слуша.</verse>
				<verse number="3">Защото ръцете ви са изцапани с кръв и пръстите ви — с престъпление, устните ви говорят лъжа, езикът ви изрича сквернословие.</verse>
				<verse number="4">Никой не призовава на съд за справедливост и никой не съди истинно; уповават се на незначителното и говорят лъжи, носят у себе си нещастие и раждат погибел,</verse>
				<verse number="5">измътват яйца на усойница и плетат паяжина; който яде от яйцата им — умира, а от стъпканите яйца изпълзяват отровни змии.</verse>
				<verse number="6">Паяжините им не стават за облекло и не се обличат с изработеното от тях; делата им са кощунствени и злодеянието е в ръцете им.</verse>
				<verse number="7">Краката им тичат към злото и бързат да пролеят невинна кръв, мислите им са мисли нечестиви, опустошение и гибел има в пътищата им.</verse>
				<verse number="8">Не знаят пътя на мира и няма правосъдие в начина им на живот; пътеките им са криви и никой, който ходи по тях, не знае мир.</verse>
				<verse number="9">Затова справедливостта е далече от нас и правдата не ни достига, чакаме светлина, а, ето — тъмнина. Ходим в мрак вместо в дневна светлина.</verse>
				<verse number="10">Опипваме стената като слепци и ходим пипнешком като без очи, препъваме се по пладне като по здрач, между здравите сме като мъртви.</verse>
				<verse number="11">Всички ръмжим като мечки и гукаме също като гълъби, надяваме се на справедливост, но за нас няма спасение, то е далече.</verse>
				<verse number="12">Защото нашите прегрешения пред Тебе са много и греховете ни свидетелстват против нас; защото нашите прегрешения са с нас и си ги знаем.</verse>
				<verse number="13">Отделихме се и се отрекохме от Господа, отстъпихме от нашия Бог, говорихме за потисничество и отричане, зачевахме и бълвахме от сърцата си лъжливи думи.</verse>
				<verse number="14">Справедливостта беше изтласкана назад, а правдата остана надалече, защото истината падна на площада, а законността не можа да влезе.</verse>
				<verse number="15">И истината изчезна и който се отклонеше от злото, биваше оскърбяван. Господ видя това и не Му хареса, че няма справедливост.</verse>
				<verse number="16">И видя, че нямаше човек, и се учуди, че нямаше застъпник, и Неговата сила спечели победа и Неговата правда е тази, която Го подкрепи.</verse>
				<verse number="17">И облече правдата като броня, а шлема на спасението сложи на главата Си, и облече дрехи на отмъщението като облекло, и се загърна с ревност като мантия.</verse>
				<verse number="18">След това Той ще въздаде според постъпките: на противниците Си — ярост, на враговете Си — отмъщение, чак до островите Той въздава отмъщение.</verse>
				<verse number="19">И ще се уплашат на запад от името на Господа и на изток — от Неговата слава. Защото то ще дойде като напираща река, диханието на Господ ще го тласне.</verse>
				<verse number="20">И ще дойде Изкупител за Сион и за синовете на Яков, които са се отвърнали от греховете — казва Господ.</verse>
				<verse number="21">Това е Моят свещен завет с тях — казва Господ, — Духът Ми, Който е върху тебе, и думите Ми, които поставих в устата ти, няма да се отдръпнат от устата ти и от устата на потомството ти, и от устата на потомството на твоето потомство — казва Господ — отсега и завинаги.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="60">
				<verse number="1">Вдигни се, заблести, защото дойде твоята светлина и славата на Господа изгря над тебе.</verse>
				<verse number="2">Ето тъмнина ще покрие земята и мрак — народите, а над тебе ще се издигне Господ и славата Му ще се яви над тебе.</verse>
				<verse number="3">И народите ще се насочат към твоята светлина, и царете — към блясъка на твоето изкачване.</verse>
				<verse number="4">Повдигни очи наоколо и виж: те всички се събират, идват при тебе; твоите синове идват отдалече и твоите дъщери са носени на ръце.</verse>
				<verse number="5">Тогава ще видиш и ще се развеселиш, ще трепне и ще се разшири сърцето ти, защото към тебе ще се обърне изобилието на морето, при тебе ще дойде богатството на народите.</verse>
				<verse number="6">Множество камили ще те покрие, млади камили от Мадиам и Ефа, всички те ще дойдат от Сава, ще донесат злато и тамян и ще възвестят славата на Господа.</verse>
				<verse number="7">Всички стада в Кидар ще се съберат при тебе; овните от Невайот ще ти послужат и ще бъдат поставени на олтара Ми като приятно благоухание; и ще прославя дома на Моето величие.</verse>
				<verse number="8">Кои са тези, които летят като облаци и като гълъби към гълъбарниците си?</verse>
				<verse number="9">Защото най-напред Мене Ме очакват островите и корабите на Тарсис, за да докарат отдалече синовете ти, както и среброто и златото с тях заради името на Господа, твоя Бог, и заради Светия Израилев, защото Той те прослави.</verse>
				<verse number="10">И синове на чужденците ще издигнат стените ти и техните царе ще ти служат, защото в гнева Си те поразявах, но в благоволението Си ще бъда състрадателен към тебе.</verse>
				<verse number="11">И твоите порти ще стоят постоянно отворени, няма да се затварят денем и нощем, за да се докара при тебе богатството на народите и да се доведат техните царе.</verse>
				<verse number="12">Защото този народ и това царство, които не ти служат, ще загинат; и тези народи ще бъдат изтребени.</verse>
				<verse number="13">Славата на Ливан ще дойде при тебе — кипарис, бор и кедър заедно, за да се украси мястото на Моето светилище, и ще възвелича мястото на нозете Си.</verse>
				<verse number="14">И ще дойдат пред тебе кланящи се синовете на онези, които те угнетяваха, и всички, които те презираха, ще се преклонят пред стъпалата на краката ти, и ще те нарекат град на Господа, Сион на Светия Израилев.</verse>
				<verse number="15">Вместо да бъдеш изоставен и мразен и никой да не преминава през тебе, направих те за вечно великолепие, за радост от род в род.</verse>
				<verse number="16">Ти ще сучеш млякото на народите, и ще се кърмиш от царски гърди, и ще разбереш, че Аз, Господ, съм твой Спасител и твой Изкупител, Силният на Яков.</verse>
				<verse number="17">Ще ти донеса злато вместо бронз, ще ти донеса сребро вместо желязо, вместо дървета — бронз, и вместо камъни — желязо; и ще поставя за твой надзирател мира и за твой господар — правдата.</verse>
				<verse number="18">Няма вече да се чува за насилие в земята ти, за опустошение и гибел — в пределите ти; и ще наречеш стените си спасение и портите си — слава.</verse>
				<verse number="19">Слънцето вече няма да ти бъде дневна светлина и блясъкът на луната няма да ти свети, а Господ ще ти бъде вечна светлина и твоят Бог — твое украшение.</verse>
				<verse number="20">Твоето слънце вече няма да залезе и твоята луна няма да изчезне, защото Господ ще бъде вечна светлина за тебе и дните на твоята скръб ще се свършат.</verse>
				<verse number="21">И всички хора на твоя народ ще бъдат праведни; ще наследят земята за вечни времена като издънка от Моето насаждение, като дело на ръцете Ми, за прослава.</verse>
				<verse number="22">От най-малкия ще произлязат хиляда и от най-незначителния — силен народ. Аз, Господ, ще ускоря това.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="61">
				<verse number="1">Духът на Господ Бог е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедните, изпрати Ме да излекувам съкрушените сърца, да възвестявам на пленените свобода и на затворниците — освобождаване от тъмницата,</verse>
				<verse number="2">да проповядвам година на благоволение на Господа и ден за отмъщение на нашия Бог, за да се утешат всички скърбящи,</verse>
				<verse number="3">да дам на скърбящите в Сион, да им подаря украшение за главата вместо пепел, елейна радост вместо скръб, разкошна дреха вместо отпаднал дух. И ще ги нарекат дъбове на правдата, насаждение за прослава на Господа.</verse>
				<verse number="4">И ще застроят вековните пустини, ще бъдат издигнати древните развалини и ще се възстановят опустошените градове, запустели от времето на отминали поколения.</verse>
				<verse number="5">Ето чужденците ще пасат стадата ви и чуждите синове ще ви бъдат земеделци и лозари.</verse>
				<verse number="6">А вие ще се наричате свещеници на Господа, ще ви наричат служители на нашия Бог. Ще използвате богатството на народите и вашата слава ще заеме мястото на тяхната.</verse>
				<verse number="7">Вместо вашия позор ще получите двойна награда! И вместо безчестието ще се радвате на вашия дял, защото ще наследите двойно в земята си; вечна радост ще бъде у вас.</verse>
				<verse number="8">Защото Аз, Господ, обичам справедливостта, мразя злосторническия грабеж и наистина ще им дам наградата и ще сключа вечен завет с тях.</verse>
				<verse number="9">И потомството им ще бъде известно между народите и потомците им — сред племената; всички, които ги видят, ще разберат, че те са потомство, което Господ е благословил.</verse>
				<verse number="10">О, как се радвам за Господа, душата ми ликува за моя Бог, защото Той ме облече в спасителна одежда, загърна ме с дреха на правда, като на младоженец сложи украшение на главата ми и като на невеста ми постави накити.</verse>
				<verse number="11">Защото както земята произвежда растенията си и както градината прави да растат посетите в нея растения, така и Господ Бог прави да се появят правдата и славата пред всички народи.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="62">
				<verse number="1">Няма да млъкна заради Сион и няма да се успокоя заради Йерусалим, докато справедливостта за него не стане като блясъка на слънцето и спасението му не се разпали като светило.</verse>
				<verse number="2">И народите ще видят твоята правда и всички царе — твоята слава. И ще се наречеш с ново име, което ще определи устата на Господа.</verse>
				<verse number="3">И ще бъдеш великолепен венец в ръката на Господа и царска диадема — върху дланта на своя Бог.</verse>
				<verse number="4">Няма вече да бъдеш наричан „изоставен“ и земята ти няма вече да бъде наричана „пустиня“, а ще се казваш „Моята радост е в него“ и земята ти — „заселена“, защото Господ ти оказа благоволение и твоята земя ще бъде заселена.</verse>
				<verse number="5">Както младеж се съчетава с девойка, така и синовете ти се съчетават с тебе; и както младоженецът се радва на невестата, така и твоят Бог ще се радва на тебе.</verse>
				<verse number="6">Йерусалиме, на стените ти поставих стражи, за да не млъкват никога — нито денем, нито нощем. Вие, които си спомняте за Господа, не си давайте покой!</verse>
				<verse number="7">И на Него не давайте покой, докато не устрои, докато не превърне Йерусалим в слава на земята.</verse>
				<verse number="8">Господ се закле с десницата Си и със силата на мишцата Си: „Няма вече да дам твоето жито за храна на враговете ти и синове на чужденци няма да пият виното ти, за което си се трудил;</verse>
				<verse number="9">но жътварите ще го ядат и ще славят Господа, а берачите на гроздето ще пият виното в дворовете на Моето светилище.“</verse>
				<verse number="10">Преминавайте, преминавайте през портите, приготвяйте път за народа. Проправяйте, проправяйте пътя, почистете от камъни, издигнете знаме за народите!</verse>
				<verse number="11">Ето Господ възвестява до края на земята: „Кажете на Сионовата дъщеря: Ето твоят Спасител идва; ето наградата Му е с Него и отплатата Му — пред Него!“</verse>
				<verse number="12">И ще ги нарекат свят народ, изкупен от Господа; а тебе ще нарекат търсен, град, който не е изоставен.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="63">
				<verse number="1">Кой е Този, Който идва от Едом, в яркочервени дрехи от Восор, Който е с разкошно облекло, Който тържествено пристъпва в пълната Си сила? „Аз съм, Който говори справедливо, Който е силен да спасява.“</verse>
				<verse number="2">Защо има червени петна по Твоята дреха? Защо тя е опръскана с червено и Твоите дрехи са като на човек, тъпкал във винена преса?</verse>
				<verse number="3">„Аз тъпках винената преса Сам и никой от народите не беше с Мене, Аз ги тъпках с гнева Си и ги смачквах с яростта Си; кръвта им пръскаше дрехите Ми и изцапах цялата Си дреха,</verse>
				<verse number="4">защото денят за отмъщение е в сърцето Ми и настъпи годината на Моето изкупление.</verse>
				<verse number="5">И виждах, че няма помощник, и се учудвах, че няма поддръжник, но Моята сила Ми помогна и Моята ярост беше тази, която Ме подкрепи,</verse>
				<verse number="6">и в гнева Си стъпках народите, смазах ги в яростта Си и излях на земята кръвта им.“</verse>
				<verse number="7">Ще възхвалявам милостите на Господа, славата на Господа за всичко, което Господ е извършил за нас, както и голямото благоволение към дома на Израил, което показа заради Своето милосърдие и заради голямата Си щедрост.</verse>
				<verse number="8">Той каза: „О, да, наистина! Те са Мой народ, деца, които няма да бъдат неверни.“ И Той стана Спасител за тях.</verse>
				<verse number="9">Той им съчувстваше във всичките им страдания и ангелът на присъствието Му ги спаси; Той ги изкупи с любовта Си и със състраданието Си, пое ги и ги носи през всички древни дни.</verse>
				<verse number="10">Но те въстанаха и огорчиха Светия Негов Дух. И Той се превърна в техен неприятел и се сражаваше срещу тях.</verse>
				<verse number="11">Тогава Неговият народ си спомни древните дни на Мойсей. Къде е Онзи, Който ги изведе от морето с пастира на Своите овце? Къде е Онзи, Който вложи в тях Светия Свой Дух,</verse>
				<verse number="12">Който вървеше отдясно на Мойсей и изяви величествената Си мощ, раздели пред тях водите, за да Си създаде вечно име;</verse>
				<verse number="13">Който ги води през бездни като коне през пустиня, без да се спънат?</verse>
				<verse number="14">Както Господният Дух дава почивка на добитъка, който слиза в долината, така Ти води народа Си, за да Си създадеш великолепно име.</verse>
				<verse number="15">Погледни от небесата и виж от жилището на Своята светиня и на Своето великолепие: къде са Твоята ревност и Твоята мощ? Твоето велико състрадание и Твоята милост са скрити от мене.</verse>
				<verse number="16">Но Ти си наш Отец, защото Авраам не знаеше нищо за нас, а Израил не ни признава за свои. Ти, Господи, си наш Отец, от векове Твоето име е наш изкупител.</verse>
				<verse number="17">Защо, Господи, допусна да се отклоним от Твоите пътища, да се ожесточи сърцето ни, за да не се страхува от Тебе? Обърни се заради Своите служители, племената на Твоето наследство.</verse>
				<verse number="18">Твоят свят народ го владя за малко, враговете ни стъпкаха Твоето светилище.</verse>
				<verse number="19">Ние станахме като онези, над които Ти никога не си владял, у които Твоето име не се е споменавало. О, да беше раздрал небесата и да беше слязъл! Пред Тебе планините биха се разклатили.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="64">
				<verse number="1">Както съчките се възпламеняват от огъня и водата завира на огъня, така ще известиш Своето име на враговете Си, защото народите ще треперят пред Тебе.</verse>
				<verse number="2">Докато Ти извършваше чудни дела, които ние не очаквахме, и слизаше, пред Тебе планините потреперваха.</verse>
				<verse number="3">Няма друг бог освен Тебе, Който ще направи за онези, които се надяват на Него това, което от векове не са слушали, не са разбирали и око не е виждало.</verse>
				<verse number="4">Ти откликваше на всеки, който се радва и който действа справедливо — в Твоите пътища ще си спомнят за Тебе. Но Ти се разгневи, защото ние непрестанно грешим. Как ще бъдем спасени?</verse>
				<verse number="5">И всички ние станахме като нечистите и всяка наша правда — като изцапана дреха; и всички ние увехнахме като лист и нашите злодеяния ни отнасят като вятър.</verse>
				<verse number="6">И няма кой да призовава Твоето име — откъснахме се, вместо здраво да се държим за Тебе, затова Ти скри от нас лицето Си и ни остави да изгубим надежда чрез силата на престъпленията ни.</verse>
				<verse number="7">Но сега, Господи, Ти си наш Отец, ние сме глина, а Ти — наш ваятел, и всички ние сме дело на Твоите ръце.</verse>
				<verse number="8">Господи, не се гневи силно, не помни постоянно злодеянията. Ето все пак погледни: всички ние сме Твой народ.</verse>
				<verse number="9">Твоите святи градове станаха пустиня, Сион се превърна в пустиня, Йерусалим е опустошен.</verse>
				<verse number="10">Нашият свят и великолепен дом, където нашите предци Те прославиха, е изгорен с огън и всичките ни съкровища са опустошени.</verse>
				<verse number="11">Ще се въздържиш ли след всичко това, Господи? Много ли ще мълчиш и ще ни унижаваш?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="65">
				<verse number="1">Аз се вслушах в молбите на онези, които не питаха за Мене; открих се на онези, които не Ме търсеха; казах: „Ето Ме, ето Ме!“, на народ, който не е призован от Мене.</verse>
				<verse number="2">Всеки ден протягах ръцете Си към непокорния народ, който ходеше по лош път според своите помисли.</verse>
				<verse number="3">Народът, който Ме оскърбява постоянно пред лицето Ми, който принася жертви в градините и който кади тамян на тухли,</verse>
				<verse number="4">който живее в гробове и нощува в скривалища, който яде свинско месо и в съдовете му има нечисто вариво,</verse>
				<verse number="5">който казва: „Не общувай с други, не се доближавай до мене, защото аз съм свят за тебе“; този народ е дим за обонянието Ми, огън, който гори всеки ден.</verse>
				<verse number="6">Ето написаното пред Мене: „Няма да мълча, но ще въздам, ще отплатя според заслуженото от тях.</verse>
				<verse number="7">Заради техните беззакония — казва Господ, — както и заради престъпленията на техните предци, които извършваха жертвоприношения по планините и Ме хулеха по хълмовете, ще отмеря тяхната отплата най-напред според заслуженото от тях.“</verse>
				<verse number="8">Така казва Господ: „Както ширата се намира в чепката грозде и се казва: „Не го повреждай, защото в него има благослов“, така ще направя и за Своите служители, за да не ги погубя всички.</verse>
				<verse number="9">И ще произведа от Яков потомък и от Юда — наследник на Моите планини, и ще ги наследят Моите избрани, и служителите Ми ще живеят там.</verse>
				<verse number="10">И Сарон ще бъде пасище за овце, а долината Ахор — място за почивка за добитъка на Моя народ, който Ме потърси.</verse>
				<verse number="11">А вас, които изоставяте Господа, забравяте Моята свята планина, които приготвяте трапеза за Гада и които изливате смесено вино за Мени,</verse>
				<verse number="12">предавам ви на меч. И всички вие ще се превиете за клане, защото виках, а не отговаряхте, говорих, но не слушахте, а вършихте зло пред очите Ми и избирахте това, което не Ми беше приятно.“</verse>
				<verse number="13">Затова така казва Господ Бог: „Ето служителите Ми ще ядат, а вие ще гладувате, служителите Ми ще пият, а вие ще бъдете жадни, служителите Ми ще се веселят, а вие ще се засрамите,</verse>
				<verse number="14">служителите Ми ще ликуват от все сърце, а вие ще плачете от сърдечна скръб и ще ридаете съкрушени духом.</verse>
				<verse number="15">И ще оставите името си на Моите избрани за проклятие, така че ще кажат: „Ето как Господ Бог те унищожи.“ А Моите служители ще назова с друго име.</verse>
				<verse number="16">Затова който се благославя на земята, ще се благославя в името на истинския Бог, и който се кълне на земята, ще се кълне в истинския Бог, защото предишните скърби са забравени и скрити от Моите очи.</verse>
				<verse number="17">Ето Аз творя ново небе и нова земя и предишните няма да се помнят, и на никого няма да идват наум.</verse>
				<verse number="18">А вие се радвайте и ликувайте за вечни времена за това, което Аз творя! Защото Аз творя Йерусалим за веселие и народа му — за радост.</verse>
				<verse number="19">И ще се радвам за Йерусалим, и ще се веселя за Своя народ; и няма вече да се чуват в него глас от плач и глас от ридание.</verse>
				<verse number="20">Там няма да има вече кърмаче, живяло само няколко дена, нито старец, който да не доживее отредените му дни, защото човек на сто години ще бъде жизнен като момче, а грешникът, макар и стогодишен, ще бъде проклет.</verse>
				<verse number="21">И ще градят къщи, и ще живеят, и ще садят лозя, и ще ядат плодовете им.</verse>
				<verse number="22">Няма да градят, а друг да живее, няма да садят, а друг да яде, защото дните на Моя народ ще бъдат като дните на дървото и Моите избрани ще се радват на произведенията на ръцете си.</verse>
				<verse number="23">Няма да се трудят напразно и няма да раждат деца за внезапна смърт, защото те ще бъдат потомство, благословено от Господа, те и техните потомци заедно с тях.</verse>
				<verse number="24">И преди още да повикат, Аз ще отговоря, те ще говорят и Аз ще слушам.</verse>
				<verse number="25">Вълкът и агнето ще пасат заедно и лъвът ще яде слама като вол, а прахът ще бъде храна на змията. Няма да правят зло и няма да съсипват цялата Ми свята планина“, казва Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="66">
				<verse number="1">Така казва Господ: „Небето е Мой престол, а земята — подножие на нозете Ми. Къде е домът, който ще изградите за Мене, и къде е мястото на Моя покой?</verse>
				<verse number="2">Всичко това сътвори Моята ръка и така стана всичко това — казва Господ, — а ето към какво гледам благосклонно: към смирения и съкрушения духом и към този, който благоговейно следва Моето слово.</verse>
				<verse number="3">Който коли вол, е като този, който убива човек, който принася в жертва агне, е като този, който удушава куче, който принася безкръвна жертва, е като този, който принася кръв от свиня, който принася кадилна жертва, е като този, който се моли на идол. Но както те са избрали своите пътища и душата им се наслаждава на гнусотиите им,</verse>
				<verse number="4">така и Аз ще избера за тях различни бедствия и ще ги накажа с това, което е ужасно за тях. Защото виках, а нямаше кой да отговори, говорих, но не слушаха, а вършеха зло пред очите Ми и избраха това, което не Ми беше приятно.</verse>
				<verse number="5">Чуйте словото на Господа вие, които благоговеете пред словото Му: това казваха вашите братя, които ви мразят и които ви прогонват заради Моето име: „Възвеличи се, Господи, за да видим тяхната радост!“ Но те ще бъдат посрамени.</verse>
				<verse number="6">Слушайте! Раздава се шум от града. Слушайте! Звучи глас от храма. Слушайте! Господ отплаща за делата на враговете Си.</verse>
				<verse number="7">Преди да се е превила, тя роди, преди да бяха настъпили родилните ѝ болки, роди момче.</verse>
				<verse number="8">Кой е чувал такова нещо? Кой е виждал подобно нещо? Ражда ли земята за един ден или раждал ли се е народ изведнъж? Сион вече се е превил и ражда своите синове.</verse>
				<verse number="9">Нима Аз, отваряйки утробата, няма да дам да роди? — казва Господ. Или позволявайки да роди, да заключа утробата? — казва твоят Бог.</verse>
				<verse number="10">Радвайте се с Йерусалим и ликувайте за него всички, които го обичате! Веселете се радостно с него всички, които скърбите за него,</verse>
				<verse number="11">за да бозаете и да се насищате от изобилието на утехите му, за да пиете и да се наслаждавате от преизобилната му слава.“</verse>
				<verse number="12">Защото така казва Господ: „Ето Аз изпращам към него мир като река и богатството на народите — като преливащ поток, и ще се наслаждавате, на ръце ще ви носят и на колене ще ви милват.</verse>
				<verse number="13">Както мъж, когото майка му утешава, така и Аз ще ви утеша и ще бъдете утешени в Йерусалим.</verse>
				<verse number="14">Вие ще видите това и сърцето ви ще се зарадва, и костите ви ще растат като зеленина, и ръката на Господа ще се изяви върху служителите Му, а гневът Му — срещу враговете Му.</verse>
				<verse number="15">Защото ето Господ ще дойде като огън и колесницата Му — като вихър, за да изрази негодуванието Си с гняв и порицанието Си — с пламнал огън.</verse>
				<verse number="16">Защото Господ ще съди всяко живо същество с огън и меч и поразените от Господа ще бъдат много.</verse>
				<verse number="17">Онези, които се освещават и очистват за служение в идолските градини отзад в двора, които ядат свинско месо, гнусотии и мишки, те ще загинат всички заедно“ — казва Господ.</verse>
				<verse number="18">„Но Аз познавам делата и помислите им; ще дойда, за да събера всички народи и езици, и те ще дойдат и ще видят славата Ми.</verse>
				<verse number="19">И ще поставя върху тях белег, и ще изпратя онези, които са избягали от тях, при останалите народи в Тарсис, Пул и Луд, които опъват лък в Тувал и Яван, в далечните острови, които не са чули нищо за Мене и не са видели славата Ми. Те ще възвестят между народите Моята слава</verse>
				<verse number="20">и ще донесат като дар за Господа всичките ви братя от всички народи на коне и на колесници, на носилки, на мулета и на камили, при святата Ми планина, Йерусалим — казва Господ — така, както синовете Израилеви принасяха в чист съд дар в дома на Господа.</verse>
				<verse number="21">Аз ще си подбера измежду тях свещеници и левити — казва Господ,</verse>
				<verse number="22">— защото както новото небе и новата земя, които Аз ще сътворя, ще съществуват винаги пред Мене — казва Господ, — така ще пребъдат и потомството, и името ви.</verse>
				<verse number="23">И всички хора ще идват от новолуние до новолуние и от събота до събота, за да се поклонят пред Мене — казва Господ.</verse>
				<verse number="24">И те ще излязат и ще видят труповете на хората, които са се отклонили от Мене, защото червеят им няма да умре и огънят им няма да угасне; и ще бъдат погнуса за всяка твар.“</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="24">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Слова и дела на Йеремия, син на Хелкия, един от свещениците, който живееше в Анатот във Вениаминовата земя,</verse>
				<verse number="2">на когото Господ говори в дните на юдейския цар Йосия, син на Амон, в тринадесетата година от царуването му,</verse>
				<verse number="3">а също по времето на юдейския цар Йоаким, син на Йосия, до единадесетата година на юдейския цар Седекия, син на Йосия, до отвеждането в плен на Йерусалим в петия месец.</verse>
				<verse number="4">И Господ ми каза:</verse>
				<verse number="5">„Избрах те, преди да те създам в майчината утроба, и те определих, преди да се родиш. Поставих те за пророк на народите.“</verse>
				<verse number="6">Тогава казах: „Ах, Господи Боже, ето не умея да говоря, защото съм млад.“</verse>
				<verse number="7">Но Господ ми каза: „Не казвай: „Аз съм млад“; ще отидеш при всеки, при когото те изпратя, и ще говориш всичко, което ти заповядвам.</verse>
				<verse number="8">Не се страхувай, защото Аз съм с тебе, за да те избавям — казва Господ.“</verse>
				<verse number="9">Тогава Господ протегна ръката Си и докосна устните ми. И Господ ми каза: „Ето вложих Своите слова в твоята уста.</verse>
				<verse number="10">Виж, поставих те днес над народите и над царствата, да изкореняваш и да разоряваш, да погубваш и да разрушаваш, да съзиждаш и да насаждаш.“</verse>
				<verse number="11">И Господ ме попита: „Какво виждаш ти, Йеремия?“ Тогава отговорих: „Аз виждам бадемов клон.“</verse>
				<verse number="12">Тогава Господ ми каза: „Правилно си видял, защото Аз бдя да се изпълни словото Ми.“</verse>
				<verse number="13">И Господ втори път изрече слово към мене: „Какво виждаш ти?“ Тогава казах: „Виждам врящ котел, наклонен откъм север.“</verse>
				<verse number="14">И Господ ми каза: „От север ще се появи внезапно бедствие върху жителите на страната.</verse>
				<verse number="15">Защото ето ще призова всички племена на северните царства, казва Господ. Тогава ще дойдат и всеки ще постави престола си при входа на портите на Йерусалим и срещу всичките му стени, които го заобикалят, и срещу всички юдейски градове.</verse>
				<verse number="16">И ще произнеса Своите присъди за всичките им беззакония, тъй като Ме изоставиха и принасяха жертви на други богове, и се покланяха на изделия на своите ръце.</verse>
				<verse number="17">Обаче ти препаши слабините си и се приготви да им кажеш всичко, което Аз ти заповядвам. Не се плаши от тях, за да не те поразя пред очите им.</verse>
				<verse number="18">А ето Аз те правя днес като укрепен град, като железен стълб и като медни стени против цялата тази страна, против царете на Юдея, против князете ѝ, против свещениците ѝ и против народа на тази страна.</verse>
				<verse number="19">Те ще воюват против тебе, но няма да те победят, защото Аз съм с тебе, за да те избавям“ — казва Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">След това Господ ми каза:</verse>
				<verse number="2">„Иди и възвести на Йерусалим да чуе йерусалимският народ: Така казва Господ: „Помня твоята вярност в младостта ти, любовта ти, когато беше невеста, когато Ме последва в пустинята, в незасята земя.</verse>
				<verse number="3">Израил беше свят за Господа, пръв плод. Всички, които му вредяха, ставаха виновни, постигна ги бедствие“ — казва Господ.</verse>
				<verse number="4">Чуйте словото Господне, доме на Яков и всички родове на Израилевия дом!</verse>
				<verse number="5">Така казва Господ: „Каква неправда намериха предците ви у Мене, та се отдалечиха от Мене и тръгнаха след лъжебоговете, и се превърнаха в нищо.</verse>
				<verse number="6">И не питаха: „Къде е Господ, Който ни изведе от египетската земя, Който ни водеше в пустинята, в земя със степи и клисури, и пропасти, по земя суха и мрачна, по която никой не минава и която човек не обитава?“</verse>
				<verse number="7">Но ви въведох в плодородна земя, да се храните с нейните плодове и с благата ѝ, а като влязохте там, осквернихте Моята земя и наследството Ми превърнахте в мерзост.</verse>
				<verse number="8">Свещениците ви не питаха: „Къде е Господ?“ А учителите на закона не Ме познаваха и пастирите отпаднаха от Мене. Пророците предсказваха в името на Ваал и следваха тези, които не можеха да помогнат.</verse>
				<verse number="9">Затова ще се съдя пак с вас — казва Господ, — ще се съдя със синовете на синовете ви.</verse>
				<verse number="10">Все пак минете през Китимските острови и погледнете, изпратете в Кедар и разгледайте внимателно, и вижте дали нещо подобно се е случвало!</verse>
				<verse number="11">Сменил ли е някой народ своите богове, при все че те не са богове? Но Моят народ е сменял Славата си за безполезни божества.</verse>
				<verse number="12">Ужасете се, небеса от това, вцепенете се напълно от страх — казва Господ, —</verse>
				<verse number="13">защото Моят народ извърши две злини: изоставиха Ме, Мене, Извора на живите води, и си изсякоха водоеми, пропукани водоеми, които не могат да задържат вода.</verse>
				<verse number="14">Израил роб ли е, или е роден като домашен роб? Защо стана плячка тогава?</verse>
				<verse number="15">Млади лъвове, враговете му, ръмжаха и ревяха против него, превърнаха земята му в пустиня, градовете му са изгорени и обезлюдени.</verse>
				<verse number="16">Също жителите на Мемфис и Тафна те обезславиха.</verse>
				<verse number="17">Не си ли причини това сам, като изостави Господа, своя Бог, по времето, когато те водеше в пустинята?</verse>
				<verse number="18">А сега, защо ти е пътят към Египет? Да пиеш вода от Нил ли? И за какво ти е да отиваш в Асирия — да пиеш вода от реката Ефрат ли?</verse>
				<verse number="19">Твоето нечестие ще те накаже и твоето отстъпничество ще те изобличи. Тогава познай и виж, че е лошо и горчиво да изоставиш Господа, своя Бог, и у тебе да няма страхопочитание пред Мене, казва Господ, Бог Вседържител.</verse>
				<verse number="20">Защото отдавна строших ярема ти, разкъсах веригите ти и ти говореше: „Няма да служа на идоли“, но блудстваше на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво.</verse>
				<verse number="21">А пък Аз те посадих като истинска лоза, като най-чисто семе. Как ти се превърна в издънки от чужда лоза?</verse>
				<verse number="22">Затова, ако и да се умиеш с луга и да си използвал много сапун, твоето беззаконие си остава мръсно петно пред лицето Ми“ — казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="23">Как можеш да кажеш: „Не съм се осквернила, не съм ходила след ваалите?“ Вгледай се в долината Еном, разбери какво си сторила ти, буйна, тичаща насам-натам камила!</verse>
				<verse number="24">Кой може да удържи привикналата в пустинята дива ослица, която гълта въздух, обзета от страстта на душата си? Всички, които я потърсят, няма да се уморят да я търсят, когато е разгонена.</verse>
				<verse number="25">Пази краката си да не обосеят от ходене по идолослужение и гърлото си от жажда. Но ти казваш: „Не се надявай, не, защото обичам чуждите богове и да тичам след тях.“</verse>
				<verse number="26">Както крадецът става за срам, когато е разкрит, така ще бъде посрамен Израилевият дом — те, царете им, князете им, свещениците им и пророците им,</verse>
				<verse number="27">които казват на дървото: „Ти си мой баща“, и на камъка: „Ти си ме родил.“ Те обърнаха към Мене гръб, а не лице. Но по време на бедствие ще кажат: „Стани и ни спаси!“</verse>
				<verse number="28">Къде са твоите богове, които ти си направи? Нека станат, ако могат да те спасят по време на твоето бедствие. Тъй като колкото са градовете ти, Юдея, толкова са боговете ти.</verse>
				<verse number="29">Защо спорите с Мене? Всички вие грешахте спрямо Мене — казва Господ.</verse>
				<verse number="30">Напразно поразявах децата ви — те не се вразумиха. Вашият меч изтребваше пророците ви като разкъсващ лъв.“</verse>
				<verse number="31">О, роде! Разберете словото на Господа: „Бил ли съм пустиня за Израил? Бил ли съм страна на мрака? Защо Моят народ Ми говори: „Господари сме си, няма да дойдем пак при Тебе.“</verse>
				<verse number="32">Забравя ли девойка накита си, невеста — украшението си? Но Моят народ Ме забрави от безброй дни.</verse>
				<verse number="33">Как изкусно устройваш своя път, за да придобиеш любов! Затова дори към престъпления приспособи пътищата си.</verse>
				<verse number="34">Дори по полите на дрехите ти се намери кръвта на невинни сиромаси, които не завари при взлом, но при все това</verse>
				<verse number="35">казваш: „О, гневът Му ще се отвърне от мене, защото съм невинна.“ Ето Аз ще се съдя с тебе, понеже казваш: „Не съм съгрешила.“</verse>
				<verse number="36">Защо се луташ толкова много, за да променяш своя път? Ще бъдеш посрамена също от Египет, както беше посрамена от Асирия.</verse>
				<verse number="37">Също и оттам ще излезеш и ръцете ти ще са на главата ти, понеже Господ отхвърли онези, на които се надяваш, и няма да имаш успех с тях.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">„Казват: „Ако един мъж напусне своята жена и тя си отиде от него, и стане жена на друг мъж, може ли да се върне при него?“ Няма ли тогава да се оскверни изцяло онази земя? А ти блудства с мнозина любовници, но все пак върни се при Мене — казва Господ.</verse>
				<verse number="2">Повдигни очи към голите височини и виж къде не си опозорена с тях. По пътища си ги чакала, както арабин в пустинята, и си осквернила земята с блудството си и със злодеянията си.</verse>
				<verse number="3">Поради това бяха спрени дъждовете и не падна късен дъжд. Обаче ти имаше нагло чело на блудница и не искаше да се срамуваш.</verse>
				<verse number="4">А няма ли отсега да Ме призовеш: „Отче мой, Ти беше мой наставник още от моята младост.</verse>
				<verse number="5">Нима винаги Той ще се гневи? Ще запази ли гнева Си завинаги?“ Ето какво говориш, а вършиш злото и успяваш в него.“</verse>
				<verse number="6">Тогава в дните на цар Йосия Господ ме попита: „Видя ли ти какво е сторила отстъпницата Израил? Тя ходеше на всяка висока планина и под всяко зелено дърво и там блудстваше.</verse>
				<verse number="7">И след като извършваше всичко това, Аз казвах: „Ще се върне при Мене.“ Но тя не се върна. И нейната невярна сестра Юдея видя това.</verse>
				<verse number="8">И видях, че след като отхвърлих отстъпницата Израил и ѝ дадох разводно писмо заради всичките ѝ прелюбодейства, нейната вероломна сестра Юдея не се уплаши, а сама отиде и също блудства.</verse>
				<verse number="9">И с леконравното си блудство тя оскверни земята и прелюбодействаше с идоли от камък и дърво.</verse>
				<verse number="10">Но при всичко това невярната ѝ сестра Юдея не се обърна към Мене от все сърце, а с притворство“ — казва Господ.</verse>
				<verse number="11">И Господ ми каза: „Отстъпницата Израил се оказа по-праведна от отстъпницата Юдея.</verse>
				<verse number="12">Иди и извикай тези думи към север и кажи: „Върни се, отстъпнице Израил — казва Господ. Няма да те гледам гневно. Тъй като съм милостив — казва Господ, — няма вечно да се гневя.</verse>
				<verse number="13">Само признай вината си, защото ти отстъпи от Господа, своя Бог, и си се затичала насам-натам към чуждите богове под всяко зелено дърво, а Моя глас не слушаше — казва Господ.</verse>
				<verse number="14">Върнете се, деца отстъпници — казва Господ, — защото Аз съм вашият Господ, и ще ви взема по един от град и по двама от род и ще ви заведа на Сион.</verse>
				<verse number="15">И ще ви дам пастири по Свое сърце, които ще ви пасат със знание и разбиране.</verse>
				<verse number="16">И когато се размножите и станете многоплодни по земята, в онези дни — казва Господ — няма да говорят вече: „ковчегът на завета Господен.“ И на ум няма да им идва, няма да си спомнят за него, няма да идват при него и няма да бъде направен друг.</verse>
				<verse number="17">По това време ще назоват Йерусалим престол на Господа и всички народи ще се съберат в името на Господа в Йерусалим, и няма да постъпват според упорството на злото си сърце.</verse>
				<verse number="18">В онези дни домът на Юдея ще дойде при Израилевия дом и ще дойдат заедно от северната страна в земята, която дадох за наследство на предците ви.</verse>
				<verse number="19">А Аз казвах: „Как ще те поставя между синовете и ще ти дам желаната земя, най-прекрасното наследство на много народи?“ И мислех: „Ти ще Ме наричаш Отче мой и неотстъпно ще Ме следваш.“</verse>
				<verse number="20">Но наистина, както жена изневерява на мъжа си, така Ми изневерихте, израилтяни“ — казва Господ.“</verse>
				<verse number="21">По голите височини се чува глас, скръбен плач на Израилевите синове, защото извратиха пътя си, забравиха Господа, своя Бог.</verse>
				<verse number="22">„Върнете се, синове отстъпници! Ще ви излекувам от вашето непокорство. Кажете: „Ето ние идваме при Тебе, защото си Господ, нашият Бог.“</verse>
				<verse number="23">Наистина, напразна е очакваната помощ от височините, от шумната глъчка по планините, тъй като спасението на Израил е само при Господа, нашия Бог.</verse>
				<verse number="24">От най-ранни години служението ни пред този отвратителен идол Ваал унищожаваше трудовете на нашите предци, овцете и воловете им, дори синовете и дъщерите им.</verse>
				<verse number="25">Лежим в срама си и нашият срам ни покрива, защото съгрешихме пред Господа, нашия Бог — ние и предците ни, от младостта си до този ден, и не се вслушвахме в гласа на Господа, нашия Бог.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">„Ако искаш да се обърнеш, Израилю — казва Господ, — към Мене се обърни! И ако премахнеш мерзостите пред лицето Ми, няма да блуждаеш.</verse>
				<verse number="2">И ако се закълнеш в истината, съда и справедливостта, казвайки „Господ е жив!“, тогава народите ще бъдат благославяни от Него и ще се прославят чрез Него.“</verse>
				<verse number="3">Защото така казва Господ на мъжете от Юдея и Йерусалим: „Разорете си нови ниви и не сейте между тръни!</verse>
				<verse number="4">Посветете се на Господа и снемете крайната плът на ожесточените си сърца, мъже от Юдея и Йерусалим, за да не избухне гневът Ми като огън и да не се разпали неугасимо поради злите ви дела!</verse>
				<verse number="5">Възвестете в Юдея и нека се разчуе, говорете и затръбете с рог по страната! Обявете гръмко и кажете: „Съберете се и да отидем в укрепените градове!“</verse>
				<verse number="6">Издигнете знаме на Сион! Бягайте, не се спирайте, защото ще докарам бедствие от север и голяма разруха!</verse>
				<verse number="7">Лъв излезе от гъсталака си и изтребителят на народите тръгна. Излезе от мястото си да направи земята ти пустиня. Твоите градове ще бъдат разрушени, обезлюдени.</verse>
				<verse number="8">Затова препашете вретища, плачете и ридайте, защото пламналият гняв на Господа няма да се отвърне от нас.</verse>
				<verse number="9">И в онзи ден ще се случи — казва Господ, — ще замрат сърцето на царя и сърцата на князете. И свещениците ще се ужасят, а пророците ще се слисат.“</verse>
				<verse number="10">Тогава казах: „Ах, Господи Боже! Нима Ти излъга този народ и Йерусалим, казвайки „Мир ще имате“, а меч се допря до живота.“</verse>
				<verse number="11">По това време ще се казва за този народ и за Йерусалим: „Палещ вятър духа от голите височини в пустинята върху дъщерята на Моя народ — не за да отвява и не за да очиства.“</verse>
				<verse number="12">„Вятър, по-силен от този, ще дойде по Моя заповед. Сега Аз ще произнеса присъди против тях“ — казва Господ.</verse>
				<verse number="13">„Ето ще се издигне като облак, а колесниците му са като вихрушка. Конете му са по-бързи от орли. Горко ни, защото ще бъдем опустошени.</verse>
				<verse number="14">Измий сърцето си от зло, Йерусалиме, за да се спасиш! Докога нечестиви замисли ще живеят у тебе?</verse>
				<verse number="15">Глас вече възвестява от Дан и разгласява разруха.</verse>
				<verse number="16">Обявете на народите! Ето известете на Йерусалим: „Обсадители идват от далечна страна и надават своя вик против градовете на Юдея.</verse>
				<verse number="17">Като полски пазачи са против Йерусалим отвред, защото се разбунтува срещу Мене.</verse>
				<verse number="18">Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това. Тази твоя злина доведе до това, че горчивината достигна до сърцето ти.“</verse>
				<verse number="19">Мъка моя, мъка моя! Боли ме до дъното на сърцето ми, моето сърце се вълнува. Не мога да мълча, понеже ти чуваш, душо моя, тръбен звук, боен вик от битка.</verse>
				<verse number="20">Беда след беда идва, защото цялата земя се опустошава. Внезапно се събориха моите шатри, мигновено — моите платнища.</verse>
				<verse number="21">Докога ще гледам бойно знаме, ще слушам звук на тръба?</verse>
				<verse number="22">Тъй като Моят народ е глупав, не иска да Ме знае, те са неразумни деца. Те нямат разсъдък. Мъдри са за злото, но не знаят да правят добро.</verse>
				<verse number="23">Погледнах земята: тя беше опустошена и празна; погледнах небесата — и нямаше светлина на тях.</verse>
				<verse number="24">Погледнах планините и ето треперят и всички хълмове се тресат.</verse>
				<verse number="25">Погледнах, и ето няма човек и всички птици в небето са отлетели.</verse>
				<verse number="26">Погледнах, и ето Кармил беше пустиня и всичките ѝ градове бяха разрушени от Господа, от пламналия Му гняв.</verse>
				<verse number="27">Защото тъй казва Господ: „Цялата земя ще запустее, но няма да направя това изцяло.</verse>
				<verse number="28">Затова земята ще заплаче и небесата горе ще се помрачат, защото Аз изговорих това, Аз го определих и няма да се разкая, и няма да отстъпя от него.</verse>
				<verse number="29">От шума на конници и стрелци ще се разбягат жителите на всеки град, ще отидат в гъсталаците и ще се изкатерят по скалите — всеки град ще бъде изоставен и човек няма да живее в него.</verse>
				<verse number="30">А ти, опустошена, какво ще правиш? Ако и да се обличаш в пурпур, ако и да се кичиш със златни накити, ако и да изписваш очите си с боя, напразно се украсяваш — твоите любовници са те презрели, те търсят да погубят живота ти.</verse>
				<verse number="31">Защото чувам глас като на жена, когато ражда, стон като на тази, която ражда за първи път, гласа на дъщерята на Сион. Тя стене, простира ръцете си: „Горко ми, защото животът ми чезне от убийци“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">„Походете по йерусалимските улици, разузнайте и потърсете по площадите на Йерусалим дали ще се намери някой да действа справедливо, който да търси истината, и Аз ще му простя.</verse>
				<verse number="2">Но ако и да казват „Жив е Господ“, лъжливо се кълнат.“</verse>
				<verse number="3">Господи, очите Ти не търсят ли истината? Наказал си ги, но не ги заболя; унищожаваш ги, но не се поправят. Направиха лицата си по-твърди от скала и не желаят да се обърнат.</verse>
				<verse number="4">Тогава аз си казах: „Наистина те са незначителни, тъй като не познават пътя на Господа, разпоредбата на своя Бог.“</verse>
				<verse number="5">Ще отида при големците и ще говоря с тях, понеже те познават пътя Господен, закона на своя Бог. Но и те са строшили ярема, разкъсали са оковите.</verse>
				<verse number="6">Поради това лъв от гората ще ги порази, степен вълк ще ги убие, леопард ще дебне край градовете им. Всеки, който излезе оттам, ще бъде разкъсан, защото се умножиха престъпленията им: тежки са отстъпничествата им.</verse>
				<verse number="7">„Защо да ти простя? Твоите синове Ме изоставиха и се кълняха в лъжливи богове. Когато се насищаха, изневеряваха Ми и на тълпи отиваха в блуднишката къща.</verse>
				<verse number="8">Те са като охранени коне: всеки цвили към жената на ближния си.</verse>
				<verse number="9">Нима няма да накажа за това — казва Господ — и душата Ми няма да въздаде на такъв народ?</verse>
				<verse number="10">Качете се на стените му и събаряйте, но не ги унищожавайте докрай. Унищожете зъберите му, понеже не са Господни,</verse>
				<verse number="11">тъй като Израилевият дом и домът на Юдея отстъпиха от Мене твърде вероломно“ — казва Господ.</verse>
				<verse number="12">„Те се отрекоха от Господа и казаха: „Той не е тук и няма да ни постигне беда, и няма да видим нито меч, нито глад.</verse>
				<verse number="13">А пророците са вятър и словото не е в тях. Така над тях ще се сбъдне това.“</verse>
				<verse number="14">Затова така казва Господ, Бог Вседържител: „Понеже изговарят тези думи, ето ще направя словото Си в твоята уста огън, а този народ — дърва, и този огън ще ги погълне.</verse>
				<verse number="15">Ето ще доведа върху вас, доме Израилев, един народ отдалече — казва Господ, — един силен народ, един древен народ, чийто език не знаеш и не разбираш какво говорят.</verse>
				<verse number="16">Колчанът му е като отворен гроб. Те всички са храбри хора.</verse>
				<verse number="17">И ще изядат твоята жътва и твоя хляб, ще унищожат твоите синове и дъщерите ти, ще изядат дребния и едрия ти добитък, ще изядат твоите лозя и смоковниците ти; с меч ще разбият укрепените ти градове, на които се уповаваш.</verse>
				<verse number="18">Но и в онези дни — казва Господ — няма да ви премахна докрай.</verse>
				<verse number="19">И когато се случи да попитат: „Защо Господ, нашият Бог, ни направи всичко това?“ — тогава им кажи: „Както Ме изоставихте и служехте на чужди богове във вашата страна, така ще слугувате на чужденци не във вашата земя.“</verse>
				<verse number="20">Известете това на дома на Яков и разгласете в Юдея, като казвате:</verse>
				<verse number="21">„Чуй това сега, народе глупав и неразумен, който има очи, а не вижда, уши има, а не чува!</verse>
				<verse number="22">Не се ли боите от Мене — казва Господ, — не треперите ли пред Мене, Който поставих пясъка за граница на морето, вечен предел, който не бива да се преминава? Може вълните му да бушуват и няма да успеят, и да реват, но няма да го прехвърлят.“</verse>
				<verse number="23">Но този народ има буйно и непокорно сърце — отклониха се от пътя и тръгнаха.</verse>
				<verse number="24">Не казват в сърцето си: „Нека все пак се боим от Господа, нашия Бог, Който навреме ни дава дъжд — ранен и късен, Който пази за нас определените седмици за жътва.“</verse>
				<verse number="25">Вашите беззакония обърнаха този порядък и вашите грехове отстраниха доброто.</verse>
				<verse number="26">Защото между Моя народ има нечестиви. Те дебнат, снишават се като ловци на птици, поставят примка да хванат човеците.</verse>
				<verse number="27">Както клетка се изпълва с птици, така домовете им са пълни с измама, чрез която се издигнаха и забогатяха,</verse>
				<verse number="28">затлъстяха, угоиха се, дори преминаха всякаква мярка на злото; не отсъждат правото на сираци, не отсъждат справедливите дела на сиромаси.</verse>
				<verse number="29">Няма ли да накажа за това? — казва Господ. Няма ли да въздам на такъв народ?</verse>
				<verse number="30">Нещо изумяващо и ужасно става в тази страна.</verse>
				<verse number="31">Пророците пророкуват лъжи, свещениците господстват чрез тях, а Моят народ обича това. Но какво ще правите накрая след всичко това?“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">„Синове на Вениамин, бягайте от вътрешността на Йерусалим! Тръбете с тръба в Текоа и издигнете знак на Бет-Керем, защото от север приближават бедствие и голяма гибел.</verse>
				<verse number="2">Аз ще разруша хубавата и изнежена дъщеря на Сион.</verse>
				<verse number="3">При нея ще дойдат пастири със стадата си. Те ще разпънат шатри срещу нея наоколо. Всеки ще пасе на своето място.</verse>
				<verse number="4">Ще се чува вик: „Свещена война срещу нея! Надигнете се и да потеглим по обед!“ Но тогава ще кажат: „Горко ни, защото денят преваля, стелят се вечерните сенки.</verse>
				<verse number="5">Станете и нека се изкачим през нощта и да разрушим дворците ѝ.“</verse>
				<verse number="6">Защото така казва Господ Вседържител: „Сечете дървета и издигнете вал против Йерусалим, понеже това е градът, който трябва да бъде наказан. В него всичко е насилие.</verse>
				<verse number="7">Както от извор блика неговата вода, така блика злото му. В него се чуват насилие и грабеж. Пред Мене са постоянно болест и рани.</verse>
				<verse number="8">Вразуми се, Йерусалиме, за да не се отвърне душата Ми от тебе, да не те превърна в пустиня, една необитаема земя.“</verse>
				<verse number="9">Така казва Господ Вседържител: „Докрай ще оберат остатъка от Израил като лозе. Простри ръката си като лозар по лозите.“</verse>
				<verse number="10">На кого да говоря и кого да предупредя, за да слушат? Ето ухото им е необрязано и не могат да чуват. Ето словото Господне е за укор у тях. Не им е приятно.</verse>
				<verse number="11">Аз, преизпълнен с гнева на Господа, се уморих да го сдържам. „Излей го както върху децата по улицата, така и върху събраните заедно младежи! Защото мъж и жена, стари и по-стари ще бъдат пленени</verse>
				<verse number="12">и къщите им ще преминат у други. Също нивите и жените, защото ще простра ръката Си срещу жителите на страната“ — казва Господ.</verse>
				<verse number="13">„Защото всеки от тях, от малък до голям, се е предал и от пророк до свещеник всички постъпват лъжливо;</verse>
				<verse number="14">лекуват раните на Моя народ повърхностно, като казват „Мир! Мир!“, а мир няма.</verse>
				<verse number="15">Срамуват ли се, понеже вършат отвратителни неща? Те не се срамуват ни най-малко, не знаят да се изчервяват. Затова ще паднат с онези, които падат. По времето, когато ги посетя, ще бъдат повалени“ — казва Господ.“</verse>
				<verse number="16">Така казва Господ: „Застанете на кръстопътищата, тогава вижте и запитайте къде са вечните пътеки на Господа, къде е добрият път и вървете по него! Тогава ще намерите покой за душите си. Но казвате: „Няма да вървим!“</verse>
				<verse number="17">Поставих и стражи над вас да викат, като казах: „Слушайте тръбния звук!“ Но те казаха: „Няма да слушаме!“</verse>
				<verse number="18">Затова чуйте, народи, и ти, община, това, което ще стане с тях!</verse>
				<verse number="19">Слушай, земьо: ето Аз ще докарам гибел върху този народ, плода на помислите им, защото не се вслушаха в Моите думи и отхвърлиха Моето поучение.</verse>
				<verse number="20">Защо Ми е лаван, който донасят от Сава, и добра тръстика от далечна страна? Вашите всеизгаряния не са Ми приятни и вашите кръвни жертви не са Ми угодни.“</verse>
				<verse number="21">Затова така казва Господ: „Ето Аз поставям препятствия пред този народ, тъй че ще се препънат в тях, бащите заедно със синовете, жителят и ближният му ще загинат.“</verse>
				<verse number="22">Така казва Господ: „Ето идва народ от северната страна, голям народ се надига от края на земята.</verse>
				<verse number="23">Държат лък и копие. Те са жестоки и немилостиви. Гласът им бучи като море и яздят на коне. Въоръжени са като мъж за битка срещу тебе, дъще Сионова.“</verse>
				<verse number="24">Чухме вест за тях и ръцете ни отслабнаха, страх ни обзе, болки като на родилка.</verse>
				<verse number="25">Не излизайте по полето и не ходете по пътя! Защото врагът има меч, ужас е отвсякъде.</verse>
				<verse number="26">Дъще на моя народ, опаши се с вретище и се посипи с пепел! Тъгувай като за единствен син, с горчив плач, защото опустошителят ще дойде внезапно върху нас.</verse>
				<verse number="27">„Аз те поставих като крепост за изпитател на Своя народ, за да опознаеш и да изпиташ техния път.</verse>
				<verse number="28">Те всички са упорити отстъпници. Те вървят, като клеветят наоколо. Мед и желязо са те, развратители.</verse>
				<verse number="29">Духалото прегоря, оловото се загуби в огъня, напразно леярят топи, защото злите не се отлъчиха за наказание.</verse>
				<verse number="30">Ще ги назоват отхвърлено сребро, защото Господ ги отхвърли.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Думите, които Господ изрече към Йеремия:</verse>
				<verse number="2">Застани при портата на дома Господен и обяви там тези думи: „Чуйте словото на Господа всички юдеи, които влизате през тази порта да се поклоните пред Господа.“</verse>
				<verse number="3">Така казва Господ Вседържител, Бог на Израил: „Изправете пътищата си и вашите дела и ще пребивавам на това място.</verse>
				<verse number="4">Не се уповавайте на лъжливи думи и не казвайте: „Господният храм, господният храм, господният храм са тези сгради.“</verse>
				<verse number="5">Но ако изправите пътищата си и вашите дела, ако вярно отсъждате между един човек и ближния му,</verse>
				<verse number="6">ако не потискате чужденеца, сирака и вдовицата и не проливате невинна кръв на това място, нито следвате чужди богове за ваша беда,</verse>
				<verse number="7">тогава ще ви оставя да живеете на това място, в страната, която съм дал на предците ви за вечни времена.</verse>
				<verse number="8">Ето вие се уповавате на лъжливи думи, които не принасят полза,</verse>
				<verse number="9">а крадете, убивате, прелюбодействате и се кълнете лъжливо. И кадите на Ваал и ходите след други богове, които не познавате.</verse>
				<verse number="10">Тогава идвате и заставате пред Мене в този дом, който се нарича с Моето име, и казвате: „Спасени сме“, за да вършите всички тези отвратителни неща.</verse>
				<verse number="11">Във вашите очи разбойнически вертеп ли стана този дом, в който се призовава Моето име? Ето Аз видях това“ — казва Господ.</verse>
				<verse number="12">„Но идете на мястото в Шило, където отначало бях отредил да бъде Моето име, и вижте какво му сторих заради злото на Моя народ Израил.</verse>
				<verse number="13">И сега, тъй като вършите всички тези дела — казва Господ, — а ви говорех от ранно утро, но не слушахте, призовавах ви, но не отговаряхте,</verse>
				<verse number="14">затова ще постъпя с дома, в който се призова Моето име, на който се уповавате, и с мястото, което дадох на вас и на предците ви, както постъпих с Шило.</verse>
				<verse number="15">И ще ви отхвърля от лицето Си, както отхвърлих всичките ви братя, цялото потомство на Ефрем.“</verse>
				<verse number="16">Затова ти недей се моли за този народ! Не възнасяй молба и молитва и не се застъпвай за тях пред Мене, защото няма да те послушам.</verse>
				<verse number="17">Не виждаш ли, какво вършат те в градовете на Юдея и по улиците на Йерусалим?</verse>
				<verse number="18">Техните деца събират дърва и бащите им палят огън, а жените месят тестото, за да правят жертвени пити за вашата небесна царица. На други богове правят възлияния, за да Ме оскърбяват.</verse>
				<verse number="19">Но Мене ли оскърбяват? — казва Господ. Не е ли за срам на тях самите?</verse>
				<verse number="20">Затова тъй казва Господ Бог: „Ето Моят гняв и Моята ярост се изливат върху това място, върху хората и добитъка, и върху дърветата по полето и плодовете на земята. И той ще пламне и няма да угасне.“</verse>
				<verse number="21">Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Към жертвите си прибавяйте вашите всеизгаряния и яжте месото,</verse>
				<verse number="22">тъй като не съм говорил на вашите предци и не съм им заповядвал за такива всеизгаряния и кръвна жертва, когато ги изведох от египетската земя.</verse>
				<verse number="23">Но им заповядах изрично това: „Слушайте гласа Ми и ще бъда ваш Бог, и ще бъдете Мой народ! И вървете по целия път, който ви заповядах, за да благоденствате.“</verse>
				<verse number="24">Но те не послушаха и не обърнаха ухото си, а постъпваха по съветите на закоравялото си зло сърце и обърнаха гърба си, а не лицето си към Мене.</verse>
				<verse number="25">От деня, когато предците ви излязоха от египетската земя, до днес ви изпращах ежедневно и постоянно всичките си служители, пророците.</verse>
				<verse number="26">Но предците ви не Ме слушаха и не обръщаха внимание, упорстваха. Постъпиха по-зле от бащите си.“</verse>
				<verse number="27">И когато им говориш всички тези думи, няма да те послушат. Когато ги зовеш, няма да ти отговорят.</verse>
				<verse number="28">Тогава им кажи: „Това е народът, който не слуша Господа, своя Бог, и не приема наставление! Верността е загубена, изчезнала е от техните уста.</verse>
				<verse number="29">Отрежи косата си и я хвърли, Йерусалиме! И извиси плач поради оголените височини, защото Господ отхвърли и отритна рода, който предизвика Неговия гняв.</verse>
				<verse number="30">Защото потомците на Юдея извършиха зло пред очите Ми“ — казва Господ. „Поставиха отвратителните си идоли в дома, в който се призовава Моето име, за да го осквернят.</verse>
				<verse number="31">И изграждаха високи места с жертвеник, наречен Тофет, който е в долината на сина на Еном, за да изгарят синовете си и дъщерите си в жертвен огън, което не съм им заповядвал, нито Ми е идвало наум.“</verse>
				<verse number="32">„Затова, ето идват дни — казва Господ, — когато няма да се назовава вече Тофет, нито Долина на Еномовия син, но Долина на клането и ще погребват в Тофет, тъй като няма да има място другаде.</verse>
				<verse number="33">И труповете на този народ ще бъдат храна на птиците в небесата и на животните по земята, и няма да има кой да ги плаши.</verse>
				<verse number="34">Тогава по градовете на Юдея и по улиците на Йерусалим ще направя така, че да престанат гласът на радостта и гласът на веселието, гласът на младоженеца и гласът на невестата, защото страната ще запустее.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">„В онова време — казва Господ — ще изхвърлят от гробниците костите на царете на Юдея и костите на техните сановници, и костите на свещениците, и костите на пророците, и костите на жителите на Йерусалим.</verse>
				<verse number="2">И ще ги разпръснат пред слънцето и луната и пред цялото небесно войнство, които те са обичали и на които са служели, и които са следвали, и които са търсели, и на които са се покланяли. Няма да ги съберат и няма да ги погребат. Ще бъдат за тор на земята.</verse>
				<verse number="3">И смъртта ще бъде предпочитана пред живота от всички останали, които са оцелели от този злодеен род по всички останали места, където ги изгоня“ — казва Господ Вседържител.</verse>
				<verse number="4">Тогава им кажи: „Така казва Господ: „Онези, които паднат, няма ли да станат? И който се отклони, няма ли да се върне?</verse>
				<verse number="5">Защо се отклони този народ — Йерусалим — в упорито отстъпничество? Те здраво се придържат към измамата, така че отказват да се върнат.</verse>
				<verse number="6">Заслушах се и чух, че не говорят право, никой не се разкайва за злините си, казвайки: „Какво сторих?“ Всеки се впуска по своя път като кон, който се втурва в битка.</verse>
				<verse number="7">Дори щъркелът в небето знае своите определени сезони и гургулицата, лястовицата и жеравът спазват времето на идването си, а Моят народ не познава закона на Господа.</verse>
				<verse number="8">Как казвате: „Ние сме мъдри и законът на Господа е с нас“? А ето лъжливото перо на книжовниците го е обърнало в лъжа.</verse>
				<verse number="9">Мъдрите ще бъдат посрамени, ще бъдат уплашени и хванати в мрежа. Ето те отхвърлиха словото на Господа, тогава в какво е мъдростта им?</verse>
				<verse number="10">Затова ще отдам жените им на други, полята им — на други собственици. Защото всеки, от малък до голям, се е предал на користолюбие. От пророк до свещеник — всеки постъпва лъжливо.</verse>
				<verse number="11">И лекуват раната на дъщерята на народа Ми повърхностно, като казват: „Мир, мир!“, а мир няма.</verse>
				<verse number="12">Срамуват ли се, когато вършат отвратителни неща? Не, никак не ги е срам и не знаят да се изчервяват. Затова ще паднат между падналите, ще бъдат повалени по време на посещението Ми.</verse>
				<verse number="13">Ще ги изтребя докрай — казва Господ. Няма да останат гроздове на лозата, нито смокини на смоковницата. И шумата ще повехне, и което съм им дал, ще си отиде.“</verse>
				<verse number="14">Народът казва: „Защо седим ние? Съберете се и да отидем в укрепените градове и да загинем там, тъй като Господ, нашият Бог, ни е определил за гибел и ни е напоил с горчива вода, понеже сме съгрешили пред Господа.“</verse>
				<verse number="15">Надяваме се за мир, а няма добро, на време за изцеление, а има ужас.</verse>
				<verse number="16">От Дан се чува пръхтенето на конете му към врага, цялата земя се разтресе от цвиленията на силните му коне. Те идват и ще опустошат страната и всичко по нея, града и онези, които живеят в него.</verse>
				<verse number="17">„Защото ето Аз изпращам срещу вас змии, усойници, които не могат да се омаят и ще ви хапят“ — казва Господ.</verse>
				<verse number="18">Тогава аз казах: „Кога бих се утешил в скръбта, сърцето ми е изнемощяло.“</verse>
				<verse number="19">„Ето гласа на дъщерята на Моя народ от далечна страна“ — говори Господ: „Не е ли Господ на Сион? Неговият Цар не е ли в него? Защо Ме гневят с техните идоли, с чуждите нищожества?“</verse>
				<verse number="20">„Премина жътвата, свърши лятото, но ние не сме спасени — си казвам.</verse>
				<verse number="21">Поради съкрушението на моя народ съм съкрушен, ходя мрачен, ужас ме обзе.</verse>
				<verse number="22">Няма ли балсам в Галаад? Няма ли лекар там? Защо не идва изцеление за дъщерята на моя народ?“</verse>
				<verse number="23">О, ако моята глава бе пълна с вода, очите ми биха били извор на сълзи! Тогава бих плакал ден и нощ за убитите от своя народ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">О, да би имало в пустинята място за пребиваване на пътници, за да оставя своя народ и да отида при тях! Защото всички сънародници са прелюбодейци, сбирщина от вероломци.</verse>
				<verse number="2">„Опъват езиците си като лъкове, лъжа, а не истина владее в страната, защото от едно зло минават на друго и не Ме познават“ — казва Господ.</verse>
				<verse number="3">Пазете се от ближния си и не се доверявайте на своя брат! Защото всеки брат мами и всеки ближен ходи да клевети.</verse>
				<verse number="4">Всеки мами ближния си и не говорят истината. Приучиха езика си да говори лъжа, неуморно вършат беззаконие.</verse>
				<verse number="5">„Живееш сред измама. Поради измама те се отказват да Ме признаят“ — казва Господ.</verse>
				<verse number="6">Затова така казва Господ Вседържител: „Ето ще ги разтопя и ще ги изпитам, защото какво друго мога да сторя със Своя народ?</verse>
				<verse number="7">Езикът им е смъртоносна стрела, говори коварно. С уста говорят дружелюбно на ближния си, но в сърцето си му готвят примка.</verse>
				<verse number="8">Няма ли да ги накажа за това?“ — казва Господ. „Душата ми няма ли да въздаде на един такъв народ?“</verse>
				<verse number="9">Аз възвестявам: „Ще извися плач и ридание за планините, жалба — за степите, защото така са изгорели, че никой повече няма да минава през тях, а не се чува и глас на стадо. Побягнаха, отидоха — от птица в небето до животно.“</verse>
				<verse number="10">Защото Господ каза: „И ще обърна Йерусалим в купища развалини, жилище на чакали. А градовете на Юдея ще направя пустиня без обитател.“</verse>
				<verse number="11">„Но кой е мъдрият човек, който може да разбере това и на когото Господ говори, за да обясни защо загина страната и е изгорена като пустиня, през която никой не минава?“</verse>
				<verse number="12">Господ отговори: „Понеже изоставиха Моя закон, който им дадох, и не послушаха гласа Ми, и не го следваха,</verse>
				<verse number="13">но ходеха според упорството на сърцето си и следваха ваалите, както ги учеха предците им,</verse>
				<verse number="14">затова — така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог — ето Аз ще дам на този народ да яде пелин и ще го напоя с отрова.</verse>
				<verse number="15">И ще ги разпръсна между народи, които не познаваха нито те, нито предците им, и ще изпратя меч да ги преследва, докато ги унищожа.“</verse>
				<verse number="16">Така казва Господ Вседържител: „Размислете и повикайте да дойдат оплаквачките, и изпратете да дойдат изкусните жени за жалейка!“</verse>
				<verse number="17">И нека побързат да ни оплачат, та от очите ни да се леят сълзи и от клепачите ни да струи вода.</verse>
				<verse number="18">Защото глас на плач се чува от Сион: „Ах, ограбиха ни и сме твърде посрамени, задето трябваше да изоставим земята си, тъй като разрушиха жилищата ни.“</verse>
				<verse number="19">„И така, казвам ви, слушайте, жени, словото Господне и нека ухото ви да внимава в думите от устата Му! И учете дъщерите си на ридание и всяка от вас своята ближна — на плач,</verse>
				<verse number="20">защото смъртта дойде през прозорците ни, влезе в дворците ни, за да посече децата по улиците, а младежите — по площадите.“</verse>
				<verse number="21">„Кажи: „Така казва Господ: „Човешки трупове ще паднат като тор по полето, като сноп зад жетваря и няма да има кой да ги събере“.</verse>
				<verse number="22">Така казва Господ: „Мъдър да не се хвали с мъдростта си и силният да не се хвали със силата си, а богатият да не се хвали с богатството си.</verse>
				<verse number="23">Но който се хвали, нека се хвали с това, че Ме разбира и знае, че Аз съм Господ, Който проявява милост, съди право и раздава справедливост по земята, защото това Ми е приятно“ — казва Господ.</verse>
				<verse number="24">„Ето идват дни — казва Господ, — когато ще накажа всички обрязани и необрязани:</verse>
				<verse number="25">Египет и Юдея, Едом и амонците, и Моав, и всички, които живеят в пустинята и си режат косите в кръг, понеже всички тези народи са необрязани телесно, а целият израилски дом е с необрязано сърце“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Слушайте словата, които Господ ви говори, доме Израилев!</verse>
				<verse number="2">Така казва Господ: „Не се учете на пътя на народите и не се плашете от небесните явления, ако и народите да се плашат от тях!</verse>
				<verse number="3">Защото обичаите на народите са суета: идолът е дърво, отсечено в гората, издялано с резец от ръце на дърводелец.</verse>
				<verse number="4">Украсяват го със сребро и злато, прикрепват го с гвоздеи и чукове да не се клати.</verse>
				<verse number="5">Тези богове стоят като плашило в поле с краставици, а не говорят, трябва да се носят, защото не могат да ходят. Но не се бойте от тях, защото не могат да причинят зло и също не могат да направят добро.“</verse>
				<verse number="6">Аз казах: „Няма подобен на Тебе, Господи! Велик си Ти и велико е името Ти чрез Твоята сила.</verse>
				<verse number="7">Кой не би се боял от Тебе, истински Царю на народите? Защото това подобава на Тебе, понеже няма подобен сред всички мъдри у народите и сред всички техни царства.</verse>
				<verse number="8">Но те са и двете — неразумни и глупави, учението им, което е лъжовно, то е дърво.</verse>
				<verse number="9">Ковано сребро от Тарсис се донася, а злато от Офир и идолите са дело на майстор и на златар, а тяхното облекло е синкаво и пурпурночервеникаво, всецяло са изработка на изкусни хора.</verse>
				<verse number="10">Но Господ е истинският Бог. Той е живият Бог и вечният Цар. Пред Неговия гняв земята се тресе и народите не могат да понесат негодуването Му.</verse>
				<verse number="11">А така ще им кажете: „Боговете, които не са сътворили небето и земята, ще изчезнат от земята и под небето.“</verse>
				<verse number="12">Той създаде земята със силата Си, утвърди вселената с мъдростта Си и разпростря небесата с разума Си.</verse>
				<verse number="13">Когато надига Своя глас, водите в небесата шумят и Той издига облаци от краищата на земята, прави светкавици за дъжда и изкарва вятър от съкровищата Си.</verse>
				<verse number="14">Всеки човек идолопоклонник е глупав, без познание; всеки златар се опозорява заради кумира си, защото излятото от него е измама и е бездиханно.</verse>
				<verse number="15">Лъжа са те, дело за присмех. По време на наказанието им ще загинат.</verse>
				<verse number="16">Делът на Яков не е като техния, защото неговият Бог е Ваятелят на всичко. Израил е племето на наследството Му, Господ Вседържител е името Му.“</verse>
				<verse number="17">Събери от земята всичко свое собствено, ти, която живееш в обсада!</verse>
				<verse number="18">Защото така казва Господ: „Ето този път Аз ще отхвърля далече жителите на тази страна и ще ги поставя в притеснение, нека да почувстват бедствието.“</verse>
				<verse number="19">Аз извиках: „Горко ми заради разрухата ми! Раната ми е неизлечима“, но си казах: „Това е само болка и ще я изтрая.“</verse>
				<verse number="20">Шатърът се сгромоляса и всичките ми въжета, които го държат, се скъсаха. Децата ми отпътуваха и ги няма. Няма кой пак да разпъне моя шатър и да окачи завесите ми.</verse>
				<verse number="21">Защото пастирите оглупяха и не потърсиха Господа. Затова не са постъпвали разумно и цялото им стадо е разпръснато.</verse>
				<verse number="22">Чуй! Ето звук от шум идва и голям глъч от северната страна, за да обърнат нашественици юдейските градове в обиталища на чакали.</verse>
				<verse number="23">Зная, Господи, че пътят на човека не зависи от него и човекът, когато върви, не направлява стъпките си.</verse>
				<verse number="24">Господи, наказвай ме, но с мярка, за да понеса, не в гнева Си, да не би да ме унижиш.</verse>
				<verse number="25">Изливай гнева Си върху народите, които не Те познават, и върху племената, които не призовават Твоето име, защото те унищожиха Яков, дори го изядоха, довършиха го и опустошиха жилището му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Думи, които бяха дадени на Йеремия от Господа:</verse>
				<verse number="2">Слушайте думите на този завет и кажете на мъжете от Юдея и на йерусалимските жители.</verse>
				<verse number="3">И кажи им: „Така казва Господ, Израилевият Бог: „Проклет да бъде онзи човек, който не слуша думите на този завет,</verse>
				<verse number="4">които заповядах на вашите предци в деня, когато ги изведох от египетската земя, от пещта за желязо: „Слушайте гласа Ми, изпълнявайте всичко, което ви заповядах. И така ще бъдете Мой народ и Аз ще бъда ваш Бог,</verse>
				<verse number="5">за да изпълня клетвата, с която се клех на предците ви, да им дам земя, която изобилства с мляко и мед, тъй както е в този ден“.“ Тогава в отговор казах: „Така да бъде, Господи!“</verse>
				<verse number="6">И Господ ми каза: „Извикай всички тези думи по градовете на Юдея и по улиците на Йерусалим, като кажеш: „Слушайте думите на този завет и ги следвайте.“</verse>
				<verse number="7">Защото повтарях и постоянно предупреждавах от деня, когато ги извеждах от египетската земя, и до днес, като ставах рано и предупреждавах: „Слушайте гласа Ми!“</verse>
				<verse number="8">Но те не послушаха, нито приклониха ухото си, но всеки следваше упорството на злото си сърце. Затова докарах върху тях всичко, казано в този завет, който им заповядах да следват, но те не изпълняваха.“</verse>
				<verse number="9">И Господ ми каза: „Заговор се разкри сред мъжете на Юдея и сред йерусалимските жители.</verse>
				<verse number="10">Те са се върнали към беззаконията на праотците си, които се бяха отказали да слушат Моите думи и бяха последвали чужди богове, за да им служат. Израилевият дом и Юдовият дом нарушиха завета, който бях сключил с предците им.“</verse>
				<verse number="11">Затова така казва Господ: „Ето ще докарам върху тях беда, която няма да избягнат. Тогава ще викат към Мене, но няма да ги чуя.</verse>
				<verse number="12">Тогава градовете на Юдея и йерусалимските жители ще завикат към боговете, на които принасят жертви, но те няма да ги спасят по време на бедствието им.</verse>
				<verse number="13">Защото, колкото е броят на градовете ти, толкова са и боговете ти, Юдейо, и колкото е броят на йерусалимските улици, толкова жертвеници издигнахте за посрама, за да кадите на Ваал.</verse>
				<verse number="14">Затова ти, Йеремия, не се моли за този народ, не издигай глас за молитва за тях, защото няма да ги послушам по времето, когато викат към Мене поради бедствието си.</verse>
				<verse number="15">Какво право има Моят любезен в Моя дом, когато е сторил много злини? И свещеното жертвено месо ще отмъкне от тебе, защото се радваш, когато вършиш зло.</verse>
				<verse number="16">Господ те нарече „маслина вечнозелена“, хубава, с добри плодове. Но с огромен боен шум Той запали огън на нея и нейните клони се прекършиха.</verse>
				<verse number="17">Господ Вседържител, Който те насади, определи срещу тебе бедствие заради злото, което Израилевият дом и Юдовият дом са сторили, като Ме дразнеха с кадилните си жертви на Ваал.“</verse>
				<verse number="18">Но Господ ми откри това и аз зная. Тогава Ти ми показа делата им.</verse>
				<verse number="19">И аз като кротко агне, водено на клане, дори не узнах, че са скроили замисъл против мене, като казваха: „Нека строшим дървото с неговите плодове и да го изтръгнем от земята на живите, тъй че да не се споменава повече името му.“</verse>
				<verse number="20">Но, Господи Вседържителю, Който съдиш праведно, нека видя Твоето възмездие спрямо тях, защото на Тебе поверих делото си!</verse>
				<verse number="21">Затова така казва Господ на плътските мъже, които искат да отнемат живота ми и казват: „Да не пророкуваш в името на Господа и няма да умреш от нашата ръка!“</verse>
				<verse number="22">Затова така казва Господ Вседържител: „Ето Аз ще ги накажа така, че младите да умрат от меч, синовете и дъщерите им — от глад.</verse>
				<verse number="23">И остатък няма да остане от тях, защото ще докарам бедствие върху мъжете от Анатот в годината, когато ги наказвам.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">„Ти ще бъдеш прав, Господи, ако се съдя с Тебе, но все пак ще говоря с Тебе за правосъдието: защо успява пътят на нечестивите? Защо благоденстват всички, постъпващи вероломно?</verse>
				<verse number="2">Ти си ги насадил и те пуснаха корен, те растат и дори дават плод. Ти си винаги в устата им, а далече от сърцата им.</verse>
				<verse number="3">Но, Господи, Ти ме познаваш, виждаш ме и подлагаш на изпитание сърцето ми. Отлъчи ги като овце за клане и приготви ги за деня, когато ще бъдат заклани.</verse>
				<verse number="4">Докога ще тъжи страната и ще съхне тревата по цялото поле? Загиват животни и птици поради нечестието на жителите ѝ, защото казват: „Той не вижда нашия край.“</verse>
				<verse number="5">Господ отговори: „Ако тичаш с пешаци и те изморяват, как тогава ще се състезаваш с коне? И ако си в безопасност в мирна страна, какво би направил при прииждането на Йордан?</verse>
				<verse number="6">Защото, както братята ти, също и бащиният ти дом постъпи вероломно с тебе и викат по тебе високо. Не им вярвай, когато ти говорят любезно.</verse>
				<verse number="7">Напуснах Своя дом, отхвърлих Своето наследство, предадох любимката на Своята душа в ръката на неприятелите.</verse>
				<verse number="8">Моето наследство е станало за Мене като лъв в гора. То нададе своя глас против Мене — затова го намразих.</verse>
				<verse number="9">Моето наследство стана за Мене като пъстра хищна птица. Хищните птици наоколо са против него. Идете, съберете всички полски зверове. Докарайте ги да го изпоядат!</verse>
				<verse number="10">Много пастири развалиха лозето Ми, стъпкаха Моя дял, обърнаха приятния Ми дял в пуста непроходима пустиня.</verse>
				<verse number="11">Направиха го пустош и запустял, той скърби пред Мене. Цялата страна е опустошена обаче, защото няма човек.</verse>
				<verse number="12">По всичките голи височини на пустинята дойдоха опустошители, защото мечът Господен погубва от единия край на страната до другия край на страната. Няма мир за никое създание.</verse>
				<verse number="13">Сееха пшеница, а пожънаха тръни, измъчиха се, а нямаха полза. Засрамете се, прочее, от вашата жътва поради пламенния гняв Господен.“</verse>
				<verse number="14">Така говори Господ против всичките ми зли съседи, които посягат на наследството, което дадох на Своя народ Израил: „Ето ще ги изтръгна от земята им, а ще изтръгна и дома на Юда от тяхната среда.</verse>
				<verse number="15">И след като ги изтръгна, ще ги върна и ще им окажа милост, и ще върна всеки в неговия дял и всеки в земята му.</verse>
				<verse number="16">И ако действително научат пътищата на Моя народ, да се кълнат в Мое име — заклевам се в името на живия Господ, — точно както някога научиха Моя народ да се кълне във Ваал, тогава да бъдат утвърдени сред Моя народ.</verse>
				<verse number="17">Но ако не послушат, съвсем ще изкореня и ще изтребя този народ“ — казва Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Така ми каза Господ: „Иди си купи ленен пояс и препаши кръста си, но не го слагай във вода.“</verse>
				<verse number="2">Тогава купих пояса, според словото на Господа, и го опасах на кръста си.</verse>
				<verse number="3">И Господ втори път ми говори:</verse>
				<verse number="4">„Вземи пояса, който си купил, който е на кръста ти, и стани, иди при Ефрат, тогава го скрий там в някоя скална пукнатина!“</verse>
				<verse number="5">Тъй аз отидох и го скрих при Ефрат, както ми заповяда Господ.</verse>
				<verse number="6">И след продължително време Господ ми каза: „Стани, иди при Ефрат и донеси оттам пояса, който ти заповядах да скриеш там!“</verse>
				<verse number="7">Тогава отидох при Ефрат, изкопах и взех пояса от мястото, където го бях скрил. И ето поясът се беше повредил, не ставаше за нищо.</verse>
				<verse number="8">И беше отправено към мене слово от Господа:</verse>
				<verse number="9">„Така казва Господ: „По този начин ще съсипя гордостта на Юдея и голямата гордост на Йерусалим.</verse>
				<verse number="10">Този негоден народ, който не иска да слуша думите Ми, следва упорството на собственото сърце и ходи след други богове, за да им служи и да им се покланя, ще бъде като този пояс, който не става за нищо.</verse>
				<verse number="11">Защото, както пояс прилепва към кръста на един мъж, Аз привързах при Себе Си целия Израилев дом и целия дом на Юдея, казва Господ, да Ми бъдат народ и име и да Ми бъдат за прослава и украса, но те не послушаха.“</verse>
				<verse number="12">Затова кажи им тези думи: „Така казва Господ, Израилевият Бог: „Всяка винена делва се пълни с вино.“ А те ще ти кажат: „Не знаем ли, че всяка делва се пълни с вино?“</verse>
				<verse number="13">Тогава им кажи: „Така казва Господ: „Ето Аз ще напоя с вино до напиване всичките жители на тази страна — и царете, които седят на Давидовия престол, и свещениците, и пророците, и всичките жители на Йерусалим.</verse>
				<verse number="14">Ще ги хвърля един срещу друг, бащите и синовете“ — казва Господ. „Няма да пожаля, нито да ги пощадя, нито да проявя милост, нито да не ги изтребя“.“</verse>
				<verse number="15">Тогава казах на народа: „Слушайте и внимавайте, не се възгордявайте, защото Господ говори.</verse>
				<verse number="16">Въздайте слава на Господа, вашия Бог, преди да докара тъмнина, преди краката ви да се препънат по тъмни планини. Тогава вие ще очаквате светлина, но тя ще се обърне в тъмнина и ще стане дълбок мрак.</verse>
				<verse number="17">Но ако не послушате това, душата ми ще плаче в потайни места, поради възгордяването ви окото ми ще се просълзи горчиво и ще лея сълзи, защото стадото Господне се завежда в плен.“</verse>
				<verse number="18">А Господ ми каза: „Кажи на царя и на царицата майка: „Смирете се, седнете по-ниско, защото падна вашата слава от главите ви — короната.“</verse>
				<verse number="19">Градовете на Негев са обсадени и няма кой да ги отвори, защото цяла Юдея е отведена в плен, отведена е изцяло в плен.</verse>
				<verse number="20">Вдигни очите си и виж идващите от север! Къде е стадото, което ти бе поверено — твоето прекрасно стадо, Йерусалиме?</verse>
				<verse number="21">Какво ще кажеш, дъще Сионска, когато Господ постави като твоя глава онези между вас, които ти приучи да ти бъдат любимци? Няма ли да те обхванат мъки като жена, когато ражда?</verse>
				<verse number="22">Ако кажеш в сърцето си: „Защо ми се случи това?“ Поради голямата ти вина се откриха полите ти и тялото ти понася насилие.</verse>
				<verse number="23">Може ли етиопец да промени кожата си или леопард петната си? Тогава бихте ли могли да правите добро вие, които сте навикнали да вършите зло?“</verse>
				<verse number="24">Тогава Господ каза: „Поради това ще ги разпилея като плява, носена от пустинен вятър.</verse>
				<verse number="25">Това са твоят жребий и твоята част, които съм отмерил, казва Господ, понеже си ме забравил и си се уповавал на лъжи.</verse>
				<verse number="26">Затова Аз също ще вдигна твоите поли до лицето ти, та срамотата ти да бъде видяна.</verse>
				<verse number="27">Видях твоите прелюбодеяния и твоите похотливи стонове, твоето срамно блудство, твоето разпътство по хълмовете и по полето. Горко ти, Йерусалиме! Ти няма да бъдеш чист. Колко дълго ще бъде това?“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Слово на Господа, което дойде чрез Йеремия, относно сушата.</verse>
				<verse number="2">Юдея плаче и жителите на градовете ѝ чезнат. Писък се издигна от Йерусалим.</verse>
				<verse number="3">Господарите изпращат слугите си за вода. Те отиват при водоемите, но не намират вода. Връщат се с празните си съдове. Посрамени и смутени, покриват главите си.</verse>
				<verse number="4">Тъй като земята се е напукала, защото няма дъжд в страната, земеделците са смутени и покриват главите си.</verse>
				<verse number="5">Дори кошутата ражда на полето и изоставя малкото си, защото няма трева.</verse>
				<verse number="6">А дивите осли застават по оголелите височини, едва си поемат въздух като чакали, очите им отслабват, защото няма зеленина.</verse>
				<verse number="7">При все че нашите беззакония свидетелстват против нас, Господи, действай заради Своето име, защото отстъпничествата ни са многобройни, съгрешихме пред Тебе.</verse>
				<verse number="8">Надежда на Израил, Спасителю във време на скръб, защо си като чужд в страната и като пътник, отбил се да пренощува?</verse>
				<verse number="9">Защо си като смаян човек, като силен юнак, който не може да избави? Все пак, Господи, Ти си сред нас и се наричаме с Твоето име. Недей ни изоставя!</verse>
				<verse number="10">Така казва Господ на този народ: „Откакто обичат да се скитат и не спират краката си, и Господ не е благосклонен към тях, ще си спомни отстъпничеството им и ще накаже греховете им.“</verse>
				<verse number="11">И Господ ми каза: „Недей се моли за добруването на този народ!</verse>
				<verse number="12">Когато те постят, няма да се вслушам в писъка им, и когато принесат всеизгаряния и приношение, няма да приема, но ще ги унищожа с меч, с глад и болест.“</verse>
				<verse number="13">Тогава казах: „Ах, Господи! Ето пророците им казват: „Няма да видите меч и глад няма да има сред вас, но ще ви дам постоянен мир на това място“.“</verse>
				<verse number="14">Тогава Господ ми каза: „Пророците пророкуват лъжа в Мое име. Не съм ги изпратил, нито съм им заповядал, нито съм им говорил. Те ви пророкуват лъжливо видение, празно предсказание, суета и собствени измислици от своето сърце.“</verse>
				<verse number="15">Затова Господ каза против пророците това: „Които предсказват в Мое име, без да съм ги изпратил, и като казват: „Меч и глад няма да има в тази страна, тези пророци ще загинат от меч и глад.</verse>
				<verse number="16">А народът, на който предсказват, ще бъде оставен да лежи по йерусалимските улици като жертва от меч и глад и няма да има кой да ги погребва — тях и жените им, и синовете им, и дъщерите им, защото ще излея върху тях тяхното зло“.“</verse>
				<verse number="17">И им кажи тези думи: „Нека очите ми леят сълзи нощем и денем и да не спират, защото девицата, дъщерята на народа ми е поразена от тежък удар и болезнена рана.</verse>
				<verse number="18">Ако изляза на полето, ето убитите от меч! И ако вляза в града, ето изнемощелите от глад, защото пророкът и свещеникът също обикалят по страната и не знаят накъде отиват.“</verse>
				<verse number="19">„Господи, съвсем ли си отхвърлил Юдея? Отвратила ли се е душата Ти от Сион? Защо си ни нанесъл удар, така че няма изцеление за нас? Надяваме се на мир, но няма добро, а във време на изцеление има ужас.</verse>
				<verse number="20">Съзнаваме, Господи, нечестието си, вината на нашите предци, защото сме съгрешили против Тебе.</verse>
				<verse number="21">Не ни отхвърляй заради името Си, не оставяй престола на Своята слава да бъде унизен. Спомни си, не прекратявай завета си с нас!</verse>
				<verse number="22">Между идолите на народите има ли някой да изпраща дъжд? Или може ли небето само по себе си да дава дъжд? Не си ли Ти, Господи, нашият Бог, Който дарява? Затова на Тебе се надяваме, понеже Ти си направил всичко това.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">А Господ ми рече: „Дори Мойсей и Самуил да се бяха изправили пред лицето Ми, душата Ми няма да склони към този народ. Тогава изпъди ги от лицето Ми и нека си излязат.</verse>
				<verse number="2">И когато те попитат „Къде да излезем?“, тогава ще им кажеш: „Така казва Господ: „Които са за смърт — на смърт, и които са за меч — под меч, и които са за глад — на глад, и които са за плен — в плен.“</verse>
				<verse number="3">И ще ги накажа с четири вида наказания, казва Господ: меч, за да убива; кучета, за да разпокъсват; птици под небето и полски зверове, за да изяждат и изтребват.</verse>
				<verse number="4">И ще направя за ужас пред тях всички земни царства заради Манасия, син на юдейския цар Езекия, за онова, което той извърши в Йерусалим.</verse>
				<verse number="5">Защото кой ще ти съчувства, Йерусалиме? Или кой ще се съжали над тебе? Или кой ще се обърне към тебе да запита как си?</verse>
				<verse number="6">Ти си Ме отхвърлил, казва Господ, ти си Ми обърнал гръб. Затова ще простра ръката Си против тебе и ще те погубя. Уморих се да ти оказвам милост.</verse>
				<verse number="7">Ще ги отвея, както се отвява плява при портите. Ще ги обезчедя, ще изтребя народа Си, защото не се обръща от своя път.</verse>
				<verse number="8">Умножиха се пред Мене вдовиците им повече от морския пясък. Ще доведа опустошител по пладне срещу тях — майки на младежи, внезапно ще ги унищожа.</verse>
				<verse number="9">Родилата седмина залиня, останала без въздух; нейното слънце залезе, когато все още беше ден. Тя стана за срам и позор. Остатъкът от тях ще предам на меч пред неприятелите им“ — казва Господ.“</verse>
				<verse number="10">Йеремия изплака: „Горко ми, майко моя, че си ме родила човек, който спори и се кара по целия свят! Не съм давал под лихва, нито са ми давали, въпреки това всички ме проклинат.“</verse>
				<verse number="11">Господ рече: „Краят за тебе ще бъде добър и Аз ще заставя врага ти да постъпва с тебе добре по време на бедствие и по време на скръб.</verse>
				<verse number="12">Може ли да се счупят желязото — желязото от север, и бронзът?</verse>
				<verse number="13">Ще предам имота и съкровищата ти за плячка по всички твои места поради всички твои грехове.</verse>
				<verse number="14">И ще те отведа в земя, която не познаваш, защото пламна огънят на гнева ми и ще гори срещу вас.“</verse>
				<verse number="15">Ти, Господи, знаеш! Спомни си за мене, посети ме и въздай за мене на гонителите ми. В дълготърпението Си не ме отминавай! Знай, че заради Тебе понесох укор.</verse>
				<verse number="16">Когато намерих Твоите думи, погълнах ги, и Твоите думи бяха за мене радост и веселие на сърцето ми, защото Твоето име се призовава над мене, Господи, Боже Вседържителю.</verse>
				<verse number="17">Не съм седял в събрание на гуляйджии и не се веселях. Под Твоята ръка седях сам, защото Ти ме беше изпълнил с негодувание.</verse>
				<verse number="18">Защо моята болка е безкрайна и раната ми е неизлечима, няма да се излекува? Ще бъдеш ли за мене като пресъхващ поток, като непостоянни води?</verse>
				<verse number="19">Затова така казва Господ: „Ако се отвърнеш, ще те върна обратно да стоиш пред лицето Ми. И ако вършиш благородното, а не нищожното, ще бъдеш като Мой говорител. Нека те да се обръщат към тебе, но ти не се обръщай към тях.</verse>
				<verse number="20">И ще те направя за този народ като силна медна стена: ще воюват против тебе, но няма да те надвият, защото Аз съм с тебе, за да те спасявам и избавям“ — казва Господ.</verse>
				<verse number="21">„И ще те спася от ръцете на нечестивите, и ще те избавя от ръцете на притеснителите.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">След това дойде слово Господне към мене. И Господ ми каза:</verse>
				<verse number="2">„Не си взимай жена и да нямаш ни синове, ни дъщери на това място.“</verse>
				<verse number="3">Защото така казва Господ за синовете и дъщерите, които ще се родят на това място, и за майките им, които ще ги родят, и за бащите им, които ще ги произведат в тази страна:</verse>
				<verse number="4">„Те ще умрат от мъчителна смърт, няма да бъдат оплакани, нито погребани. Ще бъдат тор по лицето на земята. Ще загинат от меч и глад, а техните тела ще бъдат за храна на птиците и за зверовете по земята.“</verse>
				<verse number="5">Защото така казва Господ: „Не влизай в дом, където има жалеене, и не отивай да плачеш и да им даваш утеха, понеже отнех благосклонността Си от този народ — казва Господ, — Моята милост и съжаление.</verse>
				<verse number="6">И големи, и малки ще умрат в тази страна, няма да бъдат погребани, нито ще ги оплачат, нито ще се самонараняват, нито ще стрижат главите си заради тях,</verse>
				<verse number="7">нито ще разчупват хляб за оплакване, за да утешат някого за умрелия, и няма да подадат чаша за утеха за баща им или за майка им.</verse>
				<verse number="8">Не влизай в дом на гощавка, да седиш с тях, да ядеш и да пиеш.“</verse>
				<verse number="9">Защото така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Ето Аз ще направя да замлъкнат на това място — пред очите ви и във вашите дни — гласът на младоженеца и гласът на невестата.“</verse>
				<verse number="10">Когато известиш на този народ всички тези думи, а хората те попитат: „Защо Господ е предвъзвестил срещу нас това голямо бедствие и каква е вината ни, какъв е грехът ни, с който сме съгрешили против Господа, нашия Бог?“,</verse>
				<verse number="11">тогава да им кажеш: „Понеже вашите бащи Ме изоставиха — казва Господ — и тръгнаха след други богове, и им служеха, и им се покланяха, а Мене изоставиха и не спазиха Моя закон,</verse>
				<verse number="12">а вие вършихте по-голямо зло от предците си, защото вървите всеки по своеволието на своето зло сърце, така че не Ме слушате.</verse>
				<verse number="13">Затова от тази страна Аз ще ви изхвърля в страна, която нито вие, нито предците ви сте познавали, и там ще служите на други богове денем и нощем, защото няма да окажа милост към вас.</verse>
				<verse number="14">Затова идват дни — казва Господ, — когато вече няма да кажат: „Жив е Господ, Който изведе израилтяните от египетската земя“,</verse>
				<verse number="15">но: „Жив е Господ, Който изведе израилтяните от северната страна, от всички страни, където ги беше изгонил!“ Тогава ще ги върна в земята, която дадох на предците им.</verse>
				<verse number="16">„Ето ще изпратя много рибари — казва Господ — и те ще ги уловят, а след това ще изпратя за много ловци и те ще ги ловят по всяка планина и по всяка височина, и по скалните процепи,</verse>
				<verse number="17">защото Аз виждам всичките им пътища. Те не са скрити от лицето Ми и тяхната вина не е прикрита пред очите Ми.</verse>
				<verse number="18">И ще им въздам най-напред за тяхната неправда и за техните грехове, защото оскверниха Моята страна двойно — напълниха наследството Ми с безжизнените си идоли и с мерзостите си.“</verse>
				<verse number="19">Йеремия се помоли: „Господи, моя сила, моя крепост и мое прибежище в скръбен ден! При Тебе ще дойдат народите от земните краища и ще кажат: „Нашите предци наследиха само лъжа, суета и онова, от което няма полза.</verse>
				<verse number="20">Може ли човек да си направи богове? А те не са богове!“</verse>
				<verse number="21">Затова ще ги науча да познават Моята силна ръка и Моята мощ и ще узнаят, че Моето име е Господ.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">Грехът на Юдея е написан с желязно длето, с диамантено острие върху табличките на сърцето и върху роговете на жертвениците им.</verse>
				<verse number="2">Затова като за свои деца си спомнят за своите жертвеници и ашерите си край зелените дървета, по високите хълмове.</verse>
				<verse number="3">„Планино Моя в полето, ще предам на разграбване имота ти и всичките ти съкровища, също твоите свещени високи места, поради греха в твоите предели.</verse>
				<verse number="4">И ти поради твоята вина ще престанеш да владееш наследството си, което ти дадох. И ще направя да робуваш на враговете си в страна, която не си познавала, защото разпалихте огъня на гнева Ми, който ще гори вечно.“</verse>
				<verse number="5">Така казва Господ: „Проклет да е онзи човек, който се уповава на човек, и плът прави своя сила, и чието сърце се отклонява от Господа.</verse>
				<verse number="6">И ще бъде като храст в пустинята, така че няма да види, когато дойде добро, но ще обитава на изсъхнали места в пустинята, в солена и ненаселена страна.</verse>
				<verse number="7">Благословен да бъде онзи човек, който се уповава на Господа и чиято надежда е Господ.</verse>
				<verse number="8">И ще бъде като дърво, засадено при вода, което навред разпростира корените си при поток, така че няма да се бои, когато настъпи пек, но листата му ще се зеленеят и няма да се бои в суша, нито ще престане да дава плод.</verse>
				<verse number="9">Сърцето е лукаво повече от всичко и порочно — кой може да го разбере?</verse>
				<verse number="10">Аз, Господ, подлагам на изпитание сърцето, изследвам вътрешностите, за да въздам на всеки според неговия път, според плода на делата му.</verse>
				<verse number="11">Като яребица, която мъти, без да е снесла, такъв е и онзи, който придобива богатство с неправда. В средата на дните си ще бъде изоставен и при своя край ще бъде глупец.“</verse>
				<verse number="12">Йеремия каза: „Престолът на славата, възвишен от началото, е мястото на нашето светилище!</verse>
				<verse number="13">Господи, надежда на Израил! Всички, които Те изоставят, ще бъдат посрамени. Онези, които отстъпват от Тебе, ще бъдат записани на пръст, защото изоставиха Господа, извора на живата вода.</verse>
				<verse number="14">Изцели ме, Господи, и ще бъда изцелен; спаси ме и ще бъда спасен, защото Ти си моя слава.</verse>
				<verse number="15">Ето те ми казват: „Къде е словото Господне? Нека дойде!“</verse>
				<verse number="16">Но аз не побягнах от пастирството и от това да не Те следвам, нито желаех скръбния ден. Ти знаеш! Това, което е излязло от устните ми, беше пред Твоето лице.</verse>
				<verse number="17">Не бъди страшен за мене. Ти си мое прибежище в ден на бедствие.</verse>
				<verse number="18">Нека бъдат посрамени онези, които ме преследват, но аз да не се посрамя. Нека се ужасяват, но аз да не се ужасявам. Докарай върху тях ден на бедствие; сломи ги с двойна разруха!“</verse>
				<verse number="19">Така ми каза Господ: „Иди и застани при портата на синовете на народа, през която влизат и излизат юдейските царе, и при всички йерусалимски порти</verse>
				<verse number="20">и им кажи: „юдейски царе, слушайте словото на Господа, и всички от Юдея, и всички жители на Йерусалим, които влизате през тези порти!</verse>
				<verse number="21">Така казва Господ: „Внимавайте за своя живот и не носете товар в съботен ден, не го внасяйте през йерусалимските порти</verse>
				<verse number="22">и не изнасяйте товар от къщите си в съботен ден, и не извършвайте никаква работа, но освещавайте съботния ден, както заповядах на предците ви.</verse>
				<verse number="23">А те не послушаха и не приклониха ухото си, но упорстваха, за да не слушат гласа Ми и да не приемат назидание!</verse>
				<verse number="24">Но ако се вслушате внимателно в Мене — казва Господ — да не внасяте товар през портите на този град в съботен ден, но да пазите свят съботния ден и да не извършвате в него никаква работа,</verse>
				<verse number="25">тогава ще влизат през портите на този град царе и князе, седящи на Давидовия престол, яздейки на колесници и на коне — те и техните сановници, мъжете от Юдея и йерусалимските жители. Тогава този град ще бъде обитаван вечно.</verse>
				<verse number="26">И ще дойдат от градовете на Юдея и от йерусалимските околности, от Вениаминовата земя и от Шефела, от планинската област и от Негев, които носят жертви за всеизгаряния и други кръвни жертви, и хлебни приноси, и ливан, които донасят за благодарствени жертви в дома Господен.</verse>
				<verse number="27">Но ако не Ме послушате да пазите свят съботния ден и да не носите товар, нито да влизате с такъв товар през йерусалимските порти, тогава ще запаля огън в портите му и той ще погълне йерусалимските палати, и няма да бъде угасен“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">Словото, което дойде към Йеремия от Господа:</verse>
				<verse number="2">„Стани и слез в къщата на грънчаря, и там ще ти известя словото Си.“</verse>
				<verse number="3">Тогава слязох в дома на грънчаря. И ето той работеше на своето грънчарско колело.</verse>
				<verse number="4">И когато съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на грънчаря, той правеше от него друг съд, какъвто му беше възможно да направи.</verse>
				<verse number="5">Тогава при мене дойде от Господа това слово:</verse>
				<verse number="6">„Доме Израилев, не мога ли да направя с вас, както този грънчар?“ — казва Господ. „Ето както е глината в ръката на грънчаря, така сте и вие в ръката Ми, доме Израилев.</verse>
				<verse number="7">Ако бих казал за някой народ или за някое царство да бъде изкоренено, съсипано и погубено,</verse>
				<verse number="8">отвърне ли се онзи народ от злото си, за което съм говорил срещу него, ще променя мнението Си за наказанието, което съм намислил да му причиня.</verse>
				<verse number="9">Но ако бих казал за някой народ или за някое царство да го съградя и насадя,</verse>
				<verse number="10">ако извърши зло пред очите Ми, като не се вслушва в гласа Ми, тогава ще променя мнението Си относно доброто, с което съм решил да го облагодетелствам.</verse>
				<verse number="11">И сега кажи на юдейските мъже и на йерусалимските жители: „Така казва Господ: „Ето Аз ви готвя бедствие и замислям нещо против вас. Затова, обърнете се всеки от лошия си път и изправете постъпките си и делата си!“</verse>
				<verse number="12">А те казват: „Безсмислено е! Ще живеем, според както си искаме, и ще постъпваме всеки с упорството на злото си сърце.“</verse>
				<verse number="13">Затова така казва Господ: „Попитайте между народите чувал ли е някой нещо подобно? Девицата Израил е извършила твърде отвратителни неща.</verse>
				<verse number="14">Напуска ли ливанският сняг планинските скали? Ще пресъхнат ли хладните води, които идват отдалече?</verse>
				<verse number="15">А Моят народ Ме забрави, те принасят кадилна жертва на лъжливи богове, а те са направени да препъват по техните пътища, по старите пътеки, за да ходят по непроходим, по неизграден път,</verse>
				<verse number="16">за да направят страната си за ужас и постоянен присмех, тъй че който преминава през нея, да се слисва и да клати глава.</verse>
				<verse number="17">Като с източен вятър ще ги разпръсна пред лицето на неприятеля. Ще им покажа гърба Си, а не лицето Си в деня на тяхната гибел“.“</verse>
				<verse number="18">А те казваха: „Елате да замислим заговор против Йеремия, защото няма да изчезне законът от свещеник, нито съветът от мъдър човек, нито словото от пророк. Елате да го поразим с език и да не отдаваме внимание на никоя от думите му.“</verse>
				<verse number="19">Йеремия се помоли: „Обърни ми внимание, Господи, и чуй гласа на моите противници!</verse>
				<verse number="20">Трябва ли да се въздава зло за добро? А те копаят яма за живота ми. Спомни си как застанах пред Тебе, за да говоря добро за тях и да отклоня Твоя гняв от тях!</verse>
				<verse number="21">Затова предай децата им на глад и на насилието на меча. Нека жените им да бъдат бездетни и вдовици, нека мъжете им да бъдат поразени със смърт и младежите им нека загинат от меч в битка.</verse>
				<verse number="22">Нека се чува писък от къщите им, когато внезапно Ти докараш срещу тях плячкосващи орди, защото те изкопаха яма, за да ме хванат, и тайно поставиха примки на краката ми.</verse>
				<verse number="23">Но Ти, Господи, знаеш целия им замисъл против мене, за да ме убият. Не прощавай вината им, да не заличиш греха им пред лицето Си. Нека бъдат повалени пред лицето Ти и действай срещу тях по време на гнева Си!“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">Така казва Господ: „Иди, та купи глинена делва и вземи някои от стареите на страната и от стареите на свещениците,</verse>
				<verse number="2">и излез в Долината на Еномовите синове при входа на Грънчарската порта, и разгласи думите, които ще ти известя,</verse>
				<verse number="3">и кажи: „юдейски царе и йерусалимски жители, слушайте словото на Господа. Така казва Господ Вседържител, Бог на Израил: „Ето ще докарам бедствие на това място, така че ще писнат ушите на всеки, който чуе за това,</verse>
				<verse number="4">защото Ме изоставиха и направиха това място чуждо, тъй като кадяха в него на други богове, които те и предците им не познаваха, и изпълниха това място с кръв на невинни,</verse>
				<verse number="5">и издигнаха оброчища на Ваал, за да изгарят синовете си с огън, както се принасят всеизгаряния на Ваал, което не съм заповядал, нито съм говорил, нито Ми е идвало наум.</verse>
				<verse number="6">Затова ето идват дни — казва Господ, — когато това място няма да се нарича вече Тофет и Долина на Еномовите синове, а Долина на клане.</verse>
				<verse number="7">И на това място ще осуетя замислите на Юдея и Йерусалим. Тогава ще причиня да паднат от меч и от ръката на онези, които искат живота им, а труповете им ще дам за храна на птиците по небето и на зверовете по земята.</verse>
				<verse number="8">И ще направя този град за ужас и присмех. Всеки, който минава, ще се слиса и ще се присмее поради всичките му беди.</verse>
				<verse number="9">И ще направя да ядат плътта на синовете и дъщерите си и всеки ще яде плътта на съседа при обсадата и притесненията, чрез които ги притискат неприятелите им и онези, които искат живота им“.“</verse>
				<verse number="10">Тогава ще счупиш делвата пред мъжете, които дойдат с тебе,</verse>
				<verse number="11">и ще им кажеш: „Така казва Господ Вседържител: „Ще строша този народ и този град така, както някой счупва грънчарски съд, който не може да бъде вече поправен, и ще ги погребват на Тофет, понеже няма да има място за погребване.</verse>
				<verse number="12">Така ще постъпя с това място и с жителите му, казва Господ, и ще направя този град като Тофет.</verse>
				<verse number="13">И къщите на Йерусалим и домовете на юдейските царе — всички тези къщи, на чиито покриви принасяха кадилна жертва на цялото небесно войнство и правеха възлияния на други богове — ще станат нечисти както мястото Тофет“.“</verse>
				<verse number="14">След като Йеремия дойде от Тофет, където Господ го беше изпратил да пророкува, застана в двора на Господния дом и каза на целия народ:</verse>
				<verse number="15">„Така казва Господ Вседържител, Бог Израилев: „Ето ще докарам на този град и на всичките им градове цялото бедствие, за което говорих против него, защото те упорито продължаваха да не се вслушват в думите Ми“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">Когато свещеникът и надзорник в дома Господен Пасхур чу, че Йеремия пророчествал тези думи,</verse>
				<verse number="2">тогава Пасхур удари пророк Йеремия и го постави в дървената стегалка, която беше при Вениаминова порта до дома Господен.</verse>
				<verse number="3">И на сутринта Пасхор извади Йеремия от стегалката, а Йеремия му каза: „Господ не назова твоето име Пасхур, но Магор-Мисавив.</verse>
				<verse number="4">Защото така казва Господ: „Ето ще доведа ужаса за тебе и за всичките ти приятели, а те ще паднат от меча на неприятелите ти и очите ти ще видят това, и ще предам цяла Юдея в ръката на вавилонския цар. Тогава той ще ги отведе в плен във Вавилон и ще ги погуби с меч.</verse>
				<verse number="5">Нещо повече, ще дам цялото богатство на този град, целия му имот и всичките съкровища на юдейските царе в ръцете на неприятелите им, които ще ги разграбят и ще ги отнесат във Вавилон.</verse>
				<verse number="6">А ти, Пасхуре, и всички, които живеят в твоята къща, ще отидете в плен. Тогава ще отидеш във Вавилон — там ще умреш и там ще бъдете погребани, ти и всички твои приятели, на които ти лъжливо пророкува“!“</verse>
				<verse number="7">„Господи, увличаше ме и аз бях увлечен. Ти си по-силен от мене и надви. Ставах за присмех всеки ден, всеки се гаври с мене.</verse>
				<verse number="8">Защото, щом заговоря, трябва да викам, трябва да викам: „Насилие“ и „Разрушение“, защото словото на Господа ми причини позор и присмех цял ден.</verse>
				<verse number="9">Тогава кажа ли: „Няма да спомена за Него и няма да говоря вече в името Му“, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламтящ огън, затворен в моите кости. Мъча се да го сдържа, но не мога.</verse>
				<verse number="10">Защото слушах шушукане от мнозина: „Ужас отвсякъде.“ „Обвинявайте и ще го обвиним“ — казват. Всички мои приятели дебнат за мене да се спъна. „Може би — казват — той ще се препъне, тогава ще го надвием и ще му отмъстим.“</verse>
				<verse number="11">Но Господ е с мене като страховит герой. Затова гонителите ми ще се препънат и няма да надвият. Те ще бъдат посрамени много, защото не постъпваха разумно. Срамът им ще бъде вечен, никога няма да се забрави.</verse>
				<verse number="12">Господи Вседържителю, Ти подлагаш на изпитание праведния и виждаш вътрешността и сърцето. Дай да видя възмездие за тях, защото на Тебе поверих делото си!</verse>
				<verse number="13">Пейте за Господа, прославете Господа, защото Той спаси душата на бедния от нечестивите ръце!</verse>
				<verse number="14">Проклет да е денят, в който се родих! Денят, в който ме роди майка ми, да не бъде благословен!</verse>
				<verse number="15">Проклет да е човекът, който е занесъл вест на баща ми и е казал: „Роди ти се син!“, и с това го е зарадвал много.</verse>
				<verse number="16">И с този човек да стане това, което стана с градовете, които Господ разруши и не пожали. Да чува той сутрин писък и по пладне — ридание,</verse>
				<verse number="17">задето не ме уби в самата утроба, така че майка ми да станеше мой гроб и утробата ѝ да останеше вечно бременна.</verse>
				<verse number="18">За какво съм излязъл от утробата, за да гледам мъки и скърби и дните ми да изминават в срам?“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">Слово, което беше отправено от Господа към Йеремия, когато цар Седекия изпрати при него Пасхур, син на Малкия, и свещеника Софония, син на Маасея, да му кажат:</verse>
				<verse number="2">„Попитай Господа за нас, защото вавилонският цар Навуходоносор воюва срещу нас. Може би Господ ще направи с нас някое от Своите чудеса и Навуходоносор ще се оттегли от нас.“</verse>
				<verse number="3">Тогава Йеремия им каза: „Ще кажете на Седекия така:</verse>
				<verse number="4">„Така казва Господ, Израилевият Бог: „Ето Аз ще обърна назад оръжията, които са в ръцете ви, с които се биете против вавилонския цар и халдейците, които ви обсаждат извън стените, и ще ги събера в този град.</verse>
				<verse number="5">Тогава Самият Аз ще воювам против вас с простряна и мощна ръка и със силни мишци, и с гняв, и с голямо негодуване.</verse>
				<verse number="6">Тогава ще поразя жителите на този град и човек и животно ще измрат от голям мор.</verse>
				<verse number="7">А след това — казва Господ — ще предам юдейския цар Седекия, придворните му и народа — който се е избавил в този град от болестта, меча и глада — в ръката на вавилонския цар Навуходоносор, в ръцете на враговете им и в ръцете на онези, които искат живота им, и той ще ги порази с острието на меча — няма да ги пощади, няма да се смили над тях.“</verse>
				<verse number="8">И да кажеш на този народ: „Така казва Господ: „Ето Аз ви давам пътя на живота и пътя на смъртта.</verse>
				<verse number="9">Онзи, който остане в този град, ще умре от меч, глад и мор, но който излезе и се предаде на халдейците, които ви обсаждат, ще остане жив и животът му ще бъде спечелен.</verse>
				<verse number="10">Тъй като насочих лицето Си против този град за бедствие, а не за добруване — казва Господ, — той ще бъде предаден в ръцете на вавилонския цар, който ще го изгори с огън“.“</verse>
				<verse number="11">А на дома на юдейския цар кажи: „Слушайте словото на Господа:</verse>
				<verse number="12">„Доме Давидов — така казва Господ: Извършвай правосъдие сутрин и избавяйте ограбения от ръката на насилника, за да не избухне Моята ярост неугасимо като огън поради злите ви дела.</verse>
				<verse number="13">Ето Аз съм против тебе, който живееш в долината на скалата, в полето, както казвате: „Кой ще слезе срещу нас?“ или „Кой ще влезе в нашите жилища?“</verse>
				<verse number="14">Но ще ви накажа според плода на делата ви — казва Господ — и ще запаля огън в гората на този град, така че ще погълне всичко около него“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">Така казва Господ: „Слез в дома на юдейския цар и произнеси там това слово,</verse>
				<verse number="2">като кажеш: „Слушай словото на Господа, юдейски царю, който седиш на Давидовия престол — ти и придворните ти, и твоят народ, които влизате през тези порти“.“</verse>
				<verse number="3">Така казва Господ: „Извършвайте съд и правосъдие и избавяйте ограбения от ръката на насилника. Не онеправдавайте, нито насилвайте пришълец, сирак и вдовица и не проливайте на това място невинна кръв.</verse>
				<verse number="4">Защото, ако наистина вършите това, тогава през портите на този дом ще влизат царе, които седят на Давидовия престол, возят се на колесници и яздят коне — те и придворните им и техният народ.</verse>
				<verse number="5">Но ако не послушате тези думи, заклевам се в Себе Си — казва Господ, — че този дворец ще запустее.“</verse>
				<verse number="6">Защото така казва Господ за дома на юдейския цар: „Ти си за Мене Галаад и ливански връх, но ще те обърна в пустиня, в необитаеми градове.</verse>
				<verse number="7">И ще доведа опустошители, всеки с оръжието си. Те ще изсекат отбраните ти кедри и ще ги хвърлят в огъня.</verse>
				<verse number="8">И много народи, когато минават край този град, ще се питат: „Защо Господ постъпи така с този голям град?“</verse>
				<verse number="9">И ще отговарят: „Защото изостави завета с Господа, своя Бог, и там се покланяха на други богове и им служеха“.“</verse>
				<verse number="10">Не плачете за умрелия, не ридайте за него, но плачете горчиво за онзи, който заминава, защото няма да се върне вече, нито ще види родната си земя.</verse>
				<verse number="11">Защото така казва Господ за Шалум, син на юдейския цар Йосия, който царуваше след баща си Йосия, но който напусна това място: „Няма да се върне вече там“,</verse>
				<verse number="12">тъй като на мястото, където го закараха пленник, ще умре и няма да види отново тази страна.</verse>
				<verse number="13">Горко на онзи, който строи къщата си с неправда и своите горници с несправедливост, който принуждава ближния си да му слугува и не му дава надницата му,</verse>
				<verse number="14">който казва: „Ще си построя голяма къща и просторни горници“, и си прави прозорци и покрива стените ѝ с кедър, и я боядисва яркочервена.</verse>
				<verse number="15">Мислиш, че си цар, като си се оградил с кедър? Баща ти дали не яде и не пи, но той раздаваше правосъдие и правда и тогава му беше добре.</verse>
				<verse number="16">Отсъждаше правото на бедния и безимотния — тогава беше добре. Не означава ли това, че истински Ме познаваше? — казва Господ.</verse>
				<verse number="17">Но твоите очи и твоето сърце не са ли насочени към нечестната ти печалба и към проливане на невинна кръв, и за потискане и вършене на насилие?</verse>
				<verse number="18">Затова така казва Господ за юдейския цар Йоаким, Йосиевия син: „Няма да го оплакват: „Горко, брате мой!“ или „Горко ти, сестро моя!“ Няма да го оплакват: „Горко ти, господарю!“ или „Горко ти, Ваше величество!“</verse>
				<verse number="19">Той ще бъде погребан като осел, извлечен и хвърлен извън йерусалимските порти.“</verse>
				<verse number="20">„Йерусалиме, изкачи се на Ливан и извикай, надигни гласа си във Васан и извикай от Аварим, защото всички твои любовници са погубени.</verse>
				<verse number="21">Говорих ти в благоденствието ти, но ти каза: „Няма да послушам!“ Това е твоят път от младостта ти, защото не се вслушваше в гласа Ми.</verse>
				<verse number="22">Вятърът ще прогони всичките ти пастири и твоите любовници ще отидат в плен. Тогава ще бъдеш посрамен и унижен заради цялото ти злодеяние.</verse>
				<verse number="23">Ти, който живееш на Ливан, който правиш гнездо по кедрите, колко окаян ще бъдеш, когато болки дойдат върху тебе, болки като на жена, която ражда.“</verse>
				<verse number="24">„Заклевам се — казва Господ, — че ако и Йехония, син на юдейския цар Йоаким, да беше пръстен на Моята дясна ръка, бих те откъснал оттам.</verse>
				<verse number="25">Тогава ще те предам в ръката на онези, които искат живота ти, и в ръката на онези, от които се страхуваш — в ръката на вавилонския цар Навуходоносор и в ръката на халдейците.</verse>
				<verse number="26">И ще ви изхвърля, тебе и майка ти, която те е родила, в друга страна, където не сте се родили, и там ще умрете.</verse>
				<verse number="27">А в страната, в която те желаят да се върнат, там няма да се върнат.“</verse>
				<verse number="28">Господ каза още: „Нима този човек, Йехония, е строшен и презрян глинен съд и негоден предмет? Тогава за какво те бяха отхвърлени — той и потомството му, в страна, която не познават?“</verse>
				<verse number="29">О, земьо, земьо, земьо, чуй словото Господне!</verse>
				<verse number="30">Така казва Господ: „Запишете този мъж за бездетен, един човек, който няма да успее в дните си, защото на никого от потомството му няма да се удаде да седне на престола на Давид и да властва над Юдея.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">„Горко на пастирите, които погубват и прогонват овцете от Моето пасбище“ — казва Господ.</verse>
				<verse number="2">Затова така казва Господ, Израилевият Бог, на пастирите, които пасат Моя народ: „Вие разпръснахте Моите овце, прокудихте ги и не ги гледахте грижовно. Ето Аз ще ви погледна за злите ви дела казва Господ.</verse>
				<verse number="3">И ще събера остатъка от Своите овце от всичките страни, където ги пръснах, и ще ги върна на пасището им, тогава ще се наплодят и умножат.</verse>
				<verse number="4">И ще поставя пастири над тях, които ще ги пасат, и те вече няма да се плашат, нито ще треперят, нито ще се губят — казва Господ.</verse>
				<verse number="5">Ето настъпва време — казва Господ, — когато ще издигна праведна Младочка на Давид и ще се възцари Цар, и ще съди и раздава справедливост по земята.</verse>
				<verse number="6">В Неговите дни Юдея ще бъде спасена и Израил ще живее в безопасност. И ето името, с което ще Го наричат: „Господ е нашата справедливост“.</verse>
				<verse number="7">Затова настъпват дни — казва Господ, — когато вече няма да казват: „Жив е Господ, Който изведе израилтяните от египетската земя“,</verse>
				<verse number="8">а „Жив е Господ, Който изведе и Който доведе потомството на дома Израилев от земята откъм север и от всички страни, в които ги беше изгонил.“ И те ще се заселят в своята земя.“</verse>
				<verse number="9">За пророците. Сърцето ми се къса вътре в мене, всичките ми кости треперят. Като пиян съм и като надвит от виното пред Господа и Неговите святи думи,</verse>
				<verse number="10">защото страната се изпълни с прелюбодейци, защото земята плаче от проклятие, изсъхнаха пасбищата в степите. Тичат към злото и силата им е неправда,</verse>
				<verse number="11">защото „и пророкът, и свещеникът се оскверниха, дори в Своя дом намерих нечестието им“ — казва Господ.</verse>
				<verse number="12">„Затова пътят им ще бъде като хлъзгави места в тъмнината, по които като ги тласкат, и те ще паднат, защото ще докарам бедствие върху тях в годината, когато ги посетя — казва Господ.</verse>
				<verse number="13">И при пророците в Самария видях безумие: те пророкуваха в името на Ваал и заблудиха Моя народ Израил.</verse>
				<verse number="14">А и при пророците в Йерусалим виждам нещо ужасно. Те прелюбодействат и постъпват лъжовно, подкрепят ръцете на злодейци, така че никой не се отвръща от нечестието си. Те всички са пред Мене като Содом и жителите му са като Гомор.“</verse>
				<verse number="15">Затова така казва Господ Вседържител за пророците: „Ето Аз ще ги нахраня с пелин и ще ги напоя с горчива вода, защото от йерусалимските пророци нечестието се разпространи по цялата страна.“</verse>
				<verse number="16">Така казва Господ Вседържител: „Не слушайте думите на пророците, които ви пророкуват. Те ви мамят, говорят измислици от сърцето си, не от устата Господни.</verse>
				<verse number="17">Те постоянно казват на онези, които Ме отхвърлят: „Господ каза: „Мир ще имате!“ И на всеки, който постъпва упорито, казват: „Няма да ви сполети бедствие!“</verse>
				<verse number="18">Но кой от тях е стоял в съвета на Господа и е видял и чул словото Му? Кой е внимавал в словото Му — и го е чул?</verse>
				<verse number="19">Ето стихийна буря излезе от Господа, Неговата ярост, ужасен ураган, ще се завърти в кръг върху главата на нечестивците.</verse>
				<verse number="20">Гневът на Господа няма да се обърне, докато Той не извърши и не изпълни намеренията Си. В края на дните напълно ще разберете това.“</verse>
				<verse number="21">Господ каза още: „Не съм изпращал тези пророци, а все пак те тичаха да разгласят своята вест. Не съм им говорил, а те пророкуваха.</verse>
				<verse number="22">Но ако биха се вслушали в съвета Ми, щяха да обявят Моите думи на народа и щяха да го отклонят от пътя му на нечестие и от злите му дела.</verse>
				<verse number="23">Само местен Бог ли съм — казва Господ, — а не съм ли Бог отдалече?</verse>
				<verse number="24">Може ли човек да се скрие на някое тайно място, та да не го видя, казва Господ? Не изпълвам ли Аз небето и земята? — казва Господ.</verse>
				<verse number="25">Чух това, което казват пророците, които в Мое име пророкуваха лъжа, казвайки: „Видях сън, видях сън!“</verse>
				<verse number="26">Докога ще трае това в сърцето на пророците, които пророкуват лъжа, които предсказват измамата на сърцето си?</verse>
				<verse number="27">Мислят ли чрез сънищата си, които си разказват един на друг, да накарат народа Ми да забрави Моето име, както предците им забравиха името Ми заради Ваал?</verse>
				<verse number="28">Пророк, който е видял сън, би разказвал съня, а онзи, който е получил Моето слово, да говори Моето слово вярно, защото какво общо има плявата с житото?“ — казва Господ.</verse>
				<verse number="29">„Моето слово не е ли като огън — казва Господ — и като чук, който строшава скалата?</verse>
				<verse number="30">Затова ето Аз съм против пророците — казва Господ, — които крадат слова всеки от другия, уж че са били Мои.</verse>
				<verse number="31">Ето Аз съм против пророците — казва Господ, — които използват езиците си и казват: „Той рече.“</verse>
				<verse number="32">Ето Аз съм против онези, които пророкуват с измислени сънища — казва Господ — и с лъжите и брътвежите си мамят Моя народ и той се заблуждава. Обаче не съм ги изпращал. Те не принасят полза на този народ — казва Господ.</verse>
				<verse number="33">И когато този народ или пророк, или свещеник те запитат, казвайки: „Какво е бремето от Господа за тебе?“, тогава да им кажеш: „Какво бреме?“ — Господ казва: „Аз ще ви изоставя.“</verse>
				<verse number="34">А що се отнася до пророка, свещеника и народа, който би казал: „Бреме е словото от Господа!“, Аз ще накажа този човек и дома му.</verse>
				<verse number="35">Така ще попитате всеки ближния си и всеки брата си: „Какво е отговорил Господ?“ или „Какво е говорил Господ?“</verse>
				<verse number="36">А да не споменавате „Бремето от Господа“, понеже бремето за всеки ще бъде словото Му, тъй като извратихте думите на живия Бог, на Господ Вседържител, нашия Бог.</verse>
				<verse number="37">Така ще кажете на пророка: „Какво ти е отговорил Господ?“ или „Какво е говорил Господ?“</verse>
				<verse number="38">Но ако казвате: „Бремето е словото от Господа“, така казва Господ: „Понеже казвате тези думи „Бреме от Господа“, а Аз не изпратих да ви кажат „Бреме от Господа“,</verse>
				<verse number="39">затова ето Аз ще ви забравя съвсем и ще ви отхвърля от присъствие при Мене — вас и града, който дадох на вас и на предците ви.</verse>
				<verse number="40">И ще докарам върху вас вечен укор и постоянен срам, което няма да се забрави“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">След това Господ ми показа: ето две кошници със смокини бяха поставени пред Господния храм, след като вавилонският цар Навуходоносор отведе в плен от Йерусалим юдейския цар Йехония, сина на Йоаким, и юдейските първенци със занаятчиите и ковачите и ги закара във Вавилон.</verse>
				<verse number="2">В едната кошница имаше твърде добри смокини, рано узрели смокини, а в другата кошница — много лоши смокини, толкова лоши, че не могат да се ядат.</verse>
				<verse number="3">Тогава Господ ме попита: „Ти какво виждаш, Йеремия?“ А аз Му отвърнах: „Смокини. Добрите смокини са много добри, а лошите смокини — много лоши, така че поради лошото състояние не са за ядене.“</verse>
				<verse number="4">Тогава към мене беше отправено Господне слово:</verse>
				<verse number="5">„Така казва Господ, Израилевият Бог: „Както тези смокини са добри, така ще погледна с добро пленените от Юдея, които изпратих от това място в халдейската страна.</verse>
				<verse number="6">И като насоча очите Си към тях за добро, ще ги доведа пак в тази страна. И ще ги съградя, а няма да ги съборя, ще ги посадя, а няма да ги изкореня.</verse>
				<verse number="7">И ще им дам сърце да Ме познават, че Аз съм Господ. И те ще бъдат Мой народ, а Аз ще им бъда Бог, защото ще се обърнат към Мене с цялото си сърце.</verse>
				<verse number="8">И както лошите смокини са толкова лоши, че не могат да се ядат, затова така казва Господ: „Така ще постъпя с юдейския цар Седекия и с князете, и с останалите от Йерусалим, които са останали в тази страна, и с онези, които живеят в египетската земя.</verse>
				<verse number="9">И така ще ги предам за ужас, за бедствие по всички земни царства да бъдат поругавани и за присмех по всичките места, където ще ги прогоня.</verse>
				<verse number="10">И ще изпратя срещу тях меч, глад и мор, докато бъдат изтребени от земята, която дадох на тях и на предците им“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="25">
				<verse number="1">Ето словото, което беше отправено от Господа към Йеремия в четвъртата година на юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, относно целия юдейски народ — а тя беше първата година на вавилонския цар Навуходоносор —</verse>
				<verse number="2">и което пророк Йеремия произнесе пред целия юдейски народ и пред всички жители на Йерусалим, като каза:</verse>
				<verse number="3">„От тринадесетата година на юдейския цар Йосия, Амоновия син, и до днес, през тези двадесет и три години словото на Господа беше отправяно към мене, а аз постоянно ви говорех от ранно утро, но вие не слушахте.</verse>
				<verse number="4">Освен това Господ изпращаше при вас всички Свои служители — пророците, от ранно утро ги изпращаше, но вие не слушахте и не свеждахте ухото си да слушате.</verse>
				<verse number="5">Те казваха: „Върнете се, всеки от нечестивия си път и от злите си дела, и ще живеете вечно в страната, която Господ даде на вас и на предците ви завинаги.“</verse>
				<verse number="6">А Господ казваше: „И не ходете след други богове да им служите и да им се покланяте, и не Ме разгневявайте с делата на ръцете си, а Аз няма да ви сторя зло.</verse>
				<verse number="7">Но вие не Ме послушахте — казва Господ, — като Ме предизвиквахте с делата на вашите ръце за ваша злочестина.“</verse>
				<verse number="8">Затова така казва Господ Вседържител: „Тъй като не послушахте Моите думи,</verse>
				<verse number="9">ето Аз изпращам и ще взема всички северни народи — казва Господ, — както и Своя слуга, вавилонския цар Навуходоносор, и ще ги доведа против тази страна и против нейните жители, и против всички тези народи наоколо. Ще ги опустоша и ще ги обрека на присмех и подигравка, и ще ги обърна във вечна пустиня.</verse>
				<verse number="10">И ще прекъсна гласа на радост и гласа на веселие, гласа на младоженеца и гласа на невестата, шума от мелничния камък и светлината на лампата.</verse>
				<verse number="11">И цялата тази земя ще бъде пустиня и за ужас. И тези народи ще робуват на вавилонския цар седемдесет години.</verse>
				<verse number="12">А когато се изпълнят седемдесет години, ще накажа вавилонския цар и онзи народ за тяхната вина, също и халдейската земя, която ще обърна във вечна пустиня.</verse>
				<verse number="13">И ще докарам върху онази земя всичко, което съм говорил против нея, което е записано в тази книга, което Йеремия пророкуваше против всички народи.</verse>
				<verse number="14">Защото много народи и велики царе ще покорят и тях. И ще им въздам според делата им и извършеното от ръцете им“.“</verse>
				<verse number="15">Йеремия прибави: „Защото така ми каза Господ, Израилевият Бог: „Вземи от ръката Ми тази чаша с виното на гнева и дай да пият от него всички народи, при които Аз те изпращам.</verse>
				<verse number="16">И те ще пият и ще политат, и ще обезумеят поради меча, който ще изпратя против тях.“</verse>
				<verse number="17">Тогава взех чашата от ръката на Господа и напоих всичките народи, против които Господ ме беше изпратил:</verse>
				<verse number="18">Йерусалим и градовете на Юдея, царете им, за да ги превърна в развалини, за ужас, за присмех и проклятие, както са до днес,</verse>
				<verse number="19">фараона, египетския цар, с придворните му, князете му и целия му народ,</verse>
				<verse number="20">всички смесени народи и всички царе на земята Уц, и всички царе на филистимската земя с Аскалон, Газа, Екрон и остатъка от Азот;</verse>
				<verse number="21">Едом, Моав и амонците,</verse>
				<verse number="22">и всички царе на Тир, и всички сидонски царе, и царете на крайбрежията отвъд морето,</verse>
				<verse number="23">и Дедан, Теча, Буз и всички, които стрижат в кръг косата си,</verse>
				<verse number="24">всички арабски царе и всички царе на разноплеменните народи, които населяват пустинята,</verse>
				<verse number="25">всички царе на Зимри и всички царе на Елам, и всички царе на Мидия,</verse>
				<verse number="26">всички царе от севера, близките и далечните, един след друг, и всички земни царства, които са по земята, а царят на Шешах ще пие след тях.“</verse>
				<verse number="27">Господ ми рече още: „И ще им кажеш: „Така говори Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Пийте и се опийте, и повръщайте, и паднете, и не ставайте вече пред лицето на меча, който ще изпратя всред вас“.“</verse>
				<verse number="28">А като откажат да вземат чашата от ръката ти и да пият, тогава да им кажеш: „Така казва Господ Вседържител: „Непременно ще пиете!“</verse>
				<verse number="29">Защото ето Аз започвам да докарвам бедствие на града, който се нарича с Моето име, а вие ли ще останете съвсем ненаказани? Няма да останете ненаказани, защото Аз призовавам меч върху всички земни жители“, казва Господ Вседържител.</verse>
				<verse number="30">И Господ добави: „Затова ти пророкувай против тях всички тези думи и да им кажеш: „Господ ще прогърми от висините и ще извиси гласа Си от святото Си обиталище, ще проехти силно против паството Си, както онези, които тъпчат грозде, против всички жители на земята.</verse>
				<verse number="31">Ехото ще стигне до краищата на земята, защото Господ има съдебен спор с народите. Той ще се съди с всяка твар, ще предаде нечестивите на меч“ — казва Господ.“</verse>
				<verse number="32">Така казва Господ Вседържител: „Ето зло ще излезе от народ към народ. И голям ураган ще се вдигне от краищата на земята.“</verse>
				<verse number="33">Йеремия говори още: „А убитите от Господа в онзи ден ще лежат от единия край на земята до другия край на земята. Те няма да бъдат оплакани, нито прибрани, нито погребани — ще бъдат за тор по повърхността на земята.</verse>
				<verse number="34">Радвайте се, пастири, викайте, а вие, господари на стадото, посипете се с пепел, защото идва времето да бъдете клани и разпръснати и тогава ще паднете като скъп съд.</verse>
				<verse number="35">И пастирите няма да имат убежище, господарите на стадото — избавление.</verse>
				<verse number="36">Чуват се писъкът на пастирите и риданието на господарите на стадото, защото Господ опустошава пасбището им.</verse>
				<verse number="37">И мирните кошари са заглъхнали от пламенния гняв на Господа.</verse>
				<verse number="38">Той е оставил местопребиваването Си — Обещаната земя, като лъв, защото земята е в ужас пред лицето на опустошителя и пред силния Му гняв.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="26">
				<verse number="1">В началото на царуването на юдейския цар Йоаким, син на Йосия, Господ отправи към Йеремия това слово:</verse>
				<verse number="2">„Така казва Господ: „Застани в двора на Господния дом и обяви към всичките юдейски градове, които идват на поклонение в дома на Господ, всичките думи, които ти заповядвам да им говориш. Не пропускай нито една дума!</verse>
				<verse number="3">Може би ще се вслушат и всеки ще се отвърне от нечестивия си път, та да се разкая за бедствието, което Аз Самият възнамерявам да им сторя заради злодеянията им.</verse>
				<verse number="4">И им речи: „Така казва Господ: Ако не Ме послушате и не постъпвате според закона Ми, който ви дадох,</verse>
				<verse number="5">да се вслушвате в думите на Моите служители — пророците, които Аз ви изпращах постоянно, а вие не ги слушате,</verse>
				<verse number="6">тогава ще направя този дом като Сило и името на този град — за проклинане от всички народи на земята“!“</verse>
				<verse number="7">А свещениците, пророците и целият народ чуха Йеремия, който говореше тези думи в Господния дом.</verse>
				<verse number="8">Когато Йеремия свърши да говори всичко, което Господ му беше заповядал да каже на целия народ, тогава свещениците, пророците и всичките народни старейшини го грабнаха, като казваха: „Убийте го!</verse>
				<verse number="9">Защо пророкува от името на Господ и казва: „Този дом ще стане като храма в Сило и този град ще бъде опустошен без обитатели“?“ И целият народ се струпа около Йеремия в Господния храм.</verse>
				<verse number="10">А когато юдейските първенци чуха тези думи, изкачиха се от царския дворец в Господния дом и седнаха при входа на Новата порта на Господния храм.</verse>
				<verse number="11">Тогава свещениците и пророците казаха на първенците и на целия народ: „Този човек заслужава смъртна присъда, защото пророкува против този град, както чухте с ушите си.“</verse>
				<verse number="12">Тогава Йеремия каза на всички първенци и на целия народ: „Господ ме прати да пророкувам против този дом и против този град всичките думи, които чухте.</verse>
				<verse number="13">Затова сега поправете постъпките си и делата си и се вслушайте в гласа на Господ, вашия Бог. Тогава Господ ще отмени бедствието, което е изрекъл против вас.</verse>
				<verse number="14">А ето аз съм във вашите ръце. Правете с мене каквото смятате за добро и справедливо.</verse>
				<verse number="15">Но добре да знаете, че ако вие ме умъртвите, ще отговаряте за невинна кръв вие, градът и жителите му, защото наистина Господ ме изпрати да кажа всички тези думи на вас, за да чуете.“</verse>
				<verse number="16">Тогава първенците и целият народ казаха на свещениците и на пророците: „Този човек не заслужава смъртна присъда, защото ни е говорил в името на Господ, нашия Бог.“</verse>
				<verse number="17">Тогава някои от старейшините на страната станаха и казаха на цялото събрание на народа:</verse>
				<verse number="18">„Михей Мораситецът беше пророкувал в дните на юдейския цар Езекия и казал на целия народ на Юдея: „Така казва Господ Вседържител: „Сион ще бъде разоран като нива и Йерусалим ще стане грамада от развалини, а храмовият хълм — като залесено оброчище“.</verse>
				<verse number="19">Умъртвиха ли го затова юдейският цар Езекия и цяла Юдея? Не се ли уплаши царят от Господ и не Го ли моли, та Господ съжали за бедствието, което е изрекъл против тях? А ние ще навлечем на душите си голямо зло.“</verse>
				<verse number="20">А имаше и друг човек, който пророкуваше в името на Господ — Урия, син на Шемая, от Кириат-Ярим. Той пророкуваше против този град и против тази страна, подобно на Йеремия.</verse>
				<verse number="21">И когато цар Йоаким и всички негови велможи, и всичките първенци чуха думите му, царят нареди да го умъртвят. А Урия, като чу, уплаши се, побягна и отиде в Египет.</verse>
				<verse number="22">Но цар Йоаким изпрати мъже в Египет: Елнатан, син на Ахбор, и други мъже с него;</verse>
				<verse number="23">и те изведоха Урия от Египет и го доведоха при цар Йоаким. Тогава той го уби с меч и хвърли трупа му в гробището за обикновените хора.</verse>
				<verse number="24">Обаче Ахикам, син на Шафан, закриляше Йеремия да не го предадат в ръцете на старейшините на народа, за да го убият.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="27">
				<verse number="1">В началото на царуването на юдейския цар Йоаким, син на Йосия, Господ отправи към Йеремия това слово.</verse>
				<verse number="2">Така ми каза Господ: „Направи си ремъци и хомот и ги постави на врата си!</verse>
				<verse number="3">Тогава съобщи за това на едомския цар, на моавския цар, на амонския цар, на тирския цар и на сидонския цар по пратениците, които са дошли в Йерусалим при юдейския цар Седекия.</verse>
				<verse number="4">И им поръчай да кажат на господарите си: „Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Така кажете на господарите си —</verse>
				<verse number="5">Аз създадох земята, човека и животните, които са по земята, чрез голямата Си сила и чрез великата Си мощ и я давам, на когото благоволя.</verse>
				<verse number="6">И сега дадох всички тези страни на вавилонския цар Навуходоносор, Моя служител. Също му дадох и животните по полето, за да му служат.</verse>
				<verse number="7">И всички народи ще слугуват на него и на неговия син, и на внука му, докато дойде времето и на неговата страна да падне. Тогава много народи и велики царе ще го поробят.</verse>
				<verse number="8">И онзи народ или царство, които не приемат да слугуват на този вавилонски цар Навуходоносор и не превиват врата си под хомота на вавилонския цар, ще накажа, казва Господ, с меч, глад и мор, докато го изтребя чрез неговата ръка.</verse>
				<verse number="9">Но вие не слушайте вашите пророци, ясновидци, тълкуватели на сънища и знамения, нито вашите омайници и заклинатели, които ви говорят и убеждават: Няма да слугувате на вавилонския цар;</verse>
				<verse number="10">защото те ви пророкуват лъжа, за да ви прогонят от страната ви и Аз да ви отхвърля, и да загинете.</verse>
				<verse number="11">А онзи народ, който наведе врат под хомота на вавилонския цар и му слугува, казва Господ, ще го оставя в земята му и той ще я обработва и ще живее в нея“.“</verse>
				<verse number="12">И на юдейския цар Седекия говорих по същия начин, като казах: „Наведете врат под хомота на вавилонския цар и слугувайте на народа му и на него, и ще останете живи.</verse>
				<verse number="13">Защо да умирате ти и твоят народ от меч, глад и от мор, както е казал Господ за всеки народ, който не служи на вавилонския цар?</verse>
				<verse number="14">Затова не слушайте думите на пророците, които ви говорят: „Не слугувайте на вавилонския цар“, защото те ви пророкуват лъжливо.</verse>
				<verse number="15">Аз не съм ги пращал, казва Господ, а те лъжливо пророкуват в Моето име, за да ви изгоня и да загинете — вие и пророците, които ви пророкуват.“</verse>
				<verse number="16">Тогава говорих и на свещениците и на целия този народ, като им рекох: „Така казва Господ: „Не слушайте думите на вашите пророци, които ви пророкуват и казват: „Ето съдовете на Господния дом скоро ще се върнат от Вавилон!“ Защото те ви пророкуват лъжа.</verse>
				<verse number="17">Не ги слушайте, слугувайте на вавилонския цар и живейте! Защо да запустява този град?</verse>
				<verse number="18">Но ако те са пророци и ако словото на Господ е в тях, нека се помолят сега на Господ Вседържител, та съдовете, които са останали в Господния дом, в двореца на царя и в Йерусалим, да не отидат във Вавилон.“</verse>
				<verse number="19">Защото така казва Господ Вседържител за стълбовете, за медното море, за подножките и за другите вещи, които са останали в този град</verse>
				<verse number="20">и които вавилонският цар Навуходоносор не е взел, когато е отвел в плен цар Йехония, сина на Йоаким, и всичките знатни от Юдея и Йерусалим.</verse>
				<verse number="21">Наистина, така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог, за съдовете, които останаха в Господния дом и в двореца на юдейския цар, и в Йерусалим:</verse>
				<verse number="22">„Те ще бъдат откарани във Вавилон и ще останат там до времето, когато ще ги посетя, казва Господ, и ги изведа и върна в това място“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="28">
				<verse number="1">И случи се в началото на царуването на Седекия, юдейския цар, в петия месец на четвъртата година, пророкът от Гаваон Анания, син на Азур, ми каза пред очите на свещениците и народа следното:</verse>
				<verse number="2">„Така говори Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Ще строша хомота на вавилонския цар.</verse>
				<verse number="3">След две години ще върна на това място всичките съдове на Господния дом, които вавилонският цар Навуходоносор взе от това място и ги отнесе във Вавилон.</verse>
				<verse number="4">Аз ще върна на това място, казва Господ, и царя на Юдея Йехония, син на Йоаким, и всичките пленени юдеи, откарани във Вавилон, защото ще строша хомота на вавилонския цар“.“</verse>
				<verse number="5">Тогава пророк Йеремия отвърна на пророк Анания пред очите на свещениците и на целия народ, които стояха в Господния дом.</verse>
				<verse number="6">И пророк Йеремия каза: „Така да бъде! Нека Господ да направи така! Нека изпълни, каквото ти пророкува, и върне обратно вещите на Господния дом и всички откарани в плен от Вавилон на това място!</verse>
				<verse number="7">Обаче чуй сега това слово, което аз ти говоря пред всички и пред целия народ.</verse>
				<verse number="8">Пророците, които от древността бяха преди тебе и преди мене, предсказваха война, бедствие и мор срещу много страни и царства.</verse>
				<verse number="9">Но ако пророкът предсказва мир, едва когато предсказаното слово се сбъдне, тогава се разбира, че Господ наистина го е изпратил.“</verse>
				<verse number="10">Тогава пророк Анания взе хомота от врата на пророк Йеремия и го строши.</verse>
				<verse number="11">И Анания каза в присъствието на целия народ следното: „Така казва Господ: „По същия начин ще строша хомота на вавилонския цар Навуходоносор след две години и ще го снема от врата на всички народи“.“ А пророк Йеремия отиде по пътя си.</verse>
				<verse number="12">А след като пророк Анания беше строшил хомота на пророк Йеремия, Господ отправи слово към Йеремия:</verse>
				<verse number="13">„Иди и кажи на Анания: „Така казва Господ: „Ти строши дървен хомот, но вместо него ще направиш железен хомот.“</verse>
				<verse number="14">Защото така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Железен хомот поставих на всичките тези народи, за да слугуват на вавилонския цар Навуходоносор и ще му слугуват. Дадох му дори и полските зверове“.“</verse>
				<verse number="15">Тогава пророк Йеремия каза на пророк Анания: „Чуй, Анания! Господ не те е пращал и ти лъжливо обнадеждаваш този народ.</verse>
				<verse number="16">Затова така казва Господ: „Ето Аз ще те изхвърля от лицето на земята. През тази година ще умреш, защото си подстрекавал бунт срещу Господ“.“</verse>
				<verse number="17">И пророк Анания умря в седмия месец на същата година.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="29">
				<verse number="1">Ето думите на писмото, което пророк Йеремия изпрати от Йерусалим на останалите живи старейшини, свещеници и пророци и целия народ, които Навуходоносор беше пленил в Йерусалим и откарал във Вавилон,</verse>
				<verse number="2">след като цар Йехония, царицата майка, скопците, първенците от Юдея и от Йерусалим, ковачите и занаятчиите бяха излезли от Йерусалим;</verse>
				<verse number="3">и им го предаде чрез Еласа, син на Шафан, и чрез Гемария, син на Хелкия, които юдейският цар Седекия изпрати до Вавилон при Навуходоносор, вавилонския цар, с думите:</verse>
				<verse number="4">„Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог, на всичките пленници, които Аз закарах в плен от Йерусалим във Вавилон:</verse>
				<verse number="5">„Градете си къщи и живейте в тях, засаждайте градини и яжте плодовете им.</verse>
				<verse number="6">Вземайте си жени и народете синове и дъщери. И вземайте жени за синовете си и омъжвайте дъщерите си, за да раждат синове и дъщери, и се умножавайте там, а не намалявайте!</verse>
				<verse number="7">Но грижете се за мира на града, където ви изпратих в плен, и молете се на Господ за него, защото в неговото благополучие ще имате и вие благополучие.“</verse>
				<verse number="8">Защото така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Не се оставяйте да ви мамят пророците, които са между вас, и гадателите ви и не слушайте приказките за сънищата им, които те биха могли да сънуват,</verse>
				<verse number="9">защото те ви пророкуват лъжа в Мое име — Аз не съм ги изпращал“, казва Господ.“</verse>
				<verse number="10">Защото така казва Господ: „Когато се изпълнят седемдесет години във Вавилон, ще ви посетя и ще изпълня доброто Си слово за вас, като ви върна пак на това място.</verse>
				<verse number="11">Защото само Аз зная намеренията, които имам за вас, казва Господ, намерения за добро, а не за зло, за да ви дам надежда за бъдещето.</verse>
				<verse number="12">Тогава ще извикате към Мене и ще дойдете, и ще Ми се помолите, а Аз ще ви послушам.</verse>
				<verse number="13">Ще Ме потърсите и ще Ме намерите, ако Ме потърсите с цялото си сърце.</verse>
				<verse number="14">Ще Ме намерите, казва Господ, и ще обърна вашата съдба и ще ви събера от всичките народи и от всичките места, където ви бях пръснал, казва Господ, и ще ви върна на мястото, откъдето направих да бъдете закарани в плен,</verse>
				<verse number="15">понеже казахте: „Господ ни е издигнал пророци във Вавилон“.“</verse>
				<verse number="16">И още така каза Господ за царя, който седи на Давидовия престол, и за целия народ, който живее в този град, за братята ви, които не излязоха с вас в плен,</verse>
				<verse number="17">така казва Господ Вседържител: „Ето Аз ще изпратя върху тях меч, глад и мор и ще ги направя като развалени смокини, толкова лоши, че не могат да се ядат.</verse>
				<verse number="18">И ще ги преследвам с меч, глад и мор, и ще ги направя за ужас на всички царства по земята, да бъдат за проклятие и ужас, за подигравка и посрама сред всичките народи, при които съм ги прогонил,</verse>
				<verse number="19">защото не се вслушаха в думите Ми, казва Господ, които им изпращах чрез пророците, Моите слуги, пращах им ги постоянно, но те не слушаха.</verse>
				<verse number="20">А всички вие, които сте в плен и които Аз изпратих от Йерусалим във Вавилон, послушайте словото на Господ.“</verse>
				<verse number="21">Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог, за Ахав, син на Колая, и за Седекия, син на Маасея, които в Мое име ви пророкуват лъжа: „Ето Аз ще ги предам в ръцете на вавилонския цар Навуходоносор, който ще ги избие пред очите ви.</verse>
				<verse number="22">И заради тяхната участ всички пленници от Юдея, които са във Вавилон, ще използват като проклятие думите: „Нека Господ ти стори като на Седекия и на Ахав, които вавилонският цар опече на огън!“,</verse>
				<verse number="23">защото те извършиха позорни дела в Израил, прелюбодействаха с жените на ближните си и в Мое име говореха лъжи, което не съм им заповядвал. Но Аз зная това и съм свидетел казва Господ.“</verse>
				<verse number="24">Също на нехеламеца Шемаия кажи:</verse>
				<verse number="25">„Така говори Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Понеже си изпратил вест от свое име до целия народ, който е в Йерусалим, и до свещеник Софония, Маасевия син, и до всички свещеници, като си писал:</verse>
				<verse number="26">„Господ те е поставил свещеник на мястото на свещеник Йехояда, за да бъдеш надзорник в Господния дом за всеки луд мъж, който се прави на пророк, да го поставиш в дървена стегалка и в окови,</verse>
				<verse number="27">а сега, защо не си наказал Йеремия от Анатот, който действа като пророк при вас?“</verse>
				<verse number="28">Защото той е изпратил и във Вавилон да ни кажат: Пленът ще трае дълго. Градете къщи и живейте в тях, и засаждайте градини, и яжте техните плодове“!“</verse>
				<verse number="29">И свещеник Софония прочете това писмо, за да чуе пророк Йеремия.</verse>
				<verse number="30">Тогава Господ съобщи следното на Йеремия:</verse>
				<verse number="31">„Изпрати до всички пленени да кажат: „Така казва Господ за Шемаия Нехеламеца: Понеже Шемаия ви е пророкувал, без да съм го изпращал, и ви е измамил да се уповавате на лъжа,</verse>
				<verse number="32">затова така казва Господ: „Ето Аз ще накажа Шемаия Нехеламеца и потомството му. Няма да има мъж от тях да живее посред този народ и няма да види доброто, което Аз ще направя на народа Си, казва Господ, защото той е предизвиквал бунт против Господ“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="30">
				<verse number="1">Слово, което Господ отправи към Йеремия:</verse>
				<verse number="2">„Така рече Господ, Израилевият Бог: „Напиши в книга всичките думи, които ти казах.</verse>
				<verse number="3">Защото, ето идват дни, казва Господ, когато ще върна от плен Своя народ Израил и Юдея, казва Господ, и ще ги доведа в страната, която дадох на бащите им, и ще я притежават“.“</verse>
				<verse number="4">И ето думите, които Господ каза за Израил и за Юдея:</verse>
				<verse number="5">„Да! Така казва Господ: „Чуваме вик на страх, на ужас, а не възклицания на мир.</verse>
				<verse number="6">Попитайте и вижте дали мъж ражда? Защо тогава виждам всеки мъж с ръцете си на слабините като жена, която ражда, и всичките лица пребледнели?</verse>
				<verse number="7">Горко ни, защото оня ден е велик! Няма подобен на него. Това е време на притеснение за Яков, но все пак той ще бъде избавен от него.</verse>
				<verse number="8">И в оня ден, казва Господ Вседържител, ще строша хомота на противника от врата ти, ще счупя оковите ти. Чужденци няма вече да те поробват,</verse>
				<verse number="9">но ще слугуват на своя Господ Бог и на царя си Давид, когото ще им възстановя.</verse>
				<verse number="10">Но ти не се бой, служителю Мой Якове, казва Господ, и не се страхувай, Израилю, защото, ето Аз ще избавя от далечната земя тебе и потомството ти — от земята на плена. Тогава Яков ще се върне да живее спокойно и в сигурност и никой няма да го застрашава.</verse>
				<verse number="11">Защото Аз съм с тебе, казва Господ, за да те избавям. Ще изтребя всички народи, между които съм те разпилял, но тебе няма да изтребя; няма да те оставя ненаказан, но ще те накажа с мярка“.“</verse>
				<verse number="12">Защото така казва Господ: „Твоето нараняване е неизцеримо — твоята рана е нелечима.</verse>
				<verse number="13">Никой не се застъпва за твоето дело, за да лекува раната ти, няма оздравяване за тебе.</verse>
				<verse number="14">Всички твои приятели те забравиха, не те търсят, защото както неприятел удря, те нараних с жестоко наказание заради многото ти беззакония и понеже греховете ти се умножиха.</verse>
				<verse number="15">Защо викаш от раните си и от неизцелимата болка? Защото твоите злодеяния бяха толкова големи, заради твоите грехове ти причиних тези неща.</verse>
				<verse number="16">Но всички, които са те яли, ще бъдат изядени и всички твои врагове ще отидат в плен; онези, които те плячкосаха, ще бъдат оплячкосани. Ще предам на разграбване всички, които те ограбиха.</verse>
				<verse number="17">Да, ще възстановя твоето здраве и ще излекувам раните ти, казва Господ, понеже беше наречен „отхвърлен“ и казваха: „Това е Сион, за който никой не се грижи“.“</verse>
				<verse number="18">Така казва Господ: „Ето Аз ще върна пленените от шатрите на Яков и ще се смиля над жилищата им. И градът ще бъде изграден на своя хълм от развалини, и храмът ще се възстанови на своето място, както си беше.</verse>
				<verse number="19">И ще прозвучат от тях благодарности и гласове на весели хора. И Аз ще ги размножа и няма да намаляват, ще ги прославя и няма да се унижават.</verse>
				<verse number="20">И синовете им ще бъдат както по-рано. И тяхната общност ще се утвърди пред Мене и ще накажа всички, които ги потискат.</verse>
				<verse number="21">И вождът им ще бъде от тях, и владетелят им ще произлезе от тяхната среда. Аз ще го привлека и той ще се приближи до Мене, защото кой би дръзнал от себе си да се приближи до Мене? — казва Господ.</verse>
				<verse number="22">И вие ще бъдете Мой народ, а Аз ще ви бъда Бог.“</verse>
				<verse number="23">Ето излезе ураган от Господ — Неговият гняв. Той ще връхлети върху главата на нечестивците.</verse>
				<verse number="24">Пламенният гняв на Господ няма да утихне, докато Той не изпълни намерението на сърцето Си. В последните дни ще разберете това.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="31">
				<verse number="1">„В онова време, казва Господ, Аз ще бъда Бог на всичките родове на Израил и те ще бъдат Мой народ.</verse>
				<verse number="2">Така казва Господ: „Народът, който оцеля от меча, ще намери милост в пустинята, когато Израил странства към своето място на почивка“.“</verse>
				<verse number="3">Господ ми се яви отдалече и рече: „Обикнах те с вечна любов, затова продължих да ти оказвам милост.</verse>
				<verse number="4">Отново ще те съградя и ще бдеш съградена, девице Израилева, отново ще се украсяваш с цимбали и ще излизаш на хорото на онези, които се веселят.</verse>
				<verse number="5">Отново ще насаждаш лозя по хълмовете на Самария; а онези, които са ги насаждали, ще се радват на плода им.</verse>
				<verse number="6">Защото ще дойде ден, когато пазачите по Ефремовите планини ще викат: „Станете и да се изкачим на Сион при Господ, нашия Бог“.“</verse>
				<verse number="7">Защото така казва Господ: „Пейте с радост за Яков и славете събранието на народите. Оповестете, прославете и кажете: Спаси, Господи, Своя народ и остатъка от Израил.</verse>
				<verse number="8">Ето Аз ще ги доведа от северната земя и ще ги събера от краищата на земята: слепи и сакати заедно с тях, бременни и родилки — голямо множество ще се върне тука.</verse>
				<verse number="9">С плач ще дойдат, но ще ги поведа с утеха и ще ги доведа при водни потоци по равен път, по който няма да се спънат, защото съм Отец на Израил и Ефрем е Мой първороден.“</verse>
				<verse number="10">Слушайте, народи, словото на Господ и разгласете по далечните острови, като казвате: „Който разпиля Израил, Той ще го върне, ще го събере и опази, както пастир — стадото си.</verse>
				<verse number="11">Защото Господ ще изкупи Яков, ще го избави от ръката на по-силния от него.</verse>
				<verse number="12">Те ще дойдат и ще тържествуват на височината Сион, и ще се стекат към благата Господни — към пшеницата, виното и маслиновото масло, към агнетата и добитъка. И душата им ще бъде като напоявана градина и няма да се измъчват вече.</verse>
				<verse number="13">Тогава девицата ще се весели на хорото, също младежите и старците заедно. И ще обърна скръбта им в радост, ще ги утеша и ще ги развеселя след тяхната скръб.</verse>
				<verse number="14">И ще нахраня душата на свещениците, Моят народ ще бъде наситен с Моите блага, казва Господ.“</verse>
				<verse number="15">Така казва Господ: „Глас се чува в Рама, писък и горчив плач. Рахил оплаква децата си и не иска да се утеши за тях, защото ги няма.“</verse>
				<verse number="16">Така казва Господ: „Въздържай гласа си от ридания и очите си от сълзи, защото ще те възнаградя за твоите трудове, казва Господ; те ще се върнат от неприятелската страна.</verse>
				<verse number="17">Има и надежда за твоето бъдеще, казва Господ, и твоите синове ще се върнат в своите предели.</verse>
				<verse number="18">Наистина, чувам Ефрем да оплаква съдбата си: Ти ме наказа и бях наказан като неукротено теле. Върни ме при Тебе и ще се обърна, защото Ти, Господи, си мой Бог.</verse>
				<verse number="19">Когато бях върнат, аз съжалих и като бях доведен до вразумяване, удрях се по бедрото. Засрамих се и бях смутен, защото носих укора на младостта си.</verse>
				<verse number="20">Ефрем не Ми ли е скъп син? Не Ми ли е обична рожба? Защото колкото и да говоря против него, все още мисля за него. Затова се смущава душата Ми за него. Сигурно ще се смиля над него, казва Господ.</verse>
				<verse number="21">Постави си пътни знаци, отбележи си пътя със стълбове и насочи сърцето си към онзи път — към пътя, по който си ходила! Върни се, девице Израилева, върни се към тези твои градове.</verse>
				<verse number="22">Докога ще се скиташ насам-натам, дъще отстъпнице? Защото Господ ще извърши нещо ново на земята: жена ще обгърне с любов своя мъж.“</verse>
				<verse number="23">Така казва Господ Вседържител, Бог на Израил: „Когато променя съдбите им, отново ще казват тези думи в земята на Юдея и в градовете ѝ: „Господ да те благослови, жилище на правдата, свята планина!“</verse>
				<verse number="24">И ще населяват Юдея заедно с всичките ѝ градове, земеделци и онези, които ходят със стада.</verse>
				<verse number="25">Защото ще дам сила на изнурената душа и ще наситя всяка изнемощяла душа.“</verse>
				<verse number="26">След това се събудих и размислих — и моят сън ми беше приятен.</verse>
				<verse number="27">„Ето идват дни, казва Господ, когато ще засея дома на Израил и Юдея с човешко семе и със семе на добитък.</verse>
				<verse number="28">И както следях, за да изкоренявам и съкрушавам, да погубвам и разрушавам, така ще бдя над тях, за да градя и да насаждам, казва Господ.</verse>
				<verse number="29">В онези дни няма да казват повече: „Бащите ядоха кисело грозде, а зъбите на децата им изтръпнаха,</verse>
				<verse number="30">но всеки ще умира поради собствената си вина. Всеки човек, който яде кисело грозде, неговите зъби ще изтръпнат“.“</verse>
				<verse number="31">„Ето идват дни, казва Господ, и ще сключа нов завет с Израилевия дом и Юдовия дом;</verse>
				<verse number="32">не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от египетската земя; онзи мой завет те престъпиха, въпреки че бях техен господар, казва Господ.</verse>
				<verse number="33">Но ето завета, който ще сключа с Израилевия дом след онези дни, казва Господ: ще вложа вътре у тях Своя закон и ще го напиша в сърцата им. И ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ.</verse>
				<verse number="34">Тогава няма вече всеки да учи ближния си и всеки — брата си, като казват: „Познайте Господ!“, защото те всички ще Ме знаят — от малък до голям, казва Господ, защото ще простя беззаконията им и повече няма да си спомням греха им.“</verse>
				<verse number="35">Така казва Господ, Който дава слънцето за светлина денем и разпорежда луната и звездите за светлина нощем, Който надига морето и вълните му бушуват. Господ Вседържител е името Му.</verse>
				<verse number="36">„Ако тези наредби престанат да действат пред Мене, казва Господ, то и потомството на Израил ще престане да бъде Мой народ занапред.“</verse>
				<verse number="37">Така казва Господ: „Ако може да се измери небето нагоре и основите на земята да се изследват надолу, то и Аз ще отхвърля цялото Израилево потомство за всичко, което извърши, казва Господ.“</verse>
				<verse number="38">„Ето идват дни, казва Господ, и градът ще бъде възстановен за слава на Господ — от кулата Хананел до ъгловите порти.</verse>
				<verse number="39">И землемерна връв ще се опъне към хълма Гареб, после ще завие към Гоа.</verse>
				<verse number="40">И цялата долина на труповете и на жертвената пепел, и всичките терасирани полета до потока Кедрон, до ъгъла на Конската порта на изток ще бъде вече свята на Господ, няма да се разруши и няма да се съсипе за вечни времена.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="32">
				<verse number="1">Слово, което беше отправено от Господ към Йеремия в десетата година на цар Седекия. Тя беше осемнадесетата година на Навуходоносор.</verse>
				<verse number="2">Тогава войската на вавилонския цар обсаждаше Йерусалим, а пророк Йеремия беше затворен в стражевия двор при двореца на юдейския цар.</verse>
				<verse number="3">юдейският цар Седекия го беше затворил, като го обвини: „Защо ти си казал пророчеството: „Така казва Господ: „Ето Аз ще предам този град в ръцете на вавилонския цар и той ще го завладее,</verse>
				<verse number="4">а юдейският цар Седекия няма да се избави от халдейците, но непременно ще бъде предаден в ръцете на вавилонския цар и ще говори с него лице с лице, и очите му ще гледат неговите очи.</verse>
				<verse number="5">И той ще отведе Седекия във Вавилон, където и ще остане, докато го посетя, казва Господ. Когато воювате срещу халдейците, няма да имате успех“.“</verse>
				<verse number="6">И каза Йеремия: „Господ ми говори и каза:</verse>
				<verse number="7">„Ето Хананел, син на чичо ти Шалум, ще дойде при тебе и ще каже: „Изкупи си нивата ми, която е в Анатот, защото като близък родственик ти имаш правото да я откупиш“.“</verse>
				<verse number="8">Така Хананел, синът на чичо ми, дойде при мене в стражевия двор, както Господ беше казал, и ми рече: „Купи нивата ми, която е в Анатот във Вениаминовата земя, защото твое е правото на наследяване и като родственик ти имаш правото да я откупиш. Купи я.“ И разбрах, че това е според словото на Господ.</verse>
				<verse number="9">Тогава купих нивата, която е в Анатот, от Хананел, сина на чичо ми, и му отмерих седемнадесет сикли сребро.</verse>
				<verse number="10">И написах на книга и я запечатах, повиках свидетели и отмерих на везни среброто според правилото и закона.</verse>
				<verse number="11">Тогава взех записа за покупката: както запечатания, така и отворения.</verse>
				<verse number="12">След това дадох на Варух, син на Нерия, записа за покупката пред Хананел, сина на чичо ми, и пред свидетелите, подписали записа, и пред всички юдеи, които се намираха в стражевия двор.</verse>
				<verse number="13">И заповядах на Варух пред тях:</verse>
				<verse number="14">„Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Вземи записите — запечатания, написан за тази покупка, и отворения — и ги постави в глинен съд, за да се запазят дълго време“.“</verse>
				<verse number="15">Защото така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Пак ще се купуват в тази страна къщи и ниви, и лозя.“</verse>
				<verse number="16">А след като дадох на Варух, син на Нерия, записа за покупката, помолих се на Господ и казах:</verse>
				<verse number="17">„Господи Боже! Ето Ти създаде небето и земята със Своята голяма сила и простряна ръка. Няма нищо невъзможно за Тебе.</verse>
				<verse number="18">Ти проявяваш милост към хиляди и за беззаконието на предците напълно отплащаш на децата им след тях. Боже велики, Чието име е могъщият Господ Вседържител;</verse>
				<verse number="19">Ти, Който си велик по мъдрост и силен по дела, Чиито очи са отворени над всички постъпки на човеците, за да отплащаш на всекиго според постъпките му и според плодовете на делата му;</verse>
				<verse number="20">Ти, Който извърши знамения и чудеса в египетската земя, а вършиш и до днес в Израил и между другите хора, и си си спечелил име, каквото имаш и до днес;</verse>
				<verse number="21">Ти изведе Своя народ Израил от египетската земя със знамения и чудеса, със силна ръка и простряна мишца и при голям ужас за тях</verse>
				<verse number="22">и им даде тази земя, за която на предците им си се заклел да я дадеш на тях — земя, в която текат мляко и мед.</verse>
				<verse number="23">И те дойдоха и я завладяха, но не слушаха Твоя глас и не постъпваха според Твоя закон — да правят, каквото Ти заповядваш. Затова Ти им предизвика цялото това бедствие.</verse>
				<verse number="24">Ето насипите се издигнаха срещу града, за да го завладеят; чрез меч, глад и мор градът се предава в ръцете на халдейците, които воюват против него. И каквото Ти говореше, се изпълни. Ето Ти виждаш!</verse>
				<verse number="25">А въпреки това, Господи Боже, Ти ми каза: „Купи си нивата с пари и повикай свидетели“, макар градът да се предава в ръцете на халдейците.“</verse>
				<verse number="26">И дойде слово Господне към Йеремия:</verse>
				<verse number="27">„Ето Аз съм Господ, Бог на всяко живо създание. Има ли нещо невъзможно за Мене?“</verse>
				<verse number="28">Затова Господ казва така: „Ето Аз ще предам този град в ръцете на халдейците и в ръцете на вавилонския цар Навуходоносор и той ще го превземе.</verse>
				<verse number="29">И халдейците, които воюват против този град, ще дойдат и ще запалят този град с огън, и ще го опожарят: с къщите, на чиито покриви кадяха на Ваал и правеха възлияния на други богове, за да предизвикат гнева Ми.</verse>
				<verse number="30">Защото синовете на Израил и синовете на Юдея от младините си вършеха зло пред очите Ми. Синовете Израилеви Ме огорчаваха с делата на ръцете си, казва Господ.</verse>
				<verse number="31">Защото този град от деня, когато го съградиха, и до днес предизвиква гнева Ми и негодуванието Ми да го отхвърля от лицето Си</verse>
				<verse number="32">заради всичкото зло, което израилтяните и юдеите извършиха да Ме огорчават: те, царете им, първенците им, свещениците им, пророците им, юдейските мъже и йерусалимските жители.</verse>
				<verse number="33">Те се обърнаха с гръб към Мене, а не с лице. И макар че ги поучавах непрестанно, не послушаха и не приеха поука,</verse>
				<verse number="34">но поставиха отвратителните си идоли в дома, назован с Моето име,</verse>
				<verse number="35">и изградиха високите светилища в долината на Еномовия син, за да прекарват през огън синовете и дъщерите си в чест на Молох — нещо, което не съм им заповядвал и на ум не Ми е идвало, че те ще сторят това отвратително нещо, като вкарват в грях Юдея.“</verse>
				<verse number="36">Но сега така казва Господ, Израилевият Бог, за този град, за който вие казвате, че се предава в ръцете на вавилонския цар с меч, глад и мор:</verse>
				<verse number="37">„Ето Аз ще ги събера от всички страни, където ги бях разпилял в гнева Си и в яростта Си, и в голямото Си негодувание. И след като ги върна на това място, ще направя да живеят безопасно.</verse>
				<verse number="38">И те ще бъдат Мой народ, а Аз ще бъдат техният Бог.</verse>
				<verse number="39">И ще им дам един ум и един разсъдък, за да благоговеят пред Мене завинаги — за тяхно добро и за доброто на децата им след тях.</verse>
				<verse number="40">И ще сключа с тях вечен завет, че няма да се откажа от тях да им правя добро, и ще вложа в сърцето им Своя страх, за да не отстъпват от Мене.</verse>
				<verse number="41">И ще се радвам да им правя добро и от все сърце и с цялата Си душа ще ги насадя твърдо в тази земя.“</verse>
				<verse number="42">Защото така казва Господ: „Както докарах върху този народ цялото това голямо бедствие, така Аз ще докарам върху него всичкото добро, което съм му обещал.</verse>
				<verse number="43">Ще се купуват ниви в тая земя, за която вие казвате: „Това е пустиня без жив човек и без добитък, предадена е в ръцете на халдейците.“</verse>
				<verse number="44">Ще купуват ниви с пари, ще написват записи, ще ги подпечатват и ще викат свидетели във Вениаминовата земя и в йерусалимските околности, в юдейските градове и в планинските градове, в градовете на полето и в градовете на юга, защото ще върна пленените от тях, казва Господ.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="33">
				<verse number="1">И ето слово Господне беше изказано към Йеремия втори път, когато той беше все още затворен в стражевия двор:</verse>
				<verse number="2">„Така казва Господ, Който създаде земята, Господ, Който я извая, за да я постави здраво — Господ е името Му:</verse>
				<verse number="3">„Призови Ме и ще ти отговоря, ще ти покажа велики и недостижими неща, които не знаеш.</verse>
				<verse number="4">Защото така казва Господ, Израилевият Бог, за къщите на този град и за дворците на юдейските царе, които се събарят, за да се използват против обсадните насипи и против меча на противника,</verse>
				<verse number="5">но ще се изпълнят от онези, които идват да се сражават против халдейците — с телата на хората, които ще поразя в Своя гняв и ярост, понеже скрих лицето Си от този град заради всичките му нечестия.</verse>
				<verse number="6">Ето ще му донеса оздравяване и лек. Тогава ще ги изцеря и ще им открия изобилие от мир и вярност.</verse>
				<verse number="7">И ще върна пленниците от Юдея и пленниците от Израил и ще ги изградя, както по-рано.</verse>
				<verse number="8">Ще ги очистя от цялата им вина, понеже съгрешиха пред Мене и се разбунтуваха против Мене.</verse>
				<verse number="9">Тогава Йерусалим ще бъде радостно име за Мене, хвала и слава пред всички народи по земята, които ще чуят за всичкото добро, което Аз ще извърша за него. И ще се смаят и разтреперят заради всичкото добро и мира, които ще им даря“.“</verse>
				<verse number="10">Така казва Господ: „На това място, за което казвате: „Пусто е без жив човек и добитък“, в юдейските градове и по йерусалимските улици, които са пусти, без жив човек, без жители и без добитък,</verse>
				<verse number="11">пак ще се чуват глас на радост и глас на веселие, глас на младоженец и глас на невеста, глас на тези, които казват: „Прославяйте Господ Вседържител, защото Господ е благ, защото Неговата милост е вечна“, и глас на тези, които принасят благодарствени жертви в Господния дом, защото Аз ще върна пленниците от тази земя да живеят, както по-рано“, казва Господ.</verse>
				<verse number="12">Така казва Господ Вседържител: „На това място, което е пусто — без жив човек и без добитък, във всичките му градове пак ще има жилища на пастири, които ще прибират стадата си за почивка.</verse>
				<verse number="13">В планинските градове и по градовете в полето, в южните градове и във Вениаминовата земя на север, в околностите на Йерусалим и в градовете на Юдея пак ще минават стада под ръцете на онези, които ги броят“, казва Господ.</verse>
				<verse number="14">„Ето идват дни, казва Господ, когато ще изпълня онова слово за добро, което изрекох за Израилевия дом и за Юдея.</verse>
				<verse number="15">В онези дни и в онова време ще направя да израсте за Давид праведен Потомък и Той ще даде съд и правда на земята.</verse>
				<verse number="16">В онези дни Юдея ще бъде спасена и Йерусалим ще живее в безопасност. И това е името, с което ще се нарича: „Господ е нашата правда“.“</verse>
				<verse number="17">Защото така казва Господ: „Никога няма да престане да има мъж от потомците на Давид, който да седи на престола на Израилевия дом,</verse>
				<verse number="18">нито ще престане да има пред Мене мъж от левитските свещеници, който да принася всеизгаряния и да изгаря хлебни приноси, и да извършва кръвна жертва през всички времена.“</verse>
				<verse number="19">И пак Господне слово беше отправено към Йеремия:</verse>
				<verse number="20">„Така казва Господ: „Ако бихте могли да нарушите завета Ми с деня и завета Ми с нощта, така че денят и нощта да не идват в своето определено време,</verse>
				<verse number="21">тогава биха могли да бъдат нарушени също заветът Ми с Моя служител Давид, така че той да няма син да царува на престола му, както и заветът Ми с Моите служители, левитските свещеници.</verse>
				<verse number="22">Както е неизброимо небесното войнство и е неизмерим морският пясък, така ще размножа потомството на Своя служител Давид и на левитите, които Ми служат“.“</verse>
				<verse number="23">И пак беше отправено слово от Господ към Йеремия:</verse>
				<verse number="24">„Не виждаш ли какво говорят тези хора: „Господ отхвърли двата рода, които беше избрал.“ Така те презират Моя народ, сякаш не е повече народ в техните очи.“</verse>
				<verse number="25">Така казва Господ: „Ако Моят завет с деня и нощта не беше утвърден, ако не бях дал наредбите за небето и земята,</verse>
				<verse number="26">тогава бих отхвърлил потомството на Яков и на Своя служител Давид, така че да не вземам от рода му владетели за потомците на Авраам, Исаак и Яков, защото ще върна пленниците и ще ги помилвам.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="34">
				<verse number="1">Слово, което Господ отправи към Йеремия, когато вавилонският цар Навуходоносор и цялата му войска, и всички царства по земята, които бяха под властта му, и всички народи воюваха против Йерусалим и против всичките градове около него:</verse>
				<verse number="2">„Така казва Господ, Израилевият Бог: „Иди и кажи на юдейския цар Седекия следното: „Така казва Господ: Ето Аз предавам този град в ръката на вавилонския цар и той ще го изгори с огън.</verse>
				<verse number="3">И ти няма да избягаш от неговата ръка, но сигурно ще бъдеш хванат и предаден в ръката му. Тогава твоите очи ще гледат очите на вавилонския цар и той ще ти говори лице в лице, и ти ще отидеш във Вавилон.“</verse>
				<verse number="4">Но чуй думата на Господ, юдейски царю Седекия! Така казва Господ за тебе: „Ти няма да умреш от меч.</verse>
				<verse number="5">Ти ще умреш в мир, но както гориха благоухания за твоите предци, които царуваха преди тебе, така ще горят благоухания за тебе и ще те оплачат: „Горкият господар!“, защото Аз изрекох това слово“, казва Господ.“</verse>
				<verse number="6">Тогава пророк Йеремия предаде тези думи на юдейския цар Седекия в Йерусалим,</verse>
				<verse number="7">докато войската на вавилонския цар воюваше против Йерусалим и против всички останали градове на Юдея — против Лахис и Азека, защото те бяха единствените укрепени градове на Юдея, които бяха останали.</verse>
				<verse number="8">Слово, което дойде от Господ към Йеремия, след като цар Седекия сключи договор с целия народ в Йерусалим, за да обявят освобождаване сред тях:</verse>
				<verse number="9">всеки да пусне на свобода своя роб евреин и всеки — робинята си, така че никой да не държи за роб брата си юдеин.</verse>
				<verse number="10">Тогава всичките първенци и целият народ послушаха, като влязоха в договор: всеки да пусне на свобода роба си и робинята си, така че вече да не ги държат за роби; и ги освободиха.</verse>
				<verse number="11">След това обаче те се отметнаха и си върнаха робите и робините, които бяха пуснали на свобода, и ги принудиха да бъдат отново роби и робини.</verse>
				<verse number="12">Затова дойде слово от Господ към Йеремия:</verse>
				<verse number="13">„Така казва Господ, Израилевият Бог: „Аз сключих завет с предците ви в деня, когато ги изведох от египетската земя, от дома на робството, и казах:</verse>
				<verse number="14">„В края на седмата година освободи брата си евреин, който ти се е продал; когато шест години ти е бил роб, трябва да го пуснеш на свобода от тебе“, но предците ви не послушаха и не Ми обърнаха внимание.</verse>
				<verse number="15">Но ето вие се разкаяхте и извършихте това, което е справедливо в очите Ми, като всеки обяви освобождаването на сънародника си. Тогава сключихте завет пред Мене в дома, който носи Моето име,</verse>
				<verse number="16">но се отметнахте и осквернихте името Ми, като всеки от вас си върна роба и робинята, които бяхте пуснали на свобода, и ги принудихте отново да бъдат ваши роби и робини“.“</verse>
				<verse number="17">Затова така казва Господ: „Вие не Ме послушахте да обявите освобождаване на брата си. И ето, казва Господ, Аз обявявам, че против вас свободно ще действат меч, мор и глад. И участта ви ще всява ужас по всички царства на земята.</verse>
				<verse number="18">Тогава ще предам човеците, които престъпиха завета Ми и не изпълниха думите на завета, който те сключиха пред Мене, като разсякоха жертвеното теле на две и минаха между частите му —</verse>
				<verse number="19">юдейските първенци и йерусалимските управници, и скопците, и свещениците, и целият народ на страната преминаха между частите на телето, —</verse>
				<verse number="20">и ще ги предам в ръцете на враговете им и в ръцете на онези, които искат смъртта им. А труповете им ще бъдат за храна на птиците в небесата и на земните зверове.</verse>
				<verse number="21">Също юдейския цар Седекия и първенците му ще предам в ръцете на враговете им и в ръцете на онези, които искат смъртта им — в ръцете на войската на вавилонския цар, която сега е отстъпила от вас.“</verse>
				<verse number="22">„Ето Аз ще заповядам, казва Господ, и ще ги върна към този град, и те ще се опълчат срещу него, ще го превземат и ще го изгорят с огън. И ще превърна градовете на Юдея в пустиня, без жители в тях.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="35">
				<verse number="1">Слово, което дойде от Господ към Йеремия в дните на юдейския цар Йоаким, син на Йосия:</verse>
				<verse number="2">„Иди в дома на рехавовци и им говори, и ги доведи в една от стаите на Господния дом, и им дай вино!“</verse>
				<verse number="3">Тогава взех Язания, син на Йеремия, Хавацинов син, и братята му, всичките му синове и целия дом на Рехав.</verse>
				<verse number="4">И ги отведох в дома Господен, в стаята на синовете на Ханан, син на Игдалия, Божия човек, която беше до стаята на първенците над стаята на сина на Шалум Маасий, пазача на вратата.</verse>
				<verse number="5">И поставих пред потомците на Рехав стомни, пълни с вино, и чаши и им казах: „Пийте вино!“</verse>
				<verse number="6">Но те казаха: „Няма да пием вино, защото Йонадав, син на баща ни Рехав, ни заповяда: „Не пийте вино вие и потомците ви,</verse>
				<verse number="7">и къщи да не строите, семе да не сеете, лозя да не засаждате и да не притежавате, но живейте в шатри през всичките си дни, за да живеете дълго време на земята, в която сте пришълци“.“</verse>
				<verse number="8">И ние послушахме гласа на Йонадав, сина на праотеца ни Рехав, за всичко, което ни заповяда: да не пием вино през всичките си дни — ние, жените ни, синовете ни и дъщерите ни;</verse>
				<verse number="9">и ние не строим къщи да живеем в тях, нямаме лозя и не засяваме ниви,</verse>
				<verse number="10">но живеем в шатри и се подчиняваме, и вършим всичко, което ни е заповядал баща ни Йонадав.</verse>
				<verse number="11">А когато вавилонският цар Навуходоносор дойде в тази страна, си казахме: „Да отидем в Йерусалим заради халдейската войска и заради арамейската войска; и ето ние живеем в Йерусалим.“</verse>
				<verse number="12">Тогава дойде слово Господне към Йеремия:</verse>
				<verse number="13">„Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Иди и кажи на юдейските мъже и на йерусалимските жители: „Няма ли да вземете поука от това и да се вслушвате в думите Ми“?“, казва Господ.“</verse>
				<verse number="14">„Думите на Йонадав, син на Рехав, който заповяда на потомците си да не пият вино, се изпълняват и до днес — „те не пият вино, защото спазват заповедта на своя праотец, а Аз постоянно ви говорих, но не Ме послушахте.</verse>
				<verse number="15">И непрестанно изпращах при вас всичките Си служители, пророците, да казват: „Обърнете се всеки от лошия си път, поправете делата си и не отивайте при други богове да им служите, и ще живеете в тази страна, която дадох на вас и на вашите предци!“ Но вие не обърнахте внимание и не Ме послушахте.</verse>
				<verse number="16">Макар че потомците на Йонадав, син на Рехав, изпълняват заповедта на своя праотец, която им е дал, този народ не се вслушва в Мене“.“</verse>
				<verse number="17">Затова така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Ето ще докарам върху Юдея и върху всички йерусалимски жители бедствието, за което им говорих, но те не послушаха, призовавах ги, но те не отговаряха.“</verse>
				<verse number="18">А на рода на рехавовци Йеремия рече: „Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Понеже се подчинихте на заповедта на баща си Йонадав и спазвахте всичките му заповеди, и извършвахте всичко, което ви заповяда,</verse>
				<verse number="19">затова така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „От потомците на Йонадав, син на Рехав, няма да престане да има мъж, който да стои пред Мене винаги“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="36">
				<verse number="1">И случи се в четвъртата година на юдейския цар Йоаким, син на Йосия, че беше отправено от Господ това слово към Йеремия:</verse>
				<verse number="2">„Вземи си свитък за писане и напиши на него всичките думи, които ти говорих срещу Израил и срещу Юдея, и срещу всичките народи — от времето, когато започнах да ти говоря, от дните на Йосия до ден днешен!</verse>
				<verse number="3">Може би юдейският народ, като чуе за цялото бедствие, което възнамерявам да му причиня, ще се обърне всеки от пагубния си път, а Аз ще простя вината и греха им.“</verse>
				<verse number="4">Тогава Йеремия повика Варух, син на Нерия, и Варух записа в свитъка от устата на Йеремия всички думи на Господ, които Той му е говорил.</verse>
				<verse number="5">И Йеремия заповяда на Варух и каза: „Аз съм затворен и не мога да вляза в Господния дом,</verse>
				<verse number="6">но ти иди и от свитъка, който записа от устата ми, прочети гласно пред народа в Господния дом в деня на поста, прочети ги гласно също и пред всички юдеи, дошли от градовете си.</verse>
				<verse number="7">Може би те ще принесат молитвата си пред лицето на Господ и ще се обърнат всеки от злия си път, защото големи са гневът и негодуванието, с които Господ заплаши този народ.“</verse>
				<verse number="8">А Варух, син на Нерия, направи всичко, което му заповяда пророк Йеремия — да прочете от книгата думите на Господ в дома Господен.</verse>
				<verse number="9">В петата година на юдейския цар Йоаким, син на Йосия, в деветия месец обявиха пост за целия йерусалимски народ и за целия народ, дошъл от юдейските градове в Йерусалим.</verse>
				<verse number="10">Тогава в Господния дом Варух прочете от свитъка думите на Йеремия в стаята на Гемария, син на писаря Шафан, в горния двор при входа на Новата порта на дома Господен.</verse>
				<verse number="11">Когато Михей, син на Гемария, Шафанов син, чу всичките Господни думи от свитъка,</verse>
				<verse number="12">слезе в царския дворец в стаята на писаря и ето там седяха всички първенци: писарят Елишама и Делаия, син на Шемаия, и Елнатан, син на Ахбор, и Гемария, Шафанов син, и Седекия, син на Ханания, и всички други първенци.</verse>
				<verse number="13">И Михей им съобщи всички думи, които беше чул Варух да чете гласно от свитъка пред народа.</verse>
				<verse number="14">Тогава всички първенци изпратиха Йехуди, сина на Нетания, който е син на Шелемия и внук на Куши, при Варух да каже: „Вземи свитъка, от който прочете гласно пред народа, и ела.“ Така Варух, синът на Нерия, взе свитъка в ръка и дойде при тях.</verse>
				<verse number="15">Тогава му казаха: „Седни и го прочети гласно.“ И Варух го прочете пред тях.</verse>
				<verse number="16">Когато те чуха всичките думи, спогледаха се помежду си ужасени и казаха на Варух: „Трябва непременно да съобщим на царя всички тези думи.“</verse>
				<verse number="17">И попитаха Варух: „Кажи ни как си написал всичките тези думи от неговата уста?“</verse>
				<verse number="18">А Варух им отговори: „Той ми изговаряше с устата си всичките тези думи, а аз записвах с мастило в свитъка.“</verse>
				<verse number="19">Тогава първенците казаха на Варух: „Иди, скрийте се — ти и Йеремия, нека никой не знае къде сте.“</verse>
				<verse number="20">А те отидоха в двора при царя, но свитъка оставиха в стаята на писаря Елишама. И съобщиха на самия цар всички тези думи.</verse>
				<verse number="21">Тогава царят изпрати Йехудий да вземе свитъка и той го взе от стаята на писаря Елишама. И Йехудий го прочете гласно пред царя и пред всичките първенци, които стояха около царя.</verse>
				<verse number="22">А царят седеше в зимния дом. Беше деветият месец и пред него гореше огън в мангала.</verse>
				<verse number="23">И стана така, че след като Йехудий прочиташе три-четири колонки, царят ги отрязваше с писарското ножче и ги хвърляше в огъня на мангала, докато целият свитък изгоря в огъня на мангала.</verse>
				<verse number="24">Но не се уплашиха и не раздраха връхните си дрехи — нито царят, нито някой от служителите му, когато слушаха всички тези думи.</verse>
				<verse number="25">А когато Елнатан, Делаия и Гемария помолиха царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша.</verse>
				<verse number="26">Тогава царят заповяда на царския син Йерахмел и на Сераия, син на Азриел, и на Шелемия, син на Авдеел, да хванат писаря Варух и пророк Йеремия. Но Господ им попречи.</verse>
				<verse number="27">И след като царят изгори свитъка с думите, които Варух записа от устата на Йеремия, Господ отправи към Йеремия това слово:</verse>
				<verse number="28">„Вземи си друг свитък и запиши в него всичките предишни думи, които бяха в първия свитък, който юдейският цар Йоаким изгори,</verse>
				<verse number="29">а на юдейския цар Йоаким кажи: „Така казва Господ: „Ти изгори този свитък, като каза: Защо ти си написал в него, че вавилонският цар непременно ще дойде и ще разори тази страна, и ще унищожи в нея всеки човек и добитък“?</verse>
				<verse number="30">Затова така казва Господ за юдейския цар Йоаким: „Няма да има потомък от него, който да седи на Давидовия престол. И трупът му ще бъде захвърлен на дневния пек и на нощния мраз.</verse>
				<verse number="31">И Аз ще накажа него, потомството му и служителите му за тяхното беззаконие. И ще докарам върху тях, върху йерусалимските жители и юдейските мъже цялото бедствие, което обявих против тях, а те не Ме послушаха“.“</verse>
				<verse number="32">Тогава Йеремия взе друг свитък и го даде на писаря Варух, син на Нерия, който записа на него от устата на Йеремия всичките думи на свитъка, който юдейският цар Йоаким изгори в огън, и още много думи като тези.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="37">
				<verse number="1">И вместо Йехония, Йоакимовия син, се възцари Йосиевият син Седекия, когото вавилонският цар Навуходоносор постави за цар в страната Юдея.</verse>
				<verse number="2">Но нито той, нито сановниците му, нито народът на страната не послушаха думите на Господ, които Той изрече чрез пророк Йеремия.</verse>
				<verse number="3">А цар Седекия изпрати Йехухал, син на Шелемия, и свещеник Цефания, син на Масеия, при пророк Йеремия да кажат: „Моля те, помоли се на Господ, нашия Бог, за нас!“</verse>
				<verse number="4">А Йеремия тогава свободно влизаше и излизаше сред народа, защото още не бяха го затворили.</verse>
				<verse number="5">Тогава фараоновата войска потегли от Египет, а когато халдейците, които обсаждаха Йерусалим, чуха за това, оттеглиха се от Йерусалим.</verse>
				<verse number="6">И беше отправено слово от Господ към пророк Йеремия:</verse>
				<verse number="7">„Така рече Господ, Израилевият Бог: „Тъй кажете на юдейския цар, който ви изпрати до Мене да Ме питате: „Ето фараоновата войска, която излезе да ви помогне, ще се върне в страната си Египет.</verse>
				<verse number="8">А халдейците ще се върнат и ще се сражават против този град, и ще го превземат и изгорят с огън“.“</verse>
				<verse number="9">„Така казва Господ: „Не се лъжете да си казвате: „Халдейците непременно ще се оттеглят от нас“, понеже няма да се оттеглят.</verse>
				<verse number="10">Защото дори да разбиете цялата войска на халдейците, които се сражават против вас, и да останеха само някои от тях ранени по шатрите си, то и те биха станали и изгорили с огън този град“.“</verse>
				<verse number="11">А когато халдейската войска се беше оттеглила от Йерусалим заради фараоновата войска,</verse>
				<verse number="12">тогава Йеремия излезе от Йерусалим, за да отиде във Вениаминовата земя и да се смеси с народа.</verse>
				<verse number="13">И случи се, че когато беше при Вениаминовата порта, там беше началникът на стражата на име Иреия, син на Шелемия, син на Ханания. И той хвана пророка, като каза: „Ти искаш да избягаш при халдейците!“</verse>
				<verse number="14">Но Йеремия отговори: „Лъжа е! Аз не бягам при халдейците.“ Но Иреия не искаше да чуе, хвана Йеремия и го закара при първенците.</verse>
				<verse number="15">Тогава първенците се разгневиха на Йеремия, биха го и го затвориха в тъмница в дома на писаря Йонатан, защото го бяха направили затвор.</verse>
				<verse number="16">Така Йеремия влезе в тъмницата във водоема; и Йеремия остана там много дни.</verse>
				<verse number="17">Тогава цар Седекия изпрати да го доведат и царят го попита тайно в своя дворец: „Има ли слово от Господ?“ А Йеремия отговори: „Има. Ще бъдеш предаден в ръцете на вавилонския цар.“</verse>
				<verse number="18">А Йеремия каза още на цар Седекия: „Какво съм съгрешил спрямо тебе или твоите първенци, или спрямо този народ, че ме затвориха в тъмница?</verse>
				<verse number="19">Къде са вашите пророци, които ти пророкуваха: „вавилонският цар няма да се опълчи против вас и против тази страна“?</verse>
				<verse number="20">А сега, моля те, изслушай ме, господарю мой, царю, нека моята молба да бъде приета от тебе и не ме връщай в дома на писаря Йонатан, за да не умра там.“</verse>
				<verse number="21">Тогава цар Седекия заповяда Йеремия да бъде пазен в стражевия двор. И му даваха по един хляб дневно от улицата на хлебарите, докато се свърши всичкият хляб в града. И така Йеремия оставаше в стражевия двор.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="38">
				<verse number="1">А Матановият син Сафатия, Пасхоровият син Годолия, Юхал, Селепиев син, и Малхиевият син Пасхор чуха думите, които Йеремия говореше на целия народ:</verse>
				<verse number="2">„Така казва Господ: „Който остане да живее в този град, ще умре от меч, от глад и от мор, а който излезе при халдейците, ще остане. Той ще спечели живота си и ще остане жив“.“</verse>
				<verse number="3">Така казва Господ: „Този град ще бъде непременно предаден в ръцете на войската на вавилонския цар и той ще го превземе.“</verse>
				<verse number="4">Тогава първенците казаха на царя: „Този човек трябва да бъде умъртвен, защото прави да отслабнат ръцете на войниците, които са останали в този град, и ръцете на целия народ, като им говори такива думи, защото този човек желае не добруване на този народ, а нещастие.“</verse>
				<verse number="5">А цар Седекия отговори: „Ето той е в ръцете ви, защото царят нищо не може да направи, за да ви спре.“</verse>
				<verse number="6">Тогава хванаха Йеремия и го хвърлиха във водоема на царския син Малхия, който беше в стражевия двор; там спуснаха Йеремия с въжета. А в ямата нямаше вода, но само тиня, така че Йеремия потъна в тинята.</verse>
				<verse number="7">Когато етиопецът Авдемелех, един придворен, който беше в царския двор, чу, че са хвърлили Йеремия във водоема — а царят беше седнал при Вениаминовата порта, —</verse>
				<verse number="8">тогава той излезе от царския дворец и отиде да каже на царя:</verse>
				<verse number="9">„Господарю мой, царю! Лошо постъпиха тези мъже, като направиха това с пророк Йеремия, когото хвърлиха в ямата. Той сигурно ще умре там от глад, защото вече няма хляб в града.“</verse>
				<verse number="10">Тогава царят заповяда на етиопеца Авдемелех: „Вземи със себе си оттук тридесет мъже и извади пророк Йеремия от ямата, преди да е умрял!“</verse>
				<verse number="11">Така Авдемелех взе мъжете със себе си и влезе в царския дворец под дрешника, и взе парчета от овехтели и разкъсани дрехи, които спусна с въже в ямата при Йеремия.</verse>
				<verse number="12">Тогава етиопецът Авдемелех каза на Йеремия: „Постави тези овехтели и разкъсани парчета под мишниците си!“ И Йеремия направи така.</verse>
				<verse number="13">А те изтеглиха с въжетата Йеремия и го извадиха от ямата. Така Йеремия остана в стражевия двор.</verse>
				<verse number="14">Тогава цар Седекия изпрати служители и те доведоха пророк Йеремия при него при третия вход на Господния дом. И царят каза на Йеремия: „Желая да те попитам за нещо. Не скривай нищо от мене!“</verse>
				<verse number="15">А Йеремия отговори на Седекия: „Ако ти известя, няма ли със сигурност да ме предадеш на смърт? А ако те посъветвам, ти няма да ме послушат.“</verse>
				<verse number="16">Затова цар Седекия се закле тайно пред Йеремия: „Както Господ, Който създаде душите ни, е жив, така е сигурно, че няма да те умъртвя, нито ще те предам в ръцете на тези мъже, които искат да те умъртвят.“</verse>
				<verse number="17">Тогава Йеремия каза на Седекия: „Така казва Господ Бог Вседържител, Израилевият Бог: „Ако ти излезеш при първенците на вавилонския цар, ще останеш жив и този град няма да бъде опожарен с огън — ти ще оцелееш заедно с дома си.</verse>
				<verse number="18">Но ако не излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава този град ще бъде предаден в ръцете на халдейците и те ще го изгорят с огън, а и ти няма да се изплъзнеш от ръцете им“.“</verse>
				<verse number="19">Но цар Седекия отговори на Йеремия: „Аз се боя от юдеите, които преминаха към халдейците, да не би халдейците да ме предадат в ръцете им и те да издевателстват над мене“.</verse>
				<verse number="20">А Йеремия му рече: „Няма да те предадат. Моля, послушай Господния глас за това, което аз ти говоря, и ще бъде добре за тебе, и ти сам ще останеш жив.</verse>
				<verse number="21">Но ако ти откажеш да излезеш, ето словото, което Господ ми откри:</verse>
				<verse number="22">„Всичките жени, които са останали в двореца на юдейския цар, ще бъдат отведени при първенците на вавилонския цар и ще кажат: „Твоите доверени хора те измамиха и ти надделяха, а сега, когато краката ти потънаха в тиня, те се отдръпнаха от тебе.“</verse>
				<verse number="23">И всички твои жени и децата ти ще бъдат отведени при халдейците. И ти няма да се избавиш от ръцете им, защото ще бъдеш хванат от вавилонския цар, а този град ще бъде изгорен с огън“.“</verse>
				<verse number="24">Тогава Седекия каза на Йеремия: „Никой не бива да научи за тези разменени думи и ти няма да умреш.</verse>
				<verse number="25">Но ако първенците чуят, че съм говорил с тебе, и дойдат при тебе и ти рекат: „Кажи ни какво каза ти на царя? Не скривай нищо от нас, няма да те убием. За какво ти говори царят?“,</verse>
				<verse number="26">тогава им кажи: „Предадох на царя своята молба: да не ме връща в дома на Йонатан, да умра там“.“</verse>
				<verse number="27">Когато всички първенци дойдоха при Йеремия и го попитаха, той им съобщи всички тези думи, които царят му заповяда. Така те спряха да го разпитват, понеже никой нищо не беше чул.</verse>
				<verse number="28">А Йеремия остана в стражевия двор до деня, когато Йерусалим беше превзет.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="39">
				<verse number="1">В деветата година на юдейския цар Седекия, в десетия месец, вавилонският цар Навуходоносор дойде с цялата си войска против Йерусалим и го обсади.</verse>
				<verse number="2">И в единадесетата година на Седекия, в деветия ден на четвъртия месец, пробиха стената на града.</verse>
				<verse number="3">Тогава в него влязоха всички първенци на вавилонския цар — Самгар-Нево, началникът на скопците Сарсехим, главният маг Нергал-Шарецер и всички други велможи на вавилонския цар, и се разположиха при Средната порта.</verse>
				<verse number="4">Когато юдейският цар Седекия и всичките му войници ги видяха, побягнаха и през нощта излязоха от града през царската градина, през портата между двете стени, и се запътиха към Йорданската долина.</verse>
				<verse number="5">Но войската на халдейците ги преследваше и застигнаха Седекия в равнината на Йерихон. Хванаха го и го заведоха в Ривла, в земята Емат, при вавилонския цар Навуходоносор, където той произнесе присъда над него.</verse>
				<verse number="6">Тогава вавилонският цар закла синовете на Седекия пред очите му в Ривла. вавилонският цар закла и всички юдейски знатни хора,</verse>
				<verse number="7">а на Седекия избоде очите и го окова с окови, за да го закара във Вавилон.</verse>
				<verse number="8">Тогава халдейците изгориха царския дворец и къщите на народа и разрушиха йерусалимските стени.</verse>
				<verse number="9">И началникът на телохранителите Навузардан закара в плен във Вавилон народа, който беше останал в града — избягалите при него и оцелелия народ.</verse>
				<verse number="10">Но началникът на телохранителите Навузардан остави в юдейската земя бедния народ, който нямаше нищо, и същевременно му даде лозя и ниви.</verse>
				<verse number="11">А вавилонският цар Навуходоносор беше поръчал на началника на телохранителите Навузардан за Йеремия:</verse>
				<verse number="12">„Вземи го и се грижи за него, и не му прави нищо лошо, но постъпвай с него, както той ти каже.“</verse>
				<verse number="13">Тогава началникът на телохранителите Навузардан, както и началникът на скопците Небушазбан, началникът на магите Нергал-Шарецер и всички военачалници на вавилонския цар,</verse>
				<verse number="14">изпратиха да вземат Йеремия от стражевия двор и го предадоха на Годолия, син на Ахикам, Шафановия син, за да го заведат в една къща; и той живееше сред народа.</verse>
				<verse number="15">А докато Йеремия все още беше затворен в стражевия двор, дойде слово от Господ към него:</verse>
				<verse number="16">„Иди и кажи на етиопеца Авдемелех: „Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Ето Аз ще направя да се сбъднат думите Ми за този град — за зло, а не за добруване. И те ще се сбъднат в оня ден пред очите ти,</verse>
				<verse number="17">но тебе ще те избавя в оня ден, казва Господ, и няма да бъдеш предаден в ръцете на хората, от които се боиш.</verse>
				<verse number="18">Защото непременно ще те избавя и ти няма да паднеш от меч, но животът ти ще бъде като придобивка за тебе, понеже се уповаваш на Мене, казва Господ“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="40">
				<verse number="1">Слово, което Господ отправи към Йеремия, след като началникът на телохранителите Навузардан го пусна от Рама, където го беше взел окован с вериги сред всички пленени йерусалимци и юдеи, които бяха откарвани във Вавилон.</verse>
				<verse number="2">Когато началникът на телохранителите намери Йеремия, му каза: „Господ, твоят Бог, изрече това зло против това място.</verse>
				<verse number="3">И Господ допусна и извърши, каквото каза. Защото съгрешихте пред Господ и не послушахте гласа Му, затова ви постигнаха тези неща.</verse>
				<verse number="4">А сега, ето днес те освобождавам от веригите, които са на ръцете ти. Ако приемеш да дойдеш с мене във Вавилон, ела и аз ще се грижа за тебе, но ако не приемаш да дойдеш с мене във Вавилон, остани си. Виж цялата страна, която е пред тебе: където ти е добре и ти харесва да отидеш, там иди!“</verse>
				<verse number="5">Но Йеремия все още не тръгваше и тогава Навузардан му каза: „Върни се тогава при Годолия, син на Ахикам, Шафановия син, когото вавилонският цар постави управител на юдейските градове, и остани с него сред народа или иди, където ти харесва да отидеш.“ И началникът на телохранителите му даде храна и подарък и го остави да си върви.</verse>
				<verse number="6">Тогава Йеремия отиде при Ахикамовия син Годолия в Масифа и живееше при него сред народа, който беше останал в страната.</verse>
				<verse number="7">А когато всички юдейски военачалници, които бяха на полето — те и техните мъже, чуха, че вавилонският цар е поставил Годолия, син на Ахикам, управител на страната и че на него е поверил мъже, жени и деца от най-бедните в страната — от онези, които не бяха откарани в плен във Вавилон,</verse>
				<verse number="8">тогава дойдоха при Годолия в Масифа: Исмаил, син на Натания, Йоханан и Йонатан, синове на Карея, Сераия, син на Танхумет, синовете на нетофатеца Ефай и Йезания, син на един маахатец, заедно със своите мъже.</verse>
				<verse number="9">А Годолия, син на Ахикам, Шафановия син, се закле пред тях и пред техните мъже: „Не се страхувайте да служите на халдейците. Останете в страната и служете на вавилонския цар, и ще бъдете добре.</verse>
				<verse number="10">И ето аз ще стоя в Масифа, за да ви представям пред халдейците, които ще идват при нас. А вие събирайте вино и летни плодове, и маслиново масло, и ги слагайте в съдовете си, и живейте в градовете си, които отново населявате.“</verse>
				<verse number="11">Също и всички юдеи, които бяха в Моав и при амонците, и в Едом, и по всичките области, когато чуха, че вавилонският цар оставил част от юдеите и поставил над тях Годолия, сина на Ахикам, Шафановия син,</verse>
				<verse number="12">тогава всички юдеи се завърнаха от местата, в които бяха прогонени, в юдейската земя при Годолия в Масифа, където събраха доста много вино и летни плодове.</verse>
				<verse number="13">А Йоханан, син на Карея, и всичките военачалници, които бяха на полето, дойдоха при Годолия в Масифа и му казаха:</verse>
				<verse number="14">„Знаеш ли, че амонският цар Ваалис е пратил Нетаниевия син Исмаил да те убие?“ Но Годолия, Ахикамовият син, не им повярва.</verse>
				<verse number="15">А Йоханан, син на Карея, говори и тайно на Годолия в Масифа: „Нека да ида, моля те, и да убия Исмаил, Нетаниевия син. И никой няма да узнае. Защо той да отнеме живота ти и така всички юдеи, които са се събрали около тебе, да се разпилеят и останалите юдеи да загинат?“</verse>
				<verse number="16">Но Годолия, син на Ахикам, каза на Йоханан, сина на Карея: „Не прави това нещо, защото ти говориш лъжа за Исмаил!“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="41">
				<verse number="1">В седмия месец Исмаил, сина на Нетания, Елишамов син, царски потомък и един от царските велможи, и десет мъже с него дойдоха при Годолия, Ахикамовия син, в Масифа и ядоха заедно хляб в Масифа.</verse>
				<verse number="2">Тогава станаха Исмаил, Нетаниевият син, и десетте мъже, които бяха с него, и прободоха с меч Годолия, син на Ахикам, Шафановия син, като убиха този, когото вавилонският цар беше поставил за управител на страната.</verse>
				<verse number="3">И Исмаил изби всичките юдеи, които бяха с него, с Годолия, в Масифа, и халдейските военни, които се намираха там.</verse>
				<verse number="4">И случи се на втория ден след убиването на Годолия, за което никой не знаеше —</verse>
				<verse number="5">осемдесет души от Сихем, от Силом и от Самария с обръснати бради и раздрани дрехи, и с нарези в знак на скръб дойдоха с жертвен принос и ливан в ръка, за да ги принесат в разрушения Господен дом.</verse>
				<verse number="6">А Нетаниевият син Исмаил излезе от Масифа да ги посрещне, като вървеше и плачеше. И когато ги срещна, каза им: „Влезте при Ахикамовия син Годолия.“</verse>
				<verse number="7">И когато влязоха посред града, Нетаниевият син Исмаил със своите мъже ги закла и ги хвърли в ров.</verse>
				<verse number="8">А между тях имаше десет души, които казаха на Исмаил: „Не ни убивай, защото имаме скрити на полето жито и ечемик, и маслиново масло, и мед.“ Така той се въздържа и не ги уби заедно с другите.</verse>
				<verse number="9">А ровът, където Исмаил хвърли всички трупове на мъжете, които изби заедно с Годолия, беше същият, който цар Аса направи от страх от израилския цар Ваас. Нетаниевият син Исмаил го напълни с убитите.</verse>
				<verse number="10">Тогава Исмаил подкара всички останали от народа, който беше в Масифа — царските дъщери и целия народ, останал в Масифа, които началникът на телохранителите Навузардан повери на Годолия, Ахикамовия син. Нетаниевият син Исмаил ги взе в плен и тръгна да отиде при амонците.</verse>
				<verse number="11">Но когато Йоханан, син на Карея, и всичките военачалници, които бяха с него, чуха за всички злодеяния, които беше извършил Исмаил, Нетаниевият син,</verse>
				<verse number="12">взеха всичките си мъже и отидоха да се бият с Нетаниевия син Исмаил. И го настигнаха при големия водоем в Гаваон.</verse>
				<verse number="13">И стана така, че когато целият народ, който беше пленен от Исмаил, видя Йоханан, син на Карея, и военачалниците, които бяха с него, се зарадва.</verse>
				<verse number="14">Тогава целият народ, който Исмаил беше подкарал от Масифа, се обърна и отиде на страната на Йоханан, син на Карея.</verse>
				<verse number="15">А Исмаил, Нетаниевият син, избяга от Йоанан с осем души и отиде при амонците.</verse>
				<verse number="16">Тогава Йоханан, син на Карея, и всичките военачалници взеха от Масифа целия народ, който избавиха от Исмаил, Нетаниевия син, след като той беше убил Годолия, Ахикамов син — военни и жени, деца и скопци, които Йоханан беше върнал от Гаваон,</verse>
				<verse number="17">и отидоха в Химам, който е до Витлеем, за да избягат оттам в Египет</verse>
				<verse number="18">заради халдейците, защото се бояха от тях, след като Исмаил, син на Нетания, беше убил Годолия, син на Ахикам, когото вавилонският цар беше поставил управител на страната.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="42">
				<verse number="1">Тогава всички военачалници и Йоханан, син на Карея, и Йезания, син на Хошаия, и целият народ — малки и големи — дойдоха</verse>
				<verse number="2">и казаха на пророк Йеремия: „Молим те, нека молбата ни бъде приятна пред тебе! Помоли се на Господ, своя Бог, за нас и за тези, които останаха! Защото останахме малцина от многото, както твоите очи виждат.</verse>
				<verse number="3">Нека Господ, твоят Бог, ни покаже пътя, по който да вървим, и какво трябва да правим.“</verse>
				<verse number="4">А пророк Йеремия им рече: „Добре, съгласен съм. Ще се помоля на Господ, вашия Бог, както искате; и каквото ви отговори Господ, ще ви го съобщя. Нищо няма да скрия от вас.“</verse>
				<verse number="5">Тогава те казаха на Йеремия: „Нека Господ бъде верен и истинен свидетел помежду ни, че наистина ще постъпим според словото, с което Господ, твоят Бог, те изпрати при нас.</verse>
				<verse number="6">И добро да бъде, и лошо, ще послушаме гласа на Господ, нашия Бог, при Когото ние те изпращаме, за да ни бъде добре, когато се вслушваме в гласа на Господ, нашия Бог.“</verse>
				<verse number="7">И случи се, че след десет дена дойде слово от Господ към Йеремия.</verse>
				<verse number="8">Тогава той повика Йоханан, син на Карея, и всички военачалници, които бяха с него, и целия народ от малък до голям,</verse>
				<verse number="9">и им рече: „Така казва Господ, Израилевият Бог, при Когото ме пратихте, за да поднеса пред Него вашата молба:</verse>
				<verse number="10">„Ако останете в тази земя, тогава ще ви съградя, а няма да ви разоря, и ще ви насадя, а няма да ви изкореня, защото съжалих за бедствието, което ви сторих.</verse>
				<verse number="11">Не се бойте от вавилонския цар, от когото се страхувате. Не се бойте от него, казва Господ, защото Аз съм с вас, за да ви спася и избавя от ръката му.</verse>
				<verse number="12">Ще ви окажа милост и той ще се смили над вас и ще ви върне в земята ви“.</verse>
				<verse number="13">Но ако вие кажете: „Не искаме да останем в тази земя“, и не се вслушате в гласа на Господ, вашия Бог,</verse>
				<verse number="14">и речете: „Не! Ние ще отидем в египетската земя, където няма да видим война и няма да чуем звук на тръба, и няма да огладнеем за хляб, и там ще живеем“,</verse>
				<verse number="15">тогава слушайте словото от Господ вие, останалите юдеи! Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Ако вие решите и тръгнете да влезете в Египет, и отидете да живеете там,</verse>
				<verse number="16">тогава мечът, от който се боите, ще ви застигне в египетската земя, а гладът, от който се страхувате, ще ви преследва там, в египетската земя, и там ще измрете.</verse>
				<verse number="17">Така ще стане с всички мъже, които решат да отидат в Египет и да живеят там: те ще умрат от меч, от глад и от мор. И няма да остане никой от тях, и няма да избегне бедствието, което Аз ще докарам върху тях“.“</verse>
				<verse number="18">Защото така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Както се изляха гневът Ми и яростта Ми върху йерусалимските жители, така ще излея яростта Си върху вас, когато отидете в Египет. И ще бъдете за проклятие и ужас, за позор и присмех и няма вече да видите тези места.“</verse>
				<verse number="19">Господ говори за вас, останалите юдеи: „Не отивайте в Египет! Знайте добре, че днес съм ви предупредил.“</verse>
				<verse number="20">Защото постъпихте измамно против самите себе си, когато ме изпратихте при Господ, вашия Бог, с думите: „Помоли се на Господ, нашия Бог, за нас и ни предай всичко, което каже Господ, нашият Бог, и ще го сторим.“</verse>
				<verse number="21">А днес аз ви съобщих, но не послушахте гласа на Господ, вашия Бог, и всичко онова, с което Той ме изпрати при вас.</verse>
				<verse number="22">И така, знайте добре, че ще измрете от меч, от глад и от мор на мястото, където искате да отидете и да живеете.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="43">
				<verse number="1">И случи се, когато Йеремия привърши да говори на целия народ всичките думи на Господ, техния Бог, всички тези думи, с които Господ, техният Бог, го беше изпратил,</verse>
				<verse number="2">тогава Азария, син на Осаия, и Йоханан, син на Карея, и всички високомерни мъже казаха на Йеремия: „Ти говориш лъжа. Господ, нашият Бог, не те е изпратил да кажеш: „Не отивайте в Египет да живеете там!</verse>
				<verse number="3">Но Нериевият син Варух те подбужда против нас, за да ни предадеш в ръцете на халдейците да ни убият или да ни отведат в плен във Вавилон“.“</verse>
				<verse number="4">Така Йоханан, син на Карея, и военачалниците, и целият народ не послушаха Господния глас да останат в Ююдейската земя,</verse>
				<verse number="5">но Йоханан, син на Карея, и всички военачалници взеха всичките останали юдеи, които се бяха върнали от всичките народи, където бяха разпръснати, за да живеят в юдейската земя —</verse>
				<verse number="6">мъжете, жените, децата и царските дъщери, и всички онези, които началникът на телохранителите Навузардан беше оставил при Годолия, син на Ахикам, Шафановия син, — както и пророк Йеремия, и Нериевия син Варух,</verse>
				<verse number="7">и отидоха в египетската земя. Те не послушаха Господния глас, а отидоха в Тафнес.</verse>
				<verse number="8">Тогава дойде слово от Господ към Йеремия в Тафнес:</verse>
				<verse number="9">„Вземи в ръцете си големи камъни и пред очите на Ююдейските мъже ги скрий в хоросанената настилка, която е при входа на фараоновия дворец в Тафнес,</verse>
				<verse number="10">и им кажи: „Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Ето Аз ще изпратя и ще взема слугата Си, вавилонския цар Навуходоносор, и ще поставя престола му върху тези камъни, които скрих, и той ще разпъне върху тях своята шатра.</verse>
				<verse number="11">Той ще дойде и ще порази египетската страна: който е за смърт, ще накаже със смърт, който е за плен, да отиде в плен, а който е за меч, да бъде посечен с меч.</verse>
				<verse number="12">И Аз ще запаля с огън капищата на египетските богове и той ще ги изгори, а тях ще плени. Тогава ще се облече с египетската земя, както пастир облича дрехата си, и ще излезе оттам необезпокояван.</verse>
				<verse number="13">И ще строши обелиските, които са в капището на Ветсамис в египетската земя, а капищата на египетските богове ще изгори с огън“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="44">
				<verse number="1">Слово, което Господ отправи към Йеремия за всичките юдеи, които живееха в египетската земя, заселени в Мигдол, в Тафнес, в Мемфис и в страната Патрос:</verse>
				<verse number="2">„Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Вие видяхте цялото бедствие, което изпратих върху Йерусалим и върху всички юдейски градове. И ето те сега са пусти и няма кой да живее в тях</verse>
				<verse number="3">заради нечестието им, което те извършиха, като Ме огорчаваха и отиваха да кадят и да служат на други богове, които не познаваха — нито те, нито вие, нито бащите ви.</verse>
				<verse number="4">Аз пращах при вас всички Свои служители — пророците, постоянно ги изпращах, като казвах: „Не вършете това гнусно нещо, което ненавиждам.“</verse>
				<verse number="5">Но те не дадоха ухо и не послушаха да се отвърнат от нечестието си и да не принасят жертви на други богове.</verse>
				<verse number="6">Затова Моето негодувание и Моят гняв се изляха и се разгоряха по юдейските градове и по улиците на Йерусалим, и те бяха разорени и пусти, както са и днес“.“</verse>
				<verse number="7">А сега така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Защо причинявате това голямо зло на своя живот, като изтребвате сред вас мъж и жена, дете и кърмаче сред Юдея и да не остане никой от вас?</verse>
				<verse number="8">Защо Ме огорчавате с делата на ръцете си, като принасяте жертви на чужди богове в египетската земя, в която вие дойдохте да живеете, та да бъдете погубени и да станете за проклятие и укор сред всички народи по земята?</verse>
				<verse number="9">Забравихте ли нечестието на вашите бащи и нечестието на юдейските царе, а и вашето собствено нечестие, и нечестието на жените ви, което вършихте по юдейската земя и по йерусалимските улици?</verse>
				<verse number="10">Не се смириха те и до днес, не се боят, нито постъпват според закона Ми и според разпоредбите Ми, които дадох лично на вас и на предците ви.“</verse>
				<verse number="11">Затова Господ Вседържител, Израилевият Бог, казва: „Ето Аз Самият ще се насоча против вас за бедствие и за погубването на цяла Юдея.</verse>
				<verse number="12">И ще взема останалите юдеи, които тръгнаха да отидат и да се заселят в египетската земя, и ще паднат от меч, ще загинат от глад — от незначителен до големец ще умрат от меч и от глад. И ще бъдат за проклятие и ужас, за позор и укор.</verse>
				<verse number="13">Защото ще накажа ония, които живеят в египетската земя, както наказах Йерусалим с меч, глад и мор,</verse>
				<verse number="14">така че никой от останалите юдеи, които отидоха да живеят в египетската земя, няма да избегне и да оцелее и да се върне в юдейската земя, към която жадуват да се върнат и да живеят там, защото няма да се върнат освен някои бегълци.“</verse>
				<verse number="15">Тогава всички мъже, които знаеха, че жените им кадят на други богове, и всички жени, които стояха там, събрани в голямо множество, и целият юдейски народ, който живееше в египетската земя в Патрос, отговориха на Йеремия следното:</verse>
				<verse number="16">„А колкото до думите, които ни наговори от името на Господ, няма да те послушаме,</verse>
				<verse number="17">но ще продължим да вършим всичко, за което сме дали обет: ще кадим на богинята — небесна царица, и ще ѝ правим възлияния, както сме вършили ние и предците ни, и първенците ни по юдейските градове и по йерусалимските улици, защото тогава ядяхме хляб до насита, добре ни беше и бедствие не видяхме.</verse>
				<verse number="18">Но откакто престанахме да кадим на богинята — небесна царица и да ѝ правим възлияния, бяхме лишени от всичко и гинем от меч и глад.“</verse>
				<verse number="19">А жените казваха: „И когато ние кадяхме на богинята — небесна царица, и възлияния ѝ правехме, нима без одобрението на нашите мъже ѝ правехме жертвени питки с нейно изображение и принасяхме възлияния?“</verse>
				<verse number="20">Тогава Йеремия каза на целия народ — на мъжете и на жените, на целия народ, който му отговаряше, така:</verse>
				<verse number="21">„Нима Господ не помни кадилните жертви, която кадяхте в юдейските градове и по йерусалимските улици — вие и предците ви, царете и първенците ви, и народът на страната? Нима не си спомня?</verse>
				<verse number="22">Когато Господ не можеше повече да понася вашите лоши и отвратителни дела, които вършехте, земята ви запустя и стана за ужас и проклятие без жители, както е и днес.</verse>
				<verse number="23">Понеже кадяхте и съгрешавахте против Господ, и не послушахте гласа на Господ, и не постъпвахте според закона Му и според наредбите и съветите Му, затова ви постигна това бедствие, както е в този ден.“</verse>
				<verse number="24">По-нататък Йеремия каза на целия народ и на всички жени: „Чуйте думите на Господ, всички юдеи, които сте в египетската земя!</verse>
				<verse number="25">Така говори Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Вие и жените ви не само говорехте с устата си, но вършехте и с ръцете си, като казвахте: „Непременно ще изпълним оброците си, които обещахме, да кадим на богинята — небесна царица, и да правим възлияния.“ Добре, потвърждавайте оброците си и изпълнявайте оброците си“!“</verse>
				<verse number="26">Затова чуйте словото на Господ вие, всички юдеи, които живеете в египетската земя: „Ето Аз се заклех във великото Си име, казва Господ, че в цялата египетска земя името Ми ще престане вече да се произнася от устата на който и да е мъж юдеин, който да казва: „Жив е Господ Бог!“</verse>
				<verse number="27">Ето Аз бдя над тях за гибел, а не за добро и всички юдеи, които са в египетската земя, ще загинат от меч и глад, докато бъдат съвсем изтребени.</verse>
				<verse number="28">И малцина ще са онези, които ще се отърват от меча и ще се върнат от египетската земя в юдейската земя. Тогава всички останали юдеи, които отидоха да живеят в египетската земя, ще разберат чии думи ще се сбъднат — Моите или техните.</verse>
				<verse number="29">И това ще бъде знамението за вас, казва Господ, че Аз ще ви накажа на това място, за да разберете, че думите Ми против вас за бедствие непременно ще се сбъднат.“</verse>
				<verse number="30">Така казва Господ: „Ето Аз ще предам фараон Хофра, египетския цар, в ръцете на враговете му и в ръцете на онези, които искат да го убият, както предадох юдейския цар Седекия в ръцете на врага му, вавилонския цар Навуходоносор, който искаше да го убие.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="45">
				<verse number="1">Слово, което пророк Йеремия изрече към Нериевия син Варух, когато той записа в свитък тези думи, лично изговорени от Йеремия в четвъртата година на юдейския цар Йоаким, Йосиев син:</verse>
				<verse number="2">„Така казва Господ, Израилевият Бог, за тебе, Варух:</verse>
				<verse number="3">„Ти казваш: „Горко ми, защото Господ прибави скръб към болката ми! Аз въздишам и не намирам покой“.“</verse>
				<verse number="4">Така му кажи: „Тъй казва Господ: „Ето, което съм построил, Самият Аз ще съборя и каквото съм насадил, Аз ще изкореня — цялата тази земя.</verse>
				<verse number="5">А ти очакваш големи неща за себе си. Не очаквай! Защото Аз ще изпратя бедствие върху всяко същество, казва Господ, а на тебе ще оставя живота ти като плячка навред, където и да отидеш“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="46">
				<verse number="1">Слово против народите, което Господ отправи към пророк Йеремия.</verse>
				<verse number="2">За Египет. За войската на египетския цар, фараона Нехао, която беше край Ефрат при Кархемис и която вавилонският цар Навуходоносор разби в четвъртата година на юдейския цар Йоаким, син на Йосия:</verse>
				<verse number="3">„Пригответе малки и големи щитове и влизайте в бой!</verse>
				<verse number="4">Впрягайте конете в колесниците, възсядайте! Заемете места с шлемове на главите си, острете копия, надявайте брони!</verse>
				<verse number="5">Защо ги виждам уплашени да се оттеглят назад? Силните им бойци са сломени. Те се уплашиха и отстъпиха назад. Бягат бързо и не се обръщат — и ужас е отвред! — казва Господ.</verse>
				<verse number="6">Бързият не може да избяга и силният няма да се избави. На север при реката Ефрат ще се спънат и ще паднат.</verse>
				<verse number="7">Кой е този, който се надига като Нил, чиито води се вълнуват като буйни потоци?</verse>
				<verse number="8">Египет се надига като река и водите му се вълнуват като буйни потоци, и той казва: „Ще се надигна, ще покрия земята, ще погубя града и жителите в него.“</verse>
				<verse number="9">Напред, коне! Карайте бясно, колесници! Нека излязат напред юнаците от Куш и от Либия, грабнали щитове, и либийци, които държат и опъват лъкове!</verse>
				<verse number="10">Защото този ден е на Господ, на Бог Вседържител — ден на възмездие, за да отмъсти на враждуващите с Него. И меч ще ги изпояде, ще се насити и ще се опие с кръвта им, защото Господ, Бог Вседържител, приготвя жертвоприношение в северната страна при река Ефрат.</verse>
				<verse number="11">Иди горе в Галаад и вземи балсам, девице, дъщеря египетска, но напразно ще търсиш лекарства, защото няма изцерение за тебе.</verse>
				<verse number="12">Народите чуха за твоя срам, а земята се изпълни с твоя писък, защото юнак с юнак се сблъсква и заедно падат двамата.“</verse>
				<verse number="13">Слово, което Господ изговори към пророк Йеремия за това, как вавилонският цар Навуходоносор ще дойде да порази египетската земя:</verse>
				<verse number="14">„Съобщете в Египет и разгласете в Мигдол, разгласете и в Мемфис, и в Тафнес. Кажете: „Заеми позиция и се приготви за битка, защото мечът изяде онези, които са около тебе.</verse>
				<verse number="15">Защо са повалени твоите силни воини? Не устояха, защото Господ ги порази.</verse>
				<verse number="16">Той направи мнозина да падат и да се струпват един върху друг.“ Тогава казваха: „Станете да се върнем при нашия народ, в родната си земя, далече от пагубния меч.“</verse>
				<verse number="17">Те викаха там: „Фараонът, египетският цар, е празна работа. Той пропусна определеното време.“</verse>
				<verse number="18">Жив съм Аз, казва Царят, Чието име е Господ Вседържител. Както Тавор е сред планини и както Кармил е край море, така със сигурност Той ще дойде.</verse>
				<verse number="19">Дъще, която живееш в Египет, приготви се за плен! Защото Мемфис ще опустее, ще лежи в развалини без жители.</verse>
				<verse number="20">Египет е като хубава телица, но стършел идва за него от север, идва.</verse>
				<verse number="21">И неговите наемници са посред него като охранени телета, защото и те се обърнаха и побягнаха заедно, не устояха, понеже денят на тяхната разруха дойде върху тях, дойде времето на наказанието им.</verse>
				<verse number="22">Гласът му е като съскане на змия, защото враговете напредват мощно и идват срещу него с брадви като дървосекачи.</verse>
				<verse number="23">Ще изсекат гората му, казва Господ, макар да е непроходима, защото са по-много от скакалци и са безброй.</verse>
				<verse number="24">египетската дъщеря ще бъде посрамена, ще бъде предадена в ръката на народа от север.“</verse>
				<verse number="25">Господ Вседържител, Израилевият Бог, казва: „Ето Аз ще накажа Амон на Тива и фараона, и Египет, боговете му и неговите царе — фараона и онези, които се надяват на него.</verse>
				<verse number="26">И ще ги предам в ръцете на онези, които искат да ги убият, в ръцете на вавилонския цар Навуходоносор и в ръцете на слугите му. Но след това Египет ще бъде населен, както в предишните дни, казва Господ.</verse>
				<verse number="27">Не се бой, служителю Мой Якове, не се страхувай, Израилю, защото, ето Аз ще те избавя от далечната страна и твоето потомство — от земята, където е в плен. Яков ще се върне и ще живее в мир, ще се успокои и никой няма да го заплашва.</verse>
				<verse number="28">Не се бой, служителю Мой Якове, казва Господ, защото Аз съм с тебе. Дори и да изтребя всички народи, при които съм те отвел, тебе обаче няма да погубя; ще те накажа с мярка, но няма да те оставя съвсем ненаказан.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="47">
				<verse number="1">Слово, което Господ отправи към пророк Йеремия за филистимците, преди фараонът да разори Газа:</verse>
				<verse number="2">„Така казва Господ: „Ето води идват от север и ще станат наводняващ порой, ще потопят страната и всичко, което я изпълва — града и онези, които живеят в него. Тогава хората ще викнат и всички обитатели на страната ще заридаят.</verse>
				<verse number="3">От шумния тропот на копитата на яките му коне, от трясъка на колесниците му, от тътнежа на колелата му бащите няма да се обръщат да гледат децата си, понеже ръцете им ще отпаднат</verse>
				<verse number="4">заради деня на възмездието, който настъпва, за да съсипе всички филистимци, да отнеме от Тир и Сидон всеки останал съюзник, защото Господ ще разори филистимците, останалите от остров Кафтор.</verse>
				<verse number="5">Газа се острига от скръб, Аскалон загина. Колко дълго ще се стрижете в печал вие от анакитците, които останахте във филистимската равнина?</verse>
				<verse number="6">О, мечо Господен, докога ще сечеш, няма ли да почиваш? Върни се в ножницата, успокой се и се умири!</verse>
				<verse number="7">Но как може да си почине, когато Господ му даде заповед против Аскалон и против морското крайбрежие? Той го насочи натам“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="48">
				<verse number="1">За Моав. Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Горко на Нево, защото е опустошен! Кириатаим е посрамен, превзет е. Мисгав е опозорен и разорен.</verse>
				<verse number="2">Моав няма вече да бъде прославян. В Есевон замислиха зло против него: „Да отидем да го изтребим и повече да не е народ.“ Също и ти, Мадмен, ще занемееш. Меч ще те преследва.</verse>
				<verse number="3">Чуйте! Писък се носи от Оронаим. Опустошение и голямо разорение!</verse>
				<verse number="4">Моав е в разруха. Децата му пищят.</verse>
				<verse number="5">Защото по нанагорнището на Лухит плачат, докато се изкачват; по нанадолнището на Оронаим неприятелите чуват писъци заради разорението.</verse>
				<verse number="6">Бягайте, спасявайте живота си! И бъдете като храст в пустинята!</verse>
				<verse number="7">Понеже ти се надяваше на делата си и на съкровищата си, ще бъдеш също превзет. Кемош ще отиде в плен заедно с жреците си и с първенците си.</verse>
				<verse number="8">Опустошителят ще дойде до всеки град и никой град няма да оцелее. И долината ще загине, и равнината ще бъде опустошена, както Господ каза.</verse>
				<verse number="9">Дайте крила на Моав, за да може да избяга, защото градовете му ще запустеят и никой няма да живее в тях.</verse>
				<verse number="10">Проклет да бъде онзи, който нехайно върши делото на Господ, и проклет да е онзи, който удържа меча Му от кръв.</verse>
				<verse number="11">От младини Моав живееше безгрижно; като вино, което стои върху утайката си, без да го преливат от съд в съд, той беше спокоен и не е ходил в плен. Затова вкусът се е запазил в него и уханието му не се е променило.</verse>
				<verse number="12">Затова ето идват дни, казва Господ, и ще му изпратя преливачи, които ще го прелеят и ще изпразнят съдовете му, и ще счупят делвите му.</verse>
				<verse number="13">И Моав ще бъде посрамен заради Кемош, както Израилевият дом беше посрамен заради златния телец във Ветил, на който се надяваха.</verse>
				<verse number="14">Как казвате: „Силни мъже сме ние и храбри във война“?</verse>
				<verse number="15">Моав е разорен и градовете му са превзети, а отбраните му младежи бяха изклани, казва Царят. Господ Вседържител е името Му.</verse>
				<verse number="16">Наближава гибелта на Моав и бедствието му бърза много.</verse>
				<verse number="17">Съжалете го, всички негови съседи и всички, които знаете неговото име, и казвайте: „Как се строшиха мощният му скиптър и прекрасният му жезъл!“</verse>
				<verse number="18">Слез от висината на славата и седни в прах, жителю на Дивон! Защото опустошителят на Моав ще потегли против тебе. Той ще разруши твоите крепости.</verse>
				<verse number="19">Застани при пътя и бъди нащрек, жителю на Ароер! Попитай бягащия и спасяващия се и кажи: „Какво стана?“</verse>
				<verse number="20">Посрамен е Моав, защото е разорен. Ридайте и викайте! Известете до Арнон, че Моав е опустошен!</verse>
				<verse number="21">И съд сполетя равнинната земя — върху Холон и Яхца, и Мофа,</verse>
				<verse number="22">Девон, Нево и Бет-Дивлатаим,</verse>
				<verse number="23">Кириатаим и Бет-Гамул, и върху Бет-Меон,</verse>
				<verse number="24">Кариот, Восор и върху всички градове на Моавската земя, далечни и близки.</verse>
				<verse number="25">Рогът на Моав е пречупен и силата му е сломена, казва Господ.</verse>
				<verse number="26">Защото се надигна срещу Господ, нека се опие и да се търкаля в бълвоча си, и сам ще стане за присмех.</verse>
				<verse number="27">А не беше ли Израил за присмех на тебе, Моаве? Беше ли той хванат между крадци, че когато говореше за него, ти поклащаше глава?</verse>
				<verse number="28">Напуснете градовете и живейте по скалите, жители на Моав! И бъдете като гълъб, който вие гнездо при входа на пещера.</verse>
				<verse number="29">Слушали сме за гордостта на Моав — много е горделив, — за неговото високомерие, надутост и надменност и за горделивото му сърце.</verse>
				<verse number="30">Аз зная неговата надменност, казва Господ, но неговите самохвалства са напразни, те няма да доведат до нищо.</verse>
				<verse number="31">Затова ще ридая за Моав, ще викам за целия Моав и ще оплаквам хората на Кир-Харес.</verse>
				<verse number="32">Ще плача за тебе, лозе на Севам, повече, отколкото плаках за Язер. Твоите лозини се простряха отвъд морето, достигнаха чак до Язер. Опустошителят нападна твоите летни плодове и твоя гроздобер.</verse>
				<verse number="33">Отнесе веселието и радостта от плодоносното поле и от Моавската земя. Аз спрях виното от линовете, няма да тъпчат грозде с радост. Виковете вече не са радостни.</verse>
				<verse number="34">Плачът на Хешбон ще се чува до Елале, чак до Яхаз. Писък се надига от Цоар до Еглат-Шелишия, защото и водите на Нимрим ще пресъхнат.</verse>
				<verse number="35">И ще изтребя сред Моав, казва Господ, онзи, който принася жертви по високи места и извършва кадилни жертви на боговете си.</verse>
				<verse number="36">Затова сърцето ми стене за Моав, стене като флейта сърцето ми за мъжете от Кир-Харес: защото те загубиха натрупаното богатство.</verse>
				<verse number="37">Защото всяка глава е остригана и всяка брада е обръсната заради печал, по всички ръце има нарязвания, а на кръста — вретище за скръб.</verse>
				<verse number="38">По всички покриви в Моав и по улиците му няма нищо друго освен плач, понеже съкруших Моав като непотребен съд, казва Господ.“</verse>
				<verse number="39">„О, как е съкрушен — ще казват, като ридаят, — как Моав обърна гръб посрамен!“ Така Моав ще стане за присмех и за ужасяване на всички около него.</verse>
				<verse number="40">Защото така казва Господ: „Ето неприятелят ще връхлети като орел и ще простре крилата си срещу Моав.</verse>
				<verse number="41">Градовете ще бъдат превзети, крепостите — завладени. В онзи ден сърцата на юнаците сред Моав ще бъдат като сърце на жена в родилни мъки.</verse>
				<verse number="42">И Моав ще бъде изтребен, така че вече да не е народ, защото се надигна против Господ.</verse>
				<verse number="43">Страх и яма, и клопка ви връхлетяха, жители на Моав.</verse>
				<verse number="44">Който избегне страха, ще падне в ямата и който се изкатери от ямата, ще падне в клопката, защото Аз ще докарам върху него, върху Моав, годината на наказанието му“, казва Господ.</verse>
				<verse number="45">Бегълците застанаха под сянката на Хешбон, но огън излезе от Хешбон и пламък — изсред Сихон, така че погълна слепоочието на Моав и темето на шумните воини.</verse>
				<verse number="46">Горко ти, Моаве! Народът на Кемош загина, защото синовете ти бяха взети в плен и дъщерите ти отидоха в изгнание.</verse>
				<verse number="47">Все пак ще върна пленниците от Моав в последните дни, казва Господ. Дотук е съдът за Моав.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="49">
				<verse number="1">За амонците. Така казва Господ: „Няма ли Израил синове? Няма ли наследник? Защо тогава Малхом завладя Гад и неговият народ живее в градовете?</verse>
				<verse number="2">Затова, ето идват дни, казва Господ, когато ще направя в Рава Амонска да се чува боен вик. И тя ще стане купища развалини, и градовете ѝ наоколо ще бъдат изгорени с огън, а Израил ще завладее онези, които го владееха, казва Господ.</verse>
				<verse number="3">Ридай, Есебоне, защото Ай е опустошен! Вайкайте се, дъщери на Рава, опашете се с вретище, плачете и тичайте между стените, защото Малхом, вашият бог, ще отиде в плен заедно с жреците и първенците си.</verse>
				<verse number="4">Защо се хвалиш с долините си, с плодородието на долините си, вероломна дъще, която разчиташ на съкровищата си, като казваш: „Кой ще дойде против мене?“</verse>
				<verse number="5">Ето Аз ще ти причиня ужас отвсякъде, казва Господ, Бог Вседържител. Ще бъдете пръснати всеки по разни посоки и никой няма да събере бежанците.</verse>
				<verse number="6">Но след това ще върна пленените синове на Амон“, казва Господ.</verse>
				<verse number="7">За Едом. Така казва Господ Вседържител: „Няма ли вече мъдрост в Теман? Изчезна ли благоразумието на разумните? Свърши ли се мъдростта им?</verse>
				<verse number="8">Бягайте, крийте се в пещери, жители на Дедан, защото ще докарам върху него гибелта на Исав в деня на наказанието му.</verse>
				<verse number="9">Ако гроздоберачите дойдат при тебе, ще оставят ли необрани чепки? Ако крадци дойдат нощем, няма ли да задигнат, колкото си искат?</verse>
				<verse number="10">Но ще оголя Исав докрай, ще открия тайните му места и няма да може да се скрие. Ще бъде изтребено потомството му и сродниците му, и съседите му, и няма да го има.</verse>
				<verse number="11">Остави твоите сираци, Аз ще ги запазя живи! И нека твоите вдовици се уповават на Мене.“</verse>
				<verse number="12">Защото така казва Господ: „Ето на които не беше съдено да пият чашата с горчивини, непременно ще пият, а ти ли ще останеш ненаказан? Ти непременно ще пиеш.</verse>
				<verse number="13">Защото — кълна се в Себе Си! — казва Господ, че Восор ще стане за ужас и присмех, опустошение и проклятие, и всичките му градове ще бъдат развалини завинаги.“</verse>
				<verse number="14">Чух вест от Господ и пратеник е изпратен при народите да каже: „Съберете се и идете против него и се надигнете за битка!</verse>
				<verse number="15">Защото, ето ще те направя незначителен между народите, презрян между хората.</verse>
				<verse number="16">Ужасът, който ти всяваше, и горделивостта на твоето сърце те подведоха, понеже живееш в скалните кухини и владееш височините. Но дори да направиш своя дом, където орлите гнездят, оттам ще те сваля“, казва Господ.</verse>
				<verse number="17">„И Едом ще стане за ужас: всеки, който минава край него, ще се отврати и ще се надсмее заради всичките удари, които е понесъл.</verse>
				<verse number="18">Както Содом и Гомора, и съседните им градове бяха съсипани, така никой няма да живее и там и никой човешки син няма да обитава в него.</verse>
				<verse number="19">Ето както лъв ненадейно излиза от гъсталака на Йордан срещу зелените пасбища, така ще ги принудя бързо да избягат. И ще поставя там, когото избера. Защото кой е като Мене и кой ще Ми поиска отчет? И кой пастир може да устои против Мене?</verse>
				<verse number="20">Затова чуйте отсъдата на Господ, която Той постанови за Едом, и намеренията, които Той има за жителите на Теман: от стадата ще откарат дори най-малките. Наистина, техните кошари ще опустеят.</verse>
				<verse number="21">От шума на тяхното падане земята ще се разтресе. Екотът от техния крясък ще се чуе до Червено море.</verse>
				<verse number="22">Ето неприятелят ще се надигне и ще полети като орел, и ще разпростре крилата си срещу Восор, а сърцето на храбрите едомци в оня ден ще бъде като сърце на жена в родилни мъки.“</verse>
				<verse number="23">За Дамаск. „Хамат и Арпад са посрамени, защото те чуха лоша вест. Те са в тревога, както е в морето, което не може да се успокои.</verse>
				<verse number="24">Дамаск е обезсилен, обърна се в бягство, уплаха го обзе, страх и болка го обхванаха като жена в родилни мъки.</verse>
				<verse number="25">Как не оцеля прославеният град, градът на моята радост?</verse>
				<verse number="26">Защото младежите му ще паднат по улиците му и войниците му ще загинат в оня ден, казва Господ Вседържител.</verse>
				<verse number="27">И ще подпаля с огън стените на Дамаск, и той ще опожари дворците на Бен-Хадад.“</verse>
				<verse number="28">За Кидар и царствата на Асор, които вавилонският цар Навуходоносор завладя. Така казва Господ: „Станете, изкачете се срещу Кидар и покорете синовете на Изтока!</verse>
				<verse number="29">Палатките им и стадата им неприятелите ще вземат, ще откарат покривките и съдовете им, и камилите им. И ще им крещят: „Ужас е отвред!“</verse>
				<verse number="30">Бягайте, махайте се бързо, живейте в дълбоки дупки вие, жители на Асор, казва Господ, защото вавилонският цар Навуходоносор е взел решение против вас и е замислил план срещу вас.</verse>
				<verse number="31">Станете, опълчете се срещу безгрижния народ, който живее в сигурност, казва Господ, който няма нито порти, нито ключалки и си живее сам.</verse>
				<verse number="32">Камилите им ще бъдат плячкосани и многото им добитък ще бъде ограбен. По всички посоки ще разпилея онези, които си стрижат косите, казва Господ.</verse>
				<verse number="33">И Асор ще бъде обиталище на чакали, пустиня завинаги. Никой няма да живее там, никой човек няма да се засели в него.“</verse>
				<verse number="34">Слово, което Господ отправи към Йеремия за Елам в началото на царуването на юдейския цар Седекия.</verse>
				<verse number="35">„Така казва Господ Вседържител: „Ето Аз ще строша лъка на Елам, неговата най-голяма сила.</verse>
				<verse number="36">И ще изпратя срещу Елам четирите ветрове от четирите краища на света и ще ги разпръсна по всичките ветрове, и няма да има народ, при който да не отидат разсеяните еламци.</verse>
				<verse number="37">И ще всея страх у еламците пред враговете им и пред онези, които искат смъртта им. И ще изпратя върху тях бедствие, Своя разпален гняв, казва Господ. Ще изпратя след тях да ги преследва мечът, докато ги унищожи.</verse>
				<verse number="38">Тогава ще поставя Своя престол в Елам и ще унищожа неговия цар и князе, казва Господ.</verse>
				<verse number="39">Но в последните дни ще върна пленените от Елам“, казва Господ.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="50">
				<verse number="1">Словото, което Господ изрече чрез пророк Йеремия за халдейската страна:</verse>
				<verse number="2">„Известете на народите и съобщете, издигнете знак, обявете, не скривайте нищо, а кажете: „Вавилон е превзет, Бел е поразен, Мардук е съкрушен. Неговите кумири са посрамени, идолите му са строшени.</verse>
				<verse number="3">Защото от север се надига народ против него, който ще опустоши страната и никой няма да обитава в нея — и човек, и добитък ще избягат и ще се отдалечат от нея.“</verse>
				<verse number="4">В онези дни и по онова време, казва Господ, ще дойдат заедно израилтяните и юдеите, ще вървят, ще плачат и ще търсят Господ, своя Бог.</verse>
				<verse number="5">Те ще питат за пътя към Сион, накъдето е обърнат погледът им: „Елате, нека се привържем към Господ с вечен завет, който никога няма да бъде забравен.“</verse>
				<verse number="6">Моят народ беше от загубени овци. Пастирите им ги заблудиха, подкараха ги по планините. Те потеглиха от планина на хълм и забравиха своето място за почивка.</verse>
				<verse number="7">Всички, които ги намираха, изяждаха ги и техните врагове казваха: „Не сме виновни, защото те съгрешиха против Господ, дома на правдата, против Господ, надеждата на предците.“</verse>
				<verse number="8">Бягайте от Вавилон, излезте от халдейската земя и бъдете като козли пред стадо!</verse>
				<verse number="9">Защото, ето Аз ще подбудя и ще доведа срещу Вавилон голям съюз от народи от северната страна, и ще се разположат срещу него, и ще го превземат. Техните стрели са като онези на изкусен воин, които не се връщат, без да уцелят.</verse>
				<verse number="10">Халдея ще бъде оплячкосана. Всички, които я плячкосат, ще се наситят, казва Господ.</verse>
				<verse number="11">Защото се радвахте и се веселихте вие, които плячкосвахте наследството Ми, скачахте като телица сред тревата и цвилихте като яки коне,</verse>
				<verse number="12">затова ще бъде посрамена вашата майка, тази, която ви е родила, ще бъде измамена в надеждата си. Ще бъде последна между народите: изоставена, безводна и пуста.</verse>
				<verse number="13">Заради Господния гняв тя няма да бъде населена, но изцяло ще запустее. Всеки, който минава през Вавилон, ще бъде потресен и ще се подиграе за всички удари, които е понесъл.</verse>
				<verse number="14">Подредете се срещу Вавилон отвред всички, които опъвате лък, стреляйте против него, не пестете стрели, защото той съгреши против Господ.</verse>
				<verse number="15">Викнете силно срещу него от всички страни! Той се предаде, неговите укрепления паднаха, съборени са стените му, защото това е възмездието на Господ. Сторете му, както той е правил!</verse>
				<verse number="16">Изтребете във Вавилон сеяча и онзи, който държи сърп по жетва. Всеки ще се върне при народа си вече, нека всеки се оттегли в страната си.</verse>
				<verse number="17">Израил е прокудена овца, която лъвове гониха. Първо асирийският цар го изяде, а после вавилонският цар Навуходоносор оглозга костите му.“</verse>
				<verse number="18">Затова така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Ето Аз ще накажа вавилонския цар и страната му, както наказах асирийците.</verse>
				<verse number="19">И ще върна Израил на пасбището му, и той ще пасе на Кармил и във Васан, и ще се насища по Ефремовата планинска страна и в Галаад.</verse>
				<verse number="20">В онези дни и в онова време, казва Господ, ще се потърси вината на Израил и няма да я има, и — греховете на Юдея, и няма да се намерят, защото ще простя на онези, които съм оставил.</verse>
				<verse number="21">Излез против разбунтувалата се земя и против жителите, които ще бъдат наказани — изтребвай и опустошавай, казва Господ, и стори всичко, което ти заповядах.</verse>
				<verse number="22">Боен вик е по земята, шум от голямо изтребление.</verse>
				<verse number="23">Как е счупен и сломен чукът на цялата земя! Как Вавилон стана за ужас на народите!</verse>
				<verse number="24">Поставих ти примка, Вавилоне, и се хвана, без да усетиш. А ти беше разкрит и уловен, защото предизвика Господ.</verse>
				<verse number="25">Господ отвори оръжейницата Си и извади оръжията на Своя гняв, защото Господ, Бог Вседържител, има да върши дело в халдейската земя.</verse>
				<verse number="26">Елате против нея от най-далечния край, отворете житниците ѝ, натрупайте всичко на купове и го обречете на унищожение — нищо да не остане.</verse>
				<verse number="27">Изколете всичките ѝ млади бикове, нека отидат на клане! Горко им, защото дойде денят им, времето на наказанието им.</verse>
				<verse number="28">Чува се глас на бегълци, които бягат и се спасяват от вавилонската страна, за да известят в Сион възмездието на Господ, нашия Бог, възмездието за Неговия храм.</verse>
				<verse number="29">Свикайте стрелци против Вавилон, всички, които опъват лък! Разположете стан около него, за да не се отскубне никой! Въздайте му според делата му, според всичко, което е направил, защото се е възгордял против Господ, против Светия Израилев.</verse>
				<verse number="30">Затова младежите му ще паднат по неговите улици и всичките му бойци ще загинат в този ден, казва Господ.</verse>
				<verse number="31">Ето Аз съм против тебе, горделивецо, казва Господ, Бог Вседържител, защото дойде твоят ден — времето, когато ще те накажа.</verse>
				<verse number="32">Възгорделият се ще се препъне и ще падне и никой няма да го вдигне, а Аз ще запаля огън, който ще погълне всичко около него.“</verse>
				<verse number="33">Така казва Господ Вседържител: „Потиснати са израилтяните заедно с юдеите. И всички, които ги взеха в плен, здраво ги държат и отказват да ги пуснат.</verse>
				<verse number="34">Обаче Изкупителят им е могъщ. Господ Вседържител е името Му. Той непременно ще се застъпи за правото им, за да успокои земята и да докара смут на вавилонските жители.</verse>
				<verse number="35">Меч е вдигнат над халдейците, казва Господ, и над жителите на Вавилон, и над първенците му, и над мъдреците му.</verse>
				<verse number="36">Меч е над гадателите им и те ще обезумеят! Меч е над храбреците им и те ще бъдат съкрушени.</verse>
				<verse number="37">Меч е над конете им, над колесниците им и над всички разноплеменни хора сред тях! И ще станат слаби като жени. Меч е над съкровищата им, които ще бъдат разграбени.</verse>
				<verse number="38">Суша настъпва над водите им и те ще пресъхнат! Защото това е страна на изваяни изображения, защото жителите ѝ са обезумели по идолите си.</verse>
				<verse number="39">Затова пустинни зверове ще живеят с хиени в нея и щрауси ще живеят там, и за вечни времена няма да бъде населена, нито ще бъде обитавана някога.</verse>
				<verse number="40">Както Бог разори Содом и Гомора и техните съседни градове, казва Господ, така никой няма да живее в нея, човек няма да обитава там.</verse>
				<verse number="41">Ето идва народ от север — да! Голям народ и много царе ще се надигнат от краищата на света!</verse>
				<verse number="42">Те държат лък и копие. Жестоки са и не са милостиви. Гласът им бучи като море. Възседнали са коне. Наредили са се като бойци против тебе, дъще вавилонска.</verse>
				<verse number="43">вавилонският цар чу вестта за тях и ръцете му отмаляха, обзеха го скръб и болки като на жена, която ражда.</verse>
				<verse number="44">Ето както лъв ненадейно излиза от гъсталака на Йордан срещу зелените пасбища, така ще ги принудя бързо да избягат. И ще поставя там, когото избера. Защото кой е като Мене и кой ще Ми поиска отчет? И кой пастир може да устои против Мене?</verse>
				<verse number="45">Затова чуйте присъдата на Господ, която Той постанови за Вавилон, и намеренията, които има против халдейската земя: от стадата ще откарат дори най-малките. Наистина техните кошари ще опустеят.</verse>
				<verse number="46">От шума при превземането на Вавилон земята ще се разтресе. Екотът от техния крясък ще се чуе между народите.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="51">
				<verse number="1">Така казва Господ: „Ето Аз повдигам разрушителен вятър срещу Вавилон и срещу живеещите в него Мои противници.</verse>
				<verse number="2">И ще изпратя върху Вавилон веячи, които ще го отвеят и ще опустошат земята му, защото в деня на бедствието ще бъдат отвсякъде против него.</verse>
				<verse number="3">Нека стрелецът опъне лъка си и нека стои готов облеченият в броня. Не жалете неговите младежи, обречете на изтребление цялата му войска.</verse>
				<verse number="4">Ще паднат убити в халдейската земя и прободени по улиците ѝ,</verse>
				<verse number="5">защото Израил и Юдея не са изоставени от своя Бог, Господ Вседържител, макар земята им да е пълна с грехове против Светия Израилев.</verse>
				<verse number="6">Бягайте от Вавилон и всеки да спасява живота си, да не загинете от беззаконието му, защото е време на възмездие от Господ, Който ще му отплати за онова, което е сторил.</verse>
				<verse number="7">Вавилон беше златна чаша в ръката на Господ, която опиваше цялата земя. От виното му пиеха народи. Затова народите обезумяха.</verse>
				<verse number="8">Внезапно Вавилон падна и беше разрушен. Ридайте за него! Донесете балсам за раните му. Може би ще бъде изцерен.</verse>
				<verse number="9">Опитахме се да лекуваме Вавилон, но не се изцери. Оставете го и вървете всеки в страната си, защото присъдата му достигна до небесата и се издигна до облаците.</verse>
				<verse number="10">Господ изкара наяве правдата ни. Да идем и да разкажем в Сион за делото на Господ, нашия Бог.</verse>
				<verse number="11">Изострете стрелите, пълнете колчани! Господ възбуди духа на мидийските царе, защото намерението Му срещу Вавилон е да го унищожи, понеже това е възмездието от Господ, възмездието за храма Му.</verse>
				<verse number="12">Издигнете знаме срещу вавилонските стени, усилете надзора, поставете стражи, устройте засади! Защото както Господ е замислил, така Той ще извърши онова, което изказа против вавилонските жители!</verse>
				<verse number="13">О, ти, който живееш край много води, който изобилстваш със съкровища, дойде краят ти, мярката на твоя грабеж е препълнена.</verse>
				<verse number="14">Господ Вседържител се е клел в Себе Си: „Вавилоне, непременно ще те изпълня с вражески мъже като със скакалци, които ще нададат боен вик против тебе.“</verse>
				<verse number="15">Той е, Който създаде земята със Своята сила, Който утвърди вселената с мъдростта Си и разпростря небесата с разума Си.</verse>
				<verse number="16">Когато Той нададе глас, водите в небесата шумят. И Той извежда нагоре облаци открай земя, прави светкавици в дъжда и изкарва вятър от Своите запаси.</verse>
				<verse number="17">Всеки човек е глупав със своето знание, всеки златар стои засрамен с кумира си, защото излятото от него е измамно и в него няма живот.</verse>
				<verse number="18">Суета са те — дело на заблуда. Те ще изчезнат във времето на тяхното наказание.</verse>
				<verse number="19">Наследниците на Яков не са като тях, защото Той създаде всичко и родът на Израил е Негово наследство. Господ Вседържител е името Му.“</verse>
				<verse number="20">„Ти си Мой чук, бойно оръжие и чрез тебе ще съкруша народи, и чрез тебе ще погубя царства.</verse>
				<verse number="21">Чрез тебе ще поразя коня и конника и чрез тебе ще строша колесницата и колесничаря.</verse>
				<verse number="22">Чрез тебе ще поразя мъж и жена, чрез тебе ще поразя стар и млад и чрез тебе ще поразя младеж и девойка.</verse>
				<verse number="23">Чрез тебе ще поразя пастир и стадото му, чрез тебе ще поразя земеделец и неговата двойка впрегатен добитък и чрез тебе ще поразя управители и началници.</verse>
				<verse number="24">И ще въздам на Вавилон и на всички халдейски жители за всичко сторено от тях на Сион пред самите вас“, казва Господ.</verse>
				<verse number="25">„Ето Аз съм против тебе, гибелна планино, казва Господ, която разоряваш цялата земя. Затова ще простра силата Си срещу тебе и ще те срина от скалите, и ще те направя опожарена планина.</verse>
				<verse number="26">Няма да вземат от тебе камък за ъгъл, нито за основи, защото ще бъдеш вечна пустош“, казва Господ.</verse>
				<verse number="27">Издигнете знаме в страната, разгласете с тръба сред народите! Подгответе против нея народите! Съберете против нея царствата на Арарат, Минни и Ашкеназ, поставете вожд против нея, доведете срещу нея настръхнали коне като скакалци.</verse>
				<verse number="28">Подгответе против нея народите, царете на Мидия, областните им управители и всичките им началници, и цялата им подвластна страна.</verse>
				<verse number="29">Тогава земята ще се затресе и затрепери, защото против Вавилон се сбъдват намеренията на Господ да направи вавилонската земя пустош без жители.</verse>
				<verse number="30">Храбрите бойци на Вавилон престанаха да воюват, останаха в крепостите, а юначеството им пресекна, станаха като жени. Палят се жилищата му, гредите за затваряне на портите се трошат.</verse>
				<verse number="31">Бързоходец ще тича да посрещне бързоходец и вестител — към вестител, за да известят на вавилонския цар, че градът му е превзет от всички страни</verse>
				<verse number="32">и че бродовете са завзети, тръстиковите гъсталаци са изгорени с огън, войниците са сковани от страх.</verse>
				<verse number="33">Защото така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Вавилонската дъщеря е като харман, когато е време за вършитба. А още малко и ще дойде жетвеното време.</verse>
				<verse number="34">Вавилонският цар Навуходоносор ме изяде и изгриза, направи ме празен съд, погълна ме като змей, напълни корема си с лакомства от мене, а самия мене прогони.</verse>
				<verse number="35">Нека неправдата срещу мене и моя род падне върху Вавилон, ще каже жителката на Сион, и нека вината за кръвта ми падне върху халдейските жители, ще каже Йерусалим.“</verse>
				<verse number="36">Затова така казва Господ: „Ето Аз ще се застъпя за делото ти и ще отмъстя за тебе, и ще превърна реката му в суша, и ще пресуша неговите извори.</verse>
				<verse number="37">Вавилон ще стане купища развалини, обиталище на чакали, за ужас и подигравка, необитаем.</verse>
				<verse number="38">Като лъвове ще зареват, като малки лъвчета ще ръмжат.</verse>
				<verse number="39">Когато се разгорещят, ще им направя угощение и ще ги опия, за да се развеселят и да заспят вечен сън, и да не се събудят, казва Господ.</verse>
				<verse number="40">Ще ги откарам като агнета за клане, като овни с козли.</verse>
				<verse number="41">Как беше превзет Сесах и беше завоювана славата на цялата земя! Как стана Вавилон за ужас сред народите!</verse>
				<verse number="42">Морето се надигна против Вавилон, той покрит е от бушуващите му вълни.</verse>
				<verse number="43">Градовете му станаха пустош, безводна земя и степ — земя, в която не живее никой човек и в която човешки крак не стъпва.</verse>
				<verse number="44">Ще накажа идола на Бел във Вавилон и ще извадя от устата му погълнатото. И няма да се стичат вече народите към него, а вавилонските стени ще паднат.</verse>
				<verse number="45">Народе Мой, излез изсред него и нека всеки да спаси живота си от пламналия гняв на Господ.</verse>
				<verse number="46">Нека не отпада сърцето ви и не се бойте от мълвата, която ще се чува по земята, понеже в една година ще дойде слух и в следващата година ще дойде слух, и ще има насилие по земята, и властелин против властелин ще се опълчи.</verse>
				<verse number="47">Затова ето идват дни, когато ще накажа кумирите на Вавилон, цялата му земя ще бъде посрамена и всички негови хора ще паднат избити посред него.</verse>
				<verse number="48">Тогава небесата и земята, и всичко, което е в тях, ще тържествуват радостно за Вавилон, защото опустошителите ще дойдат срещу него от север“, казва Господ.</verse>
				<verse number="49">Вавилон трябва да падне заради избитите от Израил, както убитите от цялата земя паднаха заради Вавилон.</verse>
				<verse number="50">Вие, които избегнахте меча, идете, не стойте! Спомнете си за Господ в далечната страна и нека ви дойде на ум Йерусалим.</verse>
				<verse number="51">Засрамени сме, като чухме укора; срам покри лицето ни, защото чужденци влязоха в святото място.</verse>
				<verse number="52">Затова ето идват дни, казва Господ, когато ще посетя неговите кумири и по цялата му земя ще стенат ранените.</verse>
				<verse number="53">Дори и до небето да се издигне Вавилон и да се укрепи на недосегаема висота, ще дойдат опустошители срещу него, казва Господ.</verse>
				<verse number="54">Чуват се глас и вопъл от Вавилон от голямото разорение от халдейската земя!</verse>
				<verse number="55">Защото Господ налага опустошение на Вавилон и ще сложи край на големия шум, защото техните вълни бучат като мощни води, екотът от гласа им се чува.</verse>
				<verse number="56">Защото опустошителят дойде върху него, върху Вавилон, и храбрите му бойци ще бъдат изловени. Лъковете им ще бъдат строшени, понеже Господ е Бог на възмездието и непременно ще отплати.</verse>
				<verse number="57">И ще опия първенците му и мъдреците му, управителите и началниците му, и храбрите му бойци. Те ще заспят вечен сън и няма да се събудят, казва Царят, чието име е Господ Вседържител.</verse>
				<verse number="58">Така казва Господ Вседържител: „Дебелите стени на Вавилон съвсем ще бъдат съборени и високите му порти ще бъдат опожарени с огън. А народите му напразно се трудиха и племената му се измъчиха за огъня.“</verse>
				<verse number="59">Заръката, която пророк Йеремия даде на Сераия, син на Нерия, син на Махсея, когато отиваше с юдейския цар Седекия във Вавилон в четвъртата година от възцаряването му. А Сераия се грижеше за настаняването.</verse>
				<verse number="60">Йеремия записа в един свитък всички бедствия, които трябваше да сполетят Вавилон — всичките тези думи, по-горе записани.</verse>
				<verse number="61">А Йеремия каза на Сераия: „Когато дойдеш във Вавилон, тогава и виж да прочетеш високо всички тези думи</verse>
				<verse number="62">и да кажеш: „Господи, Ти Сам си казал за това място, че ще го погубиш и няма да има кой да живее в него — нито човек, нито добитък, а да е вечно пустиня.“</verse>
				<verse number="63">И като привършиш четенето на този свитък, вържи камък на него и го хвърли в Ефрат</verse>
				<verse number="64">и кажи: „Така Вавилон ще потъне и няма да се издигне пак от бедствието, което Аз Самият ще докарам върху него, и те съвсем ще се изтощят“.“ Дотук са думите на Йеремия.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="52">
				<verse number="1">Седекия беше на двадесет и една година, когато почна да царува, и царува в Йерусалим единадесет години; името на майка му беше Хамутал, дъщеря на Йеремия от Ливна.</verse>
				<verse number="2">И той върши зло пред очите на Господа, всичко това, което извърши Йоаким.</verse>
				<verse number="3">Заради това гневът на Господа беше над Йерусалим и над Юда, докато ги отхвърли от лицето Си; и Седекия се отметна от вавилонския цар.</verse>
				<verse number="4">И в деветата година от царуването му, в десетия месец, в десетия ден на месеца, вавилонският цар Навуходоносор, той и цялата му войска, настъпиха срещу Йерусалим и го обсадиха, и издигнаха насипи около него.</verse>
				<verse number="5">И градът стоя обсаден до единадесетата година на цар Седекия.</verse>
				<verse number="6">В деветия ден на четвъртия месец гладът в града се усили и народът на страната нямаше хляб.</verse>
				<verse number="7">Беше направен пролом в градската стена и всички военни избягаха от града нощем през портите, които се намираха между двете стени до царската градина, и отидоха по пътя към степта; а халдеите бяха около града.</verse>
				<verse number="8">Халдейската войска се спусна след царя и настигнаха Седекия в йерихонските равнини, и цялата му войска се разбяга от него.</verse>
				<verse number="9">И хванаха царя и го доведоха пред вавилонския цар в Ривла, в земята Емат, където той произнесе съд над него.</verse>
				<verse number="10">И вавилонският цар закла синовете на Седекия пред очите му, закла и всички юдейски князе в Ривла.</verse>
				<verse number="11">А на Седекия извади очите и заповяда да го оковат в медни окови; и вавилонският цар го заведе във Вавилон и го хвърли в тъмница до деня на смъртта му.</verse>
				<verse number="12">В десетия ден на петия месец, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, в Йерусалим дойде Навузардан, началник на телохранителите, който предстоеше пред вавилонския цар,</verse>
				<verse number="13">и изгори Господния дом, царския дом и всички къщи в Йерусалим, и всички големи къщи изгори с огън.</verse>
				<verse number="14">И цялата халдейска войска, която беше с началника на телохранителите, събори всички стени около Йерусалим.</verse>
				<verse number="15">Началникът на телохранителите Навузардан изсели бедните от народа и останалия народ в града, и бежанците, които се предадоха на вавилонския цар, както и останалото множество.</verse>
				<verse number="16">Началникът на телохранителите Навузардан остави само неколцина от бедния народ на страната за лозари и земеделци.</verse>
				<verse number="17">Халдейците изпочупиха и медните стълбове, които бяха в дома Господен, и подножията, и медното море, което беше в Господния дом, и отнесоха всичката им мед във Вавилон.</verse>
				<verse number="18">Взеха и котли, лопатки, ножове, чаши, лъжици и всички медни съдове, които се употребяваха при богослужението;</verse>
				<verse number="19">началникът на телохранителите взе и блюда, и щипци, и чаши, и котлета, и кандилца, и кадилници — всичко, което беше от злато и което беше от сребро;</verse>
				<verse number="20">също — два стълба, едно море, дванадесет медни вола, които служеха за подножия, които цар Соломон направи в дома Господен, медта на всички тези вещи не беше възможно да се претегли.</verse>
				<verse number="21">Всеки от тези стълбове беше висок осемнадесет лакътя и връв с дължина дванадесет лакътя го обгръщаше, вътре беше кух, а стените му бяха дебели четири пръста.</verse>
				<verse number="22">И на него имаше меден капител, а капителът беше висок пет лакътя; и мрежата, и наровете наоколо — всички бяха медни; подобен беше и другият стълб с наровете.</verse>
				<verse number="23">Наровете на всички страни бяха деветдесет и шест; всички нарове около мрежата — сто.</verse>
				<verse number="24">Началникът на телохранителите взе също първосвещеника Сераия и втория свещеник Цефания, както и тримата пазачи на вратата.</verse>
				<verse number="25">И взе от града един скопец, който беше началник над военните мъже, и седем мъже, които предстояха пред лицето на царя, които се намираха в града, и главния писар във войската, който записваше народа на страната във войската, и шестдесет мъже — от народа на страната, намерени в града.</verse>
				<verse number="26">Началникът на телохранителите Навузардан ги взе и ги отведе при вавилонския цар в Ривла.</verse>
				<verse number="27">А вавилонският цар ги порази и ги умъртви в Ривла, в земята Емат. Така Юда беше изселен от земята си.</verse>
				<verse number="28">Ето народа, който Навуходоносор изсели: в седмата година три хиляди двадесет и три юдеи;</verse>
				<verse number="29">в осемнадесетата година на Навуходоносор бяха изселени от Йерусалим осемстотин тридесет и двама души;</verse>
				<verse number="30">в двадесет и третата година на Навуходоносор началникът на телохранителите Навузардан изсели седемстотин четиридесет и пет души юдеи; всичко — четири хиляди и шестстотин души.</verse>
				<verse number="31">Но в тридесет и седмата година след преселението на юдейския цар Йоаким, в двадесет и петия ден на дванадесетия месец, вавилонският цар Евил-Меродах издигна юдейския цар Йоаким и го изведе от тъмницата в първата година от царуването си,</verse>
				<verse number="32">и разговаря с него приятелски и постави престола му по-горе от престола на царете, които бяха при него във Вавилон.</verse>
				<verse number="33">Смени тъмничните му дрехи и юдейският цар Йоаким обядваше винаги с него през всички дни на живота си.</verse>
				<verse number="34">Неговите разноски, разноски постоянни, му се даваха от царя през всички дни на живота му до деня на смъртта му.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="25">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">	 Как седи усамотен градът, някога тъй многолюден! Стана като вдовица. Великата столица между народите, княгинята сред областите стана поданица.</verse>
				<verse number="2">Горко плаче тя нощем и сълзите ѝ са по бузите ѝ. Измежду всичките ѝ любовници няма кой да я утеши. Всички нейни приятели ѝ изневериха, станаха нейни врагове.</verse>
				<verse number="3">Юда отиде и се пресели поради бедствие и тежко робство. Живее между езичници, не намира покой. Всички, които го преследваха, го настигнаха в теснини.</verse>
				<verse number="4">Пътищата към Сион тъгуват, защото няма кой да отива на празници. Всичките му порти запустяха. Свещениците му въздишат, девиците му са печални. Горко и на самия него!</verse>
				<verse number="5">Враговете му го покориха, неприятелите му плячкосват, защото Господ му изпрати скърби поради многото му беззакония; децата му бяха подкарани в плен пред противника.</verse>
				<verse number="6">И беше взето от Сионовата дъщеря цялото ѝ великолепие. Първенците ѝ са като елени, които не намират пасища. Изтощени, те не можеха да избягат от преследвача.</verse>
				<verse number="7">В дните на бедността и на лишението от дом Йерусалим си спомни за всички свои съкровища, каквито имаше в предишни дни. Когато народът му падна във вража ръка, никой от неговите съюзници не му помогна. Враговете му злорадстват и се надсмиват за неговото опустошение.</verse>
				<verse number="8">Йерусалим тежко съгреши. Затова стана за отвращение. Всички, които го прославяха, го презряха, защото видяха голотата му. И сам той въздиша и се обръща назад в посрама.</verse>
				<verse number="9">По полата му беше нечистотата му, но той не помисляше за следствието от греха си и се унизи много, и няма кой да го утеши. „Погледни, Господи, моето бедствие, казва той, понеже врагът ми се е възгордял!“</verse>
				<verse number="10">Врагът простря ръка върху всичките му скъпоценности. Той вижда в ужас как езичници навлизат в светилището на Господа, за което Ти си заповядал да не влизат в Твоето събрание.</verse>
				<verse number="11">Целият му народ въздиша, търсейки хляб, дава ценности за храна, за да запази живота си. „Погледни, Господи, и виж колко съм унизен!“</verse>
				<verse number="12">Вие, които минавате по пътя, дано не ви сполети подобно нещо! Погледнете и вижте, има ли болка като моята болка, каквато ме е сполетяла, каквато Господ ми изпрати в деня на пламенния Си гняв?</verse>
				<verse number="13">Той изпрати отгоре огън в костите ми, който ги обхвана; постави клопка за краката ми, повали ме, направи ме да бедствам, направи ме пуст и да боледувам всеки ден.</verse>
				<verse number="14">Ярема на беззаконията ми Той стегна около шията ми. Те се сплетоха и се струпаха на врата ми. Той отслаби силите ми. Господ ме предаде в ръцете на ония, на които не мога да противостоя.</verse>
				<verse number="15">Господ повали всред мене всички мои храбри мъже, свика против мене събрание, за да унищожи младите ми воини. Като в лин Господ стъпка девицата, дъщерята на Юда.</verse>
				<verse number="16">Затова аз плача. Окото ми, окото ми вода излива, понеже е далече от мене утешител, който би оживил душата ми. Жителите ми са съсипани, понеже врагът надделя.</verse>
				<verse number="17">Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши. Господ даде заповед срещу Яков съседите му да станат негови врагове. Йерусалим стана нечистота посред тях.</verse>
				<verse number="18">Справедлив е Господ, защото се разбунтувах срещу словото Му. Чуйте, всички народи, и погледнете моята болка! Момичетата и младежите ми бяха взети в плен.</verse>
				<verse number="19">Зова любовниците си, но те ме излъгаха. Свещениците ми и старците ми умират от глад в града, когато си търсят храна, за да запазят живота си.</verse>
				<verse number="20">Погледни, Господи, защото съм в беда. Вътрешността ми се вълнува. Сърцето ми се обърна в мене, задето Ти се противопоставих упорито. По улицата мечът ме лиши от деца, а вкъщи — владее смърт.</verse>
				<verse number="21">Чуха, че стена, а утешител нямам. Чуха всичките ми врагове за моята неволя и се зарадваха, че Ти си сторил това. О, да би привел деня, който Ти възвести, и те да станеха като мене!</verse>
				<verse number="22">Нека се разкрие пред лицето Ти цялата им порочност. И постъпи с тях, както постъпи с мене поради всичките ми грехове, защото са тежки моите стенания и сърцето ми изнемогва.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Как помрачи Господ в гнева Си дъщерята Сионова! От небесата свали на земята величието на Израил и не си спомни за подножието на Своите крака.</verse>
				<verse number="2">Господ погуби, не пощади всички жилища на потомците на Яков. Разруши в гнева Си крепостите на дъщерята на Юда. Повали на земята, отхвърли царството и князете му като нечисти.</verse>
				<verse number="3">В Своя гняв Той сломи цялата сила на Израил, отдръпна десницата Си от неприятеля и се разпали срещу Яков като пламнал огън, който поглъща всичко наоколо.</verse>
				<verse number="4">Той изопна Своя лък като неприятел, насочи дясната Си ръка като враг и уби всичко, което е мило за окото. Върху шатрата на Сионовата дъщеря изля като огън яростта Си.</verse>
				<verse number="5">Господ стана като неприятел, изтреби Израил, разори всичките му палати, разруши крепостите му и разпростря тъга и плач у дъщерята на Юда.</verse>
				<verse number="6">И премахна като от градина Своята ограда. Разори Своето място на събранията. Господ направи да се забравят на Сион празници и съботи и в гневното Си негодуване отхвърли цар и свещеник.</verse>
				<verse number="7">Господ отхвърли Своя жертвеник, напусна Своето светилище. Предаде в ръцете на враговете укрепените стени на дворците му. В дома Господен те вдигнаха шум като в празничен ден.</verse>
				<verse number="8">Господ реши да разруши стените на Сионовата дъщеря, опна връв за измерване, не отдръпна ръката Си, докато стените бяха разрушени; съсипа едновременно външните крепости и стените.</verse>
				<verse number="9">Портите ѝ затънаха в земята. Той сломи и строши на парчета ключалките им. Царят и князете ѝ в плен са между езичниците. Няма вече закон и пророците ѝ не получават вече видение от Господа.</verse>
				<verse number="10">Седят на земята безмълвни старейшините на Сионовата дъщеря, посипаха с пепел главите си, надянаха вретища. Наведоха глави към земята девиците йерусалимски.</verse>
				<verse number="11">Очите ми се изтощиха от сълзи, вълнува се вътрешността ми; моят дроб се изсипа на земята, защото погива дъщерята на моя народ, тъй като деца и кърмачета чезнат от глад по градските улици.</verse>
				<verse number="12">Умирайки като ранени по градските улици, те казват на майките си: „Къде има жито и вино?“, и предават дух в майчините си прегръдки.</verse>
				<verse number="13">Мога ли да те изпитам, с какво да те сравня, дъще Йерусалимска? На какво да те оприлича, за да те утеша, девице, дъще Сионова? Защото твоята рана е голяма като море. И кой може да те изцери?</verse>
				<verse number="14">Твоите пророци ти предсказваха неща измамни и лъжливи, не разкриваха твоето беззаконие, за да те избавят от твоя плен, и ти изричаха лъжливи и прелъстителни пророчества.</verse>
				<verse number="15">Пляскат подигравателно ръце за тебе всички, които минават по пътя, подиграват се, клатят глава за дъщерята Йерусалимска и казват: „Това ли е градът, който наричаха съвършенство на красотата, радост на цялата земя?“</verse>
				<verse number="16">Разтворили са широко уста против тебе всички твои врагове. Те подсвиркват, скърцат със зъби и казват: „Погълнахме го. Само този ден чакахме, доживяхме да видим това!“</verse>
				<verse number="17">Господ извърши, което бе определил, изпълни словото Си, изречено в стари времена. Той те разори безмилостно и позволи на врага да злорадства над тебе. Вдигна високо силата на твоите неприятели.</verse>
				<verse number="18">Сърцето им вика към Господа: „О, крепост на Сионовата дъщеря, лей потоци сълзи денем и нощем! Не си давай покой, не затваряй очите си!</verse>
				<verse number="19">Ставай, викай нощем в началото на стражите! Изливай като вода своето сърце пред лицето на Господа. Простирай своите ръце към Него за живота на своите деца, които издъхват от глад по ъглите на всички улици.</verse>
				<verse number="20">Господи, погледни и виж на кого си направил така, че жените да ядат съвършено здрави новородени дечица? Били ли са убивани в светилището на Господа свещеник и пророк?</verse>
				<verse number="21">Деца и старци лежат на земята по улиците. Младите ми момчета и момичета паднаха от меч. Ти ги убиваше в деня на Своя гняв, изкла ги безмилостно.</verse>
				<verse number="22">Ти свика врагове отвред като на празник да ме ужасяват. В деня на Господния гняв никой не се спаси, никой не оцеля. Онези, които бях родила и отгледала, врагът ми ги изтреби.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Аз съм човек, който е изпитал бедствие от жезъла на Божия гняв.</verse>
				<verse number="2">Той ме поведе надалеч в плен и ме въведе в дълбока тъмнина, а не на светло.</verse>
				<verse number="3">Той се обърна против мене отново и всеки ден обръща ръката Си.</verse>
				<verse number="4">Той смаза плътта ми и кожата ми, строши костите ми.</verse>
				<verse number="5">Обсади ме и ме обкръжи с горчила и теглила.</verse>
				<verse number="6">Постави ме на тъмно място, а не на светло, подобно на онези, които починаха отдавна.</verse>
				<verse number="7">Той ме заобиколи със стена, тъй че да не мога да изляза. Направи веригите ми тежки</verse>
				<verse number="8">и когато зовях и ридаех, затвори ухо за молитвата ми.</verse>
				<verse number="9">С камъни прегради пътищата ми, препречи пътеките ми.</verse>
				<verse number="10">Той стана за мене като мечка в засада, като лъв на скрито място;</verse>
				<verse number="11">изкриви пътищата ми и ме разкъса, и ме опустоши;</verse>
				<verse number="12">изопна лъка Си и ме постави като прицел на стрели;</verse>
				<verse number="13">простреля сърцето ми със стрели от колчана Си.</verse>
				<verse number="14">Станах за присмех на целия си народ, всекидневна тяхна подигравателна песен.</verse>
				<verse number="15">Той ме пресити с горчивини, напои ме с пелин;</verse>
				<verse number="16">разби с камъни зъбите ми, покри ме с пепел.</verse>
				<verse number="17">И мирът избяга от душата ми. Аз забравих благоденствието и казах:</verse>
				<verse number="18">„Загинаха славата ми и моята надежда в Господа.“</verse>
				<verse number="19">Помисли за моето страдание и за моето бездомничество, за пелина и горчилката.</verse>
				<verse number="20">Душата ми, като мисли това постоянно, отпада у мене.</verse>
				<verse number="21">Ето какво отговарям в сърцето си и поради това имам надежда:</verse>
				<verse number="22">по милост на Господа ние не изчезнахме, защото милосърдието Му не е пресекнало —</verse>
				<verse number="23">то се обновява всяка сутрин. Велика е Твоята вярност!</verse>
				<verse number="24">Господ е моят дял, казва душата ми, и така, на Него ще се надявам.</verse>
				<verse number="25">Господ е добър към ония, които се надяват на Него, и към душата, която Го търси.</verse>
				<verse number="26">Добре е на онзи, който търпеливо очаква спасение от Господа.</verse>
				<verse number="27">Добре е за човека, когато носи иго на младини.</verse>
				<verse number="28">Нека седи самотно и мълчи, защото Той го е възложил върху него.</verse>
				<verse number="29">Нека поставя устата си в праха, мислейки: „Може би още има надежда.“</verse>
				<verse number="30">Нека подлага страната си на онзи, който го удря, до пресита да приема хули,</verse>
				<verse number="31">понеже Господ не отхвърля за вечни времена.</verse>
				<verse number="32">Въпреки че е пратил печал, Той и ще помилва според изобилната Си благост.</verse>
				<verse number="33">Защото Той не оскърбява по желание на сърцето Си и не огорчава синовете човешки.</verse>
				<verse number="34">Но когато биват тъпкани всички затворници на страната,</verse>
				<verse number="35">когато неправедно съдят човека пред лицето на Всевишния,</verse>
				<verse number="36">когато онеправдават човека в съда, нима Господ не вижда?</verse>
				<verse number="37">Кой би могъл да каже, че нещо става, ако не е заповядал Господ?</verse>
				<verse number="38">Нали от устата на Всевишния произлизат бедствие и благополучие?</verse>
				<verse number="39">За какво би скърбял човек, докато е жив? Нека всеки скърби, когато е наказван за греховете си.</verse>
				<verse number="40">Нека изпитаме и изследваме своите пътища и да се обърнем към Господа.</verse>
				<verse number="41">Нека възвисим нашите сърца и ръце към Господа в небесата.</verse>
				<verse number="42">Ние се отметнахме и разбунтувахме. Ти не ни пощади.</verse>
				<verse number="43">Ти се облече с гняв и ни преследваше; умъртвяваше ни, не ни съжали.</verse>
				<verse number="44">Ти закри Себе Си с облак, за да не достига молитвата ни до Тебе.</verse>
				<verse number="45">Направил си ни като смет и отвращение сред народите.</verse>
				<verse number="46">Разтворили са против нас широки уста всички наши врагове.</verse>
				<verse number="47">Паника и яма, опустошение и разорение налетяха върху нас.</verse>
				<verse number="48">Потоци вода лее окото ми за гибелта на дъщерята на моя народ.</verse>
				<verse number="49">Окото ми пролива сълзи и не престава, понеже няма преставане,</verse>
				<verse number="50">докато не погледне Господ милостиво и не види от небесата.</verse>
				<verse number="51">Окото ми прави да страда моята душа заради всички дъщери на моя град.</verse>
				<verse number="52">Защото без причина моите врагове дебнеха да ме хванат като птичка.</verse>
				<verse number="53">Захвърлиха живота ми в яма и ме затрупаха с камъни.</verse>
				<verse number="54">Водите се издигнаха до главата ми. Аз си казах: „Загинах.“</verse>
				<verse number="55">От дълбоката яма призовах името Ти, Господи.</verse>
				<verse number="56">Ти чу гласа ми; не закривай ухото Си за моята въздишка и за моя плач!</verse>
				<verse number="57">Ти се приближаваше, когато Те призовавах, и казваше: „Не бой се!“</verse>
				<verse number="58">Ти защитаваше, Господи, делото на моята душа, изкупваше моя живот.</verse>
				<verse number="59">Ти виждаш, Господи, онеправданието ми: „Отсъди делото ми!</verse>
				<verse number="60">Ти виждаш всичката им отмъстителност, всичките им кроежи срещу мене;</verse>
				<verse number="61">Ти чуваш, Господи, ругатните им, всичките им кроежи срещу мене,</verse>
				<verse number="62">думите на ония, които се надигат срещу мене, и всеки ден заговорничат против мене.</verse>
				<verse number="63">Погледни: седнат ли, станат ли, аз съм присмехулна песен за тях.</verse>
				<verse number="64">Въздай им, Господи, според делата на ръцете им.</verse>
				<verse number="65">Прати им помрачение на сърцето и Твоето проклятие върху тях.</verse>
				<verse number="66">Преследвай ги с гняв и ги изтреби от поднебесието, Господи!“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Как е потъмняло златото, изменило се е най-чистото злато! Камъните на светилището са разхвърляни на всеки кръстопът.</verse>
				<verse number="2">Скъпоценните синове на Сион, някога равноценни с най-чисто злато, как се уподобиха сега на глинени съдове, изделие на грънчарски синове.</verse>
				<verse number="3">Дори чакали подават гърди и кърмят своите рожби, а дъщерята на моя народ стана жестока като щраус в пустинята.</verse>
				<verse number="4">Езикът на кърмачето залепва в небцето му от жажда. Децата искат хляб и няма кой да им подаде.</verse>
				<verse number="5">Тези, които са яли отбрани ястия, гинат по улиците; охранените в скъпи дрехи се валят в смет.</verse>
				<verse number="6">Наказанието за нечестие на дъщерята на моя народ е по-голямо от наказанието за греховете на Содом: той беше сринат мигновено и човешки ръце не са се допирали до него.</verse>
				<verse number="7">Князете ѝ бяха в нея по-чисти от сняг, по-бели от мляко. Телата им бяха по-хубави от корали. Видът им беше като сапфир,</verse>
				<verse number="8">а сега лицето им е по-тъмно от сажди. Не ги познават по улиците. Кожата им прилепна към костите, стана суха като дърво.</verse>
				<verse number="9">Убитите с меч са по-честити от онези, които убива гладът, защото тези чезнат, поразявани от липса дори на полски плодове.</verse>
				<verse number="10">Със собствени ръце мекосърдни жени варяха децата си, за да им бъдат храна, когато беше разрушавана моята дъщеря Йерусалим.</verse>
				<verse number="11">Господ изпълни докрай гнева Си, изля яростта на гнева Си и запали на Сион огън, който разруши основите му.</verse>
				<verse number="12">Царете земни и всички живеещи по света не вярваха, че врагът и неприятелят ще влязат през йерусалимските порти.</verse>
				<verse number="13">Всичко това е поради греховете на лъжепророците му и поради беззаконията на неговите свещеници, които сред него проливаха кръвта на праведници,</verse>
				<verse number="14">скитаха се като слепи по улиците, оскверняваха се култово с кръв, така че никой не дръзваше да се допре до дрехите им.</verse>
				<verse number="15">„Отстъпете вие, вие сте нечисти!“, викаха им. „Отстранете се, отстранете се! Не се допирайте до нас!“ Те бягаха и се скитаха, а между народите се говореше: „Няма да ги има вече!“</verse>
				<verse number="16">Сам Господ ги разпръсна. Той няма вече да бди над тях, защото не уважават свещениците, нямат милост към старците.</verse>
				<verse number="17">Очите ни са изнурени да очакват напразно помощ. От нашите стражеви кули наблюдавахме за народ, който не може да ни спаси.</verse>
				<verse number="18">А те ни дебнеха на всяка стъпка, за да не можем да ходим по нашите улици. Краят ни се приближи, нашите дни се изпълниха. Нашият край дойде.</verse>
				<verse number="19">Тези, които ни преследваха, бяха по-бързи от орлите в небето. Гонеха ни по планини, поставиха засади за нас в пустинята.</verse>
				<verse number="20">Духът на живота ни, помазаникът Господен, царят, за когото казвахме: „Под неговата сянка ще живеем сред народите“, е уловен в техните клопки.</verse>
				<verse number="21">Радвай се и се весели, дъще Едомова, жителка на земята Уц! Но и до тебе ще дойде чашата на съда — ще се опиеш и ще се разголиш.</verse>
				<verse number="22">Дъще Сионова, наказанието за твоето беззаконие се свърши. Той няма да те закарва в плен. Но, дъще Едомова, Той ще накаже беззаконието ти и ще разкрие твоите грехове.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Спомни си, Господи, какво се извърши над нас. Погледни и виж как сме поругани!</verse>
				<verse number="2">Нашето наследство премина в чужди, нашите къщи — в чужденци.</verse>
				<verse number="3">Останахме сираци, без баща, а майките ни станаха вдовици.</verse>
				<verse number="4">Пием водата си срещу сребро, доставяме си дърва с пари.</verse>
				<verse number="5">Бият ни по врата, трудим се и отдих за нас няма.</verse>
				<verse number="6">Протягаме ръка към египтяни за договор, към асирийци, за да се нахраним с хляб.</verse>
				<verse number="7">Бащите ни грешиха; няма ги вече, ние търпим наказание за техните беззакония.</verse>
				<verse number="8">Роби владеят над нас и няма кой да ни избави от ръцете им.</verse>
				<verse number="9">Хляба си добиваме с опасност за живота от меч в пустинята.</verse>
				<verse number="10">От палещ глад кожата ни е почерняла като пещ.</verse>
				<verse number="11">Враговете безчестят жени в Сион, девици — в градовете юдейски.</verse>
				<verse number="12">Князете бяха обесени от техните вражи ръце, стареи не бяха почетени.</verse>
				<verse number="13">Юноши работят с камъни за стриване на жито и момчета падат под товари дърва.</verse>
				<verse number="14">Старци престанаха да са при градските порти; младежи не пеят.</verse>
				<verse number="15">Свърши се радостта на сърцето ни; нашето хоро се обърна на плач.</verse>
				<verse number="16">Падна венецът от главата ни; горко ни, тъй като съгрешихме.</verse>
				<verse number="17">Затова нашите сърца чезнат, от това потъмняха нашите очи.</verse>
				<verse number="18">Защото чакали се скитат по планината Сион, която лежи опустошена.</verse>
				<verse number="19">Но Ти, Господи, пребъдваш за вечни времена; Твоят престол пребъдва от род в род.</verse>
				<verse number="20">Защо напълно ни забравяш? Защо ни изоставяш тъй дълго?</verse>
				<verse number="21">Възвърни ни към Тебе, Господи, и ще се обърнем; обнови нашия живот.</verse>
				<verse number="22">Нима напълно си ни отхвърлил? Нима безмерно си се разгневил срещу нас?</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="26">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">В тридесетата година, в петия ден на четвъртия месец, когато бях сред откараните в плен при реката Ховар, небесата се отвориха и видях Божии видения.</verse>
				<verse number="2">В петия ден на месеца — това беше петата година на пленничеството на цар Йехония —</verse>
				<verse number="3">Господ отправи слово към свещеника Йезекиил, син на Вузи, в Халдейската земя при реката Ховар. И там Господнята ръка беше върху него.</verse>
				<verse number="4">И видях — ето бурен вятър идваше от север — огромен облак и пламтящ огън, и сияние го обгръщаше. Изсред огъня от средата му видях нещо като блясък от нажежен метал.</verse>
				<verse number="5">От средата му се яви нещо, което наподобяваше на четири живи същества. Видът им беше такъв: приличаха на човек.</verse>
				<verse number="6">Всяко имаше четири лица и всяко от тях четири крила.</verse>
				<verse number="7">Краката им бяха прави, а стъпалата на краката им — като стъпало на теле. И блестяха като излъскана мед.</verse>
				<verse number="8">Под крилата си на четирите си страни имаха човешки ръце. Четирите имаха лица и крила.</verse>
				<verse number="9">Крилата им се докосваха едно до друго. Когато се движеха, не сменяха посоката си, всяко вървеше направо.</verse>
				<verse number="10">А лицата им отпред наподобяваха на човек, отдясно четирите имаха лице на лъв, отляво лице на теле и отзад лице на орел.</verse>
				<verse number="11">Такива бяха лицата им. А крилата им бяха разперени нагоре. Две от крилата на всяко докосваха онези на другите и две покриваха телата им.</verse>
				<verse number="12">Всяко се движеше направо. Накъдето Духът ги искаше да отидат, отиваха, без да изменят посоката, когато се движеха.</verse>
				<verse number="13">Приликата на живите същества, техният облик бяха като горящи огнени въглени, на вид като светещи факли. Огънят святкаше между живите същества. Огънят имаше сияние и от него проблясваше светкавица.</verse>
				<verse number="14">Живите същества се движеха бързо, като проблясване на светкавица.</verse>
				<verse number="15">Като се вгледах в живите същества, видях, че за всяко от четирите лица имаше по едно колело на земята.</verse>
				<verse number="16">А видът на колелата и направата им бяха като скъпоценен камък топаз. Четирите имаха една и съща форма. И по вида си, и по направата си бяха като че ли колело в колело.</verse>
				<verse number="17">Когато се движеха, вървяха в четирите си посоки, не сменяха посоката.</verse>
				<verse number="18">Те имаха дъги, които бяха величествени и страшни; дъгите на колелата на четирите от тях бяха навсякъде пълни с очи.</verse>
				<verse number="19">Когато живите същества се движеха, колелата им вървяха до тях. Когато живите същества се издигаха над земята, колелата също се издигаха.</verse>
				<verse number="20">Накъдето Духът искаше да отиде, там отиваха. Колелата се издигаха с тях, защото духът на живите същества беше в колелата.</verse>
				<verse number="21">Когато едните вървяха, вървяха и другите, а когато едните стояха, стояха и другите; и когато едните се издигаха от земята, колелата се издигаха с тях, защото духът на живите същества беше в колелата.</verse>
				<verse number="22">Над главите на живите същества имаше нещо като свод, внушителен кристал, разпрострян над главите им.</verse>
				<verse number="23">Под свода крилата им бяха разперени едно към друго. Всяко имаше две крила, които покриваха тялото му.</verse>
				<verse number="24">Когато се движеха, чувах шума на техните крила като тътен на много вода, като гласа на Всемогъщия, като силен звук, като шум от военен лагер. Когато те спираха, отпускаха крилата си.</verse>
				<verse number="25">Тогава се чуваше глас отгоре над свода, който беше над главите им. Когато спираха, отпускаха крилата си.</verse>
				<verse number="26">Високо над свода над главите им имаше нещо като престол, на вид като сапфир, а над подобието на престола имаше нещо като фигура на човек върху него.</verse>
				<verse number="27">След това видях нещо като блясък от нажежен метал, което изглеждаше като обхванато изцяло от огън, от подобието на неговите хълбоци и нагоре. А от подобието на неговите хълбоци и надолу видях нещо, което приличаше на огнено видение. И сияние го обгръщаше.</verse>
				<verse number="28">Както изглежда дъгата в облак в дъждовен ден, така изглеждаше и сиянието наоколо. Такова беше видението на образа на Господнята слава. Когато го видях, паднах по очи и чух гласа на Един, Който говореше.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">И Той ми каза: „Сине човешки, изправи се на краката си и Аз ще говоря с тебе.“</verse>
				<verse number="2">И Духът влезе в мене, когато ми говореше, и ме постави на крака. И се вслушах в това, което ми говореше.</verse>
				<verse number="3">И Той ми каза: „Сине човешки, изпращам те при Израилевите синове, при непокорен народ, който възнегодува против Мене. Те и предците им съгрешават срещу Мене до ден днешен.</verse>
				<verse number="4">И тези синове, при които те изпращам, са упорити и коравосърдечни. И ти ще им кажеш: „Така говори Господ Бог.“</verse>
				<verse number="5">И те независимо дали те слушат или се въздържат, защото са размирен дом, ще узнаят, че е имало пророк между тях.</verse>
				<verse number="6">А ти, сине човешки, не се страхувай от тях, нито се бой от техните думи, защото тръни и бодили са с тебе и ти седиш върху скорпиони. Не се страхувай от техните думи и не се плаши от тяхното лице, защото са размирен дом.</verse>
				<verse number="7">И се обърни към тях с Моите думи — независимо дали слушат, или се въздържат, — защото те са размирни.</verse>
				<verse number="8">А ти, сине човешки, чуй какво ще ти говоря: не бъди размирен като този размирен дом. Отвори устата си и изяж, което ще ти дам!“</verse>
				<verse number="9">Тогава погледнах и ето ръка, протегната към мен, и в нея изписан свитък.</verse>
				<verse number="10">И Той го разви пред мене. И беше изписан отвътре и отвън. И в него беше написано: „плачове, стенание и ридание“.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">След това Той ми каза: „Сине човешки, изяж това, което намираш. Изяж този свитък и иди, говори на Израилевия род!“</verse>
				<verse number="2">Тогава отворих устата си и Той ми даде да изям този свитък.</verse>
				<verse number="3">И ми каза: „Сине човешки, нахрани стомаха си и напълни корема си с този свитък, който Аз ти давам!“ И го изядох, и в устата ми той беше сладък като мед.</verse>
				<verse number="4">Тогава Той ми каза: „Сине човешки, иди, влез в Израилевия дом и се обърни към него с Моите думи!</verse>
				<verse number="5">Защото не си изпратен при народ с неразбираема реч и труден език, а в Израилевия дом;</verse>
				<verse number="6">не при много народи с неразбираема реч и труден език, чиито думи не можеш да разбереш. Ако бях те изпратил при тях, те биха те послушали.</verse>
				<verse number="7">Но Израилевият род няма да иска да те слуша, тъй като те не искат да Ме чуят, понеже целият Израилев дом е твърдоглав и с упорито сърце.</verse>
				<verse number="8">Ето направих твоето лице твърдо като техните и твоето чело твърдо като тяхното.</verse>
				<verse number="9">Като диамант, по-твърд от кремък, направих челото ти. Не се страхувай от тях, не се плаши от тяхното лице, защото те са размирен род.“</verse>
				<verse number="10">И ми каза: „Сине човешки, всички Мои думи, които ще ти говоря, приеми в сърцето си и чуй с ушите си!</verse>
				<verse number="11">Иди и посети откараните в плен, синовете на своя народ, и им говори. Кажи им: „Така казва Господ Бог“ — независимо дали те слушат, или се въздържат.“</verse>
				<verse number="12">Тогава Духът ме повдигна и чух зад себе си силен гръмовен глас: „Благословена е славата на Господа от Неговото място!“,</verse>
				<verse number="13">и шума от крилата на живите същества, които се допираха едно до друго, и шум от колелата до тях, и силен гръмовен глас.</verse>
				<verse number="14">Тогава Духът ме повдигна и ме отнесе. И вървях огорчен със силно разтревожен дух. И ръката на Господа тежеше върху мене.</verse>
				<verse number="15">И дойдох при откараните в плен в Тел Авив, които живееха при река Ховар, и останах там, където те живееха, и бях при тях седем дни като замаян.</verse>
				<verse number="16">А в края на седемте дена Господ отправи слово към мене:</verse>
				<verse number="17">„Сине човешки, поставих те страж над Израилевия дом. И когато слушаш слово от Моята уста, трябва да ги предупреждаваш за Мене.</verse>
				<verse number="18">Ако кажа на беззаконника „Непременно ще умреш!“, а ти не го предупредиш и не говориш за неговия беззаконен път, така че да спаси живота си, този беззаконник ще умре поради вината си, а тебе ще държа отговорен за неговата смърт.</verse>
				<verse number="19">Но ако ти предупредиш беззаконника, а той не се отвърне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре поради беззаконието си, а ти ще спасиш живота си.</verse>
				<verse number="20">И ако праведник отстъпи от правдата си и извърши неправда, и Аз поставя пред него препънка, той ще умре. Понеже не си го предупредил, той ще умре поради своя грях и няма да му се спомнят праведните му дела, които е извършил, а тебе ще държа отговорен за смъртта му.</verse>
				<verse number="21">Но ако ти го предупредиш, така че праведникът да не съгреши, и той не съгреши, праведникът ще бъде жив, защото е взел под внимание предупреждението, и ти ще спасиш живота си.“</verse>
				<verse number="22">Ръката на Господа беше там върху мене и Той ми каза: „Стани, излез на полето и там ще говоря с тебе!“</verse>
				<verse number="23">Тогава станах и излязох на полето. И ето там стоеше славата на Господа като славата, която бях видял при река Ховар, и паднах по очи.</verse>
				<verse number="24">И Духът влезе в мене и ме изправи на крака, и Той говори с мене и ми каза: „Върви, затвори се в дома си.</verse>
				<verse number="25">А ти, сине човешки, ще сложат въжета върху тебе и ще те вържат с тях, и няма да можеш да излизаш посред хората.</verse>
				<verse number="26">И ще направя да залепне езикът ти към твоето небце и ти ще онемееш. И няма да ги осъждаш, защото те са размирен дом.</verse>
				<verse number="27">Но когато говоря с тебе, ще отворя устата ти и ще им казваш: „Така казва Господ Бог: „Който иска да слуша, нека слуша; и който се въздържа — да се въздържа“, защото те са размирен род.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">„И ти, сине човешки, вземи една керамична плочка и я постави пред себе си. И начертай върху нея град Йерусалим.</verse>
				<verse number="2">И постави обсада против него: изгради обсаден вал, направи насип около него, разположи стан и постави наоколо стенобойни машини против него.</verse>
				<verse number="3">Вземи железен лист и го постави като желязна стена между тебе и града. Обърни лицето си против него, така че той да бъде под обсада. И ти ще го обсаждаш. Това е знак за Израилевия дом.</verse>
				<verse number="4">Тогава легни на лявата си страна и постави върху нея беззаконието на Израилевия дом. Според броя на дните, през които ти ще лежиш на нея, ще носиш беззаконието им.</verse>
				<verse number="5">И Аз ти определих годините на тяхното беззаконие според броя на дните: триста и деветдесет дена ще носиш беззаконието на Израилевия дом.</verse>
				<verse number="6">А когато ги изпълниш, още веднъж ще легнеш, този път на дясната си страна. И ще носиш беззаконието на дома на Юда четиридесет дена, — ден за година, ден за година ти определих.</verse>
				<verse number="7">Тогава обърни лицето си и запретнатата си дясна ръка към обсадата на Йерусалим и пророкувай против него.</verse>
				<verse number="8">И ето ще поставя въжета върху тебе, така че да не можеш да се обръщаш от едната страна на другата, докато не изпълниш дните на своята обсада.</verse>
				<verse number="9">А ти си вземи пшеница, ечемик, боб, леща, просо и лимец. Постави ги в един съд и си направи от тях хлябове. Според броя на дните, през които ще лежиш на страната си — триста и деветдесет дена — ще ги ядеш.</verse>
				<verse number="10">И храната, с която ще се храниш, трябва да тежи двадесет сикли на ден. Ще я ядеш всеки ден.</verse>
				<verse number="11">И вода да пиеш с мярка: по една шеста ин. Ще я пиеш всеки ден.</verse>
				<verse number="12">И ще ги ядеш като ечемичени питки и ще ги печеш на човешка тор пред очите им.“</verse>
				<verse number="13">И Господ каза: „Така Израилевите синове ще ядат хляба си нечист сред народите, при които ще ги прогоня.“</verse>
				<verse number="14">Тогава казах: „Ах, Господи Боже! Ето устата ми никога не се е омърсявала в моя живот. И от младини досега никога не съм ял мърша или разкъсано от звяр. Никакво нечисто месо не е влязло в устата ми.“</verse>
				<verse number="15">А Той ми отвърна: „Виж, позволявам ти говежди тор вместо човешки тор. И твоя хляб ще приготвяш на него.“</verse>
				<verse number="16">И ми каза: „Сине човешки, ето Аз ще спра хранителните запаси на Йерусалим — и ще ядат хляб, като го отмерват и с тревога, а вода ще пият с мярка и с ужас,</verse>
				<verse number="17">за да бъдат хлябът и водата толкова оскъдни, че всеки човек да бъде накаран да трепери и да изгние в беззаконието си.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">„А ти, сине човешки, вземи си остър нож, хвани го здраво като бръснач и го прекарай по главата си и по брадата си! Тогава вземи везни и раздели космите.</verse>
				<verse number="2">Една трета част изгори на огън сред града, когато се изпълнят дните на обсадата, една трета вземи, насечи я с ножа около него и една трета разпръсни по вятъра. И аз ще изтегля меч след тях.</verse>
				<verse number="3">И оттам вземи още малко и ги завържи в полите си.</verse>
				<verse number="4">И от тях вземи още и ги хвърли в огън, и ги изгори в огъня. Оттам ще излезе огън върху целия Израилев дом.“</verse>
				<verse number="5">Така казва Господ Бог: „Това е Йерусалим! Поставих го сред народите със земи около него.</verse>
				<verse number="6">Но той беше непокорен към наредбите Ми и по-злонамерен от народите към Моите заповеди — от страните около него, защото жителите му отхвърлиха наредбите Ми и не следват Моите заповеди.“</verse>
				<verse number="7">Затова така казва Господ Бог: „Понеже сте по-размирни от народите около вас, не следвахте Моите заповеди и не изпълнявахте Моите наредби, и вашето държане не отговаря дори на наредбите на народите около вас,</verse>
				<verse number="8">затова така казва Господ Бог: „Ето Аз съм против тебе. И ще извърша съд сред тебе пред очите на народите.</verse>
				<verse number="9">И поради всичките ти мерзости ще сторя сред тебе това, което никога не съм вършил и няма да извърша пак.</verse>
				<verse number="10">Затова бащи ще ядат синове сред тебе и синове ще ядат бащите си. И ще извърша съд над тебе и ще разпръсна целия твой остатък по всички посоки.</verse>
				<verse number="11">Затова Аз съм жив и обещавам, казва Господ Бог, понеже ти оскверни Моето светилище с всички твои мерзости, Аз ще се отдръпна и окото Ми няма да те пожали. И Аз няма да се смиля над тебе.</verse>
				<verse number="12">Една трета от тебе ще умре от болест и от глад ще загине в града и една трета около тебе ще падне от меч. А една трета ще разпръсна по всички посоки и ще изтегля меч след тях.</verse>
				<verse number="13">И ще се изпълни Моят гняв и Моята ярост ще стихне сред тях, и Аз ще бъда удовлетворен. И ще узнаят, че Аз, Господ, съм говорил в Своята ревност, когато Моят гняв се изпълни сред тях.</verse>
				<verse number="14">И ще те превърна в развалина, и ще те направя за присмех сред народите около тебе, пред очите на всеки, който преминава покрай теб.</verse>
				<verse number="15">И ще бъдеш за присмех и подигравка, напомняне и ужас за околните народи, когато извърша съд над тебе с ярост, с гняв и люти укори. Аз, Господ, говорих това.</verse>
				<verse number="16">Когато изпратя смъртоносните стрели на глада върху тези, които ще бъдат погубени — стрелите, които ще изпратя, за да ви погубят, — и усиля глада у вас, тогава ще спра хранителните ви запаси.</verse>
				<verse number="17">И ще изпратя върху вас глад като зли зверове, които ще те лишат от деца. И болест, и кръв ще преминат през тебе и ще изпратя меч против тебе. Аз, Господ, изрекох това“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">След това Господ отправи слово към мене:</verse>
				<verse number="2">„Сине човешки, обърни лицето си към израилските планини и пророкувай против тях,</verse>
				<verse number="3">и кажи: „Планини на Израил, чуйте словото на Господа Бога! Така казва Господ Бог на планините и хълмовете, дефилетата и долините: „Ето Аз ще изпратя меч против вас и ще разруша високите ви места.</verse>
				<verse number="4">И вашите жертвеници ще бъдат унищожени, и кадилните ви жертвеници в чест на слънцето ще бъдат строшени. И ще направя да паднат убитите ви пред идолите ви.</verse>
				<verse number="5">И ще поставя труповете на Израилевите синове пред техните идоли; и ще разхвърля вашите кости около жертвениците ви.</verse>
				<verse number="6">Навсякъде, където живеете, градовете ви ще бъдат опустошени и планините обезлюдени, за да бъдат вашите жертвеници пусти и осквернени, идолите ви — строшени и заличени, а кадилните ви жертвеници в чест на слънцето — изкъртени, и изделията ви — премахнати,</verse>
				<verse number="7">и убитите ще паднат сред вас. Тогава ще узнаете, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="8">Но ще пощадя малцина, понеже има някои от вас, които ще избегнат меча сред народите, когато бъдете разпръснати по земята.</verse>
				<verse number="9">И оцелелите от вас, където бъдат откарани в плен между народите, ще си спомнят за Мене как съм бил съкрушен поради блудното им сърце, което се отметна от Мене, и поради очите ви, които са блудствали след идолите си. Те ще се отвратят от себе си заради злите дела, които сториха, заради всичките си отвратителни постъпки.</verse>
				<verse number="10">И ще узнаят, че Аз съм Господ. Аз ненапразно говорих, че ще изпратя върху тях това бедствие.“</verse>
				<verse number="11">Така казва Господ Бог: „Плесни с ръцете си, тропни с крака си и кажи: Горко за всичките отвратителни злодеяния на Израилевия род, защото те ще паднат от меч, глад и болест!“</verse>
				<verse number="12">Който е далече, ще умре от болест, който е близо, ще падне от меч, който е останал и е оцелял, ще умре от глад, когато излея Своя гняв върху тях.</verse>
				<verse number="13">Тогава ще познаете, че Аз съм Господ — когато убитите им се появят между идолите им около техните жертвеници на всеки висок хълм, на всички планински върхове, под всяко зелено дърво и под всеки разлистен дъб: мястото, където принасят приятно благоухание на всичките си идоли.</verse>
				<verse number="14">И ще простра ръката Си срещу тях и ще превърна страната в пустош и разорение, от пустинята до Дивлат, навред, където живеят. И ще узнаят, че Аз съм Господ“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">След това Господ отправи слово към мене:</verse>
				<verse number="2">„И ти, сине човешки, кажи: „Така казва Господ Бог за Израилевата земя: „Край! Дошъл е краят върху четирите краища на земята.</verse>
				<verse number="3">Сега дойде край за тебе! И ще изпратя Своя гняв върху тебе. Ще те съдя според твоите постъпки; и ще ти потърся отговорност за всички твои отвратителни дела.</verse>
				<verse number="4">И Моето око да се смили над тебе, няма Аз да те пощадя, а обратното, ще те държа отговорен за твоите постъпки, докато въздаянията за твоите мерзости се запазват сред тебе. Тогава ще узнаете, че Аз съм Господ.“</verse>
				<verse number="5">„Така казва Господ Бог: Бедствие! Необикновено бедствие! Ето идва!</verse>
				<verse number="6">Краят дойде, дойде краят! Краят дойде върху тебе! Ето дойде!</verse>
				<verse number="7">Напаст дойде върху тебе, който живееш в страната! Време е дошло, денят е близо — смут, а не вик на радост по планините.</verse>
				<verse number="8">Ето скоро ще излея върху тебе яростта Си и ще изпълня над тебе Своя гняв. И ще те съдя според твоите постъпки и ще те държа отговорен за всичките твои мерзости.</verse>
				<verse number="9">Нито окото Ми ще се смили, нито Аз ще пощадя. Но ще ти отсъдя според твоите постъпки, тъй като твоите мерзости са посред тебе. Тогава ще узнаете, че Аз съм Господ, Който наказва.</verse>
				<verse number="10">Ето деня! Ето идва! Наказанието настъпи! Жезълът разцъфна, високомерието напъпи!</verse>
				<verse number="11">Насилието израсна, за да стане жезъл на нечестието. Нищо няма да остане от тях, нито от тяхното множество, нито от тяхното богатство, нито от тяхното високомерие.</verse>
				<verse number="12">Времето дойде! Денят настъпи! Не се радвай ти, който купуваш, не плачи ти, който продаваш, защото гневът е върху цялото им множество.</verse>
				<verse number="13">Защото продавачът няма да си върне обратно продаденото, докато и двамата са живи, защото видението се отнася за цялото им множество. То няма да се отмени. Понеже никой поради беззаконието си няма да запази живота си.</verse>
				<verse number="14">Тръбят с тръба и всеки се приготвя, но никой не отива на война, понеже Моят гняв е срещу цялото им множество.</verse>
				<verse number="15">Меч навън! Болест и глад вътре! Който е на полето, ще умре от меч, а който е в града — глад и мор ще го погълнат.</verse>
				<verse number="16">Ако някои от оцелелите избягат, те ще намерят убежище в планините като гълъби от долините. Всички те ще стенат поради беззаконието си.</verse>
				<verse number="17">Всяка ръка ще увисне и всички колена ще затреперят като вода.</verse>
				<verse number="18">И ще опашат вретища и от ужас ще се разтреперят. И посрама ще има по лицата им, и главите на всички ще оплешивеят.</verse>
				<verse number="19">Среброто си ще захвърлят по улиците и златото им ще бъде като нечистотия. Среброто им и златото им няма да могат да ги спасят в деня на Господния гняв. Те няма да наситят глада си, нито да напълнят корема си, защото те бяха причина за падението им.</verse>
				<verse number="20">И превърнаха неговите украшения в източник на гордост. От него те направиха своите отвратителни и омразни изображения. Затова ще го направя като нечистотия за тях.</verse>
				<verse number="21">И ще го предам в ръцете на чужденци за плячка и на беззаконници по земята за трофей, и те ще го осквернят.</verse>
				<verse number="22">И ще отвърна лицето Си от тях, докато те оскверняват Моето съкровище. И ще нахлуят там грабители и ще го осквернят.</verse>
				<verse number="23">Направи окови, защото страната е пълна с кървави престъпления, а градът — с насилие.</verse>
				<verse number="24">Затова ще доведа най-зли народи и те ще заграбят домовете им. И ще сложа край на високомерието на силните. И светините им ще бъдат осквернени.</verse>
				<verse number="25">Идва гибел! И те ще търсят мир, но ще бъде напразно.</verse>
				<verse number="26">Беда ще върви след беда и мълва ще следва мълва. И ще търсят видение на пророк и от свещеника ще изчезне наставление, и от стареите — съвет.</verse>
				<verse number="27">Царят ще скърби и князът ще бъде облечен в ужас; и ръцете на народа на страната ще затреперят. Според поведението им ще сторя с тях и ще ги съдя според техните закони. Тогава ще узнаят, че Аз съм Господ“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">В петия ден от шестия месец на шестата година, както седях в своя дом, а юдейските стареи седяха пред мене, Господ Бог постави ръката Си върху мене там.</verse>
				<verse number="2">Като погледнах, видях очертание с изглед на огън. От подобието на хълбоците му и надолу — огън, а от хълбоците му нагоре — блясък от нажежен метал.</verse>
				<verse number="3">И Той простря нещо като ръка и ме хвана за косите на главата ми. Тогава Духът ме издигна между земята и небето и ме понесе в божествено видение към Йерусалим при северната порта на вътрешния двор, където се намираше изображението на ревността, която предизвиква завист.</verse>
				<verse number="4">И ето там беше славата на Израилевия Бог като тази, която видях на полето.</verse>
				<verse number="5">Тогава Той ми каза: „Сине човешки, погледни на север.“ Погледнах на север и ето при входа, на север от портата на жертвеника, беше това изображение на ревността.</verse>
				<verse number="6">След това Той ми каза: „Виждаш ли какво вършат — големите мерзости, които върши тук Израилевият дом, за да Ме отдалечи от Моето светилище? Но обърни се, ще видиш още по-големи мерзости.“</verse>
				<verse number="7">Тогава Той ме заведе при входа на двора. И погледнах и ето в стената имаше дупка.</verse>
				<verse number="8">И Той ми каза: „Сине човешки, прокопай стената!“ И прокопах стената и ето врата.</verse>
				<verse number="9">И ми каза: „Влез и виж злите мерзости, които те вършат тук.“</verse>
				<verse number="10">Така аз влязох и гледам, имаше всякакви изображения — на отвратителни пълзящи твари и зверове и всякакви идоли на Израилевия дом, издълбани върху стените наоколо.</verse>
				<verse number="11">А пред тях стояха седемдесет стареи на Израилевия дом — с Язания, сина на Шафан, стоящ сред тях — и всеки със своята кадилница в ръката си, и благоухание се издигаше от кадилния облак.</verse>
				<verse number="12">И Той ми каза: „Сине човешки, виждаш ли какво вършат стареите на Израилевия дом на тъмно, всеки в светилището на идола си? Защото те мислят: „Господ не ни вижда. Господ изостави страната“.“</verse>
				<verse number="13">И отново ми каза: „Обърни се! Ще видиш още по-големи мерзости, които те вършат.“</verse>
				<verse number="14">Тогава ме заведе при входа на северната порта на Господния дом и ето там седяха жени, които оплакваха Тамуз.</verse>
				<verse number="15">И ми каза: „Виждаш ли, сине човешки? Обърни се! Ще видиш още по-големи мерзости от тези.“</verse>
				<verse number="16">И ме въведе във вътрешния двор на Господния дом и ето при входа на храма на Господа, между притвора и жертвеника, имаше около двадесет и петима мъже с гърбовете си към Господния храм с лице към изток. И те лежаха в прахта на изток към слънцето.</verse>
				<verse number="17">И ми каза: „Видя ли, сине човешки? Малко ли е за дома на Юда да върши мерзостите, които се правят тук, защото те изпълниха страната с насилие и се обърнаха, за да Ме оскърбяват? И ето те ме отегчават и не Ме оставят на мира.</verse>
				<verse number="18">Затова Аз също ще отвърна с гняв. Окото Ми няма да пожали, нито Аз ще пощадя. Макар да викат в ушите Ми с висок глас, няма да ги чуя.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Тогава Той извика пред ушите ми с висок глас и каза: „Приближете се, изпълнители на наказанието за града, всеки с разрушителното си оръжие в своята ръка!“</verse>
				<verse number="2">И ето шестима мъже идват от горната порта, която е на север, всеки с разрушително оръжие в ръката си. И между тях беше един мъж, облечен в ленена дреха, с писарска мастилница на кръста. И те дойдоха и застанаха при медния жертвеник.</verse>
				<verse number="3">И славата на Израилевия Бог се издигна от херувима, над който тя беше, и се спря над прага на дома. И Бог повика мъжа с ленената дреха, който имаше писарска мастилница на кръста.</verse>
				<verse number="4">И Господ му каза: „Премини през града, през Йерусалим, и постави знак върху челата на мъжете, които стенат и страдат за всичките мерзости, които са сторени посред него.“</verse>
				<verse number="5">А на останалите чух да казва: „Преминете през града след него и поразявайте. И окото ви да няма съжаление, не щадете.</verse>
				<verse number="6">Старец, младеж, девойка, деца и жени предайте на унищожение, но не докосвайте никого, на когото има знак. И започнете от Моето светилище.“ И те започнаха от стареите, които бяха пред храма.</verse>
				<verse number="7">Тогава им каза: „Осквернете храма и изпълнете дворовете с убити. Излезте!“ Така те излязоха и поразиха целия град.</verse>
				<verse number="8">Докато те убиваха, аз останах сам. Паднах по очи и извиках: „Ах, Господи Боже, ще унищожиш ли целия остатък на Израил, като изливаш гнева Си върху Йерусалим?“</verse>
				<verse number="9">А Той ми каза: „Беззаконието на дома на Израил и Юда е твърде голямо, страната е пълна с кръв, а градът — с неправда, защото те казват: „Господ изостави страната и Господ не вижда.“</verse>
				<verse number="10">Затова окото Ми няма да се смили, Аз няма да пощадя. Ще стоваря това, което сториха, върху главите им.“</verse>
				<verse number="11">И ето облеченият в ленената дреха мъж, на чийто кръст имаше писарска мастилница, отговори с думите: „Аз сторих така, както ми заповяда.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Тогава погледнах и ето отгоре на свода, който беше над главите на херувимите, над тях се виждаше нещо като сапфирен камък, като подобие на престол.</verse>
				<verse number="2">Тогава Бог се обърна към мъжа, облечен в ленената дреха, и каза: „Влез между колелата под херувимите и напълни шепите си с горящи въглени измежду херувимите, и ги рапръсни над града!“ И пред очите ми той влезе.</verse>
				<verse number="3">А херувимите стояха от дясната страна на храма, когато мъжът влезе, и облак изпълни вътрешния двор.</verse>
				<verse number="4">Тогава славата на Господа се издигна нагоре над херувима и се премести над прага на дома. И домът се изпълни с облак, а дворът — с блясъка от Господнята слава.</verse>
				<verse number="5">И шумът от крилата на херувимите се чуваше чак до външния двор — като гласа на Всемогъщия Бог, когато говори.</verse>
				<verse number="6">И Той заповяда на мъжа, облечен в ленената дреха: „Вземи огън измежду колелата, измежду херувимите“, и той влезе и застана отстрани до едно от колелата.</verse>
				<verse number="7">И един херувим простря ръката си измежду херувимите към огъня, който беше между херувимите. Той вдигна огън и го постави в шепите на облечения в ленената дреха, а той го взе и излезе.</verse>
				<verse number="8">И под крилата на херувимите се виждаше нещо като човешка ръка.</verse>
				<verse number="9">И като гледах, забелязах, че отстрани на херувимите имаше четири колела — по едно колело до всеки херувим. И видът на колелата беше като блясък на скъпоценен камък.</verse>
				<verse number="10">И всички четири бяха еднакви на външен вид, като че ли едно колело беше изобразено в друго.</verse>
				<verse number="11">Когато вървяха, те се движеха на четирите си страни, без да променят посоката. Защото към която и посока да беше обърнато лицето им, следваха я, без да се отклоняват, когато се движат.</verse>
				<verse number="12">И целите им тела, гърбовете им, ръцете им, крилата им и колелата на четирите от тях бяха навсякъде пълни с очи.</verse>
				<verse number="13">За тези колела чувах, че се наричат „вихър“.</verse>
				<verse number="14">И всяко имаше четири лица: първото беше лице на херувим, второто — лице на човек, третото — лице на лъв, и четвъртото — лице на орел.</verse>
				<verse number="15">Тогава херувимите се издигнаха. Те бяха същите живи същества, които видях при река Ховар.</verse>
				<verse number="16">И когато херувимите вървяха, до тях вървяха и колелата. И когато херувимите разперваха крилата си, за да се издигнат от земята, дори колелата не се отклоняваха от мястото си до тях.</verse>
				<verse number="17">Когато стояха, стояха и те; и когато се издигаха, издигаха се с тях, защото духът на живите същества беше у тях.</verse>
				<verse number="18">Тогава Господнята слава се отдръпна от прага на храма и спря над херувимите.</verse>
				<verse number="19">И херувимите разпериха крилата си и се издигнаха от земята пред очите ми, когато тръгваха, и колелата бяха непосредствено до тях. И застанаха при входа на източната порта на Господния храм и славата на Израилевия Бог се носеше над тях.</verse>
				<verse number="20">Това бяха живите същества, които видях в подножието на Израилевия Бог при река Ховар. Тогава забелязах, че това бяха херувими.</verse>
				<verse number="21">И всеки имаше четири лица и четири крила, и под крилата им — нещо като човешки ръце.</verse>
				<verse number="22">А видът на лицата им по външност беше подобен на онези, които видях при река Ховар. Всяко се движеше направо.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Тогава Духът ме вдигна и ме доведе при източната порта на Господния храм. И ето при входа на портата имаше двадесет и петима мъже. Между тях видях Яазания, син на Азур, и Фелатия, син на Ванея, висши служители.</verse>
				<verse number="2">И Той ми каза: „Сине човешки, тези са мъжете, които са замислили беззаконие и дават лош съвет в този град.</verse>
				<verse number="3">Те казват: „Още не е време да градим домове. Градът е котел, а ние сме месото.“</verse>
				<verse number="4">Затова пророкувай против тях! Пророкувай, сине човешки!“</verse>
				<verse number="5">Тогава Господният Дух слезе върху мене и ми каза: „Кажи: „Така казва Господ: „Това е, което мислите, Израилев доме. Аз зная мислите, които ви идват наум.</verse>
				<verse number="6">Погубихте мнозина в този град и напълнихте улиците му с убити.“</verse>
				<verse number="7">Затова така казва Господ Бог: „Убитите от вас, които поставихте сред него, те са месото, а той е котелът. Но Аз ще ви изведа от него.</verse>
				<verse number="8">Бояхте се от меча и Аз ще изпратя върху вас меч“, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="9">„И ще ви изведа от града и ще ви предам в ръцете на чужденци. И ще ви наложа наказания.</verse>
				<verse number="10">От меч ще паднете. В израилските предели ще ви съдя и ще познаете, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="11">Градът няма да стане за вас котел и вие няма да бъдете месото в него. В израилските предели ще ви съдя,</verse>
				<verse number="12">за да узнаете, че Аз съм Господ, защото не постъпвахте според Моите предписания и Моите решения не изпълнявахте. Вместо това постъпвахте според разпоредбите на околните народи“.“</verse>
				<verse number="13">И ето когато пророкувах, Фелатия, синът на Ваней, умря. Тогава паднах по очи и извиках с висок глас: „Ах, Господи Боже, нима докрай ще унищожиш остатъка на Израил?“</verse>
				<verse number="14">И Господ отправи слово към мене:</verse>
				<verse number="15">„Сине човешки, всички твои братя, сродниците ти и целият Израилев дом са онези, за които йерусалимските жители казват: „Бъдете далече от Господа! Тя е наша. Земята ни е дадена да я владеем.“</verse>
				<verse number="16">Затова кажи: „Така казва Господ Бог: „Наистина ги прогоних сред народите; и наистина ги разсеях по различни страни. Аз ще стана за тях за малко време светилище по страните, където отидоха“.“</verse>
				<verse number="17">Затова кажи: „Така казва Господ Бог: „Ще ви събера от народите и ще ви прибера от страните, по които бяхте разсеяни. И ще ви дам Израилевата земя.</verse>
				<verse number="18">И ще дойдат там и ще изхвърлят от нея всичките отвратителни неща и всичките ѝ мерзости.</verse>
				<verse number="19">Тогава ще им дам едно-единствено сърце и ще вложа у тях нов дух. Ще премахна от тяхното тяло каменното сърце и ще им дам сърце от плът,</verse>
				<verse number="20">за да постъпват според Моите предписания, да пазят Моите решения и да ги изпълняват. И ще бъдат Мой народ, а Аз ще бъда техен Бог.</verse>
				<verse number="21">А що се отнася до онези, чието сърце следва техните отвратителни неща и мерзости, ще стоваря тяхните постъпки върху техните глави“, казва Господ Бог“.“</verse>
				<verse number="22">Тогава херувимите разпериха крилата си и колелата им бяха до тях. И славата на Израилевия Бог се носеше отгоре над тях.</verse>
				<verse number="23">И Господнята слава се издигна от средата на града и спря над планината, която е на изток от града.</verse>
				<verse number="24">И Духът ме повдигна и ме понесе във видение чрез Божия Дух обратно към Халдея, при откараните в плен. И видението, което видях, се вдигна от мене,</verse>
				<verse number="25">и аз предадох на пленниците всичките думи на Господа, които Той ми откри.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">И Господ отправи слово към мене, като каза:</verse>
				<verse number="2">„Сине човешки! Ти живееш сред размирен дом. Те имат очи да виждат, но не виждат; уши да чуват и не чуват, защото са размирен род.</verse>
				<verse number="3">А ти, сине човешки, приготви си необходимото за плена и се пресели посред бял ден пред очите им. Пресели се от своето място на друго място пред очите им. Може би те ще разберат, въпреки че са размирен род.</verse>
				<verse number="4">И изнеси вещите си като нещо необходимо за преселване посред бял ден пред очите им. А ти замини нощем пред очите им като човек, отиващ в плен.</verse>
				<verse number="5">Пред очите им си пробий отвор в стената и изнеси вещите си през него.</verse>
				<verse number="6">Пред очите им ги вдигни на раменете си и ги изнеси по тъмно. Закрий лицето си, за да не виждаш земята, защото те поставих за знамение на Израилевия дом.“</verse>
				<verse number="7">Тогава направих, както ми беше заповядано. През деня изнесох своите вещи като необходими за плена неща. А вечерта прокопах с ръцете си отвор в стената. По мръкнало ги изнесох. Носех ги на рамене пред очите им.</verse>
				<verse number="8">А на сутринта Господ отправи слово към мене, като каза:</verse>
				<verse number="9">„Сине човешки, Израилевият дом, размирният дом, не те ли запита: „Какво правиш?“</verse>
				<verse number="10">Кажи им: „Така казва Господ Бог: „Това е бремето за княза в Йерусалим и целия израилски дом, който е в него“.“</verse>
				<verse number="11">Кажи: „Знамение за вас съм аз. Каквото направих, така ще бъде направено с тях. Те ще отидат в плен, в заточение.</verse>
				<verse number="12">А князът, който е сред тях, по мръкнало ще вдигне товара и ще излезе. Ще прокопаят през стената, за да го изкарат. Ще покрие лицето си, така че да не може да види страната с очите си.</verse>
				<verse number="13">И ще разпростра Своята мрежа върху него и той ще бъде хванат в Моята примка. Тогава ще го откарам във Вавилон, в страната на халдейците. Но той няма да я види и там ще умре.</verse>
				<verse number="14">А всички, които са около него — неговите помощници и цялата му армия, — ще разпръсна по всички страни. И ще изтегля меч след тях.</verse>
				<verse number="15">И ще познаят, че Аз съм Господ, когато ги разпръсна между народите и ги прогони по чуждите земи.</verse>
				<verse number="16">Но малцина от тях ще пощадя от меч, глад и болест, за да разказват за своите мерзости между народите, при които ще отидат. И ще познаят, че Аз съм Господ“.“</verse>
				<verse number="17">И Господ отправи слово към мене:</verse>
				<verse number="18">„Сине човешки, яж храната си с трепет и пий водата си, изпълнен с тревога и безпокойство.</verse>
				<verse number="19">Тогава кажи на народа на страната: „Така казва Господ Бог за йерусалимските жители в израилската земя: „Те ще ядат храната си със страх и ще пият водата си с ужас, защото страната им ще бъде лишена от пълнотата на изобилието си поради насилието на всички, които живеят в нея.</verse>
				<verse number="20">И населените градове ще станат развалини, и страната ще бъде опустошена. Тогава ще познаете, че Аз съм Господ“.“</verse>
				<verse number="21">И Господ отправи слово към мене, казвайки:</verse>
				<verse number="22">„Сине човешки, каква е тази поговорка у вас за израилската страна: „Дните са дълги и нито едно видение не се сбъдва?“</verse>
				<verse number="23">Затова им кажи: „Така казва Господ Бог: „Ще сложа край на тази поговорка, и няма повече да я използват в Израил“.“ Но кажи им: „Дните са близо и всяко видение ще се изпълни.“</verse>
				<verse number="24">Защото вече няма да има нито едно измамно видение или лъжливо предсказание в Израилевия дом.</verse>
				<verse number="25">Защото Аз съм Господ. Аз говоря и думите Ми, които изричам, се изпълняват. Няма повече да се забавя. Защото докато сте живи, о, размирни роде, каквото и слово да изрека, ще го изпълня; о, размирни роде, ще изрека слово и ще го изпълня“, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="26">И Господ отправи слово към мене:</verse>
				<verse number="27">„Сине човешки, виж какво казва Израилевият род: „Видението, което той вижда, е за много дни напред и той пророкува за далечни времена.“</verse>
				<verse number="28">Затова кажи им: „Така казва Господ Бог: „Няма да има повече забавяне. Всяка от Моите думи, която изговоря, непременно ще се изпълни“, казва Господ“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">След това Господ отправи слово към мене:</verse>
				<verse number="2">„Сине човешки, пророкувай против Израилевите пророци, които пророчестват. Кажи на онези, които пророкуват по свое вдъхновение: „Чуйте словото на Господ!</verse>
				<verse number="3">Така казва Господ Бог: „Горко на безумните пророци, които следват хрумванията си, въпреки че нищо не виждат.</verse>
				<verse number="4">Твоите пророци, Израилю, са като чакали сред развалини.</verse>
				<verse number="5">Вие влизате в проломи и не ограждате със стена около Израилевия дом, за да устои той в битката в Господния ден.</verse>
				<verse number="6">Онези, които казват Слово на Господ, виждат лъжа и предсказват измамно. Въпреки че Господ не ги е изпратил, те очакват от Него да изпълни словото.</verse>
				<verse number="7">Нима не си представяхте измамно или не произнасяхте лъжливо предсказание вие, които казвате Господ каза, когато Аз не съм говорил?“</verse>
				<verse number="8">Затова така казва Господ Бог: „Понеже говорите лъжа и виденията ви са измамни, ето защо Аз съм против вас.“</verse>
				<verse number="9">И Моята ръка ще се издигне против пророците, които виждат лъжа и предсказват измамно. Те няма да бъдат нито в съвета на Моя народ, нито ще бъдат записани в списъка на Израилевия дом, нито ще се завърнат в израилската земя. Тогава ще узнаете, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="10">Защото заблуждават Моя народ, като казват: „Мир е“, когато мир няма — като че ли човек гради стена, а други я мажат с разтвор от вар.</verse>
				<verse number="11">Кажи на онези, които мажат с варов разтвор, че тя ще падне. Проливен дъжд ще дойде и ти, градушко от лед, ще паднеш; и бурен вятър ще я издълбае;</verse>
				<verse number="12">и ето стената ще падне. Тогава няма ли да кажете: „Къде е замазката, с която мазахте“?“</verse>
				<verse number="13">Затова така казва Господ Бог: „Ще предизвикам със Своя гняв бурен вятър и проливен дъжд ще се излее с яростта Ми, заедно с каменна градушка с гняв да унищожава.</verse>
				<verse number="14">И ще съборя стената, която мазахте с варов разтвор, и ще я изравня със земята, така че да се открие основата ѝ. А когато тя падне, и вие ще загинете заедно с нея. Тогава ще узнаете, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="15">И ще излея Своята ярост върху стената и върху онези, които я мазаха с варов разтвор.“ Тогава ще ви кажа: „Няма я стената и няма ги онези, които я мазаха —</verse>
				<verse number="16">израилските пророци, които пророкуваха за Йерусалим и които виждат видения за мир за него, макар че няма мир“, казва Господ Бог.“</verse>
				<verse number="17">А ти, сине човешки, обърни лицето си срещу дъщерите на своя народ — онези, които пророкуват по свое вдъхновение. И изречи пророчество против тях</verse>
				<verse number="18">и кажи: „Така казва Господ Бог: „Горко на онези, които зашиват муски на всяка от ръцете си и правят покривала на главите от всякакъв размер, за да ловят хора. Ще ловите ли душите на Моя народ, а своя живот ще запазвате?</verse>
				<verse number="19">За шепа ечемик и къшей хляб вие Ме опозорявате пред Моя народ — предавате на смърт хора, които не трябва да умрат, а други оставяте живи, които не трябва да живеят, — като лъжете Моя народ, който се подвежда от лъжа.“</verse>
				<verse number="20">Затова така казва Господ Бог: „Ето Аз съм против вашите муски, с които там ловите хората като птички. И ще разкъсам привързаното към ръцете ви и ще освободя онези, които вие ловите, за да могат да отлетят.</verse>
				<verse number="21">Ще раздера вашите покривала и ще избавя Своя народ от ръката ви. Тогава те няма да бъдат повече плячка във вашата ръка и ще узнаете, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="22">Понеже коварно опропастихте сърцето на праведника, когото Аз не искам да наранявам, и окуражавате беззаконника да не се отвръща от злия си път, за да запази своя живот,</verse>
				<verse number="23">затова вашите жени повече няма да виждат лъжа и измамни предсказания, защото Аз ще избавя Своя народ от вашата ръка. Тогава ще узнаете, че Аз съм Господ“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">След това някои от Израилевите стареи дойдоха и седнаха пред мене.</verse>
				<verse number="2">И Господ отправи слово към мене:</verse>
				<verse number="3">„Сине човешки, тези мъже издигнаха своите идоли в сърцата си и поставиха точно пред лицата си причината на беззаконието си. И трябва ли да позволявам да бъда питан от тях?</verse>
				<verse number="4">Затова говори с тях и им кажи: „Така казва Господ Бог: „Всеки мъж от Израилевия дом, който издига идолите си в сърцето си или поставя точно пред лицето си причината на беззаконието си и след това дойде при пророка, Аз, Господ, ще му дам отговор съответно, според множеството му идоли,</verse>
				<verse number="5">за да уловя целия Израилев дом, всички, които се отдалечават от Мене поради идолите си със сърцата си“.“</verse>
				<verse number="6">Затова казвам на Израилевия дом: „Така казва Господ Бог: „Разкайте се и се отвърнете от вашите идоли! Отвърнете лицата си от всичките си мерзости!</verse>
				<verse number="7">Защото, ако някой от Израилевия дом или от чужденците, които живеят в Израил, се отдели от Мене и издигне своите идоли в сърцето си, и постави точно пред лицето си причината на нечестието си, и тогава отиде при пророка, за да попита за Мене чрез него, Аз, Господ, ще му отговоря веднага.</verse>
				<verse number="8">И ще поставя лицето Си против този мъж. Ще го превърна в знамение и притча. Ще го изтръгна от Своя народ. Тогава ще узнаете, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="9">Но ако пророкът се съблазни да изкаже слово, че Аз, Господ, съм Онзи, Който заблуждава този пророк, ще простра ръката Си върху него и ще го изтребя от Своя народ Израил.</verse>
				<verse number="10">И ще понесат вината за беззаконието си. Каквато е вината на този, който пита, такава ще бъде вината и на пророка,</verse>
				<verse number="11">за да не се отдалечава повече Израилевият род от Мене и да не се оскверняват повече с всякакви свои прегрешения“. Тогава „те ще бъдат Мой народ и Аз ще бъда техен Бог“, казва Господ Бог.“</verse>
				<verse number="12">И Господ отправи слово към мене:</verse>
				<verse number="13">„Сине човешки! Ако една страна съгреши против Мене, като постъпва вероломно, и Аз простра Своята ръка против нея и прекъсна снабдяването ѝ с хляб, и изпратя глад върху нея, и я лиша от хора и животни,</verse>
				<verse number="14">дори ако сред нея са тези трима мъже — Ной, Даниил и Йов, — чрез своята праведност те биха спасили само своя живот, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="15">Ако изпратя срещу тази страна зли зверове и те я обезлюдят, и тя станеше пуста и несигурна за преминаване поради зверовете,</verse>
				<verse number="16">дори ако тези трима мъже са сред нея — както Аз съм жив, казва Господ Бог, — те не биха спасили нито синовете, нито дъщерите! Единствено те биха се спасили, докато страната ще бъде опустошена.</verse>
				<verse number="17">Ако изпратя меч върху тази страна и кажа „Нека мечът премине през страната“, и я лиша от хора и добитък,</verse>
				<verse number="18">дори ако тези трима бяха сред нея — както Аз съм жив, казва Господ Бог, — те не биха спасили нито синовете, нито дъщерите; единствено те биха се спасили.</verse>
				<verse number="19">Или ако изпратя болест върху тази страна и излея яростта Си върху нея с кръвопролитие, лишавайки я от човек и добитък,</verse>
				<verse number="20">дори ако Ной, Даниил или Йов са сред нея, както Аз съм жив, казва Господ Бог, те не биха спасили нито син или дъщеря. Единствено те биха спасили своя живот поради праведността си.“</verse>
				<verse number="21">Защото така казва Господ Бог: „Ако наложа върху Йерусалим Своите четири пагубни присъди — меч, глад, люти зверове и болест, — изтребващи в него човек и добитък,</verse>
				<verse number="22">все пак в него ще бъдат оставени някои оцелели, ще бъдат изведени някои от техните синове и дъщери. Ето те идват при вас! Но когато видите техните постъпки и дела, тогава ще въздъхнете с облекчение за бедствието, което нанесох върху Йерусалим — за всичко, което изпратих върху него.</verse>
				<verse number="23">Те ще ви утешат, когато видите техните постъпки и дела. Тогава ще узнаете, че не сторих без причина всичко, което извърших в града“, казва Господ Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">И Господ отправи слово към мене, като каза:</verse>
				<verse number="2">„Сине човешки, с какво дървото на лозата е по-добро от всяко клонесто дърво, което е сред дърветата в гората?</verse>
				<verse number="3">Може ли да се вземе дървесина от него и да се направи нещо полезно? Могат ли да вземат клечка от него, на която да окачат някакъв съд?</verse>
				<verse number="4">Ето поставят го в огъня за гориво, огънят изгаря двата му края, а средната му част се овъглява. Добро ли е за употреба?</verse>
				<verse number="5">Ето когато беше цяло, не ставаше да се направи нещо полезно. Още по-малко то може да се превърне в нещо полезно, когато огънят го погълне и изгори.</verse>
				<verse number="6">Затова така казва Господ Бог: „Както предадох на огъня за гориво лозовото дърво между горските дървета, така ще предам йерусалимските жители.</verse>
				<verse number="7">И ще обърна лицето Си против тях. Някои ще избягат от огъня, но огънят ще ги погълне. И ще узнаете, че Аз съм Господ, когато обърна лицето Си против тях.</verse>
				<verse number="8">И ще направя тази страна пустош, защото те постъпваха вероломно“, казва Господ Бог.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">След това Господ отправи към мене слово:</verse>
				<verse number="2">„Сине човешки, разкрий пред Йерусалим неговите мерзости.</verse>
				<verse number="3">Кажи: „Така казва Господ, Бог на Йерусалим: Твоят произход и твоето раждане са в ханаанската земя. Твоят баща е амореец, а майката ти — хетейка.</verse>
				<verse number="4">При твоето раждане, в деня, когато се роди, пъпната ти връв не беше отрязана, нито беше умит с вода за очистване; не беше натрит със сол и не беше повит в пелени.</verse>
				<verse number="5">Никой не се смили над тебе, за да ти направи нещо от тези неща от състрадание към тебе. Но ти беше изхвърлен на полето с отвращение към живота ти, отхвърлен в деня, когато се роди.</verse>
				<verse number="6">И когато минавах край тебе и те видях, че си тъпкана в своята кръв, ти казах: В кръвта си живей! Казах ти: В кръвта си живей!</verse>
				<verse number="7">Направих те да разцъфтиш като растение в полето. Ти порасна и стана голяма, и се превърна в украшение на украшенията. Гърдите ти се оформиха и косата ти порасна. Но ти беше гола, напълно гола.</verse>
				<verse number="8">И когато минавах край тебе, забелязах, че твоето време, времето за любов, беше дошло. И прострях полите на дрехата си над тебе и покрих голотата ти. И ти се заклех и сключих съюз с тебе, казва Господ Бог, ти стана Моя.</verse>
				<verse number="9">Измих те с вода и отмих кръвта ти от тебе. Помазах те с маслиново масло.</verse>
				<verse number="10">Облякох те с прекрасно украсена премяна и ти обух сандали от фина кожа. Обгърнах те с фин лен и те покрих със скъп плат.</verse>
				<verse number="11">Окичих те с украшения, поставих на ръцете ти гривни и на шията ти огърлица.</verse>
				<verse number="12">Поставих халка на носа ти, обеци на ушите ти и прекрасен венец на главата ти.</verse>
				<verse number="13">Така ти беше окичена със злато и сребро, а твоето облекло беше направено от фин лен, коприна и прекрасно украсен плат. Ти ядеше ситно брашно, мед и маслиново масло. Ти стана изключително красива и се издигна до царско величие.</verse>
				<verse number="14">Твоята слава се разнесе между народите поради красотата ти. Защото ти беше съвършена заради Моето великолепие, с което те дарих, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="15">Но ти уповаваше на твоята красота и блудства поради славата си. Изливаше своето блудство върху всеки минувач, за да ѝ се наслади.</verse>
				<verse number="16">И взе някои от дрехите си и направи от тях ярко оцветено оброчище, и върху тях ти блудства. При него отиде и негова стана твоята слава.</verse>
				<verse number="17">И взе своите красиви накити, направени от Мое злато и от Мое сребро, които Аз ти дадох, и си направи от тях мъжки изображения, и блудства с тях.</verse>
				<verse number="18">След това взе своите прекрасно украсени дрехи и ги покри. Моето маслиново масло и Моя тамян принасяше пред тях.</verse>
				<verse number="19">И Моята храна, която ти дадох — ситното брашно, маслиновото масло и меда, с които те храних, — ти принасяше пред тях за приятно благоухание. И така стана, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="20">И вземаше синовете и дъщерите си, които Ми роди, и ги принасяше в жертва на тях като храна. Не беше ли това по-малко от твоето блудство,</verse>
				<verse number="21">че убивахте Моите синове, принасяйки ги за тях, като ги прекарвахте през огън?</verse>
				<verse number="22">И наред с всички твои мерзости и блудства не си спомняше за дните на своята младост, когато беше гола и непокрита, когато беше тъпкана в своята кръв.</verse>
				<verse number="23">И след всички твои злодеяния — Горко! Горко ти!, казва Господ Бог —</verse>
				<verse number="24">ти изгради за себе си оброчище и си направи светилище на всеки площад.</verse>
				<verse number="25">На всеки площад изграждаше оброчището си. Опозоряваше красотата си, като разтваряше краката си на всеки минувач, и умножаваше блудствата си.</verse>
				<verse number="26">Ти блудства с египтяните, снажни хора, и умножи блудството си, и Ме огорчи.</verse>
				<verse number="27">Ето прострях ръката Си против тебе. Намалих припасите ти. Предадох те на погнусата на онези, които те мразят, на филистимските жени, които се засрамиха от твоето развратно поведение.</verse>
				<verse number="28">След това ти блудства със синовете на асирийците, защото не беше задоволена. Блудства с тях, но не се насити.</verse>
				<verse number="29">Умножи блудствата си в ханаанската страна чак до Халдея, но дори и с това не се задоволи.</verse>
				<verse number="30">Колко слабоволно е сърцето ти, казва Господ Бог, като вършиш всички тези постъпки на безсрамна блудница.</verse>
				<verse number="31">Когато изграждаш оброчището си на всеки кръстопът и правиш светилището си на всеки площад. Но ти не беше обикновена блудница; ти презираше заплащането.</verse>
				<verse number="32">Прелюбодейна жена, която вместо своя мъж приютява чужди!</verse>
				<verse number="33">На всички блудници дават подаръци, а ти даваше своите подаръци на всичките си любовници. Със своето блудство ги подкупваше да дойдат при тебе отвсякъде.</verse>
				<verse number="34">Със своето блудство си различна от другите жени: никой не търси твоите услуги като блудница, ти си тази, която заплащаш, вместо заплащането да се даде на тебе. Ти си станала различна.</verse>
				<verse number="35">Затова, блуднице, чуй словото на Господ!</verse>
				<verse number="36">Така казва Господ Бог: Понеже твоята похот се лееше и твоята голота беше непокрита в блудствата ти с твоите любовници, и с всичките ти мерзостни идоли, и поради кръвта на синовете ти, която ти им принасяш,</verse>
				<verse number="37">затова ето Аз ще събера всички твои любовници, които ти омайваше — всички, които ти любеше, както и всички, които ти мразеше. Ще ги събера срещу тебе отвсякъде. И ще изложа на показ твоята голота пред тях, така че да видят цялата ти голота.</verse>
				<verse number="38">И ще те съдя с наказания на блудници и проливащи кръв. Ще те превърна в кървава жертва на гняв и ярост.</verse>
				<verse number="39">Ще те предам в ръцете им и те ще разрушат твоето оброчище, и ще срутят твоето светилище, ще смъкнат твоята дреха, ще вземат твоите красиви накити и ще те оставят напълно гола.</verse>
				<verse number="40">И ще съберат против тебе тълпа, за да те убият с камъни и да те насекат на парчета с мечовете си.</verse>
				<verse number="41">Те ще изгорят с огън твоите къщи и ще извършат съд над тебе пред очите на много жени. И ще спра твоето блудство и няма повече да заплащаш на никого.</verse>
				<verse number="42">И когато усмиря Своя гняв срещу тебе и Моята ярост се отклони от тебе, тогава ще се успокоя и няма повече да се гневя.</verse>
				<verse number="43">Понеже ти не си спомняше за дните на своята младост, но Ме дразнеше с всички тези неща, ето Аз Самият ще стоваря поведението ти върху твоята глава, казва Господ Бог. Не вършиш ли злодеяния повече от всички твои мерзости?</verse>
				<verse number="44">Ето всеки, който говори с поговорки, ще използва тази поговорка за тебе: „Каквато майката, такава и дъщерята“.</verse>
				<verse number="45">Ти си дъщеря на майка си, която се отнасяше с презрение към мъжа си и децата си. И ти си сестра на твоите сестри, които отхвърлиха мъжете си и децата си. Вашата майка е хетейка и баща ви — амореец.</verse>
				<verse number="46">Твоята по-голяма сестра е Самария, която живее със своите дъщери на север от тебе, а по-малката ти сестра, която живее на юг от тебе, е Содом и нейните дъщери.</verse>
				<verse number="47">Не ходеше ли по техните пътища и не вършеше ли техните мерзости? За много кратко време ти надмина тяхната поквара с цялото си държание.</verse>
				<verse number="48">Както Аз съм жив, казва Господ Бог, дори твоята сестра Содом и нейните дъщери не направиха това, каквото сторихте ти и твоите дъщери.</verse>
				<verse number="49">Ето това е вината на твоята сестра Содом и на дъщерите ѝ: високомерие, преяждане и нехайно безгрижие. Но тя и нейните дъщери не подкрепяха ръката на бедния и на нуждаещия се.</verse>
				<verse number="50">Те се възгордяха и вършеха мерзости пред Мене, и когато видях това, ги унищожих.</verse>
				<verse number="51">Нито пък Самария извърши половината от твоите грехове; ти умножи мерзостите си повече от тях. Поради всичките мерзости, които извърши, ти направи сестрите си да изглеждат праведни.</verse>
				<verse number="52">Да, ти си тази, която трябва да понесе осъждането си, защото се намеси в полза на своите сестри! Поради твоите грехове, които ти стори, по-противни от техните, те изглеждат по-праведни от тебе. Засрами се! Ти ще носиш своя позор, защото направи сестрите си да изглеждат праведни.</verse>
				<verse number="53">И ще ги върна от техния плен, от плена на Содом и дъщерите ѝ, и от плена на Самария и дъщерите ѝ. Но ще върна и тебе от плен по същото време,</verse>
				<verse number="54">за да понесеш позора си и да се засрамиш за всичко, което извърши, така да им дадеш утеха.</verse>
				<verse number="55">И сестра ти Содом и нейните дъщери, и Самария и нейните дъщери ще се върнат в своето предишно положение, и ти с твоите дъщери ще се върнете в предишното си положение.</verse>
				<verse number="56">Не беше ли твоята сестра Содом пословица в твоите уста в дните на гордостта ти,</verse>
				<verse number="57">преди да се разкрие твоето злодеяние? Като нея си ти сега посмешище за дъщерите на Едом и за всички, които го обкръжаваха, дъщерите на филистимците, които навсякъде те презираха.</verse>
				<verse number="58">Ти трябва да понесеш твоята похот и твоите мерзости казва Господ.</verse>
				<verse number="59">Защото така казва Господ Бог: Ще сторя с тебе, както ти направи, ти, която презря клетвата, като наруши завета.</verse>
				<verse number="60">Но Аз ще си припомня съюза с тебе в дните на младостта ти и ще установя вечен завет с тебе.</verse>
				<verse number="61">Тогава ще си спомниш постъпките си и ще се засрамиш, когато приемеш сестрите си, по-големите от тебе и по-малките от тебе. И ще ти ги дам за дъщери, въпреки че те не са участници в твоя завет.</verse>
				<verse number="62">И ще установя Своя завет с тебе и ти ще узнаеш, че Аз съм Господ,</verse>
				<verse number="63">за да помниш и да се срамуваш, и никога повече да не отваряш уста поради твоята посрама, когато ти простя всичко, което си извършила“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">И Господ отправи към мене слово:</verse>
				<verse number="2">„Сине човешки, задай гатанка и предложи притча за Израилевия дом,</verse>
				<verse number="3">и кажи: „Така казва Господ Бог: „Един голям орел с големи крила и дълги пера, с гъста и пъстра перушина долетя в Ливан. Той превзе върха на един кедър</verse>
				<verse number="4">и откърши най-високото му клонче. Той го занесе в страната Ханаан — постави го в града на търговците.</verse>
				<verse number="5">Взе и едно младо стръкче от земята и го посади на плодоносна почва — фиданка до обилни води. Като върбово клонче той го засади.</verse>
				<verse number="6">И то поникна и стана лоза, широко разпростряла се, ниска на височина, с клонките си обърната към него и корените му се спускаха под него. И стана лоза, пусна пръчки и се разклони.</verse>
				<verse number="7">Имаше и друг голям орел, с големи крила и гъста перушина. И ето тази лоза обърна корените си към него и простря клоните си към него, за да я оросява в лехата, където беше засадена.</verse>
				<verse number="8">Тя беше насадена на добра почва при обилни води, така че можеше да пуска клонки и да ражда плод, и стана прекрасна лоза“.</verse>
				<verse number="9">Кажи: „Така казва Господ Бог: „Ще преуспее ли тя? Няма ли той да изтръгне корените ѝ? Няма ли да повреди плодовете ѝ, така че тя да изсъхне? Няма ли всичките ѝ поникнали вейки да изсъхнат? Не голяма сила или много народ ще са необходими, за да я изтръгнат.</verse>
				<verse number="10">И ето тя е посадена, но ще издържи ли? Няма ли напълно да изсъхне, когато я докосне източният вятър? В лехите, където е изникнала, тя ще изсъхне“.“</verse>
				<verse number="11">И Господ отправи слово към мене:</verse>
				<verse number="12">„Кажи сега на размирния Израилев дом: „Не знаете ли какво означават тези неща?“ Кажи: „Ето вавилонският цар дойде в Йерусалим и хвана неговия цар и князете, и ги накара да отидат при него във Вавилон.</verse>
				<verse number="13">И взе един от царския род и сключи договор с него, като го закле. Той отведе също водачите на страната,</verse>
				<verse number="14">за да унижи царството да не се превъзнася, а да спазва своя договор, така че той да бъде в сила.</verse>
				<verse number="15">Но той се разбунтува срещу него, като изпрати свои пратеници в Египет, за да му дадат коне и голяма войска.“ Ще успее ли той? Ще се изплъзне ли този, който върши това? Може ли той да наруши съюза и да се избави?</verse>
				<verse number="16">Както Аз живея, казва Господ Бог, без съмнение, в страната на царя, който го постави за цар, клетвата към когото той презря и съюза с когото наруши — посред Вавилон, — там той ще умре.</verse>
				<verse number="17">И фараонът няма да му помогне във войната с мощна армия и голямо множество, когато те издигнат насипи и изградят обсадни валове, за да изтребят много хора.</verse>
				<verse number="18">Той презря клетвата, като наруши съюза. И ето, въпреки че беше обещал, той стори всичките тези неща! Няма да се изплъзне!“</verse>
				<verse number="19">Затова така казва Господ Бог: „Както Аз съм жив, Своята клетва, която той презря, и Своя съюз, който той наруши, ще стоваря върху главата му.</verse>
				<verse number="20">И ще разстеля мрежата Си върху него и той ще бъде хванат в Моята примка. И ще го докарам във Вавилон и ще бъде съден там за вероломството, което извърши против Мене.</verse>
				<verse number="21">И всичките му отбрани мъже сред всичките му отреди ще паднат от меч, а останалите ще бъдат разпилени по всички посоки. Тогава ще узнаете, че Аз, Господ, Аз говорих.“</verse>
				<verse number="22">Така казва Господ Бог: „Ще взема клонче от най-високото място на короната на кедъра и ще го посадя. От върха на неговите клонки ще откъсна крехко клонче и Аз Самият ще го насадя на висока и извисяваща се планина.</verse>
				<verse number="23">На високата Израилева планина ще го насадя — и то ще пусне клони и ще даде плод, и ще стане величествен кедър. И птици от всякакъв вид ще правят гнезда под него. И всякакви крилати птици ще гнездят под него; под сянката на неговите клони ще кацат.</verse>
				<verse number="24">Тогава всичките полски дървета ще узнаят, че Аз, Господ, Аз повалям високото дърво и извисявам ниското дърво. Аз правя зеленото дърво да изсъхне и изсъхналото да разцъфне. Аз съм Господ. Аз говорих, и Аз ще изпълня.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">След това Господ отправи към мене слово:</verse>
				<verse number="2">„Защо използвате за израилската земя тази поговорка, като казвате: „Бащите ядоха кисело грозде, а зъбите на децата скоминясаха.“</verse>
				<verse number="3">Жив съм Аз, казва Господ Бог, вече никога няма да употребявате тази поговорка в Израил.</verse>
				<verse number="4">Ето животът на всички е Мой. Както животът на бащата, така и животът на сина са Мои. Онзи, който съгреши, той ще умре.</verse>
				<verse number="5">Ако човек е праведен и върши това, което е праведно и справедливо:</verse>
				<verse number="6">не яде жертвено на планините; не издига очите си към идолите на Израилевия дом; не осквернява жената на своя ближен и не се доближава до жена си, когато има месечно течение.</verse>
				<verse number="7">Ако човек не използва никого — връща на длъжника взетото в залог; не извършва грабежи; дава хляба си на гладния и покрива голия с дреха;</verse>
				<verse number="8">не заема с лихва и не взема с лихва; въздържа се от неправда и съдейства за правилно отсъждане между хората;</verse>
				<verse number="9">живее според Моите заповеди и пази Моите разпоредби, като постъпва почтено, — той е праведен! Той непременно ще живее, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="10">Но ако стане баща на син насилник, който пролива кръв, който извършва някои от тези неща,</verse>
				<verse number="11">въпреки че самият не е вършил никое от тях, а вместо това яде жертвено по планини; осквернява жената на ближния си;</verse>
				<verse number="12">потиска беден и нуждаещ се; извършва насилие, не връща залога и издига очите си към идолите; върши мерзост;</verse>
				<verse number="13">заема с лихва и взема с лихва. Ще живее ли той? Няма да живее! Който извършва всички тези мерзости, той непременно ще умре! Кръвта му ще бъде върху него.</verse>
				<verse number="14">Но ако той стане баща на син, който вижда всичките грехове, които баща му върши, който е внимателен и не постъпва по същия начин —</verse>
				<verse number="15">не яде жертвено по планините, не издига очите си към идолите на Израилевия дом; не осквернява жената на ближния;</verse>
				<verse number="16">ако човек не потиска никого — не взема залог и не върши грабежи; дава хляба си на гладния и покрива голия с дреха;</verse>
				<verse number="17">удържа ръката си спрямо бедния; не взема лихва, нито извлича печалба, изпълнява Моите разпоредби и живее според Моите закони, — той няма да умре за вината на своя баща! Той непременно ще живее!</verse>
				<verse number="18">А баща му, ако е извършвал грабителство, ако е ограбвал своя брат, ако е вършил, което не е добро сред народа си — ето той ще умре поради своята вина!</verse>
				<verse number="19">Но вие казвате: „Защо синът не носи вината на баща си?“ Щом синът е постъпвал законно и справедливо и е спазвал всички Мои заповеди, и ги е изпълнявал — той непременно ще живее!</verse>
				<verse number="20">Онзи, който съгрешава, той ще умре! Синът не носи вината на баща си, нито бащата носи вината на сина си. Праведността на праведния ще бъде вменена единствено на него, а беззаконието ще тегне върху беззаконника.</verse>
				<verse number="21">Но ако беззаконникът се отвърне от всичките си грехове, които е извършил, и спазва всичките Ми заповеди, и върши това, което е праведно и справедливо, той непременно ще живее! Няма да умре!</verse>
				<verse number="22">Всички негови прегрешения, които е сторил, няма да му бъдат вменени. Поради неговите праведни постъпки, които е извършил, той ще живее.</verse>
				<verse number="23">Искам ли смъртта на беззаконника, казва Господ Бог? Не предпочитам ли по-скоро той да се отвърне от своите пътища и да живее?</verse>
				<verse number="24">Но ако праведният се отвърне от правдата и стори беззаконие, като върши всичките мерзости, които прави беззаконникът, ако постъпва по този начин, ще живее ли? Всичките му праведни дела, които е сторил, няма да бъдат взети предвид. Заради вероломството си, което е сторил, и поради прегрешенията, които е извършил, той непременно ще умре!</verse>
				<verse number="25">Но вие казвате: „Постъпката на Господа не е справедлива!“ Чуй сега, Израилеви доме! Постъпката Ми ли не е справедлива? Не са ли вашите действия неправилни?</verse>
				<verse number="26">Ако праведен се отвърне от праведността си и извърши беззаконие, той ще умре поради своите действия; поради своето беззаконие, което е сторил, той ще умре.</verse>
				<verse number="27">Но ако беззаконник се отвърне от греховността си, която е извършил, и стори това, което е праведно и справедливо, той ще запази живота си.</verse>
				<verse number="28">Защото той е разбрал и се е отвърнал от всичките си престъпления, които е извършил. Той непременно ще живее! Няма да умре!</verse>
				<verse number="29">Но Израилевият род казва: „Постъпката на Господа не е справедлива!“ Не са ли Моите постъпки прави, Израилеви роде? Не са ли твоите постъпки тези, които не са прави?</verse>
				<verse number="30">Затова, Израилеви роде, Аз ще ви съдя, всеки според неговите постъпки, казва Господ Бог. Разкайте се и се отвърнете от всички ваши прегрешения, за да не бъде беззаконието пречка за вас.</verse>
				<verse number="31">Отхвърлете от себе си всичките си простъпки, които извършихте против Мене, и ще си направите ново сърце и нов дух. Защо да умрете, Израилеви роде?</verse>
				<verse number="32">Защото Аз не искам смъртта на никого“, казва Господ Бог. „Затова, отвърнете се и живейте.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">„А ти плачи за Израилевите князе</verse>
				<verse number="2">и кажи: „Каква беше майка ти? Лъвица! Сред лъвовете тя лежеше, сред младите лъвове тя отгледа малките си.</verse>
				<verse number="3">И отгледа едно от малките си и то стана лъв. И се научи да разкъсва плячката си, поглъщаше хора.</verse>
				<verse number="4">И народите чуха за него. Той беше хванат в тяхната яма и го влачиха с куки до египетската земя.</verse>
				<verse number="5">И когато тя видя, че чакането ѝ беше напразно и надеждата ѝ пропадна, взе друго от малките си и го направи млад лъв.</verse>
				<verse number="6">И той ходеше сред лъвовете. Стана млад лъв. Научи се да разкъсва плячката си, поглъщаше хора.</verse>
				<verse number="7">Насилваше вдовиците си и разоряваше градовете им. Страната и всичките ѝ обитатели се ужасяваха от силата на неговия рев.</verse>
				<verse number="8">Тогава народите от околните провинции се надигнаха срещу него. Те разпростряха мрежите си върху него. Той беше хванат в техния капан.</verse>
				<verse number="9">С куки го напъхаха в ярем и го отведоха при вавилонския цар. Поставиха го в клетка, така че да не се чува повече неговият глас по Израилевите планини.</verse>
				<verse number="10">Твоята майка беше като лоза, пълна с филизи, защото беше посадена при вода. Тя беше плодовита и богата поради изобилните води.</verse>
				<verse number="11">Яките ѝ клони приличаха на скиптри на владетели. Тя се извиси високо до облаците и стана видима поради височината си и изобилието си от клони.</verse>
				<verse number="12">Но тя беше изтръгната с гняв; беше повалена долу на земята. Източният вятър изсуши плодовете ѝ; те бяха откъснати и изсъхнаха. А силните ѝ пръчки ги погълна огън.</verse>
				<verse number="13">И сега тя е посадена в пустинята на суха и жадна земя.</verse>
				<verse number="14">И огън излезе от клона на нейните филизи. Той погълна плода ѝ. И нито як клон, нито владетелски скиптър остана на нея. Това е плачевна песен. И стана плачевна песен“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">На десетия ден от петия месец на седмата година дойдоха някои от Израилевите стареи да потърсят слово от Господа и седнаха пред мене.</verse>
				<verse number="2">Тогава Господ отправи към мене слово:</verse>
				<verse number="3">„Сине човешки, говори на Израилевите стареи и им кажи: „Така казва Господ Бог: „Дойдохте да ме попитате ли? Както Аз съм жив, казва Господ Бог, няма да отговоря на питането ви“.“</verse>
				<verse number="4">Призови ги на съд, призови ги на съд, сине човешки! Дай им да узнаят мерзостите на предците си!</verse>
				<verse number="5">И им кажи: „Така казва Господ Бог: „В деня, когато избрах Израил, когато се заклех на потомството на Израилевия дом, и се разкрих пред тях в египетската земя, тогава им се заклех, като казах: Аз съм Господ, вашият Бог!</verse>
				<verse number="6">В този ден им се заклех, че ще ги изведа от египетската земя в страна, която избрах за тях — в която текат мляко и мед. Тя е най-хубавата от всички страни.“</verse>
				<verse number="7">И им казах: „Отхвърлете всички отвратителни неща от вас и не се осквернявайте с египетските идоли. Аз съм Господ, вашият Бог!“</verse>
				<verse number="8">Но те се разбунтуваха срещу Мене и не желаеха да Ме слушат. Никой от тях не отхвърли отвратителните неща пред очите си, нито се отказа от египетските идоли. Тогава Аз реших да излея яростта Си върху тях, да дам воля на гнева Си срещу тях сред египетската земя.</verse>
				<verse number="9">Но постъпих заради Своето име така, че да не бъде то осквернено пред очите на народите, сред които те живееха. Въпреки всичко, като ги изведох от египетската земя, Аз им се открих пред техните очи.</verse>
				<verse number="10">Така Аз ги изведох от египетската земя и ги доведох в пустинята.</verse>
				<verse number="11">И им дадох Своите заповеди и им открих Своите разпоредби, чрез които човек ще живее, ако ги изпълнява.</verse>
				<verse number="12">Дадох им също Своите съботи да бъдат знак между Мене и тях, така че да узнаят, че Аз съм Господ, Който ги освещава.</verse>
				<verse number="13">Но Израилевият дом се разбунтува срещу Мене в пустинята. Те не постъпваха според Моите заповеди и отхвърлиха Моите разпоредби, чрез които човек ще живее, ако ги изпълнява. И оскверниха докрай Моите съботи. Тогава реших да излея яростта Си върху тях в пустинята, за да ги изтребя.</verse>
				<verse number="14">Но постъпих заради Своето име така, че то да не бъде осквернено пред очите на народите, пред погледа на които ги изведох.</verse>
				<verse number="15">И им се заклех в пустинята, че няма да ги заведа в страната, която им дадох, в която текат мляко и мед, която е най-хубавата от всички,</verse>
				<verse number="16">понеже отхвърлиха Моите разпоредби и не постъпваха според Моите закони, и оскверниха Моите съботи, понеже сърцата им следваха идолите им.</verse>
				<verse number="17">Но тъй като Моето око се смили над тях, Аз не ги предадох на изтребление в пустинята.</verse>
				<verse number="18">Тогава казах на синовете им в пустинята: „Не постъпвайте според законите на вашите предци, не спазвайте предписанията им, нито се осквернявайте с техните идоли.</verse>
				<verse number="19">Аз съм Господ, вашият Бог. Следвайте Моите заповеди и спазвайте Моите разпореждания. Изпълнявайте ги</verse>
				<verse number="20">и светете Моите съботи, за да бъдат те знак между Мене и вас, така че да узнаете, че Аз съм Господ, вашият Бог.“</verse>
				<verse number="21">Но и синовете се разбунтуваха против Мене: не следваха Моите заповеди, не спазваха Моите разпореждания, чрез които, ако човек ги изпълнява, ще живее, и оскверниха Моите съботи. Тогава реших да излея яростта Си върху тях, като дам воля на гнева Си против тях в пустинята.</verse>
				<verse number="22">Но отдръпнах ръката Си и извърших това заради Своето име, така че да не бъде то осквернено в очите на народите, пред чиито поглед ги изведох.</verse>
				<verse number="23">Също Аз им се заклех в пустинята, че ще ги разпилея между народите и ще ги разпръсна по земите,</verse>
				<verse number="24">понеже не изпълняваха Моите разпореждания, а отхвърлиха Моите заповеди, и оскверниха Моите съботи, и техните очи бяха обърнати към идолите на предците им.</verse>
				<verse number="25">Затова им дадох наредби, които не бяха добри, и разпореждания, чрез които не можеха да живеят.</verse>
				<verse number="26">И ги оставих да се осквернят с техните дарове — когато те принасяха в жертва всеки първороден, — за да ги съсипя и така да узнаят, че Аз съм Господ“.</verse>
				<verse number="27">Така че говори на Израилевия род, сине човешки, и им кажи: „Така казва Господ Бог: „Това е друг начин, по който вашите предци Ме похулиха: със своите вероломни действия против Мене.</verse>
				<verse number="28">Аз ги заведох в земята, за която се бях заклел да им я дам, но те почетоха всяка издигната височина и всяко разлистено дърво. Те принасяха жертвите си там и там поставяха отвратителните си приноси; там слагаха и приятните си благоухания и там изливаха своите възлияния.</verse>
				<verse number="29">Тогава им казах: Какво е това високо място, при което отивате? Затова то се нарича Бама до ден днешен.</verse>
				<verse number="30">Ето защо казах на Израилевия род: Така казва Господ Бог: Осквернявате ли се по примера на предците си? Блудствате ли, като следвате техните мерзости?</verse>
				<verse number="31">И когато принасяте вашите дарове на всичките си идоли, когато прекарвате синовете си през огън, вие се осквернявате до ден днешен. А трябва ли да допускам да бъда питан от вас, Израилеви роде? Жив съм Аз, казва Господ Бог, наистина няма да отговарям на въпросите ви.</verse>
				<verse number="32">И намерението, което ви идва наум, никога няма да се изпълни, когато казвате: Ще бъдем като народите, като родовете по земята, като служим на дърво и камък.</verse>
				<verse number="33">Жив съм Аз, казва Господ Бог, наистина ще царувам над вас със силна ръка и с извисено рамо, и с изливаща се ярост.</verse>
				<verse number="34">И ще ви изведа от народите, и ще ви събера от страните, където сте били разпръснати — със силна ръка и извисено рамо и с изливаща се ярост.</verse>
				<verse number="35">Тогава ще ви доведа в пустинята на народите и там ще се съдя лице в лице с вас.</verse>
				<verse number="36">Както се съдих с вашите предци в пустинята на египетската земя, така ще се съдя с вас, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="37">И ще ви накарам да преминете под пастирска тояга и ще наложа над вас задължението на завета.</verse>
				<verse number="38">И ще очистя от вас бунтуващите се и онези, които застават срещу Мене. Ще ги изведа от страната, където те живеят като чужденци, но няма да достигнат до израилската земя. Тогава ще узнаете, че Аз съм Господ“.“</verse>
				<verse number="39">А за вас, Израилеви роде, така казва Господ Бог: „Всеки от вас да отиде да служи на идолите си! Но след това, ако откажете да Ме послушате, няма да скверните повече Моето свято име с вашите идоложертвени дарове.</verse>
				<verse number="40">Защото на Моята свята планина, на високата Израилева планина, казва Господ Бог, там целият Израилев род, всички от тях, ще служат на Мене в страната. Там ще ги приема с благоволение и там ще потърся вашите приноси и вашите първи плодове, с всичките ви святи дарове.</verse>
				<verse number="41">Като приятно благоухание ще ви приема, когато ви изведа от народите и ви събера от страните, където сте били разпръснати. И ще проявя Своята святост чрез вас пред погледа на народите.</verse>
				<verse number="42">Тогава ще узнаете, че Аз съм Господ, когато ви доведа в израилската земя, в страната, за която се клех да дам на вашите предци.</verse>
				<verse number="43">Там ще си спомните за вашите пътища и всички ваши вероломни постъпки, с които се осквернихте. И ще се отвратите от себе си поради всичките злодеяния, които извършихте.</verse>
				<verse number="44">И ще узнаете, че Аз съм Господ, когато постъпя с вас така заради Моето име, а не според вашите зли постъпки или вашата поквареност и вероломни дела, Израилев роде“, казва Господ Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">След това Господ отправи към мене слово:</verse>
				<verse number="2">„Сине човешки, обърни лицето си към Теман, говори открито против Даром и пророкувай против горската шир на Негев.</verse>
				<verse number="3">Кажи на гората на Негев: Чуй словото на Господа: „Така казва Господ Бог: „Ето Аз ще запаля огън в тебе и той ще погълне всяко зелено дърво и всяко сухо дърво в теб. Лумналият пламък няма да се угаси и цялата повърхност от юг до север ще бъде изгорена от него.</verse>
				<verse number="4">Тогава всеки ще разбере, че Аз съм Господ. Аз го запалих. Той няма да угасне“.“</verse>
				<verse number="5">И казах: „Ах, Господи Боже! Те казват за мене: „Не говори ли той с притчи“?“</verse>
				<verse number="6">Тогава Господ отправи към мене слово:</verse>
				<verse number="7">„Сине човешки, обърни лицето си към Йерусалим, говори открито против светилищата и пророкувай против Израилевата земя.</verse>
				<verse number="8">Кажи на Израилевата земя: Така казва Господ: „Ето Аз съм срещу тебе! Ще извадя Своя меч от ножницата му и ще отсека праведния и нечестивия от тебе.</verse>
				<verse number="9">Понеже ще отсека от тебе праведния и нечестивия, Моят меч ще излезе от ножницата си против всеки от юг до север.</verse>
				<verse number="10">Тогава всеки ще узнае, че Аз съм Господ. Аз изтеглих Своя меч от ножницата му. Той вече няма да се върне отново в нея.“</verse>
				<verse number="11">А ти, сине човешки, стени! С разбито сърце и с горчивина стени пред тях.</verse>
				<verse number="12">И когато те попитат „Защо стенеш?“, тогава им кажи: „Поради мълвата. Когато тя дойде, всяко сърце ще се свие, всички ръце ще отмалеят, всеки дух ще се сломи и колената на всички ще се разтреперят като вода. Ето тя идва! И ще се сбъдне, казва Господ Бог“.“</verse>
				<verse number="13">И Господ рече:</verse>
				<verse number="14">„Сине човешки, пророкувай и кажи: „Така казва Господ Бог: Кажи: „Меч! Мечът е наострен и излъскан!</verse>
				<verse number="15">Наострен за голяма сеч; излъскан — да блести като светкавица! Нека не се радваме! Жезълът, сине Мой! Мечът презира всяко дърво!</verse>
				<verse number="16">Той го даде да бъде излъскан, да бъде хванат с ръка. Той е изострен! Мечът е излъскан, за да бъде даден в ръката на погубителя“!</verse>
				<verse number="17">Викай и ридай, сине човешки, защото той е против Моя народ, против всичките първенци на Израил. Те ще бъдат предадени на меч с Моя народ. Затова удряй бедрата си.</verse>
				<verse number="18">Защото изпитването приключи. Сега какво? Дори жезълът е пречупен! Защото мечът презира…! Но няма да се случи, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="19">А ти, сине човешки, пророкувай и пляскай с ръце! И нека мечът да порази два пъти, три пъти! Това е меч за погубване, меч за голяма сеч, въртящ се срещу тях,</verse>
				<verse number="20">за да се свият сърцата и онези, които се препъват, да се умножават. При всички техни порти поставих меч за погубване. Ах, направен е да блести като светкавица. Изваден е за убиване.</verse>
				<verse number="21">Бъди остър! Обърни се надясно! Поразявай! Обърни се наляво! Навсякъде, накъдето е насочено острието ти!</verse>
				<verse number="22">И Аз също ще пляскам с ръцете Си и ще утоля Своята ярост. Аз съм Господ. Аз казах.“</verse>
				<verse number="23">И Господ отправи към мене слово:</verse>
				<verse number="24">„Сега ти, сине човешки, определи си два пътя, по които ще мине мечът на вавилонския цар, и двата, водещи началото си от една и съща земя. Направи пътепоказател; на разклонението на пътя към града го постави.</verse>
				<verse number="25">Постави си пътен знак за меча да дойде: Рава на Амоновите синове и Юдея, в укрепения Йерусалим.</verse>
				<verse number="26">Защото вавилонският цар се спря в началото на пътя, на разклонението на двата пътя, за да получи знамение. Той хвърли стрели, допита се до терафими, прегледа черен дроб.</verse>
				<verse number="27">От дясната му страна се явява знамението „Йерусалим“ — да постави стенобойни машини, да отвори уста, за да извика, да нададе боен вик, да постави стенобойни машини срещу портите, да издигне обсадна рампа, да изградят обсаден вал.</verse>
				<verse number="28">Но за тях това беше като лъжливо знамение. Те са обвързани с тържествени клетви, но ще се изложи на показ беззаконието им, че трябва да бъдат взети в плен.“</verse>
				<verse number="29">Затова така казва Господ Бог: „Понеже изложихте на показ вашите беззакония, като разкрихте размирните си действия, изкарвайки наяве греховете си чрез всичките си противни дела, защото се изложихте на явна съблазън, ще бъдете заловени.</verse>
				<verse number="30">А ти, скверни беззаконни княже на Израил, чийто ден е дошъл навреме за твоето окончателно наказание!“</verse>
				<verse number="31">Така казва Господ Бог: „Махни кидара и свали диадемата! Нека нищо не е същото. Въздигни унизения и свали гордия!“</verse>
				<verse number="32">Безпорядък, хаос, смут! Това е, което ще направя — бедствие, което с нищо не може да се сравни; дойде онзи, чиято е присъдата, и Аз ще му я дам.</verse>
				<verse number="33">А ти, сине човешки, пророкувай и кажи: „Така казва Господ Бог за амонците и за техните подигравки. Кажи: „Меч! Меч е изтеглен за погубване, изострен е да погълне, да блесне като светкавица —</verse>
				<verse number="34">докато те ти предлагат суетни видения и лъжливи предсказания, — да те постави на шията на нечестивите беззаконници, чийто ден дойде навреме за твоето окончателно наказание.</verse>
				<verse number="35">Върни го в ножницата му! На мястото, където си създаден, в страната на своя произход, там ще те съдя.</verse>
				<verse number="36">И ще излея негодуванието Си върху тебе, с огъня на Своята ярост ще духна върху тебе. И ще те предам в ръката на жестоки хора, изкусни в унищожение.</verse>
				<verse number="37">Ти ще станеш храна за огъня, твоята кръв ще се лее сред страната. Никой няма да си спомня за тебе, защото Аз съм Господ. Аз казах“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">Господ ми рече:</verse>
				<verse number="2">„И ти, сине човешки, искаш ли да ги съдиш? Искаш ли да призовеш на съд кървавия град? Разкрий му всичките негови мерзости!</verse>
				<verse number="3">Кажи: „Така рече Господ Бог: „О, граде, който проливаш кръв вътре в себе си и който правиш идоли за себе си, оскверявайки се, изпълни се времето ти!</verse>
				<verse number="4">Чрез кръвта, която проля, ти стана виновен и чрез твоите идоли, които направи, ти стана нечист, приближавайки твоя ден и достигайки твоите години. Затова те направих за укор сред народите и присмех по всичките страни“.“</verse>
				<verse number="5">Онези наблизо и надалече от тебе ще ти се присмеят — известен с нечистота, препълнен с безредие.</verse>
				<verse number="6">Виж израилските първенци. Всеки, който се намира в тебе, се стремеше да пролива кръв според силата си.</verse>
				<verse number="7">В тебе към баща и майка се отнасяха презрително. В тебе потискаха пришелец. В тебе измъчваха сирак и вдовица.</verse>
				<verse number="8">Ти презираше Моите светини и безчестеше Моите съботи.</verse>
				<verse number="9">Клеветници, които се стремят да проливат кръв, се намират в тебе. И у тебе по планините ядат идоложертвено. Вътре в тебе те вършат развратни деяния.</verse>
				<verse number="10">В тебе те откриват бащината си голота. В тебе те насилват жени през време на месечната им нечистота.</verse>
				<verse number="11">Един върши мерзост с жената на съседа си; друг позорно осквернява снаха си, а трети насилва сестра си, дъщерята на баща си.</verse>
				<verse number="12">В тебе вземат подкупи, за да пролеят кръв. Ти вземаш лихви и печалби; с насилие онеправдаваш ближния си, а Мене забравяш, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="13">Но ето затова ударих със Своята ръка върху безчестната ти печалба, която ти извличаше, и върху кръвопролитието, което е сред тебе.</verse>
				<verse number="14">Ще устои ли сърцето ти и ще бъдат ли крепки твоите ръце в дните, които съм ти определил. Аз съм Господ, Аз казах това и Аз ще го изпълня!</verse>
				<verse number="15">Ще те разпръсна между народите и ще те разсея по страните. Ще поставя край на твоята нечистота</verse>
				<verse number="16">и ти ще се оскверняваш пред очите на народите. Тогава ще узнаеш, че Аз съм Господ.“</verse>
				<verse number="17">И Господ ми рече:</verse>
				<verse number="18">„Сине човешки, Израилевият дом стана шлака за Мене. Те всички са мед, калай, желязо и олово в топилня. Те са шлаката на среброто.“</verse>
				<verse number="19">Затова така казва Господ Бог: „Понеже всички вие станахте шлака, ето Аз ще ви събера в Йерусалим.</verse>
				<verse number="20">Както събират сребро, мед, желязо, олово и калай в топилня, така че тя да може да се разпали с огън, за да се разтопят, така ще ви събера в гнева Си и в Своята ярост. Тогава ще ви изхвърля и ще ви стопя.</verse>
				<verse number="21">И ще ви събера, и ще духна върху вас с огъня на Своята ярост. Тогава ще се стопите сред града.</verse>
				<verse number="22">Както се топи сребро в топилня, така и вие ще бъдете стопени в него. Тогава ще узнаете, че Аз съм Господ. Аз излях Своята ярост върху вас.“</verse>
				<verse number="23">И Господ отправи слово към мене:</verse>
				<verse number="24">„Сине човешки, кажи ѝ: „Ти си земя, която не е очистена или напоена в деня на гнева,</verse>
				<verse number="25">чиито пророци съзаклятничат в нея като ревящи лъвове, разкъсващи плячка. Те погълнаха живи хора; присвоиха си съкровища и скъпоценности; умножиха вдовиците ѝ в нея.</verse>
				<verse number="26">Нейните свещеници насилваха Моя закон. Оскверняваха Моите светини, не правеха разлика между свещено и скверно, не учеха за разликата между нечисто и чисто и затваряха очите си за Моите съботи. И Аз бях унизяван сред тях.</verse>
				<verse number="27">Първенците в нея бяха като вълци, разкъсващи плячка, проливащи кръв и погубващи живот, за да извлекат безчестна печалба.</verse>
				<verse number="28">Пророците ѝ се замазваха за тях с варов разтвор, като виждаха суетни видения и предсказваха лъжовно за тях, казвайки: „Така казва Господ Бог“, когато Господ не е говорил.</verse>
				<verse number="29">Народът на страната вършеше насилие и грабежи. Бедни и нуждаещи се бяха потискани и към пришълците се отнасяха несправедливо.</verse>
				<verse number="30">И Аз потърсих между тях мъж, който ще възстанови стената и ще застане в отвора пред Мене заради страната, за да не я съсипя, но не намерих.</verse>
				<verse number="31">Така излях Своето негодувание върху тях и с огъня на Своята ярост ги погубих. Тяхното поведение поставих върху главите им“, казва Господ Бог.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">Господ ми рече:</verse>
				<verse number="2">„Сине човешки, имаше две жени, дъщери на една майка.</verse>
				<verse number="3">Те блудстваха в Египет, блудстваха в младостта си. Там те позволяваха гърдите им да бъдат стискани и там девствените им гърди бяха галени.</verse>
				<verse number="4">И имената им бяха: Охола — по-възрастната, и Охолива — нейната сестра. Те станаха Мои и родиха синове и дъщери. А имената им бяха: Самария — Охола, и Йерусалим — Охолива.</verse>
				<verse number="5">Охола живееше като блудница, невярна на Мене. Тя изпитваше страст към своите любовници, асирийците: съседи, висши военачалници,</verse>
				<verse number="6">облечени в пурпур, областни началници и висши служители, всички те привлекателни млади мъже, колесничари, които яздат коне.</verse>
				<verse number="7">И тя предлагаше развратното си поведение на тях, на всички отбрани синове на Асирия. И се оскверни с всичко, което тя силно желаеше, с всички техни идоли.</verse>
				<verse number="8">И тя не изостави развратното си поведение от Египет, защото те лежаха с нея в нейната младост. Те милваха девствените ѝ гърди и изливаха блудството си върху нея.</verse>
				<verse number="9">Затова я предадох в ръцете на любовниците ѝ, в ръката на асирийците, към които тя изпитваше страст.</verse>
				<verse number="10">Те откриваха голотата ѝ, вземаха нейните синове и дъщери и с меч я убиха. Така, когато те изпълниха присъдите против нея, тя стана нарицателно име за жените.</verse>
				<verse number="11">Когато сестра ѝ Охолива видя това, стана по-развратна от нея и нейната страст беше повече от блудството на сестра ѝ.</verse>
				<verse number="12">Тя изпитваше страст към асирийците — областни началници и висши служители, приближени, разкошно облечени, колесничари, яздещи коне, всички те привлекателни млади мъже.</verse>
				<verse number="13">И аз видях, че тя самата се оскверни — двете следваха един и същ път.</verse>
				<verse number="14">Но тя умножи блудството си. Тя се вглеждаше в мъже, изобразени върху стена, образи на халдейци, изсечени в яркочервено.</verse>
				<verse number="15">Те бяха препасани с пояс през кръста си и с надиплени тюрбани върху главите си. Всички те имаха вид на военачалници, приличащи на вавилонци от Халдея, родната им страна.</verse>
				<verse number="16">Тя изпита страст към тях, когато се появиха пред очите ѝ, и изпрати при тях пратеници в Халдея.</verse>
				<verse number="17">И вавилонците дойдоха при нея в любовната постеля и я оскверниха с блудството си. Но когато се оскверни от тях, тя се отвърна от тях с отвращение.</verse>
				<verse number="18">Когато тя излагаше на показ блудствата си и откриваше голотата си, Аз се отвърнах от нея, както се отвратих от нейната сестра.</verse>
				<verse number="19">Но тя умножаваше блудствата си, спомняйки си дните на своята младост, когато живееше като блудница в египетската страна.</verse>
				<verse number="20">И тя изпитваше страст към любовниците си, чиято плът е като плът на магарета и чието изливане е като изливане на жребци.</verse>
				<verse number="21">Така ти жадуваше за похотта на своята младост, когато египтяните милваха твоите гърди и стискаха твоите девически гърди.</verse>
				<verse number="22">Затова, о, Охолива, така казва Господ Бог: „Ето Аз ще предизвикам твоите любовници против тебе, онези, от които ти се отвърна с погнуса. Ще ги доведа срещу тебе от всички страни —</verse>
				<verse number="23">синовете на Вавилон: всички халдейци, Пекод, Шоа и Коа, и всички синове на Асирия с тях — привлекателни млади мъже, всички от тях, областни началници и висши служители, военачалници и именити офицери, всички те яздещи на коне.</verse>
				<verse number="24">И ще дойдат против тебе с оръжия, колесници, с големи щитове, брони и шлемове, огромна войска. Те ще вземат позиции против тебе от всички страни и ще предам на тях съда. Те ще те съдят съобразно своите закони.</verse>
				<verse number="25">Когато насоча ревността Си против тебе, те ще постъпят с тебе яростно — ще отрежат твоя нос и ушите ти и твоето потомство ще падне от меч. Те ще вземат синовете ти и дъщерите ти, а оцелелите от тебе огън ще погълне.</verse>
				<verse number="26">Ще съблекат дрехите ти и ще вземат красивите ти скъпоценности.</verse>
				<verse number="27">Така ще сложа край на твоето разпътство и твоето блудство, донесени от египетската земя. И ти няма да повдигаш очи към тях, нито ще си спомняш Египет повече.</verse>
				<verse number="28">Защото така казва Господ Бог: „Ето Аз те предавам в ръката на онези, които те мразят, в ръката на онези, от които се отврати душата ти.</verse>
				<verse number="29">И те ще постъпят с тебе с омраза, ще ти вземат всичките спечелени с труд притежания и ще те оставят гола и непокрита. Тогава ще бъде разкрита голотата на блудствата ти, разпътството ти и твоите похоти.</verse>
				<verse number="30">Тези неща ще ти бъдат сторени заради твоето развратно следване на народите и защото се оскверни с идолите им.</verse>
				<verse number="31">Понеже ти вървеше по пътя на сестра си, Аз ще дам в ръката ти нейната чаша.“</verse>
				<verse number="32">Така казва Господ Бог: „Ти ще пиеш сестрината си чаша — така дълбока и широка, напълнена догоре. Това ще породи присмех и подигравки.</verse>
				<verse number="33">Ти ще бъдеш пълна с пиянство и печал — чашата на ужаса и опустошението, чашата на твоята сестра Самария.</verse>
				<verse number="34">И ще я изпиеш и пресушиш. След това ще изгризеш парчетата ѝ и ще разкъсаш гърдите си. Защото Аз говорих това“, казва Господ Бог.“</verse>
				<verse number="35">Затова така казва Господ Бог: „Понеже ти Ме забрави и Ме хвърли зад гърба си, ти самата трябва да понесеш похотливост и блудствата си.“</verse>
				<verse number="36">Тогава Господ ми каза: „Сине човешки, призови на съд Охола и Охолива! Извести им техните мерзости!</verse>
				<verse number="37">Защото те блудстваха и кръв има по ръцете им. Блудстваха със своите идоли и дори синовете си, които родиха за Мене, принесоха на тях като храна.</verse>
				<verse number="38">Това те сториха и на Мене: в същия ден омърсиха Моето светилище и оскверниха Моите съботи.</verse>
				<verse number="39">И докато убиваха своите деца за идолите си, в същия ден влязоха в Моето светилище, за да го омърсят. Ето така те направиха в Моя дом!</verse>
				<verse number="40">Освен това те изпратиха за мъже, които дойдоха отдалече, за които беше изпратен пратеник. И ето Те дойдоха, мъже, за които ти се изкъпваше, изписваше очите си и се окичваше с накити.</verse>
				<verse number="41">И сядаше на разкошно ложе с маса, подредена пред него, на която беше поставила Мои кадива и Моето маслинено масло.</verse>
				<verse number="42">И шумът на безгрижно множество беше там. Заедно с мъжете от простолюдието пияници, доведени от пустинята. Те поставяха гривни на ръцете им и хубави корони на главите им.</verse>
				<verse number="43">Тогава си казах: „Какво прахосване! Какво блудство! Сега те продължават да блудстват с нея! А тя…!“</verse>
				<verse number="44">И те влязоха при нея, както отиват при блудница. Така те влизаха при Охола и при Охолива, развратните жени.</verse>
				<verse number="45">Но праведни мъже ще ги съдят — с наказание, което се полага на прелюбодейци и жени, пролели кръв. Защото те са блудници с кръв по своите ръце.“</verse>
				<verse number="46">Понеже така казва Господ Бог: „Вдигни армия против тях и ги предай на ужас и плячкосване.</verse>
				<verse number="47">Тогава армията ще ги убие с камъни и ще ги съсекат с мечовете си. Те ще убият техните синове и дъщери и с огън ще изгорят техните домове.</verse>
				<verse number="48">Така ще изчистя страната от разврат и всички жени ще бъдат предупредени да не вършат вашите позорни деяния.</verse>
				<verse number="49">И те ще стоварят позорните ви деяния върху вас и вие ще понесете наказанието за вашите идолопоклоннически грехове. Тогава ще узнаете, че Аз съм Господ Бог.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">След това Господ отправи слово към мене на десетия ден от десетия месец на деветата година:</verse>
				<verse number="2">„Сине човешки, запиши си датата, точно този ден — вавилонският цар обсади Йерусалим точно на този ден, —</verse>
				<verse number="3">и състави притча относно размирния дом. Кажи им: „Така казва Господ Бог: „Постави котел, постави го. След това налей вода в него.</verse>
				<verse number="4">Събери в него парчетата месо, всяко добро парче, бут и плешка. Напълни го с най-хубавите парчета.</verse>
				<verse number="5">Вземи най-доброто от стадото. И дори натрупай дърва под него. Нека бързо кипнат и дори нека заврат парчетата в него“.</verse>
				<verse number="6">Затова така рече Господ Бог: „Горко на кървавия град, котела, в който има ръжда, чиято ръжда не изчезва от него! Парче по парче я махни от него. Не много е останало върху него.</verse>
				<verse number="7">Защото кръвта ѝ е сред нея. Тя го постави на гола скала. Не го изля на земята, за да го покрие с прах.</verse>
				<verse number="8">За да се предизвика гняв, за да се отмъсти, поставих кръвта ѝ на гола скала, така че да не бъде покрита.“</verse>
				<verse number="9">Затова Господ Бог казва така: „Горко на кървавия град!“ Аз дори ще направя огромна клада.</verse>
				<verse number="10">Натрупай дърва. Запали огъня. Свари месото напълно, излей бульона. Нека костите се овъглят.</verse>
				<verse number="11">Тогава го остави празен върху въглените, така че да се нагорещи и медта му да се нажежи, и неговата нечистота да се разтопи в него, да изчезне ръждата му.</verse>
				<verse number="12">Изтощи се от усилията, но голямата му ръжда не се премахва от него. В огъня е с ръждата си.</verse>
				<verse number="13">Поради твоята развратна нечистота — защото се опитах да те очистя, но ти не се очисти от своята нечистота — и никога няма да се очистиш отново, докато не удовлетворя Своята ярост против тебе.</verse>
				<verse number="14">Аз съм Господ, Аз казах. Наближава и Аз ще я изпълня! Няма да отстъпя, няма да пощадя и няма да проявя състрадание. Според твоите постъпки и според твоите дела ще те съдя“, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="15">След това Господ отправи слово към мене:</verse>
				<verse number="16">„Сине човешки, ето Аз ще взема от тебе радостта на твоите очи с един замах. Но ти не скърби и не плачи, сълзите ти не трябва да се леят.</verse>
				<verse number="17">Охкай, оплаквай умрелите, но не извършвай жалейки. Вържи твоя тюрбан, обуй сандали на краката си, не покривай устни и не яж храна на опечалени.“</verse>
				<verse number="18">Така аз говорих на народа сутринта, а вечерта моята жена почина. А на сутринта сторих така, както ми беше заповядано.</verse>
				<verse number="19">Тогава народът ме попита: „Няма ли да ни кажеш какво означават за нас тези неща, които вършиш, че ти постъпваш така?“</verse>
				<verse number="20">И аз им казах: „Господ отправи слово към мене с думите:</verse>
				<verse number="21">„Кажи на Израилевия дом: Така казва Господ Бог: „Ето Аз ще оскверня Своето светилище, гордостта на вашата сила, радостта на вашите очи и копнежа на живота ви. И вашите синове и дъщери, които оставихте след себе си, ще паднат от меч.</verse>
				<verse number="22">А вие ще направите, както аз направих — няма да покривате устни и няма да ядете храна на опечалени.</verse>
				<verse number="23">Тюрбаните ви ще стоят на главите ви и сандалите — на краката ви. Няма да скърбите и няма да плачете. Но ще гниете поради беззаконията си и ще стенете заедно.</verse>
				<verse number="24">И Йезекиил ще бъде знак за вас. Според всичко, което той прави, ще правите и вие, когато се случи това. Тогава ще узнаете, че Аз съм Господ Бог“.</verse>
				<verse number="25">А ти, сине човешки, в деня, когато взема от тях крепостта им, радостта на тяхната слава, тяхната гордост и веселие, радостта на очите им и вдъхновението на техния живот, синовете и дъщерите им,</verse>
				<verse number="26">в онзи ден оцелелият ще дойде при тебе с вест, за да могат да чуят ушите ти.</verse>
				<verse number="27">В онзи ден твоята уста ще се отвори към този, който е оцелял, и ти ще говориш и няма повече да бъдеш безмълвен. Ти ще бъдеш знамение за тях и те ще узнаят, че Аз съм Господ.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="25">
				<verse number="1">След това Господ отправи слово към мене:</verse>
				<verse number="2">„Сине човешки, обърни лицето си към амонците и пророкувай против тях.</verse>
				<verse number="3">Кажи на амонците: „Чуйте словото на Господ Бог. Така казва Господ Бог: „Понеже ти каза за Моето светилище О-хо-хо, когато беше осквернено, и за Израилевата земя, когато беше опустошена, и за дома на Юда, когато отидоха в плен,</verse>
				<verse number="4">затова ето ще те дам като наследство на синовете на Изтока и ще разположат лагерите си сред тебе, и ще се заселят сред тебе — те ще ядат плодовете ти и ще пият млякото ти.</verse>
				<verse number="5">И ще направя Рава Амонска пасбище за камили и амонските градове — място за почивка на стада. И ще разберете, че Аз съм Господ“.“</verse>
				<verse number="6">Защото така казва Господ Бог: „Понеже пляска с ръце и тропа с крак, и се зарадва от все сърце с презрение към Израилевата земя,</verse>
				<verse number="7">затова, ето ще простра ръката Си против тебе и ще те предам за плячка на народите, и ще те изтребя между народите, и ще те залича от страните, ще те изкореня. И ще разбереш, че Аз съм Господ.“</verse>
				<verse number="8">Така казва Господ Бог: „Понеже Моав и Сеир казват: „Ето и Юдея е страна като всички други народи!“,</verse>
				<verse number="9">затова, ето Аз ще открия фланга на Моав откъм градовете му до последния му град, славата на земята — Бет Йешимот, Баал Маон и Кириатаим,</verse>
				<verse number="10">за синовете на Изтока заедно с амонците и ще им го дам в притежание, така че амонците да не се помнят сред народите.</verse>
				<verse number="11">И ще извърша съд над Моав и ще разберат, че Аз съм Господ.“</verse>
				<verse number="12">Така казва Господ Бог: „Понеже Едом жестоко мъстеше срещу дома на Юда и си навличаше грях, като му отмъщаваше,</verse>
				<verse number="13">затова така казва Господ Бог: „Ще простра ръката Си срещу Едом и ще изтребя от него човек и животно. И ще го превърна в развалини, от Теман и до Дедан ще паднат от меч.</verse>
				<verse number="14">И ще си отмъстя на едомците чрез ръката на Своя народ Израил; те ще действат според Моя гняв и според Моята ярост. Така ще разберат Моето отмъщение“, възвестява Господ Бог.“</verse>
				<verse number="15">Така казва Господ Бог: „Понеже филистимците си отмъщаваха с презрение в душата за гибел, мъстеха на Юда,</verse>
				<verse number="16">затова така казва Господ Бог: „Ето ще простра ръката Си срещу филистимците и ще изтребя керетите, и ще погубя остатъка по крайбрежието.</verse>
				<verse number="17">И ще ги подложа на голямо наказание с яростни укори. И ще разберат, че Аз съм Господ, когато си отмъстя на тях“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="26">
				<verse number="1">В единадесетата година, в първия ден на първия месец, Господ отправи слово към мене:</verse>
				<verse number="2">„Сине човешки, понеже Тир каза за Йерусалим „О-хо-хо!“, съборена е портата на народите. Тя падна към мене. Ще се обогатя, Йерусалим е в развалини.</verse>
				<verse number="3">Затова така казва Господ Бог: „Ето Аз съм против тебе, Тире! И ще надигна против тебе много народи, както морето надига вълните си.</verse>
				<verse number="4">И ще разрушат стените на Тир и ще съборят кулите му. И Аз ще измета отломките от него и ще го оставя като гола скала.</verse>
				<verse number="5">Той ще бъде гол сред морето, защото Аз казах това“ — възвестява Господ Бог. „Той ще бъде за плячка на народите,</verse>
				<verse number="6">докато дъщерите му, които са в страната, ще бъдат избити с меч и ще разберат, че Аз съм Господ“.“</verse>
				<verse number="7">Защото така казва Господ Бог: „Ето Аз ще доведа против Тир от север вавилонския цар Навуходоносор, царя на царете, с коне, колесници и конници — войска и множество народ.</verse>
				<verse number="8">Той ще избие твоите дъщери в страната с меч, ще издигне срещу тебе обсаден вал за нападение и ще изправи щитове против тебе.</verse>
				<verse number="9">Той ще насочи удара на стенобойните си машини срещу стените ти и ще събори кулите ти с железните си лостове.</verse>
				<verse number="10">От множеството му коне прахът им ще те покрие; от шума на конниците и колелата на колесниците твоите стени ще се разлюлеят, когато влиза през твоите порти, както се влиза в щурмуван град.</verse>
				<verse number="11">С копитата на конете си ще изпотъпче всичките твои улици, с меч ще избие твоя народ и ще повали на земята стълбовете на твоята мощ.</verse>
				<verse number="12">Те ще разграбят твоето богатство и ще плячкосат твоята стока, ще разрушат твоите стени и ще срутят красивите ти къщи. Твоите камъни, дървета и отломки ще изхвърлят в морето.</verse>
				<verse number="13">И ще прекратя шума на песните ти и звукът от твоите цитри няма вече да се чува.</verse>
				<verse number="14">И ще те оставя като гола скала; място за разстилане на мрежи ще бъдеш. Никога няма да бъдеш построен отново, защото Аз, Господ, казах това“, възвестява Господ Бог.</verse>
				<verse number="15">Така Господ Бог казва на Тир: „Няма ли от шума на твоето падане да се разклатят крайбрежията, когато смъртно ранените стенат и когато убитите са изклани вътре в тебе?</verse>
				<verse number="16">И всички морски князе ще слязат от престола си. Ще свалят одеждите си и ще снемат пъстрите си дрехи. Ще се покрият с вретища, ще седнат в праха на земята и ще потръпнат минута, ужасени от тебе.</verse>
				<verse number="17">И ще заплачат за тебе и ще ти кажат: „Как си погинал ти, който беше заселен по моретата, град, който беше възхваляван, който беше най-силен в морето, ти и твоите жители, които всявахте ужас у всеки един от обитателите му.</verse>
				<verse number="18">Сега островите ще треперят в деня на падението ти. Поради твоята гибел са ужасени островите, които са в морето“.“</verse>
				<verse number="19">Защото така казва Господ Бог: „Когато те направя пуст град като необитаемите градове, надигайки върху тебе бездната и дълбокото море те покрие,</verse>
				<verse number="20">тогава ще те принизя до онези, които слизат в гроба, до древен народ и ще те направя да обитаваш преизподнята, подобно на древни останки, да бъдеш с онези, които слизат в гроба, за да не бъдеш обитаван. И Аз ще явя славата в земята на живите.</verse>
				<verse number="21">За ужас ще те направя и няма да те има. Ще бъдеш търсен и никога няма да бъдеш намерен“ — възвестява Господ Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="27">
				<verse number="1">След това Господ отправи слово към мене:</verse>
				<verse number="2">„И ти, сине човешки, заплачи за Тир</verse>
				<verse number="3">и кажи на Тир, който живее при морските пристанища и търгува с народите от много острови: „Така казва Господ Бог: „Тире, ти казваш: Аз съм съвършена красота.</verse>
				<verse number="4">Сред моретата са твоите предели; твоите строители направиха съвършена красотата ти.</verse>
				<verse number="5">От сенирски кипариси те направиха всички дъски на твоя кораб. Ела от Ливан взеха, за да ти направят мачта.</verse>
				<verse number="6">Веслата ти направиха от васански дъбове; твоята дъсчена облицовка те изработиха от кипарис, инкрустирана със слонова кост от Китимските острови.</verse>
				<verse number="7">От пъстроцветен висон от Египет беше платното, което служеше за твой флаг. От синкави и червени тъкани от крайбрежието на Елиша беше твоето покривало.</verse>
				<verse number="8">Жители на Сидон и на Арвад бяха твои гребци, твоите вещи мъже бяха, Тире, в тебе; те бяха твоите кормчии;</verse>
				<verse number="9">твоите пробойни бяха по тебе. Стареите от Гевал и неговите вещи мъже бяха в тебе, за да поправят пробойните ти. В тебе бяха всички морски кораби и техните моряци, за да ти въртят търговията.</verse>
				<verse number="10">Персийци, лидийци и ливийци бяха твоята войска, служейки като бойци. Щитове и шлемове те окачваха на тебе. Те ти придаваха величие.</verse>
				<verse number="11">Хора от Арвад и Хелев стояха наоколо по твоите стени, а гамадинците — по кулите ти; те окачваха своите щитове по стените наоколо; те направиха съвършена твоята красота.</verse>
				<verse number="12">Тарсис беше твоят търговец поради твоето огромно богатство от всякакъв вид: те даваха за стоките ти сребро, желязо, калай и олово.</verse>
				<verse number="13">Яван, Тувал и Мешех — те търгуваха с тебе с хора и бронзови изделия, които ти даваха в замяна.</verse>
				<verse number="14">Хората от Тогарма даваха за твоите стоки коне, конници и мулета.</verse>
				<verse number="15">Синовете на Дедан също бяха твои търговци. Много от крайбрежията бяха посредници в твоята търговия, заплащаха ти налог в слонова кост и абанос.</verse>
				<verse number="16">Арамейците търгуваха с тебе поради многото ти стоки. За твоите стоки те заплащаха с тюркоаз, пурпур, пъстри тъкани и фин лен, корали и скъпоценни камъни.</verse>
				<verse number="17">Юдейското и Израилското царство търгуваха с тебе с минитска пшеница, мед, маслиново масло и балсам, които даваха за твоите стоки.</verse>
				<verse number="18">Дамаск търгуваше с тебе поради твоето голямо производство, заради изобилието на твоите богатства с вино от Хесбон и вълна от Цахар.</verse>
				<verse number="19">Дан и Яван от Узал ти даваха за твоите добри стоки вино; ти внасяше ковано желязо, касия и канела.</verse>
				<verse number="20">Дедан търгуваше с тебе с покривки за седла.</verse>
				<verse number="21">Арабия и всички кидарски първенци търгуваха като твои посредници с агнета, овни и кози.</verse>
				<verse number="22">Търговците от Шева и Рама търгуваха с тебе. Те бяха твои търговци. Те разменяха за твоите стоки най-добрите балсами, всякакви скъпоценни камъни и злато.</verse>
				<verse number="23">Харан, Кане и Еден, търговците от Шева, Асур и Хилмад търгуваха с тебе.</verse>
				<verse number="24">Те бяха твои търговци. Купуваха за тебе изящни дрехи и мантии от синкав пурпур синкав и бродирани и многоцветни килими и преплетени шнурове.</verse>
				<verse number="25">Тарсиските кораби бяха в служба на твоята търговия. Така ти стана богат и величествен посред морето.</verse>
				<verse number="26">Твоите гребци те отведоха в открития океан, но източният вятър те разби посред морето.</verse>
				<verse number="27">Твоето богатство и твоите стоки, твоите моряци и твоите кормчии, онези, които заздравяваха корабите, дърводелците и търговците с твоята стока и всички твои бойци, които бяха у тебе, и целият твой екипаж в деня на падението ти ще паднат посред морето.</verse>
				<verse number="28">При силния вик на твоите кормчии ще потреперят околностите.</verse>
				<verse number="29">И всички гребци ще слязат от корабите, моряците и всички кормчии ще застанат на сушата</verse>
				<verse number="30">и ще заридаят с висок глас, ще заридаят за помощ, като посипят с пепел главите си и се валят в прахта.</verse>
				<verse number="31">Ще се острижат до голо и ще навлекат вретища, и ще плачат за тебе с горчив плач.</verse>
				<verse number="32">И в риданието си ще извисят плачевна песен и ще заплачат за тебе: Кой е като Тир, разрушен сред моретата?</verse>
				<verse number="33">Когато твоите стоки излизаха по моретата, ти насищаше царете по земята с голямото си богатство и с твоите стоки.</verse>
				<verse number="34">Но когато ти беше разбит по моретата, твоите стоки потънаха в дълбоките води, цялата ти войска заедно с тебе.</verse>
				<verse number="35">Всичките обитатели на островите се ужасиха от тебе, на царете им настръхнаха косите, лицата им се изкривиха.</verse>
				<verse number="36">Търговците на другите народи те освиркваха; ти стана за ужасяване и няма да те има за вечни времена“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="28">
				<verse number="1">След това Господ отправи слово към мене:</verse>
				<verse number="2">„Сине човешки, кажи на господаря на Тир: „Така казва Господ Бог: „Понеже сърцето ти се възгордя и казваш: Аз съм бог, седя на божий престол посред морета“ — но си човек, а не си Бог, макар че поставяш твоя ум наравно с Божия ум,</verse>
				<verse number="3">ето ти си по-мъдър от Даниил, няма тайна, скрита от тебе!</verse>
				<verse number="4">С мъдростта си и разума си ти си спечели богатство и имаш злато и сребро в съкровищниците си.</verse>
				<verse number="5">С голямото си умение в търговията си умножи богатството си и сърцето ти се възгордя поради богатството ти“ —</verse>
				<verse number="6">затова така казва Господ Бог: „Понеже ти поставяш своя ум наравно с Божия ум,</verse>
				<verse number="7">ето Аз ще доведа против тебе чужденци, най-яростните между народите. Те ще извадят мечовете си против красотата на твоята мъдрост и ще помрачат твоя блясък.</verse>
				<verse number="8">Те ще те свалят в гроба и ще умреш посред моретата със смърт на убити.</verse>
				<verse number="9">Ще кажеш ли тогава пред този, който те убива, „Аз съм бог“ — когато се окажеш човек, а не бог, в ръката на този, който те убива?</verse>
				<verse number="10">Ти ще умреш със смърт на необрязани от ръката на чужденци, защото Аз казах това“ — възвестява Господ Бог.“</verse>
				<verse number="11">Господ отправи слово към мене:</verse>
				<verse number="12">„Сине човешки, запей плачевна песен за царя на Тир и му кажи: „Така казва Господ Бог: „Ти беше образец на съвършенство, изпълнен с мъдрост и съвършена красота.</verse>
				<verse number="13">Ти беше в Едем, Божията градина, твоята дреха беше украсена с всякакви скъпоценни камъни — червен халцедон, топаз и диамант, хризолит, оникс, яспис, сапфир, карбункул и изумруд. И твоите обици бяха направени от злато, както и украсите ти, поставени върху тебе в деня на твоето създаване.</verse>
				<verse number="14">Ти беше пламтящ херувим с разпрострени крила, който възпира. И Аз те поставих на светата Божия планина и ти беше посред огнени камъни.</verse>
				<verse number="15">Ти беше съвършен в пътищата си от деня на сътворението ти, докато не се намери у тебе беззаконие.</verse>
				<verse number="16">Поради огромната ти търговия твоята вътрешност се изпълни с насилие и ти съгреши. И Аз те изгоних от Божията планина и те доведох до гибел — тебе, пазещия херувим, изсред огнените камъни.</verse>
				<verse number="17">Сърцето ти се възгордя поради красотата ти. Ти поквари мъдростта си заедно със своя блясък. На земята ще те хвърля пред лицето на царете, пред които те поставих, за да те гледат.</verse>
				<verse number="18">С многото си беззакония, заради неправедната си търговия ти оскверни светилищата си. Затова извадих огън изсред тебе; той ще те погълне. И ще те превърна в пепел на земята пред очите на всички, които те гледат.</verse>
				<verse number="19">Всички, които те познаваха сред народите, ще ги побият тръпки заради тебе. Ти ще станеш за ужас и няма да те има за вечни времена“.“</verse>
				<verse number="20">След това Господ отправи слово към мене:</verse>
				<verse number="21">„Сине човешки, обърни лицето си към Сидон и изречи пророчество срещу него.</verse>
				<verse number="22">И кажи: „Така говори Господ Бог: Ето Аз съм против тебе, Сидоне, и ще се прославя посред тебе. И ще разберат, че Аз съм Господ, когато извърша съд над тебе и разкрия Своята святост чрез тебе!</verse>
				<verse number="23">И ще изпратя в него чума и кръвопролитие по улиците му, и убити ще паднат посред него, когато меч излезе срещу него от всички страни. И те ще разберат, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="24">Тогава за дома Израилев той няма вече да бъде бодлив трън, който причинява болка, и нараняващ бодил повече от всички, които са около тях и ги презират. Тогава те ще разберат, че Аз съм Господ Бог“.“</verse>
				<verse number="25">Така казва Господ Бог: „Когато събера израилтяните между народите, сред които са разпръснати, и проявя чрез тях Своята святост пред очите на народите, и те ще заживеят в земята си, която дадох на Своя служител, на Яков,</verse>
				<verse number="26">нека живеят в нея в сигурност, да строят домове и да насаждат лозя, и да живеят в безопасност, когато произведа съд срещу всички около тях, които ги презират, тогава те ще разберат, че Аз съм Господ, техният Бог.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="29">
				<verse number="1">В десетата година, на дванадесетия ден от десетия месец, Господ отправи слово към мене:</verse>
				<verse number="2">„Сине човешки, обърни лицето си към фараона, египетския цар, и пророкувай против него и против цял Египет.</verse>
				<verse number="3">Говори и кажи: „Така казва Господ Бог: „Ето Аз съм против тебе, фараоне, египетски царю, големия крокодил, лежащ посред реките си, който казва: Моя е реката, аз сам си я създадох за себе си.</verse>
				<verse number="4">Но Аз ще поставя куки в челюстите ти и рибите от реките ще прилепя към твоите люспи. И ще те извадя от твоите реки и всичката риба на реките ти ще прилепне към люспите ти.</verse>
				<verse number="5">И ще те хвърля в пустинята, тебе и всичката риба на твоите реки. Ти ще паднеш на открито поле, няма да те съберат, нито приберат. Ще те оставя за храна на полските зверове и птиците в небесата.</verse>
				<verse number="6">Тогава всички обитатели на Египет ще разберат, че Аз съм Господ. Защото те бяха тръстикова подпора за Израилевия дом.</verse>
				<verse number="7">Когато те хванаха с ръка, ти се счупи и раздра цялото им рамо, когато се опряха на тебе, ти се пречупи и израни всичките им слабини.“</verse>
				<verse number="8">Затова така казва Господ Бог: „Ето ще докарам меч върху тебе и ще изтребя човек и животно в тебе.</verse>
				<verse number="9">египетската земя ще бъде опустошена и съсипана. И те ще разберат, че Аз съм Господ.“ Защото той казва: „Моя е реката и аз я създадох“.</verse>
				<verse number="10">Затова ето Аз съм против тебе и против реката ти; ще превърна египетската земя в пустош от развалини от Мигдол до Сиена, до самата граница Куш.</verse>
				<verse number="11">Човешки крак няма да стъпва по нея, нито крак на добитък ще преминава по нея; и няма да бъде обитавана четиридесет години.</verse>
				<verse number="12">И ще превърна египетската земя в най-опустошената сред опустошените страни, и градовете ѝ ще бъдат обезлюдени четиридесет години. И ще разсея египтяните между народите, и ще ги разпръсна по страните.“</verse>
				<verse number="13">Защото така говори Господ Бог: „След като изминат четиридесет години, Аз ще събера египтяните от народите, от всички народи, сред които бяха пръснати,</verse>
				<verse number="14">и ще върна египетските пленници, и ще ги доведа обратно в страната Патрос, земята на произхода им, и там те ще бъдат слабо царство.</verse>
				<verse number="15">От всички царства то ще бъде най-слабото и няма повече да се превъзнася над народите; Аз ще ги изкореня, за да не господстват над народите.</verse>
				<verse number="16">И занапред няма да бъдат повече опора за Израилевия дом, напомняща беззаконието им, когато Израилевите синове се обръщаха към тях, и ще разберат, че Аз съм Господ Бог.“</verse>
				<verse number="17">В двадесет и седмата година, в първия ден на първия месец, Господ отправи слово към мене:</verse>
				<verse number="18">„Сине човешки, вавилонският цар Навуходоносор измъчи своята войска с изнурителна обсада на Тир. Всички глави оплешивяха и всички рамене се ожулиха, но за обсадата на Тир нямаше никаква отплата нито за него, нито за армията му, за труда, който хвърли против него.</verse>
				<verse number="19">Затова така говори Господ Бог: „Ето Аз давам на вавилонския цар Навуходоносор египетската земя. Той ще грабне богатството ѝ, ще я оплячкоса и ще разграби заграбеното от нея; и това ще бъде възнаграждението за армията му.</verse>
				<verse number="20">Като награда за работата, която той извърши в нея, Аз ще му дам Еегипетската земя, защото те заради Мене ти направиха това — казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="21">В този ден ще направя Израилевия дом силен и ще можеш да говориш пред тях. И те ще разберат, че Аз съм Господ“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="30">
				<verse number="1">И Господ отправи слово към мене:</verse>
				<verse number="2">„Сине човешки, пророкувай и кажи: „Така казва Господ Бог: Ридайте: „Горко за този ден!“</verse>
				<verse number="3">Защото близък е денят на Господа — ден мрачен, идва часът на всички народи.</verse>
				<verse number="4">И ще влезе меч в Египет, и мъка ще обхване Куш, когато в Египет ще падат поразените, когато разграбят богатството му и той бъде разрушен до основи.</verse>
				<verse number="5">Кушити, ливийци и лидийци, и всякакви народи от различни племена, кувийци и синовете на страната, с които някога сключих завет, ще паднат от меч заедно с тях“.“</verse>
				<verse number="6">Така казва Господ: „Ще паднат подпорите на Египет, гордата му сила ще угасне. От Мигдал до Сиена ще паднат в него от меч — казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="7">И ще бъде най-обезлюден сред опустошените земи и градовете му — най-разорени сред разорените градове.</verse>
				<verse number="8">И ще разберат, че Аз съм Господ, когато предам на огън Египет и всичките му подпори бъдат съкрушени.</verse>
				<verse number="9">В оня ден ще излязат от Мене вестоносци на кораби, за да ужасят безгрижните кушити — и ужас ще ги обладае в деня на гибелта за Египет, защото ето това скоро ще се сбъдне.“</verse>
				<verse number="10">Така казва Господ Бог: „Ще поставя край на многолюдния Египет чрез ръката на вавилонския цар Навуходоносор.</verse>
				<verse number="11">Той и народът с него, най-ужасните между народите, ще бъдат доведени, за да погубят страната. Те ще извадят мечовете си против Египет и ще напълнят земята с убити.</verse>
				<verse number="12">И ще пресуша ръкавите на Нил, и ще предам страната в ръката на зли хора. Чрез ръката на чужденци ще опустоша страната и всичко, което я изпълва. Аз, Господ, отсъдих така.“</verse>
				<verse number="13">Така казва Господ Бог: „Ще разруша идолите и ще премахна лъжливите богове в Мемфис. И вече няма да има владетел от египетската земя и ще всея страх в египетската земя.</verse>
				<verse number="14">Ще опустоша Патрос и ще предам на огън Цоан, и ще извърша съд над Но.</verse>
				<verse number="15">Ще излея яростта Си върху египетската крепост Син и ще унищожа многолюдния Но.</verse>
				<verse number="16">И ще предам на огън Египет. Син ще се гърчи от мъки, Но ще бъде превзет и враговете ще нападнат Мемфис посред бял ден.</verse>
				<verse number="17">Младите от Он и Бубастис ще паднат от меч, а останалите ще отидат в плен.</verse>
				<verse number="18">В Тафнес денят ще се помрачи, когато строша там подпорите на Египет. Ще се прекрати у него гордото му могъщество. Облак ще го покрие и жителите му ще отидат в плен.</verse>
				<verse number="19">Ще извърша съд над Египет и ще разберат, че Аз съм Господ.“</verse>
				<verse number="20">В единадесетата година, в седмия ден на първия месец, Господ отправи слово към мене:</verse>
				<verse number="21">„Сине човешки, съкруших ръката на египетския цар, фараона, и ето тя не е превързана — никой не ѝ слага превръзка, не я лекува, за да оздравее и да може да държи меч.</verse>
				<verse number="22">Затова така казва Господ Бог: „Ето Аз съм против египетския цар, фараона, и ще счупя ръцете му, здравата и счупената, и ще направя мечът да падне от ръцете му.</verse>
				<verse number="23">И ще разсея египтяните сред народите и ще ги разпилея по страните.</verse>
				<verse number="24">И ще направя силна ръката на вавилонския цар и ще поставя своя меч в нея, а ръцете на фараона ще счупя. Смъртно ранен, той ще стене пред него.</verse>
				<verse number="25">Ще направя силни ръцете на вавилонския цар, а ръцете на фараона ще отслабнат. И ще разберат, че Аз съм Господ, когато поставя Своя меч в ръката на вавилонския цар, той ще го издигне над египетската земя.</verse>
				<verse number="26">И ще разсея египтяните сред народите, ще ги разпилея по страните и ще разберат, че Аз съм Господ“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="31">
				<verse number="1">В единадесетата година, в първия ден на третия месец, Господ отправи слово към мене:</verse>
				<verse number="2">„Сине човешки, кажи на египетския цар, фараона, и на пълчищата му: „С кого се сравняваш по величието си?</verse>
				<verse number="3">С Асирия, с този ливански кедър? Красиви бяха клоните и листата му правеха сянка. На ръст беше висок и върхът му стърчеше сред облаците.</verse>
				<verse number="4">Водите го подхранваха, бездната го правеше да израсне, с водите си тя напояваше мястото, където той растеше, и пращаше струите си към всички останали полски дървета.</verse>
				<verse number="5">Затова той стана по-висок от всички полски дървета и клонките му станаха многобройни, клоните му се разлистваха поради изобилните води, които го напояваха.</verse>
				<verse number="6">В листата му виеха гнезда всички небесни птици и под клоните му раждаха всички полски животни, а под сянката му живееха всякакви многобройни народи.</verse>
				<verse number="7">Той беше красив и висок с разпрострените си клони, защото неговите корени се напояваха изобилно.</verse>
				<verse number="8">Кедрите в Божията градина не го засенчваха, кипарисите не можеха да се сравнят с клоните му, чинарите нямаха такава корона — нямаше дърво в градината на Господа, подобно по красота.</verse>
				<verse number="9">Направих го красив с многобройните му клони; всички Едемски дървета, които растяха в Божията градина, му завиждаха.“</verse>
				<verse number="10">Затова така казва Господ Бог: „Понеже той е станал висок на ръст и простря върха си до облаците, неговото сърце се възгордя поради величието му,</verse>
				<verse number="11">затова ще го предам в ръката на властелина на народите, за да постъпи с него, както подобава, понеже Аз го отхвърлих заради нечестието му.</verse>
				<verse number="12">Чужденци, най-безжалостните от народите, го съсякоха и го хвърлиха по планините. Клоните му паднаха по всички долини и лежаха счупени по всички клисури в страната. Всички народи по земята напуснаха неговата сянка и го изоставиха.</verse>
				<verse number="13">На поваления му ствол свиха гнезда всякакви небесни птици и в неговите клони имаше всякакви полски животни.</verse>
				<verse number="14">Така нека не се възвеличава никое от напояваните дървета с високия си ръст и да не простира върховете си до облаците. Нека могъщите стволове на дърветата, които се напояват с води, не се повдигат високо, защото те всички са обречени на смърт, всички ще се окажат в подземния свят сред мъртвите в преизподнята.“</verse>
				<verse number="15">Така казва Господ Бог: „В деня, когато той слезе в преизподнята, накарах да заплачат за него, затворих бездната заради него, задържах реките ѝ и големите води се спряха. Помрачих заради него Ливан и всичките дървета по полето завяхнаха заради него.</verse>
				<verse number="16">Накарах народите да затреперят от шума от падането му, когато го свалих долу в преизподнята заедно със слезлите в гроба. И ще се зарадват всички едемски дървета в подземния свят, най-избраните и най-добрите от ливанските, всички, които се напояват с води.</verse>
				<verse number="17">Те също слязоха в преизподнята заедно с него при поразените с меч, както и съюзниците му, сред народите, обитаващи под неговата сянка.</verse>
				<verse number="18">Тогава на кое от едемските дървета си подобен ти по слава и по величие? Заедно с едемските дървета ти ще бъдеш свален в подземния свят, ще лежиш сред необрязаните, поразените с меч. Това са фараонът и цялото му множество“ — казва Господ Бог.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="32">
				<verse number="1">В дванадесетата година, в първия ден на дванадесетия месец, Господ отправи слово към мене:</verse>
				<verse number="2">„Сине човешки, запей плачевна песен за египетския цар, фараона, и му кажи: „Като млад лъв си сред народите и си подобен на морско чудовище, хвърляш се в реките си, размътваш с краката си водите и тъпчеш техните потоци.“</verse>
				<verse number="3">Така казва Господ Бог: „Ще хвърля Своята мрежа върху тебе, ще се съберат многобройни народи и те ще те изтеглят с Моята мрежа.</verse>
				<verse number="4">Ще те хвърля на земята, на открито поле ще те запратя, за да кацат върху тебе всякакви небесни птици и се насищат от тебе животни от цялата земя.</verse>
				<verse number="5">Ще разхвърля твоята плът по планините и ще напълня долините с твоите трупове.</verse>
				<verse number="6">И чрез твоите потоци ще напоя земята с кръвта ти до планините и долините ще се изпълват с кръв от тебе.</verse>
				<verse number="7">Когато угаснеш, ще скрия небесата и ще помрача звездите им. Слънцето ще закрия с облак и луната ще престане да свети.</verse>
				<verse number="8">Ще покрия с мрак всички небесни светила над тебе и ще потопя в тъмнина твоята страна“ — казва Господ Бог.“</verse>
				<verse number="9">„Ще изпълня със страх сърцата на много народи, когато разглася за крушението ти между народите по земи, които не си знаел.</verse>
				<verse number="10">Ще докарам в ужас чрез тебе много народи. Царете им ще изтръпнат заради тебе от ужас, когато размахам Своя меч пред тях. Те ще треперят всяка минута за живота си в деня, когато ти паднеш.</verse>
				<verse number="11">Защото така казва Господ Бог: „Мечът на вавилонския цар ще се стовари върху тебе.</verse>
				<verse number="12">Ще изтребя твоя народ с меча на воините, най-ужасните между народите, и всичките ще съсипят величието на Египет, и цялото му множество ще загине.</verse>
				<verse number="13">Ще изтребя всичкия му добитък край великата река и няма да я размътва вече нито човешки крак, нито копито на добитък.</verse>
				<verse number="14">Тогава ще направя водите ѝ бистри и реките ѝ да потекат като маслиново масло — казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="15">Когато превърна египетската земя в пустиня и земята се изпразни от всичко, което я изпълва, когато поразя всички живеещи в нея, тогава ще разберат, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="16">Това е плачевната песен и те ще я пеят — дъщерите на народите ще я пеят, тя ще бъде пята за Египет и за цялото му множество“ — казва Господ Бог.“</verse>
				<verse number="17">В дванадесетата година, в петнадесетия ден на същия месец, Господ отправи слово към мене:</verse>
				<verse number="18">„Сине човешки, оплачи египетския народ и го свали — него и дъщерите на знаменити народи — в подземния свят със слизащите в гроба.</verse>
				<verse number="19">Кого превъзхождаш? Слез и легни с необрязаните!</verse>
				<verse number="20">Те ще паднат сред убитите с меч. Той е предаден на меч; влечете го заедно с цялото му множество.</verse>
				<verse number="21">Могъщи воини ще говорят за него и съюзниците му сред преизподнята. Те паднаха, лежат между необрязаните, пронизани с меч.</verse>
				<verse number="22">Там е Асирия и цялото ѝ пълчище, гробовете им са около нея; всички те са убити, паднали от меч,</verse>
				<verse number="23">чиито гробове са поставени в самата глъбина на преизподнята. Пълчището ѝ е около гробницата ѝ, всички те са убити, паднали от меч, всички, които всяваха ужас по земята на живите.</verse>
				<verse number="24">Там е Елам и цялото му множество около гробницата му; всички те са убити, паднали от меч; те са слезли необрязани в подземния свят, те всяваха ужас по земята на живите и носят своя позор с мъртвите в преизподнята.</verse>
				<verse number="25">Сред убитите му поставиха легло с цялото му множество — около него са гробовете им, всички те са необрязани, поразени с меч, защото всяваха ужас по земята на живите и те носят своя позор заедно с мъртвите в преизподнята, сред убитите лежат.</verse>
				<verse number="26">Там са Мешех и Тувал с цялото си множество, около тях са гробовете им: всички необрязани, убити с меч, защото те всяваха ужас по земята на живите.</verse>
				<verse number="27">Те не лежат с падналите необрязани воини, които са слезли в преизподнята с войнското си оръжие и са поставили своите мечове под главите си, а щитовете им са върху костите им, защото ужасът на силните беше по земята на живите.</verse>
				<verse number="28">И ти ще бъдеш съсипан сред необрязаните и ще лежиш заедно с убитите с меч.</verse>
				<verse number="29">Там е Едом, царете му и всичките му първенци, които поради голямата си мощ са поставени сред убитите с меч; с необрязаните те лежат, с мъртвите в преизподнята.</verse>
				<verse number="30">Там са северните князе и всички сидонци, които слязоха с убитите, с ужас от тяхната мощ. Те лежат необрязани, с убитите с меч, и носят своя позор със слезлите в преизподнята.</verse>
				<verse number="31">Фараонът ще ги види и ще се утеши за цялото си множество, поразено с меча — фараонът и цялата му войска — казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="32">Защото всях страх от Мене по земята на живите. Той ще лежи сред необрязаните, убитите от меч, фараонът и цялото му множество“ — казва Господ Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="33">
				<verse number="1">След това Господ отправи слово към мене:</verse>
				<verse number="2">„Сине човешки, обърни се към синовете на своя народ и им кажи: „Ако изпратя меч срещу една страна и народът на тази страна избере един мъж и го постави за страж,</verse>
				<verse number="3">а той, виждайки меч, приближаващ страната, затръби с тръба и предупреди народа,</verse>
				<verse number="4">тогава някой, който чуе звука на тръбата, но не се предпази и мечът дойде и го убие — кръвта му ще бъде върху неговата глава.</verse>
				<verse number="5">Той е чул звука на тръбата, но не се е предпазил, кръвта му е върху него. Ако той се беше предпазил, щеше да спаси живота си.</verse>
				<verse number="6">Ако пък стражът е видял идващия меч, не е сигнализирал с тръба, народът не е бил предупреден и мечът дойде и отнеме живота на някого от тях, този ще бъде заловен поради прегрешенията си, но Аз ще държа стража отговорен за смъртта му.</verse>
				<verse number="7">Така и тебе, сине човешки, съм поставил за страж на Израилевия дом. Когато чуеш слово от Моите уста, ти трябва да ги предупреждаваш от Мое име.</verse>
				<verse number="8">Когато кажа на беззаконника: „Беззаконнико, ти ще умреш“, а ти не проговориш нищо, за да предупредиш беззаконника за пътя му, той, бидейки беззаконник, ще умре заради греха си, но Аз ще държа тебе отговорен за смъртта му.</verse>
				<verse number="9">Ако пък предупредиш беззаконника да се отвърне от пътя си, но той не се обърне, той ще умре заради греха си, а ти ще спасиш живота си“.“</verse>
				<verse number="10">А ти, сине човешки, кажи на Израилевия дом: „Вие така казвате: „Нашите престъпления и нашите грехове са върху нас и заради тях ние чезнем; как тогава бихме могли да живеем“?“</verse>
				<verse number="11">Кажи им: „Жив съм Аз — казва Господ Бог, — Аз не искам смъртта на грешника, а искам грешникът да се отвърне от своя път и да бъде жив. Върнете се, върнете се от злите си пътища! Защо да умирате вие, Израилеви доме?“</verse>
				<verse number="12">И ти, сине човешки, кажи на синовете на своя народ: „Праведността на праведника няма да го спаси, когато той съгреши, нито беззаконникът поради своето беззаконие ще загине, ако отстъпи от него, нито праведникът ще може да живее заради правдата си, ако започне да греши.</verse>
				<verse number="13">Когато кажа за праведника, че той ще живее, а ако той, уповавайки се на своята праведност, извърши неправда, всичките му праведни дела няма да му се зачетат и той ще умре поради неправдата, която е сторил.</verse>
				<verse number="14">А когато кажа на беззаконника: „Ти ще умреш“ — а той се отвърне от своите грехове и постъпва справедливо и праведно,</verse>
				<verse number="15">нечестивецът връща залог, отплаща заграбеното, постъпва според законите за живот, като не върши нищо лошо, той ще живее, няма да умре.</verse>
				<verse number="16">Нито един от греховете, с които е съгрешил, няма да му се вмени; той е започнал да постъпва справедливо и праведно, той ще живее.</verse>
				<verse number="17">А синовете на твоя народ казват: „Несправедлива е отсъдата на Господа“, когато техният път е неправеден.</verse>
				<verse number="18">Когато праведният отстъпи от своята праведност и започне да върши неправда, той ще умре заради това;</verse>
				<verse number="19">и когато беззаконникът се отвърне от беззакониетго си и започне да постъпва справедливо и праведно, той ще живее поради това.</verse>
				<verse number="20">А вие казвате: „Отсъдата на Господа не е справедлива.“ Аз ще ви съдя всеки според пътищата му, Израилеви доме.“</verse>
				<verse number="21">В дванадесетата година от плена ни, в петия ден на десетия месец, при мене дойде един човек от оцелелите от Йерусалим и каза: „Градът е разрушен!“</verse>
				<verse number="22">Ръката на Господа беше върху мене вечерта още преди идването на избавилия се и Господ отвори устата ми, преди той да дойде при мене сутринта. Така моята уста беше отворена и аз не бях вече безмълвен.</verse>
				<verse number="23">И Господ отправи слово към мене:</verse>
				<verse number="24">„Сине човешки, тези, които живеят на опустошените места по Израилевата земя, казват: „Авраам беше един и получи във владение тази земя, а ние сме много и тази земя ни е дадена като притежание.“</verse>
				<verse number="25">Затова кажи им: „Така говори Господ Бог: „Вие ядете кръв и обръщате погледи към идолите си, и проливате кръв. И вие ще владеете страната?</verse>
				<verse number="26">Вие се опирате на своя меч, вършите мерзости, всеки от вас осквернява жената на ближния си и вие ще владеете страната“?“</verse>
				<verse number="27">Кажи им това: „Така казва Господ Бог: „Жив съм Аз! Онези, които са по опустошените места, ще паднат от меч, и този, който е по полето, ще го дам да го изядат зверовете, а които са в крепостите и пещерите, ще умрат от чума.</verse>
				<verse number="28">И ще обърна страната в пустиня на пустините и гордото им могъщество ще престане. Ще опустеят Израилевите планини, понеже никой няма да преминава.</verse>
				<verse number="29">Тогава ще разберат, че Аз съм Господ, когато превърна страната в пустиня на пустините заради всичките мерзости, които те сториха“.“</verse>
				<verse number="30">„А тебе, сине човешки, синовете на този народ, които говорят, те одумват при стените и вратите на къщите. Говорят един на друг, всеки на брата си, казвайки: „Елате сега и послушайте какво слово излезе от Господ!“</verse>
				<verse number="31">И идват при тебе на тълпи и седят пред тебе, Моят народ, и слушат твоите думи, но не ги изпълняват, защото в устата им те се превръщат в похоти, а сърцата им следват увлеченията.</verse>
				<verse number="32">И ето за тях ти си като красива песен, добре изпята под изкусен съпровод. Те слушат твоите думи, а не ги изпълняват,</verse>
				<verse number="33">но когато се сбъдне това — ето то вече се сбъдва, — те ще разберат, че е имало пророк сред тях.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="34">
				<verse number="1">Господ отправи слово към мене:</verse>
				<verse number="2">„Сине човешки, изречи пророчество против пастирите на Израил, пророчествай и им кажи: „Така казва Господ Бог на пастирите: „Горко на Израилевите пастири, които сами себе си пасат! Не трябва ли пастирите да пасат стадото?</verse>
				<verse number="3">Вие ядяхте тлъстина и се обличахте с вълна, колехте угоени овци, но не пасяхте стадото.</verse>
				<verse number="4">Не подкрепяхте слабите, не лекувахте болната, не превързвахте ранената, не връщахте заблудилата се и не търсихте загубената, а властвахте над тях с насилие и жестокост.</verse>
				<verse number="5">И те се разпръснаха без пастир и станаха храна на всички полски зверове, и се разпиляха.</verse>
				<verse number="6">Моите овце се скитаха по всички планини и по всеки висок хълм. Моите овце се разпръснаха по цялата земя и никой не питаше за тях, никой не ги търсеше.</verse>
				<verse number="7">Затова, пастири, чуйте словото на Господа.</verse>
				<verse number="8">Жив съм Аз — казва Господ. Понеже Моето стадо беше разграбено, защото нямаше пастир, овцете ми станаха плячка на всички полски зверове и Моите пастири не се грижеха за тях, но сами себе си пасяха и не пасяха Моите овце.</verse>
				<verse number="9">Затова, пастири, чуйте словото на Господа.</verse>
				<verse number="10">Така казва Господ Бог: Аз съм против пастирите и ще им потърся сметка за Своето стадо. Ще поставя край на тяхната грижа за стадото и пастирите няма повече сами себе си да пасат; ще избавя овцете Ми от устата им, за да не им служат за храна“.“</verse>
				<verse number="11">Защото така казва Господ Бог: „Ето Аз сам ще потърся овцете Си и ще ги проверя.</verse>
				<verse number="12">Както пастирът проверява стадото си, когато се намира сред разпръснатите си овце, Аз ще прегледам овцете си и ще ги изведа от всички места, където са се разпилели в облачен и мрачен ден.</verse>
				<verse number="13">Ще ги изведа измежду народите, ще ги събера от страните и ще ги доведа в земята им. И ще ги паса по Израилевите планини край потоците и по всички обитаеми места на страната.</verse>
				<verse number="14">Ще ги паса на добро място за паша, пасбището им ще бъде по високите Израилеви хълмове. Там ще почиват в добра кошара и ще пасат на тучно пасбище върху Израилевите планини.</verse>
				<verse number="15">Аз ще паса Своите овце и Аз ще им дам покой — казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="16">Изгубената ще намеря и прокудената ще докарам, ранената ще превържа, немощната ще подкрепя, а затлъстялата и непокорната ще изтребя. Ще ги паса справедливо.</verse>
				<verse number="17">А вас, овце Мои, така говори Господ Бог, ето ще ви съдя поотделно — овца, овен и козел.</verse>
				<verse number="18">Малко ли ви е, че пасете на най-добро пасбище, а тъпчете останалото от пашата с вашите крака или че пиете чиста вода, а останалото размътвате с краката си,</verse>
				<verse number="19">така че овцете Ми трябва да пасат смачканото от краката ви и да пият размътената от краката ви вода?“</verse>
				<verse number="20">Затова така им казва Господ Бог: „Ето Аз сам ще съдя между затлъстелите овце и мършавите.</verse>
				<verse number="21">Понеже вие блъскате с хълбока си и с рамо и бодете с рогата си всички слаби, докато ги изтласкате навън,</verse>
				<verse number="22">Аз ще избавя Своите овце, за да не бъдат повече плячка и ще отсъдя между овца и овца.</verse>
				<verse number="23">Тогава ще поставя над тях един пастир, Своя служител Давид, който ще ги пасе и ще им бъде пастир,</verse>
				<verse number="24">и Аз, Господ, ще бъда техният Бог, а служителят Ми Давид — княз сред тях; Аз, Господ, казах това.</verse>
				<verse number="25">Ще сключа с тях завет за мир, ще изтребя злите зверове от страната, за да могат моите овце да живеят безопасно по пустите места и да спят в горите.</verse>
				<verse number="26">Ще дам благословение на тях и на всички страни около Своя хълм. Ще пращам дъжд навреме — дъждове на благословение ще бъдат те.</verse>
				<verse number="27">Полските дървета ще дават своя плод и земята ще дава произведеното. Така те ще живеят безопасно на своята земя и ще разберат, че Аз съм Господ, когато счупя прътите на ярема им и ги освободя от ръцете на поробителите им.</verse>
				<verse number="28">Те вече няма да бъдат плячка за народите и полските зверове няма да ги ядат, а ще живеят безопасно и никой няма да ги застрашава.</verse>
				<verse number="29">Аз ще направя за тях славно насаждение, за да не умират повече от глад в страната и да не понасят повече подигравките на народите.</verse>
				<verse number="30">Те ще знаят, че Аз, техният Бог, съм с тях и те, Израилевият дом, са Мой народ — казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="31">А вие, Мои овце на пасбището ми, сте хора, а Аз съм вашият Бог“ — казва Господ Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="35">
				<verse number="1">След това Господ отправи слово към мене:</verse>
				<verse number="2">„Сине човешки, обърни лицето си към планинската страна Сеир и пророчествай против нея,</verse>
				<verse number="3">и ѝ кажи: „Така казва Господ Бог: „Ето Аз съм против тебе, планинска страна Сеир. Ще простра ръката Си против тебе и ще те обърна в необитаема пустиня.</verse>
				<verse number="4">Ще превърна градовете ти в развалини и ти ще запустееш; тогава ще разбереш, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="5">Понеже ти, Сеире, таеше вечна вражда и предаваше Израилевите синове на меч във време на тяхно бедствие, по време на окончателното наказание,</verse>
				<verse number="6">затова — Жив съм Аз — казва Господ, ще те залея с кръв и кръвопролитие ще те преследва. Тъй като ти беше кръвен враг, затова кръвопролитие ще те преследва.</verse>
				<verse number="7">И ще направя планинската страна Сеир необитаема пустиня, изтребвайки от нея всичко, което идва и си отива, и ще напълня планините с нейните убити;</verse>
				<verse number="8">убитите с меч ще падат по хълмовете ти, по твоите долини и по всички твои клисури.</verse>
				<verse number="9">Ще те направя вечна пустош и твоите градове никога няма да бъдат възстановени. И ще разберете, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="10">Понеже ти каза: Тези два народа и тези две страни ще бъдат мои и ние ще ги завладеем — но Господ беше там,</verse>
				<verse number="11">затова — казва Господ Бог — Жив съм Аз, ще постъпя с тебе според твоя гняв и според завистта, която ти изпита поради ненавистта си към тях; и ще се открия пред тях, когато те осъдя.</verse>
				<verse number="12">И ти ще разбереш, че Аз съм Господ, Който чух всички хули, които ти произнесе за Израилевите планини, казвайки: Те са опустошени, те ще бъдат дадени на нас.</verse>
				<verse number="13">Вие се превъзнасяхте над Мене и Ме пресищахте с вашите думи; Аз чувах това“.</verse>
				<verse number="14">Така казва Господ Бог: „Ще те направя пустош, цялата земя ще се зарадва.</verse>
				<verse number="15">Както ти се зарадва, че наследството на Израилевия дом запустя, защото той беше обезлюден, така ще направя и с тебе. Ти ще бъдеш пустош, планино Сеир и цял Едом, всичко в него, и те ще разберат, че Аз съм Господ“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="36">
				<verse number="1">И ти, сине човешки, пророкувай към Израилевите планини и кажи: „Планини на Израил, чуйте словото на Господа!</verse>
				<verse number="2">Така казва Господ Бог: „Тъй като неприятелят говори против вас „Аха! Аха!“ И вечните високи места станаха наше притежание,</verse>
				<verse number="3">ето защо пророкувай и кажи: Така говори Господ Бог: „Затова, че ви опустошиха и погълнаха, за да станете притежание на останалите народи, и се подхвърлихте на хорски злословия и клевети,</verse>
				<verse number="4">поради това, Израилеви планини, чуйте словото на Господа Бога: Така говори Господ Бог на планините и на хълмовете, на клисурите и на долините, на опустелите развалини и на изоставените градове, които са станали плячка и за посмешище на останалите околни народи.</verse>
				<verse number="5">Поради това казва Господ Бог: В разпалената Си ревност говорих против другите народи и против целия Едом, които с радост на сърце и с презрение в душата си присвоиха Моята земя като свое владение“.</verse>
				<verse number="6">Затова изречи пророчество за Израилевата земя и кажи на планините и хълмовете, на клисурите и долините: „Така говори Господ Бог: „Ето Аз изговорих това в Своята ревност и Своята ярост, защото вие понесохте укор от народите.“</verse>
				<verse number="7">Поради това Господ Бог казва така: „Аз се заклех, че заобикалящите ви народи ще понесат сами своето безчестие“.</verse>
				<verse number="8">А вие, Израилеви планини, ще разлистите вашите клони и ще дадат плода си на Моя народ Израил, който скоро ще се върне.</verse>
				<verse number="9">Защото, ето Аз съм на ваша страна. Тогава ще бъдете обработвани и засявани отново.</verse>
				<verse number="10">И ще заселя множество хора върху вас, целия дом Израилев. Градовете ви ще бъдат заселени и развалините застроени.</verse>
				<verse number="11">И ще заселя върху вас хора и животни, ще се увеличават и плодят. И ще ви населя, както беше преди, и ще направя да добрувате повече, отколкото преди, и ще познаете, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="12">И Аз ще населя у вас пак хора, народе Мой Израил, и те ще ви владеят, и ще бъдеш тяхно наследство, и техните деца няма да бъдат бездетни.“</verse>
				<verse number="13">Така казва Господ Бог: „Понеже казват за тебе: „Ти си земя, която погубваш хора и правиш народа си бездетен“,</verse>
				<verse number="14">затова няма да погубваш вече хора и народа си да правиш бездетен — казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="15">Тогава няма да допускам спрямо тебе упрек от народите и няма вече да понасяш народите да те подиграват. Няма да отнемаш повече децата на своя народ“ — казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="16">Тогава Господ отправи слово към мене:</verse>
				<verse number="17">„Сине човешки, когато израилтяните живееха в земята си, те я оскверниха със своите дела. Тяхното поведение пред Мене беше като месечна нечистота на жена.</verse>
				<verse number="18">Затова излях Своя гняв върху тях заради кръвта, която бяха пролели по тази страна, заради идолите си, с които бяха я омърсили.</verse>
				<verse number="19">Тогава ги разпръснах между народите и те бяха разпилени по страните. Аз ги осъдих заради тяхното поведение и според делата им.</verse>
				<verse number="20">А когато идваха при народите, при които отиваха, те оскверниха Моето свято име. Тогава се казваше за тях: „Това е народът на Господа, а трябваше да напуснат страната.“</verse>
				<verse number="21">Пожалих обаче за святото Си име, което израилтяните бяха обезславили между народите, при които бяха дошли.</verse>
				<verse number="22">Поради това кажи на израилтяните: „Така казва Господ Бог: „Аз няма да направя това заради тебе, Израилеви доме, но заради Своето свято име, което омърсихте между народите, където сте отишли.</verse>
				<verse number="23">И ще осветя великото Си име, обезславено при народите, сред които го обезславихте, и народите ще познаят, че Аз съм Господ, казва Господ Бог, когато проявя Своята святост пред очите им.</verse>
				<verse number="24">Защото ще ви взема от народите и ще ви събера от всички страни, и ще ви доведа във вашата земя.</verse>
				<verse number="25">Тогава ще ви поръся с чиста вода и ще се очистите; ще ви очистя от всичките ви нечистотии и от вашите идоли.</verse>
				<verse number="26">И ще ви дам ново сърце и нов дух ще вложа у вас, и ще отстраня вашето каменно сърце, и ще ви дам сърце от плът.</verse>
				<verse number="27">И ще вложа у вас Своя Дух и ще направя да постъпвате според Моите заповеди, и ще спазвате и изпълнявате Моите наредби.</verse>
				<verse number="28">Тогава ще заживеете на земята, която съм дал на предците ви, и вие ще бъдете Мой народ, и Аз ще бъда ваш Бог.</verse>
				<verse number="29">И ще ви избавя от всичките ви нечистотии и като повикам житото, ще го умножа и няма да ви изпратя повече глад.</verse>
				<verse number="30">И ще умножа плода на дърветата и плодородието на полето, за да не понасяте занапред присмех от народите поради глад.</verse>
				<verse number="31">Тогава ще си припомните своите зли постъпки и недобри дела, ще почувствате отвращение от себе си заради вашите беззакония и поради мерзостите си.</verse>
				<verse number="32">Не правя това заради вас, казва Господ Бог, нека ви бъде известно. Засрамете се и почервенейте заради постъпките си, доме Израилев“.“</verse>
				<verse number="33">Така казва Господ Бог: „В деня, когато ви очистя от всичките ви беззакония, ще направя да се заселят вашите градове отново и развалините да бъдат застроени.</verse>
				<verse number="34">И пак ще бъде обработвана опустошената земя, която е била пуста пред очите на всеки, който преминаваше.</verse>
				<verse number="35">Тогава ще казват: „Тази запустяла земя стана като Едемската градина и тези разрушени, запустели и разорени градове са укрепени и заселени.“</verse>
				<verse number="36">Тогава народите, останали около вас, ще познаят, че Аз, Господ, изградих разрушеното и засадих запустялото. Аз, Господ, изговорих това и извърших.“</verse>
				<verse number="37">Така казва Господ Бог: „Още повече ще подтикна Израилевия дом да Ме търси да сторя това: да ги умножа като стадо.</verse>
				<verse number="38">Както стадото в празнично време изпълва Йерусалим за жертвоприношения, така човеците ще изпълнят запустелите градове и ще познаят, че Аз съм Господ.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="37">
				<verse number="1">Силата от Господа дойде върху мене и Господ ме изведе чрез Духа Си и ме постави сред поле, пълно с кости.</verse>
				<verse number="2">Той ме преведе да премина в кръг около тях и ето имаше доста много от тях по повърхността на полето и те бяха твърде сухи.</verse>
				<verse number="3">Тогава Той ме попита: „Сине човешки, може ли да оживеят тези кости?“ Аз отговорих: „Господи Боже! Ти знаеш.“</verse>
				<verse number="4">А Той ми каза: „Пророкувай към тези кости и им кажи: „Сухи кости, чуйте словото на Господа!“</verse>
				<verse number="5">Така казва Господ Бог на тези кости: „Ето ще въведа във вас дух и ще оживеете.</verse>
				<verse number="6">Ще поставя и сухожилия върху вас и ще направя да се появи върху вас плът, ще ви покрия с кожа и ще въведа във вас дух, и ще оживеете, и ще познаете, че Аз съм Господ“.“</verse>
				<verse number="7">И аз изрекох пророчество, както ми беше заповядано. И когато пророкувах, се чу шум и костите се приближиха една към друга — кост до кост.</verse>
				<verse number="8">И като погледнах, ето на тях имаше сухожилия и плът израснала, и кожа ги покриваше отгоре, но дух у тях нямаше.</verse>
				<verse number="9">Тогава Той ми каза: „Пророкувай, сине човешки, и кажи на духа: Така говори Господ Бог: „Ела, дух, откъм четирите посоки и духни върху тези убити, и те ще оживеят“.“</verse>
				<verse number="10">И аз пророкувах, както Той ми заповяда, и духът влезе в тях, и те се изправиха на краката си, твърде голяма войска.</verse>
				<verse number="11">Тогава Той ми рече: „Сине човешки, тези кости са целият Израилев дом. Ето те казват: „Изсъхнаха костите ни и загина нашата надежда. Изтръгнати сме от корен, обезнаследени.“</verse>
				<verse number="12">Затова пророкувай и им кажи: „Така говори Господ Бог: „Ето Аз ще отворя гробовете ви и ще ви въведа в Израилевата земя.</verse>
				<verse number="13">И ще познаете, че Аз съм Господ, когато отворя гробовете ви и ви изведа от гробовете ви.</verse>
				<verse number="14">Но като вложа във вас Духа Си, ще оживеете. Тогава ще ви дам покой във вашата земя и ще познаете, че Аз, Господ, изговорих това и го извърших“ — казва Господ.“</verse>
				<verse number="15">След това Господ отправи отново слово към мене:</verse>
				<verse number="16">„А ти, сине човешки, вземи си един жезъл и напиши на него: „На Юда и Израилевите синове, съюзени с него“. След това вземи друг жезъл и напиши на него: „На Йосиф“ — жезъла на Ефрем и целия Израилев дом, съюзен с него.</verse>
				<verse number="17">Тогава си ги съедини заедно в един и ще бъдат един в ръката ти.</verse>
				<verse number="18">И когато те запитат синовете на твоя народ: „Няма ли да ни обясниш какво означава това?“,</verse>
				<verse number="19">отговори им: „Така казва Господ Бог: „Ето Аз вземам жезъла на Йосиф, който е в ръката на Ефрем и на съюзените с него Израилеви племена, и ще поставя към него жезъла на Юда, и ще направя един жезъл, и ще бъдат едно в Моята ръка“.“</verse>
				<verse number="20">И жезлите, на които напишеш, ще бъдат в твоята ръка пред очите им.</verse>
				<verse number="21">Тогава им кажи: „Така говори Господ Бог: „Ето Аз ще взема Израилевите синове изсред народите, при които са отишли, и ще ги събера отвсякъде, и ще ги отведа в земята им.</verse>
				<verse number="22">В тази земя, върху Израилевите планини ще ги направя един народ и един Цар ще бъде цар над всички тях; и няма да бъдат вече два народа, нито ще бъдат занапред разделени на две царства.</verse>
				<verse number="23">Те няма вече да се оскверняват с идолите си, нито с отвратителните си дела и разните си престъпления. Затова Аз ще ги избавя от всички места на пребиваване, където са съгрешили, и ще ги очистя, и ще бъдат Мой народ, а Аз ще бъда техният Бог.</verse>
				<verse number="24">И Моят служител Давид ще бъде Цар над тях и Пастир на всички тях. И те ще постъпват според Моите разпоредби, ще спазват Моите заповеди и ще ги изпълняват.</verse>
				<verse number="25">Те ще живеят на земята, която дадох на Своя служител Яков, на която са живели предците ви. В нея те, децата им и внуците им ще живеят за вечни времена. А Моят служител Давид ще им бъде княз вечно.</verse>
				<verse number="26">Освен това ще сключа с тях завет за мир, вечен завет с тях, който ще им дам, ще ги умножа и ще поставя светилището Си сред тях за вечни времена.</verse>
				<verse number="27">И Аз ще пребивавам сред тях и Аз ще бъда техният Бог, и те ще бъдат Мой народ.</verse>
				<verse number="28">Народите ще познаят, че Аз съм Господ, освещаващ Израил, когато Моето светилище бъде сред тях вечно“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="38">
				<verse number="1">След това Господ отправи Слово към мене, като каза:</verse>
				<verse number="2">„Сине човешки, обърни лицето си към Гог в земята Магог, княза на Рош, Мешех и Тувал, и изречи пророчество против него.</verse>
				<verse number="3">Така казва Господ Бог: „Ето Аз съм против тебе, княже на Рош, Мешех и Тувал.</verse>
				<verse number="4">Ще те върна и ще поставя халка на челюстите ти, и ще изведа тебе и цялата твоя войска, коне и конници, всички добре въоръжени — голямо пълчище в брони и с щитове, всички грабнали мечове —</verse>
				<verse number="5">перси, етиопци и ливийци с тях, всичките с щитове и шлемове;</verse>
				<verse number="6">както и Гомер с всичките му пълчища, дома на Тогарма, от далечните предели на севера, с всичките му отряди — те са много народи с тебе.</verse>
				<verse number="7">Приготви се и бъди готов ти и всичките твои сборища, които са се събрали около тебе, и бъди техен предводител.</verse>
				<verse number="8">След много дни ще бъдеш наказан. В последните години ти ще влезеш в страната, чийто народ е избягнал меча и е събран на Израилевите планини, които дълго бяха опустошавани. Той беше изведен измежду народите и всички ще живеят безопасно.</verse>
				<verse number="9">А ти, като възлезеш като буря, ще бъдеш като облак, за да покриеш земята, ти и всичките ти пълчища, и много народи с тебе“.“</verse>
				<verse number="10">Така казва Господ Бог: „В онзи ден ще ти дойдат мисли в ума и ще замислиш да предприемеш зло,</verse>
				<verse number="11">и ще си кажеш: „Ще отида в земята с неукрепени селища, ще тръгна против живеещи спокойно и безгрижно — те всички живеят без крепостни стени и нямат лостове за затваряне, нито порти“ —</verse>
				<verse number="12">за да грабиш и вземеш плячка, за да обърнеш ръката си против заселените отново развалини и против народа, събран измежду народите, който се занимава с добитък и имоти и живее в центъра на страната.</verse>
				<verse number="13">Шева, Дедан и търговците от Тарсис с всичките им млади лъвове ще ти кажат: „Дошъл си, за да грабиш ли? Да вземеш плячка ли си събрал твоето пълчище, за да насъбереш сребро и злато ли, да вземеш добитъка и имотите, да заграбиш голяма плячка ли?“</verse>
				<verse number="14">Затова, сине човешки, пророкувай и кажи на Гог: „Така говори Господ Бог: „Не е ли така? В онзи ден, когато Моят народ Израил ще заживее безопасно, ти ще потеглиш.</verse>
				<verse number="15">Ще потеглиш от мястото си, от най-далечния север, ти и многото народи с тебе, всички яздещи на коне, голяма и многочислена войска,</verse>
				<verse number="16">и ще отидеш против Моя народ Израил като облак, покриващ земята. Това ще бъде в последните дни. Тогава Аз ще те доведа в Своята страна, за да Ме познаят народите, когато проявя Своята святост чрез тебе пред очите им“.</verse>
				<verse number="17">Така казва Господ Бог: „Не си ли ти онзи, за когото говорих в древно време чрез Своите служители, Израилевите пророци, които в онези дни пророчестваха години наред, че ще те доведа против тях?</verse>
				<verse number="18">И в онзи ден, когато Гог нахлуе в Израилевата земя, казва Господ Бог, гняв ще пламне много яростно у Мене.</verse>
				<verse number="19">Защото в ревността Си, в огъня на негодуванието Си изговорих: „В онзи ден ще има трус в израилската земя,</verse>
				<verse number="20">така че от Моето присъствие ще се разтреперят морските риби, птиците по небесната шир и зверовете по полето, всички пълзящи по земята и всички хора, който са по земята. И планините ще се сринат, и канарите ще паднат, и всяка стена по земята ще падне.</verse>
				<verse number="21">И по всички Свои планини ще призова меч против Гог, казва Господ Бог, мечът на всеки негов човек ще бъде против брата му.</verse>
				<verse number="22">Тогава ще се съдя с него чрез мор и чрез кръв и ще пролея върху него, върху пълчищата му и върху многото народи, които са с тях, пороен дъжд и каменна градушка, огън и сяра.</verse>
				<verse number="23">И ще проявя Своето величие и Своята святост, и ще се явя пред очите на много народи, и те ще познаят, че Аз съм Господ“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="39">
				<verse number="1">„А ти, сине човешки, пророкувай против Гог и кажи: „Така казва Господ Бог: „Ето Аз съм против тебе, Гог, княже на Рош, Мешех и Тувал.</verse>
				<verse number="2">Ще те насоча и ще те поведа, и ще те изведа от най-далечния север, и ще те въведа на Израилевите планини.</verse>
				<verse number="3">Тогава ще избия твоя лък от лявата ти ръка и ще изхвърля твоите стрели от дясната ти ръка.</verse>
				<verse number="4">Ти ще паднеш върху Израилевите планини — ти и всичкото ти пълчище, и народите, които са с тебе. И ще те предам да бъдеш изяден от всякакви хищни птици и от зверове по полето.</verse>
				<verse number="5">Ще паднеш на открито поле, защото Аз изговорих това“ — казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="6">Тогава ще изпратя огън върху Магог и върху жителите на островите, които ги обитават. И ще познаят, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="7">И ще явя Своето свято име сред Своя народ Израил, и няма да позволя да се обезславя Моето свято име. Тогава народите ще познаят, че Аз съм Господ, Светият в Израил.</verse>
				<verse number="8">Ето това идва и ще се сбъдне — казва Господ Бог, — това е денят, за който говорих.</verse>
				<verse number="9">Тогава жителите на Израилевите градове ще излязат, ще палят огън и ще изгарят горимото от оръжията — щитове и ризници, лъкове и стрели, тояги и копия. И ще кладат с тях огън седем години.</verse>
				<verse number="10">И няма да носят дърва от полето, нито ще секат за горене от гората, но ще изгарят с огън и ще ограбят своите грабители, и ще оплячкосат онези, които са ги плячкосвали.</verse>
				<verse number="11">И в онзи ден ще дам на Гог място за погребване в Израил — Долината на пътниците, на изток от Мъртво море, и гробовете ще препречват пътя на преминаващите. И ще погребат там Гог и цялото му пълчище, и ще я нарекат Долина Хамон Гог.</verse>
				<verse number="12">Израилевият дом ще ги погребва седем месеца, за да очисти страната.</verse>
				<verse number="13">И целият народ на страната ще ги погребва и знаменит ще бъде за народа денят, в който Аз ще прославя Себе Си, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="14">И ще определят мъже, които постоянно ще обикалят страната и с помощта на преминаващи ще погребват останалите по повърхността на земята, за да я очистят. Те ще завършат претърсването в седем месеца.</verse>
				<verse number="15">И когато някой от онези, които обхождат земята, види човешка кост, ще постави знак при костта, докато погребващите не я заровят в Долината Хамон Гог.</verse>
				<verse number="16">И името на града ще бъде Хамона (пълчище, множество). И така ще очистят страната“.</verse>
				<verse number="17">А ти, сине човешки — така казва Господ Бог, — кажи на всичките видове птици и на всичките полски зверове: Съберете се и елате, от всички страни се съберете към Моята жертва, която ще заколя за вас, към голямата жертва на Израилевите планини, и ще ядете месо и ще пиете кръв —</verse>
				<verse number="18">ще ядете месата на силни мъже и ще пиете кръвта на земни князе и на овни, на агнета, на козли и на телета, всичките угоени на Васан.</verse>
				<verse number="19">Ще ядете тлъстина до насита и ще пиете кръв до опиване от жертвата, която ще заколя за вас.</verse>
				<verse number="20">И ще се наситите на трапезата Ми с коне и конници, със силни мъже и с всякакви военни — казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="21">Тогава ще проявя славата Си между народите и всички народи ще видят Моя съд, който извършвам, и ръката Ми, която слагам върху тях.</verse>
				<verse number="22">Така Израилевият дом ще познае от днес и нататък, че Аз съм Господ, техният Бог.</verse>
				<verse number="23">А народите ще познаят, че израилтяните са били отведени в плен поради своята поквара. Затова, че са отстъпвали вероломно пред Мене, то Аз скрих от тях Своето лице и ги предадох в ръката на враговете им, и всички паднаха от меч.</verse>
				<verse number="24">Поради нечестията им и според престъпленията им сторих им това и скрих лицето Си от тях.“</verse>
				<verse number="25">Затова така казва Господ Бог: „Сега ще върна Яков от плен, ще се смиля над целия Израилев дом, но и ще бъда ревностен за святото Си име.</verse>
				<verse number="26">И някои ще почувстват своето безчестие и своето вероломство, които са извършили пред Мене, когато ще живеят в своята страна безопасно и никой няма да ги заплашва,</verse>
				<verse number="27">когато ги върна изсред народите и ги събера от земите на враговете им, и проявя Своята святост чрез тях пред очите на много народи.</verse>
				<verse number="28">И ще познаят, че Аз съм Господ, техният Бог, тъй като, след като ги направих да отидат в плен между народите, отново ще ги събера в страната им. И никой от тях вече няма да остава там в плен.</verse>
				<verse number="29">И няма да скривам лицето Си от тях повече, защото ще излея Своя Дух върху Израилевия дом“ — казва Господ Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="40">
				<verse number="1">В двадесет и петата година от отвеждането ни в плен, на десетия ден от месеца, в четиринадесетата година след превземането на града Йерусалим, в същия този ден Господ простря ръката Си над мене и ме отведе там.</verse>
				<verse number="2">В Божии видения Той ме доведе в Израилевата земя и ме постави на твърде висока планина, на която на юг имаше постройка, приличаща на град.</verse>
				<verse number="3">И като ме заведе там, видях мъж, стоящ при портата, чийто силует имаше блясък на мед. В ръката му имаше ленена връв и тръстика за измерване.</verse>
				<verse number="4">Мъжът ми каза: „Сине човешки, погледни внимателно и чуй с ушите си. Вложи в сърцето си всичко, което аз ще ти покажа — защото ти бе доведен тук, за да ти покажа, — и да известиш всичко, което видиш, на Израилевия дом.“</verse>
				<verse number="5">Аз забелязах стена, опасваща от всички страни храма. Мерилната тръстика в ръката на мъжа беше шест лакътя, които с длан бяха по-дълги от обикновения лакът. И той измери зданието — ширината и височината бяха по една тръстика.</verse>
				<verse number="6">След това дойде при портата, която гледаше към изток, и се изкачи по стъпалата ѝ. Той измери прага на портата — ширината му беше една тръстика, и ширината на другия праг — една тръстика.</verse>
				<verse number="7">Всяка странична стражева стая беше дълга една тръстика и една тръстика широка. Стената между стаите беше пет лакътя, а прагът на портата при преддверието ѝ отвътре — една тръстика.</verse>
				<verse number="8">И измери преддверието на портата отвътре; то беше една тръстика.</verse>
				<verse number="9">Тогава измери преддверието на портата; то беше осем лакътя, а стълбовете му бяха два лакътя. Това преддверие на портата беше от вътрешната страна.</verse>
				<verse number="10">И стражевите стаи на източната порта бяха три от едната страна и три — от другата, и трите по една мярка. И стълбовете отсам и оттатък бяха по една мярка широки.</verse>
				<verse number="11">Той измери ширината на отвора на вратата; тя беше десет лакътя, а дължината на вратата — тринадесет лакътя.</verse>
				<verse number="12">Пред стаите имаше междинна стена, един лакът широка, и от другата страна — един лакът междинна стена. Стаите бяха от едната страна шест лакътя и от другата страна шест лакътя.</verse>
				<verse number="13">След това той измери вратата от покрива на едното помещение до покрива на другото; цялото разстояние беше двадесет и пет лакътя ширина: врата срещу врата — от задната страна на нишата до другата задна страна.</verse>
				<verse number="14">Тогава измери височината на стълбовете; тя беше шестдесет лакътя. Дворът беше около портата.</verse>
				<verse number="15">И разстоянието от предната част на портата до предната част на вътрешната порта беше петдесет лакътя.</verse>
				<verse number="16">В стражевите стаи и подпорите им отвътре на портата от всички страни имаше решетъчни прозорци. В преддверията също така имаше прозорци наоколо и всеки стълб беше украсен с палми.</verse>
				<verse number="17">Тогава Той ме заведе във външния двор — там имаше стаи, както и настилка около двора. И върху каменната настилка имаше тридесет стаи.</verse>
				<verse number="18">Настилката, която беше отстрани на портите, преминаваше по протежение на цялата им дължина. Тази настилка беше долната.</verse>
				<verse number="19">След това Той измери разстоянието от долните порти до външния край на вътрешния двор: сто лакътя — към изток и към север.</verse>
				<verse number="20">После Той измери дължината и ширината на портата на външния двор, обърната към север.</verse>
				<verse number="21">И стражевите стаи бяха три от едната страна и три от другата. А стълбовете и преддверията бяха според мярката на първата порта: дължината им беше петдесет лакътя, а ширината — двадесет и пет лакътя.</verse>
				<verse number="22">И прозорците им, и преддверията им, и палмите бяха според мярката на портата, която е с лице към изток. И към нея водеха седем стъпала, а пред тях имаше преддверия.</verse>
				<verse number="23">И портата на вътрешния двор беше срещу северната и източната порти. И Той измери от порта до порта сто лакътя.</verse>
				<verse number="24">Тогава ме заведе на южната страна и ето видях порта на юг. И измери стълбовете и преддверието, те имаха същия размер.</verse>
				<verse number="25">И прозорците на нея и на преддверията бяха като другите прозорци. Дължината ѝ беше петдесет лакътя, а ширината — двадесет и пет лакътя.</verse>
				<verse number="26">И до нея водеха седем стъпала; преддверието ѝ беше пред тях. Стълбовете бяха украсени с палми — по една на всяка страна.</verse>
				<verse number="27">Във вътрешния двор имаше и южна порта. Той измери разстоянието от външната порта до вътрешната порта; то беше сто лакътя.</verse>
				<verse number="28">Тогава той ме заведе във вътрешния двор през южната порта и измери южната порта; тя имаше същата мярка.</verse>
				<verse number="29">И стражевите стаи, стълбовете ѝ и преддверията ѝ имаха същите размери. И имаше прозорци на нея и на нейните преддверия околовръст. Дължината ѝ беше петдесет лакътя, а ширината — двадесет и пет лакътя.</verse>
				<verse number="30">Имаше преддверия от всички страни, двадесет и пет лакътя дълги и пет лакътя широки.</verse>
				<verse number="31">И преддверието ѝ излизаше към външния двор и по стълбовете имаше палми. Към портата водеха осем стъпала.</verse>
				<verse number="32">След това Той ме заведе във вътрешния двор на източната страна. Той измери портата; тя имаше същия размер.</verse>
				<verse number="33">И стражевите стаи, стълбовете ѝ и преддверията ѝ имаха същите размери. На нея и на нейните преддверия имаше прозорци околовръст. Дължината ѝ беше петдесет лакътя, а ширината — двадесет и пет лакътя.</verse>
				<verse number="34">Имаше преддверие към външния двор и стълбовете на портата бяха украсени с палми от всяка страна. Към нея водеха осем стъпала.</verse>
				<verse number="35">И ме заведе при северната порта и я измери; тя имаше същата мярка,</verse>
				<verse number="36">както стражевите стаи, стълбовете ѝ и нейните преддверия. И прозорци имаше наоколо. Дължината ѝ беше петдесет лакътя, а ширината — двадесет и пет лакътя.</verse>
				<verse number="37">Предверието ѝ гледаше към външния двор и по нейните стълбове имаше палми от всяка страна. Към нея водеха осем стъпала.</verse>
				<verse number="38">При стълбовете на портата имаше стая с вход за нея, където умиват жертвите за всеизгаряне.</verse>
				<verse number="39">В преддверието на портата на всяка страна имаше две маси, за да се колят на тях жертвите за всеизгаряния, жертвите за грях и жертвите за вина.</verse>
				<verse number="40">На външната страна, при входа на северната порта, имаше две маси. И на другата страна на преддверието на портата имаше още две маси.</verse>
				<verse number="41">Четири маси стояха от едната страна и четири маси — от другата на портата: общо осем маси, на които колеха жертвите.</verse>
				<verse number="42">Четирите маси за всеизгаряне бяха направени от дялан камък. Те бяха един лакът и половина дълги, един лакът и половина широки и един лакът високи. На тях поставяха прибори за заколване на жертвата за всеизгаряне и други кръвни жертви.</verse>
				<verse number="43">И куки бяха прикрепени околовръст на сградата. На масите поставяха месото на жертвите.</verse>
				<verse number="44">Извън вътрешната порта, във вътрешния двор, имаше стаи, обърнати с лице към юг — за певци: едната при Северната порта с лице към юг и една при Южната порта, гледаща към север.</verse>
				<verse number="45">Тогава Той ми каза: „Това помещение, което е с лице към юг, е за свещениците, които служат в храма,</verse>
				<verse number="46">а помещението, което гледа към север, е за свещениците, които служат при жертвеника. Те са потомци на Садок, единствени от потомците на Левий, които могат да се приближават към Господа, за да Му служат.“</verse>
				<verse number="47">След това Той измери двора. Той беше квадратен: сто лакътя дълъг и сто лакътя широк. И жертвеникът се намираше пред храма.</verse>
				<verse number="48">Тогава Той ме доведе в преддверието на храма и размерът на всеки от стълбовете в преддверието имаше пет лакътя дебелина от всяка страна. Ширината на входа беше три лакътя от едната страна и три лакътя от другата.</verse>
				<verse number="49">Дължината на преддверието беше двадесет лакътя и ширината му — единадесет лакътя. До него водеха десет стъпала. И на всяка страна на стълбовете имаше подпори.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="41">
				<verse number="1">След това ме въведе при храма и измери стълбовете. Те бяха шест лакътя широки от едната страна и шест лакътя широки от другата, колкото ширината в скинията.</verse>
				<verse number="2">Ширината на входа беше десет лакътя, а страничните стени от всяка страна на входа — по пет лакътя всяка. Той измери дължината на храма — четиридесет лакътя, и ширината му — двадесет.</verse>
				<verse number="3">Тогава той влезе вътре и измери стълбовете при входа; те бяха два лакътя широки, а самият вход беше широк шест лакътя. Страничните стени на входа бяха по седем лакътя от едната и другата страна.</verse>
				<verse number="4">Измери и най-вътрешното помещение — дължината беше двадесет лакътя и ширината — двадесет лакътя, съответно на ширината на храма. След това ми каза: „Това е Светая Светих.“</verse>
				<verse number="5">След това измери дебелината на стената на храма — шест лакътя, а размерът на страничните стаи околовръст на храма беше по четири лакътя.</verse>
				<verse number="6">Страничните стаи бяха на три етажа една над друга, тридесет стаи. На стената на храма имаше издатини за страничните стаи наоколо, служещи за подпори, без подпорите да бъдат неразделна част от нея.</verse>
				<verse number="7">Разширението на сградата се издигаше спираловидно нагоре до страничните стаи, защото храмът беше обграден по-нависоко околовръст на сградата със странични стаи. Затова храмът имаше широк коридор, водещ нагоре, така че се изкачваше от долната част през средната до горната.</verse>
				<verse number="8">И видях, че храмът имаше издигната тераса наоколо — основата на страничните помещения. Височината ѝ беше цяла тръстика или цели шест лакътя.</verse>
				<verse number="9">Външната стена на страничните стаи беше пет лакътя широка, а свободното пространство между страничните стаи на храма и</verse>
				<verse number="10">останалите стаи околовръст на храма беше двадесет лакътя.</verse>
				<verse number="11">И вратите на страничните стаи извеждаха на откритото пространство — една врата към север и една врата към юг. Ширината на това пространство беше пет лакътя от всички страни.</verse>
				<verse number="12">А сградата, която беше пред откритото място на западната страна на храма, беше седемдесет лакътя широка. Стената на тази сграда беше околовръст пет лакътя дебела, а дължината ѝ — деветдесет лакътя.</verse>
				<verse number="13">След това той измери храмовата сграда. Тя беше сто лакътя дълга. Откритото пространство и сградата, включително стените ѝ, беше също сто лакътя.</verse>
				<verse number="14">Ширината отпред на храма, включително пространството на изток, беше също сто лакътя.</verse>
				<verse number="15">Той измери също така дължината на сградата, обърната към откритото пространство при задния двор на храма, заедно с галериите от всяка страна; тя беше сто лакътя дълга.</verse>
				<verse number="16">Храмът и вътрешните помещения на двора, праговете, решетъчните прозорци и страничните стаи на всичките им три нива срещу праговете бяха облицовани с дърво, от пода до прозорците, включително прозорците,</verse>
				<verse number="17">достигайки до горния край на входовете както в храма, така и отвън. И по цялата стена наоколо отвътре и отвън бяха изкусно изобразени и изваяни</verse>
				<verse number="18">херувими и палми: по палма между два херувима. Всеки херувим имаше две лица:</verse>
				<verse number="19">от страна на палмата човешко лице, а откъм другата страна — на млад лъв. Те бяха издялани в целия храм околовръст.</verse>
				<verse number="20">От пода до горната част на входа бяха издялани херувими и палми, както по стените на храма.</verse>
				<verse number="21">Рамките на вратите на храма бяха квадратни. Пред светилището имаше нещо, приличащо на</verse>
				<verse number="22">дървен жертвеник. Той беше три лакътя висок, дълъг два лакътя и широк два лакътя. Ъглите му, подножието му и страните му бяха направени от дърво. И той ми каза: „Това е масата, която е пред Господа.“</verse>
				<verse number="23">И храмът, и светилището имаха по две врати.</verse>
				<verse number="24">И вратите имаха по две подвижни крила — две на едната врата и две на другата врата.</verse>
				<verse number="25">По тях, по вратите на храма, бяха изобразени херувими и палми като онези, които бяха издялани по стените. И пред преддверието отвън имаше дървен корниз.</verse>
				<verse number="26">Имаше решетъчни прозорци с палми по тях от едната страна и от другата страна на храма и по корнизите.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="42">
				<verse number="1">Тогава ме изведе във външния двор през северната врата. Доведе ме при стаите, които бяха близо до откритото пространство и близо до сградата на север.</verse>
				<verse number="2">Ширината на фасадата — северната му страна, от която се влизаше, беше сто лакътя, а ширината му — петдесет лакътя.</verse>
				<verse number="3">Срещу двадесетте лакътя на вътрешния двор и настилката на външния двор имаше галерии, разположени една над друга на три етажа.</verse>
				<verse number="4">Пред стаите имаше пътека, широка десет лакътя, към вътрешния двор и коридор, широк един лакът, а входовете им бяха на северната страна.</verse>
				<verse number="5">По-горните стаи бяха по-тесни, понеже галериите отнемаха повече място от тях, отколкото от долните и средните нива на сградата.</verse>
				<verse number="6">Защото те бяха на три етажа и нямаха стълбове като онези в двора. Затова горните стаи бяха по-тесни от тези на средния и долния етаж.</verse>
				<verse number="7">Паралелно на стаите имаше стена към външния двор пред тях. Тя беше дълга петдесет лакътя,</verse>
				<verse number="8">защото дължината на стаите, които бяха към външния двор, беше петдесет лакътя, а стената пред храма беше дълга сто лакътя.</verse>
				<verse number="9">Под тези стаи имаше вход от изток, когато се влизаше в тях от външния двор,</verse>
				<verse number="10">намиращ се в началото на стената. На юг също близо до двора и до сградата имаше стаи</verse>
				<verse number="11">с коридор пред тях. Те бяха като стаите, обърнати към север; дължината и ширината, както и всичките им изходи, тяхното подреждане и входовете им, бяха еднакви</verse>
				<verse number="12">със стаите на южната страна. В началото на коридора имаше вход по продължение на защитната стена, даващ възможност да се влезе от изток.</verse>
				<verse number="13">Тогава Той ми каза: „Северните стаи и южните стаи, които са пред площада, са свещени стаи, в които свещениците, като се приближават към Господа, ядат най-свещените жертви. Там те ще поставят най-свещените жертви — хлебното приношение, жертвата за грях и жертвата за вина, защото това място е свято.</verse>
				<verse number="14">След като свещениците влязат, те не трябва да излизат от това свято място във външния двор, докато не оставят одеждите си, в които са служили, защото те са осветени. Те трябва да облекат други одежди, преди да се доближат до мястото, където са хората.“</verse>
				<verse number="15">Когато завърши измерванията на храма отвътре, той ме изведе през вратите, обърнати към изток. Тогава измери храма околовръст.</verse>
				<verse number="16">С тръстика за измерване той измери източната страна; тя беше петстотин лакътя в тръстикови върлини, служейки си с мерилна тръстика. След това той се обърна</verse>
				<verse number="17">и измери северната страна, служейки си с мерилна тръстика; тя беше петстотин лакътя — в тръстикови върлини. Тогава се обърна</verse>
				<verse number="18">и измери южната страна, служейки си с мерилна тръстика. Тя беше петстотин лакътя — в тръстикови върлини.</verse>
				<verse number="19">Той се обърна към западната страна, измери я с мерилната тръстика; тя беше петстотин лакътя — в тръстикови върлини.</verse>
				<verse number="20">Така той измери храма от четирите страни. Около него имаше стена, петстотин лакътя надлъж и петстотин лакътя нашир, за да отделя святото място от несвятото.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="43">
				<verse number="1">Тогава той ме доведе при портата — портата, която е с лице към изток.</verse>
				<verse number="2">И ето славата на Израилевия Бог идваше от изток. И се чу тътен като бучене от много води и земята засия от Неговата слава.</verse>
				<verse number="3">Видението, което видях, беше подобно на видението, което видях, когато Той дойде да разруши града, и тези видения бяха като видението, което видях при реката Ховар. И аз паднах по лице.</verse>
				<verse number="4">И Господнята слава влезе в храма през портата с лице към изток.</verse>
				<verse number="5">Тогава Духът ме вдигна и ме заведе във вътрешния двор. И ето, Господнята слава изпълни храма.</verse>
				<verse number="6">И чух някой да ми говори от храма, а Мъжът стоеше до мене.</verse>
				<verse number="7">Той ми каза: „Сине човешки, това е мястото на Моя престол и мястото на стъпалата на нозете Ми, където ще пребивавам сред Израилевите синове за вечни времена. Израилевите синове няма повече да оскверняват Моето свято име — нито те, нито царете им, с блудстването си и с труповете на техните царе.</verse>
				<verse number="8">Като поставиха прага си до Моя праг и страничните греди при Моите стълбове, така че имаше само една стена между Мене и тях, те оскверняваха Моето свято име с мерзостите, които вършеха. Затова Аз ги погубих в гнева Си.</verse>
				<verse number="9">А сега нека отстранят своето блудстване и труповете на царете си от Мене и ще обитавам сред тях за вечни времена.</verse>
				<verse number="10">Ти, сине човешки, извести на Израилевия народ за храма, за да се засрамят заради беззаконията си. Нека измерят това съвършено дело</verse>
				<verse number="11">и да се засрамят за всичко това, което са извършили. Покажи им устройството на храма и неговия план, изходите и входовете му, както и всичките му очертания и всичките му разпоредби. Напиши ги пред очите им, за да съблюдават цялото му устройство и всичките му разпоредби, като ги изпълняват.“</verse>
				<verse number="12">Това е разпоредбата за храма. Цялото му пространство околовръст до върха на планината ще бъде пресвято. Ето това е законът за храма.</verse>
				<verse number="13">Това са размерите на жертвеника в лакти, като един лакът се равнява на лакът и една длан. Основата му беше дълбока един лакът и широка един лакът с перваз по всички краища една педя. Това е основата на жертвеника.</verse>
				<verse number="14">От основата на земята до върха на долната ѝ издатина е два лакътя, а ширината ѝ — един лакът; от по-малката издатина до върха на по-голямата — четири лакътя, а ширината му е един лакът.</verse>
				<verse number="15">Жертвеникът е висок четири лакътя и от жертвеника стърчат нагоре четири рога.</verse>
				<verse number="16">Огнището на жертвеника да бъде квадратно: дванадесет лакътя на дължина и дванадесет на ширина.</verse>
				<verse number="17">Стената имаше четири еднакви страни. Тя беше дълга четиринадесет лакътя и широка — четиринадесет. Около нея имаше перваз, висок половин лакът, и заедно с основата ѝ — един лакът широк околовръст. Стъпалата към него гледаха към изток.</verse>
				<verse number="18">Тогава Той ми каза: „Сине човешки, така казва Господ Бог: „Тези са разпоредбите за жертвеника в деня, когато го направят, за да принасят всеизгаряния върху него и да го поръсват с кръв.</verse>
				<verse number="19">На свещениците, които са Левиеви синове от рода на Садок, които се приближават към Мене, за да Ми служат, възвестява Господ Бог — давай телец в жертва за грях.</verse>
				<verse number="20">Вземи от кръвта му и помажи четирите му рога, четирите ъгъла на издатината и пояса околовръст. Така ще го очистиш и ше го осветиш.</verse>
				<verse number="21">След това вземи телеца, който е жертва за грях, и го изгори на определеното място в храма извън светилището.</verse>
				<verse number="22">А на другия ден принеси в жертва за грях козел без недостатък. Нека очистят жертвеника, тъй както го очистиха с телеца.</verse>
				<verse number="23">Когато завършиш очистването, доведи от стадото млад бик без недостатък, както и от овчето стадо овен без недостатък.</verse>
				<verse number="24">Като го принесеш на Господа, нека свещениците хвърлят сол върху тях и ги принесат във всеизгаряне на Господа.</verse>
				<verse number="25">Всеки ден в продължение на седем дена принасяй в жертва за грях по един козел. Също така нека принасят в жертва по един млад бик от стадото с едър добитък и овен без недостатък от овчето стадо.</verse>
				<verse number="26">Седем дена нека да очистват жертвеника така. Очиствайки го, го подготвят за служба на Господа.</verse>
				<verse number="27">Така ще изминат тези дни. Тогава от осмия ден и нататък свещениците нека принасят на жертвеника вашите всеизгаряния и мирните ви жертви и Аз ще бъда благосклонен към вас“ — възвестява Господ Бог.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="44">
				<verse number="1">Тогава ме доведе обратно през външната порта на светилището, която беше с лице към изток, но тя беше затворена.</verse>
				<verse number="2">И Господ ми каза: „Тази порта ще бъде затворена, тя няма да се отвори. И никой човек няма да влезе през нея, защото Господ, Израилевият Бог, влезе през нея. Затова ще бъде затворена.</verse>
				<verse number="3">А князът, само князът, може да седне там, за да яде хляб пред Господа. Той ще влезе през преддверието на тази порта и по същия път ще излезе.“</verse>
				<verse number="4">След това ме доведе през северната порта пред храма. И видях, ето Господнята слава беше изпълнила Господния храм. Тогава паднах по лице.</verse>
				<verse number="5">И Господ ми каза: „Сине човешки, вложи в сърцето си, виж с очите си и чуй с ушите си всичко, което Аз ще ти кажа за всички разпоредби относно храма на Господа и относно всички закони за него. Обърни внимание на входовете на храма и на всички изходи на светилището.</verse>
				<verse number="6">Кажи на бунтовния Израилев народ: „Така казва Господ Бог: „Народе Израилев, стига вече с всичките ви мерзости;</verse>
				<verse number="7">въвеждайки другородци, необрязани по сърце и необрязани по плът, позволявайки им да бъдат в Моето светилище и да оскверняват Моя храм, когато давате вашето приношение — тлъстината и кръвта — пред Мене, вие престъпвате Моя завет с всички ваши мерзости.</verse>
				<verse number="8">Вие не спазвате задължението за Моите светини и поставихте други да са стража вместо вас в Моето светилище“.“</verse>
				<verse number="9">Така казва Господ Бог: „Никой другородец, необрязан по сърце и необрязан по плът, не трябва да влиза в Моето светилище — дори онзи, който живее между Израилевите синове.</verse>
				<verse number="10">Но и левитите ако влязат, онези, които се отклониха от Мене по време на отстъпничеството на Израил, които, като Ме изоставиха, следваха идолите си, ще понесат вината си.</verse>
				<verse number="11">Те трябва да служат в Моето светилище, да надзирават при портите на храма и да прислужват в храма. Те трябва да колят за всеизгарянията и за жертвите на народа. И те трябва да стоят пред народа, за да му служат.</verse>
				<verse number="12">Понеже те му служеха пред идолите си, които бяха греховна съблазън за Израилевия народ, затова Аз вдигнах ръката Си против тях — казва Господ Бог — и те ще понесат наказанието си за своята вина.</verse>
				<verse number="13">И няма да пристъпват към Мене, за да Ми свещенодействат, нито ще се приближават до Моите светини и най-святите неща. Те ще понесат своя срам и мерзостите, които извършиха.</verse>
				<verse number="14">И Аз ще ги поставя за стражи на храма за всичките му служби и за всичко, което се извършва в него.</verse>
				<verse number="15">А свещениците — Левиеви синове, потомци на Садок, които стояха на стража в Моето светилище, докато Израилевите синове отстъпваха от Мене, те нека се приближават към Мене, за да Ми служат. Нека стоят пред Мене, като Ми принасят тлъстина и кръв — възвестява Господ Бог.</verse>
				<verse number="16">Те нека влизат в Моето светилище и да се приближават към трапезата Ми, и да извършват служба пред Мене.</verse>
				<verse number="17">И когато влизат в портите на вътрешния двор, нека обличат ленени дрехи; нищо вълнено не бива да има на тях, когато минават през портите, за да служат във вътрешния двор и вътре в храма.</verse>
				<verse number="18">На главите си нека имат ленени превръзки и на кръста си — дреха, също ленена. Не трябва да носят нищо, което изпотява.</verse>
				<verse number="19">А когато излизат във външния двор при народа, нека събличат одеждите си, с които са служили. Нека ги оставят в свещените стаи и да обличат други дрехи, за да не предават с дрехите си святост на хората.</verse>
				<verse number="20">Не трябва да бръснат главите си, нито да допускат косите им да растат дълги; нека подстригват косите си.</verse>
				<verse number="21">И никой свещеник не бива да пие вино, когато влиза във вътрешния двор.</verse>
				<verse number="22">И не бива да си взема за жена вдовица, нито разведена; те трябва да си вземат девици от потомките на Израилевия народ или овдовяла жена на свещеник.</verse>
				<verse number="23">Те трябва да учат Моя народ да различава свещеното от несвещеното и да разпознава нечистото от чистото.</verse>
				<verse number="24">При спорове те трябва да стоят в съда и да съдят според Моите наредби. И нека спазват Моите закони и Моите разпоредби за всичките Ми празници и свято да пазят Моите съботи.</verse>
				<verse number="25">Да не се оскверняват, като се допират до мъртъв човек. Само заради баща и майка, син и дъщеря, брат и сестра, която не е била омъжена, могат да се оскверняват.</verse>
				<verse number="26">След като се очисти, свещеникът трябва да изброи седем дена</verse>
				<verse number="27">и в този ден той трябва да влезе в светилището, във вътрешния двор, за да служи на святото място, той трябва да принесе жертва за грях — възвестява Господ Бог.</verse>
				<verse number="28">А колкото до наследствения им дял, Аз съм техен дял. И владение не им давайте в Израил; Аз съм тяхно владение.</verse>
				<verse number="29">Те ще ядат от хлебния принос, от жертвата за грях и от жертвата за вина. И всяко нещо, посветено в Израил, да им принадлежи.</verse>
				<verse number="30">И първото, което се обира от всички ваши плодове и от всички ваши приноси, е за свещеника. И първото от тестото си давайте на свещеника, за да има благословение над вашите домове.</verse>
				<verse number="31">Свещениците не трябва да ядат никаква мърша и нищо, разкъсано от звяр, било то птица или животно“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="45">
				<verse number="1">„Когато разделяте земята на наследствени дялове, отделете един свещен дял от земята за принос на Господа — двадесет и пет хиляди лакътя надлъж и десет хиляди на ширина. Това място да бъде свято във всичките си граници.</verse>
				<verse number="2">От него трябва да бъде отделен един квадратен участък — петстотин лакътя на петстотин, за светилището, който трябва да бъде обграден наоколо от петдесет лакътя свободна площ.</verse>
				<verse number="3">И от това пространство отмери двадесет и пет хиляди лакътя на дължина и десет хиляди на ширина, където ще бъде светилището, Светая Светих.</verse>
				<verse number="4">Това е свещено място, отделено от страната. Нека бъде за свещениците, служителите на светилището, и на онези, които се приближават, за да служат на Господа. Това ще бъде за тях място за къщи, както и свещено пространство за светилището.</verse>
				<verse number="5">И левитите, като служители на храма, да имат място, дълго двадесет и пет хиляди лакътя и широко пет хиляди, за тяхно притежание за градове, в които да живеят.</verse>
				<verse number="6">Покрай свещения дял като владение на града да отделиш място, широко пет хиляди лакътя и дълго двадесет и пет хиляди. То да принадлежи на целия Израилев дом.</verse>
				<verse number="7">И за княза дай дял от едната и от другата страна на свещеното място и от владението на града пред святото място на западната и източната страна. Дължината му да бъде равна на териториите от западната граница до източната</verse>
				<verse number="8">на страната. И това да бъде негова собственост в Израил. Моите князе не трябва повече да потискат Моя народ, а трябва да предоставят на Израилевия дом да има земя, съответно на неговите племена.“</verse>
				<verse number="9">Така възвестява Господ Бог: „Стига вече, Израилеви князе, престанете с вашето насилие и потисничество! Съдете и бъдете справедливи. Сложете край на вашите гонения на Моя народ“ — възвестява Гспод Бог.</verse>
				<verse number="10">„Имайте точни теглилки, вярна ефа и верен бат.</verse>
				<verse number="11">Ефата и батът да имат една и съща вместимост с бата, побиращ една десета кор, и ефата — една десета хомер. Тяхната вместимост трябва да се определя спрямо хомера.</verse>
				<verse number="12">Сиклата да тежи двадесет гери. Шестдесет сикли да бъде една ваша мина, отмервана с двадесет, двадесет и пет и петнадесет сикли.</verse>
				<verse number="13">Този е данъкът, който трябва да давате на княза: една шеста ефа от един хомер пшеница и една шеста ефа от един хомер ечемик.</verse>
				<verse number="14">А предписанието за маслиново масло, измерено в бата, е една десета от бат от всеки кор — десет бата са равни на един хомер, понеже в хомера има десет бата.</verse>
				<verse number="15">Предписанието от стадото да бъде една овца на всеки двеста. Това са плодовете от напояваните области на Израил, които ще бъдат принос за хлебни приношения, всеизгаряния и мирна жертва, за очистването им — възвестява Господ Бог.</verse>
				<verse number="16">Целият народ на страната е длъжен да принася това на княза в Израил.</verse>
				<verse number="17">А князът е отговорен за всички всеизгаряния, хлебни жертви и възлияния на празници, при новолуние и в събота — и всички други празненства на Израилевия народ. Той трябва да принася жертва за грях, хлебно приношение, всеизгаряне и мирни жертви — за очистване на Израилевия народ.“</verse>
				<verse number="18">Така казва Господ Бог: „В първия месец, в първия ден на месеца, вземи теле без недостатък и очисти светилището.</verse>
				<verse number="19">Свещеникът да вземе от кръвта на жертвата за грях и да намаже с нея страничните стълбове на храма и четирите ъгъла на корниза на жертвеника и рамката на портата на вътрешния двор.</verse>
				<verse number="20">И така да правиш в седмия ден на месеца за всеки, който съгреши от незнание и от наивност. Така ще очистваш храма.</verse>
				<verse number="21">В четиринадесетия ден на първия месец трябва да празнувате Пасха, седемдневен празник, през чието време трябва да се яде безквасен хляб.</verse>
				<verse number="22">И в този ден князът да принесе за себе си и за целия народ на страната теле като жертва за грях.</verse>
				<verse number="23">През седемте дена на празника той да принася на Господа всеизгаряне всеки ден по седем телеца и по седем овена без недостатък и като жертва за грях всеки ден по козел от козето стадо.</verse>
				<verse number="24">А за хлебна жертва трябва да принася по ефа за всеки телец, по ефа за всеки овен, също по ин маслиново масло за всяка ефа.</verse>
				<verse number="25">В петнадесетия ден на седмия месец, в продължение на седемте дена на празника Шатри да принася същите приноси: такава жертва за грях, за всеизгаряне, за хлебна жертва и маслиново масло.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="46">
				<verse number="1">Така казва Господ Бог: „Портата на вътрешния двор, която е обърната към изток, да бъде затворена през шестте работни дни, а в съботния ден трябва да бъде отворена. И в деня на новолунието да бъде отворена.</verse>
				<verse number="2">Князът нека влезе отвън през преддверието на портата и нека застане при страничния стълб на портата, докато свещениците принесат неговото всеизгаряне и мирната му жертва. Тогава при прага на портата той да се поклони на Господа, да излезе, а портата да остане незатворена до вечерта.</verse>
				<verse number="3">Народът на страната да се покланя на Господа при входа на тази порта в съботите и новолунията.</verse>
				<verse number="4">И всеизгарянето, което князът принася на Господа в съботния ден, да бъде шест агнета без недостатък и един овен без недостатък.</verse>
				<verse number="5">Хлебната жертва към овена да бъде една ефа, а хлебната жертва към агнетата — колкото той може да даде. Един ин маслиново масло да има за всяка една ефа.</verse>
				<verse number="6">В деня на новолунието приносът нека бъде бик без недостатък от стадото, шест агнета и овен без недостатък.</verse>
				<verse number="7">Като хлебна жертва да принася една ефа за телеца и една ефа за овена, докато за агнетата — колкото му е възможно. По един ин маслиново масло да има за всяка ефа.</verse>
				<verse number="8">И когато князът идва, той трябва да минава през преддверието на портата и да излиза по същия път.</verse>
				<verse number="9">Когато народът на страната идва пред Господа в празници, всеки, който влиза за поклонение през северната порта, нека излиза през южната. А който влиза през южната, да излиза през северната. Те не трябва да се връщат през същата порта, през която са влезли, а да излизат през срещуположната.</verse>
				<verse number="10">И князът да бъде сред тях, когато влизат, и да излиза сред тях, когато излизат.</verse>
				<verse number="11">На празници и на определени тържества хлебната жертва да бъде една ефа за телец и една ефа за овен. А за агнетата — колкото му е възможно. И маслиново масло да има по ин за всяка ефа.</verse>
				<verse number="12">Всеки път, когато князът принася доброволна жертва всеизгаряне или доброволна мирна жертва на Господа, портата с лице към изток да бъде отворена за него и той да приготви своето всеизгаряне и своята мирна жертва така, както ги приготвя в съботен ден. След това да излезе, а след излизането му портата да бъде затворена.</verse>
				<verse number="13">Всеки ден да принасяш във всеизгаряне едногодишно агне без недостатък. Принасяй го всяка сутрин.</verse>
				<verse number="14">И хлебна жертва прави към него всяка сутрин по една шеста ефа и маслиново масло една трета от ин, за да овлажни брашното. Това е хлебната жертва на Господа, постоянно разпореждане.</verse>
				<verse number="15">Така нека принасят във всеизгаряне агне, хлебна жертва и маслиново масло всяка сутрин, постоянно.“</verse>
				<verse number="16">Така казва Господ Бог: „Ако князът даде на някой от синовете си подарък като негово наследство, то да бъде на синовете му. То е тяхно притежание по наследство.</verse>
				<verse number="17">Но ако той даде подарък от наследството си на някой от служителите си, то ще бъде негово до юбилейната година, когато се връща на княза. Наследството му трябва да преминава само към синовете му.</verse>
				<verse number="18">Князът не може да взема от наследствения дял на народа, като го изгонва от владението. Той трябва да дава наследство на синовете си от своето владение, за да не бъде изгонван никой от Моя народ от своето владение.“</verse>
				<verse number="19">Тогава Той ме заведе през входа, който беше отстрани на портата, към свещените стаи за свещениците, с лице към север. И ето там имаше място към отсрещната страна на запад.</verse>
				<verse number="20">Той ми каза: „Това е мястото, където свещениците трябва да варят жертвата за вина и жертвата за грях, където трябва да изпичат хлебната жертва, за да не ги изнасят във външния двор и така да осветят народа.“</verse>
				<verse number="21">Тогава Той ме заведе във външния двор и ме разведе по четирите ъгъла на двора. Във всеки ъгъл на двора имаше друг двор.</verse>
				<verse number="22">В четирите ъгъла на двора имаше оградени дворове, дълги четиридесет лакътя и широки тридесет — еднакви по размер по четирите ъгли.</verse>
				<verse number="23">Във всеки ъгъл околовръст имаше иззидан ред.</verse>
				<verse number="24">Тогава ми каза: „Това са готварниците, където обслужващите трябва да варят жертвите на народа.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="47">
				<verse number="1">Тогава Той ме върна при входа на храма. И ето отдолу под прага извираше вода и течеше на изток — защото храмът беше с лице към изток. Водата течеше надолу от дясната страна на фасадата на храма, при южната страна на жертвеника.</verse>
				<verse number="2">Тогава ме изведе през северната порта и ме отведе навън по пътя към източната порта. И ето вода се стичаше от дясната страна.</verse>
				<verse number="3">Мъжът продължи на изток с мерилна връв в ръката си. Той отмери хиляда лакътя и ме преведе през водата. Тя беше до глезените.</verse>
				<verse number="4">След това премери хиляда лакътя и ме преведе през водата. Тя беше до колене. Той отмери още хиляда лакътя и ме преведе през нея. Тя беше до кръста.</verse>
				<verse number="5">И премери хиляда и тя беше бурен поток, през който не можех да премина, защото водата се беше издигнала. Трябваше да плувам, тъй като не можеше да се премине.</verse>
				<verse number="6">И Той ми каза: „Видя ли, сине човешки?“ Тогава ме поведе обратно към брега на потока.</verse>
				<verse number="7">Когато се върнах, ето на двата бряга на потока имаше много дървета.</verse>
				<verse number="8">Тогава Той ми каза: „Тази вода тече откъм източната страна, слиза в равнината и се влива в морето. Така водите стават целебни</verse>
				<verse number="9">и всяко живо същество, което се множи, вирее навсякъде, където потокът тече. Има твърде много риба, защото тази вода се влива там, носеща изцеление навсякъде, където този поток тече.</verse>
				<verse number="10">И край него стоят рибари от Ен-Геди до Енеглаим. Това е място, където разпростират мрежи, за да съхнат. Разнообразието и изобилието на рибата му са като рибата в Голямото море.</verse>
				<verse number="11">Но блатата му и тресавищата му не са целебни; те са оставени за добив на сол.</verse>
				<verse number="12">Покрай потока, по бреговете му от едната и от другата страна растат всякакви дървета, които дават плод. Листата им никога няма да повехнат, нито плодородието им ще престане. Всеки месец те ще раждат нови плодове, защото водата за тях тече изпод светилището. Плодовете им ще бъдат за храна, а листата им за лекуване.“</verse>
				<verse number="13">Така казва Господ Бог: „Това е границата, според която да разделите земята в наследство на дванадесетте Израилеви племена. Йосиф получава два дяла.</verse>
				<verse number="14">Земята, за която се клех да я дам на предците ви, вие я получавате във ваше наследство, разпределена по равно. Тази земя се пада на вас в наследство.</verse>
				<verse number="15">И ето границата на земята: на северния край, от Средиземно море през Хетлон, до Цедад,</verse>
				<verse number="16">Емат, Берота, Сивраим, който се намира между областите на Дамаск и на Емат, чак до Хацер-Тихон, който е на границата на Хавран.</verse>
				<verse number="17">Така границата ще бъде от морето до Хацар-Енон, т.е. северната граница на Дамаск, заедно с територията на Емат на север. Това е северният край.</verse>
				<verse number="18">На източния край границата ще бъде между Хавран и Дамаск, между Галаад и израилската земя — по Йордан, от северния предел до Източното море, до Тамар. Това е източният край.</verse>
				<verse number="19">Южният край ще бъде от Тамар до водите на Мерива при Кадес, до потока и Средиземно море. Това е южният край.</verse>
				<verse number="20">А западната граница е Средиземно море — от южната граница до входа срещу Емат. Това е западният край.</verse>
				<verse number="21">И разделете тази земя между вас според Израилевите племена.</verse>
				<verse number="22">Разделете я по жребий между вас и инородците, които живеят между вас, които са родили деца у вас. Сред Израилевите синове те да бъдат наравно като местни жители. И те по жребий заедно с вас да имат наследство между Израилевите племена.</verse>
				<verse number="23">В което племе живее инородец, в това му дайте наследство“, възвестява Господ Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="48">
				<verse number="1">Това са имената на племената. На северния край близо до Хетлоновия път, Емат и Хацер-Енон, който е до границата на Дамаск, северно от Емат, от изток до запад да е един дял на Дан.</verse>
				<verse number="2">До областта на Дан, от източния край до западния, един дял на Асир.</verse>
				<verse number="3">До Асировата граница, от източния край до западния, да е един дял на Нефталим.</verse>
				<verse number="4">До Нефталимовата граница, от източния край до западния, да е един дял на Манасия.</verse>
				<verse number="5">До Манасиевата граница, от източния край до западния, да е един дял на Ефрем.</verse>
				<verse number="6">До Ефремовата граница, от източния край до западния, да е един дял на Рувим.</verse>
				<verse number="7">До Рувимовата граница, от източния край до западния, да е един дял на Юда.</verse>
				<verse number="8">И до Юдовата граница, от източния край до западния, да е свещеният принос — двадесет и пет хиляди лакътя ширина и дължина, както другите дялове от източния край до западния. Сред него да бъде светилището.</verse>
				<verse number="9">Делът, който ще отделите на Господа, на дължина да е двадесет и пет хиляди лакътя, а на ширина — десет хиляди.</verse>
				<verse number="10">Този свещен дял да е за свещениците, дълъг към север двадесет и пет хиляди лакътя и широк към запад и към изток по десет хиляди, и дълъг към юг двадесет и пет хиляди. И светилището на Господа да е сред него.</verse>
				<verse number="11">Това да посветите за свещениците, потомци на Садок, които спазваха вярно Моите предписания и които, за разлика от левитите, не отстъпиха от Мене, когато Израилевите синове се заблудиха.</verse>
				<verse number="12">Този дял от земята, отделена от свещения дял, да е най-свята до предела на левитите.</verse>
				<verse number="13">Левитите да получат дела покрай свещеническия предел — дълъг двадесет и пет хиляди лакътя и широк десет хиляди. Цялата дължина да бъде двадесет и пет хиляди, а ширината — десет хиляди лакътя.</verse>
				<verse number="14">От него да не могат да продават, нито да заменят. И първите плодове не могат да преминават у други, понеже това е светиня на Господа.</verse>
				<verse number="15">„А останалите пет хиляди на ширина и двадесет и пет хиляди на дължина да са за общо използване. Те са за града, за заселване и за свободно поле. Градът да бъде по средата.</verse>
				<verse number="16">Тези са размерите му: северната страна е четири хиляди и петстотин лакътя, южната страна — четири хиляди и петстотин, източната страна — четири хиляди и петстотин и западната страна — четири хиляди и петстотин лакътя.</verse>
				<verse number="17">А полето да е на север двеста и петдесет, на юг двеста и петдесет, на изток двеста и петдесет и на запад двеста и петдесет.</verse>
				<verse number="18">Остатъкът надлъж до свещения дял да е десет хиляди на изток и десет хиляди на запад. Произведеното там да е за прехрана на онези, които работят в града.</verse>
				<verse number="19">Работещите в града, идващи от всички Израилеви племена, да го обработват.</verse>
				<verse number="20">Целият отделен дял да е квадратен: двадесет и пет хиляди лакътя на двадесет и пет хиляди. Отделете свещения дял заедно с владението на града.</verse>
				<verse number="21">Останалото да е за княза — от двете страни на свещения дял и на владението на града. Князът да притежава земята по протежение на племенните дялове, от двадесет и пет хиляди лакътя чак до източната граница; на запад от двадесет и пет хиляди лакътя чак до западната граница. Свещеният дял и светилището да са посред нея.</verse>
				<verse number="22">Онова, което остава от левитското владение и от владението на града, които са по средата, е за княза — в областта между границата на Юда и границата на Вениамин да бъде на княза.</verse>
				<verse number="23">За останалите племена: от източния край до западния един дял е за Вениамин.</verse>
				<verse number="24">До Вениаминовата граница, от източния край до западния, е един дял за Симеон.</verse>
				<verse number="25">До Симеоновата граница, от източния край до западния, е един дял за Исахар.</verse>
				<verse number="26">До Исахаровата граница, от източния край до западния, е един дял за Завулон.</verse>
				<verse number="27">До Завулоновата граница, от източния край до западния, е един дял за Гад.</verse>
				<verse number="28">И до Гадовата граница на южната страна е южният предел от Тамар до водите на Мерива при Кадес, до Египетския поток и Средиземно море.</verse>
				<verse number="29">Тази е земята, която ще разпределите по жребий между Израилевите племена. Тези са дяловете им“, възвестява Господ Бог.</verse>
				<verse number="30">„А тези са изходните страни на града: на северната страна размерът е хиляда и петстотин лакътя.</verse>
				<verse number="31">Да има три порти на града, наречени с имената на Израилевите племена: една порта Рувимова, една Юдова, една Левиева.</verse>
				<verse number="32">На източната страна от четири хиляди и петстотин лакътя да има три порти: една Йосифова порта, една Вениаминова, една Данова.</verse>
				<verse number="33">На южната страна, чийто размер е четири хиляди и петстотин лакътя, да има три порти: една Симеонова порта, една Исахарова и една Завулонова.</verse>
				<verse number="34">На западната страна от четири хиляди и петстотин лакътя да има три порти: една Гадова порта, една Асирова порта и една Нефталимова порта.</verse>
				<verse number="35">Обиколката да бъде осемнадесет хиляди лакътя. И от онзи ден името на града да бъде „Господ е там“.“</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="27">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">През третата година от управлението на юдейския цар Йоаким вавилонският цар Навуходоносор потегли към Йерусалим и го обсади.</verse>
				<verse number="2">Господ предаде под негова власт юдейския цар Йоаким, както и част от съдовете на Божия дом. Той ги отнесе в земята Сенаар в дома на своите богове и ги постави в съкровищницата на боговете си.</verse>
				<verse number="3">Тогава царят заповяда на Асфеназ, началник на царедворците му, да доведе няколко от израилските младежи от царски произход или поне от благородно потекло.</verse>
				<verse number="4">Те трябваше да бъдат без никакъв телесен недостатък, красиви на вид, притежаващи мъдрост, разбиращи от науки, способни да служат в царските палати, за да се обучават на халдейски книги и език.</verse>
				<verse number="5">Царят им определи за всеки ден храна от царската трапеза, както и вино, което сам пиеше. Те трябваше да бъдат обучавани три години и тогава да постъпят на служба при царя.</verse>
				<verse number="6">Измежду тях юдеи бяха Даниил, Анания, Мисаил и Азария.</verse>
				<verse number="7">Началникът на царедворците им даде други имена: на Даниил — Валтасар, на Анания — Седрах, на Мисаил — Мисах и на Азария — Авденаго.</verse>
				<verse number="8">Даниил реши в себе си да не се осквернява с ястията, които бяха определени от царя, и с виното, което царят пиеше. Затова той помоли началника на царедворците да не го принуждава да се осквернява.</verse>
				<verse number="9">Бог направи така, че Даниил да намери благоволение и милост у началника на царедворците.</verse>
				<verse number="10">Но началникът на царедворците каза на Даниил: „Боя се от господаря си, царя, който ви определи храната и питието. Той може да намери, че изглеждате по-слабовати, отколкото младежите, ваши връстници. Така вие ще изложите главата ми на опасност пред царя.“</verse>
				<verse number="11">Тогава Даниил каза на възпитателя, на когото началникът на царедворците бе поверил Даниил, Анания, Мисаил и Азария:</verse>
				<verse number="12">„Направи опит над служителите си в продължение на десет дена: нека ни дават растителна храна и вода за пиене.</verse>
				<verse number="13">После сравни как изглеждаме ние и онези младежи, които се хранят от царската храна, а след това постъпи със служителите си, както намериш за добре.“</verse>
				<verse number="14">Възпитателят възприе това предложение и направи опит с тях в продължение на десет дена.</verse>
				<verse number="15">След десетте дена те изглеждаха по-здрави и по-пълни от всички онези младежи, които се хранеха с царските ястия.</verse>
				<verse number="16">Оттогава възпитателят отнемаше тяхното ястие и виното за пиене, а на тях даваше само растителна храна.</verse>
				<verse number="17">Затова Бог надари тези четирима младежи със знание и разбиране на всяка книга и мъдрост, а на Даниил даде освен това дарба да разбира всякакви видения и сънища.</verse>
				<verse number="18">След като приключи времето, което царят беше определил да въведат младежите в двореца, началникът на царедворците ги представи пред Навуходоносор.</verse>
				<verse number="19">Царят беседва с тях и намери, че Даниил, Анания, Мисаил и Азария превъзхождат всички младежи. Така те постъпиха на служба при царя.</verse>
				<verse number="20">Всеки път, когато царят ги питаше за неща, за които се изискваха мъдрост и разум, намираше ги за десет пъти по-добри от всички вълшебници и гадатели, които живееха в цялото му царство.</verse>
				<verse number="21">Така Даниил доживя до първата година от управлението на цар Кир.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">През втората година от своето управление Навуходоносор сънува сън, от който духът му се смути и той не можеше да спи.</verse>
				<verse number="2">Тогава царят заповяда да повикат вълшебници и гадатели, магьосници и халдейци, за да му разтълкуват съня. Те дойдоха и застанаха пред царя.</verse>
				<verse number="3">Царят им каза: „Сънувах сън и духът ми се смути; искам да разбера този сън.“</verse>
				<verse number="4">Тогава халдейците казаха на царя на арамейски: „О, царю! Да живееш вечно! Разкажи на служителите си този сън и ние ще го разтълкуваме.“</verse>
				<verse number="5">Но царят в отговор каза на халдейците: „Моето решение е окончателно: ако не ми известите съня и значението му, ще бъдете насечени на късове и къщите ви ще се превърнат в развалини.</verse>
				<verse number="6">Но ако ми разкриете съня и неговото значение, ще получите от мене дарове, награди и големи почести. Затова разкрийте ми съня и неговото значение.“</verse>
				<verse number="7">Те отново отвърнаха с думите: „Нека царят разкаже на служителите си съня и ние ще го разтълкуваме.“</verse>
				<verse number="8">Царят отговори: „Сега аз съм сигурен, че вие искате да спечелите време, защото виждате, че моето решение е окончателно.</verse>
				<verse number="9">Ако не ми разкриете съня, вие имате някакъв замисъл: възнамерявате да ми предложите лъжлив и измамен отговор с надеждата, че положението ще се промени. И така, разкрийте ми съня. Тогава аз ще разбера, че вие можете да ми разтълкувате неговото значение.“</verse>
				<verse number="10">Халдейците възразиха на царя с думите: „Няма човек на света, който може да разкрие на царя това, което иска да знае. Затова нито един цар, владетел и княз не е поисквал такова нещо от никой вълшебник, гадател и халдеец.</verse>
				<verse number="11">Това, което царят изисква, е необикновено. Никой друг не може го разкрие на царя освен боговете, които не живеят между тези, които носят плът.“</verse>
				<verse number="12">Царят така силно се разгневи и разяри, че заповяда да погубят всички мъдреци във Вавилон.</verse>
				<verse number="13">Когато излезе указът да погубят мъдреците, потърсиха Даниил и другарите му, за да ги умъртвят.</verse>
				<verse number="14">Тогава Даниил се обърна с благоразумие и мъдрост към Ариох, началник на царските телохранители, на когото беше възложено да умъртвява мъдреците във Вавилон.</verse>
				<verse number="15">Той попита царския разпоредник Ариох: „Защо е издаден такъв страшен указ от царя?“ Ариох обясни на Даниил всичко.</verse>
				<verse number="16">Тогава Даниил влезе при царя и го помоли да му даде време, за да изложи тълкуването пред царя.</verse>
				<verse number="17">Даниил отиде у дома си и разказа всичко на сънародниците си Анания, Мисаил и Азария,</verse>
				<verse number="18">за да отправят молитва към милостивия небесен Бог за откриването на тази тайна, така че Даниил и другарите му да не загинат заедно с другите мъдреци във Вавилон.</verse>
				<verse number="19">Тогава тайната беше открита на Даниил в нощно видение и Даниил благодари на небесния Бог.</verse>
				<verse number="20">Даниил започна да говори: „Да бъде прославено името на Бога отвека и довека, защото у Него има мъдрост и сила.</verse>
				<verse number="21">Той променя времената и годините, сваля и поставя царете, дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните.</verse>
				<verse number="22">Той открива онова, което е дълбоко скрито, знае онова, което е в тъмното, и светлината живее с Него.</verse>
				<verse number="23">Аз прославям и величая Тебе, Бога на нашите предци, защото Ти ми дари мъдрост и сила, Ти ми откри онова, за което Те молихме, и Ти ни разкри онова, което царят иска да разбере.“</verse>
				<verse number="24">След това Даниил се отправи към Ариох, на когото царят беше заповядал да умъртви мъдреците във Вавилон, влезе и му каза: „Не убивай вавилонските мъдреци. Въведи ме при царя и аз ще му разкрия значението на съня.“</verse>
				<verse number="25">Тогава Ариох веднага въведе Даниил при царя и му каза: „Намерих между пленените юдеи човек, който може да разкрие пред царя значението на съня.“</verse>
				<verse number="26">Царят попита Даниил, който бе наречен Валтасар: „Можеш ли да ми разкажеш съня, който видях, и какво е значението му?“</verse>
				<verse number="27">Даниил отговори на царя с думите: „Нито гадатели, нито вълшебници, нито прорицатели, нито звездобройци могат да разкрият пред царя тайната, която той иска да узнае.</verse>
				<verse number="28">Но на небето има Бог, Който открива тайни, и Той разкри пред цар Навуходоносор какво предстои да стане в последните дни. Сънят и видението на твоя дух, докато ти лежеше, бяха следните:</verse>
				<verse number="29">ти, царю, размишляваше на леглото си какво предстои да стане и Този, Който открива тайни, ти посочи какво предстои да стане.</verse>
				<verse number="30">А на мене тази тайна беше разкрита не за да бъда по-мъдър от всички живи, а за да се разкрие пред царя значението на съня и за да разбереш размишленията на разума си.</verse>
				<verse number="31">Твоето видение, царю, беше такова: ето ти видя голяма статуя. Тази статуя беше огромна. Тя блестеше ослепително пред тебе и видът ѝ беше страшен.</verse>
				<verse number="32">Главата на тази статуя беше от чисто злато, гърдите и ръцете ѝ — от сребро, коремът и бедрата ѝ — от мед,</verse>
				<verse number="33">краката ѝ — от желязо, ходилата ѝ — отчасти от желязо, отчасти от глина.</verse>
				<verse number="34">Ти видя как без човешка намеса от една планина се откърти камък. Той удари железните и глинени крака на статуята и ги разтроши.</verse>
				<verse number="35">Тогава се разтрошиха всички заедно — желязото, глината, медта, среброто и златото и станаха като прах на хармана през лятото; вятърът ги отнесе и никаква следа не остана от тях. А камъкът, който разтроши статуята, стана голяма планина и изпълни цялата земя.</verse>
				<verse number="36">Такъв е бил сънят! Сега ще разкрием пред царя неговото значение.</verse>
				<verse number="37">Ти, царю, си цар на царете, на когото небесният Бог даде царството и властта, силата и славата,</verse>
				<verse number="38">и на тебе подчини всички хора в целия обитаем свят, полските животни и небесните птици, като те постави за владетел над всички тях. Ти си златната глава!</verse>
				<verse number="39">След тебе ще се издигне друго царство, по-малко от твоето, и още едно трето царство от мед, което ще владее над цялата земя.</verse>
				<verse number="40">Накрая ще се издигне четвърто царство, укрепено като желязо. Желязото разтрошава всичко — така то ще разбива и съкрушава всички други, като желязо, което разтрошава всичко.</verse>
				<verse number="41">Ходилата и пръстите, които си видял, направени отчасти от грънчарска глина и отчасти от желязо — това означава, че то ще е разделено царство, но в него ще остане нещо от здравината на желязото, понеже си видял желязо, смесено с грънчарска глина.</verse>
				<verse number="42">И както пръстите на краката бяха отчасти от желязо, а отчасти от глина, така и това царство ще бъде отчасти здраво, отчасти крехко.</verse>
				<verse number="43">А че си видял желязо, смесено с грънчарска глина, това означава, че хората ще се свържат един с друг чрез женитби. Но тези връзки няма да бъдат трайни, както желязото не споява глината.</verse>
				<verse number="44">В дните на онези царе небесният Бог ще издигне царство, което никога няма да бъде разрушено и царската му власт няма да бъде предадена на друг народ. Това царство ще разори и разруши всички тези царства, а самото то ще устоява вечно.</verse>
				<verse number="45">Ти видя, че камъкът беше откъртен от една планина без човешка намеса и разтроши желязото, медта, глината, среброто и златото. Великият Бог разкри на царя какви ще бъдат бъдещите събития. Този сън е истински и неговото тълкуване е вярно!“</verse>
				<verse number="46">Тогава цар Навуходоносор падна на лицето си. Той се поклони на Даниил и заповяда да му принесат жертвени приноси и благовонни кадива.</verse>
				<verse number="47">След това царят заговори на Даниил и каза: „Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господар на царете, Който открива тайни, тъй като ти можа да разкриеш тази тайна!“</verse>
				<verse number="48">Тогава царят постави Даниил на по-висока служба, даде му много и богати подаръци и го постави за управител над цялата област Вавилония и главен началник над всички вавилонски мъдреци.</verse>
				<verse number="49">Освен това Даниил се застъпи пред царя и той повери на Седрах, Мисах и Авденаго управлението на областта Вавилония, а Даниил остана при царския двор.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Цар Навуходоносор построи златна статуя, висока шестдесет лакътя, широка шест лакътя, и я постави в долината Деир в областта Вавилония.</verse>
				<verse number="2">След това цар Навуходоносор изпрати пратеници да призоват сатрапите, наместниците, началниците, върховните съдии, главните финансисти, съдиите, полицейските началници и всички висши служители в областта да участват в освещаването на статуята, която беше построил цар Навуходоносор.</verse>
				<verse number="3">Ето събраха се сатрапи, наместници, военачалници, върховни съдии, главни финансисти, съдии, полицейски началници и всички висши служители в областта за освещаването на статуята, която цар Навуходоносор беше построил. Всички те застанаха пред статуята, построена от царя.</verse>
				<verse number="4">Тогава глашатай с мощен глас възвести: „Вие, хора от всички народи и раси, говорещи различни езици, чуйте заповедта:</verse>
				<verse number="5">когато чуете да засвирят рогове, свирки, цитри, арфи, гусли, гайди и всякакви инструменти, коленичете и се молете на златната статуя, която цар Навуходоносор построи.</verse>
				<verse number="6">Който не коленичи и не се моли, веднага ще бъде хвърлен в пламтяща огнена пещ.“</verse>
				<verse number="7">Когато всички народи чуха да свирят рогове, свирки, цитри, арфи, гусли, гайди и всякакви инструменти, всички народи и раси, говорещи различни езици, коленичиха и се молеха на златната статуя, която цар Навуходоносор построи.</verse>
				<verse number="8">Тогава дойдоха няколко халдейци и наклеветиха юдеите.</verse>
				<verse number="9">Те казаха на цар Навуходоносор: „О, царю, да живееш вечно!</verse>
				<verse number="10">Ти, царю, издаде заповед: Всеки човек, когато чуе да засвирят рогове, свирки, цитри, арфи, гусли, гайди и всякакви инструменти, да коленичи и да се моли на златната статуя;</verse>
				<verse number="11">а който не коленичи и не се моли, ще бъде хвърлен в пламтяща огнена пещ.</verse>
				<verse number="12">Има няколко юдейски мъже, на които си поверил управлението на областта Вавилония — Седрах, Мисах и Авденаго. Царю, тези мъже презряха твоята заповед, нито служат на твоите богове, нито се молят на златната статуя, която ти построи.“</verse>
				<verse number="13">Тогава Навуходоносор с гняв и ярост заповяда да доведат Седрах, Мисах и Авденаго. И доведоха тези мъже пред царя.</verse>
				<verse number="14">Навуходоносор ги попита: „Наистина ли вие, Седрах, Мисах и Авденаго, не служите на моите богове и не се молите на златната статуя, която построих?</verse>
				<verse number="15">А сега, ако сте готови, щом чуете да засвирят рогове, свирки, цитри, арфи, гусли, гайди и всякакви инструменти, коленичете и се молете на златната статуя, която построих. Но ако не се молите, веднага ще бъдете хвърлени в пламтяща огнена пещ и тогава кой Бог ще ви избави от властта ми?“</verse>
				<verse number="16">Седрах, Мисах и Авденаго отговориха на цар Навуходоносор: „Не е трудно да ти отговорим на това.</verse>
				<verse number="17">Ние имаме Бог, на Когото служим. Той има силата да ни спаси от пламтящата огнена пещ, и от твоята власт, царю, ще ни избави.</verse>
				<verse number="18">Дори Той да не стори това, знай, царю, че нито ще служим на твоите богове, нито ще се молим на златната статуя, която си построил.“</verse>
				<verse number="19">Тогава Навуходоносор се разгневи и лицето му се изкриви от злоба против Седрах, Мисах и Авденаго. Той заповяда да опалят пещта седем пъти по-силно, отколкото обикновено я опалваха.</verse>
				<verse number="20">Издаде заповед някои от най-силните мъже от войската му да вържат Седрах, Мисах и Авденаго и да ги хвърлят в пламтящата огнена пещ.</verse>
				<verse number="21">Тогава тези мъже бяха вързани с долните си дрехи, с хитоните, с превръзките на главата и с другите си дрехи и бяха хвърлени в пламтящата огнена пещ.</verse>
				<verse number="22">А понеже царската заповед беше строга и пещта нагорещена извънредно много, пламъкът от огъня умъртви онези, които хвърлиха Седрах, Мисах и Авденаго.</verse>
				<verse number="23">А тези трима мъже — Седрах, Мисах и Авденаго — паднаха вързани в пламтящата огнена пещ.</verse>
				<verse number="24">Цар Навуходоносор се ужаси, стана бързо и извика на велможите си: „Нали хвърлихме в огъня трима души вързани?“ В отговор те казаха: „Наистина е така, царю!“</verse>
				<verse number="25">Той възрази: „Ха, аз виждам обаче четирима души, които развързани ходят сред огъня и нищо им няма, а четвъртият изглежда като Божий син.“</verse>
				<verse number="26">Навуходоносор се приближи към вратата на разпалената с огън пещ и извика: „Седрах, Мисах и Авденаго, служители на Всевишния Бог, излезте и елате!“ Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня.</verse>
				<verse number="27">Тогава сатрапите, наместниците, военачалниците и царските съветници дойдоха заедно и видяха, че огънят не е оказал въздействие върху телата на тези мъже, дори космите на главите им не бяха опърлени, дрехите им не бяха пострадали и дори миризма на изгорено не се усещаше от тях.</verse>
				<verse number="28">Тогава Навуходоносор каза: „Да бъде прославян Бога, изповядван от Седрах, Мисах и Авденаго, Който изпрати Своя ангел и избави служителите Си, затова, че те се надяваха на Него, не послушаха царската заповед и пожертваха телата си, за да не служат и да не се не молят на друго божество освен на своя Бог!</verse>
				<verse number="29">Затова издавам указ: всеки, който изговори хула против Бога на Седрах, Мисах и Авденаго, към който и народ и племе да принадлежи, какъвто и език да говори, да бъде насечен на късове, а къщата му да бъде разрушена, защото няма друг Бог, който може да избавя така.“</verse>
				<verse number="30">Тогава царят отново въздигна Седрах, Мисах и Авденаго в областта Вавилония.</verse>
				<verse number="31">Цар Навуходоносор възвести на всички народи и раси, говорещи различни езици, които живеят по целия свят: „Да изобилства вашето благополучие!</verse>
				<verse number="32">Радостен съм да ви възвестя знаменията и чудесата, които Всевишният Бог извърши над мене.</verse>
				<verse number="33">Колко велики са Неговите знамения и колко мощни са чудесата Му! Неговото царство е вечно и господството Му се простира над всички родове.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">„Аз, Навуходоносор, живях безгрижно в дома си и се радвах на благополучие в палата си.</verse>
				<verse number="2">Но имах сън, който ме уплаши, докато лежах в леглото си; размишленията и виденията, които нахлуха в главата ми, ме смутиха.</verse>
				<verse number="3">Затова издадох заповед да повикат при мене всички вавилонски мъдреци, за да ми изтълкуват значението на този сън.</verse>
				<verse number="4">Тогава дойдоха вълшебници, гадатели, звездобройци и прорицатели и аз им разказах съня, но те не можаха да ми го разтълкуват.</verse>
				<verse number="5">Най-после влезе при мене Даниил, който беше наречен Валтасар, по името на моя бог и в когото действа духът на светите богове. На него аз разказах съня с думите:</verse>
				<verse number="6">„Валтасаре, ти, който си началник на мъдреците! Аз зная, че у тебе действа духът на светите богове и никаква тайна не те затруднява; разтълкувай ми видяното в моя сън и какво е значението му.</verse>
				<verse number="7">А виденията, които видях на леглото си, бяха такива: видях — ето посред земята имаше необикновено високо дърво.</verse>
				<verse number="8">Това дърво израсна голямо и яко и височината му достигаше до небето, и то се виждаше до краищата на цялата земя.</verse>
				<verse number="9">Листата му бяха прекрасни и плодовете му — изобилни, и то даваше храна на всички; под него намираха защита полските зверове и в клоните му се укриваха небесните птици, и от него се хранеше всяко живо същество.</verse>
				<verse number="10">И във виденията, които съзерцавах на леглото си, видях — и ето от небето слезе един свят Страж.</verse>
				<verse number="11">Той извика с мощен глас и каза: „Отсечете това дърво, окастрете клоните му, обрулете листата му и разхвърляйте плодовете му; нека изчезнат зверовете под него и птиците от неговите клони.</verse>
				<verse number="12">Но оставете в земята ствола с корена му и нека бъде стегнат в железен и меден обръч. Нека да се напоява с небесна роса сред полската трева и нека участта му да бъде с животните в тревата.</verse>
				<verse number="13">Разумът му да не бъде повече човешки разум, а да му се даде зверски разум и да преминат над него седем години.</verse>
				<verse number="14">Това е определено по възвестена от Стражите заповед и е отредено по присъда на Светиите, за да знаят живите: Всевишният владее над човешкото царство. Той го дава на този, на когото пожелае и поставя над него най-нищожния между хората“.“</verse>
				<verse number="15">Такъв сън видях аз, цар Навуходоносор. А ти, Валтасаре, разкрий какво е значението му, понеже никой от мъдреците в моето царство не можа да разтълкува значението му, а ти можеш, защото у тебе действа духът на святите богове.“</verse>
				<verse number="16">Тогава Даниил, чието име е Валтасар, остана смаян известно време и изпита страх поради мислите си. Но царят каза: „Валтасаре, не се страхувай от този сън и от значението му.“ Валтасар отговори: „Господарю мой! Този сън нека бъде за твоите врагове и значението му — за твоите противници!</verse>
				<verse number="17">Дървото, което си видял, че е израснало голямо и яко, чиято височина достигала до небето и се виждало по цялата земя,</verse>
				<verse number="18">листата на което са били прекрасни, с изобилни плодове за храна за всички, под което живеели полски зверове и в чиито клони се укривали небесните птици,</verse>
				<verse number="19">това си ти, царю! Ти си велик и мощен; твоето величие се е извисило и се простира до небето, а властта ти — до последните предели на земята.</verse>
				<verse number="20">А това, че царят е видял един свят Страж, Който слизал от небето и казал: „Отсечете това дърво и го сломете, само ствола с корена му оставете в земята; нека той, стегнат в железен и меден обръч, да се напоява с небесна роса сред полската трева и с полските зверове да бъде участта му, докато не преминат над него седем години“</verse>
				<verse number="21">— ето царю, значението на всичко това: то е решение на Всевишния, което се отнася за моя господар — царя.</verse>
				<verse number="22">Ти ще бъдеш отстранен от общение с хората и ще живееш с полските зверове; ще те хранят с трева, както хранят воловете, ще бъдеш напояван с небесна роса; така над тебе ще преминат седем години, докато най-после разбереш, че Всевишният владее над човешкото царство и го дава на този, на когото пожелае.</verse>
				<verse number="23">А това, че е заповядано да се остави стволът на дървото, това означава, че твоето царство се запазва и ще ти бъде върнато, щом признаеш небесната власт.</verse>
				<verse number="24">Затова, царю, приеми моя съвет: заличи греховете си със справедливи дела и беззаконията си чрез милосърдие към бедните с надежда, че твоето благоденствие ще продължи.“</verse>
				<verse number="25">Всичко това се сбъдна с цар Навуходоносор.</verse>
				<verse number="26">Дванайсет месеца по-късно той се разхождаше по покрива на царския палат във Вавилон.</verse>
				<verse number="27">Тогава царят се възхити и каза: „Не е ли това величественият Вавилон, който аз съградих със силата на своята мощ като царствен град за прослава на моето величие!“</verse>
				<verse number="28">Тези думи бяха още в устата на царя, когато прозвуча глас: „На тебе, царю Навуходоносоре, се известява: царството се отнема от тебе!</verse>
				<verse number="29">Ти ще бъдеш отстранен от общение с хората и ще живееш с полските зверове; ще те хранят с трева, както хранят воловете; така над тебе ще преминат седем години, докато най-после разбереш, че Всевишният владее над човешкото царство и го дава на този, на когото пожелае!“</verse>
				<verse number="30">В същия миг тази присъда над Навуходоносор се изпълни: той беше отстранен от общение с хората, ядеше трева, както се хранят воловете, и тялото му се напояваше с небесна роса, така че косата му порасна като орлови пера, а ноктите му — като на птица.</verse>
				<verse number="31">„След като отминаха определените дни, аз, Навуходоносор, вдигнах очи към небето и разумът ми се възвърна. Тогава възвеличих Всевишния, възхвалих и прославих вечно Живеещия, Чието могъщество е вечно могъщество и Чието царство надживява родовете.</verse>
				<verse number="32">Всички живеещи на земята са нищо. Той владее над небесното войнство, както и над живеещите на земята така, както пожелае. Никой не може да Го възпрепятства и да Го попита: „Защо Ти направи това?“</verse>
				<verse number="33">В същото време разумът ми се възвърна и за слава на моето царство се възвърнаха величието ми и царският ми блясък. Тогава моите съветници и велможи ме потърсиха, аз бях възстановен в царското си достойнство и величието ми още повече се увеличи.</verse>
				<verse number="34">Затова аз, Навуходоносор, възхвалявам, прославям и величая Небесния Цар, Който върши всичко справедливо, делата Му са справедливи и има силата да смири онези, които постъпват горделиво.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Цар Валтацар даде голям пир на хиляда свои велможи и пиеше вино в присъствието на всички тях.</verse>
				<verse number="2">Упоен от виното, Валтацар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които дядо му Навуходоносор беше заграбил от Йерусалимския храм, за да пият от тях царят, велможите му, жените му и наложниците му.</verse>
				<verse number="3">Тогава донесоха златните съдове, които бяха заграбени от храма, от Божия дом в Йерусалим. Царят и велможите му, жените му и наложниците му пиеха с тях,</verse>
				<verse number="4">пиеха вино и прославяха своите златни, сребърни, медни, железни, дървени и каменни богове.</verse>
				<verse number="5">Още в същия миг се появиха пръсти от човешка ръка и пишеха нещо по мазилката на стената на царския дворец, която е срещу светилника. Царят видя тази част от ръката, която пишеше.</verse>
				<verse number="6">Тогава лицето на царя побледня, налетяха го тежки мисли, тялото му отмаля и коленете му затрепериха.</verse>
				<verse number="7">Царят извика със силен глас да доведат гадатели, звездобройци и прорицатели. Тогава той каза на вавилонските мъдреци: „Който разчете този надпис и ми разтълкува значението му, ще бъде облечен в багреница, на шията му ще има златна верижка и ще бъде поставен на трето място по власт в царството ми.“</verse>
				<verse number="8">Всичките царски мъдреци дойдоха, но не можаха да разчетат надписа и да разтълкуват значението му пред царя.</verse>
				<verse number="9">Цар Валтацар се разтревожи много, лицето му побледня, също и велможите му се смутиха.</verse>
				<verse number="10">А царицата майка, когато чу думите на царя и на велможите му, влезе в залата, където беше пирът, и заговори: „О, царю, да живееш вечно! Да не те тревожат мислите ти и да не побледнява лицето ти.</verse>
				<verse number="11">В царството ти има човек, у когото действа духът на святите богове. Той още от времето на дядо ти беше известен с това, че у него има светлина, разум и мъдрост, подобна на мъдростта на боговете. Затова дядо ти Навуходоносор го постави за главен началник на вълшебниците, гадателите, звездобройците и прорицателите. О, царю, твоят собствен дядо извърши това,</verse>
				<verse number="12">защото у Даниил, когото царят преименува на Валтасар, имаше извънреден дух, знание и разум, беше способен да разкрива сънища, да тълкува загадъчното и да разрешава тежки въпроси. Затова нека повикат Даниил и той ще разясни значението на надписа.“</verse>
				<verse number="13">Тогава Даниил беше доведен пред царя и царят го попита: „Ти ли си Даниил, един от пленниците юдеи, които царственият ми дядо доведе от Юдея?</verse>
				<verse number="14">Слушал съм за тебе, че у тебе действа духът на боговете и у тебе се намират светлина, разум и необикновена мъдрост.</verse>
				<verse number="15">Ето доведоха ми мъдреци и гадатели, за да разчетат този надпис и да ми разтълкуват значението му, но те не можаха да ми го разтълкуват.</verse>
				<verse number="16">А за тебе чух, че можеш да тълкуваш значението и да разрешаваш тежки въпроси. Затова, ако можеш да разчетеш надписа и да ми разтълкуваш значението му, ще бъдеш облечен в багреница, златна верижка ще има на шията ти и ще бъдеш поставен на трето място в царството по власт.“</verse>
				<verse number="17">Даниил отговори на царя с думите: „Задръж даровете си при тебе и наградите дай на друг. А надписа ще разчета на царя и ще разтълкувам значението му.</verse>
				<verse number="18">Царю, Всевишният Бог даде на дядо ти Навуходоносор царско достойнство и мощ, величие и слава.</verse>
				<verse number="19">Всички народи и раси, говорещи различни езици, трепереха пред мощта, която Той му беше дал, и се бояха от него. Убиваше, когото искаше, и когото искаше, запазваше жив; въздигаше, когото искаше, и унижаваше, когото искаше.</verse>
				<verse number="20">Но когато сърцето му се възгордя и духът му надменно се ожесточи, той беше свален от царския си престол и славата му беше отнета.</verse>
				<verse number="21">Той беше отстранен от общение с хората, сърцето му се уподоби на животинско и той живя с дивите осли; храниха го с трева, както хранят волове, и тялото му се оросяваше от небесната роса, докато разбра, че Всевишният Бог владее над човешкото царство и поставя над него, когото поиска.</verse>
				<verse number="22">И ти, Валтацаре, негов внук, не смири сърцето си, макар и да знаеше всичко това,</verse>
				<verse number="23">а горделиво се обяви против Небесния Господ: донесоха ти съдовете от Неговия храм и ти, и твоите велможи, твоите жени и наложници пихте с тях вино и ти прославяше сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират, а не прослави Бога, в Чиято ръка е твоето жизнено дихание и всички твои пътища.</verse>
				<verse number="24">Заради това Той изпрати тази ръка с пръсти, която написа този надпис.</verse>
				<verse number="25">А надписът гласи: „Менѐ, Менѐ, Текѐл и Парсѝн.“</verse>
				<verse number="26">Ето и значението на думите: Менѐ — Бог преброи дните на царството ти и му определи край;</verse>
				<verse number="27">Текѐл — претеглен си на везните и си намерен твърде лек;</verse>
				<verse number="28">Перѐс — царството ти е разделено и дадено на мидийците и персите.“</verse>
				<verse number="29">Тогава Валтацар заповяда да облекат Даниил в багреница, да окачат златна верижка на шията му и го провъзгласиха за трети по власт в царството.</verse>
				<verse number="30">Още в същата нощ халдейският цар Валтацар беше убит.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Тогава Дарий Мидийски, който беше на шестдесет и две години, превзе царството.</verse>
				<verse number="2">Дарий намери за добре да определи за царството сто и двадесет сатрапа, които да бъдат управители над цялото царство.</verse>
				<verse number="3">Над тях той постави трима князе, един от които беше Даниил, за да дават сатрапите отчет пред тях и царят да не бъде претоварен.</verse>
				<verse number="4">Даниил се отличаваше от другите князе и сатрапи, защото притежаваше превъзходен ум и царят вече замисляше да му подчини цялото царство.</verse>
				<verse number="5">Тогава князете и сатрапите започнаха да търсят повод за обвинение срещу Даниил във връзка с управлението на царството. Но те не можаха да намерят никакъв повод за обвинение, нито вина, защото той беше напълно надежден и у него не бяха открити никакъв пропуск или престъпление.</verse>
				<verse number="6">Затова тези хора казаха: „Ние няма да намерим повод за обвинение против Даниил, ако не намерим нещо против него относно закона на неговия Бог.“</verse>
				<verse number="7">Тогава тези князе и сатрапи се втурнаха при царя и му казаха: „О, царю Дарий, да живееш вечно!</verse>
				<verse number="8">Всички князе на царството, наместници, сатрапи, съветници и управители се съгласиха помежду си да се издадат царски указ и строга забрана: който в продължение на тридесет дена отправи молба към когото и да било бог или човек освен към тебе, царю, да го хвърлят в ямата с лъвове.</verse>
				<verse number="9">И така, царю, обяви тази забрана и подпиши писмен указ, за да бъде той неизменен като мидийски и персийски закон и да не бъде нарушаван.“</verse>
				<verse number="10">Цар Дарий подписа забраната и указа.</verse>
				<verse number="11">А Даниил, като узна, че е подписан такъв указ, се прибра в своя дом. Прозорците в горната му стая бяха отворени към Йерусалим. Тук той три пъти на ден падаше на колене, молеше се на своя Бог и Го величаеше, както постъпваше и преди това.</verse>
				<verse number="12">Тогава тези хора се наговориха и завариха Даниил да се моли пред своя Бог и да Го величае.</verse>
				<verse number="13">Те веднага отидоха и заговориха пред царя за царския указ: „Царю, нали ти подписа указ, че който в продължение на тридесет дена отправи молба към когото и да било бог или човек освен към тебе, да бъде хвърлен в ямата с лъвовете?“ Царят отговори: „Да, това е вярно според неизменния закон на мидийците и персите.“</verse>
				<verse number="14">В отговор на това те казаха на царя: „Ето Даниил, който произхожда от пленниците юдеи, не зачита нито тебе, царю, нито указа, който си подписал, но три пъти на ден отправя своите молитви.“</verse>
				<verse number="15">Като чу това, царят много се наскърби и размишляваше как да спаси Даниил. До залез слънце той усилено търсеше начин да го избави.</verse>
				<verse number="16">Но онези хора пристъпиха към царя и му казаха: „Нека се знае, царю, че според закона на мидийците и персите никаква забрана или указ, утвърдени от царя, не могат да бъдат нарушени.“</verse>
				<verse number="17">Тогава царят заповяда да доведат Даниил и го хвърлиха в ямата с лъвове. При това царят проговори на Даниил: „Дано твоят Бог, на Когото ти неотстъпно служиш, да те спаси!“</verse>
				<verse number="18">След това донесоха голям камък, сложиха го върху отвора на ямата и царят го запечата със своя пръстен и с пръстена на велможите си, за да не се промени нищо относно Даниил.</verse>
				<verse number="19">След това царят се отправи към двореца си, прекара нощта в пост и дори не поръча да му донесат храна, и сънят побягна от него.</verse>
				<verse number="20">А на сутринта царят стана много рано и побърза да отиде при ямата с лъвовете.</verse>
				<verse number="21">Като приближи до ямата, повика с жален глас Даниил и го запита: „Данииле, служител на Живия Бог! Твоят Бог, на Когото ти неотстъпно служиш, можа ли да те избави от лъвовете?“</verse>
				<verse number="22">Тогава Даниил отговори на царя: „О, царю, да живееш вечно!</verse>
				<verse number="23">Моят Бог изпрати Своя ангел и затвори устата на лъвовете, и те не ми навредиха, защото аз се оказах невинен пред Него. Също и пред тебе, царю, не съм извършил никакво престъпление.“</verse>
				<verse number="24">Царят се зарадва твърде много от това и заповяда да извадят Даниил от ямата. Когато извадиха Даниил от ямата, той беше невредим, защото възлагаше надеждата си на своя Бог.</verse>
				<verse number="25">Тогава царят заповяда да доведат онези мъже, които бяха наклеветили злостно Даниил, и те бяха хвърлени в ямата с лъвовете заедно с децата и жените им. Преди още да паднат на дъното на ямата, те станаха плячка на лъвовете, които строшиха всичките им кости.</verse>
				<verse number="26">След това цар Дарий отправи следното писмено съобщение към всички народи и племена, говорещи различни езици, които живеят по целия свят: „Да изобилства вашето благополучие!</verse>
				<verse number="27">Аз издавам указ: „Във всяка област на царството ми да треперят и да благоговеят пред Бога на Даниил, защото Той е жив Бог и вечно живеещ и Неговото царство е несъкрушимо, и Неговата власт е безкрайна.</verse>
				<verse number="28">Той избавя и спасява, извършва чудеса и знамения на небето и на земята; Той избави Даниил от силата на лъвовете“.“</verse>
				<verse number="29">И така, този Даниил преуспяваше при царуването на Дарий и при царуването на Кир Персийски.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">През първата година от управлението на вавилонския цар Валтацар Даниил видя сън и имаше пророчески видения, докато лежеше в леглото си. Тогава той записа този сън и го разказа.</verse>
				<verse number="2">Даниил започна да говори с думите: „Ето видях в нощното си видение — ветрове от четирите небесни посоки породиха буря в голямото море</verse>
				<verse number="3">и от морето излязоха четири големи звяра, различни един от друг.</verse>
				<verse number="4">Първият беше като лъв, но имаше орлови крила: гледах как накрая му изскубаха крилата; той беше вдигнат от земята, изправи се на крака като човек и му беше дадено човешко сърце.</verse>
				<verse number="5">След това се появи още един, втори звяр, приличащ на мечка. Той стоеше откъм едната страна и в устата между зъбите му имаше три ребра. Беше му заповядано: „Стани, погълни много месо!“</verse>
				<verse number="6">После видях: появи се още един звяр, приличащ на леопард. Той имаше на гърба си четири птичи крила; този звяр имаше и четири глави и му беше дадена власт.</verse>
				<verse number="7">След това видях в нощните видения: ето появи се четвърти звяр, страшен и ужасен, и много силен; имаше големи железни зъби; той поглъщаше и трошеше, а остатъците тъпчеше с крака; той се различаваше от всички предишни зверове и имаше десет рога.</verse>
				<verse number="8">Докато се вглеждах в тези рогове, измежду тях израсна още един малък рог, пред който три от предишните рогове бяха изкоренени; и, ето на този рог имаше очи, като човешки очи, и уста, които говореха надменно.</verse>
				<verse number="9">Видях още, че бяха поставени престоли и Древният по години седна; облеклото Му беше бяло като сняг и косите Му — като чиста вълна; престолът Му — огнен пламък, колелата Му — пламтящ огън.</verse>
				<verse number="10">Огнена река изтичаше и минаваше пред Него. Милион бяха тези, които Му служеха, и десетки хиляди по десет хиляди — тези, които стояха пред Него. Съдът започна и книгите бяха разтворени.</verse>
				<verse number="11">По-нататък видях, че заради надменните думи, които рогът изговаряше, звярът беше убит пред очите ми, а тялото му беше разкъсано и предадено за изгаряне на огън.</verse>
				<verse number="12">Властта беше отнета също и от другите зверове, а животът им беше продължен само до определено време.</verse>
				<verse number="13">След това видях в нощните видения: ето сред небесните облаци идваше Един, подобен на Човешки Син, стигна до Вечния и така Той беше доведен пред Него.</verse>
				<verse number="14">На Него бяха дадени сила, слава и царска власт, за да Му служат всички народи и племена от всички езици. Неговата сила е вечна и непреходна и царската Му власт никога няма да изчезне.</verse>
				<verse number="15">Духът ми се разтрепери у мене, Даниил, в тялото ми, и видяното от мене ме смути.</verse>
				<verse number="16">Приближих се до един от присъстващите и го попитах какво означава всичко това. Той започна да говори и ми обясни неговото значение:</verse>
				<verse number="17">„Тези четири големи зверове означават, че четирима царе ще се издигнат на земята.</verse>
				<verse number="18">След това святите хора на Всевишния ще получат царската власт и ще я получат завинаги и за вечни времена.“</verse>
				<verse number="19">Тогава поисках да разбера какво означава четвъртият звяр, който съвсем се отличаваше от всички други — той беше твърде страховит с железните си зъби и медни нокти, поглъщаше и разкъсваше, а остатъците тъпчеше с нозе.</verse>
				<verse number="20">Поисках да узная също и значението на десетте рога, които бяха на главата му, както и на другия, новоизраслия рог, пред който паднаха три — за онзи, същия рог, на който имаше очи и уста, която изговаряше надменни думи, и който изглеждаше по-силен от другите.</verse>
				<verse number="21">Бях видял как този рог водеше борба със святите хора и надделяваше над тях,</verse>
				<verse number="22">докато дойде Древният по години. Тогава на святите хора на Всевишния беше отдадена справедлива присъда и настъпи времето, когато святите хора завладяха царската власт.</verse>
				<verse number="23">Той отговори така: „Четвъртият звяр означава настъпването на четвърто царство на земята, което ще се различава от всички царства и ще погълне цялата земя, ще я разори и опустоши.</verse>
				<verse number="24">А десетте рога означават идването на десет царе в това царство, след които ще се възцари друг, който ще бъде различен от предишните и ще покори трима царе.</verse>
				<verse number="25">Той ще произнася хулни думи против Всевишния и ще подложи на гонение святите хора на Всевишния; дори ще замисли да промени празничните дни и закона и святите хора ще бъдат под властта му в продължение на година и две години, и половин година.</verse>
				<verse number="26">После ще се проведе съд и властта ще се отнеме от този цар, за да бъде накрая погубен и унищожен,</verse>
				<verse number="27">а царската власт, силата и царственото величие по цялото поднебесие ще се дадат на святия народ на Всевишния. Неговата царска власт е вечна власт и всички властници ще служат на Него и ще Му се покоряват.“</verse>
				<verse number="28">Тук завършва откровението. Що се отнася до мене, Даниил, размишленията ми така силно ме смутиха, че лицето ми побледня, но аз запазих откровението в сърцето си.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">В третата година от управлението на цар Валтацар на мене, Даниил, ми се яви друго видение след онова, което ми беше показано по-преди.</verse>
				<verse number="2">Когато имах това видение, аз бях в крепостта Суза, столица на областта Елам. Когато гледах видението, намирах се при река Улай.</verse>
				<verse number="3">Вдигнах очи и видях: ето един овен стои при реката; той имаше два рога. Двата рога бяха високи, но единият беше по-висок от другия, при което по-високият израсна по-късно.</verse>
				<verse number="4">Видях, че този овен бодеше на запад, на север и на юг и никакво животно не можеше да му противостои. Никой не можеше никого да спаси от него; той вършеше, каквото си искаше, и се държеше горделиво.</verse>
				<verse number="5">Бях още в размисъл, когато от запад се втурна космат козел, който премина по цялата земя, без да се докосва до нея; и този козел имаше величествен рог между очите си.</verse>
				<verse number="6">Той се втурна срещу онзи овен, който имаше два рога и който видях да стои при реката, и го нападна със силна ярост.</verse>
				<verse number="7">Видях още, че той, като се приближи до овена, развилня се срещу него, удари овена и счупи двата му рога. Овенът нямаше сили да му противостои. Козелът го повали на земята и го стъпка, и нямаше кой да спаси овена от силата му.</verse>
				<verse number="8">Тогава козелът се възгордя твърде много. Но когато той се изяви с пълна сила, големият рог се счупи и на мястото му излязоха други четири рога по посока на четирите небесни направления.</verse>
				<verse number="9">От единия от роговете израсна малък рог, който нарасна твърде много на юг, на изток и към обетованата земя.</verse>
				<verse number="10">Той се възвеличи до небесното войнство, свали на земята част от това войнство и от звездите и ги разби.</verse>
				<verse number="11">Извиси се дори и над Вожда на това войнство, отне Му всекидневната жертва и опустоши мястото на Неговото светилище.</verse>
				<verse number="12">Беше поставена войска за отмяна на всекидневната жертва, а той, като потъпка истината на земята, действаше с успех.</verse>
				<verse number="13">Тогава чух един светия да говори и този светия отвърна на някого, който питаше: „Колко време обхваща това видение за всекидневната жертва и за опустошителното нечестие, когато светилището и войнството ще бъдат потъпкани?“</verse>
				<verse number="14">Отговорът гласеше: „В продължение на две хиляди и триста денонощия — тогава ще се възстановят правата на светилището.“</verse>
				<verse number="15">Когато аз, Даниил, гледах това видение и се стараех да го разбера, пред мене застана сякаш образ на мъж.</verse>
				<verse number="16">И чух откъм бреговете на Улай човешки глас, който извика: „Гаврииле, обясни му това видение!“</verse>
				<verse number="17">Той се приближи до мястото, където стоях. Когато дойде, аз така се ужасих, че паднах по лице. Той ми каза: „Знай, човешки сине, че видението се отнася за последните времена!“</verse>
				<verse number="18">Когато той говореше с мене, аз лежах безпомощен по лице на земята. Но той се допря до мене, изправи ме</verse>
				<verse number="19">и каза: „Ето откривам ти какво ще бъде в последните времена на гнева; защото това видение се отнася за последните времена.</verse>
				<verse number="20">Овенът с двата рога, който ти видя, това са царете на Мидия и Персия.</verse>
				<verse number="21">Косматият козел е царят на Гърция, а големият рог, който е между очите му, това е първият ѝ цар.</verse>
				<verse number="22">Това, че този рог се строши и вместо него израснаха други четири, означава, че от този народ ще се появят четири царства, без да са равни на него по сила.</verse>
				<verse number="23">А в края на тяхното господство, когато греховете им достигнат своя връх, ще се появи жесток и коварен в интригите цар.</verse>
				<verse number="24">Неговата мощ дотолкова ще се усили, макар и не поради силата му, че той ще извършва ужасни опустошения, ще успява в действията си и ще изтребва силни владетели и святия народ.</verse>
				<verse number="25">Благодарение на своята хитрост ще преуспява в коварството си; ще се възгордее в сърцето си и неочаквано ще изтреби мнозина; той ще въстане против Владетеля на владетелите, но ще бъде поразен, обаче не от човешка ръка.</verse>
				<verse number="26">А посоченото видение за денонощието е истинско; но ти запечатай това видение, защото то се отнася за далечни времена.“</verse>
				<verse number="27">Тогава аз, Даниил, примрях от немощ и лежах болен няколко дена. След това станах и взех да се занимавам със своята служба при царя. Но бях поразен от това видение и не го разбирах.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">В първата година от управлението на Дарий, син на Асуир, по рождение мидиец, който беше поставен за цар над Халдейското царство —</verse>
				<verse number="2">в първата година на неговото царуване аз, Даниил, размишлявах върху свещените книги за броя на годините, възвестени в словото на Господа, отправено към пророк Йеремия: че седемдесет години ще продължи разорението на Йерусалим.</verse>
				<verse number="3">И отправих молитвата и молбата си към Господа Бога при спазване на пост, във вретище и пепел.</verse>
				<verse number="4">Молих се на Господа, своя Бог, изповядах нашата вина с думите: „О, Господи, Ти, Който си велик и пораждаш благоговение, Ти си верен към завета с тези, които Те обичат и които спазват Твоите заповеди!</verse>
				<verse number="5">Съгрешихме, постъпвахме беззаконно, вършихме нечестиви дела, упорствахме и се отклонихме от Твоите заповеди и от Твоите наредби;</verse>
				<verse number="6">не слушахме Твоите служители, пророците, които от Твое име говореха на нашите царе и князе, на предците ни и на всички обитатели на страната.</verse>
				<verse number="7">Ти, Господи, постъпваш справедливо, а ние носим върху себе си срама — ние, юдеите, жителите на Йерусалим, а и цял Израил: в близост и надалече, по всички страни, където си ги прогонил поради отстъплението им, с което те съгрешиха пред Тебе.</verse>
				<verse number="8">Господи, ние носим върху себе си срама, както и нашите царе, князе и предците ни, защото съгрешихме пред Тебе.</verse>
				<verse number="9">А на Господа, нашия Бог, принадлежат милосърдието и прошката, макар че ние се разбунтувахме против Него</verse>
				<verse number="10">и не се водехме по гласа на Господа, нашия Бог, за да постъпваме според Неговите закони, които ни е дал чрез служителите Си — пророците.</verse>
				<verse number="11">Цял Израил наруши Твоя закон и се отклони, за да не се вслушва в Твоя глас. Затова върху нас се струпаха проклятие и клетва, които са написани в Закона на Твоя служител Мойсей, защото съгрешихме пред Тебе.</verse>
				<verse number="12">Бог изпълни заплашителното Си слово, което отправи против нас и против владетелите ни, които ни управляваха, като изпрати против нас голямо бедствие, тъй като никъде под небето не е ставало това, което постигна Йерусалим.</verse>
				<verse number="13">Цялото това нещастие ни постигна съгласно писаното в Мойсеевия закон, но ние въпреки това не молихме Господа, нашия Бог, за да се отвърнем от греховете си и да вникнем в Неговата истина.</verse>
				<verse number="14">Господ допусна това нещастие и ни го изпрати, защото Господ, нашият Бог, е справедлив във всичко, което извършва, но ние не се водехме по гласа Му.</verse>
				<verse number="15">А сега, Господи, Боже наш, Който със силна ръка си извел народа Си от Египет и така си придобил славно име, дори до днес съгрешавахме, вършехме нечестиви дела.</verse>
				<verse number="16">Господи, съобразно всички Твои предишни милосърдни дела, нека се прекратят гневът и яростта Ти спрямо Твоя град, Йерусалим, и святата Ти планина; защото поради собствените ни грехове и поради злодеянията на предците ни Йерусалим и Твоят народ станаха за посмешище сред всички, които живеят около нас.</verse>
				<verse number="17">Затова чуй сега, Боже наш, молитвата и молбата на Своя служител и заради Тебе, Господи, погледни със святлото Си лице към опустошеното Свое светилище.</verse>
				<verse number="18">Наклони, Боже мой, ухото Си и ме послушай, отправи поглед и погледни нашите развалини и разрухата на закриляния от Тебе град; защото ние поднасяме молбата си пред Тебе Самия, надявайки се не на нашите добри дела, а на Твоето голямо милосърдие.</verse>
				<verse number="19">Господи, послушай! Господи, прости! Господи, обърни внимание и започни да действаш, не се бави заради Тебе Самия, Боже мой, защото Ти закриляш Своя град и Своя народ!“</verse>
				<verse number="20">Така говорех, молех се и изповядвах греха си и греха на моя народ Израил, и поднасях молбата си пред Господа, моя Бог, за святата планина на своя Бог.</verse>
				<verse number="21">Докато още мълвях молитвата си, тогава — то беше по време на вечерната жертва — до мене с бърз летеж се приближи мъжът Гавриил, когото бях видял в предишното си видение.</verse>
				<verse number="22">Той ясно се обърна към мене с думите: „Данииле, явих се при тебе, за да те науча да разбираш.</verse>
				<verse number="23">В началото на твоята молитва се яви Божие слово за тебе и аз дойдох да ти го възвестя, защото ти си мъж, възлюбен от Бога. Затова размисли върху това слово и се постарай да разбереш това видение:</verse>
				<verse number="24">Седемдесет пъти по седем години са определени за твоя народ и за святия твой град, докато бъде прекратено отстъплението, запечатани греховете и изкупена вината, за да бъде въведена вечната справедливост, да бъдат прекратени видението и пророчеството и да бъде помазан Всесвятият.</verse>
				<verse number="25">Но знай и размисли: от времето, когато излезе заповед за връщането на народа и за възстановяването на Йерусалим, до появата на Помазаника Княз има седем пъти по седем години и шестдесет и двата пъти по седем години; тогава отново ще се съградят улиците и стените, но в трудни времена.</verse>
				<verse number="26">В края на шестдесет и два пъти по седем години Помазаникът ще бъде предаден на смърт, но без съдебна присъда; градът и храмът ще бъдат разрушени от народа на вожда, който ще дойде, а потоп ще подготви неговия край; и до завършека е определено да има война и опустошения.</verse>
				<verse number="27">В продължение на седем години Той ще сключи сигурен завет с мнозина, а в половината на седемте години ще отмени кръвните жертви и безкръвните приношения. Тогава ще настъпи чудовищно оскверняване на храма, докато накрая предопределената гибел ще постигне и опустошителя.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">В третата година от управлението на персийския цар Кир беше дадено откровение на Даниил, който се наричаше с името Валтасар. Това откровение беше истинско и възвестяваше велика битка. Той разбра това откровение и вникна във видението.</verse>
				<verse number="2">В онези дни аз, Даниил, тъгувах в продължение на три седмици пост.</verse>
				<verse number="3">Не ядох вкусен хляб; в устата ми не влязоха месо и вино и не се мазах с мазила, докато не свършиха трите седмици.</verse>
				<verse number="4">В двадесет и четвъртия ден на първия месец се намирах на брега на голямата река Тигър.</verse>
				<verse number="5">Когато вдигнах очи, ето какво видях: пред мене стоеше един мъж, облечен в ленени дрехи, и бедрата му бяха препасани с най-чисто злато.</verse>
				<verse number="6">Тялото му блестеше като благороден камък, лицето му — като светкавица, очите му — като огнени пламъци, ръцете и краката му — като бляскава мед, а звукът на речта му — като шум от много хора.</verse>
				<verse number="7">Единствен само аз, Даниил, видях това видение, а хората около мене не го видяха. Но те изпаднаха в паника и избягаха, за да се скрият.</verse>
				<verse number="8">Когато останах сам, аз съзерцавах това величествено видение, но силите ми ме напуснаха, станах смъртно бледен, не можах повече да се държа.</verse>
				<verse number="9">Но въпреки това чух гласа на думите на ангела. Когато го чух да говори, паднах на лицето си вцепенен и така лежах на земята.</verse>
				<verse number="10">Обаче ръка ме хвана, изправи ме на крака и укрепи ръцете ми.</verse>
				<verse number="11">И той ми каза: „Данииле, ти, който си мъж, възлюбен от Бога, обърни внимание на думите, които ще отправя към тебе, и застани прав, защото сега аз съм изпратен при тебе.“ След като ми изговори тези думи, аз се изправих разтреперан.</verse>
				<verse number="12">Тогава той ми каза: „Не се страхувай, Данииле! Още от първия ден, когато ти се постара да постигнеш познание и се покая пред своя Бог, твоите думи бяха чути и аз дойдох да ти отговоря.</verse>
				<verse number="13">Но князът на персийското царство ми противостоеше двадесет и един дена, докато Михаил, един от върховните князе, не дойде да ми помогне. Затова оставането ми при персийските царе беше ненужно.</verse>
				<verse number="14">А сега дойдох да ти обясня какво ще сполети твоя народ в последните дни, защото и това видение също се отнася към онези далечни дни.“</verse>
				<verse number="15">Докато той ми говореше тези думи, аз паднах по лице на земята и онемях.</verse>
				<verse number="16">Но, ето един образ, приличащ на човек, се докосна до устните ми. Аз отново отворих устата си, заговорих и казах на този, който стоеше пред мене: „Господарю мой, това видение ми причини болка и не остана у мене сила.</verse>
				<verse number="17">Как мога аз, служителят на моя господар, да говоря с моя господар, когато нямам сила, дъх не ми остана.“</verse>
				<verse number="18">Тогава този човешки образ отново се докосна до мене и ме укрепи</verse>
				<verse number="19">с думите: „Не се страхувай ти, възлюбен от Бога мъж! Бъди спокоен! Бъди мъжествен и се ободри!“ Когато той говореше с мене, силите ми се възвърнаха и казах: „Говори, господарю мой, защото ти ми даде сила.“</verse>
				<verse number="20">Той ми каза: „Знаеш ли защо дойдох при тебе? Първо ще се върна, за да се боря с княза на Персия и когато свърша с него, ще се появи князът на Гърция.</verse>
				<verse number="21">Но аз ще ти известя какво е написано в книгата на истината, при все че няма никой, който стои на моя страна срещу онези освен вашия княз Михаил.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">И така, от първата година на управлението на Дарий Мидийски аз, Гавриил, му станах опора и подкрепа.</verse>
				<verse number="2">Сега ще ти известя истината: още трима царе ще се издигнат в Персия; след това четвъртият ще превъзхожда всички други по богатство и когато стане по-силен с богатството си, ще повдигне всички против гръцкото царство.</verse>
				<verse number="3">Там ще се издигне могъщ цар, който ще владее над обширно царство и ще действа по своя воля.</verse>
				<verse number="4">Но веднага щом се издигне, царството му ще се разпадне и ще се раздели според четирите небесни посоки. То няма да се наследи от неговите потомци и повече няма да бъде така могъщо, както при неговото властване, защото ще рухне и ще бъде разделено и дадено на други, а не на тези.</verse>
				<verse number="5">Тогава царят на южната част ще стане по-силен, но един от неговите князе ще бъде по-могъщ от него и царството му ще бъде по-могъщо от това на царя.</verse>
				<verse number="6">Но след няколко години те ще сключат съюз и дъщерята на южния цар ще бъде дадена на царя на северната част, за да укрепи мира помежду им. Но тя няма да удържи положението си, няма да устои и нейният наследник, но както тя, така и тези, които я придружават, заедно с нейното дете и с този, който ѝ е дал властта над тях, ще бъдат предадени. След известно време</verse>
				<verse number="7">на мястото ѝ ще израсне издънка от корена ѝ. Тя ще тръгне срещу войската, ще проникне в крепостите на северния цар, ще действува против тях и ще победи.</verse>
				<verse number="8">Ще откара в плен в Египет също и боговете им, идолите им заедно със скъпоценните им сребърни и златни съдове. След това за няколко години ще остави на мира северния цар.</verse>
				<verse number="9">Този пък, макар и да нападне царството на южния цар, ще се върне в земята си.</verse>
				<verse number="10">Но синовете му ще се въоръжат за война и ще съберат мощна войска. Един от тях ще нападне южния цар като опустошително наводнение. После отново ще се сражава с него чак до крепостите му.</verse>
				<verse number="11">Тогава южният цар ще се разяри, ще нападне северния цар и ще воюва с него. А този ще се опълчи с голяма войска, но тя ще попадне в ръцете на противника му</verse>
				<verse number="12">и ще бъде унищожена. Тогава сърцето му ще се възгордее; той ще срази десетки хиляди, но от това няма да стане по-силен.</verse>
				<verse number="13">След това северният цар отново ще събере войска, още по-силна от предишната, и след няколко години ще потегли срещу онези с огромна войска и с голям обоз.</verse>
				<verse number="14">В онези времена мнозина ще въстанат против южния цар, както и силни хора сред твоя народ ще се надигнат. Така ще се сбъдне видението. Но те ще паднат.</verse>
				<verse number="15">Тогава северният цар ще потегли, ще построи обсадни съоръжения и ще превземе един силно укрепен град. Но силите на южния цар няма да устоят, нито войската му с отбрани войни ще има сила да противостои.</verse>
				<verse number="16">Този, който се опълчи срещу него, ще действа, както си иска — никой няма да може да му противостои. Той ще се разположи в Обетованата земя и властта му ще доведе до гибел.</verse>
				<verse number="17">Той ще се стреми да пороби царството на южния цар, ще сключи сделка с него и ще му даде за жена дъщеря си, за да го погуби, но това няма да успее и няма да му се удаде.</verse>
				<verse number="18">После ще се обърне към островите и ще завладее много от тях. Но един вожд ще прекрати нанесения от него позор, макар че няма да може да му отвърне с такъв позор.</verse>
				<verse number="19">След това ще се обърне към крепостите на своята земя, но ще се препъне, ще падне и от него няма да остане и следа.</verse>
				<verse number="20">На неговото място ще се издигне друг, който ще изпрати бирник в царско великолепие, но и той след кратко време ще загине, макар и не от народен гняв, нито в сражение.</verse>
				<verse number="21">Негов наследник ще бъде презрян човек. На него няма да се въздаде царско достойнство; той ще дойде непредвидено и ще завладее царството с коварство.</verse>
				<verse number="22">Пред него ще бъдат потопени и унищожени цели пълчища, дори и сам съюзникът вожд.</verse>
				<verse number="23">След като се съюзи с него, той ще постъпва коварно, ще спечели власт само с малко хора.</verse>
				<verse number="24">Той ще проникне в най-богатите и плодоносни места на една област и ще извърши това, което не са вършили бащите му и предците му; той ще плячкосва, ще граби и ще подели богатството сред своите; ще крои замисли, но това ще трае определено време.</verse>
				<verse number="25">После, събрал сили и дух, ще потегли с многобройна войска срещу южния цар. Южният цар ще встъпи във война с голяма и много силна войска, но няма да устои, защото ще замислят против него коварни планове.</verse>
				<verse number="26">Собствените му сътрапезници ще го погубят, войската му ще се разлее като наводнение и ще паднат много убити.</verse>
				<verse number="27">Тези двама царе ще замислят зло и на една трапеза ще говорят лъжливо. Но те няма да имат успех, защото краят няма да настъпи до определеното време.</verse>
				<verse number="28">Северният цар ще се отправи към земята си с голямо богатство и със замисъл, насочен срещу святия завет; той ще го осъществи и ще се върне в земята си.</verse>
				<verse number="29">В определеното време той пак ще тръгне против южните части, но вторият път няма да бъде като първия,</verse>
				<verse number="30">защото китимските кораби ще потеглят против него и той ще падне духом. След това ще се върне, ще насочи яростта си срещу святия завет и постъпвайки така, пак ще се споразумее с тези, които са готови да отстъпят от святия завет.</verse>
				<verse number="31">Изпратена от него войска, която ще потегли, ще оскверни крепостта на светилището на силата, ще отмени всекидневната жертва и ще постави мерзостта на запустението.</verse>
				<verse number="32">Той ще увлече с лъстивите си слова тези, които постъпват нечестиво против завета. Но тези, които са верни на своя Бог, ще устоят и съобразно това ще действат.</verse>
				<verse number="33">Мъдрите водачи на народа ще поучават мнозина, макар и за известно време да страдат от меч и огън, от плен и грабеж.</verse>
				<verse number="34">По време на страданието си ще получат известна помощ и мнозина ще се присъединят към тях, но само привидно.</verse>
				<verse number="35">Някои от мъдрите водачи ще претърпят страдания, за да бъдат подложени на изпитания, очистени и избелени с оглед на последното време, защото има още време до определения срок.</verse>
				<verse number="36">Този цар ще постъпва както си иска, ще се въздигне и възвеличи над всякакъв бог, ще започне да говори хулни думи за Бога на боговете. Той ще има успех, но само докато Божият гняв достигне пълната си мяра, защото ще се изпълни това, което е предопределено.</verse>
				<verse number="37">Той няма да почита боговете на предците си, както и любимото на жените божество, и изобщо никакъв бог, защото ще възвеличи себе си над всички.</verse>
				<verse number="38">Вместо това той ще въздава чест на бога на крепостите и ще почита със злато и сребро, с благородни камъни и скъпоценности това божество, непознато за предците му.</verse>
				<verse number="39">Той ще превземе силни крепости с помощта на чужд бог. Ще обсипе с почести онези, които го признаят, ще им даде власт над много хора и за награда ще им раздаде земя.</verse>
				<verse number="40">Към края на времето южният цар ще влезе в сражение с него. Северният цар ще се устреми като буря върху него с колесници, конници и много кораби, ще навлезе в областите, ще ги залее и ще премине през тях.</verse>
				<verse number="41">Ще нахлуе също и в обетованата земя, тогава ще паднат жертва десетки хиляди, а от ръката му ще се спасят само Едом, Моав и голяма част от амонците.</verse>
				<verse number="42">Ще простре ръката си върху различни страни; няма да се спаси и Египет.</verse>
				<verse number="43">Ще завладее златните и сребърните съкровища и всичките скъпоценности на Египет; дори ливийците и етиопците ще го съпровождат.</verse>
				<verse number="44">Обаче известия от изток и север ще го изплашат. Затова той ще потегли силно разярен, за да унищожава и да предава на смърт много хора.</verse>
				<verse number="45">Ще устрои великолепните си шатри между морето и преславната свещена планина; но въпреки това краят му ще го застигне и никой няма да му помогне.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">В онова време начело ще застане Михаил, върховният княз — ангел, който се застъпва за твоите сънародници. Тогава ще настъпи време на тежки бедствия, каквото още не е имало, откакто народи са живели до това време. От твоя народ ще се спасят през тези времена всички, които са записани в книгата.</verse>
				<verse number="2">Много от спящите в земята ще възкръснат — едни за вечен живот, други за вечен срам и позор.</verse>
				<verse number="3">Мъдрите водачи ще сияят като небесните светила и онези, които са довели много хора до справедливи дела — като звездите, завинаги, вечно.</verse>
				<verse number="4">А ти, Данииле, пази на тайно място тези думи и запечатай тази книга до последното време, когато мнозина ще я изследват и знанието ще се умножи.“</verse>
				<verse number="5">Тогава аз, Даниил, погледнах и ето: други двама мъже стоят — единият на отсамния бряг на реката, другият — на отвъдния бряг на реката.</verse>
				<verse number="6">Единият попита облечения в ленена дреха мъж, който стоеше над водата на реката: „Кога ще настъпи краят на тези непонятни предзнаменования?“</verse>
				<verse number="7">Мъжът, облечен в ленена дреха, който стоеше над водата на реката, вдигна към небето своята дясна ръка, както и лявата си ръка. Тогава чух, че се закле във вечно Живеещия: „Всичко това ще се сбъдне в продължение на година, две години и половин година, когато настъпи краят на властта на този, който потиска святия народ.“</verse>
				<verse number="8">Аз чух това, но не разбрах нищо. Затова попитах: „Господарю мой, как ще завърши всичко това?“</verse>
				<verse number="9">А той отговори: „Върви по пътя си, Данииле, защото тези думи остават скрити на тайно място и запечатани до последното време.</verse>
				<verse number="10">Мнозина ще бъдат очистени, избелени и подложени на изпитание. А нечестивите ще продължават с нечестието си; никой от нечестивите няма да разбере това, но мъдрите водачи ще го разберат.</verse>
				<verse number="11">От времето, когато се отмени всекидневната жертва и се постави мерзостта на запустението, ще мине междинно време от хиляда двеста и деветдесет дена.</verse>
				<verse number="12">Щастлив е този, който издържи и доживее навършването на хиляда триста тридесет и пет дена.</verse>
				<verse number="13">А ти върви по пътя си и почивай в гроба, и ще възкръснеш, за да получиш определената награда в края на времената.“</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="28">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Слово на Господа, което беше отправено към Осия, син на Беери, когато Озия, Йоатам, Ахаз и Езекия бяха царе в Юдея, а Йеровоам, син на Йоас, беше цар в Израил.</verse>
				<verse number="2">Начало на словото на Господа към Осия. Господ каза на Осия: „Иди, вземи си жена блудница и имай деца от блудство; защото тая земя като блудница отстъпи от Господа.“</verse>
				<verse number="3">Тогава Осия отиде и взе за жена Гомер, дъщеря на Дивлаим; и тя зачена и му роди син.</verse>
				<verse number="4">Господ каза: „Дай му името Изреел, защото ще се мине още малко и Аз ще отмъстя на дома на Ииуй за кръвта, пролята в Изреел, и ще сложа край на царството на дома на Израил;</verse>
				<verse number="5">в онзи ден ще съкруша лъка на Израил в долината Изреел.“</verse>
				<verse number="6">Когато Гомер зачена пак и роди дъщеря, Господ каза на Осия: „Дай ѝ името Лорухама, защото Аз вече няма да проявя милост към дома на Израил и няма да им простя.</verse>
				<verse number="7">А към дома на Юдея ще проявя милост и ще ги спася чрез техния Господ Бог, а няма да ги спася с лък, нито с меч, нито с война, нито с коне и конници.“</verse>
				<verse number="8">Когато отби Лорухама, Гомер зачена и роди син.</verse>
				<verse number="9">Господ каза: „Дай му името Лоами, защото вие не сте вече Мой народ и Аз няма да бъда вече ваш Бог.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">„Но броят на Израилевите синове ще бъде като морския пясък, който не може нито да се измери, нито да се изброи. Вместо да им говорят: „Вие не сте Мой народ“, ще им казват: „Вие сте синове на живия Бог.“</verse>
				<verse number="2">Тогава Юдовите синове ще се обединят заедно с Израилевите синове и ще си поставят един началник и пак ще завземат властта в страната, защото денят на Изреел ще бъде велик!</verse>
				<verse number="3">Казвайте на братята си: „Ами“, и на сестрите си: „Рухама“.</verse>
				<verse number="4">Подайте жалба в съда срещу майка си, подайте жалба. Защото тя не е Моя жена и Аз не съм ѝ мъж. Нека тя да премахне блудството от лицето си и прелюбодейството от гърдите си.</verse>
				<verse number="5">Иначе ще я съблека до голо и ще я изложа, както в деня на раждането ѝ, ще я превърна в пустиня, ще я обърна в суха земя и ще я уморя с жажда.“</verse>
				<verse number="6">Няма да окажа никаква милост също и към децата ѝ, понеже те са деца от блудство.</verse>
				<verse number="7">Защото майка им блудства, със срам се покри онази, която ги зачена. Тя казваше: „Ще отида след любовниците си, които ми дават хляб и вода, вълна и лен, маслиново масло и питиета.“</verse>
				<verse number="8">Затова, ето Аз ще препреча пътя ѝ с трънак и ще издигна каменна стена като ограда, и тя няма да намери пътеките си;</verse>
				<verse number="9">ще се впусне след любовниците си, но няма да ги догони; ще ги търси, но няма да ги намери и ще каже: „Ще отида и ще се върна при първия си мъж; защото тогава ми беше по-добре, отколкото сега.“</verse>
				<verse number="10">А тя не знаеше, че Аз, Аз ѝ давах хляб, вино и маслиново масло и я обогатявах със сребро и злато, което употребиха за образи на Ваал.</verse>
				<verse number="11">Затова ще взема назад хляба Си в сгодното време и виното Си в сгодното време и ще отнема вълната и лена Си, с които тя покриваше голотата си.</verse>
				<verse number="12">И сега ще открия срама ѝ пред очите на любовниците ѝ и никой няма да я избави от ръката Ми.</verse>
				<verse number="13">Ще сложа край на всяка нейна веселба, на нейните празници, новомесечия, съботни празници и на всички други празнични дни.</verse>
				<verse number="14">Ще опустоша нейните лози и смокинови дървета, за които тя казваше: „Това са моите подаръци, които ми дадоха моите любовници.“ Тях Аз ще ги превърна в дивачки и диви зверове ще ядат от тях.</verse>
				<verse number="15">Ще я държа отговорна за празничните дни, посветени на вааловци, когато тя им кадеше, и като се кичеше с обеци и украшения, ходеше след любовниците си, а Мене забрави, гласи словото на Господа.</verse>
				<verse number="16">Поради това и Аз ще я привлека, ще я отведа в пустинята и ще ѝ говоря по сърце.</verse>
				<verse number="17">Ще ѝ дам там лозята ѝ и ще превърна долина Ахор във врата на надеждата. Там тя ще стане послушна, както през младините си, както и тогава, когато излезе от египетската земя.</verse>
				<verse number="18">В оня ден, гласи словото на Господ, ти ще Ме наричаш „мой мъж“ и няма вече да ме наричаш: „Ваали“.</verse>
				<verse number="19">Ще направя тъй, че имената на вааловци да изчезнат от устата ѝ и няма вече да се споменават имената им.</verse>
				<verse number="20">В онзи ден ще сключа за Моите верни завет с полските зверове, с небесните птици и с всичко, което се движи по земята; ще премахна лък и меч и ще прекратя войната в онази земя, и ще им дам да живеят в безопасност.</verse>
				<verse number="21">Ще те сгодя за Себе Си за вечни времена, ще те сгодя за Себе Си в правда и правосъдие, в благост и милосърдие;</verse>
				<verse number="22">ще те сгодя за Себе Си чрез вяра и ти ще познаеш Господа.</verse>
				<verse number="23">И в онзи ден Аз ще облагоприятствам, гласи словото на Господ, ще облагоприятствам небето и то ще облагоприятства земята,</verse>
				<verse number="24">и земята ще облагоприятства хляба, виното и маслиновото масло. А всички те ще облагоприятстват Изреел.</verse>
				<verse number="25">И ще направя земята плодоносна за Себе Си, и ще се смиля над Лорухама, и ще кажа на Лоами: „Ти си Мой народ“, а той ще каже „Ти си Мой Бог“.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Господ ми каза: „Пак отиди и залюби жена, която обича друг мъж и извършва прелюбодеяние. Обикни я така, както Господ обича Израилевите синове, макар че те се обръщат към други богове и обичат приноси от сладки от грозде.“</verse>
				<verse number="2">Тогава аз си я купих за петнадесет сребърника, за хомер и летек ечемик.</verse>
				<verse number="3">Казах ѝ: „Остани у мене много дни, без да принадлежиш на друг мъж като блудница. Такъв ще бъда и аз за тебе.“</verse>
				<verse number="4">Защото дълго време Израилевите синове ще останат без цар и без началник, без жертви и без жертвеник, без ефод и терафим.</verse>
				<verse number="5">След това Израилевите синове ще се обърнат и ще потърсят Господа, своя Бог, и своя цар Давид. Те ще благоговеят пред Господа и пред благостта Му в последните дни.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Чуйте словото на Господа вие, Израилеви синове! Господ е влязъл в съдебен спор с жителите на тази земя, понеже няма вярност, нито милост, нито знание за Бога по земята.</verse>
				<verse number="2">Навред се ширят проклятие и измама, убийство, кражба, прелюбодейство и кръвопролитие след кръвопролитие.</verse>
				<verse number="3">Затова ще се опечали тази земя и ще загинат всички, които живеят на нея, заедно с полските зверове и небесните птици; дори и морските риби ще изчезнат.</verse>
				<verse number="4">Никой няма да отправя обвинения, нито ще порицава другия. Твоят народ е като онези, които се жалват срещу свещенството.</verse>
				<verse number="5">Посред бял ден ти ще се препънеш; и пророкът като тебе ще падне нощем, и Аз ще погубя града — твоята майка.</verse>
				<verse number="6">Моят народ ще бъде изтребен, защото няма никакво знание за Бога. Понеже ти отхвърли това знание, и Аз ще те отхвърля да не свещенодействаш пред Мене. Понеже ти забрави закона на своя Бог и Аз ще забравя децата ти.</verse>
				<verse number="7">Колкото повече те се умножават, толкова повече съгрешават против Мене; ще превърна славата им в безчестие.</verse>
				<verse number="8">Свещениците живеят от греховете на Моя народ и душата им се стреми към неговото нечестие.</verse>
				<verse number="9">Свещеникът стана такъв, какъвто е и народът. Затова Аз ще го накажа за начина му на живот и ще му въздам според делата му.</verse>
				<verse number="10">Ще ядат — и няма да се наситят; ще блудстват — и няма да се размножат, защото напуснаха Господа,</verse>
				<verse number="11">за да се предадат на разпътство. Вино и напитки завладяха разума им.</verse>
				<verse number="12">Моят народ пита божеството си, направено от дърво, и от жезъла му очаква отговор; защото духът на блудството ги е въвел в заблуда и те вероломно отстъпиха от своя Бог.</verse>
				<verse number="13">По високите планински места те принасят жертви и кадят по хълмовете под дъбовете, тополите и терпентиновите дървта, защото сянката им е приятна. Затова дъщерите ви са блудници и снахите ви — прелюбодейки.</verse>
				<verse number="14">Аз няма да наказвам дъщерите ви, когато блудстват, и снахите ви, когато прелюбодействат, защото самите вие — свещениците, сте на страната на блудниците и принасяте жертви с прелюбодейки. Така невежият народ погива.</verse>
				<verse number="15">Ако ти, Израилю, блудстваш, поне Юдея да не грешеше и да не бяхте ходили в Галгал, и да не възлизахте в Бет-Авен и да не се кълняхте: „Жив е Господ!“</verse>
				<verse number="16">Израил е упорит като упорита телица. Може ли сега Господ да ги пасе като агнета на широка поляна?</verse>
				<verse number="17">Ефрем е в съюз с идолите, оставете го!</verse>
				<verse number="18">Нещо мерзко е пиянството им, съвсем са се предали на блудство и срамна любов — позор за покровителите им.</verse>
				<verse number="19">Тях вятърът ще грабне с крилете си и те ще се засрамят от олтарите си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Изслушайте това, свещеници, внимавайте вие от Израилевия дом, вслушайте се вие от царския дворец — против вас има присъда. Вие бяхте станали примка за Масифа и мрежа, простряна на Тавор.</verse>
				<verse number="2">Те потънаха дълбоко в разпътство, но Аз ще накажа всички тях.</verse>
				<verse number="3">Аз познавам добре Ефрем и Израил не може да се укрие от Мене; защото ти блудства, Ефреме, и Израил се оскверни.</verse>
				<verse number="4">Делата им пречат да се върнат към своя Бог, защото духът на блудството е вътре у тях, тъй че те не познаха Господа.</verse>
				<verse number="5">Гордостта на Израил говори срещу самия него. И Израил, и Ефрем ще паднат поради нечестието си; заедно с тях ще падне и Юдея.</verse>
				<verse number="6">Те ще тръгнат да търсят Господа със своите овце и волове, но няма да го намерят: Той се оттегли от тях.</verse>
				<verse number="7">Те нарушиха верността си към Господа, защото родиха деца от чужденки. Сега по новолуние те и имотите им ще бъдат погълнати.</verse>
				<verse number="8">Затръбете с овнешки рог в Гива, с тръба в Рама, обявете тревога в Бет-Авен, стреснете Вениамин!</verse>
				<verse number="9">Ефрем ще стане пустиня в деня на наказанието. Аз възвестих между Израилевите племена това, което предстои.</verse>
				<verse number="10">Вождовете на Юдея постъпват като онези, които преместват межди. Ще излея Своя гняв като вода върху тях.</verse>
				<verse number="11">Ефрем е угнетен, правото е потъпкано, защото самоволно следва суетните идоли.</verse>
				<verse number="12">Аз съм като молец за Ефрем и като костояд за дома на Юдея.</verse>
				<verse number="13">Когато Ефрем видя болестта си и Юдея — раната си, Ефрем отиде при Асур и изпрати пратеници при великия цар. Но той няма да може да ви изцери, нито да излекува раната ви.</verse>
				<verse number="14">Защото Аз съм като лъв за Ефрем и като лъвче за дома на Юдея, Аз, самият Аз ще разкъсам и ще си отида, ще отнеса и никой няма да бъде спасен.</verse>
				<verse number="15">Ще си отида, ще се върна на Своето място, докато те не се покаят и не Ме потърсят, докато не прибегнат към Мене в бедата си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Елате, да се върнем при Господа! Защото Той ни нарани и Той ще ни изцери, порази ни и ще превърже раните ни.</verse>
				<verse number="2">След два дена Господ ще ни оживи, на третия ден отново ще ни въздигне и ние ще живеем пред Него.</verse>
				<verse number="3">Нека се стремим към познание на Господа. Неговата поява е като утринна зора и Той ще дойде при нас като дъжд; като пролетен дъжд ще напои земята.</verse>
				<verse number="4">Какво да ти сторя, Ефреме? Какво да ти сторя, Юдо? Вашето милосърдие е като утринна мъгла и като роса, която бързо отминава.</verse>
				<verse number="5">Затова Аз ги поразявах чрез пророците, бичувах ги с възвестените от Мене слова и съдът Ми е като светлина.</verse>
				<verse number="6">Защото Аз искам милосърдие, а не жертва; повече познание за Бога, отколкото всеизгаряния.</verse>
				<verse number="7">И те при Адам нарушиха завета и тогава измениха на верността си към Мене.</verse>
				<verse number="8">Галаад е град на злодейци, опозорен с кръв.</verse>
				<verse number="9">Както разбойници причакват човек, така сбирщина свещеници убиват отиващите към Сихем и вършат безчестие.</verse>
				<verse number="10">Аз видях ужас в дома на Израил, там Ефрем блудства, Израил се оскверни.</verse>
				<verse number="11">И за тебе, Юдо, Аз определих жътва, когато върна от плен Своя народ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Когато лекувах Израил, тогава се разкриха вината на Ефрем и злодейството на Самария, защото те си служат с измама. Ето крадци се вмъкват и разбойници грабят по улиците.</verse>
				<verse number="2">Те не размишляват в сърцето си, че Аз помня цялото им беззаконие. А сега ги притиснаха собствените им дела, които са пред Мене.</verse>
				<verse number="3">Със злодейството си доставят веселие на царя, а с лъжите си — на князете.</verse>
				<verse number="4">Те всички горят от прелюбодейство като пещ, опалена от хлебаря, който щом замеси тестото, престава да я подклажда, докато то втаса.</verse>
				<verse number="5">Празничен е денят на нашия цар! Князете се разпалиха до боледуване от вино, а той протяга ръка към тези, които кощунстват.</verse>
				<verse number="6">Защото с коварството си те правят сърцето си на пещ; гневът им спи цяла нощ, а сутрин гори като пламтящ огън.</verse>
				<verse number="7">Те всички са разпалени като пещ и поглъщат съдиите си; всички техни царе падат и никой не Ме призовава.</verse>
				<verse number="8">Ефрем се смеси между народите, Ефрем стана като необърната пита.</verse>
				<verse number="9">Чуждите поглъщаха силата му и той не забеляза, косите му посивяха, а той не разбира.</verse>
				<verse number="10">И гордостта на Израил свидетелства против него — и при това те не се обърнаха към Господа, своя Бог, и не Го потърсиха.</verse>
				<verse number="11">И Ефрем стана неразумен като глупав гълъб, призовават Египет, а отиват в Асирия.</verse>
				<verse number="12">Аз ще метна върху тях мрежата Си, докато отидат, като небесни птици ще ги уловя, ще ги накажа поради нечестието им.</verse>
				<verse number="13">Горко им за това, че отстъпиха от Мене, гибел за тях за това, че отпаднаха от Мене! Аз искам да ги спася, а те говорят лъжи против Мене.</verse>
				<verse number="14">И не Ме призоваваха в сърцето си, когато стенеха в леглата си. Събират се да молят за жито и вино, но се обявяват против Мене</verse>
				<verse number="15">Аз обучавах и укрепвах мишците им, а те замисляха зло против мене.</verse>
				<verse number="16">Те се обръщат, но не към Всевишния, приличат на неверен лък; техните велможи ще паднат от меч поради наглия им език. Това ще бъде позор за тях в египетската земя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">Постави тръбата на устата си като страж на дома Господен, защото те нарушиха завета Ми и престъпиха Закона Ми.</verse>
				<verse number="2">Ще викат към Мене: „Боже мой, ние, израилтяните, Те познаваме.“</verse>
				<verse number="3">Израил пренебрегна доброто, затова враг ще го преследва.</verse>
				<verse number="4">Поставяха си царе без Моето участие; определяха си князе, но без Аз да зная. Направиха си кумири от среброто и златото, поради което ще бъдат изтребени.</verse>
				<verse number="5">Твоят телец те остави, Самарио! Разпали се гневът Ми против тях! Докога ще бъдат неспособни да се очистят?</verse>
				<verse number="6">Защото телецът е дело на Израил. Изкусен майстор го е направил; и не е бог, понеже самарийският телец ще стане на късове.</verse>
				<verse number="7">Понеже те сееха вятър, ще пожънат буря, житото му няма да узрее, зърното няма да даде брашно, ако пък даде, чужденци ще го погълнат.</verse>
				<verse number="8">Израил е погълнат, сега той е като негоден съсъд между народите.</verse>
				<verse number="9">Те отидоха при асирийците като див осел, който скита самотен; Ефрем раздава подаръците на любовта.</verse>
				<verse number="10">И въпреки че раздаваха дарове на народите, Аз скоро ще ги събера и те ще почнат да намаляват поради бремето на царя на князете.</verse>
				<verse number="11">Понеже Ефрем издигна много жертвеници, за да греши, тези жертвеници му послужиха като повод за грях.</verse>
				<verse number="12">Написах му толкова много закони, но той ги сметна за нещо чуждо.</verse>
				<verse number="13">В жертвените си приноси към Мене те принасят месо и го ядат; на Господа това е неугодно! Сега Той ще си спомни тяхната вина и ще ги накаже за греховете им: те ще се върнат в Египет.</verse>
				<verse number="14">Израил забрави Твореца си и изгради дворци, и Юдея построи много крепости. Но Аз ще пратя огън върху градовете му, за да погълне дворците му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Не се радвай, Израилю, не тържествувай като народите, защото ти изневери на своя Бог: обичаш прелюбодейни дарове по всички хармани.</verse>
				<verse number="2">Харманът и линът няма да ги хранят и гроздовият сок ще ги мами.</verse>
				<verse number="3">Няма да живеят на земята на Господа, а Ефрем ще се върне в Египет и ще ядат нечисти ястия в Асирия.</verse>
				<verse number="4">Няма да принасят всеизгаряния от вино на Господа, нито жертвите им ще Му бъдат угодни. Техният хляб ще бъде за тях като хляб за жалеещи, от който всички, които ядат, ще се осквернят, защото техният хляб е за прехраната им, а в дома Господен той няма да влезе.</verse>
				<verse number="5">Какво ще правите в празничен ден и в тържествения ден на Господа?</verse>
				<verse number="6">Защото, ето макар да избягаха от опустошението, Египет ще ги събере, Мемфис ще ги погребе, плевели ще обгърнат сребърните им скъпоценности и бодили ще има в шатрите им.</verse>
				<verse number="7">Настанаха дните на наказанието, дойдоха дните за въздаянието. Нека Израил разбере дали пророкът е бил глупав, дали вдъхновеният мъж е бил безумен, когато са говорели за многото ти беззакония и голямата враждебност!</verse>
				<verse number="8">Ефрем е коварен към моя Бог, предсказателят е като мрежа на птицелов по всичките му пътища. Омраза има в дома на неговия Бог.</verse>
				<verse number="9">Те паднаха дълбоко, развратиха се, както в дните на Гива; Господ ще си спомни за тяхната вина, ще ги накаже за греховете им.</verse>
				<verse number="10">Както се намира грозде в пустиня, така Аз намерих Израил. Аз видях бащите ви като пръв плод на смокиня в началото на зрелостта ѝ. Но те отидоха при Ваал-Фегор и се поклониха на срамния Бог, и сами станаха гнусни като идолите, които бяха обикнали.</verse>
				<verse number="11">Като птица ще отлети славата от Ефрем: няма да има нито раждане, нито бременност, нито зачеване.</verse>
				<verse number="12">Макар и да отхраниха децата си, ще ги направя бездетни, защото горко им, когато се оттегля от тях!</verse>
				<verse number="13">Ефрем, както Аз го видях, беше като Тир, насаден на прекрасна местност, но Ефрем ще изведе децата си при убиеца.</verse>
				<verse number="14">Дай им, Господи, каквото искаш да им дадеш. Дай им неплодна утроба и пресъхнали гърди.</verse>
				<verse number="15">Цялото им нечестие е в Галгал; там Аз ги възненавидях заради лошите им дела. Ще ги прогоня от Своя дом, няма вече да ги обичам; всичките им вождове са размирници.</verse>
				<verse number="16">Ефрем е поразен; коренът им изсъхна — няма да принасят плод. Ако пък родят, Аз ще умъртвя любимия плод на утробата им.</verse>
				<verse number="17">Моят Бог ще ги отхвърли. Понеже те не Го послушаха, ще бъдат скитници между народите.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Израил е богато разклонена лоза и дава обилно плод. Колкото повече са плодовете му, толкова повече умножава жертвениците си, и колкото по-добра е земята му, толкова повече украсява кумирите си.</verse>
				<verse number="2">Сърцето им е лукаво, затова и ще бъдат осъдени. Господ ще разруши техните жертвеници, ще разбие стълбовете на кумирите им.</verse>
				<verse number="3">Сега те казват: „Ние нямаме цар, понеже не се бояхме от Господа! А царят какво ли ще ни стори?“</verse>
				<verse number="4">Говорят само думи, кълнат се лъжливо, когато сключват съюз. Затова съдът ще дойде над тях, както избуяват отровни плевели в нивите.</verse>
				<verse number="5">Жителите на Самария почитат телеца на Бет-Авен. Народът му ще тъгува за него и жреците му, които се радваха заради него, ще плачат за славата му, защото тя ще му бъде отнета.</verse>
				<verse number="6">И самият той ще бъде отнесен в Асирия в дар на великия цар. Ефрем ще пожъне позор и Израил ще се посрами от своя заговор.</verse>
				<verse number="7">Ще изчезне царят на Самария като пяна върху водна повърхност.</verse>
				<verse number="8">Ще бъдат унищожени оброчищата на Авен — грехът на Израил; тръни и бодили ще израснат върху жертвениците им. Те ще кажат на планините: „Покрийте ни“, и на хълмовете: „Паднете върху нас!“</verse>
				<verse number="9">От дните на Гива ти си грешил, Израилю; там те застанаха. Войната в Гива против нечестивците не ги постигна.</verse>
				<verse number="10">Дойдох, за да ги накажа. Народите ще се съберат против тях, когато бъдат наказани за двойното им престъпление.</verse>
				<verse number="11">Ефрем е опитна телица, обучена и свикнала да вършее. Аз сам ще поставя хомота на красивата му шия, ще укротя Ефрем за езда, Юдея ще оре, Яков ще бранува за него.</verse>
				<verse number="12">Сейте с дела на справедливост и ще пожънете милосърдие; разоравайте изоставената земя, защото е време да потърсите Господа, та когато Той дойде, да ви ороси със справедливост.</verse>
				<verse number="13">Отглеждахте нечестие — жънете беззаконие, ядете плода на лъжата, защото ти се надяваше на своята мощ, на многото си бойци.</verse>
				<verse number="14">Боен вик ще се разнесе срещу твоя народ и всички твои крепости ще бъдат разрушени, както Салман разруши Бет-Арбел в деня на сражението, тогава майката беше поразена върху децата си.</verse>
				<verse number="15">Ето какво ще ви стори Ветил заради крайното ви нечестие. При зазоряване царят на Израил ще изчезне завинаги.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Когато Израил беше млад, Аз го възлюбих и от Египет извиках Сина Си.</verse>
				<verse number="2">Викаха ги пророците, а те отбягваха от тях, принасяха жертва на вааловци и кадяха на истукани.</verse>
				<verse number="3">Аз сам учих Ефрем да ходи, водих ги за ръцете им, а те не разбраха, че ги лекувам.</verse>
				<verse number="4">С човеколюбие, с връзките на любовта ги привличах, Аз бях за тях Този, Който сваля хомота от челюстите им и кротко им предлага храна.</verse>
				<verse number="5">Той няма да се върне в Египет, но Асур ще му бъде цар, защото Ефрем пожела да се обърне към Мене.</verse>
				<verse number="6">И меч ще връхлети върху градовете му, ще унищожи техните защитници и ще ги погълне заради техните замисли.</verse>
				<verse number="7">Народът Ми упорства в отстъпничеството си от Мене и въпреки че го призовават към Всевишния, той не се извисява единодушно.</verse>
				<verse number="8">Как да постъпя с тебе, Ефреме? Как да те изоставя, Израилю? Как да постъпя с тебе като с Адма? Как да се отнеса с тебе като със Севоим? Смекчи се у Мене сърцето Ми, разпали се състраданието Ми.</verse>
				<verse number="9">Няма да постъпя според силата на гнева Си, няма вече да изтребвам Ефрем, защото Аз съм Бог, а не човек, Светият у тебе, и няма да разпалвам гнева Си.</verse>
				<verse number="10">Те ще тръгнат след Господа. Той ще извиси гласа Си като лъв, ще извиси гласа Си и синовете от морето ще побързат към Него.</verse>
				<verse number="11">Като птици и като гълъби ще полетят от Египет и от Асирийската земя, ще ги поселя в домовете им, гласи словото на Господа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Ефрем Ме е обкръжил с лицемерие и домът Израилев — с измама, но Юдея още общува с Бога и е вярна към Всесветия.</verse>
				<verse number="2">Ефрем пасе вятъра и тича след източния вятър, всеки ден умножава лъжата и насилието, сключва съюз с Асур и изпраща маслиново масло в Египет.</verse>
				<verse number="3">Но Господ ще встъпи в съд с Юдея и ще накаже Яков за живота му, и ще му въздаде според делата му.</verse>
				<verse number="4">Той държеше петата на брат си още в майчина утроба, а като възмъжа, се бори с Бога.</verse>
				<verse number="5">Той се бори с ангел — и победи; но плака и го моли за милост; във Ветил той ни намери и там говори с нас.</verse>
				<verse number="6">А Господ е Бог на силите, наричат Го Господ Вседържител.</verse>
				<verse number="7">И така, обърни се и ти към своя Бог; води се по милосърдието и правосъдието и всякога се надявай на своя Бог.</verse>
				<verse number="8">Ханаански търговец с неточни везни в ръка обича да мами.</verse>
				<verse number="9">А Ефрем казва: „Ето аз забогатях, придобих имущество, но във всичките ми трудове няма да намерят нищо незаконно, в което да съм съгрешил.“</verse>
				<verse number="10">Пък Аз, Господ, Който съм твоят Бог още от египетската земя, пак ще те заселя в сенници, както в дните на празничното събиране.</verse>
				<verse number="11">Аз говорих на пророците, Аз съм Този, Който умножавах виденията и чрез пророците употребявах сравнения.</verse>
				<verse number="12">В Галаад има беззаконие, те станаха суетни; в Галгал принасяха в жертва телета и жертвениците им стояха като камъни, натрупани по браздите на нивите.</verse>
				<verse number="13">Яков избяга на полето на Арам и работи в Израил за придобиване на жена, и за жена беше пастир на стада.</verse>
				<verse number="14">Чрез пророк Господ изведе Израил от Египет и чрез пророк се грижеше за него.</verse>
				<verse number="15">Ефрем силно разгневи Господа и затова неговият Господ ще остави да падне върху му пролятата от него кръв, и поруганието ще се обърне върху самия него.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Когато Ефрем поучаваше, всички трепереха. Той се издигна в Израил, но се провини чрез Ваал и загина.</verse>
				<verse number="2">И сега продължават да грешат: направиха си излети истукани от среброто си, такива, каквито те разбираха кумирите, изцяло работа на художници. Те казват: „На тях трябва да принасяте жертва“, и целуват телета.</verse>
				<verse number="3">Поради това те ще бъдат като утринна мъгла, като роса, която рано изчезва, като мекина, която вятърът отвява от хармана, като дим от решетка.</verse>
				<verse number="4">Но Аз съм Господ, Бог твой от времето в египетската земя, и ти не трябва да познаваш друг бог освен Мене, защото няма спасител освен Мене.</verse>
				<verse number="5">Аз се грижих за тебе в пустинята, в земята на жаждата.</verse>
				<verse number="6">Когато пасяха добитък, тогава се насищаха; а когато се насищаха, възгордяваше се сърцето им и поради това Ме забравяха.</verse>
				<verse number="7">И Аз ще бъда за тях като лъв, като пантера ще дебна по пътя.</verse>
				<verse number="8">Ще нападам върху тях като мечка, на която малките са откраднати. Ще раздирам гърдите им и сърцата им. Кучета ще ги изяждат там, полски зверове ще ги разкъсват.</verse>
				<verse number="9">Ти погуби себе си, Израилю, кой ще ти помогне освен Мене?</verse>
				<verse number="10">Къде е царят ти сега, който може да те спаси — тебе и всички твои градове! Къде са твоите вождове, за които казваше: „Дай ни цар и началници“?</verse>
				<verse number="11">Аз ти дадох цар в гнева Си и в яростта Си го премахнах.</verse>
				<verse number="12">Престъплението на Ефрем е заключено, грехът му е скрит.</verse>
				<verse number="13">Ще го постигнат мъки като при раждаща; той е неразбрано дете. Когато времето му дойде, той няма да излезе от майчината утроба.</verse>
				<verse number="14">Ще ги избавя от властта на ада, ще ги освободя от смъртта. Къде ти е, смърт, жилото? Къде ти е, аде, победата? Състраданието е скрито за Моите очи.</verse>
				<verse number="15">Макар Ефрем да е плодовит между братята си, източен вятър ще дойде, диханието на Господа ще възлезе от пустинята. Тогава кладенецът му ще пресъхне, изворът му ще пресекне. Врагът ще ограби съкровищницата му с всички драгоценни съдове.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Самария ще погине поради наказанието си, защото въстана срещу своя Бог: нейните жители ще паднат от меч, децата им ще бъдат унищожени и бременните им — разсечени.</verse>
				<verse number="2">Върни се, Израилю, при Господа, своя Бог, защото ти пропадна заради нечестието си.</verse>
				<verse number="3">Запасете се с добри дела и се върнете при Господа. Кажете Му: „Прости всяко беззаконие, приеми добрите ни дела и ние ще принесем в жертва плода от устните си.</verse>
				<verse number="4">Асур няма вече да ни спасява, няма да яздим на бойни коне и няма вече да наричаме наш бог изделието на нашите ръце. Само у Тебе сирак ще намери милосърдие.“</verse>
				<verse number="5">Ще ги излекувам от отстъплението, силно ще ги обикна, защото гневът Ми към Израил стихна.</verse>
				<verse number="6">Аз ще бъда като роса за Израил; той ще цъфне като лилия и ще разпростре корените си като ливан.</verse>
				<verse number="7">Клоните му ще се обогатят, великолепният му вид ще бъде като на маслиново дърво, а благоуханието му — като от ливан.</verse>
				<verse number="8">Ще се върнат, за да обитават под сянката му, ще произвеждат жито, ще преуспяват като лоза, чието вино е прочуто като вино от Ливан.</verse>
				<verse number="9">Какво общо има Ефрем с идолите? Аз ще го чуя и милостиво ще погледна към него; Аз ще бъда като зелен кипарис: плодовете ти ще ти бъдат от Мене.</verse>
				<verse number="10">Който е мъдър, ще разбере всичко това! Който е разумен, ще познае това, защото прави са пътищата Господни и праведниците ходят по тях, а грешниците ще пропаднат по тях.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="29">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Слово на Господа, което беше отправено към Йоил, син на Ватуил:</verse>
				<verse number="2">„Изслушайте това, старци, и внимавайте, всички земни жители: такова нещо ставало ли е във ваши дни или в дните на предците ви?</verse>
				<verse number="3">Разказвайте за него на децата си; а децата ви да разказват на своите деца, а техните деца — на следващото поколение:</verse>
				<verse number="4">Скакалци изпоядоха недоизяденото от гъсеници, червеи и бръмбари.</verse>
				<verse number="5">Изтрезнейте, пияници, плачете всички, които се опивате с вино, и ридайте за новото вино, което се отнема от устата ви!</verse>
				<verse number="6">Защото срещу Моята земя потегли за битка силен и безброен народ; зъбите му — лъвски зъби, а челюстите му — като на лъвица.</verse>
				<verse number="7">Той опустоши Моята лоза и пречупи смокинята Ми, обели я до голо и я захвърли; клоните ѝ станаха бели.</verse>
				<verse number="8">Плачи, както млада жена, препасана с вретище, плаче за младия си съпруг!</verse>
				<verse number="9">Престанаха да се принасят мирни жертви и възлияния в дома на Господа; плачат свещениците, служителите Господни.</verse>
				<verse number="10">Опустошено е полето, тъгуват нивята, защото житото е поразено. Изчезна новото вино, свърши маслиновото масло.</verse>
				<verse number="11">Земеделците са в отчаяние, лозарите ридаят за пшеницата и ечемика, защото цялата жътва по нивите е пропаднала.</verse>
				<verse number="12">Лозата изсъхна, смокинята повехна; нарът, палмата и ябълката — всички дървета в полето изсъхнаха; затова и радостта сред хората изчезна.</verse>
				<verse number="13">Облечете се с вретище и плачете, свещеници! Ридайте, служители на олтара! Влезте и прекарайте нощта във вретища вие, служители на моя Бог! Защото няма вече мирни жертви, нито всеизгаряния в дома на вашия Бог.</verse>
				<verse number="14">Определете свещен пост, подгответе богослужение, призовете старците и всички жители на тази страна в дома на Господа, вашия Бог — и отправете молитви към Господа.</verse>
				<verse number="15">О, какъв ден! Ето денят Господен приближи: той ще дойде като гибел от Вседържителя.</verse>
				<verse number="16">Нали пред нашите очи отнеха храната, веселието и радостта от дома на нашия Бог?</verse>
				<verse number="17">Посевът изгни под буците, житниците запустяха, хамбарите са порутени, защото няма вече жито.</verse>
				<verse number="18">Как стене добитъкът, мучат говедата, защото няма паша за тях; мъчат се и стадата дребен добитък.</verse>
				<verse number="19">Призовавам Тебе, Господи, защото огън запали степните пасища, пожар изгори всички дървета в полето.</verse>
				<verse number="20">Даже и дивите животни се надяват на Тебе, защото водните потоци пресъхнаха и огънят запали пасищата в степта.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Затръбете в Сион и бийте тревога на святата Ми планина; нека се разтреперят всички жители на земята, защото настъпва денят Господен и вече е близо —</verse>
				<verse number="2">ден на тъма и мрак, ден облачен и мъглив. Като утринна зора е плъзнал по планините многоброен и могъщ народ, какъвто не е имало от векове, нито ще има в следващите поколения.</verse>
				<verse number="3">Пред него огън изгаря, а зад него пожар лумва. Пред него земята е като Едемската градина, а зад него ще бъде опустошена степ и никой няма да бъде пощаден от него.</verse>
				<verse number="4">Изглеждат като коне и скачат като ездачи.</verse>
				<verse number="5">Те скачат по планинските върхове с грохот като от колесници, като пращене на пожар, който изгаря слама, като силна войска, строена за битка.</verse>
				<verse number="6">Щом се появят, народите ще се ужасят; лицата на всички ще побледнеят.</verse>
				<verse number="7">Те атакуват като юнаци и като храбри воини щурмуват крепостните стени, и всеки върви по своя път, без да се отбива от него.</verse>
				<verse number="8">Не се блъскат един в друг, всеки върви по пътя си, натъкват се на копия, но не спират вървежа си.</verse>
				<verse number="9">Атакуват града, щурмуват крепостните стени, катерят се по къщите, влизат през прозорците като крадци.</verse>
				<verse number="10">Земята ще се разтърси пред тях, небето ще се разклати, слънцето и луната ще потъмнеят и звездите ще загубят блясъка си.</verse>
				<verse number="11">Тогава Господ ще прогърми с гласа Си пред Своето войнство, защото то е твърде многобройно и мощно при изпълнението на словото Му. Велик е денят Господен и твърде страшен — кой може да го понесе?“</verse>
				<verse number="12">Но тъкмо днес още е в сила словото на Господа: „Обърнете се към Мене от цялото си сърце с пост, плач и ридание!“</verse>
				<verse number="13">Терзайте сърцата си, а не разкъсвайте дрехите си! Да, обърнете се към Него, Господа, вашия Бог. Защото Той е благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, и съжалява за бедствието.</verse>
				<verse number="14">Може би Той ще прояви милост към вас и ще дари ново благословение. Тогава отново ще принасяте мирни жертви и всеизгаряния на Него, Господа, вашия Бог.</verse>
				<verse number="15">Затръбете в Сион, определете свещен пост и подгответе богослужение.</verse>
				<verse number="16">Съберете народа, осветете богослужебното събрание, призовете старците, съберете децата и кърмачетата. Младоженецът да излезе от дома си и невестата — от стаята си.</verse>
				<verse number="17">Нека свещениците, служителите Господни, да плачат между притвора и жертвеника и да мълвят: „Господи, прояви милост към народа Си, не предавай наследството Си на ругание, така че езичниците да не се подиграват с него! Защо да се говори между народите: „Къде е техният Бог?“</verse>
				<verse number="18">Тогава Господ ще пожелае отново земята Си и ще се смили над народа Си.</verse>
				<verse number="19">Господ ще отговори на Своя народ с думите: „Ето Аз ще ви дарявам хляб, вино и маслиново масло и ще се насищате с тях, и няма повече да ви предам на поругание пред езичниците.</verse>
				<verse number="20">Ще изгоня от вас врага, дошъл от север, и ще го изтласкам в безводна и пуста земя: челното му пълчище — в източното море, а задното — в западното море. Тогава от него ще се понесе зловоние и ще се надигне смрад, понеже той извърши много злини.</verse>
				<verse number="21">Не се бой, ти, земьо: радвай се и се весели, защото Господ извърши велики дела.</verse>
				<verse number="22">Не се бойте, диви животни, защото пасищата в степите ще се покрият с трева, дървото ще даде своя плод, смокинята ще даде смокини и лозата ще се отрупа с грозде.</verse>
				<verse number="23">И вие, наследници на Сион, радвайте се и се веселете в Господа, вашия Бог; защото Той справедливо ще ви даде храна и както преди ще ви праща дъжд, дъжд есенен и пролетен.</verse>
				<verse number="24">И местата за вършеене ще се напълнят с жито и линовете ще се препълнят с гроздов сок и маслиново масло.</verse>
				<verse number="25">И ще ви възнаградя за всичко през онези години, което изпоядоха скакалци, червеи, бръмбари и гъсеници — голямата Ми войска, която изпратих срещу вас.</verse>
				<verse number="26">Ще ядете изобилно и ще се насищате, и ще прославяте името на Господа, вашия Бог, Който по чудодеен начин постъпи с вас, и Моят народ няма да се посрами за вечни времена.</verse>
				<verse number="27">И ще разберете, че Аз съм посред Израил и Аз съм Господ, ваш Бог, и няма друг, и Моят народ няма да се посрами за вечни времена“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">„И ето след това ще излея от Своя Дух върху всички хора. Вашите синове и дъщери ще станат пророци; старци и младежи ще имат пророчески видения.</verse>
				<verse number="2">Ще излея от Своя Дух също и върху роби и робини в онези дни.</verse>
				<verse number="3">И ще покажа чудеса на небето и на земята: кръв, огън и стълбове от дим.</verse>
				<verse number="4">Слънцето ще се превърне в мрак и луната — в кръв, преди да настъпи денят Господен, велик и славен.</verse>
				<verse number="5">Тогава ще се спаси всеки, който призове името на Господа, защото, както е казал Господ, спасение ще има на планината Сион и в Йерусалим, както и за останалите, които Господ ще призове.“</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="30">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Думи на Амос, един от пастирите на Текоа, които той получи във видение за Израил, когато управляваше юдейският цар Озия и в дните на израилския цар Йеровоам, син на Йоас, две години преди земетресението:</verse>
				<verse number="2">„Господ ще зареве от Сион и гласът Му ще се издигне от Йерусалим; ще увехнат пасбищата, използвани от пастирите, а върхът на Кармил ще изсъхне.“</verse>
				<verse number="3">Така казва Господ: „Заради три, заради четири престъпления на Дамаск няма да отменя наказанието му, защото вършея Галаад с железни дикани.</verse>
				<verse number="4">Но ще изпратя огън в дома на Азаил, за да погълне той дворците на Венадад.</verse>
				<verse number="5">Аз ще разбия резетата на Дамаск, ще унищожа жителите на долината Авен и онзи, който държи скиптъра в дома на Еден, а арамейският народ ще потегли в плен към Кир.“</verse>
				<verse number="6">Така казва Господ: „Заради три, заради четири престъпления на Газа няма да отменя наказанието ѝ, защото жителите ѝ отвлякоха в плен цели селища, за да ги предадат на Едом.</verse>
				<verse number="7">Но ще изпратя огън срещу стените на Газа и той ще погълне дворците ѝ.</verse>
				<verse number="8">Ще избия жителите на Азот, а от Аскалон този, който държи меча. Тогава ще простра ръката си срещу Екрон и ще загине остатъкът от филистимците.“</verse>
				<verse number="9">Така казва Господ: „Заради три, заради четири престъпления на Тир няма да отменя наказанието му, защото жителите му предадоха цели селища в плен на Едом и не си спомниха за братския съюз.</verse>
				<verse number="10">Но ще изпратя огън срещу стените на Тир и той ще погълне дворците му.“</verse>
				<verse number="11">Така казва Господ: „Заради три, заради четири престъпления на Едом няма да отменя наказанието му, защото преследваше брат си с меч и потъпка родството си. Неговата ярост постоянно го разкъсваше и гневът му не го изоставяше.</verse>
				<verse number="12">Но ще изпратя огън върху Теман и той ще погълне дворците на Восор.“</verse>
				<verse number="13">Така казва Господ: „Заради три, заради четири престъпления на амонците няма да отменя наказанието им, защото разпаряха бременни жени в Галаад, за да разширят територията си.</verse>
				<verse number="14">Но ще запаля огън в стените на Рава и той ще погълне дворците ѝ под бойния вик в деня на битката и сред вихъра в деня на бурята.</verse>
				<verse number="15">А царят им, заедно с него и князете му, ще отидат в плен.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Така казва Господ: „Заради три, заради четири престъпления на Моав няма да отменя наказанието му, защото той изгори костите на едомския цар и ги превърна в пепел.</verse>
				<verse number="2">Ще изпратя огън върху Моав и той ще погълне дворците на Кариот. Моав ще загине сред шума на битката, при бойния вик и сигнала на рога.</verse>
				<verse number="3">И ще отделя от него съдия и ще избия заедно с него всичките му служители“.</verse>
				<verse number="4">Така казва Господ: „Заради три, заради четири престъпления на Юдея няма да отменя наказанието ѝ, защото потомците му отхвърлиха закона на Господа и не спазваха наредбите Му, а се заблудиха от идолите, след които ходиха бащите им.</verse>
				<verse number="5">Ще изпратя огън върху Юдея и той ще погълне дворците на Йерусалим.“</verse>
				<verse number="6">Така казва Господ: „Заради три, заради четири престъпления на Израил няма да отменя наказанието му, защото жителите му продават невинния за пари, а бедния — за чифт обувки.</verse>
				<verse number="7">Те тъпчат главите на сиромасите, както тъпчат земната прах, и отнемат правото на слабите. Син и баща ходят при една жена и оскверняват името Ми.</verse>
				<verse number="8">Лежат до всякакви жертвеници върху дрехи, взети в залог, и в дома на своя бог пият вино, купено с несправедливо събрани пари.</verse>
				<verse number="9">Аз унижих пред тях аморейците, които бяха едри като кедри и силни като дъбове. Унищожих плодовете им горе и корените им долу.</verse>
				<verse number="10">Аз ви изведох от египетската земя и ви водих в пустинята четиридесет години, за да наследите аморейската земя.</verse>
				<verse number="11">Издигнах от синовете ви пророци и от юношите ви — назореи. Не е ли така, израилтяни?</verse>
				<verse number="12">Но вие принудихте назореите да пият вино, а на пророците забранявахте да пророкуват.</verse>
				<verse number="13">И ето аз ще ви разклатя, както се заклаща кола, пълна със снопи.</verse>
				<verse number="14">Бързоходецът ще загуби бързината си и якият — силата си, а юнакът няма да спаси живота си.</verse>
				<verse number="15">Стрелецът няма да устои и бързият няма да избяга, а конникът няма да запази живота си;</verse>
				<verse number="16">и най-храбрият измежду героите ще избяга гол в този ден“ — казва Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Слушайте това слово, което Господ произнесе срещу вас, израилтяни, срещу целия род, който изведох от египетската земя:</verse>
				<verse number="2">„Само вас избрах от всички племена по света и ще ви търся равносметка за всеки грях.“</verse>
				<verse number="3">Вървят ли двама заедно, ако не са се срещнали преди това?</verse>
				<verse number="4">Реве ли лъв в гората, ако няма плячка; обажда ли се от скривалището си, ако преди това не е хванал нещо?</verse>
				<verse number="5">Пада ли птицата в примка на земята, ако няма в нея примамка; щраква ли капан, ако не се е хванало нещо в него?</verse>
				<verse number="6">Ако засвири рог в някой град, може ли хората да не се изплашат? Ако се случи беда в града, може ли Господ да не я е допуснал?</verse>
				<verse number="7">Тъй като Господ Бог не върши нищо, без да разкрие намеренията Си на Своите слуги, пророците.</verse>
				<verse number="8">Лъвът изрева — кой не се изплаши? Господ Бог каза — кой не би пророкувал?</verse>
				<verse number="9">Възвестете над палатите на Адод и Египет и кажете: „Съберете се по планините около Самария, за да видите безчинството и насилието в този град!“</verse>
				<verse number="10">„Те не знаят, как да постъпват правилно“ — казва Господ — „трупат в палатите си богатства, които са събрани с насилие и грабеж.“</verse>
				<verse number="11">Затова така говори Господ Бог: „Неприятел обикаля земята и ще отнеме силата ти, а дворците ти ще бъдат плячкосани.“</verse>
				<verse number="12">Така казва Господ: „Както овчар изтръгва от лъвска уста два крака или парче ухо, така да бъдат спасени израилтяните, които са в покрайнините на Самария и на легло в Дамаск.“</verse>
				<verse number="13">„Чуйте и свидетелствайте срещу Якововия дом“ — казва Господ, Бог Вседържител —</verse>
				<verse number="14">„защото в деня, когато наказвам Израил, ще накажа и жертвеника на Ветил. Роговете на жертвеника ще бъдат отсечени и ще паднат на земята.</verse>
				<verse number="15">Ще съборя зимния и летния дворец, къщите със слонова кост ще бъдат унищожени, а много домове ще бъдат съборени“ — казва Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Чуйте това слово, телици Васански, които сте по планините на Самария. Вие притеснявате сиромасите и потискате бедните, казвате на господарите си: „Дайте да пием!“</verse>
				<verse number="2">Господ Бог се закле в святостта Си, че идват дни, в които ще ви теглят с куки и хващат с въдици:</verse>
				<verse number="3">„Ще излизате през пукнатините на стените, всяка както може, и ще бъдете отведени на Хермон“ — казва Господ.</verse>
				<verse number="4">„Елате във Ветил и вършете грях, в Галгал умножете греховете си. Всеки ден принасяйте жертвата си, а десятъка си — на три дни.</verse>
				<verse number="5">Изгаряйте за благодарствена жертва квасен хляб и разгласявайте за доброволните си приноси, защото вие така обичате, синове на Израил“ — казва Господ.</verse>
				<verse number="6">„Аз пък ви изпратих глад по всички градове и не ви давах хляб, но пак не се обърнахте към Мене“ — казва Господ.</verse>
				<verse number="7">„Така също задържах дъжда, когато оставаха още три месеца до жътвата. Над един град давах дъжд, а над друг не, едно поле бе напоено, а друго не — и изсъхна.</verse>
				<verse number="8">Два-три града се стекоха в един, за да се напият с вода, но не можеха да се наситят. И тогава не се обърнахте към Мене“ — казва Господ.</verse>
				<verse number="9">„Поразих ви със суша и мана. Опустоших градините и лозята ви, а гъсеници изпоядоха смокиновите и маслиновите дървета. Но пак не се обърнахте към Мене“ — казва Господ.</verse>
				<verse number="10">„Изпратих ви мор, както в Египет, изклах юношите ви и техните коне, смрадта от становете ви стигаше до вашите ноздри и пак не се обърнахте към Мене“ — казва Господ.</verse>
				<verse number="11">„Донесох ви разорение като това в Содом и Гомора и вие станахте като главня, изтръгната от огън. И пак не се обърнахте към Мене“, казва Господ.</verse>
				<verse number="12">„Затова така ще постъпя с тебе, Израилю. И понеже така ще постъпя, приготви се да посрещнеш своя Бог, Израилю!</verse>
				<verse number="13">Защото ето Този, Който образува планините и създава вятъра, споделя с хората мислите си, сменя утринта с мрак и крачи по земните височини. Името Му е Господ, Бог Вседържител.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Чуй това слово, доме Израилев, тази погребална песен, която ще изпея за тебе:</verse>
				<verse number="2">„Падна и няма вече да стане Израилевата девица. Захвърлена е на земята и няма кой да я вдигне.“</verse>
				<verse number="3">Защото така казва Господ Бог: „Град, който е пращал на война хиляди, ще остане със сто, а този, изпращал сто — ще остане с десет.“</verse>
				<verse number="4">„Потърсете Ме и ще живеете“ — така казва Господ,</verse>
				<verse number="5">„не търсете Ветил и не ходете в Галгал, не заминавайте за Вирсавия, защото Галгал сигурно ще бъде пленен и Ветил ще изчезне.“</verse>
				<verse number="6">Потърсете Господа и ще живеете. Да не стане Той за Йосифовия дом като огън, който ще го погълне, и няма да има кой да изгаси Ветил.</verse>
				<verse number="7">Горко ви на вас, които превръщате правосъдието в пелин и хвърляте правдата на земята.</verse>
				<verse number="8">Той е творецът на Плеядите и Орион, Който прави от мрака светло утро и превръща деня в нощ, Който призовава морската вода да се излива по лицето на земята. Името Му е Господ.</verse>
				<verse number="9">Той внезапно унищожава силния и сипе разруха върху крепостта.</verse>
				<verse number="10">Те мразят този, който правдиво свидетелства при градските порти, и ненавиждат онзи, който казва истината.</verse>
				<verse number="11">Вземате лихва от сиромасите и облагате с данък реколтата им. Строите къщи от дялани камъни, но няма да живеете в тях, и садите добри лозя, но няма да пиете вино от тях,</verse>
				<verse number="12">защото знам колко много са вашите престъпления и колко големи са греховете ви. Вие потискате праведния, вземате подкупи и лишавате сиромасите от справедлив съд.</verse>
				<verse number="13">Затова в такъв час разумният мълчи, защото времето е трудно.</verse>
				<verse number="14">Търсете доброто, а не злото, за да живеете. Тогава Господ, Бог Вседържител, ще е с вас, както вие твърдите.</verse>
				<verse number="15">Мразете злото, обичайте доброто и раздавайте правосъдие при портите. Тогава може би Господ, Бог Вседържител, ще се смили за остатъка от Йосиф.</verse>
				<verse number="16">Затова така говори Господ, Бог Вседържител: „Ще ридаят по всички площади и по улиците ще се вайкат. Ще повикат слугата на земеделеца на погребение, а изкусни оплаквачки да ридаят.</verse>
				<verse number="17">Ще има плач по всички лозя, защото Аз ще мина посред тебе“ — казва Господ.</verse>
				<verse number="18">Жалко за онези, които желаят деня Господен. За какво ви е? Мрак е той, а не светлина.</verse>
				<verse number="19">Същото е, ако някой бяга от лъв и го срещне мечка, или като се прибере вкъщи и се облегне на стената, го ухапе змия.</verse>
				<verse number="20">Не е ли тогава денят Господен тъмнина, а не светлина, мрак без светъл лъч?</verse>
				<verse number="21">„Мразя и презирам празниците ви и не понасям мириса на жертвоприношенията на тържествените ви събрания.</verse>
				<verse number="22">Дори да Ми принасяте всеизгаряния и хлебни приноси, няма да ги приема. Няма да погледна примирителната жертва от угоено животно.</verse>
				<verse number="23">Махни от Мен шума на песните си, защото няма да слушам повече свиренето на арфата.</verse>
				<verse number="24">Нека правосъдието се лее като река, а правдата — като силен поток.</verse>
				<verse number="25">Принасяхте ли Ми кръвни и безкръвни жертви в пустинята през четиридесетте години, доме Израилев?</verse>
				<verse number="26">Носехте царете си Сикут и Киун, вашите идоли и техните звезди, които сами си бяхте направили,</verse>
				<verse number="27">затова Аз ще ви преселя в Дамаск“ — казва Господ. Бог Вседържител е името Му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Горко на безгрижните на Сион и на самонадеяните по върховете на Самария; на големците на първия между народите, при които идва домът Израилев.</verse>
				<verse number="2">Идете в Халне и вижте. А оттам минете в Хамат, големия град, и слезте в Гет Филистимски. Вие по-добри ли сте от тези царства? Вашата територия по-голяма ли е от тяхната?</verse>
				<verse number="3">Като бягате от деня на бедствието, вие се приближавате към властта на насилието.</verse>
				<verse number="4">Легнали сте на одъри от слонова кост и лентяйствате по диваните. Ядете най-добрите агнета от стадото и угоени телета от оборите.</verse>
				<verse number="5">Пеете с музикален съпровод и се надявате, че ще сътворите песни като Давидовите.</verse>
				<verse number="6">Пиете вино в тасове и се мажете с най-добри масла, но не скърбите за бедствието на Йосиф.</verse>
				<verse number="7">Затова те ще бъдат в челните редици на отиващите в плен и шумните им пиршества ще секнат.</verse>
				<verse number="8">Господ Бог се закле в Себе Си и каза Господ, Бог Вседържител: „Отвращавам се от гордостта на Яков и мразя дворците му, затова ще предам града и всичко в него.</verse>
				<verse number="9">Ако в една къща са останали десет човека, то те ще измрат.</verse>
				<verse number="10">Ако някой близък или този, който погребва, вдигне умрелия, за да го изнесе от къщата, и попита този, който е вътре в къщата: „Има ли някой още с теб?“, а онзи му отговори: „Не!“, тогава близкият ще каже: „Мълчи, защото не трябва да споменаваме името на Господа!“</verse>
				<verse number="11">Защото Господ заповяда голямата къща да бъде съсипана, а малката разрушена.</verse>
				<verse number="12">Могат ли коне да тичат по скалите и волове да ги орат? Вие превърнахте правдата в отрова и справедливостта в пелин.</verse>
				<verse number="13">Вие, които се радвате на празни неща и си мислите: „Не превзехме ли Карнаим със собствени сили?“</verse>
				<verse number="14">Но Аз ще изпратя народ против вас, доме Израилев — казва Господ, Бог Вседържител, — и те ще ви преследват от входа на Хамат до потока в пустинята.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Това ми откри Господ Бог във видение: ето Той създаде скакалци, когато започна да никне късната трева, която се появява след царската коситба.</verse>
				<verse number="2">И когато те изядоха тревата по земята, рекох: „Господи Боже, прости ни. Как ще издържи Яков, като е толкова малък?“</verse>
				<verse number="3">Господ се разкая за това и каза: „Това няма да се случи.“</verse>
				<verse number="4">Това ми откри Господ Бог във видение: ето Господ Бог като присъда изпрати огнен дъжд, който погълна вселената и израилската земя.</verse>
				<verse number="5">Тогава извиках: „Господи Боже, престани, моля Ти се. Как ще издържи Яков, като е толкова малък?“</verse>
				<verse number="6">Господ се разкая за това и каза: „Това няма да се случи.“</verse>
				<verse number="7">Това ми откри Господ Бог във видение: ето Господ стоеше до отвесна стена и държеше отвес в ръката Си.</verse>
				<verse number="8">И ме попита: „Какво виждаш, Амосе?“ Аз му отговорих: „Отвес.“ Тогава Господ ми каза: „Аз ще пусна отвес сред Своя народ Израил и вече няма да му прощавам.</verse>
				<verse number="9">Култовите възвишения на Исаак ще запустеят и Израилевите светилища ще бъдат разрушени, а Аз ще въстана с меч срещу дома на Йеровоам.“</verse>
				<verse number="10">Тогава Амасия, свещеникът на Ветил, изпрати съобщение до Израилевия цар Йеровоам: „Амос вдига бунт в Израилевия дом срещу тебе. Земята не може да понася думите му.“</verse>
				<verse number="11">Защото Амос беше казал, че Йеровоам ще умре от меч, а Израил ще бъде изведен от земята си и заведен в плен.</verse>
				<verse number="12">Амасия каза на Амос: „Гледачо, върви, бягай в Юдея! Там изкарвай прехраната си и там пророкувай!</verse>
				<verse number="13">Във Ветил вече няма да пророкуваш, защото е царско светилище и царски дом.“</verse>
				<verse number="14">Тогава Амос рече на Амасия: „Аз не съм пророк, нито пророчески син, а бях пастир и отглеждах диви смокини,</verse>
				<verse number="15">но Господ ме взе от стадото и ми каза: „Иди, пророкувай на Моя народ Израил!“</verse>
				<verse number="16">Сега слушай Господнето слово, защото ти казваш да не съм пророк срещу Израил и да не пророкувам против дома на Исаак.“</verse>
				<verse number="17">Затова ето какво казва Господ: „Жена ти ще бъде блудница в града, синовете и дъщерите ви ще паднат от меч, а земята ти ще бъде разделена с мерителна връв. Ти ще умреш в нечиста земя, а Израил със сигурност ще бъде отведен от земята си в плен.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">Това Господ Бог ми откри във видение: ето кошница със зрели плодове.</verse>
				<verse number="2">Той ме попита: „Какво виждаш, Амосе?“ Отговорих: „Кошница със зрели плодове.“ Тогава Господ ми каза: „Свърши се с Моя народ. Няма повече да му прощавам.</verse>
				<verse number="3">В онзи ден храмовите песни ще са ридания — казва Господ Бог, и многото трупове ще бъдат мълчешком изхвърлени.“</verse>
				<verse number="4">Слушайте това, вие, които мачкахте слабите, погубвахте бедните по земята</verse>
				<verse number="5">и казвахте: „Кога ще мине празник новолуние, за да продадем житото, и ще дойде събота, за да отворим житницата? Да намалим ефата и да увеличим сиклата, да нагласим лъжливо везните,</verse>
				<verse number="6">за да изкупим беззащитните с пари, а бедните с чифт обувки, да продадем отсевките от пшеницата.“</verse>
				<verse number="7">Господ се закле в гордостта на Яков: „Никога няма да забравя всичките им дела.“</verse>
				<verse number="8">Няма ли заради това земята да се разтресе и няма ли да се натъжат жителите ѝ? Тя се вълнува като река, надига се и спада като египетската река.</verse>
				<verse number="9">„В онзи ден — казва Господ, ще изпратя слънцето да залезе на обед и ще спусна мрак над земята посред бял ден,</verse>
				<verse number="10">ще обърна празниците ви в погребения и песните ви в плач. Ще ви препаша с вретище и главата му ще е обръсната. Тъгата ще е както при загуба на единороден син, а денят ще бъде болен от горчивина.“</verse>
				<verse number="11">„Ето идват дни — казва Господ, когато ще изпратя глад на земята, но не жажда за хляб и жажда за вода, а за да се чуе словото на Господа.</verse>
				<verse number="12">Тогава ще скитат от море до море и ще обикалят от север до изток да търсят словото Господне, но няма да го намерят.</verse>
				<verse number="13">В онзи ден красивите девици и юношите ще изнемогват от жажда,</verse>
				<verse number="14">всички, които се клеха във вината на Самария и казваха: „Твоят Бог е жив, Дан и пътят към Вирсавия е жив“, ще паднат и няма вече да станат.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Видях Господа, застанал до олтара. Той каза: „Удари капителите и спонците ще се разклатят. Счупи ги върху главите на всички, а ако някои останат живи, ще ги избия с меч. Никой беглец няма да може да избяга и нито един от тях няма да се избави.</verse>
				<verse number="2">Дори да стигнат до царството на мъртвите, Моята ръка ще ги измъкне оттам, а ако се изкачат на небето, ще ги сваля отгоре.</verse>
				<verse number="3">Ако се скрият на планината Кармил, ще ги открия и ще ги взема, а ако се скрият от очите Ми в морските дълбини, ще заповядам на змията, която е там, да ги ухапе.</verse>
				<verse number="4">Ако отидат в плен при враговете си, ще заповядам на меча да ги убие, защото Аз ще ги следя с погледа Си за зло, а не за добро.“</verse>
				<verse number="5">Господ, Бог Вседържител, е Онзи, Който се допира до земята и тя се разклаща, и всичките ѝ жители се тревожат, защото тя се вълнува като река, надига се и спада като египетската река.</verse>
				<verse number="6">Той строи чертозите Си на небето и основите на свода Си закрепва на земята, призовава морските води да се излеят върху лицето на земята. Господ Вседържител е името Му.</verse>
				<verse number="7">„Вие, израилтяните, не сте ли за Мен като етиопците? Не изведох ли Израил от египетската земя, филистимците от Кафтор и арамейците от Кир?“</verse>
				<verse number="8">Ето очите на Господа Бога гледат към грешното царство: „Ще го изтрия от лицето на света, но няма да погубя съвсем дома на Яков — казва Господ,</verse>
				<verse number="9">защото, ето Аз решавам да разхвърлям дома Израилев между всички народи, както се сее със сито, без да падне едно камъче на земята.</verse>
				<verse number="10">Всички грешници на Моя народ, които казват: „Това зло не е за нас, то няма да ни постигне“, ще умрат от меч.</verse>
				<verse number="11">В онзи ден ще издигна падналата Давидова скиния и ще съградя проломите ѝ; ще я вдигна от развалините ѝ и ще я възстановя пак, както в древни дни,</verse>
				<verse number="12">за да завладеят остатъка от Едом и всички народи, които познават името Ми“ — казва Господ, Който направи това.</verse>
				<verse number="13">„Идват дни — казва Господ, когато орачът ще настигне жътваря, а винарят — сеяча. Планините ще подгизнат от вино, което ще потече по хълмовете.</verse>
				<verse number="14">Тогава ще върна Своя народ от плен. Те ще възстановят опустелите градове и ще ги населят, ще насадят лозя и ще пият виното им, ще насадят градини и ще ядат плодовете им.</verse>
				<verse number="15">И ще ги насадя в земята, която им дадох, и те няма да бъдат вече изтръгвани от нея“ — казва Господ, твоят Бог.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="31">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Ето пророческото видение на Авдий. Господ Бог възвести слово против Едом и ние го чухме. Той го разгласи чрез пратеник между народите: „Ставайте! Да тръгнем на война срещу едомците!“</verse>
				<verse number="2">Господ каза на Едом: „Ето Аз те направих незначителен между народите, поради което ти си силно презрян.</verse>
				<verse number="3">Гордостта на твоето сърце те е заблудила: ти живееш в скални пукнатини, на високо място, и си казваш: „Кой ще ме повали на земята?“</verse>
				<verse number="4">Но макар да се издигаш нависоко като орел и да устройваш гнездото си сред звездите, Аз, Господ, ще те сваля дори и оттам.</verse>
				<verse number="5">Нима крадци са идвали при тебе или нощни грабители, та си толкова разорен? Но те щяха да откраднат толкова, колкото им трябва. Ако бяха дошли при тебе берачи на грозде, не щяха ли да оставят поне баберки?</verse>
				<verse number="6">Как е претърсена едомската земя и как са ограбени скривалищата ѝ!</verse>
				<verse number="7">Всички твои съюзници ще те отпратят чак до границите, ще те измамят, ще те надвият тези, които живееха в мир с тебе, онези, които ядат хляба ти, ще ти устроят капан, който ти няма да забележиш.</verse>
				<verse number="8">Няма ли това да се сбъдне тогава — казва Господ, — когато ще погубя мъдрите в Едом и благоразумните — в планината на Исав?</verse>
				<verse number="9">Твоите воини ще бъдат обзети от страх, Темане, за да бъдат погубени с клане всички в планината на Исав.</verse>
				<verse number="10">Ще потънеш в срам и ще бъдеш изтребен завинаги, защото ти потискаше брат си Яков.</verse>
				<verse number="11">Тогава, когато ти стоеше отсреща, тогава, когато чужденци отвеждаха в плен войската му и другородци влязоха в портите му и хвърляха жребий за Йерусалим, ти беше като един от тях.</verse>
				<verse number="12">Не трябваше да злорадстваш за нещастието на брат си в деня на неговото бедствие; не трябваше да се радваш за юдеите в деня на тяхната гибел, нито да говориш надменно в деня на бедствието им.</verse>
				<verse number="13">Не трябваше да влизаш в портите на Моя народ в деня на злочестината му и дори да гледаш злощастието му в деня на неговата гибел, нито да се докосваш до имотите му в деня на бедствието му,</verse>
				<verse number="14">нито да дебнеш по кръстопътищата, за да избиваш неговите бежанци, нито да предаваш оцелелите от него в бедствения ден.</verse>
				<verse number="15">Защото наближава денят Господен, страшен за всички народи! Както ти си постъпвал, така ще се постъпи и с тебе; каквото си вършил, ще падне върху главата ти.</verse>
				<verse number="16">Защото както вие се опивахте на Моята свята планина, така и всички народи заедно с вас няма да престанат да пият от чашата на гнева, ще пият, ще пият до дъно и ще бъдат — като да не са били.</verse>
				<verse number="17">А на планината Сион ще има спасение и тя ще бъде светиня; и домът на Яков отново ще получи като владение своето наследство.</verse>
				<verse number="18">Домът на Яков ще бъде като огън, домът на Йосиф — като пламък, а домът на Исав — като слама: ще го запалят и ще го погубят, така че няма да остане никой от дома на Исав, защото Господ каза така.</verse>
				<verse number="19">Живеещите в южната земя ще завладеят планината на Исав, а онези, които живеят в долината — филистимците, — ще завладеят полята на Ефрем и полята на Самария, а Вениамин ще завладее Галаад.</verse>
				<verse number="20">Заточениците от войската на израилтяните ще завладеят ханаанската земя до Сарепта, а заточените от Йерусалим в Сефарад ще завладеят градовете на Негев.</verse>
				<verse number="21">На планината Сион ще дойдат освободители, за да съдят планината на Исав, и Господ ще царува.“</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="32">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Ето словото Господне към Йона, сина на Аматий:</verse>
				<verse number="2">„Стани и иди в големия град Ниневия и възнегодувай против него, защото злото в града стигна чак до Мене.“</verse>
				<verse number="3">Йона стана и тръгна към Тарсис, за да избяга от Господа. Слезе в Яфа, където намери кораб, пътуващ за Тарсис. Плати за превоза, качи се на кораба, за да отплава далеч от лицето на Господа.</verse>
				<verse number="4">Но Господ изпрати силен вятър в морето. Настана голяма морска буря и корабът щеше да се разбие.</verse>
				<verse number="5">Моряците се изплашиха и всеки завика за помощ към своя бог. За да олекне корабът започнаха да хвърлят товара му в морето. А Йона бе слязъл в дъното на кораба, легнал и заспал.</verse>
				<verse number="6">Капитанът дойде при него и му каза: „Защо спиш? Стани и призови своя Бог! Може би Бог ще си спомни за нас и няма да загинем.“</verse>
				<verse number="7">Казаха помежду си: „Нека хвърлим жребий, за да разберем заради кого ни сполетя тази беда.“ Хвърлиха жребий и той се падна на Йона.</verse>
				<verse number="8">Тогава го попитаха: „Кажи ни ти, заради когото ни сполетя тази беда, с какво се занимаваш и откъде идваш? От коя страна си и какъв си по народност?“</verse>
				<verse number="9">Той им отговори: „Аз съм евреин и се страхувам от Господа, Бог на небесата, Който сътвори морето и сушата.“</verse>
				<verse number="10">Тогава моряците много се изплашиха и му казаха: „Защо направи това?“ Тъй като те бяха узнали от него, че той бяга от Господа.</verse>
				<verse number="11">И го питаха още: „Какво да направим, за да утихне морето, защото то продължаваше да бушува?“</verse>
				<verse number="12">Той им отговори: „Вземете ме и ме хвърлете в морето, и то ще се укроти, защото знаем, че заради мен е тази голяма буря.“</verse>
				<verse number="13">Моряците продължиха да гребат, за да се върнат на сушата, но не можеха, защото морето все по-силно бушуваше против тях.</verse>
				<verse number="14">Тогава завикаха към Господа: „О, Господи, нека не загинем заради този човек и това, което правим, не зачитай за проливане на невинна кръв, защото както Ти искаш, така се случва.“</verse>
				<verse number="15">И те взеха Йона, хвърлиха го в морето и бурята утихна.</verse>
				<verse number="16">А моряците твърде много се изплашиха, принесоха жертви и дадоха оброци.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Господ изпрати голяма риба да погълне Йона. Йона остана в корема на рибата три дена и три нощи</verse>
				<verse number="2">и се молеше от рибената утроба на Господа своя Бог:</verse>
				<verse number="3">„Извиках в бедата към Господ и Той ме чу; извиках от вътрешността на подземния свят и Ти чу гласа ми.</verse>
				<verse number="4">Ти ме хвърли в дълбините, в средата на морето, така че течението ме отнесе; всички Твои вълни и потоци ме заляха.</verse>
				<verse number="5">Казах си: „Отхвърлен съм от Тебе и въпреки това ще погледна отново към святия Твой храм.“</verse>
				<verse number="6">Водата ме заля до гърлото и бездната ме обгърна, главата ми се омота във водорасли.</verse>
				<verse number="7">Слязох до края на земята и земните резета се затвориха зад мен завинаги. Тогава Господи, Боже мой, ще върнеш живота ми от гроба.</verse>
				<verse number="8">Когато душата ми изнемогваше, си спомних за Господа и молитвата ми беше към Тебе, към святия Ти храм.</verse>
				<verse number="9">Почитащите идоли изоставиха любовта си към тях.</verse>
				<verse number="10">Аз пък с благодарност ще принеса жертва. Ще изпълня това, което съм обрекъл. Спасението е от Господа.“</verse>
				<verse number="11">Господ нареди на рибата и тя изхвърли Йона на сушата.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">И ето втори път имаше слово на Господа към Йона:</verse>
				<verse number="2">„Стани и иди в Ниневия, големия град, и съобщи там това, което ти заповядах.“</verse>
				<verse number="3">Йона стана и отиде в Ниневия, както му беше казал Господ. А Ниневия беше голям град в очите на Бога. Необходими бяха три дена да се обходи.</verse>
				<verse number="4">Йона вървя из града цял ден и викаше: „Още четиридесет дена и Ниневия ще бъде разрушена.“</verse>
				<verse number="5">И жителите на Ниневия повярваха в Бога, провъзгласиха пост и облякоха вретище — от най-големия до най-малкия.</verse>
				<verse number="6">Когато вестта стигна до ниневийския цар, той стана от трона, съблече царските си одежди, покри се с вретище и седна в пепел.</verse>
				<verse number="7">И из Ниневия бе провъзгласена следната заповед на царя и първенците: „Хората и добитъкът, говедата и овцете да не ядат и пият и да не ходят на паша.</verse>
				<verse number="8">Човеците и добитъкът да се покрият с вретище и да викат с пълен глас към Бога. Всеки да се откаже от лошите си дела и от насилието, което вършат ръцете му.</verse>
				<verse number="9">Кой знае? Може би Бог ще се смили и ще отвърне от нас пламтящия Си гняв, и няма да загинем.“</verse>
				<verse number="10">Бог видя делата им и това, че те се отрекоха от лошите си дела. Разкая се Бог за злото, което им бе предрекъл, и не го извърши.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Това изобщо не се понрави на Йона и той много се ядоса.</verse>
				<verse number="2">Помоли се на Господа, казвайки: „О, Господи, не Ти ли казах това, още когато бях в своята страна? Затова и побягнах към Тарсис, защото знам, че Ти си благ и щедър, дълготърпелив и многомилостив, и се разкайваш за наказанията.</verse>
				<verse number="3">И сега, Господи, вземи ми живота! Защото за мен е по-добре да умра, отколкото да живея.“</verse>
				<verse number="4">Господ му отговори: „Мислиш ли, че с право се ядосваш?“</verse>
				<verse number="5">Йона напусна града и се оттегли на изток от него, където си направи навес и седна на сянка, за да види какво ще се случи с града.</verse>
				<verse number="6">Господ заповяда на едно растение да израсте до Йона, за да му прави сянка и да го успокои в негодуванието му. Йона много се зарадва на растението.</verse>
				<verse number="7">На другия ден призори Бог изпрати един червей да прегризе растението, така че то да изсъхне.</verse>
				<verse number="8">А щом слънцето изгря, Бог изпрати горещ източен вятър. Слънцето напичаше главата на Йона, така че той изнемогваше и предпочиташе да умре, отколкото да живее.</verse>
				<verse number="9">Бог му каза: „Прав ли беше да се гневиш толкова много за растението?“ А Йона му отговори: „Възнегодувах, даже пожелах смъртта си.“</verse>
				<verse number="10">Тогава Господ му каза: „На теб ти е жал за растението, за което не си се трудил и не си отглеждал, което израсна за една нощ и за една нощ загина,</verse>
				<verse number="11">а на Мен не трябва ли да ми е жал за Ниневия, големия град, където живеят повече от сто и двадесет хиляди души, които не различават дясно от ляво, а освен тях и многоброен добитък?“</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="33">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Слово на Господа, отправено към Михей от Морешет при управлението на юдейските царе Йоатам, Ахаз и Езекия, което му бе открито във видение за Самария и Йерусалим:</verse>
				<verse number="2">„Слушайте, всички народи, внимавай ти, земьо, и всичко, което е по тебе! Господ Бог да бъде свидетел против вас — Господ от Своя свят храм!</verse>
				<verse number="3">Защото, ето Господ излиза от Своето място, ще слезе и ще шества по земните височини.</verse>
				<verse number="4">Планините ще се разпаднат под Него, долините ще се разтопят като восък от огън, като води, които се изливат по стръмнина.</verse>
				<verse number="5">Всичко това е поради нечестието на Яков, поради греха на израилския народ. Кой е виновен за нечестието на Яков? Не е ли Самария? Кой издигна оброчища в Юдея? Не е ли Йерусалим?</verse>
				<verse number="6">Затова Аз ще превърна Самария в грамада развалини в полето, място за садене на лозе. Ще срина камъните ѝ в долината и ще оголя основите ѝ.</verse>
				<verse number="7">Всичките ѝ идоли ще бъдат разбити и всичките ѝ дарове от блудство — изгорени с огън. Ще разруша всичките ѝ идоли, защото с дарове от блудство ги е правила и в дарове от блудство ще се превърнат.“</verse>
				<verse number="8">Затова ще плача и ридая, ще ходя гол и бос, ще вия като чакал и ще стена като щраус.</verse>
				<verse number="9">Защото поражението на Самария е невъзвратимо, то дойде до Юдея, стигна даже до портите на моя народ — до Йерусалим.</verse>
				<verse number="10">Не разгласявайте това в Гет, не плачете там с глас, но се посипете с пепел в Бет-Афра.</verse>
				<verse number="11">Бягайте, жители на Шафир, които сте срамотно разголени! Няма да избегнат наказание и жителите на Цаанан, плачът в Бет-Ецел няма да ви остави да се спрете там.</verse>
				<verse number="12">Жителите на Марот скърбят за изгубените блага, защото от Господа беше изпратено нещастие към портите на Йерусалим.</verse>
				<verse number="13">Впрегнете бързи коне в колесница, жители на Лахис! Там е началото на греха на дъщерята на Сион, защото у вас се намират свидетелства за престъпленията на Израил.</verse>
				<verse number="14">Затова ти ще изпращаш дарове в Морешет-Гет. Но домовете на Ахзив ще измамят израилските царе.</verse>
				<verse number="15">„Ще доведа завоевател против вас, жители на Мареша; той ще премине дори до Одолам, славата на Израил.“</verse>
				<verse number="16">Оплешивей, острижи косата си, Йерусалиме, от скръб за милите си деца; разшири плешивината си заради тях като линеещ орел, защото те ще бъдат изтръгнати от тебе и изпратени в плен.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Горко на ония, които замислят неправда и кроят злодеяния по домовете си! Щом се разсъмне, те ги извършват, когато имат сила да ги осъществят.</verse>
				<verse number="2">Пожелаят ниви и ги отнемат насила, къщи — и ги завладяват; проявяват насилие над човека и дома му, над притежателя и собствеността му.</verse>
				<verse number="3">Затова така говори Господ: „Ето Аз замислям да изпратя върху този род такова бедствие, от което няма да освободите врата си и няма да ходите изправени, защото тогава ще настъпи тежко време.“</verse>
				<verse number="4">В този ден ще станете за присмех; ще ви оплакват с думите: „Съвсем сме разорени! Наследството на моя народ е дадено на друг. Как могат да ми се възвърнат нашите ниви, когато вече са раздадени на чужденци?“</verse>
				<verse number="5">Затова няма да има при тебе такъв, който да измерва земята с въже чрез жребий в богослужебното събрание пред Господа.</verse>
				<verse number="6">„Не проповядвайте, проповедници — не бива да се проповядва на такива, които няма да избягнат позора.</verse>
				<verse number="7">О, ти, който се наричаш дом на Яков! Нима се е смалил Господният Дух? Такива ли са делата Му? Думите Ми не са ли изпълнени с блага за онзи, който постъпва справедливо?</verse>
				<verse number="8">Но вие застанахте като врагове против Моя народ. Вие отнемате както горната, така и долната дреха на тези, които си вървят мирно, като че ли те се връщат от война.</verse>
				<verse number="9">Вие прогонвате жените на Моя народ от разкошните им къщи; завинаги лишавате децата им от Моята прекрасна страна.</verse>
				<verse number="10">Станете и си вървете, защото тази страна не е място за почивка. Тя ще бъде разорена поради нечестието си с жестоко разорение.“</verse>
				<verse number="11">Ако някой вятърничав човек измисли лъжа с думите: „Вдъхновено ти проповядвам, че вино и спиртно питие валят като дъжд“, тогава такъв би бил удобен проповедник за този народ.</verse>
				<verse number="12">Господ казва: „Ще те събера, да, ще те събера цялостно, Якове, ще прибера останалите от Израил, ще ги събера в едно като овце във Восор; те ще зашумят като стадо в овча кошара поради големия си брой.“</verse>
				<verse number="13">Пред тях ще тръгне вожд, който руши крепостните стени — те ще разбият преградите, ще влязат през портите и ще излязат през тях; техният цар ще ги предвожда. Сам Господ ще бъде начело.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Аз, Михей, казах: „Слушайте, първенци на Яков и князе на дома Израилев: нали вие трябва да познавате правосъдието?</verse>
				<verse number="2">А вие мразите доброто и обичате злото; смъквате кожата на Моя народ и плътта от костите му.</verse>
				<verse number="3">Ядете плътта на Моя народ и дерете от тях кожата им, а костите им чупите и кълцате като за гърне и плътта им — като за котел.</verse>
				<verse number="4">Тогава те ще призоват Господа, но Той няма да ги послуша, а ще скрие лицето Си от тях през времето, когато постъпват нечестиво.</verse>
				<verse number="5">Имам послание от Господа против пророците, които въвеждат в заблуда народа. Докато дъвчат със зъбите, викат: „Мир!“, но ако някой не сложи нещо в устата им, обявяват война против него.</verse>
				<verse number="6">Затова вместо видение за вас ще бъде нощ, вместо предсказание — тъмнина; слънцето ще залезе над пророците и денят над тях ще потъмнее.</verse>
				<verse number="7">Ясновидците ще се засрамят, гадателите ще бъдат посрамени. Всички те ще затворят уста, защото няма да има отговор от Бога.</verse>
				<verse number="8">Но аз съм изпълнен със силата, правосъдието и мощта на Духа Господен, за да покажа на Яков престъпленията му и на Израил — греховете му.</verse>
				<verse number="9">И така, слушайте, първенци на дома на Яков и князе на дома Израилев, вие, които се гнусите от правосъдие и изопачавате всяка истина,</verse>
				<verse number="10">които градите Сион с кръв, а Йерусалим — с нечестие!</verse>
				<verse number="11">Неговите първенци биват съдени за подкупи, свещениците му поучават срещу заплащане, пророците му предсказват за пари, а пък се позовават на Господа с думите: „Нали Господ е между нас? Никакво зло няма да ни постигне!“</verse>
				<verse number="12">Затова заради вас Сион ще бъде разоран като нива, Йерусалим ще се превърне в грамада от развалини, а планината на дома Господен ще бъде като обрасъл хълм.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Ето в последните дни планината на дома Господен ще бъде поставена начело на планините, ще се издигне над хълмовете и народите ще се устремят към нея.</verse>
				<verse number="2">Много народи ще тръгнат и ще кажат: „Елате да се изкачим на планината на Господа и в дома на Бога на Яков. Той ще ни научи на Своите пътища и ние ще ходим по пътеките Му. Защото от Сион ще излезе поучение и слово Господне — от Йерусалим.</verse>
				<verse number="3">Господ ще съди много народи и ще раздава правосъдие сред много племена в отдалечени страни. Те ще прековат мечовете си на рала и копията си — на сърпове: народ против народ няма да вдигне меч, нито ще се учат повече да воюват.</verse>
				<verse number="4">Всеки ще седи под своята лоза и под своята смокиня и никой няма да ги плаши, защото устата на Господа Вседържителя каза така.</verse>
				<verse number="5">Всички народи живеят, всеки в името на своя бог, а ние ще живеем в името на Господ, нашия Бог, до вечни векове.“</verse>
				<verse number="6">„В онзи ден — гласи Словото Господне — Аз, Господ, ще събера всички, които страдат, и ще събера всички разпръснати, както и онези, върху които съм изпратил бедствия.</verse>
				<verse number="7">Ще направя така, че страдащите да оцелеят и ще превърна в силен народ разпръснатите надалече. Господ ще царува над тях на планината Сион отсега и довека.</verse>
				<verse number="8">А ти, който си кула на стадото, планина на дъщерята на Сион! При теб ще се върне предишната власт, а царството — на град Йерусалим.“</verse>
				<verse number="9">А защо ти плачеш сега с висок глас? Нима нямаш цар? Или ти липсва съветник, та са те обзели болки като родилка?</verse>
				<verse number="10">Страдай и се мъчи като родилка от болки, дъще Сионова, защото сега ще излезеш от града, ще живееш по полето и ще отидеш до Вавилон. Там ще бъдеш избавена, там Господ ще те спаси от ръцете на враговете ти.</verse>
				<verse number="11">А сега против тебе са потеглили много народи с думите: „Нека бъде осквернена и окото ни да злорадства над Сион!“</verse>
				<verse number="12">Но те не познават мислите на Господа, нито разбират намерението Му — че Той ги е събрал като снопи на харман.</verse>
				<verse number="13">„Стани и вършей, дъще Сионова, защото Аз, Господ, ще направя рога ти железен и твоите копита ще направя медни; ще смажеш много народи и ще посветиш на Господа, Владетеля над цялата земя, плячката, взета от тях, и богатствата им.“</verse>
				<verse number="14">А сега, утвърди се ти, крепост! Те са ни устроили обсада, ще бият с жезъл по лицата съдиите на Израил.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Господ казва още: „И ти, Витлеем-Ефрата, макар и да си толкова малък между родовете от Юдея, от тебе ще произлезе Този, Който трябва да бъде владетел сред Моя народ в Израил. Произходът му е изначален, от вечността.“</verse>
				<verse number="2">Затова Той ще ги изостави до времето, когато ще роди онази, която трябва да роди; тогава при израилтяните ще се върнат и останалите им братя.</verse>
				<verse number="3">Той ще се въздигне и ще владее с мощта на Господа, чрез великото име на Господа, Своя Бог, и те ще живеят спокойно, защото тогава Той ще се възвеличи до краищата на земята.</verse>
				<verse number="4">Самият Той ще бъде мир! Когато асирийците дойдат в земята ни и влязат в палатите ни, ще вдигнем против тях седем пастири и осем князе.</verse>
				<verse number="5">Те ще опустошат асирийската земя, а земята на Нимрод — до самите ѝ порти. Той именно ще бъде спасител от асирийците, когато те нахлуят в земята ни и когато влязат в пределите ни.</verse>
				<verse number="6">Между многобройните народи останалите от Яков ще бъдат като роса, която идва от Господа, като дъжд, който вали по тревата, без да зависи от човек и да се осланя на потомците на Адам.</verse>
				<verse number="7">Останалите от Яков ще бъдат между многобройните народи и племена като лъв между горските зверове, като млад лъв сред овцете в кошара, който, когато минава, тъпче и разкъсва, без да има спасение.</verse>
				<verse number="8">Ръката ти ще се вдигне над твоите врагове и всички твои неприятели ще бъдат погубени.</verse>
				<verse number="9">Словото на Господа гласи: „В онзи ден ще погубя твоите коне и ще унищожа твоите колесници.</verse>
				<verse number="10">Ще изтребя градовете в твоята земя и ще разруша всички твои крепости.</verse>
				<verse number="11">Ще унищожа твоите магьосничества и вече няма да имаш предвещатели.</verse>
				<verse number="12">Ще изтребя твоите идоли и кумири, които са сред тебе, и няма да се покланяш вече пред изделията на ръцете си.</verse>
				<verse number="13">Ще изкореня твоите свещени дъбрави и ще разоря градовете ти.</verse>
				<verse number="14">С гняв и ярост ще отмъстя на народите, които не са послушни.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Слушайте какво казва още Господ: „Стани, защити делото си пред планините и хълмовете да чуят онова, което ти им възвестиш!</verse>
				<verse number="2">Планини и вие, първосъздадени основи на земята, слушайте съдебния спор на Господа, защото Господ има съдебен спор със Своя народ и ще се бори с Израил.</verse>
				<verse number="3">„Народе Мой! Какво ти сторих и с какво те обремених? Отговори Ми!</verse>
				<verse number="4">Аз те изведох от египетската земя, избавих те от дома на робството и изпратих за твои вождове Мойсей, Аарон и Мариам.</verse>
				<verse number="5">Народе Мой! Спомни си какво възнамеряваше моавският цар Валак и какво му отговори Валаам, Веоровият син, както и станалото от Ситим до Галгал. Така ще разбереш Моите справедливи дела.“</verse>
				<verse number="6">Ще попиташ: „С какво да застана пред Господа и да се поклоня пред Небесния Бог? Да застана ли пред Него с всеизгаряния, с едногодишни телета?</verse>
				<verse number="7">Ще благоволи ли Господ към хиляди овни или към безчислени потоци маслиново масло? Дали да Му принеса в жертва за престъплението си моя първороден син и плода на утробата си — за греха на душата си“?“</verse>
				<verse number="8">О, човече, Господ ти е казал какво е добро и какво очаква Той от тебе: да се придържаш към справедливостта, да обичаш милосърдни дела и смирено да живееш пред своя Бог.</verse>
				<verse number="9">Чуйте: Господ призовава града и мъдрият човек благоговее пред Неговото име; приемете наказанието и Този, Който го е определил.</verse>
				<verse number="10">„И сега в дома на нечестив човек се намират съкровища, спечелени несправедливо, както и гнусна неизправна мярка за отмерване.</verse>
				<verse number="11">Да оправдая ли града, където има неверни везни и лъжливи грамове в торбата?</verse>
				<verse number="12">Тъй като богаташите му безчинстват, жителите му лъжат и езикът в устата им е измамен,</verse>
				<verse number="13">затова и Аз ще те поразя тежко, ще те накажа с опустошение заради твоите грехове.</verse>
				<verse number="14">Ти ще ядеш, но няма да се наситиш — гладен ще си останеш. Ще пазиш, но няма да опазиш, а каквото натрупаш, ще го предам на меч.</verse>
				<verse number="15">Ще сееш, но няма да жънеш; ще изстискваш маслини, но няма да се радваш на маслиново масло; ще изстискваш гроздов сок, но вино няма да пиеш.</verse>
				<verse number="16">Вие спазвате наредбите на Амврий и всички нечестиви дела на дома на Ахав, вие постъпвате според техните съвети. Затова ще те предам на опустошение и твоите жители — на присмех. Поради това вие ще претърпите поруганието, определено за Моя народ.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Горко ми! Защото аз приличам на събирач на летни плодове, на такъв, който събира баберки след гроздобер: няма нито гроздово зрънце за ядене, нито ранозряла смокиня, каквато душата ми желае.</verse>
				<verse number="2">Няма вече благочестиви хора по земята, няма нито един праведник между хората. Всички кроят сплетни, за да проливат кръв; поставят си примки един на друг.</verse>
				<verse number="3">Ръцете им са насочени да правят зло. Началникът иска рушвети, съдията съди, за да получи подкуп, а големците се разпореждат произволно, така и действат.</verse>
				<verse number="4">Най-добрият сред тях е като трън и най-справедливият — по-лош от бодлив плет. Денят на Твоята равносметка и на Твоето възмездие наближава; сега ще изпаднат в смут.</verse>
				<verse number="5">Не вярвайте на другар, не се осланяйте на приятел; пази се да отваряш твърде устата си пред тази, която лежи в обятията ти.</verse>
				<verse number="6">Защото син презира баща си, дъщеря въстава против майка си, снаха против свекърва; врагове на човека са неговите домашни.</verse>
				<verse number="7">Но аз ще отправя взор към Господа, ще се уповавам на Бога, Който е спасение за мене: моят Бог ще ме послуша.</verse>
				<verse number="8">Йерусалим казва: „Не злорадствай над мене ти, Едоме, мой неприятел! Макар да съм паднал, но ще стана; макар да съм в мрак, но Господ е светлина за мене.</verse>
				<verse number="9">Поради моите грехове пред Него аз ще понеса гнева Господен, докато Той отсъди за делата ми и извърши съд над мене. Тогава Той ще ме изведе на светло и ще прояви над мене Своята справедливост.</verse>
				<verse number="10">Тогава моят неприятел ще види това и ще бъде посрамен онзи, който ми казваше: „Къде е Господ, твоят Бог?“ Но очите ми ще видят как той ще бъде тъпкан като кал по улиците.“</verse>
				<verse number="11">Ще настъпи ден, Йерусалиме, когато твоите стени отново ще бъдат изградени, ден в който твоите предели ще се разширят.</verse>
				<verse number="12">В този ден всички ще идват при тебе — от Асирия до Египет, от Египет до река Ефрат и от море до море, и от планина до планина.</verse>
				<verse number="13">При все това земята на езичниците ще се превърне в пустиня поради вината на жителите ѝ — така те ще пожънат плодовете на делата си.</verse>
				<verse number="14">Води с жезъла Си, като стадо на паша, Своя народ — Своето наследство, което живее уединено в гората сред Кармил; нека те пасат във Васан и Галаад, както в древните дни!</verse>
				<verse number="15">Покажи ни Твоите чудни дела — както в дните, когато Ти със Своя народ излизаше от египетската земя.</verse>
				<verse number="16">Народите ще видят всичко това и ще се засрамят при цялата си мощ; ще поставят ръка на уста, ушите им ще оглушеят.</verse>
				<verse number="17">Ще лижат прах като змия, ще излизат от дупките си като червеи; ще бъдат обхванати от страх от Господа, нашия Бог, и ще изпитат страх пред Тебе.</verse>
				<verse number="18">Кой друг бог като Тебе прощава беззаконие и не вменява вина за престъплението на останалите от Своето наследство? Твоят гняв не продължава вечно, защото обичаш да проявяваш милост.</verse>
				<verse number="19">Ти отново проявяваш милост към нас, заличаваш беззаконията ни. Ти ще хвърлиш всичките ни грехове в морските дълбини.</verse>
				<verse number="20">Ти ще покажеш вярност към Яков, милост към Авраам, както с клетва си обещал на нашите предци през древните дни.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="34">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Пророчество, възвестено за Ниневия. Книга за видението на Наум от Елкош.</verse>
				<verse number="2">Господ е Бог ревнител и отмъстител; Господ е отмъстител и господар на яростния гняв; Господ е отмъстител за Своите противници и Той трупа гняв за Своите врагове.</verse>
				<verse number="3">Господ е бавен на гняв, но велик по сила; въпреки че очиства от грях, Господ не оставя без наказание. Сред буря и стихиен вятър е Неговото шествие, а облаците са прах под нозете Му.</verse>
				<verse number="4">Той заплашва морето и то пресъхва, и всички реки превръща в пустиня; увяхват Васан и Кармил и цъфтежът на Ливан отлита.</verse>
				<verse number="5">Планините треперят пред Него и хълмовете се тресат, земята се раздвижва пред Неговото лице, а именно — земният кръг и всички живеещи по земята.</verse>
				<verse number="6">Кой ще устои пред лицето на яростта Му? А и кой ще удържи пред пламъка на гнева Му? Гневът Му се лее като огън и скалите се разпадат пред Него.</verse>
				<verse number="7">Господ е нещо сигурно — като твърдина в ден на скръб, защото Той познава тези, които се надяват на Него.</verse>
				<verse number="8">Но чрез силно наводнение Той ще причини изтребление на нейното място и мрак ще преследва Неговите врагове.</verse>
				<verse number="9">Какво замисляте против Господа? Той е подготвил края — сам Той, бедствието няма да се надига два пъти.</verse>
				<verse number="10">Враговете му ще бъдат оплетени като тръни и опиянени като своето питие, те ще бъдат погълнати подобно на съвсем суха слама.</verse>
				<verse number="11">Именно от тебе излезе този, който е замислил зло против Господа — този, който е със замислите на злото.</verse>
				<verse number="12">Господ говори така: „Макар и да са сплотени и толкова многобройни, все пак те ще бъдат погубени и ще изчезнат. А тебе, макар и да съм те смирявал, никога вече няма да те унижавам.</verse>
				<verse number="13">И сега Аз ще прекратя неговото иго върху тебе и ще разчупя твоите вериги.“</verse>
				<verse number="14">А Господ отреди против тебе: „Няма да има никога вече потомство от името ти. Аз ще отстраня изваяните и излети идоли от дома на божествата ти и ще го превърна в гроб за тебе, защото си презряна!“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Ето по планините са нозете на благовестителя. Той провъзгласява: „Мир! Празнувай ти, Юдея, своите празници, изпълнявай своите обети! Защото извършителят на злото няма вече да преминава през тебе за разрушаване. Свърши се, премахна се.“</verse>
				<verse number="2">Изправя се против тебе опустошител. Охранявай укрепленията! Следи пътя! Усили кръста си! Мощно укрепи силите си!</verse>
				<verse number="3">Защото Господ ще възстанови величието на Яков, което принадлежи на Израил, тъй като грабители ги опустошиха и унищожиха лозовите им пръчки.</verse>
				<verse number="4">Щитовете на неговите силни бойци са кървавочервени, воините му са облечени в багрени дрехи; колесниците са като огнен блясък от железните обкови — в деня на подготовката му — и кипарисови копия биват размахвани.</verse>
				<verse number="5">По улиците препускат бесни колесници, струпват се безредно по площади; по своя вид те са като факли, профучават като мълнии.</verse>
				<verse number="6">Той си спомня за своите силни вождове; те се спъват при своя бяг, устремени са към нейните градски стени — обсадната защита вече е готова.</verse>
				<verse number="7">Градските порти при реките се отварят и дворецът бива разрушен.</verse>
				<verse number="8">А Хуццав бива разголена, отведена заедно със своите робини, стенещи като гълъбици, те се удрят по гърдите.</verse>
				<verse number="9">И Ниневия — като водоем, препълнен с вода, са нейните води. А те бягат: „Спрете се, устоявайте!“ Но никой не се обръща.</verse>
				<verse number="10">„Разграбвайте сребро! Разграбвайте злато!“ Няма свършване на натрупания тежък куп от всякакви скъпоценни неща.</verse>
				<verse number="11">Пустош и опустошение, и разорение! И покрусено сърце, и треперене на колене, и сред всички — болезнен гърч в кръста, и лицата на всички тях са побледнели.</verse>
				<verse number="12">Къде са леговището на лъвовете и онова пасбище за млади лъвове, там, където ходеха лъв, лъвица и малкото на лъва, без някой да ги плаши?</verse>
				<verse number="13">Това е лъв, който ловува за засищане на малките си, удушва за своите лъвици; той пълни с плячка дупките си и с разкъсан улов — леговищата си.</verse>
				<verse number="14">„Ето Аз съм против тебе!“ — гласи словото на Господа на войнствата. „И ще запаля всред дим твоите колесници, и меч ще изтреби твоите млади лъвове, и ще залича по земята твоето хищничество, и никога повече няма да се чува гласът на твоите вестители!“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Тежко ти, град на кървите! Всичко в него е измама, изпълнен е с насилие, не изоставя той грабежа!</verse>
				<verse number="2">Чуйте! — свистене на бичове и тътен от колела; и бясно препускащи коне, и грохот от тресяща се колесница.</verse>
				<verse number="3">Придвижват се конници и бляскат мечове, и блестят копия; и множество смъртно ранени, и купища трупове, и нямат край падналите — препъват се в труповете им!</verse>
				<verse number="4">Всичко това е поради многото блуд на развратницата, красива с прелестта си, владетелка на вълшебства, продаваща чрез своя блуд народи, а чрез своите вълшебства — племена.</verse>
				<verse number="5">„Ето Аз съм против тебе!“ — гласи словото на Господа на войнствата. Затова ще открия краищата на дрехата ти отпред и ще покажа на народите твоята голота и на царствата — твоя срам.</verse>
				<verse number="6">И ще нахвърля нечистотии върху тебе, и ще нанеса позор върху тебе, и ще те поставя за зрелище.</verse>
				<verse number="7">И ще стане тъй — който те съзре, ще побегне от тебе и ще каже: „Опустошена е Ниневия! Кой ще изпита жал за нея? Откъде ще търся утешители за тебе?“</verse>
				<verse number="8">Нима ти си нещо по-добро от Но-Амон, който е разположен царствено между Нилските потоци — наоколо му имаше води; неговото предно укрепление беше морето, от морето започваше крепостната му стена.</verse>
				<verse number="9">Етиопия беше негова сила и Египет — безмерно, Пут и ливийците ти бяха в помощ.</verse>
				<verse number="10">Той не само отиде в изгнание, в плен, но и малките му деца бяха разбити о камък по ъглите на всички градски улици. Хвърлиха жребий за знатните му люде и всичките му велможи са оковани във вериги.</verse>
				<verse number="11">Така също и ти — не само и упоена, ще бъдеш омаломощена, но и ще потърсиш убежище от врага.</verse>
				<verse number="12">Всички твои крепости — смоковници с раноузрели смокини: бъдат ли разтърсени, те ще паднат в устата на гладния.</verse>
				<verse number="13">Ето твоя народ — жени сред тебе; вратите на твоята земя ще се отворят — напълно разтворени за враговете ти; огън ще погълне твоите ключалки.</verse>
				<verse number="14">Начерпи за себе си вода за през обсадата, укрепи крепостите си! Влез в глината, тъпчи всред сместа; заеми се с тухлите!</verse>
				<verse number="15">Там огън ще те погълне, меч ще те посече, — той ще те изтреби, както изтребват скакалци. Умножи се като скакалци, размножи се като скакалци!</verse>
				<verse number="16">Ти си увеличила своите търговци повече от звездите по небето — скакалците се раздвижиха и отлетяха.</verse>
				<verse number="17">Твоите миннезарими са като скакалци и твоите тафсарими — облак скакалци, които кацат по стените по време на студ. Слънцето изгрява и те отлитат, и мястото им вече не може да се узнае — къде са те?</verse>
				<verse number="18">Твоите пастири са заспали, царю асирийски, спокойно почиват твоите благородници. Твоят народ е разпръснат по планините, няма кой да го събере.</verse>
				<verse number="19">И никакво изцеление не е възможно за раната ти, твоето нараняване е смъртоносно! Всички, чувайки вест за тебе, ще пляскат ръце заради тебе. Защото върху кого не е преминавало злото, постоянно извършвано от тебе?</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="35">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Пророческа присъда, която пророк Авакум чу във видение.</verse>
				<verse number="2">Докога, Господи, ще викам, а Ти няма да чуваш, ще викам към Тебе за насилието и Ти няма да избавяш?</verse>
				<verse number="3">Защо ми даваш да виждам злодейството и да гледам бедствието? Грабеж и насилие има пред мене, владее вражда и се развихря раздор.</verse>
				<verse number="4">От това Законът вече няма сила и няма справедлив съд. Понеже нечестивите надделяват над праведниците, затова и правосъдието е изопачено.</verse>
				<verse number="5">„Погледнете между народите, взрете се! И вие силно ще се удивите, защото Аз ще извърша през ваше време такова дело, за каквото няма да повярвате, ако ви разказват.</verse>
				<verse number="6">Защото ето Аз ще подбудя халдейците, жесток и неудържим народ, който прекосява нашир земята, за да завладява селищата, които не му принадлежат.</verse>
				<verse number="7">Страшни и ужасни са те, от тях самите произлизат съдът и властта им.</verse>
				<verse number="8">Конете им са по-бързи от пантери и по-свирепи от вълци привечер; конниците им препускат стремително; ездачите им идват отдалече, налетяват като орел, който се спуска върху плячка.</verse>
				<verse number="9">Всички идват за грабеж, с устремени напред лица те залавят пленници като пясък.</verse>
				<verse number="10">Надсмиват се над царете и князете за тях са за подигравка; присмиват се над всяка крепост, защото издигат обсаден вал и я превземат.</verse>
				<verse number="11">След това се понасят като стихиен вятър и продължават разрушителния си поход; мощта им е тяхното божество.“</verse>
				<verse number="12">Господи, не си ли Ти отвека Моят Бог, Светият мой, Безсмъртният? Ние няма да умрем! Ти, Господи, си ги определил за съд. Скала моя! Ти си ги подготвил за наказание.</verse>
				<verse number="13">На чистите Ти очи не е свойствено да гледат злодеяния и Ти не можеш да гледаш как се извършват потисничества. А защо гледаш злодеи и си безмълвен, когато нечестив човек поглъща по-праведния от него?</verse>
				<verse number="14">Защо се отнасяш с хората като с морските риби, като с влечугите, които нямат господар?</verse>
				<verse number="15">Всички тях халдейците измъкват с въдица, влачат ги в трала си, събират ги в своите мрежи и поради това се радват и ликуват.</verse>
				<verse number="16">Затова принасят жертва на мрежата си и кадят тамян на трала си, защото чрез тях плячката им е тлъста и храната им е вкусна.</verse>
				<verse number="17">Затова те непрестанно вадят своите мечове, за да избиват безпощадно народите.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Застанах на своята стражева кула в очакване да разбера какво ще ми каже Господ и какъв ще бъде отговорът на моята жалба.</verse>
				<verse number="2">Господ ми отговори с думите: „Запиши това, което видя, и го изложи ясно на каменни плочи, за да може лесно да се прочете.</verse>
				<verse number="3">Защото видението се отнася към едно определено бъдещо време; то е близко до изпълнението си и няма да се размине. А и да се забави, чакай го, защото непременно ще се сбъдне, няма да се отмени.</verse>
				<verse number="4">Ето този, който не е праведен, ще изчезне, а праведният ще живее чрез вярата си.</verse>
				<verse number="5">Горделивият човек е като измамното вино и не се успокоява; той разширява ламтежа си като ад и е ненаситен като смъртта, събира при себе си всички народи и заграбва за себе си всички племена.</verse>
				<verse number="6">Нали всички те ще го вземат за присмех и ще занареждат против него присмехулна песен с думите: „Горко на онзи, който се обогатява с много неща, които не са негови! Докога? Горко и на онзи, който товари себе си със залози!“</verse>
				<verse number="7">Няма ли внезапно да се надигнат онези, които ще те мъчат, няма ли да се обявят против тебе грабители и ти да им станеш плячка?</verse>
				<verse number="8">Както ти си ограбил много народи, така и тебе ще ограбят всички останали народи заради пролятата човешка кръв и насилието, извършено от тебе на земята, в града и върху всички, живеещи в него.</verse>
				<verse number="9">Горко на онзи, който трупа неправедна печалба за дома си, за да устрои гнездото си нависоко и с това да се предпази от силата на бедствието!</verse>
				<verse number="10">Ти си подготвил срам за своя дом, като си изтребвал много народи и си съгрешил против душата си.</verse>
				<verse number="11">Камъните от стените ще завикат и гредите от дървените постройки ще им отговорят:</verse>
				<verse number="12">„Горко на онзи, който строи град с кръвопролитие и който гради крепост с неправда!“</verse>
				<verse number="13">Ето нали от Господа Вседържител е това, че народите напразно полагат старание и племената се мъчат напразно?</verse>
				<verse number="14">Да! Земята ще се изпълни със знание за славата на Господа така, както водите изпълват морето.</verse>
				<verse number="15">Горко на онзи, който опива приятеля си от чашата на своята злоба — такъв го опива, за да го изложи на позор!</verse>
				<verse number="16">Ти си се преситил със срам вместо със слава; пий, прочее, но ще се изложиш на позор. Чашата в десницата на Господа се обръща сега към тебе и срам ще покрие твоето достойнство.</verse>
				<verse number="17">Твоето злодеяние, извършено над Ливан, ще те затрупа, понеже си изтребвал животни, проливал си човешка кръв, опустошавал си страната, града и всички негови жители.</verse>
				<verse number="18">Каква полза от идол, направен от изкусен ваятел, от този излят лъжлив прорицател? Как може ваятелят да се доверява на божество, на нямо изваяние, което той сам е направил?</verse>
				<verse number="19">Горко на онзи, който казва на дървото: „Стани!“ и на немия камък: „Вдигни се!“ Ще поучи ли той някого на нещо? Ето той е обкован със злато и сребро, но никакво дихание няма у него.</verse>
				<verse number="20">А Господ е в святия Свой храм — в безмълвие да пребъдва пред Него целият свят!“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Молитва. От пророк Авакум. Според мелодията на плачевните песни.</verse>
				<verse number="2">„Господи! Чух Твоето послание и се побоях от делата, извършени от Тебе през годините; изявявай ги и през следващите години. Дори и когато се гневиш, спомни си за Своята милост!</verse>
				<verse number="3">Бог идва от Теман и Светият — от планината Фаран. Величието Му покрива небесата и възхвалата за Него изпълва земята.</verse>
				<verse number="4">Блясъкът Му е като слънчева светлина; обгръща Го венец от лъчи, в тях се таи Неговата мощ!</verse>
				<verse number="5">Пред Него върви унищожение, а по стъпките Му — мор.</verse>
				<verse number="6">Когато Той се появи, земята се разтърси; погледът Му приведе народите в трепет; вековни планини се разпаднаха, прадревни хълмове се срутиха; в Неговата власт е движението на Вселената.</verse>
				<verse number="7">Видях шатрите на Етиопия опустошени; разтърсиха се сенниците на мадиамската земя.</verse>
				<verse number="8">Господи, нима Твоят гняв е пламнал против реките? Нима Твоето негодувание е против реките или Твоята ярост е против морето, та си възседнал конете Си, победоносните Си колесници?</verse>
				<verse number="9">Ти подготви лъка Си според клетвеното обещание, дадено на племената на Яков (Села). Ти проряза земята с реки.</verse>
				<verse number="10">Като Те видяха, планините затрепериха, водните потоци нахлуха. Забушува бездната, надигна мощни вълни.</verse>
				<verse number="11">Слънцето и луната се спряха на мястото си; те се движат при блясъка на Твоите стрели, при сиянието на Твоите святкащи копия.</verse>
				<verse number="12">Ти шестваш с гняв по земята и с негодувание разбиваш народите.</verse>
				<verse number="13">Ти се проявяваш като спасител на Своя народ, като спасител на Своя помазаник. Ти съкрушаваш дома на нечестието, разбиваш основите му чак до камък.</verse>
				<verse number="14">Ти пронизваш главата на неговите вождове със Своите стрели, които като вихър се устремиха радостни да ме разбият, като мислеха да погълнат сиромаха в укритието му.</verse>
				<verse number="15">С конете Си Ти отвори път в морето през глъбините на големите води.</verse>
				<verse number="16">Като чух това, сърцето ми се смути, при известието за това устните ми затрепериха, болка проникна в костите ми и стъпките ми затрепериха. Аз очаквам спокоен този ден на бедствието, който предстои на народа, който ни нападна.</verse>
				<verse number="17">Дори и смокинята да не цъфне и да няма плод по лозите, дори и беритбата на маслини да пропадне и нивите да не родят храна, дори и да не останат овце в кошарата и рогат добитък в оборите,</verse>
				<verse number="18">аз и тогава ще се радвам в Господа и ще се веселя в Бога, Моя спасител.</verse>
				<verse number="19">Господ Бог е моята сила! Той ще прави нозете ми като бързи нозе на елен и ще ми помогне да шествам по височините!“ За първия певец. В съпровод на струнни инструменти.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="36">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Слово на Господа, което беше отправено към Софония, син на Хусий, син на Годолия, син на Амария, син на Езекия, когато Йосия, син на Амон, беше цар в Юдея.</verse>
				<verse number="2">„Ще подложа на изтребление всичко по земята — гласи словото на Господа.</verse>
				<verse number="3">Ще погубя човеци и добитък, ще погубя птици по въздуха и морски риби и ще поваля нечестивите, ще изтребя човеците по земята, гласи словото на Господа.</verse>
				<verse number="4">Ще насоча ръката си срещу Юдея и срещу всички жители на Йерусалим, ще премахна от това място остатъците от служението на Ваал, името на служителите му — жреците,</verse>
				<verse number="5">и ония, които се покланят на небесното войнство върху покривите, и ония поклонници, които се кълнат в Господа, но се кълнат и в Молох,</verse>
				<verse number="6">и ония, които отстъпиха от Господа, не търсят Господа и не питат за Него.</verse>
				<verse number="7">Замълчи пред присъствието на Господа Бога, защото близо е денят на Господа. Да, Господ приготви жертвения празник, освети вече Своите поканени.</verse>
				<verse number="8">В деня на Господнята жертва Аз ще накажа князете, царските синове и всички, които се обличат в чуждестранни дрехи.</verse>
				<verse number="9">В оня ден ще накажа всички, които подскачат на прага на дома на своя Господ и го изпълват с насилие и измама.</verse>
				<verse number="10">В оня ден, гласи словото на Господа, ще се чуят силен вопъл при Рибни порти, ридание при новия град и вой от голяма разруха по хълмовете.</verse>
				<verse number="11">Плачете, жители от долната част на града, защото ще погинат всички търговци и ще бъдат изтребени обменители на сребро.</verse>
				<verse number="12">В онова време Аз ще претърся Йерусалим със светилник и ще накажа ония, които са се прокиснали при дрождите си и си мислят: „Господ не прави ни добро, ни зло.“</verse>
				<verse number="13">Богатството им ще бъде ограбено и къщите им ще се превърнат в развалини. Те ще построят къщи, а няма да живеят в тях, ще насадят лозя, а вино от тях няма да пият.</verse>
				<verse number="14">Близо е великият ден на Господа, близо — твърде скоро ще настъпи! Чуй гласа на деня на Господа. Тогава горко ще завика и най-храбрият!</verse>
				<verse number="15">Ден на гняв е онзи ден, ден на бедствие и гнет, ден на опустошение и разорение, ден на тъмнина и мрак, ден на облак и тъмна мъгла,</verse>
				<verse number="16">ден на тръба и на боен вик против укрепени градове и високи кули.</verse>
				<verse number="17">Аз ще подхвърля хората на бедствие и те ще ходят като слепи, защото съгрешиха против Господа, и кръвта им ще бъде разнесена като прах, плътта им — като смет.</verse>
				<verse number="18">Нито среброто им, нито златото им могат да ги спасят в деня на гнева на Господа и от огъня на ревността Му ще бъде погълната цялата тази земя. Защото Той е подготвил погибел за всички жители на земята, и при това внезапно.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Ела на себе си, опомни се ти, безсрамен народ,</verse>
				<verse number="2">преди да се е изпълнило определеното за вас — денят преминава като плява, преди да е дошъл върху вас пламенният гняв на Господа, преди да е настъпил денят на негодуванието на Господа.</verse>
				<verse number="3">Търсете Господа, всички смирени в страната, които изпълнявате законите Му, стремете се към справедливост, стремете се към смирение. Може би ще се скриете в деня на гнева на Господа.</verse>
				<verse number="4">Защото Газа ще бъде напусната и Аскалон ще опустее, жителите на Азот ще бъдат изгонени посред бял ден и Екрон ще бъде разорен из основи.</verse>
				<verse number="5">Горко на вас, които обитавате крайбрежието, вие от критския народ! Словото на Господа е отправено срещу вас, жителите на Ханаан, на филистимската страна! Аз ще те изтребя така, че няма да имаш жители.</verse>
				<verse number="6">Крайбрежната страна ще се превърне в селища с кладенци за овчари и огради за стада.</verse>
				<verse number="7">Крайбрежието ще се падне на останалите от дома на Юдея. Там те ще пасат стадата си и ще си почиват вечер в къщите на Аскалон, защото Господ, техният Бог, ще се погрижи за тях и ще ги върне от плена им.</verse>
				<verse number="8">Аз чух хулата на Моав и обидите на амонците, как те се подиграваха с Моя народ и горделиво се надсмиваха над страната му.</verse>
				<verse number="9">Затова Аз съм жив! — гласи словото на Господ Вседържител, Бог на Израил: Моав ще бъде като Содом, а амонците ще бъдат като Гомора, място с коприва и солници, вечна пустиня, останалите от народа Ми ще ги вземат плячка и оцелелите от Моите избраници ще ги получат в наследство.</verse>
				<verse number="10">Такова ще е възмездието за надменността им, понеже те се подиграваха и горделиво се надсмиваха над народа на Господа Вседържител.</verse>
				<verse number="11">Страшен ще бъде за тях Господ: Той ще изтреби всички по земята и пред Него ще се покланят — всеки от мястото си — всички далечни народи.</verse>
				<verse number="12">И вие, етиопци, ще бъдете избити с Моя меч.</verse>
				<verse number="13">Господ ще простре ръката Си срещу север, ще унищожи Асур и ще превърне Ниневия в пустош, в сухо като пустиня място.</verse>
				<verse number="14">Стада ще лежат сред нея и всякакъв род животни, пеликан и таралеж ще обитават в украшенията ѝ от резба; гласът им ще ечи по прозорците, разруха ще има при стълбовете на портите, защото кедровите им обложки ще бъдат премахнати.</verse>
				<verse number="15">Ето в какво ще се превърне величественият град, който живееше безгрижно и казваше в сърцето си: „Аз съм и няма други освен мене.“ Как се превърна той в пустош, обиталище за зверове! Всеки, който минава покрай него, ще подсвирне и ще махне с ръка.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Горко на своенравния и скверен жесток град!</verse>
				<verse number="2">Не се вслушва в никакво слово, не приема да бъде поучаван, не се уповава на Господа, не се приближава към своя Бог.</verse>
				<verse number="3">Неговите князе са ревящи лъвове, съдиите му — като вълци привечер, които не оставят до сутринта нито една кост.</verse>
				<verse number="4">Пророците му са нагли измамници, свещениците му оскверняват светинята, престъпват Закона.</verse>
				<verse number="5">В този град Господ действа справедливо, не върши неправда, неизменно изявява Своите присъди всяка сутрин. Но беззаконникът не знае срам.</verse>
				<verse number="6">Аз изтребих народи — разрушени са бойните им кули, обезлюдих улиците им, така че никой не ходи по тях, градовете им са опустошени, така че няма нито един човек, няма жители.</verse>
				<verse number="7">Аз му казах: „Да беше се боял поне от Мене, да беше приемал наставления!“ Тогава жилището му нямаше да бъде разрушено съгласно всичко, което определих за него. А те побързаха да покварят всичките си дела.</verse>
				<verse number="8">И така, словото на Господа гласи: „Очаквайте Ме до онзи ден, когато Аз ще се вдигна като изобличител, защото Моето решение е да събера народите, да свикам царствата, за да излея върху тях Своето негодувание, всичката ярост на Своя гняв; защото от огъня на ревността Ми ще бъде погълната цялата земя.“</verse>
				<verse number="9">„Тогава Аз пак ще дам на народите чист език, така че всички да призовават името на Господа и да Му служат единодушно.</verse>
				<verse number="10">Поклонниците Ми — потомци на Моя разпръснат народ — ще Ми донесат принос от земите отвъд реките на Етиопия.</verse>
				<verse number="11">В онзи ден ти няма вече да се срамуваш от всичките си дела, с каквито грешеше против Мене. Тогава Аз ще премахна сред тебе онези, които горделиво се хвалеха със своята знатност, и ти няма вече да се превъзнасяш на святата Ми планина.</verse>
				<verse number="12">Но ще оставя сред тебе смирен и малък народ, който ще се уповава на името на Господа.</verse>
				<verse number="13">Останалите от Израил няма да вършат вече неправда, няма да говорят лъжливо и в устата им няма да се намери измамен език, защото те спокойно ще отиват на пасищата и ще почиват, и никой няма да им пречи.</verse>
				<verse number="14">Ликувай ти, град Сион! Тържествувай ти, Израил! Весели се и се радвай от все сърце ти, град Йерусалим!</verse>
				<verse number="15">Господ отмени присъдата срещу тебе, отстрани противниците ти! Господ е Цар Израилев сред тебе: няма повече да се страхуваш от зло.</verse>
				<verse number="16">В оня ден ще кажат на Йерусалим: „Не бой се ти, Сион, да не отслабват ръцете ти!</verse>
				<verse number="17">Господ, твоят Бог, е сред тебе. Той е силен да те спаси; ще се развесели за тебе с радост, ще обнови любовта Си към тебе, ще тържествува за тебе с възклицание.“</verse>
				<verse number="18">Аз ще закрилям тъгуващите за тържествени празненства сред тебе, за да не понесат укор.</verse>
				<verse number="19">Ето в онова време Аз ще погубя всички твои притеснители и ще спася онова, което е куцо, ще събера разпръснатите и ще ги поставя на почит и за похвала навсякъде по земята, където претърпяха посрама.</verse>
				<verse number="20">В онова време ще ви доведа и тогава пак ще ви събера, защото ще ви поставя за похвала и на почит между всички народи по земята, когато ще върна пленниците ви пред вашите очи“, казва Господ.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="37">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">През втората година от управлението на Дарий, в първия ден от шестия месец, беше възвестено слово на Господа чрез пророк Агей към Зоровавел, син на Салатиил, управител на Юдея, и към първосвещеника Иисус, син на Йоседек.</verse>
				<verse number="2">„Така говори Господ на силите: „Този народ казва: „Още не е дошло времето, не е време да се построи дом за Господа“.“</verse>
				<verse number="3">Тогава беше възвестено слово на Господа чрез пророк Агей:</verse>
				<verse number="4">„А за самите вас време ли е да живеете в своите, снабдени с покриви и украса къщи, когато този дом е в развалини?“</verse>
				<verse number="5">Затова сега така говори Господ на силите: „Помислете как ще постъпите.</verse>
				<verse number="6">Вие посяхте богато, но събрахте малко, ядете, без да се насищате, пиете, без да утолявате жаждата си, обличате се, без да ви е топло; надничар, който заработва заплата, поставя я в пробита кесия.“</verse>
				<verse number="7">Така говори Господ на силите: „Помислете как ще постъпите.</verse>
				<verse number="8">Възлезте на планината, подгответе дървета и постройте храма така, че Аз да благоволя към него и да се прославя.</verse>
				<verse number="9">Очаквахте много, а се получи малко, и това, което донесете в къщи, това Аз ще разпилея. За какво? — гласи словото на Господа на силите: затова, че Моят дом е в развалини, докато всеки от вас се грижи за къщата си.</verse>
				<verse number="10">Ето поради това небето отказва да праща дъжд и земята не е плодородна.</verse>
				<verse number="11">Аз изпратих суша върху земя, върху планини, върху жито, върху гроздов сок, върху маслиново масло и върху всичко, което ражда земята, и върху хора и добитък, и върху придобитото с ръчен труд.“</verse>
				<verse number="12">Тогава Зоровавел, син на Салатиил, и Иисус, син на Йоседек, и целият оцелял народ послушаха гласа на Господа, своя Бог, а именно думите на пророк Агей, като пратеник на техния Господ Бог, и народът се побоя от Господа.</verse>
				<verse number="13">Тогава Господният вестител Агей възвести на народа по възложение на Господа: „Аз съм с вас!“, гласи словото на Господа.</verse>
				<verse number="14">И Господ възбуди духа на Зоровавел, син на Салатиил, управител на Юдея, духа на първосвещеника Иисус, син на Йоседек, и духа на оцелелия народ — и те дойдоха и почнаха да работят в дома на Господа на силите, своя Бог,</verse>
				<verse number="15">в двадесет и четвъртия ден на шестия месец, през втората година от управлението на цар Дарий.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">На двадесет и първия ден от седмия месец беше възвестено слово на Господа чрез пророк Агей:</verse>
				<verse number="2">„Говори на Зоровавел, син на Салатиил, управител на Юдея, и на първосвещеника Иисус, син на Йоседек, и на оцелелия народ следното:</verse>
				<verse number="3">„Между вас останал ли е такъв, който е видял този храм в предишната му слава? А сега какъв го виждате? Не е ли той във вашите очи, като да е нищо?</verse>
				<verse number="4">Но ти се ободри сега, Зоровавел, гласи словото на Господа, ободри се ти, първосвещеник Иисус, син на Йоседек! Ободрете се всички обитатели на тази земя, гласи словото на Господа на силите, и се захванете за работа, защото Аз съм с вас, гласи словото на Господ на силите.</verse>
				<verse number="5">Съюзът, който Аз сключих с вас, когато излязохте от Египет, и Моят Дух са с вас. Не бойте се!“</verse>
				<verse number="6">Защото така говори Господ на силите: „Още малко време има — тогава ще разтърся небе и земя, море и суша;</verse>
				<verse number="7">ще разтърся всички народи — и ще дойде Този, Който е желан от всички народи; ще изпълня този Дом със слава, казва Господ на силите.</verse>
				<verse number="8">Мое е всичкото сребро, Мое е всичкото злато, гласи словото на Господ на силите.</verse>
				<verse number="9">Великолепието на този нов храм ще бъде по-голямо, отколкото на предишния, казва Господ на силите: това място Аз ще обдаря с благополучие“, гласи словото на Господа на силите.“</verse>
				<verse number="10">В двадесет и четвъртия ден от деветия месец, през втората година от управлението на Дарий, беше възвестено словото на Господа чрез пророк Агей:</verse>
				<verse number="11">„Така говори Господ на силите: „Попитай сега свещениците за наставление при следното:</verse>
				<verse number="12">ако някой носи осветено жертвено месо в полата на дрехата си и с пола допре хляб или нещо варено, или вино, или елей, или каквото и да било ястие, ще стане ли това свещено“?“ Свещениците отговориха: „Не.“</verse>
				<verse number="13">Тогава Агей каза: „Ако се допре до всичко това някой, който се е осквернил от допиране до мъртвец, ще стане ли това нечисто?“ Свещениците отговориха: „Ще стане нечисто.“</verse>
				<verse number="14">Тогава Агей отговори: „Такъв е този народ, такова е това племе пред Мене, гласи словото на Господа, и такова е всичко, което вършат! Каквито и жертви да принасят там, всичко е нечисто.“</verse>
				<verse number="15">„А сега насочете вниманието си към миналото до днес, преди да е положен камък върху камък в Господния храм.</verse>
				<verse number="16">Случвало се е да идват при житен купен, който може да има двадесет снопа, а се оказваха само десет, идваха при гроздовия лин, за да нагребат петдесет мери от него, а се оказваха само двадесет.</verse>
				<verse number="17">Наказвах ви със сух вятър, с порази по житата и с градушка по всичко, произведено от вас, но вие не се обърнахте към Мене, казва Господ.</verse>
				<verse number="18">Насочете вниманието си към миналото до днес, от двадесет и четвъртия ден на деветия месец, от деня, когато бяха положени основите на Господния храм, насочете вниманието си:</verse>
				<verse number="19">нима зърното за посев е още в житниците? Досега не са родили плод нито лоза, нито смокиня, нито нар, нито маслина. Но от този ден нататък Аз ще ги обдаря с благословение.“</verse>
				<verse number="20">Словото на Господа беше възвестено за втори път към Агей в двадесет и четвъртия ден от месеца с думите:</verse>
				<verse number="21">„Обяви на Зоровавел, управител на Юдея: „Аз ще разтърся небе и земя;</verse>
				<verse number="22">ще съборя царските престоли и ще поразя мощта на царствата на народите, ще преобърна колесници и седящите на тях, и конете и конниците им ще бъдат повалени, всеки от меча на брат си.</verse>
				<verse number="23">В онзи ден, гласи словото на Господа на силите, ще взема тебе, Зоровавел, син на Салатиил, тебе, който си Мой служител, гласи словото на Господа, и ще те превърна в пръстен с печат, защото те избрах“, гласи словото на Господа на силите.“</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="38">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Ето словото на Господа към пророк Захария, Варахиевия син, син на Адо, на осмия месец от втората година на Дарий:</verse>
				<verse number="2">„Господ се разгневи много на предците ви.</verse>
				<verse number="3">Затова им кажи: „Така казва Господ Вседържител: „Обърнете се към Мене и Аз ще се обърна към вас, казва Господ Вседържител.</verse>
				<verse number="4">Не бъдете като предците си, които предишните пророци призоваваха с думите: Така казва Господ Вседържител: Отвърнете се от лошите си пътища и от лошите си дела! Но те не послушаха и не Ми обърнаха внимание“, казва Господ.</verse>
				<verse number="5">„Къде са вашите предци? И нима пророците живеят вечно?</verse>
				<verse number="6">Думите Ми и наредбите, които заповядах на моите слуги — пророците, нима не застигнаха предците ви? И те се обръщаха и казваха: Както Господ Вседържител определи да постъпва с нас според пътищата и делата ни, така и постъпи с нас“.“</verse>
				<verse number="7">На двадесет и четвъртия ден от единадесетия месец — това е месец шеват, — през втората година на Дарий, ето словото на Господа към пророк Захария, Варахиевия син, син на Адо; и Захария рече:</verse>
				<verse number="8">„През нощта имах видение: ето един мъж на червен кон стоеше в сянката на миртови дървета, а зад него червени, пъстри и бели коне.</verse>
				<verse number="9">Тогава попитах: „Господарю мой, какво означават тези коне?“ И ангелът, който говореше с мене, ми рече: „Ще ти покажа какво означават.“</verse>
				<verse number="10">Тогава мъжът, който стоеше сред миртите, каза: „Господ ги прати, за да обходят земята.“</verse>
				<verse number="11">А те проговориха към Господния ангел, който стоеше сред миртите: „Обходихме земята и ето цялата земя е мирна и спокойна.“</verse>
				<verse number="12">Господният ангел отвърна с думите: „Господи Вседържителю! Докога няма да проявяваш милост към Йерусалим и градовете на Юдея, на които се гневиш вече седемдесет години?“</verse>
				<verse number="13">В отговор Господ изрече към ангела, който говореше с мене, благи думи, пълни с утеха.</verse>
				<verse number="14">Тогава ангелът, който говореше с мене, ми рече: „Провъзгласи: „Така казва Господ Вседържител: Силна е Моята ревност за Йерусалим и за Сион;</verse>
				<verse number="15">но силен е и гневът Ми против народите, които живеят в охолство. Защото Аз се разгневих малко и те подпомогнаха злото.</verse>
				<verse number="16">Затова така казва Господ Вседържител: Аз се обръщам с милост към Йерусалим. В него ще бъде съграден Моят дом, казва Господ Вседържител, и земемерна връв ще бъде опъната върху Йерусалим“.</verse>
				<verse number="17">Провъзгласи още: „Така казва Господ Вседържител: Градовете Ми отново ще имат изобилие от блага. Господ отново ще утеши Сион и отново ще избере Йерусалим“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">И когато повдигнах очите си, видях четири рога.</verse>
				<verse number="2">Попитах ангела, който говореше с мене: „Какво е това?“ А той ми отговори: „Това са роговете, които разпръснаха Юдея, Израил и Йерусалим.“</verse>
				<verse number="3">Тогава Господ ми показа четирима ковачи.</verse>
				<verse number="4">Аз попитах: „Какво са дошли да правят те тук?“ Тогава Той ми каза: „Роговете разпръснаха Юдея така, че никой да не може да повдигне главата си. А тези ковачи дойдоха да ги изплашат и да повалят роговете на народите, които изправиха мощта си против страната на Юдея, за да я разпръснат.“</verse>
				<verse number="5">И отново повдигнах очи и видях: ето един мъж, а в ръката му — земемерна връв.</verse>
				<verse number="6">Аз попитах: „Къде отиваш?“ А той ми отвърна: „Да измеря Йерусалим, за да видя каква му е ширината и каква му е дължината.“</verse>
				<verse number="7">И ето ангелът, който говореше с мене, излезе, а друг ангел тръгна към него</verse>
				<verse number="8">и му рече: „Иди по-скоро и кажи на тази младеж: „Йерусалим ще бъде град без стени, защото ще се изпълни с хора и добитък.</verse>
				<verse number="9">Защото Аз, казва Господ, ще бъда огнена стена около него и ще бъда негова прослава в него.</verse>
				<verse number="10">Бягайте, бягайте от северната страна, казва Господ. Защото Аз ви разпилях по четирите посоки на небесните ветрове, казва Господ.</verse>
				<verse number="11">Да, спасявай се, Сионе, ти, който живееш при вавилонската дъщеря!</verse>
				<verse number="12">Защото така каза Господ Вседържител, когато ме прати със слава при народите, които ви ограбиха: „Който се докосва до вас, докосва се до зеницата на окото Ми.</verse>
				<verse number="13">И ето Аз ще вдигна ръката Си против тях и те ще станат плячка на слугите си.“ Тогава ще познаете, че Господ Вседържител ме е изпратил.</verse>
				<verse number="14">Ликувай и се радвай, Сионова дъще! Защото Аз ще дойда и ще живея сред тебе, казва Господ.</verse>
				<verse number="15">И в този ден много народи ще прибегнат към Господа. Те ще станат Мой народ и Аз ще живея сред тебе. Тогава ще познаеш, че Господ Вседържител ме е пратил при тебе.</verse>
				<verse number="16">И Господ ще вземе във владение Юдея — Своя дял в святата страна, и отново ще избере Йерусалим.</verse>
				<verse number="17">Нека всичко замлъкне пред Господа, защото Той излиза от святото Си жилище“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">И Господ ми показа първосвещеника Иисус, който стоеше пред Господния ангел; а Сатана стоеше от дясната му страна, за да му се възпротиви.</verse>
				<verse number="2">Тогава Господ рече на Сатана: „Господ ще те укори, Сатана, Господ, Който е избрал Йерусалим, ще те укори! Не е ли той глава, изтеглена от огън?“</verse>
				<verse number="3">А Иисус стоеше пред ангела с изцапани дрехи.</verse>
				<verse number="4">Ангелът се обърна към онези, които бяха пред него, с думите: „Съблечете от него изцапаните дрехи.“ А на него каза: „Ето снех от тебе вината и те обличам в празнични дрехи.“</verse>
				<verse number="5">Тогава заповядах: „Поставете на главата му чист кидар!“ Те поставиха на главата му чист кидар и го облякоха в дрехи, докато Господният ангел стоеше наблизо.</verse>
				<verse number="6">Господният ангел се обърна към Иисус и рече:</verse>
				<verse number="7">„Така казва Господ Вседържител: „Ако ходиш по пътищата Ми и спазваш наредбите Ми, ти ще пазиш Моя дом и ти ще наглеждаш дворовете Ми. Аз ще ти позволя да бъдеш сред тези, които са тук.</verse>
				<verse number="8">Но сега слушай, Иисусе, първосвещенико, ти и твоите събратя, които стоят пред тебе! Вие сте знатни мъже, затова Аз ще доведа Своя служител — Стеблото.</verse>
				<verse number="9">Защото ето камъка, който положих пред Иисус; на този камък има седем очи. Ето аз ще изсека на него изображение, казва Господ Вседържител, и ще премахна греха на тази страна в един единствен ден.</verse>
				<verse number="10">В този ден, казва Господ Вседържител, всеки от вас ще покани ближния си под лозата и под смокинята“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">И ангелът, който говореше с мене, се върна и ме събуди, както се буди човек от сън.</verse>
				<verse number="2">Тогава той ме попита: „Какво виждаш?“ Аз отговорих: „Виждам светилник, цял от злато, и чаша за елей върху него; отгоре седем кандилца и по седем цеви за кандилцата върху него;</verse>
				<verse number="3">и до него две маслинови дървета — едното отдясно на чашата, другото отляво.“</verse>
				<verse number="4">Отново се обърнах към ангела, който говореше с мене, и попитах: „Какво е това, господарю мой?“</verse>
				<verse number="5">Ангелът, който говореше с мене, ми рече: „Не знаеш ли какво е това?“ „Не зная“ — отвърнах аз.</verse>
				<verse number="6">Тогава той ми отговори: „Това е словото на Господа към Зоровавел, което казва: „Не със сила и не с мощ, а с Моя Дух“, казва Господ Вседържител.“</verse>
				<verse number="7">Коя си ти, планина велика? Пред Зоровавел ти си поле! И той ще изнесе крайъгълния камък сред шумни възгласи: „Благодат! Благодат върху него!“</verse>
				<verse number="8">И ето слово Господне към мене:</verse>
				<verse number="9">„Ръцете на Зоровавел положиха основите на този дом, неговите ръце ще го съградят. И ти ще познаеш, че Господ Вседържител ме е пратил при вас.</verse>
				<verse number="10">Защото кой може да смята този ден за маловажен, когато онези седемте — очите на Господа, които обхващат с поглед цялата земя — се изпълват с радост, като видят отвеса в ръцете на Зоровавел.“</verse>
				<verse number="11">Тогава му отговорих: „Какви са тези две маслинови дървета отдясно на светлината и отляво?“</verse>
				<verse number="12">И след това добавих: „Какви са тези две маслинови клончета, от които през две златни тръбички се излива златист елей?“</verse>
				<verse number="13">А той отвърна: „Не знаеш ли какво е това?“ Отговорих: „Не зная, господарю мой.“</verse>
				<verse number="14">И тогава ми каза: „Това са двамата, помазани с елей, които стоят пред Господаря на цялата земя.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Аз отново повдигнах очи и видях: ето летящ свитък!</verse>
				<verse number="2">Той ме попита: „Какво виждаш?“ Отговорих: „Виждам летящ свитък, дължината му е двадесет лакътя, а ширината — десет лакътя.“</verse>
				<verse number="3">И ми каза: „Това е проклятието, което се носи над цялата земя; защото всеки, който краде, ще получи възмездие според това проклятие, и всеки, който се кълне лъжливо, също ще получи възмездие според това проклятие.“</verse>
				<verse number="4">„Аз го изпратих, казва Господ, и то ще влезе в дома на крадеца и в дома на онзи, който се кълне лъжливо в Моето име, ще остане в дома му и ще го разруши — дърво и камък няма да останат.“</verse>
				<verse number="5">Тогава ангелът, който говореше с мене, излезе напред и ми рече: „Вдигни очите си и виж какво е това, което се явява?“</verse>
				<verse number="6">Аз попитах: „Какво е това?“ Той отговори: „Това, което се явява, е ефа.“ И добави: „Това е образът им по цялата земя.“</verse>
				<verse number="7">И, ето издигна се оловен похлупак и в ефата седеше една жена.</verse>
				<verse number="8">И каза още: „Това е нечестивостта.“ И хвърли жената отново в ефата, а върху отвора хвърли отново оловния похлупак.</verse>
				<verse number="9">Тогава вдигнах очите си и видях: ето появиха се две жени, в крилата им — вятър, а крилата им като крила на щъркел. И те понесоха ефата между земята и небето.</verse>
				<verse number="10">Попитах ангела, който говореше с мене: „Къде отнасят ефата?“</verse>
				<verse number="11">А той ми отвърна: „Да съградят за нея дом в страната Сенаар. И когато всичко бъде приготвено, тя ще бъде поставена там на своето място.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Аз отново повдигнах очи и видях: ето четири колесници излизат между две планини, а тези планини бяха медни планини.</verse>
				<verse number="2">Конете на първата колесница бяха червени, а на втората колесница — черни.</verse>
				<verse number="3">На третата колесница конете бяха бели, а на четвъртата — сиви; и всички те бяха силни коне!</verse>
				<verse number="4">Тогава попитах ангела, който говореше с мене: „Какво е това, господарю мой?“</verse>
				<verse number="5">Ангелът ми отговори: „Това са четирите небесни ветрове, които стояха пред Господаря на цялата земя и сега излизат с устрем.</verse>
				<verse number="6">Черните коне там излизат към северната страна; след тях излизат белите коне, а сивите коне излизат към южната страна.“</verse>
				<verse number="7">И силните коне, като излязоха, се втурнаха да обходят земята. Той им рече: „Идете и обходете земята!“ И те обходиха земята.</verse>
				<verse number="8">А той ме повика и се обърна към мене: „Виж конете, които излязоха към северната страна; те носят духа ми над северната земя.“</verse>
				<verse number="9">И ето слово Господне към мене:</verse>
				<verse number="10">„Вземи дарове от завърналите се от плен — от Халдея, от Товия, и от Йедая, и иди в същия ден, иди в дома на Йосия, Софониевия син, където те пристигнаха от Вавилон!</verse>
				<verse number="11">Вземи от тях сребро и злато, направи венец, положи го на главата на Иисус, Йоседековия син,</verse>
				<verse number="12">и му кажи: „Така казва Господ Вседържител: „Ето мъж, чието име е Стебло! Той ще израсте от корена Си и ще издигне Господния храм.</verse>
				<verse number="13">Да, Той ще издигне Господния храм; ще седне в слава на престола Си и ще управлява. Ще бъде и свещеник на престола Си и съгласие за мир ще има между двамата.</verse>
				<verse number="14">А венците ще бъдат в Господния храм в памет на Хелем и Товия, на Йедая и Хен, Софониевия син.</verse>
				<verse number="15">Отдалеч ще дойдат и ще участват в градежа на Господния храм, и вие ще познаете, че Господ Вседържител ме е пратил при вас. А това ще се сбъдне, ако наистина се вслушвате в гласа на Господа, вашия Бог“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Ето словото на Господа към Захария през четвъртата година на цар Дарий, на четвъртия ден от деветия месец, месец хаслев.</verse>
				<verse number="2">Тогава Ветил прати Сарацер и Регелмелех и хората му да се помолят пред Господа</verse>
				<verse number="3">и да попитат свещениците, които са в дома на Господа Вседържителя, и пророците: „Да плача ли в петия месец и да постя ли, както правих това вече толкова много години?“</verse>
				<verse number="4">И ето словото на Господа Вседържителя към мене:</verse>
				<verse number="5">„Кажи на целия народ на тази страна и на свещениците: когато вие постехте и скърбяхте в петия и в седмия месец през тези седемдесет години, нима вие за Мене постехте?</verse>
				<verse number="6">И когато ядете и пиете, нима не ядете и не пиете за себе си?</verse>
				<verse number="7">Не са ли това думите, които Господ прогласи чрез предишните пророци, когато Йерусалим беше още населен и благоденстваше заедно с околните градове и когато имаше поселение на юг и в низината?“</verse>
				<verse number="8">Ето словото на Господа към Захария:</verse>
				<verse number="9">„Така казва Господ Вседържител: „Съдете справедливо и показвайте милост и състрадание към брат си!</verse>
				<verse number="10">Не притеснявайте вдовицата и сирачето, пришълеца и сиромаха и не мислете зло един на друг в сърцата си!“</verse>
				<verse number="11">Но те не искаха да се вслушат, проявиха упорство и си запушиха ушите, за да не чуват.</verse>
				<verse number="12">Дори сърцата им се вкамениха, за да не слушат закона и думите, които Господ Вседържител беше пратил посредством Своя Дух чрез предишните пророци; затова и дойде големият гняв на Господ Вседържител.</verse>
				<verse number="13">И стана така: както Той викаше, а те не слушаха, така и те викаха, но Аз не ги слушах, казва Господа Вседържителя.</verse>
				<verse number="14">Аз ги разпръснах сред всички народи, които те не познаваха. Тази страна след тях запустя, човешки крак не стъпваше там и те превърнаха плодородната земя в пустиня.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">Ето словото на Господа Вседържителя:</verse>
				<verse number="2">„Силна е Моята ревност за Сион и силен гняв блика от ревността Ми за него!“</verse>
				<verse number="3">Така казва Господ: „Аз ще се обърна към Сион и ще живея в Йерусалим; Йерусалим ще се нарече град на истината, а планината на Господа Вседържителя — Святата планина.“</verse>
				<verse number="4">Така казва Господ Вседържител: „Пак ще седят старци и старици по улиците на Йерусалим, всеки с тояга в ръка поради дълбока старост.</verse>
				<verse number="5">И улиците на този град ще се изпълнят с момчета и момичета, които ще играят навред.“</verse>
				<verse number="6">Така казва Господ Вседържител: „Ако в онези дни това бъде чудо в очите на остатъка от този народ, нима ще е чудо и в Моите очи?“</verse>
				<verse number="7">Така казва Господ Вседържител: „Ето Аз ще избавя Своя народ от страната на слънчевия изгрев и от страната на слънчевия залез,</verse>
				<verse number="8">ще ги доведа и те ще живеят в Йерусалим. Те ще бъдат Мой народ и Аз ще бъда техен Бог в истина и правда.“</verse>
				<verse number="9">Така казва Господ Вседържител: „Нека укрепнат ръцете ви, на вас, които сега слушате тези думи от устата на пророците, пророкували при полагане основите на дома на Господа Вседържителя, за да бъде съграден храмът.</verse>
				<verse number="10">Защото преди това нито имаше заплата за човешкия труд, нито на добитъка се даваше нещо. И нито вкъщи, нито навън някой имаше спокойствие от зложелатели, защото оставих всички да се настроят един против друг.</verse>
				<verse number="11">Но сега Аз няма да съм такъв за остатъка от този народ, както преди.</verse>
				<verse number="12">Защото сеитбата ще бъде в мир: лозата ще дава плода си, земята ще дава жътвата си, небето ще дава росата си. И всичко това ще предам във владение на остатъка от този народ.</verse>
				<verse number="13">И както вие, дом на Юдея и дом на Израил, бяхте проклятие сред народите, така Аз ще ви избавя, за да бъдете благословия. Не бойте се, нека укрепнат ръцете ви!“</verse>
				<verse number="14">Защото така казва Господ Вседържител: „Както бях намислил да ви сторя зло, когато вашите предци предизвикваха гнева Ми, и не се поколебах,</verse>
				<verse number="15">така отново в тези дни намислих да сторя добро на Йерусалим и на дома на Юдея. Не бойте се!</verse>
				<verse number="16">Ето какво трябва да правите: говорете си истината един на друг! При градските порти въздавайте истинско правосъдие!</verse>
				<verse number="17">Не мислете зло един на друг в сърцата си и не обичайте лъжливата клетва, защото Аз мразя всичко това“, казва Господ.</verse>
				<verse number="18">Ето словото на Господа Вседържителя към мене:</verse>
				<verse number="19">„Постът в четвъртия, в петия, в седмия и в десетия месец ще станат в дома на Юдея дни за веселие и радост, и щастливи празници. Затова обичайте истината и мира!“</verse>
				<verse number="20">Така казва Господ Вседържител: „И ще идват хора, жители на много градове.</verse>
				<verse number="21">Жителите на един град ще отидат в друг и ще кажат: „Нека отидем и да се помолим пред Господа, да потърсим Господа Вседържителя! Ще отида и аз.“</verse>
				<verse number="22">Много племена и силни народи ще дойдат да търсят Господа Вседържителя в Йерусалим и да се помолят пред Господа.“</verse>
				<verse number="23">Така казва Господ Вседържител: „В тези дни десет мъже от народи с различни езици ще се хванат за дрехата на юдеин и ще кажат: „Ще дойдем с вас, защото чухме, че Бог е с вас“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Пророческо слово на Господа против страната Хадрах. То ще се изпълни над Дамаск, защото към Господа е човешкото око, — на всички племена на Израил,</verse>
				<verse number="2">както и над Емат, съседен на него; а също и над Тир и Сидон, колкото и да са прозорливи.</verse>
				<verse number="3">„Тир си съгради крепост; натрупа сребро като прах и злато — като кал по пътищата.</verse>
				<verse number="4">Но, ето Господ ще го сломи; ще съкруши силата му по море и той ще бъде погубен от огън.</verse>
				<verse number="5">Аскалон ще види това и ще се ужаси, Газа ще се разтрепери; а също и Екрон, защото ще се измами в надеждата си. В Газа цар няма да има, а Аскалон ще остане безлюден.</verse>
				<verse number="6">Негодник ще властва в Азот и Аз ще сломя надменността на филистимците.</verse>
				<verse number="7">Ще отнема изпитата кръв от устата им и нечистата храна между зъбите им; и който остане ще принадлежи на нашия Бог — ще бъде като сродник на Юдея, а Екрон ще бъде като йевусеец.</verse>
				<verse number="8">Аз ще бъда като стража пред Своя дом срещу набези на враговете и никой вече няма да върши насилие над тях, защото Моите очи ще ги наглеждат.</verse>
				<verse number="9">Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Йерусалимска! Ето твоят Цар идва при тебе; Той е праведен, кротък и носи спасение, възседнал на осел — на младо осле, рожба на ослица.</verse>
				<verse number="10">Тогава ще изтребя колесниците от Ефрем и конете от Йерусалим и ще бъде пречупен бойният лък. Той ще възвести мир на народите, владичеството Му ще бъде от море до море и от Ефрат до краищата на земята.</verse>
				<verse number="11">А колкото до тебе, Израилю, Аз ще освободя твоите затворници от безводния ров заради кръвта на завета ти.</verse>
				<verse number="12">Върнете се в крепостта вие, пленници, изпълнени с надежда! Още днес възвестявам, че двойно ще ви въздам.</verse>
				<verse number="13">Защото ще си изпъна Юдея като лък, ще поставя Ефрем като стрела, ще вдигна синовете ти, Сион, против синовете на Елада и ще те превърна в меч на неустрашим боец!</verse>
				<verse number="14">Сам Господ ще се яви над тях и стрелата Му ще полети като светкавица. Господ Бог ще затръби с тръба и ще пристигне с бурите на юга.</verse>
				<verse number="15">Господ Вседържител ще ги брани. Те ще ги нападат и повалят с камъни от прашка; ще пият сред възгласи, сякаш опиянени от вино, и ще се изпълнят с кръв като жертвените чаши при ъглите на жертвеника.</verse>
				<verse number="16">И в този ден Господ, техният Бог, ще ги избави като Свой народ, като стадо. Като камъни на короната ще блестят над страната Му.</verse>
				<verse number="17">Каква благост, каква красота! Житото прави крепки младежите, а младото вино — девойките.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Молете се на Господа за дъжд в дъждовната пролет и Господ, Който праща светкавици, ще ви даде обилен дъжд и зеленина за всеки в полето.</verse>
				<verse number="2">Понеже идолите мамеха, ясновидците имаха лъжливи видения, разказваха лъжливи сънища и утешаваха с празни приказки, затова се лутат като овце и търпят неволя — те нямат пастир.</verse>
				<verse number="3">Гневът Ми пламна против пастирите и ще накажа овните водачи; защото Господ Вседържител наглежда Своето стадо, дома на Юдея, и той ще стане Негов славен кон в битка.</verse>
				<verse number="4">От него ще бъде крайъгълният камък, от него — колът за шатрата, от него — бойният лък, от него — всеки владетел.</verse>
				<verse number="5">Те ще излязат в битка като храбри мъже, ще тъпчат враговете в калта по пътя си и ще се сражават, понеже Господ е с тях; тогава ще се посрамят онези, които яздят на коне.</verse>
				<verse number="6">Аз ще укрепя дома на Юдея, ще избавя дома на Йосиф и ще ги върна отново, защото се смилих над тях. И ще бъде така, сякаш не съм ги отхвърлял; защото Аз съм техният Господ Бог и ще ги чуя.</verse>
				<verse number="7">Ефрем ще бъде като храбър мъж и ще се развеселят сърцата им като от вино; това ще видят синовете им и ще се зарадват. Нека ликуват в името на Господа!</verse>
				<verse number="8">Аз ще им дам знак и ще ги събера, защото Аз ги изкупих. Те ще бъдат пак така многобройни, както преди.</verse>
				<verse number="9">И макар да съм ги разпръснал сред народите, ще си спомнят за Мене в далечни страни, ще дадат живот на децата си и ще се върнат.</verse>
				<verse number="10">Аз ще ги върна от египетската земя, ще ги събера от Асирия и ще ги доведа в страната Галаад и в Ливан — дори място няма да стигне за тях.</verse>
				<verse number="11">Когато минават след беда през морето, Той ще порази морските вълни и ще пресъхнат всички дълбини на реката. Гордостта на Асур ще се смири и скиптърът на Египет ще бъде отнет.</verse>
				<verse number="12">Аз ще ги укрепя в Господа, и в името Му те ще живеят, казва Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Отвори, Ливане, портите си, за да погълне огън твоите кедри!</verse>
				<verse number="2">Ридай, кипарисе, защото падна кедърът, защото могъщите се сринаха! Ридайте, васански дъбове, защото е повалена непроходимата гора!</verse>
				<verse number="3">Ето чуй, ридаят пастири, защото благополучието им е погубено, реват млади лъвове, защото великолепието на Йордан е погубено.</verse>
				<verse number="4">Така казва Господ, моят Бог: „Паси овцете, обречени на клане,</verse>
				<verse number="5">които купувачите безнаказано колят, а онези, които ги продават, си казват: „Благословен да е Господ, защото забогатях! Дори и пастирите им не ги жалят!</verse>
				<verse number="6">Затова и Аз вече няма да жаля жителите на тази страна. И, ето ще предам хората — всеки в ръцете на ближния му и в ръцете на царя му. Те ще поразят страната и Аз няма да избавя никого от ръцете им.</verse>
				<verse number="7">И така, Аз пасох овцете, обречени на клане, овцете, най-унизени от всички. И си взех две тояги — едната нарекох „Благост“, а другата — „Вериги“. И с тях пасох овцете.</verse>
				<verse number="8">И за месец изтребих трима пастири; отвратих се от тях, пък и Аз им станах досаден.</verse>
				<verse number="9">След това рекох: „Вече няма да ви паса. Което умира, нека умира, което загива, нека загива; а които остават, нека ядат плътта си един на друг.“</verse>
				<verse number="10">И като взех тоягата си „Благост“, пречупих я, за да унищожа завета, който сключих с всички племена.</verse>
				<verse number="11">Така в този ден той беше унищожен и унизените овце, които Ме очакваха, узнаха, че това е било словото на Господа.</verse>
				<verse number="12">Тогава им казах: „Ако ви се вижда добро, дайте Ми Моята заплата; ако ли не, недейте.“ И те Ми претеглиха за отплата тридесет сребърника“.</verse>
				<verse number="13">А Господ ми рече: „Хвърли ги на грънчаря — високата цена, за която те Ме оцениха!“ Аз взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в Господния храм на грънчаря.</verse>
				<verse number="14">След това пречупих и другата Си тояга, „Вериги“, за да разкъсам братството между Юдея и Израил.“</verse>
				<verse number="15">Тогава Господ ми каза: „Вземи си сега принадлежностите на оглупял пастир.</verse>
				<verse number="16">Защото, ето Аз ще въздигна пастир на земята, който няма да се безпокои за загиналите, няма да търси изгубените, няма да лекува болните, нито ще води на паша здравите, а ще яде месото на тлъстите овце и ще им отделя копитата.“</verse>
				<verse number="17">Горко на безполезния пастир, който оставя стадото! Меч върху ръката му и върху дясното му око! Ръката му съвсем ще изсъхне и дясното му око съвсем ще помръкне.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Пророческо слово на Господа за Израил. Господ, Който разпростря небето, основа земята и образува в човека духа му, казва:</verse>
				<verse number="2">„Ето Аз ще направя Йерусалим чаша с омайно питие за всички околни народи; така ще бъде и с Юдея при обсадата на Йерусалим.</verse>
				<verse number="3">В този ден ще направя Йерусалим тежък камък за всички племена — всички, които се опитат да го вдигнат, ще пострадат. И против него ще се обърнат всички народи на земята.</verse>
				<verse number="4">В този ден ще поразя всеки кон с уплаха, а ездача му — с безумие. И ще отворя очите Си върху дома на Юдея, докато държа в заслепение всеки кон на племената.</verse>
				<verse number="5">Тогава князете на Юдея ще си кажат: „Силата на йерусалимските жители е в Господа Вседържителя, техния Бог!“</verse>
				<verse number="6">В този ден Аз ще направя князете на Юдея като огнена жарава сред дърва и като запален факел сред снегове. Те ще погълнат всички околни народи, отдясно и отляво, а Йерусалим пак ще бъде заселен на своето място — в Йерусалим.</verse>
				<verse number="7">И Господ ще спаси първо шатрите на Юдея, за да не се издигат над Юдея величието на Давидовия дом и величието на йерусалимските жители.</verse>
				<verse number="8">В този ден Господ ще закриля жителите на Йерусалим. Немощният сред тях ще бъде в онзи ден като Давид, а Давидовият дом — като Бог, като Господен ангел пред тях.</verse>
				<verse number="9">В този ден с устрем ще изтребя всички народи, които тръгват против Йерусалим.</verse>
				<verse number="10">А върху Давидовия дом и върху йерусалимските жители ще излея дух на благодат и молитва и те ще погледнат към Мене, Когото прободоха. Те ще плачат за Него, както се оплаква единствен син, и ще скърбят, както се скърби за първороден.</verse>
				<verse number="11">В този ден риданията в Йерусалим ще са така горчиви, както риданията при Хададримон в Мегидонската долина.</verse>
				<verse number="12">Страната ще ридае, всяко племе отделно: племето на Давидовия дом отделно, и жените им отделно;</verse>
				<verse number="13">племето на Левиевия дом отделно и жените им отделно; Семеевото племе отделно и жените им отделно;</verse>
				<verse number="14">всяко от останалите племена отделно и жените им отделно.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">„В този ден ще бликне извор за Давидовия дом и за жителите на Йерусалим, за да се очистят от грях и нечистота.</verse>
				<verse number="2">В този ден, казва Господ Вседържител, ще изтребя имената на идолите от тази страна и те вече няма да се споменават. Ще прогоня също и лъжепророците и нечистия дух от страната.</verse>
				<verse number="3">И ако все пак някой още пророкува, тогава баща му и майка му, които са го родили, ще му кажат: „Ти не трябва да живееш, защото говориш лъжи в името на Господа!“ И баща му и майка му, които са го родили, ще го прободат, когато пророкува.</verse>
				<verse number="4">В този ден пророците ще се посрамят — всеки от видението си, когато пророкува, и няма да облича кожена дреха, за да изрича лъжи.</verse>
				<verse number="5">По-скоро той ще каже: „Аз не съм пророк, а само обработвам земята, която от малък притежавам.“</verse>
				<verse number="6">И ако някой го попита: „Какви са тези рани по гърдите ти?“, той ще отговори: „Получих ги в дома на моите приятели“.“</verse>
				<verse number="7">Вдигни се, меч, против пастира Ми, на когото съм се доверил, казва Господ Вседържител. Порази пастира и овцете ще се разпръснат! Аз ще обърна ръката Си против малките.</verse>
				<verse number="8">И тогава в цялата страна, казва Господ, две части ще бъдат изтребени и ще загинат, а третата ще остане.</verse>
				<verse number="9">И тази трета част Аз ще прекарам през огън, ще ги пречистя, както се пречиства сребро, и ще ги изпитам, както се изпитва злато. Те ще призоват Моето име и Аз ще ги чуя, ще кажа: „Това е Моят народ“, и те ще кажат: „Господ е мой Бог!“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Ето идва ден Господен, когато ще разделят сред тебе плячката от твоите богатства.</verse>
				<verse number="2">Защото ще събера всички народи на война срещу Йерусалим. Градът ще бъде превзет и домовете — разграбени, жените ще бъдат обезчестени и половината град ще отиде в плен. Но останалият народ няма да бъде изтребен от града.</verse>
				<verse number="3">Тогава Господ ще излезе и ще воюва против тези народи, така както Той воюва в ден на битка.</verse>
				<verse number="4">В този ден нозете Му ще стъпят на Елеонската планина, която е срещу Йерусалим на изток. И Елеонската планина ще се разцепи по средата на изток и на запад, където ще изникне огромна долина; половината от планината ще се оттегли на север, а другата ѝ половина — на юг.</verse>
				<verse number="5">И вие ще побегнете към долината на планините Ми, защото планинската долина ще стига до Асал; ще побегнете, както побягнахте от земетресението в дните на юдейския цар Озия. И ще дойде Господ, моят Бог, и всички светии с Него!</verse>
				<verse number="6">В този ден няма да има светлина, а ще бъде студ и мраз;</verse>
				<verse number="7">един-единствен ден, известен само на Господа — нито ден, нито нощ, а привечер ще настане светлина.</verse>
				<verse number="8">В този ден живи води ще потекат от Йерусалим — половината към източното море, и половината към западното море така ще бъде и през лятото, и през зимата.</verse>
				<verse number="9">И Господ ще бъде цар над цялата земя; в този ден Господ ще бъде един и името Му — едно.</verse>
				<verse number="10">Цялата страна, от Гаваон до Римон на юг от Йерусалим, ще се превърне в равнина. А Йерусалим ще се въздигне населен на своето място — от Вениаминовите порти до мястото на първите порти, до ъгловите порти и от кулата на Ананеил до царските линове.</verse>
				<verse number="11">Народ ще живее в него и няма да има вече проклятие; Йерусалим ще стане сигурно място за живеене.</verse>
				<verse number="12">А ето бедствието, с което Господ ще порази всички народи, които са воювали против Йерусалим: плътта им ще изтлее, докато още стоят на краката си, очите им ще се стопят във вдлъбнатините си и езикът им ще изсъхне в устата им.</verse>
				<verse number="13">В този ден сред тях ще настане голям смут от Господа: всеки ще хване ръката на другия, всеки ще вдигне ръка против ръката на ближния си.</verse>
				<verse number="14">Юдея също ще воюва в Йерусалим и тогава ще бъде събрано богатството на всички околни народи — злато, сребро и дрехи в голямо изобилие.</verse>
				<verse number="15">Такова бедствие ще порази коне, мулета, камили, осли и всякакъв добитък, който се намира в стана им.</verse>
				<verse number="16">А след това всички оцелели от народите, тръгнали против Йерусалим, ще идват всяка година да се покланят на Царя, на Господа Вседържителя, и да празнуват празника Шатри.</verse>
				<verse number="17">И ако някое от земните племена не отиде в Йерусалим да се поклони на Царя, на Господа Вседържителя, за него няма да има дъжд.</verse>
				<verse number="18">Ако египетското племе не тръгне на път, за да дойде, и за него няма да има дъжд, — ще го постигне бедствието, с което Господ ще порази народите, които няма да дойдат да празнуват празник Шатри.</verse>
				<verse number="19">Такова ще бъде наказанието на Египет и на всички народи, които не дойдат да празнуват празника Шатри.</verse>
				<verse number="20">В този ден и върху звънците на конете ще стои: „Посветен на Господа“, а котлите в Господния дом ще бъдат като жертвените блюда пред олтара.</verse>
				<verse number="21">И всички котли в Йерусалим и в Юдея ще бъдат посветени на Господа Вседържителя. Всички, които принасят жертва, ще идват, ще ги взимат и ще варят в тях. В този ден вече няма да има нито един хананеец в дома на Господа Вседържителя.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="39">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Пророческа присъда. Слово от Господа към Израил, записано чрез ръката на Малахия.</verse>
				<verse number="2">Господ е казал: „Аз възлюбих вас, израилтяните.“ А вие възразявате: „В какво си проявил Ти любов към нас?“ На това Господ отговаря: „Исав не беше ли брат на Яков? Но Аз възлюбих Яков,</verse>
				<verse number="3">а Исав намразих и предадох планините му на опустошение и владенията му — на степните чакали.</verse>
				<verse number="4">Макар потомците от племето на Едом да говорят: „Ние сме разорени, но отново ще изградим разрушеното“, но Аз, Господ Вседържител, казвам: „Те ще построят, но Аз ще разруша.“ И ще ги нарекат нечестива страна — народ, срещу който Господ завинаги се е разгневил.</verse>
				<verse number="5">Очите ви ще видят всичко това и вие ще кажете: „Господ се възвеличи и извън границите на Израил“!“</verse>
				<verse number="6">„Син почита баща си и роб — господаря си. Ако Аз съм баща, къде е тогава почитта към Мене? И ако Аз съм Господ, къде е благоговението пред Мене?“ — това казва Господ Вседържител на вас, свещеници, които презирате името Му. Но вие възразявате на Господа: „С какво показахме презрение към Твоето име?“</verse>
				<verse number="7">На това Той отговаря: „Вие принасяте на жертвеника Ми осквернени дарове, а казвате: „С какво показахме презрение?“ — С това, че казвате: „Трапезата на Господа не е тъй важна.“</verse>
				<verse number="8">А когато принасяте в жертва слепи животни, това не е ли лошо? Или когато принасяте куци и болни, това не е ли лошо? Поднеси това на твоя управител, ще окаже ли той благоволение към тебе и ще те приеме ли благосклонно?“ — казва Господ Вседържител.</verse>
				<verse number="9">А сега се постарайте да умилостивите Бога, за да прояви милост към нас. Може ли Господ Вседържител милостиво да приеме такива приноси от ръцете ви, милостиво да ви приеме?</verse>
				<verse number="10">Господ Вседържител казва още: „По-добре някой от вас да затвори вратата на храма, за да не поддържат напразно огън на жертвеника Ми. Благоволението Ми не е към вас и приносът от ръцете ви не Ми е благоугоден.</verse>
				<verse number="11">Моето име ще се възвеличи между народите от Изток до Запад и на всяко място ще принасят на името Ми тамян и чиста жертва! Наистина Моето име ще се възвеличи между народите“ — казва Господ Вседържител.</verse>
				<verse number="12">„А вие го осквернявате с това, че казвате: „Трапезата на Господа не е тъй важна; това, което е върху нея, не е значително.“</verse>
				<verse number="13">При това казвате: „Каква тегоба е тя!“, и я пренебрегвате“ — казва Господ Вседържител. „Вие принасяте и предлагате като жертва крадени, куци и болни животни. Мога ли Аз, Господ, да приемам с благоволение такива приноси от ръцете ви?</verse>
				<verse number="14">Проклет да бъде измамникът, който има в стадото мъжко без недостатък и го е обрекъл, а принася в жертва пред Господа нещо с недостатък. Защото Аз съм велик Цар и народите ще благоговеят пред името Ми.“ Това казва Господ Вседържител.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Господ Вседържител казва още: „А сега, ето заповедта, която Аз определям за вас, свещеници!</verse>
				<verse number="2">Ако не се вслушате и не вземете присърце да отдадете слава на Моето име, тогава Аз ще отправя проклятие върху вас и ще прокълна вашите благословения. Дори вече ги проклех, защото не вземате това присърце.</verse>
				<verse number="3">Ето Аз ще поставя потомството ви под заплаха, ще размажа нечистотии по лицата ви, нечистотии от празничните ви жертви, и ще ви изхвърля заедно с тях.</verse>
				<verse number="4">Тогава ще разберете, че Аз определих тази заповед за потвърждаване на завета Ми с Левий.</verse>
				<verse number="5">Заветът Ми с него беше завет за живот и за благоденствие, Аз го сключих с него заради благоговението, с което той благоговееше пред Мене и пред името Ми.</verse>
				<verse number="6">Законът на истината беше в устата му и нямаше нечестие на устните му; той живееше пред Мене в мир и правда и отвърна мнозина от грях.</verse>
				<verse number="7">Защото устата на свещеника трябва да пази знание и от устата му се очакват наставления, понеже той е вестител на Господа Вседържителя.</verse>
				<verse number="8">Но вие се отклонихте от този път и послужихте за съблазън на мнозина по отношение на Закона, унищожихте завета, сключен с Левий. Затова Аз, Господ Вседържител, казвам:</verse>
				<verse number="9">„Понеже вие не опазихте пътищата Ми, показвате лицеприятие при прилагането на Закона — затова Аз ще ви направя презрени и унизени пред целия народ.“</verse>
				<verse number="10">Нали всички имаме един и същ Отец? Нали един и същ Бог ни е сътворил? Тогава защо постъпваме вероломно един спрямо друг, като с това оскверняваме завета, който Бог е сключил с нашите предци?</verse>
				<verse number="11">В Юдея нарушиха верността към завета и в Израил и Йерусалим се извършва мерзост. Юдеите оскверниха светинята, която Господ обича, и се свързаха с чужди богове.</verse>
				<verse number="12">Господ ще изтреби от шатрите на Яков онзи, който върши това — който и да е той, — както и онзи, който така принася жертва пред Господа Вседържителя.</verse>
				<verse number="13">Ето какво вършите още: вие обливате със сълзи жертвеника на Господа, с ридание и вопли, поради което Той вече не поглежда благосклонно към вашите приноси и не приема умилостивителните ви жертви.</verse>
				<verse number="14">Ще попитате още: „Защо е всичко това?“ — За това, че Господ стана свидетел и съдия между тебе и жената на твоята младост, верността към която ти наруши, макар че тя е твоя спътница в живота и жена, с която си сключил съюз.</verse>
				<verse number="15">Не сътвори ли Господ двамата като единство, като живо същество, което притежава плът и дихание? Каква е целта на това единство? — Да се възпроизведе наследство, което е дар от Бога. Затова внимавайте в живота си! Никой да не нарушава верността си към жената на своята младост.</verse>
				<verse number="16">„Ако от омраза се разведеш с нея — казва Господ, Бог Израилев, — ще се опозориш с несправедливо деяние.“ Това казва Господ Вседържител. Затова внимавайте в живота си и не нарушавайте верността си!“</verse>
				<verse number="17">Ето вие дотегнахте на Господа с безсмислените си слова. Вие питате: „С какво сме Му дотегнали?“ — С това, че казвате: „Всеки, който върши зло, е добър пред Господа и към такива Той оказва благоволение“; или: „Къде е Бог на правосъдието?“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Затова Господ Вседържител казва: „Внимавайте, Аз изпращам Своя вестител и той ще подготви пътя пред Мене. След това внезапно в храма Си ще дойдат Господ, Когото вие търсите, както и Ангелът на завета, Когото вие желаете; ето този Ангел идва.“</verse>
				<verse number="2">И кой ще издържи деня на идването Му, и кой ще устои, когато Той се яви? Той е като огън на леяр при разтопяване и като сапунена пяна в корито за пране.</verse>
				<verse number="3">Той ще започне да претопява и очиства сребро — така Той ще очисти потомците на Левий и ще ги претопи като злато и сребро, за да принасят благочестиво жертва на Господа.</verse>
				<verse number="4">Тогава принасяните в Юдея и Йерусалим жертви ще бъдат приятни на Господа, както в древни дни и както през отминалите години.</verse>
				<verse number="5">Господ Вседържител казва: „Аз ще дойда при вас за съд и ще бъда бърз изобличител на магьосници и прелюбодейци и на онези, които се кълнат лъжливо и задържат заплатата на наемниците, притесняват вдовиците и сираците и отблъсват чужденците, а и нямат страх от Мене.“</verse>
				<verse number="6">Господ Вседържител казва: „Тъй като Аз съм Господ, Аз не се променям — затова и вие, потомците на Яков, не загинахте.</verse>
				<verse number="7">Още от дните на предците си се отклонявахте от наредбите Ми и не ги спазвате. Обърнете се към Мене и Аз ще се обърна към вас. Вие ще попитате: „Как да се обърнем?“</verse>
				<verse number="8">Може ли човек да заблуждава Бога? А вие Ме заблуждавате. Ще попитате още: „С какво Те заблуждавахме?“ — С десятъците и жертвените приноси.</verse>
				<verse number="9">Тежко проклятие лежи над вас, защото вие — целият народ — Ме заблуждавате.</verse>
				<verse number="10">Внесете всички десятъци в храма, за да има храна в Моя дом. Поне в това Ме подложете на изпитание — казва Господ Вседържител, — а няма ли да разкрия за вас небесните отвори, за да излея върху вас изобилно благословение?</verse>
				<verse number="11">Заради вас ще забраня на всеядните скакалци да изпояждат вашите земни плодове и вашата лоза на полето няма да остане без гроздето си — казва Господ Вседържител.</verse>
				<verse number="12">Тогава всички народи ще ви облажават, защото ще бъдете желана земя“ — казва Господ Вседържител.</verse>
				<verse number="13">„Думите ви пред Мене са дръзки — казва Господ. Ще попитате: „Какво сме говорили против Тебе?“</verse>
				<verse number="14">Вие казахте: „Напразно служим на Бога и каква полза, че спазвахме наредбите Му и ходехме в жалейна дреха пред Господа Вседържителя?</verse>
				<verse number="15">И сега ние облажаваме надменните. Да! По-добре се нареждат онези, които вършат беззакония; те, макар и да изкушават Бога, остават ненаказани.“</verse>
				<verse number="16">Но онези, които благоговеят пред Господа, си казват един на друг: „Господ внимава и чува всичко това, и пред Него се пише възпоменателна книга за онези, които благоговеят пред Господа и прославят името Му.“</verse>
				<verse number="17">Господ Вседържител казва: „И така, такива ще бъдат Мои, те ще бъдат Моя собственост в онзи ден, който Аз ще определя. Към тях ще бъда благосклонен, както е благосклонен човек към сина си, който работи за него.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Тогава отново ще направите разлика между праведник и нечестив, между онзи, който служи на Бога, и онзи, който не Му служи.</verse>
				<verse number="2">Защото, ето ще дойде ден, пламтящ като пещ. Тогава всички надменни хора, както и онези, които постъпват нечестиво, ще бъдат като слама. Тях ще ги изгори настъпващият ден, така че няма да им остави нито корен, нито клони.</verse>
				<verse number="3">А за вас, които благоговеете пред Моето име, ще изгрее Слънцето на Правдата и щастие ще има в лъчите Му. Тогава вие ще се раздвижите и ще се разиграете като охранени телета.</verse>
				<verse number="4">В онзи ден, който Аз ще определя, вие ще поразявате нечестивите, защото те ще бъдат прах под стъпалата на краката ви.</verse>
				<verse number="5">Помнете Закона на Моя служител Мойсей, който Аз му дадох на Хорив за цял Израил! Помнете така също правилата и наредбите.</verse>
				<verse number="6">Ето преди да настъпи великият и страшен ден Господен, Аз ще изпратя при вас пророк Илия,</verse>
				<verse number="7">Той ще обърне отново сърцата на бащите към децата им и сърцата на децата — към бащите им. Той ще ги примири така, че когато Аз дойда, да не предам тази земя на проклятие“.“</verse>
			</chapter>
		</book>
	</testament>
	<testament name="New">
		<book number="40">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Книга за родословието на Иисус Христос, Син на Давид, Син на Авраам.</verse>
				<verse number="2">От Авраам се роди Исаак, от Исаак се роди Яков, от Яков се родиха Юда и братята му,</verse>
				<verse number="3">от Юда се родиха Фарес и Зара от Тамар, от Фарес се роди Есром, от Есром се роди Арам,</verse>
				<verse number="4">от Арам се роди Аминадав, от Аминадав се роди Наасон, от Наасон се роди Салмон,</verse>
				<verse number="5">от Салмон се роди Вооз от Раав, от Вооз се роди Овид от Рут, от Овид се роди Йесей,</verse>
				<verse number="6">от Йесей се роди цар Давид. От цар Давид се роди Соломон от жената на Урия,</verse>
				<verse number="7">от Соломон се роди Ровоам, от Ровоам се роди Авия, от Авия се роди Аса,</verse>
				<verse number="8">от Аса се роди Йосафат, от Йосафат се роди Йорам, от Йорам се роди Озия,</verse>
				<verse number="9">от Озия се роди Йоатам, от Йоатам се роди Ахаз, от Ахаз се роди Езекия,</verse>
				<verse number="10">от Езекия се роди Манасия, от Манасия се роди Амон, от Амон се роди Йосия,</verse>
				<verse number="11">от Йосия се роди Йоаким, от Йоаким се родиха Йехония и братята му — по време на преселението във Вавилония.</verse>
				<verse number="12">А след преселението във Вавилония от Йехония се роди Салатиил, от Салатиил се роди Зоровавел,</verse>
				<verse number="13">от Зоровавел се роди Авиуд, от Авиуд се роди Елиаким, от Елиаким се роди Азор,</verse>
				<verse number="14">от Азор се роди Садок, от Садок се роди Ахим, от Ахим се роди Елиуд,</verse>
				<verse number="15">от Елиуд се роди Елеазар, от Елеазар се роди Матан, от Матан се роди Яков,</verse>
				<verse number="16">от Яков се роди Йосиф, мъжът на Мария, която роди Иисус, наричан Христос.</verse>
				<verse number="17">И тъй, всичките родове от Авраам до Давид са четиринадесет, и от Давид до преселението във Вавилония — четиринадесет рода, и от преселението във Вавилония до Христос — четиринадесет рода.</verse>
				<verse number="18">А раждането на Иисус Христос стана тъй: след като майка Му Мария беше сгодена за Йосиф, още преди да се бяха събрали, оказа се, че тя е заченала от Светия Дух.</verse>
				<verse number="19">А Йосиф, мъжът ѝ, понеже беше праведен и не искаше да я изложи на посрама, предпочете да я напусне тайно.</verse>
				<verse number="20">Но докато той обмисляше това, ето Господен ангел му се яви насън и каза: „Йосифе, сине Давидов, не се бой да приемеш Мария за своя жена, понеже заченатото в нея е от Светия Дух.</verse>
				<verse number="21">Тя ще роди Син и ти ще Му дадеш името Иисус, защото Той ще спаси Своя народ от греховете му.“</verse>
				<verse number="22">А всичко това стана, за да се изпълни казаното от Господа чрез пророка:</verse>
				<verse number="23">„Ето девица ще зачене и ще роди Син и ще Го назоват с името Емануил“, което означава с нас е Бог.</verse>
				<verse number="24">След като Йосиф се събуди, направи така, както му беше заповядал Господният ангел, и прие жена си.</verse>
				<verse number="25">И той не я познаваше, докато тя роди своя първороден Син. И Му даде името Иисус.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">А след като Иисус се роди във Витлеем юдейски в дните на цар Ирод, ето мъдреци от изток пристигнаха в Йерусалим и питаха:</verse>
				<verse number="2">„Къде е родилият се юдейски Цар, защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним?“</verse>
				<verse number="3">Като чу това, цар Ирод се смути, а заедно с него цял Йерусалим.</verse>
				<verse number="4">Тогава той събра всички първосвещеници и книжници на народа и ги питаше: „Къде трябва да се роди Христос?“</verse>
				<verse number="5">А те му казаха: „Във Витлеем юдейски, защото тъй е писано чрез пророка:</verse>
				<verse number="6">„И ти, Витлееме, земя на Юдея, съвсем не си най-маловажен между първенстващите градове на Юдея; защото от тебе ще произлезе Вожд, Който ще пасе Моя народ — Израил“.“</verse>
				<verse number="7">Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно времето, когато се е появила звездата.</verse>
				<verse number="8">И като ги изпрати във Витлеем, каза: „Идете, разпитайте грижливо за Младенеца. И като Го намерите, обадете ми, за да отида и аз да Му се поклоня.“</verse>
				<verse number="9">Те изслушаха царя и заминаха. И ето звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, където се намираше Младенецът.</verse>
				<verse number="10">Като видяха звездата, те се зарадваха твърде много.</verse>
				<verse number="11">И влязоха в къщата, видяха Младенеца с майка Му Мария, наведоха се до земята и Му се поклониха. След това разтвориха своите ковчежета със съкровища и Му принесоха дарове — злато, ливан и смирна.</verse>
				<verse number="12">И тъй като им бе указано насън да не се връщат при Ирод, те заминаха за страната си по друг път.</verse>
				<verse number="13">А след като си заминаха, ето Господен ангел се яви насън на Йосиф и му каза: „Стани, вземи Младенеца и майка Му и бягай в Египет, и остани там, докато ти кажа, защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби.“</verse>
				<verse number="14">Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем и замина за Египет.</verse>
				<verse number="15">И остана там до смъртта на Ирод, за да се сбъдне изреченото от Господа чрез пророка, който казва: „От Египет извиках Сина Си.“</verse>
				<verse number="16">Тогава Ирод, като видя, че беше подигран от мъдреците, твърде много се разгневи и заповяда да бъдат убити всички момченца във Витлеем и околностите му по-малки от две години според времето, което той беше точно узнал от мъдреците.</verse>
				<verse number="17">Така се сбъдна изреченото от пророк Йеремия, който казва:</verse>
				<verse number="18">„Глас се чу в Рама, плач и ридание, и силни вопли; Рахил оплакваше децата си и не искаше да се утеши, защото вече ги няма.“</verse>
				<verse number="19">А след като Ирод умря, ето ангел Господен се яви насън на Йосиф в Египет</verse>
				<verse number="20">и каза: „Стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в израилската земя, защото измряха онези, които искаха живота на Младенеца.“</verse>
				<verse number="21">И той стана, взе Младенеца и майка Му и се върна в израилската земя.</verse>
				<verse number="22">Но като чу, че в Юдея царува Архелай, наследил баща си Ирод, уплаши се да отиде там. И след като бе предупреден от Бога насън, замина за пределите на Галилея.</verse>
				<verse number="23">Като пристигна, той се засели в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците за Месия, че ще се нарече Назорей.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">В онези дни Йоан Кръстител дойде и проповядваше в юдейската пустиня,</verse>
				<verse number="2">и казваше: „Покайте се, понеже наближи небесното царство.“</verse>
				<verse number="3">Защото Йоан беше този, за когото е казал пророк Исаия: „Гласът на викащия в пустинята призовава: „Пригответе пътя за Господа, правете прави в пустошта пътеките за Него“.“</verse>
				<verse number="4">Йоан носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс около кръста си; а храната му беше акриди и див мед.</verse>
				<verse number="5">Тогава Йерусалим, цяла Юдея и цялата Йорданска околност излизаха при него</verse>
				<verse number="6">и се кръщаваха от него в река Йордан, след като изповядваха греховете си.</verse>
				<verse number="7">И когато Йоан видя мнозина фарисеи и садукеи, че идват при него да бъдат кръстени, им каза: „Змийски изчадия, кой ви подсети да бягате от идващото Божие наказание?</verse>
				<verse number="8">Затова сторете плод, достоен за покаяние,</verse>
				<verse number="9">и не се успокоявайте, като си казвате: „Авраам е нашият баща“; защото, казвам ви, Бог може и от тези камъни да въздигне потомци на Авраам.</verse>
				<verse number="10">А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и хвърля в огъня.</verse>
				<verse number="11">Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Онзи, Който идва след мене, ще ви кръсти със Светия Дух и с огън, понеже Той е много по-силен от мене. И аз не съм достоен да Му понеса обувките.</verse>
				<verse number="12">Неговата лопата е в ръката Му и Той ще очисти мястото Си за вършеене, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасващ огън.“</verse>
				<verse number="13">Тогава Иисус дойде от Галилея край Йордан при Йоан, за да бъде кръстен от него.</verse>
				<verse number="14">А Йоан Го възпираше и казваше: „Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене?“</verse>
				<verse number="15">Но в отговор Иисус му каза: „Остави това сега, понеже на нас подобава да изпълним цялата Божия правда.“ Тогава Йоан се съгласи.</verse>
				<verse number="16">И след като се кръсти, Иисус веднага излезе от водата. И, ето отвориха Му се небесата и видя Божия Дух да слиза като гълъб и да се спуска над Него.</verse>
				<verse number="17">И, ето чу се глас от небесата: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Тогава Иисус беше отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола.</verse>
				<verse number="2">И след като пости четиридесет дена и четиридесет нощи, Иисус най-сетне огладня.</verse>
				<verse number="3">Тогава изкусителят се приближи към Него и рече: „Ако си Божий Син, кажи на тези камъни да станат хлябове.“</verse>
				<verse number="4">А Той в отговор каза: „Писано е: „Не само с хляб живее човек, но с всяко слово, което излиза от устата на Господа“.“</verse>
				<verse number="5">Тогава дяволът Го заведе в святия град Йерусалим и Го остави на най-високото място на храма,</verse>
				<verse number="6">и Му каза: „Ако си Божий Син, хвърли се долу, защото е писано: „Ще заповяда Бог на ангелите Си за тебе и на ръце ще те вземат, да не би да удариш крака си в камък“.“</verse>
				<verse number="7">Иисус Му рече: „Писано е също: „Не изкушавай Господа, своя Бог“.“</verse>
				<verse number="8">Най-после дяволът Го заведе на една много висока планина и Му показа всички царства на света и тяхната слава,</verse>
				<verse number="9">и Му каза: „Всичко това ще Ти дам, ако се наведеш до земята и ми се поклониш.“</verse>
				<verse number="10">Тогава Иисус му каза: „Махни се от Мене, сатана, защото е писано: „На Господ, своя Бог, се покланяй и само на Него служи“.“</verse>
				<verse number="11">Тогава дяволът Го остави и, ето ангели дойдоха и Му служеха.</verse>
				<verse number="12">А след като Иисус чу, че Йоан е затворен, отиде в Галилея.</verse>
				<verse number="13">И като напусна Назарет, дойде и се засели в Капернаум край езерото, в Завулоновите и Нефталимовите предели,</verse>
				<verse number="14">за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:</verse>
				<verse number="15">„В Завулоновата и Нефталимовата земя — по крайезерния път, отвъд Йордан, в езическа Галилея,</verse>
				<verse number="16">народът, който тънеше в мрак, видя голяма светлина и за онези, които живееха в страната на смъртната сянка, изгря светлина.“</verse>
				<verse number="17">Оттогава Иисус започна да проповядва, казвайки: „Покайте се, защото небесното царство наближи.“</verse>
				<verse number="18">И като вървеше край Галилейското езеро, видя двама братя — Симон, наречен Петър, и брат му Андрей — да хвърлят мрежа в езерото, понеже бяха рибари.</verse>
				<verse number="19">И Той им каза: „Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци.“</verse>
				<verse number="20">Те веднага оставиха мрежите и тръгнаха след Него.</verse>
				<verse number="21">И като продължи по-нататък, видя други двама братя — Яков Зеведеев и брат му Йоан — с баща им Зеведей, които приготвяха мрежите си в лодка, и ги повика.</verse>
				<verse number="22">Те веднага оставиха лодката и баща си и тръгнаха след Него.</verse>
				<verse number="23">Иисус ходеше по цяла Галилея, като поучаваше в синагогите им, проповядваше благовестието за Божието царство и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.</verse>
				<verse number="24">И разнесе се вестта за Него по цяла Сирия; и доведоха при Него всички страдащи от всякакви болести и недъзи, обхванати от бяс, лунатици и парализирани; и Той ги изцели.</verse>
				<verse number="25">И големи множества народ вървяха след Него — от Галилея и Десетоградието, от Йерусалим и Юдея и от другата страна на Йордан.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Като видя народа, Той се изкачи на планината и когато седна, учениците Му се приближиха до Него.</verse>
				<verse number="2">И Той започна да ги поучава, като казваше:</verse>
				<verse number="3">„Блажени са бедните по дух, защото тяхно е небесното царство.</verse>
				<verse number="4">Блажени са скърбящите, защото те ще се утешат.</verse>
				<verse number="5">Блажени са кротките, защото те ще наследят земята.</verse>
				<verse number="6">Блажени са гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.</verse>
				<verse number="7">Блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилвани.</verse>
				<verse number="8">Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога.</verse>
				<verse number="9">Блажени са миротворците, защото те ще бъдат наречени синове Божии.</verse>
				<verse number="10">Блажени са гонените заради правда, защото тяхно е небесното царство.</verse>
				<verse number="11">Блажени сте вие, когато ви похулят и преследват и злостно кажат против вас всякакви лъжи заради Мене.</verse>
				<verse number="12">Радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.“</verse>
				<verse number="13">„Вие сте солта на земята. Но ако солта се обезсоли, с какво ще се направи солена? Тя вече не става за нищо, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.</verse>
				<verse number="14">Вие сте светлината на света. Не може да се укрие град, който е навръх планина.</verse>
				<verse number="15">Също така когато запалят светило, не го поставят под крина, а на светилник и свети на всички вкъщи.</verse>
				<verse number="16">Тъй да светне пред хората светлината ви, че да могат да видят добрите ви дела и да прославят вашия небесен Отец.“</verse>
				<verse number="17">„Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или Пророците. Не съм дошъл да ги наруша, но да ги изпълня,</verse>
				<verse number="18">защото наистина, казвам ви: докато преминат небето и земята, нито една йота, нито една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.</verse>
				<verse number="19">И тъй, който наруши дори най-маловажната от тези заповеди и така поучи хората, той ще бъде най-малък в небесното царство; а който ги изпълни и поучи така хората, той ще бъде голям в небесното царство.</verse>
				<verse number="20">Защото, казвам ви: ако вашата праведност не надмине тази на книжниците и фарисеите, няма да влезете в небесното царство.“</verse>
				<verse number="21">„Слушали сте, че бе казано на древните израилтяни: Не убивай, а онзи, който убие, ще бъде намерен за виновен пред съда.</verse>
				<verse number="22">Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, ще бъде обвинен пред съда, и който каже на брата си „празноглавецо“, ще бъде отговорен пред висшия съд, а който пък каже „уродливецо“, ще бъде хвърлен в ада.</verse>
				<verse number="23">И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,</verse>
				<verse number="24">остави дара си пред жертвеника и иди най-напред да се помириш с брат си, пък тогава се върни и принеси дара си.</verse>
				<verse number="25">Помирявай се с противника си бързо, докато си на път с него към съда, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията — на стражата и да бъдеш хвърлен в тъмница.</verse>
				<verse number="26">Истината ти казвам: няма да излезеш оттам, докато не платиш последната стотинка.“</verse>
				<verse number="27">„Слушали сте, че бе казано на древните израилтяни: „Не прелюбодействай!“</verse>
				<verse number="28">Аз пък ви казвам, че всеки, който погледне жена и я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.</verse>
				<verse number="29">И ако дясното ти око те въвежда в съблазън, извади го и го изхвърли. По-добре е да загубиш една част от тялото си, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в ада.</verse>
				<verse number="30">И ако дясната ти ръка те въвежда в съблазън, отсечи я и я изхвърли. По-добре е да загубиш една част от тялото си, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в ада.“</verse>
				<verse number="31">„Казано бе също: „Ако някой изостави жена си, нека ѝ даде разводно писмо“.</verse>
				<verse number="32">Аз пък ви казвам: Всеки, който изостави жена си, освен поради прелюбодейство, той я прави прелюбодейка, и ако някой се ожени за изоставена жена, той прелюбодейства.“</verse>
				<verse number="33">„Слушали сте още, че бе казано на древните израилтяни: „Не се кълни лъжливо, но изпълнявай обещанията си пред Господа.“</verse>
				<verse number="34">Аз пък ви казвам: никак да не се кълнете — нито в небето, защото то е престол на Бога,</verse>
				<verse number="35">нито в земята, защото тя е Негово подножие; нито в Йерусалим, защото е град на великия Цар.</verse>
				<verse number="36">И в главата си да не се кълнеш, защото не можеш да направиш ни един косъм да израсне бял или черен.</verse>
				<verse number="37">Но думата ви да бъде: „Да — да; не — не.“ Каквото е повече от това, то е от лукавия.“</verse>
				<verse number="38">„Слушали сте, че бе казано: „Око за око и зъб за зъб.“</verse>
				<verse number="39">Аз пък ви казвам: Да не въздавате за стореното зло. Но ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.</verse>
				<verse number="40">А на този, който иска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха.</verse>
				<verse number="41">И ако някой те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две.</verse>
				<verse number="42">Давай на този, който проси от тебе, и не се отвръщай от онзи, който ти иска назаем.“</verse>
				<verse number="43">„Слушали сте, че бе казано: „Обичай ближния си и мрази врага си.“</verse>
				<verse number="44">Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте онези, които ви проклинат, правете добро на онези, които ви мразят, и се молете за онези, които ви обиждат и гонят,</verse>
				<verse number="45">за да бъдете синове на вашия небесен Отец, защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри и дава дъжд на праведни и неправедни.</verse>
				<verse number="46">Понеже, ако обичате онези, които ви обичат, каква награда бихте заслужили? Не правят ли същото и митарите?</verse>
				<verse number="47">И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?</verse>
				<verse number="48">И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и вашият небесен Отец.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">„Старайте се да не вършите благодеянията си пред хората с цел да ви видят. Иначе няма да имате награда от вашия небесен Отец.</verse>
				<verse number="2">И тъй, когато вършиш добро дело, не тръби за себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да ги хвалят хората. Истината ви казвам: те вече получават своята награда.</verse>
				<verse number="3">А ти, когато правиш добро дело, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната,</verse>
				<verse number="4">за да остане благодеянието ти в тайна; и твоят Отец, Който вижда какво правиш тайно, ще ти въздаде наяве.“</verse>
				<verse number="5">„И когато се молиш, не бъди като лицемерите, защото те обичат да застават и да се молят в синагогите и по кръстовищата, за да ги видят хората. Истината ви казвам: те вече получават своята награда.</verse>
				<verse number="6">А ти, когато се молиш, влез в стаята си и като затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е и на това тайно място. И твоят Отец, Който вижда и тайното, ще ти въздаде наяве.</verse>
				<verse number="7">А когато се молите, не говорете излишно като езичниците, защото те мислят, че ще бъдат чути поради многословието си.</verse>
				<verse number="8">И тъй, не бъдете подобни на тях, защото вашият Отец знае от какво имате нужда, преди вие да Му поискате.</verse>
				<verse number="9">А молете се тъй: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име,</verse>
				<verse number="10">да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята.</verse>
				<verse number="11">Насъщния ни хляб дай ни днес;</verse>
				<verse number="12">и прости ни нашите дългове, както и ние прощаваме на нашите длъжници.</verse>
				<verse number="13">И не ни подлагай на изкушение, но ни избави от лукавия. Защото Твои са царството и силата, и славата за вечни времена. Амин.“</verse>
				<verse number="14">Защото, ако вие простите на другите техните прегрешения към вас, небесният ви Отец ще прости и на вас.</verse>
				<verse number="15">Ако ли пък не простите на другите техните прегрешения към вас, и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения.“</verse>
				<verse number="16">„А когато постите, не бъдете намръщени като лицемерите, защото те правят лицата си мрачни, за да се покажат пред хората, че постят. Истината ви казвам: те вече получават своята награда.</verse>
				<verse number="17">А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си,</verse>
				<verse number="18">за да не виждат другите, че постиш, освен твоя Отец, Който е и на тайното място. И твоят Отец, Който вижда и тайното, ще ти въздаде наяве.“</verse>
				<verse number="19">„Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат;</verse>
				<verse number="20">но си събирайте съкровища на небето, където нито молец, нито ръжда ги разяждат и където крадци не подкопават и не крадат,</verse>
				<verse number="21">защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.“</verse>
				<verse number="22">„Окото е светило за тялото. Затова, ако твоето око бъде чисто, цялото ти тяло ще бъде изпълнено със светлина.</verse>
				<verse number="23">Ако пък твоето око не е чисто, цялото ти тяло ще бъде изпълнено с тъмнина. И тъй, ако светлината у тебе е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!“</verse>
				<verse number="24">„Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.“</verse>
				<verse number="25">„Затова ви казвам: не се безпокойте за живота си, какво да ядете и да пиете, нито за тялото си, какво да облечете. Животът не е ли по-ценен от храната и тялото — от облеклото?</verse>
				<verse number="26">Погледнете птиците, че нито сеят, нито жънат, нито в житници събират, а вашият небесен Отец ги храни. Вие не сте ли по-ценни от тях?</verse>
				<verse number="27">И кой от вас с усилията си може да прибави към ръста си един лакът?</verse>
				<verse number="28">Защо се безпокоите и за облекло? Вижте как растат полските кринове: не се трудят, нито предат;</verse>
				<verse number="29">и все пак, казвам ви, че дори Соломон във всичката си слава не се е обличал тъй, както всеки един от тях.</verse>
				<verse number="30">И ако Бог тъй облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, няма ли много повече да облече вас, маловерци?</verse>
				<verse number="31">И тъй, не се грижете и не казвайте: „Какво да ядем или какво да пием, или какво да облечем?“</verse>
				<verse number="32">Защото езичниците търсят всичко това, а вашият небесен Отец знае, че се нуждаете от тези неща.</verse>
				<verse number="33">Но преди всичко търсете царството на Бога и Неговата правда, а Той ще ви прибави всички тези неща.</verse>
				<verse number="34">И тъй, не се безпокойте за утрешния ден, защото той ще си има своите безпокойства. Достатъчна си е злобата на всеки ден.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">„Не осъждайте, за да не бъдете осъдени,</verse>
				<verse number="2">защото, както вие съдите, така и Бог вас ще съди, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.</verse>
				<verse number="3">И защо виждаш сламката в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?</verse>
				<verse number="4">Или как дръзваш да кажеш на брат си: „Нека да извадя сламката от окото ти“, когато в твоето око има греда?</verse>
				<verse number="5">Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно как да извадиш сламката от окото на брат си.</verse>
				<verse number="6">Не давайте светинята на псетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и като се обърнат, да ви разкъсат.“</verse>
				<verse number="7">„Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори,</verse>
				<verse number="8">защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на този, който хлопа, ще се отвори.</verse>
				<verse number="9">Има ли между вас човек, който, когато синът му поиска хляб, да му даде камък,</verse>
				<verse number="10">и когато поиска риба, да му даде змия?</verse>
				<verse number="11">И тъй, ако вие, колкото и да сте лоши, знаете да давате добри неща на децата си, то колко повече вашият небесен Отец ще даде добри неща на онези, които искат от Него!</verse>
				<verse number="12">И тъй, правете на другите това, което искате те да ви правят, защото това е, на което Законът и Пророците учат.“</verse>
				<verse number="13">„Влезте през тясната врата, защото широка е вратата и просторен е пътят, които водят към погибел, и мнозина минават през тях,</verse>
				<verse number="14">защото тясна е вратата и стеснен е пътят, които водят към живота, и малцина ги намират.“</verse>
				<verse number="15">„Пазете се от лъжливите пророци; те идват при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители.</verse>
				<verse number="16">По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни или смокини от репей?</verse>
				<verse number="17">Така всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.</verse>
				<verse number="18">Добро дърво не може да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове.</verse>
				<verse number="19">Всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огън.</verse>
				<verse number="20">И тъй, по плодовете им ще ги познаете.“</verse>
				<verse number="21">„Не всеки, който Ми казва: „Господи, Господи!“, ще влезе в небесното царство, а онзи, който изпълнява волята на Моя небесен Отец.</verse>
				<verse number="22">Мнозина ще Ми кажат в съдния ден: „Господи, Господи, не пророкувахме ли в Твое име? И не изгонвахме ли бесове в Твое име? И не правехме ли много чудни дела в Твое име?“</verse>
				<verse number="23">И тогава ще им кажа открито: „Никога не съм ви познавал. Махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие“!“</verse>
				<verse number="24">„И тъй, всеки, който слуша тези Мои думи и ги изпълнява, ще го оприлича на благоразумен човек, който си изгради къща на камък;</verse>
				<verse number="25">и заваля дъжд, придойдоха реки и духнаха ветрове, и връхлетяха върху къщата, а тя не рухна, защото основата ѝ беше положена върху камък.</verse>
				<verse number="26">А всеки, който слуша тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на глупав човек, който си изгради къща на пясък;</verse>
				<verse number="27">и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и се устремиха върху къщата, и тя рухна и се срути напълно.“</verse>
				<verse number="28">И след като Иисус изрече тези слова, множеството се чудеше на учението Му,</verse>
				<verse number="29">защото Той ги поучаваше като такъв, който има власт, а не като книжниците и фарисеите.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">А когато слезе от планината, последваха Го много хора.</verse>
				<verse number="2">И, ето приближи се един човек, болен от проказа. Той Му се кланяше и казваше: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.“</verse>
				<verse number="3">Тогава Иисус протегна ръка, докосна го и рече: „Искам, бъди здрав!“ И той веднага се очисти от проказата.</verse>
				<verse number="4">А Иисус му заръча: „Внимавай, не разказвай това на никого, но иди, покажи се на свещеника и принеси дара, предписан от Мойсей — като свидетелство пред свещениците!“</verse>
				<verse number="5">Когато Иисус влезе в Капернаум, до Него се приближи един стотник и Му се молеше:</verse>
				<verse number="6">„Господи, слугата ми лежи парализиран у дома и страда от непоносими болки.“</verse>
				<verse number="7">Той му каза: „Ще дойда и ще го излекувам.“</verse>
				<verse number="8">В отговор стотникът рече: „Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми, но кажи само дума и слугата ми ще оздравее.</verse>
				<verse number="9">Нали и аз съм човек, подчинен на по-висока власт; и имам войници, подчинени на мене. На един казвам: „Иди“ — и отива, на друг: „Ела“ — и идва, а на слугата си: „Направи това“, и той го прави.“</verse>
				<verse number="10">Когато Иисус чу това, Той се учуди и рече на онези, които Го следваха: „Истината ви казвам: дори в Израил не намерих толкова голяма вяра.</verse>
				<verse number="11">Казвам ви още: ще дойдат още много хора от изток и запад и ще насядат на трапеза в небесното царство заедно с Авраам, Исаак и Яков,</verse>
				<verse number="12">а синовете на царството ще бъдат изхвърлени навън — в тъмнината. Там ще има плач и скърцане със зъби.“</verse>
				<verse number="13">А на стотника Иисус каза: „Иди си! Нека стане тъй, както си повярвал!“ И в същия миг слугата му оздравя.</verse>
				<verse number="14">Когато дойде в дома на Петър, Иисус видя, че тъщата му лежи болна от силна треска.</verse>
				<verse number="15">Тогава Той се докосна до ръката ѝ и треската изчезна. Тя стана и Му прислужваше.</verse>
				<verse number="16">А когато се свечери, доведоха при Него много болни, обхванати от зли духове. И Той само с една дума изгони духовете и излекува всички болни.</verse>
				<verse number="17">Тъй се изпълни словото на пророк Исаия, който казва: „Той взе върху Себе Си нашите страдания и понесе болестите ни.“</verse>
				<verse number="18">Когато Иисус се видя заобиколен от много народ, заповяда на учениците Си да отплават на другия бряг.</verse>
				<verse number="19">Тогава един книжник се приближи до Него и Му рече: „Учителю, ще Те следвам, където и да отидеш.“</verse>
				<verse number="20">А Иисус му каза: „Лисиците си имат леговища и птиците — гнезда, а Синът човешки няма къде глава да подслони.“</verse>
				<verse number="21">Друг един от учениците Му каза: „Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.“</verse>
				<verse number="22">Но Иисус му отговори: „Последвай Ме и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.“</verse>
				<verse number="23">И когато влезе в една лодка, след Него влязоха и учениците Му.</verse>
				<verse number="24">И, ето изведнъж в езерото се разрази силна буря, тъй че вълните заливаха лодката. А Той спеше.</verse>
				<verse number="25">Тогава учениците Му се приближиха до Него, събудиха Го и завикаха: „Господи, спаси ни, загиваме!“</verse>
				<verse number="26">А Той им каза: „Защо сте тъй страхливи, маловерци?“ И като стана, запрети на ветровете и на вълните и настъпи пълно затишие.</verse>
				<verse number="27">А хората с удивление казаха: „Какъв е Този, че и ветровете, и вълните Му се покоряват?“</verse>
				<verse number="28">Когато Иисус достигна отвъдния бряг — в областта на гадаринците, срещнаха Го двама души, обхванати от бесове. Те излизаха от гробищата и бяха тъй свирепи, че никой не смееше да мине по този път.</verse>
				<verse number="29">Щом Го видяха, те завикаха с думите: „Какво искаш от нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?“</verse>
				<verse number="30">А далеч от тях пасеше голямо стадо свине.</verse>
				<verse number="31">Бесовете Го молеха с думите: „Ако ни изгониш, позволи ни да влезем в стадото свине.“</verse>
				<verse number="32">И Той им каза: „Идете!“ Тогава те излязоха от двамата и влязоха в стадото свине. И цялото стадо свине се втурна надолу по стръмнината в езерото и се издави във водата.</verse>
				<verse number="33">А свинарите избягаха и като отидоха в града, разказаха за всичко, както и за случилото се с обхванатите от бесове.</verse>
				<verse number="34">Тогава целият град излезе да посрещне Иисус. Като Го видяха, молеха Го да напусне страната им.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">След това Той се качи в една лодка, отплава на другия бряг и пристигна в Своя Си град.</verse>
				<verse number="2">И ето донесоха при Него един парализиран човек, който лежеше на носилка. Когато Иисус видя вярата им, каза на парализирания: „Смелост, синко, прощават ти се греховете!“</verse>
				<verse number="3">Тогава някои от книжниците си помислиха: „Той богохулства.“</verse>
				<verse number="4">А Иисус, като разбра мислите им, каза: „Защо мислите лоши неща в сърцата си?</verse>
				<verse number="5">Защото кое е по-лесно? Да кажа „Прощават ти се греховете“ ли или да кажа „Стани и ходи“?</verse>
				<verse number="6">Но ще разберете, че Синът човешки има власт да прощава грехове на земята.“ Затова каза на парализирания: „Стани, вземи носилката си и се прибери у дома си!“</verse>
				<verse number="7">Тогава той стана и отиде у дома си.</verse>
				<verse number="8">Като видя това, множеството народ се смая и прослави Бога, Който е дал такава власт на хората.</verse>
				<verse number="9">Когато Иисус вървеше по-нататък, видя да седи на митницата човек на име Матей и му каза: „Последвай Ме!“ Той стана и Го последва.</verse>
				<verse number="10">Докато Иисус седеше на трапеза в неговата къща, ето много митари и грешници дойдоха и насядаха на трапезата заедно с Него и учениците Му.</verse>
				<verse number="11">А фарисеите, като видяха това, казаха на учениците Му: „Защо вашият Учител яде заедно с митари и грешници?“</verse>
				<verse number="12">Но Той чу това и каза: „Не здравите имат нужда от лекар, а болните.</verse>
				<verse number="13">Постарайте се да разберете какво значи: „Милост искам, а не жертва.“ Защото не съм дошъл да призова към покаяние праведниците, а грешниците.“</verse>
				<verse number="14">Тогава дойдоха при Него учениците на Йоан и попитаха: „Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят?“</verse>
				<verse number="15">Иисус им отговори: „Нима могат сватбарите да тъгуват, докато при тях е младоженецът? Но ще настъпят дни, когато ще им се отнеме младоженецът — тогава те ще постят.</verse>
				<verse number="16">Никой не кърпи стара дреха с нов плат. Защото пришитата кръпка ще разкъса старата дреха и дупката ще стане още по-грозна.</verse>
				<verse number="17">Също тъй не наливат ново вино в стари мехове. Инак меховете ще се спукат и виното ще изтече, и меховете ще се похабят. Ново вино наливат в нови мехове — тъй ще се запази и едното, и другото.“</verse>
				<verse number="18">Докато Иисус им говореше това, ето един началник дойде, поклони се пред Него и каза: „Моята дъщеря току-що умря. Но ела, възложи ръката Си върху нея и тя ще живее.“</verse>
				<verse number="19">Иисус стана и тръгна след него заедно с учениците Си.</verse>
				<verse number="20">И ето една жена, която страдаше дванадесет години от кръвотечение, се приближи отзад и се допря до края на дрехата Му.</verse>
				<verse number="21">Защото тя си мислеше: „Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.“</verse>
				<verse number="22">Иисус се обърна, видя я и каза: „Смелост, дъще, твоята вяра те изцели!“ И от този миг жената оздравя.</verse>
				<verse number="23">А когато Иисус влезе в дома на началника и видя свирачите и разтревожените хора,</verse>
				<verse number="24">каза: „Излезте, защото момичето не е умряло, а само спи.“ Тогава те Му се присмиваха.</verse>
				<verse number="25">А когато множеството беше отстранено, Той влезе и хвана ръката на момичето; и то се изправи.</verse>
				<verse number="26">И слухът за станалото се разнесе по цялата област.</verse>
				<verse number="27">Когато Иисус си отиваше оттам, двама слепи тръгнаха след Него и викаха: „Смили се над нас, Сине Давидов!“</verse>
				<verse number="28">А като влезе вкъщи, слепите се приближиха до Него. Иисус ги попита: „Вярвате ли, че Аз мога да извърша това?“ Те Му отговориха: „Да, Господи!“</verse>
				<verse number="29">Тогава Той се докосна до очите им и каза: „Нека ви бъде според вашата вяра.“</verse>
				<verse number="30">И очите им се отвориха. А Иисус строго им заповяда: „Внимавайте никой да не узнае за това.“</verse>
				<verse number="31">Но когато излязоха, те разнесоха вестта за Него по цялата област.</verse>
				<verse number="32">Докато те излизаха, ето доведоха при Него ням човек, обхванат от бяс.</verse>
				<verse number="33">Веднага щом бесът бе изгонен, немият проговори. Насъбралите се бяха в почуда и казваха: „Никога такова нещо не се е виждало в Израил.“</verse>
				<verse number="34">А фарисеите казваха: „Той изгонва бесове със силата на бесовския княз.“</verse>
				<verse number="35">Тъй Иисус обикаляше всички градове и села, поучаваше в синагогите им, проповядваше благовестието за царството Божие и изцеляваше всяка болест и всяко страдание сред народа.</verse>
				<verse number="36">А като видя тълпите народ, стана Му жално за тях, защото бяха изнурени и пръснати като овце без пастир.</verse>
				<verse number="37">Тогава каза на учениците Си: „Жетвата е голяма, а жетварите са малко.</verse>
				<verse number="38">Затова се молете на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">След това Той повика дванадесетте Си ученици и им даде власт над нечистите духове, тъй че да могат да ги изгонват и да лекуват всяка болест и всяко страдание.</verse>
				<verse number="2">А имената на дванадесетте апостоли са следните: най-напред Симон, наричан Петър, и неговият брат Андрей, след това Яков Зеведеев и неговият брат Йоан,</verse>
				<verse number="3">Филип и Вартоломей, Тома и митарят Матей, Яков Алфеев и Левий, наречен Тадей,</verse>
				<verse number="4">Симон Кананит и Юда Искариот — същият, който Го и предаде.</verse>
				<verse number="5">Тези дванадесет ученици Иисус изпрати да проповядват, като им нареди с думите: „По път към езичници не поемайте и в самарянски град не влизайте.</verse>
				<verse number="6">Отивайте преди всичко при изгубените овце на Израилевия дом.</verse>
				<verse number="7">И тъй, ходете и възвестявайте: „Небесното царство наближи!“</verse>
				<verse number="8">Болни лекувайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте.</verse>
				<verse number="9">Не взимайте в пояса си нито злато, нито сребро, ни медна монета,</verse>
				<verse number="10">ни торба за път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга. Защото работникът заслужава своята прехрана.</verse>
				<verse number="11">В който град или село влезете, разпитвайте — кой в него е достоен, и там отсядайте, докато си тръгнете.</verse>
				<verse number="12">А когато влизате в някой дом, отправяйте поздрав към обитателите му.</verse>
				<verse number="13">Ако домът е достоен, вашият поздрав за мир да се изпълни над него. Ако ли не е достоен, и вашият поздрав за мир нека се върне при вас.</verse>
				<verse number="14">Ако обаче някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от този дом или град, отърсете праха от нозете си.</verse>
				<verse number="15">Истината ви казвам: по-леко ще бъде за Содомската и Гоморската земя в съдния ден, отколкото за онзи град.</verse>
				<verse number="16">Ето Аз ви изпращам като овце сред вълци. Затова бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби.</verse>
				<verse number="17">Пазете се от хората! Защото ще ви предадат на съдилища и ще ви бичуват в синагогите си.</verse>
				<verse number="18">Ще ви водят пред управници и царе заради Мене, за да свидетелствате пред тях и пред езичниците.</verse>
				<verse number="19">А когато те ви предават на съдилища, не се безпокойте как или какво да говорите, защото в онзи час ще ви бъде внушено какво да кажете.</verse>
				<verse number="20">Понеже не сте вие тези, които ще говорите, а Духът на вашия Отец, Който ще говори чрез вас.</verse>
				<verse number="21">Брат ще предаде брата на смърт и баща — детето си. Деца ще се надигнат срещу родители и ще ги убият.</verse>
				<verse number="22">Ще бъдете мразени от всички заради Моето име, но който претърпи докрай, ще бъде спасен.</verse>
				<verse number="23">А когато ви преследват в един град, бягайте в друг. Защото истината ви казвам: няма да сте минали през всички градове на Израил, докато дойде Синът човешки.</verse>
				<verse number="24">Ученикът не стои по-високо от учителя си, нито слугата — по-високо от господаря си.</verse>
				<verse number="25">Достатъчно е за ученика да бъде като учителя си и за слугата — като господаря си. Ако стопанина на къщата нарекоха Веелзевул, колко повече това ще сторят с домашните му!</verse>
				<verse number="26">И тъй, не се бойте от хората, защото няма нищо скрито, което да не се открие, нито има нещо тайно, което да не се узнае.</verse>
				<verse number="27">Което ви говоря на тъмно, оповестете го на светло, което чуете на ухо, разгласявайте го от покривите.</verse>
				<verse number="28">Не се бойте и от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият. Но повече се бойте от Този, Който може и душата, и тялото да погуби в ада.</verse>
				<verse number="29">Не се ли продават две врабчета за един асарий? И въпреки това ни едно от тях не пада на земята без волята на вашия Отец.</verse>
				<verse number="30">А на вас дори и всички косми по главата са преброени.</verse>
				<verse number="31">Затова не се бойте! Вие сте по-ценни от много врабчета.</verse>
				<verse number="32">И тъй, всеки, който Ме признае пред хората, и Аз ще го призная пред Своя небесен Отец.</verse>
				<verse number="33">А който се отрече от Мене пред хората, и Аз ще се отрека от него пред Своя небесен Отец.</verse>
				<verse number="34">Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята — не мир дойдох да донеса, а меч.</verse>
				<verse number="35">Защото дойдох да разлъча син от баща му и дъщеря от майка ѝ, и снаха от свекърва ѝ.</verse>
				<verse number="36">Врагове на човека ще станат собствените му домашни.</verse>
				<verse number="37">Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене. И който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене.</verse>
				<verse number="38">Който не взема кръста си и Ме следва, не е достоен за Мене.</verse>
				<verse number="39">Който се опита да запази живота си, ще го загуби, а който е загубил живота си заради Мене, ще го придобие.</verse>
				<verse number="40">Който вас приема, Мене приема. А който приема Мене, приема Този, Който Ме е изпратил.</verse>
				<verse number="41">Който приема пророк, защото е пророк, ще получи награда на пророк. Също тъй който приема праведник, защото е праведник, ще получи награда на праведник.</verse>
				<verse number="42">И който напои един от тези ученици като Мой ученик само с чаша студена вода, истината ви казвам, няма да загуби наградата си.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">И когато Иисус привърши наставленията Си към дванадесетте Си ученици, замина оттам, за да поучава и проповядва в техните градове.</verse>
				<verse number="2">А когато Йоан чу в затвора за делата на Христос, изпрати двама от своите ученици</verse>
				<verse number="3">да Го попитат: „Ти ли си Този, Който предстои да дойде, или друг да очакваме?“</verse>
				<verse number="4">В отговор Иисус им каза: „Идете и съобщете на Йоан това, което чувате и виждате:</verse>
				<verse number="5">слепи проглеждат и сакати прохождат, прокажени са очиствани и глухи започват да чуват, мъртви се възкресяват и на бедни се благовества.</verse>
				<verse number="6">Блажен е този, който не се съблазни поради Мене.“</verse>
				<verse number="7">А докато те се разотиваха, Иисус започна да говори на народа за Йоан: „Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, разлюлявана от вятъра?</verse>
				<verse number="8">Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в скъпи дрехи? Ето онези, които носят скъпи дрехи, живеят в царски дворци.</verse>
				<verse number="9">Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.</verse>
				<verse number="10">Защото този е, за когото е писано: „Ето Аз изпращам пред лицето Ти Своя вестител, който ще приготви пътя пред Тебе.“</verse>
				<verse number="11">Истината ви казвам: между родените от жени не се е появявал по-голям от Йоан Кръстител. Но по-малкият в небесното царство е по-голям от него.</verse>
				<verse number="12">А от дните на Йоан Кръстител досега небесното царство насила се взема и които положат усилия, го грабват за себе си.</verse>
				<verse number="13">Защото всички пророци и Законът пророкуваха до Йоан.</verse>
				<verse number="14">И ако искате да повярвате: той е Илия, който трябва да дойде.</verse>
				<verse number="15">Който има уши да слуша, нека слуша!</verse>
				<verse number="16">А на кого да уподобя това поколение? То прилича на деца, които стоят по площадите и подвикват на другарите си:</verse>
				<verse number="17">„Свирихме ви, а вие не играхте; пяхме ви жални песни, а вие не плакахте.“</verse>
				<verse number="18">Защото дойде Йоан — той нито ядеше, нито пиеше. А казват: „Бяс има.“ Дойде Синът човешки — Той ядеше и пиеше.</verse>
				<verse number="19">А казват: „Ето човек лаком и винопиец, приятел на митари и грешници.“ Но Божията премъдрост беше потвърдена от нейните дела.“</verse>
				<verse number="20">Тогава Иисус започна да окайва градовете, в които бяха извършени най-много Негови чудеса, защото не се покаяха:</verse>
				<verse number="21">„Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон бяха извършени чудесата, които станаха у вас, те отдавна биха се покаяли във вретище и пепел.</verse>
				<verse number="22">Но, казвам ви: на Тир и Сидон наказанието ще бъде по-леко в Съдния ден, отколкото на вас.</verse>
				<verse number="23">И ти, Капернауме, който си се възвеличил до небето, до ада ще се провалиш! Защото, ако в Содом бяха извършени чудесата, които станаха в тебе, той би съществувал до ден днешен.</verse>
				<verse number="24">Но, казвам ви: наказанието на земята на Содом ще бъде по-леко в Съдния ден, отколкото твоето.“</verse>
				<verse number="25">По онова време Иисус продължи да говори с думите: „Прославям Те, Отче, Господарю на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на невръстните.</verse>
				<verse number="26">Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.</verse>
				<verse number="27">Всичко Ми е предадено от Моя Отец. И никой не познава Сина освен Отец. И никой не познава Отца освен Сина, както и този, на когото Синът иска да Го открие.</verse>
				<verse number="28">Елате при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя!</verse>
				<verse number="29">Вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си!</verse>
				<verse number="30">Защото игото Ми е благо и бремето Ми е леко.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">По онова време една събота Иисус минаваше през посевите. А учениците Му бяха огладнели и започнаха да късат класове и да ядат.</verse>
				<verse number="2">Като видяха това, фарисеите Му казаха: „Погледни, Твоите ученици вършат нещо, което не е позволено да се върши в събота.“</verse>
				<verse number="3">А Той им каза: „Не сте ли чели какво извърши Давид, когато огладняха той и онези, които бяха с него?</verse>
				<verse number="4">Как влезе в Божия дом и изяде хлябовете на предложението, които не биваше да яде нито той, нито онези, които бяха с него, но само свещениците?</verse>
				<verse number="5">И не сте ли чели в Закона, че съботен ден свещениците в храма нарушават съботата и все пак не са виновни?</verse>
				<verse number="6">Но казвам ви, че тук стои Този, Който е по-голям от храма!</verse>
				<verse number="7">Ако знаехте какво означава: „Милост искам, а не жертва“, не бихте осъдили невинните.</verse>
				<verse number="8">Защото Синът човешки е господар и на съботата.“</verse>
				<verse number="9">И като тръгна оттам, Той влезе в синагогата им.</verse>
				<verse number="10">Там имаше един човек с изсъхнала ръка. И за да намерят повод да обвинят Иисус, попитаха Го: „Позволено ли е да се изцелява в събота?“</verse>
				<verse number="11">А Той им отговори: „Кой от вас, ако има овца и тя падне в съботен ден в яма, няма да я хване и извади?</verse>
				<verse number="12">А колко по-ценен от овца е човек! Затова в събота е позволено да се прави добро.“</verse>
				<verse number="13">Тогава каза на човека: „Протегни си ръката!“ И той я протегна и тя стана здрава като другата.</verse>
				<verse number="14">А фарисеите излязоха навън и се съвещаваха против Него как да Го погубят.</verse>
				<verse number="15">Като разбра това, Иисус се отдалечи оттам. И тръгна след Него много народ и Той изцели всички тях.</verse>
				<verse number="16">Той обаче им забрани да разгласяват за Него,</verse>
				<verse number="17">за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:</verse>
				<verse number="18">„Ето Моя Служител, Когото избрах, Моя възлюбен, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си върху Него и Той ще възвести съд над народите.</verse>
				<verse number="19">Той няма да спори, няма да вика, нито гласът Му ще се разнася по улиците.</verse>
				<verse number="20">Той няма да строши пречупена тръстика и няма да угаси тлеещ фитил; ще раздава правосъдие до победа.</verse>
				<verse number="21">На Него ще възложат надеждата си народите.“</verse>
				<verse number="22">Тогава доведоха при Него сляп и ням човек, обхванат от бяс. Той го изцели, тъй че немият започна да говори и да вижда.</verse>
				<verse number="23">И целият народ се смая и казваше: „Дали Този не е Давидовият Син?“</verse>
				<verse number="24">А фарисеите чуха това и казаха: „Този изгонва бесовете само със силата на Веелзевул, бесовския княз.“</verse>
				<verse number="25">Но Иисус, понеже знаеше техните помисли, им каза: „Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява. И никой град или дом, разделен на части една против друга, не може да устои.</verse>
				<verse number="26">И ако Сатана изгонва Сатана — той се е разделил сам против себе си. Как ще устои царството му?</verse>
				<verse number="27">И ако Аз чрез силата на Веелзевул изгонвам бесовете, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще бъдат ваши съдии.</verse>
				<verse number="28">Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, тогава наистина сред вас е дошло Божието царство.</verse>
				<verse number="29">Или как може някой да влезе в дома на силен човек и да разграби дома му, ако първо не върже силния? Едва тогава той ще разграби дома му.</verse>
				<verse number="30">Който не е с Мене, той е против Мене. И който не събира с Мене, той разпилява.</verse>
				<verse number="31">Затова ви казвам: всеки грях и хула ще се простят на хората, но хулата против Духа няма да им се прости.</verse>
				<verse number="32">И ако някой каже дума против Сина човешки, ще му се прости. Но ако някой говори против Светия Дух, няма да му се прости нито на този свят, ни в бъдещия.</verse>
				<verse number="33">Или признайте дървото за добро и плода му за добър, или признайте дървото за лошо и плода му за лош. Защото по плода се познава дървото.</verse>
				<verse number="34">Змийски изчадия! Как можете да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което преизпълва сърцето, говорят устата.</verse>
				<verse number="35">Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище изнася лошо.</verse>
				<verse number="36">Казвам ви обаче, че за всяка празна дума, която кажат хората, ще отговарят в Съдния ден.</verse>
				<verse number="37">Защото по думите си ще бъдеш оправдан и по думите си ще бъдеш осъден.“</verse>
				<verse number="38">Тогава някои от книжниците и фарисеите отвърнаха и казаха: „Учителю, искаме да видим знамение от Тебе.“</verse>
				<verse number="39">Но Той в отговор им рече: „Лукав и прелюбодеен род иска знамение, но знамение няма да му се даде освен знамението на пророк Йона.</verse>
				<verse number="40">Защото, както Йона остана в корема на рибата три дена и три нощи, така и Синът човешки ще бъде в сърцето на земята три дена и три нощи.</verse>
				<verse number="41">Мъжете на Ниневия ще се явят като свидетели на съд с този род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Йона. А ето — тук стои Един, Който е повече от Йона.</verse>
				<verse number="42">Южната царица ще се яви в Съда с този род и ще го осъди, защото тя дойде от край-земя, за да чуе мъдростта на Соломон. А ето — тук стои Един, Който е повече от Соломон.</verse>
				<verse number="43">Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места, търси покой и не го намира.</verse>
				<verse number="44">Тогава той казва: „Ще се върна в моя дом, откъдето излязох.“ И той идва, намира го празен, пометен и нареден.</verse>
				<verse number="45">Тогава отива и довежда със себе си други седем духа, по-зли от него. Те влизат и заживяват там. И последното състояние на такъв човек става по-лошо от първото. Тъй ще бъде и с този зъл род.“</verse>
				<verse number="46">Докато Той още говореше на народа, ето Неговата майка и братята Му стояха вън и искаха да говорят с Него.</verse>
				<verse number="47">Тогава някой Му рече: „Ето майка Ти и Твоите братя стоят вън и искат да говорят с Тебе.“</verse>
				<verse number="48">А Той отговори на този, който Му извести това и рече: „Коя е майка Ми и кои са братята Ми?“</verse>
				<verse number="49">След това простря ръката Си към Своите ученици и рече: „Ето Моята майка и Моите братя.</verse>
				<verse number="50">Защото, който изпълни волята на Моя небесен Отец, той Ми е брат и сестра, и майка.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Същия ден Иисус излезе от къщата и седна край Генисаретското езеро.</verse>
				<verse number="2">Около Него се събра много народ, затова Той влезе в лодка и седна, докато всички стояха на брега.</verse>
				<verse number="3">И им говореше много неща с притчи. Така Той каза: „Ето излезе сеяч да сее.</verse>
				<verse number="4">Когато сееше, едни семена паднаха край пътя. Но долетяха птици и ги изкълваха.</verse>
				<verse number="5">Други паднаха на каменисти места, където нямаше много пръст. Те скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока.</verse>
				<verse number="6">А когато изгря слънцето, те прегоряха и изсъхнаха, понеже нямаха корен.</verse>
				<verse number="7">Други паднаха между тръни — израснаха тръните и ги заглушиха.</verse>
				<verse number="8">Други семена паднаха на добра почва и почнаха да дават плод: едно зърно — сто, друго — шестдесет, а трето — тридесет.</verse>
				<verse number="9">Който има уши да слуша, нека слуша!“</verse>
				<verse number="10">Приближиха се до Него учениците Му и попитаха: „Защо им говориш с притчи?“</verse>
				<verse number="11">А в отговор Той им каза: „Защото на вас е дадено да узнаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.</verse>
				<verse number="12">Защото, който има, на него ще му се даде, и то в изобилие. А който няма достатъчно, от него ще се отнеме и това, което има.</verse>
				<verse number="13">Затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, слушат, а не чуват, нито разбират.</verse>
				<verse number="14">Тъкмо над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което гласи: „С уши ще чуете и няма да разберете, с очи ще гледате и няма да видите.“</verse>
				<verse number="15">Защото сърцето на този народ е закоравяло — с уши трудно слушат и са затворили очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, и да се обърнат, и Аз да ги спася.</verse>
				<verse number="16">Но вашите очи са блажени затова, че виждат, и ушите ви, че чуват.</verse>
				<verse number="17">Защото, истината ви казвам, мнозина пророци и праведници са копнели да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което чувате, и не чуха.</verse>
				<verse number="18">И тъй, чуйте какво означава притчата за сеяча:</verse>
				<verse number="19">при всеки, който чува словото за Царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му: ето какво означава посятото край пътя.</verse>
				<verse number="20">А посятото на каменисти места — това е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема,</verse>
				<verse number="21">но няма корен в себе си и е непостоянен. Щом настъпи притеснение или гонение заради словото, веднага отпада.</verse>
				<verse number="22">А посятото между тръни е този, който слуша словото, но светските грижи и измамното богатство заглушават словото и то не дава плод.</verse>
				<verse number="23">А посятото на добра почва е този, който слуша словото и го разбира. Такъв принася плод: един дава сто, друг — шестдесет, а трети — тридесет.“</verse>
				<verse number="24">Друга притча им предложи Иисус с думите: „Небесното царство прилича на човек, посял добро семе на нивата си.</verse>
				<verse number="25">Но докато хората спяха, дойде неговият враг, пося между житото плевели и си отиде.</verse>
				<verse number="26">А когато посятото покълна и даде плод, тогава поникнаха и плевелите.</verse>
				<verse number="27">Като дойдоха слугите на този стопанин, казаха му: „Господарю, нали ти пося добри семена на нивата си? Откъде са тези плевели?“</verse>
				<verse number="28">А той им отговори: „Някой враг е сторил това“. Слугите му го попитаха: „Искаш ли да отидем и да ги оскубем?“</verse>
				<verse number="29">Но той каза: „Не! — Да не би, като скубете плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.</verse>
				<verse number="30">Оставете да растат и двете заедно до жетвата. А по време на жетва ще наредя на жетварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопи, за да бъдат всички те изгорени. А житото приберете в житницата ми“.“</verse>
				<verse number="31">Иисус им предложи друга притча с думите: „Небесното царство прилича на синапово зърно, което един човек взе и пося на нивата си.</verse>
				<verse number="32">То е наистина най-малко от всички семена, но когато израсне, е по-голямо от всички градински растения — става дърво, тъй че птиците долитат и се подслоняват по клоните му.“</verse>
				<verse number="33">Каза им и друга притча: „Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото тесто.“</verse>
				<verse number="34">Всичко това Иисус говори на народа с притчи и без притчи не им говореше,</verse>
				<verse number="35">за да се сбъдне изреченото чрез пророка, който казва: „Ще отворя устата Си с притчи; ще възвестя тайните от сътворяването на света.“</verse>
				<verse number="36">Тогава Иисус разпусна народа и влезе в къщата. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Обясни ни притчата за плевелите на нивата.“</verse>
				<verse number="37">А Той в отговор им рече: „Сеячът на доброто семе е Синът човешки.</verse>
				<verse number="38">Нивата е този свят. Доброто семе са синовете на Царството, а плевелите — синовете на злото.</verse>
				<verse number="39">А врагът, който ги пося, е дяволът. Жетвата е краят на света, а жетварите са ангелите.</verse>
				<verse number="40">И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при края на света:</verse>
				<verse number="41">Синът човешки ще изпрати Своите ангели и те ще съберат от царството Му всички, които съблазняват и вършат беззаконие,</verse>
				<verse number="42">и ще ги хвърлят в огнената пещ — там ще има плач и скърцане със зъби.</verse>
				<verse number="43">Тогава праведните ще блеснат като слънце в Царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша!</verse>
				<verse number="44">Небесното Царство прилича още на скрито в нива съкровище. Човек, като го намира, го скрива. Изпълнен с радост за него, той отива, продава всичко, което има, и купува тази нива.</verse>
				<verse number="45">Небесното царство прилича още на търговец, който търси хубави бисери.</verse>
				<verse number="46">Когато намери скъпоценен бисер, той отива, продава всичко, което има, и го купува.</verse>
				<verse number="47">Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в морето и уловила всякакви риби.</verse>
				<verse number="48">Когато тя се напълни, изтеглиха я на брега, седнаха и събраха добрите в съдове, а негодните изхвърлиха вън.</verse>
				<verse number="49">Тъй ще бъде при края на света: ще излязат ангелите и ще отделят грешниците от праведните,</verse>
				<verse number="50">и ще ги хвърлят в огнената пещ — там ще има плач и скърцане със зъби.“</verse>
				<verse number="51">Тогава Иисус ги попита: „Разбрахте ли всичко това?“ Те Му отговориха: „Да, Господи!“</verse>
				<verse number="52">А Той им каза: „Затова всеки книжник, който е придобил знания за небесното царство, прилича на стопанин, който изнася от съкровището си нови и стари неща.“</verse>
				<verse number="53">Когато свърши тези притчи, Иисус си замина оттам.</verse>
				<verse number="54">Като дойде в родния Си град, Той ги поучаваше в синагогата им, тъй че всички бяха смаяни и казваха: „Откъде Той има тази мъдрост и тези чудотворни сили?</verse>
				<verse number="55">Не е ли Той синът на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария и братята Му — Яков и Йосия, Симон и Юда?</verse>
				<verse number="56">И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, Той има всичко това?“</verse>
				<verse number="57">И те се отвърнаха от Него. А Иисус им каза: „Никъде пророк не е без почит освен в родния си град и сред домашните си.“</verse>
				<verse number="58">И не извърши там много чудеса поради неверието им.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">В онова време до четвъртовластника Ирод дойде мълвата за Иисус.</verse>
				<verse number="2">Той каза на своите служители: „Това е Йоан Кръстител, той е възкръснал от мъртвите и затова чрез него стават чудеса.“</verse>
				<verse number="3">Защото Ирод беше хванал Йоан, беше го оковал и хвърлил в затвора заради Иродиада, жената на брат си Филип,</verse>
				<verse number="4">понеже Йоан му казваше: „Не ти е позволено да я имаш!“</verse>
				<verse number="5">Затова Ирод искаше да го убие, но се боеше от народа, понеже го имаха за пророк.</verse>
				<verse number="6">А когато настана рожденият ден на Ирод, дъщерята на Иродиада танцува сред събраните и му се понрави твърде много.</verse>
				<verse number="7">Затова той с клетва пред нея обеща да ѝ даде, каквото и да поиска.</verse>
				<verse number="8">А тя, подучена от майка си, каза: „Дай ми тук на блюдо главата на Йоан Кръстител.“</verse>
				<verse number="9">Тогава царят се натъжи. Но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да ѝ я дадат.</verse>
				<verse number="10">Затова той изпрати служители и обезглавиха Йоан в тъмницата.</verse>
				<verse number="11">И главата му беше донесена на блюдо и дадена на момичето, а то я занесе на майка си.</verse>
				<verse number="12">И учениците на Йоан дойдоха, взеха тялото му и го погребаха. Тогава отидоха и известиха това на Иисус.</verse>
				<verse number="13">Като чу това, Иисус се оттегли оттам на лодка в безлюдно място, за да остане насаме. А народът, като разбра, тръгна след Него пеша от градовете.</verse>
				<verse number="14">И когато Иисус излезе, видя много хора. Тогава Той се съжали над тях и излекува болните им.</verse>
				<verse number="15">А когато се свечери, учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Това място е безлюдно и времето вече напредна. Разпусни народа, за да отиде по селата и да си купи храна.“</verse>
				<verse number="16">Но Иисус им отговори: „Няма нужда да отиват — дайте им вие да ядат.“</verse>
				<verse number="17">А те Му казаха: „Ние нямаме тук нищо друго освен пет хляба и две риби.“</verse>
				<verse number="18">Той нареди: „Донесете ги тук при Мене!“</verse>
				<verse number="19">Тогава заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и като разчупи хлябовете, даде на учениците, а учениците — на народа.</verse>
				<verse number="20">И всички ядоха и се наситиха. След това вдигнаха останалите къшеи — дванадесет пълни коша.</verse>
				<verse number="21">А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди души освен жените и децата.</verse>
				<verse number="22">Веднага Иисус накара учениците Си да влязат в лодката и да минат преди Него на отвъдния бряг, докато Той разпусне народа.</verse>
				<verse number="23">И като разпусна народа, Той се изкачи на планинското възвишение, за да се помоли. А когато се свечери, Той все още беше там самичък.</verse>
				<verse number="24">А лодката беше вече сред езерото и вълните я блъскаха, защото вятърът беше насрещен.</verse>
				<verse number="25">И през четвъртата стража на нощта Иисус отиде при учениците, като вървеше по езерото.</verse>
				<verse number="26">А те, като Го видяха да върви по езерото, се уплашиха, защото сметнаха, че това е привидение, и от страх извикаха.</verse>
				<verse number="27">Но Иисус веднага заговори с тях и каза: „Спокойно! Аз съм — не бойте се!“</verse>
				<verse number="28">Петър в отговор Му рече: „Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.“</verse>
				<verse number="29">А Той каза: „Ела!“ Тогава Петър излезе от лодката и тръгна по водата да отиде при Иисус.</verse>
				<verse number="30">Но като видя силния вятър, изплаши се и като започна да потъва, извика: „Господи, избави ме!“</verse>
				<verse number="31">Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: „Маловерецо, защо се усъмни?“</verse>
				<verse number="32">И щом влязоха в лодката, вятърът утихна.</verse>
				<verse number="33">А онези, които бяха в лодката, се приближиха, поклониха Му се и казаха: „Наистина, Ти си Божий Син!“</verse>
				<verse number="34">След това те преплаваха и пристигнаха в земята при Генисарет.</verse>
				<verse number="35">Когато жителите на онова място Го познаха, изпратиха пратеници по цялата околност и донесоха при Него всички болни.</verse>
				<verse number="36">И Го молеха да се докоснат само до края на дрехата Му. И всички, които се докоснаха, се излекуваха.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">Тогава някои йерусалимски книжници и фарисеи дойдоха при Иисус и Му казаха:</verse>
				<verse number="2">„Защо Твоите ученици нарушават преданието на нашите предци? Те не си мият ръцете, когато ядат хляб.“</verse>
				<verse number="3">Той им отговори с думите: „Защо и вие нарушавате Божията заповед заради вашето предание?</verse>
				<verse number="4">Защото Бог е заповядал: „Почитай баща си и майка си, а който злослови срещу баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.“</verse>
				<verse number="5">А вие казвате: „Ако някой каже на баща си или на майка си: „Това, с което бих могъл да ти помогна, го давам принос за храма“,</verse>
				<verse number="6">той може и да не зачете баща си или майка си.“ Така вие заради вашето предание отменяте Божията заповед.</verse>
				<verse number="7">Лицемери, добре е пророкувал за вас Исаия с думите:</verse>
				<verse number="8">„Този народ се доближава до Мене с думи и с устни Ме почита, но държи сърцето си далеч от Мене;</verse>
				<verse number="9">и благоговението му пред Мене почива на поучения, които са човешки наредби“.“</verse>
				<verse number="10">И като повика народа при Себе Си, рече му: „Чуйте и разберете:</verse>
				<verse number="11">не това, което влиза в устата, осквернява човека, а онова, което излиза от устата, то осквернява човека.“</verse>
				<verse number="12">Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: „Знаеш ли, че фарисеите се възмутиха, като чуха тези думи?“</verse>
				<verse number="13">А Той им отговори: „Всяко растение, което не е насадил Моят небесен Отец, ще бъде изкоренено.</verse>
				<verse number="14">Оставете ги — те са слепи водачи на слепци, ако пък слепец води слепец, ще паднат и двамата в ямата.“</verse>
				<verse number="15">В отговор Петър Му рече: „Разясни ни тази притча.“</verse>
				<verse number="16">Иисус им каза: „Вие все още ли не разбирате?</verse>
				<verse number="17">Още ли не разбирате, че всичко, което влиза в устата, отива в корема и после се изхвърля навън?</verse>
				<verse number="18">А онова, което излиза от устата, идва от сърцето; то именно осквернява човека.</verse>
				<verse number="19">Защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, богохулство.</verse>
				<verse number="20">Това осквернява човека, а яденето с неумити ръце не осквернява човека.“</verse>
				<verse number="21">И като напусна онова място, Иисус замина за областите на Тир и Сидон.</verse>
				<verse number="22">И ето една жена ханаанка излезе от онези места и викаше силно към Него: „Смили се над мене, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е измъчвана тежко от бяс.“</verse>
				<verse number="23">Но Той не ѝ отвърна ни дума. Тогава учениците Му се приближиха и Го помолиха: „Отпрати я, защото вика след нас.“</verse>
				<verse number="24">А Той отговори: „Аз съм изпратен само при заблудените овце от дома на Израил.“</verse>
				<verse number="25">Но жената се приближи, кланяше Му се и казваше: „Господи, помогни ми!“</verse>
				<verse number="26">Тогава Той ѝ отговори: „Не е добре да се вземе хлябът от децата и да се хвърли на кучетата.“</verse>
				<verse number="27">А тя рече: „Да, Господи, но и кучетата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.“</verse>
				<verse number="28">Тогава Иисус ѝ отговори: „Жено, голяма е вярата ти! Нека бъде, както желаеш.“ И от онзи час дъщеря ѝ оздравя.</verse>
				<verse number="29">Иисус тръгна оттам и дойде при Галилейското езеро. Изкачи се на височината и седна там.</verse>
				<verse number="30">И дойде при Него много народ, сред който имаше куци, слепи, неми, недъгави и много други; поставиха ги пред нозете на Иисус и Той ги изцели.</verse>
				<verse number="31">Така че народът се чудеше, като гледаше неми да проговарят, недъгави да оздравяват, куци да прохождат и слепи да проглеждат. И прославиха Бога Израилев.</verse>
				<verse number="32">А Иисус повика учениците Си и им каза: „Жал Ми е за народа, че вече три дена стои при Мене и няма какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, за да не им прималее по пътя.“</verse>
				<verse number="33">И учениците Му казаха: „Откъде да вземем в това ненаселено място толкова хляб, за да нахраним толкова народ?“</verse>
				<verse number="34">Иисус ги попита: „Колко хляба имате?“ Те отговориха: „Седем хляба и няколко рибки.“</verse>
				<verse number="35">Тогава заповяда на народа да насяда на земята.</verse>
				<verse number="36">И като взе седемте хляба и рибите, изрече благодарствена молитва, разчупи и даде на учениците Си, а учениците — на народа.</verse>
				<verse number="37">Ядоха всички и се наситиха. И събраха останали къшеи седем пълни коша.</verse>
				<verse number="38">А хората, които ядоха, бяха четири хиляди, без жените и децата.</verse>
				<verse number="39">И като разпусна народа, качи се в лодката и пристигна в пределите на Магдала.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">Дойдоха при Иисус фарисеи и садукеи и, за да Го поставят в затруднение, поискаха да им покаже знамение от небето.</verse>
				<verse number="2">А Той им отговори: „Привечер казвате: „Времето ще е хубаво, защото небето е червено.“</verse>
				<verse number="3">И сутрин: „Днес ще има буря, защото небето мрачно червенее.“ Лицемери! Вида на небето умеете да разпознавате, а знаменията на времето не можете ли?</verse>
				<verse number="4">Род лукав и прелюбодеен желае знамение, но няма да му се даде друго знамение освен знамението на пророк Йона.“ И като ги остави, отмина.</verse>
				<verse number="5">Когато преминаха на отсрещния бряг, учениците Му бяха забравили да вземат хляб.</verse>
				<verse number="6">Иисус им рече: „Внимавайте и се пазете от фарисейския и садукейския квас.“</verse>
				<verse number="7">А те си помислиха и си казваха: „Това е, защото не взехме хляб.“</verse>
				<verse number="8">Иисус забеляза това и им рече: „Маловерци, защо сте се замислили, че не сте взели хляб?</verse>
				<verse number="9">Още ли не разбирате и не помните петте хляба на петте хиляди души и колко кошници събрахте?</verse>
				<verse number="10">Нито седемте хляба на четири хиляди души и колко коша събрахте?</verse>
				<verse number="11">Как не разбирате, че не за хляб ви казах: „Пазете се от фарисейския и садукейския квас“.“</verse>
				<verse number="12">Тогава проумяха, че не им беше казал да се пазят от квас за хляб, а от учението на фарисеите и садукеите.</verse>
				<verse number="13">Когато дойде в областта на Кесария Филипова, Иисус попита учениците Си: „За кого Ме смятат хората Мене, Сина човешки?“</verse>
				<verse number="14">Те отговориха: „Едни — за Йоан Кръстител, други — за Илия, някои пък — за Йеремия или за един от пророците.“</verse>
				<verse number="15">Каза им: „А вие за кого Ме смятате?“</verse>
				<verse number="16">Симон Петър отговори: „Ти си Христос, Синът на живия Бог!“</verse>
				<verse number="17">Тогава Иисус му рече: „Блажен си, Симоне, сине на Йона, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят небесен Отец.</verse>
				<verse number="18">И Аз ти казвам, че ти си Петър и на този камък ще построя църквата Си, и адовите сили няма да ѝ надделеят.</verse>
				<verse number="19">Ще ти дам ключовете на небесното царство и каквото не простиш на земята, няма да бъде простено на небесата, а каквото простиш на земята, ще бъде простено на небесата.“</verse>
				<verse number="20">Тогава Иисус заповяда на учениците Си да не казват на никого, че Той е Христос.</verse>
				<verse number="21">Оттогава Иисус започна да открива на учениците Си, че Той трябва да отиде в Йерусалим и много да пострада от стареите, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и да възкръсне на третия ден.</verse>
				<verse number="22">А Петър се отдели с Него настрана и Го убеждаваше: „Опазил те Бог, Господи! Дано не стане това с Тебе!“</verse>
				<verse number="23">Но Иисус се обърна към Петър и му рече: „Махни се от Мене, сатана! Ти ми пречиш, защото мислиш не за Божието, а за човешкото.“</verse>
				<verse number="24">Тогава Иисус рече на учениците Си: „Ако някой иска да Ме следва, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва.</verse>
				<verse number="25">Защото който иска да спаси живота си, ще го загуби, а който погуби живота си заради Мене, ще го спечели.</verse>
				<verse number="26">И каква полза за човека, ако придобие целия свят, а навреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?</verse>
				<verse number="27">Защото Синът човешки ще дойде със славата на Своя Отец заедно с ангелите Си и тогава ще въздаде на всеки според делата му.</verse>
				<verse number="28">Истината ви казвам: тук стоят някои, които ще доживеят да видят Сина човешки да идва като цар.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">А шест дена по-късно Иисус взе със Себе Си Петър, Яков и брат му Йоан и ги изведе насаме на една висока планина.</verse>
				<verse number="2">И се преобрази пред тях — лицето Му засия като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.</verse>
				<verse number="3">И ето явиха им се Мойсей и Илия, които разговаряха с Него.</verse>
				<verse number="4">Тогава Петър се обърна към Иисус и рече: „Господи, добре е да бъдем тука. Ако искаш, да направим три сенника — един за Тебе, за Мойсей един и един за Илия.“</verse>
				<verse number="5">Докато Той още говореше, светъл облак ги засени. И от облака се чу глас, който казваше: „Този е Моят възлюбен Син, у Когото е Моето благоволение. Него слушайте!“</verse>
				<verse number="6">Като чуха това, учениците паднаха по очи и много се уплашиха.</verse>
				<verse number="7">А Иисус се приближи, докосна ги и рече: „Станете и не се бойте!“</verse>
				<verse number="8">Тогава те вдигнаха очи и не видяха никого освен Иисус.</verse>
				<verse number="9">И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда: „Не казвайте на никого за това видение, докато Синът човешки не възкръсне от мъртвите.“</verse>
				<verse number="10">А учениците Му Го попитаха: „Защо книжниците казват, че най-напред трябвало да дойде Илия?“</verse>
				<verse number="11">Иисус им отговори: „Да, най-напред ще дойде Илия и ще възстанови всичко.</verse>
				<verse number="12">Но ви казвам, че Илия вече дойде, а те не го познаха и направиха с него, каквото си искаха. Така и Синът човешки ще пострада от тях.“</verse>
				<verse number="13">Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Йоан Кръстител.</verse>
				<verse number="14">Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, коленичи пред Него</verse>
				<verse number="15">и каза: „Господи, смили се над сина ми, защото е лунатик и тежко страда: често пада в огън и във вода.</verse>
				<verse number="16">Водих го при учениците Ти, но те не можаха да го излекуват.“</verse>
				<verse number="17">А Иисус отвърна: „Роде невярващ и развратен, докога ще съм с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука.“</verse>
				<verse number="18">Тогава Иисус смъмри беса и той излезе от момчето. И от онзи час то оздравя.</verse>
				<verse number="19">Когато останаха насаме с Иисус, учениците Го попитаха: „Защо ние не можахме да изгоним беса?“</verse>
				<verse number="20">А Иисус им рече: „Заради вашето неверие. Защото, истината ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зрънце, ще наредите на тази планина: „Премести се оттук там!“ — И тя ще се премести. И нищо няма да бъде невъзможно за вас.</verse>
				<verse number="21">А този род се прогонва само с молитва и с пост.“</verse>
				<verse number="22">А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: „Синът човешки ще бъде предаден в човешки ръце</verse>
				<verse number="23">и ще Го убият, а на третия ден ще възкръсне.“ И те се натъжиха твърде много.</verse>
				<verse number="24">А когато дойдоха в Капернаум, приближиха се до Петър онези, които събираха дидрахмите, и му рекоха: „Вашият Учител не плаща ли дидрахма?“</verse>
				<verse number="25">Той отговори: „Плаща.“ И когато влезе вкъщи, Иисус го изпревари и попита: „Как мислиш, Симоне, земните царе от кого взимат налог или данък — от своите синове или от чуждите?“</verse>
				<verse number="26">Петър Му отговори: „От чуждите.“ Иисус му рече: „И тъй, синовете са освободени.</verse>
				<verse number="27">Но за да не се дразнят безпричинно, иди на морето, хвърли въдица и вземи първата риба, която се улови. Отвори ѝ устата и ще намериш вътре един статир. Вземи го и им го дай за Мене и за себе си.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">По онова време учениците се приближиха до Иисус и попитаха: „Кой е по-голям в небесното царство?“</verse>
				<verse number="2">А Иисус повика едно дете, постави го посред тях</verse>
				<verse number="3">и каза: „Истината ви казвам: ако не се промените и не станете като децата, няма да влезете в небесното царство.</verse>
				<verse number="4">И така, който се смири като това дете, той е по-голям в небесното царство.</verse>
				<verse number="5">И който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема.</verse>
				<verse number="6">А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в дълбините на морето.</verse>
				<verse number="7">Горко на света от изкушенията, защото изкушения трябва да дойдат, но горко на онзи човек, чрез когото идва изкушението.</verse>
				<verse number="8">Ако те съблазняват ръката ти или кракът ти, отрежи ги и ги захвърли — по-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без крак, отколкото с две ръце или с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън.</verse>
				<verse number="9">И ако те съблазнява окото ти, извади го и го захвърли — по-добре е за тебе едноок да влезеш в живота, отколкото с две очи да бъдеш хвърлен в ада.</verse>
				<verse number="10">Пазете се да не пренебрегнете някого от тези, малките, защото ви казвам, че техните ангели на небето винаги гледат лицето на Моя небесен Отец.</verse>
				<verse number="11">Понеже Синът човешки дойде да спаси заблуденото.</verse>
				<verse number="12">Как мислите: ако един човек има сто овце и една от тях се загуби, няма ли да остави деветдесет и деветте в планината и да тръгне да търси загубената?</verse>
				<verse number="13">А като я намери, истината ви казвам, ще се зарадва за нея повече, отколкото за деветдесет и деветте, които не са се загубили.</verse>
				<verse number="14">Така и вашият небесен Отец не иска да се загуби нито един от тези, малките.</verse>
				<verse number="15">Ако брат ти съгреши против тебе, иди и го изобличи насаме. Ако те послуша, спечелил си своя брат,</verse>
				<verse number="16">ако не послуша, вземи със себе си още един или двама други, та от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.</verse>
				<verse number="17">Ако ли и тях не послуша, кажи го на църквата, но ако и църквата не послуша, нека бъде за тебе като езичник и митар.</verse>
				<verse number="18">Истината ви казвам: каквото не простите на земята, няма да бъде простено на небето, и каквото простите на земята, ще бъде простено на небето.</verse>
				<verse number="19">И още ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята да помолят за нещо, ще им бъде дадено от Моя небесен Отец.</verse>
				<verse number="20">Защото, където има двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.“</verse>
				<verse number="21">Тогава Петър се приближи до Него и попита: „Господи, до колко пъти да прощавам на своя брат, когато съгреши против мене — до седем пъти ли?“</verse>
				<verse number="22">Иисус му отговори: „Не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.</verse>
				<verse number="23">Затова небесното царство е подобно на цар, който поиска да си уреди сметките със слугите си.</verse>
				<verse number="24">Когато той започна да урежда сметките, доведоха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта.</verse>
				<verse number="25">А понеже той нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него и жена му, и децата му, и всичко, каквото имаше, и да заплати.</verse>
				<verse number="26">Тогава слугата падна на колене, кланяше му се и казваше: Господарю, имай търпение към мене и всичко ще ти изплатя!“</verse>
				<verse number="27">Господарят се смили над този слуга, освободи го и опрости дълга му.</verse>
				<verse number="28">А слугата, като излезе, намери един от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, душеше го и казваше: „Изплати ми, каквото ми дължиш!“</verse>
				<verse number="29">Тогава другарят му се хвърли в краката му и го молеше: „Имай търпение към мене и ще ти се издължа!“</verse>
				<verse number="30">Но този не пожела, а отиде и го хвърли в тъмница, докато изплати дълга си.</verse>
				<verse number="31">Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и отидоха, та разказаха на господаря си всичко, което се беше случило.</verse>
				<verse number="32">Тогава господарят му го повика и му казва: „Лукави рабе, аз ти опростих целия онзи дълг, защото ми се примоли,</verse>
				<verse number="33">не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?</verse>
				<verse number="34">И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчителите, докато му изплати целия дълг.</verse>
				<verse number="35">Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на своя брат прегрешенията му.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">Когато Иисус свърши тези слова, тръгна от Галилея и дойде в пределите на Юдея, отвъд Йордан.</verse>
				<verse number="2">Последва Го огромно множество народ и Той ги изцели там.</verse>
				<verse number="3">Тогава пристъпиха към Него фарисеите, и за да Го изкушат, Му казаха: „Позволено ли е човек да напусне жена си по всякаква причина?“</verse>
				<verse number="4">А Той им отговори: „Не сте ли чели, че Творецът в началото ги сътвори мъж и жена</verse>
				<verse number="5">и рече: „Затова мъжът ще остави баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и ще бъдат двамата една плът“?</verse>
				<verse number="6">Така че те вече не са двама, а една плът. И тъй, което Бог е съчетал, човек да не разделя.“</verse>
				<verse number="7">Те Му казаха: „Защо тогава Мойсей заповяда да ѝ даде разводно писмо и да я освободи?“</verse>
				<verse number="8">Отвърна им: „Заради вашето коравосърдечие Мойсей ви е разрешил да напускате жените си. Но отначало не беше тъй.</verse>
				<verse number="9">И Аз ви казвам, че който напусне жена си, освен поради прелюбодеяние, и който се ожени за напусната, той прелюбодейства.“</verse>
				<verse number="10">Неговите ученици Му казаха: „Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре е той да не се жени.“</verse>
				<verse number="11">А Той им рече: „Не всички възприемат това, а само онези, на които е дадено.</verse>
				<verse number="12">Защото има скопци, родени така от майка си, има и скопци, скопени от хора, и има скопци, които сами са се скопили заради небесното царство. Който може да възприеме, нека възприеме.“</verse>
				<verse number="13">Тогава доведоха при Него деца, за да възложи ръце върху тях и да се помоли. А учениците ги смъмриха.</verse>
				<verse number="14">Но Иисус рече: „Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство.“</verse>
				<verse number="15">И като възложи ръце върху тях, отиде си оттам.</verse>
				<verse number="16">И ето един млад човек се приближи и Му рече: „Учителю благ, какво добро да извърша, за да получа вечен живот?“</verse>
				<verse number="17">А Той му отговори: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог. Ако пък искаш да влезеш във вечния живот, спазвай заповедите.“</verse>
				<verse number="18">Попита Го: „Кои?“ А Иисус му рече: „Не убивай. Не прелюбодействай. Не кради. Не свидетелствай лъжливо,</verse>
				<verse number="19">почитай баща си и майка си и обичай ближния си като себе си.“</verse>
				<verse number="20">Младият мъж Му каза: „Всичко това съм спазвал от младини. Какво не ми достига?“</verse>
				<verse number="21">Иисус му отговори: „Ако искаш да си съвършен, иди, продай имота си и раздай парите на сиромасите. Така ще имаш съкровище на небето. Тогава ела и върви след Мене.“</verse>
				<verse number="22">Когато младежът чу тези думи, отиде си натъжен, защото имаше много имот.</verse>
				<verse number="23">А Иисус рече на учениците Си: „Истината ви казвам, че богат мъчно ще влезе в небесното царство.</verse>
				<verse number="24">И още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“</verse>
				<verse number="25">Като чуха това, учениците се зачудиха твърде много и казаха: „Кой тогава може да се спаси?“</verse>
				<verse number="26">Иисус ги погледна и отговори: „За хората това е невъзможно, но за Бога всичко е възможно.“</verse>
				<verse number="27">Тогава заговори Петър и Му каза: „Ето ние оставихме всичко и Те последвахме. Какво ще стане с нас?“</verse>
				<verse number="28">А Иисус им рече: „Истината ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при обновата на света, когато Синът човешки седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванадесет престола, за да съдите дванадесетте колена на Израил.</verse>
				<verse number="29">И всеки, който е оставил къща или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или ниви заради Моето име, ще получи стократна отплата и ще наследи вечен живот.</verse>
				<verse number="30">И мнозина първи ще се окажат последни, а последните — първи.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">„Защото небесното царство прилича на стопанин, излязъл рано сутрин да наеме работници за лозето си.</verse>
				<verse number="2">Той се услови с работниците за по динарий на ден и ги прати на лозето си.</verse>
				<verse number="3">А като излезе около девет часа, видя други да стоят на пазара ненаети.</verse>
				<verse number="4">И на тях рече: „Идете и вие на лозето ми и ще ви дам, каквото се полага.“ Те отидоха.</verse>
				<verse number="5">Пак излезе към дванадесет и към три часа и направи същото.</verse>
				<verse number="6">Като излезе към пет часа, намери други да стоят ненаети и им каза: „Защо стоите тук цял ден без работа?“</verse>
				<verse number="7">Те му отговориха: „Никой не ни е наел.“ Той им каза: „Идете и вие на лозето ми и ще получите, каквото се полага.“</verse>
				<verse number="8">А когато се мръкна, собственикът на лозето каза на своя управител: „Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните, та до първите.“</verse>
				<verse number="9">И като дойдоха наетите в пет часа следобед, получиха по динарий.</verse>
				<verse number="10">А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече, но и те получиха по динарий.</verse>
				<verse number="11">И като получиха, зароптаха против стопанина</verse>
				<verse number="12">и казаха: „Тези, последните, работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които понесохме тежестта на деня и жегата.“</verse>
				<verse number="13">А той в отговор каза на един от тях: „Приятелю, аз не те онеправдавам. Нали за по динарий се услови ти с мене?</verse>
				<verse number="14">Взимай си своето и си иди. А на този, последния, аз искам да дам, колкото и на тебе.</verse>
				<verse number="15">Нима не мога да правя с парите си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, понеже съм добър?“</verse>
				<verse number="16">Така последните ще станат първи, а първите — последни. Защото мнозина са звани, но малцина — избрани.“</verse>
				<verse number="17">А когато Иисус отиваше за Йерусалим, по пътя повика насаме дванадесетте ученици и им рече:</verse>
				<verse number="18">„Ето отиваме в Йерусалим и Синът човешки ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците и ще Го осъдят на смърт,</verse>
				<verse number="19">и ще Го предадат на езичниците, за да Го поругаят, да Го бичуват и разпънат. И на третия ден ще възкръсне.“</verse>
				<verse number="20">Тогава се приближи до Него съпругата на Зеведей заедно със синовете си, поклони Му се и Го молеше за нещо.</verse>
				<verse number="21">А Той ѝ рече: „Какво искаш?“ Тя Му каза: „Кажи тези двама мои синове да седнат в царството Ти — единият отдясно, а другият отляво на Тебе.“</verse>
				<verse number="22">Иисус отвърна: „Не знаете какво искате. Можете ли да пиете от чашата, от която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?“ Отговориха Му: „Можем.“</verse>
				<verse number="23">Той им каза: „От Моята чаша ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но да дам да се седне отдясно и отляво на Мене не зависи от Мене — то ще се даде на тези, за които е приготвено от Моя Отец.“</verse>
				<verse number="24">Когато десетте чуха това, възнегодуваха срещу двамата братя.</verse>
				<verse number="25">Иисус ги повика и им рече: „Знаете, че князете на народите господаруват над тях и велможите властват над тях.</verse>
				<verse number="26">Между вас обаче да не бъде така: който иска да бъде големец между вас, нека ви бъде слуга,</verse>
				<verse number="27">и който иска да бъде пръв между вас, нека ви бъде роб,</verse>
				<verse number="28">както и Синът човешки не дойде, за да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.“</verse>
				<verse number="29">Когато излизаха от Йерихон, след Него вървеше множество народ.</verse>
				<verse number="30">И ето двама слепци, които седяха край пътя, чуха, че минава Иисус, и започнаха да викат: „Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!“</verse>
				<verse number="31">А народът ги смъмри, за да млъкнат. Но те завикаха още по-силно: „Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!“</verse>
				<verse number="32">Иисус се спря, повика ги и каза: „Какво искате да сторя за вас?“</verse>
				<verse number="33">Те Му казаха: „Господи, да се отворят очите ни!“</verse>
				<verse number="34">Иисус се смили, допря се до очите им и те веднага прогледнаха. И те тръгнаха след Него.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">А когато наближиха Йерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици,</verse>
				<verse number="2">като им каза: „Идете в селото, което е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея. Отвържете ги и Ми ги доведете.</verse>
				<verse number="3">А ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са нужни на Господ; и той веднага ще ги пусне.“</verse>
				<verse number="4">А всичко това стана, за да се сбъдне изреченото от пророка, който казва:</verse>
				<verse number="5">„Кажете на дъщерята на Сион: „Ето твоят Цар идва при тебе кротък, възседнал ослица и осле“.“</verse>
				<verse number="6">Учениците отидоха и направиха така, както им заповяда Иисус.</verse>
				<verse number="7">Докараха ослицата и ослето и метнаха върху тях дрехите си. И Той седна върху тях.</verse>
				<verse number="8">А повечето хора постилаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клонки от дърветата и застилаха пътя.</verse>
				<verse number="9">Народът, който вървеше отпред или Го следваше, викаше: „Осанна на Давидовия Син! Благословен е Идващият в името на Господа! Осанна във висините!“</verse>
				<verse number="10">Когато пък влезе в Йерусалим, раздвижи се целият град и казваха: „Кой е Този?“</verse>
				<verse number="11">А множеството отговаряше: „Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски.“</verse>
				<verse number="12">Иисус влезе в Божия храм и изгони всички, които продаваха и купуваха в храма, преобърна масите на обменителите на пари и пейките на продавачите на гълъби.</verse>
				<verse number="13">И им каза: „Писано е: „Домът Ми ще се нарече дом за молитва; а вие го направихте разбойнически вертеп“.“</verse>
				<verse number="14">И дойдоха при Него в храма куци и слепи и Той ги изцели.</verse>
				<verse number="15">Когато първосвещениците и книжниците видяха чудесата, които Той извърши, и децата, които викаха в храма: „Осанна на Давидовия Син!“, започнаха да негодуват</verse>
				<verse number="16">и Му казаха: „Чуваш ли какво казват тези?“ Иисус им отговори: „Да. Нима никога не сте чели: „От устата на деца и кърмачета Ти си подготвил похвала“?“</verse>
				<verse number="17">И като ги остави, излезе извън града във Витания, където и пренощува.</verse>
				<verse number="18">А на сутринта, връщайки се в града, Иисус огладня.</verse>
				<verse number="19">И като видя една смокиня край пътя, отиде до нея, но не намери на нея нищо освен листа и ѝ каза: „Никога вече да не дадеш плод!“ И смокинята веднага изсъхна.</verse>
				<verse number="20">Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: „Как така веднага изсъхна смокинята?“</verse>
				<verse number="21">А Иисус им отговори: „Истината ви казвам, че ако имате вяра и не се усъмните, не само това със смокинята ще извършите, но и да наредите на тази планина: „Вдигни се и се хвърли в морето!“ — ще стане.</verse>
				<verse number="22">И ще получите всичко, което поискате в молитва с вяра.“</verse>
				<verse number="23">Когато Иисус дойде в храма и поучаваше, приближиха се към Него първосвещениците и стареите на народа и попитаха: „С каква власт вършиш това? И кой Ти е дал тази власт?“</verse>
				<verse number="24">Иисус им отговори: „Ще ви задам и Аз един въпрос, ако Ми отговорите, ще ви кажа и Аз с каква власт върша това.</verse>
				<verse number="25">Йоановото кръщение откъде беше: от небето ли или от хората?“ А те обсъждаха помежду си и казваха: „Ако речем: „От небето“, ще ни каже — „а защо не му повярвахте“?</verse>
				<verse number="26">Ако пък речем — „От хората“, боим се от народа, защото всички смятат Йоан за пророк.“</verse>
				<verse number="27">Затова те отговориха на Иисус: „Не знаем.“ И Той им рече: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“</verse>
				<verse number="28">„А какво мислите за това? Един човек имаше двама синове. Отиде при първия и му каза: „Синко, иди днес да работиш на лозето.“</verse>
				<verse number="29">А той рече: „Не искам.“ Но после се разкая и отиде.</verse>
				<verse number="30">И като дойде при втория, каза му същото. Той отвърна: „Добре, господарю.“ Но не отиде.</verse>
				<verse number="31">Кой от двамата изпълни волята на баща си?“ Отговориха му: „Първият.“ Иисус им каза: „Истината ви казвам, че митарите и блудниците ви изпреварват в Божието царство.</verse>
				<verse number="32">Защото Йоан дойде при вас по пътя на праведността, но не му повярвахте. А митарите и блудниците му повярваха. Вие пък видяхте това и не се разкаяхте после, за да му повярвате.“</verse>
				<verse number="33">„Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го, изкопа в него лин, построи кула и като го предаде на лозари, замина надалеч.</verse>
				<verse number="34">А когато наближи гроздобер, изпрати слугите си при лозарите, за да приберат неговия дял от плода.</verse>
				<verse number="35">Но лозарите хванаха слугите — едни набиха, други убиха, трети пребиха с камъни.</verse>
				<verse number="36">Той изпрати отново други слуги, повече от първите, но и с тях постъпиха по същия начин.</verse>
				<verse number="37">Накрая изпрати при тях сина си, мислейки си: „Ще се засрамят от сина ми.“</verse>
				<verse number="38">Но лозарите, като видяха сина, си казаха: „Този е наследникът, хайде да го убием и да присвоим наследството му.“</verse>
				<verse number="39">Хванаха го, изведоха го извън лозето и го убиха.</verse>
				<verse number="40">И така, когато дойде господарят на лозето, какво ще направи на тези лозари?“</verse>
				<verse number="41">Отговориха Му: „Злодейците жестоко ще убие, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават навреме плода.“</verse>
				<verse number="42">Иисус им каза: „Никога ли не сте чели в Писанията: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла, това е от Господа и е чудо в нашите очи.“</verse>
				<verse number="43">Затова ви говоря, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се предаде на народ, който ще дава плодове.</verse>
				<verse number="44">И който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.“</verse>
				<verse number="45">Като изслушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че говори за тях.</verse>
				<verse number="46">И искаха да Го хванат, но се бояха от народа, който Го смяташе за пророк.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">А Иисус продължи да им говори с притчи и каза:</verse>
				<verse number="2">„Небесното царство е подобно на един цар, който направи сватба на сина си;</verse>
				<verse number="3">и разпрати слугите си да извикат поканените на сватбата, но те не искаха да дойдат.</verse>
				<verse number="4">Пак изпрати други слуги с думите: „Кажете на поканените: „Ето приготвих угощението си, телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово. Елате на сватбата“.“</verse>
				<verse number="5">Но те не го зачетоха и отидоха кой на нива, кой по търговия.</verse>
				<verse number="6">Други пък хванаха слугите му, поругаха ги и ги убиха.</verse>
				<verse number="7">Като чу за това, царят се разгневи, изпрати войските си, погуби убийците на слугите и изгори града им.</verse>
				<verse number="8">След това каза на слугите си: „Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни.</verse>
				<verse number="9">Затова идете по кръстопътищата и всички, които срещнете, поканете ги на сватбата.“</verse>
				<verse number="10">И слугите, като излязоха по пътищата, събраха всички, които срещнаха — и лоши, и добри, и сватбеният дом се напълни с гости.</verse>
				<verse number="11">Царят, като влезе да види насядалите, забеляза там един човек, който не бе облечен в сватбарска премяна,</verse>
				<verse number="12">и му каза: „Приятелю, как си влязъл тук, като не си в сватбарска премяна?“ А онзи не каза нито дума.</verse>
				<verse number="13">Тогава царят рече на слугите: „Вържете му ръцете и нозете, вдигнете го и го хвърлете навън — в тъмнината, там ще има плач и скърцане със зъби,</verse>
				<verse number="14">защото мнозина са звани, а малцина — избрани“.“</verse>
				<verse number="15">Тогава фарисеите се събраха и обсъдиха как да Го уловят в някоя дума.</verse>
				<verse number="16">И изпратиха при Него учениците си заедно с иродианите да кажат: „Учителю, знаем, че си справедлив, вярно поучаваш за Божия път и не се влияеш от никого, тъй като не гледаш кой какъв е.</verse>
				<verse number="17">Затова кажи ни как Ти се струва: право ли е да се дава данък на кесаря, или не?“</verse>
				<verse number="18">Но Иисус видя лукавството им и рече: „Защо Ме изкушавате, лицемери?</verse>
				<verse number="19">Покажете Ми една монета, с която плащате данък.“ Те му донесоха един динарий.</verse>
				<verse number="20">Той им каза: „Чии са този образ и надпис?“</verse>
				<verse number="21">Те Му отговориха: „На кесаря.“ Тогава им каза: „Като е така, отдайте кесаревото на кесаря, а Божието — на Бога.“</verse>
				<verse number="22">И като чуха това, те се учудиха, оставиха Го и си отидоха.</verse>
				<verse number="23">В същия ден дойдоха при Него садукеи, които твърдят, че няма възкресение, и Го запитаха с думите:</verse>
				<verse number="24">„Учителю, Мойсей е казал: „Ако някой умре бездетен, нека брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брата си.“</verse>
				<verse number="25">И тъй, у нас имаше седем братя. Първият се ожени и умря, и понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си,</verse>
				<verse number="26">същото стана и с втория, и с третия, та чак до седмия.</verse>
				<verse number="27">А след всички умря и жената.</verse>
				<verse number="28">Така че след възкресението на кого от седмината ще бъде тя жена? Понеже всички я имаха.“</verse>
				<verse number="29">А Иисус им отвърна: „Заблуждавате се, понеже не познавате Писанията, нито Божията сила.</verse>
				<verse number="30">Защото след възкресението нито ще се женят, нито ще се омъжват, но ще живеят като ангели Божии на небесата.</verse>
				<verse number="31">А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото ви от Бога, Който казва:</verse>
				<verse number="32">„Аз съм Бог на Авраам и Бог на Исаак, и Бог на Яков. Бог не е Бог на мъртви, а на живи“.“</verse>
				<verse number="33">И народът, като Го изслуша, остана удивен от учението Му.</verse>
				<verse number="34">Но фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се заедно</verse>
				<verse number="35">и един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:</verse>
				<verse number="36">„Учителю, коя заповед е най-голяма в Закона?“</verse>
				<verse number="37">А Иисус му отговори: „Възлюби Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си разум:</verse>
				<verse number="38">тази е първа и най-голяма заповед.</verse>
				<verse number="39">А втора, подобна на нея, е: „Възлюби ближния си като себе си“;</verse>
				<verse number="40">на тези две заповеди се крепят целият Закон и Пророците.“</verse>
				<verse number="41">И когато фарисеите се бяха събрали, Иисус ги запита:</verse>
				<verse number="42">„Какво мислите за Христос? Чий син е?“ Отвърнаха Му: „На Давид.“</verse>
				<verse number="43">Той им каза: „Как тогава Давид, напътван от Духа, Го нарича Господ, като казва:</verse>
				<verse number="44">„Господ каза на моя Господ: „Седи от дясната Ми страна, докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти“.“</verse>
				<verse number="45">И тъй: ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?“</verse>
				<verse number="46">И никой не можеше да Му отговори нито дума, нито пък някой дръзна от този ден нататък нещо да Го попита.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">Тогава Иисус заговори на народа и на учениците Си с думите:</verse>
				<verse number="2">„На Мойсеевото място седнаха книжниците и фарисеите.</verse>
				<verse number="3">Затова всичко, което ви кажат да спазвате, спазвайте и вършете, но според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат,</verse>
				<verse number="4">връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги поставят върху плещите на хората, а сами не искат и с пръст да ги помръднат.</verse>
				<verse number="5">Всичките си работи вършат за пред хорските очи, разширяват хранилищата си и удължават полите на дрехите си,</verse>
				<verse number="6">обичат почетното място по гощавките и предните места в синагогите,</verse>
				<verse number="7">и поздрави по улиците, и да им казват хората: „Учителю, учителю!“</verse>
				<verse number="8">Но вие недейте се нарича учители, защото един е вашият Учител — Христос, а вие всички сте братя.</verse>
				<verse number="9">И никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата.</verse>
				<verse number="10">И наставници недейте се нарича, защото един е вашият Наставник — Христос.</verse>
				<verse number="11">Но най-личният между вас да ви бъде слуга.</verse>
				<verse number="12">Защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен, а който се смири, ще бъде възвеличен.</verse>
				<verse number="13">Горко ви, книжници и фарисеи, лицемери, защото затваряте небесното царство пред хората, понеже нито вие влизате, нито пускате искащите да влязат.</verse>
				<verse number="14">Горко ви, книжници и фарисеи, лицемери, защото изпояждате имота на вдовиците и лицемерно дълго се молите, заради това ще получите по-тежка присъда.</verse>
				<verse number="15">Горко ви, книжници и фарисеи, лицемери, защото обхождате море и суша, за да привлечете един последовател, и когато постигнете това, правите го син на геената двойно повече от вас.</verse>
				<verse number="16">Горко ви, слепи водачи, които учите: „Ако някой се закълне в храма, не е нищо, но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се.“</verse>
				<verse number="17">Безумни и слепи, та кое стои по-горе: златото или храмът, който освещава златото?</verse>
				<verse number="18">Казвате още: „Ако някой се закълне в жертвеника, не е нищо, но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се.“</verse>
				<verse number="19">Безумни и слепи, та кое стои по-горе: дарът ли или жертвеникът, който освещава дара?</verse>
				<verse number="20">И тъй, който се закълне в жертвеника, кълне се в него и във всичко, което е върху него,</verse>
				<verse number="21">и който се закълне в храма, кълне се в него и в Онзи, Който го обитава;</verse>
				<verse number="22">и който се закълне в небето, кълне се в Божия престол и в Онзи, Който седи на него.</verse>
				<verse number="23">Горко ви, книжници и фарисеи, лицемери, защото давате десятък от джоджен, копър и кимион, а пренебрегвате най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра, това трябваше да правите, без онова да пренебрегвате.</verse>
				<verse number="24">Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате!</verse>
				<verse number="25">Горко ви, книжници и фарисеи, лицемери, защото чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда.</verse>
				<verse number="26">Слепи фарисеино, първо очисти отвътре чашата и блюдото, за да станат чисти и отвън.</verse>
				<verse number="27">Горко ви, книжници и фарисеи, лицемери, защото сте като варосани гробници — отвън изглеждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота,</verse>
				<verse number="28">тъй и вие отвън се показвате на хората праведни, а отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.</verse>
				<verse number="29">Горко ви, книжници и фарисеи, лицемери, защото зидате гробници за пророците, украсявате паметниците на праведници</verse>
				<verse number="30">и говорите: „Ако бяхме живели в дните на прадедите си, нямаше да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците.“</verse>
				<verse number="31">Така сами свидетелствате против себе си, че сте синове на онези, които избиваха пророците.</verse>
				<verse number="32">Допълнете и вие мярата на вашите прадеди!</verse>
				<verse number="33">Змийски изчадия, как ще избегнете осъждането си за геената?</verse>
				<verse number="34">Затова, ето Аз пращам при вас пророци и мъдреци, и книжници и едни от тях ще убиете и разпънете, а други ще бичувате в синагогите си и ще прогонвате от град в град,</verse>
				<verse number="35">за да падне върху вас всичката праведна кръв, пролята на земята; от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, сина на Варахия, когото убихте между храма и жертвеника.</verse>
				<verse number="36">Истината ви казвам: всичко това ще постигне това поколение.</verse>
				<verse number="37">Йерусалиме, Йерусалиме, ти, който избиваш пророците и с камъни умъртвяваш изпратените при тебе от Бога! Колко пъти съм искал да събера децата ти, както кокошка събира пилците под крилете си, а вие не пожелахте!</verse>
				<verse number="38">Ето вашият дом ви се оставя пуст.</verse>
				<verse number="39">Защото, казвам ви: няма да Ме видите отсега нататък, докато не кажете: „Благословен е Идващият в името на Господа“!“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">А когато Иисус излезе от храма и тръгна, учениците Му дойдоха, за да Му покажат храмовите сгради.</verse>
				<verse number="2">Иисус им рече: „Виждате ли всичко това? Истината ви казвам: няма да остане тук камък върху камък, който да не бъде сринат.“</verse>
				<verse number="3">И когато се намираше на Елеонската планина, дойдоха при Него учениците Му и насаме Го запитаха: „Кажи ни кога ще стане това и какво ще е знамението за Твоето пришествие и за свършека на света?“</verse>
				<verse number="4">А Иисус им говори: „Пазете се да не ви измами някой,</verse>
				<verse number="5">защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще рекат: „Аз съм Христос“ — и ще измамят мнозина.</verse>
				<verse number="6">Ще чувате да стават войни и да се говори за войни. Но внимавайте, не се обърквайте, понеже всичко това трябва да стане, но то още не е краят.</verse>
				<verse number="7">Защото ще въстанат народ против народ и царство против царство, и на места ще има глад, мор и трусове.</verse>
				<verse number="8">А всичко това е начало на страдания.</verse>
				<verse number="9">Тогава ще ви подлагат на мъчения и ще ви избиват, и ще бъдете мразени от всички народи заради Моето име.</verse>
				<verse number="10">Тогава мнозина ще отстъпят от вярата, и един друг ще се предават, и един друг ще се намразят,</verse>
				<verse number="11">и много лъжепророци ще се появят и ще измамят мнозина,</verse>
				<verse number="12">и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта.</verse>
				<verse number="13">Но който устои докрай, той ще бъде спасен.</verse>
				<verse number="14">И това Евангелие на Божието царство ще бъде проповядвано по целия свят, за свидетелство пред всички народи, и тогава ще дойде краят.</verse>
				<verse number="15">И тъй, когато видите да стои на свято място мерзостта на запустението, за която е казано чрез пророк Даниил — който чете, нека разбира, —</verse>
				<verse number="16">тогава онези, които се намират в Юдея, да бягат в планините,</verse>
				<verse number="17">който е на покрива, да не слиза да вземе нещо от къщата си,</verse>
				<verse number="18">и който е на нивата, да не се връща назад да вземе дрехата си.</verse>
				<verse number="19">Но горко на бременните и на кърмачките през онези дни!</verse>
				<verse number="20">Затова, молете се да не се случи бягството ви зиме или в събота.</verse>
				<verse number="21">Защото тогава ще настане голяма скръб, каквато не е имало от началото на света досега и няма да има.</verse>
				<verse number="22">И ако Бог не би съкратил онези дни, не би се спасил никой човек, но заради избраните Той ще съкрати дните.</verse>
				<verse number="23">Тогава, ако някой ви рече: „Ето тук е Христос“ или „там е“ — не вярвайте,</verse>
				<verse number="24">защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи знамения и чудеса, за да измамят, ако е възможно, и избраните.</verse>
				<verse number="25">Ето предупреждавам ви:</verse>
				<verse number="26">ако ви кажат: „Ето Той е в пустинята“, не излизайте, или „ето Той там е скрит“, не вярвайте,</verse>
				<verse number="27">защото, както светкавицата блясва от изток и осветява небето чак до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина човешки,</verse>
				<verse number="28">защото, където бъде трупът, там ще се съберат орлите.</verse>
				<verse number="29">И веднага след скръбта на онези дни слънцето ще помръкне и луната няма да праща светлината си, и звездите ще падат от небето, и небесните сили ще се разклатят.</verse>
				<verse number="30">Тогава ще се яви на небето знамението на Сина човешки, и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина човешки да идва на небесните облаци със сила и голяма слава.</verse>
				<verse number="31">И ще изпрати ангелите Си с гръмогласна тръба и те ще съберат избраниците Му от четирите посоки на ветровете, от единия до другия край на небесата.</verse>
				<verse number="32">И от смокинята вземете поука: когато клоните ѝ омекнат и пуснат листа, знаете, че е близо лятото,</verse>
				<verse number="33">тъй и вие, когато видите всичко това, знайте, че Той е близо, при вратата.</verse>
				<verse number="34">Истината ви казвам: този род няма да премине, докато всичко това не се сбъдне.</verse>
				<verse number="35">Небе и земя ще преминат, но думите Ми няма да преминат.</verse>
				<verse number="36">А за онзи ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а единствено Отец.</verse>
				<verse number="37">Но както стана в дните на Ной, тъй ще настъпи и пришествието на Сина човешки,</verse>
				<verse number="38">защото, както в дните преди потопа ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, в който Ной влезе в ковчега,</verse>
				<verse number="39">и не разбраха нищо, докато не дойде потопът и отнесе всички — тъй ще настъпи и пришествието на Сина човешки.</verse>
				<verse number="40">Тогава двама ще бъдат на нива: единия ще вземат, другия ще оставят,</verse>
				<verse number="41">две жени ще мелят заедно на мелница: едната ще вземат, другата ще оставят.</verse>
				<verse number="42">Затова бъдете будни, понеже не знаете в кой час ще дойде вашият Господ.</verse>
				<verse number="43">Знайте и това, че ако стопанинът на къщата знаеше в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да го остави да ограби къщата му.</verse>
				<verse number="44">Затова бъдете и вие готови, понеже Синът човешки ще дойде в час, когато не очаквате.</verse>
				<verse number="45">И тъй, кой е верният и благоразумен слуга? Това е онзи, когото господарят е поставил над другите си слуги, за да им раздава навреме храна.</verse>
				<verse number="46">Блажен е този слуга, чийто господар, когато дойде, го намери, че постъпва тъй,</verse>
				<verse number="47">истината ви казвам: той ще го постави над целия си имот.</verse>
				<verse number="48">Ако пък слугата е лош и рече в сърцето си: „Ще се забави господарят ми“ —</verse>
				<verse number="49">и започне да бие събратята си и да яде и пие с пияниците, —</verse>
				<verse number="50">господарят на този слуга ще дойде в ден, в който той не очаква, и в час, който не знае,</verse>
				<verse number="51">и ще го отдели, и ще му наложи наказание като на лицемерите, там ще бъде плач и скърцане със зъби.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="25">
				<verse number="1">Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девойки, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца.</verse>
				<verse number="2">Пет от тях бяха благоразумни, а пет — неразумни.</verse>
				<verse number="3">Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си елей;</verse>
				<verse number="4">а благоразумните заедно със светилниците си взеха и елей в съдовете си.</verse>
				<verse number="5">И понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха.</verse>
				<verse number="6">А среднощ се чу вик: „Ето младоженецът идва, излезте да го посрещнете.“</verse>
				<verse number="7">Тогава всички тези девойки станаха и приготвиха светилниците си;</verse>
				<verse number="8">а неразумните рекоха на благоразумните: „Дайте ни от вашия елей, защото светилниците ни гаснат.</verse>
				<verse number="9">Но благоразумните в отговор им казаха: „Да не би да не стигне за нас и за вас, идете по-добре при продавачите и си купете.“</verse>
				<verse number="10">А когато те отидоха да купят, пристигна младоженецът и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори.</verse>
				<verse number="11">После дойдоха и другите девойки и извикаха: „Господарю, господарю, отвори ни!“</verse>
				<verse number="12">А той им отвърна и рече: „Истината ви казвам, не ви познавам.“</verse>
				<verse number="13">И тъй, бъдете будни, защото не знаете нито деня, нито часа, когато ще дойде Синът човешки.“</verse>
				<verse number="14">„Защото Той ще постъпи като един човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им повери имота си;</verse>
				<verse number="15">и на един даде пет таланта, на друг — два, на трети — един, на всеки според умението; и отпътува.</verse>
				<verse number="16">Този, който взе петте таланта, веднага отиде, вложи ги в работа и спечели други пет таланта.</verse>
				<verse number="17">Също тъй и който взе два таланта, спечели други два.</verse>
				<verse number="18">А който взе единия талант, отиде, разкопа земята и скри парите на господаря си.</verse>
				<verse number="19">След дълго време господарят на тези слуги се завърна и им поиска сметка.</verse>
				<verse number="20">Тогава пристъпи онзи, който бе взел петте таланта, донесе други пет таланта и каза: „Господарю, ти ми повери пет таланта, ето аз спечелих с тях други пет таланта.“</verse>
				<verse number="21">Господарят му каза: „Хубаво си постъпил, ти си добър и верен слуга! В малкото си бил верен, над много ще те поставя, ела и сподели радостта на господаря си.“</verse>
				<verse number="22">Приближи се също и онзи, който бе взел двата таланта, и каза: „Господарю, ти ми повери два таланта; ето аз спечелих с тях други два таланта.“</verse>
				<verse number="23">Господарят му каза: „Хубаво си постъпил, ти си добър и верен слуга! В малкото си бил верен, над много ще те поставя; ела и сподели радостта на господаря си.“</verse>
				<verse number="24">Пристъпи и онзи, който бе взел единия талант, и рече: „Господарю, аз те знаех, че си суров човек; жънеш, където не си сял, и събираш, където не си пръскал,</verse>
				<verse number="25">затова се уплаших и отидох, та скрих таланта ти в земята, ето ти твоето.“</verse>
				<verse number="26">А господарят му отвърна: „Ти си лукав и ленив слуга! Знаеше, че жъна, където не съм сял, и събирам, където не съм пръскал.</verse>
				<verse number="27">Затова трябваше да вложиш парите ми при лихварите; аз пък, когато си дойдех, щях да прибера своето с лихва.</verse>
				<verse number="28">Затова вземете от него таланта и го дайте на онзи, който има десет таланта;</verse>
				<verse number="29">защото на всеки, който има, ще се даде и преумножи, а от онзи, който няма достатъчно, ще се отнеме и това, което има.</verse>
				<verse number="30">А негодния слуга хвърлете в тъмнината; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“ Като рече това, извика: „Който има уши да слуша, нека слуша“!“</verse>
				<verse number="31">„А когато Синът човешки дойде в славата Си и всички свети ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол</verse>
				<verse number="32">и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овце от кози;</verse>
				<verse number="33">и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите — от лявата.</verse>
				<verse number="34">Тогава Царят ще каже на онези, които са от дясната Му страна: „Елате вие, благословените от Моя Отец, наследете царството, приготвено за вас от сътворението на света,</verse>
				<verse number="35">защото гладен бях и Ми дадохте да ям, жаден бях и Ме напоихте, бездомен бях и Ме приютихте,</verse>
				<verse number="36">гол бях и Ме облякохте, болен бях и Ме посетихте, в затвор бях и Ме навестихте.“</verse>
				<verse number="37">Тогава праведниците ще Му отговорят и ще кажат: „Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме или жаден и Те напоихме?</verse>
				<verse number="38">Кога Те видяхме бездомен и Те прибрахме или гол и Те облякохме?</verse>
				<verse number="39">Кога Те видяхме болен или в затвор и Те посетихме?“</verse>
				<verse number="40">А Царят в отговор ще им каже: „Истината ви казвам: доколкото сте сторили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мене сте го сторили.“</verse>
				<verse number="41">Тогава ще каже и на онези, които са от лявата страна: „Идете си от Мене, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели,</verse>
				<verse number="42">защото гладен бях и не Ми дадохте да ям, жаден бях и не Ме напоихте,</verse>
				<verse number="43">бездомен бях и не Ме приютихте, гол бях и не Ме облякохте, болен бях и в затвор — и не Ме посетихте.“</verse>
				<verse number="44">Тогава и те ще Му отговорят с думите: „Господи, кога Те видяхме гладен или жаден, или бездомен, или гол, или болен, или в затвор и не Ти послужихме?“</verse>
				<verse number="45">Тогава Той ще им отговори: „Истината ви казвам: доколкото не сте сторили това на един от тези Мои най-малки братя, и на Мене не сте го сторили.“</verse>
				<verse number="46">И те ще отидат във вечна мъка, а праведните — във вечен живот.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="26">
				<verse number="1">Когато Иисус завърши с всички тези думи поучението Си, каза на учениците Си:</verse>
				<verse number="2">„Знаете, че след два дена ще бъде Пасха и Синът човешки ще бъде предаден на разпятие.“</verse>
				<verse number="3">Тогава първосвещениците, книжниците и стареите на народа се събраха в двора на първосвещеника, на име Каяфа</verse>
				<verse number="4">и след съвещание решиха да уловят с измама Иисус и да Го убият.</verse>
				<verse number="5">„Само да не бъде на празника“, казваха, „за да не стане смут сред народа.“</verse>
				<verse number="6">А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения,</verse>
				<verse number="7">пристъпи към Него една жена, която носеше алабастров съд със скъпо миро, и започна да го излива върху главата Му, докато Той ядеше.</verse>
				<verse number="8">Като видяха това, учениците Му зароптаха и казаха: „Защо е това прахосване?</verse>
				<verse number="9">Защото това миро можеше да се продаде за много пари и те да се раздадат на сиромаси.“</verse>
				<verse number="10">Като забеляза това, Иисус им каза: „Защо обърквате жената? Тя извърши добро дело за Мене;</verse>
				<verse number="11">защото сиромасите имате при себе си винаги, а Мене не винаги имате.</verse>
				<verse number="12">Като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение.</verse>
				<verse number="13">Истината ви казвам: където и да се проповядва това Евангелие по целия свят, ще се разказва и за това, което тя извърши, и ще се припомня за нея.“</verse>
				<verse number="14">Тогава един от дванадесетте ученици, на име Юда Искариот, отиде при първосвещениците</verse>
				<verse number="15">и попита: „Какво ще ми дадете, ако ви Го предам?“ А те му дадоха тридесет сребърника.</verse>
				<verse number="16">И оттогава той търсеше удобен случай да Го предаде.</verse>
				<verse number="17">А в първия ден на Безквасници учениците дойдоха при Иисус и Му рекоха: „Къде искаш да Ти приготвим да ядеш пасхалната вечеря?“</verse>
				<verse number="18">И Той рече: „Идете в града у еди-кого си и му кажете: „Учителят казва: „Времето Ми наближава, у тебе ще направя пасхалната вечеря с учениците Си“.“</verse>
				<verse number="19">И учениците направиха тъй, както им заръча Иисус, и приготвиха пасхалната вечеря.</verse>
				<verse number="20">А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученици;</verse>
				<verse number="21">и докато ядяха, каза: „Истината ви казвам: един от вас ще Ме предаде.“</verse>
				<verse number="22">Те много се наскърбиха и всеки от тях започна да Го пита: „Да не съм аз, Господи?“</verse>
				<verse number="23">А Той им отговори с думите: „Който натопи залъка си с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.</verse>
				<verse number="24">И тъй, Синът човешки отива, както е писано за Него; но горко на онзи човек, чрез когото Синът човешки ще бъде предаден, добре щеше да бъде за този човек, ако не беше се раждал.“</verse>
				<verse number="25">А Юда, който Го предаде, рече: „Да не съм аз, Учителю?“ Иисус му отвърна: „Ти сам го каза.“</verse>
				<verse number="26">И докато ядяха, Иисус взе хляба и като благослови, разчупи го и го раздаде на учениците с думите: „Вземете, яжте — това е Моето тяло.“</verse>
				<verse number="27">И като взе чашата, изрече благодарствена молитва, даде им и каза: „Пийте от нея всички,</verse>
				<verse number="28">защото това е Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете.</verse>
				<verse number="29">И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от този лозов плод до онзи ден, когато ще пия новото вино с вас в царството на Моя Отец.“</verse>
				<verse number="30">И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.</verse>
				<verse number="31">Тогава Иисус им рече: „Всички вие ще отстъпите от вярата в Мене през тази нощ; защото е писано: „Ще погубя пастира и ще се пръснат овцете на стадото.“</verse>
				<verse number="32">А след възкресението Си ще бъда преди вас в Галилея.“</verse>
				<verse number="33">Тогава Петър Му рече: „Дори и всички да отстъпят от вярата в Тебе, аз никога няма да отстъпя.“</verse>
				<verse number="34">Иисус му рече: „Истината ти казвам, че тази нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“</verse>
				<verse number="35">Петър Му отвърна: „Дори ако трябва да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе.“ Същото рекоха и всички ученици.</verse>
				<verse number="36">След това Иисус отиде с тях на едно място, наричано Гетсимания, и каза на учениците: „Поседете тук, докато Аз отида по-нататък да се помоля.“</verse>
				<verse number="37">И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да тъгува.</verse>
				<verse number="38">Тогава им каза: „Душата Ми е прескръбна до смърт. Останете тук и бъдете будни с Мене.“</verse>
				<verse number="39">И като се поотдалечи, падна по лице и се молеше с думите: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша, но нека бъде не както Аз искам, а както Ти.“</verse>
				<verse number="40">И се върна при учениците, и ги намери да спят, и каза на Петър: „Толкова ли не можахте един час да стоите будни с Мене?</verse>
				<verse number="41">Стойте будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта — немощна.“</verse>
				<verse number="42">Като се отдалечи за втори път, пак се помоли с думите: „Отче Мой, ако не може да Ме отмине тази чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.“</verse>
				<verse number="43">И като дойде, пак ги намери да спят, понеже очите им бяха натежали.</verse>
				<verse number="44">Остави ги и пак отиде, та се помоли за трети път, като изрече същите думи.</verse>
				<verse number="45">Тогава отиде при учениците Си и ги попита: „Още ли спите и почивате? Ето настъпи часът и Синът човешки се предава в ръцете на грешници.</verse>
				<verse number="46">Ставайте, да вървим! Ето приближи се онзи, който Ме предава.“</verse>
				<verse number="47">И докато Той още говореше, ето дойде Юда, един от дванадесетте, и с него много народ, с ножове и тояги, изпратен от първосвещениците и стареите на народа.</verse>
				<verse number="48">А онзи, който Го предаваше, бе уговорил с тях знак: „Когото целуна за поздрав, Той е; заловете Го!“</verse>
				<verse number="49">И веднага се приближи до Иисус и каза: „Радвай се, Учителю!“ И Го целуна.</verse>
				<verse number="50">А Иисус му отговори: „Приятелю, защо си дошъл?“ Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисус и Го хванаха.</verse>
				<verse number="51">И ето един от онези, които бяха с Иисус, протегна ръка, извади ножа си и като удари слугата на първосвещеника, му отряза ухото.</verse>
				<verse number="52">Тогава Иисус му каза: „Върни ножа си на мястото му; защото всички, които вадят нож, от нож ще загинат;</verse>
				<verse number="53">или мислиш, че не мога да помоля Своя Отец и Той веднага ще Ми изпрати повече от дванадесет легиона ангели?</verse>
				<verse number="54">Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде?“</verse>
				<verse number="55">После Иисус се обърна към народа: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас в храма и поучавах, и не Ме хванахте.</verse>
				<verse number="56">Но всичко това става, за да се сбъднат Писанията на пророците.“ Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.</verse>
				<verse number="57">А онези, които хванаха Иисус, Го заведоха при първосвещеника Каяфа, където се бяха събрали книжниците и стареите.</verse>
				<verse number="58">Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника, и като влезе вътре, седна със слугите, за да види края.</verse>
				<verse number="59">А първосвещениците и стареите, и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисус, за да Го осъдят на смърт;</verse>
				<verse number="60">и не можаха да намерят, макар да дойдоха много лъжесвидетели. Най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели</verse>
				<verse number="61">и рекоха: „Този каза: „Мога да разруша Божия храм и за три дни да го съградя“.“</verse>
				<verse number="62">И тогава първосвещеникът стана и Му рече: „Нищо ли няма да отговориш на това, което тези свидетелстват против Тебе?“</verse>
				<verse number="63">Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му каза: „Заклевам Те в Живия Бог да ни кажеш, Ти ли си Христос, Синът Божий?“</verse>
				<verse number="64">Иисус му отговори: „Ти сам го рече! Казвам ви обаче: занапред ще видите Сина Човешки, седнал отдясно на Всесилния и идващ на небесните облаци.“</verse>
				<verse number="65">Тогава първосвещеникът разкъса дрехата си и рече: „Той богохулства! За какво са ни нужни вече свидетели? Ето сега чухте богохулството Му.</verse>
				<verse number="66">Какво мислите?“ А те отговориха с думите: „Виновен е и трябва да умре.“</verse>
				<verse number="67">Тогава започнаха да Го заплюват и да Го бият по лицето, а други Му удряха плесници</verse>
				<verse number="68">и казваха: „Ако си пророк, Христе, отгатни кой Те удари?“</verse>
				<verse number="69">А Петър седеше вън на двора. И една слугиня се приближи до него и каза: „И ти беше с Иисус Галилееца.“</verse>
				<verse number="70">Но той се отрече пред всички с думите: „Не зная какво говориш.“</verse>
				<verse number="71">А когато отиваше към вратата, видя го друга и каза на онези, които бяха там: „И този беше с Иисус Назарянина.“</verse>
				<verse number="72">А той пак се отрече под клетва: „Не познавам този Човек.“</verse>
				<verse number="73">Малко по-късно се приближиха онези, които стояха наоколо, и казаха на Петър: „Наистина и ти си от тях, защото и говорът ти те издава.“</verse>
				<verse number="74">Тогава той започна да се кълне и да уверява: „Не познавам този Човек.“ И веднага пропя петел.</verse>
				<verse number="75">И Петър си спомни думите, казани му от Иисус: „Преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“ И като излезе вън, горчиво плака.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="27">
				<verse number="1">А когато се съмна, всички първосвещеници и стареите на народа се събраха на съвет и решиха да убият Иисус.</verse>
				<verse number="2">И като Го вързаха, отведоха Го и Го предадоха на управителя Пилат Понтийски.</verse>
				<verse number="3">Тогава Юда, който Го предаде, като разбра, че Иисус е осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на първосвещениците и стареите</verse>
				<verse number="4">с думите: „Съгреших, че предадох невинна кръв.“ А те му отвърнаха: „Какво ни е грижа? Ти му мисли.“</verse>
				<verse number="5">А Юда захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.</verse>
				<verse number="6">Първосвещениците прибраха сребърниците и рекоха: „Не бива да се сложат в храмовата съкровищница, защото са цена за кръв.“</verse>
				<verse number="7">И като се събраха на съвет, решиха да купят с тях грънчаревата нива, за да погребват там бездомници.</verse>
				<verse number="8">Затова и до днес тази нива се нарича кръвна нива.</verse>
				<verse number="9">Тогава се сбъдна реченото чрез пророк Йеремия, който казва: „И взеха тридесетте сребърника — цената на Оценения, Когото оцениха Израилевите синове,</verse>
				<verse number="10">и ги дадоха за грънчаревата нива, както ми съобщи Господ.“</verse>
				<verse number="11">А Иисус застана пред управителя; и управителят Го попита: „Ти ли си Царят на юдеите?“ А Иисус му отговори: „Ти сам го казваш.“</verse>
				<verse number="12">И когато първосвещениците и стареите Го обвиняваха, Той нищо не отвръщаше.</verse>
				<verse number="13">Тогава Пилат Му каза: „Не чуваш ли за колко неща свидетелстват против Тебе?“</verse>
				<verse number="14">Но Иисус не му отговори на нито една дума, тъй че управителят се зачуди твърде много.</verse>
				<verse number="15">Имаше обичай на празника управителят да освобождава на множеството един затворник, когото те биха поискали.</verse>
				<verse number="16">По това време имаше един известен затворник на име Варава.</verse>
				<verse number="17">И тъй, когато народът се беше събрал, Пилат им рече: „Кого искате да ви освободя: Варава ли или Иисус, наричан Христос?“</verse>
				<verse number="18">Защото знаеше, че Го бяха предали от завист.</verse>
				<verse number="19">А докато той седеше на съдийското място, жена му прати да му кажат: „Не прави нищо на Този Праведник, защото нощес се измъчих много насън заради Него.“</verse>
				<verse number="20">Първосвещениците и стареите в това време подбудиха народа да измоли Варава, а Иисус да погуби.</verse>
				<verse number="21">Тогава управителят ги попита: „Кого от двамата искате да ви освободя?“ Те отговориха: „Варава.“</verse>
				<verse number="22">Пилат им каза: „А какво да сторя с Иисус, наричан Христос?“ Всички викнаха: „Да бъде разпънат!“</verse>
				<verse number="23">Управителят рече: „Та какво зло е сторил?“ Но те още по-силно закрещяха: „Да бъде разпънат!“</verse>
				<verse number="24">И Пилат, като видя, че нищо не помага, а само се усилва суматохата, взе вода, уми ръцете си пред народа и каза: „Невинен съм за кръвта на Този Праведник; вие му мислете.“</verse>
				<verse number="25">И целият народ в отговор рече: „Кръвта Му нека бъде върху нас и върху децата ни.“</verse>
				<verse number="26">Тогава им пусна Варава, а Иисус бичува и Го предаде да бъде разпънат.</verse>
				<verse number="27">След това войниците на управителя отведоха Иисус в преторията и събраха край Него цялата дружина.</verse>
				<verse number="28">И като Го съблякоха, облякоха Му багреница;</verse>
				<verse number="29">и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръстиков прът, след това заставаха на колене пред Него, присмиваха Му се и казваха: „Радвай се, Царю юдейски!“</verse>
				<verse number="30">И след като Го оплюха, взеха тръстиковия прът и Го заудряха по главата.</verse>
				<verse number="31">А когато Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.</verse>
				<verse number="32">А като излизаха, срещнаха един човек от Кирена, на име Симон, него накараха да носи кръста Му.</verse>
				<verse number="33">И като стигнаха до мястото, наричано Голгота, което значи лобно място,</verse>
				<verse number="34">дадоха Му да пие оцет, смесен с жлъчка; но Той вкуси и не поиска да пие.</verse>
				<verse number="35">А след като Го разпънаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребий, за да се изпълни реченото от пророка: „Разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото ми хвърлиха жребий.“</verse>
				<verse number="36">После седнаха там и останаха да Го пазят.</verse>
				<verse number="37">И поставиха над главата Му надпис с обвинението Му: „Този е Иисус, юдейският Цар.“</verse>
				<verse number="38">Тогава бяха разпънати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво.</verse>
				<verse number="39">А минувачите Го хулеха, като клатеха глава</verse>
				<verse number="40">и казваха: „Ти, Който разрушаваш храма и за три дена го съграждаш, спаси Себе Си! Ако си Божий Син, слез от кръста!“</verse>
				<verse number="41">Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите Му се присмиваха и говореха:</verse>
				<verse number="42">„Други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е израилски Цар, нека сега слезе от кръста и ще повярваме в Него.</verse>
				<verse number="43">Уповаваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден, понеже бе казал: „Божий Син съм“.“</verse>
				<verse number="44">Ругаеха Го също и разбойниците, които бяха разпънати с Него.</verse>
				<verse number="45">А от шестия до деветия час настана тъмнина по цялата страна,</verse>
				<verse number="46">а около деветия час Иисус извика с висок глас: „Илѝ! Илѝ! Лама̀ савахтанѝ?“, което значи: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме изоставил?“</verse>
				<verse number="47">Някои от застаналите наблизо, като чуха, казаха: „Той вика Илия.“</verse>
				<verse number="48">И веднага един от тях прибяга, взе гъба, натопи я в оцет и като я надяна на тръстиков прът, Му подаде да пие.</verse>
				<verse number="49">Другите пък говореха: „Чакай, да видим дали ще дойде Илия да Го избави.“</verse>
				<verse number="50">А Иисус, като извика пак силно, издъхна.</verse>
				<verse number="51">И, ето завесата на храма се раздра на две, отгоре додолу, и земята се разтърси, и скалите се разпукаха,</verse>
				<verse number="52">и гробовете се разтвориха, и много тела на починали светии възкръснаха,</verse>
				<verse number="53">и като излязоха от гробовете след възкресението на Иисус, влязоха в святия град и се явиха на мнозина.</verse>
				<verse number="54">А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Иисус, като видяха земетресението и всичко, което стана, твърде много се уплашиха и рекоха: „Наистина Божий Син е бил този Човек!“</verse>
				<verse number="55">Там бяха също много жени, които гледаха отдалеч. Те бяха последвали Иисус от Галилея и Му служеха.</verse>
				<verse number="56">Сред тях бяха Мария Магдалина и Мария, майката на Яков и Йосия, и майката на Зеведеевите синове.</verse>
				<verse number="57">А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Иисус.</verse>
				<verse number="58">Той отиде при Пилат и поиска тялото на Иисус. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото.</verse>
				<verse number="59">Йосиф взе тялото, обви Го в чиста плащаница</verse>
				<verse number="60">и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скала, и като привали голям камък върху входа на гроба, си отиде.</verse>
				<verse number="61">А там бяха Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.</verse>
				<verse number="62">На другия ден, след петъка, първосвещениците и фарисеите се събраха пред Пилат</verse>
				<verse number="63">и казаха: „Господарю, спомнихме си, че Онзи измамник каза, още докато беше жив: „След три дни ще възкръсна.“</verse>
				<verse number="64">Затова заповядай да се пази гробът до третия ден, та да не могат учениците Му да отидат и да Го откраднат, и след това да кажат на народа: „Възкръсна от мъртвите.“ И тази последна измама ще бъде по-лоша от първата.“</verse>
				<verse number="65">Пилат им рече: „Имате стража, идете и я поставете, както знаете.“</verse>
				<verse number="66">И те отидоха, погрижиха се за охраната на гроба, като запечатаха камъка и поставиха стража.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="28">
				<verse number="1">И като мина събота, на разсъмване в първия ден на седмицата дойдоха Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба.</verse>
				<verse number="2">И ето стана голям трус, защото Господен ангел слезе от небето, пристъпи, отмести камъка от входа на гроба и седна върху него.</verse>
				<verse number="3">Видът му беше като светкавица, а дрехата му — бяла като сняг.</verse>
				<verse number="4">И стражите, уплашени от него, се разтрепераха и станаха като мъртви.</verse>
				<verse number="5">Ангелът се обърна към жените и им каза: „Не бойте се, зная, че търсите разпънатия Иисус,</verse>
				<verse number="6">няма Го тук, Той възкръсна, както беше казал. Елате, вижте мястото, където е лежал Господ,</verse>
				<verse number="7">идете бързо и известете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите и ето отива преди вас в Галилея, там ще Го видите. Ето казах ви.“</verse>
				<verse number="8">И като излязоха бързо от гроба, те със страх и голяма радост се завтекоха да известят на учениците Му.</verse>
				<verse number="9">А когато отиваха да известят на учениците Му, ето Иисус се яви насреща им и каза: „Радвайте се!“ Те се приближиха, обгърнаха нозете Му и Му се поклониха.</verse>
				<verse number="10">Тогава Иисус им каза: „Не бойте се, идете и известете на братята Ми да отидат в Галилея и там ще Ме видят.“</verse>
				<verse number="11">Докато те отиваха, някои от стражата влязоха в града и известиха на първосвещениците за всичко станало.</verse>
				<verse number="12">А те, като се събраха на съвет със стареите, дадоха на войниците доста пари</verse>
				<verse number="13">и рекоха: „Кажете, че учениците Му дойдоха през нощта и Го откраднаха, докато спяхме.</verse>
				<verse number="14">И ако за това стигне слух до управителя, ние ще го убедим, че сте невинни, и ще ви избавим от неприятности.“</verse>
				<verse number="15">Те взеха парите и постъпиха, както бяха подучени. И мълвата за това се носи между юдеите и до днес.</verse>
				<verse number="16">А единадесетте ученици отидоха в Галилея на планината, където им бе заръчал Иисус.</verse>
				<verse number="17">Като Го видяха, поклониха Му се, а някои се усъмниха.</verse>
				<verse number="18">И като се приближи, Иисус им заговори и рече: „Даде Ми се пълна власт над небето и над земята.</verse>
				<verse number="19">И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Светия Дух,</verse>
				<verse number="20">и ги учете да спазват всичко, което съм ви заповядал. И ето Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света. Амин.“</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="41">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Начало на Евангелието на Иисус Христос, Божия Син,</verse>
				<verse number="2">както е писано у пророците: „Ето Аз изпращам пред лицето Ти Своя ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе.</verse>
				<verse number="3">Гласът на викащия в пустинята призовава: „Пригответе пътя за Господа, правете прави в пустошта пътеките за нашия Бог“.“</verse>
				<verse number="4">Йоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване на грехове.</verse>
				<verse number="5">И излизаха при него от цялата страна Юдея и всички жители на Йерусалим и се кръщаваха от него в река Йордан, след като изповядваха греховете си.</verse>
				<verse number="6">А Йоан носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста си, ядеше акриди и див мед.</verse>
				<verse number="7">Той възвестяваше: „След мене идва по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и да развържа ремъка на обувките Му.</verse>
				<verse number="8">Аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух.“</verse>
				<verse number="9">В онези дни Иисус дойде от Назарет Галилейски и бе кръстен от Йоан в Йордан.</verse>
				<verse number="10">И докато излизаше от водата, видя небесата отворени и Духът като гълъб да слиза върху Него.</verse>
				<verse number="11">Тогава прозвуча глас от небесата: „Ти си Моят възлюбен Син, у Когото е Моето благоволение.“</verse>
				<verse number="12">Веднага след това Духът Го изведе в пустинята.</verse>
				<verse number="13">И Той беше в пустинята четиридесет дена, изкушаван от Сатаната; беше със зверовете и ангелите Му служеха.</verse>
				<verse number="14">А след като Йоан бе затворен, Иисус дойде в Галилея и проповядваше благовестието за Божието царство.</verse>
				<verse number="15">Той казваше: „Времето се изпълни и наближи Божието царство. Покайте се и повярвайте в благовестието.“</verse>
				<verse number="16">А като вървеше покрай Галилейското езеро, видя Симон и брат му Андрей да хвърлят мрежа в езерото, понеже бяха рибари.</verse>
				<verse number="17">Тогава Иисус им каза: „Последвайте Ме и Аз ще ви направя ловци на човеци.“</verse>
				<verse number="18">И те веднага изоставиха мрежите си и тръгнаха след Него.</verse>
				<verse number="19">А като отиде малко по-нататък, Той видя Яков Зеведеев и брат му Йоан, също в лодка, да приготвят мрежите си</verse>
				<verse number="20">и веднага ги повика. Те оставиха баща си Зеведей в лодката с надничарите и тръгнаха след Него.</verse>
				<verse number="21">След това дойдоха в Капернаум и още в следващата събота Той влезе в синагогата и поучаваше.</verse>
				<verse number="22">Те се чудеха на учението Му, понеже Той ги поучаваше с божествена власт, а не като книжниците.</verse>
				<verse number="23">В тяхната синагога имаше човек с нечист дух, който извика:</verse>
				<verse number="24">„Какво общо имаш Ти с нас, Иисусе от Назарет? Дошъл си да ни погубиш ли? Зная Те кой си Ти — Божият Светия.“</verse>
				<verse number="25">Но Иисус му рече с укор: „Млъкни и излез от него!“</verse>
				<verse number="26">Тогава нечистият дух го разтърси, изкрещя със силен глас и излезе от него.</verse>
				<verse number="27">И всички се смаяха, така че се питаха един друг и казваха: „Какво е това? Та това е ново учение, тъй като Той заповядва властно на нечистите духове и те Му се покоряват!“</verse>
				<verse number="28">Слухът за Него веднага се разнесе по цялата Галилейска околност.</verse>
				<verse number="29">Щом излязоха от синагогата, отидоха с Яков и Йоан в къщата на Симон и Андрей.</verse>
				<verse number="30">А тъщата на Симон лежеше болна със силна треска и веднага Му казаха за нея.</verse>
				<verse number="31">Тогава Той се приближи, хвана я за ръката и я изправи. Треската веднага я остави и тя им прислужваше.</verse>
				<verse number="32">А привечер по заник слънце доведоха при Него всички болни и обхванати от бесове.</verse>
				<verse number="33">Целият град се бе събрал пред вратата.</verse>
				<verse number="34">Той изцели мнозина, които страдаха от разни болести; изгони много бесове и не позволяваше на бесовете да казват, че Го познават.</verse>
				<verse number="35">А на сутринта, като стана в тъмни зори, Иисус излезе и се отдалечи на уединено място, и там се молеше.</verse>
				<verse number="36">Симон и онези, които бяха с него, тръгнаха след Иисус</verse>
				<verse number="37">и като Го намериха, казаха Му: „Всички Те търсят.“</verse>
				<verse number="38">Той им каза: „Да отидем на друго място по близките селища, за да проповядвам и там, защото затова съм излязъл.“</verse>
				<verse number="39">И Той тръгна да проповядва по синагогите им из цяла Галилея и да изгонва бесове.</verse>
				<verse number="40">Тогава един прокажен дойде при Него, молеше Го на колене и Му каза: „Ако искаш, можеш да ме очистиш.“</verse>
				<verse number="41">А Иисус, като се смили, протегна ръката Си, докосна го и му рече: „Искам, бъди чист!“</verse>
				<verse number="42">И веднага проказата се махна от него и той стана чист.</verse>
				<verse number="43">Като го изгледа строго, Иисус го отпрати веднага</verse>
				<verse number="44">и му рече: „Виж, нищо не казвай на никого, но иди, покажи се на свещеника и принеси за очистването си, каквото е заповядал Мойсей, за свидетелство пред тях.“</verse>
				<verse number="45">А той излезе и започна да разказва за случилото се, така че Иисус не можеше да влезе открито в града, но пребиваваше отвън по пустинни места. И все пак при Него идваха отвсякъде.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">След няколко дена Той пак влезе в Капернаум и се разчу, че е в една къща.</verse>
				<verse number="2">Веднага се събраха толкова хора, че дори пред вратата за тях нямаше място. И Той им възвестяваше Благовестието.</verse>
				<verse number="3">Тогава дойдоха при Него с един парализиран, носен от четирима души.</verse>
				<verse number="4">Но като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха покрива на къщата, където се намираше Той, направиха отвор и спуснаха носилката, на която лежеше парализираният.</verse>
				<verse number="5">Като видя вярата им, Иисус каза на парализирания: „Синко, прощават ти се греховете.“</verse>
				<verse number="6">Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си:</verse>
				<verse number="7">„Защо този човек говори така? Това е богохулство! Кой може да прощава грехове освен един Бог?“</verse>
				<verse number="8">Иисус, като разбра чрез духа Си, че така размишляват у себе си, им рече: „Защо размишлявате така в сърцата си?</verse>
				<verse number="9">Кое е по-лесно да кажа на парализирания: „Прощават ти се греховете“ ли, или да кажа: „Стани, вземи си носилката и започни да ходиш?“</verse>
				<verse number="10">Но за да разберете, че Синът човешки има власт на земята да прощава грехове“ — рече на парализирания:</verse>
				<verse number="11">„Казвам ти: стани, вземи си носилката и се прибери у дома си!“</verse>
				<verse number="12">Той веднага стана, взе носилката си и излезе пред всички, така че всички се чудеха и прославяха Бога, като казваха: „Никога не сме виждали такова нещо.“</verse>
				<verse number="13">След това Иисус излезе пак край езерото. Цялото множество хора идваше при Него и Той ги поучаваше.</verse>
				<verse number="14">А като минаваше край митницата, видя Левий Алфеев, който седеше там, и му каза: „Следвай Ме.“ Той стана и Го последва.</verse>
				<verse number="15">И когато Иисус седеше на трапезата в неговата къща, заедно с Иисус и учениците Му седяха много митари и грешници; тъй като те бяха много и вървяха след Него.</verse>
				<verse number="16">Книжниците и фарисеите, като видяха, че Той яде с митари и грешници, казаха на учениците Му: „Защо Той яде и пие с грешници и митари?“</verse>
				<verse number="17">Като чу това, Иисус им каза: „Не здравите имат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова към покаяние праведниците, а грешниците.“</verse>
				<verse number="18">Учениците на Йоан и на фарисеите постеха. Тогава някои дойдоха и Му казаха: „Защо учениците на Йоан и учениците на фарисеите постят, а Твоите ученици не постят?“</verse>
				<verse number="19">Иисус им рече: „Нима сватбарите могат да постят, когато с тях е младоженецът? Докато младоженецът е с тях, те не могат да постят,</verse>
				<verse number="20">но ще настъпят дни, когато ще им се отнеме младоженецът. И тогава ще постят в онези дни.</verse>
				<verse number="21">Никой не кърпи стара дреха с нов плат. Защото новопришитата кръпка ще се отдере от старата дреха и дупката ще стане още по-грозна.</verse>
				<verse number="22">Също така никой не налива ново вино в стари мехове. Инак новото вино ще спука меховете, тогава и виното ще изтече, и меховете ще се похабят. Ново вино се налива в нови мехове.“</verse>
				<verse number="23">И случи се Той да минава в събота през посевите, а учениците Му пътьом късаха класове.</verse>
				<verse number="24">Тогава фарисеите Му казаха: „Гледай какво правят! Това не е позволено в събота.“</verse>
				<verse number="25">Той им рече: „Нима никога не сте чели какво стори Давид, когато изпадна в нужда и огладня — той и онези, които бяха с него?</verse>
				<verse number="26">Как влезе в Божия дом по времето на първосвещеника Авиатар и изяде хлябовете на предложението, които не беше позволено от Закона да яде никой, освен свещениците, а даде и на онези, които бяха с него?“</verse>
				<verse number="27">И им казваше: „Съботата беше създадена за човека, а не човекът за съботата,</verse>
				<verse number="28">тъй че Синът човешки е господар и на съботата.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Иисус отново влезе в синагогата. Там имаше един човек с изсъхнала ръка.</verse>
				<verse number="2">И следяха дали Иисус ще го излекува в събота, за да Го обвинят.</verse>
				<verse number="3">А Той каза на човека с изсъхналата ръка: „Застани по средата!“</verse>
				<verse number="4">И на тях каза: „В събота добро ли е позволено да прави човек или зло? Да спаси един живот или да го погуби?“ Но те мълчаха.</verse>
				<verse number="5">Потресен от коравосърдечието им, като ги изгледа с гняв, каза на човека: „Протегни си ръката!“ Той я протегна и тя стана здрава като другата.</verse>
				<verse number="6">Фарисеите, като излязоха, веднага се събраха на съвещание с иродианите против Него, за да Го погубят.</verse>
				<verse number="7">А Иисус се отдалечи с учениците Си към езерото и Го следваше множество народ от Галилея; също от Юдея,</verse>
				<verse number="8">Йерусалим, Идумея, от земята отвъд Йордан и от околностите на Тир и Сидон много хора дойдоха при Него, щом чуха какво вършеше.</verse>
				<verse number="9">И Той поръча на учениците Си да има готова една лодка заради навалицата, за да не Го притискат.</verse>
				<verse number="10">Тъй като изцеляваше мнозина, всички, които имаха заболявания, напираха към Него, за да Го докоснат.</verse>
				<verse number="11">И нечистите духове, щом Го видеха, падаха пред Него и изкрещяваха: „Ти си Синът Божий!“</verse>
				<verse number="12">Но Той строго им забраняваше да разгласяват за Него.</verse>
				<verse number="13">Тогава Той се изкачи на планината и повика при Себе Си онези, които Сам искаше. А когато те дойдоха при Него,</verse>
				<verse number="14">избра от тях дванадесет, за да бъдат с Него и да ги изпраща да проповядват,</verse>
				<verse number="15">да имат власт да лекуват болести и да изгонват бесове.</verse>
				<verse number="16">И избра дванадесетте: Симон, на когото даде име Петър,</verse>
				<verse number="17">Яков Зеведеев и Йоан, брата на Яков, на които даде име Воанергѐс, тоест синове на гърма,</verse>
				<verse number="18">Андрей, Филип, Вартоломей, Матей, Тома, Яков Алфеев, Тадей, Симон Кананит</verse>
				<verse number="19">и Юда Искариот, който Го предаде.</verse>
				<verse number="20">Дойдоха в една къща и пак се събра народ, така че те не можеха и хляб да ядат.</verse>
				<verse number="21">И когато Неговите близки чуха това, тръгнаха да Го приберат, понеже се говореше, че не е на себе си.</verse>
				<verse number="22">А дошлите от Йерусалим книжници казваха, че е обладан от Веелзевул и че изгонва бесовете със силата на бесовския княз.</verse>
				<verse number="23">И като ги повика, Иисус им говореше с притчи: „Как може Сатаната да изгонва сам себе си?</verse>
				<verse number="24">Ако някое царство се раздели на части една против друга, това царство не може да устои.</verse>
				<verse number="25">И ако някой дом се раздели на части една против друга, този дом не може да устои.</verse>
				<verse number="26">И ако Сатаната е въстанал против себе си и се е разделил, не може да устои; дошъл е краят му.</verse>
				<verse number="27">Никой не може да влезе в къщата на силния и да разграби покъщнината му, ако първо не върже силния. Едва тогава той ще разграби дома му.</verse>
				<verse number="28">Истината ви казвам: на човешките синове ще бъдат простени всички грехове и хули, с каквито биха хулили,</verse>
				<verse number="29">но който похули Светия Дух, за него няма да има прошка за вечни времена и той подлежи на вечно осъждане.“</verse>
				<verse number="30">Това каза Той, тъй като говореха: „У Него има нечист дух.“</verse>
				<verse number="31">Тогава дойдоха майка Му и братята Му. Те стояха навън и изпратиха при Него да Го повикат.</verse>
				<verse number="32">А около Него седеше народ. И Му казаха: „Ето майка Ти, братята и сестрите Ти са отвън и Те търсят.“</verse>
				<verse number="33">В отговор Той им рече: „Коя е майка Ми или кои са братята Ми?“</verse>
				<verse number="34">И като огледа седящите около Себе Си, каза: „Ето Моята майка и Моите братя!</verse>
				<verse number="35">Защото, който изпълнява Божията воля, той Ми е брат и сестра, и майка.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Иисус пак започна да поучава край езерото и около Него се събра много народ. Затова Той влезе и седна в една лодка в езерото, а целият народ беше на брега на езерото.</verse>
				<verse number="2">Той ги поучаваше за много неща с притчи и в учението Си им казваше:</verse>
				<verse number="3">„Слушайте! Ето излезе сеяч да сее.</verse>
				<verse number="4">И случи се, когато сееше, едни семена паднаха край пътя. Но долетяха птици и ги изкълваха.</verse>
				<verse number="5">Други паднаха на каменисто място, където нямаше много пръст. Те скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока.</verse>
				<verse number="6">А когато слънцето изгря, те прегоряха и изсъхнаха, понеже нямаха корен.</verse>
				<verse number="7">Други паднаха между тръни и тръните израснаха, заглушиха ги и те не дадоха плод.</verse>
				<verse number="8">А други паднаха на добра почва и дадоха плод, който поникна и порасна, и родиха: едно зърно — тридесет, друго — шестдесет, а трето — сто.“</verse>
				<verse number="9">И рече: „Който има уши да слуша, нека слуша!“</verse>
				<verse number="10">А когато народът се разотиде, хората около Него и дванадесетте Го попитаха за смисъла на притчата.</verse>
				<verse number="11">Той им отговори: „На вас е дадено да узнаете тайната на Божието царство, а на онези отвън всичко се дава в притчи,</verse>
				<verse number="12">така че с очи да гледат и да не виждат, с уши да слушат и да не разбират, за да не би да се обърнат и да им се простят греховете.“</verse>
				<verse number="13">Тогава им каза: „Тази притча вие не разбирате. А как тогава ще разберете всички притчи?</verse>
				<verse number="14">Сеячът сее словото.</verse>
				<verse number="15">Семената, попаднали край пътя, са онези, у които словото се сее; но щом като го чуят, Сатаната идва веднага и задига посятото в сърцата им слово.</verse>
				<verse number="16">Подобно и посетите на каменисто място са тези, които, щом като чуят словото, веднага с радост го приемат,</verse>
				<verse number="17">но нямат у себе си корен и са непостоянни; после, щом настъпят притеснение или гонение заради словото, веднага отпадат.</verse>
				<verse number="18">А посетите между тръни са тези, които слушат словото,</verse>
				<verse number="19">но светските грижи, измамното богатство и други желания заглушават словото и то не дава плод.</verse>
				<verse number="20">А посетите на добра почва са онези, които слушат словото и го приемат, като принасят плод: един дава тридесет, друг — шестдесет, и трети — сто.“</verse>
				<verse number="21">И рече им: „Взема ли се светило, за да се постави под крина или под одър? Не е ли, за да се постави на светилника?</verse>
				<verse number="22">Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, и нищо скрито, което да не излезе наяве.</verse>
				<verse number="23">Ако някой има уши да слуша, нека слуша!“</verse>
				<verse number="24">Тогава им каза: „Обърнете внимание какво слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще се прибави на вас, които слушате.</verse>
				<verse number="25">Понеже, който има, ще му се даде, а който няма, ще му се отнеме и това, което има.“</verse>
				<verse number="26">И рече: „Божието царство може да се оприличи на човек, който посява семе в земята,</verse>
				<verse number="27">спи и става, нощем и денем, а семето никне и расте, без той да знае,</verse>
				<verse number="28">защото земята сама ражда първо злак, после клас, след това пълно зърно в класа.</verse>
				<verse number="29">А когато плодът узрее, веднага хваща сърпа, защото е настъпила жетвата.“</verse>
				<verse number="30">И каза: „На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим?</verse>
				<verse number="31">То е като синапово зърно, което, когато се посее в земята, е най-малко от всички семена по земята.</verse>
				<verse number="32">Но щом се посее, то пониква и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да свият гнездо птици.“</verse>
				<verse number="33">И с много такива притчи им проповядваше словото според способността им да слушат.</verse>
				<verse number="34">И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.</verse>
				<verse number="35">В онзи ден, когато се свечери, Иисус им каза: „Да отидем на отсрещния бряг.“</verse>
				<verse number="36">И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в лодката. Имаше и други лодки с Него.</verse>
				<verse number="37">Тогава се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше.</verse>
				<verse number="38">А Иисус беше заспал при кърмата на възглавница. Те Го събудиха и Му казаха: „Учителю, не те ли е грижа, че загиваме?“</verse>
				<verse number="39">А Той, като стана, забрани на вятъра и каза на езерото: „Млъкни, утихни!“ И вятърът утихна и настъпи пълно затишие.</verse>
				<verse number="40">Тогава им рече: „Защо се страхувате? Нямате ли вяра?“</verse>
				<verse number="41">И ги обзе голям страх и казваха помежду си: „Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">И преминаха отвъд езерото, в Гадаринската област.</verse>
				<verse number="2">А когато Той излезе от лодката, веднага Го срещна един човек, излязъл от гробището. Той беше обзет от нечист дух,</verse>
				<verse number="3">живееше по гробниците и никой не можеше да го върже дори с вериги.</verse>
				<verse number="4">Той често беше връзван с вериги и окови, но разкъсваше веригите и счупваше оковите и никой не можеше да го обуздае.</verse>
				<verse number="5">И нощем, и денем по гробници и хълмове той постоянно викаше и се удряше с камъни.</verse>
				<verse number="6">А като видя Иисус отдалече, завтече се и Му се поклони,</verse>
				<verse number="7">и извика с висок глас: „Какво искаш от мене, Иисусе, Син на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, не ме измъчвай!“</verse>
				<verse number="8">8 Защото Иисус беше му казал: „Излез от човека ти, нечисти дух!“</verse>
				<verse number="9">Тогава го попита: „Как ти е името?“ А той отговори: „Легион ми е името, понеже сме много.“</verse>
				<verse number="10">И много Го молеше да не ги изпъжда вън от областта.</verse>
				<verse number="11">А там, край хълма, пасеше голямо стадо свине.</verse>
				<verse number="12">И всички бесове Го молеха и казваха: „Прати ни в свинете, за да влезем в тях.“</verse>
				<verse number="13">Иисус веднага им позволи. И след като излязоха, нечистите духове влязоха в свинете и стадото, което беше около две хиляди, се втурна надолу по стръмнината към езерото и се удави в него.</verse>
				<verse number="14">А свинарите избягаха и известиха в града и околностите. И народът излезе да види какво се е случило.</verse>
				<verse number="15">Те дойдоха при Иисус и видяха, че онзи, който беше обладан от легион бесове, седи облечен и със здрав ум. И се уплашиха.</verse>
				<verse number="16">А виделите станалото им разказваха какво се беше случило с обхванатия от бяс и за свинете.</verse>
				<verse number="17">Тогава започнаха да Го молят да си отиде от пределите им.</verse>
				<verse number="18">И когато Той влезе в лодката, онзи, който преди беше обхванат от бяс, Го помоли да бъде с Него.</verse>
				<verse number="19">Но Иисус не му позволи, а му каза: „Иди в дома си при своите и им извести колко много Господ направи за тебе и как те помилва.“</verse>
				<verse number="20">Той отиде и разказваше по Десетоградието какво стори за него Иисус. И всички се чудеха.</verse>
				<verse number="21">И когато Иисус отново премина на другия бряг с лодка, при Него се събра много народ. А Той беше край езерото.</verse>
				<verse number="22">Тогава дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му</verse>
				<verse number="23">и Го помоли много, като казваше: „Дъщеричката ми е на умиране. Ела и положи ръце върху нея, за да оздравее и да бъде жива.“</verse>
				<verse number="24">Иисус тръгна с него. Много народ Го последва и Го притискаха.</verse>
				<verse number="25">А една жена, която страдаше от кръвотечение дванадесет години</verse>
				<verse number="26">и беше претеглила от много лекари, беше изразходвала всичко, което имаше, но не беше извлякла полза, а дори състоянието ѝ се беше влошило,</verse>
				<verse number="27">като чу за Иисус, дойде зад Него в множеството и се допря до дрехата Му,</verse>
				<verse number="28">защото си казваше: „Ако само се допра до дрехите Му, ще оздравея.“</verse>
				<verse number="29">Кръвотечението ѝ престана незабавно и тя усети в тялото си, че е излекувана от страданието.</verse>
				<verse number="30">Иисус, като усети веднага, че от Него излезе сила, обърна се към народа и каза: „Кой се допря до дрехите Ми?“</verse>
				<verse number="31">Но Неговите ученици Му казаха: „Ти виждаш, че народът се притиска към Тебе, а питаш: „Кой се допря до Мене“?“</verse>
				<verse number="32">Но Той гледаше наоколо, за да види тази, която извърши това.</verse>
				<verse number="33">Жената пък, понеже знаеше какво стана с нея, треперейки от страх, дойде, падна пред Него и Му каза цялата истина.</verse>
				<verse number="34">А Той ѝ рече: „Дъще, твоята вяра те спаси. Иди си с мир и бъди излекувана от страданието си.“</verse>
				<verse number="35">Докато Той говореше, дойдоха хора от дома на началника на синагогата и казаха: „Дъщеря ти умря. Защо още затрудняваш Учителя?“</verse>
				<verse number="36">Но Иисус, щом чу изречените думи, каза на началника на синагогата: „Не бой се, само вярвай!“</verse>
				<verse number="37">И не позволи на никого да Го съпроводи освен на Петър, Яков и Йоан, брата на Яков.</verse>
				<verse number="38">Когато дойдоха в дома на началника на синагогата, Иисус видя смущение и хора, които плачеха и пищяха силно.</verse>
				<verse number="39">И Той влезе и им каза: „Защо се вайкате и плачете? Детето не е умряло, а спи.“</verse>
				<verse number="40">Те започнаха да Му се присмиват, но Той отпрати всички и като взе със Себе Си бащата и майката на детето и придружаващите Го ученици, влезе при детето.</verse>
				<verse number="41">Тогава хвана детето за ръка и му каза: „Талита̀ кумѝ“, което означава: „Момиче, казвам ти, стани!“</verse>
				<verse number="42">Момичето веднага стана и започна да ходи, понеже беше дванадесетгодишно. И всички се смаяха твърде много.</verse>
				<verse number="43">А Той строго им заповяда никой да не узнае за това и им каза да ѝ дадат да яде.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Оттам Той излезе и отиде в родното Си място, а учениците Му Го следваха.</verse>
				<verse number="2">И когато дойде събота, започна да поучава в синагогата; мнозина, които Го слушаха, се учудваха и казваха: „Откъде е у Него всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена? А какви чудеса се вършат чрез Неговите ръце!</verse>
				<verse number="3">Този не е ли дърводелецът, синът на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук между нас?“ И те се отвърнаха от Него.</verse>
				<verse number="4">А Иисус им каза: „Никъде пророк не е без почит освен в родното си място, между сродниците си и в своя дом.“</verse>
				<verse number="5">Поради това не можеше да извърши там никакво чудо, освен че изцели няколко болни, като положи ръце върху тях.</verse>
				<verse number="6">И се чудеше на тяхното неверие. Той обикаляше по околните села и поучаваше.</verse>
				<verse number="7">Като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове.</verse>
				<verse number="8">И им поръча да не вземат нищо за по път освен една тояга — нито хляб, ни торба, нито пари в пояса си,</verse>
				<verse number="9">но да обуват само сандали и да не обличат две дрехи.</verse>
				<verse number="10">Той им каза: „Когато влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам.</verse>
				<verse number="11">И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, когато излизате оттам, отърсете праха от краката си за свидетелство срещу тях. Истината ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на онзи град.“</verse>
				<verse number="12">И те тръгнаха и проповядваха, че всички трябва да се покаят,</verse>
				<verse number="13">изгонваха много бесове, помазваха мнозина болни с елей и ги изцеляваха.</verse>
				<verse number="14">Цар Ирод чу за Иисус, понеже името Му беше станало известно, и каза: „Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова чрез него стават чудеса.“</verse>
				<verse number="15">Други казваха: „Това е Илия“, а други: „Той е пророк като един от древните пророци.“</verse>
				<verse number="16">Но Ирод, като чу, каза: „Това е Йоан, когото обезглавих. Той е възкръснал от мъртвите.“</verse>
				<verse number="17">Защото сам Ирод беше изпратил да хванат Йоан и да го оковат в тъмница. Това стана заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже се беше оженил за нея;</verse>
				<verse number="18">а Йоан говореше на Ирод: „Не ти е позволено да имаш жената на брат си.“</verse>
				<verse number="19">Иродиада пък го мразеше и искаше да го убие, но не можеше,</verse>
				<verse number="20">защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят мъж, и го пазеше. Много неща вършеше според съветите му и охотно го слушаше.</verse>
				<verse number="21">А като дойде удобен ден, когато Ирод даде гощавка за рождения си ден на своите велможи, хилядници и първенци на Галилея,</verse>
				<verse number="22">дъщерята на Иродиада влезе, танцува и се хареса на Ирод и на сътрапезниците му. Царят каза на момичето: „Искай от мене, каквото желаеш, и ще ти дам.“</verse>
				<verse number="23">Тогава ѝ се закле: „Каквото поискаш от мене, ще ти дам — дори половината си царство.“</verse>
				<verse number="24">А тя излезе и попита майка си: „Какво да поискам?“ Тя ѝ отговори: „Главата на Йоан Кръстител.“</verse>
				<verse number="25">И като влезе отново бързо при царя, поиска с думите: „Желая веднага да ми донесеш на блюдо главата на Йоан Кръстител.“</verse>
				<verse number="26">А царят се натъжи, но заради клетвата си и сътрапезниците си не поиска да ѝ откаже.</verse>
				<verse number="27">И като изпрати веднага палач, царят заповяда да донесе главата му.</verse>
				<verse number="28">Той отиде, отсече му главата в тъмницата, донесе я на блюдо и я даде на момичето, а момичето я даде на майка си.</verse>
				<verse number="29">Когато учениците му чуха, дойдоха и взеха тялото му и го погребаха в гробница.</verse>
				<verse number="30">Апостолите се събраха при Иисус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и поучавали.</verse>
				<verse number="31">И Той им каза: „Елате сами на уединено място и си починете малко.“ Тъй като мнозина идваха и си отиваха, та дори нямаше кога да ядат.</verse>
				<verse number="32">И отидоха с лодка на уединено място насаме.</verse>
				<verse number="33">Народът видя как заминаваха и мнозина Го познаха. И пеша се стекоха там от всички градове, изпревариха ги и се събраха при Него.</verse>
				<verse number="34">И когато Иисус излезе, видя много хора. Тогава Той се съжали над тях, защото бяха като овце без пастир, и започна да ги поучава за много неща.</verse>
				<verse number="35">А понеже стана късно, учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Мястото е безлюдно и вече е късно.</verse>
				<verse number="36">Разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат какво да ядат.“</verse>
				<verse number="37">А Той в отговор им рече: „Дайте им вие да ядат.“ Но те Му казаха: „Да идем ли да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат?“</verse>
				<verse number="38">И Той ги попита: „Колко хляба имате? Идете и вижте.“ След като узнаха, казаха: „Пет хляба и две риби.“</verse>
				<verse number="39">Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини.</verse>
				<verse number="40">И насядаха на групи по сто и по петдесет.</verse>
				<verse number="41">И като взе петте хляба и двете риби, Той погледна към небето, благослови, разчупи хлябовете и даде на учениците, за да ги наслагат пред тях. Също и двете риби раздели на всички.</verse>
				<verse number="42">И всички ядоха и се наситиха.</verse>
				<verse number="43">И вдигнаха дванадесет пълни кошници къшеи хляб и остатъци от рибите.</verse>
				<verse number="44">А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди души.</verse>
				<verse number="45">И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да минат преди Него на отвъдния бряг към Витсаида, докато Той разпусне народа.</verse>
				<verse number="46">И след като се отдели от тях, Той отиде в планината, за да се помоли.</verse>
				<verse number="47">Привечер лодката беше сред езерото, а Той — сам на сушата.</verse>
				<verse number="48">И ги видя, че се измъчват при плаването, понеже вятърът им беше насрещен. И около четвъртата нощна стража Той се приближи към тях, вървейки по езерото, и искаше да ги отмине.</verse>
				<verse number="49">Като Го видяха да ходи по езерото, те помислиха, че това е привидение, и изкрещяха,</verse>
				<verse number="50">защото всички Го видяха и се уплашиха. А Той веднага им заговори: „Спокойно! Аз съм — не се бойте!“</verse>
				<verse number="51">Тогава влезе при тях в лодката и вятърът утихна. Те се смаяха твърде много и се чудеха.</verse>
				<verse number="52">Защото те не разбраха станалото с хлябовете, понеже сърцето им беше закоравяло.</verse>
				<verse number="53">И като преплаваха, дойдоха в Генисаретската земя и слязоха на брега.</verse>
				<verse number="54">Когато излязоха от лодката, жителите веднага Го познаха,</verse>
				<verse number="55">бързо разгласиха по цялата околност и започнаха да донасят на носилки болните там, където чуваха, че е дошъл.</verse>
				<verse number="56">И където влезеше — в села или в градове, или в колиби, поставяха болните по многолюдните места и Го молеха да се докоснат поне до края на дрехата Му. И всички, които се докоснаха до Него, се излекуваха.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">При Него се събраха фарисеите и някои от книжниците, дошли от Йерусалим.</verse>
				<verse number="2">Те видяха, че някои от учениците Му ядат хляб с нечисти, т.е. с неумити ръце, и ги укориха.</verse>
				<verse number="3">Защото фарисеите и всички юдеи не ядат, докато не си умият усърдно ръцете, придържайки се към преданието на нашите предци.</verse>
				<verse number="4">И като си дойдат от пазара, не ядат, докато не се умият. Има и много други неща, които са приели да спазват: измиване на чаши, гърнета, медни съдове и легла.</verse>
				<verse number="5">Тогава фарисеите и книжниците Го запитаха: „Защо учениците Ти не постъпват според преданието на нашите предци, а ядат хляба с неумити ръце?“</verse>
				<verse number="6">А Той им рече: „Добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерите, както е писано: „Този народ с устните си Ме почита, но сърцето му стои далече от Мене.“</verse>
				<verse number="7">Напразно обаче Ме почитат, щом като проповядват поучения, които са човешки наредби.</verse>
				<verse number="8">Понеже оставихте Божията заповед и спазвате човешкото предание, миете гърнета и чаши и вършите много други подобни неща.“</verse>
				<verse number="9">И им каза: „Добре отменяте Божията заповед, за да спазите вашето предание.</verse>
				<verse number="10">Защото Мойсей е казал: „Почитай баща си и майка си“ и „Който злослови срещу баща си или майка си, да бъде предаден на смърт“.</verse>
				<verse number="11">А вие казвате: „Ако някой каже на баща си или на майка си: „Това, което ти би получил от мене, е курбан, което означава дар за Бога“ —</verse>
				<verse number="12">така вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си,</verse>
				<verse number="13">като престъпвате Божието слово чрез преданието си, което вие предавате, и вършите множество подобни неща.“</verse>
				<verse number="14">И като повика целия народ, Иисус заговори: „Чуйте Ме всички и разберете:</verse>
				<verse number="15">нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни, но което излиза от него, то осквернява човека.</verse>
				<verse number="16">Ако някой има уши да слуша, нека слуша!“</verse>
				<verse number="17">И след като се оттегли от народа и влезе в една къща, учениците Му Го попитаха за тази притча.</verse>
				<verse number="18">А Той им каза: „Нима и вие сте тъй неразсъдливи? Нима не разбирате, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни?</verse>
				<verse number="19">Защото то не влиза в сърцето му, а в корема и излиза навън.“ Така Той очисти всяка храна.</verse>
				<verse number="20">Още каза: „Което излиза от човека, то осквернява човека.</verse>
				<verse number="21">Защото отвътре, от човешкото сърце, излизат зли помисли, прелюбодейства, блудства, убийства,</verse>
				<verse number="22">кражби, користолюбие, лукавства, коварство, разпътство, завист, богохулство, гордост, безумство.</verse>
				<verse number="23">Цялото това зло излиза отвътре и осквернява човека.“</verse>
				<verse number="24">След като си тръгна оттам, Иисус отиде в пределите на Тир и Сидон. И като влезе в една къща, не искаше никой да знае това. Но не можа да се укрие.</verse>
				<verse number="25">Една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, щом като чу за Него, влезе и падна в нозете Му.</verse>
				<verse number="26">Тази жена беше езичница, сирофиникийка по произход, и Го молеше да изгони беса от дъщеря ѝ.</verse>
				<verse number="27">Но Иисус ѝ каза: „Нека първо децата да бъдат нахранени, защото не е добре да се вземе хлябът от децата и да се хвърли на кучетата.“</verse>
				<verse number="28">А тя в отговор Му каза: „Да, Господи, но и кучетата ядат под трапезата трохите от децата.“</verse>
				<verse number="29">И Той ѝ каза: „Заради тази дума — иди си, бесът излезе от дъщеря ти.“</verse>
				<verse number="30">И като си отиде вкъщи, тя намери детето да лежи в леглото и бесът беше излязъл.</verse>
				<verse number="31">А като излезе пак от пределите на Тир и Сидон, Иисус дойде при Галилейското езеро в областта на Десетоградието.</verse>
				<verse number="32">Тогава доведоха при Него един глух и заекващ човек и Го молеха да възложи ръка на него.</verse>
				<verse number="33">Иисус го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и като плюна, докосна се до езика му;</verse>
				<verse number="34">а като погледна към небето, въздъхна и му каза: „Ефата̀“, което означава „Отвори се“.</verse>
				<verse number="35">Веднага ушите му се отвориха, връзките на езика му се развързаха и заговори правилно.</verse>
				<verse number="36">Тогава им заповяда да не казват на никого. Но колкото Той им забраняваше, толкова повече те разгласяваха.</verse>
				<verse number="37">Защото бяха извънредно учудени и казаха: „Всичко прави хубаво: и глухите прави да чуват, и немите — да говорят.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">В онези дни, когато пак се беше събрал много народ и нямаше какво да яде, Иисус повика учениците Си и им каза:</verse>
				<verse number="2">„Жално Ми е за народа, че вече три дена стои при Мене и няма какво да яде.</verse>
				<verse number="3">Но ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч.“</verse>
				<verse number="4">А Неговите ученици Му отговориха: „Откъде може някой да насити тези хора с хляб тук, на безлюдно място?“</verse>
				<verse number="5">Иисус ги попита: „Колко хляба имате?“ Те отговориха: „Седем.“</verse>
				<verse number="6">И Той заповяда да насядат по земята, взе седемте хляба и благодари, разчупи ги и даде на учениците Си да ги наслагат. И те ги наслагаха пред народа.</verse>
				<verse number="7">Имаха и малко рибки. Като ги благослови, Той каза да сложат и тях.</verse>
				<verse number="8">И ядоха, и се наситиха. И вдигнаха седем коша останали къшеи.</verse>
				<verse number="9">А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна.</verse>
				<verse number="10">И веднага влезе в лодката с учениците Си и дойде в пределите на Далманута.</verse>
				<verse number="11">Дойдоха фарисеи и започнаха да се препират с Него, да Го изкушават и да искат от Него знамение от небето.</verse>
				<verse number="12">А Той въздъхна в Себе Си и рече: „Защо този род търси знамение? Истината ви казвам: никакво знамение няма да се даде на този род.“</verse>
				<verse number="13">И като ги остави, влезе пак в лодката и мина на отвъдния бряг.</verse>
				<verse number="14">А учениците Му бяха забравили да вземат хляб и имаха в лодката със себе си само един хляб.</verse>
				<verse number="15">Тогава Той им заповяда: „Внимавайте, пазете се от фарисейския квас и от Иродовия квас.“</verse>
				<verse number="16">И те размишляваха помежду си: „Това ще да е, защото нямаме хляб.“</verse>
				<verse number="17">А Иисус узна за това и им каза: „Защо обсъждате, че нямате хляб? Нима не забелязвате и не разбирате? Още ли е вкаменено вашето сърце?</verse>
				<verse number="18">Като имате очи, не виждате ли? Като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?</verse>
				<verse number="19">Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни кошници къшеи вдигнахте?“ Отговориха Му: „Дванайсет.“</verse>
				<verse number="20">„А когато разчупих седемте за четири хиляди, колко коша, пълни с къшеи, вдигнахте?“ Отговориха Му: „Седем.“</verse>
				<verse number="21">И рече им: „Как тогава не разбирате?“</verse>
				<verse number="22">Когато дойде във Витсаида, доведоха при Него един слепец и Го помолиха да се докосне до него.</verse>
				<verse number="23">Иисус хвана слепеца за ръка, изведе го извън селото и след като плюна на очите му, постави ръцете Си върху него и го попита: „Виждаш ли нещо?“</verse>
				<verse number="24">А той вдигна очи и каза: „Виждам хора да ходят, но те изглеждат като дървета.“</verse>
				<verse number="25">Тогава Иисус пак постави ръце върху очите му и го накара да погледне. Зрението му се възвърна и вече ясно виждаше всички.</verse>
				<verse number="26">И Той го изпрати в дома му, като рече: „Не се отбивай в селото, не разказвай за това на никого.“</verse>
				<verse number="27">Иисус излезе с учениците Си по селата край Кесария Филипова. По пътя Той попита учениците Си: „За кого Ме смятат хората?“</verse>
				<verse number="28">А те Му отговориха: „Едни — за Йоан Кръстител, други — за Илия, други пък — за един от пророците.“</verse>
				<verse number="29">Тогава Той ги попита: „А вие за кого Ме смятате?“ Петър Му отговори: „Ти си Христос.“</verse>
				<verse number="30">И Той им забрани да говорят за Него на когото и да било.</verse>
				<verse number="31">Иисус започна да ги учи, че Синът човешки трябва да пострада много, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и след три дена да възкръсне.</verse>
				<verse number="32">И говореше за това открито. Но Петър Го отведе настрана и започна да Му възразява.</verse>
				<verse number="33">А Иисус, като се обърна и видя другите ученици, упрекна Петър: „Махни се от Мене, сатана, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.“</verse>
				<verse number="34">Тогава повика народа заедно с учениците Си и им рече: „Ако някой иска да Ме следва, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва.</verse>
				<verse number="35">Защото, който иска да спаси живота си, ще го погуби, а който погуби живота си заради Мене и благовестието, ще го спаси.</verse>
				<verse number="36">И каква полза за човека, ако придобие целия свят, а навреди на душата си?</verse>
				<verse number="37">Или какъв откуп ще даде човек за душата си?</verse>
				<verse number="38">Защото ако някой се срамува заради Мене и заради думите Ми в това прелюбодейно и грешно поколение, и Синът човешки ще се срамува от него, когато дойде със славата на Своя Отец заедно със светите ангели.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">И каза им още: „Истината ви казвам: тук стоят някои, които ще доживеят да видят Божието царство, дошло в сила.“</verse>
				<verse number="2">А шест дена по-късно Иисус взе със Себе Си само Петър, Яков и Йоан, изведе ги насаме на една висока планина и се преобрази пред тях.</verse>
				<verse number="3">Дрехите Му заблестяха ярко, бели като сняг — такива, каквито никой на земята не може да избели.</verse>
				<verse number="4">И ето пред тях се яви Илия заедно с Мойсей, които разговаряха с Иисус.</verse>
				<verse number="5">Тогава Петър се обърна към Иисус и рече: „Учителю, добре е да бъдем тука. Да направим три сенника — един за Тебе, един за Мойсей и един за Илия.“</verse>
				<verse number="6">Но той не знаеше какво говори, понеже бяха уплашени.</verse>
				<verse number="7">Появи се облак и ги засени, а от облака се чу глас, който възвестяваше: „Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте!“</verse>
				<verse number="8">И внезапно, като се огледаха наоколо, те не видяха край себе си вече никого освен Иисус сам.</verse>
				<verse number="9">А когато слизаха от планината, Той им поръча да не разказват на никого онова, което са видели, докато Синът човешки не възкръсне от мъртвите.</verse>
				<verse number="10">Те спазиха тази поръка, като разискваха помежду си какво означава това — да възкръсне от мъртвите.</verse>
				<verse number="11">И Го попитаха: „Защо книжниците казват, че най-напред трябвало да дойде Илия?“</verse>
				<verse number="12">А Той им отговори: „Да, най-напред ще дойде Илия и ще възстанови всичко. И както е писано за Сина човешки, че трябва много да пострада и да бъде унижен,</verse>
				<verse number="13">казвам ви, че и Илия вече дойде и те постъпиха с него, както си искаха, според писаното за него.“</verse>
				<verse number="14">Като дойде при учениците Си, Иисус видя много народ около тях, както и книжници, които спореха с тях.</verse>
				<verse number="15">Щом Го видя, целият народ се смая, стекоха се и Го поздравяваха.</verse>
				<verse number="16">Той ги попита: „За какво спорите с тях?“</verse>
				<verse number="17">Един от народа отговори: „Учителю, доведох при Тебе сина си, обхванат от дух на немота.</verse>
				<verse number="18">Когато и да го обземе, тръшка го, той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява. Казах на учениците Ти да го изгонят, но те не можаха.“</verse>
				<verse number="19">Иисус му отговори: „О, роде невярващ, докога ще съм с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!“</verse>
				<verse number="20">И го доведоха при Него. Когато духът Го видя, веднага разтресе момчето, така че то падна на земята и се валяше запенено.</verse>
				<verse number="21">Иисус попита баща му: „Откога то страда така?“ Той отговори: „От детство.</verse>
				<verse number="22">Духът много пъти го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби. Но ако можеш да направиш нещо, смили се над нас и ни помогни.“</verse>
				<verse number="23">Иисус му каза: „Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.“</verse>
				<verse number="24">Бащата на момчето веднага извика през сълзи: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми.“</verse>
				<verse number="25">А Иисус, като видя, че се стича народ, забрани на нечистия дух с думите: „Дух на немотата и глухотата, Аз ти заповядвам: излез от него и не влизай вече в него!“</verse>
				<verse number="26">И духът, като изкрещя и сгърчи силно момчето, излезе. То стана като мъртво, така че мнозина го мислеха за умряло.</verse>
				<verse number="27">Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го и то стана.</verse>
				<verse number="28">И когато влезе в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: „Защо ние не можахме да го изгоним?“</verse>
				<verse number="29">Той им отговори: „Този род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост.“</verse>
				<verse number="30">Като излязоха оттам, те продължиха през Галилея, но Иисус не искаше никой да узнае,</verse>
				<verse number="31">като обясняваше на учениците Си и им казваше: „Синът човешки ще бъде предаден в човешки ръце и ще Го убият, а на третия ден след убиването ще възкръсне.“</verse>
				<verse number="32">Но те не разбираха тези думи и се бояха да Го попитат.</verse>
				<verse number="33">След това те дойдоха в Капернаум. Когато Той беше в една къща, попита ги: „За какво разсъждавахте помежду си по пътя?“</verse>
				<verse number="34">Те мълчаха, понеже по пътя бяха разговаряли помежду си за това, кой е по-голям.</verse>
				<verse number="35">Тогава Той седна, повика дванадесетте и им каза: „Който иска да бъде пръв, трябва да бъде последен от всички и слуга на всички.“</verse>
				<verse number="36">И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им каза:</verse>
				<verse number="37">„Този, който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Този, Който Ме е изпратил.“</verse>
				<verse number="38">Тогава Йоан Му каза: „Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас. Ние му забранихме, защото не ни следва.“</verse>
				<verse number="39">А Иисус отвърна: „Не му забранявайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, скоро няма да може да говори лошо за Мене.</verse>
				<verse number="40">Защото, който не е против вас, той е с вас.</verse>
				<verse number="41">И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истината ви казвам — такъв няма да загуби наградата си.</verse>
				<verse number="42">А който съблазни един от тези, малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морето.</verse>
				<verse number="43">Ако те съблазнява ръката ти, отсечи я. По-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка, отколкото да имаш две ръце, а да отидеш в ада, в неугасимия огън,</verse>
				<verse number="44">където червеят им не умира и огънят не угасва.</verse>
				<verse number="45">Ако те съблазнява кракът ти, отсечи го. По-добре е за тебе да влезеш в живота без крак, отколкото да имаш два крака, а да бъдеш хвърлен в ада, в неугасимия огън,</verse>
				<verse number="46">където червеят им не умира и огънят не угасва.</verse>
				<verse number="47">Ако те съблазнява окото ти, извади го. По-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш две очи, а да бъдеш хвърлен в огнения ад,</verse>
				<verse number="48">където червеят им не умира и огънят не угасва.</verse>
				<verse number="49">Защото всеки с огън ще се осоли и всяка жертва със сол ще се осоли.</verse>
				<verse number="50">Добро нещо е солта. Но ако солта се обезсоли, какво ще ѝ добавите? Имайте у себе си сол и мир имайте помежду си.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Като тръгна оттам, Иисус дойде в пределите на Юдея, отвъд Йордан. Народът пак се стичаше при Него. А Той по обичая Си пак ги поучаваше.</verse>
				<verse number="2">Тогава пристъпиха фарисеите и за да Го изкушат, попитаха: „Позволено ли е на мъж да напусне жена си?“</verse>
				<verse number="3">Той им отговори: „Какво ви е заповядал Мойсей?“</verse>
				<verse number="4">А те казаха: „Мойсей е позволил мъжът да напише разводно писмо и да я напусне.“</verse>
				<verse number="5">Иисус им отговори: „Заради вашето коравосърдечие Мойсей ви е написал тази заповед.</verse>
				<verse number="6">Но в началото при сътворението Бог ги сътвори мъж и жена.</verse>
				<verse number="7">Затова мъжът ще остави баща си и майка си</verse>
				<verse number="8">и ще се привърже към жена си, и ще бъдат двамата една плът. Така че те вече не са двама, а една плът.</verse>
				<verse number="9">И така, това, което Бог е съчетал, човек да не разделя.“</verse>
				<verse number="10">А когато те влязоха в една къща, учениците Му пак Го попитаха за същото.</verse>
				<verse number="11">Той им отговори: „Този, който напусне жена си и се ожени за друга, той прелюбодейства спрямо нея.</verse>
				<verse number="12">Така също, ако жена напусне мъжа си и се омъжи за друг, прелюбодейства.“</verse>
				<verse number="13">При Иисус донасяха деца, за да се докосне до тях, а учениците смъмриха онези, които ги донасяха.</verse>
				<verse number="14">Като видя това, Иисус възнегодува и им каза: „Оставете децата да идват при Мене и не им пречете, защото на такива е Божието царство.</verse>
				<verse number="15">Истината ви казвам: този, който не приеме Божието царство като дете, няма да влезе в него.“</verse>
				<verse number="16">След това Той прегърна децата, възложи върху тях ръце и ги благослови.</verse>
				<verse number="17">А когато тръгна, за да продължи пътя Си, някой се завтече, падна пред Него на колене и Го попита: „Учителю благ, какво да извърша, за да наследя вечен живот?“</verse>
				<verse number="18">Иисус му отговори: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.</verse>
				<verse number="19">Знаеш заповедите: „Не прелюбодействай, не убивай, не кради, не свидетелствай лъжливо, не ограбвай, почитай баща си и майка си“.“</verse>
				<verse number="20">А той Му отговори: „Учителю, всичко това спазвах от младини.“</verse>
				<verse number="21">Иисус го погледна с обич и му каза: „Едно не ти достига — иди, продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромаси. Така ще имаш съкровище на небето. Тогава ела и върви след Мене, като вземеш кръста си.“</verse>
				<verse number="22">А той се смути от тези думи и си отиде натъжен, защото имаше много имот.</verse>
				<verse number="23">Иисус погледна наоколо и каза на учениците Си: „Колко трудно богатите ще влязат в Божието царство.“</verse>
				<verse number="24">Учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им заговори: „Деца мои, колко трудно е за онези, които се надяват на богатството си, да влязат в Божието царство.</verse>
				<verse number="25">По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“</verse>
				<verse number="26">А те още повече се зачудиха и говореха помежду си: „Тогава кой може да се спаси?“</verse>
				<verse number="27">Иисус ги погледна и каза: „За хората това е невъзможно, но не и за Бога. Защото за Бога всичко е възможно.“</verse>
				<verse number="28">Тогава Петър започна да Му говори: „Ето ние оставихме всичко и Те последвахме.“</verse>
				<verse number="29">А Иисус отговори: „Истината ви казвам: няма никой, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради Мене и благовестието</verse>
				<verse number="30">и да не получи сега, в това време, сред гоненията, стократно повече от къща или братя, или сестри, или майки, или деца, или ниви, а в бъдещия свят — вечен живот.</verse>
				<verse number="31">Мнозина първи ще се окажат последни, а последните ще станат първи.“</verse>
				<verse number="32">Те отиваха в Йерусалим. Иисус вървеше пред учениците Си, а те, потресени, Го следваха със страх. Затова, като събра пак дванадесетте, Той започна да им говори какво ще стане с Него:</verse>
				<verse number="33">„Ето отиваме в Йерусалим и Синът човешки ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците.</verse>
				<verse number="34">Ще Го поругаят, ще Го плюят, ще Го бичуват и убият. Но Той ще възкръсне на третия ден.“</verse>
				<verse number="35">Тогава се приближиха до Него Яков и Йоан, синове на Зеведей, и казаха: „Учителю, искаме да изпълниш една наша молба.“</verse>
				<verse number="36">Той ги попита: „Какво искате от Мене?“</verse>
				<verse number="37">Те Му казаха: „Позволи ни да седнем — един отдясно на Тебе, а друг отляво на Тебе в Твоята слава.“</verse>
				<verse number="38">Но Иисус им отговори: „Не знаете какво искате. Можете ли да пиете от чашата, от която Аз ще пия, както и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?“</verse>
				<verse number="39">Те отговориха: „Можем.“ А Иисус им каза: „От чашата, от която Аз пия, вие ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите.</verse>
				<verse number="40">Но да дам да се седне отдясно и отляво на Мене, това не зависи от Мене. То ще се даде на тези, за които е приготвено.“</verse>
				<verse number="41">Десетте ученици, като чуха това, започнаха да негодуват срещу Яков и Йоан.</verse>
				<verse number="42">А Иисус ги повика и им рече: „Знаете, че онези, които биват смятани за управители на народите, господстват над тях, както и велможите им властват над тях.</verse>
				<verse number="43">Но между вас да не бъде така. Този, който иска да бъде големец между вас, нека ви бъде слуга;</verse>
				<verse number="44">и който иска да бъде пръв между вас, нека бъде роб на всички.</verse>
				<verse number="45">Така и Синът човешки не дойде, за да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.“</verse>
				<verse number="46">След това дойдоха в Йерихон. Когато Иисус излизаше от Йерихон с учениците Си и с много народ, на пътя седеше сляп просяк — Вартимей, синът на Тимей.</verse>
				<verse number="47">Като чу, че това е Иисус Назарянина, той започна да вика: „Иисусе, Сине Давидов, смили се над мене!“</verse>
				<verse number="48">Мнозина го мъмреха, за да млъкне. Но той още повече викаше: „Сине Давидов, смили се над мене!“</verse>
				<verse number="49">Иисус се спря и каза: „Повикайте го!“ Повикаха слепеца и му рекоха: „Смелост! Стани, вика те.“</verse>
				<verse number="50">Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Иисус.</verse>
				<verse number="51">Иисус се обърна към него и го запита: „Какво искаш да сторя за тебе?“ Слепецът Му каза: „Да прогледна, Учителю!“</verse>
				<verse number="52">А Иисус му рече: „Иди си, твоята вяра те спаси!“ Той веднага прогледна и тръгна по пътя след Иисус.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Когато наближиха до Йерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонската планина, Иисус изпрати двама от учениците Си</verse>
				<verse number="2">и им каза: „Идете в селото, което е насреща ви. И щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек още не е възсядал. Отвържете го и го доведете.</verse>
				<verse number="3">Ако някой ви попита защо правите това, вие отговорете: „То е нужно на Господ. И Той веднага ще го върне пак тука.“</verse>
				<verse number="4">Те отидоха и намериха ослето, вързано до пътната врата на улицата, и го отвързаха.</verse>
				<verse number="5">Някои от стоящите там им казаха: „Какво правите, защо отвързвате ослето?“</verse>
				<verse number="6">А те им отговориха, както им бе поръчал Иисус, и онези ги пуснаха.</verse>
				<verse number="7">Докараха ослето при Иисус, намятаха върху него дрехите си и Той го възседна.</verse>
				<verse number="8">Мнозина постилаха дрехите си по пътя, а други сечаха клони от дърветата и застилаха пътя.</verse>
				<verse number="9">Тези, които вървяха отпред, и онези, които Го следваха, викаха високо: „Осанна! Благословен е Идващият в името на Господ!</verse>
				<verse number="10">Благословено е царството на нашия отец Давид, което идва в името на Господ! Осанна във висините!“</verse>
				<verse number="11">Тогава Иисус влезе в храма в Йерусалим. И като разгледа всичко, понеже вече беше късно, излезе и отиде с дванадесетте във Витания.</verse>
				<verse number="12">На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня.</verse>
				<verse number="13">И като видя отдалече една смокиня, покрита с листа, отиде, та дано намери нещо по нея. Но когато дойде при нея, не намери нищо освен листа, понеже още не беше време за смокини.</verse>
				<verse number="14">Иисус ѝ каза: „Занапред никой да не вкуси плод от тебе за вечни времена!“ Неговите ученици чуха това.</verse>
				<verse number="15">И дойдоха в Йерусалим. Като влезе в храма, Иисус започна да гони от храма продавачите и купувачите. Той прекатури масите на обменителите на пари и пейките на продавачите на гълъби</verse>
				<verse number="16">и не позволяваше никой да пренесе през храма каквото и да било.</verse>
				<verse number="17">Той ги поучаваше с думите: „Не е ли писано: „Домът Ми ще се нарече дом за молитва на всички народи“? А вие го превърнахте в разбойнически вертеп.“</verse>
				<verse number="18">Книжниците и първосвещениците чуха това и търсеха начин да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му.</verse>
				<verse number="19">А когато се свечери, Той излезе вън от града.</verse>
				<verse number="20">Сутринта, минавайки, видяха, че смокинята беше изсъхнала от корен.</verse>
				<verse number="21">Петър си спомни и Му каза: „Учителю, виж, изсъхнала е смокинята, която Ти прокле.“</verse>
				<verse number="22">Иисус им отговори: „Имайте вяра в Бога.</verse>
				<verse number="23">Истината ви казвам: ако някой рече на тази планина „Вдигни се и се хвърли в морето“ и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, ще се сбъдне, каквото и да каже.</verse>
				<verse number="24">Затова ви казвам: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено.</verse>
				<verse number="25">А когато застанете на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и небесният ви Отец вашите прегрешения.</verse>
				<verse number="26">Ако не прощавате, тогава и небесният ви Отец няма да прости вашите прегрешения.“</verse>
				<verse number="27">След това дойдоха пак в Йерусалим. Докато Той ходеше из храма, първосвещениците, книжниците и народните стареи се приближиха към Него</verse>
				<verse number="28">и Му казаха: „С каква власт вършиш това? И кой Ти е дал тази власт да вършиш това?“</verse>
				<verse number="29">А Иисус им отговори: „Ще ви задам и Аз един въпрос. Отговорете Ми и Аз ще ви кажа с каква власт върша това.</verse>
				<verse number="30">Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората? Отговорете Ми!“</verse>
				<verse number="31">А те разсъждаваха помежду си и казваха: „Ако речем: „от небето“, ще каже: „а защо не му повярвахте?“</verse>
				<verse number="32">Или да речем: „от хората“.“ Но се бояха от народа, понеже всички смятаха, че Йоан наистина беше пророк.</verse>
				<verse number="33">Затова те отговориха на Иисус: „Не знаем.“ Тогава Иисус им отвърна: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Тогава Иисус започна да им говори с притчи: „Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, построи кула, предаде го на лозари и замина надалеч.</verse>
				<verse number="2">Когато наближи време за гроздобер, той изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях неговия дял от плода на лозето.</verse>
				<verse number="3">А те, като го хванаха, биха го и го отпратиха без нищо.</verse>
				<verse number="4">Пак изпрати при тях друг слуга. Него пък замериха с камъни, пукнаха му главата и се отнесоха позорно с него.</verse>
				<verse number="5">Изпрати и друг — и него убиха. Така също много други или биха, или убиха.</verse>
				<verse number="6">Той имаше и едничък син, когото обичаше. Най-сетне изпрати и него при тях, като си мислеше: „Ще се засрамят от сина ми.“</verse>
				<verse number="7">Но лозарите си рекоха: „Този е наследникът. Хайде да го убием и наследството ще бъде наше.“</verse>
				<verse number="8">Хванаха го, убиха го и го хвърлиха извън лозето.</verse>
				<verse number="9">И така, какво ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, а лозето ще даде на други.</verse>
				<verse number="10">Нима и това не сте чели в Писанието: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла.</verse>
				<verse number="11">Това е от Господа и е чудо в нашите очи.“</verse>
				<verse number="12">Затова искаха да Го заловят, но се бояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И като Го оставиха, те си отидоха.</verse>
				<verse number="13">Тогава те изпратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят в някоя дума.</verse>
				<verse number="14">Те дойдоха и Му казаха: „Учителю, знаем, че си справедлив и не се влияеш от никого, понеже не гледаш кой какъв е, а вярно поучаваш за Божия път. Право ли е да се дава данък на кесаря, или не? Да даваме ли, или да не даваме?“</verse>
				<verse number="15">А Той, като знаеше тяхното лицемерие, каза им: „Защо Ме изкушавате? Донесете Ми един динарий да го видя.“</verse>
				<verse number="16">Те донесоха. Тогава Той им каза: „Чии са този образ и надпис?“ Те Му отговориха: „На кесаря.“</verse>
				<verse number="17">Иисус им каза: „Като е така, отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ Тогава те се учудиха на чутото от Него.</verse>
				<verse number="18">Дойдоха при Него и садукеи, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха:</verse>
				<verse number="19">„Учителю, Мойсей ни е написал: Ако на някого умре брат му и остави жена, а деца не остави, то нека неговият брат вземе жена му и създаде потомство на брата си.</verse>
				<verse number="20">Имаше седем братя: първият взе жена и след смъртта си не остави потомство.</verse>
				<verse number="21">Взе я вторият и умря, но и той не остави потомство, също и третият.</verse>
				<verse number="22">И седмината я имаха, но не оставиха потомство. След всички умря и жената.</verse>
				<verse number="23">И така, при възкресението, когато възкръснат, на кого от тях тя ще бъде жена? Защото и седемте братя я имаха за жена.“</verse>
				<verse number="24">Иисус им отговори: „Не се ли заблуждавате, понеже не познавате Писанията, нито Божията сила?</verse>
				<verse number="25">Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, а са като ангели на небесата.</verse>
				<verse number="26">А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Мойсей как Бог му каза при къпината: Аз съм Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.</verse>
				<verse number="27">Бог не е Бог на мъртви, а на живи. Вие много се заблуждавате.“</verse>
				<verse number="28">Един от книжниците, като чу спора им и видя, че Иисус им отговори добре, приближи се и Го запита: „Коя е най-важната от всички заповеди?“</verse>
				<verse number="29">А Иисус му отговори: „Най-важната от всички заповеди е: Слушай, Израилю! Господ, нашият Бог, е един Господ;</verse>
				<verse number="30">и възлюби Господ, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си разум, и с цялата си сила. Тази е първата заповед.</verse>
				<verse number="31">Втората, подобна на нея, е: Обичай ближния си като себе си. Друга заповед, по-голяма от тези, няма.“</verse>
				<verse number="32">Книжникът Му каза: „Добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един и няма друг освен Него;</verse>
				<verse number="33">и че да Го обичаш с цялото си сърце и с целия си разум, и с цялата си душа, и с цялата си сила, и да обичаш ближния като самия себе си е повече от всички всеизгаряния и жертви.“</verse>
				<verse number="34">Иисус, като видя, че той отговори разумно, каза му: „Не си далече от Божието царство.“ След това никой вече не дръзна да Го пита.</verse>
				<verse number="35">Иисус продължи да поучава в храма с думите: „Как могат книжниците да твърдят, че Христос е син на Давид?</verse>
				<verse number="36">Сам Давид каза чрез Светия Дух: Господ каза на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти.</verse>
				<verse number="37">И така, сам Давид Го нарича Господ, как може тогава Той да е негов син?“ Много народ слушаше Иисус с наслада.</verse>
				<verse number="38">В поучението Си Той казваше още: „Пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени и обичат поздрави по улиците,</verse>
				<verse number="39">предни места в синагогите и почетни места по гощавките,</verse>
				<verse number="40">изпояждат имота на вдовиците и лицемерно дълго се молят — те ще получат по-тежка присъда.“</verse>
				<verse number="41">Тогава Иисус седна срещу кутиите за дарения в храма и гледаше как народът пуска пари в тях. Мнозина богаташи пускаха много.</verse>
				<verse number="42">А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, което се равнява на един кодрант.</verse>
				<verse number="43">Като повика учениците Си, Иисус им каза: „Истината ви казвам, че тази бедна вдовица даде повече от всички, които пуснаха в кутията.</verse>
				<verse number="44">Защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия даде всичко, което имаше за преживяване.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Когато Той излизаше от храма, един от Неговите ученици Му каза: „Учителю, погледни — какви камъни и какви здания!“</verse>
				<verse number="2">Иисус му отговори: „Виждаш ли тези големи здания? Няма да остане тук камък върху камък, който да не бъде сринат.“</verse>
				<verse number="3">Когато Иисус седеше на Елеонската планина, срещу храма, запитаха Го насаме Петър, Яков, Йоан и Андрей:</verse>
				<verse number="4">„Кажи ни, кога ще стане това и какво ще е знамението, когато всичко това започне да се сбъдва?“</verse>
				<verse number="5">А Иисус започна да им говори: „Пазете се да не ви измами някой.</verse>
				<verse number="6">Защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще рекат: „Аз съм Христос.“ Така те ще измамят мнозина.</verse>
				<verse number="7">А когато чуете, че се водят войни и че се говори за войни, не се обърквайте — всичко това трябва да стане. Но то още не е краят.</verse>
				<verse number="8">Защото ще въстанат народ против народ и царство против царство. На места ще има трусове, ще има глад и смутове. Това е началото на страданията.</verse>
				<verse number="9">Но вие внимавайте за самите себе си. Защото ще ви предадат на съдилища, по синагоги ще бъдете бити, пред управници и царе ще бъдете изправени заради Мене, за да свидетелствате пред тях.</verse>
				<verse number="10">Първо трябва да се възвести Евангелието сред всички народи.</verse>
				<verse number="11">А когато ви поведат, за да ви предадат, не се грижете предварително какво ще говорите, но говорете, каквото ви бъде внушено в онзи час. Понеже не сте вие, които ще говорите, а Светият Дух.</verse>
				<verse number="12">Брат брата ще предаде на смърт и баща — детето си. Ще въстанат деца против родители и ще ги умъртвят.</verse>
				<verse number="13">Ще бъдете мразени от всички заради Моето име. Но който устои докрай, той ще бъде спасен.</verse>
				<verse number="14">А когато видите „мерзостта на запустението“, за която е казал пророк Даниил, да стои там, където не подобава — който чете, нека разбира, — тогава онези, които са в Юдея, да бягат в планините,</verse>
				<verse number="15">който е на покрива, да не слиза вкъщи, нито да влиза да вземе нещо от къщата си,</verse>
				<verse number="16">който е на нивата, да не се връща назад да вземе дрехата си.</verse>
				<verse number="17">Но горко на бременните и на кърмачките през онези дни.</verse>
				<verse number="18">Затова, молете се да не се случи бягството ви през зимата.</verse>
				<verse number="19">Защото през онези дни ще настанат такива нещастия, каквито досега не е имало от началото на сътворението, което Бог е сътворил, и няма да има.</verse>
				<verse number="20">И ако Господ не беше съкратил онези дни, никой човек нямаше да се спаси, но Той е съкратил дните заради избраните, които е избрал.</verse>
				<verse number="21">Тогава, ако някой ви каже: „Ето тук е Христос“, или „Ето там е“ — не вярвайте.</verse>
				<verse number="22">Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци. Те ще извършват знамения и чудеса, за да измамят, ако е възможно, и избраните.</verse>
				<verse number="23">А вие внимавайте. Ето предсказах ви всичко това.</verse>
				<verse number="24">Но в онези дни, след онези нещастия, слънцето ще помръкне и луната няма да праща светлината си,</verse>
				<verse number="25">звездите ще падат от небето и небесните сили ще се разклатят.</verse>
				<verse number="26">Тогава всички ще видят Сина човешки да идва на облаци с голяма сила и слава.</verse>
				<verse number="27">Тогава Той ще изпрати ангелите Си и ще събере избраниците Си от четирите посоки на ветровете, от края на земята до края на небето.</verse>
				<verse number="28">Вземете поука от смокинята: когато клоните ѝ омекнат и пуснат листа, знаете, че е близо лятото.</verse>
				<verse number="29">Така и вие, когато видите това да се сбъдва, знайте, че краят е близо, при вратата.</verse>
				<verse number="30">Истината ви казвам: този род няма да премине, докато всичко това не се сбъдне.</verse>
				<verse number="31">Небе и земя ще преминат, но думите Ми няма да преминат.</verse>
				<verse number="32">А за онзи ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а единствено Отец.</verse>
				<verse number="33">Внимавайте, бдете и се молете, понеже не знаете кога ще настъпи това време.</verse>
				<verse number="34">Всичко това е, както, когато човек тръгне за чужбина и остави къщата си, даде на слугите си власт, на всеки определи неговата работа и заповяда на вратаря да бди.</verse>
				<verse number="35">И така, бдете, понеже не знаете кога ще дойде господарят на къщата — привечер ли или посред нощ, или когато пеят петлите, или на разсъмване,</verse>
				<verse number="36">за да не би, като дойде ненадейно, да ви намери заспали.</verse>
				<verse number="37">А каквото на вас говоря, говоря го на всички: бдете!“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">До Пасхата и празника Безквасници оставаха само два дни. Първосвещениците и книжниците търсеха случай да уловят с хитрост и да убият Иисус,</verse>
				<verse number="2">но казваха: „Само да не бъде на празника, за да не стане смут сред народа.“</verse>
				<verse number="3">А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастров съд с миро от чист, драгоценен нард. Тя счупи алабастровия съд и започна да го излива върху главата Му.</verse>
				<verse number="4">А някои зароптаха и си говореха: „Защо е това прахосване на мирото?</verse>
				<verse number="5">Това миро можеше да се продаде за повече от триста динария, които да се раздадат на сиромаси.“ Така негодуваха против нея.</verse>
				<verse number="6">Но Иисус каза: „Оставете я. Защо я обърквате? Тя извърши добро дело за Мене.</verse>
				<verse number="7">Защото сиромасите винаги имате при себе си. И когато поискате, можете да им сторите добро. А Мене не винаги имате.</verse>
				<verse number="8">Тя извърши това, което можеше — предвари да помаже тялото Ми за погребение.</verse>
				<verse number="9">Истината ви казвам: където и да се проповядва това Евангелие по целия свят, ще се разказва и за това, което тя извърши, и ще се припомня за нея.“</verse>
				<verse number="10">Тогава Юда Искариот, един от дванадесетте, отиде при първосвещениците, за да им Го предаде.</verse>
				<verse number="11">А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат пари. И Юда търсеше удобен случай да предаде Иисус.</verse>
				<verse number="12">В първия ден на Безквасници, когато колеха пасхалното агне, учениците казаха на Иисус: „Къде искаш да отидем и да приготвим да ядеш пасхалната вечеря?“</verse>
				<verse number="13">Тогава Той изпрати двама от учениците Си и им каза: „Идете в града и там ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Тръгнете след него.</verse>
				<verse number="14">Където той влезе, кажете на стопанина на къщата: „Учителят пита: Къде ми е стаята, в която ще ям пасхалната вечеря с учениците Си?“</verse>
				<verse number="15">Тогава той ще ви покаже голяма горна стая, постлана и готова. Там ни пригответе.“</verse>
				<verse number="16">След това учениците Му излязоха, дойдоха в града, намериха всичко, както Той им беше казал, и приготвиха пасхалната вечеря.</verse>
				<verse number="17">А когато се свечери, Той дойде с дванадесетте.</verse>
				<verse number="18">Докато седяха на трапезата и ядяха, Иисус рече: „Истината ви казвам: един от вас, който яде заедно с Мене, ще Ме предаде.“</verse>
				<verse number="19">А те, наскърбени, започнаха да питат един след друг: „Да не съм аз? Да не съм аз? “</verse>
				<verse number="20">Той им отговори: „Един от дванадесетте е — този, който топи заедно с Мене в блюдото.</verse>
				<verse number="21">Синът човешки отива, както е писано за Него, но горко на онзи човек, чрез когото Синът човешки ще бъде предаден, добре щеше да бъде за този човек, ако не беше се раждал.“</verse>
				<verse number="22">Докато те ядяха, Иисус взе хляба и като благослови, разчупи го и им го раздаде с думите: „Вземете, яжте — това е Моето тяло.“</verse>
				<verse number="23">И като взе чашата, изрече благодарствена молитва и им я подаде. От нея те пиха всички.</verse>
				<verse number="24">Той им каза: „Това е Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива.</verse>
				<verse number="25">Истината ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до онзи ден, когато ще пия новото вино в Божието царство.“</verse>
				<verse number="26">И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.</verse>
				<verse number="27">Тогава Иисус им каза: „Всички ще отстъпите от вярата в Мене през тази нощ; защото е писано: Ще погубя пастира и ще се пръснат овцете.</verse>
				<verse number="28">Но след възкресението Си ще бъда преди вас в Галилея.“</verse>
				<verse number="29">А Петър Му възрази: „Дори и всички да отстъпят от вярата в Тебе, аз обаче — няма!“</verse>
				<verse number="30">Иисус му отговори: „Истината ти казвам: днес, през тази нощ, преди още петел два пъти да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.“</verse>
				<verse number="31">Но той продължи да настоява: „Ако трябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе.“ Същото казаха и другите.</verse>
				<verse number="32">Те отидоха на едно място, чието име беше Гетсимания. Иисус каза на учениците Си: „Останете тук, докато се помоля.“</verse>
				<verse number="33">Той взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан и, силно смутен, започна да скърби.</verse>
				<verse number="34">Тогава им каза: „Душата Ми е прескръбна до смърт. Останете тук и стойте будни.“</verse>
				<verse number="35">След това се отдалечи малко, падна на земята и започна да се моли, ако е възможно, да Го отмине този час.</verse>
				<verse number="36">И каза: „Авва, Отче! За Тебе всичко е възможно — отклони от Мене тази чаша. Но нека бъде не както Аз искам, а както Ти.“</verse>
				<verse number="37">И като се върна, намери ги заспали и каза на Петър: „Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден?</verse>
				<verse number="38">Стойте будни и се молете, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а плътта — немощна.“</verse>
				<verse number="39">Отново отиде да се помоли и изрече същите думи.</verse>
				<verse number="40">А като се завърна, пак ги намери да спят, понеже очите им бяха натежали. Те не знаеха какво да Му отговорят.</verse>
				<verse number="41">Дойде и трети път и им каза: „Още ли спите и почивате? Стига, дойде часът. Ето Синът човешки ще бъде предаден в ръцете на грешниците.</verse>
				<verse number="42">Ставайте да вървим! Ето приближи се онзи, който Ме предава.“</verse>
				<verse number="43">Веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, а заедно с него много народ с ножове и тояги, изпратени от първосвещениците, книжниците и стареите.</verse>
				<verse number="44">А онзи, който Го предаваше, бе уговорил с тях условен знак, казвайки: „Когото целуна за поздрав, Той е — заловете Го и Го водете под охрана.“</verse>
				<verse number="45">Като дойде, веднага се приближи до Него и каза: „Учителю, Учителю!“ И Го целуна.</verse>
				<verse number="46">А те се нахвърлиха върху Него и Го заловиха.</verse>
				<verse number="47">Един пък от онези, които бяха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.</verse>
				<verse number="48">Тогава Иисус им заговори: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме заловите.</verse>
				<verse number="49">Всеки ден бях с вас в храма и поучавах, а вие не Ме заловихте. Но Писанията трябваше да се сбъднат.“</verse>
				<verse number="50">Тогава всички ученици Го изоставиха и се разбягаха.</verse>
				<verse number="51">Един младеж, обвит с платно по голо тяло, вървеше след Него. Войниците заловиха и него.</verse>
				<verse number="52">Но той, като се измъкна от платното, избяга гол от тях.</verse>
				<verse number="53">Тогава доведоха Иисус при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареите и книжници.</verse>
				<verse number="54">А Петър Го следваше отдалече чак до вътрешния двор на първосвещеника. Той седеше със слугите и се грееше на огъня.</verse>
				<verse number="55">Първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисус, за да Го осъдят на смърт, но не можаха да намерят,</verse>
				<verse number="56">защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но тези свидетелства бяха противоречиви.</verse>
				<verse number="57">И някои започнаха да лъжесвидетелстват против Него с думите:</verse>
				<verse number="58">„Чухме Го да говори: „Ще разруша този храм, изграден от човешки ръце, и след три дена ще издигна друг, неръкотворен.“</verse>
				<verse number="59">Но и това тяхно свидетелство беше противоречиво.</verse>
				<verse number="60">Тогава първосвещеникът застана посред синедриона и попита Иисус: „Нищо ли няма да отговориш на това, което тези свидетелстват против Тебе?“</verse>
				<verse number="61">Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита: „Ти ли си Христос, Синът на Благословения?“</verse>
				<verse number="62">А Иисус му отговори: „Аз съм. И ще видите Сина Човешки, седнал отдясно на Всесилния и идващ на небесните облаци.“</verse>
				<verse number="63">Тогава първосвещеникът раздра с гняв дрехите си с думите: „За какво са ни нужни вече свидетели?</verse>
				<verse number="64">Чухте богохулството. Какво мислите?“ Те всички отсъдиха, че заслужава смърт.</verse>
				<verse number="65">Някои започнаха да Го плюят, да закриват лицето Му, да Го бият и да Му казват: „Отгатни кой е!“ Слугите Го хванаха и Му удряха плесници.</verse>
				<verse number="66">Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника.</verse>
				<verse number="67">Като видя, че Петър се грее, тя се взря в него и каза: „И ти беше заедно с Иисус от Назарет.“</verse>
				<verse number="68">Но той се отрече с думите: „Нито зная, нито разбирам какво говориш.“ И излезе навън, във външния двор. Тогава пропя петел.</verse>
				<verse number="69">Когато слугинята пак го видя, започна да говори на присъстващите там: „Този е от тях.“</verse>
				<verse number="70">А той пак се отрече. След малко онези, които стояха там, пак започнаха да говорят на Петър: „Наистина от тях си, защото си галилеец, пък и говорът ти е такъв.“</verse>
				<verse number="71">Той започна да проклина и да се кълне: „Не познавам Този Човек, за Когото говорите.“</verse>
				<verse number="72">Веднага петел пропя втори път. Тогава Петър си спомни казаното му от Иисус: „Преди още петел два пъти да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.“ И като се размисли, заплака.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">Веднага на другата сутрин първосвещениците заедно със стареите и книжниците, както и целият синедрион, се събраха на съвет, вързаха Иисус, отведоха Го и Го предадоха на Пилат.</verse>
				<verse number="2">Пилат Го попита: „Ти ли си юдейският Цар?“ А Той отговори: „Ти сам го казваш.“</verse>
				<verse number="3">Тогава първосвещениците повдигнаха много обвинения против Него.</verse>
				<verse number="4">А Пилат пак Го попита: „Нищо ли няма да отговориш? Виж за колко неща Те обвиняват.“</verse>
				<verse number="5">Но Иисус повече нищо не отговори, така че Пилат се чудеше.</verse>
				<verse number="6">А на празника Пасха той им освобождаваше по един затворник, когото те поискат.</verse>
				<verse number="7">Имаше един човек на име Варава, затворен заедно с бунтовници, които по време на бунт бяха извършили убийство.</verse>
				<verse number="8">Народът завика и започна да моли Пилат да постъпи така, както винаги.</verse>
				<verse number="9">А той им отговори: „Искате ли да ви освободя юдейския Цар?“</verse>
				<verse number="10">Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист.</verse>
				<verse number="11">Но първосвещениците подбудиха народа да измоли по-добре да им освободи Варава.</verse>
				<verse number="12">Пилат пак им заговори: „Как искате да постъпя с Този, Когото вие наричате юдейски Цар?“</verse>
				<verse number="13">Те отново закрещяха: „Разпъни Го!“</verse>
				<verse number="14">Пилат им рече: „Та какво зло е извършил Той?“ Но те още по-силно закрещяха: „Разпъни Го!“</verse>
				<verse number="15">Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна на свобода Варава, а нареди Иисус да бъде бичуван и разпънат.</verse>
				<verse number="16">Войниците Го отведоха в двореца, тоест в преторията, и свикаха цялата дружина.</verse>
				<verse number="17">Облякоха Му багреница, сплетоха венец от тръни и Му го наложиха на главата.</verse>
				<verse number="18">След това започнаха да Го поздравяват: „Радвай се, Царю юдейски!“</verse>
				<verse number="19">Биеха Го по главата с тръстиков прът, заплюваха Го и Му се покланяха, коленичейки.</verse>
				<verse number="20">След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.</verse>
				<verse number="21">Тогава заставиха някой си Симон Киринеец, баща на Александър и Руф, който се връщаше от полето, да носи кръста Му.</verse>
				<verse number="22">Заведоха Го в местността Голгота, което в превод означава Лобно място.</verse>
				<verse number="23">Подаваха Му да пие вино, смесено със смирна, но Той не прие.</verse>
				<verse number="24">Онези, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий кой какво да вземе.</verse>
				<verse number="25">Беше третият час, когато Го разпънаха.</verse>
				<verse number="26">Имаше и надпис с обвинението Му: „юдейският цар“.</verse>
				<verse number="27">Заедно с Него разпънаха двама разбойници — единия отдясно, а другия отляво на Него.</verse>
				<verse number="28">Тогава се сбъдна Писанието, което казва: „И към престъпниците бе причислен.“</verse>
				<verse number="29">Минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глава и викаха: „У-у…! Ти, Който разрушаваш храма и за три дена го изграждаш,</verse>
				<verse number="30">спаси Себе Си и слез от кръста!“</verse>
				<verse number="31">Също и първосвещениците заедно с книжниците се присмиваха и говореха помежду си: „Други спаси, а Себе Си не може да спаси.</verse>
				<verse number="32">Христос, Царят на Израил, нека сега слезе от кръста, за да видим и да повярваме.“ Също така Го ругаеха и разпънатите с Него.</verse>
				<verse number="33">В шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час.</verse>
				<verse number="34">А в деветия час Иисус извика с висок глас: „Елоѝ, Елоѝ, лама̀ савахтанѝ?“, което в превод означава: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме изоставил?“</verse>
				<verse number="35">Някои от застаналите наоколо, като чуха, казаха: „Вижте, вика Илия.“</verse>
				<verse number="36">Един пък прибяга, натопи гъба в оцет и като я надяна на тръстиков прът, подаде Му да пие с думите: „Хайде да видим дали ще дойде Илия да Го снеме.“</verse>
				<verse number="37">А Иисус, като извика силно, издъхна.</verse>
				<verse number="38">И завесата на храма се раздра на две, отгоре до долу.</verse>
				<verse number="39">А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той извика така и издъхна, каза: „Наистина Този Човек е бил Божий Син.“</verse>
				<verse number="40">Там бяха също жени, които гледаха отдалеч. Между тях бяха Мария Магдалина, Мария, майка на малкия Яков и на Йосия, както и Саломия.</verse>
				<verse number="41">Те и тогава, когато Иисус беше в Галилея, Го следваха и Му служеха. Имаше и много други жени, дошли заедно с Него в Йерусалим.</verse>
				<verse number="42">А когато вече се свечери — понеже беше подготвителен ден, което означава денят срещу събота, —</verse>
				<verse number="43">дойде Йосиф от Ариматея, виден член на съвета, който също очакваше Божието царство. Той се осмели да влезе при Пилат и поиска тялото на Иисус.</verse>
				<verse number="44">Пилат се учуди, че Той вече е умрял. Затова повика стотника и го попита дали отдавна е умрял.</verse>
				<verse number="45">Когато стотникът потвърди, Пилат предаде тялото на Йосиф.</verse>
				<verse number="46">А той, като купи плащаница, сне Го, обви Го в плащаницата и Го положи в гроб, изсечен в скала. След това той привали камък върху входа на гроба.</verse>
				<verse number="47">А Мария Магдалина и Мария, майката на Йосия, гледаха къде Го полагат.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Яковова и Саломия купиха благовония, за да дойдат и да Го помажат.</verse>
				<verse number="2">В първия ден на седмицата те дойдоха на гроба много рано — при изгрев слънце,</verse>
				<verse number="3">и си говореха: „Кой ще ни отмести камъка от входа на гроба?“</verse>
				<verse number="4">Но като погледнаха, видяха, че камъкът е отместен, а той беше много голям.</verse>
				<verse number="5">Те влязоха в гроба и видяха да стои отдясно един юноша, облечен в бяла дреха, и много се изплашиха.</verse>
				<verse number="6">А той им каза: „Не се страхувайте. Вие търсите Иисус Назарянина, Който беше разпънат. Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, където Го положиха.</verse>
				<verse number="7">Но идете, кажете на учениците Му и на Петър, че Той ще бъде преди вас в Галилея. Там ще Го видите, както ви беше казал.“</verse>
				<verse number="8">Като излязоха, те побягнаха от гроба. Бяха ги обхванали трепет и ужас и на никого нищо не казаха, понеже се бояха.</verse>
				<verse number="9">След като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първо на Мария Магдалина, от която беше изгонил седем бяса.</verse>
				<verse number="10">Тя отиде и извести това на онези, които са били с Него и които плачеха и ридаеха.</verse>
				<verse number="11">Но те, като чуха, че Той е жив и тя Го е видяла, не повярваха.</verse>
				<verse number="12">След всичко това Той се откри в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в едно село.</verse>
				<verse number="13">Като се върнаха, те известиха на останалите. Но и на тях не повярваха.</verse>
				<verse number="14">Накрая Иисус се откри на самите единадесет ученици, когато бяха на трапеза, и ги смъмри за тяхното неверие и за коравосърдечието им, защото не повярваха на тези, които Го бяха видели възкръснал.</verse>
				<verse number="15">Иисус им каза: „Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на цялото творение.</verse>
				<verse number="16">Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.</verse>
				<verse number="17">А повярвалите ще бъдат придружавани от тези знамения: с Моето име ще изгонват бесове и ще говорят на нови езици,</verse>
				<verse number="18">ще хващат змии и ако изпият нещо смъртоносно, няма да им навреди, на болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват.“</verse>
				<verse number="19">А след разговора с тях Господ Иисус се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.</verse>
				<verse number="20">Тогава те тръгнаха и проповядваха навсякъде. А Господ им помагаше и потвърждаваше словото със знамения, от каквито то се придружаваше. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="42">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Понеже мнозина се заеха да съставят разказ за напълно известните ни събития,</verse>
				<verse number="2">както ни ги предадоха онези, които от самото начало бяха очевидци и проповедници на словото,</verse>
				<verse number="3">затова и аз намерих за добре, след като грижливо проучих всичко отначало, поред да ти го напиша, достопочтени Теофиле,</verse>
				<verse number="4">за да си уверен в истинността на онова, което си изучавал.</verse>
				<verse number="5">По времето на Ирод, цар на Юдея, имаше един свещеник от Авиевата смяна на име Захария. Жена му беше от рода на Аарон, а името ѝ — Елисавета.</verse>
				<verse number="6">И двамата бяха праведни пред Бога, като във всичко следваха безукорно заповедите и наредбите на Господа.</verse>
				<verse number="7">Те нямаха дете, понеже Елисавета не можеше да зачене, а и двамата бяха в напреднала възраст.</verse>
				<verse number="8">Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога,</verse>
				<verse number="9">падна му се по жребий, както бе обичай у свещениците, да влезе в Господния храм, за да покади.</verse>
				<verse number="10">А цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето.</verse>
				<verse number="11">Тогава му се яви Господен ангел, изправен отдясно на кадилния жертвеник.</verse>
				<verse number="12">Като го видя, Захария се смути и страх го обзе.</verse>
				<verse number="13">Но ангелът му каза: „Не бой се, Захария, защото твоята молитва бе чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан;</verse>
				<verse number="14">и ще имаш радост и веселие и мнозина ще се радват на раждането му.</verse>
				<verse number="15">Защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер и ще се изпълни със Светия Дух още от утробата на майка си;</verse>
				<verse number="16">и ще обърне мнозина синове на Израил към техния Господ Бог;</verse>
				<verse number="17">и ще върви пред Него с духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните — към разума на праведните, за да подготви народа да приеме Господа.“</verse>
				<verse number="18">Тогава Захария попита ангела: „По какво ще узная това? Та аз съм стар и жена ми е в напреднала възраст.“</verse>
				<verse number="19">Ангелът му отговори с думите: „Аз съм Гавриил, служител пред Бога, и съм изпратен да говоря с тебе и да ти благовестя това;</verse>
				<verse number="20">а то ще се изпълни в определеното време. Но понеже не повярва на думите ми, ето ти ще онемееш и няма да можеш да говориш до деня, когато това ще се сбъдне.“</verse>
				<verse number="21">А народът чакаше Захария и се чудеше, че се бави в храма.</verse>
				<verse number="22">Когато той излезе, не можеше да им продума и те разбраха, че е имал видение в храма; а той им обясняваше със знаци и оставаше ням.</verse>
				<verse number="23">След като изминаха дните на службата му, той се върна у дома си.</verse>
				<verse number="24">След тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като си казваше:</verse>
				<verse number="25">„Тъй ми отреди Господ в дните, когато ме погледна милостиво, за да снеме от мене укора на хората.“</verse>
				<verse number="26">Когато Елисавета беше в шестия месец, Бог изпрати ангел Гавриил в един галилейски град, на име Назарет,</verse>
				<verse number="27">при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия род; а името на девицата беше Мария.</verse>
				<verse number="28">Ангелът влезе при нея и рече: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.“</verse>
				<verse number="29">А тя, като го видя, смути се от думите му и се замисли какъв е този поздрав.</verse>
				<verse number="30">Тогава ангелът ѝ рече: „Не бой се, Мария, защото ти намери благодат у Бога;</verse>
				<verse number="31">и ето ти ще заченеш, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.</verse>
				<verse number="32">Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния, и ще Му даде Господ Бог престола на баща Му Давид,</verse>
				<verse number="33">и ще царува над потомците на Яков за вечни времена и царството Му няма да има край.“</verse>
				<verse number="34">А Мария рече на ангела: „Как ще стане това, когато аз мъж не познавам?“</verse>
				<verse number="35">Ангелът ѝ отговори с думите: „Светият Дух ще слезе върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.</verse>
				<verse number="36">Ето и Елисавета, твоя сродница, и тя зачена син в старините си; и вече е в шестия месец тази, за която говореха, че не може да зачене.</verse>
				<verse number="37">Защото за Бога няма нищо невъзможно.“</verse>
				<verse number="38">Тогава Мария рече: „Ето аз съм покорна пред Господа. Нека ми бъде според думата ти.“ И ангелът си отиде от нея.</verse>
				<verse number="39">Още в същите дни Мария стана и бързо се запъти към един град в планинската част на Юдея.</verse>
				<verse number="40">Там влезе в дома на Захария и поздрави Елисавета.</verse>
				<verse number="41">Когато Елисавета чу поздрава на Мария, детето заигра в утробата ѝ, а Елисавета се изпълни със Светия Дух.</verse>
				<verse number="42">И извика с висок глас и рече: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба!</verse>
				<verse number="43">И откъде ми дойде тази чест — да ме посети майката на моя Господ?</verse>
				<verse number="44">Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, детето радостно заигра в утробата ми.</verse>
				<verse number="45">И е блажена, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното ѝ от Господа.“</verse>
				<verse number="46">А Мария рече: „Душата ми величае Господа</verse>
				<verse number="47">и духът ми ликува заради Бога, моя Спасител,</verse>
				<verse number="48">задето Той милостиво погледна на принизеното положение на Своята слугиня и ето отсега ще ме облажават всички поколения, защото</verse>
				<verse number="49">Всесилният стори за мене велико нещо; името Му е свято</verse>
				<verse number="50">и Неговата милост е от род в род за всички, които с боязън Го почитат.</verse>
				<verse number="51">Той вдигна силната Си ръка, разпръсна онези, които имаха надменни помисли в сърцето си,</verse>
				<verse number="52">свали властници от престола и въздигна унизени;</verse>
				<verse number="53">гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо;</verse>
				<verse number="54">взе под закрила Израил, Своя слуга, като си спомни милостта,</verse>
				<verse number="55">която бе обещал на нашите прадеди — на Авраам и потомците му за вечни времена.“</verse>
				<verse number="56">И Мария остана с нея около три месеца и се върна у дома си.</verse>
				<verse number="57">А за Елисавета дойде време да ражда и тя роди син.</verse>
				<verse number="58">Съседите и роднините ѝ чуха, че Господ е възвеличил милостта Си над нея, и се радваха заедно с нея.</verse>
				<verse number="59">На осмия ден дойдоха да обрежат детето и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му.</verse>
				<verse number="60">Но майка му им отговори с думите: „Не! Ще се казва Йоан.“</verse>
				<verse number="61">Тогава ѝ казаха: „Няма никой в рода ти, който да се нарича с това име.“</verse>
				<verse number="62">И питаха със знаци баща му как би искал да го нарекат.</verse>
				<verse number="63">Той поиска дъсчица и написа: „Йоан му е името.“ И всички се учудиха.</verse>
				<verse number="64">И веднага се развързаха устата и езикът му и той проговори, като благославяше Бога.</verse>
				<verse number="65">Тогава страх обзе всичките им съседи и те разказваха по цялата планинска област на Юдея за всичко станало.</verse>
				<verse number="66">Всички, които чуха това, съхраниха го в сърцето си и казваха: „Какво ли ще стане от това дете?“ И ръката на Господа беше с него.</verse>
				<verse number="67">И Захария, баща му, изпълнен със Светия Дух, изрече пророчески думи:</verse>
				<verse number="68">„Благословен е Господ, Бог на Израил, задето посети и извърши изкупление на Своя народ.</verse>
				<verse number="69">Той издигна за нас рог на спасение в рода на Своя слуга Давид,</verse>
				<verse number="70">както от древност бе възвестил чрез устата на Своите святи пророци:</verse>
				<verse number="71">спасение от враговете ни и от ръката на всички, които ни мразят,</verse>
				<verse number="72">като прояви Своята милост към прадедите ни и си спомни Своя свят завет —</verse>
				<verse number="73">клетвата, с която Той се закле на Авраам, нашия отец,</verse>
				<verse number="74">да ни избави от ръката на враговете ни,</verse>
				<verse number="75">за да Му служим без страх в святост и правда пред Него през всичките дни на живота си.</verse>
				<verse number="76">И ти, дете, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред Господа, за да приготвиш Неговите пътища.</verse>
				<verse number="77">Ти ще дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете му</verse>
				<verse number="78">поради великото милосърдие на нашия Бог. То е за нас светлина, изгряла от висините,</verse>
				<verse number="79">за да просвети онези, които са в тъмнина и смъртна сянка, и да насочи нозете ни в пътя на мира.“</verse>
				<verse number="80">А детето растеше и крепнеше духом. И живя в пустинята до деня, когато се яви пред народа на Израил.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">През онези дни излезе заповед от император Август — да се извърши преброяване по цялата земя.</verse>
				<verse number="2">Това преброяване беше първото и стана, когато управител на Сирия беше Квириний.</verse>
				<verse number="3">Затова всички се отправяха да се записват в своя град.</verse>
				<verse number="4">Тръгна и Йосиф от галилейския град Назарет за Юдея, за града на Давид, наречен Витлеем, понеже беше потомък от Давидовия род,</verse>
				<verse number="5">за да се запише с Мария, сгодената за него жена, а тя очакваше дете.</verse>
				<verse number="6">Когато те бяха там, дойде ѝ времето да роди.</verse>
				<verse number="7">И роди своя първороден Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата.</verse>
				<verse number="8">В тази област имаше пастири, които нощуваха на полето, за да наглеждат нощем стадото си.</verse>
				<verse number="9">И ето пред тях се яви Господен ангел и славата на Господа ги осия; и се изплашиха твърде много.</verse>
				<verse number="10">Ангелът им каза: „Не бойте се; ето благовестя ви голяма радост, предназначена за всички хора.</verse>
				<verse number="11">Защото днес в града на Давид ви се роди Спасител, който е Христос Господ.</verse>
				<verse number="12">По това ще Го познаете: ще намерите Младенец да лежи повит в ясли.“</verse>
				<verse number="13">И внезапно с ангела се появи многобройно войнство от небесни ангели, които хвалеха Бога с думите:</verse>
				<verse number="14">„Слава на Бога във висините и на земята мир, между човеците благоволение!“</verse>
				<verse number="15">Когато ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един на друг: „Да идем до Витлеем и да видим това, което се е случило и което Господ ни извести.“</verse>
				<verse number="16">Те веднага дойдоха и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца да лежи в яслите.</verse>
				<verse number="17">И като Го видяха, разказаха какво им бе възвестил ангелът за този Младенец.</verse>
				<verse number="18">Всички, които чуха, се учудиха на това, което им разказаха пастирите.</verse>
				<verse number="19">А Мария пазеше всички тези думи в сърцето си и размишляваше върху тях.</verse>
				<verse number="20">И пастирите се върнаха, славейки и хвалейки Бога за всичко, което чуха и видяха, както им беше казано.</verse>
				<verse number="21">Когато се изпълниха осемте дена, за да бъде обрязан, дадоха Му името Иисус, посочено от ангела, преди Той да бъде заченат в утробата на майка Си.</verse>
				<verse number="22">А когато се изпълниха дните на очистването ѝ според Мойсеевия закон, донесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа,</verse>
				<verse number="23">защото така е писано в закона Господен: всяко мъжко, което разтваря утроба, да бъде посветено на Господа —</verse>
				<verse number="24">и да принесат жертва, две гургулици или две гълъбчета, според реченото в закона Господен.</verse>
				<verse number="25">По това време в Йерусалим имаше един човек на име Симеон. Този човек беше праведен и благоговеен и чакаше утехата на Израил, и Светият Дух беше върху него.</verse>
				<verse number="26">На него бе предсказано от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Спасителя, изпратен от Господа.</verse>
				<verse number="27">Напътстван от Светия Дух, той дойде в Господния храм, когато родителите донесоха младенеца Иисус, за да извършат на Него обичая по закона,</verse>
				<verse number="28">взе Го на ръце, прослави Бога и каза:</verse>
				<verse number="29">„Сега, Владико, Твоят слуга може да си отиде в мир, както бе думата Ти;</verse>
				<verse number="30">защото очите ми видяха спасението,</verse>
				<verse number="31">което Ти си приготвил пред всички народи —</verse>
				<verse number="32">светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил.“</verse>
				<verse number="33">А Йосиф и майка Му се чудеха на думите, които се говореха за Него.</verse>
				<verse number="34">И Симеон ги благослови, като каза на Мария, майката на Иисус: „Ето Този Младенец ще е причина за гибел и въздигане на мнозина в Израил; и ще бъде предмет на противоречия,</verse>
				<verse number="35">за да се открият помислите на много сърца, а на тебе самата скръбта за Него ще прониже като меч душата ти.“</verse>
				<verse number="36">Тук беше и Анна — пророчица, дъщеря на Фануил, от Асировото племе, достигнала до дълбока старост. Тя бе проживяла с мъжа си седем години след моминството си</verse>
				<verse number="37">и сега, вдовица на около осемдесет и четири години, не се отделяше от храма, служейки на Бога с пост и молитва денем и нощем.</verse>
				<verse number="38">В това време тя се приближи, като славеше Бога и говореше за Него на всички, които очакваха избавление на Йерусалим.</verse>
				<verse number="39">Когато свършиха всичко според закона Господен, те се върнаха в Галилея, в своя град Назарет.</verse>
				<verse number="40">А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат беше върху Него.</verse>
				<verse number="41">Всяка година родителите Му ходеха в Йерусалим за празника Пасха.</verse>
				<verse number="42">И когато Той стана на дванадесет години, те отидоха на празника в Йерусалим, както беше обичаят.</verse>
				<verse number="43">Когато изминаха дните на празника и тръгнаха да се завръщат, малкият Иисус остана в Йерусалим, но Йосиф и майка Му не забелязаха това.</verse>
				<verse number="44">Понеже мислеха, че Той върви заедно с техните спътници, те изминаха един ден път, като Го търсеха между роднини и познати.</verse>
				<verse number="45">И като не Го намериха, върнаха се в Йерусалим, за да го търсят.</verse>
				<verse number="46">След три дни Го намериха в храма да седи сред учителите, да ги слуша и да им задава въпроси.</verse>
				<verse number="47">Всички, които Го слушаха, се чудеха на разума и на отговорите Му.</verse>
				<verse number="48">Родителите Му, щом Го видяха, се смаяха и майка Му рече: „Сине, защо ни направи така? Ето баща Ти и аз се измъчихме да Те търсим!“</verse>
				<verse number="49">Иисус им отвърна: „Защо сте Ме търсили? Не знаете ли, че Аз трябва да съм в дома на Моя Отец?“</verse>
				<verse number="50">Но те не разбраха думите, които им каза.</verse>
				<verse number="51">Той тръгна с тях и дойде в Назарет. И живееше с тях в послушание. Майка Му съхраняваше всички тези думи в сърцето си.</verse>
				<verse number="52">А Иисус растеше, преуспяваше в мъдрост, възраст и любов пред Бога и хората.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">В петнадесетата година от царуването на император Тиберий, когато Пилат Понтийски управляваше Юдея, Ирод беше четвъртовластник над Галилея, Филип, неговият брат — четвъртовластник над Итурея и Трахонитската област, а Лисаний — четвъртовластник над Авилиния,</verse>
				<verse number="2">при първосвещениците Анна и Каяфа, Бог отправи словото Си към Йоан, син на Захария, в пустинята.</verse>
				<verse number="3">И той обиколи цялата област около Йордан, като проповядваше покайно кръщение за опрощаване на грехове.</verse>
				<verse number="4">Защото така е писано в книгата със словата на пророк Исаия: Гласът на викащия в пустинята призовава: „Пригответе пътя за Господа, правете прави в пустошта пътеките за нашия Бог.</verse>
				<verse number="5">Всеки дол ще се изпълни, всяка планина и хълм ще се снишат, кривите места ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки.</verse>
				<verse number="6">Тогава всеки човек ще види спасението от Бога.“</verse>
				<verse number="7">На множеството хора, което идваше да се кръсти при него, Йоан говореше: „Змийски изчадия, кой ви подсети да бягате от идващото Божие наказание?</verse>
				<verse number="8">Затова сторете плод, достоен за покаяние, и не се успокоявайте с думите: „Авраам е нашият баща“. Защото, казвам ви, че Бог може и от тези камъни да въздигне потомци на Авраам.</verse>
				<verse number="9">И брадвата вече лежи при корена на дърветата; и тъй — всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огъня.“</verse>
				<verse number="10">Мнозина от народа го питаха: „Какво тогава да правим?“</verse>
				<verse number="11">Той им отговори с думите: „Който има две ризи, нека даде на онзи, който няма; и който има храна, нека направи същото.“</verse>
				<verse number="12">Дойдоха и митари да се кръстят и му казаха: „Учителю, какво да правим?“</verse>
				<verse number="13">А той им отговори: „Не изисквайте нищо повече от това, което ви е наредено.“</verse>
				<verse number="14">Питаха го също и войници: „А ние какво да правим?“ Той им каза: „Не ограбвайте и не изнудвайте никого, а се задоволявайте с вашите заплати.“</verse>
				<verse number="15">Когато народът бе в очакване и всички си мислеха дали Йоан не е Христос,</verse>
				<verse number="16">Йоан се обърна към всички с думите: „Аз ви кръщавам само с вода, но идва по-силният от мене, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на обувките; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън.</verse>
				<verse number="17">Лопатата е в ръката Му и той ще очисти мястото Си за вършеене, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори с неугасващ огън.“</verse>
				<verse number="18">С тези и много други думи той благовестеше на народа и го утешаваше.</verse>
				<verse number="19">Йоан изобличаваше и четвъртовластника Ирод заради това, че бе взел за жена Иродиада — жената на своя брат, и заради всички злини, които той бе извършил;</verse>
				<verse number="20">към всички тях Ирод прибави и тази, че затвори Йоан в тъмница.</verse>
				<verse number="21">Когато целият народ се кръсти, кръсти се и Иисус; и докато Той се молеше, небето се отвори</verse>
				<verse number="22">и Светият Дух слезе над Него във видим образ, като гълъб; и се чу глас от небето: „Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение!“</verse>
				<verse number="23">Когато Иисус започваше служението Си, беше на около тридесет години и беше, както мислеха, син на Йосиф, Илий,</verse>
				<verse number="24">Матат, Левий, Мелхий, Янай, Йосиф,</verse>
				<verse number="25">Мататия, Амос, Наум, Еслий, Наге,</verse>
				<verse number="26">Маат, Мататия, Семин, Йосих, Йода,</verse>
				<verse number="27">Йоанан, Рисай, Зоровавел, Салатиил, Нирий,</verse>
				<verse number="28">Мелхий, Ади, Косам, Елмодам, Ир,</verse>
				<verse number="29">Йосий, Елиезер, Йорим, Матат, Левий,</verse>
				<verse number="30">Симеон, Юда, Йосиф, Йонам, Елиаким,</verse>
				<verse number="31">Мелеа, Менна, Матата, Натам, Давид,</verse>
				<verse number="32">Йесей, Овид, Вооз, Салмон, Наасон,</verse>
				<verse number="33">Аминадав, Арам, Есром, Фарес, Юда,</verse>
				<verse number="34">Яков, Исаак, Авраам, Тара, Нахор,</verse>
				<verse number="35">Серух, Рагав, Фалех, Евер, Сала,</verse>
				<verse number="36">Каинам, Арфаксад, Сим, Ной, Ламех,</verse>
				<verse number="37">Матусал, Енох, Яред, Малелеил, Каинам,</verse>
				<verse number="38">Енос, Сит, Адам, Божий.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Иисус, изпълнен със Светия Дух, се върна от Йордан и бе отведен от Духа в пустинята</verse>
				<verse number="2">за четиридесет дена, където беше изкушаван от дявола. И нищо не яде през тези дни, а когато те изминаха, най-сетне огладня.</verse>
				<verse number="3">И дяволът Му рече: „Щом си Божий Син, кажи на този камък да стане хляб.“</verse>
				<verse number="4">Иисус му отговори: „Писано е: „Не само с хляб живее човек, но с всяко Божие слово “.“</verse>
				<verse number="5">Дяволът Го изведе на висока планина и в един миг Му показа всички царства на света</verse>
				<verse number="6">и Му каза: „На Тебе ще дам властта над всички тези царства и тяхната слава, понеже е предадена на мене и аз я давам на когото искам.</verse>
				<verse number="7">И тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.“</verse>
				<verse number="8">А Иисус в отговор му каза: „Махни се от Мене, Сатана, защото писано е: „На Господ, своя Бог, се покланяй и само на Него служи“.“</verse>
				<verse number="9">Тогава дяволът Го заведе в Йерусалим, остави Го на най-високото място на храма и Му каза: „Щом си Божий Син, хвърли се оттук долу,</verse>
				<verse number="10">защото е писано: „Ще заповяда на ангелите Си за тебе да те запазят“;</verse>
				<verse number="11">и още: „Ще те повдигнат на ръце, да не би да удариш в камък крака си“.“</verse>
				<verse number="12">А Иисус му отговори: „Казано е: „Не изкушавай Господа, своя Бог“.“</verse>
				<verse number="13">И като свърши всички изкушения, дяволът Го остави за определено време.</verse>
				<verse number="14">Иисус се завърна в Галилея, изпълнен със силата на Светия Дух. И тръгна мълва за Него из цялата околност.</verse>
				<verse number="15">Той поучаваше в синагогите им и всички Го прославяха.</verse>
				<verse number="16">Дойде и в Назарет, където бе отраснал. И както обикновено правеше, влезе един съботен ден в синагогата и стана да чете.</verse>
				<verse number="17">Подадоха Му книгата на пророк Исаия и Той, като разгъна свитъка, намери мястото, където бе писано:</verse>
				<verse number="18">„Духът на Господа е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам онези, които имат съкрушени сърца, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите проглеждане, да пусна на свобода измъчените,</verse>
				<verse number="19">да проповядвам годината на Господа, която ще донесе спасение.“</verse>
				<verse number="20">И като сгъна свитъка, даде го на слугата и седна. Очите на всички в синагогата бяха насочени към Него.</verse>
				<verse number="21">Той започна да им говори: „Днес се изпълни това писание, което чухте.“</verse>
				<verse number="22">И всички се съгласяваха с Него и се чудеха на благодатните думи, които излизаха от устата Му, и казваха: „Не е ли Този синът на Йосиф?“</verse>
				<verse number="23">Той им рече: „Сигурно ще Ми отвърнете с поговорката: „Лекарю, изцели се сам. Направи и тук, в Своето отечество, онова, което чухме, че е станало в Капернаум“.“</verse>
				<verse number="24">И добави: „Истината ви казвам: никой пророк не е приет в своето отечество.</verse>
				<verse number="25">Дори ви казвам: много вдовици имаше в Израил по времето на Илия, когато от небето не падна дъжд три години и шест месеца и настана голям глад по цялата земя.</verse>
				<verse number="26">И нито при една от тях Бог не изпрати Илия освен при вдовицата в Сарепта Сидонска.</verse>
				<verse number="27">И много прокажени имаше в Израил по времето на пророк Елисей, но нито един от тях не се очисти освен сириеца Нееман.“</verse>
				<verse number="28">Като чуха това, всички в синагогата се изпълниха с ярост</verse>
				<verse number="29">и като станаха, изкараха Го вън от града и Го заведоха до един връх на планината, върху която бе построен градът им, за да Го блъснат надолу.</verse>
				<verse number="30">Но Той премина между тях и си отиде.</verse>
				<verse number="31">И слезе в галилейския град Капернаум и поучаваше народа в съботните дни.</verse>
				<verse number="32">И бяха изумени от учението Му, защото в словото Му имаше сила.</verse>
				<verse number="33">В синагогата имаше един човек, обзет от бесовски нечист дух; и той завика с висок глас:</verse>
				<verse number="34">„Какво общо имаш Ти с нас, Иисусе Назарянино? Дошъл си да ни погубиш ли? Зная Те кой си Ти — Божият Светия.“</verse>
				<verse number="35">Иисус му рече с укор: „Млъкни и излез от него!“ И бесът, като го повали сред синагогата, излезе от него, без да му стори нищо.</verse>
				<verse number="36">И ужас обхвана всички и си говореха един на друг: „Какви са тези думи? Той с власт и сила заповядва на нечистите духове и те излизат.“</verse>
				<verse number="37">И се разнесе мълва за Него навред из областта.</verse>
				<verse number="38">След като излезе от синагогата, Той влезе в дома на Симон, а тъщата на Симон беше заболяла от силна треска и Го молеха да ѝ помогне.</verse>
				<verse number="39">Иисус се надвеси над нея, заповяда на треската и тя я изостави. Болната веднага стана и започна да им прислужва.</verse>
				<verse number="40">Към залез слънце всички, които имаха болни от разни болести, ги заведоха при Него, а Той слагаше ръце на всекиго от тях и ги изцеляваше.</verse>
				<verse number="41">Излизаха и бесове от мнозина и викаха: „Ти си Христос, Божият Син.“ Но Иисус им забраняваше и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.</verse>
				<verse number="42">Когато се разсъмна, Той излезе и отиде на усамотено място. А народът Го търсеше и когато дойдоха при Него, задържаха Го да не си отива от тях.</verse>
				<verse number="43">Но Той им рече: „И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже затова съм изпратен.“</verse>
				<verse number="44">И проповядваше в синагогите на Галилея.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Веднъж, когато народът се тълпеше около Него, за да слуша Божието слово, и Той беше застанал при Генисаретското езеро,</verse>
				<verse number="2">видя две лодки, които стояха до брега на езерото. Рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите.</verse>
				<verse number="3">Той влезе в една от лодките, която беше на Симон, помоли го да се отдалечи малко от брега и като седна в лодката, започна да поучава народа.</verse>
				<verse number="4">Когато престана да говори, рече на Симон: „Навлез в дълбокото и хвърлете мрежите си за улов.“</verse>
				<verse number="5">А Симон Му отговори: „Учителю, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме, но понеже Ти казваш, ще хвърля мрежата.“</verse>
				<verse number="6">Така и направиха и хванаха толкова много риба, че мрежите им взеха да се късат.</verse>
				<verse number="7">Тогава дадоха знак на другарите си от другата лодка да им дойдат на помощ; те дойдоха и така напълниха двете лодки, че щяха да потънат.</verse>
				<verse number="8">Когато видя това, Симон Петър падна на колене пред Иисус и рече: „Иди си от мене, Господи, аз съм грешен човек.“</verse>
				<verse number="9">Защото ужас обзе него и всички, които бяха заедно с него, от този улов на риба, който хванаха,</verse>
				<verse number="10">сред тях бяха също Яков и Йоан, синове на Зеведей, които бяха другари на Симон. А Иисус рече на Симон: „Не бой се, отсега ти ще ловиш човеци.“</verse>
				<verse number="11">И като изтеглиха лодките на сушата, изоставиха всичко и тръгнаха след Него.</verse>
				<verse number="12">Когато Иисус беше в един град, дойде някакъв човек, цял в проказа, и като Го видя, падна по лице и Го замоли с думите: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.“</verse>
				<verse number="13">Той протегна ръка, докосна го и рече: „Искам, бъди здрав!“ И веднага проказата се махна от него.</verse>
				<verse number="14">А Иисус му заръча да не разказва на никого и му рече: „Иди, покажи се на свещеника и принеси дар за очистването си, както е заповядал Мойсей — като свидетелство пред свещениците.“</verse>
				<verse number="15">Мълвата за Него все повече се разнасяше и голямо множество народ се стичаше да Го слуша и да се лекува при Него от болестите си.</verse>
				<verse number="16">А Той се оттегляше в усамотени места и се молеше.</verse>
				<verse number="17">Един ден Иисус поучаваше и бяха насядали фарисеи и законоучители, надошли от всички села на Галилея и Юдея и от Йерусалим, и Той имаше сила от Господа да изцелява.</verse>
				<verse number="18">И ето мъже донесоха на носилка един човек, който беше парализиран, и се опитваха да го внесат и сложат пред Него,</verse>
				<verse number="19">и като не намериха откъде да го внесат поради навалицата, качиха се на къщата и през покрива го спуснаха с носилката в средата пред Иисус.</verse>
				<verse number="20">Като видя вярата им, Той каза: „Човече, прощават ти се греховете.“</verse>
				<verse number="21">А книжниците и фарисеите започнаха да се питат: „Как смее Този да богохулства? Кой може да прощава грехове освен само Бог?“</verse>
				<verse number="22">Иисус, като разбра техните помисли, отговори: „Защо си мислите такива неща?</verse>
				<verse number="23">Кое е по-лесно? Да кажа „прощават ти се греховете“ ли, или да кажа „Стани и ходи“?</verse>
				<verse number="24">Но за да разберете, че Синът човешки има власт да прощава грехове на земята“ — рече на парализирания: „Казвам ти, стани, вземи носилката и върви у дома си!“</verse>
				<verse number="25">И той веднага стана пред тях, взе това, на което лежеше, и си отиде у дома, като славеше Бога.</verse>
				<verse number="26">А всички бяха обзети от удивление и славеха Бога. Изпълнени със страх, те казваха: „Чудни работи видяхме днес.“</verse>
				<verse number="27">След това Иисус излезе навън и видя един митар на име Левий, който седеше в митницата, и му каза: „Последвай Ме!“</verse>
				<verse number="28">Той остави всичко, стана и Го последва.</verse>
				<verse number="29">И Левий приготви за Него голяма гощавка у дома си. Там имаше много митари и други, които седяха на трапезата с тях.</verse>
				<verse number="30">А фарисеите и техните книжници негодуваха и казваха на учениците Му: „Защо ядете и пиете с митари и грешници?“</verse>
				<verse number="31">Иисус им отговори: „Не здравите имат нужда от лекар, а болните;</verse>
				<verse number="32">не съм дошъл да призова към покаяние праведниците, а грешниците.“</verse>
				<verse number="33">А те му рекоха: „Защо учениците на Йоан постят често и се молят така, както и фарисейските, а Твоите ядат и пият?“</verse>
				<verse number="34">Той им рече: „Нима можете да накарате сватбарите да постят, когато младоженецът е с тях?</verse>
				<verse number="35">Но ще настъпят дни, когато ще им се отнеме младоженецът — тогава, през онези дни те ще постят.“</verse>
				<verse number="36">Той им каза и притча: „Никой не пришива на стара дреха кръпка от нова дреха; инак и новата ще се разкъса, и на старата няма да подхожда кръпка от нова дреха.</verse>
				<verse number="37">И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще спука меховете и самото то ще изтече, и меховете ще се похабят.</verse>
				<verse number="38">Ново вино обаче трябва да се налива в нови мехове, тогава ще се запази и едното, и другото.</verse>
				<verse number="39">И никой, щом пие старо вино, няма да поиска веднага ново, понеже казва: „Старото е по-добро“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Първата събота след втория ден на Пасха, Иисус минаваше през посевите; а учениците Му късаха класове, стриваха ги с ръце и ядяха.</verse>
				<verse number="2">Някои от фарисеите ги попитаха: „Защо вършите това, което не е позволено да се върши в събота?“</verse>
				<verse number="3">А Иисус им отговори: „Не сте ли чели какво извърши Давид, когато огладня сам той и онези, които бяха с него?</verse>
				<verse number="4">Как влезе в Божия дом, взе хлябовете на предложението, яде и даде на онези, които бяха с него, макар че от тях никой освен единствено свещениците не бива да яде?“</verse>
				<verse number="5">След това им каза: „Синът човешки е господар и на съботата.“</verse>
				<verse number="6">В друга събота Той влезе в синагогата и започна да поучава. Там беше и един човек, на когото дясната ръка бе изсъхнала.</verse>
				<verse number="7">А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали ще излекува в събота, за да намерят обвинение против Него.</verse>
				<verse number="8">Но Той знаеше помислите им и рече на човека с изсъхналата ръка: „Стани и се изправи в средата.“ Той стана и се изправи.</verse>
				<verse number="9">Тогава Иисус им рече: „Питам ви: какво е позволено да прави човек в събота — добро или зло? Да спаси живот или да погуби?“</verse>
				<verse number="10">И като ги огледа всички, каза на човека: „Протегни си ръката!“ Той така и направи; и ръката му стана здрава като другата.</verse>
				<verse number="11">А те се изпълниха с ярост и обмисляха как да постъпят с Иисус.</verse>
				<verse number="12">През онези дни Той отиде на планината, за да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.</verse>
				<verse number="13">А когато настана ден, повика учениците Си и избра от тях дванадесет, които нарече и апостоли:</verse>
				<verse number="14">Симон, когото нарече Петър, и брат му Андрей, Яков и Йоан, Филип и Вартоломей,</verse>
				<verse number="15">Матей и Тома, Яков, син на Алфей, и Симон, наричан Зилот,</verse>
				<verse number="16">Юда, син на Яков, и Юда Искариот, който и стана предател.</verse>
				<verse number="17">И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място. Мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Юдея и Йерусалим и крайбрежието на Тир и Сидон</verse>
				<verse number="18">бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си. Изцеляваха се и онези, които страдаха от нечисти духове.</verse>
				<verse number="19">И всеки от множеството хора искаше да Го докосне, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всички.</verse>
				<verse number="20">А Той отправи поглед към учениците Си и каза: „Блажени сте вие, бедните, защото ваше е Божието царство.</verse>
				<verse number="21">Блажени сте вие, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени сте вие, които плачете сега, защото ще се разсмеете.</verse>
				<verse number="22">Блажени ще бъдете, когато хората ви намразят, когато ви отлъчат, похулят и оклеветят името ви заради Сина човешки.</verse>
				<verse number="23">Бъдете радостни тогава и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй постъпваха и техните предци с пророците.</verse>
				<verse number="24">Но горко на вас, богатите, защото вече сте си получили утехата.</verse>
				<verse number="25">Горко на вас, преситените сега, защото ще изгладнеете. Горко на вас, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете.</verse>
				<verse number="26">Горко на вас, когато всички хора заговорят добро за вас. Защото тъй постъпваха техните предци с лъжепророците.</verse>
				<verse number="27">А на вас, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на онези, които ви мразят,</verse>
				<verse number="28">благославяйте онези, които ви проклинат, и се молете за онези, които ви пакостят.</verse>
				<verse number="29">Ако някой те удари по бузата, обърни му и другата, ако някой ти отнеме дрехата, остави му и ризата.</verse>
				<verse number="30">На всеки, който проси от тебе, давай и който вземе нещо твое, не искай да ти го върне.</verse>
				<verse number="31">И както искате да постъпват с вас хората, тъй и вие постъпвайте с тях.</verse>
				<verse number="32">Ако обичате онези, които ви обичат, каква награда очаквате? Защото и грешниците обичат онези, които ги обичат.</verse>
				<verse number="33">Ако правите добро на онези, които и на вас правят добро, каква награда очаквате? И грешниците правят същото.</verse>
				<verse number="34">Ако давате заем на онези, от които се надявате да си го получите, каква награда очаквате? И грешниците дават заем на грешници, за да получат същото.</verse>
				<verse number="35">Но вие обичайте враговете си, правете добро и назаем давайте, без да очаквате да получите нещо обратно! И наградата ви ще бъде голяма: вие ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите.</verse>
				<verse number="36">Затова бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.</verse>
				<verse number="37">Не съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъдени; прощавайте и ще ви се прости.</verse>
				<verse number="38">Давайте и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.“</verse>
				<verse number="39">Каза им и притча: „Нима може слепец слепеца да води? Нали и двамата ще паднат в ямата?</verse>
				<verse number="40">Ученикът не стои по-високо от учителя си, но всеки, който се изучи, ще бъде като своя учител.</verse>
				<verse number="41">Защо виждаш сламката в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?</verse>
				<verse number="42">Или как можеш да кажеш на брат си „Нека, брате, извадя сламката от окото ти“, а сам не виждаш гредата в своето око? Лицемерецо, извади първо гредата от своето око и тогава ще видиш ясно как да извадиш сламката от окото на брат си.</verse>
				<verse number="43">Няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод.</verse>
				<verse number="44">Всяко дърво се познава по плода си, защото от тръни не берат смокини, нито от къпина късат грозде.</verse>
				<verse number="45">Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошото; защото от онова, което преизпълва сърцето, говорят устата му.</verse>
				<verse number="46">И защо Ме зовете „Господи, Господи“, а не вършите, каквото казвам?</verse>
				<verse number="47">Всеки, който идва при Мене, слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа на кого прилича.</verse>
				<verse number="48">Той прилича на човек, който построи къща и който изкопа дълбоко и положи основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на къщата, но не можа да я разклати, защото бе основана върху камък.</verse>
				<verse number="49">А този, който слуша и не върши нищо, прилича на човек, който построи къща върху земята — без основи; и когато реката напря на къщата, тя веднага рухна и се срути напълно.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Когато Иисус завърши поученията Си към народа, който слушаше, влезе в Капернаум.</verse>
				<verse number="2">Един стотник имаше слуга, когото много ценеше, а слугата беше на умиране.</verse>
				<verse number="3">Като чу за Иисус, стотникът изпрати при Него юдейски стареи да Го помолят да дойде и да избави слугата му.</verse>
				<verse number="4">Те дойдоха при Иисус и настойчиво Го молеха: „Човекът заслужава да му помогнеш,</verse>
				<verse number="5">защото обича народа ни и синагогата той построи.“</verse>
				<verse number="6">Иисус тръгна с тях. А когато приближи вече къщата, стотникът изпрати при Него приятели да Му кажат: „Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми,</verse>
				<verse number="7">затова и аз не се осмелих да дойда при Тебе. Но кажи една дума и слугата ми ще оздравее.</verse>
				<verse number="8">Нали и аз съм човек, подчинен на по-висока власт, и имам войници, подчинени на мене. На един казвам: „Иди“ — и отива, на друг: „Ела“ — и идва; а на слугата си: „Направи това“ — и той го прави.“</verse>
				<verse number="9">Когато чу това, Иисус остана учуден от него; и като се обърна, рече на следващото Го множество хора: „Казвам ви, дори сред израилтяните не намерих толкова голяма вяра.“</verse>
				<verse number="10">И когато онези, които бяха изпратени, се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.</verse>
				<verse number="11">На другия ден Иисус се отправи към един град, наречен Наин. С Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ.</verse>
				<verse number="12">А когато се приближи до градските порти, тъкмо изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; с нея вървяха и много хора от града.</verse>
				<verse number="13">Когато Господ видя вдовицата, смили се над нея и ѝ рече: „Не плачи!“</verse>
				<verse number="14">След това се приближи и се допря до носилката, носачите спряха и Той рече: „Момче, на тебе говоря, стани!“</verse>
				<verse number="15">Мъртвецът се надигна, седна и започна да говори, тогава Иисус го предаде на майка му.</verse>
				<verse number="16">И страх обзе всички, те славеха Бога и казваха: „Велик пророк се яви сред нас. Бог посети Своя народ.“</verse>
				<verse number="17">И тези думи за Него се разнесоха по цяла Юдея и околностите ѝ.</verse>
				<verse number="18">А учениците на Йоан му известиха за всичко, което се случи. Тогава Йоан повика двама от учениците си</verse>
				<verse number="19">и ги изпрати при Иисус да попитат: „Ти ли си Този, Който предстои да дойде, или друг да очакваме?“</verse>
				<verse number="20">А те, като дойдоха при Него, рекоха: „Йоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: „Ти ли си Този, Който предстои да дойде, или друг да очакваме“?“</verse>
				<verse number="21">Тъкмо тогава Той излекува мнозина от болести, недъзи и зли духове и на мнозина слепи дари зрение.</verse>
				<verse number="22">В отговор Иисус им каза: „Идете и съобщете на Йоан това, което видяхте и чухте: слепи проглеждат и сакати прохождат, прокажени са очиствани и глухи започват да чуват, мъртви се възкресяват и на бедни се благовества.</verse>
				<verse number="23">Блажен е този, който не се съблазни заради Мене.“</verse>
				<verse number="24">Когато изпратените от Йоан си отидоха, Той започна да говори на народа за Йоан: „Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, разлюлявана от вятъра?</verse>
				<verse number="25">Или излязохте да видите човек, облечен в скъпи дрехи? Ето онези, които се обличат богато и живеят разкошно, са в царските дворци.</verse>
				<verse number="26">Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.</verse>
				<verse number="27">Защото този е, за когото е писано: „Ето Аз изпращам пред лицето Ти Своя вестител, който ще приготви пътя пред Тебе.“</verse>
				<verse number="28">Казвам ви: между родените от жени няма нито един пророк, по-голям от Йоан Кръстител. Но и най-малкият в Божието царство е по-голям от него.“</verse>
				<verse number="29">И целият народ, дори и митарите, като чуха това, въздадоха слава на Бога, след като се бяха кръстили с кръщението на Йоан.</verse>
				<verse number="30">А фарисеите и законоучителите, понеже не бяха се кръстили от него, отхвърлиха Божията воля за себе си.</verse>
				<verse number="31">И Господ рече: „На кого впрочем да уподобя хората от това поколение? И на кого те приличат?</verse>
				<verse number="32">Те приличат на деца, които стоят на площада и си подвикват едно на друго: „Свирихме ви, а вие не играхте; пяхме ви жални песни, а вие не плакахте“.</verse>
				<verse number="33">Защото дойде Йоан Кръстител — той нито хляб яде, нито вино пие, а казвате: „Бяс има“.</verse>
				<verse number="34">Дойде Синът човешки — ядеше и пиеше; а казвате: „Ето човек лаком и винопиец, приятел на митари и грешници“.</verse>
				<verse number="35">Но Божията премъдрост беше потвърдена от нейните дела.“</verse>
				<verse number="36">Един от фарисеите Го помоли да яде с него и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата.</verse>
				<verse number="37">А една жена в града, която беше блудница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастров съд с миро;</verse>
				<verse number="38">и като застана отзад, при нозете Му, плачейки, започна да облива със сълзи нозете Му и да ги изтрива с косите си, целуваше ги и мажеше с миро.</verse>
				<verse number="39">Като видя това, фарисеят, който Го бе поканил, си рече: „Ако Този беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се докосва до Него; защото тя е грешница.“</verse>
				<verse number="40">А Иисус се обърна към него и рече: „Симоне, имам нещо да ти кажа.“ Той отвърна: „Кажи, Учителю!“</verse>
				<verse number="41">Иисус рече: „Един лихвар имаше двама длъжници: единият му дължеше петстотин динария, а другият — петдесет.</verse>
				<verse number="42">Но понеже нямаха с какво да платят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне?“</verse>
				<verse number="43">Симон в отговор каза: „Мисля, този, на когото повече е простил.“ А Иисус му рече: „Право отсъди.“</verse>
				<verse number="44">И като се обърна към жената, рече на Симон: „Виждаш ли тази жена? Влязох в дома ти, ти вода за нозете не Ми даде, а тя със сълзи обля нозете Ми и с косите си ги изтри.</verse>
				<verse number="45">Ти целувка за поздрав не Ми даде, а тя, откакто влезе, не престана да целува нозете Ми.</verse>
				<verse number="46">Ти с елей не помаза главата Ми, а тя с миро помаза нозете Ми.</verse>
				<verse number="47">Затова ти казвам: прощават ѝ се многото грехове, защото много обикна, а на когото малко се прощава, той малко обича.“</verse>
				<verse number="48">На нея пък рече: „Прощават ти се греховете.“</verse>
				<verse number="49">А сътрапезниците Му взеха да се питат: „Кой е Този, Който и грехове прощава?“</verse>
				<verse number="50">Тогава Иисус рече на жената: „Твоята вяра те спаси. Иди си с мир.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">Скоро след това Иисус тръгна да обхожда градове и села, като проповядваше Благата вест за Божието царство. С Него бяха дванадесетте ученици</verse>
				<verse number="2">и някои жени, които Той бе излекувал от зли духове и болести: Мария, наричана Магдалина, от която бяха изгонени седем бяса,</verse>
				<verse number="3">Йоанна, жена на Хуза — управител при Ирод, Сусана и много други, които Му услужваха с имуществото си.</verse>
				<verse number="4">А когато се събра много народ и хора от всички градове се стичаха при Него, Иисус им заговори с притча:</verse>
				<verse number="5">„Излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, но бяха стъпкани и птиците ги изкълваха.</verse>
				<verse number="6">Други паднаха на камък и когато поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага.</verse>
				<verse number="7">Други пък паднаха между тръни и тръните, които израснаха с тях, ги заглушиха.</verse>
				<verse number="8">А други зърна паднаха на добра почва, и като поникнаха, дадоха стократен плод.“ Като каза това, извика: „Който има уши да слуша, нека слуша!“</verse>
				<verse number="9">Тогава учениците Му Го попитаха: „Какво значи тази притча?“</verse>
				<verse number="10">Той отговори: „На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство, а на другите се говори с притчи, та като гледат, да не виждат и като слушат, да не разбират.</verse>
				<verse number="11">Тази притча означава: семето е Божието слово.</verse>
				<verse number="12">Зърната, паднали край пътя, са онези, които слушат словото, но след време идва дяволът и го грабва от сърцето им, за да не би да повярват и да се спасят.</verse>
				<verse number="13">Падналото на камък са онези, които, като чуят словото, с радост го приемат; и те са без корен — за кратко време вярват, но във време на изпитание отстъпват от вярата.</verse>
				<verse number="14">Падналото между тръните са онези, които са чули словото, но с времето затъват в грижи, богатство и житейски наслади и не принасят плод.</verse>
				<verse number="15">А падналото на добра почва са онези, които са чули словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение.</verse>
				<verse number="16">И никой, който запали светило, не го захлупва със съд, нито го поставя под леглото, а го слага на светилник, за да виждат светлината онези, които влизат.</verse>
				<verse number="17">Защото няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве.</verse>
				<verse number="18">И тъй, внимавайте как слушате: понеже, който има, ще му се даде, а който няма, ще му се отнеме и това, което мисли, че има.“</verse>
				<verse number="19">Тогава дойдоха при Него майка Му и братята Му, но не можаха да се приближат до Него поради множеството народ.</verse>
				<verse number="20">Затова Му съобщиха: „Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.“</verse>
				<verse number="21">А Иисус им отговори: „Моята майка и Моите братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват.“</verse>
				<verse number="22">Един ден Иисус се качи с учениците Си в една лодка и им рече: „Да преминем на отвъдния бряг на езерото.“ И те потеглиха.</verse>
				<verse number="23">Докато плаваха, Той заспа. Изведнъж бурен вятър се спусна над езерото, вълните ги заливаха и те се оказаха в опасност.</verse>
				<verse number="24">Учениците Му се приближиха до Него и Го събудиха с викове: „Учителю, Учителю, загиваме!“ А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълните; и те утихнаха и настъпи пълно затишие.</verse>
				<verse number="25">Тогава Той им рече: „Къде е вярата ви?“ А те в страх и почуда си говореха: „Кой е Този, че и на ветровете, и на водата заповядва и те Му се покоряват.“</verse>
				<verse number="26">Така доплаваха до областта на гадаринците, която е срещу Галилея.</verse>
				<verse number="27">Когато излезе на брега, срещна Го един човек от града, обзет от бесове. От много време той не обличаше дреха и не живееше в къща, а по гробищата.</verse>
				<verse number="28">Щом видя Иисус, той извика, падна пред Него и с висок глас рече: „Какво искаш от мене, Иисусе, Син на Всевишния Бог? Моля Ти се, не ме мъчи!“</verse>
				<verse number="29">Каза това, защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от този човек; от дълго време го мъчеше и затова бяха вързали човека с вериги и окови и го пазеха. Но той разкъсваше оковите и бесът го гонеше по пущинаците.</verse>
				<verse number="30">Иисус го попита: „Как ти е името?“ Той рече: „Легион“, защото много бесове бяха влезли в него.</verse>
				<verse number="31">И те Го молеха да не им заповядва да отидат в бездната.</verse>
				<verse number="32">Там на хълма пасеше голямо стадо свине; и бесовете Го молеха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи.</verse>
				<verse number="33">Тогава те излязоха от човека и влязоха в свинете. И стадото се втурна надолу по стръмнината в езерото и се издави.</verse>
				<verse number="34">Свинарите, като видяха станалото, избягаха и разказаха за това в града и околността.</verse>
				<verse number="35">И хората наизлязоха да видят какво се е случило. Когато дойдоха при Иисус, завариха човека, от когото бяха излезли бесовете, да седи при нозете на Иисус облечен и със здрав разсъдък. И те се изплашиха.</verse>
				<verse number="36">Онези, които бяха видели, им разказаха как се бе спасил бесноватият.</verse>
				<verse number="37">И цялото множество хора от Гадаринската околност дойде и Го молеше да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх. Тогава Той се качи на лодката и се завърна.</verse>
				<verse number="38">А човекът, от когото излязоха бесовете, Го молеше да остане с Него; но Иисус го отпрати с думите:</verse>
				<verse number="39">„Върни се вкъщи и разказвай какво ти стори Бог.“ Той си тръгна и говореше из целия град какво бе сторил за него Иисус.</verse>
				<verse number="40">Когато Иисус се върна, народът Го посрещна, защото всички Го очакваха.</verse>
				<verse number="41">Тогава дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата. Той падна пред нозете на Иисус и Го молеше да отиде в къщата му,</verse>
				<verse number="42">понеже имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. А по пътя Му множеството хора Го притискаше от всички страни.</verse>
				<verse number="43">Една жена, която от дванадесет години страдаше от кръвотечение и никой не бе успял да я излекува, макар че бе разпиляла целия си имот по лекари,</verse>
				<verse number="44">се приближи отзад и се допря до края на връхната Му дреха, и кръвотечението ѝ веднага престана.</verse>
				<verse number="45">Тогава Иисус попита: „Кой се допря до Мене?“ И понеже всички отричаха, Петър и всички, които бяха с Него, рекоха: „Учителю, народът отвред се събира около Тебе и Те притиска, а Ти питаш „кой се допря до Мене“.“</verse>
				<verse number="46">Но Иисус отвърна: „Някой се допря до Мене, защото усетих, че сила излезе от Мене.“</verse>
				<verse number="47">Жената, като видя, че не можа да се укрие, приближи се разтреперана и падна пред Него, и пред целия народ каза защо се е допряла до Иисус и как веднага се е излекувала.</verse>
				<verse number="48">А Той ѝ каза: „Смелост, дъще, твоята вяра те спаси, иди си в мир!“</verse>
				<verse number="49">Докато Иисус още говореше, дойде човек от дома на началника на синагогата и му рече: „Дъщеря ти умря, недей да безпокоиш повече Учителя.“</verse>
				<verse number="50">Но Иисус го чу и каза на Яир: „Не бой се, само вярвай и тя ще бъде спасена!“</verse>
				<verse number="51">А когато пристигна в дома, не позволи на никого да влезе освен на Петър, Йоан и Яков и на бащата и майката на момичето.</verse>
				<verse number="52">Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: „Не плачете, тя не е умряла, а спи.“</verse>
				<verse number="53">А те Му се присмиваха, защото знаеха, че е умряла.</verse>
				<verse number="54">Тогава Иисус, като отпрати всички навън, хвана я за ръката и извика: „Момиче, стани!“</verse>
				<verse number="55">И духът ѝ се върна и тя веднага стана. Тогава Иисус нареди да ѝ дадат да яде.</verse>
				<verse number="56">Родителите ѝ бяха изумени, но Той им заповяда да не казват на никого за станалото.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">И като свика дванадесетте Си ученици, Иисус им даде власт над всички бесове и сила да лекуват болести.</verse>
				<verse number="2">След това ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болни.</verse>
				<verse number="3">На тях Той рече: „Не си вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни сребро, нито пък две дрехи.</verse>
				<verse number="4">И в която къща влезете, там отсядайте и оттам потегляйте на път.</verse>
				<verse number="5">И ако не ви приемат, като излизате от този град, отърсете и праха от нозете си за свидетелство срещу тях.“</verse>
				<verse number="6">Те тръгнаха и ходеха по селата, като благовестяха и лекуваха навред.</verse>
				<verse number="7">Четвъртовластникът Ирод чу за всичко станало и недоумяваше. Защото едни казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите;</verse>
				<verse number="8">други пък — че Илия се е явил, а някои — че един от древните пророци е възкръснал.</verse>
				<verse number="9">Тогава Ирод рече: „Йоан аз обезглавих; кой ли ще е Този, за Когото чувам такива неща?“ И търсеше случай да Го види.</verse>
				<verse number="10">Когато апостолите се завърнаха, разказаха на Иисус какво са извършили. Той ги взе със Себе Си и се отдалечи в уединено място при един град, наречен Витсаида.</verse>
				<verse number="11">Но народът, като узна, тръгна след Него. Тогава Той ги прие и разговаряше с тях за Божието царство и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление.</verse>
				<verse number="12">А денят вече преваляше. И дванадесетте ученици се приближиха до Него и Му рекоха: „Разпусни народа, за да отиде в околните села и колиби да нощува и да намери храна, понеже тук сме на пусто място.“</verse>
				<verse number="13">Но Иисус им отговори: „Дайте им вие да ядат.“ Те Му казаха: „Ние нямаме повече от пет хляба и две риби — освен ако отидем да купим храна за всички тези хора.“</verse>
				<verse number="14">Защото те бяха около пет хиляди души. Но Той рече на учениците Си: „Сложете ги да насядат в групи по петдесет.“</verse>
				<verse number="15">Така и сториха и сложиха всички да насядат.</verse>
				<verse number="16">Тогава Той взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови ги, разчупи и даде на учениците да сложат на народа.</verse>
				<verse number="17">И всички ядоха и се наситиха. След това вдигнаха останалите къшеи — дванадесет кошници.</verse>
				<verse number="18">Веднъж когато Иисус се молеше насаме и учениците бяха с Него, Той ги попита: „За кого Ме смята народът?“</verse>
				<verse number="19">Те отговориха: „Едни за Йоан Кръстител, други за Илия, други пък мислят, че един от древните пророци е възкръснал.“</verse>
				<verse number="20">Тогава им каза: „А вие за кого Ме смятате?“ Петър отговори: „За Христос, изпратен от Бога.“</verse>
				<verse number="21">Но Той строго им заповяда на никого да не говорят за това,</verse>
				<verse number="22">като каза: „Синът човешки трябва да изтърпи много, да бъде отхвърлен от първосвещениците, стареите и книжниците, да бъде убит и да възкръсне на третия ден.“</verse>
				<verse number="23">И на всички говореше: „Ако някой иска да бъде Мой ученик, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва.</verse>
				<verse number="24">Защото който иска да спаси живота си, ще го загуби, а който загуби живота си заради Мене, той ще го спаси.</verse>
				<verse number="25">Или каква полза за човека, ако придобие целия свят, а себе си погуби или си причини страдания.</verse>
				<verse number="26">Защото който се срамува от Мене и от думите Ми, от него ще се срамува и Синът човешки, когато дойде в Своята слава и в славата на Своя Отец и на светите ангели.</verse>
				<verse number="27">Истината ви казвам: тук стоят някои, които ще доживеят да видят Божието царство.“</verse>
				<verse number="28">Около осем дена след като изрече тези думи, Иисус взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се изкачи на планината да се помоли.</verse>
				<verse number="29">И докато се молеше, видът на лицето Му се измени и дрехата Му стана бяла и заблестя.</verse>
				<verse number="30">И ето двама мъже заговориха с Него — Мойсей и Илия,</verse>
				<verse number="31">които се явиха в слава и говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Йерусалим.</verse>
				<verse number="32">А Петър и онези, които бяха с него, ги бе налегнал сън. Но като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.</verse>
				<verse number="33">И когато те вече се отделяха от Него, Петър рече на Иисус: „Учителю, добре е да бъдем тук, да направим три сенника: един за Тебе, един за Мойсей и един за Илия“ — без да знаеше какво говори.</verse>
				<verse number="34">Докато изричаше тези думи, яви се облак и ги засени. И Те се уплашиха, щом влязоха в облака.</verse>
				<verse number="35">И от облака се чу глас, който казваше: „Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте!“</verse>
				<verse number="36">И когато се чу този глас, Иисус бе останал сам. Те замълчаха и на никого не разказаха тогава какво бяха видели.</verse>
				<verse number="37">На следващия ден, когато те слязоха от планината, ги посрещна много народ.</verse>
				<verse number="38">И ето някой от народа извика: „Учителю, моля Те, погледни сина ми, понеже ми е едничък.</verse>
				<verse number="39">Дух го обзема и той изведнъж закрещява, кара го да се гърчи с пяна на уста и едва след много мъки го оставя.</verse>
				<verse number="40">Аз молих Твоите ученици да го изгонят, но те не можаха.“</verse>
				<verse number="41">А Иисус отвърна: „Роде невярващ и развратен, докога ще съм с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.“</verse>
				<verse number="42">И докато той идваше, бесът го повали и взе да го тръшка. Тогава Иисус се скара на нечистия дух, изцели момчето и го предаде на баща му.</verse>
				<verse number="43">И всички се смаяха пред Божието величие. Докато цялото множество се чудеше на всичко, което Той вършеше, Иисус рече на учениците Си:</verse>
				<verse number="44">„Чуйте внимателно тези думи: Синът човешки ще бъде предаден в човешки ръце.“</verse>
				<verse number="45">Но те не разбраха изреченото. То бе скрито за тях, за да не го проумеят; а и те се бояха да Го попитат за това.</verse>
				<verse number="46">Тогава им дойде мисъл: „Кой от тях ще да е по-голям?“</verse>
				<verse number="47">Иисус, като разбра мисълта на сърцето им, взе едно дете, постави го до Себе Си</verse>
				<verse number="48">и им рече: „Който приеме това дете в Мое име, Мене приема; а който приеме Мене, приема Този, Който Ме е изпратил. Защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.“</verse>
				<verse number="49">Тогава Йоан отвърна: „Учителю, видяхме човек, който в Твое име изгонва бесове, и се опитахме да го спрем, защото не ходи с нас.“</verse>
				<verse number="50">Иисус му рече: „Не го възпирайте, защото, който не е против вас, той е за вас.“</verse>
				<verse number="51">А когато настъпваха дните да се възнесе, Той вече бе готов да тръгне за Йерусалим.</verse>
				<verse number="52">И изпрати пред Себе Си вестители. Те отидоха и влязоха в едно самарянско село, за да подготвят идването Му.</verse>
				<verse number="53">Но там не Го приеха, защото пътуваше за Йерусалим.</verse>
				<verse number="54">Като видяха това, учениците Му Яков и Йоан рекоха: „Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да ги изтреби, както стори и Илия?“</verse>
				<verse number="55">Той се обърна с укор към тях и каза: „Не разбирате от какъв дух сте вие.</verse>
				<verse number="56">Защото Синът човешки дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси.“ И отидоха в друго село.</verse>
				<verse number="57">И докато те вървяха по пътя, някой Му рече: „Ще Те последвам, където и да отидеш.“</verse>
				<verse number="58">А Иисус му отвърна: „Лисиците си имат леговища и птиците — гнезда, а Синът човешки няма къде глава да подслони.“</verse>
				<verse number="59">На друг пък каза: „Върви след Мене!“ А той рече: „Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.“</verse>
				<verse number="60">Но Иисус му отговори: „Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци, а ти върви, проповядвай Божието царство.“</verse>
				<verse number="61">А друг рече: „Аз ще тръгна след Тебе, Господи, но позволи ми първо да се простя с домашните си.“</verse>
				<verse number="62">Но Иисус му каза: „Никой, който е сложил ръката си върху ралото и поглежда назад, не е годен за Божието царство.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">След това Господ избра и други седемдесет ученици и ги изпрати пред Себе Си по двама във всеки град и място, където Сам щеше да отиде.</verse>
				<verse number="2">Тогава им рече: „Жетвата е голяма, а работниците са малко, затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.</verse>
				<verse number="3">Вървете! Ето Аз ви изпращам като агнета сред вълци.</verse>
				<verse number="4">Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща; и никого по пътя не поздравявайте!</verse>
				<verse number="5">И в която къща влезете, най-напред казвайте: „Мир на тази къща.“</verse>
				<verse number="6">И ако там живее миролюбив човек, върху него ще почива вашият мир, ако ли не, ще се върне у вас.</verse>
				<verse number="7">Оставайте в тази къща и яжте и пийте, каквото ви дадат, защото работникът заслужава своята награда; и не ходете от къща на къща.</verse>
				<verse number="8">И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат.</verse>
				<verse number="9">Изцелявайте болните в него и им казвайте: „Приближи се до вас Божието царство.“</verse>
				<verse number="10">В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по улиците му и кажете:</verse>
				<verse number="11">„Дори и праха от вашия град, полепнал по нозете ни, отърсваме срещу вас. Но да знаете: приближи се Божието царство.“</verse>
				<verse number="12">Затова ви казвам: за Содом ще бъде по-леко в онзи ден, отколкото за този град.</verse>
				<verse number="13">Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон бяха извършени чудесата, които станаха у вас, те отдавна биха се покаяли, седнали във вретище и пепел.</verse>
				<verse number="14">Но на Тир и Сидон наказанието ще бъде по-леко в Съдния ден, отколкото на вас.</verse>
				<verse number="15">И ти, Капернауме, който си се възвеличил до небето, до ада ще се провалиш!</verse>
				<verse number="16">Който слуша вас, Мене слуша, и който се отрича от вас, от Мене се отрича, а който се отрича от Мене, отрича се от Този, Който Ме е изпратил.“</verse>
				<verse number="17">Седемдесетте ученици се върнаха и говореха с радост: „Господи, в Твое име и бесовете ни се покоряват.“</verse>
				<verse number="18">А Той им рече: „Видях Сатаната как падна от небето като светкавица.</verse>
				<verse number="19">Ето давам ви власт да потъпквате змии, скорпиони и всяка вражеска сила; и нищо няма да ви навреди.</verse>
				<verse number="20">Но не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са написани на небесата.“</verse>
				<verse number="21">В същия час Иисус се зарадва духом и рече: „Прославям Те, Отче, Господарю на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на невръстните. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.“</verse>
				<verse number="22">И като се обърна към учениците, каза: „Всичко Ми е предадено от Моя Отец. И никой не знае кой е Синът освен Отец, нито кой е Отец — освен Сина, както и този, на когото Синът иска да Го открие.“</verse>
				<verse number="23">И като се обърна към учениците, рече им насаме: „Блажени са очите, които виждат това, което вие виждате.</verse>
				<verse number="24">Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, което вие виждате, и не видяха; да чуят, което чувате, и не чуха.“</verse>
				<verse number="25">И ето един законоучител стана и за да Го изпита, рече: „Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?“</verse>
				<verse number="26">А Той му каза: „В Закона какво е написано? Какво четеш там?“</verse>
				<verse number="27">Онзи отговори: „Възлюби Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялата си сила, и с целия си разум; обичай и ближния си като себе си.“</verse>
				<verse number="28">Иисус му каза: „Право отговори, тъй постъпвай и ще имаш вечен живот.“</verse>
				<verse number="29">Но законоучителят, като искаше да се оправдае, рече на Иисус: „А кой е моят ближен?“</verse>
				<verse number="30">Иисус му отговори: „Един човек слизаше от Йерусалим в Йерихон. Но налетя на разбойници; те го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.</verse>
				<verse number="31">Случайно един свещеник слизаше по този път, видя го, но отмина.</verse>
				<verse number="32">Същото стори и един левит: като стигна до това място, приближи се, погледна и отмина.</verse>
				<verse number="33">Но един самарянин, който вървеше по пътя, дойде до него, видя го и се смили,</verse>
				<verse number="34">и като се приближи, изля върху раните му елей и вино и ги превърза. След това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него.</verse>
				<verse number="35">А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: „Погрижи се за него; ако ти струва нещо повече, на връщане аз ще ти платя.“</verse>
				<verse number="36">И тъй, кой от тези трима, според тебе, ще да е бил ближен на попадналия в ръцете на разбойниците?“</verse>
				<verse number="37">Той отговори: „Който прояви милост към него.“ Тогава Иисус му каза: „Иди и ти постъпвай така.“</verse>
				<verse number="38">И докато вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.</verse>
				<verse number="39">Тя имаше сестра, на име Мария, която бе седнала при нозете на Иисус и слушаше словата Му.</verse>
				<verse number="40">А Марта се улиса в голяма шетня и като пристъпи, рече: „Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ, нека ми помогне.“</verse>
				<verse number="41">Но Иисус ѝ отговори: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,</verse>
				<verse number="42">а пък само едно е потребно. Мария избра по-доброто и то няма да ѝ се отнеме.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Веднъж Иисус се молеше на едно място. Когато свърши молитвата, един от Неговите ученици Му рече: „Господи, научи ни да се молим, както и Йоан научи учениците си.“</verse>
				<verse number="2">А Той им отвърна: „Когато се молите, казвайте: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята,</verse>
				<verse number="3">насъщния ни хляб давай ни всеки ден,</verse>
				<verse number="4">и прости на нас греховете ни, защото и ние сами прощаваме на всеки наш длъжник и не ни подлагай на изкушение, но ни избави от лукавия“.“</verse>
				<verse number="5">След това им каза: „Да речем, че някой от вас има приятел и отива при него посреднощ, и му казва: „Приятелю, дай ми назаем три хляба,</verse>
				<verse number="6">защото един приятел ми дойде от път и нямам какво да му сложа.“</verse>
				<verse number="7">А онзи отвътре му отговаря: „Не ме безпокой, вратата е вече заключена, а децата ми са с мене в леглото, не мога да стана и да ти дам“.</verse>
				<verse number="8">Но Аз ви казвам: дори той и да не стане, за да му даде, понеже му е приятел, все пак заради неговата настойчивост ще стане и ще му даде, колкото иска.</verse>
				<verse number="9">Затова ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори;</verse>
				<verse number="10">защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на този, който хлопа, ще се отвори.</verse>
				<verse number="11">И кой баща от вас, ако синът му поиска хляб, ще му даде камък, или ако поиска риба, ще му даде змия вместо риба,</verse>
				<verse number="12">или ако поиска яйце, ще му даде скорпион?</verse>
				<verse number="13">И тъй, ако вие, колкото и да сте греховни, умеете да давате добри неща на децата си, то колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на онези, които Му искат.“</verse>
				<verse number="14">Веднъж Той изгони бяс на немотата; когато бесът излезе, немият човек проговори. И народът се смая.</verse>
				<verse number="15">Но някои от тях рекоха: „Той изгонва бесове със силата на Веелзевул, бесовския княз.“</verse>
				<verse number="16">А други, за да Го изкушат, искаха от Него знамение от небето.</verse>
				<verse number="17">Но Той знаеше техните помисли и им каза: „Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и дом, разделен от вражда, пропада.</verse>
				<verse number="18">Казвате, че Аз чрез силата на Веелзевул изгонвам бесовете. Но ако Сатаната сам воюва против себе си, как може тогава да устои царството му?</verse>
				<verse number="19">При това ако Аз чрез силата на Веелзевул изгонвам бесовете, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии.</verse>
				<verse number="20">Но ако Аз чрез Божия пръст изгонвам бесовете, тогава наистина сред вас е дошло Божието царство.</verse>
				<verse number="21">Когато силен човек брани с оръжие своя дом, тогава имотът му е в безопасност.</verse>
				<verse number="22">Но когато някой по-силен от него го нападне и го победи, взима всичкото му оръжие, на което той се е надявал, и разпределя отнетата плячка.</verse>
				<verse number="23">Който не е с Мене, той е против Мене. Който не събира с Мене, той разпилява.</verse>
				<verse number="24">Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места, търси покой и като не намира, казва: „Ще се върна в моя дом, откъдето излязох.“</verse>
				<verse number="25">И той идва, намира го пометен и нареден.</verse>
				<verse number="26">Тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от него. Те влизат и заживяват там. И сега на този човек му става по-лошо, отколкото преди.“</verse>
				<verse number="27">Докато Той говореше това, една жена от народа възкликна с висок глас: „Блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!“</verse>
				<verse number="28">А Той рече: „Да, но блажени са и тези, които слушат Божието слово и го спазват.“</verse>
				<verse number="29">Когато народът взе да се събира около Него, Той заговори: „Лукав е днешният род! Иска знамение, но знамение няма да му се даде освен знамението на пророк Йона.</verse>
				<verse number="30">Защото, както Йона беше знамение за ниневийците, тъй и Синът човешки ще бъде за този род.</verse>
				<verse number="31">Южната царица ще се яви в Съда с хората от този род и ще ги осъди, защото тя дойде от край земя, за да чуе мъдростта на Соломон. А ето — тук стои Един, Който е повече от Соломон.</verse>
				<verse number="32">Мъжете от Ниневия ще се явят в Съда с този род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Йона. А ето — тук стои Един, Който е повече от Йона.</verse>
				<verse number="33">Никой, когато запали светило, не го поставя на скрито място, нито под крина, а на светилник, за да виждат светлината онези, които влизат.</verse>
				<verse number="34">Окото е светило за тялото. Затова когато твоето око бъде чисто, и цялото ти тяло ще бъде изпълнено със светлина; а когато е лукаво, и тялото ти ще бъде изпълнено с тъмнина.</verse>
				<verse number="35">Затова гледай светлината у тебе да не бъде тъмнина.</verse>
				<verse number="36">И тъй, ако цялото ти тяло е светло, без частица тъмнина, тогава то цялото ще свети, сякаш те осветява сиянието на светило.“</verse>
				<verse number="37">Докато Иисус говореше, един фарисей Го покани да обядва с него. Той отиде и седна на трапезата.</verse>
				<verse number="38">А фарисеят се учуди, като видя, че Той не си уми ръцете преди обяда.</verse>
				<verse number="39">Но Господ му рече: „Наистина вие, фарисеите, измивате чашата и паницата отвън, но отвътре сте пълни с алчност и лукавство.</verse>
				<verse number="40">Безумци, нима Този, Който сътвори външното, не сътвори и вътрешното?</verse>
				<verse number="41">Затова дайте милостиня онова, което е вътре, и всичко ще ви бъде чисто.</verse>
				<verse number="42">Но, горко ви, фарисеи, защото давате десятък от джоджен, седефче и всякакъв зеленчук, а немарите за справедливостта и Божията любов. Това трябваше да правите, без онова да пренебрегвате.</verse>
				<verse number="43">Горко ви, фарисеи, защото обичате предното място в синагогите и поздрави по тържищата.</verse>
				<verse number="44">Горко ви, защото сте като гробове, които не личат и по които хората ходят, без да знаят, че ги сквернят.“</verse>
				<verse number="45">Тогава един от законоучителите Му рече: „Учителю, като говориш това, Ти и нас обиждаш.“</verse>
				<verse number="46">Но Той отвърна: „Горко и на вас, законоучителите, защото товарите хората с мъчни за носене бремена, а самите вие и с пръст не ги докосвате.</verse>
				<verse number="47">Горко ви, защото зидате гробници на пророците, които вашите прадеди избиха.</verse>
				<verse number="48">С това свидетелствате за делата на прадедите си и ги одобрявате, защото те избиха пророците, а вие им зидате гробници.</verse>
				<verse number="49">Това предсказа и Божията премъдрост: „Ще им изпратя пророци и апостоли и едни от тях ще убият, а други ще прогонят.“</verse>
				<verse number="50">И от това поколение ще се търси вина за кръвта на всички пророци, пролята от сътворението на света —</verse>
				<verse number="51">от кръвта на Авел до кръвта на Захария, убит между жертвеника и храма. Да, казвам ви: ще се търси вина от това поколение.</verse>
				<verse number="52">Горко ви, законоучители, защото обсебихте ключа към познанието: сами не влязохте и на влизащите попречихте.“</verse>
				<verse number="53">И когато Иисус си тръгна оттам, книжниците и фарисеите изпаднаха в ярост и взеха да Го предизвикват с много въпроси,</verse>
				<verse number="54">като Го дебнеха и гледаха да Го уловят в някоя дума, за да Го обвинят.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">През това време, когато се събра многохилядно множество и взеха да се тъпчат един друг, Той заговори първо на учениците Си: „Пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.</verse>
				<verse number="2">Няма нищо скрито, което да не се открие, нито има нещо тайно, което да не се узнае.</verse>
				<verse number="3">Затова, каквото сте казали на тъмно, то ще се чуе на светло; и каквото сте прошепнали на ухо в заключена стая, то ще бъде разгласено от покривите.</verse>
				<verse number="4">А на вас, Моите приятели, казвам: не се бойте от тези, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да сторят.</verse>
				<verse number="5">Ще ви кажа от кого да се боите: бойте се от Този, Който има власт не само да убие, но и да ви хвърли в ада. Да, казвам ви, от Него се бойте!</verse>
				<verse number="6">Не се ли продават пет врабчета за два асария? И нито едно от тях не е забравено от Бога.</verse>
				<verse number="7">А на вас дори и всички космите по главата са преброени. Затова не се бойте! Вие сте по-ценни от ято врабчета.</verse>
				<verse number="8">И тъй, казвам ви: всеки, който Мене признае пред хората, и Синът човешки ще признае него пред Божиите ангели.</verse>
				<verse number="9">А който се отрече от Мене пред хората, той ще бъде отречен пред Божиите ангели.</verse>
				<verse number="10">И на всеки, който каже дума против Сина човешки, ще му се прости. Но на онзи, който каже хула против Светия Дух, няма да се прости.</verse>
				<verse number="11">А когато ви отвеждат на съд в синагогите, пред началници и властници, не се безпокойте как или какво да отговорите или какво да кажете.</verse>
				<verse number="12">Защото Светият Дух ще ви научи в същия час какво трябва да кажете.“</verse>
				<verse number="13">Някой от народа Му рече: „Учителю, кажи на брат ми да раздели с мен наследството.“</verse>
				<verse number="14">А Той му отвърна: „Човече, че кой Ме е поставил да ви съдя или деля?“</verse>
				<verse number="15">И се обърна към всички: „Внимавайте и се пазете от всяка алчност! Защото животът на човека не се състои в това, да преумножава имотите си.“</verse>
				<verse number="16">Тогава им каза притча: „Нивата на един богат човек даде обилен плод.</verse>
				<verse number="17">И той си мислеше: „Какво да сторя? Няма къде да събера зърното си.“</verse>
				<verse number="18">И си каза: „Ето какво ще направя — ще съборя складовете си и ще съградя по-големи. Там ще събера всичките си храни и благата си.</verse>
				<verse number="19">И ще си река — ето сега ти имаш много блага, които ще стигнат за много години: почивай, яж, пий и се весели!“</verse>
				<verse number="20">Но Бог му рече: „Безумецо, нощес ще ти поискат душата, тогава на кого ще остане това, което си приготвил?“</verse>
				<verse number="21">Тъй става с онзи, който събира имане за себе си, а не богатее пред Бога.“</verse>
				<verse number="22">И рече отново на учениците Си: „Затова ви казвам: не се безпокойте за живота си, какво да ядете, ни за тялото си, какво да облечете.</verse>
				<verse number="23">Та нали животът е по-ценен от храната и тялото — от облеклото?</verse>
				<verse number="24">Погледнете враните, че нито сеят, нито жънат. Те нямат ни плевник, ни склад, но Бог ги храни. А колко по-ценни сте вие от птиците!</verse>
				<verse number="25">И кой от вас с усилията си може да прибави към ръста си един лакът?</verse>
				<verse number="26">Ако пък не можете да направите нещо толкова малко, защо се безпокоите за останалото?</verse>
				<verse number="27">Погледнете криновете как растат: не се трудят, нито предат; и все пак, казвам ви, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал тъй, както всеки един от тях.</verse>
				<verse number="28">И ако Бог тъй облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, то колко повече ще облече вас, маловерци!</verse>
				<verse number="29">Затова и вие не търсете какво да ядете или какво да пиете. Нека това не ви безпокои!</verse>
				<verse number="30">Защото езичниците по света търсят всичко това. А вашият Отец знае, че се нуждаете от тези неща.</verse>
				<verse number="31">Но вие търсете царството на Бога, а Той ще ви прибави всичко това.</verse>
				<verse number="32">Не се бой, малко стадо! Защото вашият Отец благоволи да ви даде царството Си.</verse>
				<verse number="33">Продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да не се изчерпва, където крадец не приближава и което молец не поврежда.</verse>
				<verse number="34">Защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.</verse>
				<verse number="35">Бъдете винаги готови, с препасана дреха и запалено светило,</verse>
				<verse number="36">като слуги, които очакват господаря си кога ще се върне от сватба, за да му отворят веднага, щом дойде и почука.</verse>
				<verse number="37">Блажени са онези слуги, чийто господар ги намери будни, когато си дойде. Истината ви казвам: той ще се препаше, ще ги сложи да седнат и ще пристъпи да им служи.</verse>
				<verse number="38">И ако дойде на втора стража или на трета стража и ги намери будни, блажени са тези слуги.</verse>
				<verse number="39">Знайте и това, че ако стопанинът на къщата знаеше в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да го остави да ограби къщата му.</verse>
				<verse number="40">Затова бъдете и вие готови, понеже Синът човешки ще дойде в час, когато не очаквате.“</verse>
				<verse number="41">Петър Го попита: „Господи, за нас ли казваш тази притча или за всички?“</verse>
				<verse number="42">А Господ рече: „Кой наистина е верният и благоразумен слуга, когото господарят би поставил над другите си слуги, за да им раздава навреме храна?</verse>
				<verse number="43">Блажен е този слуга, чийто господар, когато дойде, го намери, че постъпва така.</verse>
				<verse number="44">Истината ви казвам: той ще го постави над целия си имот.</verse>
				<verse number="45">Ако пък този слуга рече в сърцето си: „Господарят ми ще се забави да се върне“, и започне да бие слуги и слугини, да яде и пие и да се напива —</verse>
				<verse number="46">господарят на този слуга ще дойде в ден, в който той не очаква, и в час, който той не знае, ще го отдели и ще му наложи наказание като на неверните.</verse>
				<verse number="47">Онзи слуга, който е знаел волята на господаря си, но не се е подготвил или не е постъпил според волята му, ще бъде бит много.</verse>
				<verse number="48">Който пък не е знаел и е направил нещо, достойно за наказание, ще бъде бит малко. От всеки, на когото е дадено много, много и ще се иска. И на когото е поверено много, от него повече ще се изисква.</verse>
				<verse number="49">Огън дойдох да донеса на земята; и как искам да беше вече пламнал.</verse>
				<verse number="50">С кръщение трябва да се кръстя; и как бих искал вече да съм го изпитал!</verse>
				<verse number="51">Мислите, че дойдох да донеса мир на земята ли? Не мир, казвам ви, а раздяла.</verse>
				<verse number="52">Защото отсега петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама и двама против трима.</verse>
				<verse number="53">Баща ще бъде против син и син против баща, майка против дъщеря и дъщеря против майка, свекърва против снаха и снаха против свекърва.“</verse>
				<verse number="54">Тогава се обърна и към народа: „Когато видите облак да се задава от запад, веднага казвате: „Дъжд идва.“ И вали.</verse>
				<verse number="55">А когато задуха южен вятър, казвате: „Жега ще бъде.“ Така и става.</verse>
				<verse number="56">Лицемери, вида на небето и земята умеете да разпознавате, но как тогава днешното време не можете да проумеете?</verse>
				<verse number="57">И защо вие сами не решавате как трябва да постъпвате?</verse>
				<verse number="58">Когато отиваш с противника си в съда, постарай се по пътя да се помириш с него. Иначе ще те откара при съдията, съдията ще те предаде на тъмничаря, а тъмничарят ще те хвърли в тъмница.</verse>
				<verse number="59">Казвам ти: няма да излезеш оттам, докато не платиш и последната стотинка.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">В това време дойдоха някои хора и Му разказаха за галилейците, които Пилат убил, докато извършвали жертвоприношение. Тяхната кръв се смесила с кръвта на жертвите.</verse>
				<verse number="2">Иисус им отговори: „Мислите ли, че тези галилейци пострадаха така, защото бяха по-грешни от всички други в Галилея?</verse>
				<verse number="3">Не, казвам ви; но ако не се покаете, всички тъй ще загинете.</verse>
				<verse number="4">Или мислите, че онези осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Йерусалим?</verse>
				<verse number="5">Не, казвам ви, но ако не се покаете, всички тъй ще загинете.“</verse>
				<verse number="6">Тогава им каза тази притча: „Един човек имаше в лозето си посадена смокиня. Но когато дойде да бере плод от нея, не намери.</verse>
				<verse number="7">И рече на лозаря: „Ето три години идвам, очаквайки плод от тази смокиня, и не намирам. Отсечи я! Защо само да изтощава земята?“</verse>
				<verse number="8">Но той му отговори: „Господарю, остави я и тази година, за да я окопая и наторя.</verse>
				<verse number="9">И ако даде плод, добре, ако ли не, на следната година ще я отсечеш“.“</verse>
				<verse number="10">Една събота Иисус поучаваше в една синагога.</verse>
				<verse number="11">Там беше и една жена, която страдаше осемнадесет години от дух, пораждащ немощ. Тя бе прегърбена и никак не можеше да се изправи.</verse>
				<verse number="12">Като я видя, Иисус я повика и ѝ рече: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“</verse>
				<verse number="13">И като положи ръцете Си върху нея, тя веднага се изправи и славеше Бога.</verse>
				<verse number="14">Тогава началникът на синагогата, негодувайки, че Иисус я изцели в събота, рече на народа: „Шест дни има, през които трябва да се работи; в тях идвайте и се лекувайте, а не в съботен ден!“</verse>
				<verse number="15">Господ му отговори: „Лицемери, нима всеки от вас не отвързва вола или магарето си от яслите в събота и не го води да го пои?</verse>
				<verse number="16">А тази жена, потомка на Авраам, която Сатана е сковал вече осемнадесет години, не трябваше ли да се освободи от оковите си в съботен ден?“</verse>
				<verse number="17">И докато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам. А целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.</verse>
				<verse number="18">Иисус каза още: „На какво е подобно Божието царство и на какво да го оприлича?</verse>
				<verse number="19">Прилича на синапово зърно, което един човек взе и пося в градината си. То израсна и стана голямо дърво, тъй че птиците си виеха гнезда в клоните му.“</verse>
				<verse number="20">И отново попита: „На какво да оприлича Божието царство?</verse>
				<verse number="21">Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото тесто.“</verse>
				<verse number="22">Иисус продължи пътя си към Йерусалим, като минаваше през градове и села и поучаваше.</verse>
				<verse number="23">Някой си Му рече: „Господи, малцина ли са тези, които се спасяват?“ Той им отговори:</verse>
				<verse number="24">„Стремете се да влезете през тясната врата. Защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат и няма да могат.</verse>
				<verse number="25">Когато стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали навън, започнете да хлопате на вратата и да викате „Господи, Господи, отвори ни!“, и когато Той ви отвори и рече „Не ви зная откъде сте“,</verse>
				<verse number="26">тогава ще започнете да казвате: „Ядохме и пихме заедно с Тебе и по нашите улици Ти поучаваше“.</verse>
				<verse number="27">А Той ще рече: „Не зная откъде сте. Махнете се от Мене всички, които вършите неправда!“</verse>
				<verse number="28">Там ще има плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исаак и Яков, и всички пророци в Божието царство, а себе си изгонени навън.</verse>
				<verse number="29">И ще дойдат хора от изток и запад, от север и юг и ще насядат на трапеза в Божието царство.</verse>
				<verse number="30">И ето има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.“</verse>
				<verse number="31">В същия ден дойдоха някои фарисеи и Му казаха: „Махни се оттук и си върви, защото Ирод иска да те убие.“</verse>
				<verse number="32">Иисус им отговори: „Идете, кажете на тази лисица, че днес и утре изгонвам бесове и изцелявам болни, и на третия ден ще свърша.</verse>
				<verse number="33">Но днес, утре и вдругиден Аз трябва да вървя, защото не бива пророк да загине извън Йерусалим.</verse>
				<verse number="34">Йерусалиме, Йерусалиме, ти, който избиваш пророците и с камъни умъртвяваш изпратените при теб от Бога! Колко пъти съм искал да събера децата ти, както кокошка събира пилците под крилете си, а вие не пожелахте.</verse>
				<verse number="35">Ето вашият дом ви се оставя пуст. Защото, казвам ви: няма да Ме видите, докато не кажете: „Благословен е Идващият в името на Господа“!“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Един съботен ден Той дойде в къщата на един от видните фарисеи да яде хляб, а те внимателно Го наблюдаваха.</verse>
				<verse number="2">И ето пред Него застана един човек, страдащ от воднянка.</verse>
				<verse number="3">Иисус се обърна към законоучителите и фарисеите и попита: „Позволено ли е да се лекува в събота?“</verse>
				<verse number="4">Но те мълчаха. И Той, като хвана болния, изцели го и го отпрати.</verse>
				<verse number="5">След това им рече: „Кой от вас, ако негов осел или вол падне в кладенец, няма да го извади и в съботен ден?“</verse>
				<verse number="6">И те не можаха да Му отговорят на това.</verse>
				<verse number="7">Като гледаше как поканените избираха почетните места на трапезата, Той им каза притча:</verse>
				<verse number="8">„Когато някой те покани на сватба, не сядай на предно място, да не би той да е поканил някой по-почетен от тебе.</verse>
				<verse number="9">Защото ще дойде онзи, който е поканил и тебе, и него, и ще ти рече: „Отстъпи на този това място!“ И тогава ще отидеш засрамен да заемеш последното място.</verse>
				<verse number="10">Затова, когато бъдеш поканен, иди и седни на последното място, та като дойде този, който те е поканил, да ти каже: „Приятелю, премести се на по-добро място!“ — тогава ти ще бъдеш на почит сред сътрапезниците си.</verse>
				<verse number="11">Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде възвисен.“</verse>
				<verse number="12">А на онзи, който Го бе поканил, рече: „Когато даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те някога да те поканят и да получиш отплата.</verse>
				<verse number="13">Но когато даваш гощавка, кани бедни, сакати, куци, слепи.</verse>
				<verse number="14">И ще бъдеш блажен, че те не могат да ти се отплатят; защото ти ще получиш отплата, когато възкръснат праведните.“</verse>
				<verse number="15">Като чу това, един от насядалите с Него на трапезата Му каза: „Блажен е, който ще яде хляб в Божието царство!“</verse>
				<verse number="16">А Иисус му отвърна: „Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина.</verse>
				<verse number="17">И в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: „Елате, понеже всичко е вече готово.“</verse>
				<verse number="18">И всички започнаха да се извиняват, като че ли се бяха наговорили. Първият му рече: „Купих си нива и ще трябва да отида да я видя. Моля те, извини ме!“</verse>
				<verse number="19">Другият рече: „Купих си пет впряга волове и отивам да ги изпробвам. Моля те, извини ме!“</verse>
				<verse number="20">Третият рече: „Ожених се и затова не мога да дойда.“</verse>
				<verse number="21">Като се върна, слугата извести това на господаря си. Тогава стопанинът се разсърди и каза на слугата си: „Излез бързо по площадите и улиците на града и доведи тук бедните, сакатите, слепите и куците.“</verse>
				<verse number="22">Слугата се върна и рече: „Господарю, сторено е, каквото заповяда, и още място има.“</verse>
				<verse number="23">Тогава господарят рече на слугата си: „Иди по пътища и при плетища и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.</verse>
				<verse number="24">Защото, казвам ви: никой от онези, които бях поканил, няма да вкуси от вечерята ми “.“</verse>
				<verse number="25">С Него тръгна множество народ. Иисус се обърна и му рече:</verse>
				<verse number="26">„Ако някой идва при Мене и не се откъсне от баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и от живота си, той не може да бъде Мой ученик.</verse>
				<verse number="27">Който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.</verse>
				<verse number="28">Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, няма да седне първо да пресметне разноските, дали ще му стигнат средствата, за да я доизкара?</verse>
				<verse number="29">Иначе, ако положи основите и не я довърши, всички, които гледат, ще започнат да му се присмиват</verse>
				<verse number="30">и да казват: „Този човек захвана да строи, а не можа да доизкара“.</verse>
				<verse number="31">Или кой цар ще тръгне да воюва срещу друг цар, без да седне първо да се посъветва дали може с десет хиляди да противостои на онзи, който идва срещу него с двадесет хиляди?</verse>
				<verse number="32">Ако не може, той ще изпрати пратеници, за да моли за мир, докато онзи е още далеч.</verse>
				<verse number="33">И тъй, всеки от вас, който не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.</verse>
				<verse number="34">Солта е добро нещо. Но ако солта се обезсоли, с какво ще се направи солена?</verse>
				<verse number="35">Нито за земя, нито за тор е годна — изхвърлят я навън. Който има уши да слуша, нека слуша!“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">Всички митари и грешници идваха при Него да Го слушат.</verse>
				<verse number="2">А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: „Той приема грешници и яде с тях.“</verse>
				<verse number="3">Но Иисус им каза тази притча:</verse>
				<verse number="4">„Кой от вас, имайки сто овце, като изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не тръгва след загубената, докато я намери?</verse>
				<verse number="5">А като я намери, вдига я радостен на раменете си</verse>
				<verse number="6">и като си дойде у дома, свиква приятели и съседи и им казва: „Радвайте се с мене, защото си намерих загубената овца.“</verse>
				<verse number="7">Казвам ви, че тъй и на небесата ще има повече радост за един каещ се грешник, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.</verse>
				<verse number="8">Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери?</verse>
				<verse number="9">А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: „Радвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма.“</verse>
				<verse number="10">Такава е радостта, казвам ви, и сред Божиите ангели за един каещ се грешник.“</verse>
				<verse number="11">И каза още: „Един човек имаше двама синове.</verse>
				<verse number="12">По-младият от тях рече на баща си: „Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота.“ И бащата им раздели имота си.</verse>
				<verse number="13">След няколко дена по-младият син, като обърна всичко в пари, отиде в далечна страна и там прахоса имота си, като живееше разпътно.</verse>
				<verse number="14">А след като разпиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в нужда.</verse>
				<verse number="15">Тогава отиде и се хвана на работа при един от местните хора, а онзи го изпрати по земите си да пасе свине.</verse>
				<verse number="16">И той бе доволен да напълни корема си с рожкови, с които се хранеха свинете, но никой не му даваше.</verse>
				<verse number="17">Като дойде на себе си, рече: „Колко наемни работници при баща ми имат хляб в изобилие, пък аз от глад умирам.</verse>
				<verse number="18">Ще стана, ще отида при баща си и ще му река: „Татко, съгреших против небето и пред тебе</verse>
				<verse number="19">и не съм достоен да се нарека твой син. Остави ме като един от наемниците си“.“</verse>
				<verse number="20">И стана, и отиде при баща си. И още отдалеч баща му го видя и му стана мило; и като се завтече, прегърна го силно и го целуна.</verse>
				<verse number="21">А синът му рече: „Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син.“</verse>
				<verse number="22">Но бащата рече на слугите си: „Изнесете най-хубавата премяна и го облечете. И дайте пръстен за ръката му и обуща за нозете.</verse>
				<verse number="23">Докарайте угоеното теле, заколете го и нека ядем и се веселим.</verse>
				<verse number="24">Защото този мой син беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери.“ И взеха да се веселят.</verse>
				<verse number="25">А по-старият му син беше на нивата. На връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри.</verse>
				<verse number="26">И повика един от слугите и попита какво се е случило.</verse>
				<verse number="27">Онзи му рече: „Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го е дочакал да се върне жив и здрав.“</verse>
				<verse number="28">А той се разсърди и не искаше да влезе. Баща му излезе да го кани,</verse>
				<verse number="29">но той отговори на баща си с думите: „Ето аз толкова години ти работя и никога не престъпих твоя заповед, а на мен дори и козле не си дал веднъж, за да се повеселя с приятелите си.</verse>
				<verse number="30">А като дойде този ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него закла угоеното теле.“</verse>
				<verse number="31">Баща му рече: „Сине, ти си винаги с мене и всичко мое е твое,</verse>
				<verse number="32">а трябваше да се развеселим и зарадваме, защото този ти брат беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">Иисус се обърна и към учениците Си, като каза: „Един богат човек си имаше управител, когото обвиниха, че разпилява имота му.</verse>
				<verse number="2">Той го повика и му рече: „Какво е това, което чувам за тебе? Дай сметка за управлението си, защото не можеш вече да бъдеш управител.“</verse>
				<verse number="3">Тогава управителят си рече: „Какво да сторя, щом моят господар ми отнема длъжността? Да копая, не мога, да прося, срамувам се.</verse>
				<verse number="4">Но се сетих какво да сторя, за да ме приемат в домовете си, когато няма да съм вече управител“.</verse>
				<verse number="5">И като повика един след друг всеки от длъжниците на господаря си, рече на първия: „Колко дължиш на господаря ми?“</verse>
				<verse number="6">Той отговори: „Сто мери масло.“ И му рече: „Вземи си разписката, седни и бързо напиши: петдесет.“</verse>
				<verse number="7">После каза на друг: „А ти колко дължиш?“ Той отговори: „Сто крини пшеница.“ И му рече: „Вземи си разписката и напиши: осемдесет.“</verse>
				<verse number="8">И господарят похвали неверния управител за неговата съобразителност. Защото хората от този свят общуват по-разумно помежду си, отколкото синовете на светлината.</verse>
				<verse number="9">Затова ви казвам: спечелете си приятели с несправедливото богатство, та когато го загубите, да ви приемат във вечните жилища.</verse>
				<verse number="10">Верният в най-малкото е верен и в многото; а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото.</verse>
				<verse number="11">И тъй, ако в несправедливото богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското?</verse>
				<verse number="12">И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде отреденото за вас?</verse>
				<verse number="13">Никой слуга не може да слугува на двама господари. Защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона!“</verse>
				<verse number="14">Фарисеите слушаха всичко това и понеже бяха сребролюбци, Му се присмиваха.</verse>
				<verse number="15">А Той им рече: „Вие се представяте за праведни пред хората, но Бог знае вашите сърца. Защото, което е на почит сред хората, то е мерзост пред Бога.</verse>
				<verse number="16">Законът и пророците бяха до Йоан. Оттогава се благовести Божието царство и всеки бърза да влезе в него.</verse>
				<verse number="17">Но по-лесно е небе и земя да преминат, отколкото една чертица от Закона да пропадне.</verse>
				<verse number="18">Всеки, който напуска жена си и се жени за друга, прелюбодейства. И всеки, който се жени за напусната от мъжа ѝ, прелюбодейства.</verse>
				<verse number="19">Имаше един богат човек, който ходеше облечен в дрехи от пурпур и скъп лен и всеки ден се наслаждаваше на богата трапеза.</verse>
				<verse number="20">Имаше и един сиромах на име Лазар, който лежеше покрит със струпеи пред вратата му</verse>
				<verse number="21">и беше доволен да утоли глада си с трохите, които падаха от трапезата на богаташа. Дори и кучета идваха и ближеха струпеите му.</verse>
				<verse number="22">Случи се тъй, че сиромахът умря и ангелите го занесоха при Авраам. Умря и богаташът и го прибраха.</verse>
				<verse number="23">И в ада, като беше в мъки, той вдигна очи и видя отдалеч Авраам и до него Лазар.</verse>
				<verse number="24">Тогава извика: „Отче Аврааме, имай милост към мене и прати Лазар да намокри върха на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в този пламък.“</verse>
				<verse number="25">Но Авраам рече: „Синко, спомни си, че ти получи благата си, докато беше жив, а Лазар — злините. Сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш.</verse>
				<verse number="26">И освен това между нас и вас зее голяма пропаст, за да не могат тези, които искат, да преминат оттук при вас, нито пък оттам при нас“.</verse>
				<verse number="27">А той рече: „Моля ти се тогава, отче, изпрати го в бащината ми къща.</verse>
				<verse number="28">Понеже имам петима братя, нека ги предупреди, та да не дойдат и те в това място на мъката.“</verse>
				<verse number="29">Авраам му отговори: „Имат Мойсей и пророците; нека ги слушат.“</verse>
				<verse number="30">А той рече: „Не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.“</verse>
				<verse number="31">Тогава Авраам му рече: „Ако не слушат Мойсей и пророците, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят“.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">Иисус рече на учениците Си: „Не е възможно да не дойдат изкушения, но горко на онзи, чрез когото идват.</verse>
				<verse number="2">За него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морето, отколкото да съблазни един от тези, малките.</verse>
				<verse number="3">Бъдете внимателни към себе си! Ако съгреши брат ти, укори го, и ако се покае, прости му.</verse>
				<verse number="4">И ако седем пъти на ден съгреши против тебе и седем пъти се обърне към тебе и каже: „Разкайвам се“ — прости му!“</verse>
				<verse number="5">Тогава апостолите рекоха на Господ: „Укрепи у нас вярата!“</verse>
				<verse number="6">А Господ отвърна: „Ако имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тази черница: „Изтръгни се и се посади в морето“, и тя би ви послушала.</verse>
				<verse number="7">Кой от вас, когато се завърне от полето негов слуга — орач или овчар, ще му рече веднага: „Върви, седни на трапезата“?</verse>
				<verse number="8">Няма ли да му рече: „Приготви да вечерям, препаши се и ми шетай, докато ям и пия, а после ти ще ядеш и пиеш“?</verse>
				<verse number="9">Нима ще благодари на слугата си, че е изпълнил заповедта? Не мисля.</verse>
				<verse number="10">Тъй и вие, когато изпълните всичко, което ви е заповядано, казвайте: „Ние сме негодни слуги; извършихме това, което бяхме длъжни да извършим“.“</verse>
				<verse number="11">На път за Йерусалим Иисус минаваше между Самария и Галилея.</verse>
				<verse number="12">Когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет прокажени. Те се спряха отдалеч</verse>
				<verse number="13">и с висок глас извикаха: „Иисусе, Учителю, смили се над нас!“</verse>
				<verse number="14">Той ги видя и им рече: „Идете, покажете се на свещениците!“ И докато отиваха, те се очистиха от проказата.</verse>
				<verse number="15">Един от тях, като видя, че е изцелен, върна се, прославяйки Бога с висок глас,</verse>
				<verse number="16">и падна по лице пред нозете Му, като Му благодареше. А той беше самарянин.</verse>
				<verse number="17">Тогава Иисус рече: „Нали десетимата се очистиха? А къде са останалите деветима?</verse>
				<verse number="18">Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат слава на Бога, освен този другородец.“</verse>
				<verse number="19">И му рече: „Стани, иди си! Твоята вяра те спаси.“</verse>
				<verse number="20">Попитан от фарисеите кога ще дойде Божието царство, Иисус им отговори: „Божието царство няма да дойде така, че да бъде забелязано по външни знаци,</verse>
				<verse number="21">нито ще рекат: „Ето тук е, или пък там.“ Защото, ето Божието царство е вътре у вас.“</verse>
				<verse number="22">Тогава каза на учениците Си: „Ще дойде време, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина човешки, но няма да видите.</verse>
				<verse number="23">И ще ви кажат: „Ето тук е или там е!“ Но вие не ходете след тях и не Го търсете!</verse>
				<verse number="24">Защото, както светкавицата блясва от единия до другия край на небето, тъй ще бъде и Синът човешки в Своя ден.</verse>
				<verse number="25">Но преди това Той трябва да понесе много страдания и да бъде отхвърлен от това поколение.</verse>
				<verse number="26">И както беше в дните на Ной, така ще бъде и в дните на Сина човешки:</verse>
				<verse number="27">ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до онзи ден, в който Ной влезе в ковчега. Тогава дойде потопът и погуби всички.</verse>
				<verse number="28">Или както беше в дните на Лот: ядяха и пиеха, купуваха и продаваха, садяха и строяха.</verse>
				<verse number="29">Но в деня, в който Лот напусна Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички.</verse>
				<verse number="30">Тъй ще бъде и в деня, когато се яви Синът човешки.</verse>
				<verse number="31">В този ден ако някой бъде на покрива, а нещата му — в къщи, да не слиза да ги взима! Ако пък някой е на полето, да не се обръща назад!</verse>
				<verse number="32">Спомняйте си за жената на Лот!</verse>
				<verse number="33">Който поиска да спаси живота си, ще го погуби; а който го погуби, ще го спаси.</verse>
				<verse number="34">Казвам ви: в онази нощ двама ще бъдат в една постеля — единия ще вземат, а другия ще оставят.</verse>
				<verse number="35">Две жени ще мелят заедно: едната ще вземат, а другата ще оставят.</verse>
				<verse number="36">Двама ще бъдат на нива: единия ще вземат, а другия ще оставят.“</verse>
				<verse number="37">Те го попитаха: „Къде ще е това, Господи?“ А Той им рече: „Където бъде трупът, там ще се съберат и орлите.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">Иисус им показа с притча, че трябва винаги да се молят и да не падат духом,</verse>
				<verse number="2">като рече: „В един град имаше съдия, който нито от Бога се боеше, нито от човек се срамуваше.</verse>
				<verse number="3">В същия град имаше една вдовица. Тя все идваше при него и казваше: „Защити ме от моя противник!“</verse>
				<verse number="4">Той дълго време не искаше, но после си рече: „Макар и от Бога да не се боя, и от човек да не се срамувам,</verse>
				<verse number="5">понеже тази вдовица ми досажда, ще я защитя. Иначе постоянно ще идва да ме безпокои“.“</verse>
				<verse number="6">Тогава Господ рече: „Чуйте какво казва този неправеден съдия!</verse>
				<verse number="7">А нима Бог ще се забави да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем?</verse>
				<verse number="8">Казвам ви, ще ги защити много скоро! Но когато дойде Синът човешки, ще намери ли вяра на земята?“</verse>
				<verse number="9">На онези пък, които бяха уверени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча:</verse>
				<verse number="10">„Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар.</verse>
				<verse number="11">Фарисеят застана и се молеше така в себе си: „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора — грабители, неправедници, прелюбодейци, или като този митар,</verse>
				<verse number="12">постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобивам.“</verse>
				<verse number="13">А митарят стоеше назад. Той не смееше дори да повдигне очи към небето, а се удряше в гърдите и казваше: „Боже, бъди милостив към мене, грешника!“</verse>
				<verse number="14">Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан повече, отколкото онзи. Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъди въздигнат.“</verse>
				<verse number="15">Донасяха при Него и деца, за да положи ръка върху тях. Но учениците, като видяха това, ги възпираха.</verse>
				<verse number="16">Тогава Иисус повика децата и рече: „Оставете децата да идват при Мене и не им пречете. Защото на такива е Божието царство.</verse>
				<verse number="17">Истината ви казвам: който не приеме Божието царство като дете, няма да влезе в него.“</verse>
				<verse number="18">Някакъв началник Го попита: „Учителю благ, какво да извърша, за да наследя вечен живот?“</verse>
				<verse number="19">Иисус му рече: „Защо ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.</verse>
				<verse number="20">Знаеш заповедите: не прелюбодействай, не убивай, не кради, не свидетелствай лъжливо, почитай баща си и майка си.“</verse>
				<verse number="21">А той отговори: „Всичко това съм спазвал от младини.“</verse>
				<verse number="22">Като чу това, Иисус му каза: „Още едно не ти достига. Всичко, което имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето. Тогава ела и върви след Мене.“</verse>
				<verse number="23">А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.</verse>
				<verse number="24">Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: „Колко мъчно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство!</verse>
				<verse number="25">Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“</verse>
				<verse number="26">Като чуха това, рекоха: „А кой може да се спаси?“</verse>
				<verse number="27">Иисус отговори: „Невъзможното за хората е възможно за Бога.“</verse>
				<verse number="28">Тогава Петър каза: „Ето ние оставихме всичко и Те последвахме.“</verse>
				<verse number="29">А Той им рече: „Истината ви казвам: няма никой, който е оставил къща, родители, братя, сестри, жена или деца заради Божието царство</verse>
				<verse number="30">и да не получи много повече в днешно време, а в идващия век — вечен живот.“</verse>
				<verse number="31">И като повика при Себе Си дванадесетте ученици, Иисус им рече: „Ето отиваме в Йерусалим и ще се изпълни всичко, писано чрез пророците за Сина човешки.</verse>
				<verse number="32">Защото ще Го предадат на езичниците, ще Го поругаят, ще Го оскърбят и оплюят,</verse>
				<verse number="33">ще Го бичуват и убият. И на третия ден ще възкръсне.“</verse>
				<verse number="34">Но от това те нищо не разбраха. Тези думи бяха неясни за тях и те не знаеха за какво им говори.</verse>
				<verse number="35">Когато Иисус се приближаваше към Йерихон, един слепец седеше край пътя и просеше.</verse>
				<verse number="36">И като чу да минава край него народ, той попита какво е това.</verse>
				<verse number="37">Казаха му, че Иисус от Назарет минава.</verse>
				<verse number="38">Тогава той извика: „Иисусе, Сине Давидов, смили се над мене!“</verse>
				<verse number="39">Тези, които вървяха напред, го смъмриха да мълчи, но той още по-силно завика: „Сине Давидов, смили се над мене!“</verse>
				<verse number="40">Иисус се спря и заповяда да го доведат при Него. А когато онзи се приближи до Него, го попита:</verse>
				<verse number="41">„Какво искаш да сторя за тебе?“ Той отвърна: „Господи, да прогледна.“</verse>
				<verse number="42">Иисус му рече: „Прогледни! Твоята вяра те спаси.“</verse>
				<verse number="43">И той веднага прогледна и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, отдаде възхвала на Бога.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">След това Иисус влезе в Йерихон и тръгна през града.</verse>
				<verse number="2">И ето един човек на име Закхей, който беше началник на митарите и богат,</verse>
				<verse number="3">искаше да види кой е Иисус, но не можеше от народа, защото беше нисък на ръст.</verse>
				<verse number="4">Затова се затича напред, качи се на една смокиня, за да Го види, тъй като Той щеше да мине оттам.</verse>
				<verse number="5">Когато Иисус дойде до това място, погледна нагоре, видя го и му каза: „Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.“</verse>
				<verse number="6">И той бързо слезе и Го прие с радост.</verse>
				<verse number="7">Всички, като видяха това, зароптаха и казваха: „Отби се при грешен човек.“</verse>
				<verse number="8">А Закхей пристъпи и рече на Господ: „Ето половината от имота си, Господи, давам на сиромаси; ако пък от някого съм взел нещо чрез измама, ще го върна четворно.“</verse>
				<verse number="9">Тогава Иисус рече за него: „Днес домът на този човек получи спасение, защото и той е син на Авраам.</verse>
				<verse number="10">Синът човешки дойде да потърси и спаси погиналото.“</verse>
				<verse number="11">И докато те слушаха думите Му, Иисус продължи с една притча, тъй като беше близо до Йерусалим и те мислеха, че сега ще се открие Божието царство.</verse>
				<verse number="12">Той каза: „Един благороден човек се отправи за далечна страна, за да получи царска власт и да се върне.</verse>
				<verse number="13">И като повика десетима свои слуги, даде им десет мини и им рече: „Вложете ги в нещо, докато се върна.“</verse>
				<verse number="14">Но съгражданите му го мразеха и изпратиха след него пратеници, които да известят: „Не искаме той да царува над нас.“</verse>
				<verse number="15">Когато той се завърна с царска власт, каза да повикат онези слуги, на които бе дал парите, за да узнае кой какво е припечелил.</verse>
				<verse number="16">Дойде първият и рече: „Господарю, твоята мина припечели десет мини.“</verse>
				<verse number="17">Той му рече: „Хубаво си направил, ти си добър слуга! Понеже беше верен в толкова малко, бъди властник над десет града.“</verse>
				<verse number="18">Дойде вторият и каза: „Господарю, твоята мина принесе пет мини.“</verse>
				<verse number="19">Рече и на него: „И ти бъди над пет града.“</verse>
				<verse number="20">Дойде и друг и каза: „Господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа.</verse>
				<verse number="21">Боях се от тебе, защото си жесток човек: взимаш, което не си оставял, и жънеш, което не си посял.“</verse>
				<verse number="22">Господарят му рече: „С твоите уста ще те съдя, лукави рабе! Ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм оставял, и жъна, което не съм посял.</verse>
				<verse number="23">Тогава защо не даде парите ми на лихварите, та когато аз дойда, да ги получа с лихва?“</verse>
				<verse number="24">И рече на присъстващите: „Вземете от него мината и я дайте на онзи, който има десет мини.“</verse>
				<verse number="25">Те му рекоха: „Господарю, той има десет мини!“</verse>
				<verse number="26">Но той отвърна: „Казвам ви, на всеки, който има, ще се даде, а от онзи, който няма, ще се отнеме и това, което има.</verse>
				<verse number="27">А онези мои врагове, които не поискаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мене“.“</verse>
				<verse number="28">Като каза това, Иисус тръгна нататък по пътя за Йерусалим.</verse>
				<verse number="29">А когато наближи до Витфагия и Витания при планината, наричана Елеон, изпрати двама от учениците Си,</verse>
				<verse number="30">като им каза: „Идете в отсрещното село. Като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек още не е възсядал; отвържете го и го доведете.</verse>
				<verse number="31">И ако някой ви попита защо го отвързвате, кажете му тъй: „То е нужно на Господа“.“</verse>
				<verse number="32">Изпратените отидоха и намериха всичко така, както им бе рекъл.</verse>
				<verse number="33">А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: „Защо отвързвате ослето?“</verse>
				<verse number="34">Те отговориха: „То е нужно на Господа.“</verse>
				<verse number="35">Тогава го доведоха при Иисус, намятаха дрехите си върху ослето и помогнаха на Иисус да се качи на него.</verse>
				<verse number="36">И докато Той минаваше, постилаха дрехите си по пътя.</verse>
				<verse number="37">А когато беше вече близо и преваляше Елеонската планина, цялото множество ученици радостно започнаха с висок глас да славят Бога за всички чудеса, които бяха видели,</verse>
				<verse number="38">и казваха: „Благословен е Царят, Идващият в името на Господа! Мир на небето и слава във висините!“</verse>
				<verse number="39">Някои от фарисеите сред народа Му рекоха: „Учителю, възпри учениците Си!“</verse>
				<verse number="40">Но Той отвърна: „Казвам ви, че ако тези млъкнат, камъните ще завикат.“</verse>
				<verse number="41">А когато наближи и видя града, заплака за него</verse>
				<verse number="42">и рече: „Да беше и ти узнал поне в този ден какво ти носи мир! Но сега това е скрито от очите ти.</verse>
				<verse number="43">Защото ще настанат за тебе дни, когато враговете ти ще те заградят с окопи, ще те обкръжат и отвсякъде ще те притиснат.</verse>
				<verse number="44">И ще съсипят тебе, и децата ти ще избият, и няма да оставят в тебе камък върху камък, защото ти не узна времето, когато Бог те посети.“</verse>
				<verse number="45">И като влезе в храма, започна да гони онези, които продаваха и купуваха в него.</verse>
				<verse number="46">Тогава им рече: „Писано е: „Домът Ми е дом за молитва“, а вие го превърнахте в разбойнически вертеп.“</verse>
				<verse number="47">И поучаваше всеки ден в храма. А първосвещениците, книжниците и народните стареи търсеха как да Го погубят.</verse>
				<verse number="48">Но не знаеха какво да сторят, защото целият народ се бе струпал около Него да Го слуша.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">Един ден, когато Иисус поучаваше народа в храма и благовестеше, първосвещениците, книжниците и народните стареи застанаха около Него</verse>
				<verse number="2">и попитаха: „Кажи ни, с каква власт вършиш това? Кой Ти е дал тази власт?“</verse>
				<verse number="3">Той им отговори с думите: „Ще ви питам и Аз нещо. Кажете Ми:</verse>
				<verse number="4">Йоановото кръщение от небето ли беше или от хората?“</verse>
				<verse number="5">А те обсъждаха помежду си и казваха: „Ако речем: „от небето“, ще каже: „а защо не му повярвахте?“</verse>
				<verse number="6">Ако пък речем: „от хората“, целият народ ще ни избие с камъни, защото са убедени, че Йоан бе пророк.“</verse>
				<verse number="7">И отговориха: „Не знаем откъде беше.“</verse>
				<verse number="8">Иисус им рече: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“</verse>
				<verse number="9">И започна да говори пред народа тази притча: „Един човек насади лозе, предаде го на лозари и замина за дълго време.</verse>
				<verse number="10">А когато дойде времето, изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плода на лозето. Но лозарите го набиха и го отпратиха с празни ръце.</verse>
				<verse number="11">Изпрати и друг слуга; но те и на него сториха зло, като го набиха и отпратиха с празни ръце.</verse>
				<verse number="12">Изпрати и трети; но те и него изпораниха и пропъдиха.</verse>
				<verse number="13">Тогава господарят на лозето си рече: „Какво да направя? Ще пратя любимия си син. Навярно като го видят, ще се засрамят.“</verse>
				<verse number="14">Но лозарите, като го видяха, си рекоха: „Този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше!“</verse>
				<verse number="15">И като го изведоха извън лозето, го убиха. И тъй, какво ще им направи господарят на лозето?</verse>
				<verse number="16">Ще дойде и ще погуби лозарите, а лозето ще даде на други.“ А онези, като чуха това, рекоха: „Дано не стане!“</verse>
				<verse number="17">Но Иисус ги погледна и каза: „Тогава какво означава написаното: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла.</verse>
				<verse number="18">Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.“</verse>
				<verse number="19">Тогава първосвещениците и книжниците поискаха да сложат ръка на Него, защото разбраха, че за тях каза тази притча, но се бояха от народа.</verse>
				<verse number="20">Те търсеха сгоден случай и изпратиха съгледвачи, които да Го уловят в някоя дума, като се представят за благочестиви, и да Го предадат на съд под властта на управителя.</verse>
				<verse number="21">И Го запитаха с думите: „Учителю, знаем, че е истина, което говориш и учиш, и че не се влияеш от никого, а вярно поучаваш за Божия път.</verse>
				<verse number="22">Право ли е да даваме данък на кесаря или не?“</verse>
				<verse number="23">Но Той усети тяхното лукавство и им рече: „Защо Ме изкушавате?</verse>
				<verse number="24">Покажете Ми един динарий! Чий е този образ и надпис?“ Те отговориха: „На кесаря.“</verse>
				<verse number="25">Тогава Иисус им каза: „Като е тъй, отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу.“</verse>
				<verse number="26">И като не можаха да Го уловят в някоя дума пред народа, учудени от отговора Му, млъкнаха.</verse>
				<verse number="27">Тогава дойдоха някои от садукеите, които отричат, че има възкресение, и Го попитаха:</verse>
				<verse number="28">„Учителю, Мойсей ни е написал: „Ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.“</verse>
				<verse number="29">И тъй, имаше седем братя. Първият, след като взе жена, умря бездетен.</verse>
				<verse number="30">Вторият взе тази жена; и той умря бездетен.</verse>
				<verse number="31">Взе я третият, така и седмината, но умряха, без да оставят деца.</verse>
				<verse number="32">След всички умря и жената.</verse>
				<verse number="33">И тъй, на кого от тях ще бъде тя жена в деня на възкресението? Понеже и седмината я имаха за жена.“</verse>
				<verse number="34">А Иисус им отвърна: „Хората на този свят се женят и се омъжват.</verse>
				<verse number="35">Но онези, които се оказаха достойни да възкръснат от мъртвите и да живеят в новия свят, нито се женят, нито се омъжват.</verse>
				<verse number="36">Те вече и да умрат не могат, защото ще живеят като ангели. И понеже са синове на възкресението, те са Божии синове.</verse>
				<verse number="37">А че мъртвите ще възкръснат, спомена и Мойсей, когато говореше за случилото се при къпината и каза, че Господ е Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.</verse>
				<verse number="38">Но Бог не е Бог на мъртви, а на живи; защото за Него всички са живи.“</verse>
				<verse number="39">На това някои от книжниците отговориха: „Учителю, добре рече!“</verse>
				<verse number="40">И не смееха вече да Го питат за нищо.</verse>
				<verse number="41">А Иисус се обърна към тях с думите: „Как тъй говорят, че Христос е Давидов син?</verse>
				<verse number="42">Нали сам Давид казва в книгата на псалмите: „Господ рече на моя Господ: Седи от дясната Ми страна,</verse>
				<verse number="43">докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти.“</verse>
				<verse number="44">И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той Му е син?“</verse>
				<verse number="45">И докато целият народ слушаше, Иисус каза на учениците Си:</verse>
				<verse number="46">„Пазете се от книжниците, на които им харесва да ходят пременени, обичат поздрави по улиците, предни места в синагогите и почетни места по гощавките,</verse>
				<verse number="47">които изпояждат имота на вдовиците и лицемерно дълго се молят. Те ще получат по-тежка присъда!“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">Иисус вдигна очи и видя как богатите пускаха своите дарения в кутиите.</verse>
				<verse number="2">Видя също и една бедна вдовица, която пускаше там две лепти,</verse>
				<verse number="3">и рече: „Истината ви казвам: тази бедна вдовица пусна повече от всички;</verse>
				<verse number="4">защото всички тези пуснаха дарения за Бога от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше за преживяване.“</verse>
				<verse number="5">А когато някои говореха за храма, че е украсен с отбрани камъни и дарения, Той каза:</verse>
				<verse number="6">„Ще дойдат дни, когато от това, което виждате тук, няма да остане камък върху камък, който да не бъде сринат.“</verse>
				<verse number="7">Тогава Го попитаха: „Учителю, а кога ще бъде това и какво ще е знамението, когато то ще стане?“</verse>
				<verse number="8">Иисус отговори: „Пазете се да не ви измамят! Защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще рекат: „Аз съм Христос“ — и че времето настъпи. Но вие не ги следвайте!</verse>
				<verse number="9">А когато чуете за войни и смутове, не се страхувайте, защото първо това трябва да стане. Но краят няма да дойде веднага.“</verse>
				<verse number="10">След това им рече: „Ще въстане народ против народ и царство против царство.</verse>
				<verse number="11">На места ще настанат големи трусове, глад и мор, ще има ужаси и големи знамения от небето.</verse>
				<verse number="12">Но преди всичко това ще ви залавят и преследват, ще ви предават на съд в синагоги и в тъмници и ще ви отвеждат при царе и управници заради Моето име.</verse>
				<verse number="13">А това ще бъде вашето свидетелство за Мене.</verse>
				<verse number="14">И тъй, не мислете предварително какво ще отговаряте,</verse>
				<verse number="15">защото Аз ще ви дам тъй мъдро да отговорите, че никой от вашите противници няма да може да противостои и да възрази.</verse>
				<verse number="16">Ще бъдете предадени тъй също от родители и братя, от роднини и приятели, а някои от вас ще умъртвят.</verse>
				<verse number="17">И ще бъдете мразени от всички заради Моето име.</verse>
				<verse number="18">Но и косъм от главата ви няма да падне.</verse>
				<verse number="19">С търпението си ще придобиете истински живот.</verse>
				<verse number="20">А когато видите Йерусалим обсаден от войски, тогава знайте, че е наближило запустението му.</verse>
				<verse number="21">Тогава онези, които са в Юдея, да бягат в планините; а които са в околностите, да не влизат в него.</verse>
				<verse number="22">Защото това са дните на наказанието, за да се изпълни всичко от Писанието.</verse>
				<verse number="23">Но горко на бременните и на кърмачките през онези дни; защото голяма неволя ще бъде на земята и Божий гняв върху този народ.</verse>
				<verse number="24">И ще паднат под острието на меча, и в плен ще бъдат отведени сред всички народи. А Йерусалим ще бъде тъпкан от езичници, докато дойде краят на определените за езичниците времена.</verse>
				<verse number="25">И ще има знамения по слънцето, месечината и звездите, а по земята тревога сред народите, смутени от шума на вълните в морето.</verse>
				<verse number="26">Хората ще примират от страх в очакване на онова, което ще връхлети върху вселената, защото и небесните сили ще се разклатят.</verse>
				<verse number="27">И тогава ще видят Сина човешки да идва на облаци със сила и с голяма слава.</verse>
				<verse number="28">А когато това започне да се сбъдва, изправете се тогава и повдигнете главите си, защото се приближава избавлението ви.“</verse>
				<verse number="29">След това Иисус им каза притча: „Погледнете смокинята и всички дървета.</verse>
				<verse number="30">Когато вече се разлистват, вие виждате и сами знаете, че вече лятото е близо.</verse>
				<verse number="31">Тъй и вие, когато видите това да се сбъдва, знайте, че е близо Божието царство!</verse>
				<verse number="32">Истината ви казвам: този род няма да премине, докато всичко това не се сбъдне.</verse>
				<verse number="33">Небе и земя ще преминат, но думите Ми няма да преминат.</verse>
				<verse number="34">Затова внимавайте със себе си да не се обременявате с преяждане, пиянство и житейски грижи, за да не ви застигне онзи ден внезапно.</verse>
				<verse number="35">Защото той ще падне като примка върху всички, живеещи по цялата земя.</verse>
				<verse number="36">И тъй, бъдете будни по всяко време и се молете, за да можете да избегнете всичко онова, което ще се случи, и да се изправите пред Сина човешки.“</verse>
				<verse number="37">Денем Иисус поучаваше в храма, а нощите, като излизаше, прекарваше на планината, наречена Елеонска.</verse>
				<verse number="38">И целият народ се събираше отрано при Него в храма, за да Го слуша.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">Наближаваше празникът Безквасници, наречен Пасха.</verse>
				<verse number="2">А първосвещениците и книжниците търсеха как да погубят Иисус, защото се бояха от народа.</verse>
				<verse number="3">Тогава Сатаната влезе в Юда, наричан Искариот, който се числеше към дванадесетте ученици.</verse>
				<verse number="4">И той отиде и се наговори с първосвещениците и водачите на стражата как да им Го предаде.</verse>
				<verse number="5">Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари.</verse>
				<verse number="6">Той им обеща и търсеше сгодно време да им Го предаде, но незабелязано от народа.</verse>
				<verse number="7">И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне.</verse>
				<verse number="8">Тогава Иисус изпрати Петър и Йоан, като им рече: „Идете и пригответе пасхалната вечеря, която трябва да ядем.“</verse>
				<verse number="9">Те Го попитаха: „Къде искаш да я приготвим?“</verse>
				<verse number="10">Той им отговори: „Ето щом влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Идете след него в къщата, където влезе,</verse>
				<verse number="11">и кажете на стопанина на къщата: „Учителят те пита: къде е стаята, в която ще ям пасхалната вечеря с учениците Си?“</verse>
				<verse number="12">И той ще ви покаже голяма горна стая, постлана; там пригответе.“</verse>
				<verse number="13">Те отидоха и намериха всичко, както им бе казал, и приготвиха пасхалната вечеря.</verse>
				<verse number="14">Когато настана часът, Иисус седна на трапезата заедно с дванадесетте апостоли;</verse>
				<verse number="15">и им рече: „От сърце пожелах да ям с вас тази пасхална вечеря, преди да пострадам.</verse>
				<verse number="16">Защото казвам ви, няма вече да я ям, докато тя не се извърши в Божието царство.“</verse>
				<verse number="17">И като взе чашата, благодари и рече: „Вземете я и разделете помежду си;</verse>
				<verse number="18">защото казвам ви, няма да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.“</verse>
				<verse number="19">И като взе хляб, благодари, разчупи го и им даде, казвайки: „Това е Моето тяло, което се дава за вас. Правете това за Мой спомен.“</verse>
				<verse number="20">Също и след вечерята, като взе чашата, рече: „Тази чаша е Новият завет, осветен с Моята кръв, която се пролива за вас.</verse>
				<verse number="21">Но ето ръката на онзи, който Ме предава, е с Мене на трапезата.</verse>
				<verse number="22">И тъй, Синът човешки отива, както е определено. Но горко на онзи човек, чрез когото бива предаден.“</verse>
				<verse number="23">Тогава те започнаха да се питат помежду си, кой ще да е онзи от тях, който ще извърши това.</verse>
				<verse number="24">А помежду им възникна спор кой от тях да бъде смятан за по-голям.</verse>
				<verse number="25">Иисус им рече: „Царете на езичниците са техни господари, а онези, които владеят, се наричат благодетели.</verse>
				<verse number="26">Но при вас да не е така: нека по-големият между вас да бъде като по-малкия, а който началства, да бъде като онзи, който слугува.</verse>
				<verse number="27">Защото кой е по-голям: който седи на трапезата или който слугува? Не е ли онзи, който седи? А ето Аз съм сред вас, за да ви служа.</verse>
				<verse number="28">Но вие сте тези, които устояхте с Мене в Моите изпитания.</verse>
				<verse number="29">И както Моят Отец Ми завеща царство, така и Аз завещавам на вас —</verse>
				<verse number="30">да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство. И ще седнете на престоли, за да съдите дванадесетте колена на Израил.“</verse>
				<verse number="31">И Господ рече: „Симоне, Симоне! Ето Сатаната поиска да ви сее като пшеница.</verse>
				<verse number="32">Но Аз се молих за тебе да не отслабне вярата ти. И ти, когато отново се обърнеш към Мене, подкрепи братята си.“</verse>
				<verse number="33">Той Му каза: „Господи, с Тебе съм готов да отида и в тъмница, и на смърт!“</verse>
				<verse number="34">Но Иисус му отговори: „Казвам ти, Петре, няма да пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.“</verse>
				<verse number="35">А на учениците рече: „Когато ви изпратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо?“ Те отговориха: „От нищо.“</verse>
				<verse number="36">Тогава им рече: „Но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож.</verse>
				<verse number="37">Защото, казвам ви, че написаното, което гласи: „И към престъпниците бе причислен“ — трябва да се изпълни върху Мене. Това, което се отнася до Мене, върви към своя край.“</verse>
				<verse number="38">Те рекоха: „Господи, ето тук има два ножа.“ Той им отвърна: „Достатъчни са.“</verse>
				<verse number="39">И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина. След Него тръгнаха и учениците Му.</verse>
				<verse number="40">Като дойде на мястото, рече им: „Молете се да не попаднете в изкушение.“</verse>
				<verse number="41">И Той се отдели от тях на един хвърлей камък и като коленичи, започна да се моли с думите:</verse>
				<verse number="42">„Отче, да би поискал да отклониш от Мене тази чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.“</verse>
				<verse number="43">И Му се яви ангел от небето, който Го подкрепяше.</verse>
				<verse number="44">Обзет от вътрешно страдание, още по-усърдно се молеше, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.</verse>
				<verse number="45">Като стана от молитва, дойде при учениците Си и ги намери заспали от тъга.</verse>
				<verse number="46">И им рече: „Защо спите? Станете и се молете, за да не попаднете в изкушение!“</verse>
				<verse number="47">Докато Той още говореше, яви се тълпа, а пред нея вървеше един от дванадесетте, наричан Юда. Той се приближи към Иисус, за да Го целуне за поздрав; понеже такъв знак им бе дал: „Когото целуна, Той е.“</verse>
				<verse number="48">А Иисус му каза: „Юда, с целуване ли предаваш Сина човешки?“</verse>
				<verse number="49">Като видяха какво ще стане, тези, които бяха с Него, Му рекоха: „Господи, да ударим ли с нож?“</verse>
				<verse number="50">И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо.</verse>
				<verse number="51">Но Иисус отвърна: „Стойте! Спрете!“ И като се допря до ухото му, го изцели.</verse>
				<verse number="52">А на първосвещениците, на водачите на храмовата стража и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме хванете!</verse>
				<verse number="53">Всеки ден бях с вас в храма и не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и властта на мрака.“</verse>
				<verse number="54">Като Го хванаха, поведоха Го и Го въвлякоха в дома на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч.</verse>
				<verse number="55">Когато накладоха огън сред двора и седнаха около него, и Петър седна между тях.</verse>
				<verse number="56">Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: „И този беше с Него.“</verse>
				<verse number="57">Но той се отрече от Него и каза: „Жено, не Го познавам.“</verse>
				<verse number="58">След малко друг един, като го видя, рече: „И ти си от тях.“ Но Петър отвърна: „Човече, не съм.“</verse>
				<verse number="59">А като измина около час, друг някой взе да твърди: „Наистина, и този беше с Него, защото е галилеец.“</verse>
				<verse number="60">Петър отвърна: „Човече, не зная какво говориш.“ И веднага, докато той още говореше, пропя петел.</verse>
				<verse number="61">Тогава Господ се обърна и погледна към Петър. И Петър си спомни думите, казани му от Господ: „Преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“</verse>
				<verse number="62">И като излезе вън, горчиво заплака.</verse>
				<verse number="63">А мъжете, които държаха Иисус, взеха да Го ругаят и да Го бият.</verse>
				<verse number="64">И като закриха лицето Му, удряха Го и питаха: „Отгатни, кой Те удари?“</verse>
				<verse number="65">И много други хули говореха против Него.</verse>
				<verse number="66">А когато се съмна, народните стареи, първосвещениците и книжниците се събраха и Го въведоха в техния синедрион</verse>
				<verse number="67">с думите: „Ако Ти си Христос, кажи ни!“ Той им отговори: „Ако ви кажа, няма да повярвате.</verse>
				<verse number="68">Ако пък ви попитам, няма да отговорите, нито ще Ме пуснете.</verse>
				<verse number="69">Но отсега Синът човешки ще седне отдясно на Божията сила.“</verse>
				<verse number="70">Тогава всички рекоха: „И тъй, Ти ли си Синът Божий?“ Той им отговори: „Вие казвате — Аз съм.“</verse>
				<verse number="71">А те рекоха: „Какво свидетелство ни трябва още? Ние сами го чухме от устата Му.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">Тогава цялото множество хора се вдигна и поведоха Иисус при Пилат.</verse>
				<verse number="2">И започнаха да Го обвиняват с думите: „Намерихме, че Този развращава народа ни и забранява да се плаща данък на кесаря, като казва за Себе Си, че бил Царят Христос.“</verse>
				<verse number="3">А Пилат Го попита: „Ти ли си Царят на юдеите?“ Иисус му отговори: „Ти сам го казваш.“</verse>
				<verse number="4">Тогава Пилат се обърна към първосвещениците и народа: „Аз не намирам никаква вина у Този Човек.“</verse>
				<verse number="5">Но те продължаваха да настояват и казваха, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Юдея, започвайки от Галилея, та дотук.</verse>
				<verse number="6">Пилат, като чу това, попита дали Човекът е галилеец.</verse>
				<verse number="7">И като разбра, че е подвластен на Ирод, изпрати Го при Ирод, който по това време също беше в Йерусалим.</verse>
				<verse number="8">А Ирод, като видя Иисус, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да го види. Той беше слушал за Него и се надяваше да види някое чудо, което Той ще извърши.</verse>
				<verse number="9">Той Му задаваше много въпроси, но Иисус нищо не му отговаряше.</verse>
				<verse number="10">Присъстваха и първосвещениците и книжниците, които яростно Го обвиняваха.</verse>
				<verse number="11">А Ирод, след като Го унизи и подигра заедно с войниците си, облече Го във великолепна дреха и Го отпрати отново при Пилат.</verse>
				<verse number="12">И в този ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже преди бяха враждебни един към друг.</verse>
				<verse number="13">А Пилат, като повика първо-свещениците, началниците и народа,</verse>
				<verse number="14">им каза: „Доведохте ми Този Човек, понеже развращавал народа. И ето аз Го разпитах пред вас и не намерих у Този Човек никаква вина за онова, в което Го обвинявате.</verse>
				<verse number="15">А и Ирод не намери, защото Го изпратих и при него. Явно Той не е извършил нищо, което заслужава смърт.</verse>
				<verse number="16">Затова след като Го накажа, ще Го пусна.“</verse>
				<verse number="17">А по обичай трябваше да им пуска за празника един затворник.</verse>
				<verse number="18">Но целият народ закрещя: „Този Го махни, а ни пусни Варава!“</verse>
				<verse number="19">А Варава беше хвърлен в тъмница заради бунт, станал в града, и убийство.</verse>
				<verse number="20">Пилат отново заговори, понеже желаеше да пусне Иисус.</verse>
				<verse number="21">Но те крещяха: „Разпъни Го! Разпъни!“</verse>
				<verse number="22">Тогава за трети път им рече: „Но какво зло е сторил Той? Не намерих у Него нищо, което да заслужава смърт. Затова след като Го накажа, ще Го пусна.“</verse>
				<verse number="23">Но те продължаваха със силни викове да искат Той да бъде разпънат. И техните викове, подкрепяни от първосвещениците, надделяха.</verse>
				<verse number="24">И Пилат реши да бъде, както те искат.</verse>
				<verse number="25">Пусна хвърления в тъмница за бунт и убийство, когото те искаха, а Иисус предаде на волята им.</verse>
				<verse number="26">А когато Го поведоха, хванаха някой си Симон Киринеец, който идваше от нива, и сложиха върху него кръста, за да го носи след Иисус.</verse>
				<verse number="27">Следваше Го голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него.</verse>
				<verse number="28">А Иисус се обърна към тях и рече: „Дъщери йерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за децата си.</verse>
				<verse number="29">Понеже наближават дни, когато ще се каже: „Блазе на бездетните, на утроби неродили и на гърди некърмили!“</verse>
				<verse number="30">Тогава ще започнат да казват на планините: „Паднете върху нас!“, и на хълмовете: „Затрупайте ни!“</verse>
				<verse number="31">Защото, ако това правят със зеленото дърво, как ще постъпят със сухото?“</verse>
				<verse number="32">Водеха и двама злодеи, за да бъдат погубени с Него.</verse>
				<verse number="33">И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите — единия отдясно, а другия отляво.</verse>
				<verse number="34">Тогава Иисус рече: „Отче, прости им! Те не знаят какво правят.“ А те хвърлиха жребий, за да разделят дрехите Му.</verse>
				<verse number="35">Народът стоеше и гледаше. Началниците също се присмиваха и говореха: „Други спаси, нека спаси Себе Си, ако Той е Христос, Божият избраник.“</verse>
				<verse number="36">И войниците Му се подиграваха, като идваха до него, поднасяха Му оцет и</verse>
				<verse number="37">казваха: „Ако Ти си Царят на юдеите, спаси Себе Си.“</verse>
				<verse number="38">А над Него имаше надпис с гръцки, латински и еврейски букви: „Този е Царят на юдеите“.</verse>
				<verse number="39">Един от разпънатите злодеи започна да Го хули с думите: „Ако Ти си Христос, спаси Себе Си и нас!“</verse>
				<verse number="40">А другият му отвърна с укор: „Нима и от Бога не се боиш, щом като си осъден на същото!</verse>
				<verse number="41">Спрямо нас е справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си. А Този нищо лошо не е сторил.“</verse>
				<verse number="42">И казваше на Иисус: „Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си!“</verse>
				<verse number="43">А Иисус му отговори: „Истината ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.“</verse>
				<verse number="44">Беше вече около шестия час и настана мрак по цялата земя до деветия час.</verse>
				<verse number="45">Слънцето потъмня, а храмовата завеса се раздра по средата.</verse>
				<verse number="46">Тогава Иисус извика с висок глас: „Отче! В Твоите ръце предавам духа Си.“ И като каза това, издъхна.</verse>
				<verse number="47">А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: „Наистина, Този Човек е бил праведник.“</verse>
				<verse number="48">Целият народ, който се беше събрал на това зрелище и видя станалото, си тръгна, удряйки се в гърди, окайвайки се.</verse>
				<verse number="49">А всичките Му познати стояха надалеч и гледаха това заедно с жените, които Го съпровождаха от Галилея.</verse>
				<verse number="50">Имаше един човек на име Йосиф, от юдейския град Ариматея. Той беше съветник, добър и справедлив,</verse>
				<verse number="51">и очакваше Божието царство, не се беше съгласил с решенията и деянията на юдеите.</verse>
				<verse number="52">Той дойде при Пилат и измоли тялото на Иисус.</verse>
				<verse number="53">И като Го сне, обви Го в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, където никой още не бе полаган.</verse>
				<verse number="54">Този ден беше петък и настъпваше събота.</verse>
				<verse number="55">След Йосиф вървяха жените, които бяха дошли с Иисус от Галилея. Те видяха гроба и как бе положено тялото Му.</verse>
				<verse number="56">Когато се върнаха, приготвиха благовония и миро. И в съботата си починаха, както повелява Законът.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">В първия ден на седмицата жените заедно с някои други дойдоха при гроба рано сутринта, като носеха приготвените благовония.</verse>
				<verse number="2">Те намериха камъка отместен от гроба,</verse>
				<verse number="3">но като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус.</verse>
				<verse number="4">И докато се чудеха на това, ето двама мъже се изправиха пред тях в бляскави дрехи.</verse>
				<verse number="5">Те се уплашиха и сведоха очи към земята, но мъжете им рекоха: „Защо търсите Живия между мъртвите?</verse>
				<verse number="6">Няма Го тук; Той възкръсна! Припомнете си какво ви бе казал, когато беше още в Галилея.</verse>
				<verse number="7">Каза ви, че Синът човешки трябва да бъде предаден в ръцете на грешници, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.“</verse>
				<verse number="8">Тогава те си спомниха думите Му.</verse>
				<verse number="9">И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте ученици и на всички останали.</verse>
				<verse number="10">Това бяха Мария Магдалина, Йоанна, Мария, майката на Яков, и другите с тях. Те разказаха за това на апостолите,</verse>
				<verse number="11">но техните думи им се сториха празни приказки и не им повярваха.</verse>
				<verse number="12">Но Петър стана и се затича към гроба. Когато се наведе, видя вътре само повивките и се върна учуден от станалото.</verse>
				<verse number="13">В същия ден двама от учениците Му отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия от Йерусалим.</verse>
				<verse number="14">Те разговаряха помежду си за всичко онова, което се бе случило.</verse>
				<verse number="15">И докато разговаряха и обсъждаха помежду си, Сам Иисус се приближи и тръгна с тях.</verse>
				<verse number="16">Те Го виждаха, но не можеха да Го познаят.</verse>
				<verse number="17">А Той им рече: „Какви са тези думи, които вървешком разменяте помежду си, и защо сте тъжни?“</verse>
				<verse number="18">Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори: „Ти ли си единственият чуждоземец в Йерусалим, който не е узнал какво стана тук през тези дни?“</verse>
				<verse number="19">И Той ги попита: „Какво?“ Те Му отговориха: „Това, което стана с Иисус от Назарет, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и целия народ,</verse>
				<verse number="20">как нашите първосвещеници и началници Го предадоха на смъртно наказание и Го разпънаха.</verse>
				<verse number="21">А ние се надявахме, че Той е, Който ще избави Израил, но освен всичко друго, ето днес вече е третият ден, откакто стана това.</verse>
				<verse number="22">Пък и някои жени от нашите ни слисаха. Те ходили рано на гроба</verse>
				<verse number="23">и не намерили тялото Му, и като дойдоха, разказваха, че им се явили ангели, които казвали, че Той е жив.</verse>
				<verse number="24">Някои от нашите отидоха на гроба и заварили всичко тъй, както и жените казаха; но Него не видели.“</verse>
				<verse number="25">Тогава Той им рече: „О, неразумни, колко е трудно да повярвате в сърцата си на всичко, което са казали пророците.</verse>
				<verse number="26">Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?“</verse>
				<verse number="27">И като започна от Мойсей и всичките пророци, обясни им казаното за Него в цялото Писание.</verse>
				<verse number="28">Вече бяха приближили селото, в което отиваха, и Той даваше вид, че иска да продължи пътя Си.</verse>
				<verse number="29">Но те Го задържаха, като казваха: „Остани с нас, понеже е привечер и денят превали.“ И Той влезе, за да остане с тях.</verse>
				<verse number="30">А когато Иисус седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи го и им раздаде.</verse>
				<verse number="31">Тогава им се отвориха очите и те Го познаха, но Той стана невидим за тях.</verse>
				<verse number="32">И те си казаха един на друг: „Не гореше ли у нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?“</verse>
				<verse number="33">В същия час станаха, върнаха се в Йерусалим и намериха събрани единадесетте и другите, които бяха с тях.</verse>
				<verse number="34">Те казваха, че Господ наистина е възкръснал и се е явил на Симон.</verse>
				<verse number="35">А двамата споделиха за случилото се по пътя и как Го бяха познали, когато разчупваше хляба.</verse>
				<verse number="36">Докато те говореха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: „Мир ви нося!“</verse>
				<verse number="37">Смутени и изплашени, те помислиха, че виждат дух.</verse>
				<verse number="38">Но Той им рече: „Защо сте така смутени? Защо съмнения изпълват сърцата ви?</verse>
				<verse number="39">Погледнете ръцете и нозете Ми: Аз съм Същият. Пипнете Ме и вижте: духът няма плът и кости, а вие виждате, че имам.“</verse>
				<verse number="40">И като каза това, показа им ръцете и нозете Си.</verse>
				<verse number="41">Но понеже те от радост още не можеха да повярват и се чудеха, Той им рече: „Имате ли тук нещо за ядене?“</verse>
				<verse number="42">Те Му дадоха късче печена риба и пчелен мед.</verse>
				<verse number="43">Той взе и яде пред тях.</verse>
				<verse number="44">След това им рече: „Това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас — че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Мойсеевия закон, Пророците и Псалмите.“</verse>
				<verse number="45">Тогава им просветли ума, за да разбират Писанията,</verse>
				<verse number="46">и им рече: „Тъй е писано и тъй трябваше да пострада Христос — да възкръсне от мъртвите на третия ден</verse>
				<verse number="47">и да бъдат проповядвани в Негово име покаяние и опрощаване на греховете сред всички народи, като се започне от Йерусалим.</verse>
				<verse number="48">Вие сте свидетели на това.</verse>
				<verse number="49">И Аз ще изпратя върху вас обещаното от Моя Отец. А вие стойте в град Йерусалим, докато се облечете в сила отгоре.“</verse>
				<verse number="50">Тогава Иисус ги изведе в околностите на Витания, вдигна ръцете Си и ги благослови.</verse>
				<verse number="51">И докато ги благославяше, отдели се от тях и започна да се възнася към небето.</verse>
				<verse number="52">А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост.</verse>
				<verse number="53">И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="43">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">В началото беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог.</verse>
				<verse number="2">То беше в началото у Бога.</verse>
				<verse number="3">Всичко беше сътворено чрез Него; и без Него не е станало нищо от онова, което е станало.</verse>
				<verse number="4">У Него беше животът, и животът беше светлината на човеците.</verse>
				<verse number="5">И светлината свети в мрака; и мракът не я обзе.</verse>
				<verse number="6">Имаше един човек на име Йоан, изпратен от Бога.</verse>
				<verse number="7">Той дойде за свидетелство, за да свидетелства за светлината, тъй че всички да повярват чрез него.</verse>
				<verse number="8">Той не беше светлината, но беше изпратен да свидетелства за светлината.</verse>
				<verse number="9">Съществуваше тази истинска светлина, която дойде в света и просветлява всеки човек.</verse>
				<verse number="10">Словото беше в света и светът бе създаден чрез Него, но светът не Го позна.</verse>
				<verse number="11">То дойде при Своите Си, но Своите не Го приеха.</verse>
				<verse number="12">А на онези, които Го приеха и повярваха в Неговото име, Той им даде възможност да станат Божии деца.</verse>
				<verse number="13">Те не се родиха от кръвта на земни родители, нито от плътско желание, нито от мъжко желание, но от Бога.</verse>
				<verse number="14">И Словото стана плът и живя между нас, пълно с благодат и истина. И ние видяхме славата Му, слава на Единородния от Отца.</verse>
				<verse number="15">Йоан свидетелстваше за Него и гръмко възвестяваше: „Този е, за Когото казах: „Той идва след мене, но ме превъзхожда, понеже съществуваше преди мене“.“</verse>
				<verse number="16">От Неговата Божествена пълнота всички ние получихме благодат след благодат,</verse>
				<verse number="17">защото Законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Иисус Христос.</verse>
				<verse number="18">Никой никога не е видял Бога. Единородният Син, Който е у Отец, Той ясно Го разкри.</verse>
				<verse number="19">Ето това е свидетелството на Йоан, когато юдеите изпратиха свещеници и левити от Йерусалим да го попитат: „Ти кой си?“</verse>
				<verse number="20">Той изповяда и не отказа да отговори, а заяви: „Аз не съм Христос.“</verse>
				<verse number="21">Тогава го попитаха: „Кой си ти? Илия ли си?“ Йоан им отговори: „Не съм.“ Пак попитаха: „Ти ли си Пророкът?“ А той отговори: „Не съм.“</verse>
				<verse number="22">И го запитаха: „Кажи кой си, за да дадем отговор на онези, които са ни изпратили! Какво ти казваш за себе си?“</verse>
				<verse number="23">Той рече: „Аз съм гласът на викащия в пустинята: Пригответе пътя за Господа! — както е казал пророк Исаия.“</verse>
				<verse number="24">А питащите бяха изпратени от фарисеите.</verse>
				<verse number="25">И те го попитаха: „Защо тогава кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито Пророкът?“</verse>
				<verse number="26">Йоан им отговори: „Аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате.</verse>
				<verse number="27">Този е, Който идва след мене. Той ме превъзхожда и аз не съм достоен да развържа ремъка на обувките Му.“</verse>
				<verse number="28">Това стана във Витавара отвъд Йордан, където Йоан кръщаваше.</verse>
				<verse number="29">На следващия ден Йоан видя Иисус, че идва към него, и каза: „Ето Божия Агнец, Който взема греха на света.</verse>
				<verse number="30">Този е, за Когото казах: „След мене идва Мъж, Който ме превъзхожда, защото съществуваше преди мене.“</verse>
				<verse number="31">И аз не Го знаех, но затова дойдох да кръщавам с вода, за да стане известен на Израил.“</verse>
				<verse number="32">Тогава Йоан свидетелстваше, като казваше: „Видях Духа да слиза от небето като гълъб и да остава над Него.</verse>
				<verse number="33">Аз не Го знаех, но Този, Който ме изпрати да кръщавам с вода, ми рече: „Над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Той е, Който кръщава със Светия Дух.“</verse>
				<verse number="34">И видях това и свидетелствам, че Този е Синът Божий.“</verse>
				<verse number="35">На следващия ден Йоан пак стоеше там с двама от учениците си.</verse>
				<verse number="36">И когато съгледа Иисус да минава, каза: „Ето Божия Агнец!“</verse>
				<verse number="37">Двамата ученици чуха какво каза той и последваха Иисус.</verse>
				<verse number="38">А Иисус, като се обърна и видя, че Го следват, каза им: „Какво искате?“ Те Му отговориха: „Рави“ — което значи „Учителю“ — „къде живееш?“</verse>
				<verse number="39">Той им отговори: „Елате и вижте.“ Те отидоха с Него и видяха къде живее. И останаха при Него през този ден. Беше около четири часа след обяд.</verse>
				<verse number="40">Единият от двамата, които чуха за Иисус от Йоан и Го последваха, беше Андрей, братът на Симон Петър.</verse>
				<verse number="41">Той пръв намери брат си Симон и му каза: „Намерихме Месия“, което в превод значи „Христос“.</verse>
				<verse number="42">И го заведе при Иисус. А Иисус се вгледа в него и рече: „Ти си Симон, син на Йона. Ти ще се наречеш Кифа“, което значи Петър.</verse>
				<verse number="43">На другия ден Иисус пожела да отиде в Галилея. Той намери Филип и му каза: „Следвай Ме!“</verse>
				<verse number="44">А Филип беше от Витсаида, от града на Андрей и Петър.</verse>
				<verse number="45">Филип намери Натаниил и му каза: „Намерихме Иисус, син на Йосиф, от Назарет, за Когото Мойсей писа в Закона, а също и пророците.“</verse>
				<verse number="46">А Натаниил му каза: „От Назарет може ли да произлезе нещо добро?“ Филип му отговори: „Ела и виж!“</verse>
				<verse number="47">Иисус видя да идва при Него Натанаил и каза за него: „Ето един истински израилтянин, у когото няма лукавство.“</verse>
				<verse number="48">Натанаил Го запита: „Откъде ме познаваш?“ Иисус отговори: „Преди да те повика Филип, Аз те видях, когато беше под смокинята.“</verse>
				<verse number="49">Натанаил отговори: „Учителю, Ти си Божият Син! Ти си Израилевият Цар!“</verse>
				<verse number="50">Иисус в отговор му каза: „Затова ли повярва, понеже ти казах, че те видях под смокинята? Ще видиш по-големи неща от това.“</verse>
				<verse number="51">И добави: „Истината, истината ви казвам: отсега нататък ще видите небето отворено и Божиите ангели да възлизат и да слизат над Сина човешки.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и Иисусовата майка беше там.</verse>
				<verse number="2">Иисус и учениците Му също бяха поканени на сватбата.</verse>
				<verse number="3">А когато се свърши виното, майката на Иисус Му каза: „Вино нямат.“</verse>
				<verse number="4">Иисус ѝ отговори: „Не трябва да ми казваш какво да правя, жено! Моят час все още не е настъпил.“</verse>
				<verse number="5">Тогава майка Му рече на прислужващите: „Направете, каквото ви каже.“</verse>
				<verse number="6">Там имаше шест каменни делви, поставени за юдейско обредно измиване, които побираха по две или три мери.</verse>
				<verse number="7">Иисус им каза: „Напълнете делвите с вода!“ И те ги напълниха догоре.</verse>
				<verse number="8">След това добави: „Налейте сега и занесете на разпоредителя на празненството.“ И те му занесоха.</verse>
				<verse number="9">А когато разпоредителят вкуси от водата, която беше станала на вино, без да знае откъде е това вино, докато прислужващите, които бяха налели водата, знаеха, повика младоженеца</verse>
				<verse number="10">и му каза: „Всеки човек слага първо доброто вино и след като се понапият — по-обикновеното, а ти си запазил доброто досега.“</verse>
				<verse number="11">С това чудо Иисус постави в Кана Галилейска началото на чудесата Си, прояви Своята слава и учениците Му повярваха в Него.</verse>
				<verse number="12">След това Той слезе в Капернаум с майка Си, братята и учениците Си и там прекараха няколко дена.</verse>
				<verse number="13">И понеже наближаваше юдейската Пасха, Иисус отиде в Йерусалим.</verse>
				<verse number="14">В храма Той намери продавачи на волове, овце и гълъби и обменители на пари, седнали при техните маси.</verse>
				<verse number="15">Като направи бич от върви, Той ги изпъди всички от храма заедно с овцете и воловете, разсипа монетите и катурна масите на обменителите на пари,</verse>
				<verse number="16">а на продавачите на гълъби каза: „Махнете това оттук и не правете дома на Моя Отец пазар!“</verse>
				<verse number="17">Тогава учениците Му си спомниха, че е писано: „Ревността за Твоя дом Ме изяде.“</verse>
				<verse number="18">А юдеите Го попитаха: „С какво знамение ще ни докажеш, че имаш правото да постъпваш така?“</verse>
				<verse number="19">Иисус им отговори: „Разрушете този храм и за три дни ще го издигна.“</verse>
				<verse number="20">А юдеите казаха: „Този храм е граден четиридесет и шест години, та за три дена ли Ти ще го издигнеш?“</verse>
				<verse number="21">Той говореше обаче за храма на тялото Си.</verse>
				<verse number="22">А когато възкръсна от мъртвите, учениците Му си спомниха, че Той беше казал това, и повярваха на Писанието и на словото, което Иисус бе изрекъл.</verse>
				<verse number="23">И когато беше в Йерусалим на празника Пасха, като виждаха чудесата, които Той вършеше, мнозина повярваха в Неговото име.</verse>
				<verse number="24">Но Сам Иисус не им се доверяваше, защото познаваше всички</verse>
				<verse number="25">и не се нуждаеше някой да свидетелства за човека, понеже сам знаеше какво има в сърцето на човека.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски първенец.</verse>
				<verse number="2">Той дойде нощем при Иисус и Му каза: „Рави, знаем, че си Учител, изпратен от Бога, защото никой не може да върши тези чудеса, които Ти правиш, ако Бог не е с него.“</verse>
				<verse number="3">Иисус му отговори: „Истината, истината ти казвам: ако някой не се роди свише, не може да види Божието царство.“</verse>
				<verse number="4">Никодим Го попита: „Как може възрастен човек да се роди? Нима може повторно да влезе в утробата на майка си и да се роди?“</verse>
				<verse number="5">Иисус отговори: „Истината, истината ти казвам: ако някой не се роди чрез вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.</verse>
				<verse number="6">Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.</verse>
				<verse number="7">Не се чуди, че ти казах: „Трябва да се родите свише“.</verse>
				<verse number="8">Вятърът духа, където си иска, и чуваш шума му, но не знаеш откъде идва и накъде отива. Така е с всеки, роден от Духа.“</verse>
				<verse number="9">Тогава Никодим Го запита: „Как може да стане това?“</verse>
				<verse number="10">Иисус му отговори: „Ти си известен учител в Израил и не знаеш ли това?</verse>
				<verse number="11">Истината, истината ти казвам: ние говорим за това, което знаем, и свидетелстваме за това, което сме видели, а вие не приемате свидетелството ни.</verse>
				<verse number="12">Щом не вярвате, когато ви говорих за земните работи, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?</verse>
				<verse number="13">Никой не е възлязъл на небето освен слезлия от небето Син човешки, Който е на небето.</verse>
				<verse number="14">И както Мойсей издигна медната змия на дърво в пустинята, така трябва Синът човешки да бъде издигнат,</verse>
				<verse number="15">та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има вечен живот.</verse>
				<verse number="16">Защото Бог толкова много обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има вечен живот.</verse>
				<verse number="17">Понеже Бог не изпрати Своя Син в света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.</verse>
				<verse number="18">Онзи, който вярва в Него, няма да бъде осъден, а който не вярва, вече е осъден, понеже не е повярвал в Единородния Божий Син.</verse>
				<verse number="19">Осъждането е поради това, че светлината дойде на света, но хората обикнаха мрака повече от светлината, понеже делата им бяха лоши.</verse>
				<verse number="20">И всеки, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлината, за да не се открият делата му, понеже са лоши.</verse>
				<verse number="21">А този, който постъпва според истината, отива към светлината, за да стане явно, че делата му са извършени от послушание към Бога.“</verse>
				<verse number="22">След това Иисус дойде с учениците Си в Юдея, живееше там с тях и кръщаваше.</verse>
				<verse number="23">Също и Йоан кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода. И отиваха хора при него и се кръщаваха,</verse>
				<verse number="24">тъй като Йоан още не беше хвърлен в тъмница.</verse>
				<verse number="25">Тогава Йоанови ученици започнаха спор с някои юдеи за обредното очистване.</verse>
				<verse number="26">Те дойдоха при Йоан и му казаха: „Учителю, Онзи, Който беше с тебе отвъд Йордан и за Когото ти свидетелстваше, ето Той кръщава и всички отиват при Него.“</verse>
				<verse number="27">Йоан отговори: „Човек не може да приеме нещо, ако не му бъде дадено от небето.</verse>
				<verse number="28">Самите вие сте ми свидетели, че казах: „Аз не съм Христос, но съм изпратен преди Него“.</verse>
				<verse number="29">Онзи, на когото е невестата, е младоженец, а приятелят на младоженеца, който стои там и го слуша, се радва твърде много, когато чува гласа на младоженеца. Затова тази моя радост е пълна.</verse>
				<verse number="30">Той трябва да расте, а аз — да се смалявам.</verse>
				<verse number="31">Който идва свише, той е над всички, а който е от земята, земен е и говори като земен. Онзи, Който идва от небето, Той е над всички.</verse>
				<verse number="32">Каквото е видял и чул, за него свидетелства, но никой не приема Неговото свидетелство.</verse>
				<verse number="33">И който е приел Неговото свидетелство, е потвърдил, че Бог е истинен.</verse>
				<verse number="34">Защото Този, Когото Бог е изпратил, говори Божиите слова, тъй като Бог Му дава Духа изобилно.</verse>
				<verse number="35">Отец обича Сина и е предал всичко в Неговата ръка.</verse>
				<verse number="36">Онзи, който вярва в Сина, има вечен живот, а който не вярва в Сина, няма да има вечен живот, но Божият гняв ще остане върху него.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">И тъй, когато Иисус узна, че фарисеите са чули, че Той повече от Йоан придобива ученици и кръщава —</verse>
				<verse number="2">въпреки че Сам Иисус не кръщаваше, а учениците Му,</verse>
				<verse number="3">Той напусна Юдея и тръгна отново за Галилея.</verse>
				<verse number="4">Но трябваше да мине през Самария.</verse>
				<verse number="5">И така, дойде до един самарийски град, наричан Сихар, близо до землището, което Яков бе дал на сина си Йосиф.</verse>
				<verse number="6">Там беше Яковият кладенец. Уморен от пътуването, Иисус седеше при кладенеца. Беше около дванадесет часа.</verse>
				<verse number="7">Една жена от Самария дойде да си налее вода. Иисус ѝ каза: „Дай Ми да пия!“</verse>
				<verse number="8">Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.</verse>
				<verse number="9">Тъй като юдеите не общуват със самаряните, самарянката Го попита: „Как Ти, Който си юдеин, искаш да пиеш вода от мене, която съм самарянка?“</verse>
				<verse number="10">Иисус в отговор ѝ каза: „Ако ти знаеше Божия дар и кой е Този, Който ти казва „Дай Ми да пия“, ти сама щеше да поискаш от Него и Той щеше да ти даде жива вода.“</verse>
				<verse number="11">Жената Му каза: „Господине, нямаш съд, а и кладенецът е дълбок. Откъде тогава имаш живата вода?</verse>
				<verse number="12">Нима Ти си по-голям от баща ни Яков, който ни даде този кладенец — и от него са пили сам той и потомците му, и неговите стада?“</verse>
				<verse number="13">Иисус ѝ отговори: „Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее,</verse>
				<verse number="14">а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее за вечни времена, тъй като водата, която ще му дам, ще стане в него извор, чиято вода блика за вечен живот.“</verse>
				<verse number="15">Жената Му каза: „Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам и да не идвам тук да наливам!“</verse>
				<verse number="16">Казва ѝ Иисус: „Иди, повикай мъжа си и ела тука.“</verse>
				<verse number="17">Жената отговори: „Нямам мъж.“ Иисус ѝ рече: „Добре каза: „Нямам мъж“,</verse>
				<verse number="18">защото петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж. Ти Ми каза истината.“</verse>
				<verse number="19">Жената Му рече: „Господине, виждам, че Ти си пророк.</verse>
				<verse number="20">Нашите праотци са се покланяли на Бога в тази планина, а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където ние трябва да се покланяме.“</verse>
				<verse number="21">Иисус ѝ рече: „Жено, повярвай Ми, че настъпва часът, когато нито в тази планина, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отец.</verse>
				<verse number="22">Вие се покланяте на нещо, което не познавате, а ние се покланяме на това, което познаваме, защото спасението идва от юдеите.</verse>
				<verse number="23">Но идва часът и вече е дошъл, когато истинските поклонници ще се покланят на Отец с дух и с истина, защото Отец изисква Неговите поклонници да бъдат такива.</verse>
				<verse number="24">Бог е Дух и Неговите поклонници трябва да се покланят с дух и с истина.“</verse>
				<verse number="25">Жената Му рече: „Зная, че ще дойде Месия, наричан още Христос. Когато Той дойде, ще ни извести всичко.“</verse>
				<verse number="26">Иисус ѝ каза: „Аз, Който говоря с тебе, съм Този.“</verse>
				<verse number="27">В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, че разговаря с жена. Но никой не рече: „Какво искаш?“ или „Какво говориш с нея?“</verse>
				<verse number="28">Тогава жената остави стомната за вода, отиде в града и каза на хората:</verse>
				<verse number="29">„Елате да видите един човек, който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?“</verse>
				<verse number="30">Тогава те излязоха от града и тръгнаха към Него.</verse>
				<verse number="31">Междувременно учениците Го молеха: „Учителю, яж!“</verse>
				<verse number="32">Но Той им каза: „Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.“</verse>
				<verse number="33">Затова учениците започнаха да се питат: „Да не би някой да Му е донесъл да яде?“</verse>
				<verse number="34">Иисус им каза: „Моята храна е да изпълнявам волята на Онзи, Който Ме е изпратил, и да завърша Неговото дело.</verse>
				<verse number="35">Не казвате ли вие, че има още четири месеца и ще дойде жетвата? Аз пък ви казвам: повдигнете очите си и вижте нивите, че са побелели и готови за жетва!</verse>
				<verse number="36">Жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът, и жетварят.</verse>
				<verse number="37">Защото в този случай права си е поговорката, че един сее, а друг жене.</verse>
				<verse number="38">Аз ви изпратих да женете това, за което вие не сте се трудили. Други се трудиха, а вие събирате плодовете.“</verse>
				<verse number="39">И много самаряни от този град повярваха в Него заради думите на жената, която свидетелстваше: „Той ми каза всичко, което съм извършила.“</verse>
				<verse number="40">Когато самаряните дойдоха при Него, помолиха Го да остане при тях. И Той остана там два дена.</verse>
				<verse number="41">Тогава много повече хора повярваха заради думите Му</verse>
				<verse number="42">и казваха на жената: „Ние вярваме вече не заради твоите думи, а понеже сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос.“</verse>
				<verse number="43">А след двата дена Той излезе оттам и отиде в Галилея.</verse>
				<verse number="44">Защото Иисус Сам бе засвидетелствал, че един пророк не е на почит в отечеството си.</verse>
				<verse number="45">И така, когато дойде в Галилея, галилейците Го приеха, след като бяха видели всичко, което Той стори в Йерусалим на празника — понеже и те бяха ходили на празника.</verse>
				<verse number="46">Тогава Иисус отново отиде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата във вино. Имаше един царски служител, чийто син беше болен в Капернаум.</verse>
				<verse number="47">Като чу, че Иисус е пристигнал от Юдея в Галилея, той дойде при Него и Го помоли да отиде в Капернаум и да изцели неговия син, тъй като беше на умиране.</verse>
				<verse number="48">А Иисус му каза: „Ако не видите знамения и чудеса, няма да повярвате.“</verse>
				<verse number="49">Царският служител Му отговори: „Господине, ела, преди детето ми да е умряло.“</verse>
				<verse number="50">Иисус му каза: „Иди си, синът ти е жив!“ И човекът повярва на казаното му от Иисус и си отиде.</verse>
				<verse number="51">А когато той вече пристигаше, неговите слуги го срещнаха и му съобщиха: „Синът ти е жив.“</verse>
				<verse number="52">А той ги попита за часа, когато на сина му е станало по-леко. И те му отговориха: „Вчера в един часа след обяд огънят му премина.“</verse>
				<verse number="53">Тогава бащата разбра, че това беше станало в същия час, когато Иисус му каза: „Синът ти е жив.“ И той, и целият му дом повярваха.</verse>
				<verse number="54">А това вече второ чудо Иисус извърши, след като беше дошъл от Юдея в Галилея.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">След това имаше юдейски празник и Иисус отиде в Йерусалим.</verse>
				<verse number="2">А в Йерусалим близо до Овчата порта се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която се състои от пет засводени отделения.</verse>
				<verse number="3">В тях лежеше голямо множество болни, слепи, куци и парализирани.</verse>
				<verse number="4">***</verse>
				<verse number="5">Там имаше един човек, болен от тридесет и осем години.</verse>
				<verse number="6">Иисус го видя да лежи и понеже знаеше, че боледува от дълго време, попита го: „Искаш ли да оздравееш?“</verse>
				<verse number="7">Болният Му отговори: „Господине, нямам си човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата. Докато аз отида, друг слиза преди мене.“</verse>
				<verse number="8">Иисус му каза: „Стани, вдигни постелката си и ходи!“</verse>
				<verse number="9">Човекът веднага оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи. А този ден беше събота.</verse>
				<verse number="10">Затова юдеите казаха на изцеления: „Събота е и не ти е позволено да вдигаш постелката си.“</verse>
				<verse number="11">Той им отговори: „Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: „Вдигни постелката си и ходи!“</verse>
				<verse number="12">Попитаха го: „Кой е Човекът, Който ти рече: „Вдигни постелката си и ходи?“</verse>
				<verse number="13">Но изцеленият не знаеше кой е Излекувалият го, защото Иисус се беше отдръпнал поради тълпата, която беше на това място.</verse>
				<verse number="14">След това Иисус го намери в храма и му каза: „Ето ти оздравя! Недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо.“</verse>
				<verse number="15">Човекът отиде и извести на юдеите, че Иисус е, Който го изцели.</verse>
				<verse number="16">Затова юдеите гонеха Иисус и търсеха случай да Го убият, понеже вършеше такива неща в събота.</verse>
				<verse number="17">А Иисус им казваше: „Моят Отец досега работи и Аз работя.“</verse>
				<verse number="18">Затова юдеите още повече се стремяха да Го убият, защото не само нарушаваше съботата, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен на Бога.</verse>
				<verse number="19">Иисус отговори на упреците им така: „Истината, истината ви казвам: Синът не може да прави нищо от Себе Си, а върши само това, което види Отец да прави. Понеже онова, което Той прави, това прави също и Синът.</verse>
				<verse number="20">Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, което Сам Той прави. Той ще Му покаже и по-големи дела от тези, та да се чудите.</verse>
				<verse number="21">Защото както Отец възкресява мъртви и дава живот, така и Синът дава живот на тези, на които иска.</verse>
				<verse number="22">Също тъй Отец Сам не съди никого, но предаде целия съд на Сина,</verse>
				<verse number="23">за да почитат всички Сина, както почитат Отец. Който не почита Сина, той не почита и Отец, Който Го е изпратил.</verse>
				<verse number="24">Истината, истината ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Онзи, Който Ме е изпратил, има вечен живот. Той няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.</verse>
				<verse number="25">Истината, истината ви казвам: идва часът и вече е дошъл, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят.</verse>
				<verse number="26">Защото както Отец има живот у Себе Си, така е дал и на Сина да има живот у Себе Си.</verse>
				<verse number="27">И Му е дал власт да извършва съд, защото Той е Синът човешки.</verse>
				<verse number="28">Недейте се чуди на това, защото идва часът, когато всички, които са в гробовете, ще чуят Неговия глас</verse>
				<verse number="29">и ще излязат: онези, които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са правили зло, ще възкръснат за осъждане.</verse>
				<verse number="30">Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, така и съдя, и Моят съд е праведен, защото не се стремя да бъде Моята воля, а волята на Отец, Който Ме е изпратил.</verse>
				<verse number="31">Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно.</verse>
				<verse number="32">Има Друг, Който свидетелства за Мене, и зная, че е истинско свидетелството, с което свидетелства за Мене.</verse>
				<verse number="33">Вие пратихте хора при Йоан и той засвидетелства истината.</verse>
				<verse number="34">Аз нямам нужда от свидетелството на човек, но казвам това, за да се спасите вие.</verse>
				<verse number="35">Йоан беше като светилник, който гори и свети, а вие пожелахте да се радвате за кратко време на светлината му.</verse>
				<verse number="36">Но Аз имам по-голямо свидетелство от Йоановото, защото делата, които Отец Ми даде да извърша, самите тези дела, които върша, свидетелстват за Мене, че Отец Ме е изпратил.</verse>
				<verse number="37">И Отец, Който Ме е изпратил, Сам свидетелства за Мене. А вие нито някога сте чули гласа Му, нито сте видели как изглежда.</verse>
				<verse number="38">И Неговото слово не пребъдва във вас, понеже не вярвате на Този, Когото Той е изпратил.</verse>
				<verse number="39">Изследвате Писанията, понеже мислите в тях да намерите вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мене.</verse>
				<verse number="40">Но не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.</verse>
				<verse number="41">Аз не търся да получа слава от хората,</verse>
				<verse number="42">но зная, че вие нямате у себе си любов към Бога.</verse>
				<verse number="43">Аз дойдох в името на Моя Отец, а не Ме приемате. Но ако друг дойде от свое име, него ще приемете.</verse>
				<verse number="44">Как вие можете да повярвате, когато приемате слава един от друг, а не се стремите към славата от Единствения.</verse>
				<verse number="45">Не мислете, че Аз ще ви обвинявам пред Отец. Има против вас обвинител — Мойсей, на когото вие се уповавате.</verse>
				<verse number="46">Защото ако бяхте повярвали на Мойсей, щяхте да повярвате и на Мене, понеже той за Мене писа.</verse>
				<verse number="47">Но ако не вярвате на неговите писания, как ще вярвате на Моите думи?“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">След това Иисус отиде на отвъдния бряг на Галилейското, тоест Тивериадското, езеро.</verse>
				<verse number="2">Множество хора Го следваха, тъй като виждаха чудесата, които извършваше над болните.</verse>
				<verse number="3">Иисус се изкачи на планината и там седеше с учениците Си.</verse>
				<verse number="4">А наближаваше юдейският празник Пасха.</verse>
				<verse number="5">Иисус, като вдигна очи и видя, че множество народ идва към Него, каза на Филип: „Откъде да купим хляб, за да се нахранят тези хора?“</verse>
				<verse number="6">Той каза това, за да го изпита, а сам знаеше какво щеше да направи.</verse>
				<verse number="7">Филип Му отговори: „Хляб за двеста динария няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.“</verse>
				<verse number="8">Друг от учениците Му — Андрей, братът на Симон Петър, Му каза:</verse>
				<verse number="9">„Ето тук едно момче има пет ечемични хляба и две риби. Но какво са те за толкова хора?“</verse>
				<verse number="10">Иисус каза: „Нека хората да насядат.“ А на това място имаше много трева. И така, мъжете насядаха, на брой около пет хиляди.</verse>
				<verse number="11">Иисус взе хлябовете и като благодари на Бога, раздаде ги на учениците Си, а учениците — на седналите; същото направи и с рибите, кой колкото искаше.</verse>
				<verse number="12">А след като се наситиха, Той каза на учениците Си: „Съберете останалите къшеи, за да не се похаби нищо.“</verse>
				<verse number="13">И така те събраха и напълниха дванадесет кошници къшеи от петте ечемични хляба, останали от тези, които бяха яли.</verse>
				<verse number="14">Тогава хората, които видяха чудото, което Иисус извърши, казаха: „Наистина, този е Пророкът, Който ще дойде в света.“</verse>
				<verse number="15">А Иисус, като знаеше, че ще дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи на планината самичък.</verse>
				<verse number="16">А когато се свечери, Неговите ученици слязоха при езерото,</verse>
				<verse number="17">влязоха в лодка и тръгнаха обратно през езерото към Капернаум. Тъмнина настъпи, но Иисус още не беше дошъл при тях.</verse>
				<verse number="18">Езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.</verse>
				<verse number="19">След като учениците бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадия, видяха, че Иисус върви по езерото и се приближава към лодката. Тогава се уплашиха.</verse>
				<verse number="20">Той им каза: „Аз съм. Не се бойте!“</verse>
				<verse number="21">Тогава те поискаха да Го вземат в лодката и веднага лодката достигна до сушата, към която плаваха.</verse>
				<verse number="22">На другия ден народът, който беше останал на отвъдната страна на езерото, забеляза, че там не е имало друга лодка освен онази, в която бяха влезли учениците на Иисус. Те знаеха, че Той не е пътувал в лодката с учениците Си, но учениците бяха отплавали сами.</verse>
				<verse number="23">Други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ беше изрекъл благодарствената молитва.</verse>
				<verse number="24">А когато хората видяха, че нито Иисус, нито учениците Му са там, влязоха в лодките и отидоха в Капернаум да търсят Иисус.</verse>
				<verse number="25">И след като Го намериха на другия бряг на езерото, попитаха Го: „Учителю, кога дойде тука?“</verse>
				<verse number="26">Иисус им отговори: „Истината, истината ви казвам: търсите Ме не за това, че видяхте чудеса, но защото ядохте от хлябовете и се наситихте.</verse>
				<verse number="27">Трудете се не за тленната храна, но за храната, която води до вечен живот и която ще ви даде Синът човешки, защото Бог Отец е положил Своя печат върху Него.“</verse>
				<verse number="28">Тогава Го попитаха: „Какво да правим, за да извършваме Божиите дела?“</verse>
				<verse number="29">Иисус им отговори: „Това е Божието дело — да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.“</verse>
				<verse number="30">А те Му казаха: „Какво знамение ще дадеш, за да видим и да Ти повярваме? Какво ще извършиш?</verse>
				<verse number="31">Предците ни са яли манната в пустинята, както е писано: „Хляб от небето им даде да ядат“.“</verse>
				<verse number="32">Тогава Иисус им каза: „Истината, истината ви казвам: не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви даде истинския хляб от небето.</verse>
				<verse number="33">Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.“</verse>
				<verse number="34">А те Му казаха: „Господи, давай ни винаги този хляб!“</verse>
				<verse number="35">Иисус им рече: „Аз съм хлябът на живота. Този, който идва при Мене, няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.</verse>
				<verse number="36">Но казах ви, че вие Ме видяхте и пак не вярвате.</verse>
				<verse number="37">Всичко, което Отец Ми дава, ще дойде при Мене и който дойде при Мене, няма да го изпъдя,</verse>
				<verse number="38">защото слязох от небето, за да върша не Своята воля, а волята на Този, Който Ме е изпратил.</verse>
				<verse number="39">А волята на Отец, Който Ме е изпратил, е тази: от всичко, което Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден.</verse>
				<verse number="40">Защото такава е волята на Този, Който Ме е изпратил: всеки, който види Сина и вярва в Него, да има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден.“</verse>
				<verse number="41">Юдеите зароптаха против Него, понеже рече: „Аз съм хлябът, слязъл от небето“,</verse>
				<verse number="42">и казваха: „Този не е ли Иисус, Йосифовият син, Чиито баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: „Слязох от небето“?“</verse>
				<verse number="43">Иисус в отговор им рече: „Престанете с ропота помежду си.</verse>
				<verse number="44">Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е изпратил. И Аз ще го възкреся в последния ден.</verse>
				<verse number="45">У пророците е писано: „Всички ще бъдат научени от Бога.“ Всеки, който е чул от Отец и се е научил от Него, идва при Мене.</verse>
				<verse number="46">Това не означава, че някой е видял Отец освен Онзи, Който е от Бога. Именно Той е видял Отец.</verse>
				<verse number="47">Истината, истината ви казвам: който вярва в Мене, има вечен живот.</verse>
				<verse number="48">Аз съм хлябът на живота.</verse>
				<verse number="49">Предците ви ядоха манната в пустинята, но умряха.</verse>
				<verse number="50">А хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, няма да умре.</verse>
				<verse number="51">Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Ако някой яде от този хляб, ще живее за вечни времена. А хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.“</verse>
				<verse number="52">Тогава юдеите започнаха да се препират помежду си, казвайки: „Как може Той да ни даде да ядем плътта Му?“</verse>
				<verse number="53">А Иисус им рече: „Истината, истината ви казвам: ако не ядете плътта на Сина човешки и не пиете кръвта Му, няма да имате живот у себе си.</verse>
				<verse number="54">Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден.</verse>
				<verse number="55">Защото плътта Ми е истинска храна и кръвта Ми е истинско питие.</verse>
				<verse number="56">Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз — в него.</verse>
				<verse number="57">Както живият Отец Ме е изпратил и Аз живея чрез Отец, така и онзи, който яде от Мене, ще живее чрез Мене.</verse>
				<verse number="58">Този е хлябът, слязъл от небето. Няма да е както с предците ви, които ядоха манната и все пак умряха — онзи, който яде този хляб, ще живее за вечни времена.“</verse>
				<verse number="59">Това каза Иисус, когато поучаваше в синагогата в Капернаум.</verse>
				<verse number="60">Мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: „Трудни са тези слова. Кой може да ги слуша?“</verse>
				<verse number="61">Но Иисус, като знаеше, че учениците Му негодуват против това, каза им: „Това ли ви съблазнява?</verse>
				<verse number="62">А ако видите Сина човешки да възлиза там, където беше преди?</verse>
				<verse number="63">Духът е, Който дава живот; плътта с нищо не помага. Думите, които ви говоря, са дух и живот.</verse>
				<verse number="64">Но има някои от вас, които не вярват.“ Защото Иисус от самото начало знаеше кои са невярващи и кой ще Го предаде.</verse>
				<verse number="65">И рече: „Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мене, ако не му бъде дадено от Моя Отец.“</verse>
				<verse number="66">Оттогава мнозина от учениците Му Го напуснаха и вече не ходеха с Него.</verse>
				<verse number="67">А Иисус каза на дванадесетте: „Да не искате и вие да си отидете?“</verse>
				<verse number="68">Симон Петър Му отговори: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот.</verse>
				<verse number="69">И ние сме повярвали и сме се убедили, че Ти си Христос, Синът на живия Бог.“</verse>
				<verse number="70">Иисус им отговори: „Нали Аз избрах вас, дванадесетте? И все пак един от вас е дявол.“</verse>
				<verse number="71">Той говореше за Юда Искариот, син на Симон, защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">След това Иисус обикаляше Галилея, тъй като не искаше да ходи по Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият.</verse>
				<verse number="2">А наближаваше юдейският празник Шатри.</verse>
				<verse number="3">Тогава Неговите братя Му рекоха: „Замини оттук и иди в Юдея, за да видят и Твоите ученици делата, които вършиш.</verse>
				<verse number="4">Защото никой не крие какво прави, ако иска да бъде известен. Щом вършиш такива дела, покажи Себе Си на света.“</verse>
				<verse number="5">Понеже дори и братята Му не вярваха в Него.</verse>
				<verse number="6">Иисус им каза: „Моето време още не е настъпило, а за вас времето винаги е подходящо.</verse>
				<verse number="7">Светът не може да мрази вас, а мрази Мене, защото Аз свидетелствам за него, че делата му са лоши.</verse>
				<verse number="8">Вие идете на празника. Аз засега няма да отида на този празник, защото времето Ми още не е дошло.“</verse>
				<verse number="9">И като им каза това, остана в Галилея.</verse>
				<verse number="10">След като братята Му заминаха, отиде и Той на празника — не явно, а някак си скрито.</verse>
				<verse number="11">А юдеите Го търсеха на празника и питаха: „Къде е Онзи?“</verse>
				<verse number="12">И сред народа имаше разногласие за Него. Едни казваха: „Добър е“; други пък казваха: „Не е, а заблуждава народа.“</verse>
				<verse number="13">Но никой не говореше за Него открито, защото се страхуваха от юдеите.</verse>
				<verse number="14">А по средата на дните на празника Иисус влезе в храма и започна да поучава.</verse>
				<verse number="15">А юдеите се чудеха и казваха: „Как Този познава Писанията, без да се е учил?“</verse>
				<verse number="16">Тогава Иисус им отговори: „Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е изпратил.</verse>
				<verse number="17">Ако някой иска да изпълнява волята Му, ще разбере дали учението Ми е от Бога, или Аз говоря от Себе Си.</verse>
				<verse number="18">Който говори от свое име, желае слава за себе си. А който желае слава за Онзи, Който Го е изпратил, Той е истинен и у Него няма неправда.</verse>
				<verse number="19">Нали Мойсей ви даде Закона? Но никой от вас не изпълнява Закона. Защо искате да Ме убиете?“</verse>
				<verse number="20">Множеството отговори: „Бяс Те е хванал. Кой иска да Те убие?“</verse>
				<verse number="21">Иисус им отговори: „Едно чудо извърших и всички се удивлявате на това.</verse>
				<verse number="22">Мойсей ви даде обрязването — въпреки че не от Мойсей, но от предците ви започна — и вие обрязвате човек в съботен ден.</verse>
				<verse number="23">Ако човек приема обрязване в събота, за да не се наруши Мойсеевият закон, защо се гневите срещу Мене, че цял човек излекувах в събота?</verse>
				<verse number="24">Не съдете по външност, а съдете със справедлива мярка.“</verse>
				<verse number="25">Тогава някои от йерусалимските жители казаха: „Не е ли Този, Когото искат да убият?</verse>
				<verse number="26">Ето открито говори и нищо не му казват. Да не би началниците да са се убедили, че Той наистина е Христос?</verse>
				<verse number="27">Но за Този знаем откъде е, а когато дойде Христос, никой няма да знае откъде е.“</verse>
				<verse number="28">Затова Иисус, като поучаваше в храма, извика: „И Мене познавате и знаете откъде съм. Но Аз не дойдох от Себе Си. Този, Който Ме е изпратил, е истинен, Него вие не познавате.</verse>
				<verse number="29">Аз Го познавам, защото съм от Него и Той Ме е изпратил.“</verse>
				<verse number="30">Тогава искаха да Го хванат, но никой не сложи ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл.</verse>
				<verse number="31">Мнозина от народа повярваха в Него и казваха: „Когато Христос дойде, нима ще извърши повече чудеса от тези, които Този направи?“</verse>
				<verse number="32">Фарисеите чуха, че сред народа се мълви това за Него. Затова първосвещениците и фарисеите изпратиха стражи да Го хванат.</verse>
				<verse number="33">А Иисус каза: „Още малко време съм с вас, после ще отида при Онзи, Който Ме е изпратил.</verse>
				<verse number="34">Ще Ме търсите и няма да Ме намерите, защото там, където съм Аз, вие не можете да дойдете.“</verse>
				<verse number="35">Тогава юдеите заговориха помежду си: „Къде иска да отиде Той, та ние няма да можем да Го намерим? Да не би да отиде при разпръснатите между елините и да поучава елините?</verse>
				<verse number="36">Какво означават думите, които каза: „Ще Ме търсите и няма да Ме намерите, защото там, където съм Аз, вие не можете да дойдете“?“</verse>
				<verse number="37">А в последния, важен ден на празника Иисус застана и извика с висок глас: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие.</verse>
				<verse number="38">Който вярва в Мене, както казва Писанието, от неговата утроба ще потекат реки от жива вода.“</verse>
				<verse number="39">Иисус каза това за Духа, Когото вярващите в Него щяха да приемат, защото Светият Дух още не беше даден, понеже Иисус още не беше се прославил.</verse>
				<verse number="40">Тогава мнозина от народа, като чуха тези думи, казаха: „Наистина Този е Пророкът.“</verse>
				<verse number="41">Други казваха: „Този е Христос.“ А някои пък казваха: „Нима от Галилея ще дойде Христос?</verse>
				<verse number="42">Не казва ли Писанието, че Христос ще произлезе от Давидовото потомство и от градчето Витлеем, откъдето беше Давид?“</verse>
				<verse number="43">И така, настъпи разделение сред народа заради Него.</verse>
				<verse number="44">Някои от тях искаха да Го хванат, но никой не сложи ръка на Него.</verse>
				<verse number="45">Тогава стражите се върнаха при първосвещениците и фарисеите, а те ги попитаха: „Защо не Го доведохте?“</verse>
				<verse number="46">Стражите отговориха: „Никога човек не е говорил така, както Този Човек.“</verse>
				<verse number="47">Фарисеите ги попитаха: „Да не би и вие да сте се заблудили?</verse>
				<verse number="48">Нима някой от първенците или от фарисеите е повярвал в Него?</verse>
				<verse number="49">Но този народ, който не познава Закона, е под Божие проклятие!“</verse>
				<verse number="50">Никодим, който беше ходил при Него нощем и беше един от тях, ги запита:</verse>
				<verse number="51">„Нашият закон осъжда ли човека, преди да го изслуша и да разбере какво върши?“</verse>
				<verse number="52">В отговор те му казаха: „Да не си и ти от Галилея? Изследвай Писанията и виж, че от Галилея пророк не е излязъл.“</verse>
				<verse number="53">И всеки си отиде вкъщи.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">А Иисус отиде на Елеонската планина.</verse>
				<verse number="2">Рано сутринта дойде пак в храма. Целият народ се събра при Него. А Той седна и ги поучаваше.</verse>
				<verse number="3">Тогава книжниците и фарисеите доведоха една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха в средата,</verse>
				<verse number="4">казаха Му: „Учителю, тази жена беше хваната по време на прелюбодейство.</verse>
				<verse number="5">А Мойсей ни е заповядал в Закона да убиваме такива с камъни. Ти какво ще кажеш?“</verse>
				<verse number="6">Те казаха това, за да Го изкушат и да имат в какво да Го обвинят. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да им обръща внимание.</verse>
				<verse number="7">И понеже продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.“</verse>
				<verse number="8">И пак се наведе надолу и пишеше по земята.</verse>
				<verse number="9">А те, като чуха това и понеже съвестта ги бореше, разотидоха се един по един, като започнаха от по-старите, та до последните. Иисус остана Сам с жената, която стоеше по средата.</verse>
				<verse number="10">Като се изправи и не видя никого освен жената, Иисус ѝ каза: „Жено, къде са твоите обвинители? Никой ли не те осъди?“</verse>
				<verse number="11">Тя отговори: „Никой, Господи!“ Иисус каза: „И Аз не те осъждам. Иди си и отсега нататък не съгрешавай вече.“</verse>
				<verse number="12">Иисус отново им каза: „Аз съм светлината на света. Който Ме последва, няма да ходи в мрака, но ще има светлината на живота.“</verse>
				<verse number="13">Тогава фарисеите Му казаха: „Ти Сам свидетелстваш за Себе Си. Твоето свидетелство не е истинно.“</verse>
				<verse number="14">В отговор Иисус им каза: „Въпреки че Аз сам свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде съм дошъл и накъде отивам. А вие не знаете откъде съм дошъл или накъде отивам.</verse>
				<verse number="15">Вие съдите по човешки, Аз не съдя никого.</verse>
				<verse number="16">И ако съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, но Аз съм с Отец, Който Ме е изпратил.</verse>
				<verse number="17">А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама души е истинно.</verse>
				<verse number="18">Сам Аз свидетелствам за Себе Си и Отец, Който ме е изпратил, свидетелства за Мене.“</verse>
				<verse number="19">Тогава Го попитаха: „Къде е Твоят Отец?“ Иисус отговори: „Не познавате нито Мене, нито Моя Отец. Ако Ме познавахте, щяхте да познавате и Моя Отец.“</verse>
				<verse number="20">Иисус каза тези думи при кутиите за дарения, като поучаваше в храма. И никой не Го задържа, понеже Неговият час още не беше дошъл.</verse>
				<verse number="21">Иисус им каза пак: „Аз отивам и ще Ме търсите, и ще умрете в греха си. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете.“</verse>
				<verse number="22">Тогава юдеите си рекоха: „Да не би да се самоубие щом говори: „Където Аз отивам, вие не можете да дойдете“?“</verse>
				<verse number="23">А Той им каза: „Вие сте от тези, които са долу; Аз съм от тези, които са горе. Вие сте от този свят, Аз не съм от този свят.</verse>
				<verse number="24">Затова ви казах, че ще умрете в греховете си. Наистина, ако не Ми повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си.“</verse>
				<verse number="25">Тогава Го попитаха: „Кой си Ти?“ Иисус им отговори: „Аз съм това, което ви говоря от самото начало.</verse>
				<verse number="26">Много имам да говоря за вас и да ви съдя. Обаче Онзи, Който Ме е изпратил, е истинен и каквото съм чул от Него, това говоря на света.“</verse>
				<verse number="27">Те не разбраха, че им говореше за Отец.</verse>
				<verse number="28">Тогава Иисус им каза: „Когато издигнете Сина човешки, тогава ще разберете, че съм Аз и нищо не върша от Себе Си, но говоря това, което Моят Отец Ме е научил.</verse>
				<verse number="29">И Този, Който Ме е изпратил, е с Мене. Отец не Ме е оставил сам, защото Аз върша винаги онова, което Му е угодно.“</verse>
				<verse number="30">Докато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.</verse>
				<verse number="31">Тогава Иисус каза на повярвалите в Него юдеи: „Ако пребъдвате в Моето учение, вие сте истински Мои ученици</verse>
				<verse number="32">и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“</verse>
				<verse number="33">Отговориха Му: „Ние сме потомци на Авраам и никога на никого не сме робували. Защо Ти казваш: „Ще станете свободни“?“</verse>
				<verse number="34">Иисус им отвърна: „Истината, истината ви казвам: всеки, който върши грях, е роб на греха.</verse>
				<verse number="35">Но робът не принадлежи вечно на един дом, а синът принадлежи вечно.</verse>
				<verse number="36">И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.</verse>
				<verse number="37">Зная, че сте Авраамови потомци, но все пак искате да Ме убиете, защото учението Ми не намира място у вас.</verse>
				<verse number="38">Аз говоря за това, което съм видял у Своя Отец, а вие вършите онова, което сте видели у вашия баща.“</verse>
				<verse number="39">В отговор те Му казаха: „Нашият баща е Авраам.“ Иисус им рече: „Ако бяхте синове на Авраам, щяхте да вършите Авраамовите дела.</verse>
				<verse number="40">А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, която чу от Бога. Това Авраам не е вършил.</verse>
				<verse number="41">Вие вършите делата на вашия баща.“ Казаха Му: „Ние не сме родени от блудство. Един Отец имаме — Бог.“</verse>
				<verse number="42">Иисус им отвърна: „Ако Бог беше ваш Отец, щяхте да Ме обичате, защото Аз от Бога излязох и дойдох, понеже Аз не идвам от Себе Си, но Той Ме изпрати.</verse>
				<verse number="43">Защо не разбирате какво говоря Аз? Защото не можете да слушате учението Ми.</verse>
				<verse number="44">Ваш баща е дяволът и вие искате да изпълнявате желанията на баща си. Той си беше от началото човекоубиец и не устоя в истината, понеже у него няма истина. Когато изговаря лъжа, говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата.</verse>
				<verse number="45">А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате.</verse>
				<verse number="46">Кой от вас ще Ме обвини в грях? Ако говоря истината, защо не Ми вярвате?</verse>
				<verse number="47">Който е от Бога, той слуша Божиите слова. Вие затова не слушате, понеже не сте от Бога.“</verse>
				<verse number="48">Юдеите в отговор на думите Му казаха: „Не сме ли прави, когато казваме, че си самарянин и у Тебе има бяс?“</verse>
				<verse number="49">Иисус отвърна: „У Мене няма бяс, но Аз почитам Своя Отец, а вие Ме унижавате.</verse>
				<verse number="50">Аз обаче не търся слава за Себе Си. Друг е, Който я търси и съди.</verse>
				<verse number="51">Истината, истината ви казвам: ако някой спази учението Ми, няма да види смърт за вечни времена.“</verse>
				<verse number="52">Тогава юдеите Му казаха: „Сега разбрахме, че у Тебе има бяс. Авраам умря, също и пророците, а Ти казваш: „Ако някой спази учението Ми, няма да вкуси смърт за вечни времена.“</verse>
				<verse number="53">Нима Ти си по-голям от нашия баща Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?“</verse>
				<verse number="54">Иисус отговори: „Ако Аз славя Сам Себе Си, славата Ми е нищо. Моят Отец е Този, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог.</verse>
				<verse number="55">Не Го познахте, но Аз Го познавам. И ако кажа, че не Го познавам, ще бъда лъжец като вас. Но Аз Го познавам и спазвам словото Му.</verse>
				<verse number="56">Авраам, вашият баща, очакваше с радост да види Моя ден; и го видя, и се зарадва.“</verse>
				<verse number="57">Тогава юдеите Му казаха: „Нямаш още петдесет години, а си видял Авраам?“</verse>
				<verse number="58">Иисус им рече: „Истината, истината ви казвам: Аз съм отпреди да се роди Авраам.“</verse>
				<verse number="59">Тогава грабнаха камъни, за да хвърлят върху Него, но Иисус се скри и излезе от храма, като мина посред тях, и така си отиде.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Когато минаваше, Иисус видя един човек, сляп по рождение.</verse>
				<verse number="2">И учениците Му Го попитаха: „Учителю, заради чий грях той се е родил сляп — негов или на родителите му?“</verse>
				<verse number="3">Иисус отговори: „Нито той е съгрешил, нито родителите му, но е сляп, за да се прояви Божията сила върху него.</verse>
				<verse number="4">Аз трябва да върша делата на Този, Който Ме е изпратил, докато е ден. Настъпва нощ, когато никой не може да работи.</verse>
				<verse number="5">Докато съм в света, Аз съм светлина на света.“</verse>
				<verse number="6">Като каза това, плюна на земята, направи калчица с плюнката, намаза с калчицата очите на слепия</verse>
				<verse number="7">и му каза: „Иди да се умиеш в къпалнята Силоам“ — което означава „Изпратен от Бога“. Човекът отиде, уми се и се върна прогледнал.</verse>
				<verse number="8">А съседите и онези, които бяха го виждали преди това, че беше сляп, казваха: „Не е ли този, който седеше и просеше?“</verse>
				<verse number="9">Едни казваха: „Той е“, а други: „Не е, но прилича на него.“ Той пък казваше: „Аз съм.“</verse>
				<verse number="10">Попитаха го: „Как ти се отвориха очите?“</verse>
				<verse number="11">Той отговори: „Човекът, наричан Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми каза: „Иди в къпалнята Силоам и се умий.“ Отидох и като се умих, прогледнах.“</verse>
				<verse number="12">Те го попитаха: „Къде е Той?“ Отговори: „Не зная.“</verse>
				<verse number="13">Тогава заведоха човека, който преди беше сляп, при фарисеите.</verse>
				<verse number="14">А беше събота, когато Иисус направи калчица и му отвори очите.</verse>
				<verse number="15">Тогава фарисеите също го попитаха как е прогледнал. Той им каза: „Постави ми калчица на очите и се умих, и гледам.“</verse>
				<verse number="16">Някои от фарисеите казаха: „Този Човек не е от Бога, защото не спазва съботата.“ Други казаха: „Как може грешен човек да върши такива чудеса?“ И възникна раздор помежду им.</verse>
				<verse number="17">Отново попитаха прогледналия слепец: „Ти какво казваш за Него, като ти отвори очите?“ Той рече: „Пророк е.“</verse>
				<verse number="18">Но юдейските власти не повярваха, че той е бил сляп и е прогледнал, докато не повикаха родителите на прогледналия</verse>
				<verse number="19">и не ги попитаха: „Този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда?“</verse>
				<verse number="20">Тогава неговите родители отговориха: „Знаем, че този е нашият син и че се роди сляп.</verse>
				<verse number="21">А сега как вижда, не знаем, и кой му е отворил очите, не знаем. Попитайте него! Той е пълнолетен, нека сам говори за себе си.“</verse>
				<verse number="22">Родителите му казаха това, понеже се бояха от юдеите, защото юдейските власти се бяха вече наговорили да отлъчат от синагогата онзи, който Го признае за Христос.</verse>
				<verse number="23">Затова неговите родители казаха: „Той е пълнолетен. Попитайте него!“</verse>
				<verse number="24">Тогава повикаха повторно човека, който беше сляп, и му казаха: „Въздай слава на Бога! Ние знаем, че Този Човек е грешник.“</verse>
				<verse number="25">А той отговори: „Не зная дали е грешник. Зная едно — че бях сляп, но сега виждам.“</verse>
				<verse number="26">Тогава го попитаха пак: „Какво направи с тебе? Как ти отвори очите?“</verse>
				<verse number="27">Той им отговори: „Казах ви вече и не чухте. Защо искате да чуете това отново? Да не би и вие да искате да станете Негови ученици?“</verse>
				<verse number="28">А те го изругаха и казаха: „Ти си Негов ученик, а ние сме Мойсееви ученици.</verse>
				<verse number="29">Ние знаем, че на Мойсей Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.“</verse>
				<verse number="30">В отговор човекът им каза: „Това е чудното, че вие не знаете откъде е, но ми отвори очите.</verse>
				<verse number="31">А знаем, че Бог не слуша грешници, но слуша този, който Го почита и изпълнява Неговата воля.</verse>
				<verse number="32">Открай време не се е чуло някой да е отворил очите на човек, роден сляп.</verse>
				<verse number="33">Ако Този Човек не беше от Бога, нямаше да може да направи нищо.“</verse>
				<verse number="34">В отговор те му казаха: „Ти си роден цял в грехове — ти ли ще ни учиш?“ И го изгониха навън.</verse>
				<verse number="35">Иисус чу, че са го изгонили навън, намери го и му рече: „Ти вярваш ли в Божия Син?“</verse>
				<verse number="36">Той отговори: „А Кой е Той, господине, за да повярвам в Него?“</verse>
				<verse number="37">Иисус му каза: „Ти си Го видял и Той е, Който говори с тебе.“</verse>
				<verse number="38">А той рече: „Вярвам, Господи!“ И Му се поклони.</verse>
				<verse number="39">Тогава Иисус каза: „За съд дойдох Аз на този свят, за да прогледнат невиждащите, а виждащите да ослепеят.“</verse>
				<verse number="40">Онези от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, запитаха Го: „Нима и ние сме слепи?“</verse>
				<verse number="41">Иисус им каза: „Ако бяхте слепи, нямаше да имате грях, но сега казвате: „Виждаме“. Затова грехът ви остава.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">„Истината, истината ви казвам: този, който влиза в овчата кошара не през вратата, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник.</verse>
				<verse number="2">А който влиза през вратата, пастир е на овцете.</verse>
				<verse number="3">На него вратарят отваря и овцете слушат гласа му. Той зове овцете си по име и ги извежда.</verse>
				<verse number="4">Когато изведе овцете си, върви пред тях и овцете вървят след него, понеже познават гласа му.</verse>
				<verse number="5">След чужд човек не вървят, а бягат от него, понеже не познават гласа на чуждите.“</verse>
				<verse number="6">Иисус им каза тази притча, но те не разбраха за какво им говореше.</verse>
				<verse number="7">Иисус отново им рече: „Истината, истината ви казвам: Аз съм вратата към овцете.</verse>
				<verse number="8">Всички, които са идвали преди Мене, са крадци и разбойници. Но овцете не ги послушаха.</verse>
				<verse number="9">Аз съм вратата. Който влезе през Мене, ще се спаси. Той ще влезе и ще излезе, и паша ще намери.</verse>
				<verse number="10">Крадецът идва, само за да открадне, да заколи и да изтреби. Аз дойдох, за да имат живот, и то в изобилие.</verse>
				<verse number="11">Аз съм Добрият пастир. Добрият пастир отдава живота си за овцете.</verse>
				<verse number="12">А наемникът, който не е пастир и овцете не са негови, вижда, че идва вълкът, оставя овцете и бяга. А вълкът ги разграбва и разпръсва,</verse>
				<verse number="13">защото той е наемник и не го е грижа за овцете.</verse>
				<verse number="14">Аз съм Добрият пастир и познавам Своите Си, и Своите Ме познават.</verse>
				<verse number="15">Както Отец познава Мене, тъй и Аз познавам Отец. И живота Си отдавам за овцете.</verse>
				<verse number="16">Имам и други овце, които не са от тази кошара, и тях трябва да поведа. Те ще чуят гласа Ми и ще стане едно стадо с един Пастир.</verse>
				<verse number="17">Затова Отец Ме обича, защото Аз отдавам живота Си, за да го получа пак.</verse>
				<verse number="18">Никой не Ми го отнема, но Аз Сам по Своя воля го отдавам. Имам власт да го отдам и власт имам пак да го получа. Тази заповед получих от Моя Отец.“</verse>
				<verse number="19">Заради тези думи пак избухна спор между юдеите.</verse>
				<verse number="20">Много от тях казваха: „Бяс има и е обезумял. Защо Го слушате?“</verse>
				<verse number="21">Други казваха: „Това не са думи на бесен — може ли бяс да отваря очи на слепи?“</verse>
				<verse number="22">Беше зима и в Йерусалим се празнуваше празникът Обновление.</verse>
				<verse number="23">Иисус се движеше из Соломоновия притвор на храма.</verse>
				<verse number="24">Тогава юдеите Го заобиколиха и Му казаха: „Докога ще ни държиш в напрежение? Ако Ти си Христос, кажи ни открито.“</verse>
				<verse number="25">Иисус им отговори: „Казах ви, но не вярвате. Делата, които Аз върша в името на Своя Отец, те свидетелстват за Мене.</verse>
				<verse number="26">Но вие не вярвате, понеже не сте от Моите овце, както ви казах.</verse>
				<verse number="27">Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те вървят след Мене.</verse>
				<verse number="28">Аз им давам вечен живот и те няма да погинат за вечни времена. Никой няма да ги грабне от ръката Ми.</verse>
				<verse number="29">Моят Отец, Който Ми ги даде, е по-голям от всички. Никой не може да ги грабне от ръката на Моя Отец.</verse>
				<verse number="30">Аз и Отец сме едно.“</verse>
				<verse number="31">Тогава юдеите пак грабнаха камъни, за да Го убият.</verse>
				<verse number="32">Иисус им отговори: „Много добри дела ви показах от Своя Отец. За кое от тези дела искате да ме убиете с камъни?“</verse>
				<verse number="33">Юдеите Му отговориха: „Не за добро дело искаме с камъни да Те убием, а за богохулство — за това, че Ти, бидейки човек, се правиш на Бог.“</verse>
				<verse number="34">Иисус им отговори: „Не е ли писано в Закона ви: „Аз рекох: богове сте“?</verse>
				<verse number="35">Ако Той нарече богове онези, към които бе отправено Божието слово — а Писанието не може да се наруши,</verse>
				<verse number="36">на Този ли сега, Когото Отец освети и изпрати в света, вие казвате: „Богохулстваш“, защото рекох: „Аз съм Божий Син“?</verse>
				<verse number="37">Ако не върша делата на Своя Отец, не Ми вярвайте;</verse>
				<verse number="38">ако пък ги върша, макар на Мене и да не вярвате, на делата повярвайте, за да разберете и да повярвате, че Отец е в Мене и Аз съм в Него.“</verse>
				<verse number="39">Тогава пак искаха да Го хванат. Но Той се измъкна от ръцете им</verse>
				<verse number="40">и отново отиде отвъд Йордан, на мястото, където по-рано Йоан кръщаваше, и остана там.</verse>
				<verse number="41">Мнозина дойдоха при Него и казваха: „Йоан наистина не извърши никакво чудо, но всичко, което каза за Него, беше вярно.“</verse>
				<verse number="42">И там мнозина повярваха в Него.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Имаше един болен човек — Лазар от Витания, селото на Мария и сестра ѝ Марта.</verse>
				<verse number="2">А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше тази, която помаза Господа с миро и изтри нозете Му с косата си.</verse>
				<verse number="3">Сестрите изпратиха да Му кажат: „Господи, ето този, когото обичаш, е болен.“</verse>
				<verse number="4">Като чу това, Иисус рече: „Тази болест не е за умиране, а за Божия слава, за да се прослави чрез нея Божият Син.“</verse>
				<verse number="5">А Иисус обичаше Марта и сестра ѝ, както и Лазар.</verse>
				<verse number="6">Когато чу, че Лазар е болен, Той престоя още два дена на мястото, където се намираше.</verse>
				<verse number="7">След това рече на учениците Си: „Да отидем пак в Юдея.“</verse>
				<verse number="8">Учениците Му попитаха: „Учителю, тъкмо сега юдеите искаха с камъни да Те убият — пак ли там отиваш?“</verse>
				<verse number="9">Иисус отговори: „Нали денят има дванадесет часа? Който ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.</verse>
				<verse number="10">А който ходи нощем, препъва се, защото светлината не е у него.“</verse>
				<verse number="11">Той каза това и после добави: „Лазар, нашият приятел, е заспал. Но Аз отивам да го събудя.“</verse>
				<verse number="12">Учениците Му рекоха: „Господи, ако е заспал, ще оздравее.“</verse>
				<verse number="13">Иисус беше казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за обикновен сън.</verse>
				<verse number="14">Тогава Иисус им рече открито: „Лазар умря.</verse>
				<verse number="15">Но Аз се радвам за вас, че Ме нямаше там, за да повярвате. Нека обаче отидем при него.“</verse>
				<verse number="16">Тогава Тома, което означава Близнак, каза на другите ученици: „Да отидем и ние да умрем с Него.“</verse>
				<verse number="17">Когато пристигна във Витания, Иисус разбра, че Лазар от четири дена вече е в гроба.</verse>
				<verse number="18">А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия.</verse>
				<verse number="19">Много юдеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за загубата на техния брат.</verse>
				<verse number="20">Като чу, че Иисус идва, Марта Го посрещна. А Мария седеше в къщи.</verse>
				<verse number="21">Тогава Марта каза на Иисус: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.</verse>
				<verse number="22">Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти го даде.“</verse>
				<verse number="23">Иисус ѝ рече: „Брат ти ще възкръсне.“</verse>
				<verse number="24">Марта Му каза: „Зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.“</verse>
				<verse number="25">Иисус ѝ рече: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, дори и да умре, ще оживее.</verse>
				<verse number="26">Всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре за вечни времена. Вярваш ли в това?“</verse>
				<verse number="27">Тя Му отговори: „Да, Господи, аз вярвам, че Ти си идващият на света Христос, Божият Син.“</verse>
				<verse number="28">Като каза това, тя отиде да повика скришом сестра си Мария с думите: „Учителят е тук и те вика.“</verse>
				<verse number="29">Щом чу, тя стана бързо и тръгна към Него.</verse>
				<verse number="30">Иисус още не бе дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го бе посрещнала Марта.</verse>
				<verse number="31">Юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, тръгнаха след нея, защото мислеха, че отива на гроба да плаче там.</verse>
				<verse number="32">А Мария дойде на мястото, където стоеше Иисус, видя Го, падна при нозете Му и рече: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“</verse>
				<verse number="33">Когато Иисус видя как тя плаче и как дошлите с нея юдеи плачеха, обзет от душевен смут, развълнувано</verse>
				<verse number="34">рече: „Къде сте го положили?“ Казаха Му: „Господи, ела и виж.“</verse>
				<verse number="35">Иисус се просълзи.</verse>
				<verse number="36">Тогава юдеите възкликнаха: „Гледай колко го е обичал.“</verse>
				<verse number="37">Някои пък от тях казаха: „Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?“</verse>
				<verse number="38">Все още дълбоко смутен, Иисус дойде при гроба. Това беше пещера с привален на нея камък.</verse>
				<verse number="39">Иисус каза: „Отместете камъка.“ Марта, сестрата на умрелия, Му каза: „Господи, вече мирише, защото от четири дена е мъртъв.“</verse>
				<verse number="40">Иисус ѝ рече: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?“</verse>
				<verse number="41">Тогава отместиха камъка от пещерата, където лежеше умрелият. А Иисус вдигна очи нагоре и рече: „Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.</verse>
				<verse number="42">Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш. Но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил.“</verse>
				<verse number="43">След тези думи извика със силен глас: „Лазаре, излез вън!“</verse>
				<verse number="44">И умрелият излезе с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му бе увито с кърпа. Иисус им каза: „Разповийте го и го оставете да ходи.“</verse>
				<verse number="45">Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което извърши Иисус, повярваха в Него.</verse>
				<verse number="46">А някои от тях отидоха при фарисеите и им разказаха какво извърши Иисус.</verse>
				<verse number="47">Затова първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казаха: „Какво да правим? Този Човек върши много чудеса.</verse>
				<verse number="48">Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него. Тогава ще дойдат римляните и ще разорят и храма, и народа.“</verse>
				<verse number="49">Но един от тях, Каяфа, който през онази година беше първосвещеник, им рече: „Вие нищо не разбирате,</verse>
				<verse number="50">нито осъзнавате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да загине.“</verse>
				<verse number="51">Това обаче той каза не от себе си, но като първосвещеник през онази година предсказа, че Иисус ще умре за народа;</verse>
				<verse number="52">и то — не само за народа, но и за да събере заедно разпръснатите Божии деца.</verse>
				<verse number="53">И от този ден те се сговориха да Го убият.</verse>
				<verse number="54">Поради това Иисус вече не ходеше открито между юдеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в един град, наричан Ефраим. Там Той остана с учениците Си.</verse>
				<verse number="55">Наближаваше юдейската Пасха и много хора от цялата страна отидоха в Йерусалим преди Пасха, за да се очистят.</verse>
				<verse number="56">Тогава търсеха Иисус и както стояха в храма, разговаряха помежду си: „Как ви се струва? Дали Той няма да дойде на празника?“</verse>
				<verse number="57">А първосвещениците и фарисеите бяха издали заповед — всеки, който разбере къде е Той, да съобщи, за да Го заловят.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Шест дена преди Пасха Иисус дойде във Витания, където живееше умрелият Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.</verse>
				<verse number="2">Там Му приготвиха вечеря и Марта прислужваше. А Лазар беше сред седналите с Него на трапезата.</verse>
				<verse number="3">Тогава Мария взе една литра чисто, драгоценно миро от нард, помаза нозете на Иисус и с косата си избърса нозете Му. Къщата се изпълни с благоухание от мирото.</verse>
				<verse number="4">А един от учениците Му, Юда Искариот, син на Симон, който щеше да Го предаде, рече:</verse>
				<verse number="5">„Защо не се продаде това миро за триста динария, които да се раздадат на сиромаси?“</verse>
				<verse number="6">Това каза той не от грижа за сиромасите, а защото беше крадец. Той държеше касата и присвояваше от това, което пускаха там.</verse>
				<verse number="7">Но Иисус рече: „Остави я. Тя бе запазила това за деня на погребението Ми.</verse>
				<verse number="8">Защото сиромасите имате при себе си винаги, а Мене не винаги имате.“</verse>
				<verse number="9">Голямо множество юдеи разбраха, че Иисус е там, и дойдоха не само заради Него, но за да видят и Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.</verse>
				<verse number="10">А първосвещениците се сговориха да убият и Лазар,</verse>
				<verse number="11">защото заради него много юдеи ги напускаха и се присъединяваха с вяра към Иисус.</verse>
				<verse number="12">На другия ден множество хора, дошли на празника, чуха, че Иисус идва в Йерусалим,</verse>
				<verse number="13">взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: „Осанна! Благословен е Идващият в името на Господа, Царят на Израил!“</verse>
				<verse number="14">А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано:</verse>
				<verse number="15">„Не бой се, дъще Сионова! Ето твоят Цар идва, възседнал осле.“</verse>
				<verse number="16">Учениците Му първоначално не разбраха това. Но когато Иисус се прослави, тогава си спомниха, че както това беше писано за Него, така и направиха за Него.</verse>
				<verse number="17">Множеството хора, което беше с Него, когато Той извика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, разгласяваше за станалото.</verse>
				<verse number="18">Затова народът Го посрещна така, защото беше чул, че Той е извършил това чудо.</verse>
				<verse number="19">А фарисеите говореха помежду си: „Виждате ли, че нищо не помага? Ето цял свят тръгна след Него.“</verse>
				<verse number="20">Между дошлите на поклонение за празника имаше някои елини.</verse>
				<verse number="21">Те се приближиха до Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и му казаха: „Господине, искаме да видим Иисус.“</verse>
				<verse number="22">Филип отиде и каза на Андрей, а после Андрей и Филип казаха на Иисус.</verse>
				<verse number="23">Иисус им отговори: „Дошъл е часът да се прослави Синът човешки.</verse>
				<verse number="24">Истината, истината ви казвам: ако житното зърно, като падне в земята, не умре, остава си самотно. Но ако умре, дава много плод.</verse>
				<verse number="25">Който обича живота си, ще го загуби, а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.</verse>
				<verse number="26">Който Ми служи, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И Моят Отец ще почете онзи, който Ми служи.</verse>
				<verse number="27">Душата Ми сега се смути и какво да кажа? Дали: „Отче, избави Ме от този час“? Но затова и дойдох — за този час.</verse>
				<verse number="28">Ще кажа: „Отче, прослави името Си!“ Тогава дойде глас от небето: „Прославих Го и пак ще Го прославя.“</verse>
				<verse number="29">А народът, който стоеше и чу гласа, казваше: „Гръмна се.“ Други пък казаха: „Ангел Му говори.“</verse>
				<verse number="30">Иисус отговори: „Не за Мене беше този глас, а за вас.</verse>
				<verse number="31">Сега започва съдът над този свят; сега князът на този свят ще бъде изгонен вън.</verse>
				<verse number="32">И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички към Себе Си.“</verse>
				<verse number="33">А това говореше, за да посочи от каква смърт щеше да умре.</verse>
				<verse number="34">Народът Му отговори: „Ние сме слушали от закона, че Христос пребъдва за вечни времена. А защо Ти казваш, че Синът човешки трябвало да бъде издигнат? Кой е този Син човешки?“</verse>
				<verse number="35">Тогава Иисус им каза: „Още малко време светлината е с вас. Ходете, докато имате светлината, за да не ви обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива.</verse>
				<verse number="36">Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлината.“ Като каза това, Иисус се оттегли и се скри от тях.</verse>
				<verse number="37">Макар и да бе направил толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него,</verse>
				<verse number="38">за да се сбъднат думите на пророк Исаия: „Господи, кой повярва на това, което е чул от нас? И пред кого се откри силата на Господа?“</verse>
				<verse number="39">Те затова не можеха да вярват, защото Исаия е казал още:</verse>
				<verse number="40">„Той ослепи очите им и вкамени сърцата им, така че с очи да не видят и със сърце да не разберат, за да не се обърнат и да ги изцеля.“</verse>
				<verse number="41">Това каза Исаия, когато беше видял славата Му и беше говорил за Него.</verse>
				<verse number="42">Все пак и от първенците мнозина повярваха в Него, но заради фарисеите не показваха това, за да не бъдат отлъчени от синагогата;</verse>
				<verse number="43">защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава.</verse>
				<verse number="44">А Иисус с висок глас рече: „Който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Този, Който Ме е изпратил.</verse>
				<verse number="45">Който вижда Мене, вижда Този, Който Ме е изпратил.</verse>
				<verse number="46">Аз дойдох за светлина в света, за да не остане в мрак този, който вярва в Мене.</verse>
				<verse number="47">Ако някой чуе думите Ми и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света.</verse>
				<verse number="48">Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, което възвестих, то ще го съди в последния ден.</verse>
				<verse number="49">Защото Аз не говорих от Себе Си, но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да възвестя.</verse>
				<verse number="50">И зная, че Неговата заповед е вечен живот. Това, което Аз говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Преди празника Пасха Иисус знаеше, че е дошъл часът Му да премине от този свят към Своя Отец. Той беше възлюбил Своите, които бяха в света, възлюбил ги беше докрай.</verse>
				<verse number="2">Това стана по време на вечеря. Тогава дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Искариот, син на Симон, да Го предаде.</verse>
				<verse number="3">Иисус, като знаеше, че Отец всичко е предал в ръцете Му и че от Бога е излязъл и при Бога отива,</verse>
				<verse number="4">стана от вечерята, съблече горната Си дреха, взе ленена кърпа и се препаса.</verse>
				<verse number="5">После наля вода в легена, започна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с кърпата, с която беше препасан.</verse>
				<verse number="6">Така Той стигна до Симон Петър, който Му каза: „Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?“</verse>
				<verse number="7">Иисус му отговори: „Това, което правя Аз, ти сега не знаеш, а после ще разбереш.“</verse>
				<verse number="8">Петър Му каза: „Никога няма да умиеш нозете ми.“ Иисус му отговори: „Ако не те умия, няма да имаш нищо общо с Мене.“</verse>
				<verse number="9">Симон Петър Му рече: „Господи, не само нозете, но също ръцете и главата.“</verse>
				<verse number="10">Иисус му каза: „Който се е окъпал, има нужда да умие само нозете си, защото целият е чист; и вие сте чисти, но не всички.“</verse>
				<verse number="11">Понеже знаеше кой щеше да Го предаде, затова рече: „Не всички сте чисти.“</verse>
				<verse number="12">А когато им уми нозете и си облече дрехата, седна пак на трапезата и ги попита: „Разбирате ли какво направих с вас?</verse>
				<verse number="13">Вие Ме наричате Учител и Господ и с право го казвате, понеже съм такъв.</verse>
				<verse number="14">И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да си умивате нозете един на друг.</verse>
				<verse number="15">Защото ви дадох пример да правите и вие същото, каквото Аз направих за вас.</verse>
				<verse number="16">Истината, истината ви казвам: слугата не стои по-високо от господаря си, нито пратеникът — по-високо от този, който го е изпратил.</verse>
				<verse number="17">Ако знаете това, блажени сте, щом го изпълнявате.</verse>
				<verse number="18">Не говоря за всички вас. Аз зная кои съм избрал. Но трябва да се сбъдне Писанието: „Който яде с Мене хляб, той се надигна против Мене “.</verse>
				<verse number="19">Отсега ви казвам всичко това, преди да се е сбъднало, та когато се сбъдне, да повярвате, че Аз съм Предсказаният.</verse>
				<verse number="20">Истината, истината ви казвам: който приема този, когото Аз изпратя, Мене приема, а който приема Мене, приема Този, Който Ме е изпратил.“</verse>
				<verse number="21">Като каза това, дълбоко смутен, Иисус заяви пред всички: „Истината, истината ви казвам: един от вас ще Ме предаде.“</verse>
				<verse number="22">Тогава учениците се спогледаха един друг, понеже недоумяваха за кого говори.</verse>
				<verse number="23">А един от учениците, когото Иисус обичаше, беше седнал до самия Иисус.</verse>
				<verse number="24">На него Симон Петър кимна да попита кой ли ще е този, за когото говори.</verse>
				<verse number="25">Той, като се наклони към Иисус, каза: „Господи, кой е?“</verse>
				<verse number="26">Иисус отговори: „Онзи е, за когото Аз натопя залък и му дам.“ И като натопи залък, подаде го на Юда Искариот, син на Симон.</verse>
				<verse number="27">Тогава, след залъка, Сатаната влезе в него. А Иисус му рече: „Каквото ще вършиш, върши го по-скоро.“</verse>
				<verse number="28">Но никой от насядалите на трапезата не разбра защо му каза това.</verse>
				<verse number="29">А понеже Юда пазеше касата, някои мислеха, че Иисус му казва: „Купи каквото ни трябва за празника“, или — да раздаде нещо на сиромасите.</verse>
				<verse number="30">Той взе залъка и веднага излезе. Беше нощ.</verse>
				<verse number="31">Когато Юда излезе, Иисус каза: „Сега се прослави Синът човешки и Бог се прослави чрез Него.</verse>
				<verse number="32">Ако Бог се прослави чрез Него, и Бог ще Го прослави чрез Себе Си, и ще Го прослави веднага.</verse>
				<verse number="33">Деца Мои, още малко съм с вас. Ще Ме търсите и каквото казах на юдеите, същото казвам сега и на вас: „Където отивам Аз, вие не можете да дойдете“.</verse>
				<verse number="34">Нова заповед ви давам: да се обичате взаимно. Както Аз ви обикнах, тъй и вие да се обичате взаимно.</verse>
				<verse number="35">По това ще познаят всички, че сте Мои ученици — ако имате любов помежду си.“</verse>
				<verse number="36">Симон Петър Го попита: „Господи, къде отиваш?“ Иисус му отговори: „Където Аз отивам, ти не можеш да Ме последваш сега, а ще Ме последваш по-късно.“</verse>
				<verse number="37">Петър Му рече: „Господи, защо не мога да Те последвам сега? Живота си съм готов да отдам за Тебе.“</verse>
				<verse number="38">Иисус му отговори: „Готов си да отдадеш за Мене живота си? Истината, истината ти казвам: преди да пропее петел, три пъти ще се отречеш от Мене.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">„Да не се смущава сърцето ви. Вярвайте в Бога и в Мене вярвайте.</verse>
				<verse number="2">В дома на Моя Отец има много жилища. Ако нямаше, щях да ви кажа. Отивам да ви приготвя място.</verse>
				<verse number="3">И когато отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, за да бъдете и вие там, където съм Аз.</verse>
				<verse number="4">А къде отивам Аз, знаете, и пътя знаете.“</verse>
				<verse number="5">Тома Му рече: „Господи, не знаем къде отиваш. А как можем да знаем пътя?“</verse>
				<verse number="6">Иисус му каза: „Аз съм пътят, истината и животът. Никой не идва при Отец освен чрез Мене.</verse>
				<verse number="7">Ако Ме познавахте, щяхте да познавате и Моя Отец. Но отсега вече Го познавате и сте Го видели.“</verse>
				<verse number="8">Филип Му рече: „Господи, покажи ни Отец — това ни е достатъчно.“</verse>
				<verse number="9">Иисус му каза: „От толкова време съм с вас, нима не си Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отец. А защо ти казваш: „Покажи ни Отец“?</verse>
				<verse number="10">Не вярваш ли, че Аз съм в Отец и Отец е в Мене? Думите, които Аз ви говоря, не ги говоря от Себе Си, а Отец, който пребъдва в Мене, Той извършва делата.</verse>
				<verse number="11">Вярвайте Ми, че Аз съм в Отец и Отец е в Мене. Ако ли не, то заради самите дела Ми вярвайте.</verse>
				<verse number="12">Истината, истината ви казвам: който вярва в Мене, и той ще върши делата, които Аз върша. Ще върши дори по-големи от тях, защото Аз отивам при Своя Отец.</verse>
				<verse number="13">И каквото поискате от Отец в Мое име, ще го изпълни, за да се прослави Отец чрез Сина.</verse>
				<verse number="14">Ако поискате нещо в Мое име, Аз ще го изпълня.</verse>
				<verse number="15">Ако Ме обичате, спазвайте Моите заповеди.</verse>
				<verse number="16">Аз ще измоля от Отец и ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас за вечни времена —</verse>
				<verse number="17">Духа на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. А вие Го познавате, защото Той е с вас и ще бъде у вас.</verse>
				<verse number="18">Няма да ви оставя сираци — ще дойда при вас.</verse>
				<verse number="19">Още малко време и светът няма повече да Ме вижда, а вие ще Ме виждате. Защото Аз живея и вие ще живеете.</verse>
				<verse number="20">В този ден вие ще разберете, че Аз съм в Моя Отец и вие сте в Мене, и Аз във вас.</verse>
				<verse number="21">Който възприема заповедите Ми и ги изпълнява, той е, който Ме обича. А който Ме обича, ще бъде обикнат от Моя Отец и Аз ще го обикна, и Сам ще му се открия.“</verse>
				<verse number="22">Юда — не Искариот — Му каза: „Господи, как така Ти ще се откриеш на нас, а не на света?“</verse>
				<verse number="23">Иисус в отговор му рече: „Ако някой Ме обича, ще спази учението Ми и Моят Отец ще го обикне. Ние ще дойдем при него и при него ще живеем.</verse>
				<verse number="24">Който не Ме обича, не спазва думите Ми. А учението, което слушате, не е Мое, а на Моя Отец, който Ме е изпратил.</verse>
				<verse number="25">Това ви казах, докато съм сред вас.</verse>
				<verse number="26">А Утешителя, Светия Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое Име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви говорил.</verse>
				<verse number="27">Мир ви оставям — Своя мир ви давам. Аз ви давам не така, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои.</verse>
				<verse number="28">Чухте, че ви казах: „Отивам и пак ще дойда при вас“. Ако Ме обичахте, щяхте да се зарадвате, че рекох: „Отивам при Отец“. Защото Моят Отец е по-голям от Мене.</verse>
				<verse number="29">Казах ви това сега, преди да се е сбъднало, та когато се сбъдне, да повярвате.</verse>
				<verse number="30">Няма вече много да говоря с вас, защото идва князът на този свят, но той няма власт над Мене.</verse>
				<verse number="31">Аз обаче постъпвам така, както Ми е заповядал Отец, за да разбере светът, че обичам Отец. Станете! Нека си тръгнем оттук.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">„Аз съм истинската лоза и Моят Отец е лозарят.</verse>
				<verse number="2">Той премахва всяка пръчка у Мене, която не дава плод, а всяка, която дава плод, чисти я, за да дава повече плод.</verse>
				<verse number="3">Вие вече сте чисти чрез учението, което ви проповядвах.</verse>
				<verse number="4">Пребъдвайте в Мене и Аз — във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не е на лозата, тъй и вие, ако не сте съединени с Мене.</verse>
				<verse number="5">Аз съм лозата, вие — пръчките; който е съединен с Мене и Аз — с него, той дава много плод, защото без Мене не можете да постигнете нищо.</verse>
				<verse number="6">Ако някой не е съединен с Мене, бива изхвърлен навън както лозовата пръчка и изсъхва. Такива пръчки биват събирани и хвърляни в огън, където изгарят.</verse>
				<verse number="7">Ако пребъдвате в Мене и словата Ми са живи у вас, тогава каквото и да желаете, искайте и ще ви бъде дадено.</verse>
				<verse number="8">Моят Отец ще се прослави от това, ако вие принасяте много плод; и тогава ще бъдете Мои ученици.</verse>
				<verse number="9">Както Отец Ме обикна, така и Аз ви обикнах. Пребъдете в Моята любов.</verse>
				<verse number="10">Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Моя Отец и пребъдвам в любовта Му.</verse>
				<verse number="11">Това ви говорих, за да ви изпълни Моята радост и радостта ви да бъде пълна.</verse>
				<verse number="12">Тази е Моята заповед: да се обичате взаимно, както Аз ви обикнах.</verse>
				<verse number="13">Няма любов, по-голяма от тази, човек да отдаде живота си за своите приятели.</verse>
				<verse number="14">Вие сте ми приятели, ако изпълнявате всичко, което ви заповядвам.</verse>
				<verse number="15">Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво прави господарят му. Нарекох ви приятели, защото ви известих всичко, което съм чул от Своя Отец.</verse>
				<verse number="16">Не вие Мене избрахте, но Аз избрах вас и ви определих да излезете в света, да принасяте плод и плодът ви да бъде траен, та каквото и да поискате от Отец в Мое име, да ви даде.</verse>
				<verse number="17">Това ви заповядвам: да се обичате взаимно.</verse>
				<verse number="18">Ако светът ви мрази, знайте, че първо Мене е намразил.</verse>
				<verse number="19">Ако бяхте от света, светът щеше да ви обича като свои. А понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.</verse>
				<verse number="20">Помнете думите, които Аз ви казах: „Слугата не стои по-високо от господаря си.“ Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето учение спазиха, и вашето ще спазят.</verse>
				<verse number="21">Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не познават Този, Който Ме е изпратил.</verse>
				<verse number="22">Ако не бях дошъл и не бях им говорил, нямаше да имат грях. Но сега нямат извинение за греха си.</verse>
				<verse number="23">Който мрази Мене, мрази и Моя Отец.</verse>
				<verse number="24">Ако не бях извършил сред тях делата, които никой друг не е извършил, нямаше да имат грях. А сега те и видяха, и намразиха — и Мене, и Моя Отец.</verse>
				<verse number="25">Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им: „Намразиха Ме без причина.“</verse>
				<verse number="26">А когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отец, Духът на истината, Който изхожда от Отец, Той ще свидетелства за Мене,</verse>
				<verse number="27">а и вие ще свидетелствате, понеже сте с Мене отначало.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">Това ви казах, за да не се разколебаете във вярата си.</verse>
				<verse number="2">Ще ви отлъчат от синагогите. Идва дори време, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че изпълнява дълга си пред Бога.</verse>
				<verse number="3">Те ще постъпят така с вас, защото не познаха нито Отец, нито Мене.</verse>
				<verse number="4">Но ви казах това, та когато настъпи времето, да си спомните, че съм ви казал. А отначало не ви казах това, защото бях с вас.</verse>
				<verse number="5">А сега отивам при Този, който Ме е изпратил, и никой от вас не ме пита: „Къде отиваш?“</verse>
				<verse number="6">Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви.</verse>
				<verse number="7">Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си отида. Защото, ако не си отида, Утешителят няма да дойде при вас, а ако си отида, ще ви Го изпратя.</verse>
				<verse number="8">И когато Той дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд:</verse>
				<verse number="9">за грях, защото не вярват в Мене;</verse>
				<verse number="10">за правда, защото Аз отивам при Моя Отец и няма повече да ме виждате;</verse>
				<verse number="11">а за съд, защото князът на този свят е осъден.</verse>
				<verse number="12">Имам още много да ви говоря, но сега не можете да го понесете.</verse>
				<verse number="13">А когато дойде Той, Духът на истината, Той ще ви упъти към пълната истина. Защото няма да говори от Себе Си, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвестява бъдещето.</verse>
				<verse number="14">Той ще прослави Мене, защото от Моето ще вземе и ще ви възвестява.</verse>
				<verse number="15">Всичко, което има Отец, е Мое. Затова казах: „Той от Моето ще вземе и ще ви възвестява.“</verse>
				<verse number="16">Още малко и няма да Ме виждате. И след още малко пак ще Ме видите, защото отивам при Отец.“</verse>
				<verse number="17">Тогава някои от учениците Му се питаха помежду си: „Какво означава това, което ни каза: „Още малко и няма да Ме виждате. И след още малко пак ще Ме видите, защото отивам при Отец“?“</verse>
				<verse number="18">И си говореха: „Какво означава казаното: „Още малко“? Не знаем какво говори.“</verse>
				<verse number="19">Иисус разбра, че те искат да Го попитат, и им рече: „За това ли се питате помежду си, което казах: „Още малко и няма да Ме виждате. И след още малко пак ще Ме видите?“</verse>
				<verse number="20">Истината, истината ви казвам: вие ще плачете и ще ридаете, а светът ще се радва. Вие ще се наскърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост.</verse>
				<verse number="21">Жената, когато ражда, има болки, защото е дошъл часът ѝ. Но след като роди детето, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света.</verse>
				<verse number="22">Така и вие сега сте изпълнени със скръб. Но Аз пак ще ви видя и ще се зарадват сърцата ви, и вашата радост никой няма да ви я отнеме.</verse>
				<verse number="23">В този ден вие няма да Ме питате за нищо. Истината, истината ви казвам: каквото и да поискате от Отец в Мое име, Той ще ви даде.</verse>
				<verse number="24">Досега нищо не сте искали в Мое име. Искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.</verse>
				<verse number="25">Всичко това ви говорих досега с притчи, но настъпва час, когато няма да ви говоря вече с притчи, а открито ще ви възвестя за Отец.</verse>
				<verse number="26">В този ден ще помолите в Мое име и не ви казвам: „Аз ще помоля Отец за вас“,</verse>
				<verse number="27">защото Сам Отец ви обича, понеже вие Ме обикнахте и повярвахте, че Аз съм излязъл от Бога.</verse>
				<verse number="28">Излязох от Отец и дойдох на света. Сега напускам света и отивам при Отец.“</verse>
				<verse number="29">Неговите ученици Му казаха: „Ето сега Ти говориш открито — без никаква притча.</verse>
				<verse number="30">Сега разбираме, че знаеш всичко и няма нужда да Те пита някой. Поради това вярваме, че си излязъл от Бога.“</verse>
				<verse number="31">Иисус им отговори: „Дали вярвате сега?</verse>
				<verse number="32">Ето настъпва час, и е дошъл вече, всички да се разбягате по домовете си и Мене Сам да Ме оставите. Но Аз не съм Сам, защото Отец е с Мене.</verse>
				<verse number="33">Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света ще претърпите мъки, но смелост: Аз победих света.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">Иисус изрече всичко това, вдигна очи към небето и каза: „Отче! Дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти</verse>
				<verse number="2">според властта, която си Му дал над всяка плът, за да даде вечен живот на всички, които си Му дал.</verse>
				<verse number="3">А вечен живот е това — да познават Тебе, Единствения Истински Бог, и пратения от Тебе Иисус Христос.</verse>
				<verse number="4">Аз Те прославих на земята, извърших делото, което Ми бе възложил да изпълня.</verse>
				<verse number="5">А сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, която имах у Тебе преди да съществува светът.</verse>
				<verse number="6">Открих Твоето име на хората, които си Ми дал от света. Те бяха Твои и Ти Ми ги даде и спазиха Твоето слово.</verse>
				<verse number="7">Сега разбраха, че всичко, което си Ми дал, е от Тебе.</verse>
				<verse number="8">Защото им предадох словата, които Ти Ми даде, и те приеха и разбраха наистина, че съм излязъл от Тебе, и повярваха, че Ти си Ме изпратил.</verse>
				<verse number="9">Аз се моля за тях. Не за света се моля, а за тези, които си Ми дал, защото са Твои.</verse>
				<verse number="10">И всичко Мое е Твое; и Твоето — Мое, и се прославих чрез тях.</verse>
				<verse number="11">Не съм вече в света, но те са в света, а Аз идвам при Тебе. Отче Свети, опази ги чрез Своето име — тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме Ние.</verse>
				<verse number="12">Когато бях с тях, Аз ги пазех чрез Твоето име. Тези, които си Ми дал, опазих и никой от тях не погина освен сина на гибелта, за да се сбъдне Писанието.</verse>
				<verse number="13">А сега идвам при Тебе и казвам това, докато съм в света, за да имат у себе си пълна Моята радост.</verse>
				<verse number="14">Аз им предадох Твоето слово и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.</verse>
				<verse number="15">Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото.</verse>
				<verse number="16">Те не са от света, както и Аз не съм от света.</verse>
				<verse number="17">Освети ги чрез Своята истина; Твоето слово е истина.</verse>
				<verse number="18">Както Ти изпрати Мене в света, така и Аз изпратих тях в света.</verse>
				<verse number="19">И за тях Аз посвещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.</verse>
				<verse number="20">И не само за тях се моля, но и за тези, които чрез тяхното слово вярват в Мене:</verse>
				<verse number="21">да бъдат всички едно — както Ти, Отче, си в Мене и Аз — в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме изпратил.</verse>
				<verse number="22">И славата, която Ми бе дал, Аз дадох на тях, за да бъдат едно, както Ние сме едно.</verse>
				<verse number="23">Аз съм в тях и Ти си в Мене, за да бъдат в пълно единство и светът да разбере, че Ти си Ме изпратил и си ги обикнал, както обикна Мене.</verse>
				<verse number="24">Отче, тези, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, където съм Аз, за да гледат Моята слава, която си Ми дал, защото Ти Ме обикна преди сътворяването на света.</verse>
				<verse number="25">Отче праведни! Светът не Те позна. Но Аз Те познах, а и те познаха, че Ти си Ме изпратил.</verse>
				<verse number="26">Аз им възвестих Твоето име и ще го възвестявам, та любовта, с която си Ме обикнал, да бъде в тях и Аз — в тях.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">След тези думи Иисус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, където имаше градина, в която влязоха Сам Той и учениците Му.</verse>
				<verse number="2">А това място знаеше и Юда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си.</verse>
				<verse number="3">Тогава Юда взе отряд войници, както и слуги от първосвещениците и фарисеите, и отиде там с фенери, факли и оръжие.</verse>
				<verse number="4">А Иисус, знаейки всичко, което щеше да се случи с Него, излезе и ги попита: „Кого търсите?“</verse>
				<verse number="5">Отговориха Му: „Иисус Назарянина.“ Иисус им каза: „Аз съм.“ С тях стоеше и Юда, който Го предаваше.</verse>
				<verse number="6">Когато Той им каза: „Аз съм“, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.</verse>
				<verse number="7">Пак ги попита: „Кого търсите?“ Те казаха: „Иисус Назарянина.“</verse>
				<verse number="8">Иисус отговори: „Казах ви, че съм Аз. Ако Мене търсите, тях оставете да си отидат!“</verse>
				<verse number="9">Така се сбъднаха думите, казани от Него: „Никого не изгубих от тези, които си Ми дал.“</verse>
				<verse number="10">А Симон Петър, който имаше нож, го извади, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх.</verse>
				<verse number="11">Но Иисус рече на Петър: „Върни ножа си в ножницата. Да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?“</verse>
				<verse number="12">Тогава отрядът, хилядникът и слугите на юдеите хванаха Иисус, вързаха Го</verse>
				<verse number="13">и Го отведоха първо при Ана; защото той беше тъст на Каяфа, който през онази година беше първосвещеник.</verse>
				<verse number="14">А Каяфа беше онзи, който беше дал съвет на юдеите, че е по-добре един човек да загине за народа.</verse>
				<verse number="15">След Иисус вървяха Симон Петър и другият ученик. А този ученик беше познат на първосвещеника и влезе с Иисус в двора на първосвещеника.</verse>
				<verse number="16">Петър стоеше вън до вратата. А другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, говори на вратарката и въведе Петър.</verse>
				<verse number="17">Тогава слугинята вратарка каза на Петър: „Да не си и ти от учениците на Този Човек?“ Той отговори: „Не съм.“</verse>
				<verse number="18">А слугите и стражите бяха наклали огън, понеже беше студено, стояха и се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше.</verse>
				<verse number="19">А първосвещеникът попита Иисус за учениците Му и за учението Му.</verse>
				<verse number="20">Иисус му отговори: „Аз открито говорих на света. Винаги съм поучавал в синагогите и в храма, където се събират всички юдеи, и не съм говорил на скрито място.</verse>
				<verse number="21">Защо питаш Мене? Питай онези, които са слушали какво им говорих. Ето те знаят какво съм говорил.“</verse>
				<verse number="22">Щом Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисус и рече: „Така ли отговаряш на първосвещеника?“</verse>
				<verse number="23">Иисус му отговори: „Ако говорих непристойно, докажи го. Ако добре говорих — защо Ме биеш?“</verse>
				<verse number="24">Тогава Ана Го изпрати вързан при първосвещеник Каяфа.</verse>
				<verse number="25">А Симон Петър стоеше и се грееше. Попитаха го: „Да не си и ти от Неговите ученици?“ Той се отрече и отговори: „Не съм.“</verse>
				<verse number="26">Един от слугите на първосвещеника, сродник на този, на когото Петър бе отрязал ухото, каза: „Не те ли видях аз в градината с Него?“</verse>
				<verse number="27">Петър пак се отрече и веднага пропя петел.</verse>
				<verse number="28">Тогава отведоха Иисус от Каяфа в преторията. Беше рано сутринта. Юдеите не влязоха в преторията, за да не се осквернят и да могат да ядат пасхалната вечеря.</verse>
				<verse number="29">Затова Пилат излезе при тях и каза: „В какво обвинявате Този Човек?“</verse>
				<verse number="30">Отговориха му: „Ако Той не беше злодей, нямаше да ти Го предадем.“</verse>
				<verse number="31">Пилат им рече: „Вземете Го вие и Го съдете по вашия закон.“ Юдеите му казаха: „Ние нямаме право да предадем никого на смърт.“</verse>
				<verse number="32">Така се сбъднаха думите на Иисус, с които беше посочил от каква смърт щеше да умре.</verse>
				<verse number="33">Пилат пак влезе в преторията, повика Иисус и Го попита: „Ти ли си Царят на юдеите?“</verse>
				<verse number="34">Иисус му отвърна: „От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене?“</verse>
				<verse number="35">Пилат Му отговори: „Нима съм юдеин? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене. Какво си извършил?“</verse>
				<verse number="36">Иисус отговори: „Моето царство не произхожда от този свят. Ако царството Ми беше от този свят, Моите служители щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. Моето царство обаче не е оттук.“</verse>
				<verse number="37">Пилат Му рече: „И така, цар ли си Ти?“ Иисус отговори: „Ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствам за истината. Всеки, който е за истината, слуша Моя глас.“</verse>
				<verse number="38">Тогава Пилат Го запита: „Какво е истина?“ И след тези думи той пак излезе при юдеите и им рече: „Аз не намирам никаква вина у Него.</verse>
				<verse number="39">Но вие имате обичай да ви пускам по един затворник за Пасха. Искате ли да ви пусна Царя на юдеите?“</verse>
				<verse number="40">Тогава всички отново закрещяха с думите: „Не Него, а Вара̀ва.“ Варава пък беше разбойник.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">Тогава Пилат нареди да доведат Иисус и да Го бичуват.</verse>
				<verse number="2">А войниците сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му облякоха багреница.</verse>
				<verse number="3">И казваха: „Радвай се, Царю на юдеите!“ И Го удряха по лицето.</verse>
				<verse number="4">Пилат пак излезе вън и им рече: „Ето извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина.“</verse>
				<verse number="5">Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И Пилат им рече: „Ето Човека!“</verse>
				<verse number="6">А когато първосвещениците и слугите Го видяха, закрещяха: „Разпъни, разпъни Го!“ Пилат им каза: „Вие Го вземете и Го разпънете, защото аз не намирам у Него вина.“</verse>
				<verse number="7">Юдеите му отговориха: „Ние имаме закон и по нашия закон Той трябва да умре, защото твърди за Себе Си, че е Божий Син.“</verse>
				<verse number="8">Когато Пилат чу тези думи, уплаши се още повече.</verse>
				<verse number="9">И пак влезе в преторията и рече на Иисус: „Откъде си Ти?“ Но Иисус не му даде отговор.</verse>
				<verse number="10">Пилат Му каза: „На мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпъна и власт имам да Те освободя?“</verse>
				<verse number="11">Иисус отговори: „Ти нямаше да имаш над Мене никаква власт, ако не ти беше дадена свише. Затова по-голям грях има онзи, който Ме предаде на тебе.“</verse>
				<verse number="12">От този миг Пилат търсеше начин да Го пусне. Юдеите обаче закрещяха: „Ако освободиш Този, не си приятел на императора. Всеки, който прави себе си цар, е противник на императора.“</verse>
				<verse number="13">Като чу тези думи, Пилат нареди да изведат Иисус вън и седна на съдийския стол, поставен на мястото, наричано Лито̀стротон, а по еврейски Гавата̀.</verse>
				<verse number="14">Тогава беше денят за подготовка на Пасха, към шестия час. Пилат каза на юдеите: „Ето вашия Цар!“</verse>
				<verse number="15">Но те закрещяха: „Премахни, премахни Го, разпъни Го!“ Пилат им каза: „Вашия Цар ли да разпъна?“ Първосвещениците отговориха: „Ние нямаме друг цар освен императора.“</verse>
				<verse number="16">Тогава Пилат им предаде Иисус, за да бъде разпънат. Те взеха Иисус и Го поведоха.</verse>
				<verse number="17">И като носеше кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота.</verse>
				<verse number="18">Там Го разпънаха и заедно с Него други двама — от едната и от другата страна, а по средата — Иисус.</verse>
				<verse number="19">А Пилат беше написал и надпис, който постави на кръста. Написано беше: „Иисус Назарянин, Цар на юдеите“.</verse>
				<verse number="20">Много юдеи четяха този надпис, понеже мястото, където Иисус бе разпънат, беше близо до града, а написаното беше по еврейски, гръцки и латински.</verse>
				<verse number="21">Тогава юдейските първосвещеници казаха на Пилат: „Не пиши: „Цар на юдеите“, но: „Този твърдеше: „Аз съм Царят на юдеите“.“</verse>
				<verse number="22">Пилат отговори: „Каквото писах, писах.“</verse>
				<verse number="23">А войниците, като разпънаха Иисус, взеха горните Му дрехи, които разделиха на четири дяла — по един дял на всеки войник, а също и долната Му дреха. Долната не беше шита, а изтъкана изцяло.</verse>
				<verse number="24">Тогава си казаха един на друг: „Да не я раздираме, а да хвърлим за нея жребий на кого да бъде.“ Това стана, за да се сбъдне казаното в Писанието: „Разделиха дрехите ми помежду си и за връхната ми дреха хвърлиха жребий.“ Така постъпиха войниците.</verse>
				<verse number="25">При кръста на Иисус стояха Неговата майка и сестрата на майка Му, също и Мария Клеопова, както и Мария Магдалина.</verse>
				<verse number="26">А Иисус, като видя майка Си и стоящия там ученик, когото обичаше, каза на майка Си: „Ето сина ти, жено!“</verse>
				<verse number="27">После каза на ученика: „Ето майка ти!“ И оттогава ученикът я прибра при себе си.</verse>
				<verse number="28">След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, каза: „Жаден съм.“</verse>
				<verse number="29">Там имаше съд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на пръчка от исоп и я поднесоха до устата Му.</verse>
				<verse number="30">А когато Иисус вкуси от оцета, каза: „Свърши се!“ После наведе глава и предаде дух.</verse>
				<verse number="31">Понеже тогава беше петък, за да не останат телата върху кръста в събота — защото тази събота беше велик ден, юдеите помолиха Пилат да им пречупят нозете и да ги снемат.</verse>
				<verse number="32">Тогава дойдоха войниците и пречупиха нозете на първия, както и на другия, разпънат с Него.</verse>
				<verse number="33">А когато дойдоха при Иисус и Го видяха вече умрял, не Му пречупиха нозете,</verse>
				<verse number="34">но един от войниците прободе с копие ребрата Му и веднага изтекоха кръв и вода.</verse>
				<verse number="35">Този, който видя това, го засвидетелства и свидетелството му е истинно. Той знае, че говори истината, за да вярвате вие.</verse>
				<verse number="36">Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: „Негова кост да не се строши.“</verse>
				<verse number="37">И на друго място Писанието казва: „Ще погледнат към Този, Когото прободоха.“</verse>
				<verse number="38">След това Йосиф от Ариматея — ученик на Иисус, но таен, поради страх от юдеите — помоли Пилат да свали тялото на Иисус. Пилат разреши. Йосиф дойде и свали тялото на Иисус.</verse>
				<verse number="39">Дойде също и Никодим, който преди беше ходил при Иисус нощем. Той донесе около сто литри смес от смирна и алое.</verse>
				<verse number="40">Тогава взеха тялото на Иисус и Го обвиха в погребални повивки заедно с благовонията, както юдеите погребват според обичая си.</verse>
				<verse number="41">На мястото, където Той беше разпънат, имаше градина, а в градината — нов гроб, в който още никой не бе полаган.</verse>
				<verse number="42">Там положиха Иисус заради подготвителния ден на юдеите, понеже гробът беше наблизо.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">В първия ден на седмицата Мария Магдалина дойде на гроба сутринта, докато беше още тъмно, и видя, че камъкът е отвален от гроба.</verse>
				<verse number="2">Тогава се затича, дойде при Симон Петър и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и им каза: „Вдигнали са Господа от гроба и не знаем къде са Го положили.“</verse>
				<verse number="3">Тогава Петър и другият ученик станаха и тръгнаха към гроба.</verse>
				<verse number="4">Двамата тичаха заедно, но другият ученик тичаше по-бързо от Петър и дойде пръв на гроба.</verse>
				<verse number="5">И като надникна, видя, че повивките стоят, но не влезе вътре в гроба.</verse>
				<verse number="6">След него дойде Симон Петър, влезе в гроба и видя, че само повивките са останали.</verse>
				<verse number="7">А кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а беше свита на друго място.</verse>
				<verse number="8">Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба. Той видя и повярва.</verse>
				<verse number="9">Защото те още не разбираха Писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.</verse>
				<verse number="10">Тогава учениците се върнаха отново вкъщи.</verse>
				<verse number="11">А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше. И както плачеше, тя надникна в гроба</verse>
				<verse number="12">и видя двама ангели в бели дрехи да седят — единият при главата, а другият при нозете, където беше лежало тялото на Иисус.</verse>
				<verse number="13">Те я попитаха: „Защо плачеш, жено?“ Тя им отговори: „Защото са взели моя Господ и аз не зная къде са Го положили.“</verse>
				<verse number="14">След тези думи тя се обърна назад и видя Иисус да стои, но не разбра, че това е Иисус.</verse>
				<verse number="15">Иисус я запита: „Защо плачеш, жено? Кого търсиш?“ Тя помисли, че това е градинарят, и Му каза: „Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми къде си Го положил и аз ще Го взема.“</verse>
				<verse number="16">Иисус ѝ каза: „Марийо!“ Тя се обърна и Му рече: „Равуни!“, което значи „Учителю“.</verse>
				<verse number="17">Иисус ѝ рече: „Не се докосвай до Мене, защото още не съм отишъл при Моя Отец. Но иди при братята Ми и им кажи: Отивам при Моя Отец и при вашия Отец, при Моя Бог и при вашия Бог.“</verse>
				<verse number="18">Мария Магдалина дойде и извести на учениците, че е видяла Господ и че Той ѝ е казал това.</verse>
				<verse number="19">А вечерта в същия ден, първия от седмицата, когато вратата на къщата, където се бяха събрали учениците Му, стоеше заключена заради страх от юдеите, дойде Иисус, застана сред тях и каза: „Мир ви нося!“</verse>
				<verse number="20">След тези думи Той им показа ръцете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа.</verse>
				<verse number="21">А Иисус пак им рече: „Мир ви нося! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.“</verse>
				<verse number="22">Това като рече, духна и им каза: „Приемете Светия Дух.</verse>
				<verse number="23">На които простите греховете, на тях ще се простят; на които не простите, няма да им се простят.“</verse>
				<verse number="24">А Тома, един от дванадесетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дойде Иисус.</verse>
				<verse number="25">Другите ученици му казаха: „Видяхме Господ.“ А той им рече: „Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не поставя пръста си в раните от гвоздеите, и не поставя ръката си в прободените Му ребра, няма да повярвам.“</verse>
				<verse number="26">След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, както и Тома заедно с тях. Иисус дойде, когато вратата беше заключена, застана сред тях и рече: „Мир ви нося!“</verse>
				<verse number="27">После каза на Тома: „Дай си пръста тук и виж ръцете Ми. Дай си ръката и я постави в ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ.“</verse>
				<verse number="28">Тома Му отговори: „Господ мой и Бог мой!“</verse>
				<verse number="29">Иисус му каза: „Тома, ти повярва, защото Ме видя. Блажени са тези, които не са видели, а са повярвали.“</verse>
				<verse number="30">Иисус извърши и много други чудеса пред учениците Си, за които не е писано в тази книга.</verse>
				<verse number="31">А тези са описани, за да вярвате, че Иисус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот чрез Него.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">След това Иисус се яви пак на учениците Си при Тивериадското езеро. А се яви така.</verse>
				<verse number="2">Бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, също Натанаил от Кана Галилейска и Зеведеевите синове, както и други двама от учениците Му.</verse>
				<verse number="3">Симон Петър им каза: „Отивам да ловя риба.“ Те му отговориха: „Ще дойдем и ние с тебе.“ Излязоха веднага и се качиха на лодката, но нищо не уловиха през онази нощ.</verse>
				<verse number="4">А когато вече се разсъмна, Иисус застана на брега. Но учениците не разбраха, че е Иисус.</verse>
				<verse number="5">Иисус извика към тях: „Момчета, имате ли нещо за ядене?“ Те Му отговориха: „Не.“</verse>
				<verse number="6">А Той им рече: „Хвърлете мрежата отдясно на лодката и ще сполучите.“ Те хвърлиха мрежата и не можаха вече да я измъкнат заради многото риба.</verse>
				<verse number="7">Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петър: „Господ е.“ А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса си връхната дреха — защото беше гол — и се хвърли в морето.</verse>
				<verse number="8">А другите ученици преплаваха с лодката — защото не бяха далече от сушата, на около двеста лакти, като влачеха мрежата с рибата.</verse>
				<verse number="9">А когато излязоха на сушата, видяха там жарава с риба на нея и хляб.</verse>
				<verse number="10">Иисус им каза: „Донесете от рибите, които сега уловихте.“</verse>
				<verse number="11">Тогава Симон Петър отиде и извлече на сушата мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три. И макар да имаше толкова риба, мрежата не се прокъса.</verse>
				<verse number="12">Иисус им каза: „Елате, яжте.“ Но никой от учениците не смееше да Го попита: „Кой си Ти?“, понеже знаеха, че е Господ.</verse>
				<verse number="13">Иисус Дойде, взе хляба и им даде, а също и рибата.</verse>
				<verse number="14">Това беше вече третото явяване на Иисус пред Неговите ученици след възкресението Му от мъртвите.</verse>
				<verse number="15">След като се нахраниха, Иисус попита Симон Петър: „Симоне, син на Йона, обичаш ли Ме повече, отколкото тези?“ Петър Му отвърна: „Да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам.“ Иисус му каза: „Паси Моите агънца.“</verse>
				<verse number="16">Запита го пак втори път: „Симоне Йонин, обичаш ли Ме?“ Петър Му отговори: „Да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам.“ Иисус му каза: „Паси Моите овце.“</verse>
				<verse number="17">Попита го трети път: „Симоне Йонин, обичаш ли Ме?“ Петър се наскърби, че трети път го пита: „Обичаш ли Ме?“, и Му рече: „Господи, Ти всичко знаеш. Ти знаеш, че Те обичам.“ Иисус му каза: „Паси Моите овце.</verse>
				<verse number="18">Истината, истината ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си искаше. А когато остарееш, ще простреш ръцете си и друг ще те опаше и ще те поведе там, където не искаш.“</verse>
				<verse number="19">А това Той каза, за да посочи с каква смърт Петър щеше да прослави Бога. След тези думи му каза: „Следвай Ме!“</verse>
				<verse number="20">А Петър се обърна и видя, че след Него върви ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята беше седнал близо до Иисус и беше запитал: „Господи, кой ще Те предаде?“</verse>
				<verse number="21">Когато Петър го видя, попита Иисус: „Господи, а какво ще стане с този?“</verse>
				<verse number="22">Иисус му отговори: „Ако искам той да остане жив, докато дойда, тебе какво те засяга? Ти Ме следвай.“</verse>
				<verse number="23">Така се разнесе тази мълва между братята, че този ученик няма да умре. Но Иисус не му каза, че няма да умре, а: „Ако искам той да остане жив, докато дойда, тебе какво те засяга?“</verse>
				<verse number="24">Този е ученикът, който свидетелства за тези неща и който ги написа. И ние знаем, че свидетелството му е истинно.</verse>
				<verse number="25">Има още много други дела, които Иисус извърши. И ако те биха били описани едно по едно, мисля, че и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="44">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Първата книга, Теофиле, написах за всичко, което Иисус започна да върши и да учи</verse>
				<verse number="2">до деня, когато се възнесе, като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които бе избрал.</verse>
				<verse number="3">На тях с много доказателства представи Себе Си жив след Своето страдание, като им се явяваше в продължение на четиридесет дена и говореше за Божието царство.</verse>
				<verse number="4">И когато беше заедно с тях, Той им заповяда: „Не се отдалечавайте от Йерусалим, а чакайте обещанието на Отец, за което сте слушали от Мене,</verse>
				<verse number="5">защото Йоан кръщаваше с вода, а вие след няколко дена ще бъдете кръстени със Светия Дух.“</verse>
				<verse number="6">А събралите се Го питаха: „Господи, дойде ли времето да възстановиш царството на Израил?“</verse>
				<verse number="7">Той им рече: „Не се пада на вас да знаете времето или часа, които Отец е определил чрез Своята власт,</verse>
				<verse number="8">но вие ще получите сила, когато слезе върху вас Светият Дух, и ще Ми бъдете свидетели в Йерусалим, и в цяла Юдея, и в Самария, и чак до края на земята.“</verse>
				<verse number="9">И като каза това, докато те все още Го гледаха, Той се издигна нагоре и облак Го скри от очите им.</verse>
				<verse number="10">И както се взираха към небето, докато Той се издигаше, ето пред тях застанаха двама души в бели дрехи</verse>
				<verse number="11">и рекоха: „Галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.“</verse>
				<verse number="12">Тогава те се върнаха в Йерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Йерусалим — на един съботен път разстояние.</verse>
				<verse number="13">И като дойдоха, качиха се в горната стая, където отсядаха: Петър и Яков, Йоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилота, и Юда Яковов.</verse>
				<verse number="14">Те всички в единомислие прекарваха в усърдна молитва заедно с някои жени, с Мария, майката на Иисус, и с Неговите братя.</verse>
				<verse number="15">В онези дни Петър се изправи сред учениците — а бяха се събрали около сто и двадесет души — и рече:</verse>
				<verse number="16">„Братя! Трябваше да се изпълни написаното, което бе предрекъл Светият Дух чрез устата на Давид за Юда, водача на онези, които заловиха Иисус.</verse>
				<verse number="17">Защото той бе причислен към нас и получи жребия на това служение,</verse>
				<verse number="18">но с наградата за злодеянието си придоби нива и като се строполи, пръсна се през средата и всичките му вътрешности се изсипаха.</verse>
				<verse number="19">И това стана известно на всички жители на Йерусалим. Затова нарекоха тази нива на техен език Акелдама, тоест кръвна нива.</verse>
				<verse number="20">Защото в книгата на псалмите е написано: „Жилището му да запустее и да няма кой да живее в него, и званието му друг да вземе.“</verse>
				<verse number="21">И тъй, нужно е един от тези мъже, които бяха с нас през цялото време, докато общуваше с нас Господ Иисус —</verse>
				<verse number="22">откакто бе кръстен от Йоан до деня, когато се възнесе от нас, — да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му.“</verse>
				<verse number="23">Тогава предложиха двама: Йосиф — наричан Варсава, който получи и името Юст, и Матия.</verse>
				<verse number="24">След това се помолиха с думите: „Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи кого от тези двамата си избрал</verse>
				<verse number="25">да приеме жребия на това служение и на апостолството, от което отпадна Юда, за да отиде на своето място.“</verse>
				<verse number="26">Хвърлиха жребий за тях и жребият се падна на Матия. И той бе причислен към единадесетте апостоли.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">А когато настана ден Петдесетница и всички в единомислие стояха събрани заедно,</verse>
				<verse number="2">внезапно се чу шум от небето, като че идваше силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха.</verse>
				<verse number="3">И над тях се появиха езици, сякаш огнени, които се разделиха и по един се спуснаха над всеки от тях.</verse>
				<verse number="4">Тогава всички се изпълниха със Светия Дух и започнаха да говорят на други езици, така както Духът им даваше да изговарят.</verse>
				<verse number="5">А в Йерусалим се намираха юдеи, хора набожни, от всички страни под небето.</verse>
				<verse number="6">Когато се чу този шум, събраха се много хора и бяха слисани, защото всеки слушаше как те говорят на неговия език.</verse>
				<verse number="7">Всички се чудеха и се маеха, като си казваха един на друг: „Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?</verse>
				<verse number="8">Как тъй всеки от нас слуша родния си език?</verse>
				<verse number="9">Ние — парти и мидийци, еламци и жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, на Понт и Мала Азия,</verse>
				<verse number="10">на Фригия и Памфилия, на Египет и либийските области около Кириния, и дошлите от Рим, както юдеи и прозелити,</verse>
				<verse number="11">критяни и араби — как ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела?“</verse>
				<verse number="12">Всички бяха смаяни и в недоумение се питаха един друг: „Какво ли ще е това?“</verse>
				<verse number="13">А други се присмиваха и казваха: „Със сладко вино са се напили.“</verse>
				<verse number="14">Тогава Петър се изправи заедно с единадесетте, извиси глас и започна да им говори: „Юдеи и всички вие, които живеете в Йерусалим, трябва да разберете това. Чуйте добре моите думи:</verse>
				<verse number="15">тези не са пияни, както вие мислите, защото е девет часът сутринта,</verse>
				<verse number="16">но се случи реченото чрез пророк Йоил:</verse>
				<verse number="17">„И ето в последните дни, казва Бог, ще излея от Своя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчестват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища;</verse>
				<verse number="18">и в онези дни върху слугите и слугините Си ще излея Своя Дух и те ще пророчестват.</verse>
				<verse number="19">Ще покажа чудеса горе на небето и знамения долу на земята: кръв, огън, дим и пушек.</verse>
				<verse number="20">Слънцето ще се превърне в мрак и луната — в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен.</verse>
				<verse number="21">И тогава всеки, който призове името на Господа, ще се спаси“.</verse>
				<verse number="22">Израилтяни, изслушайте тези думи: Иисус Назорея, засвидетелстван пред вас от Бога с мощ, чудеса и знамения, които Бог стори чрез Него между вас, както и вие сами знаете,</verse>
				<verse number="23">този Мъж, предаден, както Бог по волята Си отреди и предвиди, вие хванахте, приковахте с ръце на беззаконници и Го убихте.</verse>
				<verse number="24">Но Бог Го възкреси, като Го освободи от болките на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи.</verse>
				<verse number="25">Защото Давид казва за Него: „Винаги виждам пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да не се поколебая.</verse>
				<verse number="26">Затова сърцето ми е радостно и думите — весели, а също и плътта ми ще почива в надежда.</verse>
				<verse number="27">Защото Ти няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш осветеният от Тебе да изпита тление.</verse>
				<verse number="28">Ти си ми дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез присъствието Си.“</verse>
				<verse number="29">Братя, позволете открито да ви кажа за патриарх Давид: той умря и бе погребан, и гробът му е при нас и до днес.</verse>
				<verse number="30">А тъй като беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал да въздигне от потомството му по плът Христос и да Го постави на престола му,</verse>
				<verse number="31">предвиди възкресението на Христос и каза, че душата Му не бе оставена в ада и плътта Му не изпита тление.</verse>
				<verse number="32">Този Иисус Бог възкреси, на което ние сме свидетели.</verse>
				<verse number="33">И така, след като Той бе възнесен от Божията десница и прие от Отец обещанието за Светия Дух, изля това, което вие сега виждате и чувате.</verse>
				<verse number="34">Защото Давид не отиде на небесата, но сам говори: „Господ каза на моя Господ: „Седи от дясната Ми страна,</verse>
				<verse number="35">докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти“.“</verse>
				<verse number="36">И тъй, нека целият дом на Израил твърдо знае, че Бог направи Господ и Христос този Иисус, Когото вие разпънахте.“</verse>
				<verse number="37">Като чуха това, вълнение обзе сърцата им и попитаха Петър и другите апостоли: „Какво да направим, братя?“</verse>
				<verse number="38">А Петър им отвърна: „Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисус Христос за прошка на греховете. Така ще приемете дара на Светия Дух.</verse>
				<verse number="39">Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички, които са далеч, и които Господ, нашият Бог, ще призове.“</verse>
				<verse number="40">И с много други думи ги убеждаваше и приканваше: „Спасете се от този покварен род.“</verse>
				<verse number="41">И тъй, които приеха на драго сърце думите му, се кръстиха. В онзи ден се присъединиха около три хиляди души.</verse>
				<verse number="42">Те постоянстваха в учението на апостолите, в общението, в разчупването на хляба и в молитвите.</verse>
				<verse number="43">Страх бе обзел всяка душа, защото много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите в Йерусалим.</verse>
				<verse number="44">А всички вярващи бяха заедно и всичко им беше общо,</verse>
				<verse number="45">продаваха имоти и всичко, каквото имаха, и разделяха парите между всички, на всекиго според нуждата.</verse>
				<verse number="46">И всеки ден прекарваха в единомислие в храма, разчупваха хляб по къщите, хранеха се весело и с чисто сърце,</verse>
				<verse number="47">като хвалеха Бога и бяха обичани от целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Веднъж Петър и Йоан отиваха заедно в храма в деветия молитвен час.</verse>
				<verse number="2">Имаше един човек, куц от майчина утроба, когото носеха и слагаха всеки ден при храмовата врата, наричана Красива, да проси милостиня от влизащите в храма.</verse>
				<verse number="3">Като видя Петър и Йоан да влизат в храма, той протегна ръка за милостиня.</verse>
				<verse number="4">Петър и Йоан се вгледаха в него и Петър рече: „Погледни ни!“</verse>
				<verse number="5">И той ги загледа втренчено, като се надяваше да получи от тях нещо.</verse>
				<verse number="6">Но Петър каза: „Сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам: в името на Иисус Христос, Назорея, стани и ходи!“</verse>
				<verse number="7">И като го хвана за дясната ръка, изправи го; и веднага заякнаха стъпалата и глезените му.</verse>
				<verse number="8">Той скочи, изправи се и проходи. След това влезе с тях в храма, като ходеше, скачаше и славеше Бога.</verse>
				<verse number="9">Цял народ го видя да ходи и да слави Бога.</verse>
				<verse number="10">Познаха го, че беше онзи, който седеше при Красивата врата на храма за милостиня. И това, което се бе случило с него, ги изуми и потресе.</verse>
				<verse number="11">И понеже куцият, който бе изцелен, не се отделяше от Петър и Йоан, целият народ се стече изумен при тях в притвора, наричан Соломонов.</verse>
				<verse number="12">Като видя това, Петър се обърна към народа: „Израилтяни, защо се чудите на това? И защо ни гледате, сякаш благодарение на нашата сила или благочестие този проходи?</verse>
				<verse number="13">Бог на Авраам, на Исаак и на Яков, Бог на прадедите ни прослави Своя Син Иисус, Когото вие предадохте и от Когото се отрекохте пред Пилат, когато той бе отсъдил да бъде пуснат.</verse>
				<verse number="14">Но вие се отрекохте от Светия и Праведния и поискахте да ви дари един убиец, а</verse>
				<verse number="15">убихте Създателя на живота. Него Бог възкреси от мъртвите, на което ние сме свидетели.</verse>
				<verse number="16">И заради вярата в Него Той укрепи нозете на този, когото гледате и познавате; а вярата в Него му даде това изцеление пред всички вас.</verse>
				<verse number="17">Но аз зная, братя, че вие, както и вашите първенци, сторихте това поради незнание.</verse>
				<verse number="18">А Бог, както бе предизвестил чрез устата на всичките Си пророци, че Христос ще пострада, така и изпълни.</verse>
				<verse number="19">И тъй, покайте се и се обърнете към Бога, за да бъдат заличени греховете ви,</verse>
				<verse number="20">за да дойдат времена на утеха от Господа и Той да прати предсказания ви Христос Иисус.</verse>
				<verse number="21">Него небето трябваше да прибере до времето, когато се възстанови всичко, което Бог бе говорил чрез устата на всички Свои свети пророци от самото начало.</verse>
				<verse number="22">Мойсей бе казал на прадедите ни: „Господ, вашият Бог, ще въздигне за вас от братята ви Пророк като мене — Него слушайте за всичко, каквото ви каже.</verse>
				<verse number="23">А който не послуша този Пророк, ще бъде изтребен.“</verse>
				<verse number="24">И всички пророци, от Самуил и нататък, които бяха проповядвали, също предизвестиха тези дни.</verse>
				<verse number="25">Вие сте синове на пророците и на Завета, който Бог бе завещал на прадедите ви, казвайки на Авраам: „Чрез твоето потомство ще бъдат благословени всички земни народи.“</verse>
				<verse number="26">Бог, като възкреси Сина Си Иисус, най-напред на вас Го изпрати да ви благославя, за да се отвръща всеки от злините си.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Докато те говореха към народа, към тях пристъпиха свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите.</verse>
				<verse number="2">Ядосани, че те поучават народа и проповядват чрез Иисус възкресение от мъртвите,</verse>
				<verse number="3">заловиха ги и ги задържаха до сутринта, тъй като вече се беше свечерило.</verse>
				<verse number="4">А мнозина от онези, които слушаха проповедта, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди.</verse>
				<verse number="5">На другия ден в Йерусалим се събраха техните първенци, стареи и книжници —</verse>
				<verse number="6">първосвещеникът Ана, Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещенически род.</verse>
				<verse number="7">Те ги изправиха в средата и ги разпитваха: „С каква сила или в чие име сторихте това?“</verse>
				<verse number="8">Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: „Първенци на народа и стареи на Израил!</verse>
				<verse number="9">Ако ние днес сме на разпит заради благодеяние към немощен човек — как той е изцелен,</verse>
				<verse number="10">то нека всички вие и целият народ на Израил знае, че чрез името на Иисус Христос, Назорея, Когото вие разпънахте, но Когото Бог възкреси от мъртвите — чрез Него този стои пред вас здрав.</verse>
				<verse number="11">Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас, зидарите, стана глава на ъгъла.</verse>
				<verse number="12">И чрез никого другиго няма спасение; защото под небето няма друго име, дадено на хората, чрез което трябва да се спасим.“</verse>
				<verse number="13">И се чудеха, като виждаха смелостта на Петър и Йоан, защото разбраха, че са безкнижни и прости хора. Пък и добре знаеха, че те бяха с Иисус,</verse>
				<verse number="14">но като виждаха изцеления човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.</verse>
				<verse number="15">Заповядаха им да излязат извън синедриона и започнаха да се съвещават помежду си,</verse>
				<verse number="16">казвайки: „Какво да правим с тези хора? Защото на всички, които живеят в Йерусалим, е известно, че наистина чудо стана чрез тях и ние не можем да отречем това.</verse>
				<verse number="17">Но за да не се разгласи още повече сред народа, нека строго ги заплашим да не говорят вече на никого за Този Човек.“</verse>
				<verse number="18">И като ги повикаха, заповядаха им изобщо да не говорят, нито да поучават в името на Иисус.</verse>
				<verse number="19">Но Петър и Йоан им възразиха: „Съдете сами дали е справедливо пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога!</verse>
				<verse number="20">Защото ние не можем да не говорим за това, което сме видели и чули.“</verse>
				<verse number="21">Те ги заплашиха още веднъж и ги пуснаха. Заради народа не намериха как да ги накажат, защото всички прославяха Бога за станалото.</verse>
				<verse number="22">А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.</verse>
				<verse number="23">Когато ги пуснаха, апостолите дойдоха при своите и разказаха какво им бяха говорили първосвещениците и стареите.</verse>
				<verse number="24">А те, като ги изслушаха, всички в един глас извикаха към Бога и казаха: „Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето, земята, морето и всичко, което е в тях.</verse>
				<verse number="25">Ти, чрез Светия Дух с устата на баща ни Давид, Твоя служител, си казал: „Защо се развълнуваха езическите племена и народите замислиха безсмислени неща?</verse>
				<verse number="26">Надигнаха се земните царе и князете се събраха заедно против Господа и Неговия Помазаник.“</verse>
				<verse number="27">Защото наистина Ирод и Пилат Понтийски се събраха с езичниците и с израилския народ в този град против Светия Твой Син Иисус, Когото Ти си помазал,</verse>
				<verse number="28">за да сторят това, което Твоето могъщество и Твоята мъдрост са отсъдили да стане.</verse>
				<verse number="29">И сега, Господи, виж техните заплахи и дай на Своите слуги с голяма смелост да проповядват Твоето учение,</verse>
				<verse number="30">като със силата Си помогнеш да стават изцеления, чудеса и знамения чрез името на Светия Твой Син Иисус!“</verse>
				<verse number="31">И след като се помолиха, мястото, където бяха събрани, се разтърси; и всички се изпълниха със Светия Дух и смело проповядваха Божието слово.</verse>
				<verse number="32">Множеството вярващи имаха едно сърце и една душа; и никой не наричаше свое нищо от имота си, а всичко им беше общо.</verse>
				<verse number="33">Апостолите свидетелстваха с голяма сила за възкресението на Господ Иисус Христос и Бог изпращаше голяма благодат върху всички тях.</verse>
				<verse number="34">Сред тях нямаше нито един, който да се нуждае, защото онези, които притежаваха земи или къщи, ги продаваха, донасяха парите от продаденото</verse>
				<verse number="35">и ги слагаха пред апостолите; и се раздаваше на всеки според нуждата.</verse>
				<verse number="36">Така Йосия, левит, родом от Кипър, наречен от апостолите Варнава, което се превежда „син на утехата“,</verse>
				<verse number="37">имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред апостолите.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">А един мъж на име Анания, като продаде с жена си Сапфира имот,</verse>
				<verse number="2">скри от получените пари със знанието на жена си, а една част донесе и сложи пред апостолите.</verse>
				<verse number="3">Но Петър го попита: „Анания, защо Сатана изпълни сърцето ти да излъжеш Светия Дух и да скриеш цената на нивата?</verse>
				<verse number="4">Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, не разполагаш ли и с парите си? Защо сложи на сърцето си това нещо? Ти излъга не хора, а Бога.“</verse>
				<verse number="5">Като чу тези думи, Анания падна и издъхна. И голям страх обзе всички, които чуха това.</verse>
				<verse number="6">А младежите станаха, покриха го и като го изнесоха, го погребаха.</verse>
				<verse number="7">След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае какво се е случило.</verse>
				<verse number="8">И Петър я попита: „Кажи ми за толкова ли продадохте нивата?“ Тя отговори: „Да, за толкова.“</verse>
				<verse number="9">Но Петър ѝ рече: „Защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето при вратата са онези, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат.“</verse>
				<verse number="10">Тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа ѝ.</verse>
				<verse number="11">И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това.</verse>
				<verse number="12">Чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса сред народа. И всички прекарваха в единомислие в Соломоновия притвор.</verse>
				<verse number="13">От другите никой не смееше да се допре до тях, а народът ги величаеше.</verse>
				<verse number="14">И все повече вярващи се присъединяваха към Господа — множество мъже и жени, —</verse>
				<verse number="15">тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на легла и носилки, та като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях.</verse>
				<verse number="16">Стичаха се в Йерусалим и много хора от околните градове, като донасяха болни и измъчвани от нечисти духове; и всички се изцеляваха.</verse>
				<verse number="17">Тогава първосвещеникът и всички с него, които принадлежаха към садукейската ерес, станаха, изпълнени със завист,</verse>
				<verse number="18">заловиха апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.</verse>
				<verse number="19">Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и рече:</verse>
				<verse number="20">„Идете, застанете в храма и проповядвайте на народа всичко за този нов живот.“</verse>
				<verse number="21">Те се вслушаха и на разсъмване влязоха в храма да поучават. А първосвещеникът и тези, които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи на израилтяните и изпратиха в тъмницата да доведат апостолите.</verse>
				<verse number="22">Слугите отидоха, но не ги намериха в затвора; и като се върнаха, съобщиха:</verse>
				<verse number="23">„Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата. Но като отворихме, не намерихме никого вътре.“</verse>
				<verse number="24">Когато чуха тези думи, първосвещеникът, началникът на храмовата стража и другите първосвещеници недоумяваха какво е станало с апостолите.</verse>
				<verse number="25">Но някой дойде и им съобщи: „Ето мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.“</verse>
				<verse number="26">Тогава началникът отиде със стражите и ги доведе, но без насилие, защото се бояха да не бъдат избити с камъни от народа.</verse>
				<verse number="27">Като ги доведоха, изправиха ги в синедриона. И първосвещеникът ги попита:</verse>
				<verse number="28">„Не ви ли забранихме строго да поучавате в името на този Човек? А ето изпълнихте Йерусалим с вашето учение и искате кръвта Му да падне върху нас.“</verse>
				<verse number="29">Петър и апостолите отговориха: „Трябва да се покоряваме повече на Бога, отколкото на човек.</verse>
				<verse number="30">Бог на прадедите ни възкреси Иисус, Когото вие умъртвихте, като Го приковахте на дърво.</verse>
				<verse number="31">Бог с десницата Си Го въздигна за Предводител и Спасител, за да даде на Израил покаяние и прошка на греховете.</verse>
				<verse number="32">За тези събития сме Му свидетели ние и Светият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.“</verse>
				<verse number="33">Като чуха това, обзе ги ярост и замислиха да ги убият.</verse>
				<verse number="34">Но в синедриона стана един фарисей на име Гамалиил, законоучител, уважаван от целия народ, и заповяда да изведат за кратко време апостолите.</verse>
				<verse number="35">А на останалите каза: „Израилтяни, внимавайте какво ще направите с тези хора.</verse>
				<verse number="36">Защото преди време се появи Тевда, който представяше себе си за велик човек, и към него се присъединиха около четиристотин души. Но той бе убит и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезнаха.</verse>
				<verse number="37">След него, когато беше преброяването, се появи Юда Галилееца и увлече след себе си доста народ. Но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха.</verse>
				<verse number="38">И сега ви казвам: оставете тези хора и ги пуснете! Защото ако това намерение или това дело е човешко, ще се разруши;</verse>
				<verse number="39">ако ли пък е от Бога, вие не можете да го разрушите. Затова се пазете да не се окажете и богоборци!“</verse>
				<verse number="40">Те го послушаха, повикаха апостолите, биха ги и им заповядаха да не проповядват в името на Иисус. И тогава ги пуснаха.</verse>
				<verse number="41">А те излязоха от синедриона радостни, че са се удостоили да претърпят опозоряване заради името на Господ Иисус.</verse>
				<verse number="42">И всеки ден в храма и по къщи не преставаха да поучават и да благовестят за Иисус Христос.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">В тези дни, когато учениците ставаха все повече, възникна недоволство сред елинистите против евреите, понеже вдовиците им били пренебрегвани при разпределяне на всекидневните дажби.</verse>
				<verse number="2">Тогава дванадесетте апостоли свикаха цялото множество ученици и казаха: „Не е добре ние да изоставим Божието слово и да се грижим за трапезите.</verse>
				<verse number="3">Затова, братя, изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени със Светия Дух и с мъдрост, които ще поставим на тази служба,</verse>
				<verse number="4">а ние постоянно ще пребъдваме в молитвата и в служението на словото.“</verse>
				<verse number="5">Това предложение се понрави на цялото множество. И избраха Стефан, мъж изпълнен с вяра и Светия Дух, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай, прозелит от Антиохия.</verse>
				<verse number="6">Тях поставиха пред апостолите, които се помолиха и възложиха ръце върху тях.</verse>
				<verse number="7">И тъй, Божието слово се разпространяваше и броят на учениците растеше твърде много в Йерусалим. Мнозина от свещениците също приемаха вярата.</verse>
				<verse number="8">А Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и знамения сред народа.</verse>
				<verse number="9">Но някои от тъй наречената синагога на либертинците, а също киринейци и александрийци, юдеи от Киликия и Азия, влязоха в спор със Стефан,</verse>
				<verse number="10">но не можеха да противостоят на мъдростта и на духа, с който той говореше.</verse>
				<verse number="11">Тогава подучиха няколко души да кажат: „Чухме го да говори хулни думи против Мойсей и Бога.“</verse>
				<verse number="12">Така те подбудиха народа, стареите и книжниците и като го нападнаха, грабнаха го и го заведоха в синедриона.</verse>
				<verse number="13">Представиха и лъжливи свидетели, които казваха: „Този човек не престава да говори хулни думи против това свято място и закона.</verse>
				<verse number="14">Чухме го да казва, че Този Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, които ни е предал Мойсей.“</verse>
				<verse number="15">И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му сияе като лице на ангел.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Тогава първосвещеникът попита: „Това тъй ли е?“</verse>
				<verse number="2">А той отговори: „Братя и бащи, чуйте! Бог на славата се бе явил на баща ни Авраам, когато той беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан,</verse>
				<verse number="3">и му каза: „Напусни твоята земя и рода си и иди в земята, която ще ти покажа.“</verse>
				<verse number="4">Тогава той напусна Халдейската земя и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тази земя, където сега вие живеете.</verse>
				<verse number="5">И не му даде в нея наследство ни една стъпка, но обеща да я даде за владение на него и на потомството му след него, макар той още да нямаше дете.</verse>
				<verse number="6">А Бог каза това: „Потомците ти ще бъдат пришълци в чужда земя и ще бъдат поробени и угнетени четиристотин години.</verse>
				<verse number="7">Но Аз ще съдя онзи народ, под чието робство ще бъдат; и след това те ще излязат и ще Ми служат на това място.“</verse>
				<verse number="8">И Бог му даде завет за обрязване. От Авраам се роди Исаак и той го обряза на осмия ден. От Исаак се роди Яков, а от Яков пък — дванадесетте патриарси.</verse>
				<verse number="9">Патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет. Но Бог беше с него,</verse>
				<verse number="10">избави го от всичките му неволи и му дари благоволение и мъдрост пред фараона, египетския цар. И той го постави за управител на Египет и на целия си дом.</verse>
				<verse number="11">Тогава настана глад и голяма неволя по цялата египетска и ханаанска земя и нашите прадеди не намираха храна.</verse>
				<verse number="12">Като чу, че в Египет имало жито, Яков изпрати прадедите ни за първи път.</verse>
				<verse number="13">А на втория път Йосиф се откри на братята си и Йосифовият род стана известен на фараона.</verse>
				<verse number="14">Тогава Йосиф изпрати да повикат баща му Яков и целия му род — седемдесет и пет души.</verse>
				<verse number="15">Яков дойде в Египет и се помина там — той и прадедите ни.</verse>
				<verse number="16">И ги пренесоха в Сихем и ги положиха в гроб, който Авраам бе купил със сребро от синовете на Емор Сихемски.</verse>
				<verse number="17">Когато наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог с клетва бе дал на Авраам, народът се увеличаваше и се умножаваше в Египет,</verse>
				<verse number="18">докато дойде друг цар, който не познаваше Йосиф.</verse>
				<verse number="19">Той постъпи коварно с нашия род, като угнетяваше прадедите ни и ги принуждаваше да изхвърлят новородените деца, за да не остават живи.</verse>
				<verse number="20">В това време се роди Мойсей, който беше мил на Бога. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом.</verse>
				<verse number="21">А когато беше изхвърлен, прибра го дъщерята на фараона и си го отгледа като син.</verse>
				<verse number="22">Мойсей бе обучен на цялата египетска мъдрост и стана силен в думи и дела.</verse>
				<verse number="23">Когато той навърши четиридесет години, дойде му наум да навести своите братя, синовете на Израил.</verse>
				<verse number="24">И като видя, че обиждат един от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина.</verse>
				<verse number="25">Той се надяваше братята му да разберат, че Бог чрез неговата ръка ще им дари спасение, но те не разбраха.</verse>
				<verse number="26">На другия ден дойде, когато те се биеха, и се опита да ги помири с думите: „Мъже, вие сте братя! Защо се обиждате един друг?“</verse>
				<verse number="27">Но онзи, който обиждаше своя ближен, го блъсна и попита: „Кой те е поставил за надзорник и съдия над нас?</verse>
				<verse number="28">Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?“</verse>
				<verse number="29">Заради тези думи Мойсей забегна и стана пришълец в мадиамската земя, където му се родиха двама синове.</verse>
				<verse number="30">Като се изминаха четиридесет години, яви му се в пустинята на планината Синай Господен ангел в огнения пламък на една къпина.</verse>
				<verse number="31">Като видя това видение, Мойсей се учуди; а когато се приближи да разгледа, дойде до него гласът на Господ:</verse>
				<verse number="32">„Аз съм Бог на твоите прадеди, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.“ Мойсей се разтрепери и не смееше да погледне.</verse>
				<verse number="33">А Господ му каза: „Събуй обувките от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.</verse>
				<verse number="34">Аз видях добре неволите на Своя народ в Египет, чух стенанията му и слязох да го избавя. И сега ела, ще те изпратя в Египет.“</verse>
				<verse number="35">Този Мойсей, когото те бяха отхвърлили с думите: „Кой те е поставил за предводител и съдия?“ — него Бог, чрез явилия му се в къпината ангел, изпрати за предводител и избавител.</verse>
				<verse number="36">Той ги изведе, като правеше чудеса и знамения в египетската земя, в Червено море и в пустинята в продължение на четиридесет години.</verse>
				<verse number="37">Този е Мойсей, който бе казал на синовете на Израил: „Господ, вашият Бог, ще ви издигне измежду братята ви Пророк като мене. Него слушайте!“</verse>
				<verse number="38">Този е, който по време на събранието в пустинята стоеше с говорещия му ангел на планината Синай и с нашите прадеди, който прие слова за живот, за да ги предаде на нас.</verse>
				<verse number="39">Но нашите прадеди не искаха да му се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет,</verse>
				<verse number="40">като рекоха на Аарон: „Направи ни богове, които да вървят пред нас! Защото не знаем какво е станало с този Мойсей, който ни изведе от египетската земя.“</verse>
				<verse number="41">И направиха в онези дни телец, принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце.</verse>
				<verse number="42">Тогава Бог се отвърна и ги остави да служат на небесните звезди, както е писано в книгата на пророците: „На Мене ли, народе на Израил, принасяхте кръвни и безкръвни жертви през четиридесетте години в пустинята?</verse>
				<verse number="43">Вие възприехте скинията на Молох и звездата на вашия бог Ремфан — образи, които направихте, за да им се покланяте. Затова ще ви преселя оттатък Вавилон.“</verse>
				<verse number="44">Скинията на свидетелството беше дадена на нашите прадеди в пустинята, както Онзи, Който беше говорил на Мойсей, му заповяда да я направи — по образец, какъвто беше видял.</verse>
				<verse number="45">Нея нашите прадеди наследиха и заедно с Иисус внесоха във владенията на онези народи, които Бог беше прогонил от очите на прадедите ни. И тя остана до дните на Давид.</verse>
				<verse number="46">Той спечели благоволението на Бога и поиска да съгради жилище на Бога на Яков,</verse>
				<verse number="47">а Соломон Му построи дом.</verse>
				<verse number="48">Но Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът:</verse>
				<verse number="49">„Небето е Мой престол, а земята — подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми построите, казва Господ, или кое място е за Моя почивка?</verse>
				<verse number="50">Нали Моята ръка направи всичко това?“</verse>
				<verse number="51">Твърдоглавци! Сърцата ви са корави, а ушите ви не чуват! Вие винаги се противите на Светия Дух — както прадедите ви, тъй и вие.</verse>
				<verse number="52">Кого от пророците не преследваха прадедите ви? Те убиха онези, които предизвестиха идването на Праведника, а вие сега станахте Негови предатели и убийци —</verse>
				<verse number="53">вие, които приехте Закона, даден ви чрез ангелите, а не го спазихте.“</verse>
				<verse number="54">Като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него.</verse>
				<verse number="55">А Стефан, изпълнен със Светия Дух, погледна към небето и като видя Божията слава и Иисус, застанал отдясно на Бога,</verse>
				<verse number="56">рече: „Ето виждам небесата отворени и Сина човешки застанал отдясно на Бога.“</verse>
				<verse number="57">Но те закрещяха с висок глас, запушиха ушите си и вкупом се нахвърлиха върху него.</verse>
				<verse number="58">Изведоха го вън от града и започнаха да хвърлят камъни върху него. А свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един младеж на име Савел</verse>
				<verse number="59">и хвърляха камъни върху Стефан, който се молеше с думите: „Господи Иисусе, приеми духа ми!“</verse>
				<verse number="60">После коленичи и извика с висок глас: „Господи, не им вменявай това за грях!“ И като каза това, почина.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">А Савел одобряваше убийството му. В онези дни настана голямо гонение срещу църквата в Йерусалим и всички, освен апостолите, се разпръснаха по областите на Юдея и Самария.</verse>
				<verse number="2">Благочестиви мъже погребаха Стефан и много го оплакаха.</verse>
				<verse number="3">Савел пък съсипваше църквата, като влизаше по къщите, влачеше мъже и жени и ги предаваше на затвор.</verse>
				<verse number="4">А онези, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото.</verse>
				<verse number="5">Филип отиде в един град на Самария и проповядваше там за Христос.</verse>
				<verse number="6">Целият народ внимаваше в думите на Филип, като слушаше и гледаше чудесата, които той вършеше:</verse>
				<verse number="7">нечисти духове със силен вик излизаха от мнозина, обхванати от тях, а мнозина парализирани и сакати се изцелиха.</verse>
				<verse number="8">И настана голяма радост в този град.</verse>
				<verse number="9">А в града имаше един човек на име Симон. Преди това той правеше магии и смайваше народа на Самария, като се представяше за някакъв велик човек.</verse>
				<verse number="10">Слушаха го всички, мало и голямо, и казваха: „Този е великата Божия сила.“</verse>
				<verse number="11">А го слушаха, защото доста време ги беше смайвал с магиите си.</verse>
				<verse number="12">Но когато повярваха на Филип, който благовестеше за Божието царство и за Иисус Христос, кръщаваха се и мъже, и жени.</verse>
				<verse number="13">Повярва и самият Симон и след като се кръсти, не се отделяше от Филип. И беше смаян, като виждаше големите чудеса и знамения, които се вършеха.</verse>
				<verse number="14">Когато апостолите в Йерусалим чуха, че Самария е приела Божието слово, изпратиха там Петър и Йоан.</verse>
				<verse number="15">Те отидоха при повярвалите и се помолиха за тях, за да приемат Светия Дух,</verse>
				<verse number="16">защото Той не беше слязъл още върху никого от тях, а само бяха кръстени в името на Господ Иисус.</verse>
				<verse number="17">Тогава възлагаха върху тях ръце и те приемаха Светия Дух.</verse>
				<verse number="18">А Симон, като видя, че Светият Дух се дава чрез възлагане на ръцете от апостолите, донесе им пари</verse>
				<verse number="19">и рече: „Дайте и на мене тази власт, та на когото възложа ръце, да приеме Светия Дух.“</verse>
				<verse number="20">Но Петър му отвърна: „Среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че Божият дар се добива с пари.</verse>
				<verse number="21">Ти нямаш дял, нито участие в това дело, защото сърцето ти не е чисто пред Бога.</verse>
				<verse number="22">Покай се за това твое зломислие и се помоли на Бога, може би ще ти бъде простен помисълът на твоето сърце.</verse>
				<verse number="23">Защото те виждам изпълнен с люта жлъч и обладан от неправда.“</verse>
				<verse number="24">А Симон отговори: „Вие се помолете на Господа за мене, та дано не ме постигне нищо от това, което казахте.“</verse>
				<verse number="25">Тогава те, след като дадоха своето свидетелство за Господа и възвестиха учението Му, тръгнаха обратно за Йерусалим и благовестяха в много села на Самария.</verse>
				<verse number="26">А Господен ангел каза на Филип: „Стани и тръгни на юг по пътя, който води от Йерусалим за Газа и който е пуст.“</verse>
				<verse number="27">Той стана и тръгна. И ето един етиопец, придворен евнух на етиопската царица Кандакия, пазител на всичките ѝ съкровища, който бе дошъл в Йерусалим на поклонение,</verse>
				<verse number="28">сега се връщаше и, седнал в колесницата, четеше пророк Исаия.</verse>
				<verse number="29">Духът каза на Филип: „Приближи се до тази колесница и върви край нея.“</verse>
				<verse number="30">Филип се затича и като чу, че той чете пророк Исаия, попита: „Разбираш ли това, което четеш?“</verse>
				<verse number="31">Той отговори: „Как бих могъл, ако някой не ме упъти?“ И покани Филип да се качи и да седне при него.</verse>
				<verse number="32">А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „Той беше заведен като овца на клане; и както агнето е безгласно пред своя стригач, така и Той не отвори устата Си.</verse>
				<verse number="33">При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но кой ще опише рода Му? Защото се отнема животът Му от земята.“</verse>
				<verse number="34">Тогава евнухът се обърна към Филип: „Кажи ми, моля те, за кого пророкът говори това? За себе си или за някой друг?“</verse>
				<verse number="35">Филип подхвана беседа и като започна от това място в Писанието, благовести му за Иисус.</verse>
				<verse number="36">Както продължаваха по пътя, стигнаха до едно място с вода и евнухът рече: „Ето вода. Какво пречи да се кръстя?“</verse>
				<verse number="37">А Филип му отвърна: „Можеш да се кръстиш, ако вярваш с цялото си сърце.“ Той каза: „Вярвам, че Иисус Христос е Божият Син.“</verse>
				<verse number="38">И заповяда да спрат колесницата. Двамата влязоха във водата — Филип и евнухът. И той го кръсти.</verse>
				<verse number="39">Когато излизаха от водата, Светият Дух слезе върху евнуха, а Господен ангел грабна Филип. Евнухът вече не го видя и радостен продължи пътя си.</verse>
				<verse number="40">А Филип се озова в Азот и после, откъдето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">А Савел, който продължаваше да насъсква към заплахи и убийства срещу учениците на Господа, отиде при първосвещеника</verse>
				<verse number="2">и измоли от него писма до синагогите в Дамаск, та да доведе вързани в Йерусалим онези мъже и жени, които открие, че следват това учение.</verse>
				<verse number="3">Но когато той беше на път и приближаваше до Дамаск, изведнъж го обля светлина от небето.</verse>
				<verse number="4">Той падна на земята и чу глас, който му каза: „Савле, Савле, защо Ме преследваш?“</verse>
				<verse number="5">А той попита: „Кой си Ти, Господине?“ Господ рече: „Аз съм Иисус, Когото ти преследваш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.“</verse>
				<verse number="6">Разтреперан и ужасен, той проговори: „Господи, какво искаш да направя?“ А Господ му рече: „Стани и влез в града; и ще ти се каже какво трябва да правиш.“</verse>
				<verse number="7">А мъжете, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, а не виждаха никого.</verse>
				<verse number="8">Савел стана от земята и макар очите му да бяха отворени, не виждаше никого. И като го водеха за ръка, заведоха го в Дамаск.</verse>
				<verse number="9">И три дни не виждаше и нито яде, нито пи.</verse>
				<verse number="10">А в Дамаск имаше един ученик на име Анания, на когото Господ във видение каза: „Анания!“ Той отговори: „Ето ме, Господи!“</verse>
				<verse number="11">И Господ му рече: „Стани и иди на улицата, която се нарича Права, и потърси в къщата на Юда един човек от Тарс на име Савел. Той тъкмо се моли</verse>
				<verse number="12">и видя във видение как един мъж на име Анания влезе и възложи ръка върху него, за да прогледне.“</verse>
				<verse number="13">Анания отговори: „Господи, слушал съм от мнозина за този човек колко зло е сторил на Твоите светии в Йерусалим.</verse>
				<verse number="14">Той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име.“</verse>
				<verse number="15">Но Господ му каза: „Иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синовете на Израил.</verse>
				<verse number="16">И Аз ще му покажа колко трябва да пострада за Моето име.“</verse>
				<verse number="17">Анания отиде, влезе в къщата и като възложи върху него ръце, рече: „Брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, когато ти идваше, ме изпрати, за да прогледнеш и да се изпълниш със Светия Дух.“</verse>
				<verse number="18">И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му и веднага прогледна. Тогава той стана и беше кръстен.</verse>
				<verse number="19">След това се нахрани и доби сила. И остана няколко дена с учениците в Дамаск.</verse>
				<verse number="20">И веднага започна да проповядва в синагогите, че Иисус е Синът Божий.</verse>
				<verse number="21">Всички, които го слушаха, недоумяваха и казваха: „Не е ли този, който преследваше в Йерусалим призоваващите това име, и не е ли дошъл тук, за да ги заведе вързани при първосвещениците?“</verse>
				<verse number="22">А Савел добиваше все повече сила и смущаваше юдеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос.</verse>
				<verse number="23">И след като се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият,</verse>
				<verse number="24">но Савел узна за техния заговор. А те денем и нощем пазеха градските порти, за да го убият.</verse>
				<verse number="25">Тогава учениците го взеха през нощта, сложиха го в кош и го спуснаха по стената.</verse>
				<verse number="26">Като пристигна в Йерусалим, Савел се опитваше да се присъедини към учениците. Но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик.</verse>
				<verse number="27">Варнава обаче го взе, отведе го при апостолите и им разказа как той видял по пътя Господ и че Господ му говорил, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисус.</verse>
				<verse number="28">И вече общуваше свободно с тях в Йерусалим и проповядваше открито в името на Господ Иисус.</verse>
				<verse number="29">Говореше и спореше също и с елинистите. Но те намислиха да го убият.</verse>
				<verse number="30">Като узнаха за това, братята го отведоха в Кесария и го препратиха в Тарс.</verse>
				<verse number="31">А църквите в цяла Юдея, Галилея и Самария живееха в мир, укрепваха и напредваха със страх Господен. И с подкрепата на Светия Дух се умножаваха.</verse>
				<verse number="32">Веднъж, когато Петър обхождаше всички църкви, дойде и при светиите, които живееха в Лида.</verse>
				<verse number="33">Там намери един човек на име Еней, който от осем години лежеше на легло, защото беше парализиран.</verse>
				<verse number="34">Петър му каза: „Енее, Иисус Христос те изцелява. Стани и си събери постелката.“ И той веднага стана.</verse>
				<verse number="35">Всички, които живееха в Лида и в Сарон, го видяха и се обърнаха към Господа.</verse>
				<verse number="36">В Йопия имаше една ученичка на име Тавита, което значи „сърна“. Тя вършеше много добри дела и даваше милостиня.</verse>
				<verse number="37">Случи се в онези дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и я положиха в горната стая.</verse>
				<verse number="38">Понеже Лида беше близо до Йопия и учениците чуха, че Петър е там, изпратиха при него двама души, които да го помолят да дойде незабавно при тях.</verse>
				<verse number="39">Петър стана и отиде с тях. Когато стигна, заведоха го в горната стая. И всички вдовици дойдоха при него, като плачеха и показваха ризи и дрехи, които Сърна бе правила, докато живеела с тях.</verse>
				<verse number="40">А Петър отпрати всички навън и като коленичи, помоли се, обърна се към тялото и рече: „Тавито, стани!“ Тя отвори очите си и като видя Петър, седна.</verse>
				<verse number="41">Той ѝ подаде ръка, изправи я и като повика светиите и вдовиците, представи я жива.</verse>
				<verse number="42">Това стана известно по цяла Йопия и мнозина повярваха в Господа.</verse>
				<verse number="43">А той прекара доста дни в Йопия у някой си кожар на име Симон.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">В Кесария имаше един човек на име Корнилий, стотник от полка, наричан Италийски.</verse>
				<verse number="2">Той, както и целият му дом, беше благочестив и богобоязлив, правеше много добрини на народа и винаги се молеше на Бога.</verse>
				<verse number="3">Един следобед, около три часа, той ясно видя във видение Божий ангел, който влезе при него и му рече: „Корнилий!“</verse>
				<verse number="4">А той се вгледа в него и уплашен попита: „Какво, Господи?“ Ангелът му отговори: „Твоите молитви и добрини достигнаха до Бога и Той не те забрави.</verse>
				<verse number="5">А сега изпрати хора в Йопия и повикай Симон, наричан Петър.</verse>
				<verse number="6">Той е на гости у някой си кожар Симон, чиято къща се намира при морето. Той ще ти каже думи, чрез които ще се спасите ти и целият ти дом.“</verse>
				<verse number="7">Когато си отиде ангелът, който му бе говорил, Корнилий повика двама от своите слуги и един благочестив войник от онези, които постоянно се намираха при него,</verse>
				<verse number="8">разказа им всичко и ги изпрати в Йопия.</verse>
				<verse number="9">На другия ден, когато те бяха на път и наближаваха града, около дванадесет часа Петър се качи на плоския покрив на къщата, за да се помоли.</verse>
				<verse number="10">А когато поогладня, поиска да яде. Докато му приготвяха, той изпадна в унес,</verse>
				<verse number="11">видя небето отворено и някакъв съд да слиза към него, който беше като голямо платнище, вързано за четирите краища, и се спускаше на земята.</verse>
				<verse number="12">В него имаше от всички земни четириноги, зверове, влечуги и птици.</verse>
				<verse number="13">И се чу глас към него: „Стани, Петре, заколи и яж!“</verse>
				<verse number="14">А Петър рече: „В никакъв случай, Господи, защото никога не съм ял нищо скверно или нечисто.“</verse>
				<verse number="15">И повторно се чу глас към него: „Което Бог е очистил, ти не смятай за нечисто.“</verse>
				<verse number="16">Това се случи три пъти и съдът пак се вдигна към небето.</verse>
				<verse number="17">И докато Петър недоумяваше какво ли ще означава видението, което видя, ето изпратените от Корнилий хора, които разпитваха за Симоновата къща, се спряха пред вратата,</verse>
				<verse number="18">извикаха и попитаха: „Тука ли гостува Симон, наричан Петър?“</verse>
				<verse number="19">И както Петър размисляше за видението, Духът му рече: „Ето търсят те трима души.</verse>
				<verse number="20">Стани, слез и тръгни с тях, без да се двоумиш, защото Аз ги изпратих.“</verse>
				<verse number="21">Като слезе при пратениците, Петър рече: „Аз съм този, когото търсите. По каква работа сте дошли?“</verse>
				<verse number="22">А те отговориха: „Стотникът Корнилий, мъж добродетелен и богобоязлив, с добро име сред целия юдейски народ, получи от свят ангел откровение да те повика в къщата си и да послуша твоите думи.“</verse>
				<verse number="23">Тогава Петър ги покани вътре и ги нагости. А на другия ден стана и отиде с тях. С него заминаха и някои братя от Йопия.</verse>
				<verse number="24">На следващия ден те влязоха в Кесария. Корнилий ги чакаше и беше свикал своите роднини и близки приятели.</verse>
				<verse number="25">Когато Петър влезе, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му и му се поклони.</verse>
				<verse number="26">Но Петър го повдигна с думите: „Стани, и аз самият съм човек!“</verse>
				<verse number="27">И разговаряйки с него, влезе вътре и намери събрани много хора.</verse>
				<verse number="28">Тогава им рече: „Вие знаете, че не е простено на юдеин да се сближава или да влиза в дома на другоплеменник. Но на мене Бог ми показа да не смятам никой човек за скверен или нечист.</verse>
				<verse number="29">Затова и когато бях поканен, дойдох без възражения. Сега кажете, защо изпратихте да ме повикат?“</verse>
				<verse number="30">Корнилий отговори: „От четири дена досега постих, а в деветия молитвен час се молех у дома си. И ето пред мене застана един мъж в светла дреха</verse>
				<verse number="31">и рече: „Корнилий, твоята молитва е чута и Бог не забрави твоите добрини.</verse>
				<verse number="32">Затова изпрати в Йопия да повикат Симон, наричан Петър, който гостува у кожаря Симон, край морето. Той ще дойде и ще ти говори “.</verse>
				<verse number="33">Веднага изпратих за тебе и ти добре стори, че дойде. А сега ние всички сме се събрали пред Бога, за да чуем всичко, което Бог ти е възложил.“</verse>
				<verse number="34">Петър започна с думите: „Наистина, сега разбирам, че Бог не гледа кой какъв е,</verse>
				<verse number="35">но Той приема от всеки народ онзи, който се бои от Него и постъпва праведно.</verse>
				<verse number="36">Той отправи към израилтяните Своето слово, като благовестеше мир чрез Иисус Христос, Който е Господ на всички.</verse>
				<verse number="37">Вие знаете какво стана по цяла Юдея, като се започна от Галилея след кръщението, което проповядваше Йоан:</verse>
				<verse number="38">как Бог помаза със Светия Дух и със сила Иисус от Назарет, Който обикаляше, вършейки добрини и изцелявайки всички онези, които бяха под властта на дявола, защото Бог беше с Него.</verse>
				<verse number="39">И ние сме свидетели на всичко, което Той извърши в юдейската страна и в Йерусалим, и как Го убиха, като Го приковаха на дърво.</verse>
				<verse number="40">Но Бог Го възкреси на третия ден и Му даде да се явява —</verse>
				<verse number="41">не на целия народ, а на нас, изначално избраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него след възкресението Му от мъртвите.</verse>
				<verse number="42">И ни заповяда да проповядваме на хората и да свидетелстваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живи и мъртви.</verse>
				<verse number="43">За Него всички пророци свидетелстват, че всеки, който вярва в Него, ще получи прошка за греховете чрез призоваване Неговото име.“</verse>
				<verse number="44">Докато Петър още говореше тези думи, Светия Дух слезе върху всички, които слушаха словото.</verse>
				<verse number="45">А вярващите от обрязаните, които бяха дошли с Петър, се смаяха, че и върху езичници се изля дарът на Светия Дух;</verse>
				<verse number="46">защото ги слушаха да говорят на разни езици и да величаят Бога. Тогава Петър каза:</verse>
				<verse number="47">„Може ли някой да попречи на тези, които приеха Светия Дух, да се кръстят с вода, както и ние?“</verse>
				<verse number="48">И им нареди да се кръстят в името на Иисус Христос. След това го помолиха да остане при тях няколко дена.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че и езичниците приели Божието слово.</verse>
				<verse number="2">И когато Петър се върна в Йерусалим, обрязаните го упрекваха и му казваха:</verse>
				<verse number="3">„Ти си ходил при необрязани и си ял с тях.“</verse>
				<verse number="4">Тогава Петър започна да им разказва всичко поред:</verse>
				<verse number="5">„Аз бях в град Йопия и докато се молех, в унес видях видение: някакъв съд слизаше от небето. Той беше като голямо платнище, спускано за четирите краища, и се приближи до мене.</verse>
				<verse number="6">Като го разгледах добре, видях в него земни четириноги, зверове, влечуги и птици.</verse>
				<verse number="7">И чух глас да ми казва: „Стани, Петре, заколи и яж!“</verse>
				<verse number="8">Но аз отговорих: „В никакъв случай, Господи, защото никога нищо скверно или нечисто не е влизало в устата ми.“</verse>
				<verse number="9">А гласът от небето повторно ми рече: „Което Бог е очистил, ти не смятай за нечисто.“</verse>
				<verse number="10">Това се случи три пъти. И всичко пак се вдигна на небето.</verse>
				<verse number="11">И ето в същия миг пред къщата, в която бях отседнал, се спряха трима мъже, изпратени от Кесария при мене.</verse>
				<verse number="12">А Духът ми каза да ида с тях, без да се двоумя. С мене дойдоха и тези шестима братя и ние влязохме в къщата на човека.</verse>
				<verse number="13">Той ни разказа как е видял в къщата си ангел, който застанал и му рекъл: „Прати в Йопия и повикай Симон, наричан Петър.</verse>
				<verse number="14">Той ще ти каже думи, чрез които ще се спасите ти и целият ти дом.“</verse>
				<verse number="15">И когато започнах да говоря, Светият Дух слезе върху тях, както и върху нас в началото.</verse>
				<verse number="16">Тогава си спомних думите на Господа, Който каза: „Йоан кръщаваше с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.“</verse>
				<verse number="17">А щом Бог им даде същия дар, какъвто и на нас, които повярвахме в Господ Иисус Христос, кой съм аз, та да мога да попреча на Бога?“</verse>
				<verse number="18">Като чуха това, те се успокоиха и прославиха Бога с думите: „Наистина, Бог даде и на езичниците възможност да се покаят, за да получат вечен живот.“</verse>
				<verse number="19">А онези, които се бяха разпръснали от гонението, настанало при убийството на Стефан, стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия и не проповядваха учението на никого освен на юдеи.</verse>
				<verse number="20">Някои от тях обаче, кипърци и киринейци, като влязоха в Антиохия, говореха на елинистите и благовестяха за Господ Иисус.</verse>
				<verse number="21">Ръката на Господ беше с тях и мнозина повярваха и се обърнаха към Господа.</verse>
				<verse number="22">Вестта за това дойде до йерусалимската църква и изпратиха Варнава да отиде в Антиохия.</verse>
				<verse number="23">Като пристигна и видя Божията благодат, той се зарадва и призоваваше всички с искрено сърце да пребъдват в Господа,</verse>
				<verse number="24">понеже беше мъж добър, изпълнен със Светия Дух и с вяра. И доста народ се присъедини към Господа.</verse>
				<verse number="25">След това Варнава отиде в Тарс да търси Савел.</verse>
				<verse number="26">И като го намери, доведе го в Антиохия. Цяла година те се събираха в църквата и поучаваха доста народ. За първи път в Антиохия учениците бяха наречени християни.</verse>
				<verse number="27">През онези дни в Антиохия дойдоха пророци от Йерусалим.</verse>
				<verse number="28">Един от тях, на име Агав, стана и предрече чрез Духа, че по целия свят ще бъде голям глад, какъвто и настана при император Клавдий.</verse>
				<verse number="29">Тогава учениците решиха, всеки според средствата си, да изпратят помощ на братята, които живееха в Юдея.</verse>
				<verse number="30">Това и сториха, като по Варнава и Савел изпратиха събраното до презвитерите.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">В това време цар Ирод започна гонение срещу някои от църквата, за да им стори зло,</verse>
				<verse number="2">и уби с меч Яков, брата на Йоан.</verse>
				<verse number="3">И като видя, че това се понрави на юдеите, реши да хване и Петър. Това се случи през дните на Безквасниците.</verse>
				<verse number="4">След като го залови, хвърли го в тъмница и го предаде на четири стражи от по четирима войници да го пазят, понеже възнамеряваше след Пасха да го изведе на съд пред народа.</verse>
				<verse number="5">И докато Петър беше пазен в тъмницата, църквата непрестанно се молеше на Бога за него.</verse>
				<verse number="6">В онази нощ, преди Ирод да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован с две вериги, а пред вратата стражи пазеха тъмницата.</verse>
				<verse number="7">И ето Господен ангел се яви и светлина обля тъмницата. Той побутна Петър по хълбока и го събуди с думите: „Стани бързо!“ И веригите паднаха от ръцете му.</verse>
				<verse number="8">Тогава ангелът му каза: „Опаши се и си обуй сандалите.“ Той така и направи. После му рече: „Облечи си дрехата и върви след мене!“</verse>
				<verse number="9">Петър излезе и тръгна след него, без да знае, че това, което прави ангелът, е истина. Струваше му се, че вижда видение.</verse>
				<verse number="10">Като минаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която водеше към града, и тя им се отвори сама. Те излязоха и тръгнаха по една улица. В този миг внезапно ангелът го остави.</verse>
				<verse number="11">А Петър, като дойде на себе си, рече: „Сега наистина разбрах, че Господ изпрати Своя ангел и ме избави от ръцете на Ирод и от всичко, което юдейският народ очакваше.“</verse>
				<verse number="12">И като се поогледа, отиде към къщата на Мария, майка на Йоан, наричан Марк, където се бяха събрали мнозина и се молеха.</verse>
				<verse number="13">Когато той почука на пътната врата, една слугиня на име Рода отиде да види кой е.</verse>
				<verse number="14">И като позна гласа на Петър, от радост не отвори вратата, а изтича да обади, че Петър стои пред вратата.</verse>
				<verse number="15">А те ѝ рекоха: „Ти не си с ума си!“ Но тя настояваше, че е така. Те ѝ отвърнаха: „Това е неговият ангел.“</verse>
				<verse number="16">В това време Петър продължаваше да чука и когато отвориха, видяха го и се слисаха.</verse>
				<verse number="17">Той им даде знак с ръка да мълчат, разказа им как Господ го е извел от тъмницата и добави: „Обадете това на Яков и на братята.“ После излезе и отиде на друго място.</verse>
				<verse number="18">Като се съмна, сред войниците настъпи голяма суматоха: какво ли е станало с Петър.</verse>
				<verse number="19">Ирод нареди да го търсят, но като не го намери, разпита стражите и заповяда да ги отведат на смърт. След това напусна Юдея и живееше в Кесария.</verse>
				<verse number="20">Ирод се беше разгневил на жителите на Тир и Сидон. Затова те дойдоха заедно при него и като склониха на своя страна Власт, управител в царския дворец, молиха за мир, понеже страната им се изхранваше от земята на царя.</verse>
				<verse number="21">В определения ден Ирод се облече в царска дреха, седна на съдийския стол и започна да им говори.</verse>
				<verse number="22">А народът викаше: „Това е глас Божий, а не човешки!“</verse>
				<verse number="23">Но веднага Господен ангел го порази, защото не въздаде слава на Бога. И той, изяден от червеи, умря.</verse>
				<verse number="24">А Божието слово се разпространяваше и се умножаваха вярващите.</verse>
				<verse number="25">Варнава и Савел, след като изпълниха поръката, се върнаха от Йерусалим в Антиохия, като взеха със себе си Йоан, наречен Марк.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители — Варнава и Симеон, наричан Нигер, киринееца Луций, Манаин, възпитан заедно с четвъртовластника Ирод, и Савел.</verse>
				<verse number="2">Когато те извършваха богослужение пред Господа и постеха, Светият Дух каза: „Отделете Ми Варнава и Савел за делото, за което съм ги призовал.“</verse>
				<verse number="3">Тогава отново постиха и се молиха, и като възложиха ръце на тях, ги пуснаха.</verse>
				<verse number="4">И тъй, изпратени от Светия Дух, те отидоха в Селевкия, а оттам отплаваха за Кипър.</verse>
				<verse number="5">Когато стигнаха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги, като имаха и Йоан за помощник.</verse>
				<verse number="6">След като прекосиха острова до Пафос, срещнаха един магьосник и лъжепророк на име Вариисус.</verse>
				<verse number="7">Той се намираше у проконсула Сергий Павел, мъж разумен, който повика Варнава и Савел и пожела да чуе Божието слово.</verse>
				<verse number="8">А Елима Магьосника, както се превежда името му, им се противопоставяше и се стараеше да отвърне проконсула от вярата.</verse>
				<verse number="9">Но Савел, наричан още Павел, изпълнен със Светия Дух, устреми към него поглед</verse>
				<verse number="10">и каза: „Дяволски сине, изпълнен с всякакви коварства и измами, враг на всяка правда, няма ли да спреш да изкривяваш правите Господни пътища?</verse>
				<verse number="11">И сега ето ръката на Господа е върху тебе. Ще бъдеш сляп и няма да виждаш слънцето до определеното ти време.“ И веднага тъма и мрак се спуснаха върху него и той започна да обикаля наоколо, търсейки водач.</verse>
				<verse number="12">Като видя станалото, проконсулът повярва, смаян от учението на Господа.</verse>
				<verse number="13">Като отплаваха от Пафос, Павел и онези, които бяха с него, стигнаха до Перга в Памфилия. Йоан обаче се отдели от тях и се върна в Йерусалим.</verse>
				<verse number="14">Те пък продължиха от Перга и стигнаха до Антиохия в Писидия. А в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.</verse>
				<verse number="15">След четенето на закона и пророците началниците на синогогата изпратиха да им кажат: „Братя, ако имате думи за утеха към народа, говорете.“</verse>
				<verse number="16">Павел стана и като даде знак с ръка, каза: „Израилтяни и вие, които се боите от Бога, чуйте!</verse>
				<verse number="17">Бог на израилския народ избра предците ни, въздигна народа, докато те живееха като чужденци в египетската земя, и със силна ръка ги изведе оттам.</verse>
				<verse number="18">Около четиридесет години ги храни в пустинята</verse>
				<verse number="19">и като изтреби седем народа в ханаанската земя, раздели между тях по жребий земята им.</verse>
				<verse number="20">А около четиристотин и петдесет години след това им даде съдии до пророк Самуил.</verse>
				<verse number="21">После поискаха цар и Бог им даде Саул, син на Кис, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.</verse>
				<verse number="22">А след като го отхвърли, издигна им за цар Давид, за когото изрече свидетелство: „Намерих мъж по сърцето Си — Давид, сина на Йесей. Той ще изпълни всичко, което искам.“</verse>
				<verse number="23">От неговото потомство според обещанието Си Бог въздигна Иисус — Спасител на Израил.</verse>
				<verse number="24">А преди Неговото идване Йоан проповядваше покайно кръщение на целия израилски народ.</verse>
				<verse number="25">И когато Йоан завършваше своето дело, казваше: „За кого ме смятате? Аз не съм Христос. Но ето след мене идва Онзи, на Когото не съм достоен да развържа обувките на нозете“.</verse>
				<verse number="26">Към вас, братя, синове на Авраамовия род, и към онези между вас, които се боят от Бога, е отправено посланието за това спасение.</verse>
				<verse number="27">Защото жителите на Йерусалим и техните водачи не Го познаха. Ала като Го осъдиха, те изпълниха думите на пророците, които се четат всяка събота.</verse>
				<verse number="28">И макар да не намериха никаква вина, заслужаваща смърт, поискаха от Пилат да Го убие.</verse>
				<verse number="29">А когато извършиха всичко, което бе писано за Него, снеха Го от дървото и Го положиха в гроб.</verse>
				<verse number="30">Но Бог Го възкреси от мъртвите.</verse>
				<verse number="31">В продължение на много дни Той се явяваше на онези, които бяха тръгнали с Него от Галилея за Йерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа.</verse>
				<verse number="32">И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на предците,</verse>
				<verse number="33">Бог изпълни спрямо нас, техните деца, като възкреси Иисус, както е писано и във втория псалом: „Ти си Мой Син. Аз днес Те родих.“</verse>
				<verse number="34">А това, че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща вече към тление, посочва с думите: „Ще ви дам светите и непреходни дарове, обещани на Давид.“</verse>
				<verse number="35">Затова и на друго място казва: „Няма да допуснеш осветеният от Тебе да изпита тление.“</verse>
				<verse number="36">Защото Давид, след като служи на своя род, почина по Божия воля, погребан бе до предците си и изпита тление.</verse>
				<verse number="37">Но Онзи, Когото Бог възкреси, тление не изпита.</verse>
				<verse number="38">И тъй, знайте, братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете.</verse>
				<verse number="39">И всеки вярващ получава оправдаване чрез Него за всичко, за каквото вие не сте могли да получите оправдаване чрез Мойсеевия закон.</verse>
				<verse number="40">Пазете се обаче да не се случи с вас казаното в Пророците:</verse>
				<verse number="41">„Погледнете, високомерни, чудете се и изчезнете! Защото такова дело върша Аз във ваши дни, за което не бихте повярвали, ако някой ви разкаже“.“</verse>
				<verse number="42">На излизане от юдейската синагога езичниците ги молеха следващата събота отново да им говорят за тези неща.</verse>
				<verse number="43">А когато събранието бе разпуснато, мнозина юдеи и благочестиви прозелити тръгнаха след Павел и Варнава, които беседваха с тях и ги убеждаваха да пребъдват в Божията благодат.</verse>
				<verse number="44">Следващата събота почти целият град се събра да чуе Божието слово.</verse>
				<verse number="45">Но юдеите, като видяха множеството хора, се изпълниха със завист, възразяваха на това, което говореше Павел, и отправяха оскърбления и хули.</verse>
				<verse number="46">Тогава Павел и Варнава открито заявиха: „Първо на вас трябваше да бъде проповядвано Божието слово. Но понеже го отхвърляте и сами се оказвате недостойни за вечен живот, ето обръщаме се към езичниците.</verse>
				<verse number="47">Защото Господ тъй ни заповяда: „Поставих те за светлина на езичниците, за да донесеш спасение за цялата земя“.“</verse>
				<verse number="48">Като слушаха това, езичниците се радваха и прославяха учението на Господа. И повярваха всички, отредени за вечен живот.</verse>
				<verse number="49">А учението на Господа се разпространяваше по цялата област.</verse>
				<verse number="50">Юдеите обаче, като подбудиха набожните жени от знатно потекло и градските първенци, предизвикаха гонение против Павел и Варнава и ги прогониха от своите предели.</verse>
				<verse number="51">Те отърсиха праха от нозете си срещу тях и отидоха в Икония.</verse>
				<verse number="52">А учениците се изпълваха с радост и със Светия Дух.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">В Икония те също влязоха в юдейската синагога и говориха тъй, че голямо множество юдеи и елини повярваха.</verse>
				<verse number="2">Невярващите юдеи обаче възбудиха и озлобиха душите на езичниците против братята.</verse>
				<verse number="3">Но те останаха тук доста време и говореха дръзновено за Господа, а Той свидетелстваше за словото на Своята благодат, като им даваше сила да извършват знамения и чудеса.</verse>
				<verse number="4">А народът в града се раздели: едни бяха с юдеите, а други — с апостолите.</verse>
				<verse number="5">Когато узнаха за намерението на езичниците и на юдеите, заедно с техните водачи, да ги охулят и убият с камъни,</verse>
				<verse number="6">те забягнаха в градовете на Ликаония, Листра и Дерва и в техните околности</verse>
				<verse number="7">и там благовестяха.</verse>
				<verse number="8">В Листра имаше един човек, немощен в нозете, който можеше само да седи. Той беше куц по рождение и никога не беше ходил.</verse>
				<verse number="9">Човекът слушаше, когато Павел говореше. А той се вгледа в него и като забеляза, че вярва и затова може да бъде изцелен,</verse>
				<verse number="10">му каза с висок глас: „На тебе казвам в името на Господ Иисус Христос, изправи се на нозете си!“ И той веднага скочи и започна да ходи.</verse>
				<verse number="11">А тълпите народ, като видяха какво стори Павел, започнаха да викат на ликаонски: „Богове в човешки образ са слезли при нас.“</verse>
				<verse number="12">И наричаха Варнава Зевс, а Павел — Хермес, понеже предимно той говореше.</verse>
				<verse number="13">А жрецът от храма на Зевс пред града им, като доведе пред вратите обкичени с цветя бикове, искаше да извърши заедно с народа жертвоприношение.</verse>
				<verse number="14">Но щом чуха за това, апостолите Варнава и Павел раздраха дрехите си и се хвърлиха сред народа с викове:</verse>
				<verse number="15">„Мъже, защо правите това? И ние сме хора като вас и ви благовестим, за да се обърнете от тези лъжливи богове към живия Бог, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, което е в тях.</verse>
				<verse number="16">В миналите поколения Той остави всички народи да вървят по своите пътища,</verse>
				<verse number="17">макар да не преставаше да свидетелства за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена, хранеше ни и изпълваше сърцата ни с радост.“</verse>
				<verse number="18">С тези думи те едва убедиха народа да не им принася жертва, а всеки да отиде у дома си. Но докато те стояха там и поучаваха,</verse>
				<verse number="19">от Антиохия и Икония дойдоха някои юдеи. Понеже апостолите открито разискваха, те подстрекаваха народа да ги изостави, като казваха: „Те не говорят нищо истинно, а за всичко лъжат.“ Така подбудиха народа, пребиха Павел с камъни и го извлякоха вън от града, мислейки го за умрял.</verse>
				<verse number="20">Но когато учениците се събраха около него, той стана и влезе в града, а на другия ден отиде с Варнава в Дерва.</verse>
				<verse number="21">След като благовестиха в този град и придобиха доста ученици, те се върнаха в Листра, Икония и Антиохия,</verse>
				<verse number="22">като укрепваха душите на учениците и ги призоваваха да постоянстват във вярата с думите: „През много скърби трябва да влезем в Божието царство.“</verse>
				<verse number="23">След като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, те се помолиха с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали.</verse>
				<verse number="24">И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия,</verse>
				<verse number="25">проповядваха учението на Господа в Перга и слязоха в Аталия.</verse>
				<verse number="26">Оттам отплаваха за Антиохия, мястото, откъдето бяха предадени на Божията благодат за делото, което извършиха.</verse>
				<verse number="27">Като пристигнаха и събраха вярващите в църквата, те разказаха всичко, което Бог бе сторил чрез тях, и как Той отвори за езичниците вратата на вярата.</verse>
				<verse number="28">И там те престояха немалко време с учениците.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">А някои, дошли от Юдея, учеха братята: „Ако не се обрежете според Мойсеевия обред, не можете да се спасите.“</verse>
				<verse number="2">След като Павел и Варнава влязоха в спор с тях и имаха продължителни разисквания, реши се Павел и Варнава, както и някои от другите, да заминат по този въпрос при апостолите и презвитерите в Йерусалим.</verse>
				<verse number="3">И тъй, изпратени от църквата, те минаха през Финикия и Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и предизвикваха голяма радост у всички братя.</verse>
				<verse number="4">Като пристигнаха в Йерусалим, бяха приети от църквата, от апостолите и презвитерите и разказаха всичко, което Бог стори с тях и как отвори вратата на вярата за езичниците.</verse>
				<verse number="5">Тогава някои от фарисейската общност, които бяха повярвали, се надигнаха и казаха, че езичниците трябва да се обрязват и да им се нареди да спазват Мойсеевия закон.</verse>
				<verse number="6">Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат този въпрос.</verse>
				<verse number="7">След като дълго разискваха, Петър стана и им рече: „Братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста езичниците да чуят словото на благовестието и да повярват.</verse>
				<verse number="8">И Бог, Който познава човешките сърца, потвърди това, като им даде Светия Дух, както и на нас.</verse>
				<verse number="9">И не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им с вярата.</verse>
				<verse number="10">А защо сега предизвиквате Бога, като възлагате на врата на вярващите ярем, който нито нашите предци, нито ние можахме да понесем?</verse>
				<verse number="11">Ние обаче вярваме, че ще се спасим с благодатта на Господ Иисус Христос тъй, както и те.“</verse>
				<verse number="12">Тогава цялото множество хора замълча, за да слуша Варнава и Павел, които разказваха какви знамения и чудеса стори Бог чрез тях сред езичниците.</verse>
				<verse number="13">А след като те замълчаха, Яков взе думата и рече: „Братя, чуйте ме!</verse>
				<verse number="14">Симон обясни как първо Бог се погрижи за езичниците, за да Си избере от тях Свой народ.</verse>
				<verse number="15">И това е в съгласие с думите на Пророците, както е написано:</verse>
				<verse number="16">„След това ще се обърна и ще възстановя падналата Давидова скиния, ще възстановя каквото е разрушено в нея и ще я изправя,</verse>
				<verse number="17">за да потърсят Господа останалите хора и всички народи, назовани с Моето име“, казва Господ, Който върши всичко това.</verse>
				<verse number="18">Бог откри всичките Си дела от самото начало.</verse>
				<verse number="19">Затова аз смятам да не се обременяват онези от езичниците, които се обръщат към Бога,</verse>
				<verse number="20">но да им се пише да се въздържат от ядене на осквернените идоложертвени храни, удушени животни и кръв, да се въздържат от блудство и да не правят на други онова, което не желаят на самите тях да им се случва.</verse>
				<verse number="21">Защото във всеки град Мойсеевият закон от стари времена си има проповедници и се чете в синагогите всяка събота.“</verse>
				<verse number="22">Тогава апостолите и презвитерите заедно с цялата църква сметнаха, че е добре да изберат помежду си Юда, наричан Варсава, и Сила — изтъкнати сред братята мъже, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павел и Варнава,</verse>
				<verse number="23">като по тях изпратиха следното писмо: „Апостолите, презвитерите и братята поздравяват братята сред езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.</verse>
				<verse number="24">Понеже чухме, че някои от нас са дошли, без да сме им поръчали, и са ви объркали с приказките си, като са смутили душите ви, говорейки да се обрязвате и да спазвате закона,</verse>
				<verse number="25">затова единодушно решихме да изберем някои мъже и да ги изпратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павел,</verse>
				<verse number="26">които живота си изложиха на опасност в името на нашия Господ Иисус Христос.</verse>
				<verse number="27">И тъй, ние изпратихме Юда и Сила, които устно ще ви обяснят същото.</verse>
				<verse number="28">Защото, както Светият Дух, така и ние сметнахме, че е добре да не ви възлагаме вече никакво бреме освен тези нужни неща:</verse>
				<verse number="29">да се въздържате от ядене на идолски жертви, кръв, удушени животни и блудство и да не правите на други онова, което не желаете на самите вас да ви се случва. Като се пазите от това, ще бъдете добре!“</verse>
				<verse number="30">И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и като събраха множеството вярващи, връчиха писмото.</verse>
				<verse number="31">Като го прочетоха, те се зарадваха за утешението.</verse>
				<verse number="32">А Юда и Сила, които сами бяха пророци, с дълга реч утешиха братята и ги насърчиха.</verse>
				<verse number="33">След като прекараха там известно време, братята ги пуснаха с поздрав при тези, които ги бяха изпратили.</verse>
				<verse number="34">Сила обаче намери за добре да остане там, а Юда се върна сам.</verse>
				<verse number="35">Павел и Варнава останаха в Антиохия, като поучаваха и благовестяха словото на Господа заедно с мнозина други.</verse>
				<verse number="36">След няколко дена Павел каза на Варнава: „Да отидем пак по всички градове, където проповядвахме словото на Господа, за да видим как са братята.“</verse>
				<verse number="37">Варнава пожела да вземат със себе си и Йоан, наричан Марк.</verse>
				<verse number="38">Но Павел не искаше да вземат със себе си онзи, който ги бе изоставил в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха изпратени.</verse>
				<verse number="39">Поради това настъпи разногласие, така че те се разделиха един от друг. И Варнава, като взе Марк, отплава за Кипър.</verse>
				<verse number="40">А Павел си избра Сила и тръгна, предаден на Божията благодат от братята.</verse>
				<verse number="41">И като обхождаше Сирия и Киликия, той укрепваше църквите.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">Павел пристигна в Дерва и Листра, където имаше някой си вярващ на име Тимотей, син на една юдейка, която бе повярвала, и на баща елин.</verse>
				<verse number="2">Той имаше добро име сред братята в Листра и Икония.</verse>
				<verse number="3">Павел поиска него за спътник и като го взе, обряза го заради юдеите, които живееха по онези места — защото всички знаеха, че баща му беше елин.</verse>
				<verse number="4">И като ходеха по градовете, поръчваха на вярващите да спазват заповедите, отредени от апостолите и презвитерите в Йерусалим.</verse>
				<verse number="5">Така църквите се утвърждаваха във вярата и броят им нарастваше всеки ден.</verse>
				<verse number="6">След това те преминаха през Фригия и Галатийската област, понеже не бяха допуснати от Светия Дух да проповядват словото в Мала Азия.</verse>
				<verse number="7">Като стигнаха Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Духът не ги пусна.</verse>
				<verse number="8">И като минаха през Мизия, отидоха в Троада.</verse>
				<verse number="9">През нощта на Павел се яви видение: пред него стоеше един мъж от Македония, който го молеше с думите: „Премини в Македония и ни помогни!“</verse>
				<verse number="10">Веднага след видението поискахме да тръгнем за Македония, понеже разбрахме, че Господ ни е призовал да благовестим там.</verse>
				<verse number="11">И тъй, като отплавахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, на другия ден — в Неапол,</verse>
				<verse number="12">а оттам — във Филипи — първа римска колония в тази част на Македония. В този град престояхме няколко дена.</verse>
				<verse number="13">А в съботата излязохме извън града при една река, където имаха обичай да се молят, седнахме и говорехме на събралите се жени.</verse>
				<verse number="14">Слушаше и една богобоязлива жена на име Лидия от град Тиатира, която продаваше пурпурни платове. И Господ ѝ отвори сърцето внимателно да се вслушва в това, което говореше Павел.</verse>
				<verse number="15">Когато тя и домашните ѝ се кръстиха, тя ни покани с думите: „Ако смятате, че съм истински вярваща в Господа, влезте и живейте в къщата ми.“ И ни убеди.</verse>
				<verse number="16">Като отивахме на молитва, срещнахме една слугиня, обладана от дух на предсказание, която докарваше голяма печалба на своите господари с гадаенето си.</verse>
				<verse number="17">Тя вървеше след Павел и след нас и викаше: „Тези хора са слуги на Всевишния Бог и ни възвестяват път за спасение.“</verse>
				<verse number="18">Това тя правеше в продължение на много дни, докато Павел се обърна отегчен и рече на духа: „В името на Иисус Христос, заповядвам ти да излезеш от нея.“ И духът излезе в същия миг.</verse>
				<verse number="19">Но господарите ѝ, като разбраха, че надеждата им за печалба пропадна, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на площада при управниците.</verse>
				<verse number="20">И като ги доведоха пред управниците, казаха: „Тези хора, които са юдеи, бунтуват града ни</verse>
				<verse number="21">и проповядват обичаи, каквито ние като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.“</verse>
				<verse number="22">Тогава тълпата налетя върху тях, а управниците раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги.</verse>
				<verse number="23">И като им нанесоха много удари, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на тъмничаря добре да ги пази.</verse>
				<verse number="24">Като получи такава заповед, той ги хвърли във вътрешната част на тъмницата и стегна нозете им между дървени окови.</verse>
				<verse number="25">Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха.</verse>
				<verse number="26">Внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се разклатиха. Веднага всички врати се отвориха и оковите на всички паднаха.</verse>
				<verse number="27">А тъмничарят, като се събуди и видя, че вратите на тъмницата са отворени, извади нож и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали.</verse>
				<verse number="28">Но Павел извика високо: „Не си причинявай зло, ние всички сме тук!“</verse>
				<verse number="29">Той поиска светлина, втурна се и разтреперан падна пред Павел и Сила.</verse>
				<verse number="30">И като ги изведе вън, каза: „Господари, какво трябва да направя, за да се спася?“</verse>
				<verse number="31">А те отговориха: „Повярвай в Господ Иисус Христос и ще се спасите ти и твоят дом.“</verse>
				<verse number="32">И възвестиха словото на Господа на него и на всички, която бяха в къщата му.</verse>
				<verse number="33">Тъмничарят ги прибра в същия нощен час, уми раните им и веднага се кръстиха сам той и всичките му близки.</verse>
				<verse number="34">И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, че бе повярвал в Бога.</verse>
				<verse number="35">А когато се съмна, управниците изпратиха съдебни служители със заповед: „Освободи онези хора.“</verse>
				<verse number="36">Тъмничарят съобщи за това на Павел: „Управниците изпратиха да ви освободим. Затова излезте сега и си отидете с мир.“</verse>
				<verse number="37">Но Павел им рече: „Нас, макар и римски граждани, ни биха пред народа без съд и ни хвърлиха в тъмница, а сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и сами ни изведат.“</verse>
				<verse number="38">Съдебните служители предадоха тези думи на управниците. Като чуха, че са римски граждани, те се уплашиха</verse>
				<verse number="39">и дойдоха да се извинят пред тях, изведоха ги и ги помолиха да напуснат града.</verse>
				<verse number="40">Като излязоха от тъмницата, те отидоха у Лидия, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, където имаше юдейска синагога.</verse>
				<verse number="2">По обичая си Павел влезе при юдеите и три съботи поред разискваше върху Писанията,</verse>
				<verse number="3">като им обясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите и че Този Иисус, за Когото той им проповядва, е Христос.</verse>
				<verse number="4">И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павел и Сила — сред тях и голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени.</verse>
				<verse number="5">Онези от юдеите, които не повярваха, се изпълниха със завист, доведоха злосторници от улицата и като се събраха на тълпа, причиняваха смут в града. Те се втурнаха към Ясоновата къща, за да ги търсят и да ги изведат пред народа.</verse>
				<verse number="6">Но не ги намериха и повлякоха Ясон и няколко братя към градоначалниците, като крещяха: „Онези, които са причинили смут навред по света, са дошли и тук.</verse>
				<verse number="7">И ги е прибрал Ясон. Всички те постъпват против заповедите на императора и казват, че има друг цар — Иисус.“</verse>
				<verse number="8">Така причиниха смут сред народа и у градоначалниците, които слушаха това.</verse>
				<verse number="9">Те взеха паричен залог от Ясон и другите и ги пуснаха.</verse>
				<verse number="10">Още през нощта братята отпратиха Павел и Сила в Бер. Като пристигнаха, те отидоха в синагогата на юдеите,</verse>
				<verse number="11">които бяха по-благосклонни от онези в Солун. Те много радушно приеха проповедта и всекидневно разискваха върху Писанията — дали казаното от Павел е вярно.</verse>
				<verse number="12">И мнозина от тях повярваха — елински жени от знатно потекло и немалко мъже.</verse>
				<verse number="13">Но солунските юдеи, щом узнаха, че Павел и в Бер е проповядвал Божието слово, дойдоха и там да смущават и да объркват народа.</verse>
				<verse number="14">Тогава братята веднага изпратиха Павел по пътя към морето, а Сила и Тимотей останаха там.</verse>
				<verse number="15">Онези, които придружаваха Павел, го заведоха в Атина. И като получиха заповед за Сила и Тимотей — колкото се може по-бързо да дойдат при него, те се върнаха.</verse>
				<verse number="16">Докато Павел ги чакаше в Атина, душата му се изпълни с възмущение, като гледаше този град, пълен с идоли.</verse>
				<verse number="17">Той беседваше в синагогата с юдеите и богобоязливите, а и всеки ден на площада с хората, с които се срещаше.</verse>
				<verse number="18">Някои епикурейски и стоически философи влизаха в спор с него. Едни казваха: „Какво иска да каже този празнодумец?“ А други: „Изглежда, проповядва за чужди божества.“ Защото той им благовестеше за Иисус и за възкресението.</verse>
				<verse number="19">Те взеха Павел, отведоха го в ареопага и го запитаха: „Можем ли да знаем какво е това ново учение, което проповядваш?</verse>
				<verse number="20">Звучи ни някак странно и затова искаме да знаем какво е то.“</verse>
				<verse number="21">А всички атиняни, както и чужденците, живеещи там, най-много от всичко предпочитаха да си прекарват времето, като говорят или слушат нещо ново.</verse>
				<verse number="22">Тогава Павел се изправи в ареопага и рече: „Атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни.</verse>
				<verse number="23">Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: „На незнайния Бог“. За Този именно, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам:</verse>
				<verse number="24">Бог, Който сътвори света и всичко в него, Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове,</verse>
				<verse number="25">нито приема служение от човешки ръце, сякаш се нуждае от нещо, а Сам дава на всички живот и дихание, и всичко.</verse>
				<verse number="26">Той създаде от един човек целия човешки род, за да обитават по цялата земя, като беше определил колко време и в кои предели да обитават</verse>
				<verse number="27">и да търсят Господа, ако биха могли да Го усетят и намерят, макар Той да не е далеч от всеки един от нас.</verse>
				<verse number="28">Защото ние чрез Него живеем, движим се и съществуваме, както са казали и някои от вашите поети: „Негов сме и род.“</verse>
				<verse number="29">И тъй, след като сме род Божий, не бива да мислим, че Божеството прилича на злато, сребро или камък — изделие на човешкото умение и въображение.</verse>
				<verse number="30">Бог, без да държи сметка за времената на незнанието, сега навред заповядва на всички хора да се покаят.</verse>
				<verse number="31">Защото определи ден, когато ще съди справедливо света чрез Онзи, Когото избра, като даде уверение на всички с възкресяването Му от мъртвите.“</verse>
				<verse number="32">Като чуха за възкресение на мъртви, едни взеха да се присмиват, а други да казват: „Ще те слушаме друг път за това.“</verse>
				<verse number="33">Тогава Павел ги изостави.</verse>
				<verse number="34">Но някои мъже се присъединиха към него и повярваха. Сред тях беше Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамара, и други с тях.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">След това Павел напусна Атина и отиде в Коринт.</verse>
				<verse number="2">Там намери един юдеин на име Акила, родом от Понт, дошъл наскоро от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий бе заповядал всички юдеи да напуснат Рим. Павел отиде при тях</verse>
				<verse number="3">и понеже имаше същия занаят, остана у тях и работеше. А занаятът им беше да правят шатри.</verse>
				<verse number="4">И всяка събота той говореше в синагогата и убеждаваше юдеи и елини.</verse>
				<verse number="5">А когато Сила и Тимотей пристигнаха от Македония, Павел се посвети да свидетелства пред юдеите, че Иисус е Христос.</verse>
				<verse number="6">Но понеже те се противяха и ругаеха, той отърси дрехите си и им рече: „Сами сте си виновни за гибелта си! Аз съм невинен — отсега отивам при езичниците.“</verse>
				<verse number="7">И като се махна оттам, отиде в дома на някой си, който се казваше Юст и беше богобоязлив. Къщата му беше до синагогата.</verse>
				<verse number="8">А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом. И мнозина коринтяни, слушайки Павел, започваха да вярват и се кръщаваха.</verse>
				<verse number="9">Една нощ Господ рече във видение на Павел: „Не бой се, а говори и не спирай,</verse>
				<verse number="10">защото Аз съм с тебе и никой няма да посегне да ти стори зло, понеже имам много народ в този град.“</verse>
				<verse number="11">Така той остана там година и шест месеца и ги наставляваше в Божието учение.</verse>
				<verse number="12">Но когато Галион стана проконсул в Ахая, юдеите се събраха, нахвърлиха се върху Павел и го отведоха в съдилището</verse>
				<verse number="13">с обвинение, че той убеждавал хората да почитат Бога не по Закона.</verse>
				<verse number="14">И тъкмо Павел да заговори, Галион каза на юдеите: „Ако имаше някаква неправда или коварно злодеяние, юдеи, както е редно, щях да ви изслушам.</verse>
				<verse number="15">Но щом спорът е за учение, за имена и за вашия Закон, уредете го сами! Аз не искам да бъда съдия в тези работи.“</verse>
				<verse number="16">И ги изпъди от съдилището.</verse>
				<verse number="17">Тогава всички елини хванаха Состен, началника на синагогата, и го биха пред съдилището, но Галион нехаеше за това.</verse>
				<verse number="18">Като прекара още доста дни, Павел се прости с братята и отплува за Сирия заедно с Акила и Прискила. Но преди това си острига главата в Кенхрея, понеже бе дал обет.</verse>
				<verse number="19">А като стигна в Ефес, остави ги там, а сам той влезе в синагогата, за да разговаря с юдеите.</verse>
				<verse number="20">Те го помолиха да остане при тях по-дълго време, но той не се съгласи,</verse>
				<verse number="21">а се прости с тях и рече: „Трябва непременно да прекарам в Йерусалим празника, който идва. Но ако Бог иска, ще се върна пак при вас.“ И отплава от Ефес, а Акила и Прискила останаха там.</verse>
				<verse number="22">Като слезе в Кесария, посети Йерусалим, поздрави църквата и отиде в Антиохия.</verse>
				<verse number="23">Там престоя немного време и си тръгна, като обхождаше последователно Галатийската област и Фригия и утвърждаваше всички ученици.</verse>
				<verse number="24">А в Ефес дойде един юдеин на име Аполос, родом от Александрия, мъж красноречив и силен в Писанията.</verse>
				<verse number="25">Той бе утвърден в Господния път и с разпален дух говореше и поучаваше правилно за Господа, макар да знаеше само за Йоановото кръщение.</verse>
				<verse number="26">И той започна да говори смело в синагогата. Като го чуха, Акила и Прискила го взеха със себе си и му обясниха по-точно Божия път.</verse>
				<verse number="27">А когато той искаше да замине за Ахая, братята се обърнаха с писмо до учениците да го приемат. След като пристигна, той оказа голяма помощ на повярвалите чрез благодатта,</verse>
				<verse number="28">защото силно изобличаваше юдеите пред цял народ, като доказваше чрез Писанията, че Иисус е Христос.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">Докато Аполос беше в Коринт, Павел премина през планинските области и дойде в Ефес. Там намери някои ученици</verse>
				<verse number="2">и ги попита: „Като повярвахте, приехте ли Светия Дух?“ А те му отговориха: „Не сме и чули, че има Свети Дух.“</verse>
				<verse number="3">Той им рече: „А какво кръщение получихте?“ Те отговориха: „Йоановото кръщение.“</verse>
				<verse number="4">Павел каза: „Йоан кръщаваше с покайно кръщение, като говореше на народа да вярва в Онзи, Който идва след него, тоест в Иисус Христос.“</verse>
				<verse number="5">Като чуха това, те се кръстиха в името на Господ Иисус.</verse>
				<verse number="6">И когато Павел възложи ръце на тях, Светият Дух слезе върху им и те започнаха да говорят на странни езици и да пророкуват.</verse>
				<verse number="7">Всички бяха около дванадесет души.</verse>
				<verse number="8">Павел влезе в синагогата и в продължение на три месеца проповядваше без страх, спореше и ги убеждаваше за Божието царство.</verse>
				<verse number="9">Но понеже някои ожесточено се противопоставяха и злословеха за Господния път пред народа, той ги остави и като взе със себе си учениците, всекидневно проповядваше в училището на някой си Тиран.</verse>
				<verse number="10">Това продължи две години, така че всички жители на Мала Азия — юдеи и елини, чуха словото на Господ Иисус.</verse>
				<verse number="11">А Бог правеше необикновени чудеса чрез ръцете на Павел.</verse>
				<verse number="12">Дори полагаха върху болните кърпи и препаски, които бе носил върху тялото си, и болестите им ги оставяха, а злите духове излизаха от тях.</verse>
				<verse number="13">Някои от странстващите юдейски заклинатели започнаха да изричат името на Господ Иисус над онези, които бяха обладани от зли духове, и казваха: „Заклеваме ви в Иисус, за Когото Павел проповядва.“</verse>
				<verse number="14">Това правеха седемте синове на някой си Скева, юдейски първосвещеник.</verse>
				<verse number="15">А злият дух им отговори: „Познавам Иисус и Павел зная. Но вие кои сте?“</verse>
				<verse number="16">И човекът, у когото имаше зъл дух, скочи върху тях и ги повали с такава ярост, че те голи и изранени избягаха от онази къща.</verse>
				<verse number="17">Това стана известно на всички юдеи и елини, които живееха в Ефес. И страх обзе всички тях, а името на Господ Иисус се величаеше.</verse>
				<verse number="18">И много от повярвалите идваха, изповядваха се и откриваха делата си.</verse>
				<verse number="19">А мнозина от онези, които правеха магии, събраха книгите си и ги изгориха пред всички. И като пресметнаха цената им, оказа се към петдесет хиляди драхми сребро.</verse>
				<verse number="20">Така словото на Господа укрепваше и се разпространяваше все повече.</verse>
				<verse number="21">След тези събития Павел реши, като мине през Македония и Ахая, да отиде в Йерусалим. „След като бъда там, каза, трябва да видя и Рим.“</verse>
				<verse number="22">И изпрати в Македония двама от онези, които му служеха — Тимотей и Ераст, а сам остана още малко в Азия.</verse>
				<verse number="23">По онова време настана голямо вълнение относно Божия път.</verse>
				<verse number="24">Някой си златар на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Артемида и донасяше на занаятчиите немалка печалба,</verse>
				<verse number="25">като събра тях, а и други с подобен занаят, каза: „Мъже, знаете, че от тази работа зависи нашият добър поминък!</verse>
				<verse number="26">А пък виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Мала Азия този Павел убеди и обърна доста народ, говорейки, че тези, които се правят с човешки ръце, не са богове.</verse>
				<verse number="27">Тъй че има опасност не само този наш занаят да си спечели презрение, но и храма на великата богиня Артемида да не го смятат за нищо, и тази, която цяла Азия и целият свят почитат, да загуби величието си.“</verse>
				<verse number="28">Като чуха това, изпълниха се с ярост и закрещяха: „Велика е Артемида Ефеска!“</verse>
				<verse number="29">И целият град се разбунтува. Всички заедно се втурнаха към театъра, като грабнаха Гай и Аристарх — от Македония спътници на Павел.</verse>
				<verse number="30">Но когато Павел поиска да отиде сред народа, вярващите го задържаха.</verse>
				<verse number="31">Също и някои от управителите на областта Азия, негови приятели, изпратиха да го помолят да не се показва в театъра.</verse>
				<verse number="32">И тъй, едни крещяха едно, други — друго, защото в събранието настана безредие и повечето не знаеха за какво се бяха събрали.</verse>
				<verse number="33">По предложение на юдеите пред тълпата бе извикан Александър. И Александър даде знак с ръка, че иска да произнесе защитна реч пред народа.</verse>
				<verse number="34">Но като разбраха, че е юдеин, всички в един глас завикаха и крещяха около два часа: „Велика е Артемида Ефеска!“</verse>
				<verse number="35">Градският писар обаче усмири тълпата и каза: „Ефесяни, кой не знае, че град Ефес е служител на великата богиня Артемида и на падналия от небето неин идол?</verse>
				<verse number="36">И щом това е неоспоримо, вие трябва да запазите спокойствие и да не вършите нищо необмислено.</verse>
				<verse number="37">А вие сте довели тези мъже, макар те нито храма на Артемида са обрали, нито богинята ви са хулили.</verse>
				<verse number="38">Ако пък Димитър и занаятчиите, които са с него, имат да се оплакват против някого, то има съдебни заседания, има и проконсули — нека подадат жалба един против друг.</verse>
				<verse number="39">Но ако предявявате някакви други искания, това ще бъде решено в законното събрание.</verse>
				<verse number="40">Иначе има опасност да бъдем обвинени в бунт заради днешната случка, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище.“ Като каза това, разпусна събранието.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">Когато вълненията утихнаха, Павел повика учениците и след като даде наставления, сбогува се с тях и тръгна, за да отиде в Македония.</verse>
				<verse number="2">А като премина през онези области и с много слова насърчи вярващите, отиде в Гърция.</verse>
				<verse number="3">Там престоя три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато се готвеше да отплава за Сирия, той взе решение да се върне през Македония.</verse>
				<verse number="4">До Мала Азия го придружаваха бериецът Сосипатър, син на Пир — от Бер, солуняните Аристарх и Секунд, Гай от Дерва и Тимотей, и азийците Тихик и Трофим.</verse>
				<verse number="5">Те тръгнаха преди нас и ни чакаха в Троада.</verse>
				<verse number="6">А ние отплавахме от Филипи след дните на Безквасниците и за пет дена стигнахме при тях в Троада, където прекарахме седем дена.</verse>
				<verse number="7">В първия ден на седмицата учениците се бяха събрали да разчупят хляба и Павел говореше с тях. И понеже на другия ден щеше да тръгне, продължи речта си до полунощ.</verse>
				<verse number="8">В горната стая, където се бяхме събрали, горяха много свещи.</verse>
				<verse number="9">Един младеж на име Евтих беше седнал на прозореца. И докато Павел продължаваше да говори, налегна го дълбок сън. Унесен в съня си, той падна от третия етаж и го вдигнаха мъртъв.</verse>
				<verse number="10">Павел слезе, спусна се към него и като го прегърна, рече: „Не се безпокойте, душата му си е в него!“</verse>
				<verse number="11">И като се качи горе, разчупи хляба, яде и говори дълго, чак до зори, а след това отпътува.</verse>
				<verse number="12">Тогава заведоха момчето живо вкъщи и утехата им беше голяма.</verse>
				<verse number="13">А ние отидохме по-отрано на кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да вземем Павел. Така беше и поръчал, защото имаше намерение сам да отиде пеша.</verse>
				<verse number="14">И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.</verse>
				<verse number="15">На другия ден отплавахме оттам и се спряхме недалеч от Хиос. А на следващия стигнахме в Самос и като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милет.</verse>
				<verse number="16">Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Мала Азия, понеже бързаше, ако му е възможно, да бъде в Йерусалим за деня Петдесетница.</verse>
				<verse number="17">От Милет обаче изпрати в Ефес да повикат църковните презвитери.</verse>
				<verse number="18">И когато пристигнаха при него, той им рече: „Вие знаете как от първия ден, когато стъпих в Мала Азия, бях с вас през цялото време,</verse>
				<verse number="19">служейки на Господа с голямо смирение и много сълзи сред изпитания, които ме сполетяваха поради злите замисли на юдеите;</verse>
				<verse number="20">как не пропуснах да ви съобщя нищо полезно и да ви поуча пред народа и по къщите,</verse>
				<verse number="21">как проповядвах на юдеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос.</verse>
				<verse number="22">И ето сега, пленник на Духа, аз отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ми се случи там</verse>
				<verse number="23">освен онова, което Светият Дух свидетелства по всички градове — че ме чакат окови и скърби.</verse>
				<verse number="24">Но аз за нищо не се безпокоя, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господ Иисус — да проповядвам благовестието за Божията благодат.</verse>
				<verse number="25">И сега, ето аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, които обиколих и проповядвах за Божието царство.</verse>
				<verse number="26">Затова в днешния ден заявявам пред вас, че съм невинен за кръвта на всеки от вас,</verse>
				<verse number="27">защото не пропуснах да ви известя цялата Божия воля.</verse>
				<verse number="28">И тъй, внимавайте за себе си и за цялото стадо, на което Светият Дух ви е поставил за епископи, за да пасете църквата на Господа и Бога, която Той придоби чрез Своята кръв.</verse>
				<verse number="29">Аз знам, че като си замина, сред вас ще се втурнат свирепи вълци, които няма да щадят стадото.</verse>
				<verse number="30">Пък и сред вас самите ще се явят мъже, които ще говорят измамни думи, за да увличат вярващите след себе си.</verse>
				<verse number="31">Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всеки един от вас.</verse>
				<verse number="32">А сега, братя, предавам ви на Бога и на Неговото благодатно слово. Той може да напътства по-добре и да ви даде наследство заедно с всички осветени.</verse>
				<verse number="33">От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха.</verse>
				<verse number="34">Сами знаете, че тези мои ръце ми послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене.</verse>
				<verse number="35">С всичко ви показах, че така трябва да се трудите и да подпомагате слабите, и да помните думите на Господ Иисус, защото Сам Той каза: „По-блажено е да се дава, отколкото да се взима“.“</verse>
				<verse number="36">И като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях.</verse>
				<verse number="37">Тогава всички плакаха много, прегръщаха Павел и го целуваха,</verse>
				<verse number="38">наскърбени най-много от това, което каза — че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">А когато едва се разделихме с тях и отплавахме, стигнахме направо в Кос, а на другия ден — в Родос, и оттам — в Патара.</verse>
				<verse number="2">И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се и отплавахме.</verse>
				<verse number="3">След като съзряхме Кипър, оставихме го вляво, заплавахме към Сирия и слязохме в Тир. Там трябваше да се разтовари корабът.</verse>
				<verse number="4">Намерихме вярващите и останахме там седем дена. А те, по внушение от Духа, съветваха Павел да не отива в Йерусалим.</verse>
				<verse number="5">Когато минаха дните, излязохме и се отправихме на път. Всички ни съпровождаха с жените и децата чак извън града. А на брега коленичихме и се помолихме.</verse>
				<verse number="6">След като се простихме един с друг, влязохме в кораба, а те се върнаха вкъщи.</verse>
				<verse number="7">А ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, поздравихме братята и останахме у тях един ден.</verse>
				<verse number="8">На другия ден Павел и ние, които бяхме с него, продължихме и пристигнахме в Кесария, където влязохме в къщата на Филип, който благовестеше и беше един от седемте дякони, и останахме при него.</verse>
				<verse number="9">Той имаше четири неомъжени дъщери с пророчески дар.</verse>
				<verse number="10">Там бяхме вече от доста дни, когато от Юдея пристигна един пророк на име Агав.</verse>
				<verse number="11">Той дойде при нас, взе пояса на Павел, върза си ръцете и нозете и рече: „Това казва Светият Дух: Така юдеите ще вържат в Йерусалим онзи мъж, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.“</verse>
				<verse number="12">Щом чухме това, и ние, и тамошните го молехме да не отива в Йерусалим.</verse>
				<verse number="13">Но Павел отговори: „Защо плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим в името на Господ Иисус.“</verse>
				<verse number="14">И понеже той не се съгласяваше, млъкнахме и си рекохме: „Да бъде волята на Господа!“</verse>
				<verse number="15">След тези дни се приготвихме и тръгнахме за Йерусалим.</verse>
				<verse number="16">С нас дойдоха и някои ученици от Кесария, които ни водеха при някой си Мнасон от Кипър, отдавна повярвал, у когото щяхме да отседнем.</verse>
				<verse number="17">Когато стигнахме в Йерусалим, братята ни приеха с радост.</verse>
				<verse number="18">На другия ден Павел влезе с нас при Яков. Дойдоха и всички презвитери.</verse>
				<verse number="19">Павел ги поздрави и разказа едно по едно всичко, което Бог бе сторил сред езичниците чрез неговото служение.</verse>
				<verse number="20">А те, като чуха, славеха Бога и му казваха: „Виждаш, брате, колко много хиляди са повярвалите юдеи и те всички ревниво спазват закона.</verse>
				<verse number="21">А за тебе им е говорено много, че учиш всички юдеи, които живеят между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като казваш да не обрязват децата си и да не постъпват по обичаите.</verse>
				<verse number="22">И тъй, какво да се прави? Несъмнено ще се стече много народ, защото ще чуят, че си дошъл.</verse>
				<verse number="23">Затова направи, каквото ти казваме: при нас има четирима мъже, които са дали обет.</verse>
				<verse number="24">Вземи ги, очисти се заедно с тях и поеми разноските им да си острижат главата. Така всички ще узнаят, че каквото са чули за тебе, не значи нищо, и че ти сам живееш според Закона и го спазваш.</verse>
				<verse number="25">А за повярвалите езичници ние ви писахме, след като взехме решение те да не спазват нищо такова, а само да не ядат идолски жертви, кръв, удушени животни и да се въздържат от блудство.“</verse>
				<verse number="26">Тогава Павел взе онези мъже, очисти се заедно с тях, а на другия ден влезе в храма и обяви деня, в който се навършват дните на очистването и в който за всеки един от тях щеше да се направи приношение.</verse>
				<verse number="27">Но когато седемте дена вече свършваха, юдеите от Мала Азия, като го видяха в храма, разбунтуваха целия народ и го заловиха</verse>
				<verse number="28">с викове: „Израилтяни, на помощ! Този човек учи всички навсякъде против народа, против Закона и против това място. Освен това и елини въведе в храма и оскверни това свято място.“</verse>
				<verse number="29">Защото преди това бяха видели ефесянина Трофим заедно с него в града и мислеха, че Павел го е въвел в храма.</verse>
				<verse number="30">Тогава целият град се раздвижи и народът се събра. Като хванаха Павел, повлякоха го навън от храма, а вратите веднага бяха затворени.</verse>
				<verse number="31">И когато искаха да го убият, до хилядника на полка стигна вест, че цял Йерусалим се е разбунтувал.</verse>
				<verse number="32">Той веднага взе войници и стотници и се спусна срещу тях. Като видяха хилядника и войниците, те престанаха да бият Павел.</verse>
				<verse number="33">Тогава хилядникът се приближи, хвана го, заповяда да го вържат с двойни вериги и запита: „Кой е той и какво е направил?“</verse>
				<verse number="34">Едни от народа крещяха едно, други — друго. И понеже поради шума не можеше да разбере истината, той заповяда да го водят в стана.</verse>
				<verse number="35">А когато Павел стигна до стъпалата, заради насилието на тълпата трябваше да го носят войниците.</verse>
				<verse number="36">Защото множеството народ вървеше след тях и крещеше: „Убий го!“</verse>
				<verse number="37">Преди да го въведат в стана, Павел попита хилядника: „Мога ли да ти кажа нещо?“ А той рече: „Знаеш ли гръцки?</verse>
				<verse number="38">Значи не си ти онзи египтянин, който преди няколко дена разбунтува и изведе в пустинята четирите хиляди разбойници!“</verse>
				<verse number="39">Павел отвърна: „Аз съм юдеин от Тарс, гражданин на този прочут град на Киликия. Моля те, позволи ми да говоря на народа.“</verse>
				<verse number="40">А когато той му позволи, Павел се изправи на стъпалата, даде знак с ръка на народа и след като настъпи дълбоко мълчание, заговори на еврейски език и рече:</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">„Братя и бащи, чуйте сега моята защита пред вас.“</verse>
				<verse number="2">Като чуха, че им говори на еврейски език, още повече утихнаха. Тогава той продължи:</verse>
				<verse number="3">„Аз съм човек юдеин, родом от Тарс в Киликия, но възпитан в този град при нозете на Гамалиил, обучен точно по отеческия закон и изпълнен с ревност към Бога, както сте и всички вие днес.</verse>
				<verse number="4">Аз преследвах до смърт последователите на това учение, връзвах и предавах на затвор мъже и жени,</verse>
				<verse number="5">както свидетелстват за мене първосвещеникът и всички стареи. От тях бях взел също писма до братята и тръгнах за Дамаск, за да докарам вързани в Йерусалим и онези там, за да бъдат наказани.</verse>
				<verse number="6">Но когато бях на път и приближавах Дамаск, около пладне изведнъж от небето ме обля силна светлина.</verse>
				<verse number="7">Аз паднах на земята и чух глас, който ми каза: „Савле, Савле, защо Ме преследваш?“</verse>
				<verse number="8">Аз отвърнах: „Кой си Ти, Господине?“ А Той ми рече: „Аз съм Иисус Назореят, Когото ти преследваш.“</verse>
				<verse number="9">Онези, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха, но не чуха гласа на Онзи, Който ми говореше.</verse>
				<verse number="10">Тогава попитах: „Какво да правя, Господи?“ А Господ ми рече: „Стани и тръгни за Дамаск. Там ще ти бъде казано всичко, което ти е отредено да сториш.“</verse>
				<verse number="11">И понеже от блясъка на онази светлина не можех да виждам, тези, които бяха с мене, ме поведоха за ръка и тъй отидох в Дамаск.</verse>
				<verse number="12">А един мъж на име Анания, благочестив по Закона, с добро име между всички юдеи в Дамаск,</verse>
				<verse number="13">дойде, застана при мене и ми рече: „Брате Савел, прогледни!“ И в същия миг аз го видях.</verse>
				<verse number="14">Тогава ми каза: „Бог на нашите предци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуваш глас от устата Му.</verse>
				<verse number="15">Защото ти ще Му бъдеш свидетел пред всички хора за онова, което си видял и чул.</verse>
				<verse number="16">И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господ Иисус.“</verse>
				<verse number="17">А когато се върнах в Йерусалим и се молех в храма, изпаднах в унес</verse>
				<verse number="18">и Го видях да ми казва: „Побързай да напуснеш по-скоро Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.“</verse>
				<verse number="19">Но аз отговорих: „Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Тебе.</verse>
				<verse number="20">А когато се проливаше кръвта на Стефан, Твоя свидетел, там стоях и аз, одобрявах неговото убиване и пазех дрехите на онези, които го убиваха.“</verse>
				<verse number="21">И Той ми каза: „Върви! Аз ще те изпратя далече, при езичниците“.“</verse>
				<verse number="22">До тези думи го слушаха, но след това започнаха силно да викат: „Махни го от лицето на земята! Такъв не бива да живее!“</verse>
				<verse number="23">И понеже те крещяха, размахваха дрехите си и хвърляха прах във въздуха,</verse>
				<verse number="24">хилядникът заповяда да го отведат в стана и нареди да го разпитват с бичуване, за да узнае поради каква причина викаха така против него.</verse>
				<verse number="25">Но когато започнаха да го връзват, Павел рече на застаналия до него стотник: „Нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден?“</verse>
				<verse number="26">Като чу това, стотникът отиде да съобщи на хилядника и рече: „Внимавай какво правиш, защото този човек е римски гражданин.“</verse>
				<verse number="27">Тогава хилядникът се приближи до него и запита: „Кажи ми, ти римски гражданин ли си?“ Той отговори: „Да!“</verse>
				<verse number="28">Хилядникът рече: „Това гражданство аз съм придобил за много пари.“ А Павел отвърна: „Аз пък съм се родил такъв.“</verse>
				<verse number="29">И веднага тези, които щяха да го разпитват, се отдръпнаха от него, а като узна, че той е римски гражданин, хилядникът се уплаши, задето го бе вързал.</verse>
				<verse number="30">На другия ден, като желаеше да узнае точно в какво го обвиняват юдеите, освободи го от оковите и заповяда да дойдат първосвещениците и целият им синедрион. Тогава доведе Павел и го изправи пред тях.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">Павел устреми поглед към синедриона и каза: „Братя! Живял съм с най-чиста съвест пред Бога до този ден.“</verse>
				<verse number="2">Първосвещеникът Анания обаче заповяда на стоящите пред него да го ударят по устата.</verse>
				<verse number="3">Тогава Павел му рече: „Бог тебе ще удари, стено варосана! Ти седиш тук, за да ме съдиш според Закона, а заповядваш да ме бият противно на Закона.“</verse>
				<verse number="4">Но застаналите отпред рекоха: „Божия първосвещеник ли хулиш ти?“</verse>
				<verse number="5">Павел отговори: „Не знаех, братя, че той е първосвещеник. Защото е писано: „Не укорявай водача на своя народ“.“</verse>
				<verse number="6">Когато Павел узна, че една част са садукеи, а другата — фарисеи, извика в синедриона: „Братя! Аз съм фарисей, син на фарисей. За надеждата във възкресението на мъртвите ме съдят!“</verse>
				<verse number="7">Когато каза това, възникна спор между фарисеите и садукеите и множеството хора се раздвои.</verse>
				<verse number="8">Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух. А фарисеите вярват във всичко това.</verse>
				<verse number="9">Настана голяма врява. Някои от книжниците от фарисейска страна станаха и започнаха горещо да спорят с думите: „Нищо лошо не намираме у този човек. Ако пък му е говорил дух или ангел, да не се противим на Бога.“</verse>
				<verse number="10">И понеже спорът се ожесточи, хилядникът, уплашен да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат, да го измъкнат от тях и да го отведат в стана.</verse>
				<verse number="11">Но през нощта му се яви Господ и рече: „Не бой се, Павле! И както свидетелстваше за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.“</verse>
				<verse number="12">Когато се съмна, някои от юдеите направиха заговор и се зарекоха с клетва да не ядат, нито да пият, докато не убият Павел.</verse>
				<verse number="13">Тези, които сториха това съзаклятие, бяха повече от четиридесет души.</verse>
				<verse number="14">Те дойдоха при първосвещениците и стареите и рекоха: „Клетва се клехме нищо да не хапнем, докато не убием Павел.</verse>
				<verse number="15">Затова вие със синедриона известете сега на хилядника утре да го доведе пред вас, уж че искате да разгледате по-точно делото му. А ние, преди да е приближил, сме готови да го убием.“</verse>
				<verse number="16">Но синът на Павловата сестра чу за засадата, отиде и влезе в стана и каза на Павел.</verse>
				<verse number="17">Павел повика един стотник и му рече: „Заведи този младеж при хилядника, защото има да му съобщи нещо.“</verse>
				<verse number="18">И той го взе, заведе го при хилядника и каза: „Затворникът Павел ме повика и ме помоли да доведа този младеж при тебе, защото има да ти каже нещо.“</verse>
				<verse number="19">Хилядникът го хвана за ръка, оттегли се с него настрана и запита: „Какво имаш да ми съобщиш?“</verse>
				<verse number="20">А той каза: „Юдеите са се наговорили да те молят утре да отведеш Павел пред синедриона, уж че искат по-точно да разпитат за него.</verse>
				<verse number="21">Ала ти не им вярвай, защото го причакват над четиридесет души от тях, които са се заклели да не ядат и да не пият, докато не го убият. И сега са готови, чакат само твоето съгласие.“</verse>
				<verse number="22">Тогава хилядникът отпрати младежа, като му поръча: „На никого не казвай, че си ми съобщил това.“</verse>
				<verse number="23">След това повика двама стотници и рече: „Пригответе ми двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци, които да тръгнат за Кесария в девет часа вечерта.</verse>
				<verse number="24">Пригответе и добичета, за да качат на тях Павел и да го отведат безопасно до управителя Феликс.“</verse>
				<verse number="25">Написа и писмо със следното съдържание:</verse>
				<verse number="26">„Клавдий Лисий изпраща поздрав на достопочтения управител Феликс.</verse>
				<verse number="27">Юдеите бяха хванали този човек и щяха да го убият. Аз се явих с войска и го отнех, понеже научих, че е римски гражданин.</verse>
				<verse number="28">Но тъй като исках да узная причината, поради която го обвиняваха, изведох го пред техния синедрион.</verse>
				<verse number="29">И установих, че го обвиняват по въпроси от техния закон, но че няма никаква вина, за която да заслужава смърт или окови.</verse>
				<verse number="30">След като обаче ми бе известено, че юдеите замислят покушение срещу този човек, аз го изпратих веднага при тебе. Наредих и на обвинителите да изложат пред тебе, каквото имат против него. Бъди здрав!“</verse>
				<verse number="31">Войниците, както им бе заповядано, взеха Павел и го отведоха през нощта в Антипатрида.</verse>
				<verse number="32">А на другия ден оставиха конниците да продължат с него и се върнаха в стана.</verse>
				<verse number="33">Тези, които пристигнаха в Кесария, предадоха писмото на управителя и му представиха Павел.</verse>
				<verse number="34">Управителят прочете писмото и го попита от коя област е той. Като узна, че е от Киликия, рече:</verse>
				<verse number="35">„Ще те изслушам, когато дойдат и твоите обвинители.“ И заповяда да го държат под стража в преторията на Ирод.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">След пет дена първосвещеникът Анания дойде със стареи и с някой си ритор Тертил и представиха на управителя обвиненията си против Павел.</verse>
				<verse number="2">И като го повикаха, Тертил започна да го обвинява с думите:</verse>
				<verse number="3">„Винаги и навсякъде с голяма благодарност признаваме, че благодарение на тебе, достопочтени Феликсе, у нас има траен мир и благодарение на твоите грижи — големи успехи за този народ.</verse>
				<verse number="4">Но за да не те отегчавам много, моля те, изслушай със своята снизходителност нашата кратка реч.</verse>
				<verse number="5">Понеже установихме, че този човек е зараза и предизвиква бунтове сред всички юдеи по света, че е водач на назорейската ерес,</verse>
				<verse number="6">който се опита да оскверни дори и храма, ние го хванахме и щяхме да го съдим по нашия закон.</verse>
				<verse number="7">Но хилядникът Лисий дойде и с голяма сила го изтръгна от ръцете ни,</verse>
				<verse number="8">като заповяда заедно с него да дойдем при тебе и ние, неговите обвинители. Ако го разпиташ, ти ще можеш да узнаеш за всичко онова, в което ние го обвиняваме.“</verse>
				<verse number="9">Юдеите също потвърдиха, като казаха, че това е така.</verse>
				<verse number="10">Управителят даде знак на Павел да започне и той отговори: „Понеже зная, че от много години си съдия на този народ, още по-уверено ще говоря в своя защита.</verse>
				<verse number="11">Както ти можеш да установиш, няма и дванадесет дена, откакто дойдох в Йерусалим на поклонение.</verse>
				<verse number="12">Но нито в храма, нито в синагогите, нито в града са ме видели да се препирам с някого или да създавам размирици сред народа.</verse>
				<verse number="13">И те не могат да докажат това, за което сега ме обвиняват.</verse>
				<verse number="14">Но признавам пред тебе това, че според учението, което те наричат ерес, аз служа на Бога на предците ни и вярвам на всичко, което е писано в Закона и в Пророците.</verse>
				<verse number="15">И се надявам на Бога, както и те самите очакват, че ще има възкресение на мъртвите, праведни и неправедни.</verse>
				<verse number="16">Затова и аз се старая да имам винаги спокойна съвест пред Бога и пред хората.</verse>
				<verse number="17">След много години дойдох да донеса на своя народ милостиня и приношения.</verse>
				<verse number="18">И тъкмо се бях очистил, в храма ме срещнаха сам, без навалица и без шум,</verse>
				<verse number="19">някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене.</verse>
				<verse number="20">Или тези тук сами да кажат в какво престъпление ме намериха за виновен, когато се явих пред синедриона —</verse>
				<verse number="21">освен само тези думи, които, застанал сред тях, изрекох високо: „Заради вярата във възкресението на мъртвите ме съдите вие днес“.“</verse>
				<verse number="22">Като чу това, Феликс отложи делото, понеже знаеше доста добре за това учение, и каза: „Ще разгледам делото ви, когато дойде хилядникът Лисий.“</verse>
				<verse number="23">После заповяда на стотника да охранява Павел, но при някои облекчения — да не възпира никого от неговите близки да му служи или да идва при него.</verse>
				<verse number="24">След няколко дена дойде Феликс с жена си Друзила, която беше юдейка, и изпрати да повикат Павел, за да чуе от него за вярата в Христос Иисус.</verse>
				<verse number="25">Но когато Павел заговори за Божия справедливост, за въздържанието и за бъдещия съд, Феликс се уплаши и рече: „Сега си иди, а когато намеря време, ще те повикам.“</verse>
				<verse number="26">И тъй като се надяваше, че Павел ще му даде пари, за да го пусне, викаше го често и разговаряше с него.</verse>
				<verse number="27">Но като изминаха две години, Феликс бе заместен от Порций Фест. И понеже искаше да угоди на юдеите, Феликс остави Павел в окови.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="25">
				<verse number="1">А три дена след като пристигна в областта, Фест отиде от Кесария в Йерусалим.</verse>
				<verse number="2">Тогава първосвещеникът и юдейските първенци му предявиха обвиненията си против Павел и го молеха</verse>
				<verse number="3">да прояви блогосклонност, като изпрати да го повикат в Йерусалим. А те крояха засада, за да го убият по пътя.</verse>
				<verse number="4">Но Фест отговори, че Павел се пази под стража в Кесария и самият той скоро ще се върне там.</verse>
				<verse number="5">„Затова“, каза той, „влиятелните сред вас нека дойдат с мене и ако той е направил нещо нередно, нека го обвинят.“</verse>
				<verse number="6">И след като прекара при тях над десет дена, Фест се върна в Кесария. На другия ден седна на съдийското място и заповяда да доведат Павел.</verse>
				<verse number="7">Когато той се яви, дошлите от Йерусалим юдеи го заобиколиха и започнаха да привеждат против Павел много и тежки обвинения, които не можеха да докажат.</verse>
				<verse number="8">А той в своя защита рече: „С нищо не съм съгрешил нито против юдейския закон, нито против храма, нито против императора.“</verse>
				<verse number="9">Фест обаче искаше да угоди на юдеите и отвърна на Павел: „Искаш ли да отидеш в Йерусалим и там, пред мене, да бъдеш съден за това?“</verse>
				<verse number="10">Павел отговори: „Аз стоя пред императорски съд и тук трябва да бъда съден. Юдеи не съм обиждал с нищо, както и ти много добре знаеш.</verse>
				<verse number="11">Защото, ако съм нарушил закона и съм извършил нещо лошо, което заслужава смърт, аз съм готов да умра. Но ако няма нищо такова, както тези ме обвиняват, никой не може да ме предаде на тях. Искам императорски съд!“</verse>
				<verse number="12">Тогава Фест, като поговори със съвета, отвърна: „Императорски съд искаш, при императора ще отидеш.“</verse>
				<verse number="13">След няколко дена цар Агрипа и Вереника дойдоха в Кесария, за да поздравят Фест.</verse>
				<verse number="14">Там престояха доста дни и Фест представи на царя делото на Павел, като каза: „Има един човек, оставен от Феликс в окови.</verse>
				<verse number="15">Когато първосвещениците и юдейските стареи предявиха обвинения срещу него, аз бях в Йерусалим и искаха да бъде осъден.</verse>
				<verse number="16">Аз им отговорих, че у римляните не е обичайно да предават човека на смърт, преди обвиненият да има пред себе си обвинителите и да му се позволи да се защити от обвинението.</verse>
				<verse number="17">И когато те се събраха тук, на другия ден, без никакво отлагане аз седнах на съдийското място и заповядах да доведат човека.</verse>
				<verse number="18">Явиха се обвинителите, но не представиха нито едно обвинение, каквото аз очаквах.</verse>
				<verse number="19">Те имаха някакви спорове с него върху тяхната вяра и за някой си Иисус, Който бил умрял и за Когото Павел казваше, че е жив.</verse>
				<verse number="20">Понеже бях затруднен да проуча този въпрос, попитах дали той иска да отиде в Йерусалим и там да бъде съден за това.</verse>
				<verse number="21">Но тъй като Павел поиска да бъде оставен за императорско разследване, заповядах да го държат под стража, докато го изпратя при императора.“</verse>
				<verse number="22">Тогава Агрипа каза на Фест: „Бих желал и аз да изслушам този човек.“ А той отговори: „Утре ще го изслушаш.“</verse>
				<verse number="23">На сутринта, когато Агрипа и Вереника дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната палата заедно с хилядниците и най-видните граждани, по заповед на Фест доведоха Павел.</verse>
				<verse number="24">Фест рече: „Царю Агрипа и всички вие мъже, които сте тук с нас! Виждате този, за когото всички юдеи дойдоха при мене, и в Йерусалим — и тук, и викаха, че той не бива повече да живее.</verse>
				<verse number="25">Но аз, като разбрах, че той не е сторил нищо, заслужаващо смърт, и понеже той сам поиска съд пред императора, реших да го изпратя там.</verse>
				<verse number="26">За него обаче не мога нищо определено да напиша на господаря. Затова го изведох пред вас и особено пред тебе, царю Агрипа, тъй че след разследването да имам какво да напиша.</verse>
				<verse number="27">Защото ми се струва неразумно да препращам затворник, без да отбележа и обвиненията против него.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="26">
				<verse number="1">Тогава Агрипа каза на Павел: „Позволява ти се да говориш за себе си.“ А Павел вдигна ръка и заговори в своя защита:</verse>
				<verse number="2">„Царю Агрипа, смятам се за щастлив, че ще се защитавам днес пред тебе за всичко, в което ме обвиняват юдеите,</verse>
				<verse number="3">но най-вече защото ти познаваш всички юдейски обичаи и спорни въпроси. Затова, моля те, изслушай ме търпеливо.</verse>
				<verse number="4">Всички юдеи знаят за моя живот от младини, който съм прекарал от началото сред народа си в Йерусалим.</verse>
				<verse number="5">Те отдавна ме познават, ако искат да свидетелстват, че аз като фарисей, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра.</verse>
				<verse number="6">А сега стоя пред съд заради надеждите в обещанието, дадено на предците ни от Бога,</verse>
				<verse number="7">което нашите дванадесет колена се надяват да постигнат, служейки усърдно на Бога денем и нощем. За тази надежда, царю Агрипа, ме обвиняват юдеите.</verse>
				<verse number="8">Защо, според вас е невероятно Бог да възкресява мъртви?</verse>
				<verse number="9">Наистина и аз мислех, че твърдо трябва да се опълча срещу името на Иисус Назорей.</verse>
				<verse number="10">Това и сторих в Йерусалим. След като получих власт от първосвещениците, затворих много светии в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах.</verse>
				<verse number="11">И много пъти по всички синагоги с насилие ги принуждавах да отстъпят от вярата си. В безмерна ярост срещу тях аз ги преследвах дори и в градовете извън страната.</verse>
				<verse number="12">С такова намерение бях тръгнал за Дамаск с власт и поръчение от първосвещениците,</verse>
				<verse number="13">когато посред бял ден на пътя, царю, видях от небето светлина, която обля мене и спътниците ми по-силно от слънчево сияние.</verse>
				<verse number="14">Всички паднаха на земята и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: „Савле, Савле, защо Ме преследваш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.“</verse>
				<verse number="15">Аз попитах: „Кой си Ти, Господине?“ Той отговори: „Аз съм Иисус, Когото ти преследваш.</verse>
				<verse number="16">Сега стани и се изправи на нозете си! Защото Аз затова ти се явих, за да те избера за служител и свидетел на онова, което си видял и което ще ти открия.</verse>
				<verse number="17">И ще те избавя от юдейския народ и от езичниците, при които те изпращам,</verse>
				<verse number="18">за да отвориш очите им и те да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и място сред осветените.“</verse>
				<verse number="19">Затова, царю Агрипа, аз не се противих на небесното видение,</verse>
				<verse number="20">а проповядвах, най-напред на жителите в Дамаск и в Йерусалим, после на цялата юдейска земя и на езичниците, да се покаят и да се обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние.</verse>
				<verse number="21">Затова юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият.</verse>
				<verse number="22">Но Бог ми помогна и до днес аз оцелях и свидетелствам на мало и голямо, като говоря тъкмо онова, което пророците и Мойсей са казали, че ще стане:</verse>
				<verse number="23">че Христос ще пострада и като възкръсне пръв от мъртвите, ще възвести светлина на юдейския народ и на езичниците.“</verse>
				<verse number="24">И докато говореше това в своя защита, Фест извика високо: „Ти си луд, Павле! Многото учене те докарва до лудост.“</verse>
				<verse number="25">А той отвърна: „Не съм луд, достопочтени Фесте, а говоря думи на истина и здрав разум.</verse>
				<verse number="26">Царят знае тези неща и затова дръзнах да говоря пред него. И никак не вярвам нещо от това да не му е известно, защото то не се е вършило в някой ъгъл.</verse>
				<verse number="27">Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш.“</verse>
				<verse number="28">Агрипа се обърна към Павел: „За малко и ще ме убедиш да стана християнин.“</verse>
				<verse number="29">А Павел рече: „Бих се молил на Бога не само ти, но и всички, които ме слушате днес, рано или късно да станете такива, какъвто съм аз — но без тези окови.“</verse>
				<verse number="30">Като каза това, царят и управителят, а също и Вереника и седящите с тях, станаха</verse>
				<verse number="31">и докато се оттегляха настрана, разговаряха помежду си, че този човек не върши нищо, заслужаващо смърт или окови.</verse>
				<verse number="32">И Агрипа каза на Фест: „Този човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред императора.“ Затова и управителят реши да го изпрати при императора.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="27">
				<verse number="1">Когато бе решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко души затворници на един стотник на име Юлий, от императорския полк.</verse>
				<verse number="2">Качихме се на един кораб от Адрамитион, който щеше да плава по крайбрежието на Азия, и тръгнахме. С нас беше солунянинът Аристарх от Македония.</verse>
				<verse number="3">На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки човеколюбиво с Павел, му позволи да отиде при приятелите си, за да се грижат за него.</verse>
				<verse number="4">Като тръгнахме оттам, минахме източно от Кипър, понеже ветровете бяха насрещни.</verse>
				<verse number="5">Прекосихме морето при Киликия и Памфилия и достигнахме Мира в Ликия.</verse>
				<verse number="6">Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни прехвърли на него.</verse>
				<verse number="7">Доста дни ние се придвижвахме бавно напред и едва стигнахме до Книд. И понеже вятърът ни пречеше, заобиколихме Крит при Салмона.</verse>
				<verse number="8">След като минахме с мъка оттам, стигнахме до едно място, наречено Добри пристанища, недалеч от което беше град Ласея.</verse>
				<verse number="9">Но тъй като загубихме там доста време и плаването ставаше вече опасно, а и постът беше вече минал, — Павел ги съветваше</verse>
				<verse number="10">с думите: „Мъже, виждам, че плаването ще бъде с опасности и големи щети не само за товара и за кораба, но и за живота ни.“</verse>
				<verse number="11">Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на собственика на кораба, отколкото на думите на Павел.</verse>
				<verse number="12">И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да продължат плаването и да отидат да презимуват, ако е възможно, във Финик, критско пристанище, разположено срещу югозападния и северозападния вятър.</verse>
				<verse number="13">И като задуха лек южен вятър, те помислиха, че са успели в намерението си, вдигнаха котва и заплаваха край брега на Крит.</verse>
				<verse number="14">Скоро обаче откъм острова се вдигна бурен вятър, наричан евроклидон.</verse>
				<verse number="15">Корабът бе тъй грабнат, че не можеше да устои на вятъра, и ние се оставихме да ни носят вълните.</verse>
				<verse number="16">И понесени зад едно островче, наричано Клавда, едва можахме да удържим спасителната лодка.</verse>
				<verse number="17">След като я вдигнаха, използваха въжета, за да опашат кораба отдолу. А понеже се бояха да не заседнат при Сирта, свиха платната и тъй се носеха.</verse>
				<verse number="18">На другия ден бяхме силно тласкани от бурята и започнаха да изхвърлят товара.</verse>
				<verse number="19">А на третия ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности.</verse>
				<verse number="20">Но понеже доста дни не се виждаше нито слънце, нито звезди, а и бушуваше силна буря, вече изчезваше всяка надежда да се спасим.</verse>
				<verse number="21">След като дълго време не бяха яли, Павел застана сред тях и каза: „Братя! Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Тогава щяхме да избегнем тези опасности и щети.</verse>
				<verse number="22">А сега ви съветвам да запазите спокойствие, защото никой от вас няма да загине, а само корабът.</verse>
				<verse number="23">Нощес ми се яви ангел от Бога, на Когото принадлежа и на Когото служа,</verse>
				<verse number="24">и каза: „Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред императора. И ето Господ ти подари всички тези, които плават с тебе.“</verse>
				<verse number="25">Затова, братя, запазете спокойствие, защото вярвам на Бога, че ще стане тъй, както ми бе речено.</verse>
				<verse number="26">Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.“</verse>
				<verse number="27">Когато вече четиринадесета нощ се носехме по Адриатическо море, към полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква земя.</verse>
				<verse number="28">Измериха дълбочината и откриха, че е двадесет разтега. Отидоха малко по-нататък, измериха пак и откриха петнадесет разтега.</verse>
				<verse number="29">И понеже се бояха да не се натъкнат на скалисти места, хвърлиха откъм кърмата четири котви и се молеха да съмне.</verse>
				<verse number="30">Но когато моряците под предлог, че ще спускат котва откъм носа, спуснаха спасителната лодка в морето и поискаха да избягат от кораба,</verse>
				<verse number="31">Павел каза на стотника и на войниците: „Ако те не останат на кораба, вие не можете да се спасите.“</verse>
				<verse number="32">Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да падне в морето.</verse>
				<verse number="33">Докато чакаха да се разсъмне, Павел прикани всички да си вземат нещо за ядене с думите: „Днес е четиринадесетият ден, откакто стоите гладни в очакване, без да сте хапнали.</verse>
				<verse number="34">Затова ви моля да си хапнете нещо, това ще запази живота ви. Защото на нито един от вас и косъм няма да падне от главата.“</verse>
				<verse number="35">Като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи го и започна да яде.</verse>
				<verse number="36">Тогава всички се успокоиха и също ядоха.</verse>
				<verse number="37">А общо на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души.</verse>
				<verse number="38">И като се нахраниха, изхвърлиха житото в морето, за да олекне корабът.</verse>
				<verse number="39">Когато се съмна, земята им се видя непозната, но съгледаха един залив с крайбрежна плитчина, към която решиха, ако могат, да тласнат кораба.</verse>
				<verse number="40">Затова отвързаха котвите и ги пуснаха да паднат в морето. После разхлабиха въжетата на кормилните весла, разпънаха малкото платно по вятъра и взеха посока към крайбрежието.</verse>
				<verse number="41">Но налетяха на място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна. Носът се заби и остана неподвижен, а силните вълни се разбиваха в задната част.</verse>
				<verse number="42">Тогава войниците се наговориха да избият затворниците, за да не би някой да преплува до брега и да избяга.</verse>
				<verse number="43">Стотникът обаче, понеже искаше да спаси Павел, попречи на тяхното намерение и заповяда онези, които знаят да плуват, първи да скочат и да достигнат брега,</verse>
				<verse number="44">а пък останалите — кои на дъски, кои на други корабни отломки. И така всички се спасиха на сушата.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="28">
				<verse number="1">След като се спасиха, тогава научиха, че островът се казва Малта.</verse>
				<verse number="2">Местните жители показаха към нас необикновено дружелюбие. Приеха всички, а понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.</verse>
				<verse number="3">Но когато Павел събра голям наръч съчки и ги хвърли в огъня, една змия се измъкна поради горещината и се впи в ръката му.</verse>
				<verse number="4">Местните хора, като видяха змията, увиснала на ръката му, си рекоха помежду си: „Този човек наистина е убиец. Макар да се е избавил от морето, Божията справедливост не го оставя да живее.“</verse>
				<verse number="5">Той обаче отърси змията в огъня и не го сполетя никакво зло.</verse>
				<verse number="6">А те очакваха да му се яви оток или веднага да падне мъртъв. Но след като изчакаха дълго време и видяха, че не му се случи нищо лошо, те си промениха мнението и заговориха, че той е бог.</verse>
				<verse number="7">Около това място бяха имотите на Поплий, висшия управник на острова. Той ни прие любезно и му гостувахме три дена.</verse>
				<verse number="8">И се случи бащата на Поплий да лежи в треска, страдайки от дизентерия. Павел влезе при него, помоли се и като възложи върху му ръце, го изцели.</verse>
				<verse number="9">След тази случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идваха и се изцеляваха.</verse>
				<verse number="10">Те ни почетоха с много дарове, а на тръгване ни снабдиха с онова, от което имахме нужда.</verse>
				<verse number="11">След три месеца отплавахме с един александрийски кораб, презимувал на острова, който носеше знака на Диоскурите,</verse>
				<verse number="12">и стигнахме до Сиракуза, където останахме три дена.</verse>
				<verse number="13">Оттам отплавахме и достигнахме до Регия, а на следващия ден, понеже духна южен вятър, пристигнахме за два дена в Потиоли.</verse>
				<verse number="14">Тук намерихме братя и бяхме поканени да останем при тях седем дена. А после отидохме в Рим.</verse>
				<verse number="15">Братята там, като чуха за нас, излязоха да ни посрещнат до Апиевия площад и до Трите кръчми. Щом ги видя, Павел благодари на Бога и се ободри.</verse>
				<verse number="16">Когато пристигнахме в Рим, стотникът предаде затворниците на началника на лагера. На Павел обаче позволиха да живее отделно заедно с войника, който го пазеше.</verse>
				<verse number="17">След три дена Павел свика юдейските първенци и като се събраха, се обърна към тях с думите: „Братя, макар и да не съм сторил нищо против народа и обичаите на прадедите ни, от Йерусалим ме предадоха окован в ръцете на римляните.</verse>
				<verse number="18">След като ме съдиха, искаха да ме пуснат, защото те установиха, че нямам никаква вина, заслужаваща смъртно наказание.</verse>
				<verse number="19">И понеже юдеите се възпротивиха, бях принуден да искам съд пред императора, но не с цел да обвиня в нещо народа си.</verse>
				<verse number="20">По тази причина ви повиках да ви видя и да говоря с вас. Защото заради надеждата на Израил съм окован с тези вериги.“</verse>
				<verse number="21">А те му отговориха: „Ние нито писма сме получили за тебе от Юдея, нито някой от братята е дошъл да извести или да каже нещо лошо за тебе.</verse>
				<verse number="22">Все пак желаем да чуем от тебе това, което мислиш, защото ни е известно, че навред се говори против това учение.“</verse>
				<verse number="23">И като му определиха ден, мнозина дойдоха при него в странноприемницата. А той от сутринта до вечерта им излагаше със свидетелства учението за Божието царство и се опитваше да ги убеди за Иисус и чрез Мойсеевия закон, и чрез Пророците.</verse>
				<verse number="24">Едни се убеждаваха от думите му, а други не вярваха.</verse>
				<verse number="25">И понеже бяха несъгласни помежду си, те взеха да се разотиват. Тогава Павел им каза още и тези думи: „Добре е рекъл Светият Дух на предците ни чрез пророк Исаия:</verse>
				<verse number="26">„Иди и кажи на този народ: „С уши ще чуете и няма да разберете, с очи ще гледате и няма да видите.</verse>
				<verse number="27">Защото сърцето на този народ е закоравяло — с уши трудно слушат и са затворили очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, и да се обърнат, и Аз да ги спася“.</verse>
				<verse number="28">Затова знайте, че Божието спасение е изпратено на езичниците. И те ще чуят!“</verse>
				<verse number="29">Като каза това, юдеите се разотидоха, спорейки разпалено помежду си.</verse>
				<verse number="30">Павел живя цели две години в отделна къща под наем и приемаше всички, които идваха при него,</verse>
				<verse number="31">като проповядваше Божието царство и учеше за Господ Иисус Христос съвсем открито и безпрепятствено.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="45">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">От Павел, слуга на Иисус Христос, призован за апостол, отреден за Божието благовестие,</verse>
				<verse number="2">което Бог бе обещал преди това чрез пророците Си в светите Писания —</verse>
				<verse number="3">благовестието за Своя Син, Който се роди по плът от Давидов потомък</verse>
				<verse number="4">и бе открит от Духа на светостта в силата Му на Божий Син чрез възкресението на мъртвите като Иисус Христос, нашия Господ,</verse>
				<verse number="5">чрез Когото получихме благодат и апостолство, за да покоряваме на вярата в Негово име всички народи,</verse>
				<verse number="6">сред които сте и вие — призованите от Иисус Христос.</verse>
				<verse number="7">На всички вас, възлюбени от Бога, призовани вярващи, които сте в Рим — благодат и мир от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.</verse>
				<verse number="8">Преди всичко благодаря на моя Бог чрез Иисус Христос за всички вас, понеже за вашата вяра се говори по цял свят.</verse>
				<verse number="9">Бог, на Когото служа от душа чрез благовестието за Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно си спомням за вас</verse>
				<verse number="10">и винаги се моля в молитвите си дано с Божия воля ми се отвори път някога да дойда при вас.</verse>
				<verse number="11">Защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваша подкрепа,</verse>
				<verse number="12">а това ще рече, като съм сред вас, да се подкрепим взаимно чрез общата вяра — ваша и моя.</verse>
				<verse number="13">Искам, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас — но срещах пречки, дори и досега, — за да принесе дейността ми плод и сред вас, както сред другите народи.</verse>
				<verse number="14">Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдри и невежи,</verse>
				<verse number="15">затова доколкото зависи от мене, готов съм да благовестя и на вас, които сте в Рим.</verse>
				<verse number="16">Не се срамувам от Христовото благовестие, понеже то е Божия сила за спасение на всеки вярващ, най-напред за юдеин, но също и за елин.</verse>
				<verse number="17">Защото в него се открива как Бог оправдава човека, стига той да има истинска вяра, както е писано: „Праведният ще живее чрез вярата си.“</verse>
				<verse number="18">Открива се и Божият гняв от небето върху всяко безчестие и неправда на хората, които с неправда потискат истината.</verse>
				<verse number="19">Бог ги наказва, защото на тях е известно онова, което може да се знае за Бога, тъй като Бог им го откри.</verse>
				<verse number="20">А невидимото у Него — вечната Му сила и божествената същност, се виждат още от създаването на света, като се съзерцават творенията Му. Така че за тях няма извинение,</verse>
				<verse number="21">понеже познаха Бога, но не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли и неразумното им сърце се помрачи.</verse>
				<verse number="22">Те казват, че са мъдри, но загубиха разум</verse>
				<verse number="23">и вместо нетленния Бог те почитат кумири, подобни на тленен човек, на птици, на четириноги и на влечуги.</verse>
				<verse number="24">Затова и Бог ги предаде на нечистотата според желанията на сърцата им, за да се безчестят телата им сами в себе си.</verse>
				<verse number="25">Те замениха истината за Бога с лъжа и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен за вечни времена. Амин.</verse>
				<verse number="26">Ето защо Бог ги предаде на срамни страсти: жените им замениха естественото сношение с противоестествено;</verse>
				<verse number="27">също и мъжете, като оставиха естественото сношение с женския пол, разпалиха се в похот един към друг, вършеха безсрамия мъже на мъже и получаваха в тялото си възмездие, каквото подобаваше на тяхната заблуда.</verse>
				<verse number="28">И понеже не се постараха да приемат Бога с разума си, Бог ги остави на извратения им ум — да вършат неща, които не бива да вършат.</verse>
				<verse number="29">Затова са изпълнени с всякаква неправда, блудство, лукавство, алчност, злоба; пълни са със завист, убийства, разпри, измама, злонравие. Те клюкарстват,</verse>
				<verse number="30">клеветят, ненавиждат Бога, ругаят, горделиви са и се самовъзхваляват, изобретателни са в злобата си и не слушат родителите си;</verse>
				<verse number="31">те са безразсъдни, вероломни, жестоки, безсърдечни, безмилостни.</verse>
				<verse number="32">И макар да знаят, че според Божията справедливост които вършат такива дела, заслужават смърт, те не само ги вършат, но и са благосклонни към онези, които ги вършат.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Затова, човече, какъвто и да си ти, не можеш да бъдеш извинен, щом осъждаш. Защото с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.</verse>
				<verse number="2">А знаем, че Божият съд наистина достига онези, които вършат такива дела.</verse>
				<verse number="3">Нима мислиш, човече, че ще избегнеш Божия съд, щом съдиш онези, които вършат такива дела, каквито и сам ти вършиш?</verse>
				<verse number="4">Или не зачиташ богатството на Божията благост, снизходителност и дълготърпение, без да разбираш, че Неговата благост те води към покаяние?</verse>
				<verse number="5">Но с твоята упоритост и сърце, чуждо на покаянието, ти събираш гняв против себе си за деня на гнева, когато се открие праведният съд на Бога.</verse>
				<verse number="6">Тогава Той ще въздаде на всеки според делата му:</verse>
				<verse number="7">вечен живот на онези, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие,</verse>
				<verse number="8">но ярост и гняв на онези, които упорито се противопоставят на истината, а следват неправдата.</verse>
				<verse number="9">Нещастие и страдание за душата на всеки човек, който върши зло, най-напред за юдеин, но също и за елин,</verse>
				<verse number="10">а слава, чест и мир на всеки, който върши добро, най-напред за юдеин, но също и за елин,</verse>
				<verse number="11">защото Бог не гледа кой какъв е.</verse>
				<verse number="12">Онези, които без закона са съгрешили, без закона и ще загинат. А онези, които при закона са съгрешили, чрез закона ще бъдат съдени.</verse>
				<verse number="13">Праведни пред Бога са не онези, които само са слушали закона, а онези, които го изпълняват, те ще бъдат оправдани.</verse>
				<verse number="14">Защото щом езичниците, макар и да нямат закона, по природа вършат законното, те, без да имат закона, сами на себе си са закон.</verse>
				<verse number="15">Те показват, че делото на закона е написано в техните сърца, чрез съвестта си, която свидетелства за това, и чрез мислите си, които една друга се обвиняват или се оправдават.</verse>
				<verse number="16">Така ще бъде в деня, когато съгласно благовестието, което проповядвам, Бог чрез Иисус Христос ще съди скритото у хората.</verse>
				<verse number="17">Ето ти се наричаш юдеин, на закона се облягаш и с Бога се хвалиш,</verse>
				<verse number="18">знаеш волята Му и разбираш кое е по-добро, понеже се поучаваш от закона.</verse>
				<verse number="19">Ти си уверен, че си водач на слепци, светлина за онези, които са в мрак,</verse>
				<verse number="20">че си наставник на неразумни, учител на духовно незрели, понеже в ьакона имаш олицетворение на знанието и истината.</verse>
				<verse number="21">Но като учиш другите, защо не учиш себе си? Като проповядваш да не се краде, защо крадеш?</verse>
				<verse number="22">Като говориш да не се прелюбодейства, защо прелюбодействаш? Като се гнусиш от идолите, защо светотатстваш?</verse>
				<verse number="23">Хвалиш се със закона, а безчестиш Бога, като погазваш закона?</verse>
				<verse number="24">Защото както е писано, заради вас Божието име се хули сред езичниците.</verse>
				<verse number="25">От обрязването има полза, ако изпълняваш закона. Но ако престъпваш закона, и да се обрежеш, все едно че си необрязан.</verse>
				<verse number="26">Ако обаче необрязаният спазва разпоредбите на закона, нима необрязването му няма да се сметне за обрязване?</verse>
				<verse number="27">И тогава необрязаният по природа, като изпълнява закона, ще те осъди, след като въпреки Писанието и обрязването ти престъпваш закона.</verse>
				<verse number="28">Защото юдеин е не онзи, който е такъв по външност, нито обрязване е онова, което е външно, върху плътта,</verse>
				<verse number="29">а юдеин е онзи, който вътрешно е такъв, и обрязване е онова, което е в сърцето — по дух, а не по буква. Похвалата за него идва не от хората, а от Бога.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">И тъй, какво е предимството на юдеите и има ли някаква полза от обрязването?</verse>
				<verse number="2">Предимството е голямо във всяко отношение. Първо, защото на тях е поверено Божието слово.</verse>
				<verse number="3">И какво ако някои не са останали верни? Нима тяхната невярност ще унищожи Божията вярност?</verse>
				<verse number="4">Съвсем не! Нека бъдем сигурни, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: „За да се оправдаеш с думите Си и да победиш, когато те обвиняват пред съд.“</verse>
				<verse number="5">Но ако нашата неправедност разкрива Божията справедливост, какво ще кажем? Нима Бог — питам ви като човек — е несправедлив, когато проявява Своя гняв?</verse>
				<verse number="6">Съвсем не! Иначе как Бог ще съди света?</verse>
				<verse number="7">Ако пък Божията истина се възвеличава чрез моята лъжа за слава на Бога, то защо и аз да бъда съден като грешник?</verse>
				<verse number="8">Нима тогава трябва да вършим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и ни приписват, че сме говорели? Такива ще получат справедлива присъда.</verse>
				<verse number="9">И какво, имаме ли предимство? Ни най-малко! Понеже вече обвинихме както юдеи, така и елини, че всички са подвластни на греха,</verse>
				<verse number="10">както е писано: „Няма нито един праведен,</verse>
				<verse number="11">няма кой да разбира, няма кой да търси Бога</verse>
				<verse number="12">всички се отвърнаха от Бога, до един станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един.“</verse>
				<verse number="13">„Гърлото им е отворен гроб, с езиците си изричат лъжи, зад устните им — змийска отрова,</verse>
				<verse number="14">устата им е пълна с клетва и горчилка.</verse>
				<verse number="15">Краката им бързат да пролеят кръв,</verse>
				<verse number="16">пустош и страдания са по техните пътища.</verse>
				<verse number="17">Те не познаха пътя на мира.</verse>
				<verse number="18">Страх от Бога няма пред очите им.“</verse>
				<verse number="19">Ние обаче знаем, че каквото говори законът, говори го на онези, които са подчинени на закона, за да се затворят устата на всички и целият свят да стане подсъден на Бога.</verse>
				<verse number="20">Защото чрез дела според закона никой няма да се оправдае пред Него, а по-скоро чрез закона се осъзнава грехът.</verse>
				<verse number="21">А сега без закона се яви оправдаването от Бога, засвидетелствано от закона и пророците.</verse>
				<verse number="22">Оправдаването от Бога чрез вяра в Иисус Христос е за всички и върху всички вярващи, защото няма разлика:</verse>
				<verse number="23">всички съгрешиха и са отчуждени от Бога.</verse>
				<verse number="24">Но те биват оправдавани даром, с Неговата благодат, чрез изкуплението, извършено от Иисус Христос,</verse>
				<verse number="25">Когото Бог отреди да бъде с кръвта Си умилостивителна жертва за всички чрез вярата в Него, за да покаже Своята справедливост в опрощаването на греховете, сторени по-рано,</verse>
				<verse number="26">във времето на Божието търпение. А в днешното време Той разкрива Своята правда — че е справедлив и оправдава онзи, който вярва в Иисус.</verse>
				<verse number="27">И тъй, има ли още с какво да се хвалим? Това е изключено. По кой закон — на делата ли? Не, по закона на вярата.</verse>
				<verse number="28">Затова сме на мнение, че човек се оправдава чрез вярата, а не чрез делата според Закона.</verse>
				<verse number="29">Или Бог е само Бог на юдеите, но не и на езичниците? Разбира се, че и на езичниците.</verse>
				<verse number="30">Защото един е Бог, Който ще оправдае както обрязаните, заради вярата им, така и необрязаните — също заради вярата им.</verse>
				<verse number="31">И тъй, обезсилваме ли закона чрез вярата? Напротив, утвърждаваме закона.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">А какво ще кажем за Авраам, нашия баща по плът, какво стана при него?</verse>
				<verse number="2">Ако Авраам беше оправдан с делата си, той щеше да има с какво да се похвали, но не и пред Бога.</verse>
				<verse number="3">А какво казва Писанието? „Авраам повярва на Бога и това му бе зачетено за оправдание.“</verse>
				<verse number="4">Защото заплатата на онзи, който работи, се смята не за милост, а като нещо, което му се полага.</verse>
				<verse number="5">Ако обаче някой няма дела, но вярва в Този, Който оправдава дори нечестивия, на него вярата му се зачита за оправдаване.</verse>
				<verse number="6">Давид също нарича блажен онзи човек, на когото Бог зачита оправдаване без дела по закона:</verse>
				<verse number="7">„Блажени онези, чието беззаконие е простено и чийто грях е покрит!</verse>
				<verse number="8">Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях.“</verse>
				<verse number="9">И тъй, това блаженство само за обрязани ли е, или и за необрязани? Понеже казваме, че вярата бе зачетена на Авраам за оправдаване.</verse>
				<verse number="10">Но кога бе зачетена: когато беше обрязан или преди обрязването? Не след обрязването, а преди обрязването.</verse>
				<verse number="11">И знака на обрязването той получи като печат на оправдаването чрез вярата, която имаше преди да се обреже, за да бъде баща на всички, които са повярвали, без да са обрязани, така че и на тях да се зачете оправдаването.</verse>
				<verse number="12">Той е баща и на обрязаните, които не само са обрязани, но и вървят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше още преди обрязването си.</verse>
				<verse number="13">Защото обещанието към Авраам и към потомството му — да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вяра.</verse>
				<verse number="14">Ако привържениците на закона са наследници, вярата губи смисъл и обещанието се обезсилва,</verse>
				<verse number="15">тъй като законът поражда гняв, а където пък няма закон, няма и престъпление.</verse>
				<verse number="16">Ето защо оправдаването е поради вяра, за да бъде по милост. Така и обещанието ще има сила за всички, които не само по Закон, но и по вяра са потомци на Авраам, който е баща на всички нас,</verse>
				<verse number="17">както е писано: Направих те баща на много народи — пред Бога, в Когото той повярва, Който съживява мъртвите и зове към съществуване несъществуващото.</verse>
				<verse number="18">И когато нямаше никаква надежда, Авраам повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „Толкова многобройно ще бъде потомството ти.“</verse>
				<verse number="19">И макар вече стогодишен, той не отслабна във вярата, когато се замисли за тялото си, от което животът почти си бе отишъл, и за мъртвата утроба на Сарра.</verse>
				<verse number="20">Той не се усъмни поради неверие в Божието обещание, а остана твърд във вярата, като въздаде слава на Бога,</verse>
				<verse number="21">напълно уверен, че което Бог е обещал, Той има сила и да го изпълни.</verse>
				<verse number="22">Затова и вярата му се зачете за оправдаване.</verse>
				<verse number="23">Но не само за него е писано, че му е зачетена,</verse>
				<verse number="24">но и за нас. Ще се зачете и на нас, вярващите в Онзи, Който възкреси от мъртвите Иисус Христос, нашия Господ —</verse>
				<verse number="25">предаден за нашите грехове и възкръснал за наше оправдаване.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">И тъй, оправдани чрез вяра, ние имаме мир с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос.</verse>
				<verse number="2">Чрез Него с вяра получихме и достъп до тази благодат, в която живеем, и се гордеем с надежда за участие в Божията слава.</verse>
				<verse number="3">Не само това, но се гордеем и със страданията, понеже знаем, че страданието поражда търпение,</verse>
				<verse number="4">търпението — опитност, опитността — надежда,</verse>
				<verse number="5">а надеждата не води към разочарование, защото Божията любов се изля в нашите сърца чрез Светия Дух, Който ни бе даден.</verse>
				<verse number="6">Още когато бяхме немощни, Христос умря в определеното време за нас — нечестивите.</verse>
				<verse number="7">Заради праведен човек едва ли ще умре някой; заради добър човек може би някой и да се реши да умре.</verse>
				<verse number="8">Бог обаче доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни.</verse>
				<verse number="9">Затова много повече сега, след като сме оправдани с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от Божия гняв.</verse>
				<verse number="10">И ако чрез смъртта на Сина Му настъпи помирение между Бога и нас, макар и да Му бяхме врагове, то още повече Неговият живот ще ни донесе спасение, след като сме се помирили!</verse>
				<verse number="11">Но не само това — ние дори се гордеем с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос, чрез Когото получихме сега помирение.</verse>
				<verse number="12">Затова както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха — смъртта, така и смъртта премина във всички хора, понеже чрез един човек всички станаха грешни.</verse>
				<verse number="13">В света имаше грях и преди закона, но когато закона го няма, за грях не се приема.</verse>
				<verse number="14">Въпреки това смъртта царуваше от Адам до Мойсей и над онези, които не бяха извършили грях така, както Адам престъпи Божията заповед, а той е като образ на Този, Който щеше да дойде.</verse>
				<verse number="15">Божият дар обаче не е като прегрешението. Защото ако прегрешението на един стана причина за смъртта на мнозина, то много повече Божията благодат и дарът на благодатта, която е у Единия Човек — Иисус Христос, се изляха преизобилно върху множество хора.</verse>
				<verse number="16">Така че дарът не може да се сравни с осъждането, породено от греха на един човек; защото съденето за едно прегрешение води към осъждане, а дарът — от много прегрешения към оправдаване.</verse>
				<verse number="17">И ако поради прегрешението на един смъртта се възцари чрез него, единия, то много повече онези, които приемат изобилно благодатта и дара на оправдаването, ще царуват в живота чрез Единия Иисус Христос.</verse>
				<verse number="18">И тъй, както чрез прегрешението на един дойде осъждане на всички хора, така и чрез праведното дело на Един дойде оправдаване за живот на всички хора.</verse>
				<verse number="19">Защото както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, така и чрез послушанието на Един мнозина ще станат праведни.</verse>
				<verse number="20">Законът бе привнесен, за да се умножи прегрешението. Където пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие,</verse>
				<verse number="21">та както грехът царуваше, причинявайки смърт, така и благодатта да се възцари, дарявайки оправдаване за вечен живот чрез Иисус Христос, нашия Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">И тъй, какво ще решим? Ще останем ли в греха, за да се умножи благодатта?</verse>
				<verse number="2">Съвсем не! Та как бихме могли, след като сме умрели за греха, да живеем още в него?</verse>
				<verse number="3">Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в името на Иисус Христос, кръстихме се чрез Неговата смърт?</verse>
				<verse number="4">Ние се погребахме с Него чрез кръщението в Неговата смърт и както Христос възкръсна от мъртвите чрез животворящата слава на Отец, тъй и ние да заживеем нов живот.</verse>
				<verse number="5">Защото ако сме свързани в едно с Него чрез смърт като Неговата, то ще бъдем свързани и с възкресението Му.</verse>
				<verse number="6">А ние знаем, че това, което бяхме преди, е разпънато с Него, за да бъде унищожено греховното тяло и повече да не робуваме на греха;</verse>
				<verse number="7">защото, който е умрял, той се е освободил от грях.</verse>
				<verse number="8">Ако пък сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с Него,</verse>
				<verse number="9">понеже знаем, че Христос, веднъж възкръснал от мъртвите, вече не умира. Смъртта няма вече власт над Него.</verse>
				<verse number="10">Защото, като умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а като живее, живее за Бога.</verse>
				<verse number="11">Така и вие смятайте себе си мъртви за греха, но живи за Бога в името на Иисус Христос, нашия Господ,</verse>
				<verse number="12">и нека грехът не царува в смъртното ви тяло, за да не му се покорявате в телесните желания,</verse>
				<verse number="13">нито предоставяйте частите на своето тяло за грях и оръдия на неправдата. Напротив, предоставете себе си на Бога като оживели от мъртвите и телата си — за оръдия на Божията правда.</verse>
				<verse number="14">Грехът не бива да господства над вас, защото вие не сте под Закона, а под благодатта.</verse>
				<verse number="15">Но да грешим ли тогава, щом не сме под Закона, а под благодатта? Съвсем не!</verse>
				<verse number="16">Не знаете ли, че на когото предавате себе си като роби за послушание, ставате негови роби, щом го слушате: било на греха — за смърт, или на послушанието — за оправдаване.</verse>
				<verse number="17">Но нека благодарим на Бога, че макар и да бяхте роби на греха, вие станахте от сърце послушни на онова учение, на което се отдадохте.</verse>
				<verse number="18">И като се освободихте от греха, станахте роби на праведността.</verse>
				<verse number="19">Говоря по човешки поради немощта на човешката ви природа. Както предоставяхте частите на вашето тяло да робуват на нечистотата и беззаконието за беззаконни дела, тъй и сега ги предоставете да служат на праведността за свети дела.</verse>
				<verse number="20">Защото, докато бяхте роби на греха, бяхте далече от праведността.</verse>
				<verse number="21">И какъв плод придобихте тогава? Дела, от които сега се срамувате, защото неизбежно водят към смърт.</verse>
				<verse number="22">Но сега, след като се освободихте от греха и станахте роби на Бога, чрез вашия плод вие се освещавате, а накрая ви очаква вечен живот.</verse>
				<verse number="23">Защото отплатата, която дава грехът, е смърт, а Божият дар е вечен живот в името на Иисус Христос, нашия Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Нима не знаете, братя — понеже говоря на хора, които знаят какво е законът, че законът има власт над човека, докато той е жив?</verse>
				<verse number="2">Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докато той е жив; ако пък мъжът умре, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа.</verse>
				<verse number="3">Затова, ако при жив мъж тя заживее с друг, ще бъде прелюбодейка; ако пък мъжът ѝ умре, тя е свободна от закона и няма да бъде прелюбодейка, когато се омъжи за друг.</verse>
				<verse number="4">Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез Христовото тяло и принадлежите на Друг, Който възкръсна от мъртвите, за да принесем плод на Бога.</verse>
				<verse number="5">Защото, докато бяхме подвластни на плътта, греховните страсти, които осъзнахме чрез закона, действаха в частите на тялото ни, за да принесем плод на смъртта.</verse>
				<verse number="6">Но сега, като умряхме за закона, с който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим на Бога, обновени от духа, а не по старата буква на закона.</verse>
				<verse number="7">Тогава какво да кажем — че законът е грях? Съвсем не! Но аз опознах греха не иначе, а чрез Закона, защото не бих разбрал и какво е пожелание, ако законът не казваше: „Не пожелавай!“</verse>
				<verse number="8">Грехът обаче, като се възползва от заповедта, създаде у мен всякакви пожелания; защото грехът без закона е мъртъв.</verse>
				<verse number="9">Някога аз живеех без Закона; като дойде заповедта, грехът оживя,</verse>
				<verse number="10">но аз умрях. И се оказа, че заповедта, дадена за живот, ми донесе смърт,</verse>
				<verse number="11">защото грехът, като се възползва от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви.</verse>
				<verse number="12">Така че Законът е свят и заповедта е свята, справедлива и добра.</verse>
				<verse number="13">Тогава доброто ли стана причина за моята смърт? Съвсем не! Но грехът, за да се види какво е грях, ми причини смърт чрез доброто, та чрез заповедта да разкрие още повече греховната си същност.</verse>
				<verse number="14">Ние знаем, че законът е духовен. Аз обаче съм от плът, продаден на греха,</verse>
				<verse number="15">и не разбирам какво правя, защото не върша онова, което желая, а, напротив, върша онова, което мразя.</verse>
				<verse number="16">Ако пък върша това, което не желая, тогава признавам, че законът е добър.</verse>
				<verse number="17">Но в такъв случай вече не аз го върша, а грехът, който живее у мене.</verse>
				<verse number="18">Аз зная, че у мене, тоест в плътта ми, не живее доброто, защото желание имам, но не намирам сили да върша доброто.</verse>
				<verse number="19">И върша не доброто, което искам, а злото, което не искам, него върша.</verse>
				<verse number="20">А щом върша това, което не искам, вече не аз го върша, а грехът, който живее у мене.</verse>
				<verse number="21">И тъй, откривам такъв закон, че когато искам да върша доброто, се натъквам на злото у мене.</verse>
				<verse number="22">Защото в мислите си изпитвам радост от Божия закон,</verse>
				<verse number="23">но в частите на тялото си виждам друг закон, който воюва против закона на моя разум и ме прави пленник на греховния закон в моето тяло.</verse>
				<verse number="24">Нещастен човек съм аз! Кой ще ме избави от това тяло, което ме води към смърт?</verse>
				<verse number="25">Благодаря на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ. Така аз самият с ума си служа на Божия закон, а с плътта — на греховния закон.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">И тъй, сега няма никакво осъждане за онези, които принадлежат на Иисус Христос и живеят не според плътта, а според Духа,</verse>
				<verse number="2">защото законът на Духа, който дава живот чрез Иисус Христос, ме освободи от закона на греха и смъртта.</verse>
				<verse number="3">Онова, което законът не можеше да извърши поради слабостта на плътта, извърши Бог, Който осъди греха в плътта, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, за да премахне греха.</verse>
				<verse number="4">Така че оправдаване, изисквано от Закона, да се изпълни у нас, които живеем не според плътта, а според Духа.</verse>
				<verse number="5">Защото онези, които живеят според плътта, за плътското мислят, а които живеят според Духа — за духовното.</verse>
				<verse number="6">Плътското мислене води до смърт, а духовното мислене — до живот и мир.</verse>
				<verse number="7">Защото плътското мислене е враждебност към Бога — то не се покорява на Божия закон, а и не може.</verse>
				<verse number="8">Затова онези, които живеят според плътта, не могат да вършат това, което се нрави на Бога.</verse>
				<verse number="9">Ако Божият Дух живее у вас, вие живеете не според плътта, а според Духа. Но ако у човека няма Духа на Христос, той не Му принадлежи.</verse>
				<verse number="10">Ако пък Христос е във вас, сега тялото ви е мъртво поради греха, но духът е жив заради оправдаването.</verse>
				<verse number="11">Но ако Духът на Онзи, Който възкреси от мъртвите Иисус, живее у вас, тогава Той, Който възкреси Христос от мъртвите, ще даде живот и на смъртните ви тела чрез живеещия у вас Негов Дух.</verse>
				<verse number="12">И тъй, братя, ние не сме длъжници на плътта, за да живеем според плътта.</verse>
				<verse number="13">Ако живеете според плътта, ще умрете. Но ако чрез Духа умъртвявате деянията на тялото, ще живеете,</verse>
				<verse number="14">понеже всички, които са водени от Божия Дух, са Божии синове.</verse>
				<verse number="15">Защото вие приехте не духа на робството, за да живеете отново в страх, а приехте Духа, Който ви направи Божии синове и чрез Когото се обръщаме към Бога: „Авва, Отче мой!“</verse>
				<verse number="16">Самият Дух свидетелства на нашия дух, че сме Божии деца.</verse>
				<verse number="17">А щом сме деца, ние сме и наследници — наследници на Бога и сънаследници с Христос, но само ако страдаме с Него, така че с Него и да се прославим.</verse>
				<verse number="18">Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се открие за нас.</verse>
				<verse number="19">Пък и цялото творение с нетърпение очаква разкриването на Божиите синове,</verse>
				<verse number="20">защото творението се покори на преходността не по своя воля, а по волята на Онзи, Който го покори, с надеждата,</verse>
				<verse number="21">че и самото творение ще бъде освободено от робството на тлението при славното освобождение на Божиите синове.</verse>
				<verse number="22">Защото знаем, че цялото творение стене и изпитва родилни болки досега;</verse>
				<verse number="23">и не само то, но и ние, които получихме като начало даровете на Духа, и ние самите стенем в себе си, очаквайки осиновяване чрез изкуплението на нашето тяло.</verse>
				<verse number="24">Защото нашето спасение е в надеждата. Но надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже защо ще се надява някой за нещо, което вижда?</verse>
				<verse number="25">А когато се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.</verse>
				<verse number="26">Също и Духът ни подкрепя в нашата немощ. Понеже не знаем нито как, нито за какво да се молим, Сам Духът се застъпва за нас с въздишки, неизразими с думи.</verse>
				<verse number="27">Но Онзи, Който изпитва сърцата, знае каква е мисълта на Духа, понеже Той по волята на Бога се застъпва за вярващите.</verse>
				<verse number="28">А ние знаем, че всичко води към добро онези, които обичат Бога и са призовани по Неговата воля.</verse>
				<verse number="29">И които още преди сътворението избра, оттогава Той ги отреди да са като Неговия Син, за да бъде Христос първороден между много братя.</verse>
				<verse number="30">А които отреди, тях и призова; и които призова, тях и оправда; които пък оправда, тях и прослави.</verse>
				<verse number="31">И тъй, ще добавим ли нещо към това? Ако Бог е на наша страна, кой може да е против нас?</verse>
				<verse number="32">Нима Онзи, Който дори собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни — няма да ни подари с Него и всичко друго?</verse>
				<verse number="33">Кой ще обвини Божиите избраници? Никой, тях Бог ги оправдава!</verse>
				<verse number="34">Кой ще ни осъди? Никой, защото за нас се застъпва Иисус Христос, Който умря, но и възкръсна, Който е отдясно на Бога.</verse>
				<verse number="35">Какво ще ни отлъчи от Божията любов: скръб ли, притеснение или гонение, глад ли или голотия, опасност ли или меч?</verse>
				<verse number="36">Както е писано: „Заради Тебе всеки ден ни умъртвяват; гледат на нас като на овце за клане.“</verse>
				<verse number="37">Но над всичко това тържествуваме с победа чрез Онзи, Който ни обикна.</verse>
				<verse number="38">Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще,</verse>
				<verse number="39">нито висините, нито дълбините, нито друго някакво творение ще може да ни отлъчи от Божията любов, която се прояви чрез Иисус Христос, нашия Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Аз говоря истината в името на Христос, не лъжа и съвестта ми е свидетел чрез Светия Дух:</verse>
				<verse number="2">голяма е скръбта ми и непрестанна е мъката на сърцето ми!</verse>
				<verse number="3">Бих предпочел самият аз да бъда отлъчен от Христос заради братята си, мои сродници по плът,</verse>
				<verse number="4">които са израилтяни — защото на тях Бог даде осиновяването и славата, заветите и законодателството, богослужението и обещанията;</verse>
				<verse number="5">те са потомци на праотците, от тях е и Христос по плът, Който е Бог над всичко, благословен за вечни времена, амин.</verse>
				<verse number="6">Но това не означава, че Божието слово не се е сбъднало. Защото не всички, които са от Израил, духовно са израилтяни,</verse>
				<verse number="7">нито всички потомци на Авраам са Негови истински деца, понеже е казано: „Именно потомството от Исаак ще се нарече с твоето име.“</verse>
				<verse number="8">Това означава, че не децата по плът са Божии деца, а децата по обещание се признават за потомство,</verse>
				<verse number="9">защото това са думите на обещанието към Авраам: „По това време ще дойда и Сарра ще има син.“</verse>
				<verse number="10">И не само за Сарра, но така беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаак, нашия праотец.</verse>
				<verse number="11">Защото те още не бяха се родили, нито бяха направили нещо добро или лошо, когато Бог — за да се знае, че Божието решение при избора зависи</verse>
				<verse number="12">не от дела, а от Призоваващия, ѝ рече: „По-големият ще служи на по-малкия.“</verse>
				<verse number="13">Както е писано: „Възлюбих Яков, а Исав намразих.“</verse>
				<verse number="14">И тъй, какво да кажем? Нима у Бога има неправда? Съвсем не!</verse>
				<verse number="15">Защото Той каза на Мойсей: „Ще проявя милост към този, към когото ще проявя, ще съжаля този, когото ще съжаля.“</verse>
				<verse number="16">Така че това зависи не от желанията или усилията на някого, а от Бога, Който дарява милост.</verse>
				<verse number="17">И Писанието казва на фараона: „Аз затова те запазих жив, за да покажа над тебе силата Си и да бъде възвестено Моето име по цяла земя.“</verse>
				<verse number="18">Следователно Бог дарява с милост когото иска и прави коравосърдечен когото иска.</verse>
				<verse number="19">Но ще ми възразиш: „Защо тогава още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?“</verse>
				<verse number="20">Всъщност кой си ти, човече, че спориш с Бога? Нима изделието ще рече на майстора си: „Защо така си ме направил?“</verse>
				<verse number="21">Или грънчарят няма власт над глината да направи от едно и също замесване един съд за почетна употреба и един за обикновена?</verse>
				<verse number="22">Какво от това, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си и да разкрие мощта Си, е бил твърде дълготърпелив към съдовете, които заслужаваха гнева Му и бяха обречени на гибел,</verse>
				<verse number="23">или пък за да разкрие богатството на Своята слава над съдовете, които заслужават милосърдие и са отредени за слава,</verse>
				<verse number="24">дари с милост нас, които Той призова не само от юдеите, но и от езичниците?</verse>
				<verse number="25">Така казва и в книгата на Осия: „Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена — невъзлюбената.“</verse>
				<verse number="26">И на онова място, където им беше казано: „Вие не сте Мой народ“, там ще бъдат наречени синове на живия Бог.</verse>
				<verse number="27">А Исаия възкликва за Израил: „Дори Израилевите синове да бъдат многобройни като морския пясък, само един остатък от тях ще се спаси.</verse>
				<verse number="28">Защото Господ ще постъпи решително и съвсем справедливо и ще изпълни на земята, каквото е решил.“</verse>
				<verse number="29">И както предрече Исаия, „ако Господ Саваот не беше оставил от нас малък остатък, щяхме да станем като Содом и да заприличаме на Гомора.“</verse>
				<verse number="30">И тъй, какво можем да добавим? Езичниците, които не търсеха оправдаване, получиха оправдаване, и то оправдаване чрез вярата.</verse>
				<verse number="31">А Израил, който търсеше правдата според закона, не достигна до правдата според закона.</verse>
				<verse number="32">Защо? Защото се стремяха към оправдаване не чрез вярата, а като че ли чрез делата според закона. Те се препънаха в Камъка за препъване,</verse>
				<verse number="33">както е писано: „Ето полагам в Сион камък за препъване и камък за съблазън. И всеки, който вярва в него, няма да погине.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Братя, желанието на моето сърце и молитвата ми към Бога за израилтяните са те да бъдат спасени.</verse>
				<verse number="2">Свидетелствам за тях, че ревностно служат на Бога, ала без истинско познание.</verse>
				<verse number="3">Защото те не осъзнават, че Бог оправдава човека, а искаха сами да постигнат оправдаване и затова не приеха оправдаването от Бога.</verse>
				<verse number="4">Но завършек на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ.</verse>
				<verse number="5">Мойсей пише за оправдаването чрез Закона: „Човек, който го е изпълнил, ще бъде жив чрез него.“</verse>
				<verse number="6">А за оправдаването чрез вярата говори така: „Не казвай в сърцето си: „Кой ще се въздигне на небето?“, тоест да доведе долу Христос,</verse>
				<verse number="7">или: „Кой ще слезе в бездната?“, тоест да изведе Христос от мъртвите.“</verse>
				<verse number="8">И какво добавя Писанието? „Словото е много близо до тебе, в устата ти и в сърцето ти“, тоест словото на вярата, което проповядваме.</verse>
				<verse number="9">Защото, ако с устата си изповядваш, че Иисус е Господ, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш;</verse>
				<verse number="10">със сърце вярваме, за да получим оправдаване, а с уста изповядваме, за да получим спасение.</verse>
				<verse number="11">Защото Писанието казва: „Всеки, който вярва в Него, няма да се посрами.“</verse>
				<verse number="12">Няма разлика между юдеин и елин. Господ е един и същ за всички. Той богато дарява всички, които Го призовават,</verse>
				<verse number="13">защото всеки, който призове името на Господа, ще се спаси.</verse>
				<verse number="14">Но как ще призоват Онзи, в Когото не са повярвали? Как ще повярват в Онзи, за Когото не са чули? Как ще чуят, ако не им се проповядва?</verse>
				<verse number="15">И как ще проповядват, ако не бъдат изпратени, както е писано: „Колко прекрасни са стъпките на тези, които благовестят мир, които благовестят доброто!“</verse>
				<verse number="16">Но не всички възприеха благовестието. Както казва Исаия: „Господи, кой повярва на това, което е чул от нас?“</verse>
				<verse number="17">И така, вярата идва от слушане на проповедта, а проповедта — от Божието слово.</verse>
				<verse number="18">Но питам: нима те не са чули? Напротив, както е писано, „техният зов се носи по цялата земя и думите им — до краищата на света.“</verse>
				<verse number="19">Отново питам: нима Израил не разбра? Пръв Мойсей казва: „Аз ще предизвикам у вас ревност към народ, който не е народ, ще възбудя гнева ви срещу неблагоразумен народ.“</verse>
				<verse number="20">А Исаия смело възвестява: „Намериха Ме онези, които не Ме търсеха, открих се на онези, които не питаха за Мене.“</verse>
				<verse number="21">За Израил пък казва: „Цял ден простирах ръцете Си към народ непослушен и упорит.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">И така, питам се: нима Бог отхвърли Своя народ? Съвсем не! Защото и аз съм израилтянин, потомък на Авраам, от племето на Вениамин.</verse>
				<verse number="2">Бог не отхвърли Своя народ, който преди сътворението беше избрал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия — как той се оплаква на Бога от Израил с думите:</verse>
				<verse number="3">„Господи, избиха пророците Ти и сринаха жертвениците Ти. Аз останах сам и искат да ме убият.“</verse>
				<verse number="4">И какъв бе отговорът, даден му от Бога? „Запазих Си седем хиляди мъже, които не преклониха колене пред Ваал.“</verse>
				<verse number="5">Така е също и в днешното време — запази се остатък, избран по Божията благодат.</verse>
				<verse number="6">А щом е по благодат, не е вече по дела; иначе благодатта не би била вече благодат. Ако пък е по дела, то това не е вече благодат; иначе делата не биха били вече дела.</verse>
				<verse number="7">И какво стана? Израил не получи онова, което търсеше. Получиха го избраните, а другите останаха невъзприемчиви,</verse>
				<verse number="8">както е писано: „Бог направи духа им безчувствен, очите да не виждат и ушите да не чуват — дори до ден днешен.“</verse>
				<verse number="9">И Давид казва: „Трапезата им нека бъде за тях примка и клопка, препятствие и наказание.</verse>
				<verse number="10">Мрак да падне пред очите им, за да не виждат. Завинаги превий гръбнака им.“</verse>
				<verse number="11">И така, питам се: нима се препънаха, за да паднат безвъзвратно? Съвсем не! Но чрез тяхното падане дойде спасението за езичниците, за да се възбуди ревност сред юдеите.</verse>
				<verse number="12">Ако пък падането им е богатство за света и загубването им е богатство за езичниците, то колко по-голямо щеше да е това богатство, ако всички юдеи се обърнеха към Христос!</verse>
				<verse number="13">А на вас, езичниците, казвам: понеже съм апостол на езичниците, отдавам всички сили на служението си,</verse>
				<verse number="14">за да възбудя някак ревност у сънародниците си и да спася поне някои от тях.</verse>
				<verse number="15">Защото, ако тяхното отхвърляне означаваше помирение на света с Бога, то какво ще бъде тяхното приемане, ако не мъртви да оживеят?</verse>
				<verse number="16">Ако първият дар от жетвата е осветен, осветено е и тестото; и ако коренът е осветен, осветени са и клоните.</verse>
				<verse number="17">Но ако пък някои от клоните са се откършили, а ти като клон от дива маслина си се присадил на тяхното място и можеш да се ползваш от корена и от сока на маслината,</verse>
				<verse number="18">то не се хвали пред клоните. Хвалиш ли се обаче, знай, че не ти държиш корена, а коренът — тебе.</verse>
				<verse number="19">Но ще речеш: „Откършиха се клоните, за да се присадя аз.“</verse>
				<verse number="20">Добре, те се откършиха заради неверието си, а ти чрез вяра се държиш. Затова не бъди надменен, а имай страх.</verse>
				<verse number="21">Защото, щом Бог не е пощадил естествените клони, гледай да не би и тебе да не пощади.</verse>
				<verse number="22">Виж Божията благост и строгост — строгост към отпадналите, а благост към тебе, ако заслужиш да останеш в благостта. Иначе и ти ще бъдеш отсечен.</verse>
				<verse number="23">Но и отпадналите, ако не изоставят неверието си, ще бъдат присадени, понеже Бог е в състояние отново да ги присади.</verse>
				<verse number="24">Защото ако ти си отсечен от дива по природа маслина и изкуствено си присаден на питомна маслина, то колко по-лесно естествените клони ще се прихванат на своята собствена маслина.</verse>
				<verse number="25">Но за да не бъдете самонадеяни, трябва да знаете, братя, тази тайна: част от Израил бе обзет от невъзприемчивост, докато всички езичници дойдат при Бога.</verse>
				<verse number="26">И тогава целият Израил ще се спаси, както е писано: „Ще дойде от Сион Избавителят и ще отстрани безчестието от потомците на Яков.</verse>
				<verse number="27">Този е Заветът от Мене към тях, когато залича греховете им.“</verse>
				<verse number="28">Отношението на юдеите към благовестието ги прави врагове на Бога заради вас, езичниците, но с оглед на избора им те са обичани от Бога заради предците.</verse>
				<verse number="29">Защото даровете и призоваването от Бога са неотменими.</verse>
				<verse number="30">Както и вие някога бяхте непокорни на Бога, но сега сте помилвани заради тяхното непокорство,</verse>
				<verse number="31">така и те сега са непокорни заради вашето помилване, за да бъдат и самите те помилвани.</verse>
				<verse number="32">Защото Бог направи пленници на непокорството всички, за да прояви към всички Своята милост.</verse>
				<verse number="33">О, каква бездна от богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко са необясними Неговите присъди и неразгадаеми Неговите пътища!</verse>
				<verse number="34">Защото кой е познал мислите на Господа? Или кой е могъл да Му бъде съветник?</verse>
				<verse number="35">Кой Му е дал някога нещо, та Той да му се отплаща?</verse>
				<verse number="36">Защото всичко е от Него, съществува чрез Него и за Него. На Него да бъде слава за вечни времена, амин.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Моля ви, братя, в името на Божието милосърдие да принесете телата си като жива, свята и приятна жертва на Бога — това ще бъде вашето духовно служение на Бога.</verse>
				<verse number="2">И недейте се съобразява с този свят, а се преобразявайте чрез вашия обновен ум, за да разпознавате от опит каква е Божията воля — кое е добро, приятно за Него и съвършено.</verse>
				<verse number="3">Според дадената ми благодат казвам на всеки един от вас да не се мисли за нещо повече от това, което е, а да мисли за себе си скромно според вярата, каквато Бог е отмерил на всекиго.</verse>
				<verse number="4">Защото както в едно тяло имаме много части, но всички части не вършат една и съща работа,</verse>
				<verse number="5">така и ние, многото, съставяме едно тяло в Христос, но поотделно сме части, които си принадлежат една на друга.</verse>
				<verse number="6">И понеже според дадената ни благодат имаме различни дарби, то ако е пророческа — пророкувай според вярата,</verse>
				<verse number="7">ако е служение, постоянствай в служението; учител ли си — в учението,</verse>
				<verse number="8">наставник ли си — наставлявай, дарител ли си — дарявай щедро, ръководител ли си — ръководи съвестно, вършиш ли благодеяния — върши ги с радост.</verse>
				<verse number="9">Любовта да бъде нелицемерна. Отвръщайте се от злото, привързвайте се към доброто.</verse>
				<verse number="10">Обичайте се един друг сърдечно като братя, стремете се всеки да окаже по-голяма почит към другите!</verse>
				<verse number="11">В делата си да не сте лениви, бъдете с пламенен дух, служете на Господа!</verse>
				<verse number="12">Бъдете радостни в надеждата, търпеливи в скръбта, усърдни в молитвата!</verse>
				<verse number="13">Помагайте на вярващите в техните нужди, старайте се да оказвате гостоприемство!</verse>
				<verse number="14">Благославяйте вашите гонители — благославяйте, а не кълнете!</verse>
				<verse number="15">Радвайте се с онези, които се радват, и плачете с онези, които плачат!</verse>
				<verse number="16">Нека има разбирателство сред вас. Не бъдете високомерни, а проявявайте смирение. Не превъзнасяйте себе си!</verse>
				<verse number="17">На никого не отплащайте за злото със зло, стремете се да правите това, което е добро за всички хора!</verse>
				<verse number="18">По възможност, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички хора!</verse>
				<verse number="19">Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото е писано: Отмъщението е Мое. Аз ще въздам отплата, казва Господ.</verse>
				<verse number="20">И така, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, дай му да пие. Защото, като вършиш това, ти ще натрупаш жар на главата му.</verse>
				<verse number="21">Не се оставяй да те надвива злото, а надвивай злото с добро.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Всеки човек трябва да се подчинява на властта, която е над него, защото няма власт, която да не е от Бога. И каквато власт има, тя е отредена от Бога.</verse>
				<verse number="2">Затова който се противи на властта, противи се на Божия ред. А онези, които се противят, ще си навлекат осъждане.</verse>
				<verse number="3">Защото от властващите се страхуват не онези, които правят добро, а които вършат зло. Искаш ли да не се боиш от властта? Прави добро и ще получиш похвала от нея.</verse>
				<verse number="4">Властващият е Божий служител за твое добро. Но ако правиш зло, страхувай се, защото той ненапразно носи меч. Той е Божий служител и отмъщава с гняв на онзи, който прави зло.</verse>
				<verse number="5">Така че трябва да се подчинявате не само поради страх от неговия гняв, но и по съвест.</verse>
				<verse number="6">Затова и данък плащате, защото властващите изпълняват Божие поръчение и с това именно са заети постоянно.</verse>
				<verse number="7">И така, отдавайте на всеки, каквото сте длъжни: на когото данък — данък, на когото мито — мито; на когото уважение — уважение; на когото почит — почит.</verse>
				<verse number="8">Не дължете на никого нищо освен взаимна любов, който обича другия, изпълнил е закона.</verse>
				<verse number="9">Защото заповедите: не прелюбодействай, не убивай, не кради, не свидетелствай лъжливо, не пожелавай чуждо и всяка друга заповед се съдържа в тези думи: „Обичай ближния си като самия себе си.“</verse>
				<verse number="10">Любовта не прави зло на ближния. Ето защо любовта е изпълнение на закона.</verse>
				<verse number="11">Така и постъпвайте, понеже разбирате какво е времето: настъпил е часът вече да се събудим от сън, защото сега спасението е по-близо до нас, отколкото когато повярвахме.</verse>
				<verse number="12">Нощта превали и денят се приближи. Затова да отхвърлим делата на мрака и да вземем оръжието на светлината.</verse>
				<verse number="13">И както подобава през деня, да се държим благоприлично — без срамни гощавки и пиянство, без сладострастие и разюзданост, без раздор и завист,</verse>
				<verse number="14">вземете оръжието на Господ Иисус Христос и не се пристрастявайте към грижите за плътта.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Приемайте немощния във вярата, без да оспорвате разбиранията му.</verse>
				<verse number="2">Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде само зеленчук.</verse>
				<verse number="3">Който яде всичко, да не презира онзи, който не яде, и който не яде, да не осъжда онзи, който яде всичко, понеже Бог го е приел.</verse>
				<verse number="4">Кой си ти, че съдиш чуждия слуга? Пред своя господар той стои или пада. И ще бъде изправен, защото Бог има силата да го изправи.</verse>
				<verse number="5">Един прави разлика между дните по важност, а друг смята всички дни за еднакви. Нека всеки постъпва според разбирането си.</verse>
				<verse number="6">Който прави разлика между дните, прави я за Господа, и който не прави разлика между дните, за Господа не я прави. Който яде всичко, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде и също благодари на Бога.</verse>
				<verse number="7">Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си,</verse>
				<verse number="8">но живеем ли — за Господа живеем, умираме ли — за Господа умираме. И така, живеем ли или умираме — на Господа принадлежим.</verse>
				<verse number="9">Защото Христос затова умря, възкръсна и оживя, за да господства и над мъртви, и над живи.</verse>
				<verse number="10">Така че ти защо съдиш брата си? Или пък ти защо презираш брата си? Всички ще застанем пред съда на Христос.</verse>
				<verse number="11">Защото е писано: „Жив съм Аз!“, казва Господ. „Пред Мене ще се преклони всяко племе и всеки език ще изповяда Бога.“</verse>
				<verse number="12">Така всеки от нас ще отговаря пред Бога за себе си.</verse>
				<verse number="13">Затова нека не се осъждаме вече един друг, а по-добре обсъдете това — да не поставяте пред брат си препятствие или съблазън.</verse>
				<verse number="14">Аз зная и съм убеден чрез Господ Иисус, че няма нищо само по себе си нечисто. То е нечисто само за онзи, който го смята за нечисто.</verse>
				<verse number="15">Ако пък онова, което ядеш, смущава брат ти, вече не постъпваш по любов. Не погубвай със своето ястие онзи, за когото Христос умря.</verse>
				<verse number="16">Затова нека не се охулва онова, което е добро за вас!</verse>
				<verse number="17">Защото Божието царство не е ядене или пиене, а праведност, мир и радост, дарявани от Светия Дух.</verse>
				<verse number="18">Който с тези добродетели служи на Христос, приятен е на Бога и почитан от хората.</verse>
				<verse number="19">Затова нека се стремим към онова, което носи мир и взаимно укрепване във вярата.</verse>
				<verse number="20">Заради ястие не разрушавай Божието дело. Всяка храна е чиста, но лошо е, когато човек с яденето си съблазнява другите.</verse>
				<verse number="21">По-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, от което брат ти се препъва, съблазнява или отслабва във вярата.</verse>
				<verse number="22">Имаш ли вяра — имай я за себе си пред Бога! Блажен е, който не трябва да осъжда себе си за онова, което одобрява.</verse>
				<verse number="23">И ако някой прави разлика в храните, но яде всичко, той е осъден, защото не го върши от вяра; а всичко, което не е от вяра, е грях.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">Ние, силните, сме длъжни да подкрепяме слабите в немощите им, а не да търсим полза за себе си.</verse>
				<verse number="2">Нека всеки от нас живее в полза на ближния за укрепване в доброто.</verse>
				<verse number="3">Защото и Христос не живя за Своя полза, а както е писано: „Хулите на онези, които Те хулят, Отче, паднаха върху Мене.“</verse>
				<verse number="4">А всичко, което бе писано преди, бе писано за наша поука, за да имаме надежда чрез търпението и чрез утехата от Писанията.</verse>
				<verse number="5">И нека Бог, изворът на търпение и утеха, ви даде да бъдете единодушни помежду си според волята на Иисус Христос,</verse>
				<verse number="6">за да славите единомислено и в един глас Бога и Отец на нашия Господ Иисус Христос.</verse>
				<verse number="7">Приемайте се взаимно, както Христос прие вас за слава на Бога.</verse>
				<verse number="8">И заявявам, че Иисус Христос стана слуга на обрязаните заради верността на Бога — за да утвърди обещанията, дадени на праотците,</verse>
				<verse number="9">и езичниците да прославят Бога за милосърдието Му, както е писано: „Затова между езичниците ще прославя Тебе, Господи, и ще възпявам Твоето име.“</verse>
				<verse number="10">И пак е казано: Радвайте се, езичници, заедно с Неговия народ!</verse>
				<verse number="11">И още: „Прославяйте Господа, всички езичници, прославяйте Го, всички народи!“</verse>
				<verse number="12">Исаия също казва: „Ще даде потомък Йесеевият корен и като се въздигне, ще властва над народите. На Него ще се надяват езичниците.“</verse>
				<verse number="13">А Бог, изворът на надежда, нека ви изпълни с голяма радост и мир във вярата, за да се умножава все повече вашата надежда чрез силата на Светия Дух.</verse>
				<verse number="14">И самият аз съм уверен за вас, братя мои, че вие сте пълни с благост, придобили сте дълбоко познание и можете да се наставлявате един друг.</verse>
				<verse number="15">Осмелих се, братя, да ви пиша по-открито, за да ви напомня някои неща. Това правя по силата на дадената ми от Бога благодат</verse>
				<verse number="16">да бъда служител на Иисус Христос сред езичниците и да върша свещенодействието на Божието благовестие, та присъединяването на езичниците, осветено от Светия Дух, да бъде приятно за Бога.</verse>
				<verse number="17">И така, благодарение на Иисус Христос мога да се похваля със служението си пред Бога.</verse>
				<verse number="18">Но няма да се осмеля да кажа нещо, което Христос да не е извършил чрез мене, за да станат езичниците послушни на Бога — извършено чрез слово и дело,</verse>
				<verse number="19">със силата на знамения и чудеса и със силата на Божия Дух. Така разпространих Христовото благовестие от Йерусалим и навсякъде чак до Илирик.</verse>
				<verse number="20">При това се стремих да благовестя не там, където името на Христос беше вече известно, за да не зидам върху чужда основа,</verse>
				<verse number="21">а както е писано: „Онези, на които не беше известено за Него, ще видят, и онези, които не бяха чули, ще разберат.“</verse>
				<verse number="22">Тъкмо това много пъти ми пречеше да дойда при вас.</verse>
				<verse number="23">Но сега, понеже нямам вече работа по тези места, а пък от много години копнея да дойда при вас,</verse>
				<verse number="24">когато тръгна за Испания, ще ви навестя. На път за там се надявам да ви видя и да бъда изпратен нататък от вас, след като първо ви се порадвам за известно време.</verse>
				<verse number="25">А сега отивам в Йерусалим в услуга на вярващите,</verse>
				<verse number="26">защото Македония и Ахая благоволиха да направят дарение за бедните вярващи в Йерусалим.</verse>
				<verse number="27">Благоволиха, но и са им длъжни. Защото щом езичниците се ползват от техните духовни блага, длъжни са да им бъдат в услуга със земните си блага.</verse>
				<verse number="28">След като извърша това и им връча по реда тази придобивка, ще замина през вашите места за Испания.</verse>
				<verse number="29">А знам, че когато дойда при вас, ще дойда с пълното благословение на Христовото благовестие.</verse>
				<verse number="30">Моля ви, братя, заради нашия Господ Иисус Христос и заради любовта на Духа, да ме подкрепяте с молитвите си за мене към Бога,</verse>
				<verse number="31">за да се избавя от невярващите в Юдея и служението ми в Йерусалим да бъде добре прието от вярващите,</verse>
				<verse number="32">та с радост да дойда при вас с Божията воля и да намеря утеха сред вас.</verse>
				<verse number="33">А Бог, извор на мира, да бъде с всички вас, амин.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">Препоръчвам ви Фива, нашата сестра, дякониса при църквата в Кенхрея.</verse>
				<verse number="2">Приемете я в името на Господа, както подобава на вярващи, и окажете ѝ помощ, в каквото ще се нуждае от вас, защото тя помагаше на мнозина и на самия мене.</verse>
				<verse number="3">Поздравете Прискила и Акила, моите сътрудници в името на Иисус Христос,</verse>
				<verse number="4">които заложиха главата си заради мене. На тях не само аз благодаря, но и всички църкви сред езичниците.</verse>
				<verse number="5">Поздравете и домашната им църква. Поздравете обичания от мене Епенет, който от Ахая пръв повярва в Христос.</verse>
				<verse number="6">Поздравете Мария, която много се потруди за нас.</verse>
				<verse number="7">Поздравете Андроник и Юний, мои сънародници и съзатворници, които са прочути сред апостолите и които още преди мене повярваха в Христос.</verse>
				<verse number="8">Поздравете Амплий, обичан от мене в името на Господа.</verse>
				<verse number="9">Поздравете Урбан, наш сътрудник в името на Христос, и обичания от мене Стахий.</verse>
				<verse number="10">Поздравете изпитания в Христос Апелий. Поздравете вярващите от дома на Аристовул.</verse>
				<verse number="11">Поздравете сънародника ми Иродион. Поздравете вярващите в Господа от дома на Нарцис.</verse>
				<verse number="12">Поздравете Трифена и Трифоса, които се трудят за Господа. Поздравете обичната Персида, която много се потруди за Господа.</verse>
				<verse number="13">Поздравете изрядния в името на Господа Руф, а също и неговата майка, станала и моя майка.</verse>
				<verse number="14">Поздравете Асинкрит, Флегонт, Ерм, Патровас, Ермий и другите братя с тях.</verse>
				<verse number="15">Поздравете Филолог и Юлия, Нирей и сестра му, Олимп и всички вярващи, които са с тях.</verse>
				<verse number="16">Поздравете се един друг със свято целуване. Поздравяват ви всички Христови църкви.</verse>
				<verse number="17">Моля ви, братя, пазете се от онези, които създават разцепления и объркване спрямо учението, което сте усвоили, и странете от тях.</verse>
				<verse number="18">Защото такива служат не на нашия Господ Иисус Христос, а на корема си и със сладки и ласкателни думи измамват сърцата на простодушните.</verse>
				<verse number="19">Вашето послушание във вярата е известно на всички. Затова аз се радвам за вас, но желая да бъдете мъдри в доброто и неопетнени от злото.</verse>
				<verse number="20">А Бог, изворът на мира, скоро ще съкруши Сатаната под нозете ви. Благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с вас! Амин.</verse>
				<verse number="21">Поздравяват ви сътрудникът ми Тимотей и моите сънародници Луций, Ясон и Сосипатър.</verse>
				<verse number="22">Поздравявам ви в името на Господа и аз, Терций, който записах това послание.</verse>
				<verse number="23">Поздравява ви Гай, оказал гостоприемство на мене и на цялата църква. Поздравяват ви Ераст, градският ковчежник, и брат Кварт.</verse>
				<verse number="24">Благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с всички вас. Амин.</verse>
				<verse number="25">А на Този, Който има сила да ви укрепи, както ви благовестих и проповядвах за Иисус Христос за откриване на тайната, пазена от вечни времена неогласена</verse>
				<verse number="26">и която чрез пророческите писания ни се яви сега по заповед на вечния Бог и бе възвестена на всички народи, за да се покоряват на вярата —</verse>
				<verse number="27">на Този единствен, премъдър Бог, слава за вечни времена чрез Иисус Христос, амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="46">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Павел, по Божия воля призован за апостол на Иисус Христос, и брат Состен —</verse>
				<verse number="2">до Божията църква в Коринт, до осветените чрез Иисус Христос, призовани да бъдат святи, както и до всички онези, които призовават името на нашия Господ Иисус Христос на всяко място у тях и у нас.</verse>
				<verse number="3">Благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос!</verse>
				<verse number="4">Благодаря на своя Бог винаги за вас заради Божията благодат, която ви е дарена чрез Иисус Христос,</verse>
				<verse number="5">защото чрез Него се обогатихте във всичко — във всяко слово и във всяко познание,</verse>
				<verse number="6">след като свидетелството за Христос се утвърди у вас,</verse>
				<verse number="7">така че вие не се лишавате от никакъв дар, докато очаквате да се открие нашият Господ Иисус Христос.</verse>
				<verse number="8">Той ще ви даде и твърдост докрай, за да бъдете безукорни в деня на нашия Господ Иисус Христос.</verse>
				<verse number="9">Бог, Който ви е призовал за общуване с Неговия Син Иисус Христос, нашия Господ, е верен на обещанията Си.</verse>
				<verse number="10">Моля ви, братя, в името на нашия Господ Иисус Христос, да говорите всички едно и също, за да няма сред вас разцепления, а да бъдете свързани в един дух и в една мисъл.</verse>
				<verse number="11">Защото узнах за вас, братя мои, от близките на Хлоя, че между вас има раздори.</verse>
				<verse number="12">Имам предвид това, че всеки от вас казва: „Аз съм на Павел“; „Аз пък съм на Аполос“; „Аз съм на Кифа“; „Аз пък съм на Христос“.</verse>
				<verse number="13">Нима Христос е разделен? Нима Павел бе разпънат за вас? Или в името на Павел се кръстихте?</verse>
				<verse number="14">Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас освен Крисп и Гай,</verse>
				<verse number="15">за да не каже някой, че съм кръщавал в мое име.</verse>
				<verse number="16">Кръстих също и семейството на Стефана̀с, а дали съм кръстил и друг някого, не ми идва на ум.</verse>
				<verse number="17">Христос обаче ме изпрати не да кръщавам, а да проповядвам благовестието, и то не с думи на човешка мъдрост, за да не се обезсмисли Христовата жертва на кръста.</verse>
				<verse number="18">Наистина, словото за кръста е безумие за онези, които вървят към гибел, но е Божия сила за нас, които се стремим към спасението.</verse>
				<verse number="19">Защото писано е: „Ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните.“</verse>
				<verse number="20">Къде е мъдрецът? Къде е книжовникът? Къде е онзи, който изследва този век? Не показа ли Бог, че мъдростта на този свят е безумие?</verse>
				<verse number="21">И понеже светът чрез своята мъдрост не позна Бога в Божията мъдрост, Бог реши да спаси вярващите с безумието на проповедта.</verse>
				<verse number="22">Защото и юдеите искат знамения, и елините търсят мъдрост,</verse>
				<verse number="23">ние обаче проповядваме за разпънатия Христос, Който за юдеите е съблазън, за елините — безумие,</verse>
				<verse number="24">но за самите призовани, както юдеи, така и елини, Той е Христос — Божия сила и Божия мъдрост.</verse>
				<verse number="25">Защото онова, което изглежда безумие у Бога, е по-мъдро от човешката мъдрост, и онова, което изглежда слабост у Бога, е по-силно от човешката сила.</verse>
				<verse number="26">Погледнете, братя, какви сте вие, призованите: по човешки погледнато, не са много мъдрите сред вас, нито силните, нито благородните.</verse>
				<verse number="27">Но Бог избра онова, което е безумно в този свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, което е слабо в този свят, за да посрами силните;</verse>
				<verse number="28">Бог избра онова, което е долно и презряно в този свят и което е нищо, за да съсипе онова, което е нещо,</verse>
				<verse number="29">така че никой човек да не се хвали пред Бога.</verse>
				<verse number="30">Благодарение на Него и вие сте във вярата в Иисус Христос, Който стана нашата мъдрост от Бога, справедливост, освещаване и изкупление,</verse>
				<verse number="31">така че, както е писано, „който се хвали, с Господа да се хвали.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">И аз, братя, когато дойдох при вас, дойдох да ви известя свидетелството за Бога не с възвишено слово или мъдрост,</verse>
				<verse number="2">защото смятах, че сред вас не трябва да мисля за друго освен за Иисус Христос, и то Разпънатия.</verse>
				<verse number="3">Затова бях при вас немощен, в страх и голям трепет</verse>
				<verse number="4">и словото ми, и проповедта ми бяха не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила,</verse>
				<verse number="5">за да се крепи вярата ви не на човешка мъдрост, а на Божията сила.</verse>
				<verse number="6">Ние възвестяваме мъдрост между съвършените, но не мъдрост, която принадлежи на този свят, нито на властниците в този свят, които си отиват.</verse>
				<verse number="7">Ние възвестяваме тайната и съкровена Божия мъдрост — която Бог е определил предвечно за наша слава и</verse>
				<verse number="8">която никой от властниците на този свят не е познал; защото, ако бяха я познали, не биха разпънали Господа на славата.</verse>
				<verse number="9">Но, както е писано, „око не е виждало, ухо не е чувало и на човек на ум не е идвало това, което Бог е приготвил за онези, които Го обичат.“</verse>
				<verse number="10">А на нас Бог откри това чрез Своя Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в Божиите дълбини.</verse>
				<verse number="11">Та кой от хората знае какво има у човека освен духа на човека, който е у него? Също така никой не знае какво има у Бога освен Божия Дух.</verse>
				<verse number="12">Но ние получихме не духа на този свят, а Духа, Който идва от Бога, за да узнаем това, което ни е дарено от Бога.</verse>
				<verse number="13">Това и проповядваме с думи, научени не от човешка мъдрост, а научени от Светия Дух, като изясняваме духовните неща на духовните хора.</verse>
				<verse number="14">Но плътският човек не възприема онова, което е от Божия Дух. За него тези неща са безумие и той не може да ги проумее, понеже те се разбират духовно.</verse>
				<verse number="15">А духовният човек разбира всичко, него обаче никой не го разбира.</verse>
				<verse number="16">Защото кой е разбрал ума на Господа, че да Му дава съвети? А ние имаме Христов ум.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">И аз, братя, не можах да ви говоря като на духовни, а като на плътски хора, като на пеленачета в Христовата вяра.</verse>
				<verse number="2">Нахраних ви с мляко, а не с твърда храна, защото не можехте да я приемете, пък и сега още не можете,</verse>
				<verse number="3">понеже сте плътски. И наистина, щом между вас има завист, вражда и разногласия, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки?</verse>
				<verse number="4">Защото щом един казва: „Аз съм на Павел“, а друг — „Аз съм на Аполос“, нима не сте плътски?</verse>
				<verse number="5">Какво всъщност е Павел? Какво е Аполос? Не са ли те служители, чрез които вие повярвахте? И всеки се труди, според колкото Господ му е дал.</verse>
				<verse number="6">Аз посадих, Аполос поливаше, но Бог направи да израсте.</verse>
				<verse number="7">Така че нито който сади, е нещо, нито който полива, а само Бог, Който прави да расте.</verse>
				<verse number="8">Който сади и който полива, са едно и също. Но всеки ще получи наградата според труда си.</verse>
				<verse number="9">Защото ние сме Божии сътрудници, а вие сте Божия нива, Божие здание.</verse>
				<verse number="10">Според дадената ми от Бога благодат аз, като опитен първостроител, положих основа, а друг зида върху нея. Но нека всеки внимава как зида нататък.</verse>
				<verse number="11">Всъщност никой не може да положи друга основа, различна от положената, която е Иисус Христос.</verse>
				<verse number="12">Ако върху тази основа някой зида със злато, сребро, скъпоценни камъни, дърво, сено или слама,</verse>
				<verse number="13">делото на всеки ще стане явно — денят на съда ще го покаже, понеже то чрез огън се открива и огънят ще изпита какво е делото на всеки.</verse>
				<verse number="14">И ако делото, което някой е градил, устои, той ще получи награда.</verse>
				<verse number="15">А чието дело изгори, ще претърпи загуба — сам той ще се спаси, но така, сякаш е минал през огън.</verse>
				<verse number="16">Нима не знаете, че вие сте Божий храм и Божият Дух живее у вас?</verse>
				<verse number="17">Ако някой унищожава Божия храм, Бог него ще унищожи. Защото Божият храм е свят, а този храм сте вие.</verse>
				<verse number="18">Никой да не се заблуждава. Ако някой от вас мисли, че е мъдър на този свят, нека стане безумен, за да бъде наистина мъдър.</verse>
				<verse number="19">Защото мъдростта на този свят е безумие пред Бога, както е писано: „Той улавя мъдруващите със собствената им хитрост.“</verse>
				<verse number="20">И също: „Господ знае, че помислите на мъдреците са празни.“</verse>
				<verse number="21">Затова никой да не се хвали с никого, защото всичко е ваше:</verse>
				<verse number="22">Павел, Аполос или Кифа, свят, живот или смърт, било настояще или бъдеще — всичко е ваше;</verse>
				<verse number="23">вие пък сте на Христос, а Христос — на Бога.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Така че нека всеки да ни смята за служители на Христос и разпоредници с Божиите тайни.</verse>
				<verse number="2">А онова, което се иска от разпоредниците, е всеки от тях да се окаже верен.</verse>
				<verse number="3">Колкото до мене, не е важно дали ще ме съдите вие или човешки съд; дори и аз не съдя себе си,</verse>
				<verse number="4">защото не се чувствам виновен за нищо. Но с това не се оправдавам — Господ е, Който ще ме съди.</verse>
				<verse number="5">Затова не съдете за нищо преждевременно, докато не дойде Господ, Който ще извади наяве тайните на мрака и ще разкрие вътрешните ни помисли. Тогава всеки ще получи похвалата си от Бога.</verse>
				<verse number="6">Тези неща, братя, отнесох към себе си и към Аполос заради вас, за да се научите от нас да не мъдрувате повече от онова, което е написано, и да не се гордеете един с един учител, друг — с друг.</verse>
				<verse number="7">Наистина, кой ти е дал някакво предимство? И притежаваш ли нещо, което да не си получил? Ако пък си получил, защо се хвалиш, сякаш не си получавал?</verse>
				<verse number="8">Вече сте заситени, вече се обогатихте, възцарихте се без нас. Де да бяхте се възцарили, за да царуваме и ние заедно с вас!</verse>
				<verse number="9">Защото мисля, че Бог е поставил нас, апостолите, на последно място като осъдени на смърт, понеже станахме зрелище за света — за ангелите и за хората.</verse>
				<verse number="10">Ние сме безумни заради Христос, а вие сте мъдри чрез Христос; ние сме немощни, а вие — силни; вие сте славни, а ние — безчестни.</verse>
				<verse number="11">Дори и досега гладуваме и жадуваме, ходим дрипави, бият ни, скитаме се бездомни</verse>
				<verse number="12">и работим, за да се прехранваме сами. Когато ни подиграват, ние ги благославяме, гонят ли ни — търпим,</verse>
				<verse number="13">хулят ли ни — отнасяме се кротко. Станахме като измет за света — и досега всички ни имат за отрепки.</verse>
				<verse number="14">Не ви пиша тези неща, за да се срамувате, а ви наставлявам като мои скъпи деца.</verse>
				<verse number="15">Защото дори и да имате безброй наставници във вярата в Христос, нямате много бащи, защото аз ви родих за Иисус Христос чрез благовестието.</verse>
				<verse number="16">Затова ви моля, подражавайте ми, както аз — на Христос.</verse>
				<verse number="17">По тази причина изпратих при вас Тимотей, който е мое обично и вярно в името на Господа дете; той ще ви припомни моите напътствия за вярата в Христос, както аз уча навсякъде, във всяка църква.</verse>
				<verse number="18">Някои са се възгордели, мислейки, че няма да дойда при вас.</verse>
				<verse number="19">Ще дойда скоро при вас, ако Господ пожелае, и ще изпитам не думите, а силата на онези, които са се възгордели.</verse>
				<verse number="20">Защото Божието царство не е в думите, а в силата.</verse>
				<verse number="21">Какво искате? С пръчка ли да дойда при вас или с обич и доброта?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Навсякъде се чува, че сред вас има случай на блудство, и то такова блудство, каквото не се споменава дори и между езичниците — някой да живее с бащината си жена.</verse>
				<verse number="2">А вие сте се възгордели, вместо по-скоро да скърбите, за да бъде отстранен онзи измежду вас, който е извършил това нещо!</verse>
				<verse number="3">Аз пък, макар да отсъствам телом, но като присъствам духом, вече отсъдих, все едно че съм между вас: онзи, който е извършил това нещо,</verse>
				<verse number="4">като се съберете в името на нашия Господ Иисус Христос вие и моят дух, чрез силата на нашия Господ Иисус Христос</verse>
				<verse number="5">да го предадете на Сатаната, за да погине плътта му, но да се спаси духът му в деня на Господ Иисус.</verse>
				<verse number="6">Не е добре, дето се хвалите. Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто?</verse>
				<verse number="7">Затова очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, както сте безквасни, защото Христос, нашата Пасха, бе пожертван заради нас.</verse>
				<verse number="8">Така че нека празнуваме не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина.</verse>
				<verse number="9">Писах ви в писмото си да не общувате с блудници;</verse>
				<verse number="10">и не изобщо с блудниците на този свят или с користолюбците, или грабителите, или идолопоклонниците, защото тогава би трябвало да напуснете света,</verse>
				<verse number="11">а сега ви писах да не общувате с онзи, който се нарича брат, но е блудник или користолюбец, или идолопоклонник, или хулител, или пияница, или грабител — с такъв дори да не ядете.</verse>
				<verse number="12">Иначе моя работа ли е да съдя и онези, които са извън църквата? Нали и вие съдите тези, които са вътре в църквата?</verse>
				<verse number="13">А външните ще съди Бог, но писано е: „отстранете порочния измежду вас.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Нима си позволява някой от вас, когато има спор с някого от вярващите, да се съди пред нечестивците, а не пред вярващите?</verse>
				<verse number="2">Не знаете ли, че вярващите ще съдят света? А ако светът бъде съден от вас, нима вие сте недостойни да отсъждате в най-дребни спорове?</verse>
				<verse number="3">Не знаете ли, че ангели ще съдим? А какво остава до житейските неща!</verse>
				<verse number="4">Ако обаче имате съд за житейски неща, поставяйте за съдии тези, които са незначителни в църквата.</verse>
				<verse number="5">Това ви го казвам, за да се засрамите. Толкова ли няма сред вас някой мъдър човек, който да може да отсъжда между братята си,</verse>
				<verse number="6">а брат с брат се съдят, и то пред неверници!</verse>
				<verse number="7">Дори само това, че имате съдебни дела помежду си, е вече голям недостатък за вас. Защо по-добре не понесете неправдата? Защо не предпочетете да сте ощетени?</verse>
				<verse number="8">Но вие сами онеправдавате и ощетявате, и то братя!</verse>
				<verse number="9">Или не знаете, че неправедници няма да наследят Божието царство? Не се заблуждавайте: нито блудници, нито идолопоклонници, нито прелюбодейци, нито извратени, нито хомосексуалисти,</verse>
				<verse number="10">нито крадци, нито користолюбци, нито пияници, нито хулители, нито грабители ще наследят Божието царство.</verse>
				<verse number="11">А такива бяха някои от вас. Но се умихте, бяхте осветени и оправдани в името на нашия Господ Иисус Христос и чрез Духа на нашия Бог.</verse>
				<verse number="12">Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но аз няма да допусна нищо да ме завладее.</verse>
				<verse number="13">Храната е за корема и коремът — за храната, но Бог ще премахне и едното, и другото. Тялото обаче не е за блудство, а за Господ, и Господ — за тялото.</verse>
				<verse number="14">А Бог, Който възкреси и Господ, ще възкреси и нас чрез Своята сила.</verse>
				<verse number="15">Не знаете ли, че вашите тела са части от тялото на Христос? Да взема ли тогава частите от тялото на Христос и да ги направя части на блудница? Никога такова нещо!</verse>
				<verse number="16">Нима не знаете, че онзи, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото Писанието казва: „Двамата ще бъдат една плът.“</verse>
				<verse number="17">А който се свързва с Господ, е един дух с Него.</verse>
				<verse number="18">Избягвайте блудството! Всеки грях, който върши човек, е извън тялото, а който блудства, греши срещу собственото си тяло.</verse>
				<verse number="19">Или не знаете, че тялото ви е храм на Светия Дух, Който живее у вас и Когото сте получили от Бога? Така че вие не принадлежите на себе си,</verse>
				<verse number="20">защото сте скъпо купени. Затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">А на това, което ми бяхте писали, отговарям: добре е човек да не се свързва с жена,</verse>
				<verse number="2">но за да се избягва блудството, нека всеки мъж си има своя жена и всяка жена да си има свой мъж.</verse>
				<verse number="3">Мъжът да отдава на жена си дължимото внимание, а също и жената — на мъжа.</verse>
				<verse number="4">Жената не е господарка на своето тяло, а мъжът ѝ, също и мъжът не е господар на своето тяло, а жена му.</verse>
				<verse number="5">Не се лишавайте един от друг освен по взаимно съгласие за известно време, за да се отдадете на пост и молитва. После пак се съберете заедно, за да не ви изкушава Сатаната поради вашето невъздържание.</verse>
				<verse number="6">Това обаче ви го казвам по снизхождение, а не като заповед.</verse>
				<verse number="7">Защото желая всички хора да са като мене, но всеки си има своя дарба от Бога: един — една, друг — друга.</verse>
				<verse number="8">А на неженените и на вдовиците казвам: добре е за тях, ако си останат като мене.</verse>
				<verse number="9">Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, понеже е по-добре да се оженят, отколкото да се разпалват.</verse>
				<verse number="10">На женените пък заповядвам — не аз, а Господ: жена да не се разделя от мъжа си,</verse>
				<verse number="11">ако обаче се раздели, да си остане неомъжена или да се помири с мъжа си, и мъж да не оставя жена си.</verse>
				<verse number="12">А на останалите аз казвам, не Господ: ако някой брат има жена, която не е вярваща и тя е съгласна да живее с него, да не я оставя,</verse>
				<verse number="13">също и ако някоя жена има мъж, който не е вярващ и той е съгласен да живее с нея, да не го оставя.</verse>
				<verse number="14">Защото невярващият мъж се освещава чрез вярващата жена и невярващата жена се освещава чрез вярващия мъж. Иначе децата ви щяха да са нечисти, а сега те са осветени.</verse>
				<verse number="15">Ако обаче невярващият иска да се развежда, нека се развежда. В такива случаи братът или сестрата не са заробени, защото Бог ни е призовал да живеем в мир.</verse>
				<verse number="16">И знаеш ли, жено, дали няма ти да спасиш мъжа си? Или ти, мъжо, знаеш ли дали няма да спасиш жена си?</verse>
				<verse number="17">Нека само всеки да постъпва така, както му е отредил Бог и както го е призовал Господ. Това заръчвам по всички църкви.</verse>
				<verse number="18">Някой е призован обрязан — нека не се крие. Друг е призован необрязан — нека не се обрязва.</verse>
				<verse number="19">Обрязването е нищо и необрязването е нищо, а спазването на Божиите заповеди е всичко.</verse>
				<verse number="20">Кой в каквото положение е призован, в него да си остава.</verse>
				<verse number="21">Като роб ли си призован? Не се безпокой. Дори и да можеш да станеш свободен, по-скоро възползвай се от положението, в което си.</verse>
				<verse number="22">Защото роб, който е призован от Господа, става свободен чрез Господа, както и свободният човек, щом е призован, става роб на Христос.</verse>
				<verse number="23">Вие сте скъпо купени — не ставайте роби на хора.</verse>
				<verse number="24">Братя, нека всеки да си остава пред Бога в положението, в което е призован.</verse>
				<verse number="25">За девствените нямам заповед от Господа, а ви давам мнението си като човек, който поради милостта на Господа е достоен за доверие.</verse>
				<verse number="26">Поради сегашното трудно положение намирам за добро това: добре е за човека да си бъде, както е:</verse>
				<verse number="27">свързан ли си с жена, не търси развод; не си ли женен, не търси съпруга.</verse>
				<verse number="28">Ако пък се ожениш, не вършиш грях, и девицата, ако се омъжи, не върши грях. Но такива хора ще имат житейски грижи, а аз ви щадя.</verse>
				<verse number="29">Това ви казвам, братя: времето, което остава, е кратко, затова онези, които имат жени, да живеят така, сякаш нямат,</verse>
				<verse number="30">и онези, които плачат — сякаш не плачат, и които се радват — сякаш не се радват, и които купуват — сякаш не притежават,</verse>
				<verse number="31">и които се ползват от този свят — сякаш не се ползват, защото този свят е преходен.</verse>
				<verse number="32">А аз искам вие да бъдете без такива грижи. Нежененият се грижи за неща, които са свързани с Господа — как да угоди на Господа,</verse>
				<verse number="33">а жененият се грижи за житейските неща — как да угоди на жена си.</verse>
				<verse number="34">Различават се в грижите си също омъжената жена и девицата. Неомъжената се грижи за неща, които са свързани с Господа, за да бъде свята и по тяло, и по дух. А омъжената се грижи за светските неща — как да угоди на мъжа си.</verse>
				<verse number="35">Говоря ви това за ваша полза — не за да ви метна примка, а за да служите на Господа благоприлично и постоянно, без да се отвличате.</verse>
				<verse number="36">Ако пък някой смята, че е неприлично девицата му да остане в напреднала възраст и че така трябва да постъпи, нека направи, както желае; няма да съгреши — нека се омъжват.</verse>
				<verse number="37">Който обаче е непоколебимо твърд в сърцето си, няма такава нужда и е властен над волята си, щом е решил в сърцето си да пази своята девица, той добре прави.</verse>
				<verse number="38">Така че и онзи, който омъжва девицата си, добре прави, и който не я омъжва, още по-добре прави.</verse>
				<verse number="39">Жената е обвързана по закон, докато е жив мъжът ѝ, но ако мъжът ѝ умре, тя е свободна да се омъжи за когото иска, само да е според волята на Господа.</verse>
				<verse number="40">По-блажена е обаче, ако си остане така, според моето мнение; а смятам, че и аз имам Божий Дух.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">За яденето на идолски жертви е ясно, че всички имаме знание. Но знанието поражда гордост, а любовта е съзидателна.</verse>
				<verse number="2">Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е узнал така, както трябва да го знае.</verse>
				<verse number="3">Ако обаче някой обича Бога, Бог го е познал.</verse>
				<verse number="4">Колкото до яденето на идолски жертви, знаем, че идолът е нищо в света и че няма друг бог освен единия Бог.</verse>
				<verse number="5">Защото, макар и да има така наричаните богове било на небето, било на земята — а те са много такива богове и господевци,</verse>
				<verse number="6">ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко и към Когото ние сме устремени, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото всичко е произлязло и ние сме възродени чрез Него.</verse>
				<verse number="7">Но не у всички има това знание. Някои с досегашните си представи за идолите ядат идолски жертви тъкмо като такива и съвестта им се осквернява, защото е немощна.</verse>
				<verse number="8">Храната не ни приближава към Бога: нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим.</verse>
				<verse number="9">Внимавайте обаче да не би тази ваша свобода да стане спънка за немощните във вярата.</verse>
				<verse number="10">Защото, ако някой те види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолски храм, няма ли неговата съвест, щом той е слаб, да го насърчи да яде идолски жертви?</verse>
				<verse number="11">И независимо от твоето знание ще загине немощният брат, за когото умря Христос.</verse>
				<verse number="12">А като съгрешавате така спрямо братята и наранявате немощната им съвест, вие съгрешавате спрямо Христос.</verse>
				<verse number="13">Затова, ако храната съблазнява моя брат, няма да ям месо никога, за да не съблазнявам брата си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисус Христос, нашия Господ? Не сте ли вие мое дело, извършено с помощта на Господа?</verse>
				<verse number="2">Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото чрез Господа вие сте печатът на моето апостолство.</verse>
				<verse number="3">Моята защита пред онези, които ме осъждат, е следната.</verse>
				<verse number="4">Нима нямаме право на храна и питие?</verse>
				<verse number="5">Нима нямаме право да водим със себе си жена от сестрите, както и другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа?</verse>
				<verse number="6">Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за издръжката си?</verse>
				<verse number="7">Кой войник служи някога на свои разноски? Кой сади лозе и не яде от плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?</verse>
				<verse number="8">Нима само като човек говоря това? Не казва ли същото и законът?</verse>
				<verse number="9">Защото в Мойсеевия закон е писано: „Не връзвай устата на вола, когато вършее.“ Нима за воловете се е загрижил Бог?</verse>
				<verse number="10">Или всъщност говори за нас? Действително писано е за нас, защото който оре, трябва да оре с надежда, и който вършее, трябва да вършее с надежда да получи това, което очаква.</verse>
				<verse number="11">Ако ние сме посели у вас духовното, много ли е, ако пожънем у вас телесното?</verse>
				<verse number="12">Ако други се ползват от правото си да получават от вас, нямаме ли ние още по-голямо право? Но ние не се възползвахме от него, а всичко понасяме, за да не причиним някоя спънка на Христовото благовестие.</verse>
				<verse number="13">Не знаете ли, че онези, които свещенодействат, се хранят от храма и които служат при жертвеника, получават част от принасяните жертви?</verse>
				<verse number="14">Така и Господ е заповядал, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.</verse>
				<verse number="15">Но аз не се възползвах от нито едно от тези права. И не писах това, за да се приложи то към мене. Понеже за мене е по-добре да умра, отколкото някой да каже, че неоснователно се хваля.</verse>
				<verse number="16">Не ми се полага похвала за това, че благовестя — за мен това е необходимост. И горко ми, ако не благовестя!</verse>
				<verse number="17">Ако доброволно върша това, заслужавам награда, но ако не го правя доброволно, просто изпълнявам служба, която ми е поверена.</verse>
				<verse number="18">А каква ми е наградата? Тази, че проповядвам безплатно Христовото благовестие, без да използвам правото си от благовестието.</verse>
				<verse number="19">При това, макар да съм свободен от всички, станах роб на всички, за да спечеля повечето от тях.</verse>
				<verse number="20">За юдеите бях като юдеин, за да спечеля юдеите, за онези, които са под Мойсеевия закон, бях като човек под Закона, за да спечеля тези, които следват Закона.</verse>
				<verse number="21">За онези, които нямат този закон, бях като да нямам закона — макар пред Бога да не съм без Закон, понеже съм под закона на Христос, — за да спечеля онези, които нямат закона.</verse>
				<verse number="22">За слабите във вярата се държах като слаб във вярата, за да спечеля слабите; за всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася някои.</verse>
				<verse number="23">А това го правя заради благовестието, за да участвам в неговите блага.</verse>
				<verse number="24">Не знаете ли, че всички, които се надбягват на игрището тичат, а един получава наградата? Така тичайте, че да я получите.</verse>
				<verse number="25">Всеки, който се състезава, се въздържа от всичко: те — за да получат тленен венец, а ние — нетленен.</verse>
				<verse number="26">Аз всъщност тичам не като след нещо неизвестно, нито удрям, като да бия въздуха,</verse>
				<verse number="27">но изнурявам тялото си и се отнасям с него като с роб, за да не би като проповядвам на другите, сам да отпадна.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Братя, искам да знаете, че всичките ни предци бяха под закрилата на облака и всички преминаха през морето,</verse>
				<verse number="2">и всички, последвали Мойсей, се кръстиха чрез облака и морето,</verse>
				<verse number="3">и всички ядоха една и съща духовна храна,</verse>
				<verse number="4">и всички пиха едно и също духовно питие, защото пиеха от духовната скала, която идваше след тях, а скалата беше Христос.</verse>
				<verse number="5">Но към повечето от тях Бог не беше благосклонен и те загинаха в пустинята.</verse>
				<verse number="6">Всичко това бяха предобрази за нас, за да не се пристрастяваме към лоши дела, както те се бяха пристрастили.</verse>
				<verse number="7">Не бъдете идолопоклонници, както някои от тях, за които е писано: „Народът седна да яде и да пие, а после стана да играе.“</verse>
				<verse number="8">Нека не блудстваме, както блудстваха някои от тях и в един ден загинаха двадесет и три хиляди.</verse>
				<verse number="9">Нека не изкушаваме Христос, както някои от тях постъпиха и загинаха от змии.</verse>
				<verse number="10">Не роптайте, както някои от тях роптаеха и загинаха от ангела изтребител.</verse>
				<verse number="11">Всички тези неща им се случваха, за да им бъдат знамения, а бяха записани за назидание на нас, които живеем в последните времена.</verse>
				<verse number="12">Затова, който мисли, че стои здраво, нека гледа да не падне.</verse>
				<verse number="13">Не ви е постигало друго изкушение освен човешко. Бог обаче, Който спазва обещанията Си, няма да ви остави да бъдете изкушени повече, отколкото можете да понесете, но заедно с изкушението ще ви посочи и изход, за да можете да го понесете.</verse>
				<verse number="14">Затова, възлюбени, бягайте от идолослужението!</verse>
				<verse number="15">Говоря като на разумни хора — вие преценете това, което казвам.</verse>
				<verse number="16">Чашата на благословението, която благославяме при богослужението, не е ли общение с Христовата кръв? Хлябът, който разчупваме, не е ли общение с Христовото тяло?</verse>
				<verse number="17">Понеже хлябът е един, едно тяло сме и ние, многото, защото всички се причастяваме от единия хляб.</verse>
				<verse number="18">Вижте онези, които са израилтяни по плът: тези, които ядат жертвите, не се ли приобщават към жертвеника?</verse>
				<verse number="19">Нима аз казвам, че идолът е нещо или че идолските жертви са нещо?</verse>
				<verse number="20">Не, но казвам, че онова, което езичниците принасят в жертва, принасят го на бесове, а не на Бога; аз обаче не искам вие да се приобщавате към бесовете.</verse>
				<verse number="21">Не можете да пиете от чашата на Господа и от чашата на бесовете, не можете да участвате в трапезата на Господа и в трапезата на бесовете.</verse>
				<verse number="22">Или искаме да предизвикаме Господа? Нима сме по-силни от Него?</verse>
				<verse number="23">Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не всичко служи за съзидание.</verse>
				<verse number="24">Никой да не търси своята изгода, но всеки да търси полезното за другия.</verse>
				<verse number="25">Всичко, което се продава в месарницата, яжте, без да разпитвате, за да ви е спокойна съвестта,</verse>
				<verse number="26">защото е писано: „Земята и всичко, което я изпълва, принадлежат на Господа.“</verse>
				<verse number="27">Ако някой от невярващите в Христос ви покани и пожелаете да отидете, яжте всичко, което ви се предложи, без да разпитвате, за да ви е спокойна съвестта.</verse>
				<verse number="28">Но ако някой ви каже: „Това е идолска жертва“, не яжте заради онзи, който ви е предупредил, и за да е спокойна съвестта ви, макар че Земята и всичко, което я изпълва, принадлежат на Господа.</verse>
				<verse number="29">Под съвест разбирам не своята, а на другия. Но защо, ще попита някой, моята свобода трябва да бъде съдена от чужда съвест?</verse>
				<verse number="30">Ако аз по Божията благодат участвам в такава трапеза, защо ме хулят за нещо, за което благодаря на Бога?</verse>
				<verse number="31">И така, ядете ли или пиете, или нещо друго правите, правете всичко за прослава на Бога!</verse>
				<verse number="32">Не давайте повод за съблазън нито за юдеи, нито за елини, нито за Божията църква,</verse>
				<verse number="33">както и аз угаждам на всички във всичко, като не търся своята изгода, а ползата на всички, за да се спасят.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Подражавайте ми, както аз подражавам на Христос.</verse>
				<verse number="2">Заслужавате похвала, братя, че си спомняте за мене при всеки повод и следвате учението, както съм ви го предал.</verse>
				<verse number="3">Искам също да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, глава на жената е нейният мъж, а глава на Христос е Бог.</verse>
				<verse number="4">Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си</verse>
				<verse number="5">и всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото все едно че е с бръсната глава.</verse>
				<verse number="6">Ако една жена не си покрива главата, нека се остриже, но ако е позорно за жена да е с остригана или обръсната глава, нека се покрива.</verse>
				<verse number="7">И така, мъжът не е длъжен да си покрива главата, защото е образ и прослава на Бога, а жената е прослава на мъжа.</verse>
				<verse number="8">Защото не мъжът е от жената, а жената е от мъжа.</verse>
				<verse number="9">И не мъжът е създаден за жената, а жената за мъжа.</verse>
				<verse number="10">Затова жената трябва да има на главата си белега на властта заради ангелите.</verse>
				<verse number="11">Но все пак пред Господа нито мъжът би съществувал без жената, нито жената — без мъжа.</verse>
				<verse number="12">Защото както жената е от тялото на мъжа, така и мъжът се ражда чрез жена, а всичко е от Бога.</verse>
				<verse number="13">Преценете сами: прилично ли е жена да се моли на Бога с непокрита глава?</verse>
				<verse number="14">Нали и самата природа ви учи, че е безчестие за мъжа, ако си оставя дълга коса,</verse>
				<verse number="15">но ако жена си оставя коса, то е достойно за нея, защото косата ѝ е дадена вместо покривало.</verse>
				<verse number="16">Ако пък някой иска да се препира, ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви имат.</verse>
				<verse number="17">Във връзка с онова, което ще ви говоря по-нататък, не заслужавате похвала, защото се събирате не за по-добро, а за по-лошо.</verse>
				<verse number="18">Първо, защото чувам, че когато се събирате за богослужение, между вас имало разцепление, което и вярвам донякъде.</verse>
				<verse number="19">То и трябва да има разделения между вас, за да изпъкнат изпитаните във вярата сред вас.</verse>
				<verse number="20">Но макар че вие се събирате заедно, това още не значи, че ядете от вечерята на Господа,</verse>
				<verse number="21">защото всеки гледа да изяде преди другите своята вечеря и така един остава гладен, а друг се напива.</verse>
				<verse number="22">Нямате ли си къщи, за да ядете и пиете там? Или проявявате пренебрежение към Божията църква и засрамвате онези, които са бедни? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Няма да ви похваля.</verse>
				<verse number="23">Аз приех от Господа това, което ви и предадох: Господ Иисус в нощта, когато щеше да бъде предаден, взе хляб</verse>
				<verse number="24">и като благодари, разчупи го и рече: „Вземете, яжте, това е Моето тяло, което се разчупва заради вас; правете това за Мой спомен.“</verse>
				<verse number="25">След вечеря взе също и чашата и рече: „Тази чаша е Новият Завет, осветен с Моята кръв; всеки път, когато пиете, правете това за Мой спомен.“</verse>
				<verse number="26">Затова всеки път когато ядете този хляб и пиете от тази чаша, вие възвестявате смъртта на Господа, докато Той дойде.</verse>
				<verse number="27">Така че който яде от този хляб и пие от чашата на Господа недостойно, той е виновен пред тялото и кръвта на Господа.</verse>
				<verse number="28">Но нека човек изпитва себе си и тогава да яде от хляба и да пие от чашата.</verse>
				<verse number="29">Защото, който яде и пие не както подобава, той яде и пие от своето осъждане, понеже не разпознава тялото на Господа.</verse>
				<verse number="30">Затова сред вас има много немощни и болни, а и умират доста.</verse>
				<verse number="31">Защото, ако бяхме изпитвали себе си, нямаше да бъдем осъждани.</verse>
				<verse number="32">Когато пък сме така осъждани, това е наказание от Господа, за да не бъдем осъдени после заедно със света.</verse>
				<verse number="33">И така, братя мои, когато се събирате на вечеря, изчаквайте се взаимно.</verse>
				<verse number="34">Ако пък някой е гладен, нека си яде вкъщи, за да не се събирате за осъждане. А за останалото ще се разпоредя, когато дойда.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Братя, искам да сте наясно за духовните дарби.</verse>
				<verse number="2">Знаете, че когато бяхте езичници, ходехте при немите идоли, сякаш ви теглеха.</verse>
				<verse number="3">Затова ви известявам, че никой, който говори чрез силата на Божия Дух, не казва: „Анатема на Иисус!“ И никой не може да каже: „Иисус е Господ“, освен чрез Светия Дух.</verse>
				<verse number="4">Има различни дарби, но един и същ е Духът, Който ги дава;</verse>
				<verse number="5">има различни служения, но един и същ е Господ, Който ги възлага;</verse>
				<verse number="6">има и различни дейности, но Бог е един и същ, а Той върши всичко у всички.</verse>
				<verse number="7">И на всеки един се дава да се прояви у него Духът за обща полза.</verse>
				<verse number="8">Защото на един чрез Духа се дава слово на мъдрост, на друг чрез същия Дух — слово на знание;</verse>
				<verse number="9">на един чрез същия Дух — вяра, на друг чрез същия Дух — дарби за лекуване;</verse>
				<verse number="10">на един — да извършва чудеса, на друг — да пророкува; на един — да различава духовете, на друг — да говори разни езици, а на друг — да ги тълкува.</verse>
				<verse number="11">Всичко това идва от действието на един и същи Дух, Който разпределя на всеки отделно, както си иска.</verse>
				<verse number="12">И както тялото е едно, а има много части и всички части на едното тяло, макар и да са много, са едно тяло, така е и Христос.</verse>
				<verse number="13">Защото всички ние сме кръстени чрез единия Дух, за да сме едно тяло — било юдеи или елини, било роби или свободни, и всички сме напоени от единия Дух.</verse>
				<verse number="14">Защото и тялото не се състои от една част, а от много.</verse>
				<verse number="15">Ако кракът рече: „Аз не съм ръка, значи не принадлежа към тялото“, нима затова той наистина не е от тялото?</verse>
				<verse number="16">И ако ухото рече: „Аз не съм око, значи не принадлежа към тялото“, нима затова то наистина не е от тялото?</verse>
				<verse number="17">Ако цялото тяло е око, къде ще е слухът? Ако цялото е ухо, къде ще е обонянието?</verse>
				<verse number="18">Но, ето Бог е наредил всяка една от частите в тялото така, както е пожелал.</verse>
				<verse number="19">И ако всички бяха само една част, къде щеше да е тялото?</verse>
				<verse number="20">А ето че частите са много, но тялото е едно.</verse>
				<verse number="21">Не може окото да каже на ръката: „Не ми трябваш!“, нито пък главата — на краката: „Не ми трябвате!“</verse>
				<verse number="22">Напротив, онези части на тялото, които ни изглеждат по-слаби, са много по-нужни;</verse>
				<verse number="23">а които ни изглеждат, че не са толкова на почит в тялото, тях обграждаме с по-голямо внимание и частите, които са неблагоприлични у нас, са покривани по-грижливо,</verse>
				<verse number="24">докато благоприличните части у нас нямат нужда от това. Но Бог е разпределил така тялото, че на по-несъвършената му част е дал по-голяма чест,</verse>
				<verse number="25">за да няма разногласия в тялото, а частите му еднакво да се грижат една за друга.</verse>
				<verse number="26">И когато страда една част, заедно с нея страдат всички части или когато се прославя една част, заедно с нея се радват всички части.</verse>
				<verse number="27">Вие заедно сте Христово тяло, а поотделно сте Негови части.</verse>
				<verse number="28">И Бог постави в Църквата всеки на определеното му място: първо апостоли, после пророци, трето учители, после такива, които имат сили да вършат чудеса и дарби за лекуване, сетне застъпници за другите, ръководители и такива, които говорят разни езици.</verse>
				<verse number="29">Нима всички са апостоли? Или всички са пророци? Всички ли са учители? Всички ли са чудотворци?</verse>
				<verse number="30">Всички ли имат дарби да лекуват? Всички ли говорят разни езици? Всички ли ги тълкуват?</verse>
				<verse number="31">Стремете се ревностно към по-съвършени дарби. А сега ще ви покажа един още по-възвишен път.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Дори да говоря всички човешки езици, а и ангелските, ако нямам любов, аз съм като бездушно звънтяща мед или ечащ цимбал.</verse>
				<verse number="2">Дори да имам пророческа дарба и да владея всички тайни и цялото знание, дори да имам толкова силна вяра, че и планини да премествам, ако нямам любов, нищо не съм.</verse>
				<verse number="3">Дори да раздам всичко, което притежавам, да предам и тялото си, за да бъда изгорен на клада, ако нямам любов, нищо не ми е от полза.</verse>
				<verse number="4">Любовта е дълготърпелива, пълна с доброта, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,</verse>
				<verse number="5">не безчинства, не търси своята изгода, не се дразни, не е злопаметна,</verse>
				<verse number="6">не се радва на несправедливостта, а се радва на правдата,</verse>
				<verse number="7">всичко прощава, на всичко се доверява, на всичко се надява, всичко претърпява.</verse>
				<verse number="8">Любовта никога не умира. Ако има пророчества, те ще престанат, ако се говорят езици, ще замлъкнат, ако е знание, ще изчезне,</verse>
				<verse number="9">защото нашите знания са откъслечни и пророчествата ни са откъслечни,</verse>
				<verse number="10">но когато дойде съвършенството, тогава тази откъслечност ще изчезне.</verse>
				<verse number="11">Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете преценявах, но когато станах мъж, изоставих детското.</verse>
				<verse number="12">Защото сега гледаме смътно, като в огледало, а тогава ще гледаме лице в лице; сега зная откъслечно, а тогава ще узная в пълнота, както и Бог ме позна.</verse>
				<verse number="13">А сега остават тези три неща: вярата, надеждата и любовта, но най-велика от тях е любовта.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Силно се стремете към любовта, проявявайте усърдие към духовните дарби, а особено към пророчестване,</verse>
				<verse number="2">защото онзи, които говори непознат език, говори не на хора, а на Бога, понеже никой не разбира, но той с духа си изговаря тайни.</verse>
				<verse number="3">Онзи обаче, който пророчества, той говори на хора за поука, наставление и утеха.</verse>
				<verse number="4">Който говори непознат език, себе си поучава, а който пророчества, поучава църквата.</verse>
				<verse number="5">Желая всички да говорите разни езици, но още повече — да пророчествате, защото този, който пророчества, е по-важен от онзи, който говори езици, освен ако ги тълкува, за да поучи църквата.</verse>
				<verse number="6">Ако сега, братя, дойда при вас и говоря непознати езици, каква полза ще ви принеса, щом не ви говоря било чрез откровение или знание, било чрез пророчество или поучение?</verse>
				<verse number="7">И бездушните предмети като кавал или гусла, които издават звуци, ако не издадат разделни звукове, как ще се познае какво се свири на кавала или на гуслата?</verse>
				<verse number="8">И ако тръбата издаваше неопределен звук, кой щеше да се приготви за битка?</verse>
				<verse number="9">Също така и вие, ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере какво казвате? Защото ще говорите на вятъра.</verse>
				<verse number="10">Има кой знае колко много езици в света и никой от тях не е безсмислен;</verse>
				<verse number="11">ако обаче не разбирам езика, който се говори, за говорещия ще бъда чужденец и говорещият ще бъде чужденец за мене.</verse>
				<verse number="12">Също така и вие, понеже ревностно желаете духовни дарби, стремете се да получите в изобилие онези от тях, които са за поука на църквата.</verse>
				<verse number="13">Затова който говори на непознат език, нека се моли и за дарба да тълкува,</verse>
				<verse number="14">защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, но умът ми остава безучастен.</verse>
				<verse number="15">Какво следва значи? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума; ще пея с духа си, но ще пея и с ума.</verse>
				<verse number="16">Защото ако благословиш с духа си, как обикновеният вярващ ще каже „амин“ на твоята благодарствена молитва, като не знае какво говориш?</verse>
				<verse number="17">Ти добре благодариш, но другият не се поучава.</verse>
				<verse number="18">Благодаря на своя Бог, че повече от всички вас говоря непознати езици,</verse>
				<verse number="19">но в църква предпочитам да кажа пет думи на разбираем език, за да поуча и други, отколкото безброй думи на непознат език.</verse>
				<verse number="20">Братя, не бъдете деца по ум. Бъдете незлобиви като деца, но разсъждавайте като зрели хора.</verse>
				<verse number="21">В Закона е писано: „На чужди езици и с чужда уста ще говоря на този народ, но и в такъв случай няма да Ме послушат, казва Господ.“</verse>
				<verse number="22">Така че езиците са белег не за вярващите, а за невярващите, докато пророчеството не е за невярващите, а за вярващите.</verse>
				<verse number="23">Ако например се събере цялата църква заедно и всички заговорят на непознати езици, и влязат неподготвени или невярващи, няма ли да си рекат, че сте полудели?</verse>
				<verse number="24">Ако обаче всички пророчестват и влезе някой невярващ или неподготвен, той от всички се изобличава, от всички се осъжда</verse>
				<verse number="25">и така се разкриват тайните на сърцето му. Тогава той ще падне по очи да се поклони на Бога и ще изповяда: „Наистина Бог е с вас!“</verse>
				<verse number="26">Какво следва от това, братя? Когато се събирате и всеки от вас има да предложи било псалом, било поучение, било език, било откровение, било тълкуване, всичко да става за поука.</verse>
				<verse number="27">Ако някои говорят на непознат език, да говорят по двама или най-много по трима, и то един след друг, а един да тълкува.</verse>
				<verse number="28">Ако пък няма тълкувател, те да мълчат в църква, а да говорят на себе си и на Бога.</verse>
				<verse number="29">От пророците да говорят двама или трима, а другите да преценяват.</verse>
				<verse number="30">Но ако дойде откровение на друг, който седи, първият да млъкне.</verse>
				<verse number="31">Така един след друг можете всички да пророкувате, та всички да се поучават и всички да се насърчават.</verse>
				<verse number="32">А пророческите дарби са подчинени на пророците,</verse>
				<verse number="33">защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Както е по всички църкви между вярващите.</verse>
				<verse number="34">Жените ви в църковните събирания да мълчат — на тях не е позволено да говорят, а както казва и Законът, да се подчиняват.</verse>
				<verse number="35">Ако пък искат нещо да научат, да питат мъжете си вкъщи, понеже е срамота жена да говори в църква.</verse>
				<verse number="36">Нима от вас излезе Божието слово или само до вас достигна?</verse>
				<verse number="37">Ако някой смята, че е пророк или че има духовна дарба, той трябва да разбере, че това, което ви пиша, са заповеди на Господа.</verse>
				<verse number="38">А който не разбира, нека не разбира.</verse>
				<verse number="39">Така че, братя, стремете се ревностно към пророчестване, но не пречете да се говорят и непознати езици.</verse>
				<verse number="40">Нека всичко става с приличие и ред.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">Напомням ви, братя, благата вест, която ви благовестих, която приехте и в която твърдо стоите;</verse>
				<verse number="2">чрез нея вие се и спасявате, ако я следвате, както съм ви я благовестил — иначе излиза, че напразно сте повярвали.</verse>
				<verse number="3">Предадох ви главно онова, което съм и приел: че Христос умря заради нашите грехове според Писанията;</verse>
				<verse number="4">че беше погребан и че възкръсна на третия ден според Писанията;</verse>
				<verse number="5">и че се яви на Кифа, после на дванадесетте;</verse>
				<verse number="6">после се яви на повече от петстотин братя едновременно, от които повечето са живи досега, а някои починаха;</verse>
				<verse number="7">после се яви на Яков, сетне — на всички апостоли,</verse>
				<verse number="8">а като на последен от всички се яви и на мене като на изтърсак.</verse>
				<verse number="9">Защото аз съм най-малкият от апостолите, дори не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Божията църква.</verse>
				<verse number="10">Но с Божията благодат съм това, което съм, и Неговата благодат не ми беше дадена напразно, защото аз се потрудих повече от всички тях — но не аз, а Божията благодат, която е с мене.</verse>
				<verse number="11">И така, било аз, било те — така проповядваме и вие така повярвахте.</verse>
				<verse number="12">Ако обаче за Христос се проповядва, че е възкръснал от мъртвите, как някои между вас казват, че нямало възкресение на мъртви?</verse>
				<verse number="13">Но ако няма възкресение на мъртви, то и Христос не е възкръснал.</verse>
				<verse number="14">А щом Христос не е възкръснал, значи е напразна нашата проповед, напразна е и вашата вяра.</verse>
				<verse number="15">При това се оказваме и лъжесвидетели против Бога, защото свидетелствахме, че Бог е възкресил Христос, Когото не е възкресявал, ако наистина мъртви не възкръсват.</verse>
				<verse number="16">Защото, ако мъртви не възкръсват, то и Христос не е възкръснал.</verse>
				<verse number="17">Ако пък Христос не е възкръснал, напразна е вярата ви: вие още сте си в греховете.</verse>
				<verse number="18">Следователно и умрелите с вяра в Христос са загубени.</verse>
				<verse number="19">Ако само за през този живот се надяваме на Христос, ние сме най-жалките от всички хора.</verse>
				<verse number="20">Но ето Христос възкръсна от мъртвите и стана начало на възкресението за умрелите.</verse>
				<verse number="21">Защото както смъртта дойде чрез човека, така и възкресението от мъртвите дойде чрез Човека.</verse>
				<verse number="22">И както заради Адам всички умират, така и заради Христос всички ще оживеят,</verse>
				<verse number="23">но всеки по своя ред: началото беше Христос, после, при Неговото пришествие, ще възкръснат онези, които са Христови;</verse>
				<verse number="24">след това ще дойде краят, когато Той предаде царството на Бога, Своя Отец, когато унищожи всяко началство, всяка власт и сила.</verse>
				<verse number="25">Защото Христос трябва да царува, докато покори всички врагове под нозете Си.</verse>
				<verse number="26">Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта.</verse>
				<verse number="27">Защото е казано: „Покорил си всичко под нозете му.“ А когато казва „всичко е покорено“, очевидно не включва Онзи, Който Му е подчинил всичко.</verse>
				<verse number="28">Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Онзи, Който Му е подчинил всичко, за да бъде Бог всичко за всички.</verse>
				<verse number="29">Иначе какво ще направят онези, които се кръщават заради възкресението на мъртвите, ако мъртви изобщо не възкръсват? Защо ли се и кръщават заради възкресението на мъртвите?</verse>
				<verse number="30">А защо ли и ние се излагаме на опасност всеки час?</verse>
				<verse number="31">Всеки ден срещам смъртта — свидетелство ми е вашата похвала, която имам чрез Иисус Христос, нашия Господ.</verse>
				<verse number="32">Ако аз, по човешки казано, се борих със зверове в Ефес, то каква ми е ползата? Щом мъртви не възкръсват, тогава да ядем и да пием, понеже утре ще умрем!</verse>
				<verse number="33">Не се лъжете — лошите приятелства развалят добрите нрави!</verse>
				<verse number="34">Осъзнайте се, както подобава, и не грешете, защото някои от вас нямат представа за Бога — за ваш срам го казвам.</verse>
				<verse number="35">Но някой ще попита: „Как възкръсват мъртвите? С какво тяло ще дойдат?“</verse>
				<verse number="36">Безумни човече! Онова, което сееш, няма да оживее, ако не умре!</verse>
				<verse number="37">И когато сееш, не сееш бъдещото тяло, а голо зърно, да речем пшенично или някое друго,</verse>
				<verse number="38">но Бог му дава тяло, каквото желае, и на всяко семе — неговия вид тяло.</verse>
				<verse number="39">Не у всички плътта е еднаква: една е човешката плът, друга е животинската, една е плътта на рибите, друга — на птиците.</verse>
				<verse number="40">Има също тела небесни и тела земни и един е блясъкът на небесните, а друг — на земните.</verse>
				<verse number="41">Един е блясъкът на слънцето, друг е блясъкът на месечината, а друг е блясъкът на звездите; дори звезда от звезда се различават по блясък.</verse>
				<verse number="42">Така е и при възкресението на мъртвите: сее се в тление, а възкръсва в нетление,</verse>
				<verse number="43">сее се нещо нищожно, а възкръсва в слава, сее се нещо немощно, а възкръсва в сила,</verse>
				<verse number="44">сее се тяло одушевено, а възкръсва тяло духовно — има одушевено тяло, има и духовно тяло.</verse>
				<verse number="45">Така е и писано: „Адам, първият човек, стана жива душа“, а последният Адам — животворен дух.</verse>
				<verse number="46">Но първо не е духовното, а одушевеното, после идва духовното.</verse>
				<verse number="47">Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето.</verse>
				<verse number="48">Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните,</verse>
				<verse number="49">и както сме носили образа на земния, така ще носим и образа на Небесния.</verse>
				<verse number="50">Тъкмо това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тлението наследява нетлението.</verse>
				<verse number="51">Ето казвам ви една тайна: не всички ще умрем, но всички ще се изменим</verse>
				<verse number="52">изведнъж, за един миг, при последната тръба: тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим,</verse>
				<verse number="53">защото това тленно тяло трябва да се облече в нетление и това смъртно тяло — да се облече в безсмъртие.</verse>
				<verse number="54">А щом това, тленното, се облече в нетление и това, смъртното, се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъднат написаните думи: „Смъртта бе погълната — победата е пълна!“</verse>
				<verse number="55">„Къде ти е, смърт, жилото? Къде ти е, ад, победата?“</verse>
				<verse number="56">Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха идва от закона.</verse>
				<verse number="57">Да отдадем благодарност на Бога, Който ни дарява победата чрез нашия Господ Иисус Христос.</verse>
				<verse number="58">И така, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и постоянно напредвайте в делото на Господа, като знаете, че трудът ви в името на Господа не е напразен.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">А колкото до събирането на помощи за вярващите, направете и вие така, както наредих на църквите в Галатия:</verse>
				<verse number="2">всеки неделен ден всеки един от вас да отделя и скътва у себе си каквото може, за да не бъде събирана помощта, когато дойда.</verse>
				<verse number="3">А когато пристигна, ще изпратя с писма онези, които вие изберете, да занесат вашия дар в Йерусалим.</verse>
				<verse number="4">Ако е добре и аз да отида, те ще пътуват с мене.</verse>
				<verse number="5">Ще дойда при вас, след като мина през Македония, защото пътят ми е през Македония.</verse>
				<verse number="6">А при вас може да поостана, та дори и да презимувам, така че вие да ми помогнете да продължа нататък, за там, където ще отида.</verse>
				<verse number="7">Защото не искам сега да ви видя само пътьом, но се надявам да остана известно време при вас, ако Господ позволи.</verse>
				<verse number="8">А в Ефес ще остана до Петдесетница,</verse>
				<verse number="9">защото за мене се разкри голямо поле за дейност, а противниците са много.</verse>
				<verse number="10">Ако пък дойде Тимотей, гледайте да не го обезкуражи нещо сред вас, защото той върши делото на Господа, както и аз —</verse>
				<verse number="11">да не се проявява незачитане към него. Изпратете го с мир да дойде при мене, защото го очаквам заедно с братята.</verse>
				<verse number="12">А за брат Аполос — много го молих да дойде с братята при вас, но навярно не е била Божията воля да дойде сега, а ще дойде, когато има възможност.</verse>
				<verse number="13">Бъдете бодри, стойте здраво във вярата, бъдете смели, бъдете твърди.</verse>
				<verse number="14">Всичко у вас да става с любов.</verse>
				<verse number="15">Моля ви още, братя: вие познавате семейството на Стефана̀с — то даде първия плод в Ахая и посвети себе си в служба на вярващите.</verse>
				<verse number="16">Подчинявайте се и вие на такива и на всеки, който спомага и се труди.</verse>
				<verse number="17">Радвам се, че дойдоха Стефана̀с, Фортунат и Ахаик, защото те запълниха [липсата ви.</verse>
				<verse number="18">Те] ободриха моя дух и вашия. Почитайте такива хора.</verse>
				<verse number="19">Поздравяват ви църквите в Мала Азия, много поздрави в името на Господа от Акила и Прискила заедно с домашната им църква.</verse>
				<verse number="20">Поздравяват ви всички братя. Поздравете се един друг със свята целувка.</verse>
				<verse number="21">Собственоръчен поздрав от мене, Павел.</verse>
				<verse number="22">Който не обича Господ Иисус Христос, да бъде проклет. Ела, Господи!</verse>
				<verse number="23">Благодатта на Господ Иисус Христос да бъде с вас</verse>
				<verse number="24">и любовта ми — с всички вас в името на Иисус Христос. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="47">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Павел, апостол на Иисус Христос по воля Божия, и брат Тимотей — до Божията църква в Коринт, както и до всички вярващи из цяла Ахая:</verse>
				<verse number="2">благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.</verse>
				<verse number="3">Да бъде благословен Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Отец на милостта и Бог на всяка утеха,</verse>
				<verse number="4">Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме онези, които понасят различни мъки, с утехата, с която самите ние сме утешавани от Бога.</verse>
				<verse number="5">Защото, както Христовите страдания изобилно споделяме, така чрез Христос изобилно участваме в утехата.</verse>
				<verse number="6">Ако все пак понасяме мъки, това е заради вашата утеха и заради спасението ви, което се осъществява чрез понасяне на същите страдания, които търпим и ние, и надеждата ни за вас е сигурна. Ако пък се утешаваме, то е заради вашата утеха и спасение,</verse>
				<verse number="7">понеже знаем, че както споделяте в страданията, така ще участвате и в утехата.</verse>
				<verse number="8">Искаме също да знаете, братя, за нашата мъка, която ни сполетя в Мала Азия, защото се измъчихме прекалено много — свръх силите ни, така че и животът ни беше застрашен.</verse>
				<verse number="9">Но за себе си сами бяхме приели смъртната присъда, за да не се надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите.</verse>
				<verse number="10">Той ни спаси от такава смърт и винаги ни спасява. На Него се уповаваме, че и занапред ще ни спасява,</verse>
				<verse number="11">като ни съдействате и вие с вашите молитви, та много хора да отдадат голяма благодарност на Бога за дареното ни спасение.</verse>
				<verse number="12">А ние ще се похвалим тъкмо със свидетелството на нашата съвест, че общувахме със света и още повече с вас с прямота и искреност, които дава Бог, не с човешка мъдрост, а с Божията благодат.</verse>
				<verse number="13">Не ви пишем нещо друго освен онова, което разбирате, когато четете. И се надявам, че ще го разберете напълно,</verse>
				<verse number="14">както сте ни разбрали донякъде, че вие можете да се гордеете с нас, а също и ние — с вас, в деня на Господ Иисус.</verse>
				<verse number="15">С тази убеденост исках и по-рано да дойда при вас, за да ви бъда още веднъж полезен.</verse>
				<verse number="16">От вас щях да замина в Македония и от Македония пак щях да дойда при вас, за да ми помогнете при пътуването за Юдея.</verse>
				<verse number="17">Нима, като желаех това, бях лековерен? Или мисленето ми беше човешко, така че да смесвам „да, да“ с „не, не“?</verse>
				<verse number="18">Бог ми е свидетел, че нашите думи към вас не са били и „да“, и „не“.</verse>
				<verse number="19">Понеже Божият Син Иисус Христос, Когото проповядвахме сред вас ние — аз, Силван и Тимотей, не беше и „да“, и „не“, а само „да“.</verse>
				<verse number="20">Защото в Него се изпълниха всички Божии обещания. Затова и ние казваме чрез Него „амин“ за слава на Бога.</verse>
				<verse number="21">А Бог е Този, Който ни утвърждава заедно с вас в името на Христос, като ни помаза</verse>
				<verse number="22">и ни даде в сърцата печата и залога на Духа.</verse>
				<verse number="23">Аз призовавам Бога за свидетел на своята душа: не съм дошъл още в Коринт, защото ви щадя.</verse>
				<verse number="24">Ние не сме властници над вярата ви, а само допринасяме за вашата радост, защото сте непоколебими във вярата.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">За себе си аз реших да не ви наскърбявам, когато дойда отново при вас.</verse>
				<verse number="2">Защото, ако аз ви наскърбявам, тогава кой ще ме радва? Нима този, когото аз наскърбявам?</verse>
				<verse number="3">Затова ви и написах всичко това, за да не стане така, че когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме радват. Убеден съм за всички вас, че моята радост е радост за всички ви.</verse>
				<verse number="4">Наистина ви писах от голяма мъка и с болка на сърце, както и с много сълзи, но не за да се наскърбите, а за да разберете колко голяма е любовта ми към вас.</verse>
				<verse number="5">Ако пък някой е нанесъл оскърбление, той е наскърбил не мене, а всички вас или поне някои от вас.</verse>
				<verse number="6">На него му стига наказанието, което получи от повечето от вас;</verse>
				<verse number="7">дори би било по-добре да му простите и да го утешите, за да не рухне от прекалената си мъка.</verse>
				<verse number="8">Затова ви моля да се отнесете към него с любов.</verse>
				<verse number="9">Писах ви с цел да проверя послушанието ви — дали сте послушни във всичко.</verse>
				<verse number="10">А на когото простите, прощавам и аз. Защото, ако и аз съм простил някому нещо, простил съм го заради вас пред Христос,</verse>
				<verse number="11">за да не ни надвие Сатана, понеже знаем намеренията му.</verse>
				<verse number="12">А когато дойдох в Троада, за да благовестя за Христос, и ми беше отворена врата за делото на Господа,</verse>
				<verse number="13">духът ми не можа да се успокои, понеже не намерих Тит, моя брат. Затова се сбогувах с тях и заминах за Македония.</verse>
				<verse number="14">Нека благодарим на Бога, Който винаги ни дава успех чрез силата на Христос и навсякъде разнася чрез нас като ухание знанието за Него.</verse>
				<verse number="15">Защото ние сме Христово благоухание пред Бога — за тези, които се спасяват, и за онези, които погиват.</verse>
				<verse number="16">За едните това е смъртоносно ухание, което убива, а за другите — живително ухание, което дарява живот. И кой е способен на това?</verse>
				<verse number="17">Но ние не сме като другите, които търгуват с Божието слово, а говорим искрено, вдъхновени от Бога и пред Бога като служители на Христос.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Нима пак започваме да препоръчваме себе си? Или имаме нужда — както някои — от препоръчителни писма до вас или от вас?</verse>
				<verse number="2">Вие сте нашата препоръка, написана в сърцата ни, която четат и разбират всички хора.</verse>
				<verse number="3">Ясно е, че сте препоръка от Христос, подготвена чрез нашето служение, написана не с мастило, а с Духа на живия Бог — не върху каменни скрижали, а върху скрижалите на човешките сърца.</verse>
				<verse number="4">Такава убеденост в Бога имаме чрез Христос —</verse>
				<verse number="5">не че самите ние сме способни да измислим нещо като лично наше, а защото нашата способност е от Бога,</verse>
				<verse number="6">Който ни е дал способност да бъдем служители на Новия Завет — не на буквата, а на духа. Защото буквата убива, а духът животвори.</verse>
				<verse number="7">А щом като служението на Мойсеевия закон, издълбано с букви върху камък, беше придружено от такова сияние, така че израилтяните не можеха да погледнат Мойсей заради сиянието на неговото лице, макар и преходно,</verse>
				<verse number="8">как няма да е още по-бляскаво служението на духа?</verse>
				<verse number="9">Защото, ако служението, водещо до осъждане, беше така бляскаво, то колко повече служението, носещо оправдаване, се придружава от изобилна слава.</verse>
				<verse number="10">При това онази бляскава слава не може да се сравнява със сегашната, която надминава всичко.</verse>
				<verse number="11">Защото, щом преходното се яви с такава слава, колко по-голяма е славата на непреходното.</verse>
				<verse number="12">Като имаме такава надежда, ние постъпваме с голяма смелост,</verse>
				<verse number="13">а не както Мойсей, който слагаше покривало на лицето си, за да не видят израилтяните края на онова сияние, което е преходно.</verse>
				<verse number="14">Но умът им се помрачи, защото и до днес онова покривало си остава несвалено при четенето на Стария Завет, защото то се сваля само чрез Христос.</verse>
				<verse number="15">И до днес, когато се чете от книгите на Мойсей, покривалото си остава върху техните сърца.</verse>
				<verse number="16">Но щом някой се обърне към Господа, покривалото се сваля.</verse>
				<verse number="17">А Господ е Духът, където пък е Духът на Господа, там е свободата.</verse>
				<verse number="18">Всички ние, съзерцавайки с открито лице като в огледало сиянието на Господа, напредваме от слава в слава със силата на Духа на Господа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Затова като имаме по Божия милост това служение, ние не се обезсърчаваме,</verse>
				<verse number="2">а отхвърлихме потайностите на срамните дела, без да постъпваме лукаво, без да изопачаваме Божието слово, но като говорим открито истината, се препоръчваме на всяка човешка съвест пред лицето на Бога.</verse>
				<verse number="3">Дори и да е забулено нашето благовестие, то е забулено за погиващите,</verse>
				<verse number="4">които не вярват и на които божеството на този свят е помрачило разума, за да не ги озари светлината на благовестието за славата на Христос, Който е образ на Бога.</verse>
				<verse number="5">Защото ние не проповядваме себе си, а Иисус Христос като Господ и себе си като ваши слуги заради Иисус.</verse>
				<verse number="6">Защото Бог, Който е заповядал от мрака да изгрее светлина, озари нашите сърца, за да се просветят със знанието за Божията слава в лицето на Иисус Христос.</verse>
				<verse number="7">Но ние носим това съкровище в глинени съдове, за да се вижда, че преизобилната сила е на Бога, а не наша.</verse>
				<verse number="8">Ние отвсякъде сме притеснявани, но не ни надвиват, в безизходица сме, но не се отчайваме,</verse>
				<verse number="9">гонени сме, но не сме изоставяни, повалят ни, но не загиваме.</verse>
				<verse number="10">Винаги носим на тялото си белезите на смъртта на Иисус, за да се прояви в тялото ни и животът на Иисус.</verse>
				<verse number="11">Живи сме наистина, но постоянно се предаваме на смърт заради Иисус, за да се прояви в смъртната ни плът животът на Иисус,</verse>
				<verse number="12">така че смъртта действа у нас, а животът — у вас.</verse>
				<verse number="13">И понеже имаме доверие на вярата, както е писано: „Повярвах и затова говорих“, така и ние вярваме и затова говорим,</verse>
				<verse number="14">като знаем, че Онзи, Който възкреси Господ Иисус, ще възкреси чрез Иисус и нас и заедно с вас ще ни постави при Себе Си.</verse>
				<verse number="15">Защото всичко е заради вас, така че благодатта, преумножена заради благодарността на твърде много вярващи, да изобилства за слава на Бога.</verse>
				<verse number="16">Затова не се обезсърчаваме и макар външно като хора да отиваме към своя край, вътрешно се обновяваме от ден на ден,</verse>
				<verse number="17">понеже нашите мъки, които са временни и леки, ни подготвят за все по-изобилното вечно богатство на Божията слава.</verse>
				<verse number="18">Нашата цел не са видимите, а невидимите неща, понеже видимото е временно, а невидимото — вечно.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Знаем, че когато се разруши земното ни жилище — тялото, ще получим от Бога друг дом на небето — жилище неръкотворно, вечно.</verse>
				<verse number="2">Затова сега стенем, като очакваме с трепет да се нанесем в новото си небесно жилище.</verse>
				<verse number="3">И ако се облечем, няма да сме голи.</verse>
				<verse number="4">Наистина, докато сме в това тяло, стенем обременени. Затова не искаме просто да се съблечем, а да се облечем в небесното тяло, та смъртното да се погълне от живота.</verse>
				<verse number="5">А Онзи, Който ни подготви за това, е Бог; Той ни даде като залог и Духа.</verse>
				<verse number="6">И така, нека бъдем дръзновени и да знаем, че докато живеем в това тяло, ние сме далече от Господа.</verse>
				<verse number="7">Защото ние постъпваме според вярата, а не според това, което виждаме.</verse>
				<verse number="8">Но имаме дръзновение и предпочитаме по-скоро да се отделим от тялото си и да се преселим при Господа.</verse>
				<verse number="9">Затова и нашият стремеж е да сме Му приятни — било когато живеем в тяло, било когато се отделяме от него.</verse>
				<verse number="10">Защото всички ние трябва да се явим пред съда на Христос и всеки да получи заслуженото според доброто или злото, което е извършил с тялото си.</verse>
				<verse number="11">Като знаем колко е страшно пришествието на Господа, убеждаваме хората. Бог ни знае добре, а се надявам и вие да ни познавате.</verse>
				<verse number="12">Не ви се изтъкваме отново, но ви даваме повод да се гордеете с нас и да имате какво да възразите на онези, които се гордеят с външни неща, а не с вътрешни качества.</verse>
				<verse number="13">Защото, ако изглеждаме не на себе си, то е заради Бога; ако пък сме с ума си, то е заради вас.</verse>
				<verse number="14">Христовата любов ни заставя да размислим върху това, че щом един е умрял за всички, следователно всички са умрели.</verse>
				<verse number="15">А Той умря за всички, така че живите да живеят вече не за себе си, а за Онзи, Който умря и възкръсна заради тях.</verse>
				<verse number="16">Така и ние вече не преценяваме никого по човешки. И ако някога гледахме на Христос по човешки, вече не гледаме на Него така.</verse>
				<verse number="17">И тъй, който принадлежи на Христос, той е ново създание. Древното премина — всичко стана ново.</verse>
				<verse number="18">И всичко това е от Бога, Който ни помири със Себе Си чрез Иисус Христос и ни даде да служим на помирението.</verse>
				<verse number="19">Защото Бог беше Този, Който чрез Христос помири света със Себе Си, без да вменява на хората прегрешенията им, и ни повери словото на помирението.</verse>
				<verse number="20">Ние действаме като посланици на Христос, сякаш Бог ви увещава чрез нас; молим ви заради Христос — помирете се с Бога!</verse>
				<verse number="21">Бог заради нас натовари с целия грях Този, Който не знаеше какво е грях, за да получим чрез Него оправдаване пред Бога.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Като съдействаме на Божието дело, ние ви умоляваме да не оставяте да отиде напразно Божията благодат, която получихте.</verse>
				<verse number="2">Защото се казва: „В благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах.“ Ето сега е благоприятното време, ето сега е денят на спасението.</verse>
				<verse number="3">Ние на никого с нищо не даваме повод да се злепостави служението ни,</verse>
				<verse number="4">но във всяко отношение се проявяваме като Божии служители: с голямо търпение, в скърби, в нужди, в притеснения,</verse>
				<verse number="5">в рани, в тъмници, в бунтове срещу нас, в тежък труд, в бдения, в пости,</verse>
				<verse number="6">с чистота, със знание, с търпеливост, с благост, със Светия Дух, с нелицемерна любов,</verse>
				<verse number="7">с възвестяване на истината, с Божия сила, с оръжията на правдата в дясната и лявата ръка,</verse>
				<verse number="8">при чест и безчестие, при укори и похвали, смятат ни за измамници, но ние казваме истината,</verse>
				<verse number="9">смятат ни за неизвестни, но сме известни, мислят, че е свършено с нас, а ето — живи сме, наказват ни, но не умираме,</verse>
				<verse number="10">оскърбяват ни, а ние винаги сме радостни, бедни сме, но мнозина обогатяваме, нищо нямаме, а всичко притежаваме.</verse>
				<verse number="11">Говорихме ви открито, коринтяни, широко отворихме сърцата си.</verse>
				<verse number="12">Ние не затворихме сърцата си — вие затворихте вашите.</verse>
				<verse number="13">Говоря ви като на свои деца: направете и вие като нас — отворете и вие сърцата си.</verse>
				<verse number="14">Не бъдете в един впряг с невярващите. Защото какво общо има между правда и беззаконие? И какво общение има между светлината и тъмнината?</verse>
				<verse number="15">Какво съгласие може да има между Христос и Велиар? Нима нещо обединява вярващия с невярващия?</verse>
				<verse number="16">Каква връзка има между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: „Ще се заселя сред тях и ще вървя с тях, и ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ.“</verse>
				<verse number="17">Затова Господ казва: „Излезте от тях и се отделете. Не се докосвайте до нечисто и Аз ще ви приема.</verse>
				<verse number="18">И ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери, казва Господ Вседържител.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">И така, като имаме такива обещания, възлюбени, нека очистим себе си от всичко, което осквернява плътта и духа, и да водим свят живот, изпълнен със страх пред Бога.</verse>
				<verse number="2">Приемете ни в сърцата си. Никого не онеправдахме, на никого не навредихме, никого не използвахме користно.</verse>
				<verse number="3">Не казвам това, за да ви осъдя. Защото преди малко казах, че сте в сърцата ни и в живота, и в смъртта.</verse>
				<verse number="4">Голямо доверие имам във вас и много се хваля с вас. Изпълнен съм с утеха, изпитвам преизобилна радост при всичките ни страдания.</verse>
				<verse number="5">Защото, когато дойдохме в Македония, нямахме никакво спокойствие, притесненията бяха от всички страни — отвън борби, отвътре страхове.</verse>
				<verse number="6">Но Бог, Който утешава смирените, утеши и нас с идването на Тит.</verse>
				<verse number="7">И не само с неговото идване, но и с утехата, която бе изпитал заради вас. Той ни разказа за вашия копнеж, за вашето съжаление, за предаността ви към мене, така че аз още повече се зарадвах.</verse>
				<verse number="8">Защото дори и да съм ви наскърбил в посланието, не съжалявам, макар че отначало съжалих, тъй като виждам наистина, че онова послание ви беше наскърбило, макар и за кратко.</verse>
				<verse number="9">Сега се радвам не затова, че се оскърбихте, а че скръбта ви доведе до разкаяние; защото скръбта, която изпитахте, дойде по Божия воля, така че с нищо не пострадахте от нас.</verse>
				<verse number="10">Скръбта, дошла от Бога, помага за истинско покаяние, водещо към спасение. А скръбта, която идва от света, води към смърт.</verse>
				<verse number="11">И ето тъкмо това, че се оскърбихте по Божия воля, какво усърдие предизвика у вас, какво извинение, какво възмущение, каква боязън, какъв копнеж, каква ревност, каква отплата! С всичко показахте, че сте невинни в това, което се случи.</verse>
				<verse number="12">Следователно, ако съм ви писал, не съм го направил заради оскърбителя, нито заради оскърбения, а за да ви стане ясна нашата привързаност към вас пред Бога.</verse>
				<verse number="13">Тъкмо затова се утешихме. Но освен тази наша утеха още повече се зарадвахме от радостта на Тит, че всички вие сте го успокоили духовно</verse>
				<verse number="14">и че не съм се посрамил, ако нещо съм се похвалил с вас пред него. Но както всичко, което сме ви говорили, беше истина, така и похвалата ни пред Тит се оказа истина.</verse>
				<verse number="15">И обичта му към вас е още по-голяма, когато си спомня за послушанието на всички вас, как сте го приели със страх и трепет.</verse>
				<verse number="16">Радвам се, че мога да ви се доверя във всичко.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">Известяваме ви, братя, за Божията благодат, дадена на църквите в Македония.</verse>
				<verse number="2">При голямото страдание, което те изпитаха, тяхната изобилна радост и крайната им бедност преляха в богатството на тяхната щедрост.</verse>
				<verse number="3">Свидетелствам, че те по собствено желание дадоха дарения според силите си и дори свръх силите си,</verse>
				<verse number="4">като настойчиво ни молеха да участват в това добро дело за подпомагане на служението на вярващите.</verse>
				<verse number="5">И не само онова, което очаквахме, но те дори себе си отдадоха в услуга първо на Господа, а сетне и на нас по волята на Бога.</verse>
				<verse number="6">Затова помолихме Тит, както беше започнал от по-рано, да завърши сред вас и това добро дело,</verse>
				<verse number="7">та както във всичко се отличавате — във вяра и слово, в знание и всяко усърдие, а и в обичта си към нас, така да се отличите и в тази добродетел.</verse>
				<verse number="8">Не ви го казвам като заповед, а за да изпитам чрез усърдието на другите искреността на вашата любов.</verse>
				<verse number="9">Защото вие знаете милостта на нашия Господ Иисус Христос, че Той, макар да е богат, осиромаша заради вас, за да се обогатите вие чрез Неговата бедност.</verse>
				<verse number="10">И по следния въпрос си давам мнението: за вас е полезно, след като преди година започнахте не само да изпълнявате, но и да желаете това дело,</verse>
				<verse number="11">да го довършите сега. И както усърдието ви зависеше от желанието ви, така изпълнението му да бъде според възможностите ви.</verse>
				<verse number="12">Защото ако готовността е налице, човек се преценява по това, което има, а не по онова, което няма.</verse>
				<verse number="13">Аз не искам на другите да им е леко, а на вас да е трудно. Нека има равенство —</verse>
				<verse number="14">излишъкът ви сега да допълни техния недостиг, та и техният излишък да помогне на вашия недостиг, за да има равенство,</verse>
				<verse number="15">както е писано: „Който е събрал много, не е имал излишък, и който — малко, не е имал недостиг.“</verse>
				<verse number="16">Да благодарим на Бога, Който вложи в сърцето на Тит същото усърдие за вас,</verse>
				<verse number="17">защото той не само прие молбата ми, но се показа още по-усърден и по свое желание тръгна към вас.</verse>
				<verse number="18">Заедно с него изпратихме и брата, когото всички хвалят заради делото на благовестието.</verse>
				<verse number="19">И не само това, но църквите го избраха и да ни придружава в това добро дело, на което ние служим за слава на Самия Господ и като израз на нашето усърдие.</verse>
				<verse number="20">А ние се пазим да не би някой да ни обвини за начина, по който се разпореждаме с тези големи средства,</verse>
				<verse number="21">и се грижим делата ни да са добри не само пред Господа, но и пред хората.</verse>
				<verse number="22">Заедно с тях изпратихме и нашия брат, когото многократно в много дела сме изпитали, че е усърден, а сега е още по-усърден заради доверието към вас.</verse>
				<verse number="23">Що се отнася до Тит — той е мой другар и сътрудник сред вас, а колкото до нашите братя, те са пратеници на църквите, слава на Христос.</verse>
				<verse number="24">Затова дайте както пред тях, така и пред църквите, доказателство за вашата любов и за това, че основателно се хвалим с вас.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Смятам за излишно да ви пиша за подпомагането на вярващите,</verse>
				<verse number="2">защото зная вашата готовност, заради която се хваля с вас пред братята от Македония, че Ахая вече от година е готова и вашето усърдие подбуди повечето от тях.</verse>
				<verse number="3">Изпратих и братята, за да не би нашата похвала за вас да се окаже напразна в този случай, но както бях казал, да бъдете подготвени.</verse>
				<verse number="4">Все пак, ако с мене дойдат хора от Македония и ви намерят неподготвени, ще се посрамим ние, след като толкова сме ви хвалили, а да не говоря за вас.</verse>
				<verse number="5">Затова сметнах за нужно да помоля братята да дойдат при вас по-рано и да подготвят събирането на предварително обявените ваши помощи, за да са готови. Но нека са плод на щедрост, а не на скъперничество.</verse>
				<verse number="6">Помнете това: който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне, а който сее щедро, щедро и ще пожъне.</verse>
				<verse number="7">Всеки да отделя, колкото му дава сърцето, без да му се свиди или да го принуждават, защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.</verse>
				<verse number="8">А Бог е силен да умножи у вас всеки дар, за да имате винаги във всичко пълна задоволеност и да бъдете щедри във всяко добро дело,</verse>
				<verse number="9">както е писано: „Пръсна, раздаде на сиромаси — праведността му пребъдва вечно.“</verse>
				<verse number="10">А Онзи, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде и преумножи посятото от вас и да наспори плодовете на вашето благодеяние,</verse>
				<verse number="11">та да бъдете богати във всичко и да проявявате голяма щедрост, която чрез нас ще предизвика благодарност към Бога.</verse>
				<verse number="12">Защото извършването на това служение не само посреща нуждите на вярващите, но също така дава повод за много благодарности към Бога.</verse>
				<verse number="13">И те, като се ползват от това благодеяние, прославят Бога за това, че вие изповядвате покорство към Христовото благовестие и проявявате щедрост към тях и към всички.</verse>
				<verse number="14">Те ще се молят за вас, понеже много ви обичат заради изобилната благодат, която Бог ви е дал.</verse>
				<verse number="15">Нека благодарим на Бога за неизразимия Му дар!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Сам аз, Павел, който уж съм бил смирен, когато съм лично сред вас, и дързък спрямо вас, когато съм далече, ви призовавам с Христова кротост и снизхождение</verse>
				<verse number="2">и ви моля да не се налага и когато съм при вас, да прибягна към дързостта с онази убеденост, с която възнамерявам да се опълча против някои, които мислят, че ние действаме с човешко мерило.</verse>
				<verse number="3">Защото, макар и да живеем в плът, не воюваме от човешки подбуди.</verse>
				<verse number="4">Оръжията, с които воюваме, не са човешки, но имат от Бога силата да разрушават крепости. С тях побеждаваме лоши замисли</verse>
				<verse number="5">и всяко превъзнасяне, което се надига срещу знанието за Бога, и пленяваме всеки помисъл, за да се покорява на Христос.</verse>
				<verse number="6">Готови сме да накажем всяко непослушание, когато вашето послушание стане пълно.</verse>
				<verse number="7">Погледнете нещата, каквито са! Който е уверен за себе си, че принадлежи на Христос, нека изхождайки от себе си, да прецени също, че както той е Христов, така и ние сме Христови.</verse>
				<verse number="8">Защото, дори и да се похваля малко повече с нашата власт, която Господ ни даде, за да ви подкрепим, а не да ви унищожим, няма да се засрамя.</verse>
				<verse number="9">Не искам да излезе, че ви заплашвам с посланията си,</verse>
				<verse number="10">защото казват: „Посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и речта му — никаква.“</verse>
				<verse number="11">Който приказва такива неща, нека има предвид, че каквито сме на думи в посланията си, когато отсъстваме, такива сме и в делата си, когато присъстваме.</verse>
				<verse number="12">Наистина не смеем да се определяме или сравняваме с някои, които сами препоръчват себе си. Те не могат да разберат, че се мерят сами със себе си и се сравняват със себе си.</verse>
				<verse number="13">Ние обаче няма да се хвалим без мярка, а според определената ни от Бога мярка, с която ни довежда дори и до вас.</verse>
				<verse number="14">Нямаше да си позволим да се хвалим, ако не бяхме стигнали до вас. Но понеже стигнахме чак до вас с благовестието за Христос,</verse>
				<verse number="15">затова няма да се хвалим без мярка с чужди трудове. Надяваме се обаче, като расте вярата ви, да се увеличи и разрасне и нашият дял сред вас,</verse>
				<verse number="16">така че да благовестим и по-далече от вас, а не да се хвалим с готовото в чужд дял.</verse>
				<verse number="17">И който се хвали, с Господа да се хвали.</verse>
				<verse number="18">Защото достоен е не този, който сам се препоръчва, а когото Господ препоръчва.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Бих искал да потърпите малко моята глупост. Така че, изтърпете ме.</verse>
				<verse number="2">Защото аз ви ревнувам с Божия ревност: сгодих ви за един единствен мъж, за да ви представя на Христос като чиста девица.</verse>
				<verse number="3">Но се боя да не би, както змията с хитростта си прелъсти Ева, така и вашите мисли да бъдат покварени поради използване на простотата ви пред Христос.</verse>
				<verse number="4">Защото, ако някой беше дошъл да проповядва друг Иисус, какъвто ние не сме проповядвали, или ако бяхте получили друг дух, какъвто не сте получили, или друго благовестие, каквото не сте приели, на драго сърце щяхте да го търпите.</verse>
				<verse number="5">Смятам обаче, че с нищо не съм по-долен от „свръхапостолите“.</verse>
				<verse number="6">Ако и да изглеждам прост в речта си, в знанието не съм. Ясно ви показахме това много пъти и по много поводи.</verse>
				<verse number="7">Нима направих грешка, че ви проповядвах безплатно Божието благовестие, като унизих себе си, за да се извисите вие?</verse>
				<verse number="8">Аз, така да се каже, обрах други църкви, като получих от тях издръжка, за да служа на вас.</verse>
				<verse number="9">И докато бях при вас, дори и да живеех в оскъдица, не обремених никого, защото братята, които дойдоха от Македония, ми допълниха, каквото не ми достигаше, така че се пазех и ще се пазя във всяко отношение да не съм ви в тежест.</verse>
				<verse number="10">Говоря ви Христовата истина, която е у мене: тази похвала никой не може да ми отнеме по всички области на Ахая.</verse>
				<verse number="11">А защо постъпвам така? Защото не ви обичам ли? Бог знае, че ви обичам.</verse>
				<verse number="12">Но това го правя и ще го правя, за да премахна повода на онези, които търсят повод да изтъкнат, че делото им, с което се хвалят, било като нашето.</verse>
				<verse number="13">Те обаче са лъжеапостоли, измамници, които се представят за Христови апостоли.</verse>
				<verse number="14">И това не е странно, защото сам Сатаната се преобразява в ангел на светлината.</verse>
				<verse number="15">Затова не е нещо особено, ако неговите служители се преобразяват като служители на правдата. Техният край ще бъде според делата им.</verse>
				<verse number="16">Пак казвам: никой да не ме смята за глупав. Ако не искате, приемете ме тогава като глупав, та и аз малко да се похваля.</verse>
				<verse number="17">Това, което казвам, не го казвам като дадено ми от Господа, а като глупав човек, който си мисли, че може да се хвали.</verse>
				<verse number="18">Понеже мнозина се хвалят с човешки предимства, ще се похваля и аз.</verse>
				<verse number="19">Защото вие, уж разумни хора, с готовност търпите глупавите.</verse>
				<verse number="20">Вие търпите, когато някой ви се налага или ви използва, или обира, или се превъзнася, или ви удари плесница.</verse>
				<verse number="21">Срамувам се, че го казвам: нима ние не можехме също да правим така! Но за каквото дръзне да се похвали някой, говоря като безумен, ще дръзна и аз.</verse>
				<verse number="22">Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз съм. Авраамови потомци ли са? И аз съм.</verse>
				<verse number="23">Христови служители ли са? Ще кажа като безумен: аз съм още повече! Аз много повече съм се трудил, прекалено много са ме били, много повече съм затварян, много пъти съм се изправял пред смъртта.</verse>
				<verse number="24">Юдеите пет пъти ми удариха по четиридесет удара без един.</verse>
				<verse number="25">Три пъти ме биха с тояги, веднъж — с камъни, три пъти претърпях корабокрушение, денонощие прекарах в открито море.</verse>
				<verse number="26">Много пъти съм пътувал: преминавал съм опасни реки, бил съм в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по безлюдни места, в опасност по море, в опасност от лъжебратя,</verse>
				<verse number="27">в труд и мъка, често в безсъница, в глад и жажда, често без храна, в студ и без дрехи.</verse>
				<verse number="28">Освен всичко друго, прибавяха се и всекидневните нападки против мене и грижите за всички църкви.</verse>
				<verse number="29">Когато някой изнемогва, изнемогвам и аз. Когато някой изпада в съблазън, като че ли се пека на огън.</verse>
				<verse number="30">Ако трябва да се хваля, ще се хваля със своята немощ.</verse>
				<verse number="31">Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Който е благословен за вечни времена, знае, че не лъжа.</verse>
				<verse number="32">В Дамаск управителят на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, като искаше да ме хване.</verse>
				<verse number="33">Но аз бях спуснат в кош през прозорец по стената и избягах от ръцете му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Наистина не ми е от полза да се хваля, но аз ще премина към видения и откровения от Господа.</verse>
				<verse number="2">Зная един човек — християнин, който преди четиринадесет години — с тяло ли, не зная, без тяло ли, не зная, Бог знае — бе грабнат до третото небе.</verse>
				<verse number="3">И зная, че този човек — дали с тяло, или без тяло, не зная, Бог знае —</verse>
				<verse number="4">беше грабнат и отнесен в рая, и чу неизразими неща, каквито човек не трябва да изговаря.</verse>
				<verse number="5">С такъв човек ще се похваля, а със себе си няма да се хваля освен с немощите си.</verse>
				<verse number="6">Ако пък поискам да се хваля, няма да съм безумен, защото ще кажа истината. Но се въздържам, за да не би някой да си помисли за мене нещо повече от това, което вижда или чува от мене.</verse>
				<verse number="7">И за да не се превъзнасям поради премногото откровения, дадено ми беше жило в плътта, ангел на Сатана, който да ме бие по лицето, за да не се превъзнасям.</verse>
				<verse number="8">Заради това аз три пъти молих Господ да го отстрани от мене.</verse>
				<verse number="9">А Той ми рече: „Стига ти Моята благодат, защото силата Ми се проявява напълно в твоята немощ.“ Затова с най-голяма радост ще се похваля по-скоро с немощите си, за да се всели у мене силата на Христос.</verse>
				<verse number="10">Затова се радвам на немощите си, на хулите, скърбите, гоненията, притесненията заради Христос — защото когато съм немощен, тогава съм силен.</verse>
				<verse number="11">Показах се глупав, като се похвалих, но вие ме принудихте. Наистина трябваше вие да ме препоръчвате, защото с нищо не съм по-долен от „свръхапостолите“, макар да съм нищо.</verse>
				<verse number="12">Белезите на апостол се проявиха на дело пред вас в голямото ми търпение, в чудеса, знамения и изцелявания.</verse>
				<verse number="13">Защото с какво бяхте ощетени спрямо другите църкви освен с това, че самият аз не съм ви обременявал? Простете ми тази вина!</verse>
				<verse number="14">Ето трети път се готвя да дойда при вас, но няма да ви обременя. Понеже аз търся не вашето богатство, а вас. Наистина, не децата трябва да събират богатство за родителите си, а родителите — за децата.</verse>
				<verse number="15">Аз на драго сърце ще пожертвам всичко, ще пожертвам дори и себе си за душите ви. Макар че аз ви обичам толкова много, вие ме обичате по-малко.</verse>
				<verse number="16">Добре, аз не ви бях в тежест. Но, казват, бил съм хитрец и с измама съм ви използвал.</verse>
				<verse number="17">Да не би чрез някого от тези, които изпратих при вас, да съм се обогатил от вас?</verse>
				<verse number="18">Аз помолих Тит и изпратих заедно с него и друг брат. Да не би Тит да ви е измамил със средствата? Не се ли отнесохме всички по един и същи начин към вас? Не постъпваме ли еднакво?</verse>
				<verse number="19">Пак ли мислите, че се оправдаваме пред вас? Ние говорим пред Бога в името на Христос и всичко това, възлюбени, е за ваше назидание.</verse>
				<verse number="20">Защото се страхувам, като дойда, да не би да ви намеря не такива, каквито желая, а и вие да ме намерите такъв, какъвто не желаете, да не би да има раздори, завист, гняв, караници, клевети, клюкарство, надменност, бъркотии.</verse>
				<verse number="21">Да не би пак, когато дойда, да бъда унизен от своя Бог заради вас и да оплаквам мнозина, които са съгрешили преди това и не са се покаяли за нечистотата, блудството и разпътството, които са вършили?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Трети път вече идвам при вас — „от устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка дума.“</verse>
				<verse number="2">Казах по-рано и сега казвам — тоест когато бях там втория път и сега, когато съм далече, пиша на съгрешилите преди и на всички останали, че когато отново дойда, няма да щадя.</verse>
				<verse number="3">Вие търсите доказателства, че Христос говори чрез мене. Той не е безсилен спрямо вас, а е силен сред вас.</verse>
				<verse number="4">Защото, макар и да беше разпънат поради немощ, Той е жив чрез Божията сила. Също и ние, макар да сме съпричастни с Неговата немощ, ще живеем с Него чрез Божията сила, която е у нас.</verse>
				<verse number="5">Изследвайте себе си дали имате вяра. Изпитвайте сами себе си. Нима не разбирате, че Иисус Христос е във вас? Освен ако при изпитанието сте се оказали недостойни.</verse>
				<verse number="6">Но се надявам да разберете, че ние не сме недостойни.</verse>
				<verse number="7">Молим се на Бога да не вършите никакво зло — не за да се покажем ние достойни, а за да вършите вие това, което е добро, пък ние нека изглеждаме недостойни.</verse>
				<verse number="8">Защото ние сме силни не против истината, а в полза на истината.</verse>
				<verse number="9">Наистина се радваме ние да сме слаби, а вие — силни. Затова се и молим за вашето усъвършенстване.</verse>
				<verse number="10">Пиша тези неща, когато не съм при вас, та като бъда при вас, да не употребя строгост според властта, която Господ ми е дал за утвърждаване, а не за унищожаване.</verse>
				<verse number="11">И така, братя, радвайте се, усъвършенствайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир и Бог, изворът на любовта и на мира, ще бъде с вас.</verse>
				<verse number="12">Поздравете се взаимно със свята целувка. Поздравяват ви всички вярващи.</verse>
				<verse number="13">Благодатта на Господ Иисус Христос, любовта на Бога и общението на Светия Дух да бъдат с всички вас. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="48">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Павел, призован за апостол не от рода човешки, нито чрез човек, а чрез Иисус Христос и Бог Отец, Който Го възкреси от мъртвите,</verse>
				<verse number="2">и всички братя, които са с мене, пожелават на църквите в Галатия:</verse>
				<verse number="3">благодат и мир на вас от Бог Отец и от нашия Господ Иисус Христос,</verse>
				<verse number="4">Който отдаде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от злото на сегашния свят, по волята на нашия Бог и Отец.</verse>
				<verse number="5">Нека славата Му бъде за вечни времена! Амин.</verse>
				<verse number="6">Чудя се, че тъй скоро преминавате от Онзи, Който ви е призовал чрез Христовата благодат, към друго благовестие.</verse>
				<verse number="7">А друго благовестие няма, макар да има някои, които ви объркват и искат да изопачат Христовото благовестие.</verse>
				<verse number="8">Но ако дори ние или ангел от небето ви благовести нещо, различно от това, което ние ви благовестихме, проклет да бъде!</verse>
				<verse number="9">Както по-горе казахме, и сега пак казвам: който ви благовести нещо, различно от това, което приехте, проклет да бъде!</verse>
				<verse number="10">У хора ли търся сега благоволение или у Бога? Или на хора искам да угаждам? Ако бях още угаждал на хора, нямаше да бъда Христов слуга.</verse>
				<verse number="11">Известявам ви, братя, че благовестието, което аз благовестих, не е човешко дело,</verse>
				<verse number="12">защото аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение на Иисус Христос.</verse>
				<verse number="13">Слушали сте за моето поведение някога в юдейството: твърде много преследвах Божията църква и я разрушавах.</verse>
				<verse number="14">И преуспявах в юдейството повече от мнозина мои връстници в народа ми, защото с голяма ревност се придържах към преданията на моите предци.</verse>
				<verse number="15">А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призова чрез Своята благодат, благоволи</verse>
				<verse number="16">да ми открие Своя Син, за да благовестя за Него сред езичниците, аз не се посъветвах веднага с никого,</verse>
				<verse number="17">нито отидох в Йерусалим при онези, които преди мене бяха апостоли, а заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск.</verse>
				<verse number="18">По-късно, след три години, отидох в Йерусалим да се видя с Петър и прекарах у него петнадесет дена.</verse>
				<verse number="19">Не видях друг от апостолите освен Яков — Господния брат.</verse>
				<verse number="20">А за това, което ви пиша, ето пред Бога казвам, че не лъжа.</verse>
				<verse number="21">След това отидох в областите на Сирия и Киликия.</verse>
				<verse number="22">Не бях познат лично на Христовите църкви в Юдея,</verse>
				<verse number="23">а само бяха слушали: „Онзи, който някога ни преследваше, сега проповядва вярата, която преди искаше да заличи.“</verse>
				<verse number="24">И прославяха Бога заради мене.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">По-късно, след четиринадесет години, пак отидох в Йерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит.</verse>
				<verse number="2">А отидох по откровение и им предложих благовестието, което аз проповядвам сред езичниците. Представих го насаме и на най-видните, за да не би да тичам или да съм тичал напразно.</verse>
				<verse number="3">Дори и Тит, който беше с мене, макар и елин, не бе принуден да се обреже.</verse>
				<verse number="4">Колкото за промъкналите се лъжебратя, които дойдоха да наблюдават тайно нашата свобода, която имаме чрез Иисус Христос, та да ни поробят —</verse>
				<verse number="5">пред тях нито за миг не отстъпихме и не се подчинихме, за да се запази у вас истината на благовестието.</verse>
				<verse number="6">А що се отнася до най-видните — каквито и да са били те някога, все ми е едно, защото Бог не съди за човека по вида му, — те нищо не добавиха към казаното от мене.</verse>
				<verse number="7">Дори, напротив — видяха, че на мене е поверено да благовестя на необрязаните, както на Петър — на обрязаните,</verse>
				<verse number="8">понеже Онзи, Който помогна на Петър в апостолството сред обрязаните, помогна и на мене между езичниците.</verse>
				<verse number="9">Яков, Кифа и Йоан, смятани за стълбове, като узнаха за дадената ми благодат, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те — при обрязаните.</verse>
				<verse number="10">Те ни поръчаха само да помним бедните, което и се постарах да изпълня точно.</verse>
				<verse number="11">А когато Петър дойде в Антиохия, аз му възразих открито, понеже заслужаваше укор.</verse>
				<verse number="12">Защото преди да пристигнат някои хора от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, отдръпна се и започна да страни, като се боеше от обрязаните.</verse>
				<verse number="13">Заедно с него на лицемерие се поддадоха и другите юдеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им.</verse>
				<verse number="14">Но като видях, че те постъпват не според евангелската истина, казах на Петър пред всички: „Ако ти, който си юдеин, живееш по езически, а не по юдейски, защо караш езичниците да живеят по юдейски?“</verse>
				<verse number="15">Ние по рождение сме юдеи, а не грешни езичници.</verse>
				<verse number="16">Обаче като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела пред Бога според закона, а само чрез вяра в Иисус Христос, и ние повярвахме в Иисус Христос, за да се оправдаем чрез вярата в Христос, а не чрез дела по закона, защото чрез дела по закона няма да се оправдае никой човек.</verse>
				<verse number="17">Ако пък, търсейки да се оправдаем чрез Христос, самите ние също се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Разбира се, не!</verse>
				<verse number="18">Защото, ако аз отново градя това, което съм разрушил, сам себе си правя престъпник.</verse>
				<verse number="19">Но аз чрез закона умрях за закона, за да живея за Бога. Разпънах се с Христос</verse>
				<verse number="20">и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Божия Син, Който ме обикна и отдаде живота Си за мене.</verse>
				<verse number="21">Не отхвърлям Божията благодат, защото, ако оправдаването става чрез закона, тогава Христос умря напразно.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Неразумни галатяни! Кой ви омая, та вече не вярвате на истината, макар пред очите ви Иисус Христос да бе изобразен така, сякаш е разпънат сред вас?</verse>
				<verse number="2">Искам само това да науча от вас: чрез дела по Закона ли получихте Духа, или като повярвахте на това, което чухте?</verse>
				<verse number="3">Толкова ли сте неразумни? След като започнахте с Духа, с плътта ли сега ще свършите?</verse>
				<verse number="4">Нима напразно претърпяхте толкова неща? Едва ли е било напразно!</verse>
				<verse number="5">Този, Който ви дарява Духа и прави сред вас чудеса, заради дела по Закона ли върши това, или защото повярвахте на онова, което чухте?</verse>
				<verse number="6">Както е писано: „Авраам повярва на Бога и това му бе зачетено за оправдание.“</verse>
				<verse number="7">Затова знайте, че онези, които се облягат на вярата, са Авраамови синове.</verse>
				<verse number="8">И Писанието, като предвиди, че Бог чрез вяра оправдава езичниците, предвести на Авраам: „Чрез тебе ще бъдат благословени всички народи.“</verse>
				<verse number="9">И тъй, онези, които се облягат на вярата, са благословени заедно с повярвалия Авраам.</verse>
				<verse number="10">А всички, които се облягат на дела по закона, се намират под проклятие, защото е писано: „Проклет да е всеки, който не изпълнява постоянно всичко, което е писано в книгата на закона.“</verse>
				<verse number="11">Явно е, че чрез закона никой не се оправдава пред Бога, защото е писано: „Праведният ще живее чрез вярата си.“</verse>
				<verse number="12">Но законът не изисква вяра, а казва: „Който изпълни тези неща, той ще живее чрез тях.“</verse>
				<verse number="13">Христос ни изкупи от проклятието на закона, като прие заради нас проклятието, защото е писано: „Проклет е всеки, обесен на дърво“ —</verse>
				<verse number="14">за да се разпростре благословението на Авраам чрез Иисус Христос върху езичниците и чрез вярата да получим обещания Дух.</verse>
				<verse number="15">Братя, говоря по човешки: никой не разваля, нито допълва едно потвърдено човешко завещание.</verse>
				<verse number="16">А обещанията бяха дадени на Авраам и на неговия потомък. Не е казано: „и на потомците“, като за мнозина, а като за един: „и на потомъка ти“, Който е Христос.</verse>
				<verse number="17">Затова аз казвам, че законът, който дойде след четиристотин и тридесет години, не отменя утвърдения преди това от Бога завет за Христос, та обещанието да изгуби сила.</verse>
				<verse number="18">Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраам Бог го дарява по обещание.</verse>
				<verse number="19">Но защо тогава е даден законът? Той бе прибавен поради престъпленията, докато дойде Потомъкът, за Когото се отнася обещанието, и бе предаден чрез ангели с ръка на посредник.</verse>
				<verse number="20">Посредникът обаче не може да е посредник само на един, а Бог е един.</verse>
				<verse number="21">И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Съвсем не! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да дарява живот, то наистина оправдаването щеше да бъде от закона.</verse>
				<verse number="22">Писанието обаче отреди всички да са подвластни на греха, та обещанието да се даде на вярващите заради вярата им в Иисус Христос.</verse>
				<verse number="23">Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие.</verse>
				<verse number="24">Така че законът беше за нас водач към Христос, за да се оправдаем чрез вяра.</verse>
				<verse number="25">А след като дойде вярата, не ни трябва вече водач.</verse>
				<verse number="26">Защото всички сте Божии синове чрез вярата в Иисус Христос —</verse>
				<verse number="27">всички, които в Христос се кръстихте, в Христос се облякохте.</verse>
				<verse number="28">Няма вече юдеин, нито елин, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски, защото всички вие сте едно в Иисус Христос.</verse>
				<verse number="29">А щом вие сте Христови, тогава сте потомци на Авраам и по обещание — наследници.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Казвам още: наследникът, докато е невръстен, с нищо не се отличава от роб, макар да е господар на всичко.</verse>
				<verse number="2">Той е подвластен на настойници и управители до определеното от бащата време.</verse>
				<verse number="3">Така и ние, докато бяхме невръстни, бяхме подвластни на силите на света.</verse>
				<verse number="4">Но когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син, Който се роди от жена и се подчини на закона,</verse>
				<verse number="5">за да изкупи онези, които бяха под закона, и да бъдем осиновени.</verse>
				<verse number="6">А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който вика: „Авва! Отче!“</verse>
				<verse number="7">Затова не си вече роб, а син. Ако пък си син, ти си и Божий наследник чрез Христос.</verse>
				<verse number="8">Преди време, когато не познавахте Бога, служехте на тези, които по естество не са богове.</verse>
				<verse number="9">Но сега, като познахте Бога, или по-добре, като бяхте познати от Бога, защо се връщате отново към немощните и безпомощни сили и отново искате да им служите?</verse>
				<verse number="10">Почитате дни и месеци, времена и години.</verse>
				<verse number="11">Загрижен съм за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви.</verse>
				<verse number="12">Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не ме обидихте.</verse>
				<verse number="13">Знаете, че когато ви благовестих за първи път, бях останал поради телесна болест.</verse>
				<verse number="14">И въпреки това мое телесно изпитание вие не ме презряхте и не се погнусихте, но ме приехте като Божий ангел, като Иисус Христос.</verse>
				<verse number="15">Колко въодушевени бяхте тогава! Уверявам ви, че ако можеше, очите си щяхте да извадите и да ми ги дадете.</verse>
				<verse number="16">Нима сега ви станах враг, като ви говоря истината?</verse>
				<verse number="17">Онези се стремят към вас не за добро; те искат да ви отлъчат от мене, за да се стремите вие към тях.</verse>
				<verse number="18">Добре е да се стремите към доброто винаги, а не само когато съм сред вас.</verse>
				<verse number="19">Деца мои, аз отново изпитвам родилни мъки за вас, докато във вас бъде изобразен Христос.</verse>
				<verse number="20">Бих искал сега да бъда помежду ви и да ви говоря с друг глас, защото не зная какво да направя за вас.</verse>
				<verse number="21">Кажете ми вие, които желаете да се подчинявате на закона: не се ли вслушвате в закона?</verse>
				<verse number="22">Защото е писано: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната.</verse>
				<verse number="23">Но този, който беше от робинята, се роди само според природата, а който беше от свободната — според Божие обещание.</verse>
				<verse number="24">Това е казано иносказателно. Това са двата завета. Единият е от Синайската планина и се ражда за робство. Той е Агар,</verse>
				<verse number="25">понеже Агар означава планината Синай в Арабия и съответства на сегашния Йерусалим, който живее в робство с децата си.</verse>
				<verse number="26">А небесният Йерусалим е свободен: той е майка на всички ни.</verse>
				<verse number="27">Защото е писано: „Ликувай, неплодна, която не си раждала, ликувай от радост и възкликни ти, която не си се превивала от родилни болки, защото синовете на самотната са много повече от синовете на омъжената.“</verse>
				<verse number="28">Ние пък, братя, сме като Исаак — деца на обещание.</verse>
				<verse number="29">Но както тогава роденият само според природата преследваше родения чрез Духа, така е и сега.</verse>
				<verse number="30">А какво казва Писанието? Изпъди робинята и сина ѝ, защото синът на робинята не бива да бъде наследник заедно със сина на свободната.</verse>
				<verse number="31">Затова, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">И тъй, отстоявайте свободата, която Христос ни дари, и не се подлагайте отново под робско иго.</verse>
				<verse number="2">Ето аз, Павел, ви казвам: ако се обрежете, Христос с нищо няма да ви бъде полезен.</verse>
				<verse number="3">И пак напомням на всеки човек, който се обреже: той е длъжен да изпълни целия закон.</verse>
				<verse number="4">Вие, които искате да се оправдаете чрез закона, се отметнахте от Христос, отпаднахте от благодатта,</verse>
				<verse number="5">а ние се надяваме и очакваме чрез Духа оправдаване заради вярата си.</verse>
				<verse number="6">Защото за последователите на Иисус Христос нито обрязването има сила, нито необрязването, а вярата, която действа чрез любов.</verse>
				<verse number="7">Вие бяхте на прав път. Кой ви накара да не се покорявате на истината?</verse>
				<verse number="8">Този, който ви разубеждава, не е Онзи, Който ви призовава.</verse>
				<verse number="9">Малко квас заквасва цялото тесто.</verse>
				<verse number="10">Аз имам вяра във вас чрез Господа, че няма да се подведете. И онзи, който ви смущава — който и да е той, — ще понесе присъда.</verse>
				<verse number="11">А за какво още ме преследват, братя, ако аз и сега проповядвам обрязване? Тогава би отпаднало негодуванието заради кръста.</verse>
				<verse number="12">Да бяха се скопили онези, които ви заблуждават!</verse>
				<verse number="13">Към свобода сте призовани вие, братя. Само че свободата да не става повод за угода на плътта, а с любов служете един на друг.</verse>
				<verse number="14">Защото целият закон се изпълнява в едно изречение: „Обичай ближния си като самия себе си.“</verse>
				<verse number="15">Ако пък един друг се хапете и се ядете, пазете се да не би един друг да се изтребите.</verse>
				<verse number="16">Затова казвам: живейте според изискванията на Духа и няма да изпълнявате прищевките на плътта.</verse>
				<verse number="17">Защото плътта желае противното на Духа, а Духът — противното на плътта. Те се противят един на друг, за да не правите онова, което бихте пожелали.</verse>
				<verse number="18">Ако живеете според Духа, вие не сте под закона.</verse>
				<verse number="19">Делата на плътта са известни. Те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство,</verse>
				<verse number="20">идолослужение, магии, вражди, свади, ревност, гняв, разпри, разногласия, разцепления,</verse>
				<verse number="21">завист, убийства, пиянство, оргии и други подобни. Казвал съм ви и пак ви казвам: които вършат това, няма да наследят Божието царство.</verse>
				<verse number="22">А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра,</verse>
				<verse number="23">кротост, въздържание. Против такива няма закон.</verse>
				<verse number="24">Онези, които са Христови последователи, са разпънали плътта си заедно с нейните страсти и похоти.</verse>
				<verse number="25">Ако живеем според Духа, според Духа сме длъжни и да постъпваме.</verse>
				<verse number="26">Да не се стремим към преходна слава, да не се дразним един друг и да не си завиждаме.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие, водените от Духа, поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени.</verse>
				<verse number="2">Един друг се подкрепяйте в изпитанията и така да изпълните Христовия закон!</verse>
				<verse number="3">Защото който смята себе си за нещо, макар и да е нищо, той себе си мами.</verse>
				<verse number="4">Нека всеки изпитва делата си. Тогава той ще се гордее сам пред себе си, а не пред другиго,</verse>
				<verse number="5">защото всеки ще понесе своето бреме.</verse>
				<verse number="6">Наставляваният в Божието слово да дели всички блага с онзи, който го наставлява.</verse>
				<verse number="7">Недейте се лъга — с Бога не можеш да се подиграеш. Каквото посее човек, това и ще пожъне.</verse>
				<verse number="8">Който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление, а който сее в Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.</verse>
				<verse number="9">Нека не се уморяваме да правим добро, защото навреме ще пожънем, стига да не се обезсърчаваме.</verse>
				<verse number="10">И тъй, докато имаме време, нека правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра.</verse>
				<verse number="11">Вижте колко много ви написах със собствената си ръка.</verse>
				<verse number="12">Тези, които искат да се понравят с обредна външност, те ви принуждават да се обрязвате, само за да не бъдат преследвани заради Христовия кръст.</verse>
				<verse number="13">Защото и онези, които се обрязват, сами не спазват закона, но ви принуждават да се обрязвате, за да се похвалят с вашето обрязване.</verse>
				<verse number="14">А на мене да не ми дава Господ да се хваля освен с кръста на нашия Господ Иисус Христос, чрез който за мене светът е разпънат и аз за света.</verse>
				<verse number="15">Защото за последователите на Иисус Христос нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новото творение.</verse>
				<verse number="16">На онези, които следват това правило — мир и милост на тях и на Божия Израил.</verse>
				<verse number="17">И нека вече никой не ми създава грижи, защото аз нося на тялото си раните на Господ Иисус.</verse>
				<verse number="18">Благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с вашия дух, братя. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="49">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Павел, по Божия воля апостол на Иисус Христос — до верните последователи на Иисус Христос в Ефес:</verse>
				<verse number="2">благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.</verse>
				<verse number="3">Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Който ни благослови чрез Христос с всяко духовно благословение от небесата,</verse>
				<verse number="4">както и ни избра чрез Него, преди да бъде създаден светът, за да бъдем святи и непорочни пред Него чрез своята любов —</verse>
				<verse number="5">Той ни предопредели да бъдем осиновени чрез Иисус Христос, по благоволението на Своята воля,</verse>
				<verse number="6">за прослава на Неговата величествена благодат, с която ни е облагодарил чрез Своя възлюбен Син.</verse>
				<verse number="7">Благодарение на Него имаме изкупление чрез кръвта Му, прошка на греховете ни според богатството на Неговата благодат,</verse>
				<verse number="8">която изобилно ни дарява заедно с безпределна премъдрост и разум.</verse>
				<verse number="9">Той ни откри тайната на волята Си по Своето благоволение, което предварително бе решил в Себе Си,</verse>
				<verse number="10">за да съедини в Христос всичко, което е на небесата и на земята, когато се осъществи изпълнението на времената.</verse>
				<verse number="11">Чрез Него бяхме избрани за наследници, предназначени по определение на Бога, Който върши всичко по решение на волята Си,</verse>
				<verse number="12">за да бъдем за похвала на славата Му ние, които отпреди се надявахме на Христос.</verse>
				<verse number="13">Чрез Него и вие, като чухте словото на истината — благовестието за вашето спасение, и повярвахте, получихте печата на обещания Свети Дух,</verse>
				<verse number="14">Който е залог за нашето наследство, за да се изкупят вярващите за похвала на Божията слава.</verse>
				<verse number="15">Ето защо и аз, като чух за вашата вяра в Иисус Христос и за любовта ви към всички вярващи,</verse>
				<verse number="16">не преставам да благодаря на Бога за вас, като ви споменавам в молитвите си —</verse>
				<verse number="17">Бог на нашия Господ Иисус Христос, Отецът на славата, да ви даде дух на премъдрост и откровение, за да Го познаете,</verse>
				<verse number="18">и да просветли очите на сърцето ви, за да разберете каква е надеждата, към която сте призовани от Него, какво е за вярващите богатството на Неговото славно наследство</verse>
				<verse number="19">и колко безмерно е величието на Неговата мощ у нас, които вярваме, чрез действието на крепката Му сила.</verse>
				<verse number="20">С тази сила Той действа спрямо Христос, като Го възкреси от мъртвите и постави на небесата от дясната Си страна,</verse>
				<verse number="21">над всяко началство, власт, сила, господство и над всяко име, с което се именуват не само в този свят, но и в бъдещия,</verse>
				<verse number="22">и подчини всичко под нозете Му, като Го постави над всичко Глава на Църквата,</verse>
				<verse number="23">която е Негово тяло, пълнотата на Този, Който изпълва всичко във всичко.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">И вие бяхте мъртви поради вашите престъпления и грехове,</verse>
				<verse number="2">в които живеехте по-рано според обичая на този свят, като се подчинявахте на княза, който господства във въздуха — духа, който сега действа в синовете на непослушанието.</verse>
				<verse number="3">Сред тях и всички ние живяхме някога според плътските си желания, изпълнявайки волята на плътта и на помислите, като по природа бяхме деца на гнева, както и другите.</verse>
				<verse number="4">Но Бог, Който е богат с милост, поради голямата Си любов, с която ни обикна,</verse>
				<verse number="5">макар да бяхме мъртви поради греховете, ни оживотвори чрез Христос — защото по благодат сте спасени, —</verse>
				<verse number="6">възкреси ни с Иисус Христос и ни постави в небесата с Него.</verse>
				<verse number="7">Така Той ще прояви с благост към нас в бъдещите времена преизобилното богатство на Своята благодат чрез Иисус Христос.</verse>
				<verse number="8">Защото по благодат сте спасени чрез вярата, и това не е от вас, но е Божий дар,</verse>
				<verse number="9">не е чрез дела, за да не би някой да се похвали.</verse>
				<verse number="10">Защото сме Негово дело, създадени чрез Иисус Христос за добри дела, които Бог е предназначил да вършим.</verse>
				<verse number="11">Затова помнете, че вие, някога езичници по плът, които бяхте наричани необрязани от онези, които се наричат обрязани с плътско обрязване, извършвано с ръце,</verse>
				<verse number="12">помнете, че бяхте в онова време без Христос, отстранени от Израилското общество и чужди на заветите на обещанието, лишени от надеждата и без Бога в света.</verse>
				<verse number="13">А сега в единство с Иисус Христос вие, които някога бяхте далече, станахте близки чрез Христовата кръв.</verse>
				<verse number="14">Защото Той е нашият мир, Който направи от двете общности една и разруши преградата между тях,</verse>
				<verse number="15">като чрез жертването на плътта Си унищожи враждата, а с учението Си отстрани закона с неговите заповеди, за да създаде у Себе Си от двете общности един нов човек, въдворявайки мир,</verse>
				<verse number="16">и в едно тяло да примири двете общности с Бога чрез кръста, на който уби враждата.</verse>
				<verse number="17">И като дойде, благовести мир на вас, далечни и близки,</verse>
				<verse number="18">защото чрез Него едните и другите имаме достъп при Отец чрез единия Дух.</verse>
				<verse number="19">И така, не сте вече чужденци и пришълци, а съграждани на вярващите и принадлежите на Бога.</verse>
				<verse number="20">Вие се изградихте върху основата на апостолите и пророците, като имахте Самия Иисус Христос за крайъгълен камък,</verse>
				<verse number="21">върху Който цялото здание е добре сглобено и израства в свят храм, посветен на Господа,</verse>
				<verse number="22">в който и вие заедно с другите се съзиждате за Божие жилище чрез Духа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Ето защо аз, Павел, съм в окови заради Иисус Христос в полза на вас, езичниците.</verse>
				<verse number="2">Вие сте чули за разпоредбата на Божията благодат, дадена ми за вас,</verse>
				<verse number="3">че чрез откровение Бог ми възвести тайната, както по-горе ви писах накратко.</verse>
				<verse number="4">Когато четете това, можете да проумеете как съм вникнал в тайната на Христос,</verse>
				<verse number="5">която не беше известена на хората от предишните поколения, както сега се откри на светите Му апостоли и пророци чрез Духа.</verse>
				<verse number="6">Това стана, за да бъдат езичниците сънаследници, съставящи части на едно и също тяло и съпричастни на Божието обещание — чрез Иисус Христос с благовестието,</verse>
				<verse number="7">чрез което станах служител с благодатния дар на Бога, даден ми чрез действието на Неговата сила.</verse>
				<verse number="8">На мене, най-малкия от всички вярващи, беше дадена тази благодат — да благовестя на езичниците за неизследимото Христово богатство</verse>
				<verse number="9">и да изясня на всички в какво се състои разпоредбата на тайната, скривана от векове у Бога, Който създаде всичко чрез Иисус Христос,</verse>
				<verse number="10">та многообразната премъдрост на Бога сега да стане чрез Църквата известна на небесните началства и сили,</verse>
				<verse number="11">по предвечното определение, което Той е осъществил чрез Иисус Христос, нашия Господ,</verse>
				<verse number="12">благодарение на Когото имаме дръзновение с увереност да се доближаваме до Бога чрез вярата в Него.</verse>
				<verse number="13">Затова ви моля да не падате духом пред моите скърби за вас, които са за ваша слава.</verse>
				<verse number="14">Затова прекланям колене пред Отеца на нашия Господ Иисус Христос,</verse>
				<verse number="15">от Когото получава име всеки род на небесата и на земята,</verse>
				<verse number="16">за да ви даде, според богатството на Своята слава, крепко да се утвърдите вътре в самите себе си чрез Неговия Дух</verse>
				<verse number="17">и Христос да се всели в сърцата ви чрез вярата, та вкоренени в любовта</verse>
				<verse number="18">и върху нейната основа, заедно с всички вярващи да проумеете ширината, дължината, дълбочината и височината,</verse>
				<verse number="19">въобще да узнаете любовта на Христос, която превъзхожда знанието, за да се изпълните с всичката Божия пълнота.</verse>
				<verse number="20">А на Този, Който чрез действащата у нас сила може да извърши много повече от всичко, за което молим или помисляме,</verse>
				<verse number="21">на Него да бъде слава в Църквата чрез Иисус Христос — във всички родове за вечни времена. Амин.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">И тъй аз, окован за Господа, моля ви да постъпвате достойно за званието, за което сте призовани,</verse>
				<verse number="2">с пълно смирение, кротост и търпение, като се отнасяте един към друг с обич</verse>
				<verse number="3">и се стараете да запазвате единството на духа чрез мира, който ви свързва.</verse>
				<verse number="4">Едно тяло и един дух сте, както сте и призовани към една надежда, към която ви призова Бог.</verse>
				<verse number="5">Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението,</verse>
				<verse number="6">един е Бог и Отец на всички, Който е над всички и чрез всички, и във всички нас.</verse>
				<verse number="7">А на всеки един от нас е дадена благодатта по мярката на Христовия дар.</verse>
				<verse number="8">Затова е казано: „Като се издигна нависоко, плени плен и даде дарове на хората.“</verse>
				<verse number="9">А „издигна се“ какво означава, ако не това, че е слязъл преди това в самите дълбини на земята?</verse>
				<verse number="10">Слезлият е Същият, Който се и издигна над всички небеса, за да изпълни всичко.</verse>
				<verse number="11">И Той постави едни за апостоли, втори за пророци, трети за благовестници, други за пастири и учители,</verse>
				<verse number="12">за подготовка на вярващите в делото на служението за изграждане на Христовото тяло,</verse>
				<verse number="13">докато всички достигнем единството на вярата и на познаването на Сина Божий, до състоянието на съвършен човек, до пълната зрелост на Христовото съвършенство.</verse>
				<verse number="14">Да не бъдем повече деца, люлени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение, по лукавството на хората, по коварното изкуство на измамата,</verse>
				<verse number="15">но като държим за истината, с любов да растем във всяко отношение към Онзи, Който е глава — Христос,</verse>
				<verse number="16">от Когото цялото тяло, добре сглобено и свързано чрез всички дарени връзки, при действието на всяка част според силите ѝ, нараства, за да се изгражда с любов.</verse>
				<verse number="17">И така, това ви казвам и свидетелствам в името на Господа: вие да не постъпвате вече така, както постъпват и останалите езичници по неразумните си помисли,</verse>
				<verse number="18">понеже са помрачени в разума и поради своето невежество и ожесточението на сърцето си са отчуждени от живота, който е в Бога.</verse>
				<verse number="19">Дошли до безчувственост, те се предадоха на разпътство и ненаситно вършат всякакви нечисти дела.</verse>
				<verse number="20">Но вие не така познахте Христос.</verse>
				<verse number="21">Наистина сте чули за Него и чрез Него сте се научили каква е истината в Иисус:</verse>
				<verse number="22">да отхвърлите от себе си стария човек от предишния ви начин на живот, който загива в прелъстителни желания,</verse>
				<verse number="23">да обновите вашето сърце и ум,</verse>
				<verse number="24">да облечете новия човек, създаден по образа на Бога в истинска справедливост и святост.</verse>
				<verse number="25">Затова отхвърлете лъжата и говорете истината всеки на ближния си, понеже сме части, взаимно свързани помежду си.</verse>
				<verse number="26">Когато се гневите, не стигайте до грях: слънчевият залез да не ви заварва гневни,</verse>
				<verse number="27">и не давайте място на дявола.</verse>
				<verse number="28">Крадецът да не краде вече, а по-добре да работи, като върши с ръцете си полезна работа, за да има да отдели за този, който се нуждае.</verse>
				<verse number="29">Никаква лоша дума да не излиза от устата ви, а само добра, за полезно наставление, за да принася добрини на слушащите.</verse>
				<verse number="30">И не оскърбявайте Светия Божий Дух, Чийто печат получихте за оправдаване в деня на избавлението.</verse>
				<verse number="31">Всяко оскърбление и ярост, гняв, кавга и хула да бъдат далече от вас заедно с всякаква злоба.</verse>
				<verse number="32">Бъдете любезни един към друг, състрадателни, като си прощавате един на друг, тъй както и Бог ви е простил чрез Христос.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">И тъй, подражавайте на Бога като обични деца</verse>
				<verse number="2">и живейте в любов, както и Христос ни обикна и предаде Себе Си за нас като приношение и жертва, които са приятно благоухание за Бога.</verse>
				<verse number="3">Както подхожда на вярващи, въобще да не се споменават между вас блудство и всяка нечистота или користолюбие,</verse>
				<verse number="4">нито безсрамни, празни и лекомислени думи, които са неприлични, но много повече — благодарения.</verse>
				<verse number="5">Защото това трябва да знаете, че никой блудник или нечист, или користолюбец — това е равно на идолослужение — няма наследство в царството на Христос и Бога.</verse>
				<verse number="6">Никой да не ви прелъстява с празни думи, понеже заради всичко това гневът на Бога идва върху онези, синовете на непослушанието.</verse>
				<verse number="7">И тъй, не ставайте техни съучастници,</verse>
				<verse number="8">понеже някога бяхте в тъмнина, а сега чрез Господа сте в светлина. Постъпвайте като деца на светлината</verse>
				<verse number="9">— защото плодът на Духа се състои във всяка доброта, справедливост и истина, —</verse>
				<verse number="10">като изпитвате кое е благоугодно на Бога.</verse>
				<verse number="11">Не участвайте в безплодните дела на тъмнината, напротив — изобличавайте ги.</verse>
				<verse number="12">Защото за онова, което нечестивците вършат тайно, срамно е и да се говори.</verse>
				<verse number="13">А на светлина всичко става ясно,</verse>
				<verse number="14">понеже всичко, което е открито, е светлина. Затова се казва: „Стани ти, спящият, възкръсни от мъртвите и Христос ще те осветли.“</verse>
				<verse number="15">И тъй, гледайте внимателно как да постъпвате, не като невежи, а като мъдри,</verse>
				<verse number="16">добре използвайте времето, защото дните са измамни.</verse>
				<verse number="17">Затова не бъдете неразумни, но разпознавайте кое е Божия воля.</verse>
				<verse number="18">И не се опивайте с вино, от което произлиза непорядъчен живот, но се изпълвайте с Духа.</verse>
				<verse number="19">Назидавайте се взаимно с псалми, славословия и с духовни песни, като възпявате сладкогласно в сърцата си Господа</verse>
				<verse number="20">и благодарите винаги за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Иисус Христос.</verse>
				<verse number="21">Покорявайте се един на друг със страхопочитание към Бога.</verse>
				<verse number="22">Вие, жени, покорявайте се на мъжете си като на Господа,</verse>
				<verse number="23">защото мъжът е глава на жената, както Христос е Глава на Църквата и Той е Спасител на тялото.</verse>
				<verse number="24">Но както Църквата се покорява на Христос, така и жените да се покоряват на мъжете си във всичко.</verse>
				<verse number="25">Вие, мъже, обичайте жените си, както и Христос обикна Църквата и предаде Себе Си за нея,</verse>
				<verse number="26">за да я освети, като я очисти с водната баня чрез словото,</verse>
				<verse number="27">за да бъде Неговата Църква славна като невеста, която няма петно или бръчка, но да бъде свята и непорочна.</verse>
				<verse number="28">Така и мъжете трябва да обичат жените си, както обичат телата си. Този, който обича своята жена, себе си обича.</verse>
				<verse number="29">Защото никой никога не е намразил плътта си, а я храни и се грижи за нея, както и Господ — за Църквата,</verse>
				<verse number="30">понеже сме части на тялото Му — от плътта Му и от костите Му.</verse>
				<verse number="31">„Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът.“</verse>
				<verse number="32">Тази тайна е велика и аз я отнасям към Христос и Църквата.</verse>
				<verse number="33">Тъй и всеки един от вас така да обича своята жена, както обича себе си, а жената да почита мъжа си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Вие, деца, бъдете послушни към родителите си в името на Господа, защото това е правилното.</verse>
				<verse number="2">„Почитай баща си и майка си“ — това е единствената заповед с обещание,</verse>
				<verse number="3">„за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята.“</verse>
				<verse number="4">И вие, бащите, не дразнете децата си, а ги възпитавайте с поука и съвет според онова, което Господ е установил.</verse>
				<verse number="5">Вие, роби, бъдете послушни на вашите земни господари със страх и трепет, с искрено сърце, както на Христос,</verse>
				<verse number="6">не с робуване само за пред очи като човекоугодници, а като Христови слуги, които радушно изпълняват Божията воля.</verse>
				<verse number="7">Служете усърдно — като на Господа, а не на хора,</verse>
				<verse number="8">знаейки, че всеки, бил той роб или свободен, ще получи от Господа според доброто, което извърши.</verse>
				<verse number="9">И вие, господарите, отнасяйте се към тях по същия начин и не прекалявайте със заплахите, знаейки, че и техният, и вашият Господар, у Когото няма лицеприятие, е в небесата.</verse>
				<verse number="10">Накрая, братя мои, укрепвайте се чрез силата и мощта на Господа.</verse>
				<verse number="11">Облечете се в пълно снаряжение от Бога, за да можете да устоите срещу дяволските козни,</verse>
				<verse number="12">защото ние се сражаваме не против хора, а против поднебесните духове на злото — началствата, властите, владетелите на този тъмен свят.</verse>
				<verse number="13">Поради това приемете пълно снаряжение от Бога, за да можете да окажете съпротива в деня на злото и като надвиете всичко, да устоите.</verse>
				<verse number="14">И тъй, бъдете готови, като се препашете с истината, облечете бронята на праведността</verse>
				<verse number="15">и обуете нозете си в готовност да благовестите мир,</verse>
				<verse number="16">а след всичко това вземете щита на вярата, с който ще можете да угасите всички пламтящи стрели на лукавия.</verse>
				<verse number="17">Вземете и шлема на спасението и меча на Духа, тоест Божието слово.</verse>
				<verse number="18">Молете се с различни молитви и моления по всяко време, с помощта на Духа, бдете с неотстъпно постоянство и молитва за всички вярващи</verse>
				<verse number="19">и за мене, когато пожелая да говоря, да ми се даде слово, та смело да разкривам тайната на благовестието,</verse>
				<verse number="20">за което съм пратеник в окови — да го възвестявам храбро, както подобава да говоря.</verse>
				<verse number="21">А за да знаете и вие как съм и какво правя, всичко ще ви съобщи Тихик, възлюбен брат и верен служител за делото на Господа,</verse>
				<verse number="22">когото изпратих при вас тъкмо затова — да узнаете как сме ние и да утеши сърцата ви.</verse>
				<verse number="23">На братята — мир и любов с вяра от Бог Отец и от Господ Иисус Христос.</verse>
				<verse number="24">Благодатта да бъде с всички, които неизменно обичат нашия Господ Иисус Христос. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="50">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Павел и Тимотей, слуги на Иисус Христос, до всички вярващи в Иисус Христос, които се намират във Филипи, заедно с църковните ръководители и помощниците им.</verse>
				<verse number="2">Благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.</verse>
				<verse number="3">Благодаря на своя Бог всеки път, когато си спомня за вас —</verse>
				<verse number="4">винаги във всяка своя молитва с радост се моля за всички вас.</verse>
				<verse number="5">Благодаря за вашето участие в благовестието от първия ден и досега.</verse>
				<verse number="6">И съм уверен в това, че Този, Който започна у вас доброто дело, ще го завърши до деня на Иисус Христос.</verse>
				<verse number="7">Оправдано е да мисля така за всички вас, защото сте в сърцето ми, тъй като всички вие сте съпричастни заедно с мене в благодатта — и когато съм в окови, и когато защитавам и утвърждавам благовестието.</verse>
				<verse number="8">Бог ми е свидетел колко много обичам всички вас с любов, каквато е любовта на Иисус Христос.</verse>
				<verse number="9">Моля се вашата любов все повече и повече да се усилва чрез знание и преценка за всичко,</verse>
				<verse number="10">за да различавате какво е добро. Така ще бъдете чисти и безупречни в Христовия ден,</verse>
				<verse number="11">изпълнени с плодовете на добродетелта, дарени чрез Иисус Христос, за слава и похвала на Бога.</verse>
				<verse number="12">Желая, братя, да знаете, че това, което ми се случи, спомогна за по-голям успех на благовестието,</verse>
				<verse number="13">защото на цялата дворцова стража и на всички други стана известно, че аз съм окован заради Христос.</verse>
				<verse number="14">И повечето от братята по вяра в Господа, насърчени от моите окови, започнаха по-смело, без страх да проповядват Божието слово.</verse>
				<verse number="15">Наистина някои проповядват Христос от завист и увлечение по спорове, а други — от най-добри намерения.</verse>
				<verse number="16">Едните проповядват Христос от желание да спорят, не от чисти подбуди, като мислят, че увеличават тежестта на оковите ми.</verse>
				<verse number="17">А другите проповядват от любов, като знаят, че аз съм определен да защитавам благовестието.</verse>
				<verse number="18">Но какво от това? Във всеки случай, било с умисъл, било искрено, Христос се проповядва. Затова се радвам и ще се радвам,</verse>
				<verse number="19">защото зная, че това ще ми послужи за спасение благодарение на вашата молитва и чрез съдействието на Духа на Иисус Христос.</verse>
				<verse number="20">Затова очаквам с голямо желание и се надявам, че в нищо няма да се посрамя, но ще се постарая много смело, както винаги, така и сега Христос да се възвеличи чрез тялото ми — било чрез живот, било чрез смърт.</verse>
				<verse number="21">Защото за мене животът е Христос, а смъртта — придобивка.</verse>
				<verse number="22">Ако ли живеенето ми в плът е плодотворно, не зная кое да предпочета.</verse>
				<verse number="23">Привличат ме и двете: желая да се освободя и да бъда с Христос, защото това е много по-добро.</verse>
				<verse number="24">Но да остана в плът е по-необходимо за вас.</verse>
				<verse number="25">Аз зная със сигурност, че ще остана и ще бъда заедно с всички вас за ваш напредък и за радост във вярата,</verse>
				<verse number="26">тъй че когато дойда повторно при вас, да можете чрез мене много повече да бъдете хвалени заради единението с Иисус Христос.</verse>
				<verse number="27">Само живейте достойно за Христовото благовестие, та било че дойда и ви видя, било че отсъствам, да чувам за вас, че устоявате в единомислие и като един се борите за благовестената вяра.</verse>
				<verse number="28">Изобщо не се плашете от противниците: това ще е доказателство за тяхната гибел и за вашето спасение. И това е от Бога,</verse>
				<verse number="29">защото на вас е дадено не само да вярвате в Христос, но и да страдате за Него,</verse>
				<verse number="30">като водите същата борба, каквато видяхте, че аз водих, и сега чувате, че водя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">И тъй, ако имате насърчение чрез Христос, утеха от любовта, общение с Духа, ако имате милосърдие и състрадание —</verse>
				<verse number="2">направете радостта ми пълна: имайте едни мисли, една и съща любов, бъдете единодушни и единомислени.</verse>
				<verse number="3">Не правете нищо от съперничество или от тщеславие, но нека всеки смирено да смята другия за по-горен от себе си.</verse>
				<verse number="4">Не се грижете всеки само за себе си, но и за другите.</verse>
				<verse number="5">Вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос.</verse>
				<verse number="6">Той, Който беше Бог по природа, не се възползва от равенството си с Бога,</verse>
				<verse number="7">но унизи Себе Си, като стана служител и се уподоби на човек. А когато се яви като човек,</verse>
				<verse number="8">Той смири Себе Си и стана послушен дори до смърт — до смъртта на кръста.</verse>
				<verse number="9">Затова Бог Го извиси и Му даде име, което е над всяко име,</verse>
				<verse number="10">тъй че в името на Иисус да преклони колене всичко, което е на небето, на земята и под земята,</verse>
				<verse number="11">и всяка уста да изповяда за слава на Бог Отец: „Иисус Христос е Господ.“</verse>
				<verse number="12">Затова, възлюбени мои, както винаги сте послушни — не само в мое присъствие, но много повече сега, когато отсъствам, — постигайте спасението си със страх и трепет,</verse>
				<verse number="13">защото Бог е, Който подтиква и да искате, и да действате според благата Му воля.</verse>
				<verse number="14">Всичко вършете без ропот и съмнение,</verse>
				<verse number="15">за да бъдете безукорни и чисти, непорочни Божии деца посред опак и развратен род, посред който сияете като светила във вселената,</verse>
				<verse number="16">отстоявайки словото на живота за моя похвала в Христовия ден, че не съм тичал напразно и не съм се трудил напразно,</verse>
				<verse number="17">но макар да се принасям като жертвено възлияние в служба на вярата ви, аз се радвам и споделям радостта на всички вас.</verse>
				<verse number="18">Така също и вие се радвайте и споделяйте моята радост.</verse>
				<verse number="19">Изразявам надежда чрез Господ Иисус скоро да изпратя при вас Тимотей, тъй че, като узная как сте, да се утеша духом.</verse>
				<verse number="20">Защото нямам никой друг, който като мене така искрено да се грижи за вас,</verse>
				<verse number="21">докато всички търсят своето, а не онова, което е на Иисус Христос.</verse>
				<verse number="22">А неговата изпитана вярност вие знаете — както син с баща си, така и той заедно с мене служи на благовестието.</verse>
				<verse number="23">И тъй, надявам се да го изпратя веднага, щом узная какво ще стане с мене,</verse>
				<verse number="24">а съм убеден чрез Господ, че и сам скоро ще дойда при вас.</verse>
				<verse number="25">Намерих обаче за нужно да изпратя при вас брат Епафродит, мой сътрудник и съратник, изпратен от вас, за да ми помага в моите нужди.</verse>
				<verse number="26">Той копнееше за всички ви и дълбоко скърбеше, че бяхте чули за неговото заболяване.</verse>
				<verse number="27">Да, той беше смъртно болен, но Бог му оказа милост, и то не само на него, но и на мене, за да не ми се трупа скръб върху скръб.</verse>
				<verse number="28">Затова го изпратих по-скоро, та като го видите пак, да се зарадвате и аз да бъда по-малко наскърбен.</verse>
				<verse number="29">И така, приемете го в името на Господа с пълна радост и към такива братя се отнасяйте с почит,</verse>
				<verse number="30">понеже за Христовото дело той изложи на опасност живота си дори до смърт, за да ви замести в служението поради вашето отсъствие.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">И така, братя мои, радвайте се в името на Господа. За мене не е досадно да ви пиша едно и също, а вас ще ви предпазва.</verse>
				<verse number="2">Пазете се от злостни деятели, пазете се от тези кучета, пазете се от лъжеобрязването,</verse>
				<verse number="3">защото истинското обрязване сме ние, които духовно служим на Бога и се хвалим с Иисус Христос, и не се уповаваме на човешки предимства,</verse>
				<verse number="4">макар че аз мога да се уповавам и на човешки предимства. Ако някой друг мисли да се уповава на тях, то още повече аз,</verse>
				<verse number="5">който съм обрязан в осмия ден и съм от Израилев род, от Вениаминовото племе, евреин от евреите, по отношение на Закона — фарисей,</verse>
				<verse number="6">по усърдие — гонител на църквата, според изискваната от Закона праведност — непорочен.</verse>
				<verse number="7">Но това, което беше за мене придобивка, заради Христос го сметнах за загуба.</verse>
				<verse number="8">Наистина смятам, че всичко е загуба в сравнение с предимството да се познава Иисус Христос, моят Господ, заради Когото се отрекох от всичко. Всичко за мене е смет, за да придобия Христос</verse>
				<verse number="9">и да пребъдвам в Него. Аз търся не своето оправдаване, произхождащо от Закона, а придобиваното чрез вяра в Христос — оправдаването от Бога чрез вярата,</verse>
				<verse number="10">за да позная Него и силата на възкресението Му, да споделя страданията Му и да умра подобно на Него,</verse>
				<verse number="11">та дано достигна възкресението от мъртвите.</verse>
				<verse number="12">Не мисля, че вече съм достигнал нещо или че съм станал съвършен, но се стремя, дано постигна това, заради което Иисус Христос ме завладя.</verse>
				<verse number="13">Братя, аз не мисля за себе си, че съм постигнал това; но едно само правя: забравил това, което остана назад, и отправил се към това, което е напред,</verse>
				<verse number="14">аз се стремя към целта — към наградата на небесното призоваване от Бога чрез Иисус Христос.</verse>
				<verse number="15">И тъй, нека ние, които се стремим към съвършенство, да мислим така; ако ли вие другояче мислите, Бог ще ви разкрие онова, което е правилно.</verse>
				<verse number="16">Но по това, до което достигнахме, нека бъдем единомислени и да следваме същото правило.</verse>
				<verse number="17">Братя, бъдете ми подражатели и насочете поглед към онези, които постъпват по нашия пример.</verse>
				<verse number="18">Понеже мнозина, за които често съм ви говорил, а сега дори със сълзи говоря, постъпват като врагове на Христовия кръст.</verse>
				<verse number="19">Техният край е гибел, тяхното божество — коремът, а славата — в срама им; мислите им са насочени към земното.</verse>
				<verse number="20">А ние сме жители на небесата, откъдето очакваме и Спасителя, нашия Господ Иисус Христос,</verse>
				<verse number="21">Който ще преобрази унизеното ни тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло, със силата, чрез която Той всичко може да покори на Себе Си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">И тъй, възлюбени и въжделени мои братя, моя радост и венец! Бъдете твърди във вярата в Господа, възлюбени.</verse>
				<verse number="2">Моля Еводия, моля и Синтихия да бъдат единомислени в името на Господа.</verse>
				<verse number="3">Да, моля и тебе, искрени сътруднико, помагай на тези, които работиха за благовестенето заедно с мене, с Климент и с другите ми сътрудници, чиито имена са в книгата на живота.</verse>
				<verse number="4">Радвайте се винаги в името на Господа; и пак ще кажа: радвайте се.</verse>
				<verse number="5">Нека вашата доброта бъде известна на всички хора. Господ е близо.</verse>
				<verse number="6">Не се тревожете за нищо, но при всички случаи изричайте с благодарност пред Бога своите прошения чрез молитва и моление.</verse>
				<verse number="7">Тогава Божият мир, който превъзхожда всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в единство с Иисус Христос.</verse>
				<verse number="8">И така, братя, мислете само за това, което е истинно, което е достойно, което е справедливо, което е чисто, което е достойно за обич, което е добро, за това, което е добродетел, което е похвално.</verse>
				<verse number="9">Това, което научихте, приехте, чухте и видяхте от мене, него вършете. Тогава Бог на мира ще бъде с вас.</verse>
				<verse number="10">Аз много се зарадвах в името на Господа, че вече отново почнахте да се грижите за мене. Вие полагахте грижи за мене и преди, но нямахте сгодно време за това.</verse>
				<verse number="11">Не казвам това поради недоимък, понеже се научих да се задоволявам с каквото имам —</verse>
				<verse number="12">знам да живея и в оскъдица, знам да живея и в изобилие; научен съм на всичко и всякак: и сит да бъда, и глад да търпя, и в изобилие да живея, както и в лишение.</verse>
				<verse number="13">Всичко мога чрез Христос, Който ми дава сила.</verse>
				<verse number="14">При все това добре сторихте, като споделихте моите изпитания.</verse>
				<verse number="15">Вие, филипяни, сами знаете, че в началото на благовестенето, когато тръгнах от Македония, освен вас еднички нямаше нито една църква, която да ми даде или от която да приема нещо.</verse>
				<verse number="16">Защото неведнъж вие ми изпращахте в Солун, за да ми помогнете.</verse>
				<verse number="17">Не мислете, че търся пак подарък, но търся плода, който се умножава във ваша полза.</verse>
				<verse number="18">Получих всичко и имам в изобилие. Наситих се, като приех изпратеното от вас по Епафродит. То е като благоухание, жертва приятна, благоугодна пред Бога.</verse>
				<verse number="19">Моят Бог славно ще откликне на всяка ваша нужда чрез Своето богатство за слава в името на Иисус Христос.</verse>
				<verse number="20">А на Бога, нашия Отец, слава за вечни времена. Амин.</verse>
				<verse number="21">Поздравете в името на Иисус Христос всеки вярващ. Поздравяват ви братята, които са с мене.</verse>
				<verse number="22">Поздравяват ви всички вярващи хора, а особено които са от императорския дом.</verse>
				<verse number="23">Благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с всички вас. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="51">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Павел, по Божия воля апостол на Иисус Христос, и брат Тимотей</verse>
				<verse number="2">до вярващите в Колоса, които са верни братя в името на Христос: благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.</verse>
				<verse number="3">Благодарим на Бога и Отец на нашия Господ Иисус Христос винаги, когато се молим за вас,</verse>
				<verse number="4">понеже чухме за вашата вяра в Иисус Христос и за любовта ви към всички вярващи,</verse>
				<verse number="5">заради надеждата, която ви е отредена на небесата. За нея вие по-преди чухте от истинското слово на благовестието,</verse>
				<verse number="6">което стигна до вас: то принася плод и расте по цял свят, както и между вас от деня, когато чухте и познахте истински Божията благодат,</verse>
				<verse number="7">както се и научихте от Епафрас, нашия възлюбен сътрудник, който е за вас верен Христов служител</verse>
				<verse number="8">и ни извести за вашата любов, дадена от Духа.</verse>
				<verse number="9">Затова и ние не преставаме да се молим за вас от деня, когато чухме това, и да молим от Бога да се изпълните с познание на волята Му в пълна премъдрост и духовно разбиране,</verse>
				<verse number="10">та да постъпвате достойно за Господа, напълно според Неговата воля. Принасяйте плодове от добри дела и се усъвършенствайте в познаването на Бога,</verse>
				<verse number="11">като се укрепвате с цялата сила на Неговата величествена мощ за съвършено търпение и постоянство, като с радост</verse>
				<verse number="12">благодарите на Бога и Отец, Който ни удостои да участваме в наследството на светиите в светлината,</verse>
				<verse number="13">избави ни от властта на тъмнината и ни пресели в царството на възлюбения Си Син.</verse>
				<verse number="14">Чрез Него ние имаме изкупление — прошка на греховете.</verse>
				<verse number="15">Той е образ на невидимия Бог, роден преди всяко творение,</verse>
				<verse number="16">понеже чрез Него е създадено всичко на небесата и на земята: видимо и невидимо; било престоли, било господства, било началства, било власти — всичко чрез Него и за Него е сътворено.</verse>
				<verse number="17">Той е преди всичко и всичко чрез Него се крепи.</verse>
				<verse number="18">И Той е глава на тялото, тоест на църквата; Той е началото, първороден сред мъртвите, за да има във всичко първенство.</verse>
				<verse number="19">Защото Отец благоволи у Него да се всели цялата божествена пълнота</verse>
				<verse number="20">и чрез Него да примири със Себе Си всичко, било земно, било небесно, като въдвори мир чрез Неговата кръв, пролята на кръста.</verse>
				<verse number="21">Също и вас, които някога бяхте чужди на Бога и Негови врагове поради разположение към лоши дела,</verse>
				<verse number="22">сега Той ви примири чрез смъртта на Своето тленно тяло, за да ви представи святи, непорочни и безукорни пред Себе Си.</verse>
				<verse number="23">Вие само трябва да пребъдвате във вярата твърди и непоклатими и да не се поколебаете в надеждата на проповядваното на всяко поднебесно творение благовестие, което чухте и на което аз, Павел, станах служител.</verse>
				<verse number="24">Сега се радвам в страданията си за вас и допълвам недостига от Христови мъки в моето тяло заради Неговото тяло, което е църквата,</verse>
				<verse number="25">на която аз станах служител по Божие поръчение, което ми бе възложено заради вас — да възвестявам Божието слово в пълнота,</verse>
				<verse number="26">което е тайната, скрита от векове и от поколения, а сега открита на вярващите в Него.</verse>
				<verse number="27">На тях Бог пожела да разкрие какво е богатството на тази славна тайна сред езичниците — именно, че във вас е Христос, упованието за славата.</verse>
				<verse number="28">Него ние възвестяваме, като наставляваме всички хора и ги поучаваме с цялата мъдрост, която ни е дадена, за да ги представим всички съвършени чрез Иисус Христос.</verse>
				<verse number="29">За това се трудя и се подвизавам според Неговата сила, която мощно действа в мене.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Желая да знаете в каква голяма борба съм заради вас и заради онези, които са в Лаодикия, и заради всички, които не са ме видели лично,</verse>
				<verse number="2">за да се укрепят сърцата им, и съединени с любов за всяческо обогатяване със съвършено разбиране, да познаят тайната на Бога и на Христос,</verse>
				<verse number="3">у Когото са скрити всички съкровища на мъдростта и на знанието.</verse>
				<verse number="4">Казвам това, за да не би някой да ви прелъсти с примамливи думи.</verse>
				<verse number="5">Защото, ако и да отсъствам телом, но духом съм с вас и виждам с радост вашия порядък и вашата твърда вяра в Христос.</verse>
				<verse number="6">Поради това, както приехте Иисус Христос като Господ, така и живейте според учението Му,</verse>
				<verse number="7">вкоренени и изградени върху Него и утвърдени във вярата, както сте научени, преизпълнени с благодарност заради нея.</verse>
				<verse number="8">Внимавайте, братя, да не ви увлече някой с философстването си и с празна измама според човешки предания, според ученията за света, а не според Христос.</verse>
				<verse number="9">В Неговото човешко тяло обитава цялата пълнота на Бога.</verse>
				<verse number="10">Също и вие сте изпълнени с благодат чрез Него, Който е глава на всяко небесно началство и власт.</verse>
				<verse number="11">В Негово име сте и обрязани чрез обрязване, извършено не от човешка ръка, а чрез Христово обрязване, като съблякохте греховното, плътско тяло.</verse>
				<verse number="12">Вие се погребахте заедно с Него в кръщението, в което и възкръснахте заедно с Него чрез вярата в силата на Бога, Който Го възкреси от мъртвите.</verse>
				<verse number="13">Той оживи заедно с Него също и вас, които бяхте мъртви заради греховете и необрязаната ви плът, като ви прости всички грехове.</verse>
				<verse number="14">Христос заличи насочения срещу нас списък на дълговете ни според постановленията на Закона, отстрани го и го прикова на кръста.</verse>
				<verse number="15">Той обезсили падналите небесни началства и власти, изложи ги на явен позор и възтържествува над тях на кръста.</verse>
				<verse number="16">И тъй, никой да не ви осъжда за това, което ядете или пиете, или за празник, новомесечие или събота.</verse>
				<verse number="17">Тези неща са само сянка на онова, което предстои, а действителността е Христос.</verse>
				<verse number="18">Никой да не ви отнема наградата с измама, чрез лъжесмирение и преклонение пред ангели, като се надува с лъжевидения и безразсъдно се гордее с плътския си ум.</verse>
				<verse number="19">Такъв не се придържа към Главата — Христос, от Когото цялото тяло, снабдявано и свързвано чрез стави и свръзки, расте с Божие съдействие.</verse>
				<verse number="20">И тъй, ако вие с Христос умряхте за светските учения, защо се обременявате със забрани като за живеещите в света:</verse>
				<verse number="21">„Не се докосвай! Не вкусвай! Не се допирай!“</verse>
				<verse number="22">Всичко това се отнася до преходни неща, които се изхабяват от употреба и са човешки заповеди и учения.</verse>
				<verse number="23">Тези неща наистина имат вид на мъдрост, изразена в привидно благочестие, лъжесмирение и изтощаване на тялото. Но те нямат никаква стойност и служат само за удовлетворяване на плътта.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">И тъй, ако сте възкръснали заедно с Христос, търсете това, което е горе, където Христос седи отдясно на Бога;</verse>
				<verse number="2">за небесното мислете, а не за земното.</verse>
				<verse number="3">Защото вие умряхте и вашият живот е скрит заедно с Христос в Бога.</verse>
				<verse number="4">Когато се яви Христос, нашият живот, тогава и вие ще се явите с Него в слава.</verse>
				<verse number="5">И тъй, умъртвете онова, което произтича от земната ви природа: блудство, нечистота, похотливост, ниски желания и алчност, която е идолослужение.</verse>
				<verse number="6">Заради тези пороци Божият гняв идва върху синовете на непокорството,</verse>
				<verse number="7">с които и вие някога общувахте, когато живеехте с тях.</verse>
				<verse number="8">А сега отхвърлете от себе си всичко това: гняв, ярост, злоба, хула, сквернословие от устата си.</verse>
				<verse number="9">Не се лъжете един друг, понеже съблякохте стария човек заедно с делата му</verse>
				<verse number="10">и се облякохте в новия, който се обновява в съзвучие с образа на своя Създател, така че да достигне съвършено познание за Него.</verse>
				<verse number="11">Тук няма разлика между елин и юдеин, обрязан и необрязан, варварин и скит, роб и свободен, но Христос е всичко и във всичко.</verse>
				<verse number="12">И така, като свети и възлюбени Божии избраници, облечете се в милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение.</verse>
				<verse number="13">Търпете се един друг и си прощавайте взаимно, ако някой има оплакване против някого — както Христос ви прости, така и вие.</verse>
				<verse number="14">А над всичко това, облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършено единство.</verse>
				<verse number="15">В сърцата ви да цари Божият мир; към него сте и призовани като едно тяло. И бъдете благодарни на Бога.</verse>
				<verse number="16">Христовото слово изобилно да се вселява у вас. С голяма мъдрост се поучавайте и наставлявайте един друг с псалми, славословия и духовни песни, като с благодат в сърцата си възпявате Господа.</verse>
				<verse number="17">И всичко, което вършите със слово или на дело, всичко вършете в името на Господ Иисус Христос, като благодарите чрез Него на Бог Отец.</verse>
				<verse number="18">Вие, жените, подчинявайте се на мъжете си, както подобава в името на Господа.</verse>
				<verse number="19">Вие, мъжете, обичайте жените си и не бъдете груби с тях.</verse>
				<verse number="20">Деца, бъдете във всичко послушни на родителите си, защото това желае Господ.</verse>
				<verse number="21">Бащи, не дразнете децата си, за да не се обезсърчават.</verse>
				<verse number="22">Вие, робите, бъдете послушни във всичко на вашите земни господари, като им служите не само за пред очи като човекоугодници, а с истинско старание, с благоговение пред Бога.</verse>
				<verse number="23">Каквото и да вършите, правете го от сърце, като за Господа, а не за хора.</verse>
				<verse number="24">Знайте, че като отплата от Господа ще получите наследство, понеже служите на Господ Христос.</verse>
				<verse number="25">А който върши неправда, ще получи според неправдата си — Бог е безпристрастен.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Вие, господарите, отнасяйте се с робите си справедливо и им отдавайте дължимото, като знаете, че и вие имате Господар на небето.</verse>
				<verse number="2">Постоянствайте в молитвата с бодър дух и благодарност,</verse>
				<verse number="3">като се молите и за нас — Бог да ни отвори врата за словото, за да разгласим Христовата тайна, заради която именно съм в окови,</verse>
				<verse number="4">за да я открия така, както трябва да говоря.</verse>
				<verse number="5">С външните се отнасяйте мъдро, като скъпите времето.</verse>
				<verse number="6">Словото ви да бъде винаги благо, разумно и да знаете как трябва да отговаряте на всеки.</verse>
				<verse number="7">Колкото за мене, всичко ще ви съобщи Тихик, възлюбеният брат и верен служител и сътрудник в името на Господа.</verse>
				<verse number="8">Тъкмо затова го изпратих при вас, за да разбере как сте и той да утеши сърцата ви.</verse>
				<verse number="9">Той идва с Онисим, верния и възлюбен наш брат, който е ваш земляк. Те ще ви разкажат за всичко, което става тук.</verse>
				<verse number="10">Поздравява ви Аристарх, който е затворен заедно с мене, както и племенникът на Варнава, Марк, за когото получихте поръчение — щом дойде при вас, да го приемете,</verse>
				<verse number="11">и от Иисус, наричан Юст. Те са обрязани и са единствените сътрудници за Божието царство, които ми бяха утеха.</verse>
				<verse number="12">Поздравява ви вашият земляк Епафрас, служител на Иисус Христос, който винаги усърдно се моли за вас, за да устоявате съвършени и изпълнени с всичко, което е Божия воля.</verse>
				<verse number="13">Свидетелствам за него, че той много се грижи за вас и за онези, които са в Лаодикия и Йерапол.</verse>
				<verse number="14">Поздравява ви Лука, възлюбеният лекар, както и Димас.</verse>
				<verse number="15">Поздравете братята в Лаодикия, както и Нимфас и домашната му църква.</verse>
				<verse number="16">След като се прочете това послание сред вас, наредете да се прочете и в Лаодикийската църква, а посланието от Лаодикия да прочетете и вие.</verse>
				<verse number="17">Кажете на Архип: „Внимавай да изпълняваш службата, която си приел в името на Господа.“</verse>
				<verse number="18">Собственоръчен поздрав от мене, Павел. Помнете оковите ми. Благодатта да бъде с вас. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="52">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Павел, Силван и Тимотей до църквата в Солун, която е на Бог Отец и на Господ Иисус Христос: благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.</verse>
				<verse number="2">Благодарим винаги на Бога за всички вас, като ви споменаваме в нашите молитви и</verse>
				<verse number="3">непрестанно си припомняме пред Бога и нашия Отец делата на вашата вяра, действената ви любов и твърдата ви надежда в нашия Господ Иисус Христос.</verse>
				<verse number="4">Възлюбени от Бога братя, знаем, че сте избирани от Него,</verse>
				<verse number="5">защото нашето благовестие достигна до вас не чрез слово, но и чрез сила, и чрез Светия Дух, и с пълна убеденост. Знаете как се държахме във вашата среда заради вас.</verse>
				<verse number="6">И вие последвахте нашия пример и този на Господа, като при много страдания приехте словото с радост, която идва от Светия Дух.</verse>
				<verse number="7">Така станахте образец за всички вярващи в Македония и в Ахая.</verse>
				<verse number="8">От вас прозвуча словото на Господа не само в Македония и Ахая, но и навсякъде се разнесе вестта за вашата вяра. Затова няма нужда ние да говорим нещо повече за вас,</verse>
				<verse number="9">защото самите вярващи говорят за нас как ни приехте, когато дойдохме при вас, и как от идолите към Бога се обърнахте, за да служите на живия и истински Бог</verse>
				<verse number="10">и да очаквате от небесата Иисус — Неговия Син, Когото Той възкреси от мъртвите и Който ни спасява от идващия гняв.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">А вие сами знаете, братя, че идването ни при вас не беше напразно.</verse>
				<verse number="2">Както знаете, макар и преди това да бяхме пострадали и унизени във Филипи, ние бяхме насърчени от нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие при тежка борба.</verse>
				<verse number="3">Защото нашата проповед не произлиза от заблуждение, нито от нечисти подбуди, нито пък е от коварство.</verse>
				<verse number="4">И така, понеже Бог ни удостои да ни повери благовестието, говорим, не за да угаждаме на хората, а на Бога, Който изпитва сърцата ни,</verse>
				<verse number="5">като не си послужихме нито с ласкателни думи, както знаете, нито с користни помисли. Бог е свидетел!</verse>
				<verse number="6">Не търсехме похвала от хората — нито от вас, нито от други,</verse>
				<verse number="7">макар че като Христови апостоли можехме да се държим властно. При все това бяхме внимателни към вас, както майка се отнася нежно към децата си.</verse>
				<verse number="8">Така ви обикнахме, че бяхме готови да споделим с вас не само Божието благовестие, но и собствения си живот, понеже ни станахте мили.</verse>
				<verse number="9">Нали помните, братя, нашия труд и усилия — като работехме денем и нощем, за да не обременим някого от вас, докато ви проповядвахме Божието благовестие.</verse>
				<verse number="10">Свидетели сте вие и Бог колко благоговейно, справедливо и безукорно постъпвахме към вас, вярващите,</verse>
				<verse number="11">защото знаете, че се отнасяхме с всеки от вас, както баща с децата си,</verse>
				<verse number="12">и ви насърчавахме, утешавахме и убеждавахме да постъпвате достойно пред Бога, Който ви призова в Своето царство и слава.</verse>
				<verse number="13">Затова и ние благодарим непрестанно на Бога, че възприехте слушаното от нас Божие слово не като човешко слово, но като Божие слово, каквото е наистина и което действа във вас, вярващите.</verse>
				<verse number="14">Вие, братя, вярващи в Иисус Христос, последвахте примера на Божиите църкви в Юдея, понеже и вие претърпяхте същото от своите съплеменници, както и те от юдеите,</verse>
				<verse number="15">които убиха и Господ Иисус, и своите пророци, а нас прогониха. Те не вършат благоугодното за Бога и се противят на всички хора,</verse>
				<verse number="16">пречат ни, когато проповядваме на езичниците да се спасят, и с това се изпълват с все повече грехове. Но накрая Божият гняв ги достигна.</verse>
				<verse number="17">А ние, братя, отделени от вас за кратко време — външно, но не в сърцето си, с още по-голямо желание се стараехме да ви видим.</verse>
				<verse number="18">Желаехме да дойдем при вас — особено аз, Павел, няколко пъти, но Сатана ни попречи.</verse>
				<verse number="19">Наистина, кой е наша надежда или радост, или венец на прослава? Не сте ли вие пред нашия Господ Иисус при Неговото пришествие?</verse>
				<verse number="20">Тъкмо вие сте нашата слава и радост.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Затова, като не понасяхме повече да сме далече, решихме да останем сами в Атина</verse>
				<verse number="2">и изпратихме Тимотей, нашия брат и Божий служител, който работи с нас при благовестенето за Христос, да ви укрепи и утвърди във вярата ви,</verse>
				<verse number="3">така че никой да не се смущава от страданията. А вие сами знаете, че така ни е отредено,</verse>
				<verse number="4">защото и когато бяхме при вас, ви предупредихме, че ще страдаме. И както знаете, така стана.</verse>
				<verse number="5">Поради това и аз, като не можех вече да понасям, изпратих Тимотей, за да се осведомя за вярата ви, да не би изкусителят да ви е изкусил и нашият труд да е бил напразен.</verse>
				<verse number="6">Но току-що Тимотей се завърна от вас при нас и ни донесе добра вест за вашата вяра и любов, както и за това, че си спомняте винаги за нас с добро и копнеете да ни видите, както и ние вас.</verse>
				<verse number="7">Затова, братя, и ние, при всичките си притеснения и несгоди, се утешихме за вас.</verse>
				<verse number="8">Сега, когато вие вярвате твърдо в Господа, ние живеем истински.</verse>
				<verse number="9">Каква благодарност можем да въздадем към Бога за вас за цялата радост, която изживяваме заради вас пред нашия Бог!</verse>
				<verse number="10">Денем и нощем усърдно се молим да видим лицата ви и да допълним онова, което не достига във вашата вяра.</verse>
				<verse number="11">Нека Сам нашият Бог Отец и нашият Господ Иисус Христос да насочат пътя ни към вас.</verse>
				<verse number="12">А колкото до вас, Бог да благослови обичта ви един към друг и към всички, за да расте и се обогатява — обич, каквато и ние изпитваме.</verse>
				<verse number="13">Така ще утвърди сърцата ви, за да станете безукорни до святост пред Бога, нашия Отец, при пришествието на нашия Господ Иисус с всичките Му светии.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">И тъй, братя, молим ви и ви призоваваме в името на Господ Иисус да се усъвършенствате все повече, след като научихте от нас как трябва да постъпвате и да бъдете приятни на Бога,</verse>
				<verse number="2">защото знаете какви наставления ви предадохме от Господ Иисус.</verse>
				<verse number="3">Божията воля е тази: да се освещавате, като се въздържате от разпътство,</verse>
				<verse number="4">всеки един от вас да знае как да се отнася с тялото си свято и достойно,</verse>
				<verse number="5">а да не бъде похотлив като езичниците, които не познават Бога;</verse>
				<verse number="6">да не извършва такива престъпления и да не подвежда към това своя брат, защото Господ наказва за всичко това, както преди ви казахме и засвидетелствахме.</verse>
				<verse number="7">Защото Бог не ни призова към безнравственост, а към святост.</verse>
				<verse number="8">И така, който отхвърля това, отхвърля не човека, а Бога, Който ви даде Своя Свети Дух.</verse>
				<verse number="9">А за братолюбието няма нужда да ви пишем, защото вие самите сте научени от Бога да се обичате един друг.</verse>
				<verse number="10">Така се отнасяте с всички братя в цяла Македония. Молим ви, братя, повече да се стремите към съвършенство.</verse>
				<verse number="11">Показвайте усърдие за смирен живот; вършете своите си дела и се трудете със собствените си ръце, както ви поучавахме по-рано,</verse>
				<verse number="12">за да се отнасяте с невярващите както подобава и да не сте в тежест на никого.</verse>
				<verse number="13">Братя, искам да сте наясно относно починалите, за да не скърбите както другите, които нямат надежда.</verse>
				<verse number="14">Защото, както вярваме, че Иисус умря и възкръсна, така трябва да вярваме, че Бог ще доведе при Себе Си и починалите с вяра в Иисус.</verse>
				<verse number="15">А според словото на Господ, това ви казваме: ние, живите, които останем до пришествието на Господа, няма да изпреварим починалите,</verse>
				<verse number="16">защото Сам Господ ще слезе от небето след заповед, глас на архангел и звук на Божия тръба и най-напред ще възкръснат умрелите с вяра в Христос.</verse>
				<verse number="17">След това ние, останалите живи, ще бъдем грабнати заедно с тях на облаци, за да посрещнем Господа във въздуха, и така ще бъдем винаги с Господа.</verse>
				<verse number="18">Затова се утешавайте един друг с тези думи.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">А за времето и часа, братя, не се нуждаете да ви се пише,</verse>
				<verse number="2">защото вие сами добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем.</verse>
				<verse number="3">Когато хората кажат: „В мир и безопасност сме“, тогава внезапно, както родилни болки бременна жена, ще ги връхлети гибел и никой няма да я избегне.</verse>
				<verse number="4">А вие, братя, не сте в тъмнината, та денят да ви изненада като крадец,</verse>
				<verse number="5">защото всички вие сте синове на светлината и синове на деня — не сме синове на нощта, нито на тъмнината.</verse>
				<verse number="6">И тъй, нека не спим, както другите, но да бъдем будни и трезви.</verse>
				<verse number="7">Онези, които спят, нощем спят; и които се опиват, нощем се опиват,</verse>
				<verse number="8">но ние сме синове на деня и нека бъдем трезви, като носим вярата и любовта като броня и надеждата за спасение като шлем,</verse>
				<verse number="9">защото Бог ни определи не за гнева Си, а за да придобием спасение чрез нашия Господ Иисус Христос,</verse>
				<verse number="10">Който умря за нас, така че будни ли сме, или спим, да живеем заедно с Него.</verse>
				<verse number="11">Затова се насърчавайте един друг и се подкрепяйте, както наистина постъпвате.</verse>
				<verse number="12">И ви молим, братя, да уважавате онези, които се трудят между вас, ръководят ви в името на Господа и ви наставляват.</verse>
				<verse number="13">Почитайте ги с неизмерима обич заради тяхното дело. Живейте в мир помежду си.</verse>
				<verse number="14">Призоваваме ви, братя — наставлявайте непорядъчните, утешавайте малодушните, подкрепяйте немощните, бъдете търпеливи към всички.</verse>
				<verse number="15">Гледайте никой да не отвръща на зло със зло, а винаги се стремете да правите добро, както помежду си, така и на всички други.</verse>
				<verse number="16">Винаги бъдете радостни,</verse>
				<verse number="17">непрестанно се молете,</verse>
				<verse number="18">за всичко благодарете. Това е Божията воля спрямо вас, последователите на Иисус Христос.</verse>
				<verse number="19">Духа не угасвайте.</verse>
				<verse number="20">Пророчествата не пренебрегвайте,</verse>
				<verse number="21">но всичко изпитвайте и към доброто се придържайте,</verse>
				<verse number="22">отбягвайте от всякакво зло.</verse>
				<verse number="23">И Сам Бог на мира да ви освети изцяло и да запази цялото ви същество — духа, душата и тялото — без порок при пришествието на нашия Господ Иисус Христос.</verse>
				<verse number="24">Онзи, Който ви призовава, е верен и ще стори това.</verse>
				<verse number="25">Братя, молете се и за нас.</verse>
				<verse number="26">Поздравете всички братя със свято целуване.</verse>
				<verse number="27">Заклевам ви в Господа да прочетете това послание на всички свети братя.</verse>
				<verse number="28">Благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с вас. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="53">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Павел, Силван и Тимотей до църквата в Солун, която е на Бога, нашия Отец, и на Господ Иисус Христос.</verse>
				<verse number="2">Благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.</verse>
				<verse number="3">Трябва винаги да благодарим на Бога за вас, братя, както подобава, понеже вярата ви расте твърде много и взаимната обич между всички вас се увеличава.</verse>
				<verse number="4">Затова и ние се хвалим с вас в църквите на Бога заради вашето търпение и вашата вяра при всички гонения и страдания, които понасяте.</verse>
				<verse number="5">Това е доказателство, че Божият съд е справедлив и вие ще бъдете удостоени с Божието царство, за което и страдате.</verse>
				<verse number="6">Защото Божията справедливост е в това, да въздаде страдание на тези, които ви причиняват страдание,</verse>
				<verse number="7">а на вас, които страдате — успокоение заедно с нас, когато Господ Иисус се яви от небето със силните Си ангели,</verse>
				<verse number="8">за да накаже с огнен пламък онези, които не познават Бога и не се покоряват на благовестието на нашия Господ Иисус.</verse>
				<verse number="9">Те ще бъдат наказани с вечна погибел, отделени от лицето на Господа и от славата на Неговата сила,</verse>
				<verse number="10">когато Той дойде в онзи ден, за да бъде прославян от онези, които са Му се посветили, и да Му се удивляват, повярвали всички, както и вие, понеже повярвахте на нашето свидетелство.</verse>
				<verse number="11">Затова и се молим винаги за вас нашият Бог да ви направи достойни за Своя призив и да изпълни чрез Своята сила всяко ваше желание за добро и всяко дело на вярата.</verse>
				<verse number="12">Така името на нашия Господ Иисус Христос ще се прослави от вас и вие ще бъдете прославени от Него чрез благодатта на нашия Бог и на Господ Иисус Христос.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">А що се отнася до пришествието на нашия Господ Иисус Христос и нашето събиране при Него, молим ви, братя,</verse>
				<verse number="2">да не се смущавате прибързано в мислите си и да не се плашите било поради предсказание от дух, било поради слово или поради послание, уж идващо от нас, че е настъпил Христовият ден.</verse>
				<verse number="3">Никой да не ви измами по никакъв начин, защото този ден няма да настъпи, докато първо не дойде отстъплението и не се открие човекът на греха, синът на погибелта.</verse>
				<verse number="4">Той се противи и се превъзнася над всичко, което е божествено и свято, дори ще седне като бог в Божия храм, за да се представи за бог.</verse>
				<verse number="5">Не си ли спомняте, че ви говорех за това, още когато бях при вас?</verse>
				<verse number="6">И сега знаете какво го възпира да се открие в определеното му време.</verse>
				<verse number="7">Тайната сила на беззаконието вече действа, само че очакваното няма да се случи, докато не се отдръпне Бог, Който я възпира.</verse>
				<verse number="8">Тогава ще се открие беззаконникът, когото Господ Иисус ще убие с диханието на устата Си и ще унищожи чрез блясъка на Своето пришествие.</verse>
				<verse number="9">Но беззаконникът ще дойде чрез действието на Сатана с всякакви сили, лъжливи знамения и чудеса</verse>
				<verse number="10">и с всякакви нечестиви измами на онези, които вървят към погибел, защото не са приели да обичат истината, която ще ги спаси.</verse>
				<verse number="11">Затова Бог ще остави да ги завладее заблудата, за да повярват на лъжата,</verse>
				<verse number="12">и ще бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, но им се е нравела неправдата.</verse>
				<verse number="13">Трябва винаги да благодарим на Бога за вас, възлюбени от Господа братя, понеже Бог първо вас избра за спасение чрез освещаване от Духа и заради вярата в истината.</verse>
				<verse number="14">Той ви призова за това чрез нашето благовестие, за да се приобщите към славата на нашия Господ Иисус Христос.</verse>
				<verse number="15">И така, братя, устоявайте и се придържайте към преданията, които приехте било чрез наше слово, било чрез наше послание.</verse>
				<verse number="16">А Сам нашият Господ Иисус Христос и нашият Бог Отец, Който ни обикна и ни даде вечна утеха и надежда за добро чрез благодатта,</verse>
				<verse number="17">да утеши вашите сърца и да ви подкрепи във всяко добро дело и слово.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">И така, молете се за нас, братя, словото на Господа да се разпространява бързо и да се прославя и сред вас.</verse>
				<verse number="2">Молете се за това, да се избавим от непорядъчни и лукави хора; не у всички има вяра.</verse>
				<verse number="3">Но Господ е верен. Той ще ви укрепи и ще ви запази от лукавия.</verse>
				<verse number="4">Господ ни дава увереност, че вършите и ще вършите това, което ви нареждаме.</verse>
				<verse number="5">Нека Господ да насочи сърцата ви към Божията любов и Христовото търпение.</verse>
				<verse number="6">Нареждаме ви също, братя, в името на нашия Господ Иисус Христос, да избягвате всеки брат, който живее като безделник, а не съобразно преданието, получено от нас.</verse>
				<verse number="7">Защото вие сами знаете как трябва да следвате примера ни, тъй като, когато бяхме при вас, нито бяхме безделници,</verse>
				<verse number="8">нито без да си платим ядохме хляб у някого, а работехме ден и нощ в труд и мъка, за да не бъдем бреме за някого от вас.</verse>
				<verse number="9">И то не защото нямахме това право, а за да ви дадем чрез себе си пример за подражание.</verse>
				<verse number="10">Защото, когато бяхме с вас, това ви нареждахме: ако някой не иска да работи, не трябва да яде.</verse>
				<verse number="11">Но както чуваме, някои от вас живеят като безделници, нищо не работят, а се занимават с празни работи.</verse>
				<verse number="12">На такива нареждаме и ги молим в името на нашия Господ Иисус Христос да работят скромно и свой хляб да ядат.</verse>
				<verse number="13">А вие, братя, вършете добро неуморно.</verse>
				<verse number="14">Ако някой не се вслуша в заръката на посланието ни, имайте го предвид и странете от него, така че да се засрами.</verse>
				<verse number="15">Не го смятайте обаче за враг, а го поучавайте като брат.</verse>
				<verse number="16">А Сам Господ на мира да ви дава мир винаги и по всякакъв начин! Господ да бъде с всички вас!</verse>
				<verse number="17">Поздравът е собственоръчно написан от мене, Павел. Това е знак за всяко мое послание. Така пиша.</verse>
				<verse number="18">Благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с всички вас! Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="54">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Павел, апостол на Иисус Христос по заповед на Бога, нашия Спасител, и на Господ Иисус Христос, нашата надежда —</verse>
				<verse number="2">до Тимотей, истински син по вяра: благодат, милост и мир от Бога, нашия Отец, и от Иисус Христос, нашия Господ.</verse>
				<verse number="3">Когато тръгнах за Македония, аз те помолих да останеш в Ефес, за да наредиш на някои хора да не проповядват друго учение,</verse>
				<verse number="4">нито да се занимават с измислици и безкрайни родословни списъци, които служат повече за спорове, отколкото в полза на Божията наредба за спасение чрез вярата.</verse>
				<verse number="5">А целта на поръчението е да се породи любов от чисто сърце, от добра съвест и нелицемерна вяра.</verse>
				<verse number="6">Някои, като не постигнаха тези неща, се отклониха в празнословие,</verse>
				<verse number="7">понеже желаеха да бъдат законоучители, без да разбират нито какво говорят, нито какво поддържат.</verse>
				<verse number="8">А ние знаем, че Законът е добър, ако някой го прилага правилно,</verse>
				<verse number="9">като знае, че Законът е установен не за праведника, а за беззаконници и непокорни, за нечестивци и грешници, за неправедни и скверни, за убийци на бащи и майки, за всички убийци,</verse>
				<verse number="10">за блудници, хомосексуалисти, похитители на хора, лъжци, клетвопрестъпници и за всичко друго, което противоречи на здравото учение.</verse>
				<verse number="11">Това съответства на славното благовестие на блажения Бог, което ми бе поверено.</verse>
				<verse number="12">Благодаря на Иисус Христос, нашия Господ, Който ми даде сила, че ме призна за верен и ме постави да Му служа,</verse>
				<verse number="13">макар по-рано да бях хулител, гонител и насилник. Но ми беше оказана милост, защото без да зная, постъпвах така, без да познавам истинската вяра.</verse>
				<verse number="14">Но благодатта на нашия Господ стана преизобилна с вяра и любов в името на Иисус Христос.</verse>
				<verse number="15">Верни и достойни изцяло да бъдат приети са думите, че Иисус Христос дойде в света да спаси грешниците, пръв от които съм аз.</verse>
				<verse number="16">Но затова ми беше оказана милост, за да покаже Иисус Христос в мене, най-големия грешник, цялото Си дълготърпение за пример на онези, които ще повярват в Него, за да имат вечен живот.</verse>
				<verse number="17">А на Царя на вечността, на непреходния, невидимия, единствен премъдър Бог — чест и слава за вечни времена. Амин.</verse>
				<verse number="18">Синко Тимотей! Предавам ти това поръчение съгласно предишните пророчества за тебе, дадени, за да воюваш съобразно тях като добър воин,</verse>
				<verse number="19">имайки вяра и добра съвест, която някои отхвърлиха и претърпяха корабокрушение във вярата;</verse>
				<verse number="20">към тях принадлежат Именей и Александър, които предадох на Сатаната, за да се научат да не богохулстват.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">И така, моля преди всичко да се отправят прошения, молитви, молби и благодарност за всички хора,</verse>
				<verse number="2">за царе и за всички, които са на власт, за да прекарваме мирен и спокоен живот в пълно благочестие и чистота.</verse>
				<verse number="3">Защото това е добро и приятно пред нашия Спасител, Бога,</verse>
				<verse number="4">Който иска да се спасят всички хора и да достигнат до познание на истината.</verse>
				<verse number="5">Защото един е Бог, един е и посредникът между Бога и хората — Иисус Христос като Човек,</verse>
				<verse number="6">Който отдаде Себе Си като откуп за всички; това бе засвидетелствано в определеното от Бога време.</verse>
				<verse number="7">За това аз съм поставен за проповедник и апостол — истина ви казвам в името на Христос, не лъжа, — учител на езичниците във вярата и истината.</verse>
				<verse number="8">И така, искам мъжете да се молят на всяко място, като издигат чисти ръце без гняв и ропот.</verse>
				<verse number="9">Също така и жените, облечени прилично, да се украсяват със свенливост и благоразумие, а не с особени прически, със злато, с бисери или със скъпи дрехи,</verse>
				<verse number="10">а с добри дела, както прилича на жени, които се посвещават на благочестие.</verse>
				<verse number="11">Жената да се учи мълчаливо и в пълно покорство.</verse>
				<verse number="12">На жена не позволявам да поучава, нито да владее над мъж, но нека бъде мълчалива.</verse>
				<verse number="13">Защото първо беше сътворен Адам, а после Ева.</verse>
				<verse number="14">И не Адам беше измамен от дявола, а жената беше измамена и съгреши.</verse>
				<verse number="15">Но една жена ще се спаси чрез раждане на деца, ако живее във вяра, в любов и в святост, както и в благоразумие.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Верни са тези думи: стреми ли се някой към епископство, той желае добро служение.</verse>
				<verse number="2">Ето защо епископът трябва да е безукорен, мъж на една жена, въздържан, благоразумен, скромен, гостоприемен, способен да поучава.</verse>
				<verse number="3">Да не бъде пияница, побойник, користолюбов, а кротък, миролюбив и безкористен.</verse>
				<verse number="4">Да може да управлява добре своя дом и да държи децата си в послушание и уважение към всички;</verse>
				<verse number="5">защото който не умее да управлява собствения си дом, как ще се грижи за Божията църква?</verse>
				<verse number="6">Да не е новопокръстен, за да не се възгордее и да бъде осъден, както дяволът.</verse>
				<verse number="7">Той трябва да е с добро име сред хората извън църквата, за да не бъде укоряван и да не падне в примката на дявола.</verse>
				<verse number="8">Дяконите също трябва да бъдат почтени, да не са двулични, да не са пристрастени към вино, нито користолюбиви,</verse>
				<verse number="9">да съхраняват с чист живот тайнството на вярата.</verse>
				<verse number="10">И те трябва първо да бъдат изпитвани, та после, ако са безукорни, да стават дякони.</verse>
				<verse number="11">Също и жените трябва да бъдат почтени, не клеветници, сдържани и верни във всичко.</verse>
				<verse number="12">Дяконите трябва да бъдат всеки мъж на една жена, добре да ръководят децата си и дома си.</verse>
				<verse number="13">Защото тези, които са служили добре като дякони, си спечелват добро име и придобиват голяма увереност във вярата в Иисус Христос.</verse>
				<verse number="14">Това ти пиша, като се надявам скоро да дойда при тебе.</verse>
				<verse number="15">В случай че се забавя, да знаеш как трябва да постъпваш в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и основа на истината.</verse>
				<verse number="16">И наистина, велико е тайнството на благочестивата вяра: Бог се яви в плът, засвидетелстван беше от Духа, видян от ангели, проповядван между народи, приет беше с вяра в света, възнесе се в слава.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Духът ясно говори, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като се водят от измамни духове и бесовски учения</verse>
				<verse number="2">чрез лицемерни хора, които говорят лъжа и са останали без всякаква съвест.</verse>
				<verse number="3">Те забраняват да се встъпва в брак и заповядват въздържане от ястия, които Бог е създал, за да се употребяват с благодарност от вярващите — онези, които са познали истината.</verse>
				<verse number="4">Защото всичко, сътворено от Бога, е добро, и нищо не трябва да се отхвърля, щом се приема с благодарност,</verse>
				<verse number="5">понеже се освещава чрез Божието слово и с молитва.</verse>
				<verse number="6">Като съветваш така братята, ще бъдеш добър служител на Иисус Христос, който се храни с думите на вярата и на доброто учение, което ти последва.</verse>
				<verse number="7">Скверни и бабешки измислици отбягвай, а се упражнявай в благочестие.</verse>
				<verse number="8">Телесното упражнение за малко е полезно, а благочестието е полезно за всичко, понеже съдържа обещание за сегашния и за бъдещия живот.</verse>
				<verse number="9">Тези думи са верни и заслужават да се възприемат напълно.</verse>
				<verse number="10">Затова се трудим и хули търпим, защото се надяваме на живия Бог, Който е Спасител на всички хора, а най-вече на вярващите.</verse>
				<verse number="11">Така заръчвай, това и поучавай.</verse>
				<verse number="12">Никой да не подценява младостта ти, но бъди образец за вярващите чрез слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота.</verse>
				<verse number="13">Докато дойда, посвети се на четене на Писанието, наставление и поучаване.</verse>
				<verse number="14">Не пренебрегвай благодатната дарба, която е у тебе и ти бе дадена чрез пророческо слово с възлагане ръцете на църковните предстоятели върху тебе.</verse>
				<verse number="15">Грижи се за това, на това се посвети, за да бъде успехът ти явен за всички.</verse>
				<verse number="16">Внимавай за самия себе си, както и за учението. Постоянствай в тези неща, защото като постъпваш така, ще спасиш и себе си, и слушателите си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Стар човек не укорявай, а напътствай го като баща; по-младите — като братя;</verse>
				<verse number="2">старите жени — като майки; младите — като сестри, с пълна чистота.</verse>
				<verse number="3">Вдовиците почитай, тези, които наистина са вдовици — без подкрепа.</verse>
				<verse number="4">Ако ли някоя вдовица има деца или внуци, нека ги учи първо да зачитат своите домашни и да отдават дължимото на родителите си, защото това е добро и угодно пред Бога.</verse>
				<verse number="5">А истинската вдовица, която е останала сама, тя се надява на Бога и постоянства в моления и молитви нощем и денем.</verse>
				<verse number="6">Онази, която живее безнравствено, приживе е умряла.</verse>
				<verse number="7">Заръчвай им тези неща, за да бъдат безукорни.</verse>
				<verse number="8">Ако някой не полага грижи за своите, а особено за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от невярващ човек.</verse>
				<verse number="9">За вдовица да се смята жена поне на шестдесет години, омъжвана само веднъж,</verse>
				<verse number="10">известна с добри дела: ако е отхранила деца, приемала е странници, умивала е нозе на вярващите, ако е помагала на хора, които са в беда, и ако с готовност е участвала във всяко добро дело.</verse>
				<verse number="11">А по-млади вдовици не приемай, защото те, като се поддадат на желанията си, пренебрегват Христос и искат да се омъжват.</verse>
				<verse number="12">Те попадат под осъждане, защото са отхвърлили предишното си обещание.</verse>
				<verse number="13">Освен това навикват без работа да ходят от къща в къща; и не само са без работа, но са и бъбриви, любопитни и говорят, каквото не подобава.</verse>
				<verse number="14">И тъй, желая по-младите вдовици да се омъжват, да раждат деца, да въртят къща и да не дават никакъв повод на противника за укор,</verse>
				<verse number="15">защото някои вече се отклониха след Сатаната.</verse>
				<verse number="16">Ако някой вярващ или вярваща има роднини вдовици, да се грижи за тях, та църквата да не се обременява и да може да полага грижи за истинските вдовици.</verse>
				<verse number="17">Презвитерите, които добре изпълняват предстоятелската си служба, да се удостояват с двойна почит, най-вече пък онези, които се трудят в слово и поучение.</verse>
				<verse number="18">Защото в Писанието се казва: „Не връзвай устата на вола, когато вършее“, и „Работникът заслужава своята заплата“.</verse>
				<verse number="19">Не приемай обвинение против презвитер освен при двама или трима свидетели.</verse>
				<verse number="20">Изобличавай пред всички онези, които съгрешават, та и другите да имат страх.</verse>
				<verse number="21">Заклевам те пред Бога, пред Господ Иисус Христос и пред избраните ангели да спазваш това без предубеждение и нищо да не вършиш с пристрастие.</verse>
				<verse number="22">Не ръкополагай никого прибързано, за да не си съучастник в чужди грехове — пази себе си чист.</verse>
				<verse number="23">Не пий вече само вода, но употребявай и малко вино поради стомаха си и честите си боледувания.</verse>
				<verse number="24">Греховете на някои хора са явни и ги водят към осъждане, а на някои се разкриват по-късно.</verse>
				<verse number="25">Също и добрите дела са явни, а които не са такива, не могат да се укрият.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Нека онези, които са под игото на робството, да смятат своите господари за напълно достойни за почит, за да не се хулят Божието име и учението.</verse>
				<verse number="2">А онези, чиито господари са вярващи, да не ги пренебрегват за това, че са братя, а с по-голямо усърдие да им слугуват, понеже тези, които се ползват от техните услуги, са вярващи и възлюбени. Така поучавай и напътствай.</verse>
				<verse number="3">Който учи на различни неща и не постъпва според спасителните думи на нашия Господ Иисус Христос и според учението, водещо към благочестие,</verse>
				<verse number="4">той е помрачен от гордост, нищо не знае и е пристрастен към празни разисквания и спорове, от които произлизат завист, разпри, хули, недостойни подозрения,</verse>
				<verse number="5">крамоли между хора, които имат развратен ум, далече са от истината, смятат, че благочестието е средство за печалба. Бягай от такива.</verse>
				<verse number="6">Голяма придобивка е човек да бъде благочестив и скромен.</verse>
				<verse number="7">Понеже нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем от него.</verse>
				<verse number="8">Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни.</verse>
				<verse number="9">А онези, които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни желания, които потопяват хората в провала и гибел.</verse>
				<verse number="10">Защото коренът на всички злини е сребролюбието, в стремежа си към което някои се отклониха от вярата и си навлякоха много мъки.</verse>
				<verse number="11">Но ти, човече Божий, избягвай тези неща и се стреми към правда, благочестие, вяра, любов, търпение и кротост.</verse>
				<verse number="12">Бори се с добрия подвиг на вярата; придобий вечния живот, за който ти беше призован, когато изяви и изповяда добрата вяра пред много свидетели.</verse>
				<verse number="13">Заръчвам ти пред Бога, Който оживотворява всичко, и пред Иисус Христос, Който засвидетелства пред Пилат Понтийски добрата вяра:</verse>
				<verse number="14">спазвай тази заповед чиста, безукорна, чак до явяването на нашия Господ Иисус Христос,</verse>
				<verse number="15">което в определеното време ще бъде открито от блажения и единствен Властител, Цар на царете и Господар на господарите.</verse>
				<verse number="16">Той единствен е безсмъртен и живее в непристъпна светлина. Него никой от хората не е видял, нито може да види. На Него принадлежат честта и вечната власт. Амин.</verse>
				<verse number="17">Поръчвай на богатите в този свят да не бъдат високомерни, нито да се надяват на несигурното богатство, а на живия Бог, Който ни дава всичко в изобилие за наслада.</verse>
				<verse number="18">Нека те вършат добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри и да споделят с другите това, което имат.</verse>
				<verse number="19">Така те си събират съкровище — добра основа за бъдещето, за да постигнат вечен живот.</verse>
				<verse number="20">Тимотей! Пази онова, което ти е поверено, и се отклонявай от скверното празнословие и от възраженията на мнимото знание,</verse>
				<verse number="21">занимавайки се с което, някои се отклониха от вярата. Благодатта да бъде с тебе. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="55">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Павел, по Божия воля апостол на Иисус Христос за възвестяване на обещания живот чрез Иисус Христос,</verse>
				<verse number="2">до Тимотей, възлюбеният ми син: благодат, милост, мир от Бог Отец и от Иисус Христос, нашия Господ.</verse>
				<verse number="3">Благодаря на Бога, на Когото служа с чиста съвест още от прародителите си, като непрестанно те споменавам в молитвите си денем и нощем.</verse>
				<verse number="4">Когато си спомня за твоите сълзи, аз копнея да те видя, за да се изпълня с радост,</verse>
				<verse number="5">защото си спомням за твоята искрена вяра, която по-рано я имаше у баба ти Лоида и майка ти Евника, а убеден съм, има я и у тебе.</verse>
				<verse number="6">Затова ти напомням да разпалваш Божия дар, който е у тебе чрез моето ръкополагане.</verse>
				<verse number="7">Защото Бог ни е дал не дух на боязън, а дух на сила, любов и въздържание.</verse>
				<verse number="8">И тъй, не се срамувай да изповядаш нашия Господ Иисус Христос, нито от мене, окован заради Него, а с Божията сила стани участник в страданията за благовестие.</verse>
				<verse number="9">Той ни спаси и ни повика към свято призвание не заради нашите дела, а по Своето благоволение и благодат, която ни е дадена чрез Иисус Христос предвечно,</verse>
				<verse number="10">а сега е открита с явяването на нашия Спасител Иисус Христос, Който чрез благовестието унищожи смъртта и показа вечния живот и нетлението,</verse>
				<verse number="11">заради което аз съм поставен за проповедник, апостол и учител на езичниците.</verse>
				<verse number="12">Затова и така страдам; ала не се срамувам, понеже зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той има сила да запази моя залог за определения ден.</verse>
				<verse number="13">Имай за образец здравото учение, което чу от мене, с вяра и любов в Иисус Христос.</verse>
				<verse number="14">Запази добрия залог чрез Светия Дух, Който живее у нас.</verse>
				<verse number="15">Знаеш, че ме изоставиха всички от Мала Азия, между които и Фигел и Ермоген.</verse>
				<verse number="16">Господ да даде милост на семейството на Онисифор, защото много пъти ме ободри и не се засрами от веригите ми,</verse>
				<verse number="17">но като дойде в Рим, с голямо старание ме потърси и ме намери.</verse>
				<verse number="18">Нека Господ му даде да намери милост у Него в онзи ден; а колко ми помогна той в Ефес, ти по-добре знаеш.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">И така, сине мой, укрепвай чрез благодатта, която ти е дадена от Иисус Христос,</verse>
				<verse number="2">и каквото си чул от мене пред много свидетели, предай го на верни хора, които ще са способни и други да научат.</verse>
				<verse number="3">А ти понасяй страданията заедно с мене като добър воин на Иисус Христос.</verse>
				<verse number="4">За да угоди на военачалника, никой воин не се замесва в житейски работи.</verse>
				<verse number="5">Ако пък някой се състезава, той не получава победния венец, щом не се състезава по правилата.</verse>
				<verse number="6">Трудещият се земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете.</verse>
				<verse number="7">Размишлявай върху това, което казвам, а Господ да ти даде да разбираш всичко.</verse>
				<verse number="8">Помни Иисус Христос от Давидовото потомство, Който възкръсна от мъртвите, както аз благовестих,</verse>
				<verse number="9">заради което аз страдам дори до окови като злодей. Но Божието слово не може да се окове.</verse>
				<verse number="10">Ето защо понасям всичко заради избраните, за да получат и те спасение чрез Иисус Христос заедно с вечна слава.</verse>
				<verse number="11">Верни са думите: „Ако заедно с Него сме умрели, с Него ще оживеем.</verse>
				<verse number="12">Ако устоим, с Него и ще царуваме, ако се отричаме, и Той ще се отрече от нас,</verse>
				<verse number="13">ако ние сме неверни, Той остава верен, защото не може да се отрече от Себе Си.“</verse>
				<verse number="14">Напомняй на всички това, като ги убеждаваш в името на Господа да не влизат в спорове, от които няма никаква полза, а водят слушателите към гибел.</verse>
				<verse number="15">Стреми се да се представиш пред Бога достоен, безукорен работник, който правилно преподава словото на истината.</verse>
				<verse number="16">Отбягвай скверните празнословия, защото онези, които ги изговарят, още повече ще потънат в нечестие</verse>
				<verse number="17">и учението им ще се разпространява като гангрена. Такива са Именей и Филит,</verse>
				<verse number="18">които отстъпиха от истината с твърдението, че възкресението вече е станало, и обезверяват някои.</verse>
				<verse number="19">Но твърдата основа, положена от Бога, устоява непоколебимо. Тя има като печат този надпис: „Господ познава Своите“; и „Да се отдръпне от неправдата всеки, който изповядва името на Господа“.</verse>
				<verse number="20">В един голям дом има не само златни и сребърни съдове, но също дървени и глинени. Едни са за почетна употреба, а други за обикновена.</verse>
				<verse number="21">И така, ако някой очисти себе си от тези заблуждения, той ще бъде почетен съд, осветен и полезен за господаря, приготвен за всяко добро дело.</verse>
				<verse number="22">Отбягвай също и младежки пристрастия и се стреми към правда, вяра, любов и мир заедно с онези, които призовават Господа от чисто сърце.</verse>
				<verse number="23">А глупави и безсмислени разисквания отбягвай, като знаеш, че те пораждат спорове.</verse>
				<verse number="24">А Господният служител не бива да се препира, но да бъде кротък към всички, търпелив и способен да поучава,</verse>
				<verse number="25">с кротост да наставлява противниците, та дано Бог им даде покаяние, за да познаят истината</verse>
				<verse number="26">и да се освободят от примката на дявола, който ги е уловил живи, за да изпълняват волята му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Това знай, че в последните дни ще настанат тежки времена.</verse>
				<verse number="2">Защото хората ще бъдат самолюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни към родители, неблагодарни, нечестиви,</verse>
				<verse number="3">недружелюбни, непримирими, клеветници, невъздържани, жестоки, ненавиждащи доброто,</verse>
				<verse number="4">предатели, безочливи, надути, повече сластолюбиви, отколкото боголюбиви,</verse>
				<verse number="5">които наглед имат благочестие, но са се отрекли от силата му. Избягвай такива хора!</verse>
				<verse number="6">Към тях спадат онези, които се вмъкват по домовете и подмамват обременени с грехове и обзети от различни желания женуря.</verse>
				<verse number="7">Те все се учат, а никога не могат да стигнат до познание на истината.</verse>
				<verse number="8">И както Яний и Ямврий се противиха на Мойсей, така и те се противят на истината, понеже са хора с покварен ум, невежи във вярата.</verse>
				<verse number="9">Но повече няма да успеят, защото безумието им ще стане известно на всички, както се откри безумието и на онези двамата.</verse>
				<verse number="10">Но ти проследи моето учение, начин на живот, намерения, вяра, твърдост, любов, търпение,</verse>
				<verse number="11">гоненията и страданията, които ме сполетяха в Антиохия, Икония, Листра. Какви гонения претърпях! Но Господ ме избави от всички тях.</verse>
				<verse number="12">И всички, които искат да живеят благочестиво в името на Иисус Христос, ще бъдат гонени.</verse>
				<verse number="13">А лоши хора и измамници ще напредват в злото, като заблуждават и биват заблуждавани.</verse>
				<verse number="14">Но ти постоянствай в това, на което си научен и което ти е поверено, като знаеш от кого си научен,</verse>
				<verse number="15">понеже от детство знаеш свещените Писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вярата в Иисус Христос.</verse>
				<verse number="16">Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата,</verse>
				<verse number="17">за да бъде Божият човек съвършен и способен за всяко добро дело.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Настоявам в името на Бога и нашия Господ Иисус Христос, Който ще съди живи и мъртви, когато се яви и се възцари:</verse>
				<verse number="2">проповядвай словото, настоявай в подходящо и неподходящо време и без време, изобличавай, укорявай, увещавай с голямо търпение и поучавай по всякакъв начин.</verse>
				<verse number="3">Защото ще дойде време, когато хората няма да търпят здравото учение. Но водени от своите желания, ще си подберат учители да им гъделичкат слуха.</verse>
				<verse number="4">Тогава ще отвърнат слуха си от истината и ще се обърнат към измислиците.</verse>
				<verse number="5">Но ти внимавай във всичко, понасяй страдания, дело на благовестител върши, службата си изпълнявай докрай.</verse>
				<verse number="6">Защото аз вече ставам жертва, настъпи и моето време да си отида.</verse>
				<verse number="7">С добрия подвиг се подвизавах, пътя свърших, вярата опазих.</verse>
				<verse number="8">Вече ме очаква венецът на правдата, който ще ми даде в отредения ден Господ, праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които очакват с любов Неговото явяване.</verse>
				<verse number="9">Побързай да дойдеш при мене скоро.</verse>
				<verse number="10">Защото Димас ме изостави, тъй като обикна сегашния свят и отиде в Солун; Крискент — в Галатия, а Тит — в Далмация.</verse>
				<verse number="11">Само Лука е с мене. Вземи Марк и го доведи със себе си, защото ми е полезен в служението.</verse>
				<verse number="12">Изпратих Тихик в Ефес.</verse>
				<verse number="13">Когато дойдеш, донеси връхната дреха, която оставих в Троада при Карп, както и книгите, особено пергаментите.</verse>
				<verse number="14">Ковачът Александър много зло ми стори. Господ да му въздаде според делата му!</verse>
				<verse number="15">Ти се пази от него, понеже той се възпротиви твърде много на думите ни.</verse>
				<verse number="16">При първата ми защита никой не се застъпи за мене — всички ме изоставиха. Дано не им се вмени за грях!</verse>
				<verse number="17">Но Господ застана пред мене и ме подкрепи, та чрез мене да се разпространи проповедта и да чуят всички езичници; и аз се избавих от устата на лъва.</verse>
				<verse number="18">И Господ ще ме избави от всяко лошо нещо и ще ме спаси в Своето небесно царство. На Него да бъде слава за вечни времена. Амин.</verse>
				<verse number="19">Поздрави Прискила и Акила, както и семейството на Онисифор.</verse>
				<verse number="20">Ераст остана в Коринт, а Трофим оставих болен в Милет.</verse>
				<verse number="21">Побързай да дойдеш преди зимата. Поздравяват те Евул, Пудент, Лин, Клавдия, а и всички братя.</verse>
				<verse number="22">Господ Иисус Христос да бъде с твоя дух. Благодатта да бъде с вас. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="56">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Павел, служител на Бога и апостол на Иисус Христос, изпратен, за да повярват Божиите избраници и да познаят истината на благочестието</verse>
				<verse number="2">с надежда за вечен живот, който неизменният в словото Си Бог обеща преди началото на времето,</verse>
				<verse number="3">а в определеното време яви словото Си чрез проповедта, поверена на мене по заповед на нашия Спасител, Бога,</verse>
				<verse number="4">пиша до Тит, истински син по обща вяра. Благодат, милост и мир от Бог Отец и Господ Иисус Христос, нашия Спасител.</verse>
				<verse number="5">Оставих те в Крит заради това — да уредиш останалото и да поставиш във всеки град презвитери, както бях ти поръчал:</verse>
				<verse number="6">такъв, който е безукорен, мъж на една жена и с вярващи деца, неупреквани в разпътство или непокорство.</verse>
				<verse number="7">Защото епископът, като Божий разпоредник, трябва да е безукорен, да не бъде високомерен, избухлив, пияница, побойник, користолюбив,</verse>
				<verse number="8">но гостоприемен, обичащ доброто, разумен, справедлив, благочестив, въздържан,</verse>
				<verse number="9">да се придържа към истинското слово, както е бил научен, за да може да наставлява в здравото учение и да изобличава онези, които противоречат.</verse>
				<verse number="10">Защото има много хора, особено между обрязаните, които са непокорни, празнодумци и измамници.</verse>
				<verse number="11">Устата им трябва да се затворят. Такива разбиват цели семейства, тъй като поради користолюбие учат на онова, на което не трябва да учат.</verse>
				<verse number="12">Един от тях, техен прорицател, казал: „Критяните открай време са лъжци, зли зверове, лениви търбуси.“</verse>
				<verse number="13">Това свидетелство е вярно. Поради това изобличавай ги строго, за да бъдат твърди във вярата</verse>
				<verse number="14">и да не обръщат внимание на юдейски измислици и на наредби от хора, които се отвръщат от истината.</verse>
				<verse number="15">За чистите всичко е чисто, а за осквернените и невярващите няма нищо чисто — на такива и умът, и съвестта са осквернени.</verse>
				<verse number="16">Те твърдят, че познават Бога, а с делата си Го отричат. Това са мерзавци и размирници, непригодни за никакво добро дело.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">А ти проповядвай онова, което е в съгласие със здравото учение:</verse>
				<verse number="2">старците да бъдат трезви, почтени, благоразумни, твърди във вярата, в любовта, в търпението;</verse>
				<verse number="3">също и старите жени да имат свят благоговеен живот, да не се занимават със сплетни, да не се пристрастяват към вино, да поучават на добро,</verse>
				<verse number="4">да вразумяват младите жени да обичат мъжете и децата си,</verse>
				<verse number="5">да бъдат благоразумни, с чисти нрави, къщовници, добри, покорни на мъжете си, за да не се хули Божието слово.</verse>
				<verse number="6">Увещавай също и младежите да бъдат благоразумни.</verse>
				<verse number="7">Във всичко бъди пример за добри дела. Като проповядваш учението, показвай искреност, почтеност и чистота.</verse>
				<verse number="8">Словото ти да бъде необоримо, безукорно, та противникът да се засрами, като няма какво лошо да каже за нас.</verse>
				<verse number="9">Нека слугите се подчиняват на господарите си, да бъдат услужливи във всичко, без да възразяват,</verse>
				<verse number="10">да не крадат, а да проявяват във всичко истинска вярност, та във всяко отношение да украсяват учението на нашия Спасител, Бога.</verse>
				<verse number="11">Божията благодат се яви за спасението на всички хора.</verse>
				<verse number="12">Тя ни учи да отхвърлим нечестивия живот и земните страсти, да живеем в сегашното време благоразумно, праведно и благочестиво,</verse>
				<verse number="13">в очакване на блажената надежда, тоест да се яви славата на великия Бог и наш Спасител Иисус Христос.</verse>
				<verse number="14">Той отдаде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и да ни очисти, за да бъдем за Него народ избран, ревностен към добри дела.</verse>
				<verse number="15">Това говори, увещавай и изобличавай с пълна власт; никой да не гледа на тебе отвисоко.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Напомняй им да се подчиняват и покоряват на началства и власти, да бъдат покорни, да бъдат готови за всяко добро дело,</verse>
				<verse number="2">никого да не хулят, да не бъдат свадливи, а приветливи, и да се отнасят с безкрайна кротост към всички хора.</verse>
				<verse number="3">Ето и ние някога бяхме неразумни, непокорни, заблудени, робувахме на разни желания и страсти, живеехме в злоба и завист, бяхме отвратителни и се мразехме един друг.</verse>
				<verse number="4">А когато се явиха благостта и човеколюбието на нашия Спасител, Бога,</verse>
				<verse number="5">Той ни спаси не заради праведни дела, извършени от нас, а поради Своята милост, чрез възраждащото кръщение и обновата от Светия Дух,</verse>
				<verse number="6">Когото изобилно изля върху нас чрез Иисус Христос, нашия Спасител,</verse>
				<verse number="7">та оправдани с Неговата благодат, да станем по надежда наследници на вечния живот.</verse>
				<verse number="8">Тези думи са верни. Аз желая ти да потвърждаваш това, та които са повярвали в Бога, да се стараят ревностно да извършват добри дела. Това е добро и полезно за хората.</verse>
				<verse number="9">Избягвай глупави разисквания и дълги спорове за родословни списъци, препирни и разпри по повод на Закона, защото са безполезни и безсмислени.</verse>
				<verse number="10">Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж,</verse>
				<verse number="11">знаейки, че такъв човек се е опорочил и съгрешава, с което сам осъжда себе си.</verse>
				<verse number="12">Щом изпратя при тебе Артем или Тихик, побързай да дойдеш при мене в Никопол, защото реших да презимувам там.</verse>
				<verse number="13">Погрижи се да изпратиш вещия в законите Зинас и Аполос така, че нищо да не им липсва.</verse>
				<verse number="14">Нека и нашите осъзнаят, че трябва да се стремят към добри дела за посрещане на необходимите нужди и животът им да не бъде безплоден.</verse>
				<verse number="15">Поздравяват те всички, които са с мене. Поздрави вярващите, които ни обичат. Благодатта да бъде с всички вас. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="57">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Павел, окован за Иисус Христос, и брат Тимотей — до възлюбения Филимон, наш сътрудник,</verse>
				<verse number="2">и до Апфия, възлюбена сестра, и до Архип, наш съратник, и до домашната ти църква:</verse>
				<verse number="3">благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.</verse>
				<verse number="4">Благодаря на моя Бог винаги, когато те споменавам в молитвите си,</verse>
				<verse number="5">понеже слушам за твоята обич и вяра, които имаш към Господ Иисус и към всички вярващи.</verse>
				<verse number="6">Нека вярата, която ти споделяш с нас, да се изяви на дело в знание за всяко добро сред вас чрез Иисус Христос.</verse>
				<verse number="7">Защото твоята обич, брате, предизвика у нас много радост и утеха, понеже душите на вярващите се ободриха чрез тебе.</verse>
				<verse number="8">Поради това, макар да имам голяма смелост от Христос да ти заповядвам, каквото подобава,</verse>
				<verse number="9">все пак от обич към тебе, моля те — аз, Павел, старец, а сега и окован за Иисус Христос,</verse>
				<verse number="10">моля те за моя син Онисим, когото родих духовно в оковите си.</verse>
				<verse number="11">По-рано той беше безполезен за тебе, а сега е полезен за тебе и за мене.</verse>
				<verse number="12">Сега ти го изпращам обратно, а ти го приеми, все едно че приемаш мене.</verse>
				<verse number="13">Аз исках да го задържа при себе си, за да ми служи, докато съм в окови заради благовестието,</verse>
				<verse number="14">но без твое съгласие не исках да извърша нищо, за да бъде твоята добрина доброволна, а не по принуда.</verse>
				<verse number="15">Защото може би той затова се отлъчи за кратко от тебе, за да го приемеш завинаги,</verse>
				<verse number="16">вече не като роб, а като нещо повече: като обичан брат — особено за мене, а много повече за тебе — и като вярващ в Господа.</verse>
				<verse number="17">И тъй, ако споделяш с мене вярата, приеми го, все едно че съм аз.</verse>
				<verse number="18">Ако пък те е ощетил с нещо или ти е длъжен, мини това за моя сметка.</verse>
				<verse number="19">Аз, Павел, написах с ръката си: аз ще заплатя! Не искам да ти казвам, че ти ми дължиш и самия себе си.</verse>
				<verse number="20">И така, брате, успокой сърцето ми в името на Господа и това ще е моята полза от тебе заради Него.</verse>
				<verse number="21">Убеден в твоето послушание, писах ти, знаейки, че ще направиш и повече, отколкото казвам.</verse>
				<verse number="22">А също така, приготви ми подслон, защото се надявам, че чрез вашите молитви ще ви бъда подарен.</verse>
				<verse number="23">Поздравява те Епафрас, който е затворен с мене заради Иисус Христос,</verse>
				<verse number="24">а също Марк, Аристарх, Димас, Лука — мои сътрудници.</verse>
				<verse number="25">Благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с вашия дух. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="58">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в миналото на нашите предци чрез пророците,</verse>
				<verse number="2">в тези последни дни Той ни говори чрез Сина. Него е поставил за наследник на всичко, чрез Него е създал и света.</verse>
				<verse number="3">Той е сияние на славата на Бога и образ на Неговата същност, и държи всичко чрез могъщото Си слово. А след като чрез Себе Си очисти греховете ни, седна отдясно на величествения Отец във висините.</verse>
				<verse number="4">И Той стои толкова по-горе от ангелите, колкото по-достойно в сравнение с тях е името, което е наследил.</verse>
				<verse number="5">Защото никога на никого от ангелите Бог не е казал: „Ти си Мой Син. Аз днес Те родих.“ И още: „Аз ще Му бъда Отец, а Той ще Ми бъде Син.“</verse>
				<verse number="6">Когато въведе Първородния във вселената, също каза: „Нека се преклонят пред Него всички Божии ангели.“</verse>
				<verse number="7">За ангелите се казва: „Ти правиш ангелите Си ветрове и служителите Си — пламъци на огън“,</verse>
				<verse number="8">а за Сина: „Престолът Ти, Боже, е вечен и жезълът на правдата е жезъл на Твоето царство.</verse>
				<verse number="9">Ти обикна правдата и намрази беззаконието. Затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от тези, които Ти принадлежат“.</verse>
				<verse number="10">И още: „В началото Ти, Господи, сътвори основите на земята и небесата са създание на Твоите ръце.</verse>
				<verse number="11">Те ще загинат, а Ти ще пребъдеш, те всички ще овехтеят като дреха</verse>
				<verse number="12">и Ти ще ги смениш като облекло — и ще се променят; но Ти винаги си Същият и Твоите години няма да се свършат.“</verse>
				<verse number="13">А на кого от ангелите Бог е казал някога: „Седи от дясната Ми страна, докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти“?</verse>
				<verse number="14">Нима ангелите не са духове за служение, изпращани да помагат на онези, които ще наследят спасение?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Затова трябва особено да внимаваме в истината, която сме чули, за да не се отдалечим от нея.</verse>
				<verse number="2">А щом словото, изречено от ангели, се оказа вярно и всяко негово престъпване и непослушание към него получи справедлива отплата,</verse>
				<verse number="3">как ние ще се избавим, ако пренебрегнем такова велико спасение, което отначало беше възвестено за пръв път от Господа и което ни беше потвърдено от тези, които го бяха чули от Него.</verse>
				<verse number="4">А и Сам Бог свидетелстваше това чрез знамения и чудеса, с различни прояви на могъщество и чрез раздаване даровете на Светия Дух според волята Си.</verse>
				<verse number="5">Защото не на ангелите Бог подчини бъдещия свят, за който говорим.</verse>
				<verse number="6">Напротив, някой бе засвидетелствал някъде в Писанията, казвайки: „Какво е човекът, та го помниш, и човешкият син, та го зачиташ?</verse>
				<verse number="7">Поставил си го малко по-ниско от ангелите, със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на ръцете Си.</verse>
				<verse number="8">Покорил си всичко под краката му.“ А като му е подчинил всичко, това означава, че не е оставил нищо, което да не му е подчинил. Сега обаче все още не виждаме всичко да му е подчинил.</verse>
				<verse number="9">А виждаме, че Иисус, поставен за кратко време по-ниско от ангелите, заради претърпяната смърт беше увенчан със слава и чест. Така с Божията благодат вкуси смърт заради всички.</verse>
				<verse number="10">Защото не беше умесно Бог, заради Когото е всичко, да доведе мнозина до слава и да усъвършенства чрез страданията Иисус, Който постави началото на човешкото спасение.</verse>
				<verse number="11">Както Освещаващият, така и освещаваните от Него, всички са от единия Отец и затова Иисус не се срамува да ги нарича братя,</verse>
				<verse number="12">като казва: „Ще възвестявам Твоето име на братята Си, ще Те славя сред събранието на вярващите.“</verse>
				<verse number="13">И пак: „На Него ще се уповавам“. И още: „Ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде.“</verse>
				<verse number="14">А понеже децата са от плът и кръв, и Той Сам прие човешка природа, за да унищожи чрез Своята смърт онзи, който властва над смъртта, тоест дявола,</verse>
				<verse number="15">и да избави всички онези, които поради страх от смъртта през целия си живот бяха осъдени на робство.</verse>
				<verse number="16">Защото явно Той идва да помогне не на ангели, а на Авраамовото потомство.</verse>
				<verse number="17">Затова трябваше да прилича на братята Си по всичко, за да бъде милостив и верен Първосвещеник в служението пред Бога и да очисти греховете на народа,</verse>
				<verse number="18">тъй като Сам бе изкушаван и пострада, и може да помогне на изкушаваните.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Затова, братя вярващи, призовани към небето, проумейте, че Пратеникът и Първосвещеникът Иисус Христос, Когото изповядваме,</verse>
				<verse number="2">е верен на Онзи, Който Го е поставил, както и Мойсей — в целия Му дом.</verse>
				<verse number="3">Защото Иисус се удостои с толкова по-голяма слава от Мойсеевата, колкото е по-голяма честта на строителя от самия дом,</verse>
				<verse number="4">тъй като всеки дом се съгражда от някого, а Бог е Този, Който е изградил всичко.</verse>
				<verse number="5">Мойсей беше верен служител на Бога в целия Му дом, за да засвидетелства онова, което щеше да се възвести.</verse>
				<verse number="6">А Христос е верен като Син над Неговия дом. Ние пък сме Негов дом, ако опазим твърдо докрай нашата смелост и надеждата, с която се хвалим.</verse>
				<verse number="7">Затова, както казва Светият Дух: „Днес, когато чуете Неговия глас,</verse>
				<verse number="8">не упорствайте в сърцата си, както при размириците в деня на изкушението в пустинята:</verse>
				<verse number="9">там предците ви Ме изкушаваха, изпитваха Ме и бяха очевидци на делата Ми в продължение на четиридесет години.</verse>
				<verse number="10">Затова възнегодувах срещу онова поколение и казах: „Винаги се заблуждават в сърцата си, те не познаха Моите пътища.“</verse>
				<verse number="11">Затова се заклех в гнева Си: „Те няма да влязат в мястото, обещано от Мене за отдих“.“</verse>
				<verse number="12">Внимавайте, братя, да не би някой сред вас да има лукаво безверно сърце, че да отстъпи от живия Бог,</verse>
				<verse number="13">но се наставлявайте един друг всеки ден, докато все още казвате „днес“, за да не би някой от вас да прояви упорство, подмамен от греха.</verse>
				<verse number="14">Ние сме участници в делото на Христос, само ако твърдо запазим първоначалната си убеденост докрай,</verse>
				<verse number="15">докогато ще се казва: „Днес, когато чуете Неговия глас, не упорствайте в сърцата си, както при размириците.“</verse>
				<verse number="16">А кои се противиха, като Го чуха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет начело с Мойсей?</verse>
				<verse number="17">Против кого Бог негодува четиридесет години? Не беше ли против онези, които съгрешиха и чиито кости останаха в пустинята?</verse>
				<verse number="18">И на кои се закле, че няма да влязат в мястото, обещано от Него за отдих, освен на непокорните?</verse>
				<verse number="19">И виждаме, че те не можаха да влязат в страната поради неверието си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">И така, щом като Бог ни е оставил обещание да влезем в Неговото място за отдих, нека внимаваме да не би някой от вас да не стигне до него,</verse>
				<verse number="2">защото благата вест ни е възвестена, както на тях, но словото, което чуха, не им донесе полза, понеже онези, които го чуха, не го съчетаха с вяра.</verse>
				<verse number="3">А ние, повярвалите, влизаме в обещаното място за отдих, както Бог е казал: Затова се заклех в гнева Си: „Те няма да влязат в мястото, обещано от Мене за отдих“, макар че Неговите дела бяха завършени от създаването на света.</verse>
				<verse number="4">Защото някъде е казано за седмия ден така: „И в седмия ден Бог си почина от всичките Си дела.“</verse>
				<verse number="5">И пак там: „Няма да влязат в мястото, обещано от Мене за отдих.“</verse>
				<verse number="6">И така, като се предоставя на някои да влязат в него, а онези, на които по-рано беше благовестено, не влязоха поради непокорство,</verse>
				<verse number="7">Бог пак определя друг ден, наречен „днес“, като говори чрез Давид след толкова много време, както беше казано вече: „Днес, когато чуете Неговия глас, не упорствайте в сърцата си.“</verse>
				<verse number="8">Защото, ако Иисус Навин ги бе въвел, Бог не би говорил след това за друг ден.</verse>
				<verse number="9">Затова за Божия народ остава почивка като Божията през седмия ден.</verse>
				<verse number="10">Защото онзи, който е влязъл в обещаното от Него място за отдих, той също е отпочинал от делата си, както Бог от Своите.</verse>
				<verse number="11">И така, нека се постараем да влезем в това място за отдих, за да не би някой да изпадне в подобно непокорство.</verse>
				<verse number="12">Защото Божието слово е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч. То пронизва до разделяне на душа и на дух, на стави и на мозък и то е съдник на помисли и желания на сърцето.</verse>
				<verse number="13">И няма създание, скрито за Бога, а всичко е голо и разкрито пред очите на Онзи, пред Когото ще отговаряме.</verse>
				<verse number="14">И така, като имаме велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата — Иисус, Божия Син, нека се държим здраво към изповядването на вярата.</verse>
				<verse number="15">Защото ние имаме не първосвещеник, който не би могъл да ни съчувства за нашите слабости, а Такъв, Който е изкушаван по всякакъв начин като нас, без обаче да съгреши.</verse>
				<verse number="16">Затова нека смело да пристъпваме към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за навременна помощ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Всеки първосвещеник, понеже е избиран измежду хора и е поставен да служи на Бога за хората, като принася дарове и жертви за греховете,</verse>
				<verse number="2">може да бъде снизходителен към онези, които са невежи и правят грешки, тъй като и сам той е подвластен на слабости.</verse>
				<verse number="3">Затова е длъжен да принася жертви за греховете както на народа, така и за своите.</verse>
				<verse number="4">И никой не се сдобива сам с тази чест, а само онзи, който е призован от Бога така, както и Аарон.</verse>
				<verse number="5">Така и Христос не си присвои славата да стане първосвещеник, а Го постави Онзи, Който Му е казал: „Ти си Мой Син. Аз днес Те родих“,</verse>
				<verse number="6">както и на друго място казва: „Ти си свещеник за вечни времена според чина на Мелхиседек.“</verse>
				<verse number="7">По време на земния Си живот Иисус със силен вик и сълзи отправи молитви и молби към Бога, Който можеше да Го спаси от смърт. И тъй като беше благоговеен, Бог Го чу.</verse>
				<verse number="8">Макар да беше Божий Син, чрез страданията Си Той се научи на послушание</verse>
				<verse number="9">и, достигнал съвършенство, стана причина за вечно спасение на всички, които са Му послушни,</verse>
				<verse number="10">след като беше провъзгласен от Бога за първосвещеник според чина на Мелхиседек.</verse>
				<verse number="11">Имаме много да говорим за това, но то е трудно да се обясни, понеже слушате разсеяно.</verse>
				<verse number="12">Въпреки че имахте достатъчно време да станете учители, отново се нуждаете от някого, който да ви учи кои са първите начала на Божието учение, и стигнахте дотам, че да се нуждаете от мляко, а не от твърда храна.</verse>
				<verse number="13">А всеки, който се храни с мляко, е неспособен да разбере истината, защото още е дете,</verse>
				<verse number="14">докато твърдата храна е за зрели хора, които поради опита си притежават усет да различават добро от зло.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Затова, като не повтаряме началните уроци от Христовото учение, да се стремим към съвършенство. Нека не започваме отново с поучения за отвръщане от безполезни дела и за вяра в Бога,</verse>
				<verse number="2">за кръщения, за възлагане на ръце, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.</verse>
				<verse number="3">И ако Бог позволи, ще постигнем напредък.</verse>
				<verse number="4">Защото онези, които са били просветени във вярата, вкусили са от небесния дар, получили са Светия Дух</verse>
				<verse number="5">и след като са почувствали Божието слово, добротата на силите на идващия век,</verse>
				<verse number="6">са отпаднали, не е възможно отново да бъдат обновени чрез покаяние, тъй като у себе си повторно разпъват Божия Син и Го опозоряват.</verse>
				<verse number="7">Земята, която попива изливащия се често върху нея дъжд и ражда растения, полезни за онези, които я обработват, получава Божия благословия,</verse>
				<verse number="8">но ражда ли тръни и бодили, тя е непотребна и я очаква проклятие; а накрая я опожаряват.</verse>
				<verse number="9">Но ние, възлюбени, макар и да говорим така, сме убедени, че сте достойни за по-добри дела, които водят към спасение.</verse>
				<verse number="10">Защото Бог не е несправедлив, та да забрави делото ви и любовта, която показахте към Него, като подпомагахте и подпомагате вярващите.</verse>
				<verse number="11">Ние обаче желаем всеки от вас докрай да проявява еднакво усърдие, за да се сбъдне нашата надежда.</verse>
				<verse number="12">Не бъдете лениви и подражавайте на онези, които чрез вяра и търпение наследяват каквото Бог е обещал.</verse>
				<verse number="13">Когато Бог даваше обещание на Авраам, Той се закле в Себе Си, понеже нямаше по-висш от Него, в когото да се закълне,</verse>
				<verse number="14">като каза: „Наистина ще те благословя и преблагословя, ще умножа и преумножа потомството ти.“</verse>
				<verse number="15">И така, Авраам, като прояви търпение докрай, получи обещаното.</verse>
				<verse number="16">Хората се кълнат в името на по-висш от тях и клетвата е уверение, че се слага край на всички спорове.</verse>
				<verse number="17">Затова Бог, когато искаше да покаже по-ясно Своята неизменна воля на наследниците на това, което им беше обещал, си послужи с клетва.</verse>
				<verse number="18">Така че чрез две неотменими неща, обещание и клетва, за които не е възможно Бог да е излъгал, да имаме сигурна утеха ние, които потърсихме убежище при Него, за да се хванем здраво за предоставената ни надежда.</verse>
				<verse number="19">Тя е за душата ни като сигурна и здрава котва, която достига до Светая Светих зад завесата на небесния храм,</verse>
				<verse number="20">където Иисус е влязъл като предтеча за нас, като стана Първосвещеник за вечни времена според чина на Мелхиседек.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Този Мелхиседек, цар на Салим, свещеник на Всевишния Бог, който посрещна Авраам, когато той се връщаше, след като бе разбил царете, го благослови,</verse>
				<verse number="2">а Авраам му даде десятък от всичко, което беше взел. Името Мелхиседек означава първо цар на правда, а понеже беше цар на Салим, означава още цар на мира.</verse>
				<verse number="3">Няма сведения за баща, майка или родословие, няма сведения нито за началото на дните му, нито за края на живота му, но подобно на Божия Син, той остава завинаги свещеник.</verse>
				<verse number="4">Вижте колко е велик този, на когото дори патриарх Авраам му даде десятък, най-доброто от плячката.</verse>
				<verse number="5">И онези от Левиевите потомци, които приемат свещенство, имат заповед да вземат от народа десятък според Закона, тоест от сънародниците си, въпреки че и те са произлезли от поколението на Авраам.</verse>
				<verse number="6">Но Мелхиседек, макар и да не беше от рода на Левий, взе десятък от Авраам и го благослови — него, който беше получил обещанията.</verse>
				<verse number="7">А безспорно е, че по-малкият се благославя от по-големия.</verse>
				<verse number="8">В единия случай десятъци се събират от смъртни хора, а в другия — от онзи, за когото се свидетелства, че е жив.</verse>
				<verse number="9">И така, може да се каже, че сам Левий, чиито потомци вземат десятък, даде десятък чрез Авраам,</verse>
				<verse number="10">защото беше още нероден в тялото на баща си Авраам, когато той беше посрещнат от Мелхиседек.</verse>
				<verse number="11">И така, ако чрез левитското свещенство се постигаше съвършенство, защото въз основа на него народът получи закона, каква нужда имаше да се издигне друг вид свещеник — според чина на Мелхиседек, а не според чина на Аарон.</verse>
				<verse number="12">Защото, когато се промени свещенството, по необходимост се променя и законът.</verse>
				<verse number="13">А Господ Иисус Христос, за Когото се казва това, принадлежеше на друго племе, от което никой не е служил при жертвеника.</verse>
				<verse number="14">А добре известно е, че нашият Господ произлезе от Юда, за чието племе Мойсей нищо не е говорил за свещенство.</verse>
				<verse number="15">Това става още по-ясно, когато по подобие на Мелхиседек се издига друг Свещеник,</verse>
				<verse number="16">Който е станал Първосвещеник не по законовата разпоредба за плътски произход, а по силата на безкраен живот.</verse>
				<verse number="17">Защото Писанието свидетелства: „Ти си свещеник за вечни времена според чина на Мелхиседек.“</verse>
				<verse number="18">А предишната заповед беше отменена заради нейната слабост и безполезност,</verse>
				<verse number="19">защото Законът не доведе нищо до съвършенство, а сега ни се предостави по-добра надежда, чрез която се приближаваме до Бога.</verse>
				<verse number="20">И както това стана не без клетва, понеже другите станаха свещеници без клетва,</verse>
				<verse number="21">Иисус обаче стана с клетва чрез Онзи, Който Му каза: „Господ се закле и няма да се разкае: „Ти си свещеник за вечни времена според чина на Мелхиседек “.“</verse>
				<verse number="22">Така също Иисус стана поръчител на по-добър завет.</verse>
				<verse number="23">Другите свещеници бяха много, понеже смъртта им пречеше да продължат служението си,</verse>
				<verse number="24">а Иисус, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което е неизменно.</verse>
				<verse number="25">Затова Той може винаги да спасява онези, които чрез Него идват при Бога, понеже е жив вечно, за да ходатайства за тях.</verse>
				<verse number="26">Ето такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и възвисен по-горе от небесата,</verse>
				<verse number="27">Който няма нужда като първосвещениците всекидневно да принася жертва първо за Своите грехове, а после и за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, когато принесе Себе Си в жертва.</verse>
				<verse number="28">Законът поставя за първосвещеници хора, които са несъвършени, но клетвеното слово, дадено след закона, постави Сина, Който е съвършен за вечни времена.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">А главното от това, което казваме, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на величествения престол в небесата</verse>
				<verse number="2">и Той остава служител на светилището и на истинската скиния, която издигна Господ, а не човек.</verse>
				<verse number="3">Всеки първосвещеник се поставя, за да принася дарове и жертви на Бога. Затова този Първосвещеник трябва да има какво да принесе.</verse>
				<verse number="4">Ако беше на земята, Той дори нямаше да бъде свещеник, тъй като има свещеници, които принасят даровете според закона.</verse>
				<verse number="5">Но те служат на отражението и сянката на небесното, както беше възвестено на Мойсей, когато довършваше скинията: „Гледай, каза Бог, да направиш всичко според образеца, който ти беше показан на планината.“</verse>
				<verse number="6">А сега Иисус получи по-висше служение от тяхното, тъй както и заветът, на който е Посредник, е по-добър, защото е основан на по-добри обещания.</verse>
				<verse number="7">Ако онзи, първият завет беше без недостатък, нямаше да се търси друг на негово място.</verse>
				<verse number="8">Но Бог, като ги укори, каза: „Ето настъпват дни, казва Господ, и ще сключа нов завет с Израилевия дом и дома на Юда,</verse>
				<verse number="9">не такъв завет, какъвто сключих с предците им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от египетската земя. И понеже те престъпиха Моя завет, Аз ги изоставих, казва Господ.</verse>
				<verse number="10">Но ето завета, който ще сключа с Израилевия дом след онези дни, казва Господ: ще вложа Своите закони в мислите им и ще ги напиша в сърцата им. И ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ.</verse>
				<verse number="11">И няма вече всеки да учи ближния си и всеки — брата си, като казват: „Познай Господа!“ Защото те всички ще Ме познават — от малък до голям, казва Господ,</verse>
				<verse number="12">понеже ще бъда милостив към техните неправди и няма да си спомня вече за греховете и за беззаконията им.“</verse>
				<verse number="13">Когато казва нов завет, обявява първия за остарял, а онова, което овехтява и остарява, е близо до изчезване.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">И наистина, в първия завет имаше разпоредби за богослужение и светилището беше земно.</verse>
				<verse number="2">Тогава скинията беше устроена така: в първата ѝ част бяха светилникът, масата и хлябовете на предложението. Тази част се нарича „Светая“.</verse>
				<verse number="3">А зад втората завеса беше онази част от скинията, която се нарича „Светая Светих “.</verse>
				<verse number="4">Там се намираха златният кадилен жертвеник и обкованият от всички страни със злато ковчег на Завета, в който се намираха златната стомна с манна, покаралият жезъл на Аарон и скрижалите на завета,</verse>
				<verse number="5">а над него херувими на славата разпростираха криле над очистилището. За тези неща сега няма нужда да се говори подробно.</verse>
				<verse number="6">При това устройство на скинията в първата ѝ част свещениците влизат постоянно, когато извършват богослужения,</verse>
				<verse number="7">а във втората част влиза веднъж в годината само първосвещеникът, и то с кръв, която принася за себе си и за опрощаване греховете на народа, извършени по незнание.</verse>
				<verse number="8">Чрез това Светият Дух показва, че докато стои предишната скиния, още не е отворен достъпът до небесното светилище.</verse>
				<verse number="9">Но това е само предобраз на сегашното време, когато се принасят дарове и жертви, които не могат да направят приносителя вътрешно чист,</verse>
				<verse number="10">понеже те са само ястия и пития, различни умивания и телесни обреди, установени, докато дойде по-доброто.</verse>
				<verse number="11">Но Христос, Който дойде като Първосвещеник на бъдещите блага, с по-велика и по-съвършена скиния, неръкотворна, тоест не от сътворения свят,</verse>
				<verse number="12">Влезе веднъж завинаги в небесното светилище не с кръв от козли и телета, а със Своята кръв и осигури вечно изкупление за нас.</verse>
				<verse number="13">Защото ако кръвта от козли и бикове и пепелта от телица чрез поръсване осветяват осквернените, за да бъдат телесно чисти,</verse>
				<verse number="14">колко повече кръвта на Христос, Който чрез Светия Дух принесе Себе Си в жертва, безупречен пред Бога, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог!</verse>
				<verse number="15">И затова Той е Посредник на нов завет, та въз основа на смъртта Му, настъпила за изкупване на нарушенията по време на първия завет, призованите да получат обещаното вечно наследство.</verse>
				<verse number="16">Където има завещание, трябва да е настъпила смъртта на завещателя,</verse>
				<verse number="17">понеже едно завещание добива сила само след смърт. То няма никога сила, докато е жив завещателят.</verse>
				<verse number="18">Поради това и първият завет бе потвърден с кръв.</verse>
				<verse number="19">Защото Мойсей, след като възвести всички заповеди от закона пред целия народ, взе кръвта на телетата и козлите, смесена с вода, и като използва червена вълна и исоп, поръси както самата книга, така и целия народ</verse>
				<verse number="20">с думите: „Това е кръвта на завета, който Господ постанови за вас.“</verse>
				<verse number="21">Той поръси с кръв също скинията и всички богослужебни предмети.</verse>
				<verse number="22">Според Закона почти всичко се очиства с кръв и без проливане на кръв няма опрощение.</verse>
				<verse number="23">И така, земните изображения на небесните неща трябваше да се очистят с такива жертви, докато самите небесни неща изискваха по-възвишени от тези жертви.</verse>
				<verse number="24">Така Христос влезе не в построено от човек светилище, което е само предобраз на истинското, а в самото небе, за да се яви сега пред Бога заради нас.</verse>
				<verse number="25">Той не възлезе, за да принася Себе Си много пъти в жертва, както първосвещеникът влиза в Светая Светих всяка година с чужда кръв —</verse>
				<verse number="26">иначе Той трябваше много пъти да пострада от създаването на света. А сега, в края на времето, се яви веднъж завинаги, за да заличи греха, като се принесе Сам в жертва.</verse>
				<verse number="27">И както на хората предстои да умрат един път, а след това — съд,</verse>
				<verse number="28">така и Христос веднъж принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, и ще се яви втори път, не за да става жертва за грях, а за спасение на онези, които Го очакват.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Понеже законът предлага само сянката на бъдещите блага, а не действителния им образ, затова той никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да доведе до съвършенство онези, които ги принасят.</verse>
				<verse number="2">Иначе жертвите биха престанали да се принасят, защото тези, които ги принасят, очистени веднъж, нямат вече никакво съзнание за грях.</verse>
				<verse number="3">Но с жертвите всяка година се напомня за греховете,</verse>
				<verse number="4">защото не е възможно кръв от бикове и козли да премахва грехове.</verse>
				<verse number="5">Заради това Христос, когато идва в света, казва: „Жертви и приношения Ти не пожела, а тяло Ми приготви.</verse>
				<verse number="6">Всеизгаряния и жертви за грях не са Ти приятни.“</verse>
				<verse number="7">Тогава казах: „Ето идвам — в книжния свитък е писано за Мене, — за да изпълня, Боже, Твоята воля.“</verse>
				<verse number="8">Първо Той каза: „Жертви и приношения, всеизгаряния и жертви за грях Ти не пожела и не са Ти приятни.“ А те се принасят според Закона.</verse>
				<verse number="9">След това рече: „Ето идвам, за да изпълня, Боже, Твоята воля.“ Така Той отменя първото, за да въведе в сила второто.</verse>
				<verse number="10">По тази воля сме осветени чрез принасянето в жертва на тялото на Иисус Христос веднъж завинаги.</verse>
				<verse number="11">Всеки свещеник извършва служението си всекидневно и много пъти принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове.</verse>
				<verse number="12">А Той принесе една-единствена жертва за грехове и завинаги седна отдясно на Бога,</verse>
				<verse number="13">очаквайки по-нататък враговете Му да бъдат поставени като подножие на нозете Му.</verse>
				<verse number="14">Чрез един-единствен жертвен принос Той направи завинаги съвършени освещаваните.</verse>
				<verse number="15">За това ни свидетелства и Светият Дух, понеже след думите:</verse>
				<verse number="16">„Но ето завета, който ще сключа с тях след онези дни, казва Господ: ще вложа в мислите им Своя закон и ще го напиша в сърцата им“, Той продължава:</verse>
				<verse number="17">„И няма да си спомня повече за греховете и за беззаконията им.“</verse>
				<verse number="18">А щом има прошка за тях, тогава са излишни приношенията за грях.</verse>
				<verse number="19">И така, братя, като се осмеляваме да влизаме в небесното светилище чрез кръвта на Иисус Христос</verse>
				<verse number="20">по нов и жив път, който Той отново ни отвори чрез завесата, тоест плътта Си,</verse>
				<verse number="21">и като имаме велик Свещеник над Божия дом,</verse>
				<verse number="22">нека пристъпваме с искрено сърце и пълна вяра, като очистим сърцата си от лукава съвест и умием тялото си с чиста вода.</verse>
				<verse number="23">Твърдо да устояваме в надеждата, която изповядваме, защото Онзи, Който е дал обещание, е верен.</verse>
				<verse number="24">Да бъдем внимателни един към друг, като се насърчаваме към любов и добри дела.</verse>
				<verse number="25">Да не изоставяме богослужебните ни събирания, както е обичайно за някои, а да се увещаваме един друг и още повече, като виждате, че съдният ден приближава.</verse>
				<verse number="26">Ако ние по своя воля грешим, след като постигнахме познанието на истината, не остава повече жертва за грехове,</verse>
				<verse number="27">а само страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците на Бога.</verse>
				<verse number="28">Ако онзи, който е нарушил Мойсеевия закон, безмилостно се наказва със смърт при двама или трима свидетели,</verse>
				<verse number="29">то колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Сина Божий, презрял е кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?</verse>
				<verse number="30">Ние знаем Този, Който е казал: „Отмъщението е Мое, Аз ще отплатя“, говори Господ. И пак: „Господ ще съди Своя народ.“</verse>
				<verse number="31">Страшно е да се попадне в ръцете на живия Бог!</verse>
				<verse number="32">Припомняйте си предишните дни, когато, след като бяхте просветени във вярата, се борихте и издържахте на много страдания:</verse>
				<verse number="33">понякога бивахте излагани на обществен позор сред хули и мъки, а друг път се присъединявахте към онези, които страдаха по същия начин.</verse>
				<verse number="34">Вие страдахте заедно с мене в моите окови и радостно посрещнахте разграбването на вашия имот, понеже знаехте, че на небето имате за себе си по-добър и траен имот.</verse>
				<verse number="35">И тъй, не изоставяйте тази ваша смелост, за което има голяма награда.</verse>
				<verse number="36">Търпение ви е нужно, за да получите обещаното, след като изпълните Божията воля.</verse>
				<verse number="37">Защото още малко, съвсем малко — „Идващият ще дойде и няма да се забави.</verse>
				<verse number="38">А праведният ще живее чрез вярата си. Ако отстъпи, сърцето Ми няма да благоволи към него.“</verse>
				<verse number="39">Но ние не сме от онези, които отстъпват и погиват, а от тези, които вярват, за да спасят душата си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">А вярата е твърда увереност в онова, на което се надяваме, и убеденост в онова, което не се вижда.</verse>
				<verse number="2">Чрез нея древните предци получиха добро свидетелство.</verse>
				<verse number="3">Чрез вярата проумяваме, че светът е създаден с Божието слово и че от невидимото произлезе видимото.</verse>
				<verse number="4">Чрез вярата Авел принесе на Бога по-добра жертва, отколкото Каин. Чрез нея той получи свидетелство, че е праведен, понеже Бог даде свидетелство за даровете му; благодарение на нея, макар и мъртъв, той още ни говори.</verse>
				<verse number="5">Заради вярата си Енох бе отнесен при Бога, за да не умре. И него го нямаше вече, понеже Бог го беше взел. Преди отнасянето си той получи свидетелство, че е приятен на Бога.</verse>
				<verse number="6">А без вяра не е възможно да се угоди на Бога. Защото онзи, който се приближава до Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава онези, които Го търсят.</verse>
				<verse number="7">Чрез вяра Ной получи откровение за онова, което още не се виждаше, и с послушание направи кораба, за да спаси своя дом; чрез нея светът беше осъден и Ной стана наследник на оправдаването, което идва от вярата.</verse>
				<verse number="8">С вяра призованият от Бога Авраам послуша и се отправи към земята, която щеше да получи в наследство, и тръгна, без да знае къде отива.</verse>
				<verse number="9">С вяра той се пресели в обещаната земя, макар и чужда, и се засели в шатри заедно с Исаак и Яков, сънаследници на същото обещание.</verse>
				<verse number="10">Защото той очакваше града със здравите основи и чийто строител и творец е Бог.</verse>
				<verse number="11">Чрез вяра и сама Сарра придоби способността да даде поколение и, въпреки възрастта си, роди, защото сметна, че Бог е верен на обещанието Си.</verse>
				<verse number="12">Така от един човек при това с изчерпани сили се роди толкова голямо потомство, колкото са звездите на небето и както са неизброими песъчинките на морския бряг.</verse>
				<verse number="13">Всички те умряха, изпълнени с вяра, без да получат обещаното, а само отдалеч го видяха, приветстваха го и заявиха, че са чужденци и пришълци на земята.</verse>
				<verse number="14">С тези думи те дават да се разбере, че търсят отечество.</verse>
				<verse number="15">Ако бяха мислили за онази земя, от която бяха излезли, щяха да намерят възможност да се върнат.</verse>
				<verse number="16">Но сега те се стремят към по-добро, тоест небесно отечество. Затова Бог не се срамува от тях да се нарича техен Бог, защото им е приготвил за тях град.</verse>
				<verse number="17">С вяра Авраам, когато беше подложен на изпитание, отдаде като жертва Исаак; и този, който бе получил обещанията, принесе единствения си син</verse>
				<verse number="18">и му бе казано: „От Исаак ще произлезе потомството ти.“</verse>
				<verse number="19">Той смяташе, че Бог има мощ да възкреси Исаак дори от мъртвите, и затова го прие обратно като предобраз на възкресението.</verse>
				<verse number="20">С вяра Исаак благослови Яков и Исав за онова, което предстоеше да стане.</verse>
				<verse number="21">С вяра Яков на умиране благослови всеки от синовете на Йосиф и се поклони на Бога, навеждайки се към върха на жезъла си.</verse>
				<verse number="22">С вяра Йосиф на умиране спомена за излизане на израилтяните от Египет и се разпореди за костите си.</verse>
				<verse number="23">С вяра Мойсей беше укриван от родителите си три месеца, след като се роди, защото видяха, че детето е хубаво, и не се уплашиха от царската заповед.</verse>
				<verse number="24">С вяра Мойсей, като порасна, отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря</verse>
				<verse number="25">и предпочете да страда заедно с Божия народ, вместо да има временна наслада от греха.</verse>
				<verse number="26">Той сметна охулването на Помазаника за по-голямо богатство от съкровищата на Египет, защото имаше пред очи наградата.</verse>
				<verse number="27">С вяра той напусна Египет, без да се уплаши от царския гняв, и остана твърд, сякаш виждаше Невидимия.</verse>
				<verse number="28">С вяра той извърши Пасха и поръси с кръв, за да не се докосне до тях ангелът, който погубваше първородните.</verse>
				<verse number="29">С вяра израилтяните преминаха като по суша Червено море, докато египтяните се издавиха, когато опитаха същото.</verse>
				<verse number="30">Благодарение на вярата паднаха стените на Йерихон, след като бяха обикаляни в продължение на седем дена.</verse>
				<verse number="31">Заради вярата си блудницата Раав не загина заедно с неверните, като прие с мир съгледвачите.</verse>
				<verse number="32">И какво още да изброявам? Защото време няма да ми стигне да разказвам за Гедеон, Варак, Самсон и Йефтай, Давид, Самуил и за пророците,</verse>
				<verse number="33">които чрез вяра победиха царства, раздадоха справедливост, получиха обещания, затулиха устата на лъвове,</verse>
				<verse number="34">угасиха силата на огъня, избегнаха острието на меча, оздравяха от болести, проявиха храброст във война, обърнаха в бяг чужди войски.</verse>
				<verse number="35">Жени приемаха мъртвите си възкръснали, други пък бяха измъчвани, понеже не приеха да бъдат освободени, за да бъдат прославени при възкресението.</verse>
				<verse number="36">Други бяха подлагани на присмех и бичуване, а също — на окови и затвор.</verse>
				<verse number="37">С камъни бяха избивани, с трион рязани, на мъки подлагани, умираха с меч заклани, скитаха се в овчи и кози кожи, търпяха лишения, оскърбявани и измъчвани.</verse>
				<verse number="38">Тези, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустини и планини, по пещери и земни пропасти.</verse>
				<verse number="39">И всички тези, макар чрез вярата си да бяха признати от Бога, не получиха обещаното,</verse>
				<verse number="40">тъй че те да не постигнат без нас небесно съвършенство, защото Бог беше предвидил за нас нещо по-добро.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак от свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме, както и греха, който лесно ни оплита. Нека с търпение изминем предстоящия ни жизнен път</verse>
				<verse number="2">с взор, отправен към Този, Който е начало и завършек на вярата — Иисус, Който заради наградата на радостта, която Му предстоеше, изтърпя разпъване на кръст, като презря позора и седна отдясно на Божия престол.</verse>
				<verse number="3">И тъй, за да не отслабвате и да не отпадате духом, помислете за Онзи, Който претърпя от грешниците такова поругание над Себе Си.</verse>
				<verse number="4">В борбата си против греха още не сте се съпротивлявали до кръв</verse>
				<verse number="5">и сте забравили увещанието, което е отправено към вас като към синове: „Сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, когато Той те изобличава.</verse>
				<verse number="6">Защото Господ поправя този, когото обича, и наказва всеки син, когото приема.“</verse>
				<verse number="7">Ако понасяте наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото има ли такъв син, когото баща му не наказва?</verse>
				<verse number="8">Ако пък останете без наказание, което всички са понесли, тогава сте незаконни деца, а не синове.</verse>
				<verse number="9">Освен това нашите бащи по плът са ни наказвали и ние сме ги почитали. Тогава не следва ли много повече да се покоряваме на Отеца на духовните сили, за да постигнем истински живот?</verse>
				<verse number="10">Защото те ни наказваха за кратко време, както сметнеха за добре; а Той ни наказва за наша полза, за да се приобщим към Неговата святост.</verse>
				<verse number="11">Всяко наказание първоначално изглежда за страдание, а не за радост, но след това то принася плод на мира и на справедливостта за тези, които са възпитавани чрез него.</verse>
				<verse number="12">Затова укрепете изморените си ръце и разтрепераните си нозе</verse>
				<verse number="13">и направете прави пътеки за нозете си, за да не се повреди онова, което е куцо, а, напротив — да се излекува.</verse>
				<verse number="14">Ревностно се стремете да имате мир с всички, както и онази святост, без която никой няма да види Господа.</verse>
				<verse number="15">Внимавайте да не би някой да се лиши от Божията благодат; да не би да поникне горчив корен и да навреди, а чрез него да се отровят мнозина,</verse>
				<verse number="16">да не би някой да стане блудник или нечестив като Исав, който за едно ястие отстъпи първородството си.</verse>
				<verse number="17">А вие знаете, че макар и той да желаеше да наследи благословението, беше отхвърлен, понеже не можа да измени решението на баща си, при все че го бе молил за това със сълзи.</verse>
				<verse number="18">Вие не сте пристъпвали към Синай, осезаема планина, пламнала от огън, към тъмен облак, мрак и буря,</verse>
				<verse number="19">към тръбен звук и гръмко звучащ глас, слушателите на който се помолиха повече да не им се говори,</verse>
				<verse number="20">защото не можеха да понесат онова, което им се заповядваше: „Даже животно, ако се допре до планината, да бъде убито с камъни или пронизано със стрела.“</verse>
				<verse number="21">И гледката беше толкова страшна, че Мойсей рече: „Ужасен съм и треперя.“</verse>
				<verse number="22">Вие обаче пристъпихте към планината Сион и към града на живия Бог, небесния Йерусалим, и към безбройни множества ангели,</verse>
				<verse number="23">към тържествения събор и църквата на първородните, чиито имена са написани на небесата, и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците, достигнали съвършенство,</verse>
				<verse number="24">както и към Иисус, Посредника на Новия Завет, и към кръвта за поръсване, която зове по-силно от кръвта на Авел.</verse>
				<verse number="25">Внимавайте да не отхвърлите Този, Който ви говори. Защото ако не избегнаха наказанието онези, които отхвърлиха онзи, който ги предупреждаваше на земята, колко по-малко ще го избегнем ние, които отстъпваме от Онзи, Който говори от небесата.</verse>
				<verse number="26">Неговият глас разтърси тогава земята, а сега Той е дал обещание: „Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.“</verse>
				<verse number="27">Думите „още веднъж“ означават промяната на непостоянното, понеже е сътворено, за да пребъде непоклатимото.</verse>
				<verse number="28">И тъй, ние, понеже получаваме непоклатимо царство, нека бъдем благодарни и да служим на Бога така, както Му е приятно — с благоговение и страхопочитание,</verse>
				<verse number="29">защото нашият Бог е всеунищожителен огън.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Братолюбието да е винаги сред вас.</verse>
				<verse number="2">Не забравяйте гостоприемството, защото чрез него някои, без да знаят, са приели ангели като гости.</verse>
				<verse number="3">Помнете затворниците, като че ли сте затворени заедно с тях, както и страдащите, понеже самите вие още живеете в тяло.</verse>
				<verse number="4">Бракът да бъде на почит сред всички, а брачното легло — неосквернено, защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.</verse>
				<verse number="5">Не бъдете сребролюбиви, а се задоволявайте с това, което имате, защото Сам Бог е казал: „Няма да отстъпя от тебе, нито ще те изоставя.“</verse>
				<verse number="6">Затова можем смело да казваме: „Господ е с мене, аз не се боя: какво ще ми стори човек?“</verse>
				<verse number="7">Помнете вашите ръководители, които ви възвестиха Божието слово, и като имате пред очи завършека на техния живот, подражавайте на вярата им.</verse>
				<verse number="8">Иисус Христос е един и същ вчера и днес, и за вечни времена.</verse>
				<verse number="9">Не се увличайте от различни и чужди учения, защото е добре сърцето да се укрепва с благодат, а не с наредби за ястия, от които не получиха полза онези, които ги спазваха.</verse>
				<verse number="10">Имаме жертвеник, от който нямат право да ядат онези, които служат на скинията.</verse>
				<verse number="11">И както телата на животните, чиято кръв първосвещеникът внася в светилището за очистване на греховете, се изгарят извън стана,</verse>
				<verse number="12">така и Иисус, за да освети хората със собствената Си кръв, пострада извън градските порти.</verse>
				<verse number="13">И тъй, нека излизаме при Него извън стана, като споделяме поруганието Му,</verse>
				<verse number="14">защото тук ние нямаме постоянен град, а търсим бъдещия.</verse>
				<verse number="15">И тъй, нека чрез Него винаги принасяме на Бога хвалебна жертва, тоест плода на устните, които прославят името Му.</verse>
				<verse number="16">Не забравяйте благотворителността и щедростта, защото Бог благоволи към такива жертви.</verse>
				<verse number="17">Покорявайте се на ръководителите си и бъдете послушни, защото те ще отговарят за вашите души; нека с радост да вършат това, а не с въздишки, понеже това не е полезно за вас.</verse>
				<verse number="18">Молете се за нас, защото сме уверени, че имаме чиста съвест, като се стремим да постъпваме правилно във всичко.</verse>
				<verse number="19">Още по-настойчиво ви моля да вършите това, за да ме върне Бог по-скоро сред вас.</verse>
				<verse number="20">А Бог на мира, Който чрез кръвта на вечния завет въздигна от мъртвите великия Пастир на овцете — нашия Господ Иисус Христос,</verse>
				<verse number="21">нека ви направи способни за всяко добро дело, за да изпълнявате волята Му, като чрез Иисус Христос у вас става това, което Му е приятно. На Него да бъде слава за вечни времена! Амин.</verse>
				<verse number="22">Моля ви, братя, приемете благосклонно това увещателно слово. И без друго накратко ви писах.</verse>
				<verse number="23">Знайте, че брат Тимотей е освободен и ако той дойде скоро, ще ви посетя заедно с него.</verse>
				<verse number="24">Поздравете всички ваши ръководители, както и всички вярващи. Поздравяват ви тези, които са от Италия.</verse>
				<verse number="25">Благодатта да бъде с всички вас. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="59">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Яков, слуга на Бога и на Господ Иисус Христос, изпраща поздрав на дванадесетте племена, разпръснати по света.</verse>
				<verse number="2">Братя мои, когато изпаднете в разни изкушения, бъдете изпълнени с радост,</verse>
				<verse number="3">тъй като знаете, че изпитанието на вашата вяра поражда търпение.</verse>
				<verse number="4">Търпението обаче нека да води към нещо съвършено, за да бъдете съвършени и безукорни и да не изоставате в нищо.</verse>
				<verse number="5">Ако пък на някого от вас не достига мъдрост, нека измоли от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, и ще му даде.</verse>
				<verse number="6">Но да моли с вяра и никак да не се съмнява, защото онзи, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и разлюлявана от вятъра.</verse>
				<verse number="7">Нека такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,</verse>
				<verse number="8">тъй като двуличният човек е непостоянен във всичките си начинания.</verse>
				<verse number="9">Унизеният брат да се хвали със своето въздигане,</verse>
				<verse number="10">а богатият — със своето унижение, защото той ще премине като цвета на тревата:</verse>
				<verse number="11">когато слънцето изгрее и с жегата си изсуши тревата, цветът ѝ вехне и хубостта на гледката изчезва; тъй ще погине и богатият в своите начинания.</verse>
				<verse number="12">Блажен е човекът, който търпи изкушение, защото след като устои на изпитанието, ще получи венеца на живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат.</verse>
				<verse number="13">Никой, когато е в изкушение, да не казва: „Бог ме изкушава.“ Защото Бог не се изкушава от зло, а и Сам не изкушава никого.</verse>
				<verse number="14">Всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си страст.</verse>
				<verse number="15">Сетне страстта зачева и ражда грях, а грехът, като съзрее, ражда смърт.</verse>
				<verse number="16">Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя!</verse>
				<verse number="17">Всяко добро дарение и всеки съвършен дар идва отгоре, от Твореца на небесните светила, Който никога не се променя, нито пък помръква.</verse>
				<verse number="18">Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като първи плодове сред създанията Му.</verse>
				<verse number="19">И тъй, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене и бавен на гняв.</verse>
				<verse number="20">Защото човек в гнева си не постъпва според Божията правда.</verse>
				<verse number="21">Затова отхвърлете всяка нечистота и неизказана злоба, за да приемете с кротост посаденото във вас учение, което може да спаси душите ви.</verse>
				<verse number="22">Изпълнявайте учението, а не бъдете само слушатели, които заблуждават себе си.</verse>
				<verse number="23">Защото онзи, който слуша словото и не го изпълнява, той прилича на човек, който гледа собственото си лице в огледало:</verse>
				<verse number="24">погледне се, отмине и веднага забравя как изглежда.</verse>
				<verse number="25">Но който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него, той не само слуша, за да забрави после, а е изпълнител на делото и той ще бъде блажен в начинанието си.</verse>
				<verse number="26">Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, той мами сърцето си и неговото благочестие е суетно.</verse>
				<verse number="27">Чисто и непорочно благочестие пред Бог и Отец е това: да се грижиш за сираци и вдовици в техните страдания и да се пазиш неосквернен от света.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Братя мои! Нека вярата в Иисус Христос, нашия Господ на славата, остане непокътната от пристрастия.</verse>
				<verse number="2">Ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, в разкошни дрехи, а влезе и бедняк в нечисти дрехи,</verse>
				<verse number="3">и вие погледнете към облечения в разкошни дрехи и му кажете: „Ти седни тук удобно!“, а на бедняка кажете: „Ти стой там!“ или „Седни тук, долу, до краката ми!“ —</verse>
				<verse number="4">нима не направихте в себе си разлика между тях и не отсъдихте, разсъждавайки пристрастно?</verse>
				<verse number="5">Послушайте, възлюбени мои братя! Нали Бог избра бедняците по света да бъдат богати във вярата и наследници на царството, обещано от Него на онези, които Го обичат?</verse>
				<verse number="6">А вие презряхте бедняка. Но нали богатите ви потискат и нали те ви влачат по съдилища?</verse>
				<verse number="7">Нали те хулят доброто име, с което вие сте наречени?</verse>
				<verse number="8">Ако наистина изпълнявате царския закон според Писанието — „Обичай ближния си като себе си“, — добре постъпвате.</verse>
				<verse number="9">Но ако съдите по външността, грях вършите и законът ви изобличава като престъпници.</verse>
				<verse number="10">Който спазва целия закон, но съгреши в едно, той става виновен във всичко.</verse>
				<verse number="11">Защото Онзи, Който е казал: „Не убивай“, е казал също и: „Не прелюбодействай“. Затова, ако не убиеш, но прелюбодействаш, ти си престъпил закона.</verse>
				<verse number="12">Говорете и постъпвайте като хора, които ще бъдат съдени по закона на свободата.</verse>
				<verse number="13">Защото съдът ще бъде безмилостен за онзи, който не е проявил милост. Милостта тържествува над съда.</verse>
				<verse number="14">Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а дела няма? Може ли само вярата да го спаси?</verse>
				<verse number="15">Ако някой брат или сестра нямат какво да облекат и ежедневно гладуват,</verse>
				<verse number="16">а някой от вас им рече: „Вървете си в мир, гледайте да се стоплите и да се нахраните!“, без да им даде потребното за тялото, каква полза?</verse>
				<verse number="17">Така и вярата — ако няма дела, сама по себе си е мъртва.</verse>
				<verse number="18">Но ще рече някой: „Ти имаш вяра, пък аз имам дела. Покажи ми вярата си без твоите дела и аз ще ти покажа вярата си с моите дела.“</verse>
				<verse number="19">Ти вярваш, че Бог е един. Добре правиш. И бесовете вярват и треперят.</verse>
				<verse number="20">Но искаш ли да разбереш, суетни човече, че вярата без дела е мъртва?</verse>
				<verse number="21">Нима Авраам, нашият праотец, не получи оправдание с дела, като положи върху жертвеника сина си Исаак?</verse>
				<verse number="22">Виждаш, че вярата съдействаше на делата му и чрез делата вярата достигна съвършенство.</verse>
				<verse number="23">Така се изпълни Писанието, което казва: „Авраам повярва на Бога и това му бе зачетено за оправдание и бе наречен Божий приятел.“</verse>
				<verse number="24">Ето виждате, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра!</verse>
				<verse number="25">Не се ли оправда също с дела и блудницата Раав, когато прие съгледвачите и ги изведе по друг път?</verse>
				<verse number="26">Защото както тялото без дух е мъртво, така и вярата без дела е мъртва.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Братя мои! Не бива мнозина от вас да стават учители, защото знаете, че ние, учителите, ще бъдем съдени по-строго.</verse>
				<verse number="2">Ние всички много грешим. Ако някой не греши в думите си, той е съвършен човек, способен да обуздае цялото си тяло.</verse>
				<verse number="3">Ето ние слагаме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и направляваме цялото им тяло.</verse>
				<verse number="4">Също и корабите: макар и да са толкова големи и да ги тласкат бурни ветрове, със съвсем малко кормило кормчията ги насочва накъдето пожелае.</verse>
				<verse number="5">Така и езикът е нещо малко, а за големи работи се хвали. Ето малкият огън каква голяма гора подпалва!</verse>
				<verse number="6">И езикът е огън, свят на неправдата. Езикът е заел такова място в тялото, че скверни цялото ни тяло и подпалва колелото на живота ни, сам той подпалван от геената.</verse>
				<verse number="7">Защото всякакви зверове и птици, влечуги и риби се укротяват и са укротени от човешката природа,</verse>
				<verse number="8">но езика никой човек не може да укроти. Той е неудържимо зло, пълен със смъртоносна отрова.</verse>
				<verse number="9">С него благославяме Бог и Отец, с него и кълнем хората, сътворени по Божие подобие.</verse>
				<verse number="10">От една и съща уста излизат и благословия, и проклятие. Братя мои, не бива това да бъде така.</verse>
				<verse number="11">Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода?</verse>
				<verse number="12">Братя мои, нима може смокинята да ражда маслини или лозата — смокини? Тъй от един извор не може да тече и солена, и сладка вода.</verse>
				<verse number="13">Който между вас е мъдър и разумен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в мъдро смирение.</verse>
				<verse number="14">Но ако в сърцето си имате горчива завист и сте свадливи, не се самоизтъквайте и не се противопоставяйте на истината.</verse>
				<verse number="15">Това не е мъдростта, която идва отгоре, а земна, плътска, бесовска.</verse>
				<verse number="16">Защото където има завист и свадливост, там има безредие и всякакви злини.</verse>
				<verse number="17">А мъдростта, която идва отгоре, първо е чиста, после миролюбива, ненатрапчива, отстъпчива, пълна с милосърдие и добрини, безпристрастна и искрена.</verse>
				<verse number="18">Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Откъде са тези спорове и разпри сред вас? Нали оттам, от вашите страсти, които воюват вътре у вас?</verse>
				<verse number="2">Желаете, а нямате; завиждате до смърт, а не можете да успеете; спорите и враждувате, а нямате, защото не молите от Бога.</verse>
				<verse number="3">Молите, но не получавате, защото зле се молите — за да го пропилеете във вашите страсти.</verse>
				<verse number="4">Неверни мъже и жени, не знаете ли, че приятелството със света е вражда към Бога? Затова който поиска да бъде приятел на света, става враг на Бога.</verse>
				<verse number="5">Или мислите, че Писанието напразно казва: „До ревност Бог обича духа, който е вселил у нас“?</verse>
				<verse number="6">Затова пък Той ни дава по-голяма благодат, както е казано: „Бог се противи на горделивите, а на смирените дарява благодат.“</verse>
				<verse number="7">И тъй, покорете се на Бога! Опълчете се против дявола и той ще побегне от вас.</verse>
				<verse number="8">Приближете се към Бога и Той ще се приближи към вас. Очистете ръце, грешници, и пречистете сърца, двуличници!</verse>
				<verse number="9">Скърбете, плачете и ридайте! Нека смехът ви се обърне на плач, а радостта — на тъга.</verse>
				<verse number="10">Смирете се пред Господа и Той ще ви извиси.</verse>
				<verse number="11">Братя, недейте да злословите помежду си! Който злослови срещу свой брат или съди свой брат, той злослови срещу закона и съди закона. Но ако съдиш закона, ти не си изпълнител на закона, а негов съдия.</verse>
				<verse number="12">Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и да погуби. А ти кой си, че да съдиш другиго?</verse>
				<verse number="13">Чуйте сега вие, които казвате: „Днес-утре ще заминем за еди-кой си град, ще поживеем там една година, ще захванем търговия и ще забогатеем.“</verse>
				<verse number="14">Та вие не знаете какво ще се случи утре. Какво е вашият живот — дим, който се появява за малко и после изчезва.</verse>
				<verse number="15">Вместо да кажете: „Ако иска Господ и бъдем живи, ще направим това или онова“ —</verse>
				<verse number="16">сега, в своята самонадеяност, вие се хвалите. Всяко такова самохвалство е лошо.</verse>
				<verse number="17">И тъй, който знае да прави добро, а не прави, грях върши.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Чуйте сега, вие, богатите: плачете и ридайте за бедите, които идват върху вас!</verse>
				<verse number="2">Богатството ви изгни, молци проядоха дрехите ви.</verse>
				<verse number="3">Вашето злато и сребро ръждясаха и ръждата им ще бъде свидетелство против вас и ще изяде плътта ви като огън — събрали сте си съкровища за последните дни!</verse>
				<verse number="4">Ето заплатата, от която сте лишили работниците, които ожънаха нивите ви, вика към небето и виковете на жътварите стигнаха до ушите на Господ Саваот.</verse>
				<verse number="5">Живяхте разкошно на земята, наслаждавахте се и се угоихте като за ден на заколение.</verse>
				<verse number="6">Осъдихте и убихте праведника, който не ви се противи.</verse>
				<verse number="7">И тъй, братя, бъдете търпеливи, докато дойде Господ. Ето земеделецът очаква ценния плод от земята и заради него е търпелив, докато падне дъжд наесен и напролет.</verse>
				<verse number="8">Бъдете и вие така търпеливи! Нека укрепнат сърцата ви, защото пришествието на Господа наближава.</verse>
				<verse number="9">Не се оплаквайте един от друг, братя, за да не бъдете съдени. Ето Съдията стои пред вратата.</verse>
				<verse number="10">Братя мои, вземете за пример на тежко страдание и дълго търпение пророците, които говориха в името на Господа.</verse>
				<verse number="11">Търпеливите ние смятаме за блажени. Вие сте слушали за търпението на Йов и видяхте какъв край му отреди Господ, защото Господ е изпълнен с милост и състрадание.</verse>
				<verse number="12">Но преди всичко, братя мои, не се кълнете нито в небето, нито в земята, нито с друга някаква клетва. Вашето „да“ да бъде „да“ и вашето „не“ — „не“, за да не заслужите осъждане.</verse>
				<verse number="13">Страда ли някой сред вас, нека се моли; весел ли е някой, нека възпява Бога.</verse>
				<verse number="14">Болен ли е някой сред вас, нека повика църковните презвитери, за да се помолят над него и да го помажат с елей в името на Господа.</verse>
				<verse number="15">И молитвата с вяра ще изцели болния и Господ ще го вдигне. И ако е сторил грехове, ще му се простят.</verse>
				<verse number="16">Изповядвайте си един на друг греховете и се молете един за друг, за да се изцелите. Голяма сила има усърдната молитва на праведника.</verse>
				<verse number="17">Илия беше човек също като нас. Той отправи молитва да няма дъжд и не валя дъжд на земята три години и шест месеца.</verse>
				<verse number="18">После пак се помоли: и небето даде дъжд, и земята принесе своя плод.</verse>
				<verse number="19">Братя, ако някой сред вас се отклони от истината и друг отново го върне,</verse>
				<verse number="20">нека да знае, че който е върнал грешник от лъжливия му път, ще спаси душата му от смърт и ще покрие много грехове.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="60">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">От Петър, апостол на Иисус Христос, до преселниците, разпръснати в Понт, Галатия, Кападокия, Мала Азия и Витиния, избрани</verse>
				<verse number="2">според предзнанието на Бог Отец и осветени от Духа, за да бъдете послушни на Иисус Христос и поръсени с кръвта Му. Благодат и мир за вас в изобилие!</verse>
				<verse number="3">Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Който поради голямата Си милост чрез възкресението на Иисус Христос от мъртвите ни роди отново и ни изпълни с жива надежда</verse>
				<verse number="4">за нетленно наследство, чисто и неувяхващо, съхранено на небесата за вас,</verse>
				<verse number="5">които поради вярата си с Божия сила сте пазени за спасение, готово да се открие в края на последното време.</verse>
				<verse number="6">Затова радвайте се, дори ако е необходимо сега малко и да изпитате страдания в различни изкушения.</verse>
				<verse number="7">Така вярата ви ще бъде изпитана, за да се покаже по-ценна от нетрайното, макар и чрез огън изпробвано злато, за похвала, чест и слава, когато дойде Иисус Христос.</verse>
				<verse number="8">Него вие обичате, без да сте Го видели, в Него вярвате и сега, без да Го виждате, и сте изпълнени с неизказана и възторжена радост,</verse>
				<verse number="9">защото достигате крайната награда на вашата вяра — спасението на душите.</verse>
				<verse number="10">Това спасение търсеха и изследваха пророците, които предсказаха за дадената на вас благодат.</verse>
				<verse number="11">Те изследваха кога и как ще дойде времето, което е посочвал Христовият Дух в тях, когато е предизвестявал Христовите страдания и славата след тях.</verse>
				<verse number="12">На тях бе открито, че не на тях самите, а на вас служеше онова, което сега ви се възвестява от онези, които са ви благовестили чрез Светия Дух, изпратен от небесата. А в това и ангелите искат да надзърнат.</verse>
				<verse number="13">Затова се съсредоточете, бъдете бодри и изцяло се надявайте на благодатта, която ви се дарява при явяването на Иисус Христос.</verse>
				<verse number="14">Като послушни деца не се оставяйте вашите страсти да ви водят както по-рано поради вашето невежество,</verse>
				<verse number="15">но както е Свет Онзи, Който ви е призовал, и вие самите бъдете святи във всичките си постъпки.</verse>
				<verse number="16">Защото е писано: „Бъдете святи, понеже Аз съм свят.“</verse>
				<verse number="17">И ако вие наричате Отец Този, Който безпристрастно съди всекиго по делата, изживейте дните си на тази земя в страх от Бога.</verse>
				<verse number="18">Вие знаете, че не с тленни неща — сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден ви от предците,</verse>
				<verse number="19">а със скъпоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос.</verse>
				<verse number="20">Той бе предопределен за това още преди сътворението на света, но се яви в края на времената заради вас,</verse>
				<verse number="21">повярвалите чрез Него в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му даде слава, та вярата и надеждата ви да бъдат в Бога.</verse>
				<verse number="22">След като с послушание към истината чрез Духа сте очистили душите си за нелицемерна братска обич, обичайте се трайно един друг от чисто сърце,</verse>
				<verse number="23">защото сте родени отново не от тленно, а от нетленно начало, чрез живото слово на Бога, което пребъдва във вечността.</verse>
				<verse number="24">Понеже човек е като трева и всяка човешка слава — като полски цвят: тревата изсъхва и цветът увяхва.</verse>
				<verse number="25">Но Словото на Господа пребъдва във вечността. Тъкмо това е словото, което е благовестено на вас.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">И тъй, оставете всяка злоба, всяко коварство, лицемерие, завист и всяко злословие.</verse>
				<verse number="2">Като новородени деца бъдете винаги жадни за чисто духовно мляко, за да пораснете с него за спасение,</verse>
				<verse number="3">защото вкусихте колко благ е Господ.</verse>
				<verse number="4">Пристъпете към Него, живия камък, отхвърлен от хората, но избран като скъпоценен от Бога,</verse>
				<verse number="5">и сами, като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом, за да принесете като свято свещенство духовни жертви, угодни на Бога чрез Иисус Христос.</verse>
				<verse number="6">Затова в Писанието е казано: „Ето полагам в Сион крайъгълен камък, избран и скъпоценен. И който вярва в него, няма да се посрами.“</verse>
				<verse number="7">И така, за вас, вярващите, Той е скъпоценен, а за невярващите — „камък, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла“ и е „камък за препъване и камък за съблазън“.</verse>
				<verse number="8">А се препъват онези, които се противят на словото; те за това са и отредени.</verse>
				<verse number="9">Но вие сте избран род, царско свещенство, свят народ; народ, който Бог придоби, за да възвестите величието на Онзи, Който ви е призовал от тъмнината в чудната Своя светлина.</verse>
				<verse number="10">Вие, които някога не бяхте народ, сега сте Божий народ; които не познавахте Божията милост, сега бяхте помилвани.</verse>
				<verse number="11">Възлюбени, моля ви като преселници и чужденци да отбягвате плътските желания, които воюват против душата.</verse>
				<verse number="12">Поведението ви сред езичниците нека бъде добро, та когато ви оклеветяват като злосторници, щом видят добрите ви дела, да прославят Бога в деня на Неговото идване.</verse>
				<verse number="13">И тъй, подчинявайте се, заради Господа, на всеки установен от хората порядък: било на цар като на върховна власт,</verse>
				<verse number="14">било на управници като на изпращани от него за наказание на злосторници и за похвала на добротворци.</verse>
				<verse number="15">Защото такава е Божията воля — с добри дела да накарате невежеството на безразсъдните хора да замлъкне.</verse>
				<verse number="16">Живейте като свободни хора, но не като използвате свободата за прикритие на злото, а като Божии слуги.</verse>
				<verse number="17">Почитайте всеки, обичайте братята по вяра, бойте се от Бога, почитайте царя!</verse>
				<verse number="18">Слуги, покорявайте се с много страхопочитание към господарите си — не само на добрите и снизходителните, но и на грубите.</verse>
				<verse number="19">Защото това има стойност — ако някой от знание за Божията воля понася скърби, като страда несправедливо.</verse>
				<verse number="20">Иначе каква похвала, ако търпите, когато ви бият заради престъпления? Но ако правите добро и страдате, тогава търпението ви е заслуга пред Бога.</verse>
				<verse number="21">Вие за това сте и призовани, защото и Христос пострада за вас, като ви остави пример, за да вървите по стъпките Му.</verse>
				<verse number="22">Той не стори грях, нито устата Му изрече лъжа.</verse>
				<verse number="23">Когато Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; когато страдаше, не заплашваше, а поверяваше това на Праведния Съдия.</verse>
				<verse number="24">Той Сам възнесе с тялото Си нашите грехове на кръстното дърво, за да бъдем мъртви за греховете и да живеем за правдата — чрез Неговата рана се изцелихте.</verse>
				<verse number="25">Защото бяхте като заблудени овце, но сега се завърнахте при Пастиря и Пазителя на вашите души.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Също и вие, жените, бъдете покорни на своите мъже, така че, ако някои от тях не се подчиняват на Божието слово, да бъдат спечелени без увещания, а чрез поведението на своите жени,</verse>
				<verse number="2">като видят вашия чист и примерен живот.</verse>
				<verse number="3">Вашето украшение да бъде не външно — плетене на коси, кичене със злато или разкошно облекло,</verse>
				<verse number="4">а скритата в сърцето ви същност с нетленната красота на благия и кротък нрав. Това е истински ценното пред Бога.</verse>
				<verse number="5">Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си — покоряваха се на мъжете си.</verse>
				<verse number="6">Сарра се покоряваше на Авраам и го наричаше господар. Вие сте нейни дъщери, ако правите добро, без да се боите от нищо.</verse>
				<verse number="7">Също и вие, мъжете, живейте в разбирателство с жените си, защото са по-слабият пол, отдавайте им почит, защото и те са наследници на благодатния живот. Така нищо няма да пречи на молитвите ви.</verse>
				<verse number="8">И накрая, бъдете всички единомислени, състрадателни, братолюбиви, милосърдни, дружелюбни, смирени.</verse>
				<verse number="9">Не отвръщайте на злото със зло или на хулата с хула. Напротив, благославяйте, защото знаете, че за това сте призовани — да наследите благослов.</verse>
				<verse number="10">„Защото който иска да се радва на живота и да види добри дни, нека възпира езика си от зло и устата си от измамна реч,</verse>
				<verse number="11">нека избягва злото и да прави добро, нека търси мир и да се стреми към него,</verse>
				<verse number="12">защото очите на Господа са обърнати към праведните и ушите Му — към молитвите им, но лицето на Господа се отвръща от онези, които правят зло.“</verse>
				<verse number="13">И кой ще ви стори зло, ако сте предани на доброто?</verse>
				<verse number="14">Но дори и да страдате за правда, блажени сте. Не се страхувайте от никого и не се безпокойте!</verse>
				<verse number="15">Свято почитайте Господ Бог в сърцата си и бъдете винаги готови с кротост и уважение да отговорите на всеки, който иска от вас обяснение за вашата надежда.</verse>
				<verse number="16">Нека съвестта ви да е чиста, така че да бъдат посрамени онези, които ви оклеветяват като злосторници и хулят доброто ви поведение в името на Христос.</verse>
				<verse number="17">И ако е такава Божията воля — по-добре е да страдате, понеже вършите добро, отколкото понеже вършите зло.</verse>
				<verse number="18">Защото и Христос пострада заради греховете ви веднъж завинаги, Праведник заради неправедните, за да ви заведе при Бога. Той бе умъртвен по плът, но по дух остана жив.</verse>
				<verse number="19">Така Той слезе да проповядва и на духовете, които бяха в тъмница —</verse>
				<verse number="20">на тези, които някога не се покориха, когато Бог с много търпение ги очакваше в дните на Ной, докато се строеше корабът. В него малцина, всичко осем души, се избавиха от водата,</verse>
				<verse number="21">която е предобраз на кръщението; но то не е премахване на плътската нечистота, а обещание за чиста съвест пред Бога. Което сега и нас спасява чрез възкресението на Иисус Христос,</verse>
				<verse number="22">Който се възнесе на небето и е отдясно на Бога. На Него се покориха ангели, власти и сили.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">И тъй, след като Христос пострада за нас по плът, и вие се въоръжете със същата мисъл. Защото който е пострадал по плът, престанал е да греши,</verse>
				<verse number="2">за да изживее остатъка от своя земен живот вече не според човешките желания, а според Божията воля.</verse>
				<verse number="3">Защото доста неща през изминалия си живот вършихте по волята на езичниците, като се бяхте отдали на разпуснатост, похот, пиянство, срамни гощавки и пирове и на нечестиво идолослужение.</verse>
				<verse number="4">И сега са изненадани, че вие вече не се впускате заедно с тях в същата необуздана разпуснатост, и злословят против вас.</verse>
				<verse number="5">Те ще отговарят за това пред Онзи, Който е готов да съди живи и мъртви.</verse>
				<verse number="6">Ето защо благовестието беше проповядвано и на мъртвите, та като бъдат съдени като живи хора, да живеят духом според волята на Бога.</verse>
				<verse number="7">Но краят на всичко е близо, затова бъдете благоразумни и внимателни, когато се молите.</verse>
				<verse number="8">И преди всичко, обичайте се истински един друг, защото любовта покрива много грехове.</verse>
				<verse number="9">Оказвайте си гостоприемство един на друг, без да роптаете.</verse>
				<verse number="10">Подпомагайте се взаимно, всеки с отредения му дар, като добри стопани на разностранната Божия благодат.</verse>
				<verse number="11">Говори ли някой, нека говори с Божии думи; помага ли някой, нека помага със силата, която Бог му дава, за да се прославя във всичко Бог чрез Иисус Христос, Чиито слава и мощ са за вечни времена. Амин.</verse>
				<verse number="12">Възлюбени! Не се учудвайте на огненото бедствие, изпратено за ваше изпитание, сякаш е станало нещо неочаквано за вас.</verse>
				<verse number="13">Напротив, доколкото споделяте страданията на Христос, радвайте се, за да бъдете преизпълнени с радост и когато се яви Неговата слава.</verse>
				<verse number="14">Ако ви оскърбяват заради Христовото име, блажени сте, защото Духът на славата и силата, Божият Дух, почива върху вас. От тях Той бива хулен, а от вас — прославян.</verse>
				<verse number="15">Ако някой от вас страда, нека това да не бъде, защото е убиец, крадец, злосторник или поглежда към чуждото.</verse>
				<verse number="16">Но ако страда, защото е християнин, да не се срамува, а да прославя Бога за такава участ.</verse>
				<verse number="17">Защото дойде време за съда; той започва от Божия дом. И ако започва първо от нас, какъв ли ще е краят на онези, които не приемат Божието благовестие!</verse>
				<verse number="18">А щом праведният едва се спасява, какво ли ще стане с нечестивия и грешника!</verse>
				<verse number="19">Затова онези, които страдат по волята на Бога, с добри дела да предават душите си на своя Създател, Който е верен на обещанието си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Аз, който също съм презвитер, свидетел на Христовите страдания и ще споделя славата, която предстои да се открие, умолявам презвитерите между вас:</verse>
				<verse number="2">пасете Божието стадо, което ви е поверено, като го надзиравате не по принуда, а доброволно — както Бог иска, и не от корист, а от сърце.</verse>
				<verse number="3">Не бъдете господари на поверените ви, а пример за стадото.</verse>
				<verse number="4">И когато се яви Водачът на пастирите, ще получите неувяхващия венец на славата.</verse>
				<verse number="5">Също и вие, по-младите: покорявайте се на презвитерите, а всички, облечени в смирение, се покорявайте един на друг. Защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дарява благодат.</verse>
				<verse number="6">Затова, смирете се под крепката Божия ръка, за да ви въздигне в избраното от Него време.</verse>
				<verse number="7">Възложете на Него всичките си грижи, защото Той се грижи за вас.</verse>
				<verse number="8">Бъдете трезви, бъдете внимателни, защото вашият противник, дяволът, като ревящ лъв обикаля и търси кого да глътне.</verse>
				<verse number="9">Застанете против него с твърда вяра, като знаете, че същите страдания сполетяват и братята ви по света.</verse>
				<verse number="10">А Бог, даряващ всяка благодат, Който чрез Иисус Христос ви е призовал да споделите вечната Му слава, след кратките ви изпитания Сам ще ви вдигне, ще ви укрепи, ще ви направи твърди и непоколебими.</verse>
				<verse number="11">Негови са славата и мощта за вечни времена. Амин.</verse>
				<verse number="12">С помощта на Силван, когото смятам за верен брат, ви писах накратко, за да ви утеша и уверя, че това е истинската Божия благодат, в която вие пребъдвате.</verse>
				<verse number="13">Поздравяват ви църквата във Вавилон, която Бог избра заедно с вас, а също и синът ми Марк.</verse>
				<verse number="14">Поздравете се един друг с целувката на любовта. Мир на всички вас, които принадлежите на Иисус Христос. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="61">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Симон Петър, слуга и апостол на Иисус Христос, до онези, на които беше отредено да получат същата скъпоценна вяра, както и ние, поради справедливостта на нашия Бог и Спасител Иисус Христос.</verse>
				<verse number="2">Благодат и мир да ви изпълват чрез познание за Бога и Иисус Христос, нашия Господ.</verse>
				<verse number="3">Неговата божествена сила ни е дарила всичко, потребно за живот и благочестие, чрез познанието за Онзи, Който ни е призовал със Своята слава и съвършенство.</verse>
				<verse number="4">По този начин са ни дарени скъпоценни и възвишени обещания, за да избегнете пагубните желания на този свят и да станете чрез тях съпричастни на божествената природа.</verse>
				<verse number="5">Тъкмо затова положете всички усилия да прибавите към вярата си добродетел, към добродетелта — познание,</verse>
				<verse number="6">към познанието — въздържание, към въздържанието — търпение, към търпението — благочестие,</verse>
				<verse number="7">към благочестието — братски чувства, към братските чувства — любов.</verse>
				<verse number="8">Защото, ако притежавате тези добродетели и се усъвършенствате в тях, те няма да ви оставят бездейни и безплодни в познанието ви за нашия Господ Иисус Христос.</verse>
				<verse number="9">А у когото от вас ги няма, той е сляп, късоглед и е забравил, че се е очистил от предишните си грехове.</verse>
				<verse number="10">Затова, братя, старайте се още повече да утвърдите вашето призоваване и избиране. Ако вършите това, никога няма да сгрешите</verse>
				<verse number="11">и тъкмо така ще получите пълно право да влезете във вечното царство на нашия Господ и Спасител Иисус Христос.</verse>
				<verse number="12">Заради това ще имам грижата винаги да ви напомням тези неща, макар вие да ги знаете и да стоите твърдо в истината, която приехте.</verse>
				<verse number="13">Смятам също за справедливо, докато съм в това телесно убежище, да ви държа будни чрез моето напомняне,</verse>
				<verse number="14">защото знам, че скоро ще напусна своето убежище, както и нашият Господ Иисус Христос ми откри.</verse>
				<verse number="15">Ще се постарая обаче вие и след моята смърт винаги да пазите тези неща в паметта си.</verse>
				<verse number="16">Защото ние ви известихме силата и пришествието на нашия Господ Иисус Христос, не като следвахме хитри измислици, а понеже сме очевидци на Неговото величие.</verse>
				<verse number="17">Той получи от Бог Отец чест и слава, когато от величествената слава към Него дойде такъв глас: „Този е Моят възлюбен Син, върху Когото е Моето благоволение.“</verse>
				<verse number="18">И този глас ние чухме да говори от небесата, когато бяхме с Него на светата планина.</verse>
				<verse number="19">Така словото на пророците стана по-достоверно за нас и вие добре правите, че гледате на него като на светилник, който свети на тъмно място, докато денят настъпи и зорницата изгрее в сърцата ви.</verse>
				<verse number="20">Но преди всичко трябва да знаете, че никой сам не е способен да тълкува пророчествата в Писанието,</verse>
				<verse number="21">защото никога пророчество не е било изречено по човешка воля, но светите Божии хора са говорили, просветявани от Светия Дух.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Имало е също и лъжепророци сред народа, както и сред вас ще има лъжеучители, които тайно ще въведат пагубни ереси и като се отричат от Господаря, Който ги е изкупил, ще навлекат върху себе си скорошна гибел.</verse>
				<verse number="2">Мнозина ще последват тяхната безнравственост и заради тях пътят на истината ще бъде обруган.</verse>
				<verse number="3">От алчност те ще ви подкупват с измамни думи, но тяхната присъда отдавна е решена и гибелта им няма да се забави.</verse>
				<verse number="4">Защото Бог не пощади дори и ангелите, които съгрешиха, а ги хвърли в ада, като ги остави оковани в мрака да бъдат пазени за съда.</verse>
				<verse number="5">Не пощади и стария свят, а изпрати потоп върху света на нечестивите и запази Ной — вестителя на правдата — заедно с още седем души.</verse>
				<verse number="6">Той осъди на разорение и градовете Содом и Гомора, като ги изпепели, за да ги остави като пример на бъдещите нечестивци,</verse>
				<verse number="7">но избави праведния Лот, който страдаше от безнравствеността на онези, които престъпваха законите.</verse>
				<verse number="8">Защото този праведник живееше между тях и праведната му душа всекидневно се измъчваше, като гледаше и слушаше беззаконните дела.</verse>
				<verse number="9">Така че Господ знае как да избавя благочестивите от изкушения, а неправедните да държи в мъки за съдния ден —</verse>
				<verse number="10">най-вече онези, които следват гнусните желания на плътта и презират всеки господар. Дръзки и надменни, те не се боят да хулят властите,</verse>
				<verse number="11">макар че дори и ангелите, които ги превъзхождат по сила и мощ, не произнасят обидна присъда срещу тях пред Господа.</verse>
				<verse number="12">А те като безсловесните животни, по природа родени, за да бъдат ловени и изтребвани, хулят това, което не разбират. Затова и ще погинат в своята поквара</verse>
				<verse number="13">и ще си получат възмездието за неправдата. Те смятат за наслада дори денем да се отдават на разпуснатост. Скверни и безсрамни, изпитват удоволствие да ви мамят, дори когато са на гощавка с вас.</verse>
				<verse number="14">Очите им са пълни с прелюбодеяние и ненаситни за грях. Те прелъстяват неукрепналите души, сърцата им са навикнали на алчност. Това са деца, проклети от Бога!</verse>
				<verse number="15">Те изоставиха правия път и се заблудиха, като тръгнаха по стъпките на Валаам, Веоровия син, който обикна несправедливата печалба,</verse>
				<verse number="16">но бе изобличен за своето беззаконие: безсловесната ослица проговори с човешки глас и спря безумието на пророка.</verse>
				<verse number="17">Те са безводни извори, облаци, гонени от буря. За тях за вечни времена е запазен непрогледният мрак.</verse>
				<verse number="18">С надути, празни думи подмамват към разпътство с плътските си желания онези, които току-що са се отдръпнали от живеещите в заблуда.</verse>
				<verse number="19">Обещават им свобода, макар самите те да са роби на развалата. Защото от когото някой бъде победен, от него бива и поробен.</verse>
				<verse number="20">Защото, ако те са избягали от покварата на света чрез опознаването на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, а сега отново попаднат в нейния плен и бъдат победени, накрая за тях ще стане по-лошо, отколкото в началото.</verse>
				<verse number="21">Защото по-добре би било да не бяха познали пътя на правдата, отколкото, след като са го познали, да се отвърнат от светата заповед, която им бе предадена.</verse>
				<verse number="22">Това, което ги е връхлетяло, показва, че са верни пословиците: „Кучето пак се връща, където е повръщало“, и: „Изкъпаната свиня се връща отново в калта.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Това е вече второ послание, което ви пиша, възлюбени. С тези послания искам да събудя у вас чисти помисли и да ви напомня</verse>
				<verse number="2">да не забравяте думите, изречени някога от светите пророци, и заповедта на Господа и Спасителя, дадена ви чрез апостолите.</verse>
				<verse number="3">Най-напред е необходимо да знаете, че в последните дни ще се появят хора, отдадени на своите страсти, които ще ви се присмиват</verse>
				<verse number="4">и ще казват: „Къде е обещанието за Неговото пришествие? Откакто бащите ни починаха, всичко стои така, както от началото на сътворението.“</verse>
				<verse number="5">Но те забравят, понеже така им се иска, че чрез Божията дума небесата съществуват открай време и земята беше издигната изпод водата и сред водата.</verse>
				<verse number="6">Поради това и тогавашният свят загина, потопен от вода.</verse>
				<verse number="7">А сегашните небеса и земя по Неговата дума се съхраняват за огъня и се пазят за деня на съда и гибелта на нечестивите хора.</verse>
				<verse number="8">Единствено това не бива да убягва от вниманието ви, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години — като един ден.</verse>
				<verse number="9">Господ не забавя да изпълни обещанието Си, макар на някои да изглежда като забавяне. Напротив, Той е дълготърпелив към нас, понеже не желае някои да се погубят, а иска всички да се покаят.</verse>
				<verse number="10">Господният ден ще дойде като крадец нощем. Тогава небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разпаднат, а земята и всичко върху нея ще изгори.</verse>
				<verse number="11">И тъй, щом всичко това ще се разруши, какви трябва да бъдете вие — в свят живот и благочестие</verse>
				<verse number="12">да очаквате и да желаете скоро да настъпи Божият ден, когато пламналите небеса ще се разпаднат и стихиите от горещина ще се стопят.</verse>
				<verse number="13">Но ние според Неговото обещание очакваме нови небеса и нова земя, на които обитава правда.</verse>
				<verse number="14">Затова, възлюбени, докато очаквате това, старайте се да застанете в мир пред Него, неосквернени и непорочни.</verse>
				<verse number="15">Приемайте дълготърпението на нашия Господ за спасение, както и нашият възлюбен брат Павел ви писа според дадената му мъдрост.</verse>
				<verse number="16">Той говори за това и във всичките си послания, макар там да има някои места, трудни за разбиране, които невежите и неукрепналите хора изопачават така, както правят и с другите писания, за собствената си гибел.</verse>
				<verse number="17">А вие, възлюбени, като знаете вече това, пазете се, за да не би, увлечени от заблудите на вършещите беззаконие, да загубите твърдостта си.</verse>
				<verse number="18">Растете в благодат и познание за нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Слава на Него сега и за вечни времена. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="62">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Пишем ви за това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което наблюдавахме и което ръцете ни попипаха, именно — за Словото на живота;</verse>
				<verse number="2">и Животът се яви и ние видяхме и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и ни се яви,</verse>
				<verse number="3">за това, което видяхме и чухме, възвестяваме ви, за да имате и вие общение с нас, а нашето общение е с Отца и с Неговия Син Иисус Христос.</verse>
				<verse number="4">И ви пишем това, за да бъде радостта ви пълна.</verse>
				<verse number="5">И вестта, която чухме от Него и ви възвестяваме, е тази, че Бог е светлина и у Него няма никаква тъмнина.</verse>
				<verse number="6">Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в мрака, лъжем и не постъпваме според истината.</verse>
				<verse number="7">Но ако ходим в светлината, както Той е в светлината, тогава имаме общение един с друг и кръвта на Неговия Син Иисус Христос ни очиства от всеки грях.</verse>
				<verse number="8">Ако кажем, че нямаме грях, мамим себе си и истината не е у нас.</verse>
				<verse number="9">Ако изповядаме греховете си, Бог е верен на обещанието Си, справедлив е, ще ни прости греховете и ще ни очисти от всяка неправда.</verse>
				<verse number="10">Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Го лъжец и Неговото слово не е у нас.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Дечица мои, пиша ви това, за да не съгрешавате. Но ако някой съгреши, имаме Иисус Христос Праведника за ходатай пред Отца.</verse>
				<verse number="2">И Той е изкупление за нашите грехове; и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.</verse>
				<verse number="3">По това узнаваме, че сме Го познали — че спазваме Неговите заповеди.</verse>
				<verse number="4">Който казва: „Познавам Го“, но не спазва заповедите Му, той е лъжец и истината не е у него.</verse>
				<verse number="5">А който спазва словото Му, у него Божията любов наистина е достигнала пълнота. По това узнаваме, че сме в Него.</verse>
				<verse number="6">Който казва, че пребъдва в Него, длъжен е да постъпва така, както Той е постъпвал.</verse>
				<verse number="7">Възлюбени, заповедта, която ви пиша, не е нова, а стара заповед, която имахте отначало. Старата заповед е словото, което чухте отначало.</verse>
				<verse number="8">Но все пак ви пиша нова заповед — онова, което е истинно и се разкрива чрез Него и чрез вас, защото тъмнината преминава и истинската светлина вече свети.</verse>
				<verse number="9">Който казва, че е в светлината, а мрази брат си, той още е в тъмнината.</verse>
				<verse number="10">Който обича брат си, пребъдва в светлината и в него няма съблазън.</verse>
				<verse number="11">А който мрази брат си, той е в тъмнината, ходи в тъмнината и не знае накъде отива, защото тъмнината е заслепила очите му.</verse>
				<verse number="12">Пиша ви, дечица, защото греховете ви са простени заради Него.</verse>
				<verse number="13">Пиша ви, бащи, защото познахте Онзи, Който съществуваше в началото. Пиша ви, младежи, защото победихте лукавия. Пиша ви, деца, защото познахте Отца.</verse>
				<verse number="14">Писах ви, бащи, защото познахте Онзи, Който съществуваше в началото. Писах ви, младежи, защото сте силни и Божието слово пребъдва у вас, и вие победихте лукавия.</verse>
				<verse number="15">Не обичайте света, нито това, което е в света. Ако някой обича света, Божията любов не е у него.</verse>
				<verse number="16">Защото всичко, което е в света — желанията на плътта, похотта на очите и надменността в живота, не е от Отца, а от този свят.</verse>
				<verse number="17">И светът преминава със своите страсти, а който изпълнява Божията воля, пребъдва за вечни времена.</verse>
				<verse number="18">Дечица, идва краят и сте чули, че антрихристът идва; ето сега са се появили много антихристи и от това познаваме, че идва краят.</verse>
				<verse number="19">Те излязоха от нас, но не бяха наши, защото, ако бяха наши, щяха да останат с нас. Те обаче излязоха, за да стане ясно, че всички те не са наши.</verse>
				<verse number="20">Той, Светият, ви помаза и вие знаете всичко.</verse>
				<verse number="21">Аз ви писах, не защото не знаете истината, а защото я знаете и защото никоя лъжа не идва от истината.</verse>
				<verse number="22">Кой е лъжец, ако не онзи, който отрича, че Иисус е Христос? Антихристът е този, който отрича Отца и Сина.</verse>
				<verse number="23">Всеки, който отрича Сина, отрича и Отца, а който изповядва Сина, изповядва и Отца.</verse>
				<verse number="24">И така, нека пребъдва у вас това, което чухте от началото. Ако това, което чухте от началото, пребъде у вас, то и вие ще пребъдете в Сина и в Отца.</verse>
				<verse number="25">И това е обещанието, което Сам Христос ни даде — вечният живот.</verse>
				<verse number="26">Това ви написах заради онези, които ви въвеждат в заблуждение.</verse>
				<verse number="27">А помазването, което вие получихте от Него, пребъдва у вас и нямате нужда да ви учи някой, понеже самото помазване ви учи на всичко и е истинно и нелъжовно. Затова пребъдвайте в Него, както ви е научило.</verse>
				<verse number="28">И тъй, дечица, пребъдвайте в Него, така че когато се яви, да имаме смелост и да не бъдем посрамени от Него при пришествието Му.</verse>
				<verse number="29">Щом знаете, че Той е праведен, знайте и това, че всеки, който върши правда, е роден от Него.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Вижте с каква любов ни е дарил Отец — да се наречем и да бъдем Божии деца. Затова светът не ни познава, защото Него не позна.</verse>
				<verse number="2">Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем, но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни на Него, защото действително ще Го видим.</verse>
				<verse number="3">И всеки, който има тази надежда в Христос, очиства себе си, както Той е чист.</verse>
				<verse number="4">Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие.</verse>
				<verse number="5">А знаете, че Той се яви, за да понесе греховете ни, а у Него няма грях.</verse>
				<verse number="6">Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава. Всеки, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.</verse>
				<verse number="7">Дечица, нека никой не ви заблуждава! Който върши правда, праведен е, както и Той е праведен.</verse>
				<verse number="8">Който върши грях, принадлежи на дявола, защото дяволът съгрешава открай време. Затова Божият Син се яви, за да разруши делата на дявола.</verse>
				<verse number="9">Никой, който е роден от Бога, не извършва грях, защото семето Му пребъдва у него и не може да греши, понеже е роден от Бога.</verse>
				<verse number="10">Божиите деца и дяволските деца се разпознават по това: всеки, който не върши правда, не е от Бога, а също този, който не обича брат си.</verse>
				<verse number="11">Защото това е вестта, която чухте от самото начало — да се обичаме взаимно,</verse>
				<verse number="12">да не бъдем като Каин, който принадлежеше на лукавия и уби брат си. А защо го уби? Понеже неговите дела бяха зли, а тези на брат му — праведни.</verse>
				<verse number="13">Не се чудете, братя мои, ако светът ви мрази.</verse>
				<verse number="14">И ние знаем, че преминахме от смъртта в живота, защото обичаме братята. Който не обича брат си, пребъдва в смъртта.</verse>
				<verse number="15">Всеки, който мрази брат си, е човекоубиец, а знаете, че никой човекоубиец не пребъдва във вечния живот.</verse>
				<verse number="16">По това познахме любовта — че Христос отдаде живота Си за нас. И ние сме длъжни да отдаваме живота си за братята.</verse>
				<verse number="17">А който има благата на света и вижда брат си в нужда, но затвори сърцето си за него, как ще пребъдва у него любовта към Бога?</verse>
				<verse number="18">Дечица, да не обичаме на думи или на приказки, а с дела и истина!</verse>
				<verse number="19">И по това познаваме, че принадлежим на истината, и пред Него ще укрепим сърцата си.</verse>
				<verse number="20">И ако нашите сърца ни осъждат, то Бог е по-голям от сърцата ни и знае всичко.</verse>
				<verse number="21">Възлюбени, ако нашите сърца не ни осъждат, тогава имаме смелост пред Бога,</verse>
				<verse number="22">получаваме от Него това, което молим, защото спазваме Неговите заповеди и вършим, което Той одобрява.</verse>
				<verse number="23">А Неговата заповед е да вярваме в Неговия Син Иисус Христос и да се обичаме един друг, както ни е заповядал.</verse>
				<verse number="24">И който спазва заповедите Му, пребъдва в Бога и Бог — в Него. И чрез Духа, Който ни е дал, познаваме, че Той пребъдва в нас.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога, защото много лъжепророци се появиха в света.</verse>
				<verse number="2">По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповядва, че Иисус Христос е дошъл в плът, е от Бога,</verse>
				<verse number="3">а всеки дух, който не изповядва, че Иисус Христос е дошъл в плът, не е от Бога. И това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че идва. Той и сега вече е в света.</verse>
				<verse number="4">Дечица, вие принадлежите на Бога и сте ги победили, понеже Този, Който е у вас, е по-голям от онзи, който е в света.</verse>
				<verse number="5">Те са от света, затова и говорят за земни неща и светът ги слуша.</verse>
				<verse number="6">Ние сме от Бога. Който познава Бога, слуша ни. Който не е от Бога, не ни слуша. По това разпознаваме духа на истината и духа на заблудата.</verse>
				<verse number="7">Възлюбени, нека се обичаме взаимно, защото любовта е от Бога и всеки, който обича, е роден от Бога и познава Бога.</verse>
				<verse number="8">Който не обича, той не е познал Бога, защото Бог е любов.</verse>
				<verse number="9">Божията любов към нас се прояви в това, че Бог изпрати в света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него.</verse>
				<verse number="10">А любовта се състои в това, че не ние обикнахме Бога, а Той обикна нас и изпрати Сина Си за изкупление на нашите грехове.</verse>
				<verse number="11">Възлюбени, ако така Бог ни обикна, и ние сме длъжни да се обичаме взаимно.</verse>
				<verse number="12">Никой никога не е видял Бога. Ако се обичаме взаимно, Бог пребъдва в нас и любовта Му у нас е достигнала пълнота.</verse>
				<verse number="13">По това, че ни е дал Своя Дух, познаваме, че ние пребъдваме в Него и Той — в нас.</verse>
				<verse number="14">Ние самите видяхме и свидетелстваме, че Отец изпрати Сина Си за Спасител на света.</verse>
				<verse number="15">Който изповядва, че Иисус е Божият Син, Бог пребъдва в него и той — в Бога.</verse>
				<verse number="16">И ние познахме и повярвахме в любовта, която Бог има към нас. Бог е любов и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог — в него.</verse>
				<verse number="17">Любовта у нас достига съвършенство, така че да имаме дръзновение в съдния ден, защото ние живеем в този свят така, както Той живя.</verse>
				<verse number="18">Няма страх в любовта. Съвършената любов отхвърля страха, защото в страха има мъка. Който изпитва страх, той не е съвършен в любовта.</verse>
				<verse number="19">Ние обичаме Бога, защото Той ни обикна пръв.</verse>
				<verse number="20">Ако някой каже: „Обичам Бога“, а мрази брат си, той е лъжец. Защото този, който не обича своя брат, когото е видял, как може да обича Бога, Когото не е видял?</verse>
				<verse number="21">А ние имаме тази заповед от Него: който обича Бога, трябва да обича също своя брат.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Всеки, който вярва, че Иисус е Христос, е Божие дете. И всеки, който обича Родилия, обича и Родения от Него.</verse>
				<verse number="2">По това познаваме, че обичаме Божиите деца — като обичаме Бога и спазваме Неговите заповеди.</verse>
				<verse number="3">Защото любовта към Бога се състои в това: да спазваме заповедите Му. А Неговите заповеди не са тежки.</verse>
				<verse number="4">Защото всеки, който е дете на Бога, побеждава света. И тази е силата, която победи света — нашата вяра.</verse>
				<verse number="5">Кой побеждава света, ако не този, който вярва, че Иисус е Божият Син?</verse>
				<verse number="6">Този е Иисус Христос, Който дойде чрез вода и кръв, както и чрез Духа — не само чрез вода, а чрез вода и кръв. И Духът е, Който свидетелства, понеже Духът е истината.</verse>
				<verse number="7">Защото три са, които свидетелстват:</verse>
				<verse number="8">духът, водата и кръвта; и трите свидетелстват за едно.</verse>
				<verse number="9">Ако приемаме човешкото свидетелство, Божието свидетелство е по-голямото, защото е Божие свидетелство, с което Бог свидетелства за Своя Син.</verse>
				<verse number="10">Който вярва в Сина Божий, има това свидетелство у себе си. Който не вярва в Бога, прави Го лъжец, защото не е повярвал в свидетелството, с което Бог е свидетелствал за Своя Син.</verse>
				<verse number="11">А свидетелството е това, че Бог ни е дарил вечен живот и този живот е чрез Неговия Син.</verse>
				<verse number="12">Който има Сина Божий, има този живот. Който няма Сина Божий, няма този живот.</verse>
				<verse number="13">Това писах на вас, вярващите в Сина Божий, за да знаете, че имате вечен живот, и да вярвате в Сина Божий.</verse>
				<verse number="14">И дръзновението, което имаме пред Него, се състои в това, че ако молим за нещо по Неговата воля, Той ни слуша.</verse>
				<verse number="15">И ако знаем, че Той ни слуша, за каквото молим, знаем и че получаваме, каквото сме Го помолили.</verse>
				<verse number="16">Ако някой види своя брат да съгрешава с грях, който не води към смърт, нека се моли и Бог ще даде живот на такъв — именно на такива, които съгрешават с грях, който не води към смърт. Има смъртен грях — не за него казвам да се моли.</verse>
				<verse number="17">Всяка неправда е грях, но има грях, който не води към смърт.</verse>
				<verse number="18">Знаем, че всеки, който е дете на Бога, не съгрешава, но Роденият от Бога го пази и лукавият не се докосва до него.</verse>
				<verse number="19">Знаем, че ние принадлежим на Бога и че цял свят лежи в злото.</verse>
				<verse number="20">Знаем също, че Божият Син дойде и ни даде разум, за да познаем истинския Бог. И ние пребъдваме в истинския Бог — в Неговия Син Иисус Христос. Той е истински Бог и вечен живот.</verse>
				<verse number="21">Дечица, пазете себе си от идолите. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="63">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Аз, стареят, до избраната госпожа и нейните деца, които истински обичам — и не само аз, но и всички, които са познали истината, —</verse>
				<verse number="2">защото тази истина пребъдва у нас и ще бъде с нас вечно.</verse>
				<verse number="3">Да бъдат с вас благодат, милост, мир от Бог Отец и от Господ Иисус Христос, Син на Отца, в истина и любов.</verse>
				<verse number="4">Много се зарадвах, че намерих някои твои деца да постъпват според истината така, както получихме заповед от Отца.</verse>
				<verse number="5">И сега те моля, госпожо, не като че ти пиша нова заповед, а тази, която имаме от самото начало — да се обичаме взаимно.</verse>
				<verse number="6">А любовта се състои в това, да постъпваме според Неговите заповеди. Тази е заповедта, която сте чули от самото начало, за да постъпвате според нея.</verse>
				<verse number="7">Защото в света влязоха мнозина измамници, които не изповядват, че Иисус Христос е дошъл в плът; такъв човек е измамник и антихрист.</verse>
				<verse number="8">Пазете се, да не би да изгубите онова, за което сте се трудили, а да получите пълна награда.</verse>
				<verse number="9">Всеки, който пренебрегва Христовото учение и не пребъдва в Него, няма общение с Бога. Който пребъдва в Христовото учение, той има общение и с Отца, и със Сина.</verse>
				<verse number="10">Ако някой дойде при вас и не носи това учение, не приемайте такъв у дома си и не го поздравявайте.</verse>
				<verse number="11">Защото, който го поздравява, става съучастник в неговите лоши дела.</verse>
				<verse number="12">Имам много да ви пиша, но не искам на книга и с мастило, а се надявам да дойда при вас и да говоря лично, за да бъде радостта ни пълна.</verse>
				<verse number="13">Поздравяват те децата на твоята избрана сестра. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="64">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Аз, стареят — до възлюбения Гай, когото истински обичам.</verse>
				<verse number="2">Възлюбени, моля се да бъдеш здрав и да преуспяваш във всичко, както преуспява душата ти.</verse>
				<verse number="3">Много се зарадвах, когато дойдоха братя и свидетелстваха за твоята вярност към истината — как ти постъпваш според истината.</verse>
				<verse number="4">За мене няма по-голяма радост от тази — да чувам, че моите деца постъпват според истината.</verse>
				<verse number="5">Възлюбени, ти постъпваш вярно във всичко, което правиш за братята и за странниците.</verse>
				<verse number="6">Те засвидетелстваха пред църквата твоята любов. Добре ще сториш, ако ги изпратиш пред Бога, както подобава.</verse>
				<verse number="7">Защото те тръгнаха в Негово име, без да вземат нещо от езичниците.</verse>
				<verse number="8">Ето защо сме длъжни да приемаме такива хора, за да спомагаме за разпространението на истината.</verse>
				<verse number="9">Изпратих послание до църквата. Но Диотреф, който обича да първенствува между тях, не обръща внимание на посланието ми.</verse>
				<verse number="10">Затова ако дойда, ще му напомня за делата, които върши, като ни хули с лоши думи. И като не се задоволява с това, той самият не приема братята, а на желаещите да ги приемат забранява, дори ги гони от църквата.</verse>
				<verse number="11">Възлюбени, не подражавай на злото, а на доброто. Който прави добро, принадлежи на Бога, а който прави зло, не е познал Бога.</verse>
				<verse number="12">За Димитрий беше получено добро свидетелство от всички, а и от самата истина; свидетелстваме също и ние и вие знаете, че нашето свидетелство е истинно.</verse>
				<verse number="13">Много имах да ти пиша. Но не искам да ти пиша с мастило и перо.</verse>
				<verse number="14">Надявам се скоро да те видя и да поговорим лично.</verse>
				<verse number="15">Желая ти мир. Приятелите те поздравяват. Поздрави приятелите поименно. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="65">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Юда, слуга на Иисус Христос, брат на Яков — до призованите, осветени от Бог Отец и запазени от Иисус Христос:</verse>
				<verse number="2">милост, мир и любов да изобилстват у вас.</verse>
				<verse number="3">Възлюбени, тъй като изпитвам силно желание да ви пиша за нашето общо спасение, сметнах за нужно да ви помоля с това писмо да отстоявате вярата, веднъж завинаги предадена на вярващите.</verse>
				<verse number="4">Защото са се промъкнали някои хора, чието осъждане отдавна е предизвестено — нечестивци, които обръщат благодатта на нашия Бог в безнравственост и се отричат от единствения Господар, нашия Господ Иисус Христос.</verse>
				<verse number="5">Искам да ви напомня — макар да знаете вече това, че Господ, като избави народа от египетската земя, погуби после онези, които не вярваха;</verse>
				<verse number="6">ангелите пък, които не опазиха своето високо положение и напуснаха жилището си, окова с вечни окови в мрак за съда на великия ден;</verse>
				<verse number="7">Содом и Гомора, и околните градове, които по същия начин като тях блудстваха и налитаха на друга плът, станаха за пример с това, че бяха наказани с вечен огън.</verse>
				<verse number="8">Така ще бъде и с тези, които се позовават на съновидения, за да сквернят плътта, да презират Господаря и да хулят невидимите власти.</verse>
				<verse number="9">Дори архангел Михаил, когато се препираше с дявола, при спора за Мойсеевото тяло, не посмя да произнесе обидна присъда, а рече: „Господ да те накаже.“</verse>
				<verse number="10">Тези обаче обругават всичко, което не разбират, а което познават по естествен път като безсловесните животни, то ги води към гибел.</verse>
				<verse number="11">Горко им, защото тръгнаха по пътя на Каин, от алчност изпаднаха в заблуда като Валаам и упорство като на Корей ги погуби.</verse>
				<verse number="12">Те са петно на вашите вечери на любовта, пируват сред вас без притеснение и гледат само да си угодят. Те са безводни облаци, носени от ветрове, дървета, които дори наесен не дават плод, два пъти изсъхнали и изкоренени;</verse>
				<verse number="13">те са свирепи морски вълни, които разпенени изхвърлят мръсотиите си, блуждаещи звезди, за които непрогледният мрак за вечни времена е запазен.</verse>
				<verse number="14">За тях е пророчеството на Енох, седмия от Адам, който казва: „Ето идва Господ с безчислени множества Свои свети ангели,</verse>
				<verse number="15">за да извика на съд всички хора и да изобличи всички нечестиви сред тях за всичките им нечестиви дела, които са извършили, и за всички дръзки думи, които нечестивите грешници са изрекли против Него.“</verse>
				<verse number="16">Те са мърморковци, недоволни от участта си, постъпват единствено според своите желания, говорят надуто и заради облага ласкаят хората.</verse>
				<verse number="17">Но вие, възлюбени, помнете пророческите думи, които апостолите на нашия Господ Иисус Христос изрекоха.</verse>
				<verse number="18">Те ви говореха, че в края на времето ще се появят хора, които ще ви се присмиват и ще постъпват според нечестивите си желания.</verse>
				<verse number="19">Такива рушат единството на вярата, пристрастени са към земното, у себе си нямат Божия Дух.</verse>
				<verse number="20">А вие, възлюбени, като се усъвършенствате чрез вашата пресвета вяра и се молите чрез Светия Дух,</verse>
				<verse number="21">съхранявайте себе си чрез Божията любов в очакване на милостта на нашия Господ Иисус Христос за вечен живот.</verse>
				<verse number="22">С внимание оказвайте милост на едни,</verse>
				<verse number="23">а други със страх спасявайте, като ги изтръгвате от огъня и се гнусите дори от дрехата, осквернена от плътта.</verse>
				<verse number="24">А на Онзи, Който може да ви запази от прегрешения и да ви постави пред славата Си непорочни и изпълнени с радост —</verse>
				<verse number="25">на единствения и премъдър Бог, чрез Иисус Христос, наш Спасител, да бъде слава и величие, сила и власт сега и за вечни времена. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="66">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Бог даде това откровение на Иисус Христос, за да покаже на тези, които Му служат, какво трябва да стане скоро. И Той го показа на Своя служител Йоан, като го изпрати чрез ангела Си,</verse>
				<verse number="2">който възвести Божието слово и свидетелството на Иисус Христос — всичко, което видя.</verse>
				<verse number="3">Блажен е, който чете, блажени са и онези, които слушат думите на това пророчество и спазват написаното в него, защото е близко времето на тяхното изпълнение.</verse>
				<verse number="4">От Йоан — до седемте църкви, които са в Мала Азия: „Благодат и мир да имате от Онзи, Който е, Който беше и Който идва, и от седемте духа, които са пред Неговия престол,</verse>
				<verse number="5">и от Иисус Христос, верния свидетел, Който е първият възкръснал от мъртвите и Князът на земните царе. На Него, Който ни обича и ни уми от нашите грехове чрез Своята кръв</verse>
				<verse number="6">и Който ни направи Свое царство, свещеници пред Бога и Своя Отец, на Него — слава и власт за вечни времена. Амин.“</verse>
				<verse number="7">Ето Той идва сред облаците и всеки ще Го види, също и онези, които Го прободоха. И всички племена по земята ще заридаят заради Него. Да, амин.</verse>
				<verse number="8">„Аз съм Алфа и Омега, начало и край “, казва Господ Бог, Който е, Който беше и Който идва, Вседържителят.</verse>
				<verse number="9">Аз, Йоан, ваш брат, който чрез Иисус Христос споделя с вас скръбта, царството и търпението, бях на острова, наречен Патмос, заради Божието слово и заради свидетелството за Иисус Христос.</verse>
				<verse number="10">В неделен ден бях обладан от Духа и чух зад себе си силен глас като от тръба,</verse>
				<verse number="11">който казваше: „Аз съм Алфа и Омега, Първият и Последният. Напиши в книга това, което виждаш, и го изпрати на седемте църкви, които са в Мала Азия: в Ефес и в Смирна, в Пергам и в Тиатира, в Сарди и Филаделфия, и в Лаодикия.“</verse>
				<verse number="12">Тогава се обърнах да видя откъде идва гласът, който говореше с мене. И като се обърнах, видях седем златни светилника</verse>
				<verse number="13">и сред седемте светилника стоеше един, подобен на Сина човешки, облечен с дълга до глезените дреха и препасан около гърдите със златен пояс;</verse>
				<verse number="14">главата и косите Му бяха бели като бяла вълна, бели като сняг, а очите Му — като огнен пламък,</verse>
				<verse number="15">нозете Му бяха като лъскава и пречистена в пещ мед, а гласът Му — като шум от стихийни води.</verse>
				<verse number="16">Той държеше в дясната Си ръка седем звезди, а от устата Му излизаше изострен и от двете страни меч. Лицето Му сияеше като слънце в силата си.</verse>
				<verse number="17">Когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв. Той постави върху мене дясната Си ръка и каза: „Не бой се. Аз съм Първият и Последният.</verse>
				<verse number="18">Аз съм Живият. Бях мъртъв, но ето жив съм завинаги и имам ключовете над смъртта и над ада.</verse>
				<verse number="19">И тъй, напиши това, което видя, което е и което ще стане след това.</verse>
				<verse number="20">Ето тайната на седемте звезди, които ти видя в дясната Ми ръка, и на седемте златни светилника: седемте звезди са ангелите на седемте църкви, а седемте светилника, които ти видя, са седемте църкви.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">„До ангела на ефеската църква напиши: „Това казва Онзи, Който държи седемте звезди в десницата Си, Който ходи сред седемте златни светилника:</verse>
				<verse number="2">„Познавам делата ти, твоя труд и търпението ти. Зная, че не можеш да понасяш лошите хора и си изпитал онези, които наричат себе си апостоли, а не са, и си разбрал, че са лъжци.</verse>
				<verse number="3">Ти имаш търпение и си търпял заради Мене, и не си се предал.</verse>
				<verse number="4">Към тебе имам упрек: твоята любов не е като в началото.</verse>
				<verse number="5">Затова помни откъде си паднал, покай се и върши делата, с които започна. Ако ли не, ще дойда скоро при тебе и ще махна твоя светилник от мястото му, ако не се покаеш.</verse>
				<verse number="6">Но в твоя полза е това, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя“.“</verse>
				<verse number="7">Който има уши да слуша, нека слуша какво говори Духът на църквите: „На онзи, който победи, ще дам да яде плода от дървото на живота, което е сред Божия рай“.“</verse>
				<verse number="8">„И до ангела на смирненската църква напиши: „Тъй казва Първият и Последният, Който умря и оживя:</verse>
				<verse number="9">„Познавам твоите дела, скърбите ти и твоята бедност — но все пак си богат; и зная хулите на онези, които казват за себе си, че са юдеи, но не са. Те са сатанинско сборище.</verse>
				<verse number="10">Никак не се бой от това, от което скоро ще пострадаш. Ето дяволът ще хвърли някои от вас в тъмница, за да ви подложи на изпитание, и вашата скръб ще бъде десет дена. Бъди Ми верен до смърт и ще ти дам венеца на живота“.“</verse>
				<verse number="11">Който има уши да слуша, нека слуша какво говори Духът на църквите: „Който победи, втората смърт няма да го засегне“.“</verse>
				<verse number="12">„И до ангела на пергамската църква напиши: „Тъй казва Онзи, Който притежава изострения и от двете страни меч:</verse>
				<verse number="13">„Зная делата ти и къде живееш — там, където е престолът на Сатана. Но ти държиш за името Ми и не се отрече от вярата в Мене дори в дните, когато верният Ми свидетел Антипа беше умъртвен сред вас, където живее Сатана.</verse>
				<verse number="14">Все пак те упреквам, понеже имаш там поддръжници на учението на Валаам, който е учил Валак да съблазни Израилевите синове да ядат идоложертвена храна и да блудстват.</verse>
				<verse number="15">Така и при тебе има някои, които се придържат към учението на николаитите, което мразя.</verse>
				<verse number="16">И така, покай се! Ако ли не, скоро ще дойда при тебе и ще воювам срещу тях с меча на устата Си“.“</verse>
				<verse number="17">Който има уши да слуша, нека слуша какво говори Духът на църквите: „На онзи, който победи, ще дам да яде от скритата манна. Ще му дам и бяло камъче, а на камъчето ще бъде написано ново име, което никой не знае освен онзи, който го получава“.“</verse>
				<verse number="18">„И до ангела на тиатирската църква напиши: „Тъй казва Синът Божий, Чиито очи са като огнен пламък и Чиито нозе са като бляскава мед:</verse>
				<verse number="19">„Аз познавам делата ти, твоята любов, вяра, служение и търпение. Зная, че последните ти дела са повече от първите.</verse>
				<verse number="20">Все пак малко те упреквам, че допускаш жената Йезавел, която нарича себе си пророчица, да учи и въвлича Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвена храна.</verse>
				<verse number="21">Дадох ѝ време да се покае за блудството си, но тя не иска да се покае.</verse>
				<verse number="22">Ето хвърлям я болна на легло и блудстващите с нея — в голяма скръб, ако не се покаят за делата си с нея.</verse>
				<verse number="23">Ще поразя децата ѝ със смърт и тогава всички църкви ще узнаят, че Аз съм, Който знае съкровените мисли и желания, и ще въздам на всеки от вас според делата му.</verse>
				<verse number="24">А на останалите верни в Тиатира, които не следвате това учение и не сте узнали така наричаните дълбоки сатанински тайни, казвам: няма да ви наложа друго бреме,</verse>
				<verse number="25">но дръжте здраво това, което имате, докато дойда.</verse>
				<verse number="26">Който победи и спази заповедите Ми, на него ще дам власт над народите.</verse>
				<verse number="27">Той ще ги управлява с железен жезъл и ще ги строши като глинени съдове.</verse>
				<verse number="28">На него, както Аз получих власт от Своя Отец, ще дам власт така и ще му дам утринната звезда“.“</verse>
				<verse number="29">Който има уши да слуша, нека слуша какво Духът говори на църквите.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">„И до ангела на сардийската църква напиши: „Тъй казва Онзи, Който има седемте Божии духове и седемте звезди: „Познавам твоите дела — имаш име на жив, а духовно си мъртъв.</verse>
				<verse number="2">Събуди се и укрепи останалото добро, преди да е загинало, защото не намерих делата ти съвършени пред Моя Бог.</verse>
				<verse number="3">Затова помни какво си приел и какво си чул, спазвай това и се покай. Ако не се пробудиш, ще дойда против тебе изненадващо като крадец и ти няма да узнаеш в кой час ще дойда против тебе.</verse>
				<verse number="4">Но имаш няколко души в Сарди, които не са осквернили дрехите си. Те ще ходят с Мене в бели дрехи, понеже са достойни.</verse>
				<verse number="5">Който победи, ще се облече в бели дрехи и няма да залича името му от Книгата на живота, а ще го обявя за Свой пред Своя Отец и пред Неговите ангели“.“</verse>
				<verse number="6">Който има уши да слуша, нека слуша какво Духът говори на църквите.</verse>
				<verse number="7">„И до ангела на филаделфийската църква напиши: „Тъй казва Светият, Истинният, Който има ключа на Давид. Когато Той отвори, никой няма да затвори, и когато Той затвори, никой няма да отвори.</verse>
				<verse number="8">Познавам твоите дела. Ето отворих вратата пред тебе и никой не може да я затвори, защото имаш малка сила, но запази словото Ми и не се отрече от Мене.</verse>
				<verse number="9">Ето ще ти изпратя онези от сатанинското сборище, които казват за себе си, че са юдеи, но не са, а лъжат. Ето ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да разберат, че Аз те обикнах.</verse>
				<verse number="10">Понеже ти запази словото Ми и прояви търпение, и Аз ще те запазя от часа на изпитанието, който идва върху целия свят, за да подложи на изпитание живеещите по земята.</verse>
				<verse number="11">Аз идвам скоро. Пази това, което имаш, за да не отнеме някой твоя венец.</verse>
				<verse number="12">Онзи, който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог и вече ще бъде непоклатим. И ще напиша върху него името на Своя Бог и името на града на Своя Бог, на новия Йерусалим, който слиза от небето — от Своя Бог, както и Моето ново име“.“</verse>
				<verse number="13">Който има уши да слуша, нека слуша какво Духът говори на църквите.</verse>
				<verse number="14">„И до ангела на лаодикийската църква напиши: „Така казва Амин, верният и истинният Свидетел, причината за Божието творение:</verse>
				<verse number="15">„Познавам твоите дела. Ти не си нито студен, нито горещ. Де да беше студен или горещ!</verse>
				<verse number="16">Но понеже си хладък, а нито горещ, нито студен, ще те изплюя от устата Си.</verse>
				<verse number="17">Понеже казваш: Богат съм, забогатях и от нищо не се нуждая, — а не знаеш, че си нещастен и окаян, сиромах, сляп и гол,</verse>
				<verse number="18">съветвам те да си купиш от Мене злато, пречистено през огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, и да не се вижда позорът на твоята голота. И намажи очите си с очно мазило, за да виждаш.</verse>
				<verse number="19">Онези, които обичам, тях изобличавам и наказвам. И тъй, бъди ревностен и се покай.</verse>
				<verse number="20">Ето Аз стоя пред вратата и хлопам. Ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той — с Мене.</verse>
				<verse number="21">Ще дам да седне с Мене на Моя престол на онзи, който победи, както и Аз победих и седнах със Своя Отец на Неговия престол“.“</verse>
				<verse number="22">Който има уши да слуша, нека слуша какво Духът говори на църквите.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">След това погледнах и ето една отворена врата на небето. И предишният глас, който бях чул да звучи като тръба, ми каза: „Изкачи се тук и ще ти покажа какво трябва да стане след това.“</verse>
				<verse number="2">И веднага бях обладан от Духа. И ето на небето стоеше престол, а на престола седеше Някой,</verse>
				<verse number="3">Който изглеждаше като скъпоценен камък яспис и сардис. А около престола имаше дъга, която приличаше на смарагд.</verse>
				<verse number="4">Около престола имаше двадесет и четири престола, а на престолите седяха двадесет и четирима старци, облечени в бели дрехи, и на главите си имаха златни венци.</verse>
				<verse number="5">От престола излизаха светкавици и гръмотевични трясъци, а пред престола горяха седем огнени факли, които са седемте Божии духове.</verse>
				<verse number="6">Пред престола имаше стъклено море като кристал, а по средата, където беше престолът, и около престола — четири живи същества, отрупани отпред и отзад с очи.</verse>
				<verse number="7">Първото живо същество приличаше на лъв, второто — на теле, третото имаше лице като на човек и четвъртото приличаше на летящ орел.</verse>
				<verse number="8">Всяко едно от четирите живи същества имаше по шест крила. Отвън и отвътре отрупани с очи, те не преставаха денем и нощем да пеят: „Свят, свят, свят е Господ Бог Вседържител, Който беше, Който е и Който идва.“</verse>
				<verse number="9">А когато живите същества въздаваха слава, почит и благодарност на Седналия на престола, на Този, Който живее вечно,</verse>
				<verse number="10">двадесет и четиримата старци падаха пред Седналия на престола, покланяха се на Живеещия вечно и полагаха венците си пред престола, като казваха:</verse>
				<verse number="11">„Достоен си, Господи и Боже наш, да приемеш славата, почитта и силата, защото Ти си сътворил всичко по Своята воля. То е било сътворено и съществува.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">И видях в дясната ръка на Този, Който седеше на престола, свитък, изписан отвътре и отвън, запечатан със седем печата.</verse>
				<verse number="2">И видях силен ангел, който възвестяваше с висок глас: „Кой е достоен да разгърне свитъка и да счупи печатите му?“</verse>
				<verse number="3">И никой — нито на небето, нито на земята, нито под земята, не можеше да разгъне свитъка и да погледне в него.</verse>
				<verse number="4">И аз плаках много, че никой не се намери достоен да разгъне свитъка и да погледне в него.</verse>
				<verse number="5">А един от старците ми каза: „Не плачи! Ето лъвът, който е от Юдовото племе, Давидовият корен, победи и може да разгъне свитъка и да снеме седемте му печата.“</verse>
				<verse number="6">И видях — на престола между четирите живи същества и старците стоеше Агнец като заклан, със седем рога и седем очи, които са седемте Божии духове, разпратени по цялата земя.</verse>
				<verse number="7">Той отиде и взе свитъка от десницата на Седналия на престола.</verse>
				<verse number="8">И когато взе свитъка, четирите живи същества и двадесет и четиримата старци паднаха пред Агнеца, като всички държаха арфи и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите,</verse>
				<verse number="9">и пееха нова песен: „Достоен си да вземеш свитъка и да счупиш печатите му, защото Ти беше заклан и със Своята кръв ни изкупи за Бога — хора от всеки род и език, племе и народ,</verse>
				<verse number="10">и ни направи царство от свещеници на нашия Бог, и ще царуваме на земята.“</verse>
				<verse number="11">След това видях и чух гласовете на много ангели, които стояха около престола — около живите същества и старците, — техният брой беше неизчислимо голям,</verse>
				<verse number="12">които казваха с висок глас: „Достоен е закланият Агнец да приеме силата и богатството, премъдростта и могъществото, честта, славата и благословението!“</verse>
				<verse number="13">И чувах всяко създание на небето и на земята, под земята и в морето — всичко, което е в тях, да казва: „На Седналия и на Агнеца — благословение и чест, слава и могъщество за вечни времена!“</verse>
				<verse number="14">И четирите живи същества отвърнаха: „Амин!“ А двадесет и четиримата старци паднаха и се поклониха на Живеещия вечно.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">И видях, когато Агнецът сне първия от седемте печата, и чух едно от четирите живи същества да казва с гръмовит глас: „Ела и виж!“</verse>
				<verse number="2">И видях — ето бял кон и на него ездач с лък; и му беше даден венец, и той излезе победоносно, за да побеждава.</verse>
				<verse number="3">А когато сне втория печат, чух второто живо същество да казва: „Ела и виж!“</verse>
				<verse number="4">И излезе друг кон — огненочервен, а на ездача му беше дадено да отнеме мира от земята, тъй че хората да се убиват един друг. И му беше даден голям меч.</verse>
				<verse number="5">А когато сне третия печат, чух третото живо същество да казва: „Ела и виж!“ И видях — ето черен кон, а ездачът му имаше везни в ръката си.</verse>
				<verse number="6">И чух глас, сякаш излизащ от четирите живи същества, да казва: „Половин кило жито за надница и кило и половина ечемик за надница, но елея и виното да не повредиш!“</verse>
				<verse number="7">А когато сне четвъртия печат, чух гласа на четвъртото живо същество да казва: „Ела и виж!“</verse>
				<verse number="8">И видях — ето сивозелен кон и на него ездач, чието име беше Смърт и адът го следваше. И им се даде власт над едната четвърт част на земята да умъртвяват с меч и глад, с чума и с диви зверове.</verse>
				<verse number="9">А когато сне петия печат, видях под жертвеника душите на убитите заради Божието слово и заради свидетелството, което те дадоха.</verse>
				<verse number="10">И викаха с висок глас: „Докога, свети и истинни Владико, няма да съдиш и няма да наказваш живеещите по земята за нашата кръв?“</verse>
				<verse number="11">И на всеки от тях бяха дадени бели дрехи и им се каза да отпочинат още малко време, докато се допълни броят на техните съслужители и на братята им, които ще бъдат убити като тях.</verse>
				<verse number="12">А когато сне шестия печат, ето видях: стана голямо земетресение и слънцето почерня като вретище, и месечината стана съвсем като кръв.</verse>
				<verse number="13">Звездите от небето паднаха на земята, както късните незрели плодове падат, разлюлени от силен вятър.</verse>
				<verse number="14">И небето се отдръпна и се нави като свитък, а всички планини и острови се отместиха от местата си.</verse>
				<verse number="15">Тогава земните царе и велможите, хилядниците, богатите и силните, всеки роб и свободен се скриха в пещери и по планински скали,</verse>
				<verse number="16">като казваха на планините и на скалите: „Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седналия на престола и от гнева на Агнеца.</verse>
				<verse number="17">Защото дойде великият ден на гнева Му, кой ще може да устои?“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">След това видях четири ангела, които стояха на четирите ъгъла на земята и държаха четирите земни ветрове, за да не духа вятър нито по земята, нито над морето, нито върху някое дърво.</verse>
				<verse number="2">И видях друг ангел да се издига оттам, откъдето изгрява слънцето. Той имаше печат на живия Бог. И извика с висок глас към четирите ангела, на които беше дадено да навредят на земята и на морето, и каза:</verse>
				<verse number="3">„Не навреждайте на земята, нито на морето, нито на дърветата, докато не сложим печата върху челата на слугите на нашия Бог.“</verse>
				<verse number="4">И чух броя на белязаните с печат: сто четиридесет и четири хиляди, белязани с печат, от всички колена на Израилевите синове.</verse>
				<verse number="5">От племето на Юда бяха белязани с печат дванадесет хиляди, от племето на Рувим — дванадесет хиляди, от племето на Гад — дванадесет хиляди,</verse>
				<verse number="6">от племето на Асир — дванадесет хиляди, от племето на Нефталим — дванадесет хиляди, от племето на Манасия — дванадесет хиляди,</verse>
				<verse number="7">от племето на Симеон — дванадесет хиляди, от племето на Левий — дванадесет хиляди, от племето на Исахар — дванадесет хиляди,</verse>
				<verse number="8">от племето на Завулон — дванадесет хиляди, от племето на Йосиф — дванадесет хиляди, от племето на Вениамин — дванадесет хиляди белязани.</verse>
				<verse number="9">След това видях — ето голямо множество народ, което никой не можеше да преброи, от всички родове и езици, племена и народи, които стояха пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи и с палмови клонки в ръце.</verse>
				<verse number="10">Те възклицаваха с висок глас и казваха: „Спасението ни е от нашия Бог, Който седи на престола, и от Агнеца!“</verse>
				<verse number="11">И всички ангели стояха около престола, около старците и живите същества; и паднаха в дълбок поклон пред престола и се поклониха на Бога,</verse>
				<verse number="12">като казаха: „Амин! Благословение и слава, премъдрост и благодарност, чест и сила, и могъщество на нашия Бог за вечни времена. Амин.“</verse>
				<verse number="13">А един от старците заговори и ме попита: „Кои са облечените в бели дрехи и откъде са дошли?“</verse>
				<verse number="14">Аз му отговорих: „Ти знаеш, господарю, аз не зная.“ А той ми рече: „Те са, които идват от големите мъчения. Те са изпрали дрехите си и са ги избелили с кръвта на Агнеца.</verse>
				<verse number="15">Затова са пред престола на Бога, на Когото служат денем и нощем в Неговия храм. А Седналият на престола ще ги закриля.</verse>
				<verse number="16">Те вече няма да огладнеят, нито да ожаднеят, няма да ги жари слънце, нито опалващ пек.</verse>
				<verse number="17">Защото Агнецът, Който е насред престола, ще ги пасе и ще ги заведе при извори с жива вода, и Бог ще изтрие всяка сълза от очите им.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">Когато Агнецът сне седмия печат, на небето настана тишина за около половин час.</verse>
				<verse number="2">И видях, че на седемте ангела, които стояха пред Бога, им бяха дадени седем тръби.</verse>
				<verse number="3">А друг ангел дойде със златна кадилница и застана пред жертвеника. И му беше даден много тамян да го постави заедно с молитвите на всички вярващи върху златния жертвеник пред престола.</verse>
				<verse number="4">От ръката на ангела димът от тамяна заедно с молитвите на вярващите се издигна пред Бога.</verse>
				<verse number="5">Ангелът взе кадилницата, напълни я с разпалени въглени от жертвеника и я изсипа на земята. Тогава започнаха светкавици и гръмотевични трясъци, мълнии и трусове.</verse>
				<verse number="6">И седемте ангела, които държаха седемте тръби, се приготвиха да тръбят.</verse>
				<verse number="7">Първият ангел затръби и заваляха град и огън, смесени с кръв, които паднаха на земята. И една трета от земята изгоря, една трета от дърветата изгоря и цялата зелена трева изгоря.</verse>
				<verse number="8">Затръби и вторият ангел. И нещо подобно на голяма планина, пламнала в огън, се срина в морето. Тогава една трета от морето се превърна в кръв,</verse>
				<verse number="9">умря една трета от морските живи същества и една трета от корабите беше погубена.</verse>
				<verse number="10">Затръби и третият ангел и от небето падна голяма звезда, горяща като факел. Тя падна върху една трета от реките и водните извори.</verse>
				<verse number="11">А името на звездата е Пелин. И една трета от водите стана на пелин и много хора умряха от водите, понеже бяха станали горчиви.</verse>
				<verse number="12">Затръби и четвъртият ангел. Беше поразена една трета от слънцето, една трета от месечината и една трета от звездите, така че едната трета от светлината им помръкна, за да не свети през едната трета от деня, а също през едната трета от нощта.</verse>
				<verse number="13">И видях един ангел да лети високо в небето и чух да вика силно: „Горко, горко, горко, когато останалите трима ангела затръбят със своите тръби и звуците им достигнат до жителите на земята.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Затръби и петият ангел. И видях една звезда, паднала от небето на земята. И даде ѝ се ключът от кладенеца на бездната.</verse>
				<verse number="2">Тя отвори кладенеца на бездната и от кладенеца излезе дим, като дим от горяща пещ, и слънцето и въздухът потъмняха от дима от кладенеца.</verse>
				<verse number="3">Тогава от дима излязоха скакалци по земята и даде им се сила, каквато сила имат скорпионите по земята,</verse>
				<verse number="4">но им се каза да не нанасят вреда на земната трева, нито на каквато и да било зеленина, нито на някакво дърво, а само на онези хора, които нямат Божия печат на челата си.</verse>
				<verse number="5">И им се нареди да не ги убиват, а да ги мъчат пет месеца. Болките от тях щяха да бъдат като болки на човек, ужилен от скорпион.</verse>
				<verse number="6">И в онези дни хората ще търсят смъртта и няма да я намерат, ще поискат да умрат, но смъртта ще ги избягва.</verse>
				<verse number="7">По своя външен вид скакалците приличаха на готови за битка коне. На главите им имаше нещо като златни венци, а лицата им бяха като човешки лица.</verse>
				<verse number="8">Имаха коси като женски коси, а зъбите им бяха като на лъвове.</verse>
				<verse number="9">Имаха гърди като железни брони, а шумът на крилата им беше като шум от колесници с много коне, препускащи в битка.</verse>
				<verse number="10">Имаха и опашки като на скорпиони, а на опашките им имаше жила. И дадена им беше власт да вредят на хората пет месеца.</verse>
				<verse number="11">Те имаха за цар ангела на бездната. Името му на еврейски е Авадон, а на гръцки — Аполион.</verse>
				<verse number="12">Едното „горко“ мина, ето след него идват още две „горко“.</verse>
				<verse number="13">Затръби и шестият ангел. И чух един глас от четирите рога на златния жертвеник, който беше пред Бога,</verse>
				<verse number="14">да казва на шестия ангел, който държеше тръбата: „Освободи четирите ангела, вързани при голямата река Ефрат.“</verse>
				<verse number="15">Тогава бяха освободени четирите ангели, държани готови за часа и деня, за месеца и годината, за да убият една трета част от хората.</verse>
				<verse number="16">Броят на конните войски беше двеста милиона. Чух броя им</verse>
				<verse number="17">и видях във видението си конете и ездачите им така: те имаха огненочервени, сини като сапфир и жълтозелени като сяра нагръдници. Главите на конете бяха като глави на лъвове, а от устата им излизаха огън, дим и сяра.</verse>
				<verse number="18">От тези три бедствия — огъня, дима и сярата, които излизаха от устата им, умря една трета от хората.</verse>
				<verse number="19">А силата на конете беше в устата и в опашките им, защото опашките им, прилични на змии, имаха глави, с които поразяваха.</verse>
				<verse number="20">Но останалите хора, които не загинаха от тези бедствия, не се покаяха за делата на ръцете си — не престанаха да служат на демони и на златни и сребърни, медни, каменни и дървени идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят.</verse>
				<verse number="21">И не се покаяха за убийствата си, нито за магьосничеството си, нито за блудствата си, нито за кражбите си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">И видях друг силен ангел да слиза от небето, обвит в облак, с дъга над главата си, с лице като слънце, а нозете му като огнени стълбове.</verse>
				<verse number="2">В ръката си държеше малък разгънат свитък. Той постави десния си крак върху морето, а левия — върху земята,</verse>
				<verse number="3">и извика с висок глас, както лъв реве. А когато извика, седемте гръма заговориха със своите гласове.</verse>
				<verse number="4">И когато седемте гръма заговориха, реших да пиша, но чух глас от небето да казва: „Запази в тайна това, което казаха седемте гръма, а не го записвай.“</verse>
				<verse number="5">И ангелът, когото видях да стои върху морето и върху земята, вдигна дясната си ръка към небето</verse>
				<verse number="6">и се закле в Онзи, Който живее вечно и Който сътвори небето и каквото е на него, земята и каквото е по нея, и морето и каквото е в него: „Няма повече да се отлага.</verse>
				<verse number="7">В дните, когато затръби тръбата на седмия ангел, ще се изпълни тайната на Бога, както Той я беше благовестил на онези, които Му служеха — пророците.“</verse>
				<verse number="8">И гласът, който бях чул откъм небето, ми заговори отново и каза: „Иди, вземи разгънатия малък свитък от ръката на ангела, който стои върху морето и върху земята!“</verse>
				<verse number="9">Тогава отидох при ангела и му казах да ми даде малкия свитък. А той ми рече: „Вземи и го изяж! В стомаха ти ще бъде горчив, но в устата ти ще бъде сладък като мед.“</verse>
				<verse number="10">И взех малкия свитък от ръката на ангела и го изядох. В устата ми беше сладък като мед, но като го изядох, стана ми горчиво в стомаха.</verse>
				<verse number="11">И ми каза: „Ти трябва отново да пророкуваш за много племена, народи, езици и царе.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Тогава ми бе дадена тръстикова пръчка за измерване, подобна на тояга, и ми бе казано: „Стани и измери с нея Божия храм и жертвеника, и онези, които се покланят в него,</verse>
				<verse number="2">но не измервай външния двор на храма, понеже е даден на езичниците и те ще тъпчат светия град четиридесет и два месеца.</verse>
				<verse number="3">И ще изпратя Своите двама свидетели, надянали вретище, да пророкуват хиляда двеста и шестдесет дена.</verse>
				<verse number="4">Това са двете маслинови дървета и двата светилника, които стоят пред Бога, Господа на земята.</verse>
				<verse number="5">И ако някой поиска да им причини зло, огън ще излезе от устата им и ще погълне враговете им; ако някой поиска да им причини зло, ще бъде убит по този начин.</verse>
				<verse number="6">Те имат власт да затворят небето, за да не вали дъжд в дните на тяхното пророкуване. Имат власт и над водите да ги превърнат в кръв и да поразят земята с всякакви бедствия, когато поискат.</verse>
				<verse number="7">А когато завършат свидетелството си, звярът, който ще излезе от бездната, ще воюва против тях, ще ги победи и ще ги убие.</verse>
				<verse number="8">Тогава ще остави труповете им да лежат по кръстовищата на големия град, който преносно се нарича Содом, и Египет, където беше разпънат и нашият Господ.</verse>
				<verse number="9">А от племената и родовете, от различните езици и народи ще гледат труповете им три дена и половина и няма да допуснат те да бъдат погребани.</verse>
				<verse number="10">Онези, които живеят по земята, ще се зарадват заради смъртта им и ще се развеселят; и ще си разменят подаръци, понеже тези двама пророци измъчиха живеещите по земята.“</verse>
				<verse number="11">Но ето след трите дена и половина влезе в тях дух на живот от Бога и те се изправиха на краката си, и голям страх обхвана онези, които ги гледаха.</verse>
				<verse number="12">Тогава пророците чуха силен глас от небето да им казва: „Изкачете се тука!“ И се изкачиха на небето в облак, а враговете им ги гледаха.</verse>
				<verse number="13">И в онзи час стана силно земетресение и една десета част от града се срина, а от труса загинаха седем хиляди души. Останалите се уплашиха и въздадоха слава на небесния Бог.</verse>
				<verse number="14">Второто „горко“ мина. Ето скоро ще дойде третото „горко.“</verse>
				<verse number="15">Затръби и седмият ангел. И се чуваха силни гласове в небето, които казваха: „Царството на света вече стана царство на нашия Господ и на Неговия Помазаник и ще царува за вечни времена.“</verse>
				<verse number="16">И двадесет и четиримата старци, които седяха пред Бога на престолите си, паднаха по лице и се поклониха дълбоко на Бога,</verse>
				<verse number="17">казвайки: „Господи, Боже Вседържителю, Който си, Който беше и Който идваш! Благодарим Ти, че прояви Твоята велика сила и се възцари!</verse>
				<verse number="18">И народите се разяриха, но гневът Ти дойде и настъпи времето да бъдат съдени мъртвите и да въздадеш на Твоите слуги — пророците и вярващите, и на онези, които почитат името Ти, малки и големи, дойде времето да погубиш погубващите земята.“</verse>
				<verse number="19">Тогава Божият храм на небето се отвори и се видя ковчегът на завета в Неговия храм. И започнаха светкавици, гръмотевични трясъци, земетресения и силна градушка.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">И на небето се появи голямо знамение: жена, облечена в слънце, под нозете ѝ беше месечината, а на главата ѝ имаше венец от дванадесет звезди.</verse>
				<verse number="2">Тя беше бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди.</verse>
				<verse number="3">Тогава се появи друго знамение на небето: ето огромен огненочервен змей със седем глави и десет рога, а на главите му — седем корони.</verse>
				<verse number="4">Опашката му повлече една трета от небесните звезди и ги събори на земята. А змеят застана пред жената, която щеше да ражда, за да изяде детето ѝ, щом като роди.</verse>
				<verse number="5">Тя роди момче, което ще управлява всички народи с железен жезъл. Тогава детето ѝ беше грабнато и занесено при Бога и при престола Му,</verse>
				<verse number="6">а жената побягна в пустинята, където имаше приготвено място от Бога, за да бъде хранена там хиляда двеста и шестдесет дни.</verse>
				<verse number="7">И настана война на небето: Михаил и ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях,</verse>
				<verse number="8">но не устояха и нямаха вече място на небето.</verse>
				<verse number="9">И беше повален големият змей, древната змия, наречена дявол и Сатана, който съблазнява цялата вселена. Той беше повален на земята, а заедно с него бяха повалени и ангелите му.</verse>
				<verse number="10">И чух висок глас да говори на небето: „Сега настъпиха спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Помазаник, понеже е повален клеветникът на братята ни, който ги клеветеше пред нашия Бог денем и нощем.</verse>
				<verse number="11">Те го победиха с кръвта на Агнеца и със словото, за което свидетелстваха, и не милееха за живота си, но бяха готови да умрат.</verse>
				<verse number="12">Затова ликувайте, небеса, и вие, които обитавате в тях! Горко на вас, които населявате земята и морето, защото дяволът е слязъл при вас с голяма ярост, понеже знае, че му остава малко време.“</verse>
				<verse number="13">А когато змеят разбра, че е повален на земята, започна да преследва жената, която беше родила момчето.</verse>
				<verse number="14">А на жената бяха дадени две крила на голям орел, за да полети към своето място в пустинята, където бе хранена в течение на три години и половина, далече от змея.</verse>
				<verse number="15">А змеят изля от устата си вода като река след жената, за да я отвлече в реката.</verse>
				<verse number="16">Но земята се притече на помощ на жената: тя отвори устата си и погълна реката, която змеят беше излял от устата си.</verse>
				<verse number="17">Тогава змеят се разяри против жената и потегли на война с останалите от потомството ѝ, които спазват Божиите заповеди и свидетелстват за вярата си в Иисус.</verse>
				<verse number="18">И змеят остана на морския пясък.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">И видях да излиза от морето звяр с десет рога и седем глави. На роговете му имаше десет корони, а на главите му — богохулни имена.</verse>
				<verse number="2">Звярът, който видях, приличаше на леопард; лапите му бяха като на мечка, а устата му — като уста на лъв. Змеят му даде силата си, престола си и голяма власт.</verse>
				<verse number="3">Една от главите му изглеждаше смъртно ранена, но смъртната му рана заздравя. Тогава цялата земя удивена тръгна след звяра.</verse>
				<verse number="4">Всички се поклониха на змея, защото бе дал власт на звяра. Те се поклониха на звяра с думите: „Кой е подобен на този звяр и кой може да воюва с него?“</verse>
				<verse number="5">Бог допусна да говори горделиво и да богохулства. Даде му се и власт да действа четиридесет и два месеца.</verse>
				<verse number="6">Тогава отвори уста за хула против Бога, за да похули името Му и небесното Му жилище, и онези, които обитават небесата.</verse>
				<verse number="7">Бог допусна също да воюва против вярващите и да ги победи. Даде му се и власт над всеки род, племе, език и народ.</verse>
				<verse number="8">Пред него се поклониха всички жители по земята, чиито имена не са написани от началото на света в Книгата на живота, принадлежаща на Агнеца, Който бе заклан.</verse>
				<verse number="9">Който има уши да слуша, нека слуша.</verse>
				<verse number="10">Който отвежда в плен, той ще бъде отведен в плен. Ако някой убие с меч, той ще бъде убит с меч. Тук са търпението и вярата на вярващите.</verse>
				<verse number="11">И видях друг звяр да излиза от земята. Той имаше два рога като на агне, а говореше като змей.</verse>
				<verse number="12">И с цялата власт на първия звяр той действаше пред очите му и принуждаваше цялата земя и жителите ѝ да се поклонят на първия звяр, чиято смъртна рана беше излекувана.</verse>
				<verse number="13">Извършваше големи знамения, та дори и огън сваляше от небето на земята пред хората.</verse>
				<verse number="14">Заблуждаваше земните жители със знаменията, които му беше дадено да върши пред звяра, като ги увещаваше да въздигнат изображение на звяра, който беше наранен с меч, но остана жив.</verse>
				<verse number="15">Тогава му бе позволено да вложи жизнено дихание в изображението на звяра, така че той да може да говори и да направи да бъдат убити онези, които не се поклонят на изображението.</verse>
				<verse number="16">Той ще направи така, че всички — малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби — да бъдат белязани със знак на дясната ръка или на челата им,</verse>
				<verse number="17">така че никой да не може нито да купува, нито да продава, освен онзи, който е белязан с името на звяра или с числото, което представлява името му.</verse>
				<verse number="18">Тук е необходима мъдрост. Който има разум, нека пресметне числото на звяра, защото то е число на човешко име. Това число е шестстотин шестдесет и шест.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">След това видях — ето Агнецът стои на планината Сион и заедно с Него сто четиридесет и четири хиляди души, които имаха на челата си написано Неговото име и името на Неговия Отец.</verse>
				<verse number="2">И чух глас от небето като шум от буйни води и като звук от силен гръм, и звукът, който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си.</verse>
				<verse number="3">Те пееха нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старците. И никой не можеше да научи тази песен освен онези сто четиридесет и четири хиляди души, които бяха изкупени от земята.</verse>
				<verse number="4">Тези са, които не са се осквернили с жени, защото са девствени. Тези са, които следват Агнеца, където и да отиде. Те са изкупени измежду хората като първи плодове, посветени на Бога и Агнеца.</verse>
				<verse number="5">В устата им не се намери лъжа — те са непорочни пред Божия престол.</verse>
				<verse number="6">И видях друг ангел да лети високо в небето. Той имаше вечно благовестие, за да проповядва на земните жители, на всеки народ и род, език и племе.</verse>
				<verse number="7">Той каза с висок глас: „Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настъпи часът на Неговия съд. Поклонете се пред Онзи, Който е сътворил небето и земята, морето и водните извори.“</verse>
				<verse number="8">И друг ангел, втори, го последва и каза: „Падна, падна вече Вавилон, великият град, защото напои всички народи със силното вино на блудството си.“</verse>
				<verse number="9">И още един ангел ги последва, като извика с висок глас: „Който се поклони на звяра и на изображението му и бъде белязан със знак на челото си или на ръката си,</verse>
				<verse number="10">той ще пие от виното на Божията ярост, вино неразводнено, налято в чашата на гнева Му, и ще бъде измъчван с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнеца.</verse>
				<verse number="11">Димът от мъчението им ще се издига за вечни времена и няма да имат покой ни денем, ни нощем онези, които се покланят на звяра и на изображението му и които бъдат белязани със знака на името му.“</verse>
				<verse number="12">Тук е необходимо търпението на вярващите, на тези, които спазват Божиите заповеди и вярата в Иисус.</verse>
				<verse number="13">И чух глас от небето да ми казва: „Напиши: „Блажени са мъртвите, които отсега умират в името на Господа. Да — казва Духът, — нека те починат от усиления си труд, защото делата им ги следват“.“</verse>
				<verse number="14">И видях — ето светъл облак, и Седналият на облака беше подобен на Сина човешки; на главата Си имаше златен венец, а в ръката Си — остър сърп.</verse>
				<verse number="15">И друг ангел излезе от храма и извика с висок глас на Онзи, Който седеше на облака: „Изпрати сърпа Си и пожъни, защото е дошъл часът за жътва — земната жътва е узряла.“</verse>
				<verse number="16">Тогава Седналият на облака хвърли сърпа Си на земята и земята беше пожъната.</verse>
				<verse number="17">И друг ангел излезе от храма, който е на небето. Той също носеше остър сърп.</verse>
				<verse number="18">И друг ангел излезе от мястото на жертвеника. Той имаше власт над огъня и със силен глас извика към онзи, който държеше острия сърп: „Изпрати острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му узря.“</verse>
				<verse number="19">Ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли гроздето в големия жлеб на Божия гняв.</verse>
				<verse number="20">Жлебът беше утъпкан вън от града и кръв потече от жлеба, като стигна чак до юздите на конете, на хиляда и шестстотин стадия.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">Видях и друго голямо и чудно знамение на небето: седем ангела държаха седемте наказания, които са последни, защото с тях се изчерпва Божият гняв.</verse>
				<verse number="2">И видях нещо като стъклено море, смесено с огън. А победителите на звяра и на изображението му, на белега му, на онзи, чието име е представено чрез число, стояха до това стъклено море и държаха Божии арфи.</verse>
				<verse number="3">Те пееха песента на Божия слуга Мойсей и песента на Агнеца: „Велики и чудни са Твоите дела, Господи, Боже Вседържителю! Праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на народите!</verse>
				<verse number="4">Кой няма да благоговее пред Тебе, Господи, и няма да прослави Твоето име? Защото само Ти си свят; затова всички народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото Твоите праведни дела станаха явни.“</verse>
				<verse number="5">След това видях: ето — на небето се отвори храмът на скинията на свидетелството.</verse>
				<verse number="6">И от храма излязоха седемте ангела, които държаха седемте наказания, облечени с чисти и светли ленени дрехи и опасани през гърдите със златни пояси.</verse>
				<verse number="7">И едно от четирите живи същества даде на седемте ангела седем златни чаши, пълни с гнева на Бога, Който живее вечно.</verse>
				<verse number="8">И храмът се напълни с дима от славата на Бога и от силата Му и никой не можеше да влезе в храма, докато не се изпълниха седемте наказания на седемте ангела.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">И чух от храма висок глас да казва на седемте ангела: „Идете и излейте на земята седемте чаши с Божия гняв.“</verse>
				<verse number="2">Отиде първият ангел и изля своята чаша на земята. И ето — болезнени и тежки рани се появиха по хората, които имаха белега на звяра и се покланяха на изображението му.</verse>
				<verse number="3">Вторият ангел изля своята чаша в морето. И ето — то се превърна в кръв, като кръвта на мъртво тяло; и измряха всички живи същества в морето.</verse>
				<verse number="4">Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори. И ето — те се превърнаха в кръв.</verse>
				<verse number="5">Тогава чух ангела на водите да казва: „Справедливо е, пресвети Господи, Който си и Който беше, че така отсъди,</verse>
				<verse number="6">понеже те проляха кръв на вярващи и пророци, затова и Ти им даде кръв да пият — те заслужават това.“</verse>
				<verse number="7">И чух друг да говори от жертвеника: „Да, Господи, Боже Вседържителю, истинни и справедливи са Твоите присъди.“</verse>
				<verse number="8">Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето. И ето — даде му се да обгаря с огън хората.</verse>
				<verse number="9">И силна жега обгори хората, а те похулиха името на Бога, Който имаше власт над тези наказания, и не се покаяха, за да Му въздадат слава.</verse>
				<verse number="10">Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра. Тогава мрак покри неговото царство, хората хапеха езика си от болка</verse>
				<verse number="11">и похулиха Небесния Бог поради болките и раните си, но не се покаяха за делата си.</verse>
				<verse number="12">Шестият ангел изля чашата си в голямата река Ефрат. И ето — пресъхна водата ѝ, за да се приготви пътят за царете, идващи от изток.</verse>
				<verse number="13">И видях да излизат от устата на змея и на звяра, както и от устата на лъжепророка, три нечисти духа, подобни на жаби —</verse>
				<verse number="14">това са бесовски духове, които вършат знамения. Те отиват при царете на целия свят, за да ги съберат за война в онзи велик ден на Бога Вседържител.</verse>
				<verse number="15">Защото Господ казва: „Ето Аз идвам като крадец: блажен е, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол и да гледат срама му.“</verse>
				<verse number="16">Бесовските духове събраха царете на мястото, наречено по еврейски Армагедон.</verse>
				<verse number="17">Седмият ангел изля чашата си из въздуха. И ето — от престола на небесния храм се раздаде висок глас: „Свърши се!“</verse>
				<verse number="18">И се появиха светкавици и гръмотевични трясъци, и започна силен трус — такъв голям и силен трус, какъвто не е ставал, откакто има хора на земята.</verse>
				<verse number="19">Великият град се раздели на три части, а градовете на всички народи бяха разрушени. Бог си спомни за великия Вавилон, за да му се даде чашата със силното вино на гнева Му.</verse>
				<verse number="20">Всички острови изчезнаха и планините вече ги нямаше.</verse>
				<verse number="21">Едра градушка, тежка колкото талант, валеше от небето върху хората; а те похулиха Бога поради наказанието от градушката, защото това наказание беше твърде голямо.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">След това дойде един от седемте ангела, които държаха седемте чаши, и ми каза: „Ела, ще ти покажа осъждането на голямата блудница, която седи при много реки.</verse>
				<verse number="2">С нея блудстваха земните царе и жителите на земята се опиха с виното на блудството ѝ.“</verse>
				<verse number="3">Тогава той ме отнесе духом в една пустиня. Видях жена да седи на червен звяр, който беше изпълнен с богохулни имена и имаше седем глави и десет рога.</verse>
				<verse number="4">А жената беше облечена в порфира и в червено, украсена със злато, скъпоценни камъни и бисери. В ръката си тя държеше златна чаша, пълна с гнусоти и с нечистотите от блудството ѝ.</verse>
				<verse number="5">На челото ѝ бе написано едно име, което е тайна: „Великият Вавилон, майка на блудниците и на гнусотите по земята“.</verse>
				<verse number="6">Видях, че жената беше пияна от кръвта на вярващите и от кръвта на мъчениците за Иисус. Като я видях, учудих се твърде много.</verse>
				<verse number="7">И ангелът ми каза: „Какво се чудиш? Аз ще ти разкрия тайната на жената и на този звяр със седем глави и десет рога, който я носи.</verse>
				<verse number="8">Звярът, който ти видя, беше, но вече го няма. Той ще излезе от бездната и ще загине. Онези земни жители, чиито имена не са вписани в Книгата на живота от сътворението на света, ще се почудят, като видят, че звярът беше и го няма, но пак ще се яви.</verse>
				<verse number="9">Тук се иска проницателен ум. Седемте глави са седем планини, върху които седи жената —</verse>
				<verse number="10">това са седем царе, от които петима паднаха, единият властва, а другият още не е дошъл. А когато дойде, той ще трябва да остане малко време на власт.</verse>
				<verse number="11">Звярът, който съществуваше, но вече го няма, е осмият цар — той е от седемте и ще загине.</verse>
				<verse number="12">А десетте рога, които ти видя, са десетима царе. Те още не са получили царска власт, но ще получат власт като царе само за един час заедно със звяра.</verse>
				<verse number="13">Те са обзети от еднакви мисли и ще предадат своята сила и власт на звяра.</verse>
				<verse number="14">Те ще воюват против Агнеца, но Агнецът ще ги победи, защото е Господар на господарите и Цар на царете, а Неговите последователи са призовани, избрани и верни.“</verse>
				<verse number="15">Каза ми още: „Ти видя водите, при които седи блудницата — това са племена и тълпи, народи и езици.</verse>
				<verse number="16">А десетте рога, които видя, и звярът — те ще намразят блудницата, ще я ограбят до голо, плътта ѝ ще ядат, а самата нея с огън ще изгорят.</verse>
				<verse number="17">Защото Бог насочи сърцата им да изпълнят волята Му, да се сговорят и да предадат царската си власт на звяра, докато се изпълнят Божиите слова.</verse>
				<verse number="18">А жената, която ти видя, е великият град, който царува над царете по земята.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">След това видях да слиза от небето друг ангел. Той имаше голяма власт и земята беше осияна от неговото величие.</verse>
				<verse number="2">Той извика силно с висок глас: „Падна, падна великата блудница Вавилон и стана жилище на бесове и свърталище на всеки нечист дух, свърталище на всички нечисти и отвратителни птици,</verse>
				<verse number="3">защото от силното вино на блудството ѝ пиха всички народи и земните царе блудстваха с нея, а търговците по земята забогатяха от прекомерния ѝ разкош.“</verse>
				<verse number="4">И чух друг глас от небето да казва: „Народе Мой, излез от нея, за да не участваш в греховете ѝ и да не споделиш наказанията ѝ,</verse>
				<verse number="5">защото нейните грехове стигнаха чак до небето и Бог си спомни престъпленията ѝ.</verse>
				<verse number="6">Постъпете с нея така, както и тя постъпи с вас. Отвърнете ѝ двойно според делата ѝ. Почерпете я двойно с чашата, с която тя е черпила.</verse>
				<verse number="7">Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкова мъка и скръб ѝ въздайте, понеже тя казва в сърцето си: „Като царица съм възвеличена на трона си, вдовица не съм и скръб никога няма да изпитам.“</verse>
				<verse number="8">Затова в един-единствен ден ще ѝ се струпат наказания: смърт, скръб и глад, тя ще бъде изгорена с огън, защото силен е Господ Бог, Който я съди.“</verse>
				<verse number="9">„Когато видят дима от изгарянето ѝ, земните царе, които са блудствали и са живели разгулно с нея, ще я оплачат и ще ридаят за нея.</verse>
				<verse number="10">Те ще стоят надалеч от страх пред нейните мъки и ще казват: „Горко, горко на тебе, о, велики граде Вавилоне, град силен, защото в един единствен час дойде твоето осъждане!“</verse>
				<verse number="11">Също и търговците по земята ще плачат и ще ридаят за нея, понеже никой вече не купува стоките им —</verse>
				<verse number="12">стоки от злато и сребро, от скъпоценни камъни и бисери, от висон и порфира, от коприна и багреница, всякакви благоуханни дървета и всякакви изделия от слонова кост, всякакви изделия от скъпо дърво и мед, от желязо и мрамор,</verse>
				<verse number="13">а още канела и балсам, тамян, миро и ливан, вино и елей, брашно и пшеница, говеда и овце, коне и колесници, роби и дори човешки души.</verse>
				<verse number="14">Овощията, за които душата ти копнееше, са далече от тебе и целият разкош и блясък изчезват за тебе — ти никога вече няма да ги имаш.</verse>
				<verse number="15">Търговците, които се обогатиха от търговия с нея, ще застанат надалеч от страх пред мъките ѝ, ще плачат, ще ридаят</verse>
				<verse number="16">и ще казват: „Горко, горко на тебе, велики граде, облечен във висон, порфира и багреница, украсен със злато, скъпоценни камъни и бисери,</verse>
				<verse number="17">защото в един единствен час беше опустошено толкова голямо богатство!“ Всички кормчии, всички пътници по корабите и моряци, както и онези, които се препитават от морето, застанаха отдалеч</verse>
				<verse number="18">и като гледаха дима от изгарянето му, викаха: „Кой може да се мери с този велик град?“</verse>
				<verse number="19">Тогава посипаха с пепел главите си и с плач и ридание викаха: „Горко, горко на тебе, велики граде, с чиито скъпоценности се обогатиха всички, които имат кораби по море — защото в един единствен час той запустя!</verse>
				<verse number="20">Весели се заради гибелта му ти, небе, и вие, вярващи, апостоли и пророци, защото Бог му е отсъдил възмездие за всичко, което той ви е сторил“.“</verse>
				<verse number="21">Тогава един силен ангел вдигна голям сякаш воденичен камък, хвърли го в морето и извика: „Така с насилие ще бъде сринат Вавилон, великият град, и няма да го има вече.</verse>
				<verse number="22">Никакви звуци от арфисти, певци, флейтисти и тръбачи няма да се чуват в тебе, нито творец на някакво изкуство няма да се намери в тебе. Шум от воденичен камък няма да се чува в тебе.</verse>
				<verse number="23">Светлина от светило няма да се види вече в тебе и глас на младоженец и невеста няма да се чуе в тебе, защото твоите търговци бяха големци на земята и чрез твоите магии бяха измамени всички народи.</verse>
				<verse number="24">В него беше пролята кръвта на пророци, на вярващи и на всички, избити на земята.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">След това чух като че ли силен вик от огромно множество хора на небето: „Алилуя! Спасението, славата и силата принадлежат на Господа, нашия Бог.</verse>
				<verse number="2">Истинни и справедливи са Неговите присъди; защото Той осъди голямата блудница, която със своето блудство поквари земята. Той отреди възмездие за кръвта на слугите Си, пролята от ръката ѝ.“</verse>
				<verse number="3">И повторно възкликнаха: „Алилуя! Димът ѝ се издига за вечни времена.“</verse>
				<verse number="4">Тогава двадесет и четиримата старци и четирите живи същества паднаха, поклониха се пред Бога, Който седеше на престола, и възклицаваха: „Амин, алилуя!“</verse>
				<verse number="5">От престола излезе глас, който призоваваше: „Възхвалявайте нашия Бог, всички Негови слуги, както и вие, малки и големи, които благоговеете пред Него!“</verse>
				<verse number="6">Тогава чух глас като че от много народ, като глас от стихийни води и като глас от силни гръмотевици: „Алилуя! Защото се възцари Господ, Бог Вседържител.</verse>
				<verse number="7">Да се радваме и да се веселим, и да Му въздадем слава, защото настъпи сватбата на Агнеца и невестата се приготви за Него.“</verse>
				<verse number="8">Дадоха ѝ да облече светъл и чист висон, а висонът означава праведните дела на вярващите.</verse>
				<verse number="9">И ангелът ми каза: „Напиши: „Блажени са поканените на сватбената вечеря на Агнеца“.“ Каза ми още: „Това са истинни Божии слова.“</verse>
				<verse number="10">Тогава аз паднах пред неговите нозе, за да му се поклоня. Но той ми рече: „Не прави това! Аз съм служител като тебе и като твоите братя, които имат свидетелството за Иисус. Пред Бога се поклони! Защото свидетелството за Иисус е духът на пророческото слово.“</verse>
				<verse number="11">След това видях небето отворено и ето — там имаше бял кон, а Онзи, Който седеше на него, се нарича Верен и Истинен. Той съди и воюва справедливо.</verse>
				<verse number="12">Очите Му бяха като огнен пламък, а на главата Му имаше много корони и едно написано име, което само Той знаеше.</verse>
				<verse number="13">Той беше облечен в дреха, обагрена с кръв, а името Му — Божие Слово.</verse>
				<verse number="14">Небесните войнства, облечени в бял и чист висон, Го следваха на бели коне.</verse>
				<verse number="15">От устата Му излизаше остър меч, за да поразява с него народите, Той ще ги управлява с железен жезъл и ще тъпче винения лин на яростния гняв на Бога Вседържител.</verse>
				<verse number="16">На дрехата и на бедрото Му бе написано името: „Цар на царете и Господар на господарите“.</verse>
				<verse number="17">След това видях един ангел, който стоеше на слънцето. Той извика със силен глас към всички птици, които летяха в небето: „Долетете и се съберете на великата Божия вечеря,</verse>
				<verse number="18">за да ядете плътта на царе, на хилядници, на храбри войни, на коне и на ездачите им, дори плътта на всякакви хора — свободни и роби, малки и големи.“</verse>
				<verse number="19">Тогава видях звяра и земните царе с войнствата им, събрани да водят битка против Седналия на коня и войнството Му.</verse>
				<verse number="20">Звярът беше уловен, а заедно с него и лъжепророкът, който беше вършил пред него знамения, с които заблуди онези, които бяха приели да бъдат белязани със знака на звяра и се бяха покланяли на изображението му. Те и двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро с горящия жупел.</verse>
				<verse number="21">А останалите бяха убити с меча, излизащ от устата на Онзи, Който седеше на коня. И всички птици се наситиха от плътта им.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">Видях още, че от небето слизаше ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и голяма верига.</verse>
				<verse number="2">Той улови змея, древната змия, която е дявол и Сатана — и го окова за хиляда години.</verse>
				<verse number="3">След това го хвърли в бездната, заключи и постави отгоре печат, за да не мами вече народите до свършека на хилядата години. А когато те изминат — той трябва да бъде пуснат за малко време.</verse>
				<verse number="4">И видях престоли, а на седналите на тях бе дадена власт да съдят. Видях и душите на обезглавените заради свидетелството си за Иисус и заради Божието слово. Те не бяха се поклонили на звяра, нито на изображението му и не бяха приели да бъдат белязани със знак на челото си и на ръката си. Те оживяха и царуваха заедно с Христос хиляда години.</verse>
				<verse number="5">А останалите умрели не оживяха, докато не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.</verse>
				<verse number="6">Блажен и свят е този, който участва в първото възкресение. Над такива втората смърт няма власт — те ще бъдат свещеници на Бога и на Христос и ще царуват с Него хиляда години.</verse>
				<verse number="7">А когато се свършат хилядата години, Сатана ще бъде освободен от тъмницата си.</verse>
				<verse number="8">И ще излезе да заблуждава народите по четирите краища на земята, а те са Гог и Магог, и да ги събере за война. Неизброими като морския пясък,</verse>
				<verse number="9">те потеглиха по цялата земя и заобиколиха стана на вярващите и обичния на Бога град. Но падна от Бога небесен огън и ги погуби.</verse>
				<verse number="10">А дяволът, който ги заблуждаваше, беше хвърлен в езерото от огън и жупел, където са също звярът и лъжепророкът — те ще бъдат мъчени вечно, денем и нощем.</verse>
				<verse number="11">Тогава видях голям бял престол, както и Този, Който седеше на него. От лицето Му побягнаха земята и небето и за тях място повече не се намери.</verse>
				<verse number="12">След това видях мъртвите, малки и големи, да стоят пред престола, отвориха се книги, също и друга книга се отвори — Книгата на живота. И мъртвите бяха съдени съобразно делата си, които бяха записани в книгите.</verse>
				<verse number="13">Морето върна мъртвите, които бяха в него, също и смъртта и адът върнаха мъртвите, които бяха в тях. И всеки бе съден според делата си.</verse>
				<verse number="14">А смъртта и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт — огненото езеро.</verse>
				<verse number="15">И който не бе записан в Книгата на живота, беше хвърлен в огненото езеро.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">И видях ново небе и нова земя — предишното небе и предишната земя бяха отминали и морето вече го нямаше.</verse>
				<verse number="2">Тогава аз видях светия град Йерусалим, нов, да слиза от небето, от Бога, приготвен като невеста, пременена за своя мъж.</verse>
				<verse number="3">И чух силен глас от небето да казва: „Ето скинията на Бога е сред хората. Той ще живее с тях, те ще бъдат Негов народ, а Сам Бог ще бъде с тях — техен Бог.</verse>
				<verse number="4">И ще изтрие Бог всяка сълза от очите им, и смърт няма да има вече, ни скръб, ни плач, нито болка ще има вече, защото предишното отмина.“</verse>
				<verse number="5">И Седящият на престола рече: „Ето правя всичко ново.“ И ми каза: „Запиши, защото тези думи са истинни и верни.“</verse>
				<verse number="6">След това ми рече: „Те се изпълниха! Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. Аз ще дам на жадния даром вода от извора на живот.</verse>
				<verse number="7">Който победи, ще наследи всичко, и ще му бъда Бог, а той ще Ми бъде син.</verse>
				<verse number="8">А страхливите и неверните, покварените и убийците, блудниците и магьосниците, идолослужителите и всички лъжци — тяхната участ ще бъде в езерото, горящо с огън и жупел. Това е втората смърт.“</verse>
				<verse number="9">Тогава дойде при мене един от седемте ангела, които държаха седемте чаши, пълни със седемте последни наказания. Той ми каза: „Ела, ще ти покажа жената — невестата на Агнеца.“</verse>
				<verse number="10">И Духът ме грабна и ангелът ме отнесе на голяма и висока планина; и ми показа големия град, светия Йерусалим, който слизаше от небето — от Бога,</verse>
				<verse number="11">и беше изпълнен с Божията слава. Неговото светило приличаше на изключително скъпоценен камък — на кристално чист яспис.</verse>
				<verse number="12">Той имаше голяма и висока стена с дванадесет порти, а над тях — дванадесет ангела. На портите бяха написани имена, които са имената на дванадесетте Израилеви колена.</verse>
				<verse number="13">На изток — три порти, на север — три порти, на юг — три порти, на запад — три порти.</verse>
				<verse number="14">Стената на града имаше дванадесет основни камъка и върху тях — имената на дванадесетте апостоли на Агнеца.</verse>
				<verse number="15">А този, който говореше с мене, имаше за мярка златна тръстика за измерване, за да измери града, портите и стената му.</verse>
				<verse number="16">Градът беше четвъртит, а дължината му е колкото и ширината. Той измери града с тръстиката и се оказаха дванадесет хиляди стадия; дължината, ширината и височината му бяха равни.</verse>
				<verse number="17">После измери стената му. Тя се оказа сто четиридесет и четири лакътя — човешка мярка, която и ангелът използваше.</verse>
				<verse number="18">Стената му беше съградена от яспис, а градът беше от чисто злато, блестящо като стъкло.</verse>
				<verse number="19">Основните камъни на градската стена бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък — с яспис, вторият — със сапфир, третият — с халцедон, четвъртият — със смарагд,</verse>
				<verse number="20">петият — със сардоникс, шестият — със сардий, седмият — с хризолит, осмият — с берил, деветият — с топаз, десетият — с хрисопрас, единадесетият — с хиацинт, дванадесетият — с аметист.</verse>
				<verse number="21">А дванадесетте порти бяха дванадесет бисера: всяка порта беше от по един бисер. Улиците на града — чисто злато като прозрачно стъкло.</verse>
				<verse number="22">Храм в него не видях, понеже Господ Бог Вседържител и Агнецът са негов храм.</verse>
				<verse number="23">Градът няма нужда ни от слънце, ни от месечина, за да го осветяват, понеже Божията слава го осветява и негово светило е Агнецът.</verse>
				<verse number="24">Народи ще ходят в светлината му и земните царе ще принасят в него своето величие и богатство.</verse>
				<verse number="25">Портите му няма да се заключват денем, там вече няма да има нощ.</verse>
				<verse number="26">Народите ще принесат в него своето величие и богатство.</verse>
				<verse number="27">В него няма да влезе нищо нечисто, нито такъв, който върши гнусоти и лъже, а само онези, които са записани в Книгата на живота на Агнеца.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">И ангелът ми показа чиста река с водата на живота, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнеца</verse>
				<verse number="2">и течеше посред главната му улица. От двете страни на реката беше дървото на живота, което ражда дванадесет пъти плодове, като всеки месец ражда своя плод. Листата на това дърво са за изцеление на народите.</verse>
				<verse number="3">И няма да има вече никакво проклятие: престолът на Бога и на Агнеца ще бъде в града, а Неговите слуги ще Му служат.</verse>
				<verse number="4">Те ще гледат лицето Му, а Неговото име ще бъде на челата им.</verse>
				<verse number="5">И нощ няма да има там и няма да имат нужда нито от светило, нито от слънчева светлина, защото Господ Бог ще ги осветява и те ще царуват за вечни времена.</verse>
				<verse number="6">След това ангелът ми каза: „Тези думи са верни и истинни. Господ Бог, Който дава Своя Дух на пророците, изпрати ангела Си, за да покаже на Своите слуги какво трябва да стане в скоро време.“</verse>
				<verse number="7">„Чуй — каза Иисус — идвам скоро. Блажен е този, който спазва пророческите слова, записани в тази книга.“</verse>
				<verse number="8">И аз, Йоан, чувах и гледах това. А когато чух и видях, паднах да се поклоня пред нозете на ангела, който ми показа това.</verse>
				<verse number="9">Но той каза: „Не прави това! Аз съм служител като тебе и като твоите братя пророци, и като онези, които спазват думите на тази книга. Пред Бога се поклони.“</verse>
				<verse number="10">И продължи: „Не запечатвай пророческите думи на тази книга, понеже е близко времето да се изпълнят.</verse>
				<verse number="11">Нека престъпникът върши още престъпления, нека нечистият още се скверни, нека праведният върши още правда и нека посветените на Бога се стремят към святост.“</verse>
				<verse number="12">„Чуй — каза Иисус, — идвам скоро и отплатата Ми е с Мене, за да въздам на всекиго според делата му.</verse>
				<verse number="13">Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят.“</verse>
				<verse number="14">Блажени са тези, които изпълняват заповедите Му, за да имат право да ядат от дървото на живота и да влязат в града през портите.</verse>
				<verse number="15">А отвън остават псетата, магьосниците, блудниците, убийците, идолослужителите и всеки, който обича лъжата и лъже.</verse>
				<verse number="16">„Аз, Иисус, изпратих Своя ангел да ви засвидетелства това в църквите. Аз съм потомъкът от рода на Давид, ярката утринна звезда.“</verse>
				<verse number="17">И Духът, и невестата казват: „Ела!“ И който чува, да каже: „Ела!“ И който е жаден — да дойде, и който желае, нека взема от водата на живота даром.</verse>
				<verse number="18">Аз, Йоан, свидетелствам пред всеки, който слуша пророческите слова на тази книга: ако някой прибави нещо към тях, за него Бог ще отреди наказанията, описани в тази книга.</verse>
				<verse number="19">И ако някой отнеме нещо от тези пророчески слова, записани в тази книга, Бог ще отнеме неговия дял от дървото на живота и от светия град.</verse>
				<verse number="20">Онзи, Който свидетелства за това, казва: „Аз наистина идвам скоро!“ Да, ела, Господи Иисусе!</verse>
				<verse number="21">Благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с всички вас. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
	</testament>
</bible>